Read without ads and support Scribd by becoming a Scribd Premium Reader.
 
 
1
СТАНОВИЩЕ
 
НА
 
ОБЕДИНЕНАТА
 
ЕЛЕКТРОННА
 
ИНДУСТРИЯ
 
В
 
БЪЛГАРИЯ
 
ПО
 
ТЕМАТА
 
ЗАЩИТА
 
НА
 
ЛИЧНИТЕ
 
ДАННИ
 
В
 
ИНТЕРНЕТ
 
ВЪВ
 
ВРЪЗКА
 
С
 
ВЪВЕЖДАНЕТО
 
НА
 
ПРОМЕНИТЕ
 
В
 
Е
-
ДИРЕКТИВАТА
 
ВЪВЕДЕНИЕ
 
Българската
 
електронна
 
индустрия
,
представена
 
тук 
 
от
 
обединените
 
усилия
 
на
 
Българска
 
уеб
 
асоциация
, Webit Ambassadors,
Интерактив
 
 Асосиейшън
 
България
,
Българска
 
асоциация
 
на
 
рекламодателите
,
Фондация
 
БГ
 
Сайт
 
и
 
Национален
 
съвет
 
по
 
саморегулация
,
следи
 
отблизо
 
процесите
 
на
 
обновяване
 
на
 
регулационната
 
рамка
 
в
 
Европа
,
касаеща
 
практиките
,
свързани
 
със
 
събиране
 
и
 
обработка
 
на
 
лични
 
и
 
не
-
лични
 
данни
(
он
-
и
 
офлайн
).
Директива
2002/58
на
 
Европейския
 
Съюз
 
определя
 
правилата
 
за
 
обработка
 
на
 
лични
 
данни
 
и
 
защитата
 
им
 
в
 
сектора
 
на
 
електронните
 
комуникации
.
Така
 
наречената
E-Privacy Directive (Directive onPrivacy and Electronic Communication),
за
 
краткост
 
по
-
надолу
 
наричана
Е
-
Директива
”,
третира
 
регулацията
 
на
 
множество
 
въпроси
,
като
 
конфиденциалността
 
на
 
информацията
,
обработването
 
на
 
трафик 
 
данни
,
спам
 
и
„cookies”.
На
 
правителствата
 
на
 
страните
-
членки
 
на
 
Европейския
 
Съюз
 
се
 
препоръчва
 
да
 
транспонират
 
директивата
 
в
 
местното
 
си
 
законодателство
 
до
25
май
2011
г
.
Хронологията
 
на
 
промените
 
в
 
директивата
 
може
 
да
 
се
 
проследи
 
в
 
Приложение
1.
Приетата
 
с
 
Решение
 
972
на
 
МС
 
от
29
декември
2010
г
.
Политика
 
в
 
областта
 
на
 
електронните
 
съобщения
 
на
 
Република
 
България
,
в
 
частта
 
защита
 
на
 
потребителите
,
предвижда
 
в
 
краткосрочен
 
план
 
въвеждане
 
на
 
нови
 
правила
 
за
 
защита
 
на
 
личните
 
данни
 
и
 
правото
 
на
 
неприкосновеност
 
на
 
личния
 
живот
 
в
 
електронните
 
съобщения
 
чрез
 
изменение
 
на
 
нормативната
 
уредба
.
Ние
 
подкрепяме
 
безрезервно
 
защитата
 
на
 
личните
 
данни
 
и
 
споделяме
 
загрижеността
 
си
 
за
 
осигуряване
 
на
 
прозрачност
 
и
 
контрол
 
от
 
страна
 
на
 
потребителите
 
при
 
събирането
 
на
 
данни
 
за
 
целите
 
на
 
маркетинга
.
Обезпокоени
 
сме
 
обаче
 
от
 
възможността
 
за
 
рестриктивно
 
интерпретиране
 
на
 
текстовете
 
на
 
Директивата
 ,
което
 
ще
 
има
 
негативно
 
влияние
 
върху
 
все
 
още
 
много
 
младата
 
електронна
 
индустрия
 
в
 
България
.
РЕСТРИКТИВНОТО
 
ВЪВЕЖДАНЕ
 
НА
 
Е
-
ДИРЕКТИВАТА
 
В
 
БЪЛГАРСКОТО
 
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
 
ЩЕ
 
ЗАСЕГНЕ
 
РЕКЛАМНАТА
 
И
 
ЕЛЕКТРОННА
 
ИНДУСТРИЯ
 
Съгласно
 
ревизираната
 
Е
-
Директива
(
чл
. 5.3): „...
Държавите
-
членки
 
гарантират
,
че
 
съхраняването
 
на
 
информация
 
или
 
получаването
 
на
 
достъп
 
до
 
информация
,
вече
 
съхранена
 
в
 
крайното
 
оборудване
 
на
 
абоната
 
или
 
потребителя
,
е
 
позволено
 
само
 
при
 
условие
,
че
 
съответният
 
абонат
 
или
 
 
 
2
потребител
 
е
 
дал
 
своето
 
съгласие
,
след
 
като
 
е
 
била
 
предоставена
 
ясна
 
и
 
изчерпателна
 
информация
 
в
 
съответствие
 
с
 
Директива
95/46/
ЕО
,
включително
 
за
 
целите
 
на
 
обработването
...”.
Изискването
 
за
 
предварително
 
съгласие
 
не
 
се
 
отнася
 
за
 
всички
 
видове
„cookies”.
Така
 
наречените
технически
cookies”,
използвани
 
само
 
за
 
да
 
осигурят
 
правилното
 
функциониране
 
на
 
един
 
уеб
 
сайт
(
напр
.
за
 
настройки
 
на
 
език 
,
сесия
,
функционалност
 
на
 
кошницата
 
за
 
пазаруване
 
и
 
др
.)
не
 
са
 
обект
 
на
 
предварително
 
съгласие
.
Целта
 
на
 
Е
-
Директивата
 
е
 
да
 
се
 
даде
 
право
 
на
 
потребителя
 
да
 
откаже
нетехническите
cookies” 
и
 
най
-
вече
 
т
.
нар
. „third party cookies”,
т
.
е
. „cookies”,
поставени
 
на
 
потребителския
 
компютър
 
от
 
трета
 
страна
,
например
 
от
 
компания
,
която
 
продава
 
реклама
 
от
 
името
 
на
 
даден
 
уеб
 
сайт
(
но
 
това
 
не
 
е
 
самият
 
собственик 
 
на
 
сайта
).
Този
 
тип
„cookies” 
са
 
в
 
повечето
 
случаи
 
използвани
 
за
 
проследяване
 
на
 
поведението
 
на
 
потребителя
 
на
 
един
 
или
 
повече
 
сайтове
 
за
 
даден
 
период
 
от
 
време
,
което
 
прави
 
възможно
 
изпращането
 
на
 
таргетирана
 
реклама
-
това
 
са
 
рекламните
 
техники
,
които
 
използват
„cookies” 
с
 
цел
 
по
-
точното
 
адаптиране
 
на
 
рекламите
 
към
 
интересите
 
на
 
потребителите
.
Това
 
събиране
 
на
 
поведенческа
 
информация
 
цели
 
подобряване
 
на
 
релевантността
 
на
 
рекламата
 
за
 
даден
 
профил
 
потребители
.
Обикновено
,
интересите
 
се
 
предполагат
 
въз
 
основа
 
на
 
предишно
 
поведение
 
онлайн
-
какви
 
сайтове
 
са
 
посетени
,
какви
 
линкове
 
са
 
отваряни
,
какви
 
видео
 
клипове
 
са
 
гледани
 
и
 
т
.
н
.
Важно
 
е
 
да
 
се
 
подчертае
,
че
 
този
 
вид
 
реклама
 
използва
 
 АНОНИМНА
 
информация
 
от
  „cookies” 
и
 
няма
 
достъп
 
до
 
имена
,
имейл
 
адреси
 
и
 
т
.
н
.
Тя
 
използва
 
изградени
 
смислови
 
връзки
 
към
 
браузъра
,
въз
 
основа
 
поведението
 
на
 
потребителя
,
който
 
в
 
резултат
 
получава
 
реклами
,
които
 
отговарят
 
на
 
неговите
 
интереси
.
Рискът
 
от
 
рестриктивната
 
интерпретация
 
на
 
Директивата
 
и
 
въвеждането
 
на
 
подобна
 
регулация
 
се
 
състои
 
в
 
прекъсването
 
и
 
нарушаването
 
на
 
рекламната
 
електронна
 
екосистема
 
и
 
на
 
способността
 
на
 
рекламодателите
 
да
 
комуникират
 
ефективно
 
с
 
потребителите
 
си
 
онлайн
.
За
 
потребителите
 
това
 
означава
 
драстична
 
промяна
 
в
 
онлайн
 
преживяването
 
и
 
свободата
 
да
 
сърфират
 
в
 
интернет
 
без
 
да
 
бъдат
 
постоянно
 
прекъсвани
 
от
 
изскачащи
 
прозорци
,
в
 
които
 
се
 
иска
 
тяхното
 
разрешение
 
да
 
им
 
се
 
поставят
  „cookies”.
Този
 
сценарий
 
е
 
кошмарен
 
за
 
всички
 
и
 
не
 
бива
 
да
 
бъде
 
допускан
,
защото
 
би
 
довел
 
до
 
рязък 
 
спад
 
на
 
доходите
,
увеличаване
 
на
 
безработицата
 
и
 
негативен
 
ефект
 
върху
 
икономиката
.
Следствието
 
от
 
това
 
за
 
държавата
 
ще
 
е
 
голямо
 
намаляване
 
на
 
приходите
 
от
 
тази
 
индустрия
.
Подобни
 
мерки
 
биха
 
били
 
в
 
ущърб
 
на
 
малкия
 
и
 
среден
 
бизнес
 
и
 
са
 
в
 
разрез
 
с
 
принципа
 
на
 
ЕС
"
Мисли
 
първо
 
за
 
малките
".
Ето
 
защо
 
стремежът
 
на
 
рекламната
 
индустрия
 
по
 
отношение
 
на
 
въвеждането
 
на
 
тази
 
директива
 ,
е
 
българското
 
законодателство
 
да
 
намери
 
балансирано
 
и
 
ефективно
 
решение
 
за
 
защита
 
на
 
потребителите
 ,
без
 
това
 
да
 
възпрепятства
 
развитието
 
на
 
прохождащата
 
българска
 
електронна
 
индустрия
.
За
 
тази
 
цел
 
рекламната
 
и
 
електронна
 
индустрия
 
се
 
обединяват
 
зад
 
предложение
 
за
 
ефективна
 
ко
-
регулаторна
 
рамка
 
и
 
тясно
 
сътрудничество
.
 
 
3
ДИСКУСИЯТА
 
В
 
ЕВРОПА
 
ЗА
 
ТАРГЕТИРАНАТА
 
РЕКЛАМА
 
Електронната
 
и
 
рекламна
 
индустрия
 
имат
 
възможност
 
да
 
съдействат
 
активно
 
на
 
регулатора
 
в
 
процеса
 
и
 
начина
 
на
 
въвеждане
 
на
 
директивата
 
и
 
успешните
 
примери
 
за
 
това
 
вече
 
са
 
налице
.
Във
 
Франция
 
на
30-
ти
 
септември
2010
г
.
беше
 
подписана
 
харта
 
за
 
таргетирана
 
реклама
 
и
 
защита
 
на
 
потребителите
 
онлайн
 
в
 
присъствие
 
на
 
Министъра
 
на
 
развитието
 
на
 
дигиталната
 
икономика
,
Натали
 
Кошиуско
-
Моризе
.
В
 
контекста
 
на
 
директивата
,
препоръките
 
предоставят
 
иновативни
 
механизми
 
за
 
съобразяване
 
с
 
желанията
 
на
 
интернет
 
потребителите
.
От
 
другата
 
страна
 
на
 
 Атлантика
,
където
 
Е
-
Директивата
 
няма
 
отношение
,
но
 
индустрията
 
е
 
изправена
 
пред
 
същите
 
предизвикателства
,
в
 
САЩ
,
на
 4-
ти
 
октомври
2010
г
.
беше
 
стартирана
 
саморегулаторна
 
програма
 
за
 
рекламата
,
онлайн
 
базирана
 
на
 
интересите
 
на
 
потребителите
,
която
 
предоставя
 
конкретни
 
практики
 
в
 
подкрепа
 
на
Принципите
 
за
 
поведенческата
 
реклама
 
онлайн
” 
от
 
юли
2009
г
.
На
16-
ти
 
декември
2010
г
.
Европейската
 
комисия
 
проведе
 
кръгла
 
маса
 
по
 
темата
Таргетирана
 
реклама
(
т
.
нар
. interest based advertising (IBA),
също
 
наричана
online behavioural advertising (OBA).
Домакин
 
на
 
кръглата
 
маса
 
бе
 
Генералният
 
директор
 
на
 
Комисията
 
по
 
въпросите
 
на
 
информационното
 
общество
(INFSO),
г
-
н
 
Роберт
 
Мадлин
.
В
 
дискусията
 
са
 
взели
 
участие
 
представители
 
на
 
електронната
 
индустрия
,
медиите
,
рекламния
 
бизнес
,
потребителски
 
организации
,
както
 
и
 
организации
,
специално
 
защитаващи
 
е
-
правата
 
на
 
потребителите
.
На
 
срещата
 
е
 
представена
 
саморегулационна
 
рамка
 
на
 
индустрията
,
създадена
 
съвместно
 
от
 
Световната
 
асоциация
 
на
 
рекламодателите
(WFA)
и
 
електронната
 
индустрия
(IAB Europe),
която
 
цели
 
отговорно
 
развитие
 
на
 
таргетираната
 
реклама
,
а
 
именно
:-
да
 
се
 
даде
 
възможност
 
на
 
потребителя
 
сам
 
да
 
вземе
 
информирано
 
решение
 
дали
 
да
 
продължава
 
да
 
получава
 
дадена
 
таргетирана
 
реклама
;-
да
 
се
 
осигури
 
надеждна
 
система
 
за
 
отговор
 
на
 
потребителските
 
жалби
.
Подходът
 
на
 
индустрията
 
е
 
получил
 
подкрепата
 
на
 
Генералния
 
директор
 
г
-
н
 
Роберт
 
Мадлин
,
който
 
от
 
своя
 
страна
 
е
 
изразил
 
и
 
пълната
 
подкрепа
 
на
 
Европейския
 
комисар
 
по
 
въпросите
 
на
 
информационното
 
общество
 
на
 
идеята
 
за
 
саморегулация
,
представена
 
от
 
Европейския
 
алианс
 
за
 
стандарти
 
в
 
рекламата
(EASA).
На
 
кръглата
 
маса
 
е
 
било
 
решено
 
да
 
се
 
даде
 
време
 
на
 
потребителските
 
организации
 
да
 
дадат
 
по
-
детайлни
 
становища
 
по
 
предложената
 
рамка
 
за
 
саморегулация
 
на
 
индустрията
.
От
 
друга
 
страна
 
всички
 
заинтересовани
 
страни
 
са
 
поканени
 
да
 
дадат
 
идеи
 
как 
 
най
-
ефективно
 
да
 
се
 
запознаят
 
потребителите
 
с
 
таргетираната
 
реклама
 
и
 
как 
 
те
 
могат
 
да
 
упражняват
 
контрол
 
над
 
нея
.
Следващата
 
среща
 
на
 
кръглата
 
маса
 
по
 
въпросите
 
на
 
таргетираната
 
реклама
 
е
 
насрочена
 
за
8-
ми
 
март
, 2011
г
.
Search History:
Searching...
Result 00 of 00
00 results for result for
  • p.
  • More From This User

    Notes
    Load more