СЯНКАТА НА ХРЪТКАТА

Забележка на автора

Тази книга е плод на фантазия. Всяко съвпадение, отнасящо се до действителни събития и/или реални хора, да се счита за чиста случайност.

Съдържание

Понеделник 12 август 19.00 часа

20.00 часа

21.00 часа

22.00 часа

23.00 часа

24.00 часа

1.00 часа

2.00 часа

3.00 часа

4.00 часа

5.00 часа

6.00 часа

Понеделник, 12 август, 19,00 часа

- Винсент, да не забравиш да сложиш в куфара и някой друг пуловер...?

- Спокойно Ариана, вече сложих няколко, би трябвало да ми стигнат.

-  На твое място не бих била толкова сигурна, лятото в Сан Франциско не е като това в Рим...

-  Ариана? Роден съм в Сан Франциско...

Комисарят независимо, че бе зает да разговаря със съпругата си, не преставаше да пробва наскоро закупените нови тениски, след внимателен анализ заключи, че тези в светлите цветове му отиват повече. Фамилия Джермано щеше да пътува на следващата сутрин за Калифорния, тази година щяха да прекарат отпуските си с родителите на Комисаря.

- Добре... мисля, че съм готов, куфара дори се затваря, ти докъде стигна Ариана?

- И аз съм почти готова, остава само да сложа обувките и след това може да затворя куфара, извинявай Винсент един въпрос....

-  Да?

- Докато аз приключвам, може ли да започнеш да приготвяш вечерята?

-  Вечерята? 

- Да...ще запържа чесъна в зехтин...пене ал арабиата става ли?

-  Чудесно!

-  Отивам веднага, всъщност има още едно нещо, което трябва да свърша преди утре сутринта.

-  Тоест?

-  Трябва да занеса едни документи на Паризи, справки за едни разследвания, които провеждам и които тези три седмици ще му дам на него....

-  Тогава е по-добре да отидеш веднага, в противен случай се съмнявам, че ще успеем да вечеряме преди десет.

- Да...да, по-добре да вървя, ще се видим след около половин час скъпа.

-  До скоро Комисарю.

Джермано се направи, че не забелязва сарказма на съпругата си в последното изречение, за съжаление факта, че трябва да летят много часове, успяваше да развали настроението й една седмица преди полета, Комисаря се опитваше просто да не я дразни, но често без резултат. Безлюдните улици в средата на август му позволиха да стигне до управлението за по-малко от 5 минути, при пристигането му го посрещна любезната усмивка на полицай Пенино.

-  Комисарю? Не сте ли в отпуска?

- Здравей Мария, спокойно минах само да поздравя...всъщност знаеш ли къде мога да намеря инспектор Паризи?

-  В офиса си е, затворил се е там от сутринта...

-  Отивам да го видя, ще се видим после.

-  Добре.

След като изкачи двата реда стълби, които водеха до офиса на колегата му, се огледа да не би Паризи да е някъде наоколо, но не виждайки жива душа реши да почука на вратата.

-  Кой е?

-  Може ли?

-  А ти ли си Винсент, ела влез.

- Извинявай, че те откъсвам от твоите любими подслушвания, но за малко да забравя да ти донеса тези документи, от утре ти командваш....

-  Намираш го за забавно, аха?

-  По-скоро образувателно, аз бих направил, така че всички за един ден или за една седмица да командват, убеден съм, че ако и последният пазач опита моят стол, полемиките ще стихнат....

-  Прав си...нещо повече относно документите?

-  Едното досие се отнася до трафика на наркотици, който следяхме в онзи виш учебен институт през последната седмица, разпитах още няколко човека и подробностите може да са ти от полза; другото се отнася до онези нигерийски проститутки, които арестувахме за нелегална емиграция, имената на тези които ги защитават не ги знам още, но трябва да стигнем до тях възможно най-бързо.

-  Разбрах, що се отнася до госпожичките, ще продължим ли да ги следим?

-  Да Анджело, но само още няколко дни, не ми харесва, че полицаите трябва да ескортират проститутките докато работят, ако откриеш нещо - добре в противен случай действай по-твърдо.

-  Всичко ми е ясно Винсент, преди да си тръгнеш искам да ти напомня за моите джинси....

-  За бога Анджело каза ми го поне двадесет пъти ...ще ти ги донеса тези панталони, който ти харесват толкова много.

-  Сега няма ли да тръгваш....

-  Аха, може ли да тръгна?

-  Изпрати ми една картичка от Америка, моля те.

-  Добре, от Алкатрас обаче...

-  Ще се видим септември месец.

-  Чао, Анджелo

Комисарят, след като слезе по стълбите се спря за малко пред машината за кафе, така поздрави и останалите си колеги, които се намираха наблизо. Джермано, зает да разговаря, дори не чу, че телефонът в караулното помещение звъни на пожар, разбра само след като колежката му Пенино го повика, размахвайки и жестикулирайки с ръце.

-  Какво се е случило Мария?

-  Не знам комисарю, току що се обади инспектор Паризи, питайки ме дали вече сте си отишъл, искаше да разговаря с Вас.

-  В такъв случай ще се кача отново при него, ще видиш, че е пак някоя от неговите глупави заявки...

-  От гласа му не изглеждаше.

Джермано този път се качи, вземайки две по две стъпалата, нямаше търпение да види за какво го търси Паризи и най-накрая да се прибере в къщи. Отвори вратата без да почука.

-  Анджело, какво има още?

-  Намерили са един труп, Винсент...

-  Къде?

-  В една гориста местност близо до Рока Приора, трупът е на една жена, от първоначалната информация не е обезобразена или нещо подобно.

-  Поздравления тогава.

-  Не, какви ти поздравления, ела с мен.

-  Аз всъщност...

-  Само за огледа Винсент, след това си върви в къщи.

-  Не виждаш ли, как съм облечен. A и не искам да ти се намесвам, случаят е твой и ти трябва да работиш по него без ничия помощ, като се върна ще ми дадеш подробностите.

-  Винсент?  Колата е долу и ни чака...

Комисарят не се съпротивлява повече и реши да последва младия си колега, помоли агент Пенино да се обади на съпругата му и да я предупреди, че ще закъснее. Двамата полицаи стигнах до мястото на престъплението за по-малко от десет минути, периметърът беше отцепен и специалистите от Криминален отдел вече работеха по случая.