ПРОДАЖБИ:

СОФИЯ

Книжарница “Български книжици”

ул. “Аксаков” 10
(под колоните на бившия “Кристал”,
понастоящем ресторант “Тамбукту”)
Продажби онлайн: http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=17054

Книжарница “Тракия-М”
Университет за национално и световно стопанство – партер
Студентски град “Христо Ботев”

Книжарница “НБУ-Литера”
Нов български университет – Корпус 1, партер, фоайе
ул. “Монтевидео” 21

Книжарница “Парадигма”
Софийски университет “Св. Климент Охридски” – Ректорат
бул. “Цар Освободител” 15

Книжарница “Плиска”
бул. “Цариградско шосе” 89, бл. 112, вх. Г
(между хотел “Плиска” и Стопанския факултет
на Софийския университет “Св. Климент Охридски”)

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Книжарница на Корпус 5
на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”
ул. “Христо Ботев” 19

Книжарница “Парадигма”
ул. “Васил Левски” 23

1
 СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА

ВЪВЕДЕНИЕ

ПЪРВА ЧАСТ
Същност и видове стратегически съюзи
1. Дефиниция на стратегическите съюзи
2. Видове стратегически съюзи
2.1. Типология на стратегическите съюзи, основаваща се на веригата на стойността
2.1.1. Стратегически съюзи за технологично развитие
2.1.2. Стратегически съюзи за логистика и операции
2.1.3. Стратегически съюзи за маркетинг, продажби и сервизно обслужване
2.1.4. Стратегически съюзи с многобройни дейности
2.2. Типология на стратегическите съюзи, основаваща се на бизнес функциите
2.3. Типология на стратегическите съюзи, основаваща се на връзката между партньорите
2.3.1. Хоризонтални стратегически съюзи
2.3.2. Вертикални стратегически съюзи
2.3.3. Диверсификационни (конгломератни) стратегически съюзи
2.4. Типология на стратегическите съюзи, основаваща се на приносите на партньорите и
продуктите на стратегическите съюзи
2.4.1. Стратегически съюзи “поделено доставяне”
2.4.2. Стратегически съюзи “квази-концентрация”
2.4.3. Допълващи стратегически съюзи
2.5. Типология на стратегическите съюзи, основаваща се на националната принадлежност
на партньорите и държавите на функциониране на стратегическите съюзи
2.5.1. Местни стратегически съюзи
2.5.2. Международни стратегически съюзи
2.6. Типология на стратегическите съюзи, основаваща се на размера на фирмите-
партньори
2.6.1. Стратегически съюзи, формирани от големи фирми
2.6.2. Стратегически съюзи, формирани от малки фирми
2.6.3. Стратегически съюзи, формирани от големи и малки фирми
2.7. Типология на стратегическите съюзи, основаваща се на наличието или липсата на
капиталово участие
2.7.1. Некапиталови стратегически съюзи
2.7.1.1. Специфични некапиталови стратегически съюзи
2.7.1.1.1. Субконтракторство
2.7.1.1.2. Пигибек
2.7.1.1.3. Лицензиране
2.7.1.1.4. Франчайзинг
2.7.1.1.5. Консорциуми
2.7.1.1.5.1. Съвместни експлоатационни споразумения (консорциуми
в проучването и добиването на петрол и газ)
2.7.2. Капиталови стратегически съюзи
2.7.2.1. Съвместни предприятия (джойнт венчърс)
2.7.2.2. Миноритарни участия

ВТОРА ЧАСТ
Различия между стратегическите съюзи, други асоциативни практики и други
алтернативни форми на организация и осъществяване на транзакции
1. Други асоциативни практики, които не са обхванати експлицитно от типологиите на
стратегическите съюзи или не представляват стратегически съюзи
1.1. Спин-офс (Отделяния)
1.2. Синдицирани заеми
1.3. Браншови (отраслови) асоциации
1.4. Рисков капитал
1.5. Мрежи
2. Други алтернативни форми на организация и осъществяване на транзакции
1.1. Сливания

2
 1.2. Поглъщания
1.3. Изцяло притежавани филиали

ТРЕТА ЧАСТ
Причини за създаването и фактори за успех на стратегическите съюзи
1. Причини за създаването на стратегически съюзи
1.1. Липса на обща теория на стратегическите съюзи
1.2. Обяснение на причините за създаването на стратегически съюзи от перспективите на
различни и конкуриращи се помежду си фирмени теории, подходи и модели
1.2.1. Теория на транзакционните разходи и производните й теория на
интернализацията и еклектична теория на международното производство
1.2.2. Теория на стратегическото управление
1.2.3. Теория на ресурсната зависимост
1.2.4. Подход на организационното знание
1.2.5. Модел на интернационализацията на фирмата (Модел Uppsala)
1.2.6. Модел на връзката между алтернативните форми на чуждестранни инвестиции
и жизнения цикъл на отраслите, в които се осъществяват тези форми (Модел на
Auster)
2. Фактори за успех на стратегическите съюзи

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Общностна и национална защита на конкуренцията по отношение на съвместните
предприятия
1. Съвместни предприятия с общностно измерение – законодателство на Европейския съюз и
практика на Европейската комисия
2. Съвместни предприятия, които нямат общностно измерение – българско законодателство и
практика на българската Комисия за защита на конкуренцията

ПЕТА ЧАСТ
Тенденции в характеристиките на местните и международните съвместни предприятия в
България
1. Еволюция във времето на броя на създадените местни и международни съвместни
предприятия
2. Отрасли на местните и международните съвместни предприятия
3. Разпределение на капитала между съдружниците в местните и международните съвместни
предприятия
4. Брой на съдружниците в местните и международните съвместни предприятия
5. Размер на местните и международните съвместни предприятия
6. Териториална концентрация на местните и международните съвместни предприятия

3
 ВЪВЕДЕНИЕ НА КНИГАТА

Съвместните начинания от икономическо естество са толкова антични, колкото самата

търговия, но от края на 70-те години на XX век в световно измерение започва да се констатира
безпрецедентен растеж в броя на стратегическите съюзи, имайки предвид следните факти:
• Според Moskalev & Swensen (2006: 10, 21), основаващи се на базата данни Thomson
Financial SDC Platinum Alliances/Joint Ventures Database, за периода 1990-2000 г. в
179 държави функционират 60446 стратегически съюза;
• Според цитираните в Dunning (1995: 469) Freeman & Hagedoorn (1992) за периода
1980-1989 г. са създадени 4192 международни стратегически съюза, от които 90%
са между фирми от Триадата 1 , а в 76.3% от случаите участват големи
мултинационални предприятия, включени в ежегодните класации “Fortune 500” и
“Fortune Global 500”;
• Според мултинационалната консултантска фирма Accenture (цитирана в Ariño, de la
Torre, Doz, Ring & Lorenzoni, 2002: 213) всяка голяма корпорация през 2002 г.
участва средно в 30 стратегически съюза, но пък някои от тези корпорации участват
в стотици стратегически съюзи, като например IBM, Philips и Toyota (Dunning, 1995:
469);
• Според Spekman (2000) през 2000 г. 26% от приходите на корпорациите от
класацията “Fortune 500” се формират от участието им в стратегически съюзи,
докато през 1995 г. тези приходи са били 11%;
• Отново според Accenture стойността на стратегическите съюзи в целия свят през
2004 г. представлява между 25 и 40 трилиона щ. дол. (Ariño, de la Torre, Doz, Ring &
Lorenzoni, 2002: 213).
Нещо повече, в съвремието стратегическите съюзи се реализират във всички отрасли
за постигането на най-различни цели, включват партньори с различен размер и дейност, които
партньори дори могат да са настоящи или могат да станат бъдещи преки конкуренти (напр.,
стратегическите съюзи: General Motors-Toyota, Dunlop-Pirelli, DuPont-Rhône Poulenc, IBM-
Toshiba, Nestlé- Häagen Dazs).
Главните причини за този процес са свързани с появата на качествени промени в
бизнес средата като интензификацията на конкуренцията поради регионализацията и
глобализацията и предизвикващата кратки жизнени цикли на продуктите и тяхната
комплексност, ускоряваща се честота на технологични промени. Тези причини обуславят
необходимостта от значителни инвестиции за самостоятелно фирмено развитие на цялата
верига на стойността, включително за големите предприятия.
От своя страна, глобалният брой на академичните изследвания за стратегическите
съюзи също така паралелно нараства, като само за периода 1997-2001 г. в реферираните
списания той достига 2425 (http://www.alliancestrategy.com).
Нарастналата значимост на стратегическите съюзи се потвърждава и от
класификационната система на JEL (Journal of Economic Literature), в която на най-популярния
вид стратегически съюз – съвместните предприятия, е отредена самостоятелна
класификационна категория L24 Съвместни предприятия (Икономическа мисъл, 4/2003: 126).
Изтъкнатата значимост на стратегическите съюзи налага разработването на
настоящата книга, чието съдържание е структурирано в пет тематични части, обхващащи най-
важните аспекти, свързани със стратегическите съюзи.

Библиография

Икономическа мисъл (2003), “Класификационна система JEL”, Икономическа мисъл, 4: 120-130.

Ariño, A., de la Torre, J., Doz, Y., Ring, P.S. & Lorenzoni, G. (2002), “Process Issues in International Alliance Management: A
Debate on the Evolution of Collaboration”, Advances in International Management, 14: 175-220.

Dunning, J.H. (1995), “Reappraising the Eclectic Paradigm in an Age of Alliance Capitalism”, Journal of International Business
Studies, 26(3): 461-491.

Freeman, C. & Hagedoorn, J. (1992), “Globalization of Technology”, Working Paper 92.013, Maastricht Research Institute on
Innovation and Technology (MERIT), Maastricht, The Netherlands.

1
Триада – Западна Европа, САЩ и Япония (Ohmae, 1986: 7).

4
http://www.alliancestrategy.com

Moskalev, S.A. & Swensen, R.B. (2006), “Joint Ventures around the Globe from 1990-2000: Forms, Types, Industries,
Countries and Ownership Patterns”, Working Paper, School of Business, Adelphi University, Garden City, New York, pp. 1-
47 (Moskalev, S.A. & Swensen, R.B. (2007), “Joint Ventures around the Globe from 1990-2000: Forms, Types, Industries,
Countries and Ownership Patterns”, Review of Financial Economics, 16: 29-67).

Ohmae, K. (1986), “Becoming a Triad Power: The New Global Corporation”, International Marketing Review, Autumn: 7-20.

Spekman, R.E. (2000), “Alliance Management: The Journey Towards Partnerships”, Richmond Journal of Law and Technology,
7(2), http://law.richmond.edu/jolt/v7i2/ spekman.txt.