• Embed Doc
  • Copy Link
  • Readcast
  • Collections
  • CommentGo Back
 
Музика и църква. Музикалноисторически поглед върху Реформацията
 Стоян Брашованов Реформацията се яви като един от първите проблясъци на духа на просвещението. Тяима произхода си в характерния за човека на новото време порив към освобождение от иготона традицията и кьм разсъдъчно овладяване на света, живота и Бога. В зависимост от това тявъзвести на човека вътрешна самостойност, а специално на тоя с вероизповедни потреби -свобода за религиозно самоопределение и самоизявяване. Така тя се яви отначало с обаяниетона едно ново и - спроти избилия вече в сухо църковничество католицизъм - прогресивно религиозно движение. Като такова тя се изрази и във факта, че реформеният почин на Лутерпредизвика известно одухотворение и задълбочаване в западната култура, тъкмо когатопоследната, вследствие на стихийна пробуда на рационалистични и индивидуалистичнинагони у човека, беше изложена на опасност, особено в нравствено отношение. Реформациятапомогна на човека на новото време, залитнал към безсвестно величаене личността в почтианархистичен смисъл, да открие в себе си една по-обща и по-дълбока опора, да постигне единсвръхличен устой, да укрепи както собственото си морално равновесие, така и това със своятасреда.Но и протестантизмът, принуден да се брани срещу съществуващите тогававероизповедания, да възведе своите начала до една верска система и да организира и чрезцърквата затвърди нова, собствена религиозно-житейска общност, не можа да не измени насвоя исторически произход и първохарактер, не можа да не се развие сам в един новцърковнически догматизъм. Може би това е по-скоро заслуга на Меланхтон, отколкото винана Лутер1. На всеки случай протестантизмът дойде най-после в противоречие не само сбожем надживения католицизъм, но вече и с общия дух - дух на Ренесанс - на своето време,не само с някои духовно-културни сили, които преди това бяха в помощ на неговото рождение, напр. с немската мистика, но и въобще със специфичната религиозна романтика нахристиянството. Така, ако не личното религиозно дело на Лутер, то поне организиралият севпоследствие протестантизъм не закъсня да се изрази в известни посоки и отрицателно - катонякакъв нов смут, като известен застой, дори като временен поврат в духовната история наЗападна Европа2.Този извод не е нов. Но той невем не е оползотворен заслужено, за да се изясни единчастичен въпрос, засягащ културната стойност на Реформацията: каква преценка заслужавапоследната от гледището на историческия развой на музиката? Този въпрос не е тъйстраничен или специален, както може би се мисли. В подкрепа на това говори преди всичкофактът, че музиката е имала непосредствено и вещо участие в основанието и особено визграждането на новото вероизповедание и на новата църква. Независимо от това личнатапреданост на Лутер към музиката и особено по-късният разцвет на последната върхудуховната основа на реформацията са факти от голяма културна стойност.И така: какво отношение зае реформацията спрямо развойния процес в музиката презонова време, т.е. как се отрази тя в областта на тоновото изкуство?Сам Лутер е бил страстен почитател на музиката. За него тя е дар от Бога, а не дело нахора; ней той отрежда "първо място и първа почит след теологията". "Музиката е един от най-хубавите и най-очарователни божи дарове; голям враг й е дяволът - той не я понася", казватой в една своя реч. Или: "учителят трябва да може да пее, инак не желая да го погледна. Имладите, които се готвят за пастори, трябва предварително да се изпитат и упражнятмузикално в училище". Музиката е съставяла съществен елемент и украса и на семейнияживот на Лутер. Лично той охотно и сръчно пеел, свирил и дори компонирал. И днес някои отнай-хубавите протестантски хорали се считат негови творби. Най-после, известно е, че Лутер
 
е познавал и най-високо ценял и художествената музика на своето време. Особено се евъзхищавал той от композициите на гениалния нидерландец Жоскен Депре, а с именитияшвейцарски компонист Зенф е бил и в приятелски отношения.И все пак обстоятелството, че Лутер е бил със слабост и усет към музиката и че той пръве дал на последната значително място в протестантската църква, не предрешава ощегорепоставения въпрос. Защото преди всичко не трябва да се изпуща пред вид, че първичнотои меродавното в личността и дейността на Лутер е все пак неговата религиозност; конкретниизисквания на последната не може да са ограничавали свободната проява на неговатамузикалност. При това трябва да се помни, че протестантизмът твърде скоро се разраства внещо свръх индивидуално, в масово движение. А като такова той не е могъл да не следва,мимо всички индивидуални тежнения на Лутер, своите собствени нужди и закони.Следователно въпросът, как е подействала появата на протестантизма върху музикалния стилна новото време, остава открит и може да получи отговор само по индуктивен път - възоснова на едно подробно музикалноисторическо изследване. Прочее, касае се да сеохарактеризира в общи черти музикалноисторическата обстановка, в която встъпваРеформацията като историческо явление, и да се установят евентуалните промени, които тя, реформацията е обусловила, т.е. непосредствено и фактически предизвикала.Това, щo придаваше на музиката преди Реформацията определен и единен характер,беше залезът на музикалните традиции на Средновековието, благодарение на възхождащотогосподство на светското музикално творчество. Този отпочнал още с появата намногогласието (IX-XII в.) процес на художествено обособяване и развой на музиката сеизразява конкретно в два привидно разнородни факти: отстъпването на оригиналния cantusfirmus в полза на един котрапунктивно организиран многогласен стил3и изпъкването насветската песен в монодичен стил, т.е. като вокално соло с инструментален съпровод. Товадвустранно освобождаване от игото на традиционния, григорианския cantus firmus се реализира най-първо в областта на светската музика. То се поведе от мадригалистите на XIVв., спадащи към движението с характерното име Ars nova. Но то се последва скоро от такова ив областта на църковната музика Най-после тази последната се освободи от шаблоните нагригорианския cantus firmus и встъпи в разцвет към един многогласен стил (a capella) съссвободно, художествено диференцирано гласоводене: литургичната мелодия в свояоригинален вид, сама за себе, представяше вече голям интерес; тя не беше вече освен началнакомпозиционна идея или предметен творчески импулс; тя служеше само да даде мотивенматериал за полифонично творчество. При това център на тежестта в мелодично отношениебеше най-високият глас, дискантът, а останалите гласове се свеждаха предимно до опорни, респ. инструментални такива. Този принцип за разлагане хоралната мелодия във фигурации,главният носител на които - връхният глас - по този начин печели известна привилегия вобщата връзка, в полифоничното единство на гласовете се счита за заслуга на англичанинаDunstaple4, живял в началото на XV век. Същият принцип се разви и осмисли особено отнидерландските компонисти на XV и XVІ векове: тук вече всички гласове са тематичноизведени из един cantus firmus, който обаче като такъв не съставя отделния глас, не е вместенв гласовия комплекс на композицията; отделни мотиви на този cantus firmus - безразличнодали е той хорална или собствено светска мелодия - се преработва последователно и то чрезпоредно, но разновидно провеждане от глас в глас, чрез изкусна имитация; при това всичкигласове са индивидуализирани и изтъкват съотношение на равноправие, не на някаквоподчинение или степенуване помежду си. Ценното на този, наречен проимитиран стил, койтопостига своя художествен развой при Josquin Depres и Adrian Willaert - съвременници наЛутер и на неговите главни музикални сподвижници Walter и Rhaw - и намира своякласически завършек у двамата нестори на католишкото художествено-музикално творчествоPalestrina и Orl. Lassus в XVI в, състоеше в това, че при тоя стил намери приложение един нови по-висш музикален развоен принцип, едно ново и по-плодоносно композиционно начало. Затакъв служеше до тогава a priori дадения за компониста cantus firmus, на който имаше да сподчини сътвореното и индивидуално облъхнатото от компониста тоново многообразие,
 
съставящо другите, останали гласове. При тия условия невъзможно беше да се постигнеорганическо единство в композицията: суровият cantus firmus, от една страна, и неговатапреработка в останалите гласове, от друга, представяха два организма по природа чуждипомежду си. А новият стил на нидерландците, който непосредно предхождаше Реформацията,отстрани именно тази вътрешна разкъсаност в музикалната композиция. Тава се постигнапреди всичко като се призна, собствено възстанови за компониста свободата на единсамостоен творец, за когото cantus firmus (хоралният напев) няма значение освен на еднапочти безлична и покорна творческа материя. Естествено, тия нови условия изтъкнаха иновата композиционна техника: последователно встъпване на отделните гласове, свободнопочерпани от една дадена мелодия и спазващи един и същи текст, разкри възможности запрокарване вътрешни съотношения в композицията, придаващи на последната, т.е. напъстрата мелодична тъкан, съставена от привидно самостойно водени гласове, характер нанещо единно, органично, смислено. И тъкмо това израстване на гласовете един от друг и единпокрай друг беше главната характеристика на композиционния стил през времето, когатовъзникна Реформацията.Действително, от тоя стил отстъпва незначително композиционната техника на немскитекомпонисти от същата епоха. Те запазиха по-продължително време хоралната мелодия катоcantus firmus, който - било в дисканта, било в тенора-пронизва, движейки се в големи тоновитрайности, фигурационния мелодичен комплекс на останалите гласове. Благодарение на тованемските компанисти от втората половина на XV в., напр. Ad.v. Fulda, H. Finck и др., неотстраниха тъй радикално cantus firmus като ансамблов глас, а го поначало запазиха, като, отедна страна, посягайки все повече върху неговия външно сух, тромав и някак шаблонен вид,все повече го индивидуализираха, а от друга страна, приближавайки баса до някои от горнитегласове чрез паралелно водене в терци и сексти, внасяха повече хармонична пълнозвучност ис това повече общност между хоралния напев и фигуриращите го гласове.5Но по тоя път и тенай-после достигнаха до там, да третират всички гласове като равноправни и с товавъзстановиха необходимото вътрешно единство в музикалната творба. И макар че тозипроцес на постепенно обезличаване на cantus firmus чрез неговото многогласно разработванене беше достигнала своя предел, все пак е положително и в случая важно, че предиРеформацията той беше силно напреднал всред по-значителните немски компонисти.От изложеното до тук произтича като характеристика на композиционния стил предиРеформацията, че1. тоновото изкуство се развиваше все повече в посока към светски и индивидуалновдъхновено творчество, най-малко то беше на път да се освободи от чисто църковно-верскиограничения; и2. в зависимост от това в областта на църковната музика се изостави традиционнатаупотреба на cantus firmus като такъв и то в интереса на един проимитиращ, по-единно и по-изящно ваящ творчески маниер.А какво отношение зае Реформацията спроти това състояние на музикалния развой?Какви изисквания формулира тя към него по силата на своите цели? Или: как се отразинейната поява върху музикалния стил на епохата, в която тя встъпи?Понеже протестантизмът претендираше да бъде народна религия по образец напървохристиянството, той отреди за народа в църква, за богомолците, една по начало по-важна и по-голяма роля в богослужението. Народът получи пряко участие в песнопението вцърква. Първоначално това участие състоеше главно в пригласяне основната мелодия наизпълняването от хора и органа полифонична композиция. Така покрай специалния църковен- т.е. ученически хор възниква и един общобогомолски такъв. При тия условия резултатът неможеше да бъде друг; народът, чрез пригласянето си, все повече извеждаше и изтъквашеосновната, именно хоралната мелодия на изпълняваната полифонична композиция, като я,съобразно със своята ниска музикалност, опростяваше, особенно в ритмично отношение, и я,най-после, сведе до едно елементарно мелодично движение в почти изцяло еднакви нотнистойности. Така постепенно се оформява протестантският хорал като прост, но внушителен
of 00

Leave a Comment

You must be to leave a comment.
Submit
Characters: ...
You must be to leave a comment.
Submit
Characters: ...