Welcome to Scribd, the world's digital library. Read, publish, and share books and documents. See more ➡
Download
Standard view
Full view
of .
Add note
Save to My Library
Sync to mobile
Look up keyword
Like this
0Activity
×
0 of .
Results for:
No results containing your search query
P. 1
azat

azat

Ratings: (0)|Views: 91|Likes:
Published by hristo vatev

More info:

Published by: hristo vatev on Jun 17, 2011
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as PDF, DOC, TXT or read online from Scribd
See More
See less

06/17/2011

pdf

text

original

 
Азът като боецШломо Кало
На българските читателиРадвам се на навременната инициатива на издателство ралица Маб" да поднесе набългарските читатели "Азът като боец" на техния език. Сигурен съм, че не са пестени никаквиусилия за да може книгата да получи най-добрия възможен превод и да бъде представена в най-почетна форма и по най-достъпен път основната идея на тази творба. Истината блика само от единизвор - извора на истината. Тя има свои избраници, които я разпознават отдалече, възприемат я иникога няма да се задоволят с каквито и да са имитации. За тези избраници и за всичкиинтересуващи се читатели "Азът като боец" е празник.
 Шломо Кало4 септември 1998
Няколко обяснителни думиТази творба е лишена от всякакви литературно-словесни украшения и описва вечността ипътя към нея, доколкото това е възможно.Ицхак - главният герой, представлява обикновения духовен ученик, вървящ напред, катопреминава през една постоянна борба със самия себе си. Всъщност, Ицхак е комбинация отняколко човека, взети от реалния живот.Някои от описаните тук събития наистина са се случили, а други има вероятност да сеслучат. Господин Ш. не си ти, той или тя, но в същото време той е - ти, аз, той и тя.Глава 1Книжен учителСлед издаването на преводите ми на иврит
1
, много малко хора, и най-вече млади, сеобръщаха към мен за някои разяснения. Доколкото можех им отговарях и обикновено с товаприключваха запознанствата ни.Случаят с Ицхак обаче малко се отличаваше от останалите. Той твърдеше, че моите разяснения го навеждали на други важни въпроси и непрекъснато настояваше за допълнителнисрещи, докато накрая му отказах.Не се засегна и, въпреки всичко, продължаваше да идва неканен. Обикновено сядаше напейката пред вратата на работната ми стая и търпеливо чакаше да изляза. Поздравяваше ме и мегледаше с умоляващи очи.Беше висок, синеок млад мъж на около двадесет и три -двадесет и четири години, с гъста илеко къдрава коса. За дългото си чакане понякога биваше възнаграден с поздрав от моя страна, нопонякога, когато имах време, го канех вътре и изслушвах въпросите му.Един ден в края на лятото го попитах:- Всъщност, какво искаш от мен?Беше три часа следобед. Стаята беше препълнена с инструменти и книги. Не работеше дории стария вентилатор. Беше убийствена жега.Ицхак навлажни устни с върха на езика си, погледна ме без да вдигне глава и каза свъздишка:- Индивидуални напътствия.- Намери си учител - бе отговорът ми.- Нямам - отвърна той, полуобвиняващо, полумолещо.- А книгите, които имаш? - попитах - Шанкара, Патанджали, Гаутама Сакямуни (Буда) - иуточних - те са най-добрите учители!- Те са книжни учители.- От теб зависи.Той се поизправи малко и прошепна:- И от вас. Замълчах.
1
"Бхагавадгита", "Мъдрости на Буда. Избрани стихове от Слово на истина (Дхамапада)", "Абсолютната свобода"("Съкровищница на благоразумието" Вивека Кудамани) от Шанкара, "Дзен и мъдреците в 128 беседи за Дзен","Даодъдзин" на Лаодзъ; "Йога сутра" от Патанджали.
1
 
Минутите минаваха. Изтече половин час, а после и цял. Той седеше пред мен. Върху бялотому чело малките прозрачни капчици пот ставаха все по-големи и по-тежки, докато бавно сестекоха покрай веждите към брадичката.- В сърцето на всекиго има учител, който го напътства -казах аз. - Нали помниш "А ти някогазагубвал ли си го" от диалога на Дзен?- Разбира се - отвърна той и продължи с пресипнал глас, - където Секито отговаря навъпросите на монаха Шири с думите "Какво искаш от мен?", а Шири отвръща: "Ако не задавамвъпроси, как ще намеря решението?". Тогава гуруто Секито завършва разговора с думите: "А тинякога загубвал ли си го?".- Сега разбираш ли? - попитах.- Въпреки всичко - каза Ицхак, прикривайки усмивката в очите си, - на Шири му е бил нуженучител.Глава 2Утре, което беше вчераСлед този разговор започнахме да се срещаме с Ицхак или в наетия от него апартамент илина морския бряг, а понякога и в работната ми стая. Един ден бавно се разхождахме по брега крайТел Авив.- Ти за какво се бориш? - попитах го аз.- За самоосъзнаване.- Искаш да кажеш, че гориш от желание и си готов да се посветиш изцяло и от все сърце на...- не довърших изречението.Все повече се здрачаваше. Брегът беше покрит със смесица от мидички и пясък, монотонноскърцащи под краката ни, докато нежният бриз си играеше с късите ръкави на ризите ни.- На какво? - нетърпеливо попита Ицхак- На най-жестоката от всички битки на света. Той не отговори.Скърцането на пясъка ни съпровождаше още известно време, докато най-накрая престана,когато се спуснахме към брега на Яфа. Вървяхме дълго в пълно мълчание. В далечината сепоказаха плавните очертания на Бат Ям.Изведнъж Ицхак започна да цитира: "Несравнимото с нищо учение на Буда става разбираемоедва след мъчителните упражнения по дисциплина; като се преодолее това, което е най-трудно запреодоляване и като се упражнява това, което е най-трудно да се прави. Хора с посредствени душии средна интелигентност не могат да разберат нищо от това. Всичките им усилия са обречени напровал от самото начало."- В цитатите си силен - казах, - да видим какъв си на практика!Свих наляво и той ме последва. Отдалечихме се от брега и бързо се върнахме в оживенияцентър на града. Уличните лампи светеха. Под бледите им лъчи потоци от хора бързаха нанякъде,всеки по своята си работа.- Можеш ли да се молиш? - попитах.- Как например?- Можеш ли.да кажеш някоя кратка молитва или поне ред от псалм?- Господи Боже мой, на тебе се уповавам: спаси ме от всички мои гонители и избави ме...
2
-А нататък?- Забравих.- Можеш ли да го повториш десет пъти? Той се усмихна:- Това някаква проверка ли е?- Само половината.- А останалата половина?- Начинът на молене - отвърнах и след малко добавих. -Прави каквото правя и аз!Тръгнах към тротоара и избрах достатъчно осветено място, без коли и хора, но все пак непрекалено скрито. Паднах на колене, събрах длани като за молитва, повдигнах лице към небето итри пъти поред повторих стиха "Ще Те възхвалявам, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце..."
3
Хората учудено ме гледаха, някои отминаваха, други развеселени се приближаваха и
2
Псалтир, 7:1.
3
Псалтир, 85:12
2
 
отправяха саркастични подмятания. Изправих се и се обърнах към Ицхак:- Твой ред е!В очите му се четеше учудване и паника. Той пребледня, сините му очи изглеждаха почтичерни. С горната част на тялото си направи някакво движение, но останалата сякаш не му сеподчиняваше. Стоеше като замръзнал на място и след няколко секунди запелтечи:- Не мога, не, не сега, не точно на това място. Тръгнах си. Той се затича след мен, дръпна меза лакътя спотна трепереща ръка.- Моля ви! - каза. - Готов съм да коленича на същото място - и се втурна към светлината.Събра длани, но не ги вдигна и те заприличаха на тресящо се кълбо от разтреперени пръсти.Вместо да вдигне глава към небето, той я наведе на една страна по патетичен и едновременнокомичен начин. Устните му бързо се движеха и преди да го е забелязал някой минувач, той сеизправи пред мен на крака, дишайки тежко, като че ли току-що е пробягал маратон.- Следващия път ще го направя по-добре. Моля ви, хайде това да не се смята!Определено мога да кажа, че Ицхак ме забавляваше! Тупнах го по рамото и избухнах в смях.Хората наоколо, неразбиращи защо се смея, се приближаваха и попоглеждаха Ицхак, койтосмутено се усмихваше, като ученик, хванат с цигара в ръка.- Следващия път? - казах, все още смеейки се със сълзи. - И кога ще бъде това? След пет илисто хиляди години? И какво ще остане дотогава от тази улица или пък от този град?- Исках да кажа утре или в други ден... - с неудобство смутолеви Ицхак и сякаш с поглед сеизвиняваше на спрелите минувачи, привлечени от смеха ми.- Човече! - казах. - Утре или вдругиден бяха вчера. Това, което не направиш днес, не можешда направиш никога!- Не ви разбирам - прошепна Ицхак.- Ако ме разбираше, на мига щеше да паднеш на колене пред хорските погледи на улицата, зада измолиш прошка за току-що извършения грях.- Обещавам, че няма да има повече грехове! - тържествено се закле той.Глава 3Като малко облаче в безкрайното небеНаетият от Ицхак апартамент беше наблизо. Тръгнахме по широката пуста улица истигнахме до висока сграда с олющени от бурните морски ветрове стени.Апартаментът имаше малка веранда и ние седнахме там. Ицхак се скри в тъмнината накухничката и се върна с поднос с две чаши чай, няколко ябълки и две филии престоял черен хляб.След дълго мълчание каза:- Съжалявам, че не направих правилно и навреме онова, което трябваше да направя. Това лие жестоката битка?- Представи си - отвърнах, - че се изправяш в подножието на величествена планина снамерението да я отстраниш. Първото нещо, което ще направиш, е да изчоплиш няколко мъничкикамъчета, за да определиш каква е планината, срещу която ще се бориш. Мислиш ли, че по тозиначин вече си я отстранил?Той слушаше много внимателно. След малко добавих:- И въпреки всичко, това е първата крачка към постигането на целта. Това е старта, без койтоне можеш да започнеш, да не говорим за самата цел.- А каква бе целта на колениченето? - попита Ицхак.- Подготовка за началото на битката.- Срещу кого?- Срещу твоя най-голям, най-лют и най-безпощаден враг на света.- И кой е мой "най-голям, най-лют и най-безпощаден враг на света."?- Азът.- Възможно ли е въобще да се победи Азът?- Той съществува, за да бъде победен, това е целта.- Вие победили ли сте Аза? - попита Ицхак, подтискайки тревожната мисъл, че самотопредположение за такъв въпрос е наглост.- Азът съществува, за да бъде победен - отвърнах.
3

You're Reading a Free Preview

Download
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->