1. ФУНДАМЕНТАЛНОСТ И МНОГОАСПЕКТНОСТ НА ПОНЯТИЕТО „СИГУРНОСТ”. СИГУРНОСТТА И ГРАНИЦАТА НА ВЪЗМОЖНОТО.

„БЕЗОПАСНОСТ”
ИЛИ „ГАРАНТИРАНА НАДЕЖДНОСТ”.

Свързаните с международната сигурност проблеми са заемали, заемат и сега важно място в политическите
дебати; когато сигурността е налице, проблемите са свързани с нейното поддържане, а когато тя е накърнена,
техен предмет стават въпросите за възстановяването й .

Самата сигурност като такава може да се разглежда и анализира с еднакво основание както като състояние,
така и като процес. Наличието на сигурност или липсата на такава са алтернативно свързани едно с друго
състояния на МО също така, както са алтернативно свързани тези характеристики на обстановката, в която се
осъществява външната политика на всяка страна. Сигурността и несигурността са две неразривно свързани
алтернативни и променливи състояния и преходите от едното към другото и обратно протичат като постоянно
развиващ се процес.

Безспорно, сигурността е първостепенна ценност, която се стремят да постигнат или запазят държавниците,
политиците и дипломатите на всяка страна, особено щом се касае за сигурността на собствената страна.
Отговорът става нееднозначен и спорен, когато въпросът се отнесе за зависеща от външнополитическото
поведение на собствената им страна сигурност на другите – партньори, съперници, противници. Между
сигурността на действащите на световната сцена субекти на външната политика и МО съществуват
взаимодействия, при които сигурността на едни може да се окаже изгодна или неизгодна за други.

Понятието „сигурност” има много широк обем и е многоаспектно; възниква по отношение на различни неща,
по различни поводи, преценява се от гледна точка на различни критерии. Това е така, защото проблемът
дали сигурността е налице, или липсва, или пък е недостатъчна, възниква винаги и навсякъде при
съчетаването на следните условия:
Състояние, представляващо ценност за субекта.
Неопределеност на бъдещето.
Връзка между тези два елемента, при която бъдещето на състоянието зависи от неопределеното развитие.

Необходимо е условията да са налице кумулативно и липсата на което и да е от тях изключва възникването

на проблеми, свързани със сигурността.
Една от причините за многоаспектността на сигурността е свързана с това, че представата за сигурността
строи мислен мост между настоящето и бъдещето. Интересът към бъдещето се корени в това, че то е
предстоящото настояще. Това прави проблема за сигурността универсален и вечен, неотделим от
целенасочената дейност на хората; когато се мисли за международна сигурност всъщност се засяга само
отделен сегмент, част, аспект от много по-широката проблематика за сигурността въобще, т.е. въпросите на
международната сигурност са частен случай от обширната проблематика на сигурността.

В международната практика и в държавните дела сигурността е състояние, на което се придава

фундаментално значение. Няколко са обстоятелствата , определящи това фундаментално и заедно с това
толкова разнообразно значение, както на състоянието, така и на категорията „сигурност”, с която състоянието
се обозначава.
● Сигурността е най-общ показател за състоянието на МО, за тяхната система, а заедно с
това и за ефективността на външната политика.
● Отнася се за нещо, което се преценява като висше благо, към което се стреми или го защитава
външната политика на всяка държава.
● Сигурността е основно, юридическо и морално право не само на всеки индивид, но и за
субектите на МО. Това право е всеобщо, неотменимо и равно за всички.
● От съдържанието на категорията и от отношението й към реалните обстоятелства зависи
оценката за фактите на международната реалност, зависят основателността или
неоснователността, значението и оправданието на предприемани дипломатически и други действия.
● Сигурността е важен критерий при избора между варианти за възможни външнополитически
решения.

Често, в житейската им употреба, термините „сигурност” и „безопасност” се заместват и се възприемат като

синоними. В политическата практика обаче, както и в дипломатическите документи, външнополитическите
анализи и теоретичните изследвания на тях следва да се дава смисъл, при който те не могат да бъдат

1
 синоними, т.к. изразяват различни състояния на международната и външнополитическата реалност. От гл.т.
на МО и теорията на външната политика категорията „международна сигурност” включва две различни
състояния:

◦ Състояние на безопасност. Налице е, когато са изпълнени едновременно две условия: липсват заплаха или
опасност за съществени интереси на субекта на сигурността, а вероятността опасност или заплаха да се
появят в предвидимо бъдеще не съществува или е много малка. Това е най-благоприятното положение.
Системата на МО се намира в него, когато нейното функциониране и развитие са нормални, редът в нея е
стабилен, а интересите на образуващите я субекти не са застрашени.

◦ Състояние на гарантирана надеждност. Налице е, когато външната политика е в състояние успешно да се

противопостави на опасността или на заплахата. В тези случаи тя не е успяла да предотврати тяхното
възникване, нито е в състояние да ги премахне , но разполага с достатъчно собствени сили и подкрепа, за да
им се противопостави успешно. За международната система такова състояние е налице, когато
международната общност може резултатно да се противопостави на всяко нарушение или заплаха за мира и
разполага с начини и средства да накара всички правителства да следват изискванията на Устава на ООН.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ. ОТРАЖЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА ВЪВ ВЪЗГЛЕДИТЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ В ДЕФИНИЦИИТЕ ЗА СИГУРНОСТТА

Въпреки общопризнатото огромно значение на сигурността за системата на МО и за националната външна

политика на всяка страна, действителността изправя политиците и изследователите пред парадоксален факт
– за международната сигурност няма нито общоприето в литературата, нито юридическо, нормативно
закрепено с многостранна международна конвенция определение. Въпросите на сигурността са предмет на
многобройни политически и дипломатически разговори и преговори, уреждат се в многобройни договори и
съглашения. Липсата на общоприето, еднакво за всички разбиране позволява понякога правителствата да
влагат в понятието различно съдържание. Това не само затруднява преговорите и точното изпълнение на
поетите задължения, но и създава трудности в колективните усилия за защита на регионалната и всеобщата
международна сигурност. Има основания да се очаква, че колкото и сложно и трудно постижимо да е
изработването и приемането на общоприетото, легално, международноправно определение на понятието
„международна сигурност”, това ще стане един от възможните елементи при изграждането на стабилен
международен ред.

Един сравнителен анализ на определенията за международна сигурност, характерни за различни периоди в

развитието на МО през последните десетилетия, би могъл да покаже развитието на възгледите по въпроса за
дефинирането на понятието „международна сигурност”. Разбиранията за международна сигурност са се
променяли във времето. Еволюцията във възгледите за сигурността намира израз в различията в
дефинициите, създадени в различните периоди. През втората половина на 20в. – средата на 70-те години –
проблемите на сигурността придобиват особено голямо значение. 1977г. бележи апогей на Студената война.
Средата на 70-те год. се прави опит да се намери изход от ситуация, която заплашва съществуването на
света. Избухват няколко големи международни конфликта между двата блока. Според проф. Мариан
Доброселски всеки опит да се даде ясно определение на понятието сигурност е предварително обречен на
неуспех – не е възможно да се предвидят точно всички елементи, структури и процеси, които гарантират
сигурността.

Подходящо би било вниманието ни да се спре на определението, формулирано от един от най-авторитетните

американски дипломати и политолози-международници от първата половина на 20в. Уолтър Липман:
„Държавата е в състояние на сигурност, когато не се налага да жертва своите законни интереси, за да
избегне войната и когато е в състояние при необходимост чрез война да защити тези интереси”. Тук
сигурността е очертана като състояние, което може да съществува или да не съществува в условията на една
конфронтационна система на отношения върху световната сцена. Тя се преценява като гарантирана
надеждност, но идеята за нея като за безопасност във виждането на американския автор липсва. Този начин
на виждане съответства на основните идеи на споделящите възгледите на школата на политическия
реализъм политици и изследователи.

Магистрално направление на промените стана еволюцията на възгледите, преместваща ударението от

защитата на сигурността на национално равнище към защитата на сигурността с колективни мерки, а и след
това – защитата й като международна сигурност. Би могло да се обобщи, че 20 век очерта значителна

2
 еволюция на възгледите и дефинициите за международната сигурност от идеята за сигурността като
гарантирана надеждност към идеята за сигурност, схващана като всеобща безопасност. Тази еволюция в
схващанията за международната сигурност се отрази и върху теоретичните, концептуални определения за
сигурността. В изследване на експерти на ООН от 1986 г. международната сигурност вече е дефинирана по
следния начин:”По принцип сигурността е състояние, в което държавите считат, че не съществува
опасност от въоръжено нападение, политически натиск или икономическа принуда, така че да са способни
независимо да осъществяват своето свободно развитие и прогрес.” Преодоляно е тясното и еднозначно
свързване на проблема за сигурността със силата и войната; виждането е по-широко и включва икономически
и други интереси, изразена е връзката между сигурността и възможността за свободно развитие.

По същество това виждане е възприето и от българските автори в лицето на Р. Деянов, Ст. Венев, Т. Чуров и
др. Сполучливо обобщение, дефиниращо състоянието сигурност, предложи българският изследовател
Николай Слатински: „състояние на международните отношения, изключващо нарушаването на всеобщия
мир или създаването на заплаха за сигурността на народите в каквато и да е форма”. Сред достойнствата
на тази дефиниция е високата степен на обобщеност, съединяването в едно на понятията вътрешна и
външна сигурност, нейната краткост и яснота. Но тя се отнася преди всичко за едно от равнищата на
сигурността, което обикновено се определя като национална сигурност.

През 1990г. в България МВнР възлага на група експерти да изработят дефиниция на сигурността от гледна
точка на българската външна политика. Националната сигурност се схваща като състояние, в което
държавата решава, че не съществува опасност от въоръжено нападение, политически натиск и икономическа
принуда, и обществото може да осъществява свободно своя прогрес. До голяма степен повтаря
определението на експертите на ООН, но представлява крачка назад – не са забелязали нюанса (говорят за
държавата в единствено число). Според Златински съществува серия от субекти на сигурността – сигурност
на индивида, корпоративна сигурност, национална сигурност, интернационална сигурност, всеобща сигурност.
Първите две стъпала се отнасят до вътрешната сигурност, другите две – до външната сигурност.
Съединителното звено е националната сигурност.

През 1998г. е приета „Концепция за националната сигурност на РБ” –„Национална сигурност има, когато
са защитени основните права и свободи на българските граждани, държавните граници,
териториалната цялост и независимостта на страната. Когато не съществува опасност от
въоръжено нападение, насилствена промяна на конституционния ред, политически диктат или
икономическа принуда за държавата и е гарантирано демократичното функциониране на държавните и
гражданските институции, в резултат на което обществото и нацията запазват и увеличават своето
благосъстояние и се развиват. Сигурността е гарантирана, когато страната успешно реализира
националните интереси, цели и приоритети, и при необходимост е в състояние ефективно да ги защити
от външна и вътрешна заплаха”.

Сигурността е едно състояние, което е налице, когато:

има стабилност на МО, международен ред в условията на доверие и сътрудничество;
МПП ефективно се следва от участниците в международното общуване;
има висока степен на предвидимост в МО (последователност);
отсъстват конфликти, конфронтация и сблъсък на интереси;
при наличието на сили и средства има воля за преодоляване на различните заплахи и опасности.
∗Работно определение – сигурността е състояние на външните отношения на участващите в
международното общуване страни и международната система като цяло, при което не възниква
заплахи/опасности за жизнените интереси на тези страни/общност, а ако съществува, има начини и
средства за преодоляването им.

В съвременните МО се променят много елементи, свързани с международната сигурност. В работното

определение се съчетават международна и национална сигурност, но те промениха своето съотношение. По
време на студената война МС е по-важна. Сега има други конфликти, нови източници на заплаха на
сигурността – тероризъм, екологични проблеми.

3. ВЪЗМОЖНА ЛИ Е АБСОЛЮТНА СИГУРНОСТ В МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА. СИГУРНОСТ И ПРАГМАТИЗЪМ, КОНФОРМИЗЪМ И ЕКВИДИСТАНЦИЯ

3
 Към състоянието на международна сигурност се стремят всички субекти на МО и на външна политика.
Сигурността се цени и защитава с усилията на тяхната общност. Възможно ли е обаче да се постигне
състояние в МО, когато равна сигурност ще има всякога за всички, всичко и навсякъде? Това състояние
вероятно би било желано, но дали то е възможно, остава един от сложните въпроси, свързани с
проблематиката на международната сигурност.
Представата за сигурността е неотделимо свързана със запазването, със защита против промяна, с
устойчивостта, стабилността или надеждността на постигането на някакво състояние, статукво, право или
интерес (в определен момент или в перспектива). Възниква въпросът: да се установи абсолютна сигурност,
сигурност за всички и всякога не би ли означавало да се спре движението, да се изключат промените и така
статуквото да се замрази завинаги? Такава сигурност би означавала да се закрепят в МО абсолютният покой,
неподвижността и пълната липса на промени. Да се постигне това едва ли е възможно, а дори и да е, то едва
ли би било целесъобразно. Както всички други системи на обществени отношения, МО са целева система.
Абсолютният покой, неподвижността и застоят са неприсъщи на целевите системи, тъй като само в процеса
на движение този род системи могат да изпълняват функциите си и да постигат целите, за които са
създадени.
В системата на МО действат разнопосочни сили. Някои, особено в сегашните условия на коренни промени в
системата, тласкат развитието й напред. За други сили развитието и промените означават гибел. Запазването
на несправедливи интереси, на привилегии или доминация, каквито съществуват в съвременните МО, са
явления, които подриват сигурността. Но страни, които са облагодетелствани от състоянието на нещата,
винаги биха използвали тъкмо знамето на сигурността, за да защитят застоя. Да се спре движението и да се
увековечи съществуващото състояние би било в полза само на тях.
Следва да се приеме, че проблемите за сигурността трябва да се разглеждат, преценяват и решават винаги и
един развиващ се и постоянно променящ се свят. Трябва да се има предвид и че движението винаги и
навсякъде съществува наред с покоя. Колкото и бързо да се променя светът, сигурността (национална и
всеобща) остава постижима необходимост, като в същия този свят абсолютна сигурност не може да има,
защото ако тя стане реалност, то тогава проблемът за международната сигурност би престанал да
съществува. Това противоречие може практически да се преодолява, но трябва да са налице следните
условия:
 Неотклонно зачитане на суверенното равенство на всички страни и народи и на тяхното право
без външна намеса да решават въпросите на своето съществуване;
 Необходимо е да се отстрани влиянието на неравенството на силите на участващите в МО страни,
като за целта трябва да се изключи самата сила като средство за решаване на международните спорове,
тъй като нейното използване води до несигурност както на национално равнище, така и на равнището на
системата на МО;
 При всички случаи е необходимо споровете да се решават само с мирни средства на основата
на взаимноприемлив компромис, който създава по – висока степен на сигурност, отколкото всичко, което е
наложено със сила. Полезността на компромисите се крие главно в това, че сигурността на собствения
интерес намира най – добрата си защита в интереса на другата страна да се изпълняват договорните
условия;
 За стабилно утвърждаване на тези условия е необходимо не само деклариране и дори не само
юридическо закрепване в ясни международноправни норми, но и наличието на материални гаранции,
изразяващи се в ефективно разоръжаване и създаване на системи за сътрудничество и колективна
сигурност, позволяващи на международната общност успешно да противостои на заплахите против
мира и сигурността. Основните елементи на универсална система за колективна защита на мира и
сигурността е изградена със създаването на ООН;
 Необходимо е в международния живот непоколебимо и ефективно да се утвърди приматът на
правото. На съвременно международно право (МП) следва да се гледа като на изразител на най –
непосредствени общочовешки интереси, следователно правилата, върху които се строи всяко национално
поведение, трябва да бъдат съобразени с изискванията на МП.
Постигането на трайна сигурност в международните дела е резултат на гъвкава и прагматична външна
политика. Прагматизмът е характеристика, необходима за всяка външна политика, която се стреми към
висока ефективност и сигурност. Изразява се в гъвкаво съобразяване с реалността, в способността на
външната политика да маневрира, да използва компромиси и отстъпки, без да спира движението към
реализирането на основните си цели. Когато външната политика се подчинява на нереалистични формули и
шаблони, тя се откъсва от националните интереси и се снижава равнището на сигурността.
Практичното поведение е коренно различно от конформизма. В МО прагматичният партньор е ефективен,
уважаван и търсен партньор, тъй като познава и умее да защитава своите интереси и интересите на своите
приятели и съюзници. Конформистът във външната политика е готов на безпринципни отстъпки, задоволява
се с малко и е неспособен да преследва големи и далечни цели, с които най – тясно се свързват

4
 националните интереси и тяхната сигурност. Като външнополитически партньор той е удобен, защото не умее
да казва “не”, но не е уважаван и възможностите за благоприятно за него влияние са ниски. Прагматикът се
съобразява с действителността, а конформистът й се подчинява и е обречен да блуждае в сферата на
несигурността. Конформизмът поставя външната политика на колене по отношение на другите, тъй като е
далеч от умението да се изразява несъгласие дори тогава, когато интересите и възможностите го налагат.
Еквидистанцията е абсолютно еднакво отношение към всички партньори на дадена държава. Загрижена
за своята сигурност, всяка страна може да следва политиката на еквидистанция само при определени условия
и по отношение на определени партньори, за да избегне опасно обвързване в конфликт, който е чужд на
нейните интереси. В този смисъл еквидистанцията по отношение на конфликтуващи страни е в основата на
неутралитета. Но не повече от това, тъй като неутралността не може да се изразява в равно отношение към
своите и чуждите интереси (само равно отношение към враждуващи страни). Външната политика винаги
остава поведение, тласкано от интереси и насочено към решаване на трансгранични проблеми. Интересите
на един и същи субект са разнопосочни и неравностойни и дори още по – различни и неравностойни по
отношение на интересите, преследвани от други субекти. Това неизбежно поражда сътрудничество с едни, а
съперничество с други субекти. Пораждат се спорове и конфликти. И сътрудничеството, и съперничеството
изискват политически избор. А тъкмо в правилния политически избор се крие мъдростта на
външнополитическото поведение. Тези обстоятелства изключват универсалната еквидистанция във
външнополитическите отношения и я извеждат от сферата на разумното външнополитическо поведение, тъй
като възприемането й като универсално действащо при всички случаи начало по същество означава отказ от
собствена политика, сковава поведението върху международната сцена и е вредна от гледна точка на
сигурността. Прагматичната, гъвкава и принципна външна политика не може да пренебрегва различието: от
една страна – между реалните и потенциалните приятели и партньори, а от друга страна – между реалните и
потенциалните съперници. Заедно с това тя добре знае кога да си поставя максимални цели и кога да се
самоограничава до оптималното. Тя ясно съзнава, че кръговете на нейните приятели и съперници имат
подвижни, а понякога и твърде неясни граници. В това отношение основаният на реализъм критерий за
сигурност й поставя рамки, които нейните комбинации и маневри не следва да нарушават.

4. ФОРМИ И РАВНИЩА НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. ИНДИВИДУАЛНА И КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ. ПРЕИМУЩЕСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ ПРИ
ЕДНАТА И ПРИ ДРУГАТА. НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА СИГУРНОСТ. ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ НА ФОРМИТЕ И РАВНИЩАТА.

Външната политика на всяка страна обезпечава международната й сигурност, като използва множество
начини и форми и насочва усилията си към различни равнища. Обезпечаването на сигурността се търси
преди всичко с национални средства. Всяка страна се стреми с предвидливо и разумно поведение да избягва
появата, да се противопоставя или да парира съществуващите и възможните външни опасности и заплахи.
Сигурността може да се постига и поддържа в две различни форми:
 Индивидуална (национална) международна сигурност, на която субект е отделна страна;
 Колективна международна сигурност, която включва съгласуваното поведение на няколко страни
(две или повече, чието съгласувано поведение може да се изразява в отбранителен съюз, организация,
коалиция и др.).
При индивидуалната форма успехът на страните зависи от националния им потенциал. Увеличаването му е
бавен и често скъпо струващ процес. Тъй като главно значение за възможностите на този потенциал има не
неговата абсолютна величина, а съотношението му с възможностите на страната, от която може да произлиза
заплахата за сигурността, успехът на собствените усилия не може да се определя едностранно, а зависи и от
другите страни. Имат значение и обективните дадености на международната реалност, които страните почти
или дори изобщо не са в състояние да изменят. При тези обстоятелства нараства значението на другата
форма – да се съчетаят усилията на две или повече страни. Колективната сигурност обаче се постига само в
случай, че съществуват трайни общи интереси, които са достатъчно големи, за да направят колективните
усилия ефикасни.
Съчетавайки според възможностите си тези 2 форми, външната политика насочва усилията си към 3 равнища
на сигурността:
♠ Национално равнище (национална сигурност);
♠ Регионално равнище (регионална сигурност);
♠ Световно равнище (всеобща, глобална, световна сигурност).
Подценяването на което и да е от равнищата е недопустимо, тъй като последиците могат да бъдат много
неблагоприятни. В зависимост от обективните условия акцентите върху всяко едно от тях може да се
различават и да се променят в зависимост от еволюцията на обстановката, но да се действа едновременно и
на трите равнища много често е абсолютно необходимо. Обща за трите равнища е средата, в която те се
осъществяват – системата на МО; общи са средствата, с които се осъществяват – средствата на
външната политика; еднаква е и същността – защитата на интереси. Различни са обаче начините за
постигането на сигурността.

5
 Националната (индивидуална) международна сигурност се постига с:
o разумна, ловка и гъвкава дипломация;
o
o стабилни социални и политически вътрешни отношения, силна и процъфтяваща икономика;
o широка обществена подкрепа за външнополитическия курс на страната;
o състоянието на националните отбранителни възможности;
o външна подкрепа, международни гаранции и силни съюзници.
Несъмнено е значението и на общото състояние на мира и сигурността в международната система, но това е
само едно от благоприятните условия, постигането на което само отчасти зависи от националната външна
политика. Националният потенциал за ефикасна външна политика и за успешно противопоставяне на
външните заплахи за националните интереси често се разглежда като “сила” в широкото значение на този
термин (сила, мощ, влияние, авторитет и т.н.).
Начините за обезпечаване на общата международна сигурност поначало се търсят не на национално, а на
международно равнище:
O съчетаване на интересите, разумни компромиси и взаимноизгодно сътрудничество;
o отказ от употреба на сила при международни спорове;
o създаване на механизми против нарушаване на принципите и нормите на МП и справедливостта;
o повишаване ефективността на международното правосъдие и останалите средства за мирно уреждане на
международните спорове;
o колективни мерки в защита на световния мир и сигурност.
Използването на който и да е от тези начини никога не зависи само от усилията на националната външна
политика, а са нужни съгласувани усилия на всички участници в международното общуване. За разлика от
националната сигурност, за която при определени условия първостепенно значение може да придобият
средствата за въоръжена защита, общата международна сигурност изисква преди всичко мирни колективни
усилия на международната общност. Това не означава, че може напълно да се изключи факторът “сила”.
Силата играе определена роля, но тя трябва винаги да остава подчинена на международния ред, на правото
и справедливостта.
Решавани на национално равнище, проблемите за сигурността са всеобхватни, тъй като включват не само
националната сигурност и интересите на нацията като цяло, но се отнасят и за всички интереси, които
външната политика на страната се стреми да реализира и защитава. Обектът на колективната сигурност
поначало е по-тясно определен. При нея страните съединяват усилията си преди всичко, за да защитят и
взаимно да си гарантират най – основните национални интереси: териториалната цялост, суверенитета и
независимостта си. Основните им цели са заедно, чрез съвместна защита да се противопоставят на възможно
въоръжено нападение или друго вредоносто действие против техните основни интереси. Съединяват
усилията си, за да предприемат мерки за защита на международния мир.
Обезпечаването на своята сигурност от всяка страна е първичен и естествен акт. Преценявана от
тази гледна точка, за разлика от индивидуалната национална сигурност, колективната сигурност има
производен, вторичен, субсидиарен характер. Тя не възниква при всички условия. Засилва и допълнително
гарантира националната сигурност на всеки от участниците, но изисква тяхното взаимно съгласие да
прибегнат към нея.
Всяка нация независимо решава дали да прибегне към допълнителните гаранции на колективната
сигурност, или да продължи да защитава сигурността си сама. Проблемът за сигурността на нацията
възниква с нейната поява, макар първоначално само на национално равнище. Колективната сигурност не
е естествен и закономерен резултат от възникването на субекта. Резултат е на волеви акт, на избор и
решение, което трябва да се вземе след преценка на всички възможни плюсове и минуси, които могат да
последват, защото докато националната международна сигурност е естествена и неотменима грижа на всяка
страна, повечето от формите на колективната сигурност съдържат баланс на права и на задължения.
Преимуществата, които предлагат, могат да имат различна цена, понякога по – висока от онова, което може
да се получи срещу нея. Естествена последица е, че колективната сигурност се създава след внимателна
преценка, винаги на договорна основа, като се използват инструментите на МП. Две са разновидностите на
колективната сигурност:
o всеобща международна сигурност;
O регионална международна сигурност.
Всеобщата международна сигурност съединява усилията на всички страни и брани мира и сигурността като
общо благо. Регионалната сигурност е ограничена в един район. Въпреки териториалната й ограниченост, при
регионалната сигурност няма строги изисквания от географско естество, тъй като понятията за регион и
регионалност на сигурността не са географски, а са политически понятия.
Прибягването на няколко страни към колективна сигурност не прекратява тяхната субектност. Често обаче
създава нов субект на МО и на международна сигурност. Създава заедно с това и обект на обща сигурност на

6
 включилите се страни. Предпоставка за прибягването към колективна форма за сигурност е съвпадането на
интересите на страните по такъв начин, че защитата на другите да стане и собствен интерес. Затова
ефективността на тази форма е различна – зависи от величината на интересите и степента на тяхното
съвпадане. Ако интересите изгаснат, формата на колективна сигурност става неефикасна и се разрушава,
като остава възможността всяка страна поотделно да обезпечава сигурността си, разчитайки единствено на
средствата и потенциала, с които разполага. Колективните форми на сигурност обаче са широко използвани в
международната практика поради редица достойнства, които притежават. Основните от тях са следните:
1. Колективната сигурност дава възможност да се обединят силите и потенциала на множество
страни и така да се получат гаранции и по отношение на опасни и силни противници, независимо от
възможността на всяка отделна страна да защити сама своите интереси и сигурност. Поради това
колективната сигурност може да бъде значително по – ефикасна от сигурността, обезпечавана само на
национално равнище (особено за малките и бедни страни);
2. Обезпечаването на международната сигурност на национално равнище често представлява
непосилно бреме и особено за малките и средни държави, тъй като ангажира голяма част от материалните и
човешките им ресурси и ги заставя да изразходват големи средства за въоръжаване. При колективната
сигурност тежестите могат да се разпределят (при това диференцирано) и по този начин за всяка страна да
станата относително по – малки. В този смисъл колективната сигурност е по – икономична.
3. Неподготвеността често е ставала причина за трагичната участ на много миролюбиви държави,
тъй като дълго преди да пристъпи към действие, агресорът знае какво ще стори, докато жертвите му действат
в отговор на вече възникнала ситуация. Ако се използват не за конфронтация, а за отбрана, формите на
колективната сигурност позволяват да се действа дълго преди опасността да е възникнала и дори тогава,
когато тя изобщо липсва. Механизмите на колективната сигурност позволяват да се прибягва към
превантивна дипломация, да се преодоляват и контролират споровете, кризите и конфликтите, а когато те
възникнат – да се намират начини и средства за мирното им уреждане. С други думи колективната сигурност
има по – добре изразена превантивна функция.
4. Колективната форма на обезпечаване на международната сигурност внася по-голям ред и
предвидимост в МО, стабилизира тяхната система и прави така, че поведението на държавите да се
подчинява на регулиращи го норми.
Вариантите на формите за обезпечаване на колективна сигурност са много, но могат да бъдат отнесени към 2
групи:
O Конфронтационни (напр. международните съюзи);
O Неконфронтационни (напр. системите за колективна сигурност).
Ефектът от действията, предприети на което и да е от трите равнища на международна сигурност, е
кумулативен. Изборът на всяко от равнищата и мерките, които страните предприемат на всяко от тях, могат
да действат успоредно и да се допълват взаимно. Трябва да се има предвид, че изграждането на системи за
колективна сигурност изисква не само определени условия, но и последователни дипломатически усилия.

5. ТЕОРЕТИЧНИЯТ МОДЕЛ. ЕЛЕМЕНТИ. ЗНАЧЕНИЕ НА МОДЕЛА

ВЪПРЕКИ РАЗНООБРАЗИЕТО, ПРИ ВСЯКА СВЪРЗАНА С ПРОБЛЕМ ЗА СИГУРНОСТТА СИТУАЦИЯ ИМА И ЕЛЕМЕНТИ, КОИТО НЕИЗМЕННО СЕ ПОВТАРЯТ. ВЗЕТИ В ЕДИНСТВО, ТЕ
ОЧЕРТАВАТ НАЙ-ОБЩИЯ, АБСТРАКТНИЯ МОДЕЛ НА СИТУАЦИИТЕ, ПРИ КОИТО ВЪЗНИКВАТ ПРОБЛЕМИТЕ ЗА СИГУРНОСТТА.

НАЙ-ОБЩИТЕ, НЕИЗМЕННО СЪЧЕТАВАНИ ЕЛЕМЕНТИ СА:

• ОБЕКТ НА СИГУРНОСТТА
• СУБЕКТ НА СИГУРНОСТТА
• СЪСТОЯНИЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ НА БЪДЕЩЕТО, ОТ КОЕТО ЗАВИСЯТ СУБЕКТЪТ И ОБЕКТЪТ

НАЛИЧИЕТО НА ТЕЗИ ТРИ ЕЛЕМЕНТА И ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЯХ СА АБСОЛЮТНО НЕОБХОДИМИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ НА СИГУРНОСТТА. ОТСЪСТВИЕТО НА КОЙТО И
ДА Е ОТ ТЯХ ПРЕКРАТЯВА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПРОБЛЕМА.

ОСНОВАВАЙКИ СЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА И ОРИЕНТИРАЙКИ СЕ ЗА ВЪЗМОЖНИТЕ ПРОМЕНИ В ПРОЦЕСА НА БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ, В КРЪГА НА СВОИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ СУБЕКТИТЕ
НА СИГУРНОСТ МОГАТ ДА ВЛИЯЯТ ВЪРХУ ПРОМЕНИТЕ, СТРЕМЕЙКИ СЕ ДА ПОСТИГАТ НАЙ-ВИСОКА СТЕПЕН НА СИГУРНОСТ.

СХЕМАТА НА МОДЕЛА, ЗА КОЯТО СТАВА ДУМА, НЕ СЪДЪРЖА ГОТОВО, ЕДНОЗНАЧНО ОПРЕДЕЛЕНО РЕШЕНИЕ. ЗАТОВА НА ПРАКТИЦИТЕ ТЯ МОЖЕ ДА ИЗГЛЕЖДА НЕНУЖНА. В
ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ЗНАЧЕНИЕТО НА ВСЕКИ МОДЕЛ Е ГОЛЯМО, ЗАЩОТО БЕЗ ДА ПРЕДЛАГА ГОТОВИ РЕШЕНИЯ, ОЧЕРТАВАНЕТО МУ СПОМАГА ЗА НАМИРАНЕ НА ПРАВИЛНИ
КОНКРЕТНИ ОТГОВОРИ. ТОЙ Е ПОЛЕЗЕН ИНСТРУМЕНТ ЗА ПРАКТИКАТА.

МОДЕЛЪТ СЛУЖИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЗА СТРУКТУРИРАНЕ, ОРГАНИЗИРАНЕ, НАПРАВЛЯВАНЕ НА АНАЛИТИЧНОТО МИСЛЕНЕ ПРИ СИТУАЦИОННИТЕ АНАЛИЗИ И ПРИ ПОДГОТВЯНЕТО НА
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ. ДАВА НАСОКА, СПОМАГА ПРАВИЛНО ДА СЕ РАЗЛОЖАТ ПРОБЛЕМИТЕ. НАПРАВЛЯВАЙКИ МИСЛЕНЕТО, ТОЙ ГО ПРЕДПАЗВА ОТ ПРОПУСКИ.
ИЗВЕЖДА НА ПРЕДЕН ПЛАН СЪЩЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И ОЧЕРТАВА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ТЯХ. СТРУКТУРИРА ПРОБЛЕМИТЕ.

7
 ОТ ДРУГА СТРАНА, МОДЕЛЪТ Е ПОЛЕЗЕН ЗА ПОДРЕЖДАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯТА, НЕОБХОДИМА ЗА ВЗЕМАНЕТО НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ. ТОВА ЧЕСТО СА РЕШЕНИЯ,
ОТ КОИТО ЗАВИСЯТ СЪДБАТА И СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СТРАНИ И НАРОДИ. НЕТОЧНОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕКТА, НА СУБЕКТА, НА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЯХ ИЛИ НЕТОЧНАТА ОЦЕНКА
НА ВАРИАНТИТЕ НА ВЪЗМОЖНОТО БЪДЕЩЕ СЪЩО МОГАТ ДА ВОДЯТ КЪМ СЕРИОЗНИ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ГРЕШКИ.

6. СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. МРЕЖА НА СИГУРНОСТТА. КОНФРОНТАЦИЯ И СИГУРНОСТ. ИДЕОЛОГИИ И СИГУРНОСТ.

СУБЕКТИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ ПРИТЕЖАВАТ ДВЕ ОПРЕДЕЛЯЩИ ГИ КАЧЕСТВА:

• СТРАНИ СА В МО
• В ТОВА СИ КАЧЕСТВО МОГАТ ДА ВЛИЯЯТ ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА СИГУРНОСТ НА ТЕХНИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ИНТЕРЕСИ.

СЪЧЕТАВАНЕТО НА ДВЕТЕ КАЧЕСТВА Е НЕОБХОДИМО. КАЧЕСТВОТО СУБЕКТ НА МО НЕ Е РАВНОЗНАЧНО НА КАЧЕСТВОТО СУБЕКТ НА

МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО. МЕЖДУНАРОДНОТО ПУБЛИЧНО ПРАВО РЕГУЛИРА ПРЕДИМНО МЕЖДУДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ.

СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ СА:

1. МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ

МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ Е ОБЩНОСТ НА НАЦИИТЕ, ДЪРЖАВИТЕ И ИНДИВИДИТЕ В РАМКИТЕ НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО.

САМО ПО СЕБЕ СИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНА ОБЩНОСТ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО , ЗА ДА Я ПРЕВЪРНЕ В SUBEKT НА СИГУРНОСТ.

ОБЩНОСТТА БИ МОГЛА ДА СЕ ПРОЯВИ КАТО САМОСТОЯТЕЛЕН СУБЕКТ НА СИГУРНОСТ САМО ДОКОЛКОТО Е В СЪСТОЯНИЕ САМАТА ТЯ ДА ОСЪЗНАВА ОБЕКТИВНИТЕ

СИ ПОТРЕБНОСТИ КАТО НЕИН ИНТЕРЕС. ТОВА ИЗИСКВА ОПРЕДЕЛЕНА СТРУКТУРА И ВЪТРЕШЕН РЕД.
МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ СЪЩО Е СУБЕКТ НА ОСОБЕНИ ИНТЕРЕСИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗЛИЧНИ ОТ ИНТЕРЕСИТЕ, ИЗРАЗЯВАНИ И

ЗАЩИТАВАНИ ОТ НЯКОИ УЧАСТВАЩИ В ОБЩНОСТТА СТРАНИ.

ПОНЕЖЕ СЕ КАСАЕ ЗА СВЪРЗАНИ СЪС СИГУРНОСТТА ИНТЕРЕСИ НА РАЗЛИЧНИ СУБЕКТИ (НА ОБЩНОСТТА КАТО ЦЯЛО И НА ОТДЕЛНИ НЕЙНИ ЧАСТИ),

ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ИНТЕРЕСИТЕ Е РАЗЛИЧНО. ПОНАЧАЛО МЕЖДУ ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ СЪЩЕСТВУВА СЪОТВЕТСТВИЕ, НО ТЕ МОГАТ И ДА НЕ СЪВПАДАТ ИЛИ ДОРИ

ДА СА НЕСЪВМЕСТИМИ.

2. ДЪРЖАВИТЕ И НАЦИИТЕ

САМО ДЪРЖАВИТЕ И НАЦИИТЕ СА УНИВЕРСАЛНИ СУБЕКТИ НА МО. ТЕ УЧАСТВАТ КАТО СТРАНИ ВЪВ ВСЯКА ОБЛАСТ, СФЕРА, ПОДСИСТЕМА НА

ПРЕСИЧАЩИТЕ ДЪРЖАВНИТЕ ГРАНИЦИ ОТНОШЕНИЯ.

СИСТЕМНОТО МНОГООБРАЗИЕ И ПОЛИСТРУКТУРНОСТТА НА СИСТЕМАТА НА МО НАЛАГА ТВЪРДЕ РАЗЛИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ, СРЕДСТВАТА,

НАЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕТО НА СИГУРНОСТТА ВЪВ ВСЯКА СФЕРА, ПОДСИСТЕМА, ОБЛАСТ НА ОТНОШЕНИЯТА. ПРОБЛЕМИТЕ НАПР. НА

ПОЛИТИЧЕСКАТА СИГУРНОСТ СА ТВЪРДЕ РАЗЛИЧНИ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА СИГУРНОСТ.

ПО ВЪПРОСИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ВСЯКА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА СЕ ВЛИЯЕ И В НЯКАКВА СТЕПЕН СЕ ОСНОВАВА И НА ИНТЕРЕСИ,

КОИТО СА ПАРТИКУЛАРНИ, ЗАЩОТО СА ИНТЕРЕСИ НА ЧАСТ ОТ НАЦИЯТА.

ДЪРЖАВИТЕ ПРИТЕЖАВАТ ДЪРЖАВЕН СУВЕРЕНИТЕТ.

3. ГРУПИРОВКИТЕ ОТ ДЪРЖАВИ И НАЦИИ, КОИТО ОБЕДИНИЛИ СЕ ОТ ОБЩИ ИНТЕРЕСИ ДЕЙСТВАТ ВЪРХУ МЕЖДУНАРОДНАТА СЦЕНА КАТО ЕДИНЕН
СУБЕКТ.

В ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА ТЕХНИТЕ ИНТЕРЕСИ И В СТРЕМЕЖА ДА ОБЕЗПЕЧАТ МЕЖДУНАРОДНАТА СИ СИГУРНОСТ ДЪРЖАВНО ОРГАНИЗИРАНИТЕ НАЦИИ

СЪЕДИНЯВАТ УСИЛИЯТА СИ. УСТАНОВЯВАТ ПОСТОЯННИ СТРУКТУРИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО, СПОСОБНИ САМОСТОЯТЕЛНО ДА ВСТЪПВАТ В МЕЖДУНАРОДНИ

ОТНОШЕНИЯ КАТО СУБЕКТИ, РАЗЛИЧАВАЩИ СЕ ОТ УЧАСТВАЩИТЕ В ТЯХ НАЦИИ – КОЛЕКТИВНИ СУБЕКТИ НА МО.

8
 ЗА ДА БЪДАТ СПОСОБНИ ДА ДЕЙСТВАТ КАТО САМОСТОЯТЕЛНИ СУБЕКТИ, СТРУКТУРИТЕ, ЗА КОИТО СТАВА ДУМА, ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ НА НЯКОЛКО

УСЛОВИЯ:

• ВЪТРЕШНАТА ИМ ОРГАНИЗАЦИЯ ТРЯБВА ДА ПОЗВОЛЯВА ДА ИЗВЪРШВАТ ДЕЙСТВИЯ ОТ СВОЕ ИМЕ И КАТО СУБЕКТИ НА

ОТНОШЕНИЯ, РАЗЛИЧНИ ОТ СТРАНИТЕ, КОИТО УЧАСТВАТ В ТЯХ.

• СТРУКТУРИТЕ ИМ ДА СА ИЗГРАДЕНИ ТАКА, ЧЕ ДА ИМ ПОЗВОЛЯВАТ ДА ВЗЕМАТ САМОСТОЯТЕЛНИ РЕШЕНИЯ.

• ДА РАЗПОЛАГАТ С ОРГАНИ, КОИТО ДА ГИ ПРЕДСТАВЛЯВАТ КАТО ОТДЕЛНА СТРАНА В МО.
УЧАСТВАЩИТЕ В ТЕЗИ ФОРМАЦИИ ДЪРЖАВИ НЕ ПРЕСТАВАТ ДА БЪДАТ САМОСТОЯТЕЛНИ УЧАСТНИЦИ В МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩУВАНЕ.

4. НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ФОРМАЦИИ, КОИТО ОСЪЩЕСТВЯВАТ АКТИВНОСТ В СФЕРАТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ.

НЕ СА СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ ВЪТРЕШНИ ОБЩЕСТВЕНИ ГРУПИ, ДВИЖЕНИЯ, ПАРТИИ ИЛИ ДРУГИ ФОРМАЦИИ, КОИТО НЕ СА СТРАНИ

В МО. ТЪЙ КАТО НЕ СА СУБЕКТИ НА МО, ТЕ НЕ СА ПРЕДСТАВЕНИ ВЪРХУ СВЕТОВНАТА СЦЕНА. НЯМАТ НЕПОСРЕДСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ, КОИТО ДА СА ОБЕКТ НА

МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ. МОГАТ ДА СА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ОТ СЪСТОЯНИЕТО НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА ВЪОБЩЕ, ОТ СЪСТОЯНИЕТО НА МО ИЗОБЩО, НО

НЕПРЯКО, В РАМКИТЕ НА ОБЩАТА ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ НА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО ОТ СЪСТОЯНИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА СРЕДА. СИГУРНОСТТА НА ТЕХНИТЕ

ИНТЕРЕСИ СЕ ПОСТИГА ЧРЕЗ МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ И ДЪРЖАВНИТЕ ИНТЕРЕСИ.

ПРИТЕЖАВАТ СВОЕОБРАЗНА НЕДЪРЖАВНА „СУВЕРЕННОСТ” (СУВЕРЕННОСТ, СХВАЩАНА КАТО ФАКТИЧЕСКИ ВЪТРЕШЕН И ВЪНШЕН СТАТУС НА

НЕЗАВИСИМОСТ, А НЕ В СМИСЪЛА НА ЮРИДИЧЕСКАТА, ДЪРЖАВНАТА СУВЕРЕННОСТ/СУВЕРЕНИТЕТ).

МРЕЖА НА СИГУРНОСТТА.

ПОРАДИ РАЗНООБРАЗИЕТО НА ИНТЕРЕСИТЕ ЕДИН И СЪЩ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТ МОЖЕ ДА ПРЕЦЕНЯВА КАТО ОБЕКТИ НА СИГУРНОСТ МНОГО

И РАЗЛИЧНИ СВОИ ИНТЕРЕСИ.

ОТ ДРУГА СТРАНА, СЪС ЗАПАЗВАНЕТО СИГУРНОСТТА НА ЕДИН И СЪЩ ИНТЕРЕС МОГАТ ДА СА СВЪРЗАНИ МНОЖЕСТВО СТРАНИ.
В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СХЕМАТИЧНОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ТЕЗИ ВРЪЗКИ Е МНОГО СЛОЖНО. ТО МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДСТАВИ КАТО РАЗКЛОНЕНА ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ

МРЕЖА ОТ РАЗЛИЧНИ ПРЕПЛИТАЩИ СЕ И ВЛИЯЕЩИ ЗА СИГУРНОСТТА ЕДНИ НА ДРУГИ ИНТЕРЕСИ. ТАЗИ МРЕЖА ВИНАГИ ОСТАВА ОТВОРЕНА.

КОНФРОНТАЦИЯ И СИГУРНОСТ.

СЪСТОЯНИЕТО НА КОНФРОНТАЦИЯ Е РАЗЛИЧНО ОТ ОБИКНОВЕНАТА КОЛИЗИЯ НА ИНТЕРЕСИТЕ ВЪРХУ СВЕТОВНАТА СЦЕНА. КОЛИЗИЯТА Е

ЕСТЕСТВЕНО И НЕИЗБЕЖНО ЯВЛЕНИЕ В МО. КОНФРОНТАЦИЯТА НЕ Е. КОНФРОНТАЦИЯТА ПРЕДСТАВЛЯВА КАЧЕСТВО НА ОБЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОТНОШЕНИЯТА.

А КОГАТО СЕ СВЪРЖЕ С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ И ГЛОБАЛНИ ИНТЕРЕСИ, НАЛАГА ОТПЕЧАТЪКА СИ ВЪРХУ ЦЯЛАТА СИСТЕМА НА МО – СТУДЕНАТА ВОЙНА.
ВЪЗНИКНАЛА, КОНФРОНТАЦИЯТА БЪРЗО СТАВА ДОПЪЛНИТЕЛЕН И ОТНОСИТЕЛНО САМОСТОЯТЕЛЕН ИЗТОЧНИК НА НЕСИГУРНОСТ ЗА ВЪВЛЕЧЕНИТЕ В

НЕЯ СТРАНИ. ОСНОВНА ПРИЧИНА Е, ЧЕ РЯЗКО СЕ СНИЖАВА, А ПОНЯКОГА ПРОСТО СЕ ПРЕКЪСВА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ДИАЛОГ. ПОЯВЯВА СЕ ГЕНЕРАЛНА

НЕСЪВМЕСТИМОСТ, ПРИ КОЯТО ВЪЗНИКВАТ ОПАСНОСТИ И ЗАПЛАХИ ЗА ЦЕЛИ КОМПЛЕКСИ ОТ ИНТЕРЕСИ, ДОРИ МЕЖДУ ИНТЕРЕСИ, КОИТО СА СЪВМЕСТИМИ.

ВЪЗДЕЙСТВАЩА КАТО САМОСТОЯТЕЛЕН ПРИЧИНИТЕЛ НА НЕСТАБИЛНОСТ, КОНФРОНТАЦИЯТА ЕДНОВРЕМЕННО РУШИ И ОБЩАТА МЕЖДУНАРОДНА

СИГУРНОСТ, И НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА ВСЯКА ВЪВЛЕЧЕНА В НЕЯ СТРАНА. ПО ЛИНИЯТА НА ВЗАИМОЗАВИСИМОСТТА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ,

ДЕФОРМИРАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА ЗАПОЧВА ДА ВРЕДИ И НА СИГУРНОСТТА НА СТРАНИ , КОИТО БЛАГОРАЗУМНО СЕ ОПИТВАТ ДА ОСТАНАТ ИЗВЪН

КОНФРОНТАЦИЯТА.

ПРИ ТАКИВА УСЛОВИЯ НЕЗНАЧИТЕЛНИ СЪБИТИЯ МОГАТ ДА ПРЕДИЗВИКАТ ИЗВЪНРЕДНО СЕРИОЗНИ РЕЗУЛТАТИ.
ПРИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕ КОНФРОНТАЦИЯТА СТАВА ИЗТОЧНИК НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ СТЕРЕОТИПИ. ВОДЕНО ОТ ТЯХ,

ПОВЕДЕНИЕТО НА ПРОТИВНИЦИТЕ ЛЕСНО СЕ ОТКЪСВА ОТ РЕАЛНОСТИТЕ. ЕДИН ОТ НАЙ-ОПАСНИТЕ КОНФРОНТАЦИОННИ СТЕРЕОТИПИ Е „ОБРАЗЪТ НА ВРАГА”.

КОГАТО ТОЙ СЕ НАЛОЖИ, ВОДЕЩО СТАВА УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ С ВРАГА СЪТРУДНИЧЕСТВО НЕ Е ВЪЗМОЖНО.

ИДЕОЛОГИИ И СИГУРНОСТ.

9
 ТРЕВОЖНОТО, ДРАМАТИЧНО И ОПАСНО МИНАЛО ОТ ВРЕМЕТО НА СТУДЕНАТА ВОЙНА ПОКАЗВА КОЛКО НЕДОПУСТИМО Е КАТО ОБЕКТ НА СИГУРНОСТТА

ДА СЕ ОБЯВЯВАТ ИДЕОЛОГИИ. ОБЕКТ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ СА ИНТЕРЕСИ: ИНДИВИДУАЛНИ, ГРУПОВИ, НАЦИОНАЛНИ, ОБЩОЧОВЕШКИ И Т.Н. ПОРАДИ
САМАТА СИ СЪЩНОСТ ИДЕОЛОГИИТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ КАТО ИНТЕРЕС . НАЛАГАНЕТО ИМ МОЖЕ ДА СЕ СВЪРЖЕ С НЕЧИИ ИНТЕРЕСИ, НО САМИТЕ

ИДЕОЛОГИИ ВИНАГИ СИ ОСТАВАТ ИЗРАЗЕНИ В РАЗЛИЧНИ ФОРМИ НА ОБЩЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ СИСТЕМИ ОТ ИДЕИ, ПРЕДСТАВИ И ПОНЯТИЯ.

ИНДИВИДИТЕ СА СВОБОДНИ ДА СЕ ПРИДЪРЖАТ КЪМ ЕДНИ ИЛИ ДРУГИ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ И ВЕРСКИ СХВАЩАНИЯ. НО НЕ И ДА ГИ НАЛАГАТ НА ДРУГИТЕ.

В СЪЩАТА СТЕПЕН НЕДОПУСТИМО, НО НЕСРАВНИМО ПО-ОПАСНО СТАВА, КОГАТО ЕДИН НАРОД, ОБЯВЯВАЙКИ НЯКАКВА ИДЕОЛОГИЯ ИЛИ РЕЛИГИЯ ЗА ДЪРЖАВНА,

ЗАПОЧНЕ ДА СЕ ОПИТВА ДА Я НАЛАГА НА ДРУГИТЕ НАРОДИ. НАЙ-МАЛКО ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА Е СРЕДСТВОТО, С ПОМОЩТА НА КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ СРАВНЯВАТ

ИДЕОЛОГИИТЕ, ДА СЕ ДОКАЗВА ИДЕОЛОГИЧЕСКА ПРАВОТА И ДА СЕ НАЛАГАТ ИЛИ ОТХВЪРЛЯТ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ СХВАЩАНИЯ.

ЛОШО Е КОГАТО ЕДНА ИДЕОЛОГИЯ БЪДЕ ОБЯВЕНА ЗА ДЪРЖАВНА. ТЯ БЪРЗО СЕ КАНОНИЗИРА И ТАКА СКОРО СЕ ОТКЪСВА ОТ РЕАЛНОСТИТЕ.
ИСТОРИЯТА НА МО УБЕДИТЕЛНО ПОКАЗВА, ЧЕ НАЙ-НЕПРИМИРИМИ, НЕПОДДАВАЩИ СЕ НА РАЗУМНИ КОМПРОМИСИ И РЕШЕНИЯ, НАЙ-

ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ И КРЪВОПРОЛИТНИ, СА БИЛИ МЕЖДУНАРОДНИТЕ КОНФЛИКТИ НА ИДЕОЛОГИЧЕСКА И РЕЛИГИОЗНА ОСНОВА. ТОВА СА КОНФЛИКТИ, В КОИТО

ИСТИНСКИТЕ ИНТЕРЕСИ НА НАЦИИТЕ И НА ТЯХНАТА СИГУРНОСТ СЕ ЗАМЕСТВАТ ОТ „ИНТЕРЕСИТЕ” НА ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА И РЕЛИГИОЗНАТА ДОГМАТИКА.

7. ОБЕКТ НА СИГУРНОСТТА. ПОНЯТИЕ ЗА ИНТЕРЕС. ПРИОРИТЕТНО ПОДРЕЖДАНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ

ПРЕДМЕТЪТ ИЛИ ОБЕКТЪТ НА СИГУРНОСТТА Е ОНОВА, КОЕТО В ПРОЦЕСА НА ОБЩУВАНЕТО СИ СУБЕКТИТЕ НА МО СЕ СТРЕМЯТ ДА СЪХРАНЯТ, ДА ПРОМЕНЯТ ИЛИ
ПОСТИГНАТ . ПРАВЯТ ТОВА, ЗАЩОТО ЗА ТЯХ ТО ПРЕДСТАВЛЯВА ЦЕННОСТ. ПОНЯТИЕТО „ЦЕННОСТ” В МНОГО ОТНОШЕНИЯ Е СХОДНО С ПОНЯТИЕТО „ИНТЕРЕС”.

В МО ИМА НЕЩА, КОИТО ВИНАГИ СА ЦЕННОСТИ И ЗАТОВА ВСЯКА ВЪНШНА ПОЛИТИКА ВСЯКОГА ГИ ПРЕЦЕНЯВА КАТО ОБЕКТИ НА СИГУРНОСТ. ТЕ СА ПЪРВОСТЕПЕННИ
ОБЕКТИ НА СИГУРНОСТ.

С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ОНЕЗИ ОБЕКТИ, ЧИЯТО ЦЕННОСТ Е АБСОЛЮТНА, ЦЕННОСТТА НА ОБЕКТИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ НЕ Е ПОСТОЯННА. В ЗАВИСИМОСТ ОТ
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ТЯ МОЖЕ ДА СЕ УВЕЛИЧАВА ИЛИ ДА НАМАЛЯВА.

ЦЕННОСТ, ЗАПАЗВАНЕТО НА КОЯТО БЪДЕЩЕТО НЕ ПОСТАВЯ ПОД СЪМНЕНИЕ И ПОСТИГАНЕТО ИЛИ СЪХРАНЯВАНЕТО И НЕ СЕ НАМИРАТ В УСЛОВИЯ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ,
НЕ СЪБУЖДА ТРЕВОГИ ЗА НЕЙНАТА СИГУРНОСТ.

НЕ ПРЕДМЕТНАТА СЪЩНОСТ НА ОБЕКТА, А НЕГОВАТА ЦЕННОСТ Е ПРЕДПОСТАВКАТА ТОЙ ДА СТАНЕ ОБЕКТ НА СИГУРНОСТ. ОБЕКТЪТ НА СИГУРНОСТ МОЖЕ ДА БЪДЕ КАКТО
МАТЕРИАЛЕН, ТАКА И НЕМАТЕРИАЛЕН. И ВСЕ ПАК, МАКАР ЦЕННОСТТА, А НЕ ПРЕДМЕТНАТА СЪЩНОСТ ДА ПРЕВРЪЩА НЕЩАТА В ОБЕКТИ НА СИГУРНОСТ, ПРЕДМЕТНИТЕ
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЕКТИТЕ НЕ СА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ.

НЕ СА РЕДКИ СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ОТ СИГУРНОСТТА НА ЕДИН ОБЕКТ ЗАВИСИ СИГУРНОСТТА НА ДРУГ ОБЕКТ.

ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА БРАНИ НЕ НЕЩАТА, А СВОЯ ИНТЕРЕС. ВСИЧКО ТОВА ДАВА ОСНОВАНИЕ НА ЕДНО ПО-ВИСОКО РАВНИЩЕ НА АБСТРАКЦИЯ ДА ОПРЕДЕЛИМ ОБЕКТА НА
МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ КАТО ИНТЕРЕС.

ЗА ОБЕКТА НА СИГУРНОСТ СЕ МИСЛИ КОНКРЕТНО. НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА ПРОБЛЕМ ЗА СИГУРНОСТ „ВЪОБЩЕ”. ЗАЕДНО С ЯСНОТО И ТОЧНО ФОРМУЛИРАНЕ НА
ИНТЕРЕСА, ЗА ЧИЯТО СИГУРНОСТ СТАВА ВЪПРОС, УСЛОВИЕ, БЕЗ КОЕТО НЕ МОЖЕ Е ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ИНТЕРЕСА И НА МЯСТОТО, КОЕТО ТОЙ ЗАЕМА В СКАЛАТА НА
ПРИОРИТЕТИТЕ, ОТ КОИТО СЕ ВОДИ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА. ПРИ ТОВА НЕ САМО НА СОБСТВЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ, НО И НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ДРУГИТЕ. ИЗИСКВАНЕТО ЗА
КОНКРЕТНОСТ НАЛАГА ОЦЕНКИ ДА СЕ ПРАВЯТ ЗА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ОБЕКТ НА СИГУРНОСТ, ЗА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ИНТЕРЕС.
ЗАД УВРЕЖДАЩИТЕ СИГУРНОСТТА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ЗАПЛАХИ И ОПАСНОСТИ СЪЩО ТАКА ВИНАГИ СЕ КРИЯТ КОНКРЕТНИ ИНТЕРЕСИ НА ДРУГИТЕ СУБЕКТИ НА ВЪНШНАТА
ПОЛИТИКА И МО. ПОРАДИ ТОВА СЕ НАЛАГА И КЪМ ВСЕКИ ОТ ТЯХ ДА СЕ ПОДХОЖДА НЕ С ОБЩИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА СИГУРНОСТТА, А КОНКРЕТНО.

ТОЧНОТО ДЕФИНИРАНЕ НА ИНТЕРЕСА КАТО ОБЕКТ НА СИГУРНОСТ СЛЕДВА ОСНОВНИЯ АЛГОРИТЪМ НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО ЦЕЛЕПОЛАГАНЕ: „ПОТРЕБНОСТ – ИНТЕРЕС
– ЦЕЛ”.

УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ЛЪЖЛИВИ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ, Е ЕДИН ОТ УДОБНИТЕ И ПРЕДПОЧИТАНИ НАЧИНИ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО.
КОГАТО ПРОТИВОПОЛОЖНОСТТА Е ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИНТЕРЕСИ, ПРИНАДЛЕЖАЩИ НА ЕДИН И СЪЩ СУБЕКТ, ТОВА ГО ИЗПРАВЯ ПРЕД ТРУДНИ ЗА РЕШАВАНЕ
ВЪПРОСИ. ОБЕЗПЕЧАВАНЕТО НА ВЪНШНАТА СИГУРНОСТ НА ВСЯКА СТРАНА БИ БИЛО НЕДОСТАТЪЧНО, АКО НЕЙНАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА НЕ СЕ ОСНОВАВА НА
ТОЧНИ И ЯСНО ОПРЕДЕЛЕНИ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ.

• ПОСОКАТА НА ИНТЕРЕСА – ТЯ ОПРЕДЕЛЯ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МУ С ИНТЕРСИТЕ НА ДРУГИТЕ СУБЕКТИ.

В ЗАВИСИМОСТ ОТ
НАСОЧЕНОСТТА КЪМ РАЗЛИЧНИ СУБЕКТИ, ТОЙ МОЖЕ ДА СЕ ОТНАСЯ РАЗЛИЧНО КЪМ ТЯХ. МОЖЕ ДА НЕ ЗАСЯГА ТЕХНИТЕ ИНТЕРЕСИ ПО НИКАКЪВ НАЧИН. МОЖЕ ДА
СЪВПАДА С ТЕХНИТЕ ИНТЕРЕСИ. В ДВАТА СЛУЧАЯ КОЛИЗИЯТА ЛИПСВА И НЕ ВЪЗНИКВАТ ПРОБЛЕМИ ЗА СИГУРНОСТ. НО ПРОБЛЕМИ МОГАТ ДА СЕ ПОЯВЯТ, КОГАТО
ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЕЙСТВАЩИЯ ВЪРХУ СВЕТОВНАТА СЦЕНА СУБЕКТ НАПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНО ВРЕДЯТ НА ИНТЕРЕСИ НА ДРУГИ СУБЕКТИ.

10
• ВЕЛИЧИНАТА НА ИНТЕРЕСА – ТЯ ИЗРАЗЯВА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ИНТЕРЕСИТЕ НА САМИЯ СУБЕКТ. СЪПОСТАВЯНЕТО НА
СОБСТВЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ ОЧЕРТАВА ЗНАЧЕНИЕТО НА ВСЕКИ ОТ ТЯХ, А ТОВА НА СВОЙ РЕД Е ОСНОВАНИЕТО НА ПРИОРИТЕТНОТО ИМ ПОДРЕЖДАНЕ.

СЪСТОЯНИЕТО НА БЕЗОПАСНОСТ Е СВЪРЗАНО СЪС СИТУАЦИИ, ПРИ КОИТО НЯМА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ МЕЖДУ СОБСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ С ИНТЕРЕСИТЕ НА ДРУГИ
СУБЕКТИ.
ГАРАНТИРАНАТА НАДЕЖДНОСТ Е СВЪРЗАНА СЪС СИТУАЦИИТЕ, ПРИ КОИТО ИМА КОЛИЗИЯ НА ИНТЕРЕСИ, ОПИТИТЕ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА КОИТО МОЖЕ ДА ПОРОДИ
ЗАПЛАХА И ОПАСНОСТ ЗА ДРУГИТЕ.
ВСЕ ПАК КОЛИЗИЯТА НА ИНТЕРЕСИТЕ В ПРЕОБЛАДАВАЩИЯ БРОЙ СЛУЧАИ НЕ ДОВЕЖДА ДО НЕСИГУРНОСТ. СБЛЪСКВАНЕТО НА ИНТЕРЕСИТЕ НА РАЗЛИЧНИ СУБЕКТИ
ПОРАЖДА ПРОБЛЕМИ, НО НЕ ИЗКЛЮЧВА ВЪЗМОЖНОСТТА ТЕ ДА БЪДАТ УРЕЖДАНИ ЧРЕЗ КОМПРОМИСИ.

ОТ МЯСТОТО , КОЕТО ОБЕКТЪТ ЗАЕМА В ПРИОРИТЕТНОТО ПОДРЕЖДАНЕ , ЗАВИСИ НЕГОВОТО СЪОТНОШЕНИЕ С ДРУГИТЕ ОБЕКТИ, ЗАВИСИ ВНИМАНИЕТО НА
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО РЪКОВОДСТВО КЪМ НЕГО, ЗАВИСИ ПРЕДИМСТВОТО НА ДЕЙСТВИЯТА ЗА НЕГОВА ЗАЩИТА И ОТДЕЛЯНЕТО НА НЕОБХОДИМИТЕ ЗА ТОВА
РЕСУРСИ.
ВСЕКИ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ИНТЕРЕС МОЖЕ ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ КАТО ОСЪЗНАВАНА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ПОТРЕБНОСТ. ПОТРЕБНОСТИТЕ НЕ СА
РАВНОСТОЙНИ. ОСЪЗНАВАЙКИ ТОВА, СУБЕКТИТЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА РЕШАВАТ КАКВО ПОВЕДЕНИЕ ДА СЛЕДВАТ, ПОДРЕЖДАЙКИ В СЪОТВЕТНИ СКАЛИ
ПОТРЕБНОСТИТЕ СИ.

ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ СА СЪСТОЯНИЯ НА МО, ПРИ КОИТО ПОТРЕБНОСТИТЕ НА СУБЕКТА СА НАЙ-ДОБРЕ ЗАДОВОЛЕНИ. И ТЪЙ КАТО ПОТРЕБНОСТИТЕ
СЕ ГРАДИРАТ, ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ СЪЩО СЕ ПОДРЕЖДАТ ПО НИЗХОДЯЩ РЕД КАТО ОБРАЗУВАТ ЦЕННОСТНИ СИСТЕМИ.
ПО ТОЗИ НАЧИН ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ВСЯКА СТРАНА И ПО ВЪПРОСИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ ЕДНОВРЕМЕННО СЕ РЪКОВОДИ ОТ МНОЖЕСТВО
СВЪРЗАНИ ЕДНИ С ДРУГИ, НО РАЗЛИЧНИ ПРИОРИТЕТНИ СИСТЕМИ:
• НА ПОТРЕБНОСТИТЕ
• НА ЦЕННОСТИТЕ
• НА ИНТЕРЕСИТЕ
• НА ЦЕЛИТЕ
• НА СРЕДСТВАТА
• НА НАЧИНИТЕ

СПОРЕД КРИТЕРИИТЕ ЗА ПОДРЕЖДАНЕТО ИМ И СВЪРЗАНИТЕ СЪС СИГУРНОСТТА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТНИ СИСТЕМИ СЕ ОТНАСЯТ КЪМ ДВА ОСНОВНИ
ВИДА:

• ПРИОРИТЕТНИ СИСТЕМИ ПО ЗНАЧЕНИЕ – ПРИОРИТЕТЪТ НА ОБЕКТА НА СИГУРНОСТ СЕ ОСНОВАВА НА ПО-ГОЛЯМАТА ИЛИ ПО-
МАЛКАТА НЕОБХОДИМОСТ ДА СЕ ЗАДОВОЛЯТ ПОТРЕБНОСТИ, ДА СЕ ЗАЩИТЯТ ЦЕННОСТИ, ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ ИНТЕРЕСИ И Т.Н.

• ПРИОРИТЕТНИ СИСТЕМИ ПО ВРЕМЕ – НАЧАЛОТО И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ДЕЙСТВИЯТА, НЕОБХОДИМИ ЗА ПОСТИГАНЕТО ИЛИ

ЗАПАЗВАНЕТО НА ОБЕКТА, СЕ РАЗПОЛАГАТ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ВЪВ ВРЕМЕТО .

ПРИОРИТЕТИТЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ФУНКЦИЯТА НА МНОГО ВАЖНИ КРИТЕРИИ ПРИ ИЗБОРА НА РЕШЕНИЯТА, ОСОБЕНО ПРИ СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ РЕШЕНИЯ. ЗНАЧЕНИЕТО ИМ
СЕ УВЕЛИЧАВА:

• КОГАТО ВЪЗНИКНЕ КРАТКОВРЕМЕННА ИЛИ ДЪЛГОСРОЧНА НЕСЪВМЕСТИМОСТ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ЦЕЛИ;

• КОГАТО СЕ ОЧЕРТАЕ ЕТАПНА ЗАВИСИМОСТ, ПРИ КОЯТО ПОСТИГАНЕТО НА ЕДНА ЦЕЛ СТАВА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ПОСТИГАНЕТО НА
ДРУГА ЦЕЛ;

• КОГАТО СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ СРЕДСТВАТА И РЕСУРСИТЕ СА НЕДОСТАТЪЧНИ.

ТОВА СА СИТУАЦИИ, ПРИ КОИТО СУБЕКТЪТ МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ПРИНУДЕН ДА ЖЕРТВА СИГУРНОСТТА НА ОПРЕДЕЛЕНИ ИНТЕРЕСИ, ЗА ДА ОБЕЗПЕЧИ ПО-ВИСОКА
СТЕПЕН НА СИГУРНОСТ НА ИНТЕРЕСИ, КОИТО СЕ НАМИРАТ НА ПО-ВИСОКО МЯСТО В НЕГОВАТА ПРИОРИТЕТНА СИСТЕМА.

ЕДИН ОТ НАЙ-КОВАРНИТЕ НАЧИНИ ДА СЕ ОКАЗВА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКО ВЛИЯНИЕ И ДА СЕ УТВЪРЖДАВА ХЕГЕМОНИЗМА НА ГОЛЕМИТЕ И СИЛНИ ДЪРЖАВИ НАД ПО-
МАЛКИТЕ ИМ ПАРТНЬОРИ СЕ СЪСТОИ В НАЛАГАНЕТО В ПОЛИТИКАТА НА ПОСЛЕДНИТЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПРИОРИТЕТИ.

РАЗРАБОТВАНЕТО НА ПРИОРИТЕТНИТЕ СИСТЕМИ, ОТ КОИТО ПРАВИТЕЛСТВАТА ТРЯБВА ДА ИЗХОЖДАТ ПРИ ЗАЩИТАТА НА НАЦИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ,
Е ЕДНА ОТ ЗАДАЧИТЕ НА НАУЧНОТО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА. РОЛЯТА НА АНАЛИЗАТОРИТЕ, НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ И ВЪОБЩЕ НА
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЕКСПЕРТИ Е ГОЛЯМА.

ДОСТАТЪЧНО Е ОБЩАТА ПРЕДСТАВА НА ОБЩЕСТВОТО ДА СЪВПАДА С ПОДРЕЖДАНЕТО ПО ВРЕМЕ И ПО ЗНАЧЕНИЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ОБЕКТИ НА СИГУРНОСТТА, ЗА ДА
МОЖЕ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА ДА ПОЛУЧАВА НУЖНАТА И ПОДКРЕПА.

СЪОБРАЗЯВАНЕТО С ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ИНТЕРЕСИ, ПОСТАВЯНЕТО НА ТЯХНАТА ПРИОРИТЕТНОСТ НА НАЙ-ВИСОКО МЯСТО В ПРИОРИТЕТНИТЕ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ
СКАЛИ НА УЧАСТВАЩИТЕ В МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩУВАНЕ СТРАНИ СТАБИЛИЗИРА МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА, УВЕЛИЧАВА НЕЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ, УТВЪРЖДАВА
МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ.
ОСНОВАНИЯТА ЗА ПРИОРИТЕТНА СИГУРНОСТ НА ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ИНТЕРЕСИ СЕ ОСНОВАВА ПРЕДИ ВСИЧКО НА ТОВА, ЧЕ ЗА РАЗЛИКА ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ИНТЕРЕСИ,
ТЕЗИ ИНТЕРЕСИ СА УНИВЕРСАЛНИ. В РАВНА СТЕПЕН СА ИНТЕРЕСИ НА ВСИЧКИ НАЦИИ И НАРОДИ.
ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ИНТЕРЕСИ ПРЕДЛАГАТ КРИТЕРИИ И СЪЗДАВАТ ОСНОВА ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА СИГУРНОСТТА КАКТО ВЪВ ВЪТРЕШНОТО ОБЩЕСТВО, ТАКА И В
СВЕТОВНИТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ.
НИКОЙ НАЦИОНАЛЕН ИЛИ ДРУГ ПАРТИКУЛАРЕН ИНТЕРЕС НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОСТАВЯН НАД ИНТЕРЕСИ, КОИТО СА ОБЩОЧОВЕШКИ. СЪЩО ТАКА, КАКТО
НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ ТРЯБВА ДА ИМАТ АБСОЛЮТЕН ПРИОРИТЕТ ПРЕД ВСИЧКИ ДРУГИ ПАРТИКУЛАРНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЯХ ИНТЕРЕСИ НА ЧАСТИ ОТ
НАЦИЯТА, ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ИНТЕРЕСИ ТРЯБВА ДА ИМАТ ПРИОРИТЕТ ПРЕД ИНТЕРЕСИТЕ НА ОТДЕЛНИТЕ НАЦИИ.

11
8. НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА НА БЪДЕЩЕТО КАТО ИНФОРМАЦИОНЕН ДЕФИЦИТ. ОБЕКТИВНА И СУБЕКТИВНА НЕСИГУРНОСТ. ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ С ПОНИЖЕНА
СИГУРНОСТ. ИНФОРМАЦИЯТА И ПРОГНОЗИРАНЕТО КАТО ФАКТОРИ ЗА СИГУРНОСТ.

ТРЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ В МОДЕЛНАТА СХЕМА НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ (ВИЖ ВЪПР. 5) Е НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ НА БЪДЕЩЕТО , КОЯТО ЗАСЯГА ИНТЕРЕСИ,

ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ОБЕКТ НА СИГУРНОСТ. СЪСТОИ СЕ ВЪВ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СТАНАТ СЪБИТИЯ, КОИТО ПРИЧИНЯВАТ ВРЕДА НА ОБЕКТА НА СИГУРНОСТТА ИЛИ

ПРОМЕНЯТ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НЕГО И СУБЕКТА НА СИГУРНОСТТА. СЪБИТИЯТА МОГАТ ДА БЪДАТ ОТ РАЗЛИЧНО ЕСТЕСТВО:
• ПОВЕДЕНИЕ НА ДРУГ ИЛИ НА ДРУГИ УЧАСТНИЦИ В МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩУВАНЕ;
• ВЪЗНИКВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНА СИТУАЦИЯ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ИНТЕРЕСИТЕ;
• ПРЕТЕНЦИЯ, НАСОЧЕНА ПРОТИВ СУБЕКТА НА СИГУРНОСТТА;
• ПРОМЯНА В СЪОТНОШЕНИЕТО НА СИЛИТЕ, ПРИ КОЯТО СЕ НАМАЛЯВАТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ ОБЕКТА;

• ВЪЗНИКВАНЕ НА ВИСОКА СТЕПЕН НА НЕСТАБИЛНОСТ В МО;

НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА ИДВА ОТ МНОГОВАРИАНТНОСТТА НА БЪДЕЩЕТО. КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ, НЕ ЗАВИСИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА СУБЕКТА ИЛИ ПОНЕ НЕ ЗАВИСИ

НАПЪЛНО ОТ ТЯХ. ЗАВИСИ ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО НАПЪЛНО ИЛИ ПОНЕ ЧАСТИЧНО СА НЕПОДВЛАСТНИ НА НЕГОВАТА ВОЛЯ. ЕДИНСТВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО

НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА НА НЯКАКВО НЕГАТИВНО, НЕЖЕЛАНО БЪДЕЩЕ Е НЕОБХОДИМ ЕЛЕМЕНТ ПРИ ВСЕКИ МОДЕЛ НА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ . КОЛКОТО ПО-
НЕЯСНО Е БЪДЕЩЕТО, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМА СТАВА НЕСИГУРНОСТТА.

ОТ МЯСТОТО, КОЕТО ЗАЩИТАВАНИЯТ ИНТЕРЕС ЗАЕМА В ПРИОРИТЕТИТЕ НА СУБЕКТА ЗАВИСИ ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМА ЗА СИГУРНОСТТА, НО ОТ СТЕПЕНТА НА

НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА ЗАВИСИ И ВЕЛИЧИНАТА НА САМАТА СИГУРНОСТ, ТОЕСТ НА СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ СИГУРНОСТТА И НЕСИГУРНОСТТА.

НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА МОЖЕ ДА СЕ ОТНАСЯ ЗА РАЗЛИЧНИ НЕЩА, ЗА КОИТО АНАЛИЗЪТ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ТЪРСИ ОТГОВОРИ, ИЗВЕЖДАЙКИ ГИ НА ПРЕДЕН ПЛАН:
• ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ВЪЗНИКНЕ ОПАСНОСТ ИЛИ ЗАПЛАХА;
• ЗА ВЕЛИЧИНАТА НА СИЛИТЕ, ОТ КОИТО БИХА МОГЛИ ДА ДОЙДАТ ЗАПЛАХИТЕ И ОПАСНОСТИТЕ;

• ЗА СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ТЕЗИ СИЛИ И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ДА ИМ СЕ ПРОТИВОСТОИ;

• ЗА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПОЛУЧИ ВЪНШНА ПОДКРЕПА;
• ЗА НАДЕЖДНОСТТА НА ТАЗИ ПОДКРЕПА
И МНОГО ДРУГО. КОЛКОТО ПО-МАЛКА Е НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА, КОЛКОТО ПО-ПЪЛНА Е ИНФОРМАЦИЯТА, ТОЛКОВА ПО-ВЕРОЯТНО Е ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕНА

БЛАГОПРИЯТНАТА ЗА СУБЕКТА ВРЪЗКА С ОБЕКТА НА СИГУРНОСТТА.

ПЪЛНОТО СВАЛЯНЕ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА ИЗЦЯЛО СВАЛЯ ПРОБЛЕМА ЗА СИГУРНОСТТА , ТЪЙ КАТО ИЗКЛЮЧВА ЕДИН ОТ ТРИТЕ ЕЛЕМЕНТА В СХЕМАТА НА
ТЕОРЕТИЧНИЯ МОДЕЛ (ВИЖ ВЪПР. 5)

ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ОСНОВНАТА ОПРЕДЕЛЯЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИНФОРМАЦИЯТА Е, ЧЕ ТЯ Е ЗНАНИЕ, КОЕТО СВАЛЯ НЯКАКВА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ В МАТЕРИАЛНАТА И
НЕМАТЕРИАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. ИНФОРМАЦИЯТА ЩЕ БЪДЕ ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ НЕОБХОДИМА, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СА ВЪЗМОЖНИТЕ ИЗХОДИ НА РАЗВИТИЕТО ,
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СА ВЪЗМОЖНИТЕ ВАРИАНТИ НА БЪДЕЩЕТО, ЧИЯТО НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ СЕ СВАЛЯ ОТ ИНФОРМАЦИЯТА. ЕДИНИЦА ОТ ИНФОРМАЦИЯТА СЕ
ОПРЕДЕЛЯ КАТО ЕДИН БИТ, КОГАТО ТЯ СВАЛЯ НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА МЕЖДУ ДВЕ РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ. ИНФОРМАЦИЯТА Е МНОГО ВАЖЕН РЕСУРС НА СИГУРНОСТ,
ЧИЕТО ЗНАЧЕНИЕ ПО НИКОЙ НАЧИН НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПОДЦЕНЯВА. ЗНАНИЕТО Е РЕСУРС НА СИГУРНОСТ. ПОЗВОЛЯВА ДА СЕ ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ, КОИТО СА
МАКСИМАЛНО ПРИБЛИЖЕНИ ДО ВЪЗМОЖНИТЕ НАЙ-БЛАГОПРИЯТНИ ВАРИАНТИ. ОТ ПРИТЕЖАВАНЕТО И ПРАВИЛНАТА ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗАВИСИ
ЕФЕКТИВНОСТТА НА ВСЯКО ПОВЕДЕНИЕ, В ТЕЗИ РАМКИ И ПОВЕДЕНИЕТО, СВЪРЗАНО С ПОСТИГАНЕ И ЗАЩИТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ.

ИНФОРМАЦИОННИЯТ ДЕФИЦИТ ГЕНЕРАЛНО ИЗКЛЮЧВА ЯСНОТАТА, ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА И ПРЕДВИДИМОСТТА В ОТНОШЕНИЯТА.

ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ОБЕЗПЕЧАВАНЕТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОТ РАЗНООБРАЗНИ ИЗТОЧНИЦИ И ПО ПАРАЛЕЛНИ КАНАЛИ:

• ОФИЦИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ
• ДИПЛОМАТИЧЕСКИ НАБЛЮДЕНИЯ, ПРЕЦЕНКИ И СЪОБЩЕНИЯ
• РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
• СВЕДЕНИЯ ОТ МАСМЕДИИТЕ
И ДРУГИ. ГОЛЯМО ЗНЧЕНИЕ ИМА ВЕЧЕ НАТРУПАНАТА КАТО ЗНАНИЕ ИНФОРМАЦИЯ: РАЗНООБРАЗНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ, НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПРАКТИЧЕСКИЯ ОПИТ
И ТАКА НАТАТЪК.

12
МЕЖДУ РАЗНООБРАЗНАТА ИНФОРМАЦИЯ, НЕОБХОДИМА, ЗА ДА СЕ ОБЕЗПЕЧАВА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ, ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ ИМА И ИНФОРМАЦИЯТА,
ПОЛУЧАВАНА ОТ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ. РАЗУЗНАВАНЕТО НЕ Е ВРАЖДЕБНА ДЕЙНОСТ. МАКАР ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ ДА ТВЪРДЯТ, ЧЕ ТАЗИ
ИНФОРМАЦИЯ ПРАКТИЧЕСКИ НЕ НАДВИШАВА 4-5 % ОТ ПОСТЪПВАЩАТА, НЕОБХОДИМА ЗА РЪКОВОДЕНЕТО НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА, ИНФОРМАЦИЯ, ТЯ Е
НЕЗАМЕНИМА, ТЪЙ КАТО НЕ СЕ ПРИДОБИВА ПО ДРУГ НАЧИН. ЗНАЧЕНИЕТО И РЯЗКО НАРАСТВА В СИТУАЦИИТЕ НА КОНФРОНТАЦИЯ, НА ОСТРИ МЕЖДУНАРОДНИ
КРИЗИ И КОНФЛИКТИ.
ОСОБЕНО ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ СЕ ПРЕДАВА НА ЗВЕНАТА, ЗАНИМАВАЩИ СЕ С АНАЛИЗИ И ПРОГНОЗИ.

РАЗГРАНИЧЕНИЕТО МЕЖДУ „ОБЕКТИВНА СИГУРНОСТ” И „СУБЕКТИВНА СИГУРНОСТ” Е СВЪРЗАНО С РАЗЛИЧИЯТА ПРИ УПОТРЕБАТА НА ТЕРМИНА „СИГУРНОСТ ”.
МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ И МЕЖДУНАРОДНАТА НЕСИГУРНОСТ СА ОБЕКТИВНИ СЪСТОЯНИЯ НА РЕАЛНОСТТА, НА СРЕДАТА, В КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА
ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И ОТ КОЯТО ЗАВИСИ ПОСТИГАНЕТО НА ПРЕСЛЕДВАНИТЕ ОТ ПОЛИТИКАТА ЦЕЛИ. СЪСТОЯНИЕТО НА БЕЗОПАСНОСТ ИЛИ НА ГАРАНТИРАНА
НАДЕЖДНОСТ, НАЛИЧИЕТО ИЛИ ОТСЪСТВИЕТО НА ОПАСНОСТИ И ЗАПЛАХИ, СТАБИЛНОСТТА ИЛИ НЕСТАБИЛНОСТТА В МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА, СПОСОБНОСТТА
ИЛИ НЕСПОСОБНОСТТА ДА СЕ ПОДДЪРЖА НАДЕЖДНО МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР СА СЪСТОЯНИЯ НА РЕАЛНОСТТА. НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ДАЛИ ЗАВИСЯТ ОТ
ЖЕЛАНИЯТА И ПОВЕДЕНИЕТО НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИЯ СУБЕКТ, ЗА НЕГО ТЕ СА НЕЩО ОБЕКТИВНО.
ОБАЧЕ, ОТ ДРУГА СТРАНА, СИГУРНОСТТА И НЕСИГУРНОСТТА СА ДВЕ РАЗЛИЧНИ СЪСТОЯНИЯ И НА ДУХА НА ДЕЙСТВАЩИТЕ ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ОБЕКТИВНИ УСЛОВИЯ
ИНДИВИДИ.
СУБЕКТИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ СА ОБУСЛОВЕНИ ОТ ОТРАЖЕНИЕТО НА РЕАЛНОСТТА В СЪЗНАНИЕТО НА РЕШАВАЩИТЕ ИНДИВИДИ ИЛИ НА ОБЩЕСТВОТО
И ЧАСТИ ОТ НЕГО.
СУБЕКТИВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЛИЦАТА, ВЗЕМАЩИ РЕШЕНИЯТА В СФЕРАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ, НЕ Е ЧАСТ ОТ МОДЕЛНАТА
СХЕМА НА СИГУРНОСТТА. НО ТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, ТЪЙ КАТО СЕ ОТРАЗЯВА ВЪРХУ КАЧЕСТВАТА НА ВЗЕМАНИТЕ РЕШЕНИЯ.
ОБЕКТИВНАТА СИГУРНОСТ НЕ СЕ ВЛИЯЕ ОТ ЗНАНИЕТО НА ИНДИВИДИТЕ ЗА НЕЯ , ЗАЩОТО Е СВЪРЗАНА С НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА НА БЪДЕЩЕТО КАТО ЕДНО ОБЕКТИВНО
СЪСТОЯНИЕ.
ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЕЗИ ДВА РАЗЛИЧНИ ФЕНОМЕНА (ОТ ЕДНА СТРАНА – ОБЕКТИВНА СИГУРНОСТ И НЕСИГУРНОСТ, А ОТ ДРУГА СТРАНА – СУБЕКТИВНА СИГУРНОСТ И
НЕСИГУРНОСТ) ИМА ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА УСПЕШНАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА.
ПОСТИГАНЕТО НА ОБЕКТИВНА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ НЕ ВИНАГИ ЗАВИСИ ОТ ЖЕЛАНИЯТА НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИЯ СУБЕКТ.
ОСНОВАТЕЛНАТА, РЕАЛИСТИЧНАТА СУБЕКТИВНА СИГУРНОСТ Е ВАЖНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВЗЕМАНЕТО НА ПРАВИЛНИ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ.

НАВРЕМЕННОТО И ТОЧНО ПРОГНОЗИРАНЕ ИГРАЕ ГОЛЯМА РОЛЯ И Е ПЪРВОСТЕПЕНЕН ИЗТОЧНИК НА СИГУРНОСТ. НАДЕЖДНИТЕ ПРОГНОЗИ ДОПРИНАСЯТ ЗА
СНИЖАВАНЕ РАВНИЩЕТО НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА НА БЪДЕЩЕТО .
ПРОГНОЗАТА Е ИНФОРМАЦИЯ, НО ИНФОРМАЦИЯ ЗА НЕЩО, КОЕТО ИЗЦЯЛО Е В БЪДЕЩЕТО , КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ, НО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА И
ЗАТОВА НЕ МОЖЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО ДА СЕ НАБЛЮДАВА. ЗАТОВА ВИНАГИ Е ВТОРИЧНА ИНФОРМАЦИЯ, ПОСТИГНАТА НЕ ЧРЕЗ НАБЛЮДЕНИЕ, А ИЗВЛЕЧЕНА ЧРЕЗ
ОБРАБОТВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИ МАСИВИ.
В ОТЛИКА ОТ ОПЕРАТИВНОТО ПРЕДВИЖДАНЕ, ПРИ КОЕТО ПЪРВЕНСТВО ИМА ОПЕРАТИВНАТА ИНФОРМАЦИЯ, ПРИ МАКРОПРОГНОЗИТЕ НА ПРЕДЕН ПЛАН ИЗЛИЗА
ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ОСНОВАВА НА ТЕОРЕТИЧНИ ОБОБЩЕНИЯ. ПРИ ТОЗИ СЛУЧАЙ ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ПРИДОБИВА НАУЧНОТО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ВЪНШНАТА
ПОЛИТИКА.
РАЗБИРА СЕ, УЧАСТИЕТО НА УЧЕНИТЕ И ЕКСПЕРТИТЕ НЕ ТРЯБВА ДА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ЧАСТ ОТ ТЕЖЕСТИТЕ И ОТГОВОРНОСТИТЕ НА РЕШАВАНЕТО СЕ ПРЕХВЪРЛЯ ВЪРХУ
ТЯХ.

В ЗАВИСИМОСТ ОТ СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ИНТУИТИВНИТЕ РЕШЕНИЯ И ОСНОВАНИТЕ НА ЛОГИКА РЕШЕНИЯ СЕ ПРОМЕНЯ. В ПРАКТИЧЕСКОТО, ЕЖЕДНЕВНОТО СИ
ПОВЕДЕНИЕ ВСИЧКИ, ОТ ДИПЛОМАТА ДО ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА, СЕ ОПИРАТ ПРЕДИ ВСИЧКО НА СВОЯ ОПИТ И ИНТУИЦИЯ.
ПРАГМАТИЧНОСТТА СЕ ОСНОВАВА ПО-ЧЕСТО НА ИНТУИЦИЯТА И НА ПРАКТИЧЕСКИЯ ОПИТ, ОТКОЛКОТО НА СИСТЕМНОТО ЗНАНИЕ И НА АНАЛИТИЧНОТО МИСЛЕНЕ.
НЕПОДПЛАТЕНИЯТ СЪС СОЛИДНО МАКРОПРЕДВИЖДАНЕ ПРАГМАТИЗЪМ МОЖЕ ДА КРИЕ ОПАСНОСТИ ЗА СИГУРНОСТТА, ПРЕВРЪЩАЙКИ ТАКТИЧЕСКАТА ЛОВКОСТ В
ЛУТАНЕ.
НЕПОДЧИНЕНИТЕ НА ДЪЛГОСРОЧНА СТРАТЕГИЯ ПРАГМАТИЧНИ, НАПРАВЕНИ ПОД ВЛИЯНИЕТО НА МОМЕНТА ДЕЙСТВИЯ СА ЛЕКОМИСЛЕНИ И РАНО ИЛИ КЪСНО СЕ
ЗАПЛАЩАТ.

КОГАТО ИЗНИКНЕ ПОТРЕБНОСТТА ОТ СВЪРЗВАНЕ НА ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В МАЩАБНИ ТАБЛА, НЕИЗБЕЖНО СЕ НАВЛИЗА В СФЕРАТА НА АБСТРАКТНОТО МИСЛЕНЕ, В
ОБЛАСТТА НА ТЕОРЕТИЧНИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ. А ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ И РОЛЯТА НА НАУЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА В ТЕЗИ СЛУЧАИ СЕ УВЕЛИЧАВА. НАУЧНАТА ПОДКРЕПА Е
ПОТРЕБНА НА ПОЛИТИКАТА ПОРАДИ ОЩЕ ЕДНА ВАЖНА ПРИЧИНА.
НАУЧНИЯТ ЕКСПЕРТ НЕ ДЕЙСТВА ПОД НАТИСКА НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА.
ИМА ГОЛЯМ БРОЙ ИЗСЛЕДВАНИЯ И МНЕНИЯ ЗА КАЧЕСТВАТА, КОИТО СА НЕОБХОДИМИ НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЕКСПЕРТИ:
• ИНФОРМИРАНОСТ
• ОБЕКТИВНОСТ
• НЕСТАНДАРТНО МИСЛЕНЕ
• ВЪОБРАЖЕНИЕ
• ЕРУДИЦИЯ
• ДОБРОСЪВЕСТНОСТ
• НАБЛЮДАТЕЛНОСТ
• ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ
И ОЩЕ МНОГО ДРУГО.
ПОДХОДЯЩО ЗА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ЕКСПЕРТ Е ЛИЦЕТО, ЧИИТО ПРЕЦЕНКИ И ПРЕДВИЖДАНИЯ НАЙ-ЧЕСТО СЕ ОКАЗВАТ ВЕРНИ.

ЕЛЕКТРОННАТА ТЕХНИКА И КИБЕРНЕТИЧНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ – ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪХРАНЯВАНЕТО И ОБРАБОТКАТА НА ИНФОРМАЦИЯ, НО ТЕХНИТЕ АЛГОРИТМИ
ВСЕ ОЩЕ СА НЕСЪВЪРШЕНИ И НЕ МОГАТ ДА ЗАМЕНЯТ ЕКСПЕРТНОТО МНЕНИЕ.

9. ИДЕЯТА ЗА СВЕТОВНА СИСТЕМА ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ. ВЪЗНИКВАНЕ И ФАКТОРИ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕТО Й. ЕВОЛЮЦИЯ НА ИДЕЯТА

13
СВЕТОВНА СИСТЕМА НА МО – ПРЕДИ ВЪЗНИКВАНЕТО Й (КРАЯ НА 19В., НАЧАЛОТО НА 20В) – РАЗПОКЪСАНОСТ НА СВЕТА. ДВЕ РАВНИЩА НА РЕШАВАНЕ НА
ВЪНШНИТЕ ПРОБЛЕМИТЕ – НАЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛНО. ФОРМИ – СЪЮЗИ, БЛОКОВЕ, КОАЛИЦИИ.
КРАЯ НА 19В.-НАЧАЛОТО НА 20В.: ПОЯВА НА СВЕТОВНА СИСТЕМА НА МО – ПЪРВИ ЕТАП В ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА НА СВЕТА – ПРОСТРАНСТВЕНА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ.
ПРИЧИНИТЕ СА ИКОНОМИЧЕСКИ – ВЪЗНИКВАНЕ НА СВЕТОВНО СТОПАНСТВО. СВЕТЪТ БИВА РАЗДЕЛЕН НА ВЛАДЕНИЯ И СФЕРИ НА ВЛИЯНИЕ МЕЖДУ ГОЛЕМИТЕ
ДЪРЖАВИ. ПОЯВА НА НОВИ ИЗТОЧНИЦИ НА НЕСТАБИЛНОСТ И ЗАПЛАХИ ЗА МО-МИР И СИГУРНОСТ – БОРБИ ЗА СВЕОТВНО НАДМОЩИЕ, СУРОВИНИ, ПАЗАРИ.
ПОЯВА НА ГЛОБАЛНИ ОПАСНОСТИ ЗА МИРА И СИГУРНОСТТА.
СВЕТОВНОТО СТАТУКВО ЗАПОЧВА ДА СЕ РУШИ. УВЕЛИЧАВАТ СЕ РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ГОЛЕМИТЕ И СИЛНИ (ПРЕДИМНО ЕВРОПЕЙСКИ) ДЪРЖАВИ И ОСТАНАЛИЯ СВЯТ.
КОНЦЕНТРАЦИЯ НА КАПИТАЛИ И БОГАТСТВА, РЕСУРСИ В РЪЦЕТЕ НА ГОЛЕМИТЕ ДЪРЖАВИ. ПОРАЖДАТ СЕ КОЛОСАЛНИ НЕРАВНОВЕСИЯ В МО СИСТЕМА. ПОЯВА НА
МАЩАБНИ КАТАСТРОФАЛНИ КОНФЛИКТИ.
ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ В МАЩАБИТЕ НА ЦЯЛАТА СВЕТОВНА ОБЩНОСТ, КОЯТО ОСЪЗНАВА, ЧЕ Е СУБЕКТ НА ПРИСЪЩИ НА НЕЯ ИНТЕРЕСИ – НАЦИОНАЛНИ, РЕГИОНАЛНИ,
НО НАЙ-ВЕЧЕ УНИВЕРСАЛНИ. ОСЪЗНАВАНЕ НА ОБЩОЧОВЕШКИ ИНТЕРЕСИ (ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 20В.). ПЪРВИЧНИ ИНТЕРЕСА – ЖИВОТ , ЗДРАВЕ,
БЛАГОДЕНСТВИЕ. ВСИЧКИ ДРУГИ ИНТЕРЕСИ СА ПРОИЗВОДНИ. МИРЪТ И СИГУРНОСТТА – ПЪРВОСТЕПЕННИ ОБЩОЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ. ВЛИЯНИЕ НА ТЕЗИ
ТЕНДЕНЦИИ И В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ И ПРАВОТО. ПРОМЕНИ В МО ПРАВНА СИСТЕМА. ВНАСЯНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯ В СВЕТОВНИЯ РЕДИ В ПРАВОТО, КОЕТО ГО
РЕГУЛИРА. СЪЗДАВАНЕ НА ФИРМИ НА ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНОСТ В ЗАЩИТА НА СВЕТОВНИЯ МИР И СИГУРНОСТ НА СВЕТОВНО РАВНИЩЕ. ЗАЩИТА НА
СТАБИЛНОСТТА И НОРМАЛНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА.
РЕДИЦА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ ТЪРСЯТ КОРЕНИТЕ НА ТЕЗИ ЯВЛЕНИЯ ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА 19В. 1815 Г. – СЪЗДАВАНЕ НА СВЕЩЕН СЪЮЗ КАТО ПЪРВООБРАЗ НА ООН
– ПОГРЕШНО ВИЖДАНЕ. СВЕЩЕНИЯТ СЪЮЗ ВЪЗНИКВА В СЛЕДСТВИЕ НА ВИЕНСКИЯ КОНГРЕС. АВСТРИЯ, ПРУСИЯ И РУСИЯ ПОДЕЛЯТ ПОЛША, СЛЕДВА
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ (БЕЗ АНГЛИЯ, ТУРЦИЯ И ВАТИКАНА). ЗАЧАТЪЦИ НА МО ПОЛИТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ. НЯМА
ИНСТИТУЦИОНАЛНИ СТРУКТУРИ. РАЗПАД НА СЪЮЗА – 1823 Г. ТОЙ ОСТАВА РЕГИОНАЛНО ЯВЛЕНИЕ, ОГРАНИЧЕНО ДА ЕВРОПА. ПРЕДНАЗНАЧЕН Е ДА БРАНИ
ПРАВАТА НА МОНАРСИТЕ ПРОТИВ НАДИГАНЕТО НА ДВИЖЕНИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМОСТ. ТОГАВА ИДЕИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА МИРА И СИГУРНОСТТА ЗА ВСЕ ОЩЕ
НЕПОЗНАТИ.
ФАКТОРИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ИДЕИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА МИРА И СИГУРНОСТТА:
1. ПРОСТРАНСТВЕНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. ВЪЗНИКВАНЕ НА СВЕТОВНА СИСТЕМА НА МО.
2. ТРАГИЧНИЯТ ОПИТ ОТ ПСВ – КОНФЛИКТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО И ПРЕРАЗДЕЛЯНЕ НА КОЛОНИИТЕ И ВЛАДЕНИЯТА.
ВЪЗНИКВА ПРОБЛЕМА НА ОВЛАДЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА СИСТЕМАТА. ПРЕТЕНЦИИ ЗА СВЕТОВНА ХЕГЕМОНИЯ (ЖЕЛАНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНА НА РЕДА В СИСТЕМАТА И
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ В НЕЯ).
3. МОЩЕН ПОДЕМ НА ДЕМОКРАТИЧНО СЪЗНАНИЕ – РЕВОЛЮЦИОННИ ПРОЦЕСИ (НАПР. РУХВАНЕТО НА РУСКОТО САМОДЪРЖАВИЕ В РУСИЯ).
4. КРАХЪТ НА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ОБЩИЯ МИР ЧРЕЗ СИСТЕМА ЗА РАВНОВЕСИЕ НА СИЛИТЕ МЕЖДУ ВЕЛИКИТЕ ДЪРЖАВИ. ЕФЕКТ НА ВЗАИМНО
СДЪРЖАНЕ. НО – НАТРУПВАНЕ НА ГИГАНТСКИ НАПРЕЖЕНИЯ, НУЖДА ОТ НОВИ НАЧИНИ НА ЗАЩИТА НА МИРА И СИГУРНОСТТА.

5. ПОЯВА НА НОВА СИЛА НА СВЕТОВНАТА СЦЕНА – САЩ, КОИТО ВНАСЯТ НОВИ ИДЕИ (НАПР. ЗАЩИТА С КОЛЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ НА ЦЯЛАТА
МО ОБЩНОСТ НА СВЕТОВНИЯ МИР КАТО ВСЕОБЩО БЛАГО. ЯНУАРИ 1914 Г. – „ЧЕТИРИНАДЕСЕТТЕ ТОЧКИ” НА УИЛСЪН ПРЕД КОНГРЕСА – „СЪЗДАВАНЕ НА
СЪЮЗ НА ВСИЧКИ НАЦИИ, ЗА ДА СЕ ОБЕЗПЕЧАТ В РАВНА СТЕПЕН И ЗА МАЛКИТЕ, И ЗА ГОЛЕМИТЕ ДЪРЖАВИ ГАРАНЦИИ ЗА ТЯХНАТА ПОЛИТИЧЕСКА НЕЗАВИСИМОСТ
И ТЕРИТОРИАЛНА ЦЯЛОСТ”.
СЪЗДАВАНЕ НА ПЪРВА СВЕТОВНА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ С ЦЕЛ КОЛЕКТИВНА ЗАЩИТА НА МИРА И СИГУРНОСТТА – ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ
(ОН).

10. ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ – ПРОТОТИП НА СВЕТОВНА СИСТЕМА ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ. ПОЛОЖИТЕЛНИЯ И ОТРИЦАТЕЛНИЯ ОПИТ.

28 ЮНИ 1919 Г. – УСТАВ НА ОН – 44 ДЪРЖАВИ, ИНТЕГРАЛНА ЧАСТ ОТ СКЛЮЧЕНИТЕ С ПОБЕДЕНИТЕ ДЪРЖАВИ МИРНИ ДОГОВОРИ. ЦЕЛ НА ОН – ДА РАЗВИВА
СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ НАРОДИТЕ, ДА ОБЕЗПЕЧАВА МИРА И СИГУРНОСТТА МЕЖДУ ТЯХ. ЗАДЪЛЖЕНИЯ ДА НЕ СЕ ПРИБЯГВА ДО ВОЙНА, ДА СЕ ПОДДЪРЖАТ
ЯВНИ МО-ОТНОШЕНИЯ, ДА СЕ СПАЗВА МП.
ГЛАВНИ ОРГАНИ НА ОН – ОБЩО СЪБРАНИЕ (ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ), СЪВЕТ (8 ЧЛЕНА, 4 ИЗБИРАНИ ОТ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ И 4
ПОСТОЯННИ – GB, FR, IT., JAPAN). САЩ – ОСТАВАТ ИЗВЪН.
ОСНОВНА ИДЕЯ НА ОН – ВОЙНАТА И ЗАПЛАХАТА ОТ НЕЯ ЗАСЯГАТ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ И ЗАТОВА ОН ТРЯБВА ДА Й СЕ ПРОТИВОПОСТАВИ. ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ
НА СПОР – РЕШАВА СЕ ИЛИ ЧРЕЗ АРБИТРАЖ, ИЛИ ОТ ПОСТОЯННИЯ СЪД ЗА МО ПРАВОСЪДИЕ, ИЛИ СЕ ПРЕДАВА ЗА РЕШАВАНЕ ОТ СЪВЕТА. ТОЙ РЕШАВА САМО С
ЕДИНОДУШИЕ. АКО ВСЕ ПАК СЕ СТИГНЕ ДО ВЪОРЪЖЕНИ ДЕЙСТВИЯ В НАРУШЕНИЕ НА УСТАВА, СЧИТАТ СЕ ЗА ПРЕДПРИЕТИ ПРОТИВ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ. ТЕ
ТРЯБВА ДА ПРЕКЪСНАТ ОТНОШЕНИЯ СИ С ДЪРЖАВАТА НАПАДАТЕЛ И ДА ПРЕДОСТАВЯТ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ ЗА ЗАЩИТА НА НАПАДНАТАТА СТРАНА.
ОН НЕ ПОСТИГНА ЦЕЛИТЕ СИ. СТРУКТУРНИ ПРИЧИНИ:
1. УСТАВЪТ НА ПОСТАВИ ВОЙНАТА ИЗВЪН ЗАКОНА – ТЯ ОСТАНА ПРАВОСЪОБРАЗНА. ДЪРЖАВИТЕ ПРИЕМАТ ОГРАНИЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ДА НЕ
ПРИБЯГВАТ КЪМ ВОЙНА, НО НЯМА КАТЕГОРИЧНА ЗАБРАНА. АКО СПОРЕЩИТЕ СТРАНИ НЕ УСПЕЯТ ДА СЕ СПОРАЗУМЕЯТ ЗА РЕШАВАНЕ НА СПОРА, ТО ТЕ ОСТАВАТ
СВОБОДНИ ДА ПРИБЕГНАТ КЪМ ВОЙНАТА. НЯМА ОГРАНИЧЕНИЯ (САМО ДА СЕ ИЗЧАКА 3 МЕСЕЧНИЯ СРОК ПРЕДИ ДА СЕ ОБЯВИ ВОЙНА). ЗАПАЗВА СЕ „ JUS BELLUM
DICENDI” (ПРАВО НА ДЪРЖАВИТЕ ДА ОБЯВАТ ВОЙНА) – СТЕРЕОТИПНОСТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ОБИЧАЙ, ЮРИДИЧЕСКИ КОНСЕРВАТИЗЪМ. ПОСЛЕДНАТА ДУМА ЗА
ИЗРАБОТВАНЕ НА УСТАВА ОСТАВА У ГОЛЕМИТЕ ДЪРЖАВИ.

2. ИЗИСКВАНЕТО РЕШЕНИЯТА В ЗАЩИТА НА МИРА И СИГУРНОСТТА НА СЕ ВЗЕМАТ САМО С ЕДИНОДУШИЕ – ПРЕПЯТСТВИЕ. ПРАВО НА ВЕТО.
ГЛАСЪТ НА УЧАСТВАЩА В СПОРА СТРАНА НЕ СЕ ВЗЕМА ПРЕДВИД, НО ТЯ МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВА ГЛАСА НА НЕИН ПАРТНЬОР, ЧЛЕН НА СЪВЕТА.
3. ПРЕВЕНЦИЯТА ОТ СТРАНА НА ОН Е СВЕДЕНА ДО МИНИМУМ. ПАСИВНОСТ, НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ.
4. ЧЛ . 16 – ВЪОРЪЖ. ДЕЙСТВИЯ СЕ СЧИТАТ ЗА НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ.
УСТАВЪТ ОБАЧЕ НЕ СЪЗДАВА КОНКРЕТНИ
МЕХАНИЗМИ ЗА ДЕЙСТВИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА МИРА. ИМА ПРЕПОРЪКА, НО НЕ И КАТЕГОРИЧНО ИЗИСКВАНЕ НА СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ВЪОРЪЖЕНИЯ.
ОН НЕ ПРЕГРАДИ ПЪТЯ КЪМ СВЕТОВНАТА ВОЙНА, А ТОЧНО ТЯ ДОВЕДЕ ДО НЕЙНИЯ РАЗПАД. ВЪПРЕКИ ТОВА ОН МОЖЕШЕ ДА ИЗИГРАЕ ПОЛЕЗНА РОЛЯ. МАКАР И
НЕЕФЕКТИВНА, ОН НЕ Е БИЛА СЪВСЕМ НЕПРИГОДНО СРЕДСТВО.
ГЛАВНИ ПРИЧИНИ ЗА НЕЕФЕКТИВНОСТТА – ПОЛИТИЧЕСКИ, НЕЖЕЛАНИЕТО НА ГОЛЕМИТЕ ИГРАЧИ ДА ИЗПОЛЗВАТ ОН ЗА ЦЕЛИТЕ Й. ОТСТЪПВАНЕ ПРЕД ФАШИСТКИЯ
РЕЖИМ . МЮНХЕНСКА ПОЛИТИКА НА ЛОНДОН И ПАРИЖ. ПСВ – РУХВАНЕ НА ОН. ВЪПРЕКИ ТОВА, СЪЗДАВАНЕТО НА ОН БЕШЕ ПОЛОЖИТЕЛНА СТЪПКА.
ЗНАЧЕНИЕ НА ОН:
1. ОН ВНАСЯ ПРИЗНАНИЕТО, ЧЕ МИРЪТ И СИГУРНОСТТА СА УНИВЕРСАЛНИ ЦЕННОСТИ, ЗАЩИТАВАНИ С КОЛЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ.

14
2. КОНСОЛИДИРАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ КАТО САМОСТОЯТЕЛЕН СУБЕКТ БЕ ВЪВЕДЕНО КАТО ЕЛЕМЕНТ В МО ПРАВЕН И
ПОЛИТИЧЕСКИ РЕД.
УТВЪРЖДАВАНЕ НА ИДЕЯТА ЗА СВЕТОВНА СИСТЕМА НА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ.
3. НУЖДА ОТ ОЩЕ ПО-РЕШИТЕЛНИ СТЪПКИ. НУЖДА ОТ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА СИЛОВОТО НЕРАВЕНСТВО ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ. ЗАБРАНА НА
УПОТРЕБАТА НА СИЛА.
4. ОПИТЪТ НА ОН ПОКАЗА ОРГАНИЗАЦИОННАТА И СТРУКТУРНА ФОРМА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ И ЗАЩИТА НА ВСЕОБЩАТА СИГУРНОСТ – СВЕТОВНА
МЕЖДУПРАВИТ. ОРГАНИЗАЦИЯ. ПОТРЕБНОСТ ОТ НОВА ОРГАНИЗАЦИЯ, ПОЧИВАЩА НА НОВИ ПРИНЦИПИ.

11. СЪЗДАВАНЕТО НА ООН. КОНЦЕПТУАЛНАТА ОСНОВА, ПРИНЦИПИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА СВЕТОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ.

ООН – СЪЗДАВА СЕ В РАЗГАРА НА ВСВ, 51 ДЪРЖАВИ, НАЧАЛОТО СЕ ПОЛАГА ОТ РУЗВЕЛТ, ЧЪРЧИЛ

СТАЛИН, ПРИЕМАТ АТЛАНТИЧЕСКА ХАРТА: „ТЯ
И
ПРОКЛАМИРА УСТАНОВЯВАНЕ НА МИР, КОЙТО ДА ГАРАНТИРА НА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ ДА ЖИВЕЯТ В СИГУРНОСТ. ИДЕЯТА ЗА МИРА И СИГУРНОСТТА – ВСЕОБЩО
БЛАГО. ОТКАЗ ОТ СТРАНА НА ВСИЧКИ НАРОДИ ОТ УПОТРЕБАТА НА СИЛА = > НОВО РАЗВИТИЕ НА СВЕТОВНАТА ПОЛИТИКА И МП. НЯМА ДА СЕ ПРАВИ ОПИТ ДА СЕ
ВЪЗСТАНОВИ СТАРАТА СИСТЕМА, А ЩЕ БЪДЕ СЪЗДАДЕНА НОВА – ОБЩА ЗА ВСИЧКИ.
ЯНУАРИ 1942 Г. – ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ.
ОКТОМВРИ 1944 Г. – КОНФЕРЕНЦИЯ В ДЪМБЪРТЪН ОКС – РАБОТА ПО УСТАВА, НИВО ЕКСПЕРТИ (САЩ, СССР, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И КИТАЙ).
НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ РЕШИ ВЪПРОСА ЗА ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ В СС. = > КРИМСКА КОНФЕРЕНЦИЯ (ФЕВРУАРИ 1945 Г.) НА ТРИМАТА ГОЛЕМИ (ПРИНЦИП
НА ЕДИНОДУШИЕТО НА 5-ТЕ ПОСТОЯННИ ЧЛЕНКИ).
АПРИЛ – ЮНИ 1945 Г. – КОНФЕРЕНЦИЯ В САН ФРАНЦИСКО – ПРИЕМАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛЕН УСТАВ ОТ 51 ДЪРЖАВИ. ВЗЛИЗА В СИЛА НА 24 ОКТОМВРИ 1945 Г.
ООН – КАЧЕСТВЕНА ПРОМЯНА В РАЗВИТИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ. ПОРАДИ:
1. МАЩАБИТЕ НА НОВАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
2. ТЯ Е ОТ НОВ ТИП – МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНА
3. ИМА НАЙ-ГОЛЯМ ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЕФЕКТИВНО ДЕЙСТВИЕ ЗА КОЛЕКТИВНА ЗАЩИТА НА МИС.
4. ШИРОК ОБХВАТ НА ФУНКЦИИТЕ И ПРАВОМОЩИЯТА – КОДИФИЦИРА ОСНОВНИТЕ ПРАВИЛА И ПРИНЦИПИ НА ОБЩОПРИЕТОТО МП; СВОЕОБРАЗНА
КОНСТИТУЦИЯ, ОСНОВНО МЕРИЛО ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ – СЪОБРАЗЯВАНЕТО С ПРИНЦИПИТЕ И НОРРМИТЕ НА ООН.
ООН ПРЕДСТАВЯ МО ОБЩНОСТ КАТО СУБЕКТ НА САМОСТОЯТЕЛНИ МО И ИНТЕРЕСИ. ЧРЕЗ ООН СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА СУБЕКТНОСТТА НА МО ОБЩНОСТ, ИЗРАЗЯВА
И ЗАЩИТАВА НЕЙНИТЕ ИНТЕРЕСИ В ЦЯЛОСТ. НАРУШАВАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ООН – ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ ИНТЕРЕСИТЕ НА ЦЯЛОТО
ЧОВЕЧЕСТВО.

5. ООН – СВЕТОВНА СИСТЕМА ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ.

ДОРИ НЕЧЛЕНУВАЩИ В ООН СТРАНИ ПРИ НАРУШЕНИЕ НА МИС ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С МЕРКИТЕ НА СС. ПРАВО НА МО ОБЩНОСТ (ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ
ООН) ДА СЕ ЗАЩИТИ ОТ НАРУШАВАНЕ НА СИГУРНОСТТА. НЕОТМЕНИМО ПРАВО НА САМООТБРАНА – ЧЛ. 51. ООН МОЖЕ ДА УПРАЖНЯВА ТОВА ПРАВО ОТ
ИМЕТО НА СВЕТОВНАТА ОБЩНОСТ.
6. ООН Е СТРОЕЖ НА ВСЕОБЩИЯ МИР И СИГУРНОСТ. ДОРИ НЕЧЛЕНУВАЩИТЕ ДЪРЖАВИ СА ДЛЪЖНИ ДА ГО СПАЗВАТ И ООН ИЗИСКВА ТОВА ОТ
ТЯХ.

ЦЕЛИ НА ООН:
 ДА ПОДДЪРЖА МИС. – КОЛЕКТИВНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЗАПЛАХИТЕ ЗА МИРА И ЗА ПОТУШАВАНЕ ДЕЙСТВИЯТА
НА АГРЕСИЯ; УРЕЖДАНЕ НА МО СПОРОВЕ
 ДА РАЗВИВА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ НАЦИИТЕ – ПРИНЦИП НА РАВНОПРАВИЕ И САМООПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ
 ДА ПОСТИГА МО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ РАЗРЕШАВАНЕ НА МО ПРОБЛЕМИ – НАСЪРЧАВАНЕ ЗАЧИТАНЕТО НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И
ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ.
 ДА БЪДЕ ЦЕНТЪР НА СЪГЛАСУВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА НА НАЦИИТЕ

ПРЕАМБЮЛЪТ – ИНТЕГРАЛНА ЧАСТ ОТ УСТАВА. „ООН Е ИЗРАЗ НА РЕШИМОСТТА ОТНОВО ДА БЪДАТ ПОТВЪРДЕНИ: ВЯРАТА В ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЧОВЕКА,
РАВНОПРАВИЕТО; ДА БЪДАТ СЪЗДАДЕНИ УСЛОВИЯ ЗА СОЦИАЛЕН ПРОГРЕС; ДА СЕ ПРОЯВЯВА ТЪРПИМОСТ; ДА СЕ ПРИЕМАТ ПРИНЦИПИ И ДА УСТАНОВЯТ МЕТОДИ
ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВОЕННАТА СИЛА САМО Я ОБЩ ИНТЕРЕС.
АКЦЕНТ ВЪРХУ ПРЕВАНТИВНАТА АКТИВНОСТ – ДЕЙСТВИЯТА НА ООН НЕ СЛЕДВАТ ВОЕННИТЕ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ КРИЗИ, А ГИ ПРЕДХОЖДАТ С ЦЕЛ
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ. МЕРКИ В ЗАЩИТА НА МИС.

12. НАЧИНИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ООН НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. МЕРКИТЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ. ПРИЛОЖИМОСТ И НЕПРИЛОЖИМОСТ НА МЕРКИТЕ.
МИРООПАЗВАЩИ ОПЕРАЦИИ.

ТЕРМИНЪТ „САНКЦИИ НА ООН”. СС НЕ ПРИЛАГА САНКЦИИ. ТОЗИ ТЕРМИН ИМА ДВЕ ЗНАЧЕНИЯ:
- РЕПРЕСИВНА ПОСЛЕДИЦА ОТ НАРУШАВАНЕ НА ПРАВНИЯ РЕД – ОТРИЦ. ЗНАЧ.
- ЮРИДИЧЕСКО ОДОБРЕНИЕ ОТ ПО-ВИСОК ОРГАН – ПОЛОЖИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ
И ДВЕТЕ ЗНАЧЕНИЯ СА СВЪРЗАНИ С ИЗРАЗ НА ПРАВОМОЩИЯ, ИЗГРАДЕНИ НА ЙЕРАРХИЯ. В МО НЯМА ТАКЪВ ЙЕРАРХИЧЕН РЕД, ИМА СУВЕРЕННИ РАВНОПРАВНИ
СУБЕКТИ. СУВЕРЕННИЯТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ САНКЦИОНИРАН. КАТО ВЗЕМА МЕРКИ, СС НЕ ПРАВОРАЗДАВА. ПРАВОРАЗДАВА СЪДЪТ, НО РЕШЕНИЯТА МУ СА
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ САМО ЗА СТРАНИТЕ САМО КОГАТО ТЕ ДОБРОВОЛНО СА ОТНЕСЛИ СПОРА СИ КЪМ НЕГО; ТЕ СА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ИЗПЪЛНЯТ РЕШЕНИЯТА МУ. ПРИ
ВЗЕМАНЕТО НА МЕРКИ, СС ПРАВИ ЮРИДИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕЦЕНКИ – ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ И ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ. ЮРИДИЧЕСКИТЕ ПРЕЦЕНКИ НЕ ПРАВЯТ
СС СЪДНИК, ТОЙ СЪДИ САМ СЕБЕ СИ И ЗА СЕБЕ СИ, ПРЕЦЕНЯВА ЮРИДИЧЕСКИ СОБСТВЕНОТО СИ ПОВЕДЕНИЕ, НО НЕ СЪДИ ДРУГИТЕ. ПРАВНОТО ОТСЪЖДАНЕ НА
СС НЯМА ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ, КОИТО ДА ИЗИСКВАТ ОТ ДРУГИТЕ ЮРИДИЧЕСКО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ.
СС НЯМА ПРАВО ДА „САНКЦИОНИРА”, НАКАЗВАЙКИ СУБЕКТИ НА МП. НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ В МП Е ОСОБЕНА, СУБЕКТИТЕ НЕ СА ИНДИВИДИ, А КОЛЕКТИВИ
И НЯМА КАК ДА БЪДАТ НАКАЗВАНИ ЗА ПРОТИВОПРАВНО ПОВЕДЕНИЕ ДЪРЖАВИ И НАРОДИ. ОСОБЕНОСТ НА ПОНЯТИЕТО ВИНА В МП – БЛИЗКО Е ДО
„ОБЕКТИВНАТА ОТГОВОРНОСТ” И НЯМА ПЕНАЛЕН ХАРАКТЕР. МЕРКИТЕ ЗАСТАВЯТ НАРУШИТЕЛЯ ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ИЛИ ДА ПРЕКРАТИ ПРЕСТЪПНОТО СИ ПОВЕДЕНИЕ,

15
 ЦЕЛЯТ ЗА ЗАЩИТЯТ МИРА, НО НЕ И ДА НАКАЗВАТ . ТЕ НЕ СА НАКАЗАТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ, А ЦЕЛЯТ ДА СЪЗДАВАТ НЕУДОБСТВО, УВРЕДЯТ ИНТЕРЕСИ И ТАКА ДА
ЗАСТАВЯТ НАРУШИТЕЛЯ ДА СЕ ПОДЧИНИ НА РЕШЕНИЕТО НА СС. ТОВА СА ПРИНУДИТЕЛНИ, А НЕ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО НЕ СА САНКЦИИ.
ОСНОВНО УДАРЕНИЕ ВЪРХУ ПРЕВЕНЦИЯТА, А САНКЦИИТЕ СА ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ. ЦЕЛ – ДА СЕ ОТСТРАНИ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА НЕБЛАГОПРИЯТНО
РАЗВИТИЕ. ПРИ ВЕЧЕ ИЗВЪРШЕНО НАРУШЕНИЕ МЕРКИТЕ ЦЕЛЯТ НЕ САМО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНОТО НАСИЛИЕ, А И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СИГУРНОСТТА И
НЕЙНАТА ЗАЩИТА. ТУК ЗА ООН НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ПОСТРАДАЛАТА СТРАНА Е МАЛКА ИЛИ ГОЛЯМА, СИЛА ИЛИ СЛАБА; НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ ОТБРАНИТЕЛНИТЕ
СПОСОБНОСТИ НА ЖЕРТВАТА. ООН ОСЪЩЕСТВЯВА ЗАЩИТА НА ВСЕКИ ЧРЕЗ ЗАЩИТАТА НА ВСИЧКИ. МЕРКИТЕ ЦЕЛЯТ НАРУШЕНИТЕ ПРАВА
ДА ПОЛУЧАТ ДЪЛЖИМОТО ПРИЗНАНИЕ И НЕПРАВОМЕРНО ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ ДА БЪДАТ ВЪЗСТАНОВЕНИ. ДА ВЪЗМЕЗДИШ НЕ ОЗНАЧАВА ДА НАКАЖЕШ .
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЩЕТИТЕ НЕ ТРЯБВА ДА НАДВИШАВА ТЕХНИТЕ РАЗМЕРИ. ПРАВО НА РЕСТИТУЦИЯ НА ВИНОВНО НАНЕСЕНИ ЩЕТИ. ДОРИ ИЗПОЛЗВАЙКИ
ВЪОРЪЖЕНА СИЛА, ООН НЕ СТАВА ВОЮВАЩА СТРАНА ИЛИ СТРАНА ПО СПОРА/ ТЯ СТАВА СТРАНА В КОНФЛИКТ МЕЖДУ СВЕТОВНАТА ОБЩНОСТ И НАРУШИЛАТА
МИРА СТРАНА.
ПРЕДПРИЕМАНЕТО НА МЕРКИ – НЕ САМО ПРАВО, А И ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ООН. ОТГОВОРНОСТТА Й НАДХВЪРЛЯ РАМКИТЕ НА СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ, ТЯ Е ПРЕД
ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО.
ЮРИДИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЯ ОТ СТРАНА НА СС:
- ЗАПЛАХА СРЕЩУ МИРА
- НАРУШАВАНЕ НА МИРА
- АКТ НА АГРЕСИЯ
ПОСТАВЕНИ СА ИЗРИЧНО ДЕФИНИРАНИ ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ РАМКИ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕТО НА МЕРКИТЕ. ТРИТЕ ПОСОЧЕНИ ОСНОВАНИЯ ТРЯБВА ДА СА
ЗНАЧИТЕЛНИ. НУЖНА Е ПРЕЦЕНКА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ И ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА ФУНКЦИОНИРАТ УСПОРЕДНО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ПОДОБНА НА ООН ОРГАНИЗАЦИЯ? НЕ! СИСТЕМАТА ЗА ВСЕОБЩА СИГУРНОСТ Е САМО ЕДНА.
ДУБЛИРАНЕТО НА ПОДОБНИ ОРГАНИЗАЦИИ БИ РАЗМИЛО ОТГОВОРНОСТИТЕ, ДОВЕЛО ДО СЪПЕРНИЧЕСТВА И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ОТГОВОРНОСТИ. ДОПУСКА СЕ
ПАРАЛЕЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО САМО С РЕГИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ, И ТО В ОПРЕДЕЛЕНИ РАМКИ (РЪКОВОДНА РОЛЯ НА СС, СЪОБРАЗЯВАНЕ С
ПРИНЦИПИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ООН). МИРООПАЗВАЩИТЕ И МИРОПОДДЪРЖАЩИТЕ ОТГОВОРНОСТИ НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ НА ДРУГА ОРГАНИЗАЦИЯ.
ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРИНУДИТЕЛНИТЕ МЕРКИ, ПРИЛОЖИМИ ЛИ СА ТЕ БЕЗУСЛОВНО КЪМ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ? ПРИНЦИП ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО
ЕДИНОДУШИЕ НА ПОСТОЯННИТЕ ЧЛЕНКИ НА СС. ПРАВО НА ВЕТО. ЧЛ. 27:
1. ВСЕКИ ЧЛЕН НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ ИМА ЕДИН ГЛАС.
2. РЕШЕНИЯТА НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ ПО ПРОЦЕДУРНИ ВЪПРОСИ СЕ СЧИТАТ ЗА ПРИЕТИ, КОГАТО ДЕВЕТ ЧЛЕНОВЕ СА ГЛАСУВАЛИ ЗА ТЯХ.
3. РЕШЕНИЯТА НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ ПО ВСИЧКИ ДРУГИ ВЪПРОСИ СЕ СЧИТАТ ЗА ПРИЕТИ, КОГАТО ЗА ТЯХ СА ПОДАДЕНИ ГЛАСОВЕТЕ НА ДЕВЕТ ЧЛЕНОВЕ,
КАТО В ТОВА ЧИСЛО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ СЪВПАДАЩИТЕ ГЛАСОВЕ НА ПОСТОЯННИТЕ ЧЛЕНОВЕ.
ВЪЗМОЖНОСТ ЗА БЛОКИРАНЕ НА ВАЖНИ РЕШЕНИЯ. НЕЕФЕКТИВНОСТ ПРИ КОНКРЕТНИ СЛУЧАИ. ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА ВЕЛИКИТЕ ДЪРЖАВИ ЕДНА ПРОТИВ ДРУГА.
ООН Е НЕСПОСОБНА ДА ВЗЕМА И ПРИЛАГА ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОЙТО И ДА Е ПОСТОЯНЕН ЧЛЕН НА СС. ТОВА ОБАЧЕ НЕ ИМА ДАВА
ПРАВА, РАЗЛИЧНИ ОТ ТЕЗИ НА ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ. НЕПРАВОМЕРНИТЕ ИМ ДЕЙСТВИЯ СИ ОСТАВАТ ТАКИВА. ВСИЧКИ СА ЕДНАКВО ДЛЪЖНИ ДА СПАЗВАТ
ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА УСТАВА.
ПОСТОЯННИТЕ ЧЛЕНКИ МОГАТ ДА БЪДАТ КРИТИКУВАНИ И ОСЪЖДАНИ ОТ ОРГАНИТЕ НА ООН (РЕЗОЛЮЦИИ, ПРЕПОРЪКИ КЪМ ТЯХ). НО МЕРКИ ПРОТИВ ООН НЕ
МОЖЕ ДА ПРЕДПРИЕМЕ! ТОВА Е ПРИЗНАНИЕ НА ФАКТИЧЕСКИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА В МО СИСТЕМА. ИНАЧЕ БИ СЕ СТИГНАЛО ДО СВЕТОВНА ВОЙНА, ВЗАИМНОТО
ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА ПОСТОЯННИТЕ ЧЛЕНКИ – РАВНОСИЛНО НА РАЗПАДАНЕ НА СВЕТОВНАТА ОБЩНОСТ.
ЗАВИСИМОСТ НА МО СИГУРНОСТ ОТ ДВЕ РАЗЛИЧНИ СОЦИАЛНИ СРЕДИ – ВЪТРЕШНИТЕ ДЪРЖАВНИ ПРОЦЕСИ И МЕЖДУНАРОДНИТЕ: ДВЕ РАЗЛИЧНИ ПРАВНИ
СИСТЕМИ. НАМЕСАТА ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – НЕДОПУСТИМА. ВСЕОБЩА ЗАБРАНА ЗА НАМЕСА. ТЯ СЕ ОТНАСЯ И ДО СТРАНИ, КОИТО НЕ ЧЛЕНУВАТ В ООН.
ВЪЗМОЖНО Е ОБАЧЕ СТРАНА ЧЛЕНКА ДА ПОСТАВИ ВЪПРОС ОТ ВЪТРЕШНАТА СИ КОМПЕТЕНЦИЯ ЗА РЕШАВАНЕ ОТ СС НА МЕЖДУНАРОДНО РАВНИЩЕ – НО САМО ЗА
КОНКРЕТНО ОПРЕДЕЛЕНИ ВЪПРОСИ И ЧРЕЗ НЕДВУСМИСЛЕНО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВАТА. НАПОСЛЕДЪК – ТЕРОРИЗЪМ, ЗАЩИТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА –
РЕГЛАМЕНТИРАТ СЕ С ИНСТРУМЕНТИ НА МП. ВСЯКА ДЪРЖАВА САМА ОПРЕДЕЛЯ КОИ ВЪПРОСИ СА ОТ ВЪТРЕШНАТА Й КОМПЕТЕНТНОСТ.
ПРИНЦИПЪТ ЗА НЕНАМЕСА НЕ СЕ ПРИЛАГА В СЛУЧАИТЕ НА ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ В ЗАЩИТА НА МИС. ИНТЕРЕСИТЕ НА МИС СА ЦЕННОСТИ, КОИТО ИМАТ
ПРИОРИТЕТ НАД НАЦИОНАЛНИТЕ.
ВИДОВЕ МЕРКИ: ВРЕМЕННИ, ПОСТОЯННИ, МЕРКИ С ПРЕВАНТИВНО ДЕЙСТВИЕ, ПОСЛЕДВАЩИ МЕРКИ, МЕРКИ С УПОТРЕБА САМО НА МИРНИ СРЕДСТВА, С УПОТРЕБА НА
ВЪОРЪЖЕНА СИЛА (НО БЕЗ ПРЯКА УПОТРЕБА НА ОРЪЖИЯ), ВОЕННИ ОПЕРАЦИИ (С УПОТРЕБА НА ОРЪЖИЕ), МЕРКИ С НЕПОСРЕДСТВЕНО УЧАСТИЕ САМО НА НЯКОИ
ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ООН, МЕРКИ С ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ; МЕРКИ ОСЪЩЕСТВЯВАНИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ОТ САМАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИ ДЕЛЕГИРАНИ
НА ДРУГИ РЕГИОНАЛНИ СЪГЛАШЕНИЯ С МАНДАТ НА СС.

МИРООПАЗВАЩИ ОПЕРАЦИИ – ЦЕЛЯТ ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ ИЛИ ОГРАНИЧАВАНЕ НА МЕЖДУДЪРЖАВНИ ИЛИ ВЪТРЕШНИ КОНФЛИКТИ
ПОСРЕДСТВОМ МИРНА НАМЕСА, ОРГАНИЗИРАНА И НАПРАВЛЯВАНА ОТ ООН, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ОТ ЦИВИЛНИ ЛИЦА, ПОЛИЦАИ ИЛИ ВОЕННИ ЧАСТИ ЗА
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА МИРА. ПРИБЯГВА СЕ ДО ТЯХ:
- ПО ЧИСТО ХУМАНИТАРНИ СЪОБРАЖЕНИЯ
- ПРИ ЛИПСА НА ДЪРЖАВНОСТ, ПРАВО И ВЪТРЕШЕН РЕД
- ПРИ СЕРИОЗНА ЗАПЛАХА НА МИС. В РАЙОНА
ОПЕРАЦИИТЕ БИВАТ:
1. ПО НАЛАГАНЕ НА МИР – СТАВА НЕЗАВИСИМО ОТ ВОЛЯТА НА ВРАЖДУВАЩИТЕ СТРАНИ
2. ПО ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА – ТЕ СА БЕЗ ПРЯКА УПОТРЕБА НА ОРЪЖИЕ; СЪС СЪГЛАСИЕТО НА СТРАНИТЕ. ТЕ СА СЪСТАВЕНИ ОТ НАБЛЮДАТЕЛИ
НАООН ИЛИ ОТ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ С МАНДАТ НА СС. ОРЪЖИЕТО Е НЕДОПУСТИМО, САМО ПРИ САМООТБРАНА. ЗАДАЧИТЕ СА ИЗРИЧНО ПОСОЧЕНИ В ДАДЕНИЯ
МАНДАТ. УЧАСТНИЦИ МОГАТ ДА БЪДАТ И ЦИВИЛНИ, И ВОЕННИ.

ВЪПРОС 13 – УСТРОЙСТВО НА ООН. ОСНОВНИ ОРГАНИ. ФУНКЦИИ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ. НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ. ЕСТЕСТВОТО И ЗНАЧЕНИЕТО НА НЕГОВИТЕ
РЕШЕНИЯ.

ГЛАВНИТЕ ОРГАНИ НА ООН СА:

 ОБЩО СЪБРАНИЕ (ГЕНЕРАЛНА АСАМБЛЕЯ);
 СЪВЕТ ЗА СИГУРНОСТ;

16
 ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ;
 СЪВЕТ ЗА ПОПЕЧИТЕЛСТВО;
 МЕЖДУНАРОДЕН СЪД;
 СЕКРЕТАРИАТ.
ВОДЕЩА РОЛЯ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕТО НА МИС. ИМАТ 4 ОТ ГЛАВНИТЕ ОРГАНИ – ОС, СС, МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪД И ГЕНЕРАЛНИЯТ СЕКРЕТАР . УСТАВЪТ
ОПРЕДЕЛЯ ПРАВОМОЩИЯТА ИМ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МИС.
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ В ИКОНОМИЧЕСКАТА, СОЦИАЛНАТА, КУЛТУРНАТА, ЗДРАВНАТА, ФИНАНСОВАТА И ДРУГИ ОБЛАСТИ, СЪЗДАДЕНИ С
МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИ СПОРАЗУМЕНИЯ ОТ ЧЛЕНУВАЩИТЕ В ООН ДЪРЖАВИ - 16 НА БРОЙ: МВФ, МОТ, ЮНЕСКО, СЗО И ДР.
ОС - ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ВСИЧКИ ЧЛЕНУВАЩИ ДЪРЖАВИ. ВСЯКА ДЕЛЕГАЦИЯ МОЖЕ ДА ИМА 5-МА ЧЛЕНА С ПРЕДСТАВИТЕЛНА ФУНКЦИЯ И СПОМАГАТЕЛЕН
ПЕРСОНАЛ, НО ПРИ ГЛАСУВАНЕТО ИМА 1 ГЛАС. ПО ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ РЕШЕНИЯТА СЕ ВЗЕМАТ С КВАЛИФИЦИРАНО МНОЗИНСТВО ОТ 2/3 ОТ ПРИСЪСТВАЩИТЕ И
УЧАСТВАЩИ В ГЛАСУВАНЕТО СТРАНИ. /НАПР. ПРЕПОРЪКИТЕ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МИС., ИЗБИРАНЕТО НА НЕПОСТОЯННИ ЧЛЕНОВЕ НА СС И ЧЛЕНОВЕ НА
ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ, ПРИЕМАНЕТО НА НОВИ ДЪРЖАВИ, БЮДЖЕТНИТЕ ВЪПРОСИ, ИЗБОРЪТ НА ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР И ДР./ ОСТАНАЛИТЕ
РЕШЕНИЯ СЕ ВЗЕМАТ С ОБИКНОВЕНО МНОЗИНСТВО. РЕДОВНИ ГОДИШНИ СЕСИИ ИЛИ НА ИЗВЪНРЕДНИ СЕСИИ, ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА СС, ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР
ИЛИ НА 50 % ОТ ЧЛЕНУВАЩИТЕ В ООН ДЪРЖАВИ.
ФУНКЦИИТЕ НА ОС СА ШИРОКИ И ПРАВОМОЩИЯТА МУ СА ГОЛЕМИ. ОПРЕДЕЛЯ СЪСТАВА НА ДРУГИТЕ ОРГАНИ НА ООН.
 ОС ПРИЕМА БЮДЖЕТА НА ООН;
 ОС ИЗБИРА ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ООН;
 ОС ИЗРАЗЯВА СТАНОВИЩАТА И ВОЛЯТА НА ООН;
 ОС ПОЛУЧАВА И РАЗГЛЕЖДА ДОКЛАДИТЕ НА ДРУГИТЕ ОРГАНИ, СРЕД КОИТО С НАЙ – ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ Е ДОКЛАДЪТ НА СС;
В ЦЕНТЪРА НА ВНИМАНИЕТО НА ОС НЕИЗМЕННО СА ВЪПРОСИТЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ПО ПОДДЪРЖАНЕТО НА МИС, ВКЛ. ВЪПРОСИТЕ ОТНОСНО
РАЗОРЪЖАВАНЕТО И РЕГУЛИРАНЕТО НА ВЪОРЪЖЕНИЯТА;

 РЕЗОЛЮЦИИТЕ НА ОС ИМАТ СИЛНО ПОЛИТИЧЕСКО ВЛИЯНИЕ;

 ОС МОЖЕ ПО СВОЯ ИНИЦИАТИВА ДА ПРЕДПРИЕМА ПРОУЧВАНИЯ И ДА ПРАВИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО

СЪТРУДНИЧЕСТВО.
ОС Е НАЙ – ГОЛЕМИЯТ И ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ОРГАН НА ООН, ТЪЙ КАТО ВКЛЮЧВА ПОЧТИ ЦЯЛАТА МЕЖДУДЪРЖАВНА ОБЩНОСТ. ВЪПРЕКИ ТОВА РЕЗОЛЮЦИИТЕ
НА ОС ПО ВЪПРОСИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ВЪВ ВСИЧКИ ОБЛАСТИ, ВКЛ. И ВЪПРОСИТЕ ЗА МИС, ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ САМО НА ПРЕПОРЪКИ,
Т.Е. НЯМАТ ЮРИДИЧЕСКИ ЗАДЪЛЖАВАЩА СИЛА. ОС МОЖЕ ДА ПРАВИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ ВСИЧКИ ДРУГИ ОРГАНИ ИЛИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИЗАЦИИ, НО ТЕ НЕ
СА ДЛЪЖНИ ДА СЕ СЪОБРАЗЯТ С ТЯХ. ПРАВОМОЩИЕТО ДА СЕ ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ ОТ ИМЕТО НА ЦЯЛАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И ТЕ ДА ИМАТ ЗАДЪЛЖАВАЩА ПРАВНА СИЛА
ЗА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ ПРИНАДЛЕЖИ НА СС. ДОКАТО СС ИЗПЪЛНЯВА ВЪЗЛОЖЕНИТЕ МУ ФУНКЦИИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е СПОР ИЛИ
ПОЛОЖЕНИЕ, ОС НЕ МОЖЕ ДА ПРАВИ ПРЕПОРЪКИ ПО ТОЗИ СПОР ОСВЕН ПРИ ИЗРИЧНО ПОИСКВАНЕ ОТ СС ( ЗА ЦЕЛТА ГЕНЕРАЛНИЯТ СЕКРЕТАР УВЕДОМЯВА
ОС НА ВСЯКА НЕГОВА СЕСИЯ ЗА ВЪПРОСИТЕ, СВЪРЗАНИ С МИРА И СИГУРНОСТТА, С КОИТО СС СЕ ЗАНИМАВА В МОМЕНТА, КАКТО И КОГАТО СПРЕ ДА СЕ
ЗАНИМАВА С ТЯХ). ЦЕЛ - ДА НЕ СЕ ДОПУСНЕ ДУБЛИРАНЕ НА ФУНКЦИИ, ПРЕХВЪРЛЯНЕ ИЛИ РАЗМИВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТИ ИЛИ НАМЕСА НА ЕДИН ОРГАН В
РАБОТИТЕ НА ДРУГ.
ОС МОЖЕ ДА ИЗКЛЮЧИ ОТ ООН ВСЕКИ НЕИН ЧЛЕН, КОЙТО НАРУШАВА УСТАВА. ЗА ТОВА Е НЕОБХОДИМО ДА СА НАЛИЦЕ СЛЕДНИТЕ УСЛОВИЯ:
♣ НАРУШЕНИЯТА ДА СА СИСТЕМНИ;
♣ НАРУШЕНИЯТА ДА СА СЪЩЕСТВЕНИ (ДА НАРУШАВАТ СЪЩЕСТВЕНИ РАЗПОРЕДБИ И ПРИНЦИПИ НА УСТАВА);
♣ ДА ИМА ПРЕПОРЪКА ОТ СС.
ОТНОВО ПО ПРЕПОРЪКА НА СС, ОС МОЖЕ ВРЕМЕННО ДА ЛИШИ ОТ ПРОИЗТИЧАЩИТЕ ОТ ЧЛЕНСТВОТО ПРАВА И ПРИВИЛЕГИИ ВСЯКА ЧЛЕНУВАЩА В ООН
СТРАНА, ПРОТИВ КОЯТО СС Е ПРЕДПРИЕЛ ПРЕВАНТИВНО ИЛИ ПРИНУДИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ. НО СЛЕД ВЗЕМАНЕТО НА ТАКОВА РЕШЕНИЕ ОС НЕ МОЖЕ ДА ГО
ОТМЕНИ И ДА ВЪЗСТАНОВИ ПРЕКРАТЕНИТЕ ПРАВА И ПРИВИЛЕГИИ. ТОВА МОЖЕ ДА НАПРАВИ САМО СС, ЗАЩОТО САМО ТОЙ МОЖЕ ДА ПРЕЦЕНЯВА ДАЛИ СТРАНАТА,
ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОЯТО Е ПРЕДПРИЕЛ ДЕЙСТВИЯ, СЕ Е СЪОБРАЗИЛА С НЕГОВИТЕ РЕШЕНИЯ.

ВЪПРОС 14 – ОСНОВНИ ОРГАНИ НА ООН. ФУНКЦИИ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ. НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ. ВИДОВЕ МЕРКИ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА
ЧЛЕНУВАЩИТЕ В ООН ДЪРЖАВИ

СС НА ООН 15 ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ НА ООН. ПЕТ ОТ ТЯХ – КИТАЙ, САЩ, РУСИЯ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И ФРАНЦИЯ,
Е СЪСТАВЕН ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА
СА ПОСТОЯННИ ЧЛЕНОВЕ. ДРУГИТЕ 10 СЕ ИЗБИРАТ ОТ ОС С МАНДАТ ОТ 2 ГОДИНИ, СЛЕД ИЗТИЧАНЕТО НА КОЙТО ТЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ НЕПОСРЕДСТВЕНО
ПРЕИЗБИРАНИ . ВСЕКИ ЧЛЕН НА СС ИМА 1 ГЛАС. ПРИ ИЗБОРА НА НЕПОСТОЯННИТЕ ЧЛЕНОВЕ УСТАВЪТ НА ООН ИЗИСКВА В ОС ДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД
СЛЕДНИТЕ 2 КРИТЕРИЯ:

 ПРИНОСЪТ НА ДАДЕНАТА СТРАНА ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА МИС

 СПРАВЕДЛИВОТО ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ В СС
СС СЕ СЪБИРА ПЕРИОДИЧНО ИЛИ КОГАТО ВЪЗНИКНЕ НЕОБХОДИМОСТ ЗА ТОВА. ОРГАНИЗИРАН Е ТАКА, ЧЕ МОЖЕ ДА ДЕЙСТВА НЕПРЕКЪСНАТО ВЪВ ВСЕКИ
МОМЕНТ. ЗА ТАЗИ ЦЕЛ ВСЯКА СТРАНА, КОЯТО Е ЧЛЕН НА СС, ПОСТОЯННО ПОДДЪРЖА СВОЙ ПРЕДСТАВИТЕЛ В СЕДАЛИЩЕТО НА ООН В НЮ ЙОРК.
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА СТРАНИТЕ – ЧЛЕНКИ Е НА РАВНИЩЕ МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ, ДРУГ ЧЛЕН НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ИЛИ АКО СЪОТВЕТНАТА
СТРАНА ПОЖЕЛАЕ ТОВА – ДРУГО ЛИЦЕ, ПОСТОЯНЕН НЕИН ПРЕДСТАВИТЕЛ В СС. В ТОЗИ СЛУЧАЙ ПОСТОЯННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ ТРЯБВА ДА РАЗПОЛАГА С
НАРОЧНО ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА ТОВА ПЪЛНОМОЩИЯ. АКО СС РЕШИ, ЧЕ ТАКА ЩЕ СЕ УЛЕСНИ РАБОТАТА МУ, ТОЙ МОЖЕ ДА СЕ СЪБЕРЕ И НА ВСЯКО ДРУГО МЯСТО
ИЗВЪН СЕДАЛИЩЕТО НА ООН.
СС САМ ОПРЕДЕЛЯ ПРОЦЕДУРНИТЕ ПРАВИЛА, ПО КОИТО РАБОТИ. НИКОЙ ДРУГ ОРГАН НЕ МОЖЕ ДА МУ ПРЕДПИСВА РЕДА НА ДЕЙСТВИЯТА, КОИТО ПРЕДПРИЕМА .
РЕШЕНИЯТА ПО ПРОЦЕДУРНИ ВЪПРОСИ СЕ ВЗЕМАТ С КВАЛИФИЦИРАНО МНОЗИНСТВО ОТ 9 ГЛАСА. РЕШЕНИЯТА ПО ВСИЧКИ ДРУГИ ВЪПРОСИ СЕ СЧИТАТ ЗА
ПРИЕТИ САМО КОГАТО ЗА ТЯХ СА ПОДАДЕНИ ГЛАСОВЕТЕ НА 9 ЧЛЕНОВЕ, КАТО В ТОВА ЧИСЛО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ СЪВПАДАЩИТЕ ГЛАСОВЕ НА
ПОСТОЯННИТЕ ЧЛЕНОВЕ. АКО В СЪСТАВА НА СС ИМА УЧАСТВАЩА В СПОРА СТРАНА, ТО ПРИ ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ГЛАВА VI И АЛИНЕЯ 3 НА
ЧЛЕН 52 ОТ УСТАВА НА ООН ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖИ.

17
 УСТАВЪТ ПОЗВОЛЯВА, АКО НЯКОЯ ИЛИ НЯКОИ ОТ ПОСТОЯННИТЕ ЧЛЕНОВЕ ПРИ ГЛАСУВАНЕТО ЗАЯВИ, ЧЕ НЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ, А
САМО СЕ ВЪЗДЪРЖА ДА ГО ПОДКРЕПИ, РЕШЕНИЕТО ДА БЪДЕ ВЗЕТО И ПРИ СЪВПАДАЩИ ПОЛОЖИТЕЛНИ ГЛАСОВЕ САМО НА ОСТАНАЛИТЕ ПОСТОЯННИ ЧЛЕНОВЕ.
ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ ОБАЧЕ Е ОГРАНИЧЕНА, ТЪЙ КАТО ЧЛ.27, АЛ.3 НА УСТАВА Я ПОЗВОЛЯВА САМО ПРИ НАЛИЧИЕ НА ДВЕ УСЛОВИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СА
НАЛИЦЕ ЕДНОВРЕМЕННО (Т.Е. ДАДЕНИ СА КУМУЛАТИВНО):

1. КОГАТО ВЪЗДЪРЖАЩИЯТ СЕ ЧЛЕН НА СС Е СТРАНА В МЕЖДУНАРОДНИЯ СПОР, КОЙТО Е ОТНЕСЕН ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ В СС;
2. КОГАТО РЕШЕНИЕТО СЕ ОТНАСЯ ЗА МЕРКИ ИЛИ ЗА ДРУГИ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО СС ВЗЕМА ЗА МИРНО УРЕЖДАНЕ НА СПОР НЕПОСРЕДСТВЕНО ИЛИ
ЧРЕЗ ДРУГИ РЕГИОНАЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ ИЛИ ОРГАНИ.
В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО СЕ КАСАЕ ЗА МЕРКИ И ДЕЙСТВИЯ В СЛУЧАЙ НА ЗАПЛАХИ СРЕЩУ МИРА, НАРУШЕНИЯ НА МИРА ИЛИ АКТОВЕ НА АГРЕСИЯ, ВЪЗДЪРЖАНЕТО ПРИ
ГЛАСУВАНЕТО В СС НА КОЙТО И ДА Е НЕГОВ ЧЛЕН НЕ СЕ ДОПУСКА. ТОВА БИ ОЗНАЧАВАЛО ОТКАЗ ОТ ВЪЗЛОЖЕНАТА НА СС И НА ВСИЧКИ НЕГОВИ ЧЛЕНОВЕ
ГЛАВНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА СВЕТОВНИЯ МИР И СИГУРНОСТ.
ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА И СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ДЕЙСТВИЯТА НА СВЕТОВНАТА СИСТЕМА ЗА МИР И СИГУРНОСТ ИМА ЯСНОТАТА И
ПРОЗРАЧНОСТТА В НЕЙНАТА АКТИВНОСТ. РАЗИСКВАНИЯТА В СС ПОНАЧАЛО СА ОТКРИТИ, МАКАР ЧЕ АКО ТОЙ РЕШИ, МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОВЕДЕНИ И ПРИ ЗАКРИТИ
ВРАТИ. В ГЛАСУВАНЕТО УЧАСТВАТ САМО ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪВЕТА, НО В РАЗИСКВАНИЯТА БЕЗ ПРАВО НА ГЛАС СЕ ДОПУСКА УЧАСТИЕТО И НА СТРАНИ, КОИТО НЕ СА
ЧЛЕНКИ НА СС, НО ИМАТ ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАЗИСКВАНИТЕ В НЕГО ВЪПРОСИ (НАПР. СТРАНИТЕ ПО СПОРА, КОЙТО СЕ РАЗГЛЕЖДА).

15. ФОРМУЛАТА ЗА ГЛАВНАТА ОТГОВОРНОСТ. МЕРКИТЕ И ТРЕТИТЕ СТРАНИ

НАЙ-ВАЖНИТЕ ФУНКЦИИ И ПРАВОМОЩИЯ НА СС СА В ОБЛАСТТА НА ДЙСТВИЯТА В ЗАЩИТА НА МИРА И СИГУРНОСТТА. ЧЛЕНОВЕТЕ НА ООН ВЪЗЛАГАТ НА СС
„ГЛАВНАТА ОТГОВОРНОСТ” ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА МЕЖД. МИР И СИГУРНОСТ – ЧЛ. 24 ОТ У НА ООН. ПРИЧИНАТА Е, ЧЕ ПРОЦЕСИТЕ, ОТ КОИТО ЗАВИСЯТ МЕЖД.
МИР И СИГУРНОСТ, МОГАТ ДА ПРОТИЧАТ НЕОЧАКВАНО И ДИНАМИЧНО. ТОВА НАЛАГА И ПРЕДПРИЕМАНЕТО НА БЪРЗИ И ЕФИКАСНИ ДЕЙСТВИЯ. ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕТО
НА ТАКИВА НАЙ-ДОБРЕ МОЖЕ ДА ОТГОВОРИ САМО ОРГАН, КОЙТО Е ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩ И Е С НЕМНОГОБРОЕН СЪСТАВ КАТО СС, ЗА РАЗЛИКА ОТ ОС.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ФОРМУЛАТА ЗА ГЛАВНАТА ОТГОВОРНОСТ В ЧЛ. 24 Е КЛЮЧОВО И КОНЦЕПТУАЛНО, ЗАЩОТО ОТ НЕЯ ПРОИЗТИЧАТ МНОГО СЪЩЕСТВЕНИ ПРАВНИ И
ПОЛИТИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ.

•АКЦЕНТЪТ В УСТАВА СЕ ПОСТАВЯ ВЪРХУ ОТГОВОРНОСТ, А НЕ ВЪРХУ ПРАВА. СЛЕДОВАТЕЛНО ПРАВОМОЩИЯТА И ФУНКЦИИТЕ МУ СА
ВТОРИЧНИ, ЗАЩОТО ПРОИЗТИЧАТ ОТ ОТГОРНОСТТА И СЕ РАЗПРОСТИРАТ САМО В НЕЙНИТЕ РАМКИ. СЪВЕТЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА УПРАЖНЯВА ПРОИЗТИЧАЩИТЕ ОТ ОТГ.
МУ ПРАВОМОЩИЯ ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ, КОГАТО ТОВА СЕ НАЛОЖИ. ВСЯКО ПАСИВНО ПОВЕДЕНИЕ НА СЪВЕТА, КОГАТО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НАЛГАТ ОРГАНИЗАЦИЯТА
ДА ПРЕДПРИЕМЕ ДЕЙСТВИЯ В ЗАЩИТА НА МИРА И СИГУРНОСТТА, Е НЕСЪВМЕСТИМО С НЕЙНИТЕ ПРИНЦИПИ, ЦЕЛИ И С ВЪЗЛОЖЕНАТА МУ ОТГОВОРНОСТ. ИМА
СЛУЧАИ, КОГАТО СЪВЕТЪТ НЕ Е ВЗЕМАЛ РЕШЕНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЯ ПОРАДИ УПРАЖНЯВАНЕ НА ВЕТО, НО ТОВА НЕ НАМАЛЯВА ОТГОВОРНОСТТА, КОЯТО МУ Е
ВЪЗЛОЖЕНА.
• ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА КАТО „ГЛАВНА”. ПРИДАВАНЕТО НА ТОВА КАЧЕСТВО ОЗНАЧАТА, ЧЕ ТЯ Е ГЛАВНА, НО НЕ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНА,
НЕ Е ЕДИНСТВЕНА. ОТГОВРНИ ЗА МИРА И СИГУРНОСТТА СА ВСИЧКИ ЧЛЕНУВАЩИ И НЕЧЛЕНУВАЩИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА ДЪРЖАВИ, ЗАЕДНО И ПООТДЕЛНО.
ОТГОВОРНОСТИ НОСЯТ ВСИЧКИ СТРУКТУРИ И ОРГАНИ В СИСТЕМАТА НА ООН.
• КАЧЕСТВОТО НА НОСИТЕЛ НА ГЛАВНА ОТГОВОРНОСТ ТРЯБВА ДА ДАВА НА СС ПРИОРОТЕТ КАТО ЕДИНСТВЕН НЕИН НОСИТЕЛ. ПРИ
ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ, ОНЗИ, КОЙТО НОСИ ГЛАВНАТА ОТГОРНОСТ, СЛЕДВА ДА ИГРАЕ И ГЛАВНАТА ОТГОВРНОСТ, КАКВАТО ОСТАНАЛИТЕ НОСИТЕЛИ НА
ОТГОВОРНОСТ НЕ МОГАТ ДА ИМАТ. РЕШЕНИЯТА НА СС ТРЯБВА ДА ИМАТ ЦЕНРАЛНО И ВОДЕЩО МЯСТО И РЕШЕНИЯТА НА ДР. ОРГАНИ НЕ МОГАТ ДА ИМ
ПРОТИВОРЕЧАТ .
• ТРАНСФОРМИРАНЕТО, ПРЕОТСТЪПВАНЕТО ИЛИ СПОДЕЛЯНЕТО НА ГЛАВНАТА ОТГОВОРНОСТ Е НЕДОПУСТИМО
• ПРЕДМЕТ НА ГЛАВНАТА ОТГОВРНОСТ СА МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ. ТЯ Е РАЗПОЛОЖЕНА САМО В РАМКИТЕ НА МЕЖДУДЪРЖАВНИТЕ
ОТНОШЕНИЯ. СЪВЕТЪТ НЕ МОЖЕ ДА НОСИ ОТГОВОРНОСТИ ЗА ПРОЦЕСИ И ЯВЛЕНИЯ, КОИТО СА ОТ ВЪТРЕШНО ЕСТЕСТВО ЗА ОТДЕЛНИТЕ ДЪРЖАВИ.
МИРОТВОРЧЕСКИТЕ ОПЕРАЦИИ НЕ СЕ СМЯТАТ ЗА НАМЕСА ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ ДЕЛА. ТОВА СА ПРАВОМЕТНИ И ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ГЛАВНАТА ОТГОВРНОСТ ДЕЙСТВИЯ,
ЗАЩОТО ТЯХНАТА НЕОБХОДИМОСТ ВЪЗНИКВА ОТ ЗАПЛАХА ЗА МЕЖД. МИР И СИГУРНОСТ И СЕ ПРЕДПРИЕМАТ СЪС СЪГЛАСИИЕТО НА ЗАИНТЕРЕСУВАНИТЕ ДЪРЖАВИ.
• ТЕРМИНЪТ Е УПОТРЕБЕН В ЕДИН. ЧИСЛО, КОЕТО ОЗНАЧАВА ЧЕ ТЯ Е ЕДНА И НЕДЕЛИМА. НИКОЯ ОТ ПОДПИСАЛИТЕ УСТАВА И ЧЛЕНУВАЩИ В
ООН ДЪРЖАВИ НЯМА ПРАВО ПО КАКЪВТО И НАЧИН И В КАКВАТО И ДА Е ФОРМА ДА Я ПРИСВОЯВА, ДА СЕ ОПИТВА ДА ВЛЕЗЕ В РОЛЯТА НА ГЛАВЕН ИЛИ ДРУГ
ГАРАНТ ЗА СВЕТОВНИЯ МИР И СИГУРНОСТ.

МЕЖДУНАРОДНИТЕ КОНФЛИКТИ СА НАЙ-СЕРИОЗНАТА ЗАПЛАХА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. СПОРОВЕТЕ СТАВАТ ОПАСНИ, САМО КОГАТО ПРЕДИЗВИКВАТ КРИЗА
В ОТНОШЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ И ТЕ ИЗОСТАВЯТ НАМЕРЕНИЕТО ДА ТЪРСЯТ МИРНИ РЕШЕНИЯ. СПОРЪТ МОЖЕ ДА ПРЕРАСНЕ В КОНФЛИКТ С РАЗЛИЧНА СКОРОСТ, А
ПОНЯКОГА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЪРЗО. ЗАТОВА ПРИ КОНФЛИКТИ НА ИНТЕРЕСИ СПОРЪТ Е ОНАЗИ ФАЗА, ПРИ КОЯТО ПРЕВЕНЦИЯТА МОЖЕ И ТРЯБВА ДА ИМА РЕШАВАЩО
ЗНАЧЕНИЕ. ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТОВНАТА СИСТЕМА ЗА СИГУРНОСТ ТЕЗИ ОБСТОЯТЕЛСТВА СА ВЗЕТИ ПРЕДВИД, КАКТО И НЕБЛАГОПРИЯТНИЯ ОПИТ ОТ ОН
ОСНОВНИТЕ И НАЙ-РЕШИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ НА СС НА ООН ПРИ ИЗПЪНЕНИЕ НА НЕГОВИТЕ ФУНКЦИИ СЕ СЪДЪРЖАТ В ГЛ. 7 ОТ У. ТОВА СА МЕРКИТЕ, ПРИ КОИТО
ТОЙ МОЖЕ ДА ПРИБЕГНЕ КЪМ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ПРИНУДА В ЗАЩИТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ. ПОДЧЕРТАНО Е И ЗНАЧЕНИТО НА ПРЕВЕНЦИЯТА,
КАТО ЗА НЕЯ Е ОТДЕЛЕНА СПЕЦИАЛНА ГЛАВА 6, КОЯТО Е РАЗПОЛОЖЕНА ПРЕДИ ТАЗИ ЗА МЕРКИТЕ. ГЛАВА 6 СЕ ОТНАСЯ ЗА ДЕЙСТВИЯ, КОГАТО МИРЪТ И
СИГУРНОСТТА НЕ СА ВСЕ ОЩЕ НАРУШЕНИ ИЛИ ЗАПЛАШЕН.
СС МОЖЕ ДА ДЕЙСТВА ПО СВОЯ ИНИЦИАТИВА ПРИ СИТУАЦИИ ВИЗИРАНИ И В ДВЕТЕ ГЛАВИ. МОЖЕ ДА СЕ САМОСЕЗИРА ИЛИ ДА БЪДЕ СЕЗИРАН ОТ НЯКОЯ ОТ
СПОРЕЩИТЕ СТРАНИ, ОТ СТРАНА, КОЯТО НЕ УЧАСТВА В ОРГАНИЗАЦИЯТА, ОТ ОС ИЛИ ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР. НАПРЕВЕНЦИЯТА СЕ ДАВА КАТЕГОРИЧНО
ПРЕДИМСТВО.
ООН ИМА РАЗВИТ ПРАВЕН И ОРГАНИЗАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ С УПОТРЕБА НА ВЪОРЪЖЕНА СИЛА. ТОВА Й
ПОЗВОЛЯВА ДА РЕАГИРА БЪРЗО И ЕФЕКТИВНО. НЕ РАЗПОЛАГА СЪС СОБСТВЕНИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ, ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЯ С ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА
ЧЛЕНУВАЩИТЕ ДЪРЖАВИ (СКЛЮЧВАТ СЕ СПЕЦИАЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ). СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ СА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ПОДДЪРЖАТ В СЪСТОЯНИЕ НА ГОТОВНОСТ
НАЦИОНАЛНИ КОНТИНГЕНТИ ОТ ВОЕННИ ВЪЗДУШНИ СИЛИ ЗА СЪВМЕСТНИ ПРИНУДЕТИЛНИ ДЕЙСТВИЯ. ПЛАНОВЕТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ СЕ
ИЗРАБОТВАТ И СЕ ПРИЕМАТ ОТ СС, КОЙТО Е ПОДПОМАГАН ОТ СПЕЦИАЛЕН ОРГАН – ВОЕННОЩАБЕН КОМИТЕТ (НАЧАЛНИЦИТЕ НА ВОЕННИТЕ ЩАБОВЕ НА
ДЪРЖАВИТЕ, ПОСТОЯННИ ЧЛЕНКИ НА СС ИЛИ ОТ ТЕХНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ).

СС Е ОРГАНЪТ, КОЙТО ОПРЕДЕЛЯ ДАЛИ В ДЕЙСТВИЯТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА И СИГУРНОСТТА ЩЕ ВЗЕМАТ НЕПОСРЕДСТВЕНО УЧАСТИЕ
ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ООН ИЛИ САМО НЯКОИ ОТ ТЯХ.

18
ДЕЙСТВИЯТА, КОИТО СС ПРЕПРИЕМА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ГЛАВИ 6 И 7 СЕ ОТНАСЯТ ЗА СТРАНИ, КОИТО МОГАТ ДА НАРУШАТ ИЛИ ВЕЧЕ СА НАРУШИЛИ
МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ. ДЕЙСТВИЯТА МОГАТ ДА ИМАТ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ТРЕТИ СТРАНИ, А МОГАТ И ДА СА ВРЕДОНОСНИ. ОЩЕ ВЗЕМАЙКИ РЕШЕНИЯТА
СИ, СЪВЕТЪТ ТРЯБВА ДА ДА СЕ СТРЕМИ ДА ИЗБЕГНЕ ТОВА ИЛИ ПОНЕ ДА СВЕДЕ ВЕРОЯТНОСТТА ДО СТЕПЕН НА НИСКО РАВНИЩЕ. В ЗАВИСИМОСТ ОТ
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ТОВА МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ И НЕВЪЗМОЖНО. УСТАВЪТ НА ООН УРЕЖДА ТЕЗИ ВЪПРОСИ С ЧЛЕН 50, КОЙТО Е НЕПОСРЕДСТВЕНО СВЪРЗАН И С
ЧЛЕН 49.
СИТУАЦИИТЕ ВИЗИРАНИ В ЧЛЕН 50 СЕ ОТНАСЯТ ЗА ЕДНА ОСОБЕНА И ВЪЗМОЖНО НЕОТСТРАНИМА КОЛИЗИЯ НА ИНТЕРЕСИ. В ИМЕТО НА ВСЕОБЩАТА СИГУРНОСТ СЕ
УВРЕЖДА СИГУРНОСТТА НА ИНТЕРЕСИ НА ЗАСЕГНАТИ ОТ МЕРКИТЕ ТРЕТИ СТРАНИ. ЗАТОВА УСТАВЪТ ПРЕДВИЖДА ПРАВОТА ВСЯКА СТРАНА, КОЯТО Е ИЗПРАВЕНА
ПРЕД СПЕЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПРИЛАГАНИТЕ ОТ СС ДЕЙСТВИЯ, ДА СЕ СЪВЕЩАВА С НЕГО ВЪВ ВРЪЗКА С ТЯХНОТО РЕШЕНИЕ. ТОВА ПРАВО НЕ
Е ПРЕДОСТАВЕНО САМО НА ДЪРЖАВИ, ЧЛЕНУВАЩИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА. ИНИЦИАТИВАТА СЛЕДВА ДА ПРИНАДЛЕЖИ ПРЕДИ ВСИЧКО НА ЗАСЕГНАТАТА СТРАНА. АКО ТЯ
НЕ ГО ПРЕДЯВИ, СС НЕ Е ДЛЪЖЕН ДА СЕ СЪВЕЩАВА С НЕЯ, НО АКО ТЯ ПОИСКА ТОВА, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ОТКАЖЕ. КАСАЕ СЕ ЗА ПРАВО , А НЕ ЗА ИЗРАЗ НА ДОБРА
ВОЛЯ ОТ СТРАНА НА СЪВЕТА.

ВЪЗНИКВАНЕТО НА ПРАВОТО НА ТРЕТАТА СТРАНА Е ОБУСЛОВЕНО ТО СЪЧЕТАВАНЕТО НА ТРИ УСЛОВИЯ:

• СС ДА Е ПРЕСТЪПИЛ КЪМ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ И ЗАСЕГНАТА СТРАНА ДА Е ЕФЕКТИВНО УВРЕДЕНА
• ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА СЪВЕТА ДА СА ИКОНОМИЧЕСКИ. ВЪЗНИКВАНЕТО НА ПРАВОТО СЕ ОТНАСЯ САМО ЗА ПРОБЛЕМИ НА ЦЯЛОТО
СТОПАНСТВО НА СТРАНАТА И ИМА ЯСНО ИЗРАЗЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ.
• НУЖНО Е ДА ИМА ПРЯКА ПРИЧИННА ВРЪЗКА МЕЖДУ ПРЕДПРИЕТИТЕ ДЕЙСТВИЯ И ВЪЗНИКНАЛИТЕ СПЕЦИАЛНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ.

УЧАСТИЕТО НА ЗАСЕГНАТАТА СТРАНА В ПРЕДПРИЕТИТЕ МЕРКИ НЕ Е УСЛОВИЕ ЗА НЕЙНОТО ПРАВО ДА ОТНЕСЕ ПРЕД СЪВЕТА ВЪЗНИКНАЛИТЕ ПРЕД НЕЯ СПЕЦИАЛНИ
ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ. ВЪЗНИКВАНЕТО НА ПРАВОТО ПО ЧЛ 50 НЕ ЗАВИСИ СЪЩО ТАКА ОТ ЕСТЕСТВОТО НА ПРЕДПРИЕТИТЕ ОТ СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ
ДЕЙСТВИЯ, ДАЛИ ОТ МИРНО ЕСТЕСТВО ИЛИ СА ДЕЙСТВИЯ С УПОТРЕБА НА ВЪОРЪЖЕНА СИЛА. ЗА ВЪЗНИКВАНЕ ПРАВОТО НА ДЪРЖАВАТА ЗНАЧЕНИЕ ИМА ФАКТЪТ,
ЧЕ СА НАСТЪПИЛИ ВРЕДОНОСНИ ПОСЛЕДИЦИ, А НЕ ЕСТЕСТВОТО НА ПРЕДПРИЕМАНИТЕ ДЕЙСТВИЯ. СС Е ДЛЪЖЕН НЕ САМО ДА ОБСЪДИ ПРОБЛЕМИТЕ С УЧСТИЕТО
НА ЗАСЕГНАТАТА СТРАНА, НО И ДА НАМЕРИ РЕШЕНИЕ.
СМИСЪЛА НА ТЕРМИНА ДА СЕ СЪВЕЩАВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ЗАСЕГНАТА СТРАНА ТРЯБВА ДА УЧАСТВА В ОБСЪЖДАНЕТО НАРАВНО СЪС СЪВЕТА, НО НЕ И ПРИ ВЗЕМАНЕТО
НА РЕШЕНИЕТО. РЕШЕНИЕТО КОГА И КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ РЕДА НА УЧАСТИЕТО НА ЗАСЕГНАТАТА СТРАНА Е ПРОЦЕДУРНО И СЛЕДВА ДА БЪДЕ ВЗЕТО В СЪОТВЕТСТВИЕ С
АЛИНЕЯ ВТОРА НА ЧЛ. 27. НО РЕШЕНИЯТА ОТНОСНО ВЪЗНИКНАЛИТЕ ПРОБЛЕМИ НЕ СА ОТ ПРОЦЕДУРНО ЕСТЕСТВО. ЧЛ 49 – ИЗИСКВА ЧЛЕНОВЕТЕ НА
ОРГАНИЗАЦИЯТА ДА СИ ОКАЗВАТ ВЗАИМНА ПОМОЩ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА ВЗЕМАНИТЕ ОТ СС МЕРКИ. „СПЕЦИАЛНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ” СЕ ОТНАСЯТ ЗА
ПОСТИГНАЛИ ВЕЧЕ СТРАНАТА ВРЕДИ И ЗАГУБИ. ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ КОМПЕНСИРАНИ ИКОНОМИЧЕСКИ. ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 49 КОМПЕНСАЦИИТЕ БИ ТРЯБВАЛО
ДА СЕ РАЗГЛЕЖДАТ КАТО ЧАСТ ОТ РАЗХОДИТЕ ЗА ОПЕРАЦИИТЕ НА ООН.

ВЪПРОС 16 – РОЛЯ И ФУНКЦИИ НА ДРУГИТЕ ОСНОВНИ ОРГАНИ НА ООН

1. МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪД – ТОЙ Е СЪСТАВЕН ОТ КОЛЕГИЯ ОТ 15 НЕЗАВИСИМИ СЪДИИ, ИЗБРАНИ ЕДНОВРЕМЕННО ОТ

ОС И СС, БЕЗ ОГЛЕД НА
ГРАЖДАНСТВОТО ИМ МЕЖДУ ЛИЦА С ВИСОКИ МОРАЛНИ КАЧЕСТВА И ОТГОВАРЯЩИ НА УСЛОВИЯТА ЗА ЮРИСТИ С НАЙ – ВИСОКА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ И
ПОЗНАВАНЕ НА МП. МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪД Е СЪЩЕСТВЕН ФАКТОР В ПОДДЪРЖАНЕТО НА ПРАВНАТА СИГУРНОСТ И СТАБИЛНОСТТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ РЕД.
ТОЙ Е ГЛАВНИЯТ СЪДЕБЕН ОРГАН НА ООН. СТРАНИ В РАЗГЛЕЖДАНИТЕ ОТ СЪДА ДЕЛА МОГАТ ДА БЪДАТ САМО ДЪРЖАВИ . С ВСТЪПВАНЕТО СИ В
ОРГАНИЗАЦИЯТА ВСИЧКИ ЧЛЕНУВАЩИ В ООН СТРАНИ СТАВАТ СТРАНИ И В СТАТУТА НА СЪДА И ТОЙ СТАВА ОТКРИТ ЗА ВСЯКА ЕДНА ОТ ТЯХ. КОГАТО СС ПРАВИ
ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРОЦЕДУРИ ПО СПОРОВЕ, КОИТО МОГАТ ДА ЗАСТРАШАТ МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ И СВЕТОВНИЯ МИР, ТОЙ Е ЗАДЪЛЖЕН ДА ВЗЕМА ПОД
ВНИМАНИЕ, ЧЕ СПОРОВЕТЕ ОТ ПРАВНО ЕСТЕСТВО ПО ОБЩО ПРАВИЛО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОТНЕСЕНИ ОТ СТРАНИТЕ В МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД. ПОДСЪДНИ НА СЪДА
МОГАТ ДА БЪДАТ ВСИЧКИ СПОРОВЕ, КОИТО СТРАНИТЕ ОТНЕСАТ ДО НЕГО, КАКТО И ВЪПРОСИТЕ, КОИТО СА ПРЕДВИДЕНИ ЗА ОТНАСЯНЕ В НЕГО ОТ УСТАВА НА
ООН И ОТ ДЕЙСТВАЩИ МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ. ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ ДЪРЖАВИТЕ МОГАТ ДА ЗАЯВЯТ, ЧЕ ПРИЗНАВАТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВСЯКА ДРУГА,
ПРИЕЛА СЪЩОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДЪРЖАВА, ЮРИСДИКЦИЯТА НА СЪДА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПО ВСИЧКИ ПРАВНИ СПОРОВЕ, БЕЗ ДА Е ПОТРЕБНО ЗА ТОВА ДА БЪДЕ
СКЛЮЧВАНО СПЕЦИАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ. ТАКИВА СПОРОВЕ СА ОНЕЗИ, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ ЗА:
 ТЪЛКУВАНЕ НА ДОГОВОР;
 КАКЪВТО И ДА Е ВЪПРОС ОТ МП;
 НАЛИЧИЕТО НА КАКЪВТО И ДА Е ФАКТ, КОЙТО АКО БЪДЕ УСТАНОВЕ, БИ СЪСТАВЛЯВАЛ НАРУШЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ;
 ЕСТЕСТВОТО ИЛИ РАЗМЕРЪТ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, ДЪЛЖИМО ЗА НАРУШЕНИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.
ДЪРЖАВИТЕ СА СВОБОДНИ ДА РЕШАТ ДАЛИ ДА ОТНЕСАТ ТЕХНИТЕ СПОРОВЕ В ТОЗИ СЪД, В ДРУГ СЪД ИЛИ ДА ПОТЪРСЯТ РЕШАВАНЕТО МУ ПО ДРУГ МИРЕН НАЧИН,
НО КОГАТО ОТНЕСАТ СПОРА В МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД, ТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА СЕ СЪОБРАЗЯТ С РЕШЕНИЕТО МУ. АКО ТОВА НЕ СТАНЕ, ДРУГАТА СТРАНА ИМА ПРАВО ДА
СЕ ОБЪРНЕ КЪМ СС И ТОЙ МОЖЕ, АКО СМЕТНЕ ЗА НЕОБХОДИМО, ДА НАПРАВИ ПРЕПОРЪКИ ИЛИ ДА ПРИЕМЕ МЕРКИ ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА РЕШЕНИЕТО В
ИЗПЪЛНЕНИЕ. ТОВА ПРИДАВА НА РЕШЕНИЯТА НА СЪДА ПОДКРЕПЕНА С ПРИНУДА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТ, ВИСОКА ДЕЙСТВЕНОСТ И ТЕ ПРИДОБИВАТ ЗНАЧЕНИЕ НА
ВАЖЕН ИНСТРУМЕНТ ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА МИРА И СИГУРНОСТТА.
НО РОЛЯТА НА СЪДА НЕ СЕ ОГРАНИЧАВА САМО С РЕШАВАНЕТО НА СПОРОВЕ МЕЖДУ ДЪРЖАВИ – ТОЙ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН ДА ДОПРИНАСЯ И ЗА
ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА В ДЕЙНОСТТА НА ООН. ОС И СС МОГАТ ДА ПОИСКАТ ОТ СЪДА СЪВЕЩАТЕЛНИ МНЕНИЯ ПО ВСИЧКИ ПРАВНИ ВЪПРОСИ . С
РАЗРЕШЕНИЕТО НА ОС ДРУГИТЕ ОРГАНИ НА ООН, КАКТО И СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В НЕИНАТА СИСТЕМА, СЪЩО МОГАТ ДА ИСКАТ ОТ СЪДА
СЪВЕЩАТЕЛНИ МНЕНИЯ ПО ПРАВНИТЕ ВЪПРОСИ, ВЪЗНИКВАЩИ В ТЯХНАТА ДЕЙНОСТ.

2. СЕКРЕТАРИАТ – ТОЙ СЕ СЪСТОИ ОТ ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР И ПЕРСОНАЛ И ОСЪЩЕСТВЯВА АДМИНИСТРАТИВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ НА ООН.
ГЕНЕРАЛНИЯТ СЕКРЕТАР СЕ НАЗНАЧАВА ОТ ОС ПО ПРЕПОРЪКА НА СС И Е НАЙ – ВИСШЕТО АДМИНИСТРАТИВНО ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА . НАРЕД
С ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ И АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ФУНКЦИИ, ТОЙ ИЗПЪЛНЯВА И ОТГОВОРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ФУНКЦИИ, СВЪРЗАНИ С ПОДДЪРЖАНЕТО НА
МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ:

 ДЕЙСТВА В ТОВА СИ КАЧЕСТВО ВЪВ ВСИЧКИ ЗАСЕДАНИЯ НА ОС И СС И ИЗПЪЛНЯВА ФУНКЦИИ, КОИТО МУ СЕ ВЪЗЛАГАТ ОТ ТЕЗИ ОРГАНИ;
 ПРЕДСТАВЛЯВА ООН В МО В КРЪГА НА ВЪЗЛОЖЕНИТЕ МУ ФУНКЦИИ;

19
 В ТОВА СИ КАЧЕСТВО ИЗПЪЛНЯВА МИСИИ, СВЪРЗАНИ С ПОСТИГАНЕ ЦЕЛИТЕ НА ООН;
 МОЖЕ ДА ПРИВЛИЧА ВНИМАНИЕТО НА СС ВЪРХУ ВСЕКИ ВЪПРОС, КОЙТО ПО НЕГОВО МНЕНИЕ БИ МОГЪЛ ДА ЗАСТРАШИ ПОДДЪРЖАНЕТО НА
МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ;

 ПРЕДСТАВЯ ПРЕД ОС ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ЦЯЛАТА ДЕЙНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕГОВИТЕ ФУНКЦИИ ГЕНЕРАЛНИЯТ СЕКРЕТАР СЕ ПОДПОМАГА ОТ ПЕРСОНАЛ, КОЙТО СЕ НАЗНАЧАВА ОТ НЕГО СЪОБРАЗНО С УСТАНОВЕНИТЕ ОТ
ОС ПРАВИЛА И СЪС СЪОБРАЖЕНИЕТО ДА СЕ ОСИГУРИ НАЙ – ВИСОКО РАВНИЩЕ НА ЕФЕКТИВНОСТ, КОМПЕТЕНТНОСТ И ПОЧТЕНОСТ И ПЕРСОНАЛЪТ ДА СЕ ИЗБИРА
НА НАЙ – ШИРОКА МЕЖДУНАРОДНА ОСНОВА. В КАЧЕСТВОТО СИ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА ГЕНЕРАЛНИЯТ СЕКРЕТАР И ПЕРСОНАЛЪТ НА
СЕКРЕТАРИАТА СЕ ПОЛЗВАТ С НЕОБХОДИМИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ФУНКЦИИТЕ ИМ ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ. ТЕ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ СТРАНИТЕ, ЧИИТО
ГРАЖДАНИ СА, НИТО СА ИЗРАЗИТЕЛИ ИЛИ ЗАЩИТНИЦИ НА ТЕХНИТЕ ИНТЕРЕСИ И НЕ МОГАТ ДА ПОЛУЧАВАТ ИНСТРУКЦИИ ОТ КОЕТО И ДА Е ПРАВИТЕЛСТВО ИЛИ
ВЛАСТ ИЗВЪН ОРГАНИЗАЦИЯТА.

ВЪПРОС 17 – ИДЕИ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА СВЕТОВНАТА СИСТЕМА ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ

ПРЕЗ ДЪЛГОТО СИ СЪЩЕСТВУВАНЕ СВЕТОВНАТА СИСТЕМА ЗА КОЛЕКТИВНА ЗАЩИТА НА МИРА И СИГУРНОСТТА Е ИМАЛА И УСПЕХИ, И НЕУСПЕХИ, НО
ОБЩАТА ОЦЕНКА ЗА НЕЯ ОСТАВА ПОЛОЖИТЕЛНА. ВЪПРЕКИ ТОВА, АКО СЕ ПРЕЦЕНЯВА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА НЕЙНАТА ОТГОВОРНОСТ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ТЯХНАТА
РЕАЛИЗАЦИЯ, НЕ МОЖЕ ДА НЕ СЕ ПРИЗНАЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖЕЛАЕ ОЩЕ МНОГО. ИЗПИТАНИЕТО НА ВРЕМЕТО ПОКАЗА, ЧЕ НЯКОИ ОТ НЕУСПЕХИТЕ В ДЕЙНОСТТА
НА ООН БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ИЗБЯГВАНИ, АКО БЪДАТ ВНЕСЕНИ ПРОМЕНИ В НАЧИНА И РЕДА НА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ, КАТО НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ОГРАНИЧЕНИ
ПРОМЕНИ, А ЗА СЪЩЕСТВЕНА РЕФОРМА.
ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА СЕ ИЗКАЗВАТ РАЗЛИЧНИ ИДЕИ, КОИТО ЗАСЕГА НЕ СА ПРЕДМЕТ НА ОБЩО ОДОБРЕНИЕ И СЪГЛАСИЕ. НО ИМА И РЕДИЦА ГЛЕДИЩА, ЗА
КОИТО МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ СЕ ПРИЗНАВАТ ОТ ВСИЧКИ И НЕ СЕ ПОСТАВЯТ ПОД СЪМНЕНИЕ. ОСОБЕНО ГОЛЯМО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА 3 ОТ ТЯХ:

1. НЕ СЕ ПОСТАВЯ ПОД СЪМНЕНИЕ, ЧЕ ООН НЯМА АЛТЕРНАТИВА И ЧЕ ОРГАНИЗАЦИЯТА ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ ДА ИЗПЪЛНЯВА ФУНКЦИИТЕ, ЗА КОИТО Е
БИЛА СЪЗДАДЕНА;

2. НЕ СЕ ОСПОРВА, ЧЕ ВЪПРЕКИ НЕСПОЛУКИТЕ СИ ООН НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДРУГО, ОСВЕН ЕДИН ИНСТРУМЕНТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЦЕЛИ. ОТ
УЧАСТВАЩИТЕ СТРАНИ ЗАВИСИ КАК ТОЗИ ИНСТРУМЕНТ ЩЕ БЪДЕ ИЗПОЛЗВАН . ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ЗА НЕСПОЛУКИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО МУ Е ИЗВЪН НЕГО , НО
ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ УСЪВЪРШЕНСТВАН;

3. ПРИ ПРОМЕНИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ СЪХРАНЕНИ ОСНОВНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ НА УСТАВА, СВЪРЗАНИ С ЦЕЛИТЕ, ПРИНЦИПИТЕ, ОСНОВНАТА СТРУКТУРА И
НАЧИНИТЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ООН.
АКО СЕ ОПИТАМЕ ДА СИСТЕМАТИЗИРАМЕ ОСНОВНИТЕ ИДЕИ ЗА РЕФОРМИ НА ООН, БИХМЕ МОГЛИ ДА ГИ СИСТЕМАТИЗИРАМЕ В 2 ОСНОВНИ ГРУПИ –
ИДЕИ, КОИТО НЕ ИЗИСКВАТ ПРОМЕНИ В УСТАВА, И ИДЕИ, РЕАЛИЗИРАНЕТО НА КОИТО НЕ Е ВЪЗМОЖНО БЕЗ ТАКИВА ПРОМЕНИ (НАЙ – ВЕЧЕ ПРОМЕНИ В
ОСНОВНИТЕ ОРГАНИ – ОС, СС И МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД). СРЕД ПО – ЗНАЧИТЕЛНИТЕ ИДЕИ, КОИТО НЕ ИЗИСКВАТ ПРОМЕНИ В УСТАВА, СА СЛЕДНИТЕ:

 ООН ПОЧТИ НЕПРЕКЪСНАТО СЕ НАМИРА В УСЛОВИЯ НА ОСТРА ФИНАНСОВА КРИЗА, ТЪЙ КАТО РАЗХОДИТЕ СЕ ПОКРИВАТ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА
ОРГАНИЗАЦИЯТА, А НЯКОИ ОТ ТЯХ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГОДИНИ НЕ СЕ ИЗДЪЛЖАВАТ (НАПР. САЩ СА НАЙ – ГОЛЕМИЯ ДЛЪЖНИК НА ООН). ФИНАНСОВИЯТ
ДЕФИЦИТ ПРЕЧИ НА ООН ДА РЕАГИРА НАВРЕМЕ И ПО СЪОТВЕТЕН НАЧИН НА ВЪЗНИКНАЛИТЕ ЗАПЛАХИ И НАРУШЕНИЯ НА МИРА И СИГУРНОСТТА В СВЕТА. ЕТО
ЗАЩО ЕДНА ОТ ИДЕИТЕ Е В РАМКИТЕ НА БЮДЖЕТА ДА СЕ СЪЗДАДАТ СПЕЦИАЛНИ ФОНДОВЕ , ОТ КОИТО ДА МОЖЕ НЕЗАБАВНО ДА СЕ ИЗТЕГЛЯТ ГОТОВИ СРЕДСТВА
И ТАКА ДА СЕ ПРИСТЪПВА КЪМ НАВРЕМЕННИ ДЕЙСТВИЯ.

 НАДПРЕВАРАТА ВЪВ ВЪОРЪЖАВАНЕТО Е ЕДИН – СИЛНИТЕ ДЕСТАБИЛИЗИРАЩИ МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ ФАКТОРИ, ДОКАТО
ОТ НАЙ
РАЗОРЪЖАВАНЕТО УКРЕПВА МИРА И СИГУРНОСТТА И Е ТЯХНАТА НАЙ– НАДЕЖДНА ГАРАНЦИЯ. АКО ВОЕННИТЕ РАЗХОДИ В СВЕТА БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ СНИЖЕНИ,
ТО ОСВОБОДЕНИТЕ СРЕДСТВА БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ ЗА РЕШАВАНЕ НА ГЛОБАЛНИ ПРОБЛЕМИ, КОИТО ТАЯТ МНОГО ОПАСНОСТИ ЗА СВЕТОВНАТА
СИГУРНОСТ. ЕТО ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ПО – АКТИВНО УЧАСТИЕ НА ООН В ТАЗИ ОБЛАСТ И ТОВА НАПЪЛНО БИ СЕ ВПИСАЛО В ПРЕВАНТИВНАТА И
МИРОПОДДЪРЖАЩА ДЕЙНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА. ТАКИВА СА ОСНОВАНИЯТА НА ИДЕЯТА ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕНА “МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ/АГЕНЦИЯ/ ПО
РАЗОРЪЖАВАНЕТО ”, КОЯТО ЩЕ ДЕЙСТВА В СИСТЕМАТА НА ООН И ЩЕ ИМА МНОГО ПО – ГОЛЕМИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА ИЗИСКВА ОТ ЧЛЕНУВАЩИТЕ В ООН
ДЪРЖАВИ СЪОТВЕТНАТА ИНФОРМАЦИЯ, ДА ПРАВИ ПРОУЧВАНИЯ И Т.Н.

 ПОЛИТИЦИ И УЧЕНИ ПРЕДЛАГАТ ООН ДА СЕ ВКЛЮЧИ ПО – АКТИВНО В КОНТРОЛА ВЪРХУ СТОПАНИСВАНЕТО НА ЗЕМНИТЕ РЕСУРСИ, ТЪЙ КАТО ТЯХНОТО
ИЗЧЕРПВАНЕ ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ВЪЗНИКВАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНО ОПАСНИ ИЗТОЧНИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНИ КОНФЛИКТИ. ЗАТОВА СЕ ПРЕДЛАГА В СИСТЕМАТА НА ООН
ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРОДОВОЛСТВЕНИТЕ РЕСУРСИ И ДА БЪДЕ ИЗРАБОТЕНА И ПРИЛАГАНА СПЕЦИАЛНА ПРОГРАМА В
ТАЗИ НАСОКА, ЗА ДА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА МОНИТОРИНГ, ТЪРСЕНЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И Т.Н.
ВТОРАТА УСТАВА НА ООН, КОЕТО ОБАЧЕ Е МНОГО ПО –
ГРУПА ИДЕИ ЗА РЕФОРМИ МОГАТ ДА БЪДАТ РЕАЛИЗИРАНИ САМО С ВНАСЯНЕ НА ПРОМЕНИ В
ТРУДНО, ТЪЙ КАТО ПРОЦЕДУРАТА Е СЛОЖНА: 1) 2/3 ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОС ЗА СВИКВАНЕ НА ГЕНЕРАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ИЗМЕНЯНЕ НА
ТРЯБВА СЪГЛАСИЕ НА
УСТАВА (ТУК ПРАВОТО НА ВЕТО НА 5ТЕ ПОСТОЯННИ ЧЛЕНА НА СС НЕ СЕ ПРИЛАГА); 2) ВСЯКО РЕШЕНИЕ НА ГЕН. КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ПРОМЕНИ В УСТАВА ТРЯБВА
ДА ПОЛУЧИ ПОДКРЕПА ОТ 2/3 ОТ НЕЙНИЯ СЪСТАВ И СЛЕД ТОВА ДА БЪДЕ РАТИФИЦИРАНО ОТ 2/3 ОТ ЧЛЕНУВАЩИТЕ В ООН ДЪРЖАВИ, ВКЛ. ПОСТОЯННИТЕ
ЧЛЕНОВЕ НА СС.
ТЕЗИ ИДЕИ СА НАСОЧЕНИ ПРЕДИ ВСИЧКО КЪМ РЕФОРМИ В ОС, СС И МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД. ЕСТЕСТВЕНО, ПРЕОБЛАДАВАТ ИДЕИТЕ ЗА РЕФОРМИРАНЕ
НА СС, КАТО НЕ СЕ ПОСТАВЯТ ПОД СЪМНЕНИЕ НЕГОВИТЕ ПРАВОМОЩИЯ И РОЛЯ, А СЕ ИМАТ ПРЕДВИД ПРАВИЛАТА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯТА И КАК ТЕЗИ
РЕШЕНИЯ ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ ПО – УСПЕШНО . ПРЕОБЛАДАВАТ ИДЕИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ СЛУЧАИ ДА СЕ ПРИЛАГА ВЕТО, ЗА ДА СЕ
УЛЕСНИ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ.

 ДОСТА ШИРОКО СЕ ЛАНСИРА ИДЕЯТА СЪСТАВЪТ НА СС ДА БЪДЕ РАЗШИРЕН С ВКЛЮЧВАНЕ НА НОВИ ДЪРЖАВИ КАТО ПОСТОЯННИ ЧЛЕНОВЕ (НАПР.
ГЕРМАНИЯ, ЯПОНИЯ И ИНДИЯ), ЗА ДА СЕ ПОСТИГНЕ ПО – ДОБРО СЪОТВЕТСТВИЕ НА СЪСТАВА НА СС СЪС СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА МО И ДА СЕ
ПОВИШИ АВТОРИТЕТЪТ И ЕФИКАСНОСТТА НА ВЗЕМАНИТЕ ОТ СС РЕШЕНИЯ.

 ОЩЕ ПО – РАДИКАЛНА Е ИДЕЯТА В УСТАВА ДА СЕ ВЪВЕДЕ ПРАВИЛО , СПОРЕД КОЕТО АКО НЯКОИ ОТ ПОСТОЯННИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА СС Е
НЕПОСРЕДСТВЕНО АНГАЖИРАН КАТО СТРАНА В ЗАПЛАШВАЩ ИЛИ НАРУШАВАЩ МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТТА МЕЖДУНАРОДЕН КОНФЛИКТ, ТОЙ ДА БЪДЕ
ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОПРЕЧИ НА ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЕ, КАТО УПРАЖНИ ПРАВОТО СИ НА ВЕТО. ТАЗИ ИДЕЯ ОБАЧЕ ТРУДНО СЕ СЪГЛАСУВА С
ГЛОБАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ИМАЩИТЕ ПРАВО НА ВЕТО ВЕЛИКИ ДЪРЖАВИ. ОСВЕН ТОВА ЗАД МНОГО КОНФЛИКТИ МЕЖДУ ДЪРЖАВИ, КОИТО НЕ СА ПОСТОЯННИ

20
 ЧЛЕНОВЕ НА СС, СТОЯТ ИМЕННО ТЕЗИ ВЕЛИКИ ДЪРЖАВИ И ТЕ МОГАТ ДА ПРИБЯГНАТ КЪМ УПРАЖНЯВАНЕ НА ВЕТО, БЕЗ ФОРМАЛНО ДА СА СТРАНИ В
ИНСПИРИРАНИ ОТ ТЯХ КОНФЛИКТИ.

 ПО – МАЛКО РАДИКАЛНО ОГРАНИЧЕНИЕ БИ МОГЛО ДА БЪДЕ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ПРАВОТО ДА СЕ УПОТРЕБЯВА ВЕТО, КОГАТО СЕ КАСАЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА
РЕШЕНИЯ ДА СЕ ДЕЙСТВА С МИРООПАЗВАЩИ СИЛИ ЕДИНСТВЕНО С ЦЕЛ ДА СЕ ПРЕКРАТИ УПОТРЕБАТА НА СИЛА В МЕЖДУНАРОДЕН КОНФЛИКТ И ДА СЕ ЗАПАЗИ
СТАТУКВОТО .ТУК ОБАЧЕ ЗАТРУДНЕНИЯТА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗБЕГНАТИ ПОРАДИ СЪДЪРЖАЩИТЕ СЕ В ПОНЯТИЕТО “СТАТУКВО” И В ЕСТЕСТВОТО НА САМОТО
“УМИРОТВОРЯВАНЕ” НЕЯСНОТИ.
 ДА СЕ ИЗКЛЮЧИ ПРИЛАГАНЕТО НА ВЕТОТО, КОГАТО СС РЕШАВА ДАЛИ ДА ПРЕПОРЪЧА НА ОС ПРИЕМАНЕТО НА НОВА ДЪРЖАВА В ООН ИЛИ КОГАТО
ВЪПРОСЪТ Е ЗА ПРИЗНАВАНЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВО.

 ПРЕПОРЪКИТЕ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВА ИЛИ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НОВИ ДЪРЖАВИ В ООН ДА НЕ СЕ ИСКАТ ОТ СС, А ДА СЕ ДАВАТ ОТ
МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД, ЗА ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ПОЛИТИЗИРАНЕТО НА ТЕЗИ РЕШЕНИЯ.
 ПРАВОТО НА ВЕТО В СС ДА НЕ ДЕЙСТВА, КОГАТО СЕ КАСАЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАДИ ОТ АНКЕТНИ КОМИСИИ НА ООН.
ДРУГА ГРУПА ИДЕИ СЕ ОТНАСЯТ ЗА ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА МИРООПАЗВАЩИТЕ И МИРОПОДДЪРЖАЩИТЕ ОПЕРАЦИИ НА ООН. ОСНОВНОТО
СЪОБРАЖЕНИЕ НА ИЗРАЗИТЕЛИТЕ НА ТЕЗИ ИДЕИ Е, ЧЕ ООН НЕ РАЗПОЛАГА СЪС СОБСТВЕНИ СИЛИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТАКИВА ОПЕРАЦИИ, А ИЗПОЛЗВА СИЛИ
НА СТРАНИТЕ – ЧЛЕНКИ. ТОВА ИЗИСКВА ПРИ ВСЕКИ ОТДЕЛЕН СЛУЧАЙ ДА СЕ СЪЗДАВАТ МИРООПАЗВАЩИ ИЛИ МИРОПОДДЪРЖАЩИ СИЛИ AD HOC. РЕЗУЛТАТЪТ Е,
ЧЕ СС ЧЕСТО ПРИСТЪПВА КЪМ ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ С ТАКИВА СИЛИ, КОГАТО ВЕЧЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ИЛИ ПРИ ТВЪРДЕ ВЛОШИЛИ СЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА. ТАКА,
СРЕД ИДЕИТЕ ЗА ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА МИРООПАЗВАЩИТЕ И МИРОПОДДЪРЖАЩИТЕ ОПЕРАЦИИ НА ООН СЕ ОТКРОЯВАТ СЛЕДНИТЕ:

 КЪМ САМАТА ООН ДА БЪДАТ СЪЗДАДЕНИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СИЛИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА , КОИТО СИЛИ ДА БЪДАТ ПОСТОЯННИ И
ДОСТАТЪЧНИ ЗА ЕФЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ;

 РЕКРУТИРАНЕТО И ОБУЧАВАНЕТО НА ТЕЗИ СИЛИ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШВАНО ОТ ООН С ЦЕЛ ПОСТИГАНЕ ОЩЕ ОТ ПЪРВИЯ МОМЕНТ ЕДИНСТВО НА ТЕХНИТЕ
ДЕЙСТВИЯ;

 СРЕДСТВАТА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ПОСТОЯННИЯ СЪСТАВ ДА СЕ ОТДЕЛЯТ В СПЕЦИАЛНО РЕЗЕРВИРАН ФОНД, КЪМ КОЙТО СС ДА МОЖЕ ДА ПРИБЯГВА
ВЕДНАГА И БЕЗ ДРУГИ СЪГЛАСУВАНИЯ В СЛУЧАЙ НА НУЖДА;

 В УСТАВА НА ООН ДА БЪДЕ ВЪВЕДЕНО ПРАВИЛО, ПОЗВОЛЯВАЩО В НАЙ – ТЕЖКИТЕ СЛУЧАИ, КОГАТО ВРАЖДУВАЩИТЕ ДЪРЖАВИ СА ЗАПОЧНАЛИ ЕДНА
ПРОТИВ ДРУГА ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ, СС ДА МОЖЕ НЕЗАБАВНО И БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ТЯХНОТО СЪГЛАСИЕ ДА ВЪВЕДЕ МИРООПАЗВАЩИ СИЛИ ЕДИНСТВЕНО ЗА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОГЪНЯ И ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ;

 УСПОРЕДНО И НЕЗАВИСИМО ОТ ПОСТОЯННИТЕ СИЛИ НА ООН ЗА МЕРКИ С БЪРЗА НАМЕСА ДА БЪДАТ ПРЕДВАРИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИ И ПОДДЪРЖАНИ В
ПОСТОЯННА ГОТОВНОСТ И НАЦИОНАЛНИ КОНТИНГЕНТИ, КОИТО СС ДА МОЖЕ ВЕДНАГА ДА ПРИВЕЖДА В ДЕЙСТВИЕ, АКО СИЛИТЕ НА ООН СЕ ОКАЖАТ
НЕДОСТАТЪЧНИ.
НЯКОИ ОТ ИДЕИТЕ ЗА РЕФОРМИ В КОЛЕКТИВНАТА СИСТЕМА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА И СИГУРНОСТТА СА СВЪРЗАНИ С ИЗИСКВАНЕТО
МЕЖДУНАРОДНИТЕ СПОРОВЕ ДА БЪДАТ РЕШАВАНИ САМО С МИРНИ СРЕДСТВА, ЗА ДА НЕ БЪДЕ ПРИНУЖДАВАНА ООН ДА ДЕЙСТВА POST FACTUM, КОГАТО
ПОЖАРЪТ НА КОНФЛИКТА ВЕЧЕ СЕ Е РАЗГОРЯЛ. ТАКА ООН БИ БИЛА МНОГО ПО – ЕФЕКТИВНА. ВЯРНО Е, ЧЕ ВЪВ ВСЯКА ФАЗА НА ЕДИН КОНФЛИКТЕН
МЕЖДУНАРОДЕН СПОР СС МОЖЕ ДА ПРАВИ РАЗСЛЕДВАНЕ И АКО ПРЕЦЕНИ, ЧЕ СПОРЪТ МОЖЕ ДА ЗАСТРАШИ МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ, ДА ДАДЕ
ПРЕПОРЪКИ ЗА РЕШАВАНЕТО МУ, НО ПРЕПОРЪКИТЕ НЕ РЕШАВАТ СПОРА И КОНФРОНТАЦИЯТА РАСТЕ. ЗА ТОВА ИМА ИДЕИ, СВЪРЗАНИ С УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА
САМИЯ ПРЕГОВОРЕН ПРОЦЕС, КАТО СЕ ДАДАТ ПО – ГОЛЕМИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ООН ЗА ПРЕВАНТИВНА НАМЕСА В НЕГО.
 ЕДНА ОТ ИДЕИТЕ Е ДА СЕ ВЪВЕДЕ ПРАВИЛОТО “ТРЕТА СТРАНА ”, СПОРЕД КОЕТО, КОГАТО СС УСТАНОВИ, ЧЕ ПРОДЪЛЖАВАНЕТО НА СПОРА МОЖЕ ДА
ЗАСТРАШИ ИЛИ ВЕЧЕ Е ЗАСТРАШИЛО МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ, ДА ПОЛУЧИ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ЗАДЪЛЖИ СТРАНИТЕ (А НЕ ДА ПРЕПОРЪЧА) ДА ПОСТАВЯТ
СПОРА СИ ПРЕД АРБИТРАЖ ИЛИ МЕЖДУНАРОДЕН СЪД . ЗА ТАЗИ ЦЕЛ, НЕЗАВИСИМО ОТ СЪЩЕСТВУВАЩАТА ПРАКТИКА И МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА
АРБИТРАЖ, СС ДА ИЗРАБОТИ И ПОДДЪРЖА СПИСЪЦИ НА КОМПЕТЕНТНИ ВЪЗМОЖНИ МЕЖДУНАРОДНИ АРБИТРИ.
 ДА СЕ ВЪВЕДАТ ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА, ДАВАЩИ ПРАВО ПРИ КОНФЛИКТЕН СПОР ВСЯКА ОТ СТРАНИТЕ В НЕГО ЕДНОСТРАННО, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО
СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА СТРАНА, ДА ПОИСКА ВКЛЮЧВАНЕ НА ПОСРЕДНИЦИ ИЛИ ОТНАСЯНЕ НА СПОРА ЗА НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ НЕЗАВИСИМИ
АРБИТРИ.
ИМА И ИДЕИ ОТНОСНО РЕДА, ПО КОЙТО СЕ ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯТА В ОС – ВСЯКА ДЪРЖАВА – ЧЛЕН НА ООН ИМА 1 ГЛАС, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ
ИЗРАЗЯВА СУВЕРЕННОТО РАВЕНСТВО НА ВСИЧКИ СТРАНИ (ГОЛЕМИ И МАЛКИ, БОГАТИ И БЕДНИ). КРИТИЦИТЕ НА ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ОБАЧЕ ОТБЕЛЯЗВАТ, ЧЕ ТО
ПРОТИВОРЕЧИ НА РЕАЛНОСТИТЕ И ПОРАДИ ТОВА ПРЕДИЗВИКВА ФАКТИЧЕСКО НЕРАВЕНСТВО, КАТО ДАВА НА НЯКОИ ДЪРЖАВИ НЕОСНОВАТЕЛНО ГОЛЕМИ ПРАВА,
НЕОТГОВАРЯЩИ НА РЕАЛНАТА ИМ ТЕЖЕСТ В МО. РЕЗУЛТАТЪТ Е, ЧЕ ПРИЕМАНИТЕ ПО ТОЗИ НАЧИН РЕШЕНИЯ, ПОРАДИ НУЖДАТА ОТ МНОГОБРОЙНИ ОТСТЪПКИ И
КОМПРОМИСИ, НЕ СЕ РЕАЛИЗИРАТ ИЛИ ПРИЛАГАНЕТО ИМ ИМА НЕЗНАЧИТЕЛЕН ЕФЕКТ.ПОСЛЕДИЦА ОТ ТОВА Е СНИЖАВАНЕТО НА РОЛЯТА И АВТОРИТЕТА НА ОС, А
И НА ЦЯЛАТА ООН, КОЕТО Е ВРЕДНО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ.
ЗАТОВА СЕ ЛАНСИРА ИДЕЯТА ДА СЕ ПРОМЕНИ УСТАВА НА ООН, КАТО ЗА
МИНИДЪРЖАВИТЕ ДА БЪДЕ ВЪВЕДЕН ОСОБЕН СТАТУС НА “ПРИСЪЕДИНИЛА СЕ СТРАНА”, КОЙТО ДА Е РАЗЛИЧЕН ОТ ПЪЛНОПРАВНОТО ЧЛЕНСТВО НА ДРУГИТЕ
ДЪРЖАВИ В ООН С ТОВА, ЧЕ ТЕЗИ МИНИДЪРЖАВИ ДА НЯМАТ ПРАВО НА ГЛАС ПРИ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯТА, НО ДА СЕ ПОЛЗВАТ В ЗАМЯНА НА ТОВА ОТ
ПОЛИТИЧЕСКОТО И ИКОНОМИЧЕСКОТО СИ СЪТРУДНИЧЕСТВО С ООН И ДА БЪДАТ НАПЪЛНО ОСВОБОДЕНИ ОТ ВСЯКАКВИ ФИНАНСОВИ ТЕЖЕСТИ, ПРОИЗТИЧАЩИ
ОТ УЧАСТИЕТО ИМ В НЕЯ.
ТРЯБВА ДА СПОМЕНЕМ И ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА РЕФОРМИ, СВЪРЗАНИ С МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВОСЪДИЕ, ТЪЙ КАТО ТО СПОСОБСТВА ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНО И
НАВРЕМЕННО РЕШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СПОРОВЕ И Е МНОГО ВАЖЕН ФАКТОР ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ. ВЪПРЕКИ ТОВА ПО
ОТНОШЕНИЕ НА НЕГОВАТА РОЛЯ И АКТИВНОСТ МОЖЕ ДА СЕ ЖЕЛАЕ ОЩЕ МНОГО (СЪДЪТ МОЖЕ ДА СЕ ЗАДЕЙСТВА САМО АКО БЪДЕ СЕЗИРАН ОТ СТРАНИ В
МЕЖДУНАРОДЕН СПОР). В НЯКОИ СЛУЧАИ РЕШЕНИЕТО НА СЪДА ОСТАВА НА КНИГА, ТЪЙ КАТО НЯКОЯ ОТ СТРАНИТЕ НЕ ЖЕЛАЕ ДА СЕ СЪОБРАЗИ С НЕГО. ЕТО
ЗАЩО ИДЕИТЕ СЕ НАСОЧВАТ ПРЕДИ ВСИЧКО КЪМ АКТИВИЗИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД И ВКЛЮЧВАНЕТО МУ ЗА РЕШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ СПОРОВЕ: 1)
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ НА ВСИЧКИ СПОРОВЕ ДО СЪДА ИЛИ НА СПОРОВЕТЕ, КОИТО МОГАТ ДА ЗАСТРАШАТ МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ, КАТО ЗА
ЦЕЛТА СС ТРЯБВА ДА ИМА ПРАВО ПРИ ЗАПЛАХА ЗА МИРА И СИГУРНОСТТА НЕ ДА ПРЕПОРЪЧВА ПРОЦЕДУРИ, А ДА ЗАДЪЛЖАВА СТРАНИТЕ ПО СПОРА ДА СЕ
ОБЪРНАТ КЪМ СЪДА; 2) ДА СЕ ОГРАНИЧИ ВЪЗМОЖНОСТТА НА СТРАНИТЕ ПО ЗАСТРАШАВАЩ МИРА И СИГУРНОСТТА МЕЖДУНАРОДЕН СПОР ДА ОБЯВЯВАТ
РЕЗЕРВИ ПРИ ВНАСЯНЕТО НА СПОРА В СЪДА; 3) ДА СЕ ДАДЕ ПРАВО НА ВСЯКА ОТ СПОРЕЩИТЕ СТРАНИ, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА
СТРАНА, ДА СЕЗИРА СЪДА, ЗА ДА ПОЛУЧИ ОТ НЕГО СЪВЕЩАТЕЛНО МНЕНИЕ; 4) ДА СЕ ДАДЕ ПРАВО НА ГЕН. СЕКРЕТАР НА ООН И НА РЕГИОНАЛНИТЕ
МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ ДА СЕЗИРАТ СЪДА, КАТО ПОИСКАТ ОТ НЕГО НЕЗАДЪЛЖАВАЩИ СЪВЕЩАТЕЛНИ МНЕНИЯ, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ЩЕ СЕ ПОВИШИ
РОЛЯТА НА ГЕН. СЕКРЕТАР И НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА КОЛЕКТИВНАТА ЗАЩИТА НА МИРА И СИГУРНОСТТА В РАЗЛИЧНИ ЧАСТИ НА СВЕТА.

21
 ИЗТЪКВА СЕ, ЧЕ ООН Е ПРИГОДЕНА ДА ДЕЙСТВА ПРЕДИМНО ЗА ЗАЩИТА НА МИРА И СИГУРНОСТТА В СФЕРАТА НА МЕЖДУДЪРЖАВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ЗАТОВА
НЕВИНАГИ Е ДОСТАТЪЧНО СПОСОБНА ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА СПЕЦИФИЧНИ НОВИ ОПАСНОСТИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ – НАПР. МЕЖДУНАРОДНИЯ
ТЕРОРИЗЪМ, В ЧИЯТО ОСНОВА СА МЕЖДУНАРОДНИ КОНФЛИКТИ ОТ НОВ ТИП – ТОВА СА АСИМЕТРИЧНИ КОНФЛИКТИ, ПРИ КОИТО ДЪРЖАВИТЕ СА САМО ЕДНА ОТ
СТРАНИТЕ, ДОКАТО ДРУГАТА СТРАНА СА ДЕЙСТВАЩИ В МЕЖДУНАРОДЕН МАЩАБ НЕЛЕГАЛНИ СТРУКТУРИ. ПРИ ТЯХ В МНОГО ОТ СЛУЧАИТЕ СА НЕПРИГОДНИ
МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ ПО РЕДА НА ГЛАВИ VI ИVII НА УСТАВА НА ООН. ПРЕДЛАГА СЕ В ТАЗИ ВРЪЗКА В
СИСТЕМАТА НА ООН ДА БЪДЕ УЧРЕДЕН МЕЖДУНАРОДЕН СЪД СЪС СПЕЦИАЛНА ЮРИСДИКЦИЯ , НА КОЙТО ДА БЪДАТ ПОДСЪДНИ ЛИЦАТА, ИЗВЪРШИЛИ ТЕЖКИ
МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ , НЕЗАВИСИМО В КОЯ ДЪРЖАВА СЕ НАМИРАТ.
ВСИЧКИ ПОСОЧЕНИ ДОТУК ИДЕИ СА ДАЛЕЧЕ ОТ ФАЗАТА НА ПРАКТИЧЕСКАТА ИМ РЕАЛИЗАЦИЯ И ВСЕ ПАК НА ТОЗИ ЕТАП ТЕ ДАВАТ ОСНОВАНИЯ ДА СЕ НАПРАВЯТ
НЯКОИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ИЗВОДИ:

 НАЗРЯВА НУЖДАТА ОТ ПРОМЕНИ, КОИТО ДА УСЪВЪРШЕНСТВАТ И НАПРАВЯТ ПО – ЕФИКАСНА СИСТЕМАТА ЗА ВСЕОБЩА МЕЖДУНАРОДНА
СИГУРНОСТ;

 ИМА МНОГО ВАРИАНТИ НА РЕШЕНИЯ И ТЕ КАТО ЦЯЛО ОЧЕРТАВАТ ОСНОВНОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ПРОМЕНИ.

18. ТЕРОРИЗМЪТ КАТО НОВА ЗАПЛАХА ЗА СВЕТОВНАТА СИГУРНОСТ. ОПРЕДЕЛЕНИЕ. ХАРАКТЕРИСТИКИ ОТДЕЛЯЩИ ТЕРОРИЗМА ОТ ДРУГИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ АКТОВЕ.

ТЕРОРИЗМЪТ СЕ ПОЯВИ НЕОЧАКВАНО И УЖАСЯВАЩО . ТОЙ Е НОВОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО НА ГЛОБАЛНИЯ СВЯТ. БОРБАТА С МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ ТРЯБВА
ДА СЕ ВОДИ РЕШИТЕЛНО. ПРЕСТЪПНИТЕ ПОКУШЕНИЯ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРЕДОТВРАТЯВАНИ И ПРЕСИЧАНИ, А ВИНОВНИЦИТЕ ЗАЛАВЯНИ И НАКАЗВАНИ. УСПЕХА НА
БОРБАТА С НЕГО СЕ ВИЖДА В ПОСТИГАНЕТО НА ТРИ ЦЕЛИ:
- ДА СЕ ЗАЛОВЯТ ВСИЧКИ МЕЖДУНАРОДНИ ТЕРОРИСТИ И ТЕХНИТЕ СПОДВИЖНИЦИ
- ДА СЕ СЪБОРЯТ ПОДКРЕПЯЩИТЕ ГИ РЕЖИМИ И ПРАВИТЕЛСТВА
- ДА БЪДАТ СЪЗДАДЕНИ СИГУРНИ ПРЕЧКИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕРОРИСТИЧНИ НАПАДЕНИЯ.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТЕЗИ ЦЕЛИ СА НЕПОСТИЖИМИ, ИЛИ СА ПОСТИЖИМИ ОТЧАСТИ.
ТЕРОРИЗМЪТ Е ЯВЛЕНИЕ, КОЕТО СЕ ПРЕВРЪЩА В ГЛОБАЛНА ЗАПЛАХА.
НЯМА ОБОБЩАВАЩО И УНИВЕРСАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ТЕРОРИЗМА, НО БИ МОГЛО ДА СЕ СЧЕТЕ, ЧЕ ТЕРОРИЗМЪТ Е:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ: ТЕРОРИЗЪМ Е ИЗВЪРШВАНЕТО, ПОДБУЖДАНЕТО ИЛИ ПОДПОМАГАНЕТО НА ПРЕСТЪПНО ДЕЙСТВИЕ, ЦЕЛЯЩО ДА ПРЕДИЗВИКА УЖАС И НЕСИГУРНОСТ
У НЕГОВИТЕ ЖЕРТВИ И В ОБЩЕСТВОТО , ЗА ДА ГИ ПРИНУДИ ДА ИЗВЪРШАТ НЕЩА, ЖЕЛАНИ ОТ ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ. ДЕЯНИЕТО ПРИЕМА ХАРАКТЕР НА
МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ , КОГАТО Е ПОДГОТВЕНО ИЛИ ОСЪЩЕСТВЕНО ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА ДВЕ ИЛИ ПОВЕЧЕ ДЪРЖАВИ . МЕЖДУНАРОДНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ
Е ДЕЯНИЕ ОБЩЕСТВЕНООПАСНО В МЕЖДУНАРОДЕН МАЩАБ, ПРЕДИЗВИКВАЩО СТРАДАНИЯ И ГИБЕЛ НА ХОРАТА, НАРУШАВАЩО НОРМАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ВРЪЗКИ
МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ.
БОРБАТА С НОВАТА ЗАПЛАХА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ ИЗИСКВА ДА БЪДАТ ЯСНО ОЧЕРТАВАНИ ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ДЕЙСТВИЯ, ДА БЪДАТ ИЗСЛЕДВАНИ ОБЩИТЕ
ИМ БЕЛЕЗИ, КОИТО ОТ ЕДНА СТРАНА ПОКАЗВАТ СХОДНОТО, ОНОВА КОЕТО ДАВА РОДОВАТА ИМ ХАРАКТЕРИСТИКА, И ОТ ДРУГА СТРАНА НЕСХОДНОТО, КОЕТО ГИ
ОТГРАНИЧАВА ОТ ДРУГИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ.
ХАРАКТЕРИСТИКИ ОТДЕЛЯЩИ ТЕРОРИЗМА ОТ ДРУГИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ:
• ВРЕДАТА НА ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ ИМА ГОЛЯМ ОБХВАТ, ПРЕДМЕТНОТО Й СЪДЪРЖАНИЕ Е РАЗНООБРАЗНО.АКТЪТ МОЖЕ ДА Е НАСОЧЕН
СРЕЩУ ВСЯКА ЦЕННОСТ НА ОБЩЕСТВОТО, ДЪРЖАВАТА, ОТДЕЛНА ГРУПА ГРАЖДАНИ ИЛИ ИНДИВИД. МОЖЕ ДА СЕ СЪСТОИ САМО В МАТЕРИАЛНИ РАЗРУШЕНИЯ, НО
МОЖЕ ДА Е ПРЕДНАЗНАЧЕН НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРОТИВ ЗДРАВЕТО ИЛИ ПРОТИВ ЖИВОТА НА ХОРАТА. ВЪЗМОЖНА Е ДА НЕ ПРИЧИНИ ГИБЕЛ, НО ВРЕДОНОСНО ДА
ПОСЯГА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, НАПР. ТЕЛЕФОНЕН ИЛИ КОМПЮТЪРЕН ТЕРОРИЗЪМ.

• ОБХВАТЪТ НА ВРЕДОНОСНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОБИКНОВЕНО Е ПО-ШИРОК ОТ КРЪГА НА ИНДИВИДИТЕ, ВЪРХУ КОИТО ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ ЖЕЛАЯТ
ПРЯКО ДА ВЪЗДЕЙСТВАТ .

• СРЕДСТВАТА СА МНОГО РАЗНООБРАЗНИ – ОГНЕСТРЕЛНОТО, ХЛАДНОТО ОРЪЖИЕ И ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА – ТОВА СА НАЙ-ЧЕСТО
ИЗПОЛЗВАНИТЕ СРЕДСТВА. ПРИ ТЕТОРИСТИЧНИЯ АКТ В ТОКИЙСКОТО МЕТРО БЕ ИЗПОЛЗВАН СИЛНО ОТРОВЕН ГАЗ, ПРИ ДРУГИ СЕ ИЗПОЛЗВАТ БИОЛОГИЧНИ АГЕНТИ
(АНТРАКС), НО ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ И В ИНТЕРНЕТ, В ЛОКАЛНИ КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ ИЛИ ДОРИ ЧРЕЗ ОБЕКНОВЕН ТЕЛЕФОН.
• ТЪРСИ СЕ ПРИЧИНЯВАНЕ НА СИЛНО ВПЕЧАТЛЯВАЩА ВРЕДА – ДА СЕ ПРЕДИЗВИКА ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕФЕКТ – СТРАХ, УЖАС, БЕЗПОКОЙСТВО,
БОЛЕЗНЕНА НЕСИГУРНОСТ – КОЙТО НА СВОЙ РЕД ДА ПРИНУДИ ОБЩЕСТВОТО, ГРУПАТА ИНДИВИДИ ИЛИ ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ ДА ВЪЗПРИЕМАТ ПОВЕДЕНИЕ ИЛИ
ИЗВЪРШАТ ДЕЙСТВИЯ, ЖЕЛАНИ ОТ ПРЕСТЪПНИКА . ТОЗИ ЕФЕКТ СЕ ПОСТИГА КАТО ДЕЯНИЕТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА НА ПУБЛИЧНО МЯСТО, ЧРЕЗ НАНАСЯНЕ НА ГОЛЕМИ
РАЗРУШЕНИЯ С МНОГО ЖЕРТВИ.

• В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ НА ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ ПРЕДНАМЕРЕНО СЕ САМОИДЕНТИФИЦИРАТ . ПРИ ПОЛИТИЧЕСКИЯ

ТЕРОРИЗЪМ ТОВА СТАВА ЧРЕЗ ПУБЛИЧНО ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА. ДОКАТО ПРИ ОБИКНОВЕННИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЧАСТИЧНИТЕ СТЪПКИ НА
САМОИДЕНТИФИКАЦИЯ ЦЕЛЯТ ДА ЗАБЛУДЯТ СЛЕДСТВИЕТО, КАТО ГО НАСОЧАТ КЪМ ЛЪЖЛИВА СЛЕДА, ПРИ ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ САМОИДЕНТИФИЦИРАНЕТО Е
СВЪРЗАНО С ЦЕЛЕВОТО МУ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ – НЕ САМО ДА ПРЕДИЗВИКА ЖЕЛАНОТО ОТ ТЕРОРИСТА ПОВЕДЕНИЕ ИЛИ ДЕЙСТВИЕ ОТ ОНЕЗИ, ПРОТИВ КОИТО Е
НАСОЧЕН АКТЪТ.В НЯКОИ СЛУЧАИ Е НАЧИН ДА СЕ АДРЕСИРА ЗЛОДЕЯНИЕТО И ДА СЕ РАЗКРИЕ НЕГОВАТА ЦЕЛ.

• В БИТОВАТА СИ РАЗНОВИДНОСТ ТЕРОРИСТИЧНИТЕ АКТОВЕ НАЙ-ЧЕСТО СА ЕДИНИЧНИ. ЧЕСТО СПАДА КЪМ Т.Н. ПРОДЪЛЖАВАНИ
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ (НАПР.ЗЛОДЕЯНИЯТА НА ХАМАС, НА ИРА ИЛИ ИЗВЪРШЕНИТЕ ОТ ЧЕЧЕНСКИ СЕПАРАТИСТИ АТЕНТАТИ ВРУСИЯ). В ТОЗИ СЛУЧАЙ
ПРЕСТЪПНИЦИТЕ УПРАЖНЯВАТ ПОСТОЯНЕН И ЗАСИЛВАЩ СЕ НАТИСК ВЪРХУ ЖЕРТВИТЕ ЧРЕЗ ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЕРИЯ ОТ ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ. ТАКА СЕ
УВЕЛИЧАВА ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ЕФЕКТ.

• ПРИ ТЕРОРИСТИЧНИТЕ АКТОВЕ A PRIORI СА ИЗКЛЮЧЕНИ ВСИЧКИ ПО-НИСКИ ФОРМИ НА ВИНА: НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ, ДЕЙСТВИЯ В УСЛОВИЯТА НА
АФЕКТ, МОМЕНТАЛЕН УМИСЪЛ, ПРЕВИШЕНА САМООТБРАНА И Т.Н. ТЕ ВИНАГИ СА ПРЕДУМИШЛЕНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ ПРЕЦЕНЯВАТ ЖЕЛАНИТЕ
ПОСЛЕДИЦИ, ДЕБНАТ И ИЗБИРАТ МОМЕНТА, ПОДГОТВЯТ СЕ И Т.Н. ТЕ ХЛАДНОКРЪВНО ПРЕДВИЖДАТ НЕЩАТА.

22
• ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ ЗАСЯГА ПРЯКО ИЛИ КОСВЕНО ДВЕ ГРУПИ ЖЕРТВИ. ПЪРВАТА СА ОНЕЗИ, НА КОИТО ИЗВЪРШИТЕЛЯТ НЕПОСРЕДСТВЕНО
НАВРЕЖДА, ДРУГАТА СА ЖЕРТВИТЕ, КОИТО СА ПОДЛОЖЕНИ НА ЗАПЛАХА, НО КОИТО НЯМАТ ВРЪЗКА С ИЗВЪРШИТЕЛЯ И ПРЕСЛЕДВАНИТЕ ОТ НЕГО ЦЕЛИ. ТЕ МОГАТ
ДА СА СЛУЧАЙНИ ЖЕРТВИ, КАКВИТЕ СА ХИЛЯДИТЕ ЗАГИНАЛИ ПРИ АТЕНТАТА В
МАНХАТЪН. ТЕРОРИСТЪЧНИЯТ АКТ ИМА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОБЩЕСТВОТО, КОЕТО
ИЗЛИЗА ИЗВЪН РАМКИТЕ НА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ АТЕНТАТОРИТЕ И НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ИМ ЖЕРТВИ.

• !ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЕРОРИЗМА Е ТОВА, ЧЕ ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ СЕ КАСАЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КОЕТО ПОСТИГА ЦЕЛТА СИ –
ПОЛИТИЧЕСКА ИЛИ ИКОНОМИЧЕСКА – ЧРЕЗ ЗАПЛАХА, ЧРЕЗ ПОСЯГАНЕ НА СИГУРНОСТТА НА ЖЕРТВИТЕ . ТЕРОРИСТИЧНИЯТ АКТ Е ПРЕСТЪПНО ПОСЕГАТЕЛСТВО
ПРЕДИ ВСИЧКО ПРОТИВ СИГУРНОСТТА. ТОВА ГО ОТЛИЧАВА ОТ ДРУГИТЕ ПРОЯВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА.!

• ВСЯКО НАСИЛИЕ СЪЧЕТАВА ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ФИЗИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ. ПРИ ТЕРОРИСТИЧНИТЕ АКТОВЕ ТЕЗИ ЕЛЕМЕНТИ СЕ СЪЧЕТАВАТ ПО
СПЕЦИФИЧЕН НАЧИН. ПРИ ОБЕКНОВЕНОТО ПРЕСТЪПНО НАСИЛИЕ ПРЕСТЪПНИКЪТ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА ЖЕРТВАТА.
УПРАЖНЕНОТО НАСИЛИЕ Е НАЧИН НЕПОСРЕДСТВЕНО ДА ПОСТИГНЕ ЖЕЛАНАТА ЦЕЛ. ПРИ ТЕРОРИСТИЧНОТО НАСИЛИЕ ПОСТИГАНЕТО НА ЦЕЛТА ПРЕМИНАВА ПРЕЗ
ВЕРИГАТА „ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ – ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕФЕКТ – ЖЕЛАН РЕЗУЛТАТ”. ОБЕКТ НА ФИЗИЧЕСКОТО НАСИЛИЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ КРЪГ ОТ ЛИЦА, КОЙТО НЕ
СЪВПАДА С КРЪГА НА ЛИЦАТА, ВЪРХУ КОИТА СЕ ПРОЯВЯВА ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ЕФЕКТ. ЖЕРТВА НА ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО НАСИЛИЕ МОГАТ ДА СА ЛИЦА, КОИТО НЕ
СА ЖЕРТВИ НА НИКАКВО ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ. ПРЕКЪСВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ОБЕЗСМИСЛЯ ФИЗИЧЕСКОТО НАСИЛИЕ, ЗАЩОТО ЖЕРТВАТА НЕ ЩЕ НАПРАВИ ОНОВА,
КОЕТО ПРЕСТЪПНИКЪТ ЖЕЛАЕ. ВОДЕЩОТО ПРИ ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ СИ ОСТАВА ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ЕФЕКТ, А НЕ ФИЗИЧЕСКИЯ ЕФЕКТ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА
ПРЕСТЪПНИКА.
ВСИЧКО ТОВА ПРАВИ ОТ ТЕРОРИЗМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНООПАСЕН И ЗАТОВА ИЗИСКВА РЕШИТЕЛНО И МНОГО ЕНЕРГИЧНО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ ОТ ЦЯЛОТО
ОБЩЕСТВО. ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ СЕ УВЕЛИЧАВА, ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЯНИЯ СА ДОСТЪПНИ И ПРИВЛЕКАТЕЛНИ ЗА
ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ. ПРИЧИНИТЕ СА МНОГО:
• ТЕРОРИСТИЧНИЯТ АКТ Е ФИЗИЧЕСКО И ПСИХОЛОГИЧЕСКО НАСИЛИЕ, ЗА НЕГО НЕ Е ПОТРЕБНО СИЛОВО ПРЕВЪЗХОДСТВО НАД ЖЕРТВАТА.
ТЕРОРИСТЪТ ИЗПОЛЗВА ИЗНЕНАТА И НЕСПОСОБНОСТТА НА ЖЕРТВАТА ДА СЕ ЗАЩИТИ, НЕСПОСОБНОСТТА Й ДА МУ ПРОТИВАДЕЙСТВА. НЯКОИ ОПРЕДЕЛЯТ
ТЕРОРИЗМА КАТО „ОРЪЖИЕ НА СЛАБИТЕ”. ПОДОБНО ТВЪРДЕНИЕ ОБАЧЕ ЛЕСНО СЕ СЪЧЕТАВА С ПРЕТЕНЦИЯ ЗА СПРАВЕДЛИВАТА КАУЗА НА СТРАДАЩИТЕ И
ОНЕПРАВДАНИТЕ И ПОЗВОЛЯВА ДА СЕ ПОСТРОИ МОСТ КЪМ ИДЕЯТА, ЧЕ ТЕРОРИЗМЪТ Е ЕДНО ОТ ЕСТЕСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА НА „РЕВОЛЮЦИОННА” БОРБА ИЛИ
БОРБА ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ.

• КАТО ИЗПОЛЗВА ИЗНЕНАДАТА, ТЕРОРИСТЪТ ИМА ПРЕДИМСТВО ДА ИЗБИРА ОБСТАНОВКАТА. ТОЙ ИМА ИНИЦИАТИВАТА, РАЗПОЛАГА С
ВРЕМЕ, ЗА ДА СЕ ПОДГОТВИ, ДА ОПРЕДЕЛЯ НАЧИНА НА СВОЕТО ДЕЙСТВИЕ, А ОТВЕТНАТА РЕАКЦИЯ НА ЖЕРТВАТА СЛЕДВА POST FACTUM.

• В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ ПРЕСТЪПНОТО ДЕЙСТВИЕ СЕ ИЗВЪРШВА ДИСТАНЦИОННО И ТОВА ПОЗВОЛЯВА НА ПРЕСТЪПНИКА ПО-УСПЕШНО ДА
ПРЕДОТВРАТИ СВОЕТО ЗАДЪРЖАНЕ.

• ПРИ МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ ПРЕДИМСТВО ДАВА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ТОВА, ЧЕ ПРЕВАНТИВНИТЕ УСИЛИЯ, А И ПОСЛЕДВАЛИТЕ
ПРЕСТЪПНИЯ АКТ ДЕЙСТВИЯ НА ВЛАСТИТЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАТРУДНЯТ ОТ ПО-СЛОЖНИТЕ И ИЗИСКВАЩИ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ ПРОЦЕДУРИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА
КООРДИНАЦИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО.
• ЕФЕКТЪТ НА ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ МОЖЕ МНОГОКРАТНО ДА ПРЕВЪЗХОЖДА НАПРАВЕНОТО УСИЛИЕ ИЛИ ВЛОЖЕНИТЕ СРЕДСТВА.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ АКТОВЕ:
 СПРЯМО ОБЩЕСТВЕНАТА СРЕДА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ АКТОВЕ БИВАТ:
– НА ВЪТРЕШЕН ТЕРОРИЗЪМ – ИНКРИМИНИРА СЕ ОТ ПРАВОТО НА ОТДЕЛНИТЕ ДЪРЖАВИ И БОРБАТА С НЕГО СЕ ВОДИ ОТ ВЪТРЕШНИТЕ ОРГАНИ
ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СИГУРНОСТТА И РЕДА.

– НА МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ЦЯЛАТА МЕЖДУНАРОДНА ОБЩНОСТ И МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР.

ВСЕ ПО-ТЯСНА СТАВА ВРЪЗКАТА И ПО-НЕЯСНО СТАВА РАЗГРАНИЧАВАНЕТО МЕЖДУ ДВАТА ВИДА ТЕРОРИЗЪМ.
 СПОРЕД МОТИВАЦИЯТА И ПРЕСЛЕДВАНИТЕ ЦЕЛИ:
- БИТОВ ТЕРОРИЗЪМ – ТЪРСИ СЕ МАТЕРИАЛНАТА ИЗГОДА, РЯДКО МОГАТ ДА СА ЗА ОТМЪЩЕНИЕ, Т.Е. ЕМА ЛУКРАТИВНИ ЦЕЛИ И МОТИВАЦИЯ.
- ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕРОРИЗЪМ – ПРЕСЛЕДВАТ СЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ И МОТИВАЦИЯТА НА ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ НЕ Е ПОЛУЧАВАНЕ НА МАТЕРИАЛНА
ИЗГОДА.С НЕГО ТЕРОРИСТИТЕ ИСКАТ ПОЛИТИЧЕСКИЯ СУБЕКТ ДА ИЗВЪРШИ НЕЩО, ДА ПРИЕМЕ НЯКАКВО СЪСТОЯНИЕ ИЛИ ДА ВЪЗПРИЕМЕ ОПРЕДЕЛЕНО
ПОВЕДЕНИЕ.

 КАТО СРЕДСТВО НА ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА:

- ДЪРЖАВЕН ТЕРОРИЗЪМ – ВИНАГИ Е ПОЛИТИЧЕСКИ И МЕЖДУНАРОДЕН АКТ, ГРУБО НАРУШАВА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И ПРЕДСТАВЛЯВА
МЕЖДУНАРОДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И Е АКТ НА АГРЕСИЯ. ДЪРЖАВАТА МОЖЕ ДА СЕ СВЪРЖЕ С НЕГО И КОСВЕНО КАТО ДАВА УБЕЖИЩЕ, ПРИКРИВА, ФИНАНСИРА,
НАСЪРЧАВА ТЕРОРИСТИТЕ (АФГАНИСТАН).
- НЕДЪРЖАВЕН ТЕРОРИЗЪМ
 СПРЯМО ТЕРОРИСТИТЕ

- ИНДИВИДУАЛЕН ТЕРОРИЗЪМ – ИЗВЪРШЕН ОТ ЕДНО ЛИЦЕ

- ГРУПОВ (ОРГАНИЗИРАН) ТЕРОРИЗЪМ – ПРИ ПОДГОТОВКАТА И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО МУ УЧАСТВАТ МНОЖЕСТВО ЛИЦА.

 СПРЯМО БРОЯ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ АКТОВЕ БИВА:

- ЕДИНИЧЕН ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ – ПРЕДИМНО БИТОВИЯ
- СЕРИЕН ТЕРОРИЗЪМ – МЕЖДУНАРОДНИЯ И ДЪРЖАВНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ, ТОЙ СЪЗДАВА ТРАЙНИ ОРГАНИЗАЦИОННИ СТРУКТУРИ.
 В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ТЕРОРИСТИТЕ, ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ МОЖЕ ДА Е:

- АНОНИМЕН – ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ НЕ СЕ САМОИДЕНТИФИЦИРАТ ПРЯКО

- ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ СЕ САМОИДЕНТИФИЦИРАТ – КОГАТО СЕ ПРЕСЛЕДВАТ ТРАЙНИ ПИЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ. ТАЗИ САМОИДЕНТИФИКАЦИЯ Е
КОЛЕКТИВНА, ОТНАСЯ СЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКА ГРУПА, ОРГАНИЗАЦИЯ, ДВИЖЕНИЕ И ДР., ЛИЧНОСТНИЯТ ИМ СЪСТАВ ОСТАВА СКРИТ. (ИРА, ЕТА…)

23
 СПРЯМО ИЗПОЛЗВАНИТЕ СРЕДСТВА КЛАСИФИКАЦИИТЕ СА МНОГОБРОЙНИ, НАПР. ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ, ВЗРИВНИ УСТРОЙСТВА, ОТРОВНИ ВЕЩЕСТВА,
БИОЛИГИЧНИ СРЕДСТВА, ТЕЛЕФОН, КОМПЮТЪР И Т.Н.


19. МЕЖДУНАРОДНОПРАВНО ИНКРИМИНИРАНЕ НА ТЕРОРИЗМА. ОСНОВНИ КОНВЕНЦИИ. УСЛОВИЯ ЗА ГЛОБАЛИЗИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА

ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ПОЗНАВА ГОРЧИВИТЕ ПРИМЕРИ НА МНОГО МЕЖДУДЪРЖАВНИ КОНФЛИКТИ И КРЪВОПРОЛИТНИ ВОЙНИ. В НАЧАЛОТО НА XXI В. СВЕТЪТ
СТАНА СВИДЕТЕЛ НА НОВО ТРАГИЧНО СЪБИТИЕ – ТЕРОРИСТИЧНИЯТ АКТ В МАНХАТЪН ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2001 Г., КОЕТО ПОКАЗА, ЧЕ НЕУСЕТНО СВЕТЪТ СЕ Е
ПРОМЕНИЛ. ТЕРОРИСТИЧНИЯТ АКТ БЕШЕ БЕЛЕГ НА ПРЕДХОЖДАЩИ ГО СЪЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ, КРИЕЩИ НОВИ ОПАСНОСТИ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ И МЕЖДУНАРОДНИЯ
МИР И СИГУРНОСТ. ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА Е, ЧЕ БОРБАТА ПРОТИВ МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ Е БОРБА, КОЯТО НЕ СЕ ВОДИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ УСЛОВИЯ
НА МЕЖДУДЪРЖАВНИТЕ КОНФЛИКТИ. ТОВА Е ТАКА, ЗАЩОТО СЕ КАСАЕ ЗА ДРУГ, ОСОБЕН ВИД МЕЖДУНАРОДЕН КОНФЛИКТ – АСИМЕТРИЧЕН МЕЖДУНАРОДЕН
КОНФЛИКТ, ЗА ЧИЕТО УРЕЖДАНЕ СА НЕОБХОДИМИ РАЗЛИЧНИ ПОДХОДИ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ОТ ОНЕЗИ, КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ПРИ КЛАСИЧЕСКИТЕ СИМЕТРИЧНИ
КОНФЛИКТИ.
ПРИ СИМЕТРИЧНИТЕ КОНФЛИКТИ (НАПР. ВОЙНАТА) ДЪРЖАВА ВОЮВА СРЕЩУ ДЪРЖАВА, ДОКАТО НЕСИМЕТРИЧНИТЕ КОНФЛИКТИ СЕ ХАРАКТЕРИЗИРАТ С ТОВА, ЧЕ ПРИ
ТЯХ САМО ЕДНА ОТ СТРАНИТЕ Е ДЪРЖАВА.
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ НЕ Е ОТДЕЛЕН АКТ. КАСАЕ СЕ ЗА ЯВЛЕНИЕ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, РАЗРАСТВАНЕТО НА КОЕТО ГО ПРЕВЪРНА В ГЛОБАЛНА
ЗАПЛАХА. ПРИ БОРБА С ЯВЛЕНИЯ ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН Е ДА СЕ УСТАНОВЯТ И ДА СЕ ПРЕМАХНАТ ПОРАЖДАЩИТЕ ГИ ПРИЧИНИ. НОВОТО В СВЕТА СЛЕД 11
СЕПТЕМВРИ 2001 Г. СЕ ПРОЯВИ В ЗНАЧЕНИЕТО НА ЯВЛЕНИЕТО ТЕРОРИЗЪМ, НО НЕ И В ПОЯВАТА ИЛИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА САМОТО ЯВЛЕНИЕ, КОЕТО
ПРИСЪСТВА ОТ ВЕКОВЕ И НЕГОВАТА СЪЩНОСТ ВИНАГИ Е БИЛА ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА НЕСИГУРНОСТ, НА МЪЧИТЕЛНА И ТРАЙНА ЗАПЛАХА, НА ТРЕВОГА И
УЖАС. ИЗВЪНРЕДНО ОБЩЕСТВЕНООПАСЕН, ТЕРОРИЗМЪТ ВИНАГИ Е БИЛ ИНКРИМИНИРАН КАТО МНОГО ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. НО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ТОЗИ
МНОГОВЕКОВЕН ПЕРИОД , С МАЛКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, ТОЙ НЕ Е БИЛ ВЪЗПРИЕМАН КАТО ЗАПЛАХА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. ТОВА СЕ ПРОМЕНЯ ЕДВА КЪМ
СРЕДАТА НА 30ТЕ ГОДИНИ НА XX В.
ПЪРВИЯТ ОПИТ ТЕРОРИЗМЪТ ДА СЕ ПРЕЦЕНИ КАТО МЕЖДУНАРОДЕН ПОЛИТИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ Е НАПРАВЕН ОТ ОН, ЧИЯТО АСАМБЛЕЯ ПРЕЗ 1936 Г.
ПРИЕМА ПРОЕКТ ЗА МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО И НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ТЕРОРИЗМА. КОНВЕНЦИЯТА Е ПОДПИСАНА
ОТ 24 ДЪРЖАВИ, НО НЕ ВЛИЗА В СИЛА, ТЪЙ КАТО НЕ УСПЯВА ДА СЪБЕРЕ НЕОБХОДИМИЯ БРОЙ РАТИФИКАЦИИ. ТОВА ПОКАЗВА, ЧЕ ПРЕЗ ОНОВА ВРЕМЕ
ОБЩЕСТВЕНОСТТА И ПРАВИТЕЛСТВАТА НЕ СА УБЕДЕНИ, ЧЕ ТЕРОРИЗМЪТ МОЖЕ ДА ЗАПЛАШВА МЕЖДУНАРОДНИЯ РЕД И СИГУРНОСТ. ВЪПРЕКИ ТОВА ТАЗИ
КОНВЕНЦИЯ ПОМАГА ВСЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ УТВЪРЖДАВА РАЗБИРАНЕТО, ЧЕ ЗАПЛАХАТА ОТ ТЕРОРИЗМА НАДХВЪРЛЯ НАЦИОНАЛНИТЕ РАМКИ. В КОНВЕНЦИЯТА СА
ПОСОЧЕНИ КОНКРЕТНИ АКТОВЕ, КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВАТ КАТО ПРОЯВА НА ТЕРОРИЗЪМ – ПОКУШЕНИЕ СРЕЩУ ДЪРЖАВНИ ГЛАВИ И ДРУГИ ВАЖНИ
ДЪРЖАВНИ ЛИЧНОСТИ, ДЕЙСТВИЯ, ЗАСТРАШАВАЩИ ИЛИ ОТНЕМАЩИ ЖИВОТА НА МНОГО ХОРА И ДР. ОТ ЗНАЧЕНИЕ Е, ЧЕ КОНВЕНЦИЯТА ИНКРИМИНИРА НЕ САМО
ИЗВЪРШЕНИТЕ ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ, НО И ПОДБУДИТЕЛСТВОТО ЗА ТЯХНОТО ИЗВЪРШВАНЕ.
СЛЕДВАЩИТЕ СТЪПКИ ЗА ИНКРИМИНИРАНЕ НА ТЕРОРИЗМА И С ИНСТРУМЕНТИТЕ НА МПП СА НАПРАВЕНИ СЛЕД ВСВ. В ИЗРАБОТЕН ОТ КОМИСИЯТА ПО
МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО НА ООН КОДЕКС ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И СИГУРНОСТТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ПРИЕТО, ЧЕ ПРЕДПРИЕМАНЕТО ,
ПОДПОМАГАНЕТО ИЛИ ТЪРПИМОСТТА КЪМ ПОДГОТОВКАТА ИЛИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕРОРИСТИЧНИ ДЕЙСТВИЯ, ТЪЙ КАТО СА НАСОЧЕНИ ПРОТИВ МИРА И
СИГУРНОСТТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО , СА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ЗАСЯГАЩИ ЦЯЛАТА МЕЖДУНАРОДНА ОБЩНОСТ. С ТОВА РЕШИТЕЛНАТА КРАЧКА БИВА НАПРАВЕНА, ТЪЙ КАТО
ТЕРОРИЗМЪТ Е ОПРЕДЕЛЕН КАТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ЦЕЛИЯ МЕЖДУНАРОДЕН РЕД. СЛЕД ТОВА МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ НОРМИ ПРОТИВ МЕЖДУНАРОДНИЯ
ТЕРОРИЗЪМ СА ВКЛЮЧЕНИ И В РЕДИЦА КОНВЕНЦИИ, СРЕД КОИТО СА: КОНВЕНЦИЯ ЗА БОРБА С ПРОТИВОЗАКОННОТО ОТВЛИЧАНЕ НА ВЪЗДУШНИ СЪДОВЕ (1970
Г.), КОНВЕНЦИЯ ЗА БОРБА С НЕЗАКОННИТЕ ДЕЙСТВИЯ ПРОТИВ СИГУРНОСТТА НА ГРАЖДАНСКАТА АВИАЦИЯ (1971 Г.) И ДР. ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА СТУДЕНАТА
ВОЙНА КОНФРОНТАЦИЯТА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА НЕ ПОЗВОЛИ ДА СЕ ПОСТИГНЕ СЪГЛАСИЕ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ
ТЕРОРИЗЪМ, НО ВЪПРЕКИ ТОВА ОС НА ООН УСПЯ ДА ПРИЕМЕ ПРЕПОРЪКИ ЗА БОРБА С ТОВА ЯВЛЕНИЕ, МНОГО ОТ КОИТО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ДОБРА ОСНОВА ЗА
РАЗВИТИЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ТАЗИ ПОСОКА.
РАЗБИРАНЕТО, ЧЕ БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА ИМА МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ АСПЕКТИ, ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ УТВЪРЖДАВА. ПЪРВИ ЗАВЪРШИЛИ С РЕАЛЕН ПРАВЕН РЕЗУЛТАТ
СТЪПКИ СА ОСЪЩЕСТВЕНИ В ЗАПАДНОТО ПОЛУКЪЛБО С МЕЖДУАМЕРИКАНСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИ АКТОВЕ НА
ТЕРОРИЗЪМ (1971 Г.), А ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД ТОВА – КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ЛИЦА, НАМИРАЩИ СЕ ПОД
МЕЖДУНАРОДНА ЗАКРИЛА, ВКЛЮЧИТЕЛНО ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ (1973 Г.). ПРЕЗ 1976 Г. Е ПРИЕТА И ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА БОРБА С
ТЕРОРИЗМА, КОЯТО ЗАДЪЛЖАВА ПОДПИСАЛИТЕ Я СТРАНИ ДА ИНКРИМИНИРАТ КАТО ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ:
 НЕЗАКОННОТО ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ВЪЗДУШНИ СЪДОВЕ;
 ВЗЕМАНЕТО НА ЗАЛОЖНИЦИ;
 ПРОИЗВОЛНОТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
 ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ И ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА С ОПАСНОСТ ЗА ШИРОК КРЪГ ОТ ХОРА;
 ПОСЕГАТЕЛСТВОТО ПРОТИВ ЖИВОТА И СВОБОДАТА НА ПОЛЗВАЩИ СЕ С МЕЖДУНАРОДНА ЗАКРИЛА ЛИЦА И ДРУГИ ДЕЙСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С
НАНАСЯНЕ НА ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ.
ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ СЕ ОТДЕЛЯ НА НЕОТВРАТИМОСТТА НА НАКАЗВАНЕТО. ОТГОВОРНОСТТА Е ПРЕД СЪДА НА ДЪРЖАВАТА, ВЪРХУ ЧИЯТО ТЕРИТОРИЯ Е ИЗВЪРШЕНО
ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ. ПРЕДВИЖДА СЕ ЕКСТРАДИРАНЕ НА УЛИЧЕНИТЕ ЛИЦА. ЗАЕДНО С ТОВА КОНВЕНЦИЯТА ОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ ВСЯКА ОТ СТРАНИТЕ ПО СВОЯ
ПРЕЦЕНКА ДА ИНКРИМИНИРА КАТО АКТОВЕ НА ТЕРОРИЗЪМ И ДРУГИ ДЕЙСТВИЯ.
УСЛОВИЯ ЗА ГЛОБАЛИЗИРАНЕТО НА ПРОБЛЕМА
НЯКОИ ОТ УСЛОВИЯТА, БЛАГОПРИЯТСТВАЛИ ЗА ГЛОБАЛИЗИРАНЕТО НА ПРОБЛЕМА С МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ, СА ОТ ТАКОВА ЕСТЕСТВО, ЧЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО
ДА БЪДАТ ПРЕМАХНАТИ. ТЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ И ДА СЕ РАЗГРЪЩАТ, ТЪЙ КАТО СА ЧАСТ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО. САМИ
ПО СЕБЕ СИ ТЕЗИ УСЛОВИЯ НЕ СА ПРИЧИНА ЗА ЯВЛЕНИЕТО, НО ТЕ СПОСОБСТВАТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО МУ И УВЕЛИЧАВАТ ОПАСНИТЕ МУ ПОСЛЕДИЦИ. СРЕД
ТЯХ СА:

1. РАСТЯЩОТО УСЛОЖНЯВАНЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ МО И УВЕЛИЧАВАЩАТА СЕ ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. СЛЕДСТВИЕ ОТ ТОВА Е

РАСТЯЩАТА УЯЗВИМОСТ НА ОБЩЕСТВОТО , А В ТЕЗИ РАМКИ И НА МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩЕСТВО ОТ МАЩАБНИ ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ. СЕГАШНОТО, А ОЩЕ
ПОВЕЧЕ БЪДЕЩОТО ОБЩЕСТВО ОСИГУРЯВА ЖИЗНЕНИЕТЕ СИ НУЖДИ С МНОГО СЛОЖНИ, ДЕЛИКАТНИ И ВСЕ ПО – УЯЗВИМИ КОНСТРУКЦИИ – ВОДОПРОВОДИ,
ЕЛЕКТРОПРОВОДИ, ПЕТРОЛОПРОВОДИ И ДР. ТЕ СА УДОБЕН И ТРУДНО ЗАЩИТИМ ОБЕКТ НА ТЕРОРИСТИЧНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА, А РАЗРУШАВАНЕТО ИМ БИ ИМАЛО
ТЕЖКИ И ТРУДНО ОГРАНИЧИМИ ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА МНОГО ХОРА.

24
2. ТЕРОРИСТИЧНИТЕ АКТОВЕ СМЕНИХА МАЩАБИТЕ НА ДЕЙСТВИЯТА, НО НЕИЗМЕРИМО ПОВЕЧЕ СЕ ПРОМЕНИХА ВЪЗМОЖНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТЯХ.
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ СТАНА ГЛОБАЛЕН ПРОБЛЕМ ПРЕДИ ВСИЧКО ПОРАДИ ГЛОБАЛИЗИРАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО. ОБЕКТ ДНЕС МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕ
ОТДЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ, ДОМ ИЛИ СЪОРЪЖЕНИЕ, А ДА БЪДЕ ГРАД, СТРАНА ИЛИ ДОРИ ЦЕЛИ КОНТИНЕНТИ (НАПР. ЧРЕЗ ВЗРИВЯВАНЕ НА АТОМНА ЕЛЕКТРОСТАНЦИЯ,
ЗАМЪРСЯВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА РЕКА И ДР.).

3. НЕОТВРАТИМИЯТ ПРОЦЕС НА СВЕТОВНАТА УРБАНИЗАЦИЯ – ВСЕ ПО – МАЛКО ХОРА ЖИВЕЯТ В МАЛКИ СЕЛИЩА, РАСТЕ ЧИСЛЕНОСТТА НА ЖИВЕЕЩИТЕ
В ГРАДОВЕ – ГИГАНТИ, ОГРОМНИ МАСИ НАСЕЛЕНИЕ СЕ КОНЦЕНТРИРА В ОПРЕДЕЛЕНИ РАЙОНИ. УРБАНИЗАЦИЯТА ИМА ТОЗИ НЕБЛАГОПРИЯТЕН ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ
НА СИГУРНОСТТА ЕФЕКТ, ЧЕ СЕ УСЛОЖНЯВА И СИЛНО ЗАТРУДНЯВА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И СИГУРНОСТТА, ЗАТРУДНЯВА СЕ РАВНИЩЕТО НА
ПОЛИЦЕЙСКИЯ КОНТРОЛ. ТЕРОРИСТИТЕ И В БУКВАЛЕН, И В ПРЕНОСЕН СМИСЪЛ ТЪРСЯТ ДА СЕ СКРИЯТ В ТЪЛПАТА В КОЛОСАЛНИ МЕГАПОЛИСИ КАТО НЮ ЙОРК,
РИМ, МАДРИД, ЛОНДОН И ДР.
4. НЕУДЪРЖИМО РАСТЕ МАСОВАТА МИГРАЦИЯ, КОЯТО СЕ УЛЕСНЯВА ОТ РАЗВИТИЕТО И ДОСТЪПНОСТТА НА КОМУНИКАЦИОННИТЕ И ТРАНСПОРТНИТЕ
ВРЪЗКИ. СЪЩИНСКАТА ПРИЧИНА ОБАЧЕ Е УВЕЛИЧАВАЩОТО СЕ РАЗНООБРАЗИЕ В УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ В РАЗЛИЧНИТЕ ЧАСТИ НА СВЕТА, НЕЕДНАКВОТО РАВНИЩЕ
НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА СТРАНИ И НАРОДИ. ГРАЖДАНИТЕ НА ПО – РАЗВИТИТЕ И БОГАТИ СТРАНИ ИЗПИТВАТ НЕУДОБСТВА ОТ ПРИИЖДАНЕТО НА ЧУЖДЕНЦИ С
ДРУГА КУЛТУРА, РЕЛИГИЯ ИЛИ ОБИЧАИ, БЕЗПОКОЯТ СЕ, ЧЕ ПРИИЖДАНЕТО НА ЧУЖДЕНЦИТЕ МОЖЕ ДА ПОРАЖДА БЕЗРАБОТИЦА ИЛИ ДА СЕ ОТРАЗИ
НЕБЛАГОПРИЯТНО НА ЖИЗНЕНОТО РАВНИЩЕ В ТЯХНАТА СТРАНА. ВЪЗНИКВА БЛАГОПРИЯТНА ПОЧВА ЗА РАЗВИТИЕ НА КСЕНОФОБИЯ, РАСОВА, ЕТНИЧЕСКА ИЛИ
РЕЛИГИОЗНА НЕТЪРПИМОСТ. ОТ ДРУГА СТРАНА, НЕПРИГОДЕНИ ЗА НОВИТЕ УСЛОВИЯ, ИМИГРАНТИТЕ ПЪРВИ ОСТАВАТ БЕЗ РАБОТА, ПРИНУДЕНИ СА ДА ЖИВЕЯТ В
ЛОШИ УСЛОВИЯ И НЕРЯДКО СА СКЛОННИ ДА ТЪРСЯТ НЕЗАКОННИ ИЗТОЧНИЦИ НА ПРЕПИТАНИЕ. УВЕЛИЧАВА СЕ КРИМИНОГЕННОСТТА В ОТДЕЛНИ СТРАНИ И РАЙОНИ,
А ТОВА НА СВОЙ РЕД ПОВИШАВА ОПАСНОСТИТЕ ОТ ТЕРОРИСТИЧНА АКТИВНОСТ. ПРИШЪЛЦИТЕ ПО – ЛЕСНО СЕ ПОДДАВАТ НА ЕКСТРЕМИСТКИ УБЕЖДЕНИЯ И
ПРЕСТЪПНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ПО – ЛЕСНО СЕ ПОДХРАНВАТ С КАДРИ.

5. УВЕЛИЧАВА СЕ ПРОХОДИМОСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ГРАНИЦИ И ПРЕЗ ТЯХ ПРЕМИНАВАТ ВСЕ ПО – ГОЛЕМИ МАСИ ОТ ХОРА, СРЕДСТВА И МАТЕРИАЛИ.
ЗАТРУДНЯВА СЕ ГРАНИЧНИЯТ КОНТРОЛ И СЕ СНИЖАВА ЕФЕКТИВНОСТТА МУ. ЗА ТОВА АКТИВНО ДОПРИНАСЯТ ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ В ЕВРОПА И В ДРУГИ
ЧАСТИ НА СВЕТА. ТАКА МРЕЖИТЕ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЕТО НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ГРУПИ ПОЛУЧАВАТ ВЪРМОЖНОСТ ДА РАЗШИРЯВАТ
АКТИВНОСТТА СИ, БЕЗ ДА Е ДОСТАТЪЧНА ПРЕЧКА ДЪРЖАВНОТЕРИТОРИАЛНОТО ДЕЛЕНИЕ НА СВЕТА.

6. В ПРЕОБЛАДАВАЩИЯ БРОЙ СЛУЧАИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ АКТОВЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОРЪЖИЯ. ЗАТОВА Е ТРЕВОЖНО
ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ РАЗНООБРАЗИЕТО НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ОРЪЖИЯ СТАВА ВСЕ ПО – ГОЛЯМО И ТЕ СТАВАТ ВСЕ ПО – ДОСТЪПНИ. ИЗПОЛЗВАТ СЕ ВЗРИВНИ
УСТРОЙСТВА С ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ, БАКТЕРИОЛОГИЧНИ СРЕДСТВА, ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА, СПОСОБНИ ДА ПОГУБЯТ НАСЕЛЕНИЕТО НА ЦЕЛИ ГРАДОВЕ.
РАЗШИРЯВА СЕ КРЪГЪТ НА СТРАНИТЕ, ПРОИЗВЕЖДАЩИ ОРЪЖИЯ. ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА. В “ЯДРЕНИЯ КЛУБ” СЕ ВКЛЮЧВАТ
НОВИ И НОВИ СТРАНИ – ИНДИЯ, ИЗРАЕЛ, ПАКИСТАН, ЮАР, СЕВЕРНА КОРЕЯ. С РАЗПАДАНЕТО НА СССР ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ, КАКТО И СЪОРЪЖЕНИЯ,
СВЪРЗАНИ С НЕГОВОТО ИЗПОЛЗВАНЕ, ОСТАНАХА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДЪРЖАВИ ИЗВЪН РУСИЯ. СЪВРЕМЕННИЯТ СВЯТ Е СВРЪХВЪОРЪЖЕН, ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ
ОРЪЖИЯТА НЕ СА ПОД ЕФЕКТИВЕН НАЦИОНАЛЕН И МЕЖДУНАРОДЕН КОНТРОЛ, ПРИДОБИВАНЕТО ИМ НЕ Е ТРУДНО И ТОВА СЪЗДАВА МНОГО ГОЛЕМИ И ОПАСНИ
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВЪТРЕШЕН И МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ.

20. ТЕРОРИСТИЧНИЯТ АКТ В МАНХАТЪН. ОСОБЕНОСТИ. МЕЖДУНАРОДНИ ПОСЛЕДИЦИ. КРИТИЧНА ПРЕЦЕНКА ЗА ПОЛОЖИТЕЛНИЯ И ОТРИЦАТЕЛНИЯ ОПИТ ОТ
ПЪРВАТА РЕАКЦИЯ.

ТЕРОРИСТИЧНАТА АТАКА НА 11 СЕПТЕМВРИ 2001 Г. ИЗВЕДЕ НА ПРЕДЕН ПЛАН КАРТИНАТА НА ОГРОМНА ТРАГЕДИЯ, КОЯТО ПОТРЕСЕ НЕ САМО АМЕРИКАНЦИТЕ, НО
И ЦЕЛИЯ СВЯТ. ТОЗИ АКТ ЩЕ ОСТАНЕ В ИСТОРИЯТА НЕ ТОЛКОВА С НЕГОВИТЕ МАЩАБИ, КОЛКОТО С ТОВА, ЧЕ ТОЙ ОЧЕРТА НОВ ЕТАП В РАЗВИТИЕТО НА
МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ.
ЯВЛЕНИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ АНАЛИЗИРАНО ОТ 2 РАЗЛИЧНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ. И ДВЕТЕ СА НУЖНИ, ТЪЙ КАТО СЕ ДОПЪЛВАТ. ПЪРВИЯТ АНАЛИЗ СЛЕДВА ДА
УСТАНОВИ ОНОВА, КОЕТО Е УНИКАЛНО В САМОТО ЯВЛЕНИЕ ИЛИ ПОНЕ КОЕТО Е НЕГОВА ОСОБЕНОСТ, КАЧЕСТВЕНО ОТЛИЧАВАЩА ГО ОТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО
ПОЗНАТО ОТПРЕДИ. В ТОЗИ СЛУЧАЙ ПРЕДМЕТЪТ НА АНАЛИЗА Е САМОТО ЯВЛЕНИЕ. ТАЗИ УНИКАЛНОСТ Е ТРЕВОЖНА, ЗАЩОТО ПОДОБНИ ДЕЙСТВИЯ Е ВЕРОЯТНО ДА
СЕ ПОВТАРЯТ. ВТОРИЯТ НАЧИН ЗА АНАЛИТИЧНА ПРЕЦЕНКА Е ДА СЕ УСТАНОВИ ВЛИЯНИЕТО МУ ВЪРХУ СВЕТА, ОТРАЖЕНИЕТО МУ В МО.
РАЗГЛЕЖДАНО С ОГЛЕД НА ОНОВА, КОЕТО ХАРАКТЕРИЗИРА ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ В МАНХАТЪН, СЕ ОЧЕРТАВАТ ОСОБЕНОСТИ, КОИТО ГО ОТЛИЧАВАТ ОТ
ПРЕДИШНИ АКТОВЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ:

 ПЪРВО, МАЩАБИТЕ НА СТОРЕНОТО ЗЛОДЕЯНИЕ – ЕЛЕМЕНТ, КОЙТО СЪЗНАТЕЛНО Е БИЛ ТЪРСЕН ОТ ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ. МАЩАБНИ СА НЕ САМО
ПОРАЖЕНИЯТА, НО И ЦЕЛИТЕ. КАСАЕ СЕ ЗА АКТ, КОЙТО НЕ Е НАСОЧЕН КЪМ ОПРЕДЕЛЕНА ГРУПА ИНДИВИДИ, ДОРИ НЕ САМО КЪМ ОПРЕДЕЛЕНА ДЪРЖАВА, А КЪМ
ОГРОМНА ЦИВИЛИЗАЦИОННА ОБЩНОСТ;

 ЗА ОБЕКТ НА НАПАДЕНИЕТО СА ИЗБРАНИ САЩ – СТРАНА, ЗАЕМАЩА ОСОБЕНО ПОЛОЖЕНИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА
СВЕТОВНА СУПЕРСИЛА СЛЕД КРАЯ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА, ЧИЕТО ПОЛИТИЧЕСКО ВЛИЯНИЕ И ВОЕННА МОЩ ЗАСЕГА НЯМАТ РАВНОСТОЕН АНАЛОГ.
ИЗБИРАЙКИ ТОЗИ
ОБЕКТ, ТЕРОРИСТИТЕ НЕ САМО СА ИСКАЛИ ДА ПОКАЖАТ СВОИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ, НО СА СЕ СТРЕМЕЛИ ДА СЪБУДЯТ И УБЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ДОРИ И ТАЗИ НАЙ – ГОЛЯМА
СВЕТОВНА СИЛА Е НЕСПОСОБНА ДА СЕ ЗАЩИТИ ОТ ТОЗИ И ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ СЛЕДВАЩИ УДАРИ;

 ОСОБЕНОСТ НА ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ Е ЛИПСАТА НА ЯСНО ИЗРАЗЕНИ КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ ОТ ТЕРОРИСТИТЕ . ИМАШЕ ПУБЛИЧНИ ИЗЯВЛЕНИЯ, НО
ТЕ ПОВЕЧЕ ИМАХА ХАРАКТЕР НА ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНА ДО СМЪРТ, ОТКОЛКОТО НА ИСКАНЕ ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ ЯСНО ФОРМУЛИРАНИ УСЛОВИЯ. ПОРАДИ ТОВА ТЕ
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗКЛЮЧИХА ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДИАЛОГ. ДРУГО Е ОБАЧЕ ЕСТЕСТВОТО НА ЗАПЛАХИТЕ КЪМ СТРАНИТЕ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ АМЕРИКАНСКАТА
ПОЛИТИКА. КЪМ ТЯХ Е ОТПРАВЕНО КОНКРЕТНО УСЛОВИЕ – ДА ПРЕКРАТЯТ ПОДКРЕПАТА. ПОДРАЗБИРА СЕ, ЧЕ АКО НАПРАВЯТ ТОВА, ТЕ НЯМА ДА БЪДАТ
АТАКУВАНИ;

 ДЕЯНИЕТО РАЗКРИВА ОЩЕ ЕДНА ТРЕВОЖНА ОСОБЕНОСТ – САМОУБИЙСТВЕНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ . ТО

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО
НАПОДОБЯВА ПОВЕДЕНИЕТО НА ЯПОНСКИТЕ САМУРАИ “КАМИКАДЗЕ”. ЗЛОДЕЯНИЕТО ОТКРИ ПОРЕДИЦА ОТ САМОУБИЙСТВЕНИ АТЕНТАТИ В ДРУГИ ЧАСТИ НА СВЕТА И
СТАНА СВОЕОБРАЗЕН И ИЗВЪНРЕДНО ОПАСЕН МОДЕЛ НА ПОДРАЖАНИЕ, МАКАР ЧЕ И В МИНАЛОТО Е ИМАЛО АТЕНТАТИ ОТ ПОДОБНО ЕСТЕСТВО. ТЯХНОТО
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО – ТРУДНО, ТЪЙ КАТО НАКАЗАТЕЛНАТА РЕПРЕСИЯ В ТЕЗИ СЛУЧАИ НЕ ДЕЙСТВА – ОТИВАЩИЯТ НА СМЪРТ НЕ СЕ СТРАХУВА ОТ
ПОЛИЦИЯ, СЪД И НАКАЗАНИЕ. ОСНОВАНОТО НА ФАНАТИЗЪМ ЕКСТРЕМНО ПОВЕДЕНИЕ ТРУДНО СЕ ПОВЛИЯВА И ОТ РАЗУМНИ СЪОБРАЖЕНИЯ;

25
 ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ Е РЕЗУЛТАТ НА МНОГО ДОБРО ОРГАНИЗИРАНЕ . БИЛО Е ГОТВЕНО ДЪЛГО ВРЕМЕ, ВКЛЮЧЕНИ СА МНОГО ХОРА И СРЕДСТВА,
НО ТО НЕ Е БИЛО ЗАБЕЛЯЗАНО И РАЗКРИТО ОТ НИТО ЕДНО ОТ РАЗУЗНАВАНИЯТА НА ГОЛЕМИТЕ ДЪРЖАВИ;

 ПОДГОТОВКАТА ЗА ТОЗИ АКТ СЕ Е ИЗВЪРШВАЛА ОСВЕН В САЩ И В МНОГО ДРУГИ ДЪРЖАВИ. АКО Е ДЕЛО НА ЕДНА ОРГАНИЗАЦИЯ, МОЖЕ ДА СЕ
ПРЕДПОЛОЖИ, ЧЕ МАЩАБИТЕ И МЕЖДУНАРОДНОТО Й ИНФИЛТРИРАНЕ СА МНОГО ГОЛЕМИ. ТРЕВОЖНО Е ОБАЧЕ ТОВА, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ КАСАЕ ЗА
КООРДИНИРАНИ И ОБЩО РЪКОВОДЕНИ ДЕЙСТВИЯ НА НЯКОЛКО ТЕРОРИСТИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ , С КОИТО БОРБАТА БИ БИЛА МНОГО ПО – ТРУДНА;
 ДЕЯНИЕТО ПОКАЗВА, ЧЕ ЗАД НЕГО НЕ СТОЯТ ХОРА С ЕЛЕМЕНТАРНО МИСЛЕНЕ И ТЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЦЕНЯВАТ . ТЕРОРИСТИЧНИЯТ АКТ Е
ОСЪЩЕСТВЕН ОТ ДОБРЕ ПОДГОТВЕНИ ЛИЦА, РАЗПОЛАГАЩИ СЪС СПОСОБНОСТИ ЗА ТОЧНИ ПРЕЦЕНКИ И ПРИТЕЖАВАЩИ ДОБРИ ТЕХНИЧЕСКИ ПОЗНАНИЯ. ТОВА
ОБСТОЯТЕЛСТВО Е ТРЕВОЖНО, ТЪЙ КАТО ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА СЕ МИСЛИ, ЧЕ МЕЖДУНАРОДНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ НАБИРА СИЛИ И ОПИТ, ФОРМИРА КАДРИ, ЧИИТО
СПОСОБНОСТИ НИКАК НЕ СА ЗА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ.
ВТОРАТА НАСОКА НА АНАЛИЗА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО В МАНХАТЪН Е УСТАНОВЯВАНЕТО НА НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ МО. УНИКАЛНОСТТА НА СТАНАЛОТО
НЕ МОЖЕ ДА НЯМА И УНИКАЛНИ ПОСЛЕДСТВИЯ. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ДАВАТ ОСНОВАНИЕ ЗА НЯКОИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

• ТЕРОРИСТИЧНАТА АТАКА, НЕЙНОТО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ, ПРЕСЛЕДВАНИТЕ ЦЕЛИ И ПОСЛЕДИЦИТЕ Й НЕ СЕ ОГРАНИЧИХА В НАЦИОНАЛНИ ИЛИ РЕГИОНАЛНИ РАМКИ, А
ЗА ПЪРВИ ПЪТ СВЕТЪТ СТАНА СВИДЕТЕЛ НА ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ С ИНТЕРКОНТИНЕНТАЛНИ РАМКИ .
НА НАПАДЕНИЕТО В МАНХАТЪН НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ГЛЕДА КАТО
НА ПОСЕГАТЕЛСТВО ПРОТИВ СИГУРНОСТТА И ИНТЕРЕСИТЕ САМО НА ЕДНА ИЛИ НА НЯКОЛКО ДЪРЖАВИ. САЩ СА САМО НЕПОСРЕДСТВЕНАТА МИШЕНА, НО ПО
СЪЩЕСТВО СЕ КАСАЕ ЗА ТЕРОРИСТИЧНА АТАКА, КОЯТО Е НАСОЧЕНА ПРОТИВ ЦЕЛИЯ ЦИВИЛИЗОВАН СВЯТ;

• В СЪВРЕМЕННИТЕ УСЛОВИЯ МЕЖДУНАРОДНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ Е ПРИДОБИЛ ТАКИВА МАЩАБИ И ВЪЗМОЖНОСТИ, ЧЕ БОРБАТА ПРОТИВ НЕГО НЕ Е ПО СИЛИТЕ НА
НИКОЯ ДЪРЖАВА, КОЛКОТО И ГОЛЯМА, БОГАТА И СИЛНА ДА Е ТЯ . ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВА КАТО ОЩЕ ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПРОБЛЕМЪТ
“ТЕРОРИЗЪМ” Е СТАНАЛ ГЛОБАЛЕН ПРОБЛЕМ, А ГЛОБАЛНИ ПРОБЛЕМИ МОГАТ ДА СЕ РЕШАВАТ САМО С ГЛОБАЛНО ЕДИНОДЕЙСТВИЕ;

• ПРИ ТАЗИ ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ НА ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ НАЙ – УЯЗВИМИ СЕ ОКАЗВАТ СТРАНИТЕ С РАЗВИТИ И УТВЪРДЕНИ
ДЕМОКРАТИЧНИ ОБЩЕСТВА И РЕЖИМИ. ТЕРОРИСТИТЕ В МНОГО СЛУЧАИ СЪУМЯВАТ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ СВОБОДАТА НА ВЛИЗАНЕТО И ДВИЖЕНИЕТО В ТАКИВА
СТРАНИ, КАКТО И ОТ ДОВЕРИЕТО НА ВЛАСТИТЕ И ПОЛИЦИЯТА КЪМ ДОБРОСЪВЕСТНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ;

• ГЛАВЕН ПРИЦЕЛ НА АТАКИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ СТАНАХА САЩ И Е ВЕРОЯТНО В ПРЕДВИДИМО БЪДЕЩЕ ТЕ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА БЪДАТ ОСНОВЕН
ПРИЦЕЛ. ЗАТОВА Е ОПРАВДАНО, ПОЛИТИЧЕСКИ И МОРАЛНО, ОСНОВНИТЕ ОТВЕТНИ ДЕЙСТВИЯ ДА БЪДАТ ПРЕДПРИЕМАНИ ОТ ТАЗИ ГОЛЯМА И СИЛНА ДЪРЖАВА,
КАКТО И ДЕЙСТВИЯТА Й В ТАЗИ НАСОКА ДА ПОЛУЧАТ ОДОБРЕНИЕ И ПОДКРЕПА ОТ ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ. В СЪЩОТО ВРЕМЕ ОБАЧЕ ТОВА НЕ НАМАЛЯВА
НЕОБХОДИМОСТТА ВСИЧКИ ИНИЦИАТИВИ И ДЕЙСТВИЯ ДА БЪДАТ ОРГАНИЗИРАНИ И ОСЪЩЕСТВЯВАНИ В СТРОГО СЪОТВЕТСТВИЕ С ООН, С НЕЙНИЯ УСТАВ И С
ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА МП.
ПОЛОЖИТЕЛНИЯТ И ОТРИЦАТЕЛНИЯТ ОПИТ ОТ ПЪРВАТА РЕАКЦИЯ:
НАЙ – РЕШИТЕЛНА И БЕЗУСЛОВНА БЕ ПОДКРЕПАТА ЗА САЩ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. СЪВЕТЪТ НА НАТО ПРИЕ РЕШЕНИЕ, ЧЕ В СЛУЧАЯ СЕ КАСАЕ ЗА
ВЪОРЪЖЕНО НАПАДЕНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ.5 ОТ СЕВЕРОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР, НАСОЧЕНО ПРОТИВ СТРАНА – ЧЛЕНКА НА СЪЮЗА (СПОРЕД НЯКОИ МНЕНИЯ
МОЖЕ ДА СЕ ПОСТАВИ ПОД СЪМНЕНИЕ ПОДОБНО ТЪЛКУВАНЕ НА ДОГОВОРА). ПРИНЦИПНАТА ПОДКРЕПА ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА САЩ НЯКОИ ПРАВИТЕЛСТВА
СЪПРОВОДИХА С РЕЗЕРВИ ОТНОСНО ФОРМАТА И НАЧИНА НА ОТВЕТНАТА АМЕРИКАНСКА РЕАКЦИЯ И ОСОБЕНО ПРОТИВ ИЗРАЗЕНОТО ОТ ПРЕЗИДЕНТА БУШ
НАМЕРЕНИЕ ДА БЪДАТ НАНЕСЕНИ ВОЕННИ УДАРИ СРЕЩУ ДРУГИ СТРАНИ ОТ АЗИЯ И АФРИКА, КОИТО СПОРЕД НЕГО ПРЯКО ИЛИ КОСВЕНО ПОДКРЕПЯЛИ
МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ. СРЕД ИЗРАЗИЛИТЕ РЕЗЕРВИ СЕ ОКАЗАХА ВЛИЯТЕЛНИ И СИЛНИ ДЪРЖАВИ КАТО РУСИЯ, КИТАЙ, ФРАНЦИЯ И ДР.
АКО ТРЯБВА ДА СЕ ОЧЕРТАЯТ НЕГАТИВНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ПЪРВОНАЧАЛНАТА РЕАКЦИЯ, СЕГА ВЕЧЕ ОТ ДИСТАНЦИЯТА НА ВРЕМЕТО, СЕ НАЛАГА ДА СЕ ПРИЗНАЕ,
ЧЕ И ПЪРВАТА РЕАКЦИЯ НА МНОГО ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ ПОКАЗА ПОГРЕШНИ ИЛИ НЕДОСТАТЪЧНО ТОЧНИ РЕШЕНИЯ И ДЕЙСТВИЯ. ТЕЗИ ГРЕШКИ СЕ ПОЯВИХА
ОЩЕ В ПЪРВИТЕ ПУБЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА БУШ, НО ТЕ В ИЗВЕСТНА СТЕПЕН БЯХА ЕСТЕСТВЕНИ И ДОНЯКЪДЕ НЕИЗБЕЖНИ – ПРЕЗИДЕНТЪТ НАСКОРО
БЕШЕ ПОЕЛ НОВИЯ СИ ПОСТ, НЯМАШЕ ОПИТ В ДЕЛИКАТНАТА СФЕРА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИТИКА, ВЕДНАГА СЛЕД ТРАГИЧНИТЕ СЪБИТИЯ СЕ НАЛОЖИ ДА
ДЕЙСТВА ПОД СИЛНИЯ НАТИСК НА ВЪТРЕШНОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ. КРАЙНО НЕСПОЛУЧЛИВА БЕШЕ УПОТРЕБЕНАТА ОТ БУШ ФОРМУЛА, ПРИКАНВАЩА
ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ НАРОДИ НА “КРЪСТОНОСЕН ПОХОД” ПРОТИВ ТЕРОРИСТИТЕ. ПРЕЗИДЕНТЪТ ДОПУСНА ГОЛЯМА ГРЕШКА, КАТО НЕ СЪОБРАЗИ, ЧЕ ТЕРОРИСТИЧНИЯТ
АКТ БЕШЕ ИЗВЪРШЕН ОТ МОХАМЕДАНИ. ТОВА СЪБУДИ В ИСЛЯМСКИЯ СВЯТ СПОМЕНА ЗА КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ НА КАТОЛИЧЕСКА ЕВРОПА ПРОТИВ
ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ИСЛЯМА. ТАКА СЕ ПОДХРАНИ РЕЛИГИОЗНИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ И ЕКСТРЕМИСТИТЕ БЯХА УЛЕСНЕНИ ПО – ЛЕСНО ДА ПРИДАДАТ
РЕЛИГИОЗНА ОКРАСКА НА СВОЯ АНТИАМЕРИКАНИЗЪМ.
НЕДОСТАТЪЧНО ДОБРЕ БЯХА ИЗПОЛЗВАНИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ООН И АКЦЕНТЪТ БЕ ПОСТАВЕН ВЪРХУ ДЕЙСТВИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ,
НАНАСЯЩИ ВЪЗДУШНИ УДАРИ ВЪРХУ ПРЕДПОЛАГАЕМИ БАЗИ НА ТЕРОРИСТИ В АФГАНИСТАН И ДРУГИ СТРАНИ, КОИТО ПРИЧИНИХА ГИБЕЛТА НА МНОГО НЕВИННИ
ЖЕРТВИ.
С ЕДНА ДУМА, НЕГАТИВНИЯТ ОПИТ ПОКАЗА, ЧЕ БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА ТРЯБВА ДА СЕ ВОДИ ХЛАДНОКРЪВНО, ПРОДЪЛЖИТЕЛНО И С ДАЛЕЧНА ПЕРСПЕКТИВА. В НЕЯ
УСПЕХЪТ НЯМА ДА СЕ ПОСТИГА КАТО ВОЕННА ПОБЕДА, А САМО В РЕЗУЛТАТ НА ТОЧНО ПРЕДПРИЕМАНИ, ГРИЖЛИВО ОБМИСЛЕНИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ,
НАСОЧЕНИ КЪМ РЕШАВАНЕ НА ГЛОБАЛЕН ПРОБЛЕМ, КОЙТО КОРЕННО СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ДОСЕГА ИЗВЕСТНИТЕ ГЛОБАЛНИ ПРОБЛЕМИ.

21. УСЛОВИЯ ЗА ГЛОБАЛИЗИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ. ОБЕКТИВНИ УСЛОВИЯ. СУБЕКТИВНИ УСЛОВИЯ.

УСЛОВИЯ ЗА ГЛОБАЛИЗИРАНЕТО НА ПРОБЛЕМА

НЯКОИ ОТ УСЛОВИЯТА, БЛАГОПРИЯТСТВАЛИ ЗА ГЛОБАЛИЗИРАНЕТО НА ПРОБЛЕМА С МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ, СА ОТ ТАКОВА ЕСТЕСТВО, ЧЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО
ДА БЪДАТ ПРЕМАХНАТИ. ТЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ И ДА СЕ РАЗГРЪЩАТ, ТЪЙ КАТО СА ЧАСТ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО. САМИ
ПО СЕБЕ СИ ТЕЗИ УСЛОВИЯ НЕ СА ПРИЧИНА ЗА ЯВЛЕНИЕТО, НО ТЕ СПОСОБСТВАТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО МУ И УВЕЛИЧАВАТ ОПАСНИТЕ МУ ПОСЛЕДИЦИ. СРЕД
ТЯХ СА:

1. РАСТЯЩОТО УСЛОЖНЯВАНЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ МО И УВЕЛИЧАВАЩАТА СЕ ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. СЛЕДСТВИЕ ОТ ТОВА Е

РАСТЯЩАТА УЯЗВИМОСТ НА ОБЩЕСТВОТО, А В ТЕЗИ РАМКИ И НА МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩЕСТВО ОТ МАЩАБНИ ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ. СЕГАШНОТО, А ОЩЕ
ПОВЕЧЕ БЪДЕЩОТО ОБЩЕСТВО ОСИГУРЯВА ЖИЗНЕНИЕТЕ СИ НУЖДИ С МНОГО СЛОЖНИ, ДЕЛИКАТНИ И ВСЕ ПО – УЯЗВИМИ КОНСТРУКЦИИ – ВОДОПРОВОДИ,
ЕЛЕКТРОПРОВОДИ, ПЕТРОЛОПРОВОДИ И ДР. ТЕ СА УДОБЕН И ТРУДНО ЗАЩИТИМ ОБЕКТ НА ТЕРОРИСТИЧНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА, А РАЗРУШАВАНЕТО ИМ БИ ИМАЛО
ТЕЖКИ И ТРУДНО ОГРАНИЧИМИ ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА МНОГО ХОРА.

26
2. ТЕРОРИСТИЧНИТЕ АКТОВЕ СМЕНИХА МАЩАБИТЕ НА ДЕЙСТВИЯТА, НО НЕИЗМЕРИМО ПОВЕЧЕ СЕ ПРОМЕНИХА ВЪЗМОЖНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТЯХ.
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ СТАНА ГЛОБАЛЕН ПРОБЛЕМ ПРЕДИ ВСИЧКО ПОРАДИ ГЛОБАЛИЗИРАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО. ОБЕКТ ДНЕС МОЖЕ ДА БЪДЕ
НЕ ОТДЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ, ДОМ ИЛИ СЪОРЪЖЕНИЕ, А ДА БЪДЕ ГРАД, СТРАНА ИЛИ ДОРИ ЦЕЛИ КОНТИНЕНТИ ( НАПР. ЧРЕЗ ВЗРИВЯВАНЕ НА АТОМНА
ЕЛЕКТРОСТАНЦИЯ, ЗАМЪРСЯВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА РЕКА И ДР.).

3. НЕОТВРАТИМИЯТ ПРОЦЕС НА СВЕТОВНАТА УРБАНИЗАЦИЯ – ВСЕ ПО – МАЛКО ХОРА ЖИВЕЯТ В МАЛКИ СЕЛИЩА, РАСТЕ ЧИСЛЕНОСТТА НА
ЖИВЕЕЩИТЕ В ГРАДОВЕ – ГИГАНТИ, ОГРОМНИ МАСИ НАСЕЛЕНИЕ СЕ КОНЦЕНТРИРА В ОПРЕДЕЛЕНИ РАЙОНИ. УРБАНИЗАЦИЯТА ИМА ТОЗИ НЕБЛАГОПРИЯТЕН ЗА
ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА СИГУРНОСТТА ЕФЕКТ, ЧЕ СЕ УСЛОЖНЯВА И СИЛНО ЗАТРУДНЯВА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И СИГУРНОСТТА, ЗАТРУДНЯВА СЕ
РАВНИЩЕТО НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КОНТРОЛ. ТЕРОРИСТИТЕ И В БУКВАЛЕН, И В ПРЕНОСЕН СМИСЪЛ ТЪРСЯТ ДА СЕ СКРИЯТ В ТЪЛПАТА В КОЛОСАЛНИ МЕГАПОЛИСИ
КАТО НЮ ЙОРК, РИМ, МАДРИД, ЛОНДОН И ДР.

4. НЕУДЪРЖИМО РАСТЕ МАСОВАТА МИГРАЦИЯ, КОЯТО СЕ УЛЕСНЯВА ОТ РАЗВИТИЕТО И ДОСТЪПНОСТТА НА КОМУНИКАЦИОННИТЕ И ТРАНСПОРТНИТЕ
ВРЪЗКИ. СЪЩИНСКАТА ПРИЧИНА ОБАЧЕ Е УВЕЛИЧАВАЩОТО СЕ РАЗНООБРАЗИЕ В УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ В РАЗЛИЧНИТЕ ЧАСТИ НА СВЕТА, НЕЕДНАКВОТО РАВНИЩЕ
НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА СТРАНИ И НАРОДИ. ГРАЖДАНИТЕ НА ПО – РАЗВИТИТЕ И БОГАТИ СТРАНИ ИЗПИТВАТ НЕУДОБСТВА ОТ ПРИИЖДАНЕТО НА ЧУЖДЕНЦИ С
ДРУГА КУЛТУРА, РЕЛИГИЯ ИЛИ ОБИЧАИ, БЕЗПОКОЯТ СЕ, ЧЕ ПРИИЖДАНЕТО НА ЧУЖДЕНЦИТЕ МОЖЕ ДА ПОРАЖДА БЕЗРАБОТИЦА ИЛИ ДА СЕ ОТРАЗИ
НЕБЛАГОПРИЯТНО НА ЖИЗНЕНОТО РАВНИЩЕ В ТЯХНАТА СТРАНА. ВЪЗНИКВА БЛАГОПРИЯТНА ПОЧВА ЗА РАЗВИТИЕ НА КСЕНОФОБИЯ, РАСОВА, ЕТНИЧЕСКА ИЛИ
РЕЛИГИОЗНА НЕТЪРПИМОСТ. ОТ ДРУГА СТРАНА, НЕПРИГОДЕНИ ЗА НОВИТЕ УСЛОВИЯ, ИМИГРАНТИТЕ ПЪРВИ ОСТАВАТ БЕЗ РАБОТА, ПРИНУДЕНИ СА ДА ЖИВЕЯТ В
ЛОШИ УСЛОВИЯ И НЕРЯДКО СА СКЛОННИ ДА ТЪРСЯТ НЕЗАКОННИ ИЗТОЧНИЦИ НА ПРЕПИТАНИЕ. УВЕЛИЧАВА СЕ КРИМИНОГЕННОСТТА В ОТДЕЛНИ СТРАНИ И РАЙОНИ,
А ТОВА НА СВОЙ РЕД ПОВИШАВА ОПАСНОСТИТЕ ОТ ТЕРОРИСТИЧНА АКТИВНОСТ. ПРИШЪЛЦИТЕ ПО – ЛЕСНО СЕ ПОДДАВАТ НА ЕКСТРЕМИСТКИ УБЕЖДЕНИЯ И
ПРЕСТЪПНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ПО – ЛЕСНО СЕ ПОДХРАНВАТ С КАДРИ.

5. УВЕЛИЧАВА СЕ ПРОХОДИМОСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ГРАНИЦИ И ПРЕЗ ТЯХ ПРЕМИНАВАТ ВСЕ ПО – ГОЛЕМИ МАСИ ОТ ХОРА, СРЕДСТВА И МАТЕРИАЛИ.
ЗАТРУДНЯВА СЕ ГРАНИЧНИЯТ КОНТРОЛ И СЕ СНИЖАВА ЕФЕКТИВНОСТТА МУ. ЗА ТОВА АКТИВНО ДОПРИНАСЯТ ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ В ЕВРОПА И В ДРУГИ
ЧАСТИ НА СВЕТА. ТАКА МРЕЖИТЕ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЕТО НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ГРУПИ ПОЛУЧАВАТ ВЪРМОЖНОСТ ДА РАЗШИРЯВАТ
АКТИВНОСТТА СИ, БЕЗ ДА Е ДОСТАТЪЧНА ПРЕЧКА ДЪРЖАВНОТЕРИТОРИАЛНОТО ДЕЛЕНИЕ НА СВЕТА.

6. В ПРЕОБЛАДАВАЩИЯ БРОЙ СЛУЧАИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ АКТОВЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОРЪЖИЯ. ЗАТОВА Е ТРЕВОЖНО
ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ РАЗНООБРАЗИЕТО НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ОРЪЖИЯ СТАВА ВСЕ ПО – ГОЛЯМО И ТЕ СТАВАТ ВСЕ ПО – ДОСТЪПНИ. ИЗПОЛЗВАТ СЕ ВЗРИВНИ
УСТРОЙСТВА С ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ, БАКТЕРИОЛОГИЧНИ СРЕДСТВА, ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА, СПОСОБНИ ДА ПОГУБЯТ НАСЕЛЕНИЕТО НА ЦЕЛИ ГРАДОВЕ.
РАЗШИРЯВА СЕ КРЪГЪТ НА СТРАНИТЕ, ПРОИЗВЕЖДАЩИ ОРЪЖИЯ. ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА. В “ЯДРЕНИЯ КЛУБ” СЕ ВКЛЮЧВАТ
НОВИ И НОВИ СТРАНИ – ИНДИЯ, ИЗРАЕЛ, ПАКИСТАН, ЮАР, СЕВЕРНА КОРЕЯ. С РАЗПАДАНЕТО НА СССР ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ, КАКТО И СЪОРЪЖЕНИЯ,
СВЪРЗАНИ С НЕГОВОТО ИЗПОЛЗВАНЕ, ОСТАНАХА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДЪРЖАВИ ИЗВЪН РУСИЯ. СЪВРЕМЕННИЯТ СВЯТ Е СВРЪХВЪОРЪЖЕН, ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ
ОРЪЖИЯТА НЕ СА ПОД ЕФЕКТИВЕН НАЦИОНАЛЕН И МЕЖДУНАРОДЕН КОНТРОЛ, ПРИДОБИВАНЕТО ИМ НЕ Е ТРУДНО И ТОВА СЪЗДАВА МНОГО ГОЛЕМИ И ОПАСНИ
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВЪТРЕШЕН И МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ.
СЪЩО ТАКА ОТ ОГРАМНО ЗНАЧЕНИЕ Е ЧОВЕШКИЯТ ФАКТОР. ТЕРОРИСТИТЕ СА ХОРА, КОИТО НЯМАТ МОРАЛНИТЕ И СOЦИАЛНИТЕ ЗАДРЪЖКИ НА ДРУГИТЕ ХОРА, ЗА
ТЯХ СМЪРТТА И СТРАДАНИЕТО НА ДРУГИТЕ Е НЕЩО ЖЕЛАНО, ТЪЙ КАТО ПРОИЗВЕЖДА ТЪРСЕНИЯ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕФЕКТ – СТРАХА, УЖАСА, НЕПОНОСИМАТА
НЕСИГУРНОСТ. ЕДНО ОТ НАЙ-СИЛНО ДЕЙСТВАЩИТЕ УСЛОВИЯ И ЗАЕДНО С ТОВА ФАКТОР ЗА МОТИВАЦИЯТА НА ТЕРОРИСТИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ Е НАСАЖДАНЕТО
В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО НА КУЛТ КЪМ НАСИЛИЕТО И БРУТАЛНАТА ЖЕСТОКОСТ (УТВЪРЖДАВАНИЯ ОТ МАСМЕДИИТЕ КУЛТ КЪМ НАСИЛИЕТО). БОРБАТА
ПРОТИВ ТЕРОРИЗМА НИКОГА НЕ ЩЕ БЪДЕ ДОСТАТЪЧНО ЕФЕКТИВНА, АКО НЕ СЕ ПОСТАВЯТ ДЕЙСТВИТЕЛНИ ПРЕГРАДИ – СОЦИАЛНИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРЕДИ
ВСИЧКО ЮРИДИЧЕСКИ ПРЕГРАДИ ПРОТИВ РАЗГУЛА НА ПРАПАГАНДАТА НА НАСИЛИЕ . ПРОПАГАНДАТА НА НАСИЛИЕ Е НЕ САМО АТЕНТАТ ПРOТИВ РЕДА И
НРАВСТВЕНОСТТА, ТЯ Е УЧИЛИЩЕ ЗА ТЕРОРИСТИ. СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА МНОГОБРОЙНИ ОГНИЩА ПО СВЕТА НА КОНФЛИКТИ В РАЗЛИЧНИТЕ ЧАСТИ НА СВЕТА Е
ДРУГ КОРЕН НА ЯВЛЕНИЕТО МЕЖДУНАРОДЕН И ВЪТРЕШЕН ТЕРОРИЗЪМ. ДРУГ ПРОБЛЕМ, ОКАЗАЛ ВЛИЯНИЕ Е СВЕТОВНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ. АКО ВЪЗНИКВАНЕТО НА
СЪЗНАНИЕ ЗА ОБЩОЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ СЕ УТВЪРДИ В ЦЕЛИЯ СВЯТ, ТОВА ЩЕ ДОПРИНЕСЕ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ КОНФЛИКНОСТТА В ЕТНИЧЕСКИТЕ,
ЦИВИЛИЗАЦИОННИТЕ, РЕЛИГИОЗНИТЕ, РАСОВИТЕ И ДР.РАЗЛИЧИЯ. УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ГЛОБАЛНИ ПО СМИСЪЛ И СЪДЪРЖАНИЕ ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ В
МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ЩЕ ПОВИШИ ЕФЕКТИВНОСТТА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И МЕЖДУНАРОДНИЯ МОРАЛ. НО ОТ ДРУГА СТРАНА СНИЖАВАНЕТО НА
РОЛЯТА НА ДЪРЖАВИТЕ И ГРАНИЦИТЕ МЕЖДУ ТЯХ МОЖЕ ДА УЛЕСНИ МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ.ЦИВИЛИЗАЦИОННАТА И РЕЛИГИОЗНАТА КОНФРОНТАЦИОННА
НАСОЧЕНОСТ НА СЪВРЕМЕННИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ Е САМО ЕДНА ОТ СЪЩНОСТНИТЕ МУ ХАРАКТЕРИСТИКИ, СЪЩО ТАКА СЕ ПОЯВЯВА И Т.Н.
АНТИАМЕРИКАНИЗЪМ, ПРИ КОЙТО ОСНОВЕН ВРАГ СЕ НАБЕЛЯЗВАТ САЩ, ДОРИ И ТЕХНИТЕ СЪЮЗНИЦИ.
ВСИЧКИ ФАКТОРИ СЕ СЪЧЕТАВАТ КУМУЛАТИВНО, Т.Е. ДЕЙСТВИЕТО НА ВСЕКИ ОТ ТЯХ НЕ ИЗКЛЮЧВА ДЕЙСТВИЕТО НА ВСЕКИ ОТ ОСТАНАЛИТЕ.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ Е СИНЕРГИТИЧНО, Т.Е. СЪЧЕТАВАЙКИ СЕ ТЕ ВЗАИМНО УВЕЛИЧАВАТ СВОЯ ЕФЕКТ. ТАКА ОБЩИЯ ИМ НЕБЛАГОПРИЯТЕН
ЕФЕКТ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ ЕФЕКТА НА ПРОСТИЯ ИМ СБОР ПООТДЕЛНО.

22. НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ. КРИТИЧНА ПРЕЦЕНКА ЗА ПОЛОЖИТЕЛНИЯ И ЗА ОТРИЦАТЕЛНИЯ ОПИТ.

ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ДЕЙСТВИЯ СЕ ИЗВЪРШВАТ В КОНКРЕТНИ ДЪРЖАВИ, ВЪРХУ ТЯХНАТА ТЕРИТОРИЯ, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ТЯХНАТА ЮРИСДИКЦИЯ. ЗАТОВА ПРОТИВ
МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ ВАЖНА РОЛЯ ИГРАЯТ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ПОЛИЦЕЙСКИ СТРУКТУРИ КАТО ИНТЕРПОЛ ИЛИ ЕВРОПОЛ, НО НАЙ-ВАЖНА И РЕШАВАЩА
РОЛЯ, ОСНОВНАТА ОТГОВОРНОСТ И ТЕЖЕСТТА НА ПРАКТИЧЕСКИТЕ ДЕЙСТВИЯ НЕИЗМЕННО ЩЕ ОСТАВАТ ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖБИ, ЗА СЛУЖБИТЕ ЗА
СИГУРНОСТ И ЗА ПРАВОСЪДИЕТО . В МНОГО ВИСОКА СТЕПЕН ВЛИЯНИЕ ОКАЗВА ТЯСНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ СЪСТОЯНИЕТО НА СИГУРНОСТТА ВЪРХУ СВЕТОВНАТА
СЦЕНА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД И СИГУРНОСТ В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ. СВЕТОВНАТА СИГУРНОСТ ЗАВИСИ ОТ УСПЕХА НА БОРБАТА С МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ.
УСПЕХЪТ НА ТАЗИ БОРБА ЗАВИСИ ОТ РЕШИТЕЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НЕ НА КОАЛИЦИИ, А НА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ И НА УСПЕШНОТО ИМ СЪТРУДНИЧЕСТВО. ЗАВИСИ ОТ
БЕЗУСЛОВНОТО СПАЗВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ И ОСОБЕНО НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ГОЛЕМИТЕ И ВЛИЯТЕЛНИ
СРЕД ТЯХ, ЗАЩОТО ОТ ТЯХНОТО ПОВЕДЕНИЕ ЗАВИСИ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРАВОТО И СТАБИЛНОСТТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ РЕД. НАЦИОНАЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
ВИНАГИ ЩЕ ИМАТ ПО-ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ОТ ОНОВА, КОЕТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА НА МЕЖДУНАРОДНИ СРЕЩИ И КОНФЕРЕНЦИИ. ЕСТЕСТВЕН УНИВЕРСАЛЕН ЦЕНТЪР Е
ООН. НЕЙНИЯТ ОРГАН ЗА ДЕЙСТВИЯ ДОРИ НОСИ НАЗВАНИЕТО СЪВЕТ ЗА СИГУРНОСТ И НА НЕГО Е ВЪЗЛОЖЕНА ГЛАВНАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА СИГУРНОСТТА В
СВЕТА. СРЕД ИДЕИТЕ НА СВЕТОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ Е СЪЗДАВАНЕТО НА СПЕЦИАЛЕН МЕЖДУНАРОДЕН СЪД ЗА ОБВИНЕНИ В МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ ЛИЦА .
ООН Е СВЕТОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ И ОБЕДИНЯВА СТРАНИ С РАЗЛИЧНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ И РЕЛИГИИ И ЗАТОВА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДОЗИРАНА, ЧЕ ВОДИ
ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ИЛИ РЕЛИГИОЗНИ ВОЙНИ.
ДРУГО ЕФИКАСНО СРЕДСТВО ЩЕ БЪДЕ ДА СЕ ПРЕКЪСНАТ ФИНАНСОВИТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ. ТОЗИ РОД ТЕРОРИЗЪМ НЕ Е ВЪЗМОЖЕН
БЕЗ ДА СЕ РАЗПОЛАГА С ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА. ЗА УСПЕХ В ТОВА НАПРАВЛЕНИЕ Е ДОСТАТЪЧНО ДА СЕ ПРЕКЪСНЕ СКРИТОТО МУ ФИНАНСИРАНЕ ОТ НЯКОИ

27
 АРАБСКИ И МЮСЮЛМАНСКИ ДЪРЖАВИ И ОТ НЕДЕМОКРАТИЧНИ РЕЖИМИ. ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ИМАТ МЕРКИТЕ ПРОТИВ ВСИЧКИ ДРУГИ ФОРМИ НА МЕЖДУНАРОДНА
ОРГАНИЦИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ (ФАЛШИФИКАЦИЯ НА ДОКУМЕНТИ, ПАРИ, ТЪРГОВИЯ С НАРКОТИЦИ ИДР.). ПОСТАВЯНЕТО ПОД СТРОГ КОНТРОЛ И МЕЖДУНАРОДНО
ОГРАНИЧАВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА С ОРЪЖИЯ, ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА, И ДР.ПРОДУКТИ С РАЗРУШИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ.
ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ ИЗИСКВАТ Т.Н. ТЛЕЕЩИ КОНФЛИКТИ. ПРЕКРАТЯВАНЕТО ИМ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ИНТЕРЕС САМО ЗА УЧАСТВАЩИТЕ В ТЯХ СТРАНИ.ТЕ СА
ОГНИЩА, В КОИТО СЕ КОВАТ КАДРИ ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ. ТРАНСГРАНИЧНОТО ЕСТЕСТВО НА ДЕЙНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ
ПРИДАВА ВАЖНО ЗНАЧЕНИЕ НА ТРАНСГРАНИЧНИЯ КОНТРОЛ. ВСИЧКИ ТЕЗИ МЕРКИ СА ОТ ТАКТИЧЕСКО ЕСТЕСТВО. ЕФЕКТИВНИ СА ДА ОГРАНИЧАТ ЯВЛЕНИЕТО, НО
НЕ И ДА ГО ПРЕМАХНАТ . УСИЛИЯТА В БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА СА НАСОЧЕНИ В ТРИ ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ:

- ПРИЛАГАНЕ НА СИЛНИ РЕПРЕСИВНИ МЕРКИ ПРОТИВ ПОДСТРЕКАТЕЛИТЕ, ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ И СЪУЧАСТНИЦИТЕ. ТОЗИ ТИП МЕРКИ СА ВЪЗМОЖНИ, КОГАТО
ПРЕСТЪПНИЦИТЕ СА ОТКРИТИ, ЗАЛОВЕНИ И ВИНАТА ИМ Е ДОКАЗАНА. ЕФЕКТЪТ НА ТОЗИ ТИП МЕРКИ Е ОГРАНИЧЕН.
- ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕВЕНЦИЯТА, НА МЕРКИТЕ КОИТО ОТ ЕДНА СТРАНА ПРЕПЯТСТВАТ ДЕЙНОСТТА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ, А ОТ ДРУГА СЪЗДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА
БЪДАТ РАЗКРИВАНИ И ЗАЛАВЯНИ ПРЕДИ ДА ИЗВЪРШАТ ЗЛАДЕЯНИЯТА СИ.

- СТРАТЕГИЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ - МОЖЕ ДА ПОЗВОЛИ ДА СЕ ПОСТИГНАТ РЕШИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ. ОТРОВНОТО ДЪРВО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ НЕ МОЖЕ
ДА СЕ УНИЩОЖИ КАТО СЕ ИЗРЯЗВАТ КЛОНИТЕ, КОЛКОТО И НЕОБХОДИМО ДА Е ТОВА. ТРЯБВА ДА СЕ ИЗРЕЖАТ КОРЕНИТЕ МУ. МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИТИЧЕСКА
ДЕКОНФРОНТАЦИЯ Е СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ ЛОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЦЕСИТЕ, СВЪРЗАНИ С УВЕЛИЧАВАНЕТО, ОГРАНИЧАВАНЕТО ИЛИ ДОРИ С ПРЕМАХВАНЕТО НА
ЯВЛЕНИЕТО.

ПОЛОЖИТЕЛНИЯТ И ОТРИЦАТЕЛНИЯТ ОПИТ ОТ ПЪРВАТА РЕАКЦИЯ:

НАЙ – РЕШИТЕЛНА И БЕЗУСЛОВНА БЕ ПОДКРЕПАТА ЗА САЩ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. СЪВЕТЪТ НА НАТО ПРИЕ РЕШЕНИЕ, ЧЕ В СЛУЧАЯ СЕ КАСАЕ ЗА
ВЪОРЪЖЕНО НАПАДЕНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ.5 ОТ СЕВЕРОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР, НАСОЧЕНО ПРОТИВ СТРАНА – ЧЛЕНКА НА СЪЮЗА (СПОРЕД НЯКОИ МНЕНИЯ
МОЖЕ ДА СЕ ПОСТАВИ ПОД СЪМНЕНИЕ ПОДОБНО ТЪЛКУВАНЕ НА ДОГОВОРА). ПРИНЦИПНАТА ПОДКРЕПА ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА САЩ НЯКОИ ПРАВИТЕЛСТВА
СЪПРОВОДИХА С РЕЗЕРВИ ОТНОСНО ФОРМАТА И НАЧИНА НА ОТВЕТНАТА АМЕРИКАНСКА РЕАКЦИЯ И ОСОБЕНО ПРОТИВ ИЗРАЗЕНОТО ОТ ПРЕЗИДЕНТА БУШ
НАМЕРЕНИЕ ДА БЪДАТ НАНЕСЕНИ ВОЕННИ УДАРИ СРЕЩУ ДРУГИ СТРАНИ ОТ АЗИЯ И АФРИКА, КОИТО СПОРЕД НЕГО ПРЯКО ИЛИ КОСВЕНО ПОДКРЕПЯЛИ
МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ. СРЕД ИЗРАЗИЛИТЕ РЕЗЕРВИ СЕ ОКАЗАХА ВЛИЯТЕЛНИ И СИЛНИ ДЪРЖАВИ КАТО РУСИЯ, КИТАЙ, ФРАНЦИЯ И ДР.
АКО ТРЯБВА ДА СЕ ОЧЕРТАЯТ НЕГАТИВНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ПЪРВОНАЧАЛНАТА РЕАКЦИЯ, СЕГА ВЕЧЕ ОТ ДИСТАНЦИЯТА НА ВРЕМЕТО, СЕ НАЛАГА ДА СЕ ПРИЗНАЕ,
ЧЕ И ПЪРВАТА РЕАКЦИЯ НА МНОГО ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ ПОКАЗА ПОГРЕШНИ ИЛИ НЕДОСТАТЪЧНО ТОЧНИ РЕШЕНИЯ И ДЕЙСТВИЯ. ТЕЗИ ГРЕШКИ СЕ ПОЯВИХА
ОЩЕ В ПЪРВИТЕ ПУБЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА БУШ, НО ТЕ В ИЗВЕСТНА СТЕПЕН БЯХА ЕСТЕСТВЕНИ И ДОНЯКЪДЕ НЕИЗБЕЖНИ – ПРЕЗИДЕНТЪТ НАСКОРО
БЕШЕ ПОЕЛ НОВИЯ СИ ПОСТ, НЯМАШЕ ОПИТ В ДЕЛИКАТНАТА СФЕРА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИТИКА, ВЕДНАГА СЛЕД ТРАГИЧНИТЕ СЪБИТИЯ СЕ НАЛОЖИ ДА
ДЕЙСТВА ПОД СИЛНИЯ НАТИСК НА ВЪТРЕШНОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ. КРАЙНО НЕСПОЛУЧЛИВА БЕШЕ УПОТРЕБЕНАТА ОТ БУШ ФОРМУЛА, ПРИКАНВАЩА
ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ НАРОДИ НА “КРЪСТОНОСЕН ПОХОД” ПРОТИВ ТЕРОРИСТИТЕ. ПРЕЗИДЕНТЪТ ДОПУСНА ГОЛЯМА ГРЕШКА, КАТО НЕ СЪОБРАЗИ, ЧЕ ТЕРОРИСТИЧНИЯТ
АКТ БЕШЕ ИЗВЪРШЕН ОТ МОХАМЕДАНИ. ТОВА СЪБУДИ В ИСЛЯМСКИЯ СВЯТ СПОМЕНА ЗА КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ НА КАТОЛИЧЕСКА ЕВРОПА ПРОТИВ
ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ИСЛЯМА. ТАКА СЕ ПОДХРАНИ РЕЛИГИОЗНИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ И ЕКСТРЕМИСТИТЕ БЯХА УЛЕСНЕНИ ПО – ЛЕСНО ДА ПРИДАДАТ
РЕЛИГИОЗНА ОКРАСКА НА СВОЯ АНТИАМЕРИКАНИЗЪМ.
НЕДОСТАТЪЧНО ДОБРЕ БЯХА ИЗПОЛЗВАНИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ООН И АКЦЕНТЪТ БЕ ПОСТАВЕН ВЪРХУ ДЕЙСТВИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ,
НАНАСЯЩИ ВЪЗДУШНИ УДАРИ ВЪРХУ ПРЕДПОЛАГАЕМИ БАЗИ НА ТЕРОРИСТИ В АФГАНИСТАН И ДРУГИ СТРАНИ, КОИТО ПРИЧИНИХА ГИБЕЛТА НА МНОГО НЕВИННИ
ЖЕРТВИ.
С ЕДНА ДУМА, НЕГАТИВНИЯТ ОПИТ ПОКАЗА, ЧЕ БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА ТРЯБВА ДА СЕ ВОДИ ХЛАДНОКРЪВНО, ПРОДЪЛЖИТЕЛНО И С ДАЛЕЧНА ПЕРСПЕКТИВА. В НЕЯ
УСПЕХЪТ НЯМА ДА СЕ ПОСТИГА КАТО ВОЕННА ПОБЕДА, А САМО В РЕЗУЛТАТ НА ТОЧНО ПРЕДПРИЕМАНИ, ГРИЖЛИВО ОБМИСЛЕНИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ,
НАСОЧЕНИ КЪМ РЕШАВАНЕ НА ГЛОБАЛЕН ПРОБЛЕМ, КОЙТО КОРЕННО СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ДОСЕГА ИЗВЕСТНИТЕ ГЛОБАЛНИ ПРОБЛЕМИ.

23, 24 И 25 ВЪПРОС
РЕГИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ И НЕЙНАТА ЗАЩИТА
23.
РЕГИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ ЗАЕМА МЯСТО МЕЖДУ РАВНИЩАТА НА НАЦИОНАЛНАТА И ВСЕОБЩАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ.
КОГАТО СТАВА ВЪПРОС ЗА МЕЖДНАРОДЕН РЕГИОН, НАЙ- ЧЕСТО СЕ ПОСОЧВАТ ИЗИСКВАНИЯТА ЗА:
- Географски близко разположени държави.

- Взаимна зависимост на международната сигурност на държавите в района.

Понятието за регионални действия не се свързва във всички случаи с пространствена близост.

Географският регион и политическият и правен регион се определят по различен начин с други критерии и
затова очертанията им могат да не съвпадат. В правото и в МО политика съдържанието на тези понятия е по-
широко.

В Устава на ООН термините „район” , регион , регионален, са многократно употребени. При определяне състава
на Съвета за сигурност (СС), Уставът изисква изборът на неговите непостоянни членове да бъде съобразен
със „справедливото географско разпределние”. Разпоредбата е насочена против възможността в Съвета да
бъдат представени държави само от един и същ регион. В Чл. 83 и чл.85 терминът район се употребява в друг
смисъл- имат се предвид части от земната повърхност, които имат граници , очертани не според георграфски
критерии , а само според стратегически съображения- „стратегически райони” и „ нестратегически райони”.

Широка географска основа е основен критерий за справедливото политически балансирано подбиране на

персонала за Секретарията на ООН. В учредения с Устава на ООН Международен съд (МС) се изисква

28
 изборът на съдиите да бъде направен така, че да бъде осигурено представителство на всички форми на
цивилизацията и основните правни системи в света.

Термините регион и регионални действия, регионални съглашения и тн.са употребени в глава 8 в Устава на
ООН в смисъл, че се касае за съглашения и за органи, подходящи за регионални действия в защита на МО
мир и за взаимоотношенията им със световната система за колективна сигурност. Регионалността на
съглашението или на органа се определя от предназначението на тяхното обособяване и от
регионалното естество на техните функции.Определя се от регионалността на основните и дейности и
от регионалността на резултатите от тези дейност, а не от местоположението на страните , участващи в
тези съглашения и органи. По искане или с разрешение на СС , действия за поддържане и защита на
международния мир и сигурност могат да извършват органи и съглашения на държави, които нямат
териоториална близост с мястото на кризата, но извършват действия, които са от регионално естество. Тези
съглашения имат функции на регионално, а не на национално или на всеобщо развнище. Има се предвид
равнището, на което се предприемат действията.

На защитата на мира и сигурността трябва да се гледа като на неотменно право не само на национално, но и на
регионално равнище. Между защитата на националния международен мир и собствената сигурност от една
страна , и защитата на всеобщия международен мир от дргуа страна, има много широк диапазон от възможни
действия, които по съществото си немогат да се определят по друг начин освен като регионални действия. По
смисъла на глава 8 от У.на ООН регионални са всички действия за поддържането и защитата на
международния мир и сигурност, които съчетават следните две условия:

- Предприемат се от две или повече съединили действията си държави чрез общи съглашения и
органи.

- Не са действия на индивидуално развнище и не са действия на световната организация за

поддържане и защита на световната сигурност.

КОГАТА ВЪЗНИКНЕ СИТУАЦИЯ, ПРИ КОЯТО СС Е СЧЕЛ ЗА УМЕСТНО ДА ИЗПОЛЗВА СЪГЛАШЕНИЯ ИЛИ ОРГАНИ НА ДВЕ ИЛИ ПОВЕЧЕ ДЪРЖАВИ,
ДЛЪЖЕН ЛИ Е ДА ИЗПОЛЗВА САМО СЪГЛАШЕНИЯ М/У ДЪРЖАВИТЕ ОТ СЪЩИЯ РЕГИОН , В КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕДПРИЕМАТ ДЕЙСТВИЯТА?У.
НА ООН ЗА ДАВАНЕ НА МАНДАТА ПО ГЛАВА 8 ПОСТАВЯ САМО ЕДНО ИЗИСКВАНЕ- ИСКАНЕ ЗА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ. ФОРМУЛИРОВКА: „СС
ИЗПОЛЗВА ЗА ТАЗИ ЦЕЛ КЪДЕТО Е УМЕСТНО ТАКИВА РЕГИОНАЛНИ СЪГЛАШЕНИЯ И ОРГАНИЗА ПРИНУДИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ПОД НЕГОВОТ
РЪКОВОДСТВО”. РАЗЛИКАТА М/У ДЕЙСТВИЯТА ПО РЕДА НА ГЛАВА 7 И ГЛАВА 8 Е ПРЕДИ ВСИЧКО В ТОВА, ЧЕ ПРИ ЕДИНИЯ СЛУЧАЙ СВЕТОВНАТА
ОРАГНИЗАЦИЯ ДЕЙСТВА НЕПОСТРЕДСТВЕНО, ДОКАТО В ДРУГИЯ СЛУЧАЙ ТЯ ИЗПОЛЗВА РЕГИОНАЛНИ СЪГЛАШЕНИЯ, СТРУКТУРИ И ОРГАНИ ЗА
ПОДДЪРЖАНЕТО И ЗАЩИТАТА НА МО СИГУРНОСТ. РАЗЛИКАТА Е В НАЧИНА , А НЕ В ЦЕЛИТЕ И ПРИНЦИПИТЕ .
М/у регионалната ивсеобщата сигурност сходно е това, че и двете се обезпечават чрез колективни действия на
множества от субекти на МО. Обезпечаването им зависи от способността им да съгласуват поведението си и
заедно да предприемат действия. Една от главните идеи в Устава на ООН е не само да бъдат изградени
глобална система за колективна сугурност, но и действията на тази система да се съчетават по най-
подходящия начин с обезпечаването на сигурността и на другите две нейни равнища. Идеята за използването
наред с общите и националните средства и на колективни и регионални действия е проведена в целия текст
на Устава. Особено значение имат чл.51. чл.52. чл.54, посветени на регионалните съглашения и органи за
сигурност. Глава 8 определя отношението на световната организация към регионалните съглашения и органи
за сигурност и взаимоотношенията и с тях. Световната организация е открита за сътрудничество с всякакви
МО структури и формации, стига те да не я дублират.

25

29
ОСНОВАНИЕ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ООН С РЕГИОНАЛНИТЕ СТРУКТУРИ ПРЕДИ ВСИЧКО СА СХОДНИТЕ ЦЕЛИ. ФОРМИТЕ И НАЧИНИТЕ, С ПОМОЩТА
НА КОИТО РЕГИОНАЛНИТЕ СТРУКТУРИ МОГАТ ДА ОБЕЗПЕЧАВАТ ММС НА СВОИТЕ УЧАСТНИЦИ НЕ СА НОРМАТИВНО ОПРЕДЕЛЕНИ. ЗАПАЗЕНА Е
СВОБОДАА НА ДЪРЖАВИТЕ ДА ИЗБИРАТ ОНЕЗИ НАЧИНИ И ФОРМИ, КОИТО НАМЕРЯТ ЗА НАЙ-ПОДХОДЯЩИ., СТИГА ТЕ ДА СЪОТВЕТСТВАТ НА ЦЕЛИТЕ
И ПРИНЦИПИТЕ НА ООН.
ПРЕДПОСТВКИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО:
- Съглашенията и органите да не са световни, да са регионални и да са предназначени за
поддържане на ММС в отделни части на света. Регионалните съглашения и органи носят отговорности за
ММС, но главната отговорност е възложена на СС на ООН. Тя не се дели и не се споделя с регионалните
съглашения и органи.

- Съглашенията и органите да са подходящи за регионални действия, да имат структури, правни и

политически механизми за предприемане на съвместни действия по отношение на страните, които заплашват
ММС в даден регион.

- Тези страни и органи да са съвместими с целите и принципите на ООН. Дейността на тези органи да
съответстват на обявеното в правните и политическите им документи. Световната система за колективна
сигурност не може да подкрепя и да сътрудничи с регионални съглашения и органи, чиято дейност е
зловредна за ММС. Изискването е съответствиеето да е в рамките на „съвместимост”, а не пълно
съвпадение- целите и принципите не е нужно да бъдат идентични .

В МНОГО СЛУЧАИ РЕГИОНАЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ СА ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПРЕД ТРОМАВИТЕ ПРОЦЕДУРИ НА СС, НО ЧЕСТО СЕ ПОЛУЧАВА И ОБРАТНОТО.
ПРИСЪЩИ НА РЕГИОНАЛНОТО РАВНИЩЕ СА КОНФЛИКТИ, КОИТО СЕ ОПРЕДЕЛЯТ КАТО КОНФЛИКТИ С НИСКА ИНТЕНЗИВНОСТ ИЛИ КАТО ТЛЕЕЩИ ТАКИВА. В РАМКИТЕ НА
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОТО ИМ СЪЩЕСТВУВАНЕ ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ТЕЗИ РЕГИОНАЛНИ КОНФЛИКТИ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНЯ В МНОГО ШИРОК ДИАПАЗОН. НАЙ-ЧЕСТО МО
КОНФЛИКТИ И ВОЙНИ ПОЛУЧАВАТ НАЧАЛЕН ТЛАСЪК ОТ СЪЩЕСТВУВАЛИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО, НО ВНЕЗАПНО РАЗПАЛИЛИ СЕ РЕГИОНАЛНИ ТЛЕЕЩИ КОНФЛИКТИ.
ООН МОЖЕ ДА ВЗАИМОДЕЙСТВА И СЪТРУДНИЧИ С ВСИЧКИ ИНСТИТУЦИОННИ РЕГИОНАЛНИ СТРУКТУРИ, СТИГА ТЕ ДА СА СЪЗДАДЕИ С МЕЖДУНАРОДНИ СЪГЛАШЕНИЯ.
КОЛЕКТИВНИ РЕГИОНАЛНИ ФОРМИ ЗА ЗАЩИТА НА ММС:
-РЕГИОНАЛНИ СИСТЕМИ ЗА КОЛЕКТИВАН СИГУРНОСТ
- МО ОТБРАНИТЕЛНИ СЪЮЗИ
-МО КОАЛИЦИИ
- МО ОРГАНИЗАЦИИ
- ИНТЕГРАЦИОННИ ОБЩНОСТИ
ПРИ КОНФЛИКТНИ ОТНОШЕНИЯ ДЪЛБОКО Е ЗАЛОЖЕНА ТЕНДЕНЦИЯТА КЪМ ЕСКАЛАЦИЯ. ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ НА КОЯТО И ДА Е ОТ СТРАНИТЕ ПРЕДИЗВИКВА АНАЛОГИЧНО
ИЛИ ОЩЕ ПО-ЕНЕРГИЧНО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ. ПРЕВАНТИВНИТЕ ДЕЙСТВИЯ В ТЕЗИ СЛУЧАИ СА НАЙ-ПОДХОДЯЩИ. В ОСНОВАТА НА ВСЕКИ КОНФЛИКТ Е КОЛИЗИЯ НА
ИНТЕРЕСИ. КОНФЛИКТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ СА РЕЗУЛТАТ ОТ РАЗВИТИЕ ПРЕМИНАВАЩО ПРЕЗ ФАЗИТЕ СПОР-КРИЗА-КОНФЛИКТ. НЕ ВСЕКИ СБЛЪСЪК НА ИНТЕРЕСИ
ПОРАЖДА СПОР, КАКТО И НЕ ВСЕКИ МО СПОР ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА РАЗВИТИЕ КЪМ МО КОНФЛИКТ. МО СПОРОВЕ СА НОРМАЛНО ЯВЛЕНИЕ. СПОРЪТ
ПРЕМИНАВА ВЪВ ФАЗАТА НА КРИЗА, КОГАТО ЗАПОЧНЕ ДА ОКАЗВА СИЛНО НЕГАТИВНО ВЛИЯНИЕ В/У ЦЕЛИЯ КОМПЛЕКТ НА ОТНОШЕНИЯ М/У ДВЕТЕ СТРАНИ. КРИЗАТА
ВЕЧЕ Е НЕНОРМАЛНО И ОПАСНО ЯВЛЕНИЕ. ОЧЕРТАВА ПРЕДЕЛ, ЧИЕТО ПРЕМИНАВАНЕ МОЖЕ ДА ЗАПЛАШИ СИГУРНОСТТА И КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСНОВАНИЕ ЗА
ПРЕВЕНЦИЯ, ЗА ДА НЕ ПРЕМИНЕ КРИЗАТА В КОНФЛИКТ. НАЧАЛОТО НА МО КОНФЛИКТ ПОСТАВЯ ЕДНОСТРАННОТО ДЕЙСТВИЕ НА НЯКОЯ ОТ СТРАНИТЕ ДА НАЛОЖИ
НА ДРУГА СТРАНА ЖЕЛАНОТО ОТ НЕЯ РЕШЕНИЕ НА СПОРА. ОБЩОТО ЗА ФАЗИТЕ НА СПОРА И КРИЗАТА Е , ЧЕ И В ДВЕТЕ ДИАЛОГЪТ М/У СТРАНИТЕ НЕ Е
ПРЕКЪСНАТ. ПРИ КОНФЛИКТ ДИАЛОГЪТ СЕ ПРЕКЪСВА, ВЪЗНИКВАТ ПРАВИ И ОБРАТНИ ВРЪЗКИ М/У ПОВЕДЕНИЕТО НА СТРАНИТЕ И ТЕ СТАВАТ ИЗТОЧНИК НА
НЕБЛАГОПРИЯТНА ДИНАМИКА.
ИНИЦИАТИВА ЗА МИРНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДПРИЕТА ОТ ДЪРЖАВИ, КОИТО УЧАСТВАТ В РЕГИОНАЛНИ ОРГАНИ И СЪГЛАШЕНИЯ, НО НЕ СА
СТРАНИ В СПОРА. ИНИЦИАТИВАТА МОЖЕ ДА ВЗЕМЕ И СС, СЛЕД КАТО ПО СВОЙ НАЧИН Е РАЗСЛЕДВАЛ СПОРА ИЛИ СИТУАЦИЯТА. ТАКОВА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
НЕ Е ОТ ПРОЦЕДУРНО ЕСТЕСТВО И СЛЕДВА ДА СЕ ВЗЕМЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 27 АЛ.3 НА УСТАВА, Т.Е. С ГЛАСОВЕТЕ НАЙ-МАЛКО НА 9 ЧЛЕНА НА СЪВЕТА, В ТОВА
ЧИСЛО СЪВПАДАЩИТЕ ГЛАСОВЕ НА НЕГОВИТЕ ПОСТОЯННИ ЧЛЕНОВЕ. АКО НЯКОЙ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪВЕТА Е СТРАНА В СПОРА, ТОЙ Е ЗАДЪЛЖЕН ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖИ ПРИ ГЛАСУВАНЕТО.
ПРЕДИМСТВА НА РЕГИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ И СЪГЛАШЕНИЯ:
- Могат да бъдат специализирани в различни области на МО отношения.

- Местните спорове имат специфика, трудна за наблюдение от световната организация.

- Голямата и сложна машина на световната орг-я може да се окаже по-малко способна да действа по
най-бързия и целесъобразен начин. По-малък брой страни-по-лесно вземане на решение.

Изпълнявайки тази съществена и инициативна роля за решаването на местните спорове дейност, регионалните
Съглашения и органи са длъжни да информират СС. Информацията трябва да бъде:

-своевременна

30
-предварителна

-пълна

Предприеманите действия , които не съдържат употреба на сила или елементи на принуда не е задължително
да се съобщават на СС.

В нормите на глава 8 не се прави разграничение м/у действия с употреба на въоръжена сила, и действия без
употреба на въоръжена сила. Използва се терминът „ принудителни действия” и той се отнася и за двата
вида. Действията трябва да бъдат под ръководството на СС. Ако сключените съглашения м/у страни
предвиждат прибягването към принудителни действия за поддържането на регионалата сигурност- преди
прибягването към такива действия е нужно специално предварително разрешение на СС. За да го даде, СС
трябва да прецени , че в региона са възникнали условия за действие по реда на глава 7, т.е. че е налице
заплаха с/у мира, нарушение на мира или е извършен акт на агресия. Предприемането на всякакви
принудителни действия въз основа на рег. Съглашения или от регионални органи без разрешение на СС е
нарушение на принципите на МО право. Мерките, които СС ще трябва да вземе следва да бъдат предприети
на еднакво правно основание към всички страни в конфликта.

Изискването за разрешение отпадат когато:

- Бъде извършено въоръжено нападение против тер. цялост или политическата независимост на държава
от региона и в отговор тя предприеме въоръжени действия в своя защита.

- По силата на поети от страните задължения да оказват на нападнатата страна помощ с принудителни

действия.

- Принудителните действия са насочени против подновяването на агресивна политика на държава, която

през WW II е била неприятел на Обединените нации и са предвидени или разрешени като последица от
войната.

В горните случаи незабавно трябва да бъде уведомен СС.

Използвайки регионални Съглашения и органи за изпълняване на принудителни действия, ООН не упражнява

правомощия по отношение на тях. М/у ООН и тях не съществува юридическа, политическа или друга
субординация.

24.

Фактори за ролята и значението на Европейския регион:

-изключително геостратегическо значение на Европа.

-европейският принос в общочовешката материална и духовна цивилизация.

-открития в областта на науката и технологиите.

-в тази част на света се намират повечето от великите сили- Русия, Германия, Франция , Англия.

- ЕС- най-голямата и динамична интеграционна общност, имащ обща политическа, икономическа и военно-
отбранителна система.

- Европейски са повечето от страните постоянни членки на СС- Англия, Франция, Русия. Поради правото им на
вето земното противопоставяне на тези европейски страни е способно да блокира действията на ООН.

31
Европейските конфликти са по-способни да прерастнат в световни конфликти.

Всеки въоръжен конфликт в европейския регион, където са разположени и противопоставени основните сили на
двете противоположни военнополитически организации- НАТО и ОВД, със сигурност би се превърнал в
глобален въоръжен конфликт. През 1966 г. за пръв път е предложена идеята да бъде свикано
Общоевропейско съвещание по въпросите на регионалната сигурност и сътрудничество. В края на 1972 г.
започват продължителни предварителни консултации на експертно равнище относно дневен ред, процедура и
организация на съвещанието. Внесени и обсъдени са повече от 200 предложения. Подготвеният документ е
подписан през август 1975 г. от държавните и правителствени ръководители на европейските държави и на
САЩ и Канада на първото Общоевропейско съвещание за сигурност и сътрудничество в Хелзинки. Подписан
е Заключителният акт от Хелзинки. Принципи: зачитане на правата, произтичащи от суверенното равенство,
неприкосновеност на територията, ненамеса във вътрешните работи, мирно уреждане на спорове, зачитане
основни човешки права и тн. Включен е специален раздел Следващи стъпки след съвещанието- европейският
диалог да е траен процес. Следват множестно общоевропейски срещи- Белград, Мадрид, Виена, Париж,
Будапеща. На срещата в Париж през 1992 е взето решение да бъдат учредени общоевропейски институции:
Постоянен комитет със седалище във Виена, Парламентарна асамблея, постоянен Секретариат и др. На
общоевроп. Съвещание в Будапеща е решено да бъде създадена Организация за сигурност и сътрудничество
в Европа. В нея участват всички европейски държави.

Европейски съюз: 27 държави, население ½ милиард души, произвежда 20% от брутния световен продукт.

Интеграция в икономическата област: Белгия, Холандия, Люксембург- Бенелюкс , основа за развитие на

икономическа общност. През 1952 г. – договор м/у Белгия, Италия, Люксембург, Холандия, Франция, ФРГ-
обединява металургична, железорудна и каменновъглена промишленост : Обединение за въглища и стомана.
Присъединяват се Великбритания, Дания, Ирландия, Гърция.

1957г. В Римски догвор- създава европ. Икономическа общност.На етапи се формира общ пазар, като страните
премахват взаимното митническо облагане и количествените ограничения за внос и износ на стоки, въведоха
обща митническа тарифа, създадоха условия за свободно движение на работна сила, капитали и услуги,
възприеха единна политика в областта на селското стоп. Транспорта, започна уеднаквяване на
законодателство на икономическата социалната валутнатата и инвестиционната политика, въвеждане на
единна парична единица. Заедно с Римският договор се създава Европ. Общност за атомна енергия
ЕВРАТОМ. Тези три общности се сливат във Европекйската общност.

През 90те години подписаните в Маастрихт споразумения – стъпка към по-тясна интеграция. Изработен е
проект на конституция през 2004та.

Реорганизираната през 1991ва с договора от Маастрихт структура на ЕС се състои от 3 осн елемента:

-Европ. Общност- формира и утвърждава общото икономическо валутно финансово и правно пространство.

-Обща политика в областта на външните отношения и сигурността

- сътрудничество в правосъдието и вътр. Работи- вътрешна стабилност на интеграционния механизъм.

НАТО: организация за съвместна отбрана, за политическо и военно сътрудничество, създадена в съответствие

с подписания през 1949 г. във Вашингтон Северноатлантически договор. В него страните изразяват
решението си заедно да бранят свободата на своите народи , своето общо наследство и цивилизация, която
се основава на принципите на демокрацията, личните свободи и господството на правото. Заявяват да
уреждат с мирни средста и по начин неизлагащ на опасност световния мир всички МО спорове, в които биха

32
 могли да бъдат замесени, а също и да не прибягват към заплаха или какъвто и да е несъвместим с целите на
ООН начин на употреба на сила. Първи 10 членки: UK, FR, BE, IT, NR, DA, NR, PO, IS, Люксембург. По-късно:
Гърция, Турция, ФРГ, Испания, Полша, Унгария, Чехия, БГ. + др.

Органи:

-Северноатлантически съвет

-Комитет за планиране на отбраната

-Група за ядрено планиране

-Военен комитет, оглавяван от Главния секретар.

- МО Секретариат.

-Множество комитети и групи.

Разполага с въоръжени контингенти, подчинени на централно командване.

Възникнала като инструмент на блоковото противопоставяне м/у Изтока и Запада, след края на студената война
и разпадането на ОВД, НАТО пристъпи към съкръщаване на част от военните си структури и поставяне на
акцент на дейността си в/у политическото сътрудничество м/у всички държави в европ. Регион. Лондонската
декларация от 1990 г. на Съвета на НАТО ознаменува началото на процеса с изработването на широка
програма на промените. През 1991 г. бяха приети нова Стратегическа концепция и Декларация за мир и
сътрудничество. Осн. Направления: отваряне за нови членове, активизиране на ролята й за уреждане на
възможни кризи и конфликти, развитие и задълбочаване на диалога с Русия и Украйна и средиземноморските
страни. Създаденият през декември 1991 г. Северноатлантически съвет за сътрудничество приобщи още 9
европ. Държави- 6 от Европа и 3 от Прибалтика. По-късно този съвет е заменен с по-широк-
Северноатлантически съвет за партньорство ( 44 държави). Заедно със страните от НАТО и още 27 европ.
Държави са включени в програмата Партньорство за мир, даваща по-широки измерения на регионалното
сътрудничество.

Западноевропейски съюз (ЗЕС)- създаден 1945г., изцяло европейски. Членове: GB, FR, IT, ES, PТ, GR, BE, NR,
Luxemburg, ФРГ. Органи:

-Съвет

-Парламентарна асамблея

-МО секретариат с Генерален Секретар

-Планираща група

- Комитет на военни делегати и др.

През 1997 г. членуващите в ЕС държави се договориха структурата на ЗЕС да стане неразделна част от
дейността на ЕС- да подпомага разработването на отбранителните аспекти на общата му политика в областта

33
 на външните отношения и сигурността. Генералните секретари на НАТО и ЗЕС започват да участват в
заседанията на съответните органи и на двете организации.

Организация на американските държави- създ. 1948г. поддържане на сътрудничеството в Западното полукълбо,

наследява „Интерамериканската система”. Установяване на мирен и правов ред, сътрудничество и защита на
суверенитета, терит. Цялост и независимост на участващите 28 д-ви.

Организация Ислямска конференция – 1969 г. , в мюсюлманския свят, към нея има МО ислямски съд със
седалище в Кувейт.

Организация на африканско единство- създ. 1963г.

Арабска лига- 20 арабски страни; според Устава й Съветът има правото да предлага услугите си за всеки спор,
който може да довете до война м/у членуващите д-ви, или м/у членкаи трета страна. При местните спорове,
ако те не засягат независимостта, суверенитета и териториялната цялост на д-вите и ако и двете страни се
обърнат към Съвета на лигата, той разполага с възможността да действа и като арбитражен орган, а неговите
решения ще са задължителни и окончателни.

Други: МВФ, Световната банка, Организация на д-вите износителки на петрол (ОПЕК).

26. НАЦИОНАЛНА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ. НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ПОДДЪРЖА. ВЪТРЕШНИТЕ КОРЕНИ НА НАЦИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ

ВЪТРЕШНИ КОРЕНИ НА НАЦИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ.

КОГАТО СЕ МИСЛИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, ВНИМАНИЕТО НА ПОЛИТИЦИТЕ СЕ НАСОЧВА КЪМ ВЪЗНИКНАЛИ ИЛИ ВЪЗМОЖНИ ДА ВЪЗНИКНАТ ИДВАЩИ ОТВЪН
ОПАСНОСТИ И ЗАПЛАХИ. НО ГРЕШКИ СЕ ДОПУСКАТ, КОГАТО ПРИЧИНИТЕ СЕ ТЪРСЯТ САМО В ТАЗИ НАСОКА, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СЕ КРИЯТ САМО ВЪВ ВЪНШНАТА СРЕДА. ВЪТРЕШНИТЕ
ПРОЦЕСИ СЪЩО ГЕНЕРИРАТ ВЪНШНА СИГУРНОСТ ИЛИ НЕСИГУРНОСТ. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА УКРЕПВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ СЕ ОПРЕДЕЛЯ
ОТ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА. ПРОБЛЕМИТЕ ПРЕД КОИТО СЕ ИЗПРАВЯ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА ВЪЗНИКВАТ НА ОСНОВАТА НА
ВЪТРЕШНАТА ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА И НА СЪСТОЯНИЕТО НА ВЪНШНАТА СРЕДА. НЕРАВНОВЕСИЕТО ПОРАЖДА ПРОБЛЕМИ, ОСЪЗНАТИ, ПРОБЛЕМИТЕ ФОРМИРАТ ИНТЕРЕСА, А
СЪОБРАЗНО С ИНТЕРЕСА СЕ ФОРМИРАТ И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЦЕЛИ. ОТ ВЪТРЕШНАТА ОБСТАНОВКА И ОТ СЪСТОЯНИЕТО НА ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ МНОГО ЗАВИСЯТ
СРЕДСТВАТА И РЕСУРСИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СИГУРНОСТ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДЕЛА.
НАЦИОНАЛНАТА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ СЕ ИЗРАЗЯВА В ДОБРЕ ОРГАНИЗИРАН И ЕФЕКТИВЕН ВЪТРЕШЕН РЕД, В ЗАЧИТАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА И ЗАКОНИТЕ, В ОТСЪСТВИЕ НА
СОЦИАЛНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ НАПРЕЖЕНИЯ, ОСТРА КОНФРОНТАЦИЯ И ВЪТРЕШНИ КОНФЛИКТИ И ДОБРЕ ФУНКЦИОНИРАЩА ВЪТРЕШНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
ГЛАВНИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ СА МНОГО И НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПОСОЧАТ ИЗЧЕРПАТЕЛНО. НО СРЕД ТЯХ ИМА И ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ
ПЪРВОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ:
ВЪТРЕШНАТА СТАБИЛНОСТ Е РЕАЛНА ОСНОВА ЗА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО ПОВЕДЕНИЕ . ВЪРХУ СВЕТОВНАТА СЦЕНА ПОВЕДЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНО
СТАБИЛНА ДЪРЖАВА ПО-ЛЕСНО СЕ ПРЕДВИЖДА И ТЯ СТАВА ЖЕЛАН ПАРТНЬОР.
ВЪТРЕШНАТА НЕСТАБИЛНОСТ СИЛНО ОГРАНИЧАВА МАНЕВРЕНОТО ПОЛЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И НА ДИПЛОМАЦИЯТА. НЕСТАБИЛНОСТТА ОГРАНИЧАВА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ
ОСЪЩЕСТВЯВА ДЪЛГОСРОЧНО И СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА.
ВЪТРЕШНИТЕ СЪПЕРНИЧЕСТВА И БОРБИ ОТКЛОНЯВАТ ВНИМАНИЕТО ОТ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ. ТОВА МОЖЕ ДОРИ И ДА ДОВЕДЕ МОМЕНТ, В КОЙТО ПО
ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ ДА СЕ ВЗЕМЕ РЕШЕНИЕ, КОЕТО ДА Е ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ НЕАДЕКВАТНО И ДА ВРЕДИ НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИНТЕРЕСИ НА СТРАНАТА.
ОТСЪСТВИЕТО НА ВЪТРЕШНА СТАБИЛНОСТ ОТСЛАБВА ВОЕННО-ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА ДЪРЖАВАТА.
ВЪТРЕШНАТА НЕСТАБИЛНОСТ АКТИВИЗИРА ПРОТИВНИЦИТЕ И СЪПЕРНИЦИТЕ ВЪРХУ СВЕТОВНАТА СЦЕНА. СИГУРНОСТТА НА СМУТЕНИЯ И ОБЪРКАН ПРОТИВНИК Е НИСКА И ТОЙ СТАВА
ЛЕСНА ПЛЯЧКА. ОТКРИВАТ СЕ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ ПРЕДИ ТОВА ВЪЗМОЖНОСТИ ОТ НЕГО ДА СЕ ИЗТРЪГНАТ ОТСТЪПКИ, КОИТО ПРИ ДРУГИ УСЛОВИЯ, БИХА БИЛИ НЕПОСТИЖИМИ.
ВЗАИМНОИЗГОДНИТЕ КОМПРОМИСИ БЪРЗО ОТСТЪПВАТ МЯСТО НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИЯ НАТИСК И ДИКТАТ.
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ И ИЗОСТАВАЩОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ СА НЕБЛАГОПРИЯТНИ ЗА СИГУРНОСТТА ФАКТОРИ. ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ,
ОБАЧЕ, НЕ ВСЯКОГА СА СЪПРОВОДЕНИ С ПОВИШАВАНЕ НА НЕСИГУРНОСТТА В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДЕЛА. КАТО ФАКТОР ЗА ПОВИШАВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА
СИГУРНОСТ ИКОНОМИЧЕСКИЯ ПРОСПЕРИТЕТ СЕ ПРОЯВЯВА ОСОБЕНО СИЛНО В НЯКОЛКО НАСОКИ:
• УВЕЛИЧАВА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ОТДЕЛЯТ СРЕДСТВА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОСТАТЪЧЕН ОТБРАНИТЕЛЕН ПОТЕНЦИАЛ.
• СИЛНАТА В СТОПАНСКО ОТНОШЕНИЕ СТРАНА Е ТЪРСЕН ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТНЬОР И СЪЮЗНИК.
• СИЛАТА И САМОСТОЯТЕЛНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИЯ КАПИТАЛ Е ГАРАНЦИЯ ПРОТИВ НЕНАМЕСА И НЕБЛАГОПРИЯТНИ ВЛИЯНИЯ, А РАЗУМНОТО И ПРЕДВИДЛИВОТО
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВРЪЗКИ ПОЗВОЛЯВА ДА СЕ ИЗБЕГНАТ НАТИСК, НАМЕСИ И ВЛИЯНИЯ, ОСНОВАНИ НА ЕДНОСТРАННА ЗАВИСИМОСТ ОТ ПАЗАРИ
ИЛИ ДОСТАВКИ НА ЕНЕРГИЯ И СУРОВИНИ.
ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОЦЕСИ СЪЩО СЕ ОТРАЗЯВАТ ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ОТБРАНИТЕЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ДЪРЖАВАТА.
ЕТНИЧЕСКОТО НАПРЕЖЕНИЕ И ПРЕДИЗВИКАНИТЕ ОТ НЕГО КОНФЛИКТИ СНИЖАВАТ СИГУРНОСТТА НА ВСЯКА СПОЛЕТЯНА ОТ ТЯХ СТРАНА (ПРИМЕРИ – СЪРБИЯ И
МАКЕДОНИЯ).
ГОЛЯМО Е И ЗНАЧЕНИЕТО НА СЪСТОЯНИЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И КУЛТУРАТА В ЕДНА СТРАНА . ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ УСЛОВИЯ, ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ
КАПИТАЛ СТАВА НЕ ПО-МАЛКО ВАЖЕН ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯ КАПИТАЛ НА ЕДНА НАЦИЯ.

34
 НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПОДДЪРЖАНЕ НА НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА ЗА САМОЗАЩИТА.
ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ ОТПАДА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОДДЪРЖАНЕ НА НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА И УСИЛИЯ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА СИГУРНОСТТА. МНОГО
СА ОСНОВАНИЯТА ЗА ТОВА:

• НАЦИОНАЛНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА НА СИГУРНОСТТА МОГАТ ДА СА ПОТРЕБНИ ЗА СВОЕВРЕМЕННА ЗАЩИТНА РЕАКЦИЯ, ДОКАТО СЕ ЗАДЕЙСТВАТ
МЕХАНИЗМИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ.
• ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ЗАЩИТИ СОБСТВЕНАТА СИГУРНОСТ СЪС СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА Е ЕДНА ОТ ГАРАНЦИИТЕ, В СЛУЧАЙ ЧЕ СИСТЕМИТЕ ЗА КОЛЕКТИВНА
ЗАЩИТА СЕ ОКАЖАТ НЕЕФЕКТИВНИ.

• НАЦИОНАЛНИТЕ СИЛИ ЗА ВЪНШНА СИГУРНОСТ МОГАТ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ПРИ НУЖДА ОТ ПРАКТИЧЕСКА ПОДКРЕПА НА ОБЩИ МЕЖДУНАРОДНИ ДЕЙСТВИЯ.
• В СЛУЧАЙ ЧЕ БЪДАТ ВЗЕТИ КОЛЕКТИВНИ МЕЖДУНАРОДНИ МЕРКИ, ТО НАЦИОНАЛНИТЕ СИЛИ ЗА СИГУРНОСТ СТАВАТ СЪСТАВЕН ЕЛЕМЕНТ НА ТЕЗИ МЕРКИ.
НАЦИОНАЛНИТЕ СИЛИ ЗА СИГУРНОСТ ТРЯБВА ДА ИМАТ ОТБРАНИТЕЛЕН ХАРАКТЕР НА ТЕХНИЯ СЪСТАВ, ОРГАНИЗАЦИЯ, ВЪОРЪЖЕНИЕ, СТРАТЕГИЯ И ДОКТРИНА.
НУЖНО Е ПОДДЪРЖАНЕТО ИМ ДА НЕ НАДМИНАВА ГРАНИЦИТЕ НА РАЗУМНАТА ДОСТАТЪЧНОСТ, А ОТБРАНИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА ДА Е ОТКРИТА И ПРОЗРАЧНА, ДА
ПОЗВОЛЯВА ВЗАИМЕН КОНТРОЛ, ЗА ДА НЕ СЕ ПОДКОПАВА ДОВЕРИЕТО И ДА СЕ ПОЯВЯТ НЕПРИЯТНИ ИЗНЕНАДИ – НАДЕЖДНА СИГУРНОСТ ЗА ВСИЧКИ. ПРОБЛЕМИТЕ
НА ВСЯКА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВАТ И РЕШАВАТ ПО ДРУГ НАЧИН, ОСВЕН В КОМПЛЕКСА НА СИГУРНОСТТА НА И НА ДРУГИТЕ.
НАРУШАВАНЕТО НА ЕСТЕСТВЕНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ГЛОБАЛНАТА И РЕГИОНАЛНАТА И НАЦИОНАЛНАТА ВЪНШНА СИГУРНОСТ Е ВЪЗМОЖНО НЕ САМО В
НАПРАВЛЕНИЕТО НА ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕТО НА ЗНАЧЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО Й НА ГЛОБАЛНАТА И РЕГИОНАЛНАТА.
ВЪЗМОЖЕН Е И ОБРАТНИЯ ВАРИАНТ – ДА СЕ ПРЕУВЕЛИЧИ ЗНАЧЕНИЕТО НА ОБЩАТА ИЛИ НА РЕГИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ, ЗА СМЕТКА НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И
СРЕДСТВАТА НА ОТДЕЛНАТА СТРАНА.

27. НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ КАТО ОБЕКТ НА НАЦИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ. ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ. ПРИОРИТЕТНОСТТА ИМ
ПРЕД ДРУГИТЕ ВИДОВЕ ИНТЕРЕСИ. ЗНАЧЕНИЕ И НАЧИН ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ

ОСНОВНОТО СЪДЪРЖАНИЕ И НЕИЗМЕННИЯТ ОБЕКТ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ НА ВСЯКА ДЪРЖАВА ВИНАГИ СА НЕЙНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ .
ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ДЪРЖАВИТЕ Е НАСОЧЕНА КЪМ СЪЗДАВАНЕ НА ТАКАВА ОБСТАНОВКА В МЕЖДУНАРОДНАТА СРЕДА, ПРИ КОЯТО НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
МОГАТ ДА БЪДАТ РЕАЛИЗИРАНИ ИЛИ ЗАЩИТЕНИ, АКО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЯХ ВЪЗНИКНЕ ВЪНШНА ОПАСНОСТ.
В ОТНОШЕНИЯТА Й С ДРУГИТЕ СТРАНИ ВСЯКА ДЪРЖАВА ЗАЩИТАВА СИГУРНОСТТА НА ЕДИН МНОГО ОБШИРЕН КОМПЛЕКС ОТ ИНТЕРЕСИ (ИНДИВИДУАЛНИ, ГРУПОВИ,
ОБЩОНАЦИОНАЛНИ). ТЕЗИ ИНТЕРЕСИ, А ОТТУК И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХНАТА СИГУРНОСТ ПРОБЛЕМИ, МОГАТ ДА ИМАТ РАЗЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ ЕДНИ КЪМ ДРУГИ –
МОГАТ ДА СЪВПАДАТ ИЛИ ДА СИ ПРОТИВОРЕЧАТ. НО КАКВИТО И ДА СА ИНТЕРЕСИТЕ НА ИНДИВИДИТЕ И ОБРАЗУВАНИТЕ ОТ ТЯХ ГРУПИ, ТЕ НЯМАТ
ВСЕОБХВАТНОСТТА НА КОЙТО И ДА Е ИНТЕРЕС НА НАЦИЯТА. ЗАТОВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ТЕЗИ ИНТЕРЕСИ СЕ ОПРЕДЕЛЯТ КАТО ПАРТИКУЛАРНИ .
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНТЕРЕС СЛЕДВА ДА ИМА ПРИОРИТЕТ ПРЕД ВСИЧКИ ДРУГИ ИНТЕРЕСИ, ЩОМ ТЕ СА ОТ ПАРТИКУЛАРНО ЕСТЕСТВО.
КАТО ОБЕКТ НА ИНДИВИДУАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ НАЦИОНАЛНИЯТ ИНТЕРЕС Е ПОДОБЕН НА ВСИЧКИ ДРУГИ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ. СЪЩО
КАТО ТЯХ СЕ ОСНОВАВА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ НА НАЦИЯТА, ВЪЗНИКВА И СЪЩЕСТВУВА КАТО ОСЪЗНАТА ПОТРЕБНОСТ. КАТО ВСЕКИ ДРУГ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ
ИНТЕРЕС, НАЦИОНАЛНИЯТ ИНТЕРЕС СЪЧЕТАВА 2 ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТА, ЗА ДА БЪДЕ РЕАЛЕН. РАЗКЪСВАНЕТО НА ТЕЗИ 2 ЕЛЕМЕНТА Е МНОГО НЕБЛАГОПРИЯТНО ЗА
НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ:

 ОБЕКТИВЕН – НАЛИЧИЕТО НА ПОТРЕБНОСТ (В СЛУЧАЯ НА ПОТРЕБНОСТ НА НАЦИЯТА). МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НА НАЦИИТЕ ВЪЗНИКВАТ
ПОРАДИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ М/У ВЪТРЕШНОТО ИМ СЪСТОЯНИЕ И МЕЖДУНАРОДНАТА СРЕДА, В КОЯТО СЕ НАМИРАТ;

 СУБЕКТИВЕН – ОСЪЗНАВАНЕ ОТ НАЦИЯТА НА ТАЗИ ПОТРЕБНОСТ. РАЗБИРАНЕТО НА ИНТЕРЕСИТЕ НА НАЦИЯТА Е УСЛОВИЕ, БЕЗ КОЕТО НЕ МОЖЕ
ПРАВИЛНО ДА СЕ ПОСТИГНЕ СПОСОБНОСТТА НА НАЦИЯТА УСПЕШНО ДА ЗАЩИТАВА МЕЖДУНАРОДНАТА СИ СИГУРНОСТ.
НАРЕД С ОНОВА, КОЕТО Е ПРИСЪЩО НА ВСЕКИ ДРУГ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ИНТЕРЕС, НАЦИОНАЛНИЯТ ИНТЕРЕС ПРИТЕЖАВА И ХАРАКТЕРИСТИКИ, КОИТО СА МУ
НЕОТДЕЛИМО ПРИСЪЩИ:

 СУБЕКТЪТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС Е НАЦИЯТА . ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТОЙ Е ИНТЕРЕС НА ВСИЧКИ ИНДИВИДИ И НА ГРУПИТЕ ИНДИВИДИ, КОИТО Я
СЪСТАВЛЯВАТ. ГЛАВНОТО МУ СЪДЪРЖАНИЕ Е СВЪРЗАНО С НЕЙНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ, СВОБОДНО РАЗВИТИЕ, НЕЗАВИСИМОСТ И БЛАГОДЕНСТВИЕ;
 ЦЯЛОСТНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ ВСЪЩНОСТ Е ОТРАЖЕНИЕ ОТ ЦЯЛОСТНОСТТА НА САМАТА НАЦИЯ . ОТ СИГУРНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
ЗАВИСИ СИГУРНОСТТА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ВСИЧКИ ЧАСТИ ОТ НАЦИЯТА;

 ИНТЕРЕСЪТ НА НАЦИЯТА НЕ Е СРЕДНОАРИТМЕТИЧЕН СБОР ОТ ПАРТИКУЛАРНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ НА НАЦИЯТА . НАЙ – СИЛНИЯТ БЕЛЕГ ЗА
ПОЛИТИЧЕСКАТА ЗРЯЛОСТ НА ВСЯКА НАЦИЯ Е БИЛА СПОСОБНОСТТА Й КАТО ЦЯЛО ДА РАЗБИРА ИНТЕРЕСИТЕ СИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДРУГИТЕ НАЦИИ. ТОГАВА И
ВЪНШНАТА Й ПОЛИТИКА Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ДЕЙСТВА ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ЗА ТЯХНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ ИЛИ ЗАЩИТА. НАЦИОНАЛНИЯТ ХАРАКТЕР НА ИНТЕРЕСА НЕ СЕ
ОСНОВАВА НА БРОЯ НА ОНЕЗИ, КОИТО СА УБЕДЕНИ, ЧЕ ТОЙ Е ИМЕННО ТАКЪВ:

 НАЦИОНАЛНИЯТ ИНТЕРЕС Е ЕДИНЕН И НЕДЕЛИМ.

НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ МОГАТ НЕ САМО ДА СА РАЗНООБРАЗНИ, НО ТЕ МОГАТ ДА ИМАТ И РАЗЛИЧНО ЗНАЧЕНИЕ, НЕЕДНАКВА СТЕПЕН НА РЕАЛИЗУЕМОСТ, КАКТО
И РАЗЛИЧНА “ЦЕНА” ЗА РЕАЛИЗИРАНЕТО ИМ. НА СВОЙ РЕД ДИФЕРЕНЦИРАНОСТТА НА АНАЛИЗИТЕ И ОЦЕНКИТЕ НАЛАГА ПРИОРИТЕТНОТО ПОДРЕЖДАНЕ И НА
НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ. ТЪЙ КАТО ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ Е ОСНОВЕН ВЪПРОС НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА
СТРАТЕГИЯ, ТО НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ИЗВЪРШВА ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ОРГАНИ НА ДЪРЖАВИТЕ, А ОТ ОНЕЗИ ОРГАНИ, КОИТО ИМАТ ПРАВОМОЩИЕ ДА ОТРАЗЯВАТ И
ФОРМУЛИРАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА НАЦИЯТА (ЗА РБ ТОЗИ ОРГАН Е НС).
ТЪЙ КАТО М/У НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ СЪЩЕСТВУВАТ РАЗЛИЧНИ ХОРИЗОНТАЛНИ И ВЕРТИКАЛНИ ВРЪЗКИ И ЗАВИСИМОСТИ, СЪЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА
ПОДРЕЖДАНЕТО НА ОБЕКТИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ИМА ПРАВИЛНОТО ПОСТРОЯВАНЕ НА “ДЪРВО НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ” И ОТТУК ЗНАЧЕНИЕТО
НА СИГУРНОСТТА ИМ.
ПОНЯКОГА РАЗЛИЧНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА НАЦИЯТА МОГАТ ДА БЪДАТ НЕСЪВМЕСТИМИ. В ТАКИВА СЛУЧАИ СЕ НАЛАГА ИЗБОР, ПРИ КОЙТО СЕ ДАВА ПРЕДИМСТВО НА
ЕДИН ИНТЕРЕС ЗА СМЕТКА НА ДРУГ ИНТЕРЕС. НЕДЕЛИМОСТТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ ОБАЧЕ НЕ ПОЗВОЛЯВА ТЕ ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ПО ПЪТЯ НА ВЗАИМНИ
ОТСТЪПКИ И КОМПРОМИСИ М/У ИНТЕРЕСИТЕ НА ЧАСТИ ОТ НАЦИЯТА . НАЦИОНАЛНИЯТ ИНТЕРЕС ИЛИ СЕ РАЗБИРА И СЕ ЗАСТАВА НА НЕГОВАТА ПОЗИЦИЯ, ЗА ДА
БЪДЕ ЗАЩИТАВАН, ИЛИ В НЯКАКВА СТЕПЕН СЕ ОТСТЪПВА ОТ НЕГО. ПОЛИТИЧЕСКОТО СЪГЛАСИЕ ЗА ФОРМУЛИРАНЕ СИГУРНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ,
ПОСТИГАНО ЧРЕЗ ВЗАИМНИ ОТСТЪПКИ, КОМБИНАЦИИ И КОМПРОМИСИ, Е ПОКАЗАТЕЛ ЗА НЕСПОСОБНОСТ НА ОБЩЕСТВОТО ДА ПРЕЦЕНЯВА ИНТЕРЕСА НА НАЦИЯТА
ИЛИ АКО ГО ОСЪЗНАВА, ДА ПРИЕМЕ НЕГОВИЯ ПРИОРИТЕТ . РАЗБИРА СЕ, В УСЛОВИЯТА НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПЛУРАЛИЗЪМ КОМПРОМИСИТЕ М/У РАЗЛИЧНИТЕ
ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ ПРИ ТЪРСЕНЕТО НА ОБЩА ФОРМУЛА ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НЕ СА НАПЪЛНО НЕДОПУСТИМИ, ТЪЙ КАТО СПЛОТЯВАНЕТО НА НАЦИЯТА
ОКОЛО ОПРЕДЕЛЕНИ ФОРМУЛИРОВКИ (КОИТО НЕ СА ПЕРФЕКТНИ, НО ВСЕ ПАК СА БЛИЗКИ ДО ТОЧНОТО ОТРАЗЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ) САМО ПО СЕБЕ

35
 СИ Е СЪЩЕСТВЕН НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС, ЗАЩОТО ПОЗВОЛЯВА С МАКСИМАЛНО ВЪЗМОЖНО ПРИБЛИЖЕНИЕ ПО – УСПЕШНО ДА СЕ ЗАЩИТАВАТ ИНТЕРЕСИТЕ, КОИТО
СА ТЕХЕН ПРЕДМЕТ .
ПОНЯКОГА МОЖЕ ДА Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПОСТИЖИМОТО “ПО – МАЛКО” ПРЕД НЕПОСТИЖИМОТО “ПОВЕЧЕ”.
НАЦИОНАЛНИЯТ КОНСЕНСУС НЕ Е СИГУРНО МЕРИЛО, ЧЕ НАЦИЯТА Е ПРЕЦЕНИЛА ВЯРНО, САМИТЕ НАЦИИ НЕ ВИНАГИ СЕ ОКАЗВАТ СПОСОБНИ ПРАВИЛНО ДА
ОСЪЗНАВАТ И РАЗБИРАТ ИНТЕРЕСИТЕ СИ. ОТКЛОНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО СЪЗНАНИЕ ОТ РАЗБИРАНЕТО ЗА ИСТИНСКИТЕ ИНТЕРЕСИ НА НАЦИЯТА Е ВЪЗМОЖНО
В РАЗЛИЧНИ ПОСОКИ И ПОРАДИ РАЗЛИЧНИ ПРИЧИНИ:

 ВЪЗНИКВАНЕ ИЛИ ИЗКУСТВЕНО НАСАЖДАНЕ НА ЛЪЖЛИВИ НАЦИОНАЛНИ ИДЕАЛИ, КОИТО НЕ СЕ ОСНОВАВАТ НА ДЕЙСТВИТЕЛНА НАЦИОНАЛНА ПОТРЕБНОСТ;
 ОБЩЕСТВОТО НЕ УСПЯВА ДА ОСЪЗНАЕ ИЛИ ЗАКЪСНЯВА ДА ОСЪЗНАЕ ЕДНА ИЛИ ДРУГА СВОЯ ПОТРЕБНОСТ;
 ПОНЯКОГА НАЦИИТЕ ВЯРНО ОСЪЗНАВАТ ИНТЕРЕСИТЕ СИ, НО НЕ УСПЯВАТ ПРАВИЛНО ДА ПРЕЦЕНЯТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ТЯХНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ ИЛИ ЗАЩИТА;
 НЕРЯДКО САМОТО РАЗВИТИЕ НА МО ИЗПРАВЯ НАЦИИТЕ ПРЕД СЛОЖНИ ДИЛЕМИ ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО СЛЕДВА ДА РЕШАВАТ НАЦИОНАЛНИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ;
 ПОД ВЛИЯНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ ОБЩЕСТВОТО МОЖЕ ДА ИЗМЕНИ НА ЗДРАВИЯ СИ РАЗУМ И ДА ПОКАЖЕ СКЛОННОСТ КЪМ ИЗВЪРШВАНЕ НА ФАТАЛНИ
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ГРЕШКИ;

 ПОНЯКОГА ТРАГИЧНИ ЗА НАЦИЯТА ГРЕШКИ СЕ ИЗВЪРШВАТ ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА УСТОЙЧИВИ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ СТЕРЕОТИПИ. СОЦИАЛНИТЕ МИСЛОВНИ
СТЕРЕОТИПИ КОНСЕРВИРАТ НАЦИОНАЛНОТО СЪЗНАНИЕ И ГО ПРАВЯТ НЕПОДАТЛИВО НА ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА.

28. НАЦИОНАЛНА И ДЪРЖАВНА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ. СХОДСТВА И РАЗЛИЧИЯ. НАЦИОНАЛНОТО СЪГЛАСИЕ И СИГУРНОСТТА. ДЕМОКРАЦИЯТА И
НАЦИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ

1. НАЦИОНАЛНОТО СЪГЛАСИЕ И СИГУРНОСТТА

ЕДИНСТВОТО НА НАЦИОНАЛНОТО СЪЗНАНИЕ Е ЕДНА ОТ НАЙ – ВАЖНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ЕДИНСТВОТО НА НАЦИЯТА. А ТО Е ПРЕДИ ВСИЧКО СЪЗНАНИЕ ЗА
НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ. НАЦИИТЕ СЪЗНАВАТ СЕБЕ СИ, КАТО ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ИМАТ ИНТЕРЕСИ, КОИТО СА НЕЩО РАЗЛИЧНО ОТ ИНТЕРЕСИТЕ НА ДРУГИТЕ
НАЦИИ, ДОРИ КОГАТО ТЕЗИ ИНТЕРЕСИ СЪВПАДАТ С ТЯХ.
НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ СА ИНТЕРЕСИ НА ВСИЧКИ ЧАСТИ НА НАЦИЯТА. МЕЖДУ ЕДНИ ИЛИ ДРУГИ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ МОЖЕ ДА ИМА НЕСЪОТВЕТСТВИЯ И
ПРОТИВОРЕЧИЯ, НО ПОНЕЖЕ ВСЕКИ ОТ ТЯХ Е НЕДЕЛИМ, ТОЙ Е ЛИШЕН ОТ ВЪТРЕШНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ. ЗАЩИТАТА МУ Е ИЗГОДНА ЗА ВСЕКИ И ЗА ВСИЧКИ, А ТОВА
БИ ТРЯБВАЛО ДА СЪЗДАВА ОБЕКТИВНАТА ОСНОВА ЗА ОБЩО СЪГЛАСИЕ. ВЪПРЕКИ ТОВА, ПЪТЯТ КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО СЪГЛАСИЕ ЧЕСТО СЕ
ОКАЗВА БАВЕН, СЛОЖЕН И МНОГО ТРУДЕН. ПРИЧИНАТА Е, ЧЕ НЕВИНАГИ СЪСТАВЯЩИТЕ НАЦИЯТА СОЦИАЛНИ ФОРМАЦИИ, РАЗЛИЧНИТЕ ВЪТРЕШНИ ГРУПИ И
ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ СЕ ОКАЗВАТ СПОСОБНИ ПРАВИЛНО ДА ОПРЕДЕЛЯТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ИНТЕРЕСИ И ДА ГИ РАЗГРАНИЧАТ ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ.
СЪСРЕДОТОЧАВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНОТО ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ИНТЕРЕСИТЕ НА ПАРТИИ И НА ДРУГИ ПРОТИВОПОСТАВЕНИ СОЦИАЛНИ СИЛИ БЪРЗО ЗАТВАРЯ
ПЪТИЩАТА КЪМ НАЦИОНАЛНОТО СЪГЛАСИЕ, БЕЗ КОЕТО СИГУРНОСТТА НА НАЦИЯТА ОТСЛАБВА. ПОНЯКОГА НАЦИОНАЛНИТЕ КРИЗИ И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ
КАТАСТРОФИ УСКОРЯВАТ ПРОЦЕСИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА НАЦИОНАЛНОТО СЪГЛАСИЕ. ТОЗИ ПЪТ РАЗБИРА СЕ НЕ Е НАЙ – ДОБРИЯТ. СЪЩО ТАКА Е ВЯРНО, ЧЕ
ПЪТЯТ КЪМ НАЦИОНАЛНОТО СЪГЛАСИЕ НЕ Е ПЪТЯТ НА КОНФОРМИЗМА И НА БЕЗПРИНЦИПНИТЕ КОМПРОМИСИ, НИТО Е НАЛАГАНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА
ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО.
2. ДЕМОКРАЦИЯТА И НАЦИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ
ПРАКТИЧЕСКОТО УТВЪРЖДАВАНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ И ПРИНЦИПИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА ОТКРИВА ПРОСТОР КЪМ ПО – ДОБРО ОСЪЗНАВАНЕ ОТ НАЦИЯТА НА НЕЙНИТЕ
ИНТЕРЕСИ И ВОДИ КЪМ СПЛОТЯВАНЕТО Й ОКОЛО ТЯХ И КЪМ УСПЕШНАТА ИМ РЕАЛИЗАЦИЯ И ЗАЩИТА. ТОВА Е ТАКА, ЗАЩОТО ДЕМОКРАТИЧНОСТТА НА ОБЩЕСТВОТО
Е НЕСЪВМЕСТИМА С ВСЯКА ФОРМА НА НАЛАГАНЕ ЧРЕЗ ПРИНУДА НА СОБСТВЕНИТЕ СХВАЩАНИЯ И СОБСТВЕНАТА ВОЛЯ НАД СХВАЩАНИЯТА НА ДРУГИТЕ.
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ПЛУРАЛИЗЪМ И СВОБОДАТА НА УБЕЖДЕНИЯТА СА ЕДНИ ОТ ВАЖНИТЕ ОПРЕДЕЛЯЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВСЯКО ДЕМОКРАТИЧНО ОБЩЕСТВО.
ОБАЧЕ САМА ПО СЕБЕ СИ ДОРИ ДЕМОКРАТИЧНОСТТА НА ОБЩЕСТВОТО НЕ МОЖЕ ДА МУ ГАРАНТИРА ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ ТАКА,
КАКТО И ПЛУРАЛИЗМЪТ И СВОБОДАТА НА МНЕНИЯТА НЕ МОГАТ ДА ОБЕЗПЕЧАТ СЪГЛАСИЕТО.
ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ОБАЧЕ ДЕМОКРАТИЧНОСТТА НЕ СЛЕДВА ДА БЪДЕ СХВАЩАНА САМО КАТО УСТРОЙСТВО И РЕД В ДЪРЖАВАТА. ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ПРАВЕН РЕД,
ЗАКОННОСТТА И ДЕМОКРАТИЧНОТО УСТРОЙСТВО НА ДЪРЖАВАТА СА ЕДНИ ОТ ГАРАНЦИИТЕ, МОЖЕ БИ СРЕД НАЙ – ВАЖНИТЕ, ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА. НО НЕ БИ
ТРЯБВАЛО ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ГАРАНЦИИТЕ ДА СЕ СМЕСВАТ С ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ОБЕКТА НА САМИТЕ ГАРАНЦИИ. ДЕМОКРАТИЧНОТО ВЪТРЕШНО УСТРОЙСТВО НА ЕДНА
ДЪРЖАВА Е НЕСЪМНЕНО ВАЖНА ПРЕДПОСТАВКА, НО НЕ ВИНАГИ Е ГАРАНЦИЯ ЗА ДЕМОКРАТИЧНО, СПРАВЕДЛИВО И ПРАВОСЪОБРАЗНО НЕЙНО ПОВЕДЕНИЕ ВЪРХУ
СВЕТОВНАТА СЦЕНА.
ВАЖНО Е ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ МЕЖДУДЪРЖАВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ СЪЩО ТРЯБВА ДА СЕ ОСНОВАВАТ НА ПРИНЦИПИТЕ И ЦЕННОСТИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА. СЪЩО
ТАКА Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПОДДЪРЖА НАДЕЖДНА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ. И ПРИ МО, КАКТО И ПРИ ВЪТРЕШНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, НЕРУШИМОСТТА И ЗАЩИТАТА
НА МЕЖДУНАРОДНИЯ РЕД И НА МП СА ВАЖНИ ГАРАНЦИИ ЗА ДЕМОКРАТИЧНОСТТА НА МЕЖДУДЪРЖАВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. ДЕМОКРАТИЧНОТО УВАЖЕНИЕ КЪМ
ДРУГИТЕ И В МЕЖДУДЪРЖАВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ Е ЕДНА ОТ ГАРАНЦИИТЕ ЗА ВСЯКА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.
3. НАЦИОНАЛНА И ДЪРЖАВНА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ. СХОДСТВА И РАЗЛИЧИЯ
ИЗРАЗЯВАЙКИ, ОБЕЗПЕЧАВАЙКИ И ЗАЩИТАВАЙКИ В СФЕРАТА НА МО НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ, ДЪРЖАВИТЕ ГИ ПРЕОБРАЗЯВАТ, ТРАНСФОРМИРАТ ГИ В ДЪРЖАВНИ
ИНТЕРЕСИ. ТАЗИ ТРАНСФОРМАЦИЯ СЕ ИЗВЪРШВА СПОРЕД УСТАНОВЕНИЯ ОТ ДЪРЖАВАТА ВЪТРЕШЕН ОБЩЕСТВЕН, ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВЕН РЕД. В ОТНОШЕНИЯТА
СИ С ДРУГИТЕ НАЦИИ НАЦИИТЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ЗАЩИТА НА СВОИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ПОТРЕБНОСТИ И ИНТЕРЕСИ, НО ТЕ Я ПОСТИГАТ ЧРЕЗ ДЪРЖАВИТЕ.
“ДЪРЖАВНА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ” И “НАЦИОНАЛНА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ” НЕ СА СИНОНИМИ. ТОВА СЕ ДОКАЗВА НЕОСПОРИМО ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА
ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ДЪРЖАВАТА ДА ВРЕДИ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА НАЦИЯТА ДОРИ ТОГАВА, КОГАТО НАЦИЯТА Я ОТХВЪРЛЯ. ЗА СИГУРНОСТТА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА
НАЦИЯТА НАСТЪПВА ЛОШО ВРЕМЕ, КОГАТО НА ТЯХНАТА СИГУРНОСТ СЕ ПРОТИВОПОСТАВИ СИГУРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА.
РАЗЛИЧИЕТО СЕ ОЧЕРТАВА ОСОБЕНО ОТЧЕТЛИВО ПРИ МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ. ВЪРХУ СВЕТОВНАТА СЦЕНА ТЕ ЗАЩИТАВАТ ИНТЕРЕСИТЕ И СИГУРНОСТТА
СИ ВИНАГИ КАТО ЕДИНЕН СУБЕКТ. ЗАЕДНО С ТОВА ОБАЧЕ МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ ОБЕДИНЯВАТ В СЕБЕ СИ ДВЕ ИЛИ ПОВЕЧЕ НАЦИИ, ВСЯКА ОТ КОИТО Е
СУБЕКТ НА САМОСТОЯТЕЛНИ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ. МНОГОНАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА НЯМА КОМПАКТНОСТТА, ЦЯЛОСТНОСТТА НА НАЦИЯТА. ЗАТОВА ПРИ НЕЯ
ДЪРЖАВНИЯТ ИНТЕРЕС СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС МЕЖДУ ДРУГОТО И ПО ТОВА, ЧЕ ПРЕДСТАВЛЯВА СЪЧЕТАВАНЕ, СРЕДНОАРИТМЕТИЧЕН ИЗРАЗ НА
ИНТЕРЕСИТЕ НА ОБЕДИНИЛИТЕ СЕ В ОБЩА ДЪРЖАВА НАЦИИ. ТАКА Е, ЗАЩОТО СЕ ФОРМИРА ЧРЕЗ КОМПРОМИСИ.
СЪЩЕСТВЕН БЕЛЕГ ЗА ДЕМОКРАТИЧНОСТ НА ВСЯКА МНОГОНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА Е СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЕФЕКТИВЕН И СПРАВЕДЛИВ ОБЩЕСТВЕН, ПОЛИТИЧЕСКИ
И ПРАВЕН РЕД, ПОЗВОЛЯВАЩ НА ОБЕДИНИЛИТЕ СЕ НАЦИИ СВОБОДНО ДА ТЪРСЯТ ОБЩАТА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА И СИГУРНОСТТА НА ТЕХНИТЕ ИНТЕРЕСИ,
ВКЛЮЧИТЕЛНО И МЕЖДУНАРОДНА ЗАЩИТА. НО ЗА КОЙ ОТ ТЕЗИ ИНТЕРЕСИ ЩЕ ОПРЕДЕЛЯТ ПРИОРИТЕТНО МЯСТО, ТРЯБВА ВИНАГИ ДА РЕШАВАТ САМО ТЕ.
ДЪРЖАВНИТЕ И НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ МОГАТ ДА СЕ РАЗМИНАВАТ НЕ САМО ПРИ МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ, А И ПРИ ЕДНОНАЦИОНАЛНИТЕ. В РАМКИТЕ
НА ЕДНА ЕДНОНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА ДЕЙСТВАТ РАЗЛИЧНИ ПАРТИКУЛАРНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАЦИЯТА ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ, ВСЯКА ОТ КОИТО ПРЕСЛЕДВА СВОИ
ИНТЕРЕСИ, ЗА КОИТО ВСЯКА ОТ ТЕЗИ СИЛИ БИ ЖЕЛАЛА ДА ПОЛУЧИ ПРИОРИТЕТНА ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА, ПРЕДСТАВЯЙКИ ГИ ЗА НАЦИОНАЛНИ. АКО ТОВА СТАНЕ, ТО

36
 ТОГАВА ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА СЕ ОТКЛОНЯВА ОТ ИСТИНСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС И В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДЕЛА ТЯ В НЯКАКВА СТЕПЕН ПРЕСТАВА ДА БЪДЕ
ИНСТРУМЕНТ НА НАЦИЯТА.

29. БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ И НАЦИОНАЛНАТА И ДЪРЖАВНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА

РЕШЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ Е СХОДНО С РЕШЕНИЯТА ИМ В РАЗВИТИТЕ И ДЕМОКРАТИЧНИ ДЪРЖАВИ.
ОСНОВНИТЕ МУ ПОЛОЖЕНИЯ СА УТВЪРДЕНИ НА КОНСТИТУЦИОННО РАВНИЩЕ И СА СЪОБРАЗЕНИ С ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, РАЗДЕЛЕНИЕТО НА
ВЛАСТИТЕ И ВЗАИМНИЯ ИМ КОНТРОЛ. В КОНСТИТУЦИЯТА ОТ 1991 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪНШНАТА СИГУРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА И СТРАНАТА ТЕРМИНЪТ “СИГУРНОСТ”
СЕ СРЕЩА НА 5 МЕСТА: 1) В ПРЕАМБЮЛА;
2) В ЧЛ.9, ОПРЕДЕЛЯЩ ЗАДАЧАТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ; 3) В ЧЛ.24, ФОРМУЛИРАЩ ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ НА
ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА; 4) В ЧЛ.100, ОТНАСЯЩ СЕ ЗА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ; 5) ЧЛ.105, ОПРЕДЕЛЯЩ ФУНКЦИИТЕ НА МС.
ЗАЕДНО С ТОВА, В РЕДИЦА ТЕКСТОВЕ НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ РАЗПОРЕДБИ, БЕЗ ДА Е УПОТРЕБЕН ТЕРМИНЪТ “СИГУРНОСТ”, СЕ ИМАТ ПРЕДВИД РАЗЛИЧНИ
АСПЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА.
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО ПОВЕДЕНИЕ НА РБ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЪОБРАЗЕНО С МП И С ПОЕТИТЕ С МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. КАТО ПРАВОВА
ДЪРЖАВА И НЕОТДЕЛИМА ЧАСТ ОТ СВЕТОВНОТО ОБЩЕСТВО РБ СЕ СТРЕМИ ДА УКРЕПВА ПРАВНИЯ РЕД НА ТОВА ОБЩЕСТВО, ЗАЩОТО ВИЖДА В НЕГО ЕДНА ОТ
ГАРАНЦИИТЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА СИ СИГУРНОСТ. КОНСТИТУЦИЯТА ФОРМУЛИРА ОСНОВНИ ЦЕННОСТИ, ЧИЕТО СЪХРАНЯВАНЕ И ЗАЩИТА ИМАТ НАЙ – ГОЛЯМО
ЗНАЧЕНИЕ: СВОБОДА, МИР, ХУМАНИЗЪМ, РАВЕНСТВО, СПРАВЕДЛИВОСТ И ТЪРПИМОСТ . ТОВА СА ЦЕННОСТИ, ЗАЩИТАТА НА КОИТО Е В ОСНОВАТА И НА
НАЦИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ.

 ПОСТАВЯНЕТО НА СВОБОДАТА НА ПЪРВО МЯСТО СЪДЪРЖА ВАЖЕН СМИСЪЛ. ПОДДЪРЖАНЕТО И ЗАЩИТАТА НА ТАЗИ ЦЕННОСТ ОЗНАЧАВА, ЧЕ РБ
СЧИТА ЗА НЕДОПУСТИМО ЕДИН НАРОД ДА ВЛАСТВА НАД ДРУГ НАРОД, ЧЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО ТРЯБВА ДА БРАНИ С ВСИЧКИ СРЕДСТВА НЕЗАВИСИМОСТТА И
СУВЕРЕНИТЕТА НА СТРАНАТА И ЧЕ РБ ЩЕ ЗАЧИТА ПРАВОТО НА ВСЕКИ НАРОД И НА ВСЯКА СТРАНА НАПЪЛНО САМОСТОЯТЕЛНО ДА РЕШАВАТ ВЪПРОСИТЕ НА
СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ И РАЗВИТИЕ.

 БЕЗУСЛОВНАТА ЗАЩИТА НА МИРА ПРЕДПОЛАГА НЕДОПУСТИМОСТ ПОД КАКЪВТО И ДА Е ПРЕДЛОГ ИЛИ ОСНОВАНИЕ ДА СЕ УПОТРЕБЯВА СИЛА ЗА
РЕШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ СПОРОВЕ С ДРУГИ СТРАНИ, ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА ОПИТИТЕ ЗА НЕПРАВОМЕРНО ПОСЕГАТЕЛСТВО НА СИГУРНОСТТА НА ВСЕКИ
НАРОД, БОРБА С АГРЕСИЯТА, ТЕРОРА И НАСИЛИЕТО В МО.
 ХУМАНИЗМЪТ Е ПРИЗНАНИЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ, НЕГОВОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ, БЛАГОДЕНСТВИЕ И ДОСТОЙНСТВО СА НАЙ – ВИСОКИ ЦЕННОСТИ И ЧЕ
ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА РБ ТРЯБВА ДА НЕ УВРЕЖДА, А ДА УТВЪРЖДАВА ТЕЗИ ПРАВА И СВОБОДИ.
 РАВЕНСТВОТО Е СВЪРЗАНО НЕ САМО С ПРИЗНАВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКОТО РАВНОПРАВИЕ НА НАЦИИТЕ И ДЪРЖАВИТЕ, НО И С ТОВА, ЧЕ РБ ЩЕ СЕ
СТРЕМИ ДА СЪТРУДНИЧИ С ВСИЧКИ, ЗА ДА МОГАТ КАТО НЕЯ ДА РЕАЛИЗИРАТ СВОИТЕ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

 СПРАВЕДЛИВОСТТА ИЗИСКВА ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ МОРАЛ И БЕЗУСЛОВНО ЗАЧИТАНЕ НА ОСНОВАТЕЛНИТЕ И ЗАКОННИ ИНТЕРЕСИ
НА ДРУГИТЕ СТРАНИ;

 ТЪРПИМОСТТА НАМИРА ИЗРАЗ В УПРАЖНЯВАНЕТО НА ВЪЗМОЖНОСТТА ВСИЧКИ ДА БЪДАТ РАЗЛИЧНИ, СТИГА ДА НЕ НАРУШАВАТ МЕЖДУНАРОДНИЯ
РЕД, ПРАВОТО И СПРАВЕДЛИВОСТТА.
ТЪЙ КАТО СИГУРНОСТТА ОЗНАЧАВА ПРЕДИ ВСИЧКО ДРУГО СИГУРНОСТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ, КОНСТИТУЦИЯТА НА РБ НЕ ДОПУСКА НИКОЯ ЧАСТ ОТ
НАРОДА, ПАРТИЯ ИЛИ ЛИЧНОСТ ДА СИ ПРИСВОЯВАТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ. ТЯ СВЪРЗВА СИГУРНОСТТА НА СТРАНАТА СЪС ЗАЩИТА
НА ДЪРЖАВНОТО ЕДИНСТВО И С НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ТЕРИТОРИАЛНАТА Й ЦЯЛОСТ. СЪСТАВНА ЧАСТ НА СИГУРНОСТТА Е ОПАЗВАНЕТО И
ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА ПРИРОДНАТА СРЕДА, ЗАКРИЛАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА, РАЗУМНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА НЕЙНИТЕ РЕСУРСИ И ТЪЙ КАТО ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ СА
НЕ САМО НАЦИОНАЛНИ, НО И ГЛОБАЛНИ, ТО ТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ УСПЕШНО РЕШАВАНИ САМО ЧРЕЗ МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
ОБЕЗПЕЧАВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ Е ВЪЗЛОЖЕНО НА НАЙ – ВИСШИЯ ОРГАН НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ – МС.
ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРАВИ ТОВА, КАТО РЪКОВОДИ И ОСЪЩЕСТВЯВА В СЪОТВЕТСТВИЕ С КОНСТИТУЦИЯТА И ЗАКОНИТЕ ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА
СТРАНАТА. КОНСТИТУЦИЯТА ИЗРИЧНО ПОСОЧВА, А С ТОВА И ЮРИДИЧЕСКИ ЗАКРЕПВА ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ, КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА КОИТО Е ДЛЪЖНА НЕОТКЛОННО ДА
СЕ СТРЕМИ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА. НА ПЪРВО МЯСТО СРЕД ТЕЗИ ОСНОВНИ ЦЕЛИ СА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И НЕЗАВИСИМОСТТА НА РБ.
РАЗПОРЕДБАТА В КОНСТИТУЦИЯТА СВЪРЗВА ЗАЕДНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕТО НА ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА СИГУРНОСТ, ТЪЙ КАТО ТЕРМИНЪТ “ВЪТРЕШЕН РЕД” Е
ИЗПОЛЗВАН ОТДЕЛНО ОТ ТЕРМИНА “НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ”. СМИСЪЛЪТ Е, ЧЕ РЪКОВОДЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЯВАНА ОТ МС ВЪНШНА ПОЛИТИКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ
НАСОЧВАНА ТАКА, ЧЕ ДА НЕ СЪЗДАВА ПОЛОЖЕНИЯ, КОИТО МОГАТ ДА СА НЕБЛАГОПРИЯТНИ ИЛИ ДА ВРЕДЯТ НА ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ И СТАБИЛНОСТТА НА
ПРАВНИЯ, ПОЛИТИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛНИЯ РЕД.
ЦЯЛАТА ОСТАНАЛА ДЕЙНОСТ НА МС СЕ РЪКОВОДИ И КООРДИНИРА ОТ МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, КОЙТО ЛИЧНО И ЗАЕДНО С ЦЯЛОТО ПРАВИТЕЛСТВО НОСИ
ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕЯ. ТАЗИ ОТГОВОРНОСТ Е ПРЕД ЦЯЛАТА НАЦИЯ, ЗАТОВА КОНТРОЛЪТ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОТ НС. ПАРЛАМЕНТЪТ НЕ МОЖЕ ДА ОТМЕНИ КОЕТО
И ДА Е РЕШЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО , НО ТОЙ Е ОНЗИ НАЙ – ВИСОК ДЪРЖАВЕН ОРГАН, КОЙТО, УПРАЖНЯВАЙКИ ВЪРХОВНАТА ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ, Е
ОПРАВОМОЩЕН ДА ОТРАЗЯВА, ДА ФОРМУЛИРА И ДА ТЪЛКУВА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ , А ЗАЕДНО С ТОВА ДА СЛЕДИ ТЕ ДА БЪДАТ НЕОТКЛОННО СЪБЛЮДАВАНИ И
ЗАЩИТЕНИ. ПАРЛАМЕНТЪТ МОЖЕ ДА ПРИЕМЕ РЕШЕНИЕ ИЛИ ДА ГЛАСУВА НЕДОВЕРИЕ НА МС И ДА ИЗБЕРЕ НОВО ПРАВИТЕЛСТВО. НС ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТРОЛ
НАД ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И ЧРЕЗ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА РАТИФИКАЦИЯ НА ВСИЧКИ СКЛЮЧВАНИ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ С
ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛИ ВОЕНЕН ХАРАКТЕР, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА УЧАСТИЕ НА РБ В МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ПРЕДВИЖДАЩИ КОРЕКЦИИ НА ДЪРЖАВНИТЕ ГРАНИЦИ,
СЪДЪРЖАЩИ ФИНАНСОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ДРУГИ ДЪРЖАВИ ИЛИ УЧАСТИЕ В МЕЖДУНАРОДНИ АРБИТРАЖНИ И СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ. РОЛЯТА НА ПАРЛАМЕНТА Е
МНОГО СИЛНО ИЗРАЗЕНА С ТОВА, ЧЕ РЕШЕНИЯТА ПО НАЙ–ВАЖНИТЕ СВЪРЗАНИ С НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ВЪПРОСИ НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО ПОВЕДЕНИЕ
НА СТРАНАТА СА ПРЕДАДЕНИ НА НЕГО:
A. САМО БЪЛГАРСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ МОЖЕ ДА ОБЯВИ ВОЙНА;
B. САМО НС МОЖЕ ДА СКЛЮЧИ МИР;
C. САМО НС МОЖЕ ДА РАЗРЕШИ ИЗЛИЗАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ. :
D. САМО НС МОЖЕ ДА РАЗРЕШИ ПРЕБИВАВАНЕТО ИЛИ ПРЕМИНАВАНЕТО НА ЧУЖДИ ВОЙСКИ ПРЕЗ БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ;
E. КОГАТО ВЪТРЕШНАТА ИЛИ ВЪНШНАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА НАЛОЖИ ТОВА, НС Е ОПРАВОМОЩЕНО ДА ОБЯВЯВА ВОЕННО ИЛИ ДРУГО ИЗВЪНРЕДНО
ПОЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ЦЯЛАТА ТЕРИТОРИЯ НА РБ ИЛИ ВЪРХУ ЧАСТ ОТ НЕЯ.
В КАЧЕСТВОТО СИ НА ДЪРЖАВЕН ГЛАВА, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РБ ОЛИЦЕТВОРЯВА ЕДИНСТВОТО НА НАЦИЯТА И ПРЕДСТАВЛЯВА РБ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ.
ПРЕЗИДЕНТЪТ Е ВИСШ ДЪРЖАВЕН ОРГАН И СИМВОЛ НА ДЪРЖАВНОСТТА. ПО СИЛАТА НА ПРЕКИЯ ИЗБОР ОТ НАРОДА ТОЙ ПРИТЕЖАВА НЕПОСРЕДСТВЕНА
ДЕМОКРАТИЧНА ЛЕГИТИМНОСТ, ПРИ КОЕТО НЕГОВИТЕ ПЪЛНОМОЩИЯ ПРОИЗТИЧАТ ОТ ВОТА НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ. ТОЙ НЕ ОПРЕДЕЛЯ И НЕ РЪКОВОДИ ВЪНШНАТА
ПОЛИТИКА НА СТРАНАТА, НО КАТО НЕИН ПРЕДСТАВИТЕЛ В МО ТОЙ Е АКТИВЕН И МНОГО ВЛИЯТЕЛЕН УЧАСТНИК ВЪВ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС.

37
ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА СВИКВА И РЪКОВОДИ КОНСУЛТАТИВНИЯТ СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, НАЗНАЧАВА И ОСВОБОЖДАВА ОТ ДЛЪЖНОСТ РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА
ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА И ПОСТОЯННИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СТРАНАТА ПРИ МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ПРИЕМА АКРЕДИТИВНИТЕ И ОТЗОВАТЕЛНИ ПИСМА НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ УНАС. ПРЕЗИДЕНТЪТ Е ВЪРХОВЕН
ГЛАВНОКОМАНДВАЩ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА СТРАНАТА И В ТОВА СИ КАЧЕСТВО ТОЙ МОЖЕ ДА ОБЯВЯВА ОБЩА ИЛИ ЧАСТИЧНА МОБИЛИЗАЦИЯ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА. ПРЕЗИДЕНТЪТ НАЗНАЧАВА И ОСВОБОЖДАВА ВИСШИЯ КОМАНДЕН СЪСТАВ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. ПО
СИЛАТА НА ЧЛ.100, Т.5 ПРЕЗИДЕНТЪТ ОБЯВЯВА ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА ПРИ ВЪОРЪЖЕНО НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ СТРАНАТА ИЛИ ПРИ НЕОБХОДИМОСТ ОТ
НЕОТЛОЖНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ВОЕННО ИЛИ ДРУГО ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ. ТОВА СВОЕ ПРАВО ТОЙ МОЖЕ ДА УПРАЖНИ, АКО
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НЕ ЗАСЕДАВА. В ТЕЗИ СЛУЧАИ ПАРЛАМЕНТЪТ СЕ СВИКВА НЕЗАБАВНО, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО РЕШЕНИЕТО . ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА
ИНФОРМИРА НС ПО ОСНОВНИТЕ ВЪПРОСИ В КРЪГА НА НЕГОВИТЕ ПЪЛНОМОЩИЯ, СРЕД КОИТО СА И ПЪЛНОМОЩИЯТА, СВЪРЗАНИ СЪС СЛУЖБИТЕ ЗА
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.

30. СРЕДСТВА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ И ЗАЩИТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. КЛАВИАТУРА НА СИГУРНОСТТА. СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ДИПЛОМАЦИЯ. ПРЕИМУЩЕСТВА
И НЕДОСТАТЪЦИ.

ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ, КАКВИ СА УСЛОВИЯТА, КОИТО ТЯ ИЗИСКВА, ИЛИ КАКВИ СА НЕЙНИТЕ ОБЕКТИ Е ВАЖНО, НО
НЕ ПО – МАЛКО ВАЖНО Е ПРАКТИЧЕСКИ ДА СЕ НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ СИГУРНОСТТА ДА БЪДЕ НАДЕЖДНО ОБЕЗПЕЧЕНА.
НАЦИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ СЕ ОБЕЗПЕЧАВА С ВСИЧКИ СРЕДСТВА, С КОИТО СИ СЛУЖИ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА. В НЕЙНА ЗАЩИТА СА
ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ И ЦЕЛИЯТ ОТБРАНИТЕЛЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ДЪРЖАВАТА. СИЛАТА ОБАЧЕ ИМА ПЪРВОСТЕПЕННА РОЛЯ САМО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГАРАНТИРАНА
НАДЕЖДНОСТ, КОГАТО НАЦИЯТА И ДЪРЖАВАТА СА ИЗПРАВЕНИ ПРЕД ОПАСНОСТИ И ЗАПЛАХИ. ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА БЕЗОПАСНОСТ РОЛЯТА НА
СИЛОВИТЕ СРЕДСТВА НЕ Е АКТИВНА И ДОРИ НЕ Е ТОЛКОВА СЪЩЕСТВЕНА, А И НАЦИОНАЛНАТА ВЪНШНА СИГУРНОСТ СЛЕДВА ДА СЕ ОСНОВАВА НЕ САМО НА
СОБСТВЕНИЯ ПОТЕНЦИАЛ – ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСИ И НАМИРА ПОДКРЕПА ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ.
В УСЛОВИЯТА НА ПОСТОЯННО ПРОМЕНЯЩА СЕ МЕЖДУНАРОДНА СРЕДА, НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЦЕНЯВА НИТО ЕДНО ОТ СРЕДСТВАТА ЗА ЗАЩИТА НА СИГУРНОСТТА.
ПРИ МНОГО СЛУЧАИ, В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ ЕДНОВРЕМЕННО, ЗАЩОТО ВЗАИМОДЕЙСТВАТ ВЪПРЕКИ
НЕПОСТОЯННОТО МОМЕНТНО ЗНАЧЕНИЕ НА ВСЯКО ОТ ТЯХ, ДОПЪЛВАТ СЕ И ВЗАИМНО ПОВИШАВАТ СВОЯТА ЕФЕКТИВНОСТ. ВЗЕТИ ЗАЕДНО, ТЕ ОБРАЗУВАТ
КЛАВИАТУРАТА НА ВЪНШНАТА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.
НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ПОСОЧАТ ВСИЧКИ НАЧИНИ, КОИТО СЪСТАВЯТ КЛАВИАТУРАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ИНДИВИДУАЛНА ИЛИ КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ.
ДИПЛОМАЦИЯТА Е ПЪРВОТО И НАЙ – ГЪВКАВО СРЕДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СИГУРНОСТ НА ВСИЧКИ РАВНИЩА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩУВАНЕ.
ЗАТОВА В КЛАВИАТУРАТА НА СИГУРНОСТТА ТЯ СЛЕДВА ДА ЗАЕМА ПЪРВОТО МЯСТО. ЗАПЛАХИТЕ, ОПАСНОСТИТЕ И НАРУШЕНИЯТА НА СИГУРНОСТТА ВЪЗНИКВАТ
ПОРАДИ КОЛИЗИЯ НА ИНТЕРЕСИ И ЗАТОВА ОНОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА ПОСТИГА ДИПЛОМАЦИЯТА – НАМИРАНЕТО НА НАЧИНИ ИНТЕРЕСИТЕ ДА СЕ СЪЧЕТАВАТ, ДА СЕ
ОТКРИВАТ ВЪЗМОЖНОСТИ НАПЪЛНО ИЛИ ОПТИМАЛНО ДА СЕ ЗАДОВОЛЯВАТ – ВИНАГИ Е НАЙ – ДОБРИЯТ СПОСОБ ДА СЕ ПОДДЪРЖА НА ВИСОКО НИВО КАКТО
СИГУРНОСТТА НА ВСЯКА СТРАНА, ТАКА И СТАБИЛНОСТТА И СИГУРНОСТТА В ЦЯЛАТА МЕЖДУНАРОДНА СИСТЕМА. МЯСТОТО, КОЕТО ДИПЛОМАЦИЯТА ЗАЕМА В
МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩУВАНЕ, Е ЕДИН ОТ НАЙ – ВАЖНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ОБЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА МО. ПРЕГОВОРИТЕ МЕЖДУ ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ СА
ОСНОВНИЯТ СПОСОБ, С ПОМОЩТА НА КОЙТО ДИПЛОМАЦИЯТА ПОСТИГА ЦЕЛИТЕ СИ. РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ УСПЕШНИ МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕГОВОРИ СА ПОЛИТИЧЕСКИ И
ЮРИДИЧЕСКИ ДОГОВОРИ И СПОРАЗУМЕНИЯ, КОИТО СА НЕСРАВНИМО ПО – ЕФИКАСНИ И ТРАЙНИ ОТ РЕЗУЛТАТИТЕ, ПОСТИГАНИ С ПОМОЩТА НА ДРУГИТЕ СРЕДСТВА.
ДИПЛОМАЦИЯТА ПРИНАДЛЕЖИ КЪМ НЕСИЛОВИТЕ СРЕДСТВА ЗА РЕШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПРОБЛЕМИ.
КАТО СРЕДВО ЗА ПОСТИГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ ДИПЛОМАЦИЯТА ИМА КАЧЕСТВА, КОИТО ОЧЕРТАВАТ НЕЙНИТЕ ПРЕДИМСТВА:
 ТЯ Е ОБЩОДОСТЪПНО ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКО СРЕДСТВО;
 ТЯ Е УНИВЕРСАЛНО СРЕДСТВО, ЗАЩОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНА ПРИ ВСИЧКИ СИТУАЦИИ И ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ НА МО;
 ДИПЛОМАЦИЯТА Е МНОГО ЕФЕКТИВНО СРЕДСТВО, ТЪЙ КАТО НАМИРАНЕТО НА КОМПРОМИСНИТЕ РЕШЕНИЯ ДАВА ИЗХОД ПРИ СИТУАЦИИ, КОИТО
ИЗГЛЕЖДАТ БЕЗИЗХОДНИ;

 ДИПЛОМАЦИЯТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНА САМОСТОЯТЕЛНО И НЕЙНИТЕ РЕЗУЛТАТИ НЕ СА НЕРАЗДЕЛНО СВЪРЗАНИ С ПОЛУЧЕНИТЕ С
ПОМОЩТА НА ДРУГИТЕ СРЕДСТВА РЕЗУЛТАТИ. С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА СИЛАТА, ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВСИЧКИ ДРУГИ СРЕДСТВА СЪЧЕТАВАНЕТО ИМ С УСПЕШНА
ДИПЛОМАТИЧЕСКА АКТИВНОСТ Е НЕЩО, БЕЗ КОЕТО НЕ МОЖЕ.
СЪЩИНСКОТО УМЕНИЕ ДА СЕ ПОСТИГА СИГУРНОСТ НЕ СЕ СВЕЖДА ДО СПОСОБНОСТТА ДА СЕ ПРЕОДОЛЯВАТ ЗАПЛАХИ И ОПАСНОСТИ, А ПРЕДИ ВСИЧКО ДА СЕ
ПРЕДВИЖДА И ПРЕДОТВРАТЯВА ТЯХНОТО ВЪЗНИКВАНЕ. СИЛАТА МОЖЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ ОТ ОПАСНОСТИ И ЗАПЛАХИ, НО САМО ДИПЛОМАЦИЯТА МОЖЕ ДА
ПРЕДОТВРАТЯВА ВЪЗНИКВАНЕТО ИМ.ДИПЛОМАЦИЯТА НЕИЗМЕННО ОСТАВА И СРЕДСТВО ЗА ТЪРСЕНЕ И НАМИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА ПОДКРЕПА В УСЛОВИЯТА НА
ЗАПЛАШЕНА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ.
ОЧЕВИДНА Е ГОЛЯМАТА РАЗЛИКА ВЪВ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА НА ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ ДА СПОМАГАТ ЗА УКРЕПВАНЕТО ИЛИ СЪОТВЕТНО ДА
ПОДКОПАВАТ МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. ЕДИНСТВЕНИ ГОЛЕМИТЕ ДЪРЖАВИ СА СПОСОБНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯВАТ ГЛОБАЛНА ДИПЛОМАЦИЯ, А КОНФРОНТАЦИЯТА
МЕЖДУ ТЯХ МОЖЕ ДА РАЗДЕЛЯ СВЕТА НА ВРАЖДЕБНИ БЛОКОВЕ И КОАЛИЦИИ, ПАРАЛИЗИРАЩИ УНИВЕРСАЛНИТЕ МЕХАНИЗМИ ЗА СИГУРНОСТ. ИСТИНА Е, ЧЕ
РЕСУРСИТЕ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ СА ОГРАНИЧЕНИ И ВЛИЯНИЕТО НА ВСЯКА ОТ ТЯХ ВЪРХУ СВЕТОВНИТЕ ДЕЛА НЕ Е ГОЛЯМО. СИЛИТЕ, КОИТО МОГАТ
ДА УПОТРЕБЯТ В ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА ИМ ВЪНШНА СИГУРНОСТ СА МАЛКИ, НО ТЪКМО ТОВА УВЕЛИЧАВА ЗНАЧЕНИЕТО НА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИМ
АКТИВНОСТ. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ГИ ПРАВЯТ ОТНОСИТЕЛНО ПО – ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ТЯХНАТА ДИПЛОМАЦИЯ. ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА
ОБЕЗПЕЧАВАТ СИГУРНОСТТА СИ, МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ГРИЖЛИВО ОБМИСЛЕНА И ТРАЙНО СЛЕДВАНА ОПТИМАЛНА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА
И ДИПЛОМАТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ. СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ОЧЕРТАНИ КАКТО СЛЕДВА:
 ДИПЛОМАЦИЯТА НА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИ КЪМ РАЗВИВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА МАКСИМАЛНО СТРУКТУРИРАНЕ НА
МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА, ТЪЙ КАТО СТРУКТУРНОСТТА ПОВИШАВА СТАБИЛНОСТТА НА СИСТЕМАТА ;

 ТЯ ИМА ОТНОСИТЕЛНО ПО – ГОЛЯМ ИНТЕРЕС ДА ПОДКРЕПЯ МАЩАБНИ И ОБЩИ МЕЖДУНАРОДНИ ИНИЦИАТИВИ И ПРОЕКТИ, КАКТО И ДА УЧАСТВА
В РЕАЛИЗИРАНЕТО ИМ. ОБЕДИНЯВАНЕТО ОКОЛО ОБЩИ ЦЕЛИ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪЩЕСТВЕН ФАКТОР ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА;
 МАЛКИТЕ СТРАНИ ОБЕКТИВНО СА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА УКРЕПВА РОЛЯТА НА ООН КАТО ЦЕНТЪР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И КАТО ГАРАНТ НА
МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ, ДАВАЩ ВЪЗМОЖНОСТ НА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ ДА ИЗРАЗЯВАТ СВОИТЕ ПОЗИЦИИ И ПРАКТИЧЕСКИ ДА УЧАСТВАТ ПРИ
РЕШАВАНЕТО НА СВЕТОВНИ ПРОБЛЕМИ;

 ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И ДИПЛОМАЦИЯТА НА МАЛКИТЕ СТРАНИ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ НАЙ – ЧЕСТО
НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАПЛАХИ МОГАТ ДА ИЗХОЖДАТ ОТ ТЯХНОТО НЕПОСРЕДСТВЕНО ОБКРЪЖЕНИЕ , ОТ НЕУРЕДЕНИ ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ СЪС СЪСЕДНИ

38
ИЛИ РАЗПОЛОЖЕНИ НЕДАЛЕЧЕ ДЪРЖАВИ. ЗА ТЯХ РЕГИОНАЛНИЯ ФОН НА МО ИМА МНОГО ПО – ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ. СЪЩО ТАКА, МАЛКИТЕ СТРАНИ НЕ БИВА ДА
ПОДЦЕНЯВАТ ЗНАЧЕНИЕТО НА ОБЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА СВЕТОВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, А ДА СИ ДАВАТ СМЕТКА, ЧЕ ВЪВЛИЧАНЕТО ИМ В ГОЛЕМИТЕ ИГРИ НА ГОЛЕМИТЕ
СИЛИ МОЖЕ ДА ИМА ЗА ТЯХ ТРУДНО ПОПРАВИМИ И ДОРИ ТРАГИЧНИ ПОСЛЕДИЦИ;

 ОТНОСИТЕЛНО НАЙ – ГОЛЯМА Е РОЛЯТА НА МАЛКИТЕ СТРАНИ НА РЕГИОНАЛНО РАВНИЩЕ В РЕГИОНАЛНИ СИСТЕМИ ЗА КОЛЕКТИВНА
СИГУРНОСТ. ТОВА ИЗИСКВА ОТ ТЯХНАТА ДИПЛОМАЦИЯ ПОВИШЕНО ВНИМАНИЕ В ТАЗИ ПОСОКА;
 ТЪЙ КАТО РАЗПОЛАГАТ С ОГРАНИЧЕНА СИЛА, МАЛКИТЕ СТРАНИ СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА ПРОТИВОДЕЙСТВАТ НА ВСЕКИ ОПИТ ДА СЕ
СЛЕДВА СИЛОВА ПОЛИТИКА;

 МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ ИМАТ ИНТЕРЕС ДА СЕ РАЗВИВА ПРАВНАТА СИСТЕМА НА МО И ДА СЕ ПОВИШАВА НЕЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ . УКРЕПВАНЕТО
НА ПРИМАТА НА МП И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ МОРАЛ И МЕЖДУНАРОДНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ СА ЕДНИ ОТ СИЛНИТЕ ОПОРИ НА ТЯХНАТА ПОЛИТИКА И
ГАРАНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТТА НА ИНТЕРЕСИТЕ ИМ;

 РАЗРУШАВАНЕТО НА БЛОКОВИТЕ СТРУКТУРИ ОСВОБОЖДАВА ПОЛИТИКАТА И ДИПЛОМАЦИЯТА НА МАЛКИТЕ СТРАНИ ОТ МНОГО ОГРАНИЧЕНИЯ.
ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМЯТ ДА ЗАПАЗВАТ ТАЗИ СИ СВОБОДА И ДА НЕ СЕ ВЪВЛИЧАТ В КОНФЛИКТИТЕ НА ГОЛЕМИТЕ И СИЛНИ ДЪРЖАВИ;
 ЗА МАЛКИТЕ СТРАНИ Е ОСОБЕНО ОПАСНО ЕДНОПОСОЧНОТО ОБВЪРЗВАНЕ (ПОЛИТИЧЕСКО, ИКОНОМИЧЕСКО И ДР.) С КОЯТО И ДА Е ГОЛЯМА И
СИЛНА ДЪРЖАВА. МНОГОПОСОЧНОСТТА НА ВРЪЗКИТЕ ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ НЕ САМО МОЖЕ ДА РАЗШИРИ МАНЕВРЕНОТО ПОЛЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И
ДИПЛОМАЦИЯТА НА МАЛКИТЕ СТРАНИ, НО СЪЗДАВА И ПРЕЧКИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЦЕНТРОСИЛОВИТЕ СТРУКТУРИ В МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА;

 БЕЗУСЛОВНО ПРАВИЛО Е, ЧЕ ПРИДОБИВАНЕТО НА ПОКРОВИТЕЛ ВИНАГИ ВОДИ СЛЕД СЕБЕ СИ ВРАЖДЕБНОСТТА НА НЕГОВИТЕ ПРОТИВНИЦИ И
СЪПЕРНИЦИ С ВСИЧКИ ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ТОВА ЗАПЛАХИ И ОПАСНОСТИ;

 ДИПЛОМАЦИЯ НА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ ТРЯБВА ДА УСВОЯВА УМЕНИЕТО ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА В ЗАЩИТА НА СВОЯТА СИГУРНОСТ И ИНТЕРЕСИ ОТ
ПРОТИВОРЕЧИЯТА МЕЖДУ ГОЛЕМИТЕ, СИЛНИ И ВЛИЯТЕЛНИ ДЪРЖАВИ;

 В ОСНОВАТА НА ЛИНИЯТА КЪМ СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО ТРЯБВА ВИНАГИ ДА СТОЯТ ПРАВИЛНО РАЗБИРАНИ И ЯСНО ОПРЕДЕЛЯНИ
НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ.. ПРЕКАЛЕНИЯТ КОНФОРМИЗЪМ НЕ Е НАЙ – ДОБРАТА СТРАТЕГИЯ;
 ЗАЕДНО, МАЛКИTЕ ДЪРЖАВИ РАЗПОЛАГАТ СЪС ЗНАЧИТЕЛНИ ЧОВЕШКИ И МАТЕРИАЛНИ РЕСУРСИ. СЛЕДОВАТЕЛНО ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ИМ ДА
ОТСТОЯВАТ СВОЯТА И СВЕТОВНАТА СИГУРНОСТ СА ПРЯКО ЗАВИСИМИ ОТ СПОСОБНОСТТА ИМ ДА РАЗБИРАТ ОБЩИТЕ СИ ИНТЕРЕСИ И ДА ДЕЙСТВАТ ЗАЕДНО В
ЕДНА ПОСОКА.

ВЪПРОС 30 – СРЕДСТВА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ И ЗАЩИТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. КЛАВИАТУРА НА СИГУРНОСТТА. СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ДИПЛОМАЦИЯ.
ПРЕИМУЩЕСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ.

ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ, КАКВИ СА УСЛОВИЯТА, КОИТО ТЯ ИЗИСКВА, ИЛИ КАКВИ СА НЕЙНИТЕ ОБЕКТИ Е ВАЖНО, НО
НЕ ПО – МАЛКО ВАЖНО Е ПРАКТИЧЕСКИ ДА СЕ НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ СИГУРНОСТТА ДА БЪДЕ НАДЕЖДНО ОБЕЗПЕЧЕНА.
НАЦИОНАЛНАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ СЕ ОБЕЗПЕЧАВА С ВСИЧКИ СРЕДСТВА, С КОИТО СИ СЛУЖИ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА. В НЕЙНА ЗАЩИТА СА
ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ И ЦЕЛИЯТ ОТБРАНИТЕЛЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ДЪРЖАВАТА. СИЛАТА ОБАЧЕ ИМА ПЪРВОСТЕПЕННА РОЛЯ САМО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГАРАНТИРАНА
НАДЕЖДНОСТ, КОГАТО НАЦИЯТА И ДЪРЖАВАТА СА ИЗПРАВЕНИ ПРЕД ОПАСНОСТИ И ЗАПЛАХИ. ПРИ ПОДХОДЯЩО СЪОТНОШЕНИЕ ТЯ МОЖЕ НАДЕЖДНО ДА
ГАРАНТИРА ВЪНШНАТА СИГУРНОСТ ОТ ВЪЗНИКНАЛИТЕ ИЛИ ВЪЗМОЖНИ ДА ВЪЗНИКНАТ СИЛОВИ ОПАСНОСТИ И ЗАПЛАХИ. ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА
БЕЗОПАСНОСТ РОЛЯТА НА СИЛОВИТЕ СРЕДСТВА НЕ Е АКТИВНА И ДОРИ НЕ Е ТОЛКОВА СЪЩЕСТВЕНА, А И НАЦИОНАЛНАТА ВЪНШНА СИГУРНОСТ СЛЕДВА ДА СЕ
ОСНОВАВА НЕ САМО НА СОБСТВЕНИЯ ПОТЕНЦИАЛ – ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСИ И НАМИРА ПОДКРЕПА ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ, ОТ ПРИЯТЕЛИ И ПАРТНЬОРИ, А
КОГАТО Е НЕОБХОДИМО И ОТ НАДЕЖДНИ СЪЮЗНИЦИ. ТОВА НЕ Е В СФЕРАТА НА СИЛАТА, А НА ДИПЛОМАЦИЯТА, КОЯТО ТРЯБВА ПРЕДВИДЛИВО И МЪДРО,
СЪОБРАЗЯВАЙКИ СЕ СЪС СОБСТВЕНИТЕ И С ЧУЖДИТЕ ИНТЕРЕСИ ДА НАМИРА УДОБНИТЕ МОМЕНТИ И БЛАГОПРИЯТНИТЕ СИТУАЦИИ ЗА ТЯХНАТА ЗАЩИТА И
РЕАЛИЗИРАНЕ.
ПРИ ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, В УСЛОВИЯТА НА ПОСТОЯННО ПРОМЕНЯЩА СЕ МЕЖДУНАРОДНА СРЕДА, НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЦЕНЯВА НИТО ЕДНО ОТ СРЕДСТВАТА
ЗА ЗАЩИТА НА СИГУРНОСТТА. ПРИ МНОГО СЛУЧАИ, В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ ЕДНОВРЕМЕННО, ЗАЩОТО
ВЗАИМОДЕЙСТВАТ ВЪПРЕКИ НЕПОСТОЯННОТО МОМЕНТНО ЗНАЧЕНИЕ НА ВСЯКО ОТ ТЯХ, ДОПЪЛВАТ СЕ И ВЗАИМНО ПОВИШАВАТ СВОЯТА ЕФЕКТИВНОСТ. ВЗЕТИ
ЗАЕДНО, ТЕ ОБРАЗУВАТ КЛАВИАТУРАТА НА ВЪНШНАТА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.
НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ПОСОЧАТ ВСИЧКИ НАЧИНИ, КОИТО СЪСТАВЯТ КЛАВИАТУРАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ИНДИВИДУАЛНА ИЛИ КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ. ЧАСТ ОТ
ТЯХ ДЕЙСТВАТ НЕПОСРЕДСТВЕНО, НО ДЕЙСТВИЕТО НА ДРУГИ Е КОСВЕНО. ЕТО ЗАЩО ОНОВА, КОЕТО Е ВЪЗМОЖНО, Е ДА СЕ ПОСОЧАТ ОСНОВНИТЕ ОТ ТЯХ, ЗА ДА
СЕ АНАЛИЗИРАТ ТЕХНИТЕ ПРЕИМУЩЕСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ. ДИПЛОМАЦИЯТА Е ПЪРВОТО И НАЙ – ГЪВКАВО СРЕДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА
СИГУРНОСТ НА ВСИЧКИ РАВНИЩА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩУВАНЕ – И НА ДВУСТРАННО, И НА МНОГОСТРАННО. ЗАТОВА В КЛАВИАТУРАТА НА СИГУРНОСТТА ТЯ
СЛЕДВА ДА ЗАЕМА ПЪРВОТО МЯСТО. ЗАПЛАХИТЕ, ОПАСНОСТИТЕ И НАРУШЕНИЯТА НА СИГУРНОСТТА ВЪЗНИКВАТ ПОРАДИ КОЛИЗИЯ НА ИНТЕРЕСИ И ЗАТОВА ОНОВА,
КОЕТО МОЖЕ ДА ПОСТИГА ДИПЛОМАЦИЯТА – НАМИРАНЕТО НА НАЧИНИ ИНТЕРЕСИТЕ ДА СЕ СЪЧЕТАВАТ , ДА СЕ ОТКРИВАТ ВЪЗМОЖНОСТИ НАПЪЛНО ИЛИ
ОПТИМАЛНО ДА СЕ ЗАДОВОЛЯВАТ – ВИНАГИ Е НАЙ – ДОБРИЯТ СПОСОБ ДА СЕ ПОДДЪРЖА НА ВИСОКО НИВО КАКТО СИГУРНОСТТА НА ВСЯКА СТРАНА, ТАКА И
СТАБИЛНОСТТА И СИГУРНОСТТА В ЦЯЛАТА МЕЖДУНАРОДНА СИСТЕМА. МЯСТОТО, КОЕТО ДИПЛОМАЦИЯТА ЗАЕМА В МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩУВАНЕ, Е ЕДИН ОТ НАЙ
– ВАЖНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ОБЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА МО. ПРЕГОВОРИТЕ МЕЖДУ ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ СА ОСНОВНИЯТ СПОСОБ, С ПОМОЩТА НА КОЙТО
ДИПЛОМАЦИЯТА ПОСТИГА ЦЕЛИТЕ СИ. РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ УСПЕШНИ МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕГОВОРИ СА ПОЛИТИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ДОГОВОРИ И СПОРАЗУМЕНИЯ,
КОИТО СА НЕСРАВНИМО ПО – ЕФИКАСНИ ОТ РЕЗУЛТАТИТЕ, ПОСТИГАНИ С ПОМОЩТА НА ДРУГИТЕ СРЕДСТВА, ЗАЩОТО ТЕ МОГАТ ДА ЧЕРПЯТ УСТОЙЧИВОСТТА СИ ОТ
СЪЧЕТАВАНЕТО НА ИНТЕРЕСИТЕ. ДИПЛОМАЦИЯТА ПРИНАДЛЕЖИ КЪМ НЕСИЛОВИТЕ СРЕДСТВА ЗА РЕШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПРОБЛЕМИ, ЗАТОВА
ПОСТИГНАТИТЕ С НЕЯ РЕЗУЛТАТИ СА СТАБИЛНИ И ТРАЙНИ, ОСНОВАВАТ СЕ НА СВОБОДНОТО СЪЧЕТАВАНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ. ПОСТИГНАТОТО СЪС СИЛА ТРАЕ САМО
ТОЛКОВА, КОЛКОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕНО СИЛОВОТО НАДМОЩИЕ.
КАТО СРЕДВО ЗА ПОСТИГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ ДИПЛОМАЦИЯТА ИМА КАЧЕСТВА, КОИТО ОЧЕРТАВАТ НЕЙНИТЕ ПРЕДИМСТВА:
 ТЯ Е ОБЩОДОСТЪПНО ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКО СРЕДСТВО. НЕ ВИНАГИ СЪЩЕСТВУВАТ УСЛОВИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА ДА
ПРИБЯГВАТ КЪМ ДРУГИТЕ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА НА СИГУРНОСТТА, НО С ГЪВКАВА, ПРЕДВИДЛИВА И МЪДРА ДИПЛОМАЦИЯ МОГАТ ВСЯКОГА ДА СИ СЛУЖАТ ВСИЧКИ
УЧАСТНИЦИ В МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩУВАНЕ;

39
 ТЯ Е УНИВЕРСАЛНО СРЕДСТВО, ЗАЩОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНА ПРИ ВСИЧКИ СИТУАЦИИ И ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ НА МО;
 ДИПЛОМАЦИЯТА Е МНОГО ЕФЕКТИВНО СРЕДСТВО, ТЪЙ КАТО НАМИРАНЕТО НА КОМПРОМИСНИТЕ РЕШЕНИЯ ДАВА ИЗХОД ПРИ СИТУАЦИИ, КОИТО
ИЗГЛЕЖДАТ БЕЗИЗХОДНИ И ПРИ КОНФЛИКТИ НА ИНТЕРЕСИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ УРЕЖДАНИ ПО ДРУГ НАЧИН;

 ДИПЛОМАЦИЯТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНА САМОСТОЯТЕЛНО, НЕЗАВИСИМО ОТ ДРУГИТЕ СРЕДСТВА И НЕЙНИТЕ РЕЗУЛТАТИ НЕ СА
НЕРАЗДЕЛНО СВЪРЗАНИ С ПОЛУЧЕНИТЕ С ПОМОЩТА НА ДРУГИТЕ СРЕДСТВА РЕЗУЛТАТИ. С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА СИЛАТА (КОЯТО Е СПОСОБНА НЕ САМО ДА ПОСТИГА
СИГУРНОСТ И БЕЗ ДИПЛОМАЦИЯТА, НО ДОРИ МОЖЕ ДА ПРАВИ НЕПОТРЕБНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ), ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВСИЧКИ ДРУГИ
СРЕДСТВА СЪЧЕТАВАНЕТО ИМ С УСПЕШНА ДИПЛОМАТИЧЕСКА АКТИВНОСТ Е НЕЩО, БЕЗ КОЕТО НЕ МОЖЕ.
СЪЩИНСКОТО УМЕНИЕ ДА СЕ ПОСТИГА СИГУРНОСТ НЕ СЕ СВЕЖДА ДО СПОСОБНОСТТА ДА СЕ ПРЕОДОЛЯВАТ ЗАПЛАХИ И ОПАСНОСТИ, А ПРЕДИ ВСИЧКО ДА СЕ
ПРЕДВИЖДА И ПРЕДОТВРАТЯВА ТЯХНОТО ВЪЗНИКВАНЕ. ИМЕННО ДИПЛОМАЦИЯТА Е ДЕЙНОСТ, НАСОЧЕНА КЪМ РАЗКРИВАНЕ, УПРАВЛЯВАНЕ И СЪЧЕТАВАНЕ НА
ИНТЕРЕСИ. СИЛАТА МОЖЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ ОТ ОПАСНОСТИ И ЗАПЛАХИ, НО САМО ДИПЛОМАЦИЯТА МОЖЕ ДА ПРЕДОТВРАТЯВА ВЪЗНИКВАНЕТО ИМ. ОТ ТОВА ОБАЧЕ
НЕ СЛЕДВА, ЧЕ НАРЕД С ПРЕВАНТИВНАТА СИ ФУНКЦИЯ ДИПЛОМАЦИЯТА НЯМА И СИЛНО ИЗРАЗЕНА ЗАЩИТНА ФУНКЦИЯ. ТЯ НЕИЗМЕННО ОСТАВА И СРЕДСТВО ЗА
ТЪРСЕНЕ И НАМИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА ПОДКРЕПА В УСЛОВИЯТА НА ЗАПЛАШЕНА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ, СПОСОБНА Е ДА ОРГАНИЗИРА И ДА АКТИВИРА
СТРУКТУРИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СИГУРНОСТТА ИЛИ ЗА НЕЙНОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, ПОДГОТВЯ И ОРГАНИЗИРА СЪЮЗИ И КОАЛИЦИИ И СЪДЕЙСТВА ЗА ЕФЕКТИВНИТЕ
ИМ ДЕЙСТВИЯ.
ОЧЕВИДНА Е ГОЛЯМАТА РАЗЛИКА ВЪВ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА НА ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ ДА СПОМАГАТ ЗА УКРЕПВАНЕТО ИЛИ СЪОТВЕТНО ДА
ПОДКОПАВАТ МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. ЕДИНСТВЕНИ ГОЛЕМИТЕ ДЪРЖАВИ СА СПОСОБНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯВАТ ГЛОБАЛНА ДИПЛОМАЦИЯ, А КОНФРОНТАЦИЯТА
МЕЖДУ ТЯХ МОЖЕ ДА РАЗДЕЛЯ СВЕТА НА ВРАЖДЕБНИ БЛОКОВЕ И КОАЛИЦИИ, ПАРАЛИЗИРАЩИ УНИВЕРСАЛНИТЕ МЕХАНИЗМИ ЗА СИГУРНОСТ. ИСТИНА Е, ЧЕ
РЕСУРСИТЕ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ СА ОГРАНИЧЕНИ И ВЛИЯНИЕТО НА ВСЯКА ОТ ТЯХ ВЪРХУ СВЕТОВНИТЕ ДЕЛА НЕ Е ГОЛЯМО. СИЛИТЕ, КОИТО МОГАТ
ДА УПОТРЕБЯТ В ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА ИМ ВЪНШНА СИГУРНОСТ СА МАЛКИ, НО ТЪКМО ТОВА УВЕЛИЧАВА ЗНАЧЕНИЕТО НА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИМ
АКТИВНОСТ. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ГИ ПРАВЯТ ОТНОСИТЕЛНО ПО – ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ТЯХНАТА ДИПЛОМАЦИЯ. ЗА ТЯХ Е НЕДОСТЪПНА
“ДИПЛОМАЦИЯТА” НА СИЛАТА И ПОРАДИ ТОВА ТЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ СИЛНА ДИПЛОМАЦИЯ. ОСВЕН ТОВА КОЛКОТО ПО – НЕДОСТАТЪЧЕН Е НАЦИОНАЛНИЯТ СИЛОВ
ПОТЕНЦИАЛ, ТОЛКОВА ПО – АКТИВЕН Е СТРЕМЕЖЪТ ДА СЕ ТЪРСИ ВЪНШНА СИГУРНОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНИ ФОРМИ. А ТОВА СЕ ПОСТИГА С АКТИВНА ДИПЛОМАЦИЯ.
ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА ОБЕЗПЕЧАВАТ СИГУРНОСТТА СИ, МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ГРИЖЛИВО ОБМИСЛЕНА И ТРАЙНО СЛЕДВАНА ОПТИМАЛНА
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА И ДИПЛОМАТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ . СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ОЧЕРТАНИ КАКТО СЛЕДВА:

 ДИПЛОМАЦИЯТА НА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИ КЪМ РАЗВИВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА МАКСИМАЛНО СТРУКТУРИРАНЕ НА
МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА, ТЪЙ КАТО СТРУКТУРНОСТТА ПОВИШАВА СТАБИЛНОСТТА НА СИСТЕМАТА;

 ТЯ ИМА ОТНОСИТЕЛНО ПО – ГОЛЯМ ИНТЕРЕС ДА ПОДКРЕПЯ МАЩАБНИ И ОБЩИ МЕЖДУНАРОДНИ ИНИЦИАТИВИ И ПРОЕКТИ, КАКТО И ДА УЧАСТВА
В РЕАЛИЗИРАНЕТО ИМ. ОБЕДИНЯВАНЕТО ОКОЛО ОБЩИ ЦЕЛИ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪЩЕСТВЕН ФАКТОР ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА;
 МАЛКИТЕ СТРАНИ ОБЕКТИВНО СА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА УКРЕПВА РОЛЯТА НА ООН КАТО ЦЕНТЪР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И КАТО ГАРАНТ НА
МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ, ДАВАЩ ВЪЗМОЖНОСТ НА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ ДА ИЗРАЗЯВАТ СВОИТЕ ПОЗИЦИИ И ПРАКТИЧЕСКИ ДА УЧАСТВАТ ПРИ
РЕШАВАНЕТО НА СВЕТОВНИ ПРОБЛЕМИ;

 ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И ДИПЛОМАЦИЯТА НА МАЛКИТЕ СТРАНИ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ НАЙ – ЧЕСТО
НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАПЛАХИ МОГАТ ДА ИЗХОЖДАТ ОТ ТЯХНОТО НЕПОСРЕДСТВЕНО ОБКРЪЖЕНИЕ , ОТ НЕУРЕДЕНИ ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ СЪС СЪСЕДНИ ИЛИ
РАЗПОЛОЖЕНИ НЕДАЛЕЧЕ ДЪРЖАВИ. ЗА ТЯХ РЕГИОНАЛНИЯ ФОН НА МО ИМА МНОГО ПО – ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ. ТОВА ИЗИСКВА ОТ ТЯХНАТА ДИПЛОМАЦИЯ ДА
ОТДЕЛЯ ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ НА ТЕХНИТЕ СЪСЕДИ, ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОБРИ ОТНОШЕНИЯ С ТЯХ И СВОЕВРЕМЕННА РЕАКЦИЯ ЗА СПРАВЕДЛИВО УРЕЖДАНЕ НА
НЕУРЕДЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ. СЪЩО ТАКА, МАЛКИТЕ СТРАНИ НЕ БИВА ДА ПОДЦЕНЯВАТ ЗНАЧЕНИЕТО НА ОБЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА СВЕТОВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ДА
ЗАТВАРЯТ СЛЕДВАНАТА ОТ ТЯХ ПОЛИТИКА В ТЕСНИ РЕГИОНАЛНИ ЧЕРУПКИ, А ДА СИ ДАВАТ СМЕТКА, ЧЕ ВЪВЛИЧАНЕТО ИМ В ГОЛЕМИТЕ ИГРИ НА ГОЛЕМИТЕ СИЛИ
МОЖЕ ДА ИМА ЗА ТЯХ ТРУДНО ПОПРАВИМИ И ДОРИ ТРАГИЧНИ ПОСЛЕДИЦИ;

 ОТНОСИТЕЛНО НАЙ – ГОЛЯМА Е РОЛЯТА НА МАЛКИТЕ СТРАНИ НА РЕГИОНАЛНО РАВНИЩЕ В РЕГИОНАЛНИ СИСТЕМИ ЗА КОЛЕКТИВНА
СИГУРНОСТ. ТОВА ИЗИСКВА ОТ ТЯХНАТА ДИПЛОМАЦИЯ ПОВИШЕНО ВНИМАНИЕ В ТАЗИ ПОСОКА;
 ТЪЙ КАТО РАЗПОЛАГАТ С ОГРАНИЧЕНА СИЛА, МАЛКИТЕ СТРАНИ СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА ПРОТИВОДЕЙСТВАТ НА ВСЕКИ ОПИТ ДА СЕ
СЛЕДВА СИЛОВА ПОЛИТИКА И СЪС ЗАПЛАХИ ДА СЕ НАЛАГА ВОЛЯТА НА ЕДНИ СТРАНИ НА ДРУГИ СТРАНИ;

 МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ ИМАТ ИНТЕРЕС ДА СЕ РАЗВИВА ПРАВНАТА СИСТЕМА НА МО И ДА СЕ ПОВИШАВА НЕЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ. УКРЕПВАНЕТО
НА ПРИМАТА НА МП И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ МОРАЛ И МЕЖДУНАРОДНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ СА ЕДНИ ОТ СИЛНИТЕ ОПОРИ НА ТЯХНАТА ПОЛИТИКА
И ГАРАНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТТА НА ИНТЕРЕСИТЕ ИМ;

 РАЗРУШАВАНЕТО НА БЛОКОВИТЕ СТРУКТУРИ ОСВОБОЖДАВА ПОЛИТИКАТА И ДИПЛОМАЦИЯТА НА МАЛКИТЕ СТРАНИ ОТ МНОГО ОГРАНИЧЕНИЯ. ТЕ
ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМЯТ ДА ЗАПАЗВАТ ТАЗИ СИ СВОБОДА И ДА НЕ СЕ ВЪВЛИЧАТ В КОНФЛИКТИТЕ НА ГОЛЕМИТЕ И СИЛНИ ДЪРЖАВИ, КОИТО МНОГО ЧЕСТО
ИЗПОЛЗВАТ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА СКРИТО СЪПЕРНИЧЕСТВО ПОМЕЖДУ СИ С ПОМОЩТА НА МАНИПУЛИРАНЕ ПОЛИТИКАТА НА МАЛКИТЕ СТРАНИ;

 ЗА МАЛКИТЕ СТРАНИ Е ОСОБЕНО ОПАСНО ЕДНОПОСОЧНОТО ОБВЪРЗВАНЕ (ПОЛИТИЧЕСКО, ИКОНОМИЧЕСКО И ДР.) С КОЯТО И ДА Е ГОЛЯМА И
СИЛНА ДЪРЖАВА. МНОГОПОСОЧНОСТТА НА ВРЪЗКИТЕ ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ НЕ САМО МОЖЕ ДА РАЗШИРИ МАНЕВРЕНОТО ПОЛЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И
ДИПЛОМАЦИЯТА НА МАЛКИТЕ СТРАНИ, НО СЪЗДАВА И ПРЕЧКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА НОВИ БЛОКОВЕ И СЪЮЗИ И ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЦЕНТРОСИЛОВИТЕ
СТРУКТУРИ В МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА;

 БЕЗУСЛОВНО ПРАВИЛО Е, ЧЕ ПРИДОБИВАНЕТО НА ПОКРОВИТЕЛ ВИНАГИ ВОДИ СЛЕД СЕБЕ СИ ВРАЖДЕБНОСТТА НА НЕГОВИТЕ ПРОТИВНИЦИ И
СЪПЕРНИЦИ С ВСИЧКИ ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ТОВА ЗАПЛАХИ И ОПАСНОСТИ ЗА ИНТЕРЕСИТЕ И СИГУРНОСТТА НА МАЛКАТА ДЪРЖАВА;

 ПРЕДПАЗЛИВАТА И ПРЕДВИЖДАЩА ДИПЛОМАЦИЯ НА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ ТРЯБВА ДА УСВОЯВА УМЕНИЕТО ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА В ЗАЩИТА НА
СВОЯТА СИГУРНОСТ И ИНТЕРЕСИ ОТ ПРОТИВОРЕЧИЯТА МЕЖДУ ГОЛЕМИТЕ, СИЛНИ И ВЛИЯТЕЛНИ ДЪРЖАВИ;

 В ОСНОВАТА НА ЛИНИЯТА КЪМ СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО ТРЯБВА ВИНАГИ ДА СТОЯТ ПРАВИЛНО РАЗБИРАНИ И ЯСНО ОПРЕДЕЛЯНИ
НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ. НУЖНА Е ГОТОВНОСТ ТЕ ДА БЪДАТ ОТКРИТО ИЗРАЗЯВАНИ И ЗАЩИТАВАНИ. ПРЕКАЛЕНИЯТ КОНФОРМИЗЪМ НЕ Е НАЙ – ДОБРАТА
СТРАТЕГИЯ И ЗА МАЛКИТЕ СТРАНИ, МАКАР ПОНЯКОГА ДА ИМ ИЗГЛЕЖДА МНОГО УДОБЕН;

40
 ПООТДЕЛНО МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ СА СЛАБИ. ВЛИЯНИЕТО ИМ Е ОГРАНИЧАВАНО ОТ ОБЕКТИВНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО ТЕ НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ
ДА ПРОМЕНЯТ, НО ВЗЕТИ ЗАЕДНО, ТЕ РАЗПОЛАГАТ СЪС ЗНАЧИТЕЛНИ ЧОВЕШКИ И МАТЕРИАЛНИ РЕСУРСИ. СЛЕДОВАТЕЛНО ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ИМ ДА ОТСТОЯВАТ
СВОЯТА И СВЕТОВНАТА СИГУРНОСТ СА ПРЯКО ЗАВИСИМИ ОТ СПОСОБНОСТТА ИМ ДА РАЗБИРАТ ОБЩИТЕ СИ ИНТЕРЕСИ И ДА ДЕЙСТВАТ ЗАЕДНО В ЕДНА ПОСОКА.

ВЪПРОС 31 – СИГУРНОСТ ЧРЕЗ СИЛА. ПРЕИМУЩЕСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

РАЗПРОСТРАНЕНО Е СХВАЩАНЕТО, ЧЕ СИЛАТА Е НАЙ – НАДЕЖДНОТО СРЕДСТВО ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА НАЦИОНАЛНА И ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И
ЗАТОВА ПРИ КАКВИТО И ДА Е ОБСТОЯТЕЛСТВА ТЯ Е СПОСОБНА ДА ЗАМЕСТВА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СРЕДСТВА. СЧИТА СЕ, ЧЕ ПОСТИГАНЕТО НА СИГУРНОСТ ЧРЕЗ
СИЛА Е ОНОВА, КЪМ КОЕТО ВСИЧКИ ПРАВИТЕЛСТВА БЕЗУСЛОВНО ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМЯТ.
ТОВА СХВАЩАНЕ СЪДЪРЖА ИСТИНА, НО В НЕГО ИМА И МНОГО НЕИСТИНИ. ПОДЦЕНЯВАНЕТО НА СИЛАТА Е НЕДОПУСТИМО И ГРИЖАТА В КРЪГА НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ
ТЯ ДА СЕ ПОДДЪРЖА НА ОПТИМАЛНО РАВНИЩЕ Е НЕОБХОДИМОСТ, ЧИЕТО ПОДЦЕНЯВАНЕ МОЖЕ ДА КРИЕ ОПАСНОСТИ. И ВСЕ ПАК ОТ ПОЛЗАТА ДА СЕ РАЗПОЛАГА
СЪС СИЛА НЕ СЛЕДВА, ЧЕ ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ СИЛАТА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО СРЕДСТВО, ТЪЙ КАТО НЕРАЗУМНАТА Й УПОТРЕБА МОЖЕ ДА ИМА
КАТАСТРОФАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ. ФАКТОРЪТ “СИЛА” ВСЕ ПАК НЕИЗМЕННО ОСТАВА ФАКТОРЪТ, КОЙТО ВНАСЯ НАЙ – ГОЛЯМА НЕСИГУРНОСТ В МЕЖДУНАРОДНАТА
СИСТЕМА. СИЛАТА Е ЕДНОВРЕМЕННО ПРИЯТЕЛ И ВРАГ НА СИГУРНОСТТА НА УЧАСТНИЦИТЕ В МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩЕСТВО.
ИМА ГОЛЯМА РАЗЛИКА М/У СИЛАТА КАТО ВИРТУАЛНО СРЕДСТВО И УПОТРЕБАТА Й КАТО АКТИВНО СРЕДСТВО ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И МО. ТРЯБВА ДА СЕ
РАЗГРАНИЧАВА ПОТЕНЦИАЛНАТА СИЛА, Т.Е. АНСАМБЪЛЪТ ОТ СИЛИ, С КОИТО Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ РАЗПОЛАГА, ОТ АКТУАЛНАТА СИЛА, Т.Е. ОНАЗИ СИЛА, КОЯТО ПРИ
КОНКРЕТНИТЕ УСЛОВИЯ ПРАКТИЧЕСКИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОСТАВЕНА В УСЛУГА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА.
НЕЕДНОЗНАЧНОСТТА НА РОЛЯТА НА СИЛАТА И НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ТЯ ДА СЕ ПРИЛАГА В МО И ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НЕ Е НЕДОСТАТЪК НА МП И НА УСТАВА НА
ООН. ТЕ СА ЕСТЕСТВЕНИ И НЕИЗБЕЖНИ, ТЪЙ КАТО ПРОИЗТИЧАТ ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ КАТО СРЕДСТВО НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА СИЛАТА ЕДНАКВО МОЖЕ И
ДА ГАРАНТИРА, И ДА РАЗРУШАВА МИРА И СИГУРНОСТТА. ТАЗИ НЕЕДНОЗНАЧНОСТ БЕЗУСЛОВНО ИЗИСКВА ДА СЕ РАЗРАБОТВАТ И ДА СЕ УТВЪРЖДАВАТ В
МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ МНОГО ПРЕЦИЗНИ И ЯСНИ КРИТЕРИИ И ОГРАНИЧЕНИЯ, БЕЗ КОИТО ЗАБРАНАТА ДА СЕ ПРИБЯГВА КЪМ СИЛА В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДЕЛА
БИ ОСТАНАЛА В НАЙ – ДОБРИЯ СЛУЧАЙ НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО ДОБРОНАМЕРЕНО, НО НЕЕФЕКТИВНО ПОЖЕЛАНИЕ. ОТ ЕДНА СТРАНА, САМОТО ПРАВО (А В НЕГОВИТЕ
РАМКИ И УСТАВЪТ НА ООН) НЕ СЪДЪРЖА ЛЕГАЛНО, ОБЩОПРИЕТО И ПРАВНО РЕГЛАМЕНТИРАНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “СИЛА”. А СИЛАТА ИМА ТВЪРДЕ
МНОГО ЛИЦА, ТЪЙ КАТО МОЖЕ ДА СЕ ПРОЯВЯВА ПО СПЕЦИФИЧЕН НАЧИН ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ НА МО, А НЕ САМО ВЪВ ВОЕННАТА. МАКАР ЧЕ ПОСТАВЕНАТА В
ЗАЩИТА НА СИГУРНОСТТА НАЦИОНАЛНА СИЛА В ПОСЛЕДНА СМЕТКА МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАЗЯВА КАТО ВОЕННА СИЛА, САМАТА ВОЕННА СИЛА СЪЩО ПРЕДСТАВЛЯВА
ИЗВЪНРЕДНО СЛОЖЕН КОМПЛЕКС ОТ МНОГО ТРУДНО ОЦЕНЯЕМИ ЕЛЕМЕНТИ, ПРИ МНОГО ОТ КОИТО Е НЕПРИЛОЖИМА КОЛИЧЕСТВЕНАТА ОЦЕНКА. ОТ ДРУГА СТРАНА,
КОГАТО УПОТРЕБАТА НА ВЪОРЪЖЕНА СИЛА СТАНЕ ФАКТ, ОБИКНОВЕНО И ДВЕТЕ СТРАНИ ПРЕТЕНДИРАТ, ЧЕ СА УПОТРЕБИЛИ ВЪОРЪЖЕНА СИЛА В ОТГОВОР НА
АНАЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ НА ТЕХНИЯ ПРОТИВНИК, ЗАЯВЯВАТ, ЧЕ СА СТАНАЛИ ЖЕРТВА НА НЕПРЕДИЗВИКАНО НАПАДЕНИЕ И ЧЕ СА В ПОЛОЖЕНИЕ НА
ПРАВОСЪОБРАЗНА САМООТБРАНА.
РАЗБИРА СЕ, НЕ Е ВЪЗМОЖНО КАТО ФАКТОР В МО СИЛАТА ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГНЕ ИЛИ ИЗОБЩО ДА СЕ ИЗКЛЮЧИ ОТ СВЕТОВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. ТЯ Е ИГРАЛА, ИГРАЕ И
ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА ИГРАЕ ГОЛЯМА РОЛЯ В СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ ИЗОБЩО И ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ В ЧАСТНОСТ. ЩЕ ЗАПАЗИ
МЯСТОТО СИ ВЪРХУ КЛАВИАТУРАТА НА СРЕДСТВАТА ЗА НЕЙНОТО ПОДДЪРЖАНЕ. НО ТЯ НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ФАКТОР, ПРИ ТОВА НЕ ВСЯКОГА НАЙ –
ПОДХОДЯЩИЯТ.
ПОГРЕШНО Е ДА СЕ МИСЛИ, ЧЕ СИЛАТА Е АКТИВЕН ФАКТОР САМО В УСЛОВИЯ НА ВОЙНА ИЛИ ЧЕ СЪСТОЯНИЕТО НА МИР ВИНАГИ ОЗНАЧАВА ОТНОШЕНИЯ БЕЗ
НАСИЛИЕ И ПРИНУДА, В КОИТО СИГУРНОСТТА Е БЛАГО, ОТ КОЕТО СЕ ПОЛЗВАТ ВСИЧКИ. СЪСТОЯНИЕТО НА МИР НЕ ИЗКЛЮЧВА ПРЯКАТА УПОТРЕБА НА
НЕВОЕННИТЕ СИЛОВИ СРЕДСТВА.
НЕРАВЕНСТВОТО, В ТОВА ЧИСЛО И СИЛОВОТО НЕРАВЕНСТВО, Е ИМАНЕНТНО ПРИСЪЩО НА МО. ТО НИКОГА НЕ ЩЕ БЪДЕ ПРЕМАХНАТО И ВИНАГИ ЩЕ ОТВАРЯ ПЪТ
НА НЕСПРАВЕДЛИВАТА ПРИНУДА. ЗАТОВА ЕДНО ОТ ОСНОВНИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА ВСЯКА ГРИЖА ДА СЕ УКРЕПВА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ Е СВЪРЗАНО С
ОГРАНИЧАВАНЕТО НА ДЕЙСТВИЕТО НА ТОЗИ ФАКТОР И ПОСТАВЯНЕТО МУ В РАМКИТЕ НА МПП.
КАТО ФАКТОР ЗА СИГУРНОСТ ЕФЕКТИВНОСТТА НА СИЛАТА ЗАВИСИ НЕ ОТ НЕЙНАТА АБСОЛЮТНА ВЕЛИЧИНА, А ОТ СЪОТНОШЕНИЕТО Й СЪС СИЛАТА, КОЯТО МОЖЕ
ДА Й БЪДЕ ПРОТИВОПОСТАВЕНА. СЪОТНОШЕНИЕТО НА СИЛИТЕ, ОТ КОЕТО ЗАВИСИ СИГУРНОСТТА, Е СВЪРЗАНО С НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ:

 НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ АБСОЛЮТНА ГАРАНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ, ТЪЙ КАТО САМОТО ТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ГАРАНТИРАНО;
 ПОДЛОЖЕНО Е НА ПРОМЕНИ, ЗАВИСЕЩИ ОТ МНОЖЕСТВО СЛУЧАЙНИ ФАКТОРИ;
 УСТАНОВЯВАНЕТО МУ Е ТРУДНО, СПОРНО И ЧЕСТО Е ТВЪРДЕ НЕНАДЕЖДНО.
ЕДНА ОТ МНОГОТО ПРИЧИНИ Е, ЧЕ СЪОТНОШЕНИЕТО НА СИЛИТЕ СЕ ФОРМИРА НЕ В ЗАТВОРЕНА, ИЗОЛИРАНА СРЕДА, А СЕ ГРАДИ В ОБЩАТА СИСТЕМА ОТ
МЕЖДУНАРОДНИ ВРЪЗКИ И ОТНОШЕНИЯ. ЗАВИСИ ОТ ПОСТОЯННО ПРОМЕНЯЩИ СЕ ОТНОШЕНИЯ С ДРУГИ СУБЕКТИ НА МО И ВЪНШНА ПОЛИТИКА, ОТ
ИЗМЕНЕНИЯТА В ТЕХНИТЕ ПРИОРИТЕТИ И ЦЕЛИ, А И ОТ МНОГО ДРУГИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.
ТЪЙ КАТО СИЛАТА Е РАЗПРЕДЕЛЕНА ТВЪРДЕ НЕРАВНОМЕРНО В МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА, С ВСЯКО ВЪВЕЖДАНЕ НА СИЛА ПРИ РЕШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ
ПРОБЛЕМИ, ВКЛ. И СВЪРЗАНИТЕ СЪС СИГУРНОСТТА ПРОБЛЕМИ, НЕИЗБЕЖНО И АВТОМАТИЧНО СЕ ВЪВЕЖДАТ НЕРАВЕНСТВАТА. А С НЕРАВЕНСТВОТО – И
ЗАПЛАХИТЕ ЗА СИГУРНОСТТА. КОГАТО СИЛАТА СЕ ПРЕЦЕНЯВА КАТО ОСНОВНО, ДОРИ ЕДИНСТВЕНО НАДЕЖДНО СРЕДСТВО ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ВЪНШНАТА
СИГУРНОСТ НА ДЪРЖАВИТЕ, НЕРАВНОМЕРНОТО Й РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СТАВА МОЩЕН ИЗТОЧНИК ЗА НЕСИГУРНОСТ В СИСТЕМАТА – НЕСИГУРНОСТТА НА ПО – СЛАБИТЕ
ОТ ПО – СИЛНИТЕ. ПРИ ТЕЗИ УСЛОВИЯ ВСЯКО СЪЩЕСТВЕНО ИЗМЕНЕНИЕ В СЪОТНОШЕНИЕТО НА СИЛИТЕ, ОСОБЕНО КОГАТО ЗАСЯГА КРУПНИ ИГРАЧИ ВЪРХУ
СВЕТОВНАТА СЦЕНА, ДЕСТАБИЛИЗИРА МО.
СИЛАТА ИМА ОЩЕ ЕДНА ОСОБЕНОСТ, КОЯТО Я ПРАВИ ОПАСНА ЗА ОБЩАТА СИГУРНОСТ – ТЯ Е СРЕДСТВО И НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА. САМО ПО СЕБЕ СИ
ПРИТЕЖАВАНЕТО Й НЕ НОСИ ДИВИДЕНТИ, АКО ТЯ НЕ БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНА, А ТОВА Е МОЩЕН МОТИВИРАЩ ФАКТОР ЗА СИЛОВО ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКО
ПОВЕДЕНИЕ. ОСОБЕНОСТ Е И ТОВА, ЧЕ СИЛАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОТИВОПОСТАВЯНА НА ВСИЧКИ ДРУГИ СРЕДСТВА В КЛАВИАТУРАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА
СИГУРНОСТ – НА ДИПЛОМАЦИЯТА, НА НЕУТРАЛИТЕТА, НА СИСТЕМИТЕ ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ И Т.Н. ЗАЕДНО С ТОВА ОБАЧЕ И ВСИЧКИ ДРУГИ СРЕДСТВА СА
СПОСОБНИ ДА Й СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ . ЗАТОВА, БЕЗ ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГВА, А ОЩЕ ПО – МАЛКО ДА СЕ ОТРИЧА НЕЙНАТА РОЛЯ ПРИ ТЪРСЕНЕТО НА НАЙ –
НАДЕЖДНАТА ФОРМУЛА ЗА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ, ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА, ДА СЕ БАЛАНСИРА И ДА СЕ КОНТРОЛИРА С ПОМОЩТА НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ
СРЕДСТВА, ОСОБЕНО С ПРАВОТО.
КОГАТО СИГУРНОСТ СЕ ТЪРСИ НА ОСНОВАТА НА СИЛОВАТА ДОСТАТЪЧНОСТ, ПРЕД ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА СЕ ОТКРИВАТ САМО 2 ВЪЗМОЖНОСТИ:
 СИГУРНОСТ, КОЯТО СЕ КРЕПИ НА РАВЕНСТВО НА СИЛИТЕ С ЕВЕНТУАЛНИЯ СЪПЕРНИК ИЛИ ПРОТИВНИК;

41
 СИГУРНОСТ, КОЯТО СЕ ОСНОВАВА НА ПРЕВЪЗХОДСТВО НА СИЛИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕВЕНТУАЛНИЯ СЪПЕРНИК ИЛИ ПРОТИВНИК.
ВСИЧКИ ВЪВЛЕЧЕНИ В БОРБАТА ЗА СИЛОВО ПРЕВЪЗХОДСТВО СТРАНИ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НЕ РАЗПОЛАГАТ СЪС СВОБОДЕН ИЗБОР М/У ТЕЗИ 2 ВЪЗМОЖНОСТИ, ТЪЙ
КАТО НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРЕДВИДЯТ ИЗМЕНЕНИЯТА В СИЛОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ТЕХНИТЕ ЕВЕНТУАЛНИ ПРОТИВНИЦИ. ЗАТОВА ТЕ ПО ПРАВИЛО НЕ СЕ
СТРЕМЯТ КЪМ РАВЕНСТВО, А КЪМ ПРЕВЪЗХОДСТВО.
НЕЕДНОЗНАЧНОСТТА НА СИЛАТА, ПРОТИВОРЕЧИВАТА РОЛЯ, КОЯТО ТЯ МОЖЕ ДА ИГРАЕ В МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА И КАТО КРЕПИТЕЛ НА СИГУРНОСТТА, И КАТО
НЕИН РУШИТЕЛ, ВЕРОЯТНО Е ЕДНО ОТ ОСНОВАНИЯТА ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА УБЕЖДЕНИЕ, ЧЕ НАЙ – ПОДХОДЯЩА И НАДЕЖДНА ОПОРА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И
СИГУРНОСТ БИ МОГЛО ДА БЪДЕ РАВНОВЕСИЕТО НА СИЛИТЕ. РАВНОВЕСИЕТО НА ПРЕМАХВА, НЕ НАМАЛЯВА, НИТО УВЕЛИЧАВА СИЛАТА НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕГО
СТРАНИ, НО ИЗКЛЮЧВА РОЛЯТА НА СИЛАТА КАТО ФАКТОР, ТЪЙ КАТО УРАВНОВЕСЕНА С ПРОТИВОПОСТАВЕНАТА Й СИЛА, ТЯ ПРЕСТАВА ДА ВЪЗДЕЙСТВА.
ДЕЙСТВИЕТО Й СЕ ПАРАЛИЗИРА И ТЯ СТАВА НЕЕФЕКТИВНА. ПОДДЪРЖАНАТА ЧРЕЗ РАВНОВЕСИЕ НА СИЛИТЕ МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ КОРЕННО СЕ РАЗЛИЧАВА
ОТ ПОЛИТИКАТА НА НЕУТРАЛИТЕТ ИЛИ ОТ СЛЕДВАНЕТО НА ПРИНЦИПА НА ЕКВИДИСТАНЦИЯТА, ЗАЩОТО НЕ ИЗКЛЮЧВА УЧАСТИЕ В СЪЮЗНИ, КОАЛИЦИОННИ,
БЛОКОВИ И ДРУГИ КОМБИНАЦИИ.
ИДЕЯТА ЗА СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ПОДДЪРЖАНЕ РАВНОВЕСИЕ НА СИЛИТЕ ОБАЧЕ ИМА И МНОГО СЛАБИ СТРАНИ. ПОДДЪРЖАНЕТО НА СИЛОВОТО РАВНОВЕСИЕ ПО ОБЩО
ПРАВИЛО ВИНАГИ СТАВА ПО ПОСОКА НА НАРАСТВАНЕ НА МОЩТА, А НЕ В ОБРАТНОТО НАПРАВЛЕНИЕ. ОСВЕН ТОВА “ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА” МОГАТ ДА БЪДАТ
СТАБИЛНИ И ЕФЕКТИВНИ САМО АКО СЕ ИЗХОЖДА ОТ ИДЕЯТА, ЧЕ ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА ИГРАЧИТЕ Е ДА ЗАПАЗЯТ РАВНОВЕСИЕТО . НЕЩАТА ОБИКНОВЕНО НЕ СТОЯТ
ТАКА. ПОДДЪРЖАНЕТО НА СИЛОВОТО РАВНОВЕСИЕ Е СЪПРОВОДЕНО СЪС ЗНАЧИТЕЛНИ МАТЕРИАЛНИ И НЕМАТЕРИАЛНИ РАЗХОДИ, А ЗАЛОГЪТ НА ИГРАТА С
ЕСКАЛАЦИЯТА НА СИЛОВОТО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ СЕ СВЪРЗВА С ВСЕ ПО – ТЕЖКИ ПОСЛЕДИЦИ, КОГАТО РАВНОВЕСИЕТО ИЗЛЕЗЕ ОТ КОНТРОЛ.
ОЩЕ ЕДИН ОРГАНИЧЕН НЕДОСТАТЪК Е ЗАЛОЖЕН В СЪЩНОСТТА НА РАВНОВЕСИЕТО – ТО Е НАЙ – НЕСТАБИЛНОТО СЪСТОЯНИЕ. ВСЯКО СИЛОВО НЕРАВЕНСТВО МОЖЕ
ДА ИМА ШИРОК ДИАПАЗОН ОТ РЕЗЕРВИ, В КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНЯ ИЛИ ДА СЕ НАРУШАВА. МОЖЕ ДА СЕ УВЕЛИЧАВА ИЛИ ДА СЕ НАМАЛЯВА, БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ
ДА БЪДЕ НЕРАВЕНСТВО. РАВНОВЕСИЕТО НЕ РАЗПОЛАГА С ТАКИВА ВЪЗМОЖНОСТИ. ТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО – ГОЛЯМО ИЛИ ПО – МАЛКО, ДА СЕ УВЕЛИЧАВА ИЛИ
НАМАЛЯВА. ВСЯКО ИЗЛИЗАНЕ ОТ НЕГО Е СКОК В СФЕРАТА НА НЕРАВЕНСТВОТО. ОСВЕН ТОВА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА СИЛОВОТО РАВНОВЕСИЕ СЕ ОГРАНИЧАВАТ
САМО ДО ЗАПАЗВАНЕ НА СТАТУКВОТО, НЕ СЕ ПРЕМАХВА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТТА НА ИНТЕРЕСИТЕ, А И ТО МОЖЕ ДА ДОНЕСЕ ПОВЕЧЕ СИГУРНОСТ В ГЛОБАЛНАТА
СИСТЕМА НА МО САМО ТОГАВА, КОГАТО НЕЙНАТА СТРУКТУРНА КОНФИГУРАЦИЯ Е ДВУПОЛЮСНА ИЛИ МНОГОПОЛЮСНА (ДВА ИЛИ ПОВЕЧЕ СИЛОВИ ЦЕНТЪРА). ПРИ
ЕДНОПОЛЮСНА СИЛОВА СИСТЕМА ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ ОТПАДА.
СЪЩЕСТВУВАТ СЕРИОЗНИ СПОРОВЕ ОТНОСНО КАКВА ЩЕ БЪДЕ ЗА В БЪДЕЩЕ РОЛЯТА НА СИЛАТА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ПОСТИГАНЕ И ГАРАНТИРАНЕ НА СИГУРНОСТТА.
ОСНОВНИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ, ПО ПОСОКА НА КОИТО СЕ ТЪРСЯТ ОТГОВОРИТЕ, СА НЯКОЛКО И ВЕРОЯТНО ЗАСЕГА САМО БЪДЕЩЕТО МОЖЕ ДА ПОКАЖЕ КОЙ ОТГОВОР
Е ВЕРНИЯТ:

 СПОРЕД НЯКОИ ОБЕКТИВНИЯТ И НЕИЗБЕЖЕН ПРОЦЕС НА ГЛОБАЛИЗИРАНЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ПОВСЕМЕСТНО
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, СВОБОДНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА И ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ. СВЕТЪТ ВСЕ ПОВЕЧЕ СТАВА ЕДИН
СВЕТОВЕН ГРАД , В КОЙТО ВСЕ ПО – МАЛКО ЗНАЧЕНИЕ ЩЕ ИМАТ ЕТНИЧЕСКИТЕ, НАЦИОНАЛНИТЕ, РЕЛИГИОЗНИТЕ И ДР. РАЗЛИЧИЯ М/У ХОРАТА. РЕЗУЛТАТЪТ ЩЕ
Е СПАДАНЕ НА КОНФЛИКТНОСТТА, А С ТОВА И ЗНАЧЕНИЕТО НА СИЛАТА. СИГУРНОСТТА ЩЕ НАМЕРИ НОВИ ОПОРИ ВЪВ ВЗАИМНАТА ЗАВИСИМОСТ И ОБЩИТЕ
ИНТЕРЕСИ;

 СПОРЕД ДРУГИ ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА Е НЕИЗБЕЖЕН ПРОЦЕС, КОЙТО ОБАЧЕ ОЩЕ ОТ СЕГА ПРЕДИЗВИКВА ПРОБЛЕМИ И КОНФЛИКТИ. В СЪВРЕМЕННИЯ
СВЯТ ЗАЕДНО С НЕГОВОТО ГЛОБАЛИЗИРАНЕ ПРОТИЧАТ И ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРОЦЕСИ НА ПРЕУСТРОЙСТВО, В КОЕТО СЪЩО С НЕУМОЛИМА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ
ВЪЗНИКВАТ НОВИ СИЛОВИ ЦЕНТРОВЕ. В ТЕЗИ НОВИ УСЛОВИЯ СИЛОВИТЕ НЕРАВЕНСТВА ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ДА ЗАПАЗВАТ ЗНАЧЕНИЕТО СИ, А РАВНОВЕСИЕТО НА
СИЛИТЕ ЩЕ ОСТАНЕ ЕДИН ОТ НАЧИНИТЕ ДА СЕ ПОДДЪРЖАТ МИРА И СИГУРНОСТТА;

 ОСОБЕНО СРЕД АМЕРИКАНСКИТЕ ПОЛИТИЦИ И АНАЛИЗАТОРИ СИЛНА ПОДКРЕПА ПОЛУЧАВА ТРЕТИ ВАРИАНТ, ЗА КОЙТО ОСНОВАНИЯТА СЕ ТЪРСЯТ ВЪВ
ВЪЗНИКНАЛОТО ОГРОМНО СИЛОВО НЕРАВНОВЕСИЕ, КОЕТО ПРЕВРЪЩА ЕДНА СТРАНА – САЩ, В НЕОСПОРИМ СВЕТОВЕН ХЕГЕМОН. СПОРЕД ТОЗИ ВАРИАНТ
ПРОМЕНИЛАТА СЕ МЕЖДУНАРОДНА СИСТЕМА ОБЕКТИВНО Е ПОСТАВИЛА СЕГА И ЗА В БЪДЕЩЕ СВЕТОВНИЯ РЕД, МИР И СИГУРНОСТ В БЕЗУСЛОВНА ЗАВИСИМОСТ
ОТ САЩ. ПОСТИГНАЛИ СВЕТОВНА ХЕГЕМОНИЯ, САЩ ЩЕ СЕЯТ СВОБОДАТА НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА. ЗА ПРЪВ ПЪТ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ СВЕТЪТ ЩЕ ИМА
ПРОСВЕТЕН И ДЕМОКРАТИЧЕН ХЕГЕМОН, ЧИЯТО СИЛА НИКОГА НЕ ЩЕ БЪДЕ ИЗТОЧНИК НА ЗАПЛАХА И НЕСИГУРНОСТ;

 НА ТОЗИ ОПТИМИСТИЧЕН ВАРИАНТ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ ПЕСИМИСТИТЕ, КОИТО С ОСНОВАНИЕ ПОСОЧВАТ, ЧЕ ВЪТРЕШНИЯТ ДЕМОКРАТИЗЪМ
НИКАК НЕ ГАРАНТИРА ДЕМОКРАТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЪРЖАВИТЕ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИМ ДЕЛА. ХЕГЕМОНИЯТА РУШИ НОРМАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ВЪРХУ
СВЕТОВНАТА СЦЕНА, ТЪЙ КАТО ГИ ПОДЧИНЯВА НА КАПРИЗИТЕ НА ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ НА ДЪРЖАВАТА – ХЕГЕМОН. ОСТАВЕНА БЕЗ
ОГРАНИЧАВАЩО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ, СИЛАТА В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДЕЛА СТАВА БЕЗКОНТРОЛНА. САМА ПО СЕБЕ СИ ХЕГЕМОНИЯТА Е ОТРИЦАНИЕ НА
СУВЕРЕННОСТТА И РАВНОПРАВИЕТО , НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ЦЯЛОТО СЪВРЕМЕННО МП. ТЯ БИ РАЗРУШИЛА СЪВРЕМЕННА СИСТЕМА ЗА КОЛЕКТИВНА
СИГУРНОСТ, КАКВАТО Е ООН. ВСЕОБЩАТА СИГУРНОСТ ПРЕСТАВА ДА БЪДЕ ВСЕОБЩА, КОГАТО ПРЕСТАНЕ ДА ЗАВИСИ ОТ ВСИЧКИ И ПОПАДНЕ В ЗАВИСИМОСТ
ОТ ЕДИН.
СИЛАТА Е СРЕДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИ, НО ТЯ Е НЕГОДНА ЗА РЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕТЕ. ЛИШЕНА Е ОТ АДАПТИВНАТА СПОСОБНОСТ НА ДИПЛОМАЦИЯТА. НЕ
ПРОМЕНЯ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ОТ КОИТО ВЪЗНИКВАТ ПРОБЛЕМИТЕ НА СИГУРНОСТТА, А ЗАСТАВЯ ПО – СЛАБАТА СТРАНА ДА СЕ ПРИМИРИ С ТЯХ. ПОРАДИ ТОВА
ВСИЧКО, КОЕТО Е НАЛОЖЕНО СЪС СИЛА, ТРАЕ ТОЛКОВА, КОЛКОТО ТРАЕ СИЛОВОТО НАДМОЩИЕ. ОСНОВНИЯТ НЕДОСТАТЪК НА СИЛАТА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА
ПОСТИГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ СЕ КРИЕ В ТОВА, ЧЕ ТЯ НЕ Е СПОСОБНА ДА РЕШАВА ПРОБЛЕМИТЕ, КОИТО ПОРАЖДАТ
ПРОТИВОРЕЧИЯТА И СЪПЕРНИЧЕСТВАТА, ЗАПЛАШВАЩИ СИГУРНОСТТА И МИРА . НЕЕФЕКТИВНИ И МНОГО ЧЕСТО КОНТРАПРОДУКТИВНИ СА И ОПИТИТЕ ЧРЕЗ ПРЯКА
ВЪНШНА НАМЕСА СЪС СИЛА, КАТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ИНСТРУМЕНТИТЕ НА МО, ДА БЪДАТ РЕШАВАНИ ПРОБЛЕМИ, СПОРОВЕ И КОНФЛИКТИ, КОИТО СА ОТ ВЪТРЕШНО
ЕСТЕСТВО ЗА ОТДЕЛНИ СТРАНИ.
В УСИЛИЯТА ДА СЕ УКРЕПВА СИГУРНОСТТА ОТНОШЕНИЯТА М/У СИЛАТА И ДИПЛОМАЦИЯТА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ОТ ТОВА, ЧЕ И ДВЕТЕ СА СРЕДСТВА НА ВЪНШНАТА
ПОЛИТИКА. ТЯ МОЖЕ ДА ПРИБЯГВА И КЪМ ЕДНОТО, И КЪМ ДРУГОТО. ДВЕТЕ СРЕДСТВА, ПРЕСЛЕДВАЙКИ СХОДНИ ЦЕЛИ, МОГАТ ДА ДЕЙСТВАТ ПАРАЛЕЛНО. НО
КОГАТО СЕ ПОСТИГАТ СИЛОВИ РЕШЕНИЯ, ДИПЛОМАЦИЯТА ПО – ЧЕСТО САМО ВЪРВИ СЛЕД СИЛАТА, ЗА ДА ОФОРМЯ ПОСТИГНАТИТЕ ЧРЕЗ СИЛА РЕЗУЛТАТИ В
ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ ДОКУМЕНТИ. УЧАСТНИЦИТЕ В МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩУВАНЕ ДОБРЕ ЗНАЯТ, ЧЕ КОЕТО И ДА Е ОТ ДВЕТЕ СРЕДСТВА (СИЛА ИЛИ
ДИПЛОМАЦИЯ) ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНО, ДРУГОТО ВИНАГИ МОЖЕ ДА ОСТАНЕ КАТО “ВТОРА ВЪЗМОЖНОСТ”. ДИПЛОМАЦИЯТА ОТКРИВА ИЗХОДИ ОТ СИЛОВА
БЕЗИЗХОДИЦА ТАКА, КАКТО ПРОВАЛИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА ОТКРИВАТ ПЪТЯ НА СИЛАТА. АКО СИЛАТА Е УПОТРЕБЕНА, ТЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОЩЕН И ПОНЯКОГА
НЕПРЕОДОЛИМ ФАКТОР В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ . НО СИЛАТА НЕ ПРЕСТАВА ДА БЪДЕ ФАКТОР И ТОГАВА, КОГАТО НЕ Е УПОТРЕБЕНА ПРЯКО. ДОРИ И КОГАТО
ОТСЪСТВА ЯСНО ИЗРАЗЕНА ЗАПЛАХА, СИЛАТА МОЖЕ ДА ВЪЗДЕЙСТВА И ЧРЕЗ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДЕ ПОСТАВЕНА В ДЕЙСТВИЕ. СИЛАТА И КОМПРОМИСИТЕ НЕ
ВЪРВЯТ ЗАЕДНО, НО КОМПРОМИСИТЕ ЧЕСТО СЕ ОКАЗВАТ РАЗУМНИЯТ ИЗХОД, КОГАТО СИЛОВОТО РЕШЕНИЕ Е НЕПРИГОДНО.
В УСЛОВИЯТА НА ПРОМЕНЯЩО СЕ СИЛОВО НЕРАВЕНСТВО СЕ СНИЖАВА РАВНИЩЕТО НА СИГУРНОСТТА В ЦЯЛАТА СИСТЕМА НА МО, ТЪЙ КАТО ВЪЗНИКВАТ ОГНИЩА НА
НАПРЕЖЕНИЯ И КОНФЛИКТИ. АКТИВНОСТТА НА ПО – СИЛНАТА СТРАНА МОЖЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ДА ИЗОСТРЯ КРИЗАТА. НАМИРАЩАТА СЕ В РАСТЯЩА НЕСИГУРНОСТ

42
 СТРАНА НА СВОЙ РЕД ЗАПОЧВА ДА ТЪРСИ НАЧИНИ ДА ПРОМЕНИ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ. ВЪВЛЕЧЕНА В ТАЗИ АКТИВНОСТ, ЗА ДА НЕ ПРОПУСНЕ ВЪЗМОЖНОСТИ,
РАЗУМНАТА ПОЛИТИКА Е ПРИНУДЕНА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ТОВА, ЧЕ СЪОТНОШЕНИЕТО НА СИЛИТЕ ИМА ВИНАГИ 2 СТРАНИ И ЗАТОВА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА ВЪРХУ НЕГО
СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ ПО ДВА ПАРАЛЕЛНИ И ВЗАИМНОДОПЪЛВАЩИ СЕ НАЧИНА:
 УВЕЛИЧАВАНЕ НА СОБСТВЕНАТА СИЛА И НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ТЯ ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНА;
 НАМАЛЯВАНЕ СИЛИТЕ НА ВЪЗМОЖНИЯ ИЛИ РЕАЛНИЯ ПРОТИВНИК.
НИКОЙ ОТ ДВАТА НАЧИНА НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОДЦЕНЯВАН ИЛИ ПРЕНЕБРЕГВАН. АКО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ГО ПОЗВОЛЯВАТ, ВТОРИЯТ НАЧИН МОЖЕ ДА ИМА
ПРЕИМУЩЕСТВО . УВЕЛИЧАВАНЕТО НА СОБСТВЕНИТЕ СИЛИ ОБИКНОВЕНО Е СЪПРОВОДЕНО СЪС ЗНАЧИТЕЛНИ МАТЕРИАЛНИ РАЗХОДИ, ДОКАТО НАМАЛЯВАНЕТО НА
СИЛОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПРОТИВНИКА ЧЕСТО МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГА И С УМЕЛО ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКО МАНЕВРИРАНЕ. ПРОМЯНАТА В СЪОТНОШЕНИЕТО НА
СИЛИТЕ ЧРЕЗ СНИЖАВАНЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПРОТИВНИКА НАЙ – ЧЕСТО СЕ ПОСТИГА ЧРЕЗ:
O ОТКЛОНЯВАНЕ И ЗААНГАЖИРАНЕ НА СИЛИТЕ МУ В ДРУГИ НАПРАВЛЕНИЯ;
O РАЗСЪСРЕДОТОЧАВАНЕ НА СИЛИТЕ МУ;
O РАЗСТРОЙСТВО НА СЪЮЗИТЕ, В КОИТО ТОЙ УЧАСТВА ИЛИ РАЗКОЛЕБАВАНЕ НА СЪЮЗНИЦИТЕ МУ;
O ЛИШАВАНЕТО МУ ОТ ВЪНШНА ПОДКРЕПА И ПОСТАВЯНЕТО МУ В МЕЖДУНАРОДНА ИЗОЛАЦИЯ И ДР.
ПОСТАВЕНА В ЗАЩИТА НА СИГУРНОСТТА, СИЛАТА МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНЯВА ФУНКЦИЯ НА СДЪРЖАЩ ФАКТОР. РАЗВИТИЕТО НА ТЕОРЕТИЧНАТА МИСЪЛ В ГОДИНИТЕ НА
СТУДЕНАТА ВОЙНА ДОПРИНЕСЕ МНОГО ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ С ВЗАИМНОТО СДЪРЖАНЕ КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА
МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. СТРАТЕГИЧЕСКОТО СДЪРЖАНЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МНОГО РАЗНООБРАЗНО. ТЕОРЕТИЧНИТЕ РАЗРАБОТКИ ОЧЕРТАХА РАЗЛИЧНИ
ВАРИАНТИ НА ОБЕЗПЕЧАВАНАТА С ВЗАИМНО СИЛОВО ВЪЗПИРАНЕ МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ:

O ДЕФАНЗИВНО ВЪЗПИРАНЕ, КОГАТО СЕ КАСАЕ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ, ПРЕЧЕЩО НА ПРОТИВНИКА ДА ПРЕДПРИЕМЕ ОПРЕДЕЛЕНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ
ДЕЙСТВИЯ;

O ОФАНЗИВНО ВЪЗПИРАНЕ, КОГАТО СЕ ПРЕЧИ НА ПРОТИВНИКА ДА ОТВЪРНЕ ПО ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН НА ДЕЙСТВИЯТА ПРОТИВ НЕГО;
O ПРЯКО ВЪЗПИРАНЕ, КОГАТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА М/У ДВЕТЕ ПРОТИВОПОСТАВЕНИ ЕДНА НА ДРУГА СТРАНИ;
O КОСВЕНО ВЪЗПИРАНЕ, КОГАТО Е В ПОЛЗА НА ТРЕТА СТРАНА;
O ТОТАЛНО ВЪЗПИРАНЕ, КОГАТО ВКЛЮЧВА ВСИЧКИ МОДАЛНОСТИ ПРИ УПОТРЕБАТА НА СИЛАТА;
O ОГРАНИЧЕНО ВЪЗПИРАНЕ, КОГАТО ВКЛЮЧВА САМО НЯКОИ ОТ ТЕЗИ МОДАЛНОСТИ;
O ЕДНОСТРАННО ВЪЗПИРАНЕ, КОГАТО ВЪЗПИРАЩОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ Е ВЪЗМОЖНО САМО ЗА ЕДНАТА ОТ СТРАНИТЕ;
O ДВУСТРАННО ВЪЗПИРАНЕ, КОГАТО СТРАНИТЕ СЕ СДЪРЖАТ ВЗАИМНО.
СДЪРЖАНЕТО СЕ ОСНОВАВА НА ОБЕКТИВНИ РЕАЛНОСТИ, НО ДЕЙСТВИТЕЛНОТО СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ МОЖЕ ЗНАЧИТЕЛНО ДА СЕ ОТКЛОНИ ОТ ПРЕЦЕНКИТЕ НА
ДЪРЖАВНИЦИТЕ И ПОЛИТИЦИТЕ, КОИТО ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯТА СИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ОНОВА, КОЕТО МИСЛЯТ ЗА СИЛОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА СЪПЕРНИКА И
ПРОТИВНИКА. ВАЖНО Е ДА СИ СИЛЕН, НО ЗНАЧЕНИЕ ИМА И ТОВА ЗА КОЛКО СИЛЕН ТЕ ВЪЗПРИЕМАТ ДРУГИТЕ.
ТЕЗИ РАЗБИРАНИЯ НА СВОЙ РЕД ДАДОХА ПОДТИК ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ТЕОРИЯ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ БЛЪФ. ДЕЗИНФОРМИРАНЕТО НА СЪПЕРНИКА И ПРОТИВНИКА
ЗА СОБСТВЕНИТЕ ТИ ВЪЗМОЖНОСТИ, СЪЗДАВАНЕТО У НЕГО НА ЛЪЖЛИВО УБЕЖДЕНИЕ ЗА ТЯХ, СТАВА, СПОРЕД ОНЕЗИ, КОИТО СПОДЕЛЯТ ТАКИВА ВЪЗГЛЕДИ,
ОРЪЖИЕ ЗА ВОЕННОСТРАТЕГИЧЕСКА БОРБА. КРИТИЦИТЕ НА ТЕЗИ СХВАЩАНИЯ ОБАЧЕ ОСНОВАТЕЛНО ПОСОЧВАТ, ЧЕ В ТОЗИ СЛУЧАЙ СИГУРНОСТТА ЗАПОЧВА ДА
СЕ КРЕПИ НЕ НА РЕАЛНА СИЛА, А НА ЕДНА ЛЪЖА, НО ТАКАВА ОСНОВА НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАДЕЖДНА.
ЗА ЖЕЛАНИЯ ЕФЕКТ НА СДЪРЖАНЕТО Е ПОТРЕБНО ПОСТИГАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНО СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ РЕАЛНАТА ПОЛЗА И РЕАЛНО
ВЪЗМОЖНАТА ВРЕДА ОТ ПРИБЯГВАНЕТО КЪМ СИЛАТА. НАСРЕЩНАТА СТРАНА ТРЯБВА ДА БЪДЕ УБЕДЕНА, ЧЕ ВРЕДАТА ОТ СИЛОВИТЕ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО БИ
ПРЕДПРИЕЛА, ЩЕ Е ПО – ГОЛЯМА ОТ ПОЛЗАТА, КОЯТО МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ . СДЪРЖАЩИЯТ ЕФЕКТ ЩЕ ДЕЙСТВА. АКО УСЛОВИЕТО НЕ Е СПАЗЕНО И
СЪОТНОШЕНИЕТО ИМА ОБРАТНИЯ ВИД (ПОЛЗА > ВРЕДА), ТОГАВА СДЪРЖАНЕТО ПРЕСТАВА ДА ДЕЙСТВА.
ДРУГО ПРАВИЛО Е, ЧЕ СИЛОВОТО СДЪРЖАНЕ ИМА ОГРАНИЧЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ, ТЪЙ КАТО Е СПОСОБНО ДА ОБЕЗПЕЧАВА САМО ЕДНАТА ОТ ДВЕТЕ
РАЗНОВИДНОСТИ НА СИГУРНОСТТА. ТО Е СТРАТЕГИЧЕСКИ ВАРИАНТ НА ПОВЕДЕНИЕ, КОЙТО СЕ ИЗПОЛЗВА В УСЛОВИЯ НА ОСТРО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ ТОГАВА,
КОГАТО ВЕЧЕ СА ВЪЗНИКНАЛИ ЗАПЛАХИ И ОПАСНОСТИ. ДРУГАТА РАЗНОВИДНОСТ НА СИГУРНОСТТА, КОЯТО ИМА НЕСЪМНЕНИ ПРЕДИМСТВА – СЪСТОЯНИЕТО НА
БЕЗОПАСНОСТ, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБЕЗПЕЧАВА СЪС СИЛА, А СЕ ПОСТИГА, КАТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ДРУГИ “КЛАВИШИ” НА СИГУРНОСТТА.
СЛЕДВА ДА СЕ ДОБАВИ И ТОВА, ЧЕ СИЛОВОТО ВЗАИМНО СДЪРЖАНЕ МНОГО СИЛНО ОГРАНИЧАВА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА СТРАНИТЕ ЗА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ МАНЕВРИ.
В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ НЕГОВИЯТ ЕФЕКТ Е ЗАМРАЗЯВАНЕТО НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ.
АКО ТРЯБВА ДА СЕ ОБОБЩЯТ ПЛЮСОВЕТЕ И МИНУСИТЕ ВЪВ ВРЪЗКАТА “СИЛА – СИГУРНОСТ”, С НЕМАЛКО ОСНОВАНИЕ ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ЧЕ
МАКАР МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ ДА МОЖЕ УСПЕШНО ДА СЕ ЗАЩИТАВА СЪС СИЛА, ТЯ БИ СТАНАЛА МНОГО ПО – НАДЕЖДНА, АКО УПОТРЕБАТА НА СИЛАТА
БЪДЕ ИЗКЛЮЧЕНА ОТ МО (И ПРЕДИ ВСИЧКО ВОЕННАТА СИЛА). ТЯ Е ВАЖНО СРЕДСТВО ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СИГУРНОСТ, НО НЕ Е ЕДИНСТВЕНО И ОЩЕ ПО –
МАЛКО Е ВСЕПРИГОДНО СРЕДСТВО.

ВЪПРОС 32 – СИГУРНОСТ ЧРЕЗ СЪЮЗИ, КОАЛИЦИИ И МЕЖДУНАРОДНИ БЛОКОВЕ. ПРЕИМУЩЕСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ.

ОПАСНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ ЗА ВЪНШНАТА СИГУРНОСТ, ИДВАЩИ ОТ ПРЕВЪЗХОЖДАЩ ОТБРАНИТЕЛНИЯ СИЛОВ ПОТЕНЦИАЛ СЪПЕРНИК ИЛИ ВЕРОЯТЕН ПРОТИВНИК
НЕ МОГАТ БЪРЗО И ЛЕСНО ДА БЪДАТ ПРЕОДОЛЯВАНИ САМО С АКТИВИЗИРАНЕ НА СОБСТВЕНИ СИЛОВИ РЕСУРСИ. НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ЗАЩИТИ
НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ В ТАКИВА СЛУЧАИ ВСЕ ПАК НЕ Е БЕЗИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ, ЗАЩОТО СЪЩЕСТВУВАТ И ДРУГИ НАЧИНИ ТОВА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО. ТО
МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ, АКО НЕ СЪС СОБСТВЕНАТА СИЛА, ТО СЪС СИЛАТА И ВЛИЯНИЕТО НА ДРУГИ СТРАНИ. КЛАСИЧЕСКИ НАЧИНИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ТОВА СА
МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЪЮЗИ И ОРГАНИЗАЦИИ , КОИТО СЕ ОСНОВАВАТ НА СИЛАТА И СЕ ОТНАСЯТ КЪМ СИЛОВИТЕ СРЕДСТВА В КЛАВИАТУРАТА НА СИГУРНОСТТА .
СПЕЦИФИЧНОТО ПРИ ТОЗИ СИЛОВ НАЧИН Е ТОВА, ЧЕ ПРИ НЕГО СИГУРНОСТТА СЕ ТЪРСИ И ПОСТИГА НА КОЛЕКТИВНА ОСНОВА, А НЕДОСТИГЪТ НА СОБСТВЕНА
СИЛА СЕ ДОПЪЛВА СЪС СИЛАТА НА ДРУГИТЕ.
МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЪЮЗИ, БЛОКОВЕ И КОАЛИЦИИ СА ЧЕСТО СРЕЩАНО ЯВЛЕНИЕ В МО, НО ТЕ НЕ ВСЯКОГА СА СРЕДСТВА ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА СИГУРНОСТ.
ТАКИВА СА САМО ТОГАВА, КОГАТО ИМАТ ОТБРАНИТЕЛЕН ХАРАКТЕР. СКЛЮЧВАНЕТО НА СЪЮЗ ИЛИ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО КЪМ МЕЖДУНАРОДНА ВОЕННО –
ПОЛИТИЧЕСКА ОТБРАНИТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ СА ПРАВОМЕРНИ ДЕЙСТВИЯ. НО ТЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЛУЖАТ ЗА АГРЕСИЯ И НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОСТАВЯТ ЦЕЛИ,

43
 НЕСЪВМЕСТИМИ С МП И С УСТАВА НА ООН, ЗАЩОТО В ТАКИВА СЛУЧАИ ТЕ ЩЕ ЗАПЛАШВАТ МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТТА, ТЪЙ КАТО СА НАСОЧЕНИ
КЪМ УВРЕЖДАНЕ СИГУРНОСТТА НА ДРУГИТЕ.
НЕСИГУРНОСТТА ПОРАЖДА СЪЮЗИ, НО СЪЮЗИТЕ НЕВИНАГИ ПОРАЖДАТ СИГУРНОСТ. ТЕ МОГАТ ДА СА КРАЙНО НЕОБХОДИМИ И МНОГО ЕФЕКТИВНИ, ЧРЕЗ ТЯХ
МОЖЕ МНОГО БЪРЗО ДА СЕ ПОСТИГА ЖЕЛАНИЯ РЕЗУЛТАТ, НО ТЕ НЕ СА НАЙ – СЪВЪРШЕНОТО СРЕДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ НА СИГУРНОСТ, ТЪЙ КАТО
ОБЕЗПЕЧАВАТ СИГУРНОСТ САМО ЗА НЯКОИ (ОБИКНОВЕНО САМО ЗА УЧАСТВАЩИТЕ В ТЯХ СТРАНИ), А НЕ ЗА ВСИЧКИ. СЪЮЗЯВАНЕТО Е НАЧИН ДА СЕ ПОСТИГА
СИГУРНОСТ ЧРЕЗ СНИЖАВАНЕ РАВНИЩЕТО НА СИГУРНОСТ НА ДРУГ/ДРУГИ. НЯМА ПО – БЪРЗ И ЕФИКАСЕН НАЧИН ДА СЕ ПРОМЕНЯ СЪОТНОШЕНИЕТО НА СИЛИТЕ В
МО ОТ СКЛЮЧВАНЕТО НА СЪЮЗИ.
ФУНКЦИЯТА НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ СЪЮЗИ Е ПРЕДИ ВСИЧКО ПРЕВАНТИВНА. ПРОМЯНАТА В СИЛОВИЯ БАЛАНС, ПОСТИГАНА ПОСРЕДСТВОМ ТЯХ,
ЦЕЛИ ДА ДЕМОТИВИРА ВЕРОЯТНИЯ НАПАДАТЕЛ ОТ АГРЕСИВНИ ДЕЙСТВИЯ. ТЕ СА СДЪРЖАЩО СРЕДСТВО, НО СКЛЮЧВАНЕТО ИМ Е НЕБЛАГОПРИЯТНО, АКО НЕ
СЪЩЕСТВУВАТ РЕАЛНИ ОПАСНОСТИ И ЗАПЛАХИ, ТЪЙ КАТО БЕЗПОЛЕЗНИТЕ СЪЮЗИ МОГАТ ДА НАТОВАРЯТ СЪОТВЕТНИТЕ СТРАНИ С НЕНУЖНИ РАЗХОДИ И
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ. ЗАТОВА СКЛЮЧВАНЕТО НА СЪЮЗИ, ИЗБОРЪТ И НАМИРАНЕТО НА СЪЮЗНИЦИ Е ВЪПРОС НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА
СТРАТЕГИЯ. ИЗИСКВА СЕ ВНИМАТЕЛЕН АНАЛИЗ И СТРАТЕГИЧЕСКА ПРЕДВИДЛИВОСТ. ОСВЕН ТОВА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТОВА СРЕДСТВО ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА
СИГУРНОСТТА НЕВИНАГИ Е ВЪЗМОЖНО, А ЗАВИСИ ОТ ОБСТАНОВКАТА . ЗА МО ЗНАЧЕНИЕ ИМА И
ШИРОКОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОВА СРЕДСТВО В
УНИВЕРСАЛНОСТТА НА СЪЮЗНАТА ФОРМА. СЪЮЗИТЕ МОГАТ ДА СЛУЖАТ КАКТО ЗА АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ, ТАКА И ЗА ОТБРАНА. МОГАТ ДА ДЕЙСТВАТ НА ВСИЧКИ
РАВНИЩА – ГЛОБАЛНО, РЕГИОНАЛНО И ДВУСТРАННО . МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ РАЗЛИЧНИ УСЛОВИЯ И ДА БЪДАТ СКЛЮЧВАНИ ЗА ВСЯКАКЪВ СРОК. ПРИЛОЖИМИ СА
ЕДНАКВО ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ НА МО: ПОЛИТИЧЕСКИ, ВОЕННИ, ФИНАНСОВИ, ИКОНОМИЧЕСКИ И ДР. НИКОЙ МЕЖДУНАРОДЕН СЪЮЗ НЕ ПРОМЕНЯ СИЛАТА НА КОЙТО
И ДА Е ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В НЕГО, НО КАТО СЪЕДИНИ СИЛИТЕ И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПОВЕЧЕ СТРАНИ И КАТО ГИ НАСОЧИ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА ОБЩИ ЦЕЛИ, ТОЙ
МОЖЕ ДА ИМ ПОЗВОЛИ ДА ПОСТИГНАТ ОНОВА, КОЕТО САМИ ПООТДЕЛНО НЕ БИХА БИЛИ СПОСОБНИ ДА ПОСТИГНАТ. СЪЮЗИТЕ СА СИСТЕМНИ И НА ТЯХ Е ПРИСЪЩ
СИСТЕМЕН ЕФЕКТ.
ТЪЙ КАТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА СЪЮЗИТЕ Е ДА РЕГУЛИРАТ В БЛАГОПРИЯТНА ПОСОКА СЪОТНОШЕНИЕТО НА СИЛИТЕ, ТЕ ВИНАГИ СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВАТ В
РАМКИТЕ НА ОПРЕДЕЛЕНО СИЛОВО ПОЛЕ. ВЪРХУ ТЯХНОТО ВЪЗНИКВАНЕ, АКТИВНОСТ И РАЗПАДАНЕ НАЙ – СИЛНО ВЛИЯНИЕ ОКАЗВАТ ПРОМЕНИТЕ НА СИЛОВИТЕ
СЪОТНОШЕНИЯ. В МО СЕ ОЧЕРТАВА НАПЪЛНО ОПРЕДЕЛЕНА ЗАКОНОМЕРНОСТ: ПРОМЯНАТА В СЪОТНОШЕНИЯТА НА СИЛИТЕ СЕ СЪПРОВОЖДА ОТ ВЪЗНИКВАНЕ
НА СЪЮЗИ. И ОБРАТНОТО – САМАТА ПОЯВА НА СЪЮЗИ Е СИГУРЕН ПОКАЗАТЕЛ ЗА ПРОТИЧАЩИ ПРОЦЕСИ НА ПРОМЕНИ В СЪОТНОШЕНИЯТА НА СИЛИТЕ ВЪРХУ
СВЕТОВНАТА СЦЕНА. ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ВСЕКИ СЪЮЗ СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ОТ ХАРАКТЕРА НА ПОЛИТИКАТА, КОЯТО СЛЕДВАТ УЧАСТВАЩИТЕ В НЕГО СТРАНИ. ОТ
ГЛЕДНА ТОЧКА НА ВСЯКА НАЦИОНАЛНА ВЪНШНА ПОЛИТИКА ПРЕЦЕНКАТА ЗА СЪЮЗИТЕ КАТО СРЕДСТВО СЕ ОСНОВАВА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ЦЕЛИТЕ НА СЪЮЗА С
НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА СТРАНАТА. НО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МП ПРЕЦЕНКАТА СЕ ПРАВИ С ДРУГИ КРИТЕРИИ – СЪОТВЕТСТВИЕТО НА СЪЮЗНИТЕ ЦЕЛИ С
ПРАВОТО (НАПР. ПРЕДНАЗНАЧЕНИТЕ ДА СЛУЖАТ ЗА АГРЕСИВНИ ЦЕЛИ СЪЮЗИ ПРОТИВОРЕЧАТ НА ПРАВОТО ).
СЪЮЗИТЕ ВИНАГИ ОСТАВАТ КОНФРОНТАЦИОННО СРЕДСТВО ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ВЪНШНА СИГУРНОСТ (НЕ САМО, КОГАТО СА НАПАДАТЕЛНИ, НО ДОРИ И
КОГАТО СА ОТБРАНИТЕЛНИ). ТЕ НЕ ВЪЗНИКВАТ И НЕ СА ПОТРЕБНИ, АКО НЕ СЪЩЕСТВУВА КОНФРОНТАЦИЯ НА ЦЕЛИ И ИНТЕРЕСИ. ВСЕКИ СЪЮЗ СЕ ОТЛИЧАВА ОТ
ДРУГИТЕ ФОРМИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ПО ТОВА, ЧЕ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН ДА ПРОИЗВЕДЕ СВОЯ ЕФЕКТ ПРЕДИ ВСИЧКО НАВЪН, ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ТРЕТИ, НЕУЧАСТВАЩИ В НЕГО СТРАНИ. ЗНАЧЕНИЕТО И РОЛЯТА НА СЪЮЗИТЕ В МО РАСТЕ ИЛИ СЕ СНИЖАВА ПРОПОРЦИОНАЛНО С РЪСТА ИЛИ СЪС
СНИЖАВАНЕТО НА КОНФРОНТАЦИЯТА (ТЯ ОПРЕДЕЛЯ НЕ САМО ЗНАЧЕНИЕТО НА СЪЮЗИТЕ, НО ПРЯКО ВЛИЯЕ ВЪРХУ ВЪТРЕШНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В ТЯХ), ЧИЕТО
ИЗЧЕЗВАНЕ РАЗРУШАВА ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТТА НА СЪЮЗНИЦИТЕ ДА ПОДДЪРЖАТ СЪЮЗНИТЕ СИ ОТНОШЕНИЯ. АКО СЪЮЗЪТ НЕ СЕ РАЗПАДНЕ, ТОЙ ЗАПАЗВА САМО
ФОРМАЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ И ПРЕСТАВА ДА ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ МО.
САМИТЕ СЪЮЗИ МОГАТ ДА СТАНАТ ФАКТОР, КОЙТО МНОГО АКТИВНО ДА ДОПРИНАСЯ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА КОНФРОНТАЦИЯТА, НО НЕ МОГАТ ДА ПРЕДИЗВИКАТ
НЕЙНОТО СНИЖАВАНЕ (ТОВА Е В КРЪГА НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ).
ГРУПОВОТО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ РАЗШИРЯВА РАМКАТА НА ВЪЗНИКВАЩИТЕ
КОНФЛИКТИ И ПРАВИ ПОСЛЕДИЦИТЕ ИМ ПО – ТЕЖКИ, А ТОВА ИМА НЕПОСРЕДСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ВСЕОБЩАТА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ.
КОГАТО СЕ ПРЕЦЕНЯВА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА ДА СЕ УЧАСТВА ИЛИ НЕ В МЕЖДУНАРОДЕН СЪЮЗ, СЛЕДВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД НЯКОИ ВАЖНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
 ИНТЕРЕСИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В СЪЮЗ СТРАНИ И ИНТЕРЕСИТЕ НА САМИЯ СЪЮЗ ВИНАГИ СА СА ДВЕ РАЗЛИЧНИ НЕЩА, ДОРИ И ДА
СЪВПАДАТ НАПЪЛНО, И ТОВА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ С ВЛИЗАНЕТО В СЪЮЗА. ПРИ ТОВА ИНТЕРЕСИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ СТРАНИ ВИНАГИ ЗАПАЗВАТ ПРИОРИТЕТ ПО
ОТНОШЕНИЕ НА СЪЮЗНИТЕ ИНТЕРЕСИ. СТРАНИТЕ ВЛИЗАТ В СЪЮЗ, ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ СВОЯТА СИГУРНОСТ, А НЕ СИГУРНОСТТА НА СЪЮЗА. ЧРЕЗ УЧАСТИЕТО СИ
ТЕ ДОПРИНАСЯТ ЗА ОБЩАТА СИГУРНОСТ, НО САМО В СТЕПЕНТА, В КОЯТО СА ГАРНТИРАНИ ИНТЕРЕСИТЕ И НА ТЯХНАТА СИГУРНОСТ;

 РАЗЛИЧИЕТО МЕЖДУ ГЛОБАЛНИТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ СЪЮЗИ– ГЛОБАЛНИ СА ОНЕЗИ СЪЮЗИ, КОИТО ЗАЩИТАВАТ ГЛОБАЛНИ ИНТЕРЕСИ,
ЗАСЯГАЩИ ОБЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ. ПОТРЕБНОСТТА ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД ТОВА РАЗЛИЧИЕ С ОСОБЕНА СИЛА ВАЖИ ЗА ПО –
МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ. КАКТО ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ, И ТЕ СА ЗАВИСИМИ ОТ СЪСТОЯНИЕТО НА ГЛОБАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, ОТ СТАБИЛНОСТТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА
СИСТЕМА, ОТ НАДЕЖДНОСТТА НА СВЕТОВНАТА СИГУРНОСТ. НО МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ СЛАБО ВЛИЯЯТ ВЪРХУ СТАБИЛНОСТТА И НАДЕЖДНОСТТА В ТАЗИ СФЕРА. ТЕ
РАЗПОЛАГАТ С ОГРАНИЧЕНИ СИЛИ И РЕСУРСИ И ПОРАДИ ТОВА СА СПОСОБНИ ДА РЕШАВАТ ПРЕДИ ВСИЧКО ВЪПРОСИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ТЯХНОТО
НЕПОСРЕДСТВЕНО ОБКРЪЖЕНИЕ. ЗАЕДНО С ТОВА ЗАПЛАХИТЕ ЗА ТЕХНИТЕ ИНТЕРЕСИ И ЗА СИГУРНОСТТА ИМ ИДВА ПРЕДИМНО ОТ СТРАНИ, РАЗПОЛОЖЕНИ В
БЛИЗОСТ ДО ГРАНИЦИТЕ ИМ, В ТЕХНИЯ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РЕГИОН. ЗАТОВА ЗА ТЯХ, КОГАТО ВЪЗНИКНЕ НЕОБХОДИМОСТ, НАЙ – ЕФЕКТИВНИ СА РЕГИОНАЛНИТЕ
СЪЮЗИ. ОТ ТОВА ОБАЧЕ НЕ СЛЕДВА, ЧЕ ЗА МАЛКАТА ДЪРЖАВА ВИНАГИ Е НЕРАЗУМНО И НЕИЗГОДНО ДА УЧАСТВА В ГЛОБАЛНИ СЪЮЗИ И ЧЕ ПОРАДИ ТОВА ТЯ
ТРЯБВА ВИНАГИ ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ УЧАСТИЕ В ТЯХ. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА И ЕДИН ОТ НАЙ – ВАЖНИТЕ КРИТЕРИИ ПРИ ТЪРСЕНЕТО НА
БЛАГОПРИЯТНИТЕ РЕШЕНИЯ Е СТЕПЕНТА, В КОЯТО ГЛОБАЛНИТЕ ЦЕЛИ НА СЪЮЗА СЪОТВЕТСТВАТ ПРЕДИ ВСИЧКО НА РЕГИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА МАЛКИЯ
УЧАСТНИК. ОСВЕН ТОВА Е ВЪЗМОЖНО ГОЛЕМИТЕ И СИЛНИ УЧАСТНИЦИ В ГЛОБАЛНИ СЪЮЗИ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ НЕРАВЕНСТВОТО И ДА СЕ ОПИТАТ ДА
ПРИДАДАТ НА СЪЮЗА НЕ САМО ВЪНШНА, А И СИЛНО ИЗРАЗЕНА ВЪТРЕШНА ФУНКЦИЯ, ПРЕВРЪЩАЙКИ ГО В СРЕДСТВО ЗА ДОМИНАЦИЯ НАД МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ,
УЧАСТВАЩИ В СЪЮЗА. СЪЮЗЪТ ПОНАЧАЛО Е СРЕДСТВО ДА СЕ ОБЕЗПЕЧАВА СИГУРНОСТТА НА ПО – СЛАБИТЕ, НА ОНЕЗИ, КОИТО СА СЕ ОЗОВАЛИ В
НЕБЛАГОПРИЯТНА ЗА ТЯХ СИТУАЦИЯ. СИЛНИТЕ НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ СЪЮЗНИЦИ, НО СА СКЛОННИ ДА ИСКАТ ВИСОКА ЦЕНА В ЗАМЯНА НА ПРЕДОСТАВЕНАТА ОТ ТЯХ
СЪЮЗНА ЗАЩИТА НА ПО – МАЛКИТЕ И СЛАБИ ТЕХНИ ПАРТНЬОРИ.
НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТРЕЧЕ, ЧЕ СЪЮЗИТЕ СА ЕСТЕСТВЕНО И НЕОБХОДИМО СРЕДСТВО ОТ КЛАВИАТУРАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ, НО ПРИБЯГВАНЕТО КЪМ
ТЯХ ИМА И НЯКОИ ДОСТА НЕБЛАГОПРИЯТНИ ПОСЛЕДИЦИ – ПОВИШАВА СЕ РОЛЯТА НА СИЛАТА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. КАТО
ЕЛЕМЕНТ НА СВЕТОВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ СЪЮЗИТЕ ОКАЗВАТ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЦЯЛОСТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА СТАБИЛНОСТТА В МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА. ВСЕКИ
КОНФЛИКТ МЕЖДУ 2 ДЪРЖАВИ ОКАЗВА НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СВЕТОВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, НО КОГАТО СТРАНИ В КОНФЛИКТА СТАНАТ СЪЮЗИ (И
ОСОБЕНО КОГАТО ТЕЗИ СЪЮЗИ СА ВПЛЕТЕНИ В ГЛОБАЛНО СЪПЕРНИЧЕСТВО ), ПОСЛЕДИЦИТЕ БИВАТ СЕРИОЗНИ, ТЪЙ КАТО СЪЮЗИТЕ ВЪВЕЖДАТ В КОНФРОНТАЦИЯ
ГОЛЕМИ СИЛИ.
СЪЮЗИТЕ СА СРЕДСТВО, С ЧИЯТО ПОМОЩ МОЖЕ ДА СЕ СЪЗДАДЕ РАВНОВЕСИЕ НА СИЛИТЕ, КОЕТО ДА СНИЖАВА ЕФЕКТИВНОСТТА НА СИЛАТА, НО ОТ ДРУГА СТРАНА
ТЕ МОГАТ СЪЩО МНОГО БЪРЗО ДА РАЗРУШАТ СИЛОВОТО РАВНОВЕСИЕ С ВСИЧКИ НЕБЛАГОПРИЯТНИ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ТОВА.

44
ТЪЙ КАТО СЪЮЗЪТ, ОСОБЕНО КОГАТО Е ВЪЗПРИЕЛ ОБЩА СЪЮЗНА СТРАТЕГИЯ, МОЖЕ ДА СЕ ИЗЯВЯВА ВЪРХУ СВЕТОВНАТА СЦЕНА КАТО САМОСТОЯТЕЛЕН АКТЬОР,
ТОЙ МОЖЕ ДА ДЕЙСТВА КАТО СУБЕКТ НА МО, РАЗЛИЧЕН ОТ СТРАНИТЕ, КОИТО СА НЕГОВИ ЧЛЕНКИ.
МОЖЕ ДА ИЗГРАДИ СИСТЕМА ОТ ОРГАНИ, СЪЗДАВАЙКИ
МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ДА ДОПРИНАСЯ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СЪЮЗНИТЕ ЦЕЛИ. СТАВАЙКИ САМОСТОЯТЕЛНИ СУБЕКТИ НА МО,
МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЪЮЗИ И ТЕХНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ ЮРИДИЧЕСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ И В КАЧЕСТВОТО СИ НА СУБЕКТИ НА МП ДА СКЛЮЧВАТ
МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ. ТАКОВА РАЗВИТИЕ ОТКРИВА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА “СЛОЖНИ СЪЮЗИ”, Т.Е. НА СЪЮЗИ МЕЖДУ СЪЮЗИ (ОФОРМЕНИ ЧРЕЗ
МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР ИЛИ НЕФОРМАЛНИ), КОИТО ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПО-ГЪВКАВО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ГЛОБАЛНОТО И РЕГИОНАЛНОТО РАВНИЩЕ НА
ОТНОШЕНИЯТА.
И ЗА ГОЛЕМИ, И ЗА МАЛКИ ДЪРЖАВИ ПРЕДИМСТВАТА НА СЪЮЗА КАТО ОБЕЗПЕЧАВАЩО СИГУРНОСТТА СРЕДСТВО СЕ СВЪРЗВАТ С ТОВА, ЧЕ КАТО КОЛЕКТИВНА ФОРМА
ТОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ И ПО – ИКОНОМИЧЕН. РАЗХОДИТЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ВЪНШНАТА СИГУРНОСТ, ОСОБЕНО ВОЕННИТЕ РАЗХОДИ, МОГАТ ДА СТАНАТ ЗА ВСЯКА
СТРАНА В СЪЮЗА ЗНАЧИТЕЛНО ПО – НИСКИ, АКО СЕ РАЗДЕЛЯТ ПРОПОРЦИОНАЛНО МЕЖДУ ВСИЧКИ СЪЮЗНИЦИ. РАЗБИРА СЕ, РАЗХОДИТЕ МОГАТ ДА СТАНАТ И
МНОГО ГОЛЕМИ (НАПР. АКО СЕ СЪЗДАДЕ И ПОДДЪРЖА РАЗВИТА СИСТЕМА ОТ СЪЮЗНИ ОТГАНИ). РАЗХОДИТЕ ТРЯБВА ДА СЪОТВЕТСТВАТ НЕ БЕЗУСЛОВНО НА
НЕОБХОДИМОСТИТЕ НА СЪЮЗА, А НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СЪЮЗА. БЕЗПОЛЕЗНИТЕ СЪЮЗИ НИКОГА НЕ МОГАТ ДА СА ИКОНОМИЧНИ.
ТЪЙ КАТО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СЪЮЗИТЕ КАТО ГАРАНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТТА Е СВЪРЗАНО С НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ НАМЕРИ ЗАЩИТА ПРОТИВ НАКАКВА ВЪНШНА
ОПАСНОСТ ИЛИ ЗАПЛАХА, ТЕХНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ СА ОГРАНИЧЕНИ В РАМКИТЕ НА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ГАРАНТИРАНАТА НАДЕЖДНОСТ. ТЕ НЕ ПРЕМАХВАТ
ЗАПЛАХИТЕ И ОПАСНОСТИТЕ, КОИТО НАДВИСВАТ НАД ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА, А СЪЗДАВАТ САМО ВЪЗМОЖНОСТТА ТЕ ДА БЪДАТ ПАРИРАНИ. ТРЯБВА ДА СЕ ИМА
ПРЕДВИД И ЧЕ ВЛИЗАЩАТА В СЪЮЗ СТРАНА ЗАЕДНО СЪС СЪЮЗНИТЕ СИ ПРИЯТЕЛИ ПОЛУЧАВА И ТЕХНИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ. НЕРАЗУМНО СКЛЮЧЕНИЯТ СЪЮЗ ПОРАДИ
ТОВА МОЖЕ ДА ОБЗАВЕДЕ СКЛЮЧИЛАТА ГО СТРАНА С ПОВЕЧЕ И ПО – ОПАСНИ И СИЛНИ ПРОТИВНИЦИ, ОТКОЛКОТО ТЯ Е ИМАЛА, ПРЕДИ ДА СКЛЮЧИ СЪЮЗА.
ОСНОВНИЯТ НЕДОСТАТЪК НА СЪЮЗИТЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА СИГУРНОСТ ОСТАВА ЕДНО И СЪЩО ОБСТОЯТЕЛСТВО – ТОВА, ЧЕ ПРИ ТЯХ ВИНАГИ,
В ПО – ГОЛЯМА ИЛИ ПО – МАЛКА СТЕПЕН, НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ БИВА ПОВЕРЯВАНА В ЧУЖДИ РЪЦЕ. СОБСТВЕНИЯТ ИНТЕРЕС, ФОРМУЛИРАН КАТО
ВЪРХОВЕН ИНТЕРЕС НА НАЦИЯТА, ВИНАГИ ИМА ПО – ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА ВСЕКИ СЪЮЗНИК, ОТКОЛКОТО ОНОВА, КОЕТО МОГАТ ДА ИЗИСКВАТ
СЪЮЗНИТЕ МУ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ЕФЕКТИВНОСТТА НА СЪЮЗА ЗАВИСИ ОТ МНОГО ФАКТОРИ, КОИТО НЕ СА ПОДВЛАСТНИ НА ОТДЕЛНАТА УЧАСТВАЩА СТРАНА, А ЧЕСТО И
НА ЦЕЛИЯ СЪЮЗ. ЗАТОВА ПОДКРЕПАТА НА ЕДИН СЪЮЗ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕДИНСТВЕНОТО СРЕДСТВО, КОЕТО ДАДЕНА СТРАНА ИЗПОЛЗВА, ЗА ПОСТИГАНЕ НА
ВЪНШНА СИГУРНОСТ.

ВЪПРОС 33 – СИГУРНОСТ ЧРЕЗ НЕУТРАЛИТЕТ. ПРЕИМУЩЕСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

РАЗЛИЧНО ОТ ТЪРСЕНЕ НА СИГУРНОСТ ЧРЕЗ СЪЮЗИ Е СИГУРНОСТ ДА СЕ ТЪРСИ ЧРЕЗ ОТКАЗВАНЕ ОТ ТЯХ ПОРАДИ ВЪЗПРИЕМАНЕ ПОЛИТИКА НА НЕУТРАЛИТЕТ.
НЕУТРАЛИТЕТЪТ ОБАЧЕ Е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ОТКАЗВАНЕ ДА СЕ УЧАСТВА В СЪЮЗИ, ТЪЙ КАТО ГЛАВНОТО МУ СЪДЪРЖАНИЕ НЕ Е ОТКАЗЪТ ОТ СЪЮЗЯВАНЕ, А
ВЪЗДЪРЖАНЕТО ДА СЕ ВЗЕМА СТРАНА И ДА СЕ УЧАСТВА В МЕЖДУНАРОДНИ КОНФЛИКТИ. НЕУЧАСТИЕТО ВЪВ ВОЕННОПОЛИТИЧЕСКИ СЪЮЗИ И ОРГАНИЗАЦИИ Е
САМО ЕДНО ОТ ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ПОВЕДЕНИЕТО НА НЕУТРАЛНАТА СТРАНА . НЕУТРАЛИТЕТЪТ НЕ Е СИЛОВО СРЕДСТВО, НО САМИЯТ ТОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ
ЗАЩИТЕН СЪС СИЛА. НЕУТРАЛНАТА ДЪРЖАВА МОЖЕ ДА УПОТРЕБИ СИЛА, ЗА ДА ОТБЛЪСНЕ ВСЯКО ПОСЕГАТЕЛСТВО ВЪРХУ НЕЙНАТА ТЕРИТОРИАЛНА ЦЯЛОСТ И
НЕЗАВИСИМОСТ, БЕЗ ОТБРАНИТЕЛНИТЕ Й ДЕЙСТВИЯ ДА СЕ СЧИТАТ ЗА НАРУШЕНИЕ НА НЕУТРАЛИТЕТА.
НЕУТРАЛИТЕТЪТ Е СРАВНИТЕЛНО НОВ ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВЕН СТАТУС, ЗАЩОТО В ПО – ОТДАЛЕЧЕНОТО МИНАЛО НА МО ТАКЪВ СТАТУС НЕ Е БИЛ ПОЗНАТ.
ОЧЕРТАВАНЕТО МУ КАТО ОСОБЕНА ЛИНИЯ НА ПОВЕДЕНИЕ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДЕЛА СТАВА ПРЕЗ XVII-XVIII В. ТОГАВА НАМИРАТ ИЗРАЗ ПЪРВИТЕ НАЧЕНКИ НА
НЕГОВОТО ПРАВНО УРЕЖДАНЕ. СИЛНО РАЗВИТИЕ ПРАВНАТА МУ РЕГЛАМЕНТАЦИЯ ПОЛУЧАВА В НАЧАЛОТО НА XX В., КОГАТО ВТОРАТА ХАГСКА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО
МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО (1907 Г.) РАЗРАБОТВА 2 КОНВЕНЦИИ: ОТНОСНО ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА НЕУТРАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ В СЛУЧАЙ НА СУХОПЪТНА ВОЙНА
И ОТНОСНО ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА НЕУТРАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ В УСЛОВИЯТА НА МОРСКА ВОЙНА. ПРАКТИКАТА И НЕЙНАТА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ ПОЛУЧАВАТ
ТЛАСЪК ЗА РАЗВИТИЕ В НАВЕЧЕРИЕТО И СЛЕД ПСВ, А СЛЕД ВСВ НОВИ ЕЛЕМЕНТИ В ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА НЕУТРАЛИТЕТА ВНАСЯТ НЕОБВЪРЗАНИТЕ
СТРАНИ. РАЗВИТИЕТО СТАВА ГЛАВНО ПО ЛИНИЯТА НА ПОЛИТИКАТА, ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА НЕУТРАЛНАТА ДЪРЖАВА ПРИ ВЕЧЕ ИЗБУХНАЛ ВЪОРЪЖЕН
КОНФЛИКТ. ПО БАВНО Е РАЗВИТИЕТО НА СХВАЩАНИЯТА ЗА ПРАВИЛАТА НА НЕУТРАЛИТЕТА КАТО ПОСТОЯННА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ И В МИРНО ВРЕМЕ. В
ТОВА ОТНОШЕНИЕ НАЧАЛОТО Е ПОСТАВЕНО ПРЕЗ 1815 Г., КОГАТО НА ВИЕНСКИЯ КОНГРЕС Е ОБЯВЕН ПОСТОЯННИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ НА ШВЕЙЦАРИЯ. НО
ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА ТАЗИ РАЗНОВИДНОСТ НА НЕУТРАЛИТЕТА СТАВА ПО – ОГРАНИЧЕНО И ПО – БАВНО.
ТЪЙ КАТО ОСНОВНОТО ПРИ НЕУТРАЛИТЕТА, НЕГОВАТА СЪЩНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА Е ПОВЕДЕНИЕТО НА ВЪЗПРИЕЛАТА ГО СТРАНА КЪМ РЕАЛНИ ИЛИ ВЪЗМОЖНИ
ДА ИЗБУХНАТ В БЪДЕЩЕ КОНФЛИКТИ, ЗНАЧЕНИЕТО МУ СЕ УВЕЛИЧАВА В УСЛОВИЯ НА МЕЖДУНАРОДНО НАПРЕЖЕНИЕ И КОНФРОНТАЦИЯ. В ТЕЗИ УСЛОВИЯ
КОНФЛИКТИТЕ ЗАЧЕСТЯВАТ И ВЗЕМАНЕТО НА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯХ ПО – ЧЕСТО СТАВА НЕОБХОДИМОСТ. В СЪВРЕМЕННИТЕ УСЛОВИЯ ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА
НЕУТРАЛИТЕТА КАТО ПОСТОЯННО ПОВЕДЕНИЕ ОТ МНОГО СТРАНИ БИ МОГЛО ЗНАЧИТЕЛНО ДА УКРЕПИ МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ. ЗНАЧЕНИЕТО И
АКТУАЛНОСТТА НА НЕУТРАЛИТЕТА МОЖЕ БЪРЗО ДА ПОРАСТНЕ, АКО МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФРОНТАЦИЯ В СВЕТА ИЛИ В ОТДЕЛНА НЕЙНА ЧАСТ СЕ ВЪЗРОДИ.
ВЪПРЕКИ ТОВА НЕУТРАЛИТЕТЪТ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗПРИЕМА КАТО ПАНАЦЕЯ СРЕЩУ ВСИЧКИ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ БЕДИ. ТОЙ Е САМО ЕДНО ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ
СРЕДСТВА, ПРЕДЛАГАНИ ОТ КЛАВИАТУРАТА НА СИГУРНОСТТА, И КОГАТО СЕ ПРЕЦЕНЯВА ДАЛИ ДА СЕ ВЪЗПРИЕМЕ КАТО ОСНОВА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА,
РЕАЛИСТИЧНО ТРЯБВА ДА СЕ АНАЛИЗИРАТ НЕ САМО ПЛЮСОВЕТЕ, НО И ВЪЗМОЖНИТЕ МИНУСИ.
В УСЛОВИЯТА НА МЕЖДУНАРОДЕН МИР СЪЩНОСТТА НА НЕУТРАЛИТЕТА Е КАТЕГОРИЧНИЯТ ОТКАЗ ДА СЕ ВЗЕМЕ СТРАНА ВЪВ ВЪЗМОЖНИ МЕЖДУНАРОДНИ
КОНФЛИКТИ, ДА НЕ СЕ УЧАСТВА В МЕЖДУНАРОДНИ СЪЮЗИ, КОАЛИЦИИ И БЛОКОВЕ, ДА НЕ СЕ ДОПУСКАТ НА СОБСТВЕНА ТЕРИТОРИЯ ЧУЖДИ ВОЙСКИ И ДА НЕ СЕ
ПРИЕМА ВЪРХУ НЕЯ ДА БЪДАТ СЪЗДАВАНИ ЧУЖДИ ВОЕННИ БАЗИ. В СЛУЧАИТЕ НА ВОЙНА НЕУТРАЛИТЕТЪТ СЕ ИЗРАЗЯВА В НЕУЧАСТИЕ ПОД КАКВАТО И ДА Е
ФОРМА В НЕЯ И ПОДДЪРЖАНЕ НА БАЛАНСИРАНИ МИРНИ ОТНОШЕНИЯ С ВСИЧКИ ВОЮВАЩИ СТРАНИ БЕЗ ФАВОРИЗАЦИЯ НА КОЯТО И ДА Е ОТ ТЯХ. В ТОЗИ СМИСЪЛ
НЕУТРАЛИТЕТЪТ НАИСТИНА Е ЕДИН ОТ НАЧИНИТЕ ДА СЕ ИЗБЕГНАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ И ДА СЕ СЪХРАНИ МИРЪТ.
НЕУТРАЛИТЕТЪ НЕ ИЗИСКВА ОТ ВЪЗПРИЕЛАТА ГО ДЪРЖАВА ДА СЕ РАЗОРЪЖАВА ИЛИ ДА ОГРАНИЧАВА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИ СИЛИ, НЕ Я ЛИШАВА И ОТ
ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ИЗПОЛЗВА ВСИЧКИ ДРУГИ СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА СИГУРНОСТ. В СЪЩОТО ВРЕМЕ МП ИЗИСКВА ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ДЪРЖАВИ, ВОЮВАЩИ
ИЛИ НЕ, ДА ЗАЧИТАТ НЕУТРАЛИТЕТА НА ВЪЗПРИЕЛАТА ГО СТРАНА. ТЕ НЯМАТ ПРАВО ПО НИКАКЪВ ПОВОД ИЛИ ПРЕДЛОГ ДА ПРЕВРЪЩАТ ТЕРИТОРИЯТА Й –
СУХОПЪТНА, МОРСКА ИЛИ ВЪЗДУШНА, В ТЕАТЪР НА ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ ИЛИ ПО КАКЪВТО И ДА Е НАЧИН ДА НАРУШАВАТ НЕЙНИТЕ ГРАНИЦИ.
СЛЕДВАНАТА ПОЛИТИКА НА НЕУТРАЛИТЕТ (ПОСТОЯНЕН ИЛИ НЕУТРАЛИТЕТ СПРЯМО ВЪЗНИКНАЛ ВЪОРЪЖЕН КОНФЛИКТ) НЕ СЪЗДАВА КАКВИТО И ДА БИЛО ПРЕЧКИ
ЗА УЧАСТИЕ НАРАВНО С ВСИЧКИ ДРУГИ ДЪРЖАВИ В ИНТЕГРАЦИОННИ ОБЩНОСТИ ИЛИ В СИСТЕМИ ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ, ТЪЙ КАТО ТОВА НЕ СА ПРОЯВИ НА
ПРОТИВОРЕЧИЯ И КОНФЛИКТНОСТ. НА ТОВА ОСНОВАНИЕ НЕУТРАЛНИТЕ СТРАНИ, ВКЛ. И ОНЕЗИ, КОИТО СА ПОСТОЯННО НЕУТРАЛНИ, УЧАСТВАТ С ВСИЧКИ ДРУГИ
ДЪРЖАВИ В ООН. НЕУТРАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ СЪЩО ТАКА МОГАТ ДА УЧАСТВАТ И В БОРБАТА ПРОТИВ МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ.

45
 МП НЕ ПРЕДВИЖДА ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА НЕУТРАЛИТЕТ И ЗА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОТО МУ СПАЗВАНЕ, НО МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ
МЕЖДУНАРОДНОПРАВНАТА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ НА НЕУТРАЛИТЕТА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО РАЗВИТА. СЪДЪРЖА НОРМИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ПРЕДИМНО ЗА
ПОЛОЖЕНИЕТО, ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА МЕЖДУ НЕУТРАЛНИ И ВОЮВАЩИ ДЪРЖАВИ ( ПР. V И XIII ХАГСКИ КОНВЕНЦИИ ОТ 1907 Г., ЖЕНЕВСКАТА КОНВЕНЦИЯ
ОТ 1949 Г., ЛОНДОНСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВИЛАТА НА МОРСКАТА ВОЙНА ОТ 1909 Г. И ДР.), КАКТО И НЯКОИ НОРМИ ОТНОСНО ПОСТОЯННИЯ НЕУТРАЛИТЕТ
– АКТОВЕТЕ НА ВИЕНСКИЯ КОНГРЕС ОТ 1814 – 1815 Г., ПАРИЖКИЯТ АКТ ОТНОСНО ПРИЗНАВАНЕТО И ГАРАНТИРАНЕТО НА ПОСТОЯННИЯ НЕУТРАЛИТЕТ НА
ШВЕЙЦАРИЯ ОТ 1815 Г.
КАТО ПРАКТИЧЕСКО ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКО ПОВЕДЕНИЕ НЕУТРАЛИТЕТЪТ СЕ ПРОЯВЯВА В 2 ОСНОВНИ РАЗНОВИДНОСТИ:
 СИТУАЦИОНЕН НЕУТРАЛИТЕТ (НАЙ – ЧЕСТО СРЕЩАНАТА РАЗНОВИДНОСТ) – В ТОЗИ СЛУЧАЙ ПОЛИТИКАТА НА НЕУТРАЛИТЕТ Е ИЗРАЗ НА
КОНКРЕТНА МОМЕНТНА ПОЗИЦИЯ, НА ВЗЕМАНЕ НА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВЕЧЕ ИЗБУХНАЛ ИЛИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДСТОЯЩ ДА ИЗБУХНЕ КОНФЛИКТ И ВЪЗПРИЕМАНЕ
ПО ТОЗИ ПОВОД НА СЪОТВЕТНО ПОВЕДЕНИЕ КЪМ УЧАСТВАЩИТЕ В КОНФЛИКТА ДЪРЖАВИ. ОПРЕДЕЛЯ СЕ ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ ВЪЗПРИЕЛАТА ГО СТРАНА
СЧИТА, ЧЕ НЕ САМО НЯМА ИНТЕРЕСИ, КОИТО ДА Й НАЛАГАТ ДА СЕ ВКЛЮЧИ В КОНФЛИКТА, НО ИМА ИНТЕРЕС ИЗОБЩО ДА НЕ УЧАСТВА В НЕГО. ЗАЕМАНЕТО НА
НЕУТРАЛНАТА ПОЗИЦИЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОФИЦИАЛНО ОПОВЕСТЕНО, НО МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАЗИ И САМО С ЕДНО ФАКТИЧЕСКО ПОВЕДЕНИЕ – НЕУЧАСТИЕ В
КОНФЛИКТА, КАТО ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ, КОИТО В НАЧАЛОТО НА КОНФЛИКТА НЕ СА СЕ ВКЛЮЧИЛИ В НЕГО, ЗАЕМАТ ПОЛОЖЕНИЕТО НА НЕУТРАЛНИ СПРЯМО НЕГО
(НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СА ГО ОБЯВИЛИ ОФИЦИАЛНО, ИЛИ НЕ). ВРАЖДУВАЩИТЕ СТРАНИ СА ДЛЪЖНИ ДА ЗАЧИТАТ ТОЗИ НЕУТРАЛИТЕТ ;

 НЕУТРАЛИТЕТЪТ СЕ УСТАНОВЯВА КАТО ПОСТОЯННО РЪКОВОДНО НАЧАЛО ЗА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКО ПОВЕДЕНИЕ НЕ САМО ЗА МОМЕНТА, НО
И ЗА В БЪДЕЩЕ И ПРИ ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА – ТАКОВА РЕШЕНИЕ НЯМА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ОПРЕДЕЛЕН СЪЩЕСТВУВАЩ ИЛИ ВЪЗМОЖЕН КОНФЛИКТ, КЪМ
ОПРЕДЕЛЕНА СИТУАЦИЯ. ТОЗИ ВИД НЕУТРАЛИТЕТ ОБАЧЕ ИЗИСКВА ДА БЪДЕ ДОВЕДЕН ДО ЗНАНИЕТО НА ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ В МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩУВАНЕ ЧРЕЗ
СЪОТВЕТЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛИ ПРАВЕН АКТ. ТОВА Е Т.НАР. ПОСТОЯНЕН НЕУТРАЛИТЕТ. КАСАЕ СЕ ЗА ОФИЦИАЛНО ВЪЗПРИЕТ И ДЕКЛАРИРАН МЕЖДУНАРОДЕН
СТАТУС, ПРИ КОЙТО ВЪЗПРИЕЛАТА ГО СТРАНА ПОЕМА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ДА СЛЕДВА ПОЛИТИКА НА МИР, ДА НЕ УЧАСТВА ПО НЕЙНА ИНИЦИАТИВА ВЪВ ВОЕННИ СЪЮЗИ
И КОНФЛИКТИ, ДА НЕ ОКАЗВА ПОМОЩ НА ВОЮВАЩИ СТРАНИ, СРЕЩУ КОЕТО МОЖЕ ДА ИЗИСКВА ОТ ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТЕХНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ,
ВОЕННИ ИЛИ ДРУГИ КОНФЛИКТНИ ОТНОШЕНИЯ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С НЕЙНИЯ НЕУТРАЛИТЕТ .
ПОСТОЯННИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗРАЗЕН ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН:
♣ САМО С ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ, БЕЗ ТОЙ ДА БЪДЕ ПРАВНО РЕГЛАМЕНТИРАН (ПР. НЕУТРАЛИТЕТЪТ НА ШВЕЦИЯ);
♣ ЧРЕЗ ЮРИДИЧЕСКО ЗАКРЕПВАНЕ В СЪОТВЕТНИ КОНСТИТУЦИОННИ, ЗАКОНОВИ И ДРУГИ ВЪТРЕШНОПРАВНИ АКТОВЕ (ПР. АВСТРИЯ, ШВЕЙЦАРИЯ);
♣ НЕУТРАЛИТЕТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЯВЕН ЕДНОСТРАННО, БЕЗ ОТ ТОВА ДА СЛЕДВА ПРИЗНАВАНЕ ИЛИ ДРУГ НЯКАКЪВ ИЗРАЗ НА ПОЛИТИЧЕСКА ИЛИ ПРАВНА РЕАКЦИЯ
ОТ ДРУГИ ДЪРЖАВИ. ДРУГИТЕ МОГАТ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С НЕГО И БЕЗ ДА ИЗРАЗЯВАТ ИЗРИЧНО, ЧЕ ПОЕМАТ НАСРЕЩНИ ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
(ПР. ТАКОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО НА ИРЛАНДИЯ);
♣ РАЗЛИЧНО Е ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАЛТА, ЧИЙТО НЕУТРАЛИТЕТ Е ПОСЛЕДВАН ОТ ОФИЦИАЛНО МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАВАНЕ (ТАКА Е И ПРИ АВСТРИЯ И ЛАОС).
ПРИЗНАВАНЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОГРАНИЧИ САМО СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ИЗРАЗИЛИТЕ ГО СТРАНИ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С НЕУТРАЛИТЕТА НА ОБЯВИЛАТА ГО СТРАНА
(ПР. ПРИ МАЛТА И АВСТРИЯ), НО ТО МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪПРОВОДЕНО И С ПРЕДОСТАВЯНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ГАРАНЦИИ. ТАКЪВ Е НЕУТРАЛИТЕТЪТ НА
ШВЕЙЦАРИЯ, ТЪЙ КАТО ПО ОНОВА ВРЕМЕ ПРЕДОСТАВИЛИТЕ ГАРАНЦИЯ СТРАНИ СА ПОЕЛИ НЕ САМО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С ОБЯВЕНИЯ
НЕУТРАЛИТЕТ , НО СА ПОЕЛИ И ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ДА ГО ЗАЩИТЯТ В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЯКОЯ ДЪРЖАВА ПОСЕГНЕ НА НЕГО. В ТОЗИ ВТОРИ СЛУЧАЙ ГАРАНТ МОЖЕ ДА
СТАНЕ САМО ЕДНА ОТДЕЛНА СТРАНА ИЛИ ДА БЪДАТ ДАДЕНИ КОЛЕКТИВНИ ГАРАНЦИИ С ОТДЕЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ АКТОВЕ ИЛИ С ОБЩ ДОКУМЕНТ. НЯМА
ПРАВНО ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКО ОГРАНИЧЕНИЕ ТАКЪВ ДОКУМЕНТ ДА БЪДЕ ПРИЕТ И ОТ КОЛЕКТИВНИ СУБЕКТИ НА МП, КАКВИТО СА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЪЮЗИ,
СИСТЕМИТЕ ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ ИЛИ МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ. ИЗКЛЮЧЕНИЕ ОТ ТОВА ПРАВИЛО ПРАВИ САМО ООН, ТЪЙ КАТО ПО
СИЛАТА НА НЕЙНИЯ УСТАВ ТЯ НОСИ ИЗЦЯЛО ОТГОВОРНОСТ ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ И ЗАТОВА СС Е ДЛЪЖЕН НЕЗАБАВНО ДА ВЗЕМЕ
НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ, КОГАТО ВЪЗНИКНЕ ЗАПЛАХА ДА БЪДАТ НАРУШЕНИ ИЛИ КОГАТО ВЕЧЕ СА НАРУШЕНИ МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР И
СИГУРНОСТ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СТАНАЛАТА ЖЕРТВА НА АГРЕСИЯ СТРАНА Е НЕУТРАЛНА, ИЛИ НЕ.
♣ НЕУТРАЛИТЕТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ БЕЗУСЛОВЕН ИЛИ ДА БЪДЕ СЪПРОВОДЕН С УСЛОВИЯ (КОГАТО ОБЯВИЛАТА ГО СТРАНА ЗАЯВИ, ЧЕ ЩЕ ОСТАНЕ НЕУТРАЛНА САМО
ПРИ ОПРЕДЕЛЕНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДРУГИТЕ СТРАНИ – ТАКА АНГЛИЯ БЕШЕ ПРЕДОСТАВИЛА ГАРАНЦИЯ ЗА БЕЛГИЙСКИЯ НЕУТРАЛИТЕТ ПРЕДИ ПСВ);
♣ НЕУТРАЛИТЕТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТНЕСЕН КЪМ ЦЯЛОСТНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ОБЯВИЛАТА ГО ДЪРЖАВА В МЕЖДУНАРОДНИТЕ Й ДЕЛА ИЛИ ДА БЪДЕ ОГРАНИЧЕН
ПРОСТРАНСТВЕНО ИЛИ ФУНКЦИОНАЛНО;
♣ РАЗНОВИДНОСТ НА НЕУТРАЛИТЕТА Е Т.НАР. ВЪОРЪЖЕН НЕУТРАЛИТЕТ, ПРИ КОЙТО ОБЯВИЛАТА ГО ДЪРЖАВА ЗАЕДНО С ОБЯВЯВАНЕТО МУ ДЕМОНСТРАТИВНО
ПРИЕМА ЕНЕРГИЧНИ МЕРКИ ДА ЗАЩИТИ С ВЪОРЪЖЕНА СИЛА НЕУТРАЛИТЕТА СИ. ТАЗИ РАЗНОВИДНОСТ НАЙ – ЧЕСТО СЕ ПОЯВЯВА В УСЛОВИЯТА НА ВЕЧЕ
ИЗБУХНАЛ ВЪОРЪЖЕН МЕЖДУНАРОДЕН КОНФЛИКТ. БЕЗ ДА ВЗЕМА СТРАНА И ДА УЧАСТВА В КОНФЛИКТА, ОБЯВИЛАТА НЕУТРАЛИТЕТ ДЪРЖАВА ПОВИШАВА
ОТБРАНИТЕЛНИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ;
♣ СЛЕД ВСВ В УСЛОВИЯТА НА ОСТРА КОНФРОНТАЦИЯ М/У ИЗТОКА И ЗАПАДА СЕ ПОЯВИ ЕДНА ДРУГА ФОРМА НА ПОЛИТИЧЕСКИ И ВОЕНЕН НЕУТРАЛИТЕТ – Т.НАР.
НЕОБВЪРЗАНА СТРАНА. ТАЗИ ФОРМА СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА С ОТКАЗВАНЕ ОТ УЧАСТИЕ ВЪВ ВОЕННО – ПОЛИТИЧЕСКИ БЛОКОВЕ ИЛИ В ГЛОБАЛНИ МЕЖДУНАРОДНИ
СЪЮЗИ, В КОИТО ЧЛЕНУВАТ ВЕЛИКИ ДЪРЖАВИ ИЛИ СЕ НАМИРАТ ПОД ТЯХНА ЕГИДА. ТОВА Е ФОРМА НА ОГРАНИЧЕН ПОСТОЯНЕН НЕУТРАЛИТЕТ, КОЯТО НЕ ОТНЕМА
НА СЪОТВЕТНАТА ДЪРЖАВА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА УЧАСТВА В РЕГИОНАЛНИ ОТБРАНИТЕЛНИ СЪЮЗИ ИЛИ ДОРИ В ДВУСТРАННИ ВОЕННИ СПОРАЗУМЕНИЯ С ВЕЛИКА
ДЪРЖАВА ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ТАКОВА УЧАСТИЕ НЕ Е СВЪРЗАНО С БЛОКОВОТО ГЛОБАЛНО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ И С ГЛОБАЛНИТЕ ВОЕННО – ПОЛИТИЧЕСКИ
ОРГАНИЗАЦИИ И СЪЮЗИ;
ПОЛОЖЕНИЕТО НА НЕВОЮВАЩА СТРАНА (ЗА КАКВАТО СЕ БЕ ОБЯВИЛА ИТАЛИЯ В НАЧАЛОТО НА ВСВ) НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТНЕСЕНО КЪМ ПОЛИТИКАТА НА
НЕУТРАЛИТЕТ , ТЪЙ КАТО ПРИ НЕГО СЕ НАРУШАВА ПРАВИЛОТО ЗА БАЛАНСИРАНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВОЮВАЩИТЕ. НЕВОЮВАЩА СТРАНА ОЗНАЧАВА САМО ЕДНО
ВЪЗДЪРЖАНЕ ОТ ПРЯКО ВОЕННО УЧАСТИЕ ВЪВ ВЪОРЪЖЕН КОНФЛИКТ НА ТРЕТИ СТРАНИ, НО НЕ И НЕУТРАЛНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕГО. ТРЯБВА ДА СЕ ИМА
ПРЕДВИД И ЧЕ МП НЕ ПОЗНАВА ФОРМУЛИРОВКАТА “АКТИВЕН НЕУТРАЛИТЕТ” (КАКВАТО БЕШЕ ИЗПОЛЗВАНА ОТ РБ СЛЕД НАЧАЛОТО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ
ПРЕОБРАЗУВАНИЯ ПРЕЗ 90ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК). НА ПРАКТИКА НЕ Е ВЪЗМОЖНО ПРИ ПОДОБНА ФОРМУЛИРОВКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЯСНО ПОЛИТИЧЕСКО И
ЮРИДИЧЕСКО ОЧЕРТАВАНЕ НА НЕУТРАЛИТЕТА, ТЪЙ КАТО НЕ Е ВЪЗМОЖНО И ДА СЕ ОЧЕРТАЕ МОДЕЛ НА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ “НЕАКТИВЕН НЕУТРАЛИТЕТ”.
ПОНАСТОЯЩЕМ С ОБЩОПРИЗНАТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ПОСТОЯННО НЕУТРАЛНИ СА САМО 6 ДЪРЖАВИ: АВСТРИЯ, ЛАОС, МАЛТА, ШВЕЙЦАРИЯ, ШВЕЦИЯ И
ФИНЛАНДИЯ. ВИДНО Е, ЧЕ ПОСТОЯННИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ Е ВЪЗПРИЕТ САМО ОТ НЯКОЛКО ДЪРЖАВИ ВЪПРЕКИ УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ТОЙ ИМА ГОЛЕМИ
ПРЕИМУЩЕСТВА. ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА СА НЯКОЛКО:

1. ОБЯВЯВАНЕТО НА ПОСТОЯНЕН НЕУТРАЛИТЕТ ЗАВИСИ ЕДИНСТВЕНО ОТ СУВЕРЕННАТА ВОЛЯ НА СЪОТВЕТНАТА ДЪРЖАВА, ДОКАТО
ПРИЗНАВАНЕТО И СПАЗВАНЕТО МУ ЗАВИСЯТ СЪЩО ТАКА И ОТ СУВЕРЕННАТА ВОЛЯ НА ДРУГИТЕ СТРАНИ, ОТ ТЯХНАТА ПОДКРЕПА И ПРИЗНАНИЕ. А ВСИЧКО ТОВА
Е ВЪПРОС НА ИНТЕРЕСИ, НА СЪЩЕСТВУВАНЕ ИЛИ ЛИПСА НА ОБЕКТИВНИ УСЛОВИЯ, НА НАЛИЧИЕ НА ВЪНШНИ ПРЕДПОСТАВКИ, КОИТО ДА ПРАВЯТ ОБЯВЕНИЯ
ПОСТОЯНЕН НЕУТРАЛИТЕТ СТАБИЛЕН И ЕФЕКТИВЕН;

46
2. ИМА СИТУАЦИИ, ПРИ КОИТО ОТКАЗВАНЕТО ОТ НЕУТРАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ ЖИЗНЕНО НЕОБХОДИМО, ЗА ДА СЕ ЗАПАЗИ
СИГУРНОСТТА И МИРА, И АКО ПРЕЦЕНКАТА НЕ БЪДЕ НАПРАВЕНА НАВРЕМЕ ИЛИ СЕ ОКАЖЕ НЕТОЧНА, ТО ТОГАВА ОБЯВЯВАНЕТО НА ПОСТОЯНЕН НЕУТРАЛИТЕТ
МОЖЕ ДА НЕ ДОНЕСЕ ОЧАКВАНИТЕ ПРЕИМУЩЕСТВА, А ОГРАНИЧЕНИЯ И ТЕЖЕСТИ;

3. ОБЯВИЛАТА ПОСТОЯНЕН НЕУТРАЛИТЕТ ДЪРЖАВА СЪВСЕМ НЕ Е ГАРАНТИРАНА ОТ ВЪЗНИКВАНЕТО НА ПРОЯВИ НА ВРАЖДЕБНОСТ И ЗАПЛАХИ
КЪМ НЕЙНАТА СИГУРНОСТ.ОБАЧЕ В ТАКИВА СИТУАЦИИ ТЯ ЩЕ СЕ ОКАЖЕ БЕЗ СЪЮЗНИЦИ;
4. ПОСТОЯННИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ НЕИЗБЕЖНО НАЛАГА ОПРЕДЕЛЕНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ НА ВЪЗПРИЕЛАТА ГО
СТРАНА;
5. КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА СИГУРНОСТТА, ЕФЕКТИВНОСТТА НА НЕУТРАЛИТЕТА (И НАЙ – ВЕЧЕ НА ПОСТОЯННИЯ НЕУТРАЛИТЕТ )
СЕ ПРОЯВЯВА В МНОГО ВАЖНИ, НО ВСЕ ПАК ОГРАНИЧЕНИ СФЕРИ – ПРЕДИМНО ВЪВ ВОЕННОСТРАТЕГИЧЕСКАТА И В ПОЛИТИЧЕСКАТА СФЕРА, НО ПРЯКО НЕ
ГАРАНТИРА ИКОНОМИЧЕСКАТА ИЛИ ЕКОЛОГИЧНАТА СИГУРНОСТ НАПРИМЕР (МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЛЕЗЕН И В ТЕЗИ СФЕРИ, НО ЕФЕКТЪТ Е НЕПРЯК И ОРГАНИЧЕН).

ВЪПРОС 34 – СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ПРАВО. ПРЕИМУЩЕСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

РАЗГЛЕЖДАН В НЕГОВАТА СЪВКУПНА МНОЖЕСТВЕНОСТ, ОГРАНИЧАВАЩИЯТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ПРОИЗВОЛ СТАБИЛИТЕТ ОЧЕРТАВА РЕДА В МЕЖДУНАРОДНАТА
СИСТЕМА. ИЗРАЗЯВАЩИ И ПОДДЪРЖАЩИ РЕДА В МО ПРАВИЛА ОФОРМЯТ ТЕХНИТЕ НОРМАТИВНИ СИСТЕМИ. МЕЖДУНАРОДНИЯТ РЕД СЕ РЕГУЛИРА ЕДНОВРЕМЕННО
ОТ НЯКОЛКО ПАРАЛЕЛНО ДЕЙСТВАЩИ НОРМАТИВНИ СИСТЕМИ:
 ЮРИДИЧЕСКА;
 МЕЖДУНАРОДЕН МОРАЛ;
 РЕЛИГИИ.
ОТ НОРМАТИВНИТЕ СИСТЕМИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ НАЙ – ГОЛЯМО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРАВОТО, ТЪЙ КАТО ЗА РАЗЛИКА ОТ ДРУГИТЕ
НОРМАТИВНИ СИСТЕМИ НЕГОВИТЕ ПРАВИЛА СА СКРЕПЕНИ СЪС ЗАДЪЛЖАВАЩО ИЗИСКВАНЕ ЗА СЪОБРАЗЯВАНЕ С ТЯХ, ПОДКРЕПЕНО С ПРИНУДА. ПРАВОТО ИГРАЕ
ВАЖНА РОЛЯ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ НА ВСИЧКИ РАВНИЩА – НАЦИОНАЛНО, РЕГИОНАЛНО И СВЕТОВНО.
ЗА ПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА МО Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА СПЕЦИАЛНА НОРМАТИВНА СИСТЕМА – МПП. ТО СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ВСЯКО ДРУГО НАЦИОНАЛНО ПРАВО: И ПО
СТРУКТУРА, И ПО СУБЕКТИ, И ПО ИЗТОЧНИЦИ, ПРИНЦИПИ И НАЧИН НА ПРИЛАГАНЕ. ТОВА Е ПРАВО , РЕГУЛИРАЩО ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СУВЕРЕННИ И РАВНИ
СУБЕКТИ, РАЗЛИЧНИ ОТ СУБЕКТИТЕ В НАЦИОНАЛНИТЕ ПРАВНИ СИСТЕМИ . ДЕМОКРАТИЧНОСТТА Е НЕГОВА ЕСТЕСТВЕНА И СЪЩНОСТТНА ХАРАКТЕРИСТИКА, ТЪЙ
КАТО ТО Е ИЗЦЯЛО ОСНОВАНО НА КОНСЕНСУСА, НА ИЗРАЗЕНОТО В ДОГОВОР ИЛИ В ОБЩОПРИЕТ ОБИЧАЙ СЪГЛАСИЕ. МПП Е ЕДИНСТВЕНАТА НАПЪЛНО
КОНСЕНСУАЛНА ПРАВНА СИСТЕМА, КОЯТО ЧОВЕЧЕСТВОТО ПОЗНАВА. ЗАТОВА ПОВЕЧЕ ПРАВО В МЕЖДУНАРОДНОТО ОБЩУВАНЕ ВИНАГИ ОЗНАЧАВА И ПОВЕЧЕ
СЪГЛАСИЕ И СИГУРНОСТ.
КАТО ФАКТОР НА СИГУРНОСТ, ДЕЙСТВИЕТО НА ПРАВОТО СЕ ПРОЯВЯВА ЕДНОВРЕМЕННО В ДВЕ РАЗЛИЧНИ, ДОРИ ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПОСОКИ . ОТ ЕДНА СТРАНА,
ДЕЙСТВАЙКИ ЕДНАКВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВСИЧКИ СУБЕКТИ И БИДЕЙКИ ЕДНАКВО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗА ВСИЧКИ ТЯХ (НЕЗАВИСИМО ОТ РАЗЛИЧИЯТА ПОМЕЖДУ ИМ),
ПРАВОТО ПОЗВОЛЯВА В НЕГОВАТА СФЕРА ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЯТ ОГРОМНИТЕ НЕРАВЕНСТВА ВЪРХУ СВЕТОВНАТА СЦЕНА. А СЕ ЗНАЕ, ЧЕ В ОСНОВАТА НА
ЕФЕКТИВНОСТТА НА СИЛАТА В МО СТОИ НЕРАВЕНСТВОТО. ПРАВОТО НЕ МОЖЕ ДА ПРЕМАХВА ФАКТИЧЕСКИТЕ РАЗЛИЧИЯ И НЕРАВЕНСТВА, НО ВЪВЕДЕНОТО И
ПОДДЪРЖАНО С НЕГОВА ПОМОЩ РАВЕНСТВО ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ И НА СЛАБИЯ ДА ЗАЩИТАВА ЮРИДИЧЕСКИ СИГУРНОСТТА НА СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ.
ОТ ДРУГА СТРАНА ОБАЧЕ, “СЛАБОСТТА” НА ПРАВОТО Е ЗАЛОЖЕНА В ТОВА, ЧЕ ТО САМОТО СЕ ОПИРА НА ПРИНУДАТА ЧРЕЗ СИЛА . БЕЗ СИЛАТА НА ПРИНУДАТА
ПРАВОТО ГУБИ ЕФЕКТИВНОСТТА СИ, ПРЕСТАВА ДА БЪДЕ ПРАВО , А НОРМИТЕ МУ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ПОЖЕЛАНИЯ ИЛИ СЕ СЛИВАТ С НОРМИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ
МОРАЛ. ПРАВОТО НЕ СЛЕДВА ДА БЪДЕ БЕЗСИЛНО. ПОЛУЧАВА СЕ ТАКА, ЧЕ ОГРАНИЧАВАЙКИ ПРОИЗВОЛА НА СИЛАТА, САМОТО ПРАВО ЧРЕЗ НУЖДАТА ОТ ПРИНУДА
САМО ПО СЕБЕ СИ ВЪВЕЖДА СИЛАТА В МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА И ПРАВИ НЕВЪЗМОЖНО ПЪЛНОТО Й ИЗКЛЮЧВАНЕ В МО. ВАЖНО Е ОБАЧЕ СИЛАТА ДА СЛУЖИ
НА ПРАВОТО, А НЕ ТО ДА Я ОБСЛУЖВА.
ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ОБАЧЕ, ЧЕ СИЛАТА ВИНАГИ Е БИЛА ЕДНО ОТ СРЕДСТВАТА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И ЩЕ ЗАПАЗИ И ЗА В БЪДЕЩЕ СВОЕТО ЗНАЧЕНИЕ. ТЯ НЕ
ВИНАГИ СЕ Е СЪОБРАЗЯВАЛА С ПРАВОТО , А УПОТРЕБАТА И УПРАВЛЕНИЕТО Й ЗАВИСЯТ ОТ ПОЛИТИКАТА. ОТ ПОЛИТИКАТА ЗАВИСИ И СЪЗДАВАНЕТО НА ПРАВОТО ,
КОЕТО СЪЩО Е РЕЗУЛТАТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ. ОСНОВА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ НАЧАЛА ВЪВ ВСЯКА ЦИВИЛИЗОВАНА СТРАНА Е ПРИЗНАВАНЕТО , ЧЕ
СЪЗДАВАЙКИ ПРАВОТО, И САМИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕС ТРЯБВА ДА Е ПРАВОСЪОБРАЗЕН – КАКТО ПРОЦЕСЪТ, ТАКА И НЕГОВИТЕ РЕЗУЛТАТИ.
РОЛЯТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРАВОТО КАТО ЕДИН ОТ ФАКТОРИТЕ ЗА СИГУРНОСТ В МО СЕ РАЗКРИВА ЕДНОВРЕМЕННО В НЯКОЛКО НАПРАВЛЕНИЯ:
A) МП ДАВА ЯСНИ И ТОЧНИ ОБЩОПРИЕТИ КРИТЕРИИ ЗА СЪЧЕТАВАНЕТО НА ИНТЕРЕСИТЕ И ЗА ДОПУСТИМОСТТА НА ТЯХНАТА ЗАЩИТА, ТЪЙ
КАТО СТОИ НАЙ – БЛИЗО ДО ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ИНТЕРЕСИ;

B) ПРАВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РАЗЛИЧНИ СУБЕКТИ НА ПРАВОТО ИЗИСКВА ЯСНИ ФОРМУЛИРОВКИ, ТОЧНИ ТЕРМИНИ,
ИЗБИСТРЕНИ ОБЩОПРИЕТИ ЮРИДИЧЕСКИ ПОНЯТИЯ И ЯСНИ ПРЕДСТАВИ ЗА СЪОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ТЯХ, ТОЧНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА
ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ И ТЯХНОТО НОРМАТИВНО ЗАКРЕПВАНЕ, ИЗБЯГВАНЕ НА ДВУСМИСЛИЯТА И ПРОИЗВОЛА;

C) ПРАВОТО Е СИСТЕМА СЪС СТРОГ И СТАБИЛЕН РЕД. ТО Е ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА РЕДА, ИЗРАЗЕН В ПРАВИЛА. ПРИЛОЖЕНО В ОТНОШЕНИЯТА ВЪРХУ
МЕЖДУНАРОДНАТА АРЕНА, ТО УТВЪРЖДАВА РЕДА ВЪВ ВЗАИМНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. ПОВЕДЕНИЕТО СТАВА ПРЕДВИДИМО, КОГАТО СЕ СЪОБРАЗЯВА С ПРАВОТО И
РЕГУЛИРАНИЯ ОТ НЕГО РЕД. ПРЕДВИДИМОСТТА ПОНИЖАВА РАВНИЩЕТО НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА, КОЯТО Е ЕДИН ОТ ИЗТОЧНИЦИТЕ НА НЕСИГУРНОСТТА . ТАКА
ПРАВОТО ДЕЙСТВА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА СИТУАЦИИТЕ. ПРАВОТО НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ НАПЪЛНО ДА ПРЕМАХНЕ
НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА, НО КАТО ФАКТОР, ВЪВЕЖДАЩ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЕНА СТЕРЕОТИПНОСТ В ПОВЕДЕНИЕТО НА НЕЗАВИСИМИ И СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ, ТО
УТВЪРЖДАВА ПОВЕЧЕ СИГУРНОСТ В ПРОГНОЗИТЕ ЗА БЪДЕЩОТО ИМ ПОВЕДЕНИЕ. ПРОМЯНАТА НА ЮРИДИЧЕСКОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРАВНА
НОРМА НА МП НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ЕДНОСТРАННО ПО ВОЛЯТА НА ЕДИН ОТ ПРАВНИТЕ СУБЕКТИ, А САМО ЧРЕЗ ЯВНО ИЗРАЗЕНОТО ИЛИ ПОДРАЗБИРАЩО
СЕ МЪЛЧАЛИВО СЪГЛАСИЕ НА ДРУГИТЕ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ;

D) ПРАВНАТА УРЕДБА НА МО СЪЗДАВА МЕХАНИЗМИ ЗА МИРНО И СПРАВЕДЛИВО УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕТЕ И МЕЖДУНАРОДНИТЕ КОНФЛИКТИ .
ПРИБЯГВАНЕТО КЪМ ТАКИВА МЕХАНИЗМИ ОТКРИВА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СЪГЛАСУВАНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ, ЗА ТЯХНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ И ЗА УКРЕПВАНЕ НА СИГУРНОСТТА;
E) МП ПРЯКО ЗАЩИТАВА СИГУРНОСТТА НА ЦЕННОСТИ И ИНТЕРЕСИ, БЕЗ КОЯТО НИТО НАЦИОНАЛНАТА, НИТО РЕГИОНАЛНАТА ИЛИ ОБЩАТА
МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ МОГАТ ДА БЪДАТ НАДЕЖДНИ – НАПР. ЗАЩИТА НА МИРА, ЗАБРАНА НА УПОТРЕБАТА НА СИЛА, ЗАЩИТА НА СУВЕРЕННОТО РАВЕНСТВО,
ПРИНЦИП НА НЕНАМЕСА И ДР.
ЗА ДА БЪДЕ МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ ЕФЕКТИВЕН ФАКТОР ЗА МИР, СИГУРНОСТ, ПРАВО И РЕД, СА НЕОБХОДИМИ ПОНЕ 3 УСЛОВИЯ:

47
 ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАВА ИНТЕРЕСИТЕ СИ;
 ТРЯБВА ДА ИМА ВОЛЯТА ДА ГИ ЗАЩИТИ;
 ТРЯБВА ДА РАЗПОЛАГА С НУЖНИТЕ ПРАВНИ МЕХАНИЗМИ И ИНСТИТУЦИОННИ СТРУКТУРИ ЗА ТАЗИ ЗАЩИТА.
КОГАТО ТЕЗИ УСЛОВИЯ СА НАЛИЦЕ, МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ Е СПОСОБНА С ЕДИННО ДЕЙСТВИЕ ДА ПРОТИВОПОСТАВЯ СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ВСИЧКИ
ЕГОИСТИЧНИ ДОМОГВАНИЯ, ОТКЪДЕТО И ДА ИДВАТ ТЕ. ОБЩНОСТТА МОЖЕ ДА ДЕЙСТВА КАТО САМОСТОЯТЕЛЕН СУБЕКТ НА МО И ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА КАТО
СУБЕКТ НА МП, РАЗЛИЧЕН ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ НЕГОВИ СУБЕКТИ.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРАВОТО КАТО ЕДИН ОТ ФАКТОРИТЕ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ НЕ СЕ ИЗЧЕРПВА САМО СЪС ЗНАЧЕНИЕТО И РОЛЯТА НА
МПП. РАВНИЩЕТО НА СИГУРНОСТТА В МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА ЗАВИСИ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО НА НЕЙНИТЕ УЧАСТНИЦИ, ОТ СЛЕДВАНАТА ОТ ТЯХ ВЪНШНА
ПОЛИТИКА. ФОРМИРАНЕТО НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКОТО ПОВЕДЕНИЕ Е ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕС, КОЙТО СЕ РЕГУЛИРА ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ ПРАВНИ
СИСТЕМИ. ЗАТОВА, ВЪПРЕКИ ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ДЕЙСТВИЕ ИЗВЪН НАЦИОНАЛНИТЕ ГРАНИЦИ, ВЪТРЕШНОТО ПРАВО НА УЧАСТВАЩИТЕ В МЕЖДУНАРОДНОТО
ОБЩУВАНЕ СТРАНИ СЪЩО ИМА ЗНАЧЕНИЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ. СИГУРНОСТТА СТАВА НАЙ-НАДЕЖДНА ПРИ РАВНОПРАВНО И СВОБОДНО ОБЩЕСТВО И
ПРИ ДЕМОКРАТИЧНО РАЗВИТИЕ НА ДЪРЖАВИТЕ.
МП ИГРАЕ СВОЯТА ГОЛЯМА РОЛЯ ЗА УКРЕПВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА, РЕГИОНАЛНАТА И ВСЕОБЩАТА СИГУРНОСТ, НО ПАРАЛЕЛНО И ВЪВ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С
ОСТАНАЛИТЕ СРЕДСТВА – СИСТЕМИТЕ ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ, ИНТЕГРАЦИЯТА И ДР.

ВЪПРОС 35 – СИГУРНОСТ ЧРЕЗ СИСТЕМИ ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ. ПРЕИМУЩЕСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

СИСТЕМИТЕ ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ (СКС) СА ТРАЙНИ МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИ ФОРМАЦИИ, ЧИЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ Е ДА ПОДДЪРЖАТ МЕЖДУНАРОДНИЯ
МИР, ДА УКРЕПВАТ СИГУРНОСТТА, ДА ПРЕДОТВРАТЯВАТ ПРЕРАСТВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИ СПОРОВЕ В КОНФЛИКТИ И ВОЙНИ, КАКТО И ДА БЪДАТ СРЕДИЩЕ
ЗА ВЗАИМНОИЗГОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО. ТЕ ДОПРИНАСЯТ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕТО НА ОБЩАТА СВЕТОВНА МЕЖДУНАРОДНА СИСТЕМА, ЗАЩОТО СПОМАГАТ ЗА
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА НЕЙНИТЕ ФУНКЦИИ И ЗА ПОСТИГАНЕТО НА ЦЕЛИТЕ, ЗА КОИТО ТЯ Е СЪЗДАДЕНА.
ТЕЗИ ФОРМАЦИИ НЕ ВЪЗНИКВАТ СТИХИЙНО. ВИНАГИ ИМАТ ДОГОВОРНА ОСНОВА. ДОГОВОРИТЕ ЗА ТЯХНОТО СЪЗДАВАНЕ МОГАТ ДА СА БЕЗСРОЧНИ, ОСОБЕНО
КОГАТО ТАКИВА СИСТЕМИ СЕ РЕАЛИЗИРАТ ВЪВ ФОРМАТА НА МЕЖДУДЪРЖАВНИ ОРГАНИЗАЦИИ. В ДРУГИ СЛУЧАИ МОГАТ ДА СА СРОЧНИ. НАЙ – ЧЕСТО СЕ ОФОРМЯТ
С МНОГОСТРАНЕН ДОГОВОР, НО ПРАКТИКАТА ПОЗНАВА И СИСТЕМА ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ, СЪЗДАДЕНА С НЯКОЛКО СВЪРЗАНИ ЕДИН С ДРУГ ДОГОВОРА, ПРИ
ТОВА ЕДИН ОТ ТЯХ МНОГОСТРАНЕН, А ОСТАНАЛИТЕ – ДВУСТРАННИ (ЛОКАРНСКАТА СИСТЕМА). ЕФЕКТЪТ НА СКС Е МНОГО ПО – ШИРОК ОТ ТОЗИ НА СЪЮЗИТЕ И
НЕ СЕ ОГРАНИЧАВА САМО ДО ВЗАИМНИ ГАРАНЦИИ ЗА СИГУРНОСТ И КОЛЕКТИВНА ЗАЩИТА НА СТАТУКВОТО. ОСНОВНОТО ПРИ СКС Е СЪЕДИНЯВАНЕТО НА
УСИЛИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ РАЗРЕШАВАНЕ НА ОПАСНИ ЗА МИРА И СИГУРНОСТТА СПОРОВЕ, А СЪЩО И ЗА РАЗВИВАНЕ НА ШИРОКО МИРНО
ВЗАИМНОИЗГОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО. СЪОТВЕТНО С ТОВА, МОДЕЛЪТ НА СКС СЪЧЕТАВА 3 ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТА:

A) ВЗАИМНИ ГАРАНЦИИ ПРОТИВ АГРЕСИЯ, НАРУШАВАНЕ НА ТЕРИТОРИАЛНАТА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ И ДРУГИ ПОСЕГАТЕЛСТВА СРЕЩУ МИРА И
СИГУРНОСТТА. СТРАНИТЕ ПОЕМАТ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА СИ ОКАЗВАТ ПОМОЩ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА СТАТУКВОТО ОТ НАСИЛСТВЕНА ПРОМЯНА, ВКЛ. ЧРЕЗ УПОТРЕБА И НА
ВЪОРЪЖЕНА СИЛА С ЦЕЛ ДА СЕ ПРЕКРАТЯТ НАРУШЕНИЯТА И ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ МИРЪТ. КОЛКОТО И ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ДА ИМАТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ И ВОЕННИТЕ
ГАРАНЦИИ НА ВЗАИМОПОМОЩТА, ТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДОПЪЛВАНИ И С ДРУГИ СЪЩО МНОГО ЕФЕКТИВНИ НАЧИНИ – НАПР. КОНТРОЛ И РЕГУЛИРАНЕ НА
ВЪОРЪЖЕНИЯТА, ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ И БЮДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ ЗА ВОЕННИ НУЖДИ, А КОГАТО ТОВА Е ВЪЗМОЖНО – И ЕФЕКТИВНО РАЗОРЪЖАВАНЕ, МЕРКИ ЗА
ДОВЕРИЕ И ДР. СКС СЕ НАСОЧВАТ ПРОТИВ ВЪЗНИКВАНЕ НА СИТУАЦИИ, А НЕ СРЕЩУ ПРОТИВНИК . ПРОТИВОПОСТАВЯТ СЕ НА ОПАСНОСТИ, КОИТО МОГАТ ДА
ВЪЗНИКНАТ, А НЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ДЪРЖАВИ;

B) ДОГОВОРЕНОСТИ ОТНОСНО ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ, КЪМ КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРИБЕГНЕ С ЦЕЛ ДА СЕ РЕШАТ ОПАСНИТЕ ЗА МИРА
СПОРОВЕ. НАЧИНИТЕ ДА СЕ РЕШАВАТ СПОРОВЕТЕ МОГАТ ДА СА РАЗЛИЧНИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВОЛЯТА НА СТРАНИТЕ (ДОБРИ УСЛУГИ, ПОСРЕДНИЧЕСТВО,
АРБИТРАЖ, МЕЖДУНАРОДЕН СЪД И ДР.);

C) СПОРАЗУМЕНИЯ И МЕРКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА РАЗНООБРАЗНО МИРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, КОЕТО Е СТИМУЛ ЗА ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ
И ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРНИ И ВЗАИМНОИЗГОДНИ ОТНОШЕНИЯ.
ЗА РАЗЛИКА ОТ ДРЕВНАТА ФОРМА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЪЮЗИ, ОБЕЗПЕЧАВАНЕТО НА СИГУРНОСТ ЧРЕЗ СКС Е ОТНОСИТЕЛНО НОВ НАЧИН, КОЙТО В РАЗВИТИЯ СИ
ВИД СЕ ПОЯВЯВА СЛЕД ПСВ ПОД ВЛИЯНИЕ НА СТРЕМЕЖА ДА НЕ СЕ ДОПУСНЕ ПОВТОРЕНИЕ НА ВОЕННАТА КАТАСТРОФА. ТАКА С ОГРОМНИЯ ПРИНОС НА
АМЕРИКАНСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ Е СЪЗДАДЕНО ОН. ТАЗИ ГЛОБАЛНА СИСТЕМА ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ Е ПОСЛЕДВАНА ОТ НОВО ПРИЛАГАНЕ НА ИДЕЯТА ЗА
СКС, ТОЗИ ПЪТ В РЕГИОНАЛЕН ВАРИАНТ. ПРЕЗ 1925 Г. В ЛОКАРНО (ШВЕЙЦАРИЯ) БЕШЕ ПОДГОТВЕНА И СЛЕД ТОВА ПОДПИСАНА В ЛОНДОН СИСТЕМА ОТ 9
МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ МЕЖДУ НЯКОЛКО ЗАПАДНО- И ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ (ОСНОВАТА НА ТАЗИ СИСТЕМА Е РЕЙНСКИЯТ ГАРАНЦИОНЕН ПАКТ
МЕЖДУ ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ, БЕЛГИЯ, АНГЛИЯ И ИТАЛИЯ, ДОПЪЛНЕН ОТ ДВУСТРАННИ АРБИТРАЖНИ СПОРАЗУМЕНИЯ). ТАКА В МО ВЪЗНИКНА И ПЪРВАТА
РЕГИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ, КОЯТО СЪДЪРЖА И ТРИТЕ ГОРЕПОСОЧЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОДОБНИТЕ СИСТЕМИ. В СВОЕТО ВРЕМЕ
ЛОКАРНСКАТА СИСТЕМА ПРЕДИЗВИКА НЕ САМО ОДОБРИТЕЛНИ, НО И ОСНОВАТЕЛНИ ОТРИЦАТЕЛНИ ОЦЕНКИ. ТЯ НЕ МОЖА ДА ПОПРЕЧИ НА ИЗБУХВАНЕТО НА НОВА
СВЕТОВНА ВОЙНА, НО ЗАПАЗИ И РАЗВИ ИДЕЯТА ЗА СКС, КАТО БЕШЕ СЪЗДАДЕН И ПЪРВИЯТ МОДЕЛ НА РЕГИОНАЛНА СКС.
ЕДВА СЛЕД ВСВ, СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА ООН, ИДЕЯТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СВЕТОВНА СКС МОЖА ДА БЪДЕ РЕАЛИЗИРАНА. В УСТРОЙСТВОТО И ФУНКЦИИТЕ НА
ТАЗИ НОВА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА МИР И СИГУРНОСТ СПОЛУЧЛИВО БЯХА СЪЧЕТАНИ И ТРИТЕ ЕЛЕМЕНТА НА МОДЕЛА НА СКС.
В ПОЛИТИЧЕСКАТА, А НЕРЯДКО И В СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА НАУЧНА ЛИТЕРАТУРА, ПРЕДСТАВАТА ЗА СКС МНОГО ЧЕСТО СЕ СМЕСВА С ПРЕДСТАВИТЕ ЗА СЪЮЗ. ВЯРНО
Е, ЧЕ МЕЖДУ ТЯХ ИМА СХОДСТВА – И В ДВАТА СЛУЧАЯ СЕ КАСАЕ ЗА МЕЖДУДЪРЖАВНИ ФОРМАЦИИ, А УЧАСТВАЩИТЕ СТРАНИ ПОЕМАТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ДА СИ
СЪТРУДНИЧАТ И ДА СИ ОКАЗВАТ ВЗАИМНА ПОМОЩ. РАЗЛИКИТЕ ОБАЧЕ СА СЪЩЕСТВЕНИ, ТЪЙ КАТО СЪЮЗИТЕ СА НЕЩО ТВЪРДЕ РАЗЛИЧНО ОТ СКС.

КОЛКОТО – НЕСТАБИЛНИ ЗАПОЧВАТ ДА СТАВАТ МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР И СИГУРНОСТ, ТОЛКОВА ПО – НУЖНО И ПОЛЕЗНО СТАВА ПРИБЯГВАНЕТО КЪМ
ПО
СЪЗДАВАНЕ НА СКС, ЗА ДА СЕ ПОСТАВИ ПРЕГРАДА ПРОТИВ ВЕЧЕ ВЪЗНИКНАЛИ ИЛИ ВЪЗНИКВАЩИ ОПАСНОСТИ. ТОЗИ НАЧИН ДА СЕ ЗАЩИТАВАТ И УКРЕПВАТ МИРА
И СИГУРНОСТТА Е УНИВЕРСАЛНО ПРИЛОЖИМ НА ВСИЧКИ РАВНИЩА НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА КАКТО НА ГЛОБАЛНО, ТАКА И НА РЕГИОНАЛНИТЕ Й РАВНИЩА.
СКС МОЖЕ ДА НЯМАТ ИНСТИТУЦИОННИ СТРУКТУРИ, НО СЪЗДАВАНЕТО НА ТАКИВА УВЕЛИЧАВА ЕФЕКТИВНОСТТА НА СИСТЕМИТЕ, КАТО ПОЗВОЛЯВА НА СТРАНИТЕ –
УЧАСТНИЧКИ ПО – ЛЕСНО ДА СЪГЛАСУВАТ ПОВЕДЕНИЕТО СИ И ДА РАЗВИВАТ МИРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО. НАРЕД С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ ГОЛЯМО Е И
ЗНАЧЕНИЕТО НА ГРИЖЛИВО РАЗРАБОТЕНИТЕ ЮРИДИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ. И ВСЕ ПАК, НАЙ – СЪЩЕСТВЕН ОСТАВА ВЗАИМНИЯТ ИНТЕРЕС НА СТРАНИТЕ, ПРИ
КОЙТО НУЖДАТА ОТ СОБСТВЕНАТА СИГУРНОСТ ОРГАНИЧНО СЕ СВЪРЗВА СЪС СИГУРНОСТТА НА ДРУГИТЕ.

48
 ЗАЩИТАТА НА СИГУРНОСТТА ЧРЕЗ СКС НЕ ПОСТАВЯ ПРЕЧКИ ЗА ПАРАЛЕЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ И НА ДРУГИТЕ СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА СИГУРНОСТ. СКС В НАЙ –
ВИСОКА СТЕПЕН СА СПОСОБНИ ДА ИЗИГРАВАТ ПОЛОЖИТЕЛНАТА СИ РОЛЯ, КОГАТО В ТЯХ СЕ ВКЛЮЧВАТ ВСИЧКИ ИЛИ ПОЧТИ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ В РАЙОНА НА
ТЯХНОТО ДЕЙСТВИЕ.
ОСНОВНАТА СЛАБОСТ НА СКС КАТО СРЕДСТВО ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА МИРА И СИГУРНОСТТА Е ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ ЕФИКАСНОСТТА ИМ ЗАВИСИ ОТ ГОТОВНОСТТА
НА ВСИЧКИ УЧАСТВАЩИ СТРАНИ С ОБЩИ УСИЛИЯ ДА СЪХРАНЯТ МИРА . А ТАЗИ ГОТОВНОСТ НИКОГА НЕ Е ЕДНАКВА. ОСВЕН ТОВА, ЕФЕКТИВНОСТТА НА ДЕЙСТВИЯТА
НА ТЕЗИ СИСТЕМИ НАЙ – МНОГО ЗАВИСИ ОТ АКТИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА НАЙ – ГОЛЕМИТЕ И СИЛНИ УЧАСТНИЦИ В ТЯХ, А ТЪКМО ТЕЗИ УЧАСТНИЦИ СА НАЙ –
МАЛКО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ, ЗАЩОТО СИЛАТА ИМ ДАВА ПОВЕЧЕ СИГУРНОСТ ОТ ТАЗИ НА ОСТАНАЛИТЕ . КОЛКОТО ПО – ГОЛЯМА И СИЛНА Е ДАДЕНАТА СТРАНА,
ТОЛКОВА ПО – НЕОБХОДИМА Е НА СИСТЕМАТА, НО ТОЛКОВА ПО – НИСКА Е ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТТА Й ДА УЧАСТВА И ДА ПОДКРЕПЯ НЕЙНАТА АКТИВНОСТ.

ВЪПРОС 36 – СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ИНТЕГРАЦИЯ. ПРЕИМУЩЕСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

СИГУРНОСТ СЕ ПОСТИГА И С ИНТЕГРИРАНЕ. МЕЖДУНАРОДНАТА ИНТЕГРАЦИЯ МОЖЕ ДА ВНАСЯ ПО – ВИСОКА СТАБИЛНОСТ В РЕГИОНАЛНИТЕ МО И ТАКА ДА УКРЕПВА
МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР. ТЯ СЪЗДАВА НОВИ СТРУКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ И ЗАКОНОМЕРНОСТИ В СИСТЕМАТА НА МО. МОЖЕ ДА СЛУЖИ КАТО НАЧИН ДА СЕ ПОСТИГА СИГУРНОСТ КАКТО НА
ГЛОБАЛНО, ТАКА И НА РЕГИОНАЛНО И НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ, ЗАТОВА Е СЪСТАВНА ЧАСТ ОТ КЛАВИАТУРАТА НА СИГУРНОСТТА.
КОЛИЗИИТЕ НА ИНТЕРЕСИ СТАВАТ МЕЖДУНАРОДНИ, КОГАТО ПРЕСИЧАТ ДЪРЖАВНИ ГРАНИЦИ. ИНТЕГРАЦИЯТА ПРЕВРЪЩА ВЪНШНИТЕ, МЕЖДУНАРОДНИТЕ, ТРАНСГРАНИЧНИТЕ
ПРОТИВОРЕЧИЯ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ СТРАНИ ВЪВ ВЪТРЕШНИ КОЛИЗИИ НА СЪЗДАДЕНО ОТ НЕЯ ИНТЕГРАТИВНО ЦЯЛО, ПОРАЖДАЙКИ ЗАЕДНО С ТОВА ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ ДА ГИ
РЕШАВА, ЗА ДА ЗАПАЗВА ЦЕЛОСТТА СИ. ФОРМИРА ОБЩНОСТ, КОЯТО КОРЕННО СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ВИДОВЕ И ТИПОВЕ МЕЖДУНАРОДНИ ОБЩНОСТИ, ТЪЙ КАТО ПРИ НЕЯ
ОРГАНИЧНОТО СЛИВАНЕ НА ЧАСТИТЕ ДОМИНИРА НАД ТЯХНАТА ОБОСОБЕНОСТ. УТВЪРЖДАВАЩА СЕ ПОД ВЛИЯНИЕТО НА ГОЛЕМИ И ОБЩИ ИНТЕРЕСИ, ИНТЕГРАЦИЯТА СНИЖАВА
РОЛЯТА НА КАЧЕСТВОТО “МЕЖДУНАРОДНИ” ПРИ ПРОТИВОРЕЧИЯТА НА ИНТЕРЕСИ В НЕЙНИТЕ РАМКИ. СЪЗДАВА ЗАЕДНО С ТОВА ВЪТРЕШНИ МЕХАНИЗМИ ЗА ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ. ТЯ
ПРОМЕНЯ СКАЛАТА НА ПРИОРИТЕТИТЕ И НА ПРЕДЕН ПЛАН ИЗВЕЖДА НОВИ, ОБЩИ ИНТЕГРАТИВНИ ИНТЕРЕСИ, ДЕЙСТВАЩИ КАТО ФАКТОРИ, МОДЕРИРАЩИ (СМЕКЧАВАЩИ) ВЪЗМОЖНИТЕ
ПРОТИВОРЕЧИЯ.
РАЗБИРА СЕ, ИНТЕГРАЦИЯТА Е МНОГОАСПЕКТНО ЯВЛЕНИЕ, ПО – ВСЕОБХВАТНО ОТ СВЪРЗАНИТЕ С МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ ИНТЕРЕСИ. ТЯ Е ДОВЕДЕНА НА ЖИВОТ НЕ САМО ОТ
ГРИЖАТА ЗА СИГУРНОСТТА И ЗА СТАБИЛНОСТТА НА СВЕТОВНИЯ МИР. НЕЙНИТЕ ПРОЦЕСИ ИМАТ ОБЕКТИВНА ОСНОВА, ТЪЙ КАТО ОТГОВАРЯТ НА ПОТРЕБНОСТИ, ПОРОДЕНИ ОТ
РАЗВИТИЕТО НА ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ СИЛИ НА ОБЩЕСТВОТО, ОТ ПОСТИЖЕНИЯТА НА НАУЧНО – ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРОГРЕС И ОТ ЗАДЪЛБОЧАВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНОТО
РАЗДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА. ТЯ Е ПРАКТИЧЕСКО ОТРАЖЕНИЕ НА ТЕНДЕНЦИЯТА КЪМ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА СТОПАНСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ В
СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ СА ТРАЙНА И МНОГО СИЛНО ВЛИЯЕЩА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ НЕОБХОДИМОСТ ПОРАДИ СТРЕМЕЖ КЪМ
ПО – НАДЕЖДНА МЕЖДУНАРОДНА СИГУРНОСТ.
ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ИНТЕГРАЦИЯТА ВЪРХУ МО ОСОБЕНО УБЕДИТЕЛНО СЕ РАЗКРИ ПОРАДИ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ ТЯ СЕ РАЗВИ И ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ РАЗВИВА
НАЙ – ИНТЕНЗИВНО В ЕВРОПА – КОНТИНЕНТ, КЪДЕТО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО МЕЖДУ ГОЛЕМИТЕ И СИЛНИ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ ВИНАГИ Е БИЛО ЕДИН ОТ НАЙ –
ОПАСНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ.
КАТО ЕДИН ОТ НАЧИНИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СИГУРНОСТ ИНТЕГРАЦИЯТА СЪЩЕСТВЕНО СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ДРУГИТЕ НАЧИНИ, ПРИ КОИТО ПОСТИГАНЕТО НА ПОВЕЧЕ
СИГУРНОСТ СЕ ТЪРСИ ЧРЕЗ УВЕЛИЧАВАНЕ В РАМКИТЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ДЪРЖАВНИ ГРАНИЦИ НА НАЦИОНАЛНИЯ ЗАЩИТЕН ПОТЕНЦИАЛ, ЧРЕЗ УВЕЛИЧАВАНЕ НА
РАЗПОЛАГАЕМАТА СИЛА ИЛИ ЧРЕЗ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ, КООРДИНИРАЩИ ИЛИ СЛИВАЩИ ИНТЕРЕСИТЕ. СПЕЦИФИКАТА НА ИНТЕГРАЦИЯТА Е, ЧЕ ПРИ НЕЯ СЕ
ОСЪЩЕСТВЯВА НЕ ЧАСТИЧНО ИЛИ ПЪЛНО СЛИВАНЕ НА ИНТЕРЕСИ, А СЛИВАНЕ, СЪЕДИНЯВАНЕ В ЕДИННО ЦЯЛО НА САМИТЕ СУБЕКТИ . СЛИВАТ СЕ НЕ САМО
ИНТЕРЕСИТЕ, НО И САМИТЕ СУБЕКТИ. ДЕЙСТВИЕТО НА ИНТЕГРАЦИЯТА СЕ СЪСТОИ В ТОВА, ЧЕ ТЯ СНИЖАВА ЗНАЧЕНИЕТО НА САМИТЕ ГРАНИЦИ И КОЛКОТО ПОВЕЧЕ
СЕ РАЗВИВА, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ВОДИ КЪМ ПРАКТИЧЕСКОТО ИМ ИЗТРИВАНЕ. ТЯ СЪЗДАВА ГОЛЕМИ ПРОСТРАНСТВА ЗА БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО ОБЩУВАНЕ НА
РАЗЛИЧНИТЕ НАЦИИ ВЪВ ВСИЧКИ ОБЛАСТИ.
КОГАТО СЕ СЪЧЕТАВАТ ИНТЕРЕСИ НА МНОГО СУБЕКТИ НА МО, ВСЕКИ ОТ КОИТО Е СУВЕРЕНЕН И НЕЗАВИСИМ, ТРАДИЦИОННО СЕ ПРИБЯГВА КЪМ СТРУКТУРИТЕ ЗА
МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕГОВОРИ, КЪМ СВИКВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИ КОНФЕРЕНЦИИ ИЛИ КЪМ СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ ОРГАНИ ЗА РАЗМЯНА НА ИНФОРМАЦИЯ, ЗА
РЕГУЛИРАНЕ И ЗА СЪГЛАСУВАНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ. ТЕЗИ ОРГАНИ ВИНАГИ СА ВЪНШНИ ОРГАНИ НА ДЪРЖАВАТА. ПРИ ИНТЕГРАЦИЯТА ТЕЗИ СТРУКТУРИ СТАВАТ ЧАСТ
ОТ НЕЙНИЯ ВЪТРЕШЕН РЕД, А ДЕЙНОСТТА ИМ ЗАПОЧВА ДА СЕ УРЕЖДА ОТ ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА НА ВЪЗНИКНАЛОТО ИНТЕГРАТИВНО ЦЯЛО. ТОВА ПРЕНАСЯ
АКЦЕНТИТЕ ВЪРХУ ИНТЕРЕСИТЕ НА ЦЯЛОТО.
В СРАВНЕНИЕ С МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, СЪЮЗИТЕ, КОАЛИЦИИТЕ И ДРУГИТЕ ФОРМИ ЗА ИНТЕРНАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ ИНТЕГРАЦИЯТА ОТИВА
НЕСРАВНИМО ПО - ДАЛЕЧЕ. ТЯ Е ОБЕДИНЕНИЕ, КОЕТО НЕ САМО СЪЗДАВА ОБЩНОСТ, ПРОЯВЯВАЩА СЕ В МО КАТО НОВ СУБЕКТ СЪС СОБСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ И
НЕЗАВИСИМА ЛИНИЯ НА ПОВЕДЕНИЕ, НО СЕ ИЗРАЗЯВА В ТОЛКОВА ТЯСНО ОБЕДИНЯВАНЕ, ЧЕ СТАВА СЛИВАНЕ В ЕДИНЕН КОМПЛЕКС НА НАЦИОНАЛНИ,
ИКОНОМИЧЕСКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И ДРУГИ СТРУКТУРИ НА УЧАСТВАЩИТЕ СТРАНИ. ИМЕННО ТОВА СЛИВАНЕ Е ОТЛИЧИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАМЕРЕНИЕТО
МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕГРАЦИЯ. ТО НЕ Е САМО ПРОЦЕС НА СЪТРУДНИЧЕСТВО, А Е ПРОЦЕС НА ПОСТЕПЕННО ПРЕОДОЛЯВАНЕ И ИЗТРИВАНЕ НА РАЗЛИЧИЯТА.
ДОВЕДЕНА ДО КРАЙ, ИНТЕГРАЦИЯТА ВОДИ КЪМ СЪЗДАВАНЕТО НА НАДНАЦИОНАЛНИ СТРУКТУРИ ОТ ФЕДЕРАТИВЕН ИЛИ КОНФЕДЕРАТИВЕН ТИП.
ПОЛЕЗНИЯТ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ ЕФЕКТ ОТ ИНТЕГРАЦИЯТА МОЖЕ ДА СЕ ПРОЯВЯВА НА ВСИЧКИ НИВА В МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА:
 НА МИКРОНИВО, В СФЕРАТА НА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ИНТЕГРИРАЛИТЕ СЕ СТРАНИ, ТЯ “СВАЛЯ” ВЪЗМОЖНИТЕ ИМ ПРОТИВОРЕЧИЯ НА ПО –
НИСКА ПЛОСКОСТ. БЕЗ НАПЪЛНО ДА ГИ ЛИШАВА ОТ КАЧЕСТВОТО ИМ НА МЕЖДУНАРОДНИ, ТЯ ИМ ПРИДАВА И КАЧЕСТВОТО НА ВЪТРЕШНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ НА
ОБЩНОСТ, КОЯТО Е ЗАИНТЕРЕСОВАНА ДА ГИ ПРЕОДОЛЯВА ИЛИ РАЗРЕШАВА, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДНО ОТ УСЛОВИЯТА ЗА НЕЙНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ. ОТ ДРУГА
СТРАНА, САМАТА ОБЩНОСТ СЪЗДАВА И СЪОТВЕТНИ МЕХАНИЗМИ, КОИТО ДА РЕШАВАТ ВЪЗМОЖНИТЕ СПОРОВЕ И ДА ХАРМОНИЗИРАТ РАЗНООБРАЗНИТЕ
ИНТЕРЕСИ. НА ТРЕТО МЯСТО, ПРИ УСЛОВИЯТА, КОИТО СЕ СЪЗДАВАТ ОТ ИНQТЕГРАЦИЯТА, ВЪЗНИКВАТ ИНТЕРЕСИ И ЗАВИСИМОСТИ МЕЖДУ УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ
СТРАНИ. ТЕ ПОЗВОЛЯВАТ ПО – ЛЕСНО ДА СЕ РАЗКРИВАТ ПОЛЕТА ЗА ВЗАИМНИ ОТСТЪПКИ, КОМПРОМИСИ И РАЗНООБРАЗНО СЪТРУДНИЧЕСТВО. ОБЩНОСТТА
ПРОИЗВЕЖДА СИСТЕМЕН ЕФЕКТ И ЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ТОЗИ ЕФЕКТ ПРЕДИЗВИКВА И ДВИЖИ ПРОЦЕСА НА СЪТРУДНИЧЕСТВО И СБЛИЖАВАНЕ.
ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ИНТЕГРАЦИОННАТА ОБЩНОСТ ОЗНАЧАВА ЗАГУБВАНЕ НА ПРОИЗТИЧАЩИТЕ ОТ ТОЗИ ЕФЕКТ ПОЛЗИ И ТОВА ПОДТИКВА СПОРЕЩИТЕ СТРАНИ КЪМ
НАМИРАНЕ НА ПРИЕМЛИВИТЕ ЗА ТЯХ РЕШЕНИЯ.

 НА МАКРОНИВО, В ГЛОБАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, ИНТЕГРАЦИЯТА ПОЗВОЛЯВА ПО – ДОБРЕ ДА СЕ ОБЕЗПЕЧАВА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА

СТРАНИТЕ, ТЪЙ КАТО ИМ ДАВА ПОДКРЕПА ОТ СВОЯ ПОТЕНЦИАЛ И ВЛИЯНИЕ. ДЕЙСТВАЙКИ МО, РАЗЛИЧЕН ОТ СУБЕКТИТЕ, КОИТО СА Я
КАТО СУБЕКТ НА
ОБРАЗУВАЛИ, ОБЩНОСТТА Е СПОСОБНА В РАМКИТЕ НА ОБЩИЯ ИМ ИНТЕРЕС ПО – ЕФИКАСНО ДА ЗАЩИТАВА И ИНТЕРЕСИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ СТРАНИ.
И ВСЕ ПАК В ИНТЕГРИРАНЕТО НЕ СА ЗАЛОЖЕНИ САМО БЛАГА И ТО НЕ МОЖЕ ДА ГАРАНТИРА РАЗБИРАТЕЛСТВО, МИР, СИГУРНОСТ И БЛАГОПОЛУЧИЕ ЗА ВСИЧКИ. ТО
ПРОМЕНЯ СЪОТНОШЕНИЕТО И ВЗАИМОДЕЙСТВИЯТА МЕЖДУ РАВНИЩАТА НА СИГУРНОСТТА, ТЪЙ КАТО МОЖЕ ДА УВЕЛИЧИ СИГУРНОСТТА НА УЧАСТВАЩИТЕ В
ИНТЕГРАЦИОННАТА ОБЩНОСТ СТРАНИ, БЕЗ ДА Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРЕДОТВРАТЯВА ПРОТИВОРЕЧИЯТА, СПОРОВЕТЕ И КОНФЛИКТИТЕ МЕЖДУ ГОЛЕМИТЕ
ИНТЕГРАЦИОННИ СУБЕКТИ. ПРЕСЛЕДВАЙКИ ЦЕЛИТЕ СИ КАТО ЕДИНЕН И МНОГО ВЛИЯТЕЛЕН И СИЛЕН СУБЕКТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ, ИНТЕГРАЦИОННАТА
ОБЩНОСТ МОЖЕ ДА УВРЕЖДА ИНТЕРЕСИТЕ НА ОНЕЗИ, КОИТО СА ИЗВЪН НЕЯ.

49
ПРИ КОЛИЗИЯ НА ИНТЕРЕСИ МЕЖДУ ТАКИВА ГОЛЕМИ СУБЕКТИ НА МО, КАКВИТО СА ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ОБЩНОСТИ, КОНФЛИКТИТЕ И КРИЗИТЕ ПОСТАВЯТ В
ДВИЖЕНИЕ МНОГО ГОЛЕМИ СИЛИ, КОИТО НЕ ВИНАГИ МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗУМНО ОВЛАДЕНИ ОТ СВЕТОВНАТА ОБЩНОСТ И МОГАТ ДА БЪДАТ ДОРИ
КАТАСТРОФАЛНИ ЗА ВСЕОБЩАТА СИГУРНОСТ И СВЕТОВНИЯ МИР. ПОДОБНИ ЯВЛЕНИЯ ПОЧТИ НЕ МОГАТ ДА СЕ ЛОКАЛИЗИРАТ , ЗАЩОТО ВЕДНАГА ПРИЕМАТ
СВЕТОВНИ ИЗМЕРЕНИЯ.
ИНТЕГРАЦИЯТА СНИЖАВА ЗНАЧЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИТЕ ГРАНИЦИ МЕЖДУ УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ СТРАНИ, НО ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА СЪЗДАВА НОВИ ГРАНИЦИ
МЕЖДУ НЕЙНАТА ОБЩНОСТ И ОСТАНАЛИЯ СВЯТ. СНИЖАВАЙКИ ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИТЕ ГРАНИЦИ, ИНТЕГРАЦИЯТА НЕ ВИНАГИ Е СПОСОБНА ДА ИЗТРИЕ
МНОГО ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ИНТЕРЕСИ. АКО ИНТЕРЕСИТЕ НА ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ НЕ СА РАВНОСТОЙНО ЗАЩИТЕНИ, ТОГАВА
ИНТЕГРАЦИОННАТА ФОРМА СЕ ИЗПЪЛВА СЪС СЪВСЕМ ДРУГО СЪДЪРЖАНИЕ (ГОСПОДСТВО НА ГОЛЕМИТЕ И СИЛНИ УЧАСТНИЦИ В ОБЩНОСТТА).
ЗАЩИТАТА НА ИНТЕРЕСИТЕ И СИГУРНОСТТА ЧРЕЗ УЧАСТИЕ В ИНТЕГРАЦИОННИ ОБЩНОСТИ ИМА И ДРУГА ОСОБЕНОСТ. ОТ МЕЖДУНАРОДЕН СЪЮЗ, ОТ МЕЖДУНАРОДНА
ОРГАНИЗАЦИЯ МОЖЕ ВЕДНАГА И СРАВНИТЕЛНО ЛЕСНО ДА СЕ ИЗЛЕЗЕ. НЕУТРАЛИТЕТЪТ МОЖЕ ДА СЕ ИЗОСТАВИ, А СЪЩЕСТВУВАЩО ПРАВО ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГНЕ,
НО С ИНТЕГРИРАНЕТО НЕ Е ТАКА. ИНТЕРЕСИ СЕ РАЗДЕЛЯТ И ПРОМЕНЯТ ЛЕСНО, НО СЛИВАНЕТО НА СУБЕКТИ Е НЕЩО ДРУГО. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОТО УЧАСТИЕ В
ИНТЕГРАЦИОННА ОБЩНОСТ СЪЗДАВА МАТЕРИАЛНИ СТРУКТУРИ И ВРЪЗКИ, ЧИЕТО РАЗТРОГВАНЕ НЕ САМО НЕ Е ЛЕСНО, НО МОЖЕ И ДА СТРУВА МНОГО СКЪПО
ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН СМИСЪЛ. БИ МОГЛО ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ВЛИЗАНЕТО В ИНТЕГРАЦИОННА ОБЩНОСТ Е ДЕЙСТВИЕ, ЧИЕТО ИЗВЪРШВАНЕ Е ПО – ЛЕСНО, ОТКОЛКОТО
ОБРАТНОТО ДЕЙСТВИЕ – ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ОБЩНОСТТА. ЗАТОВА РЕШЕНИЯТА В ТАЗИ ОБЛАСТ ИЗИСКВАТ ОТ ДЪРЖАВНИЦИТЕ И ПОЛИТИЦИТЕ, ОСВЕН ГРИЖЛИВО
ПРЕТЕГЛЯНЕ НА ПЛЮСОВЕТЕ И МИНУСИТЕ, И ДАЛЕЧНО ВИЖДАНЕ И СОЛИДНО СТРАТЕГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ.

50