Professional Documents
Culture Documents
1. Двојни интеграли.......................................................................................................... 1
1.1. Дефиниција на двоен интеграл ............................................................................ 1
1.2. Својства на двојните интеграли ........................................................................... 2
1.3. Пресметување двојни интеграли ......................................................................... 3
1.4. Метод на замена кај двојните интеграли ............................................................ 7
1.5. Примена на двојните интеграли во геометријата............................................. 11
2. Тројни интеграли ..................................................................................................... 17
2.1.Својства на тројните интеграли .......................................................................... 18
2.2. Пресметување тројни интеграли........................................................................ 18
2.3. Метод на замена кај тројните интеграли........................................................... 21
Ri
z y
(xi ,yi )
y
R x
x
1
паралелопипеди ја добиваме приближната вредност на бараниот волумен V. Оваа
сума се нарекува интегрална или Риманова сума за функцијата f ( x, y ) на областа R:
n n
∑ ΔVi = ∑ f ( xi , yi )ΔAi .
i =1 i =1
Волуменот V на телото ограничено од горе со површината z = f ( x, y ) , од страна со
цилиндричната површина со база R и од долу со базата R е гранична вредност на овие
суми кога Π → 0, т.е.
n
V = lim
Π →0
∑ f ( x , y )ΔA .
i =1
i i i
партицијата Π тежи кон нула, ако таа гранична вредност постои, конечна е и
не зависи од изборот на партицијата Π и точките ( xi , yi ) во Ri. Во тој случај
велиме дека функцијата f ( x, y ) е интеграбилна во Риманова смисла на
областа R и пишуваме
n
∫∫ f ( x, y )dA = lim
Π →0
∑ f ( x , y ) ΔA .
i =1
i i i
R
∫∫ ( f ( x, y) ± g ( x, y) ) dA = ∫∫ f ( x, y) dA ± ∫∫ g ( x, y) dA;
R R R
∫∫ c ⋅ f ( x, y) dA = c ∫∫ f ( x, y) dA.
R R
2
∫∫ f ( x, y) dA = ∫∫ f ( x, y) dA + ∫∫ f ( x, y) dA. .
R R1 R2
∫∫ f ( x, y)dA = f ( c , c ) ΔA.
R
1 2
∫∫ f ( x, y ) ⋅ g ( x, y ) dA = μ ∫∫ g ( x, y ) dA.
R R
3
ΔAi е плоштината на правоаголникот Ri со страни Δxi и Δyi , т.е. ΔAi = Δxi Δyi .
Нараснувањата Δxi и Δyi водат кон два определени интеграли во однос на x и y
соодветно.
Ја делиме областа R на n × m
правоаголници со правите
x = xi , i = 1, n, y = y j , j = 1, m,
при што
a = x0 < x1 < < xn = b,
c = y0 < y1 < < ym = d .
∫∫ f ( x, y )dA = lim
max Δxi → 0 ∑∑ f (α , β
i =1 j =1
i j )Δxi Δy j =
R
max Δy j → 0
n ⎛ m ⎞ n ⎛d ⎞
= lim
max Δxi → 0
∑ ⎜
i =1 ⎝
lim
max Δy j → 0
∑ f (α i , β j ) Δy j ⎟ Δxi = lim
max Δxi →0
∑ ⎜ ∫ f (α i , y )dy ⎟ Δxi .
j =1 ⎠ i =1 ⎝ c ⎠
Овде ја користевме дефиницијата на определен интеграл
d m
∫ g ( y)dy = lim
max Δy j → 0
∑ g (β
j =1
j )Δy j , β j ∈ ⎡⎣ y j −1 , y j ⎤⎦ , при што g ( y ) = f (α i , y ) .
c
⎛ ⎞ b d b d
∫∫R f ( x , y ) dA = ∫a ⎝ ∫c
⎜ f ( x , y ) dy ⎟ dx = ∫ dx ∫ f ( x, y ) dy.
⎠ a c
(1)
4
па редоследот на лимесите може да се промени. На ист начин како погоре се
покажува дека важи
d b
⎛ ⎞ d b
∫∫R f ( x , y ) dA = ∫c ⎜⎝ ∫a f ( x , y ) dx ⎟
⎠
dy = ∫c ∫a f ( x, y)dx.
dy (2)
∫ f ( x, y)dx ,
a
y се смета за константа и обратно. Понатаму наместо ознаката
⌠⌠ dxdy
Пример 1. Да се пресмета двојниот интеграл ⎮⎮ , каде што област на
⌡⌡ ( x + y )
2
интеграција е R = {( x, y ) : 3 ≤ x ≤ 4, 1 ≤ y ≤ 2} .
4
2 4
⌠⌠ dxdy 4 2
dy ⌠⎛ 1 ⎞ ⌠⎛ 1 1 ⎞ 25
⎮⎮
⌡⌡ ( x + y )
2
= ∫ dx ∫
1 ( x + y)
2
= ⎮⎜− ⎟
⎮⎝ x+ y⎠
dx = ⎮ ⎜ − ⎟
⌡ ⎝ x +1 x + 2 ⎠
dx = ln .
24
R
3 ⌡ 1
3
3
Интегралот може да се реши и ако се промени редоследот на интеграција
⌠⌠ dxdy 2 4
dx 25
⎮⎮
⌡⌡ ( x + y )
2
= ∫
1
dy ∫
3 ( x + y)
2
= ln .
24
▲
R
5
б) Двојни интеграли на произволна област
Теорема 3.3.
1) Нека f ( x, y ) е непрекината функција на областа
R = {( x, y ) a ≤ x ≤ b, ϕ1 ( x) ≤ y ≤ ϕ2 ( x) } ,
каде што ϕ1 ( x) и ϕ2 ( x) се непрекинати на [ a, b ] и ϕ1 ( x) ≤ ϕ 2 ( x) на [ a, b ] . Тогаш
b ϕ2 ( x )
∫∫
R
f ( x, y )dA = ∫ dy
c
∫
ψ1 ( y )
f ( x, y )dx.
y y x=ψ1(y) x=ψ2(y)
y=ϕ2( x) d
R R
y=ϕ1( x)
c
a b x x
d и D е правоаголната област
y=ϕ2( x) D = {( x, y ) a ≤ x ≤ b, c ≤ y ≤ d } .
R Очигледно е дека D = R + R1 , каде што
R и R1 се ограничени области.
y=ϕ1( x) Дефинираме функција
c ⎧⎪ f ( x, y ) , ( x, y ) ∈ R
F ( x, y ) = ⎨ .
a b x ⎪⎩ 0, ( x, y ) ∈ R1
6
b d
Од друга страна ∫∫ F ( x, y)dx dy = ∫ dx ∫ F ( x, y) dy. За секое x ∈ [ a, b] важи
D a c
d ϕ1 ( x ) ϕ2 ( x ) d ϕ2 ( x )
∫ F ( x, y) dy = ∫
c c
F ( x, y ) dy + ∫
ϕ1 ( x )
F ( x, y ) dy + ∫
ϕ2 ( x )
F ( x, y ) dy = ∫
ϕ1 ( x )
f ( x, y ) dy.
Според тоа
b ϕ2 ( x )
∫∫ F ( x, y)dxdy = ∫ dx
D a
∫
ϕ1 ( x )
f ( x, y )dy. (2)
b ϕ2 ( x )
Од (1) и (2) следува ∫∫ f ( x, y)dxdy =∫ dxϕ ∫ f ( x, y ) dy.
R a 1 ( x)
3 3x 3 3
891
∫∫ ( x
2
+ 2 y )dxdy = ∫ dx ∫ ( x + 2 y )dy = ∫ ( x y + y
2 2 2
) 3x
x2
dx = ∫ ( −2 x 4 + 3 x3 + 9 x 2 ) dx = .
R 0 x2 0 0
20
Интегралот може да се реши и со промена на редоследот на интеграција:
y
9
⎛ x3 ⎞ 9
y
∫∫R + = ∫0 y∫/ 3 + = ∫0 ⎜⎝ 3 + 2 xy ⎟⎠ dy =
2 2
( x 2 y ) dA dy ( x 2 y ) dx
y /3
9
⎛ y 3/ 2 y3 y2 ⎞ 891
= ∫⎜ + 2 y y − − 2 ⎟ dy = .
0 ⎝ 3 81 3 ⎠ 20
▲
7
b β b α
Видовме дека ∫ f ( x)dx = ∫ f ( x(t ) )x '(t )dt или ∫ f ( x)dx = ∫ f ( x(t ) )x '(t )dt , т.е.
a α a β
b β
8
y−x
9
На тој начин од правоаголни координати се преминува во поларни координати. Оваа
замена се користи кога работ на областа R е крива чија равенка во поларен
координатен систем се поедноставува. Поларните координати најчесто се користат
кога во областа на интеграција R се јавува кружницата x 2 + y 2 = r 2 , r > 0 чија
равенка во поларен координатен систем е ρ = r .
За Јакобијанот добиваме:
∂x ∂x
∂ρ ∂ϕ cos ϕ − ρ sin ϕ
J= = = ρ.
∂y ∂y sin ϕ ρ cos ϕ
∂ρ ∂ϕ
Според тоа, dx dy = ρ d ρ dϕ .
Ако во областа на интеграција R се јавува кружницата ( x − x0 ) 2 + ( y − y0 ) 2 = r 2 ,
r > 0 , тогаш се преминува во обопштени поларни координати ( ρ , ϕ ) преку равенките
x = x0 + ρ cos ϕ , y = y0 + ρ sin ϕ .
x = a ρ cos ϕ , y = bρ sin ϕ ,
⌠⌠ 1 − x 2 − y 2
Пример 2. Да се пресмета двојниот интеграл ⎮⎮ dxdy , каде што областа
⌡⌡ y
R
{
на интеграција е R = ( x, y ) : x + y ≤ 1, 0 ≤ x ≤ y .
2 2
}
10
Преминуваме во поларни координа-
ти x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , со што об-
ласта R се трансформира во
⎧ π π⎫
R* = ⎨( ρ , ϕ ) : 0 ≤ ρ ≤ 1, ≤ϕ ≤ ⎬.
⎩ 4 2⎭
Дадениот интеграл е:
π /2
⌠⌠ 1 − x 2 − y 2 ⌠⌠ 1 − ρ 2 1
1
⎮⎮ dxdy = ⎮⎮ ρ d ρ dϕ = ∫ dϕ ∫ 1 − ρ 2 d ρ .
⌡⌡ y ⌡⌡ ρ sin ϕ π /4 sin ϕ 0
R R*
1 ρ 1 ϕ
Од тоа што ∫ 1− ρ 2 d ρ =
2
arcsin ρ +
2
1− ρ 2 + C и ∫ sin ϕ dϕ = ln tg 2 + C добиваме
1 − x2 − y 2 π π
∫∫
R
y
dxdy = − ln tg .
4 8
▲
V = ∫∫ f ( x, y ) dxdy.
R
11
Ако за непрекинатите функции
f ( x, y ) и g ( x, y ) на областа R важи
f ( x, y ) ≥ g ( x, y ) , тогаш телото
ограничено од горе со површината
z = f ( x, y ) , од долу со површината
z = g ( x, y ) и со цилиндричната повр-
шина со база R, има волумен
V = ∫∫ ⎡⎣ f ( x, y ) − g ( x, y ) ⎤⎦ dxdy.
R
V = ∫∫ g ( x, z ) dxdz.
R
12
Аналогно, волуменот на телото ограничено со цилиндарот со база R во рамнината
yOz, а од горе со површината x = h( y, z ) е
V = ∫∫ h ( y, z ) dydz.
R
∫∫ dA = lim
Π →0
∑ ΔA = lim ΔA = ΔA ,
i =1
i
Π →0
R
каде што ΔA е плоштината на областа R. Според тоа, плоштината на областа R во
рамнината xOy се пресметува со формулата
P = ∫∫ dx dy .
R
13
Ако површината ја претставиме имплицитно, т.е. F ( x, y, z ) = z − f ( x, y ) = 0 ,
тогаш единичниот вектор на нормалата во произволна точка ( x, y, z ) е
⎛ ∂F ∂F ∂F ⎞ ⎛ ∂f ∂f ⎞
⎜ , , ⎟ ⎜ − ∂x , − ∂y ,1⎟
n0 = ⎝ ∂x ∂y ∂z ⎠ = ⎝ ⎠ . (1)
2 2 2 2 2
⎛ ∂F ⎞ ⎛ ∂F ⎞ ⎛ ∂F ⎞ ⎛ ∂f ⎞ ⎛ ∂f ⎞
⎜ ⎟ +⎜ ⎟ +⎜ ⎟ ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ +1
⎝ ∂x ⎠ ⎝ ∂y ⎠ ⎝ ∂z ⎠ ⎝ ∂x ⎠ ⎝ ∂y ⎠
∂f ∂f
Ставаме p = , q = . Секој единичен вектор може да се претстави во облик
∂x ∂y
n0 = {cos α , cos β , cos γ } , каде што α , β и γ се аглите што овој вектор ги зафаќа со
координатните оски. Според тоа, од (1) следува
−p −q 1
cos α = , cos β = , cos γ = .
1+ p + q
2 2
1+ p + q2 2
1 + p2 + q2
14
n
ΔRi 1
ΔS = lim
max ΔRi → 0
∑ cos γ = ∫∫ cos γ
i =1
dR = ∫∫ 1 + p 2 + q 2 dR,
i R i R
па
⌠⌠ 2
⎛ ∂f ⎞ ⎛ ∂f ⎞
2
PS = ⎮⎮ 1 + ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ dxdy.
⎮⎮ ⎝ ∂x ⎠ ⎝ ∂y ⎠
⌡⌡
R
⌠⌠ 2
⎛ ∂g ⎞ ⎛ ∂g ⎞
2
PS = ⎮⎮ 1 + ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ dxdz.
⌡⌡ ⎝ ∂x ⎠ ⎝ ∂z ⎠
R
Во овој случај, областа на интеграција R претставува проекција на површината S врз
xOz рамнината.
Аналогно, плоштината на површина S дефинирана со ограничената функција
x = h( y, z ) на затворената ограничена област R во рамнината yOz, при што h има
непрекинати парцијални изводи од прв ред на областа R е
⌠⌠ 2
⎛ ∂h ⎞ ⎛ ∂h ⎞
2
PS = ⎮⎮ 1 + ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ dydz.
⎮⎮ ⎝ ∂y ⎠ ⎝ ∂z ⎠
⌡⌡
R
Во овој случај, областа на интеграција R претставува проекција на површината S врз
yOz рамнината.
Пример 2. Со помош на двоен интеграл да се изведе формулата за плоштина на сфера
со радиус r > 0 .
15
⌠⌠ ⎛ ⎞ ⎛
2
⎞
2
x y ⌠⌠ 1
PS = 2⎮⎮ 1 + ⎜ − ⎟ +⎜− ⎟ dxdy = 2r ⎮⎮ dxdy ,
⎮⎮ ⎜ r 2 − x2 − y 2 ⎟ ⎜ r 2 − x2 − y2 ⎟ ⌡⌡ 2
− 2
− 2
⌡⌡ ⎝ ⎠ ⎝ ⎠ R
r x y
R
ρ
Од тоа што ∫ r −ρ
2 2
d ρ = − r 2 − ρ 2 + C , добиваме
( )
2π r 2π
PS = 2r ∫ − r − ρ 2 2
dϕ = 2r 2
∫ dϕ = 2r
2
⋅ 2π = 4π r 2 . ▲
0 0 0
16
2. Тројни интеграли
∑ f (a , b , c )ΔV .
i =1
i i i i
партицијата Π тежи кон нула, ако таа гранична вредност постои, конечна е и
не зависи од изборот на партицијата Π и точките (ai , bi , ci ) во Vi . Во тој
случај велиме дека функцијата f ( x, y, z ) е интеграбилна во Риманова
смисла на областа V и пишуваме
n
17
ΔV = ∫∫∫ dV .
V
3
Нека V е затворена и ограничена област во чиј раб е по делови глатка
затворена површина.
10 Нека f и g се интеграбилни функции на областа V и c е реална константа. Тогаш
функиите f ± g и c ⋅ f се интеграбилни на областа R и важи
∫∫ ( f ( x, y, z ) ± g ( x, y, z ) ) dV = ∫∫ f ( x, y, z ) dV ± ∫∫ g ( x, y, z ) dV ;
V V V
∫∫ c ⋅ f ( x, y, z ) dA = c ∫∫ f ( x, y, z ) dV .
V V
∫∫ f ( x, y, z ) dV = ∫∫ f ( x, y, z ) dV + ∫∫ f ( x, y, z ) dV . .
V V1 V2
0
3 Нека f ( x, y, z ) е интеграбилна функција на областа V. Ако f ( x, y, z ) ≥ 0 на областа
областа V, тогаш ∫∫ f ( x, y, z )dV ≥ 0 .
V
V = {( x, y, z ) a ≤ x ≤ b, c ≤ y ≤ d , e ≤ z ≤ f } , a, b, c, d , e, f ∈ .
18
Слично како кај двојниот интеграл, се добива
⎛d⎛ f b
⎞ ⎞ b d f
∫∫∫
V
f ( x, y, z )dV = ∫ dx ∫ dy ∫ f ( x, y, z )dz = ∫ dx ∫ dz ∫ f ( x, y, z ) dy =
a c e a e c
d b f d f b
= ∫ dy ∫ dx ∫ f ( x, y, z )dz = ∫ dy ∫ dz ∫ f ( x, y, z )dx =
c a e c e a
f b d f d b
= ∫ dz ∫ dx ∫ f ( x, y, z )dy = ∫ dz ∫ dy ∫ f ( x, y, z )dx.
e a c e c a
V = {( x, y, z ) ψ 1 ( x, y ) ≤ z ≤ ψ 2 ( x, y ), ( x, y ) ∈ G} ,
каде што G = {( x, y ) a ≤ x ≤ b, ϕ1 ( x) ≤ y ≤ ϕ 2 ( x) } , при што ϕ1 ( x) и ϕ2 ( x) се непреки-
нати на [ a, b ] , а ψ 1 ( x, y ) и ψ 2 ( x, y ) се непрекинати функции на G . Понатаму ќе
велиме дека G е проекција на областа V врз xOy рамнината.
19
Тогаш, се покажува дека
b ϕ2 ( x ) ψ 2 ( x, y )
∫∫∫ f ( x, y, z )dV =∫ dx ϕ ∫ dy ∫
ψ1 ( x , y )
f ( x, y, z )dz
V a 1 ( x)
или
ψ 2 ( x, y )
⌠⌠⌠ dxdydz
Пример 1. Да се пресмета ⎮⎮⎮ , каде што областа V е ограничена со
⌡⌡⌡ (1 + x + y + z )
3
рамнините x + y + z = 1 , x = 0, y = 0 и z = 0 .
x
1
20
Телото V претставува тристрана пирамида. Проекцијата на областа V врз xOy
рамнината e правоаголниот триаголник ограничен со правите x + y = 1 , x = 0, y = 0 .
Според тоа,
V = {( x, y, z ) 0 ≤ x ≤ 1, 0 ≤ y ≤ 1 − x, 0 ≤ z ≤ 1 − x − y} , па
1− x 1− x − y 1− x 1− x − y
⌠⌠⌠ dxdydz
1
dz
1
⎛ 1 dz ⎞
⎮⎮⎮ = ∫ dx ∫ dy ∫ = ∫ dx ∫ ⎜ − 2 ⎟
dy =
⌡⌡⌡ (1 + x + y + z ) (1 + x + y + z ) 0 0 ⎝ 2 (1 + x + y + z ) ⎠ 0
3 3
0 0 0
V
1− x
1 1− x
⎛ 1 1 ⎞ 1
⎛ 1 1 ⎞
= ∫ dx ∫ ⎜− + ⎟ dy = ∫0 ⎜ 8 2 (1 + x + y ) ⎟⎟ dx =
⎜ − y −
⎝ 8 2(1 + x + y ) ⎠
2
0 0 ⎝ ⎠0
1
⎛ 1 1 1 ⎞ 5 1
= ∫ ⎜⎜ − (1 − x) − + ⎟⎟ dx = − + ln 2.
0⎝
8 4 2 (1 + x ) ⎠ 16 2
▲
∂x ∂x ∂x
∂u ∂v ∂w
∂y ∂y ∂y ∂ ( x, y, z )
J (u, v, w) = = .
∂u ∂v ∂w ∂ ( u, v, w )
∂z ∂z ∂z
∂u ∂v ∂w
Ако функциите x(u, v, w), y (u, v, w) и z (u , v, w) , како и нивните први парцијални изво-
ди се непрекинати на V*, и J (u, v, w) ≠ 0 на V*, тогаш формула за замена кај тројниот
интеграл е
21
Воведување цилиндрични координати
22
Пример 3. Јасно е дека функцијата z = c , c − const. е рамнина паралелна со xOy
рамнината (слика долу во десно). ▲
вите со равенките
x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , z = z ,
23
∂x ∂x ∂x
∂ρ ∂ϕ ∂z
cos ϕ − ρ sin ϕ 0
∂y ∂y ∂y
J= = sin ϕ ρ cos ϕ 0 = ρ.
∂ρ ∂ϕ ∂z
0 0 1
∂z ∂z ∂z
∂ρ ∂ϕ ∂z
∫∫∫
V
f ( x, y, z )dxdydz = ∫ dϕ
α
∫ϕ
g1 ( )
ρd ρ ∫ρ ϕ f ( ρ , ϕ , z )dz.
h1 ( , )
површините x + y = z и z = 1 .
2 2 2
24
1 1 1 1
π
∫∫∫ x 2 + y 2 dxdydz = ∫ dϕ ∫ ρ d ρ ∫ ρ dz = 2π ∫ ρ 2 (1 − ρ ) d ρ = . ▲
V 0 0 ρ 0
6
25
Од формулата за дијагонала во квадар добиваме ρ = x 2 + y 2 + z 2 . Јасно е дека
y
tgϕ = . Од правоаголниот триаголник OMM " добиваме
x
MM ' OM ' x2 + y 2
tgθ == = .
OM " OM " z
Според тоа, преминот од правоаголни во сферни координати е даден со:
y x2 + y 2
ρ = x + y + z , tgϕ = , tgθ =
2 2 2
.
x z
Пример 5. Нека е дадена функцијата ρ = r , r > 0 . Ако преминеме во правоаголни
координати ја добиваме равенката x 2 + y 2 + z 2 = r 2 . Значи, дадената функција во
сферен координатен систем е сфера. ▲
π
Пример 6. Нека е дадена функцијата ϕ = . Ако преминеме во правоаголни
4
y π
координати ја добиваме равенката = tg = 1 . Значи, исто како и во цилиндричен
x 4
координатен систем, дадената функција е полурамнина, поточно дел од рамнината
y = x кој се наоѓа во десниот полупростор. Делот од рамнината y = x кој се наоѓа во
левиот полупростор во цилиндричен координатен систем има равенка
π 5π
ϕ = +π = . ▲
4 4
Пример 7. Нека е дадена функцијата
π
θ= . Ако преминеме во правоаголни
4
координати ја добиваме равенката
x2 + y2 π
= tg = 1 ,
z 4
т.е.
z= x 2 + y 2 ,
што претставува конусна површина што
се наоѓа над xOy рамнината. ▲
вите со равенките
x = ρ cos ϕ sin θ , y = ρ sin ϕ sin θ , z = ρ cos θ ,
26
ните ϕ = const. што минуваат низ z-оската и конусните површини θ = const.
Добиените подобласти Vi се дадени на сликата долу.
За Јакобијанот добиваме:
∂x ∂x ∂x
∂ρ ∂ϕ ∂θ
cos ϕ sin θ − ρ sin ϕ sin θ ρ cos ϕ cos θ
∂y ∂y ∂y
J= = sin ϕ sin θ ρ cos ϕ sin θ ρ sin ϕ cos θ = − ρ 2 sin θ .
∂ρ ∂ϕ ∂θ
cos θ 0 − ρ sin ϕ
∂z ∂z ∂z
∂ρ ∂ϕ ∂θ
V * = {( ρ , ϕ , z ) : α ≤ ϕ ≤ β , g1 (ϕ ) ≤ θ ≤ g 2 (ϕ ), h1 (ϕ , θ ) ≤ ρ ≤ h2 (ϕ , θ )} , тогаш
β g 2 (ϕ ) h2 (ϕ ,θ )
V α g1 ( ) h1 ( , )
27
2 2 2
⎛x⎞ ⎛ y⎞ ⎛z⎞
Ако во областа на интеграција V се јавува елипсоидот ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ = 1 ,
⎝a⎠ ⎝b⎠ ⎝c⎠
тогаш се применуваат обопштени сферни координати ( ρ , ϕ ,θ ) зададени со равенките
28
IV. Векторски полиња
Ќе се потсетиме на дефиницијата на функција со повеќе реални променливи.
Нека X ⊆ n , а Y ⊆ m , n, m ∈ се непразни множества. Ако по некое правило, на
секој елемент од множеството X му се придружува единствен елемент од
множеството Y, тогаш велиме дека е зададена функција од n реални променливи.
Ако m = 1 тогаш функцијата се нарекува реална функција. Ако пак, m > 1 тогаш
функцијата е векторска.
Така на пример, со функцијата F : X → Y , X ⊆ , Y ⊆ 3 на секоја точка
x∈ X ⊆ и се придружува единствена точка ( f ( x ) , f ( x ) , f ( x )) ∈Y
1 2 3 од просторот
3 3
, т.е. единствен вектор во просторот
F ( x) = f1 ( x ) i + f 2 ( x ) j + f3 ( x ) k .
Оваа функција се нарекува векторска функција од една реална променлива.
Аналогно се дефинира векторска функција од две реални променли-
ви F : X → Y , X ⊆ 2 , Y ⊆ 2 која на секоја точка ( x, y ) ∈ X ⊆ 2 и придружува
единствен вектор во рамнина
F ( x, y ) = f1 ( x, y ) i + f 2 ( x, y ) j .
F ( x, y, z ) = f1 ( x, y, z ) i + f 2 ( x, y , z ) j + f 3 ( x, y, z ) k .
Оваа векторска функција се нарекува векторско поле.
Аналогно, реалната функција од три реални променливи u = f ( x, y, z ) се
нарекува скаларно поле.
Видовме дека градиентот на скаларното поле u = f ( x, y, z ) е векторска функција
∂f ∂f ∂f
дефинирана со grad f ( x, y, z ) = ( x, y, z )i + ( x, y, z ) j + ( x, y, z ) k (ако постојат
∂x ∂y ∂z
првите парцијални изводи во сите точки од дефиниционата област на полето).
Дефинираме набла оператор ∇ (Хамилтонов оператор) на следниов начин:
∂ ∂ ∂
∇= i+ j + k.
∂x ∂y ∂z
Според тоа
∇f = grad f .
29
Нека F ( x, y, z ) = P ( x, y, z )i + Q( x, y, z ) j + R ( x, y, z ) k е векторско поле, а функ-
циите P, Q и R имаат први парцијални изводи во сите точки од дефиниционата област
на полето.
∂P ∂Q ∂R
div F = + + .
∂x ∂y ∂z
⎛ ∂R ∂Q ⎞ ⎛ ∂P ∂R ⎞ ⎛ ∂Q ∂P ⎞
rot F = ⎜ − ⎟i + ⎜ − ⎟ j+⎜ − ⎟ k.
⎝ ∂y ∂z ⎠ ⎝ ∂z ∂x ⎠ ⎝ ∂x ∂y ⎠
∂P ∂Q ∂R ⎛ ∂ ∂ ∂ ⎞
div F = + + =⎜ i+
∂x ∂y ∂z ⎝ ∂x ∂y
(
j + k ⎟ ⋅ Pi + Q j + Rk = ∇ ⋅ F ;
∂z ⎠
)
i j k
⎛ ∂R ∂Q ⎞ ⎛ ∂P ∂R ⎞ ⎛ ∂Q ∂P ⎞ ∂ ∂ ∂
rot F = ⎜ − ⎟i + ⎜ − ⎟ j +⎜ − ⎟k = ∇× F = .
⎝ ∂y ∂z ⎠ ⎝ ∂z ∂x ⎠ ⎝ ∂x ∂y ⎠ ∂x ∂y ∂z
P Q R
30
V. Криволиниски и површински интеграли
5.1. Криволиниски интеграли
31
Со дефинирањето на почетна и крајна точка се воведува ориентација на
кривата. За позитивна ориентација на крива C во xOy рамнината ја сметаме
насоката на опишување на кривата спротивно од насоката на движење на стрелките
на часовникот. Кривата со позитивна ориентација ќе ја означуваме со C + , а кривата
со негативна ориентација со C − .
Ако A ≡ B , тогаш кривата е затворена.
Постојат два вида криволиниски интеграли: криволиниски интеграли по
должина на лак (прв вид) и криволиниски интеграли по координати (втор вид).
∑
i =1
f (Ti )Δsi = ∑ f ( ai , bi , ci )Δsi .
i =1
n
Дефиниција. Ако постои конечна гранична вредност lim
Π →0
∑ f ( a , b , c )Δs ,
i =1
i i i i
32
n
∫ f ( x, y, z )ds = lim
Π →0
∑ f ( a , b , c )Δs .
i =1
i i i i
C
C
∫ ( f ( x, y, z ) ± g ( x, y, z) ) ds = ∫ f ( x, y, z)ds ± ∫ g ( x, y, z)ds;
C C
∫ k ⋅ f ( x, y, z )ds = k ⋅ ∫ f ( x, y, z)ds;
C C
∫ f ( x, y, z)ds = ∫ f ( x, y, z )ds + ∫
C C1 C2
f ( x, y, z ) ds, C = C1 ∪ C2 .
33
b
C a
C α
Пример. Да се пресмета ∫x
C
yds , каде
y
што C е делот од кружницата
x2 + y 2 = r 2 , r > 0
кој се наоѓа во првиот квадрант.
Параметарските равенки на крива-
та C се
⎡ π⎤ x
x = r cos t , y = r sin t , t ∈ ⎢ 0, ⎥ . r
⎣ 2⎦
Според тоа
π /2 π /2
⎧ ⎫
⎪sin t = u ⎪
⎪ ⎪ 2 1 2 2
= ⎨cos tdt = du ⎬ = r r ∫ udu = r r .
⎪ ⎪ 3
π 0
⎪0 ≤ t ≤ ⇒ 0 ≤ u ≤ 1⎪
⎩ 2 ⎭
▲
∫ f ( x, y, z )ds = lim
Π →0
∑ f ( a , b , c )Δs
i =1
i i i i
C
∫ ds = lim
Π →0
∑ Δs
i =1
i = lim Δs = Δs ,
Π →0
C
34
s = ∫ ds.
C
P = ∫ f ( x, y )ds.
C
35
Должината на добиените лакови M i −1M i ја означуваме со Δsi . Норма на партицијата
Π е максималната должина на лакови Pi −1 Pi , i = 1, 2, … , n , т.е. Π = max Δsi .
i
∑ P ( ai , bi , ci )Δxi = ∑ P ( ai , bi , ci )
i =1 i =1 ti − ti −1
Δti = ∑ P ( ai , bi , ci )x ' ( di ) Δti ,
i =1
при што A ( x(a ), y (a), z (a) ) е почетна, а B ( x(b), y (b), z (b) ) е крајна точка од кривата C.
Слично,
36
b
Пример 1. Да се пресмета y
∫ xy dx + x dy ,
2 3
37
( )
5
7784
∫ xy dx + x dy = ∫ x ( x − 5 x + 5) + x ( 2 x − 5) dx =
2 3 2 3 2
. ▲
C 1
15
Пример 2. Да се пресмета ∫ xydx − yzdy + xzdz ,
C
каде што C е крива со позитивна
aê 2
aê 2
x
a
8 0 2 ⎦
aπ 2
3
=− .
8
▲
38
Нека C е по делови глатка Жорданова крива која лежи во областа G ⊆ 3
и нека
во G е дефинирано векторско поле
F ( x , y , z ) = P ( x, y , z ) i + Q ( x, y , z ) j + R ( x , y , z ) k ,
од патот на интеграција
Дефиниција. Функцијата F ( x, y, z ) = P ( x, y, z )i + Q( x, y, z ) j + R ( x, y, z ) k се
3
нарекува функција на тотален диференцијал во областа D од ако
постои диференцијабилна функција f ( x, y , z ) така што
∇f ( x, y, z ) = F ( x, y, z ), т.е.
∂f ∂f ∂f
grad f = i+ j + k = F.
∂x ∂y ∂z
39
Теорема 3.4. Нека F ( x, y , z ) = P ( x, y , z )i + Q ( x, y , z ) j + R ( x, y , z ) k е непрекината
3
функција на областа D од . Криволинискиот интеграл
40
Теорема 3.7. Нека F ( x, y , z ) = P ( x, y , z )i + Q ( x, y , z ) j + R ( x, y , z ) k , каде што P, Q и
R имаат непрекинати први парцијални изводи на едносврзливата област D.
F ( x, y, z ) е функција на тотален диференцијал (т.е. криволинискиот интеграл
∫ F ⋅ d r = ∫ P( x, y, z )dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz
C C
е независен од патот на
∂R ∂Q ∂P ∂R ∂Q ∂P
интеграција) ако и само ако = , = , = во областа D .
∂y ∂z ∂z ∂x ∂x ∂y
∂f ∂f ∂f
= P( x, y, z ), = Q( x, y, z ), = R( x, y, z ).
∂x ∂y ∂z
∫ xdx + y dy − z dz е независен
2 3
Пример 1. Да се покаже дека криволинискиот интеграл
C
41
∂R ∂Q ∂P ∂R ∂Q ∂P
Од тоа што P = x, Q = y 2 , R = − z 3 и = = 0, = = 0, = =0
∂y ∂z ∂z ∂x ∂x ∂y
∫ xdx + y dy − z dz
2 3
се непрекинати функции следува дека криволинискиот интеграл е
C
∂f
= P ( x, y , z ) = x
∂x
∂f
= Q ( x, y , z ) = y 2
∂y
∂f
= R ( x, y , z ) = − z 3 .
∂z
x2
Од првата равенка добиваме f ( x, y, z ) = ∫ xdx = + ϕ ( y, z ) . Ако оваа равенка ја
2
∂f
диференцираме по y добиваме = ϕ y' ( y, z ) .
∂y
∂f
Според втората равенка од горните услови имаме = ϕ y' ( y, z ) = y 2 , од каде што
∂y
y3
ϕ ( y, z ) =+ ψ ( z ) . За функцијата f добиваме
3
x2 x2 y3
f ( x, y , z ) = + ϕ ( y , z ) = + + ψ ( z ) .
2 2 3
∂f
Ако оваа равенка ја диференцираме по z добиваме = ψ '( z ) . Според третата
∂z
∂f z4
равенка од горните услови имаме = ψ '( z ) = − z 3 , од каде ψ ( z ) = − + c . Тогаш
∂z 4
2 3 2 3 4
x y x y z
f ( x, y, z ) = + +ψ ( z ) = + − + c, c − const.
2 3 2 3 4
Да забележиме дека добиената функција f ( x, y, z ) е потенцијал на потенцијалното
векторско поле F ( x, y, z ) = xi + y 2 j − z 3 k .
Значи,
42
( x, y, z )
f ( x, y , z ) = ∫
( x0 , y0 , z0 )
P( x, y, z ) dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz + c, c = f ( x0 , y0 , z0 ).
43
b a
∫ P( x, y)dx = ∫ P( x, y ) dx + ∫ P( x, y ) dx = ∫ P ( x, ϕ1 ( x) ) dx + ∫ P ( x, ϕ2 ( x) ) dx =
L AB CD a b
⎡ b b
⎤
= − ⎢ ∫ P ( x, ϕ 2 ( x) ) dx − ∫ P ( x, ϕ1 ( x) ) dx ⎥ =
⎣a a ⎦
b
b
⌠⎛ ϕ ( x) ⎞
= − ∫ ⎣⎡ P ( x, ϕ2 ( x) ) − P ( x, ϕ1 ( x) ) ⎦⎤ dx = − ⎮ ⎜ P ( x, y ) 2 ⎟dx.
a ⌡⎝ ϕ1 ( x) ⎠
a
∫∫ f ( x, y)dx dy = ∫ dx ϕ ∫ f ( x, y )dy ,
G a 1 ( x)
добиваме:
b
⌠ ⎛ ϕ2 ( x ) ⎞
⎮ ⎜ ⌠ ∂P( x, y ) ⎟ ⌠⌠ ∂P( x, y )
∫L P( x, y)dx = −⎮⎮ ⎜⎜ ⎮⌡ ∂y dy ⎟⎟ dx = ⎮⎮
⌡⌡ ∂y
dx dy. (1)
⌡ ⎝ ϕ1 ( x ) ⎠ G
a
∂Q( x, y )
= ⌠⌠
⎮⎮ dx dy.
⌡⌡ ∂x
G
Според тоа,
d
⌠ ⎛ψ 2 ( y) ⎞
⎮⎜ ⎮ ⌠ ∂Q( x, y ) dx ⎟ dy = ⌠⌠ ∂Q( x, y ) dx dy.
∫L Q ( x , y ) dy =
⎮⎜ ⌡ ∂x ⎟
⎮⎮
⌡⌡ ∂x
(2)
⌡ ⎝ ψ1 ( y ) ⎠ G
c
44
Од (1) и (2) ја добиваме Гриновата формула:
⌠⌠ ⎛ ∂Q( x, y ) ∂P( x, y ) ⎞
∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy = ⎮⎮
L
⎜
⌡⌡ ⎝ ∂x
−
∂y ⎠
⎟ dx dy.
G
⌠⌠ ⎛ ∂Q( x, y ) ∂P( x, y ) ⎞
⎮⎮ ⎜ ∂x − ∂y ⎟ dx dy =
⌡⌡ ⎝ ⎠
∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy.
L
G
Од друга страна
∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy = ∫ Pdx + Qdy + ∫ Pdx + Qdy + ∫ Pdx + Qdy + ∫ Pdx + Qdy =
L L1+ AB L2− BA
Значи,
⌠⌠ ⎛ ∂Q( x, y ) ∂P( x, y ) ⎞
⎮⎮ ⎜ ∂x − ∂y ⎟ dx dy =
⌡⌡ ⎝ ⎠
∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy − ∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy.
L1 L2
G
45
⌠⌠ ⎛ ∂Q( x, y ) ∂P( x, y ) ⎞
⎮⎮ ⎜ ∂x − ∂y ⎟ dx dy =
⌡⌡ ⎝ ⎠
∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy − ∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy −
L L1
G
− ∫ P( x, y )dx + Q( x, y ) dy − … − ∫ P( x, y ) dx + Q( x, y ) dy.
L2 Ln
Пример. Да се пресмета ∫e
− ( x2 + y 2 )
( cos 2 xydx + sin 2 xydy ) , каде што C е кружницата
C
x + y = r , r > 0.
2 2 2
∫e
− ( x2 + y2 )
( cos 2 xydx + sin 2 xydy ) = ∫∫ 0dx dy = 0. ▲
C G
46
5.2. Површински интеграли
∫∫ R( x, y, z )dS = lim
max dSi → 0
∑ R ( a , b , c )ΔS .
i =1
i i i i
S i
47
Бидејќи површината S е по делови глатка, тогаш функцијата z = f ( x, y ) и неј-
зините први парцијални изводи се непрекинати, па плоштината на површината Si е
⌠⌠ 2 2
⎮⎮ ⎛ ∂f ⎞ ⎛ ∂f ⎞ ∂z ∂z
ΔSi = ⎮⎮ 1 + ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ dx dy = ⌠⌠ 2 2
⎮⎮ 1 + p + q dx dy ,
⌡⌡
p= ,q= ,
⎮⎮ ∂
⎝ ⎠ ⎝ ⎠
x ∂y ∂x ∂y
⌡⌡ Gi
Gi
∫∫ R( x, y, z )dS = ∫∫ R( x, y, z ( x, y))
S Gxy
1 + p 2 + q 2 dx dy,
∂y ∂y
∫∫ R( x, y, z )dS = ∫∫ R( x, y( x, z ), z )
S Gxz
1 + p 2 + q 2 dx dz, p=
∂x
,q=
∂z
,
∂x ∂x
∫∫ R( x, y, z )dS = ∫∫ R( x( y, z ), y, z )
S G yz
1 + p 2 + q 2 dy dz , p=
∂y
,q= ,
∂z
Пример. Да се пресмета ∫∫ ( xy + yz + zx ) dS ,
S
каде што S е делот од конусната
2 2
⎛ x ⎞ ⎛ y ⎞
1 + p2 + q2 = 1 + ⎜ ⎟ +⎜ ⎟ = 2 . Проекција на површината S врз
⎜ x2 + y 2 ⎟ ⎜ x2 + y 2 ⎟
⎝ ⎠ ⎝ ⎠
xOy рамнината е G : x 2 + y 2 ≤ 2ax , т.е. G : ( x − a ) + y 2 ≤ a 2 . Според тоа,
2
S G
(
I = ∫∫ ( xy + yz + zx ) dS = ∫∫ xy + y x 2 + y 2 + x x 2 + y 2 ) 2dxdy .
48
За решавање на добиениот двоен интеграл воведуваме поларни координати
x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , со што областа G се трансформира во
⎧ π π ⎫
G* = ⎨( ρ , ϕ ) : − ≤ ϕ ≤ , 0 ≤ ρ ≤ 2a cos ϕ ⎬ .
⎩ 2 2 ⎭
Дадениот интеграл е
π /2 2 a cos ϕ
π
− /2 0
π /2 2 a cos ϕ
π /2 ⎛ρ 4 2 a cos ϕ ⎞
= 2 ∫ ( cos ϕ sin ϕ + sin ϕ + cos ϕ ) ⎜⎜ 4
⎟ dϕ =
⎟
−π / 2 ⎝ 0 ⎠
π /2
24 a 4 2 64a 4 2
= ∫ ( cos ϕ sin ϕ + sin ϕ + cos ϕ ) cos 4
ϕ d ϕ = .
4 −π / 2
15
▲
PS = ∫∫ dS .
S
49
∂f ∂f
PS = ∫∫ dS = ∫∫ 1 + p 2 + q 2 dx dy,,q=p= ,
S G
∂x ∂y
а G е проекцијата на површината S врз xOy рамнината. Тоа е познатата формула за
пресметување плоштината на површина со помош на двоен интеграл.
50
( x, y, z ) е n0 =
(F , F , F )
x
'
y
'
z
'
сферата е n0 =
( 2 x, 2 y , 2 z ) =
( 2 x, 2 y , 2 z ) = ( x , y , z ) .
( 2x) + ( 2 y ) + ( 2z )
2 2 2
4a 2 a
Ставаме Di = ±ΔGi , при што знакот е “+” ако cos γ i > 0 , а “–“ ако cos γ i < 0 . Во
секоја потповршина Si избираме точка Ti (ai , bi , ci ) и ја формираме интегралната сума
на функцијата R( x, y, z ) на површината S
n
∑ R(ai , bi , ci ) Di.
i =1
Со dGi го означуваме дијаметарот (најголемото растојание меѓу две точки) на
областа Gi.
51
Дефиниција. Ако постои конечна гранична вредност
n
lim ∑ R (ai , bi , ci ) Di ,
max dGi →0 i =1
i
при што знакот е “+” ако cos γ > 0 (т.е. ако S е горната страна на површината), а Gxy е
проекција на површината S врз xOy рамнината. Значи, важи
Слично,
52
∫∫ Q( x, y, z )dx dz = ± ∫∫ Q( x, y ( x, z ), z )dx dz,
S± Gxz
∫∫ P ( x, y, z )dy dz = ± ∫∫ P ( x( y, z ), y, z )dy dz ,
S± G yz
−p −q 1
cos α = , cos β = , cos γ = .
± 1 + p2 + q2 ± 1 + p2 + q2 ± 1 + p2 + q2
Тогаш,
⌠⌠
⎮⎮ 1 + p2 + q2
∫∫ R( x, y, z )dx dy = ± ⎮⎮ R( x, y, f ( x, y )) dx dy = ∫∫ R( x, y, f ( x, y )) cos γ dS .
2 2
S ⎮⎮
⌡⌡ 1+ p + q S
G
Значи,
што дава врска меѓу површински интеграл од втор и површински интеграл од прв
вид.
⎛ ⎞ ⎛ ⎞
I = 3I1 = 3 ∫∫ z 3dx dy = 3 ⎜ ∫∫ z 3dx dy + ∫∫ z 3dx dy ⎟ = 3 ⎜ ∫∫ z13dx dy − ∫∫ z23dx dy ⎟ =
⎜ S+ ⎟ ⎜G ⎟
S ⎝ 1 S2− ⎠ ⎝ xy Gxy ⎠
( ) ( ) dx dy ⎥⎦⎥ =
⎡ 3 3 ⎤
= 3 ⎢ ∫∫ a2 − x2 − y 2 dx dy − ∫∫ − a 2 − x 2 − y 2
⎣⎢Gxy Gxy
( ) dx dy,
3
= 3 ⋅ 2 ∫∫ a2 − x2 − y 2
Gxy
53
каде што проекција на површините S1 и S2 врз xOy рамнината е Gxy : x 2 + y 2 ≤ a 2 .
( )
⌠⌠ 3
I = 6⎮⎮
⎮⎮
a 2 − ρ 2 ρ dϕ d ρ =
⌡⌡
G*
( ) ρ d ρ = 125 π a .
2π a 3
6 ∫ dϕ ∫ a2 − ρ 2 5
0 0
▲
Нека S е една од страните на по делови глатката двострана површина
определена со единичниот вектор на нормалата n0 = (cos α , cos β , cos γ ) . Нека е
дадено векторско поле
F ( x , y , z ) = P ( x, y , z ) i + Q ( x, y , z ) j + R ( x , y , z ) k ,
т.е. Φ = ⌠⌠
⌡⌡ F ⋅ n0 dS се нарекува флукс на полето F низ површината S.
S
z
z=f2(x, y)
S3
S2
S1 z=f1(x,y)
y
G
x
Нека V е затворена ограничена област во просторот 3 и нејзиниот раб е глатка
(или по делови глатка) двострана површина. Нека S е надворешната страна од оваа
54
површина, а n0 = (cos α , cos β , cos γ ) е единичниот вектор на нормалата на S. Нека
∂P ∂Q ∂R
P( x, y, z ), Q( x, y, z ) и R ( x, y, z ) и нивните парцијални изводи , , се непре-
∂x ∂y ∂z
кинати функции на областа V. Областа V ја делиме на подобласти така што работ на
V го претставуваме како S = S1 + S2 + S3 , каде што S1 и S3 се страните на глатки
површини дефинирани на затворена и ограничена област G во xOy рамнината со
функциите z = z1 ( x, y ) , односно z = z2 ( x, y ) , а S2 е дел од цилиндрична површина
нормална на xOy рамнината меѓу површините S1 и S3.
Тогаш
⌠⌠ z2 ( x , y )
∂R ∂R
( )
⌠⌠⌠ ⎮⎮ ⌠ ⌠⌠ z ( x, y )
⎮⎮⎮
⎮⎮⎮
dx dy dz = ⎮⎮ dx dy ⎮
⎮
dz = ⎮⎮ R( x, y, z ) z2( x , y ) dx dy =
⌡⌡⌡ ∂z ⎮⎮
⎮⎮
⌡ ∂z ⌡⌡ 1
V ⌡⌡ z1 ( x , y ) G
G
= ∫∫ R( x, y, z2 ( x, y ))dx dy − ∫∫ R( x, y, z1 ( x, y ))dx dy.
G G
∫∫ R( x, y, z2 ( x, y ))dx dy = ∫∫ R( x, y, z )dx dy
G S3+
∫∫∫ divFdV = ∫∫ F ⋅ n0 dS ,
V S
55
каде што F = P ( x, y, z )i + Q( x, y, z ) j + R ( x, y, z )k е векторското поле, а
n0 = (cos α , cos β , cos γ ) е единечниот вектор на нормалата на површината S
Според оваа формула, за флуксот на полето F добиваме
Φ = ⌠⌠⌠
⌡⌡⌡ div F dV ,
V
3
каде што V е затворена ограничена област во просторот и нејзиниот раб е по
делови глатка двострана површина S.
∂P ∂Q ∂R
= 3x 2 , = 3 y2 и = 3z 2 .
∂x ∂x ∂x
Условите на теоремата на Гаус-
Остроградски се исполнети, па
⌡⌡⌡
(
I = 3⎮⎮⎮ ( ρ cos ϕ sin θ ) + ( ρ sin ϕ sin θ ) + ( ρ cos θ ) ρ 2 sin θ dϕ dθ d ρ =
⌠⌠⌠ 2 2 2
)
V*
2π π a 12 5
⎮⎮⎮ ρ sin θ dϕ dθ d ρ = 3 ∫ dϕ ∫ sin θ dθ ∫ ρ d ρ = πa .
4 4
= 3⌠⌠⌠
⌡⌡⌡
V* 0 0 0 5
▲
56
5.2.4. Формула на Стокс
∂P1 ∂P ∂P ∂z
P1 ( x, y ) = P( x, y, z ( x, y )) е сложена функција од две променливи, па = + .
∂y ∂y ∂z ∂y
Тогаш од равенствата (1) и (2) добиваме
⌠⌠ ⎛
∂P ∂P ∂z ⎞
∫ P( x, y, z )dx = −⎮⎮
⎮⎮ ⎜ + ⎟ dx dy =
⌡⌡ ⎝ ∂y ∂z ∂y ⎠
C
⎮⎮
G
⌠⌠
⎮⎮ ∂P ⌠⌠ ∂P
= −⎮⎮ cos γ 1 + p 2 + q 2 dx dy + ⎮⎮
⎮⎮
cos β 1 + p 2 + q 2 dx dy =
⎮⎮
⌡⌡
∂y ⌡⌡ ∂z
G
G
⌠⌠ ⎛ ⎞
∂P ∂P
= ⎮⎮
⎮⎮ ⎜
− cos γ + cos β ⎟ dS .
⌡⌡ ⎝ ∂y ∂z
⎮⎮
⎠
S
Слично
57
⌠⌠ ⎛ ∂Q ∂Q ⎞
∫ Q( x, y, z )dy = ⎮⎮
⎮⎮ ⎜ ∂x
cos γ − cos α ⎟ dS ,
C ⌡⌡ ⎝ ∂z ⎠
S
⌠⌠ ⎛ ⎞
∂R ∂R
∫ R( x, y, z )dz = ⎮⎮ − cos β + cos α ⎟ dS .
⎮⎮ ⎜
⎮⎮
∂x ∂y
C ⌡⌡ ⎝ ⎠
S
Оттука се добива формулата на Стокс:
⌠⌠ ⎡ ⎤
⎮⎮ ⎛ ∂R ∂Q ⎞ ⎛ ∂P ∂R ⎞ ⎛ ∂Q ∂P ⎞
∫ Pdx + Qdy + Rdz = ⎮⎮ ⎢⎜ − ⎟ cos α + ⎜ − ⎟ cos β + ⎜ − ⎟ cos γ ⎥ dS =
⌡⌡ ⎣⎝ ∂y ∂z ⎠ ⎝ ∂z ∂x ⎠ ⎝ ∂x ∂y ⎠
⎮⎮
C ⎦
S
⌠⌠ ⎛
∂R ∂Q ⎞ ⎛ ∂P ∂R ⎞ ⎛ ∂Q ∂P ⎞
= ⎮⎮ − ⎟ dydz + ⎜ − ⎟ dxdz + ⎜ − ⎟ dxdy.
⎮⎮ ⎜
⎮⎮
∂y ∂z ⎠ ⎝ ∂z ∂x ⎠
⌡⌡ ⎝ ⎝ ∂x ∂y ⎠
S
⌠⌠
⎮⎮ cos α cos β cos γ ⌠⌠
⎮⎮ dydz dxdz dxdy
⎮⎮ ⎮⎮
⎮⎮ ∂ ∂ ∂ ∂ ∂ ∂
∫ Pdx + Qdy + Rdz = ⎮⎮ dS = ⎮⎮
⎮⎮ .
C ⎮⎮ ∂x ∂y ∂z ⎮⎮ ∂x ∂y ∂z
⎮⎮ ⎮⎮
⎮⎮ P Q R ⎮⎮ P Q R
⌡⌡ ⌡⌡
S S
∫ F ⋅ d r = ∫∫ rot F ⋅n0 dS .
C S
Cir F = ⌠⌠
⌡⌡ rot F ⋅ n0 dS .
S
58
y
aê 2
aê 2
x
a
∂P
Од тоа што P( x, y, z ) = xy, Q( x, y, z ) = − yz, R( x, y, z ) = xz добиваме = x,
∂y
∂P ∂Q ∂Q ∂R ∂R
=0, = 0, = −y , =z и = 0 . Условите на теоремата на Стокс се
∂z ∂x ∂z ∂x ∂y
исполнети, па I = ∫ xydx − yzdy + xzdz = ∫∫ ( y cos α − z cos β − x cos γ ) dS , каде што
C S
Sе
( x, y, z ) е n0 =
(F , F , F )
x
'
y
'
z
'
=
(1, 0,1) . Според тоа, dS = 2dxdy , па
(F ) +(F ) +(F ) 2
2 2 2
' ' '
x y z
I = ∫∫ ( y − x ) dxdy ,
Gxy
каде што Gxy e проекција на површината S врз xOy рамнината и тое е внатрешноста
на елипса определена во пример 2 од поглавје 5.1.2
2
⎛ a⎞
⎜x− ⎟ y2
2
Gxy : ⎝ 2 ⎠ + 2 ≤ 1, z = 0 .
a a
4 2
Преминувајќи во елиптични координати
a a a a2 2
x = + ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , J = ρ
2 2 2 4
добиваме
a 2 2 ⌠⌠ ⎛ a a a ⎞
I= ⎮⎮ ⎜ ρ sin ϕ − − ρ cos ϕ ⎟ ρ dϕ d ρ =
4 ⌡⌡ ⎝ 2 2 2 ⎠
G*
2π
a 3π 2
1
a2 2 ⎛ a a a ⎞
=
4 ∫0 ∫0 ⎜⎝ 2
d ϕ ρ sin ϕ − −
2 2
ρ cos ϕ ⎟
⎠
ρ d ρ = −
8
.
59