Превод: Яна Георгиева а.к.

а yan4etolp
За www.vampirediariesbg.wordpress.com

Глава 9
Мат надигна глава, за да погледне над рамото на Стефан и през
скърцащата врата на изоставената къща за лодки. Вътре беше тъмно и
мухлясало, ръката на Мат автоматично се стегна около тази на Клоуи.
- Засега това място трябва да е безопасно – каза им Стефан.
Елена и останалите се върнаха в кампуса, разтърсени и тихи след
битката, но Клоуи нямаше къде да отиде. – Не знам какво да правя сега –
каза тя. – Не мога да се върна в къщата на обществото. Можеш ли да ми
помогнеш?
Мат беше хванал ръката й, чувстваше вълната от виновно състрадание
да го залива. Само ако не се бе доверил на Итън. Останалите кандидати за
Виталното общество бяха невинни жертви, но Мат познаваше вампирите.
Защо не заподозря нещо? – Където и да отидеш, аз съм с теб – каза
упорито той. Стефан ги беше довел тук.
Мат се почеса по врата и се огледа. Безопасно или не, старата къща за
лодки определено изглеждаше мрачно. Стефан каза, че студентите вече не
идват тук и Мат лесно можеше да го повярва.
Някога това е била старата къща за лодки на отбора на „Далкрест“, но
бяха построени нови докове и къща за лодки близо до реката. Оттогава,
малкото изкуствено езеро пред тази къща беше затлачено. Сега водата
беше пълна с водорасли и се чернееше на калното дъно на езерото, а
самата къща бе оставена да изгние. Водата миришеше на мръсно и се
плискаше под влажното, омекнало дърво на пода. Над главите им през
прогнилия таван можеха да се зърнат звездите.
- Не съм убеден, че Клоуи трябва да живее по този начин – каза бавно
Мат, не искаше да обиди Стефан.
Устните на Стефан се извиха в усмивка.
- Първият урок, който трябва да научиш е, че тя не живее така. Тя
въобще не живее – вече не.

До Мат Клоуи сви рамене защитно и скръсти ръце. – Чувствам се жива
– продума тя. Мат изчака да се появи извивката с трапчинка на устата й,
която бе свикнал да вижда на лицето на Клои като човек, но тя само сведе
поглед в краката си.
- Това е Клоуи – каза й Стефан. Гласът му не съдържаше емоции. –
Докато се научиш да оцеляваш без да нараняваш хора, не може да стоиш
близо до тях. Всеки мирис или звук може да те побърка. Отнема доста
дълго време, за да стигнеш до момента, когато можеш да се довериш на
себе си и докато стане това, ще се спотайваш в сенките, ще живееш на
места, където не ходят хората. Пещери. Места, в сравнение с които тази
къща е луксозна.
Клоуи кимна, поглеждайки нагоре към Стефан с разширени очи. – Ще
направя всичко, което трябва. Това е вторият ми шанс – разбирам го. Ще
се поправя.
Стефан й се усмихна. – Надявам се, Клоуи. – Потърквайки носа си, той
се обърна към Мат. – Има неща, с които можеш да й помогнеш. Тя е млада.
Важно е да има достатъчно кръв или няма да мисли за нищо друго.
Мат понечи да заговори, но Стефан го прекъсна. – Не твоята кръв. От
животни. Ако отидеш с нея в гората на лов, за да я спокойна и да я държиш
далеч от хората. Може да й носиш малки животни, когато не й се излиза. –
Мат кимна и Стефан се обърна към Клоуи. – Ти си бърза и силна сега ще
можеш да си хванеш елен, ако искаш. Ако се концентрираш, може да
повикаш при себе си малки животни – птици и зайци. Може да опиташ да
не ги убиваш ако искаш, но вероятно ще го направиш, поне докато се
научиш да се контролираш.
- Благодаря, Стефан.
- Упражнявай се да дишаш дълбоко. Медитирай. Слушай новия си побавен сърдечен ритъм. Понякога ще си много развълнувана и трябва да
разбереш как да се успокояваш. Направи го с нея, Мат. Това ще й помогне
да се фокусира.
- Добре. – Мат избърса потните си ръце в джинсите си и отново кимна. –
Можем да направим това.

Погледа му срещна този на Стефан и Мат се изненада от изражението на
вампира. Въпреки сериозния тон на Стефан, според Мат той бе загрижен. –
За теб е опасно. – Каза внимателно Стефан. – Трябва да те оставя с нея.
- Няма да го нараня – очите на Клоуи се изпълниха със сълзи и тя гневно
ги избърса с ръка. – Никога не бих наранила Мат.
Стефан й хвърли същия изпълнен със симпатия поглед. – Знам, че не
искаш да го нараниш, но също така знам, че можеш да чуеш как кръвта на
Мат препуска в ритъма на сърцето му, че подушваш невероятния сладък
аромат на кръвта му. Трудно е да мислиш правилно докато е близо до теб,
нали? Част от теб иска да се вкопчи в него, да разкъса меката кожа на
варата му, да открие вената, пълна с топла кръв, точно под ухото му.
Клоуи стисна уста, но белия край на един зъб се плъзна през линията на
устата й, порязвайки устната й. С потрепване Мат осъзна, че острите
вампирски зъби на Клоуи са се удължили, докато Стефан говори, че тя бе
готова да захапе.
Успокояйвайки се, Мат отхвърли инстинкта да побегне от нея и вместо
това се приближи и сложи ръка на раменете й.
- Ще преодолеем това – каза той категорично. Клоуи си пое дълбоко и
бавно дъх, а после още веднъж, опитвайки се да се успокои. След малко
раменете й се отпуснаха малко. Гледайки отпуснатата й уста Мат си
помисли, че зъбите й са се върнали в нормално положение.
- Какво друго можем да направим? – попита Клоуи с решителен глас.
Стефан сви рамене и пъхна ръце в джобовете си. Той отиде до вратата и
огледа тъмната вода на езерото. – В крайна сметка, единственото, което
има значение е ти наистина да искаш да се промениш. Ако го искаш
достатъчно и волята ти е силна, ще се справиш. Няма да те лъжа, не е
лесно.
- Искам го – очите на Клоуи отново блестяха от сълзи – Няма да нараня
никого. Аз не съм такава, дори сега. Последните дни – не мога да бъда
такава. – Тя затвори очи и сълзите плъзнаха по миглите й, течаха на
сребърни ивици по бузите й.
- Не можеш да се храниш от никой – предупреди я Стефан. – Ако Мат
или някой друг бъде наранен, дори да съжаляваш, ще направя каквото
трябва, за да защитя хората тук.

- Ще ме убиеш – съгласи се Клоуи със слаб глас. Очите й все още бяха
затворени и тя обви ръце около себе си защитно. – Добре. Не искам да
живея по този начин.
- Аз ще поема отговорност за нея – гласът на Мат прозвуча силно в
собствените му уши. – Няма да позволя нищо лошо да се случи.
Клоуи се сви по-близо до него, изглежда намираше комфорт под ръцете
му. Мат я прегърна. Той знаеше, че Клоуи може да бъде спасена. Не беше
достатъчно внимателен, не разбра какъв е Итън. Но за него Клоуи все още
не бе загубена.
- Добре – тихо каза Стефан. – Успех. – Той стисна ръце с Мат, а после се
обърна и изчезна, по-бързо отколкото зрението на Мат можеше да
проследи, без съмнение се е отправил към Елена.
Клоуи се притисна до мат и облегна глава на рамото му. Той наклони
своята към нея, тъмната й, къдрава коса беше мека и докосваше лицето му.
Това беше опасно, напомни му малка топка в стомаха му и той наистина не
знаеше какво прави.
Но Клоуи дишаше бавно до него и той можеше само да си мисли, че
поне имат шанс.

*****

- Добре съм, Бони – каза полузасмян Зандър. – Издръжлив съм, помниш
ли? И то много. Аз съм герой. – Той хвана ръката й, опитвайки се да я
придърпа на леглото до него.
- Ранен си – каза остро Бони. – Не се прави на мачо пред мен. – Тя
отмести ръката си настрани и му подаде пакетче лед с другата си ръка. –
Сложи го на рамото – заповяда му тя.
Те се срещнаха пред библиотеката малко след изгрев и тя веднага видя,
че Зандър е ранен. В човешката си форма сега изглеждаше почти толкова
грациозен както винаги, бягайки с глутницата си с отсечена крачка, но се
държеше настрана от игривото боричкане на останалите, грубото им
обикновено състояние, когато не изпълняваха дълга си. Когато се измъкна

от ръцете на Маркус и Енрике и се сви, за да избегне заключващаха хватка
на Камдън, Бони се досети, че Зандър сигурно е наранен.
Затова тя го заведе в кафенето и му поръча яйца, бекон и захарна
зърнена закуска, които той обичаше. Бяха се върнали в стаята на Зандър и
тя го накара да си свали ризата, за да види какви са пораженията.
Обикновено Бони щеше да се радва да разгледа гръдните мускули на
Зандър, но сега лилаво-черното натъртване, което започваше да изпъква на
рамото му и стигаше до едната му страна, разваляше гледката.
- Всъщност не съм много наранен, Бони. Не се дръж с мен като с бебе. –
Той легна на леглото и не опита да стане, затова Бони се досети, че Зандър
се чувства много по-зле, отколкото му се искаше да признае.
- Ще ти дам малко ибупрофен – той не успори. Тя се разрови в бюрото
му докато намери едно шишенце и сложи последните две хапчета в ръката
му, после му донеше бутилка вода. Зандър се изправи на лакът, за да
глътне хапчетата и се намуси.
- Легни. Ако обещаеш да си останеш в леглото и се опиташ да
подремнеш, може да ти донеса от специалния ми лековит чай.
Зандър й се усмихна – Няма ли да легнеш до мен? Обзалагам се, че ще се
почувствам много по-добре с теб тук. – Той потупа матрака до себе си.
Бони се поколеба. Това всъщност беше доста изкушаващо. Тя щеше да
се сгуши до него, когато на вратата се почука.
Бони спря Зандър, когато той започна да става. – Аз ще отворя. Сигурно
е някое от момчетата – Не че момчетата от глутницата си правеха труда да
чукат, но може да използват добрите си маниери, ако мислят, че тя е там.
На вратата се почука остро още веднъж, докато Бони крачеше през
стаята. – Добре де, спокойно – измърмори тя, отваряйки вратата.
В коридора, с ръка вдигната за ново почукване, стоеше едно напълно
непознато момиче с коса на дълга опашка. Малките й, изтънчени четри
отговаряха на собствената изненада на Бони.
- Тук ли е Зандър? – попита момичето.
- Ъм ... Да, той...
Тогава зад нея се появи Зандър. – Здрасти, Шей – каза той, с леко
неуверен глас. Той се усмихваше. – Какво правиш тук?

Момичето, - Шей, поправи се Бони, какво беше това име? – погледна
Бони вместо да отговори и Зандър се изчерви. – О, да. Бони, това е Шей, тя
е приятелка от родното ми място. Шей, това е гаджето ми, Бони.
- Приятно ми е да се запознаем, Бони – студено каза Шей, вдигайки
вежда. Погледа й се пренесе върху голите гърди на Зандър и се задъжа за
малко на лилавото натъртване и бузите му порозовяха. – Зает ли си?
- Влизай – той се отдръпна от вратата, протягайки се за ризата си. – Аз...
тъкмо си слагах лед на рамото.
- И на мен ми е приятно да се запознаем – каза позакъсняло Бони и
направи място на Шей. Откога Зандър има жени приятелки? Освен Бони и
приятелките й, той живееше в изключително мъжки свят.
- Трябва да поговоря с теб. Насаме – каза Шей, хвърляйки на Зандър
многозначителен поглед, а после остро стрелна Бони с поглед.
Зандър извъртя очи нагоре. – По-леко, Шей. Няма проблем. Бони знае за
мен и останалите от глутницата.
Шей вдигна и втората си вежда. – Мислиш ли, че е разумно?
Устните на Зандър се извиха в половин усмивка, която Бони обичаше. –
Повярвай ми, това не е най-странното нещо, което тя знае.
- До-бре. – Шей фиксира Бони с дълъг поглед и Бони вдигна брадичка
предизвикателно и се взря в нея. Накрая Шей сви рамене. – Предполагам
съм загубила правото си да ти давам съвети доста отдавна. – След това тя
понижи глас, сякаш се страхуваше, че някой може да подслушва в
коридора. – Висшия вълчи съвет ме изпраща. Не са много радостни с
новините, които чуват за вампирите в „Далкрест“. Според тях аз мога да ви
помогна да намерите посока.
- Нашата посока си е много добра – устата на Зандър се стегна.
- О, не бъди такъв. Не се опитвам да се държа като алфа. – Тя се
протегна и докосна леко ръката му, спускайки ръката си надолу. – Беше
добро извинение, за да те посетя – добави тя по-меко. – Съжалявам за
начина, по който свършиха нещата, когато се видяхме последно.
Бони погледна надолу към себе си. Шей беше толкова фокусирана върху
Зандър, че Бони започваше да се чуди дали не е изчезнала и ги е оставила
да си мислят, че е още там. Но не, беше си солидната Бони.

- О – започна тя изумена, сякаш всичко казано от Шей си дойде на
мястото. – Ти си върколак.
Трябваше веднага да го види въпреки спретната, клатушкаща се опашка
на Шей и женски черти, тя се движеше по същия начин като Зандър и
глутницата му, с някаква солидна грациозност, сякаш тялото й е почти част
от неговото.
Той не докосваше Бони по този начин. Не че тя се оплакваше от начина
по който я докосваше, което беше мило и уверено, сякаш е най-ценното
нещо, което е държал. Но все пак не беше точно същото.
Нямаше кой да види, но Шей погледна Бони свирепо. – Говори тихо –
прошепна тя остро.
- Съжалявам. Просто не знаех, че има момиче от Древните върколаци.
Устните на Шей се извиха в бърза усмивка. – Разбира се. Откъде
мислиш се появяват малките Древни върколаци?
- Висшия вълчи съвет обикновено разделя младите вълци в глутници по
осем момчета или момичета, когато ни изпращат да наглеждаме разни
неща. – Зандър каза на Бони. – Според тях ако сме смесени се разсейваме
от работата си.
- Очевидно не смятат, че може да се разсеяме по други начини – каза
Шей. Погледа й към Бони беше студен, но Бони не премина през ада
миналата година, за да остави да я командва и разиграва надута
върколачка.
Бони точно отваряше уста да каже на Шей, че по-добре да не се държи
по този начин, когато Зандър, очевидно усетил реакцията й, хвана ръката
на Бони.
- Слушай, Шей, наистина трябва да си почина. Ще наваксаме по-късно,
става ли? Обади ми се или на някое от момчетата и ще се видим. – За един
кратък момент на Бони й се стори, че Шей изглежда изумена, а после
Зандър придружи Шей до вратата и я затвори след себе си.
- И така... приятелка от дома? – попита след малко Бони. – Не мисля, че
си я споменавал преди.

- Ъм. – Прекрасните му дълги мигли докоснаха бузите му, когато сведе
поглед и беше разсеяна как това го направи сладък. С изключението, че
Зандър също изглеждаше видимо виновен.
Бони изведнъж почувства, че й призлява. – Има ли нещо, което не ми
казваш? – Зандър неспокойно пристъпи от крак на крак, с изчервени бузи и
стомаха на Бони се почувства още по-зле. – Без повече тайни, помниш ли?
Зандър въздъхна. – Просто мисля, че ще прозвучи като по-голяма
работа, отколкото е.
- Зандър.
- Висшия вълчи съвет искаше аз и Шей да бъдем заедно – призна си
Зандър. Той погледна нагоре към нея през миглите си. – Те...а... сигурно са
помислили, че можем да сме двойка? Да се оженим, може би и да имаме
деца върколаци заедно, когато завършим училище. Смятаха, че сме добър
екип.
Бони премигна. Умът й беше вцепенен. Зандър и Шей са мислели за
женитба?
- Но не се разбирахме – набързо каза Зандър. – Кълна се Бони, никога не
си паснахме. Карахме се през цялото време. Затова скъсахме.
- Ъх. – Бони беше толкова заслепена от това, струваше й доста усилие
дори са събере думите си. – Значи Висшия вълчи съвет контролира за кого
ще се ожените? – попита накрая тя, избирайки най-общия от въпросите,
които й се въртяха из главата.
- Опитват – отвърна Зандър, поглеждайки я с безпокойство. – Не
могат... не могат да ме накарат да направя каквото не искам. А и няма да
искат да го направят. Те са честни. – Небесносините му очи, това блажено
тропично синьо, се вгледаха в нея и той се усмихна колебливо, топлите му
ръце обгръщаха раменете й. – Ти си тази, която обичам, Бони. Повярвай
ми.
- Вярвам ти – и наистина тя му вярваше; погледа на Зандър блесна. И го
обичаше. Зандър потрепна леко, когато тя го прегърна и тя отпусна ръцете
си, наясно с нараняванията му. – Всичко е наред – каза меко тя.
Но дори когато обърна лице към целувката на Зандър, Бони не можеше
да изкара от ума си повтарящата се дума, която я накара да потръпне от
тревога.

Ъх-ох.

*****

Стефан и Елена се сгушиха на леглото му, нейната глава се подпря на
рамото му. Стефан се отпусна от докосването й, чувстваше мекотата на
косата й до бузата си. Денят изглеждаше безкраен. Но Елена беше в
безопасност, засега. Точно в този момент, тя бе в прегръдките му и нищо
не можеше да я нарани. Той засили прегръдката си.
- Ще се оправи ли Клоуи? – попита Елена.
Стефан сподави скептичния си смях и ъгълчетата на устните на Елена се
извиха нагоре в отговор. – Какво?
- Тревожиш се за Клоуи. Клаус се закани да те убие, а ти искаш да
разбереш дали Клоуи, която едва познаваше докато беше човек, е добре. –
Той трябваше да знае. Елена имаше стоманена сърцевина в себе си. И
нищо друго не бе по-важно от това да защитава приятелите си, града и
света.
Може би винаги е била Пазител, помисли си Стефан.
- Не съм спряла да мисля за това, което каза Клаус – Стефан почувства
как тялото й потръпва до него. – Страхувам се. Но не може да не ме е
грижа за останалите. Мат има нужда от Клоуи, затова тя е значима и за
мен. Тревожа се, че може да не ни е останало много време. Всички трябва
да сме с хората, които обичаме. – Тя целуна Стефан, съвсем леко
докосване на устните. Когато отново проговори, гласът й трепереше. –
Тъкмо се намерихме отново, Стефан. Не искам нищо да ми липсва. Искам
само да те прегръщам.
Стефан я целуна този път по-силно. Обичам те, каза й тихо той. Ще те
защитавам с цената на живота си.
Елена прекъсна целувката и му се усмихна, очите й бяха пълни със
сълзи. – Знам. И аз те обичам, Стефан, толкова много. – Тя прибра косата
си назад и примамливо наклони врата си, изваждайки на показ нежното си

гърло. Стефан се поколеба – мина толкова много време, от преди да скъсат
и отново се събраха – но тя придърпа устата му към врата си.
Прилива от кръвта на Елена – толкова опияняваща, толкова пълна с
живот, че приличаше на шампанско и сладък нектар едновременно – замая
Стефан, изпълни го с топлина. Между тях нямаше граници, нямаше стени
и той се очуди от постоянната нежност, която откри в Елена.
Те заспаха прегърнати. Тъмнината ги заплашваше отвсякъде, но тази
нощ, те щяха да са заедо и да бъдат светлината за другия.