Welcome to Scribd, the world's digital library. Read, publish, and share books and documents. See more
Download
Standard view
Full view
of .
Look up keyword
Like this
5Activity
0 of .
Results for:
No results containing your search query
P. 1
Вашите слаби места

Вашите слаби места

Ratings: (0)|Views: 1,700|Likes:
Published by Iv Lazaro

More info:

Published by: Iv Lazaro on Jul 31, 2012
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as DOC, PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

10/25/2014

pdf

text

original

 
 
Вашите слаби места
 
Уейн Дайър
 
Как да се освободим от самопогубващото поведение
 
 Цялата теория за Вселената е безпогрешно насочена към една
-
единствена личност
 — 
 
къмсамия вас.
 
Уолт Уитмънд
 
Нашите недостатъци са тема не особено приятна за обсъждане и предложена дори катозаглавие на книга може да предизвика вътрешни резерви и съпротиви. Все пак надеждната опора засправяне с житейските изпитания са силните ни страни. Представата за тях намира лесни пътищакъм нашето самосъзнание и ни вдъхва по
-
силна увереност и оптимизъм, отколкото идеята, че мо
-
жем да преодолеем слабостите си.
 
Ето защо дори когато сме склонни да говорим за слабите си места и лоши страни на характерание често ги представяме като независеща от нас даденост на природата („Такава съм синепохватна...", или — 
 
„стеснителна", „нервна"...), като нежелано, но все пак близко до сърцетонаследство от единия или другия родител („Същият съм като баща си избухлив...", „И майка мибеше такава — 
 
притесняваше се за всяка дреболия..."), като фатално обвързани с някаква ситуация(„Винаги когато ме прередят, излизам от кожата си"), като нещо, което трябва да предизвика по
-
скоро съчувствие, отколкото критика („Понеже съм наивна, все мен подвеждат..."), като съвсеместествен резултат от съществуването на подобни прояви у другите („Щом другите закъсняват, неизпълняват, кръшкат и т. н., защо да не мога и аз...") и най
-
често като предизвикани отнедобронамерени въздействия на хората около нас („Жена ми постоянно ми прави бележки задреболии и ме кара да избухвам", „Началникът ми ме сковава и не мога да се съсредоточавам...").Много рядко ни се удава да видим в нашите черти
начини на поведение,
които могат да секоригират именно от самите нас.
 
Заедно с това ние проявяваме особена склонност да откриваме слабостите и грешките надругите около нас и лесно намираме действителните причини за техните проблеми,неприспособеност или житейски неудачи. Проницателната сентенция на Лабрюйер, че „ако ня
-
махме сами недостатъци, ние не бихме изпитвали толкова радост, когато ги откриваме у другите",изглежда, има доста дълбоки психологически основания.
 
Какво всъщност прави трудно проницаеми вътрешните предпоставки за нашите напрежения,житейски проблеми и неудовлетвореност? Какво пречи на нашето развито и образовано съзнаниеда ги открие, да ги погледне от различни ъгли и да начертае конструктивни начини за тяхнотопреодоляване?
 
Причините бихме могли да търсим най
-
малко в две плоскости:
 личностната
и
социално
-
културната.
 
Представите ни за вътрешната динамика на личността биха били непълни и твърде огрубени,ако пренебрегнем съществуването на т. нар. „психични защити". Зигмунд Фройд пръв стигна доидеята, че в личността съществуват
 защитни механизми,
които балансират противодействуващисили в психичната система, отдалечават от съзнанието неприемливи и травмиращи представи изаедно с това пренасочват енергията, идваща от дълбините на безсъзнателното. Тази идея,доразвивана и коригирана от всички известни представители на психоанализата, постепенно сеосвободи от вездесъщата сянка на сексуално
-
либидонозните подбуди и днес се приема като най
-
съществената в психоаналитичния принос за разбиране на личността. Сърцевината на тази идея еспособността на личността да запазва вътрешната интеграция на собственото Аз, да защищава тазиинтеграция от заплахи, да поддържа задоволяваща себепредстава чрез подсъзнателнотрансформиране на различни психични съдържания (представи, идеи, изживявания), а също и насмисъла на въздействията от обкръжението. Защитите, с други
 
думи, не премахват обективнитепредпоставки на вътрешното напрежение — 
 
те по
-
скоро ликвидират неговите психични симптоми(изживявания на страх, тревожност, вина и т. н.), като маскират предпоставките им.
 
Днес механизмът на защитите бива означаван и с
 
други понятия, осветлява се от алтернативнина психоаналитичната доктрина теоретични позиции и се интерпретира в по
-
крупни концептуални
 
схеми
1
.
Социално
-
културните възбудители на съпротивите при разпознаването и преодоляването наслабите ни места трябва
 
да бъдат видени най
-
напред в по
-
широки рамки: статуса на личността всемейството и обществото, моделите на оценяване, концепциите за личностно развитие ивъзпитателен идеал, характеризиращи различните общества и култури. Това е твърде пространнапроблематика
2
, затова тук бих визирал само ефектите на семейното възпитание и най
-
вече наобразователната система. Традиционните възпитателни подходи се крепят върху санкциониране наотклоненията от нормите и предписанията, налагани от обществото и възрастните.Преобладаването на наказанията над поощренията е тенденция не до там чужда и на нашитевъзпитателни традиции. Особено неблагоприятен ефект (който се преоткрива в избирателнотоотношение към темата за слабостите) има
етикирането.
 
Този широко разпространен феномен в образователната практика се проявява в обобщаване нанякаква проява, постъпки или дадено качество на поведението и разпростирането им върхуличността като цяло. Етикети като „неспособен", „буен", „двойкаджия", „недисциплиниран",
 
„изоставащ", „труден", „непоправим" и други подобни изпълват училищния речник и ние гиприемаме като нещо естествено или най
-
малко — 
 
неизбежно. Рядко си даваме сметка обаче, че тезисхематизирани и стереотипизирани етикети закриват от нашия поглед широкия спектър отиндивидуални характеристики на личността, фиксират въздействията и оценките само върху еднокачество и блокират възможността за градивно преодоляване на слабостите. Като прибавим инашата културна предразположеност да обсъждаме по
-
често (и, изглежда, по
-
охотно) сенчеститестрани, а не светлите прояви на хората около нас, да поставяме оценки и да правим квалификации вповечето изказвания, засягащи проявите на другите, става понятно нежеланието на човек да слушаза слабостите си. Немалък дял в
 
изграждането на психични бариери към темата за слабостите има инеблагополучната практика от 50
-
те години личните проблеми да се правят достояние на ко
-
лектива, да се обсъждат публично и да се вземат колективни решения за изправяне на слабостите.Рецидиви на тази практика, базирана върху непризнаване на личностната автономия инеприкосновеността на вътрешния свят на отделния човек, намираме до днес най
-
вече вучилищното възпитание. Макар и поосвободено от строго
-
официалните си одежди иорганизационния патос, публичното обсъждане на лични неблагополучия и проблеми трудно можеда постигне градивен терапевтичен ефект. То по
-
скоро засилва вътрешните съпротиви спрямовъздействия „отвън", поражда недоверие към училищната институция, а понякога и асоциални реакции.
 
Очевидно подходите за намеса в личните проблеми и коригиране на слабостите трябва дабъдат преди всичко
психологически
съобразени. Не е случайност постоянно растящата популярностна психологическите консултации и кабинетите по психотерапия в развитите страни. Интересъткъм тази хуманна дейност на психолозите започна да се пробужда и у нас. Мисля, че книгата наамериканския психотерапевт Уейн Дайър се появява тъкмо навреме. Тя ще разсее многопредубеждения и неправилни представи за възможностите ни да преодолеем вътрешните пречкикъм едно хармонично съществуване и реализиране на собствените ни възможности и ще нипредложи подходи за справяне с психологичните проблеми, разбираеми и достъпни за всеки отнас.
 
Дайър не е афиширал принадлежността си към точно определена школа в психотерапията. Всепак за читателя няма да е без значение да знае, че той не е психоаналитик. Неговите въздействия не разчитат на бавното и мъчително търсене на изтласкани преживявания в дебрите набезсъзнателното. Тъкмо обратно — 
 
терапевтичният му подход се гради върху стратегия, която за
-
лага на
активността
на всеки негов клиент, при това активност, използваща предимствата нанашето
 мислене.
Лайтмотивът на неговата концепция би могъл да бъде съвсем накратко изразенкато „ефективно мислене срещу самопогубващото поведение".
 
Опитният психотерапевт успява да ни убеди, че повечето от причините за нашите затруднениясе крият в самите нас и че до голяма степен от самите нас зависи дали ще се чувствувамепълноценни, или не. Тоест ние имаме възможности
да избираме:
дали ще останем във властта на
1
 
У нас цялостна и оригинална теоретична схема за обяснение на защитните феномени е разработена от проф. К.Заимов. Вж:
 К. Заимов.
Афективни параадаптивни реакции на личността. С, Медицина и физкултура, 1981
 
2
 
Историко
-
етнографски анализ на различните културни модели на социализация на детето можете да намеритев:
 И. С. Кон.
Ребенок и общество. „Наука", М., 1988.
 
 
„самопогубващите" капани, дали ще се отдадем на нашите емоции на тревога, вина, несигурност,дали ще продължим пасивно да преживяваме собствената си неудовлетвореност, или щеизползваме мисленето си, за да открием грешките в „субективната" си логика и изградимконцепция за конструктивна промяна.
 
 Читателят на тази книга едва ли се нуждае от преразказване на основните идеи на Дайър.Авторът ги представя така разбираемо, убедително и
 
дори занимателно, че е най
-
добре да бъдатпочувствувани и разбрани от неговото изложение. Предговорът към книгата няма такава цел. Тяпринадлежи към тези четива, които ни въвличат непосредствено в разсъжденията на автора, правятни съпричастни към неговите идеи и ни подготвят вътрешно да ги използваме в собствения сижизнен опит.
 
Не ми се иска да подмина обаче някои негови постановки, чиито категорични формулировкизвучат смущаващо, влизат в разрез с утвърдените ни представи за нормите на междучовешко
 
общуване и поради това биха предизвикали съмнения относно нравствените ефекти на тяхнотоприлагане. Понятно е, че неговите апели да обичаме себе си, да се освободим от миналото си, да несе съобразяваме с условностите, да не се интересуваме от одобрението на другите хора, да не сестараем да даваме всичко, на което сме способни, да не се позоваваме на справедливостта, когатообосноваваме собствените си постъпки, да обявим независимост и други подобни — 
 
могат да сесхванат първоначално в техния конкретен морален контекст. Тази реакция е също разбираема,като имаме предвид начините, по които сме възпитавани — 
 
психологическата тъкан начовешките постъпки никога не е била отделяна сама по себе си и разглеждана встрани от моралниядидактизъм. Поради това не само учителите, но и ние във всекидневието интерпретирамечовешките прояви предимно в морални, а не в психологични категории.
 
Може би точно тези ефекти на традиционното възпитание е имал предвид психотерапевтът, зада формулира своите изходни
 
тези по такъв предизвикателен начин. Такива постановки наистинатрябва да предизвикат емоционална реакция и съпротива, за да се подготви почвата за собственопсихологичното им тълкуване, за откриване на нови възможности да възприемаме себе си исобственото си поведение. Иначе тяхното „дешифрира
-
не" в текста може би няма да разчита надостатъчна емоционална ангажираност.
 
Впрочем читателят сам ще се увери, че психологическият „превод" на авторовите изходнитези далеч не заплашва чистотата на моралното ни съзнание. Ние ще разберем, че повикът даобичаме себе си не внушава его
-
центризъм, а необходимост от изграждане на самоуважение. Тоняма нищо общо със себеизтъкването, „което е толкова невротично, колкото и поведението начовека, изпълнен със самопрезрение". Ще се убедим, че желанието да търсим одобрението надругите хора е естествено, но когато това се превърне в потребност, ние трудно можем дапостигнем само осъществяван е. Ще открием изненадани, че етикетите, които си поставяме катообобщение на досегашните си прояви, са по
-
скоро спирачка за нашето конструктивно развитие,отколкото израз на самокритичност. Ще съумеем да погледнем на безбройните условности в нашияживот не само като на общовалидни закони, изискващи уважение, но и като пречки за развиванена вътрешния самоконтрол и поемането на отговорност за собствените ни постъпки. Ще открием вконцепциите за справедливост не само израз на стремежа към нравственост, но и възможност да оп
-
 равдаваме собствените си самопогубващи стратегии на действие. И най
-
накрая ще се убедим, ченашата способност за вътрешна промяна е част от независимостта на нашето собствено Аз и чепромяната зависи от избора, който ние сами ще направим.
 
Ето защо психологическият еквивалент на подобни, тези ни най
-
малко не съдържа схващания,че преодоляването на слабите ни места трябва да става за сметка на принципите на социалнотообщежитие и моралните норми на общуването. По
-
скоро той ни проправя пътя към такова
 мислене,
при което ще открием в разбираемите и обосновани от здравия разум постъпки прояви наневротично и самопогубващо поведение, ще разберем „печалбите" от това поведение и най
-
веченачините да се освободим от него.
 
Всички обходни пътища към рушене на самопогуб
-
ващите себепредстави и действия водят допостепенно разкриване на
творческите възможности
на отделната индивидуалност. Защототворчеството не е само „елитарна" дейност на откриване и създаване на новото. Творчеството сепроявява и тогава, когато решаваме проблеми вътре в нас, когато вземаме важни житейски решения, когато открием конструктивен способ за преодоляване на трудностите във всекидневието.За хуманистично ориентираните психолози саморазвитието и актуализацията на вътрешните

Activity (5)

You've already reviewed this. Edit your review.
shegoneepuf liked this
SunnyHappyDay liked this
1 thousand reads
Raina Iliowa liked this
1 hundred reads

You're Reading a Free Preview

Download
scribd
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->