Welcome to Scribd. Sign in or start your free trial to enjoy unlimited e-books, audiobooks & documents.Find out more
Download
Standard view
Full view
of .
Look up keyword
Like this
1Activity
0 of .
Results for:
No results containing your search query
P. 1
ВИС - книга първа

ВИС - книга първа

Ratings: (0)|Views: 24|Likes:

More info:

Published by: Дмитрий Байчевич on Jun 30, 2010
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as RTF, PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

06/30/2010

pdf

text

original

 
ГЕОРГИ СТОЕВ
ВИС
І.
Данчо Рибката трепереше като лист. Беше укрилпари от голяма кражба, а неговият бос Каро научи за товаведнага. Изкара го късно през нощта извън града.Заключи го в предварително подготвена за целта краденакола. След което я поля с бензин и я запали. УжасениятДанчо разби задното стъкло почти в последния момент,преди да го задуши дима от пламъците. Успя да сеизмъкне от колата и първото което видя бе заливащият сеот смях Каро.
-
Прости ми ! Никога повече няма да те крада!
-
Аз не прощавам, боклук? Искам вярност
-
срита гоКаро. После му прибра паспорта, както правеше съссвоите хора. Така ги връзваше към себе си. Без документиникой не можеше да напусне страната.
-
Утре искам да разкажеш на всички какво се еслучило!
-
нареди му Каро.
-
Няма да допусна нито
 
единтарикат да бяга от стадото.
-
Ще кажа
-
обеща Данчо.Ефектът бе поразителен. От този момент крадците иизмамниците не смееха да скрият дори стотинка от Каро.Борците завиждаха на безкрупулността му. Те можеха дабият, но все още не бяха станали такива зверове. Каро запърви път им показваше какво значи да си завършенпрестъпник.Митака наблюдаваше цялата сцена отстрани. Тойможеше да скърши врата както на единия, така и надругия. Изглеждаше доста слаб, дори флегматичен, ноприродата го бе надарила щедро с невероятен рефлекс иинстинкт на убиец. Попадна в спортното училище съвсемслучайно и много бързо стигна до борец в националнияотбор. Излизаше на тепиха напълно спокоен. Макар ипривидно вял по време на схватка, Митака ползвашепрословутата хватка на световният шампион по борбаЕньо Вълчев „вълчи капан", за да приключи колкото можепо-бързо срещата.Още през първата година в интерната наплашивсичките си колеги. Смятаха го за самороден талант. Не
 
беше от най-старателните
-
кръшкаше от тренировки,пушеше, не спазваше режим. Но го търпяха, защотоприродните му дадености го правеха сигурен шампион.Държеше се безобразно. За учене пък дума не можеше дастава. В края на срока треньорите настояваха да му пишаттройки, за да премине по-нагоре. Ходатайствата за негобяха толкова много и чести, че дори директорът научилищния съвет предупреди всички даскали да не муобръщат внимание, а просто да му позволят да завърши.Поериозните проблеми идваха от побоищата, коитопредизвикваше в спортната зала.- Ще те върна откъдето си дошъл!
-
заплашваше годиректорът.
-
Губиш златен медал
-
хилеше му се Митака и сечувстваше все по-недосегаем. Той бързо навлезе в бизнеса. Беше от онезиспортисти, които искаха да станат звезди от световенмащаб. Тичането за удоволствие му се струваше най-глупавото занимание. Българското първенство муизглеждаше
 
смешно. Митака мечтаеше единствено заевропейски и световни титли. Освен това от дете свикнада доминира над връстниците си. Правеше го със сила иинстинкта му на победител подсказваше, че единственопо този начин независимо от възраста, хората около негого уважават. Израсна изключително борбен и жаден запобеди. Понякога се чувстваше готов на всичко,включително на компромиси със съвеста си, само за дабъде на върха. Това си имаше своите предимства. Шефовете бързозабелязаха, че природата щедро го дарила с мощ ифизика. Твърде рано започна да получава степендии,облекчен режим на обучение, добро общежитие,безплатна храна, облекло и какво ли още не. Митака бешесъобразителен и хитър.
***
Когато внезапно се озова извън спорта, изпадна втежка и странна за него депресия. Затисна го апатия.Безнадежност, каквато не познаваше. И тогава за първипът се замисли по какъв начин ще си изкарва хляба.Борбата е изключително тежък спорт. Може би товае основната причина противниците на тепиха да сеподдържат помежду си. При борците съществува кодексна честта, който трудно може да се открие при другитепрофесионални спортисти. Именно това странно братство
 
учудваше ченгета и следователи години наред и дори най-опитните от тях не можеха да проумеят поради каквапричина се подкрепят хора, които би трябвало да бъдатконкуренти. Понякога с риск за собственото сиблагополучие.Като всички бивши колеги, Митака приключиспортната си кариера твърде млад. Неговият мощен ижизнен организъм обаче продължаваше да се нуждае отвсички блага, на които беше свикнал
-
добра храна, жени,развлечения и пиене. При това в много по-висока степен,отколкото при връстниците. Това искаше много пари.Значително повече, отколкото за образованите иотгледани около полите на майките си момчета. На всичкоотгоре той съзнаваше, че след прекратяване на спортнатаси кариера не изглежда особено очарователен. Напълнядоста, наля се в торса подобно бременна жена. Ушите муувиснаха като на дакел. Единственият начин момичетатада не забелязват недостатъците му оставаха
 
парите.Митака съзнаваше и нещо друго
-
неговата външностне само излъчваше сила и агресия, но беше доволнозловеща. Облечен в най-скъпи костюми или отличноушити спортни дрехи той трудно можеше да скриезаплахата, която дремеше в тялото му. Хората се плашехаот него дори когато бе най-добронамерен.Митака не беше вчерашен. Той познаваше голямачаст от кукловодите на посттоталитарната престъпностлично още от времето на активното си спортуване. Тогаваги наричаха
 
„куфари".
 
„Куфарите"
 
пътуваха
 
катопридружители по състезанията. Бяха откровени агенти наДС и имаха задължението да пазят момчетата от връзкисъс съмнителни хора на Запад, както и от изкушението даостанат в „свободния свят" завинаги. Борчетата гикръстиха така, защото се влачеха с тях като багаж.Всъщност те не си даваха много зор. Едничката им целбеше да се разходят, да се налапат и да се напият нааванта, след което да свършат някой друга далавера
 
сдрънкулки и дрехи, за да ги препродадат вкъщи. Повечетоимаха списък с размер на джинси, дънки, маратонки идруги боклуци, поръчани от амбулантни търговци вБългария. Все неща, които тогава трудно се намираха напазара. Кълняха се денонощно във вярност към бившияСъветски съюз, но огромната им простотия и наглост сепроявяваше именно там. На състезания в руските градовеоткриваха сергии със западни дънки, анцузи, маратонки испечелилият си кой знае защо митична слава коняк„Слънчев бряг". Митака никога нямаше да забрави един от

You're Reading a Free Preview

Download
scribd
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->