You are on page 1of 60

СОДРЖИНА

III. Интеграли на функции од повеќе променливи....................................... 1

1. Двојни интеграли.......................................................................................................... 1
1.1. Дефиниција на двоен интеграл ............................................................................ 1
1.2. Својства на двојните интеграли ........................................................................... 2
1.3. Пресметување двојни интеграли ......................................................................... 3
1.4. Метод на замена кај двојните интеграли ............................................................ 7
1.5. Примена на двојните интеграли во геометријата............................................. 11
2. Тројни интеграли ..................................................................................................... 17
2.1.Својства на тројните интеграли .......................................................................... 18
2.2. Пресметување тројни интеграли........................................................................ 18
2.3. Метод на замена кај тројните интеграли........................................................... 21

IV. Векторски полиња ................................................................................ 29

V. Криволиниски и површински интеграли.......................................... 31

5.1. Криволиниски интеграли .................................................................................... 31


5.1.1. Криволиниски интеграли од прв вид.............................................................. 32
5.1.2. Криволиниски интеграли од втор вид ............................................................ 35
5.1.3. Криволиниски интеграли независни .............................................................. 39
од патот на интеграција ............................................................................................. 39
5.1.4. Гринова формула.............................................................................................. 43
5.2. Површински интеграли ....................................................................................... 47
5.2.1. Површински интеграли од прв вид................................................................. 47
5.2.2. Површински интеграли од втор вид ............................................................... 50
5.2.3. Формула на Гаус-Остроградски...................................................................... 54
5.2.4. Формула на Стокс ............................................................................................ 57
III. Интеграли на функции од повеќе променливи
1. Двојни интеграли
1.1. Дефиниција на двоен интеграл

Пред да дефинираме двоен интеграл, ќе го дефинираме поимот глатка крива во


рамнината. Познато е дека графикот на функција од една реална променлива
y = f ( x) е крива во xOy рамнината. Ако функцијата f ( x) и нејзиниот прв извод
f ′( x) се непрекинати функции на сегментот [a, b] ⊆ D f , т.е. функцијата f ( x) е
непрекинато-диференцијабилна на [a, b] ⊆ D f , тогаш велиме дека кривата е глатка и
таа има тангентна во секоја точка. Кривата е по делови глатка ако може да се подели
на конечен број глатки криви. Аналогно се дефинира глатка крива и во другите
координатни рамнини.
Нека f е непрекината ненегативна функција од две променливи дефинирана и
ограничена на затворената и ограничена област R во xOy рамнината чиј раб е по
делови глатка крива. Се поставувa прашањето колкав е волуменот V на телото
ограничено од горе со површината z = f ( x, y ) , од страна со цилиндричната
површина со база R и од долу со базата R.
Базата R која лежи во xOy рамнината ја делиме со глатки криви на подобласти
R1 , R2 , … , Rn кои формираат поделба (партиција) П на областа R. Заради
едноставност, го разгледуваме случајот која добиените подобласти се правоаголници.
За таа цел, во базата R повлекуваме прави паралелни со x и y оската. Добиените
правоаголници, кои целосно лежат во областа R, ги означуваме со R1 , R2 , … , Rn и тие
формираат внатрешна поделба (партиција) П на областа R. Норма на партицијата
Π = { R1 , R2 , … , Rn } е максималната должина на дијагоналата на правоаголниците Ri,
i = 1, 2, … , n и се означува со Π .

Ri
z y

(xi ,yi )

y
R x
x

Избираме произволна точка ( xi , yi ) во Ri и ја пресметуваме вредноста f ( xi , yi ) .


Волуменот на паралелопипедот со база Ri и висина f ( xi , yi ) е ΔVi = f ( xi , yi )ΔAi , каде
што ΔAi е плоштината на правоаголникот Ri. Сумирајќи ги волумените на овие

1
паралелопипеди ја добиваме приближната вредност на бараниот волумен V. Оваа
сума се нарекува интегрална или Риманова сума за функцијата f ( x, y ) на областа R:
n n

∑ ΔVi = ∑ f ( xi , yi )ΔAi .
i =1 i =1
Волуменот V на телото ограничено од горе со површината z = f ( x, y ) , од страна со
цилиндричната површина со база R и од долу со базата R е гранична вредност на овие
суми кога Π → 0, т.е.
n
V = lim
Π →0
∑ f ( x , y )ΔA .
i =1
i i i

Дефиниција. Двоен интеграл на функцијата f ( x, y ) на областа R е


n
граничната вредност на интегралната сума ∑ f ( x , y )ΔA
i =1
i i i кога нормата на

партицијата Π тежи кон нула, ако таа гранична вредност постои, конечна е и
не зависи од изборот на партицијата Π и точките ( xi , yi ) во Ri. Во тој случај
велиме дека функцијата f ( x, y ) е интеграбилна во Риманова смисла на
областа R и пишуваме
n

∫∫ f ( x, y )dA = lim
Π →0
∑ f ( x , y ) ΔA .
i =1
i i i
R

Областа R се нарекува област на интеграција, а функцијата f ( x, y ) се


нарекува подинтегрална функција.
Забележуваме дека во дефиницијата не се бара функцијата f ( x, y ) да биде
ненегативна или непрекината. Може да се покаже дека ако f ( x, y ) е непрекината во
затворена и ограничена област R чиј раб е по делови глатка крива, тогаш таа е
интеграбилна на R. Понатаму, ако не е поинаку нагласено, ќе сметаме дека R е
затворена и ограничена област во xOy рамнината чиј раб е по делови глатка крива.

1.2. Својства на двојните интеграли

Нека R е затворена и ограничена област во xOy рамнината чиј раб е по делови


глатка крива.
10 Нека f и g се интеграбилни функции на областа R и c е реална константа. Тогаш
функиите f ± g и c ⋅ f се интеграбилни на областа R и важи

∫∫ ( f ( x, y) ± g ( x, y) ) dA = ∫∫ f ( x, y) dA ± ∫∫ g ( x, y) dA;
R R R

∫∫ c ⋅ f ( x, y) dA = c ∫∫ f ( x, y) dA.
R R

20 Ако областа R се состои од две подобласти R1 и R2 (нивниот пресек е по делови


глатка крива) на кои функцијата f е интеграбилна, тогаш f е интеграбилна и на
областа R и важи

2
∫∫ f ( x, y) dA = ∫∫ f ( x, y) dA + ∫∫ f ( x, y) dA. .
R R1 R2

30 Нека f ( x, y ) е интеграбилна функција на областа R. Ако f ( x, y ) ≥ 0 на областа R,


тогаш ∫∫ f ( x, y)dA ≥ 0 .
R

Аналогно, ако f ( x, y ) ≤ 0 на областа R, тогаш ∫∫ f ( x, y)dA ≤ 0.


R
40 Ако f ( x, y ) и g ( x, y ) се интеграбилни функции на областа R и f ( x, y ) ≤ g ( x, y ) на
оваа област, тогаш
∫∫ f ( x, y)dA ≤ ∫∫ g ( x, y)dA.
R R
Горните особини се докажуваат слично како соодветните особини кај опреде-
лен интеграл, користејќи ги особините на интегралните суми.
Аналогно како кај определен интеграл важи следнава теорема за средна вред-
ност.

Теорема 3.1. (Теорема за средна вредност кај двоен интеграл) Ако f ( x, y )


е непрекината функција на областа R со плоштина ΔA , тогаш постои барем
една точка ( c1 , c2 ) ∈ R така што

∫∫ f ( x, y)dA = f ( c , c ) ΔA.
R
1 2

Бројот f ( c1 , c2 ) се нарекува средна вредност на функцијата f ( x, y ) на областа


R. Важи и следнава поопшта теорема.

Теорема 3.2. (Обопштена теорема за средна вредност) Нека f ( x, y ) и


g ( x, y ) се функции кои на областа R ги задоволуваат следниве услови:
- f ( x, y ) ⋅ g ( x, y ) и g ( x, y ) се интеграбилни функции;
- f ( x, y ) е ограничена функција, т.е. за секој ( x, y ) ∈ R важи
m ≤ f ( x , y ) ≤ M , m, M ∈ ;
- g ( x, y ) не го менува знакот, т.е. за секој ( x, y ) ∈ R важи едно од следниве
неравенства: g ( x, y ) ≥ 0 или g ( x, y ) ≤ 0 .
Tогаш постои број μ ∈ [ m, M ] така што

∫∫ f ( x, y ) ⋅ g ( x, y ) dA = μ ∫∫ g ( x, y ) dA.
R R

Доказите на теорема 3.1. и теорема 3.2. се аналогни на доказите на соодветните


теореми кај определен интеграл.

1.3. Пресметување двојни интеграли

Нека R е затворена и ограничена област во xOy рамнината чиј раб е по делови


глатка крива и f ( x, y ) е непрекината функција на областа R. Двојниот интеграл на
функцијата f(x,y) на областа R може да се претстави како пар определени интеграли.
n
Дефиницијата на двојниот интеграл содржи Риманова сума ∑ f ( x , y )ΔA , каде што
i =1
i i i

3
ΔAi е плоштината на правоаголникот Ri со страни Δxi и Δyi , т.е. ΔAi = Δxi Δyi .
Нараснувањата Δxi и Δyi водат кон два определени интеграли во однос на x и y
соодветно.

а) Двојни интеграли на правоаголна област

Нека f ( x, y ) е непрекината функција на областа R и нека R е правоаголна


област R = {( x, y ) a ≤ x ≤ b, c ≤ y ≤ d } , a, b, c, d ∈ .

Ја делиме областа R на n × m
правоаголници со правите
x = xi , i = 1, n, y = y j , j = 1, m,
при што
a = x0 < x1 < < xn = b,
c = y0 < y1 < < ym = d .

Со Rij го означуваме право-


аголникот со страни
Δxi = xi − xi −1 и Δy j = y j − y j −1
и плоштина ΔAij = Δxi Δy j .

Во секој правоаголник Rij избираме точка T (α i , β j ) , т.е. α i ∈ [ xi −1 , xi ] и


βi ∈ [ yi −1 , yi ] . Ако Π → 0, тогаш max Δxi → 0 и max Δy j → 0 . Тогаш
n m

∫∫ f ( x, y )dA = lim
max Δxi → 0 ∑∑ f (α , β
i =1 j =1
i j )Δxi Δy j =
R
max Δy j → 0

n ⎛ m ⎞ n ⎛d ⎞
= lim
max Δxi → 0
∑ ⎜
i =1 ⎝
lim
max Δy j → 0
∑ f (α i , β j ) Δy j ⎟ Δxi = lim
max Δxi →0
∑ ⎜ ∫ f (α i , y )dy ⎟ Δxi .
j =1 ⎠ i =1 ⎝ c ⎠
Овде ја користевме дефиницијата на определен интеграл
d m

∫ g ( y)dy = lim
max Δy j → 0
∑ g (β
j =1
j )Δy j , β j ∈ ⎡⎣ y j −1 , y j ⎤⎦ , при што g ( y ) = f (α i , y ) .
c

Сега имаме интеграл од функција која зависи од α i , па ставаме


d n b

∫ f ( x, y )dy = ϕ ( x) , а оттука ∫∫ f ( x, y )dA = lim


max Δxi → 0
∑ ϕ (αi ) Δxi = ∫ ϕ ( x)dx. Според тоа
i =1
c R a

⎛ ⎞ b d b d

∫∫R f ( x , y ) dA = ∫a ⎝ ∫c
⎜ f ( x , y ) dy ⎟ dx = ∫ dx ∫ f ( x, y ) dy.
⎠ a c
(1)

За сукцесивните гранични вредности важи


n
⎛ m
⎞ n
⎛ m

lim
max Δxi → 0
∑⎜ lim ∑ f (α , β i j ) Δy j ⎟ Δxi = lim ∑ ⎜ lim ∑ f (α i , β j )Δx j ⎟ Δyi ,
i =1 ⎝ max Δy j →0 j =1 ⎠ max Δyi →0
i =1 ⎝
max Δx j →0
j =1 ⎠

4
па редоследот на лимесите може да се промени. На ист начин како погоре се
покажува дека важи
d b
⎛ ⎞ d b

∫∫R f ( x , y ) dA = ∫c ⎜⎝ ∫a f ( x , y ) dx ⎟

dy = ∫c ∫a f ( x, y)dx.
dy (2)

Од (1) и (2) следува дека


b d d b

∫∫ f ( x, y)dA = ∫ dx ∫ f ( x, y)dy = ∫ dy ∫ f ( x, y)dx.


R a c c a

Заклучуваме дека пресметувањето на двојниот интеграл се сведува на


пресметување два определени интеграли.
b d d b
Интегралите ∫ dx ∫ f ( x, y)dy
a c
и ∫ dy ∫ f ( x, y)dx
c a
се наречени итерирани,

сукцесивни или последователни интеграли. Притоа, кога се пресметува интегралот


b

∫ f ( x, y)dx ,
a
y се смета за константа и обратно. Понатаму наместо ознаката

∫∫ f ( x, y)dA ќе пишуваме ∫∫ f ( x, y)dxdy .


R R

⌠⌠ dxdy
Пример 1. Да се пресмета двојниот интеграл ⎮⎮ , каде што област на
⌡⌡ ( x + y )
2

интеграција е R = {( x, y ) : 3 ≤ x ≤ 4, 1 ≤ y ≤ 2} .

4
2 4
⌠⌠ dxdy 4 2
dy ⌠⎛ 1 ⎞ ⌠⎛ 1 1 ⎞ 25
⎮⎮
⌡⌡ ( x + y )
2
= ∫ dx ∫
1 ( x + y)
2
= ⎮⎜− ⎟
⎮⎝ x+ y⎠
dx = ⎮ ⎜ − ⎟
⌡ ⎝ x +1 x + 2 ⎠
dx = ln .
24
R
3 ⌡ 1
3
3
Интегралот може да се реши и ако се промени редоследот на интеграција
⌠⌠ dxdy 2 4
dx 25
⎮⎮
⌡⌡ ( x + y )
2
= ∫
1
dy ∫
3 ( x + y)
2
= ln .
24

R

5
б) Двојни интеграли на произволна област

Теорема 3.3.
1) Нека f ( x, y ) е непрекината функција на областа
R = {( x, y ) a ≤ x ≤ b, ϕ1 ( x) ≤ y ≤ ϕ2 ( x) } ,
каде што ϕ1 ( x) и ϕ2 ( x) се непрекинати на [ a, b ] и ϕ1 ( x) ≤ ϕ 2 ( x) на [ a, b ] . Тогаш
b ϕ2 ( x )

∫∫ f ( x, y)dA =∫ dxϕ ∫ f ( x, y )dy.


R a 1 ( x)

2) Ако f ( x, y ) е непрекината на областа


R = {( x, y ) ψ 1 ( y ) ≤ x ≤ ψ 2 ( y ), c ≤ y ≤ d } ,
каде што ψ 1 ( y ) и ψ 2 ( y ) се непрекинати на [ c, d ] и ψ 1 ( y ) ≤ ψ 2 ( y ) на [ c, d ] , тогаш
d ψ2 ( y)

∫∫
R
f ( x, y )dA = ∫ dy
c

ψ1 ( y )
f ( x, y )dx.

y y x=ψ1(y) x=ψ2(y)

y=ϕ2( x) d
R R

y=ϕ1( x)
c
a b x x

Доказ. 1) Нека областа R е ограничена со непрекинатите криви ϕ1 ( x) и ϕ2 ( x) ,


ϕ1 ( x) ≤ ϕ 2 ( x) на [ a, b ] , т.е. R = {( x, y ) a ≤ x ≤ b, ϕ1 ( x) ≤ y ≤ ϕ2 ( x) }

Нека c = min ϕ1 ( x) , d = max ϕ2 ( x)


y x∈[ a , b ] x∈[ a , b ]

d и D е правоаголната област
y=ϕ2( x) D = {( x, y ) a ≤ x ≤ b, c ≤ y ≤ d } .
R Очигледно е дека D = R + R1 , каде што
R и R1 се ограничени области.
y=ϕ1( x) Дефинираме функција
c ⎧⎪ f ( x, y ) , ( x, y ) ∈ R
F ( x, y ) = ⎨ .
a b x ⎪⎩ 0, ( x, y ) ∈ R1

Тогаш од особина 20 следува

∫∫ F ( x, y)dx dy = ∫∫ F ( x, y)dx dy + ∫∫ F ( x, y)dx dy = ∫∫ f ( x, y)dx dy.


D R R1 R
(1)

6
b d
Од друга страна ∫∫ F ( x, y)dx dy = ∫ dx ∫ F ( x, y) dy. За секое x ∈ [ a, b] важи
D a c
d ϕ1 ( x ) ϕ2 ( x ) d ϕ2 ( x )

∫ F ( x, y) dy = ∫
c c
F ( x, y ) dy + ∫
ϕ1 ( x )
F ( x, y ) dy + ∫
ϕ2 ( x )
F ( x, y ) dy = ∫
ϕ1 ( x )
f ( x, y ) dy.

Според тоа
b ϕ2 ( x )

∫∫ F ( x, y)dxdy = ∫ dx
D a

ϕ1 ( x )
f ( x, y )dy. (2)

b ϕ2 ( x )
Од (1) и (2) следува ∫∫ f ( x, y)dxdy =∫ dxϕ ∫ f ( x, y ) dy.
R a 1 ( x)

Слично се покажува и второто тврдење. ■

Во случај кога областа R има произволен облик, таа може да се подели со по


делови глатки криви на подобласти кои имаат еден од претходно наведените два
облици и да се искористи особина 20.
Пример 2. Да се пресмета двојниот
интеграл ∫∫ ( x 2 + 2 y )dxdy , каде што
R
областа на интеграција е
{
R = ( x, y ) : x 2 ≤ y ≤ 3 x . }
Пресек на параболата y = x 2 и пра-
вата y = 3 x се точките O(0, 0) и
A(3,9) .

3 3x 3 3
891
∫∫ ( x
2
+ 2 y )dxdy = ∫ dx ∫ ( x + 2 y )dy = ∫ ( x y + y
2 2 2
) 3x
x2
dx = ∫ ( −2 x 4 + 3 x3 + 9 x 2 ) dx = .
R 0 x2 0 0
20
Интегралот може да се реши и со промена на редоследот на интеграција:
y
9
⎛ x3 ⎞ 9
y

∫∫R + = ∫0 y∫/ 3 + = ∫0 ⎜⎝ 3 + 2 xy ⎟⎠ dy =
2 2
( x 2 y ) dA dy ( x 2 y ) dx
y /3
9
⎛ y 3/ 2 y3 y2 ⎞ 891
= ∫⎜ + 2 y y − − 2 ⎟ dy = .
0 ⎝ 3 81 3 ⎠ 20

1.4. Метод на замена кај двојните интеграли

Нека f(x) е непрекината функција на интервалот [ a, b ] , x = x(t ) е непрекината,


строго монотоно растечка функција на интервалот [α , β ] која има непрекинат извод
на [α , β ] , каде што a = x(α ), b = x( β ) . (Ако x = x(t ) е непрекината, строго монотоно
опаѓачка функција, тогаш го разгледуваме интервалот [ β ,α ] , при што важи
a = x( β ), b = x(α ) .)

7
b β b α
Видовме дека ∫ f ( x)dx = ∫ f ( x(t ) )x '(t )dt или ∫ f ( x)dx = ∫ f ( x(t ) )x '(t )dt , т.е.
a α a β
b β

∫ f ( x)dx = α∫ f ( x(t ) ) x '(t ) dt . На овој начин, со воведената замена


a
x = x(t ) , интервалот

[α , β ] биективно се пресликува во интервалот [ a, b ] , функцијата f(x) се изразува


преку новата променлива t како f ( x(t ) ) , а наместо диференцијалот dx се јавува
изразот x '(t ) dt .

Кај двојниот интеграл, наместо со една функција x = x(t ) , замената се врши со


помош на две функции x = x(u , v) и y = y (u , v) . Со овие две равенки се дефинира
пресликување од uOv рамнината во xOy рамнината, кое се нарекува трансформација
на координати. Притоа произволна областа R* од uOv рамнината се пресликува во
област R од xOy рамнината. Ако функциите x(u , v) , y (u , v) и нивните први
парцијални изводи се непрекинати на R* и за Јакобиевата детерминанта (Јакобијанот)
на трансформацијата
∂x ∂x
∂u ∂v ∂ ( x, y )
J (u , v) = =
∂y ∂y ∂ ( u , v )
∂u ∂v
важи J (u, v) ≠ 0 на R*, тогаш постои инверзна трансформација дефинирана со
равенките u = u ( x, y ) и v = v( x, y ) , каде што функциите u ( x, y ) и v( x, y ) и нивните
први парцијални изводи се непрекинати на R. За Јакобијанот на инверзната
∂ ( u, v ) 1
трансформација важи: J ( x, y ) = = .
∂ ( x, y ) ∂ ( x, y )
∂ ( u, v )
Ако во двојниот интеграл ∫∫ f ( x, y)dx dy
R
се изврши замена на променливите со

равенките x = x(u , v) и y = y (u, v) , при што за функциите x(u , v) , y (u , v) важат


горните претпоставки, тогаш од интеграција по променливите x и y се преминува на
интеграција по променливите u и v. Притоа, областа на интеграција R од xOy
рамнината се пресликува во област R* од uOv рамнината. Подинтегралната функција
се изразува преку новите променливи како f ( x(u , v), y (u , v) ) , а dx dy = J du dv .
Според тоа, формулата за воведување замена кај двоен интеграл е:

∫∫ f ( x, y)dx dy =∫∫ f ( x(u, v), y(u, v) ) J du dv.


R R*

Како што е познато методот на замена кај определени интеграли се користи за


да се упрости подитегралната функција, додека кај повеќекратните интеграли
методот на замена најчесто се користи за да се упрости областа на интеграција. Во
општ случај, изборот на замената зависи од областа на интеграција R. Целта е да се
изберат нови променливи така што областа R* е поедноставна од дадената област на
интеграција. Но, понекогаш методот на замена се користи за да се упрости
подинтегралната функција, како во следниов пример.

8
y−x

Пример 1. Да се пресмета двојниот интеграл ⌠⌠ e y + x dxdy , каде што областа на


⌡⌡
R
интеграција е трапез во xOy рамнината со темиња (0,1), (0,2), (2,0) и (1.0).
Забележуваме дека подинтегралната функција не може да се интегрира ниту
по x, ниту по y. Ќе направиме замена на променливите со равенките
u = x + y, v = y − x ,
u −v u+v
од каде x = и y= . За Јакобијанот добиваме
2 2
∂x ∂x 1 1

∂ ( x, y ) ∂u ∂v 2 2 1,
J (u, v) = = = =
∂ ( u, v ) ∂y ∂y 1 1 2
∂u ∂v 2 2
v
1
со што интегралот се сведува на I = ∫∫ e u dudv .
2 R*

Останува да се определи областа R* која се добива со трансформација на областа R.


Oбласта R е ограничена со правите x = 0, y = 0, x + y = 1 и x + y = 2 кои се
трансформираат во следниве прави во uOv рамнината: v = u, v = −u , u = 1, u = 2 .
Според тоа,
u
1 ⎛ v⎞
2 2 2
1⎛ 1⎞ 3⎛ 1⎞
v u v
1 1
I = ∫∫ e u dudv = ∫ du ∫ e u dv = ∫ ⎜ ue u ⎟ du = ⎜ e − ⎟ ∫ udu = ⎜e − ⎟. ▲
2 R* 2 1 −u 2 1⎝ ⎠ −u 2⎝ e⎠1 4⎝ e⎠

Една од најчесто користената


замена во двојните интеграли се
воведува со равенките y
x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , M ( x, y)
ρ
со помош на кои парот променливи
( x, y ) се заменува со пар нови промен- ϕ
ливи ( ρ , ϕ ) . x

9
На тој начин од правоаголни координати се преминува во поларни координати. Оваа
замена се користи кога работ на областа R е крива чија равенка во поларен
координатен систем се поедноставува. Поларните координати најчесто се користат
кога во областа на интеграција R се јавува кружницата x 2 + y 2 = r 2 , r > 0 чија
равенка во поларен координатен систем е ρ = r .

За Јакобијанот добиваме:
∂x ∂x
∂ρ ∂ϕ cos ϕ − ρ sin ϕ
J= = = ρ.
∂y ∂y sin ϕ ρ cos ϕ
∂ρ ∂ϕ
Според тоа, dx dy = ρ d ρ dϕ .
Ако во областа на интеграција R се јавува кружницата ( x − x0 ) 2 + ( y − y0 ) 2 = r 2 ,
r > 0 , тогаш се преминува во обопштени поларни координати ( ρ , ϕ ) преку равенките
x = x0 + ρ cos ϕ , y = y0 + ρ sin ϕ .

На тој начин равенката на кружницата ( x − x0 ) 2 + ( y − y0 ) 2 = r 2 се трансформира во


ρ = r . За Јакобијанот добиваме J = ρ .
2 2
⎛x⎞ ⎛ y⎞
Ако во областа на интеграција R се јавува елипсата ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ = 1 , тогаш се
⎝a⎠ ⎝b⎠
применуваат елиптични координати ( ρ , ϕ ) зададени со равенките

x = a ρ cos ϕ , y = bρ sin ϕ ,

со што равенката на елипсата се трансформира во ρ = 1 . За Јакобијанот добиваме


J = abρ .
2 2
⎛ x − x0 ⎞ ⎛ y − y0 ⎞
Ако во областа на интеграција R се јавува елипсата ⎜ ⎟ +⎜ ⎟ =1,
⎝ a ⎠ ⎝ b ⎠
тогаш се применуваат обопштени елиптични координати ( ρ , ϕ ) зададени со
равенките
x = x0 + a ρ cos ϕ , y = y0 + bρ sin ϕ ,
2 2
⎛ x − x0 ⎞ ⎛ y − y0 ⎞
со што равенката на елипсата ⎜ ⎟ +⎜ ⎟ = 1 се трансформира во ρ = 1 . За
⎝ a ⎠ ⎝ b ⎠
Јакобијанот добиваме J = abρ .

⌠⌠ 1 − x 2 − y 2
Пример 2. Да се пресмета двојниот интеграл ⎮⎮ dxdy , каде што областа
⌡⌡ y
R

{
на интеграција е R = ( x, y ) : x + y ≤ 1, 0 ≤ x ≤ y .
2 2
}

10
Преминуваме во поларни координа-
ти x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , со што об-
ласта R се трансформира во
⎧ π π⎫
R* = ⎨( ρ , ϕ ) : 0 ≤ ρ ≤ 1, ≤ϕ ≤ ⎬.
⎩ 4 2⎭
Дадениот интеграл е:

π /2
⌠⌠ 1 − x 2 − y 2 ⌠⌠ 1 − ρ 2 1
1

⎮⎮ dxdy = ⎮⎮ ρ d ρ dϕ = ∫ dϕ ∫ 1 − ρ 2 d ρ .
⌡⌡ y ⌡⌡ ρ sin ϕ π /4 sin ϕ 0
R R*

1 ρ 1 ϕ
Од тоа што ∫ 1− ρ 2 d ρ =
2
arcsin ρ +
2
1− ρ 2 + C и ∫ sin ϕ dϕ = ln tg 2 + C добиваме

1 − x2 − y 2 π π
∫∫
R
y
dxdy = − ln tg .
4 8

1.5. Примена на двојните интеграли во геометријата

10 Пресметување волумен на тело

Од дефиницијата на двоен интеграл


видовме дека ако f ( x, y ) е непрекината не-
негативна функција на областа R (т.е.
f ( x, y ) ≥ 0, ∀( x, y ) ∈ R ) од две променливи
дефинирана на затворена и ограничена
област R, тогаш волуменот на телото
ограничено со цилиндарот со база R, а од
горе со површината z = f ( x, y ) е

V = ∫∫ f ( x, y ) dxdy.
R

Аналогно како кај определен интеграл, ако е непрекината на областа R и


f ( x, y ) ≤ 0, ∀( x, y ) ∈ R , тогаш
V = − ∫∫ f ( x, y ) dxdy.
R

11
Ако за непрекинатите функции
f ( x, y ) и g ( x, y ) на областа R важи
f ( x, y ) ≥ g ( x, y ) , тогаш телото
ограничено од горе со површината
z = f ( x, y ) , од долу со површината
z = g ( x, y ) и со цилиндричната повр-
шина со база R, има волумен

V = ∫∫ ⎡⎣ f ( x, y ) − g ( x, y ) ⎤⎦ dxdy.
R

Пример 1. Да се пресмета волуменот на телото зададено со z ≤ − x 2 − y 2 + 4 ,


x2 + y 2 ≤ 1 и z ≥ 0 .

За бараниот волумен добиваме V = ∫∫ ( − x 2 − y 2 + 4 ) dxdy , каде што областа R е


R

кругот x + y ≤ 1 . Преминувајќи во поларни координати x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , доби-


2 2

ваме V = ∫∫ ( − ρ 2 + 4 ) ρ d ρ dϕ , каде што R* = {( ρ , ϕ ) : 0 ≤ ρ ≤ 1, 0 ≤ ϕ ≤ 2π } .


R*
Според тоа,
1
2π 2π
1
⎛ ρ4 ⎞ 7π
V = ∫ dϕ ∫ ( − ρ + 4 )ρ d ρ = ∫ ⎜ −
2
+ 2 ρ 2 ⎟ dϕ = .
0 0 0 ⎝
4 ⎠0 2
Бараниот волумен може да се пресмета и како V = 4V1 , каде што V1 е волуменот
на телото во првиот октант. Според тоа,
π /2

1
V = 4 ∫ dϕ ∫ ( − ρ 2 + 4 )ρ d ρ = . ▲
0 0
2
Забелешка. Ако функција g ( x, z ) е непрекината и ненегативна функција на областа
R во рамнината xOz (т.е. g ( x, z ) ≥ 0, ∀( x, z ) ∈ R ), тогаш волуменот на телото ограни-
чено со цилиндарот со база R, а од горе со површината y = g ( x, z ) е

V = ∫∫ g ( x, z ) dxdz.
R

12
Аналогно, волуменот на телото ограничено со цилиндарот со база R во рамнината
yOz, а од горе со површината x = h( y, z ) е

V = ∫∫ h ( y, z ) dydz.
R

20 Пресметување плоштина на рамнински лик


n
Ако во дефиницијата на двоен интеграл ∫∫ f ( x, y )dA = lim
Π →0
∑ f ( x , y )ΔA .
i =1
i i i
R

ставиме f ( x, y ) ≡ 1 за сите точки ( x, y ) ∈ R , каде што R е затворена и ограничена


област во рамнината xOy, добиваме
n

∫∫ dA = lim
Π →0
∑ ΔA = lim ΔA = ΔA ,
i =1
i
Π →0
R
каде што ΔA е плоштината на областа R. Според тоа, плоштината на областа R во
рамнината xOy се пресметува со формулата

P = ∫∫ dx dy .
R

Забелешка. Ако областа R е криволинискиот трапез ограничен со кривата y = f ( x) и


правите y = 0, x = a и x = b , т.е. R = {( x, y ) : a ≤ x ≤ b, 0 ≤ y ≤ f ( x)} , тогаш за плошти-
b f ( x) b b
ната ја добиваме формулата P = ∫∫ dx dy = ∫ dx ∫ dy = ∫ y f ( x)
0 dx = ∫ f ( x ) dx . Тоа е поз-
R a 0 a a

натата формула за пресметување на плоштина на рамнински лик со помош на опре-


делен интеграл.
30 Пресметување плоштина на површина
Глатка површина во просторот е површина зададена со функција од две
променливи дефинирана над затворена и ограничена област во некоја од
координатните рамнини и над таа област функцијата е непрекината и има
непрекинати парцијални изводи од прв ред. Глатката површина има тангентна
рамнина во секоја точка. Површината е по делови глатка ако со помош на глатки
криви може да се подели на конечен број глатки површини.
Нека S е глатка површина дефинирана со ограничената функција z = f ( x, y ) на
затворената ограничена област R во рамнината xOy.

13
Ако површината ја претставиме имплицитно, т.е. F ( x, y, z ) = z − f ( x, y ) = 0 ,
тогаш единичниот вектор на нормалата во произволна точка ( x, y, z ) е

⎛ ∂F ∂F ∂F ⎞ ⎛ ∂f ∂f ⎞
⎜ , , ⎟ ⎜ − ∂x , − ∂y ,1⎟
n0 = ⎝ ∂x ∂y ∂z ⎠ = ⎝ ⎠ . (1)
2 2 2 2 2
⎛ ∂F ⎞ ⎛ ∂F ⎞ ⎛ ∂F ⎞ ⎛ ∂f ⎞ ⎛ ∂f ⎞
⎜ ⎟ +⎜ ⎟ +⎜ ⎟ ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ +1
⎝ ∂x ⎠ ⎝ ∂y ⎠ ⎝ ∂z ⎠ ⎝ ∂x ⎠ ⎝ ∂y ⎠
∂f ∂f
Ставаме p = , q = . Секој единичен вектор може да се претстави во облик
∂x ∂y
n0 = {cos α , cos β , cos γ } , каде што α , β и γ се аглите што овој вектор ги зафаќа со
координатните оски. Според тоа, од (1) следува
−p −q 1
cos α = , cos β = , cos γ = .
1+ p + q
2 2
1+ p + q2 2
1 + p2 + q2

Ја делиме областа R со глатки криви на подобласти R1 , R2 , … , Rn чии плоштини


се ΔRi , i = 1, 2, … , n .

Заради едноставност, како и во


дефиницијата на двоен интеграл го
разгледуваме случајот која добиените
подобласти R1 , R2 , … , Rn се право-
аголници. Во секој правоаголник Ri
избираме точка (α i , βi ) ∈ Ri и во
точката M i (α i , β i , γ i ) , γ i = f (α i , β i )
поставуваме тангентна рамнина Σi на
дадената површина. Ја разгледуваме
цилиндричната површина со основа Ri
нормална на рамнината xOy..

Оваа површина во пресекот со тангентната рамнина Σi определува право-


аголник Di кој лежи во тангентната рамнина. Со ΔDi ја означуваме плоштината на
n
правоаголникот Di и ја формираме сумата ∑ ΔD .
i =1
i Оваа сума ја апроксимира
n
плоштината ΔS на површината S, па ΔS = lim
max ΔRi →0
∑ ΔD .
i =1
i

Нека ni = {cos α i , cos β i , cos γ i } е единичен вектор на нормалата на тангентната


рамнина Σi . Аголот кој тангентната рамнина го зафаќа со рамнината xOy е γ i (тоа е
ΔRi
аголот меѓу векторот ni и z -оската), па може да се покаже дека ΔDi = . Тогаш
cos γ i

14
n
ΔRi 1
ΔS = lim
max ΔRi → 0
∑ cos γ = ∫∫ cos γ
i =1
dR = ∫∫ 1 + p 2 + q 2 dR,
i R i R
па
⌠⌠ 2
⎛ ∂f ⎞ ⎛ ∂f ⎞
2

PS = ⎮⎮ 1 + ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ dxdy.
⎮⎮ ⎝ ∂x ⎠ ⎝ ∂y ⎠
⌡⌡
R

Областа на интеграција R претставува проекција на површината S врз xOy


рамнината.
Забелешка. Ако површина S е дефинирана со ограничената функција y = g ( x, z ) на
затворената ограничена област R во рамнината xOz, при што g има непрекинати
парцијални изводи од прв ред на областа R, тогаш плоштината на површина S е

⌠⌠ 2
⎛ ∂g ⎞ ⎛ ∂g ⎞
2

PS = ⎮⎮ 1 + ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ dxdz.
⌡⌡ ⎝ ∂x ⎠ ⎝ ∂z ⎠
R
Во овој случај, областа на интеграција R претставува проекција на површината S врз
xOz рамнината.
Аналогно, плоштината на површина S дефинирана со ограничената функција
x = h( y, z ) на затворената ограничена област R во рамнината yOz, при што h има
непрекинати парцијални изводи од прв ред на областа R е

⌠⌠ 2
⎛ ∂h ⎞ ⎛ ∂h ⎞
2

PS = ⎮⎮ 1 + ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ dydz.
⎮⎮ ⎝ ∂y ⎠ ⎝ ∂z ⎠
⌡⌡
R
Во овој случај, областа на интеграција R претставува проекција на површината S врз
yOz рамнината.
Пример 2. Со помош на двоен интеграл да се изведе формулата за плоштина на сфера
со радиус r > 0 .

Горната полусфера со радиус r > 0 има равенка z = r 2 − x 2 − y 2 , па


∂f x ∂f y
p= =− и q= =− . За плоштината на сферата добиваме
∂x r 2 − x2 − y 2 ∂y r 2 − x2 − y 2

15
⌠⌠ ⎛ ⎞ ⎛
2

2
x y ⌠⌠ 1
PS = 2⎮⎮ 1 + ⎜ − ⎟ +⎜− ⎟ dxdy = 2r ⎮⎮ dxdy ,
⎮⎮ ⎜ r 2 − x2 − y 2 ⎟ ⎜ r 2 − x2 − y2 ⎟ ⌡⌡ 2
− 2
− 2
⌡⌡ ⎝ ⎠ ⎝ ⎠ R
r x y
R

каде што проекцијата R на полусферата врз xOy рамнината е кругот x 2 + y 2 ≤ r 2 .


Преминувајќи во поларни координати x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ добиваме

ρ r
ρ
PS = 2r ∫∫ d ρ dϕ = 2r ∫ dϕ ∫ dρ .
R r2 − ρ2 0 0 r2 − ρ 2

ρ
Од тоа што ∫ r −ρ
2 2
d ρ = − r 2 − ρ 2 + C , добиваме

( )
2π r 2π
PS = 2r ∫ − r − ρ 2 2
dϕ = 2r 2
∫ dϕ = 2r
2
⋅ 2π = 4π r 2 . ▲
0 0 0

16
2. Тројни интеграли

Со поимот троен интеграл се обопштува поимот двоен интеграл на тој начин


што наместо дводимензионалниот простор во кој се наоѓа областа на интеграција кај
двојниот интеграл, се разгледува затворена ограничена област во тридимензи-
оналниот простор.
Затворената површина го дели просторот на две отворени области од кои едната
е ограничена, а другата не. Унијата од ограничената отворена област и разгледувана-
та површина е затворена ограничена област. Геометриски затворената ограничена
област во просторот претставува геометриско тело.
Нека V е затворена и ограничена област во 3 чиј раб е по делови глатка
затворена површина, со волумен ΔV и нека u = f ( x, y, z ) е функција дефинирана и
ограничена на V. Ја делиме областа V со глатки површини на подобласти
Vi , i = 1, 2, … , n чии волумени се ΔVi . Заради едноставност, го разгледуваме случа-
јот која добиените подобласти се паралелопипеди. За таа цел, во областа V повлеку-
ваме рамнини паралелни со координатните рамнини. Добиените паралелопипеди кои
целосно лежат во областа V ги означуваме со V1 , V2 , … , Vn и тие формираат
внатрешна поделба (партиција) П на областа V. Норма на партицијата
Π = {V1 , V2 , … , Vn } е максималната должина на дијагоналата на паралелопипедите Vi ,
i = 1, 2, … , n и се означува со Π .
Во секоја од добиените паралелопипеди Vi избираме по една точка
Ti (ai , bi , ci ) ∈ Vi и ја формираме интегралната сума на функцијата f ( x, y, z ) на областа
V:
n

∑ f (a , b , c )ΔV .
i =1
i i i i

Дефиниција. Троен интеграл на функцијата f ( x, y, z ) на областа V е


n
граничната вредност на интегралната сума ∑ f (a , b , c )ΔV
i =1
i i i i кога нормата на

партицијата Π тежи кон нула, ако таа гранична вредност постои, конечна е и
не зависи од изборот на партицијата Π и точките (ai , bi , ci ) во Vi . Во тој
случај велиме дека функцијата f ( x, y, z ) е интеграбилна во Риманова
смисла на областа V и пишуваме
n

∫∫∫ f ( x, y, z )dV = lim ∑ f (ai , bi , ci )ΔVi .


V Π →0 i =1

Областа V се нарекува област на интеграција, а функцијата f ( x, y, z ) се


нарекува подинтегрална функција.
Може да се покаже дека ако f ( x, y, z ) е непрекината во затворена и ограничена
област V чиј раб е по делови глатка затворена површина, тогаш таа е интеграбилна
на V . Понатаму, ако не е поинаку нагласено, ќе смета дека V е затворена и
ограничена област во 3 чиј раб е по делови глатка затворена површина.
Специјално, ако f ( x, y, z ) ≡ 1 за сите ( x, y, z ) ∈ V , тогаш добиваме формула за
пресметување волумен на областа V

17
ΔV = ∫∫∫ dV .
V

2.1.Својства на тројните интеграли

3
Нека V е затворена и ограничена област во чиј раб е по делови глатка
затворена површина.
10 Нека f и g се интеграбилни функции на областа V и c е реална константа. Тогаш
функиите f ± g и c ⋅ f се интеграбилни на областа R и важи

∫∫ ( f ( x, y, z ) ± g ( x, y, z ) ) dV = ∫∫ f ( x, y, z ) dV ± ∫∫ g ( x, y, z ) dV ;
V V V

∫∫ c ⋅ f ( x, y, z ) dA = c ∫∫ f ( x, y, z ) dV .
V V

20 Ако областа V се состои од две подобласти V1 и V2 (нивниот пресек е по делови


глатка површина) на кои функцијата f е интеграбилна, тогаш f е интеграбилна и на
областа V и важи

∫∫ f ( x, y, z ) dV = ∫∫ f ( x, y, z ) dV + ∫∫ f ( x, y, z ) dV . .
V V1 V2
0
3 Нека f ( x, y, z ) е интеграбилна функција на областа V. Ако f ( x, y, z ) ≥ 0 на областа
областа V, тогаш ∫∫ f ( x, y, z )dV ≥ 0 .
V

Аналогно, ако f ( x, y, z ) ≤ 0 на областа V, тогаш ∫∫ f ( x, y, z )dV ≤ 0 .


V
0
4 Ако f ( x, y, z ) и g ( x, y, z ) се интеграбилни функции на областа V и
f ( x, y, z ) ≤ g ( x, y, z ) на оваа област, тогаш
∫∫ f ( x, y, z )dV ≤ ∫∫ g ( x, y, z )dV .
V V

Горните особини се докажуваат слично како соодветните особини кај опреде-


лен интеграл користејќи ги особините на интегралните суми.
Аналогно како кај определен и двоен интеграл важи теорема за средна вред-
ност.

2.2. Пресметување тројни интеграли

Нека V е затворена и ограничена област во 3 чиј раб е по делови глатка


затворена површина и f ( x, y, z ) е непрекината функција на областа V.

а) Тројни интеграли на правоаголен паралелопипед

Нека областа V е правоаголен паралелопипед (квадар), т.е.

V = {( x, y, z ) a ≤ x ≤ b, c ≤ y ≤ d , e ≤ z ≤ f } , a, b, c, d , e, f ∈ .

18
Слично како кај двојниот интеграл, се добива
⎛d⎛ f b
⎞ ⎞ b d f

∫∫∫ f ( x, y, z )dV = ∫ ⎜ ∫ ⎜ ∫ f ( x, y, z )dz ⎟dy ⎟dx = ∫ dx ∫ dy ∫ f ( x, y, z )dz.


⎜ ⎜
a⎝c⎝e
⎟ ⎟
V ⎠ ⎠ a c e

Значи, пресметувањето на тројниот интеграл се сведува на пресметување три


определени интеграли, прво во однос на z (притоа x и y се сметаат за константи),
потоа во однос на y (притоа x се смета за константа) и на крајот во однос на x.
Диференцијалот на волуменот е dV = dx ⋅ dy ⋅ dz , па наместо ∫∫∫ f ( x, y, z )dV обично
V

пишуваме ∫∫∫ f ( x, y, z)dx ⋅ dy ⋅ dz.


V
Да забележиме дека како и кај тројниот интеграл

редоследот на интеграција може да се промени, т.е. важи


b d f b f d

∫∫∫
V
f ( x, y, z )dV = ∫ dx ∫ dy ∫ f ( x, y, z )dz = ∫ dx ∫ dz ∫ f ( x, y, z ) dy =
a c e a e c
d b f d f b
= ∫ dy ∫ dx ∫ f ( x, y, z )dz = ∫ dy ∫ dz ∫ f ( x, y, z )dx =
c a e c e a
f b d f d b
= ∫ dz ∫ dx ∫ f ( x, y, z )dy = ∫ dz ∫ dy ∫ f ( x, y, z )dx.
e a c e c a

б) Тројни интеграли на произволна област

Нека областа на интеграција е

V = {( x, y, z ) ψ 1 ( x, y ) ≤ z ≤ ψ 2 ( x, y ), ( x, y ) ∈ G} ,
каде што G = {( x, y ) a ≤ x ≤ b, ϕ1 ( x) ≤ y ≤ ϕ 2 ( x) } , при што ϕ1 ( x) и ϕ2 ( x) се непреки-
нати на [ a, b ] , а ψ 1 ( x, y ) и ψ 2 ( x, y ) се непрекинати функции на G . Понатаму ќе
велиме дека G е проекција на областа V врз xOy рамнината.

19
Тогаш, се покажува дека
b ϕ2 ( x ) ψ 2 ( x, y )

∫∫∫ f ( x, y, z )dV =∫ dx ϕ ∫ dy ∫
ψ1 ( x , y )
f ( x, y, z )dz
V a 1 ( x)

или
ψ 2 ( x, y )

∫∫∫ f ( x, y, z )dV =∫∫ dx ⋅ dyψ ∫ f ( x, y, z )dz.


V G 1 ( x, y )

Забелешка. Аналогна формула важи во случај кога областа на интеграција е


V = {( x, y, z ) c ≤ y ≤ d , ϕ1 ( y ) ≤ z ≤ ϕ2 ( y ), ψ 1 ( y, z ) ≤ x ≤ ψ 2 ( y, z )} ,
d ϕ2 ( y ) ψ 2 ( y,z)
па тогаш ∫∫∫ f ( x, y, z )dV =∫ dy ϕ ∫ dz ∫
ψ1 ( y , z )
f ( x, y, z )dx .
V c 1( y)

Во случај кога областа V има произволен облик, таа може да се подели со


површини (кои се по делови глатки) на подобласти кои имаат еден од претходно
наведените два облици и интегралот да се сведе на пресметување збир од тројните
интеграли над овие подобласти (особина 20).

⌠⌠⌠ dxdydz
Пример 1. Да се пресмета ⎮⎮⎮ , каде што областа V е ограничена со
⌡⌡⌡ (1 + x + y + z )
3

рамнините x + y + z = 1 , x = 0, y = 0 и z = 0 .

x
1

20
Телото V претставува тристрана пирамида. Проекцијата на областа V врз xOy
рамнината e правоаголниот триаголник ограничен со правите x + y = 1 , x = 0, y = 0 .
Според тоа,
V = {( x, y, z ) 0 ≤ x ≤ 1, 0 ≤ y ≤ 1 − x, 0 ≤ z ≤ 1 − x − y} , па

1− x 1− x − y 1− x 1− x − y
⌠⌠⌠ dxdydz
1
dz
1
⎛ 1 dz ⎞
⎮⎮⎮ = ∫ dx ∫ dy ∫ = ∫ dx ∫ ⎜ − 2 ⎟
dy =
⌡⌡⌡ (1 + x + y + z ) (1 + x + y + z ) 0 0 ⎝ 2 (1 + x + y + z ) ⎠ 0
3 3
0 0 0
V
1− x
1 1− x
⎛ 1 1 ⎞ 1
⎛ 1 1 ⎞
= ∫ dx ∫ ⎜− + ⎟ dy = ∫0 ⎜ 8 2 (1 + x + y ) ⎟⎟ dx =
⎜ − y −
⎝ 8 2(1 + x + y ) ⎠
2
0 0 ⎝ ⎠0
1
⎛ 1 1 1 ⎞ 5 1
= ∫ ⎜⎜ − (1 − x) − + ⎟⎟ dx = − + ln 2.
0⎝
8 4 2 (1 + x ) ⎠ 16 2

2.3. Метод на замена кај тројните интеграли

Аналогно како кај двојниот интеграл, ако во тројниот интеграл


∫∫∫
V
f ( x, y, z )dxdydz се изврши замена на променливите со равенките

x = x(u, v, w), y = y (u, v, w), z = z (u, v, w) ,

тогаш од интеграција по променливите x, y и z се преминува на интеграција по про-


менливите u, v и w. Со оваа замена областа на интеграција V од xyz просторот се
пресликува во област V* од uvw просторот. Подинтегралната функција се изразува
преку новите променливи како f ( x(u , v, w), y (u , v, w), z (u , v, w) ) , а dxdydz = J dudvdw ,
при што J е Јакобијанот на трансформацијата:

∂x ∂x ∂x
∂u ∂v ∂w
∂y ∂y ∂y ∂ ( x, y, z )
J (u, v, w) = = .
∂u ∂v ∂w ∂ ( u, v, w )
∂z ∂z ∂z
∂u ∂v ∂w

Ако функциите x(u, v, w), y (u, v, w) и z (u , v, w) , како и нивните први парцијални изво-
ди се непрекинати на V*, и J (u, v, w) ≠ 0 на V*, тогаш формула за замена кај тројниот
интеграл е

∫∫∫ f ( x, y, z )dxdydz = ∫∫∫ f ( x(u, v, w), y(u, v, w), z (u, v, w) ) J dudvdw.


V V*

Како што веќе истакнавме, методот на замена кај повеќекратните интеграли


најчесто се користи за да се упрости областа на интеграција. Најчесто користени
замени во тројните интеграли се преминот во цилиндрични и сферни координати.

21
Воведување цилиндрични координати

Освен Декартов правоаголен координатен систем, во простор може да се


дефинира и цилиндричен координатен систем определен со рамнина во која е
поставена ориентирана полуправа со почеток во точката O (наречена поларна
полуоска), и права низ точката O нормална на рамнината (наречена z -оска). Точката
O е наречена пол.
Нека проекција на произволна точка M врз рамнината ја означиме со M ′ .

Положбата на точката M во однос


на цилиндричен координатен систем е
определена со подредената тројка
( ρ , ϕ , z ) , при што ρ и ϕ се поларни
координати на точката M ′ (т.е. ρ е
растојанието од точката M ′ до полот O,
ϕ е аголот меѓу поларната оска и
векторот OM' ), а z е апликатата на век-
торот OM .

Забележуваме дека цилиндричните координати ( ρ , ϕ , z ) се комбинација од


поларни и правоаголни координати. Затоа, координатата ρ се вика поларно
растојание, ϕ поларен агол, а z апликата.
Јасно е дека ρ ≥ 0 , ϕ ∈ [0, 2π ) или ϕ ∈ [−π , π ) , а z ∈ .
За да се добие врска меѓу правоаголните координати ( x, y, z ) и цилиндричните
координати ( ρ , ϕ , z ) на точката M, ќе претпоставиме дека координатниот почеток на
Декартовиот правоаголен координатен систем се совпаѓа со полот на цилиндричниот
координатен систем, апсцисната оска се совпаѓа со поларната оска, а z -оска е иста
кај двата координатни системи. Јасно е дека важи
x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , z = z.

За премин од правоаголни во цилиндрични координати ги користиме формулите


y
ρ = x 2 + y 2 , tgϕ = , z = z.
x
Пример 1. Нека е дадена функцијата ρ = r , r > 0 . Ако преминеме во правоаголни
координати ја добиваме равенката x 2 + y 2 = r 2 . Значи, дадената функција во
цилиндричен координатен систем е кружна цилиндрична површина (слика долу
лево). ▲
π
Пример 2. Нека е дадена функцијата ϕ = . Ако преминеме во правоаголни
4
y π
координати ја добиваме равенката = tg = 1 . Значи, дадената функција е
x 4
полурамнина, поточно дел од рамнината y = x кој се наоѓа во десниот полупростор.
Делот од рамнината y = x кој се наоѓа во левиот полупростор во цилиндричен
π 5π
координатен систем има равенка ϕ = + π = (слика долу во средина). ▲
4 4

22
Пример 3. Јасно е дека функцијата z = c , c − const. е рамнина паралелна со xOy
рамнината (слика долу во десно). ▲

Ако во тројниот интеграл ∫∫∫ f ( x, y, z )dxdydz


V
се изврши замена на променли-

вите со равенките
x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , z = z ,

тогаш од интеграција по променливите x, y и z се преминува на интеграција по


променливите ρ , ϕ и z . Со оваа замена областа на интеграција V од xyz просторот се
пресликува во област V* од ρϕ z просторот.
При дефиниција на тројниот интеграл ∫∫∫ f ( ρ , ϕ , z )dρdϕdz
V
областа V ја делиме

на подобласти Vi , i = 1, 2, … , n со површините: ρ = const , кои се кружни цилиндри;


полурамнините ϕ = const. што минуваат низ z-оската и рамнините z = const кои се
нормални на z-оската. Добиените подобласти Vi се криволиниски “призми” (слика
долу лево).

За Јакобијанот на трансформацијата добиваме:

23
∂x ∂x ∂x
∂ρ ∂ϕ ∂z
cos ϕ − ρ sin ϕ 0
∂y ∂y ∂y
J= = sin ϕ ρ cos ϕ 0 = ρ.
∂ρ ∂ϕ ∂z
0 0 1
∂z ∂z ∂z
∂ρ ∂ϕ ∂z

Според тоа, dxdydz = ρ d ρ dϕ dz. Ако новата област е

V * = {( ρ , ϕ , z ) : α ≤ ϕ ≤ β , g1 (ϕ ) ≤ ρ ≤ g 2 (ϕ ), h1 ( ρ , ϕ ) ≤ z ≤ h2 ( ρ , ϕ )} (слика горе десно),


тогаш
β g 2 (ϕ ) h2 ( ρ ,ϕ )

∫∫∫
V
f ( x, y, z )dxdydz = ∫ dϕ
α
∫ϕ
g1 ( )
ρd ρ ∫ρ ϕ f ( ρ , ϕ , z )dz.
h1 ( , )

Цилиндричните координати најчесто се користат кога во проекцијата на V врз


xOy рамнината се јавува кружницата x 2 + y 2 = r 2 , r > 0 . Во случај кога во
2 2
⎛x⎞ ⎛ y⎞
проекцијата на V врз xOy рамнината се јавува елипсата ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ = 1 , се врши
⎝a⎠ ⎝b⎠
замена на променливите со равенките
x = a ρ cos ϕ , y = bρ sin ϕ , z = z ,
при што Јакобијанот е J = abρ .

Пример 4. Да се пресмета ∫∫∫


V
x 2 + y 2 dxdydz , каде што V е телото ограничено со

површините x + y = z и z = 1 .
2 2 2

Пресекот на конусната површина x 2 + y 2 = z 2 и рамнината z = 1 е кружницата


x 2 + y 2 = 1 , па според тоа проекцијата на V врз xOy рамнината е кругот x 2 + y 2 ≤ 1 .
Преминувајќи во цилиндрични координати x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , z = z , новата об-
ласт на интеграција е V * = {( ρ , ϕ , z ) : 0 ≤ ϕ ≤ 2π , 0 ≤ ρ ≤ 1, ρ ≤ z ≤ 1} , па за интегралот
добиваме

24
1 1 1 1
π
∫∫∫ x 2 + y 2 dxdydz = ∫ dϕ ∫ ρ d ρ ∫ ρ dz = 2π ∫ ρ 2 (1 − ρ ) d ρ = . ▲
V 0 0 ρ 0
6

Воведување сферни координати

Сферен координатен систем во просторот е определен со рамнина во која е


поставена ориентирана полуправа со почеток во точката O (наречена поларна
полуоска) и права низ точката O нормална на рамнината (наречена z -оска). Точката
O е наречена пол. Нека проекција на произволна точка M врз рамнината ја означиме
со M ′ .
Положбата на точката M во однос
на сферниот координатен систем е
определена со подредената тројка
( ρ , ϕ , θ ) , при што ρ и ϕ се поларни
координати на точката M ′ (т.е. ρ е
растојанието од точката M ′ до полот
O, ϕ е аголот меѓу поларната оска и
векторот OM' ), а θ е аголот меѓу по-
зитивниот дел на z -оската и векторот
OM .

Сферните координати ( ρ , ϕ ,θ ) уште се нарекуваат поларни координати во


простор.
⎡ π π⎤
Јасно е дека ρ ≥ 0 , ϕ ∈ [0, 2π ) или ϕ ∈ [−π , π ) , а θ ∈ [0, π ] или θ ∈ ⎢ − , ⎥ .
⎣ 2 2⎦
За да се добие врска меѓу право-
аголните координати ( x, y, z ) и сферните
координати ( ρ , ϕ ,θ ) на точката M, ќе
претпоставиме дека координатниот поче-
ток на Декартовиот правоаголен коорди-
натен систем се совпаѓа со полот на
сферниот координатен систем, апсцис-
ната оска се совпаѓа со поларната оска, а
z -оска е иста кај двата координатни
системи. Од правоаголните триаголници
OM ' M "' и OMM " се добива:
x = OM 'cos ϕ = MM "cos ϕ = ρ sin θ cos ϕ .

Аналогно y = ρ sin ϕ sin θ . Од правоаголниот триаголник OMM ' добиваме


⎛π ⎞
z = ρ sin ⎜ − θ ⎟ = ρ cos θ .
⎝2 ⎠
Според тоа, за премин од сферни во правоаголни имаме:

x = ρ cos ϕ sin θ , y = ρ sin ϕ sin θ , z = ρ cos θ .

25
Од формулата за дијагонала во квадар добиваме ρ = x 2 + y 2 + z 2 . Јасно е дека
y
tgϕ = . Од правоаголниот триаголник OMM " добиваме
x
MM ' OM ' x2 + y 2
tgθ == = .
OM " OM " z
Според тоа, преминот од правоаголни во сферни координати е даден со:

y x2 + y 2
ρ = x + y + z , tgϕ = , tgθ =
2 2 2
.
x z
Пример 5. Нека е дадена функцијата ρ = r , r > 0 . Ако преминеме во правоаголни
координати ја добиваме равенката x 2 + y 2 + z 2 = r 2 . Значи, дадената функција во
сферен координатен систем е сфера. ▲
π
Пример 6. Нека е дадена функцијата ϕ = . Ако преминеме во правоаголни
4
y π
координати ја добиваме равенката = tg = 1 . Значи, исто како и во цилиндричен
x 4
координатен систем, дадената функција е полурамнина, поточно дел од рамнината
y = x кој се наоѓа во десниот полупростор. Делот од рамнината y = x кој се наоѓа во
левиот полупростор во цилиндричен координатен систем има равенка
π 5π
ϕ = +π = . ▲
4 4
Пример 7. Нека е дадена функцијата
π
θ= . Ако преминеме во правоаголни
4
координати ја добиваме равенката
x2 + y2 π
= tg = 1 ,
z 4
т.е.
z= x 2 + y 2 ,
што претставува конусна површина што
се наоѓа над xOy рамнината. ▲

Ако во тројниот интеграл ∫∫∫ f ( x, y, z )dxdydz


V
се изврши замена на променли-

вите со равенките
x = ρ cos ϕ sin θ , y = ρ sin ϕ sin θ , z = ρ cos θ ,

тогаш од интеграција по променливите x, y и z се преминува на интеграција по


променливите ρ , ϕ и θ . Со оваа замена областа на интеграција V од xyz просторот се
пресликува во област V* од ρϕθ просторот.
При дефиниција на тројниот интеграл ∫∫∫ f ( ρ ,ϕ ,θ )dρdϕdθ
V
областа V ја делиме

на подобласти Vi , i = 1, 2, … , n со површините: ρ = const , кои се сфери; полурамни-

26
ните ϕ = const. што минуваат низ z-оската и конусните површини θ = const.
Добиените подобласти Vi се дадени на сликата долу.

За Јакобијанот добиваме:

∂x ∂x ∂x
∂ρ ∂ϕ ∂θ
cos ϕ sin θ − ρ sin ϕ sin θ ρ cos ϕ cos θ
∂y ∂y ∂y
J= = sin ϕ sin θ ρ cos ϕ sin θ ρ sin ϕ cos θ = − ρ 2 sin θ .
∂ρ ∂ϕ ∂θ
cos θ 0 − ρ sin ϕ
∂z ∂z ∂z
∂ρ ∂ϕ ∂θ

Според тоа, dxdydz = ρ 2 sin θ d ρ dϕ dθ . Ако новата област е

V * = {( ρ , ϕ , z ) : α ≤ ϕ ≤ β , g1 (ϕ ) ≤ θ ≤ g 2 (ϕ ), h1 (ϕ , θ ) ≤ ρ ≤ h2 (ϕ , θ )} , тогаш

β g 2 (ϕ ) h2 (ϕ ,θ )

∫∫∫ f ( x, y, z )dx ⋅ dy ⋅ dz = ∫ dϕ ∫ϕ sin θ dθ ∫ϕ θ f ( ρ ,ϕ ,θ )ρ d ρ.


2

V α g1 ( ) h1 ( , )

Сферните координати најчесто се користат кога во областа на интеграција V се јавува


сфера x 2 + y 2 + z 2 = r 2 , r > 0 чија равенка во сферен координатен систем е ρ = r .
Ако во областа на интеграција V се јавува сферата
( x − x0 ) + ( y − y0 ) + ( z − z0 ) = r , r > 0 , тогаш се преминува во обопштени сферни
2 2 2 2

координати ( ρ , ϕ ,θ ) преку равенките

x = x0 + ρ cos ϕ sin θ , y = y0 + ρ sin ϕ sin θ , z = z0 + ρ cos θ .

На тој начин, равенката на сферата ( x − x0 ) 2 + ( y − y0 ) 2 + ( z − z0 ) 2 = r 2 се трансформира


во ρ = r . За Јакобијанот добиваме J = ρ 2 sin θ .

27
2 2 2
⎛x⎞ ⎛ y⎞ ⎛z⎞
Ако во областа на интеграција V се јавува елипсоидот ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ = 1 ,
⎝a⎠ ⎝b⎠ ⎝c⎠
тогаш се применуваат обопштени сферни координати ( ρ , ϕ ,θ ) зададени со равенките

x = a ρ cos ϕ sin θ , y = b ρ sin ϕ sin θ , z = c ρ cos θ ,

со што равенката на елипсоидот се трансформира во ρ = 1 . За Јакобијанот добиваме


J = abc ρ 2 sin θ .
Ако во областа на интеграција V се јавува елипсоидот
2 2 2
⎛ x − x0 ⎞ ⎛ y − y0 ⎞ ⎛ z − z0 ⎞
⎜ a ⎟ + ⎜ b ⎟ + ⎜ c ⎟ = 1 , тогаш најчесто се применуваат обопштени
⎝ ⎠ ⎝ ⎠ ⎝ ⎠
сферни координати ( ρ , ϕ , θ ) зададени со равенките

x = x0 + a ρ cos ϕ sin θ , y = y0 + bρ sin ϕ sin θ , z = z0 + c ρ cos θ ,


2 2 2
⎛ x − x0 ⎞ ⎛ y − y0 ⎞ ⎛ z − z0 ⎞
со што равенката на елипсоидот ⎜ ⎟ +⎜ ⎟ +⎜ ⎟ = 1 се трансформира
⎝ a ⎠ ⎝ b ⎠ ⎝ c ⎠
во ρ = 1 . За Јакобијанот добиваме J = abc ρ 2 sin θ .

Пример 8. Со помош на троен интеграл да се изведе формулата за волумен на топка


со радиус r > 0 .
Од формулата за пресметување волумен на област V имаме V = ∫∫∫ dxdydz .
V

Преминувајќи во сферни координати добиваме


2π π 2π π
r 3 4π r 3
r r
V= ∫ dϕ ∫ sin θ dθ ∫ ρ d ρ = ∫ dϕ ∫ sin θ dθ ∫ ρ d ρ = 2π ⋅ 2 ⋅ =
2 2
.
0 0 0 0 0 0
3 3

Бараниот волумен може да се пресмета и со V = 2V1 , каде што V1 е волуменот на


2π π /2
4π r 3
r
горната полутопка. Според тоа, V = 2 ∫ dϕ ∫ sin θ dθ ∫ ρ d ρ =
2
. Исто така, може
0 0 0
3
да се земе V = 4V2 , каде што V2 е волуменот на делот од топката во првиот октант.
π /2 π /2
4π r 3
r
Според тоа, V = 4 ∫ dϕ ∫ sin θ dθ ∫ ρ 2 d ρ = . ▲
0 0 0
3

28
IV. Векторски полиња
Ќе се потсетиме на дефиницијата на функција со повеќе реални променливи.
Нека X ⊆ n , а Y ⊆ m , n, m ∈ се непразни множества. Ако по некое правило, на
секој елемент од множеството X му се придружува единствен елемент од
множеството Y, тогаш велиме дека е зададена функција од n реални променливи.
Ако m = 1 тогаш функцијата се нарекува реална функција. Ако пак, m > 1 тогаш
функцијата е векторска.
Така на пример, со функцијата F : X → Y , X ⊆ , Y ⊆ 3 на секоја точка
x∈ X ⊆ и се придружува единствена точка ( f ( x ) , f ( x ) , f ( x )) ∈Y
1 2 3 од просторот
3 3
, т.е. единствен вектор во просторот
F ( x) = f1 ( x ) i + f 2 ( x ) j + f3 ( x ) k .
Оваа функција се нарекува векторска функција од една реална променлива.
Аналогно се дефинира векторска функција од две реални променли-
ви F : X → Y , X ⊆ 2 , Y ⊆ 2 која на секоја точка ( x, y ) ∈ X ⊆ 2 и придружува
единствен вектор во рамнина
F ( x, y ) = f1 ( x, y ) i + f 2 ( x, y ) j .

Векторската функција од три реални променливи F : X → Y , X ⊆ 3 ,


Y ⊆ 3 на секоја точка ( x, y, z ) ∈ X ⊆ 3 и придружува единствен вектор во простор

F ( x, y, z ) = f1 ( x, y, z ) i + f 2 ( x, y , z ) j + f 3 ( x, y, z ) k .
Оваа векторска функција се нарекува векторско поле.
Аналогно, реалната функција од три реални променливи u = f ( x, y, z ) се
нарекува скаларно поле.
Видовме дека градиентот на скаларното поле u = f ( x, y, z ) е векторска функција
∂f ∂f ∂f
дефинирана со grad f ( x, y, z ) = ( x, y, z )i + ( x, y, z ) j + ( x, y, z ) k (ако постојат
∂x ∂y ∂z
првите парцијални изводи во сите точки од дефиниционата област на полето).
Дефинираме набла оператор ∇ (Хамилтонов оператор) на следниов начин:
∂ ∂ ∂
∇= i+ j + k.
∂x ∂y ∂z
Според тоа
∇f = grad f .

Значи, по дефиниција ∇f = grad f е векторска функција (векторско поле) која на


секоја точка ( x, y, z ) од просторот и придружува вектор.

Векторското поле F ( x, y, z ) е потенцијално ако е градиент на некое скаларно


поле f ( x, y, z ) (функцијата f ( x, y, z ) има непрекинати први парцијални изводи во
сите точки од дефиниционата област на полето), т.е. ∇f = F . Тогаш велиме дека F е
потенцијално поле со потенцијал f .

29
Нека F ( x, y, z ) = P ( x, y, z )i + Q( x, y, z ) j + R ( x, y, z ) k е векторско поле, а функ-
циите P, Q и R имаат први парцијални изводи во сите точки од дефиниционата област
на полето.

Дефиниција. Дивергенција на полето F ( x, y, z ) е скаларната функција

∂P ∂Q ∂R
div F = + + .
∂x ∂y ∂z

Дефиниција. Ротор на полето F ( x, y, z ) е векторската функција

⎛ ∂R ∂Q ⎞ ⎛ ∂P ∂R ⎞ ⎛ ∂Q ∂P ⎞
rot F = ⎜ − ⎟i + ⎜ − ⎟ j+⎜ − ⎟ k.
⎝ ∂y ∂z ⎠ ⎝ ∂z ∂x ⎠ ⎝ ∂x ∂y ⎠

Операторот ∇ може да го искористиме за дефинирање на дивергенцијата и


роторот на полето F ( x, y, z ) :

∂P ∂Q ∂R ⎛ ∂ ∂ ∂ ⎞
div F = + + =⎜ i+
∂x ∂y ∂z ⎝ ∂x ∂y
(
j + k ⎟ ⋅ Pi + Q j + Rk = ∇ ⋅ F ;
∂z ⎠
)
i j k
⎛ ∂R ∂Q ⎞ ⎛ ∂P ∂R ⎞ ⎛ ∂Q ∂P ⎞ ∂ ∂ ∂
rot F = ⎜ − ⎟i + ⎜ − ⎟ j +⎜ − ⎟k = ∇× F = .
⎝ ∂y ∂z ⎠ ⎝ ∂z ∂x ⎠ ⎝ ∂x ∂y ⎠ ∂x ∂y ∂z
P Q R

Ако rot F = 0 тогаш векторското поле F ( x, y, z ) е поле без вртлози.


Векторското поле F ( x, y, z ) е соленоидално ако div F = 0.

30
V. Криволиниски и површински интеграли
5.1. Криволиниски интеграли

Криволиниските интеграли се обопштување на определените интеграли. За


b
определениот интеграл ∫ f ( x)dx функцијата f беше дефинирана на интервалот [ a, b ]
a

од x-оската. Кај криволиниските интеграли интегрирањето се врши долж крива во


просторот, така што подинтегралната функција е дефинирана во секоја точка од таа
крива. Кривите обично ги означуваме со C или L .
Да се потсетиме дека глатка крива во xOy рамнината е крива зададена со
функцијата y = f ( x) која заедно со својот прв извод е непрекината на сегментот
[ a, b] ⊆ D f .
Кривата C во простор зададена во параметарски облик со равенките
x = x(t ), y = y (t ), z = z (t ), t ∈ [ a, b ] .

е глатка ако функциите x(t ), y (t ), z (t ) и нивните први изводи се непрекинати на


[ a, b ] ( x(t ) ) + ( y(t ) ) + ( z (t ) ) ≠ 0 , ∀t ∈ [ a, b ] . Кривата е по делови глатка ако
2 2 2
и
може да се подели на конечен број глатки криви.
Ако пресликувањето f : [a, b] → 3 , дефинирано со f (t ) = ( x(t ), y (t ), z (t ) ) ,
t ∈ [ a, b ] е биективно, освен можеби за t = a и t = b , тогаш велиме дека кривата C е
Жорданова.

Геометриски, тоа значи дека


кривата C не се сече сама со себе (на
секое t ∈ (a, b) одговара единствена
точка C ( x(t ), y (t ), z (t ) ) од кривата, и
обратно). Кривата на сликата лево не е
Жорданова.
Точката A ( x(a ), y (a ), z (a ) ) е почетна, а точката B ( x(b), y (b), z (b) ) е крајна точка
на кривата C.

31
Со дефинирањето на почетна и крајна точка се воведува ориентација на
кривата. За позитивна ориентација на крива C во xOy рамнината ја сметаме
насоката на опишување на кривата спротивно од насоката на движење на стрелките
на часовникот. Кривата со позитивна ориентација ќе ја означуваме со C + , а кривата
со негативна ориентација со C − .
Ако A ≡ B , тогаш кривата е затворена.
Постојат два вида криволиниски интеграли: криволиниски интеграли по
должина на лак (прв вид) и криволиниски интеграли по координати (втор вид).

5.1.1. Криволиниски интеграли од прв вид

Нека C е по делови глатка Жорданова крива во просторот и има параметарска


репрезентација
x = x(t ), y = y (t ), z = z (t ), t ∈ [ a, b ] .
Нека функцијата f ( x, y, z ) е дефинирана на D ⊆ 3 и ограничена на кривата
C ⊂ D.
Со Π = {a = t0 , t1 , … , tn = b} го означуваме разбивањето (поделбата) на сегментот
[ a, b ] , а со Pi = P(ti ) = ( x ( ti ) , y ( ti ) , z ( ti ) ) точките од кривата C соодветни на Π .
Должината на добиените лакови Pi −1 Pi ја означуваме со Δsi . Норма на партицијата Π
е максималната должина на лакови Pi −1 Pi , i = 1, 2, … , n , т.е. Π = max Δsi .
i

На секој од добиените лакови Pi −1 Pi избираме точка Ti ( ai , bi , ci ) ∈ Ci ,


i = 1, 2, … , n и формираме интегрална сума на функцијата f ( x, y, z ) на кривата C:
n n


i =1
f (Ti )Δsi = ∑ f ( ai , bi , ci )Δsi .
i =1

n
Дефиниција. Ако постои конечна гранична вредност lim
Π →0
∑ f ( a , b , c )Δs ,
i =1
i i i i

независно од изборот на поделбата Π и изборот на точките Ti ( ai , bi , ci ) ,


тогаш таа се нарекува криволиниски интеграл од прв вид на функцијата
f ( x, y, z ) долж кривата C и се означува со ∫ f ( x, y, z )ds , т.е.
C

32
n

∫ f ( x, y, z )ds = lim
Π →0
∑ f ( a , b , c )Δs .
i =1
i i i i
C

Ако кривата C е затворена, тогаш ја користиме ознаката ∫ f ( x, y, z )ds .


C

Може да се покаже дека ако f ( x, y , z ) е непрекината функција на по делови


глатка Жорданова крива C, тогаш криволинискиот интеграл ∫ f ( x, y, z )ds
C
постои.

Понатаму, ако не е поинаку нагласено, ќе сметаме дека C е по делови глатка


Жорданова крива.
Бидејќи кривата C е по делови глатка, функциите x(t ), y (t ) , z (t ) и нивните први
изводи се непрекинати, па должината на лакот Pi −1 Pi е:
ti

∫ ( x '(t ) ) + ( y '(t ) ) + ( z '(t ) ) dt.


2 2 2
Δsi =
ti −1

Тогаш, криволинискиот интеграл од прв вид долж кривата C се пресметува по


формулата
b

∫ f ( x, y, z )ds = ∫ f ( x(t ), y (t ), z (t ) ) ( x '(t ) ) + ( y '(t ) ) + ( z '(t ) )


2 2 2
dt.
C a

Може да се покаже дека определениот интеграл од десната страна на горното


равенство не зависи од начинот на параметризација на кривата C. Забележуваме дека
пресметувањето криволиниски интеграл од прв вид се сведува на пресметување
определен интеграл.
Бидејќи криволинискиот интеграл од прв вид е гранична вредност на конечна
сума, за него ќе важат истите особини како кај определениот интерал. Нека
f ( x, y, z ) и g ( x, y, z ) се интеграбилни функции на кривата C и k е реална константа.
Тогаш:

C
∫ ( f ( x, y, z ) ± g ( x, y, z) ) ds = ∫ f ( x, y, z)ds ± ∫ g ( x, y, z)ds;
C C

∫ k ⋅ f ( x, y, z )ds = k ⋅ ∫ f ( x, y, z)ds;
C C

∫ f ( x, y, z)ds = ∫ f ( x, y, z )ds + ∫
C C1 C2
f ( x, y, z ) ds, C = C1 ∪ C2 .

Аналогно како кај определен и повеќекратен интеграл важи теорема за средна


вредност.
Забелешка. Ако кривата C лежи во некоја од координатните рамнини, на пример во
рамнината xOy и е зададена со параметарските равенки
x = x(t ), y = y (t ), t ∈ [ a, b ] ,
тогаш
b

∫ f ( x, y )ds = ∫ f ( x(t ), y (t ) ) ( x '(t ) ) + ( y '(t ) )


2 2
dt.
C a

Ако пак, кривата C е зададена со равенката y = y ( x) , x ∈ [a, b] , тогаш избирајќи


го x како параметар (т.е. x = t , y = y (t ) , t ∈ [a, b] ), од последната формула добиваме

33
b

∫ f ( x, y )ds = ∫ f ( x, y ( x) ) 1 + ( y '( x) ) dx.


2

C a

Аналогна формула се добива ако кривата C е зададена со равенката x = x( y ) ,


y ∈ [c, d ] .
Ако кривата C е зададена во поларен координатен систем со равенката
ρ = ρ (ϕ ) , ϕ ∈ [α , β ] , тогаш
β

∫ f ( x, y )ds = ∫ f ( ρ cos ϕ , ρ sin ϕ ) ( ρ (ϕ ) ) + ( ρ '(ϕ ) ) dϕ.


2 2

C α

Пример. Да се пресмета ∫x
C
yds , каде
y
што C е делот од кружницата
x2 + y 2 = r 2 , r > 0
кој се наоѓа во првиот квадрант.
Параметарските равенки на крива-
та C се
⎡ π⎤ x
x = r cos t , y = r sin t , t ∈ ⎢ 0, ⎥ . r
⎣ 2⎦

Според тоа
π /2 π /2

∫ x yds = ∫ ( −r sin t ) + ( r cos t ) dt = r 2 r ∫ cos t


2 2
r cos t r sin t sin tdt =
C 0 0

⎧ ⎫
⎪sin t = u ⎪
⎪ ⎪ 2 1 2 2
= ⎨cos tdt = du ⎬ = r r ∫ udu = r r .
⎪ ⎪ 3
π 0
⎪0 ≤ t ≤ ⇒ 0 ≤ u ≤ 1⎪
⎩ 2 ⎭

Примена на криволинискиот интеграл од прв вид во геометрија

а) Пресметување должина на лак на крива

Ако во дефиницијата на криволиниски интеграл


n

∫ f ( x, y, z )ds = lim
Π →0
∑ f ( a , b , c )Δs
i =1
i i i i
C

ставиме f ( x, y, z ) ≡ 1 за сите точки ( x, y, z ) ∈ C , добиваме


n

∫ ds = lim
Π →0
∑ Δs
i =1
i = lim Δs = Δs ,
Π →0
C

каде што Δs е должината на лакот на кривата C . Според тоа, должината на лакот на


кривата C се пресметува со формулата

34
s = ∫ ds.
C

Забелешка. Ако кривата C лежи во некоја од координатните рамнини, на пример во


рамнината xOy и е зададена со параметарските равенки
x = x(t ), y = y (t ), t ∈ [ a, b ] ,
тогаш за нејзината должина добиваме
b
s = ∫ ds = ∫ ( x '(t ) ) + ( y '(t ) )
2 2
dt.
C a

Тоа е познатата формула за пресметување должина на лак на крива со помош на


определен интеграл.
б) Пресметување плоштина на цилиндрична површина

Нека се задоволени условите од дефиницијата на криволинискиот интеграл



C
f ( x, y )ds . Функцијата f ( x, y ) е дефинирана на D (област во xOy рамнината),

C ⊂ D при што f ( x, y ) ≥ 0, ∀( x, y ) ∈ C . Графикот на функцијата z = f ( x, y ) е


површината S . Ако Π → 0 , тогаш е јасно дека должината на лакот Pi −1 Pi означена
со Δsi тежи кон должината на отсечката Pi −1 Pi . Според тоа, секој собирок f ( ai , bi ) Δsi
n
во интегралната сума ∑ f ( a , b )Δs
i =1
i i i тежи кон плоштината на правоаголникот со
n
страни f ( ai , bi ) и Pi −1 Pi , па интегралната сума ∑ f ( a , b )Δs
i =1
i i i тежи кон плоштината

на цилиндричната површина која ја сече xOy рамнината по кривата C , а чии


изводници се добиваат кога од секоја точка од кривата C ќе се подигне нормала до
пресекот со површината S (изводниците се паралелни со z -оската). Значи,
плоштината на оваа цилиндрична површина се пресметува со формулата

P = ∫ f ( x, y )ds.
C

5.1.2. Криволиниски интеграли од втор вид

Нека C е по делови глатка Жорданова крива во просторот со параметарска


репрезентација
x = x(t ), y = y (t ), z = z (t ), t ∈ [ a, b ]
и со почетна точка A ( x(a ), y (a ), z (a ) ) и крајна точка B ( x(b), y (b), z (b) ) (т.е. кривата
C е ориентирана).
Нека функциите P ( x, y, z ), Q( x, y, z ) и R ( x, y, z ) се дефинирани на D ⊆ 3 и
ограничени на кривата C ⊂ D .
Со Π = {a = t0 , t1 , … , tn = b} го означуваме разбивањето (поделбата) на сегментот
[ a, b ] , а со M i = M (ti ) = ( x ( ti ) , y ( ti ) , z ( ti ) ) точките од кривата C соодветни на Π .

35
Должината на добиените лакови M i −1M i ја означуваме со Δsi . Норма на партицијата
Π е максималната должина на лакови Pi −1 Pi , i = 1, 2, … , n , т.е. Π = max Δsi .
i

На секој од добиените лакови Pi −1 Pi избираме точка Ti ( ai , bi , ci ) ∈ Ci ,


i = 1, 2, … , n . Проекциите на лаковите Pi −1 Pi на координатните оски ги означуваме со
Δxi = xi − xi −1 , Δyi = yi − yi −1 и Δzi = zi − zi −1 соодветно. Ги формираме интегралните
суми на функциите P ( x, y, z ), Q( x, y, z ) и R ( x, y, z ) на кривата C:
n n n

∑ P ( a , b , c )Δx , ∑ Q ( a , b , c )Δy , ∑ R ( a , b , c )Δz .


i =1
i i i i
i =1
i i i i
i =1
i i i i

Дефиниција. Ако постојат конечни гранични вредности од овие интегрални


суми кога нормата на Π тежи кон нула независно од изборот на поделбата
Π и изборот на точките Ti , тогаш тие се нарекуваат криволиниски
интерали на функцијата P долж кривата C по апсцисата, криволиниски
интерали на функцијата Q долж кривата C по ординатата и
криволиниски интерали на функцијата R долж кривата C по
апликатата соодветно, и се означуваат со ∫ P( x, y, z )dx, ∫ Q( x, y, z )dy и
C C

∫ R( x, y, z )dz соодветно. Изразот


C

∫ P( x, y, z )dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz =


C

= ∫ P( x, y, z )dx + ∫ Q( x, y, z )dy + ∫ R ( x, y, z )dz


C C C

се вика криволиниски интеграл од втор вид.

Може да се покаже дека ако P( x, y, z ), Q( x, y, z ) и R( x, y, z ) се непрекинати на


по делови глатката Жорданова и ориентирана крива C, тогаш криволинискиот
интеграл ∫ P( x, y, z )dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz постои. Понатаму ќе сметаме дека C
C

е по делови глатка Жорданова и ориентирана крива.

Бидејќи C е глатка крива, постојат x ' ( t ) , y ' ( t ) , z '(t ) на [ a, b ] . Од теоремата за


средна вредност имаме:
n n
xi − xi −1 n

∑ P ( ai , bi , ci )Δxi = ∑ P ( ai , bi , ci )
i =1 i =1 ti − ti −1
Δti = ∑ P ( ai , bi , ci )x ' ( di ) Δti ,
i =1

каде што di ∈ [ti −1 , ti ] . Значи, за пресметување на криволинискиот интеграл од втор


вид ја добиваме формулата
b

∫ P( x, y, z)dx = ∫ P ( x(t ), y(t ), z(t ) )x '(t )dt ,


C a

при што A ( x(a ), y (a), z (a) ) е почетна, а B ( x(b), y (b), z (b) ) е крајна точка од кривата C.
Слично,

36
b

∫ Q( x, y, z )dy = ∫ Q ( x(t ), y(t ), z (t ) )y '(t )dt,


C a

∫ R( x, y, z )dz = ∫ R ( x(t ), y(t ), z (t ) )z '(t )dt.


C a

Може да се покаже дека определените интеграли од десната страна на горните


равенства не зависат од начинот на параметризација на кривата C. Забележуваме дека
и пресметувањето криволиниски интеграл од втор вид се сведува на пресметување
определен интеграл.
Во интегралната сума на криволинискиот интеграл од прв вид фигурира
должината на лаковите Δsi која е секогаш позитивна, независно од ориентацијата на
кривата C. Но во интегралната сума на криволинискиот интеграл од втор вид се
јавуваат проекциите Δxi , Δyi и Δzi на лаковите Pi −1 Pi на координатните оски, кои го
менуваат знакот ако се промени ориентацијата на кривата, од каде следува дека
вредноста на криволинискиот интеграл од втор вид зависи од ориентацијата на
кривата C, т.е. важи
∫ P( x, y, z )dx = − ∫ P( x, y, z)dx.
C− C+
Другите особини на криволинискиот интеграл од втор вид се исти како кај
криволинискиот интеграл од прв вид.
Забелешка. Аналогно се дефинира криволиниски интеграл од втор вид по рамнинска
крива C зададена со параметарските равенки x = x(t ), y = y (t ), t ∈ [ a, b ] ,

∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy = ∫ P( x, y)dx + ∫ Q( x, y)dy =


C C C
b b
= ∫ P ( x(t ), y (t ) )x '(t )dt + ∫ Q ( x(t ), y (t ) ) y '(t )dt.
a a

Ако пак, кривата C е зададена со равенката y = y ( x) , x ∈ [a, b] , тогаш

∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy = ∫ P( x, y)dx + ∫ Q( x, y)dy =


C C C
b b
= ∫ P ( x, y ( x) )dx + ∫ Q ( x, y ( x) ) y '( x)dx.
a a

Аналогна формула се добива ако кривата C е зададена со x = x( y ) , y ∈ [c, d ] .

Пример 1. Да се пресмета y

∫ xy dx + x dy ,
2 3

каде што C е крива со позитивна


ориентација која е дел од параболата
y = x2 − 5x + 5 , 1 ≤ x ≤ 5 .
Од тоа што y = x 2 − 5 x + 5 и x
1 5
dy = ( 2 x − 5 ) dx добиваме:

37
( )
5
7784
∫ xy dx + x dy = ∫ x ( x − 5 x + 5) + x ( 2 x − 5) dx =
2 3 2 3 2
. ▲
C 1
15
Пример 2. Да се пресмета ∫ xydx − yzdy + xzdz ,
C
каде што C е крива со позитивна

ориентација добиена со пресек на сферата x 2 + y 2 + z 2 = a 2 и рамнината x + z = a ,


a>0 .
y

aê 2

aê 2
x
a

Кривата C е просторна крива и нејзините параметарски равенки ќе ги определиме на


следниов начин. Ја определуваме проекцијата на кривата C врз xOy рамнината
2
⎛ a⎞
⎜ x− ⎟
⎝ 2⎠ y2
x + y + ( a − x ) = a , z = 0 , т.е.
2
2 2 2
+ 2 = 1, z = 0 .
a2 a
4 2
Параметарските равенки на кривата C се:
a a a a a
x = + cos t , y = sin t , z = a − x = − cos t , t ∈ [0, 2π ) .
2 2 2 2 2
a a a
Според тоа, dx = − sin t , dy = cos t и dz = sin t , па за дадениот интеграл
2 2 2
добиваме

⎡⎛ a a ⎞⎛ a ⎞⎛ a ⎞ a ⎛a a ⎞ a
∫C xydx − yzdy + xzdz = ∫0 ⎢⎣⎜⎝ 2 + 2 cos t ⎟⎠ ⎜⎝ 2 sin t ⎟⎠ ⎜⎝ − 2 sin t ⎟⎠ − 2 sin t ⎜⎝ 2 − 2 cos t ⎟⎠ 2 cos t +
⎛a a ⎞⎛ a a ⎞a ⎤
+ ⎜ + cos t ⎟ ⎜ − cos t ⎟ sin t ⎥ dt =
⎝2 2 ⎠⎝ 2 2 ⎠2 ⎦

a3 2 ⎡ 1 ⎤
=− ∫ ⎢⎣(1 + cos t ) sin t + 2(1 − cos t ) sin 2t − sin 3 t ⎥dt =
2

8 0 2 ⎦
aπ 2
3
=− .
8

38
Нека C е по делови глатка Жорданова крива која лежи во областа G ⊆ 3
и нека
во G е дефинирано векторско поле

F ( x , y , z ) = P ( x, y , z ) i + Q ( x, y , z ) j + R ( x , y , z ) k ,

така што функциите P, Q и R се непрекинати на кривата C. Нека векторската


функција r (t ) = x(t )i + y (t ) j + z (t )k ја определува кривата C ( x = x(t ) , y = y (t ) ,
z = z (t ) , t ∈ [ a, b ] ).

Дефиниција. Криволинискиот интеграл од втор вид

A = ∫ Pdx + Qdy + Rdz = ⌠⌡ F ⋅ d r , d r (t ) = dxi + dy j + dzk ,


C C

се нарекува работа на полето F долж кривата C.

Дефиниција. Ако кривата C е затворена, тогаш криволинискиот интеграл од


втор вид
Cir F = ∫ F ⋅ d r
C

се нарекува циркулација на полето F по контурата C.

Се покажува дека ако полето е потенцијално, тогаш неговата циркулација е нула.

5.1.3. Криволиниски интеграли независни

од патот на интеграција

Некои функции имаат особина нивните криволиниски интеграли да зависат


само од изборот на крајните точки на кривата C. Во тој случај велиме дека
криволинискиот интеграл е независен од патот на интеграција.

Дефиниција. Функцијата F ( x, y, z ) = P ( x, y, z )i + Q( x, y, z ) j + R ( x, y, z ) k се
3
нарекува функција на тотален диференцијал во областа D од ако
постои диференцијабилна функција f ( x, y , z ) така што
∇f ( x, y, z ) = F ( x, y, z ), т.е.
∂f ∂f ∂f
grad f = i+ j + k = F.
∂x ∂y ∂z

Како што веќе истакнавме, ако постои диференцијабилна функција f ( x, y , z )


така што ∇f ( x, y, z ) = F ( x, y, z ), тогаш велиме дека F е потенцијално поле со потен-
цијал f .

Изразот P ( x, y , z ) dx + Q ( x, y , z ) dy + R ( x, y , z ) dz , во тој случај велиме дека е


егзактен во D и тој претставува тотален диференцијал на функцијата f ( x, y , z ) на
областа D, т.е. важи
df = P ( x, y , z ) dx + Q ( x, y , z ) dy + R ( x, y , z )dz .

39
Теорема 3.4. Нека F ( x, y , z ) = P ( x, y , z )i + Q ( x, y , z ) j + R ( x, y , z ) k е непрекината
3
функција на областа D од . Криволинискиот интеграл

∫ F ⋅ d r = ∫ ( P, Q, R ) ⋅ (dx, dy, dz ) = ∫ P( x, y, z )dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz


C C C

е независен од патот на интеграција ако и само ако F ( x, y , z ) е функција на


тотален диференцијал во областа D.

Горната теорема го има следниов скаларен облик.

Теорема 3.5. Нека P ( x, y, z ), Q ( x, y , z ) и R( x, y, z ) се непрекинати функции на


3
областа D од . Криволинискиот интеграл

∫ P( x, y, z )dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz


C

е независен од патот на интеграција ако и само ако постои диференцијабилна


∂f ∂f ∂f
функција f ( x, y , z ) така што важи = P, = Q, = R во областа D (т.е.
∂x ∂y ∂z
изразот P ( x, y , z ) dx + Q ( x, y, z ) dy + R ( x, y, z ) dz е тотален диференцијал на функ-
цијата f ( x, y , z ) на областа D).

За наредната теорема потребен ни е


поимот за едносврзлива област во
рамнина. Областа D ⊂ 2 е едносврзли-
ва ако ја содржи внатрешноста на секоја
затворена Жорданова крива која припаѓа
на областа. Значи едносврзливата област
нема “дупки”. Јасно е дека областа G
прикажана на сликата не е едносврзлива
област.

Теорема 3.6. (фундаментална теорема за криволиниски интеграли) Нека


F ( x, y, z ) е непрекината функција и ∇f = F на едносврзливата област D (т.е.
криволинискиот интеграл ∫ F ⋅ d r = ∫ P( x, y, z)dx + Q( x, y, z)dy + R( x, y, z)dz
C C
е

независен од патот на интеграција). Ако C е произволна крива во D со почетна


точка A и крајна точка B , тогаш

∫ F ⋅ d r = ∫ P( x, y, z )dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz = f ( B) − f ( A).


C C

40
Теорема 3.7. Нека F ( x, y , z ) = P ( x, y , z )i + Q ( x, y , z ) j + R ( x, y , z ) k , каде што P, Q и
R имаат непрекинати први парцијални изводи на едносврзливата област D.
F ( x, y, z ) е функција на тотален диференцијал (т.е. криволинискиот интеграл
∫ F ⋅ d r = ∫ P( x, y, z )dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz
C C
е независен од патот на

∂R ∂Q ∂P ∂R ∂Q ∂P
интеграција) ако и само ако = , = , = во областа D .
∂y ∂z ∂z ∂x ∂x ∂y

Од горните теореми следуваат следниве заклучоци.


Нека C е крива со почеток во точката A и крај во точката B . Криволинискиот
интеграл ∫ P ( x, y , z ) dx + Q ( x, y , z )dy + R ( x, y , z ) dz е независен од патот на интеграција
C

ако и само ако изразот P ( x, y , z ) dx + Q ( x, y , z ) dy + R ( x, y , z ) dz е тотален диференцијал


∂R ∂Q ∂P ∂R ∂Q ∂P
на некоја функција f ( x, y, z ) , т.е. важи = , = , = . Тогаш
∂y ∂z ∂z ∂x ∂x ∂y

∂f ∂f ∂f
= P( x, y, z ), = Q( x, y, z ), = R( x, y, z ).
∂x ∂y ∂z

Од горните услови се определува функцијата f ( x, y , z ) која не е еднозначна, т.е. ако


P ( x, y , z ) dx + Q ( x, y , z ) dy + R ( x, y , z ) dz е тотален диференцијал на f ( x, y , z ) , тогаш тој
е тотален диференцијал и на функциите f ( x, y , z ) + c, c − const. (постапката за
определување на функцијата f ( x, y , z ) е покажана во пример 1 подолу).
Ако е позната функцијата f ( x, y , z ) , тогаш за криволинискиот интеграл важи
B

∫ P( x, y, z)dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z)dz = ∫ df = f ( B) − f ( A).


C A

Заклучуваме дека во овој случај криволинискиот интеграл


∫ P( x, y, z )dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz зависи само од вредноста на функцијата f во
C
B
почетната и крајната точка и се означува со ∫ P( x, y, z )dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz .
A

Забелешка. Независноста на криволинискиот интеграл


C
∫ P( x, y )dx + Q( x, y )dy се

дефинира и испитува на ист начин како кај криволинискиот интеграл


∫ P( x, y, z )dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz .
C

∫ xdx + y dy − z dz е независен
2 3
Пример 1. Да се покаже дека криволинискиот интеграл
C

од патот на интеграција, а потоа да се пресмета неговата вредноста ако C е


произволна крива со почетна точка A(1,1,1) и крајна точка B(2,3, −4) .

41
∂R ∂Q ∂P ∂R ∂Q ∂P
Од тоа што P = x, Q = y 2 , R = − z 3 и = = 0, = = 0, = =0
∂y ∂z ∂z ∂x ∂x ∂y

∫ xdx + y dy − z dz
2 3
се непрекинати функции следува дека криволинискиот интеграл е
C

независен од патот на интеграција, т.е. изразот xdx + y dy − z 3 dz е тотален 2

диференцијал на некоја функција f ( x, y , z ) , која може да се определи од условите

∂f
= P ( x, y , z ) = x
∂x
∂f
= Q ( x, y , z ) = y 2
∂y
∂f
= R ( x, y , z ) = − z 3 .
∂z
x2
Од првата равенка добиваме f ( x, y, z ) = ∫ xdx = + ϕ ( y, z ) . Ако оваа равенка ја
2
∂f
диференцираме по y добиваме = ϕ y' ( y, z ) .
∂y
∂f
Според втората равенка од горните услови имаме = ϕ y' ( y, z ) = y 2 , од каде што
∂y
y3
ϕ ( y, z ) =+ ψ ( z ) . За функцијата f добиваме
3
x2 x2 y3
f ( x, y , z ) = + ϕ ( y , z ) = + + ψ ( z ) .
2 2 3
∂f
Ако оваа равенка ја диференцираме по z добиваме = ψ '( z ) . Според третата
∂z
∂f z4
равенка од горните услови имаме = ψ '( z ) = − z 3 , од каде ψ ( z ) = − + c . Тогаш
∂z 4
2 3 2 3 4
x y x y z
f ( x, y, z ) = + +ψ ( z ) = + − + c, c − const.
2 3 2 3 4
Да забележиме дека добиената функција f ( x, y, z ) е потенцијал на потенцијалното
векторско поле F ( x, y, z ) = xi + y 2 j − z 3 k .

За дадениот криволиниски интеграл добиваме


(2,3, −4)
7

(1,1,1)
xdx + y 2 dy − z 3 dz = f (2,3, −4) − f (1,1,1) = −53
12
. ▲

Нека M ( x, y , z ) е произволна точка од областа D, а N ( x0 , y0 , z0 ) е која било


фиксна точка од D. Тогаш
M

∫ P( x, y, z )dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz = f (M ) − f ( N ) = f ( x, y, z ) − f ( x , y , z ).


N
0 0 0

Значи,

42
( x, y, z )

f ( x, y , z ) = ∫
( x0 , y0 , z0 )
P( x, y, z ) dx + Q( x, y, z )dy + R( x, y, z )dz + c, c = f ( x0 , y0 , z0 ).

Интегралот не зависи од патот на интеграција, па ако интегрираме по отсечки


паралелни со оските добиваме:
x y z
f ( x, y, z ) = ∫ P( x, y, z )dx + ∫ Q( x0 , y, z )dy + ∫ R( x0 , y0 , z )dz + c.
x0 y0 z0

Горната формула можеме да ја користиме за определување на функцијата f ( x, y , z )


чиј тотален диференцијал е P ( x, y , z ) dx + Q ( x, y , z ) dy + R ( x, y , z ) dz .

5.1.4. Гринова формула

Гриновата формула е врска меѓу криволиниски интеграл од втор вид по


затворена и позитивно ориентирана крива L во рамнина ∫ P( x, y )dx + Q( x, y )dy и
L
двоен интеграл по област чиј раб е кривата L. Нека функциите P( x, y ) и Q( x, y )
заедно со своите први парцијални изводи се непрекинати на областа G.

10 Случај на едносврзлива област

Нека G = {( x, y ) a ≤ x ≤ b, ϕ1 ( x) ≤ y ≤ ϕ 2 ( x)} , каде што ϕ1 ( x) и ϕ 2 ( x) се непре-


кинати, по делови глатки функции дефинирани на сегментот [ a, b ] , така што
ϕ1 ( x) ≤ ϕ 2 ( x) , ∀x ∈ [a, b] (слика долу лево). Нека L е позитивно ориентирана по
делови глатка Жорданова крива која претставува раб на областа G. Тогаш

∫ P( x, y)dx = ∫ P( x, y)dx + ∫ P( x, y)dx + ∫ P( x, y)dx + ∫ P( x, y)dx.


L BC DA
AB CD

Отсечките BC и DA се нормални на x-оската (нивните равенки се x = b и x = a


соодветно), па за нив dx = 0 . Замајќи го x за параметар во останатите два собироци,
добиваме:

43
b a

∫ P( x, y)dx = ∫ P( x, y ) dx + ∫ P( x, y ) dx = ∫ P ( x, ϕ1 ( x) ) dx + ∫ P ( x, ϕ2 ( x) ) dx =
L AB CD a b

⎡ b b

= − ⎢ ∫ P ( x, ϕ 2 ( x) ) dx − ∫ P ( x, ϕ1 ( x) ) dx ⎥ =
⎣a a ⎦
b
b
⌠⎛ ϕ ( x) ⎞
= − ∫ ⎣⎡ P ( x, ϕ2 ( x) ) − P ( x, ϕ1 ( x) ) ⎦⎤ dx = − ⎮ ⎜ P ( x, y ) 2 ⎟dx.
a ⌡⎝ ϕ1 ( x) ⎠
a

Применувајќи ја формулата на Њутон-Лајбниц за пресметување определен интеграл


и формулата за пресметување двоен интеграл на областа G :
b ϕ2 ( x )

∫∫ f ( x, y)dx dy = ∫ dx ϕ ∫ f ( x, y )dy ,
G a 1 ( x)

добиваме:
b
⌠ ⎛ ϕ2 ( x ) ⎞
⎮ ⎜ ⌠ ∂P( x, y ) ⎟ ⌠⌠ ∂P( x, y )
∫L P( x, y)dx = −⎮⎮ ⎜⎜ ⎮⌡ ∂y dy ⎟⎟ dx = ⎮⎮
⌡⌡ ∂y
dx dy. (1)
⌡ ⎝ ϕ1 ( x ) ⎠ G
a

Ако областа G = {( x, y ) c ≤ y ≤ d , ψ 1 ( y ) ≤ x ≤ ψ 2 ( y )} , каде што ψ 1 ( y ) и ψ 2 ( y )


се непрекинати, по делови глатки функции дефинирани на сегментот [ c, d ] , така што
ψ 1 ( y ) ≤ ψ 2 ( y ) , ∀y ∈ [c, d ] (слика горе десно), тогаш

∫ Q( x, y)dy = ∫ Q( x, y)dy + ∫ Q( x, y)dy + ∫ Q( x, y)dy + ∫ Q( x, y)dy.


L AB CD
BC DA

Отсечките AB и CD се нормални на y-оската (нивните равенки се y = c и y = d


соодветно), па за нив dy = 0 . Замајќи го y за параметар во останатите два собироци,
добиваме:
d c

∫ Q( x, y)dy = ∫ Q( x, y)dy + ∫ Q( x, y)dy = ∫ Q (ψ


L c
2 ( y ), y ) dy + ∫ Q (ψ 1 ( y ), y ) dy =
d
BC DA
d d
= ∫ Q (ψ 2 ( y ), y ) dy − ∫ Q (ψ 1 ( y ), y ) dy =
c c
d
d
⌠ ψ ( y)
= ∫ ⎡⎣Q (ψ 2 ( y ), y ) − Q (ψ 1 ( y ), y ) ⎤⎦ dy =⎮ Q ( x, y ) 2 dy =
c ⌡ ψ 1 ( y)
c

∂Q( x, y )
= ⌠⌠
⎮⎮ dx dy.
⌡⌡ ∂x
G
Според тоа,
d
⌠ ⎛ψ 2 ( y) ⎞
⎮⎜ ⎮ ⌠ ∂Q( x, y ) dx ⎟ dy = ⌠⌠ ∂Q( x, y ) dx dy.
∫L Q ( x , y ) dy =
⎮⎜ ⌡ ∂x ⎟
⎮⎮
⌡⌡ ∂x
(2)
⌡ ⎝ ψ1 ( y ) ⎠ G
c

44
Од (1) и (2) ја добиваме Гриновата формула:

⌠⌠ ⎛ ∂Q( x, y ) ∂P( x, y ) ⎞
∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy = ⎮⎮
L

⌡⌡ ⎝ ∂x

∂y ⎠
⎟ dx dy.
G

20 Случај на повеќесврзлива област


Разгледуваме двојносврзлива област G која е ограничена со две по делови
глатки затворени Жорданови криви со позитивна ориентација L1 и L2 .

Избираме две произволни точки


A ∈ L1 и B ∈ L2 и низ областа G ќе
“прокопаме” бесконечно тесен канал кој
ги спојува кривите L1 и L2 . На тој начин
областа G станува едносврзлива. Ја
применуваме Гриновата формула на
затворената крива
L = L1+ ∪ AB ∪ L2 − ∪ BA
која е раб на добиената едносврзлива
областа G.
Ако функциите P( x, y ) и Q( x, y ) дефинирани на G се непрекинати заедно со
∂P( x, y ) ∂Q( x, y )
своите први парцијални изводи и , тогаш според Гриновата
∂y ∂x
формула добиена во случај 10 добиваме:

⌠⌠ ⎛ ∂Q( x, y ) ∂P( x, y ) ⎞
⎮⎮ ⎜ ∂x − ∂y ⎟ dx dy =
⌡⌡ ⎝ ⎠
∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy.
L
G

Од друга страна

∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy = ∫ Pdx + Qdy + ∫ Pdx + Qdy + ∫ Pdx + Qdy + ∫ Pdx + Qdy =
L L1+ AB L2− BA

= ∫ Pdx + Qdy + ∫ Pdx + Qdy − ∫ Pdx + Qdy − ∫ Pdx + Qdy.


L1+ AB L2+ AB

Значи,

⌠⌠ ⎛ ∂Q( x, y ) ∂P( x, y ) ⎞
⎮⎮ ⎜ ∂x − ∂y ⎟ dx dy =
⌡⌡ ⎝ ⎠
∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy − ∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy.
L1 L2
G

Аналогно ако во областа G има n по делови глатки затворени Жорданови кри-


ви со позитивна ориентација L1 , L2 ,…, Ln кои не се сечат меѓу себе, така што нивните
внатрешности не припаѓаат во областа G, тогаш областа G е n + 1 -пати сврзлива
област. Ако работ на областа G е по делови глатка затворена Жорданова крива L со
позитивна ориентација тогаш важи:

45
⌠⌠ ⎛ ∂Q( x, y ) ∂P( x, y ) ⎞
⎮⎮ ⎜ ∂x − ∂y ⎟ dx dy =
⌡⌡ ⎝ ⎠
∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy − ∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy −
L L1
G

− ∫ P( x, y )dx + Q( x, y ) dy − … − ∫ P( x, y ) dx + Q( x, y ) dy.
L2 Ln

Според тоа, ако функциите P( x, y ) и Q( x, y ) дефинирани на областа G се


∂P( x, y ) ∂Q( x, y )
непрекинати заедно со своите први парцијални изводи и и
∂y ∂x
∂P( x, y ) ∂Q( x, y )
= на областа G, тогаш
∂y ∂x
- ∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy = 0 , ако областа G е едносврзлива;
L

- ∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy = ∫ P( x, y)dx + Q( x, y)dy ,


L1 L2
ако областа G не е едно-

сврзлива туку ограничена со две затворени криви L1 и L2 (двојносврзлива).


- аналогна формула важи и кога G е повеќесврзлива област.

Пример. Да се пресмета ∫e
− ( x2 + y 2 )
( cos 2 xydx + sin 2 xydy ) , каде што C е кружницата
C

x + y = r , r > 0.
2 2 2

Ако не е нагласена ориентацијата


на кривата, сметаме дека таа е со
позитивна ориентација. Ако интегралот
го решаваме директно, воведувајќи ги
параметарските равенки на кружницата
x = r cos t , y = r sin t , t ∈ [ 0, 2π ] се
добива сложен определен интеграл.
Затоа интегралот ќе го решиме со
примена на Гриновата формула, каде
што
2
+ y2 ) 2 2
P ( x, y ) = e − ( x cos 2 xy , Q( x, y ) = e − ( x + y ) sin 2 xy , и
∂P 2 2 2 2 ∂Q 2 2 2 2
= 2 ye − ( x + y ) cos 2 xy − 2 xe − ( x + y ) sin 2 xy , = 2 ye − ( x + y ) cos 2 xy − 2 xe− ( x + y ) sin 2 xy ,
∂y ∂x
∂Q ∂P
па − = 0 . Функциите P( x, y ) и Q( x, y ) заедно со своите први парцијални изводи
∂x ∂y
се непрекинати на областа G : x 2 + y 2 ≤ r 2 . Од Гриновата формула добиваме

∫e
− ( x2 + y2 )
( cos 2 xydx + sin 2 xydy ) = ∫∫ 0dx dy = 0. ▲
C G

46
5.2. Површински интеграли

Кај двојните интеграли областа на интеграција земавме дека е затворена и


ограничена област која лежи во некоја од координатните рамнини. Ако областа на
интеграција е површина S во просторот, тогаш доаѓаме до поимот за површински
интеграл.
Да се потсетиме дека глатка површина во просторот е површина зададена со
функцијата z = f ( x, y ) која е дефинирана над некоја затворена ограничена област во
некоја од координатните рамнини и над таа област функцијата е непрекината и има
непрекинати парцијални изводи од прв ред. Површината е по делови глатка ако со
помош на глатки криви може да се подели на конечен број глатки површини.
Постојат два вида површински интеграли: површински интеграли по плоштина
на површина (прв вид) и површински интеграли по координати (втор вид).

5.2.1. Површински интеграли од прв вид

Нека S е по делови глатка површина дефинирана со ограничената функција


z = f ( x, y ) на затворената ограничена област G од рамнината xOy.
Нека u = R( x, y, z ) е функција дефинирана и ограничена на површината S. Ја
делиме површината S со глатки криви на потповршини S1 , S2 , … , Sn , n ∈ чии
плоштини се ΔSi . Притоа, за плоштината ΔS на површината S важи
ΔS = ΔS1 + ΔS2 + … + ΔSn . Во секоја потповршина Si избираме точка Ti (ai , bi , ci ) и ја
формираме интегралната сума на функцијата R ( x, y, z ) на површината S
n
∑ R (ai , bi , ci )ΔSi.
i =1
Дијаметарот (најголемото растојание меѓу две точки) на површината Si го
означуваме со dSi.

Дефиниција. Ако постои и е конечна граничната вредност


n
lim ∑ R(ai , bi , ci )ΔSi , независно од изборот на поделбата на површината
max dSi →0 i =1
i

S и точките Ti, тогаш таа се нарекува површински интеграл од прв ред на


функцијата R( x, y, z ) на површината S и се означува со ∫∫ R( x, y, z )dS , т.е.
S
n

∫∫ R( x, y, z )dS = lim
max dSi → 0
∑ R ( a , b , c )ΔS .
i =1
i i i i
S i

Ако површината S е затворена, тогаш ја користиме ознаката ∫∫ R( x, y, z )dS .


S

Може да се покаже дека ако R ( x, y , z ) е непрекината на по делови глатка


површина S , тогаш површинскиот интеграл ∫∫ R( x, y, z )dS
S
постои. Понатаму ќе

сметаме дека S е по делови глатка површина.

47
Бидејќи површината S е по делови глатка, тогаш функцијата z = f ( x, y ) и неј-
зините први парцијални изводи се непрекинати, па плоштината на површината Si е
⌠⌠ 2 2
⎮⎮ ⎛ ∂f ⎞ ⎛ ∂f ⎞ ∂z ∂z
ΔSi = ⎮⎮ 1 + ⎜ ⎟ + ⎜ ⎟ dx dy = ⌠⌠ 2 2
⎮⎮ 1 + p + q dx dy ,
⌡⌡
p= ,q= ,
⎮⎮ ∂
⎝ ⎠ ⎝ ⎠
x ∂y ∂x ∂y
⌡⌡ Gi
Gi

Gi е проекцијата на површината Si врз xOy рамнината. Тогаш површинскиот


интеграл по површината S може да се пресмета по формулата

∫∫ R( x, y, z )dS = ∫∫ R( x, y, z ( x, y))
S Gxy
1 + p 2 + q 2 dx dy,

Забележуваме дека пресметувањето површински интеграл од прв вид се сведува


на пресметување двоен интеграл по областа Gxy која претставува проекција на
површината S врз xOy рамнината.
Забелешка. Аналогно се дефинира површински интеграли од прв ред на функцијата
R ( x, y, z ) на површината S : y = g ( x, z ) , и тој може да се пресмета по формулата

∂y ∂y
∫∫ R( x, y, z )dS = ∫∫ R( x, y( x, z ), z )
S Gxz
1 + p 2 + q 2 dx dz, p=
∂x
,q=
∂z
,

каде што Gxz е проекција на површината S врз xOz рамнината.


Ако пак, површината е S : x = h( y, z ) , тогаш

∂x ∂x
∫∫ R( x, y, z )dS = ∫∫ R( x( y, z ), y, z )
S G yz
1 + p 2 + q 2 dy dz , p=
∂y
,q= ,
∂z

каде што G yz е проекција на површината S врз yOz рамнината.

Бидејќи површинскиот интеграл од прв вид е гранична вредност на конечна


сума, за него ќе важат истите особини како кај останатите видови интеграли.

Пример. Да се пресмета ∫∫ ( xy + yz + zx ) dS ,
S
каде што S е делот од конусната

површина z = x 2 + y 2 отсечен со цилиндарот x 2 + y 2 = 2ax , a > 0 .


∂z x ∂z y
Од тоа што S : z = x 2 + y 2 добиваме p = = ,q= = ,
∂x 2
x +y 2 ∂y 2
x +y 2

2 2
⎛ x ⎞ ⎛ y ⎞
1 + p2 + q2 = 1 + ⎜ ⎟ +⎜ ⎟ = 2 . Проекција на површината S врз
⎜ x2 + y 2 ⎟ ⎜ x2 + y 2 ⎟
⎝ ⎠ ⎝ ⎠
xOy рамнината е G : x 2 + y 2 ≤ 2ax , т.е. G : ( x − a ) + y 2 ≤ a 2 . Според тоа,
2

S G
(
I = ∫∫ ( xy + yz + zx ) dS = ∫∫ xy + y x 2 + y 2 + x x 2 + y 2 ) 2dxdy .

48
За решавање на добиениот двоен интеграл воведуваме поларни координати
x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , со што областа G се трансформира во
⎧ π π ⎫
G* = ⎨( ρ , ϕ ) : − ≤ ϕ ≤ , 0 ≤ ρ ≤ 2a cos ϕ ⎬ .
⎩ 2 2 ⎭
Дадениот интеграл е
π /2 2 a cos ϕ

I= 2 ∫ dϕ ∫ (ρ cos ϕ sin ϕ + ρ 2 sin ϕ + ρ 2 cos ϕ )ρ d ρ =


2

π
− /2 0
π /2 2 a cos ϕ

= 2 ∫ ( cos ϕ sin ϕ + sin ϕ + cos ϕ ) dϕ ∫


π
− /2 0
ρ 3d ρ =

π /2 ⎛ρ 4 2 a cos ϕ ⎞
= 2 ∫ ( cos ϕ sin ϕ + sin ϕ + cos ϕ ) ⎜⎜ 4
⎟ dϕ =

−π / 2 ⎝ 0 ⎠
π /2
24 a 4 2 64a 4 2
= ∫ ( cos ϕ sin ϕ + sin ϕ + cos ϕ ) cos 4
ϕ d ϕ = .
4 −π / 2
15

Примена на површинскиот интеграл од прв вид


за пресметување плоштина на површина

Ако во дефиницијата на површинскиот интеграл од прв вид


n

∫∫ R( x, y, z )dS = lim max dSi → 0


∑ R ( a , b , c )ΔS
i =1
i i i i
S i

ставиме R ( x, y, z ) ≡ 1 за сите точки ( x, y, z ) ∈ S , добиваме


n

∫∫ dS = lim max dSi →0


∑ ΔS
i =1
i = lim ΔS = ΔS ,
max dSi → 0
S i i

каде што ΔS е плоштината на површината S .


Според тоа, плоштината на површината S се пресметува со формулата

PS = ∫∫ dS .
S

Забелешка. Од формулата за пресметување на површински интеграл од прв вид, за


плоштината на површината S добиваме

49
∂f ∂f
PS = ∫∫ dS = ∫∫ 1 + p 2 + q 2 dx dy,,q=p= ,
S G
∂x ∂y
а G е проекцијата на површината S врз xOy рамнината. Тоа е познатата формула за
пресметување плоштината на површина со помош на двоен интеграл.

5.2.2. Површински интеграли од втор вид

За дефинирање површински интеграл од втор вид, потребно е површината да


биде двострана (ориентирана). Нека S е глатка површина ограничена со крива која е
по делови глатка. Нека M е произволна точка од површината S . Во точката M
постојат два единични вектори на нормалата на површината, n0 и − n0 . Нека C е
затворена крива која минува низ точката M , лежи на површината S и не се сече со
работ на површината S . Векторот n0 го движиме по должината на кривата C се до
повторно совпаѓање со точката M . Ако притоа векторот n0 не ја промени насоката,
и ако ова важи за секоја точка од површината S и за секоја крива C , тогаш велиме
дека површината S е двострана (ориентирана). Во спротивно површината е
еднострана. Така на пример, двострани површини се сферата и елиптичниот
параболоид, а еднострана површина е Мобиусовата лента (слика долу десно).

Нека S е глатка двострана површина и n0 = (cos α , cos β , cos γ ) е единичен


вектор на нормалата на површината S ( α , β и γ се аглите што векторот n0 ги зафаќа
со позитивните делови на x, y и z -оската соодветно). Горна страна (позитивно
ориентирана страна или лице) на S во однос на z -оската е онаа страна од S за која
cos γ > 0 (т.е. аголот γ е остар) и ја означуваме со S + . Во спротивно страната е
долна (негативно ориентирана или опачина) и ја означуваме со S − .
Аналогно, во зависност од знакот на cos β се дефинира горна и долна страна на
површината S во однос на y -оската, а во зависност од знакот на cos α се дефинира
горна и долна страна на површината S во однос на x -оската.

Пример 1. Да ја разгледаме сферата x 2 + y 2 + z 2 = a 2 , a > 0 . Познато е дека


единичниот вектор на нормалата на површината F ( x, y, z ) = 0 во произволна точка

50
( x, y, z ) е n0 =
(F , F , F )
x
'
y
'
z
'

. Според тоа, единичниот вектор на нормалата на


(F ) + (F ) + (F )
2 2 2
' ' '
x y z

сферата е n0 =
( 2 x, 2 y , 2 z ) =
( 2 x, 2 y , 2 z ) = ( x , y , z ) .
( 2x) + ( 2 y ) + ( 2z )
2 2 2
4a 2 a

Точките кои лежат на горната


полусфера S1 имаат позитивна аплика-
z
та, па според тоа cos γ = > 0 , а точки-
a
те кои лежат на долната полусфера S2
имаат негативна апликата, па
z
cos γ = < 0 . Значи, во однос на z -
a
оската површината S1 има позитивна
ориентација (т.е. ја гледаме горната
страна на полусферата S1 ),

Површината S2 има негативна ориентација во однос на z -оската (т.е. ја гледаме


долната страна на полусферата S2 ). ▲
Нека S е по делови глатка двострана површина дефинирана со ограничената
функција z = f ( x, y ) на затворената ограничена област G од рамнината xOy.

Нека u = R( x, y, z ) е функција де-


финирана и ограничена на површината
S. Ја делиме површината S со глатки
криви на потповршини
S1 , S2 , … , Sn , n ∈
чии плоштини се ΔSi . Притоа, за
плоштината ΔS на површината S ва-
жи ΔS = ΔS1 + ΔS2 + … + ΔSn . Со Gi ја
означуваме нормалната проекција на
потповршината Si врз xOy рамнината, а
со ΔGi нејзината плоштина.

Ставаме Di = ±ΔGi , при што знакот е “+” ако cos γ i > 0 , а “–“ ако cos γ i < 0 . Во
секоја потповршина Si избираме точка Ti (ai , bi , ci ) и ја формираме интегралната сума
на функцијата R( x, y, z ) на површината S
n
∑ R(ai , bi , ci ) Di.
i =1
Со dGi го означуваме дијаметарот (најголемото растојание меѓу две точки) на
областа Gi.

51
Дефиниција. Ако постои конечна гранична вредност
n
lim ∑ R (ai , bi , ci ) Di ,
max dGi →0 i =1
i

независно од изборот на поделбата на површината S и точките Ti, тогаш таа


се нарекува површински интеграл од функцијата R( x, y, z ) по
координатите x и y на површината S (површински интеграл од прв вид)
и се означува со ∫∫ R ( x, y, z )dx dy , т.е.
S
n
∫∫ R( x, y, z )dx dy = lim ∑ R(ai , bi , ci ) Di.
S max dGi →0 i =1
i

Слично се дефинира и површински интеграл од функцијата P ( x, y, z ) по


координатите y и z, како и површински интеграл од функцијата Q( x, y, z ) по
координатите x и z на површината S.
Изразот

∫∫ P( x, y, z )dy dz + Q( x, y, z )dx dz + R( x, y, z )dx dy =


S
= ∫∫ P( x, y, z )dy dz + ∫∫ Q( x, y, z )dx dz + ∫∫ R( x, y, z )dx dy
S S S

се вика површински интеграл од втор вид.


Може да се покаже дека ако P ( x, y, z ), Q( x, y, z ) и R ( x, y, z ) се непрекинати на
површината S која е двострана и по делови глатка, тогаш површинскиот интеграл
∫∫ P ( x, y, z )dy dz + Q ( x, y, z )dx dz + R ( x, y, z )dx dy постои.
S
Во интегралната сума на површинскиот интеграл од прв вид фигурира
плоштината на потповршините ΔSi која е секогаш позитивна независно од страната
(ориентацијата) на двостраната површина S. Но, во интегралната сума на
површинскиот интеграл од втор вид се јавуваат величините Di = ±ΔGi , кои го
менуваат знакот ако се промени страната на површината, од каде следува дека
вредноста на површинскиот интеграл од втор вид зависи од страната (ориентацијата)
на двојната површина S, т.е. важи
∫∫ R( x, y, z )dx dy = − ∫∫ R( x, y, z )dx dy
S− S+
Другите особини на површинскиот интеграл од втор вид се исти како оние на
површинскиот интеграл од прв вид.
За пресметување на површинскиот интеграл од втор вид имаме

∫∫ R ( x, y, z )dx dy = ± ∫∫ R ( x, y, z ( x, y ))dx dy,


S Gxy

при што знакот е “+” ако cos γ > 0 (т.е. ако S е горната страна на површината), а Gxy е
проекција на површината S врз xOy рамнината. Значи, важи

∫∫ R ( x, y, z )dx dy = ± ∫∫ R ( x, y, z ( x, y ))dx dy.


S± Gxy

Слично,

52
∫∫ Q( x, y, z )dx dz = ± ∫∫ Q( x, y ( x, z ), z )dx dz,
S± Gxz

∫∫ P ( x, y, z )dy dz = ± ∫∫ P ( x( y, z ), y, z )dy dz ,
S± G yz

каде што Gxz и G yz се проекции на површината S врз xOz и yOz рамнината


соодветно.
Видовме дека dS = 1 + p 2 + q 2 dx dy , а координатите на единечниот вектор
n0 = (cos α , cos β , cos γ ) на нормалата на површината S се

−p −q 1
cos α = , cos β = , cos γ = .
± 1 + p2 + q2 ± 1 + p2 + q2 ± 1 + p2 + q2
Тогаш,
⌠⌠
⎮⎮ 1 + p2 + q2
∫∫ R( x, y, z )dx dy = ± ⎮⎮ R( x, y, f ( x, y )) dx dy = ∫∫ R( x, y, f ( x, y )) cos γ dS .
2 2
S ⎮⎮
⌡⌡ 1+ p + q S
G
Значи,

∫∫ P( x, y, z )dy dz + Q( x, y, z )dx dz + R( x, y, z )dx dy =


S

⌡⌡ [ P ( x, y , f ( x, y )) cos α + Q ( x, y, f ( x, y )) cos β + R( x, y, f ( x, y )) cos γ ] dS ,


= ⌠⌠
S

што дава врска меѓу површински интеграл од втор и површински интеграл од прв
вид.

Пример 2. Да се пресмета I = ∫∫ x3dy dz + y 3dx dz + z 3dx dy , каде што S е надвореш-


S

ната страна на сферата x + y + z 2 = a 2 , a > 0 .


2 2

Бидејќи површината S и подинтегралниот израз се симетрични во однос на


променливите x , y и z, добиваме

I = ∫∫ x3dy dz + y 3dx dz + z 3dx dy = 3 ∫∫ z 3dx dy = 3I1 .


S S

Површината S ќе ја поделиме на две потповршини S1 : z1 = a 2 − x 2 − y 2 (горната


полусфера) и S 2 : z2 = − a 2 − x 2 − y 2 (долната полусфера). Во пример 1 добивме дека
во однос на z -оската горната полусфера S1 има позитивна ориентација, а површината
S2 има негативна ориентација. Според тоа,

⎛ ⎞ ⎛ ⎞
I = 3I1 = 3 ∫∫ z 3dx dy = 3 ⎜ ∫∫ z 3dx dy + ∫∫ z 3dx dy ⎟ = 3 ⎜ ∫∫ z13dx dy − ∫∫ z23dx dy ⎟ =
⎜ S+ ⎟ ⎜G ⎟
S ⎝ 1 S2− ⎠ ⎝ xy Gxy ⎠

( ) ( ) dx dy ⎥⎦⎥ =
⎡ 3 3 ⎤
= 3 ⎢ ∫∫ a2 − x2 − y 2 dx dy − ∫∫ − a 2 − x 2 − y 2
⎣⎢Gxy Gxy

( ) dx dy,
3
= 3 ⋅ 2 ∫∫ a2 − x2 − y 2
Gxy

53
каде што проекција на површините S1 и S2 врз xOy рамнината е Gxy : x 2 + y 2 ≤ a 2 .

Преминувајќи во поларни координати


x = ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , J = ρ
добиваме:

( )
⌠⌠ 3
I = 6⎮⎮
⎮⎮
a 2 − ρ 2 ρ dϕ d ρ =
⌡⌡
G*

( ) ρ d ρ = 125 π a .
2π a 3
6 ∫ dϕ ∫ a2 − ρ 2 5

0 0

Нека S е една од страните на по делови глатката двострана површина
определена со единичниот вектор на нормалата n0 = (cos α , cos β , cos γ ) . Нека е
дадено векторско поле

F ( x , y , z ) = P ( x, y , z ) i + Q ( x, y , z ) j + R ( x , y , z ) k ,

така што функциите P, Q и R се непрекинати на површината S .

Дефиниција. Површинскиот интеграл

Φ = ∫∫ Pdy dz + Qdx dz + Rdx dy = ∫∫ ( P cos α + Q cos β + R cos γ ) dS ,


S S

т.е. Φ = ⌠⌠
⌡⌡ F ⋅ n0 dS се нарекува флукс на полето F низ површината S.
S

5.2.3. Формула на Гаус-Остроградски

Формулата на Гаус-Остроградски дава врска меѓу тројниот интеграл по


затворена и ограничена област V во 3 чиј раб е по делови глатка затворена
површина и површинскиот интеграл по површина S која претставува надворешна
страна од работ на V.

z
z=f2(x, y)
S3
S2

S1 z=f1(x,y)

y
G
x
Нека V е затворена ограничена област во просторот 3 и нејзиниот раб е глатка
(или по делови глатка) двострана површина. Нека S е надворешната страна од оваа

54
површина, а n0 = (cos α , cos β , cos γ ) е единичниот вектор на нормалата на S. Нека
∂P ∂Q ∂R
P( x, y, z ), Q( x, y, z ) и R ( x, y, z ) и нивните парцијални изводи , , се непре-
∂x ∂y ∂z
кинати функции на областа V. Областа V ја делиме на подобласти така што работ на
V го претставуваме како S = S1 + S2 + S3 , каде што S1 и S3 се страните на глатки
површини дефинирани на затворена и ограничена област G во xOy рамнината со
функциите z = z1 ( x, y ) , односно z = z2 ( x, y ) , а S2 е дел од цилиндрична површина
нормална на xOy рамнината меѓу површините S1 и S3.
Тогаш
⌠⌠ z2 ( x , y )
∂R ∂R
( )
⌠⌠⌠ ⎮⎮ ⌠ ⌠⌠ z ( x, y )
⎮⎮⎮
⎮⎮⎮
dx dy dz = ⎮⎮ dx dy ⎮

dz = ⎮⎮ R( x, y, z ) z2( x , y ) dx dy =
⌡⌡⌡ ∂z ⎮⎮
⎮⎮
⌡ ∂z ⌡⌡ 1
V ⌡⌡ z1 ( x , y ) G
G
= ∫∫ R( x, y, z2 ( x, y ))dx dy − ∫∫ R( x, y, z1 ( x, y ))dx dy.
G G

Кај векторот на нормалата на површината S1, cos γ < 0 , а кај векторот на


нормалата на површината S3, cos γ > 0 , па

∫∫ R( x, y, z2 ( x, y ))dx dy = ∫∫ R( x, y, z )dx dy
G S3+

− ∫∫ R( x, y, z1 ( x, y ))dx dy = ∫∫ R( x, y, z )dx dy.


G S1−

Површината S2 е нормална на xOy рамнината, па ∫∫ R( x, y, z )dx dy = 0. Според


S2
тоа,
⌠⌠⌠ ∂R
⎮⎮⎮
⎮⎮⎮
dx dy dz = ∫∫ R ( x, y, z )dx dy + ∫∫ R ( x, y, z )dx dy + ∫∫ R( x, y, z )dx dy =
⌡⌡⌡ ∂z S1 S2 S3
V
= ∫∫ R( x, y, z )dx dy.
S
Слично се добива
⌠⌠⌠ ∂P ⌠⌠⌠ ∂Q
⎮⎮⎮
⎮⎮⎮
dx dy dz = ∫∫ P ( x, y, z )dy dz и ⎮⎮⎮ dx dy dz = ∫∫ Q( x, y, z )dx dz.
⌡⌡⌡ ∂x S
⎮⎮⎮
⌡⌡⌡ ∂y S
V V
Значи,
⌠⌠⌠ ⎛
∂P ∂Q ∂R ⎞
⎮⎮⎮ + + ⎟ dx dy dz = ∫∫ P( x, y, z )dy dz + Q( x, y, z )dx dz + R( x, y, z )dx dy =
⎮⎮⎮ ⎜
⎮⎮⎮
∂x ∂y ∂z ⎠
⌡⌡⌡ ⎝ S
V

= ∫∫ ( P( x, y, z ) cos α + Q( x, y, z ) cos β + R( x, y, z ) cos γ ) dS .


S

Оваа формула е позната како формула на Гаус-Остроградски или формула за


дивергенција

∫∫∫ divFdV = ∫∫ F ⋅ n0 dS ,
V S

55
каде што F = P ( x, y, z )i + Q( x, y, z ) j + R ( x, y, z )k е векторското поле, а
n0 = (cos α , cos β , cos γ ) е единечниот вектор на нормалата на површината S
Според оваа формула, за флуксот на полето F добиваме

Φ = ⌠⌠⌠
⌡⌡⌡ div F dV ,
V
3
каде што V е затворена ограничена област во просторот и нејзиниот раб е по
делови глатка двострана површина S.

Пример. Да се пресмета ∫∫ x3dy dz + y 3dx dz + z 3dx dy , каде што S е надворешната


S

страна на сферата x + y + z 2 = a 2 , a > 0 .


2 2

Дадениот интеграл е решен


директно во пример 2 од поглавје 5.2.2.
Ќе го решиме многу поедноставно со
примена на формулата на Гаус-
Остроградски.
Од P( x, y, z ) = x3 , Q ( x, y, z ) = y 3 , и
R( x, y, z ) = z 3 ,добиваме

∂P ∂Q ∂R
= 3x 2 , = 3 y2 и = 3z 2 .
∂x ∂x ∂x
Условите на теоремата на Гаус-
Остроградски се исполнети, па

I = ∫∫ x3dy dz + y 3dx dz + z 3dx dy = 3⌠⌠⌠


S
2 2
⎮⎮⎮ x + y + z
⌡⌡⌡
2
dx dy dz ,( )
V
каде што V е областа ограничена од површината S , т.е. V е топката x 2 + y 2 + z 2 ≤ a 2 .
Преминувајќи во сферни координати

x = ρ cos ϕ sin θ , y = ρ sin ϕ sin θ , z = ρ cos θ , J = ρ 2 sin θ ,


добиваме

⌡⌡⌡
(
I = 3⎮⎮⎮ ( ρ cos ϕ sin θ ) + ( ρ sin ϕ sin θ ) + ( ρ cos θ ) ρ 2 sin θ dϕ dθ d ρ =
⌠⌠⌠ 2 2 2
)
V*
2π π a 12 5
⎮⎮⎮ ρ sin θ dϕ dθ d ρ = 3 ∫ dϕ ∫ sin θ dθ ∫ ρ d ρ = πa .
4 4
= 3⌠⌠⌠
⌡⌡⌡
V* 0 0 0 5

56
5.2.4. Формула на Стокс

Оваа формула дава врска меѓу


површински интеграл од втор вид по
површина S и криволиниски интеграл од
втор вид долж работ на оваа површина.
Нека S е една страна од двостраната
глатка површина чија граница C е глатка
(или по делови глатка) затворена крива
која е позитивно ориентирана во однос на
насоката на векторот на нормалата
n0 = (cos α , cos β , cos γ )
на S. Претпоставуваме дека функциите
P( x, y, z ), Q( x, y, z ) и R ( x, y, z ) и нивните
парцијални изводи од прв ред се дефини-
рани и непрекинати на S.

Ако површината S е зададена со ограничената функција z = z ( x, y ) на затворената


ограничена област G од xOy рамнината, тогаш:

∫ P( x, y, z )dx = ∫ P( x, y, z ( x, y ))dx, (1)


C C1

каде што C1 е работ на областа G.


Ставаме P( x, y, z ) = P1 ( x, y ) и ја применуваме Гриновата формула сметајќи дека
Q ( x, y ) ≡ 0 :
⌠⌠ ∂P1
∫ P( x, y, z ( x, y ))dx = ∫ P1 ( x, y )dx = −⎮⎮ dx dy. (2)
⌡⌡ ∂y
⎮⎮
C1 C1
G

∂P1 ∂P ∂P ∂z
P1 ( x, y ) = P( x, y, z ( x, y )) е сложена функција од две променливи, па = + .
∂y ∂y ∂z ∂y
Тогаш од равенствата (1) и (2) добиваме
⌠⌠ ⎛
∂P ∂P ∂z ⎞
∫ P( x, y, z )dx = −⎮⎮
⎮⎮ ⎜ + ⎟ dx dy =
⌡⌡ ⎝ ∂y ∂z ∂y ⎠
C
⎮⎮
G
⌠⌠
⎮⎮ ∂P ⌠⌠ ∂P
= −⎮⎮ cos γ 1 + p 2 + q 2 dx dy + ⎮⎮
⎮⎮
cos β 1 + p 2 + q 2 dx dy =
⎮⎮
⌡⌡
∂y ⌡⌡ ∂z
G
G
⌠⌠ ⎛ ⎞
∂P ∂P
= ⎮⎮
⎮⎮ ⎜
− cos γ + cos β ⎟ dS .
⌡⌡ ⎝ ∂y ∂z
⎮⎮

S

Слично

57
⌠⌠ ⎛ ∂Q ∂Q ⎞
∫ Q( x, y, z )dy = ⎮⎮
⎮⎮ ⎜ ∂x
cos γ − cos α ⎟ dS ,
C ⌡⌡ ⎝ ∂z ⎠
S
⌠⌠ ⎛ ⎞
∂R ∂R
∫ R( x, y, z )dz = ⎮⎮ − cos β + cos α ⎟ dS .
⎮⎮ ⎜
⎮⎮
∂x ∂y
C ⌡⌡ ⎝ ⎠
S
Оттука се добива формулата на Стокс:
⌠⌠ ⎡ ⎤
⎮⎮ ⎛ ∂R ∂Q ⎞ ⎛ ∂P ∂R ⎞ ⎛ ∂Q ∂P ⎞
∫ Pdx + Qdy + Rdz = ⎮⎮ ⎢⎜ − ⎟ cos α + ⎜ − ⎟ cos β + ⎜ − ⎟ cos γ ⎥ dS =
⌡⌡ ⎣⎝ ∂y ∂z ⎠ ⎝ ∂z ∂x ⎠ ⎝ ∂x ∂y ⎠
⎮⎮
C ⎦
S
⌠⌠ ⎛
∂R ∂Q ⎞ ⎛ ∂P ∂R ⎞ ⎛ ∂Q ∂P ⎞
= ⎮⎮ − ⎟ dydz + ⎜ − ⎟ dxdz + ⎜ − ⎟ dxdy.
⎮⎮ ⎜
⎮⎮
∂y ∂z ⎠ ⎝ ∂z ∂x ⎠
⌡⌡ ⎝ ⎝ ∂x ∂y ⎠
S

Формулата на Стокс може да се прикаже и во следниов облик:

⌠⌠
⎮⎮ cos α cos β cos γ ⌠⌠
⎮⎮ dydz dxdz dxdy
⎮⎮ ⎮⎮
⎮⎮ ∂ ∂ ∂ ∂ ∂ ∂
∫ Pdx + Qdy + Rdz = ⎮⎮ dS = ⎮⎮
⎮⎮ .
C ⎮⎮ ∂x ∂y ∂z ⎮⎮ ∂x ∂y ∂z
⎮⎮ ⎮⎮
⎮⎮ P Q R ⎮⎮ P Q R
⌡⌡ ⌡⌡
S S

Забелешка. Ако C е затворена крива во xOy рамнината, и R = 0 , а функциите P и


Q зависат само од x и y , тогаш формулата на Стокс се сведува на Гриновата
формула. Според тоа, теоремата на Стокс е обопштување на Гриновата теорема.

Ако F = P ( x, y, z )i + Q( x, y, z ) j + R ( x, y, z ) k е векторско поле, n0 = (cos α , cos β , cos γ ) е


единечниот вектор на нормалата на површината S, а векторската функција
r (t ) = x(t )i + y (t ) j + z (t )k ја определува кривата C ( x = x(t ) , y = y (t ) , z = z (t ) ,
t ∈ [ a, b ] ), тогаш векторскиот облик на формулата на Стокс е

∫ F ⋅ d r = ∫∫ rot F ⋅n0 dS .
C S

Користејќи ја формулата на Стокс, за циркулацијата на полето F добиваме

Cir F = ⌠⌠
⌡⌡ rot F ⋅ n0 dS .
S

Пример. Да се пресмета ∫ xydx − yzdy + xzdz , каде што C е позитивно ориентирана


C

крива добиена со пресек на сферата x 2 + y 2 + z 2 = a 2 и рамнината x + z = a , a > 0 .


Дадениот интеграл е решен директно во пример 2 од поглавје 5.1.2. Ќе го
решиме и со примена на формулата на Стокс.

58
y

aê 2

aê 2
x
a

∂P
Од тоа што P( x, y, z ) = xy, Q( x, y, z ) = − yz, R( x, y, z ) = xz добиваме = x,
∂y
∂P ∂Q ∂Q ∂R ∂R
=0, = 0, = −y , =z и = 0 . Условите на теоремата на Стокс се
∂z ∂x ∂z ∂x ∂y
исполнети, па I = ∫ xydx − yzdy + xzdz = ∫∫ ( y cos α − z cos β − x cos γ ) dS , каде што
C S

површината чиј раб е кривата C , т.е. S е делот од рамнината x + z = a . Единечниот


вектор на нормалата на површината F ( x, y, z ) = x + z − a = 0 во произ-волна точка

( x, y, z ) е n0 =
(F , F , F )
x
'
y
'
z
'

=
(1, 0,1) . Според тоа, dS = 2dxdy , па
(F ) +(F ) +(F ) 2
2 2 2
' ' '
x y z

I = ∫∫ ( y − x ) dxdy ,
Gxy

каде што Gxy e проекција на површината S врз xOy рамнината и тое е внатрешноста
на елипса определена во пример 2 од поглавје 5.1.2
2
⎛ a⎞
⎜x− ⎟ y2
2
Gxy : ⎝ 2 ⎠ + 2 ≤ 1, z = 0 .
a a
4 2
Преминувајќи во елиптични координати
a a a a2 2
x = + ρ cos ϕ , y = ρ sin ϕ , J = ρ
2 2 2 4
добиваме
a 2 2 ⌠⌠ ⎛ a a a ⎞
I= ⎮⎮ ⎜ ρ sin ϕ − − ρ cos ϕ ⎟ ρ dϕ d ρ =
4 ⌡⌡ ⎝ 2 2 2 ⎠
G*

a 3π 2
1
a2 2 ⎛ a a a ⎞
=
4 ∫0 ∫0 ⎜⎝ 2
d ϕ ρ sin ϕ − −
2 2
ρ cos ϕ ⎟

ρ d ρ = −
8
.

Добиениот површински интеграл по примена на формулата на Стокс може да се


решава и како површински интеграл од втор вид

I= ∫ xydx − yzdy + xzdz = ∫∫ ydxdz − zdxdz − xdxdy .


C S

59

You might also like