Welcome to Scribd, the world's digital library. Read, publish, and share books and documents. See more ➡
Download
Standard view
Full view
of .
Add note
Save to My Library
Sync to mobile
Look up keyword
Like this
0Activity
×
0 of .
Results for:
No results containing your search query
P. 1
Согиал Ринпоче - Тибетска книга за живота и смъртта

Согиал Ринпоче - Тибетска книга за живота и смъртта

Ratings:

4.8

(5)
|Views: 25,474|Likes:
Published by buridan
Sogial Rinpoche - Tibetska kniga za jivota i smyrtta
Sogial Rinpoche - Tibetska kniga za jivota i smyrtta

More info:

Published by: buridan on Jul 24, 2008
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as PDF, DOC or read online from Scribd
See More
See less

07/01/2013

pdf

original

 
Согиал РинпочеTибетска книга за живота и смъртта
 Преработено и допълнено издание Бих искал да посветя тази книга на Камянг Кхиешпсе Чьокийаодрьо, на Дуджом Ринлоче, на Димо Кхиешпсе Рикпоче, Ньошул Кхенпо Ришгоче, Кхакдро Тсерикг Чьодрьони на всичките си обичани учители, вдъхновявали ме през този живот. Дано за живите, които я четат, а също така зa умиращите и мъртвите, тя сепревърне в пътеводител към освобождението. Дано помогне на meзu, които я четат, и дано по-бързо достигнат просветление!
 Предисловие от Негово Светейшество Далай Лама
В ТАЗИ НАВРЕМЕННА КНИГА Согиал Ринпоче насочва вниманието към това, какда разберем истинското значение на живота, как да приемем смъртта и как да помогнем наумиращите и мъртвите.Смъртта е естествена част от живота и всички ние рано или късно ще трябва да сесрещнем с нея. За мен има две възможни отношения към смъртта, докато все още смеживи. Можем да предпочетем или да я пренебрегваме изцяло, или да я гледаме лице влице, като мислим за нея и се опитваме да намалим колкото може повече страданието,което тя може да причини. И в двата случая обаче не сме в състояние да я победим.Като будист аз разглеждам смъртта като нормален процес - реалност, която приемами за която зная, че неизбежно ще настъпи, щом пребивавам в това земно съществуване.След като съм наясно, че не мога да я избегна, не виждам смисъл да се тревожа заради нея.Мисля за смъртта като за смяна на остарели и износени дрехи, а не я приемам като някакъвабсолютен край. И все пак смъртта е непредсказуема - ние не знаем кога и как ще настъпи.В такъв случай е разумно да се подготвим за нея, преди да я срещнем.Естествено, повечето от нас биха предпочели да умрат от спокойна смърт, но същотака е ясно, че не можем да се надяваме на това, ако животът ни е бил изпълнен с насилиеили ако съзнанието ни през поолямата част от времето е било обзето от гняв,безпокойство или страх. Ако искаме да умрем добре, трябва да се научим да живеем добре- ако се надяваме да умрем в покой, трябва да се научим да постигаме покой на ума си ипокой в начина си на живот.Както ще прочетете в тази книга, от гледна точка на будизма реалното преминаванепрез смъртта е нещо много важно. Макар че това, кога и къде ще бъдем преродени, зависипреди всичко от кармичните сили, нашето духовно състояние по време на смъртта може даповлияе върху смъртта въпреки голямото разнообразие от карми, които сме акумулирали,ние положим усилия да предизвикаме добродетелно състояние на ума си, можем даактивираме благоприятна карма и така да предизвикаме щастливо прераждане.Освен това в момента на смъртта могат да се преживеят най-дълбоките иблаготворни вътрешни състояния. Чрез непрекъснатото опознаване на процеса на смърттав медитацията един опитен медитатор може да използва своята действителна смърт, за да1
 
постигне духовна реализация. Именно затова завършените медитатори се отдават намедитация, когато издъхват. За постижението им можем да съдим по това, че често телатаим започват да се разлагат дълго след настъпването на клиничната смърт.Не по-маловажно от подготовката за нашата собствена смърт е да помагаме надругите да умрат добре. Като новородени всички ние сме били безпомощни и без грижитеи обичта, които сме получили тогава, просто не бихме оцелели. Тъй като умиращите същоне са в състояние да си помогнат сами, трябва да ги освободим от тревогите и неприятнитеусещания, да им помогнем - доколкото можем - да умрат, без да губят самообладание.Най-важното е да не правим нищо, което би могло още повече да смути ума наумиращия. Главната цел е да му помогнем да намери покой, а за това има много начини.Припомнянето на духовното начало може да окуражи и вдъхнови запознатия с него, нодори само внимателното окуражаване от наша страна би могло да породи нужнотоспокойствие в ума на умиращия.Смъртта и умирането са точката, в която се срещат тибетският будизъм исъвременната наука. Убеден съм, че двете се допълват взаимно и че могат да допринесатмного за разбирането на тези явления, а това би имало голяма практическа стойност.Согиал Ринпоче е в положение, което особено улеснява тази среща - той е роден ивъзпитан в тибетските традиции, слушал е учението на някои от нашите най-велики Ламии в същото време е изпитал благотворното влияние на съвременното образование на Запад,където е бил и духовен учител в продължение на много години и е имал възможност да сезапознае с начина на мислене на хората там.Тази книга предлага на читателя не само теоретични познания за смъртта иумирането, но и практически съвети за тяхното разбиране, за това как да подготвим себе сии другите за покой и удовлетворение при срещата с тях.2 юни 1992 г.Далай Лама2
 
 Въведение към преработеното издание
ИЗМИНАХА ДЕСЕТ ГОДИНИ, откакто Тибетска книга за живота и смъртта"излезе за първи път. В тази книга опитах да споделя част от мъдростта на традицията, скоято съм отраснал. Стремях се да покажа практическата същност на древните учения иначините, по които те биха могли да ни помогнат на всеки етап от живота и умирането.През годините мнозина са ме насърчавали да я напиша. Казваха, че би помогнала да сеоблекчат поне отчасти тежките страдания, през които много от нас преминават в модерниясвят. Както изтъква Негово Светейшество Далай Лама, живеем в общество, в което захората става все по-трудно и по-трудно да показват помежду си и най-елементарни чувстваи в което всяко вътрешно измерение на живота почти винаги остава пренебрегнато. Никакне е чудно, че днес е налице толкова силна жажда за състраданието и мъдростта, коитопредлагат ученията.Вероятно добрият прием, който „Тибетска книга за живота и смъртта" намери поцелия свят, отразява тъкмо тази необходимост. В началото бях стъписай - въобще не бяхочаквал книгата да окаже такова въздействие, още повече че по времето, когато я писах,смъртта все още беше избягвана и пренебрегвана тема.После пътувах из различни страни, обучавах и водех семинари, основани наученията в книгата, открих до каква степен тя е докоснала струна в човешките сърца. Всеповече и повече хора идваха при мен или ми пишеха, за да ми кажат колко много са импомогнали тези учения по време на криза в живота или да понесат смъртта на техенблизък.И макар ученията в книгата понякога да са непознати, имаше и хора, които казваха,че са я чели няколко пъти и винаги се връщат към нея като източник на вдъхновение. Еднажена в Мадрас, Индия, след като прочете „Тибетска книга за живота и смъртта", севдъхнови до такава степен, че основа медицински фонд с хоспис и център за палиативнигрижи. Друга жена – от Съединените щати – дойде при мен и ми каза, че била стъписана,че една най-обикновена книга, по нейните думи, можела „да я обича така всецяло".Разкази като тези - толкова лични и същевременно вълнуващи - свидетелстват засилата и мястото на будистките учения в наши дни. Когато ги слушам, сърцето ми сеизпълва с благодарност както към самите учения, така и към учителите и практикуващитеги, преживели толкова много, за да ги въплътят и предадат на други.С времето научих, че „Тибетска книга за живота и смъртта" е била приета отмножество институции, центрове, групи от всякакъв вид - образователни, медицински,духовни. Медицински сестри, лекари и други хора, професионално ангажирани с оказванепомощ на умиращите, са ми разказвали как са включвали методите в ежедневната си работа, слушал съм и множество разкази на обикновени хора, които са прилагали прак-тиките и са установили, че с тяхна помощ са преживели по друг начин смъртта на близък роднина или приятел.За мен е особено вълнуващ фактът, че книгата се чете от хора с различновероизповедание - мнозина са ми казвали, че тя е засилила и задълбочила собствената имтрадиционна вяра. Всички тези хора си дават сметка за универсалността на посланието й и разбират, че целта й не е да убеждава или подтиква хората да променят религията си, ачисто и просто да предложи мъдростта на древните будистки учения и така да допринесевъзможно най-много полза.Постепенно „Тибетска книга за живота за смъртта" заживя свой собствен животсред хора от най-различни области и дисциплини, а аз започнах да осъзнавам коя всъщност3

Activity (0)

You've already reviewed this. Edit your review.
1 thousand reads
1 hundred reads
nevenadarina liked this
hlencho liked this
Dimitar Stoyanov liked this
Emil Petkov liked this
Emil Petkov liked this
Emil Petkov liked this
Emil Petkov liked this

You're Reading a Free Preview

Download
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->