Дефиниции по Педагогика

Образование – сложен, преднамерен, целенасочен и организиран процес на взаимодействие

между определени фактори на социалната среда и хората, в рамките на който се осъществява
непрекъснато предаване от страна на тези фактори и усвояване от страна на отделния индивид
на значими страни на съвкупния социален опит с цел подпомагане на цялостното личностно
развитие на човека и социалното възпроизводство и развитие на обществото.

Възпитание – вид педагогическа дейност, подпомагаща усвояването на опит за системите от

интелектуални, нравствени, естетически, физически и пр. ценности и отношения с цел
формиране на определени качества и черти на човешкия характер и цялостно развитие.

Обучение – вид педагогическа дейност, чрез която се осъществява предаването и усвояването

от отделния човек на определен социално обусловен минимум опит, свързан с основите на
науките и най-значимите страни от практическата дейност, който гарантира за него и за
обществото пълноценната му социална реализация и професионална интеграция и подпомага
личностното му развитие.

Личност – човекът с неговите социално обусловени и индивидуално изразени качества:

интелектуални, емоционални, волеви

Развитие – процес на създаване и формиране на човешката личност под влиянието на външни

и вътрешни, управляеми и неуправляеми, социални и природни фактори.

Социализация – всеобхватен и сложно детерминиран процес на интегриране на човешкия

индивид в обществото и неговите разнообразни структури чрез усвояване на натрупаното
културно богатство, духовни и материални ценности, обществени отношение и роли.

Биологично – законите на обмен на веществата и енергия, обусловени от физиологичните

особености на организма, действащи съобразно видово-специфичната му програма.

Социална среда – съвкупност от предметни, опредметени и духовни човешки ценности,

съдържащи в себе си опита, натрупан в познанието и дейността, а също съвкупността от
социалните взаимоотношения, в които личността стъпва в процеса на общуването и дейността.

Педагогическо изследване – процес на научно търсене, характеризиращ се с целенасоченост,

планомерност и висока степен организираност.

Научен метод – път, начин с помощта на който се постига определена цел, нещо се опознава
или разрешава или начин на организиране познанието на действителността и формиране на
научно знание за нея.

Методи на педагогическите изследвания – начини на изучаване на педагогическата

действителност и откриване на педагогическите закономерности, на научно мислене и
получаване на нови педагогически знания.

Анализ и синтез – мислено или фактическо разлагане на цялото на части и процесите на

обратното съединяване на частите в едно цяло.

1
Дефиниции по Педагогика

Индукция – съвкупността от ред емпирични похвати на преход от известно към неизвестно,

съвкупност от способи за обобщаване, анализ на фактите, опиращ се на наблюдението,
експеримента и практиката.

Дедукция – извеждане на твърдение от едно или няколко други твърдения върху основата на
законите и правилата на логиката; това е процес на логическо извеждане, преход от
определени твърдения-предпоставки към тяхното следствие.

Моделиране – възпроизвеждане на характеристиките на някакъв обект върху друг обект,

специално създаден за изучаването на тези характеристики.

Мислен експеримент – мислено опериране с определен мислен метод, отразяващ реален

процес в природата или обществото.

Идеализация – процен на образуване на понятия, а предметите, които те обозначават,

съществуват в реалността само с определена степен на приближеност.

Формализация – формата на процеси, различни по своето съдържание, като напълно се

абстрахираме от самото съдържание.

Педагогическо наблюдение – непосредствено възприемане на обектите и явленията от

педагогическата действителност с цел тяхното изясняване или пък за проверка на
предварително формулирани хипотези.

Педагогически експеримент - преднамерено активно въздействие на изследователя върху

изследвания процес или явление и отчитането на ефекта от това въздействие.

Дидактическо тестиране – кратковременно, технически просто осъществимо изпитване, което

се провежда при равни условия за всички изпитвани и има вид на такава задача, решаването
на която се поддава на количествен анализ и служи като показател за степента на развитие...
при конкретния изпитван.

Социометрия – наука, изследваща микроструктурите на обществото, междуличностните

взаимоотношения в тези микроструктури в процеса на трудовата и социалната дейност на
хората в тях, като тези взаимоотношения имат подчертано емоционален характер и се
проявяват главно в три форми – симпатия, антипатия и равнодушие.

Възпитателна цел – принципно достижимо състояние на лицата или взаимодействията.

Свеждане на идеала до ниво, характеризиращо се с по-голяма степен на конкретност.
Интерпретира се като операционализиран възпитателен идеал, който отразява предвуждането
на очакваните изменения у човека в резултат на организирани възпитателни дейности,
въздействия и взаимодействия, целящи запазването, подобравянето или подпомагането на
считаните за желателни състояния на хората или взаимодействията.

Принцип за взискателност към личността – иманентно втъкана в самата задължителност на

присъствието в училище до определена възраст, в задължителното учебни съдържание, което
трябва да бъде усвоено в училище, в изискуемите за спазване норми на поведение в училище.

Принцип за уважение – признаване на значимостта на личността на възпитавания субект.

2
Дефиниции по Педагогика

Принцип за значимостта на възпитателното време – осъзнаването от страна на възпитаващите

на ценността на времето, което те прекарват с децата, уникалността и невъзвратимостта на
всеки времеви отрязък, оказващ или не влияние върху формирането на личността.

Принцип за единство на възпитателните въздействия – по-висока ефективност при

възпитанието, ако между разнообразните въздействия върху личността съществува единство,
ако те не си противоречат.

Принцип за разнообразие на възпитателните въздействия – възпитателната ефективност е по-

висока, когато върху възпитаниците се оказват разнообразни въздействие.

Интелект – понятие за обозначаване на съвкупното функциониране на отделните познавателни

процеси, насочено към схващането на определени взаимовръзки и отношения между
предмети, явления, понятия от най-различен характер.

Светско образование – знания, съответстващи на съвременното развитие на науката в

различните и проявления – такъв тип знания, позволяващи оптималното адаптиране на
подрастващите към съвременните условия на живот, явяващи се своеобразно отражение на
развитието на съвременната наука.

Нравствено възпитание – формиране на качества на личността, оценявани като необходими и

значими за пълноценното междуличностно общуване и взаимно съ-съществуване в рамките на
съответнаста общност. (процес на интериоризация на нравствените ценности на дадено
общество от отделната личност, процес, при който ученикът овладява ценностите, превръща ги
в собствено виждане, в качества на личността, в жизнена позиция, процес, съдействащ за
приобщаване на детето към съществуващите морални норми, принципи и дейности).

Нравствена норма – изискване от общността на различни равнища, свързано с характера на

междуличностните, междугруповите формални и неформални взаимоотношения.

Нравствена ценност – отрязява онова, което се приема за значимо в рамките на съответната

общност

Нравствено качество – качество на личността, отразяващо интериоризираносттана съответната

нравствена ценност в съзнанието и проявата и в поведението на личността.

Естетическо възпитание – може да бъде определено удоволствието от съзерцанието на

красивото, изпитването на душевна наслада от това.

Естетическо чувство – специфично човешко преживяване, породено от възприемането на

естетическите явления в действителността, реакция на възприетата естетическа информация,
едно своеобразно преживяно отношение към нея.

Естетически вкус – проява на способността на човека да разбира, оценява, разграничава и

предпочита естетическите ценности, естетическите явления в природата и обществения живот.

Социална значимост на здравното възпитание – подготвеността да предапиз тялото си от

определено заболяване е значима не само за самия теб като индивид, а и за другите, с които

3
Дефиниции по Педагогика

ти влизаш под една или друга форма в контакт и би могъл да застрашиш неволно или
целенасочено тяхното здравословно състояние.

Трудово възпитание – осъществяване на дейности, свързани с полагане на физически усилия,

така и към дейности, свързани с полагане на интелектуални усилия.

Методи на възпитание – съвкупността от действия, необходими за разрешаването на

определена възпитателна задача.

Метод поощрение – изразяване на одобрение за извършена от възпитавания дейност

Метод наказание – коригира поведението на детето, да му даде ясно да разбере къде и в

какво то греши, да предизвиква чувство на неудовлетвореност, дискомфорт и срам, което от
своя страна да породи у него потребност да промени своето поведение. (изразяване на
неудобрение, огорчение от извършено или не действие на възпитавания)

Метод личен пример – идентификация – търсене на готови личностни образци в

заобикалящата среда и психичното отъждествяване с тях, състояни при което едно лице
съзнателно се оприличава на друго и му подражава. Подражание – процес за който е
характерно субективното копиране или възпроизвеждане на смятан от имитатора за
привлекателен начин на поведение или еталон. Съзнателно демонстриране на начини на
поведение от страна на възпитателя с цел да бъде последван, като освен поведение могат да
се демонстрират и отношения към различни явления, оценки за тях или убеждения.

Метод съревнование – един от най-целесъобразните методи за стимулиране на поведението и

дейността, на интереса към определена област от човешкото знание и активност.

Метод убеждаване – постигане на приемане на истинността на някаква идея, правомерността

на някакви форми на поведение. Убеждение – устойчиво принципно знание, в чиято истинност
човек вярва и не се съмнява.

Комуникация – обменяне на ориентация към дадена група информационни знаци, което

провокира разширено тълкуване на информация до всяко съдържание, което намалява
несигурността или броя на алтернативните възможности в дадена ситуация.

Съдържание на обучението – технологичните особености на обучението и учебното

съдържание като дидактическа и социокултурно адаптирана система, отразена в учебно-
програмната документация, заедно проектирани в компетентността на учителите и
реализирани от тях с помощта на дидактически средства, преминават в процеса на учене в
ново качество – в съдържание на образниванието, профилът и равнището на което се
определят от образователната политика. Съвкупността от знания, умения и навици, нагласи и
качества, които учениците трябва да продобият в процеса на обучение и на дейностите,
предписвани в него.

Учебно съдържание – знания, умения, отношение или компетентности

Състояние – количестваната и качествената определеност на всеки етап или фаза на

обучението и като такова е продукт на съответствието между цели, съдържание, технология и
характеристики на субектите.

4
Дефиниции по Педагогика

Процес на училищно обучение – последователно движение и обединение на състояния, които

възникват от взаимодействието между преподаване и учене и учебно съдържание.

Преподаване – да помагаш на хората да придобиват знания и умения и в този смисъл

преподаване е всяко нещо, което подпомага ученето – планиране, комуникиране, осигуряване
на източници, консултиране, оценяване, самообразование.

Преподаването като управленска дейност – вземане на решения, свързани с осъществявване

на желана промяна у учениците.

Учене – психичен процес, който води до съхраняване на думи, идеи, факти, умствени образи и
моторни умения в човешката памет.

Класическо обуславяне – възможността чрез многократни съчетания да се постигне

автоматична реакция на неспецифичен дразнител.

Проблемна ситуация – ефективното учене може да се осъществи само когато учещият

възприема връзките между основните елементи на дадена ситуация чрез това, коет се нарича
иснайт.

Когнитивна психология – наука за процесите на придобиване, съхранение, преобразуване,

пораждане и използване на знанията от човека.

Адаптация – асимилация и акомодация – включването на нов обект и изменението в

съответствие на това на съществуващите образувания, равновесието и групирането.

Цел на образованието – образователния идеал на времето и мястото и се обуслява от

влиянието на много фактори – социално-икономически, политически, религиозни, национални
и др.

Таксономия – закон за реда

Когнитивна таксономия – знание, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценяване

Афективна таксономия – разбирането, че ценността на ученето и на знанието за всеки ученик

трябва да се развиват със същото внимание, както интелектът.

Психомоторни таксономии – целите, свързани с развитието на ралзични видове двигателни

умения.

Съдържание на образованието – (педагогически адаптиран социален опит, по-точно човешка

култура, взета в аспекта на социалния опит, в цялата му структурна пълнота) социално и
личностно детерминирана, фиксирана в педагогическата наука представа за социалния опит,
подлежащ на усвояване от подрастващо поколение... педагогически модел на социалния опит.

Учебен предмет – обособена сфера на научно познание, система от факти, понятия и

познавателни структури, които отразяват отделни дялове на действителността. (педагогически
обоснована система от научни знания, умствени и практически способи за дейност, изразяващи
основното съдържание и методи на конкретната наука)

5
Дефиниции по Педагогика

Стандартизация – способ за нормативно въплъщение на съдържанието на образованието на

равнището на структурата на личността на ученика.

Базово съдържание – разработване на държавни изисквания към базовото съдържание на

образованието, задължително за всички ученици.

Учебен план – официален документ, утвърждаващ основното съдържание на обучението.

Учебният план включва в себе си учебните предмети, годишния и седмичния брой на часовете,
предвидени за всеки учебен предмет, както и структурата на учебната година – брой на
учебните срокове, брой и продължителност на ваканциите.

Учебна програма – официален държавен документ, в който е представено конкретното

съдържание на обучението по всеки учебен предмет, предвиден за изучаване в учебния план.

Учебник – книга, в която последователно и достъпно се излагат основите на науката съобразно

учебната програма и дидактическите изисквания. Учебникът е дидактическо работно средство,
което е органично включено в процеса на обучението, за да подпомага цялостното развитие на
ученика. (Произведение, създадено в резултат на творческа дейност, което е одобрено от
министъра на образованието и науката или от министъра на културата за осигуряване на
училищното обучение, предназначен е за ученика и подпомага цялостно обучението му по
определен учебен предмет в съответния клас за овладяване на знанията, уменията и
формиране на отношенията или за придобиване на професионални компетенции,
определени с държавните образователни изисквания.)

Учебно помагало – дидактически пакети, в които се включват всички материали и части на

учебника по даден учебен предмет. (Произведение, създадено в резултат на творческа
дейност и е одобрено за подпомагане на училищното обучение и подготовка.)

Учебен метод – правилното постъпване при обучението в определени условия,

последователност от стъпки, които могат да се обосноват и се отнасят до всички въпроси – от
съдържанието до синтеза на учебни мерки и принципи.

Технология за обучение – съвкупност от последователно и динамично редуване на конкретни

цели, съдържание, процедури, средства, организационни форми, контролно оценъчни
механизми и критерии за сравнимост на цели и резултати.

Модулно обучение – функционален възел, в който се обединяват учебното съдържание и

технологията за овладяването му. Т.е. всеки модул съдържа познавателни, операционни и
смесени компоненти и представлява относително завършена цялост, осигуряваща, от една
страна, усвояване на определено учебно съдържание, а от друга – начини за неговото
използване на практика или като инструмент за получаване на нови знания.

Концентрация – съсредоточаване или свързване на учебен материал обикновено в отделни

блокове.

Стратегии на обучение – идеализирани представи за това как обучението би могло или би

трябвало да се осъществи.

6
Дефиниции по Педагогика

Индиректна стратегия – стратегия за съвместно учене и сътрудничество. Обучение, основано

на работата в малки групи, насочено към развитието на социални умения, възприемани като
съществена част от самото учебно съдържание.

Самостоятелност – характеристика на интелектуалната дейност на ученика, самостоятелната

работа като средство за формиране на тази характеристика

Стратегия за самостоятелно учене – подход към обучението, който се характеризира със

самостоятелно или съвместно с друг вземане на решение по отношение на дейността на
удовлетворяване на собствени потребности.

Метод на обучение – модел на дейността на обучение в нормативен план, система от

последователни действия на учителя и/или ученика. (Система от дидактически похвати, чрез
която се осъществява взаимодействието между преподаване, учене и учебно съдържание,
конструирана въз основа на система от дидактически правила и норми, чрез които се
определя последователността и взаимната връзка на тези похвати в рамките на споменатото
взаимодействие, насочено към постигане на конкретните цели на обучението.)

Системата от традиционни методи на обучение – е действителната система от методи на

обучение и е в състояние да отговори на изискванията на непрекъснато променящата се
практика на обучението.

Разказ – непрекъснато изложение на определени факти и проблеми

Обяснение – вид изложение, в което преобладават рационалните аргументи.

Лекция – вид изложение, в което системно и без прекъсване се разработва дадена тема от
учебната програма в рамките на цял учебен час.

Наблюдение – активна форма на сетивно познание

Демонстрация – показване на обекти и дидактически материали, придружено с описания и

обяснения, осъществявани от учителя или учениците, за да се наблюдава това, което е
съществено в тях с оглед изучаваното учебно съдържание.

Упражнение – съзнателно повтаряне на определено действие с цел да се формират умения и

навици съобразно даден еталон.

Средства на обучението – материалните и материализираните обекти, включени в системата

на обучението: учебници и учебни пособия, ТСО, раздатъчен материал, нагледни пособия от
различни видове. Цялата материална база на учебните заведения. Всичко, което
преподавателят и учащите се използват при своите дейности в процеса на обучението. (всички
обекти, които служат като източник на учебна информация и като инструменти за усвояване
на съдържанието на учебния материал и решаване на възпитателни задачи)

Педагогически средства – педагогически обработеното съдържание, педагогическите методи и

педагогически организационни форми

Съдържание на учебния материал – съвкупност от знания, умения, навици, нагласи и

отношения, които учениците трябва да усвояват в училище.

7
Дефиниции по Педагогика

Форма за огранизация на обучението – конструкция на звено на процеса, в която се

предвижда оптимално разположение и взаимовръзка на компонентите на обучението, тяхното
действие и взаимодействие, осигуряващи усвояването от учениците на знания, изработването
на умения и навици, развитието на тяхната личност.

Урок – основна форма за организация на обучението и от това как се провеждат уроците,

зависи качеството на образованието, възпитанието и развитието на учениците. (вид формална
организация на единството между дейността на ученика и тази на учителя, с помощта на
което се разработва, представя и усвоява определена тема от учебната програма за
определено време)

Подготовката за урока – осигуряването на необходимата информация и условията за самото

осъществяване на обучението и завършва с план. Планирането е решаване на какво и как
трябва да учат учениците. Определянето на приоритети и вземането на решения относно
формата и съдържанието на обучението.

Оценяване – аналитичен процес, представен като разсъждение, основано на доказателства.