Welcome to Scribd, the world's digital library. Read, publish, and share books and documents. See more
Download
Standard view
Full view
of .
Look up keyword
Like this
1Activity
0 of .
Results for:
No results containing your search query
P. 1
anna

anna

Ratings: (0)|Views: 26 |Likes:
Published by hristo vatev

More info:

Published by: hristo vatev on Feb 21, 2009
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as DOC, PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

02/01/2013

pdf

text

original

 
МИСТЪР БОГ, ТОВА Е АННА
Господ говори английски
 
"Разликата между хората и ангелите е много проста. повечето от един ангел евътре, а повечето от един човек е навън."  
Анна беше на 6 години. Понякога я наричах Дребосък. На 5 знаеше за смисъла наживота и какво е Любовта. Освен това беше лична приятелка и съветничка наГосподин Бог. Мистър Бог, всъщност. И понеже ангелите, разбира се, говорятанглисйки, се предполага, че и началникът им го прави. Мистър Бог, значи. Аннабеше много образована. Теология, математика, философия, поезия и градинарство -нищо не й беше чуждо. На всеки зададен въпрос имаше отговор. Понякога отговрътсе забавяше, но след няколко седмици или даже месеци, неизменно се появяваше.Някои неща се нуждаят от време. А отговорите й бяха директни, прости и многоточни.Тя не отпразнува 8мия си рожден ден при нас. Преди това загина при злополука.Умря с усмивка и последното й изречение беше: "На бас, че Мистър Бог ще ме пуснена небето си." И аз не се обзалагам в противното. Със сигурност го е направил.Познавах Анна около три години и половина.Някои хора са известни, защото са обиколили света с платноходка или са обядвалина луната. Всеки ги познава. Мен не ме познава почти никой и въпреки това мисля,че имам право на слава, защото познавах Анна. При това - доста добре. Най-добревсъщност отвътре, защото както вече казахме, "повечето от ангелите е вътре". Атова е историята за това, как се запознах с Анна. Оттогава срещнах още два ангела.Но това са други истории.
ФинНаденички със стафиди
Казвам се Фин. Разбира се не наистина, но така ме наричат всички и ми отива.Висок съм, много висок даже. Един и деветдесет и два. Седемдесет килограма, на 19години - тогава. Любимото ми занимание бяха горещи наденички и стафиди вшоколад, но не едновременно, естествено.Най-обичах да се шляя нощем около пристанището, особено, когато беше мъгливо.В една таката мъглива нощ започна животът ми с Анна. Pазхождах се по улицата.Беше доста тъмно и къщите хвърляха обвити в мъгла сенки. Хлебарницата беше ощеосветена, макар и отдавна затворена. В отвратително влажното време, в светлинатана витрината седеше малко момиченце върху желязната ограда. В този кварталдецата често скитат до късно по улиците. Но това дете беше различно. Защо бешеразлично, вече не помня. Седнах до нея. Така седяхме три часа. И до днес съмубеден, че някак ме омагьоса. Това е единственото обяснение...- Мръдни малко, - казах аз.Тя се премести и нищо не каза.- Вземи си наденичка.Тя поклати глава:- Твои са.- Аз имам цял куп наденички. Освен това изобщо не съм гладен, - отвърнах аз.Тя отново не отговори. Затова сложих хартиения плик с наденичките между нас.Светлината, която проникваше от витрината, не беше особено ярка. Малката седешев сянка, така че можех да видя само, че беше невероятно мръсна. Под ръкастискаше парцалена кукла, а в скута си държеше очукана кутия с цветни моливи.
izvorite.com
1
 
Така мълчахме половин час. Видях, как ръката й бавничко пропълзя къмнаденичките и изпитах дълбоко щастие, когато малко по-късно чух звука отпукащата им се кожа между зъбите й. Една или две минути по-късно ръчичкатаотмъкна още една наденичка, после трета. Аз измъкнах пакет цигари от джоба си.- Разрешаваш ли да пуша, докато ядеш? - попитах.- Какво? - в гласa й прозвуча тревога.- Мога ли да запаля една, докато се храниш?Тя се извърна, коленичи върху тротоара и ме погледна в очите.- Защо? - попита.- Майка ми държи на доброто ми възпитание. Не е учтиво да се бълва дим в лицетона дама, докато яде наденички.Малката за момент се втренчи в половинката наденичка, която още държеше в ръкаи попита:- Защо, харесваш ли ме?Аз кимнах.- Тогава си запали една. - Тя се усмихна и натъпка остатъка от наденичката вустата си.Аз й поднесох запалената клечка кибрит. Тя духна и при това ме обсипа с дъжд отмалки сдъвкани парченца наденичка. Изведнъж се стресна. Никога няма да забравяпогледа й. Стисна зъби. Лицето й се изкриви в очакване на шамара. Какво еизразявало моето лице в този момент, не знам. Във всеки случай от нея се изтръгнатакъв жален звук, какъвто никога преди това не бях чувал и не искам никога да чуяотново. Този звук ми заседна в гърлото и аз започнах да се смея. Какво другоможеше да направи човек при толкова много детски страх и детска мъка? Смеех се,смеех се и не можех да престана. Тогава видях, че и тя беше започнала да се смее.Пред мен вече не коленичеше жално кълбо страх. Смееше се, клекнала на тротоара,с лице към мен и се заливаше от смях. Колко ли пъти през следващите три годинисъм чувал този смях. Не звучеше като сребърни камбанки. По-скоро като смесицамежду кучешки лай, звук на мотор и помпа за гуми.Хванах я за раменете и я поставих на крака, на една ръка разстояние от мен. Следтова последва погледът, който принадлежеше само на Анна. Загледа се в мен сшироко отворена уста и още по-широко отворени очи. Цялото й мъничко тяло сетресеше. Ръцете, краката, пръстите, всичко трепереше. Пред мен стоеше мъничъквулкан. Смееше се и не можеше да престане. Опита се да каже нещо, но не сеполучи.- Ти... ти... ти, - смееше се тя. След това успя да изтръгне едно изречение - Ти, тиобичаш ли ме?Какво можех да отговоря? Имаше само един отговор.- Да, - казах.Тя се засмя, докосна ме с показалец и се завъртя около уличната лампа:- Ти ме обичаш, ти ме обичаш.Миг по късно каза:- Аз изобщо не съм жадна.Така че отидохме в най-близката кръчма и купихме бутилка бира. Анна искаше"смешната бутилка с бялото копче вътре".- Хайде да се върнем обратно при хлебарницата, - ухили се тя.И така пак седнахме там - малката и големият. Не мисля, че изпихме дориполовината от съдържанието на смешната бутилка, защото се оказа, че е къде-къдепо-забавно да разтръскаш здраво газираната течност и ето - върху тротоара сеизливаше шадраван бяла пяна.- Сега ти, - пъхна ми тя бутилката в ръцете. Не беше молба, а заповед. Аз яразтръсках с всичка сила и капачката изкочи, а върху нас заваля бирена пяна. Презследващите часове имашe още смях, още наденички, още бира и още стафиди вшоколад. Анна се провикваше след минувачите:- Хей, вие там, той ме обича, той ме обича!Изкатери се по стълбите на отсрещната сграда и победоносно се изправи пред мен:- Аз съм по-висока от теб!
izvorite.com
2
 
Някъде към 10 и половина седна в скута ми и започна сериозен разговор с Меги,парцалената кукла. Аз се намесих:- Хей, време е да си лягаш. Къде живееш?Тя отвърна бавно:- Никъде. Избягах.- А майка ти и баща ти, те къде живеят?Отговорът можеше да бъде със същия успех "Тревата е зелена, небето е синьо". Тясамо каза:- Тя е тъпа крава, а той е пияница. В скапаната им къща няма да стъпя никогаповече. Ще живея при теб. Малко странна заповед, на малко странен език. Но каквоможех да направя?- Добре, хайде да тръгваме, утре ще помислим.
Къпане в кухнята
Oттук започна моето възпитание. Бях се сдобил с голяма кукла - но не от пластмасаи натъпкана с стружки. Моята беше жива - като бомба на два крака. На мен ми севиеше свят, сякаш бях прекалил с обиколките на въртележката и изобщо не сеучудвах, че куклата, която бях спечелил на стрелбището, сега вървеше до мен ибеше твърдо решена, да не ме напуска повече.- Ти всъщност как се казваш? - попитах.- Анна. А ти?- Фин. И откъде идваш?Никакъв отговор. И това беше първият и последен път, в който не получих отговорна зададен от мен въпрос. Чак по-късно открих причината. Тя се страхуваше, че щея върна при родителите й.- Кога избяга от вкъщи?- Амииии... преди три дена.Прескочихме влаковите релси, което беше забранено, но пътят беше по-кратък.Вмъкнахме се през задния вход в кухнята. Светнах лампата и за пръв път я видяхнаистина. Един Господ знае, какво бях очаквал, но със сигурност не това, което серазкри пред мен. Изобщо не става дума за това, че беше мръсна или че роклята ибеше по-голяма с 5 размера. Просто беше смешна гледка - бира, мазни петна ибоичките от кутията. Изглеждаше като подивяло свинче - боите бяха разпределенигрижливо върху цялото малко момиченце. Изглеждаше толкова забавно и при товабеше толкова дребна, че я вдигнах, за да може да се види в огледалото над скрина.Усмивката и грейна катопролетен ден. Самият аз изглеждах почти по същия начин. "Красива двойка" - кактоказа майка ми по-късно.Във всеки случай сега заблъска по стената. три пъти. Бум-бум-бум. Това бешесигналът ни. "Ти ли си? Аз вече си легнах. Вечерята ти е във фурната и не забравяйда спреш газта." Обикновено се провиквах "Окей!", но днес беше различно. Затоваизвиках в коридора:- Мамо, ела да видиш какво съм донесъл.Майка ми никога не се учудваше от нищо. Никога на се ядосваше заради някаквиглупости, например заради котката Боси или кучето Печ, или заради 18годишнияКеръл, който живя две години при нас, нито пък заради Дани от Канада, койтопросто остана - 3 години. Някои хора събират пощенски марки или капачки от бира.Моята майка събираше деца, които се бяха загубили, събираше изоставени деца,изоставени кучета, котки, папагали. Ако през онази нощ й бях довел изоставен лъв,нямаше да каже нищо, освен "горкото животинче".Тя влезе. Един поглед й бе достатъчен:- Горкото дребосъче,- извика. - Какво са направили с теб?След това погледна мен и кротко отбеляза:- Изглеждаш като прасе. Отивай да се измиеш.После коленичи на пода пред Анна и я прегърна. Само за момент. И тогава започнаоперацията "баня за Анна". Хвърли ми поглед, който означаваше "колко време
izvorite.com
3

You're Reading a Free Preview

Download
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->