03 Възпитателен процес

Същност на възпитателния процес: Възпитателният процес като социален и педагогически

феномен се реализира чрез възпитателната дейност, възпитателното взаимодействие,
възпитателните отношения и възпитателната система. Понятието „процес” е с латински
произход и означава ход на някакво явление, стадий на развитие, съвкупност на действия за
постигане на някакъв резултат. Възпитанието е целенасочен процес, който преминава през
определени етапи, които развиват и формират личността. Възпитанието означава овладяване
на цялата съвкупност от знания, умения, навици, социални и духовни отношения. Според Десев
възпитанието включва в себе си основни педагогически понятия – образование, обучение,
самообразование, самообучение, самовъзпитание и превъзпитание.ВП включва целенасочено
и организирано взаимодействие между обществото и личността, проява на духовна и
физическа активност от възпитаваните и възпитателите, формиране на високо съзнание и
самосъзнание. ВП трябва да протича като единство между обучение и самообразование,
възпитание и самовъзпитание. В процеса на обучението и възпитанието се осъществяват в
единство 3 основни функции – образователна, възпитателна и развиваща. Един от най-
сложните въпроси, които са свързани с изясняване на същността, структурата и логиката на ВП,
е този за неговите етапи. Поетапното разчленяване има условен характер, тъй като практически
е трудно да се постави граница между знанията, привичките на поведение и убежденията.
Тяхното формиране протича едновременно.

Възпитателната цел се дефинира като „принципно достижимо състояние на лицата или

взаимодействията”. Възпитателната цел предполага „свеждане” на идеала до ниво,
характеризиращо се с по-голяма степен на конкретност. Тя се интерпретира като
операционализиран възпитателен идеал, който отразява предвиждането на очакваните
изменения у човека в резултат на организирани възпитателни дейности, въздействия и
взаимодействия, целящи запазването, подобряването или подпомагането на считаните за
желателни състояния на хората или взаимодействията. Цел на възпитанието – необходимост
от формиране на цялостна и хармонична, автономна и жизненоспособна личност, която да е в
състояние да живее пълноценно във, чрез и за обществото, като се започне от неговото
индивидуално битие – до планетарните му отношения, състояния и мащаби. Съдържанието на
възпитателната цел е в тясна връзка с основните компоненти на съдържанието на
възпитанието, отразени в актуалните и значими за съответен период от развитието на
обществото видове. Възпитателните цели могат да бъдат дефинирани на различни нива. На
глобално и национално ниво, на житейско равнище, на семейно ниво. Възпитателната цел е
по-скоро насочена към определяне на качества на личността, докато образователните цели са
пряко детерминирани на научно-предметната структура на човешкото знание. Възпитателните
цели имат два вида насоченост:

 Вътрешна – стремеж към постепенно превръщане на детето в самостоятелна личност

 Външна – привеждане на личността в съответствие и хармония с близките и обществото

За правилния подбор на възпитателното съдържание е необходимо да се спазват

следните изисквания: съдържанието на възпитанието да съответства на целите и задачите; да
се съобразява с възрастовите и индивидуални качества на подрастващите; да се проявява
индивидуален подход към учениците, като се отчита равнището на възпитаност; правилна
дозировка на съдържанието и проява на творчество и гъвкавост.
 03 Възпитателен процес

Самовъзпитанието е доброволен процес, при който човек съзнателно управлява

собственото си поведение, саморазвива се, утвърждава своите положителни качества и
преодолява негативните в себе си. В литературата се употребяват и други понятия, освен
самовъзпитание – саморазвитие, самоактуализация, самоусъвършенстване, самоуправление,
самоформиране и др. В съдържателно отношение трудно може да се направи разлика между
самовъзпитание и др.понятия, защото те са процеси, които обхващат всички сфери на развитие
на личността. Например самоусъвършенстването е по-висша форма на самовъзпитанието.
Характерно за по-зряла възраст то предполага по-висока степен на самосъзнание и
самоуправление. Самоактуализацията е по-висша форма на саморазвитието, което предполага
самоусъвършенстване на личността в реализацията на нейния творчески потенциал. В
органическа връзка със самовъзпитанието и самоактуализацията се намира самоуправлението
на личността. Съществено значение при самоуправлението на личността има способността й
да обмисля и да избира вариант на поведение. За саморегулацията на поведение важна роля
играе съвестта, която помага на личността да прецени своите постъпки. Способността на човека
да взема обмислени решения е показател за неговата социална и морална зрялост.

Възпитаността представлява достигната степен на съзнателна, целенасочена развитост

на човека като цяло или в отделно направление. Наличието на знания по определени науки не
води до висока възпитаност. Нравствената зрялост на човека се постига по-трудно от
умствената. Високата култура на личността намира най-ярък израз в оптималното съчетание на
нейната образованост и възпитаност, на знанията с поведението й.