Тайната доктрина

ЧАСТ III

Елена Блаватска

ADDENDA

СЪПОСТАВКА НА НАУКАТА С ТАЙНАТА ДОКТРИНА

РАЗДЕЛ I

АРХАИЧНАТА ИЛИ СЪВРЕМЕННАТА АНТРОПОЛОГИЯ?

Всеки път, когато въпросът за произхода на човека се задава на непредубеден, честен и сериозен учен.

неизменно се получава отговорът: „Ние не знаем". Дьо Катрефаж, с неговото агностично отношение,

принадлежи към тези антрополози. Разбира се, това не означава, че всички останали учени не са честни

или открити умове, тъй като разумността на подобна забележка би била под въпрос. Но е прието да се

смята, че 75 процента от европейските учени принадлежат към еволюционистите. Нима всички тези

представители на съвременната мисъл са виновни За очевидното изопачаване на фактите? Никой не

твърди това, но има няколко ярки изключения. Все пак учените, в своя антиклерикален ентусиазъм и в

отчаянието си да намерят някаква друга теория като противопоставяне на Дарвиниз-ма, стават

несъзнателно за самите себе си неискрени, „настоявайки" за хипотеза, чиято гъвкавост е недостатъчна и

поради това е подложена на силни нападки. Обаче отсъствието на искреност при обсъждането на тази

тема е твърде очевидно в еклесиастичните кръгове. В своя труд „ Религия и наука " епископ Темпъл се е

проявил като яростен защитник на Дарвинизма. Този клерикален автор отива толкова далече, че

разглежда Материята - след като тя е получила „своето изначално установяване" (тласък) - като

еволюираща всички кос-мични феномени без никакво съдействие. Това мнение се отличава от

вижданията на Хекел само по предпоставката на хипотетично Божество „зад и отатьк границите",

 2
Божество, стоящо съвършено настрана от взаимодействието на силите. Такава метафизична същност не

представлява нито теологичният Бог, нито Богът на Кант. Съюзът на епископ Темпъл с материалистичната

наука, според нас, е неразумен - да не говорим за факта, че това влече след себе си пълното отричане на

библейската космогония. При наличност на такава проява на раболепие пред материализма на нашата

„научна" епоха, ние окултистите можем само да се усмихваме. Но какво да кажем за предаността пред

Учителя, на когото подобни неверни богослови претендират, че служат - именно пред Христос и

християнството въобще?

Впрочем, в днешно време нямаме ни най-малко желание да хвърляме ръкавицата на

предизвикателството към свещеничеството, тъй като сега имаме работа само с материалистичната наука.

В лицето на най-добрите си представители тя отговаря на нашия въпрос: „Ние не знаем". Въпреки това,

мнозинството от тях постъпват така, като че Всезнанието е било тяхно наследствено притежание и те

са знаели всичко съществуващо.

Тъй като именно този отрицателен отговор не е възпрепятстват повечето учени да обсъждат въпроса,

като при това всеки се е стараел неговата лична, специална теория да бъде приета с предимство пред

останалите. Така, започвайки с Майе през 1748 г. до Хекел през 1870, теориите за произхода на

човешката раса толкова са се отличавали една от друга, колкото и самите личности на техните изобрета-

тели. Бюфон, Бори дьо Сен-Винсент, Ламарк, Е. Жофруа, Сент-Илер, Годри, Ноден, Уолъс, Дарвин, Оуен,

Хекел, Филипи, Фогът, Хъксли, Агасиз и т.н., всеки от тях е развил повече или по-малко научна хипотеза

за генезиса. Дьо Катрефаж разпределя тези теории на две главни групи: едната, основана на бърза, а

другата - на много постепенна трансмутация; като при това първата поддържа новия тип (човека),

породен от напълно различно същество, а другата учи на еволюция по пътя на прогресивни

диференциации.

Любопитно е, че сред най-учените от тези автори са произлезли най-ненаучните от всички теории за

произхода на човека. Сега това е толкова очевидно, че бързо наближава времето, когато съвременното

учение за произхода на човека от маймунското млекопитаещо ще се разглежда с по-малко уважение,

отколкото образуването на Адам от глина и на Ева от реброто на Адам. Тъй като:

„ Съвършено очевидно е, особено на основата на самите фундаментални принципи на Дарвинизма,

 3
че организираното същество не може да е потомък на друго, чието развитие е следвало обратен ред

на неговия собствен. Следователно, според тези принципи, човек не може да се разглежда като

потомък на някакъв маймунски тип. "1

Доводите на Луке против маймунската теория, основана на разликите в извивките на костите на

черепната ос при човека и антро-поидите, прекрасно са изследвани от Шмит. Той признава, че:

„ По време на растежа на антропоидната маймуна тя става все по-зверообразна; човекът... по-

човечен... "

- и за миг като че ли се колебае, преди да продължи:

„Поради това тази извивка на черепната ос все пак може да бъде подчертана като съставяща

основната черта при човека в противопоставяне на маймуните; от това едва ли може да се изведе

специален, отличителен признак от известен порядък; особено по отношение на доктрината за

произхода това обстоятелство в никакъв случай не е решаващо. "2

Явно авторът донякъде е обезпокоен от своето собствено разсъждение. Той ни уверява, че този довод

унищожава всякаква възможност сегашните антропоиди да са били някога предци на човечеството. Но

нима това не опровергава също така и всякаква възможност за общ прародител на човека и антропоида -

макар и засега напълно теоретичен?

Дори самият „естествен подбор" всеки ден става все по-заплашван. Дезертьорите от лагера на Дарвин

са многобройни и тези, които едно време бяха негови най-яростни ученици, се готвят, благодарение на

новите открития, бавно и безусловно да обърнат другата страница. В списанието „ The Royal

Microscopical Societi" от октомври 1886 г. можем да прочетем следното:

„ ФИЗИОЛОГИЧЕН ПОДБОР. Г.Дж. Романес среща някои трудности при приемането на

естествения подбор като теория за произхода на видовете, тъй като това no-скоро е теория за

произхода на приспособяващите се организми. Той предлага тя да бъде заменена с това, което нарича

физиологичен подбор или сегрегация на приспособения. Неговата гледна точка е основана на

извънредната чувствителност на системата за размножаване към малките изменения в условията на

1
Дьо Катрефаж, „L 'Espece Humaine", стр. 111. В този труд той представя съответното развитие на човешкия и маймунския
мозък. „При човекоподобната маймуна гънките temporo-sphenoidal, съставящи средната част на мозъка, се появяват и
свършват по-рано от предните извивки на челната част. У човека е обратното, предните челни извивки се появяват първи,
докато в средната част те се образуват по-късно". (Пак там.)
2
„Deszendenzlehre und Darwinismus", стр. 270
 4
живот и той смята, че отклоненията към голямо или малко безплодие би трябвало да стават често

сред дивите видове. Ако отклонението е такова, че системата за размнoжаване, макар и да проявява

известна степен на безплодие, сравнено с първоначалната форма, продължава да е плодоносна в грани-

ците на изменената форма, промяната не изчезва от кръстоската и не измира от безплодието.

Когато стане изменение от такъв род-: физиологичната преграда трябва да раздели видовете на два

разреда. В края на краищата авторът разглежда взаимното безплодие не като едно от

следствията на специална диференциация, а като нейна причина."3

Прави се опит да се докаже цитираното по-горе като допълнение и продължение на теорията на

Дарвин. Този опит, в най-добрия случай, е твърде неуспешен. Скоро на общественото мнение ще бъде

предложено да повярва, че „ Еволюция без естествен подбор " на С Диксън също е дарвинизъм - но

разширен както това несъмнено се твърди от самия автор!

Но то е равносилно на това, че след като човешкото тяло бъде разсечено на три части, да се твърди,

че всяка част е същият този човек, който е бил и по-рано, само че разширен. Въпреки това авторът

заявява:

„Следва ясно да се разбере, че нито едно изречение в предишните страници не е било написано

против теорията на Дарвин за естествения подбор. Аз само се ограничих с обяснение на някои

феномени. Колкото повече изучаваш трудовете на Дарвин, толкова повече се убеждаваш в

истинността на неговите хипотези (!!)"4

А преди това той намеква за:

,, Смазващото количество факти, дадени от Дарвин в потвърждение на неговата хипотеза и

които победоносно пренесли теорията за „ Естествения подбор " през всички препятствия и възра-

жения. "5

Впрочем, това въобще не пречи на просветения автор също така победоносно и дори открито да

нарече своя труд „Еволюция без естествен подбор ", или с други думи - да разбие в него на атоми ос-

3
Серия И, том I, стр. 769 (изд. 1886). Бележката на издателя добавя към това, че . F. J. В. " в списание „Athenaeum" (номер 3069, 21 авг. 1886, стр.
242-243) сочи отдавнашното признание на натуралистите за съществуването на „морфологични" и „физиологични" видове. Първите получили
началото си в ума на човека, последните - в реда на измененията, достатъчни да въздействат както на вътрешните, така и на външните органи на
групите обединени индивиди. „Физиологичният подбор" на морфологичните ви дове е смесване на идеята; подбор на физиологичните видове е
само пренасйщане с термини
4
Op. cit., стр. 79
5
Пак там, стр. 48
 5
новната идея на Дарвин.

Що се отнася до самия Естествен подбор, крайното заблуждение преобладава сред много съвременни

мислители, мълчаливо приемащи изводите на дарвинизма. Така например, да се приписва на Ес-

тествения подбор силата на зараждането на видовете е просто начин на изразяване. Естественият

подбор не е същността; това е само удобен израз за описване на начина, чрез който се установява прежи-

вяване на приспособения и унищожение на неприспособения в борбата на организмите за съществуване.

Всяка група организми се стреми към размножение чрез средствата за съществуване; постоянната борба

за живот - „борба да получиш достатъчно храна и да избегнеш да те изядат" като допълнение към

окръжаващите условия -изисква постоянно унищожаване на неприспособения. Избраните от която и

да е група, бидейки пресети по този начин, размножават видовете си и предават органичните си

свойства на своето потомство. Така всички полезни изменения се увековечават и се извършва

прогресивно подобрение. Но Естественият подбор - по скромното мнение на автора, „Подборът като

мощ ", в действителност е просто мит, особено когато към него прибягват за обяснение на произхода на

видовете. Това е просто образен термин, изразяващ начина, по който „полезните изменения се

стереотипизират", когато се извършват. Сам по себе си „той" нищо не може да произведе и оперира само

над суровия материал, който „му" е предоставен. Истинският въпрос, който ни интересува, се съдържа

в следното: каква причина -съчетана с други второстепенни причини - прави „измененията" в самите

организми? Много от тези второстепенни причини са просто физически, зависещи от климата и

хранителния режим, и пр. Правилно, но освен второстепенните аспекти на органичната еволюция

трябва да се търси по-дълбок принцип. Материалистичните „самоп-роизволни изменения" и

„случайните отклонения" са противоречащи си термини във вселената на „Материята, Силата и

Необходимостта ". Простото изменение на типа без наличности и наблюдение над този процес на

квази-разумен импулс не е в състояние да обясни поразяващите сложности и чудеса на човешкото тяло

например. Несъстоятелността на механичната теория на Дарвин е била изложена подробно от д-р фон

Хартман сред други, напълно отрицателно настроени мислители. Да се пише, както това прави Хекел, за

слепите, индиферентни клетки, „организиращи се в органи", значи да се унищожи разумът на читателя.

Езотеричното решение за произхода на животинските видове е изложено на друго място.

 6
Тези чисто второстепенни причини за диференциация, групирани под ръководното начало на

половия подбор, естествения подбор. климата, изолацията и т.н., водят западния еволюционист до заблуда

и не предлагат никакво обяснение, „откъде" са произлезли „типовете на предците", послужили като

отправна точка за физическото развитие. Истината е в това, че диференциращите „причини", известни

на съвременната наука, встъпват в действие едва след като е станало уплътняването на първичните

животински коренни типове от астрално състояние до физическо. Дарвинизмът се среща с Ево-

люцията само на половината път, т.е. когато астралната еволюция отстъпва мястото си на действието на

обикновените физически сили, с които ни запознават нашите сегашни чувства. Но дори и тук

Дарвиновата теория, дори с неотдавнашните склонности към „разширяване", е недостатъчна, за да

обясни тези факти. Причината, лежаща в основата на физиологичното изменение на видовете - по от-

ношение на която всичко останали закони са подчинени и второстепенни - е подсъзнателният разум,

проникващ в материята и в крайна сметка, явяващ се отражение на Божествената Мъдрост и Мъдростта

на Дхиан-Коганите.6 До немного отличаващ се от този извод е стигнал и такъв известен мислител като

Ед. фон Хартман, когато отчайвайки се от действителната сила на Естествения подбор, лишена от

помощ, той започнал да разглежда еволюцията като разумно насочвана от Несъзнателния - от космичния

Логос на Окултизма. Но последният действа само чрез Фохат, или Дхиан-Коганична енергия и не

съвсем по този непосредствен начин, който великият песимист описва.

Именно това разногласие сред учените, взаимната им противоречивост и вътрешните противоречия в

самите тях дават на авторката на тези огромни томове смелостта да осветли други и по-древни учения,

макар и само като хипотеза за бъдещо научно признаване. Научните заблуждения и пропуски са толкова

очевидни за скромния летописец на това архаично учение, че макар и да не е твърде веща в

съвременните науки, тя е решила да се докосне до всички тях, за да установи паралел между двете

учения. За Окултизма това е само въпрос на самозащита и нищо повече.

До този момент Тайната Доктрина се занимаваше само с чиста метафизика. Сега тя се е спуснала

на Земята и се е оказала в границите на физическата наука и практическата антропология, или тези

разклонения на изучаването, които материалистите-естественици смятат за своя законна област,

6
“Принципът на усъвършенстване" на Негели; „устремяването към целта" на фок Бер, „ божественото дихание като вътрешен импулс в
еволюцията на историята на Природата" на Браун, „тенденция към усъвършенстване" на проф. Оуен и т.н., всички те изразяват скритите прояви на
всемирния насочващ Фохат, наситен с Божествена Дхиан-Коганична мисъл
 7
хладнокръвно твърдейки освен това, че колкото по-висше и съвършено действа Душата, толкова по-лесно

тя се поддава на анализ и обяснение само на зоолозите и физиолозите.7 Тази поразяваща претенция

произлиза от онзи, който, за да докаже своя произход от питекантропната маймуна, не се е поколебал да

включи лемуроидите сред предците на човека; като при това те били въздигнати от него в разреда на

млекопитаещите Prosimiae inciduate, които той твърде неправилно награждава с decidua и дис-ковидна

плацента.8 Затова Хекел бил подложен на силни нападки от страна на Дьо Катрефаж и на критика от

своите собствени събратя -материалисти и агностици - Вирхов и Дьо Буа-Раймонд, такива големи

авторитети, ако не и по-големи от него самия.9

Без да се обръща внимание на тези опозиции, дивите теории на Хекел и досега още се наричат от

някои лица научни и логични. По-ради това, че тайнствената природа на Съзнанието, Душата и Духа у

човека днес е обяснена като прост прогрес на функциите на протоп-лазмените молекули на живата

protista, a постепенната еволюция и израстването на човешкия ум и „обществените инстинкти" в посока

на цивилизацията трябва да се проследят назад, до тяхното начало в цивилизацията на мравките, пчелите

и подобни на тях твари, шансовете за безпристрастно изслушване на доктрините на Архаичната

Мъдрост действително са малки. На образованите невежи се казва. че:

„ Обществените инстинкти сред низшите животни неотдавна са били разглеждани, по различни

причини, като ясно сочещи началото на моралността, дори моралността на човека (!):.. "

- и че нашето божествено съзнание, нашата душа, ум и стремеж:. „са си проправяли път, започвайки

от низшия стадий на простата клетка-душа" на желеобразния Bathybius10 - явно те вярвали в това На

подобни хора метафизиката на Окултизма трябва да прави такова впечатление, каквото е и впечатлението

на китаеца от нашите грандиозни Оратории, чиито звуци потрисат нервите му.

Въпреки това, нима нашите Езотерични учения за „Ангелите", за първите три доживотински раси и за

падението на четвъртата, стоят на по-ниското стъпало на измислицата и самозаблудата, отколкото е

„Пластидулар" на Хекел или неорганичните, „молекулярни души на протиста"? Между еволюцията на

7
„Клетъчни души и душата на клетките", Хекел, „Pedigree of Man", превод на Авелинг, вж. стр. 136, 150
8
Вж. infra отчет на Катрефаж за Хекел, представен в раздел II. „Предците, предложе ни на човечеството от науката".
9
Трябва да се каже, че Дьо Буа-Раймонд е агностик, а не материалист. Той твърде яростно протестираше против
материалистичната доктрина, утвърждаваща, че умствените феномени не са нищо повече от резултат на молекулярни
движения. Най-точното физиологично значение на изграждането на мозъка не ни дава нищо, "освен материя и движение",
твърди той: „Ние трябва да вървим нататък и да признаем напълно неразбираемата природа на психичния принцип,
който не бива да се разглежда като прост резултат от материалистични причини".
10
Вж. „Истинското положение на еволюцията", Хекел, op. cit., стр. 23,24,296,297. забележки
 8
духовната природа на човека от споменатите амебни души и предполагаемото развитие на физическото

му изграждане от протоплазмената обител в океанската тиня съществува пропаст, през която не е лесно

да прекрачи човек. напълно владеещ своите умствени способности. Както учи съвременната наука,

физическата еволюция е тема за открита полемика: духовното и моралното развитие, поставени в

същия този разред, е безумна представа на грубия материализъм.

Освен това, както миналият, така и сегашният всекидневен опит учи, че нито една истина никога не е

била възприета от учените организации, ако тя не съвпада напълно с традиционните, предубедени

представи на техните професори. „Венецът на новатора е трънен венец" е казал Жофруа Сент-Илер.

Като общо правило, право на съществуване получава само това, което отговаря на популярните идеи и

приетите понятия. Оттук е тържеството на идеите на Хекел, независимо от това, че те са обявени от

Вирхов и Дьо Буа-Раймонд и др. като „ testimonium paupertatis " на Естествената Наука.

Колкото материализмът на германските еволюционисти и да е диаметрално противоположен на

духовните представи на Езотеричната Философия и колкото да е радикално несъстоятелна приетата от

тях антропологична система по отношение на фактите на Природата, все пак псевдоидеалистичното

предубеждение, което днес украсява английската мисъл, е още по-пагубно. Чистата материалистич-на

доктрина признава прякото опровергаване и призива към логиката на фактите. Идеализмът на

сегашното време не само замисля от една страна да възприеме основните отрицания на атеизма, но

вкарва своите привърженици в бъркотията на нереалността, кулмини-раща днес в нихилизма. Да се

възразява на подобни автори е почти невъзможно. Поради това идеалистите ще въстанат срещу предста-

вяните днес Окултни учения повече дори и от материалистите. Но тъй като тълкувателите на

Езотеричния антропогенезис не могат да бъдат подложени от своите врагове на по-лоша съдба,

отколкото да получат от тях обикновените и осветени от времето прозвища „луди" и „невежи", тогава

сегашните теории могат безопасно да се добавят към многобройните съвременни теории и да се изчака

времето за тяхното пълно или дори само частично признаване. Но понеже самото съществуване на тези

архаични теории вероятно ще бъде отричано, ние трябва да представим нашите най-добри

доказателства и да ги поддържаме докрай.

В нашата раса и поколение „единният храм на Вселената" само в редки случаи е вътре в нас самите;
 9
тялото и ума ни са били твърде осквернени както от „греха", така и от „науката", за да представляваме в

днешно време нещо по-добро от езически храм на беззаконието и заблудата. И тук нашето взаимно

положение - положението на Окул-тизма и на съвременната наука - трябва веднъж завинаги да бъде

определено.

Ние, теософите, с желание се прекланяме пред такива просветени хора като покойния проф. Балфур,

Стюард, Крукс, Дьо Катрефаж, Уолъс, Агасиз, Бутлеров и др., макар че от окултна гледна точка може и да

не се съгласяваме с всичко, което те твърдят. Но нищо не би могло да ни накара да окажем уважение към

мнението даже на такива учени като Хекел, Карл Фогът или Лудвиг Бюхнер в Германия, или дори като

г-н Хъксли и неговите материалистични единомишле-ници в Англия - независимо от колосалната

ерудиция на първите споменати. Подобни хора са просто умствени и морални убийци на бъдещите

поколения, особено Хекел, чийто груб материализъм често се е издигал в своите разсъждения до

висините на идиотски наивности. Достатъчно е да се прочете неговият „Pedigree of Man, and other

Essays " (в превод на Авелинг), за да се изпита желание, да го кажем с думите на Йов, „споменът за

него да изчезне от лицето на Земята" и „неговото име да не се вижда на улиците". Послушайте

създателя на митичната Созура, осмиващ началото на човешката раса, „като свръхестествен (?) феномен",

„ който не е можел да бъде резултат ощ прости механични причини, физически и химически, а изисква

непосредствената намеса на творческа личност... Сега главният пункт на Дарвинисткото учение...

се съдържа в това, че той доказва, че най-простите механични причини, чисто физико-химични

феномени, са напълно достатъчни да се обяснят и най-големите и най-трудни проблеми. Дарвин заменя

съзнателната творяща сила, изграждането и устройството на органичните животни и растения по

набелязания план, с ред природни сили, които работят слепешката (както казваме ние), без цел и без

план. Вместо произволно действие, срещаме неизбежния закон на Еволюцията... (Също така са го

признавали Ману и Капила, но заедно с това признавали и насочващите съзнателни и разумни Сили).

Дарвин твърде умно... оставил въпроса за първата поява на живота. Но твърде скоро това

последствие, толкова пълно със значение и толкова надалеч простиращо се, започнало открито да се

обсъжда от талантливи и смели хора на науката като Хъксли, Карл Фогът, Лудвиг Бюхнер.

Механичният произход на най-първите форми на живота започнал да се разглежда като неизбежно

 10
следствие от учението на Дарвин... В днешно време ние трябва да изучаваме само едно от

последствията на тази теория, а именно естественият произход на човешката раса по силата на

всемогъщата еволюция. "11

На това Окултизмът, без да се смущава от подобна научна бъркотия, възразява: в течение на

еволюцията, когато физическата еволюция възтържествувала над духовната и умствената и почти я

унищожила под своята тежест, великият дар Крияшакти останал в наследство на малка част избрани

хора във всяка епоха. Духът напразно се стреми да се прояви в своята пълнота в чисто органичните

форми (както беше обяснено в първата част на този том) и способността, която е била естествено

свойство в ранното човечество на третата раса, е била отнесена към разреда, разглеждан от

спиритуалистите като нещо просто феноменално, а от материалистите като научно невъзможно.

В днешно време обикновеното твърдение, че съществува сила, можеща да създава човешки форми -

готовите Обвивки, в които могат да се въплътяват съзнателните Монади или Нирманакая на миналите

Манвантари, - разбира се, е нелепа и смешна! От друга страна това, което се разглежда като напълно

естествено, е създаването на чудовището на Франкенщайн с добавянето на моралното съзнание,

религиозните стремежи, гения и чувствата на своята собствена безсмъртна природа - чрез „физико-

химични сили", насочвани от сляпата „Всемогъща еволюция". Що се отнася до произхода на човек не

ех nihilo, скрепен от шепа червена глина, но от жива божествена същност, чрез уплътняване на

астралното тяло от наличните материали -такава представа, по мнението на материалистите, е твърде

нелепа, за да се споменава дори. Въпреки това окултистите и теософите са готови техните теории и

твърдения да бъдат съпоставени, по отношение на вътрешното значение и вероятност, с твърденията на

съвременните еволюционисти - колкото тези теории и да изглеждат ненаучни и на пръв поглед суеверни.

Поради това Езотеричното учение е напълно противоположно на дарвинистката еволюция в нейното

прилагане към човека и отчасти към другите видове.

Би било интересно да се погледне в учения мозък на натуралиста и да се улови в него умствената

представа за еволюцията. Какво е еволюция? Ако помолим за пълно и точно определение на този тер-

мин, нито Хъксли, нито Хекел ще бъдат в състояние да направя: това по-добре, отколкото Уебстър:

„Действие на разгръщане; npoцec на растежа, развитието; както еволюцията на цветето от

11
Op. cit., стр. 34, 35, 36
 11
пъпката и на животното от яйцето. "

Въпреки това пъпката трябва да се проследи през растението което я е породило, до семето, а

яйцето - до животното или птицата която го е снесла; или, във всеки случай, до частицата протоплазма.

от която то е излязло и израсло. И както семето, така и частицата трябва да имат в себе си спящи

потенции за размножаване и постепенно развитие, развитието на хиляда и една форми или фази на ево-

люцията, през които те трябва да преминат, преди цветето или животното напълно да се развие;

следователно, бъдещият план - ако не е предначертанието - трябва вече да е съществувал. Освен това.

семето трябва да се проследи до неговите източници и да бъде установена природата му. Дали това се е

удало на дарвинистите? Или монерата ще ни бъде хвърлена в лицето? Но този атом на водните бездни

не е еднородна материя и би трябвало да е имало някой или нещо, който го е оформил и му е дал битие.

Тук науката отново пази мълчание. Но тъй като според мнениетс на материалистите и психолозите на

съвременната школа вее оше няма самосъзнание в частицата, семето или зародиша -този път окул

тистите са съгласни с техните естествени врагове, - какво е това. което насочва силата или силите

толкова безгрешно в процеса на Еволюцията? „Сляпата сила"? Тогава със същото основание може да

бъде наречен „сляп" мозъкът, който е еволюирал у Хекел неговия „ Pedigree of Man " (Генеалогия на

човека) и подобни плодове на нощните занимания. Ние лесно можем да си представим, че този мозък е

лишен от един или два центъра; тъй като онзи, който знае нещо за анатомията на човешкото или дори

което и да е животинско тяло и все пак остава атеист и материалист, би трябвало да е „безнадеждно

луд", по думите на лорд Хербърт, който правилно вижда в строежа на човешкото тяло и в съответствието

на неговите части нещо толкова удивително и парадоксално, че го смята за „най-великото чудо на

природата". Слепи сили и „отсъствие на план" в нещо съществуващо под Слънцето! Когато нито един

разумен учен не би се поколебал да каже, че дори от малкото, което знае и което досега е открил в силите,

работещи в Космоса, той вижда, че всяка част, всяка частица и атом се намира в хармония със своите

спътници-атоми, а те на свой ред - с цялото, като при това всеки има свое определено значение в

течение на жизнения цикъл. Но за щастие най-великите и изтъкнати мислители на нашето време

започват да въстават против такава „Генеалогия на човека" и дори против Дарвиновата теория за

„Естествения подбор"; макар че нейният автор, по всяка вероятност, никога не е предполагал подобно,
 12
далеч отиващо заключение. Руският учен Н. Т. Данилевски в своя забележителен труд „Дарвинизъм,

критическо изследване на теорията" съвършено безапелационно проваля подобен Дарвинизъм, така

постъпва и Катрефаж в последния си труд. Ние съветваме читателите ни да обърнат внимание на

учения отчет на д-р Бурже, член на Парижкото антропологично дружество, прочетен от самия автор на

неотдавнашното събрание на дружеството и наречен „ Еволюционна психология; еволюция на Духа и т.н.

" В него той напълно примирява двете учения - за физическата и духовната еволюция. Той обяснява

произхода на разновидностите на органичните форми - които се приспособяват към заобикалящите

условия с такава очевидна разумна преднамереност - със съществуването в проявената Природа на два

принципа: принципът на взаимопомощта и принципът на взаимодействието, като при това вътрешният,

съзнателен принцип се приспособява към физическата Природа и към вродените потенции на последната.

Така френският учен е принуден да се върне при нашия стар приятел Archaeus или Жизнения принцип -

без да го назовава, - както е направил това англичанинът Ричардсън в своя труд за Неравната сила.

Същата идея неотдавна беше изложена от барон Хеленбах в неговия забележителен труд

„Индивидуалността в светлината на биологията и съвременната философия ".

Същите изводи намираме и в друг прекрасен том, написан от руския задълбочен мислител Н. Н.

Страхов, който в своя труд „ Основните понятия за психологията и физиологията" казва:

„Най-ясният и най-близкият тип на развитие може да се намери в нашата собствена умствена

или физическа еволюция, която е послужила за образец... Ако организмите са същности..., единствено

справедливо ще бъде да се заключи и твърди, че органичният живот се стреми да породи психичния

живот; но би било още по-правилно и в съответствие с духа на тези две категории на еволюцията да

се каже, че истинската причина за органичния живот е стремежът на духа към проявяване във

вешествени форми, стремеж: да се облече във веществена реалност. Именно висшата форма

съдържа в себе си пълно обяснение на низшите и никога обратното. "

Това означава да се признае, както прави и Бурже в споменатия отчет, тъждествеността на този

тайнствен, интегрално действащ организиращ принцип със съмосъзнателния и вътрешен Субект, когото

ние наричаме Ego, a мнозинството - Душа. Така всички най-добри учени и мислители постепенно се

приближават в своите изводи към окултистите.

 13
Но учените с такова метафизично мислене малко обръщат вниманието върху себе си и надали ще

бъдат изслушани. В своята великолепна поема, посветена на покривалото на Изида, Шилер кара смър-

тния юноша, който се осмелил да приповдигне непроницаемото наметало, да падне мъртъв, след като

видял разголената Истина, отразена върху лика на суровата богиня. Не са ли погледнали така и някои от

нашите дарвинисти - толкова нежно обединени от естествения подбор и от сродството - в лицето на

Саитската Майка, лишена от покривалото си? След прочитането на техните теории почти можем да ги

заподозрем в това. Големите им интелекти би трябвало да изнемогват, приближавайки се твърде близо до

леко открития лик на Природата, оставяйки в техните мозъци само сивото вещество и нервните възли, за

да отговарят на „слепите" физико-химични сили. Във всеки случай, редовете от Шекспир прекрасно

могат да се приложат към нашите съвременни еволюционисти, тъй като те символизират „гордия

човек", който:

опит от капка

нетрайна, кратка власт и сляп за свойта

трошлива същност, пред небето скача

с гримаси на ядосана маймуна,

които карат ангелите горе

да ронят сълзи, тъй като не са

със нрава ни и смъртни като нас,

та да измрат от смях!12

Еволюционистите нямат нищо общо с „Ангелите". И те се занимават само с човешкия прародител,

питекоидният Ной, дал рождение на трима синове - опашатият Киноцефал, безопашатата маймуна и

„арборейският" палеолитен човек. По този въпрос ние няма да им пречим. Всеки израз на съмнение

веднага им се струва като опит да се намали научната стойност. Непреодолимата трудност в самата

основа на теорията за еволюцията е, че нито един последовател на Дарвин не е в състояние да даде

макар и приблизително определение на периода, в който се е появил първият човек, както и на неговите

форми; това се свежда до най-незначително препятствие, „фактически без значение". Казват ни, че

12
„Мяра за мяра", II действие. 2 сцена. Цитирано по българския превод на Валери Петров; Уилям Шекспир. Трагикомедии и романси, С,
1976. - Бел. ред
 14
всички разклонения на знанието се намират в такова положение. Химикът основава своите най-сложни

пресмятания и съображения просто:

„На хипотезата за съществуване на атомите и молекулите, които досега никой не е виждал, не е

изолирал, не е претеглил и не е определил. Електротехниците говорят за магнетични флуиди, които

досега все още осезателно не са проявили себе си. Никакъв определен произход не може да се припише

нито на молекулите, нито на магнетизма. Науката не претендира, а и не може, за някакво познаване

на началата на закона за материята или живота. "13

И въпреки това, да се отхвърли научната хипотеза, колкото и тя да е нелепа, означава да се извърши

непростим грях! Ние ще се осмелим да рискуваме.

РАЗДЕЛ II

ПРЕДЦИТЕ, ПРЕДЛОЖЕНИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ НАУКАТА

„Най-главният въпрос за човечеството - проблемът, който лежи в основата на всички други и

предизвиква най-дълбок интерес сред всички останали - е утвърждаването на мястото, заемано от

човека в Природата, и неговото отношение към веществената Вселена. " 14

И до днес светът е разделен и се колебае между Божествените Прародители - независимо дали

това са Адам и Ева, или Лунните Питри - и Bathybius Haeckelii, желевидните отшелници на морските

дълбини. Обяснявайки Окултната Теория, сега можем да я сравним с теорията на съвременния

материализъм. На читателя се предлага да избере между двете, след като оцени съответните им

достойнства.

Ние можем да намерим известно утешение за това, че нашите Божествени предци са отхвърлени,

след като се убедим, че теориите на Хекел не са приети в кръговете на строго точната наука по-добре

от нашите. Филогенезисът на Хекел се осмива от враговете на неговата фантастична еволюция, от

други и по-големи учени, не по-малко от нашите първични раси. Ние лесно можем да повярваме на Дьо

Буа-Раймонд, когато той казва, че:

„Дървото на предците на нашата раса, описано в „История на творението ", има в очите на

13
„Knowledge", януари 1882
14
Т. Хъксли, „Мястото на човека в Природата", стр. 57.
 15
критиката на историята приблизително същата стойност, която имат и генеалогичните Омирови

герои."

След като това е установено, на всеки ще му стане ясно, че нашата хипотеза има толкова основание,

колкото и другата. И тъй като ние виждаме как самият Хекел признава, че нито генеалогията в своята

история на миналото, нито историята на предшествениците на организмите, никога не „достига

положението на точните науки "15 по този начин на Окултната наука се открива широко поле да прави

своите забележки и да помества своите възражения. На света се предоставя изборът между ученията на

Парацелз, „бащата на съвременната химия", и ученията на Хекел, „бащата на митичната Созура". Ние

не молим за повече.

Без да претендираме за участие в спора на такива учени натуралисти като Дьо Буа-Раймонд и Хекел

за нашето кръвно родство с:

„Тези (наши) предци, които се издигнали от разреда на едноклетъчните, червеовидните,

безчерепните, рибите, амфибиите, влечугите - до птиците ",ние можем да поставим един или два

кратки въпроса за осведомяване на нашите читатели. Като се ползваме от случая и имаме предвид

теорията на естествения подбор на Дарвин и т.н., ние ще попитаме науката - относно произхода на

човешките и животинските видове - коя от двете тук описани теории за еволюцията е по-научна или,

ако предпочитат, по-ненаучна?

1)Дали това ще бъде теорията за еволюция, която от самото начало се извършва чрез полово

размножаване?

2)Или учението, което показва постепенно развитие на органите; тяхното уплътняване и

размножението на всеки вид отначало по пътя на простото, лесно деление на един, два и дори няколко

индивида; след това ново развитие - първата крачка към вида, съдържащ два определени и отделни

пола - до състоянието на хермафродитство; след това отново родът на партеногенезиса, „девственото

възпроизвеждане", когато клетките на яйцето се образуват вътре в тялото, излизащи от него във вид на

атомни еманации и достигайки зрелост извън него; докато накрая, след окончателното полово разделяне,

човешките същества не започнат да се размножават чрез полово съчетаване?

От тези две първата „теория", или по-точно „факт на откровението", се възвестява от всички
15
Op. cit., „Доказателствата на еволюцията", стр. 273
 16
екзотерични Библии, като се изключат Пураните, и специално от еврейската космогония. Втората се

преподава от Окултната философия, което беше обяснено.

Ние намираме отговора на нашия въпрос в току-що публикувания том на Самуил Ленг - най-добрият

сред непосветените тълкуватели на съвременната наука.16 В глава VIII в своя последен труд „А Modern

Zoroastrian " авторът започва с упрек към „всички древни религии и философии" за това, че те „дават

мъжко и женско начало на своите богове". Той казва, че на пръв поглед:

„Тази разлика в пола е толкова основна, колкото е и разликата между растението и животното...

Духът Божи, носещ се над Хаоса и пораждащ Вселената, е само по-късно издание, преразглеждане

според монотеистичните представи на много по-древната хал-дейска легенда, описваща създаването

на Космоса от Хаоса, благодарение на сътрудничеството на велики богове с мъжко и женско

начало... така в ортодоксалната християнска вяра ни учат да повтаряме „роден, а не създаден ",

фраза, която е съвършена безсмислица- т.е. това е пример за употреба на думи, подобно на фалшиви

асигнации, които нямат за себе си основателните ценности на никаква идея. Тъй като „роден " е

твърде определен термин, който предполага съчетаването на две противоположни начала за създа-

ването на нов индивид. "17

Впрочем, ние можем да се съгласим с учения автор относно вредата от употребата на неточни думи и

ужасно антропоморфния и фаличен елемент в древните писания - особено в ортодоксалната

християнска Библия - но въпреки това в дадения случай може да има две смекчаващи обстоятелства.

Първото, че всички „древни философи" и „съвременни религии" се явяват - както беше достатъчно до-

казано в тези два тома - екзотерично покривало, хвърлено върху лицето на Езотеричната истина; и - като

непосредствен резултат от това - всички те са алегорични, т.е. митологични по форма; но все пак, по

същество те са несравнимо по-философски от която и да е от така наречените нови научни теории.

Второ, че започвайки от Орфичната теогония, та до последната преработка на Петокнижието на Ездра,

всички древни писания, в началото заимствали всичките си факти от Изтока, са били подлагани на

постоянни изменения, както от врагове, така и от приятели, докато от първоначалното изложение е оста-

нало само името, мъртвата обвивка, от която духът постепенно е бил иззет.

16
Авторът на „ Съвременната наука и съвременната мисъл ".
17
Op. cit., стр. 102-103
 17
Само това би трябвало да докаже, че нито един религиозен труд от съществуващите днес не може

да бъде разбран без помощта на Архаичната Мъдрост, на чиято първоначална основа всички те били

построени.

Но да се върнем към прекия отговор на нашия пряк въпрос, който очакваме от науката. Отговорът е

даден от същия този автор, когато, следвайки течението на своята мисъл за ненаучното обожествяване на

силите на Природата в древните вярвания, той им дава обвинителна присъда със следните думи:

„Науката обаче извършва печална грешка, като предполага, че половото зараждане е първоначален

и единствен начин за размножаване, тъй като микроскопът и скалпелът на натурачиста ни

въвеждат в нови и неподозирани по-рано (?) светове на живота. "

Действително, толкова „малко подозирани", че първоначалните а-сексуални „ начини за

размножаване" във всеки случай би трябвало да са били известни на древните индуси - въпреки че С.

Ленг твърди обратното. Предвид на заявлението във Вишну Пурана, което посочихме по-рано - че Дакша

установил половото сношение като „начин за размножаване" чак след редица други „начини", които там

са изброени18 - става трудно да се отрече този факт. Освен това, обърнете внимание, че твърдението се

среща в екзотеричен труд. По-нататък С. Ленг продължава да твърди, че:

„По-голямата част от живите форми, във всеки случай в числено отношение, ако не и no-размери,

възникнали за съществуване без помощта на полово размножаване. "

След това той дава като пример монерата на Хекел, „размножаваща се чрез самоделение". Следващия

стадий авторът ни показва в клетката на ядрото, „ която действа точно по същия начин ". По-

нататъшният стадий се състои в това, че:

„ Организмът не се дели на две равни части, а само малка част от него набъбва... и накрая се

отделя и започва самостоятелно съществуване, което расте до размерите на своя родител, благо-

дарение на вродената способност да изработва нова протоплазма от околните неорганични

материали. "19

Следва многоклетъчният организъм, който се образува чрез:

„ Зародишни пъпки, доведени до състояние на спори или единични клетки, излизащи от родителя...
18
Op. cit., II, 12. Превод на Уилсън
19
Op. cit., стр. 104. Какго беше показано в първа част, в това „Съвременната наука" също е била изпреварвана от Архаичната наука далеч зад
границите на нейните разсъждения
 18
Сега ние стоим на прага на тази система за полово размножаване, която в днешно време е станала

правило във всички висши семейства животни... Имайки преи-мушества в борбата за живот, този

организъм се установява като постоянен... и за да се приспособи към изменените условия, в него се

развили специални органи. Така с течение на времето твърдо се установила разлика между женския

орган или яйчника, съдържащ яйцето или първичната клетка, от което трябва да се развие ново

същество, и мъжкия орган, снабдяващ с оплождаща спора или клетка... Това се потвърждава от

изучаването на ембриологията, която показва, че в човешките и във висшите животински видове

различието на пола не е развито, докато не се достигне значителен напредък в растежа на

ембриона... В огромно множество от растения и в някои по-нискостоящи семейства животни...

мъжките и женските органи са развити в едно и също същество и са това, което ние наричаме

хермафродити. Друга преходна форма е парте-ногенезисът, или девственото възпроизвеждане, при

което заро-дишните клетки, явно тъждествени във всяко отношение с яйчните клетки, сами се

развиват в нови индивиди, без всякакъв оплодя-ващ елемент."20

Всичко това ни е прекрасно известно, както и че всичко казано по-горе никога не е било приложено

към genus homo от твърде учения английски популяризатор на Хъксли-Хекеловите теории. Той прилага

това само към частичката протоплазма, растенията, пчелите, мидите и т.н. Но ако иска да остане верен на

теорията за произхода, би трябвало да се прояви като такъв и по отношение на онтогенезиса, в който,

както ни казват, основният биологичен закон гласи:

„Развитието на ембрион (ontogeny) е уплътнено и съкратено повторение на еволюцията на расата

(phylogeny). Това повторение е толкова по-пълно, колкото повече е запазен истинският първоначален

ред на еволюцията (palingenesis) през непрекъсната наследственост. От друга страна, това

повторение ще е толкова по-малко съвършено, колкото незаконни развития е имало (caenogenesis), след-

ствие на различни приспособявания. "21

Това ни показва, че всяка жива твар и всяко живо нещо на земята, включително и човекът, се е

развивала от една обща първична форма. Физическият човек е трябвало да премине през същите

стадии на еволюционния процес на различните начини за размножаване, през които са преминали и

20
Пак там, стр. 104-106
21
„Anthrop. ", трето издание, стр. 11
 19
другите животни; той е трябвало да се дели; след това хермафродитът дал рождение на своето

потомство парте-ногенерично (по безпорочен принцип); следващият стадий трябвало да е яйцероден

- отначало без всякакъв оплодяващ елемент, след това „с помощта на оплодяващата спора"; и едва

след крайната и определена еволюция на двата пола човекът станал определен „мъж и жена", когато

размножаването чрез полово съчетаване станало всеобщ закон. Всичко това е научно доказано.

Остава да се утвърди само едно - именно простият, ясно описан процес на такова до-сексу-ално

размножаване. Това е представено в Окултните книги; опит да се даде кратко изложение на процеса

беше направен от авторката в първата част на този том.

Така трябва да бъде - иначе човекът се явява като специално същество. Окултната Философия

може да го определи като такъв, следствие на неговата определена двойнствена природа. Науката не

може да направи това, след като отхвърля всякаква намеса, с изключение на механичните закони, и

не признава никакъв друг принцип извън материята. Първата - Архаичната наука - допуска, че

човешкото физическо изграждане трябва да премине през всички форми, от най-низшата до най-

високата, неговата сегашна форма, или от най-простата до най-сложната - изразявайки се с приетите

термини. Но тя твърди, че в този Цикъл, Четвъртият, тази форма- като вече съществуваща сред

типовете и образците на Природата в предишните Кръгове - е била напълно готова за човека в

самото начало на Кръга.22 Монадата е трябвало само да встъпи в Астралното тяло на Прародителите,

за да започне работата по физическото уплътняване около мъглявия прообраз.23

Какво ще каже за това науката? Разбира се, тя ще отговори, че след като човекът се е появил на

Земята като последен от млекопита-ещите, той, както и тези млекопитаещи, не се нуждае от произход

чрез описаните по-горе първични стадии на размножаване. Когато той се появил, неговият начин за

размножаване вече бил установен на Земята. В такъв случай ние можем да възразим: ако до наше време

22
Теософите ще си спомнят, че според Окултното Учение така наречените Пралаи на Циклите са само „Обскурации", по време на които Природата,
т.е. всичко видимо и невидимо върху почиващата Планета, остава statu quo. Природата почива и дреме, като при това върху нея не се извършва
никаква разрушителна работа, дори и да не се върши активно действие. Всички форми, както и техните астрални образи остават такива, как вито
са били в последната минута на нейната дейност. „Нощта" на Планетата почти няма здрач, който да я предшества. Подобно на огромен мамонт,
застигнат от лавина, тя е обхваната и остава застинала и дремеща до следващата зора на своя Ден - твърде кратък наистина, в сравнение с
Деня на Брама
23
Това ще бъде осмяно, тъй като няма да бъде разбрано от нашите съвременни учени: но всеки окултист и теософ лесно ще си изясни този процес.
Никаква обективна форма. нито на Земята, нито във Вселената, не може да съществува без своя астрален прообраз, който е бил предварително
оформен в пространството. От Фидий до най-скромния занаятчия на керамичното изкуство - всеки скулптор е длъжен преди всичко да създаде
образеца в своя ум, след това да начертае размерите му и едва тогава може да го възпроизведе в тримерна или обективна форма. И ако човешкият
ум е живо доказателство за такива последователни стадии в процеса на Еволюцията, как може да е по друг начин по отношение на Разума и
Природните творчески сили?
 20
не е открит ни най-малък признак за звено между човека и животното, следователно (след като

Окултната Доктрина трябва да бъде отхвърлена) той е трябвало да се появи в Природата по вълшебен

начин; подобно на Минерва от главата на Юпитер с пълното й въоръжение; и в такъв случай Библията

е права, заедно с всички останали народни „Откровения". Поради това презрението от страна на

науката, толкова щедро изразявано от ,,А Modern Zoroastrian " по отношение на древните философи и

екзотерични вярвания, е непре-дизвикано от нищо. Така също и неочакваното откритие на вкамене-

лости, приличащи на недостигащото звено, няма нищо да промени. Тъй като подобен единичен

образец, както и научните заключения, основани на него, не биха могли да го утвърдят като отдавна

търсена реликва, т.е. като останки на неразвит, но все пак на съществувал, дарен с реч човек. За

окончателното доказателство би било нужно нещо повече. Освен това, дори и Книгата Битие

споменава за човека, своя Адам от прахта, започвайки от точката, в която Тайната Доктрина оставя

своите „Синове на Бога и Мъдростта" и започва да се занимава с физическия човек на третата раса. Ева

не е „родена", а е проявена от Адам по начина „Амеба А", чрез съкращаване в центъра и отделяне на

Амеба В - чрез деление.24

Също така и човешката реч не се е развила от различни животински звуци. Теорията на Хекел, според

която „речта е възникнала постепенно от няколко прости животински звуци, предвид на това, че

подобна реч и до днес съществува сред няколко раси от по-низш тип,25 е напълно погрешна, както заявяват

проф. Макс Мюлер и др. Той твърди, че още никой не е предоставил напълно основателно обяснение по

какъв начин са се появили „корените" на езика. Човешкият мозък е необходим за човешката реч. И

цифрите, отнасящи се до размера на мозъка на човека и на човекоподобните маймуни, показват колко

дълбока е пропастта, която ги разделя. Фогът казва, че мозъкът и на най-голямата маймуна, горилата, се

измерва до не повече от 30,51 куб. дюйма! Цифрите са категорични свидетели и не могат да лъжат.

Поради това, както справедливо забелязва д-р Пфаф, чиито предпоставки са толкова правилни и точни,

колкото библейските му заключения са неразумни:

„Мозъкът на маймуните, най-много приличащ на човешкия, не достига и една трета от мозъка на

низшите раси на човека. Той дори не достига половината от размера на мозъка на новороденото. "26
24
Вж. „A Modern Zoroastrian", стр. 103
25
„Теорията на Дарвин" в „Pedigree of Man", стр. 22.
26
„ The Age and Origin of Man ".
 21
От това е лесно да се види, че за да се докажат теориите на Хъкс-ли и Хекел за произхода на човека

се изисква не едно, а повече на брой „недостигащи звена" - истинска стълба от прогресиращи ево-

люционни стъпала - които отначало трябва да бъдат намерени, а след това представени от науката на

мислещото и разсъждаващо човечество, преди то да се е отказало от вярата си в Боговете и в безсмъртна-

та Душа в полза на култа към четириръките предци. Простите митове днес се приветстват като

„аксиоми на истината". Дори Алфред Уолъс твърди, заедно с Хекел, че първобитният човек е бил

майму-нообразно същество, лишено от дар-слово. На това проф. Джоли Дженкинс отговаря:

„По мое мнение, човекът никога не е бил този питекантропус алалус, чийто портрет е нахвърлял

Хекел, като че го е виждал и познавал; чиято странна и дори пълна, хипотетична генеалогия той дава,

започвайки от простата маса жива протоплазма, чак до човека, ползващ реч и цивилизация,

аналогична на цивилизацията на австралийците и папуасите." 27

Между другото, Хекел често се оказва в непосредствен конфликт с лингвистичната „наука". В своите

нападки срещу Еволюционизма28 проф. Макс Мюлер заклеймил теорията на Дарвин като „уязвима от

начало до край". В действителност само частичната истина на много второстепенни „закони" на

Дарвинизма се намира извън оспоримост - явно Дьо Катрефаж не приема естествения подбор, борбата

за съществуване и изменение на видовете като доказани окончателно и веднъж завинаги, а само pro

tempore. Ho може би не би било лошо да се задълбочи лингвистичната теория срещу теорията за

„маймунския прародител".

Езиците, както и всичко останало в Природата, имат своите фази на развитие и т.н. Почти е

установено, че големите лингвистични семейства преминават през три стадия:

1)Всички думи представляват корени, неподлежащи на изменение (основните езици).

2)Един корен определя друг и става просто определително понятие (аглутинативните езици).

3)Определящо понятие (чието определително значение отдавна е изчезнало) образува едно цяло с

формативните елементи (инфлек-ционни).

Следователно, проблемът е такъв: откъде са въпросните корени? Проф. Макс Мюлер твърди:

съществуването на тези готови материали на речта е доказателство, че човекът не може да е венец

27
„Man before Metals", стр. 320. „Международни научни серии."
28
„Philosophy of Language" на Дарвин, 1873
 22
на дълъг органичен ред. Тази потенциалност в образуването на корените е голяма трудност, която

материалистите почти винаги се стараят да избегнат.

Фон Хартман обяснява това като проява на „безсъзнателното" и го признава за убедително

доказателство срегцу механичния атеизъм. Хартман е прекрасен представител на метафизиката и

идеалист на сегашната епоха.

Това твърдение никога не е било подлагано на нападки от страна на анти-пантеистичните

еволюционисти. Да се каже с Шмит: „Наистина, ние трябва да се спрем пред началото на речта!" - би

било признание на догматизма и бързото поражение.29

Ние уважаваме тези учени, които като мъдреци на своята епоха казват: щом доисторическото минало

е съвършено извън границите на нашите възможности за непосредствено наблюдение, ние сме твърде

честни, твърде предани на истината - или това, което смятаме за истина - за да обсъждаме неизвестното,

предлагайки недоказани теории наравно с фактите, абсолютно установени от съвременната наука.

„Поради това границите на (метафизичното) знанието е по-добре да се предоставят на

времето, което е най-добрият пробен камък за истината. "30

Това е мъдро и честно изказване от устата на материалистите. Но когато учен като Хекел - след като е

казал, че „историческите събития на миналото... имали място преди милиони години... 31 завинаги са

изчезнали за непосредствено наблюдение" и че и геологията, и филогенията32 не могат и „няма да се

издигнат до положението на истинската „точна" наука" - настоява за развитието на всички организми ,

„от низшето гръбначно до висшето, от амфиоксуса до човека", ние пък настояваме за по-сериозно

доказателство от това, което той може да ни даде. Само обикновените „емпирични източници на

знание", толкова превъзнасяни от автора на „Антропогенезиса" -когато той трябва да се задоволи с

такава квалификация за своите собствени виждания - не са достатъчно компетентни за разрешаване на

проблеми, лежащи зад границата на тяхната област; така, както не подобава и на точната наука да се

основава на тях.33 Ако те са емпирични - самият Хекел заявява това нееднократно, - от гледна точка на
29
Сравни неговия „Deszendenzlehre und Darwinismus", стр. 283
30
„A Modern Zoroastrian", стр. 136
31
По този начин се оказва, че в стремежа си да покаже.нашия благороден произход от катархинската „маймуна", школата на Хекел преместила
епохата на доисторическия човек с милиони години назад. (Вж. ..Pedigree of Man", стр. 273.) Окултистите изразяват благодарност на науката за
такова потвърждение на нашите учения
32
Това е несполучлив комплимент към геологията, която е толкова точна наука, колкото и астрономията- като се изключат, може би, нейните твърде
рисковани хронологични изчисления. Преди всичко тя е „описателна" наука, като противовес на „абстрактната" наука
33
Такива нови думи ката „перигенезис пластил" и „пластидуални души" (!) и други, по-малко красиви, изобретени от Хекел. може да са твърде
 23
точното изследване, когато се простират в далечното минало, те не са по-добри и по-достоверни от

нашите Окултни Учения на Изтока; и както едните, така й другите трябва да бъдат поставени на едно и

също равнище. Също така неговите филогенетични и па-лингенетични теории се разглеждат от

истинските учени с не по-голяма благосклонност, отколкото нашите циклични повторения на

еволюцията на великите и малките раси и първоначалния ред на Еволюцията. Тъй като задължението на

точната, истинската наука, макар и материалистична, е внимателно да избягва всичко, което напомня

догадка, предположение, което не може да се провери; казано накратко, всички suppressio veri и всички

suggestio falsi. Работа на всеки предан на точната наука учен е да наблюдава в избраната от него област

феномените на Природата; да отбелязва, каталогизира, сравнява и класифицира фактите до най-малките

подробности, които са достъпни за наблюдение от чувствата, с помощта на най-фини механични

приспособления, предоставени от съвременните открития, но без да се опира на метафизични полети

на фантазията. Неговото законно право се съдържа само в поправянето, с помощта на физически

инструменти, на недостатъците или илюзиите на собственото му грубо зрение, слуха и другите чувства.

Той няма право да пристъпва границата на метафизиката и психологията. Негов дълг е да проверява и

поправя всички факти, които попадат под непосредственото му наблюдение; да ползва опитите и

грешките на Миналото, опитвайки се да проследи някакво определено взаимодействие на следствие и

причина, което - само по силата на неговата постоянна и неизменна повторяемост - може да се нарече

Закон. Ето какво се очаква от учения, ако той иска да стане учител на хората и да остане верен на

своята първоначална програма на естествените и физическите науки. Всякакво отклонение от този

царски път се превръща в спекулация.

Наместо да се придържа към това, как постъпва в нашето време така нареченият „човек на науката"?

Той се устремява в областта на чистата метафизика, като в същото време я осмива. Той се радва на

необмислени изводи и ги нарича „дедуктивен закон, произтичащ от индуктивния закон" - теория,

основана и извлечена от дълбините на неговото собствено съзнание, при това извратено и изпълнено с

научни и правилни, доколкото изразяват доста ясно представите, създадени от неговата собствена ярка фантазия. Но като факти обаче те остават за
неговите колеги, непритежаващи такова въображение, мъчително кеногенетични - ако приложим неговата собствена терминология, т.е. за ис-
тинската наука те са погрешни теории, доколкото са почерпени от „емпирични източници". Поради това, когато той се опитва да докаже, че
„произходът на човека от други млекопитаещи, предимно от катархинските маймуни, е дедуктивен закон, неизбежно произтичащ от индуктивния
закон на теорията за произхода" („Антропогенезис ", стр. 392. приведено от „Pedigree of Man", стр. 295) - тогава неговите не по-малко
просветени противници (Дьо Буа-Раймонд, например) имат правото да видят в това просто игра на думи: „testimonium paupertatis на естествената
наука" - както самият той се оплаква, говорейки на свой ред за „поразителното невежество" на Дьо Буа-Раймонд. (Вж. „Pedigree of Man ",
забележката на стр. 295, 296.)
 24
едностранен материализъм. Той се опитва да обясни „началото" на нещата, които се съдържат все още

само в неговите концепции. Той напада многовековните духовни вярвания и религиозни традиции и

решително показва всичко като суеверие, изключвайки своите собствени любими герои. Той предполага

теории за мирозданието, кос-могонията, развила се чрез слепите сили само на едната Природа,

космогония много по-вълшебна и невъзможна дори от тази, която е основана на предположенията fiat

Lux ex nihilo - и се опитва да учуди света със своята дива теория; и тъй като е известно, че тази теория

произлиза от мозъка на учен, тя се приема сляпо, като научна и като резултат на науката.

Нима окултизмът трябва да се страхува от подобни опоненти? Разбира се, не. Тъй като с подобни

теории истинската наука се отнася не по-добре, отколкото емпиричната наука постъпва с нашите.

Засегнат в своето тщеславие от забележките на Дьо Буа-Раймонд, Хекел не се изморява публично да се

оплаква и от нападките му сре-щу своята фантастична теория за произхода. Разточително хвалейки

"извънредно големия запас от емпирични доказателства", той нари-ча невежи „признатите физиолози",

които въстават срещу всяка негова теория, извлечена от споменатия запас, и заявява:

.,Ако мнозина, сред които дори няколко известни учени, се придържат към мнението, че цялата

филология е въздушен замък и генеалогичните дървета (от маймуните?) са само празна игра на

въображението, говорейки така, те само показват своето незнание за това богатство от

емпирични източници, на които ние вече се позовавахме." 34

Ние отваряме речника на Уебстър и четем даденото там определение на думата „емпиричен":

„ Зависи само от наблюдението или опита, без да се вземат под внимание претенциите на

съвременната наука и теорията. "

Това може да се приложи към окултистите, спиритуалистите, мистиците и т,н. По-нататък:

„Емпирик; този, който се ограничава с използването на резултатите от своите лични наблюдения

(пример за това е Хекел); този, на когото не достига знание...; невежа и нямащ диплом, практиката;

лъжец; шарлатанин. "

Никога нито един окултист или „магьосник" не е награждаван с по-лоши епитети. Въпреки това

окултистът остава на своята метафизична почва и не се стреми да включва знанието си, плодовете на

своето лично наблюдение и опит, в разреда на точните науки на съвременната ученост. Той се
34
„Pedigree of Man", стр. 273
 25
придържа в границите на своята законна сфера, където е майстор. Но какво следва да се мисли за край-

ния материалист, чието задължение ясно лежи пред него, но който употребява израз, като:

„Произходът на човека от другите млекопитаещи и специачно непосредствено от катархинската

маймуна е дедуктивен закон, непосредствено произтичащ от индуктивния закон за Теорията на

Произхода. "35

„Теорията" е просто хипотеза, разсъждение, а не закон. Да се говори обратното ще бъде една от

многото волности, допускани в днешно време от учените. Те провъзгласяват нелепост, а след това я прик-

риват с щита на науката. Дедукцията от теоретично разсъждаване не е повече от разсъждение на

основата на разсъждение. Сър Уилям Хамилтън вече е доказал, че думата теория в днешно време се

употребява:

„...твърде свободно и в неподходящ смисъл..., че тя може да се превърне в хипотеза, а хипотезата

обикновено се употребява като още един термин за предположение, докато термините „ теория " и

„теоретичен" би трябвачо да се употребяват като противоположни на термините „ практика " и „

практически. "

Но съвременната наука премълчава това твърдение и осмива тази идея. Философите, материалистите

и идеалистите в Европа и Америка могат да се съгласят с еволюционистите, що се отнася до произхода

на човека, но тази теория никога няма да стане обща истина за сериозния метафизик; и той отправя

предизвикателство към материалистите за това, че на тях няма да им се удаде да докажат своите

произволни предположения. Много лесно е да се докаже, че маймунската тема36 на Фогът и Дарвин,

върху която последователите на Хъксли и Хекел в последно време са съчинили такива необикновени

варианти, е много по-малко научна - намирайки се в противоречие с основните закони на самата тази

тема - отколкото нашата система някога може да бъде представена като такава. Нека читателят се обърне

само към превъзходния труд „L 'Espece Humaine" на френския на-туралист Дьо Катрефаж и нашето

35
„Anthropogeny", стр. 392. Извадката е дадена в „Pedigree of Man ", стр. 295
36
Умствената преграда между човека и маймуната, характеризирана от Хекел като „огромна празнина с почти неизмерими размери"(!!),
действително е твърде убедителна сама по себе си. Разбира се. тя представлява постоянна загадка за материалиста, който се опира на тънката
сламка на „естествения подбор". Физиологичната разлика между човека и маймуните в действителност - без да се гледа любопитната еднаквост на
някои признаци - също така е поразителна. Така д-р Швайнфурт, един от най-предпазливите и опитни естественици, казва:
„В наше време нито едно от животните в света не е привлякло към себе си повече внимание от страна на учените изследователи на природата, от
огромните четириръки (антропоиди), отбелязани с толкова странното сходство с човешката форма, че са оправдали епитета антопоморфни... Но
засега всички изследвания са довели човешкия разум само до признаване на своята несъстоятелност и никъде голямата предпазливост не може да
бъде така посъветвана и преждевременното разсъждение по-порицано, отколкото в опита да се продължи мостът през тайнствената пропаст,
отделяща човека от животното." („Heart of Africa", I, 520, изд. 1873.)
 26
учение ще бъде веднага проверено.

Освен това, нито един човек, стига той да не е краен материалист, няма да се поколебае при избора на

Езотеричното Учение, отнасящо се до Произхода на човека и теориите на Дарвин. Ето описанието на

„Ранните прародители на човека", дадено от Дарвин:

„ Някога те би трябвало да са били покрити с косми, като при това и двата пола са имали бради;

техните уши вероятно са били заострени и са можели да се движат; и телата им са били снабдени с

опашка, притежаваща необходимите мускули. Телата им и частите на тези тела са били привеждани в

движение от многобройни мускули, които в днешно време се проявяват само понякога, но ги има

нормално сред четириръките... Стъпалото им е било като кука, ако се съди по палеца на утробния

плод; без съмнение, нашите прародители са бичи горски жители, строили са своите жилища на

дърветата и са обитавали топла, изобилстваща на гори страна. Самците са имали огромни

кучешки зъби, които са им служели като страшно оръжие."37

Дарвин свързва човека с типа на опашатите катархини (catarrhines),

„ ...и следователно го измества по скалата на еволюцията с цяло стъпало назад. Английският

натуралист не се задоволява да се утвърди на основата на своите собствени доктрини и, както

Хекел, по този въпрос поставя себе си в пряко противоречие с един от основните закони, съставящи

главното очарование на Дарвинизма. "

По-нататък ученият френски натуралист доказва как се нарушава този основен закон. Той казва:

„ В действителност, според теорията на Дарвин трансмутаци-ите не стават по силата на

случайността и не във всички посоки. Те се управляват от известни закони, произтичащи от самата

организация. Веднага когато организмът се е изменил в определена насока, той може вече да се

подлага на вторични или третични трансформации, но въпреки това винаги ще запази печата на

първоначалния тип. Това е закон за запазването на постоянния характер, който единствен позволява

на Дарвин да обясни филиацията на групите, техните свойства и многобройни съотношения. Именно

по силата на този закон цялото потомство на първите мекотели е било от мекотели; цялото

потомство на първите гръбначни е бичо от гръбначни. Ясно е, че това съставя една от основите на
37
„Descent of Man", стр. 160, изд. 1888. Нелеп пример за противоречие сред еволю-ционистите се дава от Шмит („Deszendenzlehre und
Darwinismus", стр. 272.) Той казва: „Родството на човека с антропоидите... не се оспорва заради животинската сила на зъбите на самеца-орангутан
или горилата". Напротив. Дарвин снабдява своето баснословно същество със зъби, които му служат за оръжие!
 27
доктрината. Следователно, две същества, принадлежащи на два различни типа, могат да имат общ

прародител, но единият не може да произлезе от другия.

И така, човекът и човекоподобната маймуна проявяват твърде рязък контраст по отношение на

типа. Техните органи... почти точно си съответстват, но те са разположени по съвсем различен план. У

човека те са координирани така, че да може по същество той да е ходещ, докато у маймуната те са

приспособени за лазене... В това има анатомично и механично различие... Достатъчно е да се хвърли един

поглед на страницата, на която Хъксли е изобразил рамо до рамо скелета на човека и скелетите на

най-развитите човекопо-добни маймуни, за да се получи достатъчно убедително доказателство.

Следствието от тези факти, от гледна точка на логическото приложение на закона за запазване

на постоянния характер, е това, че човекът не може да произлезе от прародител, който вече се е

оформил като маймуна, така както и безопашатата (catarrhine) маймуна не е могча да произлезе от

маймуната, снабдена с опашка. Ходещото животно не може да произлезе от лазещото. Това е било

добре разбрано от Фогът.

Поставяйки човека сред приматите, той не се колебае да заяви, че най-низшият клас на маймуните

е преминал демаркационната линия (на общия прародител), откъдето различните типове на това

семейство са се зародили и от когото те са започнали да се размножават. (Окултната Наука вижда

този прародител на маймуните в най-ниската човешка група от времето на Атлантида, както това

вече беше доказано.) По този начин ние трябва да преместим произхода на човека зад границите на

появата на последната маймуна (което потвърждава нашата доктрина), ако искаме да оставим на

дарвинистката доктрина един от най-нужните закони. Тогава ние стигаме до prosimiae на Хекел, до

Lor is, Indris и т.н. Но тези животни също така принадлежат към лазещите и следователно трябва да

вървим по-нататък в търсенията на нашия пръв прародител. Но генеачогията на Хекел ни води от

последните към двуутробните. От човека до кенгуруто разстоянието, разбира се, е голямо. И така,

нищо във фауната на днешното време, както и в миналото, не сочи междинни типове, които да могат

да послужат като указатели. Тази трудност твърде мачко смущава Дарвин381 Ние знаем, че той смята

отсъствието на сведения по такъв род въпроси като доказателство в негова полза. Без съмнение и

38
По мнението дори на еднаквомислешия проф. Шмит. Дарвин начертал, „разбира се неласкателен и в много отношения неточен портрет на нашите
предполагаеми предци в зората на зараждащото се човечество." („Deszendenzlehre und Darwinismus ", стр. 264.)
 28
Хекел е също толкова малко смутен от това. Той допуска съществуването на питекоиден човек...

съвършено теоретично. Така след като беше доказано, на основата на самия дарвинизъм, че

произходът на човека трябва да се отнесе към границите на осемнайсетия стадий и след него,

следствие на това е необходимо да се запълни празнината между двуутробните видове и човека;

тогава ще се съгласи ли Хекел да допусне съществуването на четири неизвестни междинни групи,

вместо на една? Ще се съгласи ли той да допълни по този начин своята генеачогия? На това аз не

мога да отговоря. "39

Но прочетете знаменитата генеалогия на Хекел в неговия „ The Pedigree of Man ", която той нарича

„Серия на предците на човека". Във „Втори раздел" (осемнайсети стадий) той описва:

„Prosimiae са родствени на Loris (Stenops) u Makis (лемур), без костите на двуутробните и ануса,

с плацента. "40

Сега да се върнем към „L 'Espece Humaine " на Катрефаж и да разгледаме дадените от него

доказателства, основани на най-новите открития, за да установим, че prosimiae на Хекел нямат нито

отпадаща ципа (decidua), нито разлята плацента. Те не могат да бъдат дори предци на човекоподобните

маймуни, да не говорим за човека, следвайки основния закон на самия Дарвин, както показва френският

натуралист. Но това въобще не смущава привържениците на „анима-листичната теория", тъй като

вътрешното противоречие и парадоксът са именно същността на съвременния Дарвинизъм. Хъксли е

такъв пример, доказвайки за изкопаемия човек и „недостигащото звено", че:

„ Нито в четвъртичната епоха, нито в днешно време, нито едно междинно същество не запълва

пропастта, отделяща човека от троглодита",

и че „отричането на съществуването на такава пропаст толкова би заслужавало порицание, колкото

е и нелепо"; великият учен опровергава собствените си думи, като поддържа с цялата тежест на своя

научен авторитет същата тази „най-нелепа" от всички теории -теорията за произхода на човека от

маймуната!

Катрефаж казва:

„Тази генеалогия е погрешна от начало до край и е основана на материалистична заблуда. "

39
„L'Espece Humaine", стр. 106—108
40
Op. tit., стр. 77
 29
Действително, Хекел основава своя произход на човека на седемнайсетия или осемнайсетия стадий,

на двуутробните и prosimiae {genus Haeckelii?). Прилагайки последния термин към лемуридите

-следователно, правейки от тях животни с плацента - той извършва зоологична грешка. Тъй като, след

като сам е разделил животните по техните анатомични различия на две групи - indeciduata, които нямат

deciduata (или специална ципа, съединяваща плацентите), и на deciduata, които я притежават, - той

включва prosimiae във втората група. На друго място ние доказахме какво казват за това други учени.

Според Катрефаж:

„Анатомичните изследвания... на Милне Едвардс и Грандидие върху животните... не позволяват да се

съмняваме, че prosimiae на Хекел са лишени от decidua и нямат разлята плацента. Те са indeciduata.

Тъй като възможността да бъдат разглеждани като предци на маймуната е далечна, според

установения от самия Хекел принцип, те дори не могат да бъдат разглеждани като прародители на

зоно-плацентните млекопитаещи... и трябва, да бъдат отнесени към дебелокожите, беззъбите и

китовидните. "41

И въпреки това измислиците на Хекел се приемат от някои за точна наука\

Посочената по-горе грешка, ако тя действително е такава, дори и не се споменава в „Pedigree of Man "

на Хекел, преведен от Авелинг. Ако може да се изтъкне като извинение, че по времето, когато са били

съставяни знаменитите „генеалогии", „ембриогенезисът prosimiae не е бил известен", то сега е известен.

Да видим дали тази важна грешка ще бъде поправена в следващото издание на превода на Авелинг, или

седемнайсетият и осемнайсетият стадий ще останат такива, каквито са сега, за да бъдат заблуждавани

невежите, предполагайки, че това е едно от истинските междинни звена. Но, както забелязва

френският натуралист:

„Техният метод (на Дарвин и Хекел) винаги е един и същ и се състои в това, че разглеждат

неизвестното като доказателство за своите теории."

Това води до следното. Дайте на човека безсмъртни Дух и Душа; дарете всяко живо и неживо

творение с монаден принцип, постепенно развиващ се от латентното и пасивното в активна и

положителна полярност - и Хекел, каквото и да говорят неговите поклонници, няма да знае на какво

да се опре.
41
Op. cit.,стр. 110
 30
Но съществуват важни разминавания дори между Дарвин и Хекел. Докато първият ни произвежда

от опашатия катархин, Хекел отнася нашия хипотетичен прародител към безопашатата маймуна,

макар че в същото време го поставя в „хипотетичен" стадий, който непосредствено я предшества-

menocerca c опашка (деветнайсетият стадий).

Въпреки това ние имаме едно разбиране, общо с школата на Дарвин, а именно законът за

постепенната и извънредно бавна еволюция, обхващаща милиони години. Явно главното разногласие се

съдържа в природата на примитивния „прародител". Ще ни кажат, че Дхиан-Коганът, или

„прародителят" Ману, е хипотетично същество, неизвестно на физичен план. Ние ще отговорим, че в

това е вярвал целият древен свят и сега девет десети от човечеството вярва в това; докато питекоидният

или маймуноподобният човек е чисто хипотетична същност, твар, създадена от Хекел, неизвестна и

неоткривае-ма на нашата Земя, и освен това генеалогията му - както е съчинена от него - противоречи

на научните факти и на всички известни данни от съвременните открития в зоологията. Това е просто

нелепо, дори като измислица. Както с няколко думи Дьо Катрефаж доказва, Хекел „допуска

съществуването на абсолютно теоретичен питекои-ден човек", който е сто пъти по-трудно да се приеме

като прародител, отколкото всеки Дева. И това не е единственият пример, при който той следва този

метод, за да завърши своята генеалогична таблица. В действителност той сам твърде наивно признава

сдвоите измислици. Нима не признава несъществуването на своята созура (че-тиринайсетият стадий) -

напълно непозната на науката същност -съзнавайки със своя подпис, че:

„Доказателството за нейното съществуване възниква по силата на необходимостта от

междинен тип между тринайсетия и четиринайсетия стадий (!!). "

Ако това е така, със същото научно право ние можем да твърдим, че доказателството за

съществуването на нашите три ефирни Раси и триоки хора в третата и четвъртата коренна раса „също

така произтича от необходимостта от междинен тип" между животните и Боговете. Какви основания за

възражения биха могли да ни представят хекеловците в този специален случай?

Разбира се, за това има готов отговор. Понеже ние не допускаме наличието на Монадна Същност.

Проявяването на Логоса като индивидуално съзнание в животинското и в човешкото създание не е

прието от точната наука, също така, разбира се, то не обхваща целия въпрос. Но неуспехите на науката и
 31
нейните произволни предположения като цяло са много по-значителни по същество, отколкото която и да

е „екстравагантна" Езотерична Доктрина.42 Дори и мислителите от школата на Фон Хартман са се

оказали обхванати от общата епидемия. Те признават Дарвинистката Антропология (повече или по-

малко), въпреки че също така предполагат индивидуално Ego като проява на безсъзнателното

(Западната представа за Логоса или Първичната Божествена Мисъл). Той казва, че еволюцията на физи-

ческия човек произлиза от животното, но умът, в неговите различни фази, представлява нещо

съвършено независимо от материалните фактори, макар и да му е нужен организъм като Упадхи за

неговите проявления.

ПЛАСТИДУАЛНИТЕ ДУШИ И СЪЗНАТЕЛНИТЕ КЛЕТКИ НА НЕРВИТЕ

Невъзможно е да се предвиди краят на такива чудеса от страна на Хекел и неговата Школа, които

окултистите и теософите имат пълното право да разглеждат като материалистични скитници, преми-

нали границите на метафизичната област. Незадоволени от бащинството, дадено на Bathybius Haeckelii,

те сега са изобретили „пласти-дуални души" и „души на атомите"43 на основата на чисто слепите

механични сили на материята. Съобщават ни, че:

„ Изучаването на еволюцията на душата на живота ни подсказва, че тя си е прокарала възходящ

път, започвайки от низшите стадии на несложната душа на клетката, през изумителен ред посте-

пенни стадии на еволюцията, чак до душата на човека. "44

„Изумителен" наистина, тъй като тази дива фантазия е основана на съзнанието на „нервните

клетки". Действително, както той ни казва:

„Колкото и малко да сме в състояние да обясним в днешно време природата на съзнанието45 въпреки

това сравнителното и генетичното му наблюдение ясно установяват, че то е само по-висока и

сложна функция на нервните клетки. "

42
Разбира се, Езотеричната система на Еволюцията на Четвъртия Кръг е много по-сложна, отколкото е категоричното твърдение в дадения параграф
и извадката. В действителност тя е противоположна на съществуващата разпространена западна представа както по отношение на ембриологията,
така и в последователността на видовете във времето
43
Според Хекел има също така „клетки на душата" и „атоми на клетките"; ..неорганична молекулярна душа", нямаща памет, и „пластидуална
душа", която притежава памет. Какво казват по този повод нашите Езотерични учения? Божествената и човешката
душа, състояща се от седемте принципа в човека, трябва, разбира се, да побледнее и отстъпи пред такова поразяващо откровение!
44
„ Pedigree of Man ", стр. 296
45
Това е ценно признание. И по смисъла, придаван на тази дума във второто издание на Уебстър, тя прави още по-нелеп и емпиричен опита да се
проследи произходът на съзнанието у човека, както и на неговото физическо тяло, от Bathybius на Хекел
 32
Песента на Херберт Спенсър за съзнанието е изпята и от днес тя може безопасно да се постави в

склада за остарелите теории. До какво обаче довежда Хекел своите „сложни функции" на научните си

„нервни клетки"? Още веднъж ги отвежда право при Окултните и Мистични Учения на Кабала за

произхода на Душите, като съзнателни и несъзнателни Атоми; при Монадата на Питагор и Монадите на

Лайбниц и при „Боговете, Монадите и Атомите" на нашето Езотерично учение;46 при мъртвата буква на

Окултните учения, оставени за кабалистите-любители и за професорите на церемониалната магия. Тъй

като, ето какво казва той, обяснявайки неотдавна изобретената от него терминология:

„Пластидуалните души..., пластидуалните или протоплазмени-те молекули, най-малките

еднородни частици на протоплазмата, трябва да се разглеждат на основата на нашата

пластидуална теория като активни фактори на всички жизнени функции. Плас-тидуалната душа

се различава от неорганичната молекула по това, че тя не притежава памет. "47

Тази теория той развива в своята удивителна лекция за „Периге-незиса на пластидулите или за

вълнообразните движения на живите частици". Това е подобрение на теорията на Дарвин за

„Пангенезиса" и по-нататъшно приближаване, внимателно движение в посока на „магията".

Първата, както обяснява авторът на „A Modern Zoroastrian ", е предположение, че:

„Някои от действителните тъждествени атоми, които изграждат част от телата на нашите

предци, се предават по този начин чрез тяхното потомство в течение на поколенията така, че

ние буквално сме „плът от плътта" на първичната твар, развила се преди човека. "

От своя страна Окултизмът твърди, че: (а) жизне-атомите на нашия Жизнен принцип (прана) никога

не загиват окончателно, когато човек умира; че тези атоми, които са повече от всичко наситени с

Жизнен Принцип, независим, вечен, съзнателен фактор, частично се предават от бащата на сина чрез

наследствеността и още веднъж частично са привлечени заедно и стават оживяващ принцип на

новото тяло при всяко ново въплътяване на Монадата. Тъй като, (b) както Индивидуалната душа
46
Тези, които се придържат към противоположното виждане и разглеждат съществуването на човешката душа „като свръхестествен духовен
феномен, обусловен от сили, съвършено различни от обикновените физични сили", осмиват, мисли той, „поради това всяко чисто научно
обяснение". Явно те нямат право да твърдят, че „психологията, час тично или като цяло, е духовна наука, а не физическа". Новото откритие,
направено от Хекел - преподавало се, между другото, в течение на векове във всички източни школи, - че животните имат душа, воля и чувства,
следователно функциите на душата, го води към това, да направи от психологията наука за зоолозите. Архаичното учение, че „душата
(животинската и човешката душа, или Кама и Манас) има история на своето развитие" се утвърждава от Хекел като негово собствено откритие и
нововъведение по „неутьпканата пътека". (?!) Хекел изработва сравнителната еволюция на душата у човека и другите животни! Сравнителната
морфология на органите на душата и сравнителната психология на функциите на душата, като при това и двете са основани на еволюцията, стават
по този начин психологичен (а в действителност, материалистичен) проблем на учения. („Клетките на Душата и Душите на клетките", стр. 135,
136, 137. „Pedigree of Man".)
47
„Pedigree of Man ", заб. 20. стр. 296
 33
винаги е една и съща, така и атомите на низшите принципи (тялото, неговият астрал или жизнен

двойник и т.-н.) се привличат по сродство или кармичен закон винаги към една и съща

индивидуалност в течение на ред различни тела.48

За да бъдем справедливи, като оставим логиката настрана, нашите съвременни хекеловци трябва да

излязат с резолюция, че от днес „Перигенезисът на пластидулите" и всички подобни лекции трябва да

се подвържат в една книга, заедно с лекциите по „Езотеричен Буд-дизъм" и лекциите за „Седемте

принципа на човека". Така общественото мнение би получило, във. всеки случай, възможността да срав-

ни двете учения и след това да съди кое от тях е повече или по-малко нелепо, дори и от гледна точка на

материалистичната и точната наука.

Така окултистите - които отнасят всеки атом във Вселената, независимо дали е в агрегат, или е сам по

себе си, към едно Единство, към Универсалния живот; които не признават, че в Природата би могло да

съществува нещо неорганично; които не познават мъртва Материя - са последователни в своята

доктрина за Духа и Душата, когато говорят за паметта, съществуваща във всеки атом, за волята и

чувствата. Но какво може да подразбира материалистът под тази класификация? Законът за биогенезиса,

в смисъла, който му придават последователите на Хекел, е резултат от непознаването от учените на

Окултната физика. Ние знаем и говорим за „жизне-атомите" и за „спящите атоми", понеже разглеждаме

тези две форми на енергията - кинетична и потенциална - като производни от една и съща сила или от

Единния Живот и смятаме последния за източник и двигател на всичко съществуващо. Но кое е това,

което е дало енергия и, специално, памет на „пластидуалните души" на Хекел? „Вълнообразното

движение на живите частици" става разбираемо на основата на теорията за Единния Духовен Живот, на

Всемирния Жизнен Принцип, независим от нашата Материя и проявяващ се като атомна енергия само на

нашия план на съзнание. Това е, което бидейки индивидуално в човешкия цикъл, се предава от бащата

на сина.

И така, като променя Дарвиновата теория, Хекел предполага „по-правдоподобно", както смята авторът

на „A Modern Zoroastrian ":

„Че не тъждествените атоми, а техните специални движения и начини на агрегация са се

48
Вж. „Трансмиграцията на Жизне-Атомите" в „Пет години Теософия", стр. 533— 539. Съвкупната агрегация на тези атоми образува по този
начин Anima Mundi на нашата Слънчева система, Душата на нашата малка Вселена, всеки атом на която, разбира се, е Душа, Монада, малък свят,
дарен със съзнание, следователно с памет... (Том I, Част III. „Богове, Монади, Атоми").
 34
предавали така (чрез наследственост). "49

Ако Хекел или някой друг учен знаеше повече, отколкото всеки от тях знае за природата на атома, той

не би търсил такива начини за подобрения. Тъй като така само се утвърждава същото, но в по-ме-

тафизични изрази от Дарвиновите. Жизненият Принцип или Жизнената Енергия, която е вездесъща,

вечна, нерушима, е Сила и Принцип, като ноуменон, но когато се проявява в атомите, тя е феномен. Това

е едно и също и не може да се разглежда чрез отделни понятия, освен от материализма.50

По-нататък Хекел казва за Душите-Атоми нещо, което на пръв поглед изглежда толкова окултно,

колкото са и Монадите на Лайбниц:

„ Неотдавнашният спор относно природата на атомите, които ние трябва да разглеждаме в

една или друга форма като ултимативни фактори във всички физични и химични процеси, явно може

да бъде твърде лесно разрешен чрез представата, че тези малки маси притежават, в качеството си

на центрове на сипа, постоянна душа, че всеки атом притежава чувство и сила на движение. " 51

Горните редове не казват нито дума по факта, че това е доктрината на Лайбниц, и то твърде окултна.

Също така той не разбира термина „душа", както ние го разбираме; тъй като за Хекел душата заедно със

съзнанието е само продукт на сивото вешество на мозъка, нещо, което също като душата-клетка,

„е така неразривно свързано с протоплазменото тяло, както човешката душа е свързана с мозъка и

гръбначния стълб. "

Той отхвърля заключенията на Кант, Херберт Спенсър, Дьо Буа-Раймонд и Тиндал. Последният

изказва мнението на всички велики учени, както и мнението на най-великите мислители на сегашни и

минали епохи, като казва, че:

„Преходът от физиката на .мозъка към съответните факти на съзнанието е немислим. Ако

нашите умове и чувства бяха така... просветени, че да ни дават възможността да виждаме и

чувстваме самите молекули на мозъка; ако ние имахме способността да следим всичките им
49
Op. cit., стр. 119
50
В „Трансмиграция на Жизне-Атомите" („Пет години Теософия", стр. 535) ние говорим за Джива или Жизнения принцип, за да обясним по-
добре постановката, която твърде често не се разбира. „Той е вездесъщ... макар (на този план на проява често)... в спящо състояние (като например
в камъка)... Определението, според което се твърди, че когато тази нерушима сила се е разделила с една група атоми (би следвало да се каже -
молекули), тя незабавно се привлича от други, не означава, че напълно е напуснала първата група (тъй като в противен случай самите атоми биха
изчезнали), а че тя само е принесла своята vis viva, или жизнена мощ - енергията на движението в друга група. Но от това, че тя се проявява в
следващата група под формата на така наречена кинетична енергия, не следва, че първата група напълно е лишена от нея, тъй като тя още се намира
в нея като потенциална енергия, или латентен живот". Но какво може да разбира Хекел под своите „нетъждествени атоми, а тяхно особено движение
и техен начин на агрегация", ако не същата тази кинетична енергия, която ние току-що обяснихме? Преди да развива подобни теории, той навярно
е прочел Парацелз и е изучил „Пет години Теософия ", но не е усвоил както трябва тези учения
51
Op. cit., забележка 21, стр. 296
 35
движения, всичките им групирания... техните електрически изпразвания... все пак, ние бихме бичи

така далече от разрешаването на проблема, както и преди... Пропастта между двата класа

феномени все пак би оставала непроходима за интелекта. "

Но сложната функция на нервните клетки на великия немски ем-пирик, или с други думи - неговото

съзнание, не му позволява да се приобщи към изводите на най-великите мислители на нашата планета.

Той е по-велик от тях. Той твърди това и възразява на всички:

„ Никой няма правото да твърди, че в бъдеще ние няма да сме в състояние да преминем зад

границите на нашето съзнание, които в днешно време ни изглеждат непроходими. "

И от увода на Дарвин към „ Произход на човека " той цитира следните думи, които скромно прилага

към своите учени противници и към самия себе си.

„ Винаги тези, които знаят .малко, а не тези, които знаят много, твърдят позитивно, че този или

онзи проблем никога няма да бъде разрешен от науката. "

Светът може да се чувства удовлетворен. Не е далеч денят, когато „трижди великият" Хекел ще докаже

за свое собствено удовлетворение, че съзнанието на сър Исак Нютон е било, ако се изразим физи-

ологически, само отразено действие (или минус съзнание), причинено от перигенезиса на пластидула на

нашата обща прародителка и стара приятелка, монерата на Хекел. Споменатият Bathybius е разкрит и

проявен като лъжец, симулиращ органична субстанция, която той не представлява; сред човешките деца

само жената на Лот - и то едва след нейното неприятно превръщане - е могла да се позовава на щипката

сол, като на свой прародител; въпреки всичко това той въобще няма да се смути. Той ще продължава да

твърди така хладнокръвно, както е правел винаги, че само специалният вид и движението на призрака,

отдавна изчезналите атоми на нашия баща, на Bathybius-a, които - бидейки предадени в течение на

еони време в тъканта на клетките на сивото вешество на мозъка на всеки велик човек - са накарали

Софокъл и Есхил, както и Шекспир, да пишат своите трагедии, а Нютон - своя „ Principia " и Хумболт -

своя „ Космос " и т.н. Те също така са подсказали на Хекел да изобрети гръцко-латинските думи с

дължина от три дюйма, които претендират за голям смисъл, но в действителност нищо не означават.

Разбира се, ние напълно съзнаваме, че истинският честен еволюционист е съгласен с нас и той пръв

ще отбележи огромните празноти в разредите на намерените досега вкаменелости, които никога няма да
 36
могат да бъдат запълнени. Освен това, той ще ни каже, че „нито един еволюционист не предполага

човешкия произход от някога съществуваща или отдавна изчезнала човекоподобна маймуна", а че

човекът и човекоподобната маймуна са произлезли, вероятно преди еони, от някакъв общ коренен тип.

Въпреки това, както сочи Катре-фаж, той също така ще изтъкне като доказателство, което потвърждава

това твърдение, цялото изобилие от свидетелства, казвайки, че:

„ В редовете на вкаменелостите не са се запазили всички форми на живот, тъй като

възможностите за това са били редки и малобройни сред... (дори и у примитивния човек) предвид

обичая да погребват и изгарят своите мъртви. "

Това именно твърдим и ние. Именно, че е възможно бъдещето да ни готви откриването на гигантски

скелет на атлант с ръст трийсет фута, както и на вкаменелост, принадлежаща на питекоид, „недости-

гащото звено"; само че първият случай е по-правдоподобен.

РАЗДЕЛ III

ВКАМЕНЕЛИТЕ ОСТАНКИ НА ЧОВЕКА И АНТРОПОИДНАТА МАЙМУНА

А. ГЕОЛОЖКИТЕ ФАКТИ ПО ВЪПРОСА ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЯХ

Данните от научните изследвания относно „първичния човек" и маймуната с нищо не подкрепят

теориите, които сочат произхода на човека от маймуната. „Къде тогава трябва да търсим първичния чо-

век?" - все още пита Хъксли, след като го е търсил напразно в самата дълбина на четвъртичния слой.

„ Принадлежал ли е най-древният Homo sapiens към Плиоценска-та епоха или към Миоценската, или

към още по-голяма древност? Предстои ли на бъдещия палеонтолог откриването в още по-древни

слоеве на вкаменелите кости на маймуна - по-антропоидна, или на човек - още по-питекоиден,

отколкото са всички подобни, които сега са ни известни? Времето ще покаже това. "52

Несъмнено по този начин то ще оправдае антропологията на окул-тистите. А засега Бойд Даукинс, в

стремежа си да оправдае „Произхода на човека" на Дарвин, предполага, че е открил нито повече, нито

по-малко, а самото „недостигащо звено" - в теорията. По-ско-ро благодарение на теолозите, а не на

геолозите, почти до 1860 година човекът е бил разглеждан като реликва, чиято древност не надвишава

шестте хиляди години на ортодоксалния адамичен период. Кар-мата обаче отсъдила именно френският

абат Буржуа да нанесе на тази удобна теория удар, дори по-лош от онзи, който нанесли откритията на
52
„Man's Place in Nature ", стр. 159
 37
Буше дьо Перт. На всеки е известно, че абатът е открил и е изнесъл на бял свят основното доказателство

за съществуването на човека през Миоценския период, тъй като кремъците, носещи несъмнени следи на

обработка от човек, били изкопани от слоя на Миоцена. Цитираме думите на автора на ,, Съвременна

наука и съвременна мисъл":

„Те трябва да са били обработени от човек или, както предполага Бойд Даукинс, от дриопитекуса или

някоя друга антропоидна маймуна, дарена с разум, толкова превишаващ разума на горилата или

шимпанзето, че е могла да направи тези инструменти. Но в такъв случай проблемът би бил разрешен

и липсващото звено открито, тъй като подобна маймуна лесно би могла да е прародител на човека

от Пачеолита. " 53

Или - потомък на човека от Еоценския период, което е противопоставен на тази теория вариант. А

засега дриопитекусът, надарен с толкова прекрасни умствени способности, трябва да бъде открит. Но

защо да не се изпробва и друга теория, след като съществуването на човека от Неолита и Палеолита

вече е абсолютно достоверно и същият този автор отбелязва:

„Ако откакто земята е станала достатъчно твърда, за да поддържа растителния живот, са

изминали 100 000 000 години, тогава Третичният период е можел да продължава 5 000 000 години,

или 10 000 000, ако редът, който способства жизнеността, продължава, както мисли Лайел, поне

200 000 000 години "

то защо да не изпробваме и друга теория? Като хипотеза нека отнесем човека към края на

Мезозойските времена - допускайки argumenti causa, че тогава са съществували (много по-късни)

маймуни от висш тип! Това би дало напълно достатъчно време на човека и съвременните маймуни да се

отклонят от митичната „по-антропоид-на маймуна" и дори последната е могла да се изроди в тези,

които виждаме като подражаващи на човека, употребяващи „клони от дървета във вид на боздуган и

разбиващи кокосовите орехи с чукове от камък."54 Някои диви планински племена в Индия строили

своите жилища върху дърветата точно както горилите строят своите леговища. Едва ли подлежи на

обсъждане въпросът, кой от двамата — човекът или животното - е станал подражател на другия, дори и
53
Op. cit., стр. 157
54
Нима това е начинът, по който е трябвало да действа примитивният човек? Ние не познаваме хора, дори диваци на нашия век, които да
подражават на маймуните, живее щи рамо до рамо с тях в горите на Америка и на островите. Но ние знаем, че когато са опитомени, огромните
маймуни живеят в домовете и подражават на хората чак до носене на дрехи и шапка. Авторката имаше шимпанзе, което без да бъде научено от
никого отваряше вестника и даваше вид, че го чете. Именно потомството, децата, могат да подражават на своите родители, но в никакъв случай
обратното
 38
да се допусне теорията на Бойд Даукинс. Впрочем, фантастичността на тази теория въобще е призната.

Но съществува възражение, че докато в Плиоценския и в Миоценския период са живели истински

човекоподобни маймуни и големи черни маймуни, и човекът несъмнено в онези времена е бил

източник на първите - макар че както ние виждаме, правоверната антропология все още не се решава,

дори и при наличието на факти, да го помести в ерата на дриопитекуса, който по-късно „се е разглеждал

от някои анатоми в известни отношения като по-висок тип, отколкото е шимпанзето или гортата ",

въпреки това в Еоценския период не са били намерени други вка-менелости, отнасящи се към разкопките

на примати или останките на питекоидни видове, като се изключат няколко измрели вида лемуроиди.

Също така, ние намираме намеци за това, че дриопитекусът е могъл да бъде „недостигащото звено",

макар че мозъкът на тази твар поддържа въпросната теория толкова малко, колкото и мозъкът на

съвременната горила (виж също така и изводите на Годри).

Сега бихме искали да попитаме - кой от учените е готов да докаже, че човекът не е съществувал в

началото на Третичния период? Какво именно е можело да попречи на неговото присъствие? Едва преди

трийсет години с негодувание се отричаше възможността за съществуването му по-рано отпреди пет

или шест хиляди години. Днес отказват да го допуснат в Еоценския период. През следващото столетие

вероятно ще се повдигне въпросът - не е ли бил човекът съвременник на „летящия дракон",

птеродактила, плезиозавъра и игу-анодонта и т.н. Но да се вслушаме в отгласа на науката:

„ Сега е ясно, че както по анатомично изграждане, така и поради климата и околните условия,

навсякъде, където са живеели ант-ропоидните маймуни, е можел да живее също така и човекът или

друга твар, която е бича негов прародител. От анатомична гледна точка човекоподобните и

обикновените маймуни са такива специални видоизменения от типа на млекопитаещите, какъвто е

и човекът, на когото те приличат по скелет и мускулатура; и физическият животински човек е

просто пример на четириръкия тип, изработил способността да стои на крака, както и по-обемист

мозък"...55 След като той е успял да оцелее, както знаем, сред жестоките условия и изключителните

превратности на Ледниковия период, тогава няма основание да се мисли, че не е могъл да живее в

полутропичния килимът на Миоценския период, когато благотворният климат се е простирал дори до

55
Пита се, ще се измени ли поне на йота научната истина и фактът, който се съдържа в горната фраза, ако тя се чете: „Маймуната е просто пример
от двуног тип, приспособен за ходене обикновено на четири крака и притежаващ по-малък мозък". Ако говорим езотерично, истината е такава,
а не в обратното
 39
Гренландия и Шпицберген. "56

Докато мнозинството учени, непримирими в убеждението си за произхода на човека от „измряло

антропоидно млекопитаещо", не искат да допуснат дори обикновена основателност на някаква друга

теория, освен теорията за общия прародител на човека и дриопите-куса, приятно е в труд с истинско

научно значение да се види такова поле за съгласие. Действително, това поле е толкова широко, колкото

може да бъде при конкретните обстоятелства, т.е. без да се подлага на незабавната опасност да бъде

повалено от вълната на прилива на научното ласкателство. Убеден, че трудността да се обясни, че:

„ Развитието на интелекта и моралността по пътя на еволюцията не е толкова голямо, колкото е

трудността, представяща се в разликата на физическия строеж 57 между човека и животното от

висш тип ", същият автор казва:

„ Но не е така лесно да се види как е възникнала тази разлика във физическия строеж и как се е

породило съществото, което е имало такъв мозък и ръка и такива неразвити способности за почти

безграничен прогрес. Трудността е в следното: разликата в строежа между низшата съществуваща

раса на човека и висшата съществуваща маймуна е твърде голяма, за да се допусне възможността

единият да е бил пряк потомък на другия. В някои отношения негърът се доближава малко до

маймунския тип. Неговият череп е по-тесен и мозъкът му по-малко обемист, челюстите му са по-

изпъкнали и ръцете му по-дълги от ръцете на средния европеец. И все пак той по същество е човек и го

отделя широка пропаст от шимпан-зето и горилата. Дори идиотът или кретенът, чийто мозък не е

повече и разбирането му не е по-високо, отколкото у шимпанзето, е все пак човек - спрял в своето

развитие, но не и маймуна.

Поради това, ако в случая на човека и маймуната се придържаме към теорията на Дарвин, ние

трябва да изследваме в дълбочина и да намерим някакъв общ прародител, от когото и двамата са

произлезли... Но за да се установи това като факт, а не на теория, ние трябва да намерим формата на

56
„Съвременна наука и съвременна мисъл", стр. 151, 152
57
Тук не можем да следваме Ленг. Когато признати дарвинисти като Хъксли сочат „великата пропаст, която съществува между низшата маймуна и
висшия човек от гледна точка на интелектуалните сили", „огромната пропаст между тях",.неизмеримото и в действителност безкрайно отклонение на
човешката раса от маймуните („Man's Place in Nature ", стр. 102 и заб.); когато дори и физическата основа на ума - мозъкът – дотолкова
превишава размерите на мозъка на най-високо развитите от съществуващите маймуни; когато хора като Уолъс са принудени да признават намесата
на екстра-земни разуми, за да са в състояние да обяснят как е могла твар като питекантропуса-алалус, или немият дивак в представите на Хъксли,
да се издигне до равнището на моралния човек на нашето време, притежаващ голям мозък - ако всичко това е така, напразно толкова лекомислено
се отхвърлят загадките на еволюцията. Ако очевидността на телосложението е толкова неубедителна и като цяло толкова противоречи на
Дарвинизма, трудността на обяснението „по какъв начин" е станала еволюцията на човешкия ум чрез естествения подбор е десет пъти по-
голяма.
 40
този прародител или, във всеки случай, някакви междинни форми, приближаващи се до нея... с други

думи... „липсващото звено". Така ние трябва да признаем, че досега не само не са били открити тези

липсващи звена, но и че най-древните човешки черепи и скелети, които са ни известни и се отнасят

към времето на Ледниковия период, и по всяка вероятност, чиято древност наброява 100 000 години,

не проявяват явно определено приближаване до такъв човешки тип. Напротив, един от най-

древните типове - на човека, намерен в погребалната пещера Кроманъон,58 представлява образец на

прекрасна раса с висок ръст, притежаващ голям мозък и като цяло превъзхождащ много от

съществуващите човешки раси. Разбира се, отговарят ни, че това време е недостатъчно и ако

човекът и маймуната са имали общ прародител и след като високоразвитата антропоидна маймуна

несъмнено вече е съществувала в Миоценския период, по всяка вероятности и човекът също, тогава

такъв прародител трябва да се търси още по-назад, на разстояние, в сравнение с което целият Чет-

въртичен период става незначителен... Всичко това е истина и ние можем да изразим известна

предпазливост, преди да допуснем, че човекът... е единственото изключение в общия закон на

вселената и е създание от специално творение. В това „ специално " е трудно да се повярва, тъй като

маймунското семейство, което има с човека толкова близко (?) сходство във физическия строеж:, е с

.многобройни разклонения, които преминават едно в друго, но чиито крайни видове се различават

помежду си повече, отколкото човекът се отличава от най-високия вид маймуни. Ако за човека е

нужно специално творение, не е ли имало специално творение за шимпанзето, горилата, орангутана и

поне за сто различни вида човекоподобни и обикновени маймуни, чийто строеж е изграден по същите

линии? " Имало е място специално творение за човека и „специално творение" за неговото порождение

- антропоидната маймуна, само че по други линии, извън пътищата, предлагани от науката. Алберт Годри и

др. привеждат няколко сериозни причини, поради които човекът не може да се разглежда като венец на

маймунското семейство. Когато се убеждаваш, че „първичният дивак" (?) не само е съществувал в

Миоценския период, но както доказва Мортие, реликвите от кремък, които той е оставил в онази

отдалечена епоха, носят следи от разбиване на камъка на парчета чрез огън; когато научаваме, че дри-

опитекусът е единственият сред антропоидите, чиито следи се срещат в тези слоеве, какъв е

58
Расата, разглеждана от Катрефаж и Хами като разклонение от същата група, от която са произлезли гуанчите на Канарските острови - казано
накратко, разклоненията на атлантите
 41
естественият извод от това? Именно, че дарвинистите са в задънена улица. Гибонът, най-много

приличащият на човека, все още се намира на това ниско ниво на развитие, на което е бил, когато е

съществувал в края на Ледниковия период. Той не се е изменил видимо от времето на Плиоценския

период. И така, малка е разликата между дриопитекуса и съществуващите антропоиди, горилите и

подобните им. Следователно, ако теорията на Дарвин е всепобираща, то с какво трябва да „обясним"

еволюцията на тази маймуна в човека през първата половина на Миоценския период? Това време е

твърде кратко за подобно предполагаемо превръщане. Извънредната бавност, с която стават измененията

на видовете, прави такова явление немислимо - особено основавайки се на хипотезата за „естествения

подбор". Огромната умствена пропаст, както и пропастта в строежа между дивака, запознат с огъня и

начина на неговото добиване, и звяра-антропоид е твърде голяма, за да се предполага дори подобна

възможност за толкова кратко време. Нека еволюционистите отнесат този процес назад в предшестващия

Еоцен-ски период, ако предпочитат това; нека те дори проследят произхода на човека и дриопитекуса от

общ прародител;.но въпреки това те ще се окажат пред неприятното съображение, че в слоевете на

Еоцена антропоидните вкаменелости толкова явно отсъстват, колкото и баснословният питекантропус на

Хекел. Може ли да се намери изход от тази задънена улица чрез апелиране към „неизвестното" и чрез

позоваване, заедно с Дарвин, на „несъвършенството на геоложките находки"? Нека бъде така; но тогава

същото това право на апелация трябва да бъде предоставено и на окултистите, вместо да остава монопол

на недоумяващия материализъм. Ние твърдим, че физиологичният човек е съществувал по-рано от

образуването на първия пласт на варовиковите слоеве. В началото на Третичната епоха е процъфтявала

най-блестящата цивилизация, която някога светът е познавал; в периода, когато човекът-маймуна, по

представите на Хекел, е блуждаел в първобитните гори, а спорният прародител на Грант Ален се е люлял

и е скачал от клон на клон в обшеството на своите космати самки, изродилите се Лилит на Адам на

третата раса. Въпреки това антропоидните маймуни не са съществували в по-блестящите дни на

цивилизацията на четвъртата раса; но Кармата е тайнствен закон и не уважава никого. Породените в

грях и позор от гигантите на Атлантида чудовища, „жалките копия" на своите родители, изпълнени с

животински страсти, следователно - според Хъксли - и съвременният човек, днес объркват и потапят в

заблуда дълбокомислените антрополози на европейската наука.

 42
Къде са живели първите хора? Едни дарвинисти твърдят, че в Западна Африка, някои ги отнасят към

Южна Азия, други вярват в независимия произход на човешкото семейство и в Азия, и в Америка от

маймунски предци. Обаче Хекел весело поема върху себе си това бреме. Изхождайки от своя prosimia,

„общият прародител на всички останали катархини, включително и човекът" - „звено", което сега е

отхвърлено, следствие на неотдавнашни анатомични открития - той се опитва да намери

местожителство за първия питекантропус ала-лус.

„ По всяка вероятност това (превръщането на животното в човек) е станало в Южна Азия, в

чиито територии се намират много доказателства, които сочат, че там е било първоначалното мес-

топребиваване на различни човешки семейства. Възможно е самата Южна Азия и да не е била най-

ранната люлка на човешката раса, а именно Лемурия, материк, лежащ на юг от Азия, който по-

късно се е спуснал на дъното на Индийския океан. Времето, през което се е извършвала еволюцията

на антропоидните маймуни в маймунообразни хора, по всяка вероятност трябва да се отнесе към

последната трета на Третичния период, към Плиоценската епоха и може би към предшестващата я

Миоценска. "59

От тези предположения единствено достойно за известно внимание е това, което се отнася до

Лемурия, която е била люлка на човечеството - физически същества от двата пола, материализиращи

се в течение на дълги еони от ефирните хермафродити. Но ако бъде доказано, че остров Пасха е

действително реликва на Лемурия, ние трябва за повярваме, че според Хекел „немите маймуноподобни

хора", едва напреднали в своето развитие от грубо млекопитаещо чудовище, построили гигантските

статуи-портрети, две от които се намират сега в Британския музей. Критиците грешат, наричайки докт-

рините на Хекел „отвратителни, революционни и антиморални" -въпреки че материализмът е законен

плод на мита за маймунския прародител - те просто са твърде нелепи, за да се нуждаят от опро-

вергаване.

В. ЗАПАДНИЯТ ЕВОЛЮЦИОНИЗЪМ: СРАВНИТЕЛНАТА

АНАТОМИЯ НА ЧОВЕКА И АНТРОПОИДА С НИЩО

НЕ ПОТВЪРЖДАВА ТЕОРИЯТА НА ДАРВИН

59
„Pedigree of Man ", стр. 73
 43
Казват ни, че ако всяка ерес против съвременната наука може да се остави без внимание, нашето

отрицание на Дарвинистката теория в прилагането й към човека ще се разглежда като „неизкуплим грях".

Еволюционистите са твърди като скала, настоявайки на очевидната тъждественост в строежа между

човека и маймуната. Те възразяват, че в дадения случай анатомичните доказателства са напълно извън

оспоримост; човекът и маймуната са сходни помежду си кост по кост, мускул по мускул, дори строежът на

мозъка им е почти еднакъв.

Е и какво? Всичко това е било известно преди цар Ирод; и авторите на Рамаяна - поети, възпяващи

живота и доблестта на Бога-Май-муна Хануман, „чиито подвизи били големи, а мъдростта му останала

ненадмината", трябвало да знаят толкова за неговата анатомия и мозък, колкото който и да е Хекел или

Хъксли на нашето време. По повод на тази прилика са написани многобройни томове както в древността,

така и в по-нови времена. Поради това за света или философията няма нищо ново в книги като „

Човекът и маймуната " на Ми-варт или в защитата на Дарвинизма от г.г. Фиске и Хъксли. Какви са тези

неопровержими доказателства за произхода на човека от пите-коидния прародител? Казват ни, че ако

теорията на Дарвин не е вярна, ако човекът и маймуната не произлизат от един общ родоначалник, ние

трябва за обясним причината:

1)За сходството в техния строеж; фактът, че висшият животински свят - човекът и звярът - физически

представляват един тип или образец.

2)Наличието на рудиментарни органи у човека, тоест следи от предишни органи, сега атрофирали,

като останали без употреба. Както се твърди, никой от тези органи не е можел да има никакво приложение,

като се изключи полуживотинското или полугорското чудовище. Защо ние намираме у човека тези

„рудиментарни" органи -така безполезни, както рудиментарните криле на австралийския ап-терикс, - а

именно червеевидния израстък, апендикса на сляпото черво, мускулите на ушите,60 „рудиментарната

опашка", с каквато понякога се раждат децата и т.н.?

60
Проф. Оуен предполага, че мускулите - attollens, retrahens и attrahens aurem - са функционирали твърде активно у човека на Каменния век.
Може би това е така, може би не. Този въпрос лежи в областта на простото „окултно обяснение" и за да бъде разрешен, не са нужни предположения
за „животински прародител".
Даваме още едно авторитетно доказателство: „В Третичния период срещаме една от най-човекоподобните маймуни (гибона) и този вид и до днес се
намира на същото това ниско равнище; рамо до рамо с него в ледниковия период намираме човека на същото това високо ниво, на което е и сега.
От тогава до сега маймуната не се е приближила до човека и съвременният човек не се е откъснал от нея повече, отколкото първичният (изкопаем)
човек... Тези факти противоречат на постоянното развитие" (Пфаф). Ако според Фогът мозъкът на средния австралиец се равнява на 99,35 куб.
дюйма, мозъкът на горилата- на 30,51, а мозъкът на шимпанзето само на 25,45. тогава става очезидна гигантската пропаст, която трябва да
запълнят привържениците на „Естествения подбор". „ Man's Place in Nature", стр. 104
 44
Такъв е предизвикателният вик; и крякането на по-малкото ято сред дарвинистите е още по-силно,

ако това е възможно, отколкото дори и сред най-учените еволюционисти!

Освен това последните - заедно със своя велик лидер Хъксли и такива известни зоолози като

Романес и други - защитавайки теорията на Дарвин са едновременно и първите, които признават почти

непреодолимите трудности по пътя на нейното окончателно доказване. Но съществуват велики учени като

гореспоменатите, които доста енергично отхвърлят това неприемливо предложение и гръмогласно

протестират срещу неоправданите преувеличения по отношение на тази предполагаема прилика.

Достатъчно е да се погледне в трудовете на Брок, Гратоле, Оуен, Прюнер-Бей и накрая да се прегледа

големият труд на Катрефаж „ Въведение в изучаването на човешките раси, общи въпроси", за да се

видят грешките на еволюционистите. Ние бихме могли да кажем и повече: преувеличенията относно

тази приписвана прилика в строежа на човека и антропоморфусната маймуна в последно време станаха

толкова набиващи се на очи и нелепи, че дори и Хъксли се е видял принуден да протестира срещу твърде

разпалените очаквания. Самият велик анатом лично призовал „по-малките братя" към ред, чрез

заявление в една от своите статии, че разликата между строежа на човешкото тяло и на висшия

антропо-морфусен питекоид не само далеч не е незначителна и дребна, а напротив - тя е твърде голяма и

показателна.

„ Всяка кост на горилата носи признаци, по които може да бъде отличена от съответната кост

на човека"

Сред днес съществуващите твари няма нито една междинна форма, която би могла да запълни

празнината между човека и маймуната. Игнорирането на тази празнина, добавя той, би „било толкова

погрешно, колкото и нелепо".

Накрая, нелепостта на такъв неестествен произход на човека е толкова осезаема при наличието на

всички доказателства и очевидна при сравнението на черепите на питекоида и на човека, че Катрефаж

несъзнателно е прибягнал до нашата Езотерична теория, казвайки, че по-скоро маймуните могат да

претендират за произход от човека, отколкото обратното. Както е доказано от Гратоле по отношение на

мозъчната кухина при антропоидите - сред които този орган се развива обратно пропорционално на

онова, което би било, ако съответните органи при човека биха били резултат от развитието на същите
 45
органи у маймуната - обемът на човешкия череп и неговият мозък, както и кухините, се увеличават

при индивидуалното развитие на човека. Неговият разум се развива и расте с годините и докато лице-

вите му кости и челюсти намаляват и се изправят, ставайки все повече и повече одухотворени, при

маймуните е точно обратното. В своята младост антропоидът е много по-смислен и добронравен, а с го-

дините става по-тъп; но тъй като неговият череп изостава и явно намалява с развитието на ръста му,

докато неговите лицеви кости и челюсти се развиват, накрая се притиска и напълно се отхвърля назад, с

всеки ден все повече и повече, подчертавайки животинския тип. Органът на мисълта - мозъкът -

отстъпва и намалява напълно победен и се замества от мозъка на дивия звяр - челюстният апарат.

По този начин, както остроумно е отбелязано във френския научен труд, горилата би могла с пълно

основание да се обърне към еволюциониста, настоявайки върху правото си за произход от него.

Горилата би му казала: ние, антропоидните маймуни, представляваме ретроградно отклонение от

човешкия тип и поради това нашето развитие и еволюция са изразени чрез прехода от човековидното

към животновидното изграждане на организма; но по какъв начин вие, хората, бихте могли да

произлезете от нас - как бихте могли да сте продължение на нашия род? Тъй като, за да стане това

възможно, вашата организация би трябвало да се отличава още повече от човешкия строеж, отколкото

нашата; тя би трябвало да се приближава още повече до строежа на животното, отколкото нашата; в

такъв случай справедливостта изисква вие да ни отстъпите своето място в природата. Вие сте по-ниско

от нас, след като настоявате да установите своята генеалогия от нашия вид, тъй като строежът на

нашия организъм и неговото развитие са такива, че не сме в състояние да пораждаме форма с по-

висша организация от нашата собствена.

Именно в това окултната наука е напълно съгласна с Дьо Катре-фаж. Поради самия тип на развитието

му, човекът не може да произхожда нито от маймуната, нито от общ за нея и него прародител, а

доказва, че е получил началото си от прообраз много по-висок, отколкото е той самият. И този прообраз

е „Небесният човек" - Дхиан-Коганите, или така наречените Питри, представени в първата част на този

том. От друга страна, питекоидите, орангутаните, горилата и шимпанзетата могат и както учи на това

Окултната доктрина, именно произлизат от принизилата се до животинност четвърта човешка раса,

бидейки породени от човека и измрели видове млекопитаещи - чиито далечни предци сами били плод
 46
на животинността на лему-рийците - живели през Миоценския период. Родоначалниците на това

получовешко чудовище са обяснени в Стансите като породени чрез греха на „Лишените от разум" раси в

средния период на съществуването на третата раса.

Когато категорично запомним, че всички форми, които сега населяват земята, представляват

многобройни изменения на основните типове, отхвърлени от човека на Третия и Четвъртия кръг,

тогава губи своята острота възражението на еволюционистите, настояващи за „единство на плана на

изграждане", характеризиращ всички гръбначни. Споменатите основни типове били твърде малобройни в

сравнение с множеството организми, които те в края на краищата породили; но въпреки всичко общото

единство на типа се запазило в течение на векове. Икономичността на Природата не санкционира

съществуването на няколко съвършено противоположни „основни плана" на органичната еволюция на

една планета. Впрочем, след като общото направление на Окултното обяснение е формулирано, изводът

за подробностите може да се предостави на интуицията на читателя.

По същия начин стоят нещата и по важния въпрос за „рудиментарните органи", открити от

анатомите в човешкия организъм. Без съмнение, тази линия на възражение, насочена от Дарвин и

Хекел срещу европейските противници, се е оказала твърде сериозна. Антрополозите, осмелили се да

оспорват произхода на човека от животински прародител, изпаднали в голямо недоумение как да

обяснят наличността на хрилете и как да се реши проблемът с „опашката" и т.н. Тук Окултизмът отново

ни идва на помощ с необходимите данни. Фактът е, че - както беше по-рано казано - човешкият тип е

склад за всички потенциално органични форми и централен пункт, от който тези форми се излъчват. В

този постулат намираме истинската „еволюция" или „разгръщане" - в смисъл, който не може да се каже,

че принадлежи на механичната теория за Естествения подбор. Като критикува изводите на Дарвин на

основата на „рудиментите", един талантлив автор пише:

„ Защо предположението, че човекът е бил създаден първоначално с тези рудиментарни намеци в своя

организъм и че те станали полезни допълнения в низшите животни, в които човекът се изродил, би

било по-малко правдоподобна и справедлива хипотеза, отколкото е предположението, че тези части са

съществували напълно развити, действали са и практически били използвани от низшите животни, от

които е произлязъл човекът?61

61
Geo T. Curtis ,,Creation or Evolution?", стр. 76
 47
Наместо думите „в които човекът се е изродил", прочетете - „преобразите, които човек е отхвърлил в

течение на своето астрално развитие", и аспектът на истинското езотерично решение ще бъде налице. Но

сега ние трябва да формулираме по-широко обобщение.

Доколкото това се отнася до нашия земен Четвърти Кръг, само фауната на млекопитаещите може да

се разглежда като произлизаща от прототипите, отхвърлени от Човека. Земноводните, птиците, вле-

чугите, рибите и пр. са резултат на Третия Кръг, астрални вкаменели форми, пазени в аурната обвивка на

Земята и проектирани във физическата обективност след отлагането на първите Лаврентиевски пла-

нински вериги. „Еволюцията" има работа с прогресивните изменения, чието въздействие, както показва

палеонтологията, се е отразило на низшето животинско и растително царство в течение на геоложкото

време. Тя не се отнася и по природата на нещата не може да се отнася до въпроса за „до-физичните

типове", послужили за основа на бъдещата диференциация. Разбира се, тя може да класифицира общите

закони, контролиращи развитието на физическите организми, и до известна степен умело се е справила

с тази задача.

Но да се върнем към непосредствения въпрос на нашето обсъждане. Млекопитаещите, чиито първи

следи се срещат сред двуутроб-ните в Триасовите скали на Вторичния период, са се развили от чисто

астрални родоначалници, съвременни на втората раса. Така те се появили след човека и следователно е

лесно да се обясни общата прилика между техните ембрионални стадии и същите стадии при човека,

който, разбира се, съдържа в себе си и епитомизира в своето развитие чертите на групата, която е

породил. Това обяснение частично ползва дарвинисткото изложение.

„Но как да се обясни наличността на хриле в човешкия плод. представляващ стадий, през който

преминават хрилете на рибите в своето развитие;62 така както и наличието на пулсиращ съд, съ-

ответстващ на сърцето на низшите риби, който съставя сърцето на плода; и цялата аначогия,

представена от разнообразието на човешкия овум, образуването на бластодерма и появата на

стадия gastrula със съответните фази в низшите форми на гръбначния живот и дори сред

шуплестите; как да се обясни разнообразието на видовете на низшия животински живот, които

62
,,В този период- пише Дарвин - артериите се разделят на дъговидни разклонения, сякаш за доставяне на кръв в хрилете, които не съществуват
при висшите гръбначни, макар че цепнатините отстрани на шията все още остават, обозначавайки тяхното предишно (?) положение". Достойно е
за отбелязване, че макар хрилете да са напълно безполезни за всички, изключвайки земноводните, рибите и т.н., тяхната наличност редовно се
забелязва в утробния плод на гръбначните. Дори децата се раждат понякога с отвор на шията, съответстващ на една от цепнатините
 48
формата на бъде-гцото дете набелязва в течение на цикъла на своето израстване?... Как става така,

че фазите на живота при рибите, чиито родоначалници плавачи (еони преди епохата на първата

коренна раса) в моретата на Силурския период, както и фазите на живота на фауната на по-

късните земноводни и влечуги, са отразени в „ епито-мизираната история " на развитието на

човешкия плод? "

На това основателно възражение се дава отговор, че земните животински форми на Трети Кръг

дотолкова са можели да се отнасят към типовете, отхвърлени от човека на Третия Кръг, доколкото и но-

вата импортация в сферата на нашата планета - млекопитаещите -към човечеството на втората коренна

раса на Четвърти Кръг. Процесът на растежа на човешкия плод епитомизира не само общия характер на

земния живот на Четвърти Кръг, но и земния живот на Трети Кръг. Целият диапазон на типа отново се

пробягва набързо. Поради това окултистите не изпитват затруднение при обясняването на раждането на

деца с истинска опашка, или на факта, че в даден период опашката на човешкия плод е два пъти по-дълга

от зародишните крака. Потенциалността на всеки полезен за животински живот орган е скрита у човека -

в Микрокосмоса на Макрокосмоса - и анормалните условия могат нерядко да се проявяват в странни

феномени, които дарвинистите разглеждат като „възвръщане към типа на предците".63 Наистина

възвръщане, но едва ли в смисъла, който му се придава от нашите съвременни емпирици!

С. ДАРВИНИЗМЪТ И ДРЕВНОСТТА НА ЧОВЕКА; АНТРОПОИДИТЕ И ТЕХНИТЕ

ПРЕДЦИ

Немалко изтъкнати съвременни геолози и учени публично са оповестявали, че:

„Всички изчисления на геоложката продължителност не само не са съвършени, но разбира се, са и

невъзможни; тъй като ние не знаем причините - въпреки че трябва да са съществували - които са

ускорили или задържат npoцeca на утаечните отлагания. "64

И друг също така известен учен (Крол) изчислява, че Третичният период е започнал преди или

петнайсет, или два и половина милиона години - според Езотеричното учение първото число е по-пра-

вилното изчисление - и поне в този случай явно няма твърде голямо разногласие. Като отказва да види у

63
Тези, които заедно с Хекел разглеждат хрилете със съпътстващите им феномени, като пример за дейна функция на нашите земноводни и рибни
предци (вж. неговите дванайсет и тринайсет стадии), трябва да обяснят защо „зеленчукът с листенца" (проф. Андре Льофевр), представен в
развитието на утробния плод, не се появява в 22 стадий, през който преминават неговите монери в развитието им до човека. Хекел не предполага
зеленчуков прародител. По този начин ембриологичният аргумент става нож с две остри ета и в случая той ще нарани своя притежател
64
“Льофевр, „ Philosophy Historical and Critical", част II, стр. 480. „Библиотека на съв ременната наука".
 49
човека „специално творение" (до известна степен тайните науки постъпват по същия начин), точната

наука е свободна да не признае първите три или по-точно две и половина раси - духовната,

полуастралната и получовешката - на нашите учения. Но надали тя може да постъпи по същия начин с

третата раса, в нейния завършващ период, а също така и при четвъртата и петата раса, тъй като тя вече

подразделя човека на палеолитен и неолитен.65 Френските геолози поставят човека в средния период на

Миоценската епоха (Габриел дьо Мортие), а някои дори във Вторичния период, както предлага Дьо

Катрефаж; докато английските учени въобще не допускат такава древност на своите родове. Но някога

те ще научат повече. Тъй като, както казва Чарлз Лайел:

„Ако вземем предвид отсъствието или извънредната рядкост на намирането на човешки кости и

произведения на изкуството във всички слоеве, както в морската вода, така и в прясната, дори и в

тези, които са се образували в непосредствена близост до земи, населени с милиони човешки същества,

ние трябва да сме готови за отсъствието въобще на човешки паметници в ледниковите формации,

както в неотдавнашните, така и в плейстоценските или още по-древни. Дори и да са съществували

няколко блуждаещи същества по земите, покрити с ледници, или сред моретата, изобилстващи от

плаващи ледове, и дори някои от тях да са оставили своите кости или оръжия в морените или

плаващите наноси, възможността за откриването на някой от тях от геолозите, след като са

изминали хилядолетия, трябва да е безкрайно нищожна. " 66

Учените избягват да се обвързват с някакво определено твърдение относно древността на човека, тъй

като наистина те надали са в състояние нещо да твърдят по този въпрос; и така те оставят огромно поле

за по-смелите теории. Въпреки това, ако мнозинството антрополози отнасят съществуването на човека

само към периода на следледниковите наноси или към този, който се нарича Четвърти-чен, тогава онези

от тях, които като еволюционисти приписват на човека и маймуната общ произход, не проявяват по-

65
Ние признаваме, че не виждаме основателни причини за оправдание на положителното твърдение на г-н Клод в списание „Knowledge". Като
говори за хората от неолитния период, ярко и точно описани от Грант Ален... и които са ,.преки предци на народите чиито останки все още са
погребани в малко посещаваните ъгълчета на Европа, където те били изтикани или изгонени", той добавя: „Но хората от времето на Палеолита не
могат да бъдат отъждествели с нито една съществуваща раса; те били диваци от най-нисък тип, който е възможно да съществува; с висок ръст, но
трудно стоящи на крака с къси крака и възлести криви колена, с изпъкнали маймуноподобни челюсти и малък мозък. Ние не можем да кажем
откъде се дошли те и днес гробът им е неизвестен".
Като оставим настрана възможността да има хора, които знаят откъде те са дошли. неправилно е да се каже, че хората на Палеолита или техните
изкопаеми останки свидетелстват за ..малък мозък". Най-древният от намерените досега черепи, „Неандерталс кият череп'", има средна вместимост
и Хъксли е бил принуден да признае, че той в ника къв случай не се приближава до черепа на „липсващото звено"'. В Индия съществуват туземни
племена, чиито мозъци са много по-малки и по-близки до мозъците на майму ните, отколкото които и да са открити досега черепи на хора от
Палеолита
66
„Antiquity of Man ", стр. 246
 50
голяма последователност в своите разсъждения. В действителност хипотезата на Дарвин изисква много

по-голяма древност на човека, отколкото дори и смътно се подозира от повърхностните мислители. Това

се доказва от великите авторитети по въпроса, например Хъксли. Ето защо тези, които приемат

дарвинистката еволюция, ipso facto се придържат доста упорито към голяма древност на човека,

дотолкова дълбока, че в действителност тя не се отличава много от изчисленията на окултистите.67

Скромните хилядолетия, посочени в „Британската Енциклопедия ", и 100-те хиляди години, с които

антропологията въобще ограничава древността на човека, изглеждат съвсем микроскопични в сравнение

с цифрите, представени в смелите разсъждения на Хъкели. Наистина, той прави от първоначалната

раса на човека маймуноподобни пещерни жители, В желанието си да докаже маймунския произход на

човека, великият английски биолог настоява, че превръщането на първоначалната маймуна в човешко

същество е трябвало да стане преди милиони години. Тъй като, критикувайки превъзходните размери на

неандерталския череп, независимо от заявлението на учения, че черепът е обременен от „питекоидни

костни стенички", поддържано от увереността на Грант Ален, че този череп:

„Има големи челни изпъкналости, поразително (?) напомнящи, тези, които придават на горилата

нейния особено свиреп вид ",68

все пак Хъксли е принуден да признае, че в споменатия череп неговата теория още веднъж е разбита

поради:

„ Напълно човешки пропорции на останалите кости на крайниците, заедно с прекрасното

развитие на черепа от Аноки (Engis) ".

Като следствие от всичко това ни казват, че тези черепи:

„Ясно сочат, че онези, които се придържат към някаква доктрина за прогресивното развитие, не

трябва да издирват в последните периоди на Третичната епоха първите следи на изчезналата група,

от която е произлязъл човекът; а че тези следи трябва да се търсят в епоха по-отдалечена от века

67
Действителното време, което е необходимо за такова теоретично превръщане, разбира се, е огромно. „Ако - казва проф. Пфаф - за стотиците
хилядолетия, които вие (еволюционистите) признавате, че са протекли между човека на Палеолита и днешното време, не може да се докаже, че е
съществувало голямо отклонение между човека и звяра (най-древният човек е бил толкова отдалечен от звяра, колкото и днес живеещият човек),
тогава какво разумно основание може да се изтъкне, за да се повярва, че човекът се е развил от звяра и по-нататък се е отклонил от него чрез малки
градации... Колкото повече се удължава времето между нашата епоха и така наречените хора на Палеолита, толкова получаваният резултат ще
става по-зловещ и разрушителен за теорията на постепенното развитие на човека от животинското царство. " Хъксли пише („Man's Place in
Nature ", стр. 159), че най-щедрите изчисления за древността на човека трябва още да се увеличат
68
„Двуседмичен обзор", 1882. Неоснователността на това твърдение, както и много други преувеличения на Грант Ален, притежаващ голяма
фантазия, е била талантливо представена от известния анатом проф. Р. Оуен в първия брой на „ Longman s Magazine ". # l. Трябва ли отново да се
повтаря, че типът от Палеолита от Кроманьон стои по-високо от много съществуващи раси?
 51
elephas primigenius, отколкото последната е отдалечена от нашето време. "69

По този начин неописуемата древност на човека става sine qua поп на учените по въпроса за

дарвинистката Еволюция, тъй като най-древният човек на Палеолита не проявява още чувствителна

разлика от неговия днешен потомък. И съвсем неотдавна съвременната наука започна с всяка година да

разширява пропастта, която сега я отделя от древната наука, например науката на Плиний и Хипократ;

нито един от древните автори не би осмял Архаичните Учения за човешките раси и животинските

видове, както несъмнено ще направят съвременните учени - геолозите и антрополозите.

За. тези, които се придържат към нашето убеждение, че типът на млекопитаещите е бил продукт на

Четвърти Кръг, че те се явили след човека, дадената долу диаграма - според разбиранията на авторката на

този труд - може да поясни процеса.

Противоестественото съвкупление неизменно е давало потомство, защото типовете на

млекопитаещите на онзи период не са били достатъчно отдалечени от техния основен тип70 -

Първичният астрален човек - за да се развие необходимата преграда. Медицината отбелязва такива

случаи на чудовища, породени от човешки и животински родители, дори и в наше време. Поради това

тази възможност е само въпрос на степен, а не на факт. Така Окултизмът разрешава един от най-

странните проблеми, предложени на вниманието на антрополога.

Махалото на мисълта се люлее между двете крайности. Освобож-

69
Така става ясно, че науката никога няма да дръзне да помисли за човека на до Третичната епоха и че човекът на Вторичната епоха на Катрефаж
кара всеки академик и член на Кралското дружество да отстъпи ужасен, тъй като, за да се запази маимунската теория, науката трябва да разглежда
човека като принадлежащ на епохата след Вторичния период. Това именно Катрефаж е изтъкнал пред дарвинистите, добавяйки, че като цяло има
повече научни основания да се произведе маймуната от човека, отколкото човекът от антропоида. Като се изключи това, науката не е предложила нито
едно съществено доказателство против древността на човека. Но в такъв случай съвременната еволюция изисква за Третичния период много повече
време, отколкото са петнайсетте милиона на Крол. поради две твърде прости и основателни причини: а) отпреди Миоценския период не е била
намерена нито една антропоидна маймуна; b) останките от кремъчни оръжия на човека са били проследени до Плиоценския период и тяхното
присъствие в слоевете на Миоценското време е било подозирано, ако не допускано, от всички. Но отново - къде е в такъв случай ..липсващото
звено"? И как е могъл дори дивакът на Палеолита, .,човекът на Канщат" за такова кратко време да се развие от дриопятекуса на Миоценския
период до мислещ човек?. Сега може да се види причината, поради която Дарвин е отхвърлил теорията, че от времето на Камбрийския период са
изминали само 60 000 000 години. ..Той прави заключения на основата на незначителни органични изменения, станали по времето на Ледниковата
епоха, и добавя, че 140-те милиона години, предшествали този процес, едва ли могат да се приемат като достатъчни за развитието на разнообразните
форми на живот, несъмнено съществували в края на Камбрийския период." (Чарз Гулд, „Митични чудовища", стр. 84.)
70
Във връзка с това да не забравяме Езотеричното Учение, което казва, че човекът на Трети Кръг на астрален план е притежавал гигантска
маймуноподобна форма. Точно както и в края на третата раса на този (Четвърти) Кръг. Това обяснява човекоподобните черти на маймуните, особено
сред по-кьсните антропоиди - без да се смята фактът, че по силата на наследствеността последните запазват приликата със своите родоначалници
лемуро-атлантите
 52

давайки се накрая от оковите на теологията, науката е попаднала в противоположната заблуда; и в

опита си да обясни Природата по чисто материалистичната линия, тя построила тази най-екстравагант-

на теория на всички векове - произходът на човека от свирепата и груба антропоидна маймуна. И тази

теория дотолкова се е вкоренила сега в една или друга форма, че действително ще бъдат нужни хер-

кулесови усилия, за да се извоюва нейното окончателно опровергаване. Дарвинистката антропология е

кошмар за етнолога, груба рожба на съвременния материализъм, която е израснала и получила уве-

личаваща се мощ успоредно с това, как безсилието на теологичната легенда за „създаването" на човека

е ставало все по-очевидно. Тя разцъфтяла поради странната илюзия, че - както това описва един

известен учен:

„ Всички хипотези и теории относно възникването на човека могат да се сведат до две

(еволюционното и библейското обяснение)... Никаква друга хипотеза не може да бъде мислима "

Въпреки това антропологията на Съкровените книги е най-добрият отговор на такова

неоснователно твърдение.

Анатомичното сходство между човека и най-висшия вид на маймуните, така често изтъквано от

дарвинистите като доказващо съществуването на някакъв общ и за двамата прародител, е интересен

проблем, чието подходящо решение трябва да се търси в Езоте-ричното обяснение на генезиса на

питекоидната група. Ние го изложихме, доколкото това е полезно, обяснявайки, че звероподобието на

първоначалните лишени от ум раси се е проявило в порождение-то на огромни човекоподобни чудовища

 53
- потомство на човешки и животински родители. С течение на времето и когато все още полу-астралните

форми се уплътнили до физически, потомството на тези твари се изменило следствие на външните

условия, докато накрая, намалявайки по размери порожденията кулминирали в низшите маймуни на

Миоценския период. С тях по-късните атланти възобновили греха на „от ума лишените" - но този път с

пълна отговорност. Като резултат от престъпленията им се появили маймуните, известни сега като

антропоиди.

Може да е полезно да се сравни тази доста проста теория - и ние с желание ще я предложим на

невярващите само като хипотеза - с дарвинистката схема, толкова пълна с непреодолими препятствия,

че веднага щом едното бъде преодоляно - с помощта на повече или по-малко изобретателна хипотеза -

зад трудността, с която току-що сме се справили, изникват десет още по-големи.

РАЗДЕЛ IV

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ГЕОЛОЖКИТЕ ПЕРИОДИ, РАСИТЕ, ЦИКЛИТЕ И ДРЕВНОСТТА

НА ЧОВЕКА

Милиони години са потънали в Лета, без да оставят други следи в паметта на непосветения, освен

няколкото хилядолетия на ортодоксалната западна хронология за произхода на Човека и историята на

първичните раси.

Всичко зависи от намирането на доказателства, които свидетелстват за древността на Човешката

Раса. Ако все още оспорваният човек на Плиоценския и дори на Миоценския период е бил Homo

primigenius, тогава науката може би е права (argumenti causa), основавайки своята сегашна

антропология - относно времето и начина на произхода на Homo Sapiens - на Дарвинистката теория.71

Но с намирането на човешки скелети в слоевете на Еоценската епоха - докато там не се срещат никакви

изкопаеми маймуни и така съществуването на човека ще бъде доказано като предшествало съществува-

нето на антропоида - на дарвинистите им се наложи да упражнят своята изобретателност в друга

насока. Още повече - в добре осведомените кръгове е казано, че двайсетото столетие ще се намира все

71
Тук може да се отбележи, че последователите на Дарвин, които заедно с Грант Ален отнасят нашия „космат и лазещ" прародител далеч назад в
Еоценската епоха, са поставени пред доста любопитна дилема. В слоевете на Еоценския период не се срещат никакви вкаменели останки на
антропоидна маймуна - и още по-малко на митичния общ за човека и питекоида прародител. Първата представа за маймуната се отнася към
Миоценската епоха
 54
още в първите си десетилетия, когато ще бъдат дадени такива неоспорими доказателства за приоритета

на човека.

Дори и сега се изтъкват много доказателства, които свидетелстват, че древността, приписвана досега

на основата на градове, цивилизации и различни други исторически събития, е била нелепо съкратена.

Това е било направено заради примиряването с библейската хронология. Добре известният палеонтолог

Ед. Ларте пише:

„ В Книгата Битие ние не намираме никакво указание за времето, приписвано на рождението на

първичното човечество. "

Но в течение на петнайсет столетия хронолозите са се опитвали да съгласуват библейските факти със

своите системи. По този начин се изградили не по-малко от четирийсет различни мнения относно

времето на „Творението".

„И сред крайните изменения съществува разлика от 3194 години при изчислението на периода

между началото на света и раждането на Христос. През последните няколко години археолозите

трябваше да отнесат и началото на вавилонската цивилизация преди почти 3000 години. На цилиндъра,

положен в основата на храма на вавилонския цар Набонид, победен от Кир, се намират записи, на

които той разказва за открития от него основен камък,. принадлежал на първоначалния храм,

построен от Нарамсин, син на Сар-гон от Акадия. завоевател на Вавилон, който - според Набонид - е

живял 3200 години преди неговото време. " 72

В „Разбудената Изида" показахме, че тези, които са основавали историята върху хронологията на

евреите - раси без своя хронология и отхвърлящи хронологията на Запада до дванайсетото столетие

-могат само да се заблудят, тъй като еврейското изчисление може да бъде разбрано единствено с помощта

на кабалистичното и само с ключа от него в ръце. Ние сме определили като съвършено фантастична

хронологията на халдейците и асирийците, съставена от Джордж Смит, която той се е постарал да

примири с хронологията на Мойсей. И сега, поне в това отношение, по-късните асиролози са

потвърдили нашето опровержение. Тъй като, докато Джордж Смит отнася царстването на Саргон I

(прототипът на Мойсей) в града Акад приблизително към 1600 години пр.Хр. - вероятно от скрито уваже-

72
Ед. Ларте, „Nouvelles Recherches sur la Coexistence de l'Homme et des Grands Mammiferes Fossils de la Derniere Periodc Geologique."
„Annales des Soc. Nat.", XV, 256
 55
ние към Мойсей, процъфтяващ според Библията през 1571 г. пр.Хр.,

-ние научаваме от първата от шестте „ Hibbert Lectures ", прочетени от оксфордския проф. А. Н. Саис

през 1887 година, че:

„Древните виждания за ранните анали на Вавилон и неговата религия са били значително

променени благодарение на неотдавнашните открития. Днес всички са съгласни, че първата семитска

империя е била империята на Саргон от Акад, който изградил голяма библиотека, покровителствал

литературата и разпрострял своите завоевания през морето на Кипър. Сега е известно, че той е ца-

рувал приблизително през 3750 година пр.Хр.... Паметниците на Акад, намерени от французите в

Тело, трябва да са дори по-древни и да се отнасят приблизително към 4000 година пр.Хр. "

С други думи - към четвъртата година от сътворението на Света, според библейската хронология, и

когато Адам е бил все още в пелени. Може би след няколко лета тези 4000 години ще се увеличат още.

Добре известният лектор от Оксфорд отбелязал в своята дисертация за „Произхода и развитието на

религиите, илюстрирани от религията на древния Вавилон", че:

„ Трудностите при системното изследване на началото и историята на вавичонската религия са

били значителни. Като при това паметниците са били единствените източници за запознаване с те-

мата, тъй като от класическите или източните автори е можело да се почерпи твърде малко.

Установен е несъмненият факт, че вавилонското жречество нарочно е създавало почти

непреодолими трудности около изучаването на религиозните текстове. "

Несъмнено е, че те „нарочно" са объркали сроковете на времето и специално реда на събитията, и то

поради твърде основателна причина - всички техни документи и писания са били Езотерични. Техните

записи са били преназначавани само за посветените и учениците им и само на последните е бил даван

ключ към истинското значение. Но забележките на проф. Сайс са многообещаващи, тъй като той

обяснява трудността, казвайки че:

„ Библиотеката на Ниневия е съдържала, в повечето случаи, копия от по-стари вавилонски

текстове и тъй като преписвачите са избирали само тези таблици, които са били особено интересни

за асирийските завоеватели и са принадлежали на сравнително по-късна епоха, това значително-

увеличило най-голямата от всичките ни трудности - трудността, която така често оставя в пълна
 56
тъмнина относно епохата документалното ни свидетелство и истинската ценност на нашия

материал за историята. "

Така ние сме в правото си да направим извода, че най-новите открития могат да доведат до нова

необходимост да се изтеглят вавилонските срокове толкова зад границите на 4000 години пр.Хр., че да

ги направим докосмически в очите на всеки почитател на Библията.

Колко повече би могла да бъде осведомена палеонтологията, ако милиони трудове не са били

унищожени! Ние говорим за Александрийската библиотека, която три пъти е била унищожавана, а

именно от Юлий Цезар през 48 г. пр.Хр., през 390 г. сл.Хр. и накрая през 640 г. сл.Хр. от военачалника на

Халиф Омар. Но какво е това в сравнение с трудовете, унищожени в първоначалните библиотеки на

атлан-тите, където документите, както се говори, са били писани на обработени кожи на гигантски

допотопни чудовища! Или в сравнение с унищожаването на безбройните китайски книги по заповед на

основателя на имперската династия Тзин - Тзин Ши Хоанг-ти през 213 г. пр.Хр. Несъмнено глинените

таблички на императорската вавилонска библиотека и неоценимите съкровища на китайските колекции

никога не са могли да съдържат сведения като тези, които е могла да предостави на невежия свят даже

само една от споменатите по-горе „кожи" от времената на Атлантида.

Но дори при такива извънредно бедни данни, с каквито разполага науката, тя е успяла да се убеди в

необходимостта да бъде оттеглена назад почти всяка вавилонска дата и твърде широко е направила това.

Проф. Сайс ни съобщава, че дори и архаичните статуи в Тело, в Долен Вавилон, неочаквано са били

отнесени към епоха, съвременна на четвъртата династия в Египет.73 За нещастие династиите и пи-

рамидите споделят участта на геоложките периоди; техните дати са определени произволно и зависят

от настроението на съответните учени. Сега археолозите знаят, както се говори, че споменатите статуи

са направени от зелен диорит, който може да се намери само на Синайския полуостров:

„По стила на изкуството и по използваните условни измерения те отговарят на също такива

статуи от диорит на строителите на пирамидите на Трета и Четвърта египетска династия...

Освен това, единственият възможен период за вавилонската работа в Синайските каменоломни

трябва да се отнесе към време, близко след завършека на епохата, в която са били построени

пирамидите; и само така ние можем да разберем как името Синай е могло да произлезе от името
73
Вж. „Hibbert Lectures", 1887, стр. 33
 57
Син, първобитният вавилонски Лунен Бог. "

Това е много логично, но каква е датата, утвърдена за тези династии? Санхуниатон и синхроничните

таблици на Манетон - или това, което е останало от тях, след като са преминали през ръцете на све-

тия Евсевий - били отхвърлени; и ние все още трябва да се задоволяваме с четирите или петте хиляди

години пр.Хр., толкова щедро дадени на Египет. Във всеки случай един от пунктовете е спечелен.

Накрая, на повърхността на земята съществувал град, на който отделят поне 6000 години, и това е

Ериду. Открила го е геологията. Отново по мнението на проф. Сайс:

„ Сега те също могат да установят времето за затрупваме извора на Персийския залив с тиня, за

което е бил нужен промеждутък между 5000 и 6000 години от периода, когато Ериду, днес намиращ

се на двайсет и пет мили от водата, е бил морско пристанище в устието на Ефрат и главно средище

на вавилонската търговия с Южна Арабия и Индия. Освен това новата хронология определя

времето за дългия ред от затъмнения, отбелязани в големия астрономичен труд, наречен

„Наблюденията на Бел"; и така ние също сме в състояние да разберем промените в положението на

пролетното равноденствие, което иначе би предизвикало недоумение, изменение, станало от

момента, когато днешните знаци на Зодиака са получили наименованията си от ранните вавилонски

астрономи. Когато календарът на акадищите е бил съставен и неговите месеци били наименувани,

слънцето в пролетното равноденствие не се е намирало както сега в знака на Рибите или дори в Ове-

на, а в съзвездието на Телеца, приблизително около 4700 години пр.Хр.; и по този начин получаваме

астрономичните граници на датата, които не могат да бъдат оспорвани. " 74

Ние можем още по-ясно да обясним нашата постановка, ако побързаме да заявим, че за вековете и

периодите ползваме номенклатурата на сър Ч. Лайел, а когато говорим за Вторичната и Третичната

епоха, за Еоценския, Миоценския и Плиоценския период - това е само за да бъдат по-добре разбрани

представените от нас факти. Тъй като не е била още установена точната и определена продължителност

на тези векове и периоди, тъй като в различни времена се приписвали ту два и половина, ту петнайсет

милиона на един и същи период (Третичният); и тъй като явно няма двама геолози или естественици в

съгласие по тази точка, тогава Езотеричното Учение не може да остава напълно равнодушно към

74
Из рапорта за „Hibbert Lectures" за 1887. „Lectures on the Origin and Growth of Religion, as illustrated by the Religion of the Ancient
Babylonians ", A. H. Sayce
 58
появата на човека във Вторичния или Третичния век. Ако на последния период може да се даде

продължителност дори и от петнайсет милиона години - това ще бъде прекрасно; понеже Окултното

учение, ревниво пазейки своите истински и точни цифри за първата, втората и две трети от третата

коренна раса, дава ясни сведения само по един пункт - за възрастта на човечеството на Вайвасвата-

Ману.75

Друго определено твърдение е, че материкът, към който е принадлежала четвъртата раса и на който

тя е живяла и загинала, е проявил първите признаци на потъване по време на така наречения Еоценски

период, но окончателно е бил унищожен именно през Миоценския период - като се изключи малкият

остров, споменат от Платон. Тези факти сега трябва да се проверят от научните данни.

А. СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ ТЕОРИИ ЗА ВЪЗРАСТТА НА НАШАТА ПЛАНЕТА, ЗА

ЖИВОТИНСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ И ЧОВЕКА

Ще ни разрешат ли да погледнем в трудовете на специалистите? Трудът „Животът на света:

сравнителна геология " на проф. Уинчел ни дава любопитни данни. Тук ние срещаме противника на тео-

рията за мъглявината, който с цялата сила на чука на своя odium theologicum разбива доста

противоречивите хипотези на големите светила на науката относно сидеричните и космичните

феномени, основани на техните сидерични отношения към земните периоди от време. „Физиците и

натуралистите, притежаващи голямо въображение" не се чувстват много добре, представлявайки доста

плачевна фигура под пороя на собствените си хипотетични изчисления, поставени едно до друго. И

така, той пише:

„ Като се основава на наблюденията на принципите на охлаждането, сър Уилям Томсън

заключава, че не би могло да изминат повече от 10 000 милиона (на друго място той дава 100 000 000

години) от момента, когато температурата на земята достатъчно се е охладила, за да се поддържа

растителен живот.76 Хелмхолц изчислява, че биха били достатъчни и 20 милиона години за конденза-

цията на началната мъглявина до сегашните размери на слънцето. Проф. Нюкомб изисква само 10

милиона, за да се достигне температура 212° по Фаренхайт.77 Крол наброява 70 милиона години, за да

се разсее топлината..? Бишоф изчислява, че на земята биха били необходими 350 милиона години, за
75
Вж. supra „Хронология на брамините ".
76
„Nat. Philos. ", Thomson and Tait, App. D. Trans. Royal Soc, Edin., XXIII, pt. I
77
„Популярна астрономия ", стр. 509.
 59
да се охлади температурата й от 2000° до 200° по Целзий. Като основава своите изчисления на

наблюдения над скоростта на струпванията, Рид настоява за 500 милиона години от началото на

наслоенията в Европа.78 Лайел се е осмелил да предложи 240 милиона години; в своята теория Дарвин

предполагач, че за органичната трансформация са били нужни 300 милиона години и Хъксли е готов да

изпроси 1000 милиона (!!)... Някои биолози... явно здраво стискат очи и решително скачат в бездната

на милиони години, за които нямат по-добра представа, отколкото за Безкрайността. "79

След това той пристъпва към излагането на данните, които смята за по-точни геоложки цифри;

няколко от тях ще бъдат достатъчни.

Според сър Уилям Томсън „възрастта на нашата планета от времето на втвърдяването на земната

кора се равнява на 80 000 000 години"; по изчисленията на проф. Хаугтьн, които се отнасят към ми-

нималната граница от време, изминало от издигането на Европа и Азия, разполагаме с три

предполагаеми периода за три възможни и различни начина на издигане, като при това

продължителността се различава със скромните цифри 640 730 години, а след това -4 170 000 години и

достига огромното число 27 491 000 години!!

Както може да се види, това е достатъчно, за да се покрият нашите твърдения за четирите Материка и

дори цифрите на брамините.

По-нататъшните изчисления, които читателят може да намери в труда на проф. Уинчел,80 водят

Хаугтьн до приблизителното определяне на утаечния век на нашето земно кълбо от 11 700 000

години. Авторът намира това число за твърде малко и затова го увеличава до 37 000 000 години.

След това, в един от трудовете на Крол81 2 500 000 години „представляват времето, изтекло от началото

на Третичната епоха", но според по-нататъшните промени в неговите виждания - 15 000 000 години са

изминали от началото на Еоценския период,82 а тъй като последният е първи от трите Третични периода,

изучаващият остава в недоумение между двата и половина и петнайсетте милиона. Но ако се

придържаме към първите скромни цифри,83 целият период на втвър-дяване на кората на нашата планета ще
78
„Климат и време", стр. 335
79
„Животът на света", стр. 179, 180
80
Пак там, стр. 367, 368
81
„Климат и време".
82
Извадките са в книгата „Митични чудовища " на Чарлз Гулд, стр. 84.
83
Според Шевандие за така наречените въглищни образования са били необходими 672 778 години и 1 004 177 - по мнението на Бишоф. „Времето,
необходимо за развитието на слоевете на Третичния период, притежаващи от 3000 до 5000 фута дебелина, би трябвало да се равнява поне на 350
000 години." („Сила и материя" на Бюхнер , стр. 159, изд. 1884 г.)
 60
е равен на 131 600 000 г.

Тъй като последният ледников период продължил от 80 000 до 240 000 години преди нашето време

(гледната точка на проф. Крол), човекът би трябвало да се появи на земята от 100 000 до 120 000 години

назад от нас. Но както твърди проф. Уинчел, говорейки за древността на средиземната раса:

„Прието е да се смята, че тя се е появила към края на спадането на ледниците върху материците.

Впрочем, това няма отношение към древността на Черната и Кафявата раса, тъй като има

множество доказателства за тяхното съществуване в по-южните области значително по-рано от

Ледниковия период. "84

Като пример на геологична точност и съгласуваност могат да се прибавят също и следните числа.

Като определят изминалото от ледниковия период време, три авторитета - Т. Бел, чл. на Геогр. др.),

Робърт Хънт, чл. на Крал. др. и Крол, чл. на Крал. др. - сочат числа, които се различават почти до

невероятни размери:

Белт 20 000 години

Хънт 80 000 години

Крол 240 000 години85

Не е учудващо, че Пенджели признава:

„В днешно време не сме, а може би и никога няма да сме в състояние да превърнем, макар и

приблизително, геоложкото време в години или поне в хилядолетия. "

Представяме на окултистите мъдрия съвет, предложен на господата геолози: те би трябвало да

последват предпазливия пример на масоните, които казват, че хронологията не може да измери ерата на

творението и техният „Древен и примитивен ритуал" използва 000 000 000 като най-близко

приближаване до действителността.

Същата неувереност, противоречия и разногласие царят и относно всички останали въпроси.

Мненията на учените за произхода на човека също така са илюзия и капан от гледна точка на

практическите цели. В Британската Асоциация има много противници на дарвинистите и Естествения

подбор започва да губи почва. Независимо от това, че едно време тази теория е била спасителна и

84
Op. cit., стр. 379
85
Но вж. „Климат и време на Ледниковата Епоха " в „Популярен научен преглед", XIV, 242
 61
изглежда е удържала своите учени теоретици от окончателното интелектуално падение в бездната на

безплодните хипотези, сега тя започва да внушава съмнения. Дори и Хъксли започва да открива

признаци на колебания и смята, че „естественият подбор не е единствен фактор".

„Ние силно подозираме, че тя (Природата) извършва от време на време значителни скокове от

гледна точка на измененията и че тези подскоци пораждат някои празнини, явно съществуващи в се-

риите на известните форми. "86

Също така и Ч. Р. Бри, обсъждайки съдбовните проблеми в теорията на Дарвин, възразява по

следния начин:

„Нужно е отново да се напомни, че междинните форми би трябвало да са твърде многобройни...

Cm. Дж. Миварт смята, че измененията в еволюцията могат да стават по-бързо, отколкото това

обикновено се предполага; но Дарвин мъжествено се придържа към своето мнение и отново ни казва:

„Natura non facit saltum"87

В това отношение окултистите са съгласни с Дарвин.

Езотеричното учение напълно потвърждава представите за бавността на Природата в нейното

величествено напредване. Всички „Планетни импулси" са периодични. Обаче тази дарвинистка тео-

рия, независимо от нейната правота в по-малките подробности, не се съгласува с окултизма повече,

отколкото с Уолъс, който в книгата си „Contributions to the Theory of Natural Selection" доказва доста

убедително, че е необходимо нещо повече от естествения подбор, за да се създаде физическият човек.

Засега да изследваме възраженията на тази научна теория и да установим какво представляват те.

Ние виждаме, че Ст. Дж. Миварт твърди:

„Би било скромно изчисление да се отделят 25 000 000 години за отлагане на слоевете чак до

включването на горния Силурски слой. Следователно, ако еволюционната работа, извършена в течение

на този период на отлагане, представлява една стотна част от цялата, налага се да бъдат отброени

2 500 000 000 години (два милиарда и петстотин милиона) за пълното развитие на животинското

царство чак до неговото сегашно състояние. Въпреки това, дори и една четвърт от посоченото

време далеч би надскочила времето, което физиката и астрономията са в състояние да отделят за за-

86
„Review of Kolliker's Criticisms".
87
„Заблужденията на Дарвинизма"', стр. 160.
 62
вършването на този процес.

В края на краищата възниква проблем да се обясни причината за отсъствие на богати вкаменели

наслоения в най-древните слоеве -ако животът тогава е бил така изобилен и разнообразен, какъвто

би трябвало да е според теорията на Дарвин, Самият Дарвин признава, че в днешно време „ този случай

трябва да остане необяснен "; и това наистина може да послужи като основателен довод против

вижданията, изложени в неговата книга.

По този начин ние намираме забележително (но напълно необяснимо на основата на принципите

на Дарвин) отсъствие на преходни форми в тяхната най-малка постепенност. Всички групи -най-

определилите се: прилепите, птеродактилите, костенурките, ихтиозаврите, безопашатите и др. -

се появяват на сцената едновременно. Дори и конят - животно, чиято генеалогия вероятно най-

добре се е запазила — не представя убедителни доказателства за специален произход по силата на

значителни и случайни разновидности; докато при някои други форми - като лабиринтодонти-те и

трилобитите, които на пръв поглед като че са проявявали постепенно развитие - от по-

нататъшните изследвания е установено, че нищо подобно не се е случило... Всички тези трудности

ще бъдат избегнати, ако признаем, че новите форми на животински живот от всички степени на

сложност се появяват от време до време със сравнителна внезапност, като при това те се

развиват според законите, често зависещи от заобикалящите ги условия и често от вътрешни -

подобно на начина, по който кристалите (и може би - на основата на съвсем нови изчисления - и

низшите форми на живот) се построяват съобразно вътрешните закони на съставното им вешество

и в хармония и съответствие с всички околни въздействия и условия. " 88

„Вътрешните закони на съставното им вещество." Това са мъдри думи и допускането на тази

възможност е проява на предпазливост. Но как тези вътрешни закони могат да бъдат някога признати,

ако Окултното Учение бъде отхвърлено? Както пише един приятел, обръщайки вниманието ни върху

цитираната по-горе теория:

„ С други думи, доктрината за Планетарния жизнен импулс трябва да бъде призната. В противен

случай, защо всички видове сега са стереотипни и защо дори и домашните породи на гълъбите и много

други животни се връщат към своя основен тип веднага когато бъдат предоставени сами на себе
88
„ The Genesis of Species ", гл. VI, стр. 160-162, изд. 1871
 63
си? "

Но учението за Планетните жизнени импулси трябва да бъде ясно изложено и също така ясно

разбрано, ако искаме днешната бъркотия да не стане още по-сложна. Всички тези трудности биха изчез-

нали като нощните сенки при изгрева на Слънцето, ако следните Езо-терични Аксиоми бъдат признати:

a)Съществуването и огромната древност на нашата Планетна Верига.

b)Съществуването на Седемте Кръга.

c)Подразделянето на човешките раси (извън чисто антропологичното подразделяне) на седем

определени коренни раси, от които нашето сегашно европейско човечество е петата.

d)Древността на човека в този (Четвърти) Кръг; и накрая -

e)тъй като тези раси се развиват от ефирността в материалността и от последната отново обратно в

относителна физическа плътност на тъканите, по същия начин всички живи (така наречени) органични

видове животни, като се включва и цялата растителност, се изменят с всяка нова коренна раса.

Ако това бъде допуснато, макар и заедно с други предположения, които несъмнено при по-зряло

обсъждане биха били признати за не по-малко нелепи - стига да е необходимо Окултните теории да се

разглеждат в днешно време като „нелепи" - тогава всички трудности биха изчезнали от само себе си.

Разбира се, науката трябва да се опита да стане по-логична, отколкото е сега, тъй като надали тя би

могла да поддържа теорията за произхода на човека от антропоид-ния прародител и едновременно да

откаже на същия този човек разумна древност! Тъй като Хъксли говори за „огромната интелектул-на

пропаст, която лежи между човека и маймуната" и „за сегашната огромна пропаст между тях"89 и

признава необходимостта да се разширят границите, заделени от науката за древността на човека на

Земята за такова бавно и прогресивно развитие, всички тези учени, споделящи неговия начин на

мислене, във всеки случай би трябвало да стигнат до някакви приблизителни цифри и до съгласие по

вероятната продължителност на Плиоценските, Миоценските и Еоценски-те периоди - за които толкова

много е казано и все пак нищо определено не е известно - дори и да не се осмелят да погледнат зад

техните граници. Но явно не съществуват двама учени, които да имат съгласие помежду си. Явно всеки

период е тайна по отношение на неговата продължителност и трън в петата на геолозите; и както току-що

беше показано, те не са в състояние да съгласуват своите изводи дори и за сравнително неотдавнашни

89
„Man's Place in Nature "-, стр. 102, забележка
 64
геоложки формации. Така че не бива да се доверяваме на техните цифри, когато ги представят, тъй като

те ги изчисляват или в милиони, или просто в хилядолетия!

Това може да се подкрепи с признанията, направени от тях самите, и справка може да бъде направена

в този „Кръг на науките", наричан „Енциклопедия Британика", където е посочен средният извод,

приет за геоложките и антроположките загадки. В този труд е обран и предложен каймакът на най-

авторитетните мнения. Въпреки това в него намираме отказ да се припише някакво определено

хронологично време дори и за сравнително късни епохи, каквато е епохата на Неолита, макар че е

учудващо те да установяват такова време за началото на някои геоложки периоди; във всеки случай

за няколко, чиято продължителност едва ли би могла да се съкрати още, без риск от моментален

конфликт с фактите.

И така, в обширната Енциклопедия е сумирано, че:

„ Сто милиона години са изминали... от времето на втвърдява-нето на нашата земя, когато върху

нея се появили първите форми на живот. " 90

Но явно е толкова безнадеждно да се склонят съвременните геолози и етнолози, колкото и да бъдат

накарани дарвинистите-натура-листи да видят своите грешки. Науката знае за арийската Коренна Раса

и нейния произход толкова малко, колкото и за хората от другите планети. С изключение на Фламарион и

няколко мистици сред астрономите, в повечето случаи се отрича дори и възможността за обитаемост

на другите планети. Въпреки това. учените на най-ранните раси от Арийската група са били толкова

велики Адепти-астро-номи, че явно са знаели за Расите на Марс и Венера много повече, отколкото

съвременният антрополог знае за расите в ранния стадия на нашата Земя.

Да оставим за минута съвременната наука настрана и да се обърнем към архаичното знание. Както

твърдят древните учени, всички катаклизми - започвайки с издигането на океаните, потопите и из-

местванията на материците, до циклоните и ураганите, земетресенията и вулканичните изригвания,

вълните на приливите и дори до необичайностите на времето и привидното преместване на сезоните на

годината, които предизвикват недоумение сред великите европейски и американски метеоролози - всички

те произлизат от Луната и Планетите и зависят от тях; и че дори скромните и пренебрегвани съзвездия

90
Том X, статията „Геология", стр. 227. „Вероятно 100 000 000 години са напълно достатъчни за всички нужди на геологията" - така гласи
текстът. Във Франция някои учени не намират това дори за приблизително точно. Льо Кутюрие настоява за 350 милиона години, Бюфон се
задоволява с 34 милиона, но сред привържениците на по-съвременните школи има такива, които не допускат по-малко от 500 милиона години
 65
имат огромно влияние върху космичните и метеорологичните изменения на нашата и в нашата Земя - да

отделим минута внимание на сидералните ни деспоти, управници на нашето земно кълбо и на неговите

хора. Съвременната наука отхвърля подобно въздействие, Архаичната наука го твърди. Да видим какво

двете имат да кажат по този въпрос.

В. ЗА ПЛАНЕТНИТЕ ВЕРИГИ И ТЯХНОТО МНОЖЕСТВО

Знаели ли са древните хора за другите светове, освен за техния собствен? Какви са данните - опора

на окултистите в твърдението, че всяко небесно тяло е седмична Верига от Светове, от които се вижда

само единият член и че тези светове са, били са и ще бъдат „обитавани от човека" точно както и всяка

видима звезда или планета? Какво са разбирали те под „морално и физическо влияние", оказвано на

земния ни свят от звездните светове?

Такива са въпросите, които често ни поставят, и те трябва да бъдат разгледани от всички страни. На

двата първи въпроса отговорът е: ние вярваме в това, тъй като първият закон в Природата е - единство в

многообразието, а вторият - аналогията. „Както горе, така и долу." Завинаги е отминало времето, когато

благочестивите ни предци са вярвали, че нашата Земя се е намирала в центъра на Вселената, а църквата и

надменните й служители са можели да настояват, че предположението някоя друга планета да е

обитаема трябва да се разглежда като кощунство. Адам и Ева, Змеят и Първородният грях, след които

идвало изкуплението чрез кръв, твърде дълго са преграждали пътя на прогреса; и така всемирната истина

е била пренесена в жертва на безумното високомерие на нищожните хора, каквито сме ние.

Сега какви са доказателствата за това? За посветените не съществуват никакви доказателства, освен

добитите по пътя на извода от логични размисли. За окултистите, които вярват в знанието, получено от

неизброими поколения ясновидци и посветени, данните от съкровените книги са напълно достатъчни.

Широката публика обаче се нуждае от други доказателства. Някои кабалисти и дори някои източни

окултисти, като не намират еднородно доказателство по този въпрос във всички мистични книги на

разните народи, се колебаят пред приемането на това Учение. Дори такова „еднородно доказателство"

скоро ще бъде дадено. А засега ние можем да се приближим към тази тема от страната на нейния общ

аспект и да се убедим дали е толкова нелепа вярата в нея, както биха искали някои учени и подобни

Никодими. Може би несъзнателно, мислейки за множеството населени „Светове", ние си ги

 66
представяме като кълбото, на което живеем и населени със същества, повече или по-малко приличащи

на нас самите. Като постъпваме така, ние само следваме естествения инстинкт. Действително,

доколкото въпросът се ограничава от историята на това земно кълбо, ние можем да разсъждаваме по

проблема с известен процент полезност и можем да попитаме самите себе си, поне с някаква надежда

за разумност на задавания въпрос: какви са били „Световете", за които се говори във всички древни

писания на човечеството? Но как можем да знаем (а) какви същества населяват световете въобще; и (b)

тези, които управляват по-вис-шите планети от нашата, не оказват ли съзнателно същото влияние върху

Земята ни, каквото и ние можем с течение на времето да окажем несъзнателно, примерно върху малките

планети (планетоидите и астероидите), като разделяме нашата земя на парчета, прекарваме канали - и

по този начин напълно променяме климатите около нас. Разбира се, подобно на жената на Цезар,

планетоидите не могат да бъдат засегнати от нашето подозрение. Те са твърде далеч и т.н. Впрочем,

вярвайки в Езотеричната астрономия, ние сме твърдо убедени в това.

Но когато разширяваме догадките и предположенията си зад границите на нашата Планетна верига и

се опитваме да излезем извън пределите на Слънчевата система, тогава, разбира се, ние постъпваме

като самонадеяни глупаци. Приемайки древната геометрична аксиома „както горе, така и долу", ние

можем да разберем, че природата на земята проявява най-педантична икономичност, употребявайки

всяко негодно и изхвърлено нещо в своите изумителни превръщания и заедно с това никога не се

повтаря. Също така точно ние можем справедливо да заключим, че няма друго такова земно кълбо във

всички безкрайни системи, толкова близко напомнящо нашата Земя, че да могат ограничените

способности на човешкото мислене да си представят неговата видимост и съдържание.91

И действително, във всички романи, както и във всички така наречени „научни" измислици и

спиритични „откровения", които идват от Луната, Звездите и Планетите, намираме само нови комбина-

ции или изменения на вече известното при хората и нещата, на страстите и формите на живот, привични

за нас, независимо от това, че природата и животът на другите планети на нашата Слънчева система

съвършено се различават от тези, които съществуват на нашата Земя. Главно Сведенборг се откроява с

91
Нас ни учат, че висшите Дхиан-Когани, или Планетарни Духове (зад границите на познанието по пътя на закона за аналогията) не разказват за
това, което лежи отвъд пределите на видимите Планетни системи, тъй като тяхната същност не може да се асими-лира чрез световете, намиращи се
отвъд пределите на нашата Слънчева система. Когато те достигнат по-висока степен на еволюция, тези светове ще им бъдат открити; а засега те
притежават пълното знание за светове в обсега на нашата Слънчева система
 67
разпространяването на такова погрешно вярване!

Но нещо повече. Посредственият човек няма понятие за никакво друго състояние на съзнанието,

освен това, към което го привързват физическите чувства. Хората сънуват; те спят твърде дълбоко, за да

могат виденията да се запечатат във физическия мозък; и в тези състояния все пак трябва да има

наличност на съзнание. Ако тези тайни остават неизследвани, как тогава можем да се надяваме на успех

в нашите предположения за природата на Сферите (Глобусите), които по силата на икономичността на

Природата трябва да принадлежат към други състояния на съзнанието, съвършено различни от всички,

които човек изпитва тук?

И това буквално е справедливо. Тъй като дори и великите Адепти (разбира се, посветени) - независимо

от това, че са изпитани Ясновидци - могат да твърдят за пълно познаване на природата и видимостта на

планетите само в нашата Слънчева система. Те знаят, че почти всички Планетни Светове са обитаеми,

но - дори в духа - те могат да достигнат само намиращите се в нашата Система; също така те знаят

колко трудно е, даже за тях, пълното обединяване на съзнанието им с плановете на съзнанието вътре в

нашата система, тъй като толкова много се различават от състоянията на съзнанието, достъпни за

нашето земно кълбо - например тези, които съществуват на Веригата от Сфери на трите плана зад

границите на плана на нашата Земя. Такова знание и общуване са възможни за тях, тъй като те са се

научили как да проникват в плановете на съзнание, недостъпни за познанието на обикновените хора; но

дори и те да предават своето знание, от това светът не би станал по-мъдър, тъй като на човек не му

достига опит от други видове възприятия, тоест би имал възможност да усвои само това, което може да

му бъде предадено.

Въпреки всичко остава фактът, че множеството от Планетите, както и Звездите зад границите на

нашата Слънчева система, са обитаеми - факт, признат дори и от самите учени. Лаплас и Хершел са вяр-

вали в това, макар че мъдро са се въздържали от невнимателни разсъждения; същото заключение било

изградено и поддържано от множеството научни съображения на известния френски астроном К.

Фламарион. Неговите доводи са научно точни и правят впечатление дори на материалистичния ум,

който би останал незасегнат от мисли, подобни на изразените от знаменития физик сър Дейвид

Брюстер, който пише.

 68
„Тези „ограничени" духове или „ниски души", както ги наричат поетите, които биха повярвали, че

Земята е единственото населено тяло във Вселената, не биха изпитали трудност да си представят

също така и Земята, лишена от нейните обитатели. Но нещо повече, ако подобни умове бяха

запознати с изводите на геологията, те биха допуснали, че Земята е била необитаема в течение на

мириад години; и тук ние стигаме до невъзможния извод, че през тези мириад години в областта на

обширното владение на Всемирния Цар не е съществувало нито едно разумно същество и че преди

протозойните формации в цялата безграничност на пространството92 не е съществувало нито

растение, нито животно. "

Освен това Фламарион доказва, че всички условия на живот - дори какъвто ние го познаваме -

съществуват поне на някои планети, и посочва факта, че тези условия трябва да са много по-

благоприятни там, отколкото на нашата Земя.

Така научното разсъждение, както и наблюдаваните факти се съгласуват с твърденията на ясновидеца и

с вродения глас в сърцето на човека, който заявява, че животът - разумният, съзнателен живот -трябва

да съществува и на други светове, освен на нашия.

Но това е граница, зад която обикновените способности на човека не могат да го водят. Многобройни

са романите и разказите, някои от които чисто фантастични, други блестящи с научни знания, чиито

автори са се опитвали да си представят и опишат живота на другите планети. Но всички те, като един,

представят само някакво изкривено копие на драмата на живота, който ни заобикаля. По мнението на

Волтер те или са хора от нашата собствена раса под микроскоп, или - според Дьо Бержерак - само

грациозна игра на въображението и сатирата; но при всеки случай намираме, че новият свят всъщност е

този, на който живеем. И тази склонност е толкова силна, че дори големите родени ясновидци, макар и

непосветени, стават жертва на тези заблуди, ако не са възпитани в нужната насока; като пример за това

може да послужи Сведенборг, който отивал толкова далече, че срещаните от него, в света на духовете,

жители на Меркурий той обличал с дрехи, носени в Европа.

Разсъждавайки за подобна склонност, Фламарион казва:

92
След като нито един атом в целия Космос не е лишен от живот и съзнание, колко повече би трябвало да са изпълнени както с едното, така и с
другото неговите мощни; небесни тела - въпреки че те продължават да са затворена книга за нас, хората, който можем едва да се обединим чрез
съзнанието с най-близките до нас форми на живот? Ние не познаваме самите себе си и как тогава е възможно, ако не сме били научени или
посветени, да си въобразим, че можем да поникнем в съзнанието на най-малкото от животните, които ни заобикалят?
 69
„Явно в очите на авторите, писали на тази тема, Земята е про-образ на Вселената, а земният човек

е прототип на небесните обитатели. Напротив, много по-правдоподобно е - след като природата на

другите планети по същество е различна и всички заобикалящи условия на съществуване също са

съществено различни; и силите, стоящи начело на творението на всички същества, и тези субстанции,

които са влезли в техния взаимен строеж, също съществено се различават помежду си — нашият

начин на съществуване в никакъв случай да не може да се разглежда като приложим за другите

планети. Тези, които са писали по предмета, са си позволили да попаднат под влиянието на земните

представи и поради това са изпаднапи в заблуждение. " 93

Но самият Фламарион допуска същата грешка, която тук осъжда, тъй като мълчаливо приема

условията на живот на земята за равнище, по което може да се определи степента на обитаемост на

другите планети от „други човечества".

Впрочем, нека оставим настрана тези празни и безполезни разсъждения, които макар някак да

изпълват нашите сърца с пламъка на възторга и да разширяват умственото и духовното ни възприятие, в

действителност предизвикват изкуствено стимулиране и ни карат да губим от погледа си не само

нашето невежество относно света, в който живеем, но дори и за безкрайността, затворена вътре в нас

самите.

Поради това, когато срещаме „други светове", споменавани в Библиите на Човечеството, ние с

безопасност може да заключим, че те се отнасят не само към други състояния на нашата Планетна

Верига и Земята, а също така и към други обитаеми Звезди и Планети; като при това относно

последните не са били правени никога и никакви предположения. Цялата Древност е вярвала във

Вселенския Живот. Но нито един наистина посветен Ясновидец, от която и да е цивилизована народност

никога не е учел, че за живота на другите Звезди може да се съди по равнището на земния живот.

Обикновено това, което се подразбира под „Земи" и „Светове" се отнася (а) към „възражданията на

нашето земно кълбо след всяка Манвантара и дългия период на Обскурация; и (b) към периодичните и

пълни премествания по земната повърхност, когато материците изчезват, за да дадат място на океаните,

а океаните и моретата застрашаващо се преместват и се отливат към полюсите, за да отстъпят своите

места на новите материци.

93
„Pluralite des Mondes", стр. 439
 70
Ние можем да започнем с Библията - най-младото от световните писания. В Еклисиаст четем

следните думи на Царя-Посветен:

„Род отминава и род идва, а земята пребивава вовеки... което е било, то и ще бъде; и което се е

правило, то и ще се прави, и няма нищо ново под слънцето. "94

В тези думи не е лесно да се види намек за последователните катаклизми, поради които Расите и

човечеството изчезват или, обръщайки поглед в дълбините на времето, да се съзре намек за различните

преходни състояния на земното кълбо в течение на процеса на неговото образуване. Но ако ни казват, че

това се отнася само към нашия свят, какъвто сега го виждаме, тогава ще насочим читателя към Новия

завет, където св. Павел говори за Сина (проявената Мощ), когото Бог назначил за наследник на всички

неща, „чрез когото той също така създал световете" (множествено число).95 Тази „Мощ" е Хокма,

Мъдростта и Словото. Вероятно ще ни кажат, че под термина „светове" са се подразбирали звездите,

небесните тела и пр. Но освен факта, че „звездите" не са били известни на невежите издатели на

посланието като „светове", дори независимо от това, че те трябва да са били познати на св. Павел, който

е бил Посветен, „Майстор-Строител", ние можем по този повод да цитираме думите на прочутия теолог

кардинал Уайзман. Като разсъждава върху неопределения период от шест дни - а ние ще кажем

„твърде определеният" период от шест дни - на творението и за 6000 години, в своя труд (I, 309) той

признава, че ще изпаднем в пълна тъмнина относно значението на смисъла на това твърдение на св.

Павел, ако не ни бъде позволено да предположим, че намекът се отнася към периода, изтекъл между

първи и втори стих в глава I на Книгата Битие и по този начин към онези първоначални превратности,

т.е. към разрушенията и възражданията на света, посочени в първа глава на Еклисиаст, или да приемем,

както това правят много хора, в буквален смисъл мястото в глава I на Послание към евреите, където се

говори за създаването на „световете" - в множествено число. Твърде странно е, казва той, че всички

космогонии съвпадат помежду си в предполагането на същата тази идея и запазват традицията като

94
Op. cit., I, 4-9. Бълг. прев.: „Род прехожда и род дохожда, а земята пребъдва до века; Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си
дето изгрява; Вятър вее към юг и отива на север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения; Всички реки текат в морето,
но морето не се препълня: те отново се връщат към онова място, откъдето реките текат, за да текат пак; За всяка работа се иска труд; човек не може
всичко да изкаже; око се ненасища на гледане, ухо се ненапълня от слушане; Каквото е било пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави -
няма нищо ново под слънцето." - Бел. прев
95
Послание към евреите, 1,2. Това се отнася за Лотоса на всяка Космогония. Неведомата Светлина - с която, както е казано, той е съвечен и
съсъществуващ - се отразява в Първородния, в протогоноса; и Демиургът, или Вселенският Разум, насочва своята Божествена Мисъл в Хаоса, който
под въздействието на по-малките Богове се разделя на седем Океана - Сапта Самудра. Именно това е Пуруша, Ахура Мазда, Озирис и т.н. и накрая
Христос на гностиците, който в Кавала е Хокма или Мъдростта, „Словото". Бълг. прев.: „В последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото
постави за наследник на всичко, чрез когото сътвори и вековете". - Бел. прев
 71
представят първо превратности, поради които светът е бил разрушен, а след това отно во възобновен.

Ако кардиналът беше изучил Зохар, неговите съмнения биха се сменили с увереност. Така гласи

Идра Сута:

„ Съществували са древни светове, които са загинали веднага след като са се родили; светове

оформени и неоформени, наричани Искри - тъй като те били подобни на искрите, излизащи под чука

на ковача и разлитащи се на различни посоки. Някои от тях били пър вични светове, които не можели

дълго да съществуват, тъй като „ Ветхия Денми " — да бъде свято името му — още не се бич облякъл

във формата си96 работникът още не бич станал Небесен Човек."97

Също така в Мидраш, написан дълго преди Кабала на Симеон Бен Йохай, равинът Абаху обяснява:

„ Светият, да бъде благословено името му, последователно е пос троявач и разрушавал различни

светове преди този свят...'' Това се отнася както до първите Раси („Царете на Едом "), така и до раз-

рушените светове. "98

„Разрушение" означава тук това, което ние наричаме „обскурация". Става очевидно, когато прочетем

даденото по-долу обяснение

„ Обаче, когато се говори, че те (световете) загинали, под moва се разбира само, че те (техните

човечества) са били лишени от истинска форма дотогава, докато човешката (нашата) форма не се е

проявила за съществуване, не се е зародила, в която е затворено всичко съществуващо, която съдържа

в себе си всички форми...99 Това не означава смърт, а само отбелязва понижението в тяхното

състояние (състоянието на световете, намиращи се в дейност). "100

Поради това, когато четем за „разрушаването" на Световете, тази дума има редица значения, които са

достатъчно ясни в много от коментарите на Зохар и в кабалистичните трактати. Както е казано и на

друго място, това означава не само разрушение на много светове, завършили своя жизнен път, но и

гибелта на няколко изчезнали материка, както и техния упадък и географското изместване на место-

находището им.

96
Формата на Тикун или на Протогоноса, ,.Първороденият;с, т.е. Вселенската Форма и Представата все още не са се отразили в Хаоса
97
Зохар, III, 292 с. „Небесният Човек" е Адам Кадмон - синтез на Сефиротите, така както „Ману Сваямбхува" е синтез на Праджапати
98
Това се отнася до трите Кръга, предшествали нашия Четвърти Кръг
99
Тази фраза съдържа в себе си двойнствен смисъл и дълбока тайна в Окултните науки, която - ако бъде научена — дава страшната мощ на
адепта да измени своята видима форма
100
„Идра Сута", Зохар, III, 136 с.; Изразът „Понижение на състоянието им (или статута)" е ясен: от активни светове те са встьпили във временна
обскурация - те почиват и следователно напълно са се изменили
 72
Царете, царствали в Едом, преди някой друг цар на Израил, или „Царете Едомови", никога не са могли

да символизират „първичните светове", а само „опитите за създаване на хората" на това земно кълбо -

расите, предшествали Адам, за които говори Зохар и които ние поясняваме като първа коренна раса. Тъй

като, говорейки за шестте земи (шестте „Члена" на Микропросопуса) е казано, че седмата (нашата Земя)

не е била взета предвид, когато са били създадени шестте (шест сфери над нашия Земен Глобус в

Земната верига); по този начин първите седем Царе на Едом са пропуснати при изброяването в Книгата

Битие. По закона за аналогиите и пермутациите, в халдейската Книга на Числата, както и в Книгите на

Знанието и Мъдростта, „седемте първични свята" означават също и „седем първични раси" (подраси на

първата коренна раса на Сенките); а Царете на Едом по същество са Синове на „Исаак, бащата на

Едомитите",101 т.е. Исаак в Библията изобразява расата, която стои между четвъртата и петата, атлантите

и арийците. „Два народа в твоята утроба", казва Господ на Ревека, и Исаак102 бил червен и космат.

Глава XXV на Книгата Битие, ст. 24-34 съдържат алегоричната история за рождението на петата раса.

Сифра ди-Цениута гласи:

„И Царете на древните дни умрели, и вождовете им (венците) вече не били видими. "

И Зохар твърди:

„Главата на народа, който не бил създаден отначало по подобие на Бялата Глава; неговият народ

не произлиза от тази Форма... преди (Бялата Глава, петата раса или древния от древните) да се

утвърди в своята (собствена или сегашна) форма... всички светове били унищожени; поради това е

написано: и Бела, син на Веор, царствал в Едом (Книга Битие, XXXVI. Тук „ Светове " означава раси). И

той (единият или другият цар на Едом) умрял и друг царствал наместо него. "

Нито един кабалист от обсъждалите досега символизма и алегориите, скрити под тези „Царе на

Едом", явно не е забелязал повече от един техен аспект. Те са не само „Световете, които са разрушени"

или „Царете, които са умрели", но и едното, и другото, и още много повече, за което нямаме достатъчно

място да говорим сега. Поради това, оставяйки мистичните притчи на Зохар, ние ще се върнем към

точните факти на материалистичната наука. Отначало обаче ще назовем неколцина от дългия списък на

мистичните мислители, които са вярвали в множеството обитаеми Светове и въобще в Световете,

101
Книга Битие, XXXVI, 43
102
Вероятно печатна грешка. Би трябвало да бъде Исав (вж. Битие, XXV, 24.25). — Бел. ред.
 73
предшествали нашия. Сред тях намираме великите математици Лайб-ниц и Бернули, и самият сър Исак

Нютон, както може да се разбере от неговия ,,Optics"; Бюфон - естественик; Кондилиак - скептик;

Баии, Лаватер, Бернардин дьо Сен-Пиер и като контраст на последните двама - заподозрени между

впрочем в мистицизъм - Дидро и мнозинството от авторите на Енциклопедията. Следват Кант, осно-

вател на съвременната философия, поетите-философи Гьоте, Крау-зе, Шелинг и много астрономи,

започвайки от Боде, Фергюсън и Хер-шел, до Лаланд и Лаплас и техните многобройни ученици в по-

близко време.

Действително блестящ списък от почитани имена; но фактите на астрономията свидетелстват дори

по-силно, отколкото тези личности, в полза на наличието на живот и дори на организиран живот на

другите Планети. Така в четирите метеорита, които неотдавна паднаха в Але във Франция, на нос Добра

надежда, в Унгария и отново във Франция, след тяхното изследване е бил намерен графит, вид на

въглерода, както е известно - неразривно свързан с органичния живот на тази наша Земя. И

обстоятелството, че присъствието на въглерода не се дължи на никакво действие, станало вътре в

нашата атмосфера, се доказва от факта, че въглеродът е бил намерен в самата сърцевина на метеорита,

докато при този, който паднал в Аргьоил, в Южна Франция, през 1857 година са били намерени вода и

торф, като при това последният винаги е продукт на разлагането на растителните вешества.

По-нататък, изследвайки астрономичните условия на другите Планети, е лесно да се докаже, че някои

от тях са много по-добре приспособени за развитие върху тях на живот и разум - дори и да се имат

предвид условията, обичайни за хората - отколкото на нашата Земя. Така например на планетата Юпитер

годишните времена вместо да се изменят в тези широки граници, както става при нас, се променят почти

неуловимо и тяхната продължителност 12 пъти превишава нашата. Благодарение на наклона на оста на

Юпитер, на него сезоните зависят почти изключително от ексцентричността на орбитата му и поради

това се изменят бавно и редовно. Ще ни кажат, че никакъв живот не е възможен на планетата Юпитер,

тъй като тя се намира в нажежено състояние. Но не всички астрономи са съгласни с това. Например

твърдението ни се потвърждава от Фламарион; а той би трябвало да знае.

От друга страна, Венера би била по-малко приспособена за човешкия живот, съществуващ на

Земята, тъй като нейните сезони са по-резки и смените на температурата там са по-внезапни; макар че,
 74
любопитно е да се отбележи, продължителността на деня е почти еднаква на четирите вътрешни

планети - Меркурий, Венера, Земята и Марс.

На Меркурий слънчевата топлина и светлината са седем пъти по-силни, отколкото на Земята и

астрономията твърди, че тази планета е обвита от твърде плътна атмосфера. И тъй като виждаме, че

животът на Земята става по-деен пропорционално на светлината и топлината на Слънцето, по-вероятно

е неговата енергия да е много по-силна на Меркурий, отколкото тук.

Подобно на Меркурий, Венера има твърде плътна атмосфера, както и Марс; така и снеговете, които

покриват техните полюси, мъглите, скриващи повърхността им, географската конфигурация на техните

морета и материци, смяната на сезоните и климатите, всички те са тясно аналогични - поне според

възгледите на земния астроном. Но подобни факти и съображения, произтичащи от това, имат отно-

шение само към възможността за съществуване на човешки живот на тези планети такъв, какъвто е

известен на Земята. Вече отдавна и много пъти е било доказвано, че на тези планети са възможни някак-

ви форми на живот, каквито ние познаваме; и изглежда напълно безполезно да се увличаме по подобни

въпроси на физиологията и т.н. на тези хипотетични обитатели, след като в края на краищата чита-

телят може да стигне само до въображаемо развитие на това, което му е познато и което го заобикаля.

Поради това по-добре е да се задоволим с трите извода, които толкова често цитираният от нас Фла-

марион формулира като сурови и точни изводи, направени на основата на известни факти и закони на

Природата.

1)Различните сили, които са били дейни в началото на еволюцията, породили голямо разнообразие

сред съществата на няколко свята както в органичното, така и в неорганичното царство.

2)От самото начало одушевените същества са имали строеж, отговарящ но формите и организмите в

пълно съответствие с физическото състояние на всяко населено небесно тяло.

3)Човечествата на другите светове така се различават от нашето по своя вътрешен строеж, както и по

външния си тип.

Накрая читателят, който може да се усъмни в основателността на такива противоречащи на Библията

изводи, би могъл да се обърне към Приложението в труда на К. Фламарион, където подробно се

разглежда въпросът, тъй като в труд като настоящия е напълно безполезно да се показва логичната
 75
нелепост на тези църковници, които на основата на авторитетите на Библията отричат множеството

светове.

Във връзка с това ние можем да напомним за времената, когато яростното старание на първобитната

църква се противопоставяло на доктрината за кълбовидната форма на Земята на основанието, че на-

родите от противоположната страна биха се оказали извън възможността за спасение. И още веднъж

можем да си спомним колко дълго време е било нужно на зараждащата се наука, за да се разбие предс-

тавата за плътния небосклон, по чиито бразди са се движели звездите за специално назидание на

земното човечество.

Теорията за въртенето на Земята е била посрещната със същата опозиция - дори лицата, които са я

открили, са били предавани на мъчение - понеже освен това, че тази теория е лишавала нашата планета

от нейното важно централно положение в пространството, тя е предизвикала и потресаващо смущение в

представите по отношение на Възнесението - предвид на това, че термините „горе" и „долу" ставали

напълно относителни и по този начин немалко се е усложнявал въпросът за точното местонаходище на

небето! 103

Според най-добрите съвременни изчисления, със силен телескоп могат да се видят не по-малко от 500

000 000 звезди с различна големина. Що се отнася до разстоянията между тях, те не се поддават на

изчисление. И нима нашата микроскопична Земя - „песъчинка на брега на безграничния океан" - ще

бъде единственият център на разумен живот? Нашето Слънце, което само по себе си е 1 300 000 пъти по-

голямо от планетата ни, става нищожно редом с гигантското Слънце Сириус, а той пък на свой ред е

умален от други светила в безграничното пространство. Егоцентричната представа за Йехова като

специален пазител на неголямо и скромно полуномадско племе може да бъде приемлива до представата,

ограничаваща съзнателното съществуване в рамките на нашата микроскопична планета. Пър-

воначалните причини за такава представа без съмнение са били: (а) непознаването на астрономията от

ранните християни, съчетано с преувеличената оценка за значението на човека - примитивна, форма на

себелюбие; и (b) страхът, че ако хипотезата за милиони други населени планети бъде приета, би

103
Любопитното изчисление - представено в научния и остроумен труд „Бог и Неговата Книга", написано от страшния „Саладин", известен
агностик, според който, ако Христос се възнасял със скоростта на топовен снаряд, той не би достигнал дори до Сириус - ярко ни напомня за
миналото. Това изчисление ни кара да предположим - и то не без основание - че дори нашият век на научно просвещение може да е толкова нелеп в
своите материалистични отрицания, колкото са били нелепи и материалистични в своите религиозни твърдения хората от средновековието
 76
последвало смазващото възражение: „В такъв случай би трябвало да има специално Откровение за

всеки свят?" - което би предизвикало представа за Божи Син, вечно извършващ нещо като „обхождане".

За щастие днес няма нужда да се хаби време и енергия в доказване възможността за съществуването на

такива Светове. Всички разумни хора признават това. Но сега остава да се покаже следното: ако бъде

доказано, че освен нашия съществуват и други Светове, населени с човечества, съвършено различни както

помежду си, така и от нашето - както се твърди в Окултните науки - тогава еволюцията на

предшестващите раси може да се смята наполовина доказана. Тъй като къде е този физик или геолог,

който е готов да твърди, че Земята не се е изменяла много пъти през милионите години на нейното

съществуване, и че сменяйки своята „кожа", както се нарича в Окултизма, Земята не е имала всеки път

свое специално човечество, приспособено към тези атмосферни и климатични условия, които са се

явили като следствие от промените? Ако това е така, защо предшествалите ни четири - и при това

съвършено различни - човечества да не са можели да съществуват и процъфтяват преди нашата пета,

Адамична коренна раса?

Въпреки всичко, преди да завършим нашите разпри, ние трябва да изследваме по-отблизо така

наречената органична еволюция. Да я изследваме добре и да видим дали няма някакви възможности на-

шите Окултни данни и хронологията да се съгласуват, макар до известна степен, с данните на науката.

С. ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ПО ЕЗОТЕРИЧНАТА ГЕОЛОЖКА ХРОНОЛОГИЯ

Явно, възможно е да се изчисли приблизителната продължителност на геоложките периоди върху

основата на обединените данни на науката и окултизма, които стоят пред нас. Разбира се, геологията е в

състояние да определи едно нещо почти точно, а именно дебелината на различните отлагания. От само

себе си се разбира и че времето, което е необходимо за някакво наслояване на морското дъно, трябва да

бъде строго пропорционално на дебелината на масата, образувана по този начин. Несъмнено, скоростта

на разпадане на почвата и разпределението на материята по дъното на океаните се е променяло в течение

на векове и катаклизми от различен характер са нарушавали „еднообразието" на обикновените геоложки

процеси. И така, ако имаме някаква определена числова основа, на която да се опрем, нашата задача

става по-малко трудна, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Като взема предвид измененията в

скоростта на отлаганията, проф. Льофевр ни дава относителните цифри, сумиращи геоложкото време.
 77
Той не прави опит да изчисли броя на годините, изтекли от времето на първото отлагане, на основата на

веригите на Лаврентиевите скали, а определяйки времето като х ни предлага относителни пропорции на

различни периоди по отношение на този х. Поради това за нашето изчисление ще предпоставим, грубо

казано, че изначалните скали са имали дебелина 70 000 фута; скалите на Първичната епоха са се

равнявали на 42 000 фута; на Вторичната 15 000 фута; на Третичната 5 000 фута и на Четвъртичната око-

ло 500 фута.

„Разделяйки времето на сто равни части, каквато и да е неговата истинска продължителност от

началото на появата на живота на Земята (низшия Лаврентиевски слой), ние трябва да отнесем към

Изначалната епоха повече от половината на цялата продължителност, да кажем 53,5; към

Първичната епоха 32,2; към Вторичната - 11,5 ; към Третичната - 2,3; към Четвъртичната -0,5 или

половин процент. "104

Сега, след като на основата на окултните данни е удостоверено, че времето от началото на първите

утаечни отлагания се равнява на 320 000 000 години, ние сме в състояние да начертаем следната таб-

лица:

ПРИБЛИЗИТЕЛНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА

ГЕОЛОЖКИТЕ ПЕРИОДИ В ГОДИНИ

Лаврентиевски

Изначален Камбрийски 171200 000

Силурски

Девонски

Първичен Въглен 103 040 000

Пермски

Триасов

Вторичен Юрски 36 800 000

Кредов

Еоценски

Третичен Миоценски 7 360 000

104
„Philosophy Historical and Critical", стр. 481
 78
Плиоценски

Четвъртичен 1 600 000 105

Такива изчисления се съгласуват с твърденията на Езотеричната етнология почти във всеки случай.

Част от Атлантическия Третичен цикъл от „апогея на славата" на тази раса, в началото на Еоценския

период, до великия катаклизъм в средата на Миоценския, ще се окаже с продължителност около, три и

половина до четири милиона години. Ако продължителността на Четвъртичния период не е преуве-

личена, което е твърде вероятно, потъването на Рут и Даитиа трябва да се отнесе към След-Третичния

период. Твърде вероятно е дадените тук данни да отделят донякъде твърде дълъг период както на

Третичната, така и на Четвъртичната епоха, тъй като третата раса отива далеч назад във Вторичната

Епоха. Въпреки това цифрите са твърде показателни.

Но тъй като възраженията, произтичащи от геоложката очевидност, допускат само 100 000 000

години, нека сравним нашите твърдения и учения и с данните на точната наука.

Като говори за труда на Дьо Мортие „Les Materiaux pour l'His-toire de I'Homme", където човекът се

поставя в средата на Миоценския период106, Едуард Клод107 отбелязва, че:

„Търсенията на толкова високо определило се млекопитаещо като човека в далечна епоха от

историята на живота на нашето земно кълбо биха се явили противоречие на всичко, на което учи док-

трината за еволюцията, и освен това те не биха били поддържани от онези, които вярват в

специалното творение и в неизменимост-та на видовете. "

На това би могло да се отговори: (а) доктрината за еволюцията, първоначално изложена от Дарвин и

след това развита от по-късните еволюционисти, не само е обратен пример за непогрешимост, но е

отхвърлена и от няколко изтькнати хора на науката, като например Дьо Катрефаж във Франция, д-р

Вайсман, еволюционист от Германия и много други - редовете на антидарвинистите се увеличават с

всяка година108 и (b) истината, за да е достойна за името си и да остава истина и факт, едва ли се нуждае

от измолваме на поддръжка от която и да е класа или секта. Тъй като, ако е призната от вярващите като
105
Числото вероятно е пресилено
106
„Knowledge", статията ..Древността на човека в Западна Европа", 31 март 1882 г
107
Който в друг труд-„Доисторическата древност на човека ", написан преди около двайсет години - шедро е допуска."! само 230 000 години за
нашето човечество! Понеже научаваме, че днес той поставя човека в средата на Миоценския период, ние трябва да кажем, че многоуважаемият
парижки професор на доисторическата антропология сам си противоречи и е непоследователен, ако не и наивен в своите виждания
108
Коренната и основна мисъл за произхода и превръщането на видовете - наследяването на придобитите способности - явно в последно време е
срещнала сериозни противници в Германия. Освен други също така изтъкнати учени. Дьо Буа-Раймонд и проф. Пфлюгер, и двамата физиолози,
срещат в тази доктрина непреодолими трудности и даже невъзможности
 79
специално творение, тя никога не би била призната от еволюцн-онистите, и обратно. Истината трябва да

почива на своя собствена стабилна основа от факти и да очаква признание, когато всички предразсъдъци

от пътя й бъдат отстранени. Въпреки че въпросът вече беше напълно разгледан в главния си аспект,

полезно е да се разбива всяко така наречено „научно" възражение по пътя ни, когато правим така

наречените еретични или антинаучни твърдения.

Да хвърлим набързо поглед върху разминаванията между ортодоксалната и Езотеричната наука по

въпроса за възрастта на нашето земно кълбо и на човека. С двете съответстващи си синхронични

таблици читателят ще бъде в състояние да види от пръв поглед цялата значимост на тези разминавания; и

в същото време ще забележи възможността - не, дори пълната вероятност - по-нататъшните открития

на геологията и намирането на вкаменелости на човека да доведе науката до признанието, че в края на

краищата именно Езотеричната философия е права или във всеки случай по-близко до истината.

УСПОРЕДНОСТ НА ЖИВОТА

НАУЧНИТЕ ХИПОТЕЗИ ЕЗОТЕРИЧНАТА ТЕОРИЯ

Според Хекел науката подразделя периода на Като оставя геоложките класификации на Западната

историята на Земното кълбо от началото на живота наука, Езоте-ричната Философия дели само

на Земята (или Азойския век) на пет главни периодите на живота на Земното Кълбо. В

подразделения или периода.109 сегашната Манвантара самият период е разделен

на седем Калпи и седем велики човешки раси.

Първата Калпа, отговаряща на Изначалната епоха,

е Век

ИЗНАЧАЛНАТА ЕПОХА ПЪРВОБИТНИТЕ110

109
„История на Творението ", стр. 20
110
Тук са запазени названията, дадени от науката, за да станат паралелите още поясни. Нашите термини са съвършено различни
 80
Лаврентиевска, Камбрийска, Си-лурска. Науката Девите или Божествените хора, „Създатели или

ни казва, че Изначалната епоха в никакъв случай Прародители".111 Езотеричната Философия е съ-

не е била лишена от растителност и животински гласна с твърдението, направено от Науката (вж.

живот. В Лаврентиевските отлагания се срещат успоредната колонка), но все пак тя възразява по

образци на Eozoon cana-dense - раковина, една точка. 300 000 000 години растителен живот

разделена на много отделения. В Силурските (вж. „Хронология на брамините") са предшествали

отлагания са намерени морски водорасли {algae), „Божествените Хора" или Прародителите. Също

мекотели, раковини и низши морски организми, така нито едно учение не отрича, че в Из-

също така първите следи от риби. Изначалната началната епоха са съществували признаци на

епоха проявя ва (algae), мекотелите, раковините, живот вътре в Зе мята, освен Eozoon canadense.

полипите, морските организми и пр. Поради това Само когато споменатата растителност е

науката твърди, че морският живот е съществувал принадлежала на този кръг, зоологическите

от самото начало на времената, обаче предоставя останки, откривани днес в така наречените

на нас самите обсъждането на въпроса, по какъв Лаврентиевска, Камбрийска и Силурска система,

начин се е появил животът на Земята. Ако тя отх- са останки от Третия Кръг. Отначало те са били

върля библейското „творение" (както правим така астрални, както и всичко останало, след това

ние), защо не ни предложи друга, макар и прибли- се уплътнили и материализирали pari passu с

зително вероятна хипотеза? новата растителност.

ПЪРВИЧНАТА ПЪРВИЧНАТА
Девонска,112 Въглена, Пермска. Папратовидни Божествените прародители (Вторичните Групи) и

гори, Sigillaria, шишарковидните, рибите, влечу- две и половина Раси. Езотеричната Доктрина

гите. Така твърди съвременната наука. повтаря всичко казано горе. Всички те са останки

от предишния Кръг.113
111
Изучаващият трябва да помни: Съкровеното учение твърди, че съществуват седем степени на Девите или „Прародителите", или Седем класа, от
най-съвършения до най- несъвършения
112
Могат да кажат, че ние сме непоследователни, понеже в тази таблица не поставяме човека на Първичния век. Приетата тук паралелност на расите
и геоложките периоди, доколкото това се отнася до началото на първата и втората, е просто опит, тъй като не съществуват никакви непосредствени
сведения. Понеже по-рано обсъдихме въпроса за възможността за съществуване на расата във Въгления период, сега е напълно безполезно тези
спорове да се възобновяват
113
По времето на промеждутъка между един Кръг и следващия земното кълбо и всичко съществуващо върху него остава statu quo. Запомнете,
че растителността е започнала в своята ефирна форма преди периода, който се нарича Изначален, преминавайки през Първичния и уплътнявайки
се в него, достигайки своя пълен физически живот във Вторичната епоха мисълта, че той (човекът)... е могъл да се появи на земното кълбо с
 81
Въпреки това, веднага когато прообразите са

отразени в Аст-ралната обвивка на Земята, стават

безкрайно количество изменения

ВТОРИЧНАТА „ВТОРИЧНАТА”
Триасова, Юрска, Кредова. Това е епоха на Според всички изчисления третата раса вече се е

влечугите - гигантските мегалозаври, ихтиозаври, появила, тъй като в течение на Триасовата епоха

плезиозаври и т.н. Науката отрича съществуването вече са съществували няколко млекопитаещи и тя е

на човека в този период. Но все пак тя трябва да трябвало да се раздели преди появата им. Поради

обясни по какъв начин човекът е разбрал за тези това този период е епохата на Третата Раса, в

чудовища и е могъл да ги опише преди века на която вероятно може също така да се открие

Кювие? Старите анали на Китай, Индия, Египет и началото на ранната Четвърта. Впрочем, по въпроса

дори на Юдея, са пълни с тях, което е показано на ние напълно се основаваме на догадки, тъй като

друго място. През този период се появяват също още никакви определени данни не са издадени от

така и първите двуутробни млекопитаещи114 - Посветените.

насекомоядните, месояд-ните, phytophagous; и Все пак могат да възразят, че аналогията тук е

както предполага проф. Оуен - тревоядни-те, съвсем слаба, тъй като е доказано, че ранните мле-

копитните млекопитаещите. Науката не допуска копитаещи и до-млекопитаещи по време на

появата на човека до края на Третичния период.115 тяхното развитие преминават анатомично от един

Защо? Защото човекът трябва да бъде показан вид в по-висок, същото става и с човешките раси в

като по-млад от висшите млекопитаещи. Но течение на техния процес на размножение. Разбира

първите представители на типа, към който той принадлежи по своя строеж". („L 'Espece Humaine", стр. 153.) Това становище се приближава твърде
много до нашето основно твърдение - че човекът е предшествал другите млекопитаещи.
Проф. Льофевр допуска, че „Трудовете на Буше дьо Перт, Ларте, Кристи, Буржуа, Денуе, Брока дьо Мортие, Хами, Годри,
Капелини и стотици други са преодолели всички съмнения и ясно са установили прогресивното развитие на човешкия
организъм и занаятите на човека от самия Миоценски период на Третичната епоха". („ Philosophy Historical and Critical", част II,
стр. 499; глава II, „За органичната еволюция". „Библиотека на съвременната наука".) Защо той отхвърля възможността за човек на
Вторичната епоха? Просто защото се е омотал в мрежите на дарвинистката антропология. „Произходът на човека е свързан с
произхода на висшите млекопитаещи"; той се появил едва „ с последния тип от този вид"! Това вече не е разсъждение, а
догматизъм. Теорията никога не може да отстрани факта. Нима всичко трябва да отстъпи мястото си на простите хипотези на
западните еволюционисти? Разбира се, не!
114
Геолозите твърдят, че във „Вторичната епоха единствените млекопитаещи, открити (до сега) в Европа, са вкаменелостите на неголямо
двуугробно животно" (списание „Knowledge", 31 март 1882, стр. 464). Несъмнено това двуутробно, или didelphis (единствените останали
представители на това семейство, което е съществувало на Земята при Андрогинния човек), не е могло да е единственото животно, съществувало
тогава на Земята! Неговото присъствие гръмогласно заявява наличието и на други (макар и неизвестни) млекопитаещи, освен монотремните и
двуутробните, и по този начин се доказва, че наименованието „век на млекопитаещите", дадено само на Третичния период, е заблуждаващо и
погрешно, тъй като то позволява да се направи извод, че в Мезозойските времена на Вторичния Период са съществували само птици, земноводни и
риби, но не и млекопитаещи
115
Тези, които се готвят да осмеят доктрината на Езотеричната етнология, която предполага съществуването на хора във Вторичната епоха, ще
направят добре, ако отбележат факта, че един от най-изтъкнатите съвременни антрополози Дьо Катрефаж сериозно изказва своите съображения в
същата насока. Той пише: „Така няма нищо невъзможно в
 82
Езотеричната наука ни учи на обратното. И тъй като се, може да се намери паралел между monotremata,

науката напълно не е в състояние дастигне макар и didelphia (или двуутробните) иплацентните

до приблизителен извод по отношение възрастта на животни, разделени на свой ред на три разреда,116

човека или дори на геоложките периоди, подобно на първата, втората и третата коренна раса

Окултното Учение е по-логично и разумно, дори и от хора.117 Но за това би било нужно повече място,

да бъде прието само като хипотеза. отколкото можем да отделим на този предмет.

ТРЕТИЧНАТА118 „ТРЕТИЧНАТА"
Еоценска, Миоценска, Плиоценска. Още не се Третата раса сега почти съвсем е изчезнала,

допуска, че през този период човекът е можел вече отнесена от ужасния катаклизъм на Вторичната

да живее. В списание „Знание" Е. Клод казва: епоха, оставяйки след себе си само няколко

„Макар че плацентните млекопитаещи и разредът смесени раси.

на приматите, към който се отнася човекът, се Четвъртата, родена милиони години преди119

появяват в Третичната епоха и климатът, който бил посочената катастрофа, загинала по време на

тропичен в Еоценската епоха, топъл в Миоценската Миоценския период,120 когато Петата (нашата

и умерен в Плиоценския период, е арийска раса) вече е наброявала милиони години

благоприятствал за неговото съществуване в независимо съществуване.121 Колко по стара е тя -

116
Посочените паралели имат значение само ако бъдат приети по-ранните изчисления на проф. Крол. а именно 15 000 000 години от началото на
Еоценския период (вж. „Митични чудовища " на Чарз Гулд, стр. 84). но не и тези, които той сочи в своя труд „Климат и време ", определящи
продължителността на Третичния период едва на два и половина милиона или, в краен случай, на три милиона години. Въпреки това, според проф.
Уинчел то би съкратило целия период на втвърдяване на земната кора до 131 600 000 години, докато по Езотеричното учение отлаганията са
започнали в този кръг приблизително преди 320 000 000 години. Независимо от това, неговите изчисления не противоречат твърде много на нашите
относно ледниковите периоди в Третичната епоха, която в Езотеричните книги се нарича „Век на пигмеите". Що се отнася до 320 000 000 години,
отделяни на отлаганията, трябва да се отбележи, че е изминало дори повече време при подготовката на земното кълбо за Четвърти Кръг преди
началото на напластяването.
117
Тези placentalia, принадлежащи на третия суб-клас, явно са подразделени на villiplacentalia (плацента, състояща се от много отделни
разхвърляни снопчета), zonoplacentalia (плацента с формата на пояс) и discoplacentalia (или дискоид). Хекел вижда в двуутробните didelphia,
едно от свързвашите звена, генеалогично, между човека и монерата!!!
118
Това включване на първата раса във Вторичния период е необходимо само като временна хипотеза - истинската хронология на първата,
втората и ранната трета раса посветените държат в тайна. Тъй като всичко, което може да се каже по този предмет, е, че първата коренна раса може
да бъде отнесена към Пред-Вторичния Век; както в действителност това се и преподава
119
Въпреки че ние употребяваме термина „наистина човешка" само във връзка с четвъртата, коренната раса на атлантидите, все пак третата раса е
била почти човешка в своята последна половина, тъй като именно по времето на нейната пета субраса се е извършило разделянето на половете и
първият човек е бил роден според нормалния сега процес. Този „първи човек" съответства в Библията на Енос или Енох, син на Сит (Книга Битие,
гл. IV).
120
Геологията установява, че някога е съществувал световен океан и този факт се потвърждава от еднообразните напластявания на отлаганията,
които се срещат навсякъде; но това се отнася също така и до епохата, спомената в алегориите за Вайвасвата Ману. Той е Дева-Човек (или Ману),
спасяващ в Ковчега (женският принцип) зародишите на човечеството, а също така и седемте Риши - които тук са символи на седемте човешки
принципа - тази алегория ние вече цитирахме. „Световният потоп" е водната Бездна на Изначалния принцип според Бероз (вж. от Станса II до VII
в първата част). Ако Крол допуска, че от времето на Еоценския период са изминали само 15 000 000 години (ние представяме това твърдение,
опирайки се на авторитета на геолога Чарлз Гулд), как той наброява само 60 милиона „от началото на Камбрийския период в изначалната епоха" —
това надвишава нашето разбиране. Напластяванията на Вторичната епоха са два пъти по-дебели от напластяванията на Третичния период и по този
начин геологията доказва, че Вторичният период е бил два пъти по-продължителен от Третичния. Трябва ли да допуснем тогава само 15 милиона
и за двете епохи - както за Първичната, така и за Изначалната? Не е учудващо, че Дарвин е отхвърлил това изчисление
 83
Европа до края на Третичната епоха... обикновено ако броим от началото, - кой знае? Тъй като

не се приема неговото съществуване". „историческият" период на арийците на Индия

започнал за широките им маси1 едва с появата на

техните Веди и много по-рано от Езотеричните

писания, безполезно е тук да се установява

някаква успоредност.
Геологията днес е разделила периодите и поместила човека в

ЧЕТВЪРТИЧНАТА "ЧЕТВЪРТИЧНАТА"
Човекът на Палеолита, човекът на Неолита. Ако на Четвъртичния период бъдат отделени 1

500 000 години, само тогава нашата пета раса ще

принадлежи на него
Въпреки това - mirabile dicti - докато човекът на палеолита, който не е канибал и несъмнено е

предшествал човека-канибал на Неолита с неколкостотин хилядолетия,122 е показан като забележителен

екземпляр, от човека на Неолита правят почти отвратителен дивак, независимо от неговите наколни

жилища.123 Да прочетем какво казва на читателите ученият геолог Чарлз Гулд в своя труд „ Митични чу-

довища":

„Човекът на Палеолита не е познавал грънчарството и тъка-ческото изкуство и явно не е имал

домашни животни и не е знаел системата за обработване на земята; но езерните жители на Не-

олита в Швейцария са имали вече тъкачни станове, грънчарство отглеждали са зърно, овце, коне и

т.н. Сред двете раси са били в обща употреба инструменти от рог, кости и дърво, но тези, които са

принадлежат на по-древната, често са се отличавали по това, че са били украсени с изкусна

дърворезба и с изображения на различни животни от периода; докато у човека на Неолита подобно

121
Вж. „Езотеричен Буддизъм", стр. 53-55, четвърто издание
122
Геологията признава: „извън всякакво съмнение е. че началният период е трябвало да мине след изчезването на човека от Патеолита и преди
появата на неговия приемник, човека на Неолита" (вж. „Праисторическа Европа" на Джеймс Хейки и „Митични чудовища " на Чарлз Гулд. стр.
98).
123
Донякъде напомнящи скупчените селца на север от Борнео
 84
изкуство124 явно напълно е отсъствало... " 125 Да посочим причините за това:

1) Най-древните вкаменелости на човека, на примитивния пещерен човек от древния период на

Палеолита до Ледниковия (каквато и да е тяхната продължителност и колкото и да са отдалечени от

нас), винаги ни показват един и същи genus на човека и няма вкаменелости, които относно него да

доказват следното:

„Хипарионът и anchitherium са доказали относно вида на коня постепенната прогресивна

приспособимост от простия наследствен тип до по-сложни съществуващи форми. " 126

2) Що се отнася до брадвичките на Палеолита:

„ Когато те са поставени до най-грубите форми на каменните брадви, които в днешно време се

срещат сред австралийците и други диваци, трудно е да се установи някаква разлика. "

Това служи като доказателство, че диваци са живели във всички времена; и изводът може да бъде, че и

в онези дни са могли да съществуват цивилизовани хора, културни народи, съвременници на онези

груби диваци. Ние виждаме нещо подобно в Египет преди 7000 години.

3) Препятствието, което е непосредствено следствие от двете предишни: ако човекът не е бил по-

древен от палеолитния период, в никакъв случай не би могъл да има необходимото време за своето

превръщане, започвайки от „липсващото звено" и стигайки на нивото, на което както знаем се е

намирал дори през онова отдалечено геоложко време, т.е. представлявайки даже по-фин образец на

човечеството, отколкото са много от днес съществуващите раси.

Това естествено води до следния силогизъм: 1) Примитивният човек (известен на науката) в

някои отношения е бил дори по-фин в своя genus, отколкото е сега. 2) Най-ранната от известните

маймуни, лемурът, е била по-малко човекоподобна, отколкото са съвременните питекоидни видове. 3)

Извод: дори и да бъде намерено липсващото звено, везните на очевидното по-скоро биха се

124
,.Най-изкусният скулптор на нашето време не би го направил по-добре, ако негов резен е парче кремък, и камък или кост за материал на
резбата!" (проф. Бойд Даукинс, „Cave-Hunting", стр. 344). След такова признание е безполезно да продължават твърденията на Хъксли, Шмит,
Ленг и др., според които човекът на Палеолита в никакъв случай не може да бъде разглеждан като водещ ни назад към питекоидната човешка раса;
така те разрушават фантазията на много повърхностни еволюционисти. Останки с художествена стойност, отново появяваща се сред хората от
епохата на обработените кремъ-ди, може да се отнесе към техните предци - Атлантите. Човекът на Неолита е бил предшественик на великото
арийско нашествие и се е преселил от съвършено други места - от Азия и отчасти от Северна Америка. Шемената, населявали Северна Африка на
северозапад, несъмнено са били с атлантически произход - съществували стотици хилядолетия преди Неолитния период в Европа, - но те
дотолкова са се отклонили от.основ-ния тип, че вече не проявявали никакви ярки особености, характерни за него. Що се отнася до контраста
между човека на Неолита и Палеолита, забележителен е фактът, както сочи Карл Фогът, че първият е бич канибал, а много по-ранният човек,
човекът от ерата на мамонта не е бил такъв. И така, явно човешките нрави и обичаи не се подобряват с течение на времето. Поне не в
дадения случай
125
Op. cit., стр. 197
126
„ Съвременната наука и съвременната мисъл ", стр. 181
 85
наклонили на страната на теорията, според която маймуната представлява изродил се човек, станал

ням поради някакви случайни обстоятелства,127 отколкото на страната на теорията за произхода на

човека от питекоидния прародител. Тази теория е с две остриета.

От друга страна, ако съществуването на Атлантида беше признато и беше прието твърдението, че

в Еоценския период:

„Дори в самото му начало, великият Цикъл на хората от четвъртата раса, атлантите, вече е

достигнал своето висше равнище" 128

някои от сегашните затруднения за науката лесно биха изчезнали. Грубата обработка на оръдията

от палеолита въобще не пречи на представата, че рамо до рамо с техните майстори са живели високо-

цивилизовани народи. Казват ни, че: „ Само малка част от земната повърхност е била изследвана

и от нея нищожен дял са повърхността на древните земи или образуванията от прясна вода,

единствените места, където бихме могли да очакваме следи от висши форми на животинския

живот. И дори те са толкова незадоволително изследвани, че там, където сега срещаме хиляди и

десетки хиляди несъмнени човешки останки, лежащи почти под нашите крака, тяхното

съществуване е започнало да се предполага 1едва през последните трийсет години. "

Също така твърде показателно е, че заедно с грубите брадвички на най-низшия дивак

изследователите срещат образци с такова художествено достойнство, което надали би могло да се открие

или предположи при съвременния селянин, принадлежащ на която и да е европейска страна - освен в

изключителни случаи; „Изображението на пасящия елен" от пещерата Тенгин в Швейцария, както и

изображението на бягащия човек с два коня, на което двете конски глави са нарисувани до него - работа

от Еленовия период, т.е. поне преди 50 000 години - не само са обявени от Ленг като забележително

изпълнени, но „Пасящият елен" е описан като творение, което „би направило чест на всеки съвременен

живописец анималист" - и това въобще не е преувеличена похвала, както всеки може да се убеди, като

погледне възпроизведената рисунка в книгата на Ч. Гулд. И ако сега поставим нашите велики

европейски художници рамо до рамо със съвременните ескимоси - които също като своите палеолитни

127
На основата на данните, получени от съвременната наука, физиологията и естествения подбор, и без да се прибягва до някакво вълшебно
творение, двама човешки представители от негьрската раса с най-ниска степен на умствено развитие - да кажем идиоти, родени неми - биха могли да
породят нямото потомство от типа на Пастран, което би поставило началото на нова изменена раса и по този начин в течение на геоложкото време
би се получила истинска антропоидна маймуна
128
„Езотеричен Буддизъм" стр. 64
 86
предци от Еленовия период, груби и диви човешки представители, имат склонността постоянно да

рисуват с острието на ножа си животни, ловни сцени и пр., - можем да попитаме: защо и в онези дни

да не е съществувало нещо подобно? В сравнение с образците на египетските рисунки и скици

отпреди 7000 години, „най-ранните" портрети на хора, глави, на коне и елени, направени преди 50 000

години, несъмнено са по-добри. Въпреки това е известно, че египтяните от онзи период са били твърде

цивилизована нация, докато хората от палеолита са наричани диваци от низш тип. Явно, че този въпрос

има малко значение, но въпреки това той е твърде показателен, разкривайки опита да се приспособи

всяко ново откритие към вече съществуващите теории, вместо именно теориите да бъдат съобразени с

откритието. Да, Хъксли е прав като казва: „Времето ще покаже". То ще покаже и окултизмът ще

възтържествува.

Заедно с това най-непреклонните материалисти са принудени да приемат най-окултните

предположения, по силата на необходимостта. Странно е, но именно най-големите материалисти -

принадлежащи на немската школа - са стигнали най-близо до ученията на окул-тистите по отношение на

физическото развитие. Така проф. Баум-гартнер предполага, че:

„Зародиши за висшите животни са можели да са само яйцата на низшите животни... Освен

напредъкът в развитието на растителния и животински свят, в онзи период са се образували нови пър-

воначални зародиши (образували основата на нови превръщания и т.н.)... Първите хора, произлезли от

зародиши на животни, които са били по-долу от тях, отначало са живели в състоянието на личинки.

"

Именно така: и ние казваме същото - в състояние на личинки -но само че не от „животински"

зародиш; и тази личинка е била бездушната астрална форма на доисторическите раси. Ние вярваме, както

и немският професор заедно с няколко други учени от Европа, че човешките раси:

„ Не са произлезли от една двойка, а са се появили едновременно, в многобройни раси. " 129

Затова, когато четем „Сила и материя" и виждаме, че Бюхнер, този император на материалистите,

повтаря след Ману и Хермес, че:

„ Растението неумолимо преминава в животно и животното в човек",

ние трябва само да добавим - „и човекът в дух", за да бъде завършена кабалистичната аксиома. Още
129
„Anfange zu einer Physiologischen Schopfungsgeschichte der Pflanzen und Tierwelt", 1885
 87
повече, когато, четем следното признание:

„Бидейкипроявен чрезсамопроизволнозараждане..., целиятто-зи богат и многообразен органичен

свят... се е развил постепенно, в течение на безкрайни периоди от време, с помощта на естествените

феномени".

Цялата разлика се съдържа в следното: съвременната наука поставя между две празнини своята

материалистична теория за изначалните зародиши на Земята и последния зародиш на живота на тази

планета, зародишът на човека и всичко останало. Откъде е първият зародиш, ако самопроизволното

зараждане и намесата на външни сили са напълно отхвърлени днес?

Сър Уилям Томсън ни казва, че зародишите на органичния живот са били донесени на нашата Земя от

някакъв метеор. Но това с нищо не помага, а само пренася трудността от Земята върху предполагаемия

метеор.

Такива са приближаванията и отдалечаванията ни с науката. Що се отнася до „безкрайните

периоди", ние, разбира се, сме съгласни дори и с материалистичната теория, тъй като вярваме в

еволюцията, макар и следваща други пътища. Професор Хъксли твърде мъдро забелязва:

„Ако някаква форма за прогресивно развитие е правилна, ние трябва да разтеглим на дълги епохи

най-щедрите изчисления за древността на човека, направени досега. "130

Но когато ни казват, че този човек е продукт на естествени сили, вродени в Материята - според

съвременните виждания Силата е само свойство на Материята, „начин на движение" и т.н. - и когато

виждаме, че сър Уилям Томсън през 1885 година повтаря това, което е твърдял Бюхнер и неговата школа

преди трийсет години, ние се опасяваме уважението ни към истинската наука да не се разтвори във

въздуха! Едва ли е възможно да се удържим да не помислим, че в някои случаи материализмът е

заболяване. Тъй като, когато учените пред феномена на магнетизма и привличането на железни стружки

през изолиращи вещества, подобни на стъклото, твърдят, че това привличане се дължи на „молекулярно

движение" или на „въртенето на молекулите на магнита", тогава, независимо дали това учение про-

излиза от „доверчивия" теософ, нямащ никаква представа за физиката, или от известен учен, то ще

бъде еднакво нелепо; индивидът, който утвърждава подобна теория въпреки фактите, само още веднъж

доказва, че: „Ако хората в ума си не притежават нито едно кътче, в което да поместят фактите, толкова
130
„Man's Place in Nature", стр. 159
 88
по-зле за тези факти".

Днес спорът между последователите на самопроизволното зараждане и техните опоненти е затихнал,

завършвайки с временната победа на вторите. Но дори и те са принудени да признаят, както е направил

Бюхнер и към което се придържат още Тиндал и Хъксли, че самопроизволното зараждане е трябвало да

стане някога при „специални термични условия". Вирхов дори се отказва да обсъжда този въпрос: то е

трябвало някога да стане в историята на нашата планета; и сега му е дошъл краят. Това изглежда по-

естествено, отколкото току-що представената хипотеза на сър Уилям Томсън, че зародишите на

органичния живот са паднали на нашата планета върху някакъв метеор; или от другата „научна"

хипотеза, заедно с неотдавна приетото убеждение, че не съществува никакъв „жизнен принцип", а само

жизнени феномени, като всички те могат да бъДат отнесени към молекулярните сили на изначалната

протоплазма. Но това не помага на науката да реши един още по-голям проблем - началото и произходът

на човека, тъй като от тази страна огорченията и жалбите са още по-силни.

„ В същото време, когато ние можем да проследим скелетите на млекопитаещите на Еоценския

период в няколко насоки на обособяването на следващите Третични времена, човекът представлява

феномен на неизменен вид (inspecialized) скелет, който по справедливост не може да бъде съединен с

никое от тези разклонения. "131

Тази тайна би могла да бъде открита не само от Езотерична гледна точка, но също така от аспекта на

всички религии на света, да не говорим за Окултистите; „Специален скелет" търсят там, където той

никога не може да бъде намерен. Учените предполагат, че ще го открият във физическите останки на

човека в някакво питекоидно „липсващо звено" с череп, превишаващ по размери черепа на маймуната с

мозък по-малък, отколкото у човека, вместо да търсят тази особеност в свръх-физическата същност на

неговия вътрешен астрален строеж, което надали може да бъде изкопано от някой геоложки слой!

Такава пълна с надежди упорита привързаност към самоунижаваща теория е най-изумителната черта

на нашето време.

131
W. Dawson, L.L.D., F.R.S., „Origin of the World", стр. 39
 89
ЕЛЕН, ИЗРЯЗАН ОТ ЧОВЕКА НА ПАЛЕОЛИТА ВЪРХУ КОСТ132

Показаната рисунка, направена от палеолитния „дивак", е образец на резбата; Палеолитен означава

човек на „ранния Каменен век", когото смятат за толкова див и звероподобен, колкото са и зверовете, сред

които е живял. Оставяйки настрана съвременните островитяни на Южното море или дори която и да е

Азиатска раса, ние хвърляме предизвикателство към всеки по-голям ученик или дори европейски юноша,

който никога не се е учил да рисува, да изпълни също така умело и с такова достойнство подобна резба

или дори да направи само скица с молив. Тук срещаме истински художествен ракурс и правилни

светлини и сенки, без какъвто и да е готов модел пред артиста, който е рисувал направо от натура,

изразявайки по този начин познания за анатомията и пропорциите. Както ни уверяват, художникът,

който е рисувал този елен, е принадлежал към примитивните полуживотински диваци (съвременници на

мамонта и косматия носорог), които твърде ревнивите еволюционисти вече са се опитвали да представят

като определено приближаващи се към типа на техния проблематичен „питекоиден човек"!

Тази резба върху еленов рог доказва така красноречиво, както който и да е факт, че еволюцията на

расите винаги е следвала сериите на подем и падение, че човекът може би е толкова древен, колкото е

и втвърдилата се Земя и ако ние можем да наречем неговия божествен прародител „човек", тогава той

е още по-древен.

Дори самият Мортие явно изпитва смътно недоверие към изводите на съвременните археолози,

когато пише:

„Доисторическото минало е нова наука, която далеч, много далеч не е казала още своята последна

дума. "133

132
„Митични чудовища", стр. 97
133
„Prehistoric Antiquity of Man", 1883
 90
Според мнението на Лайел, един от висшите авторитети по този въпрос и „баща" на геологията:

„ Постоянното очакване да се срещне човешки череп от толкова по-нисък тип, колкото по-древни

бъдат формациите, в които ще бъде намерен, е основано на теорията за прогресивното развитие и е

възможно тя да се окаже разумна; въпреки това трябва да припомним: засега нямаме определени

геоложки доказателства, че появата на това, което наричаме низши раси на човечеството, винаги е

предшествало в хармоничен ред появата на висшите раси. "134

Такова доказателство не е намерено и до днес. Така науката се старае да продаде кожата на мечката,

която още не е видял нито един' смъртен. Това признание на Ч. Лайел звучи твърде показателно, ако към

него се добави и заявлението на проф. Макс Мюлер, чиито нападки срещу дарвинистката антропология,

от гледна точка на езика, между другото никога не са били удовлетворително отбити.

„Какво знаем за дивите племена зад границите на последната глава на тяхната история?

(Сравнете това с езотеричната гледна точка относно австралийците, бушмените, както и

палеолитния човек в Европа, която ги разглежда като деца на Атлантите, запазили останките на

загиналата култура, процъфтяваща, когато основната Коренна Раса се е намирала в силата си.)

Успяхме ли да погледнем в тяхното предишно съществуване? Ще разберем ли някога това, което в

края на краищата навсякъде е най-важният и най-поучителен урок — а именно, по какъв начин те са

станали това, което са сега?... Техният език действително доказва, че тези така наречени езици с

техните сложни системи на митологията, техните примитивни обичаи, техните неразбираеми за

нас настроение и дивост, не са създания на днегиния или вчерагиния ден. Ако не допуснем специално

творение за тези диваци, то те трябва да са толкова древни, колкото и индусите, гърците и

римляните (много по-древни)... те са могли да бъдат жертва на многобройни бедствия и това, което

ние смятаме за примитивно, може да се окаже само възвръщане към дивото състояние или израз на

нещо, което е било много по-разумно и разбираемо в своите предишни стадии. "135

Проф. Джордж Раулинсън отбелязва:

„Първобитният дивак" е познат термин в съвременната литература, но не съществуват

доказателства за това, че той някога е съществувал. Цялата очевидност свидетелства no-скоро за

134
„Antiquity of Man", стр. 25
135
„ Индия, на какво може тя да ни научи? ", серия от лекции, прочетени в Кеймбриджкия университет през 1882. Лекция III, стр. 110, изд.
1892.
 91
обратното. "136

В своята книга „Произход на народите " Раулинсън справедливо добавя:

„Митичните предания на почти всички народи поставят в началото на човешката история

епоха на щастие и съвършенство, „златен век", през който не е имало никакви признаци на дивост

или варварство, а много на цивилизация и финес. "

Какво ще бъде отношението на съвременния еволюционист при такова наличие на доказателства?

Ние повтаряме въпроса, поставен в „Разбулената Изида":

„Доказвали откриването на останки в Девонската пещера, че в онази епоха не са съществували

съвременни на тях раси с по-висока цивилизация? Когато сегашното население на Земята изчезне и ня-

кой археолог, принадлежащ на „бъдещата раса", изкопае домашните съдове на едно от нашите

племена в Индия или Адаманските острови, ще бъде ли той оправдан, ако направи извод, че човечест-

вото в деветнайсетото столетие „едва е излизало от каменния век"?

Друга любопитна непоследователност в научните теории се съдържа в това, че човекът от Неолита е

показан като много по-див, отколкото е човекът от Палеолита. Или Любок се заблуждава в своето

съчинение „Доисторически човек", или Еванс в своя труд „Древните каменни оръдия ", или и

двамата. Тъй като, ето какво научаваме от тези и други книги:

1)Когато преминаваме от човека на Неолита към човека на Палеолита, оръжията стават груби и тежки

образци, вместо фино оформени и полирани инструменти. Грънчарството и други полезни изкуства

изчезват с придвижването по низходящата скала. И въпреки това последният е успял да нарисува такъв

елен!

2)Човекът на Палеолита е живял в пещери, които е делял с хие-ните и лъвовете,137 докато човекът от

Неолита е строил наколни жилища.

Всеки, който дори повърхностно е следил геоложките открития на днешното време, знае, че е

установено постепенно подобрение в майсторството, започвайки от непохватните фрагменти и грубо об-

работените ранни Палеолитни брадвички до относително по-фините брадвички от онази част на

136
„Antiquity of Man Historically Considered", „Present Day Tracts", том II, очерк IX, стр. 25
137
Човекът от Палеолита би трябвало в онова време да е бил надарен със сила, която три пъти превъзхожда силата на Херкулес, и с вълшебна
магическа неуязвимост. В противен случай лъвът е трябвало в онзи период да е бил толкова слаб, колкото е агнето, за да са можели да делят едно
жилище. Със същото основание могат да се опитат да ни убедят, че именно лъвът или хиената са изрязали елена върху костта, както и че това
майсторско произведение е било направено от подобен род дивак.
 92
Неолитния период, която непосредствено е предшествала употребата на металите. Но това е ставало в

Европа, на която само някои части едва са се издигали от водата в дните на висшата Атлантска

цивилизация. Тогава са съществували груби диваци и високоцивилизовани хора, както и сега. Ако 50

000 години след нашето време останки от бушмените-пигмеи бъдат изкопани от някоя африканска

пещера заедно с много по-ранните пиг-меи слонове, каквито са били намерени в Милн от Едуардсън, в

отлаганията на пещерата в Малта, ще бъде ли това повод да се твърди, че в наше време всички хора и

всички слонове са били пигмеи? Или ако в Цейлон бъде намерено оръжието на племето Ведха, ще бъде

ли нашето потомство оправдано, ако помести всички нас в разреда на диваците на Палеолита? Всички

предмети, които досега геолозите са извадили от земята на Европа, разбира се, никога няма да могат да

бъдат отнесени към по-отдалечена епоха, отколкото е краят на Еоцен-ския период, тъй като преди това

земите на Европа все още не са се издигали над водата. Също така това, което казахме, в никакъв слу-

чай не може да се омаловажи от теоретиците, ако твърдят, че тези любопитни щрихи на животни и

хора, направени от човека на Пале-олита, се отнасят само към края на Еленовия период - тъй като такова

обяснение би било твърде слабо, предвид невежеството на геолозите дори относно приблизителната

продължителност на тези периоди.

Езотеричната доктрина определено учи на догмата за възхода и падението на цивилизациите; и сега

ние научаваме:

„ Забележителен е фактът, че явно канибализмът става все по-често явление с придвижването на

човека в цивилизацията и докато във времената на неолита неговите следи се срещат често, те

стават твърде редки или напълно изчезват в епохата на мамонта и северния елен... "138

Това е още едно доказателство за цикличния закон и истинността на нашите учения. Езотеричната

история твърди, че техните идоли и почитане изчезнали с четвъртата раса дотогава, докато останалите

живи смесени раси на последната (китайците, африканските негри и пр.) не възстановили постепенно

това почитане. Ведите не поощряват никакви идоли, но това почитание може да се намери във всички

съвременни писания на индусите.

„В ранните египетски гробници и развалини на доисторически-те градове, разкопани от д-р

Шлиман, са намерени в изобилие изображения на богини с глави на сова или бик и други символични
138
„ Съвременната наука и съвременната мисъл ", стр. 164
 93
фигури или идоли. Но когато се приближаваме до времената на Неолита, подобни идоли вече не се

срещат или дори да ги открием — това е толкова рядко, че археолозите и до днес спорят за тяхното

съществуване... Единствените, които могат да се разглеждат с известна достоверност като

играещи ролята на идоли, това са една или две фигури, открити от Дьо Брей в някаква изкуствена пе-

щера на Неолитния период..., които явно е трябвало да изобразяват женски фигури в човешки ръст.

"

И тези фигури са могли да бъдат обикновени статуи. Във всеки случай тук разполагаме с едно от

многото доказателства за цикличния подем и падение на цивилизация и религия. Фактът, че досега не са

намерени следи от човешки останки или скелети зад границите на След-Третичната или Четвъртичната

епоха - макар че кремъците на абат Буржуа могат да служат като предупреждение139 - явно сочи

справедливостта на друго езотерично твърдение, което гласи:

„Търси останките на твоите предци на високите места. Долините са израснали в планини и

планините са се сгромолясали на дъното на моретата. "

Човечеството на четвъртата раса, намаляло след последния катаклизъм на две трети от своето

население, вместо да се засели на новите материци и острови, които отново се издигнали -докато пред-

шестващите ги образували дъното на новите океани - напуснали това, което представлява днес Европа и

част от Азия и Африка и отишли по върховете на гигантските планини; моретата, заобикалящи някои от

тях, оттогава са „отстъпили" и са дали място на платата на Централна Азия.

Най-интересен пример за това постъпателно придвижване може да бъде показан с прочутата пещера

на Кент в Торкуей. В тази странна вдлъбнатина, изровена от водата в Девонския варовик, откриваме

доста любопитни останки, запазени за нас в геоложките летописи на земята. Под големите монолитни

късове варовик, натрупани на дъното на пещерата, били открити, врязани в отлаганията на черната

земя, много оръдия от Неолитния период, с прекрасна изработка върху няколко парчета от счупени

съдове - възможно е те да се отнасят към епохата на римската колонизация. Тук няма нито следи от

човека на Палеолита, нито кремъци или следи от измрели животни на Четвъртичния период. Ако

проникнем още по-дълбоко през плътния слой на сталагмитите, под черния слой, чак до червената
139
Повече от двайсет екземпляра вкаменели маймуни са били намерени само в една местност, в слоя на Миоценския период (Пикерми, близо до
Атина). Ако тогава човекът не е съществувал, колкото и да удължаваме периода, той е твърде кратък, за да успее да се преобрази. Ако той е
съществувал и ако не бъде намерена маймуна в предишната епоха, какъв ще бъде изводът?
 94
земя, която някога, разбира се, е съставяла настилката на тази вдлъбнатина - нещата придобиват

съвършено друг аспект. Тук не се среща нито едно оръдие, годно за сравняване с фино изработените

оръдия от горните пластове; само маса груби и тежки брадвички (с чиято помощ, както искат да ни

убедят, гигантите от животинското царство са били покорявани и убивани от малкия човек!) и украше-

ния от Палеолита, смесени безразборно с костите на видове, днес или измрели, или преселили се,

гонени от промяната в климата. И нима авторът на тези уродливи брадвички е изрязал върху костта

северния елен над ручея, показан на рисунката? Във всички случаи ние срещаме същата очевидност, че

от рудиментите на цивилизацията до най-отвратителното варварство - от историческия до Неолитния и

от Неолитния до Палеолитния човек - всичко се е спускало по наклонен план, и то отново в Европа.

Също така срещаме „Епохата на Мамонта" - крайното или най-ранното подразделение на човека на

Палеолита - в която извънредната грубост на оръдията е достигнала своя максимум и звероподобната

(?) видимост на съвременните й черепи, подобно на Неандерталския, сочат много висок тип на

човечеството. Но понякога те могат да сочат нещо друго - раса на хора, напълно различна от нашето

(на петата раса) човечество! Както един антрополог е казал в ,, Съвременна мисъл ": „ Независимо дали

е обоснована научно или не, теорията на Пей-рер може да се смята за еквивалентна на тази, която е

разделила човека на два типа. Брока, Вирей и цял ред френски антрополози признали, че низшата

раса на хората, включително и австралийската, тасманската и негърската раса, изключвайки

кафрите и северните африканци, трябва да бъде поместена отделно. Фактът, че в тези семейства,

или по-точно суб-семейства на третината, долните коренни зъби обикновено са по-големи от

другите, а челните кости и костите на слепоочията обикновено са свързани чрез шев, поставя Homo

afer на равнището на същество от особен вид, със същото основание, както и повечето от видовете

на пойните птици. В дадения случай ще се въздържа от споменаване на фактите на смесване, които

толкова изчерпателно са коментирани от покойния проф. Брока. Историята на тази раса в минапите

векове на света е много любопитна. Те не са създали собствена система на архитектура или религия.

"140

Наистина това е любопитно, както показахме в примера с тасма-нийците. Обаче както и да е било,

вкаменелите останки на човека в Европа не могат да бъдат доказателство нито в полза, нито против
140
Статията на д-р Ч. Картър Блек „Генезис на човека"
 95
древността на човека на тази земя или времето на неговата ранна цивилизация.

Окултистите вече трябва да престанат да обръщат внимание на всички опити да бъдат осмени - като

пренебрегват както тежката артилерия на сатирата от страна на учените, така и леката артилерия на

невежите - след като засега е невъзможно да се получат нито доказателства, нито опровержения, докато

техните теории във всеки случай могат да противостоят на изпитанието по-добре, отколкото хипотезите

на учените. Що се отнася до доказателствата на древността, с която даряват човека, те имат

поддръжката на самия Дар-вин и Лайел. Вторият признава, че естествениците:

„Вече са получили доказателства за съществуването на човека в толкова отдалечена епоха, че

многобройните видове на забележителни млекопитаещи, които някога били негови съвременници, са

успели да измрат дори преди ерата на най-древните исторически останки. "141

Това твърдение е направил един от най-големите авторитети на Англия по въпроса. Двете следващи

изречения са показателни и те трябва да бъдат запомнени от изучаващите Окултизма, тъй като авторът,

заедно с другите, казва:

„Независимо от голямата продължителност на доисторичес-ките епохи, по време на които той

(човекът) е трябвало да процъфтява на Земята, не съществуват никакви доказателства за за-

бележими изменения в неговия телесен строеж:. Поради това, ако той някога е произлязъл от

безсмислен звероподобен прародител, ние трябва да предположим, че той е съществувал в много по-

далечна епоха на някои материци или острови, които днес почиват на дъното на океана. "

Така съществуването на загиналите материци се предполага официално. Доктрината, според която

световете, както и расите, периодично се унищожават от огън (вулкани и земетресения) и вода,

редувайки се, и също така периодично се обновяват, е така стара, както и човекът. Ману, Хермес,

халдейците, целият древен свят е вярвал в това. Вече два пъти повърхността на нашата планета е била

изменяна от огън и два пъти от вода от времето, когато върху нея се е появил човекът. Ако сушата се

нуждае от почивка и обновяване, от нови сили и от смяна на почвата си, същото трябва да се каже и за

водата. Оттук възниква периодичното разпределение на сушата и водата, смените на климатите и т.н.,

предизвикани от геоложките превратности, завършващи с крайно преместване на земната ос.

Астрономите могат да се надсмеят на мисълта за периодичната промяна в поведението на земната ос и

141
„Древността на човека", стр. 530
 96
да се усмихнат на разговора в Книгата на Енох между Ной и неговия „Прародител" Енох; но въпреки

това тази алегория е геоложки и астрономически факт. В наклона за земната ос съществува вековна

промяна и определеното й време е записано в един от великите тайни цикли. Както и по много други

въпроси, науката постепенно се придвижва и се приближава до нашето мислене. Д-р Хенри Уодуърд,

чл. Кр. др., чл. Геогр. др., пише в „Популярен научен преглед":

„Ако е необходимо да се обърнем към екстра-земните причини, за да обясним силното увеличаване

на леда в този ледников период, аз бих предпочел теософията, изложена от д-р Робърт Хук през 1688

г. и след това от сър Ричард Филипс и други и накрая от Томас Белт, чл. на Геогр. др.; а именно

теорията за неголямото увеличаване в настоящия наклон на еклиптиката, предположение, което се

намира в пълно съответствие с други известни астрономични факти и чието потвърждение няма да

наруши хармонията, толкова нужна на нашето космическо положение като единица във великата

слънчева система."142

Следващата страница е цитат от лекцията на В. Пенджели, чл. Кр. др., чл. Геогр. др., прочетена през

март 1885 година, на тема „Изчезналото езеро в Бовей Трасей", и показва, че независимо от всички

доказателства в полза на съществуването на Атлантида, той се колебае да допусне този факт.

„Вечнозелените смокинови дървета, лавровите, палмите и папратите с гигантски коренища имат

свои родствени видове в субтропичния климат, сходен, извън всякакво съмнение, с този, който е

преобладавал в Девоншир в Миоценската епоха и така ние трябва да проявим предпазливост, когато

днес климатът на някой окръг се разглежда като нормален.

Освен това, когато растенията на Миоценския период се срещат на остров Диско, на западния бряг

на Гренландия, лежащ между 69°20' и 70°30' северна ширина, когато ние научаваме, че сред тях са

съществували два вида, открити също така и в Бовей (Sequoia couttsiae, Quercus lyelli), когато, no

думите на проф. Хир, „ плодовете на прекрасни и вечнозелени дървета " (Magnolia inglefeldi) са уз-

рявали на такъв северен паралел като 70.°.. (Phil. Trans. CLIX, 457, 1869), когато се убеждаваме, че

количеството, разнообразието и разкошът на миоценските растения в Гренландия са били толкова

изобилни, че ако тази земя се е разпростирана до полюса, някои от растенията, по всяка вероятност,

биха цъфтели на самия полюс; така проблемът за промените на климата се изтъква на първо място,
142
„New Series", I, 115. Статията „Доказателствата за Ледниковия период".
 97
но само за да бъде отново поставен, вероятно под впечатлението, че времето за неговото

разрешаване още не е настъпило. "

Явно всички признават, че миоценските растения в Европа имат най-голяма и най-често срещана

аналогия с растенията, съществуващи в Северна Америка, и оттук възниква въпросът: по какъв

начин е станало преселването от едното място на другото? Не е пи съществувала, както се е

предполагало от някои, Атлантида -материк или архипелаг от големи острови, заемащи

пространството на Северния Атлантически океан? Вероятно няма нищо ан-тифилософско в тази

хипотеза; тъй като, както твърдят геолозите, „Алпите са се издигнали на 400 ф., в някои места дори

и повече от 10 000 ф. от днешната си височина от началото на Еоценския период" (Lyell's

„Principles", второ издание, стр. 25 6, 1872). След-миоценската депресия (?) е могла да отнесе

хипотетичната Атлантида в почти бездънни дълбочини. Но явно Атлантида не е необходима и не е

желателна. По мнението на проф. Оливър: „Между флората на Централна Европа от Третичния

период и неотдавнашната флора на Американските щати и в областта на Япония е могла да

съществува близка и много странна аналогия; по-близка, отколкото е тази, която може да се

проследи между флората на Третичния период и неотдавнашната флора на Европа. Ние виждаме, че

Третичният елемент на Стария свят се засилва в посока на крайната източна граница, ако не в

числено преобладаване на видовете, то в чертите, които придават особен характер на вка-менелата

флора... Това навлизане на Третичния елемент се извършва доста постепенно и нерязко само на

японските острови. Въпреки че там той достига максимума, ние можем да го проследим, започвайки

от средиземноморския пояс, Левант, Кавказ и Персия... след това по протежение на Хималаите и през

Китай... Ние научаваме също така, че във времето на Третичната епоха двойниците на Миоценските

видове в Централна Европа, разбира се, са расли в Северозападна Америка... По-нататък ние

забелязваме, че днешната флора на Атлантическите острови не дава основателно доказателство за

предишна непосредствена връзка с главния материк на Новия свят... Съображенията за такива

факти ме водят до извода, че ботаническите доказателства не благоприятстват възгледа, според

който в някои от периодите на Третичната епоха Североизточна Азия е била съединена със

Северозападна Америка, може би по линията, където сега се простира веригата на Алеутски-те

 98
острови („Nat. Hist. Rev., II, 164, 1862, статията „Хипотезата за Атлантида от нейния ботанически

аспект ").

По този въпрос прочетете „ Научни и геологични доказателства за реалността на

съществуването на няколко потънали материка ".

Но нищо освен питекоиден човек никога няма да задоволи неспо-лучилите търсачи на три пъти

хипотетичното „липсващо звено". Въпреки това, ако под обширните бездни на Атлантическия океан от

Те-нерифския нос до Гибралтар, древното местоположение на загиналата Атлантида, всички подводни

слоеве бъдат изследвани на цели мили дълбочина, все пак не би се намерил нито един череп, който да

задоволи дарвинистите. Както отбелязва д-р Ч. Р. Бри, нито едно липсващо звено между човека и

маймуната не е било извадено от различните пясъци и образувания над Третичните слоеве; ако тези

форми са потънали заедно с материците, покрити днес от морета, все пак биха могли да бъдат

намерени „ в онези пластове на съвременните геоложки слоеве, които не са потънали на дъното на

морето ".143

Те обаче така отсъстват в последните, както и в другите. Ако предубеждението не се вгнезди в

ума, подобно на вампир, авторът на „Древността на човека " би намерил ключ за излизане от

затруднението, отброявайки в този свой труд десет страници назад (стр. 530) и прочитайки

цитираната от него извадка от книгата на г-н Ролес-тън. Този физиолог, казва той, се придържа към

мнението, че понеже съществува значителна пластичност в човешкия строеж не само през младостта

и по време на растежа, но дори и през зрелостта, ние не-винаги трябва да приемаме за доказано,

както правят някои защитници на теорията за развитието, че всяко увеличаване на физическата сила

зависи от подобряването на строежа на тялото, тъй като -защо душата или умствените и морални

способности да не могат да играят в схемата на развитието първа роля, вместо втора?

Тази хипотеза е изтъкната във връзка с еволюцията, която не зависи изцяло от „естествения

подбор", но е добре приложима и към дадения случай. Тъй като ние също твърдим, че именно

„Душата" или Вътрешният човек, който се спуска отначало на Земята, психичният астрал, е

образецът, по който постепенно се изгражда физическият човек - неговият Дух, умствените и

моралните способности се събуждат по-късно, успоредно с растежа и с развитието на физическия му

143
„Fallacies of Darwinism".
 99
строеж.

„По този начин безтелесните духове са намалили огромните си очертания до по-малки форми" и

станали хората на третата и четвъртата раса. Още по-късно, след векове, се появили хората на нашата

пета раса, намалявайки приблизително до половината от ръста на първоначалните предци, който

бихме нарекли гигантски.

Разбира се, човекът не е резултат на специално творение. Той е продукт от постепенно

усъвършенстващата се работа на Природата, подобно на която и да е жива единица на тази Земя. Но

то се отнася само до човешкото физическо изграждане. Това, което живее и мисли у човека и

надживява тази обвивка, образцовото произведение на еволюцията е „Вечният Странник", Протео-

подобна диференциация в Пространството и Времето на Единния Абсолют, „Непознаваемото". В

труда си „Древността на човека"144 сър Чарлз Лайел цитира -може би малко насмешливо - това,

което Халам казва в своя „ Увод към литературата в Европа":

„Ако човекът е бил създаден по образ Божи, той също така е бил създаден по образа на

маймуната. Строежът на тялото на този, който е измерил звездите и е покорил мълнията, се

приближава до строежа на онзи безсловесен звяр, който скита в горите на Суматра. Така,

намирайки се, на граничната черта между животинската и ангелската природа, може ли да се

чудим, че той е заимствал черти и от двете!"

Окултистът би се изразил по друг начин. Той би казал, че действително човекът е бил създаден по

образа и подобието на типа, проектиран от неговия прародител, творящ чрез Ангелска Мощ, или от

Дхиан-Когана; докато скитникът от горите на Суматра е бил направен по подобие на човека, тъй като

строежът на маймуната, повтаряме, е възпроизвеждане по противонормален начин на точната формула

на Човека от Третия Кръг, а по-късно и от Четвъртия Кръг. В Природата нищо не пропада, нито един

атом; поне това е установено от научните данни. Явно аналогията изисква и формата да бъде еднакво

надарена с постоянство.

Какво обаче намираме ние? Сър Уилям Даусън, чл. Кр. др., казва:

„ Още по-забележително е, че в своите лекции в Ню Йорк проф. Хъксли, основавайки данните си

относно низшите животни главно на предполагаемата генеалогия на коня - често признавана като
144
Op. cit., 501, изд. 1863
 100
нямаща достатъчно доказателства - в същото време напълно избягва да обсъжда теорията за

произхода на човека от маймуната, която сега толкова очевидно се е усложнила от възникналите мно-

гобройни трудности, че както Уолъс, така и Миварт са започнали да се колебаят в своето мнение.

Проф. Томас в своите неотдавнашни лекции („Природа", 1876) признава, че не е известен по-нисък

тип от типа на австралиеца и въпреки това не съществува никакво звено, което да го съединява с

маймуните; и Хекел е принуден да допусне, че е напълно неизвестен маймуноподобният

човек,предполагаемото звено в неговия филогенезис („ История на Творението")... Така наречените

„нарези" (fallies), намерени с костите на Палеокосмичните хора в пещерите на Европа и описани в

прекрасните трудове на Кристи и Ларте, показват, че дори и най-древните раси от хора, известни на

археологията и геологията, са притежавали вече рудименти на писмото. " 145

След това във „Fallacies of Darwinism " на д-р Ч. Р. Бри четем: „Дарвин справедливо казва, че

физическата разлика, и особено умствената, между низшата форма на човека и висшата човеко-

подобна маймуна е огромна. Поради това времето, което според дарвинистката еволюция е нужно

да има почти неподвижна мудност, трябва да е било също така и с огромна продължителност и при

развитието на човека от маймуната.146 Поради това и възможностите за откриване на някои

разновидности в различните чакълести или пресноводни образувания, намиращи се над третичните

напластявания, трябва да са твърде големи. И въпреки това, никога не е била намерена нито една

разновидност, нито един образец на междинното същество между маймуната и човека! Нито в пя-

съците, нито в светложълтите планински наслоявания през четвъртичната епоха, нито в

пресноводните корита, нито в чакълестите образувания и наносите, нито в третичните слоеве под

тях са били намерени останки на някой от членовете на липсващите семейства между маймуната и

човека, които според Дарвин би трябвачо да съществуват. Не са ли били отнесени тези останки с

потъването на земната повърхност и не са ли покрити сега от море? Ако е така, то е повече от

вероятно, че те биха били открити в онези корита на съвременните геоложки слоеве, които не са се

спуснали на дъното на морето, и по-малко вероятно, че някои части не биха бичи изкопани от дъното

на океана, подобно на останките на мамонти и носорози, също така срещащи се в коритата на

145
Вж. по този въпрос „Доисторическият човек" на Уилсън, II, 54. „Произход на света", стр. 393,394
146
И колко още „по-огромен", ако обърнем обратно тези фактори и кажем - по време на развитието на маймуните от човека на третата раса
 101
пресните води и наносните пясъци... Прочутият Неандерталски череп, за който толкова се е говорило,

принадлежи, както е признато, към този отдалечен период (бронзовият или каменният век) и

въпреки това, независимо че той може да е бил череп на идиот, съществува огромна разлика между

него и черепа на най-високия вид от известните ни човекоподобни маймуни. " 147

Тъй като нашето земно кълбо се подлага на спазми всеки път, когато се събужда за нов период на

дейност - подобно на поле, което трябва да бъде изорано и обработено, преди прясното зърно за новата

реколта да се хвърли в него - изглежда напълно безнадеждно вкаменелостите, принадлежащи на

неговите предишни Кръгове, да могат да се намерят в коритата на най-древните му или по-късни

геоложки слоеве. Всяка нова Манвантара носи със себе си обновяване на формите, типовете и видовете;

всеки тип на предишните органични форми - растения, животни и човек - се изменя и се усъвър-

шенства в следващия; дори минералите, получили в този Кръг своята окончателна непрозрачност и

твърдост; техните по-меки части са образували растенията на днешното време; астралните останки на

предишната растителност и фауна са били употребени за формиране на низшите животни и са

определили строежа на първичните коренни типове на висшите млекопитаещи. И накрая, формата на

гигантския маймунообразен човек е била възпроизведена в сегашния Кръг по силата на човешката

жизненост и преобразена в първоначалната форма на съвременния антропоид.

Тази доктрина, дори и в нашето несъвършено изложение, несъмнено е по-логична, повече

съответства на фактите и е много по-правдоподобна, отколкото редица „научни" теории, като например

теорията за пренасянето върху нашата Земя на първия органичен зародиш в метеор, подобно на Ейн

Соф на своята Колесница - Адам Кад-мон. Само че последното слизане е алегорично, както всеки знае,

и кабалистите никога не са предполагали този начин на изразяване да бъде приет в буквален смисъл. Но

теорията за зародиша в метеора, понеже произлиза от такъв авторитет на учеността, е достойна да

бъде въведена в редовете на истината и закона и да стане теория, която хората трябва да признаят, ако

искат да са на равнището на съвременната наука. Никой не може да каже каква ще бъде следващата

теория, която ще бъде изтъкната поради необходимостта от материалистичните предпоставки. През това

време съществуващите теории, както е очевидно за всеки, се разминават помежду си много повече,

отколкото дори с теориите на окултистите, намиращи се извън съкровените граници на учеността. Тъй
147
Op. cit., стр. 160-161
 102
като какво остава сега, когато точната наука е направила празна дума дори и от жизне-прин-ципа,

превърнала го е в лишен от смисъл термин и настоява, че животът е следствие, предизвикано от

молекулярното действие на първоначалната протоплазма? Новата доктрина на дарвинистите може да

се определи и сумира със следните думи на X. Спенсър:

„Хипотезата за специачните творения се е оказала непригодна поради нейния извод; тя е

непригодна поради своята непоследова-телност; непригодна, като напълно лишена от доказателства;

непригодна, като неотговаряща на разумните изисквания; непригодна, като незадоволяваща

моралните нужди. Поради това ние трябва да я разглеждаме като незаслужаваща ни най-малко

внимание при съпоставката й с която и да е друга хипотеза, отнасяща се до органичните същества.

"148

РАЗДЕЛ V

ОРГАНИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ И ТВОРЧЕСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ

Твърдят, че Всемирната Еволюция, по друг начин казано - постепенното развитие на видовете във

всички царства на Природата, се извършва по еднообразни закони. Това е признато и Езотеричната

наука много по-точно прокарва този закон, отколкото Съвременната наука. Но също така ни казват, че

едновременно съществува и закон, според който:

„ Развитието работи от по-малко съвършеното към по-съвършеното и от по-простото към по-

сложното по пътя на непрекъснати изменения, които сами по себе си са незначителни, но постоянно

се натрупват в нужната насока. " 149

Именно от безкрайно малките се развиват сравнително гигантските видове.

Езотеричната наука е съгласна, но добавя, че този закон е приложим само към онова, което й е

известно като първично Творение -еволюцията на световете от изначалните атоми и Пред-Изначалния

АТОМ, при първата диференциация на атомите; и че в течение на периода на цикличната еволюция на

Пространството и Времето този закон е ограничен и действа само в низшите царства. През първите

геоложки периоди законът е работил именно от простото към сложното - над грубия материал от

148
„Принципи на биологията", I, стр. 345
149
„ Съвременната наука и съвременната мисъл ", стр. 94
 103
останките на Третия Кръг, които при възобновяването на земната дейност се проявяват в

обективността.

Езотеричната философия, както и науката, не допуска „предна-чертание" или „специално

творение". Тя отхвърля всякакви претенции за „вълшебност" и не допуска нищо извън еднообразните и

неизменни закони на Природата. Но тя учи на законите на циклите, двойното изтичане на Сила (или

Дух) и Материя, която излиза от Неутралната точка на битието и се развива, като преминава през своето

циклично напредване и непрекъснати преобразувания. Първичният зародиш, от който в течение на

векове се е развил животът на всички гръбначни, се отличава от първичния зародиш, развил растителния

и животинския живот. Така е, защото съществуват странични закони, чието действие се определя от

условията - среда на материалите, над които те трябва да работят и за които науката - физиоло-гията и

специално антропологията - явно твърде малко е осведомена. Нейните последователи говорят за този

„първичен зародиш" и твърдят като доказано извън всякакво съмнение, че:

„Планът (и „планиращият"), стига да съществува (примерът за човека с изумителния строеж на

неговите телесни части, особено на ръцете), трябва да се измести много по-назад и в действи-

телност той се съдържа (инволюиран) в първичния зародиш, от който несъмнено се е развивал бавно

целият живот на гръбначните и по всяка вероятност - целият растителен и животински живот. "

Това е толкова вярно по отношение на „първичния зародиш", колкото е и погрешно, че този „зародиш"

само трябва да се измести „много по-назад", отколкото е човекът; тъй като зародишът се отнася към

неизмеримото и непостижимо протежение във Времето, макар и не в Пространството, дори от времето

на зараждането на нашата Слънчева Система. Както твърде правилно учи индуската философия,

„Аниямсам Аниясам" може да бъде познаваем само чрез лъжливи представи. Именно „Множествата"

произлизат от „Единното" - живите духовни зародиши или центрове на сили, - всеки в седмична форма,

които отначало се зараждат, а след това дават първичния импулс на закона за еволюцията и

постепенното бавно развитие.

Ако строго ограничим Учението до нашата Земя, може да се докаже, че както ефирната форма на

първите хора отначало се проявява с помощта на седемте Дхиан-Коганични центъра на сила на седемте

зони, така има центрове на творческа сила за всеки основен или коренен вид от множеството форми на
 104
растителния и животинския живот. Това, отново, не е „специално творение", в него няма и никакво

„предначертание", като се изключи общият „основен план", изработен от Всемирния Закон. Но

несъмнено съществуват „планиращи", макар че те не са всемогъщи и не са „всезнаещи" в абсолютния

смисъл на тази дума. Те са просто Строители или Зидари, които работят по силата на импулса, даден им

от вечно непостижимия (на нашия план) Майстор-Масон - Единният Живот и Закон. Като при-

надлежащи на тази сфера, те не могат и нямат възможност да работят в някоя друга, във всеки случай -

в течение на сегашната Манвантара. Изчезналите животински видове широко потвърждават, че те

работят на цикли и на основата на строго геометрична и матема-тична скала на прогресията; и че те

действат планомерно в подробностите на по-малките животи (страничните животински порожде-ния и

т.н.) е достатъчно доказано от естествената история - в „създаването" на нови видове, които понякога

твърде широко се отклоняват от основната група, като например голямото разнообразие на котешката

природа - рис, тигър, котка и т.н. Именно „планиращите" насочват новата еволюция по пътя на

прибавянето или отнемането от видовете на някои особености, станали необходими или безполезни в

новите заобикалящи условия. Поради това, когато говорим, че Природата се грижи за нуждите на всяко

животно или растение, голямо или малко, ние казваме истината. Тъй като именно тези земни Духове на

Природата образуват съвкупността на Природата, която, макар да е понякога неуспешна в своите

предначертания, все пак не бива да се разглежда като сляпа, както и да бъде упреквана за неуспехите,

тъй като, принадлежейки на диференцираната сума от качества, тя вече само по силата на това е

обусловена и несъвършена. Ако не съществуваха еволюционни цикли, вечен спирален прогрес в

Материята със същото такова пропорционално затъмнение на Духа (макар и двете да са единни), след

което следва обратен възход към Духа и поражение на Материята - ту активна, ту пасивна, редувайки се

- тогава как бихме могли да обясним откритията на зоологията и геологията? По какъв начин, и то на

основата на авторитетно твърдение на науката, може да се проследи животинският живот, започвайки от

мекотелите нагоре до големите морски дракони, от най-малкия земен червей до най-гигантските

животни на Третичния период; а също така, че последните никога не са се кръстосвали, което се

доказва от факта, че всички тези видове са намалели по брой и размери и са се изродили във форми на

джуджета. Ако привидният процес на развитието, който работи от по-малко съвършеното към по-
 105
съвършеното и от простото към по-сложното, беше наистина всемирен закон, вместо да бъде

несъвършен, обобщен и фактор от второстепенно значение във великия космически процес и ако не

съществуваха споменатите цикли, фауната и флората на Мезозойската епоха би трябвало да си разменят

местата с флората и фауната на по-късния Неолит. Именно плезиозаврите и ихтиозаврите би трябвало

да смятаме като развили се от морските и речни влечуги, съществуващи и днес, вместо да се смята, че

те са отстъпили мястото си на своите миниатюрни аналогии. Така и нашият стар приятел доброн-

равният слон би представлявал вкаменелост на допотопен прародител, докато мамонтът на

Плиоценския период би се намирал сега в зоопарка. Биха се срещали Megalonix и гигантският

мегатериум, вместо ленивеца в горите на Южна Америка, където огромните папрати на въгления период

биха заместили мъховете и днешните дървета -а тези дървета са джуджета в сравнение с гигантите на

миналите геоложки периоди. Несъмнено, организмите на света megasthenian на Третичната и

Мезозойската ера би трябвало да са по-сложни и съвършени от организмите на микроскопичните

растения и животни на сегашния век. Например анатомично дриопитекусът е много несъвършен и по-

приспособен към развитие на мозъчни способности, отколкото е съвременната горила или гибонът.

Какво означава всичко това? Трябва ли да повярваме, че строежът на всички тези гигантски дракони -

както морските, така и земните - гигантските летящи влечуги, е бил значително по-малко развит и

сложен, отколкото е анатомията на гущерите, костенурките, крокодилите и дори китовете - казано

накратко, всички тези животни, с които ние сме запознати?

Въпреки това да допуснем заради обсъждането, че всички тези цикли, раси, седмични форми на

еволюцията и tutti quanti на Езоте-ричното учение не са повече от измама и капан. Да се съгласим с

науката и да кажем, че човекът - вместо да е затворен „дух", а неговият носител - обвивка или тяло,

постепенно усъвършенстващ се и днес вече завършен механизъм за материалните и земни потребности,

както твърди Окултизмът - този човек е просто по-развито животно, чиято първична форма е

възникнала от същия първичен зародиш на тази Земя, от който е възникнал и летящият дракон, и дреб-

ната мушица, китът и амебата, крокодилът и жабата и т.н. В такъв случай той е трябвало да премине

през тъждествено развитие и през същия процес на растежа, както и всички млекопитаещи. Ако човекът

е животно и нищо повече, високо интелектуален „екс-звяр", би трябвало поне да се допусне, че той е
 106
бил своеобразно гигантско млекопитаещо, „мегантропус" на своята епоха. Езотеричната наука доказва

именно, че това е имало място в първите три Кръга. И в този, както и в множеството подобни въпроси, тя

е по-последователна и логична от съвременната наука. Тя класифицира човешкото тяло с животинско

творение и утвърждава това от началото до края на целия път на животинската еволюция, докато

науката оставя човека сирак, лишен от семейство, роден от неизвестни прародители със „скелет от

непроменлив вид" („ inspecialized"), наистина! И тази заблуда се дължи на упоритостта, с която се

отхвърля доктрината за циклите.

А. ПРОИЗХОД И ЕВОЛЮЦИЯ НА МЛЕКОПИТАЕЩИТЕ; НАУКАТА И ЕЗОТЕРИЧНИЯТ

ФИЛОГЕНЕЗИС

Като обсъждахме в предишната глава за западния еволюциони-зъм почти изключително въпроса за

произхода на човека, може би сега няма да е излишно да се определи гледната точка на окултисти-те

относно диференциацията на видовете. В Коментарите на Стансите ние вече разгледахме в общи черти

фауната и флората, предшествали човека, и признахме правилността на много биологични теории,

например за произхода на птиците от влечугите, частичната истина за „естествения подбор" и

теорията за превръщанията въобще. Сега остава да се изясни тайната на произхода на тези първи

млекопитаещи, които Дьо Катрефаж толкова блестящо се старае да покаже като съвременници на Homo

primigenius на Вторичния период.

Доста сложният проблем, що се отнася до „произхода на видовете" - особено разнообразните групи

от вкаменелости или съществуващата фауна на млекопитаещите - ще стане по-малко объркан с помощта

на диаграма. Ще стане очевидно, доколко „факторите на органичната еволюция", на които се основават

западните биолози,150 могат да се разглеждат като достатъчни за обяснение на фактите. Следва да се

прекара граница между ефиро-духовната, астралната и физическата еволюция. Ако дарвинистите бяха

удостоили възможността за обсъждане на втория процес, твърде е вероятно да не би им се наложило

повече да се оплакват от следния факт:

150
Дарвинистката теория била толкова прекалена, че дори и Хъксли е бил принуден да я остави, тъй като тя се израждала във „фанатизъм". Оскар
Шмит е най-добрият пример на мислител, който несъзнателно преувеличава ценностите на хипотезата. Той допуска („Deszendenzlehre und
Darwinismus", стр. 144), че естественият подбор... в някои случаи... е недостатъчен..., в други... ненужен, тъй като разрешаването на проблема за
образуването на видовете се намира в други естествени условия". Той също така потвърждава недостига на „междинни степени, които биха ни
позволили с увереност да установим непосредствения преход от животни без плацента към притежаващите я" (стр. 252); че „ние можем да се опрем
само на догадки и изводи относно произхода на млекопитаещите" (стр. 249); и той говори за повторните успехи на авторите на „хипотетичната
генеа-логия" - преди всичко на Хекел. но в същото време смята техните опити за ценни. Въпреки това той твърди (стр. 178, 179), че „ние сме
спечелили благодарение на доктрината за произхода, основана на теорията на подбора... - това е знание за връзката на организмите като
едноклетъчни същества". Като се вземат предвид цитираните отстъпления, знанието не се ли проявява само като символ на догадката и теорията?
 107
„ Ние трябва да се задоволяваме само с догадки и изводи по отношение на произхода на

млекопитаещите "?

В днешно време признатата празнина между системата за размножаване на яйцеродените гръбначни и

млекопитаещите е безнадеждна загадка за тези мислители, които заедно с еволюционистите търсят да

съединят всички съществуващи форми в една непрекъсната линия на низходящо потомство.

Да вземем например копитните млекопитаещи, тъй като казват, че никакво друго подразделение не

ни дава подобно изобилие от изкопаем материал. В тази насока са постигнати такива успехи, че в

някои случаи са били намерени междинни звена между съвременните и Еоценските копитни; най-

добрият пример се съдържа в несъмненото доказателство за произхода на сегашния еднокопитен кон

от трикопитния анхитериум на древната Третична епоха. Поради това сравнението между западната

биология и Източното учение не може да се проследи до една граница. Генеалогията, която ние

ползваме днес, въплъщаваща идеите на учените въобще, принадлежи на Шмит и е основана на

изчерпателните изследвания на Рютимайер. По нейната приблизителна точност - от гледна точка на

еволюционизма -остава малко да се желае: първоначални физико-астрални и двуполови Коренни

типа на млекопитаещите на животинското царство. Те са били съвременници на ранните

лемурийски раси -т.е. „неизвестните корени на науката".

 108
(Моля, имайте предвид, че макар всички животни — включително и млекопитаещите - да са еволюирали

по-късно и частично от отпадъците на човешките обвивки, все пак, като много по-ниско същество,

млекопитаещото животно е станало притежател на плацента и се е разделило много по-рано от човека.)

Диаграмата на Шмит представя област, изследвана от западните еволюционисти; област, в която

климатичните въздействия, „естественият подбор" и всички подобни физически причини за органичната

диференциация са налице. Биологията и палеонтологията се чувстват тук у дома си, изследвайки

многото физически фактори, които толкова широко способстват за „разделянето на видовете", както е

доказано от Дарвин, Спенсър и други. Но даже в тази област подсъзнателната работа на Дхиан-

Коганичната мъдрост лежи в основата на целия „непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване",

макар нейното влияние да се променя от чисто материалните причини, които Дьо Катрефаж нарича

„среда", а Спенсър - „заобикалящи условия".

„Средната точка на еволюцията" е този стадий, при който аст-ралните прототипи започват

определено да преминават във физически и по този начин започват да се подлагат на влиянието на дифе-

ренциращите фактори, действащи сега около нас. Физическата причинност незабавно встъпва в правата

си веднага щом се е извършило обличането на „дрехи от кожа" - т.е. въобще физиологичната готовност.

Преди разделянето на половете1 формите на човека и на другите млекопитаещи са били изтъкани от

астрална материя и са притежавали строеж, съвършено неприличащ на строежа на физическите

организми, които се хранят, пият, храносмилат и т.н. Известните ни физиологични особености, нужни за

такива функции, са били развити почти напълно след зародишната материализация на седемте Коренни

Типа от астрала - по време на „средното спиране" между два плана на съществуване. Едва бил набелязан

„основният план" на еволюцията в тези родови типове, когато са въздействали споменатите познати ни

земни закони, чийто резултат е бил пълната жътва на видовете млекопитаещи. Въпреки това са били

нужни еони бавна диференциация, за да се стигне до този резултат.

Втората диаграма изобразява областта на чисто астралните прототипи преди тяхното слизане в

грубата материя. Следва да се отбележи, че Астралната е материя на четвъртото измерение, която също

както и нашата груба материя има свой собствен „протил". В Природата съществуват няколко протила,

съответни на различните планове на материята. Двете суб-физични елементални царства, плана на

 109
разума, Манаса или петият - стадий на материята, както и планът на Буддхи, шести стадий на

материята, всички те и всеки от тях са се развили от един от шестте протила, съставящи основата на

Обективната Вселена. Така наречените три „състояния" на нашата земна материя, известни като

„плътно", „течно" и „газообразно", казано строго, са само суб-състояния. Що се отнася до

предшестващата реалност, слизането във физическото, което е достигнало кулминацията си във

физическия човек и животното, ние притежаваме осезателно свидетелство за това във факта на така

наречените спиритични „материализации".

Във всички тези случаи става временно пълно потъване на аст-ралното начало във физическото.

Еволюцията на физиологичния човек от астралните раси в началото на Лемурийската епоха - Юрския

период според геологията - точно се възпроизвежда от „материали-зацията" на ,,духовете"(?) при

сеансите. В случая „Кети Кинг", която се появява на сеансите при проф. Крукс, е била установена, без

всякакво съмнение, наличността на физиологичен механизъм - сърце, бели дробове и пр.!

В известен смисъл това е „Прообразът" на Гьоте. Вслушайте се в неговите думи:

„ Ние би трябвало да достигнем... всичките девет съвършени органични същества..., които се се

формират в съответствие с про-образа, който просто се изменя в по-голяма или по-малка степен, в

своите най-постоянни части и освен това ден след ден се завършва и се преобразява чрез

размножаването. "

Това е нещо като несъвършено предчувствие на окултния факт за диференциацията на видовете от

първичните астрални коренни типове. Каквото и да стане по силата на целия posse comitatus, „естес-

твеният подбор" и пр., основното единство на плана на изграждането остава почти незасегнато от

всички следващи изменения. „Единството на типа", в определен смисъл общ, на цялото животинско и

човешко царство, не е, както явно предполагат Спенсър и други, доказателство за единна кръв на всички

органични форми, а свидетелство за единството по същество на „основния план", който Природата е

следвала при оформянето на своите твари. За да се сумира даденият въпрос, ние отново можем да се

възползваме от таблицата на действителните фактори, които участват в диференциацията на видовете.

Стадиите на самия процес не се нуждаят тук от по-нататъшно обяснение, тъй като те следват основните

принципи, които са в основата на органичното развитие, и ние не се нуждаем от необходимостта да

 110
навлизаме в областта на специалиста-биолог.

ФАКТОРИ, КОИТО УЧАСТВАТ В ПРОИЗХОДА НА ВИДОВЕТЕ, ЖИВОТНИТЕ И РАСТЕНИЯТА

Основните астрални прототипи преминават във физически

Дхиан-Коганичен импулс, съставящ по Ламарк 1.Изменение, предавано от наследствеността.

„наследствен и необходим" закон на развитието. 2.Естествен подбор.

Той стои зад всички по-малки фактори. 3.Полов подбор.

4.Физиологичен подбор.

5.Обособяване.

6.Съотношение на ръста.

7.Приспособяване към средата (Разумността като

противовес на механичната причинност).

В. ЕВРОПЕЙСКИТЕ РАСИ НА ПАЛЕОЛИТА: ОТКЪДЕ СА ПРОИЗЛЕЗЛИ ТЕ И КАК СА СЕ

РАЗПРЕДЕЛИЛИ?

В противоречие ли е науката с тези, които твърдят, че до самия Четвъртичен период разпределението

на човешките раси значително се е отличавало от това, което е сега? Противоречи ли науката на онези,

които твърдят също, че вкаменелите останки на хората, намерени в Европа - въпреки че те почти не са

стигнали равнището на сходството и единството, продължаващо до днешно време, ако ги разглеждаме

от страна на основния физиологичен и антропологичен аспект - все пак понякога изключително се

различават от типа на днес съществуващото население? Покойният Литре признава това в статията,

която публикува в „Revue des Deux Mondes" (1 март 1859 г.) по повод мемоарите на Буше дьо Перт,

наречени „Antiquites Celtiques et Antediluviennes" (1849).

В нея Литре твърди, че: (а) в онези периоди, когато мамонтите -открити в Пикардия заедно с

брадвичките, направени от човека - са съществували в тази област, над земното кълбо151 е трябвало да

царства вечна пролет; природата е била пълна противоположност на това, което представлява сега, и по
151
Сега учените допускат, че по времето на Миоценския период климатът в Европа е бил горещ, а в епохата на Плиоцена или в по-късната Третична
- умерен. Твърдението на Литре за благоуханната пролет в Четвъртичната епоха - към чиито отлагания се отнасят откритията на оръдията от кремък
на Буше дьо Перт (оттогава реката Сома е издълбала долината си няколко десетки фута надолу) - трябва да бъде прието с голяма предпазливост.
Останките от долината Сома се отнасят към следлeдниковия период и е възможно те да показват преселението на диваците по време на един от
най-умерените периоди, разделяли по-малките ледникови периоди
 111
този начин остава огромно поле за древността на онези „периоди"; след това той добавя (b):

„Професорът на медицинския факултет в Лиеж Спринг намерил в чакъла близо до Намюр, в

платото Шово, голямо количество човешки кости, „ принадлежащи на раса, напълно различна от на-

шата ".

Според Литре изкопаните черепи в Австрия проявяват голяма аналогия с черепите на негърските раси

в Африка, докато други, намерени на бреговете на Дунав и Рейн, приличат на черепите на карибите и

древните обитатели на Перу и Чили. Въпреки това прототипът, независимо дали е библейският или

атлантският, се отхвърля. Понататъшните геоложки открития са накарали Годри да напише следните

убедителни думи:

„Нашите предци положително са били съвременници на носорога tichorrhinus, великанът-

хипопотам."

И той добавя, че почвата, наричана в геологията дилувиална:

„ е била поне частично образувана след появата на човека на Земята. "

По този въпрос Литре се е изказал категорично. След това, предвид „възкресяването на толкова

стари доказателства", той е доказал необходимостта от преразглеждане на цялата теория за

произхода и продължителността на всички периоди и е добавил, че съществува за изучаване епоха,

неизвестна досега на науката:

„Или в навечерието на нашата епоха, или, както аз смятам, в началото на епохата, която я е

предшествала. "

Намерените в Европа типове черепи, както добре е известно, се отнасят към два вида: към

orthognathous и prognathous, или към кавказкия тип и негърския тип - подобни на тези,«които сега се

срещат само сред африканските и низшите племена на диваците. Проф. Хеер - който смята, че

фактите от ботаниката изискват хипотезата за съществуването на Атлантида - доказал, че

растенията на езерните обитатели от епохата на Неолита били предимно от африкански произход. По

какъв начин са се появили тези растения в Европа, ако по-рано не е имало връзка между Европа и

Африка? Колко хилядолетия са изминали от епохата, когато са живеели седемнайсетте човека, чиито

скелети са били изкопани в областта на Горна Гарона, в седящо положение, близо до огнище с
 112
въглища, с няколко амулета и счупени съдове около тях, заедно с ursus spelaeus, elephas primigenius

aurochs (разглеждани от Кювие като различни видове) и megaceros hibernicus - всички те се отнасят

към допотопните видове млекопитаещи? Несъмнено, те е трябвало да съществуват в твърде

отдалечена епоха, но не в тази, която ни изпраща още по-далеч от Четвъртичния период. Остава да се

докаже още по-голямата древност на човека. Д-р Джеймс Хент, покойният президент на

Антропологичното дружество, изчислява тази древност на девет милиона години. Във всеки случай

този учен донякъде се приближава до нашето езотерично изчисление, ако не вземем предвид двете

получовешки, ефирни раси и ранната трета раса.

Обаче възниква въпросът - кои са били тези хора на Палеолита в европейската Четвъртична епоха?

Били ли са те аборигени, или са потомство на някакво преселение, чиято древност се губи в неизвес-

тното минало? Последното е единствената хипотеза, която издържа на критика, тъй като всички учени

са съгласни да се извади Европа от категорията на възможните „люлки на човечеството". Откъде тогава

са произтекли различните последователни потоци от „примитивни хора"?

Най-ранните хора на Палеолита в Европа - за чийто произход етнологията мълчи и чиито характерни

черти още не са ни достатъчно известни, макар да са определени като „маймуноподобни" от автори,

надарени с въображение, като например Грант Ален - са принадлежали към чистокръвните атланти и

„Африкано-Атлантическата група".152 (Трябва да се има предвид, че в онази епоха материкът Атлантида е

бил вече само мечта от миналото.) В Четвъртичната епоха Европа твърде се е различавала от Европа на

нашето време, тъй като тогава се е намирала все още в процес на образуване. Тя е била съединена със

Северна Африка - или по-точно с това, което представлява сега севера на Африка - чрез провлак,

преминаващ през днешния Гибралтарски пролив; така Северна Африка до известна степен е била

нещо като продължение на сегашна Испания, докато широко море е изпълвало огромния водоем на

Сахара. Що се отнася до обширността на Атлантида, чиято по-голяма част потънала през Миоценския

период, от нея останали само Рута и Даития и няколко отделни острова. Връзката на атлантите с

праотците153 на палеолитните пещерни жители се потвърждава от откриването в Европа на изкопаеми

152
..Откъде те (древните пещерни жители) са дошли, ние не можем да кажем'' (Грант Ален); „Ловците на палеолитния век в долината на Сома не са
се родили в този негостоприемен климат, а са се придвижили към Европа от други, по-плодородни местности" (Dr. Southall, „Epoch of the
Mammonth ", стр. 315).
153
Групата на чистокръвните атланти - чиито преки потомци отчасти са били високите пещерни жители на Четвъртичната епоха - се е преселила в
Европа дълго преди Ледниковия период; в действителност това преселение се отнася към Плиоценската и Миоценската епоха в Теней и следите на
плиоценския човек, открити от проф. Капелини в Италия, са свидетелства за това. Тези колонизатори са принадлежали към бивша велика раса,
 113
черепи, тясно приближаващи се до типа на кабирите в Западна Индия и до древните перуанци -

наистина тайна за всички, които отказват да признаят „хипотезата" за древния материк Атлантида, за да

запълнят това, което днес е океан. Също така как да се тълкува фактът, че докато Катрефаж говори за

тази „великолепна раса" от високи пещерни хора от Кроманьон и за гуанчите на Канарските острови

като за представители на един и същи тип, по същия начин Вирхов съединява последните и баските?

Независимо от него, проф. Рециус установява родство на долихоцефалните туземни племена на Америка

със същите гуанчи. Така няколко звена във веригата от доказателства основателно са свързани помежду

си. Биха могли да се дадат множество подобни факти. Що се отнася до африканските племена - самите те

потомци на атлантите, изменили се под въздействие на климата и условията - те са пристигнали в

Европа през полуострова, който превръщал Средиземно море във вътрешно. Голяма част от пещерните

хора в Европа, като например тези от Кроманьон, са принадлежали към прекрасни раси. Но както е

следвало да се очаква, в течение на целия огромен период, който науката определя на епохата на

Обработения Камък,154 прогрес почти не се забелязва. Низходящият импулс на цикъла ляга тежко върху

групите, преселени по този начин - над тях надвиснал кошмарът от Кармата на Атлантида. В края на

краищата човекът на Палеолита отстъпва мястото си на своя приемник и почти съвсем изчезва от

сцената. Във връзка с това проф. Андре Льофевр задава въпроса:

„Дали векът на полирания камък е станал приемник на епохата на обработения камък по пътя на

неуловим преход, или той е бил следствие от нашествие на широкоглавите келти? Дали израждането

сред населението на Ла Везер е следствие от груби кръстоски, или поради общото отстъпване на

север в гонитбата на северни елени, за нас това няма значение. "

Той продължава:

„В същото време дъното на океана се издигнало, Европа напълно се оформила и нейната флора и

фауна се определили. С опитомяването на кучето започнал пастирският живот. Ние сме встъпили в

периода на полирания камък и във века на бронза — които следват един след друг с неравномерни

промеждутъци от време, дори припокриващи се един друг - сред етническите преселения и сливания,
чийто цикъл, започвайки с Еоцена, непрекъснато е продължавал своето падение
154
Художественото майсторство, проявено от древните пещерни жители, превръща хипотезата, която ги разглежда като приближаващи се до
питекантропния алалус - това митично чудовище на Хекел - в нелепост, нямаща нужда нито от Хъксли, нито от Шмит, за да бъде опровергана. В
майсторството на тяхната резба и на рисунъка ние виждаме проблясък от атлантичната култура, която се е проявявала по силата на атавизма. Трябва
да се запомни, че Донели разглежда съвременната европейска цивилизация като възраждане на цивилизацията на Атлантида („Атлантида ", стр.
237-264).
 114
по-смесени и по-кратки, отколкото са по-малко напредналите и по-рудиментарни епохи.

Примитивното европейско население е било спряно в своята специфична еволюция, то не загинало, но

се сляло с други раси, като че било погълнато от последователните вълни на преселенията, настъпили

от Африка, възможно е и от загиначата Атлантида (? твърде късно с еони години), и от плодовитата

Азия. От една страна дошли иберийците, от друга пелазгите, лигурищи-те, скитите, етруските,

всички те — предвестници на великото арийско нашествие (петата раса). 155

РАЗДЕЛ VI

ВЕЛИКАНИТЕ, ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ И ПОТЪНАЛИТЕ МАТЕРИЦИ, ЧИИТО СЛЕДИ СЕ

СРЕЩАТ В ИСТОРИЯТА

Когато се изтъкват убеждения, подобни на заложените в горното заглавие, разбира се се очаква, че

авторът ще представи в потвърждение исторически свидетелства, вместо легендарни. Възможно ли е

това? Да, тъй като свидетелствата от подобен род са многобройни и просто трябва да бъдат събрани и

съпоставени, за да станат достатъчно убедителни в очите на непредубедените лица.

Щом прозорливият читател овладее ръководещата нишка, той сам може да открие такива

доказателства. Ние даваме фактите и посочваме пътепоказателите; нека пътникът ги следва.

Представеното тук е достатъчно за това столетие.

В писмо до Волтер Баии намира за напълно естествено, че симпатиите на „стария знаменит инвалид

от Ферней" са били на страната на представителите на „Знанието на Мъдростта", древните брамини.

След това той прави любопитно заявление:

„Но вашите брамини са много млади в сравнение с техните древни наставници. " 156

Баии, който не знае нищо за Езотеричните учения, нито за Лему-рия, въпреки това е вярвал

безусловно в загиналата Атлантида, както и в съществуването на няколко доисторически и

цивилизовани народи, които са изчезнали, без да оставят неоспорими следи. Той широко е изучавал

древните класици и предания и е виждал, че изкуствата и науките, известни на онези, които ние

наричаме „древни", не са били:

„Притежания на някакви народи от сегашно време или дори на съществували в онази епоха, както

155
„Philosophy Historical and Critical", част II, стр. 504, главата „Органична еволюция".
156
„Писма за Атлантида", стр. 12
 115
и не са принадлежали на някой от историческите народи в Азия... ",

и че независимо от учеността на индусите, неоспоримото им първенство в ранния период на тяхната

раса трябва да се отнесе към още по-древен и посветен народ или раса, отколкото са били самите

брамини.157

Великият скептик на своето време, par excellence материалистът Волтер споделял убежденията на

Баии. Той предполагал за напълно правдоподобно, че:

„Дълго преди империята на Китай и Индия са съществували културни, образовани и мощни народи,

които били победени от нашествието на варварите и така отново били доведени до първоначалното

си състояние на невежество и дивост, или както се казва, върнати в лоното на Природата. " 158

Това, което при Волтер е представлявало предпазлива догадка на големия интелект, за Баии е било

„въпрос на исторически факти". Тъй като той е писал:

„Аз обръщам голямо внимание на древните предания, пазени от дълга редица поколения. "

Той е смятал за възможно чужд народ, след обучение от друг народ, да изчезне, без да остави дори

и следа от своя произход. Когато го питали как е можело да се случи така, че древен или по-точно

архаичен народ не е оставил никакви спомени в човешкото съзнание, той отговарял, че Времето е било

безжалостен унищожител на фактите и събитията. Но историята на Миналото не е била напълно

загубена, тъй като мъдреците на Древен Египет са я запазили и „по този начин тя се съхранява и до днес

на друго място". По сведенията на Платон, жреците на Саис са казвали на Солон:

„ Вие не знаете за тази благородна и прекрасна раса на хора, която е населявала някога вашата

страна, чиито потомци сте вие самите и за което свидетелства цялото наше сегашно състояние2

макар че днес малко са останали от този великолепен народ... Тези писания разказват за чудовищната

мощ, с която се е противопоставил вашият град, когато мощната войнствена сила като яростен

поток се е устремила от Атлантическото море и се е разляла по цяла Европа и Азия. "159

Гърците са били само дребни и слаби представители на този прославен някога народ.160
157
„ История на древната астрономия ", стр. 25 et seq
158
„Писма за Атлантида", стр. 15. Това предположение е само полудогадка. В петата раса са съществували подобни „наводнения от варвари". Що
се отнася до четвъртата раса, това е било bona fide водният потоп, който я е смел от лицето на Земята. Впрочем нито Волтер, нито Баии са знаели
нешо за Съкровеното учение на Изтока
159
За пълното обсъждане на отношенията, съществували между древните гърци и римляните и колонизаторите от Атлантида, вж. „Пет години
Теософия", стр. 308-346. „Тимей", превод на Ф. Дейвис, стр. 326-328
160
Както е известно, историята на Атлантида и всички предания за нея са били представени от Платон в неговите „ Timaeus" и „Critias". Като дете
Платон е чувал за нея от своя прадядо Критиас, деветдесетгодишен старец, който в младостта си слушал това от Солон, един от седемте мъдреци на
 116
Какъв е бил този народ? Съкровеното Учение твърди, че това е била късната седма субраса на

Атлантите, вече погълната от една от ранните субраси на Арийската група, тази, която постепенно се е

разпространила по материка и островите на Европа, веднага когато те започнали да се издигат от

повърхността на моретата. Спускайки се от високите плата на Азия, където и двете раси са търсели

спасение в дните на агонията на Атлантида, тя постепенно е населявала и колонизирала отново появилите

се земи. Преселилата се субраса бързо укрепнала и се размножила върху девствената почва; разделила се

на много родствени раси, които на свой ред се разделили на народности. Египтяните и гърците,

финикийците и северните групи са произлезли от тази единна субраса. Хилядолетия по-късно други раси

- останки от Атлантите, „жълти и червени, кафяви и черни" -започнали своите нашествия към новия

материк. Водили се войни, в които новодошлите били разбити и избягали; едни в Африка, други в

далечни страни. С течение на времето, следствие на нови геоложки спазми, някои от тези земи станали

острови. В резултат от такова насилствено отделяне от материка неразвитите племена и семейства,

принадлежащи към расата на Атлантите, постепенно изпаднали в още по-ниско и подивяло състояние.

Нима испанците, които влизат в състава на експедицията на Си-бол, не са срещали бели главатари

сред дивите племена; нима сега не е потвърдено наличието на негьрски тип в Европа в доисторичес-

ките времена? Именно това присъствие на чуждия тип, близък до негърския, както и до монголския, е

камъкът, в който се спъват антрополозите. Пример за това е индивидът, живял в Белгия, в Ла Но-лет, в

отдалечена и неподлежаща на изчисление епоха. Един антрополог пише следното:

„Пещерите на бреговете на река Лес в Югоизточна Белгия ни дават доказателство за това, което

може да се определи като най-ниския тип на човека - на основата на челюстите, намерени в Ла

Нолет. Въпреки това този човек е носел каменни амулети, обработени за украшения; те са

направени от пясъчник, който днес се намира в басейна на Жиронда. " 161

И така, белгийският човек е бил извънредно древен. Човекът, който е предшествал великото

наводнение - покрило планинските възвишения на Белгия с натрупвания от гори или планински чакъл на

трийсет метра над нивото на реките на днешното време - е трябвало да съединява в себе си чертите на

туранеца и негъра. Човекът на Канс-тад или Ла Нолет е можел да бъде черен и той е нямал нищо общо с

Гърция, приятел на неговия баща Дропидес. Ние предполагаме, че е трудно да се намери по-достоверен източник
161
Вж. статията на д-р Картър Блек „за челюстта от Нолет" - „Антропологичен преглед", септ. 1867
 117
арийския тип, чиито останки са съвременни на пещерните мечки в Engis (Белгия). В Аквитания

жителите, на пълните днес с кости пещери принадлежат към много по-късен период от историята и

може да не са толкова древни като предишните.

Ако това твърдение бъде оспорвано с аргумента, че науката не отрича дълбоката древност на

присъствието на човека на Земята, въпреки че тази древност не може да се определи, тъй като такова

съществуване е обусловено от продължителността на геоложките периоди, чиято древност не е

установена; ако кажат, че учените твърде определено възразяват на твърдението, че човекът е

предшествал животното, например, или че цивилизацията се отнася към самото начало на Еоценския

период, или, отново, че никога не са съществували великани и т.н. - след всичко това ние на свой ред ще

попитаме тези възразяващи: „Как вие можете да знаете това? Какви доказателства имате, освен вашите

лични хипотези, всяка от които във всеки момент може да бъде взривена от новите открития?" И тези

бъдещи открития несъмнено ще докажат, че какъвто и да е бил цветът на кожата на този ранен тип

човек, известен на антрополозите, той в нито едно отношение не е бил маймунски. Човекът от Канстад

и човекът от Engis притежават основни човешки атрибути.162 Човечеството е търсело липсващото звено

не от този край на веригата; и Неан-дерталският човек вече отдавна е отправен в „чистилището на

всички твърде прибързани грешки". Дизраели е делил хората на съюзници на маймуната и на ангели.

Тук се представят причините в полза на „ангелската теория" - както биха нарекли това християните и

като приложима поне към някои човешки раси. Във всеки случай, ако се допусне, че човекът

съществува едва от времето на Миоценския период, дори и тогава човечеството като цяло не е можело

да се състои от изостанали диваци от епохата на Палеолита, каквито сега учените ги изобразяват. Всичко,

което те казват, е само произволни догадки, измислени от тях, за да поддържат собствените им теории и

да им съответстват.

Ние говорим за събития с давност много хилядолетия, дори милиони години - ако човекът е

съвременник на геоложките периоди,163 а не на някое от събитията, които са станали през няколкото

хилядолетия на доисторическото време, допускани от страхливата и винаги предпазлива история.

162
Вж. „Черепите на човешките раси", Дьо Катрефаж и Хами
163
Хекел: „Човекьт-маймуна" на Миоценския период е сън на мономаняците, което Дьо Катрефаж доста талантливо е разрушил („Човешките
семейства", стр. 105-113). Не е ясно защо светът трябва да приеме плода от научните бдения на психофоба-матери-алист, тъй като допускането на
неговите теории изисква да се приеме на вяра съществуването на различни животни, неизвестни на науката или Природата, като например на
созура, това земноводно, което никъде не се е срещало, освен във въображението на Хекел
 118
Въпреки това съществуват учени, които почти се приближават до нашия начин на мислене. Започвайки

от смелото признание на абат Брасьор дьо Бурбург, който казва, че:

„Преданията, чиито следи се срещат в Мексико, в Централна Америка, в Перу и в Боливия,

подсказват мисълта, че човекът е съществувал в тези различни страни в епохата на гигантското из-

дигане на Андите и че той е „запазил спомен за това".

Именно в полза на такава древност се изказват повечето учени, до по-късните палеонтолози и

антрополози включително. Ако става дума за Перу, бил ли е направен удовлетворителен опит да се

определи етиологичното сродство и характерните черти, расите, издигнали тези циклопски

съоръжения, чиито развалини свидетелстват за велика цивилизация? В Куелап например те се състоят

от:

„ Стени, построени от обработен камък с 3600 ф. дължина и 56 ф. ширина, високи 150 ф. и

представляващи здрава маса със срязан връх. Върху тази маса се е намирала друга, 600 ф. дълга, 500

ф. широка и 150 ф. висока, което заедно дава височина от 300 ф. В тях е имало стаи и килии. " 164

Твърде показателен е фактът на поразителната прилика на архитектурата на тези колосални

строежи и архитектурата на европейските нации. Фергюсън смята, че аналогията между развалини-

те на цивилизацията на „инките" и Циклопските останки на пелаз-гите в Италия и Гърция са

обикновена случайност.

„ Най-забележителната в историята на архитектурата... Трудно е да се въздържим от извода, че

между тях може да съществува определена връзка ".

Тази „връзка" се обяснява просто с произхода на групите на народа, издигнал тези съоръжения, от

един общ център на Атлантическия материк. Това допускане може да ни помогне да се приближим до

разрешаването на този и подобни проблеми почти във всяка област на съвременната наука.

Като обсъжда тази тема, д-р Ларте разрешава въпроса, заявявайки, че:

„Толкова много опровергаваната истина за съществуването на човека заедно с гигантските

измрели видове (elephas, primigenius, rhinoceros, tichorrhinus, hyaena spelaea, ursus spelaeus и т. н.) ми

изглежда от днес извън всякакви опровержения и окончателно завоювана от науката. "165

164
Прегледайте множеството материали, събрани от Донели като доказателство, че Перуанската колония е била разклонение на атлантите.
165
„Пещерите в Перигор", стр. 35
 119
На друго място ни е показано, че такова е мнението и на Дьо Кат-рефаж. Той казва:

„По всяка вероятност човекът е бил свидетел на Миоценските времена,166 следователно и на

цялата Плиоценска епоха. Съществуват ли някакви причини да се предполага, че неговите следи ще

бъдат намерени още по-назад?... Тогава той би могъл да е съвременник на най-първите

млекопитаещи и може да се отнесе към дълбините на Вторичния период. "167

Египет е много по-древен от Европа във вида, в който е представена сега на картата. Атланто-

арийските племена са започнали да го населяват, когато британските острови168 и Франция все още не

са съществували. Добре е известно, че „езикът на Египетското море" -Делтата на Долен Египет е

станала твърда суша постепенно и е последвала платата на Абисиния; но като противоположност на тях,

които, в сравнителен план, са се издигнали внезапно, Делтата се е образувала доста постепенно, в

течение на дълги векове, от последователни наслагания на морска тиня, ежегодно отлагани от почвата,

нанасяна от широката река, днешният Нил. Въпреки това дори Делтата, като твърда и плодородна земя,

е била обитавана значително повече от 100 000 години. По-късните племена, с още повече арийс-ка кръв в

себе си, отколкото техните предшественици, пристигнали от изток и я завоювали от народа, чието име е

загубено за потомството, като се изключат Съкровените Книги. Именно тази естествена преграда от

тиня, която засмуквала бавно и неизбежно всеки плавателен съд, приближаващ към негостоприемните

брегове, още няколко хилядолетия пр.Хр. е била най-добрият пазач за по-късните египтяни, които успели

да я достигнат през Арабия, Абисиния и Нубия под предводителството на Ману Вина в дните на

Вишвамитра.169

С всеки изминал ден древността на човека става толкова очевидна, че дори и църквата се готви

достойно да се предаде и отстъпи. Ученият абат Фабр, проф. от Сорбоната, категорично е заявил, че

доисторическата палеонтология и археологията могат, без никаква вреда за Писанията, да откриват в

слоевете на Третйчния период толкова следи на Пред-Адамичния човек, колкото искат.

„ След като Библейското откровение премълчава всички творения, предшествали предпоследния

166
Като обсъжда произхода на различните гръцки и римски учреждения, изобретателният автор на „Атлантида, допотопен свят " изказва
убеждение, че „корените на днешните учреждения могат да се проследят до Миоценската епоха". Да, и дори още по-дълбоко назад, както вече
беше казано
167
„L'Espece Humaine"', стр. 152
168
Впрочем, такива каквито ние ги познаваме. Тъй като геологията не само доказва, че островите на Великобритания са били четири пъти
покривани с вода и са се издигали отново, но и че протоците между тях и Европа в предишна далечна епоха са били твърда земя
169
Вж.,,Разбудената Изида" (I, 627), казаното от Кулука Бхата.
 120
потоп (който според абата е бил причина за дилувиалните напластявания), тогава то ни предоставя

свободата да допуснем съществуването на човека в сивия дилу-виум, в Плиоценския и дори в Еоценския

слой. От друга страна обаче геолозите съвсем не са съгласни да разглеждат хората, населявали

земята в течение на тези примитивни епохи, в числото на нашите прародители." 170

Денят, в който църквата ще разбере, че нейното единствено спасение се съдържа в окултното

тълкуване на Библията, може би не е толкова далеч, както би могло да изглежда. Вече много голяма

част абати и църковници са станали яростни кабалисти и също толкова се изказват публично,

сражавайки се с теософите и окултистите в полза на метафизичните тълкувания на Библията, но за

тяхно нещастие те не започват от правилния край. Ние ги съветваме, преди да започнат да обсъждат

метафизичната страна на своите Писания, да изучат и добре да усвоят това, което се отнася до чисто

физическата страна-т.е. намеците в тях за геология и етнология. Тъй като такива намеци за седмичното

изграждане на Земята и човека, за Седемте Кръга и Раси, изобилстват както в Новия, така и в Стария

завет и за този, който ги чете символично, са така очевидни, както са и Слънцето и Небесата. Към

какво се отнасят законите в глава XXIII на Левит ? Каква е философската причина за всички тези

седмични при-ношения и символични изчисления, като например:

„ Отбройте от първия ден на празника..., в който принасяте снопа за полюшване, седем пълни

седмици... Заедно с хлябовете представете седем агънца без недостатък" и т.н.171

Несъмнено ще ни възразят, че всички тези „полюшвания", при-ношения и „миро" са се извършвали

в памет на седемте „Сабат(х)" на Мистериите. Тези Сабат(х) са седемте Пралаи между седемте Ман-

вантари или това, което ние наричаме Кръгове; тъй като „Сабат(х)" е разтеглива дума, която означава

период на покой от всякакъв вид, което беше обяснено по-рано. И ако това не е достатъчно убедително,

ние можем да се обърнем към стиха, който добавя:

„До първия ден след седмата седмица отбройте петдесет дни (четирийсет и девет, 7x7, стадия

на покой и четирийсет и девет стадия на дейност на седемте глобуса на Веригата, а след това

170
„Произход на Земята и човека", етр. 454. На това проф. Н. Жоли ог Тулуза, като цитира абат Фабр в своя труд „ Man before Metals ", изразява
надеждата, че абат Фабр ще му разреши „да се размине с него по този последен въпрос" (стр. 186). По същия начин постъпват и окултистите;
въпреки че настояват за огромна разлика по отношение на физиологията и външността на петте раси. еволюирали досега, те все пак твърдят, че
днешните човешки родове са произлезли от една и съща първична група, еволюирала от Божествените хора - нашите общи предци или праотци
171
Loc. cit., 15-18. Бълг. прев.: „Избройте си от първия ден след празника, от деня, в който принасяте снопа за полюшване, седем пълни седмици...
Заедно с хлябовете представете седем агнета без недостатък." - Бел. прев
 121
настъпва покоят Сабат(х), петдесетият); и тогава принесете ново месно приношение на Господа. "
172

Тоест, принесете като приношение вашата плът или „обвивка от кожа" и освобождавайки се от

тялото, вие ще станете чисти духове. Този закон на приношението, изроден и материализиран в течение

на годините, е бил установен по времето на най-първите атланти; то дошло при евреите през

„халдейците", които били „мъдреци", принадлежащи към една каста, а не към една народност; това е

била община на велики Адепти, излезли от своите „Змийски дупки" и заселили се във Вавилон преди

много векове. И ако това тълкуване от Книгата на Левит (пълен с изопачени закони на Ману) се смята

за недостатъчно, нека се обърнем към Откровението. Каквото и тълкуване да дават невежите мистици на

знаменитата глава XVII с нейната загадка за жената - облечена в порфир и багреница, независимо дали

протестантите ще кимат на католиците, четейки „Тайна, Великият Вавилон, Майката на блудниците и

земните Мерзости", или католиците ще се вторачат в протестантите, в своето безпристрастие

окултистите заявяват, че от самото начало тези думи са се отнасяли към всички и всяка екзотерична

църковност - „церемониалната магия" на древността с нейните ужасни последствия, към днес безв-

редния, тъй като е изопачен, фарс на ритуалното поклонение. „Тайната" на жената и звяра по същество

са символи на душегубителна-та църковност и суеверие.

„Звярът, който... е бил и го няма... и въпреки това е. И тук е умът, притежаващ мъдрост.

Седемте глави по същество са седемте планини (Седемте материка и седемте раси), на които седи

жената", символ на всички екзотерични, варварски, идолопоклоннически вярвания, покриващи този

символ с „кръвта на светите и кръвта на мъчениците", които са протестирали и продължават да

протестират.

„И седем царя (седем раси), от които пет паднали (нашата пета е включена), и единият е (петият

продължава), а другият (шестата и седмата раса) още не е дошъл и когато дойде (расата „ цар "),

няма да бъде дълго. " 173

Тези апокалиптични намеци са много, но изучаващият трябва сам да ги намери.

172
Пак там, 16. Бълг. прев.: „До първия ден след седмата седмица избройте петдесет дни и тогава принесете Господу нов хлебен принос".
Е. П. Блаватска е работила по английския превод на Библията. Тук явно се забелязва различие с българския превод. - Бел. прев
173
Op. cit, 8-10. Бълг. прев.: „Звярът, който ти видя, беше и го няма; ...седемте глави са седем планини, върху които седи жената... и са седем царе,
от които петима паднаха, единият стои, а другият още не е дошъл; когато пък дойде, той ще трябва малко да остане". - Бел. прев
 122
Ако Библията стигне до съгласие с археологията и геологията, за да се покаже, че човешката

цивилизация е преминала през три повече или по-малко определени стадия, във всеки случай поне в

Европа, и ако човекът в Америка и Европа, както и в Азия, е съществувал от времената на геоложките

епохи - тогава защо да не се вземат под внимание твърденията на Тайната Доктрина ? Нима е по-

философско или логично и научно да не се вярва заедно с Алберт Годри в съществуването на човека в

Миоценската епоха и в същото време да се вярва, че прочутите кремъци от Теней 174 „са били издялани от

маймуната дриопитекус"; или да се признае заедно с окултистите, че антропоидната маймуна се е

появила много векове по-късно от човека? Тъй като, след като бъде допуснато и дори научно доказано,

че:

„ В средата на Миоценската епоха не е съществувал нито един вид сред млекопитаещите,

тъждествен със срещаните в днешно време "175

и че човекът тогава е бил именно такъв, какъвто е и сега, само че по-висок и по-атлетичен, отколкото

сме ние176 - къде е тогава затруднението? От друга страна, няколко известни натуралисти удостоверяват,

че човекът надали би могъл да е потомък на маймуните, чиито следи не се срещат по-рано от

Миоценската епоха.177

„ По този начин у дивака на Четвъртичния период, който е трябвало да се бори с каменни оръдия

срещу мамонта, ние намираме всички тези черепни особености, които обикновено се разглеждат

като признаци на голямо интелектуално развитие. "178

Ако човекът не се е появил внезапно, вече надарен с целия си интелект и мъдрост, в границите на

Миоценския период той не би могъл да придобие такъв мозък от своя безмозъчен катархински пра-

родител, ако вярваме на учения абат Буржуа.

Що се отнася до великаните, независимо от това че най-високият от намерените досега сред

изкопаемите в Европа е "Човекът от Ментон" (6 фута и 8 дюйма), могат да бъдат открити и други.

Нилсън, когото Любок цитира, казва:

174
Кремъците от Thenay носят несъмнена следа от работата на човешките ръце (Дьо Мортие, „Разходка в музея Сен-Жермен", стр. 76).
175
Алберт Годри, „Les Enchainements du Monde Animal dans les Temps Geologiques", стр. 240.
176
Като говори за ловците на северни елени в Перигор, Жоли казва, че те са били „с висок ръст, атлетични и са притежавали здрав скелет" („Man
before Metals", стр. 353).
177
На бреговете на езерото Веаuc - казва абат Бурже - човекът е живял сред фауна, която напълно е изчезнала (aceratherium - тапир, мастодонт). С
наносните пясъци в Орлеан е дошла антропоидната маймуна (pliopithecus antiquus) и поради това тя е дошла по-късно от човека. (Вж. Отчети на
„Пре-историческия конгрес", 1867 г. в Париж.)
178
Дьо Катрефаж, „ L 'Espuce Humaine ", стр. 312
 123
„В гробницата от Неолитната епоха... през 1807 година е бич намерен скелет с необичаен ръст. "

Той бил приписан на един от кралете на Шотландия Albus McGaldus.

И ако в наше време понякога срещаме мъже и жени високи 7, дори до 9 и 11 фута, това само доказва

- по закона за атавизма или проявата на особеностите на предците - че е било време, когато 9 и 11 фута

е бил обичайният среден ръст на човечеството дори и в нашата по-късна Индо-Европейска раса.

Но тъй като тази тема беше вече достатъчно обсъждана в настоящия труд, ние можем да преминем

към лемурийците и атлантите и да видим какво са знаели за тези ранни раси древните гърци и какво

знаят сега нашите съвременници. Великият народ, споменат от египетските жреци, от който са

произлезли предците на гърците във века на Троя и които, както се твърди, са се сражавали с Атлантите,

разбира се, не е бил раса на диваците на Палеолита, както виждаме. Но въпреки това, дори и в дните на

Платон, с изключение на жреците и Посветените явно никой не е запазил някакъв ясен спомен за

предшестващите раси. Най-древните египтяни са били отделени от по-късните атланти с хилядолетия;

самите те са били потомци на чужда народност и са се заселили в Египет преди около 400 000 го-

дини,179 но техните посветени са запазили всички документи. Дори в такова късно време като века на

Херодот те все още са притежавали статуите на 341 царе, царствали над тяхната немногобройна атлан-

то-арийска субраса.180 Ако допуснем само двайсет години като средно число за царуването на всеки цар,

тогава продължителността на Египетската империя трябва да бъде отнесена 17 000 години преди вре-

мето на Херодот.

Бунзен е изчислил древността на Голямата пирамида на 20 000 години. По-съвременните археолози

не й определят повече от 5000 или в краен случай - 6000 години, щедро отделяйки на Тива с нейните

Сто Врати 7000 години от самото основаване. Но въпреки това съществуват документи, доказващи, че

египетските жреци - Посветените - са пътешествали в северна посока по суша по път, който по-късно

станал Гибралтарския пролив, след това завивали на север и преминавали през бъдещите селища на

финикийците в Южна Галия; после още по-далеч на север, докато не стигали до Карнака (Мор-биган),

179
При измерването на тинестата почва в долината на Нил са били намерени две обгорени тухли, едната на дълбочина 20 ярда, а другата - на 24 ярда.
Ако изчислим дебелината на ежегодното отлагане, нанасяно от реката - 8 дюйма за столетие (по-внимателните изследвания са показали нарастване
не по-голямо от три до пет дюйма за столетие), - ние трябва да определим за първата от тези тухли древност от 12 000 години, а на втората 14 000.
Чрез аналогични изчисления Бурмайстьр предполага, че от времето на първата поява на човека върху земята на Египет са изминали 72 000 години, а
Дрепер приписва на европейския човек, свидетел на последната ледникова епоха, древност по-дълбока от 250 000 години. („ Man before Metals ",
стр. 183.) Египетският Зодиак свидетелства за повече от 75 000 години наблюдения! Забележете също, че Бурмайстьр говори само за населяването
на Делтата
180
Вж. „Езотеричен Буддизъм", стр. 66, пето издание.
 124
отново завивали на запад и пристигали, продължавайки да вървят по суша, към северозападния нос на

Новия Материк.181

Каква е била целта на тяхното дълго пътешествие? И колко далеч назад трябва да се отнесе времето

на такива посещения? Архаичните писания свидетелстват, че Посветените на втората субраса на

арийското семейство са се придвижвали от една страна в друга, за да наглеждат съоръженията на

менгирите и долмените, колосалните Зодиаци от камъни, както и местата на гробниците, които

трябвало да служат като вместилища за праха на бъдещите поколения. Кога е ставало това? Фактът

за техния преход от Франция във Великобритания по сух път може да даде представа за времето,

когато такова пътешествие е можело да се извърши по суша.

Това е било, когато:

„ Равнището на Балтийското и Северното море е било с 400 фута по-високо, отколкото е в

днешно време. Долината Сома все още не се е спуснала до тази дълбочина, която е достигнала сега;

Сицилия е била съединена с Африка, Варварийските владения с Испания. Картаген, пирамидите на

Египет, дворците на Уксамал и Паленке още не съществували и смелите мореплаватели на Тир и

Сидон, на които в по-късни времена е писано да извършат своите опасни пътешествия край

бреговете на Африка, още не са били родени. Със сигурност знаем само, че европейският човек е

бил съвременник на измрелите видове на Четвъртичната епоха..., че той е бил свидетел на

издигането на Алпите182 и разпростирането на ледниците, казано накратко - той е живял

хилядолетия преди зората на най-далечните доисторически предания. Дори е възможно човекът да

е бил съвременник на изчезналите млекопитаещи, може би от още по-древен вид... като elephas

meridionalis от пясъците на Сен-Пре или поне elephas antiquus, който се смята за по-древен от

elephas primigenius, тъй като техните кости били намираш заедно с обработени камъни в няколко

пещери в Англия и в съседство с костите на носорога haemitechus и даже на machairodus latidens,

който е още по-древен. Ед. Ларте също така се придържа към мнението, че действително няма

181
Или това, което сега са Британските острови, тогава още неотделени от главния материк. „Древните жители на Пикардия са можели да
преминават във Великобритания, без да пресичат канала. Британските острови са били съединени с Галия чрез провлак." („Man before Metals",
стр. 184.)
182
Той е бил свидетел на това и е запомнил, тъй като „окончателното изчезване на най-великия Материк (Атлантида) е било събитие, съвпаднало с
издигането на Алпите" -пише Учителят (вж. „Езотеричен Буддизъм", стр. 70). Когато изчезнала една част от твърдината на нашето полукълбо,
друга твърд на новия материк се издигнала от моретата. Именно на този колосален катаклизъм, продължавал в течение на 150 000 години, са
основани преданията за всички "потопи"; евреите са изградили своя разказ върху събитие, станало по-късно, а именно - потъването на
Посейдонис
 125
нищо невъзможно в съществуването на човека в ранния Третичен период. "183

Ако „няма нищо невъзможно" от научна страна в тази представа и ако може да се допусне, че

човекът вече е съществувал в толкова ранен период, какъвто е Третичната епоха, тогава не е излишно да

се напомни на читателя, че Крол поставя началото на този период преди 2 500 000 години; но беше

време, когато му даваше 15 000 000 години.

И ако всичко това може да се каже за европейския човек, колко голяма е древността на лемуро-

атлантите или атланто-арийския човек? Всеки образован човек, който следва прогреса на науката, знае

как се приемат признаците за съществуването на човека по времето на Третичния период. Доказателство

за това е клеветата, която беше хвърлена върху Денуайе през 1863 г., когато заявил пред Института на

Франция, че е направил откритие,

„ В недокоснатите пясъци на Плиоцена в Сен-Пре, около Шартр, които доказват съсъществуването

на човека с elephas meridionalis ".

По-късното откритие през 1867 г., направено от абат Буржуа, че човекът е живял в епохата на

Миоцена, и приемът, който му е бил оказан на Доисторическия конгрес в Брюксел през 1872 г.,

доказват, че средният учен вижда само това, което иска да види.184

Макар че ще разсъждава ad infinitum по повод долмените и техните строители, съвременният

археолог в действителност нищо не знае нито за тях, нито за произхода им. Въпреки това тези странни и

често колосални паметници от необработени камъни - обикновено състоящи се от четири или седем

гигантски монолита, поставени един до друг - са разхвърляни в групи или редици по цяла Азия,

Европа, Америка и Африка. Камъни с огромни размери са поставени хоризонтално и по различен начин

върху два, три или четири монолита, а в Пуату - върху шест или седем. Народът ги нарича „тронове на

дявола", друидски камъни и гробове на великани. Камъните на Карнака в Морбиган, Бретания -

простиращи се почти една миля и наброяващи до 11 000 камъка, подредени в редове - са братя-близ-

наци на камъните в Стоунхендж. Коничният Менгир в Лох-Мариа-кер в Морбиган е дълъг двайсет ярда

и широк около два ярда. Мен-гирът в Champ Dolent (около Сен-Мало) се издига трийсет фута над

183
„ The Antiquity of the Human Race ", в научния труд на М. Joly „Man before Metals ", стр. 184
184
Както обикновено „журито" на учените се е разделило в мнението си; докато Дьо Катрефаж, Дьо Мортие, Уорсе, Енгелгард, Валдемар, Шмит,
Капелини, Хами и Картайлиак виждали върху кремъците следи от човешки ръце, Стинструп, Вирхов и Десор отказвали да допуснат това. Все пак
мнозинството, ако изключим няколко английски учени, се придържа към мнението на Буржуа
 126
земята и влиза петнайсет фута под нея. Подобни долмени и праисторически паметници се срещат на

почти всяка географска ширина. Намират ги в Средиземния водоем; в Дания (сред местните могили,

високи от двайсет до трийсет и пет фута); в Шотландия, в Швеция, където те се наричат Гангрифтен

(или могили с коридори); в Германия, където са известни като гробове на великаните (Гюненгребен); в

Испания, където се намира долменът Антигера, близо до Малага; в Африка; в Палестина и Алжир; в

Сардиния, заедно с Нураги и Sepolture dei Giganti, или могили на гигантите; в Малабара, в Индия,

където те се наричат гробове на Даитите (Гигантите) и Ракшасите, хората-демони от Ланка; в Русия и

Сибир, където са известни като кургани; в Перу и Боливия, където ги наричат Чулпа, или места за

погребение и т.н.

Няма страна, в която да отсъстват. Кой ги е издигнал? Защо всички те са свързани със змейове и

дракони, с алигатори и крокодили? Защото в някои от тях били намерени, както смятат, останки от „па-

леолитния човек" и понеже в могилните насипи в Америка телата от по-късните раси са били открити с

обичайните костни накити, каменни и медни оръдия, медни урни и пр., поради което те се разглеждат

като древни гробища! Но несъмнено е, че две прочути могили - едната в долината на Мисисипи, а

другата в Охайо - известни като „Могилата на Алигатора" и „Могилата на Великия Змей", никога не са

били предназначавани за гробове.185 Въпреки това авторитетно ни заявяват, че всички могили и

строителите на могилите и дол-мените в Европа се отнасят към „времето на пелазгите", предшествали

инките в Америка, но все пак те не принадлежат към „твърде далечни времена". Те не са построени от

„расата на строителите на долмените", които никога не са съществували, освен в ранното архе-ологично

въображение (мнението на Дьо Мортие, Бастиан и Уестроп). В края на краищата, мнението на Вирхов за

могилите на Великаните в Германия е прието сега като аксиома. Ето какво казва този немски биолог:

„ Самите могили имат гигантски размери, но не и костите, които се намират в тях. "

И археологията трябва само да се поклони и да се подчини на това решение.186

В тези „гробове" не са били намерени гигантски скелети, но това още не е причина да се направи

185
Даваме следното описание от един научен труд: „Първото от тези животни (алигатори) е нарисувано със значително умение и то има не по-малко
от 250 фута дължина... Вътрешността представлява купчина камъни, над която е била изваяна форма от фина твърда глина. Великият Змей е
изобразен с отворена паст в момент, когато поглъща яйце, чийто диаметър се е равнявал на 100 фута в най-широката си част, тялото на животното е
описвало грациозни извивки, а опашката е била навита спирално. Дължината на животното се равнявала на 1100 фута. Това майсторско творение е
единствено по рода си..., И на стария Материк няма нищо, което да е някаква аналогия на това, с изключение впрочем на неговия символ на Змея
(Цикъла на Времето), погълнато от Яйцето (Космоса)
186
Заради факта може би щеше да е по-добре, ако имахме повече „специалисти" в науката и по-малко „авторитети" по световните въпроси. Ние
никога не сме чували Хумболт да изказва авторитетни и крайни решения по въпроса за полипите или за природата на нарастването
 127
изводът, че те никога не са съдържали останки на великани. Кремирането е бил всеобщ обичай преди

сравнително недалечен период - приблизително преди 80 000 или 100 000 години. Освен това почти

всички истински великани потънали заедно с Атлантида. Въпреки това класическите автори, както

беше казано по-рано, често са говорили за гигантски скелети, изкопани в тяхната епоха. И още -

човешките вкаменелости са така редки, че могат да се преброят на пръсти. Нито един от намерените

досега скелети не е по-древен от времето между 50 000 и 60 000 години,187 човешкият ръст се е

намалил от 15 фута до 10 или 12 фута от времето на третата субраса на арийската група, тази субраса -

родена и развила се в Европа и Мала Азия в нови условия и нов климат -станала европейска. Оттогава,

както вече беше казано, тази раса започнала постоянно да намалява на ръст. Поради това е правилно да

се каже, че само гробниците са древни, а не случайно намерените в тях тела; и че тези могили, след

като са с толкова гигантски размери, е трябвало да побират великани или по-точно пепелта от поколения

великани.

Също така, не всички циклопски съоръжения са били предназначени за гробници. Описаните по-горе

пътешествия на Посветените имали отношение именно към така наречените Друидски останки, като

Карнака в Бретания и Стоунхендж във Великобритания. И всички тези гигантски паметници са

символични документи на Световната история. Те не са друидски, а световни. Не друидите са ги

изграждали, тъй като те са само наследници на легендите за Циклопите, завещани им от поколения

мощни строители и „магьосници - както добри, така и лоши".188

Винаги може да се съжалява, че като отхвърля a priori действителното съществуване на великаните,

историята е запазила за нас толкова малко от древните паметници и документи, които ни интересуват.

Въпреки това в почти всяка митология - която преди всичко е древна история - великаните играят

изтъкната роля. В древната скандинавска митология великаните Скримир и неговите братя, срещу които

се сражавали синовете на Боговете, са били мощен фактор в историята на боговете и хората.

Съвременното тълкуване, което превръща тези великани в братя на джуджета и принизява битките на

Боговете до историята на развитието на арийската раса, ще получи признание само сред вярващите в

187
57 000 години е времето, отделено от д-р Долер на останките на човешкия скелет, намерен под четири древни дървета в Нови Орлеан, на
бреговете на река Мисисипи
188
Мюрей говори за средиземноморски варвари, че те били поразени от храбростта на атлантите. ..Физическата им сила е била огромна, за което
свидетелстват техните циклопски постройки, понякога земята е треперела под крачките им. Всичко, което те правели, ставало бързо... Те били мъдри
и предали на хората своята мъдрост." („Митология ". стр.4.)
 128
арийската теория, изложена от Макс Мюлер. Допускайки, че туранските раси са били олицетворени от

джуджетата (Двергар) и че тъмната кръглоглава и древна раса е била изгонена в северна посока от

светлоликите скандинавци или Езири (Богове, приличащи на хора), все пак нито в историята, нито в

някой друг научен труд има антропологични доказателства за съществуването във Времето и

Пространството на раси от Великани. Все пак Швайнфурт може да свидетелства, че те съществуват

относително и фактически рамо до рамо с джуджетата. Племето Ниям-Ниям в Африка са истински

джуджета, докато техните най-близки съседи, няколко сравнително светлокожи племена, африканци, са

великани, ако бъдат поставени до Ниям-Ниям, и могат да се разглеждат като много високи дори и сред

европейците, тъй като всичките им жени са по-високи от шест и половина фута.

От друга страна, в Корнвалис и в древната Бретания преданията за тези великани са обикновено

нещо; казват дори, че те са живели почти до времето на крал Артур. Всичко това показва, че великаните

сред келтите са живели до по-късно време, отколкото сред тевтонците.

Ако се обърнем към Новия свят, ще срещнем предания за раса на Великани от Тарих, на източните

склонове на Андите и в Еквадор, които се сражават с Богове и хора. Тези древни вярвания дават имена

на някои местности, като „Los Campos de los Gigantes ", „Поля на Великаните", и винаги съществуват с

млекопитаещите, отнасящи се към Миоценския период и към времето на издигане на бреговете на

Плиоценската епоха. „Не всички великани се намират под Планината Оса" и действително твърде бедна

би била антропологията, която би ограничила преданията за великаните само до гръцката и биб-

лейската митология. Славянските страни, особено Русия, изобилстват от легенди за богатири (мощни

великани) от стари времена; и славянските народни балади, множеството от които са послужили като

основа на националните разкази, най-древните песни и най-архаичните предания говорят за

великаните, живели в стари времена. И така, ние можем безопасно да отхвърлим съвременната теория,

която би искала да направи от Титаните просто символи, които изобразяват космически сили. Те са били

истински живи хора, независимо дали с ръст от двайсет или само от дванайсет фута. Дори и героите на

Омир, които са принадлежали към много по-близък период от историята на расите, явно са употребявали

оръжие и са носели доспехи с размери и тегло, които не са по силата и на най-яките хора на днешната

епоха.
 129
„Двадесет души във дните на нашето израждане, не биха могли да повдигнат този мощен монолит.

" Ако отпечатъците от следите на крака върху вкаменелостите в Карсон, Невада, в САЩ, принадлежат

на човек, тогава те сочат гигантски хора и относно тяхната достоверност не може да има съмнение. Може

да се съжалява, че съвременните и научните доказателства за съществуването на великаните трябва да се

основават само на отпечатъка от следата. Много пъти скелетите на хипотетичните великани са били

приемани като скелети на слонове и мастодонти. Но всички подобни грешки, направени още преди

развитието на геологията, и дори разказите на пътешественика сър Джон Мандвил, който твърди, че в

Индия е виждал великани с ръст петдесет и шест фута, само свидетелстват, че вярата в съществуването

на великаните никога и в никое време не е напускала мисълта на човека.

Това, което е известно и прието, е, че са съществували няколко раси на гиганти и са оставили

определени следи. В „ Списание на Антропологичния институт "189 е посочено, че подобна раса е

съществувала в Палмир и вероятно в Мидиан и че черепите на хората от тази раса са имали форма,

напълно различна от черепите на евреите. Няма нищо невъзможно в това, друга подобна раса да е

съществувала в Самария и тайнственият народ, построил кръговете от камъни в Галилея, обработвал

кремъците от Неолита в Йорданската долина, да е запазил древния семитски език, напълно

различаващ се от еврейските квадратни букви, и да е бил с твърде висок ръст. Не бива да се доверяваме

на английския превод на Библията, дори в неговото съвременно преразгледано издание. Говорят ни за

Нефилимите, превеждайки тази дума като „великани", и по-нататък добавят, че те са били „космати"

хора, вероятно едри и мощни прототипи на по-късните сатири, толкова красноречиво описани от

патристичната фантазия; като при това някои отци на църквата уверяват своите почитатели и

последователи, че самите те са виждали такива „сатири" -някои живи, други „мариновани" и

„консервирани". Думата великани е била веднъж приета като синоним на Нефилимите и оттогава

коментаторите са ги отъждествявали със синовете на Анака. Фили-бустерите, които завладели

Обетованата Земя, намерили в нея население, съществувало по-рано, което значително ги е надвишавало

на ръст, и го нарекли раса на великани. Но расите на истинските великани са изчезнали хилядолетия

преди раждането на Мойсей. Тези високи хора са живели в Ханаан и дори в Башан и са можели да имат

представители сред набатеяните от Мидиан. Те са били много по-високи от ниските евреи. Преди
189
Статията на д-р Картьр Блек, 1871
 130
четири хиляди години формата на техния череп и високият им ръст са ги отличавали от децата на Хе-

бер. Преди четирийсет хиляди години техните предци са можели да бъдат с още по-гигантски ръст, а

преди четиристотин хиляди години техните размери по отношение на съвременния човек е трябвало да

са такива, какъвто е ръстът на гигантите, жители на Бробдинг-нага, в сравнение с лилипутите.

Атлантите от средния период са се наричали „Велики дракони" и първият символ на техните племенни

Божества, когато „Боговете" и „Божествените династии" ги напуснали, е бил гигантският змей.

Тайната, която забулва произхода и рождението на друидите, е така голяма, както и тайната на

техните предполагаеми храмове за съвременния символист, но не и за посветените окултисти. Техните

жреци са били потомци на последните атланти и известното за тях е достатъчно, за да се допусне

изводът, че те са били източни жреци, сродни на халдейските и индуските. Може да се направи

заключение, че те са символизирали своето божество, както правят индусите със своя Вишну, както са

постъпили египтяните със своя Съкровен Бог. или както са се покланяли на своето Божество

строителите на голямата Могила на Змея в Охайо - именно под формата на „Мощен Змей", емблема на

вечното божество на Времето - Индуският Кала. Плиний ги наричал „Магьосници на галите и

бритите". Но те били повече от това. Авторът на „ Индуски древности " намира много прилики между

друидите и брамините в Индия. Д-р Борлаз сочи близката аналогия между тях и магьосниците на

Персия;190 други виждат тяхната тъждественост с орфическите жреци на Тракия - просто защото в

своите Езотерични учения те били приобщени към световната Религия на Мъдростта и така проявявали

близко родство с всеобщия екзотеричен култ.

Подобно на индусите, гърците и римляните - ние говорим за Посветените - халдейците, египтяните и

друидите са вярвали в доктрината за последователността на „световете", както и в седемте „творения"

(новите материци) и преобразуванията на повърхността на Земята, и в седмичните нощ и ден за всяка

Земя или Глобус. Навсякъде, където се срещат Змеят и Яйцето, несъмнено тази догма е била налице.

Техните Драконтии са свидетели на това. Това вярване е било толкова всеобщо, че ако го потърсим в

Езотеризма на различните религии, ще го намерим във всички. Ще го намерим при арийците, индусите

и маздейците, при гърците, латинците и дори при древните евреи и ранните християни, чиито

190
Но магьосниците на Персия никога не са били перси - дори не са били халдейци. Те дошли от много далечна страна. Изтоковедите поддържат
мнението, че тя може да е била Мидия. Възможно е, но от коя част на Мидия? На това не получаваме отговор
 131
съвременни последователи днес едва ли разбират какво четат в своите Писания. В „Книга за Бога"

четем:

„ Сенека казва, че светът, бидейки разтопен, се завръща в лоното на Юпитер, този бог съществува

в течение на известно време напълно погълнат в самия себе си и пребивава като че ли скрит,

съвършено потопен в съзерцание на своите собствени представи. После виждаме възникващия от

него нов свят, съвършен във всичките си части. Животните са сътворени отново. Невинната чо-

вешка раса е сформирана."

След това, говорейки за всемирното разлагане, което повлича след себе си разрушението или смъртта

на всичко, той учи, че:

„Когато законите на природата бъдат погребани под развалините и последният ден на света

настъпи, Южният полюс ще се срути и при неговото падане цялата област на Африка и Северния

полюс ще покрият всички страни под своята ос. Заплашеното Слънце ще се лиши от светлината си;

падайки в разложение, обителта на небето ще започне да произвежда едновременно живот и смърт и

известен вид разложение ще достигне дори и всички богове, които по този начин ще се възвърнат в

своя първоначален Хаос. "

Може да се помисли, че ние четем изложението на думите на Па-рашара в Пураните за великата

Пралайя. Почти е тъждествено по смисъл. Нима християнството няма нещо подобно? Ние казваме, че

има. Нека читателят отвори английската Библия и прочете глава III във Второто послание на Петър и

той ще намери там същите мисли:

„Преди всичко знайте, че в последните дни ще се появят нагли ругатели... и говорещи: „Къде е

обещанието за неговото пришествие? Тъй като, откакто са започнали да умират отците от

началото на творението, всичко остана същото..." Мислещите така не знаят, че в началото на

тази Божия дума небесата и земята са били съставени от вода и чрез вода; поради което

тогавашният свят загинал, бич потопен от водата. А днешните небеса и земя, съдържащи се в

същата дума, се пазят за огъня в деня на съда и загиването на нечестивите човеци... и тогава

небесата с шум ще преминат, стихиите пламвайки ще се разрушат, земята и всички дела на нея

ще изгорят... Въпреки това ние... очакваме ново небе и нова земя."191

191
Op. cit, стр. 3-13. Бълг. прев.: „Най-първо знайте това. че в последните дни ще се появят подигравачи, които вървят по своите си похоти и казват:
 132
Ако тълкувателите пожелаят да видят в това намек за творение, потоп и обещаното пришествие на

Христа, когато те ще живеят в Новия Ерусалим в Небесата, това не е по вина на „Петър". Това, което

авторът на посланието е подразбирал, е било именно разрушението на нашата пета раса чрез подземни

огньове и наводнения и появата на нови материци за шестата коренна раса. Тъй като всички автори на

Посланията са били вещи в символиката, ако и не в науката.

По-рано беше споменато, че вярването в седмичното изграждане на нашата Верига е било едно от

най-древните учения сред ранните иранци, получили го от първия Заратустра. Време е това да се дока-

же на онези парси, които са загубили ключа към смисъла на своите писания. В Авеста Земята се

разглежда едновременно като седмична и троична. Това д-р Гайгер смята за непоследователност по

следните причини, които той нарича заблуди. Авеста говори за три трети от Земята, защото Риг-Веда

споменава:

„Три земи... под това се разбира, както е казано, три наслоявания или слоя, като единият лежи над

другия"192

Но той напълно греши, както и всички непосветени екзотерични преводачи. Авеста не е заимствала

тази представа от Риг-Веда, а просто повтаря Езотеричното учение. „Три наслоявания или слоя" не се

отнася само към нашия земен Глобус, а към трите слоя на Глобусите на нашата земна Верига - по два на

всеки план, единият на низходящата, другият на възходящата дъга. Така по отношение на шестте

Сфери или Глобуса на нашата Земя, явяваща се седми и четвърти, Земята е седмична, докато по

отношение на плановете на нашия план тя е троична. Този смисъл е прокаран и потвърден от текста в

Авеста и дори от разсъжденията - твърде уморително и безуспешно гадаене - на преводачите и

тълкувателите. От това следва, че делението на Земята, или по-точно - Веригата на Земята, на седем

Каршвари не се намира в противоречие с трите „зони", ако тази дума бъде преведена като „планове".

Както отбелязва Гайгер, това седмично деление е твърде древно - най-древното от всички,—тъй като вече

Гатха говорят за „ седмичната земя "193 Понеже:

де е обещанието за Неговото пришествие? Защото откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от началото на творение то... Защото тия,
които това искат, умишлено забравят, че земята и небесата открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, поради което
тогавашния свят, потопен от вода, загина... А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и
погибелта на нечестивите човеци... И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат
и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят... Но ние според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава
правда." - Бел. прев.
192
„Цивилизацията на източните иранци в древни времена", стр. 130, 131
193
Буми хаптаита, Ясна, XXXII, 3
 133
„Според твърденията на по-късните писания на парсите, седемте Каршвари трябва да се разглеждат

като напълно разделени части на Земята (несъмнено е така, тъй като) между тях протича океан, тъй че е

невъзможно, както се твърди на няколко места, да се премине от един Каршвар в друг."194

Разбира се „Океанът" е Пространството, тъй като то се е наричало „Водите на пространството",

преди да стане известно като Ефир. Освен това думата Каршвар постоянно се тълкува като Двипа и Хва-

ниратха, преведена като Джамбу-Двипа (Неорисанх, от преводача на Ясна).195 Но изтоковедите не обръщат

внимание на този факт и поради това ние виждаме, че такъв учен в Зороастрианството и парсиец по

рождение, какъвто е преводачът на трудовете на д-р Гайгер, без нито една дума обяснение пропуска

различните забележки на последния по повод на такъв род „непоследователности", изобилстващи в пи-

санията на маздейците. Една от тези „непоследователности" и „съвпадения" се отнася до сходството на

ученията на следовниците на Зороастър с учението на индусите по отношение на седемте Двипа

-острови, или по-точно материци - както се срещат в Пураните, а именно:

,Двипа образуват концентрични кръгове, които, бидейки отделени от океана, заобикалят

Джамбу-Двипа, намиращ се в центъра, (и) по мнението на иранците Каршвар Каниратха също

така е разположен в центъра на останалите; те не образуват концентрични кръгове, а всеки от

тях (шестте други Каршвари) е спегщално индивидуално пространство и по този начин те се

групират около (над) Каниратха.'

Каниратха - по-точно Хваниратха - не е, както предполагат Гайгер и неговият преводач, „страна,

населена с ирански племена", и „другите имена" не означават „прилежащи страни на чужди народи

на Север, Юг, Запад и Изток", а просто само нашия земен Глобус или Земята. Тъй като това, което се

подразбира от фразата, следваща последната, която ние цитирахме, означава:

„Два Ворубаршти и Ворузаршти лежат на Север; два Видад-хавшу и Трададхавшу на Юг;

Савахи и Арзахи на Изток и Запад. "

Тоест, това е просто и твърде графично и точно описание на Веригата на нашата планета,

Земята, представена в Книгата Дзиан (II) по този начин:

194
Сравни например том I, стр. 4 на Пехлевийския превод: Bdh. XXI, 2, 3
195
Забележката под черта, направена от Дараб Дастур Пешотан Санджана, преводач на труда на д-р Вилхелм Гайгер „Цивилизацията на
източните иранци ".
 134

Тези маздейски имена трябва само да се заменят с названията, употребявани в Тайната Доктрина,

за да ни се яви Езотеричното учение. „Земята" (нашият свят) е троична, защото Веригата на Световете

е разположена на три различни плана над нашия земен Глобус, тя е и седмична, благодарение на

седемте Глобуса или сфери, образуващи Верига. Оттук е и следващият смисъл, даден във Вендидад

(XIX, 39):

„ Само Каниратха се съединява с „ имат " - „ тази " (земя), докато всички останали Каршвари са

свързани с думата „ ават " - „ това " ши тези - горните земи. "

Нищо не може да бъде по-ясно. Същото може да се каже за съвременното тълкуване на всички

подобни религии.

Така друидите са разбирали значението на Слънцето в съзвездието на Телеца и когато в деня на първи

ноември всички други огньове били загасявани, техните свещени и неугасими огньове оставали сами, за

да осветяват хоризонта подобно на огньовете на магьосниците и съвременните последователи на

Зороастър. Подобно на огньовете на петата раса и по-късните халдейци, също така и на гърците,

отново, както и християните - които и до днес постъпват по същия начин, без да подозират истинското

значение - всички те са приветствали Утринната Звезда, прекрасната Венера-Луцифер.1 Страбон

говори за острова, близо до Британия, „ където се извършват същите ритуали, които и в Самотракия,

в чест на Церера и Прозерпина и този остров е бил Свещеният Иерна",196 и където бил запален

постоянен огън. Друидите са вярвали в пре-въплътяването на човека, но не така, както обяснява това

Лукиан, „ че същият този дух оживява ново тяло не тук, а в друг свят ", а вярвали в ред

превъплътявания в същия този свят; тъй като, както казва Диодор, те твърдели, че душите на хората след

определени периоди ще се прехвърлят в други тела.197

196
Lib. IV.
197
Било е време, когато целият свят, цялото човечество е имало една религия и „един език". „В началото всички религии на Земята са били единни и
са произлизали от един център", както справедливо твърди Фабер
 135
Тези догми преминали в петата раса на арийците от техните предшественици атлантите на четвъртата

раса. Те съкровено запазили учението, което им представя как тяхната родствена коренна раса,

ставайки с всяко поколение все по-самонадеяна, благодарение на придобиването на свръхестествени

човешки сили, постепенно се спускали, приближавайки към своя край. Тези исторически послания им

напомняли за мощния интелект на предишните раси, както и за гигантските размери на техните хора.

Ние намираме повторението на тези спомени във всеки век от историята, в почти всеки древен фраг-

мент, стигнал до нас от архаични времена.

Елиан е запазил откъс от трудовете на Теофраст, написан по времето на Александър Велики. Това е

диалог между фригиеца Мидас и Силен. На Мидас се съобщава за материка, който е съществувал в

древни времена и е бил така обширен, че Азия, Европа и Африка изглеждали в сравнение с него жалки

острови. Той е бил последният, на който се появили животните и растенията с гигантски размери.

Силен казвал, че там хората били два пъти по-високи на ръст от най-високите хора на неговото (на

разказвача) време, те живеели два пъти по-дълго. Те имали богати градове с храмове и един такъв град

побирал повече от милион жители; там се намирали злато и сребро в голямо количество.

Предположението на Грот, че Атлантида е била само мит, възникнал поради миража - облаците на

ослепяващото небе изглеждали като остров върху златно море - е твърде неостроумно, за да му се

обръща внимание.

А. НЯКОЛКО ТВЪРДЕНИЯ НА КЛАСИЧЕСКИТЕ АВТОРИ ЗА СВЕЩЕНИТЕ ОСТРОВИ И

МАТЕРИЦИ, ОБЯСНЕНИ ЕЗОТЕРИЧНО

Всичко казано дотук е било известно на Платон и на много други, но тъй като нито един посветен

няма правото да разкрива и да говори за това, което знае, следващите поколения получили само намеци.

Гръцкият философ - с желание да поучи човечеството по-скоро като моралист, отколкото като географ и

етнолог или историк - събрал историята на Атлантида, покриваща няколко милиона години, в едно

събитие, което той ограничил до сравнително малкия остров от 3000 стадия дължина и 2000 ширина

(или около 350 мили и 200 мили, което приблизително представлява размерите на Ирландия), докато

жреците говорели за Атлантида като за материк с размери „колкото цяла Азия и Либия" взети заедно.198 Но

198
„ Critias ", превод на Дейвис, стр. 415
 136
разказът на Платон, както и да е променен в общите си черти, носи върху себе си печата на истината.199

Във всеки случай не той го е измислил, тъй като и Омир, който го е предшествал с няколко столетия, в

своята Одисея говори за атлантите - същите наши атланти - и за техните острови. Поради това

преданието е по-древно, отколкото е кашата на Улис. Атлантите и Атлантида в митологията са основани

на Атлантите и Атлантида на историята. Както Санхуниатон, така и Диодор са запазили разкази за тези

герои и героини, независимо от това, че техните изложения са могли да получат известен примес на

митичен елемент.

В наше време сме свидетели на необичайния факт, че такива сравнително неотдавнашни личности като

Шекспир и Вилхелм Тел почти са отричани и се прави опитът да се покаже, че първият е само пот de

plume, а вторият - никога несъществувала личност. Нима е учудващо тогава, че двете мощни раси -

лемурийците и атлантите -с течение на времето са били слети и отъждествени с някакви полумитични

народи, носещи същото родово име.

Херодот говори за атлантите - народ в Западна Африка – дали своето име на планината Атлас, които

били вегетарианци и „чийто сън никога не се нарушавал от сънища"; и които освен това:

„Всекидневно проклинали слънцето при неговия изгрев и залез, тъй като прекачената горещина ги

е изгаряла и им причинявала страдания. "

Тези твърдения са основани на морални и психически факти, а не на физиологични разстройства.

Историята на Атлас дава ключа към това. Ако сънят на атлантите никога не се е нарушавал от сънища, то

е, защото това специално предание се отнася към най-ранните ат-ланти, чиито физически строеж и

мозъкът им не са били още достатъчно уплътнени във физиологичен смисъл, за да могат нервните

центрове да действат по време на сън. Що се отнася до другото твърдение - че те всекидневно

„проклинали слънцето" - това отново няма нищо общо с горещината, а се отнася до моралното

израждане, което се е развило в тази раса. Това е обяснено и в нашите Коментари:

„Те (шестата субраса на атчантите) употребявали магически заклинания дори и срещу слънцето

199
Истинността на Платон толкова необосновано е била подлагана на нападки, дори и от такива доброжелателни критици като проф. Жовет, при
обсъждането на историята на Атлантида, че явно е уместно да се представи свидетелството на един специалист по този въпрос. Това е достатъчно,
за да бъдат поставени придирчивите литератори в твърде смешно положение: „Ако нашето знание за Атлантида беше пълно, несъмнено бихме се
убедили, че във всеки пример, в който народите на Европа намират прилика между себе си и народите на Америка, същата прилика съществува -
както при едните, така и при другите - с народите на Атлантида... Ние ще видим, че във всеки случай, в който Платон ни дава някакво сведение в
това отношение относно Атлантида, сходството несъмнено е налице. То е съществувало в архитектурата, скулптурата, мореплаването, гравьорството,
писанията, в установената жреческа каста, в религиозните култове, в агрикултурата и в построяването на пътища и канали и поради това е разумно
да се предположи, че такова съответствие се е простирало и върху всички по-малки подробности". (Донели, „Атлантида", стр. 164, 24 изд.)
 137
", и като не успявали в това, го проклинали. На вещарите в Тесалия приписвали мощта да викат на Земята

Луната, както ни уверява гръцката история. Атлантите от по-късния период се славели с магическите си

сили и със своята порочност, честолюбие и дръзко предизвикателство към Боговете. Оттук са и

преданията, оформени в Библията, които се отнасят до допотопните гиганти и Вавилонската кула; те се

намират и в Книгата на Енох.

Диодор сочи още един или два факта. Атлантите се хвалели, че владеели земята, на която били

родени всички Богове; също така, че Уран бил техен първи Цар и техен първи учител в астрономията.

Освен това от древността е стигнало много малко до нас.

Митът за Атлас е доста разбираема алегория. Атлас представлява древните материци на Лемурия и

Атлантида, съединени и олицетворени в един символ. Поетите приписват на Атлас, както и на Прометей,

висша мъдрост и универсално знание и специално - изчерпателно познаване за дълбините на океана;

тъй като и двата материка са били населени с раси, получили наставления от Божествените учители, и

двата били преместени на дъното на моретата, където сега дремят до времето на следващата им поява

над водите. Атлас, син на океанска нимфа, и неговата дъщеря Калипсо са „водната бездна". Атлантида

е била погълната от водите на океана, на чието дъно нейното потомство спи вечен сън. Одисея прави от

него пазител и „държан" на огромните стълбове, отделящи Небесата от Земята. Той е техен „Държач".

Тъй като и Лемурия, унищожена от подземните огньове, и Атлантида, залята от вълни, са загинали в

дълбините на океана,200 казано е, че Атлас е бил принуден да напусне повърхността на Земята и да се

присъедини към своя брат Япет в дълбините на Тартар.201

Сър Теодор Мартин правилно обяснява тази алегория като означаваща:

„ (Атлас) стои на здравите основи на долното полукълбо на Света и по този начин едновременно

поддържа диска на Земята и небесния свод - плътната обвивка на горното полукълбо. "202

Тъй като Атлас означава Атлантида, която поддържа новите материци и техните хоризонти на

своите „рамене".

В „ Митология на Древна Гърция " Дешарм изразява съмнение относно правилността в превода на

200
Християните не би трябвало да възразяват против доктрината за периодичните разрушения на материците чрез огън и вода, тъй като св. Петър
казва за Земята: „Съставена от вода и чрез вода, поради това тогавашният свят загинал, бил потопен от водата..., а днешните... се пазят за огъня"
(II, 3, +5-7). Вж. също „Животът на философите-алхимици", стр. 4. Лондон, 1815
201
Вж. „Теогония" на Хезиод, 507-509, и Одисея, I, 51-53
202
„Memoires de l'Academie des Inscriptions"', стр. 176.
 138
Пиерон на Омировата дума като „поддържа", понеже е невъзможно да си представим, „ как може

Атлас да поддържа или носи едновременно няколко стълба, разположени в различни местности ".

Ако Атлас беше личност, преводът би бил твърде нелеп. Но тъй като той олицетворява материка

на Запад, който е представен като поддържащ Небесата и Земята едновременно,203 т.е. краката на вели-

кана стоят на Земята, докато неговите рамене поддържат небесния свод - намек за гигантските

върхове на Лемурия и Атлантида - тогава определението „държач" става много точно. Терминът

пазител не предава на гръцката дума същия смисъл, който Дешарм, следвайки примера на Теодор

Мартин, разбира като означаваща и

Тази представа, разбира се, е била задължена за своето възникване на гигантската планинска верига,

преминаваща по протежение на земната граница или диска. Тези планински върхове потапяли своите

корени в самите дълбини на моретата, докато главите им били издигнати нагоре, тъй като се губели в

облаците. На древните материци е имало повече планини, отколкото долини. Атлас и върхът Те-нериф,

днес представляващи две малки реликви на двата загинали материка, са били три пъти по-високи по

времето на Лемурия и два пъти по-високи по времето на Атлантида. Според Херодот204 жителите на

Либия наричали върха на Атлас „Стълб на Небесата", а Пиндар наричал по-късната Етна „Небесен

Стълб".205 В дните на Лемурия, когато африканският материк не е бил все още издигнат, Атлас е бил

непристъпен остров. Това е единств раса се е родила, развила и паднала,206 преживявайки като

независима, тъй като днешната Австралия е била част от източния материк. Според Езотеричното

предание гордият Атлас потънал с една трета от размера си в дълбините на водите, като при това двете

други части останали като наследство на Атлантида.

Това също е било известно на жреците и на самия Платон и само тържествената клетва за запазване

на тайните, която се простирала дори върху мистериите на неоплатониците, е пречела за разкриването

на цялата истина.207 Действително, знанието за последния остров на Атлантида е било толкова тайно -
203
Есхил, „Prometheus Vinctus", 351,429 и т.н
204
IV 184
205
„Pyth. ", I, 20, Дешарм, op. cit., стр. 315
206
Това не означава, че Атлас е местността, където расата е паднала, тъй като това е станало в Северна и Централна Азия; а че Атлас е съставял
част от този Материк
207
Ако Диоклетиан не беше изгорил Езотеричните трудове на египтяните през 296 година сл.Хр., заедно с техните книги по алхимия
Така, както Цезар е изгорил 700 000 свитъка в Александрия, и Лев Исавр - 300 000 в Константинопол
(през VIII в.), а мохамеданите унищожили всичко, върху което са можели да поставят своите светотатствени ръце. Светът сега би могъл да знае много
повече за Атлантида, тъй като тя е била родина на алхимията по времето на четвъртата раса. Алхимията отново се е възродила само в Лекциите на
проф. Макс Мюлер „За философията на митологиите" лежат пред нас. Ние четем неговите извадки от Хераклит (460 год. пр.Хр.), който твърди,
че Омир заслужава ..да бъде изгонен от обществените събрания и наказан с камшик", или от Ксенофант, който пък смята Омир и Хезиод „отговорни
 139
поради свръхчовешките сили, които са притежавали неговите обитатели, последните преки потомци на

Боговете или Божествените Царе, защото мислели, че разкриването на неговото местонаходище и

съществуване се е наказвало със смърт. В своя труд Меропис Теопомпий твърди същото, когато говори

за финикийците като за единствени мореплаватели във водите край западните брегове на Африка, които

извършвали това така тайно, че много често сами потапяли морските си съдове, за да унищожат

всякакви следи пред твърде любопитните чужденци.

Има изтоковеди и историци - и те са мнозинството - които без да се смущават ни най-малко от доста

грубия език на Библията и от някои събития, изложени в нея, изразяват голямо отвращение към

„антиморалността" на Пантеоните на Индия и Гърция!208

Могат да ни кажат, че преди тях още Еврипид, Пиндар и Платон са изразявали такова отвращение; че

те по същия начин са се възмущавали от измислените басни - тези жалки „празни приказки" на

поетите, по израза на Еврипид.

Но може би за това е съществувала друга причина. За тези, които са знаели, че съществуват няколко

ключа към символизма на Теогонията, би било грешка да се използват толкова груби и заблуждаващи

изрази. Тъй като образованият и учен философ би могъл да познае ядрото на мъдростта под грубата

черупка на плода и да знае, че тази черупка е скривала най-великите закони и истини на психичната и

физичната природа, както и началото на всички неща, но с непосветения профан нещата са стояли по

друг начин. За него мъртвата буква е била религия; тълкуването - светотатство. И тази мъртва буква не

е можела нито да го възвиси, нито да го усъвършенства, виждайки, че подобен пример му се дава от

неговите Богове. Но за философа - особено за Посветения - „Теогонията " на Хезиод е толкова

историческа, колкото и всяка друга история. Платон я признава като такава и разкрива в нея истини,

доколкото му позволяват произнесените клетви.

Атлантите са твърдели, че Уран е бил първият им цар и Платон започва своята история за

за народните суеверия на Гърция" и за това, че те приписвали „на боговете всичко, което е скандално и безобразно сред хората"... противозаконни
постъпки като „кражба, прелюбодеяние и мошеничество". Накрая оксфордският професор цитира думите на проф. Жовет от неговия превод на
Платон, където последният казва на Адамат („Република "): „Не трябва да се говори на младежа (в държавата), че извършвайки най-лошото от
престъпленията, той е далеч от извършването на нещо оскърбително и че той може да накаже своя баща (подобно на постъпката на Зевс спрямо
Кронос) и при това по всякакъв начин, тъй като така той само ще последва примера на първия и най-великия от боговете..., по мое мнение тези
разкази не са годни за повтаряне ". По това проф. Макс Мюлер отбелязва, че „гръцката религия е била определено национална и традиционна и като
такава тя е споделяла предимствата и недостатъците на тази форма на религиозно вярване; докато християнската религия е „историческа" и в голяма
степен индивидуална и притежава преимуществото на авторитетен кодекс и установена система на вярата" (стр. 349). Още по-зле, ако тя е
„историческа", тъй като несъмнено станалото между Лот и неговите дъщери само би спечелило, ако се разглежда като „алегорично".Египет
208
„ Hercules Furens ", 1346, издание на Диндорф.
 140
Атлантида с времето на разделянето на великия Материк от Нептун, внук на Уран. Този факт доказва,

че са съществували материци преди Атлантите и царе преди Уран. Тъй като Нептун, чийто дял станал

великият материк, намира на неголемия остров само една човешка двойка, направена от глина - т.е. пър-

вият физически човек, който започнал своето съществуване в последните субраси на трета коренна

раса. Богът се бракосъчетава именно с техните дъщери Клито и най-големият му син Атлас получава

своя дял - планината и материка, които били наречени на негово име.209

И така, всички Богове на Олимп, както и Боговете на индуския Пантеон, и Ришите са били

седмични олицетворения; 1) на ноумените на Разумните сили на Природата; 2) на космическите сили;

3) на Небесните тела; 4) на Боговете или Дхиан-Коганите; 5 ) на Психичните или духовните сили; 6) на

Божествените царе на Земята или въплъщенията на Боговете; и 7) на Земните герои или хора. Умението

между тези седем форми да се разпознава онази, която в даден случай се предполага, във всички

времена е принадлежало на Посветените, чиито ранни предшественици са създали тази символична и

алегорична система.

По този начин докато Уран, или Войнството, представляващо тези Небесни групи, е царствал и

управлявал втората раса и техния съответен тогава материк, Кронос, или Сатурн, е управлявал Лему-

рия, а Юпитер, Нептун210 и други са се сражавали в алегорията за Атлантида, включваща цялата Земя в

дните на четвъртата раса. Посей-дон, или последният остров на Атлантида - „третата крачка" на Идас-

пати или Вишну на митичния език на Тайните Книги, - е съществувал още преди приблизително 12 000

години.211 Атлантите на Диодор са били прави, твърдейки че именно в тяхната страна, в областта, която

заобикаля върха на Атлас, „са се раждали Боговете", т.е. „са се въплътявали". Но едва след четвъртото им

въплътяване те станали човешки царе и управници.

Диодор говори за Уран като за първи цар на Атлантида, съзнателно или несъзнателно смесвайки

материците; но както вече показахме, Платон косвено поправя това твърдение. Първи наставник на хо-

рата по астрономия е бил Уран, тъй като той е един от седемте Дхи-ан-Когани на този Втори Период или

раса. Така и във втората Ман-вантара, Манвантара Сварочиша, сред седемте сина на Ману, оглавяващи

209
„Critias", 421
210
Нептун или Посейдон е Идас-пати на индусите, тъждествен с Нараяна (Двигател над водите) или Вишну и подобно на този индуски бог той
е показан като пресичащ целия хоризонт с три крачки. Идас-пати също така означава „Владетел на водите".
211
Твърдението на Баии, че 9000 години, споменати от египетските жреци, не представляват „слънчевата година", е лишено от основание. Баии нищо
не е знаел за геологията и нейните изчисления, иначе той би казал друго.
 141
боговете или Ришите на тази раса, ние срещаме Джиотиса,212 наставник по астрономия; Джиотиша е

едно от имената на Брама. Също така китайците почитат Тиен (или Небето, Уран) и го наричат свой

първи учител по астрономия. Уран родил Титаните на третата раса и именно те, олицетворени в образа

на Сатурн-Кронос, го обезобразили. Тъй като именно Титаните паднали в зараждане, когато

„създаването чрез воля било заменено с физическо размножаване", и те престанали да имат нужда от

Уран.

Тук трябва да ни бъде разрешено и простено кратко отклонение. Като следствие от последния научен

труд на Гладстон в „Nineteenth Century" -„ The Greater Gods of Olympos ", обществените представи за

гръцката митология са се изопачили още повече и са се изпълнили с предубеждения. На Омир се

приписва скрита мисъл, разглеждана от Гладстон като „истински ключ към Омировата концепция", до-

като този „ключ" е просто „скриване".

„ (Посейдон) действително е от земята земен... силен и самоут-върждаващ, чувствен и извънредно

ревнив и отмъстителен ", но това е, защото той олицетворява духа на четвъртата коренна раса,

Владетелка на моретата, расата, която живее над повърхността на моретата213 и се състои от великани,

деца на Евримедон, раса, която е баща на Тита, четвъртата раса, управлява я Посейдон, който е

истинският ключ към Триадата на братята Крониди и към нашите човешки раси. Посейдон и Нерей са

единни; първият е Управник или Дух на Атлантида преди началото на нейното потъване, вторият -след

това събитие. Нептун е титаничната мощ на живата раса, Нерей е нейният Дух, отново въплътил се в

следващата пета арийска раса; и това именно гръцкият учен на Англия още не е открил или смътно

дори още не е забелязал. И въпреки това той прави много забележки по повод „умението" на Омир,

който никога не назовава Нерей и до чието определение ние стигаме само чрез родовото име Нереид!

По такъв начин тенденцията дори и на най-вещите елинисти е да ограничат своите теории до

екзотеричните изображения на митологията и по този начин да пропуснат техния вътрешен смисъл;

примерът с Гладстон, който посочихме, е твърде показателен. Най-изтъкнатият държавен деец на

нашия век, в същото време той е и един от най-културните учени, родили се в Англия. През целия живот

гръцката литература е била любимият му предмет и сред суматохата и сблъсъците на обществените

212
Вж. Матся Пурана, където той е поставен сред седемте Праджапати на този период
213
Илиада, XXIV, 79.
 142
дела той е намерил време да обогати съвременната книжнина с трудове по изучаването на гръцките

класици, които ще направят името му известно сред бъдещите поколения. Заедно с това, бидейки негов

искрен почитател, авторката на този труд не може да не изпитва дълбоко съжаление, че отдавайки

дължимото на неговата дълбока ерудиция и великолепна култура, бъдещите поколения, въпреки тази

велика светлина, която трябва тогава да освети всички въпроси на символизма и митологията, ще

признаят, че не му се е удало да усвои духа на религиозната система, която той така често е критикувал от

гледна точка на догматичното християнство. В тази бъдеща епоха ще бъде ясно, че Езотеричен ключ към

мистериите и християните, както и към гръцките теогонии и науки, е Съкровеното учение,

принадлежащо на доисторическите народи, което той е отхвърлил наред с останалите. Именно това

учение, което може да проследи родството на всички човешки религиозни теории и дори на така

наречените „откровения", именно това учение влива дух на живот в манекените на върховете на Меру,

Олимп, Валгала или Синай. Ако Гладстон беше по-млад, неговите почитатели можеха да се надяват, че

схоластичните му изучавания ще се увенчаят с откриването на тази основна истина. Но както сега стоят

нещата, той само хаби златните часове на последните си години за безполезни словесни дрязги с гиганта

на свободната мисъл полковник Ингерсол, като при това всеки се сражава с оръжие, което има екзо-

терична закалка, извлечено от арсенала на невежата буквалност. Това са двама големи спорещи, еднакво

слепи за истинския езотеричен смисъл на текстовете, с които те като с метални куршуми се обсипват

един друг, докато от тези словесни дрязги страда единствено обществото, тъй като единият способства за

усилването на редовете на материалистите, другият укрепва редовете на сляпото сектантство на

мъртвата буква. Сега ние можем отново да се върнем към нашия непосредствен предмет.

Често Атлантида се споменава под друго наименование, неизвестно на нашите тълкуватели. Силата

на имената е велика и това е било известно от времената, когато първите хора са били наставлявани от

Божествените Учители. И тъй като Солон е изучавал това, той превел имената на „атлантите" като

имена, които той самият изобретил. Във връзка с материка на Атлантида е желателно да се има предвид,

че стигналите до нас разкази на древните гръцки писатели съдържат смесени твърдения, като при това

някои се отнасят за големия Материк, а други - за последния малък остров Посейдонис. Станало е

традиция всички те да се приемат като отнасящи се само до последния, но че това е неправилно, става
 143
очевидно от несъответствието на различни твърдения за размерите и т.н. на „Атлантида".

Така в своя „ Critias " Платон говори, че самата равнина около града била заобиколена с планински

вериги; и че равнината била с удължена форма, простирайки се от север на юг на три хиляди стадия в

едната посока и на две хиляди в другата; равнината била заобиколена от огромен канал или изкопан ров,

дълбок 101 фута, широк 606 фута и дълъг 1250 мили.

На друго място всички размери на остров Посейдонис са дадени приблизително такива, каквито тук

се приписват само на „равнината около града". Очевидно е, че едните твърдения са отнасят към

големия Материк, а другите - към неговия последен остатък, споменатият от Платон остров.

По-нататък постоянната армия на Атлантида се описва като надвишаваща един милион; нейната

морска мощ се състояла от 1200 съда и 240 000 човека. Подобни твърдения са напълно неприложими

към неголям остров, държава с размерите приблизително на Ирландия!

Гръцките алегории даряват Атлас или Атлантида със седем дъщери - седем субраси - чиито имена са

следните: Мая, Електра, Тайгета, Астеропа, Меропа, Алциона и Селено. Това е етнологически, тъй като

им се приписва бракосъчетание с Боговете и така те станали майки на прославени герои, основатели

на много градове и народи. Астрономически Атлантидите станали седемти Плеяди (?). В Окултната

наука тези две гледни точки са свързани със съдбите на народите, като при това според закона за

Кармата съдбите са се оформили като следствия на минали събития в предишните им животи.

Няколко хилядолетия преди нашата ера три велики народа на древността утвърждавали своя

непосредствен произход от царството на Сатурн, или Лемурия, свързана с Атлантида; тази народи били

египтяните, финикийците (Санхуниатон) и древните гърци (Диодор след Платон). Но най-древната

цивилизована страна на Азия - Индия -също можела да претендира за такъв произход. Субрасите,

ръководени от кармичния закон или съдба, безсъзнателно повтарят първите крачки на собствените си

майки-раси. Също както сравнително светлокожите брамини - при нашествието им в Индия с нейните

тъмнокожи дравиди - са дошли от север, така и арийската, петата раса, трябва да утвърждава произхода

си от Северните области. Окултната наука доказва, че всички основатели, съответстващи на групата на

седемте Праджапати на коренните раси, са свързани с Полярната Звезда. В Коментарите срещаме:

„Този, който познае века на Дхрува,214 която измери 9090 смъртни години, ще разбере времената на
214
Еквивалентът на това име е даден в оригинала
 144
Пралайя, крайната съдба на народите, о, Лану. "

Би трябвало да съществува и основателна причина за това, че азиатската народност е помествала

своите велики Прародители в Голямата Мечка, в северното съзвездие. Въпреки това, изминали са повече

от 70 000 години от момента, когато полюсът на Земята започнал да сочи далечния край на опашката

на Малката Мечка; и още повече хилядолетия са изминали от момента, когато седемте Риши са можели

да бъдат отъждествявани със съзвездието на Голямата Мечка.

Арийската раса се родила и развила в далечния север, въпреки че след потъването на материка на

Атлантида нейните племена се преселили по-далеч на юг, в Азия. Поради това Прометей също е син на

Азия и Девкалион, неговият син, гръцкият Ной - този, който създал хората от камъните на майката Земя

- е наречен от Лукиан северен скит, а Прометей е превърнат в брат на Атлас и прикован сред снеговете на

планината Кавказ.215

Гърция също така е имала свой хиперборейски Аполон, също както и южен. Така почти всички Богове

на Египет, Гърция и Финикия, както и Боговете на други Пантеони, били със северен произход и се

родили в Лемурия в края на третата раса, след като нейната пълна физическа и физиологична

еволюция завършила.216 Всички „басни" на Гърция, ако тяхната история беше преминала към

потомството без примес на митичен елемент, биха се оказали построени на исторически факти.

„Еднооките циклопи", великаните, които легендата описва като синове на Целус и Тера - трима според

Хезиод – били трите последни субраси на лемурийците, като при това изразът „едноок" се отнася до

окото на мъдростта217 тъй като двете предни очи били напълно развити като физически органи едва в

началото на Четвъртата Раса. Алегорията за Улис, чиито спътници били изядени, а самият цар на Итака

се спасил, благодарение на това, че изгорил окото на Полифем с горяща факла, е основана на

психофизиологичната атрофия на „третото око". Улис принадлежи към цикъла герои на четвъртата раса

и макар че в очите й е бил „Мъдрец", според овчарското племе на циклопите той трябвало да е

215
Твърди се, че Девкалион е донесъл култа към Адонис и Озирис във Финикия. Това е култ към слънцето, загубен и отново открит в неговото
астрономично значение. Само на Полюса Слънцето изчезва за толкова дълго време от шест месеца, тъй като на ширина 68 градуса то остава мъртво
само за 40 дни, както виждаме на празненствата в чест на Озирис. Двата култа получили началото си на север от Лемурия, или на този материк,
чието своеобразно нарушено продължение е била Азия и който се е простирал до полярните области. Това добре е доказано в труда на Хебелин
„Алегории на Изтока ", стр. 246, и също така у Баии; макар че нито Озирис, нито Херкулес са слънчеви митове, с изключение на един от седемте
им аспекта.
216
Хиперборейците, чието съществуване сега се разглежда като митично, са описани (Херодот, IV, 33, 35: Павзаний, I,31, 32; V, 7, 8; X, 5, 7, 8) като
любими свещенослужители и жреци на боговете и особено на Аполон
217
Циклопите не са единствени „еднооки" представители в преданието. Аримаспите са били скитско племе и също били надарени само с едно
око. („Древна география ", II, 312.) Именно те били унищожени от стрелите на Аполон
 145
злодей.218 Неговите приключения сред тях - дива гигантска раса, в Одисея антитеза на културната

цивилизация - е алегоричен запис на постепенния преход на Циклопската цивилизация от камък и

колосални строежи към по-чувствената и физическа култура на атлантите, която в края на краищата

довела третата раса до загуба на нейното всепроникващо духовно око. Другата алегория, която

представя Аполон като убиващ циклопите, за да отмъсти за смъртта на своя син Асклепий, не се отнася

до трите субраси, представени от тримата синове на Небето и Земята, а до хиперборейския

аримаспиански циклоп, до последния от расата, дарена с „окото на мъдростта". Първите навсякъде са

оставяли следи от своите строежи - на Юг и на Север; последните се ограничили само със Севера.

Така Аполон - предимно Бог на ясновидците, чийто дълг е да наказва светотатствата - ги убил; неговите

стрели представляват човешките страсти, огнени и смъртоносни; след това той скрил стрелите си зад

планината в Хиперборейската област. Космически и астрономически този хиперборейски Бог е

олицетвореното Слънце, което по време на звездната Година от 25 868 години изменя климатите на земната

повърхност, като превръща замръзналите области в тропически и обратно. Психически и духовно

неговото значение е много по-голямо. Както справедливо отбелязва Гладстон в своя труд „Висшите

Богове на Олимп":

„Невъзможно е да се обяснят качествата на Аполон (заедно с Атина), без да се обърнем към

източниците, намиращи се зад границите на преданията, които обикновено се изучават, за да бъде

усвоена гръцката митология. " 219

Историята на Латона (Лето), майка на Аполон, е особено изобилна на различни значения.

Астрономично Латона е полярната област или нощ, която дава рождение на Слънцето, Аполон, Феб и

т.н. Тя е родена в хиперборейските страни, където всички жители са били жреци на нейния син,

празнуващи възкръсването и слизането му в тяхната страна на всеки 19 години, при възобновяване на

лунния цикъл.220 Геологическата Латона е хиперборейският материк и неговата раса.221

218
Улис* претърпял корабокрушение при остров Еея, където Цирцея превърнала всичките му спътници в свине поради тяхното сладострастие;
след това той бил изхвърлен на Огигия, островът на Калипсо, където седем години живял с нимфата в незаконно съжителство. Но Калипсо била
дъщеря на Атлас (Одисея, XII) и разказвайки за остров Огигия, всички древни традиционни изложения казват, че той се намирал много далече от
Гърция, точно по средата на океана; по този начин те го отъждествявали с Атлантида. * Бел.прев.: Е. П. Блаватска използва името Улис, което е
равнозначно на Одисей
219
„Nineteenth Century", юли 1887
220
Diod. Sic. II , 307
221
За да се установи разликата между Лемурия и Атлантида, древните автори са определяли втората като северна или хиперборейска Атлантида, а
първата като Южна. Така Аполодор казва („Митология" на Кинг, II): „Златните ябълки, похитени от Херкулес, са се намирали не в Либия, както
смятат някои, а в хиперборейската Атлантида". Гърците натурализирали всички богове, които заимствали, и ги направили елини, а нашите
съвременници са им помогнали в това. Също така митолозите са се опитвали да превърнат Еридан в реката По, която се намира в Италия. В мита за
 146
Когато астрономичното значение отстъпва мястото си на духовното и божественото - Аполон и

Атина се превръщат в „птици" и приемат тяхната форма, символ и глиф на висшите божества и ангели -

тогава светлият Бог приема божествени, творчески сили. Аполон става олицетворение на

ясновидството, когато изпраща астрал-ния двойник на Еней на полето на битката,222 той притежава

дарбата да се явява на своите ясновидци, без да бъде видим за другите присъстващи лица,223 дарба,

принадлежаща впрочем на всеки висок Адепт. По този начин царят на хиперборейците е бил син на

Борей, Северният вятър, и Първо свещениците на Аполон. Свадата между Латона и Ниоба -

Атлантическата раса - майката на седемте синове и седемте дъщери, олицетворяващи седемте субраси

на четвъртата раса и техните седем разклонения,224 е алегоричната история на двата материка. Гневът

на „Синовете на Бога" или на „волята и йога" при вида на неотклонното падение на атлантите е бил

голям;225 по този начин става твърде ясно унищожаването на децата на Ниоба от децата на Латона -

Аполон и Диана, Божества на Светлината, мъдростта и чистотата, или от Слънцето и Луната

астрономически, чието влияние произвежда изменения в положението на земната ос, потопи и други

космични катаклизми.226
Фаетон е казано, че след неговата смърт сестрите му пролели горчиви сълзи, които паднали в Еридан и се превърнали в кехлибар! Днес кехлибарът
се среща само в северните морета в Балтийските провинции. Смъртта настигнала Фаетон, когато той носел жарава за замръзналите звезди в
областта на Борей и така събудил на полюса замръзналия от студ дракон, който го хвърлил в Еридан; тази алегория се отнася непосредствено към
климатичните изменения в онези далечни времена, когато от замръзнала зона полярните земи се превърнали в страна с умерен и топъл климат.
Узурпаторът на функциите на Слънцето Фаетон е хвърлен в Еридан чрез удар на мълнията на Юпитер - в това трябва да се види намек за второто
преместване, което е станало в тази област, когато страната с „цъфтящите магнолии" отново се превърнала в пустиня, необитаема земя на крайния
север, сред вечни ледове. Така тази алегория обхваща събитията на две Пралаи и ако бъде добре разбрана, тя ще послужи като доказателство за
огромната древност на човешките раси.
222
Илиада, XVII, 431-53
223
Пак там, 322-336
224
По повод на това число виж Аполодор
225
Вж. „Синовете на Бога и Свещения остров".
226
Един от аспектите на Латона е толкова окултен и мистичен, че тя се появява дори в Откровението (XII) като Жена, облечена в Слънце (Аполон), с
Луната (Диана) под краката си и на главата с венец от дванайсет звезди, „тя имала в утробата и викала от болките и мъките на раждането".
Огромният червен Змей застанал пред Жената, „за да изяде когото тя роди, нейния младенец..."; и родила тя младенец от мъжки род, който ще
трябва да пасе всички народи с железен жезъл; и похитено било детето й и отнесено при „Бога и Неговия престол" - Слънцето. А Жената
избягала в пустинята, все още преследвана от Змея, „и пуснал Змеят-Дракон от пастта си след жената вода, като река, за да я повлече с реката, но
Земята помогнала на Жената и отворила земята устата си и погълнала реката... и се разлютил драконът на жената и тръгнал, за да влезе в битка с
останалите от нейното семе, пазещи Божиите заповеди" (Вж. XII, 15, 16, 17). Всеки, който прочете алегорията за Латона, преследвана от мъстта на
ревнивата Юнона, ще признае тъждествеността на двете изложения. Юнона изпраща Питона, за да стигне и унищожи Латона и да изяде нейния
младенец. Той е Аполон и олицетворява Слънцето, тъй като младенецът от мъжки род в Книгата „Откровение", „който ще трябва да пасе народите
с железен жезъл", разбира се, не е кроткият „Син Божи", Исус, а физическото Слънце, „което управлява всички народи"; Драконът олицетворява
Северния полюс, постепенно прогонващ ранните лемурийци от земите, които ставали все повече хиперборейски и непригодни за живот за тези,
които се развивали във физически форма, тъй като сега на тях им се налагало да се съобразяват с климатичните изменения. Драконът не позволява
на Латона „да има младенец в утробата" - появяването на Слънцето. „Тя е прогонена от Небето и не може да намери място, където да роди" дотогава,
когато накрая Нептун, Океанът, обхванат от жал, не направил неподвижен плаващия остров Делос - нимфата Астерия, която тогава се криела от
Юпитер под вълните на океана, на който остров Латона намира пристанище и ражда светлия Бог Делиос, който веднага след раждането си убива
Питона, студа и мраза на Арктическата област, в чиито смъртоносни прегръдки спира всякакъв живот. С други думи, Латона-Лемурия се превръща
в Ниобея на Атлантида, над която нейният син Аполон, или Слънцето, царства наистина с железен жезъл, тъй като Херо-дот изобразява Атлантите
като проклинащи неговата прекалена горещина... Тази алегория е възпроизведена в нейния друг мистичен смисъл, (още един от седемте ключа) в
току-що цитираната глава на Откровението. Латона е станала действително могъща Богиня и виждала въздаваната почит към своя Син
(Слънчевия култ) в почти всеки храм на древността. В своя Окултен аспект Аполон е Покровител на числото Седем. Той се родил на седмото число
на месеца и лебедите на Миорика плават седем пъти около Де.-лос, възпявайки това събитие; на неговата лира са дадени седем струни — седемте
лъча на Слънцето и седем сили на Природата. Но това е само астрономичното значение, докато казаното по-горе се отнася към чисто
геологичното.
 147
Легендата за непресъхващите сълзи на Ниоба, чиято мъка кара Зевс да я превърне в извор -

Атлантида, покрита с вода - не е по-малко образна като символ. Да запомним, че Ниоба е дъщеря на една

от Плеядите или Атлантидите и поради това внучка на Атлас,227 тъй като тя олицетворява последните

поколения на осъдения материк. Правилна е забележката на Баии, който казва, че Атлантида е оказала

огромно влияние върху древния свят. Той добавя:

„Ако тези митични имена са просто алегории, всичко истинско в тях е дошло от Атлантида; ако

легендата е истинското предание - макар и променено - цялата древна история е тяхна история.

"228

Това е така вярно, че всички древни писания - проза и поезия - са пълни със спомени за Лемуро-

Атлантите на първите физически раси, макар да са трета и четвърта в реда на еволюцията на човечество-

то на Четвъртия Кръг на нашата Земя. Хезиод е записал преданието за хората на Бронзовия век,

създадени от Юпитер от дървото на ясена, които притежавали сърце по-твърдо от диамант. Облечени в

бронз от главата до петите, те прекарвали живота си в сражения. Те били с чудовищни размери, надарени

с ужасяваща сила, в непобедими доспехи и с ръце, спускащи се от раменете - казва поетът.229 Такива

били великаните на първите физически раси.

Иранците споменават последните атланти в Ясна, IX, 15. Преданието твърди, че „Синовете на Бога",

или великите Посветени на Свещения остров, се възползвали от потопа, за да прочистят Земята от

всички вещари сред атлантите. Споменатият стих се отнася до Заратустра, като един от „Синовете на

Бога". Стихът гласи:

„Ти, о, Заратустра, накара всички демони (вещари), които по-рано блуждаеха по света в човешки

форми, да се скрият под земята (помогна им да потънат под водата). "

Лемурийците, също както ранните атланти, са се подразделяли на два определени класа, групите

„Синове на Нощта" или Тъмнината и „Синове на Слънцето" или Светлината. Древните книги разказват

за ужасни битки между тези две групи, когато първите, напускайки своята страна на Мрака, откъдето

Слънцето си отивало за дълги месеци, се спуснали от негостоприемните си области и се „опитвали за

извоюват Владетеля на Светлината" от своите по-облагодетелствани братя по съдба, живеещи в

227
Овидий, „Метаморфози", VI.
228
„Писма за Атлантида", стр. 137
229
Хезиод. „ Opera et Dies ", 143
 148
екваториалните страни. Могат да ни кажат, че древните хора нищо не са знаели за дългата нощ в поляр-

ните страни с продължителност от шест месеца. Дори Херодот - по-просветен, отколкото са били

останалите - само споменава за народа, който бил потопен в сън в течение на шест месеца на годината и

оставал без сън през другата половина. Въпреки това гърците са знаели добре, че е съществувала страна

на Север, където годината се е разделила на нощ и ден, всяко по шест месеца, тъй като Плиний говори

за това напълно определено.230 Те говорят и за симерийците и за хиперборейците, правейки разлика

между тях. Първите населявали Палус Меотис - между 45 и 50 градуса ширина. Плутарх обяснява, че

те представлявали само мачка част от велик народ, гонен от скитите - народ, останал около Танаис,

след като преминал в Азия.

„Тези войнствени множества по-рано живеели на бреговете на океана, в непроходими гори под

сумрачно небе. Там полюсът почти докосвал главата, там дълги нощи и дни разделят годината. "231

Що се отнася до хиперборейците, за тези хора Солинус Полихистор казва:

,, Сеели сутрин, жънели по пладне, събирали плодовете вечер и ги пазели през нощта в своите

пещери. "'

Дори и авторите на Зохар били осведомени за този факт, тъй като е написано:

„В книгата на Хаманун, Старата (или Древната); ние научаваме..., че на Земята съществуват

някои страни, които са осветени, докато другите са потопени в мрак; при едни е ден, докато при

другите е нощ, и има страни, в които постоянно е ден, или поне -където нощта продължава само

няколко мига. "2322

Остров Делос, Астерия на гръцката митология, никога не се е намирал в Гърция, тъй като тази страна

в онова време все още не е съществувала дори в своята молекулярна форма. Няколко автори са

показали, че тя е била страна или остров, много по-голям, отколкото са малките точки на Земята, станали

Гърция. Плиний и Диодор я поместват в Северните морета. Единият я нарича Basilea или „Цар-

ствена",233 а другият Озерикта, дума, която по мнението на Рудбек234 е имала „ в северните езици

значение, еквивалентно на Острова на Божествените Царе или Боговете-Царе... "

230
„Естествена история", IV, 12.
231
Marius
232
Кабала, Ис. Майер, стр. 139
233
Diod.,II,225
234
Том I, стр. 462-464
 149
или „на Царствения Остров на Боговете", тъй като Боговете са се родили на него, т.е. Божествените

Династии на Царете на Атлантида са дошли от това място. Нека географите и геолозите го потърсят

след групата острови, открити от Норденскиолд с неговата „Вега" по време на пътешествието му в

Арктическите области.235 Съкровените книги ни казват, че в тази област климатът се е изменял не-

веднъж от момента, когато първият човек е обитавал тези днес почти недостъпни ширини. Преди да

станат ад, те са били рай; тъмният Хадес на гърците и студеното царство на сенките, където сканди-

навската Хел - Богинята-Царица на страната на мъртвите „царства в дълбините на Хелхейм и

Нифелхейм236. Въпреки това там е било мястото, където се е родил Аполон, най-лъчезарният от

Боговете в Небесата - астрономически - както в неговия човешки смисъл той бил най-просветеният от

Божествените Царе, управлявали ранните народи. Последният факт ясно е изложен в Илиада, където е

казано, че Аполон четири пъти се е появявал в своя облик (като Бог на четирите раси) и шест пъти в

човешка форма, т.е. като свързан с Божествените династии на първите неразделени лемурийци.

Именно тези ранни тайнствени народи, техните страни - днес станали необитаеми - както и името,

дадено на „човека", както на мъртвия, така и на живия - именно те дали възможност на невежите отци

на църквата да изобретят Ада и да го превърнат в гореща местa.

Разбира се, очевидно е, че нито хиперборейците, нито симерий-ците, аримаспите и дори скитите -

които били известни на гърците и даже контактували с тях - са били нашите атланти. Но всички те са

произлезли от последните субраси. Пелазгите несъмнено са били една от коренните раси на бъдеща

Гърция и последните потомци на една субраса на Атлантида. Платон намеква за това, говорейки за тях,

чието име, както се твърди, произлиза от Pelagus, което означава „велико море". Потопът на Ной е

астрономичен и алегоричен, но не и митичен, тъй като този разказ се основава на същото предание за

хора - или по-точно народи - спасили се по време на катаклизма в лодки, ковчези и съдове. Никой не

ще се осмели да твърди, че Ксисуфр на халдейците, Вайвасвата на индусите, Пейрун на китайците

„Възлюбен на Боговете", когото спасили от наводнението в лодка

235
Тези острови били „намерени покрити с вкаменелости на коне, овце, бикове и пр. сред гигантските кости на слонове, мамонти, носорози и т.н.".
Ако през този период не е имало хора на Земята, „защо конете и овцете са намерени заедно с огромните допотопни?", пита един Учител в свое
писмо („Езотеричен Буддизъм", стр. 67). Отговорът е даден в горния текст.
236
Добро доказателство за това, че всички Богове, религиозни вярвания и митове са дошли от Север, който е бил също и люлката на физическия
човек, се съдържа в няколко показателни думи, които са се зародили и остават в днешно време сред северните племена в своето първоначално
значение; но макар и да е било време, когато всички народи „са говорели на един език", тези думи са получили различно значение при гърците и
римляните. Една такава дума е mann, man — живо същество, и manes - мъртви хора. Лагшандците наричат и до днес труповете manes. („
Пътешествието на Ренал в Лапландия", I, 184). Манус е прародител на Германската Раса: Ману на индусите, мислещо същество, от Ман;
Египетският Менес и Минос, Цар на Крит, съдия в адските области след своята смърт - всички те са произлезли от една и съща дума или корен.
 150
-или Белгамер на шведите, за когото Боговете направили същото на Север, че всички те са тъждествени

като личности. Но всички легенди за тях възникнали във връзка с катастрофата, обхванала както ма-

терика, така и островите на Атлантида.

Алегорията за допотопните великани и техните постижения в магията не е мит. Библейските

събития действително са откровения. Но само че тези откровения не са били съобщени нито чрез

Глас Божи сред гръм и мълнии на планината Синай, нито чрез божия пръст, писал върху каменните

таблички, а просто чрез традициите, взети от езическите източници. Несъмнено, не от

Петокнижието е повтарял Диодор, когато е писал за титаните - великани, родени от Небето и

Земята, или по-точно - родени от синовете на Бога, които се съчетали с дъщерите на хората, тъй като

те били прекрасни. Както и Фересид не е цитирал извадки от Книгата Битие, когато е давал под-

робности за тези великани, които не се срещат в еврейските писания. Той казва, че хиперборейците

са принадлежали към расата на Титаните, която е била потомка на най-ранните великани, и че именно

хиперборейската област е била родината на първите великани. Тълкуванията на Свещените книги

обясняват, че посочената област е бил далечният Север (днес полярните страни), Пред-Лемурийският

ранен материк, включващ някога днешната Гренландия, Шпицберген, Швеция, Норвегия и т.н.

Но кои са били Нефилимите в Книгата Битие (VI,4)? В Палестина са съществували хора от

палеолита и неолита много векове преди събитията, записани в Книгата на Началата. Теологичното

предание отъждествява тези Нефилими с косматите хора, или сатирите, като при това последните са

били митични същества в петата раса, но първите са били исторически както в четвъртата, така и в

петата раса. На друго място ние вече обяснихме кои са били прототипите на тези сатири и говорихме

за анимализма на ранната и по-късната атлантическа раса. Какво е значението на любовните

похождения на Посейдон под такива разнообразни животински форми? Той се превърнал в делфин,

за да овладее Амфитрита; в кон, за да прелъсти Церера; в Овен, за да излъже Теофана, и т.н.

Посейдон не е само олицетворение на духа и расата на Атлантите, а също така и на пророците на

тези великани. Хезений и други автори отделят широко място за описанието на значението на

думата Нефилим, но обясняват твърде малко. Но Езотеричните писания представят тези космати

същества като последни потомци на Лемуро-Атлантските раси, които родили деца от самките на
 151
животни от отдавна измрял вид; по този начин били родени неми хора, „чудовища", по израза в

Стансите.

И така, митологията, основана на „Теогонията " на Хезиод, която е само опоетизиран запис на

действителни устни предания или история, говори за трима великани, наричани Бриарей, Котус и

Гигес, които са живели в страната на мрака, заточени от Кронос заради въстанието срещу него. В мита и

тримата са с по сто ръце и петдесет глави, като главите са изобразявали расите, първите субраси и пле-

мена. Езотеричното тълкуване става разбираемо, като се вземе предвид, че в митологията всяка личност е

почти Бог или полубог и също така, в своя втори аспект, цар или обикновен смъртен; 237 и че и в двата

случая те са символи на страни, острови, сили в природата, стихиите, народите, расите и субрасите.

Това тълкуване казва, че тримата великани са трите полярни страни, които са се изменяли няколко

пъти при всеки нов катаклизъм или изчезването на един материк, отстъпващ мястото си на друг.

Цялата планета претърпява периодични конвулсии и от времето на появата на първата раса е била вече

разтърсена така четири пъти. Въпреки това, макар че цялата повърхност на Земята всеки път е била

преобразявана, конфигурацията на Арктическия и Антарктическия полюс се е изменяла твърде незна-

чително. Полярните земи се съединяват или разделят помежду си на острови или полуострови, но

винаги остават същите. Поради това Северна Азия се нарича „вечна и постоянна земя" и

Антарктичния полюс „вечно-живеещ" и „скрит"; докато Средиземните, Атлантическите,

Тихоокеанските и други области, редувайки се, изчезват и отново се появяват над Великите води.

От времето на първата поява на великия материк на Лемурия тримата полярни Великани са били

заточени от Кронос в техния кръг. Затворът е заобиколен от бронзова стена, а изходът през вратата е

направен от Посейдон - или Нептун - следователно, през моретата, които те не могат да преминат; и

тримата братя се мъчат именно в тази влажна местност, където цари вечен мрак. Илиада я нарича Тар-

тар.238 Когато Боговете и Титаните въстанали на свой ред против Зевс

-божеството на четвъртата раса - бащата на Боговете сам си спомнил за заточените великани, които биха

могли да му помогнат да покори Боговете и Титаните и да ги хвърли в Хадес; или казано по-ясно - да

свали Лемурия в гръм и мълнии на дъното на моретата, за да се освободи място за Атлантида, която
237
Така например Хигес в един случай е чудовище със сто ръце и петдесет глави, полубог, а в друго изложение той е родом от Лидия, наследник
на Кандавъл, царя на страната. Същото намираме и в индуския Пантеон, където Риши и синовете на Брама се превъплътяват като смъртни хора
238
Op.cit,VIII, 13
 152
впоследствие на свой ред трябва да бъде потопена и да загине.239 Геоложкото издигане и потъването на

Тесалия са били повторение в малки размери на великата катастрофа; и тя е останала запечатана в

паметта на гърците и се е сляла с общата участ на Атлантида. Също както и войната между ракшасите

от остров Ланка и бхаратите, смесени представители на атлантите и арийците, в тяхната ожесточена

борба; или сблъсъкът между Девите и Изедите или Парите, станал в по-късни времена борба на Титаните,

разделени на два враждебни лагера, а още по-късно битка на на Божиите Ангели с Ангелите на

Сатаната. Историческите факти се превърнали в теологични догми. Честолюбивите схоластици, хора от

малка субраса, родени едва вчера и едно от последните разклонение на арийската група, се наели да

преобразят религиозната мисъл на света и постигнали своето. В течение почти на две хиляди години те

внушавали на мислещото човечество вярата в съществуването на Сатаната.

Но тъй като много учени в днешно време са убедени - както са били и Баии, и Волтер, че Теогонията

на Хезиод е била основана на исторически факти, на Окултните учения им става по-лесно да прокарат

своята пътека в ума на мислещите хора; именно затова в Addenda, в нашето обсъждане на съвременното

знание, представихме тези места от техните митологии.

Символи като тези, които се срещат във всички екзотерични вярвания, са само многобройни

показатели, водещи към доисторичес-ките истини. Слънчевата щастлива страна, примитивната люлка

на ранните човешки раси неведнъж оттогава е ставала Хиперборейска и Сатурнианска,240 показвайки

чрез това Златния век и Царството на Сатурн от разнообразни аспекти. Действително тя е била

многостранна по своя характер - климатично, етиологично и морално. Тъй като третата Лемурийска

раса трябва физиологически да бъде разделена на ранна андрогинна и на по-късна двуполова раса; и

климатът на нейните обитаеми местности и материци се е делил на вечна пролет и вечна зима, на живот

и смърт, чистота и порочност. С времето цикълът на легендите постоянно се преобразява от народната

фантазия. Въпреки това той може да бъде почистен от налепите, получени по пътя му през многото
239
Редувайки се, материците загиват от огън и вода или от земетресения и вулканични изригвания, или от потьвания и наводнения при великото
времедействие на водите. Нашите материци трябва да загинат от първия от този род катаклизмени процеси. Непрекъснатите земетресения от
минали години могат да бъдат предупреждение
240
Географът Дени ни казва, че великото море на север от Азия се е наричало Леднико-во или Сатурново (V, 35). Орфей (т. 1077) и Плиний (IV, 16)
потвърждават това твърдение, доказвайки, че именно от неговите гигантски обитатели идва това название. Съкровеното Учение обяснява и двете
твърдения, като ни съобщава, че всички материци са се образували в посока от север към юг; и тъй както внезапната промяна на климата намалила
растежа на расата, която била родена сред него, спирайки ръста й няколко градуса по на юг, различните условия винаги произвеждали високи хора
във всяко ново човечество или раса. Ние виждаме това и в днешно време. Най-високите от срещаните хора живеят в Северните страни, докато най-
ниските принадлежат на южните: азиатци, инду-си, китайци, японци и т.н. Сравнете високите сики и пунджабите, афганистанците, нор-вежците,
руснаците, северните германци, шотландците и англичаните с жителите на Централна Индия и със средния европеец на материка. Поради това
великаните на Атлантида, следователно и Титаните на Хезиод, всички са били със северен произход
 153
народи и безбройните умове, добавящи своите собствени измислици към първоначалните факти. Като

оставим за известно време гръцките тълкувания, в научните и геоложки доказателства ние можем да

потърсим още по-големи потвърждения на истинските факти.

РАЗДЕЛ VII

НАУЧНИ И ГЕОЛОЖКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НЯКОЛКО ПОТЪНАЛИ

МАТЕРИКА

Може би няма да бъде излишно - в интерес на тези, които принизяват преданието за загиналата

Атлантида на Миоценската епоха до „остарял мит" - да добавим няколко научни предположения по

този въпрос. Наистина, в множеството случаи науката е много равнодушна към подобни въпроси. Но

има учени, които са готови да допуснат, че предпазливият агностицизъм по отношение на геоложките

проблеми, които се отнасят към далечното минало, във всеки случай е много по-философски,

отколкото е отричането a priori или дори обобщаването на недостатъчни данни.

В съшото време два твърде интересни примера, с които неотдавна се наложи да се срещнем, могат

да бъдат споменати като „потвърждаващи" някои места в писмото на Учител, публикувано в „ Езоте-

ричен Буддизъм". Изключителното значение на тези авторитети не подлежи на съмнение (ние

отбелязваме с курсив съответните места).

Извадки от ,,Езотеричен Буддизъм ". Стр. 70. Извадки от лекциите на Пендже-ли, чл. кор. на Кр.

(1) Потъването на Атлантида (група- др., чл. на Ге-огр. др.

та от материци и острови), започнало по време на (1) Съществувала ли е, както някога

Миоценския период..., е кулминирало първо с са вярвали, Атлантида - материк или архипелаг от

крайното изчезване на самия голям материк, големи острови, заемащи северната Атлантическа

събитие, съвпаднало с издигането на Алпите, и област? Може би в тази хипотеза няма нищо

второ - с изчезването на последния от прекрасните нефилософ-ско. Тъй като, ако геолозите твърдят, че

острови, споменати от Платон. „Алпите са придобили 4000 ф., а в някои места

повече от 14 000 фута от днешната си височина

от времето, когато е започнала Еоценската

 154
епоха"(„ Принципи " на Лайел, стр. 25 6, II изд.),

тогава След-Миоценското спускане е можело да

повлече хипотетичната Атлантида в почти

бездънни дълбочини241

Извадки от „Езотеричен Буддизъм ", стр. 64, 65. Извадки от статия в „ Популярен научен преглед",

(2) V, 18, проф. Seemann, Ph. D. F.L.S., V. - P.A.S.

Лемурия... не трябва да се смес- (2)

ва с Материка на Атлантида повече, отколкото Би било преждевременно да се каже,

Европа с Америка, тъй като и двете са потопени и без да има за това някакви доказателства, че в

са били потънали със своите високи цивилизации и епохата на Еоцена хората са могли и да не

„богове"; обаче между двете катастрофи изминал съществуват, особено предвид възможното

период, приблизително 700 000 години, като при доказване, че расата на хора, най-ниската от

това Лемурия е достигнала разцвета си и е известните ни, съществува заедно с тези

завършила своята кариера точно около периода, остатъци от флората на Еоценския период,

предшествал първия период на Еоценската които още са останали на материците и

епоха,тъй като нейната раса е била третата.В островите на Австралия като отживелици

някои плоскоглави аборигени на днешна

Австралия, можете да видите останки от този

някога велик народ

Според Уолъс тази епоха е можела да има място преди не повече от седемдесет хиляди години, докато други

й отде: лят древност поне от двеста хиляди години; има и трети, които изтъкват силни доводи, че едва ли са

достатъчни милион години, за да станат промените, които са се извършили от времето на това събитие".

(Фиске, „Космична философия", I, 304, изд. 1874 г.) По-нататък проф. Льофевр дава своето изчисление от

сто хиляди години. Така става ясно, че ако съвременната наука не е в състояние да установи времето на

такава сравнително недалечна епоха, каквато е Ледниковият период, едва ли тя може да порицава Езотерич-
241
След като цитирахме няколко примера на научни измислици, приятно е да се срещне такова съгласие в този специален случай. Следващото място
е доста поучително, ако бъде прочетено в съответствие с допускането на науката (представено по-рано), за това, че геолозите не познават дори
приблизителната продължителност на периодите: „Ние още не сме в състояние да дадем приблизителното време за по-неотдавнашната епоха, в
която нашето северно полукълбо е било покрито с ледници
 155
ната хронология на расовите и геоложки векове.

Извадки от „Pedigree of Man", стр. 81.

Хекел, който напълно допуска реалността на изчезналата Лемурия, също смята австралийците за

преки потомци на лемурийците. „Устойчиви форми на двете групи [на неговите лемурийци],по всяка

вероятност все още живеят: първата-в папуасите и хотентотите и втората- в австралийците и в едно

разклонение на малайците.

Що се отнася до предишната цивилизация, част и последен наследник на която са австралийците,

мнението на Герланд е твърде показателно. Коментирайки религията и митологията на тези племена, той

пише:

„Твърдението, че австралийската цивилизация (?) сочи по-висока степен, никъде не е по-определено,

отколкото тук (в областта на религията), където всичко звучи като замиращ отзвук от предишен, по-

богат век... Представата, че австрачийците нямат следи от религия или митология, е съвсем

погрешна. Но тази религия, несъмнено, напълно се е изродила. " 242

Относно възгледа на Хекел за родството на австралийците и малайците, като две разклонения на

един корен, ще кажем, че той се заблуждава, като поставя австралийците до последните. Малайците и

папуасите са смесена група, резултат от смесването на низшите субраси на атлантите със седмата

субраса на третата коренна раса. Както и хотентотите, те са странични разклонения на лемуро-атлан-

тите. Това е извънредно показателен факт- за конкретните мислители, които искат физическо

доказателство за Кармата-за това, че низшите раси на хора сега бързо измират; феномен, който в голяма

степен се дължи на необичайното безплодие, постигнало жените от момента, когато за първи път към

тях се приближават европейците. Процесът на изтребване (безплодие) се забелязва по цялото земно

кълбо сред племената, „чието време е дошло" - именно сред тези групи, забележете, които

Езотеричната философия разглежда като остарели представители на изчезнали архаични народи.

Неправилно е да се твърди, че измирането на низшите раси неизменно се дължи на жестокости или

злоупотреби, извършени от колонизаторите. Промяната в храненето, пиянството и пр. са направили

много, но тези, които се основават на подобни данни като даващи изчерпателно обяснение на проблема,
242
Цитирано в „Deszendenzlehre und Darwinismus", стр. 280, Шмит
 156
не могат да противостоят на ред факти, които днес толкова лесно се групират. Дори и материалистът

Льофевр казва:

" Нищо не може да спаси расите, които са завършили своя ци-къл. Би било нужно да се продължи

техният предначертан или присъден цикъл... Народите, които били относително повече пощадени,

тези, които са се защитили с най-много мъжественост - хавайците ти маорите — въпреки това

също така са измрели, както и подложените на избиване или развращаване чрез нашествието на

европейците." 243

Правилно, но потвърденият тук феномен не е ли пример за действието на закона за циклите, който е

трудно да се обясни само с мате-риалистични основания? Откъде обаче е този „определен цикъл" и ред,

който е засвидетелстван тук? Защо това (кармично) безплодие се стоварва и изкоренява някои раси в

техния „определен час"? Отговорът, че това става поради „умственото несъответствие" между расите

на колонизаторите и туземците, е явно уклончив, тъй като той не обяснява внезапното „спиране" на

плодовитостта, което толкова често настъпва. Измирането на хавайците например е един от най-

тайнствените проблеми на днешното време. На етнолозите рано или късно ще им се наложи да признаят,

вече заедно с окултистите, че истинското решение трябва да се търси в разбирането на действието на

Кармата. Както отбелязва Льофевр:

„Приближава времето, когато ще останат само три велики типа на човечеството."

Това ще стане, преди да настъпи зората на шестата коренна раса; тези три типа са белите (арийците,

петата коренна раса), жълтите и африканският негър, с техните кръстоски (атланто-европейските под-

разделения). Червенокожите, ескимосите, папуасите, австралийците, полинезийците и пр. - всички те

измират. Тези, които разбират, че всяка коренна раса преминава през скалата на седемте субраси със

седемте разклонения и т.н., ще разберат и това „защо". Вълната на прилива на въплъщаващите се Ego е

преминала през тях, за да пожъне нови опити в по-развити и по-малко остарели групи; поради това

тяхното изчезване е историческа необходимост. Катрефаж244 дава няколко необикновени и необясними

статистически данни за измирането на расите. Никакво решение, като се изключи окултното, не е в

състояние да даде обяснение на това.

243
„Philosophy Historical and Critical", стр. 508
244
„L'Espece Humaine", стр. 428 et seq
 157
Но ние се отклонихме от темата си. Да чуем сега какво казва проф. Хъксли по повод предишните

Атлантически и Тихоокеански материци.

В списание „Природа" той пише:

„ Сред .геологичните и биологичните свидетелства, които сега привеждаме, няма нищо, доколкото

аз зная, което да може да разколебае и опровергае хипотезата за това, че в определена епоха след

Палеозойския период по цялата дължина на морското корито в Северноатлантическия и Тихия океан,

пространство равно на Европа, е било издигнато до височината на Монблан, а след това отново се е

спуснало, ако има основание да се поддържа тази хипотеза. "245

Това означава, че няма нищо, което да е против явната очевидност на този факт; следователно, нищо

против геоложките постула-ти на Езотеричната философия. В „Популярно научно ревю" д-р Berthold

Seemann ни уверява, че:

„ Събраните от ботаниците факти за възстановяването на тези загубени карти на Земното,

кълбо, са доста разбираеми; и те не са се появили като назадничави, доказвайки предишното съществу-

ване на няколко големи пространства суша в места, заемани сега от велики океани. Много

поразителни точки на прилика между флората на Съединените щати и Източна Азия са предизвикали

предположението, че в течение на днешния ред на нещата е съществувало материково съединение

между Югоизточна Азия и Западна Америка. Странното съответствие на сегашната флора на юж-

ните Съединени щати на Америка с лигнитната флора на Европа ги кара да предположат, че през

Миоценския период Европа и Америка са били съединени помежду си чрез дълга ивица земя, остатъци

от която сега са Исландия, Мадейра и други Атлантически острови; и че в действителност

историята на Атлантида, разказана от Солон на египетските жреци, не е просто измислица, а

почива на стабилна историческа основа...

Европа на Еоценския период е получила растения, които се разпространили из планините,

равнините, долините и по бреговете на реките (обикновено от Азия), но не изключително от Юг или

Изток. Западът също представил своя дял и ако в този период те били доста жалки, във всеки случай

показват, че вече е бил построен мостът, който в по-късно време е трябвало да облекчи връзката

между двата материка по този забележителен начин. През това време някои растения на Западния
245
Статията „ The First Volume of the Publications of the „ Challenger ", стр. 2,4 ноември 1880.
 158
Материк започнали да достигат Европа чрез острова на Атлантида, който тогава вероятно току-

що (?) се е издигнал от океана. "246

В друг брой на същия преглед W. Duppa Crotch, M. A., F. L. S., в статията си „ The Norwegian Lemming

and its Migrations ", намеква пo същия въпрос:

„Възможно ли е да е съществувала суша там, където сега се разбиват вълните на Атлантическия

океан? Всички предания твърдят това; древните египетски архиви говорят за Атлантида, както са

ни съобщили Страбон и други. Самата Сахара е корито на древно море и раковините, които се

намират по нейната повърхност, доказват, че не по-късно от Миоценския период морето е разбивало

вълните си там, където сега е пустиня. Пътешествието на кораба „ Челинджър " е доказало

съществуването на три дълги планински вериги247 в Атлантическия океан,248 едната се простира на по-

вече от три хиляди мили, като при това страничните разклонения, свързващи тези вериги, могат да ни

обяснят изумителната тъж-дественост на фауната на Атлантическите острови..249

Потъналият материк на Лемурия, там, където сега се намира Индийският океан, се разглежда

като обяснение на много затруднения, възникващи при разпределението на органичния живот, и аз

предполагам, че съществуването на Миоценската Атлантида ще бъде признато като позволяващо да

бъдат обяснени и по-интересни въпроси (наистина е така!) от преселението на северния гризач. Във

всеки случай, ако може да се докаже, че в предишните векове е съществувала земя там, където сега се

намира Северният Атлантически океан, не само ще се намери причината за тези преселения,

изглеждащи самоубийствени, но и сериозно косвено доказателство, че онова, което наричаме

инстинкти, е само сляпо и понякога дори вредно наследство от по-рано придобит опит. "

Ние научаваме, че в определени периоди множество от тези животни се хвърлят в моретата и загиват.

Те се събират от всички краища на Норвегия; мощният инстинкт, живял в течение на векове като

246
Op. cit., статията „Австралия и Европа - по-рано един Материк" (V, 19, 25). Несъмнено това е факт и потвърждение на Езотеричните понятия
за Лемурия, която първоначално е обхващала не само огромни области в Индийския и Тихия океан, но се простирала и около Южна Африка в
Северния Атлантически. Впоследствие нейната атлантическа част станала геоложка база на бъдещата родина на четвъртата раса на атлантите
247
Сравни публикуваните доклади на експедицията ..Челинджър"; също така труда „Атлантида" на Домели, стр. 468 и стр. 46-56, главата
„Свидетелството на морето".
248
Дори и предпазливият Льофевр говори за съществуването на хора на Третичната епоха върху „издигналите се земи, острови и материци, тогава
процъфтяващи, но отдавна потопени от водите" и на друго място при обяснение на етиологични факти споменава „вероятната Атлантида". Сравни в
неговия „Philosophy Historical and Critical", стр. 478 и 504. Донели отбелязва с рядка интуиция, че „съвременната цивилизация принадлежи на
атлантите..., изобретателната способност на нашия век е приела великия завещан творчески дух там, където Атлантида го е оставила преди
хилядолетия". („Атлантида ", стр. 177, двайсет и четвърто издание.) Той също така отнася началото на културата към Миоценския период. Въпреки
това, въпросното начало трябва да се търси в ученията, дадени на хората от третата раса от техните Божествени управници - в много по-далечен
период
249
Такава „любопитна" прилика може да се намери между някои видове на Западноиндийската и Западноафриканската фауна
 159
наследство от техните прародители, ги кара да търсят материк, който някога е съществувал, но сега е

потънал на дъното на океана, ставащ техен гроб.

В статията, която съдържа критика върху труда на А. Р. Уолъс „Живот на Острова" - труд,

посветен главно на въпроса за разпространяването на животните и т.н. - Старки Гардинър пише:

„По пътя на разсъждението, поддържано от цял ред различен род факти, той стига до

заключението, че разпределението на живота върху земята, каквато я познаваме сега, е станачо без

помощта на значителни промени в относителните положения на материците и моретата. Въпреки

това, ако приемем неговите вижда-ния, ние трябва да повярваме, че Азия и Африка, Мадагаскар и Аф-

рика, Нова Зеландия и Австралия, Европа и Америка са били съединени геоложки помежду си в не

много далечен период и че моретата на дълбочина 1000 морски сажена са били свързани помежду си;

но ние трябва да разглеждаме като „ чисто бездоказателствено и съвършено противоречащо на

всички доказателства, намиращи се в наше разположение" (!) предположението, че умерената

Европа и умерената Америка, Австралия и Южна Америка са били някога съединени помежду си,

като се изключат Арктическите и Антарктическите пояси, и че земите, днес разделени от морета,

дълбоки повече от 1000 морски сажена, са били някога свързани.

Следва да се признае, че на Уолъс му се е удачо да обясни главните черти на съществуващото

разпределение на живота без съединяването на Атлантическия и Тихия океан, като се изключи само

от страна на полюсите, но въпреки това аз не мога да не се замисля върху това, че може би някои

факти би било по-лесно да се обяснят, като се допусне първоначалното съществуване на съединение

между бреговете на Чили и Полинезия250 и между Великобритания и Флорида, за което свидетелстват

подводните рифове, простиращи се между тях. Няма никакво основание, което би могло да посочи

невъзможност за такова по-непосредствено съединение, и не се изтъква никаква физическа причина

за това, че дъното на океана не би могло да се издигне от каквато и да е дълбочина. Пътят, който

— както се предполага (според Атлантическите и Лемурийс-ките хипотези на Уолъс) - флората на

Южна Америка и на Австралия трябвало да следва, за да се смеси в осеян с почти непреодолими

препятствия и очевидно внезапен наплив на количества от субтропични американски растения в нашия

Еоценски период, изисква по-голямо съединяване към южната страна, отколкото е сегашната ивица
250
Тихоокеанската част на гигантския материк на Лемурия, наречена от антрополога д-р Картьр Б.тек „ Pacificus ".
 160
от 1000 морски сажена. Силите на природата са в непрестанно действие и няма причина, поради

която подемната сила, вече започнала да действа в центъра на океана, да прекъсне своята работа по-

рано от момента на оформянето на материк. В сравнително недалечно геоложко време те действали

и издигали от морето най-високите планини на Земята. Самият Уолъс нееднократно признава, че

морските корита са се издигнали с 1000 морски сажена и предположението, че силите на издигане са

ограничени по своята мощ, ми изгпежда, като се ползват извадките от „Живот на Острова ",

напълно бездоказателствено и съвършено противоречащо на всички очевидни дадености, с които

разполагаме. "251

„Бащата" на английската геология сър Чарлз Лайел се е придържал към следните виждания за

материците. Той казва:

„Професор Унгер („Die Versunkene Insel Atlantis") u Xup („Flora Tertiaria Helvetiae "), основавайки се

на ботанически факти, поддържат предишното съществуване на Атлантически материк в течение

на известен период от Третичната епоха, като даващо единствено разумно обяснение, което можем

да си представим, за пояснение на аналогиите между флората на Централна Европа в Ми-оценския

период и днес съществуващата флора на Източна Америка. От друга страна, проф. Оливър - след

като доказал какво количество американски видове, намерени сред вкаменелостите на Европа,

обикновено се среща и в Япония - е приета теорията, която за първи път е развита от д-р Аса Грей,

че преселването на видовете е станало, когато е съществувал сухопътен контакт между Америка и

Източна Азия, между петдесетия и шейсетия паралел, или на юг от Беринговия пролив по направление

към Алеутските острови, с което се обяснява общото в типовете на флората в Източните щати на

Северна Америка и флората на Европа от Миоценския период. Така те са можели да си прекарат път

към земите на Амур, на източния бряг на Северна Азия,2 в която и да е Миоценска, Плиоценска или След-

Плиоценска епоха, предшествала ледниковия период."

Ненужните затруднения и усложнения, които тук възникват, поради желанието да се избегне

допускането на хипотезата за материк на Атлантида, наистина са твърде очевидни, за да не бият на

очи. Ако имаше само ботанически доказателства, такъв скептицизъм би бил отчасти разумен; но в

дадения случай всички разклонения на науката се събират в една точка. Науката е направила грешка и е
251
„Спускане и издигане", „Списание Геология"', отр. 241, 245, юни 1881
 161
осъдила себе си на още по-големи заблуждения, отколкото ако признаеше съществуването на двата днес

невидими материка. Тя е отричала дори и неотрицаемото, започвайки от дните на математика Лаплас та

до наше време, и това е само преди няколко години.252 Ние можем да се облегнем на авторитета на д-р

Хъксли, който е казал, че а priori няма нищо невероятно във възможността за намирането на до-

казателства, потвърждаващи това убеждение. Но сега, когато положителното доказателство е дадено,

ще признае ли изтъкнатият учен този извод?

Като засяга проблема на друго място, сър Чарлз Лайел ни съобщава:

„ За космогонията на египетските жреци ние черпим много сведения от авторите на гръцките

секти, които са заимствали почти всичките си учения от Египет и сред останалите — именно за пре-

дишните последователни разрушения и възстановявания на Света (материкови, а не космически

катастрофи). От Плутарх научаваме, че това е било тема на един от химните на Орфей, толкова

прославен в митичните времена на Гърция. Той е бил пренесен от него от бреговете на Нил и в

стиховете му намираме, както и в индуските системи, че за всеки следващ свят е определен период с

дадена продължителност. Възвръщанията на великите катастрофи са били определени от периода

Annus Magnus или великата година, цикълът, който се състои от обикалянето на слънцето, луната и

планетите и завършва когато всички те се върнат в същия знак, от който, както се предполага, за

излезли в много далечна епоха... Ние научаваме, особено от „Тимей" на Платон, че египтяните са

вярвачи в периодичните изгаряния и наводнения, на които е бил подлаган светът. Сектата на

Стоиците признавала напълно системата на катастрофите, които в известни промеждутъци от

време е трябвало да разрушават света. Както те учели, тези катастрофи порода си са били два вида -

катаклизъм, или разрушение чрез потоп, който отнася цялата човешка раса и унищожава всички жи-

вотински и растителни царства на природата; и ecpyrosis, или изгаряне, унищожаващо самото земно

кълбо (чрез подземни вулкани). От египтяните те са заимствали доктрината за постепенното

падение или развращаване на човека от състояние на невинност (вродената простота на най-

първите субраси на всяка коренна раса). Към края на всяка ера боговете не можели повече да търпят
252
Когато Хауърд прочел пред Кралското дружество в Лондон доклада за първите сериозни изследвания на аеролитите, женевският натуралист
Пикте, който присъствал там, при завръщането си в Париж съобщил тези факти във Френската академия на науките. Но той веднага бил прекъснат
от великия астроном Лаплас, който възкликнал: „Спрете! Не ни се слушат подобни басни и ни е известно всичко за тях" - което силно смутило
Пикте. Кълбовидните мълнии били признати от науката едва когато Араго демонстрирал тяхното съществуване. Дьо Роша казва („ Forces Non-
definies ", стр. 4): „Всички помнят печалното приключение с д-р Bouilland (Буян) в Медицинската академия, когато той отбелязал, че фонографът
на Едисон е бил само „фокуси на вентрологията "!
 162
порочността на хората (изродили се в магическите методи и грубия анимализъм на атлантите) и

сблъсъкът на стихиите или потопът ги поглъщал; след такова бедствие Астреа отново се спускана

на Земята, за да възроди Златния век (зората на новата коренна раса). "253

Астреа, Богинята на справедливостта, е била последната сред Божествата, които напуснали Земята,

когато Боговете, както е казано, я оставили, повикани от Юпитер, и отново се върнали на Небесата. Но

веднага щом Зевс отнася от Земята Ганимед - олицетворение на сладострастието - Бащата на Боговете

отново изхвърля Астреа на Земята, като при това тя пада с главата надолу. Астреа е Девата,

съзвездието на Зодиака. Астрономически то има достатъчно ясно значение, което дава ключ към

окултния смисъл. Но то е неделимо от Лъва, знак, който го предшества, и от Плеядите и техните сестри,

чийто блестящ водач е Алдебаран. Всички те са свързани с периодичните обновявания на Земята по

отношение на нейните материци - дори и Ганимед, който в астрономията носи името Аквариус. Вече

беше казано, че когато Южният полюс е „Бездна" (или адски области, фигуративно и космологично),

Северният полюс географски е първият материк; докато астрономично и метафорично Небесният

полюс с неговата полярна Звезда на небето е Меру или местропре-биваването на Брама, престолът на

Юпитер и т.н. Тъй като във века, когато Боговете напуснали Земята и както е казано, се възнесли на

Небето, еклиптиката станала успоредна на меридиана и част от Зодиака сякаш се е спуснала от

Северния пояс към северния хоризонт. Алдебаран се е намирал в съчетание със Слънцето, както е било

преди 40 000 години при великото празненство в памет на този Annus Magnus, за когото говори

Плутарх. От тази година - преди 40 000 г. -започнало обратното движение на екватора и преди около 31

000 години Алдебаран се е намирал в съчетание с точката на пролетното равноденствие. Приписваната

на съзвездието Телец роля е достатъчно добре известна дори и в християнския мистицизъм, за да се

нуждае от повторение. Прочутият орфичен химн за великите периодични катаклизми открива целия

езотеризъм на събитието. Плутон отнася ужилената от Полярния Змей Евридика в Бездната. Тогава

Лъвът е победен. Сега, когато Лъвът се намира в „Бездната" или под Южния полюс, Девата, като

следващо съзвездие, го следва и когато главата й до самата талия се намира под Южния хоризонт, тя е

повалена. От друга страна, Хиадите са съзвездие на дъжда или Потопа; и Алдебаран - този, който следва

или онаследява дъщерите на Атлас или Плеядите - гледа надолу от окото на Телеца. Именно от тази
253
„Принципи на геологията ", I, 9, 10
 163
точка на еклиптиката са започнали изчисленията на новия цикъл. Изучаващият трябва също така да

запомни, че когато Ганимед-Аквариус е издигнат на Небето или над хоризонта на Северния полюс,

Девата или Астреа, която е Венера-Луцифер, се спуска с главата надолу по-ниско от хоризонта на Южния

полюс или Бездната. Тази Бездна, или полюс, също така изобразява Великия Дракон или Потопа. Нека

изучаващият да упражнява своята интуиция, съпоставяйки посочените факти; повече не бива да се

каже. Лайел отбелязва:

„Връзката между доктрините за последователните катастрофи и повторните израждания на

човешката раса от морален характер е по-близка и естествена, отколкото отначало може да се

предположи. Тъй като при грубо състояние на обществото всички велики бедствия се разглеждат от

народа като Съд Божи, предизвикан от хорската порочност... Също така и в описанията, дадени на

Солон от египетските жреци за потъването на острова на Атлантида под водите на Океана след

повторните земни тласъци, ние виждаме, че събитието е станало, когато Юпитер се е убедил в

развращаването на неговите обитатели."254

Правилно; но не е ли било това следствие от факта, че всички Езотерични истини са били

обнародвани от Посветените на Храмовете под формата на алегории? „Юпитер" е просто

олицетворение на този неизменен Закон за Циклите, който във всяка Коренна Раса спира склонността

към падение, след като расата е достигнала зенита на своята слава.255 Ние трябва да допуснем

алегоричното учение, стига да не се придържаме към крайно догматичното мнение на проф. Джон

Фиске, според което митът е:

„ Обяснение, давано на някой естествен феномен от нецивилизо-вания ум; това не е алегория или

езотеричен символ, тъй като изобретателността е напразна загуба (!!), когато се опитва да види

в митовете останки от фина първоначална наука - но само обяснение. Първобитните хора не са

имали такава дълбока наука, за дая увековечат чрез алегорията (как би могъл да знае това г-н

254
Пак там
255
Законът за циклите на еволюцията на расите е приет извънредно зле от учените. Достатъчно е да се спомене фактът за съществуването на
„първобитна цивилизация", за да се възбуди яростта на дарвинистите, тъй като, очевидно, колкото по-назад във времето преместим културата и
науката, толкова по-съмнителна става теорията за маймунския прародител. Но както казва Жакольо, „каквото и да се съдържа в основата на тези
предания (за потъналите материци и пр.) и което и да е мястото, където се е развивала цивилизация, по-древна от цивилизацията на Рим, Гърция,
Египет и Индия, несъмнено е, че тя е съществувала и за науката е извънредно важно да открие следите й, колкото и да са незначителни и
изплъзващи се" („Histoire des Vierges; les Peuples et les Continents Disparus ", стр. 15). Донели доказва този факт, като се основава на най-ясни
предпоставки, но еволюционистите не желаят да чуят. Цивилизацията, съществувала в Миоценската епоха, разруши теорията за „Световния каменен
век", както и теорията за непрекъснатия възход на човека от анимализма. И въпреки това, поне Египет свидетелства срещу съществуващите
хипотези. Тук не се срещат следи от каменен век, а е очевидна по-велика култура, колкото по-назад във времето вървят нашите изследвания.
 164
Фиске?), те не са били и такива жалки педанти, за да говорят със загадки, когато са можели да

постигнат целта си с прост език. "256

Ние се осмеляваме да твърдим, че езикът на малкото Посветени е бил много по-ясен и тяхната наука

философия - много по-разбираема и удовлетворяваща както физическите, така и духовните потребности

на човека, отколкото е дори терминологията и системата, изработена от учителя на г-н Фиске Хербърт

Спенсър. Да видим обаче какво обяснение дава на мита сър Чарлз Лайел? Несъмнено, той по никакъв

начин не поддържа идеята за неговия „астрономичен" произход, както се твърди от някои автори.

Тези двама тълкуватели напълно се разминават помежду си. Решението на Лайел е следното: като не

вярва в катастрофалните премествания поради отсъствието (?) на достоверни исторически данни по този

въпрос, както и поради силно предубеждение към геоложките измествания,257 той се опитва да отнесе

„преданието" за Атлантида към следните източници:

1)Дивите племена свързват катастрофата с отмъстителен Бог, който, както се предполага, наказва по

този начин безнравствените раси.

2)Следователно, началото на всяка раса логично винаги е добродетелно.

3)Първоначален източник на геоложките основи на това предание е била Азия - материк, подложен

на силни земетресения. Така преувеличените разкази са се предавали в течение на векове.

4) Макар че се е намирал извън зоната на земетресенията, Египет основал своето значително

геоложко знание върху тези предания за катаклизмите.

Изобретателно „обяснение", както и всички подобни на него! Но да се докаже нещо отрицателно е

най-трудната задача. Изучаващите езотеричната наука, които знаят какви са били в действителност ис-

тинските източници на египетските жреци, не се нуждаят от толкова измислени хипотези. Освен това,

докато теоретикът с въображение винаги е способен да предложи разумно разрешаване на проблемите -

256
„Митове и създателите на митовете ", стр. 21
257
Силни, но по-малки катаклизми и колосални земетресения са запечатани в летописите на повечето от народите - ако не и у всички.
Издиганията и спусканията на материците се намират в постоянен прогрес. Цялото крайбрежие на Южна Америка е било издигнато 10 до 15 фута
и отново се е спуснало в течение на един час. Хъксли е доказал, че Британските острови четири пъти са потъвали в океана и отново са се издигали
и са били населявани. Хималаите и Кордилиерите са резултат от утаяванията върху морските дъна, издигнати от титанични сили на сегашната им
височина. Сахара е била водоем на Миоценското море. През последните пет или шест хиляди години бреговете на Швеция, Дания и Норвегия са
се издигнали от 200 до 600 фута.
В Шотландия има високи морски брегове с отбелязани скали и рифове, издигащи се днес над брега, издълбан от жадните вълни. Северът на Европа
все още се издига над морето, Южна Америка представлява феномен на издигнати брегове на повече от 1000 мили дължина, които сега се
намират от 100 до 1300 фута над морското равнище. От друга страна, брегът на Гренландия потъва бързо и то толкова, че гренландецът избягва да
строи на него. Всички тези феномени са удостоверени. Защо тогава постепенното изменение да не може да отстъпи мястото си на страшен
катаклизъм в по-далечните епохи - още повече, че такива катаклизми, в малък мащаб, стават дори и в днешно време, например случаят с остров
Сунд и унищожаването на 80 000 малайци?
 165
които в някои отрасли на науката като че ли изискват хипотезата за периодичните изменения чрез

катаклизъм на повърхността на нашата планета - безпристрастният критик признава огромната трудност

да се освободи от очевидностите - именно археологични, етиологични, геоложки, традиционни,

ботанически и дори биологични, натрупани в полза на вече съществували и потънали днес материци.

Когато всяка наука се сражава за своя лична сметка, тогава почти неизменно се губи от поглед

натрупаната мощ от доказателства.

В „ Theosophist" писахме:

„Като свидетелство ние имаме древните предания за различни и широко разпръснати народи -

легендите на Индия, древна Гърция, Мадагаскар, Суматра, Ява и всички главни острови на Полинезия,

както и легендите на двете Америки, Между преданията на диваците и легендите на най-богатата

литература на света-Сан-скритската литература на Индия - съществува пълно съгласие, според което

преди много хилядолетия в Тихия океан е съществувал голям Материк, който поради геоложко

издигане е бил погълнат от морето258 (Лемурия). И ние твърдо вярваме..., че множеството, ако не и

всички острови от Малайския архипелаг до Полинезия, са фрагменти от този някога обширен, но

потънал материк. Малака, както и Полинезия, които лежат на двата края на океана, в спомените на

хората никога не са имали и не са можели да имат някакви връзки или дори да знаят един за друг.

Въпреки това тези хора имат предание, общо за всички острови и островчета, според което техните

съответни страни са се простирали далеч, далеч в морето; че в света са съществували само два

огромни материка, единият населен с жълтолики, другият с тъмнокожи хора; че по заповед на

Боговете и за да се накажат хората за техните непрекъснати разпри, океанът ги погълнал.

Независимо от географския факт, че Нова Зеландия и Сандвичевите острови и Пасха се намират на

разстояние от 800 и 1000 морски версти един от друг и че според всички свидетелства техните

жители, или на някои други междинни острови - например Маркизките острови, Дружествените,

Таити, Фиджи, Самоа и пр. - от момента, когато станали острови, не са можели да контактуват,

тъй като не са били запознати с компаса преди пристигането на европейците, въпреки това всички те

като един твърдят, че съответните им страни са се простирали далеч на запад, по посока към Азия.

258
Относно мнението на Жакольо и неговите доказателства за предишни големи геоложки катаклизми в Тихия океан виж неговия труд („Histoire
des Vierges; les Peuples et les Continents Disparus", стр. 308), написан след дълги пътешествия по островите на Полинезия
 166
Освен това всички те говорят на наречия, които произлизат от един и същи език, с малки изменения,

и лесно се разбират помежду си, имат едни и същи религиозни вярвания и суеверия и почти еднакви

обичаи. Но тъй като само няколко от Полинезийските острови били открити преди повече от 100 го-

дини, а самият Тихи океан не е бич известен на европейците преди дните на Колумб, от момента,

когато кракът на европееца за първи път е стъпил на техния бряг, тези островни жители не са прес-

тавали да повтарят древните предания; от това ни се струва логично да направим извода, че

нашата теория е по-близо до истината, отколкото която и да е друга. Случайността би трябвало

да измени своето име и смисъл, ако всичко това се дължеше само на една случайност. " 259

Изказвайки се в защита на хипотезата за миналото съществуване на Лемурия, проф. Шмит твърди:

„ Цял ред от факти, които се отнасят до животинския свят и географията, може да бъде

обяснен само ако бъде приета хипотезата за предишното съществуване на Южния Материк,

остатък от който е материкът на Австрачия... (Разпределението на видовете) сочи изчезнала земя

на юг, където вероятно може също така да се потърси родината на прародителите на Маки от

Мадагаскар. " 260

В своя труд „Малайският архипелаг " А. Р. Уолъс, след като прегледал огромна маса доказателства,

намиращи се в негово разположение, стига до следното:

„ Изводът, който трябва да направим на основата на тези факти, несъмнено е този, че всички

острови на изток, зад границите на Ява и Борнео, съставят главната част на предишния Атланти-

чески и Тихоокеански Материк, въпреки че някои от тях може би никога не са били съединени с него.

Този материк би трябвало да се е разрушил не толкова преди времето, когато западните острови са се

отделичи от Азия, а вероято преди крайната югоизточна част на Азия да се е издигнала над водите на

Океана, тъй като голямата част от сушата на островите Борнео и Ява географски е призната като

принадлежаща към съвършено неотдавнашно образуване. "261

Според мнението на Хекел:

„ Вероятно самата Южна Азия не е била ранната люлка на човешката раса, а Лемурия, материк,

259 1
Август, 1880
260
„ Deszendenzlehre und Danvinismus ", стр. 218-220. Сравни също така неговите подробни доводи по този въпрос на стр. 213-218.
261
Op. cit:, I, 22, 23, изд. 1869 г.
 167
лежащ на юг от Азия, който се е спуснал на дъното на Индийския океан. "262

В известен смисъл Хекел е прав по отношение на Лемурия - като „люлка на човешката раса". Този

Материк е бил родина на първата физическа човешка група - хората от края на третата коренна раса.

Преди тази епоха расите са били много по-малко плътни и физиологично са били съвършено други.

Хекел описва Лемурия като простираща се от остров Сунда по посока на Африка и Мадагаскар и на

изток към Горна Индия.

Известният палеонтолог проф. Рютимайер пита:

„ Не е ли показателно, че почти само тревоядните и насекомояд-ни двуутробни, ленивците,

броненосците, мравоядите и щраусите някога са имали определено място за сборище в Южния

материк, като при това истинската флора на Тера дел Фуего и Австралия би трябвало да бъде негов

остатък ? Нужно ли е тази хипотеза така остро да се оспорва, когато от вкаменелите останки

проф. Хир възстановява пред очите ни древните гори на пролива Смит и Шпицберген? 263

И така, като разглеждаме в общи черти отношението на науката към тези два въпроса може би ще

стигнем до приемливата краткост, ако сумираме най-поразителните отделни факти в полза на това ос-

новно твърдение на Езотеричните етнолози - а именно реалността на Атлантида. Лемурия дотолкова

широко е призната, че по-нататъшните обсъждания на тази тема са излишни. Що се отнася до Ат-

лантида обаче, установено е, че:

1)Миоценската флора на Европа има множество най-поразителни аналогии с растителността на

Съединените американски щати. В горите на Вирджиния и Флорида се срещат магнолии, дърветата-ла-

лета, вечнозелени дъбове, чинари и др., които точно съответстват на европейската флора на Третичния

период. По какъв начин е ставало това преселване, ако ние изключим теорията за миналото съществу-

ване на Атлантическия материк, съединяващ Америка с Европа? Предложеното „обяснение", според

което преселването се е извършило по пътя през Азия и Алеутските острови, е само неоправдана

теория, очевидно преборвана от факта, че голямо количество от тази флора се среща само на изток в

скалистите планини (Rocky Mountains) . Това също така подрива идеята за преселването зад границите на

Тихия океан. Те сега са заместени от европейските материци и острови на Север.

262
„Pedigree of Man", стр. 73
263
Дадено в „Deszendenzlehre und Darwinismus", стр. 220
 168
2)Изкопаните на бреговете на Дунав и Рейн черепи имат поразителна прилика с черепите на кабирите

и древните перуанци (Литре). В Централна Америка са били открити паметници, притежаващи

изображения несъмнено на негърски глави и лица. Как могат да бъдат обяснени такива факти без

помощта на хипотезата за Атлантида? Това, което сега представлява Северозападна Африка, е било ня-

кога съединено с Атлантида чрез мрежа от острови, някои от които все още съществуват.

3)Според Фарар „специалният език" на баските няма никакво родство с другите езици на Европа,264

а с:

„... туземните езици на обширния противоположен материк (Америка) и само с тях" 265

Проф. Брока се придържа към същото мнение.

Европейският човек на Палеолита и Миоценската и Плиоценска-та епоха е бил чистокръвен атлант,

както вече установихме. Разбира се, баските се отнасят към много по-неотдавнашно време, но тяхното

родство, както тук е показано, дава много доказателства за установяване на първоначалния произход на

далечните им предци. Тайнственото родство между техния език и езика на племената на драви-дите в

Индия ще бъде разбрано от тези, които са следвали нашето очертаване на материковите образувания и

смесвания.

4) На Канарските острови са били намерени камъни със скулптурни символи, тъждествени на онези,

които са били открити на бреговете на Горното езеро. Поради тази очевидност Бертоле е бил принуден да

предположи расово единство между ранните обитатели на Канарските острови и на Америка.266

Гуанчите на Канарските острови са били преки потомци на ат-лантите. Този факт обяснява високия

ръст, свидетелство за което са древните скелети, както и скелетите на техните европейски роднини от

епохата на Палеолита от Кроманьон.

5) Всеки опитен мореплавател трябва само да преплава бездънния океан край Канарските острови, за

да си постави въпроса, кога и по какъв начин се е образувала тази група от скалисти и вулканични малки

островчета, заобиколени от всички страни от широко водно пространство. Подобни често задавани

264
За по-нататъшни факти по повод особеността на баските в Европа и тяхното етно логично родство виж труда на Жоли „Man before Metals", cтp.
316. След изследването на черепите на гуанчите на Канарските острови Б. Дейвис е склонен да се съгласи, че едните, както и другите принадлежат
към съществувала на тези древни острови раса, чиито останки представляват днешните канарци! Това действително е крачка напред! Катре-фаж и
Хами също приписват на хората от Кроманьон в Южна Франция и на гуанчите един и същи тип - предположение, налагащо известен извод, който
и двамата автори не биха искали да поемат върху себе си.
265
„Families of Speech".
266
Сравни Benjamin, „The Atlantic Islands"'., стр. 130.
 169
въпроси довели в края на краищата до експедицията на прочутия Леополд фон Бух в първата четвърт на

сегашното столетие (XIX). Някои геолози твърдят, че вулканичните острови се издигнали направо от

дъното на океана, чиято дълбочина в непосредствена близост до острова е с разлика от 6000 до 18 000

фута. Други са били склонни да виждат в тези групи — включително и Мадейра, Азорските острови и

островите на нос Верде — останки от гигантски потънал материк, който някога е съединявал Африка и

Америка. По-късните учени са поддържали своята хипотеза с маса очевидни факти в нейна защита,

заимствани от древните „митове". Архаичните „суеверия", подобни на легендата за Атлантида на

Платон, Градината на Хесперидите, Атлас, поддържащ света на раменете си, всички тези митове,

свързани с върха Тенериф, не намерили поддръжка от скептичната наука. Тъждествеността на видовете

на животинското и растителното царство, която показва предишната връзка между Америка и

останалата група острови, е била удостоена с по-сериозно внимание, тъй като хипотезата за пренася-

нето им от Новия свят в Стария чрез вълните се е оказала твърде нелепа, за да просъществува дълго. И

едва съвсем неотдавна и след като книгата на Донели беше публикувана преди няколко години, тази

теория получи по-голяма възможност от когато и да е било да стане признат факт. Сега е доказано, че

намерените на Източния бряг на Южна Америка вкаменелости са принадлежали на Юрските

формации и са почти тъждествени с Юрските изкопаеми на Западна Европа и Северна Африка.

Геоложкият строеж и на двата бряга е почти тъждествен; сходството между малките морски животни,

обитаващи плитките води на Южна Америка и на Западна Африка, също е много голямо. Несъмнено,

всички подобни факти ще доведат натуралистите до извода, че в далечни исторически времена е същест-

вувал материк, който се е простирал от бреговете на Венецуела през Атлантическия океан до Канарските

острови и Северна Африка и от Нюфаундленд почти до самите брегове на Франция.

6) Голямата прилика между изкопаемите на Юрския период в Южна Америка, Северна Африка и

Западна Европа сами по себе си са достатъчно поразяващ факт, който не дава никакво обяснение, ако

не се допусне, че и двата края на океана са били съединени чрез Атлантида. Но също така, защо

съществува такова определено сходство между фауната на разделените (в днешно време) Атлантически

острови? Защо видовете на бразилската фауна, описани от сър Wyville Thompson, приличат на видовете в

Западна Европа? Защо съществува прилика между много западноафрикански и западноиндийски групи
 170
животни? По-нататък:

„ Сравнявайки животните и растенията на Стария и Новия свят, не може да не се поразим от

тяхната тъждественост; всички те, или почти всички, принадлежат към един и същи родствен тип,

докато много, дори сред видовете-подразделения, се срещат на двата материка... което показва, че те

са произлезли от общ център (Атлантида)." 267

Според науката конят се е родил в Америка. В американските нас-лоявания е намерена голяма част от

съществувалите „липсващи звена", които го свързват с низшите форми. По какъв начин конят е проникнал

в Азия и Европа, ако не е имало суша, съединяваща океанските пространства? Или ако се твърди, че

конят се е родил в Стария свят, как такива форми като хипариона и пр. за първи път са възникнали в

Америка, според хипотезата за преселването?

Още:

„Бюфон... забелязал повторение на африканската фауна в Америка, като например ламата, която

е по-съвременно и по-слабо копие на камилата, а пумата на Новия свят напомня лъва на Стария свят.

"268

7) Следващият цитат трябва да се постави в № 2, но заради неговото значение, а и авторитета на

споменатия по-горе автор, той заслужава специално място:

„ Що се отнася до първобитните долихоцефални жители на Америка, аз се придържам към още по-

смела хипотеза, а именно, че те се намират в близко родство с гуанчите на Канарските острови и с

Атлантическото население на Африка; маврите, туарегите, коп-тите, които Латам поставя под

името египто-атланти. Ние срещаме една и съща форма на черепа от Канарските острови, които се

намират срещу африканския бряг, и на Карибските острови, на срещуположния бряг, обърнат към

Африка. И от двете страни на Атлантика народонаселението се отличава с червено-кафяв цвят на

кожата. "269

Затова, ако баските и пещерните хора от Кроманьон принадлежат към същата раса, към която са и

гуанчите от Канарските острови, следва, че първите са също така свързани и с аборигените на Америка.

Такова е заключението, към което водят независимите изследвания на Рециус, Вирхов и Катрефаж.
267
„ Уестминстърски Преглед", януари 1872
268
Schmidt, „Deszendenzlehre und Darwinismus", стр. 206.
269
Prof. Retzius, „Smithsonian Report", 1859, стр. 266
 171
Атлантическото родство на тези типове става очевидно.

8) Изследванията на морското дъно, предприети от плавателните съдове на Негово Имп. Велич.

,Челинджър" и „Делфин", установили факта, че от дълбините на Атлантическия океан се издига огром-

но планинско възвишение, дълго около 3000 мили, и се простира на юг от точка, близо до Британските

острови, извива се около нос Вер-де и се проточва по-нататък в югоизточна посока, по протежение на

Западния африкански бряг. Тази верига е висока средно 9000 фута и се издига над вълните при

Азорските острови, при остров Възнесение и на други места. В океанските дълбини край Азорските

острови били открити билата на някога обширна площ суша.270

„ Неравностите, планините и долините на нейната повърхност никога не са могли да бъдат

създадени по какъвто и да е известен закон за отлагане на наслоявания или от някакви подводни

издигания, а напротив, би трябвало да са формирани от сили, които работят над морското равнище.

"271

Твърде е вероятно някога да са съществували ивици земя, съединяващи Атлантида с Южна Америка

- някъде над устието на Амазонка, и с Африка - около нос Верде; подобна точка на съединяване с

Испания също е напълно възможна, както твърди Донели.272 Дали последната е съществувала, или не,

няма значение поради факта, че това, което представлява сега Северозападна Африка, е било про-

дължение на Испания. Следователно не може да възникне никакво затруднение относно начина, по

който е станало преселването на европейската фауна и т.н.

Вече достатъчно беше казано от научна гледна точка и е безполезно да се натрупват още маса

доказателства, поради това, че тази тема вече беше достатъчно разгледана върху основите на Езотерич-

ното Знание. В заключение могат да се представят думите на един от най-интуитивните автори на

нашата епоха, тъй като те прекрасно предават мнението на окултистите, очакващи с търпение зората на

бъдещия ден.

„Ние едва започваме да разбираме миналото; преди сто години светът нищо не е знаел за Помпей и

Херкуланума; нищо за връзката между езиците, обединяващи индоевропейските народи; нищо за

значението на многобройните надписи, украсяващи гробниците и храмовете на Египет; нищо за

270
Запознайте се с изследванията на кораба „Делфин" и други, под флага на Съединените щати
271
Вж. „Scientific American", 28 юли 1877
272
Виж неговата карта „Атлантида", стр. 46; макар че той представя само фрагмент от истинския материк.
 172
стойността на надписите във вид на накрайници на стрели, срещани във Вавилон; нищо за изумител-

ните цивилизации, открити сред развалините на Юкатан, Мексико и Перу. Ние стоим на прага.

Научните изследвания напредват с гигантски крачки. Кой може да каже, че сто години след нас

огромните музеи на света няма да са украсени със скъпоценности, статуи, оръжия и оръдия,

принадлежащи на Атлантида, а библиотеките на света няма да съдържат преводи на надписи,

които ще хвърлят нова светлина върху цялата минала история на човешката раса и върху всички

велики проблеми, вкарващи в недоумение мислителите на нашето време." 273

Сега да направим заключение.

Ние се заехме с древните писания на народите, с доктрината за хронологичните и психичните цикли,

осезаеми доказателства за които са тези документи; наред с много други теми, които на пръв поглед

могат да изглеждат неуместни в този том. Но в действителност те са нужни. Като имаме работа с

тайните записи и предания на такова множество народи, чийто произход е удостоверен само по пътя на

изводите и предположенията, като предаваме вярванията и философията на раси, повече от

доисторически - тази тема не е така лесна, както би било, ако това се отнасяше до философията и

еволюцията само на една определена раса. Съкровеното Учение е било общо притежание на безброй

милиони хора, родени в различни климати и във времена, с които историята отказва да се занимава и на

които Езотеричното Учение отдава древност, несъответстваща на теориите на геологията и

антропологията. Раждането и развитието на Съкровената наука на миналото се губи в мрака на вековете

и дори това, което се смята за историческо - тоест това, което се среща разпръснато тук и там в цялата

древна класическа литература - почти във всеки случай съвременната наука приписва на

недостатъчната наблюдателност на архаичите автори и дори на суеверието, породено от невежеството на

древните хора. Поради това тази тема е невъзможно да се обсъжда така, както би било с развитието на

изкуството и науката в добре познат и исторически период. Поставяйки читателя лице в лице с цялото

изобилие от доказателства, които установяват, че във всяка епоха, при всевъзможни условия на

цивилизацията и знанията, образованите класи на всеки народ са били повече или по-малко точни

отзвуци на една тъждествена система и нейните основни традиции - читателят може да види, че такова

изобилие от потоци с една и съща вода би трябвало да имат един общ извор, от който са получили
273
Донели, „Атлантида", стр. 480.
 173
началото си. Какъв е бил този извор? Ако, както се казва, бъдещите събития предварително хвърлят

своята сянка, миналите събития не могат да не оставят отпечатъци след себе си. И така, с помощта на

тези сенки на архаичното минало и фантастичните силуети върху екрана на всички религии и всички

философии ние можем, като ги проверяваме и сравняваме с нашето напредване, да възстановим накрая

това, което е поставило начало, това, което ги е създало. В това, което всеки народ от древността е

поставял в основата на своята религия и вяра, трябва да се съдържа истина и действителност. Нещо

повече, както се е изразил Галибуртън:

„Изслушвайте едната страна и вие ще останете в мрак; изслушвайте и двете страни и всичко

ще стане ясно. "

Досега обшеството е имало достъп и е можело да слуша само едната страна или по-точно

едностранчивите виждания на две диаметрално противоположни класи от хора, чиито prima facie

предположения или съответните предпоставки силно се разминават, но крайните им изводи са еднакви -

това са хората на науката и теологията. Сега нашите читатели имат възможност да изслушат другата

страна и по този начин да чуят оправданието на защитниците и природата на нашите доводи.

Ако оставим обшеството при неговите стари мнения - а именно, че от една страна окултизмът,

магията, древните легенди и т.н. са само резултат от невежество и суеверие; а от друга, че всички из-

вънортодоксални пътища са работа на дявола - какъв ще бъде резултатът? С други думи, ако теософската

и мистичната литература не са обърнали внимание върху себе си през последните няколко години,

малко вероятно би било сегашният труд да стане предмет на безпристрастно обсъждане. Той би бил

обявен - и много ще го обявяват - за приказка, изтъкана от объркани и абстрактни проблеми, опиращи

се на въздуха, сапунени мехури, които се пукат при най-малкия допир с размишлението, труд без

стабилна основа. Дори древните „суеверни и доверчиви" класически автори не споменават за това с

ясни и безгрешни термини и самите символи не правят намек за съществуването на такава система.

Такава би била общата присъда. Но когато бъде доказано безспорно, че твърденията на азиатските

народи за съществуването на Тайната наука и Езотеричната история на света са основани на факти,

макар и неизвестни досега на масите и скрита тайна дори за учените - тъй като последните никога не

са притежавали ключа към тайното разбиране на многобройните намеци, направени от древните

 174
класици - и че това не е приказка, а действителност, тогава този труд ще стане пионер, предвестник на

много подобни книги. Твърдението - че досега дори и ключовете, открити от някои големи учени, са се

оказали твърде ръждясали за употреба и че те са само мълчаливи свидетели за съществуването на

тайни под покривалото, недосегаеми без нов ключ - се опира на твърде многобройни доказателства, за

да бъде лекомислено отхвърлено. Може да се приведе пример от франкмасонството.

В своя труд,, Окултното масонство " прочутият белгийски учен-масон Рагон упреква, правилно или

не, английските масони в това, че те материализирали и обезчестили масонството, което било основано

на древните мистерии, като приели, поради грешното разбиране на произхода на занаята, названието

„франкмасонство" или „франкмасони". Той казва, че тази грешка е станала благодарение на онези, които

свързват масонството с изграждането на Храма на Соломон. Той осмива тази идея така:

„ Французинът добре е знаел, че когато е приемал наименованието на свободния зидар, не е стоял

въпросът за построяването на някаква малка стена, а че бидейки посветен в съкровените мистерии

под наименованието Франкмасонство, които са можели да бъдam само продължение или

възобновяване на древните Мистерии, той ставал „зидар " по подобие на Аполон или Амфион. И не

знаем ли ние, че като говорели за основаването на града, древните посветени поети подразбирали

утвърждаване на Доктрината? Така Богът на разбирането Нептун и Богът на скритите неща

Аполон застанали като зидари пред Лаомедонт, бащата на Приам, за да му помогнат да построи

града Троя - т. е. да учредят религията на тропиците. " 274

Сред древните класически автори се срещат в изобилие такива замъглени фрази с двойнствен

смисъл. Поради това, ако бъде направен опит да се покаже например, че Лаомедонт е бил основател на

разклонение от Архаичните мистерии, в които привързаната към Земята материална душа, Четвъртият

принцип, е била олицетворена в невярната жена на Менелай, прекрасната Елена, и ако Рагон не е

потвърдил това, което ние твърдяхме, можеха да ни кажат, че нито един класически автор не говори, че

Омир изобразява Лаомедонт като строител на града, а не като основател на Езотеричен култ или

мистерии. Кои са хората, с изключение на някои Посветени, които могат в наше време да разберат

езика и правилното значение на такива символични термини?

Но въпреки че ние разкрихме много неразбираеми символи, които се отнасят до нашия тезис, все пак
274
„Maconnerie Occulte", стр. 44
 175
остават няколко затруднения, които трябва да бъдат преодолени. Най-важното сред тези препятствия се

съдържа в хронологията. Но на това надали може да се помогне. Притисната между теологичната

хронология и хронологията на геолозите - поддържана от всички антрополози-материалисти, които

приписват на човека давност и природа, съвпадащи само с техните собствени теории - какво можеше да

направи авторката на този труд, освен това, което е сторила? След като теологията помества потопа

2448 години пр.Хр., а Творението на света само 5890 години преди това и след като точните

изследвания по методите на „точната" наука са накарали геолозите и физиците да отделят на периода

на образуването на кората на нашето Земно кълбо време между десет милиона и хиляда милиона

години275 (наистина незначителна разлика!), и след като антрополозите се разминават в мнението си от-

носно появата на човека от 25 000 до 500 000 години, тогава какво може да направи изучаващият

Окултната Доктрина, освен смело да предложи на света Езотеричните изчисления?

Но за да изпълни това, се е наложило да се прибегне до потвърждение и дори до няколко

„исторически" доказателства, въпреки че всички знаят истинската ценност на така наречените

„исторически доказателства". Тъй като за невежата история няма значение дали човекът на Земята ще

се появи преди 18 000, или 18 000 000 години, понеже тя е започнала едва преди около две хиляди

години преди нашата ера и ако дори и сега безнадеждно се бори срещу противоречивите и взаимно

разрушителни мнения около нея. Въпреки това, поради уважението към точната наука, в което е

възпитан средният читател, дори и това кратко Минало би останало лишено от смисъл, ако езотеричните

учения не бяха потвърдени и потвърждавани на място - само където е възможно - с позовавания на

исторически имена от така наречения исторически период. Това е и единственият пътеводител, който

може да бъде даден на започващия, преди да му бъде позволено да се устреми към непознатите скрити

ъгли на тъмния лабиринт, които се наричат доисторически епохи. Подчинихме се на тази необходимост.

Ние се надяваме, че желанието да се изпълни условието, накарало авторката на този труд постоянно да

предоставя древни и съвременни доказателства в потвърждение на архаичното и съвършено

неисторическо минало, няма да предизвика към нея обвинения, че е смесила без ред и метод различни

и далечни един от друг периоди на историята и предания. Но литературната форма и методът трябва

да бъдат принесени в жертва заради по-голямата яснота на общото изложение.

275
Vide Sir William Thompson and Mr. Huxley
 176
За да се изпълни замислената задача, авторката трябваше да прибягва към доста необичайни методи

за разделянето на всеки том на по три части, от които само първата е последователна, макар и много

откъслечна история на Космогонията и Еволюцията на човека на тази планета. Излагайки Космогонията,

а след това Антропогенезиса на човечеството, беше нужно да се покаже, че нито една религия, от най-

ранния период, никога не е била основавана напълно върху измислицата, че нито една не е била предмет

на специално откровение и че самата догма, като такава, постоянно е убивала първоначалната истина. И

накрая, че нито едно учение, получило началото си от човека, нито едно вярване, колкото и да е

осветено от обичая и древността, не може да се сравни по съкровеност с религията на Природата.

Ключът на Мъдростта, който отваря широката врата към Тайната на най-вътрешните светилища, може

да бъде намерен, скрит само в нейното лоно. И това лоно се намира в страни, посочени от великия

ясновидец на миналия век (XVIII) Емануел Сведенборг. Там лежи Сърцето на Природата, Светилището,

откъдето са дошли ранните раси на първобитното човечество и което е люлка на физическия човек.

Такива в груби щрихи са вярванията и ученията на архаичните ранни раси, съдържащи се до днес в

Тайните записи. Но нашите обяснения далеч не са изчерпателни и не претендират за представяне на

пълния текст или че сме ги разгледали с помощта на повече от три или четири ключа от седемте,

съставящи езотеричното тълкуване; и дори това беше изпълнено частично. Трудът е твърде обширен, за

да бъде предприет само от един човек и което е още повече, за да го изпълни. Главната ни грижа беше

просто да подготвим почвата. Ние се надяваме, че това беше сторено. Тези два тома са труд на пионер,

който си е прокарал път в почти непроходимите девствени гори на Страната на окултното. Поставено е

началото за отсичане и изкореняване на смъртоносните upas, дърветата на суеверието, предразсъдъка и

високомерното невежество, така че тези два тома могат да дадат на изучаващия нужната подготовка за

други трудове. Докато боклукът на вековете не бъде почистен от умовете на теософите, на които са

посветени тези страници, ще е невъзможно да бъде разбрано по-практическото Учение, което се съдържа

в третия том. Следователно, отпечатването на последния том изцяло ще зависи от това, как теософите и

мистиците ще приемат първия и втория том на този труд.

SATYAT NASTI PARO DHARMAN

НЯМА РЕЛИГИЯ ПО-ВИСОКА ОТ ИСТИНАТА