Read without ads and support Scribd by becoming a Scribd Premium Reader.
See Premium Plans
 
Майкъл Харт100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТАЗИ КНИГАТова е сборник от биографии на велики личности, който се различава отвсички други подобни енциклопедии. Хората в него са подредени не по азбученили по хронологичен ред, а по значимостта на тяхното дело. Критерият е доколкоте са повлияли на хода на историята и на живота на всеки човек.Подобна класация е колкото амбициозна, толкова и спорна. Всяка епоханеизбежно прави своята преоценка на миналото. Затова и второто издание от 1992г., от което е направен преводът, се различава донякъде от първото през 1978 г.Личности като Карл Маркс, Ленин и Мао Цзедун са отишли далеч по-назад, тъйкато ходът на историята показа, че делото им е било по-нетрайно, отколкотоизглеждаше преди 16 години. В стотицата е влязъл Михаил Горбачов, за когототогава едва ли някой беше чувал.Освен това всеки народ има своите кумири. За нас например изглеждастранно, че в книгата са намерили място създатели на отдавна изчезнали религиикато Манихей, докато липсват Кирил и Методий — единствените известни авторина писменост, която днес в света използват над 300 милиона души. Химиците щеси спомнят за Менделеев, астронавтите — за Сергей Курчатов и Вернер фонБраун, създателите на първите ракети.След първото издание авторът е получил много препоръки, някои от коитое взел предвид. Така в книгата са влезли Ърнест Ръдърфорд и Хенри Форд, а саотпаднали Нилс Бор и Анри Бекерел.Независимо от споровете, които ще породи, тази книга е изключителноценна както с огромната информация, която дава от всички исторически епохи иобласти на живота, така и с оценките и сравненията на влиянието, което великитехора са оказали върху света.ОТ ИЗДАТЕЛЯ1. МОХАМЕД570 — 632Решението ни да поставим Мохамед начело в списъка на най-влиятелнителичности в света може да предизвика изненада у някои читатели, а у други — съмнения, но той е единственият човек в историята, постигнал изключителниуспехи както на верско, тъй и на светско равнище.Със скромен произход, Мохамед създава и разпространява една от най-големите религии в света и става извънредно ефикасен политически водач. Днес,тринайсет века след смъртта му, неговото влияние е все още много мощно и силновъздействащо. Повечето личности в тази книга имат предимството да са родени всредища на цивилизацията, във висококултурни и политически влиятелни нации.Но Мохамед, роден в 570 година, произхожда от Мека, град в Южна Арабия — поонова време изостанал район, далеч от всякакви средища на търговия, изкуство инаука. Останал сирак на шест години, той израства в скромна среда. Според
 
ислямските предания е бил неграмотен. Икономическото му положение сеподобрява, когато на двайсет и пет годишна възраст се оженва за богата вдовица.Независимо от това, когато наближава четирийсетте, все още липсват външнипризнаци, че е забележителна личност.По онова време повечето араби били езичници, вярвали в много божества.Ала в Мека живеели малък брой евреи и християни и тъкмо от тях Мохамедвероятно възприема представата за един-единствен всемогъщ Бог, койтогосподства в цялата Вселена. На четирийсет години Мохамед вече е убеден, четози исторически Бог (Аллах) влиза в досег с него (чрез Архангел Гавраил) и го еизбрал да разпространява истинската вяра.Три години Мохамед проповядва само на близки приятели и познати.После, към 613 година, се отдава на публични проповеди. Когато лека-полекаспечелва привърженици, властите в Мека започват да го смятат за опасен.Мохамед се чувства застрашен и в 622 г. забягва в Медина (град на около 320километра северно от Мека), където му предлагат служба със значителнополитическо влияние.Това бягство, наречено Хегира, е повратна точка в живота на Пророка. ВМека той не е имал много последователи. В Медина те са далеч повече и скоро тойдобива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. Презследващите няколко години, когато последователите на Мохамед бързо нарастват,се водят редица битки между Медина и Мека. Тази война завършва в 630 г. иМохамед се завръща победоносно в Мека като завоевател. През останалите две иполовина години от живота му арабските племена бързо се приобщават къмновата религия. Когато умира в 632 г., Мохамед е вече истински управник на цялаЮжна Арабия. Бедуинските племена в Арабия се славят като безстрашни воини.Ала те са малобройни и раздирани от разединение и междуособни битки, не могатда се мерят с по-големите армии на кралствата, установили се в земеделскитерайони на север. Обединени от Мохамед за първи път в историята и вдъхновяваниот пламенната си вяра в едничкия истински Бог, тези арабски бойци се впускат впоредица от най-изумителните завоевания в човешката история. На североизтокот Арабия лежи обширната новоперсийска империя на Сасанидите; насеверозапад е Византия, или Източната Римска империя с центърКонстантинопол. Количествено арабите не могат да се сравняват с противницитеси. Обаче на бойното поле положението е съвсем различно и въодушевените арабибързо завладяват цяла Месопотамия, Сирия и Палестина. В 642 г. Египет биваоткъснат от Византийската империя, а персийските войски са смазани приголемите боеве около Кадисия в 637 г. и Нехавенд в 642 г.Но дори тези огромни завоевания, постигнати под ръководството на най-близките приятели и приемници на Мохамед — Абу Бакр и Умар ибн ал-Хатаб — не слагат край на арабското нашествие. В 711 г. арабските армии вече сапрегазили Северна Африка чак до Атлантическия океан. Оттам те се насочват насевер, преброждат Гибралтарския проток и завладяват Кралство Испания.По едно време се породили опасения, че мюсюлманите може да покорятцяла християнска Европа. Обаче в прословутата битка за Тур в 732 г.мюсюлманските войски, напреднали до средата на Франция, са съкрушени отфранките. Въпреки всичко за по-малко от един век бедуинските племена,вдъхновявани от словото на Пророка, създават империя, която се простира отИндия до Атлантическия океан и каквато светът не е виждал дотогава. И навред,където мюсюлманските войски стъпват, следва масово приобщаване към новатавяра.
 
Вярно, не всички завоевания остават. Макар че запазват вярата си вПророка, по-късно персийците си извоюват независимостта от арабите. А вИспания след повече от седем столетия борба християните си възвръщат целияполуостров. Но Месопотамия и Египет, люлки на древна цивилизация, оставатарабски и владеят целия северноафрикански бряг. Разбира се, новата вярапродължава да се разпространява през вековете далеч отвъд границите напървоначалните мюсюлмански завоевания. В наши дни тя има десетки милионипоследователи в Африка и Средна Азия и дори повече в Пакистан, Северна Индияи Индонезия. В Индонезия тази нова вяра се оказва обединяващ фактор. Но наиндийския подконтинент конфликтът между мюсюлмани и индуси все още еглавна пречка по пътя към единението.При това положение как трябва да се оцени цялостното въздействие наМохамед върху човешката история? Както всички религии, ислямът упражняваогромно влияние върху битието на своите последователи. Тъкмо по тази причинавсички създатели на големите религии заемат видно място в тази книга. И тъйкато християните в света са горе-долу два пъти повече от мюсюлманите, на пръвпоглед може да изглежда странно, че Мохамед заема по-предно място от Исус. Затази подредба има две главни основания. Първо, Мохамед е играл много по-важнароля за развитието на исляма, отколкото Исус за развитието на християнството.Макар че Исус е създал основните етични и морални норми на християнството(доколкото те се различават от юдаизма), Свети Павел е този, който разработвахристиянското богословие, той е главният прозелит* и автор на голяма част отНовия завет.[* Прозелит (църк.) — новопокръстен; пламенен привърженик на нова вяраили идея. — Б. ред.]А Мохамед е създателят и на ислямското богословие, и на главните етичнии морални принципи на исляма. Освен това той има ключова роля вразпространяването на новата вяра и в създаването на нейните обреди. На всичкоотгоре той е авторът на мюсюлманското свещено писание — Корана, сборник отМохамедови прозрения, вдъхновени според него свише. По-голямата част от тяхса преписвани — повече или по-малко вярно — още докато Мохамед е бил жив, адълго след неговата смърт са събрани в меродавен сборник. СледователноКоранът отразява до голяма степен достоверно Мохамедовите мисли и идеи.Такъв подробен сборник с мисли на Христос не е достигнал до нас. Ипонеже Коранът е поне толкова важен за мюсюлманите, колкото Библията захристияните, влиянието на Мохамед чрез Корана е огромно. Не е изключеновлиянието на Мохамед върху исляма да е по-голямо от общото влияние на ИсусХристос и Свети Павел върху християнството. От чисто верско гледище може дасе каже, че въздействието на Мохамед върху човешката история е равнозначно наИсусовото.И още нещо. Мохамед (за разлика от Исус) е водеща фигура както отрелигиозно, тъй и от светско гледище. Всъщност като двигателна сила наарабските завоевания той може да бъде поставен на първо място като най-влиятелния политически водач на всички времена.За много от важните исторически събития можем да кажем, че са билинеизбежни и щяха да се случат дори без определен политически водач, които да гинасочва. Например южноамериканските колонии вероятно щяха да извоюватнезависимостта си от Испания дори ако Симон Боливар не се беше родил. Но неможе да се каже същото за арабските завоевания. Нищо от този род не се еслучвало преди Мохамед и няма основания да смятаме, че би станало без него.
Search
Search History:
Searching...
Result 00 of 00
00 results for result for
  • p.
    • Notes
    Load more