5.1. Основни методи определящи местоположението на обекта.

За определяне на местоположението на даден обект в пространството се използва свойството на

електромагнитните вълни да се разпространяват и да се отражават. В еднородна среда ЕМВ се
разпостраняват праволинейно, но в реална среда, която съдържа нееднородности ЕМВ не винаги
се разпостраняват праволинейно. Това води до получаване на грешка която може лесно да се
разчете. С помощта на различни системи за излъчване и приемане на ЕМВ могат да се определят
величини, чрез които да определим местоположението на ВС. В зависимост от измервания
параметър, различаваме три основни метода за определяне на местоположението на ВС:
ъгломерен, далекомерен и разликово-далекомерен. Също така се използва и ъгломерно-
далекомерн метод, който е комбинация от два основни метода.
1. Ъгломерен метода за определяне на положението.
Този метод има най-широко приложение като радионавигационна система с използването на
радиомаяци и радиопеленгатори. В него се използват насоччениете или ненасочени свойства на
усилване на антените в режим на предаване или приемане. Радиопеленгаторите работят в режим
на приемане и използват насочени диаграми, а радиомаяците в режим на предаване и използват
ненасочени диаграми на излъчване на антените.

Ако радиопеленгатора е разположен в т. А, а радиомаяка в т. В, то направлението към

радиомаяка се определя от пеленга α. Нарича се истински пеленг (азимут), ако се вземе началото
на географския меридиан. Пеленгът може да се определи и от друго направление, прието за
нулево. Най-често пеленгът се определя в местоположението на приемника , който може да бъде
както на земята така и във въздуха.

Обратния пеленг се определя като в т. А е применика (радиопеленгатора), а в т. В излъчвателя

(радиомаяка). Радиомаяка и радиопеленгатора определят направлението, а за да се определи
местоположението е необходим втори маяк. С определянето на два пеленга, може да се намери
местоположението на радиопеленгатора в хоризонтална плоскост, като пресечна точка на двете
линии на положение. За определяне на местоположението на приемника в пространството е
необходим трети маяк.
2. Далекомерен метод за определяне на местоположението на обекта.
Този метод се изпълнява като се направи измерване на две разстояния до обекта и след това се
построят съответните им линии на положение. Пресечната им точка дава местоположението на
обекта.
За реализирането на този метод се използват два приемо-предавателя- запитвач и ответчик.
Предавателя на запитвача излъчва сигнал, който се приема от приемника на ответчика. После,
предавателя на ответчика отговаря, а неговият сигнал се приема от приемника на запитвача.
Ако приемем че забавянето на отговора на ответчика е минимално, то далечината до обекта е:
t з − to
R = c. , където tз е времето за разпространение на сигнала от запитвача до ответчика, а
2
t o - времето за разпространението от ответчика до запитвача. Тогава повърхността на
положението е сфера с редиус R.
За да определим местоположението на обекта в хоризонтална плоскост са необходими
запитвач на обекта и два ответчика с известни координати.

Това може да се извърши и чрез два запитвача на земята и един ответчик на ВС.
Местоположението на обекта се получава в пресечната точка на две линии на положение.
3. Разликово-далекомерен метод за определяне на местоположението.
Този метод са състои в измерването на две разлики в разстоянията до обекта и построяването
на съответните линии на положение. Пресечната точка на тези линии определя
местоположението на обекта.
 Приемоиндикатора е разположен в т. D и чрез него се определят разликите във времето на
пристигане на сигнала от трите опорни станции, които са с известни координати. Станцията
разположена в т. А е водеща. Тя синхронизира работата на другите две станции.
Измерените разлики в разстоянията ∆R1 и ∆R2 позволяват да се построят хиперболичните
линии на положение. Пресечната точка D е местоположението на обекта. Резултатите се нанасят
на географски карти. Предимство на тази система е неограничените пропусквателни
способности , тъй като наземните станции могат да обслужват неограничен брой
приемоиндикатори, които са разположени в обсека на действието им.
В зависимост от измервания параметър, тези системи могат да бъдат фазови, честотни и
времеви.
Точността на този метод е по-голяма от ъгломерния метод. Той се използва за построяването на
радионавигационни системи за близка навигация и системи с по-голям обсег на действие.
4. Ъгломерно- далекомерен метод за определяне местоположението на обекта.
Този метод е комбинация от два основни метода и позволява определянето на местоположението
от една точка. В този случай местоположението на ВС се намира от пресичането на две
повърхности на положение- сферична от определената дължина до обекта и плоскост от
измерването на ъгловото положение на обекта.

За този метод се използва РЛС, която трябва да има възможности за измерване на наклонена
далечина R до обекта и два ъгъла- α- пеленга спрямо меридиана и γ- ъгъл на място.