08 Преподаването и ученето като компоненти на обучението
Преподаването и ученето като компоненти на обучението. Представа за „предаване”
на нещо (например знания) се поставя в основата на научното понятие на преподаването като съществен компонент на обучението. По същество преподаването означава да се учи другия (ученика) как да се учи. Тази дейност се извършва от учителя и се изгража чрез дидактически стратегии, които отразяват целите на обучението, образованието и възпитанието, стимулирането на интересите на учениците, степенуването на дидактическите задачи, съдържанието на ученето, оценяването на резултатите от обучението при доминираща ръководна роля на преподаването. То цели да въвежда активно учениците в основните сфери на човешкия опит въз основа на нуждите и изискванията на обществото, систематизирани и обобщени в учебната документация. Ръководната роля на преподаването се обуславя от факта, че учениците се развиват интензивно и се нуждаят от организирани и вече програмирани дейности, за да се формират и развият способностите им съобразно обществените изисквания, но и според възрастовите им възможности. Основни функции на преподаването са: 1)В дейността на учителя се включват подборът и структурирането на учебното съдържание, чрез която ученикът опознава действителността. 2)Фрмулират се целите на ученето и се мотивират разновидностите на дейността на ученика в обучението, за да се формира готивност за участие. 3)Подбират се най-подходящите и ефективните методи и средства, с чиято помощ обучението като цяло постига своите цели. 4)Предварително се планира и проектира общият процес на обучението съобразно общите и конкретните му дидактически задачи. 5)Непосредствено се оргнаизира и ръководи протичането на процеса на учене в образованието през различните му фази, а на само протичането на самото преподаване.6)Насочват се наблюденията на учениците, за да се формират научни представи и понятия за действителността. 7)Ръководи се и се формира мисловната дейност и операции на учениците, за да могат да опознаят адекватно действителността. 8)Формира се способността на учениците да опознават самостоятелно действителността.
Други важни функции на преподаването се състоят в организирането на дейности,
които затвърждават предаставите и понятията, уменията и навиците. Формите за затвърждаване могат да бъдат различни – нагледни, символни, словестни и др. Или във подпомагане усвояването на преподаденото чрез опростяване, схематизиране и систематизиране. Всяка от изброените по-горе функции доказва, че процеса на преподаване е във неизменно взаимодействие със процеса на обучението и се разработва като съществена част от технологията на обучението. Специфичните, значими задачи за процеца на преподаване се свеждат до: разработка и възприемане на нов материал; допълнителна работа в/у материала, свързана със затвърждаването му. Осн. ръководни и дидактически функции на учителя в процеса н преподаването се свеждат до това, че учителят трябва да бъде: 1)организатор и ръководител в процеса на обучение; 2)важен източник на знания и умения; 3)главен помощник на учениците; 4)възпитател на учениците;5)контролиращ и оценяващ резултатие от уч. дейност;
Aнализа и преценката на постигнатото играят важна роля в процеса на обучението и
при усвояването на знанията. Преподаването и очакването на учителя – ефектът на Пигмалион – ефективността на преподаването зависи от възможността за преодоляване на учителските очаквания. Компетентността на учителя в процеса на преподаване се изразява в това, той да разработи и представи новото уч. съдържание, използвайки най-ефективния и улесняващ метод за по-доброто му възприемане. Учителят трябва да е изключително наясно със всяка 08 Преподаването и ученето като компоненти на обучението
точка от съдържанието на материала и да може да отговори компетентно на всеки въпрос,
зададен от учениците. Учителят трябва да може да осигури такива задачи за самостоятелна работа, които да са във пълна хармония със вече преподаденото и които да спомогнат затвърждаването на новите знания. Дали учителските очаквания са постигнати може да се провери в процеса на обучение непосредствено след или по време на преподаването на новия материал като учителят препитва учениците като им задава разнообразни въпроси, сързани с материала. Учителят трябва да стимулира учениците във участие в уч. дейност, трябва да изслушва отговорите на зададените им въпроси като изчаква известно време ученикът да помисли в/у въпроса.
Същност на ученето: то се определя като адаптация на индивидуалното поведение,
като изменение на поведението, личността и съзнанието и като целесъобразна дейност; ободщено ученето може да се възприема като процес на адаптация, познание и развитие, който прогресира чрез успешното осъществяане и достигане на опр. цели, насочени към усвояването на нови знания. Обучението е единство от 2 дейности – преподаване и учене. Ето защо трябва да насочим вниманието си към спецификата на ученето в условията на обучението. Дидактиката не се занимава само с ученето като феномен, а учене в рамките на обучение. Ученето като феномен се разгл. от науката психология. Ученето в условията на обучението е целенасочен и рационално организиран процес за усвояване на знания, то неизбежно трябва да съдържа елементи на задължителност, то е външно мотивирано. Ученето в условията на обучението трябва да формира: 1)знания – информация; 2)интелектуални умения; 3)когнитивни умения; 4)моторни умения; 5)нагласа; Това формално съдържание на ученето би следвало да се поставя в основата на формирането на уч. цели (целите на обучението). Видове учене: под видове учене се разбират равнищата на адаптация и познавателно усъвършенстване, които определят разл. начини на взаимодействие м/у факторите определящи ученето. В спец. литература са постулирани твърде много видове учене: прецептивно, сетивно-моторно, инструментално, вербално, понятиино, учене не принципи и правила, учене чрез откриване, творческо учене и т.н. Стратегиите за учене се формират чрез стила на дейността, чрез начина, по който стават достъпни и се усвояват знанията, уменията и навиците. Можем да даблюдаваме следните фази (етапи) на учене: Учене с 3 подетапа: ситуация – стимул, възприемане, усвояване. Възпроизвеждане с 3 подетапа: запомняне, актуализация, усъвършенстване.
Теории на ученето: Теоретичните концепции за ученето са значително по-разнообразни
от типологиите му.
1. Асоциативна теория – съвкупността от ученето от асоциациите м/у усещанията. По-голямо
значение имат действителните функции, а не умствените.
2. Бихевиоризъм – трябва да се изследва несъзнанието, а поведението на човека; анализ на
поведението;
3. Необихевиоризъм – лансира теорията за подкреплението, чрез което се доказва, че ученето
е по-успешно, когато завършва с успех. Три фази на ученето – готовност, упражнения, закон на ефекта; осн. механизъм на ученето е проба – грашка. 08 Преподаването и ученето като компоненти на обучението
4. Гещалтизъм – предетът на ученето е проблемът, който трябва тотално да се оргнизиара и
разрешава. Ученето върви от цялото към частното.
5. Теория на псохологическото поле – Курт Левин - особено внимание се обръща на ефекта на
контекста т.е. актуалното поле;
6. Функционализъм - анализира умствените операции , за да се разкрие механизма на
функционирането му; Джон Дюи, Клапаред; операционализъм – не се усвояват нови знания, а се фомират умения и се рашават проблеми – ситуации;
7. Теория за интериоризацията – психичното развитие е детерминирано от външни фактори.
Разглеждат се умствените способности във постоянно развитие. Развитието е строго стадиален процес без преходи.
8. Теория на понятиините структури – ученето и преподаването са посредници м/у културата и
отделния човек;
9. Факторен подход – стреми се да обясни интелектуалния процес в ученето. Ученикът е
същество, което може да мисли творчески. Мисленето се състои от операции, съдържание и продукт.
10. Културноисторическа теория – психиката и дейността се формират чрез използване на
оръдията на труда и като резултат се формират символите – речта, езика.
11. Диалектоматериалистически детерминизъм – мисленето започва с проблем, след това
намираме принципа на решението му и накрая решаваме проблема и усвояваме новото съдържание. Пречупването на външните условия чрез вътрешните; ученето като човешка дейност.