• Embed Doc
  • Copy Link
  • Readcast
  • Collections
  • CommentGo Back
Download
 
Текстът е публикуван в сп. “Философски алтернативи”, 2006, 6, 105-117. _______________________________________________________________________  _ Васил Пенчев, ст. н.с.II ст., д-р,Институт за философски изследванияНа Българската академия на науките
ZUKUNFT AN SICH
ВАСИЛ ПРОДАНОВ И ФРАНЦ БРЕНТАНО ЗА БЪДЕЩЕТО НАФИЛОСОФИЯТА
“Философията е дисциплина, коятоповече от всяка друга непрекъснато рефлектира върху своя предмет инеговите перспективи
” (Проданов2005: 11).Това сравняване на два текста със сто и тринадесет годишно отстояниепомежду им (1892-2005), но обсъждащи с еднаква загриженост една и съща тема:бъдещето на философията, посветено и на шестдесетгодишнината на ВасилПроданов
1
, е насочено да демонстрира, че бъдеще без минало няма, така както иминало без бъдеще няма. От техният брак, от съюза на толкова различните бъдещеи минало се ражда настоящето, нашият дом и ние, самите, макар и отнесени къмсвоите родители, към времето.
Франц Брентано:
Неговият доклад-полемика срещу ректора Адолф Екснер “се стреми дапокаже, колко необосновано е мнението на онези, които в наши дни се съмняват вбъдещето на философията и в частност й отказват възможността с успех да пренесеестественонаучния начин на изследване в областта на духа” (Brentano 1929: 3).Преди всичко се оспорват две констатации: (1) философията е нещо напълноотживяло; “тя е загубила своето господство и не й е останала никаква надежда
1
Неговата работоспособност, всеотдайност и мащабен личен принос, отзивчивост и подкрепа замладите, откритост и информираност за нови идеи и възгледи, лична скромност и толерантност састълб на секция “Философия на историята”, на Института за философски изследвания и нафилософията в България.
1
 
отново да го получи. Може да става дума още само затова, кой трябва да станенаследник на опразнения трон” (Brentano 1929: 8); (2) отхвърлянето наестественонаучните методи в областта на хуманитарните и социално-политическинауки, в т.ч. и философията. Вторият въпрос може да се обобщи като проблема заотношението между философията и науките, и особено природните науки.Тези два момента синтезират основното опасение, избуяло в двадесети век:
науките, и то най-вече точните, изместват и правят ненужна философията
. Входа на статията ще се проследи какви са последователно отговорите на ФранцБрентано и Васил Проданов на този въпрос с две лица.Основният извод е, че двамата автори, независимо от времевото отстояние,дават приблизително еднакви или еднакъв тип отговори. Тъй като работата наФранц Брентано не е сред цитираните от Васил Проданов, можем да приемем, че нему е оказала влияние. Следователно става дума за известна устойчивост вмисленето, надделяваща над промените, безспорно настъпили за период от сто итринадесет години.Това ни позволява да прецизираме призива философията ”да престане да секонцентрира предимно в миналото като исихаст в своя пъп и да се обърне къмпроблемните ситуации днес и в перспектива” (Проданов 2005: 147) с уточнението,че миналото на философията в никакъв случай не бива да се зачерква, тъй катовъзможните решения на редица “проблемни ситуации днес и в перспектива” савече, и то отдавна, подробно обсъждани. Причината за това е, че философията естълб, “инвариант” на цялата духовна сфера, включваща както културата, така инауката – една роля, която в миналото е играла, а в някои отношения и до днесиграе религията.“Краят на философията” е точно такъв тип проблем, който според Брентано“познаваме от изживяното и въплътено битие на философията като широко разпространено мнение и сме се примирили с него” (Brentano 1929: 8; срв. с:Проданов 18-19). “Характерно за развитието на философията са периодичнитетвърдения за смъртта на философията или отделни нейни части (епистемология,естетика, етика, политическа философия и пр.) ... “Краят” и “смъртта” нафилософията обаче не се осъществяват, а тя просто се трансформира в нови2
 
варианти” (Проданов 2005: 18)
2
.“В своето развитие философията се характеризирас периоди на непрекъснатост и прекъснатост. ... Прекъснатостта е свързана стотални отрицания и своеобразна контрафилософска тенденция, предлагащааргументи за актуалната или потенциална неистинност на всяко философскознание” (Проданов 2005: 18)
3
. В подобно схващане можем да открием известенотглас от възгледите на Томас Кун за “парадигми” и “революции” в науката
4
, макартози автор изрично да не e посочен. Имплицитно философията се мисли по моделана науките, и то най-вече на тези за природата и това сродява подхода с този наБрентано, който пренася във философията пък техните методи в противоположностна Шелинг, Хегел, Дилтай, цитирани в това отношение от последния (Brentano1929: 8, 9).За да опровергаят твърденията за край на философията и двамата автори сепозовават на широкото й разпространение. В. Проданов е посветил на този въпроспоследната, седма глава на своята работа “Става ли философията по-приложна?”(138-146), обхващаща точките: “Развитие на приложната философия”; “Развитие нафилософското консултиране”; “Масовизацията на философията”. За Брентано“философският интерес ни най-малко не е намалял, философското образованиедаже решително се е увеличило” (Brentano 1929:14) и се позовава на появата намножество етически, спиритически и пр. дружества, обсъждащи приложнифилософски въпроси, както и на вграждането на подобна проблематика влитературни шедьоври – Толстой, Гьоте, Ибсен, Вилбранд (Brentano 1929: 16-17).Широкият интерес към научни въпроси се ограничава преди всичко до онези, коитоимат
философско
значение (Brentano 1929: 15-16). Най-сетне самият опонент,специалистът по римско право Адолф Екснер, обявявайки философията за
2
“Три “края на философията” в наше време: “позитивисткият (аналитичният) “край нафилософията”, “изтикана от науката и останала без специфичен подход и проблеми”;“постмодернисткият край на философията” като “край на големите наративи”, включително нафилософията като такъв тип наратив”; краят на философията на неопрагматистите, които“разглеждат истината като това, в което е благоприятно да се вярва” (Проданов 2005: 19).
3
“Непрекъснатостта е свързана с кумулативистки тип развитие на философското познание, прикоето всеки следващ етап обогатява и развива предходния” (Проданов 2005: 18).
4
Например: “научните революции се разглеждат тук като некумулативни епизоди в развитието нанауката, когато една по-стара парадигма се заменя изцяло или частично от нова парадигма,несъвместима със старата” (Кун 1996: 109). На всеки един “край на философията” съответствува“край на една парадигма” в науката.
3
of 00

Leave a Comment

You must be to leave a comment.
Submit
Characters: ...
You must be to leave a comment.
Submit
Characters: ...