Бащата на Шекспир, Джон, е заможен производител и търговец на ръкавици и изделия

от кожа, произлизащ от Снитърфийлд, а майка му, Мери Ардън, е дъщеря на богат

селянин.Уилям е третото от осем деца в семейството и най-големият син, доживял до
зряла възраст.

Въпреки че няма оцелели документи за това, повечето биографи на Шекспир приемат,

че той учи в училището „Крал Едуард VI“ в Стратфорд, безплатно училище, основано
през 1553 година и разположено на няколкостотин метра от дома му. Качеството на
обучението в началните училища по това време е различно, но учебната програма е
унифицирана[8] и включва обучение по латински език и литература.
На 27 ноември 1582 година, когато е на 18 години, Уилям Шекспир се жени за Ан
Хатауей — дъщерята на местен селянин, която е с 8 години по-възрастна от него.[10]
Двамата имат три деца, първото от което се ражда шест месеца след брака им и е
кръстено на 26 май 1583 година с името Сюзана.[11] Две години по-късно (кръстени са
на 2 февруари 1585 година) се раждат и близнаците Джудит и Хамнет.Хамнет е
единственият син на Шекспир, но умира на 11 години (погребан е на 11 август 1596
година).

Времето между 1582 и 1592 година е неясно, защото Шекспир не фигурира в никакви
писмени документи. Предполага се, че през това време той работи като занаятчия,
учител, в адвокатска кантора и като актьор в пътуваща трупа. През 1592 година вече е
част от театралния живот на Лондон.

Театрална кариера

Предполага се, че Шекспир пристига в Лондон през 1588 г., като установява себе си
като актьор и драматург. Още в самото начало на кариерата му другите лондонски
драматурзи започват да завиждат на забележителния му талант. Робърт Грийн го
оприличава на „парвенюшка гарга, красива с нашите пера, която със своето тигрово
сърце е загърната в мантото на актьора.“ „Мисля, че той е точно толкова способен да се
изразява в надутото многословие на белия стих“ продължава Грийн „както и повечето
от вас и бидейки абсолютно по йоханески едно момче за всичко, той е само в рамките
на собствено си самомнение единствената разтърсваща сцена в страната.“ (реплика в
италиански стил, която пародира фразата „O, сърце на тигър, скрито в облик на жена“,
която Шекспир пише в Хенри VI, част 3)

В края на 1594 Шекспир е актьор, писател и частично собственик на компания за

театрални представления, позната като „Мъжете на Лорд Чембърлейн“, придобила
наименованието си, както и други от този период от името на аристократичния ѝ
спонсор. Групата била толкова популярна, че след смъртта на Елизабет I и
коронясването на Джеймс I (1603), новият монарх приема покровителството над
компанията и тя става популярна под името Мъжете на Царя.
Множество документи отразяващи правните дела и търговските транзакции показват,
че Шекспир забогатява по време на престоя си в Лондон до толкова, че закупува
собственост в Блекфрайърс, Лондон, и притежавал втората по големина къща в
Стратфорд, Ню Палас.

По това време пише поемата „Венера и Адонис", хрониката „Ричард III“ и комедиите
„Укротяване на опърничавата“ и „Напразните усилия на любовта“. През 1595 г. става
член на трупата на лорд-камерхера. Пише трагедията „Ромео и Жулиета", хрониката
„Ричард II“ и комедията „Сън в лятна нощ“. През 1596 г. семейството получава
фамилен герб, а Шекспир получава правото да носи титлата „джентълмен“. По това
време срещаме името му сред главните актьори в пиесата „Всеки има своя хумор“ на
Бен Джонсън.
Между 1593 и 1599 година пише 154 сонета, които публикува през 1609 г. През 1599 е
построен театър „Глобус", в който Уилям Шекспир е акционер. За представленията си
там пише комедията „Дванайсета нощ“ (1600 г.), трагедиите „Хамлет“ (1601 г.),
„Отело“ (1604 г.), „Крал Лир“ (1605 г.), „Макбет“ (1606 г.) и др. През периода 1609-10
година се връща в Страдфорд, а после пак в Лондон. Пише трагикомедията „Бурята“ и
хрониката „Хенри VIII“. През 1613 г. изгаря театър „Глобус“ и Шекспир се връща в
Стратфорд, където след три години на 52-рия си рожден ден (1616 г.) умира. Погребан
е в църквата „Света троица“ в Стратфорд на Ейвън, точно където е и кръщаван 3 дни
след раждането си.

Произведения
Шекспировият „канон“ съдържа 38 пиеси, 154 сонета и 2
поеми. Все още се водят спорове по въпроса за тяхното
датиране и хронологическият им ред е приблизителен, а в
някои случаи несигурен. Съществуват различни
периодизации на шекспировото творчество. Както е добре
известно самият Шекспир не е имал дял или участие в
публикуването на собствените му произведения, нещо
повече, той не е имал интерес в това. Той е предоставял
ръкописите на пиесите за групата си (Първоначално
кръстена Мъжете на Чембърлейн, а после Мъжете на
краля), но компаниите по това време смятали, че е лошо за
бизнеса да публикуват текстовете - така са могли да
станат достъпни за други компании, самият Шекспир се
вълнувал само от представянето на пиесите на сцена. Все
пак осемнадесет (18) от пиесите биват публикувани като
евтини малки кварто издания (кварто наподобява
памфлет, страниците са оформени като листата са
прегънати през средата), макар с не особено достоверен и
точен текст. Всъщност на Шекспир дори не е заплатено за
тези издания, понеже по онова време издателствата
заплащали за ръкопис без да се интересуват кой всъщност
е автора. Все пак двама от приятелите на Шекспир,
Хеминг и Конел, събрали общо тридесет и шест (36)
негови пиеси, осемнадесет (18), от които до тогава
непубликувани и ги издали като фолио, и досега известно
като Първо фолио. Това издание се появява през 1623,
седем години след смъртта на Шекспир. Именно в това
първо фолио пиесите на Шекспир са разделени на три
групи: трагедии, комедии и исторически. Днес някои от
пиесите (комедии) се отделят в четвърта група - романси
или трагикомедии.