07 Обучението като процес и дей ност

Същност на обучението – макар, че явлението обучение е твърде познато на всички,

определението на неговата същност е изеънредно тррудна задача. Можем да дадем следните
опр. на обучението:

- процесът на обчението е сложно единство на дейността на учителя и дейността на

учащите се, насочена към обща цел – въоражаване на обучаваните със знания, умения и
навици, насочено към тяхното развитие и възпитание. Обучението е двустранен процес.

- Обучението е процес на предаване и усвояване на знания, навици и начини за

познавателната дейност на човека.

- Установено е, че преподаването е тясно свързано с ученето, че тези 2 страни на процеса

образуват обучението.

- Обучението е особен вид познавателна дейност, в процеса на която учениците под

ръководството на учителя овладяват знания, умения, навици, извършва се действие.

- Обучението е процес на умствени и физически действия, необходими за осъществяване

задачите на образованието и др.

Обучението има много измерения и поради това се разглежда и като средство за

дидактическото общуване, и като посредник м/у уч. съдържание и ученика; може да се
интерпретира и като конструиране на дейността на учениците, и като ръководене на
изпълнението й.

Разл. автори разглеждат обучението като:

- сложно единство на дейността на учителя и тази на учащите се;

- процес на предаване и усвояване на знания, умения и навици;

- процес на умствени и физически действия;

- овладяване на учениците на обществено-исторически опит;

- съвместна дейност м/у учащите се и учителя;

- особен вид познавателна дейност;

Знанията, уменията и навиците не се предават от учителя на ученика, а се формират и

са резултат от преобразуващата и регулаторна психика на ученика. Освен това учителчт в
процес на обучението не извършва само преподаване, а много др. дейности, свързани с
организирането и ръководенето дейността на учениците, с контрола и оценяването на тяхните
знания и постигнати умения, навици.

Обучението е организационно-функционално единство м/у преподаването (ръковод. на

учителя) и ученето (дейността на ученика), чрез които се постига управляване на външната и
вътрешната активност на ученика и се формират у него опр. знания, умения, навици и начини
за познание.
 07 Обучението като процес и дей ност

Преподаването и ученето се 2та основни диалектически противоречиви елементи на

единния процес на обучението – те са същностите ба дидактическото отношение. Ученикът и
учителят са централни фигури в обучението и тяхната дейност трябва да се изучава от
дидактиката. Двата субекта на обучението – учител и ученик - изпълняват не просто разл., а
противопол. роля – преподаване и учене. Следователно нито една от 2те дейности поотделно -
преподаването и ученето – не изчерпва съдържанието на обучението. Това обстоятелство води
към недопостима подмяна или отъждествяване на процеса на обучението или с процеса на
ученето, или само с процеса на преподаването. Нейното познание, което се придобива в
процеса на обучението е следствие както от ученето, така и от преподаването, докато
познанието, придобито в процеса на изследването извън условията на обучението, не
предполага дидактическо организиране на познавателната дейност.

Дидактиката изследва процеса на обучението като цяло (преподаване и учене) макар, че при
опр. условия тя може да направи конкретен предмет на изследване само едната дейност. Ето
защо трябва да се разгледа като нецелесъобразна и научно неточна синонимната употреба на
изразите „процес на обучение” и „учебен процес”.

Обучението е твърде сложен обект за изследване, защото има много страни и аспекти, които
обособяват предмета на разл. науки. Нито 1 наука обаче, с изключение на дидактиката, не
изследва обучението като цялостно явление. От обучението като обект на изследване
дидактиката извежда на преден план най-същественото отношение, което отразява неговата
цялост – отношението м/у преподаването и ученето, и го обособява като специфичен предмет.
Една от осн. задачи на дидактиката е обособяването на единен подход към обучението.

Обектът на дидактиката не е действие, не е неговата психика, а самото обучение, взето в

единстото на всички негови компоненти, съвкупност от явления, факти на обучението.

Обучението е вид чов. дейност със сложно взаимодействие м/у 2те дейности (преподаване и
учене), м/у 2та субекта (учителя и учащите се). Тази дейност в значителна степен би загубила
своята целева насоченост, ако в нея обектът (учащите се) се изравни по степен на своето
влияние със обекта (учителя). Ето защо бигме могли да смятаме, че в реалния процес на
обучение приоритет има винаги учителят. Отношението преподаване-учене отразява, както
процеса на обучението (дейността), така и съдържанието му. Именно този процес изисква
точен и прецизен теоретичен анализ, който анализ по характер е дидактически. За дидактиката
обучението е социална дейност, която изпълнява социална задача, то не е само обект на
научно изследване, но и на научно проектиране и конструиране. Другите отношения, които
съществуват в обучението стават дидактически дотолкова, долкокото са свързани или
произтичат от предмета на дидактиката – отношение м/у преподаването и ученето.
Съществуват 7 основни дидактически принципи на обучението, които проверяват неговата
ефективност: 1)принцип на нагледност; 2)принцип за активност; 3)принцип на съзнателност;
4)принцип за системност; 5)принцип за трайност; 6)принцип на достъпност; 7)принцип на
индивидуалния подход.