ТЕМА 11. ОТНОШЕНИЯ НА СОБСТВЕНОСТВ ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА
Всяка икономическа система, в т.ч. и системата на пазарното стопанство,се характеризира с определена съвкупност от отношения на собственост. Като
икономическа категория
собствеността е израз на типичните за човешкатадейност процеси на
присвояване и отчуждаване
. Чрез тях в системата напроизводството, а впоследствие и чрез размяната, хората създаватпредпоставките за задоволяване на своите потребности за гарантиране на свояживот.Като една от най-важните институции на човешкото общуванесобствеността е израз на определени
икономически отношения
, които сеформират в процеса на
производството
. То е тази сфера на човешката дейност, вграниците на която хората взаимодействат и въздействат на природата сопределени средства, създавайки продукти, необходими за тяхнотосъществуване. Затова самото производство е и процес на възпроизводството начовешкия живот.
11.1. Собствеността като икономическа категория
Първоначалните условия на производството предполагат
единство
начовешката дейност и на природната среда. То намира израз в
присвояването
наприродата от човека и създаването на необходимите блага за потребление наотделния индивид и на общността, в която той съществува. Това означава, чепроизводството трябва да се възприема като
взаимодействие
между човека иприродата, като
обмяна на веществата
между тях. Този процес гарантира както развитието и обогатяването на същността на човека, така и създаването навъзможности за самообновяване и обогатяване на самата природа. Следователновсяко производство като процес и като елемент (сфера) на икономическатасистема не може да се разглежда елементарно – само като едностранноприсвояване на природата от човека. Обособяването на човека от природнатасреда в процеса на неговата еволюция не може да се проявява катопротивопоставяне на човека и природата.
Присвояването на природата като производство, т.е. като
съзнателна ицеленасочена дейност
на човека не бива да предизвиква нейното изчерпване.Това би довело и до изчерпване на условията на човешкия живот. Затова напрактика, произвеждайки,
хората превръщат природата в своя
, впринадлежаща им. Те се отнасят към нея като към естествено условие на животаим, като към свое
собствено удължено неорганично тяло
. Но ако хоратавъзприемат природата като своя чрез производственото й присвояване, товаозначава, че
чрез производството се формира и развива собствеността
.Присвояването в този смисъл е форма и механизъм за създаването инарастването на собствеността. Така
колкото по-развито, по-съвършено епроизводството, толкова по-развита и в по-съвършена форма се проявява исамата собственост
. В същото време колкото по-развита е собствеността,толкова по-съвършени са формите на присвояването като производство, по-големи са мащабите на създаваното за потребностите на хората богатство.Обобщавайки анализа на
собствеността като икономическа категория
ще използваме подхода на К. Маркс, приложен във “Форми, предшестващикапиталистическото производство”, където той отбелязва, че “собственосттапървоначално не означава нищо друго, освен отношението на човека къмнеговите естествени условия на производството, като към принадлежащи му,като към свои, като
предпоставки, дадени заедно с неговото собствено битие
...Формите на тези
естествени условия на производството
са двояки:1) Неговото налично битие като член на някакъв колектив; 2)Отношението към земята посредством колектива, като към своя земя”.
При разкриването на
същността и съдържанието на собствеността
катоикономическа категория, изразяваща определена система от производствениотношения, е необходимо да се подчертаят няколко особености:
•
първо
, отношението на човека към естествените условия напроизводството предшества процеса на труда, независимо че сепроявява по отношение на трудещия се индивид. Затова
1
Маркс, К., Форми, С., 1953, с. 24,25.
възприемането на тези естествени условия като свои, катонеорганична природа на неговата субективност (удълженонеорганично тяло) на практика е израз на определянето насобствеността като
предпоставка
, като обективен начин насъществуването на човека в процеса на неговата дейност;
•
второ
,
отношенията на собственост като израз на възприемане наестествените предпоставки на човешката дейност, като напринадлежащи на индивида, като на свои, могат да се проявяватсамо в рамките и чрез определена човешка общност. Извън нея те сабезсмислица. Това е така, защото когато човекът се отнася къмобективните условия на своя живот като към собствени, с товалишава останалите членове на общността да формират същотоотношение към тези конкретни, обективни (естествени)предпоставки. Така че собствеността, отразяваща отношението наотделния субект към условията на неговия живот се опосредства отдадена конкретна човешка общност (като свързващо единство), вкоято всеки получава своя дял, т.е. всеки човек като собственик илипритежател се проявява само като член на даден колектив;
•
трето
, наличието на определена обществена форма (естественоформирала се колективност), в която и чрез която се осъществявадейността на човека, определя условията, при които собственосттавърху обективните условия приема определена форма.“Дали тази опосредствана от принадлежността към общината собственостсе явява като колективна собственост, при която отделното лице е само владелеци частна собственост върху земята съвсем не съществува, или тя се явява вдвойна форма – като държавна и наред с нея като частна собственост, но така, чепоследната е обусловена от първата... или най-сетне тази общинна собственостсе явява само като допълнение на индивидуалната собственост, при което
of 00
Tema 11
2,369 Reads
Info and Rating
| Category: | |
| Rating: | (2 Ratings) |
| Upload Date: | 01/14/2009 |
| Copyright: | Attribution Non-commercial |
| Tags: |
Leave a Comment
+6