Welcome to Scribd, the world's digital library. Read, publish, and share books and documents. See more
Download
Standard view
Full view
of .
Save to My Library
Look up keyword
Like this
3Activity
0 of .
Results for:
No results containing your search query
P. 1
СЪЗНАНИЕ КАКВО ЗНАЕМ ЗА НЕГО

СЪЗНАНИЕ КАКВО ЗНАЕМ ЗА НЕГО

Ratings: (0)|Views: 24 |Likes:
Published by Abrex Borix

More info:

Published by: Abrex Borix on Feb 05, 2011
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

11/29/2012

pdf

text

original

 
СЪЗНАНИЕ
:
КАКВО
 
ЗНАЕМ
 
ЗА
 
НЕГО
?
лектор
:
Доц
.
д
-
 р
 
Лилия
 
Гурова
 
дискусия
:
Д
-
 р
 
Димитър
 
Вацов
,
проф
.
Б
.
Богданов
,
проф
.
М
.
ДачевЗа
 
мен
 
е
 
чест
 
да
 
открия
 
семинара
 
този
 
семестър
 
именно
 
с
 
лекция
,
посветена
 
на
 
съзнанието
.
И
 
веднага
 
бих
 
искала
 
да
 
коригирам
 
леко
 
вашите
 
очаквания
.
Темата
,
която
 
бях
 
заявила
,
е
:
Съзнанието
:
защо
 
се
 
интересуваме
 
от
 
него
”.
 Явно
 
се
 
е
 
задействал
 
механизмът
 
на
 
 разваления
 
телефон
 
и
 
до
 
плакатите
 
тя
 
е
 
стигнала
 
в
 
леко
 
изменена
 
форма
: “
Съзнание
:
какво
 
знаем
 
за
 
него
?”.
Не
 
бих
 
правила
 
на
 
въпрос
 
тази
 
преформулировка
,
ако
 
моята
 
идея
 
не
 
беше
 
точно
 
противоположната
да
 
говоря
 
по
-
скоро
 
за
Съзнанието
:
какво
 
не
 
знаем
 
за
 
него
”.
Така
 
че
 
съжалявам
,
ако
 
повечето
 
от
 
вас
 
тук
 
се
 
окажат
 
измамени
 
в
 
своите
 
очаквания
,
но
 
това
,
за
 
което
 
възнамерявам
 
да
 
говоря
,
са
 
наистина
 
по
-
скоро
 
проблемите
,
които
 
стоят
 
пред
 
изследването
 
на
 
съзнанието
.
Аз
 
бях
 
представена
 
доста
 
ласкаво
 
от
 
проф
.
Богданов
 
като
 
представител
 
и
 
на
 
когнитивистката
 
общност
,
но
 
същевременно
 
и
 
философ
.
Не
 
мисля
,
че
 
това
 
е
 
някакво
 
екзотично
 
съчетание
 
на
 
интереси
,
защото
 
философията
 
все
 
пак
,
да
 
напомня
,
като
 
дисциплина
 
е
 
пълноправен
 
член
 
на
 
когнитивната
 
наука
,
която
 
е
 
едно
 
интердисциплинарно
 
обединение
.
Така
 
или
 
иначе
,
аз
 
съм
 
се
 
старала
 
моето
 
изложение
 
да
 
бъде
 
интердисциплинарно
,
но
 
основният
 
акцент
 
ще
 
е
 
върху
 
философската
 
интерпретация
 
на
 
проблемите
 
по
 
няколко
 
причини
.
Първо
,
защото
 
традиционно
 
и
 
исторически
 
философията
 
е
 
била
 
първата
 
дисциплина
,
която
 
е
 
проблематизирала
 
въпросите
 
на
 
съзнанието
.
По
-
късно
 
към
 
този
 
интерес
 
на
 
философията
 
се
 
включват
 
със
 
своите
 
амбиции
 
и
 
други
 
науки
,
като
 
невронауките
,
науките
 
за
 
езика
 
и
 
дори
 
квантовата
 
физика
,
както
 
ще
 
видим
.
Но
 
така
 
или
 
иначе
 
в
 
основната
 
си
 
част
 
проблемите
,
около
 
които
 
се
 
върти
 
съвременната
 
дискусия
 
за
 
съзнанието
 
имат
 
своите
 
исторически
 
корени
 
във
 
философията
 
и
 
затова
 
е
 
справедливо
 
отчасти
 
и
 
исторически
,
и
 
от
 
гледна
 
точка
 
на
 
това
 
да
 
бъде
 
представена
 
най
-
добре
 
същността
 
на
 
тези
 
проблеми
,
да
 
се
 
представи
 
съответният
 
философски
 
комплекс
 
от
 
проблеми
.
В
 
началото
 
ще
 
започна
 
с
 
някои
 
терминологични
 
уточнения
,
защото
 
съществува
 
пълна
 
бъркотия
 
и
 
липса
 
на
 
консенсус
 
около
 
употребата
 
на
 
едни
 
понятия
,
които
 
психолозите
 
биха
 
нарекли
 
клъстерни
(
т
.
е
.
много
 
силно
 
смислово
 
свързани
).Soul
Душа
 Mind
Психика
 consciousness
Съзнание
 reason
Ум
 understanding
Разум
 
Разсъдък
 
Отляво
 
съм
 
дала
 
понятията
 
на
 
английски
,
езика
,
на
 
който
 
в
 
основни
 
линии
 
се
 
води
 
съвременната
 
интердисциплинарна
 
дискусия
 
за
 
съзнанието
,
а
 
вдясно
 
съм
 
посочила
 
българските
 
понятия
,
с
 
които
 
най
-
често
 
се
 
превеждат
 
изредените
 
английски
 
термини
 
и
 
които
 
се
 
използват
 
при
 
опитите
 
дискусията
 
за
 
съзнанието
 
да
 
бъде
 
подхваната
 
и
 
водена
 
в
 
българска
 
среда
,
на
 
български
 
език
.
Тези
 
понятия
 
на
 
английски
 
са
: soul, mind,consciousness, reason, understanding;
на
 
български
:
душа
,
психика
,
съзнание
,
ум
,
 разум
,
 разсъдък
.
Обърнете
 
внимание
 
на
 
подчертаните
 
понятия
.
Тук
 
съществува
 
един
 
проблем
:
ние
 
на
 
български
 
нямаме
 
две
 
отделни
 
думи
 
за
 
английските
mind
и
consciousness.
 
Обикновено
 
и
 
най
-
често
,
но
 
не
 
винаги
,
и
 
двете
 
се
 
превеждат
 
като
 
съзнание
.
Има
 
опити
,
включително
 
това
 
е
 
документирано
 
в
 
преводи
 
на
 
книги
, mind
да
 
се
 
превежда
 
като
 
ум
,
но
 
според
 
мен
 
това
 
е
 
един
 
твърде
 
неудачен
 
превод
.
Мога
 
да
 
дам
 
за
 
пример
 
известната
 
книга
 
на
 
Пенроуз
[Penrose] “The Emperor’s New Mind”,
която
 
беше
 
преведена
 
на
 
български
 
като
 
Новият
 
 разум
 
на
 
царя
”.
Разум
 
и
 
ум
 
да
 
се
 
използват
 
като
 
превод
 
на
mind
е
 
изключително
 
неточно
 
според
 
мен
,
защото
 
ум
 
и
 
 разум
 
в
 
много
 
голяма
 
степен
 
предполагат
 
съзнателна
 
ментална
 
активност
 
или
 
психична
 
активност
,
те
 
стоят
 
смислово
 
по
-
близо
 
до
 
интелигентност
,
отколкото
 
до
 
твърде
 
широкото
mind,
което
 
е
 
най
-
близко
 
до
 
българското
 
понятие
 
психика
.
Но
 
защо
 
превеждаме
mind
в
 
някои
 
случаи
 
като
 
съзнание
?
Защото
 
в
 
случая
 
особено
 
на
philosophy of mind,
някак
 
си
 
не
 
върви
 
да
 
се
 
преведе
 
на
 
български
 
философия
 
на
 
психиката
,
звучи
 
много
 
странно
 
и
 
затова
 
обикновено
 
тази
 
така
 
наречена
 Philosophy of Mind,
която
 
в
 
момента
 
е
 
една
 
от
 
най
-
бурно
 
 развиващите
 
се
 
философски
 
дисциплини
 
в
 
 рамките
 
на
 
аналитичното
 
направление
 
във
 
философията
,
на
 
български
 
обикновено
 
превеждаме
 
като
 
философия
 
на
 
съзнанието
.
Така
 
аз
 
сега
 
ще
 
говоря
 
за
 
проблемите
 
на
 
съзнанието
,
като
 
от
 
време
 
на
 
време
 
ще
 
уточнявам
 
дали
 
ще
 
 разбирам
 
съзнание
 
в
 
тесния
 
смисъл
 
на
 
думата
,
който
 
се
 
покрива
 
от
 
английското
consciousness,
или
 
ще
 
 разбирам
 
съзнанието
 
в
 
максимално
 
широкия
 
смисъл
 
на
 
думата
,
който
 
се
 
доближава
 
до
 
българското
 
психика
 
и
 
до
 
английското
mind.
Надявам
 
се
 
тези
 
минимални
 
терминологични
 
уточнения
 
да
 
са
 
достатъчни
 
за
 
взаимното
 
ни
 
 разбиране
 
по
-
нататък
.
Както
 
ви
 
казах
,
те
 
са
 
въпрос
 
на
 
конвенция
.
Аз
 
не
 
смея
 
да
 
твърдя
,
че
 
това
 
е
 
единствено
 
правилният
 
начин
 
да
 
се
 
интерпретират
 
или
 
превеждат
 
тези
 
понятия
,
но
 
моят
 
опит
 
последните
 
десет
 
години
 
показва
,
че
 
това
 
е
 
сравнително
 
най
-
удачният
 
превод
.
Разбира
 
се
,
няма
 
идеален
 
превод
,
за
 
съжаление
,
тъй
 
като
 
езиците
 
са
 
автономни
 
системи
 
и
 
никога
 
нямаме
 
пълно
 
съвпадение
 
на
 
смислите
 
на
 
едно
 
чуждо
 
понятие
 
и
 
на
 
едно
 
българско
 
понятие
,
на
 
една
 
чужда
 
дума
 
и
 
на
 
една
 
българска
 
дума
.
След
 
направените
 
терминологични
 
уточнения
,
бих
 
искала
 
да
 
ви
 
съобщя
 
някои
 
факти
,
които
 
на
 
много
 
от
 
вас
 
са
 
може
 
би
 
известни
,
но
 
със
 
сигурност
 
не
 
са
 
известни
 
на
 
всички
.
Бих
 
искала
 
да
 
започна
 
с
 
повишения
 
интерес
 
към
 
проблемите
 
на
 
съзнанието
 
през
 
последните
 
две
-
три
 
десетилетия
.
Има
 
съвсем
 
обективни
 
индикатори
 
на
 
този
 
повишен
 
интерес
.
Те
 
се
 
изразяват
 
най
-
напред
 
в
 
това
,
че
 
съзнанието
 
става
 
обект
 
на
 
изследване
,
както
 
вече
 
споменах
,
не
 
само
 
от
 
страна
 
на
 
философията
,
която
 
традиционно
 
се
 
е
 
интересува
 
от
 
проблемите
 
на
 
съзнанието
,
но
 
от
 
страна
 
и
 
на
 
друг
,
доста
 
широк
 
кръг
 
от
 
дисциплини
,
стигайки
 
до
 
невробиологията
,
когнитивната
 
наука
,
 разбира
 
се
,
и
 
дори
 
квантовата
 
физика
(
има
 
опити
 
за
 
квантовомеханично
 
обяснение
 
на
 
природата
 
на
 
съзнанието
).
Друг
 
такъв
 
индикатор
 
за
 
повишен
 
интерес
 
към
 
въпросите
 
на
 
съзнанието
 
и
 
проблемите
 
на
 
съзнанието
 
е
,
че
 
в
 
 рамките
 
на
 
самата
 
философия
 
и
 
особено
 
в
 
 рамките
 
на
 
аналитичната
 
традиция
 
във
 
философията
,
след
 
Втората
 
световна
 
война
 
се
 
обособява
 
цяла
 
отделна
 
философска
 
дисциплина
,
която
 
се
 
самообозначава
 
като
философия
 
на
 
съзнанието
” (Philosophy of Mind
на
 
английски
),
която
 
по
 
свидетелствата
 
на
 
мнозина
 
представители
 
на
 
аналитичната
 
традиция
 
към
 
края
 
на
20.
век
 
измества
 
по
 
значимост
 
философията
 
на
 
езика
,
която
 
до
 
този
 
момент
 
е
 
смятана
 
за
 
емблематична
,
за
 
най
-
важна
 
и
 
най
-
представителна
 
дисциплина
 
в
 
англоезичната
 
философия
,
която
 
е
 
главно
 
доминирана
 
от
 
аналитичната
 
традиция
.
Това
 
изместване
 
на
 
философията
 
на
 
езика
 
в
 
 рамките
 
на
 
аналитичната
 
традиция
 
от
 
философията
 
на
 
съзнанието
 
може
 
да
 
се
 
измери
 
дори
 
с
 
брой
 
публикации
,
с
 
ангажирането
 
на
 
главните
 
имена
 
в
 
тази
 
традиция
 
с
 
проблемите
 
именно
 
на
 
философията
 
на
 
съзнанието
,
а
 
не
 
на
 
философията
 
на
 
езика
,
както
 
е
 
било
 
до
50-
те
- 60-
те
 
години
.
Друг
 
такъв
 
интересен
 
индикатор
 
на
 
повишения
 
интерес
 
към
 
проблемите
 
на
 
съзнанието
 
е
 
обособяването
 
на
 
самостоятелно
 
интердисциплинарно
 
поле
 
на
 
изследване
,
известно
 
под
 
наименованието
ConsciousnessStudies (
изследвания
 
на
 
съзнанието
).
То
 
съществува
 
паралелно
 
с
 
когнитивната
 
наука
,
и
 
 
макар
 
и
 
доста
 
силно
 
свързани
 
с
 
нея
,
неговите
 
представители
 
така
 
или
 
иначе
 
предпочитат
 
да
 
бъдат
 
третирани
 
като
 
автономна
 
изследователска
 
общност
.
За
 
това
 
доколко
 
те
 
са
 
успели
 
да
 
се
 
автономизират
 
и
 
отделят
 
от
 
сходни
 
общности
 
говори
 
фактът
,
че
 
съществува
 
самостоятелно
 
списание
 
с
 
това
 
название
,
съществува
 
поредица
 
от
 
книги
 
със
 
същото
 
название
,
както
 
и
 
се
 
провеждат
 
самостоятелни
 
конференции
 
по
Consciousness Studies.
И
,
 разбира
 
се
,
най
-
твърдият
 
индикатор
 
на
 
атрактивността
 
на
 
проблемите
 
на
 
съзнанието
 
е
 
непрекъснато
 
нарастващият
 
поток
 
от
 
публикации
 
в
 
тази
 
област
имам
 
предвид
 
не
 
само
 
философските
,
но
 
всякакви
 
други
 
публикации
,
посветени
 
на
 
изследвания
 
на
 
съзнанието
.
Ще
 
ви
 
покажа
 
едно
 
свидетелство
,
отново
 
количествено
,
за
 
това
 
какво
 
внимание
 
се
 
отделя
 
и
 
какъв
 
дял
 
заемат
 
публикациите
 
именно
 
в
 
областта
 
на
 
изследвания
 
на
 
съзнанието
,Consciousness Studies.John Benjamin Publishing Company, Subject Catalogue (Philosophy), 2004• General Philosophy – 8• Classical Philosophy – 6• Medieval Philosophy – 4• Philosophy of Management – 4• Linguistics and Semiotics – 10• Cognitive Science – 4• Consciousness Research – 21
Данните
 
са
 
взети
 
от
 
един
 
каталог
 
на
 
книгите
,
които
 
предстоят
 
да
 
излязат
 
в
 
областта
 
философия
 
през
2004
г
.
Издателство
John Benjamin Publishing Company,
от
 
каталога
 
на
 
което
 
са
 
показаните
 
данни
 
е
 
международно
 
издателство
,
но
 
предимно
 
европейско
.
То
 
не
 
е
 
типично
 
англоезично
,
каквото
 
е
Rutledge,
да
 
 речем
,
а
 
публикува
 
книги
 
и
 
на
 
немски
 
и
 
френски
 
и
 
в
 
него
 
публикуват
 
много
 
европейски
 
автори
.
Някои
 
може
 
би
 
ще
 
се
 
учудят
,
че
 
лингвистиката
,
семиотиката
,
когнитивната
 
наука
 
и
Consciousness Research
са
 
подведени
 
под
 
 рубриката
 
философия
,
но
 
оставям
 
това
 
засега
 
настрана
издателствата
 
често
 
доста
 
свободно
 
категоризират
 
 различните
 
дисциплини
.
Важното
 
в
 
случая
 
е
,
че
 
първото
,
което
 
се
 
набива
 
на
 
очи
,
е
,
че
Consciousness Research
е
 
отделна
 
категория
.
Обърнете
 
внимание
 
на
 
броя
 
на
 
заглавията
,
които
 
ще
 
излязат
 
именно
 
в
 
тази
 
категория
 
през
 
следващата
 
година
 
и
 
го
 
сравнете
 
с
 
броя
 
на
 
заглавията
,
които
 
ще
 
излязат
 
в
 
традиционни
 
области
 
като
 
общата
 
философия
,
класическата
 
философия
,
средновековната
 
философия
 
и
 
други
 
не
 
толкова
 
традиционни
 
като
 
философията
 
на
 
мениджмънта
,
каквото
 
и
 
да
 
значи
 
това
,
лингвистиката
,
семиотиката
 
и
 
когнитивната
 
наука
.
Виждате
,
че
 
следващата
 
категория
 
по
 
брой
лингвистика
 
и
 
семиотика
”,
предлага
 
два
 
пъти
 
по
-
малко
 
заглавия
 
от
ConsciousnessResearch,
което
 
само
 
по
 
себе
 
си
 
е
 
едно
 
впечатляващо
 
отношение
.
Но
 
да
 
приключим
 
с
 
цифрите
 
и
 
минем
 
към
 
собствено
 
философската
 
част
.
Тази
 
на
 
пръв
 
поглед
 
положителна
 
тенденция
 
на
 
повишаване
 
интереса
 
към
 
въпросите
 
на
 
съзнанието
 
и
 
повишаване
 
интереса
 
към
 
изследвания
 
в
 
тази
 
област
 
е
 
съпроводена
 
и
 
от
 
един
 
ясно
 
очертан
 
скептицизъм
,
изразяван
 
понякога
 
с
 
доста
 
категорични
 
изрази
.
Типична
 
проява
 
на
 
този
 
скептицизъм
 
е
 
изказването
 
на
 
Съдърланд
[Sutherland],
намерило
 
място
 
не
 
къде
 
да
 
е
,
а
 
на
 
страниците
 
на
 
авторитетното
 
списание
Nature. (
Да
 
напомня
,
че
 
основните
 
научни
 
достижения
 
първо
 
обикновено
 
се
 
оповестяват
 
или
 
в
Nature,
или
 
в
Science
и
 
освен
 
това
,
когато
 
се
 
появи
 
 рецензия
 
за
 
книга
 
в
Nature
или
 
в
Science,
се
 
смята
,
че
 
тази
 
книга
 
ще
 
предопределя
 
 развитието
 
на
 
науката
 
в
 
дадена
 
област
 
в
 
близките
 
десет
 
години
).
Та
 
в
 
самото
 
начало
 
на
 
своята
 
обща
 
 рецензия
 
на
 
две
 
книги
,
посветени
 
на
 
въпросите
 
на
 
съзнанието
,
Съдърланд
 
казва
 
следното
:

You're Reading a Free Preview

Download
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->