ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР“

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра “Сигурност и безопасност“

КУРСОВА РАБОТА

Дисциплина: “ Аварийно-спасителна техника”

Тема: Аварийно-спасителна техника при

Земетресения

Разработил: Проверил:
Дурал Р.Юсеин .........................................
(подпис)

Фак. № 06092035 проф. Владимир Томов

 ВАРНА
2009
Най- често срещани природни бедствия в България са земетресения,
наводнения и пожарите.
Земетресения

Земетресението е природно явление, породено от внезапното и бързо

разрушаване на част от земната кора. Настъпва като следствие от
натрупване на напрежение и деформации в земната кора.
По своя произход земетресенията се делят на тектонски и вулканични.
По дълбочина на хипоцентъра се делят на плитки (до 100 км), междинни
(100-300 км) и дълбоки земетресения (300-700 км). Най разрушителни са
плитките тектонски земетресения.
Следва да се посочи, че земетресенията могат да причинят
изключително големи щети, жертви и разрушения, което налага изготвянето
на активна държавна политика за защита на населението при настъпване на
подобно бедствие.
Земетресенията представляват внезапно раздвижване на земната кора,
при което за кратко време земната повърхност може да претърпи съществени
изменения. Причина за земетресенията са вътрешните земни сили.
Земетресенията възникват в земните недра при бързото освобождаване
на натрупаната там енергия. Мястото, където се освобождава енергията,
става земетръсно огнище. Неговата дълбочина може да достигне до 700 км.
От земетръсното огнище се разпространяват различни по скорост земетръсни
вълни, които разтърсват земната повърхност и се възприемат като трусове.
Колкото по-голяма енергия се освобождава, толкова те са по-силни.
Причина за земетресенията са също и вулканските изригвания. Такива
земетресения се проявяват само около самите вулкани.

2
 Земетресения на нашата планета стават там, където земната кора е най-
подвижна. Повече земетресения се отбелязват на сушата.
Специалистите са установили две земетръсни зони: —
Средиземноморско-Трансазиатска и Тихоокеанска. По-активна е
Тихоокеанската зона, тъй като в нея се освобождават 80 % от цялата
сеизмична енергия на Земята. Нашата страна попада в рамките на
Средиземноморско- Трансазиатската земетръсна зона.
Най-разпространените форми в релефа, които се получават вследствие
на земетресенията, са пукнатините. Те са свързани с разместванията и
разкъсванията на земната кора. Дължината на пукнатините може да бъде
стотици километри, а ширината им достига обикновено 4—5 м, понякога и
повече. Често пукнатините имат голяма дълбочина.
По време на силни земетресения се нарушава устойчивостта на скалите
и те губят равновесие. Тогава те се откъсват, придвижват се по склоновете и
образуват срутищни и свлачищни форми.
Както бе споменато в увода на темата, земетресенията могат да
бъдат свързани с бедствия, разрушения, аварии, жертви, щети и пр, което
налага изучаване на възможностите за тяхното прогнозиране и последващо
опазване на населението

Земетресенията в България
София, 1818г. (Интензивност I0=VIII-IX). Разрушени са много къщи
и джамии. Променени са дебитите на студени и термални извори. Поява на
нови минерални извори.
София, 1858г. (I0=IX-X). Разрушени са много къщи, минарета,
джамии и други постройки. Има човешки жертви. Появат се минералните
извори в Овча купел. Свличания и първични пукнатини на терена (с ширина
до 0.5m и дължина до един километър) по склоновете на Витоша.
Шабла, 1901г. (M=7.2; I0=IX-X). Разрушени са стотици къщи, минарета,
джамии (Балчик, Каварна, Шабла и околните села. Загинали са няколко
души. Активизирано е Балчишкото свлачище. Свличане на едри камъни от
високите места над града. Югозападно от Балчик се събаря част от морския
бряг. Срутва се морският бряг при нос Калиакра. Появат на пукнатини по
високите места.
Крупник, 4.Април.1904г. (M=7.8; I0=X). Най-силното земетресение в
пределите на онтинентална Европа за последните 200 години. Нанесени са
значителни щети на голям
брой селища. Много човешки жертви и ранени. Масово възникват пукнатини
в скалните асиви (по течението на р.Струма, в Кресненското дефиле
пукнатините са с дължина
стотици метри и ширина до един метър; при Рилския манастир пукнатините
на терена са сдължина 10 - 15m и широчина до 3cm).

3
Горна Оряховица, 14.Юни.1913г. (M=7; I0=IX). Големи са щетите на
гр.Г.Оряховица,В.Търново и околните села (разрушени са около 2000 къщи).
Много човешки жертви и ранени
Чирпан-Пловдив, 1928г. (M=7; I0=IX-X). Силно са пострадали
градоветеПловдив, Чирпан, Първомай и Хасково. Разрушени са хиляди
сгради(над 36% от общия им брой), повредени са ж.п. линии и мостове.
Загинали
са повече от 100 души, а много са били ранени.
Вранча, 1940г. (M=7.3; Imax=VIII-за територията на България).
Това
земетресение е усетено в цяла България.
Вранча, 1977г. (M=7.2; Imax=VIII-за територията на България). По
време на
това земетресение у нас са загинали повече от 100 души, има и много ранени
Велинград, 1977г. (M=5.3; I0=VII-VIII). Силно са засегнати
Велинград и околните селища
Стражица 1986г. (M=5.7; I0=VIII-IX). При това земетресение са
получени
значителни повреди и разрушения в Стражица и околните селища

Карта на сеизмично райониране на България

4
 Държавна политика за защита на населението при
земетресение:
Със заповедта на директора на дирекция "Гражданска защита"
задължително се определят:
 основанието за започване на операцията (източникът на
сигнала);
 задачата, съставът и техниката на екипа за участие в операцията;
 мястото за явяване и районът на действия;
 трите имена и длъжността на ръководителя на екипа;
 редът за доклади и координация по време на операцията.
При организиране на операцията по издирване и спасяване
ръководителят на операцията се запознава със:
 обстановката според подадената информация;
 информация за или възможност за уточняване на броя на пострадалите
и моментното им състояние;
 географските особености на района, в които ще се провежда
операцията, и осигуряване на картен материал, ако е необходимо;
 метеорологичните прогнози и особеностите на района;
 средствата за обмен на информация с други екипи, участващи в
операцията.
В Инструкция № 3 от 18.07.2007 г. за реда за осъществяване на
спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия има
строга регламентация за действията при земетресения.

5
 Според чл 3, провежданите спасителни работи в зоната на
бедствието включват:
 разузнаване и оценка на обстановката;
 спасяване на пострадали и оказване на долекарска помощ;
 извеждане на пострадали от труднопроходими, опасни и недостъпни
места;
 осигуряване въздух на затрупани хора;
 спасяване на хора в разрушени сгради и съоръжения;
 спасяване на хора в замърсени, обгазени и наводнени райони;
 извършване обеззаразяване на хора, техника и материално-техническо
оборудване;
 спасяване на пострадали при катастрофи;
 извършване на водолазно-издирвателни и аварийно-спасителни
дейности;
 извличане на аварирала техника при бедствия;
 осветяване на зоната за извършване на спасителни дейности;
прокарване на пътища и проходи за преминаване през разрушения и
непроходими участъци.
Основен постулат е, че приоритетно се извършват спасителни
дейности за осигуряване живота и здравето на населението.
В раздел V на наредбата, се регламентират действията при
земетресение. Според чл 46, при земетресение, при което има комбинирана
зона на поражение - разрушения, затрупвания, хора под развалините,
разрушаване на елементи от комунално-енергийната мрежа, пожари,
замърсяване с промишлени отровни вещества, създаване на огнища на
замърсяване от радиоактивни източници, наводнения, активиране на
свлачища, прекъсване на комуникации, голям брой поразени хора и такива,
останали без домове, възможност от биологично заразяване, създаване на
предпоставки за възникване на епидемии и други, се провеждат СНАВР. В
зоната на поражение от земетресение СНАВР се провеждат във
взаимодействие с основните съставни части на единната спасителна система.
Извършва се разузнаване за определяне на:
 маршрути за предвижване до зоната на поражение;
 местата за устройване на странични и магистрални проходи;
 местата на сградите с масово пребиваване на хора и тези, в които
незабавно трябва да започнат издирвателни и спасителни работи;
 степента на разрушение на елементите от комунално-енергийните
мрежи (КЕМ) и вторичните поражения, които са предизвикали;
 огнищата на пожари;
 наличието на замърсяване с радиоактивни източници, ПОВ,
причинители на биологично заразяване;
 сградите, застрашени от разрушаване, които не подлежат на укрепване;

6
  наличието на концентрации на взривоопасни и запалими газове във
въздуха над допустимите стойности;
 състоянието на пътища и пътни съоръжения;
 състоянието на хидротехнически съоръжения;
 състоянието на хвостохранилища;
 състоянието на жп мрежа, летища и пристанища;
 местата, удобни за развръщане на ВПСП;
 подходящи места за съхранение телата на загиналите;
 местата на вертолетните площадки;
 местата за устройване на палаткови лагери;
 местата за развръщане на походни кухни;
 пунктовете за раздаване на храна, вода, медикаменти и други;
 местата за развръщане на полеви болници;
 степента и характера на разрушенията;
 наличието на живи хора под разрушенията;
 възможността за използване на различните видове средства за
комуникация;
 местата, удобни за развръщане на пунктове за управление (ПУ);
 откриването на проекти, схеми, чертежи или друга подобна
информация за разрушените сгради;
 оцелелите, които могат да дадат полезна информация;
 състоянието на епидемиологичната обстановка;
 удобните места за развръщане на пропускателни пунктове от и към
зоната на поражение;
 наличието на социални заведения, които биха могли да функционират
и изпълняват задачи по ликвидиране на последствията;
 наличието на обекти, на които незабавно трябва да се осигури охрана;
 състоянието на посолства и сгради, в които пребивават чужденци;
 състоянието на обекти, които биха могли да предизвикат екологично
замърсяване на околната среда;
 състоянието на социални заведения за пребиваване на хора с психични
увреждания, възрастни, деца, лишени от родителски грижи, места за
лишаване от свобода;
 състоянието на обекти от национално значение.
В обекта на провеждане на СНАВР с помощта на органите на
Министерството на вътрешните работи не се допускат лица, нямащи
отношение към спасителните дейности.
Спасителните дейности започват с извършване на неотложни
укрепителни работи в полуразрушени и горящи сгради и съоръжения с цел
евакуиране на хора и откриване и спасяване на затрупани под разрушенията.
При провеждането на СНАВР по възможност се използват плановете на

7
сградите и съоръженията или се привличат в помощ лица, които живеят или
работят в тях.
Разчистването на разрушенията се извършва отгоре надолу, като
техниката не се въвежда върху разрушенията и с нея не се извършва
директно разчистване.
За спасяване на хора под затрупванията се устройват проходи
(хоризонтални и вертикални). При направата на проходите трябва да се
запазва максимално придобитата форма на разрушението, а където се налага
разширяване или пробиване на отвори, следва да се вземат необходимите
предпазни мерки за ненараняване на пострадалите и за укрепване на
конструкцията. Възможно е и устройване на вертикални шахти за достигане
до затрупаните.
Според чл 55- 56, укрепването на конструкциите най-често се
извършва с помощни материали (дървен материал и др.). При положение че
пострадалият е в близост до външния край на затрупванията, за временно
укрепване е възможно използването на въздушно-повдигателни възглавници.
Този метод се прилага при относително здрави конструкции и устойчивост
на разрушенията и липса на повторни земни трусове с голям интензитет. При
опасност от вторични земни трусове и разрушени неустойчиви конструкции,
непозволяващи устройването на проходи и шахти, СНАВР се извършват чрез
последователно разчистване, с основно внимание към местата с
локализирани хора.
За издирване на хора под разрушения се използват геофони,
термокамери, сонари и спасителни кучета, като периодично се
преустановяват всякакви дейности и работа с машини за установяване на
подавани сигнали от затрупани хора.
След откриване на затрупания с него се установява контакт за
изясняване на точното му местонахождение, здравословното му състояние и
обстановката около него. Тази информация е необходима за подготовка на
спасителния екип по извършване на спасителните дейности.
При откриване на затрупани хора е възможно спасителните дейности
да се извършат на ръка без използване на механизация. Най-често така се
действа при монолитно строителство и непосредствена близост до
пострадалия. При спасителните дейности не се насилват за отделяне
елементи, които не са освободени, както и не се теглят кабели, въжета,
парчета арматура и др.

При работа със средства за малка механизация, за устройване на

проходи и шахти се спазват мерките за безопасни условия на труд при
отравяне с газове и се спазват санитарно-хигиенните и противоепидемичните
мероприятия със спасителите.
Използването на придадената тежка инженерна техника (булдозери,
ескаватори, кранове, фадроми и др.) се ръководи от началника на О "АСД"
или оправомощено от него лице.
8
 Булдозери
Булдозери – това са транспортни машини предназначени за земекопни,
евакуационни дейности, разтила, почва, баластра, прокарва колонни пътища
и други.
Базовата машина на булдозерите е верижна или колесна, към която се
монтира булдозерно устройство. Последното е гребло с нож, поддържан от
два носача.
В зависимост от конструкцията на греблото булдозерит еса с
обикновено (неподвижно) и със завъртащо се (универсално) гребло.
Обикновеното гребло перпендикулярно на надлъжната ос на базовата
машина и може да се издига и смъква само във вертикална равнина.
Завъртащото гребло освен горното се завърта по ъгъл 55-65° в
хоризонтална равнина. По този начин инертния материал се отхвърля
встрани. В хоризонтална плоскост греблото се завърта по ъгъл 3-8°.
Според вида на устройството на вдигане и спускане на греблото
булдозерите биват: въжено-механични и хидравлични.
При въжено-механичните греблото се поддържа и издига от полиспаст
задействан от лебедката на машината, а се пуска под действие на собствената
си маса.
При хидравличните булдозери греблото се поддържа от два
хидравлични цилиндъра. Те са с двупосочно действие и са по-добри от
другите.
Освен това булдозерите биват с общо и специално предназначение.
Верижните булдозери се разделят на малогабаритни, леки, средни, тежки и
свръхтежки.
Малогабаритните булдозери са с наминална теглителна сила до 30 kN,
леките от 30 до 140 kN, средните от 140 до 200 kN, тежките от 200 до 300 kN,
и свръхтежките над 300 kN.
Колесните булдозери се квалифицират на същите групи, но са по
номинална мощност на двигателя съответно до 25 kW, от 25 до 55 kW, от 55
до 110 kW, от 110 до 220 kW и над 220 kW.
Универсалните булдозери са подходящи за устройване на проходи в
затрупани участъци, а втория вид (с неподвижно гребло) за устройване на
скривалища.
За да се определи ефекта от използуването на булдозерите е
необходимо номиналната им тглителна сила да бъде по-голяма или равна на
общото работно съпротивление. Общото работно съпротивление се определя
като сума от:
- съпротивление на греблото(копане)
- съпротивление от преместване на материала
- съпротивление от предвижване на машината
- съпротивление на движение на работния орган
Общото работно съпротивление т.е. ефективността на работа зависи от
обработваемия материал (почва, тухли, метални разрушения и др.), които се
9
 оценява с физични и механични параметри. Към първите се отнасят обемната
маса, пластичност, специфично тегло, водопроницаемост и др. към
механичните параметри се отнасят степен на разрохване, коефицент на
триене (тухли по тухли – 0,95; тухли по сух материал – 0,47; тухли по мокър
материал – 0,53; железобетонни елементи – 0,78)
Технически параметри на някои верижни булдозери:

Параметри D 552 T 180 Г D 720C T330 D 715C D-6C катер D – 7F К 12048

T-500 пилар катер пилар коматсу
Държава Русия Русия Русия САЩ САЩ Япония
Работно 4,4х1,2 4,8х1,3 5,5х1,4 3,0х1,1 3,6х1,3 4,2х1,2
гнездо m
Мощност на
двигателя 132 245 367 92 132 212
kW/kN
Ном.
Теглителна 150 250 350 120 171 206
сила
Вид работно
гребло
Универсално Универсално Универсално Универсално Универсално Универсално
Управление
на работното
гребло
Хидравлично Хидравлично Хидравлично Хидравлично Хидравлично Хидравлично
Габарити
Дължина 7,0 7,3 8,2 4,9 5,3 6,4
Ширина 2,8 5,4 6,3 3,0 3,6 4,2
Височина 2,8 3,0 3,1 2,7 2,9 3,4
Маса [Т] 19 36 52 13 18 24

- коефицент на съпротивление от предвижване на работния орган (в

тухлени затрупвания 0,4 ÷ 0,5; в железобетон 0,5 ÷ 0,6; смесени 0,7
÷ 0,8)
- дълбочина на разработване на затрупването
- размери на греблото на булдозер

Аварийно спасителна операция Аварийно спасителна техника

Гасене на пожар Протижопожарен автомобил
Събаряне на стена, изчистване на Булдозер, товарен автомобил, трактор
местопроизшествието
Спасяване на хора от срутени къщи Къртач, ъглошлайф, багер, ел трион

10