1

2
КАРОЛ НИКОЛОВ
СПОДЕЛЕНИ ПРОСТРАНСТВА

___________________

KAROL NIKOLOV
SHARED SPACES

3
© Карол Николов – автор
© Ивайло Христов – редактор
© Печат ……………………
ISBN 978-954-8772-09-9

4
 KAROL
NIKOLOV

SHARED SPACES
Collection of verse

Translation from the Bulgarian:

Lina Molerova,
Lydia Shvedova,
Mariana Revenska

„Zof” Publishing House

Sofia, 2009

5
 КАРОЛ
НИКОЛОВ

СПОДЕЛЕНИ
ПРОСТРАНСТВА

Стихове

Превод от български език:

Лина Молерова,
Лидия Шведова,
Мариана Ревенска

Издателство „Зов”
София, 2009

6
 ВИК СРЕЩУ ЖЕСТОКОСТТА НА СВЕТА

Стихосбирката на Карол Николов „Споделени прост-

ранства” ни поднася поезия, наситена с хармония, човеч-
ност и лека тъга. В лирическия свят на поета се сплитат в
едно светът на бляновете с примирението пред съдбата,
презрението пред прагматизма с порива по нещо възви-
шено. У Карол Николов интонациите са омекотени, дори
приглушени, а битието е пресъздадено през призмата на
романтичното световъзприемане. Съчетавайки реално и
въображаемо, стиховете ни пренасят в света на надежда-
та, любовта и милостта към човека. За тях е характерна
една персоналистична духовна насоченост. Творбите зву-
чат като съкровена лирична изповед, пречупвайки живота
през личното „аз” на поета. Както и останалите книги на
Карол Николов (например „Благодаря ти, Господи...”), и
„Споделени пространства” са своеобразна проекция на
българския дух, израз на представите му за красота и
нравственост. Оттук и жизнеутвърждаващия им смисъл,
както и мъдрото възприемане на света.

Луди – млади – пощурели,

сторили облог веднъж,
че ще спят в една постеля
не като жена и мъж.

И с ръка не ще посегне
нито той и нито тя.
Братче и сестриче негли,
цяла нощ – до сутринта...

(„Облог”)

Зад стиха на Карол Николов прозират тревожните въп-

роси на хуманиста за моралните устои на съвременния
свят. „Споделени пространства” е вик срещу жестокостта
на света, където милостта и състраданието заемат все по-

7
периферно място. В тази стихосбирка Карол Николов ни
дава алтернатива на загрубялата от прагматизъм душа.
Материализъм, който изсушава надеждата и обичта на чо-
вешката природа. На ожесточението на делника Карол
Николов противопоставя единението и добротворството.
Стиховете му утвърждават обичта като непреходна
нравствена добродетел.

Ще се помолим ли? Искаш ли заедно да се помолим?

Светлината струи от иконите в храма незримо.
Може би някой от нас непоносимо е болен.
Може би от злина е ухапан непоносимо.

Ах, любов моя, нека да се помолим смирено,

в страни от всичко - свързано с битието.
И нека почувстваме с доброта озарението
в този частен параклис - сърцето...

(„Частен параклис”)

Така ненатрапчиво, но доловимо, Карол Николов ни

среща с тревогите и съмненията на своето време, без да
заиграва с различни идеологеми. Противопоставяйки „све-
та на съчувствието” срещу „света на безсърдечието”,
Карол Николов възстановява разрушеното равновесие
между идеала и неговата реализация в обществото. За
него любовта е въздигната до ранг на светоусещане, окри-
ляваща и осмисляща живота на човека. Тя е даване, а не
вземане, духовно вглеждане в живота. Не случайно една
от водещите идеи в „Споделени пространства” е убеж-
дението, че омразата към „другия” зарежда човека с непо-
дозирана деструктивност. В този смисъл „Споделени прос-
транства” ни правят съпричастни към искрена и чиста пое-
зия, към творчество, което e събрало в себе си жаждата по
изконните човешки и български ценности.

8
 Ивайло Христов
A CRY AGAINST THE CRUELTY OF THE WORLD

Karol Nikolov’s collection of verse „Shared Spaces” offers us

poetry which is full of harmony, compassion and is slightly sad.
In the poet’s lyric world dreams intertwine with submission to
fate, contempt of pragmatism to the desire of something more
sublime. The sounding of Karol Nikolov’s verse is mild, even
subdued, while life is being recreated through the prism of a
romantic perception of the world. Combining thus the real with
the imaginary, his verse takes us into a world of hope, love and
kindness towards man. The poems are characterized by a
personal soulfulness. The works sound like a lyric confession
coming from the innermost recesses of the heart, conveying life
through the personal “I” of the poet. Together with Karol
Nikolov’s other books, for example „Thank you, God…”, „Shared
Spaces” is an original projection of the Bulgarian spirit, an
expression of the poet’s perception of beauty and high-
mindedness. A strong life force, as well as a wise perception of
the world permeate the poems.

Young and mad – crazy young souls,

once they lay a wager,
that they’d sleep in one bed
but not as man and wife.

That they wouldn’t touch each other,

neither he, not even she,
that they’d lie next to one another,
through the night like sister and brother.

(“Wager”)

Beneath the surface of the verse we can trace the

humanist’s anxious questions concerning the moral strongholds
of the contemporary world. „Shared Spaces” is a cry against the
cruelty of the world, where kindness and compassion are losing
their stand. Because it is not enough to possess eyes in order to

9
see the beautiful, and ears to hear and record knowledge. In this
collection of verse, Karol Nikolov has given us an alternative to
the coarsely pragmatic soul, to materialistic values which have
dried up the hope and love of human nature. Karol Nikolov
opposes oneness and the creation of good to the cruelty of
everyday life. His poems reaffirm affection as an intransient
moral value.

Shall we pray? Would you like us to pray together?

Icons glow with subdued light.
Maybe one of us suffers incredibly,
maybe one of us is incredibly bitten by spite.

Oh, my Love, let us pray in humility,

Set from our daily routine apart.
Let us open our souls to serenity
in this private chapel – the hear

(„A private chapel”)

In such an unostentatious way, but notably enough, Karol

Nikolov reveals the worries and doubts of his time, without
becoming partial to different ideologemes. Opposing „the world
of compassion” to „the world of indifference”, Karol Nikolov
reconstructs the balance destroyed between the ideal and its
realization in society. For him love is elevated to the rank of
worldly wisdom, bringing joy and sense into a human’s life. It is
giving, not taking, it is a soulful look into life. It is no coincidence
that one of the major ideas of „Shared Spaces” is the belief, that
hate towards „the other” charges a person with unsuspected
destructivity. It is in this sense that „Shared Spaces” makes us
respond to a sincere and pure poetry, to a poetry thirsting for the
eternal human and typically Bulgarian values.

Ivailo Hristov

10
Самозащита
___________________________

Self-defence

11
СТАРА СОФИЯ

Между четирите булеварда: Стамболийски и

Сливница, Мария Луиза и Ботев,
като между четири средновековни стени,
диша този район многолик и работен
и животът му силен ме пияни.

Край сергиите, през гъмжилото на пазара,

преминават хиляди хора на ден.
Пазарят се, хитруват или разговарят
за цените, за търговския стокообмен.

Магазинчета, сделки, пари, полушепот,

работилнички, шмиргели, ек.
За мнозина навярно – нелепост,
а за други – забравен рефлекс.

С достолепие, с тежест, с бижута накичена,

през тълпата минава жена.
Социалните граници тук са почти безгранични.
„Госпожа" и „Другарко" имат различна цена.

И жужи този свят – упорит и неспирен,

ненаситен на дребна радост и труд.
Ако тук стиховете си зарецитирам,
ще ме вземат навярно за луд.

Но това не значи, че той – многочисленият,

преизпълнен с надежди, с ламтеж,
е по-недостоен или по-безсмислен
от полуинтелигентски брътвеж.

Недоверчиво лукав и посвоему искрен е

този жилаво-жизнен, този пъстър народ,
но аз го обичам, защото е истински

12
и живее естествено своя живот...
ONCE UPON A TIME SOFIA

Locked among the four boulevards – Stamboliiski and

Slivnitsa, Maria Luisa and Botev,
as though locked between four medieval walls,
this bustling, manifold district is hard at work,
its powerful life entices me.

Past the stalls, the bustling of the market,

there pass about a thousand people a day,
they bargain, they scheme, they talk,
about the prices, about the deals of the day.

Small shops, transactions, money, half-whisper,

workshops, an echoing grinding sound,
for some most probably – freakishness,
for others – a forgotten reflex.

A woman walks through the crowd with dignity and pride

she has lavishly put on jewelry,
social boundaries here are limitless,
„Mrs.” and „Comrade” carry different price tags.

And this world goes on buzzing – stubborn and incessant,

insatiable towards petty joys and toil.
If I start reciting my poems here
they’ll probably take me for mad.

But this doesn’t mean that the numerous

full of hope, full of lust,
are less deserving or less worthy of
the half-intellectual chit-chatter.

Distrustful and cunning, sincere in its own way

is this tough and lively, colourful multitude of people,
but I love it because it is real

13
and goes on living its natural life …
СЛИЗАНЕ В КЛАДЕНЕЦ

Отдавна знам, че той ме иска

да сляза в него някой ден
и в тайнството му и във риска
да се почувствам променен.

Невръстен бях, но го сънувах

и чувах властния му глас -
с магията му да отплувам
към неизвестното във нас.

Да се позная в изпитания,
да бъда непреодолим,
преди от своите страдания
да съм изчезнал яко дим.

И от тогава колко вече

години на живот без страх,
аз слизах в дълбини предвечни
и болката им осъзнах.

А в дълбините като в ада

кипи животът многолик,
разплаща се до край и страда
мизерен, жалък и велик.

И от великата му тайна
пречистен или омърсен,
витаех в мрака му незнаен,
на правотата поверен.

Сега и днес, и по-нататък,

в безкраен, безначален ход,
изчерпал всичко без остатък –
от тук до другия живот.

14
DOWN THE WELL

I’ve known for a long time that it wants me

to descend into it some day
to descend into its mystery, into its risk
to feel a change in me.

I was but small, when I dreamt it

and heard its powerful voice –
with its magic will I float
towards the unknown in us.

To recognize myself in ordeals

to be unsurpassable,
before my sufferings overwhelm me
and make me disappear.

And since then how many years

have I lived without fear,
I’ve been in these eternal depths,
and have sensed their pain.

In these depths as in hell,

the many sides of life well up,
pay to the full and suffer
miserable, pathetic and gigantic.

And through its great secret,

purified or soiled,
I was submerged in its darkness,
but righteousness was my cause.

Now and today and further on,

in a never ending circle, a circle without a beginning,
I have used everything up and nothing else remains –
from here on to the life beyond.

15
ХЛЯБ

Камионът изскърца и спря

пред кварталната фурна.
С цвят на хлебна кора
две момчета край него се втурнаха.

И чувалите, пълни с брашно,

запренасяха бързо към склада.
Тежък труд и усилие, но
от лицата не слезе усмивката млада.

И течеше така от ръка към ръка

вездесъщият дъх на брашното
като манна небесна, като река –
продължаваща просто живота.

Носеха и не мислеха да се щадят,

сякаш не вярваха, че ще остареят.
И не чакаха в унес мигът
на върховното щастие, за да живеят.

Бяха щастливи чрез себе си те –

тези слънчеви ведри момчета,
от труда и възбудата, и въобще
тръпнеха като жребчета.

И по пътищата на радостта,
към доброто почувствала слабост,
съедини ги душата ми с мисълта
за живота неспирен и хляба.

16
BREAD

The truck screaked and stopped

at the nearby bakery.
Coloured like bread crust
two boys rushed out towards it.

And the sacks full of flour

were rushed to the store by them.
The toil and the effort were hard
but the smile never left their young faces.

The almighty puff of the flour

was floating, from hand to a hand,
like honeydew proper, a river –
simply making life longer.

They kept carrying, not thinking to spare

themselves, not believing in ageing.
And, thus carried away, never waited
for the nirvana of living.

They were happy, so absorbed, self-contained,

those sunny and cheerful boys
whose labour, excitement and all
made them shiver like stallions.

Following the walk of gladness,

feeling fable at this goodness,
my soul brought them together,
thinking of eternal life and bread.

17
ПРОЩАВАНЕ С ПОЕТА AНДРЕЙ ГЕРМАНОВ

Отиваш си, отиваш си, Андрей.

Звучи у мен душата ти победно
и вика над разрухата: "Живей
и в тази пролет – страшна и последна!"

Отиваш си, приятелю. Над нас

високо слънце грее необгледно.
И никнат семената с луда страст
през тази пролет – шеметно последна.

А ти – сеячът, в дългия си път

поемаш бавно с песен изповедна.
И думите ти в дните ни свистят
над тази пролет – зряла и последна.

В просторите на идните лета,

в душите ни за жътвите си медни,
ще дойдеш ти далеч от вечността
и с тази пролет – яростно последна.

18
A FAREWELL TO THE POET ANDREI GERMANOV

You’re leaving, you’re leaving, Andrei,

your soul resounds victoriously in my soul,
and shouts above the ruins: „Live through this spring –
fearsome and final.”

You’re leaving, my friend. Above us

a high sun shines incessantly,
and the seeds are sprouting wildly,
through this spring – astoundingly the last.

And you – the sower, is slowly walking along the long route,
singing a song like a prayer,
and your words are whizzing through our days
whizzing through this spring – ripe and final.

Within the horizons of the new summers,

within our souls for the golden harvests,
you’ll come back from eternity,
and you’ll come back with this spring – ragingly the last.

19
БОКС

Цялата работа е в това да понасяш ударите.

Оня – другият, отсреща ще се морù,
ще налита връз тебе, упит от възбудата,
готов да те срине, да те убие дори.

Ръцете му са коварни и тежки.

Треньорът е изучавал внимателно твоя стил.
На фотолентата са записани грешките ти,
случаите, при които си се открил.

И така: незащитените ти места са известни.

Той ги знае и ги търси с бяс.
Но в тази борба се цени не лесното,
а отвоюваното с воля и страст.

Срещу неговата злоба оголена,

срещу рутината и жестокостта
издигни скалистите ридове на своята воля
и на удара с чистота.

Всеки бой е защита с творчество,

защита с прости и неизвестни неща.
Мъжки прелестно нещо са единоборчеството
и победата на честността.

20
BOXING

The whole thing about it is the way you’ll bear the punches,
the guy opposite you – he’ll get exhausted,
trying to assault you, flushed with excitement,
ready to destroy you, to kill you, if he can.

His hands are treacherous and heavy,

his coach has studied your style comprehensively,
the film strip has recorded your mistakes,
the cases in which you left yourself unguarded.

And so, your defenseless spots are clear.

Your opponent knows them and is desperately trying
to break them down,
but in this struggle it is not the easy situation that counts,
it is rather the one in which you win with will and passion.

Against his naked meanness,

against his routine cruelty,
raise the rocky crests of your will,
and give him a clean strike back.

Every struggle is a defense involving creativity,

a defense based on plain things he is unaware of,
manly is the sole fight and the victory of honesty.

21
ПРОДАВАНЕ НА КЪЩА

На брат ми Георги

Свършено е всичко. Пазарлъкът

скъсан е и с договор скрепен.
Другото е тръгване, разлъка
с къщата, в която си роден.

Свършено е всичко. Купувачът

плюнчи пръст и пачките брои.
А на мен ми идва да заплача.
Страх и смут в сърцето се таи.

Вече няма тука да се връщаме.

Вдигай тоя куфар... Товари!
Колко лесно старата ни къща
се превърна в купчинка пари.

Старите отдавна се стопиха

в чернозема равен и студен.
Сбогом край, където ни родиха.
Сбогом дом, добър и натъжен.

Вятърът завинаги замита

разпилени есенни листа.
Споменът за детството ще скита
като нас бездомен по света.

22
SELLING THE HOUSE

To my brother, Georgi

Everything is finished. The bargain

is sealed between buyer and kin.
The rest is just goodbye and parting
with the house you were born in.

Everything is finished. And money

is ringing on the table their bell.
Why do I feel so much like crying,
and my heart is hurting like hell?

Better turn our backs on this place.

Take this trunk and in the car let us join.
How easily our old house has lost face
And become a handful of coins.

Gone were our old folk years back,

deep under the earth’s black dome.
Farewell, my birthplace, let us pack.
Farewell, my sweet and sad home.

Wind into our footsteps blows with glee

leaves into an endless sweeping whirl.
Our childhood memories would now flee
like the two of us homeless in the world.

23
УЛИЦА В НЕДЕЛЯ

Ето улицата. Ето къщите в лятната вечер.

Ето залезът с облаци – розово-бели.
Ето хората с новите дрехи облечени
за разходка семейна привечер в неделя.

И вървят, и вървят, и говорят за нещо.

С достолепие видимо с някого спорят.
Много важни дела, проектирани вещо,
ги издигат в очите на другите... Хора.

Гасне бавно денят. Над къщята полъхва.

Залюляват тополите гъвкави клони.
Двама влюбени нежно и тъжно въздъхват.
Едно русо момченце балона си гони.

В дълги тесни поли – карамфили изтеглени,

отминават жените надолу към парка.
Вечерта е спокойна и гаснещо-бегла,
а вечерната улица – светла и ярка.

И усещам с кръвта си: след много години

тази улица пак ще е същата. Рамо до рамо
други хора по нея в неделя ще минат,
все едно ще ни има ли нас или няма.

24
A SUNDAY STREET

There’s the street. Those are the houses

in the summer night.
The sunset descends with clouds – pinky-white.
There are the people dressed in their new apparel
ready for a family walk in the Sunday dusky light.

And they walk, and they walk,

and they talk about something,
they argue about something with dignity,
something very important is being argued about,
and it makes them look important in other people’s eyes.

The day is slowly fading.

A gust of wind travels over the houses.
The poplar trees’ flexile branches are swaying,
two lovers are sighing tenderly and sadly,
a blond boy is chasing his balloon.

Women in long, tight skirts,

looking like carnations on long stems,
are passing on their way to the park,
the evening is tranquil and fading slightly,
and the evening street is bright with lights.

And I can feel it in my blood: after many years

this street is going to be the same,
other people with shoulders touching
will go along the street on Sunday,
never caring whether we were ever there or not.

25
ВДОВИЦА

Ти му дължиш това напомняне

за същността му на човек.
Все още в теб като бездомен
и безприютен бегъл ек,

той те напуска сам, отделя се

в пространството, в безкрайността.
От всичко негово обелена,
изтръпваш в свойта голота.

И потреперваш, и наливаш
с напитки чашите. Мълчиш.
А ние пием мълчаливо
и те изпиваме с очи.

Но ти смиряваш хубостта си,

жизнеността – да не цъфти.
И браниш своето нещастие
от мъжкия ни поглед ти.

Дълбоко, искрено и цяло

то те изпълва и краси.
И над страстта на твойто тяло
в душите ни те извиси.

26
WIDOW

You owe him this memorial service

the reminder of what a man he’d been.
It’s still in you like a homeless
far off echo of no retreat.

He left on his own,

he drifted into space, into immensity.
Everything he was for you has been peeled off,
now you shiver in your nudity.

As you tremble, you fill our glasses. And you do not speak.
We drink in silence and take in your beauty.

But you do your best to subdue your good looks,

your vivaciousness should not flower.
You guard your unhappiness
from our virile eyes and power.

The depth of your sorrow is sincere and wholesome,

it overwhelms you, it becomes you.
And above the passions that your body evokes,
our souls have been touched by you.

27
АТЕЛИЕТА

Ателиетата на старите художници,

прикътани под покривите на града –
страноприемници на весели безбожници,
на птици-скитници – запустени гнезда.

Там дим се вие – смях и шумен говор

в нощта на воля с виното ечи.
Обречен свят – тъга и глад за новост
суши душите, жадните очи.

И пак налей, налей и пий и днес назаем,

и не мисли за дом и за имот.
Изкуството е страшно и безкрайно,
а крайна е надеждата-живот.

Ателиетата на старите художници –

звънарни във сърцето на нощта,
недостижими кули за заложници
на устрема, възторга и страстта

да се рисува с бяс, да се изтръгва

от дарбата безсмъртие в аванс...
Джокондите облечени си тръгват
след сбирката на голия таван.

И пак димът над всичко се издига.

Над тоя нощен свят звънарната звъни.
И нещо хъшовско и скитнически-циганско
препълва с болка идващите дни.

28
STUDIOS

The studios of the old masters of art,

snugly nestled under the city roofs –
hostels of merry ungodly men,
of birds-tramps – deserted nests.

Winding smoke – laughter and loud voices

echo freely into the night with every glass of wine.
Ill-fated world – sorrow and hunger for novelty
dries up the souls, the thirsty eyes.

Pour out again, pour out and drink –

the drink today is borrowed,
don’t think about home and property,
art is fearsome and endless,
but final is the hope of life to be.

The studios of the old artists,

steeples within the heart of night,
unreachable towers of hostages
to endeavour, triumph and passion

to paint in a flurry, to extract

immortality from the gift in advance…
The Giocondas with their clothes on
leave the jocund merriment in the naked attic.

And once again the smoke hovers upwards

above this nightly world the steeple bell rings.
And something trampy, gypsy
engulfs the coming days with pain.

29
ЗИМА

Снегът вали, вали вали.

От седмица затрупва всичко.
Навън останало самичко,
едно врабче изпърполи.

И на прозореца: „Чук, чук!"

Заудря точки и тирета.
След него второ, трето, ето
и другите дойдоха тук.

Аз пиша бавно своя стих,

от тоя сняг под карантина,
и върху зимната картина
нанасям с мъка щрих.

И изведнъж като че ли
почувствах остро, че несретата
сближава хора и врабчета,
а щастието ги дели...

30
WINTER

The snow is falling slowly, slowly, slowly,

it’s been a week since it started,
outside alone,
a sparrow flutters.

And on the window sill it knocks with its beak: „Tap, tap!”
It’s started tapping dots and dashes
and after it a second and a third little fellow has come.

Slowly, I’m writing my verse,

under quarantine because of the snow,
and over the winter scenery
I’m desperately trying to add a stroke.

And suddenly I am acutely aware,

that misery draws men and sparrows close,
while happiness parts them …

31
КУКЛЕН ТЕАТЪР

Кукли, които се смеят

и кукли, които се молят
и по чужда воля живеят,
и умират по чужда воля.

А децата аплодират щастливи,

тържествуват и викат: „Бис"!
Колко смешен и тъжно-наивен
е възторгът им чист.

О, децата ликуват.
И нито едно от тях
не поиска куклите да се бунтуват,
да не треперят от страх.

Всъщност куклите нямат вина.

Те не са създадени за съпротива,
не умират за светлина
и не могат да бъдат щастливи.

Куклите си остават кукли.

Куклите нямат власт.
Мили мои приятели кукли,
тъжно ми е за нас...

32
PUPPET THEATRE

Puppets laughing
and puppets praying
puppets come to life at someone else’s will,
and puppets who will die when someone else this wills.

As the children happily clap hands,

and cry out in jubilation: „Encore…, once more”!
How funny and how cheerlessly naive
their unaffected admiration appears to be.

Oh, look at the children shouting with joy.

Not even one of them
has thought of making the puppets misbehave,
has thought of making them shake with fear.

But of course the puppets are not to blame.

They weren’t made for confrontation,
they are not dying for light
and they cannot be happy.

Puppets will be puppets.

Puppets will lack power.
My dear puppet friends,
I’m sorry for us both …

33
ДЕТСКА ПЕСНИЧКА ЗА ДЯДО КОЛЕДА

Дядо Коледа – добър и весел,

лудориите прости.
Смях и радости донесъл,
в дълъг път поемаш ти.

Дълъг път през снеговете

на голямата земя.
И звъни, звъни звънчето,
будно в нощната тъма.

Тичат бързите елени

и шейната ти лети.
И през преспи заледени
всеки дом намираш ти.

А наоколо се сипе
сняг и сняг, и само сняг.
Духне вятър и изхлипа,
и заглъхне скоро пак.

Побеляваш, остаряваш.
Дълъг път те измори.
Но за работа такава
никой с дар не те дари.

Този, който е измислил

твойта приказка за нас,
е забравил да поиска
дар за тебе в оня час.

Ала ти не остарявай.
В равнини и по била
бързай пак и не забравяй –
ще те чакаме, ела.

34
Даже нищо не донесъл,
между всички ни бъди.
И засмян, добър и весел
пак хорото ни води.

Нека винаги е жива

и не спира своя бяг
тази коледно красива
бяла приказка от сняг.

35
A CHILDREN’S SONG FOR FATHER CHRISTMAS

Father Christmas – good and jolly,

our mischief please forgive,
joy and laughter you have brought us,
a long trip lies before you, so please leave.

A long journey through the snow

and all around the globe.
And the little bell is tinkling,
awake in the pitch black of the night.

Swift, the deer are running

swift, your sleigh is flying.
Through the icy snowdrifts
every home you will find.

All around you snow is falling,

snow and snow and lots of snow,
wind is whining and is blowing,
then it’s gone and all is still.

White your beard is and old you’re getting,

the long journey has tired you out.
But for the job that you’ve been doing,
so far no gift have you got.

Those, who made the story up about you,

had forgotten to request
a gift for you when the story first saw light.

So don’t get old, we beseech you.

Over dales and mountain crests
don’t take long and don’t forget us –
come and set our minds at rest.

36
Even if you have no presents for us,
we’d be happy to see you.
Smiling at us, good and jolly,
come and lead our circle dance.

May it always be alive

may it never stop its pace
this amazing Christmas story
snowy-white and made of ice.

37
БРЪМБАРЧЕ

Бръмбарчето пада на земята.

Може би крачето го боли.
Може би повреда във крилата.
Всичко може. Може би, нали?

И детето плаче. Иска да му мине.

Сякаш ще се свърши тоя свят огромен,
ако тук под лампата загине
малкото нещастно насекомо.

Не плачи, момиченце. Обидено

майката му казва: „Не плачи!
То ще литне и ще си отиде..."
И изсъхват детските очи.

А пък бръмбарчето пърха на земята

и остава в тая нощ самичко.
После го обгръща тъмнината
и изчезва бавно всичко...

38
THE LITTLE BUG

The little bug is falling to the ground

its leg is paining it, maybe.
Maybe harm has come to its wings.
Anything can happen. Don’t you see?

And the child is crying. It wants the wound to heal.

It thinks this gigantic world will fall apart
if here under the lamp light where the bug lies
the poor little insect dies.

Don’t weep you poor little sulky girl.

„Don’t cry! It’s okay.” her mom says, „The bug will fly …”
And the child’s eyes are once more dry.

And the bug murmurs on the ground

and is all alone through the night.
Then the darkness engulfs it
and everything disappears and there’s no light …

39
НАТЮРМОРТ

Кървави зайци, яребици, фазани,

умъртвена сърна, глухар сивоглав...
И една усмивка – одрана
от лицето на самодоволен еснаф.

STILL LIFE

Hares, partridges, pheasants – blood-besmeared,

a doe, a cock of the wood have been shot …
And a smile – smeared
off the face of a smug vandal.

40
ЕДНОДНЕВКИ

Кръжат, издигат се, танцуват

в часа на своята любов.
Замират тръпнещи, ликуват,
създават се без благослов.

С една неосъзната щедрост

те изживяват само в миг
безкрайността на тоя ведър
живот – възвишен и велик.

И се отдават с луда нежност

и с шемет тих на любовта,
и се опиват безнадеждно
от утринта до вечерта.

Но пак се търсят и се любят –

та своя род да продължат.
Кръжат изваяни и хубави
и над блатата се зоват.

И ние гледаме смутени

как си отиват с вечерта.
И тръгваме с едно съмнение
за свойта трайност на света.

41
MAY-FLIES

They circle round, they hover, they dance

in the hour of their love.
They slow down with a shuddering, they glow
they multiply with no blessing.

With a generosity they are unconscious of

they live for a little while
the immensity of this wondrous life –
great and sublime.

They devote themselves with crazy tenderness

and through the quiet spell of love,
they are hopelessly intoxicated
from the morning till the night.

And then they seek each other and make love –

to continue their race.
Fine and wonderful they go round in circles
and above the ponds they gather.

And we watch them a bit confused

the way they leave us with the night
and we leave uncertain
if we’ll last in life.

42
ЛЯТНО МОМИЧЕ

Ти не си любовта. Ти си само едно лятно момиче

за горещите августовски нощи.
И затова с тебе няма в нищо да се обричаме.
Просто ще се любим сега и още, и още.

А след това лятото внезапно ще свърши.

И всеки ще тръгне в своята стара посока.
Един кленов лист от дървото ще се откърши.
И морето ще бие в скалите – зеленооко.

Автобусът ще издими и ще замине

към някакво неизвестно начало.
Но ще останат стъпките ти по плажа изстинал
и спомена за твоето нощно тяло.

И мелтемът ще духа от морето към сушата

надалече в дните – години, години.
И една созополска нощ, лъкатушейки –
като болка през сърцето ще мине…

43
SUMMER GIRL

You’re not Love but a summer girl only

for the hot August nights.
So you and I won’t make any vows –
just make love now and all over again.

Then summer will suddenly come to an end,

everyone taking their former direction.
A maple leaf would break off the tree
and the green-eyed sea would beat in the cliffs.

The bus, puffing smoke, would be heading

to some very uncertain beginning.
But your steps would remain on the cold beach
as would the memory of your nocturnal body.

And the sea wind will keep blowing to the land

far away in the days – years passing…
While a night in Sozopol, meandering
would pass through the heart like a pain…

44
ЧАСТЕН ПАРАКЛИС

Ще се помолим ли? Искаш ли заедно да се помолим?

Светлината струи от иконите в храма незримо.
Може би някой от нас непоносимо е болен.
Може би от злина е ухапан непоносимо.

Ах, любов моя, нека да се помолим смирено,

в страни от всичко – свързано с битието.
И нека почувстваме с доброта озарението
в този частен параклис - сърцето...

45
A PRIVATE CHAPEL

Shall we pray? Would you like us to pray together?

Icons glow with subdued light.
Maybe one of us suffers incredibly,
maybe one of us is incredibly bitten by spite.

Oh, my Love, let us pray in humility,

set from our daily routine apart.
Let us open our souls to serenity
in this private chapel – the heart…

46
Девойко мари хубава
________________________________________

Lassie, oh, beautiful lassie

47
ОБЛОГ

" С т а н и , л у д о , с т а н и , а с съ м п о с м еал а ,
и к он ь о т й е т во й о , и я съ м т и т воя . "

Л уди-млади – пощ урели,

сторили облог веднъж,
че ще спят в една постеля
не к ато жена и мъж.

И с ръ к а не ще посегне
нито той и нито тя.
Братче и сестриче негли,
цяла нощ – до сутринта.

Кон заложило момчето,

тя – чеиза на мома,
що е китила, додето
е пораснала дома.

И рогозк ата разстлали,

китеник а, що е тк ан
дни и нощи с морно тяло,
простнали под нов юрган.

Д ума дал да не посяга,

момъкът на уж заспал.
А момата свито ляга
до мъжа – изтръпнал цял.

Но гори, гори, изгаря

огънят снагата ù.
Тази нощ с мъжа на вяра
в спомен ще се утаи.

48
А к акво ще стане после,
след проп уснатия гря х?
Ще потраква зъби злостно
дългата мълва след тя х.

Ставай, момк о, прегърни ме.

М оята душа е в теб.
Не зачерняй мъжко име.
Чуй, обл огът е нелеп.

Сваляй бялата ми риза.

Мъж бъди и само мъж.
Аз от бога съм харизана
твоя да съм за веднъж...

Стана момъкът, огледа се:

нощен хлад, момински стон.
Идваше зората бледа.
Някъде процвили кон.

Тръгна без да се обръща.

Сурна се без дъх в нощта.
Мъжк а дума се не връща
даже зарад любовта.

49
WAGER

“Rise, young lad, rise, I dare say

that the horse is yours, and I’m yours, too.”

Young and mad – crazy young souls,

once they lay a wager,
that they’d sleep in one bed
but not as man and wife.

That they wouldn’t touch each other,

neither he, not even she,
that they’d lie next to one another,
through the night like sister and brother.

The boy – he pledged his horse,

the girl – the dowry she had made
and put together while she’d lived at home.

And the coarse mat they spread onto the floor,

and under the woolen furry cover
that had been woven day and night
by an exhausted mother,
they laid their trembling bodies.

The boy – he’d pledged not to touch her

and pretended to be asleep,
while the girl she curled up
next to the shaking with emotions man.

But her body is on fire, burning,

burning because of the man beside her,
the night will turn into a beautiful memory.

50
But what will become of them,
if they do not consume the night?
With rattling teeth the rumour will follow them
and it will be hard to bear
its malicious rattling sound.

Rise, young man and embrace me,

my soul is within you.
Do not break your heart,
hear me, the wager is unreal.

Take my white shirt off,

be a man and just a man,
God has willed it,
I will be yours for just this once.

The young man rose and looked around,

nightly chill, a girl’s yearning voice,
the pale dawn was setting slowly in,
somewhere a horse’s neighing could be heard.

Then he left without gazing back,

he ran off breathless into the night,
not to break the wager he had laid,
not even when due to love.

51
Н А ДГРЯВАНЕ

" О й т а т е б е , м о м н ин а м а й к о ,
т и с и им ал а х у б а ва м о м а –
с л ъ н ц ет о н а д г ря вал а ,
м ес е ц а н а д в и ш а вал а .
О бл еч и я , п р ем ен и я ,
съ с ч а р ве н о я н а д м ет н и ,
и з вед и я н а п л а д н и н а –
слънце да грее, мома да грее."

И се надгрявали слънцето и момата,

цял един ден – до вечерта,
но ненадгреяна била красотата
и неочаквано лумнала радостта,

да погалиш с лъчи момичето

и слънцето да погалиш с рък а,
да повярваш, че си обичан или обичана
и че винаги ще бъде так а.

Но колко е то – един ден само да грееш

и да надгрееш едно красиво лице.
И в един кратък живот да успееш
да радваш с об ич едно сърце.

Иде залезът, иде предречен,

иде дългият хлад на нощта.
Свършва греенето и остава вечен
само споменът за любовта.

52
SHINING OUT

Rumour says about you, mother,

That you have a beautiful daughter –
One that outshines the Sun,
And casts shadow on the Moon.
Dress her fine in her best frock,
Wrap her in a scarlet cloak,
Take her high into the mountain –
Let the Sun shine bright and strong
And the girl let shine along.

So the Sun and the girl were outshining each other,

until the evening its shadows cast,
but it was impossible to outshine beauty
and suddenly joy swelled fast.

Joy of caressing the girl with a sunray,

of caressing the Sun with your hand,
of believing that you are a loved one
and that this will forever stand.

It isn’t much, is it – to shine for a single day

outshining a beautiful face,
to manage and bring joy in your fleeting life
to a sweetheart in your embrace.

Twilight is falling long since predicted,

creeps in the long chill of night.
The outshining contest has ended,
only memories of love are alight.

53
ТЪГА

" Д е во й к о м а р и х у б а ва ,
д е во й к о , б ал н о л и т и е ,
ч е н ем а т е б е д а з о м а м ?
Ю н ач е лу д о и м л ад о ,
с а м а с и з н а ем съ р ц е т о –
н ик о м у д у м а н е к аз вам ! "

Трябваше да се видим набързо,

за последно в едно к афене.
Иск аше да ми к ажеш, че съм „отвързана",
да пок ажеш к авалерство поне.

А аз си мислех, че ще дойдеш с цвете,

к акто идваше някога сам,
к акто си милвахме дълго ръцете
и се прегръщахме с обич и плам.

Беше смачк ан, измъчен и гузен,

неузнаваемо потиснат и притеснен.
И душата ти беше разръфана и охлузен а
с няк аква странна грижа за мен.

А аз те виждах, в рък ата със здравец,

да предизвикваш бъдещето за нас.
Не се страхувай за мен. Ще се оправя.
Владея сърцето си в този прощален час.

Ще имам дом и деца, и семейство.

Впрочем това е няк акъв ням апостроф.
Е, разбира се, криво ми е, че зарад „Нея",
ще погребеш една красива любов.

Но не се измъчвай. Вземи се в ръце. Д ушата ти

наранена ридае и търси брод.
Ако не можем да бъдем приятели,
за к акво се срещнахме в тоя живот.

54
А сега иск ам да излезем без „Нея".
Остави я за после, милостта остави.
Помниш ли, имаше една дълга алея.
Ще ме прегърнеш пак. Ще повървим.

Толкова си хубав, когато си влюбен,

когато в очите ти искри доброта.
Не мога да повярвам, че те изгубвам,
че не намираш при мен радос тта.

Или недей. Ела. Купи ми цвете.

Целун и ме преди да тръгна сега.
Ще ме гледат к ак плача мъжете
и ще ти завиждат за тази тъга...

55
SADNESS

“Lassie, oh, beautiful lassie,

are you sad that I’m not taking you?
Lad, oh lad, young and wild,
Only I know my heart –
Not a word shall I say!”

We were to see each other briefly,

for the last time in a café.
You wanted to tell me that I was no longer bound to you,
you wanted to show a bit of gentlemanliness.

And I thought you’d bring me a flower,

as you used to once before,
and we’d caress our hands for a long, long hour,
and hold each other – ardently and much in love.

You were all crushed, tormented and feeling guilty

depressed and embarrassed beyond recognition.
Your soul was ripped and bruised,
feeling a strange concern for me.

And I would see you with wild geranium in hand,

Trying to challenge the future for us.
Do not fear for me. I’ll be alright.
I master my heart at this hour of parting.

I will have a home and children, and a family.

Actually this is a kind of mute apostrophe,
but of course, I’m blue because you’ll bury
a beautiful love because of „HER”.

But don’t make it hard on yourself. Pull yourself together.

Your soul – wounded, is weeping and trying to find a ford.
If we cannot be friends,
why did we have to come together anyway?

56
And now let’s go out without „HER”.
Leave her for a later time, leave mercy behind.
Do you remember, there used to be a long lane here.
You’ll embrace me once again. We’ll walk.

You’re so handsome when you’re in love,

when your eyes are full of kindness.
I can’t believe I’m losing you,
I can’t believe you aren’t happy with me.

Don’t. Come. Buy me a flower.

Kiss me before I leave now.
As I weep, men will be watching
and they’ll envy you for this sadness …

57
ЛУДИЯ Т

" Ге р г и н о , м о м е х у б а ва ,
манастир място широко,
ал а з а т е б е н ям а м е ,
ч е т и е б я л о л и ц ет о
и ч о р н и т и с а оч и т е ,
и тънка ти е снажката.
К ал у ге р и с а вс е м л ад и ,
т а с а щ е бу д ин и з м а м и ,
и з м а м и , з а гал и т е щ е ,
м а н а с т и р с е щ е з ап ал и ,
к ал у ге р е щ а т и з го ря . "

Но я видял един монах от братята,

додето кротко чак ала отвън
и след това – когато я отпратили,
ун есен вече бил – к ато на сън.

В горещата м у разгромена памет,

разкошно светъл, образът ù мил,
по-истински от дявола измамен,
к ато дамга завинаги се вбил.

И го преследвали в нощта самотна

гласът ù меден – жив к ато звънче,
и погледът ù – отзив от живота,
готов към ада да го завлече.

Но плак ал той и искрено се вайк ал

пред своя бог – душата сътворил,
че в образа на Божията майк а
лицето на момичето открил.

И бродел пак в нощта из манастира

к ато видение – в безсрочен плен,
обричал се на Бога, но простирал
ръцете си, към нея устремен,

58
покъртен от снагата ù жадувана,
която виждал, лудн ал все так а,
и мандалото пламенно целувал,
докоснато от нейната рък а.

Но съмнало. И портата отворил,

в заб рава тръгнал – поразен от смерч.
И двете злобни к учета на двора
побягнали от него надалеч.

59
THE LUNATIC

“Gergina, pretty lassie,

the cloister is large and wide,
but we haven’t got room for you,
because your face is white
and your eyes are black,
and your body is slender,
and the monks, they’re all young,
and they’d want to caress you,
the cloister you’ll set on fire,
the monks will all burn.”

But a monk from the brethren, he saw her

as she was waiting timidly outside
and after that when they sent her away
he was feeling ecstatic – like in a dream.

Into his ardent and defenceless memory

her shining, mild image,
more realistic than the cunning demon,
had entered there to be.

Her mellow voice – lively as the tinkling of a bell,

followed him in the loneliness of night.
Her look – a real echo of life,
was there to drag him off to Hell.

But he cried and was in real torment

before his God – he opened his soul,
that for the face of the Holy Mother
the face of the girl he’d paint.

He wandered through the cloister in the night,

like a spectre in captivity forever,
He prayed to God, but his arms –
they were outstretched towards her.

60
He thirsted for her beautiful body,
which he saw in his frenzy,
and he ardently kissed the lock
where her hand had lain.

But the morning came. And he opened the gate,

and took off oblivious, as if smothered by a hurricane.
The two evil dogs in the yard
when they saw him they ran – far away.

61
ГАРВАНЧЕ

"Дошло е зима, подзиме,

п и л ьч к о ве н е с а ф о р к н ал и ,
о с т а н а ед н о га р ва н ч е .
С и т н и м и съ л з и с ип е ш е ,
м ал к а го м ом а м и р е ш е .
М олч и , га р ва н ч е , н е п л ач и ,
д о м и щ е л ет о , п р ол ет о ,
и з в и щ ем г н ез д о и д ру го ,
и з ве щ ем п и л ц е и д ру г и . "

Било е няк акво дърво за птици

и дом за всеки перушинест род,
разнооб разна птича коалиц ия,
съвсем к ато в човешкия живот.

Но лятото се свършило и всички,

подвластни на инстинк та си за юг,
понесени от глад космогоничен,
през есента заминали от т ук.

Останало дървото с голи клон и,

осеяно от птичите гнезда,
и в ун ес без пернатата колония
едно самотно гарванче в беда.

Заб равено от всички, то стояло

потиснато и свито все так а,
ала едно момиченце видяло го
и весело м у махнало с рък а.

Е-хей, приятелче, защо отчаяно

от кл ончето си гледаш на света.
Не иск аш ли? Ела да си играем
и да се ровим в ж ълтите листа.

62
Подтикнато от своята самотност,
помамено от ласк авия зов,
ун есеното гарванче сиротно
утехата приело за любов.

И заподск ачало след малкото момиченце,

увлечено от общата игра,
без спомена за свойта самоличност
и черн ите неугледни пера.

Повярвало в лъжата си с безум ие,

то се привързало към милото дете
и грачело най-нежните си думи,
ала по гарвански звучали грубо те.

А зимата детето го забравило.

По Коледа е смях и веселба,
и ядене, и пиене с „Наздраве!",
и с благославяне за по-добра съдба.

За гарванчето ник ой не помислил –

в так ава нощ, далече от тъга.
Когато се присетили – подтиснати,
намерили го мъртво под снега.

63
THE LITTLE RAVEN

“Winter has come and it’s cold,

the birds have flown away.
Only a little raven stayed behind,
and as it shed tears, a young girl soothed it, saying:
Sh-h-h, don’t cry you little raven, don’t you cry,
summer and spring will come,
you’ll build a nest and in that nest
your chicks will nestle bye and bye.”

It was a bird tree

and home to all the plumaged clan,
a manifold bird coalition,
very close to the human one.

But summer was over and all the birds

true to their instinct to go south
because of hunger cosmogenic in the autumn
they departed from here and flew out.

The tree with barren branches,

here and there a nest or two,
in a stupor, bereft of the feathered colony
a little raven was in agony.

Forgotten by all, it stood,

glum and shivering in the cold,
but a small girl – she saw it
and waved a hand at it merrily.

Hey, pal, why are you so glum upon that branch?

Don’t you want to play? Come down and let us go,
let’s rove through the fallen leaves.

64
Its loneliness it wanted to get rid of,
tempting was the kindly child’s voice,
the orphan raven
mistook the consolation for love.

And after the small girl it started skipping,

carried away by the mutual game,
it had no memory of its identity
and forgot its black horrid plume.

It believed in the lie like a madman would,

it became fond of the kind child,
and it crowed its most tender words,
however ravenly-coarse they were.

When winter came, the child forgot the little raven.

At Christmas there is laughter and merriment
eating and drinking with „Cheers”
and the blessing for a better life.

About the raven no one thought –

on such a night, away from sorrow.
When they remembered – dejected,
they found it dead under the snow.

65
И МÀНЕ

" Н о т и гл ед а й п а м ет , а к о о н а им а т ,
з а щ ` т о ва й е , с и н к о , гол ем о им а н ь е ,
гол ем о и м а н ь е б ез д овъ р ш у ва н ь е . "

Казано е: умн ият човек

е орисан всичко да изстрада –
грижите и жребия нелек,
спомена за мъничк ата радост.

Съдено е триж да го боли

за деца, за мъж и за родители,
без да може да ги раздели
и пощада в горест да изпита.

Неподк упен мъж или жена,

умният – за всички ни защита,
с милост и с любов, и с вещина
брани ни от злото скрито.

В дум и и в страдан ия гори,

с доброта живота ни извезва,
без да ни уп реква и к орù...
Господи, спаси го от изчезване.

66
TREASURE

“But watch, son, that

they have memory, for
this is, son, a great treasure,
– a treasure without an and.”

It is said: the brainy man

is preordained to suffer all
the chores and the heavy lot,
the memor y of tiny gladness.

It is bestowed on him to suffer thrice –

for children, spouse and for parents,
unable to distinguish among them
and feel some mercy in his sadness.

Unable to be bought – a man or woman

the clever one is the defence of all,
through mercy, love and skillfulness
he keeps us off evil unknown.

Alone, he burns in words and suffering

embroidering our lives with kindness,
and not a word of blame he says…
Good Lord, do save him from extinction!

67
ИГРА

" С п ъ р с н а м и м ом е д а б е га т ;
з ап н ал а м и с е к ап и н а
з а м о м ин а т а к о ш у л я .
Л у д о м и в ик а т п о н еа :
" Д ъ рж ` й е , к ъ п ин о , н е п у щ а й ,
т воя д а б и д и т ф ал ь б а т а ,
м оя д а б ид и т м ом а т а . "

Бягала пред утрото момата,

с китк ата за обич на коса,
менците разляла по тревата –
боса по ливади и роса.

Спирала за малко да я стигне

лудото ù (женски номера).
Припвала отпосле, смя х изригвал.
Всичко се превърнало в игра.

Но нещеш ли – няк аква къпина,

спрепнала момата изведнъж,
ризата задрала без причина
в полза на задъхания мъж.

И отт ук нататък вече режисираме:

малк ата мома к ато на филм,
от играта дълга екзалтирана,
стреснала изгорник а си мил.

В миг един – от мълния по-кратък,

бликнала от ризата си тя
и без нея хукнала нататък –
облак златен в роз и в белота.

68
Смаяло се лудото и спряло
пред видението божие и дар.
Три пъти сърцето м у примряло
к ато удар мощен при инфаркт.

Но кръвта м у селск а издържала.

Ризата от драк ата свалил
и в ръце к ато с поднос венчален,
с нея до момата приближил.

А тя стояла – стат уя отлята

с безсмъртен вик за свобода,
и китк ата за обич на главата ù
припламвала к ато звезда...

69
A GAME

“As a lassie was trying to run away

a blackberry bush got in the way
of her robe and a lad called after her:
“Hold on blackberry, don’t let go,
let pride be yours, let lassie be mine.”

A young lassie was running early before the morn,

with flowers in her hair – a token of love,
she spilled her coppers on the grass –
bare were her feet in the dew on the lawn.

She’d stop for a second, so that her lover

would catch up with her (typical womanly ways).
Then she’d shoot off and laughter would burst out.
Everything would turn into a game.

But it happened so that a blackberry bush,

startled the young girl on her way,
it caught her robe without warning
in favour of the panting man.

And from here on we can stage

the little woman as in a film,
by the long game made ecstatic,
she caused her lover to jump.

In a second – fleeting as lightning,

she walked out of her robe
and without it she ran further on –
like a golden cloud – all pink and white.

Dazed the young man stopped,

before the godly sight and gift,
his heart – it stopped to throb
as if he’d had a massive stroke.

70
But his staunch rural blood it stood,
he unfastened the robe from the thorns of the bush
and his arms outstretched were like a wedding tray
as he brought the robe to the girl.

There she stood – like a fine work of stone,

letting out an immortal cry of liberty
and the flowers in her hair – the token of love
blazed like a star…

71
ПОД ТРЕНД АФИЛ А

" К о га с е д ва т а л ю б еф м е , М и л и ц е ,
п о д б ел ц ъ р ве н и т р а н д а ф и л , М и л и ц е ,
н ик о й п о к р а й н а с н ем аш е , М и л и ц е ,
съ д ’ ед ин го с п о д н а д н а с , М и л и ц е . "

Този трендафил е цъфнал,

за да се любим под него,
за да се имаме с обич под дъхав цвят,
за да изпълним с ласки, с наслада и с нега
всичкото време и всичкия свят.

Погали ме без думи – к ато полъ х на вятър.

Приласк ай ме до себе си, обними ме без свян.
Притаена и тиха к ато лодк а земята
ще отплува към спомена, в тази нощ изживян.

Колко хора са търсили този цъфнал трендафил,

непож ънали нивата на своя живот.
Колко скъпо платили би и к упци, и сарафи,
за да имат трендафила вместо златен имот.

Ясен месец изгрява иззад облак а тъмен,

но гаси го зората в небосвода вис ок.
И нощта притъмнява преди да се съмне.
И остава да свети над нас само Бог...

72
UNDER THE ROSEBUSH

“ When we were making love, Militsa,

under the white and red roses of the bush, Militsa,
there was no one there but us, Militsa,
only God above us, Militsa.”

This rosebush has blossomed for us to make love under its leaves,
so that we can have each other under the fine scent of the flowers,
so that we can embrace each other with enjoyment for hours
and fill up the time and the whole world with its fragrance.

Stroke me without words – like a gust of wind,

I will nestle next to you, take me in your arms with no timidity.
Quiet and calm like a boat is the earth
it will drift off to the memory, we will live through the night.

Many people have sought this flowering bush,

who have not reaped the field of their life.
Much money would a buyer and money-lender pay,
to have the rosebush instead of a golden estate.

A clear moon is burning behind the murky cloud,

but dawn in the heavens high above – is putting it out.
And the night becomes darker before morning shows.
And only God above us glows…

73
РАЗ ГОВОР С ЧУМАТА

" З а к о го ч у ва ш , м ом е , б ел о т о л и ц е ?
О ф , о ф , б ел о т о л и ц е ?
– Ч у ва м го , ч у вам , л у д о , з а в ц ъ р н а з ем я .
О ф , о ф , з а в ц ъ р н а з ем я !
– Ц ъ р н а т а з ем я , м о м е , сп ол а й н е вел и .
О ф , о ф , с п ол а й н е вел и .
Д а й м и го м ен е , м о м е , сп ол а й д а р еч а !
О ф , о ф , с п ол а й д а р еч а ! "

Гледай ни, гледай ни, черна Чумо,

к ак примираме един за друг,
к ак се иск аме до безумие,
на твоето черно знаме нап ук.

Гледай ни, гледай ни и ни завиждай,

к ак греем от радост и от севда,
к ак блик аме с вик и прииждаме,
и залязваме к ато звезда.

Тебе някой да те е обичал,

пожелавал и търсил так а,
да е плак ал за тебе и коленичил,
да е молил за твойта рък а?

И мак ар че любовница ти си на вс ички,

неподражаема въ в верността,
ще си останеш завинаги ничия,
неподвластна на любовта.

Затова гледай ни, гледай ни к ак светим

и облъчваме времето със светлина.
Няма вечност и дълголетие.
Има светещи мъж и жена.

74
A TALK WITH BLACK DEATH

“Who are you saving your white face for, young lassie?
your white face for?
I’m saving it for the dark earth,
for the dark earth I’m saving it,
Don’t you dare call the dark earth, lassie,
don’t you dare,
give it to me, lassie and I’ll be grateful
and I’ll be grateful.”

Look at us, look at us, you black death,

how we die for each other,
how we need each other desperately,
your black banner we defy.

Look at us, look at us and envy us,

how happiness radiates from us,
how we cry out and pulsate with joy,
how we go down like a star.

Has anyone loved you in such a way,

has anyone wanted and sought you,
has anyone wept and knelt before you,
has anyone asked for your hand?

And although you’ve been everyone’s lover,

impossible to imitate is your devotion,
you will forever belong to no one,
unused you are to love.

That’s why look at us and wonder

how we shine, how we disperse light over time,
there is no eternity or longevity.
There are a radiating man and woman.

75
БЕЛ А СЪМ, БЕЛ А...

" Б ел а съ м , б ел а , ю н ач е ,
ц ел а съ м с вет а о г р ел а . . . "

И свети този свят – огреян

и озарен от белота,
за да се раждаме от нея
в просторите на радостта.

Да има срещане за цвете

и разпознаване по кръв,
по удара внезапен на сърцето,
по шемета на порив пръв.

Да има болк а при раздяла

и при завръщане – възторг
от близостта на тяло в тяло,
от м узик а и звезден хор.

И все так а, и все так а – до старос т,

любов и милост в белота,
любов до лудост и до ярост –
въ зторжен химн на радостта

76
WHITE SHINES MY BEAUTY…

White shines my beauty, brave soul,

White shines my beauty upon the world…

And shines the world – illuminated,

suffused in brilliance and light,
to bring us forth in glowing radiance
into expanses of delight.

To seek community in a flower,

to judge it by the quickened blood,
to find it in the fast heart racing
and in attraction’s giddy bud.

To feel a pain at each departure,

to feel elation on return,
from closeness of the touching bodies,
from music of the stars in tune.

Thus on and on, until the old age,

love and affection in bright light.
love close to madness and to fury –
a glorious hymn to our delight.

77
СЪДЪРЖАНИЕ

Вик срещу жестокостта на света

Самозащита

Стара София / 12
Слизане в кладенец / 14
Хляб / 16
Прощаване с поета Андрей Германов / 18
Бокс / 20
Продаване на къща / 22
Улица в неделя / 24
Вдовица / 26
Ателиета / 28
Зима / 30
Куклен театър / 32
Детска песничка за Дядо Коледа / 34
Бръмбарче / 38
Натюрморт / 40
Еднодневки / 41
Лятно момиче / 43
Частен параклис / 45

Девойко мари хубава

Облог / 48
Надгряване / 52
Тъга / 54
Лудият / 58
Гарванче / 62
Имàне / 66
Игра / 68
Под трендафила / 72
Разговор с чумата / 74
Бèла съм, бèла... / 76

78
CONTENTS

A cry against the cruelty of the world

Self-defence

Once upon a time Sofia / 13

Down the well / 15
Bread / 17
A farewell to the poet Andrei Germanov / 19
Boxing / 21
Selling the house / 23
A Sunday street / 25
Widow / 27
Studios / 29
Winter / 31
Puppet theatre / 33
A children’s song for Father Christmas / 36
The little bug / 39
Still life / 40
May-flies / 42
Summer girl / 44
A private chapel / 46

Lassie, oh, beautiful lassie

Wager / 50
Shining out / 53
Sadness / 56
The lunatic / 60
The little raven / 64
Treasure / 67
A game / 70
Under the rosebush / 73
A talk with black death / 75
White shines my beauty… / 77

79
Кarol Nikolov

SHARED SPACES

Collection of verse

First edition, Bulgarian

Translation from the Bulgarian: Lina Molerova,

Lydia Shvedova, Mariana Revenska

Editor: Ivailo Hristov

Cover: Roza Halacheva
Pre-publishing preparation: Anna Nikolova
Bulgarian language proof-reader: Pavlina Galinova
English language proof-reader: Mariana Georgieva

Format: 16/60/90, p.k. 5.0

......................... Press
By order of „Zof ” Publishing House
Sofia, 2009

ISBN 978-954-8772-09-9

80