• Embed Doc
  • Copy Link
  • Readcast
  • Collections
  • CommentGo Back
Download
 
Васил ПенчевШРЬОДИНГЕРОВИТЕ “VERSCHRÄNKTEN ZUSTÄNDE”
В работата си "Съвременното състояние на квантовата механика"
1
Е.Шрьодингер анализира "подводните камъни" при описанието наквантовомеханичните процеси на измерване и формулира четири основниположения, които се свеждат до това, че състоянията на обектите на квантовия святпритежават следните свойства: 1. Суперпозиция. Състоянията се описват чрезлинейна суперпозиция на основните състояния. 2. Интерференция. Резултатите отизмерването зависят от относителните фази на амплитудите в тази суперпозция. 3.Сдвояване [Entanglement]. Пълното знание за състоянието на цялата система несъответствува на такова пълно знание за състоянието на нейните части. 4.Неклонируемост и неопределеност. Неизвестното квантово състояние е невъзможнода се клонира, а също да се наблюдава без да се внесе смущение. Третото ичетвъртото положение доскоро не бяха известни (Килин 1999).Квантовият обект за разлика от класическия е изначално вероятностен.Обаче вероятностният характер на квантовия обект не се свежда до класическивъзприемана неопределеност, свързана, например, с непълнота на знанието заобекта. За описанието на квантовия обект се използва понятието "състояние".Казвайки, че обектът се намира в определено състояние, се подразбира, че може дасе разгледа каталог (според термина на Шрьодингер), или което е същото, вълновафункция, вектор на състоянието, или матрица на плътността, които съдържатинформация за възможните резултати от измерванията върху този обект. Доколкото резултатите от измерванията върху обект, подготвян в едно и също състояние, вобщия случай ще се изменят при различните измервания, векторът на състояниетотрябва да дава и дава статистическа информация (функция на разпределението) на резултатите от ансамбъл едни или други измервания. При измерванетокохерентната суперпозиция се разрушава и се редуцира до ново състояние, което се
1
Schrödinger, E. 1935. Die gegenwärtige situation in der Quantenmechanik. – 
 Die Naturwissenschaften
,
48
, 807-812;
49
, 823-828;
50
, 844-849 . (Шредингер, Э. 1971. Современное положение в квантовоймеханике. – В: Э. Шредингер.
 Новые путы в физике
. Москва.)
 
определя чрез типа измерване. Суперпозиционните състояния трябва да се различават от сместа от състояния, която се описва чрез матрицата на плътността икоято по същество се явява класическо състояние, тъй като в собствено смесеносъстояние система може да се намира алтернативно или в едно, или в другосъстояние, докато в суперпозиционното състояние системата се намираедновременно в няколко състояния, макар това кохерентно състояние да не е пряконаблюдаемо, понеже всеки процес на измерване води до неговото редуциране ведно конкретно състояние. Тази принципна разлика на суперпозиционнотосъстояние се проявява в допълнителни интерференчни членове (недиагонални) вматрицата на плътността. В частност, от това следва, че получаването на ненулев резултат при измерването на физическа величина, операторът на който иманенулеви само недиагоналните матрични елементи (например диполният елементна атома) е възможно само в този случай, когато системата се намира едновременнов няколко състояния.За да обърне внимание върху необикновения характер насуперпозиционните състояния, Шрьодингер привежда пример, който объркваобикновеното ни възприемане на света. Това е прочутата му алегория за живата-и-мъртва котка. Да предположим, че в стоманен сандък се намира флакон с отрова,който може да се счупи посредством механизъм, който се пуска при разпадането наедин радиоактивен атом. Намиращата се в сандъка първоначално жива котка в резултат на разпадането на един атом може да се окаже мъртва. Обаче щомсъстоянието на радиоктивния атом е квантова суперпозиция на състояние"разпаднал се" и състоянието "неразпаднал се", то и състоянието на котката есуперпозиция на състоянието "живо" и състоянието "мъртво". Доколкото вмикроскопичните системи, такива като атоми и молекули, суперпозицията насъстоянията е обикновено явление, а в макросистемите не се наблюдава, то трябвада има причина за разрушаването на тези състояния.Нека оставим за няколко пасажа времето и енергията настрана. Доколкообаче законът за запазване на импулса и всеобщо признатите първи три, т.е.„канонизираните” съотношения за неопределеност се съотнасят със закона за
 
запазване на импулса, чието съвместно използване се изисква от „мисленияексперимент” на Айнщайн – Подолски – Розен, схематично представен отШрьодингер? В класическата работа на Еми Ньотер (Noether 1918) законът зазапазване на импулса се извежда от групата на транслациите съответно по тритепространствени оси. Но не съм срещал такова доказателство и лично аз смятам, чее невъзможно, негов „квантово-механичен вариант”, при който „точките” попространствените оси произволно да флуктуират по големината на своята дължина,както изискват съотношенията за неопределеност. Така в обсъждания мисленексперимент се оказват съчетани две противоречиви изисквания за „точките” отпространствените оси: те са точки (за да е изводим прилаганият закон за запазванена импулса) и заедно с това са произволни крайни интервали, за да е приложимосъотношението за неопределеност. Това „и точки, и крайни интервали” е по-силноот станалото нарицателно противоречие в инфинитезималното смятане забезкрайно малките, или диференциалите като „нули и не-нули”, намерилонепротиворечиво решение и като „потенциално” безкрайно малки (Коши) и като„актуално” безкрайно малки (Робинсън). Не твърдя, че подобно, „хитро” ипрецизиращо, непротиворечиво развитие на съвременният формализъм наквантовата механика и информация не съществува (а може дори да е вечеосъществен, но все още да не e широко известен), а че последният оставя тазиврата, възможно все още незабелязана.Сега обаче ще опитам една още по-силна хипотеза, а именно, четърсеният обобщаващ формализъм не е изключено да съвпада с наличния добреизвестен, но при друго негово тълкувание. Към тази теза ще се връщам ивпоследствие, по протежение на цялата работа.
Както многократно се е изтъквало и вече се е превърнало в добреизвестно общо положение, труизъм, квантовата механика за разлика от всичкидруги физически теории изисква и предварително предпоставя класическатамеханика, която описва измервателния уред, най-грубо казано, чрезидеализацията за абсолютно твърдо тяло. Следва ли тогава да се учудваме, че щевъзникват проблеми с теориите на относителността, които като механизъм за
of 00

Leave a Comment

You must be to leave a comment.
Submit
Characters: ...
You must be to leave a comment.
Submit
Characters: ...