Welcome to Scribd, the world's digital library. Read, publish, and share books and documents. See more
Download
Standard view
Full view
of .
Look up keyword
Like this
2Activity
0 of .
Results for:
No results containing your search query
P. 1
sh4etinin

sh4etinin

Ratings: (0)|Views: 133|Likes:
Published by hristo vatev

More info:

Published by: hristo vatev on Aug 25, 2010
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as DOC, PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

12/28/2012

pdf

text

original

 
Това е велика книга. Мисля, че педагозите трябва да я препрочитатдесетки, стотици пъти за да пречупят рутината си. Всички, които сародители или се надяват да бъдат, също трябва да я препрочитат. Отусвояването написаното в тази книга зависи бъдещето на човечеството.Ще се опитам да обясня защо. Две са фундаменталните причини, коитоправят тази книга изключително важна. Първата се обуславя отеволюционния етап, на който се намира човечеството - много важенкръстопът. По различни причини през хилядолетията е загубено едномного важно знание - безсмъртието на човека. Тази загуба е променилаизключително много мирогледа и манталитета на всеки един човек и начовечеството като цяло. Затова всички сме затънали в блатото, нареченоилюзии. Педагогиката, конкретно, е поставена на илюзорна основа - чедетето се ражда като бял лист, който тепърва трябва да се изпише. Ноако искаме да имаме реалистична престава за действителността, нетрябва ли да престанем да унищожаваме богатството, което носи всякоедно дете със себе си и да го караме да събира фалшивите истини, коитосме си въобразили, че са верни? Едно малко дете носи една голяма душа -бедно ни е въображението да си представим колко много знания има тя.Това, което трябва да научи детето е да управлява много добрематериалното си тяло. Освен прецизното контролиране на мускулитетрябва да усвои един или няколко езика, тъй като хората са забравилиуниверсалния телепатичен език и внушават на всички деца, че това енормално. За всичко това са подходящи различните видове изкуства,спорт, занаяти и всичко което изисква сръчност, като се набляга насвободната интерпретация и се избягва подражанието. Всички останалинауки трябва да са свободно избираеми в зависимост от интересите наиндивида.Втората много важна причина, заради която трябва да се промениобразователната система е загубената способност на човека да мисли.Всички си въобразяваме, че можем да мислим, но едва когато започнемда осъзнаваме този проблем, започваме да разбираме колко сериозен етой. Образователната система е построена на основата на внушението, чеима по-умни хора, които знаят по-добре от всеки един от нас какво едобро и истина. И ние само трябва да ги слушаме и да изпълняваме. Такаобразователната система ни превръща в автомати, които се програмират(чрез зубрене) според системата и започват да живеят според вложенатапрограма (ценностна система). Това не са пресилени думи -наблюдавайте поведението си. До седмата си година детето все още слабое поразено от програмите на обществото, но започвайки училище, тозипроцес се ускорява многократно. През пубертета вече са останали много
 
малко протести срещу програмирането. А със завършването на висшетообразование, програмирането е завършено почти напълно. Но докатомладият човек все още се опитва да избира между няколко възможнипрограми, то с напредване на възрастта възможната програма оставасамо една. Когато програмираният човек не може да намери подходящапрограма за съответния случай, той блокира, изпада в криза и не смее давземе самостоятелно решение, защото му е втълпено от образователнатасистема и обществото, че не е пълноценен за това. Ако все пак намиратерешения на проблемите си, не се самозалъгвайте, че мислите - не можели мотива за това решение да е, че така правят другите хора. А за да сенаучите или по-точно да съхраните способността си да мислите трябва дацените собствената си оригиналност и уникалност, като същевременноприемете много трудната задача да давате на другите хора правото дабъдат оригинални и уникални, а не да се стремите да ги преправятеспоред собствените си разбирания. Едва когато се научите да давате надругите хора да мислят, ще започнете да мислите самостоятелно и вие.Този въпрос не е разгледан в тази книга, но животът на автора епрекрасна илюстрация на това, което трябва да е мислещия човек.Следователно, да се поучим от него, че в живота няма дребни ималоважни неща.Два много важни фундаментални проблема на образователнатасистема могат да започнат да се решават с прилагането на написанотопо-долу, но не буквално. Търсенето на своето виждане е най-добрияличен пример. Но се пазете да не го правите на всяка цена.Наблюдавайте внимателно резултатите от усилията си и винаги бъдетеготови да напаснете и промените това, което не дава или пречи наположителните резултати. Успех.Йосиф Йоргов
Шчетинин М. П.Да обхванеш необятното: Записки на педагога.
СЪДЪРЖАНИЕ 
МЕЛОДИЯТА НА ДЕТСТВОТОСУРКОВХИПОТЕЗАДА НЕ ИЗМЕНИШ НА МЕЧТАТАПЪТЯ НА ПРОБИТЕ И ГРЕШКИТЕ
 
УРОЦИТЕ НА “СМЕЛИ”СТЕПЕНИ НА ИЗРАСТВАНЕОБЩА ГРИЖАЕКСПЕРИМЕНТА ПРОДЪЛЖАВАКОЛЕКТИВНО ТЪРСЕНЕКОИ СТЕ ВИЕ IV Б?ОЧИТЕ НА МОЯТА СЪВЕСТЕДИНОДУШИЕОБРАЗ НА БЪДЕЩЕТОВ ОБЩУВАНЕ БЕЗ БЪРЗАНЕУРОЦИТЕ НА ОБЩУВАНЕТО БЕЗ БЪРЗАНЕДВЕ ПОЛЯРНОСТИЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ХИПОТЕЗАТАМАРТЕНСКО ИЗВИСЯВАНЕМЕЛОДИЯТА НА ДЕТСТВОТО
Децата... Нашата болка, нашата радост, нашата надежда... Повикайтесвоя син, своята дъщеря, погледнете в очите им. На вас гледат столетията...Внимателно са се предавали тези очи от поколение в поколение.Аз пиша и те изплуват пред мен... Доверчиви и внимателни, лукави итъжни, изплашени и дръзки. Ето, отново гледат: “Ще ми помогнеш ли?” -“Да, да, разбира се.”Единствено с мисълта да помогна и пиша. А за да помогнеш, трябва дазнаеш. Сам човек не може да постигне безкрайността на своето “аз”. Надявамсе, че нашия скромен опит ще се слее с опита на другите.С какво започна всичко? Бягам в пощата. На бланка “телеграма” сзабързана ръка пиша като песен: “Аз съм студент втори курс”. Кой може дадопусне, че съм в Саратовското музикално училище, при това направо въввтори курс. Аз повярвах, че мога. Усвоил още в музикалната школа от моямъдър учител Георги Георгиевич Чандаев истината: в изкуството не бива дабъдеш последен иначе защо въобще ще бъдеш, аз “преследвах” гамите,свирех етюди, разучавах пиеси. “Работа, работа, и пак работа.” си повтаряхсутрин, ставайки понякога в 3 - 4 часа за да не ми пречи никой и бяхме самотрима: аз - баяна (вид акордеон) - музиката. Кой като млад не е мечтаел да“остави следа след себе си”, да усъвършенства несъвършеното, да откриенеоткритото. Мисля, че всички. Аз работех по 8 - 10, а понякога и по 12 часа вденонощието само върху инструмента. Юношеското честолюбие умножено

You're Reading a Free Preview

Download
scribd
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->