ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРОТОКОЛ И ЦЕРЕМОНИАЛИ

Велико Великов, Георги Найденов

Учебник за дистанционно обучение

ПРЕДГОВОР

Учебникът "Дипломатически протокол и церемониали" третира проблемите

на външния израз и формите на проявление на всяка една дипломатическа
акция, независимо от нейното естество и значимост.
Учебникът"Дипломатически протокол и церемониали" ще даде възможност на
студентите от специалностите "Туризъм" и "Публична администрация" да се
запознаят с правилата и нормите на поведение и други изисквания на
дипломатическия протокол и церемониали.

Дипломатическата дейност има ясно изразен политически характер, поради

което дипломатическият протокол (и свързаните с него съответни
церемониали) представлява, от една страна, политическо средство за
въздействие, и от друга, юридическа форма, осигуряваща ефективно
реализиране на тази дейност.

Първостепенно място в дипломатическия протокол заемат правилата за

международната учтивост (любезност - comitas gentium), които регулират
поведението на субектите на международните отношения (официални и
лични) и спазването на основните принципи на протоколната дейност-
суверенно равенство, недопускане на дискриминация, взаимност
(реципрочност), спазване на договореностите, които са водещи в
международния туризъм.

В учебника са представени и анализирани особеностите на дипломатическия

протокол и церемониали не само по отношение на основните международни
организации (ООН, МОК, Европейски съюз, НАТО), дейността на
дипломатическия корпус, изпълнението на международните конвенции и
международни договорености, но и на някои по-специфични и обществено
значими институции като църквата (католическа и източноправославна),
изпълнението на Закона за Държавния протокол, връчването на отличия,
награди и други.

Учебникът може да бъде полезен още за областите и общинските

администрации и други организации, които посрещат чуждестранни гости и
делегации.

Специално внимание е отделено на военния церемониал като висш израз на

българската държавност, изграждащ чувството на гордост у българина,
преклонение и почит към величавите извисявания и победи на несломимия
български дух.
Авторите

1. ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРОТОКОЛ - СЪЩНОСТ И ПРАВИЛА

Важна съставна част на дипломатическия протокол, в качеството му на система

от правила и норми на поведение и комуникация, са правилата за международна
учтивост при официалното общуване на органите на властта, на лицата,
заемащи високо обществено, социално и политическо положение в държавата.
На латински език е бил въведен терминът "comitas gentium". Той означава, в
етимологичния смисъл, международна любезност. Във френския език, който
измества латинския в международните отношения, се употребява еднозначният
термин. В Средновековието аристокрацията се обособява като "висше
общество" - "le grand monde", в което се утвърждават особени правила за
учтивост. Те именно стават основа на международната учтивост, както
констатира френският автор Раул Жене. Във всяко общество исторически се
установяват правила за поведение и обичаи, чието неспазване се възприема като
проява на некоректно поведение или обида. Тези правила са основата за
културно поведение. Много от тях се включват и във вътрешния държавен
протокол, в дипломатическия протокол и отчасти в бизнес протокола. Така че
между нормативната съвкупност на правилата за културно поведение и тази на
нормите за международна учтивост има значително съвпадение.

Международната учтивост днес е съвкупност от правила за поведение, които

изразяват форма на внимание, на зачитане, на уважение и се спазват в
международните отношения, и по-специално между участниците в такива
отношения. Тези правила съпътстват приложението на международното
(съответно дипломатическо, консулско или търговско) право, но не са готови
норми. Тяхното приложение на практика се осъществява във взаимодействие с
нормите на международното право, които понякога прерастват в норми на
международна учтивост и обратно, норми на международна учтивост се
утвърждават като норми на международното право.

Значението на международната учтивост се разкрива от факта, че формата на

международните актове винаги съдържа формули на вежливост. При прегледа
на "формалните части" на официалната нота на трето място се поставя "la
courtoisie": това е "формулата на вежливост", с която завършва писмото. Тя
може да бъде уверение в почит, уважение, преданост, благодарност и прочие.".
Формулата на вежливост се съдържа и във вербалната нота, а също така и в
бизнес кореспонденцията.

Правилата на международна учтивост се прилагат не само в официалните

дипломатически отношения, но също така и в отношенията между членовете на
семействата на лица с дипломатически правомощия, в политическия живот и
стопанска дейност.

Класификацията се извършва според причинността на тяхното възникване,

което е равносилно на тяхната целева насоченост.
 • Правила за учтивост, които произтичат от събития и са насочени към
оказване на внимание към тези, които са засегнати или имат отношение
към събитията: при политически промени (освобождение на нация),
национален празник, избиране на почетна или представителна длъжност
и др., при радостни събития (раждане, честване на рожден ден, юбилеи,
сключване на брак и др.), при скръбни събития (смърт, заболяване,
злополука, бедствие) и др. При такива случаи актът на учтивост е
изказване на поздравления, съчувствие, на пожелания за скорошно
оздравяване или възстановяване.
• Правила, които са от полово различие. На първо място стои правилото за
изразяване на уважение към дамата. Когато обаче дадено протоколно
мероприятие има напълно официален характер, тогава първо място заема
служебното лице, а не дамата, която го придружава.
• Правилата за точност заемат важно място в системата от норми за
международна учтивост. Обикновено протоколните мероприятия се
произвеждат по строго определена програма и затова задължението за
точност е абсолютно необходимо правило за учтивост. Когато се
отправят покани и за частни мероприятия, и особено, когато е отредено
място (особено на маса), e необходим незабавен отговор. Често на
поканата или на визитната картичка при частни покани се добавят
инициалите RSVP (respondez s`il vous plait). Закъснението винаги се
смята, като груба некоректна постъпка.

По начало изискването да се спазват правилата на дипломатическия протокол

има морално-политически характер. Изключение правят онези норми, които са
получили юридически характер, като нормите за старшинство на
дипломатическите агенти във Виенската дипломатическа конвенция.

Съществуват изключения от задължението да се спазват правила за

международна учтивост, и въобще правилата на дипломатическия протокол
като цяло. Към тях следва да се отнесат следните:

• Когато държавен глава пътува инкогнито, не му се дължат церемониални

почести.
• Не се спазват правила за международна учтивост между дипломатически
агенти и въобще между представители с дипломатически правомощия на
държави, които имат по между си враждебни отношения или пък не са
установени дипломатически или консулски отношения. По-особено е
положението, когато доайен на дипломатическия корпус е представител
на държава, с която държавата на друг член на дипломатическото тяло
няма дипломатически отношения. В такъв случай представителят на
такава държава има свободата да поддържа или не отношения с доайена.
• Не следва да се спазват такива правила за поведение, макар да са израз на
учтивост, които влизат в противоречие с обществения ред на страната на
пребиваване. Тяхното спазване вътре в затвореното общество на
дипломатическия или консулски корпус обаче остава морално-
политическо задължение за членовете му, а също така и за тези лица,
които по една или друга причина са включени или поканени в затворения
кръг на дипломатическото или консулско тяло.
Трудно е да се говори за знание на всички правила на международна учтивост и
особено що се отнася до протоколното поведение.

Всяка страна има свой официален протокол. Той често се мени, съобразно
обществените отношения в конкретния момент. Менят се и отношенията в
обществото и в дипломатическите среди. През изминалия двадесети век
неколкократно поколения преживяха бурни промени. Днес младите хора
дълбоко се отличават от своите родители, но въпреки това се наблюдава
засилено търсене на ръководства за културно поведение в обществото.
Съществува и стремеж да се съгласуват правилата на вътрешния официален
протокол на отделните страни с международните правила за учтивост.

Съвкупността от организационните подходи и средства, чрез които се

обезпечава осъществяването на учтивост в международните отношения и
особено в дипломатическата практика, изгражда техниката на международна
учтивост. Към нея можем да отнесем и картотеките, календарния план, архива и
документацията, официалните бланки, поканите и визитните картички.

• Личната картотека съхранява имената на лица, свързани с всекидневната

дейност или бизнес, имената на членове на техните семейства,
политически дейци, делови представители, дейци на културата и
обществото. Тази картотека се води в няколко варианта: по личните
имена, по фамилните имена, по ранга на лицата, а не е лошо- и според
интересите и хобитата на обхванатите представители.
• Картотека за празниците по същината си е картотека - календар. За всеки
ден трябва да има картон, в който са нанесени националните, църковни,
лични, семейни празници; фирмените поводи и юбилеи.
• Картотеката за организации и учреждения се води и в случаите, когато
касае бизнес отношения. Прави се картон за съответната организация или
учреждение, в който се нанасят данните за нейната характеристика и
ръководния й състав. В случаите, когато става дума за дипломатически
представителства, те са задължителни.
• Картотека за гражданите на изпращащата страна. Тя има не само
регистрационен характер, но и е помощно средство за оказване на
внимание и подкрепа на своите граждани.
• Картотека за членовете на дипломатическия корпус по страни. Тя
включва всички служители с дипломатическа мисия, акредитирани в
страната на пребиваване и членовете на техните семейства. Всяка
промяна в личния състав, класовете или ранговете трябва навреме да се
отбелязва. Обикновено това се съобщава периодически, по съответния
начин от Министерството на външните работи.

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси и задачи

1. Каква е същността на дипломатическия протокол?

 2. Правилата за учтивост при какви поводи и към кого са насочени?
3. Кои са изключенията, при които не е необходимо спазването на
правилата за международна учтивост?
4. Кои са елементите на техниката на международна учтивост?

Литература

1. Молчаков, Ф. Ф. Дипломатический протокол и дипломатическая

практика. Москва, 1979.
2. Павлов, П., Кацалукска, П. Въведение в дипломатическия протокол.
София, 2000.

2. ДЪРЖАВЕН ПРОТОКОЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Действащият в момента Закон за Държавния протокол (ДВ, бр. 32/18.04.2000 г.)

у нас урежда организацията и реда в официалната дейност на дипломатическите
и консулските представителства на територията на Република България,
съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската
конвенция за консулските отношения, както и реда за организиране и
провеждане на официални срещи и официални церемонии.

Държавният протокол се осъществява от Дирекция "Държавен протокол" на

Министерството на външните работи.

2.1. ДЪРЖАВЕН ПРОТОКОЛ

Чл. 4. Държавният протокол включва дипломатическия протокол и държавния

церемониал.

Чл. 5. (1) Дипломатическият протокол включва дейността по дипломатическия

церемониал и дипломатическото протоколно обслужване.

(2) Дипломатическият церемониал обхваща официалната дипломатическа

кореспонденция на президента на републиката, на председателя на Народното
събрание, на министър-председателя и на министъра на външните работи, както
и дипломатическите церемонии.

(3) Официалната дипломатическа кореспонденция включва поздравления по

случай националните празници, встъпване в длъжност и нови назначения на
чуждестранни високопоставени лица, официални послания по различни поводи
и съболезнователни телеграми и писма.

(4) Дипломатическите церемонии включват посрещане на чуждестранни

посланици при първото им влизане в страната и изпращане при окончателното
им отпътуване, връчване на акредитивните им писма, подписване на официални
документи и организиране на официални приеми с участието на
дипломатическия корпус.
(5) Дипломатическото протоколно обслужване е дейността, свързана с
осигуряване спазването и контрола на дипломатическите привилегии и
имунитети, както и с отношенията между чуждестранните дипломатически и
консулски представителства и органите на държавната власт в Република
България.

Чл. 6. Държавният церемониал включва организирането на посещенията и

официалните срещи у нас на държавни глави, председатели на парламенти,
правителствени ръководители и министри на външните работи, посещения в
чужбина на президента на Република България, на председателя на Народното
събрание, на министър-председателя и на министъра на външните работи на
Република България, както и на официалните церемонии с участието на
президента на републиката, председателя на Народното събрание и министър-
председателя.

Чл. 7. (1) Посещенията са:

1. Държавно посещение - на ниво държавен глава, посрещането в Република

България е с военни почести и с червена пътека, изпълняват се националните
химни, дава се официална вечеря, продължителността е до три дни с
възможност за посещение в провинцията.

2. Официално посещение - на ниво държавен глава, председател на Народно

събрание, министър-председател или министър на външните работи, дава се
официален обяд или вечеря, продължителността е до три дни, като държавен
глава и министър-председател се посрещат с военни почести и с изпълнение на
националните химни.

3. Работно посещение - осъществява се на всички нива, посочени в т.2, с

продължителност до два дни и с протоколно обслужване според конкретния
случай.

4. Частно посещение - осъществява се на всички нива, посочени в т.2, с

продължителност и с протоколно обслужване според конкретния случай.

(2) Продължителността по ал.1 се отнася само за официалната (работната) част

от програмата, като времето за пътуване и общата продължителност на
посещението зависят от конкретния случай и се договарят на двустранна
основа.

(3) Посещенията у нас на чуждестранни делегации на ниво министър или друг

висш държавен орган, както и на наши делегации на такова ниво в чужбина се
осъществяват по програми, изготвяни от съответните държавни институции.

Чл. 8. Официалните срещи се организират:

1. Между президента на републиката, председателя на Народното събрание или

министър-председателя и гостуващ у нас държавен глава, председател на
парламент, правителствен ръководител, министър на външните работи или
ръководител на международна организация.
2. Между министъра на външните работи и гостуващ у нас министър на
външните работи или ръководител на международна организации.

Чл. 9. (1) Официални церемонии се провеждат:

1. На националния празник - 3 март.

2. На официални празници, при честване на исторически събития и личности.

3. По инициатива на органите на държавната власт.

(2) На официалните церемонии по случай националния празник на Република

България присъстват президентът на републиката, председателят на Народното
събрание и министър-председателят. На официалния прием, даван от
президента на републиката по случай националния празник, присъстват
председателят на Народното събрание, министър-председателят и министърът
на външните работи.

(3) Когато присъстват едновременно на официални церемонии на територията

на страната, официалните лица заемат места съгласно следното подреждане:

1. Президентът на Република България.

2. Председателят на Народното събрание.

3. Министър-председателят.

4. Вицепрезидентът на Република България.

5. Патриархът на Българската православна църква.

6. Кметът на общината, в която се провежда церемонията.

7. Ръководителите на чуждестранните представителства по реда на тяхното

акредитиране.

8. Председателят и съдиите от Конституционния съд.

9. Заместник-председателите на Народното събрание.

10. Председателите на парламентарни групи в Народното събрание.

11. Министрите.

12. Председателите на постоянни комисии в Народното събрание.

13. Народните представители.

14. Председателят на Върховния касационен съд.

15. Председателят на Върховния административен съд.

16. Главният прокурор.

17. Бившите президенти на републиката.

18. Бившите председатели на Народното събрание на Република България.

19. Бившите министър- председатели на Република България.

20. Бившите председатели на Конституционния съд.

21. Началникът на Генералния щаб на Българската армия.

22. Управителят на Българската народна банка.

23. Председателят на Сметната палата.

24. Областният управител на областта, в която се провежда церемонията.

25. Официалните длъжностни лица от администрацията на президента на

Републиката, Народното събрание и Министерския съвет.

26. Председателят на общинския съвет на общината, в която се провежда

церемонията.

27. Заместник-министрите.

28. Ръководителите на държавни агенции и други органи на изпълнителната

власт.

29. Директорите на Националната разузнавателна служба, Националната служба

"Сигурност", Националната служба за охрана и началниците на главните
щабове на видовете въоръжени сили.

30. Директорът на Дирекция "Държавен протокол".

(4) Кметът на общината има позицията си по ал.3 поради ролята си на домакин

на церемонията по линия на местната власт.

(5) Ръководителите на дипломатическите представителства заемат отделно

място вдясно от президента на републиката и българските официални лица.

(6) Бившите президенти на републиката, министър-председателите,

председателите на Народното събрание и на Конституционния съд заемат
отделно място вляво от президента на републиката и официалните лица.

(7) Специално поканените от домакина на церемонията представители на

духовни общности, академичните и културните среди, както и на
неправителствени организации заемат място вляво от президента на
републиката и официалните лица.
(8) Българските официални лица заемат последователно местата отдясно и
отляво на президента на републиката, като в зависимост от броя на участващите
в церемонията могат да се разположат и в няколко реда.

(9) Когато на церемонията присъстват чуждестранни гости, те заемат място

непосредствено отдясно на домакина си от българска страна.

(10) Не се допуска преотстъпване на местата в индивидуалното подреждане от

титуляр на заместник.

(11) Пристигането на мястото на церемонията е в обратен ред, а напускането - в

прав ред.

Чл. 10. Подреждането на държавните органи и институции е следното:

1. Президент на Републиката

2. Народно събрание

3. Министерски съвет

4. Конституционен съд

5. Върховен касационен съд

6. Върховен административен съд

7. Главен прокурор

8. Министерствата - по реда, определен от Народното събрание

9. Висш съдебен съвет

10. Генерален щаб на Българската армия

11. Органи, създадени със закон

12. Органи, създадени с акт на Министерския съвет

13. Областен управител

14. Кмет

2.2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИЯ ПРОТОКОЛ

Чл. 11 (1) Дирекция "Държавен протокол" координира дейността от протоколен

характер на администрацията на Президента на републиката, Народното
събрание и Министерския съвет.
(2) Службите, отговарящи за протокола в органите на държавната власт,
изпълняват самостоятелно протоколната си дейност, като при необходимост
получават съдействие от Дирекция "Държавен протокол".

Чл. 12. Службите, отговарящи за протокола в администрацията на Президента

на републиката, в Народното събрание и в Министерския съвет, изпращат в
Дирекция "Държавен протокол" програмите за официални срещи, посещения и
церемонии с участието на президента на републиката, председателя на
народното събрание и министър-председателя или когато се кани
дипломатическият корпус.

Чл. 13. Въз основа на изпратените програми Дирекция "Държавен протокол"

съставя, съгласува и актуализира цялостната протоколна програма на
президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-
председателя и министъра на външните работи и координира изпълнението и.

Заключителната разпоредба има параграф единствен, в който се посочва, че

изпълнението на закона се възлага на министъра на външните работи.

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси и задачи

1. Какви са функциите на държавния протокол в Република България?

2. Кои са задачите на държавния протокол у нас?
3. Кое е основното в организацията на дейността на държавния протокол?

Литература

1. Закон за държавния протокол (ДВ, бр. 32/18.04.2000 г.).

 3. ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Изискванията към Държавния печат и националното знаме на Република България

са регламентирани в едноименния закон (ДВ, бр. 47/24.04.1998 г.).

3.1. ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ

Чл. 1. Държавният печат на Република България има кръгла форма. В средата е

изобразен гербът на Република България. Около герба в горната половина на кръга
е написано Република България, а в долната половина - държавен печат.

Чл. 2. (1) Държавният печат може да бъде восъчен релефен печат, който се полага
върху червен восък и сух релефен печат.

(2) Случаите, в които се използва съответният по вид печат, се уреждат с този

закон.

Чл. 3. (1) За държавния печат се изработват пластичен еталон и пластични

металически носители в единични бройки, които се използват за полагане на
восъчен или сух релефен печат по предвидения в този закон ред.

(2) Графичното изображение на държавния печат с определяне на вида и размера

на шрифтовата гарнитура, описание на композицията, начина на полагане на
восъчния и на сухия релефен печат съгласно приложение №1, което е неразделна
част от този закон.

Чл. 4. Държавният печат на Република България се пази от министъра на

правосъдието и правната евроинтеграция, на когото в това му качество се дава
названието "пазител на държавния печат".

Държавен печат на Република България

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

(Доп. - ДВ, бр. 33 от 09.04.1999 г.)

Държавният печат на Република България има кръгла форма с диаметър 55 мм и

композиция, която включва пластичен герб на Република България - голяма
форма, и текст "РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ", изпълнен с
шрифт ВИОЛ. 2. Графичното изображение на държавния на държавния печат на
Република България е, както следва:
Държавен печат М : 100 %

3. Восъчният релефен печат се полага ръчно върху червен восък.

4. Сухият релефен печат - блинд се полага чрез специална преса за преге печат
върху хартия, картон или пергамент.

Закон за допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на

Република България

(ДВ, бр. 33 от 09.04.1999 г.)

§ 1. В приложение №1 към чл. 3, ал.2 в т. 1 се добавя следният текст:

"Текстът е разположен концентрично вътрешно по дължината на окръжност с

диаметър 55 мм, като думите "Република България" над короната на герба са
разделени от думите "ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ" посредством условно прекаран
диаметър на окръжността. Гербът на Република България е вписан в условен
правоъгълник с дълга страна 37 мм и къса страна 31,5 мм, чийто геометричен
център съвпада с центъра на окръжността, а големите страни на правоъгълника са
успоредни на условно прекарания диаметър, разделящ текста на печата."

§ 2. Графичното изображение на държавния печат на Република България в

приложение №1 към чл. 3, ал.2 в т. 2 да се приведе в съответствие с изискванията
по § 1.

Чл. 5. (1) Пластичният еталон по чл.3, ал.1 заедно с електронен запис на магнитен
носител на държавния печат се съхранява в Българската народна банка в
специален сейф, ключът от който се пази от министъра на правосъдието и
правната евроинтеграция.
(2) Восъчният и сухият релефен печат по чл.3, ал.1 се съхраняват по ред,
определен със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

Чл. 6. (1) Восъчният и сухият релефен печат по чл.3, ал.1 се подновяват при
необходимост по нареждане на министъра на правосъдието и правната
евроинтеграция.

(2) Подменените печати по ал.1 се унищожават по ред, определен със заповед на

министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, за което той съставя
протокол.

Чл. 7. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната

евроинтеграция след подписване от председателя на Великото народно събрание
на оригиналите на актовете на Великото народно събрание.

(2) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната

евроинтеграция след подписване от председателя на Великото народно събрание
на оригиналите на приетите от Народното събрание актове:

1. Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България;

2. Решение за произвеждане на избори за Велико народно събрание;

3. Решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на републиката;

4. Решение за произвеждане на национален референдум;

5. Решение за избиране и освобождаване на министър-председателя и на

Министерския съвет, както и за извършване на промени в правителството;

6. Решение за създаване, преобразуване и закриване на министерства;

7. Решение, с което се избират членове на Конституционния съд от квотата на

Народното събрание;

8. Решение за избиране на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на

Народното събрание;

9. Решение за избиране и освобождаване на ръководителите на българската

народна банка, на Сметната палата и на други държавни служители, определени
със закон;

10. Решение, с което се дава съгласие за сключване на договор за държавен заем;

11. Решение, свързано с решаване на въпросите за обявяване на война и за

сключване на мир;

12. Решение, с което се разрешава изпращането и използването на български

въоръжени сили извън страната;

13. Решение за обявяване на военно или друго извънредно положение върху

цялата територия на страната или върху част от нея.

(3) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция подпечатва с восъчен

релефен печат приета нова конституция на Република България, както и закон за
изменение и допълнение на конституцията и решение за произвеждане на избори
за Велико народно събрание. В останалите случаи по ал.1 и 2 той подпечатва
съответните актове със сух релефен печат.

(4) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната

евроинтеграция не по-късно от три дни след получаването на актовете по ал.1 и 2

Чл. 8. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната

евроинтеграция след подписа на президента на републиката върху оригиналите на
указите за:

1. Насрочване на избори за Велико народно събрание или за Народно събрание,

определяне границите на избирателните райони и утвърждаване на избирателните
книжа;

2. Свикване на новоизбрано Народно събрание на първо заседание;

3. Разпускане на Народното събрание, назначаване на служебно правителство и

определяне дата на изборите за ново Народно събрание;

4. Определяне на дата за произвеждане на национален референдум и

утвърждаване образците на книжата за референдума;

5. Насрочване на избори за органи на местното самоуправление;

6. Утвърждаване промени на границите и центровете на административно-

териториалните единици;

7. Наименуване на обекти с национално значение и на населени места;

8. Обнародване на закони;

9. Връщане за ново обсъждане на приет от Народното събрание закон;

10. Назначаване или освобождаване от длъжност ръководителите на

дипломатическите представителства и постоянните представители на Република
България при международни организации;

11. Назначаване и освобождаване на висшия команден състав на Въоръжените

сили и удостояване с висши военни звания;
12. Назначаване на съдии от Конституционния съд от квотата на президента;

13. Назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд,

на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;

14. Назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, когато

това е определено със закон;

15. Награждаване с ордени и медали;

16. Обявяване на обща или частична мобилизация;

17. Обявяване положение на война или друго извънредно положение.

(2) В случаите, когато се изисква приподписване на издадения от президента указ

от министър-председателя или от съответния министър в съответствие с чл.102,
ал.2 от Конституцията на Република България, държавният печат се полага от
министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след извършване на
приподписването.

(3) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция подпечатва указите

на президента за насрочване на избори за Велико Народно събрание с восъчен
релефен печат. В останалите случаи по ал.1 той подпечатва съответните укази със
сух релефен печат.

(4) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната

евроинтеграция не по-късно от три дни след получаване на указите.

(5) В случаите на издаване на укази по ал.1, т.8 и 9 срокът по чл.88, ал.8 от

Конституцията на Република България за обнародване на законите се разпределя
така:

1. Народното събрание изпраща на президента на републиката законите за

обнародване не по-късно от три дни след приемането им;

2. Президентът на републиката изпраща на министъра на правосъдието и правната

евроинтеграция указите по ал.1, т.8 и 9 за полагане на държавния печат не по-
късно от осем дни след получаване на законите;

3. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция полага държавния

печат върху указите на президента по ал.1, т.8 и 9 не по-късно от два дни след
получаването им.

Чл. 9. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната

евроинтеграция върху оригиналите на документите за ратификация,
утвърждаване, приемане или присъединяване към международен договор,
изготвени въз основа на приет от Народното събрание закон за ратифициране или
акт на Министерския съвет, с който Република България се обвързва с
международен договор.

(2) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната

евроинтеграция върху оригиналите на документите, с които се акредитират
ръководителите на дипломатическите представителства и на постоянните
представители на Република България при международни организации.

(3) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната

евроинтеграция не по-късно от три дни след получаване на документите по ал.1 и
2.

Чл. 10. (1) Полагането на държавния печат има удостоверително значение.

Указите, които не се приподписват от министър-председателя или от съответния
министър, влизат в сила от момента на постановяването им от президента на
републиката, а всички останали - след тяхното приподписване.

(2) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция удостоверява с

подписа си полагането на държавния печат върху съответния акт, с изключение на
чл.8, ал.1, т.10 и чл.9.

Чл. 11. (1) Восъчен релефен печат се полага от министъра на правосъдието и

правната евроинтеграция непосредствено под подписа, който се удостоверява.

(2) Сух релефен печат се полага от министъра на правосъдието и правната

евроинтеграция върху подписа, който се удостоверява.

Чл. 12. Министерският съвет определя министър, който да полага държавния

печат при отсъствие или при невъзможност на министъра на правосъдието и
правната евроинтеграция да го положи.

Чл. 13. (1) В Министерството на правосъдието и правната интеграция се води

специален регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове,
върху които е положен държавния печат.

(2) Документите, върху които е положен държавният печат, носят и номера,

съответно датата на записването в регистъра.

Чл. 14. (1) Препис от документ, който носи държавния печат, се заверява в
Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, което удостоверява,
че първообразът носи държавния печат.

(2) Оригиналът на акт или документ, върху който е положен държавния печат, се
съхранява в Народното събрание, съответно в администрацията на президента.
Заверено копие на оригинала, от което се заверяват преписите по ал.1, се
съхранява в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
 3.2. НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ

Чл. 15. (1) Националното знаме на Република България е национален символ,

който изразява независимостта и суверенитета на българската държава.

(2) Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и

червено поле, поставени водоравно отгоре надолу. При поставяне на
националното знаме във вертикално положение на носещо тяло цветовете се
подреждат от ляво на дясно- бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.

(3) Националното знаме има правоъгълна форма. Полетата на отделните цветове

са еднакви по размер и са разположени по хоризонтала на правоъгълника.

(4) Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и

цветовите характеристики и изискванията към материалите се определят в
приложение №2, което е неразделна част от този закон.

НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Приложение № 2 към чл.15, ал. 4

Основни изисквания:

1. Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се

състои от три цвята: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре
надолу Националното знаме има правоъгълна форма. Цветните полета са еднакви
по форма и размери:

1.1. Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5.

При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му

дължина може да достигне до пет широчини.

1.2. Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.

Националното знаме за българското морско и речно плаване е със съотношение на

широчината към дължината 2:3 и има следните размери:

- за плавателни съдове

над 5 000 дедуейт тона 124 см х 210 см

- за плавателни съдове от

1 000 до 5 000 дедуейт тона 90 см х 135 см

- за плавателни съдове
до 1 000 дедуейт тона 60 см х 90 см

- за спасителни лодки 40 см х 60 см

Забележка: Допускат се по изключение и други размери на националното знаме

при спазване на съотношението широчина към дължина 3:5.

1.3. Цветове:

- бял - със степен на белота не по-малко от 80 %;

- зелен - номер 17 - 5936 ТС по скалата на Пантон - текстил;

- червен - номер 18 - 1664 ТС по скалата на Пантон - текстил.

За провеждане на масови мероприятия националното знаме може да се печата

върху хартия с размери 18 см х 30 см и цветове:

- бял - със степен на белота не по-малко от 80 %;

- зелен - номер 347 U по скалата на Пантон - текстил;

- червен - номер 032 U по скалата на Пантон - текстил.

Забележка: Стандартни образци за цветовете на националното знаме се

съхраняват в Комитета по стандартизация и метрология.

2. Материали

2.1. Текстил - тъкан плат сплитка лито. Платът е изтъкан от основни и вътъчни
нишки с еднаква дебелина от 100 % химична коприна (полиестерна - ПЕК, или
полиамидна - ПАК, или вискозна - ВИК).

Минималните изисквания, на които трябва да отговаря платът, са дадени в

таблица 1.
 Фиг. 2. Накрайник - сфера Фиг. 3. Накрайник- копие

Таблица 1.

Минимална Максимална Драпируемост, %

здравина до свиваемост след
Вид на скъсване, daN пране, %
плата
Основа Вътък Основа Вътък
ПЕК 70 55 1.5 1.5 40
ПАК 60 45 1.5 1.5 40
ВИК 45 35 2.0 2.0 45

Устойчивост на обагрянията - бала

Светлина Вода Морска Пране Химическо Триене
 вода чистене Сухо Мокро
40оС

Вид на
ПЕК 6-7 4 4 4 5 4-5 4
ПАК 6 4 4 4 5 4-5 4
ВИК 5-6 4 4 4 5 4-5 4

Фиг. 4. Накрайник за напречник

2.2. Шевни конци - състав еднакъв с този на плата. Свиваемост и устойчивост на

обагрянията еднакви с тези на плата.

2.3. Носещо тяло - дръжка за носене, стойка, напречник за вертикално окачено

знаме, въже за пилон.

Дръжката за носене, стойката и напречникът се изработват от твърда

широколистна дървесина, без чепове, байцвана с орехов байц и лакирана, или от
подходяща метална тръба, боядисана с бяла боя. Те имат в горния край, за
напречника от двете страни, специални накрайници, които се изработват от
материали, използвани за направа на носещото тяло. Закрепването им се
осъществява посредством винт. Формите на накрайниците са показани на фигури
2, 3 и 4, а размерите са дадени в таблица 2, 3 и 4.

Таблица 2.

Диаметър на носещото тяло, d mm Диаметър на сферата, D mm

35 70
40 80
45 90
 Таблица 3.

Диаметър D d1 d2 a b c h
на
носещото mm mm mm mm mm mm mm
тяло, d

mm
35 55 20 7 47 40 123 210
40 65 25 10 53 45 139 237
45 75 30 13 58 50 153 262

Таблица 4.

Диаметър D d1 a b c h
на
носещото mm mm mm mm mm mm
тяло, d mm
35 55 25 20 20 35 75
40 65 30 25 25 45 95
45 75 35 30 30 55 115

3. Изработване на националното знаме

Бялата, зелената и червената ивица от плат се съединяват с шев по такъв начин, че

двете страни на знамето да са равностойни. Това се отнася и за случаите, когато
лицевите страни на националното знаме са изработени от два отделни плата. В
левия край на знамето по цялата му широчина се прави подгъв, отговарящ на
диаметъра на носещото тяло. На останалите три страни се прави подгъв с
широчина от 0,7 cm до 1,0 cm.

За осигуряване на по-добра стабилност и здравина се допуска влагането на

подложка в подгъва от лявата страна и на хастара по цялата площ на знамето,
когато лицевите страни са изработени от два отделни плата.

Трите свободни края на националното знаме могат да бъдат обшити с ресни - цвят
злато, номер 15-0927 ТС по скалата на Пантон-текстил. Ресните са от същия
текстилен материал и в зависимост от размера на знамето имат дължина от 3 cm
до 6 cm.

4. Закрепване
Закрепването на текстилната част на знамето към носещото тяло трябва да се
извършва по начин, който да осигури достатъчна стабилност. Закрепването може
да бъде по цялата широчина на лявата страна или в горния и долния й край, за
вертикално окачено знаме в горния край или в горния и долния край.

5. Допълнителни изисквания към производителя

5.1. Информационна карта с препоръки за поддържане на знамето:

а) пране;

б) химическо чистене;

в) сушене;

г) гладене;

д) съхранение.

5.2. Други данни:

а) ваименование и адрес на фирмата производител;

б) вид на плата;

в) вазмери на знамето;

г) срок на гарантирана годност;

д) вата на производство.

Забележка: Недопустимо е използването на националното знаме за фирмена

реклама.

Чл. 16. (1) Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

1. Сградите, където се осъществява основаната дейност на Народното събрание, на

Президентството, на министерствата и другите държавни учреждения, на
регионалните структури на министерствата и областните администрации, на
Конституционния съд, на органите на съдебната власт, на Българската народна
банка, на Българската национална телевизия, на Българското национално радио,
на общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските
училища;

2. Входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове;

3. Пристанищата, железопътните гари и аерогарите.

(2) (Изм. -ДВ, бр.69 от 1999 г.) Националното знаме на Република България се
издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание
или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания,
общонационални или международни спортни и други състезания от национално
значение - през времетраенето им.

Чл. 17. Националното знаме Република България се поставя в предната част

вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато
там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на
Народното събрание или министър-председателят.

Чл. 18. Националното знаме Република България се издига в предната част на:

1. Морските и речните кораби и други плавателни средства, вписани в корабните

регистри на българските пристанища;

2. Закупените от Република България кораби от чужбина - с разрешение на

съответния български дипломатически или консулски представител, до
вписването им в корабните регистри на българските пристанища.

Чл. 19. Националното знаме на Република България се издига на българските

дипломатически и консулски представителства и се поставя върху превозните
средства на българските дипломатически и консулски представители при
условията, определени от международните договори и обичаи.

Чл. 20. Националното знаме на Република България се издига в частите на

Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните
устави.

Чл. 21. (1) При издигане на националното знаме заедно със знаме на друга
държава почетно място се дава на националното знаме на Република България,
което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.

(2) При издигане знамената на няколко държави националното знаме на Република

България се поставя в средата, ако броят на останалите знамена е четен, или в
началото и в края на реда, ако броят на останалите знамена е нечетен. Знамената
на чужди държави се подреждат на еднаква височина по азбучен ред съобразно
българската азбука.

(3) При официални посещения в Република България на държавен глава,

министър-председател, ръководител на парламент или на правителствена или
парламентарна делегация на чужда държава почетно място се дава на знамето на
съответната чужда държава, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано
срещу нея.

Чл. 22. При обявен от Министерския съвет траур националното знаме се спуска
наполовина на носещото тяло.

Чл. 23. (1) При движение развятото знаме се носи на лявото рамо и се държи с
лявата ръка, опъната по дръжката.

(2) При преминаване в тържествен марш знамето се носи отпред с изправена

дръжка, която се придържа отдолу с лявата ръка на височина на пояса, а по
средата се придържа с дясната ръка, която е на височината на рамото.

Чл. 24. Знамената се поддържат в изряден естетичен вид и се подменят съгласно

изискванията, предвидени в приложение №2.

Чл. 25. Редът за изобразяване на националното знаме или възпроизвеждането му

се определя от Министерския съвет.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. Разходите за изработването на еталона на държавния печат, на восъчния и на

сухия релефен печат, с които си служи министъра на правосъдието и правната
евроинтеграция при изпълнение на правомощията си по този закон, както и на
електронния запис на магнитен носител по чл.5, ал.1, са за сметка на държавния
бюджет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този закон отменя Закона за държавното знаме на Народна Република

България (обн. ДВ, бр. 48 от 1967 г; изм., бр. 95 от 1975 г.)

§ 3. В Указа на печатите (обн. ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1988 г. и бр. 11
от 1998 г.) чл. 2 и 5 се отменят.

§ 4. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен

вестник".

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси и задачи

1. Какви са законовите изисквания към държавния печат на Република

България?
2. При какви случаи и събития и от кого се полага държавният печат?
3. Какви са основните характеристики на националното знаме на Република
България?
4. Посочете във вашето населено място върху какви обекти е поставено
националното знаме и законно ли е това?

Литература
 1. Закон за държавния печат и националното знаме на Република България
(ДВ, бр. 47/24.04.1998 г.).

4. ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КОРПУС. ПРАВИЛА НА ПОВЕДЕНИЕ

За да се разбере значението на правилата за международна учтивост за

лицата от дипломатическото тяло, трябва да си припомним вече направената
му характеристика. Терминът "дипломатически корпус" се употребява в
тесен и широк смисъл. В тесен - това са шефовете на дипломатически
представителства в страната на пребиваване. В широк - обхваща всички
лица, които притежават дипломатически паспорт и изпълняват
дипломатически задачи. Когато става въпрос за спазване на правилата за
учтивост, винаги изразът "дипломатическо тяло" се разбира в широкия
смисъл на фразата. Счита се, че в неговия състав се включват не само
дипломатическите агенти от всякакъв ранг, но и консулите, включително
членовете на техните семейства.

Местопребиваването на дипломатическия корпус е населеното място, където

се намира постоянната официална резиденция на държавния глава, т.е. на
представителството. Консулства има и в други населени места. Затова,
докато във всяка страна има един дипломатически корпус, консулските
корпуси са повече, според броя на населените места, където има открити две
или повече консулски учреждения на други държави.

Правилата за международна учтивост се прилагат не само в отношенията, в

които влизат лицата от дипломатическото тяло, но също така и в
отношенията, в които влизат представители на консулските корпуси в
държавата на пребиваване.

Дипломатическият, както и консулският, корпус е едно затворено общество.

За регулиране на отношенията в него най-голяма роля играят правилата за
международната учтивост. Но тези правила регулират и значителна част от
официалните дипломатически отношения, а също така и отношенията между
членовете на дипломатическото тяло, от една страна, и обществеността в
държавата на пребиваване, от друга.

Доайенът на дипломатическия корпус има значителна роля не само вътре в

затвореното дипломатическо общество по приложение на правилата за
международна учтивост, но и в тези отношения, в които участват и членове
на семействата на дипломатическите агенти. Оттук произтича и ролята на
съпругата на доайена. Например, когато шефът на дипломатическо
представителство не е женен, съпругата на доайена представя на
официалните лица от страната на пребиваване и на техните съпруги, жените
на членовете на това дипломатическо агентство.

Във всяка страна има исторически сложили се обичаи за културно поведение

и учтивост. Всяка страна може и има свой протокол, който е задължителен за
членовете на дипломатическия корпус. Предполага се, че доайенът, поради
най- продължително пребиваване в приемащата страна, най-добре ги
познава. Затова една от най- важните му функции е да запознава всеки
новопристигнал шеф на дипломатическо представителство с тези нрави и
обичаи.

Правилата за поведение на членовете на дипломатически корпус се

реализират чрез така наречените актове на учтивост.

4.1. АКТОВЕ НА УЧТИВОСТ

Актовете и действията на учтивост в дипломатическите отношения могат да

бъдат позитивни действия и бездействия. И едните, и другите са израз на
поведение. Към най-важните актове на учтивост следва да бъдат отнесени:

• актове на учтивост на новопристигнал шеф на дипломатическо

представителство и актове на учтивост от страна на членовете на
дипломатическото тяло спрямо него самия;
• актове на учтивост на съпругата на новопристигнал шеф на
дипломатическо представителство
• актове на постоянна учтивост в дипломатическия корпус и на
неговите членове спрямо обществеността на страната на пребиваване;
• актове на учтивост на екипаж на военен кораб в пристанище, което се
посещава;
• заменяне на визити с изпращане или оставане на визитни картички;
• посрещане и изпращане.

В този порядък ще бъдат разгледани, а някъде само маркирани, актовете на

дипломатическа учтивост.

• актове на учтивост на новопристигнал шеф на дипломатическото

представителство и актове на учтивост от страна на членовете на
дипломатическия корпус спрямо него;
• актове на учтивост на съпругата на новопристигнал шеф на
дипломатическо представителство.

Съпругата на новопристигнал шеф на дипломатическа мисия има

задължението да направи визити на съпругите на официалните лица и на
колегите на своя съпруг, на които той прави посещения.

От времето на господство на монархическия строй е останало правилото,

според което най-напред следва да се направи такава визита на съпругата на
държавния глава. Това правило се съблюдава стриктно, особено в
монархическите държави, дори и тогава, когато това посещение на учтивост
не е приятно за двете страни или поне за едната от тях. Дипломатът
 представя лично на кралицата своята съпруга.

Визитите, които съпругата на новопристигнал шеф на дипломатическо

представителство е длъжна да направи на жените от дипломатическия
корпус, започва с визита у съпругата на доайена. Останалите визити, по
остаряло правило, се правят заедно със съпругата на доайена, която
представя на останалите жени новопристигналата. В настояще време
присъствието на жената на доайена се замества от визитната й картичка,
която съпровожда съпругата на новопристигналия шеф на дипломатическо
агентство в нейната обиколка. Посетените съпруги са длъжни в срок не по-
дълъг от две седмици да й върнат направените им визити.

Съпругата на новопристигнал консул е длъжна в най-кратък срок да

направи визита на съпругата на най-висшия служител на администрацията в
консулския окръг, на жената на доайена на консулския корпус, а след това на
съпругите на колегите на своя мъж в последователност, по която той е
направил посещенията си.

Когато шеф или сътрудник на дипломатическа мисия или консулско

учреждение е омъжена жена при правене на визити на свои колеги и
официални лица тя оставя и визитната картичка на своя съпруг, ако той
пребивава в страната на акредитация, в качеството си на член на
семейството. В случай, когато омъжена жена е шеф или сътрудник на мисия
или консулство, тя изпраща визитни картички вместо да прави визити, като
слага в плика две картички на съпружеската двойка. Тогава името на
съпругата стои на първо място поради нейното официално положение.

• актове на постоянна учтивост в дипломатическия корпус и на

неговите членове спрямо обществеността на страната на пребиваване.

Дипломатическият протокол задължава да се извършват актове на

постоянна учтивост и специално:

• официални поздравления, особено при национални празници;

• издигане на националното знаме;
• разписване във възпоменателни книги;
• изказване на съчувствие.

Официалното поздравление е задължение на учтивост в дипломатическите

отношения. То се изразява във формата на визита, изпращане на визитна
картичка, на телеграма и други.

На първо място по значение е поздравлението по случай националния

празник на всяка държава. Министерствата на външните работи обикновено
прилагат към списъка на членовете на дипломатическия корпус и списък на
националните празници на всяка държава, която има дипломатическо
представителство в страната на пребиваване. Такава е практиката на МВнР
на Република България. Важно значение имат поздравленията, обикновено
под формата на телеграма, между държавни глави, шефове на правителства,
министри на външните работи и други. Шефовете на дипломатически мисии,
обикновено начело с доайена, правят визита на държавния глава на
приемащата страна по случай своите национални празници на всяка отделна
страна.

Поднасят се поздравления било с правене на визити, било чрез изпращане на

телеграми или визитни картички по случай новата година. Това правило се
спазва и в официалните, и в личните отношения на лицата от
дипломатическия корпус. Става традиция за дипломатическите
представителства на някои страни да изработват специални художествени
новогодишни поздравителни картички, често репродукции на свои именити
национални художници.

Поднасят се поздравления по случай лични или семейни празници (рожден

ден, имен ден и други). Когато някои лични празници на държавен глава или
друго официално лице в страната на пребиваване получава официален
характер, тогава и поздравленията на шефовете на дипломатически мисии
имат строго протоколен характер и дори може да бъде задължителен
церемониал. При визити за поздравления и при пращане на писма, телеграми
и визитни картички по такива поводи не се връща визита, а се изпраща в
срок не по-дълъг от 24 часа визитна картичка за благодарност със
съответните инициали.

Когато държавен глава, шеф на правителство, външен министър, шеф на

делегация прелита през въздушното пространство на някоя държава,
изпраща телеграма на съответното равно по степен официално лице.

Националното знаме на дипломатическо представителство или консулско

учреждение в страната на акредитиране се издига по случай национален
празник, посещение на държавен глава и при други особено важни
церемонии. При подобен случай, органите на страната на пребиваване или
доайена могат да изкажат пожелание за издигане на национални знамена и на
други дипломатически агентства. При официален траур, обявен в
приемащата или изпращащата страна, съответните дипломатически
представителства издигат националния флаг наполовина от неговата
дръжка.

При известни случаи на празници, радостни събития, на траур и на други

подобни протоколната служба на министерството на външните работи на
приемащата страна или съответната дипломатическа мисия могат да
организират изразяване на поздравления, на радостно или скръбно
съчувствие чрез разписване в специална възпоменателна книга. Посещението
в съответното място, където се намира книгата, и поставянето на подпис
замества визита от съответната категория. Не по късно от 24 часа се отправя
благодарност с визитна картичка с написани в левия долен ъгъл инициали.

Едно от общите правила за човешкото общуване е задължението за душевно

приобщаване към изживяванията на хората чрез изказване на съчувствие. В
дипломатическите отношения, а също така и при бизнес контактите това
 правило често губи съдържанието на искрено приобщаване към
изживяванията на другите. Те биват радостни и скръбни.

Радостните събития са раждане, бракосъчетание, личен успех. При такива

обстоятелства е прието да се изкаже сърадване и да се пожелаят успехи и
щастие.

Изказване на съчувствие е етическо задължение, което има своето място при

смърт, нещастие, злополука, болест. Най-често се използва формата на лично
писмо или се изпраща визитна картичка.

4.2. ВОЕННОМОРСКИ АКТОВЕ НА УЧТИВОСТ

По много стар и утвърден обичай военните кораби имат представителни

функции, защото са носители на суверенитета на държавата, под чийто флаг
пътуват и оттам са задължени да спазват редица протоколни правила от
категорията за международна учтивост, които в по-голямата си част,
например салютите, имат и церемониален характер. Най-важните правила и
актове на учтивост на военно морските кораби са:

• салютите;
• почестите при влизането в чуждо пристанище и по време на
пребиваването в него;
• правила за учтивост при напускане на пристанището на
пребиваването.

Салютът е форма на тържествен поздрав, отдаване на морски почести или

вдигане на знамето на кораба. Салютите са различни:

• салютът на нациите се състои от 21 изстрела и се извършва: при

влизане в чуждестранно пристанище или на чуждестранен рейд и при
преминаване покрай чуждестранни крепости, за които е обявено, че
приемат салюти. Корабът или батареята отвръща със същия брой
изстрели;
• тържествени салюти - извършват се на тържествени празници:
обикновено 20 изстрела. По предварително предвиждане, за
изключителни събития като победи, изстрелите могат да бъдат 21, 25
даже и 30;
• лични салюти - при среща в море, ако е издигнат флагът на официално
лице, на което се дължат салюти (държавен глава, министър на
военноморския флот, посланик, командващ флота, на лице със звание
адмирал, маршал, командир на съединение от кораби и други). Броят
на изстрелите е различен. За държавен глава е 21 или 19, според
вътрешната уредба на салютиращата държава;
• траурни салюти - извършват се при погребение в море или при
отправяне на тялото на починалия от кораба за брега.
 Почестите, които се дават при влизане на военен кораб в чуждо пристанище
и по време на пребиваването му в него, са различни. Ако визитата е
предварително уговорена и особено ако на борда има официално лице,
гостуващият военен кораб при началото на териториалните води се посреща
от кораби на страната на пребиваването. При посрещането на кораба се дават
салюти. Пръв салютира корабът посрещач. За уреждането на протоколните
въпроси се назначават офицери за връзка от двете страни, които уговарят
протоколните мероприятия. Командирът на чуждия военен кораб прави
официални визити на: дипломатическия представител/консула на своята
страна, на най-висшия граждански административен орган в града (за
България това са областният управител и кметът), най-висшия командир на
ВМС на страната на пребиваване в града, началник на общоармейско
съединение или на военно въздушни сили, дислоцирани в града, командирите
на чужди кораби, ако такива се намират в пристанището на пребиваване.
Ако пристанищният град е столица, тогава редът на визитите е различен. Той
се определя чрез дипломатическото представителство на държавата, чийто
флаг носи корабът, и службата по протокола на министерството на външните
работи на страната домакин. Обикновено в най-кратък срок направената
визита се връща или се изпраща от съответното посетено официално лице
визитна картичка с инициали. При посещение на борда на кораба се отдават
почести според ранга на длъжността, която има лицето, връщащо направена
визита. Понякога командирът на кораба устройва приеми.

Преди напускане на пристанището командирът на гостуващия кораб

уведомява за това съответните официални лица, на които са били направени
визити. Напускането на порта става по церемониал, уговорен чрез офицерите
за свръзка. Преди да се отдели от кея, офицерът за свръзка предава
благодарствени писма от командира отправени до най-високия началник на
ВМС в града на пристанището, началника на порта и длъжностното лице с
най-висок ранг в гражданската администрация в града на пребиваване.

При изпращане на визитни картички, които заменят или връщат визити, в

долния ляв ъгъл се вписва ръкописно съответния инициал, който заменя
съответните думи. Тези инициали са:

- p. f. (pour feliciter) - за поздравление;

- p. f. N. A. (pour feliciter Nouvel An) - за поздравление по случай национален

празник;

- p. f. N. A. (pour feliciter Nouvel An) - за поздравление по случай Нова година;

- p. p. (pour presenter) - за задочно представяне;

- p. f. c. (pour faire connaissance) - за запознаване и израз на задоволство;

- p. c. (pour condoleance) - за изказване на съболезнования;

 - p. p. c. (pour prendre conge) - за вземане на сбогом (задочно);

- p. r. (pour remercier) - за изказване на благодарност.

Когато едно лице представя трето, например при пристигане на член на

дипломатическия персонал, то изпраща на съответните сътрудници в
министерството на външните работи своята визитна картичка, придружена
от визитната картичка на шефа на дипломатическото представителство на
страната си.

Изпращането на визитна картичка поначало заменя една визита. Отговаря се

с визитна картичка в срок от 24 часа. По учтиво е съответното лице да занесе
визитната си картичка лично. На такава картичка може да се впишат
изброените по-горе инициали. Картичката се прегъва в един от нейните леви
ъгли. Когато е сложена в плик, не се прегъва.

Когато едно лице вече е представено на друго и пожелае да влезе в отношения

с него, му занася своята картичка в дома или офиса му. Ако желаещото да
установи контакт лице с неженено, то тогава изпраща две картички, по една
за домакина и съпругата му. Една съпружеска двойка или омъжена жена
депозира една картичка на съпруга за мъжа и една картичка на семейната
двойка за жената.

Официална визитна картичка Неофициална визитна картичка

4.3. АКТОВЕ НА ВНИМАНИЕ ПРИ ПОСРЕЩАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ

В протоколните отношения важно място заемат актовете на внимание при

посрещане и изпращане. Посрещането на държавен глава, шеф на
правителство, министър на външните работи, на делегация се извършва по
определен церемониал, основан на общопризнатите принципи на
международния дипломатически протокол и според разпоредбите на
вътрешния официален ритуал на страната на пребиваването.
 Изпращането за родината на държавен глава, шеф на правителство, на
външен министър и на правителствената делегация, които са били на
официално посещение, става по церемониален ред, уговорен между
протоколната служба на министерството на външните работи на приемащата
страна и дипломатическото представителство на държавата гост.

Новопристигнал шеф на дипломатическо представителство поради

обстоятелството, че до връчването на акредитивните писма има инкогнито
положение, се посреща от представителна протоколната служба на външното
министерство на приемащата страна, от неговата съпруга и от персонала на
дипломатическото агентство. Сътрудници на представителствата на
приятелски страни често участват в посрещането. Представителят на
протокола поднася приветствие от името на правителството или на
министъра на външните работи. Ако съпругата на новопристигналия
дипломатически агент пътува с него, на нея се поднасят цветя. След
приветствията от страна на другите посрещачи представителят на протокола
придружава самия дипломатически представител и съпругата му до
автомобила, с които те биват отведени до резиденцията на неговото
дипломатическо агентство. Смята се за общоприето, щото новопристигнал
дипломатически агент да отговори на въпросите на пресата, а понякога той
им поднася предварително подготвено експозе, в което се сочат задачите,
които му е възложило неговото правителство.

Изпращането за чужбина на държавен глава, шеф на правителство, министър

на външните работи или правителствена делегация се извършва съобразно
разпоредбите на вътрешното законодателство и установените обичаи.
Сътрудниците на дипломатическото представителство на страната, за която
заминава официалното лице, са длъжни да участват в изпращането. Когато
заминава държавен глава или шеф на правителство, правилата за
международна учтивост задължават и шефовете на останалите
дипломатически правителства да участват в церемонията.

Изпращането на лице, чийто пълномощие на шеф на дипломатическо

представителство е вече погасено, става инкогнито. В изпращането взима
участие представител на протоколната служба на министерството на
външните работи на държавата на пребиваване.

АКРЕДИТИВНО И ОТЗОВАТЕЛНО ПИСМО СПОРЕД ПРАКТИКАТА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 4.4. ФОРМИ И ТИТЛИ НА ОБРЪЩЕНИЯ

Чрез правни норми се установяват и определени звания/титли. Те имат

юридически характер и това ги прави задължителни за всички, които
поддържат или имат намерение да установят отношения с определена страна,
организация и/или личност. Тази постановка се извежда от факта, че
юридическото признание на една страна или организация означава, че се
признава и вътрешният ред , установен в нея. Оттам произтича задължението
да се употребяват юридически определените звания. Такива са например
монархическите.

Онези титли, които са установени в рамките на международната учтивост,

имат само етичен характер и могат съответно да се изменят. Такива са:
"господин" и "превъзходителство". Употребата на тези звания е резултат на
морално задължение, основаващо се върху правилата на добро поведение, а
не на правна норма.

В международните отношения в разговори и особено в официални документи

са определени така наречените протоколни формули. В разговори - тази
формула се състои само от обръщение, съдържащо съответното звание или
титла. В дипломатическата кореспонденция тя се изразява от две части:
обръщение към адресата чрез определено титулуване и заключителен израз
на уважение. Протоколните форми по начало нямат политическо
съдържание, но те дават тоналност на целия документ.

Титлите, съответно и обръщенията, имат своите дълбоки исторически

корени. Целта им винаги е била да утвърждават авторитета на носителите на
властта. И досега са запазени и се употребяват форми от разцвета на
монархическата система на управление. Могат да се приложат различни
критерии за класификация на протоколните форми и по специално на
титлите и обръщенията, като най-подходящ е този за историческа поредност,
т.е. моментите на възникване и употреба на тези форми.

4.4.1. Титли при монархическата система на управление

Титлите при монархическа система на управление са:

• за императори и крале - "величество"; а индиректно "Негово

Величество". Обръщението към краля може да бъде и "сър", а към
кралицата - "мадам". Към престолонаследниците и принцовете
задължителното обръщение е "Ваше Кралско Височество". Разговори,
които се водят в присъствие на царски особи, се считат за частни и е
забранено да се разгласяват без специално разрешение. Във
Великобритания писмата до кралицата се адресират до нейния частен
секретар;
• за престолонаследници (и князе) - "височество"/"светлост".

При обръщение към монарси и членове на техните семейства се добавя

отпред пред титлата местоимение от второ лице множествено число, като
например "Ваше Височество". В адресиране на документ пред титлата се
добавя местоимение от трето лице, единствено число, например "Негово
Величество".

Уникалността на ситуацията в България поставя въпроса за обръщението

към българския премиер. Считаме за авторитетно тълкованието на авторите
П. Павлов, П. Кацалунска (Павлов, Кацалунска 2003), които припомнят, "че
 първият легитимен български цар е Петър, синът на Симеон Велики, на
когото е призната титлата "цар и самодържец" през 927 г. Характерна
особеност в имената на българските царе от Борис Михаил Великият е, че
носят задължително по две лични имена - Борис Първи, Борис Втори, Борис
Трети. От 1945 г. България е република и дотогава част от етикета са
обръщенията "Ваше величество", "Ваше височество" и "Ваша светлост".

По конституция България е република, затова Симеон Втори не е суверен,

т.е. той не е господар. От тази гледна точка ние като граждани на република
не можем да бъдем задължени да се отнасяме към Симеон Втори като цар.
Когато се обръщаме към него с г-н Кобургготски, ние му даваме статута на
редови гражданин. Напоследък повечето политици се обръщат към него с
"Ваше Величество" и по този начин те признават един исторически факт,
според който с акта от деня на пълнолетието си през 1955 г. той е станал "цар
на българите". Тогава той прочита един манифест към българския народ и се
подписва с възможния вариант на обръщение "цар на българите". Затова
обръщението "Ваше Величество" е исторически съобразено, въпреки че
България и Симеон II са в уникална ситуация. От една страна България е
република, от друга - той не е абдикирал от трона. В тази ситуация е
възможно гъвкаво поведение. С обръщението "Ваше Величество" не се
демонстрира отричане на републиката, а само признаване на един
исторически факт. С обръщението "г-н Сакс-Кобургготски" или "г-н Сакс-
Кобург" Симеон II е известен в бизнессредите, където е бил бизнесконсултант
и член на различни фирмени бордове. В протоколната практика се приема за
естествено и нормално човек да използва няколко вида визитни картички в
зависимост от случая и съответната среда, т.е. двете обръщения абсолютно не
си противоречат.

Същото се отнася до титлите на неговите деца и неговата сестра. Според

историческите правила правилното обръщение към тях е "Ваше височество",
но в деловите среди синовете на Симеон II са известни като "г-н Сакс-
Кобург". Това не отменя титлите им, защото те им принадлежат исторически.
Погрешно е да се изписват титлите им като принц или принцеса. Правилните
конструкции са: "Кардам, княз Търновски", "Кирил, княз Преславски",
"Кубрат, княз Панагюрски", "Константин-Асен, княз Видински". Техните
съпруги също се водят княгини, но в деловите среди към тях също се
обръщат на презиме."

По-демократичните форми на обръщение отдавна надделяват над

монархическите формули. За различните нужди на дипломатическото и
всекидневно общуване се употребяват титулите: "превъзходителство" и
"господин". Адресирането запазва комбинирането на титлите
"превъзходителство" и "господин", като например "Негово
Превъзходителство Господин Посланика".

Тези обръщения и адреси се отнасят до президента на републиката и

министъра на външните работи.

В употребата на "превъзходителство" настъпват някои промени, които водят

 до неговото изоставане.

4.4.2. Титлите на представителите на католическата църква

Титлите на представителите на католическата църква, които се употребяват

са:

• дипломатическият представител на Ватикана може да бъде нунций,

който по клас е равен на посланик, или интернунций, който се равнява
на пълномощен министър или управляващ работите на
дипломатическо представителство. Йерархическият сан обаче може да
бъде различен: кардинал, архиепископ и епископ.
• обръщението е "господин кардинал", съответно - "господин
архиепископ" или "господин епископ". При обръщение в писмен
документ се използват формулите за кардинал и за архиепископ -
"Ваше Преосвещенство" и епископ - "Ваше Превъзходителство". Най-
често и за трите степени се употребява формата "монсеньор".
• При обръщение в синодалното ведомство славяноезичните
православни църкви е запазено архаичното обръщение "господин,
господин" в писмени документи, адресирани до архиерей, митрополит
и патриарх.

За адресиране на кореспонденция се използват титулите:

• за кардинал: "Негово Преосвещенство Кардинал..."

• за архиепископ: "Негово Превъзходителство Архиепископ..."
• за епископ: "Негово Превъзходителство Епископ..."

При адресиране кореспонденция за представители на православната църква

към подворие в чужбина се използват титулите:

• за митрополит: "Негово Високопреосвещенство"

• за епископ: "Негово Преосвещенство"
• за архимандрит: "Негово Високопреподобие"
• за йеромонах: "Негово Всепреподобие"
• за монах, йеродякон, архидякон: "Ваше преподобие".

Официалното обръщение към българския Патриарх е "Ваше Светейшество".

Българската Православна църква е автокефална. Тя е независима поместна

сестра църква в семейството на източното православие. Според
православната традиция богослужения могат да извършват само лица от
мъжки пол, подготвени в специални училища- семинарии, свещенически
училища, богословски факултети. Те се подбират и ръкополагат от архиерей
и специално се подготвят за това свято служене на Бога и църквата. В
православната църква има три благодатни степени на свещенослужение:
епископска (от гр. - надзорник), презвитерска (от гр. - старейшина) и дякон
(от гр. - служител). Освен това цялото духовенство в православната църква се
дели на: монашеско духовенство, черно духовенство. Това са силно
религиозни личности, отказали се от светските удоволствия и ангажименти,
отказали се от брак и отдали целия си живот и същност на служене на Бога.
Бялото духовенство - това са свещениците, които задължително трябва да са
женени, за да бъдат ръкоположени. Те служат в църквите, като изпълняват
богослуженията и обредите по определения църковен канон.

4.4.3. Титли в йерархията при монашеското духовенство и титулуване на

духовните лица

МОНАХИНЯ - "Нейно преподобие".

МОНАХ, ЙЕРОДЯКОН, АРХИДЯКОН - "Негово преподобие"- Това са

различни степени по старшинство и усърдие в църковното служение.
Архидяконът е началник на дяконите.

ЙЕРОМОНАХ - "Негово всепреподобие" - това е свещеномонах с по-висша

степен, който има право да извършва самостоятелно богослужение. За
примерен живот и усърдие той може да получи офикия (от гр. - награда), като
става архимандрит.

АРХИМАНДРИТ - "Негово високопреподобие". Днес много манастири в

страната имат за ръководители архимандрити, които се наричат игумени.

ЕПИСКОП - "Негово преосвещенство" - това е най-висшата духовна степен в

църковната йерархия. Той има право да извършва самостоятелно всички
богослужения. Като такъв той може да бъде избран за митроплолит или
назначаван за викарен епископ.

МИТРОПОЛИТ - "Негово високопреосвещенство" - ръководи целия духовен

и административен живот в митрополията или епархията. Помощник на
митрополита по административните дела може да бъде също епископ и се
нарича викарий. Върховното управление на църквата се извършва от Светия
синод (от гр. - събор, събрание) под председателството на патриарх.

ПАТРИАРХ (от гр. - отченачалник, първи духовен баща) - "Негово

светейшество" - това е главата на Българската Православна Църква.
Светият синод и патриархът вземат генералните решения в живота на
църквата ни за нейното духовно усъвършенстване.

4.4.4. Титли в йерархията на Бялото духовенство и титулуване на

свещенослужителите

ДЯКОН и ПРОТОДЯКОН - "Негово благоговейнство" - най-висшата степен

на бялото духовенство. Той не може да извършва самостоятелно
богослужение, а само да участва в него.

СВЕЩЕНИК-ПРЕЗИТЕР, ИЕРЕЙ - "Негово благоговейнство". Той получава

дара на служение чрез епископско ръкополагане. Свещеникът извършва
самостоятелно всички тайнства и треби без тайнството свещенство
 (ръкополагане на свещенослужителите), освещаване на храмове, на
антиминси и миро.

ПРОТОИЕРЕЙ - "Негово всеблагоговейнство" - това е отличил се свещеник

(старши свещеник) за примерен живот и служене в църквата.

СВЕЩЕНОИКОНОМ или СТАВРОФОРЕН ИКОНОМ - "Негово

високоблагоговейнство". Това е по-висока степен от протоиерей. Дава се за
отличие специален нагръден кръст, който трябва да се носи при
богослужения, а така също и извън храма.

ПРОТОПРЕЗВИТЕР - "Негово високопреблагоговейнство". Това е най-

високо звание за свещеник и се дава за похвално служение в църквата и
живота. В някои случаи свещеноикономи и протопрезвитери могат да вземат
административно-управленчески служби. Те могат да бъдат назначавани за
архиерейски наместници в по-големите градове и области, където да
ръководят църковните дела и да се явяват като помощници на епископите и
викариите в митрополиите.

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси и задачи

1. Кои са основните актове на учтивост?

2. Кои са военоморските актове на учтивост и актовете на внимание при
посрещане и изпращане?
3. Кои са титлите на обръщения при монархическата система на
управление и различните видове духовенство?

Литература

1. Павлов, П., Кацалукска, П. Въведение в дипломатическия протокол.

София, 2000.
2. Молитвеник, издание на фондация Антим I. София, 2000.

5. ОТЛИЧИЯ, НАГРАДИ, СУВЕНИРИ

В човешките взаимоотношения било то официални, бизнес, или протоколни

като израз на внимание, а често и на благодарност се разменят награди и/или
подаръци. Този особен израз на внимание има своето значително място в
рамките на дипломатическите връзки, най-вече под формата на отличия.
 Ще се спрем на първо място на тях. Те биват: ордени, медали, почетно
гражданство, научно звание. Обичайно е, особено в рамките на официалните
междудържавни отношения, удостояването да не се извършва, докато не се
получи представителното съгласие на страната, чийто гражданин/поданик е
удостояваното лице. Когато се касае до награждаване на лица от
дипломатическия или консулския корпус, предложението до държавния
глава или съответно до друг орган (до университет - в случай на почетна
докторска титла, или общински съвет - за пресъздаване на почетно
гражданство) се прави от министерството на външните работи. В някои
страни се създават дублетни ордени, които са предназначени за награждаване
на чужди граждани и са приравнени към тези за собствените.

Поднасянето на подаръци е обичайно явление в рамките на човешките

взаимоотношения и дейности. Развитието им и специализацията при
изпълнението, се появиха специфични особености при поднасянето им. При
членовете на дипломатическия корпус е нормално при заминаване на
доайена да му се поднася подарък, който има най-често сувенирен характер.
Когато се поднасят индивидуални (от едно лице или организация) подаръци,
може да се породи съмнение, че дарът се дължи на порочен мотив. Тогава
възниква въпросът: дали той не е подкуп. За урегулиране на този елемент е
възприета определена система от правила. Определя се лимит на стойността
на подаръка, изисква се предварително уведомление и/или съгласие на
организацията, когато става дума за бизнес или държава, чийто представител
е почетното лице.

Поднасянето на цветя, на дребни сувенири при визити и поздравления по

случай лични празници, особено на дами и отраснали дъщери, се смята не
само за позволен акт, но дори като акт на учтивост.

В миналото орденът е бил награда, с която монархът, към когото е бил

акредитиран дипломатически агент, удостоявал този представител с външен
знак на отличие за продължително пребиваване в страната на монарха.

Институтът на ордените е бил израз на:

• еманципация на монарха спрямо църквата;

• благоволение към дадено лице;
• стремеж да се печелят привърженици;
• утвърждаване на феодалната скала.

Ордените при тяхното възникване са били свързани и с удостояване с

благороднически титли.

Съвременните ордени и отличия са израз на сегашното състояние на

обществото и отношенията в него:

• държавно признание, изразено в правителствен акт, за някакви

заслуги и/или морални постъпки;
• приятелство, което има политическо значение;
 • международна вежливост.

5.1. ОРДЕНИ, МЕДАЛИ И ДРУГИ ОТЛИЧИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

В Република България учредяването, статутите и степенуването на ордените,

медалите и почетните звания е от 1966 година. Не може да се отрече, че след
промените в последните години и новата регулация на българското общество,
съобразно Конституцията от 1991 година, доста е остаряло правното
регулиране на тази материя.

Според степенуването си, ордените в Република България са:

• Орден "Стара планина" - с него се награждават български граждани,

граждани/поданици на чужди страни за извънредно големи заслуги
към Република България. Той се носи с лента и без лента. С лента е без
степени и се дава предимно на държавни ръководители и министър-
председатели. Без лента има две категории: с мечове и без мечове на
граждански представители;
• Орден "Мадарски конник" е предназначен основно за дипломатически
лица;
• Орден "Орден на розата" е учреден за награждаване на гражданки
изтъкнати представители на политиката, културата и бизнеса;
• Орден "За гражданска доблест и заслуги" - дава се на български
граждани за безупречна служба, за героични дела, за проявена смелост
и себеотрицание при спасяване на човешки живот.

Освен тях са учредени още два ордена: "Кирил и Методий" и "Майчина

слава", които обаче не се подреждат по старшинство.

Ордените "Стара планина" и "Мадарски конник" се носят през рамо или на

шия, както конкретно се определя това от статута им. "Орденът на розата" и
орденът "За гражданска доблест и заслуги" се носят на лявата страна,
подредени по старшинство. Удостояването с тези отличия става с указ на
президента на Републиката, по предложение на Министерския съвет. Когато
се отнасят до дипломатически лица, това се извършва по предложение на
министъра на външните работи, одобрено от кабинета.

5.2. ПРИЕМАНЕ НА ЧУЖДИ ОРДЕНИ И ОТЛИЧИЯ

Някои държави, например Обединеното кралство и САЩ, забраняват на

своите дипломатически агенти да получават чужди ордени и отличия освен
при случаи на взаимност, при някои тържества, в които взима участие
държавен глава на чужда страна и при предварителното съгласие на
правителствата им.

По принцип награждаването на чужденци трябва да става след

 предварително сондиране на мнението на държавата, чийто
гражданин/поданик е самият той.

Българското право не забранява на нашите граждани и дипломати да

получават чужди ордени и отличия. Според установената практика обаче за
всеки отделен случай се изисква предварително съгласие на българското
правителство.

5.3. НОСЕНЕ НА ОРДЕНИ

Всяка страна определя старшинство на учредените у нея ордени и начина на

тяхното носене. Специални нормативни актове определят кога, при какви
условия и след кои национални ордени се подреждат отличията, получени от
чужда държава.

Самите ордени се носят при церемониални мероприятия, а всекидневно се

носят знаците на ордените, чиято форма, размер и място на носене се
определя от статута на всеки от ордените. За всеки от следните три български
ордена "Стара планина", "Мадарски конник" и "Орден на розата" са
определени знаци за всекидневно носене.

Да се носи чуждестранен орден, е израз на уважение към страната, от която е

получено съответното отличие. При носене то се подрежда след националните
ордени в повечето случаи. Когато обаче дипломатът се намира в страната,
която го е удостоила с орден, той се носи непосредствено след най-високия
национален орден освен ако по старшинство орденът, с който е удостоено
лицето, стои на по-задно място.

Ако дипломат участва в церемониално мероприятие в свой чуждестранен

колега, той отдава същото място на ордените, които е получил от държавата
на своя колега, ако е удостоен с такива.

Носенето на ордени в церемониални мероприятия се определя в програмата

на церемониала. Вътрешни нормативни актове уточняват на какво облекло,
кои ордени се носят и как се подреждат.

5.4. ОТЛИЧИЯ В МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И ОРГАНИЗАЦИИ

С плакети и паметни символи различни министерства, банки, търговски

дружества, общини и неправителствени организации удостояват също
личности и организации за различни заслуги към обществото и
институциите.

При номинирането, особено на чужд гражданин, се спазва правилото той да

бъде предварително уведомен и неговата страна да даде съгласието си за това.

Местната власт в лицето на Общинския съвет и кмета може да отличава с

различни звания и отличия и да обявява лица за почетни граждани по
различни поводи. Такива награди обикновено са грамоти, паметни знаци,
ключ на града, плакети, които имат сувенирен характер.

• знамето с герба на града се поставя на входа на общината, в залата,

където се провеждат заседанията на Общинския съвет, в
представителни зали на общината за радостни обреди и други места,
където се провеждат общински прояви;
• ключът на града се подарява на най- високопоставени гости на града,
като президент, премиер, на спортисти с изключителни постижения и
др.;
• плакетни знаци са всички сувенири с герба на града;
• грамоти се връчват на почетни граждани и на носителите на награди;
• при особено тържествени церемонии, кметът на града носи специална
огърлица с герба на града. Тя се възприема като символ на местната
власт от 1998 г., когато се възобнови отбелязването на Деня на
българската община;
• със званието "почетен гражданин" на града се удостояват приживе и
посмъртно освен българи и чужденци. Предложението се прави от
държавни или общински институции, от обществени организации и
граждани.

Правилникът за отличията на Община Шумен например включва:

(Приет с Реш. № 794 от 19.06. 2003 г., доп. и изм. с Реш. № 392 и Реш. № 393 от
15.04.2005 г.)

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този статут урежда символите и почетната наградна система на

Община Шумен, както и условията и реда за тяхното използване и връчване.

Чл. 2. (1) С настоящият статут за легално признати символи на Община

Шумен се определят:

- Знаме на Община Шумен;

- Герб на Община Шумен;

- Химн на Община Шумен;

- Официален печат на Община Шумен;

- Огърлица на кмета на Община Шумен - Утвърдена като символ на

 местната власт с Решение № 467 на Общински съвет - Шумен от 06.10.1998
год. и уредена в самостоятелен статут;

(2) Символите на Община Шумен изразяват самочувствието, силата на

традицията и гордостта на гражданите на Общината

Чл. 3. С настоящият статут се определя и почетната наградна система на

Община Шумен, която е съставена от знаци и звания от различни степени и
при следната йерархична подредба:

- Почетен знак - Ключ на град Шумен;

- Почетно звание - "ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГРАД ШУМЕН";

- Почетно звание - първа степен - "НОСИТЕЛ НА ЗЛАТНА ЗНАЧКА НА

ГРАД ШУМЕН";

- Почетно звание - втора степен - "НОСИТЕЛ НА СРЕБЪРНА ЗНАЧКА НА

ГРАД ШУМЕН";

- Почетно звание - трета степен - "НОСИТЕЛ НА БРОНЗОВА ЗНАЧКА НА

ГРАД ШУМЕН".

Глава втора

СИМВОЛИ НА ОБЩИНА ШУМЕН

ЗНАМЕ НА ОБЩИНА ШУМЕН

Чл. 4. Знамето на Община Шумен изразява самочувствието, силата на

традицията и гордостта на гражданите на общината и е отличителен знак във
вътрешните и международните й отношения.

Чл. 5. (1) Знамето на Община Шумен е зелено и обшито със златни ресни. В
централната му част и от двете страни в златен цвят е изобразен гербът на
Община Шумен.

(2) Знамето на Община Шумен има правоъгълна форма със съотношение на

широчината към дължината - 3:5, с размери 18Х30 см., 24Х40 см., 90Х150 см.
и 129Х 215 см..

(3) Зеленият цвят на Знамето на Община Шумен е № 17-5936 ТС по скалата

на Пантон - текстил, а златният цвят - № 457 U по скалата на Пантон.

(4) При вертикално окачено знаме, неговата максимална дължина може да

достигне до десет ширини, като основата на герба се разполага по посока на
земната повърхност в горната половина на знамето.
 Чл. 6. Цветовете на Знамето на Община Шумен символизират:

а) зеленият цвят - израстването на Общината и историческата връзка със

знамената на борците за национално освобождение, плодородието на
българската земя и любовта на гражданите към родния край

б) златните орнаменти - богатството на човешката мисъл и подчертават

благополучието, резултата от творческите и трудовите постижения на
гражданите от общината.

Чл. 7. Знамето на Община Шумен се издига:

а) пред сградата на Община Шумен, в сесийната зала на Общински съвет - гр.

Шумен, на друга сграда и в друга зала, където Общинският съвет провежда
сесия през цялото й времетраене;

б) на сградите на общинските училища;

в) на читалищните сгради;

г) пред сградата на Информационен център - "Паметник 1300 години

България";

д) пред входа към Археологически комплекс "Мадарски конник";

е) на сградите на територията на Община Шумен, в които се провеждат

международни форуми, конференции или съвещания, общонационални или
международни спортни и други състезания - до завършването им;

ж) при връчването на почетния знак - Ключ на град Шумен.

з) при честване на национални и официални празници и при откриване на

крупни и обществени и културни мероприятия.

ГЕРБ НА ОБЩИНА ШУМЕН

Чл. 8. Гербът на Община Шумен изразява самочувствието, силата на

традицията и гордостта на гражданите на общината и е отличителен знак във
вътрешните и международните й отношения.

Чл. 9. (1) Гербът на Община Шумен символизира благополучието, резултата

от творческите и трудовите постижения на гражданите от общината.

а) елементите на Герба на Община Шумен символизират:

- изобразеният в средата на герба "Мадарски конник", върху кръгъл

български щит - символизира силата и дълговечната история на Българската
държава;
- лира и театрална маска изобразени в горната част на герба - символизират
културните постижения на хората живеещи в Шумен през вековете и
напомнят, че именно тук на 11 май 1813 год. се е състояло първото в
България гражданско честване на деня на Светите братя Кирил и Методий с
театрална проява.

- двете птици разположени над и около щита - символизират музикалните

постижения на хората, живеещи в Шумен през вековете, и напомня, че
именно тук са създадени първият симфоничен оркестър в България и
първите самодейни училищни колективи.

- зелената лента, оплитаща целия герб, на която е изписано и името на града,

символизира единството на духовния живот и съхранението и развитието на
културните традиции на Шумен;

(2) Графичното изображение на Герба на Община Шумен е определено с

Решение № 261 на Общинския съвет от 20.06.1995 год.

(3) Цветното изображение на Герба на Община Шумен е определено със

заповед № РД - 25-1283 от 06.11.2000 год. на кмета на Община Шумен.

Чл. 10. Гербът на Община Шумен се поставя задължително:

а) на Знамето на Община Шумен;

б) на Официалния печат на Община Шумен;

в) в сесийната зала на Общинския съвет, гр. Шумен или залите, където той
провежда своя сесия;

г) в кабинетите на кмета на Общината и председателя на Общинския съвет;

д) на бланките за официална кореспонденция на Община Шумен.

ХИМН НА ОБЩИНА ШУМЕН

Чл. 11. Химнът на Община Шумен изразява самочувствието, силата на

традицията и гордостта на гражданите на общината.

Чл. 12. Химнът на Община Шумен "От тука започва България" по текст на
Антонин Горчев, музика - Хачо Мисакян, в изпълнение на Асен Масларски е
приет с Решение № 110 по Протокол № 9 от 07.04.2000 г.

Чл. 13. Химнът на Община Шумен се изслушва:

а) при тържествено спускане и вдигане на Знамето на Община Шумен;

б) в началото на тържествени сесии на Общински съвет - гр. Шумен;

в) в началото и в края на тържествата по повод Деня на града и други крупни
обществени прояви;

г) при връчването на почетния знак - Ключ на Град Шумен;

д) при връчването на почетните звания на Община Шумен.

Чл. 14. (1) При тържествено изпълнение на химна на Община Шумен,

гражданите се задължават да го изслушат с уважение и ставане на крака.

Отменена ал.1 с Решение на Общински съвет №392 от 15.04.2005г.

ОФИЦИАЛЕН ПЕЧАТ НА ОБЩИНА ШУМЕН

Чл. 15. Официалният печат на Община Шумен е отличителен символ в

нейната документална и почетна дейност и задължителен атрибут на
официалната и международна кореспонденция, изразяващ уникалността и
правото единствено на кмета на общината да подписва и заверява документи
от името на общината.

Чл. 16. Официалният печат на Община Шумен има кръгла форма. В средата
е изобразен ГЕРБЪТ НА ОБЩИНА ШУМЕН. Около герба в горната
половина има надпис - "ОБЩИНА ШУМЕН", а в долната "КМЕТ", .

Чл. 17. (1) Официалният печат на Община Шумен се поставя:

а) върху оригиналният екземпляр на всеки договор за сътрудничество,

сключен между Община Шумен и друга община в Република България или
друга държава, орган на местното самоуправление, неправителствени
организации;

б) върху оригиналният екземпляр на всяко решение на Общинския съвет, с

което се предоставя почетен знак на Община Шумен;

в) върху оригиналният екземпляр на всяка почетна грамота, с която се

предоставя правото за носене на почетно звание на Община Шумен;

г) върху всеки документ, който по своето съдържание и форма представлява

част от цялостната официална или международна кореспонденция на
Община Шумен.

(2) Официалният печат на Община Шумен се изработва в два варианта - за

сух релефен печат и за восъчен релефен печат.

(3) В случаите по т. "б" и т. "в" на ал.1 задължително се поставя восъчен

релефен печат.

Глава трета
 ПОЧЕТЕН ЗНАК НА ОБЩИНА ШУМЕН

Чл. 18. Ключът на град Шумен е най-високопоставеното отличие в

наградната система на Община Шумен, представляващ почетен знак -
изразител на дълбоката благодарност, признателност и доверие на
гражданите към положените от неговия носител усилия за обществено-
политическото и икономическо и културно развитие на Община Шумен.

Чл. 19. Ключът на град Шумен се връчва на правоспособни български или

чуждестранни физически лица - държавни, правителствени ръководители
или такива на международни организации; политически лидери с
международно признание за тяхната дейност по укрепването на световния
мир, защитата на човешките права и утвърждаването на демократичните
ценности; стратегически инвеститори - обвързали трайно своята
икономическа дейност с икономиката на Общината; общественици - с
изключителни заслуги за гражданите на Община Шумен.

Чл. 20. Ключът на град Шумен се изработва по поръчка след провеждането

на конкурс и символизира самочувствието, силата на традицията и гордостта
на гражданите на Общината

Чл. 21. Общинският съвет на Община Шумен взема решение за връчване на

Ключа на град Шумен по предложение на кмета на Общината.

Чл. 22. Връчването на Ключа на град Шумен се извършва публично, в

тържествена обстановка от кмета на Общината и председателя на
Общинския съвет в присъствието на общинските съветници.

Чл. 23. Притежателите на почетния знак - Ключ на град Шумен - се записват

в "Благодарствена плоча", поставена на видно място на лицевата фасада на
сградата на Община Шумен.

ПОЧЕТНИ ЗВАНИЯ НА ОБЩИНА ШУМЕН

Чл. 24. Почетните звания са отличия в наградната система на Община

Шумен, изразители на дълбоката благодарност и признателност на
гражданите от Общината към положените от техните носители усилия за
обществено-политическото, икономическо и културно благополучие на
гражданите на Община Шумен.

а) Почетните звания на Община - Шумен са в следните степени:

- "ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГРАД ШУМЕН";

- Първа степен - "НОСИТЕЛ НА ЗЛАТНА ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН";

- Втора степен - "НОСИТЕЛ НА СРЕБЪРНА ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН".

- Трета степен - "НОСИТЕЛ НА БРОНЗОВА ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН".

Чл. 25. Званието "Почетен гражданин на град Шумен" се присъжда на

правоспособни български или чуждестранни физически лица за извънредни
граждански заслуги спрямо обществеността и за обществена деятелност,
довела до качествено развитие на регионалната политическа система,
местната икономика, културата, науката, образованието и спорта.

Чл. 26. (1) Званието "Почетен гражданин на град Шумен" е бронзов плакет в
златна баня - представляващ копие на Герба на Община Шумен, който
задължително се придружава от отличителен знак с надпис "Почетен
гражданин" и Почетна грамота удостоверяваща правото на удостоения да
носи това почетно звание и парична награда от 1500 лв.

(2) На лицето, на което е присъдено званието "Почетен гражданин на град

Шумен", се връчва еднократно парична премия в размер на 1500лв.

Чл. 27. Званието "Почетен гражданин на град Шумен" е висока чест и

уважение за удостоения, от което следват и някои негови права:

1. Удостоеният със званието "Почетен гражданин на град Шумен" има

следните права:

а) да бъде приеман и изслушван от кмета на Община Шумен, винаги когато

пожелае по въпроси, свързани с общественото, политическо, икономическо,
спортно или културно развитие на региона;

б) да бъде канен като официален гост на тържествените заседания на

Общинския съвет на Община Шумен и на всички крупни обществени прояви
и празници;

в) да не заплаща такса паркинг за всички общински паркинги.

г) да пътува безплатно в обществения транспорт в рамките на общината.

Отпада т. 2 за задълженията на почетния гражданин с Решение № 392 от

15.04.2005 г.

Чл. 28. Решението за предоставяне на званието "Почетен гражданин на град

Шумен" се взема от Общинския съвет, като с право да направят предложение
в този смисъл, разполагат:

а) Кметът на Община Шумен;

б) Общинските съветници.

Чл. 29. Връчването на званието "Почетен гражданин на град Шумен" се

извършва публично, в тържествена обстановка от кмета на Общината и
 председателя на Общинския съвет.

Чл. 30. Носителите на званието "Почетен гражданин на град Шумен" се

вписват в "Почетната книга на удостоените от шуменци" чрез прилагането
на оригиналния екземпляр от решението на Общинския съвет за тяхното
удостояване:

а) "Почетната книга на удостоените от шуменци" се съхранява от кмета на

Община Шумен;

б) Кметът на Община Шумен се задължава да организира публичен достъп до

"Почетната книга на удостоените от шуменци" през периода на
празненствата по случай Дните на град Шумен .

Чл. 31. Званието - "НОСИТЕЛ НА ЗЛАТНА ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН",

първа степен - се присъжда на правоспособни български или чуждестранни
физически лица за извънредни граждански заслуги спрямо обществеността и
за проявено доблестно - професионално, гражданско или обществено значимо
поведение, достойно за уважение и пример от страна на Община Шумен и
нейните граждани.

Чл. 32. Знакът за "НОСИТЕЛ НА ЗЛАТНА ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН" е

значка със златист цвят, представляваща копие на Герба на Община Шумен,
която задължително се придружава от Карта и Почетна грамота,
удостоверяваща правото на удостоения да носи това звание и парична
награда от 1000 лв.

Чл. 33. Звание "НОСИТЕЛ НА ЗЛАТНА ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН" е чест

и уважение за удостоения, от което следват и някои негови права:

а) да бъде канен, като официален гост на тържествените заседания на

Общинския съвет на Община Шумен,на крупни обществени мероприятия и
празници в общината;

б) да не заплаща такса за паркинг за всички общински паркинги;

в) да пътува безплатно в обществения транспорт в рамките на общината.

Отпада т. 2 за задълженията на Почетния гражданин с Решение № 392 от

15.04.2005 г.

Чл. 34. Решението за предоставяне на званието "НОСИТЕЛ НА ЗЛАТНА

ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН" се взема от Общинския съвет, като с право да
направят предложение в този смисъл разполагат:

а) Кметът на Община Шумен;

б) Общинските съветници;
Чл. 35. Връчването на званието "НОСИТЕЛ НА ЗЛАТНА ЗНАЧКА НА ГРАД
ШУМЕН" се извършва публично, в тържествена обстановка от кмета на
Общината и председателя на Общинския съвет.

Чл. 36. Носителите на званието първа степен "НОСИТЕЛ НА ЗЛАТНА

ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН" се вписват в "Почетната книга на удостоените
от шуменци" по реда на чл. 30.

Чл. 37. Званието втора степен "НОСИТЕЛ НА СРЕБЪРНА ЗНАЧКА НА

ГРАД ШУМЕН" се връчва на правоспособни български или чуждестранни
физически лица за проява на гражданска доблест - професионално,
гражданско или обществено значимо поведение, достойно за уважение и
пример от страна на Община Шумен и нейните граждани.

Чл. 38. Званието втора степен "НОСИТЕЛ НА СРЕБЪРНА ЗНАЧКА НА

ГРАД ШУМЕН" е значка със сребрист цвят - представляваща копие на
Герба на Община Шумен, която задължително се придружава от Карта и
Почетна грамота удостоверяваща правото на удостоения да носи това звание
и парична награда от 800 лв.

Чл. 39. Решението за предоставяне на званието втора степен - "НОСИТЕЛ

НА СРЕБЪРНА ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН" - се взема от Общинския
съвет, като с право да направят предложение в този смисъл, разполагат:

а) Кметът на Община Шумен;

б) Общинските съветници;

Чл. 40. Връчването на званието втора степен "НОСИТЕЛ НА СРЕБЪРНА

ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН" се извършва публично, в тържествена
обстановка от кмета на Общината и председателя на Общинския съвет.

Чл. 41. Носителите на званието втора степен "НОСИТЕЛ НА СРЕБЪРНА

ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН"се вписват в "Почетната книга на удостоените
от шуменци" по реда на чл. 30.

Чл. 42. Званието трета степен "НОСИТЕЛ НА БРОНЗОВА ЗНАЧКА НА

ГРАД ШУМЕН" се връчва на правоспособни български или чуждестранни
физически лица за проява на гражданска доблест - професионално,
гражданско или обществено значимо поведение, достойно за уважение и
пример от страна на Община Шумен и нейните граждани.

Чл. 43. Званието трета степен "НОСИТЕЛ НА БРОНЗОВА ЗНАЧКА НА

ГРАД ШУМЕН" е значка с бронзов цвят - представляваща копие на Герба на
Община Шумен, която задължително се придружава от Карта и Почетна
грамота удостоверяваща правото на удостоения да носи това звание и
парична награда от 600 лв.

Чл. 44. Решението за предоставяне на званието трета степен "НОСИТЕЛ НА

 БРОНЗОВА ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН" се взема от Общинския съвет,
като с право да направят предложение в този смисъл, разполагат:

а) Кметът на Община Шумен;

б) Общинските съветници;

Чл. 45. Връчването на званието трета степен "НОСИТЕЛ НА БРОНЗОВА

ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН" се извършва публично, в тържествена
обстановка от Кмета на Общината и Председателя на Общинския съвет.

Чл. 46. Носителите на званието трета степен "НОСИТЕЛ НА БРОНЗОВА

ЗНАЧКА НА ГРАД ШУМЕН" се вписват в "Почетната книга на удостоените
от шуменци " по реда на чл. 30.

Настоящият статут е приет от Общинския съвет - Шумен с Решение № 794

по Протокол № 48 от 19.06.2003 г.

Почетни знаци и символи на Шуменския университет "Епископ Константин

Преславски"

Почетни знаци

1. Емблема на Университета. На емблемата е изобразен ликът на патрона на

Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" .

2. Емблеми на факултетите. На емблемата е изобразен знакът на факултета,

приет на факултетски съвет.

3. Почетен медал на Шуменския университет. Връчва се с решение на

Академическия съвет на почетни доктори на Шуменския университет,
негови преподаватели и възпитаници, прославили го на национално и
световно ниво, и на други заслужи ли го лица. Медалът се връчва заедно с
почетна лента.

4. Почетна плакета. Връчва се по решение на Академическия съвет или със

заповед на Ректора на заслужили строители на Шуменския университет, на
лица с голям принос към него, на високи гости на Шуменския университет,
на негови преподаватели или възпитаницис постижения на национално и
световно ниво и на други заслужили лица.

5. Почетна грамота, изписана на старобългарски и латински език. Връчва се

на почетните доктори на Шуменския университет.

6. Благодарствена грамота. Връчва се със заповед на Ректора на заслужили

строители на Шуменския университет, на лица със съществен принос към
Шуменския университет, на дарители, направили големи дарения, и на други
 заслужили лица.

7. Дарителска грамота. Издава се на всеки дарител на Шуменския

университет, като в нея се посочва видът и размерът (ако е парично) на
дарението.

Почетни символи

1. Академически тоги - задължително за Ректора, зам.-ректорите, деканите, за

лица, удостоявани със званието "Почетен доктор на Шуменския
университет", за жезлоносеца.

2. Медальони - за Ректора, зам.-ректорите, деканите. На медальона на

Ректора и зам.-ректорите е изобразена емблемата на Шуменския
университет, а на деканите - емблемата на съответния факултет.

3. Жезъл, който се носи на тържествените церемонии от жезлоносец.

4. Знаме на Шуменския университет.

5. Грамоти - благодарствена, дарителска, юбилейна.

Почетните символи са приети на заседания на Акадмеическия съвет от 23

февруари 1996 г. (прот. 9) и от 29 март 1996 г. (прот. 10).

Облекло на Ректор и зам.-ректори

Церемония по приемане на първокурсници в академическата общност

 (иматрикулация)

Под звуците на "Gaudeamus igitur" академическото шествие (жезлоносец,

Ректор, зам.-ректори, декани, официални гости).

Водещият открива тържеството по случай началото на учебната година и

приемането на първокурсниците в академичната общност и представя
официалните гости на тържеството.

След тържествения водосвет звучи "Многая лета".

Ректорът произнася приветствено слово.

Водещият дава думата на официалните гости за приветствие.

Има традиция първокурсниците на университета тържествено да бъдат

приемани в академическата общност чрез полагане на академическа клетва:

"Обещавам, че редовно ще изпълнявам задълженията си на студент от

Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", че ще пазя
завинаги неговите хуманистични и демократични традиции, водещи
началото си от Плисковско-Преславската книжовна школа и преминали през
славните просветни дела на шуменските възрожденци и народните будители.
Ще съблюдавам разпорежданията на Правилника на Университета, на
Ректора, на Декана, на академическите органи за управление. Обещавам да
следвам така, че моята дейност да приенсе всестранна полза на моя народ и
на човечеството".

Звучи студентският химн.

Студентите първокурсници влизат в сградата за среща с деканските

ръководства и преподавателите, като на входа всеки студент докосва жезъла
на Университета в потвърждение на положената клетва.

Академичното шествие, водено от Ректора, се оттегля под звуците на

"Многая лета".

Церемония за промоция на абсолвенти

Шествие, водено от жезлоносецът, влиза в залата за промоции. На трибуната

застават Ректорът и зам.-ректорите. Всички изслушват прави студентският
химн "Gaudeamus igitur".

Ректорът:

Magnifice prorector, SPECTABILES DECANI, CIVES AKADEMICI, СКЪПИ

АБСОЛВЕНТИ,

Днес за всички ни е вълнуващ ден. През годините на Вашето следване Вие

 извървяхте труден, но извисен път. Положихте успешно семестриалните и
държавните си изпити, изпълнихте успешно всички свои задължения като
студенти, които се изискват от Закона за висшето образование и
правилниците на нашия университет. Ето защо Вие имате пълното право да
получите днес своите дипломи за висше образование, както и високото
звание "магистър" и "бакалавър", възпитаник на Шуменския университет
"Епископ Константин Преславски".

Според церемонията Вие трябва да положите клетва, че ще продължите своя

жизнен и творчески път така, както изисква Вашата принадлежност към
този Университет, така, както подобава на академическата титла, която
получавате, така, както ние, Вашите преподаватели, очакваме от Вас.

Зам.-ректорът чете текста на клетвата:

"Аз, възпитаникът на Шуменския университет "Епископ Константин

Преславски", наследник на хилядолетна традиция, започваща от славната
Плисковско-Преславска школа и преминаваща през достолепните дела на
шуменските възрожденци и на народните будители от всички времена,

ОБЕЩАВАМ, че ще запазя завинаги в благодарната си памет своята Алма

матер, в която получих висшето си образование.

Ще подпомагам безкористно и според силите си своя Университет. Ще запазя

неговия авторитет. Ще пазя, без да опетня, академичното звание "магистьр"
и "бакалавър", което постигнах тук с много труд. Ще се стремя да развивам
по-нататък своята научна област и да предавам светлината на познанието на
други след мен. Ще разширявам и усъвършенствам знанията, които получих
в своя Университет, ще ги прилагам така, както ме учеха моите
преподаватели - в името и за благото на своята родина Република България и
на човечеството."

Ако сте готови да положите тази клетва, моля кажете високо: "ЗАКЛЕВАМ
СЕ!"

Всички отговарят общо: "ЗАКЛЕВАМ СЕ!"

Звучи "Многая лета".

Ректорът връчва дипломите на отличниците.

Деканите връчват дипломите на останалите абсолвенти.

Академическото шествие се оттегля под звуците на студентският химн.

Церемония за удостояване със званието "Почетен доктор (Доктор хонорис

кауза)" на Шуменския университет

В залата за промоции влиза академическото шествие (жезлоносец, Ректор,

 номинираният учен, зам.-ректори, Деканът на факултета предложил
кандидата).

Ректорът открива церемонията и дава думата на Декана за представяне на

учения.

Ректорът прочита решението на Академическия съвет и връчва на учения

почетните знаци на Шуменския университет на фона на "Многая лета".

Ученият изнася академично слово.

Следват приветствия на официални гости и колеги.

Различните медии и неправителствени организации също имат свои отличия,

които се присъждат при различни поводи.

Интересна в това отношение практиката има във Фондация "Помогни на

нуждаещите се" - организация за обществено полезна дейност със седалище в
Пловдив. През 2000 г. Фондацията учредява специалния приз "Балкански
лъч" за обществено значима и ярко художествена социална поезия.

По предложение на група интелектуалци през 2001 г. Фондацията учредява и

награда за сатира "Сребърен пирон".

Доминиращо начало във всяка една дейност на Фондация "Помогни на

нуждаещите се" е общественото и доброволческото начало. Настоятелството
на Фондацията счита, че е намерило добър израз в правилния път да поощри
доброволческата инициатива и дейност като през 2002 г. учреди почетен
знак- медал "За хората с добри сърца". Сред номинираните са общественици
и хуманиста, поети, писатели, художници, представители на академическата
общност, политици, правозащитници, бизнесмени, духовни лица - хора,
посветили живота и делата си в името на служенето на доброто.

Статутът на почетния знак-медал "За хората с добри сърца" на Фондация

"Помогни на нуждаещите се" (приет с Протокол № 118/2002 г.) е много ясен и
конкретен:

І. Общи разпоредби

С почетния знак-медал "За хората с добри сърца" се удостояват видни

общественици, държавници и духовни дейци, български и чужди граждани
"приживе или посмъртно", както и приятели на България в странство.
Почетното отличие се дава също и за принос в развитието на демократичните
процеси в България и интегрирането на страната в обществото на
Европейските народи.

ІІ. Ред за номинации и награждавания

Предложението за номинации с почетния знак-медал "За хората с добри

 сърца" се правят писмено и се придружават със специален формуляр.
Предложение за награждаване могат да правят :

• Международни и хуманитарни организации;

• Държавни институции и административни учреждения;
• Творчески, научни и синдикални сдружения и асоциации;
• Световни, международни и български неправителствени организации;
• Носители на почетния знак-медал "За хората с добри сърца";
• Изтъкнати общественици, граждани.

Предложението се адресира до Комитета по номинации на Фондация

"Помогни на нуждаещите се", който ги обсъжда и представя одобрените
кандидати на Изпълнителния директор на Фондация "Помогни на
нуждаещите се".

Изпълнителният директор на Фондация "Помогни на нуждаещите се"

връчва почетния знак-медал на номинираните, придружен с удостоверение.

Имената на наградените се вписват в почетната книга на Фондацията.

ІІІ. Почетният знак-медал се отнема, когато:

Лицето е осъдено за тежко умишлено престъпление след удостояване със

званието. То е длъжно в едномесечен срок от уведомяването да върне на
Фондация "Помогни на нуждаещите се" почетния знак-медал, придружен с
удостоверението.

Предложение за отнемане на почетния знак-медал, придружен с

удостоверението може да се прави от Комитета по номинации на Фондация
"Помогни на нуждаещите се", когато номинираният има нелоялно
отношение.

Ако Комитетът по номинациите установи, че са налице условия за отнемане

на почетния знак-медал, придружен с удостоверението, той прави
предложение пред Изпълнителния директор на Фондация "Помогни на
нуждаещите се" и се прилага процедурата.

ІV. Връчване на почетния знак-медал "За хората с добри сърца"

Връчването става ежегодно на 15 август - патронният празник на

Фондацията - на специална церемония.

Официалната част по връчването на почетния знак-медал "За хората с добри

сърца" се съпътства с поетична интродукция и музикален фон.

Председателят или оторизиран член на Комитета по номинациите зачита

номинираните, след което поканва изпълнителния директор да пристъпи
поотделно към връчването на отличието на наградените.
Всеки номиниран има право на двуминутно обръщение към присъстващите
или благодарствено слово.

Наградените задължително се фотодокументират с ръководството на

Фондация "Помогни на нуждаещите се" и нейните асоциирани структури.

Факсимиле от удостоверението, съпътстващо Почетния знак-медал "За

хората с добри сърца"

Това са само някои от примерите за ефективна оценка на хората, дали

човешки образ на личните си успехи в бизнеса, духовното развитие и
израстване на нацията, допринасящи добротата да не остане анонимна за
обществото.

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси и задачи

1. Кои са актуалните ордени и медали в Република България?

2. Какви са начините за носене на ордените?
3. С какви отличия Вашата местна администрация номинира
отличилите се Ваши съграждани?
 Литература

1. Кожухаров, Й. Дипломация и протокол. София, 2004.

2. Рангелова, Ж. Комуникации и връзки с обществеността. Варна, 2000.

6. ПРИЕМИ и ПРАВИЛА. ВИДОВЕ

Официалният прием е посещение на много лица, поканени с нарочна

формална покана да присъстват на определено официално мероприятие.
Поводите за тези приеми са най-различни: в чест на пристигнал висок гост, в
чест на новопристигнал дипломатически представител, в чест на
националния празник или друго тържествено събитие. На тях поканените
лица имат служебно положение и именно в това им качество присъстват.
Изпратената официална покана се различава с това, че в адреса й се
отбелязва официалното звание на лицето, без да се вписва неговото лично
име, нито името на неговата съпруга.

6.1. ВИДОВЕ

Можем да класифицираме по следния начин различните видове приеми,

всеки от които се характеризира с определени черти:

• закуска, която се провежда на маса и началото и е 12.00-13.00 часа;

• чай прием, който се провежда на маса между 16.00-17.00 часа;
• прием "а ла фуршет", който се характеризира с това, че закуските
(предимно от месо) и напитките се нареждат на маса в по-голяма зала,
където гостите стоят прави и сами се обслужват, самата маса има
форма на вилица с два или повече рога. Закуската се счита лека и
обикновено започва от 17.00-19.00 часа.
• коктейл, при който гостите сядат на различни места и сервитьорите
им поднасят леки закуски и напитки. Началото обикновено е 17.00-
19.00 часа.
• обяд, който се провежда на маса към 12.00 часа. Присъстват само
поканени лица. В поканата се сочи облеклото. Мъжкото е смокинг, а
при по-тържествени случаи - фрак. За жените - вечерна рокля.
• вечеря, която също се провежда на маса. Облеклото е вечерно, както
на обяда. Вечерята започва не по рано от 21.30 часа, обикновено след
концерт, опера и други.
• вечерен прием от категорията "а ла фуршет" или коктейл се провежда
след 18.00-19.00 часа при особено тържествени случаи.
• забавни и художествени вечери са приеми, при които се правят
кинопрожекции, спектакли - музикални, литературни и други. На тези
вечери се поднасят подходящи блюда и напитки. Те имат
полуофициален характер, затова гостите идват с обикновено
 всекидневно облекло.

Особено място заемат приемите, които се устройват в чест на

новопристигнал дипломатически представител или по повод окончателното
му отпътуване. Те се устройват от различни лица.

• В някои страни държавният глава на държавата на пребиваване дава

обяд, какъвто обичай има в Судан, а другаде дава закуска, както
постъпват генерал-губернаторът на Канада и президентът в Исландия.
• Най-често в чест на новопристигнал посланик се устройва прием
(закуска, обяд или коктейл) от министъра на външните работи на
държавата на пребиваването.
• Утвърден е обичаят в протоколните отношения в дипломатическия
корпус, щото неговият доайен да устройва прием в чест на
новопристигналия член на дипломатическото тяло, независимо от
това, дали съответен орган на държавата на пребиваването устройва
официален прием по този повод.
• Посланиците и пълномощните министри на най-приятелските страни
също така устройват приеми в чест на новопристигналия посланик,
което обаче се прави след като такива приеми вече са устроени от
страна на съответен орган на страната на пребиваването и от доайена
на дипломатическия корпус.
• Прием (закуска или обяд) се урежда от министъра на външните
работи, а от доайена на дипломатическото тяло - коктейл по случай
окончателно заминаване на шеф на дипломатическо представителство.

На официални приеми обикновено се произнасят речи. Домакинът трябва да

изпрати на поканения копие от речта или тоста, който той възнамерява да
произнесе. Това е задължително, когато съдържанието ще има важно
политическо значение. Тези речи и тостове съдържат поздрав към госта,
мислите, които домакинът смята да сподели с присъстващите на приема, да
пожелае здраве на госта, да пожелае процъфтяване на страната на госта и
щастие на народа му. Когато гостът се придружава от съпругата си, в речта
или тоста се отделя внимание и към нея, а също и към съпровождащите го
лица.

Гостът, като има предварително текста на проектираната реч или тост от

страна на домакина, се съобразява с него, когато отговаря, като изказва
благодарност за приема и вниманието, отговаря на основните мисли на
речта, пожелава здраве на държавния глава, процъфтяване на страната на
домакина и щастие на народа й.

Членовете на дипломатическия корпус и съответните органи на страната на

пребиваване устройват и неофициални (частни) приеми, целта на които е
улесняването на връзките между обществените, политически и културни
дейци на приемащата страна и дипломатическите представители
акредитирани в нея, а също така и неформалните контакти вътре в самото
дипломатическо тяло.

Обикновено тези приеми съответстват на по-горе изброени видове приеми

 (закуски, коктейли, обеди, вечери и прочие).

Такива неофициални приеми се устройват твърде често по повод на лични и

семейни празници или по повод бизнес успехи, корпоративни юбилеи и
промоции.

6.2. ОСНОВНИ ПРАВИЛА И НОРМИ НА ПРОТОКОЛА

• Старшинство: гостите се настаняват според протоколното

старшинство;
• Приоритет на вътрешния държавен протокол на страната домакин,
установен с нормативен акт или чрез обичаи. Съществуват известни
отличия при протокол, установен от канцеларията на държавен глава
(особено в монархическите държави), от канцеларията на министър-
председателя и от протоколната служба на министерството на
външните работи на една и съща страна;
• Съгласуваност между официалното старшинство и общественото
положение, почетните звания и други качества на поканените гости;
• Практико-опортюнистически съображения: знание на съответен език
на съседите по маса, евентуално съществуващи студени отношения
между някои от поканените и други подобни;
• Редуване на почетните места с даване приоритет на дясната страна;
• Съгласуваност между протоколните служби на заинтересованите
страни;
• Предварително маркиране на местата на поканените с поставяне пред
стола на всекиго върху масата на визитка с неговото име.

Трябва да се вземе предвид и формата на масата: кръгла, подковообразна,

каре, удължена, във формата на буквата "Т" или друга.

Приемът може да бъде само за мъже, когато поканата се обуславя от

служебното качество на всеки поканен. В такъв случай домакинята не
присъства. Определящото за подражанието на гостите е служебната
йерархия, затова ако в такова качество присъстват жени, по начало техните
места се определят от служебното им старшинство, а не от половото
различие. Прилагат се два варианта за подреждане на такава маса. При
първия вариант домакинът оглавява масата, а при вторият - той споделя
оглавяването с почетния гост.

При първия вариант подреждането на гостите започва от двете съседни места

на домакина - първото е от дясната му страна, а второто е от лявата и се
редуват последователно по същия начин: третото е след първото, четвъртото
е след второто и така нататък. Затова разликата в номерацията между две
съседни места е две числа. От дясната му страна са 1, 3, 5..., а от лявата 2, 4, 6
и така нататък.

При втория вариант подреждането започва от дясната страна на домакина,

продължава от дясната страна на почетния гост, след това - от лявата страна
на домакина и от лявата страна на почетния гост и така нататък.
Подреждането на гостите се прави около два центъра (от двете страни на
домакина и почетния гост), затова и разликата в номерацията между две
съседни места е четири единици. Около домакина са нечетни номера -
отдясно: 1, 5, 9 и т.н., а от ляво: 3, 7, 11 и т.н. от двете страни на почетния гост
са четни номера - отдясно: 2, 6, 10 и т.н., а отляво: 4, 8, 12 и т.н.

Демократизирането на протокола намира отражение и в церемониалните

мероприятия, включително и що се отнася до жени. Вече и в закуски, обеди,
вечери се предпочита смесеното подреждане на масата: мъже и жени. Като се
наблюдават множество варианти с оглед на масата. Преобладава подреждане
на маса, на която един срещу друг са настанени домакинът и домакинята,
като от дясната страна на домакинята заема място главният гост, а от лявото
място на домакина застава съпругата на главния гост.

При първия (А) вариант - за подреждане на маса при прием на кмета, устроен
в чест на гостуващ кмет на столица на чужда държава. Настаняването е на
кръгла маса. Поради подреждането около два центъра - домакин и домакиня,
разликата в номерацията е четири единици. Около съпругата на кмета на
общината-домакин са все нечетни числа - от дясната страна 1, 5, 9, а от
лявата 3, 7, 11. Кметът на общината-домакин е заобиколен от четни числа - от
дясно: 2, 6, 10, а от ляво: 4, 8, 12.

При втория (Б) вариант - за подреждане на четириъгълна маса при прием на

посланик, от страна на кмета на община, по повод на предстоящо официално
посещение на български кмет по покана на кмета на община на
акредитирания посланик. Старшинството започва от дясната страна на
съпругата на кмета на българската община, второто място е от дясната
страна на кмета - което се заема от съпругата на посланика. Третото място е
от лявата страна на домакинята. Четвъртото - отляво на домакина. И тук,
понеже гостите се подреждат от двете страни на два центъра, разликата в
номерацията на две съседни места е четири единици.

6.3. ОФИЦИАЛНО ОБЛЕКЛО

Към церемониалните правила спадат и изискванията за облекло за

официални мероприятия, включително и за мероприятия от дипломатически
характер. В тържествените прояви на държавите (и специално в рамките на
дипломатическите отношения) практиката е въвела редица изисквания към
облеклото на официалните лица и особено към лицата с дипломатически
правомощия. В съвременните отношения се предявяват претенции за носене
на специално формено облекло, към което се приравнява и националното
облекло.

Според практиката и повече или по-малко утвърдените правила в отделните

страни могат да се извлекат и формулират няколко принципа за носене на
формено облекло на официални и тържествени случи и в дипломатическите
отношения.

• Първо: при всички церемонии носенето на формено облекло е

задължително;
• Второ: всяка страна за себе си определя форменото облекло, чието
носене е задължително при тържествени случаи, при официални
мероприятия за нейните служебни лица и специално за тези с
дипломатически и консулски правомощия. В тази област съществува
обаче най-голямо разнообразие;
• Трето: важен принцип, според който във всяка страна за всяко
конкретно церемониално мероприятие протоколният отдел на
външното министерство на съответната страна определя облеклото,
което трябва да носят дипломатите, поканени да вземат участие в него,
освен ако те нямат строго определено свое официално формено
облекло или вместо това - национално такова;
• Четвърто: дипломатите са задължени да носят парадна униформа, ако
взимат участие в официална церемония, на която присъства държавен
глава и винаги, когато в самата покана е отбелязано това (парадна
униформа);
• Пето: за сътрудниците на дипломатическите агентства според
френската практика, която широко се прилага, е задължително
облекло за официален церемониал;
• Шесто: националното облекло, обявено от съответната държава за
официална форма или за парадна на сътрудниците на
дипломатическите представителства, винаги се приема като
задължително за нейните представители, когато те взимат участие в
церемониални и официални мероприятия в коя да е държава. С
национално облекло се представят Индия и много други азиатски и
африкански страни;
• Седмо: във всяка страна е меродавно съгласуването на всяка
церемониална програма между службата за протокол на страната на
пребиваването и съответното дипломатическо представителство на
изпращащата държава или съответните представителства на
заинтересовани държави.

7. ЦЕРЕМОНИАЛИ

Думата "церемониал" етимологически произлиза от латинската дума

"ceremonial", която е означавала благодарение, почитание. Съвременният
термин означава: тържествен ред, форма на учтивост в официално
мероприятие, което се провежда по предварително определена програма.
Дипломатическият церемониал е официален ред, който се прилага в
дипломатическите отношения, за да се придаде външна тържествена форма
на мероприятието.
 Особено важни прояви на церемониал са: използването на националния
флаг, на националния химн, на почетен караул и на оръдейни салюти.

Всеки церемониал носи твърде много национални черти. Затова, когато се

провежда такова мероприятие, което се отнася до една нация/държава, тогава
съпричастните представители на други държави съблюдават този
церемониал.

При церемонии за приемане и изпращане на високопоставени чуждестранни

лица, особено на държавен глава, се построява почетен караул, който носи
знамената на две страни. В такъв случай флагът на държавата на госта се
издига на дясната страна на строения караул, а на посрещащата - на лявата.
Изпълнява се химнът най-напред на държавата на госта, а след това на
приемащата страна. При различните начини на пристигане се прилагат и
различни церемониални подходи. В случай на пристигане със самолет, както
е най-разпространеният начин напоследък, той се посреща на границата от
ято изтребители, които ескортират самолета на госта до летището на
приземяване и изпълняват ролята на почетен придружител. При пристигане
с кораб миноносци на приемащата държава срещат кораба, с който пътува
гостът, на границата на териториалните води, като още там се разменят
салюти. Пръв салютира посрещащият кораб.

Тъй като няма напълно общовалиден церемониал, могат да се формулират

някои най-общи принципи:

• принцип на взаимност - церемониалната програма се съгласува между

протоколните служби на двете страни;
• израз на уважение към другата страна, без да се накърнява собственото
достойнство.

Нормативната основа на всеки церемониал са:

• вътрешният ред;
• международното право;
• нормите на доброто поведение.

Например рангът и титлата на представителите на всяка държава се

определят от нейното вътрешно право и другата страна е длъжна да се
придържа към тези рангове и форми на обръщение.

Учтивостта спрямо официалните лица има приоритет в церемониалния ред

пред обичайната учтивост във "висшето общество". Като пример можем да
дадем отношението към членовете на семейството, съпруг или дъщеря, които
придружават официалното лице, но нямат по-предно място от него самия.

Принцип за пълнота и точност на програмата:

• определя се времето, разчетено по часове и минути,

• пространствените рамки на мероприятията: пътят на кортежа,
 местата, които ще бъдат посетени,
• подреждането на лицата, които участват от двете страни,
• действията, които ще бъдат извършени,
• определяне на облеклото,
• определяне на декорациите за различните мероприятия.

7.1. ВИДОВЕ ЦЕРЕМОНИАЛИ

Съществуват различия между церемониалите за различните официални

лица. Според тях разграничаваме следните видове церемониали: за държавен
глава, за шеф на правителство, за чуждестранна делегация, за връчване на
акредитивно писмо и за морски почести.

7.1.1. Церемониал за държавен глава

Церемониалът по случай гостуването на чуждестранен държавен глава е най-

пряко свързан със суверенитета на държавата. Съвременният церемониал се
корени в монархическата форма на управление. Към особеностите на
протокола при посрещане на държавен глава спадат: посрещане още на
границата, екскорт, салютиране, строяване на почетния караул със
знамената на двете държави, изпълнение на националните химни, определяне
на облеклата за различните части от церемониалната програма и други. Тези
части се програмират различно, съобразно транспортното средство, с което се
осъществява визитата. Например при пристигане и спиране в друго населено
място преди столицата чуждестранният държавен глава се посреща от личен
представител на домакина. Там се строява почетният караул и се изпълняват
церемониалните химни.

В столицата държавният глава на приемащата страна лично посреща

гостуващия си колега. Поднасят се цветя на госта и придружаващите ги
лица, след което домакинът представя на госта другите официални
посрещачи и го поканва да приеме рапорта на командира на почетната
войскова чест. При изпълнението на националните химни на двете страни в
някои държави се дава салют от 21 артилерийски изстрела, по-известен като
"салютът на нациите". След приключването на церемониалите на мястото на
посрещане в столицата гостите по определения ред се настаняват в
автомобили и при екскорт на мотоциклети се оправят за определената
резиденция на госта. Обществените сгради и главните артерии на града и
особено улиците, по които преминава тържественото шествие, се украсяват
със знамената на двете държави.

След това според програмата се провежда цялото гостуване, включително и

изпращането на госта. Към програмните мероприятия спадат визитите,
които гостът прави на държавния глава домакин, на министър-председателя,
на председателя на парламента и други. Включват се тържествени приеми,
закуски, обеди и вечери.
 7.1.2. Церемониал за шеф на правителство

Церемониалът по случай гостуване на шеф на правителство се отличава

значително от церемониала за посрещане на държавен глава монарх и се
отличава несъществено от този при гостуване на държавен глава президент.
Наблюдава се тенденцията на международни прояви на високо равнище да се
изравнява церемониалът за посещение на държавен глава и шеф на
правителство.

Церемониалът по случай гостуване на делегация се определя преди всичко от

ранга на нейния ръководител.

7.1.3. Церемониал по връчване на акредитивните писма

Церемониалът по връчване на акредитивните писма се предшества от една

подготвителна среща на новопристигналия дипломатически представител с
шефа на протокола на министерството на външните работи на приемащата
страна. Тя се организира от най-старшия по ранг служител на
дипломатическото агентство.

Шефът на протокола съобщава на дипломатическия представител с лична

нота деня и часа за връчване на акредитивните му писма. Обикновено в
монархическите страни церемониалът е различен - според класа на
дипломатическия агент и характера на неговото пълномощие.

За всяко връчване се изготвя церемониална програма. Съответен

представител на държавния глава отива в дипломатическото
представителство с превозно средство на приемащата страна, за да придружи
дипломатическия агент от резиденцията на правителството до мястото на
връчване на акредитираните писма. В много страни, включително и в
България, е запазен обичаят пред сградата, където се връчват акредитациите,
да е строен почетен караул, чийто началник приветства дипломатическия
агент и се изпълнява националният химн на изпращащата държава.

В конкретната церемониална програма се определят всички моменти от

връчването на акредитивните писма:

• времето за тръгване и пристигане;

• срок на пребиваване в мястото на тържествената среща на
дипломатическия представител с държавния глава;
• участниците в мероприятието: лицата, които придружават
дипломатическия агент, и лица, които придружават държавния глава;
• редът на пристигане, евентуално приемане рапорта на командира на
почетния караул и изпълнението на националния химн на
изпращащата страна;
• редът за въвеждане в съответните помещения: помещение за
изчакване, вратите, през които влизат дипломатическият
представител и държавният глава в церемониалната зала, как и къде
застават, как и кога се ръкуват;
 • какви речи се произнасят или само се връчват/разменят написаните
текстове.

В някои страни беседата между държавния глава и дипломатическия агент е

съвсем формален акт. Другаде сърцевината на този разговор има целенасочен
политически характер.

7.1.4. Церемониал за морски почести

Церемониалът за морски почести се практикува само от военни кораби. Той

винаги се определя от вътрешни нормативни актове, чието строго спазване е
една от характеристиките на този протокол, тъй като военноморските
единици винаги са подчинени на изискванията на тяхното целево
предназначение.

Военни кораби или ескадри правят два вида посещения на чужди

пристанища: официална и неофициална визита. Официалната визита винаги
има строго протоколен характер. Тя е резултат от покана на правителството
на посещаваната страна. Такава визита се уговаря чрез министрите на
външните работи на двете страни, като предварително се определя времето
на посещение, продължителността на визитата, официалните посещения,
церемониалните мероприятия. Неофициална визита е, когато посещението се
извършва по инициатива на правителството, на което е подчинен корабът
или ескадрата от кораби. При нея церемониалните мероприятия се свеждат
до обикновените оръдейни салюти и посещенията на учтивост.

7.2. ЦЕРЕМОНИАЛЕН РЕД ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ КОРПУС

В много страни са издадени правнонормативни актове, с които се определя

церемониалният ред на официалните лица. Вътрешният церемониален
протокол регулира официалните отношения в съответната страна. Той не се
отнася до лица, които нямат официално звание. Той определя също и местата
в даден церемониален ред.

По силата на принципа на взаимността и разпоредбите на Виенската

дипломатическа конвенция и Виенската консулска конвенция
церемониалният ред за дипломатите и консулите на всяка страна съответства
на церемониалния ред на другите страни. И така във вътрешния
церемониален ред се определя вече по еднакъв или поне по сходен начин на
местата на членовете на дипломатическия корпус. Основният критерий е
рангът, т.е. класът плюс старшинството. В практиката има два вида на
церемониален ред: индивидуален и колективен.

В индивидуалния церемониален ред се спазват принципите и нормите, според

които редът на личното старшинство е следният:

• посланик, нунцият в някои страни има приоритет пред посланика, а

помежду им редът се определя според старшинството;
 • извънреден посланик и пълномощен министър, а помежду им според
старшинството;
• постоянно управляващ дипломатическо представителство, а помежду
им според старшинството;
• временно управляващ дипломатическо представителство, а помежду
им според старшинството;
• съветник на дипломатическо представителство;
• първи секретар;
• втори секретар;
• другите секретари и аташета.

Старшинството на съветниците, секретарите и аташетата се определя от

датата на съобщението, което всеки ръководител на дипломатическо
представителство прави на министерството на външните работи на страната
на пребиваване.

На церемонии, на които се поканва дипломатическото тяло в неговата

цялост, както и на събрания, на които то присъства като цяло (например
националният празник), се прилага колективният церемониален ред. В
такива случаи членовете на всяко дипломатическо представителство се
нареждат след своя шеф. Съпрузите на членовете на дипломатическия корпус
се ползват с правата на старшинството, което имат техните съпрузи.

Когато дипломатическите агенти присъстват в пълен състав, тогава

дипломатическият корпус заема в церемониалния ред първо място. В
монархическите държави дипломатическото тяло заема място след
царстващата династия. Във Великобритания този ред е малко по-сложен: там
се наблюдава редуване на вътрешни официални лица и членове на
дипломатическия корпус. Във Франция на него е отредено място след
председателя на Националното събрание. В САЩ това място е след
вицепрезидента.

Редът на старшинство вътре в дипломатическото представителство се

установява с вътрешно правен акт на всяка страна, който се основава на
следните принципи:

- дипломатическият персонал има приоритет пред специалните аташета;

- военните, военно-морските и военно-въздушните аташета имат предимство

пред специалните аташета;

- генералният консул, ако участва в съответната церемония, заема място след

шефа на дипломатическото агентство на своята страна.

В места, където няма дипломатически корпус, а съществува само консулски,

церемониалният ред се определя според разпоредбите на чл. 9 от ВКК: на база
на четирите консулски класа (генерален консул, консул, вицеконсул и
консулски агент), а реда по между им и според тяхното старшинство.
Държавите, които не са подписали и ратифицирали ВКК, ще следва да се
съобразяват с нормите и обичаите, които се прилагат в съответната страна за
 церемониалния ред на консулските длъжностни лица.

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси и задачи

1. Кои са основните видове церемониали и каква е същността им?

2. Каква е последователността в церемониалния ред за дипломатическия
корпус?

Литература

1. Молчаков, Ф. Ф. Дипломатический протокол и дипломатическая

практика. Москва, 1979.
2. Кожухаров, Й. Дипломация и протокол. София, 2004.
3. Робитсън, Д. Бизнес етикет. Астра, 2004.

8. ВОЕНЕН ЦЕРЕМОНИАЛ

8.1. ПАРАД НА ВОЙСКИ

Паради на войските от гарнизона се организират по специално указание за

ознаменуване на национални празници и на важни събития от държавно и
военно значение.

Съставът на войските, участващи в парада, времето и мястото на парада,

формата на облеклото, маршрутите за движение на частите, редът за
построяването и преминаването им се определят за всеки отделен случай със
заповед на началника на гарнизона. В заповедта се дават също указания за
реда за провеждането на артилерийски салют, ако е предвиден такъв.

За командуване на войските, участващи в парада, всеки път по специално

указание се назначава командуващ парада.

Действията на военнослужещите, подразделенията и войсковите части, които

участвуват в парада, се определят по правилата, изложени в Строевия устав
на Българската армия.

При приближаване на мястото за построяване за парад оркестрите, които

придружават войските, спират да свирят. Съединенията (войсковите части)
заемат местата си съгласно схемата за построяване. Командирите на
съединенията (войсковите части) и техните заместници застават на десните
 флангове на своите съединения (войскови части) в една редица, на две
крачки вляво от заместниците застават знаменосецът и асистентите с
Бойното знаме на съединението (войсковата част).

Оркестрите на войсковите части под команда на военния диригент на

гарнизона се построяват в сборен оркестър срещу приемащия парада и малко
по-отблизо до изходното положение на войските, фанфаристите - пред
сборния оркестър. Назначените барабанчици застават в една или няколко
редици зад челното подразделение.

Бойните знамена на съединенията (войсковите части), наградени с ордени,

трябва да бъдат с ордените и орденските ленти.

Войсковите части, въоръжени с карабини, се построяват за парад, като

поставят карабините в положение при нозе, въоръжените с автомати с дървен
приклад и тези с автоматите със сгъваем приклад поставят автоматите в
положение на гърди.

Командирите на войсковите части докладват за пристигането и

построяването на своите части на старшия от командирите на съединенията
(войсковите части), участващи в парада.

За обозначаване на местата за построяване на войсковите части, техните

флангове и дълбочината на строя, както и за обозначаване на линията за
преминаване на войските в тържествен марш в подчинение на военния
комендант на гарнизона се назначават линейни. Линейните от всяка
войскова част пристигат под командата на офицер по специално указание на
военния комендант на гарнизона.

Линейните трябва да се построят на мястото за построяване на войските

преди пристигането им. След като войсковите части заемат местата си за
построяване, линейните застават в строя на своите подразделения.

Войските, намиращи се извън мястото за построяване за парад, до

пристигането на приемащия парада отдават чест само на войсковите части
при преминаването им пред фронта на построените части и на командващия
парада.

Военнослужещите, намиращи се извън строя, заемат положение "мирно" и

козируват при рапортуването от командващия парада на приемащия парада,
а също на бойните знамена при преминаването на войските в тържествен
марш.

8.2. ПОСРЕЩАНЕ НА КОМАНДВАЩИЯ ПАРАДА И НА ПРИЕМАЩИЯ

ПАРАДА

За посрещане на командващия парада старшият от командирите на

съединенията (войсковите части), които участват в парада, подава командите
"РАВНИС!", "МИРНО!", "Равнение надясно (наляво, на средата)!" и
докладва за построяването на войските. Като приеме доклада, командващият
парада подава командата "СВОБОДНО!". При посрещане на командващия
парада сборният оркестър не свири.

За посрещане на приемащия парада командващият парада подава командите

"РАВНИС!", "МИРНО!", "За среща отдясно (отляво, по фронта), за почест!",
а ако войсковите части са въоръжение само с автомати със сгъваем приклад -
"РАВНИС!", "МИРНО!", "Равнение надясно (наляво, на средата)!".

Когато в строя за парада има блокове (подразделения), въоръжени с

карабини, автомати с дървен приклад и автомати със сгъваем приклад,
подава се само първата команда, при която въоръжените с автомати със
сгъваем приклад застават мирно с автомати на гърди и обръщат глава в
заповяданата посока.

Всички командири от командир на взвод и нагоре козируват. Сборният

оркестър изпълнява "Срещен марш".

Командващият парада козирува, подхожда към приемащия парада и

рапортува, например "Господин армейски генерал, войските от еди-кой си
гарнизон за участие в парада за ознаменуване на Националния празник - 3
март, са построени. Командващ парада генерал-лейтенант Обретенов".

Когато командващият парада се спре, за да рапортува, сборният оркестър

прекратява свиренето. След свършване на рапорта командващият парада,
без да сваля ръката си, съпровожда приемащия парада, като се движи от
външната страна на строя и малко назад.

Приемащият парада, като приеме рапорта, обхожда войските, приветства ги

и ги поздравява, Сборният оркестър свири "Срещен марш", щом като
приемащият парада се спре за приветствие и поздравление, оркестърът
прекратява свиренето.

На приветствието и поздравлението войските отговарят съгласно Устава за

вътрешната служба, при това "Ура" се вика продължително, на вълни.

При връщането на приемащия парада след обхождането на войските към

мястото за приемане на парада войските възобновяват викането "Ура"
(продължително, на вълни). Сборният оркестър изпълнява "Слава на
родината".

По указание на приемащия парада командуващият парада командува "На

ре-мък!" ("При нозе!"), "СВОБОДНО!" или само "СВОБОДНО!" (за
въоръжените само с автомати със сгъваем приклад). Командирите на
войсковите части повтарят командата "Свободно!".

Фанфаристите (корнетистите и тръбачите) от сборния оркестър изпълняват

 сигнала "Слушайте всички".

След изпълнението на сигнала "Слушайте всички" приемащият парада

произнася реч (прочита заповед). След завършване на речта (прочитането на
заповед) войските викат "Ура" продължително, на вълни, сборният оркестър
изпълнява химна на Република България и едновременно се произвежда
артилерийски салют (ако такъв е предвиден); всички командири от
командир на взвод и нагоре козируват, а войските без команда заемат
положение "мирно".

След завършване на химна от оркестъра фанфаристите (корнетистите и

тръбачите) свирят "Отбой", всички командири и командир на взвод и нагоре
свалят ръка, а войските заемат положение свободно.

8.3. РЕД ЗА ПРЕМИНАВАНЕ НА ВОЙСКИТЕ В ТЪРЖЕСТВЕН МАРШ

Войските преминават в тържествен марш в строй и последователност, указни

в заповедта по гарнизона.

За преминаване в тържествен марш командващият парада подава командите

"МИРНО!", "За тържествен марш, по ротно (по батарейно или по
батальонно, по дивизионно), на един линеен (на два линейни) дистанция,
първа рота (батальон) право, останалите надясно!", "на рамо!";" Равнение
надясно, ходом марш!".

Указаните команди освен "Мирно!" се повтарят от всички командири на

войскови части.

По командата "За тържествен марш!" командирите на подразделенията

излизат от строя и застават пред фронта на своите подразделения, а
командирите на войскови части (съединения) и техните заместници - пред
командирите на челните подразделения (войскови части) на установените
дистанции.

Знаменосците и асистентите също излизат напред и застават на установената

дистанция.

Назначените барабанчици излизат напред и застават на 15-20 крачки пред

командира на челното съединение (войсковата част).

Линейните, назначени за обозначаване на линията за преминаване на

войските в тържествен марш, бегом (със строева крачка), заемат местата си
по дължина на тази линия на разстояние 15-20 крачки един от друг.

По командата на командира на войсковата част "На рамо!" подразделенията,

въоръжени с карабини, вземат оръжието в положение "на рамо" (с
автоматите "на гърди", преди това ножовете се снемат от автоматите с
 автоматите с дървен приклад), знаменосците вдигат бойните знамена,
поставят долния край на дръжката на знамето в гнездото на колана и
придържат дръжката с ръце.

Като подаде командите за преминаване в тържествен марш, командващият

парада преминава, движейки се на 30 крачки пред командира на челното
съединение (войскова част), пред барабанчиците. Преди да стигне на един-два
линейни от приемащия парада, той козирува и обръща глава към него; като
премине приемащия парада, той слиза от колата и застава отдясно и малко
назад от приемащия парада.

По командата на командващия парада "Марш!" челното подразделение

тръгва със строева крачка под биенето на малките барабани. Останалите
подразделения идват до мястото, където е стояло челното подразделение, по
команда на своите командири се обръщат наляво (захождат с рамото),
подравняват се, вземат установените дистанции и по командата "Право!"
тръгват след вървящото отпред подразделение.

Деснофланговите на подразделенията се движат по протежение на линията,

обозначена от линейните, на една крачка от тях.

При преминаване на съединението в тържествен марш пред средата на

фронта на вървящото отпред подразделение на челната войскова част върви
командирът на съединението, зад него на три крачки - неговите заместници
(в една редица), на две крачки зад заместниците - знаменосецът с Бойното
знаме на съединението и асистентите; на четири крачки зад знамето се
движат войсковите части (подразделения) на съединението една след друга на
установените дистанции.

Когато челното подразделение се приближи до приемащия парада на

разстояние четири-пет линейни, сборния оркестър започва да свири марш;
барабанчиците, вървящи начело на колоната, прекратяват биенето на
барабаните и продължават да се движат в указаното направление.

За преминаване в тържествен марш с карабини "на ръце" подразделенията

вземат оръжието в положение "на ръце" по команда (сигнал) на своите
командири на разстояние три-четири линейни от приемащия парада.

При преминаване в тържествен марш командирите на съединения, войскови

части и подразделения, като стигнат на разстояние един-двама линейни от
приемащия парада, козируват и обръщат глава към приемащия парада;
всички останали в строя без деснофланговите едновременно обръщат главите
в същата посока. Когато последната редица на минаващото подразделение
отмине, приемащия парада, командирите свалят ръката си и обръщат глава
напред; всички в строя едновременно обръщат глави напред.

Ако подразделенията са преминали с карабини в положение "на ръце", по

команда (сигнал) на своите командири те вземат оръжието в положение "на
 рамо"

Знаменосците и асистентите при преминаването в тържествен марш не

обръщат глава към приемащия парада.

Командирите на съединения (войскови части), като отминат приемащия

парада, излизат от строя и застават на пет крачки, отдясно на командващия
парада.

Командирите на съединения (войскови части), преминаващи в тържествен

марш с автомобили, се движат пред своите съединения и части в
автомобилите (в танковете с отворени горни люкове или в самоходните
артилерийски установки, като стоят прави в куполата) и на разстояние два-
три линейни от приемащия парада козируват и едновременно обръщат глави
към приемащия парада.

Горните люкове на останалите танкове (самоходни артилерийски установки)

трябва да са затворени.

Военнослужещите, намиращи се в кабините на автомобилите (влекачите), не

отдават чест при преминаване в тържествен марш.

Военнослужещите, намиращи се в каросериите на автомобилите (влекачите),

отдават чест с обръщане на глава на разстояние два-три линейни от
приемащия парада.

Всяко съединение (войскова част), след като премине покрай приемащия

парада, продължава да се движи в същия строй до указаното място, откъдето
след необходимото престрояване се отправя към мястото на квартируването
си.

Когато последната войскова част премине пред приемащия парада, сборният

оркестър прекратява свиренето, обръща се надясно и тръгва към изходното
положение, откъдето преминава в тържествен марш, като изпълнява марш в
движение.

Парадите в Софийския гарнизон се провеждат по специални указания

(инструкции), приблизително както е изложено в тази глава.

8.4. ПОЧЕТНИ КАРАУЛИ

Почетен караул се нарича подразделението (командата), назначено за

отдаване на военни почести.

Почетен караул се назначава за посрещането на държавни глави и в случаите

при полагането на венци от държавни, правителствени и военни делегации.
 Освен това почетен караул може да се назначава: към бойните знамена,
които се изнасят на тържествени събрания; при откриване на държавни
паметници; за посрещане и изпращане на чуждестранни представители; при
погребение на военнослужещи, а също и на граждански лица, които имат
особени заслуги към държавата.

Почетен караул се назначава със заповед на началника на гарнизона,

командира на съединението или командира на отделната войскова част. За
посрещане и изпращане на чуждестранни представители почетен караул се
назначава всеки път по специално указание на командващия армията.

В състава на почетния караул се назначава подразделение от взвод до рота

(или съответно подразделение от друг род войска в пеши строй) и военен
оркестър. Почетен караул може да се назначава и само от офицери или
сержанти.

Формата на облеклото и въоръжението на личния състав на почетния

караул, както и задълженията на часовите за всеки отделен случай се
определят от началника на гарнизона (командира на съединението,
войсковата част). Боеприпаси не се раздават.

Когато е необходимо да се поставят часови от състава на почетния караул,

поставят се двама часови.

Почетните караули се подчиняват на началника на гарнизона и на военния

комендант на гарнизона (командира на съединението, на войсковата част).

За началници на почетните караули се назначават офицери.

За посрещане на държавни глави и в случаите при полагане на венци от

държавни глави, правителствени и военни делегации почетният караул се
построява с Бойното знаме в разгънат двуредичен строй. Знаменосецът и
асистентите застават на две крачки от десния фланг на караула, оркестърът -
отдясно на знамето на три крачки, първата му редица - на линията на
втората редица на караула.

При приближаване на посрещаното лице на 40-50 крачки началникът на

почетния караул командва: "Караул, РАВНИС!", "МИРНО!", "За среща от
дясно (от ляво, по фронта) за почест!".

По тези команди почетният караул взема оръжието "за почест". Всички

командири от командир на взвод и нагоре и военнослужещите извън строя
козируват, оркестърът свири "Срещен марш", началникът на почетния
караул козирува и със строева крачка подхожда към лицето, което се
посреща, спира на две-три крачки от него и рапортува, например "Господин
министър-председател на Република България, почетният караул в чест на
Вашето пристигане е построен. Началник на караула майор Бобеков".

Когато началникът на караула се спре, за да рапортува, оркестърът

 прекратява свиренето.

Като завърши рапорта, началникът на караула, без да сваля ръката си, прави
с левия (десния) крак крачка встрани и едновременно се обръща надясно
(наляво). Оркестърът изпълнява Химна.

При посрещане на държавни глави през време на изпълнението на химна на

тяхната страна и Химна се произвежда артилерийски салют от двадесет и
един залпа. От започване изпълнението на "Срещен марш" до завършване на
химните всички военнослужещи, намиращи се на 40-50 крачки от почетния
караул, отдават чест.

След завършване на Химна (химните) от оркестъра началникът на караула

съпровожда посрещнатото лице по фронта на караула, движейки се на една-
две крачки зад него и от външната страна на строя, без да сваля ръката си.

След обхождането и поздравяването на караула началникът на караула

командва "На ремък!" ("При нозе!"), отвежда почетния караул на изходно
положение и го престроява в колона по трима (по четирима); след това
караулът преминава в тържествен марш пред посрещнатото лице.

При изпращане на държавни глави след рапорта на началника на почетния

караул се изпълняват химнът на страната, от която е ръководителят на
делегацията, и Химнът на Република България. Когато водачът на
делегацията започне да се изкачва по стълбата на самолета (или се
доближава до вагона, колата), почетният караул по команда взема "за
почест" и вика "Ура" до влизането на изпращаното лице в превозното
средство, оркестърът изпълнява подходящ марш до излитането на самолета
или тръгването на влака (колата).

При посрещането и изпращането на посочените лица, когато се предвижда

ескорт от изтребители, действията му се уточняват чрез коменданта от
командващия авиацията.

8.5. ПОСРЕЩАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНИ И ПЪЛНОМОЩНИ ПОСЛАНИЦИ

ПРИ ВРЪЧВАНЕ НА АКРЕДИТИВНИ ПИСМА

За посрещане на извънредни и пълномощни посланици при връчване на

акредитивни писма (по заявка на дирекция "Единен държавен протокол"
при Министерството на външните работи) се назначава почетен караул от
представителната рота от три взвода по 24 души всеки взвод, оркестър и
Бойно знаме.

Формата е гвардейска.

Въоръжение - офицерите и асистентите със саби, войниците - с карабини.

Караулът със знамето и оркестъра отиват до мястото за посрещане под строй
с музика. Оркестърът се движи начело, след него на четири крачки -
началникът на караула, след него на две крачки - знамето, зад знамето на три
крачки - командирът на първи взвод и т.н.

За място на построяване е определен площадът пред Президентството.

Караулът се построява в разгънат двуредичен строй с фронт към

Президентството На десния фланг застава знаменосецът с асистентите, на две
крачки вляво от тях - почетният караул. Оркестърът се построява на три
крачки вдясно от знамето, като се равнява с втората редица на караула.

Когато колите и кортежът спрат, началникът на почетния караул командва

"Караул - РАВНИС, МИРНО, за среща отдясно (отляво, по фронта), за
почест!" така, че когато шефът на мисията започне да се движи, началникът
на караула да тръгне за рапорт).

След подаване на командата "За почест!" войниците вземат карабините "за

почест", офицерите и асистентите отпускат сабите, а началникът на караула,
вземайки сабята "за подвис", се отправя със строева крачка за рапорт.
Оркестърът изпълнява "Срещен марш". Като наближи две-три крачки до
шефа на мисията, началникът на караула спира, снема сабята долу и
рапортува "Господин извънреден и пълномощен посланик
на ................................. почетният караул в чест на Вашето пристигане е
построен. Началник на караула капитан Измирлиев".

Когато началникът на почетния караул се спре за рапорт, оркестъра

прекратява свиренето.

При завършване на рапорта началникът на почетния караул, държейки

сабята отпусната, прави с левия крак крачка встрани и едновременно се
обръща надясно. Оркестърът изпълнява химните на страната на посланика и
на Република България. При изпълнение на химните всички военнослужещи,
намиращи се на 40-50 крачки от мястото на почетния караул, козируват.

След изпълнението на химните началникът на караула съпровожда

посланика, движейки се от външната страна с отпусната сабя.

След поздрава "Здравейте войници!" и отговора "Здраве желаем, Господин

посланик!" същият тръгва към входа на Президентството.

Началникът на караула се обръща кръгом и застава с лице към входа на

Президентството дотогава, докато посланикът влезе вътре, взема "за
подвис", след което се обръща, отива на десния фланг и командва "При нозе,
СВОБОДНО, ПОПРАВИ СЕ!".

Когато посланикът излиза от Президентството началникът на почетния

караул командва "Караул - РАВНИС, МИРНО! За среща по фронта за
почест!". Оръжието се взема "за почест", а сабите се отпускат. Посланикът
 идва пред строя и си взема довиждане.

На поздрава "Довиждане, войници" караулът отговаря "Довиждане,

Господин посланик" и веднага започва да вика "Ура". Оркестърът
изпълнява марш. "Ура" се вика дотогава, докато и последната кола напусне
площада.

След това началникът на караула командва "При нозе. Караул, на дясно, на

рамо, в колона по четирима (по трима), ходом - марш!". Движението през
града става със строева крачка и изпълнение на марш от оркестъра.

8.6. ПОСРЕЩАНЕ НА ВОЕННИ ДЕЛЕГАЦИИ

За посрещане на военна делегация с ранг началник на Генерален щаб и

нагоре се назначава почетен караул със заповед на началника на гарнизона
(командира на поделението) от взвод до рота (или съответно подразделите от
друг род войски в пеш и строй) и военен оркестър.

В уточненото време почетният караул се построява с Бойното знаме в

разгънат двуредичен строй.

8.7. ПОЛАГАНЕ НА ВЕНЦИ ПРЕД ПАМЕТНИЦИ И ГРОБОВЕ НА

ЗАГИНАЛИ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА НАШАТА
РОДИНА

Полагането на венци от делегации на военни части пред паметниците и

гробовете на загиналите за свободата и независимостта на нашата родина се
извършва на:

- 3 март - Национален празник на Република България;

- 6 май - Ден на Българската армия;

- 9 май - Ден на победата;

- 2 юни - Ден на загиналите в борбата за свободата и независимостта на

България, както и в други дни по решение на министъра на отбраната и по
заявка на дирекция "Единен държавен протокол" при Министерство на
външните работи.

При полагането на венци от държавни, правителствени и военни делегации

по разпореждане на началника на гарнизона се назначава въоръжен почетен
караул с едно или няколко бойни знамена на войсковите части от гарнизона
и оркестър.
 Формата на облеклото на почетния караул и оркестъра е парадна, а за
военнослужещите, които участват при полагането на венците - строева, вън
от строя.

С построяването на почетния караул пред паметника (гроба) от състава на

почетния караул се поставят двама часови на най-горното стъпало при
паметника с лице по фронта на паметника Часовите стоят в положение
"мирно", като автоматите с дървен приклад са "на ремък" (със сгъваем
приклад "на гърди", карабините - "при нозе") и изпълняват командите на
началника на почетния караул.

Почетният караул се построява 15 мин. преди полагане на венците в две

редици пред паметника (гроба) по фронта или с десния фланг към него (в
зависимост от разположението на паметника или гроба). Бойните знамена се
построяват на десния фланг на почетния караул.

Всички военнослужещи - офицери гвардейци, курсанти, войници, с венеца

(венците) застават с челото си по средата на почетния караул с фронт към
паметника (гроба).

Шпалирът от офицери (сержанти) се построява в две (една) редици срещу

почетния караул.

С приближаването на делегацията (в колона по трима-петима) на 40-50

крачки от почетния караул началникът на караула командва "Караул -
РАВНИС, МИРНО! За посрещане отдясно (отляво), за почест!".

При изпълнението на тези команди почетният караул и военнослужещите от

шпалира съпровождат движението на делегацията с обръщане на глави.
Оркестърът изпълнява "Срещен марш".

По командата "За почест!" часовите също вземат оръжието "за почест".

Старшият на шпалира козирува. Военнослужещите извън строя отдават чест,
докато се изпълнява "Срещен марш".

Когато официалните лица приближават на 10-15 крачки от венеца (венците),

оркестърът прекратява "Срещен марш". Барабанчиците изпълняват
"Тържествени барабани", по който сигнал военнослужещите с венеца
прихващат и повдигат венеца (венците). Със започване на "Покойници"
Бойното знаме (знамена) се свежда напред, започва движението на носещите
венците и официалните лица (последните на 2-3 крачки зад венците). След
полагане на венците военнослужещите, които са ги носили, застават от двете
страни на паметника, обърнати с лице един към друг, и козируват. Когато те
са до четири двойки, козируват всички, когато са пет и повече двойки,
козируват само двамата от първия венец, като застават от двете страни на
венците с лице по фронта на паметника. Официалните лица остават с лице
към паметника.

След едноминутно мълчание оркестърът изпълнява Химна на Република

 България.

Когато официалните лица започнат да си заминават, оркестърът изпълнява

подходящ марш и при отдалечаването им на 40-50 крачки от строя
оркестърът по знак на коменданта прекратява свиренето, а началника на
почетния караул командва "Караул - на ремък (при нозе)!". По тая команда
шпалирът се разпуска.

При полагане на венци от чуждестранни държавни глави и от ръководители

на правителствени делегации, както и от министри на отбраната и
официални военни делегации по разпореждане на началника на гарнизона се
назначава въоръжен почетен караул, едно или няколко бойни знамена на
войсковите части на гарнизона и оркестър. Оркестърът изпълнява
"Покойници" или траурно-тържествени мелодии със съгласието на
ръководителя на делегацията. След едноминутно мълчание оркестърът
изпълнява химна на делегацията, която полага венеца и Химна на Република
България (по един куплет). Военнослужещите извън сторя козируват, докато
се изпълняват химните.

При полагане на венци пред паметниците и гробовете от други чуждестранни

делегации не се назначава почетен караул и оркестър. В този случай по
нареждане на началника на гарнизона или на военния комендант на
гарнизона пред паметника (гроба) се поставят една-две двойки часови и при
необходимост се отделя офицер с двама военнослужещи за пренасяне на
венеца до мястото на полагането му.

При полагане на венци пред паметниците и гробове чуждестранните военни

делегации се съпровождат от представител на Министерството на отбраната
и военния комендант на гарнизона.

След полагането на венците часовите от почетния караул пред паметниците

и гробове се снемат в определеното от коменданта на гарнизона време или
при заминаването на почетния караул те с военнослужещите, носили
венците, се присъединяват към края на колоната.

8.8. ОТКРИВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИ

При откриване на паметник почетният караул се построява в две редици

пред паметника с фронт (или с десния фланг) пред него. Началникът на
караула поставя до паметника двама часови с лице по фронта на паметника.
Часовите стоят в положение "мирно" (с автоматите с дървен приклад в
положение "на ремък", с автоматите със сгъваем приклад "на гърди", с
карабините - "при нозе") и изпълнява командите на началника на почетния
караул.

С приближаването на лицето, упълномощено за откриване на паметника на

40-50 крачки, началникът на почетния караул командва "Караул - РАВНИС,
 МИРНО! За посрещане отдясно (отляво, по фронта), за почест!". Ако
караулът е въоръжен с автомати със сгъваем приклад, командва "Равнение
надясно (наляво, на средата)!". Часовите също изпълняват тези команди.
Всички командири от командир на взвод и нагоре и военнослужещите извън
строя козируват. Оркестърът свири "Срещен марш". Началникът на
почетния караул козирува и със строева крачка подхожда към него, спира се
на две-три крачки и рапортува, например "Господин генерал-майор (или
назовава длъжността на упълномощеното лице), почетния караул в чест на
откриването на паметника на еди-кой си е построен. Началник на караула
капитан Петлешков". Когато началникът на караула се спре, за да
рапортува, оркестъра прекратява свиренето.

Като завърши рапорта, началникът на почетния караул, без да сваля ръката

си, прави с левия (десния) крак крачка встрани и едновременно се обръща
надясно (наляво), пропуска лицето, упълномощено за откриване на
паметника, и го съпровожда на една-две крачки назад и от външната страна
на строя.

Ако лицето, упълномощено за откриване на паметника, е военнослужещ, на

неговото приветствие личният състав на почетния караул отговаря съгласно
Устава за вътрешната служба, а на поздрава на останалите лица - по
специално указание. След поздрава и отговора началникът на почетния
караул остава на място, обърнат към отминаващото лице, докато стигне до
трибуната. След това отива на мястото си в строя и командва "На ремък (при
нозе), свободно!" и с последната команда снема ръката си. Определеното лице
открива тържеството, произнасят се слова в чест на героя. Когато
официалното лице прикани присъстващите да коленичат и да отдадат почит
на героя, началникът на почетния караул командва "ШАПКИ ДОЛУ, на
КОЛЕНЕ!". Оркестърът изпълнява "Покойници". След това началникът на
почетния караул командва "СТАНИ, НАЛОЖИ!".

Преди снемането на калъфа от паметника, при прерязването на лентата,

началникът на караула командва "Караул - РАВНИС, МИРНО". "За героя
(героите) отдал живота си за родината, за почест!". ("Равнение на
СРЕДАТА!"). Часовите също вземат "за почест". Всички командири от
командир на взвод и нагоре и военнослужещи извън строя козируват,
оркестърът изпълнява Химна на Република България.

След изпълнението на химна от оркестъра началникът на караула подава

команда "На ремък!" ("При нозе!"), а след това "СВОБОДНО!".

След завършване на митинга почетният караул по команда на началника на

караула се престроява в колона по трима (четирима) и преминава в
тържествен марш покрай паметника. Часовите от почетния караул се снемат
по специално указание.
 8.9. ОТДАВАНЕ НА ВОЕННИ ПОЧЕСТИ ПРИ ПОГРЕБЕНИЕ

Войските, които се назначават за отдаване на военни почести при погребение

на военнослужещи, представляват почетен ескорт.

Погребението на починалите (загиналите) военнослужещи в мирно време се

извършва на това място, където поискат близките им или където са служили.
В изключителни случаи телата на военнослужещите, загинали мирно време
при изпълнение на военния (гражданския) си дълг или починали от общо
заболяване, се превозват до други места за погребване (повторно погребване)
за сметка на държавата по решение на министъра на отбраната или
началника на ГЩ.

Почетен ескорт се назначава при погребение на военнослужещи, починали

през време на действителната им служба, войници, сержанти и офицери от
запаса, намиращи се на сбор, както и при погребение на граждански лица,
имащи особени заслуги пред държавата.

Освен това почетен ескорт се назначава при погребение на намиращите се в

запаса генерали (адмирали) и старши офицери, уволнени от действителна
военна служба с право да носят военна форма, а също и на намиращи се в
запаса офицери, които имат звание "Герой на Република България", както и
други лица, които имат звание "Герой на Република България".

Организирането на погребения на военнослужещи, починали през време на

действителната им служба, се възлага на преките им началници и на
военните коменданти.

Организирането на погребения на починали генерали (адмирали) и старши

офицери, намиращи се в запаса с право да носят военна форма, които
непосредствено преди смъртта си не са били на служба в граждански
организации, както и на погребения на всички починали офицери от запаса,
които има звание "Герой на Република България", и на други лица, които
имат звание "Герой на Република България", се възлага на началника на
гарнизона (военното управление).

Почетният ескорт се назначава в следния състав:

o При погребение на войници (матроси) и сержанти (старшини) -

отделение, взвод или съответстващото им подразделение;
o При погребение на офицери - взвод, рота или съответстващото
им подразделение;
o При погребение на командири на войскови части и съединения,
на генерали (адмирали), както и на офицери, които имат
звание"Герой на Република България", починали през време на
действителната им военна служба или намиращи се в запаса,
както и на други лица, които имат звание "Герой на Република
България" - по специално указание на началника на гарнизона
 (военното управление).

Почетният ескорт, назначен в състав от взвод и повече, трябва да бъде със

знамето без калъф и с траурна лента.

Освен почетния ескорт за погребението се назначава:

- оркестър;

- почетен караул към ковчега;

- войници или матроси (8-10 души) без оръжие под командата на сержант
(старшина) за спускане на ковчега в гроба.

За превозване на ковчега с тялото на покойника се отделя автомобил или

оръдеен лафет.

За носене на ордените и медалите се назначава по един човек за всяка

възглавничка с орден или с медали, при това на погребението на генерали
(адмирали) и офицери за тази цел се назначават генерали (адмирали) или
офицери, а при погребение на сержанти (старшини) или войници (матроси).

Всеки орден се прикрепва към отделна възглавничка. Медалите може да се

прикрепват по няколко на една възглавничка.

На капака на ковчега се прикрепват шапката и кортикът на починалия.

Почетният ескорт и нарядът за погребение на военнослужещ, починал в

своята войскова част, се назначават от командира на тази част. Времето и
мястото за изнасянето и за погребението на тялото на покойника се
съобщават но военния комендант на гарнизона.

При смърт на военнослужещ извън постоянното му местослужене почетен

ескорт и наряд за погребението му се назначава от началника на гарнизона,
където е починал военнослужещия.

Ако погребението на починалия военнослужещ ще се извърши в друг град

или село, ковчегът с тялото на покойника се съпровожда от почетен ескорт и
оркестър до чертата на града (до гарата, летището, пристанището, пристана).

За съпровождане на ковчега с тялото на покойника през време на пътуването

до мястото на погребението по разпореждане на командира на войсковата
част или на началника на гарнизона (началника на военното управление) се
назначават двама-четирима души.

За времето на пристигането на ковчега с тялото на покойника в пункта,

където ще се извърши погребението, както и в пунктовете за прехвърляне от
един вид транспорт на друг, военният комендант или началникът на
съответния гарнизон (военното управление) трябва да бъде уведомен от
командира на войсковата част (от военния комендант на гарнизона,
 началника на военното управление), където е починал военнослужещият,
най-малко едно денонощие преди пристигането.

За посрещане и съпровождане на ковчега с тялото на покойника до мястото

на погребението се назначава почетен ескорт и наряд за погребението.

За смъртта на военнослужещия командирът на войсковата част (военният

комендант на гарнизона) е длъжен още същия ден да съобщи на най-близките
роднини на починалия.

Военният комендант на гарнизона предварително известява командира на

войсковата част, от която се назначава ескорт и наряд за погребението, за
времето и мястото на пристигането им и за формата на облеклото.

Офицерите и генералите (адмиралите) трябва да бъдат на погребението със

строева форма вън от строя. По указание на военния комендант на гарнизона
близките на покойника и официалните лица носят траурна лента на левия
ръкав.

Времето за поставяне на почетния караул до ковчега с тялото на покойника

се определя от началника на гарнизона (командира на войсковата част).

Караулът поставя две двойки часови. Часовите застават в положение

"мирно" с автомати "на гърди" с (карабини "при нозе"); едната двойка
часови застава от двете страни на ковчега с тялото на покойника, на две
крачки от него, до главата, втората двойка - до краката. Всяка двойка часови
застава с лице към ковчега.

Часовите трябва да имат траурна лента на левия ръкав.

През време на движението на процесията и при спускането на ковчега в гроба

часовите не се сменят.

За отдаване на почести на покойника се поставят почетни часови от

представителите на войсковите части (учреждения, заведения) и
обществените организации. Те застават без оръжие и без шапки, с траурни
ленти между часовите от почетния караул на разстояние през всеки 3-5
минути. След свършване на поклонението капакът на ковчега се поставя и се
заковава.

След пристигането на мястото на изнасяне на ковчега почетният ескорт се

построява в разгънат строй с фронт към изхода, откъдето ще бъде изнесен
ковчегът. Оркестърът се построява на три крачки вдясно от ескорта.

Почетният ескорт и почетният караул не отдават чест през време на

погребението.

При изнасянето на ковчега от сградата отпред на дистанция три-пет крачки

един след друг се движат военнослужещият, военнослужещите с венци, след
 тях на същите дистанции - военнослужещите с ордените и медалите на
покойника в ред съгласно статута за ордените, след това следват
военнослужещите с ковчега, близките на покойника, официалните лица и
почетния караул.

В момента на изнасянето на ковчега с тялото на покойника началникът на

почетния ескорт, без да напуска мястото си в строя, командва "МИРНО, за
по-чест!" (за въоръжените с автомати със сгъваем приклад - "Мирно!") и
козирува. Всички, намиращи се в строя военнослужещи, обръщат глави към
ковчега. Оркестърът изпълнява "Покойници".

Военнослужещите, намиращи се извън строя, при изнасяне на ковчега

застават в положение "мирно" и козируват.

Почетният караул се движи зад близките на покойника и официалните лица,

а след него - оркестърът и почетният ескорт, а след ескорта - останалите
присъстващи.

При движение на процесията пеш оркестърът с прекъсвания изпълнява

траурен марш.

Часовите от почетния караул вървят от двете страни на ковчега с автомати в

положение "на гърди", а с карабини - в положение "на рамо", при
съпровождане на ковчега с автомобил часовите в седнало положение държат
карабините между коленете, а в положение стоешком - "при нозе" или
вървят две крачки встрани от колелата.

По специално указание на началника на гарнизона в отделни случаи от

мястото за изнасяне на ковчега до мястото на погребението от двете страни
на пътя, където ще мине процесията, може да бъдат построени войски в една
или две редици.

След пристигането на мястото на погребението оркестърът прекратява

свиренето. Почетният ескорт и оркестърът се построяват, както позволява
мястото, с фронт към гроба северно или южно от него.

Военнослужещите с венците, ордените и медалите се построяват с фронт на

запад в една или две редици, часовите от почетния караул заемат места до
гроба. Ръководителят на траурния митинг и официалните лица застават с
фронт на изток, близките на покойника - на южната страна на ковчега.

Преди спускането на ковчега в гроба се открива траурния митинг. След

траурните слова ръководителят казва: "Моля гражданите на колене да
почетат паметта на покойника."

Началникът на почетния ескорт командва "Шапки - ДОЛУ, на КОЛЕНЕ!".

Знаменосецът асистентите, оркестърът, часовите и салютиращото
подразделение не коленичат. Оркестърът изпълнява "Покойници".
Назначеното от състава на ескорта подразделение произвежда салют от три
пушечни залпа с халосни патрони, при което, ако в строя е рота, стреля един
взвод, ако строят е взвод или отделение, стреля отделение.

В отделните случаи по специално указание може да се произведе

артилерийски салют.

След изпълнението на салюта началникът на почетния ескорт командва

"СТАНИ! НАЛОЖИ! МИРНО! За почест!" (за въоръжените с автомати със
сгъваеми приклади "СТАНИ! НАЛОЖИ! МИРНО!"

Ако ковчегът не е бил в дома на покойника, след химна ръководителят на

траурния митинг поканва близките да се разделят с него. След това капакът
се поставя и ковчегът се спуска в гроба. Бойното знаме (знамена) се свежда, а
ескортът отдава на покойника почести. Всички, намиращи се в строя
военнослужещи, обръщат глави към ковчега. Оркестърът свири
"Покойници". Военнослужещите, намиращи се извън строя, застават в
положение "Мирно" и козируват.

След заравяне на гроба ръководителят на траурния митинг обявява реда за

полагане на венците. Войските, ако позволява мястото, под звуците на марш
преминават покрай гроба. Часовите се снемат след преминаване на войските.

След завършване на погребението ордените и медалите на починалия се

дават от представителя на войсковата част (военния комендант на гарнизона
или военното управление) в щаба на частта (военното комендантство,
военното управление), с изключение на онези ордени и медали, които
съгласно законодателството остават в семейството на починалия.

При изгаряне на тялото на покойника почетният ескорт се построява до

крематориума с фронт успоредно на посоката за движение на погребалната
процесия. Оркестърът се построява на три крачки вдясно (вляво) от ескорта.

При приближаването на погребалната процесия към крематориума

оркестърът изпълнява траурен марш и съпровожда ковчега с тялото на
покойника в помещението на крематориума.

По време на траурния митинг оркестърът прекратява свиренето.

При спускане на ковчега с тялото на покойника за изгаряне оркестърът

изпълнява траурен марш, назначеното подразделение произвежда салют от
три пушечни залпа с халосни патрони. След салюта оркестърът изпълнява
Химна на Република България.

8.10. ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ТЪРЖЕСТВА В

ГАРНИЗОНИТЕ

Участието на войски в митинги, тържествени зари и илюминации за всеки

 отделен случай става със заповед по гарнизона, съединението и отделната
войскова част.

Военнослужещите от войсковите части, военноучебните заведения и

учреждения може да се привличат за участие в митинги само в границите на
гарнизона и в състава на подразделенията.

В заповедта се указва: целта на митинга (тържествената заря,

илюминацията), състава на войските, привлечени за участие в тях, формата
на облеклото, времето и мястото за сбора на войските, маршрутите за
движение на войсковите части и редът за построяването и преминаването им.
В заповедта също се дава указание за назначаване на наряд в разпореждане
на военния комендант на гарнизона за осигуряване на реда през време на
провеждането им.

За участие в митинги войските се извеждат без оръжие.

Тържествена заря съвместно с граждански организации се провежда при

честване на:

- 3 март - Национален празник на Република България;

- Деня на Априлското въстание (в районите и на дати, където се чества);

- 6 май - Ден на Българската армия;

- 2 юни - Ден на загиналите в борбата за свободата и независимостта на

България;

- Празниците на частите;

- Други празници в района на войсковата част.

Поделенията се извеждат от казармите с Бойното знаме, водени от оркестър,

преминават с маршови песни и строева крачка по оживените улици и заемат
определените им места 20 мин. преди началото на зарята.

До същото време заемат определените им места групите от запасни офицери и

ветерани от войните.

След построяване на частите (като тези въоръжени с карабини поставят

карабините в положение "при нозе", а тези с автомати с дървен приклад и
тези със сгъваеми приклади поставят автоматите в положение "на гърди") до
започване на зарята оркестърът изпълнява бойни маршове, тематично
свързани с характера на празника - "Един завет", "Лозенградски герои",
"Сливенци при Драва", "Танкисти", "Септемврийци" и др.

За посрещане на командващия зарята старшият от командирите на роти

командва "Роти (батареи) и отряди, РАВНИС, МИРНО, равнение надясно
 (наляво, на средата)!" След командата командващият зарята подава
командата "СВОБОДНО!" При посрещане на командващия зарята
оркестърът не свири.

При посрещане на приемащия зарята командващият зарята командва "Роти

(батареи) и отряди, РАВНИС, МИРНО,за среща отдясно (отляво, по фронта)
за по-чест!". Всички командири от командир на взвод и нагоре козируват.
Сборният оркестър свири "Срещен марш".

Командващият зарята козирува, подхожда към приемащия зарята и

рапортува, например "Господин генерал-лейтенант, ротите (батареите) и
отрядите от Софийския гарнизон за участие в тържествената заря по случай
2 юни - Деня на загиналите в борбата за свободата и независимостта на
България - са построени. Командващ зарята полковник Шишманов".

Когато командващият зарята се спре, за да рапортува, оркестърът

прекратява свиренето. Военнослужещите извън строя козируват по време на
рапорта.

Приемащият зарята обхожда ротите (батареите) и отрядите и ги поздравява,

например "Здравейте, господа офицери (курсанти, войници, матроси)!"
Отговорът е например "Здраве желаем, господин генерал-лейтенант".
"Поздравявам ви с 2 юни - Деня на загиналите в борбата за свободата и
независимостта на България". Отговорът е "Ура" (продължително, на
вълни).

При връщането на приемащия зарята след обхождане на ротите и отрядите

към трибуната ротите и отрядите възобновяват викането на "Ура"
(продължително, на вълни). Оркестърът изпълнява "Слава на родината".

След като приемащият зарята заеме мястото си на трибуната, командващият

зарята командва "На ремък (При нозе)!".

Ако не се предвижда произнасянето на реч, по сигнал на командващия зарята

се изстрелва една червена ракета. След ракетата осветлението в района на
зарята се загасява, запалват се факли от три страни на площада и жертвен
огън (ако има такъв), които горят до завършване на зарята.

Командващият зарята командва "Оркестър, ПОВЕСТКА!", фанфаристите

изпълняват "повестка".

Командващият зарята командва "Проверка, ПОЧНИ!". По тази команда се

извършва следното: Командирите на роти (батареи) и отряди излизат на
седем крачки пред строя, обръщат се кръгом и застават с лице към
подразделенията си. Диктори (командирите на роти последователно от
десния фланг към левия) извикват имената на геройски загиналите в бой за
свободата и независимостта на родината. Диктори (командири на взводове
или подготвени за целта войници от строя) докладват с висок и тържествен
глас, например "Ръководител на ..., загинал геройски в неравен бой с
 османския поробител край София през 1877 г.".

При извикване имената на загиналите борци и при отговорите за техните

дела оркестърът изпълнява "Покойници". Извикването на имената трае 5-7
минути.

След извикването, което завършва с "... и хиляди знайни и незнайни герои",

командирите се обръщат кръгом, а командващият зарята командва
"Командирите на роти (батареи) и отряди на рапорт, ходом МАРШ!".
Командирите под звуците на барабанен марш със строева крачка подхождат
и застават на две-три крачки пред командващия зарята в една редица с
интервал една крачка, деснофланговият - пред командващия зарята.

По командата "Рапорт ПОЧНИ!" командирите започват по един от десния

фланг да рапортуват, например "Господин полковник в първа офицерска
рота вечерната проверка е проведена, всички хора са налице, с изключение
на ... четници от гр. София, загинали в борбата за освобождаване на
България. Командир на рота майор Кунчев". Следващият командир
докладва примерно за броя на загиналите опълченци от гр. София, третият
командир - за броя на загиналите през Отечествената война и т.н.

След рапорта на всеки командир всички едновременно правят крачка

вдясно.

Като приеме рапорта на командирите, командващият зарята се обръща

кръгом и със строева крачка подхожда към приемащия зарята, спира се на
две крачки пред него и му рапортува, например "Господин генерал-майор, в
ротите (батареите) и отрядите вечерната проверка е проведена, всички хора
са налице, с изключение на... души от гр. София (от софийския край)
геройски загинали в борбата за свободата и независимостта на България.
Командващ зарята полковник Ботев".

След рапорта командващият зарята се обръща кръгом и със строева крачка

се връща на мястото си и командва "Командирите на роти (батареи) и отряди
по местата си, ходом МАРШ!". Командирите се обръщат кръгом, на първата
крачка с ляв крак снемат ръцете и под звучите на барабанен марш застават
на десните флангове на ротите (батареите) и отрядите.

Командващият зарята отправя призивите и командите "За загиналите в

борбата за свободата и независимостта на България шапки ДОЛУ, на
КОЛЕНЕ!" (по тази команда намиращите се в строя свалят шапки и
едновременно изнасят десния крак назад, коленичат на дясното коляно, на
линията на левия крак, а шапките държат с лявата ръка за козирката,
обърната с кокардата напред, върху коляното на левия крак). "Моля
гражданите на колене да почетат паметта на загиналите". Оркестърът
изпълнява "Колславен". В това време се полагат венци, ако това е
предвидено.

Следват командите, например "СТАНИ, НАЛОЖИ!", "Роти (батареи) и

отряди РАВНИС, МИРНО, за загиналите герои за почест, оркестър. ЗАРЯ!".
След изпълнението на "ЗАРЯ" следва командата "На ремък (при нозе)!".
Барабанчиците и сигналистите изпълняват тържествен сигнал.

Командващият зарята изрича две-три от следните призивни слова:

"За славните победи на Българската армия - УРА!" Оркестърът изпълнява

първите четири такта след сигналите на "Велик е нашия войник".

"За свободата и славата на нашата родина - Република България, за по-

ЧЕСТ!" Оркестърът изпълнява Химна на Република България.
Военнослужещите извън строя козируват.

След химна по командата "На ремък (при нозе)!" оркестърът изпълнява

"Ботев марш" или друг, назначените команди започват илюминации в
продължение до три минути, ротите (батареите) и отрядите викат "Ура",
докато траят илюминациите. След илюминациите се подава тръбен сигнал
"отбой" и команда "СВОБОДНО". Ако следва полагане на венци на други
места, отвеждат се отделни роти (батареи) и отряди по възможност с
оркестър. Ако не се полагат венци, командващият зарята командва "Ротите
(батареите) да се водят в казармите!" Под звуците на оркестъра и със строеви
песни и строева крачка по главните улици ротите (батареите) се отвеждат в
казармите.

Илюминации по традиция се провеждат в столицата и други гарнизони в

страната, определени за всеки конкретен случай със заповед на Министъра
на отбраната и началника на Генералния щаб.

Тържествен развод на караулите се прави в дните, когато се провеждат

тържествени зари, илюминации и при честването на:

- 19 февруари - обесването на Васил Левски;

- 19 март - победата при Драва;

- Илинденското и Преображенското въстание (в районните и на дати, където

се чества);

- 31 октомври - победата при Люлебургаз - Бунархисар.

- По решение на началниците на гарнизони.

На мястото на развода караулите подхождат от различни места.

Предварително се провежда репетиция с участващите в тържествения развод.

Формата за дежурния по караулите и неговия помощник е строева за строя.

За войнишките караули, формата е полева.

 Формата за курсантските караули е празнична с оръжие, а за гвардейския
караул - гвардейска.

Артилерийски салют в софийския гарнизон се произвежда на:

- 31 декември срещу 1 януари - 21 артилерийски залпа в чест на Нова година -

след приветствието на президента на Република България, при изпълнение
на Химна на Република България;

- в другите гарнизони, както и при други случаи артилерийски салют се

произвежда по заповед на Министъра на отбраната.

Връчване на знамена от чуждестранни армии на Българската армия

Правителствени и военни делегации или упълномощени лица от други

страни може да връчват знамена от съответните армии на Българската
армия или на отделна войскова част като символ на бойното сътрудничество
между тях.

Управление "Международно сътрудничество" в Министерство на отбраната

по указание на Министъра на отбраната (началника на Генералния щаб),
подпомогнато конкретно от началника (коменданта) на гарнизона,
организира връчването на знамето.

Връчването на знаме на чуждестранна армия, символ на бойното

сътрудничество между двете армии, може да стане във войсковата част или
вън от нея (в тържествена зала, салон и др.).

Връчването на знамето се извършва в ред, определен от Устава за

вътрешната служба в Българската армия.

При връчване на знаме вън от войсковата част по указание на Министъра на

отбраната (началника на ГЩ) се назначава знаменосец, асистенти, знаменен
взвод и оркестър.

Ако министърът на отбраната на Република България е възпрепятстван да

приеме лично знамето, по негово указание се определя началник (командир),
на когото да бъде връчено знамето.

Представителите на други страни може да връчат освен знамето, символ на

бойното сътрудничество между двете армии, и друго знаме на определената
част.

На тържеството при връчване на знаме се поканват да присъстват генерали и

офицери от Министерство на отбраната, от армията, съединението и
гарнизона, военните аташета от други стани, сътрудници от съответното
посолство на страната, която връчва знамето, представители на
Министерството на външните работи, на местните обществени и
 административни органи, журналисти и фоторепортери.

Всички поканени за тържеството заемат местата си на специално подготвена

трибуна (подиум).

Ако официалните лица пристигнат по-рано, те се приемат в щаба на частта,

където изчакват определения час за връчване на знамето.

Ако на тържеството присъстват министърът на отбраната на друга страна и

министърът на Република България, частта отдава почести на
чуждестранния министър. Ако на тържеството не присъства чуждестранният
министър на отбраната, а присъства нашия министър, военните почести се
отдават на него независимо от ранга на останалите чуждестранни гости.

Когато на тържеството не присъстват министрите на отбраната и знамето ще

се връчва от посланика или военния аташе на съответната страна, почести се
отдават на тях.

8.11. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОСВЕЩАВАНЕ НА ВОЙНСКО

ЗНАМЕ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ВИСШИЯ КЛИР НА БЪЛГАРСКАТА
ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Всесилний и праведний, Боже наш, Отче на Господа Бога и Спасителя наш,

Иисуса Христа, Който си едничък Творец на целия свят, благословение на
всички твари, крепост и сила на победителите. Погледни с Твоето милостиво
око на нас, смирените и недостойни Твои раби, обърни внимание на
молението ни, и с небесно благословение поети това знаме, съоръжено за
военни подвизи, благослови го и освети, за да служи на Твоето вярно
войнство като поражение и истинска победа над противните народи, и
запазено под Твоята охрана да обърне в бягство пред нашите полкове всички
съпротивни сили, и винаги да се оказва ужасно страшилище за враговете на
християнския род. Подкрепено с молитвите на Твоите светии, да бъде на
Твоето победоносно войнство, което се надва само на Тебе, смелост, сила и
победителна надежда. Окрилявано от Твоите ангели, да прояви в сърцата на
Твоите верни ратници радост и сила, бодрост и мъжество против
нападателните съпротивници. Защото Ти си Цар на мира и Бог, Който
съкрушаваш войните и даваш сила на ония, които се надяват на Тебе, и
затова на Тебе слава възнасяме, заедно с единородния Твой Син, и с
пресветия, и благия, и животворящия Твой Дух, сега и винаги, и во веки
веков. Амин.

След това свещеникът поръсва знамето със светата вода и казва гласно:

Благославя се и освещава това войнско знаме с поръсването на тази свещена

вода, за да бъде крепост и утвърждение на Христолюбивото войнство и
победа над всички врагове в името на Отца, и Сина, и светия Дух. Амин.
Така осветеното знаме се предава от свещеника на знаменосеца със следните
благословения и пожелания:

Приеми това знаме, осветено с небесно благословение. Нека то да бъде

страшно и ужасно за враговете на християнския род, а на тебе да ти даде
Господ благодат, та в чест и слава на пресветото му име, да минеш с него
мъжествено и невредим през вражеските пълчища, в името на Отца, и Сина,
и Светия дух. Амин.

Ако има строени войници, свещеникът се обръща и към тях, благославя ги и

казва:

Да бъде благословението Господне над всички вас. Бъдете мъжествени и

крепки на сърце, надявайте се на Господа, защото Той ще победи нашите
врагове. Амин.

8.12. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОСВЕЩАВАНЕ НА

ДРУЖЕСТВЕНО ЗНАМЕ ОТ СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ НА
БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Господе Боже на силите, Отче на Господа Бога и Спасителя наш, Иисуса

Христа, Който си едничък Творец на целия свят, благословение на всички
твари, крепост и сила на победителите, Който постави човека като венец над
Твоите творения. Направи го владетел на земята. Благослови труда му да я
обработва и по разни насоки и знания да придобива своето препитание.
Всесилний и праведний Боже, погледни с Твоето милостиво око на нас,
Твоите смирени и недостойни раби, приеми нашата молитва и с небесно
благословение посети това знаме, съоръжено за образ, щит и закрила на
благодетелното дружество (наименованието), благослови го и го освети с
Твоята благодат, за да бъде радост и веселие на ония, които ще се подслонят
под неговите разперени крила, както беше голяма радостта на верните,
когато блажена Елена намери честния кръст. Дай на Твоите раби, които ще
се сплотяват около него, в Твое име, да пребъдват в мир и единомислие, в
провеждане на всички християнски добродетели и начинания. Нека този
трикольорен шар, като пътеводна звезда, ги води и наставлява в пътя на
истината, правдата и любовта и в изпълнението на гражданския си дълг да
преуспяват от сила в сила към добри и полезни дела за благото на ближния,
Отечеството, Църквата и народа. Изпрати им от висотата на Твоето величие
ангел мирен, ангел наставник и пазител, който да ги запазва от глад,
погубване, от земетресение и наводнение, от огън и меч, от нападение на
другородци, от вътрешни взаимни войни, от видими и невидими врагове, от
заразителни болести, от ненадейна смърт и от всяко зло. Защото Ти си Цар на
мира и Подател на всички добрини, и затова на Тебе възнасяме, заедно с
единородния Твой Син, и с пресветия, и благия, и животворящия Твой Дух,
сега и винаги, и во веки веков. Амин.
9. ВИЕНСКА КОНВЕНЦИЯ
за дипломатическите отношения в сила от 24 април 1964 г., а от 15 февруари
1968 г. и за България

Държавите - страни по настоящата Конвенция,

Отбелязвайки, че народите на всички страни от древни времена насам

признават статуса на дипломатическите агенти, вземайки под внимание
целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации
относно суверенното равенство на държавите, поддържането на
международния мир и сигурност и развитието на приятелските отношения
между народите, убедени, че сключването на международна конвенция за
дипломатическите отношения, привилегии и имунитети ще допринесе за
развиването на приятелски отношения между държавите, независимо от
различията в техния държавен и обществен строй, съзнавайки, че тези
привилегии и имунитети се предоставят не за изгоди на отделни лица, а за
осигуряване на ефективното осъществяване на функциите на
дипломатическите представителства като органи, представляващи
държавите, потвърждавайки, че нормите на международното обичайно право
ще продължават да регулират въпросите, които не са изрично
регламентирани от разпоредбите на настоящата Конвенция, се съгласиха за
следното:

Член 1.

Употребените по-долу в настоящата Конвенция термини имат следното

значение:

a) "шеф на представителството" е лицето, на което изпращащата държава е

възложила задължението да действува в това качество:

b) "сътрудници на представителството" са шефът на представителството и

членовете на персонала на представителството:

c) "членове на персонала на представителството" са членовете на

дипломатическия персонал, на административно-техническия персонал и на
обслужващия персонал на представителството:

d) "членовете на дипломатическия персонал" са членовете на персонала на

представителството, които имат дипломатически ранг:

е) "дипломатически агент"е шефът на представителството или член от

дипломатическия персонал на представителството:

f) "членовете на административно-техническия персонал" са членовете от

персонала на представителството, осъществяващи административното и
техническото обслужване на представителството:

g) "членовете на обслужващия персонал" са членовете от персонала на

 представителството, заети в домакинското обслужване на
представителството:

h) "частен домашен работник" е лицето, заето от домакинското обслужване

на представителството, без да бъде служител на изпращащата държава:

i) "помещения на представителството" са сгради или части от сгради, които

се използуват за целите на представителството, включително резиденцията
на шефа на представителството, независимо от това чия собственост са те,
заедно със земния участък, прилежащ към дадената сграда или част от
сграда.

Член 2.

Установяването на дипломатически отношения между държавите и

учредяването на постоянни дипломатически представителства става по
взаимно съгласие.

Член 3.

1. Функциите на дипломатическото представителство се състоят по

специално в следното:

а) в представляване на изпращащата държава в приемащата държава:

b) в защищаване в приемащата държава на интересите на изпращащата

държава и на нейните граждани в границите, допускани от международното
право:

c) във водене на преговори с правителството на приемащата държава:

d) в изясняване с всички законни средства на условията и развитието на

събитията в приемащата държава и съобщаването за тях на правителството
на изпращащата държава:

e) в насърчаване на приятелските отношения между изпращащата държава и

приемащата държава и в развиване на техните взаимоотношения в областта
на икономиката, културата и науката.

2. Никоя разпоредба на настоящата Конвенция не трябва да се тълкува като

възпрепятствуваща изпълнението на консулски функции от
дипломатическото представителство.

Член 4.

1. Изпращащата страна трябва да се убеди, че приемащата държава е дала

агреман за онова лице, което тя възнамерява да акредитира като шеф на
представителството в тази държава.
2. Приемащата държава не е длъжна да съобщава на изпращащата държава
мотивите за отказване на агреман.

Член 5.

1. Изпращащата държава може, след като по надлежен начин уведоми

съответните приемащи държави, да акредитира шеф на представителство
или да назначи някой член на дипломатическия персонал,според
обстоятелствата, в няколко държави, ако не се направят изрични възражения
от страна на която и да е от приемащите държави.

2. Ако изпращащата държава акредитира шеф на представителството в една

или няколко други държави, тя може да учреди дипломатическо
представителство, възглавявано от временен управляващ във всяка от
държавите, където шефът на представителството няма постоянното си
местопребиваване.

3. Шефът на представителството или кой да е член от дипломатическия

персонал на представителството може да действа като представител на
изпращащата държава при всяка международна организация.

Член 6.

Две или няколко държави могат да акредитират едно и също лице като шеф
на представителство и в друга държава, ако приемащата държава не
възразява срещу това.

Член 7.

Изпращащата държава може свободно да назначава членовете на персонала

на представителството-с изключение на случаите, предвидени в членове 5,8,9
и 11. Що се отнася до военните, военно-морските или военно-въздушните
аташета, приемащата държава може да поиска техните имена предварително
да й се съобщават, за да получат нейното одобрение.

Член 8.

1. Членовете на дипломатическия персонал на представителството по

принцип трябва да бъдат граждани на изпращащата държава.

2. Членовете на дипломатическия персонал на представителството не могат

да бъдат назначавани измежду гражданите на приемащата държава, освен
със съгласието на тази държава, като това съгласие може да бъде във всяко
време оттеглено.

3. Приемащата държава може да си запази същото право по отношение на

граждани на трета държава, които не са същевременно граждани на
изпращащата страна.
 Член 9.

1. Приемащата държава може във всяко време, без да е длъжна да мотивира

своето решение, да уведоми изпращащата държава, че шефът на
представителството или кой да е от членовете на дипломатическия персонал
на представителството е рersona non grata или е неприемлив. В такъв случай
изпращащата държава трябва съответно да отзове въпросното лице или да
прекрати неговите функции в представителството. Едно лице може да бъде
обявено за рersona non grata или за неприемливо още преди пристигането му
в територията на приемащата държава.

2. Ако изпращащата държава откаже да изпълни или не изпълни в разумен

срок своите задължения, предвидени в точка 1 на този член, приемащата
държава може да откаже да признава въпросното лице като сътрудник на
представителството.

Член 10.

1. Министерството на външните работи на приемащата държава или друго

министерство, по отношение на което има споразумение, се уведомява:

а) за назначаването на сътрудници на представителството, за тяхното

пристигане и за окончателното им заминаване или за прекратяването на
техните функции в представителството:

b) за пристигането и окончателното заминаване на лице принадлежащо към

семейството на сътрудник на представителството и в съответните случаи за
това, че едно или друго лице става или престава да бъде член от семейството
на сътрудник на представителството:

c) за пристигането и окончателното заминаване на частни домашни

работници на служба в лица,упоменати в буква "а" на настоящия член, и в
съответните случаи за напускане на службата им при такива лица:

d) за назначаването и уволняването на лица, живеещи в приемащата

държава,като сътрудници на представителството или като домашни
работници имащи право на привилегии и имунитети.

2. Уведомяването за пристигането и окончателното заминаване по

възможност трябва да се прави предварително.

Член 11.

1. При липса на конкретно споразумение за числеността на персонала на

представителството приемащата държава може да поиска числеността на
персонала на представителството да се поддържа в рамки,които тя смята за
разумни и нормални, с оглед, на обстоятелствата и условията,съществуващи
в приемащата държава и на нуждите на въпросното представителство.
2. Държавата на пребиваването може също така, на същите основания и без
дискриминация, да откаже да приеме длъжностни лица от някоя определена
категория.

Член 12.

Без предварително изразено изрично съгласие на приемащата държава

изпращащата държава не може да създава служби, съставляващи част от
дипломатическото представителство в други населени пунктове, освен в тези,
където е установено самото представителство.

Член 13.

1. Смята се, че шефът на представителството е встъпил в изпълнение на

своите функции в приемащата държава от момента на връчването на
акредитивните си писма или от момента на съобщаването за своето
пристигане и представянето на заверени преписи от акредитивните писма в
Министерството на външните работи на приемащата държава или в друго
министерство, по отношение на което има споразумение в зависимост от
практиката, съществуваща в тази държава, която се прилага по един и същ
начин.

2. Редът, по който става връчването на акредитивните писма или

представянето на техните заверени преписи, се определя съобразно датата и
часа на пристигането на шефа на представителството.

Член 14.

1. Шефовете на представителствата се разпределят на три класа:

- клас на посланиците и нунциите,акредитирани към държавни глави и други

шефове на представителства с равностоен ранг.

- клас на пратениците на пълномощните, на пълномощните министри и

интер-нунциите, акредитирани към държавни глави.

- клас на управляващи представителствата, акредитирани към министри на

външните работи.

2. Освен по отношение на старшинството и етикета, не се прави никакво

различие между шефовете на представителствата поради това, че те
принадлежат към един или друг клас.

Член 15.

Класът, към който трябва да принадлежат шефовете на представителствата,

се определят по споразумение между държавите.
 Член 16.

1. Старшинството на шефовете на представителствата от съответен клас

се определя от датата и часа на встъпването им в изпълнение на
функциите им съгласно член 13.
2. Измененията в акредитивните писма на шефа на представителството,
които не са свързани с промяна в класа, не се отразяват върху
неговото старшинство.
3. Този член не засяга практиката, която е възприета или ще бъде
възприета в приемащата държава, относно старшинството на
представителя на Ватикана.

Член 17.

Старшинството на членовете на дипломатическия персонал на

представителството се съобщава от шефа на представителството на
Министерството на външните работи или на друго министерство, по
отношение на което има споразумение.

Член 18.

Редът, спазен във всяка държава при приемането на шефовете на

представителствата, трябва да бъде еднообразен по отношение на всеки клас.

Член 19.

1. Ако постът шеф на представителството е вакантен или ако шефът на

представителството не може да изпълнява своите функции, един временно
управляващ действува като шеф на мисия. Името на временно
управляващия се съобщава на Министерството на външните работи на
приемащата държава или на друго министерство, както е споразумението,
или от шефа на представителството или ако той не е в състояние да стори
това, от Министерството на външните работи на изпращащата страна.

2. В случай, че в приемащата държава не се намира нито един член на

дипломатическия персонал на представителството, изпращащата държава
може, със съгласието на приемащата държава, да назначи член на
административно-техническия персонал да води текущите административни
работи на представителството.

Член 20.

Представителството и неговият шеф имат правото да поставят знамето и

герба на изпращащата държава върху помещенията на представителството,
включително и върху резиденцията на шефа на представителството и върху
неговите превозни средства.

Член 21.
 1. Приемащата държава трябва или да улесни придобиването на нейна
територия, съгласно нейното законодателство, от изпращащата държава на
необходимите за представителството помещения, или да оказва помощ на
изпращащата държава да получи помещения по друг начин.

2. Тя е длъжна също тъй, в случай на необходимост, да оказва помощ на

представителствата да получат подходящи помещения за своите сътрудници.

Член 22.

1. Помещенията на представителството са неприкосновени властите на

приемащата държава не могат да влизат в тези помещения без съгласието на
шефа на представителството.

2. Приемащата държава има специалното задължение да взема всички

подходящи мерки за защита на помещенията на представителството от
всякакво нахлуване или нанасяне на повреда и за предотвратяване на
всякакво нарушение на спокойствието на представителството или
накърняване на неговото достойнство.

3. Помещенията на представителството, мебелировката и другото имущество,

което се намира в тях, както и превозните средства на представителството се
ползват с имунитет по отношение на претърсване, реквизиция, запор и
изпълнителни действия.

Член 23.

1. Изпращащата държава и шефът на представителството се освобождават от

всички държавни, областни и общински данъци и такси по отношение на
помещенията на представителството-собствени или наети, с изключение на
такива данъци и такси, които представляват заплащане за конкретни видове
обслужвания.

2. Фискалните освобождавания, за които става дума в този член, не засягат

онези данъци и такси, с които съгласно законите на приемащата държава се
облагат лицата, намиращи се в договорни отношения с изпращащата
държава или с шефа на представителството.

Член 24.

Архивите и документите на представителството са неприкосновени във всяко

време и независимо от тяхното местонахождение.

Член 25.

Приемащата държава е длъжна да предостави всички улеснения за

изпълняване на функциите на представителството.
 Член 26.

Доколкото това не противоречи на законите и разпоредбите за зоните

влизането, в които е забранено или се регулира по съображения на държавна
сигурност, приемащата държава трябва да осигури на всички сътрудници на
представителството свобода на движения на нейната територия.

Член 27.

1. Приемащата държава трябва да разрешава и да покровителства свободни

сношения на представителството за всякакви официални цели. При
сношението с правителството и с другите представителства и консулства на
изпращащата държава където и да се намират те, представителството може
да използува всички подходящи средства, включително дипломатически
куриери и кодирани или шифровани телеграми. Представителството обаче
може да монтира и да използва радиопредавател само със съгласието на
приемащата държава.

2. Официалната кореспонденция на представителството е неприкосновена.

Под официална кореспонденция се разбира цялата кореспонденция,
отнасяща се до представителството и неговите функции.

3. Дипломатическата поща не подлежи нито на отваряне, нито на задържане.

4. Всички пакети от които се състои дипломатическата поща, трябва да носят

видими външни знаци, сочещи за техния характер, и могат да съдържат само
дипломатически документи и предмети,предназначени за официално
ползване.

5. Дипломатическият куриер, който трябва да бъде снабден с официален

документ, посочващ неговия статут и броя на пакетите, съставляващи
дипломатическата поща, при изпълнение на своите функции се ползува от
защитата на приемащата държава. Той се ползува с лична неприкосновеност
и не може да бъде арестуван или задържан под каквато и да било форма.

6. Изпращащата държава или представителство могат да назначават

дипломатически куриери ad hoc. В такива случаи разпоредбите на точка 5 от
настоящия член ще бъдат също прилагани, при резервата, че посочените в
него имунитети се прекратяват от момента, когато такъв куриер предаде по
предназначение поверената му дипломатическа поща.

7. Дипломатическата поща може да бъде поверена на командира на

граждански самолет, който пътува за летище, приземяването, в което е
позволено. Командирът трябва да бъде снабден с официален документ, в
който да бъде посочен броят на пакетите, от които се състои пощата, обаче
той не се смята за дипломатически куриер. Представителството може да
изпрати един от своите сътрудници да приеме дипломатическата поща
непосредствено от безпрепятствено от командира на самолета.
 Член 28.

Възнагражденията и таксите, вземани от представителството при изпълнение

на официалните му задължения, се освобождават от всички данъци и такси.

Член 29.

Личността на дипломатическия агент е неприкосновена. Той не може да бъде

арестуван или задържан под каквато и да е форма. Приемащата държава е
длъжна да се отнася към него с дължимото уважение и да взема всички
надлежни мерки за предотвратяване на каквито и да било посегателства
върху неговата личност, свобода или достойнство.

Член 30.

1. Личната резиденция на дипломатическия агент се ползува със същата

неприкосновеност и защита, както и помещенията на представителството.

2. Неговите книжа, кореспонденция, с изключенията, предвидени в точка 3

на член 31, и неговото имущество също тъй се ползват с неприкосновеност.

Член 31.

1. Дипломатическият агент се ползува с имунитет по отношение на

наказателната юрисдикция на приемащата държава. Той се ползува и с
имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция,
освен в случаите на:

- вещни искове, отнасящи се до частно недвижимо имущество, намиращо се

на територията на приемащата държава, освен ако той го притежава от
името на изпращащата държава за целите на представителството.

- искове, отнасящи се до наследяване, при които дипломатическият агент

действува като изпълнителна завещание или управител на наследствено
имущество, като наследник или посредник, в качеството си на частно лице, а
не от името на изпращащата държава.

- искове, отнасящи се до всякаква професионална или търговска дейност,

извършвана от дипломатическия агент в приемащата държава вън от
рамките на неговите официални функции.

2. Дипломатическият агент не е длъжен да дава показания като свидетел.

3. Спрямо дипломатическия агент не могат да бъдат предприемани никакви

изпълнителни мерки, с изключение на случаите, спадащи към горе
посочените на точка едно на настоящия член, и само при условие че
съответните мерки могат да бъдат вземани, без да се нарушава
неприкосновеността на неговата личност или неговата резиденция.
4. Имунитетът на дипломатическия агент по отношение на юрисдикцията на
държавата на пребиваването не го освобождава от юрисдикцията на
изпращащата държава.

Член 32.

1. Изпращащата държава може да се откаже от имунитета по отношение на

юрисдикцията на дипломатическите агенти и лицата, ползващи се с
имунитет съгласно член 37.

2. Отказът трябва винаги да бъде изричен.

3. Завеждането на дело от дипломатическия агент или от лице, ползващо се с

имунитет по отношение на юрисдикцията съгласно член 37, го лишава от
правото да се позовава на имунитет по отношение на юрисдикцията при
предявяване на насрещни искове, непосредствено свързани с основния иск.

4. Отказването от имунитет от юрисдикцията при гражданско или

административно дело не означава отказ от имунитета по отношение на
изпълнение на решението, за което се изисква специално отказване.

Член 33.

1. При условие, че се спазват разпоредбите на точка 3 на настоящия член,

наредбите за социално осигуряване, действащи в приемащата държава, не се
прилагат към дипломатическия агент по отношение на услугите, оказвани на
изпращащата държава.

2. Изключението, предвидено в точка 1 на настоящия член, се прилага също

спрямо частните домашни работници, които се намират изключително на
служба при дипломатическия агент, при условие:

- че те не са граждани на приемащата държава или не живеят постоянно в

нея.

- че спрямо тях се прилагат постановленията за социално осигуряване,

действащи в изпращащата държава или в трета държава.

3. Дипломатически агент, който наема на работа лица, за които не се отнася

изключението, предвидено в точка 2 на настоящия член, трябва да изпълнява
задълженията, налагани на работодателите от наредбите за социално
осигуряване, действащи в приемащата държава.

4. Изключението, предвидено в точки 1 и 2 на настоящия член, не пречи за

доброволно участие в системата на социалното осигуряване в приемащата
държава, при условие че такова участие се допуска от тази държава.

5. Разпоредбите на настоящия член не засягат двустранните или

многостранните спогодби за социално осигуряване, сключени по-рано и не
 пречат за сключване на такива спогодби за в бъдеще.

Член 34.

Дипломатическият агент се освобождава от всички данъци и такси, лични и

имуществени, държавни, областни и общински, с изключение на:

a) косвените данъци, които обикновено се включват в цената на стоките или

на услугите.

b) такси и данъци върху частни недвижими имущества, намиращи се в

територията на приемащата държава, освен ако дипломатическият агент не
ги притежава от името на изпращащата държава за целите на
представителството.

c) данъците върху наследство, събирани от приемащата държава,под

резервата на предписанията на точка 4 на член 39.

d) данъци и такси върху частен доход, чийто източник се намира в

приемащата държава, и данъци върху капиталовложения в търговски
предприятия, намиращи се в приемащата държава.

e) данъци и такси, събирани за конкретен вид услуги.

f) регистрационни,съдебни, ипотечни и гербови такси във връзка с

недвижимо имущество, под резервата на предписанията на член 23.

Член 35.

Приемащата държава е длъжна да освобождава дипломатическите агенти от

всички лични и обществени повинности,независимо от техния характер,
както и от военни повинности като реквизиции, контрибуции и военно
разквартируване.

Член 36.

1. Приемащата държава, в съответствие с приетите от нея закони и

правилници, разрешава да се внасят и освобождават от всички мита, данъци
и свързаните с това такси, с изключение на таксите за склад, превоз и за
други подобни услуги върху:

a) предмети, предназначени за официално ползване от представителството.

b) предмети, предназначени за лично ползване от дипломатическия агент или

членовете на неговото семейство, живеещи заедно с него, включително
предметите, предназначени за неговото обзавеждане.

2. Личният багаж на дипломатическия агент се освобождава от преглед, ако

не съществуват сериозни основания да се предполага, че той съдържа
предмети, върху които не се разпростират изключенията, посочени в точка 1
на настоящия член или предмети, внасянето или изнасянето, на които е
забранено със закон или се регулират от карантинните правила на
приемащата държава. Такъв преглед трябва да се извършва само в
присъствието на дипломатическия агент или на упълномощен от него
представител.

Член 37.

1. Членовете от семейството на дипломатическия агент, живеещи заедно с

него, ако не са граждани на приемащата държава, се ползват от
привилегиите и имунитетите, посочени в членове 29-36.

2. Членовете на административно-техническия персонал на

представителството и членовете на семействата им, живеещи заедно с тях,
ако не са граждани на приемащата държава или не живеят постоянно в нея,
се ползват с привилегиите и имунитетите, посочените в членове 29-35, с това
изключение, че имунитетът от гражданската и административната
юрисдикция на приемащата държава, посочен в точка 1 на член 31, не се
разпростира върху действия, извършени от тях извън изпълнението на
техните задължения. Те се ползват също така от привилегиите, посочени в
точка 1 на член 36, във връзка с предметите, внесени при тяхното
първоначално обзавеждане.

3. Членовете на обслужващия персонал на представителството, които не са

граждани на приемащата държава или не пребивават постоянно в нея, се
ползват с имунитет по отношение на действията, извършвани от тях при
изпълнение на задълженията им, и се освобождават от данъци и такси за
трудовото възнаграждение, получавано от тях за работата им, като се ползват
и от освобождаването, поменато в член 33.

4. Частните домашни работници на сътрудниците на представителството, ако

те не са граждани на приемащата държава или не пребивават постоянно в
нея, се освобождават от данъци и такси върху трудовото възнаграждение,
получавано от тях за тяхната работа. Във всяко друго отношение те могат да
се ползват от привилегии и имунитети само в онази степен, в която това се
допуска от приемащата държава. Обаче приемащата държава трябва да
осъществява своята юрисдикция върху тези лица така, че да не спъва по
неподходящ начин изпълнението на функциите на представителството.

Член 38.

1. Вън от допълнителните привилегии и имунитети, които могат да бъдат

дадени от приемащата държава, дипломатически агент, който е гражданин на
приемащата държава или постоянно пребивава в нея, се ползува с имунитет
само по отношение на юрисдикция и неприкосновеност за официални
действия, извършени от него при изпълнение на неговите функции.

2. Другите членове от персонала на представителството и частните домашни

 работници, които са граждани на приемащата държава или постоянно
пребивават в нея, се ползват от привилегии и имунитети само в онази степен,
в която това се допуска от приемащата държава. Обаче приемащата държава
трябва да осъществява своята юрисдикция върху тези лица така, че да не
спъва по неподходящ начин изпълнението на функциите на
представителството.

Член 39.

1. Всяко лице, което има право на привилегии и имунитети, се ползува от тях

от момента на встъпване на територията на приемащата държава,
пътувайки, за да заеме своя пост или ако той вече се намира на тази
територия, от онзи момент, когато за неговото назначаване се съобщи в
Министерството на външните работи или в друго министерство, по
отношение на което съществува споразумение.

2. Когато функциите на лицето, ползващо се от привилегии и имунитети,

приключат, тези привилегии и имунитети се прекратяват нормално от онзи
момент, когато това лице напусне страната, или след изтичането на разумен
срок, даден, за да направи това, но продължават да съществуват до това
време дори в случай на въоръжен конфликт. Имунитетът обаче, продължава
да съществува по отношение на действия, извършени от такова лице при
изпълнение на неговите функции като сътрудник на представителството.

3. В случай на смърт на сътрудник на представителството членовете на

неговото семейство продължават да се ползват с привилегиите и
имунитетите, на които имат право, до изтичането на разумен срок за
напускане на приемащата държава.

4. В случай на смърт на сътрудник на представителството, който не е бил

гражданин на приемащата държава или не е живял постоянно в нея, или на
член от неговото семейство, живял заедно с него, приемащата държава е
длъжна да разреши изнасянето от страната на движимото имущество на
покойния, с изключение на онова имущество, което е придобито в тази
страна и изнасянето, на което е било забранено по времето на неговата смърт.
Наследствен данък не се взема за движимо имущество, което се намира в
приемащата държава изключително поради пребиваването тук на покойника
като сътрудник на представителството или член на семейството на
сътрудник на представителството.

Член 40.

1. Ако дипломатическият агент преминава през територията на трета

държава, която му е дала виза, в случай, че такава е необходима, или се
намира на тази територия на път да заеме свой пост или да се завърне на тоя
пост или пък в страната си, тази трета държава му предоставя
неприкосновеност и всички други имунитети, необходими за осигуряване на
преминаването или на връщането. Това се отнася също и до всички членове
от неговото семейство, ползващи се от привилегии и имунитети, които
 придружават дипломатическия агент или пътуват отделно, за да се
присъединят към него или да се върнат в страната си.

2. При обстоятелства, подобни на онези, които са посочени в точка 1 на

настоящия член, трети държави не трябва да пречат на преминаването през
тяхната територия на членовете на административно- техническия или
обслужващия персонал на представителството, както и на членовете на
техните семейства.

3. Третите държави са длъжни да осигурят на официалната кореспонденция и

на другите официални съобщения, преминаващи транзитно, включително и
кодираните или шифровани телеграми, същата свобода и защита, каквато се
осигурява от приемащата държава.Те са длъжни да предоставят на
дипломатическите куриери, на които е дадена виза, в случай че такава е
необходима, както и на дипломатическата поща, преминаваща транзитно,
същата неприкосновеност и защита, която е задължена да предоставя
приемащата държава.

4. Задълженията на третите държави, предвидени в точки 1,2 и 3 от

настоящия член, се отнасят също към лицата, поменати в тези точки, и към
официалните съобщения и дипломатическа поща, които попадат на
територията на третата държава вследствие на непреодолима сила.

Член 41.

1. Без да накърняват тези свои привилегии и имунитети, всички лица,

ползващи се от привилегии и имунитети, са длъжни да уважават законите и
правилниците на приемащата държава. Те са длъжни също тъй да не се месят
във вътрешните работи на тази държава.

2. Всички официални работи с приемащата държава, възложени на

представителството от изпращащата държава се уреждат с Министерството
на външните работи на приемащата държава или чрез негово
посредничество, или пък с друго министерство, спрямо което има
споразумение.

3. Помещенията на представителството не трябва да се използуват за цели,

несъвместими с функциите на представителството, така, както те са
предвидени от настоящата Конвенция или от други норми на общото
международно право, или от специалните споразумения, в сила между
изпращащата държава и приемащата държава.

Член 42.

Дипломатическият агент не трябва да се занимава в приемащата държава с

професионална или търговска дейност за лична изгода.

Член 43.
 Функциите на дипломатическия агент се прекратяват по специално:

a) след уведомяване от страна на изпращащата държава на приемащата

държава, че функциите на дипломатическия агент се прекратяват.

b) след уведомяване от страна на изпращащата държава на приемащата, че

съгласно точка 2 на член 9, тя се отказва да признава дипломатическия агент
за сътрудник на представителството.

Член 44.

Приемащата държава е длъжна, дори в случай на въоръжен конфликт, да

окаже съдействието, необходимо за възможно най-бързото отпътуване на
ползващите се от привилегии и имунитети лица, които не са граждани на
приемащата държава, и на членовете на семействата на такива лица,
независимо от тяхното гражданство. По-специално, тя е длъжна в случай на
необходимост да им даде на разположение превозни средства, нужни за
самите тях и за тяхното имущество.

Член 45.

В случай на скъсване на дипломатическите отношения между двете държави

или на окончателно или временно отзоваване на представителството:

a) приемащата държава е длъжна, дори в случай на въоръжен конфликт, да

уважава и охранява помещенията на представителството заедно с неговото
имущество и архиви.

b) изпращащата държава може да повери охраната на помещенията на своето

представителство заедно с неговото имущество и архиви на трета държава,
приемлива за приемащата държава.

c) изпращащата държава може да повери защитата на своите интереси и

интересите на своите граждани на трета държава, приемлива за приемащата
държава.

Член 46.

С предварителното съгласие на приемащата държава и по молба на трета

държава, която не е представена в приемащата държава, изпращащата
държава може да поеме върху себе си временно защитата на интересите на
тази трета държава и на нейните граждани.

Член 47.

1. При прилагане разпоредбите на настоящата Конвенция, приемащата

държава не трябва да извършва дискриминация между държавите.
 2. Не се смята обаче, че има дискриминация:

a) ако приемащата държава прилага някое от разпоредбите на настоящата

Конвенция ограничително предвид на ограничителното и прилагане спрямо
нейното представителство в изпращащата държава.

b) ако по обичай или по споразумение държавите си предоставят една на

друга режим, по-благоприятен от този, който се изисква от разпоредбите на
настоящата Конвенция.

Член 48.

Настоящата Конвенция е открита за подписване от всички държави-членове

на Организацията на обединените нации или на специализираните
учреждения, от държавите, които са участници в Статута на Международния
съд, както и от всяка друга държава, поканена от Общото събрание на
Организацията на обединените нации да стане участник в Конвенцията: до
31 октомври 1961 година- във федералното министерство на външните
работи на Австрия, а след това, до 31 март 1962 година - в седалището на
Организацията на обединените нации в Ню Йорк.

Член 49.

Настоящата Конвенция подлежи на ратифициране. Ратификационните

документи ще се предават за съхранение на Генералния секретар на
Организацията на обединените нации.

Член 50.

Настоящата Конвенция е открита за присъединяване на всяка държава,

спадаща към една от четирите категории, изброени в член 48. Актовете за
присъединяване ще се предават за съхранение на Генералния секретар на
Организацията на обединените нации.

Член 51.

1. Настоящата Конвенция ще влезе в сила на тридесетия ден след предаване

за съхранение на двадесет и втория ратификационен документ или акт за
присъединяване до Генералния секретар на Организацията на обединените
нации.

2. По отношение на всяка държава, която ратифицира Конвенцията или се

присъедини към нея след предаване за съхранение двадесет и втория
ратификационен документ или акт за присъединяване, Конвенцията ще влезе
в сила на тридесетия ден след предаването от тази държава на нейния
ратификационен документ или акт за присъединяване.

Член 52.
 Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява
всички държави, принадлежащи към една от четирите категории, изброени в
член 48:

- за подписването на настоящата Конвенция и за предаването на съхранение

на ратификационните документи или актове за присъединяване в
съответствие с членове 48, 49 и 50.

- за датата на влизане в сила на настоящата Конвенция в съответствие с член

51.

Член 53.

Оригиналът на тази Конвенция, чиито текстове на руски, английски,

испански,китайски и френски език са еднакво автентични, ще бъде предаден
за съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените
нации, който ще изпрати заверени преписи от него на всички
държави,спадащи към една от четирите категории, изброени в член 48. В
уверение на което долуподписаните, съответно упълномощени, подписаха
настоящата конвенция.съставена във Виена на осемнадесети април хиляда
деветстотин шестдесет и първа година.
10. ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРОТОКОЛ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ
ОРГАНИЗАЦИИ

В света има над 35 000 междуправителствени и неправителствени

международни организации. В учебника ще разгледаме някои от правилата в
дипломатическия протокол на ООН - най-голямата универсална
международна организация. В една или друга степен правилата в нейния
Протокол се възприемат в дейността и на другите международни
организации.

Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан

Франциско (САЩ) и влиза в сила на 24 октомври 1945 г.

Основната цел на ООН е да поддържа световния мир и сигурност, развитие

на приятелски отношения между народите, основани на зачитане принципите
на равнопоставеност и самоопределението на народите, осъществяване на
международното сътрудничество при решаване на всички въпроси от
икономическо, социално, културно и хуманно естество, развиване и зачитане
правата на човека и основните свободи без разлика на раса, пол, език,
религия.

ООН се ръководи от следните принципи: суверенно равенство на държавите,

добросъвестно изпълнение на поетите задължения, мирно разрешаване на
споровете, отказ от употреба на сила, зачитане териториалната цялост и
политическа независимост, ненамеса и решаването на други всевъзможни
проблеми, представляващи интерес за човечеството.

Главните органи на ООН:

1. Общо събрание
2. Съвет по безопасността
3. Икономически и социален съвет
4. Съвет на ОПЕК
5. Международен съд
6. Секретариат

От 27 септември 2002 г. членове на ООН са 191 държави.

10.1. ОФИЦИАЛНИ И РАБОТНИ ЕЗИЦИ

В работата на международните организации и особено в работата на органите

от системата на ООН действат нормативни актове, определящи кои езици са
задължителни като официални и работни.

В Общото събрание на ООН официални езици са: английски, китайски,

испански, френски и руски, а работни са: английски, испански и френски.
Официални езици в Международния съд са: английски и френски. В
Генералната конференция на ЮНЕСКО са: английски, арабски, испански,
италиански, китайски, руски, френски и хинди, а работни са: английски,
испански, руски и френски. Но едновременно с това в различни подобни
нормативни документи се определя редът за ползване и на други езици.

В международните отношения в миналото са били употребявани латинският,

а след това и френският език. Постепенно обаче, особено след Първата
световна война, се въвежда принципът за равноправие за езиците при
обмяната на документите от международен характер. Впрочем великите сили
твърде рано въвеждат практиката техните представителства да изпращат
ноти на своя национален език, но от дипломатическите представители на
малките страни са изисквали, щото те да си служат с националния език на
страната на пребиваването.

Да се употребява езикът на страната на пребиваването не само в работни, но

и в официални срещи е въпрос на учтивост и на удобство.Съвършено
правило при връчване на акредитивните писма е делегираният представител
да произнася реч на своя национален език като израз на равноправие и на
национално достойнство, но е въпрос на учтивост и удобство да води разговор
с държавния глава на един достъпен и за двете страни език. За предпочитане
е връчващият акредитивно писмо да разговаря на езика на страната на
пребиваването.

10.2. ОСНОВНИ ПРОГРАМНИ ПРАВИЛА И ПРОТОКОЛНА ПРАКТИКА В

ООН

Приемането на нови членове в ООН съгласно устава става в началото на

редовната сесия на Общото събрание. След гласуването ръководителят на
делегацията на новоприетата държава се придружава от шефа на Протокола
на ООН, който го отвежда до неговото място в заседателната зала. На
следващия ден след приемането пред щабквартирата на ООН в Ню Йорк се
организира тържествена церемония по издигане флага на държавата - нов
член на ООН, редом с флаговете на другите страни - членки на ООН,
подредени от дясно в азбучен ред.

На церемонията по издигането на флага присъстват длъжностни лица на

сесията, Генералният секретар на ООН, ръководителят на делегацията за
сесията.

За встъпването в длъжност на постоянния представител на страна членка на

ООН, не се изисква агреман, както при назначения на посланици. Съгласно
решенията на III-та сесия на Общото събрание на ООН (1948 г.)
пълномощията на постоянните представители при ООН се регламентират от
държавния глава, премиера или от министъра на външните работи.

След пристигането на новоназначен постоянен представител в Ню Йорк, чрез

Протоколния отдел на ООН се съгласува датата и времето за връчване на
акредитивното писмо.

Копие от пълномощното предварително се изпраща в Протоколния отдел на

ООН. Едновременно в същия отдел се изпраща и биографична справка за
новоназначения постоянен представител. В дена на връчване на
пълномощните си документи в уречения час в щабквартирата на ООН
новоназначеният представител като правило се придружава от своя
заместник (Chargé d’Affaires a.i., както е прието да се нарича в практиката на
ООН).

Пред главния вход (зданието на секретариата) постоянният представител се

посреща от отговорен сътрудник в Протоколния отдел на ООН, който го
придружава до 38 етаж. В специалната стая (т.нар. VIP’s Room) го очаква
завеждащият Протоколния отдел на ООН (шеф на протокола на ООН).

След това лично шефът на протокола съобщава на Генералния секретар на

ООН за пристигането на постоянния представител. Обичайно Генералният
секретар лично отива във VIP’s Room, където се намира новоназначеният
постоянен представител и го поканва в кабинета си.

Самата церемония по връчването на акредитивното писмо става в кабинета

на Генералния секретар на ООН. Фоторепортерите на ООН документират
събитието и след това изпращат снимки в постоянното представителство.

Генералният секретар на ООН приема писмото и поздравява новия

постоянен представител и изказва надежди за плодотворно сътрудничество.

Размяната на речи, каквато е практиката при връчване на акредитивни

писма от посланици на Държавен глава, в дадения случай не се практикува.

След тази церемония, отнемаща 2-3 минути, Генералният секретар приема

постоянния представител, на което присъстват шефа на протокола на ООН и
придружаващите постоянния представител лица (в повечето случаи Chargé
d"Affaires a.i.).

След приключването на церемонията Протоколният отдел на ООН изпраща

меморандум до всички заместници и помощници на Генералния секретар за
връчено акредитивно писмо на новоназначения постоянен представител.

На свой ред новоназначеният постоянен представител информира с лична

нота своите колеги - постоянни представители на страните - членки на ООН,
за своето пристигане и връчване на акредитивното си писмо на Генералния
секретар на ООН.

Възможна, но не е задължителна, е и визита при кмета на Ню Йорк и

губернатора на щата Ню Йорк.

В Организацията на Обединените нации има установен правилник за

старшинство, който постоянните представители при ООН и органите на
ООН се придържат при организирането и провеждането на различни
протоколни прояви.

В общи линии този порядък е следният:

1. Генерален секретар на ООН;

2. Председател на Съвета по сигурност;

3. Председател на Икономическия и социалния съвет;

4. Председател на ОПЕК;

5. Постоянните представители при ООН (по азбучен ред), следват заместник

генералните секретари на ООН (по азбучен ред), помощниците на
Генералния секретар на ООН (по азбучен ред) и т.н.

Приеми от името на Генералния секретар се организират главно по случай

официално посещение в ООН на високи готи - държавни глави,
ръководители на правителства или в чест на други лица в еквивалентно
положение.

Тъй като посещенията в ООН се правят в дневните часове, прието е да се

сервира закуска. Няма твърдо установени правила кой да се кани на приема.
Най- големите затруднения в случая са при изготвянето на менюто. Това е
сложно в условията на ООН, тъй като трябва да имат предвид
разнообразните национални традиции и религиозни ограничения. При
закуските и обедите винаги са предвидени размяната на тостове между
домакина и главния гост. Фотокореспондентите се допускат в залата само за
2-3 минути, за да документират началото на обяда или закуската.

Ако държавен глава или ръководител на правителство на страна, член на

ООН, пристига за официална визита на Генералния секретар на ООН на
летището гостът се посреща от шефа на Протоколната служба на ООН, който
го и приветства от името на Генералния секретар на Организацията на
обединените нации. Няма практика лично Генералният секретар да посреща
и изпраща високите гости на летището. Официалното посрещане става в
сградата на ООН. След кратка размяна на приветствия, високият гост,
придружен от Генералния секретар на ООН и шефа на Протокола, се качват
с асансьор на 38 етаж в кабинета на Генералния секретар за среща разговор.
Фотожурналисти за кратко време документират началото на беседата. Няма
утвърдени правила относно лицата, които се допускат да присъстват на
двустранната среща. Прието е Генералният секретар в чест на високия гост
да дава прием, който най-често е закуска или обяд. Фотографите се допускат
за 2-3 минути, за да заснемат високопоставения гост и неговия домакин на
масата. Закуската обичайно продължава 1 час и 30 минути, 1 час и 45 минути,
а обядът - 2 часа. Размяната на тостове е с продължителност не повече от 5
минути за всеки. Ако визитата на високия гост съвпада със сесия на Общото
събрание, планира се обичайно и негово изказване в залата.

При посрещане и изпращане на държавни глави и ръководители на

правителства, държавни химни не се изпълняват. ООН, както е известно,
няма свой химн. Флагът на страната на госта и знамето на ООН не се спускат
на входа, а се поставят във фоайето на сградата на Секретариата на ООН.
Флаг се поставя и на колата, превозваща високия гост.

10.3. ФЛАГ НА ООН

Историята на флага на ООН започва от емблемата ескиз за украса на деловия

президиум на конференцията в Сан Франциско (САЩ) през 1947 г.

Сама по себе си емблемата е кръгло изображение на картата на света,

проектирана до 40-ия паралел на юг и 100-ия меридиан на запад от Гринуич в
най-ниско вертикално положение.

Генералният секретар предлага на Общото събрание да утвърди ескиза за

официален печат и емблема на ООН. Така на 7 декември 1946 година Общото
събрание приема ескиза на конференцията в Сан Франциско. Обсъдени са
били и варианти за емблема, представляваща карта на света с полярна
равноотдалечена азимутна проекция, заобиколена от двете страни с
маслинови клонки. Тези два символа говорят сами за себе се. Маслиновите
клонки в древна Елада олицетворяват мира. Картата на света символизира
територията, върху която ООН се бори за постигането на основната си цел в
света.

Според регламента размерите на флага на ООН в съотношение

височина/дължина са 2:3 или 3:5.

Ако флагът на ООН се издига в други държави заедно с националния флаг на

тези страни, размерът на флага на ООН трябва да бъде такъв, какъвто и на
националното знаме.

Флагът на ООН е син, с емблемата на ООН. Емблемата винаги трябва да е на

половината от височината на флага на ООН и да е разположена
задължително в центъра.

Флагът на ООН може да се поставя един до друг с други флагове (броят им не

е ограничен) с цел да се изрази подкрепа на ООН и съдействие на нейните
принципи и задачи. В случаите на поставяне на флага на ООН с други
флагове - всички знамена трябва да са с един и същи размер, на едно и също
ниво. Недопустимо е при никакви обстоятелства, каквото и да е знаме да бъде
поставено на по-високо ниво от флага на ООН. В случаите, когато
национални знамена се поставят в кръг, флагът на ООН не може да бъде част
от този кръг. В случая неговото място е в центъра на кръга или в на
подходящо място.

При смърт на държавен глава или премиер на страна-член на ООН, флагът

на ООН се спуска на ½ от пилона в щаб-квартирата на ООН, в офисите на
ООН в Женева и офисите на ООН в страните-членки на ООН.

Когато флагът на ООН се използва за покриване на ковчег, не се разрешава

той да бъде положен в гроба и заровен.

Трябва да отбележим, че в ООН националните знамена на държавите -

членки на ООН се подреждат по азбучен ред.

Как нараства броят на държавите - членки на ООН в периода 1945-2004 г.

Броят на страните-членки на ООН възлиза на 191

Година Брой Държави-членки

1945 51 Австралия, Аржентина, Беларус, Белгия, Боливия,
Бразилия, Венецуела, Хаити, Гватемала, Хондурас,
Гърция, Дания, Доминиканска Република, Египет,
Индия, Ирак, Иран (Ислямска Република), Канада,
Колумбия, Китай, Коста Рика, Куба, Либерия, Ливан,
Люксембург, Мексико, Холандия, Никарагуа, Нова
Зеландия, Норвегия, Панама, Парагвай, Перу, Полша,
Руска федерация, Салвадор, Саудитска Арабия,
Сирия, Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, САЩ, Турция, Украйна, Уругвай,
Филипини, Франция, Чили, Сърбия и Черна гора,
Южна Африка, Еквадор, Етиопия
1946 55 Афганистан, Исландия, Тайланд, Швеция
1947 57 Йемен, Пакистан
1948 58 Мианмар (бивша Бирма)
1949 59 Израел
1950 60 Индонезия
1955 76 Австрия, Албания, България, Унгария, Йордания,
Ирландия, Испания, Италия, Камбоджа, Лаос,
Либийска Арабска Джамахирия, Непал, Португалия,
Румъния, Финландия, Шри Ланка
1956 80 Мароко, Судан, Тунис, Япония
1957 821 Гана, Малайзия
1958 82 Гвинея
1960 99 Бенин (Дахомей), Буркина Фасо (Горна Волта),
Габон, Демократична Република Конго, Камерун,
Кипр Конго, Кот д’Ивоар (Бряг на слоновата кост),
Мадагаскар, Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал,
Сомалия, Того, Централна Африканска Република,
Чад
1961 104 Мавритания, Монголия, Обединена Република
Танзания, Сиера Леоне
1962 110 Алжир, Бурунди, Руанда, Тринидад и Тобаго, Уганда,
Ямайка
1963 112 Кения, Кувейт
1964 115 Замбия, Малави, Малта
1965 117 Гамбия, Малдиви (Малдивски острови), Сингапур
1966 122 Барбадос, Ботсуана, Гвиана, Лесото
1967 1232 Народно-демократична Република Йемен
1968 126 Мавриций, Свазиленд, Екваториална Гвинея
1970 127 Фиджи
1971 132 Бахрейн, Бутан, Катар, Обединени Арабски
Емирства, Оман
1973 135 Бахамски острови, Германия
1974 138 Бангладеш, Гвинея - Бисау, Гренада
1975 144 Кабо Верде (О-ви Зелени нос), Коморски острови,
Мозамбик, Папуа и Нова Гвинея, Сан Томе и
Принсипи, Суринам
1976 147 Ангола, Самоа, Сейшелски острови
1977 149 Виетнам, Джибути
1978 151 Доминика, Соломонови острови
1979 152 Сейнт Лусия
1980 154 Зимбабве, Сейнт Винсент и Гренадини
1981 157 Антигуа и Барбуда, Белиз, Вануату
1983 158 Сейнт Китс и Невис
1984 159 Бруней Дарусалам
1990 1592,3 Лихтенщайн, Намибия
 1991 166 Корейска Народодемократична Република, Латвия,
Литва, Маршалови острови, Микронезия
(Федеративни щати), Република Корея, Естония
1992 179 Азербайджан, Армения, Босна и Херцеговина,
Грузия, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Сан
Марино, Словения, Таджикистан, Туркменистан,
Узбекистан, Хърватия
1993 184 Андора, Бивша югославска Република Македония,
Монако, Словакия, Чешка Република, Еритрея
1994 185 Палау
1999 188 Кирибати, Науру, Тонга
2000 189 Тувалу
2002 190 Швейцария
2002 191 Тимор Лешти

1. Общият брой остава непроменен, защото от 21 януари 1958 г. Сирия и

Египет продължават участието си в ООН като един член - Обединена
Арабска Република.
2. Йемен получава членство в ООН на 30 септември 1947 г., а Народно-
демократическа република Йемен - 14 декември 1967 г. На 22 май 1990
г. двете страни се обединяват и оттогава имат в ООН едно
представителство.
3. Федерална Република Германия и Германска Демократическа
Република са приети в състава на ООН на 18 септември 1973 г. На 3
октомври 1990 г. ФРГ и ГДР се обединяват, образувайки една
суверенна държава.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Кожухаров, Й. Дипломация и протокол. София, 2004.

2. Молочков, Ф. Ф. Дипломатический протокол и дипломатическая
практика. Москва, 1979.
3. Павлов, П., Кацалунска, П. Въведение в дипломатическия протокол.
София, 2000.
4. Рангелова, Ж. Комуникации и връзки с обществеността. Варна, 2000.
5. Минчев, М. Атлантически пасианси. София, 2004.
6. Робинсън, Д. Бизнес етикет. Астра, 2004.
7. Кончилиновой, Л. Н. Секретарь учреждений. Москва, 1973.
8. Червенкова, Н., Костова, С., Минчева, М. Търговска кореспонденция и
организиране на офиса. София, 2001.
9. Павлов, П., Кацалунска, П. Въведение в административния протокол.
 Албатрос, 2003.
10. Молитвеник, Издание на фондация "Антим I". София, 2000.
11. Устав за гарнизонната и караулната служба на въоръжените сили.
София: ВИ, 1976.
12. Строеви устав на въоръжените сили, София: ВИ, 1977.
13. НАТО. Справочник. Прев. от английски. София, 1996.
14. ДВ бр. 62/05.08.1997 г.
15. ДВ бр. 47/24.04.1998 г.
16. ДВ бр. 33/09.04.1999 г.
17. ДВ бр. 69/03.08.1999 г.
18. ДВ бр. 32/18.04.2000 г.