дидактически структурализъм (Джон Брунер) – главното съдържание на обучението еструктурата на знанията, тъй като обемът им по всеки предмет може да бъде сведен доотносително кратък ред основни водещи идеи. Теорията се откроява със съвременната синасоченост, особено при непрекъснатото увеличаване обема на знанията;
функционален материализъм (Винсент Окон) – главното в съдържанието на обучениетотрябва да бъде интегралната връзка между познанието и дейността. Положителното в тази теорияе, че дейността става съществен компонент на съдържанието на обучението;
дидактическо програмиране – това е повече теория за дидактическо обработване иструктуриране на вече подбрания учебен материал, отколкото теория за подбор на съдържанието.
3. Източници и структура на общото образование
В последно време като основни източници на общото образование се утвърждават природата,обществото, човешкият труд, техниката, технологията, културата, изкуството, науката, животът.Съвременното схващане за структурата на общото образование включва следните нейникомпоненти:-познания за света и човека – астрономия, химия, физика, биология, психология и други;-познания за историята и социалните науки, обясняващи нашата епоха;-познания върху родния език и най-малко два широко използвани чужди езика;-познания в областта на математиката като универсален език за комуникация;-познания за техниката и технологията като най-съществени фактори в съвременнатацивилизация;-познания в областта на изкуството в различните му форми.
4. Наука и учебен предмет
Системата от научни знания се трансформира в педагогическа система от научни знания. Учебниятпредмет не може да бъде нито копие, нито конспект на научните дисциплини. Всеки учебенпредмет е педагогически обоснована система от научни знания, умствени и практически способи задейност, изразяващи основното съдържание и методи на конкретната наука. Има много общи нещав структурата на учебния материал по даден предмет и структурата в съответната наука.Различията са преди всичко в обема на знанията, в тяхното качество и предназначение. Разликаима също така и в логиката на изложението на знанията. Логиката на учебния предмет често се различава от логиката на съответната наука. За съжаление все още няма строг критерий засполучливо редуциране на научните знания за дидактически цели. Установяването на точнитеграници на достъпността в отделните научни знания за ученици с различна степен на развитие в различните класове е изключително важна психолого-дидактическа задача, която все още не е решена сполучливо. Проблемът за дидактико-информационните ограничения е централен заотношението „наука - учебен предмет”. При изграждането на учебния предмет може да се върви подва пътя:-учебният предмет в съкратен вид повтаря логическата структура на научните знания исъответства на дадена фундаментална наука;-учебният предмет се изгражда в зависимост от дидактическите съображения, отвъзрастовите особености на учениците.Предпочита се вторият път, без това да означава, че логиката на учебния предмет в същественитеси моменти може да противоречи на логиката на науката. Важна особеност на учебния предмет е итази, че обемът му зависи пряко от количеството учебно време, което му е определено в учебнияплан, а не от количеството научни знания, произведени в дадена научна област.2
Leave a Comment