• Embed Doc
  • Readcast
  • Collections
  • CommentGo Back
Download
 
№ 26 Съдържание на обучението
1.Понятие за съдържание на обучението
Под съдържание на обучението се разбират обемът и качеството на знанията, уменията, навиците иначините на познание, които учениците трябва да усвояват в училище. Съдържанието наобучението отразява равнището на икономическото, социално-политическото, културното инаучно-техническото развитие на обществото. Ето защо заедно с изменението на обществото сеизменя и съдържанието на обучението. То трябва да отговаря на обществените изисквания. Катоследствие от динамиката в развитието на съвременната наука се проявяват две важни тенденции сособена дидактическа стойност:-ускорено увеличаване обема на знанията и ускореното им остаряване;-голяма бързина на комуникацията и размяната на ценности и нарастване значението иотносителния дял на аудиовизуалните форми и средства за комуникация в общото образование иобщата култура.Като съществени дидактически последици от тези две тенденции може да посочим:- увеличаването на обема на знанията не позволява повече прилагането на сумарномножествения подход при подбора на учебното съдържание. На преден план излиза типът човек,който искаме да формираме. При този подход също се проявяват противоречия междунарастването обема на знанията и бързото им остаряване, което фактически снижаваефективността на усвоеното.- следователно е необходимо учениците да усвояват поогата по вътрешносмисловосъдържание информация, без много факти. Тук обаче се проявява едно съществено противоречие,тъй като при такъв подход се повишава степента на абстракция на знанията и те стават по-малкодостъпни.- търсят се все по-кратки знакови форми за изразяване на огромни по съдържание знания.Това обаче поставя учениците пред съществени затруднения, тъй като разбирането на тези знанияизисква способност за абстрактно-логическа интерпретация, а тя не е характерна за всяка възраст.- с развитието на науката се достига до уплътняване на знанията чрез големи обобщения.Учениците ще извеждат частните знания от по-общите, ще помнят и разбират по-малко знаковисредства за означаване на знанията, без да се губи съдържателният им смисъл. Това обаче, от другастрана, води до усложняване на прехода от абстрактно към конкретно. Все по-трудно се стига отобщото до отделния факт, което се обяснява със съществуващите в психологически планвъзрастови и индивидуални бариери.- съществена роля играе моделирането, което прави по-достъпни редица процеси, понятия,теории, без да се прибягва до пространни обяснения.- засилва се общообразователната роля на аудиовизуалните средства за масова комуникация.
2. Теории за подбор на съдържанието на обучението
Исторически са се формирали 6 такива теории:
дидактически материализъм - акцентира преди всичко върху усвояване от учениците самона система от знания, без да се поставя за задача развитието на познавателните способности;
дидактически формализъм - поставя ударение върху обучаване на учениците в методи засамостоятелно придобиване на знания;
дидактически утилитаризъм (Джон Дюи) – обучението трябва да е строго прагматичноориентирано, да има естествен характер и да се приближи до интересите на децата. В момента тазитеория има само историческа стойност;1
 
дидактически структурализъм (Джон Брунер) – главното съдържание на обучението еструктурата на знанията, тъй като обемът им по всеки предмет може да бъде сведен доотносително кратък ред основни водещи идеи. Теорията се откроява със съвременната синасоченост, особено при непрекъснатото увеличаване обема на знанията;
функционален материализъм (Винсент Окон) – главното в съдържанието на обучениетотрябва да бъде интегралната връзка между познанието и дейността. Положителното в тази теорияе, че дейността става съществен компонент на съдържанието на обучението;
дидактическо програмиране това е повече теория за дидактическо обработване иструктуриране на вече подбрания учебен материал, отколкото теория за подбор на съдържанието.
3. Източници и структура на общото образование
В последно време като основни източници на общото образование се утвърждават природата,обществото, човешкият труд, техниката, технологията, културата, изкуството, науката, животът.Съвременното схващане за структурата на общото образование включва следните нейникомпоненти:-познания за света и човека – астрономия, химия, физика, биология, психология и други;-познания за историята и социалните науки, обясняващи нашата епоха;-познания върху родния език и най-малко два широко използвани чужди езика;-познания в областта на математиката като универсален език за комуникация;-познания за техниката и технологията като най-съществени фактори в съвременнатацивилизация;-познания в областта на изкуството в различните му форми.
4. Наука и учебен предмет
Системата от научни знания се трансформира в педагогическа система от научни знания. Учебниятпредмет не може да бъде нито копие, нито конспект на научните дисциплини. Всеки учебенпредмет е педагогически обоснована система от научни знания, умствени и практически способи задейност, изразяващи основното съдържание и методи на конкретната наука. Има много общи нещав структурата на учебния материал по даден предмет и структурата в съответната наука.Различията са преди всичко в обема на знанията, в тяхното качество и предназначение. Разликаима също така и в логиката на изложението на знанията. Логиката на учебния предмет често се различава от логиката на съответната наука. За съжаление все още няма строг критерий засполучливо редуциране на научните знания за дидактически цели. Установяването на точнитеграници на достъпността в отделните научни знания за ученици с различна степен на развитие в различните класове е изключително важна психолого-дидактическа задача, която все още не е решена сполучливо. Проблемът за дидактико-информационните ограничения е централен заотношението „наука - учебен предмет”. При изграждането на учебния предмет може да се върви подва пътя:-учебният предмет в съкратен вид повтаря логическата структура на научните знания исъответства на дадена фундаментална наука;-учебният предмет се изгражда в зависимост от дидактическите съображения, отвъзрастовите особености на учениците.Предпочита се вторият път, без това да означава, че логиката на учебния предмет в същественитеси моменти може да противоречи на логиката на науката. Важна особеност на учебния предмет е итази, че обемът му зависи пряко от количеството учебно време, което му е определено в учебнияплан, а не от количеството научни знания, произведени в дадена научна област.2
 
5. Принципи за подбор на учебното съдържание
При подбора и структурирането на учебното съдържание се спазват следните общи принципи,гарантиращи педагогическата му целесъобразност:-научност – изисква строго научен характер на подбраните в учебния материал знания;-всестранност – изисква овладяването на знания от всички основни научни области с огледформиране на определен минимум обща култура;-връзка с живота – предполага свързване на теоретичните научни знания с практиката, безтова да води до емпиризъм и утилитаризъм;-системност и взаимна връзка между учебните предмети – по този начин знанията, изучаванипо един предмет, служат като предпоставка за успешното им усвояване по друг учебен предмет;-достъпност – съобразяване на учебния материал с възрастовите познавателни възможностина учениците.
№ 27 Държавни документи за съдържанието на образованието
1. Учебен план
Учебният план е официален държавен документ, който утвърждава основното съдържание наобучението. Той се изработва от Министерството на образованието и науката за общообразовател-ните училища и за училищата, които са под неговото ведомство. За професионално-техническитеучилища и техникумите се изработват отделни учебни планове. Никой не може да изменя или дане се подчинява на изискванията на учебния план. Промените в него се извършват от органа, койтого е изработил и утвърдил.Исторически са се формирали няколко основни начина за разполагане на учебните предмети вучебния план:-суксесивно (последователно, линейно) разположение, което се характеризира с това, чеучебните предмети се изучават поред, последователно. Докато не завърши изучаването на единпредмет, не започва изучаването на друг. Този вариант не е подходящ за общообразователнотоучилище, но може да се използва при по-висшите форми на квалификация;-симултантно (едновременно) разположение – характеризира се с това, че едновременно сеизучават няколко учебни предмета. Въпреки някои недостатъци се предпочита в общообразова-телното училище, защото ускорява както усвояването на учебното съдържание, така и развитиетона личността;-концентрично разположение, което се характеризира с това, че учебните предмети сеизучават в няколко концентрични разширяващи се кръга, спираловидно, циклично, в зависимост отпознавателните възможности на учениците. За общообразователното училище това разположение енай-подходящо и най-често се използва;-разгърнато разположение – интегрира симултантното и концентричното разположение и сепредставя във вид на матрица, в която се отбелязват всички класове с точно указание на това в койклас какъв учебен предмет и с какъв брой учебни часове се изучава. Това е видът разположение научебните предмети, който се използва днес в нашата образователна система и който е най-важнатанормативна част на учебния план.В своето съдържание учебният план включва учебните предмети, разположението им презгодините на обучението, броят на часовете, предвидени за всеки учебен предмет, и структурата научебната година.3
of 00

Leave a Comment

You must be to leave a comment.
Submit
Characters: ...
You must be to leave a comment.
Submit
Characters: ...