Абонатите на газоразпреде- лителните дружества са се уве- личили с 15% - 22 хил. до втора-та половина на тази година, со-чат данните на Държавната ко-мисия за енергийно и водно ре-гулиране (ДКЕВР). Освен товапрез 2005 г. „Булгаргаз“ отчетенарастване на продажбите на га-зоразпределителните дружествас 6.97% в сравнение с 2004 г.Всичко това означава, че синьо-то гориво става все по-търсено,като двигател на увеличениетоса и домакинствата.Предимствата на природниягаз са както екологични, така иикономически. Недостатък натози вид гориво е силната му за-висимост от цените на петролаи на мазута на международни-те пазари. В някои региони при- родният газ се явява единствена-та алтернатива на дървата и нанафтата за отопление.Специалисти изчисляват

пазара на дистрибуция нагаз

на 1.7 млрд. куб.м годишно, катодо 2010 г. се очаква да бъде по-стигнат половината от този по-тенциал. Газоразпределителни-те дружества в момента реали-зират около 5% от общите про-дажби на природен газ в страна-та. Големите градове ще бъдатгазифицирани от разпределител-ните дружества на „Овергаз“ до2012-2014 г. Дотогава компани- ята планира в София да бъде из-градена 1400-километрова мре-жа, във Варна - 320, Русе - 150,и във Велико Търново - 70 кило-метра. След осем години в тезиградове ще ползват синьото го- риво над 190 хил. домакинства инад 400 предприятия. Програма-та на компанията предвижда дабъдат вложени 420 млн. евро запериода.Преди три седмици ДКЕВРдаде лицензите на италиански-те компании „Ачегаз“ и „Кон-струкциони Донди“ за регион„Запад“ с център Благоевгради на „Римини газ“ за „Тракия“.Компаниите създадоха бъл-гарски дружества „Рила газ“ и„Сити газ“. „Сити газ“ вече из-гражда мрежата в Пловдив, щегазифицира Казанлък и про- явява интерес към получава-не на лиценз за Хасково. Про-учванията на компанията сочат,че може да разчита на 720 про-мишлени потребители и на око- ло 105 хил. битови потребите- ли. Тя предвижда да изгради1800 километра мрежи и 188 от-клонения. Към мрежата в Плов-див вече е присъединен първи- ят промишлен потребител „Ка-меница“, съобщи прокуристътна дружеството Александър Ко-жухаров.Регулаторът заплаши с отне-мане на лиценза за газоразпре-деление на регион Мизия с цен-тър Плевен на Черноморскататехнологична компания (ЧТК) ина регион Добруджа заради за-бавяне на инвестиционната про-грама, съобщи неотдавна пред-седателят на ДКЕВР Констан-тин Шушулов.Предупреждението на регу- латора изглежда логично, за-щото в момента лицензирани-те дружества са над 45, но ня-кои от тях не развиват никаквадейност. Комисията вече запо-чна процедура по отнемане на лиценза на „Централгаз“, коятообслужва Габрово. Без лицензостана „Газоснабдяване Хаско-во“.През февруари ДКЕВР очак-ва офертите за газификациятана Банско, а намеренията на ре-гулаторната комисия са да решипроблема и на общините, коитоне попадат в границите на реги-оните. Вече е завършила проце-дурата за Сливен, но до момен-та комисията не е обявила нитоброя на подадените оферти, нитоимената на компаниите. Интерескъм процедурата са заявили трикомпании.

„Дексия България“ станапървият търговец наприроден газ

който вече доставя гориво напривилегировани потребители.Компанията, в която 49% от ак-циите държи „Агрополихим“,а останалите са на германска-та компания „Винтерсхал“, ре-ализира 5% от продажбите за2005 г. Тя има лиценз за търго-вия с газ, дадена от регулатор-ната комисия, и продава газ, до-бит от находището в Галата, кое-то се експлоатира от британска-та „Мелроуз“.„Дексия“ ще изгради и 13-ки- лометровия газопровод от Руседо Гюргево по дъното на Дунав.Той трябва да захранва битовиабонати в Гюргево, но не е из-ключена възможността да при-влече и промишлени потреби-тели. В момента се провеждатгеоложките проучвания. Стой-ността на проекта е 9 млн. евро,които ще бъдат осигурени отсобствени средства на компа-нията. Капацитетът на газопро-вода е 1.5 млрд. куб.м годишно,или малко повече от годишнатаконсумация на отрасъл „Енерге-тика“.



Газовата енергия

Все повече потребители се насочват към синьото гориво

„Булгаргаз“ става холдинг до месец

„Булгаргаз“ ще е холдинг с три самос-тоятелни дружества. До края на година-та ще приключи преструктурирането накомпанията - „Булгартрансгаз“, „Булгар-газ“ и „Булгартел“. Според изискваниятана ЕС търговията трябва да бъде отделе-на в самостоятелна структура от преноса.„Булгартрансгаз“ ще отговоря за транзитана руски природен газ и ще експлоатираи поддържа находището в Чирен. „Булгар-газ“ като обществен доставчик ще купуваприроден газ и ще сключва договори сгазоразпределителните и привилегиро-ваните потребители. „Булгартел“ ще пре-доставя оптичната мрежа за телекомуни-кационни услуги. Главният изпълнителендиректор Кирил Гегов твърди, че срокът запреструктуриране ще бъде спазен.



специално издание на

ЕНЕРГИЙНА ИНДУСТРИЯ

ЕКИП Team

• Редактор

Васил Атанасов /

Editor

Vasil Atanasov

• Редактор специални издания

Станил Йотов /

Editor special supplements

Stanil Yotov

• Реклама

Мария Кьосева /

Advertising manager

Maria Kioseva

• Техническа редакция и предпечат

Антон Петров

Production manager & prepress

Anton Petrov

• Автори

Светлана Ненова, Лили Границка, Таня Пунчева /

Contributing writers

Svetlana Nenova, Lili Granitska,Tania Puntcheva

Мнения и коментари на адрес:

prilojenia@dnevnik.bg, тел: 02/9376 390

Как оценявате сегашно-то състояние на битоватагазификация в България?

- Раздвоен съм в оценки-те си, защото, от една страна,като специалист в областтасмятам, че можеше да бъденаправено много повече. Отдруга страна, като имамепредвид факта, че резултатътот цялата дейност през по-следните 10 години е резул-тат от една безсмислена бит-ка с държавата, с публичнатаадминистрация, с политицитекато цяло, би трябвало да съмдоволен от постигнатото.Онова, което е важно дасе знае, е, че независимо оттрудния път на газификация-та в България, независимо оттова, че всичко, построенодо този момент, се е случиловъпреки държавата, ние смев този процес по-напред отПортугалия и Гърция, да ре-чем, и сме много по-назад от развитите европейски стра-ни - тези, към които трябвада се стремим като стандарт.

Какви се перспективи-те за развитието й и каквиинвестиции са необходимидо 01 г.?

- Перспективите за разви-тието на газификацията мо-гат да бъдат аргументираниединствено върху предим-ствата на природния газ - ив това отношение те са без-спорно добри. Газификацияв България ще има - далитова ще случва с продължа-ващи баталии с публична-та администрация, или пуб- личната администрация щенамери резерви в себе си ище израсне на нивото на сво- ята отговорност в този про-цес - газификация безспорноще има. Киловатчас енергия,получена от природен газ,днес е три пъти по-евтин отнафтата и два пъти по-евтинот електрическата енергия.В крайна сметка не ние оп- ределяме колко хора ще бъ-дат газифицирани, а имен-но интересът на общество-то да икономисва от разхо-дите си за енергия ще опре-дели перспективите на гази-фикацията.

Как се борите с конку-ренцията на топлоснабдя-ването. Например софий-ската топлофикация искапромяна в лиценза?

- Нямаме специална про-грама за борба с конкурен-цията на топлоснабдяване-то. Нещо повече - ако има реална конкуренция междуотделни алтернативни енер-гоносители, това във всич-ки случаи е между електри-ческата енергия и природ-ния газ, а не между природ-ния газ и топлофикацията.Топлофикацията осигуряваенергоподаване на по-мал-ко от 10% на населението вБългария. Следователно тяне може по никакъв начин дабъде реален конкурент на га-зификацията.Колкото до искането насофийската топлофикацияда разшири територията насвоя лиценз, ние нямаменищо против. Всичко е въ-прос на икономика. Ако теса видели в това свое иска-не икономически интерес засебе си, аз мисля, че то тряб-ва да бъде уважено от Дър-жавната комисия за енергий-но и водно регулиране.Има една друга неточ-ност, която искам веднага дакоригирам. Нашето дъщернодружество „Софиягаз“ има лиценз не само за територи-ите, които днес не са топло-снабдени, а и за цялата тери-тория на град София.

Какви се пречките прединвеститорите в газо-разпределението в Бълга-рия?

- Не е ясно, при положе-ние че в енергийната стра-тегия на България почти навсяка страница е записаноколко важно е България часпо-скоро да бъде газифици- рана, кой изпълнява и изоб-що изпълнява ли се тази за-дача. В Министерството наикономиката и енергетика-та отсъства специализиранозвено, което да наблюдава ида подпомага развитието натози процес. Оттам произти-чат и всички останали беди.Имаме един лош енерги-ен закон, който след поправ-ките стана още по-лош. Единенергиен закон, който имамного вътрешни противо- речия и, което е най-страш-ното, той не създава реал-на конкурентна среда междуалтернативните видове енер-гия. Този закон не е писан сидеята да се защити общест-веният интерес, а много чес-то в текстовете му открива-ме защита на корпоративниили интереси на производи-тели и търговци с определенвид енергия. За съжалениеи в този смисъл природниятгаз не е сред тези облагоде-телствани от закона видовеенергия. Не на последно мяс-то са капацитетът, умението,знанието на Държавната ко-мисия по енергийно и водно регулиране. С това, коетоказвам, в никакъв случай неискам да кажа, че в ДКЕВРняма умни хора. Напротив,там има много умни хора идобри специалисти, коитообаче наложиха на Българиявреден модел за развитие нагазификацията.

Как оценявате дейност-та на регулаторната коми-сия?

- По описа, приет през2000 г. от ДКЕВР, всички лицензи са дадени. Резонновъзниква въпросът - и как-во от това? Какво се случва?Ние знаем, че в много от гра-довете, които са включени в лицензираните територии,не се изграждат системи загазоснабдяване, не се правятинвестиции. Трудно ми е дапреценя защо и какви са при-чините за това, но тези въ-проси са от компетентност-та на ДКЕВР. Би трябвало теда кажат защо на лицензира-ните територии не се случватова, което е обещано да сеслучи, и какво става с инвес-тиционните програми на съ-отвените избрани лицензи-анти.

Какви стъпки и норма-тивни промени предлагатеда бъдат предприети за ус-коряването й?

- При всички случаи, акое в сила енергийната стра-тегия на България, приета впредишния парламент, пър-вото нещо, което трябва дасе случи, е в структурата наМинистерството на иконо-миката и енергетиката да сепояви звено - било то отделили дирекция, което да се за-нимава с газификацията.Второ, за да се проумеечас по-скоро какъв е сми-сълът от регулаторния ор-ган, може би е крайно времепредметът на регулиране дастане максимално абстрак-тен. Сигурно, ако в тази ко-мисия не се назначават енер-гетици и специалисти по ВиКсистеми, а се назначават ико-номисти, финансисти, мар-кетингови специалисти, юри-сти повече, със сигурносттова би могло да подобри ка-чеството на работата й. Привсички случаи тя не е на ни-вото, на което трябва бъде,за да обслужва енергетикатакато цяло. Тук не говоря самоза газовия бранш. Оттук про-изтичат и нормативните до-кументи, които тази държав-на комисия произвежда вдостатъчно голям обем. Те всвоята същност продължавати задълбочават дефектите отзакона, не създават единнаконкурентна среда в енерге-тиката. Те по някакъв стра-нен начин, примерно за елек-троразпределението, разре-шават неща, които са забра-нени за газоразпределение-то и обратно. В това няма ни-каква логика. Аз съм убеден,че това не се прави нароч-но, а е резултат от липсата накомпетентност по въпроситев тази комисия.

Остава ли актуален въ-просът за разработванетона стратегия за развитиена газификацията?

- Газификацията правил-но в стратегията е опреде- лена като изключително ва-жен процес, трябва да бъдеподпомогната с национал-на програма за нейното раз-витие, приета от правител-ството. Може би си спомня-те, че ние два пъти предла-гахме проект за такава про-грама. Искам още веднъж дакажа, че този проект не бешеизготвен само от специали-сти на „Овергаз“. Участвахаи специалисти от научно-из-следователски институти, отпроектантски институти и отдруги заинтересовани ком-пании в развитието на гази-фикацията. Но така или ина-че такава програма към тозимомент не съществува.

Как оценявате проме-ните в закона за енергети-ката в частта газоснабдя-ване?

- За съжаление много садефектите в Закона за енер-гетиката и в частност по те-мата за газоснабдяването иняма да ми стигне място даизредим всички тези дефе-кти на закона. Ще се ограни-ча с това, което вече казах -законът не е добър и може бие крайно време да се помислидали пък, ако този процес етолкова важен за страната, нее време да се напише и отде- лен закон за природния газ.

Какви промени очаква-те на пазара от началотона 007 г. във връзка с ли-берализацията му?

- По принцип процесътна либерализация на енер-гийния пазар не е нещо, ко-ето ще се експериментира набългарския пазар. Този про-цес е ясен, ясно е докъдеводи, подкрепяме го всячес-ки. Създаването на почтена, лоялна конкуренция е един-ствено в полза на общество-то, а за нас тази полза не епразна фраза.Така че не очаквам ведна-га през 2007 г. да се случатчудеса, но се надявам, че с развитието на сектора ще сепоявят и други играчи - билото търговци, снабдители,защо не и нови инвеститорина този пазар, които ще раз-движат нещата в посока ус-коряване на самия процес.



Интервюто взеСветлана Ненова

Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз инк“:

Топлоснабдяването не можеда бъде конкурент на природния газ

ИНДЕКС НА РЕКЛАМИТЕ aDS INDeX

Апекс ММ ЕООД

Apex MM LTDЕВН България Електроразпределение АД

EVN Bulgaria ADЕвроетил АД

Euroethil ADЕвромаркет БРД ООД

Euromarket BRD LTDЕлпром ЗЕМ АД

Elprom ZEM ADЕнел България

Enel BulgariaЕнергоремонт Холдинг АД

Energoremont Holding ADЕ.ОН.България ЕАД

E.ON. Bulgaria LTDКа Консулт – 04 ООД

Ka Concult - 04 LTDКамбуров и партнърс ЕООД

Kambourov Partners LTDКосмо България Мобайл ЕАД

Cosmo Bulgaria Mobile LTDКристера АД

Kristera ADОвергаз Инк.АД

Overgas Inc. ADСименс Бизнес Сървисис ЕООД

Siemens Business Servises LTDТи Би Ай Инвест ЕАД

TBI Invest LTDТопливо АД

Toplivo ADШнайдер Електрик България ЕООД

Schneider Electric Bulgaria LTD



6 ноември 2006 г. / November 6

, 2006

EnErgy industry

Сименс Бизнес Сървисис - големитеИТ проекти в енергийния сектор

Доверие, новаторство, възможности

Сименс Бизнес Сърсисис е водещ свето-вен доставчик на интегрирани новаторскибизнес решения и услуги за ютилити секто- ра. Компанията познава отлично потребно-стите на предприятията от бранша в услови- ята на дерегулирания енергиен пазар и раз-полага с богат ресурс, традиции и опит да гинаправи конкурентни и печеливши. В свето-вен мащаб Сименс Бизнес Сървисис е внед- рител на едни от най-големите SaP проектив енергетиката. Приватизацията, променитев нормативните изисквания и глобализаци- ята налагат на предприятията от сектора даинтегрират всички бизнес процеси – от про-изводството на електроенергия, електрора-зпределението и търговията – до управле-нието на връзките с клиента (CRm).

Компаниите от енергетикатазаложиха на Сименс Бизнес Сървисис

Ютилити отрасълът е приоритетен встратегията за развитие на Сименс БизнесСървисис. Фирмата е част от концерна Си-менс, който е основен доставчик и фактор насветовния енергиен пазар и неин най-важенпартньор. Сименс Бизнес Сървисис пред- лага пълен набор от услуги за предприяти- ята от сектора, като същевременно разчитана готовите отраслови решения на Сименс.Така клиентите могат разчитат на уникален ресурс, с който традиционните доставчицина IT услуги не разполагат. Стратегията наконцерна Sins On, насочена към кли-ентите от енергетиката, включва следнитеконкретни решения:• отчитане на електромери (mtr to Bill);• мониторинг на потреблението;• управление на активите чрез мобилни ус-тройства;• анализ на прекъсване на електрозахранва-нето;• интеграция с ГИС и SCaDa;• управление на връзките с клиента (CRm);• търговия с вредни емисии;• решение за оператори на пазара на елек-троенергия;• портални решения за технологични/бизнеспроцеси.Сименс Бизнес Сървисис е и най-голе-мият клиент и партньор на SaP. Специали-зираното решение за енергетиката enrgySuit е съвместна разработка на SaP и Си-менс.

Референтни проекти в отрасъла:

• Националнална електрическа ком-пания

Сименс Бизнес Сървисис има дългого-дишен опит и традиции във внедряването наeRP системи в енергийния сектор в Бълга- рия и е безспорен лидер по броя и значимост-та на проектите в този отрасъл. Компаниятаосъществи амбициозния проект по изграж-дането на SaP R/3 информационна системаза управление на ресурсите (eRP) в една отнай-големите държавни фирми – Национал-ната електрическа компания – в процеса нанейното преструктуриране. В резултат на не-говата реализация финансовите и логистич-ни процеси бяха интегрирани в централизи- рана R/3 система, която осигури бързи, си-гурни и ефикасни информационни потоци.Това доведе до оптимизиране на бизнес про-цесите и до снижаване на разходите за произ-водство и пренос на електроенергия.С помощта на опитните консултанти наСименс Бизнес Сървисис беше осъществе-на най-голямата инсталация на SaP R/3 вБългария с над 700 потребители, интегрира-на с няколко технологични информационнисистеми и работеща върху модерна инфра-структура. Изграден беше и първият на Бал-каните център за помощ на потребителите(SaP Coptnc Cntr). Непрекъснатитезаконови промени в енергийния отрасъл и либерализацията на пазара наложиха тър-сенето на адекватни новаторски решения.Съвместно с международни специалистиконсултантите от Сименс Бизнес Сървисис реализираха проект за разработване на про-тотип на SaP IS-Utilitis като допълнениекъм изградената в НЕК SaP R/3 система.•

Eлектроразпределителни дружества

Процесът на преструктуриране на енер-гийния сектор поставя и пред електрора-зпределителните дружества изисквания заунифициране, централизация и оптимиза-ция на бизнес процесите. През февруари2006 година беше продуктивният старт наSaP R/3 системата в e.ON България, Елек-троразпределение Варна и Електроразпре-деление Горна Оряховица. Внедряванетобеше осъществено от Сименс Бизнес Сър-висис в сътрудничество с e.ON IS.•

Мини „Марица-изток“

Друг значим проект в отрасъла е завър-шилата наскоро имплементация на SaP R/3в Мини Марица Изток. Дружеството екс-плоатира „Източномаришкото лигнитно на-ходище“ с продуктивна площ около 240 км

и е с определяща значимост за национал-ния енергиен баланс. Основната дейност наМини „Марица-изток“ е добив на лигнитнивъглища от три открити рудника: „Трояно-во - 1“, „Трояново-север“ и „Трояново-3“,предназначени за топлоелектрическите цен-трали ТЕЦ „Марица-изток 2“, Енергийнакомпания „Марица-изток III“ и „Брикел“.След като спечели тръжната процедура поЗОП на 29.09.2003 г., Сименс Бизнес Сърви-сис започна изграждането на eRP система внай-голямото българско въгледобивно дру-жество в процеса на неговата реорганизацияи преструктуриране. Целта на проекта бешеинтегрирането на финансовите и логистичнипроцеси на фирмата в единна информацион-на система, в която да се съхраняват всичкивидове основни данни за материали, оборуд-ване, активи и т. н. С въвеждането й инфор-мационните потоци станаха бързи, сигурнии ефективни, а бизнес процесите бяха уни-фицирани и оптимизирани.На първия етап от изпълнението на про-екта SaP модулите Финансово счетовод-ство, Дълготрайни активи, Контролинг иУправление на материалите бяха внедре-ни в централата на Мини Марица Изток и впредприятията МТС и „Инвестиционна дей-ност“. Последва имплементация в рудник„Трояново 1“, рудник „Трояново-север“ и в рудник „Трояново 3“. На втория етап бяхаизградени модулите Поддръжка и ремонти иУправление на инвестициите в Централно-то управление и в трите рудника. Продъл-жителността на проекта беше три години – достатъчен период за равносметка и оценкана работата.SaP R/3 обхваща и интегрира всички логистични и финансови дейности и функ-ции в централата на дружеството и в него-вите поделения, което създава възможностза тяхното ефективно управление. Използвасе единна база данни, благодарение на коя-то информацията за всички процеси в ком-панията се обменя в реално време. Осигуре-на е възможност за управление на критичниза отделното предприятие показатели. Сис-темата е гъвкава и отворена, което създававъзможност за постоянно въвеждане и из-ползване на нови функционалности. Про-мените на енергийния пазар и повишенитеизисквания за прозрачност и точност на ин-формацията от страна на ръководството наМини Марица Изток и държавните институ-ции налагат непрекъснато усъвършенстванена информационната система. Сега оптими-зирането и развитието на SaP R/3 и под-дръжката на цялата ИТ инфраструктура саповерени на технически обучени служите- ли от Мини Марица Изток, които отличнопознават бизнес процесите в предприятие-то и функционалностите на софтуера. Успе-хът на проекта се дължи до голяма степен наползотворното сътрудничество между кон-султантите от Сименс Бизнес Сървисис иекипа на Мини „Марица-изток“.

„Клиентите ни се довериха, а ние им да-ваме свободата да успеят!“

Сименс Бизнес Сървисис има внушите- лен ресурс - над 50 SaP консултанти, 10-го-дишен опит и повече от 40 реализирани про-екти в България във всички сфери на ико-номиката, производството, търговията, те- лекомуникациите, държавните институциии публичния сектор. Екипът на компаниятазалага винаги на партньорството с клиенти-те и успява да спечели най-ценното – тяхно-то доверие.Вие имате нужда от стабилен и опитенпартньор със замах, гъвкавост и новатор-ски идеи – Сименс Бизнес Сървисис можеда ви предложи всичко това. И още!

Сименс Бизнес Сървисис ЕООДБизнес парк Антим Тауърул. Кукуш №, 109 СофияТел.: + 59  8115 00Факс: + 59  8115 10e-mail: info.sbs.bg@siemens.comInternet: www.siemens.bg

of 00

silviq

0107907202 silviq cekova

reply12 / 07 / 2007

EnergyIndustry2006

Download or Print

67,425 Reads

Info and Rating

Category:	Uncategorized.
Rating:	(24 Ratings)
Upload Date:	03/23/2007
Copyright:	Attribution Non-commercial
Tags:	Technology Bulgaria 2006 Енергийна индустрия България (more tags) Technology Bulgaria 2006 Енергийна индустрия България Business-European (fewer)