Welcome to Scribd, the world's digital library. Read, publish, and share books and documents. See more
Download
Standard view
Full view
of .
Save to My Library
Look up keyword
Like this
4Activity
0 of .
Results for:
No results containing your search query
P. 1
Прабългарски календар

Прабългарски календар

Ratings: (0)|Views: 1,646|Likes:
Published by Abrex Borix

More info:

Published by: Abrex Borix on Jan 29, 2011
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as DOC, PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

11/16/2013

pdf

text

original

 
Прабългарски календар
е понятие, с което се означава хипотетичнатакалендарна система, с който са си служелипрабългарите. Единственият писмен документ, който дава много малка и непълна информация закалендарната система, еИменникът на българските ханове. За разучаването на календара се използват документите навизантийските историциза описаните в Именника събития.Според предложените описания, календарът се състои от 12месецасфиксиран бройдни(8 месеца по 30 дни и 4 по 31) и два допълнителнидни извън месец или седмица:Игнажденили Еднажден (22 декември),който се е смятал за първия ден в годината иЕньовден(22 юни), койтосе добавя само въввисокосни години. Високосните години,приблизително една на всеки четири, се определят по няколко сложницикъла. Според някои изследователи, всяка година датите се падат всъщия ден от седмицата (двата допълнителни дни са извън месец илиседмица).Според поддръжниците, прабългарският календар е измежду най-точните, създадени от човечеството.Скептицитене отричат, чекалендарната система (предложена в края на1980-тегодини) епрецизна, но подчертават, че липсват документи и източници, които дая свържат с прабългаритеКалендарът на древните българи е бил от типа 4 х 91 + 1 дни с недобреустановена Нова година. В апокрифните книги на Енох и Юбилеите еописан календар от подобен тип, 4 х 91 дни, за чийто създател е обявенЕнох и който е ползван от религиозната секта на есеите. Представят сенови данни, че в предхристиянско време подобен календар са имали инахчите, предците на днешните чеченци и ингуши, които са билисъседи на прабългарите в Кавказ повече от пет века. Новата година принахците се чествала на 25 декември по същия начин със запаленодъбово дърво, както се чества традиционния български празник Бъднивечер на 25 декември. На тази основа се изказва предположението, че впрабългарския календар празникът Бъдни вечер също е бил най-важният празник в началото на новата година. Изказва се хипотезата,че в календара на прабългарите, 21 декември е бил последната неделяна старата година, 22 декември (празникът Единак – денят на зимнотослънцестоене) е бил добавъчния, извънседмичен ден, след който на 23декември е започвала първата седмица с понеделник. На първата сряда(25 декември – деня на създаването на Слънцето според книгата Битие:
 
1: 14-19) прабългарите са чествали денят на Възраждащото се Слънце.Това се обосновава с факта, че календарът при българи и нахци е билслънчев, а при повечето народи от Стария свят, включително египтяни, римляни и перси, на 25 декември се чествал денят на Възраждащото сеСлънце, който по-късно (IV век) е избран от Християнската църква заРождение Христово
.Досегашните изследвания за прабългарския календар са концентрираниглавно върху неговия цикъл от години с характерни животински названия; както ивърху вътрешната структура на годината и нейния начален ден. Наличието на 12-годишен животински цикъл е най-добре установената и безспорна особеност, макарда не е ясен нейния произход. Тюрският произход трябва да се изключи a priori,защото прабългарите са датирали със своя календар важни събития около Кавказоще от 165 г. (Авитохол) и 465 г. (Ирник), а тюрките са възприели подобен цикловкалендар като подарък от китайците през 584 г. в днешна Монголия [Боровкова Л.“Проблема местоположении Царства Гаочана по китайским историям”- Москва.1992, стр. 98]. Най-много неясноти има относно началната дата на прабългарскатакалендарна година, като някои предлагат 22 декември, други 22 март за тази цел.В Стария свят са използвани множество календари, които могат да се сведаткъм един от следните три вида: лунен, лунно-слънчев и слънчев. 12–месечнаталунна година се състои от 354, 36706, а слънчевата – от 365, 2422 денонощия. Влунните календари годината се закръгля на 354 дни, разпределени в 12 луннимесеца, докато при слънчевия календар годината има 365 дни, разпределени в 12месеца. И в двата случая избързването на календара спрямо съответната реалнапродължителност на годината се коригира чрез добавяне на високосни дни илимесеци. Основен недостатък на лунния календар, който е най-древен и примитивене “блуждаенето” на началото на годината, което се измества всяка година с около11 дни напред. Това отчасти е избягнато при лунните календари с интеркалация(вмъкване) на високосни месеци, известни като лунно-слънчеви календари. В тозитип календари, за да се изравнят определен брой цели лунни месеци към друг бройцели слънчеви години се налага да се вмъкват допълнителни високосни месеци.Най-често срещан е т.н. Метонов цикъл, при който на всеки 19 слънчеви години севмъкват 7 допълнителни лунни месеци. При тези календари, новата година семести в един интервал от около 30 дни около даден избран ден. Съвременниятмюсюлмански календар е типичен лунен календар без никакви интеркалации.Най-точните календари от лунен тип са вавилонския и китайския.Вавилонският се е състоял от 12 лунни месеци от по 29 или 30 дни.Интеркалацията се е извършвала, като на всеки 19 години са добавяни 7 високоснимесеци. Новата година е блуждаела около деня на пролетното равноденствие. Тозикалендар е възприет от ранните иранци и използван до VI в.пр.н.е., когато билвъведен т.н. зороастрийски календар, който в основни линии съвпада с египетскияслънчев календар, но новата година е блуждаела около деня на пролетното равноденствие – денят Ноуруз. В XI-ти век в този каледар са въведени високосни
 
години, така че новата година е станала твърдо фиксирана за деня на пролетното равноденствие. При китайския лунннолънчев календар също се правиинтеркалация от вавилонски (метонов) тип, обаче новата година блуждае околокрая на месец януари, началото на сеитбата на ориза. В добавка, той съдържа 12-годишен животински цикъл, чието начало и произход не са съвсем ясни.Най-съвършени са слънчевите календари понеже с минимален бройинтеркалации се постига точност. Първият слънчев календар е древноегипетския.Първоначално, годината е започвала в деня на лятното слънцестоене и епродължавала 360 дни, разпределени в 12 месеца (вероятно заемка от шумерите),всеки по 30 дни, което е очевидна връзка с лунния календар. По-късно се еналожило дабавяне на още 5 дни в края на годината за грубо изравняване наегипетската календарна година със слънчевата година. В този си вид (12 х 30 дни +5 допълнителни), египетския календар е използван в продължение на около 4000години. Поради недостига на ¼ ден, новата година и всички празници са“блуждаели” напред и в продължение на 1461 години са се връщали в началното сиположение. Този календар е заимстван от много близкоизточни и средноазиатскинароди: персийци, арменци, грузинци, согдийци, хорезмийци и др. В 46 г.пр.н.е., римският император Гай Юлий Цезар го налага в Рим с тази модификация, чедобавъчните 5 дни са разпределени в отделните месеци, които вече не са с равнапродължителност. На всеки четири години се правела интеркалация с единдобавъчен ден. Новата година е започвала на 01 януари, рождения ден наимператора. На Никейския събор в 325 г. юлианския календар е приет катозадължителен за целия християнски свят. По късно, той е усъвършенстван от папаГригорий с допълнителни интеркалации от по-висш порядък, което практически епремахнало изоставането на календара спрямо реалната астрономична година. Товакоето отличава слънчевите календари с интеркалация от всички останаликалендари е отсъствието на блуждаене на техните празници и важни дати.Поради липсата на достатъчно данни, прабългарският календар не е описанв достатъчно подробен вид. Обикновено той се възстановява по данни отисторически документи, традиционната българска митология и фолклор, а такасъщо и чрез сравнителен анализ с подобни нему календари от народи, които сасродни или исторически съседи на древните българи. Първоначално е считано, четой е от най-примитивен, лунен тип [Маркварт Й. “Старобългарските изрази внадписа от Чатлар (Крумово) и старобългаският списък на князете”, сп. “Минало”,кн. 7, 1912 год.; Дж. Бъри “Хронологичнияг цикъл на българите”. Сп. Минало, кн.4, 1910 год.]. Унгарският учен Йожеф Микола [Тюркскоългарскотолетоизчисление сп. Минало, 1914, кн.2] приема, че календърт на древните българие тюркски и е заимстван от китайския лунно-слънчев цикличен календар. Другунгарски историк, Геза Фехер менникът на българските ханове -летоизчислението на прабългарите. Годишник на Народния музей 1922-1925]коригира тази хипотеза, приемайки, че прабългарите са заели цикловияживотински календар от китайците много преди тюрките. И тази хипотеза обачеостава без сериозна аргументация след установяването на факта, че китайците са

Activity (4)

You've already reviewed this. Edit your review.
La Nymphéas liked this
1 thousand reads
1 hundred reads
shehaweh liked this

You're Reading a Free Preview

Download
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->