ISSN 0861·7899

Философски алте' ва иви

Philosophical alternati es
СПИСАНИЕ НА ИНCГИТYfА
4/1996 ЗА ФИЛОСОФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
.

ГОДИНА V ПРИ БАН

VOL.V
;

СЪДЪРЖАНИЕ

ЛОГНКА
V r;
v
~...IUjH\..1l .е:1;
!l:ж,.д.;LLiU1..JI j!,
g 1:.' -
ЛIJflfllI'fA ОТО с'ышloQT ПА фмoccфи.mi. • • • . • • • • • • ... • • • . • • • . • •
Ц!I LМ
9 дlЦ1 IJt - Хусорл 11 Фрero: lfC8 ПOI'ЛЦ na4 'f<lXlllПO omOUlClПll 17
з

Ж n tI а Л ь " D f& - ЗА ~ и JIpOП4дCW"lИXl'f&.k. • • • .. • • • • • .. • • ..... • • .. • • • • • • • .. • • • • • • • 2.5

ФШJОСОФНЛ НА ФИЗИКАТ;(
l-' М А 1с С :& O~ JI -
ИцёТfP1oIШШCТИ'fif1'tll. ~. • • • • • .. .. • • • • • • ... • • • • • • • • • • • • • • • • З<4
АТ 11 n а стр 11 r а '1 о D - I<.IIrLIi О сМltC1.JП.ТUII ~X1ШO'hI:Jй'............... 39
ФИЛОСОФИЯ Н ВPEJ.fE
В n с n л n е в ч е D - Лorпчecxn и фIDIl'tlа<:аа OДIlоврc::ъRlШOCТ. • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • 54
С с р r е ii r ер Д х в. а: о в - Перцeпnmnо npeмo. • • • . • •• • • • • • • • . • • . • • . . • • • • • . • • . • • 63
ЛРЕХОДЪ Т - РЕА1Шo<::I'Н Н НДEQJJОГЕАШ
М 8 Р т и.в: Т n б n J: о В - Авarowпa иа прcroда. двв.хеща: CИJШ, ИДCOJl'Ol'CМИ и ипrерсск. • 71
М и и ч о Х р и с т О В - НОМClП1Пl1)'pпата тpanсфоpwa!DII и ИJIIOЗIII[I'C ва праода. • • . • • 86
Г с О р r и Н 11 ii: д с И О В - Ос:вовввта стратcruчссха идcoлorсма и иc:iiв:итс фупщии. . • . • 92
М ом Ч ил Б а д х 8 J: О В - Кпасовип по~од - YrOtIItI( и рcшmост.. . . . . . . . . . . • • . • . . . 99
С тан J: а Х р и с т О В а - Croпав:схип етос иа прехода - протсс:т.а.птсщ а:овфуцнаисm
ИIШ ... ? .........••.•••••.•.••••.••.•••••••••••.•...•.••.•..••.•..•••. '1 03

Бып'/J'еки ФШIОСОФСКН АРХИВ

(125 годихи от смъртта на д·р ПDJIЪР Бt!РОн)

i дИМ п т"ь Р Ц а Ц о в - "Безсмислено Q да СС Iопират 1'OТOIIИ чухда обра:щи". . ........ 114

Пет'Ъ р Б с рон - CnnвJIВcxa философшr (ОП'ЬСН) . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . • . . . . . . . . .. . . 123
!
I
l
 JJ01""'1!f<A

БЕРТРАН РЪСЕЛ

ЛОГИКАТА КАТО СЬЩНОСГ

НА ФИЛОСОФИЯТА!

Темите, IШllТО обсъждахме 8 първата лекция, и темите, хоито ще обсъж­

даме ца-нататък, изцяло се свеждат. ДОJi:ОJШОТО са наистина философсхн, ДО
проблемите на лоrn:кaта. То ва не се ДЪJ1Ж1! на няка!tВа случайност, а на факта ,
че всекн фнлософс1:И пр облем, "огато се ПОДЛОЖИ па необходимия аRализ и
изчистване, се оmзм, че или в действителност не е фrmософсх:rr, нли ако е, 11
смисъ.л.а, В !rОЙТО я:mолзваме думата, е логически. Но докоmОТО"думата "ло­
лпса" HR!COra нс се я.:щ олзва в едrш Ц с'ыц Сf.AИC1,JJ. от двама разлиtпш фило со­
Фи. отнаЧl'l,110 с nБСОJI!<)ТНО необходимо ювеСТНQ обяснение за това, което
JlмaM предвид под тази дума,
ЛошмТi\ в среднове:tОIЩето ff 1) обуqеипето ч.ах до ДlЩ днешен 3Ю1ЧII не
повеЧQ ОТ схомстпчrrа ХОЛСlЩ1U Тe'XТff{ЧСС1Щ термпнп и Ilравилn :щ СН,ЛОПIC11t­

чен ИЗВОД. АриототCJf Ц3{J6 ... Н МJlОЖССТDО ЛО-СI<РQ},{R"II хора цросто nOUTap т
YPOКn QJlОД иcl"о. ТРИDщumото БСЗСМИСЛfft':. n'иurJ.теяо (! та:,ш траДIЩЮI. псе
още е уотапОJlен~ пор ма ири lfЗШfЛtjС ~ сс Зl1щитunа от .t3т'ыcRa{{ nuторнтети
!ШТО "РСВ'ЬЗХОJlflt1 "nроnедеIlТIOal", Т. е. то ТРСIWРОИrc11 НП онсзи Ш\nlПlК Зf!
n.ржеcrnоио моmепнчс.не, J:ОИТО CtL от Тl!ърло голяма ПОЛ3<1 fi nO'ССnllсmшlЯ
ЖJ{1jОТ. НО НС том е. хоето IIMnМ ПРОДJшn: д{&ВUЗXImJТJ!. kOliJTO J:lUМM, че UЯJUlТn
философия 1) ЛОrtOOi. Ошо ОТ IIfiЧМОТО на седСМИМСССТОТО C'fолt'ТIiС DСI1Ч~ евер­
ГИЧ:ИR УМОВС, ХОИiО pмrne'AUlllT II3D{:ЖДt'Щ:ТО Ht\ :roliJIючсttня. HjOC11Ui$I"T CpellHoue-
ICОIJШI'tfi трtlД!ЩЮ( It ПО eдllН IIJШ друг ш\qilll рМlllltрЯI-lUТ обхяfi'rtl 1m лО!'iUCn't\l.
Първото РМllfиреняе е l\'ЬDеждnнето (Ш .ин.цуImU\ШiЯ метод от БеnК'Ыf и
Гl.\тtЛеii: първият - D ~оретnlШll u до rо1tЯМIl C'fetlcl1 nOrpel1llla ФОРМfi; nТО­
pJlJrr - D де.UСТйитeлиn ynотрсбfi при ПО1UifШ:lе оспоакте пп мс>дерНn'rа физика
И uстроноМШt. Том fiеРОR!ИО е ~дш1СТВеН010 р!1ЗШl!рСНl1е lIа старата J1стll<l1.,
к етО е CТ3.I.laJl() ИЗIlсстно На обwообразОВnlНl1'3 пуБЛ10О1. Но tlНд}'1Щltятt1 -
ВllЖНn, ДОКОJlII:ОТО е Ш\1пruе като метод пп изследване - Сяк1lШ не остзва, кога­
то работата е свършена. В Окоюш1'eIШnТn форма на 3аВ'Ършената НUУIШ по­
скоро ИЗГЛе"А<д3.. че се изисква вспчко да е дедуктивно. Ако IiНДУIillНЯта изобщо
остава (дали е тnкa, е трудеи въпрос) то е пр осто под формата на един от
ПрИ1щипите, по к о й.то дедукциите встыпIтT в сила. Следователно окончател­
ният резултат от въвеждането на индукти:вния метод сякаш е не създаването
на нов вид недеду1crИВН О обосноваване, а по-скор о разши ряването на обсега
на дедукцията чрез Ук:lЗВЩlе ва начна за извеждане, който определено не е
силоrистичен R не се впнсва в средновековната схема.
ВЪПРОСЪТ за обсега и валидността из индукцията е нзключително труден
н много важен за нашето знюше. Да вземем въпрос като "Ще изгрее ЛИ слън­
цето утре?". Първото ни инстинктивно усещане е, че имаме предоста тъчно

I Преводът с по: В. Russ е 11. Ош Кnow1edgc о! thc &tcmal World. London. 1993. р. 42-69 (бел.
лрс. в.).

3
 ОС II ОIIIЩII. )' I 1'1' "М, ' ! Щ IIJJ l' , Щ (I I О е I . I·Р. ВnЛО ТOJD( O Ba много предн-
ШIIII с.у ' JIIIII I • Л I ' ., 11 11 1 11 IН ()] 11 М( I А с 1 . OJЦ това обосноваване
или В С, НО IIХ • че ..10 • В1 прОC'LТ, Jroйто тогава В'ЪЗншс-
'т 'lI )(11 Iljlr.ДIIОЛ
ва.. е: ,,1< 11(111111111111' 1 11 I ,,,ад не., опорсд ЕО премива.ваме от мина-
лит е JCLM 6 1 ~ elНlIl 11 \1 Р 11,,1", О ОР1.Т, дn.дeK от ми.п. е. че извеждането се
осно в ава JI " Х ОII 1. IIfJlI IIIIIIIOCтra. ДА продлоло че е истява. Тогава
1!IIt"1 Д fl J см 3М:ОRЗ за nРКЧИЮIостта1 В общи линии има
три В1.ЗМО]l[lIIf o r. DQP \: 1) ТОй сами.т сезвм арпоп; 2) ТQЙ епостулаг, З) той
е емпи ри чно обо ще ние от МRШlJJИ случаи, ~ "оито е вамврал потвърждение.
Теориятn, че Щ)ltЧЮЩОСТТо. се зиае а priori, по Опредепевие_не може да се
опроверmе. Но ахе дn се npедCТIUИ тв-ьрде исверо.n:вa чрез проCТИJt процес
на формулпраие на захопа точно и чрез това да се поuxс. че е извънредно по­
слож ен и по- ммко очевиден. OТICoдtoтo 06юсновсво се предполага. Теорията.
че IIРИЧЮtнОcтra е п остулат, т. е. че с нещо,ХОСТО се иэбирада се n'Ърдн, ма­
Ii:З р и да знаем. че тв'Ьрдс веропно кс е варно, СЪЩО тau JIП4а Щ1ЧИ11 да се оп­
ровергае. НО С'Ьщо тua очевндно , кn.ш RaЧИН да се оправдае ЗCЯJCa УПQ'fPеба
казахона npя извеждане, Оттух стпraм до теориna., чо Э8Ж0Н'ЬТ С ем:пнрН'lНО
060бщенпс, ХОСТО е гледната ТОЧQ, поДД'Ьр;lЦUЦ1 от Мшt.
Но nKO ТОIЩ е так4, ЦI( ТРJlбl1a да со onpaвjIIIJIT eмmtpичпите обобшсmц?
ДанППТС JJ тцнn пота ИС могат да бъдат сюmpwпm, ТЪЙ ПТО XCJ'(МM да apry·
MeR'Т1!paMC ТОВО, жосто пе. ос "облюДА&а, чрез то88., хоета со вабmoдlШ3. Това .
можс едпнствено да со направи о помошта па КПADО .пo:mато отпоtUоии.о
tdежду lIоБЛЮДЩll\НОТО К нонnблюдавмото, Но яеваб.moдавапото по опредо·
.nение ио сс ЗПNО ОМЦИРJNНО " OnОДОМТМНО иorolОТО omошtПИО !съм наблю·
Дil.ШUIОТО, nxo изобшо с шtllЮТно, трябва д4- ое :тао Вe3&IIЯСИМО от емnвplI'I· .
. Ш{ТО ДАПИЯ. ДВ видим кnxвo казва МИЛ ПО този Jl1оПрОо.
Спород мм 3I1Х08:ЬТ 3fi причюшостта оо ДОКIЗИ по обшо признание чрез
И11tОJICОППJI 1m rpOWKI1 процес, нариЧАИ "кпдyю1ИI ва простото избро.вмо",
10 I( процес, Xfi3I1ti той, "оо СВОТОИ 8 ПРR1lНСВIUlО естество нв общи иотИRИ :ш
IIСИЧК}I ПРОПО3I1ЩOf, ХО ито са ИСТ1ШКИ 8 " всич.m случая. за хоито сме УЗItl~·
ЛI1-~. ЩО СО отнt\ся до ИОfОDйТВ изложеност иа грешп. той твърдя, че "кеси·
fYlHtOoтro Шl методt\ ай простото кзброиаие е обратно npоnoрциопa.rmа иа
оБШllР.ноcттu Ш\ обобщеШfе1'О. Процеси е недостовереа и НедОствть'lе.·... n.x..
мо в C1'tttt.l1Тt1. D KOIТO npедмстьт IШ шбmoдението е чacre.я и ОГРl1ШlЧett ПО рм·
мери. ЩОМ сферllТfi се разcitирstва. т<nи исдоста'l"1.'iC!l. метод стма псе nO-мМ­
ко Itзложен ип опасността да llИ подведе, Най-универC8Jiният иас ИC1'Шl:И -
Н!UIриМер з:u:оН'Ъ'i' за ilpКЧ1l.Нноcтm, ПРИllЦН1Ult~ 1Ia 1fИCnЗТn Jt reOMC'rpНJITa­
са нnдл.е:жно н удовлетворитCJJВО доmзaни и само от този меТод, и не се нуж­
даят от юпшкво друго доказателство"}.
В rориото тв'Ьрденне нма две очевидни празноrn: 1) хах да оправдаем са­
МШI метод на простото изброяване; 2) к.аю.в логичесхи: прmщип - при поло­
жение, че С'Ьществува TaICЪB - покрива същата основа, xarгo този метод, без
да е изложен на неговите неуспе:х.и. Да вземем П'ЬрВО вторЮl B'blIpOC.
Един метод на доказателство, който, хогато се :използва целенасочено,
дава ПОЮlкоra истино.. а поня:кога неверен резултат, ЮlICЪвто е случаят с мето­
да на простото изброяване, очевидно не е общовалиден метод, понеже общо­
валндността изисква неизменно истино.. Следователно, ако простото изброя­
ване трябва да се сметне за общовалндно, то не трябва да се формулира по

, Logic. вoak Ш. chuptcr iii. § 2,

, Бооk Щ сlшрtcr XXL § 3.

4
," .. '--
 ка ин, • по хойто МИЛ го прави. Най-много да трябва да каже~[, че данните
дават резултата веРОЯmJIО. Ще кажем, че причинността с.е подкрепя въ в вс.еllli
случaif, хойто можем да проверкм. Има ужасна трудност в nOНJIТНeтo за веро­
ятност, 110 засега можем да я пренебрегнем. Следоваrе.iНО имаме това, ко ето
поне може да е логнчесх:и прю-!rtJIЦ тъй като е без ИЗDIЮчения . Ахо една про­
позиция е истинна във всеки случaii, за който сме узmuш, и ако СЛУ'UlИте са
много на брой, тотава ще кажем, че вече е твърде вероятно въз основа на дан­
ните да бъде истинна в който и да е следващ случаii. Не е опровержение фак­
тът, че това, хосто обявяваме за ИСТИННО, не винаги се случва, понеже едно съ­
битие може да бъде вероятно въз основа ва данни, жокто още не са налице.
Обаче очевидно е възможно да се cлyчI~ при последващ анализ н при по-точно
твърдение. Ще трябва да кажем вещо като: BceJ(J{ пример на пропозиция4,
бидеЙJCИ истинен, увеличава вероятността пропозlЩИJlта да бъде и стинна в
нов случай и че достатъчен брой благоприяТЮ! случщ при отсъствие на про­
тиворечащи случаи, превръщат възможността за ИCТИЮlост при вов случай в
. неопределено Юlоияща към увереност. Няxarьв тапи пршщип е необходим,
ахо методът ла простОто изБРОЮJnие трябва да е общова.лндеп. .
НО това ви води до дрyrия: ии в'Ьпрос, а имеипо: их се :шае, че наllIИЯТ
nPИIЩJЩ е НCТИ1IеJl? Очевидно тък каТО е необходимо дt\ се оправдае JfRДУК­
цна1n. пе може да се докаже чрез J!ПДУJЩПJJ. Повеже се преминава ОТ!11,Д ем­
Пlfрпчпите дапвп, тя }IC може да се доuж:е от тях cnмпте. Тъй IЩТО СО ;rcкa Да
се опрмдмтвсwцп JPв~l:rщия от смпирп~fЩ{ дnнfЩ nм IIреМИlilJ1lОЩОТО 3t\JI.
тц ТО CAМJtJfT npеход дори но можо да се ощтn доП,.(ХЪдс DЪ3МОЖIЩ върху ос­
новата "8 тсэи .ll1UПIИ. СлОЛОDl\теnно, ако оо знао. то ко сс ЗИПО от опнта, n
нeзnвпспмо от опита. Не XI1ЗIНIМ, че нлкntrЪВ токъв ПрIUПnШ: со :шnс. Казвам
одияствепо, че сс lf3ИСКВt1 ДВ сс оправдаят изводите от ОfШТА, !СОИТО смпи­
рИX'liТ n031101fJlBn. и ЧО самото И3liCЖJlвне ие може ДО со o"pnl\дnO I:МПНРИЧНО' .
ЛОIlобпо 3tlkЛJОЧОRпе може .дВ се ДОI«\Же чрез flpryMCltтlf. подобни 1111 :то
OКГIiUШТО ВСёlСИ др уг логически ПРSШt(Ип. Оттук norWfI:CKOiO 3НnШlli) 110 е
производно еДЮiСТ1НU10 ОТ опито. 11 cnеДОDI1ТeJШО фИЛОСОфlUl:Тn Ш\ СМIIИРИКtl не
може да се приеме D пеnНnтn IIЯлост, незn.вИСllМо от преli'!.ЗХОДСТЬОТО й n()
много въnpоси. хоито nежt\Т Н3D'ЬИ 1fогшm1'а.
Хereл и пeroвите послеДОDВТeJtJf ро.зшnpя.МТ обсern ип JlОПuc.nтn ПО съв'
сем РfiЗJШЧeJt tifiЧШ:I; начнн, койl'О СМЯТfiМ зn поrpешев, но който ИЗИСКВIl об­
съждnне дори 11 cnмo за Дll оо покаже J:1UC ТЯJ(lшта kОIIЦСПUНЯ зn логюmта се от­
Лll'iава ОТ :концеппиятll, които желая да защитя. В теюmтe работи логикnта е
прахтП'lесЮl ТЪЖдествена с метафизиJ."IlТll.. Като на.Й-общо UIlЧа.ло пътят, по
който достигат до това, е следнюп. Хегел смята, че чрез оБОСНОВnВllНе а pn'ori
би могло да се ДОJmЖе, че светът трябва да нма разнообразни, важни}[ инте­
ресни харахтериCТJПCН. тъй като всеки свят без тезИ характеристики би бил
невъзможен и самопротивореч:нв. Следователно тов3, което наРИ"fnме "ло­
rнxa'" е изследване на естеството ва вселепатn, доколкото може да се изведе
просто от принци:па, че вселената трябва да бъде логически самосъглаСУВllНа.
Аз сш.шят не смятам, че единствено от този принцип може да се изведе нещо
важно, що се отнася до съществуващата вселеиа. Обаче може бн не би тряб­
вало да отнасяме основанията на Хегел към собствената област на логиката.
Дори н да са ВaлидюI, по-скоро биха билн приложение на логнкnта към дей­
ствителния свят. Самата ЛОГJ!ка повече би се интересувала от такива въпроси

• Ит! [\o·CI:0PO ПРОПО31Щllоrшлпа ФУIUIДИJ[.

s ВЪ1lРОСЪТ за DpI!ЧЮWocтrn п шщyюnurru що сс 06CЪJI(Д8 OПIОDO D Лc:I:ЦДi vш.

5
като тор какво (; само съгласуnаиост, к с U, JIO I 1,. I О I ,Хе!"", не об съж­
д а. И м~'шр да кр нтНК)'nа тр адЮJ,ИОНl 1(1\ J101·1II.. 1, '\Н заав.а.sa , че ще я замени с
недоказаната собствена логика, той &се Шlк, оБОСlJоnnвaii.m се , некри:тично и
несъзнатemно допуска традиционн ата логика с с ичките и недоста тъци. Ре­
форма на лотката трябва да се търси, но чр ез по-фуида..'dеитално, по-търпе­
ливо и по -малко амбшщозво изследване на п редоснованшпа, които н негова­
та система сподели с тези на повечето ДРУГИ филосо ф". Това, струва ми се, се
различава от насоката, защитавана от него .
МИCJIк,че начинът, по който системата на Хегел допуска обич3.ЙRатало­
гика, впоследстви е критикувана от него , се илюстр и ра чрез общата концепция
за .. категориите", с които той борав и. Смятам, че тази Jшвдепцюr е в същест­
вена степен продyk'1 на логнческо объркване, но тя сякаш донякъде се олицет­
ворява от концеIЩията за .. JCa чествата на реалността като цял о". Г-Н Брадли е
разработил теор ия, според която във ВСИЧIШ съждения ПРШIисваме предшат
на Реалността IЩто ЦЯЛО. Тази теория води началото си от Хегел . Традицион­
ната лоrнкa твърдн. че всяка проnозиция при писва rтредик.ат на субект. От то­
ва лесно следва, '{е може да нма само един субеI..'1 - Абсолютът, понеже ако
кма два, пропозвдюrта, че има ДЬА, не би ЛР Ш1Исвал а преди.кат на ПЯТО един
от тях. Сдодоватедво ДОk"IНflНlТI1 на Хегел, че фШIОСОфСЮfТе ЛРОf103НЩЩ тря­
бва да б-ъдат ВЪ!) формата "АбсоJП<>ТЪТ е TalCЪB 1{ Tak"n"', се ОСЯОllава на тра·
ДIЩИОmIОТО убt;ЖДсняе за уни uерcnлцостта ИI1 субект·преДИК3ТfНIТn форма.
Топа убождепие, бндеЯю.{ ТfЩЩIЦ1iОШ,Q. по неУЛО8m.t ц с:аМОПОДРl13БIfРnШ се
ЩlI{ЩI, б~ да се nPСlIДQЛЩil 3а nUlfo, рnботн подмолно и се ДОЛУС!m D аргу­
МОНТИ. за КОПТО, кnжто този Зfi ОClРО llсржеllИето Ш\ О ТНОШОIfия:та, от пръв пот·
псд се DII.ЖДа, че утп рждrШI\Т ПРС1I\ИJ!ИОСТiI\ ИП тази форма, опа е Нn'Й"ВI1ЖЮ{­
ят ncnofCТ, 11 ко Ата Хегел БQ3КРНiJ{ЧНО lIonycl\t\ ТРnДllUJlоняt\Тfi логнкn. Други
ПО-ММ КО Dt1ЖНН отношения - МlI.lФр R ДОСТIIThЧlJО IJfiЖНН. да СП И3ТОIfППIC нn
Ttll\lI1\n C'bllleCTueНlI ХсГеЛОIIН КО lщсtl11Ю1 I(UIO .. КОИlCрUТtIО10 унинерCnЛIlО" и
.. ()бuдШl~Шето ий n.ждестuо и Pn'1JНI КA'" - Сс OTi\Pl1lJtlT Т«М, където ТОй борu­
вИ сICСМIЩИiIlО С фОРММl-lilта 1tОпtКn· .
Има CbliceM JIpyro ![nСОКl\, 8 която С., t10Jt1UtВ(\ обширно тех:ннчеСl(О РМ­
ВUlие иu 110гИКfiТfi. ИмI\М nР(ЩВIiД нn.npnBпeHHeтo, КОеТО се llnриt{t\ JtОrиcrrика
WIИ МАтемn111ческа nOrKItIi. Този вм логака ., J>,U).Te nтичеСКIi в Д8!1 piUmt<tlIН
СМЙО'I..М: том е МОН на MIITCMIlTJlKaтa и ТОва е логикз., особено nРИJ10жима
nM д py rн. П()-ТРnд1щн.он.ЮI liЛонове на матеМnТИ1cnта. Историчесm ТЯ за·
по 'ша просто като клон на математиката. Нейната особ ена ПРШlожимост КЪМ
друпl мnтем атнчесlC.Н ДjlсшmлнЮf се разработва по-късно . И в двете отво­
шеЮlJl тя е въплъщение ИII надеждите, конто Лайбниц лелее през живота сн н
лресле n с цеJШЛ плам на ИЗУМl\телната сн интелектумна енер г ия. Много от
не говите работи по този предмет са публикувани наскоро, тъй като лостн-

• Вж. прс:оода на Н. S. М а r с а n. Hegel's Оосtrinе оС Forшa1 Lopc. Oxford, 1912. ApryмC:НТЪT па

Х,::ел В тази част на IICГOвa'm "Лonn:а" се оcnовава »:рху 06ърnщве вьв ВСНЧ](И Q'I1l0ШCIIШI па
~e -то п •• предm;aдwrra. Ii:IlXТO n ~СоItJЩТ е мъртъв. с flC .. -ТО на n.ждествевoc-rтa, Karro в __
"Сохрат с философът. хойто IDШI отрооата сл бyчmmrп". Поради тава 06ЪРlCМПе ТОЙ мnсли. че
•• Сохра,," к ,,мъртъв" 11'lбоа да са ТЫllДСCIВCUИ. Вижд;!ЙIi:И. ч е са различни, ТОЙ вс IOВeжда. li:1IXТO
дрynI бющ вanрaniuш. ЧС FI!lXЪДС има грешха. n ЧС сс ПОli:азDa "ТЪJIЩCCТJ)СUОСТ В раз.лш:ата-.
Сыдо таха Со"рат е особсно, " смъртси" с yшrверса.лво. Следователно. казва той, ТЪЙ като
CoXPI1T с смъртен. следва. че осоБСI1СЛО е упнвс:рсаmю - ПРИСМUЙXR, че "с"·то roрnзma във
/lСНЧКИ O'mошс'mа ТЪЖДССТlJецостта. Но да СС хаже. че .. особеllОТО с всеобшо·, е
СIIМОПРcrrmюрсЧНDО. Хегел ПUJ: це ПОДQ:Jира греШJ(1l. а продължава Д" сrnгrсзпрn особено и
всеобщо Jj К1IдИDlщуaлuото. или КОUХРСТJJСЛО вссобщо. Тов.а е приыср хах, п ораДJll1ебрсю.юст
D lJ ачалото. обширни н ВIIУПIIrreJШlI СИСТеми на философията сс CТPOIlТ JJЪpxy глупави п
тршшаmш обърmaнщ ио порадИ почти нсвеРОЯТIIIUI фarт. че пе CJ!. У"QnUЛСIDl, ЧО!).Х СС
IOw:ymaвa да rn окачсстви ](8ТQ каламбури .
6
 11 11\ му С I J {JСОТХРИваня O~ други. ог 1ie"!.'O ЮШIО ве е г .; блш.:увано , защо о
р еэущ' с I ry В wur:ои ТОчnl упорито nPO'l'1mореч:али на трад.ициоишt"J11 ДОК-
ТРJII' сил огизма. Сега знаем, че в тези пyвrrове ТР!l.ДШ(llовиата ДОIr'"РИ II
грсuщ, по РССFIСICrЬТ'прсд Аристотел попрeo:r..ва ваЛaiiбющ да осъзнае, че ,1011
е В'ЬЗМОЖI-tо' . . ' .. " • •
МодернО'(о развитие ва математичecmта лоnn:a датра от Було вите "30.-
хови ва мисълта" (1854). Но той и И,eroвите пoc.neдоватсла:,.преди Пеаио 11
Фрсге, постигаТ един-cnеио (освен нп.:ои подробпOCТlf) юобрeumaнето на мате­
матичecюur симвоЛВЗ'ЬМ: 'за извличане ва следствu от преДl10ставките. Сами­
JIТ начни ~ и:тлв:ч.аве при 1'1IX съвпада с подходите на Аристотел. Тази дис­
ЦИIIЛИНа представлява значителеи интерес като независим клои на математи­
nта, но има мнoгo ·мa.nxo общо с ИСТИНCDlта лоnn:a. Пьрвият сериозен шшр е­
дъх в истииската логика от гърците васам е направен от Пеана и Фреге, неза·
висимо един ОТ друг - и двамата математици; И двамата С1'КГат до ЛОП\ tfес­
пае си резултати чрез анaлnз ва мaTeмaтmcaтa. Традиционната логика отиаСI
двете пропозиЦии: "Сократ е см'Ьртен" н "Вснчхи хора са смъртни" К1>м еДJll\
и С'Ьща форма-, ЛеаиО1fФреге ПОW1lат, че по форма те са сыrьрщено различ­
ни, Фмософскатз I\tlЖЦQСТ ва лотщата }dоже да се lUlЮCТpира чрез факта, qe
тора СМeщJано - каСТО все ощо се арапи от мцого l1DТори - затъмнява не cn-
МО DVtOTO азyv.ащmе нд фОРМIn'С Ji4 Q'Ы!(ДCЦC П Jl3ВOД, ца CЪдIo атнощениятn
1'111 пешата ItЪM TCIOmТO uчоorna, па ХОIOCpСТПОТО С'1оnIсствуmше !съм nбстрnкт'
пито поwtтП_, па ООТИ1Н1ИЯ СЦТ IC'Ъ.М (/Вета 1m I1лaТQЦОIJИТО ядец. Пе/UlО }f Фр о·
ге. КОПТО кзn.IOJt\Т грOIUImТft, ro прauт по техв:ичссm npиЧПRП II прплnrnт ло­
rnuта сн гmшпо nм Тmtич~g подробности, Но фRlIософсхата DОЖНОСТ Ш\
нnпреД"Ькn. който поQ'fЮ'nТ, о ВСВ'Ь3МОЖПО дв се поlШСЯИ,
Мl1тоМt\тичесХI1Т1l JtоI"И:П, дориn иnй-модерmrrt он форми, няма ИСfl0 0'
РОI1СТDОИО фмософоко :mnчоиие ООIНШ D овоят!: Пl\lfМA, След ПnЧI\JШТtI ти 110'
скоро ЛРюmд1lQШ пп МlJтемnтихатn. ОТfCолtото пп фМОСОфЮI1'n. HUKpa'tKO ще
говор" :m неИшпе иnlt11т. Те cn ешшorneturm чncr от llёl, roйТO lWtcтIOШ може дfi сс
mpeче фuлософска J1Qrиm,. НО дори no-ncmrre pmpcбorкн. Мt!I:fiP н не иenосрсл­
CТlIeНO фunoc:oфcm.1ШМИpI.\Т raлю.ro troCDcno приложение вw фIi1IОСОфСt'ЙУВnНето. Те
lnt flttltЮI1JI:МТ JlёCИO ДIl боplШlIМ с:: no-llбcrparnm XOlШemnщ oтmruroтo може М
изброи npocroтo c:.noвecвo oбocIюВnМНё. Прeюшmт сеМОДOТDOpШtX1ttfO'l'etЩ за кои­
'tO ТРУll'но би моI'Jю ДIl се nOМИёml дpyroJrЧе. Те tnI ~ бързо да ВWlКМ.IQ'iJQ,Э е
bwl-!'dМJCЮt1" запас от ШХOДi{И пол~. С J:OИТO може JIД се построи дnдeHO логи­
'tJecJCO юm вnучно:щanиe. Не cnмo 'l't\Opшrm на Фpere за ЧИC1UtЩ с която ще се занимn­
мм в Лeю:nm VI1, по и UID1!l'l11 теорик Юl физичecюrt~ noвятия, ХОЯТО ще се начене IJ
с:лeпвamнтe Шf две лекпии, се вдъ,'UЮВЯВЗ от ма'reМaТНЧecmтa ЛОПOOl и не GI!XМe могли
да сн.я предcrnnям &:J нея.
И в ДЗnТn с:лучая, xnno и в много дpyrн, ще се обръщаме !съм определен
npшщип, наричан .,привщш на абстракцията", Този npшщип, хайто би могло
еднакво добре да се нарече .. ПРШЩЮThТ, който освобождава ОТ nбстрlllЩ1lЯ" и
хайто изяснява невероятното акумуш[ране нn метафизпч.на сръчност, с е пред­
лага непосредствено от математическата лопtкn и едва ли би моГЫ1 да се
докаже или прахn[Чесm да се употреби без нейна помощ. Принпиnът ще обяс­
ним в четвъртата ки л екция , но неговото използване може нщ;ратко да се посочи

предварително. КоrnТО група обекти имат вида подобие, който сме склонни да

'С о u t 11 r 8 ( . La logjquo do Leibuiz. р . 361. 386.

•Често се I1plDlIllDa, чо IIhШ HJlKOA"tI1J pn:vnn:n МСХДУ тц но не сс npв:шава. че Рa:JЛИХIIТn с
ФУllдамCl.rrnII1Ш И твърдо IШЮ! .

- ~- 7
 пrИ~1I1Ii1l1l\ 10 1111 11 1'111 )t\I I IIЩlt' l О 11 (11'11111 Io:JI"CI,; 1110 , 1l1oI1РОСН НЯ Т пр ю{цнп по­
Щ181 1 , Ч '111 111 1 11111 t) 11 1 P YII 111\ 1,; 1 /1111 1 1 1 ЦI У" 11 11 111 с)\ цел, Зll която може
д а се" 1II Щ. 11[1" /1110 "11111 (J 1I(lIJm ПЧ \; 111 0, J I СДОIНнелllО, щом някое общо
I:З Ч СС Т/JО д е н е 111111 ) 11111 (' 1111'111 • I [1У"" 111 IIJlli I1 С'ЬТ от подобни обекти
може да се 11 IItIJI 1 ' , 1 ) (11 l,lМ IIИ n (jщ 1 0 KII'!'C'10 I,), като шма нужда от до­
пусюшсто. 'IС '1 () I. щ· IIIY" \ , l ' и 11 Д[1УПI СJlУ'IIЩ косвената употреба дори
ва ПО - КЪС IIИ те '1 ' l' 11( IЩ МП I МН 1 1I ЧССl(1I1'I I логи к е '1 о"рде забележитсл:на. Вре­
мс е оба че д о I. рн е м 1IIIIIMnllll 10 С и КnM фllЛОСОф СКите iI основанЮi .
ВЪВ BC. a:n rrp C\l1tJ IIЩIIIt 11 ' ,. tcС lCи из оод има о с вен '\петво С'Ъдържание,
хосто сс р :л е д ,OllpCJICJr CIII\ форма, наЧИН,110 'ойто образуващите на про­
П03ИЦН .ll тn ип .. 11 IIОЩ\ CSt съ по л ожени . Ахо Кi\ЖIl n Сохрат е смъртен'" ..Джон е
гrщден"; ... С1rыщсто е горещо'" НМО1 нещо общо в тези три случая, нещо, което'
се Iшдицнра от думата "е". Това. "осто е общо, е формата на пропозвдията,
ие действителните коиституеНТ1t. Ако кажа известеи брой неща относно Со­
крат: че той с IlТИНЮПШ, че е бил Жt1fен за Ксанпша. че е юпи:л отровата от бу­
ЧИЮIШ, 'те имnт общо образувnща. а именно Сократ, ВЫI вспчхи пропозицки"
rcоято из.ла.гам. 110 имат различна форма. Ако, от друга cтpnнa. взема всяха ед­
на от тези ПРОПОЗIIЦИИ и заменя нейните образуващи, една по една, с дpyrц об­
Рa:JYваЩJf. фОР!'.fI\ТО оста1Jll ЛОСТО"lfна. но не и обраэуващше. Да вземем (Да
JaUl(CM) nОCJ1сдопатедност от пролозицни "Сократ Jlз[ш 0тpoJ\aтn от бучп~
ЮIЩ", "Колридж Я)IП( отрората от бучшrnш", "КОJ'lриJtж m.tm опиума", "Кол­
рц,дж JtзJlдс ОПJlума". Формата остава непроменсЩl з последователпоcrrа, ио
~СИЧIO{ образуващи се сменят. Слсдоватс.rIRО формата пе с друга образуваща,
а 1) НnЧИR'ЬТ обрnзупnuНfТО да се C'1tлоложа,(. Това са форми.. КОИТО D ТОЗИ сми·
~ с'ьл с/\ соБСТ»СJCЮIТ npe.at.fCТ 111\ фНJIософскnта логко.
ОчеПI1д/lО е, чо :HUiIllIOTO 3!1 логкчесЮfТО форми е НОЩО ЮШ'ЪJIНО различво
от ЗЩ'IШО )4\ с'ыuстDуnnшкK неша. ФоРМtlта пп .,Сохрnт lI3ПН отровата от бу­
I(IIIIIIW" 110 О нещо С1.ЩОСТDУDllWО като COkpnT ИЛК ОТРОВI1 от бучишlШ, нито
им близко ОТItОШОШIС ICbM съшеСТ1lу»t\ши нешо, IfiXTO Iше1tСТО. То е нещо
c.LtHOIlPOMCJlIIO по·nбстрnхrно }{ ЛО·ОТ.l1мсчено. SIL'(МO могли да рnзбсрем
вСичКи ОТДeJ11111 думи Hn нзрсчеНIIСТО и без Рn.:Jбир:wе lIа юречсниё1'О. Ахо.из­
рсчеШtё1'О "ДЪЛГО и СЛОЖНО. lI1.3мОЖНО е това Д!\ се случи. В ТnXЪB слуЧfiЙ имn-
мс ЗШlIUtО ' обрt\3умщн:те. но не и за формата, Можем също Ti1Xn да имаме
ЩU{lIО за Формзтfi, без Да имnме зтuше 3i1 оБРlUувшите. Аха tcaЖсм "Рорnри­
ус IСnИ отровата от буqинш.u", онези сред вас, ltОИТО ннкога ье ci1 'fYlIМlI эn
Рорприус (да предположим, че им.n такива), ще разберат формата. без да имат
ЗRонне за всички образуващи. За до се рnзбере изречението, необх.одимо е зна-
кие и за образуващите, и за частнии случай на форма. Именво топ&. е начинът,
по к ойто едно изречение предава инфор м :щкя, тьй КnTo то Ш{ КnЗБn, че опре­
делени познати обекти се С'Ъотнасят спор ед определена позната форма. Сле­
дователно НЯЮlкъв вид знание за логнческ.и форми. макар и за повечето хора
да ве е nио, е нaлвnе при BCJlКO разбиране на реч. Работата ва философската
лоrи:кa е да извлече това знnние от неговите конкретни в'ЪВШНИ обвивки И да
го предаде ексПJ1}ЩНТНО и 'ЧИсто.

Във всички нзвеждания eДIOlCТBeHo формата е съществена. Особеното

съдър жание е без значение освен доколкото осигурява истинност за предпос­
тавюпе. Това е една причина за голямата важност на логическата форма.
Когато Jrn.Жа "Сократ е човек, всички хоро са см-ьртни, следователно Сократ
е смъртен". врьзките на предпоставките и заключението по никакъв начнн не
зависят от наличието на Сократ, хора и см-ьртност, които споменавам. Обща­
та ф орма на извода може да се изрази с думи така: "Ако нешо има определено

8
~ . _ ...

-' -~ --
СIIОЙСТВО И ха.оотО и д;}. е. х.оето· Притежава тов:> свойство. има опр едеI1ено
друro соо йство, то въ просното нещо също ама онова друго свойство".
НС СС сло ме 'r особени неща или своЙства. Пропозвдията С абсолютно об­
ща. Всичr:н ИЗ80,ци. х.огато се формулират пълно, са прамер на пропозИlUЩ
които им т ТОЗИ вид общност. Ах.о взглехда, че зaвRСIIТ от съдържанието
другоячс ососи ЧРСЗIlСТИШЩстта на цредпоСТ8ВШТС, това е. защото не всички
предпоставm са явно дадени. В ~огихата да се борави с изводи, засягащн от­
делни случац. е пилеене на време. Борави се със СЪВ1.ршеНо общи н ЧИСТО
формалии имnmoaщин; оставяйки ва други вауш да оп:рнват кога хипотезите
се верифицират и J:ora - не. .
Но формите на пропозицннте, хоито предизвИПI3Т изводи. , не са най­
простите форJlOL Те са . винагп xнnотетпчн:и. 3aJШ.a:вa.йпt, че ако една пропо­
ЗИЦIU с иcnпma, TOraвa ТаШа ен друщ Следователно преди да разгледа из­
вода, логихата тр бва да разгледа онези по-прости ФОрwн. х.онто той предпо­
лага. Тук неуспе:хьт ва традици.оината логнха е пълен (Т. е. отвосно пропо­
ЗИЦJGl, JtОИТО НС ~T отношение между ,WIC ЩIН повече други пропоЗIЩИИ).
а именио фор пп, ~J(Тc) ПРRЩ.iсва преДJЦaТ ца субer:т. Това е подходяща
форма за OЦPCДCJIКQCТO на JШЧeQТIЩТI\ ш1 дадсно пещо - можем да ха.жем .. ТО­
за нещо е жр'Ьт,nо, 1tCP»CHO" и т. п. Грамаi'иnта o6лaroдстмствува тази
форма., по фиnocoфсжа с ТОJlXOlIli дмеч от )'ПIlIIсрсмпото, че дори нс е твърде
обша. Аха 1aIJPN: тон пещо е по-голямо, ОПОЛIФТО онова, ппо не просто
определяме D'IООПОТО па "това", а опродcmrмО' оmоwеяието 1m "товn" и
"оноы", Oьшн.tт фит би моп.л да со ИЗРI3R,и.ТО сс Q.ЖО "ОНОМ яещо о по·
мnлко от ТО. .·.. п.дето граматичишт подлог с сменен. Cnодовnтenно
ПРОl'lозидия,• Jtопо оо Т8'ЪРдн, ЧО ДВО ноща имат опроделено ОТfIОWОJШС,
притежt\ВА форма, РQЗ1DIЧl(А от суБОП-ПРОдиD.ТИ4ТQ ПРОПО3RUШ . Неуопех."т
при В"Ь3Приемавето ШI. 1'83И РIWШu. или ноIfпото неUPИЗllnmше СА юточник на
много грешки D~aдmlИОН:ИnТI\ мстафИЗRU.
ВяРnТА шm иОС'ЬЗиnтелното убеждекие, че пс[{ЧXJ( пр опозНfU{И cfi със су­
бект-преJUOOlma форм1\, о д,руrи думи, че IIсеЮl фu:т се състои от нещо . ':м1'о
ИМI1 kfiчсmо, е mutр мо повечето философи неопос06ки дв ои ДМ llТ ОМ СТIЩ
34 CBOТВНn пуата И _ссхид.исвШfJI Ж1ООТ. Ако б.схл искрево обе.зПО':О01lИ от 1'0-
Dn, че пе си ДtUU\T подобиа сметха. вероятио бша отrpWtИ rpеШXnТf\ си многО
бърЗО. Но повечето ОТ тn СА по-ммr.о зarpижеии да разберат спета ип ЯnУКn·
Tfi и всехид:неВ1Шl ЖИВОТ. OТJ:OJIXОТО да убежд81lат 11 uерennнОC'Гt'1lИIl интере­
сите, поради 1IiiJInЧIIСТО на СДИl1 свръхсетнвев "реален" свят. Вярата Dнер еал­
Ь.остта иа СeтиJlJIWI СВЯТ в1.ЗИИ:Da С непреодолима сшm при определени у ста ­
новки - хоито. жarr() сп представям, имат ШlmКВа проста псщолоrnч ес ка ос-
/ кова, ь.о от това ис са по-малко властно кастОятелни. Убеждението, р одено от
тези установки, е пзтоЧНИlCЬТ ва повечето МИСТИЦИЗЪМ и на повеч ето м ета­
физика. Когато емоционалната интензивност на подобна установка спадн е,
човех, който има mmика да разсъ:ждава, ще ПОТЬРСIl логически прИЧШfН в пол­
за на вярата, xoJtТO опрнвn В себе си. Но ТЪЙ като вярата вече С'Ъществува,
той ще бъде твърде гостоприемен хъм всяко основание, което предполага
тъкмо вече прнетото. I1nрадоксите, очевидво доказани, на неговата логика са
в действителност парадокснте на мистицизма н са целта, която той чувст­
вува, че ло rиx.aта му трябва да доститне, ако трябва да е в съответствие с оза­
рението. Им енно по тозн на ч ин се преследва логиката от онези вели к и фи­
лософи, ко нто са ьmстиц:и. забележнтелннте Платон. Спиноза н Хегел. Но тъй
като те обикновено смятат за от само себе си подразбиращо се предположе­
ното озарение ва мистичната eMOЦНJI, логнчесlillте ИМ доктрини се предста-

9
 вят с известна cyxoт u .н сс смятат от TCXIIH1 nС\СJJСД() Ilтел н за Н: . .Л НО н~за ­
в нсими от внезапвото просветЛt"и):!е. от KOt:TO юбnНПl1IТ. Нез."'" --,..ю от това
произходът им прилепва J:ЬM тях " те остао Jll\ зае подхощ щ дума от
Г~H Ca.нтwrнa - .,э.nобни" по отноwеиие на соета н наупта l! здра);I5.я смисъл.
Само таха можем да ек оБJlСНИМ ссшодооолството, С s;:oeтo фялссофите въз­
при емат несъгласуваността па доприните си с общите н нау<::rште ф3.J"-ГИ,
които изглеждат murьлв:о УCТ81l0вeюr п по-цекни 01' ~
Логихата на ыиcnщв.зма, oдmroJIXOTO е естествева, ;!(eьfонстрира дефек­
тите, паслеДеБИ. от всичко ,,:шобио". Докато мистичната устанОВIR прео6ла­
да.ва., необходимостта от поrикa не се чувcтnува. Понеже установката увяхва,
ИМПУЛСЬТlCЬмлоГВЮ! сеynrьрждаааповторно , ио сжemшпе да сезадържниз­
чезващото озарение wut
пове да се докаже, че е било о.э:арение и че това, което
изглеждаДQ противореЧ1I, е и:moзвл.Логвката, xoJIТO въ:ш:иnа OТI)'X, не е сьв­
С:':М безинтересна ВЛR ИСКРева и се B.ItЪXlIoBJlВa от извества ненавист К:ЪМ еже­
двевВ'И.IiI свят, JCЪМ ХОЙТО тРябва да сеприлага.. Тахова отношение естествено
не води ICЬМ най-добрите резултати. Вс.еЮI знае, че да се чете автор, само за да
се опровергае, не е RaЧВВ'ЬТ да се разбере и да се чете ЮlJП'aта н.а Природата с
уБWI{ДeIJВСТО, че ВСЯЧJ(О с П)'(I03R.II, е също тотсова невероятно да доведе до
разбиране. Ахо ua:цщТ3 ЛQгиха трвба.а да открие разумността на обюсновения
св.т, но тр.сбва да е вражлсбuа. а Д4 се вдъхновява ОТ иа:рспо 1J'Ь3tТpиемапе.
1ССНУТО JlC с обпчвitпо да со о'ТЖ'tНIС сред J;{етафрзпцnе.
Т'ЬЯ ато Ш\отоna. чо ~ UPОQОЗпu.ии ямат (;j'бехт-предпжnТЩl форма,
ТР3дпlIRоmтm nornxa не е опоообпtl да допусне рeanпOC'l'1't\ ш1 ОТПОШСIfИЯТn.
ВСl{ЧJ(И ОТИОШСНlll. tlодJ1'ЬРЖ4 тя, тр_б n да оо ДОВСЖДI\Т до ODоuoтuа пп очс­
ВМНО ОТПОQИТenии терМJППf. Има 'МПОЖОСТ о пnчипи да се опроворгао тове
мнение. Ешш ОТ ИnЙ'lIIЮIfз<е е nРОИnОдОН от рnЗГllежлuето па OHO~n, хоето
се IПIрИЧ3 "I\QиметрИЧIШ" отношени•. 3/\ дll об1l0 IJ( то , трво щс Ю,lfОf{J{ дun
ПО3аIШОИЮ{ Ш1ЧИIШ ДN оо Мt\ . фwират отношеШtRТn.
Ияхои отпошеиия, lCоrnто св DCИJm между А и Б, са 1'1 ема п между 6 и А.
Тм:ОМ иnuример е отиоwеииero »брат ИЛЯ сестра", Ахо А е брат ИЛИ сестра
оо Б, тогlUШ Б о брат иnн сестрА ПП А. TlUCotll\ е и всеш ид подобие, Afi lUlЖСМ
подобието по 11UТ. Воеtaf1Щn пenод06ие () C't.ЩО ОТ ТО311 ТIШ, Ако ItJieтъT па Б
оnеnодобeu. пп шета Шl Л. TOГl1ВA Ц8ttЪT на Б е неподобеn ип шета иа А. Сле­
.Il0ватeJttlО едво crmоtшmие е симетрН'ttIо, ICOtllTO, аха е s cнnn 'МeжJI;JА и Б, то
също тaжn е й сltЛli И между S и А.
Всичm отношеmш, КОИТО ве са симетрични, се нарИ'i3't' lIесиметрични.
Следователно "брИ1''' е вссиметрмчно, защото, ахо А е бpnт на Б, може да се
случи Б да е сестра на А.
Едно отношение се нарича аСШJеmрично, хо ТО, ахо е в сила между А и
Б. то нuкога не е в сила Между Б и А. Оттук съпруг, баща, дядо и т. н. са асн­
метрИЧRИ отношепяя. Такива са nреди, CJlед, по-голям , lIад. вдясно от и Т. в.
ВСИЧКИ отношения, които пораждат последователност, са от този ВИД.
Клаcuфи:кадията в симетрични, асиметрИ'IНИ и просто неснметрirЧНИ от­
ношения е първата от двете lCJIасификации, които трябваше да разгледаме.
Втората е относно транзитивни, mrrpазипmю[ и просто нетра.нзитивни отно­
шенnя, които се определят как-со следва:

Казва се, че едно отношение е транзитивно, ако винаги когато е в сила

между А и Б, а също - между Б и В, е в сила и между А и В. Оттук пр е ди, след.
nО ·<!ОЛЯМ, над са трмзитнвни. ВсиЧ1СИ отноше ния, конто пораждат последо­
вателност, са транзитивни, но такива са също и много друrи. Както споменах­
ме, транзитивните отношеНIUI са асиметрични, но много транзитивни отно -

10

..... _---_._- ----_._-

 ш fЩJl fI 11 tе1fнrчни, например СЮlнвалеЕ '!ост в J:Oe дl\ е отношеЩf ' , )1,1
".~ ст I 1fQ(; по JlПЯТ, СД!!с..юзият брой (i:nK . . се npнлз.ra към ..rnожесн ~.)
1'. Н
' :1:'11111 СС , че едно отн ошение е неmранз!- тивн о, ахо нма случай, )'О( "') не
с ЧIIН!'Иilll'I!О. Oтryк "брат'" не е транзИТF.а но, пон..:же брат на не " ()р от
(lЖС д" е 70Й самият, Всички ВИДОВС неп од ог,,,,,я са е~рaв.зJfiИВ НН, '
1(а.ЗR:\ се, че едно отношение е ШimраIl3j.·,m)6НО. ?t.ii"3.1. 0. ахо А H":~ , I НО -
1 II.:НИС "."ЪМ БнБ L.·Ъ'd В, А го ияма никога -",),{ В. СлеДОЕ&тeJШО "бan iЕ . ян­
тр::IIIЗНТИВНО. Таю{ва отношения са я: " едю' 'Ш по-вв CCr~ ИJIR "едва Г<Jдшrа
ПО'JCLСIIО",
Нека сега в светлината на тазя класифк..:ацяя да се върнем '((ЪМ въпр оса,
дали ВСJlЧIlli отнош ения могзт да се св едат до пр е.mn:aцик.

В случая на симетрични отношения - т. е . отвошев:wr, които, ако са в ся·

ла мс-..кду А и Б, също са в сила и между Б и А, се прядава известна правдопо­
добност на тази ДОk'Трllна. Симетричяо 01ношенве, ~oeтo е транзитивно, Юl'К'
во ro е еквивалентността, може да се приеме, че нзрaз.nа притежаване па об­
що свойство. Ако то не е транзитивно, подобно на иееlCВlf.RJIевтността, може
да се. приеме. Ge I!З.Рil1Я ва ПРIlТcжnнне на ра:Ull!ЧНИ своЙcrnа. Но ж.огаТО СТЯГfН!М
до асиметрични отношения , }ФТО предя и след, по-fQ]t1IМ n по-мз.rrък и Т. 11., али­
УЬТ дд се спедат до CВOitCТВil cmua очеSИДНQ heB1-.3МОЖен. Напрямер, когато двс
неща просто се :.шаят като нссющвмеNТНR, без да :l,HaeM IWC е по-гоммо,
можем дn хаЖем. чо цееl\ВН [ll!ЛСllitfостта с резултат QТ 1ШЛl!чието на РIl3J'(ИЧЩf
lIеJПТ'lПНJf. :ЩЩОТО нсеЮIЮlЛентпоСТ1'& а симетрИЧRО tYПIОWОППО. ИО .IЩ се КАже,
че J;OГnTO едно «сшо о fI()·i'ОЛIlАtо от друго, а нс !1 РОСТО нееI(tlШWЛОFlТ110 'fЩ 11'"
1'0, 3}ЩIЩ . че те нмат РnЗJtИlJ.!Ш IIwmЧ:ИiЩ 110 е <)Пособио формnлно д(\ оБАОЩI.
ф{\J~ТН1'О. i10НФКС, ако другото пешо е бяло nO-ГОММО от IП,РDОТО, ВeJlJffшшtТо
c'blUO со Рn'VШЧIЩ Mпкup фактът, ХОйТО ТРJlбм да се об1lСИн. Д4 пе е O·ЫWUlТ.
СлёДОВnТСJfНО C!lMO разлика пп nелltlfИШf tlC е t1OIIНCmltll(Jmo. което CG DUСЖ­
LШ. n.n 1I:flTO, nхо CiClIIC така, нс бц иммо pil3JUtt:n МCЖli)' It~ШО, Оi:fi3t!liЩО се по­
rOfНI!I40 О! дрyrо, 11 друrО'rо, QК(UВQ.ШО СО ЛО-Мi1J1КО ОТ rrъpnOTO. Ще тряБВI1 д{\
кажем, че CД}ln'l'a liЫtИЧlШfi е по·с:OJiJIМа ОТ дрУ.Jота й О1'1)'Х слсдм неуспехът
Ни ЛП се иэбu.nим ОТ ОТНОll.IСlIИC'f'O "ПО-ГОММО". НntРi\ПО, И притеЖ(llnнrrо Иll
едно n С1.ШО свойство, й ПРi:1'if:ЖIU1ието нn рtu;шчJlК Сl'ойства са сш.нmIРUЧJJU
отuощеШiil И следователнО НО Jt1,ржt1.Т CM{)'fкt!. за С'ЬщестВУвlWе1' о 111\ асrщет·
[JlIЧJttl с оi\с'пm.
АснметрИЧКIi отношения се nъвеждuт във ВСНЧКU последователн ос1'Н: 11,,»
времето н пространството, ПО· голямо и по -м3JlКО. пяло Н част и М.ного дрyrи
от шш-важнпте хnрактераСПUill Н:\ действителния свят. Следователн о ло п, 'п ­
та, .колто свежда ВСИЧiiО до субекти н преДllЪ:nТИ, е ззст:шена да осъди вси ,{
тези nCl1C1l.lH юно грешка 11 просто външен изглед. За онезн, 'ш.llто логика ••~
"злобна", тm:;oвa уедрено осъждме изглежда невъзможно. И дeiicrn,пе.лно R ' ;\
при 'нt:на, освен предразсъдъците, доколкото мога да открия, да се отр с: ·It~
реалността ва отношенията. Ахо веднъж реалноcтrn им се доnyсне,-itСИ ЧК1{
логически основания да се предположи сетивН1lЯТ свят като илюзорен из­
чезваТ. Ако все пак това се предположи, то трябва да стане чисто }1 просто
върху основата на мистично озnрение, неподкрепено от аргументи. Невъз'
мажно е да се спори срещу нещо, което заявява, че е озnрен.не, доколкото то
не се аргументира в своя ползn . Следователно, както лоrnuите. можем да до'
nycHe~'i възможността на МИСТИЧНИЯ свят, но доколкото все пак нямаме азп'
рсние, трябва да прОД"LJJЖНМ да изучаваме ежедневния свят, ко йт о познаваме.
Но когато се оспорва, че нашият свят е възможен, тогава ло ги ката ни е готова
да отблъсне такава ата)(11. И ПЪРО11та стъп"а в създаването на логика, коят о
трябва да изпълни тnзи задачо, с признаването на реалн остта на отношенията.

.. 11

>-
 IIM/l 1 )tlt I I 1I ~1It11 . 1,; \ 1М ДII Н И отношения. Ед-
1.1111 0
д 1М I pll I IН'ШIIII IIJIII" ири, ИЛИ J.:!U."ЪВТО И да е брой.
т )1 I I'MIIIIII, IJJJel1a:1I1I ЙIlРО С'lИ, са об ец на повече внима-
ние от дрynп It Дю 111 110 'МО те . р гл ежд JlИ О философите: я от тези,
кокто првeмnт, и r 11 "f, 1(0llTO ОТХПЪРЛJIТ рС3.IIIЮCТТn на отношенията. Но
дрyrи ОТlfоm 11. ю.r С .що 3.1ICIIОСТ И са UезАМ С; ШIМИ В решението на опре­
делени проблеми. Р , 10~ Щ\UРIfr.cср е ОТllо шеifШ ~ междУ трима човека.
Професор Po~c (Roycc) споменава OТIfошението "даване". Когато А ава Бва
В, това е OТ1JowelfJfC ап три термЮIA'. Когато мъж Ю13ва на жена сн: "Скъпа,
бих нсJalЛ, 81:0 мо_ещ да повлияеш на Ейндхелина да приеме.E.цyиIr, негово ­
то желание образува отношение между четири човека: него, жена'МУ, ЕЙIlдже­
лика и Е.цуин. ПорaJ(И това ТIlICПВа отношения нито могат да се приведат в
друга форwa. нито са редlCИ. Но за да сс об.llСЮI как точно те се различават от
ОТНОШСUИI с два терJdЮlа. трябва да сс навлезе в vтсиф1пaцnята на лоrnчес­
шrте форыи ва фarmте, което е първата работа на 1I0гmcaтa., И работа, от коя­
'-0 в траДJЩИоввата логиха се чувствува ro. лвма JШПса .
Съществувaщи.rт СВJlТ сс СЪСТОК от множество неща с множество хачест­
ва и ОТНОПJCИИJI. Едно съвършено описание на СЪЩt~СТВУващlЦ свят би юнск·
вмо ИС само XnTMor ва нещата, по също споменаване и на JlСИЧnf тех:ни ка­
ЧCCТJЩ 1f oтuощстu. Би тр.ибвало да знаем це самО' това, оноlЩ И третото, но
С1>ЩО хос с чсрnецо, lCoe - ЖЪЛТО , {(ОС с ПО'рщmо ОТ другото, ):Ое с това, което
е Между nс дрyns, п Т. Ц. Когато rODopl 3tl "фюст", п.шi1М прещщл eдJfO от
"4А'ПРООТКТС пеША Щl OBCТn. Имам предвид, че опрелелеliО нешО ю.т
опр tЩOJ10110 QЧOOТDО ИJПf че оrтрсltслскк неша имат опреЛeJ1tffО отношение.
Oтrylt имр !Мор по мот Дl\ нnpeкa Наполоон фlUCТ, но би тр.бвмо дв нар кn
фшcrи TOI»\. ЧО О бил МlБКlIЯО30И I(ЛИ че е бил женен :ш Жозсфипа. ЛО-МТIl'м.к
фnхт, 8 този CMKOWI, tlиrогn ю) е прост, а ВЮfnrн има две или nопечо
06р03>'nШU .... 1<оrnто се опредмя просто ICl\ЧОСТI.IО Ш\ нешо. IIMn само J1110
оброз>, ио. нещото и. ~ЧеCТ1l0ТО. Когато Се С»СТOlll D ОfilошеlШО межлу дn о
НСШа, им три обрмумши: HellifiТfi l( ОТIiОШОllяerrо. KOf1lTO се съст ои от
<mIОШО"" между ТР" "ешli, имаме четири обрnзyвощи n т. н. Образувnщитс
н фtucти, 11 а.шO'bJl в !СоАто използвАМО .nyмй.тй. "фnxт", йе c:.l друrи Ф !сти, а
НОЩI\ lt dЧССТВfi ИJU( отноmошtЯ. Коnt1'О казвам. е, 'JI: имn 01110I1lеНИJI ОТ
лоьсче от Дtlfi терминQ, имвме nPОl1IJИД, че cfi едшт'utи фшrrn, СЪСТОXUlИ Се от
Сl1lUШч.nо ОТношение между повече от .ttne кещfi. ИJrМ3.М nреД1Н{Д, че едно
ОТRошен.ие на два термииn М О Ж е ДN е в сила между А 11 Б, а също така между
А 11 В, понеже например човек е син на баща си, но също ТIIКIl ClUI на майка си.
Това образува два отличаващи сс фn.кта: ако изберем да ги разглеждаме като
един факт, това е факт, който l1Ma за свои образуващи фw..."ТИ. Но фаКТIlТе, за
кокто говори, нямат факти сред своите образуващи, а само неща и отно­
шения. Например, хогато А ревнува от Б заради. '8. има само един факт,
въвеждащ трима човека; няма два случая на ревност, а само един. Именн о в
тези случаи говоря за отноще НI1Я на три теРМIШа. когато най-простият
възможен факт, в който отношението е налице, е едщ въве-.кдащ три неща в
добавка към ОТlfошеннето. Същото сс прилага н """ЪМ четири термина или пет,
нли всеки друт брой. Всичкн такива отношения трябва да се допуснат в нашия
опис на лоrnчески форми за факти: два ф8.1.'Та, въвеждllЩН еднакъв брой неща,
имат еднаАВа форма, а два, които въвеждат ра:зличен брой неща. имат
различна форма.

• Encyclopacdia of thc Philoюрhicu1 Scimccs. vol. ~ р. 97.

12

- ------_._-----
 сп"ОI J '111"111. 1.1II101IM' 1)(11 1 , 11М"" • \.: I ,1М дllН И отношения. Ед ­
но оmош I и МО 1М' pll 1'1041111 IUIII '1 нпlf, НЛИ кш."ЪВТО Н да е брой .
Отноше1l r}(1 I I'MIIIIII, I!дtlilC~ 1/ r.
IIРОС'1И, са об еп на повече ВtiИма­
ние от дрynп .{ AIII 1" 110 IмО те р глежд 11/( о философите: в от тези,
IШИТО при ат," r 011 Н, които ОТ'ХIIЪРЛJIr pcaJlIIOCТТn на OТlIошенията. Но
дрynt опош IU( к" rс ,Щ , nЖllОСТ и cn НC3n.М СШIМИ В решението на опре­
делени проблеми. Р IIO~ IInПРIfМСр е ОТllошение между трима човека.
Професор Po~o [Royc } CX'IОМtПIIВIt Отношението "даване"_ Когато А дава Бна
В, това е O'n{ощенuс ип три термина'. Когато мык JCJlЗва ва жена си: "Скъпа,
, бих исхал, _о можещ да повmuеш на Ей:нджелина да приеме.Едунн", негово­
то желание образува отношение между четири човека: него, :жева'МУ, Ейндже­
лина п Е.цуин. Поради това тamBa отяошенкя вито могаТ да се приведат в
друга форwa. нито са peдm. Но за да се обиски как точно те се различават ОТ
отвошеRИ.I с два термина, ТРJlбва да се навлезе в VIасифm:aцnята ва логичес­
!!:ИТе форr.nr ва фarmте, което с rrьрnaта работа на лоrm:aта, в рабощ от коя­
то в традиnиоивата лоrm:a сс чувствува roлкма JШПса.
Сыцсствувaщшrт С'ВJlТ СС състок o-r множество неща с множество хачест­
JЩ и ()ТНоmеви.. Едво съвършено описание на съществуващи.. свит би изиск­
амо РО само жатa.nог на рещата, ПО също споменаване 11 ва ]lСИЧJCН ТeIOIН ка­
чecnm 1t OТUОШСRU.f. Би ТРJlбвало да знаем ве само това, овова J{ третото, но
сыао хоо о ,",ОРllепо, ХОС - ЖЬJfТО, l(OC с ПО'рщmо от дpyroтo, ):ое е това, което
с Между JV,tC olIpynt, J{ Т. П. КогаТО ГОООРII $L~ .,фаn", ШМi1М предвм СЛl!О от
tIIIЙ'ПРОonrтo пеША Щl опcтn. ИМ4М предвид, ЧО определено пешо иblt\
определено ~чe<mtо ИJПf че оnрсltслспк неша имат опредеJ1tпо отношение,
Оттух HilnpJIМ Р ПО мога да пnрека HnЦOnOOH ФIUCТ, ПО би тр.бвмо да нар KIl
фшсти тон. '10 О бил twбкпиозон или чо е бил женен :ш Жозсфmщ, Ло'мтn-м.К
ф,жт, D Т03Н СМИC1Jl, никогn пе е прост, а Dштги 1tMQ ДВС или повече
оБР03УШUUJ-l. Kornтo се опредwtЯ просто ICt\ЧОСТDО на U~LttO. HMI' само .tшо
обрnзу Ш), ltоЩО1"О К IШчеСТUОТО, Когато CG С1>стои D ОТ110wеuие между дос
Ilоща, ИМ три обр УВnЩИ: НеЩI1Тn lt ОТltошеннето. KOruTO се C'l.СТОИ от
отношени между три "ешо. имйме четири обрnзуво.щи n т. н. ОбраэуnnщlfТО
11 фlUCТiI, а CMKCЪJIn' D КОАто ИЗПОJtЗВt\Мс ДYMnTfi "фn.r:т", йе cn друnf фll1CiИ, а
са IIОЩI\ 1t ЧОСТnA И1U( oтнome1tW!. KoГnTo кa3.D9.Me, 'Je имn 011.iошеlШЯ от
повече от Д8tl терми:вn, ИМIWС npеДIJИд, че са сДИlUtfUtИ ф:uml, C1.CTOJ[UUI се от
ОJUШ liЧ1l0 ОТНошение между повече ОТ дВе Rещfi. Нямам преДВШ1, че едно
отноmекие на два теРМИНll МОЖе да е в сила между А и Б, а също така между
А и В, понеже например човек е син на баша си, но също така C1UI на майка си.
Това образува два отличаващи се фllКТа: ако изберем да ги разглеждаме като
едян фахт, това е фахт, който има за свои образуващи факти. Но фD.КТJrте, за
които говори, Юlмат факти сред своите образуващи, а само неща и отно­
шеНЮl. Например, ЖА гато А ревнува от Б заради В, има само един факт,
въвеждащ трима човещ няма два случая на ревност, а само едян. Именно в
тези случаи говоря за отноше нl1Я на три термина, когато най-простият
възможен факт, в който отношеЮlето е налице, е един, В"ЬВС'Ждащ трв неща в
добавка към отношението. Същото се прилага н АЪМ четири термина илu пет,
нли всеки друг брой. Всички такн.ва отношения трябва да се допуснат в нашия
опне на логически форми за фактн : два фаь."та, въвеждащи еднакъв брой неща,
имат еднаква форма. а два, копто въвеждат различен брой неща, имат
различна форма.

, Encyclopacdia оГ thc PhiIoюрhicu1 Scic:nccs, vol. ~ р. 97.

12

--- -------- ---

 111' ~I" . . . I c.-Дt'IН\ О, .• с.ДI;ос:!(t, .. . (" (.1 .. ..... JJII~ c:: .... H~ С О(НЦ" .. "1111
НСИ". 1 ('МnUР IЧIЩ данни са часn . /.l иC't· -Н1 . Отт)'х. 310;:0 IIз06що има 11 r.
З!! IШt; '\3 Ч cnш истини, трябва ) '(1 има НЯI',:аКIJО 3иaJШе за оБW 'f НСТНJШ. 1.:0"': ,)
исимо от емпирични дан ю , т. е. не се о сновзва на СС11{ЕIIИТС Д' IЮJlt.

ор"ото заключение, за което имахме приме р в случая на ИНДУ КЛНII I IЯ

ПРЮЩИП, е важно, тъй като е способно да опр о вер гае по - старите cM 1llilH.ml,
Те CМAТnT, че Ц.IIЛото ваше знание е ПРОlDВ ОДНО от ceтКВ<tTa и се ОСН ОН8М иа
тях, Вюк.даме, че ако тазн гледна точка тряБLа да се потвърдн. необходим .) е
A:l се О1"ХА.Жсм от допускането, че знаем някои общи пропозкц:ни. Наrrыш о
- възможно логически би било това да е случаят, но всъщност i!e изглежда да е
така н действително 1ПIXОЙ и не мечтае да потвърди тахава гледна TOqкa освен
теоретиц:и - храйни eJ::стремистн_ Следователно трЯбва да допуснем, че нма
общо знание, жоето вс произхожда от сетивата, и че част от това знание не се
получава чрез извеждане, а е изначално.
Такова общо :тание трябва да се иамери в логю::ата. Не 11'и'lИ дали m.ш НЯ­
кalCВo такова знание, ~oeтo да це е производно от лоп!taта . Ho~. лоrю:ата. във
всеки случай, пие имаме такова знани е. да си приломним. че IDключих:ме от
чнстатЗ JlОrяxa такива ПРОЦQзНЦИИ като .. Сократ е чове&:, всички хора са
смъртвн, следователнQ COICPaT е смъртец", ЗАЩ ото Сократ, IЮIlI!К I! с,мърmе/l
са емrrирJf'ШИ терМlШИ, копто се разбират едиuствецо чрез Чllстея ОПИТ. СЪОТ­
BQТНaТ<\ IJРОП031ЩlЦ 11 чистата JlОrщcд е; nАхо )fC!JlO НМI1 опредеде«о свойство
К 1\1(0 !ЩКВОТО 11 да С, J;oeтO m.т това с войстзо, ЦМП определено .д руго своаст ­
но, топша D1оПрО<ЛfОТО пощо пма другото СIIОЙС-ГПО". Тази I1РО{10~ЦЩИ!t е nбсо·
ЛЮТflО обша: т. со ПРJf1U1fi\'nО СПЧЮI неша I{ D ИЧiЩ cT'oikrnn. И ТО[I(\ е IШfTh]I­
но с::амоочеDWШО. СпОДОDI\ТМИО 11 ~((Ю)11 fфОlIОЗШПШ JЩ ч истата ЛОГШUi щ,щ­
мо C4lМоочевидни обшя проnозиlIИН, IШЮНIТО търсехме.
Едпа пропозlЩПJf, тt\1C{ШU GTO: "A1to Сохрnт () чоnек И l:!C!tчlШ хора С1\
сМt.РТflИ, тогава СОКРI1Т о СМ'LРТОЯ'" е ИQТ1ШfЦ\ по СИ"'UiU eItI1HCТUCIIO н[\ фор­
мата си. НеИn!\та IfС'fЮtQ n Тt\3И ХШI0теТИ'lliil форм!> ме :JD.U i1 СИ 01' T~ ва• .uO./Ht
COKpnr 'nСНCТtIитe.nио с чопск, нито от ТОМ. J1i1JUt деИCТiJИiCJ1НО Р<ЖЧF.JI лор/J. cfi
смьртяи. CnеnоВ4ТеЛНО с eJtIltlКhO ltСТШI!tu, хогато :ШМеСТим COKpa'r, I/UI1t!K н
С1о('ЬртеlI с дрyrn термин.t. ОбщаТQ истшla, за ХОЯТО тоnn е пример, е НfirfЪJUiO
форммяй И примfiДJIСЖИ llй nOГ1lКt\TIl. Тъй I1\tO оБЩf1t1l нстюmне споменIШа
{
киха!! ЧЙСТНО NСЩО ИJЫ дор" 'lQО1'йО :/Шчес1ВО . или QТflОШёН11ё, 'Ni ё нaIIbJIНO
I{ё3ШШОима от IUЩИДёtrrМJt1iте фi\К'nf на същестnувашия СВЯТ и може да се
знае, теоретично, без вСя"аКЬD оItиl' за чn.стни неща И1Ш техни качества или
отношсю1Я.
ЛОfl1като., можем да "зже м, се състои от две части. Първата из следва то ­
во., което са пропознцинте, и какви форми MOГllT да IIмат те. Тази ' IIlСТ из бро­
ява РnЗЛ:ИЧJlНте видове nтомарнн пропозНIШН, молеil."УЛЯРНИ ПРО ПОЗ IЩН Ii . об­
щи пропозицни в т. н. BTopaтn част се състои от опр еделени, във висша сте­
пен общи пропозиции, конто твърдят иcтmш за ВСliЧXН про позиции от опре­
делена форма. Тази част се слива с ЧJlCТnта матемапl.Ц всички пропозиции
на която се оказват в крайна сметка такива общи формални иCТИЮi. Пър вата
част, която просто изброява форми, е по-трудната и философ ски по-важната:
н тъкмо В тази първа част прогресът е повече от всю..ъде другаде. Тя може би
представлява истинско ваучно обсъжд аве ва много фwюсофски проблеми.
Проблемът за естеството на съждението или убеждението може да се
разгледа като проблем. чието решеlfИ е зависи от адекватен списък на ло гичес ­
ки форми . Вече вндяхме, че предположената универсалност на су6еk-т -преди­
катната форма преДИЗВJU.Вil невъзможност да се даде правилен знал!!з на п о-

15
...
I
;--
 ! " С;, :_.1<' :.. ~HB~') • Г\ v IJ:.J/И • •.\:1 14! HV' " 'I ..Д, I .' • J.. _'" ' ' ·i.,.. . ~).\ i"шН"
t: точно толко ча f't.,ИИНС . :1' i "I СПЩltо. капо, I,рде ю . ,) на една атомарна
п ропозИIШЯ, но е очевнцн о, че юш (;М)ТnСТС1'D УВIlЩ ИJlТ ...'Т, или естеството
на съответствието с факта трябва да е С1.всем рnз.лично О' 10ва, което е в слу­
чая на атома рна пропозиWiЯ. Дали вали и дали нося чадъра си, са всво поот­
делно предмети яа атомарки факти, потвърдими 01Г наfuvoдението. Но връз­
ката ва двете, в ъведени 't1J ез к звансто, че ако e,цn01:o се Со'I)'Ч1I, тогова друго­
то ще се случи, е нещо радюсално различно от !Сое да е от двете отделно. За
неговата ИС1'и нност пе се изисква деНС1'вителпо да lВ8JIИ JШИ действително да
нося чадъра Щ ахо времето е друго. Следователно и:м.аме връзка па две пропо­
зиции., коЯто яе зависи от това, дали те са приети или. ~ а едкиствено от
това втората да бъде ПЗВОДНМJl от първата. Такива проjюзхдии сщедова.телв:о
ю"raт форма, която е различна от тази на коя да е атомарва пропозицня.
Тахива ир позИЦFfИ са важни за логиката, защото 1m TJIX се основават
всички изводи. Ако съм казал, че ако вали, аз ще ROIC:Я мо. "ШДър 11 аха вяе ви­
дите, че и..1\Ш сериозен порой, можете да заклю'Шт(., че ще нося чадъра ек, Из­
вод liMa само когато ПРОПО3Rцните са свързanп по НЯ:кaJrЪВ такъв иа"ЧИН, че от
ИС1'ипността или неНСТШlllостта на едиото нещо сдедва зaюnoчение QТЦOCHO
истинноcrта НЛИ пеИС1'Ю{ността па другото. Сяхащ това с слyчuт, В който
можем ПQIШЬ;Оfil да зuзем за моле"УЛй'рните fIРС1П03IUUDI. ЖaICТО в горщu
пример с чадъра яе наем ДaJm С1>СТnВ!{IЦЯТ(\ IПОмарw проп03ИWПl ~
исщщпf JIJ'[1I по. Практи ческата употреба lЩ ~3Bo.z:[H ПОЧJUЦ\ 1JDPXY ТОЗИ фrocт.
Следъnщия'Г JШ;Ц ПРОrIо:пщюr, които ще рnзгледnме. са обша rrpОПО3IЩИИ,
Tal(HDU f(.aTO t,nСЦЧКff хора са СМ1,ртни'", "nСl(ЧIЩ равнострlUШП трИ'Ъ1"'ЬЛПRПIl са
с PIlBIiJf "'ГJ1П", И Q тях C'.n. св'ЬрзаНI1 nропоэЦUl{Я, в КОИТО щмата "RПоit.. IS пп­
Лlще, тn~шn ЮlТО ,,1JJff.CО И хора са философИ" ИJtI{ "ппои фwlософи по са М1оД'
ри", Има ОТРИUnlU1J1 па обши проnoзпmш, n ИМG,ипо (а roрпито примери):
.. DСИЧ!СИ )(Opft ~ пс-ф.mософи" и ,,8СЯЧl<И философи са М'ЬJlри", Ще Rnречем
11POI10~tHIIНlTe, съ.а.ържnши ДYMI\.T!\ IIfIXКОИ", М1fJlЩ41mСIIНU общи ЦРОflО3КЦИИ,
ii ОЮ~ЗЙ. С"ЬJl1,РЖАJJJ.И ДYМnTa "DСИЧ1Qf", n'ОАОЖIJr11IМ/IU обши пропо3ПЦНй. Тези
ll\')Оftо:!нщш, xalCТO ще lШДЯМ, 3UПОЧ1JnТ ,11\\ имат nыt1шrnя обл.шс на пропознцiIН
в J10пrЧеСJ:'li учеб1IИWl, Но ТёXItfft'e особености н сложност пе сп И3I:1СОТИ.Н D '
",
учебmumn и проБЛt:М1lте, които повдигат, ~ оБСЬЦI1Т ПО НtlЙ"поltЪрх110С'Т~
начиН. •
Korato оБСЫlUinxме аТОмfiРIШ фnnи, sИдйJtМе" 'IC Iln теория би трябвмо
да може дn се извеДilТ ВСИЧки други НC"tЮU{ ИП 1l0[·ЮСtl.та, акО знаехме 1Jснчm
атомnрин факти и СЪЩО акО Знаехме, че НЯМIl дpyrн Ilтомарни фarrи ОСвен
онези. "оито знаем. 3наннето, "Че няма други атомарни фnnи, е пО3В.ТИВ!IО об'
що ,знзние. То е ЗНRfIИето . че " вскчки атомnрfШ фшcr.и са мн известнн", и:лн поне
"всички аТQмарни факти са в това множество" - обаче ?шожеството може да
бъде дадено. Лесно е да се види., че общите пропо:шци:и., такива като "всички
хора са СМЪРТIШ'" не могат да се знаят от извеждане, а едннствено от атомарнн
факти. Ахо можехме да знаем всеки отделен човек н Зlmем, че той е смъртен,
това не ни позволява да знаем, че всички хора са смъртни, докато не зна ем ,
че това са всички хора, които съществуват, което е обща пропозицня. Ако ние
знаехме всяко друго съществуващо нещо във все,лената н знаехме. че всяко
от детlO нещо не е е безсмъртен човек., това не би н.и дало вашия резултат, до­
като не узнаем, че сме изследвали цялата вселена, т. е . докато ние не узнаем,
че .. DСНч.кн неща ПРI:lН!lДЛежат на това множество от неща., които аз съм про­
верил". Следовател.но общи истини не могат да се изведат единствено от
частни истини, а трябва, ако те трябва да се знаят, да бъдат или самоочевид-

14

--------_....... _--
слсдонаТrJlСII 11011 11 ыс 11 I:JНЩUНl~ I еJlНО tIPCII(> I,Щ про :ШСТ\ .•>ТО и времето в
НСИIIТeJТlII,I(iСJ\lЩ. 11 НН" CJIY'III I Е)I IfI\ С I I 11 бс:ш ItсООходимо да се допус-
нат отношеllИЯ 11 \ 1 СРМ 11 11 • Сnу.. т 11 O'hЖДепис I13Исхва допусхане на
по-сложни фОРМII. ~ СИ" 11 С дС1т. ИОТКШШ, би могло да се предпо­
ЛОЖИ, ЧС С'ЬЖДСНlССТО с C"J. rщс ОТ р ItpI\Щ) 1111 фак," я qe разбирането е от­
ношение на ра"УМ Ф . TI\3I:f rЛСДllа ТОЧJCn често се поддържа поради
oCICЬДHocтro НI.I лоm I ~IC' инc-rpУМ rтaрltj'м. НО Т" води до напълно- нере­
ШИМИ трудности в c:nyчnй н грсшm. Да предrtоложям: с:мятам. че Чарлз 1 е
УМРSUI в леглото с • Jlnca оБСk'Т1fDСll фnrr "См1.ртга ка Чарлз 1 в леглото му'"
ICЪM койт" мога да вw.aм о-тноmение ва раз.бира.ве. Чарm 1 и смърт в леглото
му са обеrrnвни, но те НС са., освен 8 wоята миС'ЬЛ, C'bllоложени. хапа смята
невярната ми представа. Следоватслио иеоб"одюiн) е, авалвзир8ЙJcИ вярата,
да потърсим ИЯI: ОИ други логичссц форми освен отношението ва два терми­
на. Неуспехът да се оС'ЬЗнае тази необходимост по мое мнение опорочава ПОЧ­
ти ВСИЧI:О известно . написано по теори.'1та ва nозшшисто, превръиta:йпl про­
блема за грешхата в вереlIIПМ и p8.3Jnnaтa мсж.цу цра и ВЪ3ПрШlТИе - D нс­
обясRКМО.
Надивам се. че cera е оче.ЩfДlJО - модерната Jtomn иwa ефеrra да рa:щm­
ржва абстраrrnото ш{ въоБРlUlCснве И да ocнrypna прило.сввето на яеогра­
инчси брой възможя:и ХИПQТС:Щ nм lU!AЛИ34 »8 всежи Ю)wnnс~сеи фmtТ. В това
О"гцошemtс тя е ТОЧRО противополоЖlЩ JШ лоnпam, прапижувана от ЮJпси­
чесцта ТРМИЦlЦ . В це. Xlmотc:mто. XOJtТo ПЗГJ'lOЖllат prima /ас/е D'ЫJMO)l(Н1f, са
npff3Rt1TO п l(OJCI\3IUIO НОnWМОЖЮl И прелпарнтмно се I!pCJШJI0'88, ЧО ром­
постта ТРАбва да 1IМt1 опрсдслсп \':!tetmмсп X11pnxтcp. В МОДСРИnТI1 nоrика.
обра'f1l0.ДОXnТО рпma !aclo хипотезито хато 'Оромо OCТU4T ДОПУOТПNИ, дру. -
rн, ICОИ'fо оJПШСТ СНО лоl1OO1Тn е ПРОШJОJ'lO~ се добаап fCЪМ ПI\WИJ' запао и
много често оо OJtМnOT О'ЬDЪрWепо исо6ходнмп, аха тр.БDa ДА се пonyчн пра­
"мен (IIIМЛЗ 1111 фцтпто. CropnTIl логикn ОIОrnшa. r.lНoъnтo" доато ПОВ8Тn по­
"IICn И nnoa криле. По мое МIIIШИС IIЪ8 фютооофа.та се 110C1'Ю'Q С'Ьшwrr 1ШЛ ип­
nредьК, Ж1\ICЪDТО Гмилс" поотиro Bbll фИ3lOO\Та, прмсЙ1СИ попе ВЪЗМО*1I0 дn ое
ИДИ kUDK идове проблеми допуоа,. решепио к КОИ видове тр.tбва Д4 се
it300ТnUT IroTO tnu.tЩ)l\ЩИ ОО отвъд чоаешюrre l1tSМожиости. И 1С'Ьдето о,цио
рОШОlше l\3t'леж,аn 11оЗМОЖПО. IOMТf1 лorкra ОС1П')'РПIi метол. tlозво1ll1'l1Шt 1tИ
да поJtYЧ1tМ резУЛ1'1iТ1l, ХОИТО ис npocro 1rЪМ'Ьщамт 1IИ1tlnf ндиооlUtКp8ЗИН, n
трябва да вн)'шат съгласие пп fiСНЧnt. хоито са 1СОМnетеВ"fШI ДА формират
мнение.

Превод от 8.RГJIRЙспг. ВАСИЛ ПЕНЧЕВ

/

16

- - -----