В О Е Н Н А А К А Д Е М И Я “Г. С.

Р А К О В С К И”
ФАКУЛТЕТ “НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА”
К А Т Е Д Р А “В О Е Н Н А С Т Р А Т Е Г И Я”

ПОЛК. ИНЖ. ДОЦ. Д-Р КРАСИМИР ДОБРЕВ

ТЕОРЕТИЧНА РАЗРАБОТКА

ТИПОЛОГИЯ НА ВОЙСКОВИТЕ ФОРМИРОВАНИЯ

СОФИЯ
2010

1
 СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД 3
СЪЩНОСТ НА ТИПОЛОГИЯТА ЗА ВОЙСКОВИТЕ
I. ФОРМИРОВАНИЯ ОБЩИ СВЕДЕНИЯ 5
Понятия за системотехниката и йерархията на войсковите
1.1. формирования 5
Йерархия на званията в армиите
1.2. 5
Типология във Въоръжените сили по видове и родове
1.3. 5
I ТИПОЛОГИЯ НА ВОЙСКОВИТЕ ФОРМИРОВАНИЯ СЪГЛАСНО 1
II. ЙЕРАРХИЯТА ИМ
I Типология като войскова единица 1
2.1.
I Типология по организационен признак 1
2.2.
I Типология по функционален признак 1
2.3.
I Типология на създаваните формирования 1
2.4.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 2

УВОД
С развитието на държавата се развива и нейната армия, сменя се типа на държавно
управление, което е естествен процес, налага да се определят видовете и формите на

2
строителството и на армията. Държавната се развива по един безкраен кръг, който включва
фазите на зараждането, образуване, установяването, /намаляване/ западането и изчезване.
Тези фази на движение преминават от една в друга, и на цикъл се повтаря отново на
повисоко ниво. История потвърждава, че цикличността в развитието на държавно-
организираното общество е закономерен /естествен/ процес. Въпреки това, най-важното в
гледните точки е, че основа за промяната в цикъла на развитие на държавата, се приема
промените в отношението на държавната власт и населението /човека/. Разнообразието от
научни подходи при оценката на тези изключително сложни и нееднозначни социално-
обществени явления е на базата на обективния концептуален/идеен/ плурализъм за
типологията на държавата и армията.
Според изчисленията на някои изследователи до 2009 г. за 3442г. човешка история,
за които имаме сведения, е имало само 268 мирни години, тоест години без война.
Изминалия ХХ век се оказва най-войнствен и кървав във войни и конфликти са, загинали
140-150 милиона хора. Войната се води от армиите на воюващите страни, но в съвременните
въоръжени конфликти жертва е цивилното население над 80-90% от загубите. Войната е
най-голямото изпитание за жизнеността на цивилизацията и най-голямата заплаха за
нейното съществуване. Затова хилядолетия наред е била обект на изучаване от философи,
държавници, учени и прочее.
Клаузевиц за първи път подчертава, че един конфликт обхваща всичко – въоръжени
сили и населението като цяло, политика, икономика; той формулира превъзходството на
политическата власт над военната, като подчертава, че “войната е продължение на
политиката с други средства” и че веднъж започната войната “се води до смазването
съпротивата на противника”.
Вековете история на човечеството, още не могат да дадат окончателен отговор на
въпроса, коя армия е по-силната – съставената от специално обучени професионалисти, или
обратното – съставената от цялото годно за война население. Първата, наричана още
редовна или наемна армия, разбира се по правило е по-добре обучена и оттам способна на
по-продължителни по времетраене и по-сложни по своя замисъл бойни действия и макар и
скъпа за поддържане има за свое предимство фактът, че не откъсва икономическо
производителното население. Такива са армиите на Късното Средновековие и армиите на
Стария режим. От друга страна, при по-продължителни войни, каквито са например
Наполеоновите, проличават предимствата на по-многобройната, и оттам по-добре снабдена
с човешки ресурси, “народна” армия, мобилизирана под различни форми през вековете (но
всъщност между целта на свикването на племенното опълчение в Древността и

3
мобилизацията на съвременните армии няма чак такава разлика).
Ситуацията се усложнява и от факта, че тези две организационни форми рядко съществуват
в чист вид през историята. Обикновено държавите поддържат добре въоръжена редовна
армия, допълвана при нужда от свикването на “народната”.
В литературата, военните документи, в медиите, в разговори, в официалните
документи, свързани с военните въпроси постоянно се срешат думи – съединение, полк,
част, военна част, рота, батальон, армия и т.н. За военните това е просто и ясно и
недвусмислено. Те веднага разбират за какво става дума, какъв е броя на войниците скрит в
рамките на тези наименования, какво могат да проведат на бойното поле, едно или друго
формирование.
За значителна част от гражданските лица всички тези формирования и имена казват
съвсем малко или незначат нищо. Много често те се заплитат в тези термини. Освен това,
ако в гражданските /държавни/ служби "отдел" често означава, голяма част от фирма,
компания, фабрика, то в армията "отделение" е най-малкото формирование само от няколко
души. От друга страна, "бригада" в завода е само от няколко десетки или дори няколко
души, а в армията бригада – това е голямо военно формирование, наброяващо няколко
хиляди души.
Целта на тази разработка, е обучаемите студенти да могат да се ориентират в
типологията на военните формирования и тяхната йерархия.

I. СЪЩНОСТ НА ТИПОЛОГИЯТА ЗА ВОЙСКОВИТЕ ФОРМИРОВАНИЯ

1.1. Понятия за системотехниката и йерархията на войсковите формирования
ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ (BC) – от гледна точка на международното право регулярни
(сухопътни, военно-морски, военно-въздушни и др.) и нерегулярни (опълчение, партизани и
въставащо население) военни формирования на държавата. Наемниците не влизат в
понятието BC. В съответствие с международното право държавата е в правото си да
предприеме индивидуална или колективна самоотбрана като използва своите ВС само в
случай на въоръжено нападение срещу нея. Към международните BC се отнасят
обединения от национали контингенти под международно ръководство и командване,
създавани и използвани с постановките залегнали в Устава на ООН. Такива сили могат да
бъдат Въоръжените сили на ООН, ВС на регионалните организации за безопасност и
обединените BC, създавани в съответствие с т. 51 на Устава ООН за целите на колективната
самоотбрана.

4
 Армия като дума има три основни значения: 1. Армия - въоръжените сили на
държавата като цяло; 2. Армия - сухопътните войски от въоръжените сили на
държавата (за разлика от ВМС и ВВС); 3. Армия - военно формирование.
В тази разработка ние говорим за армията като военна формация /войсково
формирование/.
В около 30 страни, където се води гражданска война или възникват въоръжени
конфликти има най-малко две армии.
В развитието на глобалната система на армията доминира едно опасно явление.
През последните 50 години силата на въоръжените сили на развитите страни се е увеличил
десетократно. Бойната мощ на армиите на тези страни, особено на великите сили (дори и без
ядрени оръжия), многократно превишава отбранителните нужди и продължава да расте
бързо.
Военните формирования от всякакъв ранг и начин на композиране се числят към
изкуствено създадените сложни системи, наречени организации, и притежават всички техни
основни свойства. Това налага при изследване на характеристиките, състоянието и
функционирането им да се използват основните подходи на системотехниката.
Да разгледаме основните понятия, които характеризират строежа и
функционирането на системите1.
Елемент. Под това е прието да се разбира най-простата неделима част на
системата. Отговорът на въпроса, коя е тази част, може да бъде нееднозначен. Той зависи от
целта на разглеждането на обекта като система, от гледната точка за него или от аспекта на
неговото изучаване. Следователно елементът е границата, до която се разчленява системата
от гледна точка на решаването на конкретна задача и от поставената цел. Системата може да
се разчлени на елементи по различни начини в зависимост от формулираната цел и нейното
уточняване в процеса на изследването.
Подсистема. Системата може да бъде разчленена на елементи последователно –
най-напред на подсистеми, които представляват по-големи компоненти, отколкото са
елементите, а в същото време са по-детайлни, отколкото системата като цяло. Възможността
за делене на системата на подсистеми е свързана с разчленяването на съвкупности от
взаимосвързани елементи, които са в състояние да изпълняват относително независими
функции (подцели), насочени за постигане на общата цел на системата. С названието
„подсистема“ се подчертава, че такава част следва да притежава свойствата на система (в

1
С п и ц н а д е л ь, В. Основы системного анализа. Санкт-Петербург, 2000.

5
частност, свойството цялостност). С това подсистемата се отличава от простата група
елементи, за които не е формулирана подцел и не се изпълняват свойствата за цялостност
(за такава група се използва названието „компоненти“).
Структура. Произтича от латинската дума structure, която означава строеж,
разположение, ред. Структурата отразява най-съществените взаимоотношения между
елементите и техните групи (компоненти, подсистеми), които малко се променят при
изменения в системата и осигуряват съществуването на системата и нейните основни
свойства. Структурата е съвкупност от елементи и връзки между тях. Тя може да бъде
представена графично – матрици, графи и други езици за моделиране на структури.
Структура – това е характеристика на системата. Структурите на организацията,
която разглеждаме като система, са: целева, функционална, технологична, организационна,
информационна и др.
Организационната структура за войсковите формирования е йерархична; брой на
равнищата на управление и брой на структурните подразделения. Вертикално
разпределение на труда; сфера на контрол; необходимост от координация.
Структурата често се представя във вид на йерархии.
Йерархията е подреденост на компонентите по степен на важност (служебна
стълба). Между нивата на йерархичната структура могат да съществуват взаимоотношения
на строго подчинение. Компонентите (възлите) на по-долу стоящото ниво са подчинени на
един от компонентите на по-горе стоящото ниво, т.е. това е отношение на т.нар. дървовидна
структура. Такива йерархии се наричат „силни“ или йерархии от типа „дърво“. Те имат
редица особености, които ги правят удобно средство за представяне на системите за
управление. Но също така може да съществуват връзки между елементите, разположени на
едно ниво от йерархията. Един и същ възел от по-долно ниво може да бъде едновременно
подчинен на няколко възела от по-горното. Такива структури се наричат йерархични „със
слаби връзки“. Примери за йерархични структури са държавният апарат, въоръжените сили
и др.2
Йерархия - само ед.1.Строго определен ред на длъжностите в някой облaст или
учреждение. 2. Прен. Подреждане по големина или значителност.3.Спец. В църквата-
управление начело с йерарх.
1.2. Йерархия на званията в армиите

2
Торнев, Г., Въоръжените сили като сложни системи, Теоретични основи на
националната военна стратегия, ВА, С., 2009, с. 102

6
 Титла е префикс/суфикс или самостоятелна дума, добавена към името на някого, за
да обозначи едновременно почитание и официална позиция или професионална
квалификация.
Ранг е много широко понятие с няколко значения. /rank - ред (ица), присъдено
някому, почетно, научно звание; той е и съсловие/. Така, че като съществително обикновено
е свързан с относителното положение в обществото. Могат да бъдат титли на: почитание,
служебни, военни, духовни, професионални, академични и други.
Военни титли са: войници, сержанти и офицери.
"Военни чинове" е термин от доброто време за българската армия, когато тя се е
наричала "Българска войска", в по ново време е приет терминът "военно звание".
"Звание" идва от руски и е прието у нас от Съветската армия. Това е знак за
старшинството в армията и определя кой е по-старши от друг. Не трбва да се бърка с
термина "длъжност" - това е мястото на военнослужещия във военната структура и определя
кръга на правата и отговорностите му. Случва се например понякога по-младши по звание
да има по-висока длъжност, и тогава по-старшият по звание следва да му се подчинява.
Военно звание е система от йерархични отношения във ВС или граждански
институции, организирани по военна линии. Обикновено, с униформи означаваме ранг на
приносителя от определени знаци, поставени върху униформите. В модерните въоръжени
сили, използването на звания е почти универсален. Модерните военни служби признават
три основни категории персонал. Това са кодифицирани в Женевските конвенции, които
разграничават: офицери, сержанти и редници.
Офицерът е лице от командния състав на армията, полицията, службите за
сигурност и други. Произлиза от рус. офицер, пол. oficer, нееем. Offizier, от фррр. officier,
което от средновековен латински officiarius по лат. officium „служба“.
Освен за определения ред на йерархията в длъжностите можем във въоръжените
сили да говорим и за такъв в званията, с които се удостояват военнослужещите в
съответствие с тяхната квалификация, военна и специална подготовка, заслуги, служебно
положение. За да се отличават от останалото население, като особен статут и определено
положение в обществото, военнослужещите носят униформи с определени цветове и
отличителни знаци по нея.
Такива отличителни знаци по униформите са пагоните, който са се появили по
раменете на войниците по времето, когато сабята е била основно оръжие на конницата. На
рамената на пехотата са поставяни метални плочки, които да предпазват войниците от
ударите със сабя, които им е нанасяла тогавашната конница. Това е началото и първичното

7
им предназначение. Впоследствие върху пагоните започнали да поставят знаци, с които
показвали войсково подразделение на съответния воин. С времето и с появяването на друг
вид оръжия, пагоните получават само знаковото си предназначение за чина на носещия ги
воин. От защита към един вид оръжие, постепенно пагоните приемат съвсем друга функция,
каквато си остава и до сега по тях да се отличава званието на военнослужещия.
Всяка въоръжена сила има своите чинове (рангове). Типологично можем да
групираме званията съобразно ранга в следните групи за офицерите: висши, старши и
младши. За останалите военнослужещи званията в: сержантски и войнишки.
За Република България по приетия ЗОВС от НС на 24 февруари 2010 г. с чл. 138. (1)
Военните звания са:
В Сухопътните сили и във Във Военноморските сили
Военновъздушните сили
1. Войнишки звания
Редник - 1-ви клас Матрос – 1-ви клас
Редник – 2-ри клас Матрос – 2-ри клас
Редник – 3-ти клас Матрос – 3-ти клас
Ефрейтор - 1-ви клас Старши матрос -1-ви клас
Ефрейтор – 2-ри клас Старши матрос -2-ри клас
2. Сержантски звания Старшински звания
Младши сержант Старшина II степен
Сержант Старшина I степен
Старши сержант Главен старшина
Старшина Мичман
3. Звания за офицерски кандидати
Офицерски кандидат -1-ви клас Офицерски кандидат-1-ви клас
Офицерски кандидат -2-ри клас Офицерски кандидат -2-ри клас
4. Младши офицерски звания
Лейтенант Лейтенант
Старши лейтенант Старши лейтенант
Капитан Капитан-лейтенант
5. Старши офицерски звания
Майор Капитан III ранг
Подполковник Капитан II ранг
Полковник Капитан I ранг
6. Висши офицерски звания
Бригаден генерал Комодор
Генерал-майор Контраадмирал
Генерал-лейтенант Вицеадмирал
Генерал Адмирал
(2) На курсантите във висшите военни училища се присвояват звания: курсант;
курсант-младши сержант (за ВМС – курсант-старшина II степен); курсант-сержант (за ВМС

8
– курсант-старшина I степен); курсант-старши сержант (за ВМС – курсант-главен
старшина); курсант-старшина (за ВМС – курсант-мичман).
В Р. България има и други структури, който ползват званията от ВС това са
Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба. С промените в
структурите на МВР не ползват военните звания, а рангове обвързани с длъжностите на
униформените служители от системата.
Така например в света е възприета единна класификация за армейските звания и
съобразно нея са подредени наименованията възприети в някои страни. Така например в
сухопътните и военновъздушните сили за висшите офицери, които са начело или работят в
стратегическите, оперативните и тактическите структури и формирования званията са:
ВИСШИ ОФИЦЕРСКИ ЗВАНИЯ
OF-9
OF-10 OF-9 OF-8 OF-7 OF-6
Държава армейски
маршал генерал полковник генерал-лейтенант генерал-майор бригаден генерал
генерал
армейски
България маршал генерал генерал-лейтенант генерал-майор бригаден генерал
генерал
Великобри-
Field Marshal General - Lieutenant-General Major-General Brigadier
тания
Германия - General - Generalleutnant Generalmajor Brigadegeneral
Capitán
Испания - General de Ejército Teniente general General de división General de brigada
general
Ирландия - Ginearál - Lefteanant-ginearál Maor-ginearál Briogáidire-ginearál
Generale di corpo d
Generale di corpo d Generale di brigata
´armata
Италия - Generale ´armata con Generale di Divisione Colonnello che grado
Generale Designato
incarichi speciali superiore
d'Armata
генерал
Македония - генерал - генерал мајор бригаден генерал
потполковник
Португалия Marechal 4 General - Tenente-general Major-general Brigadeiro-general
Румъния - General - Lieutenant General Major General Brigadier General
армейский
Русия маршал РФ генерал полковник генерал-лейтенант генерал-майор -
генерал
Сърбия и
- General-armijeGeneral-pukovnik General-porucnik General-major -
Черна гора
Orgeneral
Турция Maresal Genel Kurmay - Korgeneral Tümgeneral Tuğgeneral
Başkanı
Генерал армії
Украйна - Генерал-полковникГенерал-лейтенант Генерал-майор -
України
Maréchal de Général Général de Corps d
Франция - Général de Division General de Brigade
France d'Armée ´Armée
Холандия Armee Generaal Generaal - Luitenant-generaal Generaal-majoor Brigade-generaal
Швейцария - General - Korpskommandan Divisionar Brigadier
Швеция - General - Generallöjtnant Generalmajor Brigadgeneral

9
 Например в сухопътните и военновъздушните сили за старшите и младшите
офицери, които работят в стратегическите и са начело или работят в оперативните и
тактическите структури и формирования званията са за:
СТАРШИ И МЛАДШИ ОФИЦЕРИ
OF-1
OF-5 OF-4 OF-3 OF-2 OF-1 OF-1
Държава мл. лейте-
полковник подполковник майор капитан ст. лейтенант лейтенант
нант
Старши Младши
България Полковник Подполковник Майор Капитан Лейте нант
лейтенант лейтенант
Велико- Lieutenant- Second
Colonel Major Captain Lieutenant -
британия Colonel Lieutenant
Hauptmann
Германия Oberst Oberstleutnant Major Stabshaupt- Oberleutnant Leutnant -
mann
Coman-
Испания Coronel Teniente coronel Capitán Teniente Alférez -
dante
Lefteanant- Dara-
Ирландия Chornal CeannfortCaptean Lefteanant -
chornal lefteanant
Colonello
Primo
comandante Tenente
Италия Maggiore Capitano Tenente Sottotenente -
di corpocolonnello
Capitano
Colonello
потпоруч-
Македония полковник потполковник мајор капетан поручник -
ник
Lieutenant 2nd
Румъния Colonel Major Captain 1st Lieutenant -
Colonel Lieutenant
старший младший
Русия полковник подполковник майор капитан лейтенант
лейтенант лейтенант
Турция Albay Yarbay Binbaşı Yüzbaşı Üsteğmen Teğmen Asteğmen
Старший Молодший
Украйна Полковник Підполковник Майор Капітан Лейтенант
лейтенант лейтенант
Унгария Ezredes Alezredes Őrnagy Százados Főhadnagy Hadnagy -
Lieutenant- Comman Sous-
Франция Colonel Captaine Lieutenant -
Colonel dant Lieutenant
Kapitein
Eerste Tweede
Холандия Kolonel Luitenant-kolonel Majoor (БРТВ: Vaandrig
luitenant luitenant
Ritmeester)
Хърватска brigadir pukovnik bojnik satnik natporučnik poručnik -
Чехия plukovník podplukovník major kapitán nadporučík poručík podporučík
Швейцария Oberst Oberstleutnant Major Hauptmann Oberleutnant Leutnant -
За военноморските сили званията се различават основно в наименованията, това
беше посочено за ВС на Р България.

10
 Произход на някои звания в армията:
ефрейтор - (от нем. Gefreiter) освободен от някои задължения по служба
сержант - (от лат. serviens) служащ
лейтенант - (от фр. lieutenant) заместник, помощник-командир
капитан - (от лат. kapitaneus) който е начело, командир
майор - (от лат. major) по-голям, по-старши от капитана
полковник - (от слав.) който командва полк
генерал - (от лат. generalis) общ, главен (като общ началник на цялата армия с
всички родове войски)
колонел (colonel) - командир на колона (голяма войскова единица)
поручик - (от слав.) който изпълнява поръчения, адютант
хорунжий - (от хоругва, знаме) командир на отряд със собствено знаме
прапоршчик - (от пряпорец, знаме) знаменосец
във флота:
капитан I, II, III ранг - ранговете произлизат от делението на бойните ветроходни
кораби на рангове в зависимост от големината и въоръжението им.
адмирал - от арабския израз „амир ал-бахр“ и означава началник, който командва
на море.
Войнишките звания са: редник и ефрейтор
Редник (във флота: матрос)/1-ви; 2-ри и 3-ти клас/ е най-ниското воинско звание.
То се присвоява на всеки новопостъпил във въоръжените сили военнослужещ. Това е най-
низшето войнишко/моряшко звание в БА, поради което военнослужещ със звание редник
(матрос) не може да бъде наказван с "понижаване в звание" (т.нар. разжалване) и с
"понижение в длъжност". В българската армия от 24 02.2010 г. има OR-3 и OR-2 от армиите
на НАТО, което отговаря на редник-първи клас и свидетелства за преминато и издържано
обучение/придобита специалност/ и готовност за участие в реални операции.
Ефрейтор (във флота: старши матрос) /1-ви и 2-ри клас /е второто
войнишко/моряшко звание в БА. Обикновено званието се присвоява на отличилите се и
заслужили войници/моряци със звание редник (матрос). Наименованието му произлиза от
нем. Gefreiter - освободен от някои задължения по служба.
Сержантски/старшински звания са: младши сержант (старшина II степен),
сержант (старшина I степен), старши сержант (главен старшина), старшина (мичман) и
офицерски кандидат

11
 Младши сержант (във флота: старшина II степен) е първото и най-нисше
сержантско(старшинско) звание в БА. То се присвоява на войници със звание ефрейтор,
след успешно завършване на няколкомесечни курсове ( т.нар. "школа") за младши сержанти.
В миналото се е използвало еквивалентното звание младши подофицер.
Сержант (на фр. sergent, на лат. serviens, служещ) е военно звание на най-младши
командир (подофицер) в състава на военните сили на много страни. В Българската армия
сержант (във ВМС - старшина I степен) е второто поред звание сред сержантския
(старшинския) състав. В миналото се е използвало еквивалентното звание подофицер.
Старши сержант (във ВМС - главен старшина) е третото поред звание сред
сержантския (старшинския) състав в Бългатската армия. В миналото се е използвало
еквивалентното звание старши подофицер.
В БА старшина (във ВМС - мичман) е четвъртото поред звание сред сержантския
(старшинския) състав. В миналия век (ХХ) четвърто поред сержантско звание беше главен
сержант, а старшина беше петото най-више сержантско звание. В настоящето то е заменено
като най-више звание от офицерски кандидат (също традиционно за българската армия до
1945 г.)
Офицерски кандидат е петото и най-висше сержантско звание в БА, което се
присвоява на особено отличили се старшини (мичмани) с дългогодишна служба. За
неговото заемане не се изисква висше образование, за разлика от офицерските звания. За
негов аналог в руската армия може да се счита званието "прапоршчик", а в армията на САЩ
- званието "уорънт офисър" ("warrant officer") обозначено с OF-D.
Като командир на взвод работата на офицерския кандидат е по-близка до тази на
офицерите, отколкото до сержантите, поради което често той бива погрешно определян
като част от младшия офицерски състав. За това допринася и фактът, че пагонът на
офицерския кандидат е същият като на младшите офицери, но без (четирилъчни) звезди по
него.
Младши лейтенант е отменено най-нисше офицерско звание в БА. Тъй като на
випускниците от висшите военни училища директно се присвоява второто поред звание -
лейтенант, то офицер със звание Младши лейтенант може да има в два случая: 1. при
налагане на дисциплинарно наказание "понижение в звание с една степен" на офицер със
звание лейтенант (т.нар. разжалване) 2. при извикване на военна служба или мобилизация
на офицери от резерва със звание Младши лейтенант. В армиите по света това звание се
присвоява на завършилите Офицерски школи, които подготвят офицери от резерва. В

12
България те бяха закрити, въпреки че в повечето армии на НАТО ги има, поради факта, че
при съкращение на армията голямо количество младши офицери преминаха в резерва.
Лейтенант е офицерско военно звание. Думата има френски произход и идва от
lieu ('място') и tenant ('държащ') /lieutenant заместник, помощник-командир/. В Българската
армия званието лейтенант е първото по старшинство за младши офицер след премахването
на званието младши лейтенант. Звание лейтенант получават курсантите след успешно
завършване на обучението си във висше военно училище. В миналото вместо лейтенант се
използва званието подпоручик, което се присвоява след званието офицерски кандидат,
старши портупей юнкер или федфебел.
Старши лейтенант е военно звание от младшия офицерски състав във
въоръжените сили на България и други държави. Старши лейтенант е по висшестоящ от
лейтенант и по-нисшестоящ от капитан. В миналото вместо старши лейтенант се използва
званието поручик, което се присвоява след званието подпоручик.
Капита́н (от лат. дума capitaneus - военачалник, което идва от caput - глава) /лат.
kapitaneus който е начело, командир/ е военно звание от младшия офицерски състав във
въоръжените сили на България (сухопътни войски и военновъздушни сили) и на други
държави. Присвоява се след знанието старши лейтенант, а следващото звание е майор. Във
военноморските сили съответства на военното звание капитан-лейтенант.
Майо́р (от лат. major, „голям“, „главен“) е първото военно звание за старшите
офицери. Придобива се след успешно завършване на военна академия (обикновено с
двегодишен период на обучение). Във ВМС му съответства званието капитан III ранг.
По̀дполковник ( във флота - капитан II ранг)в съвременните военни структури е
военно звание на старши офицер, между майор и полковник. Съответства на званието
lieutenant colonel в останалите армии по света.
Полко́вник (от старославянската дума „полк“, оглавяващ полк, хилядник) е старшо
офицерско военно звание във ВС на редица страни. Полковникът може да бъде член на
висшия команден състав, командвайки войскова част, способна да води самостоятелни
бойни действия. Съответства на званието colonel в останалите армии по света. В
Българската армия това е най-високото звание при старшите офицери . То е разположено
между званията подполковник и бригаден генерал. Във ВМС званието полковник за
офицерите от корабния състав съответства на капитан 1-ви ранг.
Бригаден генерал ( във Военноморските сили на РБ - Комодор ) е първото висше
офицерско звание в БА. То се присвоява с указ на Президента на РБ на офицери със звание
полковник, завършили успешно Генерал-щабна академия. Следващото след него по ранг

13
звание е генерал-майор. Пагонът на бригадния генерал е с една голяма четирилъчна звезда, а
на комадора петолъчка. Съответства на званието brigade general в останалите армии по
света.
В някои страни има звание старши полковник, пагон като на полковник, но с
четири петолъчки на една линия върху него, което звание е равнозначно на бригаден
генерал.
Генерал-майор (контаадмирал) с изменението на Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България през 2000 г. са въведени нови звания за висши
офицери. Дотогавашното звание генерал-майор (с една генералска звезда ) се преименува на
бригаден генерал. В страните, в които няма звание бригаден генерал (повечето страни от
Източна Европа), това звание е най-ниското от генералските звания.
В БА офицер с такова звание е по-висшестоящ от бригаден генерал и по-
нисшестоящ от генерал-лейтенат. Пагонът на генерал-майора е с две генералски (големи)
четирилъчни звезди. Съответства на званието major general в останалите армии по света.
Еквивалентното звание във ВМС е контраадмирал с две петолъчки на пагона.
Генерал-лейтенант е висше военно звание. В БА офицер с такова звание е по-
висшестоящ от генерал-майор и по-нисшестоящ от генерал. Понятието "генерал-майор" е
по-кратка версия на предишното "генерал-сержант майор" (генерал-старшина) (Major
General → Sergeant Major General), който генерал-майор е бил подчинен на генерал-
лейтенанта. Ето защо генерал-лейтенантът е по-висшестоящ от генерал-майора. Генерал-
лейтенант е с по три големи четирилъчни звезди на пагоните си. Съответства на званието
lieutenant general в останалите армии по света. Званието идва от средните векове, където
титлата генерал-лейтенант е била носена от втория командващ на бойното поле, който
обикновено е бил подчинен на Капитан генерал.
Еквивалентният чин във флота е вицеадмирал с три петолъчки на пагона.
Генерал е най-висшето офицерско военно звание в България , въведено с
измененията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2000 г.
Използва се в сухопътните и военновъздушните сили на много държави. Пагоните на
офицер с звание генерал са с по 4 големи четирилъчни звезди, което е еквивалентно на
“армейски генерал” в някои страни (и в по-старата система от военни звания на България).
Съответства на званието general в останалите армии по света (например в американската
армия). Еквивалентното звание във военноморските сили е адмирал с четири петолъчки на
пагона.

14
 Званията се получавали с назначаване на определена длъжност и се отнемали с
напускането ѝ. С появата на постоянни армии веднъж полученото звание се запазвало. Тази
система се усъвършенствала особено много след появата и развитието на мобилизационния
резерв, при използването, на който е важно да се знае каква подготовка има конкретният
резервист (запасняк).
В различните армии има различни военни звания. Като правило те се групират в
зависимост от ранга например на войнишки, сержантски, офицерски и др.
1.3. Типология във Въоръжените сили по видове и родове
Под въоръжени сили на държавата се разбира военният инструмент, осигуряващ
реализирането на концепция за национална сигурност. За гарантиране на военната
сигурност се изгражда и развива военна система, т.е осъществява се военно строителство.
„Военната система е създадената от държавата организирана съвкупност от взаимосвързани,
взаимозависими и функционално родствени компоненти (обекти), процеси и явления,
функциониращи съвместно за постигането на определени цели. Тя е изключително сложна
обществена и социално-техническа система, подсистема на обществената система въобще3“.
Военната организация на държавата включва въоръжените сили, други
военизирани формирования, органи за тяхното управление, както и част от промишления и
научния комплекс. В по-широк смисъл съдържа също органите за управление на
военнотехническото строителство и нормативно-правната база (концепции, доктрини,
закони, правилници, планове, устави, наставления, заповеди и инструкции), определящи
функциите, правата, задълженията и взаимовръзките между всички елементи на военната
организация на държавата.
„Въоръжените сили на държавата са съвкупност от органи за управление и
формирования, обединени в строго централизирана система, снабдени със средства за
поразяване и предназначени за водене на военни действия. От определението става ясно, че
въоръжените сили са силово средство, което държавата поддържа и използва за защита на
своите жизненоважни интереси. Поради това те са част от нея на всички етапи от
развитието“.4

3
Стратегическа концепция на НАТО (одобрена на заседание на Съвета на НАТО на високо равни-
ще, състояло се на 23–24 април 1999 г. във Вашингтон).
4
А в р а м о в, Й. Военната безопасност на страната. С.,1995

15
 ГЛАВНО КОМАНДВАНЕ Орган за стратегическо ръководство, осъществяващ
управление на войските (силите) на стратегическото направление или на театъра на
военните действия.
ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ Главен орган за управление на ВС на държавата в мирно и
военно време. В отделните страни има различна организация. В България се създава след
Освобождението 1878. Подчинен е на министъра на отбраната, във военно време - на
върховния главнокомандващ. Към настоящия момент е Щаб на отбраната.
СТРАТЕГИЧЕСКИ СИЛИ Част от ВС на редица страни (Русия, САЩ,
Великобритания, Франция), предназначена да решава стратегически задачи при
ракетноядрена война. Делят се на стратегически настъпателни сили (междуконтинентални
бализтични ракети, балистични ракети на подводници и стратегическа авиация) и
стратегически отбранителни сили (системи за предупреждение за ракетноядрен удар и сили
и средства за противокосмична и противоракетна отбрана). Относителният дял на
стратегическите сили намалява вследствие на дву- и многостранни договори.
Например: Съхопътните войски на Китай са самостоятелни и най-многобройния
вид въоръжените сили. Заедно със стратегическите ракетни войски, военновъздушните и
военноморските сили, те представляват Китайската народна освободителна армия (КНОА).
Броят на войници 2,3 млн. души (общият брой на КНОА е около 3 млн. души). В техния
състав се включват следните видове войски: пехота (лека пехотата, механизирана и
планинска), бронетанкови, артилерия, противовъздушна отбрана, въздушно-десантни,
инженерни, химически, разузнавателни, свързочни/комуникационни и автомобилни.
Разврънати са армейска авиация и формирования за радиоелектронна борба. В допълнение,
се включват и граничните войски.
Въоръжените сили на държавата организационно включват видове въоръжени
сили, войскови единици на родове и специални войски, резерви.
Видът въоръжени сили е съставна част на въоръжените сили, предназначен да
решава оперативни и тактически бойни задачи в една или няколко сфери на военните
действия (на суша, във въздуха, по море, в Космоса, в информационната). Видовете
въоръжени сили са със специфично предназначение, организация, оръжие и бойна техника,
способи за водене на военни действия и системи за комплектуване и обучение на личния
състав.
Всеки вид въоръжени сили има въоръжение и бойна техника, съответстващи на
неговото предназначение и решаваните задачи. Той притежава организационна структура,

16
специфика на комплектуване, на обучение, на военна служба на личния състав, на способи
за бойно използване и осигуряване.
Видът въоръжена сила подготвя съединения, части и подразделения за участие,
съвместно с другите видове въоръжени сили, в операции под ръководството на Съвместното
оперативно командване за гарантиране сигурността и териториалната цялост на страната.
Тази роля видът въоръжена сила осъществява в системата на колективна система за
сигурност и отбрана, като поддържа способности за участие в изпълнението на мисии и
задачи на армията. Видът въоръжена сила включва родове и специални войски.
СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ(СВ) Вид въоръжени сили за водене на бойни действия
на суша. Обхващат родовете войски: мотострелкови (пехота), ракетни,
бронетанкови/бронекавалерийски или танкови, бронеразузнавателни, въздушно-десантни,
артилерия, войските за противовъздушна отбрана и специалните войски - свързочни,
инженерни, химически, радиотехнически, автомобилни и др. Главна огнева сила са
артилерията и ракетните войски с оперативно-тактическо назначение. Сухопътните войски
се състоят от обединения, съединения и части.
ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ (ВВС) Вид въоръжени сили. По предназначение се
делят на видове авиация: фронтова (тактическа), за далечно действие (стратегическа), на
ВМС, на ПВО и военнотранспортна. По характер на задачите, по летателнотактическите
данни и въоръжението на самолетите ВВС се делят на родове авиация: бомбардировъчна,
изтребителна, изтребително-бомбардировъчна, минно-торпедна, разузнавателна и
спомагателна. ВВС се състоят от обединения, съединения, части и подразделения. В състава
им влизат части и съединения, предназначени за материално, техническо, специално
осигуряване и за летищно обслужване. ПРОТИВОВЪЗДУШНА ОТБРАНА, ПВО Система
на отбрана на войските (флота), на населението и на стопански и военни обекти от
въздушно нападение. Съвременната ПВО бива противосамолетна, противоракетна и
противокосмична. Включва въздушно наблюдение, откриване и разпознаване на средствата
за нападение, оповестяване, прехващане и унищожаване на въздушен противник.
Осъществява се от зенитноракетни войски, изтребителна авиация, зенитна артилерия и
радиотехнически войски.
ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ (ВМС) Вид въоръжени сили за военни действия на
водни пространства и за отбрана на бреговете. ВМС на големите морски държави включват
обединения на различни морски сили. Основа на ВМС са корабите (самолетоносачи,
ескадрени миноносци, стражеви кораби, торпедни катери, подводници, десантни кораби и

17
др.). ВМС включват още морската авиация, ПВО, морската пехота. В съвременните ВМС
най-голямо значение имат подводниците, въоръжени с ракетноядрено оръжие.
РАКЕТНИ ВОЙСКИ в някои страни са вид въоръжени сили и в други род войска
в състава на сухопътните войски, военномоските сили, военновъздушните сили и
противовъздушната отбрана. Основно въоръжение на ракетните войски са ракетните
комплекси с голяма далекобойност и мощност на удара и с висока скорост на полета.
Ракетните войски със стратегическо предназначение са решаващ вид въоръжени сили в
съвременната война. Имат ракетно-ядрено оръжие с голяма далечина на полета, с огромна
поразяваща мощ и висока точност на попаденията. Могат да нанасят едновременно
ракетноядрени удари по много цели. Действията им не зависят от сезонното и денонощното
време.
Родът войска е съставна част на вида въоръжени сили, предназначен за активно
непосредствено въздействие и поразяване на противостоящия противник в съответствие с
поставената задача. Всеки род войски в зависимост от предназначението си разполага със
специфично въоръжение, бойна и друга специализирана техника за изпълнение на
специфични за него тактически задачи.
Сухопътни родове войски: мотострелкови, ракетни, артилерийски,
бронетанкови/бронекавалерийски или танкови, бронеразузнавателни, войски за
противовъздушна отбрана и др.
Военновъздушните сили се делят на родове авиация: изтребителна, изтребително-
бомбардировъчна, бомбардировъчна, разузнавателна и др. Войските за противовъздушна
отбрана имат зенитноракетни и зенитноартилерийски, изтребителни, радиотехнически и
други родове войски.
Военноморските сили имат родове: надводни кораби, подводници, брегови ракетни
войски и артилерия, авиация и др. МОРСКА АВИАЦИЯ Род военноморски сили за удари по
кораби, морски транспорти и бази, за разрушаване, разузнаване, прикриване на кораби и
бази, за поставяне на мини и др. Включва самолети, водосамолети, вертолети.. Бива
минноторпедна, бомбардировъчна, изтребителна, разузнавателна, ракетоносна и щурмова;
брегова, палубна и корабна. Разполага със самолети за радиоелектронно противодействие,
за радиолокационен дозор, за зареждане с гориво на самолети във въздуха и др.
МОРСКА ПЕХОТА Род военноморски сили, подготвени за десант и бойни
действия на брега (сушата).
МЕХАНИЗИРАНИ/МОТОСТРЕЛКОВИ ВОЙСКИ Род сухопътни войски.
Включват мотопехота, противотанкови средства и артилерия на механизирана тяга, танкове,

18
тактически ракети, зенитноракетни средства, специални подразделения и др. Организирани
са в съединения, части и подразделения. Притежават голяма огнева мощ, подвижност и
маневреност.
ПЕХОТА Един от най-старите и основни родове от сухопътните войски. Движи се
и води бой пешком. С пълната моторизация на войските при съвременни условия пехотата е
превърната в мотопехота в състава на механизираните/мотострелковите войски. Има и
въздушнодесантна и морска пехота.
ВЪЗДУШНОДЕСАНТНИ ВОЙСКИ Род сухопътни войски, пренасяни по въздуха и
обучени за бойни действия в тила на противника. Действат самостоятелно и във
взаимодействие с авиацията, ракетните войски и настъпващите по фронта групировки.
/ПАРАШУТНИ ВОЙСКИ/ Друго име на въздушнодесантни войски.
СПЕЦИАЛНИТЕ ВОЙСКИ (сили) са военни формирования (единици),
осигуряващи с всичко необходимо всекидневната и бойната дейност на видовете въоръжени
сили, родовете и специалните войски. Могат да се групират в сили за бойно осигуряване и
за логистична поддръжка. В зависимост от специфичността на видовете осигурявания те
разполагат със съответна военна техника и технологично оборудване за изпълнение на
определени задачи.
ИНЖЕНЕРНИ ВОЙСКИ Специални войски, предназначени за инженерно
осигуряване на бойните действия. Включват инженерно-сапьорни (сапьорни), щурмови,
заградителни и разградителни, пътноинженерни, мостостроителни (мостови),
понтонномостови(понтонни), позиционни, маскировъчни, инженерно-строителни и др.
съединения, части и подразделения. Такива формирования има във всички видове
въоръжени сили. Например във ВВС инженерни летищни роти/батальони и други. Във ВМС
миннизградители и миночистачи и други.
СВЪРЗОЧНИ ВОЙСКИ /КИС/ Специални войски за устройване и поддържане на
непрекъсната връзка, осигуряваща управлението на войските при всички видове бойна
дейност. Свързочни части има във всички видове въоръжени сили и родове войски.
Обслужват свързочни/комуникационни възли и станции, изграждат проводни и
радиорелейни линии и радиовръзки, поддържат връзка със сигнални средства, организират
работата на военнополевата поща. С развитието на компютрите започва интеграцията и
съвместното развитие на комуникационно-информационните системи във военното дело.
ИЗТРЕБИТЕЛНА АВИАЦИЯ Род военна авиация, предназначена за унищожаване
на пилотирани и безпилотни летателни апарати на противника във въздуха. Може да се
използва и за поразяване на земни (надводни) цели и за разузнаване. Появява се през I

19
световна война, когато в армиите на воюващите държави се създават специални самолети -
изтребители. Организационно влиза в състава на войските за противовъздушната отбрана.
Основа на изтребителната авиация са пилотираните реактивни свръхзвукови самолети.
ЗЕНИТНА АРТИЛЕРИЯ Артилерия за поразяване на въздушни цели. Влиза в
състава на войските за ПВО, сухопътните войски и военноморските сили. Зенитната
артилерия има на въоръжение буксируеми, самоходни и стационарни зенитни оръдия от
малък (20-60 mm), среден (60-100 mm) и голям (повече от 100 mm) калибър и
зенитноартилерийски прибори. Основните образци зенитни оръдия са 57-, 100- и 130-
милиметрови.
РАДИОТЕХНИЧЕСКИ ВОЙСКИ Войски за водене на радиотехническо
разузнаване на въздушните цели на противника и за радиотехническо осигуряване на
бойните действия на войските. Разполагат с радиотехнически средства. Важен род войска в
състава на силите за противовъздушна отбрана.
РЕЗЕРВИТЕ са подготвени човешки и материални ресурси, предназначени за
изпълнение на внезапно възникнали задачи в хода на възникнала военнополитическа криза
или военен конфликт.

II. ТИПОЛОГИЯ НА ВОЙСКОВИТЕ ФОРМИРОВАНИЯ СЪГЛАСНО

ЙЕРАРХИЯТА ИМ
2.1. Типология като войскова единица
За да изясним военните термини по отношение на общите, групираните типове
войскови формирования /видовете единици/ - подразделение, част, съединение,
объединение, отначало разкриваме конкретните наименования в следната зависимост. От
най-малкото към най-голямото - от отделението до фронта, от тактическите към
стратегическите формирования.
Отделение. В някой армии отделението - е най-малкото военно формирование,
имащо щатен командир. Отделението командва младши сержант или сержант. Обикновенно
в мотострелковото отделение има 9-13 човека. В отделенията на другита родове войски
численноста на личния състав на отделенето е от 3 до 15 човека. В някой родове войски
отделението се нарича по друг начин. В артиллерията - разчет, в танковите войски – екипаж,
в специалните сили - група. В други армии отделението не е най- малкото формирование.
Например в армията на САЩ най-малкото формирование се явява група, а отделението се
состои от две групи. Но основно, в повечето армий отделението най-малкото формирование.
Обикновенно отделението влиза в състава на взвода, но може да същестува и извън взвода.

20
Например, разузнавателно-водолазното отделение на инженерния батальон не е в състава на
нито един от взводовете на батальона, а е на пряко подчинено на началника на щаба на
батальона.
Взвод. Няколко отделения /екипажа, разчета/ съставляват взвод. Обикновено във
взвода има от 2 до 4-5 отделения/екипажа, разчета/, но е възможно и по-голямо количество.
Най-често това са стандартни/еднакви отделения, към които се добавя и нещо като
"командно" отделение - т.е., командира на взвода плюс свръзките му. В някои армии обаче
се използва и комбинация от различни отделения - линейни и за огнева поддръжка (т.е., с
някакво тежко пехотно въоръжение). В бронетанковите войски взводът е първото деление и
най-често обединява 3-5 еднотипни машини. Има случаи, в които те са и от два типа. В
артилерията също се използват взводове, най-често от 1-2 оръдия и прислугата им. Начело
на взвода стои командир с офицерско звание. В някои армии той е мл. лейтенант, лейтенант
или ст. лейтенант /втори или първи лейтенат/. Средната численост на личния състав на
взвода се колебае от 9 до 45 човека/(в други, числеността му варира между 30 и 50-60
души). Във всички родове войски наименованието взвод съществува. Обикновено взвод
влиза в състава на рота/батарея/, но може да съществува и самостоятелно.
Рота. Няколко взвода съставляват/формират рота. В допълнение, ротата може да
включва и няколко отделни отделения не принадлежащи към нито един от взводовете.
Например, за механизираната рота от три механизирани взвода, картечно отделение,
противотанково отделение, санитарно отделение. Обикновено една рота се състои 2 - 4
взвода, а понякога и по-голям брой взводове. Ротата - най-малкото формиране с тактическо
значение, т.е. формация, способна за самостоятелно изпълнение на малки тактически задачи
на бойното поле. Командир на ротата е капитан. Една рота средно може да бъде в състав от
18 до 200 души. Механизираната рота, обикновено е около 130-150 души, танковата рота от
30-45 души. Обикновено ротата е в състава на батальон, но съществуват и роти като
самостоятелни формирования/единици. В артилерията, формирането на типа рота се нарича
батерия, в кавалерията - ескадрон.
Батальон. Състой се от няколко роти (обикновено 2-4) и няколко /самостоятелни/
взвода, които не са включени в някоя от ротите. Батальонът е едно от основните тактически
формирования. Батальона като ротата, взвода, отделението се наименува на своя род войски
(танков, механизиран, мотострелкови, планински, инженерно-сапьорен, свързочен и т.н.).
Но батальона вече са включени и други подразделения от родовете войски с техните
оръжия. Така например в механизирания батальон, освен механизираните роти има
минохвъргачна батарея, взвод за материално осигуряване, свързочен взвод, ремонтен взвод

21
и други. Командира на батальона е подполковник или майор. Батальона има свой щаб.
Обикновено батальона в зависимост от рода войски може се състои от 250 до 950 души. Все
пак, има батальони и с около 100 души. В артилерията формированието от този тип се
нарича дивизион.
Полк. В редица армии е основното тактическо формирование и е напълно
независимо автономно смисъл самостоятелно формирование. Полка се командва от
полковник. Полковете се наричат на рода войски (танкови, механизирани, пехотени,
лекопехотни, планински, свързочни/комуникационни, понтонно-мостови, т.н.), но в
действителност те са формирования, състоящи се от подразделенията на много родове
войски, а наименованието дава преобладаващия род войска. Например,
мотострелковия/механизаирания полк има два-три мотострелкови/механизирани батальона,
един танков батальон, един артилерийски дивизион, един зенитно-ракетен дивизион,
разузнавателна рота, инженерно-сапьорна рота, свързочна рота, противотанкова батарея,
взвод за химическа защита, ремонтна рота, комендантска/домакинска рота, оркестър, както
и медицински пункт. Броят на личния състав на полк е от 900 до 2000 и повече души.
Бригада. Както и полка се явява основно тактическо формирование. Бригадата
заема междино положение между полка и дивизията. Структурата на бригадата често е
същата като в полка, но батальоните са самостоятелни, а другите подразделений в бригадата
са значително по големи по състав. Така в механизираната/мотострелковата бригада
механизираните/мотострелковите и танковите батальони от един и половина до два пъти са
по-големи, отколкото в полка. Бригадата может да има два полка, плюс батальони и роти
със спомогателно предназначение. Средно в бригадата има от 2 до 8 хил. човека. Командира
на бригадата е бригаден генерал /старши полковник/или също както и на полка е полковник.
Дивизия. Основно тактическо в някои държави оперативно-тактическо
формирование. Така както и полка се нарича на преобладаващия в нейния състав род
войска. В дивизията преобладаването на този или онзи род войска е значително по-малко,
отколкото в полка. Механизираната/Мотострелковата и танковата дивизия идентична по
своята структура с тази разлика, че в мотострелковата дивизия има два-три полка
механизирани/мотострелкови и един танков, а в танковата дивизия обратно - два-три полка
танкови, а механизиран/мотострелкови един. Освен тази основни полкове в дивизията има
един-два артиллерийски полка, един зенитно-ракетен полк, реактивен дивизион, ракетн
дивизион, вертолетна ескадрила/батальон, инженерно-сапьорен батальон, свързочен
батальон, автомобилен батальон, разузнавателен батальон, батальон за радиоелектронна
борба, батальон за материално осигуряване, ремонтно-възстановителен батальон, медико-

22
санитарен батальон, батальон/рота за химическа защита и няколко различни спомагателни
роти и взводове/военна полиция и други/. В съвременните армии има дивизии, който могат
да бъдат танкови, механизирани, мотострелкови, лекопехотни, планински, артилерийски,
въздушно-десантни, ракетни и авиационни. В останалите родове войски, като правило,
висши формирования се являват полка или бригадата. Средно в дивизията има 12-24 хиляди
човека. Командира на дивизията е генерал-майор.
Например: Дивизите по функционален признак могат да бъдат:
- гренадирски, традиционнен термин за обозначаване на тежката пехота;
- егерски, традиционен термин за обозначаване на леката пехота (дословно
«ловец»).
- учебни (дословно «обучаващи»).
- планински (за действия в планини).
- бронирани, танкови, имащи отношение към бронетехниката (дословно «броня»).
- щурмови, щурмови или атакуващи отряди.
- народни(може да се отнесат към опълчението)
- гвардейски;
- специално назначение (СпН).
- въздушно-десантни
- Крепостна
- Охранителна
- Кавалерийски
- Моторизирани
- Механизирани
- артилерийски и други
Можем да посочим, че има и особенни случаи например: полк на ротна
организация, бригада на полкова организация и дивизия на бригадна организация.
Корпус. Тъй като бригадата е междино формирование между полк и дивизия, така
и формиранието корпус е междинно звено между дивизия и армия. Корпус вече е
общовойсково формирование, т.е. обикновено той е лишен от характеристиката на един род
войски, въпреки че може да има танкови и артилерийски корпус, т.е. корпус с пълно
преобладаване на танкови или артилерииски дивизии/бригади. Общевойсковия корпус
обикновено се нарича "армейски корпус". Единна структура на корпус не съществува. Всеки
път корпус се формира на базата на конкретна военна и военно-политическата
обстановка/ситуация и може да се състои от две или три дивизии/бригади и различен брой

23
формирования от другите видове/родове войски. Обикновено, корпус се създава там където
не е целесъобразно да се създава армия. В мирно време в Съветската армия е имало само от
три до пет корпуса.
По време на Втората световна война корпус обикновено се създава или да настъпва
на второстепенно направление, настъпление в полоса, където е невъзможно да се развърне
армия, или, обратно, да се концентрират сили на главното направление (танкови корпуси).
Много често тогава е имало случай корпуса да существова няколко седмици или месеци и
след изпълнение на задачата е разформиран. Да говорим за структурата и численността на
корпус е невъзможно, защото колко съществуват или са съществували корпуси, толкова
много са техните структури. Командващия на корпуса е със звание генерал-лейтенант.
Армия. Армията е най-голямата военна единица/формирование за оперативно
използване. Армията може да включва корпуси, дивизии, бригади, полкове, батальони от
всички видове/родове войски. Обикновено армията не е определена от родове войски,
въпреки това може да има танкова армия, доминирана от бронирани дивизии/бригади. Като
част от армията може да съдържа един или повече корпуси. Да говорим за структурата и
числеността на армията не е възможно, защото колко са съществували или съществуват
армии, толкова са и съществуващите структури. Военнослужещият стоящ начело на армията
вече не се нарича "командир", а "командващ". Обикновено щатното звание/ранг на
командващия на армията е генерал-полковник. В мирно време, армията като военно
формирование се организирана рядко и съществува в масовите мирновременни ВС,
например в Китай, Русия и други. Обикновено дивизиите, полковете, батальоните са пряко
включени в състава на окръга или друга управленска структура.
Фронт (окръг). Това е най-висшето воено формирование от стратегически тип. По-
големите военни формирования не съществуват. Наменованието "фронт" се използва само
по време на война за формирования, водещи бойни действия. За подобни формирования в
мирно време, или намиращи се в тила се използва името "Област" или “окръг” (военен
окръг). В състава на фронта се включват няколко армии, корпуса, дивизии, полкове,
батальони от всички видове/родове/ войски. Състава и числеността на фронта може да бъде
различна. По родове войски фронта никогда не се подразделя (т.е не може да бъде танков
фронт, артиллерийски фронт и т.н.). Начело на фронта (окръга) стои командващия на
фронта (окръга) със звание армейски генерал/генерал.
Висши оперативни/стратегически формирования в сухопътните сили/войски за
военно време в някой държави се явява фронта. В зависимост от решаваните задачи в
неговия състав може да включва от три до седем общовойскови армии, корпус, отделни

24
дивизии, бригади и полкове на родовете войски. На фронта, действащ на
главното/основното/ или на отделно операционно направление може да бъде придадено
обединение от ВВС, а на приморско направление, освен това – обединение от ВМС/флота.
2.2 Типология по организационен признак
По организационен признак въоръжените сили се подразделят на: обединения,
съединения, части и подразделения.
Най-малките войскови организационни единици са екипажът, разчетът, групата,
отделението, секцията и т.н.
Подразделение (англ. unit) Тази дума, означава всички военни формирования,
които съставляват часта. Линейните батальони, дивизиони, роти/батареи, взводове,
отделения и подчинените им - всички те са обединени в една дума "подразделение". Думата
произлиза от идеята за разделяне, че се делят. Т.е. часта се подразделя на подразделения.
Част. Това е основната единица във въоръжените сили. Терминът "част" често се
позовава на самостоятелен батальон и полк, в някой страни дори на бригада. Външни
признаци са: наличието на собствени деловодство, войскови съоръжения, управление на
войските, собствена банкова сметка, пощенски и телеграфен адрес, собствен гербов печат,
право на командира да отдава писмени заповеди, открит (33 лекопехотен полк) и секретен
номер (в/ч 08728). Т.е. часта разполага с достатъчно автономомност. Наличието на
собствено бойно знаме, като за частта то не е задължително.
Части са самостоятелните батальони, дивизиони и ескадрили. Освен
самостоятелния батальон и полк части се явяват и щабовете на дивизията, щаба на корпуса,
щаба на армията, щабовете на окръга и други военни организации (военната болница,
гарнизоната поликлиника, складови райони, гарнизонните военни клубове, военното
училище, военна институция, т.н.). В някои случаи, състоянието на всичките си външни
функции може да бъде формирането, което дължи на по-висока длъжност. Части могат да
бъдат батальон, рота и дори от време на време взвод. Такива формирования в
самостоятелния батальон, полка или бригади не са включени, а директно като отделна
военна единица с техните правата влизат в състава на дивизия, корпус, армия, фронт
(област/окръг) и дори директно подчинени на Генералния щаб.
Такива формирования също имат свои собствени открит и секретен номер.
Например, 330 отделен десантно-преправъчен батальон, 1234 отделна свързочна рота, 55
отделен взвод за електроно разузнаване. Характерната особеност на тези части е думата
"отделен", която стои пред цифрите след името. Също и полк може да има думата "отделен".

25
Такъв е случаят, ако полк не е от състава на дивизия или бригада, и е непосредствено/пряко
подчинен на армията (корпуса, окръга, фронта). Например - 30 отделен полк за охрана.
Съединение. Стандартно под този термин се разбира бригада и дивизия. Самата
думата "съединение" означава: - да се свържат части. Щаба на дивизията има статут на част.
Въпреки това, в някои случаи, статут на съединение может може да има и бригада. Това се
случва, когато една бригада се състои от няколко отделни батальони и роти, всяка, от които
си е със статут на част. Щаба на бригадата в този случай както и щаба на дивизията, както
беше посочено, имат статут на част, а батальоните и ротите като самостоятелни части са
подчинени на щаба на бригадата. Между другото, одновременно в щаба на бригадата
(дивизията) могат да съществуват батальони и роти като подразделения, и батальони и роти
като части.
Основното общовойсково съединение в командванията от Сухопътните войски е
механизираната (леката пехотна) бригада. Съединения във Военновъздушните сили са
базата и бригадата, а за Военноморските сили – базата.
Обединение. Този термин обединява корпус, армия, група армии и фронт (окръг).
Щаба на обединението също се явява част, на който са подчинени различни съединения и
части.
Срещат се също такова наименование като "група войски". Във военно време така
се наричат военните формирования, решаващи оперативни задачи присъщи на фронта, но
действуващи на малък/тесен участък или на второстепенно направление и съответственно в
значително съкратен/ограничен състав и по слаби от такова формирование като фронт, но
по-силно от армия. В мирно време така бяха наричани в бившата Съветска Армия
обединените формирования, дислоцирани в чужбина (ГДР, Полша, Чехослования, Унгария
и други).
В литературата и във военните документи се срещат още такива наименования като
"команда" и "отряд". Термина "команда" се използва за обозначаване на формирования от
специалните войск (сапьори, свързочници, разузнавачи и т.н) намиращи се в състава на
общовойсковите формирования. Обикновено по численост и решавани бойни задачи е
средно между взвод и рота.
Термин "отряд" се използва за означаване на подобни формирования за решаване
на определени задачи и численоста им е средна между рота и батальон.
Други специфични/конкретни и групиращи понятия във военната йерархия не
съществуват за сухопътните войски. Но в йерархията на военните формирования в
авиацията и флота такива има. Внимателния читател съвсем просто и с малки грешки може

26
да си представи типологията на военните формирования от морската и авиационна
йерархия. Знаейки, че: в авиацията - звено, ескадрила, полк, дивизия, корпус, въздушна
армия. Във Военноморските сили - кораб (екипаж), дивизион, бригада, база, дивизия,
флотилия, флот. Все пак, това е най-общо, експерти в авиацията и флота могат да я уточнят.

2.3. Типология по функционален признак

Интегрираната структура на силите на НАТО е съставена от съюзните национални
и многонационални сили, както и свързаните с тях оперативни щабове, поставени на
разположение на Съюза на постоянна или временна база и под определени критерии на
готовност. Националният принос от военни формирования и съоръжения е на разположение
на НАТО по договорени механизми за преподчиняване – The Transferof Authority (TOA) в
споразумения за координация и сътрудничество.
По нововъведената функционална структура на силите, с документ на Военния
комитет на НАТО МС 317/1 (NATO Force Structure), по ниво и време за готовност силите се
подразделят на Сили със степенувана готовност (Graduated Readiness Forces – GRF) и Сили
за дългосрочно изграждане (Long Term Build-up Forces – LTBF). Силите със степенувана
готовност се състоят от Сили с висока готовност (High Readiness Forces – HRF) със срокове
на готовност от 0 до 90 дни и Сили с (по) ниска готовност (Forces of Lower Readiness – FLR)
– 91–180 дни. Силите за дългосрочно изграждане ще се активират само при реална заплаха
за сигурността и имат срок на готовност над 365 дни.
По наличност за използване от оперативния командващ и типовете операции, в
които ще бъдат използвани, силите и щабовете са разделени на следните видове: Сили за
развръщане (Deployable Forces –DF) и Сили за отбрана (In-place Forces – IPF). Силите за
развръщане са предназначени за всички видове операции (по чл. 5 и извън него) и се
изграждат със способности за развръщане извън националната територия и за водене на
продължителни операции. Съставени са от многонационални щабове и национални сили,
като са с висока степен на готовност. Силите за отбрана се използват главно за колективна
отбрана и за национална отбрана на страната, която ги предлага. Те са с по-ниска степен на
готовност и също се изграждат със способности за развръщане.

Според един от плановете за организационно изграждане на ВС разпределението на

личния състав следва да се оптимизира около следното съотношение:
Експедиционни сили – 3 единици (една от тях е в реална операция в чужбина)

27
 Сили за колективна отбрана – общо 11-12 единици (включително 3 в
експедиционните сили)
Сили за суверенитет – 14 единици и Териториални сили – 10 единици
Отделно личен състав е нужен за други осем структури, както и централната
администрация – 7-8 единици.
Възможно е да се изследва възможността за това, посочените тук структури за
осигуряване да са общи за целия сектор за сигурност и с това да се постигне висока степен
на ефективност в осигуряването. Тук е мястото за прилагане и на висока степен на
аутсорсинг.
Разпределението на средствата в бюджета на МО също отразява приоритетите и
следва да се оптимизира около следните параметри:
Експедиционни сили (участват и сили от МВР) -15% (включително участието в
операции)
Сили за колективна отбрана (без експедиционните сили) - 17%
Сили за суверенитет (взаимодействат с Гр. Полиция) - 10%
Териториални сили (взаимодействат с Жандармерия) - 10%
Резерв - 6%
Обща логистика, ремонти и строителство - 10%
Придобиване на нови системи и изследвания (1%) - 12% (в началото фокуса е по
FG)
Други дейности по осигуряване на отбраната - 20%

2.4. Типология на създаваните формирования

2.4.1. Типология на създаваните за изпълнение на временни задачи
формирования
В широкият смисъл на думата, "наряд" означава изпълнение на особени
задължения по време на служба.
Полицейски, граничен, жандармерийски наряд е временно формирование,
състоящо се от един и повече служители, които изпълняват задачи по охрана на
обществения ред, охрана на държавната граница, охрана на обекти, или по време на
полицейски операции.
Според предназначението си по време на полицейски операции и оперативно-бойна
дейност, видовете наряди са следните: патрул, пост за наблюдение, секрет (засада),
контролно-пропусквателен пункт, заслон, оперативно-издирвателна група.

28
 2.4.2. Типология на създаваните международни формирования
Международни формирования се създават основно следните типове:с водеща нация
«LEAD NATION”, Рамков “ FRAMEWORK NATION” и Интеграционен “INTEGRATION”,
но напоследък се изграждат и други структурни формирования.
Многонационални многонационалната дивизия Полска; многонационална бригада
"Кабул" в ИСАФ,
Експедиционни формирования
Учреждения/ болници, институти, складови райони,…/
Модулни формирования
След присъединяването на България към инициативата на Европейския съюз за
формиране на собствени сили за отговор, като се включихме в регионалната
многонационална бойна група „ХЕЛБРОК” (България, Гърция, Румъния и Кипър, с
водеща страна Гърция) с пехотна рота и щабни офицери - общо 104 военнослужещи, като за
заместник-командир е определен български полковник.
Бригада Югоизточна Европа (SEEBRIG) и Оперативната група за
сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR).

Многонационални интегрирани логистични подразделения (MILU). Това са

подразделение за обща инженерна поддръжка за логистиката (IEL MILU) и Щаб за контрол
по придвижването на театъра на военните действия (JTMS MILU).
От Многонационалното интегрирано логистично подразделение „Щаб за контрол
по придвижването на театъра на военните действия” (JTMS MILU).
Балтийските страни, Полша и Чехия обаче подкрепят желанието на Украйна за
евроатлантическа интеграция и създаването на общата полско-латвийско-украинска военна
бригада е поредното доказателство за това. Бригадата ще се нарича ЛИТПОЛУКРБРИГ и ще
се състои от не повече от пет хиляди войници, като всяка страна ще допринесе с между 600
и 1500 души.
Подобни междудържавни сътрудничества не са рядкост във военното дело. В
НАТО например съществува френско-германска бригада, организирана през 1987 година,
крайъгълен камък на добрите отношения между бившите люти врагове.
През 1992 година пък беше създадена сила за бързо реагиране от войници на
Франция, Германия, Испания, Белгия и Люксембург. Тя ще бъде използвана за основа на
бъдещата комбинирана Европейска армия.

29
 През 1999 година Полша се включи, заедно с Германия и Дания, в
Мултинационалния корпус Северозапад, в който вече членуват и балтийските държави,
Румъния, Чехия, Словакия, Словения и САЩ. Войници от корпуса участват в много
натовски мисии, включително в Афганистан.
2.4.3. Типология на армиите
Кадрова армия, 1) постоянна регулярна армия (ВС), имат държавите в мирно
време ВС със съкратен състав за решаване на первостепенни задачи в началото войната, а
също за подготовка на военнообучени резерви, осъществяване на мобилизационното
развръщане на масова армия. Обеспечава съчетаването на изискванията на военното
строителство и икономичното исползоване на човешките и материални възможности на
държавата; 2) срещащото се в литературата название армия (ВС), имаща организация,
техническое осигуряване, подготовка и боен опит, съответстващ на изискванията за водене
на съвременна война.
Масова армия, многочисленни ВС, развръщани от държавата обикновенно във
военно време. Тя се появява в периода на зараждането и утвърждаването на
капиталистическия способ за производство. За първи път е създадена във Франция по
времето на Великата франска революция. През 19 в. такива армии се появат и в др. страни
от Европа, в т. ч. в Русия, а също в Турция, Япония и др. тяхното комплектоване се
осъществява на основата на всеобщата воинска повинност. С появяването на нови средства
за водене на въоръжената борба и ръста на милитаризма в капиталистическите държави
(САЩ и др.) се създават масови армии и техните съответстващи стратегически групировки
за внезапна агрессия още от мирно време.
Милиционна армия (от лат. militia - войска), армия (ВС), създавана на основата на
териториално-милиционна система. Военните части на тази армия в мирно време са се
състояли от отчетен апарат и неголямо количества команден състав; голяма част и от редови
състав, приписан към военните части по териториален признак, провели военно обучение по
метода на невойсковата подготовка и на кратковременни учебни сборове. Строителството
на Съветските ВС от 1923 до края на 1930 г. се осъществява на основата на съчетаването на
териториално-милиционни и кадрови формирования. В съвременни условия с ръста на
техническото насищане на армии и усложняването на военните дела милиционната армия
практически се е изживяла.
Наемная армия (ист.), войска, състояща се от професионални воини, наемащи се
от държавата, градовете и отделни феодали за носенето на военна служба. Зародила се е в 3-
то хилядолетие до преди н.е. (в Египет). Комплектовала се е предимно с чужденци. С края

30
на 15 в. тези армии стават основна военна сила на държавата. През 17-18 в. в Западна
Европа се осъществява преход към национални наемници за армията, комплектувана с
граждани от своята страна и напълно зависими от централната власт. В края на 18-19 в. за
смяна на наемната идва регулярната армия, комплектувана на основата на воинската
повинност. В редица съвременни държави (США, Великобритания, ЮАР, Франция,
частично ФРГ и др.) отново е възродена системата за комплектуване на ВС чрез наемане.
Професионална армия, в която службата за личния състав се являва основна
професия. Професионалната армия се комплектува от населението на съответната страна на
доброволна основа на базата на договор за военна служба.
Постоянна армия, армия (ВС), съдържаща постоянен състав (в мирно и военно
време) различно от опълчението (милицията), което се създава само по време на война
(поход).
Регулярна армия, 1) постоянна армия (ВС), имаща установена организация,
типово въоръжение, способ за комплектуване, ред за преминаване на службата, обучението
и възпитанието на л.с., униформени дрехи, а така също и централизирана система за
управление и снабдяване; 2) названието на регулярните войски е различно от иррегулярните
войски.
Прикриваща армия (ист.) за пръв път скрито е формирана и използвана в
България, за прикриване развръщането на въоръжените сили за участие в войната срещу
Турция 1912 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Съединените щати по време на Студената война срещу СССР отдаде приоритет на
информационните, икономическите, финансовите, тайните, психологическите и други
невоенни средства и успяха да победят една велика държава, разрушавайки нейната
икономическа и политическа система, армията и другите институции за сигурност.
Надеждната сигурност днес се обезпечава не само от армията, колкото от ефективна
икономика, също от силата на социалните и политическите структури.
Разбира се, това не зачерква ролята на армията в поддържането на мира,
стабилността и сигурността, която, макар и с намалено значение, ще остане за десетилетия.
Намаляване на войските в съответствие със съвременната обстановка и дългосрочните
нужди на световната и националната сигурност зависи от световната политика,

31
способността й да предложи и да се приемат качествени задължителни цели за съответните
нови идеи, концепции, доктрини, програми, отнасящи се до всички страни без изключение.
Изграждането на армия, изхождайки от предположението, че през XXI век е
възможна глобална война, както правят това сега великите сили, последвани от други
държави, това означава, че съзнателно или несъзнателно, да се създава реална основа за нея.
Но е ясно, че такава война би била пагубна за всички.
В настоящата разработка е предложен подход за запознаване на студентите във ВА
чрез типологизиране на войсковите формирования като се изхожда от тяхната йерархия в
обобщена система за въоръжените сили у нас и в света. Разгледани са и военните звания
които са обвързани със съответните формирования във въоръжените сили за придобиване на
знания необходими в сектора за сигурност и отбрана.

32