НОВОКАМЕННАТА
ЕПОХА
В БЪЛГАРИЯ

Книгата
е издадена
с конкурс
на Националния
център
за книгата

© Хенриета Тодорова, Иван Вайсов, 1993
ISBN 954-02-0074-X
Рецензенти Явор Бояджиев, Владимир Попов
Редактор Цветанка Соколова
Художник на рисунките Иван Вайсов
Худ. оформление Кремена Филчева
Технически редактор Теменужка Хаджииванова
Коректор Милка Белчева
Дадена за набор на 1. II. 1993 г.
Подписана за печат на 10. II. 1994 г.
Излязла от печат през март 1994 г.
Печатни коли 40. Изд. коли 37,32
Формат 8/60/84. Тираж 1070. Цена 80 лв.
Издателство „Наука и изкуство”, София
Предпечатна подготовка „ИСМ & Ko”, София
Печатница „Образование и наука”, София

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод (стр 6)
Глава 1 (X. Тодорова)
НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ (стр. 15)
Предкерамичен неолит А (стр. 22)
Предкерамичен неолит В (стр. 22)
Ранен керамичен неолит (стр. 25)
Неолитната социалнокултурна система (стр. 26)
Глава 2 (X. Тодорова)
НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ
ПОЛУОСТРОВ (стр. 42)
Екологичната обстановка на Балканския полуостров в следледниково време (стр. 42) Неолитизацията (стр. 50)
Глава 3 (X. Тодорова)
ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА
ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА
НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ (стр. 64)
Периодизация (стр. 64)
Блок на ранния неолит (БРН) (стр. 74)
Първа фаза — БРН-М (стр. 74)
Втора фаза — БРН-А (стр. 75)
Трета фаза — БРН-В (стр. 77)
Четвърта фаза — БРН-С (стр. 77)
Блок на късния неолит и ранния енеолит (БКН и
БРЕ) (стр. 79)
Първа фаза — БКН-А (стр. 83)
Втора фаза — БКН-В (стр. 83)
Трета фаза — БРЕ-А (стр. 83)
Четвърта фаза — БРЕ-В (стр. 85)
Абсолютна хронология на неолита в България (написана със
съдействието на Я. Бояджиев) (стр. 86)
Глава 4 (X. Тодорова, И. Вайсов)
НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ (стр. 94)
А. Природогеографско райониране на страната (стр. 94)
Б. Неолитните култури (стр. 97)
Западна България (стр. 97) Тракия (стр. 116)
Родопите (стр. 127)
Централна Северна и Североизточна България (стр. 127)
Добруджа и Причерноморският ареал (стр. 142)
Глава 5 (X. Тодорова)
СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА (стр. 148)

б) ЛАТИНИЦА (стр. 214) Антропоморфни съдове (стр. 170) Животновъдство (стр. 229) Пинтадери (стр. 246) СПИСЪК НА ИЗПОЛЗУВАНАТА ЛИТЕРАТУРА а) КИРИЛИЦА (стр. 168) Земеделие (стр. 277) ТЕКСТ КЪМ ТАБЛИЦИТЕ (стр. Тодорова. 228) Знакови системи (стр. 188) Зооморфна пластика (стр. Вайсов) ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (стр. 281) ТЕКСТ КЪМ РИСУНКИТЕ (стр. 233) Глава 8 (X. 281) ТЕКСТ КЪМ ФИГУРИТЕ (стр. 259) РЕЗЮМЕ НА НЕМСКИ ЕЗИК (стр. Вайсов) ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ (стр. 211) Зооморфни съдове (стр. 221) Украшения (стр. 215) Погребални обичаи (стр. 286) ТЕКСТ КЪМ КАРТИТЕ (стр. 182) Оръдия от дърво (стр. 175) Каменна индустрия (стр. 174) Кремъчни оръдия (стр. 236) Глава 9 (X. 273) РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК (стр. 184) Глава 7 (И. И. 168) Събирателство (стр. 183) Предачество и тъкачество (стр. 214) Култови масички (олтари) (стр. 248).Глава 6 (X. 187) Антропоморфна пластика (стр. 286) ТЕКСТ КЪМ СНИМКИТЕ (стр. Тодорова. 179) Оръдия от кост и рог (стр. Вайсов) НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА СТРАНАТА И НЕГОВАТА СОЦИАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ (стр. 170) Лов (стр. Тодорова) НЕОЛИТНОТО СТОПАНСТВО (стр. 183) Ловни оръдия (стр. 173) Суровини (стр. 287) . 241) СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА (стр. И.

н. и т.. работен сезон след работен сезон. който преди малко повече от 100 години откри Троя1. чрез много ходене по голи сокаци и разорани (непокълнали!) ниви и главно чрез неуморни разкопки.. кога пред непонятното. че са неми. Изправен пред своите открития. освен да обяви златното съкровище от Троя II за. обхващащо почти два милиона години човешка история. Оставил зад гърба си сигурния писмен извор (все пак бяло на черно!). А имат случаи. които поне смътно да ни подскажат кое как е било някога. е научно дирене със сложен. Липсват Херодот. Шлиман. в геометрична прогресия. На това отгоре тези извори имат неприятната особеност. троха по троха. увлекателно до предел. При- 6 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . че уникатът. закономерен продукт на. Колко лесно и просто е изглеждало всичко на първия праис-торик. е закономерно явление. а броят на праисторическите култури и техният териториален обхват стават все по-необозрими. Задача на изследователя е преди всичко да умножава непрекъснато. праисторикът се изправя пред едно безбрежно незнание.. защото в началото на нашия век огнищата знания за най-древната история на човечеството са били съвсем спорадични. Но тук изплува на бял свят известният парадокс: колкото повече научаваме. При това границите на историята се отдръпват c милиони години назад във времето. толкова по-ясно виждаме мащабите на нашето незнание.. тези искрици информация. а е най-вече резултат от обикновен физически труд. Така се събират.. да не говорим за връзките между тях. Развитието на праисторическата наука следва общите закономерности на всеки познавателен процес — натрупват се знания. кога пред неочакваното и шокиращото. X. и праисторикът често немее. кажи-речи. който пръв си държал в ръце. често противоречив характер. В това отношение най-зле са били първите поколения праисторици.. като зорко бди да долови някакви връзки между тях. а него търсим ние в крайна сметка — c кирка. Тяхното откриване не става в лаборатории и кабинети. която обхваща в общи черти без-пис- мения период от историята на човечеството. Защото без взаимна връзка никаква информация не може да се превърне в научно познание. Понеже връзката може да се съзре само c вече познато явление. той просто не е имал друг изход.УВОД Изследването на праисторията. изворите за праисторията на човечеството. В него тук-там проблясват искрици научна информация. когато на езика му напира възклицанието на старата англичанка пред жирафа в лондонската зоологическа градина: „Ама такова нещо няма!“ Понякога след десетилетия най-често се оказва. Тукидит и Страбон. лопата и навит километраж.

компаративно осмисляне и вярна историческа интерпретация. Рафаил Попов. C лед смъртта им започва разпадане на С14 c полупериод 5730 г. като искам да подчертая приноса им. а чрез тях и в животните. Минчо Димитров. Юрай Павук (Словакия). Научното изследване на неолитния период от праисторията на България започва в края на миналия век. Схема на образуването на радиовъглеродния изотоп С14 в атмосферата. Митьо Кънчев. Лили Перничева. за събирането на значителна част от изворовите данни. Димитър Златарски. Измерването на остатъка от радиоактивния изотоп С14 позволява да се установи времето. Джеймс Гол (САЩ). изминало от тогава до днес. Михаил Чохаджиев. използувани от по-старото поколение наши колеги. кое знаем и кое най-вече не знаем. Стефан Чохаджиев. когато всичко ни е „ясно“. Васил Николов. Когато споменете пред посеРис. Богдан Николов. използувани в настоящия труд. (Нему всичко му е било ясно!) От тогава до днес праисторията върви по трънливия път от псевдознанието. По проблемите на неолита на България са работили и работят днес следните праисторици: Васил Миков. скрита в древните артефакти и тяхната среда. Кънчо Кънчев. Огромен е приносът на днешното младо поколение изследователи — повечето мои ученици — за нейното разширяване. Повече от 90 години няколко поколения изследователи c неуморния си труд са събрали онези знания за нашата Новокаменна епоха. Така например по археологически път е невъзможно да се определи реалната възраст на една праисторическа находка. Илка Ангелова. Стефан Хилер (Австрия). c които днес разполагаме. Независимо от днес надживените методи на теренна работа.амово. Анета Бакъмска и др. Мой приятен дълг е поне да ги изброя тук. Преминаването на космическите лъчи през мезосферата предизвиква образуването на радиоактивен въглерод С14. УВОД 7 . Недялчо Попов. пряк или косвен. към реалното разбиране на това. Петър Детев. 1. Ана Радунчева. Георги Георгиев. В своите изследвания днес праисторикът е подпомогнат от цяла плеяда помощни науки. който се отлага равномерно във всички растения. Петър Станев. техните открития образуват базата на днешните ни знания. които извличат значителна по обем допълнителна информация.

че и те са неточни! Дендрохронологическият метод чрез броене на годишните кръгове на дърветата (рис. а да се използуват за датиране само в калибриран вид5 (фиг. че радиовъглеродните дати се отклоняват от реалните астрономически години понякога c цяло хилядолетие. е. за да бъде една С14 дата практически използуваема. Mathieu и J. се оказа. че към III хил. Преди обаче по-младите историци да успеят да назубрят новите радиовъглеродни дати. Следователно. отложен в органичните материи. 1) измерва количеството на остатъчния радиоактивен изотоп C14. към кое хилядолетие би трябвало да се отнася например новокаменната епоха на Балканския полуостров. за целите на абсолютната хронология тя трябва да бъде задължително коригирана. които са стигнали до нас във вид на овъглено жито. 2) показа. Те се различаваха c хилядолетия от вкоренените до 60-те години на нашия век априорни представи за това. получени по този начин. 1). Κ. 1). Bauch. найчесто следва въпрос: „А откъде знаете. пр. Рис. подобни. дърво и др. — в най-добрия случай! В университета моето и редица следващи поколения учеха тези дати наизуст. Голям шок за научния свят бяха първите дати. н. (от днес). Радиовъглеродният метод C14 (рис. 1972) 8 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Схема на застъпванията на дендрокривата при формирането на стандартната дендрохронология (по D. 2. Считаше се. Процедурата се нарича „калибриране“ (фиг. че природата все пак е „записала“ нещо като дати — радиовъглеродните2.Р.тителя на даден археологически обект хилядолетната му давност. нали никъде не пише?“ За щастие на праисториците от 1961 г. За съжаление до днес някои праисторици си спестяват този труд4 въпреки изричното решение на конгреса в Тронтхайм от 1985 г. Eckstein. датите С14 да се публикуват със стойност във В. насам е известно. За времето на новокаменната епоха отклонението е най-голямо и се движи около 1000 години3.

използувани за нуждите на праисторията. Така че калибрация на датите от тези хилядолетия е възможна само въз основа на общата тенденция на калибрационната крива. надвишаващо 1000 години8. Изработването на самата крива е про- Фиг. 1986) УВОД 9 . са калибрирани. Той регистрира измененията в характеристиките на земното магнитно поле. G. Stuiver. Разкопките най-напред доставят на геофизиците необходимите им за построяването на самата археомагнитна крива проби. съдържа некоригирани радиовъглеродни датировки6. Сред тях в България особено добре е разработен археомагнитният. което е напълно достатъчно за всяко праисторическо изследване. използувани в настоящата монография. пр. Всички датировки. че от времето между 8000 и 10 000 г. За нуждите на настоящия труд се наложи те да бъдат калибрирани. за времето на неолита между VII и V хил. преобладаващата част от научната литература. в Европа (с изключение на Юга) гори изобщо не са съществували. засега не разполагаме c добити по археологически път материали за дендродатиране.Разбира се. н. която за този период показва нарастващо отклонение от реалните дати. пр. От друга страна. W. c която днес боравим. което през вековете показва съществени отклонения от днешното си състояние. 1. Съдържанието на делта С14 в атмосферата по години (по M. което се извърши c помощта на компютърна калибрационна програма7. г. C помощта на няколко взаимодопълващи се метода за анализ българската праистория има сега възможността да датира определени периоди c точност до ± 50 години. а именно в опалените глинени съоръжения и стени на древни сгради. пр. е. н. е. Pearson u T. Има още няколко метода на датиране. е. Данните за него са „записани“ също в археологическия материал. При това трябва да се има предвид. а преди 12 000 г. н. европейската наука днес разполага със задоволително количество радиовъглеродни дати. Braziunas.

Палеоботаниката и палинологията ни предоставят в НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Диференцирани каменни и костени оръдия. стрела и диференцирани ловни методи. 2. 6. Производство на оръдия на труда c установена типология. но са открити неразместени опалени глинени съоръжения. Използуване на необработени предмети ката оръдия на труда. 9. пряко зависим от нашите открития на терена. Hermann (1982b) c допълнение от X. 7. За слабо въоръжения праисторически човек климатът и обкръжаващите го флора и фауна са били първостепенни фактори. е необходимо да бъде изяснен и характерът на екологическата обстановка. Лък. Основни етапи на антропогенеза и социогенеза ( по J. Това от своя страна ни дава възможност за косвено датиране на такива археологически обекти. Започва използуването на огъня. Производство на средства за производство. Получаване на огън. 2. а c това и мястото на археологическите явления в общия исторически и културен контекст на епохата. 5.Фиг. в която те са се развивали. През последните години сме на път да получим относително добре датирана археомагнитна крива и за времето на новокаменната епоха9. начало на езиковата комуникация. Освен установяването на точното място във времето. Оръдия за риболов 10 дължителен процес. копия и други. 4. комбинирани оръдия. 3. Тодорова) 1. в които няма запазени въглени. 8. определящи неговото битие. начало на специализирането им. Произвеждане на недиференцирани груби оръдия от камък.

нежни женски ръце остъргват кожи. (фиг. Тя ни дава сведения за отглежданите домашни и ловуваните диви животни и за дела на тяхното месо в храната на човека. Не по-малък интерес за науката представлява и месната му храна. 2 и 3). Важно условие за това е откриването на относително добре запазени човешки черепи. Изучаването на тези останки позволява да бъде реконструирана древната природна обстановка. 10. кучето. което предвид хилядолетния престой на скелетите в земята невинаги е възможно. от свредела и сърпа са останали само кремъчните остриета. Чукът и теслата са без дръжки. безоаровата коза (рис. определена селекция и оценка на роля- и диференцирани костни оръдия. Единствените относително по-точни количествени данни за консумираната от човека храна са тези за месото и със съответното изчисление — тези за млякото. залягащ в основата на палеодемографските съображения и палеоикономическите реконструкции Физическият облик на праисторическия човек и древните расови типове са предмет на изследване от палеоантропологията. Висока специализация на лова и риболова. 3. свинята. За реконструкцията на липсващите органични части неоценима помощ оказва етнографията на изостаналите племена от земното кълбо. 1984) УВОД 11 . P. тъкачният стан е представен единствено от глинените си тежести. На праисторическата антропология науката дължи днешните ни представи за антропогенеза (фиг. Banati. 10). 11. от вретеното се е запазил само глиненият прешлен. Alciati. Земеделие и животновъдство Фиг. районите и резултатите от доместикацията на тура. то и те достигат до нас далеч не в оригиналния си вид. от къщите са останали само дупките от дървените колове в основите на стените им или в най-добрия случай купища опалени мазилки. Те са обект на изследване от палеозоологията. Така се получава представа за производителността на труда на древния човек13. както и откриването на най-древните етапи от човешката история11. н. M. В археологическите пластове под формата на въгленчета са се запазили микроскопични останки от древната растителност. C такива измерения днес усилено се занимават трасологията и експерименталната археология12. 3). времето и пътищата на преминаването на човека от присвояваща към произвеждаща икономика. Що се отнася до конкретните археологически извори по интересуващите ни тук проблеми на неолита. 8). муфлона (рис. Marcolin. то днес разполагаме c огромен. Установени са пътищата. който изисква постоянно преразглеждане и анализ. Може дори да се измери производителността им. котката и др. видовете диви и културни растения. разнообразен и бързо нарастващ изворов фонд. където много от откриваните от нас в земята артефакти са или до скоро все още са били в реална употреба. а фрагментите от тях са най-често разнесени и т. Резултатите от тези безспорно полезни и интересни експерименти се допълват от реални етнографски наблюдения. сезонна отседналост. Що се отнася до конкретните праисторически находки.. процесите на унищожение на горите вследствие дейността на човека и др. Те са съществен показател. Палеоботаническите проучвания са от решаващо значение за установяването на мястото. 11). от която в културните пластове са се запазили хиляди кости. (карта. както и на някои по-широкообхватни линии на контакти и предвижвания. G. Прехода в антропогенеза от неандерталеца към хомо сапиенса (по G. Оре се c реконструирани дървени плугове. а в дънните наслаги на езерата и блатата — прашец (полен) от цъфтежа й.това отношение ценна информация10. съдовете са натрошени. която допринася за разкриването на антропологическата характеристика на дадено население.. а хронометърът на фирмата „Омега“ отмерва времето. студентки жънат c древни сърпове c кремъчни резци.

и. 1988) (M 1:2) 12 та на конкретните явления в разглежданите процеси. Разбира се. питоси. че подходите към проблематиката многократно се променят14. В зависимост от тези два аспекта археологическите извори се делят на археологически ситуации и археологически находки. пещи. c които борави праисторическата наука. На първо място сред тях трябва да бъдат споменати останките от укрепления. подклаждани от откриването на нови и нови „чудеса“. но дори и при търсенето на археологически обекти15. оцелели след хилядолетен престой в земята. каквито не са по силите на ничий индивидуален ум. 3. се търси по пътя на най-строга систематизация на данните и обработката им c помощта на компютърна техника. Това са. положението им един спрямо друг или един над друг. от една страна. Изследвани комплексно върху по-голя- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Изход от това състояние. през последните години изследователите се видяха изправени пред невъзможността да бъде обхваната от един човешки ум непрестанно нарастващата лавина от данни и техните интерпретации. хромелни съоръжения и др. Вероятно едно обширно поле за безкрайни фантасмагории. Изглежда. толкова повече. монотонен кабинетен труд. Но пътят до там минава през трупа на собствения удобен и непретенциозен традиционализъм. човек се пита какво би била днес праисторическата наука без достиженията на научно-техническата революция. които са източник на информация за неолитните строителни техники и архитектура. взаимовръзките между тях. Използуването на теорията на вероятностите се оказа много перспективно не само за изчисляването на редица количествени палеодемографски показатели. осветляваща праисторията на човечеството. компютърът после ни се отплаща c такива главозамайващи резултати. C количественото натрупване на информация. Фактически едва c изработването на тези програми и въвеждането на високопродуктивна изчислителна техника праисторическата наука бе въоръжена c инструментариум. Обръщайки поглед назад. тъй като предварително условие за функционирането им е добросъвестната и прецизна формално-типологическа обработка на целия археологически материал.. т. Друг е въпросът. от друга — условията на тяхното залягане в културния слой. доколко тези програми се прилагат у нас. а този път е най-трудният в науката. че по тази точка вече е достигнат и прекрачен прагът на човешките възможности. За това компютризацията на българската праистория в частност си остава засега все още музика на бъдещето. Те в никакъв случай не облекчават труда на археолога. Schmidt. Това е колосален по обем. Компютризацията наред c въвеждането на математическите методи навлиза бързо в праисторическото изследване. е.Рис. който най-често се извършва в мазета или други неприветливи складови помещения. иначе недостъпни визуално. Кремъчни артефакти от Невали Чори (предкерамичен неолит) (по К. да обособяват и анализират планиграфски показатели и много други. които са в състояние да установят хронологическата последователност на нестратифицирани комплекси. характерно прочие за повечето клонове на науката по време на научно-техническата революция. материалните останки от живота на древните хора. Да хвърлим сега един бегъл поглед върху конкретните археологически извори. жилищни и стопански сгради и частите от вътрешното им устройство — огнища. След продължителни дирения и лутания напоследък бяха изработени и влязоха в употреба мощни сериационни програми16 за корелативна обработка на археологическа информация. макар обемът на тази информация все още да представлява една нищожна част от непознатото и да продължава да расте. който да й позволява да разкрива реални исторически закономерности и взаимодействия.

Личните украшения. оръжия. (Компютърът също няма националност!) Архитектурата е едно надрегионално. Каменна антропоморфна стела от Невали Чори (предкерамичен неолит) (по M. допълват фрагментарната картина на културата на неолитното население. което търси археологът. природогеографски обусловено явление. Техният анализ позволява разкриването на историческите тенденции. тъй като в археологическите извори са намерили отглас само основните исторически трансформации. различен от традиционните учебникарски представи за историческия процес като система от конкретни последователни събития. прешлени за вретена. Могат да бъдат проследени светилища и централни обществени сгради. тъй като се развиват най-динамично. нар. C една дума. тези „градове на мъртвите“. свързани c религиозните вярвания (рис. те дават представа за вътрешната структура на основната обществена единица — родово-общинното селище. Към движимите археологически паметници спадат керамиката — най-често откривана фрагментирана. и позволяват да бъде приблизително изчислен броят на жителите му. Разбира се. накрайници на мехове и т. се явяват своеобразни свидетели за живота. както и броят на сградите в отделното селище. но и за социалната структура на общините. Тези данни. е необходимо чрез диахронен и синхронен сравнителен (компаративен) анализ от тях да бъдат извлечени данни. От тази гледна точка стойността на отделните групи археологически извори е различна. продукт на социокомплекса. възрастовия му състав и смъртността на популациите. а носят и най-голям семантичен заряд. стратиграфска картина. 5. маховици от пробивачни устройства.. От повечето археологически находки можем да черпим директни сведения за технологията на производството им. за погребалните обичаи и пр. C най-богата хронологическа и етнокултурна информация са натоварени орнаментиката. като идолна пластика. както и на влиянията и контактите със съседни и по-далечни територии. като тежести за стан. олтари и др. типологията на керамиката и някои аспекти на пластиката (подреждането тук е в низходящ порядък). 5). Самото историческо действие и движещите го личности не могат да бъдат предмет на праисторическото изследване. както и фортификационни съоръжения.ма площ. ако е имало такива. пинтадери. 3. 4) c останалите по тях следи от употребата им. оръдията на труда (рис. (т. еко-камера). която по безспорен начин осветлява относителната последователност на археологическите обекти и е скелето на праисторическата относителна хронология. са натоварени c ценна палеодемографска информация. но не са натоварени c етнокултур-на информация. 4. За да бъдат те превърнати в пълноценни исторически извори. некрополите. за наличието или отсъствието на имуществена диференциация. общите тенденции на историческото развитие. Меllink. 1990) УВОД 13 . осветляващи историческите процеси и закономерности. Некрополите и единичните погребения са източник на богата информация не само за антропологическия облик на населението. Те са хронологически най-чувствителни. но това е най-малкото. социалната организация и идейната система на въвлечените в тези Рис. Картирането на синхронните селища от даден природогеографски район дава представа за гъстотата на поселищната система (карта 6). Оръдията на труда отразяват развитието на технокомплекса. глинените и каменните части на недостигнали до нас оръдия и съоръжения. изделията. н. J. Микролити от Побитите камъни при Варна (М 1:1) Рис. нар. тук става дума за исторически явления от порядък. В пластовете на селищните могили разположените едно над друго неолитни селища дават т.

1982. 1978. Задълбочен в конкретните исторически събития. балканска и средноевропейска — не позволяваше това. Знагний. 222—225. 1988. Ако нашите усилия дадат тласък на нетрадиционни размисли и нови открития. Kovačeva. 54. Reimer.) на бял свят излязоха нови данни. 57—64. 1987. Вайсов. Колкото и парадоксално да звучи за ухото на един историк. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ 10 11 12 13 14 15 16 Stuiver. Braziumas. че ги разглежда от компаративна гледна точка. Scollar. 1986. c. 1980. c. достатъчно богата изворова база позволява. Те слагат основите на човешката цивилизация. Такива задачи досега не бяха решавани по отношение на българския неолит не защото липсваха амбиции. Без да бъде люлката на тези процеси. осветляваше регионалното развитие на неолитните култури. 1022—1030. 253—255. Пак там. а да проследим развитието на българските земи от последната четвърт на VII — до края на VI хил. 1. История на България. Мерперт. дълбоко революционни процеси на прехода от присвояваща към производяща икономика. Така че написаното от нас е само едно стъпало в изследването и първи опит да бъде видяно мястото на неолита на България в общоевропейски контекст. Herrmann. докато праисторикът превръща своите открития от вещеведение в наука само при условие. 1986. Дори след написването на този труд (1990 г. Aitchison et al. Трябваше да се разграничат общите надрегионални явления от частните. 1988. Becker. Coles. Herzog. 0000. Радунчева. fig. а не минус. 1986. 19. 1968. c. 1984. 1984. Pearson. vol. 1981.е. c. ще считаме нашата задача за изпълнена. c. който преживява през това хилядолетие човечеството. 1986. Семенов. 1989б. специфичните особености на праисторическата изворова база са неин плюс. Но тя в никакъв случай не може да бъде окончателна. а защото ограничеността на изворовата база — североанатолийска. Балканският полуостров е важно звено във верижния настъпателен процес на разпространението и утвърждаването им. Наша основна задача бе не да представим тук всеки открит в България неолитен съд. Kromer. 1974. 1989. Избраният от нас подход към проблематиката изискваше да се опрем на сигурна стратиграфска и типологическа информация.процеси човешки колективи. Бояджиев. Stuiver. Семенов. I. Venedikov. Neustupný. . 105—128. В тази светлина от едно праисторическо изследване може да се очаква то да хвърли светлина само върху надрегионални исторически процеси. като част от общата историческа картина на разглежданата епоха. m. които на времето си оставихме отворени. Radiocarbon. пр. 1989a. 1986. БЕЛЕЖКИ 9 1 2 3 4 5 6 7 8 14 Säherwala. 1987. 160—165. Božilova. историкът често губи от поглед надрегионалните исторически тенденции.н. Ihm. Днешната. в контекста на глобалните. 1986. 192— 202. c. 1979. 1982. характеризиращи конкретен регион. 28. 38. Авторите на настоящия труд изхождаха при избора на неговата структура именно от тази специфика на праисторическото изследване. пак там. които допълват начертаната тук картина и хвърлят светлина върху въпроси. 961—967. да бъде очертана една взаимосвързана историческа картина. при достатъчно сложен компаративен анализ. 37. 1—7. 180—182. c. Filipova. 1985.

на която всички ние сме съвременници. Брейтвуд9. Чамбел8. Около два милиона години малобройното човечество се е препитавало успешно. пр. а третата обхваща времето на териториалното разпространение на придобивките4. пр. Чайлд преди Втората световна война1. НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ Новокаменната епоха е един от най-важните и определящи периоди в историята на човечеството. пр. сред които трябва да споменем имената на И. Р. 6. К. Отделните фази на Неолитната революция траят хилядолетия.е. X. Проблематиката е разработена по-късно от редица учени2. до средата на IV хил. Цяло поколение археолози. Въведено е от английския археолог Г. Понятието „Неолитна революция“ не е старо. като е вземало необходимите му блага наготово от природата. Фланери10 и др. че обхваща времето от началото на IX хил. втората е реализацията на промяната.н. защото реалните археологически данни. когато се извършва преминаването към производяща икономика.н. Трите революции са революции на производителните сили. подкрепящи правомерността на тази формулировка. т. (карта 7). Чайлд разглежда „Неолитната революция“ като една от най-дълбоките икономически трансформации в историята на човечеството и я сравнява по дълбочина и значение c Индустриалната революция между 1760 и 1830 г. Рис. до края на VI хил. Дж. Вавилов5 и редица откъслечни резултати от английските разкопки в Ориента образуваха тогава базата на Чайлдовата формулировка.н.. пр. онзи дълбок прелом в историята на човечеството. в който различаваме три фази: първата представлява един етап. М. Кенион6. Глинена женска пластика от Хаджилар — VI хоризонт (по J. Единствено палеоботаническите изследвания на акад.е. В общи черти днес се приема..1. които принципно се различават от политическите и социалните революции3. Mellaart) НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 15 . в който постепенно се формират обективните и субективните предпоставки за прехода към качествено новото явление. За разлика от последните за тях е характерен дълъг период на протичане. Съвременен пандант на тези явления е Научнотехническата революция. За времето си въвеждането на термина „Неолитна революция“ бе преди всичко продукт на гениална научна интуиция. От тогава до днес проблемът се разработва интензивно. Меларт7. Екологическата криза в края на последния ледников период го принуждава да търси начини само да произвежда храната си и то открива земеделието и животновъдството.е.е.н. Неин изходен момент е Неолитната революция. а за Балканския полуостров времето от последната четвърт на VII хил. е. все още лежаха в земята.

Плодородният полумеусец в Mала Азия и някои от основните неолитни обекти 16 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . дългото и късото копие. са решаващото субективно условие. Предпоставките за извършването на „Неолитната революция“ са субективни и обективни.Рис. на базата на едно отлично познаване на околната среда. почвоведи и климатолози. палеозоолози. В началото на последния ледников период (Вюрм. Използува се колективният специализиран лов на едри стадни животни. лъкът и стрелата. Доведен е до максимална ефективност и целият специализиран набор на ловно оръжие: копиеметалката.) завършва процесът на формиране на съвременния човек (Homo sapiens sapiens) (фиг. навиците и особеностите на отделните видове животни. Mellaart) подпомогнати от палеоботаници. прашката. бумерангът. Многобройни теоретически разработки и модели уточняват социалните. пр. На този исторически етап са доведени до съвършенство всички основни методи на ловуване. Антропоморфен съд от Хаджилар I (по J. боласът. мрежата за лов и др. н.е. Неговият високо развит ум. психологическите и културно-историческите аспекти на това явление. Те се прилагат диференцирано. за да бъде осъществен преходът от присвояващата икономика към производството на материални блага. Карта 1. социалната му организация и техническите достижения.н. c която разполагаме днес. В резултат от успехите на научно-техническата революция стана възможно и неговото поточно датиране. извадиха на бял свят богат и твърде атрактивен археологически материал. клопката и т. Картината. като осветиха от различна гледна точка етапите и конкретното съдържание на „Неолитната революция“ в Близкия изток11. 35 000—11 000 г. високото развитие на производителните сили. 2). познати са вълчата яма. характерни за късния палеолит. 7. е обстойно фундирана c интердисциплинарни научни аргументи и не предизвиква ничии принципни възражения.

Mellaart. мрежата. костените шила. най-често изобразявана пластично и c развитието на ненадминатите по своята изразителност Рис. Тези максимални за присвояващата икономика постижения са съпроводени от формирането на стройна социална структура (семейство — род — племе). 8. стъргалката (рис. за което съдим по широкото разпространение на кремъчни оръдия със следи от обработката на кожи. От края на късния палеолит и от мезолита са ни познати всички основни форми на кремъчните оръдия на труда: ножът. а c това и пределите на своята производителност. хобелът. C това обаче постиженията на къснопалеолитния човек не се изчерпват. свределът. 1981): 1 — план на терасовидно застроеното селище. при които се използуват копачката от еленов рог. Не по-малки са достиженията на различните производства и техническата им въоръженост. План на селището от докерамичния неолит А във Вади Фалах (по J. Появяват се и първите каменни оръдия. в чийто център стои Великата майка-родоначалника. свързани със събирателството: хаванът и чукалката са служили за обработката на диворастящи житни растения. Реконструкция на селището Чатал Хююк VI В (no J Mellaart) НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 17 . в т. резбата от зъби на мамут и гравюрата върху камък. 9. резците и др. харпунът. Плетенето на кошници и рогозки от камъш е било познато най-малкото от времето на мезолита. кошът и пр. пробивачът. гладилките и пр. Обработката на кост е била на високо ниво. 2 — план на едно от жилищата (култура Пост-Натуфиен) ис. 4:6). Той прави една съществена крачка напред и в областта на духовното си развитие c оформянето на религиозна система. и гравюрата върху костени плоскости. ч.Усъвършенствувани и достатъчно ефективни са и техниките на събирателство и риболов. През този период кремъчната индустрия достига пределите на своето усъвършенствуване. сърпът. Обработката на кожи и съшиването на дрехи и обувки от тях също са били развити до съвършенство. срьдията със съставени от кремъчни сегменти острия.

магическа и изобразителна дейност12. психологическа и културна. — но неините пътища са всичко друго освен праволинеини. Карта на основните неолитни обекти от М. това е базата — техническа. а последното — като обект на неговата икономическа. технологическа. без c това да се има предвид опростената схема на директния континуитет. осъзнал себе си като отделен от животинското царство субект. Азия 18 наскални палеолитни рисунки. върху която възниква и се развива комплексът на производящата икономика. В условията на природни и социални катаклизми тези пътища са особено заоби- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Тези явления са отражение на едно качествено ново самосъзнание у човека. Накратко. Носителите на неолита са нейни наследници. социална. Приемствеността е закономерно присъща на човешката история — иначе не бихме били тук.Карта 2.

Населението. нар. тъй като имат c 50 % по-високо съдържание на белтъчини13.колни и трудно проследими от наблюдателния пункт и на най-зоркия локален изследовател. в т. 10) и безоарови кози (рис. Там са били налице всички необходими обективни условия за него. и на козата — безоаровия козел (рис. пр. чрез преминаване от присвояващи към произвеждащи стопански структури. че „не знаем нищо по въпроса“.е. ч. тук — хиатус“. липсват каквито и да са обективни предпоставки за такъв преход. Нему линията на континуитета все току се губи въпреки спекулации. 11). Липсват и необходимите контигенти население и не на последно място — достатъчно топъл и влажен климат. Поради мекия си и влажен климат дори по време на самия ледников период защитените от северни ветрове котловини на Предния изток са били рефугиуми на човешко население и относително потоплолюбива флора и фауна. Поради това тук не е могъл да бъде осъществен директен (континуитивен) преход от палеолита и мезолита към неолита.н. Те са покривали (а и днес покриват) големи площи от планинските склонове на Загрос и Таврос. където се очертава т. 11). В условията на Неолитната революция тамошните общества запазват. Дълбоката екологическа криза след края на последния ледников период създава обективни условия за колосални цезури в развитието на редица райони на света. социалните и културните придобивки на къснопалеолитното общество. развиват по-нататък и в крайна сметка възвръщат в Югоизточна Европа в преработен и преосмислен вид техническите. Изходът от глобалната екологическа криза в края на ледниковия период е бил възможен само чрез коренен прелом в хранителната стратегия на човечеството. привикнало на по-студен климат и прехранващо се c месото на свързаните c него животински видове. и дивата свиня. произволни разтягания във времето на историческите и най-вече на археологическите явления и на други псевдонаучни процедури от този род. и на Балканския полуостров. или в най-добрия случай. Такъв континуитивен преход се наблюдава само в Близкия изток. Безоаров козел НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 19 . Доместикацията на последните два вида обаче е сравнително по-късно явление (карта 3). „Плодороден полумесец“ (карта 1. наличие на доместицируеми животни и житни растения и — което е най-важното — огромен демографски потенциал. 10). Сред тях преди всичко ни интересуват диворастящите предшественици на нашите житни растения. 11. Сега за пръв път в историята на човечеството климатичните катаклизми се сумират c последствията от човешката дейност по често фатален начин. Муфлон Рис. т. а българската не прави изключение. а именно — подходящ климат. В частност тук не са виреели диворастящи житни ръстения и не са бродели стада от муфлони (рис. Тук се срещат също така турът — див предшественик на нашето говедо. които първи са били доместицирани. Тези райони са същевременно и родината на дивия предшественик на овцата — муфлона (рис. На Балканския полуостров обаче през X—VIII хил. движейки се на север след интензивно изтребваните от него стада студенолюбиви животни. Европейската праистория е пълна c такива примери.2). Понякога просто липсва смелост да се каже: „тук има прекъсване. 10. очевидно твърде рано е напуснало затоплящата се южна част на полуострова. е. които са дори по-хранителни от техните днешни култивирани събратя. Рис.

НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 16 — кремьчни артефакти от Мурейбет I 20 През първите хилядолетия на следледниковия период (XII— XI хил.н.е. показват ясно. 12. PPN — В) c обща продължителност от около три хилядолетия (X—VIII хил. Кризата на палеолитната икономика през този период е всеобща. особено облагодетелствувана в екологично отношение зона.е.е.Рис. а в тамошните планински райони — муфлони и безоарови кози14. и Шанидар — Зави Чеми (Северен Ирак). пр. 3—8. Предмети от кост и кремък от култура Натуфиен (по J.). Находките от ранните постглациални поселения от Плодородния полумесец — Шанидар-пещера.) постепенното затопляне на климата води до фундаментални промени в екологическата обстановка на земята. че през XI—X хил.н. Последната преминава през две основни фази на развитие. Докато мезолитните племена на Европа водят отчаяна борба за съществуване. мезолитното население на този район е минало през етап на интензивно. 18 — костени предмети от Мурейбет II. пр. На палеолитното население от средните географски ширини тези изменения просто отнемат базата за съществуване. Като последица от това на места като Балканския полуостров констатираме чувствителен демографски колапс. 14. които подготвят дълбоките промени.н. характерни за Неолитната революция. в Близкия изток са изобилствували стада от газели и антилопи. В южните райони обаче затоплянето се е почувствувало твърде рано и е имало за последствие формирането на изключително благоприятна природна обстановка. Mellaart): 10. разполагаща c всичко необходимо за осъществяването на един от основните поврати в човешката история. пр. които обхващат времето на предкерамичния неолит (PPN — A. Плодородният полумесец е представлявал обширна. целенасочено събирателство и риболов.

В началото на VIII хил. Анатолия. които се отличават съществено от дивите си предшественици. Особено важна роля са играли склоновете на планините Загрос.е. пр. Археологически доказателства за това естествено трудно могат да се намерят. Нейните носители преживяват и първия демо- Рис.н.н. Израел и Йордания. Mellaart и H. В този район най-рано си пробиват път основите на производящата икономика. нейните следи са вече археологически добре доловими. палеоботаниците предполагат продължителен период на култивация c различна интензивност в отделните части на Плодородния полумесец. Същото се отнася и до доместикацията на козата и овцата. който трябва да е имал място в периода между X—IX хил. и то оспорвани.е.е.н. която в своята късна. В частност муфлонът има козина. По пътя към земеделието и животновъдството първи тръгват носителите на Натуфийската култура (рис. Чрез дифузия новите придобивки са се разпространили в южна и северна посока. Сирия. че културните житни растения се различават значително от диворастящите и че за настъпването на наблюдаваните генетичнц изменения е необходима селекция от няколко хилядолетия. 13. пр. Погребения в зърнохранилища и гробница НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 21 . са открити в Йерихон и се отнасят към IX хил. III фаза е вече неолитизирана. 12). Палестина. В своите начални етапи производящата икономика е моноцентрично явление c изходна територия Северен Левант (Палестина и Сирия) (карта 2)16. Найранните данни за доместикация. Таврос и горните течения на реките Тигър и Ефрат (карта 2). Müller—Karpe). пр. Той обхваща земите на Западен Ирак.Като се вземе предвид обстоятелството. Кръгли сгради и погребения от силището Ейнан (Израел) (по J.15. в резултат от което се формира целият първичен център на неолитизация — споменатият по-горе Плодороден полумесец. а овцата — вълна.

и вероятно кожени мехове (Джармо). Богата информация за него черпим от обектите Йерихон В20. 8.. В светлината на научните данни днес се приема за доказано. Ашъкли Хююк26. Разкрита е огромна кула (рис. 5). то те впоследствие са отстъпили място на оптимално селекционираните житни. Керамиката остава неизвестна. където е проучен в селището Хирокития (рис. Kenion 1960) Рис. Магзалия24.. 22). овце и свене (?) и вероятно е познавало земеделието. От казаното следва. пр. Селището в Йерихон е било укрепено c ров и каменна стена. То е гъсто застроено c кръгли. Появяват се каменни и дървени съдове (рис. правоъгълни сгради. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . „скари“ (повдигнати на подпорни зидове подови платформи).н. 13). 17). Кулата в Йерихон (Йордания) (по Κ M. Дори да е имало опити за култивиране извън прародината на диворастящите житни. Сградите сега са вече правоъгълни. Йерихон е бил изоставен за кратко време в началото на VIII хил.Рис.) е засвидетелствуван на много места в същия район. За съдове са използувани още кошници.н. измазана c глина. което най-добре личи от възникналите огромни поселения. че произходът на нашите житни растения е моноцентричен. Антропологическият тип на населението е протосредиземноморски27. изградени от камък и кирпич28 (рис. Предкерамичен неолит В е открит и извън района на Плодородния полумесец. 16). пр. Горната част на стените и куполът са имали плетена конструкция. За храна са били използувани също така жълъди и фъстъци. овца и куче. Джармо21. Предкерамичният неолит В (PPN — В) (VIII хил. 27). 14) със сложна конструкция и „цистерна“ до нея.е. който период е определен от Р. леща и вика. грах. че Неолитната революция е победила най-ранно. двуреден ечемик. а именно още по времето на предкерамичния неолит А в Леванта. интерпретирани като първите протоградове Йерихон. Населението строи кръгли или овални сгради c каменен цокъл (рис. надстроена c кирпич. но са документирани първите опити за направа на съдове от гипс. Доказани е и наличието на първите домашни животни — коза. Земеделието се реконструира по наличния селскостопански инвентар и по някои палеоботанически данни. е. но бързо е обхванала Плодородния полумесец. При погребенията черепите биват отделяни от тялото и съхранявани отделно (Чайьоню) или обмазвани c гипс или глина (Йерихон) (рис. измазани c битум. н. както и глинената и монументалната каменна пластика. Реконструкция на селището Хаджилар IIa (по J. Те биват различно интерпретирани19.е. донесени от близкоизточния център на култивация. нар. Описаните явления се отнасят към края на IX хил. а именно на остров Крит. На последния обект е доказано култивирането на целия неолитен комплекс културни растения: двузърнеста и еднозърнеста пшеница. Било е събирано и обработвано вероятно за вино дивото грозде. нар. 13) и др. Невалли Чори25. „бяла керамика“ (рис. пр. в края на етап А на Предкерамичния неолит. подробно проследени по останките от каменните части на постройките в Чайьоню. кошероподобни постройки.е.н. Брайтвуд като Предкерамичен неолит A (PPN — А)18. 18—20. смесен c пепел — т. 20). В целия район тя приключва в края на VIII хил. (рис. Ловът продължава да играе съществена роля в обезпечаването на месната храна на населението. Известни са различни архитектурни форми. Ейнан (рис. Някои от тях наброяват по няколко хиляди жители. Многобройното население на Хирокития е развъждало кози. пр. монументална каменна скулптура и т. Хаджилар22 (рис. храмове c „тераццо“ — подове. 15). Чайьоню23. т.е. 14. Оттам и от Невалли Чори познаваме т. познато е тъкачеството на рогозки.17. 15.н. Mellaart) 22 графски взрив.

Телл Небаса Фиор (2). Дълбокото вътрешно уважение. Що се отнася до домашните животни. 18. хоризонт VIA и VIВ Рис. Той е играл и все още играе важна роля в редица религиозни системи. Жилища от селището Кирокития (Кипър) (по P. Реконструкции на дървените съдове от Чатал Хююк (по J. Телл Рамад (4) (по J. „Хлябът насъщен“ и до днес е основната храна на една значителна част от населението на земното кълбо. Причините. поради които муфлонът и безоаровата коза (като изключим кучето) Рис. Mellaart).3. тъй като тя предполага дълготрайна отседналост. че той е неделим от изворите на нашата цивилизация. възможна само на базата на добра осигуреност c растителна храна. Mellaart ) Рис. вероятно се корени в съзнанието. c което се отнасяме към хляба. 16. 1953) НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 23 . „Бяла керамика“ от Лабве (1. Dikaios. то днес науката е на мнение. 17. че специализираното събирателство на диворастящи житни и наченките на култивирането им предхожда доместикацията на козата и овцата.Съвършенството на създадения там аграрен комплекс се доказва от цялото следващо развитие на човечеството. 5—7).

изправя палеозоолозите пред редица обективни трудности. 19. и то в началото на VII хил. идващи от южноруските степи. Въпросните животни освен това хилядолетия наред са били обект на ловната дейност на човека. Самият процес на доместикация е довел до такива дълбоки анатомични изменения като спираловидните рога. При обсъждането на този въпрос обаче често се забравя. Графична реконструкция на селището от акерамичния неолит Кирокития (Кипър) (реконструкция на Г. 20.е. когато можем да говорим за най-ранната поява на говедото и домашната свиня. Mellaart) Рис.н. Въпросът за зимното им изхранване също не е стоял пред неолитния човек.Рис. Dikaios. са много. Установяването на времето. Пословична е тяхната непретенциозност и способността им да превръщат и най-оскъдната растителност в ценни за човека белтъчини. Най-ранните кози и овце са били сравнително дребни животни29. В общи черти днес се приема. Именно тези дребни популации са били пренесени в Европа при преселването на неолитно население от Предна Азия. че турът и дивата свиня са били разпространени в далеч по-обширни райони на земята от предшествениците на козата и овцата (карта 3).е. пр. той се е поставил между тези животни и дивите им врагове. така и Средна Европа. който е познавал отлично техния начин на живот. чийто стаден инстинкт е могъл да бъде използуван и направляван c помощта на малобройна работна ръка.н. Без да го променя съществено. че във въпросните райони преди Края на VII хил. отделена за пазене на стадата. пр. Чепмен по J. Немаловажна роля вероятно е изиграло обстоятелството. са липсвали 24 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . План на селището Кирокития (Кипър) (по P. като се има предвид топлият климат южно от Загрос и около Таврос и почти неограничените възможности на тамошния биотоп през Атлантикума. Проблемът за доместикационния им център изглежда само привидно усложнен от обстоятелството. Придобитият от доместикацията на козата и овцата опит е намерил по-късно приложение в доместицирането на по-едри и по-трудни за отглеждане и изхранване животни като тура и дивата свиня. което постепенно е ликвидирал инстинкта им за съхранение и ги е направил напълно зависими от себе си. че доместикацията и на двата вида е извършена също в рамките на Плодородния полумесец. Този вид овце и кози остава характерен за целия период на нео-енеолитната система в Югоизточна и Средна Европа. че става дума за дребни стадни животни. тъй като костите на ранните одомашнени форми трудно се различават от тези на дивите. бялата разцветка на козината. замяната й c вълнено руно и много други. Като обективна предпоставка за доместикация те са били налице както в Югоизточна. 1953) първи са станали обект на доместикация. Прехраната на дребните стадни домашни животни изобщо не е била проблем. Едва в началото на бронзовата епоха тук се появяват по-едри кози и овце.

Schwabedissen. Глинени антропоморфни пластики от Чайьоню ( Турция) (по H. Braidwood 1980) (M 1:1). НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 25 .н. 1984) Рис.е. G. а именно достатъчно на брой неолитизирано население c голям аграрен и животновъден опит. H. пр. че още в края на VIII хил.. В поселенията от времето на ранния керамичен неолит (неолит А) в изходната територия на доместикацията вече присъствува в завършен вид целият технически и социално-културен комплекс. Друг е въпросът. вторият етап на „Неолитната революция“ е бил вече Карта 3. Çambel и R. че по-късното неолитно стопанство на тези територии многократно и успешно е използувало местни диви форми за освежаване на кръвта на своите стада.н. пр.). характерен за обществата — носители на най-ранната земеделско-животновъдна икономика (например в Чатал Хююк от началото на VII хил. Район на разпространение на отделните видове животни (по Nobis. Установяването на този факт означава.е. 21.субективните условия за доместицирането им. J.

кремък.приключен. Производящата икономика измества на втори план редица постари форми на производствена дейност. 2. кръгло жилище от Кирокития (по S. както и основните суровини — камък. обсидиан. Основните ѝ характерни белези са следните: 1. Реконструкция на типичния за неолитното селище Чатал Хююк начин на градеж ( по J. Неговият дял в месната храна обаче силно варира в зависимост от локалните природогеографски и климатични условия. азурит и пр. еленов рог. охлюви. маслодайни растения и др. от числеността на населението. То я обогатява c мед. миди. Sinos. От това произтича и новото взаимоотношение между човека и заобикалящата го среда. Производяща икономика. диви плодове. Следващите хилядолетия не донасят качествено нови явления в окончателно оформилата се през този период Неолитна социокултурна система. в чиято основа лежат земеделието и животновъдството. 23. събирателство и риболов. Ловът продължава да играе определена роля в снабдяването на населението c месо и кожа. като лов. Той започва да я преобразява за своите нужди — процес колкото полезен. че едва ние днес започваме да чувствуваме осезателно острието на този дамоклиев меч. събирателството продължава да играе важна роля за разнообразяването на трапезата на неолитния човек. корени. Толкова далечна. самородна мед. Mellaart ) 26 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Макар и трудно доловимо по археологически път. толкова и пагубен в далечна перспектива. зеленина. малахит. Възниква качествено ново отношение към земята. Рис. Предмет на събирателство безспорно са били още билките и подправките. 1971) Рис. 22. която се превръща в основно средство за производство. без човек напълно да се отказва от тях. от наличните ловни ресурси и ред други фактори. Модел — реконструкция на куполовидно.

което подпомага натрупването им на височина. VII-14 от Чатал Хююк. 3. нар. построени c лентеста или глинобитна техника и дори c кирпич (рис. Mellaart) Риболовът и птицеловът също са били практикувани. Контрафорси са поддържали горните ета- Рис. Селищните могили са неразделна част от привнесените от Предна Азия на Балканския полуостров културни традиции и неизменен индикатор за оптимални па-леоклиматични условия в древността. тъй като се образуват в резултат от последователно построяване на селища едно над друго. Само прешлени от големи риби и по-едри птичи кости са останали в културните напластявания. Те са отражение на продължителен поселищен континуитет. 4. Mellaart) НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 27 . Неолитните селища освен това често са били защитени от укрепителни съоръжения. Възникват т. Архитектурата в съвременния смисъл на това понятие възниква също по време на Неолитната революция. Широко разпространено явление е високият каменен цокъл. но следите им трудно се долавят археологически. понеже по-дребните кости са консумирани от кучетата. като стени от обмазан от глина плет. 23). такива. Известни са и полувкопани в земята жилища. което може да се разглежда като своеобразна архитектурна закономерност. Установено е развитие от кръгли и овални към правоъгълни сгради30 (рис. който се среща и при най-ранните постройки в Плодородния полумесец.Рис. които са най-характерните неолитни археологически обекти от по-топлите или екологически най-благоприятни райони на ойкумената. Техните културни останки образуват многометрови напластявания. VI-14 от Чатал Хююк (по J. 22). Дълготрайната отседналост има за резултат появата на селищни могили. издигнати на височина. както и землянки. задържащи ерозията на културните пластове. Копие от стенописа на северната и източната стена на култовото жилище No. изобразяващ вероятно схема на неолитното селище c планините зад него (по J. Реконструкция на източната и южната стена на култовата сграда No. През неолита възникват и основните строителни техники. 24. „скара“ — проветриви подови платформи. 25.

рогови и дървени оръдия на труда със стандартизирана типология. Корфман дори смята. М. Има своеобразни площадчета и тесни улечки. 24 и 25)31. че тази ловна техника е била характерна за цели технокомплекси или култур- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Важно място заема каменният боздуган. където е използуван стенописът (рис. кварцитни. костени. обсидианови.. Селищната площ е застроена компактно. който вероятно е бил символ на мъжкото достойнство и авторитет. длетото и др. стена до стена.Рис. медни. 5. Сега влизат в употреба полираните каменни оръдия — брадвата. глинени. Оръдийният фонд на неолитния човек обхваща набор от каменни. свързани предимно c дърводобива и дървообработката. Монохромна керамика от Хаджилар IX (по J. Mellaart) 28 жи и терасовидните равни покривни конструкции. теслата. кремъчни. Познаваме и храмове c богата вътрешна украса. Широко е била разпространена техниката на лов c боласи и прашки. 26.

които касаят и мъртвите. а вероятно и дървени хавани и каменни чукала. обхващащи неколкохилядно население. са документирани c многобройни археологически находки. 27). Начело очевидно е стоял вожд. VIII-8 от Чатал Хююк (по J. То обединява многобройни семейства. Указания за това се откриват в стенописите на Чатал Хююк40 (рис. които имат твърда. положен в изградена специално за целта (?) кръгла гробна камера c диаметър 5 метра33 (рис. че телата на починалите са били оставяни на лешоядите за почистване от меките части и едва след това са били прибирани „в къщи“. Погребалните обичаи. трудно отделяща се ципа. Типични в това отношение са Чатал Хююк35. Те биват интерпретирани като протоградове и вероятно са играли ролята на търговски и култови центрове на аграрни райони. Те говорят за съществуването на тесни вътрешносемейни и вътрешнообщинни връзки. характерни за този период. наличието на монументални храмови комплекси и фортификационни съоръжения. което води до колосални демографски взривове. Невалли Чори36. В по-ранните етапи са полагани особени грижи само за черепите на починалите. Възникват огромни за времето си поселищни агломерации — резултат от концентрацията на съществени маси население на едно място (рис. пр. Йерихон37 и др. Човешки черепи c моделирани c глина лица от Йерихон. 28. Човекът открива и първата изкуствена материя — керамиката (рис. Фреска от култова cграда No. Подобрените жизнени условия създават предпоставки за бърз прираст на броя на населението. 27. Очевидно тогава са се очертали и най-ранните комуникационни артерии. Основно звено на родовообщинната социална структура е селището. 8. 26). 7.)39 (рис. Предполага се. 28). докерамичен неолит В. Рис. а очите — инкрустирани (Джармо. За обработката на ранните житни сортове.н. Mellaart) НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 29 . 9). който получава подчертано цикличен характер в зависимост от годишните времена. са известни такива центрове. за което свидетелствува и най-ранното двойно погребение на вожд от Ейнан. Известни са наченки на производствена специализация и търговски обмен. Променя се целият характер на трудовия процес. Възможно е това да са били племенни центрове c религиозно и политическо лидерство34. разполагащи c отделни жилищни сгради c различни размери. Поради това погребенията са предимно „intra rnurum“ — под подовете на къщите. те са били съхранявани в специални култови сгради (Чайьоню) или лицето е било моделирано c гипс или глина върху черепа. повсеместно са били използувани каменни. Отделени от тялото. 13). Характерно за селищата е преди всичко компактното им застрояване. под подиумите и др.ни кръгове32. Още от IX—VIII хил. Той познава и ценните качества на металите мед и олово. Йирихон и др. 6.е.38. Очите са обозначени c вградени миди каури Рис.

намерила отражение в култа. c което скулпторът се отнася към лицето и главата въобще. 29. при която хиперболизирано или подчертано реалистично се моделират само онези части на женското тяло. които са пряко свързани c плодородието (рис. В някои сфери на култа срещаме по-скоро модификации и приспособявания на старите. 33). антропоцентрични. трансформирайки се постепенно в един всеобщ култ към идеята за плодородието. Типично е невниманието. 29. магията и изкуството. Антропоморфна пластика от Чатал Хююк (по J. Оформена е стройна идейна система. разнообразява и обогатява. които се моделират сумарно и схематично.Puc. Този култ е най-добре изразен при антропоморфната пластика. Mellaart) 30 9. Свидетели сме на своеобразно съжителство върху едно и също произведение на НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . като се масовизира. къснопалеолитни митически представи. свързани c обожествяването на майката — прародителка и родоначалничка. Нейният култ се запазва.

Ловни сцени от фреските на Чатал Хююк (по J. мед. мрамор. ромбове c точка в средата. 29) е отражение на някои водещи идеи на епохата. гердани и амулети се изработват от стеатит. Това е една от основните характерни черти на праисторическото изкуство въобще. хематит. 24). 31. 39) и е неотменна съставка на неолитния естетически комплекс във всички негови по-късни изяви. части от коси меандри. 31)41. Тя обхваща прости зигзаци. Динамични сцени от живота и митологията първоначално все още украсяват стените на някои сгради от Чатал Хююк (рис. Възниква елементарна знакова система. средиземноморски мекотели. Mellaart) НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 31 . Той намира най-яркото си отражение върху керамиката (рис.неолитното изкуство на реализъм и условност. за да сторят място на един строго геометризиран орнаментален стил42. Пинтадери от Чатал Хююк (от VIB—II хоризонт) (по J. 30)45. триъгълници. но по-късно изчезват. пръстени. Тяхната типология се формира по време на неолитната революция. в частност живописта. дъги. малахит. През неолита се слага началото и на култа към бика43 (рис. кост и др. Срещаме ги върху пинтадерите от Чатал Хююк (рис. Mellaart) Рис. както и на пълното сливане на отделния индивид c обществения колектив. които са зооморфни. която е натоварена c конкретно семантично съдържание. също и точка в централния ромб. 11. 30. следвайки също така по-древни палеолитни прототипове. 38. В рамките на „Неолитната революция“ постепенно отмират и някои от най-късните изяви на палеолитното и мезолитното изобразително изкуство. обеци. Изключение правят само нефритените амулети44. олово. Личните украшения като съставна част от носията са изява на същия геометризиран стил. 10. Формите са строго геометрични и пределно прости. Рис. Гривни. отразяващ мъжкото начало. спирали и волути. Идолната пластика (рис.

Mellaart) 32 Интересно е да се отбележи. Общоизвестно е. Но не претърпява ли именно той най-дълбоки изменения? Очевидно не. колкото и парадоксално на пръв поглед да звучи това. музиката. Дълбоката структурна трансформация на стопанския комплекс не променя начина на производство на самите средства за производство. Многобройните иновации. Тяхната семантика е била добре понятна на неолитното население от Анатолия до Югоизточна и Средна Европа. Както палеолитният. че определящ фактор за всеки социален строй е начинът на производство. Глинена антропоморфна пластика от Хаджилар (по J. C различни варианти и интерпретации на тази знакова система се срещаме и на Балканския полуостров чак до края на V хил. а тяхната производителност е строго ограничена от характера на самата суровина. Въпросните знаци и композициите от тях очевидно са служили за запис и предаване на важна информация от култово и може би генетично естество. че този знаков репертоар се съхранява до края на съществуването на нео-енеолитната социална система. Ясно е. Оръдията на труда се специализират допълнително. танците и пр. Това е основната причина. че оформилата се по време на Неолитната революция икономическа и социокултурна система се явява кулминационна точка в развитието на праисторическия етап от историята.е. пр. достигнали до нас. тъй като неолитизацията не засяга комплекса на производителните сили на обществото като цяло.н. фолклорът. Изброените характерни белези на раннонеолитния социокултурен комплекс обхващат само онези елементи на културата. които са достигнали до нас. тъй като през неолита е достигната най-високата НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 32. Mellaart) Рис. Той се отнася към малкото пиктографски изяви на неолитния човек. на които е носител „Неолитната революция“. поради която обществото си остава праисторическо въпреки Неолитната революция. 33. а само го обогатява. Може обаче да се твърди със сигурност. носията. но в крайна сметка праисторическият човек си остава въоръжен единствено c каменни сечива. каквито са митологията. че вътрешното структурно единство на комплекса се е разпространявало и върху днес недостъпните за археолога негови аспекти. присъединявайки към него земята и добитъка. хоризонт VIA (по J. обогатява се техният репертоар. Кремъчен нож c костена дръжка от Чатал Хююк. така и неолитният човек в крайна сметка са произвеждали така.Рис. правят закономерен въпроса: не настъпват ли в резултат от тях някакви фундаментални изменения и в обществения строй? Отговорът е отрицателен. а родовообщинните социални структури продължават да господствуват още хилядолетия след този повратен момент. както това са позволявали техните каменни оръдия на труда.

Mellaart) Puc. представлява само количествени мултипликации на достигнатото вследствие на неолитизацията. Mellaart) НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 33 . достъпни за тази степен на човешкото развитие. съпроводен от някои неизбежни странични инфилтрации. 32). разширение на степите и пустините и др. C всички изброени фундаментални постижения човекът прави и първите си стъпки по пътя на нарушаването на околната среда. че сред населението е преобладавал протомедитеранският расов тип. По това време каменният оръдиен фонд реализира своите оптимални възможности (рис. Едва откриването на металургията и превъоръжаването му c метални сечива е онзи качествен скок в развитието на производителните сили. позволява да се съди. Неолитната революция не извежда човека вън от каменния век. c която днес разполагаме. но му открива пътя към съвременното общество. Костени предмети от Чатал Хююк (по J.производителност и най-ефективната организация на трудовия процес. хоризонт VIA (по J. водещо до засилване на ерозията. От историческа и палеоантропологическа гледна точка интерес представлява и въпросът за физическия тип на населението — носител на неолитната революция. който подкопава устоите на праисторическите социални структури и прави възможен прехода към по-късните. до трансформация на ландшафта. социално диференцирани общества. съпроводени от териториално разпространение на неолитния комплекс в широки части от древната ойкумена. Керамични форми от Чатал Хююк. 35. извървян от праисторическото общество през следващите хилядолетия. Пътят. 34. Антрополозите ис. Въпреки относително лошата запазеност на човешкия костен материал от тази епоха антропологическата информация. Деструктивна последица от неговата преобразователна и производствена дейност на първо място е унищожаването на горите.

Чатал Хююк46 и др. Йерихон. 36.н. от Източното Средиземноморие са проследени следи от анемии — пряк резултат от маларията49. благоприятната климатична обстановка и др. са се повишили шансовете на човека да надживее 50 години. Общо взето. Още пофрапантни са различията в това отношение между животновъди и ловци.1 ккал/мин в земеделието48. понижената обективна необходимост от физическа сила.4 ккал/мин.2 ккал/мин в събирателството и 3. Към факторите.). Някои съвременни етнографски данни сочат например. Като оставим настрана около 50% детска смъртност. който показател е характерен за болшинството човешки популации преди откритията на съвременната медицина. Керамика от Хаджилар. Отседналостта и свързаната c нея относителна сигурност на живота. а в земеделието 5. както и повишената епидемиологична обстановка.е. На скелетите от VIII хил. хоризонт VII (Монохромна фаза) (по J.считат този расов тип за южен късен дериват на европейския кроманьонец. то средната продължителност на живота на неолитното население на района се движи Рис. при мъжете — около 1. Всички изследователи подчертават тенденцията към грацилизация (Ейнан. Черепите са предимно долихокранни. водещи към грацилизация. пр.7 ккал/мин. 37. която обаче е вече налице и при късномезолитните племена на района47. че при лов мъжът изразходва 5. Съществени положителни изменения са настъпили и в продължителността на човешкия живот. Mellaart) Рис. която възраст е средностатистически пределна за епохата. хроническите чревни заболявания и особено маларията също са изиграли своята роля. се отнасят: подобреното в качествено и количествено отношение хранене c доминиращи в порциона въглехидрати. а самите хора са били доста ниски на ръст — при жените е отбелязана средна височина около 1.55 м.65 м. а жените — 5. Зооморфни съдове от Хаджилар VI (Монохромна фаза) (по J. Mellaart) 34 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

че за около три хилядолетия съвкупността от изброените фактори не би могла да не доведе до бавно. а от други като резултат от преминаването към производяща икономика. C това стигаме до въпроса за демографски взрив (наричан още демографска революция51) в Близкия изток. и другото. а за мъжете около 30—34 години50. 38. От времето Рис. Очевидно е. разглеждан от едни автори като предпоставка. Специализираното събирателство на диворастящи житни е могло да осигури без други допълнителни усилия освен тези за събирането достатъчно храна за многобройни контингенти население. че той е бил и едното. (по J.за жените около 25—29 години. Очевидно е. Керамика от V хоризонт на Хаджилар. но колосално по размерите си нарастване броя на населението на Плодородния полумесец. Mellaart) НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 35 .

C помощта на сърп е събрал за същото време 3 кг. които се опитват да установят реалните мащаби на тези процеси. знаем това52. САЩ. той открива в Източна Турция по скалистите склонове на Каракадък гъсти масиви от диворастящи житни растения.50 кг зърно. През 1966 г. което означава за 10 часа събирателство 10 кг зърно на ден — предостатъчно за изхранването на едно семейство.на известния експеримент на агронома Харлан от Университета в Оклахома. C голи ръце той е успял да събере за един час 2. Mеllaart) 36 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Това е базата. Разполагаме c редица изчисления на палеодемографи. За целта широко се използуват Рис. Керамика от IV хоризонт на Хаджилар ( по J. След почистването от плявата е останал 1 кг чисто зърно. 39. позволяваща колосална концентрация на население в селищата още по време на Натуфийската култура и особено през предкерамичния неолит А. които по възможност се опират и на реални цифри.

до критичната екологическа граница. пределната плътност на населението у примитивните земеделци се движи между 0.5 до 1. Приема се за реална плътност на ранноземеделското население в района на Източното Средиземноморие от порядъка на 1. Средно обаче при повечето племена (австралийци. експлоатация на почвата без торове и др.25 % чак до 1 % годишно. бушмени и др. Разликата е очевидна и даже когато се вземе предвид повишената заболеваемост у отседналите земеделци. Естествено е да се предположи. б) като последица на неотклонното повишаване на средногодишните температури в рамките на Климатическия максимум и произтичащите от това суши. се удвоява. занимаващи се c лов и събирателство. носена от опре- Рис. за каквото говорят всички археологически данни от Плодородния полумесец.2 % народонаселението за 350 г. Както се вижда. Сумирането на тези факти c нарастването на гъстотата на населението очевидно е довело района на Плодородния полумесец най-късно около средата на VII хил. за която стана дума по-горе. Естественият прираст на палеолитното население в света се оценява на 0. В тази насока тенденциите са подпомогнати още от повишената продължителност на живота на възрастното население. вследствие интензивен лов. Макар получените от тях резултати да варират. пр. Така изследванията върху раждаемостта при съвременните примитивни племена.етнографски паралели. Костени шпатули от Хаджилар (по J. У съвременните примитивни земеделци ражданията са 7—8 на жена. че след приключване на процесите на преминаване към производяща икономика и формирането на високоразвити неолитни култури този прираст ще остане твърде висок.2 души на 1 км2.н.54 Пътят към демографския взрив в Плодородния полумесец очевидно се определя от действието на редица взаимосвързани субективни и обективни фактори.005%.04 души на 1 км2. показват силно вариращи показатели.е. така че обществото на определен етап от своето развитие неминуемо ще достигне и прекрачи допустимата за съответната екологическа ниша плътност на населението c всички произтичащи от това последствия. което за две-три хилядолетия ще има за резултат споменатия колосален демографски бум53. Повишената раждаемост обективно води до бързо нарастване на населението. процъфтяващи центрове е значително по-висока. докато запазващото се стандартно ниво на детската смъртност не играе в тази връзка никаква статистическа роля. а този на населението от района на Плодородния полумесец в процеса на неолитизацията — от 0. Е. заключенията им са сходни. горски пожари и постепенното превръщане на района в степ.) се падат по 4—5 раждания на жена. Един от резултатите от това е констатираното по археологически път бързо разпространение на производящата икономика. Дивей изчислява средната плътност на мезолитното население на света на 0. 40.. каквато представлява той и днес. които зависят от околната среда на ловците. Освен това те са се стеснявали непрестанно в резултат на действието на две основни обстоятелства: а) в резултат от действието на самия човек чрез разширяващото се изсичане на горите и последвалата го колосална ерозия. а за неолита предвижда плътност от 1 човек на 1 км2. Тези ресурси далеч не са били неизчерпаеми. Ако съдим от наличните етнографски данни. разликата е огромна.5—10 души на 1 км2. а темповете на приближаване до обективно допустимото за природните ресурси на района ниво са нараствали в геометрична прогресия.08—0. Mellaart) НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 37 . Дори при годишен прираст само от 0. През този период обаче плътността в най-развитите.

*** Рис. Пинтадери от Хаджилар (по J. Mellaart) делени контингенти анатолийско население към другите райони на ойкумената. дълго бе считан за табу в сериозната праисторическа литература. и то по понятни причини — от тази отдалечена епоха в дос- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .Рис. Mellaart) (M 1:1) 38 Проблемът за езика. Глинена миниатюрна пластика от Хаджилар VI (по J. в частност и към Европа. на който е говорело неолитното население на Плодородния полумесец и който то е донесло със себе си на Балканския полуостров. 42. като Хаджилар например. както и появата на цезури и хиатуси в етнокултурното развитие на този район. Особено ясен е хиатусът между Хаджилар и Бейчесултан в югозападната част на Анатолийското плато55. Друга последица е постепенното заглъхване на някои от неолитните културни центрове в Анатолия. 41.

Палеолингвистиката обаче разполага c методи за реконструкция на по-древния езиков фонд и в това направление доста си прилича c праисторията. НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 39 . В частност Ренфрю също е игнорирал колосалния етнокултурен и демографски колапс на Балканския полуостров в началото на IV хил. От друга страна. Макар ретроспективното му изследване действително да ни отвежда по археологически път в прародината на европейската цивилизация — Близкия изток. Силно оспорена е и локализацията. Отразената в реконструирания индоевропейски праезик диференцирана социална структура е определено постнеолитна.н. отговарящи на понятията. свободен—несвободен. езда. Той развива една идея на Кларк за формирането на индоевропейския праезик по времето на Неолитната революция и локализира неговата прародина в Близкия изток. за книгата на К. така и от археологическа гледна точка63. сребро. Мерперт61 и Черных62 отчитат и цялата проблематичност на опитите за обвързване на езикови общности c археологически явления. която от археологическа гледна точка не издържа критиката. По археологически път явления.. излезли напоследък съчинения и критиките върху тях разглеждат под различен ъгъл този кръг от въпроси.е.тигналите до нас езици не се е запазила нито думичка. Фундаменталният труд на споменатите автори осветлява основната. Загадката на индоевропейския произход“57 и критиките към тях58. кон. култура и население. Опит за преодоляване на този род методологически подводни камъни намираме в книгата на К. пр. Във връзка c повдигнатия от Ренфрю въпрос за евентуалната първоначална прародина на индоевропейците при Гамкрелидзе и Иванов намираме под черта следната важна забележка: „Терминът „първоначален“ по отношение на разпространението на праиндоевропейския език на определена територия трябва. Въпросът обаче е доколко изобщо неолитизацията има връзка c праиндоевропейската проблематика.64. предложената от Дяконов60 локализация на тази прародина на Балканския полуостров не взема предвид дълбоката цезура в развитието на този район именно в началото на IV хилядолетие. цар. Ренфрю. C това се слага знак на равенство между такива разнородни явления като език. то c него не бе решена загадката на праиндоевропейските езици. но лансирайки тази хипотеза. кола. отразени в този речников фонд. Засега единствен реален кандидат за прародина на индоевропейския праезик се явява Циркумпонтийската зона. C помощта на редица модели е потърсено лингвистично обяснение на широкообхватното разпространение на земеделието. които крие всеки опит за съотнасяне на археологически култури c лингвинистични общности. злато.е.н. могат да бъдат констатирани едва в края на енеолита и началото на бронзовата епоха. които понятия от историческа гледна точка не биха могли да възникнат преди началото на IV хил. лингвистична страна на праиндоевропейската проблематика и показва достатъчно ясно опасностите. Тезата бе атакувана както от лингвистична. Няколко крупни. пр. Това личи от използуването на такива понятия като металургия. предложена от авторите за прародината на индоевропейските езици в Близкия изток59. Ренфрю „Археология и езици. Богатият реконструиран речников фонд на индоевропейския праезик отразява един културен облик. От позицията на конкретната праистория на Югоизточна Европа например тя се натъква на трудно преодолими препятствия. терминология за собственост и търговски операции и пр. който не може да бъде неолитен. Става дума за двутомника на Гамкрелидзе и Иванов „Индоевропейският език и индоевропейците“56.

. пр. Подобни съвпадения на глобални климатични изменения със съществени демографски предвижвания се наблюдават през цялата ранна история на човечеството и са очевидна закономерност. че разпространението на носителите на производящата икономика от Плодородния полумесец на една огромна територия. който образува фона на процъфтяващите неолитни култури в този район. пр.е. „първоначална“ територия на обитаване вероятно от други области. Така през VIII—VII хил.н.н. обединяващо индоевропейския c други езикови групи“65. В този случай носителите на праиндоевропейския език като клон от една още по-древна езикова общност ще трябва да са се преселили в т. По-високите стойности. Този въпрос е научно закономерен в светлината на теорията на възможната сродност на праиндоевропейския c други праезикови системи от рода на прасемитския и други и в светлината на теорията за общата близост на всички изброени системи (т. но по всяка вероятност има общи корени c него. Използуваните от К. е това. за какъвто се приема от редица наблюдатели. включваща и предполагаемите по-късни „прародини“ на индоевропейския праезик. То протича на импулси.“).е. наблюдаваме едно бързо общо покачване на средногодишните температури. Единственото. нар. е.. би могло евентуално да означава разпадането на един ностратически праезик на неговите основни клонове. достигнати към средата на VII хил. нар. Нашето незнание по отношение на доиндоевропейския езиков пласт засега слага бариера на познанието в тази област. т. където от своя страна именно в този момент започват да се формират благоприятни климатични дадености. 40 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . която би следвало да бъде заета от носителите на праезика в определен исторически период. без оглед каква е интерпретацията. Не е изключено тя изобщо да не е първоначалната по отношение на по-древната история на праезика и неговите носители.н. на който е говорело най-ранното население — носител на производяща икономика. Ренфрю факти са убедителна аргументация именно в това направление.е. От това следва. В този смисъл трябва да се различава съдържанието. влагано в понятията „неиндоевропейски“ и „доиндоевропейски“. е неправомерно. Разпространението на производящата икономика от първичния център на неолитизация не е гладък континуитивен процес. че самото формулиране на въпроса за индоевропейската или неиндоевропейската езикова принадлежност на населението — носител на придобивките на неолитната революция. в които може да бъдат допуснати реални условия за съществуване на едно още подревно езиково единство. В Близкия Изток тези процеси са имали изключително благоприятен ефект.строго погледнато. тъй като последната предхожда предполаганото от повечето автори време на консолидация на индоевропейския праезик (IV хил. „настратическа хипотеза..) c много хилядолетия. В този смисъл той следва да бъде определен като доиндоевропейски. Днес е очевидно. дадена им от самия автор. което е принудило населението да се предвижи на североизток — към Егейско море и Балканския полуостров. „първоначална“ е онази територия. което на днешното ниво на науката може да се твърди c относителна сигурност по отношение на езика. са били катастрофални. както и на нивото на Световния океан. пр. които съвпадат по време c глобалните изменения в климата.. да се разбира само в хронологическите рамки на историята на този език.. че той определено е предхождал момента на формирането на общия индоевропейски праезик.

254—257. c.. Dimbley. 99—110. 1988. XI. 49: Mellart. 1978. J.е. 1989. Aurenche. XV. 1984. с. Ehret. 61—63. Fig. Renfrew. Kenyon. Иванов. c. Dimbley. с. c. 41—46. и процесите на неолитизация на Европа протичат чрез неколкократни импулси. 1986. 45. Ferembach. 258—276. Козинцев. 7—8. Özduğan. 1989. 36. Същият. Taf. 52—57. 1— 17. 84. 1982. 1960. 1970. c. C. Sanlaville (Eds. 1970. 1987.. 45. Мелларт. Zvelebil. Cauvin.. 1970. 44—45. 1956. 1982. 44. 16—18. 48. c. c. c. 1988. Korfmann. — когато са достигнати най-високите средногодишни температури от следледниковия период. 56^-574. Mellaart. 6. 1969. Abb. L.. 1988. 39. Мунчаев. 1980. Пак там. c. 1984. 10—11. 12.Като най-близък паралел за времето на неолитизацията бихме посочили края на V и първата половина на IV хил.н. 1985. 1967. 1969. Мелларт. Пак там. c. 21—31. 1974. c. Renfrew. Ferembach. Elvin. c. Braidwood. с. 1988. Мелларт. Braidwood. 1977. 1978. 29. а. V. Cauvin. 1970. 49. 226— 237. 130—134. Schirmer. Mellaart. c. От една страна. Mellaart. 53—57: Dikaios. 1982. Пак там. 1966. Braidwood. 1961. Дяконов. Мерперт. c. 1978. 16. Çambel. Ehret. Гамкрелидзе. 44. Ucko. Дяконов. Çambel. 1982. Taf. 123—174. Cauvin. Мелларт. 18. 29. VIII. 1960. Çambel. Cauvin. Мелларт. Hauptmann. 1980. 1965. 1988. c. 1982. 1925. 1981. 1975. Ucko. 21—25. 1988. Черних. 1961. пр. с. Пак там. 37. 1972. 24. 1977. 1982. Esin. 1961. Пак там. 1984. 1981. 1—22. 71. 1953. Leonard. 1984. 1973. Braitwood. Zvelebil. Tabl. 1980. и най-високото ниво на Световния океан. 265. Sanlaville (Eds. Мелларт. Mellaart. Maccoн. Leonard. c. 1988. НЕОЛИТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ 41 . c. 1981 Мелларт. Пак там. 1974. c. 84.). Гамкрелидзе. J. 1982. 1981. M. Hoffmann. Козпицев. 1988. 1959. 1936. 1981. c. това явление съвпада c почти пълното обезлюдяване на Анатолия и Балканския полуостров. c. XIII. c. 1966. c. c. с.). 1979. Abb 15. Gasco. 1980. c. пр. Мерперт. 1991. 1982. P. 49. Mellaart.н.. VII. Mellaart. 103. Мелларт. Пак там. 1982. 45. Както ще видим по-нататък. 124. V. 1973. Taf. а около 3 500 г.е. 1961. 57—62. 115.н. 1982. Çambel. Иванов. 1982. Бадер. Мелларт. Kenyon. Мелларт. c. Flannery. 1982. 1959. Мелларт. Шнирелъман. с. 51—53. Brentjes. Cauvin.е. 1973. c. J. Kenyon. 41—46. P. 1988.. 9—10. 25—34. 865— 866. 1965. 1967. БЕЛЕЖКИ КЪМ 1 ГЛАВА 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 Childe. Taf. 20—22. 1973. Perrot. 1982. Трендафилов. 48. c. 1987. първият от които засяга юга на Балканския полуостров и обхваща дългия период от средата на VII до средата на VI хил. c. 121. 1982. Столяр. c. 1988. 1975. 1973. пр. Zvelebil. Пак там. c. J. 67—69. Mellaart. Виж: Вавилов. 283—287. c. 23—26. c. M. Zvelebil. 47. Taf. 16. Hauptmann. M L. 24—25. c. 1990. Пак там. 15—16. от друга — c колосален демографски бум в района на Алпите и в Северна Средна Европа. Braidwood. 1987. 1981. 1982. Tabl. 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 Bököny. Ferembach. Tabl. Пак там. Мелларт.

разделени от дълготрайни периоди на затоплялия — т. н. Предпоследното най-голямо затопляне датира преди около 120 000 години. нар. 1981) 42 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . които се групират в ледникови периоди. междуледникови периоди. Тези екстреми в климата на земята се обясняват от орбиталната теория на Миланкович1. (карта 4).2. която извежда ледниковите периоди от формата на орбитата на земята около слънцето. а кулминацията на последното най-голямо застудяване се отнася към 18 000 г. морското ниво и измененията на температурите по време на холоцена на Персийския залив (по Н. Waetzoldt. Фиг. 4. пр. Корелационна графика на климата. е. НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ЕКОЛОГИЧНАТА ОБСТАНОВКА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ В СЛЕДЛЕДНИКОВО ВРЕМЕ В течение на последния милион години земята е преживяла десет големи и около 40 малки заледявания.

а южната му граница е достигала до Берлин. а делтата на Прадунав се е намирала към центъра на днешния черноморски басейн. и днес НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 43 . Това означава. Пирин и Витоша. 4) е обвързвал такова количество вода. Новоевксинско езеро). Върху северния компактен ледников масив се е натрупал над 4 км дебел лед.н. Ледниковият масив (фиг. Много Карта 4. че нивото на моретата и океаните е било от 100 до 130 м по-ниско от днешното2. средногодишните температури са били c 8 до 10° по-ниски от днешните. а днешното Черно море — сладководен езерен басейн (т. нар.По време на кулминацията на последното голямо заледяване — около 18 000 г.. Рила. Карта на заледяванията на Северния и Южния полюс преди 18 000 г. Днешните южноруски степи са образували едно цяло със степите от Долния Дунав.е. че целият съвременен шелф на моретата е бил суша. Замръзвала е дори Сахара. Ледници са покривали Алпите. пр.

1990) 44 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Ледниците постепенно се отдръпват. където неолитните нива на селищните могили се откриват на няколко метра под съвременното ниво на низините. Радомирско. За това отчетливо говори например ситуацията в Тракия. От това следва. 5). В резултат от затоплянето започва формирането на един нов биотоп. Западна Анатолия и другаде. Съществувала е сухопътна връзка между Европа и Предна Азия на мястото на Босфора (фиг.). Гълъбник4. В края на последния ледников период (от XIV хилядолетие насетне) се наблюдава все по-бързо затопляне на климата (фиг. Орачев. 5. отразяващи отуварянето на Босфора (по А. Демирчи Хююк и околностите му5 и др. Льосовите и алувиалните почви са меки. прахообразни частици — краен резултат от ерозията в челните части на ледниците. лесно обработваеми и следователно най-подходящи за обработка c примитивните методи на раннонеолитното земеделие. Графики. че низините са имали значително по-ниско ниво от днешното и едва натрупалият се през следващите хилядолетия алувиален и ерозионен материал им е придал днешния вид. Именно на тях отсядат най-ранните земеделци. 5) и между Азия и Америка — на мястото на Беринговия провлак. когато ветровете са отнасяли на твърде далечни разстояния най-фините. Поради ниското ниво на морето много по-нисък от днешния е бил и ерозионният базис на долните течения на реките. което не бива да се забравя при оценката на колебанията в корелация c евстатиката на моретата и океаните. Горите се разпростират на север и Фиг. че дори и под нивото на съвременните подпочвени води (Езеро3.острови са били полуострови или просто суша. Льосовите масиви са рожба на ледниковата епоха. Огромната тежест на ледниците и значително по-малкото натоварване на площта на днешните морета и океани е довело до потъване на сушата в северните ширини на Евразия и до известно нейно издигане на юг.

пр. Процесът на затопляне напредва c колебания. Dragan. Tusa. достигат до тогавашното ниво на Босфорския праг и се свръзват c тези на Средиземно море10.покриват огромни пространства от Европа. дори бреговете на Гренландия са се покрили c растителност. калибрацията им показва. Възниква Черно море. идвайки от Предния изток на Балканския полуостров. Airinei. 7. намиращо се на мястото на днешното Черно море. Епохата на неолита изцяло попада в неговата първа половина. е. Този изключително топъл (даже прекалено топъл за южните географски ширини) период се нарича Климатичен максимум. В найобщи черти се формират условията за възникването и развитието на окръжаващите ни днес флора и фауна6. Резултат от това е неотклонното покачване на нивото на Световния океан. средногодишните температури надминават днешните и продължават да се покачват. че Босфорският проток е бил отворен преди началото на неолитизацията на Европа (фиг. се отбелязват c + 3° по-високи стойности от днешните7. От края на VI до края на V хил. 1987) Фиг. пр. пр. Трудната преодолимост на Босфорското течение от юг на север през този период11 Фиг. Графика на Климатичния максимум (по J. н. Прогресивно нарастване на населението на земята (по S. Само за 200 години.н. пр.е. Около VIII—VII хил. В началото на VII хил. между 5800 и 5600 г. Следователно така или иначе носителите на най-ранната производяща икономика. пр.е. 5). върху льосовите масиви в по-сухите райони се образуват обширни степни пространства. 6.н. е трябвало да плуват по вода.. водите на езерото. 1983) НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 45 .н. от ледниците в моретата и океана са се спуснали над 3 000 000 км2 лед8. C.е. Около 4000 г. В резултат на това големият арктически ледников масив се разпада и стеснява многократно площта си.н. S. Както и да се колебаят радиовъглеродните дати от този период.е. а за целия период на следледниковата трансгресия ледниците са се смалили общо c 10—15 т3 в сравнение c днешия им обем9.

46 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

където се простира Плодородният полумесец и където бе осъществена „Неолитната революция“ (карта 2). Струма. залети или заблатени са най-ниските и найгъсто населени части на сушата. в които се е отлагал полен (фиг. че от неотклонното повишаване на средногодишните температури най-напред са били облагодетелствувани южните райони.е. Филипова и др. деляща двете споменати явления. в чийто технокомплекс харпунът играе същата водеща роля.е. достигайки към средата на IV хил. пр. долините на реките Вардар. пр. наречен Аквалитикум15. че линията. са били толкова значителни.е.н. който през 1923 г. археологически и др. 9). често диаметрално противоположни изяви в различните географски ширини и природогеографскй райони. За разлика от Фрейзер. още по на север. Божилова. постмезолитни Фиг. включително езерата. През VII—VI хил.н е.н. е достигнато днешното ниво на водите. както в Натуфиена. океаноложки. че в Южна Сахара възниква цял субнеолитен риболовен комплекс. Вайсов и Ц. но покачването продължава.н.75—1° има за последица увеличаването на количеството на валежите на север от 35° северна географска ширина и спадането на това количество южно от нея14 (фиг. в резултат на което биват разрушени блестящи праисторически култури. Този факт доскоро изобщо не бе известен на науката и за това не можеше да се вземе предвид при оценките на палеоклимата и неговото влияние върху развитието на културите от епохата на неолита и енеолита. тези оптимални климатични условия се изместват към 40° ширина.н. M. От мореходна гледна точка изброените територии са били значително по-леснодостъпни посредством Егейско море. днес разполагаме c убедителни геоложки. палеоботанически. Тогава водните ѝ ресурси. данни. Геологическите колонки. то е съвършено очевидно. ще се измества на юг при понижаване на средногодишните температури и на север при повишаването им. пръв събира и анализира тези легенди13. 9. поради която Черноморското крайбрежие е било неолитизирано от вътрешността на страната. пр. В резултат от продължаващото и след този момент покачване на Световния океан през VI и V хил. Графика на диференциацията на температурата и влажността в света днес НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 47 .вероятно е една от причините. От тази закономерност следва. В противовес на това в южните части на ойкумената покачващите се температури и съпровождащите ги засухи укъсномезолитни. пр. своята кулминация. пр.е. Така например неотдавна бе установено. че при днешния климат едно леко покачване на средногодишните температури само c 0. Попова по Е.) Фиг. Около началото на IV хил. показват под алувиалните наслаги останки от древни почви и заблатени терени. постепенно е залят и Черноморският шелф. и то значително покъсно от Тесалия. C още по-голямо повишаване на температурите обаче там настъпват все по-чести периодични засушавания. C това следледниковата трансгресия навлиза в последния си стадий — ингресията. глациоложки. а през V—IV хил. Именно тези явления са се запазили в паметта на много народи от цялото земно кълбо под формата на легенди за „всемирния потоп“. Резултати от поленовия анализ и растителността през отделните периоди в Родопите (изготвено от И. пр. Сахара например още преди VIII—VII хил. Глобалните тенденции в развитието на палеоклимата на земята и в частност постепенното му затопляне през новокаменната епоха са имали различни.е. се е превърнала в цветуща степ c отделни съобщества дървесна растителност. Между XI и VIII хил. достатъчно топъл и влажен е бил климатът около 35° северна ширина. потвърждаващи това явление. Що се отнася до интересуващия ни тук следледников период. получени при сондирането му. В зависимост от това се мени чувствително и климатичната обстановка в различните географски ширини.н. Южна Морава c притоците им и Тракия. 8). Тогава нивото на Световния океан е c + 3 м над днешното12. 8.

Особено нагледно това е показано в анализа на М. Що се отнася до Европа. Карта на основните късномезолитни. както това се установява например за културата Ленгиел в Средна Европа17. съпроводена от дълбока цезура в етнокултурното развитие. които преживяват тукашните неолитни и енеолитни култури. отстъпвайки място на номадска животновъдна икономика. пр. комбинирана c лов и събирателство. то изместването на съответните температурни пояси в северна посока се проследява много добре на базата на разцвета и катаклизмите. когато най-облагодетелствувани в климатично отношение се оказват по-северните територии на ойкумената. постмезолитни и най-ранните неолитни селища в Европа 48 и най-ранните неолитни селища в Европа подкопават екзистенцията на човека. което става именно в рамките на указания период. н. която просъществува до пълното изсъхване на този район през III хил. По същото време на Балканския полуостров се наблюдава екологическа криза. Възникването и разпространението на културата на Фуниевидните чаши в Северна Средна Европа от своя страна18 отговаря на финалните и постфиналните етапи на Климатическия максимум.16. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Гъстата поселищна система изчезва и само единични селища се изместват на север (карта 6). Същата тенденция очевидно е изиграла и ролята на решаващ външен импулс за разселването на неолитното население от Предна Азия към по-северните райони на ойкумената.н. е.Карта 5. пр. Корфман за Палестина.е. в южните части на която засушаването е ликвидирало подходящите условия за живот още между 6500—5500 г. По същото време постепенно намаляват и водните ресурси на Сахара и Аквалитикумът изгубва своята база за съществуване. За много горещи лета и горски пожари например говорят и промените в топографското положение на цели поселищни системи.

Важна климатична бариера е бил и си остава и до днес Балканът. тарпанът. Те определят и природно-климатичната обстановка в българските земи. пр. макар и косвена информация черпим от поленовите анализи. Описаните общи тенденции в развитието на климата на планетата в следледниково време създават оптималния екологически фон за разпространението на придобивките на „Неолитната революция“ в Европа. На мястото на крупните студенолюбиви стадни животни (мамута. Дървесните видове се увеличават до 8. Обширните степни пространства се покриват c разнообразна тревна растителност. хидрунтировото магаре. идват турът. Познаваме т. „малки ледникови периоди“ (например между 1450—1880 г. пр. През X—VII хил. Дуранкулак. Чрез долините на реките Вардар.е.н.За читателя може би няма да е безинтересно да узнае. съвременните климатични изследвания показват. дъб и др. Южна Морава. Струма и Искър в северна посока са прониквали топли егейски въздушни маси. Карти.е. в Олтения. (по M.) и „малки климатични максимуми“ (например между 700 и 900 г. „парников ефект“ на планетата ни19. а отворените на север степни райони на Североизточна България и Черноморието си остават въобще по-прохладни.. отколкото на север от него. Шабла и Варненските езера21). Конкретните данни за палеоклимата на българските земи за първите хилядолетия на Климатическия максимум не са много.). сайгакът. носорога. Korfmann 1979) НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 49 . Между другото. Постепенно се появяват и по-топлолюбиви дървесни видове като габър. те си остават аридни. бреза и мъхови. нар. отразяващи промените в поселищната система на Палестина. В тясната зависимост от тези дадености протичат и етапите на неолитизацията на нашите земи. е.н. както това става и днес. нар. за което свидетелствуват находките от полен на бор. Отделните географски райони на страната обаче са реагирали далеч не едновременно и по различен начин на променящите се климатични дадености. следствие от засушаването cлед 6500 г. Южно от него. 10). пр. за които ще стане дума по-долу.). северния елен и др. когато викингите се установяват в Гренландия (фиг. Влиянието на тогавашния значително по-топъл средиземноморски климат се е чувствувало чак отдъд Дунав в района около Железните врата. затоплянето е било почувствувано значително по-рано. тъй като липсват задоволяващи в качествено и количествено отношение комплексни изследвания на тези проблеми. н. в Тракия и Родопите. В общи черти тези изменения са сходни c тенденциите в измененията Карта 6.е. които изчезват още през X хил. благородният елен и дивата свиня. но c такава разполагаме само от дънните наслаги на езерата и лиманите от Североизточна България (Сребърна. Растителността отразява c характерното за нея закъснение едно постепенно затопляне без съществено увеличение на влажността. че климатичната история на холоцена познава и редица по-късни колебания на средногодишните температури за по-дълги периоди. Палеоботаническите и палеозоологическите данни от съседните райони попълват в значителна степен картината на палеоклимата и поради глобалния му характер те са използуваеми и за България.н. Най-топлите райони на Балканския полуостров естествено са били неолитизирани първи. C най-богата. в рамките на ±1. комплексна информация разполагаме от североизточните причерноморски райони22. че и днес се намираме в началото на нов (малък или голям?) климатически максимум и дори активно допринасяме за развитието му чрез засилването на т. пр.5° по отношение на днешните.3 % от цялата флора23. Банат и Южна Трансилвания20 (карта 8). Най-богата.

е. е протекло c цяло хилядолетие порано. 1969) 50 Въпросът за взаимодействието на местното балканско мезолитно население c придошлото раннонеолитно доскоро бе разглеждан само НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . НЕОЛИТИЗАЦИЯТА Рис. Cpejoeuh. Такава е била в общи черти екологическата картина на Балканския полуостров в навечерието на неолитизацията му. 1987. сходен c описания. 43. c допълнения от автора) на биотопа в цяла Средна и северната част на Югоизточна Европа през разглеждания период24.25. пр. Карта на разпространението на производящата икономика в Европа (датите са cal ВС по Р. така че благоприятните условия за отсядане на неолитното население южно от Балкана и в Централнобалканския ареал са били налице още в средата на VII хил. Тъй като районите южно от Балкана са значително по-топли. то формирането на биотоп. Breuning. Каменни стели от Лепенски Вир (по Д.Kapma 7. н.

са могли да преживеят и да се приспособят към новите условия. отразяваща колебанията в климата на Гренландия. нестадни видове животни и малки групи епипалеолитно население. Видян детайлно. Графика. Обезлюдяването на Балканския полуостров в периода между XIV и XI хил. Dragan. се доказва от почти пълното отсъствие на археологически обекти. пр. c допълнения от автора) НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 51 . отнасящи се към този период26. на отделни места в Югоизточна Европа се формират мезолитни култури. Само в отделни.глобално поради липсата на конкретен изворов материал. Airinei. Проучванията от последните десетилетия позволяват отделните аспекти на тази проблематика да бъдат разгледани по-детайлно. Airinei. S. като например Куйна Туркулуй28 в Фиг. Dragan. че не става дума за високо развитите колективи на къснопалеолитните.е. които са практикували неспециализирана присвояваща икономика. За него се съди главно от крайния му резултат — внезапната неолитизация на Балканския полуостров след средата на VII хил. Числеността на това мезолитно население обаче е била пределно ниска. С. базираща се на комбинацията от лов. риболов и събирателство. С. Те не са могли да се приспособят към промяната в екологичната обстановка и са изчезнали от историческата сцена заедно c обектите на своята ловна дейност. Д. 10. Само по-изостаналите човешки групи. пр. S.н. 1987.н. пр. През XI—X хил. Исландия и Англия (по J.е.н.е. Карта на разпространението на средиземноморския климат в северната част на Балканския полуостров (по J. този проблем показва необходимостта от стратификация на явленията и конкретен подход към съществените различия в изявата им в отделните части на полуострова. Срейович27 c право отбелязва. особено благоприятни в екологично отношение рефугиуми очевидно са намерили убежище по-дребни. 1987) Карта 8. То е носител на традиграветски и гребенковски традиции в кремъчната индустрия. тясно специализирани ловци на едри студенолюбиви стадни животни.

те позволяват да бъдат проследени гребенковски елементи в кремъчния инвентар40 (рис. Ветерани-терасата32 и Шела Кладовей33 в района на Железните врата. 4) наред c късно тарденуазки. Падина31. План на Лепенски Вир г(по Д. Говори се за почти пълно обезлюдяване на тези ра- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . (карта 5). Мурзак коба и Таш аир на Крим38 и др. Мезолитните общества североизточно от Дунава и източно от Карпатите просъществуват почти цяло хилядолетие по-дълго от тези в южните части на полуострова. Гребенки36 и Белолеске37 в Северопонтийския ареал. е. поизвестни от които са Куйна Туркулуй30. От този ареал са изследвани повече от 30 мезолитни обекта. Сороки35. За по-съществено присъствие на мезолитно население може да говорим следователно само по отношение на северната периферия на Югоизточна Европа. От България е известен само един обект — споменатите вече Побити камъни край Варна39. Cpejoвuħ. 44. В съответствие c това на юг броят на известните днес мезолитни обекти е минимален. 1969) 52 района на Железните врата. Гребенки в лесостепните ландшафти на Северното Причерноморие29 и др. граничещ на юг c Балкана и със северозападните брегове на Новоевксинското езеро. В типологията на кремъчнйте индустрии на Куйна Туркулуй и Гребенки се проследяват някои съществени различия. (карта 5). Тези различия изпъкват добре на фона на глобалното единство в основните характеристики на кремъчнйте индустрии от цялата евроазиатска мезолитна система на тарденуазиена. в района на Днестро-Дунавския степен и лесостепен масив. произтича щи в частност от различните технологии на обработка на кремъчнйте ядра. Макар откритите там археологически материали да са без стратиграфски данни. където те биват неолитизирани значително по-рано. т. Това са различия в сферата на производството на средствата за производство.Рис. Каменна могила34.

Рис. 45. План на Падина (по В.
Jovanović, 1987)

Рис. 46. Кремъчни артефакти от
Лепенски Вир: 1—5 от Прото Лепенски Вир; 6—12 от Лепенски Вир I; 9
— амулет от кристал (по Д. Cpejoвuħ,
1969)

НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

53

Рис. 47. Керамични съдове от Падина (по В. Jovanović, 1987)

Рис. 48. Кремъчни артефакти от
Аргиса ( Предкерамичен неолит ) (М
1:1) (no М. Teilenbach, 1983).

54

йони по време на пребреала. За щастие представителните находки от пещерата Франхти при Науплион в Арголида41 дават добра представа както
за технологията на южния мезолитен технокомплекс, така и за флората и
фауната, ограждала мезолитния човек в тази част на полуострова.
Очевидно е, че в светлината на най-новите данни проблемите,
свързани c отношението на древното мезолитно население на Балканския полуостров към процеса на неолитизацията, трябва да се
разглеждат и решават диференцирано. Твърде разноречиви са и археологическите извори по въпроса.
От методологическа гледна точка е важно да бъде подчертано, че
керамиката, този основен исторически извор за епохата на неолита,
изобщо не може да бъде използувана при разглеждането на интересуващата ни проблематика. Сравнителни изследвания между мезолитни

НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ

и неолитни явления могат да се реализират само на базата на компаративен анализ на кремъчния инвентар, но за съжаление сериозни научни занимания c този вид извори у нас започнаха да се провеждат едва
през последното десетилетие. Европейската праистория обаче разполага c редица интересни изследвания в тази насока42, които имат пряко
или косвено отношение към проблематиката на Югоизточна Европа.
Особено интересна информация дават т. нар. „контактни зони“. Анализът на типологията на кремъчните индустрии от раннонеолитните
култури южно от Балкана (Караново I) от Централнобалканския район
(Старчево) и от Тесалия (Магулица) сочат категорично техните анатолийски корени. В кремъчните инвентари на изброените култури доминират медио- и макропластините, често снабдени със стръмен челен
или страничен ретуш, отцепвани от високи, конусовидни кремъчни
ядра (рис. 48). Тези данни не позволяват да предположим каквото и да
е било участие на някакво древно мезолитно население в процесите на
неолитизацията и във формирането на изброените неолитни култури.
Южният раннонеолитен техно-комплекс стои далеч от споменатите
по-горе синхронни мезолитни явления. В частност — на кремъчната
индустрия на Караново I—II са съвършено чужди както трапеците,
така и останалият микролитен компонент, характерен за индустриите
в североизточната част на Балканския полуостров.
От своя страна анализът на неолитните кремъчни индустрии от
северния ареал показва ясна бикомпонентност. Тук привнесената наред c култиватите и керамиката медио-макролитична технология е
съчетана c достатъчно ясно изявен микролитен компонент (рис. 46),
очевидно идващ от по-древния гребенковски субстрат. Присъствието на двата компонента определя характерния облик на кремъчния

Рис. 49. 1—4 — антропоморфни
фигурки (M 1:1) и 5—6 — керамични
съдове (M 1:4) от Змайевац — Смедеревска паланка (БРН—М)

Табл. 1. Сравнителна таблица на
релативната и абсолютна хронология на раннохолоценските обекти
от района на Железните врата (по Д.
Cpejoвuħ 1969)

НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

55

Рис. 50. Костени предмети от Лепенски Вир (по Д. Cpejoвuħ, 1969)

56

комплекс на културите Източен Криш, Овчарово, Цонево, Усое, Хаманждия, ранен Боян и Хотница.
У нас тези особености са проследени в неолитните селища Поляница — платото43, Овчарово — гората44, Усоето при Аспарухово45 и
много други.
В този смисъл очевидно следва да приемем, че в по-северните
европейски територии определени групи мезолитно население биха
могли да бъдат неолитизирани. Преодолявайки психологическата бариера, ще да са преминали към производяща икономика. За територията на Полша и Югославия например този аспект е проанализиран
върху достатъчно богат изворов материал46. Съществуват указания
за подобни процеси и в Молдавия и Украйна.
И тъй, по време на първия етап от неолитизацията на Европа,
обхващащ втората половина на VII хил. пр.н.е., на Балканския полуостров и съседните му територии са съществували синхронно, но екстериториално и двата стопански комплекса — този на производящата и този на присвояващата икономика. На ранния етап на заселване
контакти между двете сфери c малки изключения не се проследяват.
Сферите остават географски разделени от Балкана. Едва по-късно,
през втория етап на разпространение на производящата икономика
на север (карта 7), възникват такива. Те се проследяват при анализа
на по-късната кремъчна индустрия, погребални обичаи и жилищни
форми. Югът на полуострова обаче си остава незасегнат от тях.
Подобна картина получаваме и като се върнем няколко хилядолетия
назад към времето на „Неолитната революция“. Докато през X—VIII
хил. пр.н.е. населението на Плодородния полумесец живее в условията
на производящата икономика, населението на останалата част на ойкумената се препитава от лов и събирателство. Контактите между двете
сфери са минимални. Очевидно в резултат от първото обществено делене на труда възниква и първата съществена неравномерност в нивата на
развитие на различните райони на ойкумената. За огромните разлики в
гъстотата на населението на двете сфери стана дума по-горе.
Вече се каза, че към средата на VII хил. пр.н.е. в първоначалното огнище на неолитизацията се наблюдава сумирането на действието на два
фактора — външен и вътрешен, които довеждат до колосален демографски взрив, в резултат на който придобивките на Неолитната революция се
разпространяват твърде бързо извън границите на Близкия изток.
Не бива да подценяваме ролята на демографските взривове в прединдустриалните епохи за разселването на племена и народи по земното кълбо. В определени моменти броят на нарасналото население влиза
в противоречие c възможностите на производителните сили и тези на
съответния биотоп да осигурят прехраната му. Отделни общини и цели
племенни общности се виждат принудени, оставайки на старата си родовоплеменна територия, да отлъчват значителни по състав дееспособни групи от свои по-млади членове и да ги изпращат из широкия свят да
търсят незаети или слабо заселени земи, годни за отсядане.
В нашия случай действието на тези фактори е подсилено и от редица
екологични моменти: в резултат от колосалното нарастване на неолитното население в Плодородния полумесец в началото на VII хил. пр.н.е.
очевидно са били заети всички подходящи за раннонеолитното земеделие добре навлажнявани терени на Анатолия, а те далеч не са много.
От друга страна, интензивната стопанска дейност на самия човек
всеповече е стеснявала възможностите на местния биотоп. Горите са
били изсичани поголовно за строителство, огрев, опалване на керамика и главно за освобождаване на посевни площи, но c това е бил

НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ

отворен пътят на ерозията. Спадало е и количеството на валежите и
големи територии постепенно са се превърнали в степ.
Към това се прибавя като външен, независещ от човека фактор
споменатото покачване на средногодишните температури. В периода
между 6500 и 6000 г. трайно засушаване обхваща южните части на
Плодородния полумесец. В частност в Южна Палестина между края
на Предкерамичния неолит В (6500 г. пр.н.е.) и Керамичния неолит
AB (5800 г. пр.н.е.) изчезва цялата поселищна система (карта 6)47. Явлението не е локално, а последица от Климатичния максимум. Като
такова то неминуемо е засегнало, макар и в по-умерена степен, и неолитните култури в Южна Анатолия. Що се отнася до Южна Палестина, то населението й е могло да напусне района или преселвайки се на
север (където обаче само би създало допълнително демографско на-

Рис. 51. Керамика от култура
Протосескло от Отзаки Магула (no
B. Otto,1985)

НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

57

Рис. 52. Рисувана керамика от
Протосескло. От Аргиса (1, 8—9/,
Отзаки Магула (1—7) (по В. Otto,
1985)

прежение), или разселвайки се по море. Най-близкият пункт е о. Кипър, който бива неолитизиран именно в края на Предкерамичния неолит В (Кирокития). Предполага се също така, че изходната територия
на населението — носител на кардиум-керамика, е Североизточното
Средиземноморие, но този момент е очевидно c малко по-късна дата48.
Предкерамичен неолит В може би има и в основата на Аргиса магула в
Тесалия (рис. 48)49, както и в пещерата на Франхти в Пелопонес.
И тъй сумирането на действието на двата фактора — външен и
вътрешен, създава комплекс от причини, довел до разселването на
раннонеолитното население на Анатолия и неолитизацията на юга
на Балканския полуостров. Ако е имало прониквания още на етапа
на предкерамичния неолит, то те ще да са били само спорадични и

58

НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ

бързо се размножават и пасейки. Впрочем водните разстояния. Причина за това е обстоятелстото. НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 59 . Очевидно придвижването на населението е било твърде бързо. който единствено би могъл да обезпечи трайното етаблиране в новата обкръжаваща среда. Тяхното групиране навежда на мисълта. а и c търговски цели. В тази връзка не бива да се забравя. могат да преодоляват огромни пространства. но без основание. поради която най-ранните неолитни селища на Балканския полуостров са разположени сравнително по-високо и не са така дълготрайни. Пра-Южна Морава и Дунава. които от своя страна са били по-дълбоко врязани от днес. а днешните делти не са съществували. Най-рано са неолитизирани Тесалия. Пра-Вардар*. че групи неолитно * Вардарският път напоследък се оспорва. така да се каже — на един дъх. За този най-ранен етап Ш.е. което предполага наличието на подходящи плавателни съдове. В България най-ранните неолитни селища от типа на Монохромния неолит са тези при Крайници51. Тези епизоди не биха могли да сложат началото на неолитизацията на Европа. при Копривец. Можем да предположим и преплаване от остров на остров и придвижвания по суша по протежение на речните долини. Населението се е намирало вече на етапа на Монохромния керамичен неолит В и следователно е било носител на целия неолитен комплекс на производящата икономика в неговия завършен вид. когато нарастват и дори доминират стадата от говеда. способни да вместят хора. които е трябвало да бъдат преодолявани. Шумадия (Южна Морава) и Южен Банат c района около Железните врата. което не може да се каже за говедото. макар говедото и свинята да са били също донесени (карта 3)50. а тези два пътя са напълно приемливи за същите автори. Вече се отбеляза. Проходимостта му е далеч по-добра от тази на Искърския проход и не отстъпва c нищо на тази на Кресненския. които отричат Вардарския път. предлагащи оптимални и най-близки до тези от Анатолия условия за живот.н. но от запад на изток. Почти Ноев ковчег! Но навигационният опит трябва да е надвишавал значително този на Ной. както тези от по-късните етапи на ранния неолит. Красен и Червен (Русенско)52 и Поляница — платото при Търговище53 (рис. че те са били преодолявани до края на миналия век сезонно и в двете посоки от огромни стада овце в рамките на тогавашната сезонно-мобилна структура на овцевъдството. че козата и овцата са по-лесни за транспортиране (по вода). тъй като нивото на Егея е било поне c 25—30 м по-ниско и следователно островите и сушата са заемали по-голяма площ. тъй като носителите му все още не са познавали целия неолитен производствен и социокултурен комплекс. добитък и семена. където има по-добри условия за отглеждане на последните. Проникването на Балканския полуостров е станало по теченията на реките Пра-Струма. Преобладаването на стадата от овце и кози може би е и причината. че до Балканския полуостров е могло да се стигне само по море. са били значително по-къси от днешните. Преселването на основния контингент неолитно население от Северозападна Анатолия към Балканския полуостров се е осъществило в средата на VII хил.без трайни последици. Очевидно местата. Бьокьони констатира в животновъдството на Балканския полуостров доминиране на дребните преживни — овцата и козата. 53). На този етап населението слиза в низините. Очевидно речните теснини не са били проблем за неолитния човек. пр. Кюстендилско. са били предварително избирани при по-ранни пътешествия.

54.Рис. Монохромна керамика от Поляница-платото (М 1:4) Рис. Korkuti. 53. Prendi. Керамика от раннонеолитната култура Подгори I в Албания (no M. 1988 и F. 1990) 60 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

Що се отнася до механизмите на разпространение на неолитното население. който може да бъде продукт само на продължителни. Този механизъм се потвърждава и от нарастването броя на селищата в съответните родовоплеменни територии от по-ранните към по-късните етапи на новокаменната епоха. Факт е. пр. Най-подходящите за неолитното земеделие територии не са били колонизирани в хронологическа последователност. C отсядането на раннонеолитното население от периода на Монохромния неолит (6400—6300 г. нар. по която са навлезли в Североизточна България. Банат. както и по-късното синхронно „запълване“ на неолитизираните природогеографски ареали.) в южните и централните Карта 9. Дунав и са достигнали до р. Шумадия. извън-анатолийски. Радомирско. консолидационни процеси.н. че монохромен неолит засега не е открит в Тракия. Само така можем да си обясним бързото проникване на най-ранното неолитно население чак отвъд Дунава. то по всяка вероятност процесите на разселване не са протичали праволинейно. а първоначално заетите от малобройни човешки колективи оптимални в екологично отношение райони са били запълвани c течение на времето вследствие демографския прираст на съответната група. Карта на разпространението на неолитните култури в Европа НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 61 . чрез т. Тракия.население са се насочили на изток по течението на р. Русенски Лом. Тази празнина досега не бе вземана предвид. като Тасалия. Панония. Албания и пр. „суксесивна миграция“.е. а концентрично (карта 7). Южна Трансилвания. но без един монохромен етап в развитието на раннонеолитната култура Караново I не може да бъде обяснен нейният характерен типологически облик.

е. пр. н. то това е именно втората половина на VII хил. След началния неолитизационен импулс през последната четвърт на VI хил. което е и причината първите заселници да останат малобройни и да не формират дълготрайни поселения. (карта 9). което бързо си оформя свой собствен етнокултурен облик. Едва повторното и окончателно затопляне на климата през периода Караново II води до ренеолитизация на Североизточна България. пр.части на Балканския полуостров се създава едно вторично огнище на неолитизация. Тогава Североизточна България се обезлюдява за целия период на времетраенето на културата Караново I в класическия й вид. C това се слага началото на културата Караново I. са били принудени да се преселят бързо на юг и са навлезли в Тракия.н. пр. Нестабилните раннонеолитни енклави от Североизточна България. В разгръщането на тези по-късни процеси Близкият изток вече не взема пряко участие и губи постепенно водещата си роля. За тях е характерна импресо-керамиката. а Североизточна България от своя страна отново се обезлюдява. Това обстоятелство рядко се отчита от изследователите. когато вследствие топенето на ледниците нивото на Световния океан се покачва до 10 м под днешното. Развитието на неолита на Балканския полуостров обаче не върви така праволинейно. В рамките на периода Караново II Балканът бива прекрачен. когато нивото на океана спада до 15 м под днешното.).н.е. Само за половин хилядолетие в неолитизираните части на Балканския полуостров назрява нов демографски взрив. Археологическите данни. Следователно. Едва на този етап завършва цялостната неолитизация на Балканския полуостров (без Добруджа) и се слага началото на неолитизацията на Средна Европа (Протолинеарната керамика54). вътрешнобалканска експанзия на неолитните племена. се наблюдава едно съществено застудяване и натрупване на ледове върху полярните точки на планетата. неолитизирани са Североизточна България. както се предполагаше досега. Малко по-късно настъпва едно временно захлаждане (около 6200 г. междуречието Прут—Сирет и т.н. Лонгоза. която по този начин бива неолитизирана около 6200 г. Двете вторични огнища поемат върху себе си ролята на разпространители на придобивките на производящата икономика към останалите части на Европа.е. който довежда към средата на VI хил. c които разполагаме днес.н. Към края на периода на Монохромния неолит раннонеолитното население е било принудено да напусне Североизточна България и да се насочи на юг към Тракия. на което бяхме свидетели по-рано за територията на Плодородния полумесец. Подобни вторични огнища на неолитизация възникват и в различни точки по Средиземноморското крайбрежие.е. — времето на неолитизацията на юга на Балканския полуостров. ако трябва да приложим към определен исторически момент формулата „Ех Oriente Lux“.е. в резултат от което възниква една твърде опростена и 62 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .н. 4). корелирани c данните за развитието на климата през следледниковия период и съответните показатели за движението на ледниците и нивото на Световния океан (фиг. В така възникналото вторично огнище на неолитизация се повтаря моделът на демографското. Северен Банат. до една нова. а по-късно и на културното развитие. едва достигнали началните моменти на БРН—А (бяло-рисувана керамика от Орловец. екологичното. дават възможност да бъде начертана следната картина на неолитизация на нашите земи: първата неолитизация е осъществена по време на една оптимална от климатична гледна точка фаза на постглациала. пр. c цел завладяване на по-топли райони. пр. Търновско).

Вайсов (от годишния им отчет за 1991 г. Lausch. 1979. Jankovska. 1978. 13—26. Kassler. A.). 1982. Bakămska. Пашкевич. c. Lamb. 1974.е. c. 116. Същият. 116. Korfmann. Орачев. 1982. 1975. Waetzold. Lausch. втори период по Титов55). Фрезер. Dragan. c. Jovanovič. 1982. Neffe. с. Nützel. 1986. 160—165. 3—18.е. Същият. Boraneanţ.е. Abb. 1977. пр. 1973. с.). Lausch. c. 1988. Шишка (АИ—Нитра). едва при бронзовата епоха (края на IV хил. Neffe. Пак там. С. 343—381. Развивайки се скокообразно от изток на запад и от юг на север (карта VII). 19876. пр. c. НЕОЛИТИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 63 . Blanpied. пр. Неолитизация на останалата част на Балканския полуостров. Păunescu.н. c. 1981. Димитров.н. 66—68. 4—7. 1986. 22—25. 1979. c. 72 — 77. 1989.). Benac. Lausch. 1981. 1969а. 2. 1987.). 186— 281.н. c. 1973.деформирана картина на историческите процеси през VI хил. 1980.е. 26. Неолитизация на Балканския полуостров до Балкана и Железните врата (втората половина на VII хил. Kassler. Джамбазов. 12. c. Южна Украйна и Трансилвания (около средата на VI хил. 1984. 1978. c. 235—237 и цитираната там литература. 22—27. с. В. 1 — 16. 35. тя отбелязва общо шест последователни етапа. Berger. 17.н. Шишка. Tchohadjiev. II. а именно: I. Bökonyi. c. 1972. 1987. Пак там. Srejović. Неолитизацията на Европа обаче не спира дотук. и др. 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 Srejovič. 1982. Maisch. c. c. 1972. БЕЛЕЖКИ КЪМ 2 ГЛАВА 26 27 28 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 Dragan. 132—138. 22—23.. Korfmann.е. c. c. c. 1981. Božilova. 1980. c. Пак там. Ангелова. 1989. 1990. 160. Milojčič. Abb. 106. Чохаджиев. 1982. 1981.) III. Stanley. Нгуен ван Бин. c. Молдавия.). 34. Quitta. Jovanovič. Станко. 1975.н.. 9—10. 146—156. Северна Европа и Англия са неолитизирани още по-късно. 1982. VI. Lamb. 35. 1992. V. 1978. c. 1980. Filipova. Boessneck. Airinei.е. Пак там. c. 1987. Jovanovič. Abb. 49—58. c. 1972. c. 1986. 1972. Meisch. 1987. 3—7. 57—58. 1989. И. 1989. 1965. 114—116. c. Попов. Jakobson. Гацов. Бакьмска. Ebbesen.. 1979. 1960.н. с. Станко. Uerpmann. 1989. Hopf. пр. По И. е. 1972. 12. 1982. Lüning. Катинчаров. 65. 1982. пр. 1984. c. 1970. S. Неолитизация на Тракия и денеолитизация на Североизточна България (около 6200—6000 г. Формиране на комплекса на ранната линеарна керамика до линията Рейн — Майн (втората-третата четвърт на VI хил. Гацов. Пак там.е.н. 1978. пр. Георгиев. c. c. Титов. Srejović. 11—12. 1973. 1982. с. c. Todorova. с. 1980. c. c. c. 11—32. Маргос. 1975a. IV. Мерперт. с. Božilova. 275. 27—38. 189. 1960. c. 11—12. 194—195.н. Мнение и на C. 1992. Airinei. Станко. 65—68. пр. Станко. c. Todorova. Filipova. Пак там. 1978. 113—114. 5—39. c. Пак там.. c. пр. Формиране на комплекса на фуниевидните чаши в Северна Средна Европа (края на V хил. — началото на III хил. 114—115. 1987. 13 — 26. Benac. c. 1979. Korfmann. Gribin. 199.

който. н. е. отразяваща терминологичните различия между балканската и европейската хронология. Значително по-диференцирани са мненията относно края на епохата поради различните интерпретации на понятието „неолит“ и най- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 2. 64 чертаването на хронологическите граници на всяка епоха е предварително условие за нейната вътрешна периодизация. както видяхме в предходната глава. Всички изследователи са единодушни по въпроса за началото на новокаменната епоха на Балканския полуостров. Таблица на общата хронология. не е едновременен за целия природогеографски район. То е пределно ясно очертано от прехода към производяща икономика.3. ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ А. ПЕРИОДИЗАЦИЯ О Табл. но обхваща в общи черти периода от третата четвърт на VII и до началото на VI хил. пр.

Сълкуца и Кукутени — като „неолитни“8 всъщност постулира тяхната обществено-икономическа изостаналост в сравнение със синхронните култури от околните територии. Черних на Балкано-карпатската маталургична провинция3 като най-ранния металодобивен и металопреработващ център в човешката история. Димов) . Съвременното състояние на нашата наука прави тяхната обща. Тодорова и Т. Днес в общи черти в този смисъл подхождат към въпроса за края на неолита редица европейски учени. 55. възникват куриозни ситуации. Градешница. Техните корени трябва да се търсят във времето между двете световни войни. Сърбия и Украйна категорично притежават енеолитен облик. Междувременно големите открития от последните десетилетия: рудодобивните центрове в Северна Тракия (Ай-бунар)1 и Източна Сърбия (Рудна глава)2. Винча С.н. когато се пристъпва към тяхното решение. които са признак за съществуването на системен рудодобив и металургия. и някои от изброените по-горе. гръцки и отчасти югославски учени неолитът обхваща времето между възникването на културите c производяща икономика и началото на бронзовата епоха. маркираха достатъчно отчетливо края на новокаменната епоха от момента на появата на най-ранното. От археологична гледна точка той е маркиран от появата на първите масивни медни оръдия на труда (медни клинове). които в Унгария. т. системно металургично производство. Проблемите на вътрешната периодизация на новокаменната епоха стоят в пряка зависимост в състоянието на изворовата база в момента. Такава ретардация обаче изобщо не отговаря на реалното историческо положение на нещата от територията на Румъния. когато ло различни причини това не се прави. получили образованието си на Запад и разполагащи предимно със западна литература по въпроса.е. Той датира към времето на прехода между VI и V хил. обосноваването на общата социално-икономическа и етнокултурна характеристика на каменно-медната епоха на България5 и др. Постоянно нарастващият им брой налага съгласуване. в т. Например едно обозначаване на високоразвитите енеолитни култури от територията на Румъния — Гумелница. пр. Така например и до днес в периодизациите на някои румънски. 1966а) (М 1:2) ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 65 . пренасят механично средно· и западноевропейската хронология на неолита върху явленията на Балканите. е. медния век) от този на неолита7. В тази връзка искам да подчертая голямото значение на стратиграфията на българските селищни могили за реконструирането на Рис. и съпровождащите ги изменения в социалните структури9. Сава.. Спецификата на обществено-икономическото развитие на Югоизточна Европа определя и необходимостта от едно отговарящо на конкретните исторически факти решение на въпроса за края на новокаменната епоха.вече поради редица остарели. обективна преоценка наложителна. откриването на Варненския енеолитен некропол4. Тези явления се наблюдават най-рано в културите Дикилиташ — Слатино. Н. Днес са известни многобройни частни и общи периодизационни системи. 2—3 — от некропола при Черна вода (по D. 2). и в по-късните фази на културите Димини и Хаманджия (рис. България. което е сложна и малко ефективна механична процедура. като началото на последната се схваща в традиционния и средноевропейски аспект (табл. които отделят в съгласие c горния показател периода на енеолита (халколита. c появата на второто голямо обществено делене на труда6. които са вече ранноенеолитни. Berciu. Марица. когато повечето балкански праисторици. 55). В случаите. ч. Антропоморфна глинена пластика и керамика от култура Хаманджия: 1 — от гроб № 30 от Дуранкулак (разкопки X. Те ни дават по категоричен начин therminus ante quem за края на новокаменната епоха. априорно съставени периодизационни схеми. формулирането от Е.

Рис. но останали незабелязани карановски хиатуси. Без да са запознати c проблематиката на „Неолитната революция“. Класически пример за това е най-ранният опит за периодизация на българския неолит. то дори наличието на стратиграфия не е гаранция срещу субективни и априорни оценки. 56. предприет от П. Детев и В. Наред със стратиграфската колонка на Караново10 от значение са и тези от Азмашката могила11. 3). че техническото съвършенство НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 56). Миков15 (табл. Гълъбник13. Част от стратиграфския профил от раннонеолитното селище Самоводене (разкопки П. Самоводене14 (рис. Казанлък12. те изхождат от априорния постулат. които я допълват и хвърлят светлина върху съществуващите. Що се отнася до общите периодизационни проблеми. Станев ) 66 относителната хронология на повечето от еднослойните неолитни находища на Балканския полуостров.

Напълно отречена. когато тя би трябвало да бъде „попримитивна“. тогава неизвестен.на тракийската раннонеолитна керамика е „немислимо“ без един поранен етап от нейното развитие. по-ранен от Караново I. предприет „на око“. извън всякакъв балкански и анатолийски контекст. Георгиев17. който отнася пластовете Караново I—II към ранния. C ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 67 . тя все още се среща в схващанията на някои наши учени16. Корекция на тези виждания дава Г. 3). Този априорен опит за периодизация. Караново III — към средния и Караново IV (обособено за пръв път от него) — към късния неолит. имаше за резултат една деформирана периодизационна схема (табл. Тази опростена схема на мислене ги довежда до резервирането на понятието „ранен неолит“ за един. етап и определянето на самото Караново I като „среден неолит“.

). произтичащо от етнокултурната и природогеографска близост на двата района..“20.. че c появата на керамиката етнокултурните общности само стават „видими“ за нас. По този повод Титов пише следното: „. което зависи от спецификата на съответния изворов материал. Макар Карановската периодизационна система да претърпява впоследствие закономерни допълнения19 и от компаративна гледна точка днес да предизвиква съществени възражения. че едва от този момент нататък можем да ги изследваме като палеоетнографски и исторически комплекси. (М 1:1) (no M. Korkuti 1988) тази разработка той се опитва да обвърже периодизацията на българската праистория c основните етапи на егейската праистория. Реално погледнато. е закономерно съпроводено от опити за систематизация на огромния археологически материал. като решаваща опорна точка е синхронното начало на Балкано-анатолийската ранна бронзова епоха. По-късно развитието на праисторическите изследвания в България от своя страна допринесе значително за изясняване на празнините във вътрешната структура на самата егейска периодизационна система18. Глинена антропоморфна пластика от култура Подгори I (Албания): L — от Подгори. Във връзка c това бих искала специално да подчертая. които очевидно се явяват отражение на културната. 2. тъй като се базира върху обективни стратиграфски данни. тя c право лежи в основата на възприетата сега у нас периодизация на новокаменната епоха. 3.Табл. Това е едно правилно решение. Таблица на периодизацияma на неолита в България Puc. Това е моментът на появата на керамиката през ранния неолит (началото на VII хил. На днешния етап от развитието на нашата наука разширяването на изворовата база. За различните периоди на праисторията в това понятие се влага различно съдържание. Но двете периодизационни системи се поддават на съгласуване само рамково. 68 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .. осветляваща проблемите на новокаменната епоха в Югоизточна Европа. пр. Археологическите извори се групират по археологически култури..е. Тази близост се е формирала на базата на единен произход и единство на стопанските и културните традиции. носители на такава етнокултурна информация. за съществуването на археологически доказуеми етнокултурни комплекси и за взаимоотношенията между тях можем да говорим едва от онзи исторически момент. езиковата и етническата близост на населението. че те се формират едва в този момент. което изобщо не означава. които са основното градиво в историческото мислене на праисторика. — от Дунавец. 57. Просто обективното състояние на изворите е такова. от който разполагаме c извори.По време на ранния неолит в Европа за първи път се очертават достатъчно ясно определени културно-исторически общности.н.

В началото на нашия век познатите керамични комплекси са образували отделни оазиси върху нейната карта. Последните могат от своя страна да се състоят от по няколко култури. неолитните археологически култури са етнокултурни явления. Бяло рисуван съд от кулутура Подгори I (Албания) от епонимния обект (no F. Prendi.И така.е. пр. 5). 4. Черних отбелязва съществуването на културните блокове. 1990) Рис. Ние разполагаме c качествено нова изворова база. 58. те могат да са резултат и от интегрирането на последните. определени локални аспекти в типологията на керамиката и пластиката. 59. Това наложи използуването на нов научен инструментариум. какъвто е случаят c късния ене- Puc. Н. тенденции на историческия процес (табл. „етнокултурен комплекс“. а именно орнаментиката. обхващащи два до три културни комплекса23. М. който ни предлага системно-структурният анализ. обогатена c разностранна интердисциплинарна информация. като „културно-историческа зона“. 3 — Велужка тумба ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 69 . които се различават помежду си преди всичко въз основа на семантично най-натоварените археологически извори. Основните неолитни култури в Югоизточна Европа са открити твърде отдавна. Тя дава възможност за разкриване на реално съществували взаимовръзки и исторически закономерности. C тях се обозначават реални исторически дадености. което може да се постигне единствено на базата на най-широко прилагане на компаративните методи.) за йонийска колония21! Днешното ниво на изследванията се различава не само в количествено отношение от тогавашното. C преместването на тежестта на изследванията върху тези методи нашата наука тръгна в крак c водещите направления в световната наука. Керамика от Велужко-Породинската група в Пелагония: 1—2 — Породин. В резултат от този комплексен подход станаха известни много факти. C негова помощ могат да бъдат установени отделните структурни единици. Рамките на нашето основно понятие „археологическа култура“ се оказаха твърде тесни за интерпретацията на наблюдаваните широкообхватни синхронни и диахронни явления22. Е.н. достъпни за нас. което за праисторията е равнозначно на реконструкцията на основните. която днес съсредоточава усилията си върху изясняването на най-сложните взаимовръзки и взаимодействия между явленията в природата и обществото. „металургична провинция“ и др. варианти и локални културни групи. Васич например е смятал Винча (VI хил. което не е давало възможност за никакви сериозни сравнителни изследвания. но това не е задължително. което позволява значително разширяване на рамките на нашия исторически кръгозор. които разкриват широката надрегионалност на редица праисторически явления. тяхната йерархия и динамиката на развитието им. Напоследък влязоха в обръщение редица нови надрегионални понятия.

макар и териториално ограничени. които да касаят само една отделна археологическа култура. трансформират се. Те реагират гъвкаво на различните промени в околната среда и на различните влияния — реорганизират се вътрешно.5) олит у нас24. Milojcic — V. Керамика от хоризонт I от Одцаки Магула (Гърция) (по J. От общоисторическа гледна точка всъщност изобщо не би могло да има исторически тенденции. че глобалните исторически процеси намират отражение именно в развитието на блоковете. От особена важност е наблюдението. не представляват в диахронен план константни формации. В този смисъл може да се каже. Културните блокове. Milojcic) (M 1:2.Рис. без да засегнат и съседните. възникват и заникват едновременно. изчезват и отново 70 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . че в рамките на културните блокове историческите процеси протичат съгласувано: културите преминават през синхронни фази на развитие. Zumbusch — V. 60.

наричани още „светове“. В тези случаи установяването на континуитета е доста трудно. 4. Съхраняването на приемствеността в културното развитие чрез индиректен континуитет рядко е равнозначно c етнокултурната приемственост. Монохромен съд от Сескло (Гърция) ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 71 . От глобална гледна точка без такъв човечеството не би могло да оцелее до днес. Културните блокове са носители на глобалния исторически континуитет. които позволяват да говорим за възникване. Схема на вътрешната структура на нео-енеолитната система Рис. особено тогава. където контактите със съседните етнокултурни структури са особено интензивни и ползотворни. По отношение на големите социално-културни системи културните блокове се явяват подсистеми.се появяват. Те го запазват и предават на следващите поколения културни блокове дори тогава. В такива случаи си служим c удачното понятие „непряк континуитет“. Табл. претърпели чувствителни трансформации и напластявания от нови елементи. когато при изключително тежки условия (обективни и субективни) отделни техни съставни части не могат да устоят и загиват. а сумираните им пулсации дават общата линия на протичане на глобалните пулсации на системите. възход и колабиране на цели социалноткултурни системи. пулсации на историческия процес. В по-широк хронологичен и териториален диапазон се наблюдават и по-широкообхватни и дългосрочни пулсации на историческия процес. когато това съхраняване се осъществява от периферията на културните блокове. археологически доловими. Развитието на отделните културни блокове отразява най-малките. Те образуват реалната база на самите системи. 61. 4). така че във всеки отделен случай моделът на техните изменения трябва да бъде изследван и установяван поотделно (табл. тъй като боравим c факти.

Изправени сме пред една пирамидална структура. а c това и за различни нива на въпросната пирамида.Табл. култура Протостарчево 72 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . които дават информация за съвършено различни сфери на човешката култура. пр. 1988). Монохромна керамика от Змайевац — Смедеревска Паланка (по R. н. 62. 4). 5. които са също надрегионални и дори зонални или образуват културно-исРис. е. Това се дължи на преместването на тежестта на изследването от едни извори (оръдията) върху други (керамиката). чиито висши нива имат по-голям териториален обхват и продължителност на живот от нисшите (табл. При това археологът като правило изгубва от погледа си по-висшите. Анализът на технологиите от своя страна позволява формулирането на технокомплекси. Обогатяването и детайлизирането на археологическата изворова база за по-късните периоди позволяват изявата и на по-нисшите нива. Диахронен модел на развитието на културните блокове на Балканския полуостров между VII и IV хил. За ранната праистория (ранен палеолит) реално достъпни за нас са само висшите й нива25. Katunar.

шлик. опоснители.е. Вайсов): 2.) — на технологическа информация. технологическа и пр. Установяването на вътрешната. техните обеми. 63. Те включват в обхвата си по няколко културни блока и определят спецификата на историческото развитие на цели зони. температура на изпичане. видяна като занаятчийско изделие (тесто.)26. йерархична структура на културата налага диференциран подход към изворите. каквато е например Балкано-Карпатската (V хил. които трябва строго да се разграничават. е носител на социокултурна информация. Различаваме такива.торически провинции. видове. Така например керамиката. видяна като част от бита (количество съдове в домакинството. натоварени c етнокултурна. c които борави праисторикът.н. социокултурна. При това един и същ извор може да се окаже носител на повече аспекти. информация. местонамиране). а разгледана Рис. пр. Керамика от Копривец — култура Копривец II (БРН—А) (разкопки на В. Попов и И. 6 — бяло рисувана керамика ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 73 . глазура и др.

оказвайки се присъщи за цял блок. както и стилът на праисторическото изкуство. Става дума за едно твърде недиференцирано в типологическо отношение раннонеолитно явление. 37. и Копривец. Впоследствие се оказа. Попов и И Вайсов) 74 като типология на форма и украса. Като резултат от неолитизадията се формира Балкано-анатолшския27 културен блок и по Адриатическото крайбрежие се проследяват явления. антропоморфните капани и много други уж „винчански елементи“ всъщност са присъщи на всички култури по Долния Дунав от Белград до Черно море и характеризират пелия къснонеолитен блок. В много по-широките хронологични и териториални рамки на неолитната сопиокултурна система проследяваме два основни исторически етапа — на ранния и на късния неолит. „монохромна“ керамика (рис. „винчански влияния“. За удобство по-нататък ще използуваме за обозначаването му съкращението БРН (Балкански ранен неолит). а фазите му ще обозначаваме c подходящи заглавни букви Първата фаза (БРН — М) обхваща хоризонта на явленията c т. канелюрите. Най-ранните неолитни обекти c монохромна керамика в Тесалия са определени от Вл. Бъдещите регионални различия в типологията на керамиката още едва се набелязват. 65. Много от традиционните показатели губят всякаква стойност. Русенско.Рис. Той достига до Желязните врата и бива определян като „културата Протостарчево“33. 64. 65). нар. достигнали до нас във вид на култови предмети и погребални обичаи. използуваните суровини и енергийни източнипи характеризират дадена система като цяло. които се оказаха просто резултат от приоритета в проучването и публикуването на селищната могила Винча край Белград (още в началото на века) Всичко сходно. закономерно биваше сравнявано c Винча и съответно интерпретирано като „влияние“. 49. Милойчич като „култура Ахилеон“30. Сърбия) (рис. Типичен в това отношение е примерът c т. 62). Изт. открито по-късно. Така например данните за общото техническо ниво. Нашите селища при село Крайници. че набодената лента. 42). 36. От надрегионален порядък са и идеологическите представи. така че е трудно да се говори за самостоятелни култури в по-късния смисъл на това понятие. нар. Керамика от Копривец — култура Копривец II (БРН—А) (разкопки на В. За вас от особен интерес е първият блок. „контакти“ или „импорти“ и посоките на културните влияния. представени съответно от последователни културни блокове. Етнокултурната картина на Балканския полуостров през новокаменната епоха илюстрира нагледно споменатата по-горе йерархична структура. 53. Кюстендилско34. достигнато от човека. носител на монохромна керами- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Отделните култури се различават помежду си само по локалната си спепифика. Този етап е представен и на остров Хиос31 както и в пещерата Франхти в Арголида32. нар. В нова светлина изпъкват днес и данните за т. 49. тя е основният исторически извор за безписмената история на човечеството. която в крайна сметка се оказва едно достатъчно ограничено явление. Структурният модел на културата предполага строго разграничаване на общите надрегионални и глобални явления от локалните. която стои в тясна типологическа връзка c керамичния комплекси на VI и VI хоризонти на селищната могила Хаджилар29 в Югозападна Анатолия (рис. 86) В Североизточна България също е засвидетелствувано проникване на раннонеолитно население. отнасящи се към Средиземноморския раннонеолитен блок на импрессо-керамшсата28. Голям комплекс от селища от същия период се наблюдава в областта Шумадия (Ю Морава. а не дадена отделна култура. са засега найюгоизточните пунктове от този комплекс (рис. тъй като българските земи попадат изпяло в неговия обсег.

Крайници (рис. (Находки от тази фаза на ранния неолит липсват в Тракия ) Втората фаза (БРН — А) (6000—5700 cal ВС) е значително подобре позната. Bakamska. за което вече стана дума. Копривец (рис 113) и др. а у нас в селищата Поляница — платото (рис 69). На сегашния етап от изследванията в рамките на тази фаза се очертават две подфази — БРН — Ма (т нар. нар. Очевидно бързият ръст на броя на неолитното насе- Рис. А. 65 Монохромна керамика om Крайниии (по S. „Протостарчево“. Tchohadjiev. раннокерамичен хоризонт в Тесалия) и БРН — Мв (най-добре представена от т. 1990) (БРН—M) ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 75 . Ниската демографска гъстота на най-ранното неолитно население на Балканския полуостров и стратиграфското положение на селищата му (в основата на тесалийските селищни могили или под дебели алувиални наноси) са причина за трудното откриване на обектите от този период и незадоволителната му изученост. 65).ка35.

Подгори I (рис. 63). Достатъчно ясно изпъкват и редица локални различия. които позволяват формулирането на отделни култури и културни комплекси. I фаза на културата на Западнобългарската рисувана керамика40. така и в Софийското. Златишко-Пирдопското поле. 51—52)38. 67)39. 38. Копривец II (рис. макар все още в типологията на керамиката да доминират недиференцираните надрегионални форми. 54) в Албания42 и хоризонтите V—III в Хаджилар (рис. Към разглежданата фаза се отнасят най-ранните етапи на културата Старчево (рис. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . по Места. Протосекло (рис. 66. 102)37. Криш I в Банат41.Рис. Караново I (рис. Радомирско и пр. Такава е документирана както в Тракия и Родопите. в Пернишко. 66)36. Керамика от БРН—А от Старчево (култура Старчево) 76 ление е намерил отражение в по-гъстата поселищна мрежа от този период. Тази фаза обхваща всички явления c бяло рисувана украса на керамиката. Неа Никомедия (рис.

Овчарово (рис. Караново II и II/III (рис. БРН — Вв. който обхваща най-ранната поява на червената „отмивана“ керамика (табл. който обозначаваме като БРН — В/С. което става през неговите финални етапи. 105)58. 93)44 и Западно-българската рисувана керамика45. Този комплекс обхваща следните явления: Класическо Старчево (с черно рисувана керамика)50. 102). 11) в културите Магулица (рис. Roden. отнасящи се към тази фаза. познат от Азмашката селищна могила46 (рис. 67. фазите c червено и черно рисувана керамика на културата на Западнобългарската рисувана керамика54 и Колш I в Албания55. етапът Караново II/III. Карпатите. В източната част на Балканския полуостров и Молдавия се очертава вторият етнокултурен комплекс на културите без рисувана керамика. Сирет и др. Между втората и третата фаза на Балкано-анатолийския раннонеолитен блок се проследява един преходен момент (БРН — А/В). късната Неа Никомедия. който вече е назрял в недрата и на второто огнище на неолитизация на Балканския полуостров. За отбелязване е. Носители на културата Криш заемат района източно от Карпатите. 1962) ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 77 . нар. Магулица52 и ранно Сескло (I и II)53. който развива по-нататък орнаментиката от предходния период. (В тях черно рисувана украса се среща само във вид на изключение. които обозначаваме като БРН — Ва. И между тази фаза и финалните изяви на блока също може да бъде обособен преходен момент. Отчетливо се проследява експанзията на балканско неолитно население в североизточна и северозападна посока. Пътищата на развитие на двете територии са се разделили. 71) (по Димитриевич). В рамките на блока се очертават и два самостоятелни етнокултурни комплекса. По Долния Дунав можем теоретически да предположим присъствието на малобройно късномезолитно население. както и финала на Караново I. където се формира един специфичен източен вариант на тази култура49. Цонево59 и др. Към него се отнасят и т. Антропоморфна глинена пластика и керамични съдове от Неа Никомедия (по R. Западен Криш — фази II и III51. че на този етап връзките c Анатолия отслабват чувствително. се очертават отчетливо два подетапа. Протовинча и др. Дунава. В Североизточна България възникват две нови култури — Овчарово47 и Цонево48. или остава извън обсега на ранните неолитизационни процеси. 114. Четвъртата фаза (БРН — С) (5400—5300 cal ВС) е време на дълбоки етнокултурни трансформации. „Старчево — спиралоид В“ (рис. етапите c бихромно рисувана керамика (Кърча в Олтения). Прут. при което са преодолени такива съществени природогеографски бариери като Балкана.) Става дума за културите: Източен Криш56. а типологическите сходства между културите се свеждат до общи. Североизточната част на Балканския полуостров или е денеолитизирана. 116)57. C това границите на Балкано-анатолийския културен блок се разширяват значително. 84. Третата фаза (БРН — В) (5700—5500 cal ВС) е времето на нов. J. Тази тенденция води в крайна сметка и до разпадането на Балкано-анатолийския блок. В развитието на културите. колосален демографски взрив. които са синхронни на Караново II в Тракия. традиционни форми и постепенно заглъхват. На мястото на раннонеолитния блок и от неговата Балканска среда (това трябва изрично да се подчертае) се формира новият блок на Балканските къснонеолитни —ранноенеолит- Рис. В Централнобалканския район и Тесалия се обособява комплексът на раннонеолитните култури c рисувана керамика.39)43. които образуват непосредствения етнокултурен субстрат на по-късните неолитни и енеолитни явления на Балканския полуостров.

8) 78 ни култури. нито предизвикана от фундаментална смяна на населението. 68. че възникването на културите от този блок. Процеси на плавна трансформация и етнокултурен континуитет бяха доказани за Тракия. днес може да се счита за доказано. Те се проследяват достатъчно убедително в развитието на керамиката Възможно е обаче те да не са били повсеместни. че смяната на двата културни блока не e съпроводена. в частност това на културата Винча. Банат и Тесалия. а в рамките на тази четвърта. идващо пак от Анатолия60. от които по-късно крайните резултати от трансформацията да са се разпространили в готов вид. В противовес на доскоро широко разпространената теза. M 1:4 — 1—3 5—6. е резултат от някакво ново нашествие на население. финална фаза те да са протекли само в отделни центрове. 7.Рис. Керамика от БРН: 1— 7 — от Зинковци (култура Старчево — Спиралоид В) и 8 — Сескло (култура Сескло II В) (M 1:2 — 4. като формирани къснонеолитни НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

97). Въпросната четвърта фаза е преходна. Karamanski. 1979) Puc. Към тази фаза се отнасят: Караново III (рис.култури. Керамика от Дона Браневина (по S. Керамика от култура Цонево ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 79 . 70. Той е съпроводен например от поселищен дискоонтинуитет (населението се измества от заливната тераса към платата). 69. от възникването по Долния Дунав на обширни некрополи Puc. от микролитизацията на кремъчната индустрия c доминиране на експлоатацията на локални суровини. обстоятелство. 107. Криш IV. 72. дало основание някои от явленията. полихромната фаза на културата на Западнобългарсхата рисувана керамика 64 (рис. 1975b. които тя обхваща. Старчезо IV а Винча А 1—А 365. 108) 61. да биват определяни като „среднонеолитни“. Етнокултурният хонтинуитет между ранния и късния неолит на Балканския полуостров е едно достатъчно сложно явление. Секло III 62 и преходът хъм Цангли 63.

Курило. Долния Дунав (културата Боян) (рис. 55. Тези култури не използват рисуваната украса на керамиката. Керамика от Винковци. Боян. Въдастра. Dimitrijević. Те се различават помежду си главно на базата НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . украсата c набодена лента и част от идолната им пластика са практически еднотипни. изпънати по гръб. Хотница. 75) и Беломорска Тракия (културата Парадими) и др.Рис. Усое и Хаманджия. култура Старчево-Спиралоид В (по S. Сиво-черната канелирана керамика. В рамките на новоформиралия се Балкански блок на къснонеолитните и ранноенеолитни култури (БКН — БРЕ) се проследяват три етнокултурни комплекса. 24). От двете страни на река Дунав той обхваща културите Винча. В северната половина на полуострова се формира комплексът на културите от Винчански тип. фиг. от неолитизацията на Добруджа културата Хаманджия) (рис. 1974) 80 „екстра мурум“ със скелети. 71. 74.

Полихромен орнамент (М 1:3) (разкопки Б. ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 81 . 73. Николов) Рис. Керамика от културния блок БРН—C от Градешница—Мало поле. Керамика от култура Данило от Смилчич: 1 (М 1:2). 72. 2 (М 1:4).Рис.

които развиват по-нататък традициите на рисуваната керамика. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 1974): 1—3 — фаза Болентинеану. по Струма и в Македония. 74. Малич Ia67 и Димини68 (рис. Comşa. Третият комплекс е Адриатическият c културите Царкан69. Очевидно това са различия на палеоетнографско ниво. 78). 73). Той обхваща културите Дунавец II66.Рис. е. Те познават обаче и рисуваната украса на керамиката (макар и в нисък процент). Данило70 (рис. 4—13 — фаза Джулещи 82 на богато орнаментираната врязана керамика — т. по семантично най-натоварения дял от своя инвентар. На юг към комплекса на културите от Винчански тип отнасяме още културите Калояновец в Тракия и Тополница — Акропотамос в Северна Гърция. което ги превръща в свързващо звено c Южния комплексна културите от типа Димини. Какан71 и Хвар — Лисичичии — Блаз III72. Керамика cm култура Боян (по Е.

. които ще намерят своето по-нататъшно развитие през ранния енеолит. масово използуване на идолната пластика. като например този на Нео-енеолитната културна система. Развитието им преминава през два вътрешни етапа. Третата фаза на блока (БРЕ — А) бележи горната граница на проблематиката. Този преходен етап обозначаваме като БКН/БРЕ. Калояновец85 Димини — Арапи86 и ранно Одзаки. където изследванията на обектите от този период са достатъчно интензивни. антропоморфните и зооморфните съдове. Comşa. надрегионалните взаимозависимости не можаха да не изпъкнат достатъчно отчетливо при един компаративен анализ на огромния енеолитен материал. По време на тази фаза не се наблюдават никакви съществени промени в характера на поселищната система. В културите на север от Балкана основната жилищна форма сега е землянката. където основава първите укрепени селища Рuc. В частност контингенти население от Тракия се премества към Североизточна България. Тополница — Акропотамос87 (Ситагри II) и др. Отличната изученост на повечето от участвуващите в блока култури позволява тяхната значително по-детайлна вътрешна периодизация. Блоковата структура се изяви едва при диахронния анализ на периоди със значително по-голямо времетраене. което по съдържание е твърде близко до въведеното по-късно понятие „блок“90. Парадими80. на която е посветено настоящото изследване. Боян — Джулещи83. Хаманджия I76 (фаза Блатница)77. макар и накратко.Каменнo-медната епоха в България“ (София. и В282.Трите комплекса се развиват синхронно и преминават през четири основни фази на развитие. Хотница75. толкова повече. а именно БКН — Ва и БКН — Вв. Например Градачката фаза В/С на културата Винча88. която е важно косвено указание за временното застудязане на климата. развитието на блока и в неговия ранноенеолитен етап. Усое I81 и др. В моята монография . За отбелязване е обаче големият разцвет на културата. две къснонеолитни и две съответно ранно.и cpeдноенеолитни. което е достатъчно основание към тази втора фаза да бъдат обособени две подфази. се очертава и една преходна фаза. синхронни c Винча А4/В1 а именно културите Боян — Болентинеау73. Поради това обстоятелство бих искала да проследя. олтарите и първите храмове. Общи типологически белези на тези култури са биконичността на керамичните форми. Първата фаза (БКН — А) обхваща най-ранния етап на консолидираните къснонеолитни явления. 1986) имах вече възможност да проследя в детайли развитието на ранноенеолитните и средноенеолитните явления на територията на България. Това наблюдение съвпада c едновременно спадане на енергийния приток от Слънцето към Земята. а именно Винча В. Дудещи74. така че на места. Хотница IIа и IIб84. че преходът към този етап на много места е съпроводен от поселищен дисконтинуитет и вътрешни придвижвания на население. 1974) 1 — фаза Джулещи: 2—3 — фаза Болентшеану ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 83 . Изброените къснонеолитни култури плавно прерастват в своите ранноенеолитни панданти. Появяват се и редица иновации в културата. Към втората фаза (БКН — В) (4570—4340 cal ВС) се отнасят всички развити къснонеолитни явления на Балканите. разнообразната идолна пластика и предимно редукчното изпичане на керамиката. Керамика от култура Боян (по Е. Макар тогава да бях още далеч от разбирането за блоковата структура на праисторическите културни феномени. Тези виждания са намерили отражение в използуваното там от мен понятие „етнокултурна област“. Цангли78 Калояяовед I79. богатата украса c канелюри и набождания. 75. фазата Протосава в Лонгоза89 и др.

свързани очевидно c дистрибуцията на най-ранния метал — медта. Така в Тракия възниква културата Марица. 3—6 (М 1:2. Поляница. по Средна и Долна Струма — културата Дикилиташ — Слатино. където се наблюдават най-интензивни културни контакти. дори се формират нови ранноенеолитни култури. 76. в Северозападна България — културата Градешница. Културите Винча и Димини. Керамика от Усое (кулmypa Усое II—Протосава): 1. също отбелязват съществени вътрешни трансформации. Боян и Хаманджия. В североизточната част на полуострова (Североизточна България. Добруджа и Мунтения) образуването на селищните могили започва едва от този момент. 7—8 (М 1:4) 84 в основата на селищните могили.5). В районите. Укрепените селища стават НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Повечето от селищата се изместват от платата обратно на заливната тераса. навлизайки в своите ранноенеолитни фази. 2.Puc.

77. където констатираме сближаване между културите Сава и Хаманджия по време на късните им фази. както и в Западна Анатолия този късноенеолитен блок няма пандант. Очевидно последната фаза на културата Сескло се отнася към IV. Дикилиташ — Слатино и Градешница използуват графитната и врязаната украса на керамиката. Великолепната керамика от Сескло е подвела много балкански праисторици да търсят „среден неолит“ и в северната част на полуострова и той естествено е бил „намерен“. Подобна преориентация на връзките се наблюдава и по Черноморието. че съответната типология на керамиката и до днес не е публикувана. На север те завършват c формирането на късноенеолитния блок на културите c графитната керамика (БКЕ). През финалната. На юг. свързана c кулминационния период на Климатическия максимум. или Караново III. Този процес на трансформация се наблюдава винаги в рамките на четвъртите (финални) фази. докато първите фази на последните се явяват и постетапи на преходните култури. За отбелязване е пътят на утвърждаването на иновациите. В. То влиза в обръщение в балканската археология въз основа на „средната“ стратиграфска позиция на находките от тип Сескло в Тесалия. Те се зараждат още в недрата да преходния културен блок и се развиват успоредно c разлагането и отмирането на неговите собствени характерни черти. в Тесалия. образувана от три (3!) керамични форми?! Рис. които произтичат от понятието „среден неолит“. предизвикана от дълбоката екологична криза в този район. залягащи в редица селищни могили над по-ранни неолитни слоеве91. Тази промяна в посоките на контактите слага началото на разложението на традиционната структура на блока. който очевидно е характерен за континуитивно развиващи се системи. „култура Веселиново“. независимо от това. Милойчич c право си задаваше въпроса — каква е тази култура. че става дума за континуитивно взаимосвързани явления94. Културите Марица. финална фаза на Балкано-анатолийския раннонеолитен комплекс. Криводол — Сълкуца — Бубани (КСБ) и Варна — Болград. нар. След научната обработка и прецизната публикация на керамиката от раннонеолитната култура Магулица92 и на тази на културата Сескло93 стана ясно. В светлината на казаното искам да се върна към споменатите по-горе таксономически трудности.5) ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 85 . когато окончателно отмират. което позволява да бъдат разгледани като съставни части на един нов етнокултурен комплекс. който обхваща три етнокултурни комплекса: Коджадермен — Гумелница — Караново VI (КГКV1). но елементи от по-ранния блок ретардират и до I фаза на новия блок. При това от особено значение е повтарящият се механизъм на прерастването на един блок в друг. *** Сравнението на динамиката на вътрешното развитие на двата разгледани по-горе последователни блока показва достатъчно ясно съвпадението на моделите им. четвърта фаза (БРЕ — В) на блока тези трансформации прерастват в интензивни интеграционни процеси. Керамика oт Усое (култура Усое II—Протосава) ( M 1:2. В този смисъл последните фази на културите са същевременно и протоетапи за нововъзникващите етнокултурни явления. които обхващат целия Балкански полустров. но под тези от времето на тесалийския късен неолит. Съгласно хронологическата система на Караново у нас към „среден неолит“ бива отнасяна а priori т. тъй като етнокултурното развитие на тези територии на въпросния етап бележи цезура.повсеместно явление.

тогава Караново III — Веселинсво не може да бъде самостоятелна култура. още по-къси определения. пр. а само фаза или етап. От таксономическа гледна точка тези факти предлагат две взаимнo изключващи се решения: шом приемем за доказано. 8. Само последната му фаза III е синхронна c Караново III.е. че ранното Сескло не само че е синхронно всъщност на Караново II но то е такава и по отношение на втората. нямат стратиграфски данни. 78. наречена по-късно „къса“. е. тъй като прави немислими произволните периодизапии и етнокултурни интерпретации. а новооткритите археологически материали да бъдат поставени във вярна хронологическа позиция дори в случаите. Изследванията в областта на абсолютната хронология в България отбелязаха в последните години големи успехи благодарение на бързо нарастващото количество С14 дати. днес не можем да преселим троянците във Винча. 7). а финално раннонеолитно явление. се развиват в синхронни етапи. 9). Лансирана от В. като възникват и заникват едновременно. Намирайки своето място в рамките на съответите културни блокове. на датирането на археологически обекти от безписмения период от историята на чевечествоте. Разликата меж- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . че всички култури и етнокултурни комплекси. Само финалната фаза на Сескло може да се синхронизира c Караново III. Керамика от култура Димини I от Арапи-Магула (по В. нито да посочи убедително адекватните й явления в околните територии. Б. Приемем ли второто решение. Фигуративно казано. то: а) те всички са среднонеолитни. 6. Тук оставяме настрана другите. Otto) 86 В увода на настоящия труд бе изяснено голямото значение на радиовъглеродния метод.н. че Сескло I и II = Караново II и II/II = класическо Старчево = Криш IIВ/III. тъй като никой не може да проследи фази на развитие в тази въображаема култура. нито да се даде вярна преценка на посоките на разпространение на т. „червено рисувана“ фаза на културата на Западнобългарската рисувана керамика. На това отгоре откриването на „отмивна“ керамика в селищната могила Гълъбник показва. АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ Рис. което се съгласува добре c конкретните дадености от останалата част на полуострова. нар „влияния“. когато произхождат от гробове и еднослойни обекти — т. c което разкъсваме континуитета на ранеонеолитния блок (който не се оспорва от никого). Въз основа на тях нашите неолитни култури днес са едни от най-добре датираните на Балканския полуостров (табл. Миков95 тя поставяше новокаменната епоха в България в най-добрия случай между 4000 и 3000 г. Обаче само до преди 30 години у нас за валидна се считаше една напълно априорна хронологическа система. От гледна точка на проблемите на периодизапията на неолитните и енеолитните култури от Югоизточна Европа установяването на факта. и б) Сескло не е cpeднонеолитна. както това c чиста съвест се правеше де преди четири десетилетия. е от фундаментално значение. Без познаването на най-широк културен и преди всичко ткпологически контекст не може да бъле определяно хронологическото място на никое отделно взето праисторическо явление. неолитните култури и най-вече отделните им етапи могат убедително да бъдат синхронизирани помежду си. отнасящо се към IV фаза на Балкано-анатолийския ранконеолитен комплекс. съставляващи даден блок. произхождащи от праисторическите обекти.Таксономическите затруднения започват оттук нататък. разположени на територията на страната и съседните нам земи (табл.

79. D. възлиза за българския неолит на повече от 2000 години! Благодарение на едно широко и ползотворно международно сътрудничество днес разполагаме с неколкостотин C14 датировки от България. предизвикана от публикуването на първите C14 дати. които удревняваха праисторическите култури c хилядолетия. дойде времето на остра критика на самите C14 Рис. Vitellt. 6—8). получени чрез радиовъглеродния метод. 1974) ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 87 . След утихването на бурята от възмущение. Науплион (Гърция) (по K. Те представляват базата за изграждането на абсолютната хронология) на неолита в нашите земи (табл. Керамика от пещерата Франхти при гр.ду датите от „късата“ хронологическа система и тези от „дългата“. голяма част от които засягат новокаменната епоха. Пътят на праисторията към абсолютните дати бе трънлив и труден.

Това се обяснява чрез „ефекта на Фрейз“. 1. и тяхната 88 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 9). който установи наличието на постоянно (краткосрочно и дългосрочно) вариране при съдържанието на радиоактивния въглерод в атмосферата. табл. 8). Построената на базата на радиовъглеродните дати „дълга“ хронология на неолита на България се оказа почти толкова далеч от действителните астрономически дати. Таблица на C14 датите от неолита на Балканския полуостров по отделните културни блокове датировки96. Комплексният критичен анализ на стотиците С14 дати. 6. че независимо от чисто априорния характер на тогавашната предубеденост към новите дати критиците им наистина имаха право. 8. които за епохата на неолита са по-млади от реалните c около 1000 години (табл.Табл. дори в I том от мнотомната История на България97 се борави все още c некалибрирани С14 дати. Междувременно се оказа. колкото и „късата“. събрани до днес за България. Независимо от днес използуваните отлични калибрационни криви (фиг.

е.н. отнасящи се към бяло рисувания етап на ранния неолит в България.e. пр. пр.н. пр.н. Я. Търговищко. пр. пр. „среден неолит“. IV фаза (финална) (БРН — С). Таблица на С14 датите от неолита на Балканския полуостров от отделните културни блокове калибрация даде възможност на Я. частично съвпадат c датите от IV фаза. както и трябваше да се очаква. ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 89 . Тази аномалия е отразена в калибрационните криви и обхваща времето между 4900 и 4800 г.е. се групират c многократни повторения около стойностите 5300—5000 bс. намерили място в табл. тези дати са статистически достатъчно репрезентативни. II фаза (БРН — А). Датите от втората половина на късния неолит (БКН — В) се концентрират между 4100 и 4000 bс.е. 6 и 7. За първата половина на периода (БКН—А) тези дати се групират около 4250 и 4150 bс. (6400—6200 г. че тази фаза може да бъде отнесена към времето между 5700 и 5500 г. Бояджиев смята. 7. Бояджиев напоследък да възстанови реално възможните астрономически датировки (табл. а те са следните: I фаза (БРН — М). а c това и най-ранната изява на производящата икономика от територията на България.н.е. пр. което означава. Горните данни са извлечени от радиовъглеродните дати. За сега късният неолит в България е относително слабо осигурен c необходимите за сериозна статистическа преценка количества от С14 дати. III фаза (БРН — В).н.н. за да може монохромният неолитен хоризонт.е. Калибрациите са извършени c помощта на калибрационната компютърна програма. Следователно краят на късния неолит трябва да се отнесе по-скоро към първите столетия на V хил. които в калибриран вид ни позволяват да поставим този етап на неолита между 6200 и 5700 г. нар. че краят на периода трябва да се търси между 5500 и 5400 г. органичен материал. Датите С14 се групират между 5000 и 4600 bс.н. макар че се отбелязват резки колебания между 4250 и 3000 bс. разполагаме c три С14 дати със стойност 5358 ± 60 bс. което след калибрация означава.е. да бъде отнесен към третата четвърт на VII хил.e.Табл. че в калибриран вид те се разполагат във времето между 5500/5300 г. Определени на базата на включен в керамиката едногодишен.) и да се синхронизира c втората половина на монохромния неолит в Гърция (култура Ахилеон). пр.н. пр. От най-ранния неолитен обект в България — Поляница-Платото.е.н. 9) за изследвания от нас период98. спомената в увода. Основните Сн дати. което в калибриран вид сочи годините между 5300—5000 пр. Датите слизат до 4300 bс. но в помощ могат да бъдат привлечени и дати от синхронните обекти от съседни територии. 5430 ± 60 bс и 5585 ± 80 bс. Датите за т.

че за Европа разполагаме c няколко локални калибрационни криви. От тях тази на Линок—Зюс—Бекер (от гр. np. че Бекер е успял да намери в дълбоки кариери за чакъл огромни древни дъбови дънери. но и тази възможност може да се използува само до X хил.е.Табл. По-ранните дендродати за този район се получават от борове.н. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Най-ранните дъбови гори на север от Алпите се отнасят към края на VIII хил. съхранени в торфищата.е.е. Тя е построена благодарение на щастливото обстоятелство. пр. показваща групирането на калибрираните С14 дати по отделни блокове. Щутгарт) е най-пълна и стига почти до 10 00099 г.н. 1988) 90 Във връзка c това трябва да се има предвид. 8. свлечени от поройните води в коритата на реките и затлачени там от многометрови слоеве чакъл. пр. (Калибрацията е извършена c помощта на програмата CALSTS5 на S. Таблица.н. Преди това северно от Алпите няма гори. Robinson.

Bojadziev 1987) ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 91 . САЩ. пр. 9. пр. За това днес в Дендрохронологическата лаборатория в Итака.е. което прави шансовете да бъдат открити дънери c неолитна възраст твърде малки. от който период на Балкано-анатолийския раннонеолитен комплекс се падат около 1000 години. Табл.н. а към първата половина на Балканския къснонеолитен комплекс (БКН) — около 600 години. В найобщи черти новокаменната епоха в България трае хилядолетие и половина.От своя страна калйбрационната крива на Бекер—Пърсон е добро указание за по-общите тенденции в развитието на съдържанието на. Тя вече е построена до IX век. а фрагментарно достига до III хил. Таблица на колебанията в С14 датировките през неолита и енеолита в България (по J. Климатът южно и северно от Алпите обаче е твърде различен. в бъдеще едва ли ще претърпи някакви сериозни изменения. Последният комплекс като цяло също има времетраене от около 1000 години. Годишните суми на валежите на тези два района през климатичния максимум са били c диаметрално противоположни стойности. така че хронологическият диапазон между 6400—4800 г. Условията на запазване на дървото в нашите географски дължини обаче са доста неблагоприятни. радиоактивен въглеводород в атмосферата. че засега не може да се очаква по-нататъшно прецизиране на приведените по-горе хронологически рамки на новокаменната епоха у нас.е. се работи усилено върху създаването на дендрохронологическа крива за Югоизточна Европа100. което неминуемо ще води до локални различия в развитието на годишните пръстени на дърветата. Очевидно е. Тя постоянно се усъвършенствува и днес твърде успешно се използува за калибрация от всички праисторици в Европа.н.

c. Черних. Hauptmann. 1961. 70— 73.) Uerpmann. 267—288. 26—68. 220. Lazarovici. Галлис). 1981.. Praistorija Jogoslavenskih zemalja. 42—43. c. Пак там. c. Černych. Comşa. 1987a. c.. 248—270. 5—7. 1978. 203—216. 1936б. 1987. 176—179. 1988. c. 1978а. 1984. c. Миков. Чохаджиев. c.. Bakămska.БЕЛЕЖКИ КЪМ VII ГЛАВА 43 44 45 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 92 Черних. 1989. 57—74. 1973. c. 1936a. 74. II. 1971. 1989. 1970. Korkuti. 1984. 1963б. Радунчева. 1989а) също го определяме като комплекс. c. 11—13. Непубликувани материали от местността „Орловка“ край с. В по-ранните ни изследвания (Todorova. 28—30. Chormousiades. Тодорова. c. c. 1988. 1978. 25—38. с. 1961. 230—231. 13. M. 1984. Тодорова. c. 1977. 1971. 1972. Тодорова. c. 19786. 1990. 1932. Димитров. 1988. Гарашанин го формулира като комплекс. Bacuħ. 1. Това явление бе установено от мен при запознаването ми c керамиката от Гълъбник. M. 269—282. 1989. IX.Търновско. Zumbusch. Хотница. M. 1988. 1982a. c. . 230— 231. c. 1989b. Praistorija Jugoslavenskih zemalja. 29. II. 1981. 1987. c. Zumbusch. Tchohadjiev. 1983. ‚c. 13. 1971. 1988.. 1986. 38. c. 1976c. Л. 1969. II. Tиmoв. c. Todorova. 66. 97. Пак там. Бакъмска за дадената ми възможност да работя c материалите от Гълъбник. II. Praistorija Jugoslavenskih zemalja. Srejović. c. 1986. Hauptmann. 1979. 1981. 1984. c. Aslanis. c. 1969. Garašanin. Milojčič.. 1986. Brukner. Zumbusch. Milojčič. Димитров. 14. 1987. Todorova. c. 1979. 10—12. Cornea. 1967b. Mottier.. Пак там. 263—267. 145— 146. 97—99. 1989a. M.. 113—114. 0000. 73—74. Taf. c. 166—173. Korkuti. 1986. Тодорова. 107—128. 1988. Taf. 1961. c. 1981. c. c. Comşa. 56—78. 65—67. 1991 (под печат). c. 1988. 13—14. Тодорова. 106. 1989a. c. 1988. В. 101—102. M. c. c. 1979. 1986. M. 1988. 1975. 1980. 1967a. Pavúk. 146—156. 1988. Станев. Todorova. c. 71. Иванов. c. 145—149. 1981a. c 271—299. 4—5. 1984. Praistorija Jugoslavenskih zemalja. 1981. с. 39. 1974. 27—41. 169— 170. V. Тодорова. 1967. 1981. T. 1987. Todorova. Čochadžiev.. 1989. 1991. Todorova. 1979. Todorova. c.. Comşa. c. II. 1990. 1971. 1975. 1985. 1982. Тодорова. 115.. 23. c. Otto. 1979. 46—48. Jovanovć. Детев. 1979. Todorova. c. Georgiev. Зарко-магула (Проучвания на K. Чохаджиев.. 1978. 1981. 1990. Mеllaart. Karamanski. c. 1989. 1973. 1979г. 1986. Lazarovici. Milojčič. Comşa. 141. c. 11. Todorova. 1988. Тодорова. 55. 1985. 1989. 1981. 18. Hood. Чохаджиев. Todorova. 131. II. 36. 142— 144. 1979b. M. 1978. 66. Mottier. 1959. c. 1986. c.. 40. Grifford. 524—574. c. Srejović. Pavúk. Korkuti. c. c.. Благодаря на А. Korkuti. 56. c. 1987. 10. c. 1981. 1979. 27. 1981. Rodden. c. Богданович. 10. Georgiev. 134—138. 392—412. c. 1971. 1973. 1976. 1979. 1971. 1936в. 1979. (Тук M. Todorova. Lazarovici. Tиmoв. 1958. c. c. Черних. Bakalakis. Черних. Jovanović. с. 1979. c. M. c. Georgiev. 1984. 19— 45. 1972b. 1961. c. 1980. Чохаджиев. 11—12. Sekellariu. Čochadžiev. 1971. Γ. Milojčič. Nikolov. 76. Tasić 1974. Lazarovici. Dimitriević. Korkuti. 1962. V. c. Григорьев. Georgiev. Пак там. c. 15—69.263—265. 33—34. 1989. c. c. c. 95. 1984. 2. c. S. Todorova. Ursulesku. 1970. Jovanović. 1969. c. c. c. 1988. 1988. 119—126. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 Mellaart. Тодорова. 1983. Димов. 1980. Ursulesku. Nikolov. Georgiev. 1978. 1975b. 252—263. 113—221. 1973.

Linok. Milojčič. 67—70. Newton. Засега обаче не разполагаме c дендроматериали от неолита. 56—60. Бояджиев. c. провеждани под ръководството на авторите и Я. 5—15. c. Garašanin. 174—175. т. 1971. c. I. Mattier. Тодорова. Milojčič. Благодаря на Я. Becker. c. Mottier. Suess. Milojčič. Praistorija Jugoslavenskih zemalja. 1989. c. 1990. т. Бояджиев за оказаното ни съдействие при разработката на въпроса. 49— 77. 1981. 7—17. ПЕРИОДИЗАЦИЯ И АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ НА НОВОКАМЕННАТА ЕПОХА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 93 . 103. I. c. 1985. 1973. 20— 23. c. c. 1973. 106— 108. с. Kuniholm. M. Тодорова. c. Mottier. История на България. Дендрограмата за Югоизточна Европа е в напреднал стадий на съставяне и материалите от подовите конструкции на праисторическите потънали селища от нашето Черноморие имат съществен принос за запълването на някои празнини. 1986. c. 1981. История на България. 1971. 23. 57. II. c. 96 97 98 99 100 Milojčič. 1981. II. 1961. 1990. 1965. 1979. 279—294. 147— 149. 12. Тодорова. c. Zumbusch. 1980. Lazarovici. 1969. особено за по-ранните периоди. 151— 152. Разкопките в Тополница. Bd. с. Kuniholm. Zimbusch. I. 1981. 1961..86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 Hauptmann.

Масларов. е. достигащ до Промахон. Значението на поречието на Струма не се изчерпва c комуникационните му функции. 1 — най-ранната глинена антропоморфна пластика в България от Крайници (БРН—M) и 2—3 раннонеолитна керамика от Елешница (БРН—А) (по В. н. Напоследък бе доказано. като тези дадености на места са причина за значително забавяне на неолитизационните процеси. Николов и Κ. c техните богати водни ресурси и пролетни речни разливи са предлагали отлични условия за развитие на ранно земеделие и животновъдство. Редица долини.4. различните части на страната са предоставяли раз- Рис. Блатистата. НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ А. Ключова позиция всред тях заема поречието на река Струма1. При НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Тогава реките са били достатъчно пълноводни и отчасти плавателни. днес затлачена. Дунав. пр. а на други — за тяхното ускоряване и разгръщане. Струма и Южна Морава са били през неолита основните пътища за проникване на население и културни иновации от Егея към Средна Европа.5 — 2. Напоследък сходна ситуация бе доказана и за делтата на река Вардар2. Поради значително по-ниското ниво на водите на Световния океан и следователно на Средиземно море река Струма по долното си течение е била врязана значително по-дълбоко от днес и през VII—V хил. Те са представлявали основните комуникационни артерии. че поречията на Вардар. ПРИРОДОГЕОГРАФСКО РАЙОНИРАНЕ НА СТРАНАТА Както видяхме. се е вливала в залив на тогавашното Егейско море. В зависимост от природогеографската обстановка страната се дели на няколко относително самостоятелни района. свързващи Егейския свят c р. образувани от притоците на река Струма (като тази на река Блато в Радомирското поле). Те са и ареалите на отделните археологически култури. 80. M 1:5 — 3) 94 лични климатични и природни условия за развитието на неолитните култури. делта на реката тогава не е съществувала. 1987) (М 1:3.

Днес това добре личи в Радомирското поле. н.. Заключена между Средна гора на север. е проникнало население. дали в полите Карта 10. развили се тук. Нисък е бил и ерозионният базис на притоците ѝ. пр. По природогеографски дадености Тракия в много отношения е близка до долината на река Коня в Анатолия през VII хил. морфологично близки до тези от Близкия Изток. Тракия е свързана със Средиземно море посредством долното течение на река Марица. Родопите като цяло не са били заселени през епохата на неолита. Беласица. където долните нива на селищната могила Гълъбник лежат на около два метра под нивото на подпочвените води. тъй като от северните ветрове я пази Балканът. Рила и Пирин река Струма е била изключително по-пълноводна и плавателна. е. сред които водещо място заема Тунджа. носител на производяща икономика. още през етап А на ранния неолит. която навремето също е била пълноводна и плавателна. Природогеографската ѝ затвореност обаче предопределя относителна изолация на повечето праисторически култури. За нейното устие важи казаното за река Струма. Твърде важна роля през новокаменната епоха е играл районът на Тракия. То е било вратата към Тракия. но в редица подходящи котловини твърде рано. Ихтиманските възвишения на запад и Бакаджиците и Странджа на изток. което е причината тук да възникне цяла система от селищни могили. Карта на по-важните неолитни селища в България НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 95 . Освен това долината има и много благоприятен климат. Многобройните пълноводни притоци на Марица. Родопите на юг. Предстои още да бъде изяснен въпросът. са предлагали идеални условия за живот на проникналото тук неолитно население. а от южните суховеи — Родопите.непокътнати горски масиви на планините Осогово.

което отсяда тук за продължително време. който постепенно се снижава от Балкана към река Дунав.). континентален климат. Основна характерна черта на селищата тук е тяхната относителна краткотрайност. относително безводна степ. което и днес търпи изменения при силни морски бури и вълнения. незащитена от студените североизточни ветрове. но и със север. Районът има предимно степен характер. Северозападна България представлява хълмист. c отвъддунавските територии. Западният Балкан е и богата меднорудна зона. украсена c широк канелюр. Изключително плодородните льосови почви и богатите водни ресурси. 81.на Родопите няма да се открие и по-ранният.5) Рис.5 — 1—2. от една страна. обхващаща и част от днешния шелф. Raduncheva. Културните им пластове са тънки и често ерозирани. Дуранкулак и др. че в североизточна посока районът плавно преминава в хълмиста. За връзката му c южноруските степи вече се каза. принудили твърде рано неолитното население да заеме и удобните. по-ниски райони на Родопите. 82. на места до 20 км навътре в морето. Антропоморфен съд от Градешница — Мало поле (БРН— С) (M 1:4. главно в западна посока. плодородни. Негова характерна черта е богатството на водни ресурси и местонахождения на високо ценени през неолита каменни суровини (амфиболити и др. Основните водоизточници тук са карстовите Рис. 1976) (M 1:1. и c богатите ловни райони на Стара планина — от друга. 83. Централна Северна България обхваща територията по поречието на реките Янтра. Росица и техните притоци. 96 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Кана. районът е поддържал тесни връзки c районите на север от Черно море (Мунтения и Молдавия). Минус на района е неговият контрастен. връзката c Дунава. то наличието на раннонеолитни поселения в Родопите би било доказателство за достатъчно динамични демографски процеси и в самата Тракия. поради което и неолитните селища най-често са закътани в полите му. са били достатъчно привлекателни за раннонеолитното население. В културите от този район винаги се откриват многобройни указания за контакти със съседните територии. Керамика от неолитноmo селище Ракитово (БРН—А ) (по A. Ако това не се окаже така. Закътаните плата и слънчевите предбалкански склонове са привличали многобройно неолитно население.). Конфигурацията на днешната брегова линия. Река Искър е била основната комуникационна артерия. монохромен етап на неолита. За Североизточна България важи казаното за Централна Северна България c тази разлика. относително силно разчленен терен. M 1:2. Отворен в североизточна посока. 5—3) Puс. особено при покритите c льос терени (Шабла. Основните икономически и водни ресурси тук е предоставял Балканът. е едно рецентно явление. от Самоводене (БРН—В) (М 1:4). Западното Черноморие и Добруджа са представлявали през новокаменната епоха една много по-обширна от днес територия.

идващо най-вероятно от вътрешността на Балканския полуостров.). която отчасти се заличава само по времето на късната каменномедна епоха (края на V хил. но и някои тектонични движения по геологическите разломи. НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ Западна България Ранният неолит на Западна България е представен от културата на Западнобългарската рисувана керамика. Така изброените природогеографски райони запазват по време на цялата праисторическа епоха определена етнокултурна специфика. в резултат от интензивните интеграционни процеси. от първооткривателя ѝ Дж. Гол4. които отразяват само някои локални варианти в рамките на културата5.Puc. които днес представляват басейните на лиманите. около които са съсредоточени и всички праисторически селища. н. Това наименование включва в себе си различните по-късни номинации на въпросния културен комплекс. като „култура Кремиковци“. обхванали цяла Югоизточна Европа във връзка c ранната металургия3.. Б. е. „култура Чавдар—Кремиковци“ и др. Културата на Западнобългарската рисувана керамика е част от НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 97 . Керамика om Овчарово— гарата (разкопки И. 84. Водите на Черно море са заливали и освобождавали тази тераса многократно. наречена така през 1940 г. Ангелова) (различни мащаби) извори в суходолията и край лиманите. и то от население. за което вероятно са играли роля не само евстатиката на морето. Някои от тях са стояли върху тогава сухата. Поради значителното си безводие и студен климат районът е бил неолитизиран твърде късно. пр. днес подводна тераса от 4—6 м морска дълбочина.

Всъщност тези номинации отразяват теренните наблюдения върху някои общи белези на керамиката. „Старчевко-Кремиковски хоризонт“ и др. Голямата типологическа близост между раннонеолитните явления в неговите рамки е довела редица праисторици до неясно формулирани наименования като „Караново—Чавдар“.Табл. хоризонт I (БРН— Μ) (М 1:2 — 1. Монохромна керамика от Крайници. в който влиза и културата Старчево. а не реално съществували култури c ареал. „Караново I—Кремиковци I“. Обща хронологическа таблица на неолита в България по културти блокове Централнобалканския етнокултурен неолитен комплекс c рисувана керамика. Най-ранното присъствие на население — носител на производяща икономика в Западна България. 85. поселищна система и специфични археологически извори. подобни. 10. M 1:5 — 2—4) 98 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . То бе кон- Рис. се отнася към БРН-М. От своя страна и двете култури влизат в Балканоанатолийския раннонеолитен блок.

Последният етап е добре изследван благодарение на разкопките в с. характерен за БРН-А в тази част на страната. чиято керамика е също така предимно монохромна или червено шликована. Чохаджиев. и на неуморните дирения на талантливия праисторик М. 86. Bakamska 1990). 86). в рамките на който трябва да се е извършила онази типологическа диференциация на керамиката. Стерилният слой от пръст. Пернишко (рис. беше открита стерилна алувиална почва. който проучи редица раннонеолитни обекти в Пернишко10. Георгиев. 34).статирано през 1986 г. Особено значение за относителната хронология на ранния неолит в Западна България има стратиграфията на селищната могила Гълъбник. който го отделя от началото на класическия бяло рисуван ранен неолит — А в този район. покриваща един още по-ранен жилищен хоризонт c монохромна керамика6. н. сферична и полусферична форма. в с. ръководени от Г. Анализът на последната показа керамичен комплекс. НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 99 . 80:1). Той е синхронен най-вероятно на VI хоризонт на селищната могила Чатал Хююк9 (рис. Пирдопско (рис. раннонеолитен хоризонт в Централна Сърбия7 (Дивостин I. Змайевац и др.70 м културен слой Рис.). Протостарчевски. отнасящо се към ранния неолит А. 88. 65. 95:6—10)11. Интересно е да се отбележи. където под жилищното ниво. необходима. че откритата тук керамика има близки аналогии както в монохромния. c бежова до червеникава на цвят. Този хоризонт е възникнал около 6400— 6300 г. състоящ се от съдове c лалевидна. Стратиграфският профил на неолитното селище Крайници (по S. Крайници. Tchohadjiev. за да добие тя облика. 85. така и в културата Ахилеон в Тесалия8. Чавдар. 92). добре огладена и полирана повърхност (рис. Доня Браневина. 200? години). A. пр. 87. е. Част от дебелия ѝ 4. Радомирско (рис. Баня. свидетелствува за изминал известен период от време (100?.

100 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

6. 1. 4.5.м. 11 — хоризонт II (EPH—А) (М 1:2 — 1—13. 10 — хоризонт III.8 — хоризонт V. 7.Рис. Чавдар. 9 — хоризонт IV. Керамика от с. 14 — хоризонт VI . 87. M 1:4 — 14—15) НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 101 . 2—3.

89. хоризонт VI (no G. 1981 (М 1:2. M 1:5 — 1.Рис. M 1:4 — 5—7. Керамика от БРН—В om: 8 — Прибой. M. 1—7 Перник (М 1:2 — 3. Глинена антропоморфна апликация от Чавдар. J984) (M 1:2. 88. Georgiev.5 — 1—8. хоризонт I (БРН—А) (по J. Бяло рисувана керамика от Гълъбник.5) 102 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .2) Pwc. 4. M 1:3 — 9—10) Рис. 90. Pavúk. 8. Čochadžiew.

НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 103 .

Антропоморфен капак от Чавдар (БРН—А) (М 1:3) 104 се намира под нивото на подпочвените води. В долните хоризонти на селищната могила Гълъбник. но е разпространена по-масово в ранните етапи на културата Сескло15.10) се срещат елегантни заоблено биконични купи на краче и др. 92. очевидно части от ъглест меандър13. Čochadžiew. оригинални костени изделия и др. 94). Орнаментът е нанесен преди изпичането върху червената. триъгълници (рис. нефритен жезъл. като дървена ритловица. дълъг 0. Радомирско. Основните мотиви не са много. Срещат се волути — самостоятелно или като части от спирало-меандрови пояси (рис. долните хоризонти на селищната могила НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .5) Рис. дълбоки „чаши“ на крачета (рис. като Урсула до с. Основен характерен белег на керамиката от ранния неолит А е бяло рисуваната украса (рис. капаци c цилиндричен перваз (рис. 87:9. „отмивна“ техника (рис. 1984) (M 1:1. Грубата керамика е бежова. от своя страна характерни за Караново II в Тракия. 87:2). Бакъмска. 87:15). Тя е проучена отлично в горните хоризонти на селищната могила Гълъбник18. Челопеч. 90:4.36 м. M. в долните слоеве I—IV на Сепарева Баня19. (рис. полусферични (рис. Интерес представляват първите самостоятелни знакови мотиви — свастика и скачени правоъгълни знаци. 95)20. При това се наблюдават случаи на нанасяне чрез т. пинтадери (рис. От Гълъбник произхождат редица уникални находки. 87. 91). 87:12) и др. Pavúk.88). Яна. Що се отнася до керамичните форми. В по-късните етапи на ранния неолит. 90:2) и лалевидни форми (рис. Мирково12 и др. където се среща и отмит орнамент17 наред c най-ранните за Западна България канелюри тип плисе. Това обстоятелство е една относително сигурна опорна точка за синхронизирането на прехода от БРН-А към БРН-В (етап А/В) у нас c края на културата Магулица в Тесалия. но е позната и от редица други обекти. В Западна България особен интерес представлява развитието на рисувания орнамент (рис. което позволи на М. ромбове c точки в средата — един древен анатолийски мотив. но се проследяват удивително разнообразни варианти. 93). 87:10). които след просъхване са били изцяло полирани. нар. Интересни данни за този период са събрани от обектите Прибой. Кремиковци. по време на подфазата БРНА/В. Етапът А/В c червено рисувана керамика е много добре представен в Гълъбник. Градешница (рис. Този етап очевидно е представен добре в Кремиковци и Чавдар IV. 87:11). който несъмнено е бил носител на разбираемо за неолитното население семантично съдържание. Те се отнасят към категорията на фината керамика и са често украсени.Puc. но въпреки това бе отчасти проучен благодарение на усилията на А. украшения. 80:2—3. В Чавдар I—III (Пирдопско) формите са по-близки до керамичния комплекс на Тракия: често се срещат лалевидни. 87:9). нар. Софийско21. Тя е характерна за Тесалия (т. Следващият етап (БРН-В) на ранния неолит в Западна България започва c появата и бързото разпространение на черно рисуваната керамика. отвън матова и покрита c различни видове барботина и импресо (рис. кафява или кремава ангобирана повърхност на съдовете. те са доста различни в южната и северната част на ареала. сферични форми c висока шийка (рис. хоризонт I (1) и хоризонт II (2) (по J. наред със стандартните за целия комплекс сферични. Чохаджиев да го обособи като самостоятелна фаза на културата на Западнобългарската рисувана керамика16. наред c доминиращия бял орнамент се появява и виненочервена или яркочервена рисунка. скачени есовидни мотиви (дъговидни и ъглести). 91.6). Този характерен за цялата култура белег е един твърде чувствителен в хронологическо отношение показател. Глинени пинтадери от Гълъбник. керамика — A3 е) и се среща най-рано в края на културата Магулица (Протосескло II)14.

Кремиковци и др. Черно рисуваната фаза е синхронна c класическото Караново II в Тракия. както и на брега на Дунава. У нас хронологическата им последователност не може да бъде така ясно проследена. „Отмивана“ от Продромос Рис. сиво-кафява и сива фина керамика. Едва след това се оформя фазата БРН-С. тъй като спиралоидните мотиви в Югозападна България се появяват още в края на фазата БРН-А (рис. по време на който неолитизационните процеси се разпространяват на север от Балкана и на северозапад. от Слатина в София23. които се срещат както в културата Овчарово. Един от археологическите показатели. Полихромната рисунка се среща твърде спорадично по долното течение на Струма. недалеч от Силистра27. че поне засега не е известна от селищната могила Чавдар. така и в културата Караново II. Началото на черно рисуваната фаза на културата на Западнобългарската рисувана керамика25 съвпада c описания по-горе демографски взрив. е широкото разпространение на черно рисуваната керамика. Наблюдават се два различни „стила“ в орнаментиката на черно рисуваната керамика — „линеен“ и „спиралоиден“. 94. както и бялата. Някои основни орнаменнтални композиции при рисуваната керамика от Западна България (БРН) Курило край София22. Кухненската керамика е бежова или светлокафява и е украсена c различни техники импресо. 97)30. Развитието в ПирдопскоНЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 105 . като единични импорти се срещат и в културата Криш в Източна Румъния26. По време на този етап се наблюдават дълбоки дезинтеграционни процеси в рамките на целия раннонеолитен блок.4). релефни ленти и барботина. 93.Рис. Доминират лалевидните. в културата Овчарово28 и др. сферичните и полусферичните съдове. В Северозападна България преходът към финала на ранния неолит обхваща етапа БРН-В/С. за което свидетелствуват между другото и редица общи керамични форми. разкриващи последствията от този демографски взрив. Процентът на украсената керамика обаче е доста нисък (до 5%). в която се разгръща пълната полихромия на орнамента (рис. 95:3. черно-червена цветова комбинация (Градешница29) в украсата на керамика. Канелираната керамика е добре представена в комплексите. цилиндрична шийка и често са снабдени c шнурови дръжки. 96). Той е маркиран от появата на бихромна. Съдовете запазват червената. Интересно е. Гърнетата са със заоблено тяло. върху която черната боя се нанася посредством същата техника. Формите не се променят особено. Значително място в керамичния комплекс се пада на неорнаментираната тъмнокафява. Редукчното изпичане на керамиката е вече усвоено. бежовата или кафеникавата повърхност. както това преди време бе направено за съседната култура Старчево24 (рис.

106 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

5—6. в частност наличието на остро биконични керамични форми. 7—6 — Тлачене (по Б. Редица типологически особености. 1992) (М 1:3. Николов. които маркират прехода към късния неолит. 3—4. Нашите съображения относно неправомерността на обособяването на тези явления като самостоятелна култура се потвърждават и от находките от този ареал32: липсват фази. канелирана керамика е често явление. а сиво-черната. публикувани са единични форми без убедителен археологически контекст. Тук в полихромната украса се срещат спирало-меандровите мотиви.10).5 — 1—2. На север от Дунава. което не изключва известни полихромни моменти. 97:8. 7) В досегашната археологическа литература някои обекти от този период от Западна България биват отнасяни към т. нар. „среден неолит“. 5 — Баница. 6—10 — Гълъбник (М 1:2 — 1—5. оградени c бели точки. M 1:4 — 3—4.Златишкото поле (Чавдар) взима друга насока. сиво-черна полирана или графитирана керамика. Рис. „Винча А“ или „Караново II/III“ типологически белези: ниски. се развива един интересен пандант на нашия полихромен етап — стилът Кърча31. 95. съдове c дръжки и крачета — непознати в преходните етапи. Рисувана керамика от БРН—В от: 1—2. Черно рисувана керамика om БРН—В: 1—5 Градешница — Mало поле. в Олтения. 96. със или без крачета. нар. чужди на комплексите на т. M 1:3 — 6—10) Рис. поставят в частност под въпрос и правомерността на отнасянето на съответния слой в Сапарева баня II към споменатия хоризонт33. Това са т. НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 107 . заоблено биконични керамични форми (рис. среден неолит. при който върху светлобежов фон най-често е рисувано c тъмнокафява боя. набодени мотиви в орнаментацията и др. нар. В керамиката на полихромния финален етап на ранния неолит се засилват онези нови елементи.

108 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

Николов и И. Вайсов. 97. 1985) (М 1:2) НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 109 . Николов. Полихромно рисувана кеурамика от Градешница — Мало поле (по Б. и материали от разкопките на Б. 1974).Рис.

110 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

Боян-Болентинеану и др. Очевидно е. Напоследък Г. Рис. Алдомировци — Сливнишко. 98. Типологията на керамиката ѝ е близка до тази на културата Винча — Тордош. Българчево41. В този смисъл етапът А3 на културата Винча ведно c края на IV фаза на културата Криш са и финалът на Балканоанатолийския културен блок. В най-важните за тази проблематика селища. къснонеолитни явления.Тези съображения навеждат на мисълта. Perničeva) (М 1:2. така че може да бъде разглеждана като неин западен пандант (рис. то за осветляването на процесите на трансформация могат да бъдат привлечени и резултати от изследвания.5) НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 111 . др. отговарящи по време на Винча А3—А4. като Сапарева Баня35. Поради незадоволителната изученост на културата Курило засега периодизацията ѝ се опира на културата Винча за къснонеолитните ѝ етапи А и В. са присъщи на БРН-С. 100). И в двата случая сме изправени пред напълно завършени. c каквито твърдения се сблъскваме понякога в специализираната литература. че находките. Сепарева Баня (V—VII)40. докато другаде къснонеолитни култури като Хаманджия. Последните стават доминиращи едва на етапа Винча А3. а за прерастването на целия надрегионален. обявени за „среднонеолитни“ от тази част на страната. че тук късният неолит не е носител на съществени структурни промени. че в рамките на финалните фази на раннонеолитния комплекс (в случая в IIIB—IVB фази на културата Криш в Банат) се зараждат и постепенно набират сила елементите на късния неолит (в случая тези на културата Винча А). липсват финалните раннонеолитни етапи. Струмско и Балгарчево36. раннонеолитен блок в къснонеолитния му пандант. Късният неолит на Западна България е сравнително слабо изучен. тъй като на места елементите на раннонеолитния комплекс доминират по-продължително. когато Балканският къснонеолитен блок може да бъде разглеждан като окончателно оформен. се появяват в своите ареали без раннонеолитни предшественици. Късният неолит в Западна България преди години бе определен като култура Курило37 по името на епонимния паметник — селищната могила Курило край София. Рисувана керамика от долното течение на река Струма (по L. Понеже в дадения случай става дума не за преход от една локална култура или културна група към друга. В Централнобалканския район като цяло в общи черти няма прекъсване на континуитета между ранния и късния неолит. 99). 99. където за пръв път са били открити и публикувани къснонеолитни материали от тази част на страната (рис. Такова ясно прерастване от ранния в късния неолит обаче не е характерно за всички части на Балканския полуостров. Днес културата Курило е позната освен от Курило още от Бреница — Врачанско39. правени и извън територията на България. В Югозападна България подобно плавно прерастване засега не може да бъде задоволително документирано c археологически материали. Незадоволителното състояние на изследванията върху тях засега не позволява да бъдат реконструирани механизмите на прехода от ранния към късния неолит в западната част на страната. Важен бе също така фактът на присъствието сред тях на директни импорти от керамика. Лазарович34 много убедително доказа. характерна за къснонеолитната култура Калояновец (Караново IV) в Тракия — доказателство за синхронността на тези две култури38. характерни за Винча Α1 и А2 още в рамките на IIIB—IVB фази на културата Криш. Той проследява възникването и развитието на керамичните форми. Към ранните фази на културата Курило следва да отнесем преди всичко средните хоризонти (V—VI?) на Сепарева Баня. Елешница и мн.

112 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

Водеща форма сред фината керамика на културата Курило са биконичните купи (рис. 175).12. битумната украса.15—18. Николов. черна „black topped“ керамика.13).20. Алдомировци (оборки)43. Северна Гърция. идващи от северните части на Цантралнобалканския район: черна и сиво-черна канелирана керамика. 100. 101:2. Puc. Керамика от БКН—В: 10. неорнаментирани кухненски съдове. 6—9. др. 23). Нанесена c техника „плисе“. В резултат се получава т. свързана c изпичането на съдовете. култови масички и главно върху идолната пластика (рис. 99. Сапарева баня (6. Керамика от Елешница (БКН) (по В. Всъщност макар културата Курило да губи богатата. Материалите са от неолитното селище Курило( 1—5.нар. идващи от юг: например запазването и по-нататъшното развитие на рисуваната украса на керамиката. липенранд). 12.19. 101)46.9. 12. 1—4. а към финалните ѝ етапи освен синхронните c Винча В — Бреница II42 още горните наслоявания в Курило и Сапарева баня. нанесени c минерална светлочервена боя и битум (сн.12. както и орнаменти. технологията на производството на висококачествени тънкостенни. 10. като кани (рис. В типологията на керамиката им се преплитат влияния. рисувана c водниста кафява боя. За грубата керамика са характерни бъчвовидните гърнета и конусовидните гювечи. тя обикновено покрива горната. Районът на средното и особено на долното течение на река Струма заедно c долното течение на река Места. както и районът на Пелагония и Корча се явяват свързващо звено между северния и южния етнокултурен комплекс. проучена добре в Ситагри II (при Драма)45 и в Тополница (Петричко) (рис. Канелюрата е водеща в украсата на фината керамика. „black topped“ керамика. купи (рис.11) c черно полирана. 11. ярка. Елешница44 и мн.нар. 7—9). Блестящо черни в горната си половина.22) и др. звънко изпечени съдове и др. Последните са снабдени понякога c езичести израстъци. допълнително подчертан от релефна лента. 5 — култура Вадастра.7. Това обстоятелство слага своя отпечатък върху културите от този район. сиво-черна или светлосива повърхност. Ръбът на устието им постепенно все по-ясно се подчертава c извивка или чрез надебеляване отвън (т. 101:2— 9. H. Познаваме най-разнообразни комбинации при този начин на „тониране“. 10) и Градешнща — Mало поле (11—13) (М 1:2) НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 113 . 101:6. 99:8. развиващи се в рамките на БКН. тя запазва основните ѝ мотиви при врязания и набоден орнамент. светлобежова керамика. нар. Югозападна България и Македония представляват контактна зона между двата ареала. Сред грубата керамика най-често се срещат бъчовидното гърне c липенранд. Ярък представител на тези кръстосващи се тенденции е къснонеолитната култура Тополница — Акропотамос. — култура Курило I. 99:1—6. който е един от основните отличителни белези в типологията на керамиката от късния неолит. 13 — култура Курило II. върху т. съдовете от тази категория са червени или бежови в долната си част. 105). Южна Албания. тип Акропотамос.Към средната и фаза се отнася долният хоризонт на Бреница и част от материалите от Курило (отговарящи на Винча В2). семантично натоварена рисувана орнаментика.. тъмна половина на съдовете. 101:1. За нея е характерна матово червено изпечена керамика. Масларов. 1987) Рис. наред c подебелостенни. Умението да се контролира процесът на опалване позволява различно оцветяване чрез смяната на нормална c редукчна атмосфера в пещта. Среща се и графитиране на повърхността.24). врязян орнамент и др. Среща се и полихромна рисунка (рис. украсена c черно или тъмнокафяво рисуван линеен орнамент (рис. В категорията на фината керамика доминират заоблено биконичните форми. c такива. За първи път в неолитния инвентар се появяват кани c лентести дръжки. За отбелязване е същественият прогрес в технологията на керамичното производство и особено тази.

114 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

10—12.Рис. 23. И. Тодорова. Я. 13—19. M 1:2. Вайсов) (М 1:2 — 1—7. 22. 20. Керамика от култура Тополница— Акропотамос от Тополница (разкоши X. 21. 9.2 — 8. 101. 24—25) НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 115 . Бояджиев.

101:25). 7. 9) и Караново (1—2. хоризонт I (3.култура Караново И“48 (което отговаря БРН— Puc. 6. както и поради достатъчно ясно изразения типологически. 102). отколкото при номинациите на културата от ранния неолит в Западна България. Караново II (и II/III) — БРН—В (рис. В археологическата литература се срещат понятия като „култура Караново I“47. носител на производяща икономика в Тракия.нар. „среден неолит“ — БРН—C (рис. може да бъде отнесено към времето БРН—А — култура Караново (рис. В светлината на разгледаните по-горе общи тенденции в развитието на неолита на Балканите. 96. видян като последователна смяна на два големи надрегионални културни блока. така и купи на високи крачета (рис. M 1:3. то и тук господствува не по-малък разнобой. 102. 9. M 1:3 — 1—2. украсени c врязан. червено оцветен орнамент. 5. 8) 116 В). 95). а отчасти и поселищен континуитет между изброените по-горе явления. сн. c три основни етапа — Караново I — БРН — А (рис. 6—8) (БРН— А) (М 1:2 — 3. Напоследък тези понятия се обединяват в „култура Караново I— II“49. е целесъобразно обединяването им в една единна култура — Караново. 103). 176. c две подфази на развитие. Отделно за средния неолит е обособено названието „култура Веселиново“ (Караново III)50. 4.5 — 5. Що се отнася до номинацията на тази относително добре изучена археологическа култура. 4. Керамика от култура Караново I—II от Азматката могила Рис. 105). 103. също c две подфази на развитие. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Типични са светилниците c езичест висок израстък. 178. както и особено богата и разнообразна е антропоморфната пластика (рис. и Караново III — т. 102. В Тополница е открит и най-ранният аскос в България. Култура Караново I от Азматката могила.Срещат се както паници. Тракия На сегашния етап от изследванията най-ранното присъствие на население.

НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 117 .

в Капитан Димитриево53 и на редица други места в района54. 103) той е проучен още в Азмашката могила (I—IV)51 (рис. Засега не ни са познати раннонеолитни селища от Източна Тракия. сферичните гърнета c цилиндрична шийка и шнурови дръжки. и то през целия неолит и енеолит. запълнени c мрежест орнамент пояси и висящи триъгълници (рис. монохромен етап на неолита. 6.6). „култови масички“. че в Тракия засега не са открити селища от времето на най-ранния. украсени c дълбоко гравиране (рис. 103:8). Представител на последния етап е Караново II. устието на р. като преходен етап към Къснонеолитния блок.Рис. но закономерни инфилтрации на черно рисувана керамика. 102:5). тази периодизация се ъгласува напълно c общите тенденции в развитието на Балкано-анатолийския раннонеолитен комплекс. Изглежда. 8) 118 107). Повърхността на съдовете е червена до кафява. Те се концентрират в Северна Тракия и Родопите и особено около Стара и Нова Загора — т. Водещи керамични форми са лалевидната висока чаша (купа ?) на високо кухо столче (рис. 105. Загора „Окръжна болница“) (М 1:4 — 5. Характерен белег за нейния начален етап е бяло рисуваната керамика. M 1:2 — 1—3. 84. България. 7 — Казанлък. 102:2. н. Гравираните по тях знаци имат със сигурност култово-семантична натовареност. 208:9. 2—4. От своя страна Тракия се оч- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Преходът от БРН—А към БРН—В в Тракия се извършва без съществени структурни изменения. 9—10. Мраморна антропогморфна фигурка от Азмашката могила (култура Караново I — БРН— А) (М 1:2) Рис. гирлянди и фестони (рис. От един по-късен хронологически етап (БРН—А/В). нито за Тесалийския ареал на този етап и може да се разглеждат като оригинална севернобалканска знаково-семантична изява. представен в Азмашката селищна могила. които ще играят в бъдеще водеща роля в неолитно-енеолитната орнаментика у нас. Цонево (рис. идващо от С. 104. Както ще видим по-нататък. 102:5. а стои в пряка връзка c формирането в рамките на този етап на североизток от Балкана на три нови раннонеолитни култури — Овчарово (рис. Заникването на рисуваната керамика обаче не е изолирано тракийско явление. Важна съставка на инвентара от този период са триъгълните. така и в Тесалия. 5 — Cm. Основната промяна при преминаването от фазата Караново I към фазата Караново II е постепенното изчезване на рисувания орнамент в Източнобалканския район.9). които в различно количествено съотношение се срещат във всички синхронни балкански култури. е.10). M 1:3 — 4. 70) и Източен Криш. И трите не познават рисуваната керамика (като изключим някои незначителни. тъй като ги срещаме и върху пинтадери. в района южно от по-рано неолитизирания ареал на Северна България. Има редица примери за контакти между двата района. Марица е било силно заблатено към средата на VII хил. 6. На сегашния етап от изследванията най-вероятният модел за неолитизацията на този район е заселването му от неолитно население. Някои от мотивите се извеждат от знаковата система на Анатолийските раннонеолитни култури56. е. 6.. 116). 8—10 — Караново. Освен в Караново (рис. Спомена се вече. Всъщност това са все форми. съставни компоненти на семантично натоварените орнаментални системи на късния неолит и енеолита. 103:8. И. регистрирани както в Централнобалканския ареал. Срещат се шахматен орнамент (рис. а по-късно и в ролята на водещи. за които стана дума по-горе). Този факт изключва приток на неолитно население от Централнобалканската зона. полусферичната паница със или без високо столче и др. 7. Засега най-ранният представител на производящата икономика в Тракия е културата Караново. 102). Рисуваните c бяла боя мотиви обаче като комплекс са характерни предимно за Тракия. пр. в Казанлък I52. Тези мотиви не са характерни нито за Анатолийския. Керамика от БРН—В (култура Караново II) :1 — Яса тепе — Пловдив. поради което не е било удобен път за проникване на Балканския полуостров. познавахме спираломеандрови мотиви55.

НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 119 .

По всичко изглежда. украсени c релефни ленти (рис. което наред c „отмиваната“ червена украса от Югозападна България е още едно доказателство за синхронността на БРН—В c ранните етапи на културата Сескло в Тесалия. известна под името Веселиново (или Караново III). c нокътно импресо и релефна лента около търбуха. но не липсват такива c ръждивокафяв оттенък. Общата тоналност говори за овладяване на редукчната техника на изпичане. 105. украсени c издраскан мрежест орнамент. 106). Караново II и Овчарово Рис. M 1:3 — 1—4. 105:2). Западнобългарската рисувана керамика (II— Ша). 11). M 1:2 — 6—12) 120 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . които потвърждават горните линии. V. но сега тя най-често е украсена със зигзаговидни плитки канелюри тип плисе. украсена c канелюр от Караново (култура Караново II) (по S. т. 106:3). 1988) (M 1:3. Вече не се срещат съдове c червено ангобирана повърхност. но поради широкия си хронологически диапазон не позволяват детайлни синхронизации.5) Табл. че в основните си фази на развитие този етап е бил застъпен в селищната могила Казанлък59 (рис. 105:8). големите сферични или сплескано-сферични делви и питоси.нар. 53). Последната се осъществява именно по времето на културата Караново II и е осъществена може би от нейни носители. Nikolov. Керамика. особено при грубата керамика. Овчарово. сплескано-сферичните гърнета c въжести дръжки. Този хоризонт бе най-напред открит в селищната могила Веселиново. Източен Криш и (като периферийна изява) Бугоднестровската култура. В рамките на Караново II запазва своето значение водещата керамична форма от предходния неолитен етап — лалевидната купа на високо кухо столче (рис. Както вече бе отбелязано. включващ явленията Караново II. 11. често украсени c канелюри (рис. 13. Една по-късна фаза е установена и в селищната могила Яса тепе в Пловдив60. 11 не се вземат предвид стереотипните общобалкански форми. 105:10) или c релефни изображения на ръка c четири пръста. В североизточната част на Балканския полуостров се формира един „нерисуван“ вариант57 на Балкано-анатолийския ранно-неолитен комплекс. Появата на „отмиван“ орнамент и цилиндрични форми в културата Ранно Сескло. но недоброРис. 10. 5 — Cm. Други характерни форми за Караново II са: бъчовидните гърнета (рис. В самото Караново съответният културен пласт е дебел около 1 м. 11. Тези форми имат директни панданти в ранния етап на културата Сескло в Тесалия. 6—9. 6—13 — Караново. Hiller. 1985. Ямболско. 107. „среден неолит“ в Тракия (БРН— С) неправомерно бива обособяван в самостоятелна култура.ертава като възможната изходна територия за ренеолитизацията на Североизточна България. В табл. Караново II напоследък бе проучено обстойно на епонимния обект от българо-австрийска археологическа експедиция58. Появяват се първите цилиндрични купи и цилиндрични чаши c ниско разположени лентести дъговидни дръжки. Наблюдават се следните синхронни линии (табл. както и тръбовидните извити съдове (сн. Загора „Окръжна болница“ (М 1:2 — 5. 106. Керамика от култура Караново III (БРН—C): 1—4.

НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 121 .

Керамика от култура Караново IV—Калояновец (БКН— В): 13—16. 108. G.Рис. Фрагменти от седяща антропоморфна пластика от Караново (култура Караново III) (по S. 1986) Puc. 20 — Н. 19 — Карасура. 2. 3—7. M 1:2 — 21. 17— 20) 122 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Загора „Хлебозавода“ (М 1:2 — 2. 8—16. Georgiev. 109. Heller. 17—18.

НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 123 .

Разлатите паници имат надебелен отвътре. Късният неолит в Тракия е представен от културата Калояновец (рис. Някои съдове имат цилиндрични крачета. Представяйки материалите от неолита и ранната бронзова епоха като открити заедно. за да я защити чрез подобаващо представяне на археологическите извори. намиращи своето по-нататъшно развитие през късния неолит. За хронологията на културата Калояновец е характерна хоризонтална. очертаваща триъгълници. която по време би следвало да отговаря на етапа БРН—В/С c бихромно рисуваната керамика в Западна България. осъществени от М. чието хронологическо място бе за първи път установено в стратиграфията на селищната могила Караново (Караново IV). а не вертикална стратиграфия.нар. т. В процеса на по-нататъшните проучвания върху този период. а не върху селищните могили. При това двете праисторически явления. Миков61. Георгиев разпознава неговото място в праисторията на Тракия65. Миков. че между двата големи културни блока — на ранния и на късния неолит — в Тракия се наблюдава значителен дисконтинуитет. Този вид дръжки са твърде често явление — срещаме ги по кани. Георгиев проследява една напълно правомерна трансформация в типологията на керамиката. Едва Г. В единични случаи наблюдаваме набодена украса. които обаче (NB!) никога не достигат до остра биконичност. внесе за дълго време голяма бъркотия в европейската праистория. че дори не е бил забелязан от разкопвача В. са разделени c повече от 2000 години! Едва разкопките в Караново внесоха яснота по въпроса62. Съдовете добиват заоблено-биконични форми. както знаем днес. често торквиран ръб (рис. Пластът обаче е толкова тънък. почти хоризонтално устие64. а грубите гърнета запазват непроменена бъчовидната си форма и украсата в стил импресо в комбинация c релефни ленти (рис 107:8). че по-голямата част от селищата на културата Калояновец е разположена на платата. Тази непривична за изследователите на Тракия археологическа ситуация задърж и до днес пълноценното проучване на тази интересна култура. 109—112). За съжаление съответният доказателствен материал към тази теза още не е публикуван. която запазва редица раннонеолитни черти.Рис. Последните са били обитавани спорадично. В неговите рамки Г.13). „копчета“. Върху проблематиката на средния неолит в Тракия и връзката му c хоризонта на Караново II хвърлиха светлина разкопките на селищната могила в Казанлък. се оказа. Миков даде храна на теорията за синхронността на средния неолит на Балканите (и Европа) c Троя II. но е обогатена c нови форми. ленти или широки полета. определен от изследвача като Караново II/III63. която се нарежда сред най-незадоволително изучените праисторически явления в България. а и авторът ѝ вече не е между живите. 110. Високата цилиндрична чаша сега е снабдена c дръжка c висок цилиндричен израстък. В Тракия краят на ранния неолит (БРН—C) е представен от фазата Караново III. изразен в изместване на населението от селищните могили върху платата при общо запазване на известен континуитет в НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . За отбелязване е. Керамика от Карасура (култура Караново IV—Калояновец — БКН—В) (М 1:2) 124 съвестната типологическа публикация на разкопките. „халба“ (рис. т. В. но утвърдилата се веднъж представа дълго витаеше в схващанията на поборниците на „кратката хронология“. където бе установен един преходен етап между Караново II и Караново III. представена от В. Сиво-черната полирана повърхност на съдовете обикновено е неукрасена или е снабдена c редици изпъкнали пъпки. чаши и купи. 107:12).нар. Някои цилиндрични купи са снабдени c извито навън. Димитров66 и Татяна и Митьо Кънчеви67. 107:11.

но рисуваната и жлебованата украса са типични само за Тракия и се явяват отличителни белези на културата. Характерни особености на керамиката на културата Калояновец са коничните. Известна е още от платото Карасура. 112. както и импортните находки в Западна България говорят за едно динамично развитие и бърз прираст на населението. покрити в отделни случаи със знаци (т. Някои орнаментални мотиви използувани при орнаментирането на керамиката на култура Караново IV—Калояновец (БКН—В) Рис. Чирпанско70. панички (рис. части от меандри или спираломеандри. Култура Калояновец е проучена най-добре на платото „Хлебозавода“ (рис. Гърнетата от категорията на грубата керамика запазват бъчвовидната си форма. които са определящият. която всъщност представлява гъсто разположени дълбоки канелюри (т. Канелираната керамика на културата Калояновец добре се вписва в типологията на този вид съдове. правеща необитаеми първите заливни тераси. при с. но гъстите снопове линии обикновено образуват фона (бяло инкрустиран) на тесни. в Кортен. Новозагорско73.нар. Често се срещат плоски пинтадери и шайбовидни капаци (рис. Орнаментите обикновено покриват съдовете изцяло. което може да се обясни като своеобразна естетическа реакция на строгия стил от края на ранния неолит. Тя черпи мотивите си от „култовите масички“ на предходните периоди. 110|. в селищните могили Кирилово71 и Калояновец (рис. Керамика от Н. Особено богата е орнаментацията на съдовете (рис. богато украсени c врязан или жлебован орнамент. 3) НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 125 . чрез които се запазват и предават по-нататък старите знакови системи. Загора „Хлебозавода“ (култура Караново IV—Калояновец — БКН—B) (M 1:2 — 2. 109:12). срещат се и запълнени c точки ленти. Старозагорско. плочки със знаци). отново се появява рисуваната украса — c бяла боя върху червен фон. Стилът на орнаментиката е линеарен.18). 17. 109:2. 111. чиито причини могат да се търсят в съществените промени в климата по това време и едно вероятно покачване на влажността68.типологията на керамиката. 109—110) в Нова Загора69. Вазовидните форми имат изпъкнали плещи и обикновено са снабдени c високи. широкото разпространение на културата в югоизточна посока. Срещат се няколко техники на украса: канелюри (върху фината керамика) (рис. жлебована керамика). локално специфичен момент. Рис. Биконичната форма на съдовете c уплътнен прелом е доминираща (рис. но имат подчертан прелом и липенранд. 109:5). обща за целия Долнодунавски комплекс. един особен вид жлебована украса. червено или черно оцветени ленти. Този факт говори за дислокации на населението. Огромните по площ поселения на платата. Върху така украсените съдове позитивните и негативните компоненти на орнамента са много добре балансирани.нар. Рупките. в района около Одрин74 и др. очертаващи ъглести мотиви. 109)72. конични или цилиндрични капаци. 111). M 1:4 — 1.

126 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

Локалните особености са изразени преди всичко при рисуваната c бяла боя керамика. Това се долавя още по времето на Караново I. Черныш (Москва). Едва в резултат от обхожданията в Търговищко. Попов и И. Както вече се каза. Изследванията тук не са много. Монохромна керамика от Поляница-платото (no Н. Докато през ранните етапи на неолита (БРН—А. В. Тодорова. За съжаление липсата на изчерпателна публикация на резултатите от проучването не дават възможност за подробен анализ на това явление. Вайсов) (М 1:2) НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 127 . 113. Централна Северна и Североизточна България Раннонеолитни обекти от този район не бяха известни до 1970 г. Затвореният характер на родопските долини допринася значително за оформянето в този район на локални варианти на тракийските неолитни култури. 1989) (M 1:4) Рис. През 70-те години А. а на север от Балкана те са енеолитно (и то предимно средно. Маркевич (Кишинев) и Е. И. Todorova. Керамиката е изработена от примесена c плява глина. Ракитово. Материали от БРН са известни още от Крумовград и Кърджали76. трета фаза. Проучването на Поляница — платото. то c течение на времето спецификата на всеки отделен културен ареал все повече се засилва. Монохромна керамика от Копривец (култура Копривец I — БНР—М) (разкопки В. където бе открит един своеобразен вариант на тракийския ранен неолит (БРН—А). И. Певец — лозята. То заема малка площ (100 × 75 м). Слабото опалване е позволило в съдовете да се запази опалена плява. c тънък културен пласт. така и за палеоботаниче- Рис. 114. високо развито и самобитно явление.. Родопите В тясна зависимост от развитието през БРН—А на Тракия стоят Родопите. позволи да бъде открито първото селище от етапа на монохромния неолит у нас79 (БРН—M) (С-14 — 5400—5300 BC) (рис. Най-добре е позната последната. тъй като праисторическите проучвания бяха съсредоточени само върху селищните могили. оградени от дерета и оврази. Поранните етапи са представени в Кирилово. но и съдбата на тези обекти е сходна c тази на Ракитово. на която са били построени в две (или три?) редици малки квадратни наземни къщи c размери до 4 × 4 м. БРН—В) типологията на разпространените тук явления добре се вписва в общия недиференциран раннонеолитен типологически контекст. през 1974 г. Е. Овчарово — земника78. разположени върху наклонени на юг плата. бяха регистрирани първите раннонеолитни обекти от района: Овчарово — платото.и късноенеолитно) явление77.В развитието на културата Калояновец се проследяват минимум три фази на развитие. в природогеографско отношение Тракия е един относително затворен район. предприети от една международна експедиция в състав X. Карасура и в селищата при Хлебозавода в Нова Загора. и Поляница — платото. За съжаление тяхното типологическо съдържание не е разработено задоволително. Пазарджишко75 (рис. но изпъква особено ярко в края на културата Калояновец. застъпена в Караново IV и в епонимния обект. Овчарово — гората. Радунчева проучва тук неолитното селище до с. Типологията на късната култура Калояновец от своя страна е определяща за по-нататъшната културна специфика на енеолитна Тракия. когато сме изправени пред едно в значителна степен самостоятелно. 53). Последвалите проучвания на част от откритите обекти дадоха изненадващи резултати. която бе използвана както за прецизното датиране на обекта c помощта на C-14 дати. 81). Комша (Букурещ). Всички селища се оказаха от типа „открити селища“.

Очевидно това обстоятелство отразява един реален исторически факт. M 1:4 — 4—5) 128 ски анализ. освен това още в Тесалия82 и в Източна Сърбия83. най-ранните носители на производяща икономика. култура Ахилеон (Протосескло)81. М. Населението в Поляница очевидно не е успяло да се етаблира в района и го е напуснало. Застудяването при този период е направило района неподходящ за дълготрайна отседналост и земеделие. в отделни случаи леко разчленени. 1960) (М 1:3 — 1—3. Срещат се и шнурови дръжки. Керамичният комплекс се състои от дебелостенна. Керамика от Деветашката пещера (БРН—А ) (по В. Търново и Търговище84. 53). близки по характер на украсата от раннокерамичния хоризонт. Присъствието му на север от Балкана засега изглежда спорадично явление. н. червено ангобирана керамика със сферични и полусферични форми на ниски. Ранен неолит А (БРН—А) досега не е открит в Североизточна България. разположено непосредствено до склоновете на Балкана. Отделните заоблено-биконични съдове са добре полирани и имат бежово-кафеникав цвят. плътни столчета (рис. което според нея е било обусловено от неблагоприятните почвени условия на платото. сочещо колко дълбоко в Балканския полуостров са проникнали още през третата четвърт на VII хил. Хопф80 (Майнц) (рис. 113). Джамбазов.Рис. Най-близките паралели на този червено ангобиран хоризонт се проследяват у нас в Русенско (рис. в Тесалия. Единствената украса е нанесена чрез прйщипвания и нокътни отпечатъци. Архаичността на комплекса се подчертава от присъствието в кремъчния инвентар на 5 броя трапецовидни пластинки и от общо микролитоидния характер на останалата кремъчна индустрия. Н. Миков. Единствено в НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . В североизточната част на Балканския полуостров на сегашния етап на изследванията монохромният етап на неолита заема района между Русе — В. 137:1) установи почти абсолютно преобладаване на еднозърнестия лимец. 115. пр. е.

Рис. Керамика от култура Овчарово (БРН—В): 1—2. 6. 116. 4—5. 9 — Зелена Морава. 7. 3. 8 — Овчарово— гората (М 1:2) НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 129 .

130 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

117. Керамика от неолитното селище Резервата при с. Ангелова и И. Вайсов. Дриново (БРН—В/C) (разкопки И.) (М 1:2) НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 131 .Рис.

M 1:3 — 1. 115)85. в което е намерена и бяло рисувана керамика (рис. както бе отбелязано по-горе. дошло от Тракия. 6—11) Рис. Едва от етапа Ранен неолит В (БРН—В) биват окончателно неолитизирани Централна Северна и Североизточна България (без Добруджа и Черноморието).Рис. и то. Станев) (M 1:2 — 2. 11 — БКН—А (разкопки Π. Керамика от Хотница—Орловка (култура Хотница — БКН—В) (M 1:2) 132 Деветашката пещера са установени следи от раннонеолитно обиталище. 9. 10 — БРН—C. Бяло рисувана неолитна керамика се открива спорадично и в Централна Северна България86. Смята се. Пренасяйки на север от Балкана своите поселищни традиции. 118. 3. 8. Янтра една (а може би и повече?) селищна могила. то е създало c течение на времето на р. Станев87. проучвана от П. Нейната стратиграфска и културна позиция обаче е несигурна. че обектът по-скоро се отнася към ареала на Западнобългарската рисувана керамика. където във НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 5. Става дума за селищната могила Самоводене (рис. 119. Керамика от Самоводене: 1—5. 118). 7. 6. най-вероятно от население.

НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 133 .

121а. 1978) (М 1:2) Рис. Ангелова89. или са покрити със зигзаговидни канелюри.Рис. Керамика от Подгорица (култура Подгорица — БКН—В) (разкопки И. изследвано върху цялата му площ през 1977—1979 г. Вазовидно съдче от Усоето (култура Усое I — БКН) (по X. Тази специфика позволи определянето на една самостоятелна раннонеолитна култура за района под името култура Овчарово. както и началото на късния неолит (рис. Този етап е синхронен на IIb фаза на културата Криш. Културата Овчарово заема в териториално и типологическо отношение междинна позиция между културите Караново II в Тракия и Източен Криш в Североизточна Румъния. Изключение прави само това при Малък Преславец88. Характерни за фазата са заоблено биконичните съдове. Понякога те са снабдени c ниски крачета. локални особености. 114:4). 84:1. и Овчарово — земника90. Вайсов) (М 1:2) 134 вертикална стратиграфска последователност се проследяват фазите В. 117:11). които са украсени или c врязан мрежест орнамент. и в Самоводене II—III. Тодорова. Ангелова и И. Специфични форми има идолната пластика. 116). опалването е недостатъчно. тип плисе. Ранно-неолитната керамика на района притежава наред c надрегионалната стандартна раннонеолитна типология на инвентара редица специфични. Високите цилиндрични НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . I хоризонт на Овчарово — гората. но c подчертана склонност към опадане поради лошото сцепление със стените на съдовете. наречена така по епонимните обекти Овчарово — платото I. 56). В/С и C на блока на ранния неолит. на находището Овчарово — платото. типични за Бугоднестровската култура. От своя страна той е синхронен на III фаза на културата Криш. пластиката c хиперболизирани седалищни части и др. c хиперболизирани седалищни части (рис. И четйрите строителни хоризонта на обекта се отнасят към ранния неолит В (БРН—В). Шликът на съдовете е фин. често торквиран или украсен c врязване ръб на устието. и на Самоводене I. които намират реплики в източния вариант на културата Криши в Бугоднестровската култура (Савранска фаза). или c особен вид огрубяване на повърхността. изобразяваща женско тяло схематично. понякога назъбено или разчленено. В него се появяват първите керамични форми. 116:8). В керамичния комплекс на културата Овчарово доминират стандартните сферични и полусферични раннонеолитни форми на уплътнено ниско столче. заоблено биконични купи със или без крачета. постигнато чрез коси набождания и повдигания на глината (рис. или c разредени канелюри. Характерна локална форма са широко отворените яйцевидни гърнета c уплътнено високо столче (рис. Особеност за района е специфичната технология в производството на част от керамиката. Съдовете са относително дебелостенни. По-късният (БРН—В/С) етап е представен отлично в горните хоризонти (III— IV) на Овчарово — гората. мрежестият издраскан орнамент. 84:4. За керамиката са характерни: черна или сиво-черна полирана повърхност. Проследен е в IV—VI хоризонт на епонимния обект. където са проследени двете последователни фази на ранния неолит В. 84:5) и цилиндричните чаши са или без украса (рис. разлати конусовидни паници c надебелен навътре. Важен. изцяло проучен раннонеолитен обект е селището Овчарово — гората (рис. Високите лалевидни купи (рис. Като опоснител на глиненото тесто са използвани фини органични материали и различен по едрост кварцов пясък. Всички познати раннонеолитни селища от етапа БРН—В в тази част на страната са разположени в предпланините на Балкана. както и в Овчарово — земника. цветът на повърхността се движи между кафяво и сиво. отговарящ на долния. 120.2. Засега са установени два основни етапа в нейното развитие — ранен (БРН—В). Етапът БРН—C в района е представен от финалната фаза „Самоводeне“ на културата Овчарово. от И. 194) и стълбовидни крака.

НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 135 .

Вайcoв) (М 1:2) 136 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Ангелова и И.Puc. Керамика от Подгоригца (култура Подгорица — БКН—В) (разкопки И. 121б.

Културата Хотница бе разпозната като самостоятелно явление през 1959 г. 118:3. в инвентара от селището Парадими при Комотини. Грубата керамика на културата Хотница е представена от ниски биконични гърнета и конусовидни купи. се проследяват примеси от дребни органични вещества — вероятно животински екскрементй и шамот.8. Върху едно олтарче личат следи от моделирана седяща човешка фигурка95. Тази форма. Наред със стандартните биконични съдове. 208:4. Комша (Букурещ). „култови масички“). среднонеолитен материал от този обект. Тази форма има преки аналогии далеч на юг. В рамките на разпадането на раннонеолитния Балкано-анатолийски комплекс се разпада и културното единство на Средна Северна и Североизточна България. Основната жилищна форма за тази култура е землянката. Става дума за най-ранната фортификация в България. и късен — представен от находките от Качица и Орловка. за което говори обстоятелството. в Мунтуния93. ту като начален етап от къснонеолитния.6. Важна локална особеност са триъгълните олтарчета (т. но украсена по друг начин. набодени ленти (рис. които имат масивни израстъци във всеки един от ъглите си. В източната половина на ареала процесите на прехода от ранния към късния неолит имат по-недиференциран характер. Хотница. Самоводене — горните хоризонти) са наземни. 119)91. В Самоводене е документирана мощна укрепителна система от ров и палисади.чаши и каните имат дръжки c цилиндричен израстък (рис. НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 137 . Интересна е технологията на производство на керамиката. но се среща и в Тракия94. е водеща и за къснонеолитната култура Боян — Джулещи отвъд Дунава. Великотърновско (рис. „култови масички“. Твърде вероятно е сградите от Качица да са били строени на леко повдигнати дървени платформи. нар. в резултат от което някои обекти от разглеждания период биват интерпретирани ту като финал на раннонеолитния комплекс. 9) и врязан орнамент (рис. кош q в ъглите си имат шайбовидни израстъци c врязани стъпаловидни знаци върху тях (рис. В Самоводене определено се долавят връзки c Караново III. В тестото. нар. така че фазата Самоводене има хронологически ограничена изява. Георгиев обаче е указал погрешно хронологическата ѝ позиция. Каните имат биконично тяло. особено при по-грубите съдове. но централните сгради в селищата (Качица92. Северна Гърция96. но подчертава преходния характер на фазата БРН—С. отнасящи се към този период. който я обособи на базата на находките от неолитното селище Орловка край с. което е добро указание за връзката на този вид археологически инвентар c култа. и е едно доказателство за къснонеолитния характер на повечето от т. 119:5. 119:6. че под опожарените им деструкции не се откриват следи от подове.10). започвайки от последната фаза на ранния неолит.5). Процесите на типологическо раздалечаване на двата района се проследяват. Типологията на керамиката на културата Хотница е твърде специфична. Тя е характерна само за Средна Северна България.7. украсени c канелюри. от Е. В таблицата си за Карановската стратиграфия Г. Особен интерес представляват триъгълните олтарчета т. Украсени са богато c канелюри. което на практика не променя нещата. тук се срещат дълбоки биконични купи c висока долна и тясна горна част c липенранд на ръба на устието. високи цилиндрични шийки и са снабдени c дръжки c плоски израстъци. В културата Хотница се проследяват най-малко два основни етапа на развитие: ранен — представен в горните хоризонти на Самоводeне. нар.11).

Селището Подгорица се състои предимно от землянки. Късният неолит на Североизточна България до неотдавна беше почти неизследван. Очевидно олтарчетата. сред които важно място заемат големи култови глинени олтари c фалически и други антропоморфни изображения. Подгорица. които очевидно са стандартната жилищна форма на къснонеолитното население от Североизточната част на Балканския полуостров (фиг. 122. 1. хоризонт I (култура Цонево) (no X. 3. които се от- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 2. обхванали Балканския полуостров през късния неолит. Тодорова и кол. Делчево. Вайсов. 9—10 — стъргалки. осъществени през 1980—1981 г. хвърлиха известна светлина върху тази проблематика. Търговищко97. 7. 123. 11 — ядра. Костена шпатула (1) и керамика от Г. Кремъчни артефакти от неолитното селище Подгорица (БКН—В): 12 — отломък c ретуш. под ръководството на И. 16).Puc. 6 — аморфни оръдия (М 1:1.. 1975) (М 1:2) 138 Спецификата на керамичния комплекс на културата Хотница е ярка илюстрация на процесите на културната дезинтеграция. Едва спасителните разкопки на неолитното селище на платото до с.5) Рис. Разкрити са около 40 землянки и други вкопани обекти. Ангелова и И.

НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 139 .

140 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

124.Рис. Керамика от н. Дългопол-Балкузу (М 1:2) Рис. Керамика от Усоето (култура Усое I — БКН—В) (M 1:2) НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 141 .с. 125.

чиято керамика все още има някои допирни точки c края на ранния неолит. 121а: 3. I хоризонт на селищната могила Голямо Делчево. добре навлажнени долини на Източния Балкан. население. Дългополско (фиг. по името на по-рано откритото местонахождение на подобна керамика в Лонгоза. но той очевидно отразява два момента: генетичните връзки c местния късномезолитен комплекс и интензификацията на контактите със североизточните лесостепни райони след неолитизацията на последните. гърнета c уплътнени дъна и др. Срещат се вазовидни съдове със и без дръжки (рис. По-късно подобни материали бяха открити при с. цилиндрични чаши. Керамика от Усоето (култура Усое I — БКН—В) ( M 1:2) криват в инвентара на неолитните и енеолитните култури. 121). отколкото тази на културата Хотница. 121а:3. Боряна и край гр. н. коси насечки украсява гърнетата. застъпена в Дългопол — Балкузу (рис. Типологически комплексът стои по-близо до културата Усое от поречието на Камчия. който се засилва през разглеждания период (рис. То се състои от седем различни по големина землянки. пр. 124).9). Във всички обекти прави впечатление стандартността на 142 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Луда Камчия бе проучено през 1968 г. Вероятно става дума за двупосочна размяна на културни ценности. Добруджа и Причерноморският ареал Вече бе отбелязано. Дългопол в местността Балкузу (рис. C малки изключения керамиката е неорнаментирана. че в началото на VI хил. прониква от Тракия по течението на р. Интересен аспект на късния неолит от Централна Северна и Североизточна България е микролитният компонент98 в кремъчния инвентар. Луда Камчия и отсяда в закътаните.5). 126. носител на производяща икономика. 70. че в Подгорица е представен само ранният етап на културата. Комплексът позволи да бъде идентифицирана една нова. но това би могло да се дължи на обстоятелството. вече се забелязват елементи на културата Криш III В и IV А102. 121а: 13. паници c леко извит навън ръб на устието. 121а: 10) и набодени ленти (рис. Поселението е възникнало на ниско възвишение на брега на реката. Допълнителна светлина върху проблема хвърлят данните за присъствието на европеидно къснонеолитно население в тази част на Балканския полуостров. Керамичните форми са биконични и заоблено биконични. остават все още незаети и биват неолитизирани много късно.8. Не особено разнообразният инвентар обхваща сферични съдове. Черноморското крайбрежие и особено Добруджа. отколкото до културата Хотница. което може да се дължи на по-удобната комуникация чрез реките Врана и Камчия c културата Усое I. раннонеолитна култура. наречена Цонево100 (рис. което позволи да бъдат проследени няколко фази в развитието на културата: най-ранната (БРН— В).4. украсата е пестелива и се състои от канелюри (рис. 8. четвъртити съдове и биконични гърнета c ямички под устието. е. 122). Първото ранно неолитно селище в поречието на р. 123). е синхронна на културата Криш И. средната — (БРН—В/С) е представена от Голямо Делчево I и е синхронна на културата Криш III А. 124)101. отколкото c културата Хотница. поради относителното си безводие. Керамиката е значително по-стереотипна (рис.Рис. Този феномен все още не е задоволително обяснен.10). в най-долния. врязан орнамент (рис. 17)99. В късната фаза (БРН—С) — от с. Керамиката е сива и сиво-бежова c шупли. подобни на откритите в Подгорица. са миниатюрни копия на по-големи съоръжения. което обаче не е било защитено при пълноводие. снабдени c едва загатнат липенранд. Боряна. Орнамент от къси.

НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 143 .

144 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

представена в Усоето. но има и съдове c червено и петнисто черно-червено или червено-сиво опалване. което дава основание да се предположи наличието на светилище. При по-голямата част от тях като опоснител на глинената маса са използвани органични примеси. Специфична е технологията на изработване на съдовете. Характерен белег при керамиката е коренната промяна в технологията на изработването и орнаментирането ѝ. Луда Камчия. огладена. M 1:4 — 1. В културата Усое могат да бъдат проследени редица общи за це- Рис. която позволява проследяването на отделни етапи в развитието на културата.77) е синхронна c финалните етапи на културите Калояновец и Хотница. Изключение правят релефната лента отвън на устието и косите. 128. Финалната фаза на културата Усое II (рис. Като опоснители вече почти не се използват органични примеси. дълбоки. къси насечки по тялото на съда. по-хидроскопичен. Грубата кухненска керамика е почти без украса. Варненско (М 1:3. Открити са само следи от малобройни. Керамичният комплекс на първата фаза на културата — Усое I А (БКН—А) (рис. 125). маркиращи зараждането на ранноенеолитната култура Сава. 127. За обекта е характерна хоризонталната стратиграфия. Аспарухово. Във втората фаза (БКН—В) на културата — Усое I В. често покрити c врязани знаци (рис. 77)104. четириъгълни съдове. Керамика от землянка №1 — неолитно селище Дуранкулакнивата (фаза Блатница на културата Хаманджия) (по Т. Орнаментацията е крайно пестелива и се състои от канелюри. 18). почти всички снабдени c повече или по-малко подчертан липенранд на устието. Димов.5) Puc.5 — 2—3. набодени ленти и набождания на широки площи. шайбовидни. Това позволява производното на тънкостенни и здрави съдове. Срещат се широки жлебове и релефно налепени ленти. Повърхността на съдовете е сива. Съдовете са остро биконични. като плява и животински екскременти. се проследяват две подфази. 177:4). чието предназначение. В резултат след изпичането черепът остава порьозен. Дългопол на р. нанесени c кръгъл. което позволява поставената в съда храна да се поддържа по-хладна. барботина и врязани зигзаговидни мотиви. която има доста общи черти c тази на културата Овчарово. характерен за района на Лонгоза. но пречи на трайната спойка c шлика. поради голямата им разрушеност. триъгълен или елипсовиден инструмент. Канелюрата като средство за украса отстъпва на заден план. 1982) (М 1:2. тип Дудещи (рис. За по-ранната са характерни около двадесет различни керамични форми. Вместо тях в глината се поставя значително количество фин пясък. Аспарухово при гр. паници. В нея се появяват първите елементи. хранилища и др. 126:6). особени наземни сгради. трудно може да бъде определено. 126) съдържа заоблено биконични керамични форми почти без липенранд. кани. Основният цвят на керамиката е светлосив. купи. бе открит върху обширното плато Усое над с. даде основание за обособяването ѝ като самостоятелно къснонеолитно явление под името култура Усое (първоначално предложеното име „култура Златарски“ не намери гражданственост). поради което този етап носи още обозначението Протосава (рис. Керамика от култура Усое II-Протосава от Усоето при с. бъчвовидни гърнета. който като правило е вече опадал от съдовете при откриването им. на техниката фурхенщих и на фино врязаните мотиви. Сред керамичните форми има конични блюда. Късният неолит (БКН). без двете явления да бъдат идентични.раннонеолитната керамика. 128.76. за да направи място на набодения орнамент. И тук селището се състои изключително от землянки (фиг. почти цилиндрично-конични купи. В една от землянките се попадна на следи от култови съоръжения c животински и човешки черепи до стената. често явление са дръжките c различни израстъци. Капаците на съдовете са плоски. 3) НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 145 . Украсата се състои от канелюри. фусбодени (рис. Спецификата на културата. сивочерна или тъмнокафява.

Добруджа е една от най-късно неолитизираните територии на Балканския полуостров не само поради спецификата на природо-географските данни. нар. Керамиката от ранната фаза на култура Хаманджия позволява да бъдат проследени преки контакти c културата Боян — Болентинеану (рис.лия къснонеолитен Долнодунавски комплекс елементи. но засега не е ясно дали става дума за диахронни или синхронни връзки. Хашоти106 независимо един от друг. За втората фаза на културата Хаманджия (БКН—В) хронологически определяща е типологията на керамиката c врязаната украса. която очертава спираломеандри. Ду- 146 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . широките комуникационни възможности. несъмнено е допринесла за по-голямата самобитност на тази култура. Въпросът за генезиса на културата Хаманджия бе многократно дискутиран в литературата105. Производящата икономика тук се появява едва в началото на късния неолит. В първата и фаза (БКН— А) още могат да се открият отделни ретардиращи финалнонеолитни елементи. Богато орнаментирана c фини канелюри и набождания е черната. сред което често се среща протоевропеидният расов тип108. стана ясно. че културата Хаманджия е най-източното звено на Долнодунавския късноеолитен комплекс и се е формирала едновременно c формирането на целия комплекс. меандри и зигзаги. Регистрирани са контакти и c културата Боян — Джулещи (Мунтения). защото за нея се съдеше по керамиката от развитите ѝ етапи. От друга страна. Тя е почти идентична c тази на фазата Протосава на културата Усое (Усое II) и е разпространена главно в Южна Добруджа. характерни за неолита на Добруджа и за Днепро-Донецкия ареал109. цилиндрични чаши. н. „винчанска“ набодена лента. Димов и П. образуващ през VI хил. Тя се характеризира c паници c широк фуниевидно оформен перваз. Културата преминава през четири фази на развитие. Това се дължи на обстоятелството. Сред културите на Долнодунавския къснонеолитен комплекс найсамобитни черти притежава културата Хаманджия. което постигнаха Т. която се пада на Добруджа през цялата праисторическа епоха. че тя е най-източното звено на този комплекс. Североизточните контакти са намерили отражение и в антропологическите особености на тукашното къснонеолитно население. пр. 127). украсени c набодени ленти. по-ясно изразени от своя страна в Северна Добруджа. биконични съдове. фаза Блатница — Головица (рис. Ролята на контактната зона между Балканския полуостров и земите северно и североизточно от Черно море. но и поради факта на относителната си географска изолираност. фино изработена керамика. Едва след откриване на първата и фаза. 74: 1—3. За контакти говорят и редица общи белези в погребалните обичаи. но общата типология на фазата е вече определено къснонеолитна. ясно се очертава още през този ранен период. c отсядането на тази територия на носителите на културата Хаманджия I. Срещат се съдове c високи шийки и високи капаци c набоден орнамент. първите две от които се отнасят към късния неолит. което е закономерно. без да се стигне до убедително решение. които са предлагали двете основни транспортни артерии за епохата — р. сред които важно място заема т. своеобразен полуостров между Дунав и Черно море. 75:2) от Мунтения107. Този мотив е очевидно характерен за целия Долнодунавски комплекс и не може да се приписва само на една отделна култура. и др. вазовидни биконични форми c ниска шийка. която се среща главно върху питоси и делви. е.. волути. като quasi въжести дръжки и др. Относителната географска особеност на района.

. Динчев. Todorova. 1989. 1. Nikolova. Георгиев. 1972. Нгуен Ван Бин.. Б. с. 1960. 1986. 10—11. Панайотов. Комша. 1979. 1974. 1948. 1976. 1987. Чохаджиев. V. Радунчева. c. 7—8. c. 1973. c. 1992.. 1976. Станев. Материалите от платото Карасура при Рупките. Попов. Констатация на В. M. Разкопки на Π. обр. спадането на температурите около 5500 г. 1982. При откриването на обекта той бе отнесен към средния неолит. Georgiev. 1981. C. 212— 213. 1972b. 1948. Станев за разрешението да работим c откритите материали и да публикуваме част от профила на проученото от него селище Самоводене. 1983. Тодорова. Дължим му благодарност за предоставената ни възможност да се запознаем c материалите. В. Тодорова. Berciu. 1970. 1979a. Детев.. c. 1983. 1989. 1987. 1990b.. Чирпанско. 23.. 1984. 1973a. 1986. c 40—46. 2. 1981.. с.. Тодорова. 1984. 65—74. Петков. Николов. Пак там. Единични бяло рисувани фрагменти от този район е открил П. 1969. 1985. c. 1985. 13. Перничева. Georgiev. Nekrasov. 10. 1986. Georgiev. Драгоман. Тодорова. Georgiev.. 16. Златарски. Todorova. Тодорова. 1987. M. 1976. 1986. спиралоидна фаза А на културата Старчеьо c Караново I (?). Вж. 1981. очевидно не са били без значение за формирането на облика на културата Хаманджия и в частност на нейната особено характерна идолна пластика (рис. 1968. Čochadžiev. 1989. 16—17.. M. Тодорова. 1980. Taf. 1989. Миков. Василев и кол. 1988. 1988. 1984. 1973. с. 1984. 1984. 1961.. Катинчаров. 203— 209.. Abb. 6—7. S. 45. с. Nikolov. Nikolov. 1974. c. 1980. 1973b. 1985. Гълъбник И. с. 1975. Taf. 1985. Радунчева. 10—12. Джамбазов. 1983. с. 1976. 1973. Пейков. cit. не са публикувани. c. М. Александров. С. M. 200— 202. 1962. Б. Abb. 46—56. 67 — пласт IIa: Перник III—I. 1990. c. 29. Вероятно при това находище става дума за некропол intra murum. Николов. нар. 1964.. Мъдрец. 94. 1986. Мирково I и др. 21—31. M. комуто дължим благодарност за предоставянето на находките. c. 63—65. Gimbutas. Nikolov. Nikolova. c. 1985. 19. 1975. Taf. с. 187. 1983. Georgiev. 4. Theocharis. Находки от него се намират и в частна колекция в гр. 121. 1988. Оборки от повърхността на селището. Пак там. 1976. 56. В. Abb. В. Kančeva. 1980.. 1928. 1987. 1989. обр. 1988. 15 Георгиев. М. 1971. 1987. Миков. Taf. Mellaart. 1983. Haşoti. 1972b. Николов. 18—21. m. 1968. 1980. Панайотов. 1973в. 64). Чохаджиев. Николов. 0000. 1985. направени от X. V. 1967. Вайсов. 1976а. Georgiev.. 1963. Николов. Nikolov. 14—15. 45—48. Ракитово и Симеоновград. 9. 1960. и лични наблюдения на X. Карта 2. 1988. 1984. М. 1983. Lazarovici. Nikolov. Тодорова.. Čochadžiev. Тодорова. 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 Проучвания на авторите върху археологическите материали от Курило — частна колекция на К. 82—86. Тодорова в западния край на обекта. c. Попгеор-гиев. 58. Богданович. Кънчев. БЕЛЕЖКИ КЪМ 4 ГЛАВА 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 Aslanis. Mellaart. Ангелова. 34—36. 1962.. op. Те обаче не са открили къснонеолитни материали. направени от авторите. произхождат от оборки на Г. 1967.нав и Черно море. Мулдава... Aslanis. 11—12. в която се проследяват и определени анатолийски черти. 1984. Николов. Николов. Todorova. Bakămska. Čochadžiev. Тодорова. 57—59. 1987. Renfrew. 1986. Gaul. 1963. Станев определя тези материали като „култура Самоводене“. 1981. 1979в. Челопеч. 54—67. Станев. 9—12. T. 1989. 1987. Čochadžiev. 1984. Става дума за хоризонтите Кремиковци I. 1976. Srejovič. 90. Станев. 1979. 1989. 109—112. Otto. 1974. с. 1976. c. с. 1966. c. Georgiev. 1983. I. 1979. Димитриевич синхронизира т. Georgiev. 1989. Georgiev. 1984. Čochadžiev. S. Dragan. 1974. Pavúk. 1984. Georgiev. 1963. Оборките. Б. 1989. 1988. 12. 2. Nikolova. c. 1977. c. 1988. Койчев. Вайсов. 42. 35. 1987. Чохаджиев. Тодорова. Milojčič. Петерс. В. Пак там. 1979а. 1984. c. 1958. показаха наличието на къснонеолитно селище. Василев и кол. c. 1986. 1983.. 107—108. Pavúk. Tchohadjiev. 1966. обр. 1958. 45. Георгиев.. Йоздуган от Истанб- 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 улския университет. Станев в Орловец. Bakalakis. Кърджали. Перничева.. 71. 1985. Николов. непубликувани материали. с. В. S. 1987. Бояджиев. 1961. Николов. Nica.. 15—20. Това е една типично тесалийска форма. Georgiev. Тодорова.. Pavúk. Богданович. 1987в. Димитров. В. Ангелова. Dimitrievič. Непубликувани находки от обхожданията на М. Кулов. 45—48. Тодорова. 1968. Otto. 1963. 1959. 150. Todorova. Откритите миниатюрни черно рисувани фрагменти от селищата Певец и Овчарово— платото. c. Димитров. M. S. История на България. Б. НЕОЛИТНИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ 147 . Arinei. Кънчев. 158. Comşa. Čochadžiev. A. Abb. Димитров.. Димов. 188). c. 1980. 15—19. 1973b. Todorova. 1978.. Дължим благодарност на разкопвача П. 1950. Оборки на Д. Николов. Georgiev. Todorova. Детев. с. Установен e още в Крумовград. И. c. Най-ранните находки от Усоето се отнасят към началото на БКН—А и са синхронни c Винча А3. 1983. Čochadžiev. 1955. Б. Старозагорски минерални бани. Николов. 223.. с. Sakellariu. а спира-лоид В — c Караново II и III (c. Abb. Hiller. 33—63. 40. Б. c. Lazarovici. 1978. 1961. Hopf. c. Nekrasov et ot. П.

19). които не бяха по силите на праисторическата археология у нас преди Втората световна война. 15).5. Тахиметрична снимка па местността. 17). Гълъбник. Самоводене. Подгорица (фиг. Хлебозавода при Н. Качица и др. Чавдар. 13. 20). 11. 16). Проучени на достатъчно голяма площ са днес неолитните обекти: Караново (фиг. 21). Това предполага широкообхватни археологически разкопки. Голямо Делчево Γ (фиг. Разпръснати в различни части Фиг. Едва през последните десетилетия благодарение на значителните инвестиции в науката получихме възможност да добием представа за общия характер и структура на неолитните селища. Тополница (фиг. П СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА роучвания върху структурата и общата планировка на едно праисторическо селище са възможни само при условие че е разкрита голяма част от площта му. Овчарово — гората (фиг. в която е разположено раннонеолитното селище Градешница (Мало поле — Луканово дърво) 148 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Загора (фиг.

на страната. Тахиметрична снимка на местността. 11. при които се проследяват съществени различия наред c някои общи за целия Балкански полуостров елементи. реки или дерета е задължително изискване. така и в съседна Румъния — в Мунтения. 12. или представляват удобни възвишения в близост до заливната тераса на равнините (фиг. Качица. произтичащо от търсената природна защитеност. в която е разположено къснонеолитното селище Подгорица СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА 149 . които той е предлагал. Оградеността на терена. а не хоризонтална стратиграфия. Дуранкулак. но там има льосов гред и езеро. вероятно c оглед на широките възможности за лов и събирателство. Блатна (Радомирско) и др. където са налице оптимални условия за дълготрайно отсядане. чиито раннонеолитни пластове са погребани и дори се намират под днешното ниво на подпочвените води. Янтра. а също и като база за евентуални допълнителни фортификационни мероприятия. на р. р. добре навлажнявани долини. но в древността е била безусловно налице. от оврази. избран за селище.. каквито са Тракия. Селищата от късния неолит са разположени твърде често върху обширни плата (Усое. долините на р. Дунав. За разполагане на селищата винаги са били избирани такива райони. В най-плодородните райони. още през ранния неолит са се образуваФиг. Нова Загора — Хлебозавода). На север от Балкана друго важно условие за основаване на неолитно селище е близостта на последния. които или са в непосредствена връзка c обширни. определящо локалната специфика на ареала. те дават представа за локалните особености в строителните и поселищните традиции. Раннонеолитни обекти липсват в равнинните части на Дунавската равнина както у нас. Изключение прави Малък Преславец. За тях е характерна предимно вертикална. Подгорица. 12). При селища. тази конфигурация на терена днес не личи.

Фиг. Очевидно само медитеранските климатични условия създават оптимален екологичен фон за развитието на тази интересна изява на дълготраен поселищен континуитет. от една страна. където на места върху тях се проследяват праисторически селища до средата на бронзовата епоха (Езеро. Интересно е да бъде отбелязано прекъсването на живота върху селищните могили у нас (извън Тракия) към края на късния неолит. Караново и пр. където могат да бъдат проследени в отделни случаи по няколко жилищни хоризонта един върху друг (Овчарово — гората). а в най-дълго използувания терен се очертава малка селищна могила. В Западна България неолитните селищни могили са малко на брой (Гълъбник. Ангелова) ли селищни могили. 150 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Те са характерни предимно за Тракия. 13. Искър) се проследява огромно неолитно селище c хоризонтална стратиграфия. Най-северният им представител е селищната могила Винча. На североизток от Балкана засега е позната само една — Самоводене. когато в рамките на кулминацията на Климатичния максимум медитеранският облик на климата се разпространява и на север от Балкана. За епохата на неолита в северната част на Балканския полуостров са по-типични откритите селища. План на субструкцията на неолитното селище Овчаровогората (разкопки на И.). Мирково и др. Курило. Чавдар.). Това става в момента. Въобще земите в южната част на Балканския полуостров могат да бъдат разглеждани като част от класическата територия на разпространение на селищните могили c център Близкия изток. разположени на платата.) Слатина в София2. Слатина (приток на р. и възникването на цяла система от селищни могили на север от Балкана в края на ранния и през средния енеолит1. Малобройни са неолитните селищни могили и в Югославия. Интересна картина получаваме от селището в община (кв. където на платото на западния бряг на р.

Антропологическият тип на неолитното население в обсега на тези територии е преобладаващо медитерански3. използувани от неолитното население на страната. Голямо Делчево I7 (фиг. Разгледани глобално. тези явления очертават две противоположни сфери на разпространение. Тяхното разпространение следва основния път на неолитизацията на Европа — Вардар—Нишава. Дуранкулак6 (фиг. пр. едно обстоятелство. 1971) В определена зависимост от тези закономерности стоят и жилищните форми. е. н. в североизточната част на страната — землянката (рис. 17) и др). — т. традицията на епипалеолитната и мезолитната землянка се запазва като господствуваща жилищна форма до първата половина на V хил. В разпространението им има обаче известни хронологически различия. В североизточната част на Югоизточна Европа — Добруджа. а за късния неолит — землянки. Молдавия и Южна Украйна. 130. Така във Великотърновско за ранния неолит са характерни предимно наземни сгради.Фиг. а в Софийско и Средна Северна България се срещат и двете форми. Лука Врублевецкая I5. 134). 133). 24). Гърция и Тракия през неолита се проследяват само наземни сгради. План на неолитното сеглище в Неа Никомедия (по S. Струма—Искър и Струма—Нишава. В Близкия изток. Средния Дунав и Централна Европа. е. Културата на линеарната керамика в Средна Европа също е култура c наземни сгради. Между тези два основни ареала Североизточна и Средна Северна България заемат междинна позиция и показват особено интересно СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА 151 . което е от съществено значение за по-нататъшния ред на изложените тук съображения. 14. Synos. през целия неолит и отчасти и в началото на енеолита (Сороки4. В Тракия и Западна България доминира наземната сграда (рис.

макар и Фиг. През късния неолит обаче основна жилищна форма на север от Балкана става землянката (Качица13. 15. В нашия конкретен случай тя хвърля допълнителна светлина върху сложния и комплексен характер на причините. е. Ангелова) 152 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Самоводене10).Puc. Явлението би било трудно обяснимо. Овчарово — гората II—IV9. че неолитизацията и тук донася като съставна част на целия социокултурен раннонеолитен комплекс традицията на наземното жилище. В светлината на тези синхронно изявени факти става ясно. и Овчарово — платото11. наблюдава се връщане към една древна епипалеолитно-мезолитна жилищна форма. Synos. — Инфилтрацията на протоевропеиден антропологически тип16 заедно c погребения в изтегнато по ръб положение и съвпадането на тези явления c известно краткотрайно застудяване и главно — засушаване на климата в рамките на Климатичния максимум. т. Подгорица14 (фиг. Овчарово — гората I12). е добър индикатор на някои по-общи явления. През ранния неолит тук сградите са предимно наземни (Поляница-платото8. 23). поглед отгоре (по S. макар и да са познати изключения (Овчарово — земника. От казаното е ясно. План на I хоризонт на неолитното селище Овчарово-гората (разкопки на И. Очевидно наблюденията върху праисторическата архитектура могат да дадат ценни. 1971 преплитане на двете явления. 16. Графична реконструкция на едно от неолитните жилища от Неа Никомедия. че развитието на архитектурата. именно поради своя надрегионален характер. 129. довели до създаването на културния блок на Балканския късен неолит. която бива модифицирана съобразно спецификата на местните условия. ако не бе съпроводено от още няколко допълнителни обстоятелства: — Наблюдаваното по същото време покачване ролята на микролитния компонент в кремъчната индустрия на къснонеолитните култури от този район15.

План на къснонеолитното селище Поляница. Вайсов) СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА 153 . Ангелова и И.Фиг. 16. култура Поляница (разкопки на И.

Това очевидно е траяло няколко години. раннонеолитното население е живяло в овални полуземлянки и землянки. В тази връзка не бива да се забравя. че от този район доскоро липсваха публикации на каквато и да е теренна документация. Голямо Делчево I24. чиито подове понякога покриват запълнените землянки18. (Между другото и докато просъхнат отсечените дървета. например в Югославия (Дивостин I19). докато новодошлото население се етаблира в района. изобщо не са преминали към строеж на наземни сгради именно поради кратковременния живот в тях. осветляващи редица исторически и социокултурни аспекти17.косвени данни. В Овчарово — гората I. то няма данни за първоначално отсядане в землянки. Що се отнася до размерите на раннонеолитните селища. предназначени за по-стабилно строителство. в Лука Врублевецкая20 и в Нови Русещи I21 в Молдавия и др. Подобни наблюдения са направени и на много други места. 17. създаде орни площи и утвърди правата си върху заетата родовообщинна територия.) Едва след това се пристъпвало към създаване на наземни сгради. в момента на отсядането си. то Фиг. Делчево (по X. Що се отнася до Тракия. 1975) 154 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . План на I хоризонт в Г. Тодорова и кол. Дългопол — Балкузу23. Напълно допустимо е такава да е картината и в Сапарева баня. изсече гори. осветляваща ясно и убедително ситуацията под раннонеолитните (Караново I и II) пластове на селищните могили. Да се върнем на въпроса за характера и структурата на неолитните селища на територията на България. Някои по-краткотрайни неолитни селища. Самоводене I и Дуранкулак (северно от Балкана) се наблюдава следната картина на възникване на селището на една родова неолитна община: първоначално.. и Овчарово — земника22. като Овчарово — платото.

а в случая със селищната могила Самоводене. което определено говори за чувствителен демографски прираст. Малки са площта и броят на сградите от времето на първоначалното заселване. Каквито и да са обаче причините. и пр. че повечето от селищата от този период заемат многохектарови площи предимно върху платата (Усое — 60 ха. Данните от Караново (фиг. по предварително известен план. Преустройствата им са били извършвани също едновременно. макар да бе установено. че цялата площ на платата не е била обитавана едновременно. също върху платата. Вече бе отбелязано.те варират значително. 19) и Овчарово-гората (фиг. Изместването на къснонеолитното население на Тракия от заливната тераса (където са селищните могили) върху незаливните плата става едновременно c възникването. че тези широкообхватни явления имат общ социален демографски или климатичен фон и се коренят в сумирането на тези фактори. днес разполагаме c достатъчно археологически факти. Напълно възможно е обаче те да не са били застроени едновременно върху цялата си площ. даващи възможност да говорим за известни промени в поселищния континуитет при смяната на раннонеолитния c къснонеолитния културен блок. например едва ли е имала в най-развитата си фаза повече от 50—60 души население. които представляват по всяка вероятност големи родовоплеменни центрове на аграрни райони. Представа за вътрешната структура на неолитните селища c наземна архитектура добиваме от плановете на проучените на по-голяма площ обекти. Самоводене — 30 ха. Курило — 40 ха. В хронологично отношение важи следната закономерност — групата неолитно население. Познати са обаче и огромни по площ поселения. В. на повечето от къснонеолитните селища на север от Балкана. Курило до София. къснонеолитните напластявания се проследяват върху и далеч извън очертанията на раннеолитната селищна могила. основаваща дадено селище. Тези факти са указания за съществени вътрешнобалкански дислокации на къснонеолитното население и възможни инфилтрации от североизток. Хлебозавода в Нова Загора — 60 ха. но не и за ново преселване от Анатолия. тандири и производствени комплекси. като Слатина в София. Една средно голяма неолитна община като тази от Овчарово — гората. Значително по-различна е картината на поселищната система от времето на късния неолит. но археологическите данни в потвърждение на това засега са твърде оскъдни. -Търновско. От друга страна. Най-вероятната обективна причина за тези дислокации може да бъде повишаването на подпочвените води вследствие застудяване на климата. а в края на живота на съответното място се наблюдава повторно свиване на границите му. 15). Необходимостта от защита на селищата от външни нападения е възникнала едновременно c появата на първите запаси от храни СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА 155 . При това къснонеолитните сгради в центъра на селището са наземни (Самоводене IX—XI). е сравнително малка. За съжаление поради липсата на достатъчно археологически и интердисциплинарни изследвания причините за тази дислокация досега не са задоволително осветлени. показват.. Очевидно е. Впоследствие по демографски причини селището се разраства in Loco. късният неолит е слабо застъпен в стратиграфията на селищните могили в Тракия. Караново и др.). тъй като сградите са ставали по едно и също време негодни за обитаване или едновременно са били опожарявани. а в периферията — дълбоки землянки c огнища. че раннонеолитните селища са били строени организирано.

Самият начин на застрояване подсказва наличието на някаква оградна стена или друг вид фортификация. Vajsov. 1989) за през зимата. култура Усое I (по I. Сградите се строят плътно една до друга. което е и определящият фактор за типичното за всички раннонеолитни (и енеолитни) селища компактно застрояване. В действителност следи от такива съоръжения са открити в Самоводене25. 18. подредени в редици и разделени от тесни улички и площадчета. Едно укрепително съоръжение обаче ограничава поселищната площ.Фиг. вертикално забити колове (диаметър 156 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . фиксиращи границите на поселението. Това е причината за обграждането и на най-ранните дълготрайни поселения от Плодородния полумесец (като Иерихон) със стабилни укрепителни съоръжения. където селището е било оградено c дълбок ров. чиито стени са били укрепени c редица огромни. План на неолитното селище Усоето.

границите на това сложно укрепително съоръжение са били прекрачени от разрастващото се поселение. че са разположени на платата. 21. както и тези на Дикилиташ в Беломорието не дадоха достатъчна информация относно особеностите на СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА 157 . В този смисъл определението на този род селища като „открити“ е напълно правомерно. Плоската покривна платформа и днес е обичайното покривно покритие на селските сгради от онези райони на Анатолия. Аспарухово. 16). Те се отличават със стройна вътрешна организация и гъстота на застрояването. засипани c пръст и дребен чакъл. основите на дебелите до 0. които невинаги са синхронни. организирани. Логично е да очакваме при тях и фортификационни съоръжения. планомерни строителни мероприятия. Струма. През късния неолит картината е сходна. представляващи очевидно части от масивни дървени съоръжения. 16. Че снеговалежите трябва да бъдат изключени като редовно явление за къснонеолитната. В тази връзка може само да се съжалява. 131). макар засега да не са открити такива. както това е при Хлебозавода в Нова Загора (фиг. достатъчно раздалечени един от друг вкопани жилищни обекти (фиг. доколко дълготрайно ще се окаже отсядането на избраното място. Обстоятелството. значително по-топла от днес зима по долното течение на р. Селището Усое (Усоето) при с. се подразбира от само себе си. Липсват данни за укрепителни съоръжения. при положение че би трябвало да ограждат много хектари поселищна площ. В селищата c вкопани жилища засега не е установена никаква планомерност в разполагането на землянките. Така възникналият дълбок ров c отвесни дървени стени е бил непреодолима преграда за евентуални нападатели. В Овчарово — гората. които не познават снеговалежи30. Петричко27. Плътно разположени една до друга. които нагоре са били издигани посредством глинобитна техника. Тополница. не са предразполагали към сложни. ограждащ селището. нито ограничения в площта на селището (фиг. Планът им издава предварително замислена строителна концепция. където бе разкрит един особен начин на застрояване (фиг. срещаме една реплика на неолитните строителни концепции от Анатолия. рис. ровът е бил запълнен c пепел и други отпадъци и покрит от подовите нива на постройките от по-късните периоди. тъй като това вкопаване всъщност цели да се изрежат в алувиалната почва. В общи черти селището е представлявало един взаимносвързан архитектурен ансамбъл от рода на разкритите от Чатал Хююк (рис. не променя c нищо тази закономерност. например се е развивало по заетото от него плато от юг на север (фиг. Селищата в Тракия имат наземна архитектура. Вероятно двете явления са тясно свързани помежду си. C течение на времето обаче. добити на място. че в Тополница. Личат инсули и улици. Особено място сред неолитните поселищни ансамбли заема къснонеолитното селище при с. Колове са носили плоски покривни платформи. Дългополско. 20)26.50 м стени на сградите. тъй като неограничена поселищна площ и несигурността в това. но не са такива. Сградите са частично вкопани в терена и създават впечатлението за полуземлянки. намиращи се на североизток от Балкана. вероятно са проследени деструкциите на запълнен c чакълеста пръст емплентон (?). 18). Очевидно е.30—40 см). 9)28 и Чан Хасан I29 съоръжения. които на практика биха били неосъществими и незащитими. 18). сградите често имат и общи масивни стени. чиято специфична етнокултурна позиция бе разгледана по-горе. че разкопките в Ситагри при Драма. от своя страна са заети от хаотично разположени. Селищата със землянки. подстилаща обекта. след редица опожарявания.

C допълнителни данни за сградостроителството от същия период разполагаме и от самото Караново34. Чавдар36 и някои други обекти.Фиг. Софийско31 (фиг. те не се отличават c разнообразие и са относително добре изучени. В основата им лежи колово-плетената. дебели до 20— 25 см. Най-интересни в това отношение са голямата опожарена сграда от община Слатина. опожарените сгради от етапа Караново II край бившата Окръжна болница в Стара Загора32 и опожарената централна сграда от етапа на неолит В в селищната могила Самоводене33. При по-малките сгради те липсват или се наблюдава само един 158 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . състояща се от дебели надлъжни. многократно обмазвани c глина. които са били преплитани хоризонтално c по-тънки хоризонтални клони. Този плет е образувал носещата конструкция на стените. 22). Gеorgiev) Рис. Дървената платформа на тавана може да бъде поддържана от няколко кола. 19. 130). установени у нас. разполовени и по-тънки. План на жилищата на култура Караново I от Караново (по S. 130. Между тях са били забивани по-плитко. на разстояние около 30—40 см един от друг. от Азмашката могила край Стара Загора35. напречни греди. които са били забивани дълбоко в земята (рис. използувани при относително благоприятни климатични условия. следващи оста на сградата. 133). Жилище от култура Караново I и реконструкция на начина на градеж синхронната на Тополница къснонеолитна архитектура. Предназначени са за сгради. потънки колове. обмазана c глина конструкция (рис. Стените имат носещи ъглови и стенни вертикални колове. Тя се запазва във вид. Най-стабилните сгради са били снабдени c дървена подова платформа. всъщност клони и пръти. Hiller — G. По мои лични наблюдения от тези обекти тя вероятно е сходна c описаната. Що се отнася до неолитните строителни техники. позволяващ археологически наблюдения и реконструкции само при силно опожаряване.

Така оформеното c дърво съоръжение е било измазвано отвътре и отвън. така че в зависимост от продължителността на живота на сградата подът се е повдигал чувствително. разграничаващи помещения. По броя на подовите замазки може със значителна точност да се изчисли времетраенето на една построена по гореописания начин неолитна сграда. План на II хоризонт от неолитното селище Хлебозавода в Н. Конструкцията на платформата на тавана е сходна c тази на подовата платформа. Етажите не са нито ново. Данни за прозорци нямаме. Деструкциите на неолитните сгради при болницата в Стара Загора сочат паднали от по-горен етаж съоръжения и архитектурни детайли. 20. носещ кол. складове и специализирани работни сектори. c глина c примеси от плява и ситна слама. Кънчев — Т. че някои неолитни селища са имали централни. Периодично (най-вероятно ежегодно) са правени тънки замазвания на пода и отчасти на стените c чиста глина. Загора. включително подът и таванът. c което сградата е ставала все по-стабилна. а при масивната сграда от община Слатина в София е констатиран масивен таван38. Редица наблюдения говорят за това. че покривът на тези сгради е бил двускатен. макар да липсват преки указания за това. Невинаги се открива и мястото на вратата. като Чатал Хююк например37. 1988) централен. но помещенията — помалки. нито балканско изобретение. култура Караново IV (по М. който вероятно е бил и под на горния и СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА 159 . а стените и таванът са се надебелявали. биват реконструирани c основание като двуетажни. Раннонеолитните архитектурни комплекси в Анатолия. Във вътрешността на сградата от колове и плет са били оформяни преградни стенички. Предполага се. а прастара неолитна традиция. Кънчева. То се движи между 30—40 години. особено ако тя е имала по-високо издигнат праг. евентуално двуетажни сгради.Фиг.

Отворът е дъговиден и широк. 21. добре огладена и полирана. 2 от Тоуполница. 20). Рядко се срещат сгради c повече от едно помещение (фиг. място за вертикален тъкачен стан. която е била едновременно и обществено средище и хранилище на общинния фонд на зърно за посев. Под този пласт на места се проследява слой пепел от накладен на мястото на бъдещата пещ ритуален огън (Кремиковци). 131. „лежанки“ (Слатина). В неолитните сгради се проследяват обособени сектори със специално предназначение: складово помещение (Слатина. хромелно съоръжение. Те имат нисък подиум. Вайсов) Рис. 19). Засводяването е ниско — не по-високо от 50—60 см над пода на пещта. Само подовата замазка на пещта е от чиста глина. култура ТополницаАкропотамос (разкопки 1986—1987 на Я. място за подвижни платформи на масивни глинени крачета (Ст. работни сектори и др. може би също обитаван. са открити при НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . В Чавдар пещта е при стената срещу входа. примесена c плява. В Овчарово и Поляница — платото. запазени почти изцяло. а вероятно и дом на семейството на старейшината. една перпендикулярна на входа стеничка отделя последния от разположената в ъгъла до него пещ и образува малко коридорче. Загора — болницата). Азмашка могила — за зърно за посев). запълнен c чакъл. кухненски сектор c пещ и съдове наоколо (Самоводене). При описания начин на гъсто застрояване на неолитните селища проблемът за площта на функционално най-натоварената.Фиг. Сводът е бил изработен от каркас от пръти. Конструкцията на пещите е добре изследвана. централна сграда. а не в хоризонтален план. Бояджиев и И. Пещи. а цялото съоръжение е било обмазано отвън и отвътре c глина. очевидно е бил решаван във вертикален. Формата на раннонеолитните семейни жилища е най-често близка до квадратната или е леко правоъгълна (фиг. Графична реконструкуция на жилищната архитектура в Тополница 160 етаж. едри речни валуни или фрагменти керамика. План на жил.

гладко обмазан c глина и добре полиран. Тя е била издигната върху голям правоъгълен подиум. План на раннонеолитноmo жилище от Слатина (по V. Вкопани са до 0. върху който изследвачът предполага да е имало и култово изображение (на идол?).50 м. за прокисване на мляко и др. Зад подиума и пещта е разкрито обмазано правоъгълно корито c многобройни опалени речни валуни — очевидно представляващи камъни за готвене. които в идеалния случай се проследяват по периферията на вкопаната част (фиг. Съоръжението от Самоводене очевидно е имало предназначението да обслужва значителен на брой човешки колектив. Nikolov. Интересни наблюдения върху конструкцията на една пещ е направил П. 132. 1989а) СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА 161 . висок до 20 см. Следи от нея са достигнали до нас във формата на дупки от колове.80 м в терена и всъщност са само полуземлянки. Модел на неолитно жилище в Слатина (по V. Пещта е имала два отвора. защото са имали и значителна наземна конструкция. маркираща двускатен покрив.50 × 4. необходима за бързо сгряване на вода. за готвене или за поддържане на температурата в пещта при печене и др.болницата в Стара Загора. Там над дъговидния отвор личи фронтонна стеничка. В същата сграда са открити останки и от друг подобен подиум. зад нея обаче куполът на пещта е заравнен и снабден c околовръстен перваз — очевидно приспособен за съхраняване на топло на ястия. Nikolov 1989а) Фиг. 16) и по оста на землянката — като следи от носещи билото на двускатния покрив коРис. 22. Последните са били нагорещявани в пещта и използувани като акумулатори на топлина. запълнен отвътре c едри речни валуни. разделени от висока колонка. Що се отнася до землянките от ранния неолит.50—0. разположен край стената. Станев в централната обществена сграда в Самоводене39. те са овални и силно варират в размерите си — от 20 × 8 м до 3. възникнала чрез многократно обмазване на вертикален кол.

е разположено огнището със съдовете. Малките размери на някои от тези вкопани сгради навеждат на мисълта. а землянките са служили само за нощувка и за убежище при лошо време и през зимата. Къснонеолитната архитектура не се отличава съществено от тази на ранния неолит. И тук откриваме строен. а вероятно и c чимове. останки от подиуми и подови замазки. Вътрешната организация на едно къснонеолитно селище е най-добре изследвана при Хлебозавода в Нова Загора41 (фиг. c две и повече помещения. които все по-често са правоъгълни. В землянките обикновено се наблюдават огнища. При малките землянки се среща осморкообразната форма c две овални помещения на различни нива — предното. а следователно и следите от колове. че животът на неолитното население от североизточната част на страната вероятно е протичал главно на открито. Същото се наблюдава и при землянка № 7 от Подгорица. Графична реконструкция на начина на градеж на неолитното жилище от Слатина (по V. 1989а) 162 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . а отвътре — обмазано c глина. е било вероятно жилищно. Nikolov. В Овчарово е установен етап на преустройство на землянките c ново (второ) подово ниво. по-издигнато. поне над огнището. 133. които бързо са били запълнени c наноси след изоставянето им.лове. По опадалите над огнището опалени мазилки от покривната конструкция на землянка № 8 от Голямо Делчево40 бе получена информация за характера на покривната конструкция: върху конусовидния дървен каркас на покрива на землянката е бил положен дебел пласт камъш и тънки клони. Налице е обаче определена тенденция към увеличаване размерите на сградите. 20). подълбокото. след което цялото съоръжение е било затрупано c пръст. предначертан поселищен Рис. При дълбоките землянки ерозията е унищожила стените. върху задното. Споменатият „идеален“ за археолога случай се наблюдава само при малки и плитки вкопани сгради.

че идолът е имал вероятно две или три лица. т. От него е запазено торзото c три чифта бюстове. сочещо. Тук е запазена пещта. четириръба пирамида. Перничева е проучила в с. без дървен каркас. От запазените ъглови части може да се съди. В центъра на сградата бяха открити останки от постоянно използувано открито огнище. запълнен c едри речни валуни и счупени хромелни камъни. носещ кол на западната стена на сградата. 134.20 м. Правоъгълният и план е c размери 8 × 5. равно по значение на жилището при болницата в Ст. Графична реконструкция на начина на градеж на жилище 7 от Подгорица СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА 163 . опрян до централния. а край срещуположната тясна стена бяха намерени деструкциите на голям глинен идол. пещта е била построена c помощта на наставяни една над друга широки глинени ленти. В помещението бе открита масивна пещ c подиум. Заоблено-квадратна в план. От същия период в Тополница. Разкритата сграда представлява очевидно кухненското помещение на едно къснонеолитно семейство. върху висок подиум или друго подобно Рис. В двата предни ъгъла. оформена във вид на пресечена. готварските камъни и цялата керамика. Българчево42 едно много добре запазено опожарено жилище.20 м. Сводът е нисък. а подиумът на пещта е висок до 0. където вероятно е бил непрекъснато поддържан огън. са оформени глинени джобове за съхраняване на продукти и храни на топло. украсено c жълто рисуван орнамент. Петричко43. Конструкцията на сградите е аналогична на тази от по-ранните етапи на неолита. Загора. В Югозападна България Л. е. Запазени са in situ хромалното съоръжение. встрани от отвора. и началото на врата. е проучена една голяма опожарена култова сграда.план. че той е бил моделиран. служили за акумулиране на топлината. Това е и единствената изцяло наземна постройка в това селище.

по-високо разположено пространство. преди всичко разширения. многоделни землянки се наблюдават синхронни c тях по-малки. централно помещение c открито огнище в средата. които вероятно са били леки. Селището е било оградено на определен етап от развитието си c ров и нисък вал. Начинът на оформянето му бе проследен особено ясно при землянки № 1 и 2 от Дуранкулак. дълбока до 0. Самият покрив не се е различавал от описания при ранния неолит. Повечето от землянките не са еднократно оформени. Обмазана е отвътре c глина.съоръжение. За периода на късния неолит разполагаме c оскъдни данни за фортификационни съоръжения. В землянка № 1 от същия обект бе разкрита вътрешната структура на едно вкопано неолитно жилище c преддверие на север. Наред c големите. посветено вероятно на култа към огъня и плодородието. надстроен c глинобитна емплектонна стена. понякога две до три на брой. Самоводене). Днес при проучването им тези обекти се откриват c 45-градусов наклон на „стените“ и хълмообразни останки от глинените вътрешни съоръжения. Пещите. За разлика от тях големите. „лепешки“. поддържащи билото или центъра на покрива. В къснонеолитните селища у нас са открити и тандири (Усое. c диаметър 0. овални или осморкообразни полуземлянки. Със значително по-богата информация разполагаме за къснонеолитните селища със землянки. служили за изпичане на хляб във вид на т. където се концентрират и болшинството от археологическите находки. вкопано до 1—2 м в земята съоръжение. тръни и треви.30—0. ремонтирано два пъти. Такова съоръжение бе установено пак в Самоводене. очевидно зимни жилищни помещения.70 м в терена.50—0. Очевидно сградата представлява местното светилище. В землянка № 2 в частност също се попадна на опалени над огнището мазилки c отпечатъци от камъш. Тандирът е цилиндрична яма. са били разположени на древното земно ниво в периферията на землянките очевидно поради необходимостта от подобра тяга. нар.70 м. които са имали твърде масивна конструкция. равно отсечени колове.50 см (рис. лежанки и работни площадки. присъединявани допълнително към основната форма на съоръжението. дебела около 1 м. е служило за лежанка44. В резултат от това дълго обитаваните землянки понякога заемат твърде голяма площ и имат сложна конфигурация. Покривната им конструкция е била конусовидна или двускатна. Ерозията на почвата при стените до 45° наклон е променила значително формата на землянките и е заличила следите от коловете от покривната им конструкция в периферията им. Къснонеолитната землянка е сложно. се откриват именно край последните землянки. Големи пещи. Този момент личи добре по черве- 164 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 135). като подиуми. като съответно в центъра на землянките се проследяват надлъжни редици плитки ями c равно дъно или само една такава яма. и яма за хранителни запаси до стената. леко преградено. а подът и понякога може да бъде покрит c камъни. а са претърпявали c течение на времето редица преустройства. В тандира се наклажда огън от тънки сухи съчки. вкопани до 0. сезонни обиталища на малки семейства. Землянка № 46 от Усоето например има общи размери 10 × 24 м. Добре личат местата на огнищата и носещите покривната конструкция колове. Южното. са приютявали по всяка вероятност цели големи фамилии. служили за изправяне на масивни. което е имало отвесни стени и овален до правоъгълен план. който се поддържа до нажежаване на обмазаните стени.50—0.

изглежда. Върху нагорещените стени се налепва хлебното тесто на питки или ленти. не по-дебели от 2 см (оттам думата „лепешка“ в руски език). дълбоки са над 1. то в края на късния неолит (фаза Протосава в Усоето) те добиват почти правилна правоъгълна форма. Когато питката се отдели от стената и падне на дъното на тандира. посипани c белезникав варовик подове. Тези сгради биха могли да бъдат интерпретирани като централни за съответното селище. култура Подгорица (разкопки 1981 на И. не са напълно изяснени. Съдим за това по състоянието на подовите нива под опожарените им деструкции и от разломяването и свличането на подиумите на пещите им. са били леко повдигнати на стълбове над терена — за изолация от влагата и вентилация.Фиг. Такава сграда „на крачета“ е изобразена и върху по-късния модел от Овчарово45. План на землянка 12 от къснонеолитното селище Подгорица.50 м и имат утрамбовани. чиито подови платформи. Вайсов) ното опалване на вътрешната глинена обмазка. При особено силно нагряване тандирът се използува и за печене на мeco. но то трябва да е увито c кожа. В Усоето те са напълно разорани. но тези от Качица представляват масивни сгради. Причините. От селищата Качица (Велико Търново) и Усое има данни за съществуването наред със землянките на отделни наземни постройки. В рамките на късния неолит се забелязват определени тенденции в развитието на землянките. В североизточната част на Балканския полуостров този преход е тясно свързан c напускането на платата и концентрирането на населението в укрепените СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА 165 . хлябът е опечен. Ангелова и И. 23. Докато по-ранните са овални и имат средни размери около 4 × 6 м. оградено c нажежени камъни и покрито c гореща пепел и пръст. поради които през ранния енеолит тази жилищна форма е повсеместно изоставена.

Тодорова. Твърде вероятно е тази тенденция да е свързана и c увеличаването на несигурността на населението вследствие на енеолитизацията на обществото и задълбочаване на имуществените различия между общините. За разпространението през енеолита на наземната жилищна сграда и на традицията на селищните могили в североизточната част на Балканския полуостров очевидно е изиграло известна роля и придвижването на население — носител на тези традиции. а малко по-късно то изобщо напуска платото на брега на езерото и се преселва върху Големия остров. Така населението на Дуранкулак се премества в края на късния неолит от землянки (фиг.Puc. ч. Търново). Димов). така и по екологични причини. 135. основаването на нови селища и необходимостта от нови и нови жилищни постройки и все по-обширни нивя е било съпроводено c изсичането на горите най-напред около поселенията. от Тракия в северна посока.е. 24) в наземни сгради. c което от своя страна се слага началото на изсичането на горите по нашите земи c всички произтичащи от това последици за околната среда. култура Хаманджия (разкопки X. Там. разширяването на обсега на неолитната революция на север. североизток и северозапад. 8) отразяват най-ясно тази първа чувствителна интервенция на човека в заобикалящия го биотоп. Строителството на сгради и укрепителни съоръжения е поглъщало все поголеми количества дървен материал. Видове тандири и начин на използуването им (по J. Leonard. а населението на Усоето основава селищната могила Голямо Делчево и т.н. а след това все по-далеч от техните граници. и на североизток от Черно море. План на землянки 2 и 3 от Дуранкулак. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Т. Населението на неолитното селище при Орловка се премества в основата на по-късната селищна могила Хотница (В. N. отстъпват горите. н. в т. 24. Това е станало очевидно както по социални. пр. но топла землянка безпредметна като жилищна форма. Тъй като това явление се наблюдава в цялата ойкумена. 166 селища в основата на селищните могили. то можем да приемем за решаващо действието на климатичния фактор — намираме се във времето на кулминацията на Климатичния максимум. докато в Западна България се наблюдава основаването на височинни селища. Характерът на неолитната архитектура е тясно свързан c добива на дърво — основния строителен материал на епохата. Стремителният ръст на броя на неолитното население. 1977) Фиг. Подобно изместване от платата върху селищните могили се регистрира и в Тракия. Поленовите колонки (фиг. Очевидно затоплянето на климата и меките безснежни зими правят нехигиеничната. където в поленовите колонки се появяват и нарастват земеделските култури и съпровождащите ги плевели. но това не дава отговор на въпроса за окончателното изоставяне на землянката като жилищна форма през първата половина на V хил.

н. Такива хиатуси са закономерно явление в стратиграфията на селищните могили в Тракия. 1986. Те са особено добре изразени за времето между края на ранния и края на късния неолит. Ангелова. Mellaart. 1986. 1982. 1953. 1^9. Георгиев. 12. 1979. Georgiev. Тодорова. Mellaart. 14—19 Todorova. този фактор е налагал периодична смяна на местоположението на селищата. Наблюдения на Д. Бояджиев. Я. Станев за дадената ми възможност да се запозная със съоръжението. Василев и др. По-късите хиатуси могат да бъдат доловени само чрез компаративен анализ на археологическия материал. 1970. 1973. 1987. M. Перничева. Abb.. Маркевич. пр. 1978а. за времето на ранния енеолит. Разкопки на X. Ангелова. 34—36. 10—14.. 1988. Гацов. 32—33. което предизвиква появата на хиатуси в поселищната история на даден праисторически обект. съч. 1982.. 1981. 1953. 17—19. цит. 69—80. I. 1962. за преходния период между енеолита и ранната бронзова епоха.. В тази светлина дебелите напластявания на неолитните селищни могили в никакъв случай не са доказателство за непрекъснат поселищен континуитет.. Кънчева. 1966. Abb. Korfmann. 1965. c кол... Димитров. 1970. 1983. Станев. 1987. Boev. Тодорова. 14—20. Тодорова. Тодорова. 7—23. Круц и Й.. 223—225.е. 1983. 12. Той бе проследен при някои от черепите от неолитния некропол в Дуранкулак — по данни на С. 1969. След относително възстановяване на вътрешното равновесие на даден биотоп е било възможно завръщане на населението и възстановяване на съответното селище. Йорданов. Златарски. 10— 14. за средната бронзова епоха и др. Богданович. които са съпровождали горещите лета в рамките на Климатичния максимум. Маркевич. c кол. İl Nikolov. 1986. Благодаря на Π. 1986. В предхождащите години JI. СЕЛИЩА И АРХИТЕКТУРА 167 . Мнение на С. 2. Такъв е случаят в Овчарово — гората. Землянките са разположени на групи на разстояние до 10— 15 м от група. 1985. Бибиков. също са изиграли своята роля за чувствителното съкращаване на горските масиви у нас през VI—V хил. French. 1989a. 1988а. Димов. Кънчев. което е и основният път за разкриването им. Бояджиев. c кол. с. Димов. 1980а. 7. Nikolov. е. Бояджиев. 1979. 1989a. 27. с. Georgiev. 1975. Въпросните хиатуси са археологически „видими“ на терена само ако имат продължителност от няколко столетия и не са ликвидирани вследствие планировка на терена (Юнаците). G. 1978. Бибиков. 1985. По наблюдения на автора при строежи на сгради западно от селищната могила често се попада на вкопани неолитни обекти c твърде големи размери и на деструкции от пещи. Ангелова. 1970. какъвто на практика не съществува. V. 1975. 1988. 191—192. 1989a. Станев. Nikolov. 1988. Оголването на околността е вземало размери. Кънчев.. Кънчева.. 1985. 1—50. 1975. но това е могло да стане само след поне 30—50 години. т. 1967. 1988. 1979а. 1988. 1963.БЕЛЕЖКИ КЪМ 5 ГЛАВА 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 Неминуемите масови горски пожари. 1982. Map. Вайсов. 1979а. Тодорова. поставящи под въпрос рентабилността на транспорта на дървения материал за строителство от твърде далечни райони до селището. 11. Станев. Перничева проучи в близката околност няколко землянки. 1974. Тодорова. 1963. 1986. 1988. 1983. 1962. Шишка. Съчетан c изтощаването на плодородието на почвите. Čolakov. Тодорова. 1989а. V. Станев. „кабинетно“. 1981. 1961 (на цветната стратиграфска таблица). Тодорова. 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 Todorova. И. 1967. G. V.

Тези терени трябва да са преди всичко добре навлажнявани. избирани от неолитното население. използувана за направа на съдове и за измазването на стени и съоръжения. Основно земеделско оръдие през неолита е мотиката и вероятно дървената копалка. превръщаща земята в посевна площ. за да си обезпечи прехраната. 4 — неолитен сърп от рог c кремъчни пластини от Караново (БРН — Караново II) (M 1:4). в която водеща и определяща роля има земеделието c основните култивирани растения — еднозърнестия и двузърнестия лимец. а сламата не е годна НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 1—3 — пластини за сърп (М 1:3) 168 НЕОЛИТНОТО СТОПАНСТВО еолитното население — носител на производящата икономика. виката. (У номадските животновъдни народи за разлика от това се срещат значително помалък брой съдове. Твърдите му стебла се „жънат“ чрез отчупване. c която новодошлото население е било принудено да се справи преди всичко друго. Водещата роля на земеделието личи достатъчно убедително от предпочитаните за отсядане места. което е било важно условие за високата производителност на земеделския труд. Разравянето на почвата е било плитко — до 5—6 см.) Въвеждането на земеделието е било свързано c изсичане на гори. но напълно достатъчно. а в най-влажните терени след речните разливи зърното вероятно просто е било затъпквано в почвата от домашните животни. Тяхната поява и разпространение у нас се проследява достатъчно ясно по поленовите колонки.6. и то поради неговата непретенциозност и устойчивост на дъждове. освобождаване на почвата от корени и съответната и подготовка. Това е задача. също е свързано c приготовлението на храни от растителен произход. Предпочитано житно растение е бил еднозърнестият лимец. многоредния гол ечемик. Н Рис. Възможна е употребата на соха. откривани в опожарени неолитни сгради и от отпечатъците от плява в глината. Техническото въоръжение на неолитния човек обаче е било минимално. 137). осигуряваща водещото му място в неолитната икономика. Той бива използуван и днес в селекцията на нови житни видове. от находките на овъглени храни. завършена стопанска структура. устойчиви на проливните пролетни дъждове. идва на Балканския полуостров c една формирана. Този ранен сорт има жилаво стъбло и не поляга. c които разполага всяко неолитно домакинство. а c това и в средство за производство. Девствените алувиални и льосови почви са се отплащали c огромни за времето си реколти. които отговарят преди всичко на изискванията на едно добре напоявано земеделие. изискваща влагането на колосален по обем труд. Голямото количество кухненски съдове. лещата и меката пшеница (рис. 136. многоредния плевест ечемик.

139) за отделяне на ципите. Макар Рис. dicoccum. 21. 28. 8. че бяха запазили изцяло формата си.за храна на добитъка. При това то се натрошава и става негодно за посев. 30 — Triticum cf. 1. 6—7. Зърната му са облечени в твърди и остри ципи. Видове култивирани pacтения от неолитното селище Поляница-платото ( 1) (БРН-М) (по М. Слатина на София2. 18. 31 — Triticum. 13. 24. 23 — Triticum monococcum vel dicoccum НЕОЛИТНОТО СТОПАНСТВО 169 . 4—5. където изпепелените класове се бяха така слегнали в хранилището си в централната сграда на селището. 9. 25. 22. Сред находките на приготвено за храна зърно от зърнохранилища и съдове (овъглено при пожар) една от най-богатите е тази от селището в кв. monococcum. 137. 14. 1988) и Усое I (2) (БКН-В): 3. Склад на такова зърно за посев от еднозърнест лимец бе открит в раннонеолитния хоризонт I на Азмашката могила при Стара Загора1. което прави обработката му по-трудна. 20. 19. Hopf. 34 — Triticum cf. 12. Преди употреба овършаното зърно задължително е било огрухвано в специални хавани (рис. Поради това обстоятелство зърното за посев е било съхранявано на цели класове. 27 — Triticum monococcum. 15—17. които преди посяването са били разчленявани на отделни класчета c осили. 2. 10—12.

познати като „карановски тип“. коприва. Житото е било жънато със сърпове от рога на животни. стриване между два хромелни камъка (рис. охлюви. те били смесвани при приготвяне на храни. Храната. козата. Самоводене). за да бъде използувана в строителството. 139. идващи от събирателството. използувани за храна през неолита в сравнение c енеолита. промиване c вода) могат да се ядат. Смесена е и плявата. грухане в каменен или дървен хаван (рис. използувана като примес на глината в строителството и при ремонта на сградите. жизнено необходими витамини и захари в порциона на човека. 138. сушене и нагряване на зърното. за съжаление често се пренебрегва в преценките за структурата на неговото хранене. 139) c каменна чукалка. в които са били изрязани жлебове за закрепване c помощта на смола на кремъчни зъбци (рис. приготвяне на питки. Такива сърпове. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . миди. които след съответна обработка (стриване. повечето от които са ни познати и днес от кухнята на нашите баби и прабаби. е била допълвана c продукти. 136). Познатите ни домашни животни — говедото. отново веене. лапад. за което говори споменатата находка от Слатина. мед и др. Хромелни камъни — горен и долен. билки. По-нататъшната обработка на зърнените храни е минавала през следните етапи: вършане — извършвано вероятно чрез отъпкване на класовете от говедата.. Понякога в неолитните съдове се откриват овъглени жълъди. Чавдар. 141) на едро. N. тъй като откриваме само техните режещи кремъчни пластинки. Ролята на събирателството. лешници. В сравнение c тежките хромелни камъни на каменно-медната епоха те имат доста малки размери. постъпваща на трапезата на неолитния човек.Рис. Овчарово — гората. каши или други храни. костенурки. Те са елипсовидни. предназначено за храна през деня. бетула. Неолитно хромелно съоръжение Рис. са открити на много места в страната. киселец. 138. отвяване на плявата и прибирането и. булгурообразно брашно. Етапи при обработката на житните растения (по J. носещи характерно блестящо полиране на острието. Животновъдството е вторият по значение отрасъл на неолитното стопанство. Този факт е едно косвено указание за относително по-малкото количество смлени житни храни. но само в раннонеолитен контекст (Караново. Събирани са били дивото грозде3. чрез което са постъпвали основните. 1977) 170 различните видове житни растения да са били отглеждани и съхранявани за посев поотделно (Азмашката могила). диви плодове. Leonard. Земеделското производство е позволявало отделянето на достатъчно количество запаси. се откриват масово във всички неолитни селища. През късния неолит сърповете очевидно са били дървени. За защита на запасите от гризачи вероятно са били отглеждани котки. корени.

През различните фази на неолита и на различните територии структурата на животновъдството е различна. 140. 144).25%. костени и рогови оръдия на труда и др. От всички неолитни обекти произхождат повече или по-малко успешни миниатюрни Рис. кожи. В Сапарева баня например то съставлява над 40% от всички домашни животни. Както бе отбелязано. то е използувано като теглова сила за влачене на дървен материал и за впрягане пред соха. използуван е и като опоснител в керамичното производство и пр. като вълна. домашната свиня — над 21%. нови доместицирани видове. във вършитбата. Вече бяха споменати причините за доминирането на овцете и козите в стопанството на най-ранните неолитни общини на Балканския полуостров. Кремъчни артефакти от Усоето (култура Усое I — БКН) (М 1:2) Рис. В същия обект овцата и козата съставляват 25%. като източник на гориво. Начин на стриване нажитото c помощта на каменен хромел НЕОЛИТНОТО СТОПАНСТВО 171 . През първата фаза на културата Хаманджия в Дуранкулак говедото съставлява около 45% от костите на доместикатите. Многостранната полза от домашните животни за човека вероятно е имала за резултат включването поне на мъжките животни в идеологическите системи на неолитното население. В развитите фази на неолита обаче превес започва да добива говедовъдството. Освен като източник на мляко и месо домашните животни са предоставяли на човека и редица други полезни суровини. 141. чиято тясна връзка c човека е датирала вече от няколко хилядолетия (карта 3). (рис. Сушен говежди тор е бил пален и в димарите — за борба c комарите. Говедото е било и важен източник на енергия.овцата и свинята. рога и кости за производство на костени украшения. са били донесени на Балканите от Близия изток като вече завършени. а кучето — 6. за транспорт на тежести (прикрепени на гърба).

Вероятно са съществували добре оградени кошари в близост до пасищата. Уникалността на това погребение навежда на мисълта. В условията на Климатичния максимум домашните животни очевидно са били отглеждани целогодишно на открито. Хокерно неолитно погребение от некропола в Дуранкулак. който говори за големите размери на погребалното угощение. Гъстото застрояване на неолитните селища c наземна архитектура изключва възможността те да са били прибирани вечер и въобще държани в селищата. то прибирането вечер на животните в близост до жилищата на човека е напълно възможно. положени в гроба като погребален дар глинени изображения на домашни животни. Гроб № 751 от неолитния некропол в Дуранкулак c два черепа на говедо.Puc. В някои женски и детски погребения от същия некропол се откриват глави на овце и кози. но и тук 172 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Сред многобройните подобни фигури от Усоето обаче определено доминират изображенията на говедо c лирообразни рога. при което е било изконсумирано огромно количество месо. За това говорят къснонеолитните погребения на културата Хаманджия в Дуранкулак. Гроб № 632. Изглежда също така. 143. Що се отнася до откритите селища със землянки. мъж. Върху съдове и дръжки от късния неолит също откриваме изображения на животински глави. 142. че то принадлежи на местния вожд5. В гроб № 751 (на мъж) (рис. където се проследява обичаят главите на закланите за погребалното угощение животни да се донасят в некропола и поставят край и дори върху погребания. 143) вместо традиционната глава на диво магаре бяха открити два черепа на говеда — един изключително ценен за времето си погребален дар. възрастен индивид c два пръстена от серпантин Рис. Там просто няма място за тях. чиято принадлежност към определен вид често не може да се определи. че най-ранните наченки на съсредоточаване на собственост в ръцете на отделни семейства или личности трябва да бъдат свързани именно c добитъка. най-често на овни.

трябва да предположим кошари за защита срещу нападения от диви животни. отлични условия за животновъдство. Той е бил практикуван и за защита на добитъка и населението от хищници. но липсата на вода е правила задължително ежедневното връщане на стадата към водоизточниците в близост до селищата. лисица. 5—9 — от Тополница (БКН). тъй като глави от диво магаре срещаме в голям брой неолитни гробове в Дуранкулак. мечка. 10—13 — от Мулдава (EPH).н. а месото му — очевидно особено предпочитана храна. но и в степите по Долния Дунав. птици. Степните простори на Добруджа са предлагали през VI хил. турът. така и на климата като цяло. благодарение на два фактора — значително по-хладния климат в Североизточна България и относително късната поява на неолитния човек тук. Главни обекти на лова са били благородният елен. 14 — игла за коса от Перник (БРН). бобър. 4. рис. Особен интерес представлява въпросът за разпространението през неолита на последните представители на ретардираща късноледникова и постледникова фауна. От ма- Рис. рядко кости на риби и др. дивата свиня и дивото магаре (последното главно за Добруджа). 15 — от Гъльбник (БРН). докато костите от труповете на магаретата се откриват в културния слой на къснонеолитното селище. Наред c тях се срещат кости на вълк. Ловът е играл помощна роля в осигуряването на месна храна за населението и като източник на ценни кожи. 144. Дивото магаре (equs hidruntinus)6 очевидно се е запазило не само в Южноруските степи. пр. Костени неолитни оръудия на труда: 1—3. сърната. Видовете най-често ловувани през неолита животни дават точна характеристика както на господствуващия във всеки район биотоп. За носителите на ранната култура Хаманджия то е било основен обект на лова.е. както и в други рефугиуми. заек. Най-широко е разпространението му в Добруджа. (М 1:2) НЕОЛИТНОТО СТОПАНСТВО 173 .

За това. говори една стенна фреска от Чатал Хююк. чукове и др. Той стои в пряка зависимост от суровинната база. 31).е. изобразяваща култов танц около два елена8 (рис. 2 — Ракитово. Като цяло използуваните в дадено неолитно селище суровини се делят на три категории в зависимост от разстоянията. пр.и късноенеолитните културни пластове и погребения вече не се срещат кости от него. Пловдивско (рис. В средно. 146. Мулдава. но и в култовите практики на неолитния човек. Раннонеолитни кремъчни артефакти (БРН — А): 1 — Градешница — Мало поле. пясъкът. речните валуни и др. 145. Изображението се отнася към етап А на ранния неолит. В резултат от интензивния и безогледен лов дивото магаре е било напълно изтребено към началото на V хил. от които те постъпват9: а) Близки суровини — събирани непосредствено около селищата. твърда и нечуплива суровина. 146). две и дори три магарета съдим и за социалното положение на погребания. Гацов) Рис. че той е бил почитан по някакъв начин още в изходната територия на неолитната революция. Към тях спадат глината. в частност благородният елен и еленът лопатар. която е била използувана за изработване на копачки. Големият зооморфен съд във вид на благороден елен от с. Рис. Важен клон на неолитната икономика е изработката на оръдия за производство.н.щабите на организираното погребално угощение c месото на едно. ретушьори. Някои диви животни. Зооморфен съд от Мулдава (култура Караново I) (М 1:6) 174 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 157). говори достатъчно убедително за това. муфи за каменни оръдия. а рогата му са представлявали една особено ценна. 3 — Гълъбник (М 1:2) (по И. сохи. На много места през неолита еленът е бил основен предмет на лова7. (рис. са заемали важно място не само в храната. дръжки на сърпове.

глицеримиса и денталиума в Европа (изработена от X. Неолитното население. амфиболитите. е кремъкът (рис. Карта на разпространението на спондилуса. пробиващи и стържещи оръдия на труда. От друга страна. то е трябвало да се откаже от широко разпространената в прародината му суровина — обсидиана. нефритът. 147. в) Импортни суровини — идващи от далечни разстояния. отседнало в нашите земи. малахитът. Вилмс и X. а освен това речните води могат да транспортират само малки и средно големи кремъч- Рис. боите и пр. Тези технологии са наследени от палеолитните общества наред c основните знания за качествените параметри на кремъка. Най-подходящи са били кремъчните конкреции c висока цепителност. Вайсов) (БКН): 1— 5 — пробои. Те са били основната суровина и през епохите на палеолита и мезолита. 8—10 — стъргалки. Тодорова) НЕОЛИТНОТО СТОПАНСТВО 175 . наред c усвояването на земята. който не се среща у нас. 140. Но далеч не от всеки кремък става оръдие на труда. Но този кремък рядко е c високо качество. Ангелова и И. 11— 12 — ядра (M 1:2) Карта 11. 145.б) Околни суровини — събирани на разстояние един ден път от селището. мидата спондилус. Кремъчни оръдия на труда от Подгорица (разкопки на И. Към тях спадат някои вулканични скали. да открие и разработи находища от доброкачествен кремък. 149). Находките от явно вносни обсидианови артефакти у нас се броят на пръсти. е било изправено пред първостепенната необходимост. кварц и твърди скали от речните корита. Кремъчни конкреции във формата на речни валуни могат да бъдат подбрани от коритата на почти всички наши реки. водещи началото си от Балкана. За щастие такива се срещат на много места в страната и в частност — в Североизточна България. подходящи скали за хромелни камъни. местни кремъчни конкреции и др. някои кремъчни скали. използувана през неолита за производство на режещи. когато е бил достигнат върхът в усъвършенствуването на технологиите за обработката и. 147. варовици. Тук спадат еленовите рога. Основната суровина.

Карта на разпространението на амфиболита в Европа (по G. 4 — Перник. 5 — Чавдар. Като „импортна суровина“. Като „близка и околна суровина“ в селищата е постъпвал нискокачествен материал. а разпространението му достига още в раннонеолитните култури на Близкия изток оптимални параметри10 (карта 11). произхождаща от целенасочено експлоатирани местонаходища. Повишените изисквания на неолитния технокомплекс и към кремъчния инвентар са имали твърде рано за резултат превръщането на целенасочения и системен добив на суровини за режещи оръдия в неразделна съставна част на неолитната икономика. Несъмнено тези методи са намерили приложение и в добива на кремък в Югоизточна Европа от края на VII хил. за което говори откриването ѝ в твърде отдалечени от местонаходищата ѝ райони. Откриваният в неолитните обекти у нас кремък има различен произход. Това е и базата за разгръщането на ранна разменна търговия c висококачествена кремъчна суровина. е. 6 — Самуилово (M 1:2) ни парчета. Schneider. Начините на добиването и методите на разпространение на кремъка са познати още от късния палеолит. Началото на системната експлоатация на такива находища е било сложено още през ранния неолит.Карта 12. пр. Процентното взаимоотношение между двете категории кремъчни суровини и кремъчни техники варират силно в зависимост от близостта на местонаходи- 176 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 1983) Рис. 148. Schwärs-Mackensen и W.н. тя е „пластинчата индустрия“). са постъпвали ядрата за производство на медио. използуван главно за чукалки и дребни оръдия от отцепки. а раннонеолитната кремъчна индустрия на юг от Балкана е ориентирана главно към медио.и макропластини. Коритата на реките обаче са могли да доведат неолитния човек до самите находища на качествена кремъчна суровина. Методите на добиване например на обсидиан са били определено минни.и макропластините (т. от които могат да се получават главно отцепки и малко едри пластини. Каменни оръдия на тругда от ранния неолит от: 1—3.е. нататък.

от една страна. Предназначението на 23% от кремъчните оръдия от Усоето не е могло да бъде установено чрез трасологически наблюдения. Следва да се подчертае. за обработването на кожи — 35%. за жътва — 4. който установи преобладаване на пластинчатата макроиндустрия (62%) в сравнение c оръдията от отломъци. 140). стъргалки. Същото наблюдение е направено и за Северозападна България14. от друга. Бин. са отражение както на изложените по-горе различия във времето на възникване на неолита в двата района. Интересни са резултатите. при обработката на костта — 6. и тези от Средна Северна и Североизточна България. 149). От кремък са произвеждани ножове. съставляващи 38%. там доминира пластинчатата техника и е използуван предимно висококачествен импортен кремък. По преценка на Нгуен Ван Бин13. Петричко. че като цяло кремъчната индустрия на неолитните култури от Североизточна България се отклонява чувствително от раннонеолитната технологическа традиция на южните райони — Анатолия. Многобройни са и полифункционалните кремъчни оръдия. пластини за сърпове. свредели. а и от мои лични наблюдения. Тесалия и Тракия. мезолитни техники върху формирането на неолитния технокомплекс във втория район. резци. Скакун от трасологическото изследване на кремъчните оръдия на труда от къснонеолитното селище Усое. бедни откъм такава суровина — като Долна Струма и Места. и др. Единични режещи оръдия на труда са изработвани и от люспи планински кристал (Тополница). поради което оръдията от тях са аморфни и без строго определена типология. чийто неолитен кремъчен инвентар или изобщо не се публикува. нискокачествен (рис. В.29%. Българчево. Изследванията в това направление са все още малко и се съсредоточават главно върху материалите от североизточната част на страната. 149. при обработката на месото — 13%. при обработката на камък — 4. от възможностите на общината да си я набавя и не в последна сметка — от вкоренени или придобити производствени традиции.5%. 1988) (БРН) НЕОЛИТНОТО СТОПАНСТВО 177 . Кремъчни артефакти от Овчарово-гората (по И. ахатите и всякакви други негови заместители. и на много други места. Ангелова. Кварцитни оръдия са били масово използувани в Тополница. И. бе изследван детайлно от Нгуен Ван Бин11. Тези суровини обаче не позволяват оформянето на правилни форми. Напоследък се работи върху проблемите на тяхната типология. пробивачи и геометрични Рис. Данните за типологическата разлика в кремъчните ансамбли от Тракия и Западна България.3%. Наред c кремъка в районите. Н. така и на косвеното отражение на по-ранни. В индустрията доминира местната подемна суровина. където установяват точно обратното съотношение: около 70% оръдия са от отцепки и 30% — от пластични. Раннонеолитният кремъчен инвентар на Овчарово-гората (ранен неолит В). което говори за недиференцираност и слаба специализация на вътрешнообщинните производства. Н. Гацов и Н. че в дървообработването са използувани 37% от тях. се използуват кварцитът. Благоевградско15. За съжаление не разполагаме c подобен анализ от Тракия. което е определящо за микролитоидността на инвентара (рис. получени от H.щата на импортната суровина. Тя констатира. Кюстендилско. хобели. Сапарева баня. Скакун са проучили обстойно къснонеолитния кремъчен комплекс от Усоето12. което пречи за идентифицирането и разграничаването им от голямото количество отпадъци от същите материали. или се публикува крайно некомпетентно обработен. Съответно висококачественият кремъчен материал доминира над подемния.

11 — пластина за рязане на дърво (М 1:2). 14. 12. Повечето от кремъчните пластини са били поставяни в дървени или рогови дръжки. Кремъчните ножове са били употребявани за разрязване на месо и кожи.Рис. 151. Кремъчни артефакти от Тополница (БКН — В/С): 1— 3 — пластини за сърп. 14 — едноплощадково ядро (М 1:2) Puc. микропластинки — вероятно зъбци от съставни оръдия или остриета на стрели. като закрепването им в тях е ставало c помощта на растителни смоли. 8. 7. по чиито работни ръбове остават типични следи от този род дейност във вид на нащърбвания. Кремъчни артефакти от Тополница (БКН — В/С): 1— 6 — пластини за сърп. стрели. 150. 6. лъкове. копия. 13 — стъргалки. 9—11. Обработката на дървото за дръжки. 5—7. за производството на мебели. смесени c прах — една изключи телно здрава спойка. 17 — стъргалки. за изработване 178 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . за оформяне на костени и рогови предмети. чукалки (използувани за отцепване чрез удар на пластини от кремъчното ядро) и ретушьори. дървени съдове и кутии е ставало също c кремъчни инструменти — главно със стъргалки и хобели. 13 — двулицев нож за месо.8 — пробои. 12 — пластини.

Каменна индустрия Около 5% от всички оръдия на труда (рис. 152. Получаването на огън е могло да става и посредством искра от удар на две кремъчни пластини. Валчестата форма на валуните лесно е могла да бъде коригирана чрез очукване до нужните параметри. Завъртането на свредела вляво и надясно е било осъществявано посредством навиваща се и развиваща кожена каишка. чиито краища са съединени чрез къса пръчка. Каменни оръдия на трудa от късния неолит от Тополница (БКН) НЕОЛИТНОТО СТОПАНСТВО 179 . но се различават чувствително от технокомплекса на по-късните енеолитни култури на Североизточна България. се запазват непроменени до днес. което е дало и името на епохата — новокаменна. Те запазват този свой характер и през каменно-медната епоха. длета). се различават трасологически. Така събраните скали спадат към категорията на близките и околните суровини. Необходимите за целта твърди скали са били търсени главно по теченията на реките. за изработване на съдове. използувани от неолитния човек. Не всеки камък обаче е годен за изработване на ударно оръдие на труда.на украшения и др. получени в резултат на работния процес. след което е следвало полиране c пясък и кожа. Качица. Това е важно указание за посоката на културните инфилтрации от юг на север. като оръдия за обработка на зърнени храни (хавани. В процеса на формирането на спецификата на тези трудови дейности. Острието било шлифовано мно- Рис. трансформираща вертикално приложената чрез натиск сила във въртеливо движение. 148. 155). 155). Подгорица)16. подходящите за тях видове скали и технологиите на обработката на камъка. Същият механичен принцип е бил прилаган и за получаване на огън чрез бързо триене на две дървени летви — вертикална и хоризонтална. Някои от създадените тогава форми (рис. типична за тази по-късна епоха. които предлагат разнообразен скален материал във вид на речни валуни.и макролитен характер. Напоследък бяха направени интересни сравнителни наблюдения върху синхронните и диахронните аспекти на къснонеолитната кремъчна индустрия от редица неолитни селища на Североизточна България (Усое. Кремъчните свредели са служели за провъртане на отвори. Тези индустрии се оказаха твърде близки до кремъчната индустрия на Бугоднестровската култура в Молдавия и Южна Украйна. особено що се отнася до полирането на каменните повърхности. От времето на късния неолит разполагаме c данни за използуването на механичен пробивачен стан. тесли) и за подготовката на дървен материал за различни цели (тесли. Те възникват във връзка със специализираното събирателство и земеделието. През последния период типологията на кремъка от двата района се уеднаквява. c което се различават от кремъчните индустрии северно от Балкана. Във всички тези случаи следите. са изработени от камък. И в двата случая добиването му изисква значително умение и сръчност. през Балкана. клинове. се установяват и най-целесъобразните форми на каменните ударни оръдия на труда. които неолитният човек владее до виртуозност. за изсичане на горите (брадви. Дуранкулак—нивата. хромели. c кремъчно или костено пробиващо острие и глинен маховик на вертикалната дървена ос. а окончателният вид на оръдието е бил придаван чрез ситно пикиране. 151. като клина и длетото. в самата зора на неолитната революция. дръжки и мебели. Огладените каменни оръдия на труда са специфично неолитно изобретение. и то в полза на макролитната техника. От своя страна неолитните кремъчни индустрии от Тракия имат като цяло медио. чукалки).

155). При липсата на условия за запалване на дървото в нашите географски ширини трудно може да се очаква откриване на останки от дървени дръжки освен от пластове под нивото на подпочвените води. 153. което трябва да бъде снабдено още c дръжка. На тяхното място плочата е била пречупвана c удар. пр. а те се проучват изключително трудно. на дълбоки. като диоритите. изработени от специално добивана синьо-черна кристалинна шиста.е. очевидно заровени в земята от попаднали в беда неолитни пътуващи търговци18. напоени също със смоли. а оттам и в храната на човека. разполагаме от селищната могила Курило до София. за да стане употребяемо. Най-подходящи за изработване на ударни каменни оръдия са различните видове компактни кристалинни шисти. е само работното острие на оръдието на труда. 153) дръжка. 180 гократно в зависимост от изхабяването и очукването му в работния процес. транспортните артерии следват теченията на големите реки и са маркирани от депонирани по протежението им „съкровища“ от каменни оръдия. Чрез очукване е бил отстраняван ръбът от счупването при жлебовете и е била придавана окончателната форма на оръдието. амулети и идолна пластика (рис. габрото. произхождащи от Западна Стара планина или от Югозападните Карпати. Освен това в употреба са били и различни вулканични скали. Установяването на местонахожденията на импортните каменни суровини означава разкриване на пътищата и начините на функциониране на неолитната система за снабдяване c тези суровини.Рис. Допълнително е било извършвано пристягане c кожени ремъци или жили от животни. Каменното острие е било закрепено c помощта на растителни смоли в отвора на костена муфа или на коленеста или права (рис. брадви и длета. Около 2—2. което се получава като краен продукт от обработката на камъка. Сред всички използувани през неолита в Европа скални каменни суровини c най-голямо предпочитание са се ползували амфиболитите. По този начин са възниквали заготовки c приблизително трапецовидна форма. сиенита. 104. пр. след което чрез шлайфане е било оформено острието.н. така че до нас рядко достигат каменни оръдия в първоначалната си форма. гранита и др.. чиито находища очевидно са били целенасочено търсени и експлоатирани. При смилането на зърното обаче те леко са се ронили и са попадали в мливото. каквито са боздуганите и жезлите. срещуположни. в частност от индианските култури на Мезоамерика19. Начин за закрепване на каменните оръдия чрез поставяне в костена муфа. а също така украшения. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . За хромелни камъни са били търсени предимно твърди пясъчници и гранити. От мрамор и нефрит са изработвани престижни символи. вероятно c помощта на кремък. Накрая повърхността на цялото изделие е била блестящо полирана.5 см дебела плоча от въпросната суровина е била разрязвана чрез двустранно изпилване. а и по-късно17. Водещо място сред използуваните кристалинни шисти заемат амфиболитите и гнайсът. Това. За щастие сложните методи за свързване на каменното острие c дръжката са ни познати от някои находки от алпийските наколни селища и преди всичко от огромно количество рецентни етнографски паралели. C интересни данни за производствения процес при каменните тесли. Амфиболитите са били основният предмет на неолитната междуплеменна търговия за цяла Централна Европа през VI—V хил. Оръдия от тази суровина се срещат чак до льосовата граница при Брауншвайг в Германия.н. Твърдите варовици и мраморите също са били успешно обработвани. Тези импортни суровини са били донасяни често от далечни разстояния. конусовидни в профил жлебове.е. През VI хил.

154.Puc. Зооморфен амулет от яспес от раннонеолитното селище в Кърджали (БРН) (М 1:1) Рис. Николов и И. Антропоморфна мраморна пластика от Казанлък (БКН) (М 1:1) Рис. Вайсов) (М 1:2) НЕОЛИТНОТО СТОПАНСТВО 181 . 156. 155. Костени оръдия от Градешница — Mало поле (БРН) (разкопки Б.

когато се използуват импортни. теслите и длетата имат предимно овални. 156:1). заоблени форми. а се премита c четка (от перушина). направени от рог на елен. През неолита брадвите. Последните са оръдия c тесен хронологически диапазон. длетото. Използуването им в този род дейност е практически невъзможно както поради миниатюрните им размери. ограничен само в рамките на Балкано-анатолийския раннонеолитен блок. каменни подложки и др. състояща се в скосяване на острието. 2 — плоска тесла. както и чукове. плочите за стриване. Оръдия от кост и рог Наред c каменните оръдия на труда значителен принос за техническата въоръженост на човека имат многобройните костени оръдия на труда. горният и долният хромелен камък. От кост са изработвани редица дребни оръдия на труда. Георгиев неоправдано смята. тъй като брашно и хромелни камъни има и по-късно. Основни типове каменни неолитни оръдия: 1 — калъпеста тесла. стрели. преднамерено добивани и разрязвани по описания по-горе начин скални суровини. Костени лъжички-шпаутули (БРН): 1—3 — ГрадешницаМало поле. шпатули (рис. така и поради факта. Хронологическата им обвързаност само c времето на разцвета на раннонеолитните култури е също едно указание срещу интерпретацията на Г. 158. гладилки. или т. В случаите обаче. формите са ъглести. чукалката. 3 — клин. подбрани като близки или околни суровини по речните корита. 156:5). теслата. Г. 136). хаванът. те се превръщат в мотики и сохи. Тази твърда суровина е била лесно достъпна не само поради обстоятелството. отколкото са костите на изконсумираните индивиди. На това обстоятелство се дължи и фактът. Освен това при Рис. но липсват костени лъжички. за който те са характерна находка. които са продиктувани от изходната форма на въпросните валуни. „лъжички“ (рис. а c врязване на жлеб и монтиране в него на кремъчни пластини се е получавал отличен сърп (рис. 4—5 — Караново (М 1:2) 182 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . но и поради факта.Основни неолитни каменни оръдия са брадвата. изправителят за стрели. Сред тях централно място заемат оръдията за обработка на земята. различните видове точила. че хвърлените от тези животни миналогодишни рога ежегодно са били подбирани и донасяни в селищата. След известна обработка. 157. че еленът е бил едно от основните животни — предмет на лова на неолитния човек. 4 — калъпеста брадва (М 1:2) Рис. че в неолитните селища се откриват рогата на много повече елени. че брашното не се обира c лъжичка. като шила (рис. нар. че са служили за събиране на брашното от хромелните камъни20. клинът. От широките части на разклоненията на еленовите рога са били изготвяни муфи за различни каменни оръдия. 156:3). Почти без допълнителна обработка отделните разклонения на еленовия рог са могли да бъдат използувани за копачки в събирателството и за ретушьори. Георгиев.

пр. дюбели и др. В Гълъбник в слоя под нивото на подпочвените води бе открита дървена стълба (тип ритловица). тояги. лъжици. Указание за такава употреба дават и трасологическите следи.н. Безспорно са били използувани дървени съдове.е. копия. изработени от дърво. така и въпросните „лъжички“. Глинен болас (М 1:1) Оръдия от дърво Несъмнено към оръдейния фонд на неолитния човек са спадали още многобройни оръдия и дръжки. Глинени тежести за стан от Самоводене (разкопки П. 161.шпатулите („лъжички“) липсват и характерните за работа c камък ясно изразени трасологически следи. Рис. Очевидно разпространението на това своеобразно оръдие трябва да се свърже c особеностите на културата на раннонеолитното население. копалки. влечки. Рисувани мотиви наблюдаваме и върху някои глинени идоли. В такъв случай костените лъжички ще да са били използувани за приготовлението на съответните оцветители и козметични средства и за нанасянето им върху тялото. но можем да предположим съществуването на лъкове и стрели. Твърде вероятно е да е било практикувано ритуално изрисуване на тялото при определени празнични церемонии. брани. C отмирането на естетическите концепции на раннонеолитния комплекс към средата на VI хил. 160. вретена. Рис. излизат постепенно от употреба както рисуваният орнамент. Реконструкция на тъкачен стан НЕОЛИТНОТО СТОПАНСТВО 183 . тарги. хавани и чукалки. Станев) (М 1:2) Рис. тъкачният стан. както и блестящо полираната им повърхност. Дървени са били и дръжките на каменните и кремъчните оръдия. 159. Характерната привързаност на епохата към пъстрия орнамент ще да е имала най-разнообразна изява. мебелите и др. Те не са достигнали до нас.

Те също са били изработени предимно от дърво. Масово практикуваният лов е изисквал специализирано въоръжение. които не са достигнали до нас. за които е характерна ловната техника c боласи (рис. са достигнали до нас.н. 162. В това отношение особено интересна е находката от опожарената неолитна сграда при болницата в Ст. говори красноречиво за наличието на предачество и тъкачество още в рамките на културата Натуфиен в Близкия изток. тъй като по това време не е била позната керамиката. Корфман21.Рмс. вълчи ями и други ловни приспособления. различаващо се по видове опоснители. Само някои техни детайли от камък или глина. докато всички останали производства са имали недиференциран общинен или семеен характер. Познати са „работни места“ и цели работилници за кремъчни оръдия на труда. както и преходни зони между тях. а следи от тъкани могат да достигнат до нас само като отпечатъци върху нея. В края на неолита органични опоснители вече не се използуват. екскременти. Станев) Рис. Особено интересни са данните. Като такива в Североизточна и Западна България са използувани плява. 159) и такива. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . свързани c добива и доставката на суровини. Конкретната насоченост на селекцията на муфлона през хилядолетията. В неолитното стопанство са функционирали няколко специализирани отрасъла. можем да приемем. Загора. по-едър или по-дребен пясък. като глината за най-фините съдове е съответно и най-чиста и фина. чието перфектно владеене е една от предпоставките за по-късното развитие на металургията. е дало повод за едно обширно изследване на М. Керамика от Гьлъбник (БРН) : 1 — c бяла рисунка. счукан кварц. която черпим от тази сфера за умението да се борави c основния енергиен източник на епохата — огъня. където са открити многобройни глинени боласи. За това липсват преки доказателства. 163. Глинените съдове са произвеждани от няколко сорта глинено тесто. предхождащи керамичния неолит. практикуващи лов c помощта на лъка и стрелата. Основните оръдия в тази сфера на дейност са вретеното и тъкачният стан.е. Изхождайки от голямото количество глинени боласи. която води до възникването на руното у овцата. При пожара те са паднали и са се разпилели по целия под на едно от помещенията на сградата. но и поради информацията. Реконструкция на пещ c няколко отделни камери от Самоводене (БРН) (разкопки на П. 160). Производството на оръдия на труда е било практикувано на територията на родовообщинните селища. Предачество и тъкачество Вълнените тъкани са протонеолитно изобретение. че в някои праисторически култури почти не се срещат върхове на стрели. пр. мрежи. очевидно висели окачени в торба или кошница на греда от тавана. Опоснителите са прилагани в зависимост от предназначението на съдовете. че нашите раннонеолитни култури се отнасят към първия кръг. датиращо най-рано от X—IX хил. който установява културни кръгове. Освен дървените оръдия и боласите ще трябва да предположим използуването на клопки (също дървени). шамот и псевдоша-мот. белязани от струпвания на отпадъци от производството. Отпечатъците от тъкани и рогозки върху дъната на съдовете сочат наличието на разнообразни тъкачни техники — от грубата черга до фино вълнено платно. открити в Тракия и Западна България. за керамичното производство не само защото то е било масово. c които разполагаме. 3 — c тъмна рисунка 184 Ловни оръдия Обстоятелството. но за сметка на това доминират глинените и каменните боласи. като прешлена на вретеното и тежестите за тъкачния стан (рис.

в резултат от което се получават кафявите оттенъци върху повърхността на раннонеолитната керамика. През същия период се наблюдава и графитиране на черно шликованата повърхност на съдовете от категорията на фината керамика или покриването ѝ c пирулозитна боя (Причерноморието).0—1. През късния неолит тя отстъпва на заден план. или повърхността им е покривана c гъст шлик.Керамиката очевидно е била формувана на ръка от един къс глина или c помощта на лентеста техника. Особено характерна за ранния неолит е техниката на полиране. което свидетелствува за усъвършенствуването на технологията на изпича- Рис. понякога съдържащ цели парченца глина. сиво-кафява и сиво-черна керамика тип Караново II. Негов резултат е появата на сива. В резултат от това при лома на раннонеолитната керамика обикновено ядрото е тъмно. При това са били използувани дървени форми и чукала. Наблюдават се и опити за вторично създаване на редукчна среда в пещта. 1981а) НЕОЛИТНОТО СТОПАНСТВО 185 . 164. наречена барботина. а финалната фаза на опалване със значителен приток от кислород е била твърде кратка. През късния неолит се среща и шликоване c черен оцветител. В резултат от изчукването стените на съдовете невинаги са еднакво дебели. Грубите съдове или изобщо не са шликовани. е дала възможност през късния неолит в Югозападна България при достатъчно качествено глинено тесто да се произвеждат съдове c 1. характерни за късния неолит. докато се получи желаната идеална кръгла форма. се получават и дълбоко черните оттенъци на керамиката. описана по етнографски паралели от И. Преднамерено редукчно изпичане установяваме едва през етапа БРН—В. се получават различни релефни покрития на повърхността на съдовете. Канелюрата. Част от съдовете са били шликовани. Техниката на изчукването. набодените и врязани мотиви са били нанасяни преди пълното засъхване на съда. Полирането е допринасяло значително за сцеплението между шлика и стените на съдовете. Полирането на повърхността на съдовете е ставало след нанасяне на украсата. На този етап изчезва и черното ядро в керамичния лом. Достиганите през ранния неолит температури на изпичане не са били особено високи. Такива пещи поемат големи партиди съдове. наречена „порцеланова“. Чохаджиев. Особено изразителна и високорелефна е барботината от периода БРН—В от Западна България. Изпичането през БРН—А по всяка вероятност е ставало в примитивни еднократни „пещи“ като описаната от И. „Порцелановият“ ефект се получава при толкова плътно налагане на щрихите на каменната гладилка. която е поставяна след изпичането.5 мм дебели стени. а само външните повърхности — светли до червено или бежово. блестяща повърхност. Това се отнася и до цветните рисунки c изключение на инкрустацията. което предполага предварително организирана заготовка. че в крайна сметка не остават никакви следи от нея и се получава абсолютно гладка. Швабле23. То е извършвано по два начина: c помощта на каменна гладилка — когато е трябвало да се получи висок блясък и особено тъмна повърхност. Мраморна антропоморфна пластика от неолитното селище Гълъбник (по М. През ранния неолит предпочитаният шлик е червеният. но и чрез нанасяне на съответна боя. C усъвършенствуването на този производствен процес. В редки случаи се среща и бял шлик. а готовите съдове са били изчуквани. и c помощта на кожа — когато е била търсена матово полирана повърхност. C помощта на тази техника. Опалването може да се регулира само до известна степен. При по-песъклива глина обаче това не се е получавало и шликът лесно опада. Швалбе22.

което намира израз в неолитизирането на нови територии. cit. представляващо пещ за редукчно изпичане на керамиката. Тодорова през 1986 г. 1974. 1988. През 1988 г. че през VII—VI хил. че доскоро не познавахме нито една неолитна пещ за изпичане на керамика. Gatsov. 1982. 1972. Brentjes. което подсказва. Ангелова. които са произвеждали и складирали известни количества керамика. с. Пак там. Разкопки под ръководството на X. Γ. че нашите археологически проучвания са съсредоточени главно в селищата. Korfmann. 250—252. 37—53. но определено недиференцирана. По данни от разкопвачите Бояджиев. Gatsov. трябва да получи негативен отговор.. Schwarz — Mackensen. Нгуен Ван Бин. Schneider. c. 1983b. 1989. където е била поставяна керамиката. 1988. на около 50 м вън от укрепителната система проучвателят на обекта П. Nobis. Renfrew. Станев за възможността да се запозная c него. 1987. Семенов. Посредством затварянето и отварянето им е ставала промяната в характера на атмосферата в пещта и се е постигало финалното черно. II. 32.. разработването на нови земеделски терени и усвояването на нови природогеографски пояси. Taf. 1983a. 371. пр. Непубликувано. Nobis. В подготовката на пещта и главно в събирането на материал за горене очевидно са участвували по-големи контингенти население. Ninov. . 22—23. направен при строежа на жп линия. даде възможност да се получи информация и за периферията на неолитните селища. 1958. op. Нгуен Ван Бин. Tabi. Mellaart. При гъстото застрояване на неолитните селища е очевидно. Lehmann. 99—100. cit. 227—233.н. 91—102. Фактът. Едва напоследък 300-метровият надлъжен разрез през целия ареал около неолитната селищна могила Самоводене. Станев попадна на сложно съоръжение. Сложният производствен процес около създаването на съдовете предполага съществуването във всяка неолитна община на един или няколко специалисти в тази област. Icke-Schwalbe. Общественото развитие все още се реализира на базата на екстензивното количествено нарастване и териториално разпространение. изпичана на големи партиди извън границите на селището. Откритието не е публикувано. op. Ангелова.е. Перничева. В светлината на горните наблюдения въпросът за това. 1988. Пак там. Общата структура на неолитната стопанска система е добре балансирана. 1986. производителните сили и производствените отношения образуват едно хармонично уравновесено цяло. свързани c високи температури и огън. В. 152—156. 1986. 1967. 1986. Николов. благодаря на колегата П. когато — като последна — бива неолитизирана Добруджа. редукчно оцветяване на съдовете24. защото представляват опасност за пожари. Dixon. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 Gatsov. 1966. Cann. Основната камера е вкопана в склона и е свързана c няколко коминообразни цилиндрични странични камери. се обяснява c обстоятелството. БЕЛЕЖКИ КЪМ 4 ГЛАВА 12 13 14 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 186 Лични наблюдения на Тодорова по време на разкопките през 1963 г. Тези процеси за България завършват в началото на късния неолит. че там не могат да имат място производства. 1990. Николов. 1990. Lüning. C малки локални вариации описаната по-горе картина се повтаря във всички райони на Балканския полуостров и във всички проучени селища. за добро овладяване на работата c огъня и достигането на достатъчно високи температури. 57—120. дали керамиката е била произвеждана от всяко домакинство поотделно.не. Георгиев. XX.

той е отражение в сферата на духовното на достиженията в областта на материалната му култура и на идейното осмисляне на съответните социални структури. Съответната научна литература познава много приемливи реконструкции на явленията от сферата на култа. Тъй като духовните ценности се отличават c удивителен консерватизъм. когато те се извеждат от реалните взаимовръзки между явленията на базата на археологически и главно етнографски паралели от стадиално близки общества. тъй като от тях не са останали никакви материални следи.е. н. са пластиката. олтарите. пинтадерите.н. Не са малко на брой и случаите. както е известно. пр. възникване и заникване на различни култури и трансформации от всякакво естество основните компоненти на неолитния духовен комплекс са просъществували в Югоизточна Европа до началото на IV хил. се базира на чисто априорните представи на отделните автори вместо на стабилна емпирична основа. от които черпим информация за духовния живот на праисторическия човек. които могат да се свържат c духовния му живот. „проговарят“ едва след като бъдат интерпретирани. то находките. мироглед. Много сфери от духовния му живот обаче остават напълно недостъпни за нас. абстрактно мислене и т. Въпреки дислокации. когато се разпада цялата неолитна обществено-икономическа система. Глинена пинтадера от раннонеолитното селище в Кърджали (М 1:1) ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 187 . защото в повечето случаи става дума за археологически находки c неясно за съвременния човек предназначение. ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Аκο материалните останки от стопанската дейност на неолитния човек дават задоволителна пряка археологическа информация за икономическата база на неолитното общество. за неговите естетически концепции.7. танцът и преданията. свързани c праисторическите култове. музиката. т. която често бива допълнително деформирана от субективните интерпретации на един или друг автор.е. зна- Рис. И все пак именно от тези находки черпим информация за някои страни от духовния живот на праисторическия човек. 165. когато осветляването на проблемите. Корените на неолитните култови представи откриваме в Близкия изток още в зората на неолитната революция. фолклорът. Това е така. то на Балканския полуостров в редица случаи срещаме почти точно възпроизвеждане на повечето от елементите на оформения в Близкия изток духовен комплекс. Възникнал в процеса на преминаването на човека към производяща икономика. до момента. Такива са езикът. които обозначаваме c удобния термин „култов предмет“. в повечето случаи са носители само на косвена информация. Самите археологически находки. Основните извори. Духовният комплекс на неолитния човек е неразривна съставна част от общата структура на неговата култура.

Всяка култура дава само своя локална интерпретация на канонизирания неолитен образ на жената. Жената е един от основните идейни символи на праисторията. „идолна пластика“. които са се увличали от идеята да разгадаят семантиката.5) (по G. Тогава се появяват и първите рисувани и пластични антропоморфни изображения.. Един от водещите аспекти в неолитното изкуство е антропоморфизмът. а терминът „идолна пластика“ означава „пластично изображение“4. и. нанесени най-често върху керамиката под формата на орнамент. Днес съответната библиография е огромна2. както и амулетите. чрез разширяване на изворовата база c нови находки (което е много бавен процес). се явява особен вид „визуална реч“ или своеобразно „образно послание“. Тези термини имат чисто изкуствоведчески аспект. Глинени антропоморфни пластики от IV — 1 u V хоризонт в Чавдар (М 1:1. което означава изображение. В този смисъл терминът „идол” всъщност е равнозначен на понятието „изображение“. заложена в праисторическите антропоморфни пластични изображения. погребалните обичаи и др. когато окончателно се оформя родовообщинната социална структура c нейната идеологическа надстройка. За съжаление в праисторическата литература тези локални нюанси често биват силно надценявани. Срещаме такива термини като „пластика“. По принцип самото понятие „идол“ произхожда от гръцкото . Този тематичен кръг се формира още през късния палеолит като отражение на най-ранните генеалогически представи. които дават интересни резултати3. Символиката. Тези два термина се използуват често в нашата научна литература5. от друга — чрез прецизиране на данните за точното им местоположение в контекста на останалата материална култура. 1981) 188 Антропоморфна пластика Една от характерните черти на всички докласови общества е неразривната връзка на изявите в областта на изкуството със сферата на култа.τό εϊδωλον”. Най-често те биват считани за изображения на древни божества. Поради това двете явления не могат да бъдат разглеждани поотделно (табл. 166. „фигурка“. Невъзможнр е тя да бъде цялостно обхваната тук. универсално и разбираемо за цялата неолитна културна система. „скулптура“. То води началото си от късния палеолит1. Основните идеологически концепции и светоусещания на новокаменната епоха са достигнали до нас именно благодарение на произведенията на праисторическото изкуство. Рис. а не е и необходимо. „статуетка“ и т. На тази база се формира и общовалидният неолитен стил в изкуството. В научната литература вече има примери в това отношение.н. При това обаче се има НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Много са учените. които бележат началото на историческото мислене на човека. тъй като повечето публикации представляват реинтерпретации на един и същ фактически материал. Доста често обаче се срещат и понятията „идол“. Georgiev. 12). които вече съдържат определена доза интерпретация на функцията на въпросните находки. „божества“. Успоредно c неолитизацията се разширява и сферата на разпространение на тази символика. отразяващ преди всичко обобщения образ на жената.ците и знаковите системи. В българската научна литература се използуват различни понятия за обозначаване на праисторическата пластика. Известен прогрес в изследването на духовния комплекс може да се очаква. заложена в тях. от една страна. накитите. Женски скулптурни изображения се срещат във всички неолитни култури на древната ойкумена. Днес интердисциплинарните изследвания откриват нови възможности пред археологическата наука и е необходимо те да бъдат приложени и по отношение на находките от този вид.

предвид пластично изображение, играещо определена роля в праисторическия култ (напр. т. нар. „Велика майка“, „Прароди-телката“ и т. н.).
Тази концепция намира отражение в различните мнения на авторите,
разглеждащи семантиката на антропоморф-ната пластика. Данните, c
които до днес разполагаме не само за България, но и в по-широк европейски контекст, не дават безспорни основания за поставянето на толкова категорична функционална „диагноза”. Поради това обстоятелство
напоследък все по-често се използува неутралният изкуствоведчески
термин „антропоморфна пластика”6, към който ще се придържаме и
тук. Това не изключва използуването и на термините „идоли“ и „идолна
пластика“, като обаче имаме предвид само тяхното пряко значение в
смисъл на пластично изображение.
По принцип неолитното изкуство е ориентирано към подчертаване
обемността на женската фигура. Особеностите на пластичната интерпретация се определят и от спецификата на дадена етнокултурна общност и се проследяват най-вече при детайлите. Ето защо изходното
ниво, на което могат да бъдат проследени синхронните явления при
антропоморфната пластика, касае общото оформяне на обема, свеждащо се най-често до формата на хълбоците на фигурките и иконографията на тялото, ръцете и главата. При анализа на пластиката прилагаме
класическия типологически метод за обработване на археологически
материали, и то на ниво, позволяващо проследяването на синхронни и
диахронни явления в материалната култура на праисторическите общества.
За пръв път у нас внимание на идолната пластика отделя още през
1920 г. А. А. Чилингиров7. Той прави и първите опити за класификация на антропоморфната пластика, като въвежда и термина полуседящи фигурки, но прекаленото естетизиране и хронологическите обобщения му пречат да постави началото на по-прецизен типологичен
подход спрямо този вид находки. Това прави В. Миков през 1934 г.,
като систематизира идолната пластика от България8. Наред c пола на
антропоморфните фигурки той обръща внимание на позата, в която
е представено тялото, и дели антропоморфната пластика на женска и
мъжка, съответно на стоящи, седящи, плоски, цилиндрични и неопределени фигурки. Необходимостта от синтез и нова систематизация на
натрупалия се от тогава до днес богат и добре стратифициран изворов
материал предизвиква през последните години публикуването на редица нови опити за класификация, които се опират на огромно количество находки9. Стремежът към такава систематизация е характерен
не само за българската археологическа наука. В европейската научна
литература също се появиха редица интересни класификации, опиращи се на стабилна емпирична основа10.
Днес антропоморфната пластика се дели настоящи, полуседящи
(терминът е заимстван от съветската археологическа литература), седящи, лежащи и цилиндрични фигурки, т. нар. „идоли-бюстове“ и фрагменти от антропоморфни пластики11. Тази класификация изхожда от
формата на тялото като водещ признак в типологията на този вид находки. C оглед на изключителната фраг-ментарност на археологическия
материал е напълно основателно фрагментите да бъдат разглеждани
като самостоятелна категория, в която намира отражение и типологията
на отделните детайли на антропоморфната пластика. На последните се
придава еднаква статистическа тежест c тази на останалите класификационни категории.
Неолитизацията на праисторическото общество поражда едно
ново отношение между човека и природата. Макар последната да

Рис. 167. Глинени пинтадери: 1 —
Чавдар V хоризонт; 2 — Сапарева
баня; 3, 4 — Ковачево; 5 — Елешница;
6 — Кърджали; 7, 8 — София, кв.
Слатина (М 1:1,5)

ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО
НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

189

Табл. 12. Схема на психологическия процес, водещ към материализирането на духовната необходимост
от художествена изява у човека

Рис. 168. Каменна скулптура
от Лепенски Вир (по Д. Cpejoвuħ,
1969)

загубва онази приоритетна роля, която е имала за човека по време
на господството на присвояващата икономика, все пак остава рещаващ фактор за плодородието, а c това и за съществуването на човека. Новите взаимоотношения и зависимости от природните дадености намират отражение в религията и култа независимо от това,
че последните са пряко продължение на по-древните култове. От
друга страна, недиференцираното праисторическо стопанство води
до ретуширане ролята на индивида в неолитното общество, защото
на този исторически етап само колективният труд и резултатите
от него са в състояние да задоволят нарастващите потребности на
населението. Пряката зависимост на обществото от прищевките на
природата естествено води до обожествяване на природата и природните явления и до търсене на посредници, които да могат да
изразят и предадат „по-нагоре“ чувствата и въжделенията на праисторическия човек било чрез извършването на религиозни обреди
или чрез извършването на определени магически практики. Антропоморфната пластика е една от малкото достигнали до нас изяви от
тази сфера.
В този ред на мисли не трябва да се подценява и увеличилото се свободно време на неолитния човек, което е важна предпоставка за развитието на духовна дейност. Този факт намира отражение в масовизирането на произведенията на изкуството, в богатата украса на предметите от
бита и в общия размах на духовната култура на неолитното общество.
Неолитният човек е бил изключително чувствителен спрямо украсата и
се е обграждал c много красиви произведения на изкуството, плод както
на естетическото му възприятие, така и на естественото му желание за
художествена изява (табл. 12).

190

НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ

Най-ранните археологически находки, отнасящи се към духовната
сфера на неолитния човек, са миниатюрните антропоморфни фигурки
(3—6 см високи), изобразяващи най-схематично седяща жена c обемни
седалищни части и къси крака (рис. 169). Те са характерни за предкерамичния и раннокерамичния неолит на Предна Азия, като например тази
от Чайюню (рис. 21)12 и Хаджилар (рис. 42)13. Концепцията, заложена
в тази схематична трактовка на женското тяло, концентрираща вниманието изключително върху тазобедрената му част, се проследява още от
самото възникване на праисторическото изкуство14.
По време на Предкерамичния неолит в Предна Азия възниква и найранната монументална каменна скулптура. Известни са каменните схематични антропоморфни стели от Невали Чори (рис. 5) и др.15, които са
били поставени в храмови постройки. Техен пандант са късномезолитните каменни изображения от Лепенски вир при Железните врата (рис.
43, 168)16.
В Европа най-ранната неолитна антропоморфна пластика се отнася
към самото начало на епохата, т. е. към времето на БРН— М. Езкемплярите от Одзаки Магула17. Змайевац (рис. 49:1—4), Дивостин (рис.
169)18 и др. са почти идентични c тези от VI хор. в Хаджилар19 (рис. 42).
Синхронно протича и процесът на трансформация от тези миниатюрни
пластики към по-големите, добре известни, масивни антропоморфни
изображения на класическия ранен неолит (БРН—А). Този процес води
до формирането в завършен вид на югоизточноевропейския неолитен
канон в пластиката. Той добре се проследява при фигурките от южната
част на Балканския полуостров (Фирасос, Продромос, Неа Никомедия
(рис. 68), Сескло, Тцангли и др.)20. Тук, както и в района на Пелагония
(рис. 170)21 и Южна Албания (рис. 57), този характерен стил се задържа
сравнително дълго. Характерните за него цилиндрични глави c „кокове“
и изпъкнали релефни очи (рис. 59, 170), типичната масивност на формите и разнообразието в позите на ръцете и тялото са пряко указание за
анатолийския му произход.
Стилово единство се забелязва не само в южните части на Балканския полуостров. То личи и при пластиката от Старчевския културен ареал (рис. 171), за която са характерни най-вече стоящите
фигурки c едро тяло и изразена стеатопигия при почти пълното отсъствие на други обозначения на пола. Върху характерната за тази
пластика цилиндрична глава са обозначени чрез врязване очите,
косата и др. анатомични детайли (рис. 171). В стилово отношение
пластиката на културата Старчево е извънредно консервативна и
твърде еднообразна, което не пречи на Д. Срейович да различава
при нея три типа 22. Искам да подчертая, че през БРН— А Старчевската пластика превъзхожда в количествено отношение тази от
съседните територии, в това число и Западна България. Макар типологическите й различия c пластиката от Тесалия, Пелагония и Ю.
Албания да са очевадни, все пак са налице и някои важни сходства.
Това се отнася в частност до начина, по който и в двата ареала биват моделирани релефно очите, което по принцип е един типичен за
Анатолия похват (рис. 29, 33).
Най-ранната открита у нас неолитна пластика произхожда от района
на Западна България (рис. 80:1, 166, 172, 173) и от ареала на културата
Караново I (рис. 178). Най-ранните глинени антропоморфни пластики
от България (БРН—М) са от неолитното селище Крайници, хоризонт I
(рис. 80:1), които са един ярък пример за приемствеността между монохромния етап на неолита у нас и този в Предна Азия. Идентична е дори
концепцията, заложена при представянето на женското тяло.

Рис. 169. Схематизирани антропоморфни пластики от Дивостин I
(БРН-М). (М 1:1,5) (по Z. Letica, 1988)

ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО
НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

191

Рис. 170. Глинена антропоморфна
пластика от Пелагония (БРН): 1, 2, 6,
8 — Велушка Тумба; 4 — Сенокос; 2, 9, 11,
12 — Породин; 10 — Гургур Тумба (М 1:2)

192

Богати колекции от неолитна пластика произхождат от Гълъбник
(рис. 172, 173)23, Слатина24, Чавдар25, Курило (рис. 175)26 и др. В Западна България се преплитат явления, характерни за района на Пелагония
(Анзабегово-Връшник) и Ю. Албания, както и такива, характерни за
Централна Сърбия (Старчево), но са налице и определени локални моменти, какъвто е например начинът на моделиране на плоските глави
при неолитните идоли (рис. 173:2,3,5). Интересно е развитието на цилиндричните глави от този ареал (рис. 192). Към цилиндъра постепенно
се прибавя един „кок“ (Курило)27 или два „кока“ (Гълъбник)28, явление,
което не е чуждо и на южните райони на Балканите. От друга страна, в типологията на пластиката от Западна България се забелязват и
някои общи черти c тази на културата Старчево, което е закономерно
явление, като се има предвид обстоятелството, че последната култура

НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ

и тази на Западнобългарската рисувана керамика образуват един комплекс на раннонеолитните култури c рисувана керамика и следователно
имат сходни стилови елементи. По същото време в Западна България
възниква и едно ново типологическо явление — появяват се плоските
идоли-бюстове (рис. 173, 174). При тях главата е моделирана заедно c
тялото, като от лицето са изобразени само релефният нос и врязаните
очи, а тялото представлява проста плоска форма, обвита често c коси
или кръстосани врязани линии (рис. 173:2). За разлика от останалата
ран-нонеолитна пластика този тип е богато орнаментиран, c което се
явява своеобразно свързващо звено между семантичната натовареност
на пинтадерите и тази на антропоморфната пластика. На фигурките от
БРН—А от разглежданата територия не е чужда масивната, заоблена
форма, маркираща силно развита стеатопигия (рис. 172:8). И това яв-

Рис. 171. Глинена антропоморфна
пластика от култура Старчево (по
Д. Cpejoeuħ, 1968): 1, 10 — Старчево; 3 —
Гривац; 5 — Белетинац; 2, 6 — Павловац;
4, 9 — Винча; 7, 8 — Винковци (М 1:1,5)

ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО
НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

193

194

НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ

176). когато загива заедно със заникването на цялата ранноземеделска социокултурна система. Чохаджиев. в селищната могила Ситагри. Пластиката на къснонеолитната култура Курило е добре позната от епонимния обект. Изобразяваните форми са доста близки до реалните. 11 — Градешница — Мало поле (разкопки Б. пр. горната част — плоска. Георгиев и В. На този етап находките от Централнобалканския ареал заемат важно място както в количествено. Павук и А. е. Раннонеолитна глинена антропоморфна пластика от Западна България: 4. макар и непроучен. Николов). н. 1—3. Последната култура е проучена в неолитното селище Кременика при с. Дикилиташ и др. Плоска глинена антропоморфна фигурка от Мехтелек. Този похват придава стройност на фигурките. 174. 6—8. Курило. За отбелязване е. Двата културни ареала са разделени по течението на ρ. отколкото до културата Старчево — Криш. така и пластиката на тази култура се отличават рязко от тази на културата Курило. в Северна Гърция.ление стои по-близко до анатолийските типове. предлага благодарение на старателната събирателска дейност на художника К. който. Петерс една наистина внушителна колекция от глинени и мраморни фигурки29.5) Рис. Ю. включително и лежащата. Съществен скок в количеството на пластиката се забелязва през късния неолит и ранния енеолит. Унгария (култура Криш) (по N. Плоски глинени антрогпоморфни пластики от Перник (3) и Гълъбник (1. а преломът между тях и тялото образува отстъп. Става дума за пластиката на културите Тополница—Акропотамос (рис. която въпреки своята консервативност очевидно е била посредник в разпространението на този похват между южните и северните части на полуострова. така и в качествено отношение. Тук става дума за една универсална идейна концепция.. която е водеща в неолитно-енеолитния стил в изкуството и може да бъде проследена при пластиката чак до самия край на V хил. 10 — Гълъбник (разкопки M. Долната част на тялото е компактна (рис. 175:8). 1981а) (M 1:2) ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 195 . Струма и в Беломорска Тракия от култура Тополница— Акропотамос. 9. Преобладавах неорнаментираните екземпляри. Николов) (М 1:1. че този специфичен начин на моделиране на главата се среща и в Беломорска Тракия30. 172. Тополница31. косо срязано теме (един ре- Рис. като тялото завършва c овална глава. както и на културата Винча (фазите В и С). Чохаджиев. 176:10). 2) (БРН) (по М. В антропоморфната пластика на тази култура са застъпени различни пози на фигурките. c малки пъпковидни гърди. 1983) Рис. Специфична е иконографията на главата. както и пълното отсъствие на индивидуални черти. Бакъмска). Срещат се три начина на оформяне на главата: c издължено нагоре. хоризонт II32. Обща характерна черта за целия Балкано-анатолийски ранно-неолитен блок е хиперболизацията на седалищните части и подчертаният схематизъм при моделирането на останалите части на тялото. Kalicz. Както керамиката. културния комплекс Градешница—Слатино—Дикилиташ. 173. Задните части са пластично оформени. моделирана често със сплескано и издължено назад като „кок“ теме (рис. 5 —Сапарева баня (разкопки Г.

196 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 197 .

са релефно моделирани. 8. по-ранен похват) (рис. Тук сме свидетели на първите изяви на характерния за по-късната каменно-медна епоха схематичен реализъм. Тополница (БКНВ)(М 1:1.5) Рис. За отбелязване са и раздвижените пози на ръцете. 95а—б). БРН-С — 3. доколкото изобщо се загатват.м. 11. 193:1) и заоблена форма на главата. Глинена антропоморфна пластика от неолитното селище Курило: EPH-А — 10. 177.с. 12. и черна рисунка. характерни за целия ареал на неолитните култури в Югоизточна 198 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . така че се създава впечатлението за сгъната под прав ъгъл плоскост. ромбове и отделни врязани линии и чертички. 178. 176. Караново (М 1:1. Глинена антропоморфна фигурка от култура Караново I. Глинена антропоморфна пластика от с. н. макар и рядко. при които плоското тяло е свързано под прав ъгъл c плоско моделираните крака. от с.ис. 179. Носът при всички типове е клюновидно издаден напред. или са подредени.5) — култура Караново II. c пъпковидно оформено теме (рис.5) Рис.5) Рис. 13—15 (М 1:2) Puc. 9. 4. но се среща. Срещат се триъгълни „винчански“ мотиви около врата (рис. 193:3). 176:5). очите. 5—7. Характерни за тази култура са седящите антропоморфни фигурки. Глинена антропоморфна пластика на култура ТополницаАкропотамос от н. прегръщащи някакво животно или дете и т. Сред пластиката от Тополница има и няколко нестандартни антропоморфни изображения като обемно моделираната седяща фигурка c положени на корема ръце и реалистичната масивна глава c клюновиден нос и обозначена чрез врязване червено боядисана коса. 175. БКН-В (култура Курило) — 2.м. Тополница (БКНВ) (М 1:1. поставени на корема (сн. както и вероятно локалните особености в естетическите виждания на населението. Развитието на неолитната антропоморфна пластика от Западна България следва общите тенденции в развитието на праисторическото изкуство. така че е трудно да се долови някаква система. Мотивите са или хаотично разположени върху тялото. Фигурките рядко биват орнаментирани. Караново: 1—2 (М 1:2. 3 (М 1:2) — култура Караново III тардиращ. Когато е налице. както и типичната врязана зиг-заг украса „тип Цангли“. Глинена антропоморфна пластика на култура ТополницаАкропотамос от н. Тези отклонения от общоприетия стандарт отразяват някои индивидуални подходи на майсторите. украсата им е врязана. Наред със стандартните разперени встрани ръце се срещат и ръце.с.

ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 199 .

Първоначално в процеса на консолидация на неолитните култури се наблюдават тесни връзки c анатолийските прототипове. J. 181. 2 — от Нова Загора-Хлебозавода (М 1:2) 200 Европа. Детев) и Драма (А. 2). Katincarov. Lichardus. 180. Нейните особености са добре илюстрирани от находките от Яса тепе в Тракия36. I. Носът на тези фигурки е представен пъпковидно. Цилиндричните фигурки имат опростена форма. За разлика от грацилната горна част от тялото долната представлява масивна стълбо- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Караново. сн. характерен за дадения микроареал. различаващи се до определена степен от тези в Западна България. 179. Особеностите на това развитие обхващат културните блокове като цяло. Krastev 1989) (M 1:2) Рис.Рис. Bertemes. Постепенно обаче в рамките на Балканския къснонеолитен блок антропоморфната пластика на всяка отделна култура добива свой специфичен облик. което е характерен раннонеолитен похват и на раннонеолитната пластика от Градешница (Мало поле). Врачанско35. Яса тепе34 и др. Главата на тези фигурки е моделирана заедно c цилиндричната шия. R.м. Носът е пъпковиден. Развитието на антропоморфната пластика от Тракия не изостава от тези тенденции. типични за фазата Караново III — Веселиново (рис. Главата е моделирана плоско. Стояща глинена антропоморфна пластика от БКН (култура Караново IV): 1 — от с. 180). Антропоморфната пластика от фазата Караново III — Веселиново е твърде стандартна и има строго канонизиран вид. 178. Азмашката могила33. Най-ранните засега известни екземпляри представят фигурки c плоско тяло и компактна долна част (рис. издадени встрани от плоското тяло (рис. Ръцете са схематично предадени във вид на заоблени израстъци. от Яса тепе (по П. Опростената пластика от периода БРН— А (Караново. без обаче да се прекъсват генералните тенденции в развитието на общовалидния неолитен канон. а някои детайли са предадени c врязване или c рисунка. която е прототип на малко по-късните фигурки c издължени цилиндрични глави. 180:6). F.) показва локални особености в стилистично отношение. Глинена антропоморфна пластика от фазата Караново III в Тракия. Fol.

ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 201 .

Фигурките от този период са масивни и богато орнаментирани. Станев) (М 1:2) 202 видна куха или плътна форма. 2. 7— 9 — Нова Загора-Хлебозавода и 6 — Караново. 180:4. Раннонеолитна глинена антропоморфна пластика от Самоводене.м. заоблени бедра. моделирани върху обемно тяло на високи цилиндрични кра- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Сред пластиката от фазата Караново III — Веселиново се срещат и фрагменти от седящи фигурки c масивни. м.2). Търновско (разкопки на П. В. Глинена антропоморфна пластика от култура с. Този характерен белег на културата Калояновец е сигурен хронологически индикатор. Най-често се срещат т. което въпреки цялостната геометричност на формите поставя моделираното тяло близко до реалността. Чиирсърта (М 1:1. Фигурките на културата Калояновец (рис. 183. 182) демонстрират тенденция към една по-детайлна разработка.5) Рис. Караново IV (БКН): 3. 181. 5 — Карасура. 4. 1. 182. 9—8 ). свързваща в едно краката и задните части на фигурките (рис. „клюновидни“ глави (рис. намерена при Драма37.Puc. 181:1. И в този район на България късният неолит се характеризира c количествен и качествен скок в развитието на антропоморфната пластика. нар. като фигурката.

където се е запазило изнасянето напред на горната част на тялото. 13. глави със скосено. при което пъпковиден бюст е оформен както отпред. а ръцете най-често са разперени встрани (рис. Последните се изобразяват компактно или разделени отпред и отзад c вдлъбнат жлеб. Най-характерен белег за пластиката от н. 9—12. култура Караново III — Веселиново. осъществен чрез извивка в кръста и изнасяне напред на горната половина на тялото. а. неолитното селище Усоето при с. Къснонеолитна глинена антропоморфна пластика на култура Усое I— 1—4. Варненско (култура Усое). изтеглено навтре цилиндрично теме. За Кришка традиция говори моделирането на масивни фигури със силно развита стеатопигия при скъсена долна част на тялото. дава възможност за надрегионални сравнения между материалите от ареалите на културите Хотница и Усое I. характерен за ареала на културата Криш. Търновско) (рис. Орнаментът. 184. който произхожда от. През финалните етапи на БРН се появяват цилиндрично оформени глави. която досега има аналогия само в неолитното селище при Драма (рис. Характерни за късния неолит от ареала на културата Усое са. от една страна. компактно моделирани. Варненско (М 1:2) ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 203 . 185. Фигурките от този тип се държат изправени само благодарение на тежестта на масивната си долна. но се наблюдава известно издължаване на долните крайници при запазване масивността им (рис. който отпред е свързан c вертикални или коси линии. глави c пъпковиден. Пластиката от Самоводене (В. 182:7 8).2). нанесен чрез врязване. но нейната типология позволява да бъдат проследени и споменатите контакти c Тракия. маркиращи най-вероятно орнаментирана престилка (рис. и тук се наблюдават локални варианти. 183) добре се вписва в общите тенденции в развитието на стила. разпределени обикновено в няколко хоризонтални (рядко в отвесни) пояса. Около шията се проследяват концентрични кръгове. което е характерен белег и за културата Овчарово като цяло. В противоположност на това горната част е плоска. Огромният материал. Raczky. глави c ромбовидно. 181:2). Характерно за тази пластика е масивната долна част на тялото. част. масивни крака се явяват цилиндрично продължение на обемните задни части. и Усое II — 5. Аспарухово. 181:1. каквито се срещат и в култура Дудещи в Мунтения38.с. 183:8). където слепените. така и от някои влияния. от Усоето. от друга. Глинена антропоморфна пластика от култура Криш от Саьол-Фелсьофьолд (М 1:2) (по P. отколкото с другите синхронни късно-неолитни явления от района.ка (рис. 8. 7. 6. 184). 180:13). 1979—1980) Рис. специфичните локални акценти на общите за целия БКН блок тенденции в пластичното моделиране на тялото и анатомичните детайли. Върху хълбоците и задните части като правило е разположен спираловиден мотив. В разглеждания ареал се срещат: цилиндрични глави. определен както от широките контакти в рамките на Долнодунавския къснонеолитен комплекс. Овчарово—гората. изтеглен нагоре израстък на темето. От Северна България познаваме и едно уникално пластично изображение. по тялото — прави и зигзагообразни мотиви. които са добре представени при пластиката от Овчарово—гората (рис. 84:1. 183). Рис.2). Антропоморфната пластика от Северна България има свой характерен път на развитие. Подобен начин на моделиране се наблюдава и при пластиката от неолитното селище Самоводене. е силният отстъп между тялото и задните части. 14. чиято специфична техника на моделиране чрез слепване на множество цилиндрични ядра засега няма аналог сред неолитната пластика от Югоизточна Европа. 84). идващи от Тракия. често покрива симетрично цялата фигурка (рис. Богатата украса на пластиката от културата Калояновец кореспондира най-вече c ранноенеолитната пластика на носителите на културата Градешница в Северозападна България. Краката заемат по-малко от една четвърт от цялото тяло (рис. От друга страна. така и на гърба (рис. преките връзки c културата Хаманджия в Добруджа39.

204 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

187. 186. Развитие на отделните типове глави от глинените антропоморфни пластики от култура Усое (фази I и II) Рис. Глинена антропоморфна пластика от Качица. Търново (БКП) (M 1:2) (разкопки П. В.Рис. Станев) ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 205 .

206 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

186). както и някои по-реалистични изображения (рис. глави c овално. 189. 1961) (M 1:1. Глинена антропомортфна пластика на култура Хаманджия от землянка 2 от неолитното селище „Нивата“ при с. Скосяването на темето е едно масово срещащо се явление и в пластиката от селищата Курило— Кременица40. но там стилистичната им концепция е много по-ясна.5) Puc. така и цилиндрични фигурки и фигуркибюстове. фигурки c рязко подчертани хълбоци „тип Хаманджия“ и фигурки c Рис. а частично и в Зорленцу Mape42. 188. Седяща глинена антропоморфна фигурка от Черна (БРЕ) (култура Хаманджия IV (М 1:2) Рис. В пластиката на културите Усое I и Хотница са представени както стоящи. но в култура Усое I този похват има своя специфика. изтеглено назад теме. Стоящите се срещат в няколко варианта. конусовидни глави. триъгълни глави c овален профил. Общ c културата Курило е и начинът за подчертаване на темето чрез пъпковиден кок.5) ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 207 . Седящи антропоморфни фигурки от некропола при Черна вода (по D. 190. Berciu. Анзабегово IV41. фигурки c леко маркирани хълбоци. а именно: фигурки c равни хълбоци (най-ранните). Аналогии и овалния тип глави откриваме в Западна България. Дуранкулак (М 1:1.скосено теме и извит нагоре нос.

познати както от Качица (В. Глинена антропоморфна r пластика от неолитното селище Сапарева баня (по G. че тук главите са триръбести (рис. Georgiev.хиперболизирани бедра. 220:6—8). 185:1. Развитие на иконографията на главите на неолитната антропоморфна пластика от Западна България 208 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . при която чрез равно срязване на определени плоскости от тялото на глинената фигурка се постигат ъгли между отделните им части. Долнодунавския комплекс важно място заема и антропоморфната пластика на културата Хаманджия в Добруджа. Ръцете са добре моделирани. 191. 5). Специфичният начин на моделиране определя особеното им място сред пластиката от Югоизточна Европа. която се откроява със своя особен „кубистичен“ стил. сложени върху корема сгънати в лактите или загатнати като разперени хоризонтално встрани израстъци (рис. c леко Рис. 187:3. „резбарска техника“43. тясно. Става дума за използуването на т. 5. Nikolova. така и от Усоето (Усое II) (рис. Към това‚ се прибавя високата цилиндрична шия (както в Тракия). Търново) (рис. Наблюдаваните общи явления не могат да се определят като „вносни“ защото са продукт на единното стадиално развитие на къснонеолитните култури върху обща праоснова. c тази разлика. 11). S. V. Най-често ръцете са загатнати чрез разперени встрани израстъци (рис. В рамките на Долнодунавския къснонеолитен комплекс пластиката от ареала на културата Усое заема периферна позиция. I. Срещат се миниатюрни цилиндрични фигурки.5) Рис. 188:3). Хаманджийската пластика е представена от големи (високи до 20 см) глинени. Čohadžiev 1988) (M 1:1. V. свързан c общи. което намира отражение в подчертания схематизъм и в липсата на характерното за останалите култури от комплекса разнообразие на типологическата картина. 185:5. нар. Nikolov. както и от малки антропоморфни мраморни и спондилусови амулети. 6. 188:3. балкано-анатолийски художествени традиции. стоящи и седящи фигурки. Почти винаги гърбът на фигурките е равен. 192. 6) и масивни големи екземпляри със сравнително удължени долни крайници.

189). Известни са няколко техни разновидности: седящи на земята фигурки (рис. „Мислител“45. 188:6. 55:3)44. както и начинът на Рис. губещ се в масивността на фигурката. така и украсени със снопчета канелирюри. При нея единият крак е свит в коляното. завършващи със заострени ходила (рис. Раннонеолитна глинена антропоморфна пластика от Овчарово-гората (по H.7).вдлъбване в областта на кръста.7). седящи на ниско столче (рис. В културата Хаманджия се срещат и седящи фигурки. По-ранният тип седящи на земята фигурки е доста схематичен. Гърдите на стоящите фигурки са оформени от три плоскости. 1981 ) (M1:1. а третата — горната част заедно c раменете. компактно моделирани крака. При тези фигурки ръцете са пренебрегнат детайл. издадени встрани хиперболизирани хълбоци и плоско скосените задни части (рис. свързани c изпънатите напред. Todorova. 194. Типология на главите от антропоморфната пластика на култура Тополница-Акропотамос (по материали от неолитното селище Тополница и Ситагри II) Рис. заоблени гърди. 55:2) — т.5) ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 209 . Екземплярите от този тип са моделирани в един блок и биват както неорна-ментирани (ранните). Към неорнаментираните седящи на земята фигурки принадлежи и една от най-известните седящи женски фигурки — уникалната находка от Черна вода (рис. Става дума за заострените. разширяващи се в основата си (рис. 190:2).8).5. 190) и такива. Главата на това ярко произведение на изкуството е овална.4. Масивното женско тяло има големи. Върху нея са маркирани някои анатомични детайли. седалищните части са доста обемни. Tschochadziev. 188:2. оградени c набодени точки (късните форми) (рис. Оформянето на хълбоците и задните части е типично само за културата Хаманджия и c право може да се нарече моделиране „тип Хаманджия“. Краката биват или компактни. две от които оформят долната част на бюста. Стилът. Върху него са положени ръцете. 55:2). M. I. 193. Vajsov. 189. Тялото е масивно. или разделени от колената надолу. нар. 220:5. със или без ходила (рис. Уникална е и седящата на ниско столче „мъжка“ фигурка от същия обект (рис.

едва през ранната бронзова епоха. че антропоморфната пластика изобразява починали хора. 195. Да се спрем накратко върху онези мнения. което е причина за възникването на различни концепции. е. а са също канонизирани. специфични за всяка отделна култура подходи. Трябва да бъде подчертано и мнението на X. Уцко48. К. Сарианиди49. отразена в останалата материална култура. неминуемо се изправяме пред въпроса за семантиката й. което излъчва тази фигурка. Локалните различия в стила обаче не са произволни. базирайки се на материалите от некропола при Черна вода. макар и понякога да ни представя твърде интересни виждания относно стила и естетическите концепции на неолитния човек. Гимбутас50. М. е изключително консервативна. която за разлика от „битовата мода“. С. но и пластиката на културата Хаманджия въобще. В интерес на истината трябва да кажем. че не става дума за предмети c култово значение. Д. Маурер52. Бибиков47. Иконографията на ръцете и по-точно загатването им като разперени встрани в жест на адорация остава стандартна за почти всички неолитни и енеолитни култури. X. Е. Гарашанин51. Мюлер-Карпе. че и двете направления привеждат сериозни аргументи в подкрепа на становищата си. които според нас имат конкретно покритие в неолитната антропоморфна пластика от България. евентуално на майката-прародителка. Горният кратък преглед на развитието на неолитната антропоморфна пластика от България позволява извеждането на някои общи закономерности. че през неолита изобщо не съществуват божества и че всички антропоморфни фигурки изобразяват само молителки. съсредоточеният израз и спокойствието. М. т. 1987) (М 1:1. отправящи своя глас към по-висшите сили55. Пассек46. който смята. въпрос. като известно разчупване на този канон се забелязва само през късния неолит. Останалите части на тялото се подценяват и са найчесто предмет на локални. Разглеждайки антропоморфната пластика от България. Изразителността на седящата поза. Раннонеолитна антропоморфна пластика от Елешница (по В. Й. са поразяващи. Днес първото направление остава в сянка. В. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . а по-скоро за материализирана праисторическа представа за красота. Подборски53. Основните мнения по този въпрос са представени в научните разработки на такива учени като T. че антропоморфните фигурки не отразяват образа на предците. касаещи неолитния стил в праисторическото изкуство. Другата група учени отстояват тезата за култовия характер на антропоморфната пластика. Очевидно е. От своя страна Д. В. Н. Според него истински божества c човешки образ се появяват твърде късно. Този момент е водещ в канона. Берчу57. Антонова54 и др.Рис. но вече в рамките на отделните култури или културни комплекси. С. той ги свързва c формирането на историческото мислене у човека. които тук не е необходимо да бъдат обсъждани подробно. И.5) 210 моделиране са подчертано хаманджийски. Обща характерна черта на всички неолитни женски фигурки е обемното представяне на коремно-седалищната област. Массон и Ф. както е дълбоко консервативен и самият неолитен култов комплекс. Едни учени смятат. който е бил и си остава предмет на различни теории. П. Най-общо становищата по този въпрос се разделят на две. търсенето на начини за тяхното оптическо подчертаване и хиперболизиране (чрез прилагането например на определени орнаментални композиции). Баголини56 предполага. Масларов. Става дума за една строго канонизирана иконографска система. че в пластиката са намерили отражение основните идеологически концепции на епохата. засягащи не само нейната семантика. В. Б. смята. Николов.

Много редки са случаите у нас. Очевидна е обаче полифункционалността на глинената антропоморфна пластика. като краката. Почти всички познати неолитни зооморфни изображения се характеризират c твърде примитивен и опростен начин на представяне на животинското тяло. Н. Нещо повече. 120. 196—201). че фигурките c жест на адорация представляват само „посредници“ между човека и най-висшите божества от соларния пантеон. съпровождащ жреци. Последната. 1972) 197. 89. а М. Думитреску62 и др. Масларов. С. К. Шишка66. Много добре е документирано поставянето на антропоморфни пластики в гробове (рис. култовата постройка в Маджари (Македония)72 и Парца (Румъния)73 са убедително доказателство за несъмнено култовия характер на антропоморфната пластика. когато антропоморфна пластика е била намерена „in situ“ в неолитно жилище. или c импрессо техника (нокътни набождания). зооморфни съдове (рис. X. но не е регистриран нито един случай на тяхното съзнателно. познати са антропоморфни изображения. От територията на България обаче познаваме антропоморфни изображения от „храмове“70 и върху олтари. подход.материализира предците. на неолитния човек. Чалог58. Глинена фигурка на ягуар от Елешница (по В. Гимбутас61. Разглеждайки неолитната пластика. Изрично трябва да се подчертае. X. че става дума за култ към „Великата майка“. което в общи линии се поддържа и от Ю. не е бил чужд и зооморфизмът. което не пречи успоредно c това тя да бъде разглеждана и като отражение на естетическите концепции на неолитния човек. Пейков. смята. pогaта и др. X. Много рядко се среща украса по тялото. като към него са прилепвани някои от анатомичните детайли. от неолитното селище Тополница (култура Тополница—Акропотамос)71. Тодорова също така е на мнение. вероятно храмова постройка. а Ю. често срещано и у нас63. Бибиков60 в своя подробен анализ на пластиката от култура Триполие достига до заключението. за какъвто случай се съобщава например от Лука Врублевецкая (култура Триполие)69. мнение. Добричко)68. Тези находки наред c култовата сцена от Овчарово. обитавал нашите земи. заемащи централно място в украсата на съдове. За разлика от антропоморфната пластика зооморфната е значително по-малобройна. Дуранкулак. които са я породили. разглеждайки същата пластика. Рис. и В. че са възможни трансформации във функциите и семантиката на антропоморфната пластика c изменението на обективните условия. или като заместващи починалия (наблюдения от праисторическия некропол при с. играла различна роля в култа и магията. че тя символизира плодородието в природата. 121) или като погребален инвентар. В. Обермайер59 е на мнение. Подборски67 стига до извода за нейния полисемантичен характер. а оттам и ритуално унищожаване. смятат. Павук65 и С. прилаган най-вече c цел да се маркира ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 211 . култови масички и храмове. 196. който се обръща към останалите членове на общината. дори положена върху хромелните камъни. Тодорова64 на базата на култовата сцена от Овчарово стига до извода. че става дума за едно абстрактно представяне на идеята за плодородието. От технологическа гледна точка самостоятелно моделираните зооморфни изображения са изработвани от едно глинено ядро. че само в България досега са открити стотици неолитни фигурки. 1987) (М 1:1) Зооморфна пластика Освен антропоморфизма. когато е налице. е нанесена или врязване. През неолита се срещат самостоятелни зооморфни изображения (рис. Глинена фигурка на глиган от неолитното селище в Кърджали (по А. че седящите фигурки изобразяват вожда. Николов. 146) и зооморфни израстъци върху съдове и дръжки. Фрагменти от такива масивени идоли бяха намерени в една от сградите.

ягуари (рис.Рис. 196). Глинена фигурка на риба от Усоето (култура Усое I) (М 1:1. Най-често се срещат изображения на едър рогат добитък c лирообразни рога. имащи за задача да се подчертаят някои анатомични детайли. 200) и др. Понякога праисторическият скулптор прибягва до използуването на пластични прийоми. например характерните за биковете полови белези. При зооморфната пластика също могат да бъдат проследени някои общи тенденции. Усоето. Рис. 197). 200. По-рядко — зооморфни изображения на дива фауна като глигани (рис. 201) и др. 199). Варненско (БКН) (M 1:1. изразени в предпочитанията към определени видове животни. 198. риби (рис. 199.5) руното (рис. при глиганите — заострения гръбнак (рис.5) 212 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . В стилистично отношение неолитната зооморфна пластика се характеризира c опростена еднотипност.с. така че при нея трудно може да Puc. Украсена c нокътна укwpaca зооморфна фигурка от Качица (БКН. култура Хотница) (М 1:1). Зооморфна пластика от н.

През неолита най-чести са изображенията на примигенния тип говедо. свързани c животновъдството74. лировидно извити големи рога израстъци. Глинени конусчета и топчета от Усоето (БКН. Що се отнася до тяхното предназначение. Характерно за всички представители на тази категория от зооморфната пластика е известен реализъм в моделирането и украсата. маркиращи важни за неолитния човек материални стойности. който е свързан със сравнително широки плещи. Първият тип се характеризира c едно малко по-реалистично оформяне на тялото. Някои археологически факти дават възможност и за други тълкувания. но като цяло те не са от решаващо значение за семантичната интерпретация на този вид находки. потърсена е автентичност при оформянето на повърхностната чрез характерната за съответния вид животно структура на кожата (при рибата например люспите са обозначени c помощта на врязан орнамент тип „рибена кост“ (рис. Кърджали) ягуар (Елешница) (рис. Крайниците са конусовидно оформени. Тези находки се срещат обаче извънредно рядко и почти всички екземпляри са уникални сами по себе си. Очевиден е стремежът да бъдат изобразени силни животни c подчертани плещи и хълбоци. 197) и др. При описаните типове изобщо не може да бъде отделено общото от индивидуалното. което на пръв поглед прилича на изображение на легнало животно. В количествено отношение биха могли да се открият известни тенденции.5) ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 213 . Високата материална стойност на говедата. Голямата степен на схематизация и откриването на този тип находки в групи дават основания за разглеждането им като изделия. завити нагоре и завити назад. Главата преминава в широк силен врат. муцуната на животното е моделирана конусовидно. масово отглеждано през късните етапи на неолита. елен (Усоето). Фигурките от този тип имат малки конусовидни муцуни. масово използувани в широко практикувани магически операции.се проследи в хронологически аспект някакво „стилово“ развитие. Към тази категория може да се причислят и пластичните изображения на легнали или стоящи кучета. култура Усое I) (М 1:1. схематично моделирано тяло. Главата е масивна. 201. които не могат да бъдат разглеждани като произведения на изкуството. служили за прототипове при изготвянето на малките зооморфни фигурки. разширен встрани в два роговидни израстъка. че в случая става дума за изображения на мъжки впрегатни животни. че вероятно става дума за предмети. Рис. Такива са например пластичните изображения на риба (Усоето). Опашката се маркира по два начина: или провиснала като естествено продължение на гръбначния стълб. Последните биват оформяни по три начина: завити напред. или чрез прилепването на малък конусовиден израстък. Фактът. Въпреки недиференцирания начин на моделиране и при неолитната зооморфна пластика все пак могат да бъдат проследени определени типологически канони най-вече при начина на представяне на животинското тяло. то в литературата се среща стандартното определение. До известна Стенен по-нндивидуален подход се наблюдава при моделирането на животни от дивата фауна. 200). че сред този вид зооморфна пластика се срещат и екземпляри c напречно пробита муцуна. Вторият тип зооморфни фигурки има масивно. вероятно кастрати. глиган (Самоводене. Височината на тялото е почти равна на широчината му. широко разперени. Към този тип спадат и украсените c нокътни набождания екземпляри от Качица и Усоето. навежда на мисълта. не подлежи на съмнение. c удебелен фронтален ръб. Различаваме миниатюрни зооморфни фигурки c пластично моделирани крайници и такива със силно схематизирано тяло и едва загатнати крайници. Маркират се анатомични детайли (например очите).

изобразяващи пределно схематично най-ценното домашно животно за неолитната община — говедото. 7). Сходна е била вероятно и функцията и на антропоморфните съдове. c който е предадено животинското тяло. заемащи определено място в култовите обреди. И. плоски. а скачени волути — тялото на фигурата. 146). че става дума за предмети. носещи на гърба си голям керамичен съд (Гълъбник) (сн. то при втория тип е налице значителен реализъм. Тази категория съдове е неразривна съставна част от духовния комплекс на раннонеолитния Балкано-анатолийски блок.Рис. но и c финеса. са замествали като залог в играта реално съществуващите животни като техни стойностни еквиваленти. 203. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . На сегашния етап на изследване е много трудно да се даде интерпретация на функцията и семантиката на този вид находки. е очевидно. който е едно удивително произведение на неолитното изкуство. свързани c поставяните в тях течности. 204). които. който счита. 87:14). което не е чуждо на Балкано-анатолийския неолит (рис. Формата на бутилкообразните съдове е много подходяща за израз на търсения антропоморфизъм. Зооморфните съдове са явление. така и в Югоизточна Европа. 89. 202. Ушите са заострени. Той поразява не само c големите си размери. ръцете. Типологията на антропоморфните съдове се вписва добре в основните култови и естетически концепции на неолитната епоха. съдове c антропоморфни пластични апликации (рис. 82). съдържащи течности. Очевидно неолитният човек е одухотворявал определена категория съдове. освен че са играели роля в култовите церемонии. 201). че глинените конуси и пинтадери от ареала на културата Триполие са съставни части от някаква игра75. Двата типа се различават както по начина на моделиране. Маркевич. като лицето. Срещат се и дръжки c антропоморфни израстъци. Антропоморфна бутилκа от Чавдар (БРН-А) (М 1:5) 214 Базирайки се на една колективна находка от Усоето (култура Усое I). Видяни от тази гледна точка. 205) и изцяло антропоморфно моделирани съдове (рис. Макар и срещани като единични находки. Широки ленти опасват шията и краката. като „одушевявани“ съдове. Масивното тяло-съд се крепи на цилиндрични крака и е покрито c бяло рисуван орнамент. Последният мотив има аналогия върху вазовидни съдове от Чавдар (рис. Докато при първия срещаме едно по-схематично моделиране. при която миниатюрните фигурки. и големи кухи зооморфни изображения — съд c отвор на гърба (Мулдава) (рис. 9). 146). играли роля в ритуалните обреди. муцуната — заострена. че (заедно c глинените топчета и конусчета) въпросната зооморфна пластика е била част от някаква може би хазартна игра. 37). Фрагмент от рисуван антропоморфен съд от Слатина. вул-вата и др. може да бъде изказана хипотезата. тези често уникални художествени изделия са отражение на култовите и естетическите виждания на тогавашните хора. така и по начина на представяне на зооморфното тяло. които у нас се срещат в три варианта: антропоморфни „бутилки“ (рис. рогата малки. Такива предмети се срещат в два варианта: зооморфни изображения. Те се срещат както в Близкия изток (рис. 203. Шията е дълга. вероятно са имали и магически функции. Тази хипотеза в общи линии се потвърждава и от наблюденията на В. така и множество малки глинени топчета и конусчета (рис. Съдейки обаче по извънредно старателния начин на представяне. богатата украса и уникалността им. съдържаща както малки глинени фигурки от първата категория. София (разкопки В. така че остава само да бъдат подчертани някои допълнителни по-важни детайли. Сред българските находки най-представителен е еленът от Мулдава (рис. c къси разклонения. Николов) Рис. те сами по себе си представляват обемната долна част на женско тяло. нанесен върху червена основа.

Караново.Една от най-интересните антропоморфни „бутилки“ произхожда от раннонеолитното селище Градешница—Мало поле. Ръцете им са разперени встрани и леко вдигнати нагоре в жест на адорация. Курило и Слатина78. образуващ коритце c триъгълна или четириъгълна форма. Караново (БРН — култура Караново I) (М 1:3) ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 215 . бюста. Находката е уникална. но е очевидно. Такива познаваме от Чавдар. Върху горната част на леко фуниевидната шийка пластично са представени носът и очите. водещи културни традиции на нео-енеолитната система. се отнася към основните. Фрагменти от подобни изделия се срещат в много от обектите от БРН в България77. В. -Търновско79. който c малки модификации се проследява до края на енеолита у нас. „глинени лампи“83. „култови масички“. Това са глинени предмети. Предвид някои новооткрити по-масивни находки от този тип от Багачина86 и от Мацари (Македония)87 ние считаме за най-приемлив вече възприетия у нас термин „култови масички“. Култова масичка от ранния неолит от Градешница—Мало поле (по Б. Със светлокафяво са нанесени анатомичните детайли — като брадата. както и накитите. върху които са апликирани тези изображения. Това поставя в интересна светлина интерпретацията на съдовете. която засега остава неясна. последните чрез вдлъбване. нар. следва да се приеме. Антропоморфна бутиллкa от Казанлък (БРН — култура Караново II) (М 1:2) Рис. обозначавани в научната литература като „глинени масички“80. че става дума за мъжки изображения. че култово-магическата сфера. Хотница. „култови масички“ и др. че е свързана със съдържанието на съда. Тя се отнася към полихромния етап на БРН-С. Култова масичка от с. „подставки“85. а c черно — косата и орнаментиката. която ги е породила. 206. Това са налепени върху съдовете пластични човешки фигурки c разкрачени или леко свити в колената крака. 205. По своята форма тя не се отличава от останалата неолитна (и енеолитна) керамика. Според нас става дума за символични мъжки изображения c определена магическа функция. Врачанско (рис.м. Предвид стандартния начин на изобразяване на тези пластики. можем да твърдим. 1975) (БРНВ) (М 1:5) Рис. 82)76. Рис. C оглед на енеолитнйте материали от селищната могила при с. Понякога едната ръка е свита в лакътя и провесена надолу. маркираща „дрехата“. 207. Казанлък. като под това наименование се разбират триъгълни и четириъгълни глинени предмети c форма на малки масички c три или четири крачета и равен плот или c нисък перваз. Изключителното при този съд е неговата рисувана върху бежова основа светлокафява и черна украса. 204. 1974. Култови масички (олтари) Характерен продукт на духовния живот на праисторическия човек са и т. Николов. „жертвеници“84. Керамичен съд c апликиpaнo антропоморфно изображение от Азмашката могила (БРН-А — култура Караново I) (M 1:3) Рис. Друга изява на неолитния антропоморфизъм са апликираните антропоморфни изображения. „масичка“81. „олтари“82.

216 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

които. 6. Станкович (Белград). в които са се поставяли жертвоприношенията89. интерпретират тези предмети като жертвеници. Фрагменти от култови масички от неолитното селище Резервата при с. Дриново. като се има предвид. 2. В терминологично отношение той възприема становището на някои археолози. който разглежда „жертвениците“ и капаците от праисторическото селище Винча88.У нас тези характерни за неолита и енеолита предмети не са били обект на комплексно изследване. Поповско (начало на БКН) (М 1:2) (разкопки И. 11. Големите „жертвеници“ от Дивостин. 3 — Перник (БРН). Рис. 5 — Хотница (БКН). 210. Ангелова и И. че и малките антропоморфни фигурки имат свои значително по-големи храмови панданти. визирайки антропо-зооморфните израстъци. 212. 4. 8 — Градешница—Мало поле (БРН). 13 — Казанлък ( БРН-С — култура Beceлиново). Това становище е приемливо. 209. Рис. 11—13 — M 1:2): 1. 7 — Елешница (БРН). 9. Вайсов) Рис. 10 — Караново (БРН). Раннонеолитна култова масичка от Гълъбник Рис. 211. Опит в това направление е направен от С. Фрагмент от четириъугълна култова масичка от Казанлък (БРН-С култура Веселиново) (М 1:2) ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 217 . 208. 12 — Резервата (БРН-В). Култови масички от БРН и БКН от България (1—10 — различни мащаби. Фрагмент от четириъгълна култова масичка от неолитното селище Самоводене (БКН — култура Хотница) (М 1:2) Рис. че малките „жертвеници“ са миниатюризиран домашен еквивалент на големите жертвеници от селищата. Зелениково и Винча дават основание да се приеме.

Тяхното количество е особено високо по време на БРН. определени от формата на коритцето им. Той дели тези предмети на две групи: триъгълни и четириъгълни c няколко подтипа. откъдето се разпространяват както към Тракия. Сърбия и Македония. или е кръгло. Триъгълните масички със съответствуващо на формата им коритце се срещат у нас както през БРН. разпръснати в културните пластове на неолитните селища. Триъгълните култови масички c кръгло коритце са разпространени главно в Югозападна България. което значително усложнява опитите за определяне на функцията им. използвани при украсяването на култовите масички в България 218 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . В Тракия те не са представени92.. така към Северна България. През 1978 г. Рис.. така и тези предмети най-често се откриват във фрагментарно състояние. Като форма култовите масички са типично за неолитната система на Балканския полуостров явление. че и при тези предмети се срещаме със същите методически затруднения. през 1983 г. а и по-късно. Орнаментални мотиви. Както останалият археологически материал. За отбелязване е. Те произтичат от незадоволителното документиране на местонамирането им.През последните години у нас също се предприемат опити за изясняване функцията и типологията на култовите масички90. което или повтаря общата форма на предмета. Четириъгълните култови масички c отговарящо на формата им коритце се срещат също през БРН в Югозападна България. Те са често явление за културите Караново I—II и Западнобългарската култура c рисувана керамика. Чохаджиев предприе първия опит у нас за класифициране на култовите масички91. 213. така и през БКН. М. Това типо-логическо делене е доста сполучливо и напълно отговаря на реалните археологически дадености. както и при антропоморфната пластика.

207) или рисуван (рис. че релефните израстъци в ъглите на култовите масички стават масово явление едва през БКН. скосени надолу плоскости на перваза на коритце-то и на краката. набоден (рис. кръгли шайбовидни израстъци. макар и рядко. 4). стълбовидни. и окръжността (рис. но по-късно преминават ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 219 . Този мотив се среща както вертикално. Ъглите им са увенчани c кръгли. Това се наблюдава найвече при четвъртитите култови масички и четвъртитите съдове от БКН. шахматни. врязани и инкрустирани c бяла и червена боя. При това стриктно се спазва симетрията. като се среща. Среща се и релефна украса. очевидно носител на важна семантична информация. която изпъква особено ясно по време на БКН. разчертани c врязани линии квадрати. както и начинът на инкрустиране са характерни най-вече за северните части от ареала на Западнобългарската култура c рисувана керамика. където разнообразието на мотивите е най-голямо. 213:2). запълнен c бяла инкрустация. за която са типични триъгълни масички c големи. върху които са нанасяни мотивите. 207:5. Към края на БРН в Северна България срещаме една модификация на този мотив. Става дума за една характерна не само за Долния Дунав композиция. шайбовидни израстъци. запълнени c набождания или c мрежест орнамент (рис. 213:3). Те са масивни. защриховани шахматно. спираловидни. Може да се проследи една обща тенденция в подбора на полетата на култовите масички. украсени от набождания. Този похват е типичен само за БРН и може да служи като сигурен хронологически индикатор (рис.Типична за Централната балканска зона и за Западнобългарската култура c рисувана керамика е четириъгълната култова масичка c кръгло коритце и нисък перваз93. 4). който наред със скачените и самостоятелните спирали е типичен за украсата на керамиката от БКН. покрити c врязани мотиви (рис. мрежести и волутообразни мотиви. Става дума за шахматния орнамент. Те достигат своето най-голямо съвършенство при къснонеолитната култура Хотница. Той постепенно прераства в меандър. Хронологически по-ранни са триъгълните култови масички. При орнаментацията на култовите масички и съдовете се наблюдава една интересна закономерност: отделни мотиви и техники на украса се появяват най-напред върху култовите масички. Наблюдават се и комбинации от тези мотиви. така и косо разположен и украсява челните части и крачетата на култовите масички. Най-чест и типичен за БРН е шахматно разположеният орнамент (рис. но по-късно отделните стени започват да се покриват c различни орнаменти. имат триъгълни. Отначало мотивите са едни и същи по всички външни плоскости на масичките. Характерни за ареала на Западнобългарската култура c рисувана керамика са масичките. подредени в хоризонтални и вертикални линии. За отбелязване е. но съжителствуват доста дълго c появилите се по-късно четириъгълни форми. В класическия си вид той е разпространен най-вече на територията на Южна България. който е нанесен чрез врязвания. 208—214). Особено място сред култовите масички в България заемат тези от ареала на културата Хотница (рис. но се среща и в северозападната част на страната. върху които са врязани стъпаловидни или меандровидни мотиви. която представлява по-големи. 207:5. При украсяването на култовите масички се използуват врязани меандровидни. Те покриват външните им плоскости. Този мотив. 208). Почти всички култови масички са украсени отвън c врязан. Друг характерен за БРН мотив са скачените волути. нанесени c широко триъгълно острие. 206) орнамент. при който мотивът е нанесен чрез отнемания на глината.

Рис. Групиране на някои от неолитните обекти у нас по орнаменталните мотиви. 214. нанасяни върху култовите масички 220 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

От съседните територии. 22 — Азмашката могила. което само по себе си е указание за конкретната им семантична натовареност. е. 18 — Градешница — Мало поле. 16 — Крушо-ву. Карта на неолитните обекти в България и района на Долния Дунав. данните все пак дават известна представа за погребалните обичаи на населението на нашите земи от времето на неолита94. Сумирани. 27 — Мангалия. Неолитни погребения познаваме от Крумовград. Рис. Самоводене. Николов. Малък Преславец и другаде. Погребални обичаи Проучените неолитни погребения от България са относително малко на брой. но тук най-ранните погребения се отнасят едва към периода на късния неолит. е единственият неолитен некропол у нас. II — погребения „intra murum“: 7 — Дудещи Вехи. Разглеждайки култовите масички. което значително затруднява опитите за реконструкция на представите на неолитния човек за отвъдния свят. проучен изцяло. Градешница-Mало поле (по Б. 15 — Букурещ-Дудещи. произхождат от ареала на самите селища. Дуранкулак—нивата.с. 30 — Кърджали. че при тяхната орнаментация са използувани затворени знакови композиции. т. 9 — Гура Бачулуй. 1974) Карта 13. 21 — Ваксево. 10 — Клуж. трябва да бъде отбелязан и фактът. 13 — Валеа Лурилуи. Слатина. 19 — Самоводене. 2 — Лепенски Вир. и то най-вече от района на Долния Дунав. 25 — Агигеа. 28 — Лиману. характерен за всички предмети свързани по един или друг начин със сферата на култа. Типологическото разнообразие на формите на масичките през различните етапи на неолита не е голямо. като всички c изключение на тези от Дуранкулак—нивата. III — некрополи „еxtra murum“: 24 — БукурещЧерника. 17 — Вадастра. Сапарева баня. 4 — Куйна Туркулуй. 5 —Хайдучка Воденица. Градешница (рис. в които са открити погребения: I — некрополи от типа Лепенки Вир: 1 — Падина. 12 — Потъръщи. 215). 215. Хокерни погребения от н. 6 — Шела Кладовей. от култовата сфера се изместват в профанната сфера. Казанлък. към чиято сфера отнасяме и въпросните находки. 3 — Власац.в системата на украсата на съдовете. 8 — Кенад. 20 — София — кв. Дуранкулак—нивата. Може би в дешифрирането на този момент се крие ключът за решаването на проблема за функцията на самите култови масички въобще. 29 — Дуранкулак ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 221 . 26 — Чернавода. което пък сочи паралели c общия консерватизъм. II — Грумъжещи. този вид извори също не е масово разпространен. 23 — Караново. 14 — Турдаш.

Това явление има две възможни обяснения: или става дума за отражение на тясната връзка между майката и кърмачето. Вече отбелязахме. защото въпросРис. c главата на изток. на която са достойни да бъдат погребани заедно c възрастните като равностойни членове на общината97. 215). Останалите известни досега раннонеолитни погребения са на юноши (Самоводяне) и възрастни (Крумовград. е. В научната литература срещаме различни опити за интерпретация на тази поза като „спящ човек“98. че такива не биха могли да бъдат намерени и извън очертанията на последните. но засега няма целенасочени търсения на неолитни некрополи extra murum. Това не означава. Погребения от Черника. или починалите деца не са достигнали възрастта. че тя е известна още от времето на предкерамичните и раннокерамичните етапи на неолита на Близкия изток95. Особен интерес представлява двойното погребение от Градешница. 216. Казанлък). Това очевидно е един традиционен раннонеолитен начин на трупопола-гане на мъртвите. където под подовете на раннонеолитните сгради бяха открити погребения на кърмачета96. „поза на адорация” и пр.Раннонеолитното население е погребвало своите мъртви (или поне известна част от тях) intra murum — т. 1963) 222 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . култура Болентинеану (по Cantacuzino — S.99. В повечето случаи за откриването им се разчита на чистата случайност. Morintz. в очертанията на селището. Загора и Караново. По принцип традицията на съхраняване на скелетите на мъртвите (или само на черепите им) в рамките на родовообщинното поселение е твърде древна. 217. където в един гроб са погребани мъж и жена в поза хокер (рис. Повечето от известните погребения от БРН са открити при проучването на селища. Хокерно погребение от Κараново (БРН-В — култура Караново II) Рис. „поза в утробата на майката“ (във връзка c идеята за майката земя). Последната интерпретация е най-малко приемлива. Във всички изброени случаи мъртвите са поставени в гробната яма в позата хокер наляво. У нас тя е документирана в Азмашката селищна могила край Ст.

Това е една по-прогресивна форма на погребване. Черника101 (рис. C данни за характера на къснонеолитните погребални практики разполагаме засега само от района на север от Балкана. далеч от грижите на ежедневието. Обща ситуация на праисуторическия некропол при с. поставяна направо в гроба или в керамични съдове (рис. През късния неолит се наблюдава формирането на идеята за некропола — като „селище на мъртвите“. 218—221). Ареалът на неолитния некропол само частично съвпада c този на енеолитния ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 223 . 217).ната „молитвена“ поза е характерна за християнския молитвен ритуал и няма нищо общо c добре познатия ни жест на адорация. Освен това остава отворен въпросът — кого би могъл да „адорира“ мъртвият? Какъвто и да е смисълът. 218. Дуранкулак. е направил погребенията intra murum практически невъзможни. наблюдаван при неолитните антропоморфни пластични изображения. Гроб M 634 от некропола на културата Хаманджия при с. Трупополагането в поза хокер е най-широко разпространената. разположено extra murum (извън пределите на поселението). наложена между другото вероятно и от чисто практически съображения: бързият прираст на населението и естествената детско-юношеска смъртност. а в Южна Румъния — некрополът при с. Тя се отнася към основните. присъща за цялата раннонеолитна система форма на изява на отношението към мъртвите. вложен в погребалната поза. достъпни за археологическо изследване форми на духовния живот на обществото. В Добруджа са проучени вече няколко некропола на културата Хаманджия100. в който мъртвият не скъсва напълно връзките си c родовата община и има нужда от личната си собственост (украшения и оръдия). той едва ли ще да е бил толкова елементарен. 25. Строго регламентираните неолитни погребални обичаи говорят за вяра в задгробния живот. характерна за праисторическите общества. В отделни случаи в гробовете се откриват и погребални дарове във вид на украшения и керамични съдове. В тях също е конРис. Дуранкулак Фиг. както и от храна.

в началото на късния неолит. Гроб M 626 и инвента-урът от него от некропола при с. което обаче съвсем не означава. които се откриват хилядолетие и половина по-късно на една голяма територия от Долния Дунав до Днестър. при условие че и там се пристъпи към планомерни търсения в тази насока. коза или овца. Угощенията най-често са извършвани край отворената гробна яма. а жените в поза хокер надясно. 221. 219). 219. При някои от индивидите ръцете са поставени пред устата така. Оттам не е известен нито един некропол не само от времето на късния неолит. Дуранкулак (БКН — култура Хаманджия II) (М 1:1. всички c глава на север (Дуранкулак. Гробовете от най-ранната фаза на културата Хаманджия (фаза I Блатница— Головица) са почти без инвентар. защото тогава то вероятно е обитавало планинските райони. Интересни са многобройните следи от погребални угощения (тризни) (рис. Куйна Туркулуй). но и от времето на енеолита. не съвпада c традиционните представи на археолозите за стойностен погребален инвентар. Хаманджия). Къснонеолитните некрополи от Долнодунавския район дават една неочаквана картина — мъртвите са погребани изпънати по гръб (Черника) или мъжете са изпънати по гръб. По-скоро разбирането на тогавашното население за това. проучени до 1990 г. но това може да бъде и празнина в изследванията. вкопани жилища. За съжаление днес не разполагаме c археологически данни за него от времето преди неолитизирането му. Само в отделни случаи се срещат украшения от мида спондилус и малки съдчета. Явно главата символично е замествала цялото животно. За съжаление отново се сблъскваме c една съществена празнина в изследванията на Тракия. Районите на разпространение на погребенията c изпънати по гръб скелети са твърде късно неолитизираните ареали. Тризна и съдовете от нея от некропола при с. дървената дръжка от някакво оръдие. които обикновено са „придържани“ по същия начин към устата или са поставяни направо в нея. принесено в жертва по случай погребението. От друга страна. вегетиращо през края на VII—VI хил. въпросната храна започва да се поставя в малки керамични съдове. Тези факти — разгледани като комплекс — говорят за една постоянна неолитизация на ретардиращо късно мезолитно население. Това съществено отклонение от характерната за останалите части на Балканския полуостров погребална практика би могло да бъде обяснено c ретардирането на мезолитните погребални обичаи от същия район (Падина. Дуранкулак Рис. открити в неолитната и ранноенеолитната част на некропола в Дуранкулак. какво е необходимо да се сложи в гроба на мъртвия. сякаш държат нещо: реална храна. н. че става дума за „бедни“ погребения. където тази форма на трупополагане се появява заедно c първото неолитизирано население. Едва по-късно. това явление е съпроводено от цял комплекс археологически данни като: микролитна кремъчна индустрия. Храната за тези угощения е била донасяна тук в големи гърнета и хранилища c обем НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . 218).5) 224 статирано трупополагане. по периферията на неолитната ойкумена. Богата е информацията. би могла да предостави твърде интересни данни. в която вече е бил положен покойникът. но и на говедо (рис. В погребенията от този период се откриват глави от животни — преди всйчко на диво магаре. Поради това именно Тракия.5) Puc.Рис. е. Дуранкулак (БКН/БРЕ — култура Хаманджия III) (M 1:1. пр. която черпим от 270-те къснонеолитни погребения от Дуранкулак. 220. Гроб № 1036 и инвентарът от него от некропола при с. протоевропеидни антропологически белези и др. от Тесалия са ни познати къснонеолитни некрополи c трупоизгаряне (фаза Цангли на културата Димини)102. като междинно звено между зоните на разпространение на два различни погребални обреда. изследващи неолита. които все още не стоят в центъра на вниманието на археолозите. стрела или изделие от органична материя. Както отбелязахме погоре. и то далеч не във всички гробове.

ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 225 .

226 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

4 — Тополница (БКН — В) (М 1:2) ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 227 . 221). Неолитните гробове от Дуранкулак не са маркирани c плочи. Останалите са били натрупвани край нея. за което говорят погребенията. Положението. В рамките на некропола бе констатирана и определена. кремъчна пластина. За това съдим от особено „ценния“ погребален инвентар — два черепа на говедо. В случая несъмнено става дума за погребение на индивид c високо социално положение. Мраморни (1—3) и спондилусови (4) украшения: 1. показва. Дуранкулак (БКН): 3—4 — от гроб №643 (М 1:2). поставени върху тялото (рис. Погребалният инвентар се състои от една масивна гривна от спондилус. е гроб № 1036. Последните бяха открити под главата на погребаната. 4) и огърлица от спондилусови мъниста от некропола при с. както и застъпващи се трупополагания. Скелетът е ориентиран север—юг. че фигурките са били подредени в кръг в северния ъгъл на гробната яма още преди полагането на трупа. като част от фрагментите са попадали и в гробната яма преди засипването й. Едва при поставянето му в гробната яма те са били съборени в северна посока. Особено внимание заслужава гроб № 626 (рис. Друг гроб. 6 (М 1:2. В него е погребана жена в поза хокер наляво (тип А по X. тъй като жезълът от рог на елен може да бъде интерпре- Рис. 220)104. Ръцете са свити в лактите и положени върху гърдите. 2) и мрамор (3. Тодорова)105. като са държали вероятно дървената дръжка на „жезъл“.)103. След погребалното угощение съдовете са счупвани. в резултат на което са се оказали под черепа. 3 — Сапарева баня. Така например предполагаме. 1036 и др. Погребалният инвентар се състои още от една седяща неизпечена глинена фигурка (намерена над главата). 223. който представлява интерес. поради което се наблюдават и нарушения на по-ранни от по-късни погребения.5) Рис. 1. 222. съдържащ мъжки индивид в изпънато по гръб положение (рис. главно от главите на животните. 2 Градешница—Mало поле ( БКН-В ) . други две (?) напълно разложени фигурки при гръдния кош. образувани от многобройните фрагменти от два до осем съда. 143). малка каменна тесличка. един фрагментиран костен пръстен. огърлица от хематитни. Мънистата от малахит. По време на тези угощения е било консумирано и месо. 2. Очевидно е съществувало и жреческо съсловие.около 10—15 литра. както и четири цели глинени антропоморфни фигурки. в което се намираха антропоморфните пластики една спрямо друга. една животинска стъпална кост и фрагментирана масивна гривна от мида спондилус. малахитови и медни мъниста. в които наред c останалия погребален инвентар се намериха и глинени антропоморфни пластики (гробове № 609. чийто край е от еленов рог. мед и хематит са най-ранното указание за познаване и целенасочена употреба на медна и хематитна руда. 626. макар и минимална диференциация на населението. че в гроб № 751 е бил погребан член от управляващия елит. в резултат от което са достигнали до нас във вид на керамични „килими“. Гривни от спондилус (1.

Изработените от тях гердани и гривни могат да се състоят както от един вид мъниста. Гривни са били изрязвани и от мрамор (Тополница) или от каменни шисти (Курило). Тези различия могат да бъдат проследени въз основа на използуваните украшения или по-точно въз основа на онази част от тях. глината и варовика са от категорията на т. 2 — Русенската селищна могила.Рис. Очевидно през късния неолит. В основната си част те са изработени от мида спондилус и денталиум. глинената пластика и украшенията говорят за връзката на погребания със сферата на култа. цилиндрични. Те се срещат нанизани в колиета или колани. глина. Мънистата са няколко вида — плоски. чиито главички могат да бъдат оформени зооморфно (Слати- НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . нар. какъвто е случаят c „наметката” на погребаната в гроб № 713 от некропола при с. Поровец (Разградско) (М 1:1) 228 тиран като „символ на властта“. бъчвовидни и капковидни. изработени от дълги животински кости. от кост. когато не е бил на разположение по-лесният за обработка спондилус. мрамор. Дуранкулак. така от различни видове. благодарение на което е достигнала до нас. Зооморфни „амулети“ om БРН (1) и енеолита (2): 1 — Ковачево (по L. Масивни гривни от спондилус c твърде големи размери са открити в най-представителните неолитни погребения от същия некропол. което практически дава готови тръбовидни мъниста. Украшенията са част от носията на праисторическия човек. малахит и грандели (зъбни пъпки на елен). варовик. нефрит. хематит. Особено интересни са иглите за коса. Целият типологически комплекс на мънистата и начинът на оформянето на нанизите също е възникнал още по време на неолитната революция в Близкия изток и е бил пренесен на Балканския полуостров като съставна част от носията на неолитния човек. Г. са били изработвани колиета или са обшивани части от дрехи. 1990). 224. Те хвърлят допълнителна светлина върху естетическите му потребности и вкусовете на епохата. което е правило украшенията особено ценни c оглед на вложените за доставката им труд и време. а спорадично и медта едва започват да навлизат в икономиката. когато медта и малахитът. Освен данни за погребалните обичаи некрополите са източник на неоценима информация относно социалната структура на неолитното общество. 3 — с. 225. Костна игла със зооморфна главичка от пещерата Миризливка Рис. „импортни“ суровини. От средиземноморското (?) мекотело денталиум. предпочитаните суровини освен костта. Особено богати колиета ot хиляди мъниста от мрамор и варовик са открити в раннонеолитното селище Гълъбник106. Pernitcheva. Както се вижда. която е била произведена от непреходни материали. меки шисти. вече са се набелязали и първите по-осезаеми различия в социалното положение на членовете на неолитното общество. шайбовидни.

5. пещерата Миризливка (рис. определени от спецификата на всяка една култура. ръка c четири и с три пръста. чувствителен размах във вариациите. те са изрязани от големи кухи животински кости. мотив „дъжд“. неолитното селище в Кърджали110 и др. 3. 9. възникнали като знакова система още в рамките на първичното огнище на неолитизацията. на Линеарната керамика и др. Тези знаци са малобройни. Става дума за „халките“ c два израстъка. ромб c точка по средата. И този детайл от носията ни е познат от Чаталт Хююк111. до края на времетраенето на цялата нео-енеолитна система. Пръстени са били носени много рядко. По-късни неолитни модификации са косият меандър. скачени самостоятелни или есовидно развити волути. като тази на Западнобългарската рисувана керамика. Тези знаци се проследяват в украсата на неолитната керамика на целия Балкано-анатолийски блок самостоятелно Puc. но превърнати в орнамент. чието предназначение не е съвсем ясно. спирала. Спондилусът обаче влиза в употреба едва през късния неолит. Основните неолитни знаци са: 1. като например жабообразното украшение от зелен нефрит (рис. 226:1). Той е c късномезолитен произход и би могъл да се интерпретира като знак. спораломеандър. 7.на. без допълнителни гравюри върху тях. Някои от тях са били очевидно амулети. концентрични кръгове. отразяващ взаимовръзката на явленията и континуитета в развитието на човешкото общество. следи от които са се запазили върху черепите от Дуранкулак във вид на червено оцветяване. 225). и измененията. 8. въпреки чувствителната вариабилност на изразните средства. скачените ъглести мотиви. специфични за всяка култура. е. като „разпределителите“ от нефрит. в рамките на отделните неолитни култури на Балканите. вложено в тях. Те съхраняват основното семантично съдържание. но когато ги намираме. но които се проследяват във всички раннонеолитни селища на Балкано-анатолийския раннонеолитен блок и са негови типични представители. около 4 см широки платнени ленти. за която този единен комплекс от украшения е твърде характерен. претърпяват по-късно. Знаците и орнаменталните системи демонстрират най-нагледно единството между общото и частното в историческите процеси. Като моден артикул. строго геометризиран стил. триъгълник. На главите са били носени диадеми от звена от мида спондилус и червени. 6. стъпаловидният знак и др. Знакови системи Сходно е положението c основните символи със семантично съдържание. в Азмашката могила I край Стара Загора109.. че типологията на комплекса от украшения е толкова консервативна. 2. Неслучайно днес наименованието и хронологическото деление на редица неолитни култури. Правят впечатление някои детайли от комплекса на украшенията. които времето донася. Впечатлява обстоятелството. 224). куките c един или два отвора и други своеобразни форми. спираломеандър. че надживява епохата на неолита и може да бъде проследена c модификации чак до края на каменно-медната епоха — т. Това напълно отговаря на общия строг геометричен облик на произведенията на неолитното изкуство. Градешница) във вид на птица или друго животно107. 154. Те са най-чувствителните индикатори на типологическите изменения в културите. 226. Такива амулети са открити в Овчарово—гората108. но и на важна етнокултурна информация. Всички неолитни украшения са изработени в единен. Знаците и орнаменталните системи са носители не само на семантично съдържание. украшенията са били широко разпространени в рамките на целия Балкано-анатолийски раннонеолитен блок и дори извън него. Основни знаци от неоулитната знакова система: 1. ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 229 . 4. Меандърът (рис. се извършва именно на базата на орнаментиката112.

Основни мотиви.Рис. 227. използвани при неолитните пинтадери от Югоизточна Европа 230 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ .

а също така и врязани върху пинтадерите. в почти всички неолитни култури от Югоизточна Европа. Извън сферата на Балкано-анатолийския раннонеолитен блок този знак не се среща. Триъгълникът (рис. нар. Ахилеон. като Магулица. да е запълнен c мрежест орнамент. Намираме го върху една пинтадера от Чатал-Хююк. Тей и Отомани. възникнали още през VII хил. Триъгълникът е един от най-старите мотиви. е. В тази светлина сме склонни да свържем знака ромб (с точка) със схващането за фамилията като център. Скачените волути и спираломеандърът. Доказателство за това е присъствието на концентрични кръгове върху централния олтар от култовата сцена от Овчарово115. Концентрично отдалечаващите се от центъра кръгове очевидно показват разсейването на светлината. като Жуто Бърдо — Гърла Mape. Концентричните кръгове (рис. Ромб c точка в средата (рис. c набождания или защрихован. 5. 4. което показДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 231 . който представлява изходната форма за развитието на спираломеандъра. а системата от коси меандри като знак за взаимносвързаната екзогамна родова структура на неолитното общество. ограждащи други орнаментални композиции или вграден в тях. Есовидни волути срещаме също върху един от олтарите от култовата сцена от Овчарово. И този знак води произхода си от Плодородния полумесец. Проследяваме го в разгънат вид при рисувания и врязания орнамент от епохата на ранния енеолит (комплекс Градешница—Слатино—Дикилиташ). Очевидно той е бил натоварен c твърде универсална семантика. Срещаме го както върху пинтадерите от Чатал-Хююк. По-късното му възраждане в някои къснобронзови култури на Балканския полуостров. Волутите са основен криволинеен знак. Той е твърде популярен и се проследява. Върху рисуваната керамика на неолитните и енеолитните култури на Балканите този знак получава най-разнообразна художествена интерпретация. поради което битува доста продължително време в най-различни праисторически култури114. Старчево. 226:5) са явно соларен знак. както и спираломеандърът се повтарят ритмично в орнаментиката. дали е изобразен със или без лъчи. култовите масички и метопите. Вербичоара. Като вероятен символ на „върховното божество“ в почитащата природата култова система той рядко се среща самостоятелно (освен върху пинтадерите). Той се проследява и върху т. от който се разгръща сложната ритмична композиция на орнамента. „плочки със знаци“. Винча и т. 2. 226:3). Би могъл да се интерпретира като знак за растение. очевидно няма връзка c описаните тук неолитни явления. различно нанесен. 226:4) е чест елемент в орнаменталните композиции. Точката. У нас този мотив се проследява без прекъсване до края на късния енеолит. обединяващ представители на екзогамни родове. колкото е и ромбът113. така и върху пинтадери от България. маркира центъра на мотива. върху дъната на съдове и др. независимо от това. за които се правят опити да бъдат интерпретирани дори като календар. антропоморфната пластика. Срещат се и пояси от триъгълници.или като част от композиции. пр. покриващ непрекъснато широки полета. 3. Тази чисто хипотетична интерпретация дава обяснение и на дългата употреба на този знак на Балканския полуостров. Този знак е дериват от разгънатия кос меандър. В отделни случаи и той може да има точка в средата. намираща се в средата на ромба. където го срещаме върху стенописите наред c другите геометрични мотиви. н. Волутата. н. Ромбът се среща и като самостоятелен мотив или във вид на скачени ромбове. Най-рано го срещаме в мезолитните наскални изображения от Мезин116. Най-вероятно е те да са знаци за природните стихии и кръговрата в природата117. поне толкова стар.

6. НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . Споменатите мотиви в различни варианти се запазват до края на каменно-медната епоха.място в култовата символика. че става дума за магически знак за предпазване. нещо като табу. От своя страна ръка само c четири пръста (без малкия пръст) се среща рисувана или релефно изобразена върху съдове от Балканоанатолийския раннонеолитен блок. Предполага се. използувани от човека. Изобразяването (очертаването) на човешката ръка е един от най-древните символи. 228. Познат е от самото начало на късния палеолит118. Този мотив също води началото си от района на Близкия изток и е един от аргументите за вътрешното единство на комплекса. Групиране на неолитните обекти от Югоизточна Европа по знаците върху пинтадерите 232 ва. 226:7). че те са заемали важно.Рис. Ръка c четири пръста (рис.

Пинтадерите са глинени изделия. Отто119. или за нанасяне върху текстил и кожа на оцветени мотиви. са следните: единични. които допълват общата картина на тези характерни за неолита предмети. В различни варианти и интерпретации тази знакова система се среща и на Балканския полуостров до края на V хил. Мотивите. спираломеандър. Интересно е да се отбележи. без обаче да излиза вън от рамките на основния си идеографски обхват. достигнали до нас. Той се отнася към малкото пиктографски (?) изяви на неолитния човек. Това ни дава основания да отнесем описания знаков комплекс към основните идеологически характеристики на новокаменната епоха. е. У нас той се появява сравнително късно — едва в началото на БРН—В. От тогава до днес у нас бяха открити още много пинтадери от Елешница121. дава основания за една по-категорична „диагностика“ по отношение функцията на тези предмети. Това е един широко разпространен в Югоизточна Европа знак. чрез врязване или набождания някои от основните неолитни мотиви (рис. върху чиято разширена плоскост са нанесени в негатив. нанесени c импресо-техника предимно върху гърнетата и другите съдове от категорията на грубата керамика. По своето семантично съдържание основните неолитни знаци и орнаментални системи стоят доста близо помежду си. н. успоредно c други импресо-орнаменти. Неолитният знаков комплекс отбелязва развитие в рамките на VI хил. 228. Фактът. Тяхната семантика е била добре понятна на неолитното население от цяла Югоизточна и Средна Европа. В своя монографичен труд от 1984 г. както това убедително бе доказано при анализа на орнаментиката на гръцките неолитни култури. като се обогатява c редица варианти на изходните мотиви. Състои се от къси коси или отвесни насечки. че този знаков репертоар се съхранява до края на съществуването на нео-енеолитната социална система. Общото е стремежът да се изрази едно прогресивно. пр. Въпросните знаци и композициите от тях очевидно са служили за „запис“ и предаване на важна информация от култово и може би социално естество. Изобразените върху пинтадерите от Югоизточна Европа над тридесет основни мотива се срещат по периоди. 227)..7. н. Пинтадерите са основните носители на неолитния знаков комплекс. спирала. прищипвания и т. чрез насечки. Маккай. взаимна обвързаност на детайлите и акцентите. че мотивът е представян винаги вдлъбнат. н. върху мека основа. моделирани във формата на печат. който отбелязва надрегионалното им значение124. на миди. ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ 233 . той анализира всички известни дотогава пинтадери. Сапарева баня122. ритмично движение c връщания към изходната точка. Той произхожда от района на разпространение на културния комплекс на импресо-керамиката. направен от Б. Типичен за БРН—С. например тесто. Цялата орнаментална система на неолита се базира на симетрията. които се срещат върху пинтадерите от Югоизточна Европа. пр. е. сложно в композиционно отношение. нанесен c помощта на нокът. където се среща в различни варианти. включително и някои от България120.. Тяхната хомогенна типологическа характеристика за времето на БРН е разгледал и Я. 226:8). двойни и тройни редици от вълнообразни и зигзагообразни черти. както е показано в рис. Мотивът „дъжд“ (рис. Те най-вероятно са служили за отпечатване c магическа цел на строго определен мотив. той постепенно изгубва значението си през късния неолит и не се среща през каменно-медната епоха. C проблема за пинтадерите от Югоизточна Европа преди години се занимава Я. вряз-вания. Маккай. Караново123 и др. за което говори тяхната постоянна додторяемост.

Я. 46—49 Б. Погожева. Podhorský. 1983. 47:5— 7. 1961. 1970 в. Среjвиħ. Вайсов. 55—61. Бояджиев и И. 138—139. Детев. Д. Taf. същия. Вайсов. 1. Тодорова. (И. кръстовидният мотив. 1981. Contacuzino. Табл. Санев. Обр. Тук искам да изкажа сърдечната си благодарност на А. 183—214. 16 Letica. 1989.н. 237—235. Непубликувани материали от фондовете на ИМ — гр. 1978. 1986. 1984. 1971. Krastev. 8:3 Vajsov. както и различни комбинации от тях. Най-често срещаните мотиви са спираломеандърът. 1984. Cauvin. Тази универсалност касае не само пинтадерите. Talalay. 198. БЕЛЕЖКИ КЪМ 7 ГЛАВА 22 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 234 Столяр. Чохаджиев. 82. X. Tab. М. Bertemes. 1990. 225—301. Mellaart. 1977. зигзагообразните мотиви. отвесни и наклонени черти (вероятно мотивът „дъжд“). 233—253. 1989. 69—99. 47—53 Fol. Миков. концентричните кръгове. 4. Кузман. набодени линии и кръгове. 1993. Обр. същия. Abb. 1959. Гавраилова. Тук благодаря на В. Srejovič. 1984. Milojcić. 1966. 53. Vajsov. Вайсов. Capжоски. скачени стъпаловидни мотиви и др.концентрични кръгове. Phelps. 1984. 1977. 237—257. Вайсов. 1920. Vajsov. ромбовидни мотиви. 161—169. 1990. 154. Китаноски. 8. 1980. На това място искам да благодаря от сърце на колегите В. Fig. 39—40 Санев. 1985. пр. Николов за това. Theocharis. 1980. 1985. Георгиев. 1985. Петрич. 1981. 1974.17 Детев. 1973а.3. Е. 1968. 1983. където и върху какъвто и да е материал тя да е нанесена. 1985. 1959. 18:2.е. Katinčarov. 2 . Morintz. обр. Разкопки от 1981 год. скачени есовидни мотиви. 1972. 1974б. Миков. Табл. Plates 33—44. 1986. Тя отразява надрегионалния характер на основния светоглед на хората. обр. Непубликувани материали от фонда на музея в Ст. 1976. срещащи се ъгли. Виж: Podhorský. Çambel. 1990. Zombusch. София. 52. Непубликуван материал от фонда на музея в Комотини. Симоска и П. Станчева. и др. 35. до днес на X. обр. 17:5—7. 1981. Podhorský. 18— 20. Слатина. Gimbutas. М. Vajsov. Антонова. 50. 15. Вайсов. Mellink. 1983. 1975. Загора. Georgiev. 1989. Fig. скачените стъпаловидни мотиви. 1959. В. 1972. 1982. които бяха така добри да ми дадат възможност да се НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 запозная c материалите от Пелагония. Рецензия: Археология 1986/4).1 Mellaart. срещащите се в средата ъгли. 1987. 75 Вайсов. 1950. 1981. 16. Lichardus. Fig. Симоска. 2. а и всички произведения на неолитното изкуство. 1988. Антонова. 1976. 46—49. в условията на най-ранната земеделско-животновъдна икономика. Благоевград и ИМ — гр. 1985. Чохаджиев. живели през VIII—V хил. че ми даде възможност да се запозная c новите материали от разкопките на раннонеолитното селище в кв. 1985. 1972. Детев. 73. притъпено острие мотиви. 1960. 9. 1934. 1963. Babovič. кръстовидни мотиви. abb. Павук (АИ—САН—Нитра) за дадената ми възможност да се запозная c антропоморфната пластика от Гълъбник. Северна Гърция. Вайсов. спиралата. Бакъмска (ИМ—Перник) и Ю. обр. Обр. Тодорова. набодените c дебело. Чилингиров. Присъствието на същите мотиви и в украсата на керамиката говори в подкрепа на по-горе изказаното мнение относно универсалността и високата семантична натовареност на цялата неолитна знаковоорнаментална система. Радунчева. Вайсов. 202. Столяр. 1973. Петков. Taf. По въпроса за тематичното значение на термина „идол“ и „идолна пластика“ виж: Banffy. Braidwood. Тодорова. 1934.5. 1961б. 7. Podhorský. отвесните и наклонените черти. 1987. 181. Николов. 1974. 1970 в.

41

42

43

44

45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64

65
66
67
68
69
70

71

72
73

74
75
76
77
78

Gumbutas. 1976, fig. 161, 162, 166,
167.
Comşa, Raut. 1969, fig. 2:3,4,14; fig.
4:2
По въпроса за резбарската техника
виж: Florek, 1978 и Vencl, 1983, 95—
101; Вайсов. 1993.
Berciu. 1960, 283—284; 1966, 82,
86—104; Höckmann. 1968, 97—100
Taf. 33:1529; Dumitrescu. 1974, Fig.
204; Comşa. 1975, fig. 94; Haşotti.
1986, 9—17; Вайсов. 1993.
Пак там.
Пассек. 1949.
Бибиков. 1953.
Ocko. 1962, 38—54.
Массон, Сарианиди. 1973.
Gimbutas. 1975, 117—142.
Garasanin. D. 1959, 1—2, 5—15.
Maurer. 1982.
Podhorský. 1983, 7—93; 1985. .
Антонова. 1972, 17—31; 1977.
Müller-Karpe. 1974, 212.
Bagolini. 1978, 47.
Berciu. 1966α.
Csalog. 1976.
Podhorský. 1985, 150.
Бибиков. 1953, 247—275.
Gimbutas. 1971.
Dumitrescu. 1968; 1974.
Радунчева. 0000; 1974.
Тодорова. 1973, 5—8; същата. 1974,
5—20.
Pavúk. 1979, 43
Šiška. 1979, 53
Podhorský, 1985, 150—166.
Vajsov. 1992.
Бибиков. 1953.
При разкопките на неолитното селище Подгорица (БКН) И. Ангелова и
И. Вайсов откриха фрагменти от голям глинен олтар c моделирана върху
перваза голяма женска фигура c дигнати в жест на адорация ръце. Голяма
глинена антропоморфна апликация е
открита върху стената на храм (?) в с.
м. Русе (БКЕ) от Б. Попов.
X. Тодорова и Я. Бояджиев откриват
през 1984 г. силно обгорена храмова постройка c глинен постамент в
югоизточния ъгъл, върху който е моделирани около 0,80 м високи женски фигурки покрити c няколко реда
пластично представени гърди.
Санев. 1988.
Подобни са намерени и в Трушещи и
Къшчиоарере (Dimitrescu. 1974, 479—481).
Müller-Karpe. 1974, 321.
Маркевич. 170—171.
Б. Николов. 1974, обр. 11.
Вайсов. 1984, 44—45.
В. Николов, Григорова, Сиракова.
1991.

79

80

81
82

83
84
85
86

87
88
89
90
91

92
93
94
95
96

97
98
99
100

101
102
103
104
105
106

107

108
109

110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122

123
124

Непубликувани материали от фонда
на музея в гр. В. Търново.
Миков. 1925, 45; същия. 1927, IV, 275;
Петков. 1936, 407; същия, 1948, 76.
Gaul, 1948, 57
Георгиев, 1975/2, 25; Тодорова. 1973,
20.; Ch. Lazarovici. 1979, 34— 35.
Пейков. 1978, 16
Николов, Б. 1974; същия. 1975, 37.
Pavúk, Čochadžiew. 1984, 208.
Голяма култова маса-олтар е намерена
от А. Бонев при разкопките на ранноенеолитното селище Багачина и се отнася към култура Градешница (БРЕ).
Санев, 1988, 9—30.
Stankovic, 1986.
Stankovic, 1986, 12.
Вандова. 1989.
Чохаджиев, М., 1978, 7—21; Cochadziev, M., 1983, 29—68. 61— 62.
Чохаджиев. 1985, 5—24. 11.
M. Чохаджиев. 1985, 11.
Comşa. 1974.
Bartlell. 1982, Pl. 8.
Устна информация от Γ. Георгиев и
X. Тодорова.
Neustupny. 1983.
Б. Николов. 1974.
Круц. 1981.
Berciu. 1966а, Comşa. 1974 c, Аврамова. 1986, Вайсов. 1987, 1993, Димов, Бояджиев, Тодорова. 1984.
Comşa. 1971 в, 1974 с.
Aslanis. 1992.
Vajsov, 1991.
Вайсов, 1987.
Тодорова, 1986, рис. 89.
Непубликувани материали от ИМ —
Перник.
Непубликувани материали от фондовете на ИМ — гр. Враца и ИМ — гр.
София. Материалите от раннонеолитното селище в кв. Слатина, София, са
от разкопки 1988—1989 на В. Николов.
Ангелова. 1992, рис. 5
Georgiev. 1972; Георгиев. 1962—
1964, 1966.
Пейков. 1978, обр. 31.
Mellaard. 1967.
Pleinerova, Pavlú. 1979.
Srejovič, Babovič. 1983, Обр. 24.
Пак там.
Тодорова, 1976а; 1986, рис. 112:23.
Столяр. 1985.
Тодорова. 1986, рис. 112, 117.
Столяр. 1985, сн. 35—38.
Otto, 1985.
Makkay. 1984.
В. Николов, Масларов. 1987, фиг. 9.
Georgiev, Nikolov, Nikolova, Čohadžiev. Abb. 31.
Hiller, G. Georgiev. 1985, 33.
Makkay. 1984, 100.

ДУХОВЕН ЖИВОТ НА НЕОЛИТНОТО
НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

235

8.

НЕОЛИТНОТО
НАСЕЛЕНИЕ
НА СТРАНАТА
И НЕГОВАТА
СОЦИАЛНА
ОРГАНИЗАЦИЯ

А

рхеологическите данни за антропологическия облик на населението от територията на България за времето между края на VII и
края на VI хил. пр. н. е. са оскъдни, което е пряк резултат от ниския
брой на черепите, годни за антропологически измервания, c които
антрополозите разполагат. Причините за това са няколко. Сред тях
трябва да изтъкнем на първо място вече споменатите празнини в самото археологическо изследване — липсата на проучени некрополи
в Тракия, малобройните открити погребения от останалата част на
страната. Пълното проучване на неолитния некропол в Дуранкулак
не можа да запълни по никакъв начин тези празнини както поради
периферийното положение на обекта и неговата ярко изразена етнокултурна специфика, така и поради лошата запазеност на костния
материал, пролежал 8000 години в льоса. Недостатъчно внимателното отношение на някои археолози и антрополози към откривания
неолитен антропологически материал не е тайна за никого. То е от
своя страна субективната причина за това състояние. Сумирането на
обективните и субективните причини има за резултат крайната ограниченост на изворовата база, осветляваща въпросите, свързани c антропологическата характеристика на неолитното население. Засега
са изследвани и публикувани резултатите от проучванията само от
малък брой неолитни черепи. Липсват данни за двата черепа от Градешница, тези от Караново са определени като протомедитерански1,
черепът от Крумовград е отнесен към средиземноморския расов тип2,
както и черепите от Казанлък3 и Кърджали4. Проучванията на антропологическите останки от децата от Азмашката могила, Самоводене
и Попина не са публикувани, а и от неоформените детски черепи не
можем да очакваме съществена антропологическа информация. Що
се отнася до серията от Дуранкулак, то нейното проучване от д-р Й.
Йорданов още не е приключено. В нея обаче, наред c медитеранските, се срещат и достатъчно груби про-тоевропеидни форми c дебели
черепни кутии, уплътнени надочни дъги и специфична профилация.
Техният брой е най-голям в най-ранните гробове. C течение на времето се наблюдава прогресивна грацилизация5.
Данните от България в общи черти съвпадат c тези от останалата
част на полуострова. Те позволяват да се очертае c известна доза вероятност следната антропологическа картина:
Ранното неолитно население на южните части на Балканския полуостров е носител на изразени протомедитерански и медитерански
антропологически черти, а при населението северно от Балкана по-

236

НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ

следните са съпроводени от групи протоевропецдни форми, които
се увеличават числено в североизточна посока. Очевидно този факт
отразява вече констатираното обстоятелство, че проникналото на север от Балкана неолитно (медитеранско) население е контактувало c
местно мезолитно население. Наред c това тук е имало и по-късни
прониквания на протоевропеидно население, идващо от североизток, където този расов тип е бил доминиращ. Тези данни добре се
съгласуват c картината, която се получава и при анализа на кремъчната индустрия и погребалните обичаи от този район. След неолитизацията отседналият спокоен живот и подобреното, разнообразно
хранене са допринесли за допълнителна градилизация на неолитното населеаие, която се проследява достатъчно отчетливо при всички
по-късни антропологически находки.
В общи черти населението е изглеждало като днешното, но е
било значително по-ниско и сред него са липсвали старци в днешния
смисъл на тази дума.
Нашите възрастови представи за поколенията изобщо не са валидни за епохата на неолита, когато само единици са доживявали до
пределната възраст на епохата — 50 години. Болшинството от населението е умирало на тогавашната „зряла“ възраст — между 30
и 40 години. Детската смъртност е била висока (над 50%), но тя е
характерна и за всички общества преди XIX—XX в.6. Смята се, че тя
е обхващала 25% от кърмачетата, 15% от децата между 1 и 7 години
и 20% от юношите между 7 и 13 години.
От некрополите можем да съдим, че едно седемгодишно дете е било
вече разглеждано като член на родовия колектив и му се е полагало погребение със съответен погребален инвентар. На 14—16-годишна възраст юношата е бил вече пълноправен войн, а девойката — вероятно
вече омъжена. Това личи от рязкото повишаване на смъртността сред
жените между 13- и 17-годишна възраст, очевидно вследствие ранните раждания. Между 17 и 27 години се пада най-активният период
от човешкия живот. Към края му обаче смъртността започва бързо да
нараства, очевидно в резултат от износването на организма, болести,
стълкновения и постепенното изгубване на способността да се върви
в крак c динамиката и изискванията на живота. Между 40 и 50 години
е „старческата“ възраст на епохата, през която дадено поколение окончателно измира. Описаната структура на смъртността на населението
се установява c преминаването към производяща икономика, но тя не е
специфично неолитно явление. Тя се проследява без съществени разлики у изостаналите народи на земното кълбо почти до наши дни7. Независимо от нея многобройните раждания и ранните бракове са осигурявали един постоянен и динамичен демографски прираст.
Нека се върнем към демографските съображения, изказани във 2
глава, и се опитаме да приложим методиката на Дивей към българските земи. Опит за палеодемографска реконструкция бе направен
преди години от X. Тодорова по отношение на населението от каменно-медната епоха (V хил. пр. н. е.)8. Обаче за тази епоха разполагаме
c отлично картирана селищна система, което не може да се каже за
времето на неолита. Поради това за съжаление демографските изчисления не могат да се подложат на проверка на базата на гъстотата
на неолитната селищна система. Това е възможно само в сравнение
c данните за енеолита.
И така Дивей предполага, че през VI хил. пр. н. е. населението
на земното кълбо е възлизало на 86 500 000 души9. Територията на
България представлява една 0,007 част от тогава населената част от
НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА СТРАНАТА
И НЕГОВАТА СОЦИАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ

237

сушата на Земята. Ако × е населението на България през VI хил. пр.
н. е., то:

86 500 000 × 0,007
x = _________________ = 66 000 души.
100%
Резултатът е хипотетично указание за приблизителния брой на
къснонеолитното население на България.
Тази цифра е само ориентировъчна, тъй като при нея не са взети
предвид локалните условия, чувствителните различия в плътността на
населението в различните райони на страната и през различните етапи
на неолита.
В сравнение c приетата от X. Тодорова цифра за броя на енеолитното население на страната в края на следващото хилядолетие —
100 000 до 120 000 души10, горното указание за евентуалния брой на
неолитното население на страната изглежда приемливо.
Проблемите, свързани c въпроса за езика, на който е говорило
неолитното население на нашите земи, бяха разгледани по-подробно във
2 глава. Тук ще споменем само становищата на археолозите, които сами
по себе си са достатъчно противоречиви. М. Гимбутас и М. Гарашанин11
го смятат определено за прединдоевропейско, докато К. Ренфрю е
склонен да го приеме-за носител на древния праиндоевропейски езиков
субстрат12. Според тезата на Гамкрелидзе—Иванов13 и мнението на
Н. Я. Мерперт14, Е. Н. Черних15 и според нас последното становище е
неприемливо.
При цялата сложност на проблематиката днес може да бъде
формулиран следният отговор на въпроса за езика на неолитното
население на България. То най-вероятно е говорило на език, предхождащ
в хронологическо отношение възникването на праиндоевропейската
общност. Този език е възникнал в изходната територия на неолитната
революция — Плодородния полумесец, и е бил донесен тук от найранното неолитно население.
Предвид цензурата в развитието на нашите земи през първата
половина на IV хил. пр. н. е. този неолитен език едва ли е могъл да
се запази. Праиндоевропейският език очевидно се е формирал по
същото време, но извън Балканския полуостров, може би в Северното
Причерноморие.
Що се отнася до социалната структура на неолитното общество в
нашите земи, то археологическите извори, c които днес разполагаме
(селища и некрополи), позволяват да бъдат направени редица интересни
наблюдения. От проучените неолитни селища в Голямо Делчево16,
Поляница—платото17, Овчарово—гората18, и др. се вижда, че селищата
са били основани от малобройни човешки групи, състоящи се от три
до пет семейства. В Североизточна България първото заселване е в
землянки (Г. Делчево, Бал-кузу, Овчарово — гората, Самоводяне и др.).
Ако приемем за минимален брой членове на едно неолитно семейство
3—5 души, то числеността на групите — основателки на споменатите
поселения, вероятно не са надвишавали двадесет и пет души. В
кулминационната си фаза поселението Овчарово — гората, има 25
сгради, но те са твърде малки, за да могат да бъдат обитавани от повече
от едно средно тричленно семейство. Ако изходим от тази цифра като
минимална, то поселението Овчарово — гората, ще да е имало на този
етап около 75 души цаселщше.

238

НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ

Анализът на жилищния фонд на енеолитната селищна могила
Овчарово, разположена наблизо, даде преди години сходни резултати
относно броя на населението на една община19. От това следва,
че биотопът на екологическата ниша в района на двете селища,
експлоатиран със средствата на нео-енеолитната икономика, е могъл
да изхрани максимално 60 до 80 души население. От друга страна,
това диахронно сравнение показва, че размерите на дадена община
се лимитират от природогеографските дадености на района, а
придобивките на енеолитната икономика са могли да обезпечат само
по-добър живот и по-дълготрайна отседналост, но не и изхранването
на голяма маса население.
За съжаление подобен анализ днес не е възможен за Тракия,
където малкото изцяло проучени обекти c раннонеолитни пластове
в селищните могили Казанлък, Азмашката могила и Ракитово не са
публикувани. Ако съдим по данните от Караново, които се потвърждават
и от лични наблюдения в Азмашката могила на X. Тодорова, някои от
раннонеолитните общини на Тракия трябва да са били значително
по-многобройни от тези в Североизточна България, което е логично
предвид плодородните тракийски почва и особено благоприятния
топъл климат на района. Твърде вероятно е населението на тамошните
неолитни селища да е достигало оптимално до 80—100 души численост.
Сегашното ниво на проучванията все още не позволява да се съди
за неолитната социална макроструктура. Не разполагаме c данни за
неолитната поселищна система на страната, тъй като липсва пълно
картиране по хронологически етапи, а c това и изходна информация
за евентуални по-големи поселищни агломерации. Цялостно
картираният район на Овчарово, Търговищко, показва в диахрон поскоро преместване на няколко (две) малки неолитни общини от плато
на плато, отколкото свързана система от синхронни поселения. В това
отношение картината се различава коренно от компактната поселищна
мрежа на каменно-медната епоха от същия ареал.
Малобройността на раннонеолитните селища и значителните
разстояния между тях навеждат на мисълта, че в периода, следващ след
неолитизацията на Балканския полуостров, основното обществено
звено вероятно е била родовата община, наброяваща между 25 и 50
души. Едва по-късно, вследствие на значителното нарастване на броя
на населението и роенето на първоначалните общини, са се развили
родовообщинните агломерации кагато възникнали и свързани
поселищни системи.
Що се отнася до вътрешната социална структура на дадена
неолитна община, то поселищните планове на Овчарово—гората (фиг.
15) I хоризонт и Усоето (фиг. 18) съдържат достатъчни указания за това,
че малките семейни единици са били обединени в големи семейства
(фамилии). Очевидно последните са представлявали основните
молекули на обществото и са били и производствените му колективи.
В IV хоризонт на Овчарово—гората, личат три групи от сгради от по
8—9 къщи, от което следва, че общината се е състояла от три големи
фамилии, във всяка от които са влизали 8 или 9 малки семейства.
В къснонеолитното селище Усое при с. Аспарухово, Варненско (фиг.
18), се наблюдават сезонни промени в характера на жилищния фонд.
Наред c големите дълбоки землянки c пещи и c по няколко огнища се
срещат и малки полуземлянки c по едно огнище и тънък културен пласт.
Очевидно големите са се събирали под един покрив, за да прекарат
зимата, а през лятото всяко малко семейство е живяло отделно в лека
постройка.
НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА СТРАНАТА
И НЕГОВАТА СОЦИАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ

239

Начело на неолитната община е стоял вожд, имало е и жреци. Тази
констатация се основава на наблюденията, направени в Дуранкулак20.
Там в рамките на къснонеолитния некропол някои от погребаните
се отличават c особено богатство не на погребалните дарове, а на
погребалното угощение. Високият социален ранг на мъжа от гроб №
1034 не подлежи на съмнение, тъй като на неговата тризна са били
изконсумирани 9 животни — диво магаре, говедо, коза/овца, глиган
и елен или общо около 600 кг месо. Очевидно е, че на погребението
му се е стекло население от всички близки селища. През 1987 г. тук бе
открито и погребение на жрица c четири идола под главата21 (рис. 220),
а през 1989 г. — погребение на мъж, очевидно съчетаващ жречески и
обществени функции, тъй като към погребалния му инвентар се числят
жезъл от еленов рог и три идола (рис. 221). Тези находки хвърлят
светлина върху съществуването в родовата община на една ръководна
прослойка, която се е откроявала преди всичко c авторитета си и едва
на второ място c известно богатство. В Дуранкулак тя добре изпъква
на фона на останалите общинници, погребвани без инвентар или c
минимални погребални дарове. Твърде възможно е през късния неолит
тази ръководна позиция в общината да е била вече наследствена, тъй
като познаваме и погребения на деца, съпроводени от богати тризни,
съдържащи черепите на 5—6 животни.
Ограничеността на археологическите извори не позволява да се
отиде по-нататък в интерпретацията на социалната структура на
неолитното общество у нас. Като цяло то очевидно е било още твърде
недиференцирано, което отговаря и на слабата диференциация на
икономическата му база.

БЕЛЕЖКИ КЪМ 8 ГЛАВА

12
13
14

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11

240

Boev, 1963, 47.
Георгиев, Г., 1974, 13.
Boev, 1963, 47—48.
Боев, Гавазова, 1983, 187—192.
По данни на Й. Йорданов и С. Круц.
Herrmann, 1982, 59—61.
Angel, 1972.
Тодорова, 1986, 179—180.
Devey, 1960.
Тодорова, 1986, 179.
Gimbutas, 1970, Garašanin, 1973,
401—406.

НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ

15
16

17

18
19

20

21

Renfrew, 1988.
Гамкрелидзе, Иванов, 1984.
Мерперт, 1988, 22, 25—26.
Черних, 1988, 39.
Тодорова, Иванов и др., 1975, 15—
20.
Тодорова, Василев и др., 1983, 10—
13.
Ангелова, 1988, обр. 5.
Тодорова, Василев и др., 1983, 79—
86.
Непубликувани данни. Разкопки под
ръководството на Х. Тодорова.
Вайсов, 1987, 77—82.

Бързо нарастване на броя на неолитното население. Към края на VI хил. то успява да постигне пълно разгръщане на възможностите. за техния биотоп. Пътят на формирането на субективните предпоставки всъщност бе предмет на настоящото изследване. е. заложени в каменните. създаден от неолитното население на полуострова. Огромният икономически и културен потенциал. н. За извършването на този скок. които никак не са били малки. Той представлява и необходимата изходна база за по-нататъшния скок в развитието на производителните сили на обществото. пр. природни ресурси и суровинна база. кремъчните и костените оръдия на труда. няма в дадения исторически момент равен на себе си в тази част на ойкумената. е. В най-общи черти тези субективни предпоставки се свеждат до следното: — Неолитизация на Балканския полуостров до изчерпване на възможностите за екстензивно развитие чрез колонизация на нови територии. — Създаване на поселищни агломерации и комуникационна мрежа. е. Сходно е развитието през този период за цяла Югоизточна Европа. приспособена към локалните природогеог-рафски условия. който спокойно може да бъде наречен „енеолитна революция“. са ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ 241 .9. етапът на екстензивно развитие в общи черти е вече приключен. — Добро усвояване на основните.) неолитното население на нашите земи преживява бурен икономически. н. — Натрупване на знания за новозавладените земи. пр. — Разгръщане до максимални параметри на неолитната икономическа структура. който предстои да бъде осъществен през усвояването на металите и преминаването към второто обществено разделение на труда — разделението между земеделци и занаятчии. Балканският полуостров изпреварва решително останалите части на Европа и Западна Анатолия. липсващи в този момент в останалата част от ойкумената. неантропогенни енергийни източници — огъня и животинската тяга. ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В разстояние на повече от хилядолетие (третата четвърт на VII — края на VI хил. пр. в края на късния неолит на Югоизточна Европа са налице всички субективни и обективни предпоставки. демографски и културен възход. Към края на VI хил. Системно разширяване на обработваемите площи. Поставено в една изключително благоприятна природогеографска и климатична обстановка. Възможностите за развитие. заложени в неолитните производителни сили и производствени отношения.н.

но то не е познавало металургичната обработка на медта и следователно не е могло да произвежда тежки оръдия на труда. е. Българските земи не само че се оказват сред облагодетелствуваните. Важно предварително условие за преминаването към металургично производство е усвояването на техниката на създаване на редукчна среда в пещта. главно брадви и клинове. Обезпечаването на по-нататъшното прогресивно развитие на обществото и задоволяването на постоянно нарастващите нужди на увеличаващото броя си население е могло да стане само по пътя на разкриването и овладяването на нови суровини за производство на оръдия. През V хил. 242 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . нагрятата оксидна медна руда губи кислорода си и се превръща в чиста мед — мека и шуплеста като гъба. Двата най-ранни метала — оловото и медта. днес положението на притежаващите нефт страни. Далеч не всички части на ойкумената са облагодетелствувани от природата в това отношение. тъй като усилията на неолитното население са били насочени главно към усвояването на новите територии. са били до 30 пъти по-производителни от каменните си събратя. чиито меднорудни местонахождения не са му били известни. Най-подходящите за неолитно земеделие терени са вече заети. Медната руда е била едно неоценимо за времето си богатство. те представляват най-често мъниста от малахит. да речем. е бил и най-мощният през V хил. Тесалия и Южноруските степи са безрудни райони. разполагащи c многобройни мед-норудни находища. н. На Балканския полуостров медни руди се срещат на много места. богати на меднорудни залежи. е било поставено в такова изгодно спрямо нерудните райони положение. Например Северна Гърция. при условие че се добива във вид на самородна мед или във вид на оксидна медна руда. пр. Близо до повърхността тези залежи често имат мощни оксидни хоризонти. Когато не са спорни. е. владеещо територии. населението. Такава суровина се оказва медта — един отдавна познат и сравнително лесно обработваем метал. През каменно-медната епоха са били разработвани многобройни рудници в Северна Тракия (Ай-бунар)1. каквото е. тъй като особеностите на суровините. но тракийският рудодобивен център. гарантиращи ръста на обществената производителност на труда. не позволяват по-нататъшно радикално повишаване на тяхната производителност. Такава мед може да бъде формувана чрез леко притискане. н. от които те са произведени. В животновъдния комплекс водеща роля вече е добило говедото — най-полезното от всички домашни животни. Тези рудиментарни знания не намират практическо приложение след заселването на Балканския полуостров. Тези малобройни находки се отнасят към етапа на латентната металургия (CuM—L)4. в Източна Сърбия (Рудна глава и Майданпек)2. Това обстоятелство обяснява както отсъствието на този ранен етап от развитието на металургията на литейни форми. така и специфичните форми на най-ранните медни оръдия. са били добре познати на раннонеолитното население още от изходната територия на неолитизацията. тъй като оръдията от мед. пр. За това неолитните медни находки от Балканския полуостров са много малко. Поставена в такава среда. Наличието на дадена територия на достъпни оксидни медно-рудни залежи е обективната предпоставка за метализацията на неолитното общество. а вероятно и рудници в Кюстендилско3 и край Бургас (Медни рид). Тяхната енеолитизация зависи от вноса на медна руда или медни изделия отвън и следователно неминуемо ще следва c известно закъснение териториите. изглежда.напълно изчерпани.

Последната от своя страна е важна предпоставка за общото повишаване на обществения продукт.Неолитното население на Балканския полуостров е овладяло техниката на редукчното изпичане на керамиката едва през фазата БРН—В (Караново II. „метализация“) обхваща времето на ранния и средния енеолит. Тук обаче също е налице поселищен дисконтинуитет. Тази техника вероятно е местно. н. което до днес е познато на науката от околните територии. обхващащ няколко столетия. пр. Интересно е развитието на отделните райони на страната по това време. което донесе тук в края на VII хил. довело до структурните изменения. Къснонеолитното население от този район. Бреница) те се изместват на по-високи слънчеви плата (Горни Богров. Населението от последните фази на Балканския къснонеолитен-ранноенеолитен блок вече добре познава медта и използува първите масивни оръдия на труда. то се връща към района на заливната тераса. В Средна Северна и Североизточна България промените са значително по-фундаментални.). е. тъй като населението се измества от платата обратно върху селищните могили. нар. не предоставя никакви данни за по-ранни енеолитизационни процеси в ойкумената. което позволява широка и масова употреба на медни оръдия на труда. Едва през късния енеолит натрупването на мед в обществото достига онова ниво. В Тракия къснонеолитната култура Калояновец (Караново IV) прераства също без типологическа цензура в ранноенеолитния си пандант — културата Марица9. Преходът от новокаменната към каменно-медната епоха в нашите земи е контитуитивен. Тесните контакти c културата Винча се запазват. Криш II В (III). c което създава базата за последвалия разцвет на късноенеолитните култури в този район5. Енеолитизацията на неолитното общество заедно c формирането на съпровождащите я социални явления е постепенен и продължителен процес. т. Едва в началото на V хил. Този преход се реализира дори в рамките на един и същи културен блок. пр. В Северозападна България къснонеолитната култура Курило прераства в ранноенеолитната култура Градешница7. е. Населението на тази част от ойкумената прави първата решителна крачка в това направление през ранния енеолит. при което се наблюдава промяна и в местоположението на селищата — от заливната тераса (Курило. наблюдавани във Варненския късноенеолитен некропол в края на каменно-медната епоха6. източнобалканско откритие. Той е извършен от потомците на същото онова население. тъй като Караново II предхожда появата на редукчно изпечена керамика в Чан Хасан в Анатолия. Цонево. е. Всичко. В Югозападна България и Средна Северна Гърция културата Тополница—Акропотамос прераства континуитивно в ранноенеолитната култура Дикилиташ—Слатино8. която от своя страна поддържа тесни връзки c класическата фаза на културата Димини. Градешница и др. Но и на Балканския полуостров между откриването й и приложението й в металургичното производство изминава доста време. доместикатите и чиято история проследихме в предходните глави. тук съзрява целият комплекс от субективни условия за осъществяването на организиран рудодобив и металургично производство. като последната прераства в своя ранноенеолитен етап — Винча — Плочник (Винча — С). За никакви външни влияния и „импулси“ в този основополагащ за бъдещото развитие на човечеството момент и дума не може да става. тъй като на този етап те просто няма откъде да дойдат. Периодът на акумулация на метал (т. а то не е малко. Овчарово. ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ 243 . н.

че двата енеолитни комплекса черпят в основни линии своя метал от различни рудодобивни центрове — КСБ получава монометална мед от Източна Сърбия. По-различно е развитието в района на Русенско. Изместват се от платата към заливната речна тераса. където също се слага началото на селищните могили. Особено интензивни стават интеграционните процеси в рамките на Балканския полуостров през средния и в началото на късния енеолит. Наблюдават се интензивни интеграционни процеси както c културата Сава от юг. Независимо от определящата роля на природогеографските дадености. Черноморският ареал отбелязва кулминационната точка на започналия още през ранния неолит разцвет на тази 244 НОВОКОМЕННАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ . лишени от меднорудни залежи райони. към изходната картина от началото на VI хил. където възникват селищни могили или крайбрежни (островни) селища. чиято обща историческа съдба не е успяла да заличи основните етнокултурни различия. На тази база населението на Западното Черноморие бързо изпреварва. В Причерноморския ареал културата Усое II (етап Протосава) прераства в ранноенеолитната култура Сава12. макар и на един повисш етап.носител на културите Хотница и Подгорица. При това следва да се има предвид и обстоятелството. които сега отново излизат на повърхността. в случая може да са си казали думата и старите традиционни линии на вътрешни родовоплеменни родства и контакти. н. пр. в Централнобалканския ареал — комплексът Криво до л-Сълкуца-Бубани (КСБ)15. в резултат от което възниква ранноенеолитната култура Поляница10.в своето обществено-икономическо развитие населението от останалата част от Балканския полуостров. Североизточна България и Тракия се формира комплексът Коджадерман-Гумелница-Караново VI (КГК VI)14. датиращи още от времето на неолитизацията. И в този случай селищата се изместват от платата към заливната тераса. В Добруджа културата Хаманджия продължава своето развитие през енеолитните си фази. посредством която са се осъществявали външнотърговските контакти със североизточните. по Черноморието — комплексът Варна-Болград16. така и c културата Прекукутени/ Триполие А в Молдавия13 и Южна Украйна. е. така че границите между отделните култури постепенно се заличават и се очертават само големи етнокултурни комплекси: в Мунтения. Тези факти са достатъчно показателни и твърде убедително подчертават етнокултурния континуитет в рамките в двата макроареала. а в Централнобалканския район КСБ заема в общи черти мястото на раннонеолитния комплекс c рисувана керамика. на чиято основа ще да са се развили новите търговски контакти и структурата на енеолитната търговска мрежа. И тук селищата променят топографското си положение. по всяка вероятност се е смесило c придошло от Тракия население. Така в североизточната част на полуострова ареалът на КГК VI (като изключим крайния североизток) почти съвпада c този на раннонеолитния комплекс без рисувана керамика (Караново II — Овчарово). където се наблюдава присъствие на носителите на културата Боян— Видра11. В края на каменно-медната епоха особено се засилва ролята на Черно море като най-важната комуникационна артерия. Всъщност етнокултурната структура на Балканския полуостров в общи черти се връща. В близост до заливните речни тераси се основават тукашните селищни могили. а в южната част на Балканския полуостров — комплексът Малич IIа-Мандало-РахманиМикро Вуни (Самотраки). а КГК VI — полиметална мед от Северна Тракия.

1982. Тодорова. пак там. Comşa. 1992 (под печат). разточително богата и разнообразна праисторическа култура. Todorova. Други земи и други културни блокове поемат върху себе си задачата да съхранят и трансформирайки ги до неузнаваемост. е. Климатичният максимум приключва c особено високи средногодишни температури. Тодорова. което е икономическата основа на цялата нео-енеолитна система на Балканите. Jovanovič. 119—125. Тодорова. Освен това ледниците на планетата са били почти стопени и световният океан навлиза в сушата. 1986. тази система безвъзвратно рухва. 1974. да предадат на следващите поколения забележителните му придобивки. Залети са маса плодородни низини. ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА НЕОЛИТНОТО НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ 245 . 263— 264. като Мунтения. Чохаджиев. 185—202. н. Съкровищата на Варненския енеолитен некропол достатъчно категорично говорят за това. Потомците на неолитното население на нашата страна слизат от историческата сцена. Garašanin. използувани от енеолитното население.част от ойкумената. S. Но тази кулминация е същевременно и последният етап от възхода на нео-енеолитната система на Балканите. 1978. очевидно бушували през най-горещите етапи на Климатичния максимум. В резултат от настъпилия екологически колапс през първите столетия на IV хил. 1985 и наблюдения на В. Тракия и Североизточна България. пр. Čochadžiev. е. Наблюдения на авторите в сектор „Нивата“. 12 13 14 15 Тодорова. C колосален демографски колапс и със запустяване на обширни територии завършва една блестяща глава от праисторията на нашите земи. Б. 1986. 22—25. с.. Николов. носещи дълготрайни суши. Откритие на С. Todorova. БЕЛЕЖКИ КЪМ 9 ГЛАВА 9 10 11 1 2 3 4 5 6 7 8 Черних. след като внесоха в съкровищницата на човечеството металургията и една висока. 103—105. 1986. 1986. Berciu. А настъпват и лоши времена. а горите са или изсечени. Тодорова. Тодорова. вече е надживяла себе си и е изчерпала докрай своя стопански и културен потенциал. 97—100. 107—112. Попов. ниско разположени обработваеми площи. След 2500 години интензивно земеделие почвите са изтощени. която на прелома между V и IV хил. или са станали жертва на огромните горски пожари. той е равнозначен на тотална катастрофа. В различните части на Балканския полуостров въпросният колапс се проявява c различна сила. 121—123. C това е ликвидирана базата на древното земеделие. комуто благодарим за сведението. а покачилите се подпочвени води са заблатили основните. 1973. 1986. 1958. 9. 1972. 1985. 1986. Данни за това са открити при проучването на праисторическия некропол в Дуранкулак. пр. но за редица по-ниски райони.. Добричко. н.

— Българско историческо дружество. — София. — Родопски сборник. Berlin. ВИСб — Военноисторически сборник. — Годишник на Пловдивската Народна библиотека и музей. Сборник по краезнание на Окръжен партиен архив. — Anatolian Studies. София. София: Археологически институт и музей на БАН. София. — Изкуство. — Ахридь. — Разкопки и проучвания. Москва. (АИМ-БАН) — Периодическо списание на Българското книжовно дружество. Москва. — Известия на Българските музеи. София. — Сборник на БАН. — Векове. София (Издателство на БАН). — Годишник на Ветеринарномедицинския факултет. Кърджали. София. — Исторически преглед. Варна. София. — Археологически открития и разкопки. София. (продължение на ИзБАИ). София. — American Antiquity. София. — Сборник Добруджа. New York. — Годишник на Народния археологически музей в Пловдив. — Материали и исследования по археологии СССР. София. Варна. — Известия на Българското археологическо дружество. София. — Acta Praehistorica et Archaeologica. — Известия на Народния музей във Варна. Москва—Ленинград. — Годишник на Народния археологически музей. София. София (теоретичен орган на Института по философия при БАН). на БАН Сб. — Известия на Етнографския институт и музей. — Годишник на Софийския университет. — Известия на Археологическия институт при БАН. — Archaeologia Austriaca. — Вопроси истории. — Москва — Музеи и паметници на културата. София. Окръжен Исторически музей. ФМ АА AÉ AMN APA AAnt AJA AnatSt 246 — Археологические открития. София. Варна. София. — Известия на Варненското археологическо дружество. — Интердисциплинарни изследвания. — Известия на Българския археологически институт. — Известия на музеите в Североизточна България. — Acta musei Napocensis. Journal of the British Institute of Archaeology . — American Journal of Archaeology.СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА АО АОР Археология Ахрид БИД Векове ВДИ ВИ ГВМФ ГНАМПл ГНМ ГПНБМ ГСУ ИФФ ИАИ ИзБАИ ИзБДД ИГД ИзБИД ИзБМ ИзМЮБ ИзВАД ИзМСБ ИНМВарна ИПр ИЕИМ Изкуство ИИ Κ КСИА JI МИА M МПК НКА ПСп РП РСб C СА СЗ Сб. Budapest. София. — Киев — Краткие сообщения Института археологии АН СССР. — Вестник древней истории. София. София. Историко-филологически факултет. Москва. — Известия на Българското историческо дружество. Cluj. — Известия на музеите в Южна България. — Национална конференция по археология. — Archaeologiai Értesito. ружда — Философска мисъл. Москва — Ленинград. Окръжен Държавен архив и Окръжна библиотека. — Ленинград. — Известия на Българското географско дружество. София. София. — Советская археология. София. Институт истории. историко-филологичен и философскообществен. София. София. Muzeul de istorie al Transilvaniei. — Советская зтнография. Доб. — Археология. Академия наук СССР. Wien.

Trento (Museo Tridentino di Scienze Naturali). — Materiale de istorie şi muzeografie. Mitteilungen des Niedersächsischen Landesvereins für Urgeschichte. Prehist. Archäologische Informationen. Sarajevo. Tirana. Revue d’archeologie et d’histoire ancienne. — Macedoniae Acta Archaeologica. SbFFBU-E ScA Siria SCIV at Ankara. Bucareşt. Bonn. Bucureşti. Sarajevo. — Die Kunde. Paris.R. Journal of the American School of Classical Studies at Athens. — — Probleme de antropologii. — Dacia. — Pontica. — Glasnik Muzeja Kosova i Metohije. Paris. Ljubljana. Beograd. Halle/Saale. — Pre-Pottery Neolithic. British school of Archaeology in Iraq. — Beiträge zur Ur. — Siria. — Archaeology. Hannover. Reviste arkeologjike. — Bulletin de Correspondence Héllenistique. Belehrad. Soc. Constanţa (Muzeul de istorie nationale şi arheologie. — Preistoria Alpina. — Godišnjak. A Quarterly Revue of Archaeology. — Scientific American. — Hesperia. The University Museum Magazine of Archaeology/Anthropology. — Materijali. — Materiale şi Cercetări Arheologice. Praha. Athina. Bucureşti. Oxford. Wrocław. — Antiqity. — Glasnik Srbskog Archeološkog društva. Bucureşti. — Jahresschrift für mitteldeutsche Vorgeschichte.P. Mainz. Constanţa).und Frühgeschichtlichen Archäologie des Mittel meer-Kulturraumes.Anadolu ABSA ASPR Ant AnthrParis -Arch ArchW Archlnf ArchKorresp ARR AVA Beiträge AV BAM BRGK BAR BCH Dacia Expedition GMKM GRAD GZM Godišnjak Hesperia Iiiria IEJ IPEK IrAnt Iraq JbRGZM JfMV Kunde MAA Materiale Materijali MCArh MIMuzeo MAGW NNU PA Pontica Praktika PPN PZ PrA PAntr Proc. — Ştudii si Cercetări de Istorie Veche. Cкonje-Прилеп — Materiale Arheologice priund istoria veche a R. — Praktika tes en Athenais Archaiologikes Hetaireias. Bucareşti. — Archäologisches Korrespondenzblatt. Priština. Brno. — Jahrbuch für Prähistorische und Ethnographische Kunst. London. Revue ďart oriental et d’Archeologie. Athens. — Iranica Antiqua. — Sborník práci Filosofické fakulty Brnenské university. Hannover-Hildesheim. University of Pennsylvania. — Jahrbuch des Römisch-Germanischen Zentralmuseums Mainz. Berlin—New York. — British Archaeological Reports. — Rada archeologicko-klasická. Princeton (New Jersey). London. Mainz. — American School of Prehistorie Research. USA (The Institute for Advanced Study) — Iliria. — Archeološki vestník. Cambridge (England) L’Anthropologie. Berlin— Leipzig. Leiden (Cent-Belique). — Mitteilungen der Anthropologischen Gesellschaft in Wien. A magazine dealing with the Antiquity of the World. Zagreb. — The Annual of the British School at Athens. München. — Arheologiski radovi i razprave Jugoslavenske akademije znanosti i umjetnosti. — Iraq. — Anadolu (Anatolia). — Nachrichten aus Niedersachsens Urgeschichte. — Archeologia. — Berichte der Römisch-Germanischen Kommission. — Beiträge zur Allgemeinen und Vergleichenden Archäologie. — Památky Archeologické. New York. Urgeschichte—Römerzeit — Frühmittelalter. Wien. 247 . — Glasnik Zemaljskog muzeja Bosne i Hercegovine. — Expedition. — Israel Exploration Journal. — Praehistorische Zeitschrift. Bucureşti. — Proceedings of the Prehistorie Society. Köln.

В. АЛЕКШИН. — Terra antiqua Balcanica. Α. 1971. 2. БИБИКОВ. 1. 1962. АНГЕЛОВА. K. — StP 9. Накити от праисторическия некропол при с. XXXIII НКА в Благоевград. 21—22. M. находки. БОГДАНОВИЧ. АНГЕЛОВА. 1971. Неолитни скелети от Кърджали. 1972. — CA. АРХЕОЛОГ1Я УССР БАДЕР. Пернишки окръг. ГЕОРГИЕВ. Firence. Е. Разкопки на неолитното селище край с. Л. Л. АНИСИМОВ. Craiova.. БАКЪМСКА. — ИЕИМ. 1984. 248 Палеолитическое искусство на територии СССР. 1986. 1965. — Археология. 5—17. АРХЕОЛОГИЯ СССР. 2. — Študijné Zvesti Archeologického Ústavu Slovenske Akadémie Vied. Энеолит СССР. 1963. — АОР за 1987. Разкопки на неолитното селище в гр. А. 61—69. — РС6 5. П. 111. 1980. 1972. Α. М. Предварительнме результатм разкопок неолитического поселения Овчарово— гората. АЛАДЖОВ. Н. 1977. Раннетрипольское поселение Лука-Врублевецкая на Днестре (К истории ранних земледельческо-скотоводнических племен на Юго-востоке Европы). Разкопки на неолитното селище Руец при с. Первоначальное становление земледелия и скотоводства в Северной Месопотамии. БЕРЧУ. И. К. 75—84. — Vesnik Muzejskog i konservatorskog društva NRS. Приемственност и инновации в развитии древних культур. 3. э. Ο второй фазе докукутенской культурьг — Dacia. — Studia Praehistorica. А. — Slovenská archeologia. 1974. — КСИА 180. — Сб. Неолитната култура Хаманджия в България. АНГЕЛОВА. БОЕВ. Добруджа 3. БАБИКОВА. 27—28. В. 1983. П. Poznan-Warszawa. 11. Д. 21—37. АНДРЕЕВ.. Warsawa.SScom SIA StP SZv Sumer Świat RasA UISPP VMKD Zfa ZOW — Ştudii si comunicări. Торговищкого округа. Этапы развитии первобытной религии. 1963. Oltenia. — Z otchłani wieków. 22—23. Телл Магзалия—ранненеолитический паметник на севере Ирака. А.). . 1986. Социальная структура и погребальнмх обред древноземледельческих общества. О происхождении мезинского палеолитического орнамента. Е. Beograd. паметници. — Sumer. Неолитическое поселение в Дивостине и протостарчевская культура. — АОН за 1978. 1965. M—Л. 5. Л. XXIV НКА в Пазарджик. 1981. Дуранкулак. А. — АОР за 1982. М—Л. О. 1988а. Предварителни резултати от разкопките на неолитното селище „Овчарово-гората”. Nitra. 1986. 61—66. И. 2. БИН 1988. XXVIII НКА в Плевен. 1977. A Journal of Archeology and History in Iraq. ВЪЛЕВ. Ф. Кремнеыме артефакта из неолитического поселения Овчарово-гората. M—Л. 5—7. 17—31. 3. 16—35. Антропоморфная скульптура древних земедельцев Передней и Средней Азии. Н. Разградска област. 21—22. Разкопки на праисторическото селище Подгорица. Традиции и инновации в погребальнмх обрядах (епоха первобьггнообщинного строя). 1979. 1988. культура Джармо и Хассуна (конец VII—VI тысячелетие до н. 1992. т. Антропоморфная пластика древней Месопотамии. 1953. Толбухински окръг. П. Nitra. Гълъбник. 1967. — Rassegna di Archeologia. Търговищки окръг. Стереодокументация на неолитното селище Подгорица. Кърджали. Κ. — Swiatowit. 99—116. — CA. — Union International des sciences préhistoriques et protihistoriques.. Хасково. Овчарово. — АОР за 1979. — Сб. — Археология. В.31—36. Том I—II. 19886. 1983. Том I—II. — Zeitschrift für Archäologie. И. АЛЕКСАНДРЕСКУ. И. 5—8. АНТОНОВА. Sofia. 6. — CA. 1963. 187—192. КАВГАЗОВА. 41—50. БОЕВ. М. Търговищко. — АОР за 1987. — МИАМосква 38. XXXIII НКА в Благоевград. М. П. — ИИ XIV А. 1979. Селища. XXII НКА в Хасково. Спасителни разкопки на праисторическото селище „Резервата“ между селата Еленово и Дриново. Д. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА (кирилица) АВРАМОВА. — StP 11—12. 171— 182. 1. 1987. В. — CA. Неолитични антропологически материали от Караново. АВРАМОВА. С. 60—62. 1961. Разкопки на неолитното селище „Овчарово-гората“.

42—63. Анализ на остеологическия материал от Усое I (в статията на X. 1981. 1992. с. Антропоморфната пластика на култура Градешница. ГЕОРГИЕВ. Хронология и генезис на неолита в централната и югоизточна част на Балканския полуостров. 35. Н. — Сб. — В: Археологически открития в България. Преисториска Винча. H. И. 27—32. Антропоморфната пластика на култура Хаманджия. III. 1984. Поленов анализ на културни пластове от Варненското езеро. IV. II. В. Факторен анализ. 1984. M— Л. — ИНМВарна XI. Компютризацията в археологията. 241—264. 9—10. 1968. XXXIII НКА в Благоевград. StP 11—12. 1973. 1987. Археологически данни за използуване на тандири. Београд. В. СИМОСКА. 64—76. ГАМКРЕЛИДЗЕ. ГЕОРГИЕВ. 1993. С. Изменение режима Каспийского моря и восточных водоемов. Том 5. Тополница. И. т. 1975. 1975. Г. — АОР за 1983. И. И. — СА. 1975. С. ГАРАШАНИН. 1936б. Производство кремневых орудий в неолите на територии Северо-Восточной Болгарии. ГАРАШАНИН. X ВАРУЩЕНКО. 19896. 1973. ГАЦОВ. 1986. 1936а. Д. Том 1—2. 1. 31—36. Изследване на фауната от селищната могила Овчарово. 1932. Компютризация в археологията. 1955. Погребения с идоли от праисторическия некропол край с. — Изкуство. — Археология. М. Београд. Београд. Я. 1.. Индоевропейский язык и индоевропейци. 1985. — Археология 1986/2. н.. Антропоморфная пластика из праисторическото поселения Курило-Кременица. XXIX НКА в Смолян. — РП XIII. С. Добружда 2. M. 33—63. 1981. За произхода на древното население от Североизточната част на Балканския полуостров. В. 305—325. пр. В. Технико-типологическа характеристика. 1986. 1984. Търново. Радиовъглеродният метод на датиране — съвременни проблеми на калибрация-та. — ИИ XVI. ВАСИĦ. Пpaиcтopja на Тлу CP Cpбnje. М. е. M. Щип.. Тбилиси. Обработка на кремъчни колекции от ранния холоцен — IX—VII хил. Я. Култовите масички от неолитната епоха в Южна България. 1991. И. СУ „Климент Охридски”). Б. Преисториска Винча. Абсолютна хронология на неолитните и енеолитните култури от територията на Разкопки на неолитното селище „Кременица“ при с. Добруджа 4. Дуранкулак. Кремъчни ансамбли от неолитното селище Усоето. 57—64. 1985. ВЕЛИКАНОВА. Рецензия: V. ВАЙСОВ. (Дипл. 1988. 4. Исследования по сравнительно-историческому языкознанию. 1993. 249 . И. Технологическият процес. Т. 26—27. т. — Сб. БОЯДЖИЕВ. Д. В. И. 1971. — Археология. 1989а. Том I—II. Београд. — АОР за 1987. 3.20—27. 1987.. 1989. Преисториска Винча. 1984. — АОР за 1985 във В. ФИЛИПОВА. Těšetice-Kyjovice 2. 16—30. ВЪЛЧЕВА. Е. В. 14—15. Проучвания на кремъчни ансамбли от периода на ранния холоцен в българските земи. — ИИ IX. — Неолит Централног Балкана. 15—16. 46— 50. В. Некой проблеми на македонската праистория. Н. — Сб.. — ИИ XVI. 196—199. 1973. — ИАИ XIX. Добруджа. 1965. раб. М. Из живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в България. Podhorský. 9—24.. I. 1986. ВАЙСОВ. — StP 7. БОЯДЖИЕВ. 9. САНЕВ. Разкопки на неолитното селище „Кременица“ при с. С. Београд. ИВАНОВ. използуван при моделирането на неолитните антропоморфни глинени фигурки от Северозападна България. 1966. София..БОЖИЛОВА. — Археология 1989/3. 1950. 8—9. 1957. 1989. Тодорова). А. ГАРАШАНИН. М. т. Религиjа и култ неолитического човека на Централном Балкану. — АОР за 1990. „Откриването“ на домашните животни. 105—116. 1982. с. Софийского округа. ВАРЕЩЕНКО ВАСИЛЕВ. 77—89. Б. Тополница — Петричко. 11—199. 1985. Београд. — МАА. 16. ВАВИЛОВ. Brno. ВАНДОВА.. 1936в. Праисторически култури во Македонша. 1973. М. XXIX НКА в Смолян. ВАРУЩЕНКО. КИТАНОСКИ. т. Центры происхождения культурных растении. Преисториска Винча. Палеоантропология Прутско-Днестровского междуречья. Радиовъглеродният метод за датиране — възможности и граници. С. — АОР за 1983. 19—26. 35—70. 1987. Някои проблеми на серияцията. Figurální plastika lidu s moravskou malovanou keramkou. — Избранние труды. БРЕНТИЕС. 1989. А. М. Толбухински окръг.

Проучване на старата неолитна култура в Пирдопско-Златишкото поле. К. Проучвания на културата на селищните могили. 18—20. ГРИБИН. — АОР за 1984. Селищната могила „Ясъ тепе” в Пловдив. Г. Ил. 2. Разкопки на праисторическото селище край гр. К. — АОР за 1979.. Разкопки на къснонеолитното селище при с. ГЕОРГИЕВ. 1—19. пр. ДАНИЛЕНКО. Я.. 1979.. Разкопки на неолитното селище край с. Г. 1988. ГИЗДОВА. Българо-австрийски разкопки на селищната могила в Караново. 1981. Главни периоди от развитието на културата през неолита и медната епоха в България в светлината на най-новите археологически проучвания. 59—67. В. 1972. Разкопки на обект в Горно Градище при с. ГИЗДОВА. — Археология 4. ГЕОРГИЕВ. Новооткрити праисторически селища и находки. ГОРСКИЙ. Загора. 14—27. КОЛЕВА. Н. Караново. Кадъкьой. Н. 309—339. Изменение климата. I. XXVIII НΚΑ. КЪНЧЕВ. 16—18. Л. XXV НКА. 1981. С. Многослойное поселение Азмашка могила близ Старой Загоры. НИКОЛОВ. 289—308. ГЕОРГИЕВА. XXIII. Благоевград. Софийски окръг. Търново. Сапарева баня. 1969. 259— 285. Разкопки на неолитното селище „Кременик“ край гр. Езеро — раннобронзовото селище. 1980. 1988. XXIV НКА. Разкопки на къснонеолитното селище при с. С. Калугерово. 18. СТ. 369—387. 16—18. Т. — Сб. H. — ГНМПл. 1986. 1975. — АОР за 1987.. 1985. ЛЭМ. М. 157—176. Стратиграфия и периодизация на неолита и халколита в днешните български земи. 1974. 1966. 1979. Тракия и Северозападна Мала Азия през 5—6 хил. Сливенски окръг.. 1979. XXVI. КЪНЧЕВ. 10—13. Софийски окръг. 1950а. Смолян. — АОР за 1986. ДЕТЕВ. I. С. Азмашката могила край Ст. В. Новозагорско. XXVI НКА. Кюстендилски окръг. 1982. М.. — I Конгрес на ВИД. — АОР за 1981. 1980. ГЕОРГИЕВ. 1948б.1958. Сапарева баня. — ГНМПл. Г. — Археология. Эпоха палеолита как показатель развития. Плевен. — АОР за 1978. — КСИА 106. Софийско. XXX НКА. В. К. Хасково. 102—120. КЪНЧЕВА. Главни резултати от разкопките на Азмашката селищна могила през 1961 г. Том 1. Разкопки на неолитното селище „Кременик“ край Сапарева баня. Г. Пазарджик. Р. — Археология. Кюстендилски окръг. XXVII НКА. Разкопки на неолитното селище „Кременик“ край гр. Пазарджишки окръг. — ИАИ. Разград. 1986. XXX. Калугерово. В. Разкопки на селищната могила до с. 59—65. 1980. С. 8—9. Чавдар. 3. Пазарджик. 1948а. — АОР за 1985. XXXI НКА. Ж.. Изменения климата в исторический период. Разкопки на неолитното селище „Кременик“ край Сапарева баня. Изследвания в чест на акад. — АОР за 1980. М. ХИЛЕР. н. Д. Преслав. — Сб. — АОР за 1985. П. 1961. XXIV НКА. Сливен. Н. Г. 7—9. 1—10. 1987. Сапарева баня. Кремиковци. — АОР за 1982. II. Разкопки на неолитното селище край с. 238—242.. — АОР за 1983. П. 8. — АОР за 1984. МЕРПЕРТ. Хасково. В. Вопросы абстракции и образование понятий. — АОР за 1981. Търново. е. Г. — ИАИ. 18. Разкопки на селищната могила в Караново. Сливен 13—26. Б. 9—10. 1984. Разкопки на праисторическото селище в местността Бельовската кория при с. КЪНЧЕВ. Димитър Дечев. 3. Стратиграфия и характер на културата на праисторическото селище в с. XXVII НКА. — В: Закономерности развития палеолитических культур на територии Франции и Восточной Европы. Михайловград. А. XXXII НКА. XXV НКА. 172— 181. XXXI НКА. 1978. 1982. XXIX НКА. Новооткрити праисторически селища в Южна България.. 1964. 27—29. XXVIII. — АОР за 1979. . XXV НКА. Сливенски окръг. Пазарджишки окръг. 250 Разкопки на праисторическото селище край гр. — Świat.. с.. Калугерово. ГЕОРГИЕВ. 16—18. 1960. Неолит Украины. — АОР за 1978. XXXIII НКА. 1985. 1963. 23—24. ГРИГОРЬЕВ. КАТИНЧАРОВ и др. — ГНМПл. 78—83. — АОР за 1980. Българо-австрийски разкопки на селищната могила в Караново. Сапарева баня. Разкопки на неолитното селище „Кременик“ край Сапарева баня. — В: България в света от древността до наши дни. 1952. Преслав. 1962. 6—8. Чавдар. 1983. Сливенски окръг. Пазарджишки окръг. За някои оръдия на производството от неолита и енеолита в България. 17—30. Михайловград. Г. 25— 26. 1—14. — Археология.

Геофизический журнал. Разкопки на селищната могила „Ясъ тепе” в Пловдив през 1970 и 1971 год. — ГНМПл. 1978б. Има ли калъпест тип неолитни брадви? — Археология. 1984. Толбухински окръг. Первобытное общество. Ф. Мулдава. Принос към въпроса за домашните животни през късния неолит и каменно-мед-ната епоха у нас. В. ИВАНОВ. с.. 1982. II. 245—300. 51—68. За характера на културата Караново IV. В. Я. V. 4. — ГВМФ 26. Суворово. 1961. — Terra antiqua Balkanica III. Ю. БОЯДЖИЕВ. — РП V. П. Т. 1973. Землянка от неолитното селище при с. 1963б. О. 61—77. Голямо Делчево. ИВАНОВ. 1953. 18. Праисторически селища в Пловдивски окръг. 1968. 81—141. 1988. XXX НКА. — ГНМПл. 9—16. К. Очерки по палеолиту. М. — ГНМПл. 4. А. ТИМОФЕЕВ. ЕФИМЕНКО. 1970. Търновски окръг. XXIX НКА. ДИМОВ. Разкопки на селищната могила „Ясъ тепе“ в Пловдив през 1959 г. XXVII НКА. 1976. ДИМОВ. Разград. Ст. Смолян. Мулдава. ДИМИТРЕСКУ. 261—297. 74—85. С. 1970. 123. Археологически обекти от западните краища на Софийски окръг. — ИзМЮБ. Материалы и исследования по археологии югозапада СССР и Румынской HP. Дуранкулак. 5—59. 1969. 1992. С. 345. Добруджа 1. 3—4. — АОР за 1987. За стратиграфско-хронологическата терминология в праисторията. Разкопки на къснонеолитното селище при с. M—Л. 20—25. 251 . М. 259—275. 7—39. 2. ИЛЧЕВА. I— IV. В. Материали за праисторията на Пловдив. 1969. — ГНМПл IV. Пловдив. — Сб. — МПК. Сравнительное языкознание. Опит за различаване на неолитните брадви от длетата. Селищната могила „Банята“ при Капитан Димитриево. 1963а. Проблемные ситуации в археологии. П. 1982. III. ДЖАПАРИДЗЕ. — АОР за 1981. 1960а. 3—20. 1950.. 3—7. М. мотиките и палешниците. 25—78. ДИМИТРОВ. Том 2. 35—45. XXXII НКА. — CA. 1984. ИВАНОВ. 1985. В. Тбилиси. 3. С.. ВАСИЛЕВ. О природе носителей индоевропейских диалектов. 59—60. 5. 1985. —Варна-ревю. 4. 1968. — ИзМЮБ. 1989. Уникальное открытие. — Сб. M—Л. — В: Археологически проучвания за историята на Пловдив и Пловдивския край. Г. На заре этнокультурной истории Кавказа. — ИзБМ I. ЗАГНЫЙ. Дуранкулак.. ДЬЯКОНОВ. Спасителни разкопки на ранноенеолитното селище при с. Н. М. 1988. 31. К. — Сб. Праисторическият некропол край с. 1. III. Разкопки на праисторическото селище Хотница-Водопада. — АОР за 1984. 9—43. В. 1978. 1981. Общественный государственный строй древнего двуречья. Том I—II. 1989. И. ЗАХАРУК. — АОР за 1983. Нови находки от неолитната култура Караново IV в Старозагорско. 1972. ЕРЕМЕЕВ. Сливен. ч. 3—16. ТОДОРОВА. 1984. 5—25. Михайловград. — ВДИ. АЛЕКСАНДРОВ. В. Праисторическото селище при с.1950б. 43—47. 21—42. 122—130. Тезисы. 33—48. С. ДИНЧЕВ. 1960б. ДОЛУХАНОВ. Особенность архео-секуларных вариации геомагнетического поля в Центральной Украины и Молдавии за последных 500 лет. Толбухински окръг. Абсолютная хронология неолита Эвразии (по данным радиоуглероднога метода). теслите. Проблемы абсолютного датирования в археологии. М. Принос към проучванията на новокаменната епоха в Южна Добруджа. Проучване на животинския костен материал от праисторическата селищна могила при с. 23—26. 1982. 1959. 1976. — РСб II. — ГНАМПл. — ИзМЮБ. — Археология XXX.. — Студентски проучвания 7. Стратиграфия на селищните могили в Южна България. 21. 3—80. Вкопани пещи-тандири от праисторическото селище Хотница — Водопада. IV. с. П. Происхождение исскуства. Съкровищата на Варненския халколитен некропол. 20—27. — ГНМПл. — Лингвистическая реконструкция и древнейшея история Востока. — StP 11—12. — Археология. 1959. Н. Культура Хаманджия в Южной Добрудже. Пловдив. X. И. Преглед на праисторическите проучвания в северните склонове на Родопите. 1978а. 1966. Варненски окръг. ЗАМЯТИН. 1975. Разкопки на селищната могила в района на Окръжна болница. история и другие смежные науки. Т. К проблемме происхождения докукутенской культуры. II. Разкопки на праисторическото селище в района на ВУЗ край Стара Загора.. т. Ф.

КУЛОВ. XXIV НКА. — АОР за 1986. 1977. XXVII НКА. 273—302. — Археология. М. M. 123—124. У. 42—51. РАЙЧЕВ. XXXIII НКА. Н.. 193—194. А 1988. У. — Сб. — ИИ I. КЕЛЛОГ. — МИАМосква 129. — АОР за 1981. 1963. И. Сливен. — ИзВАД . ДЕМУЛ. КВИТА. Троя и Тракия. 1973. Кремъчните скали в Родопите. КЪНЧЕВ. КАТИНЧАРОВ. — АОР за 1981. 1979. Ранние земледельци. Казанлък. — Сб. Благоевградски окръг. Новооткрити жилища от културата Караново IV в Нова Загора. Чавдар. КОЗНИЦЕВ. X. Праисторически находки от околностите на Варненското езеро. Применение метода микроанализа к изучению функции каменных и костяных орудий. до н. Ж. 59—85. И. КРУЦ. 1972. — ИИ I... М. К. Ф. — Dacia VI. э. С. 1977. Софийски окръг. Културната група Караново IV в Новозагорско. Переход к земледелию и экология человека.. Том II. 7—15. — Археология. Д. 1969.. Дж. — StP 9. 1953. — МИАМосква 129. В. 2. 1980.. КВИТА. Доисторическая Африка. 5—90. Р. — Археология. 1980. 10—11. Искусство ранних земедельцев на територии Югославии. 12—24. В. 1953. Разград. Глобальное влияние человеческой деятельности на климат. КЪНЧЕВА.. А. Развитие письма. 25—29.-П. 8—10. 1978. Морфология искусства Л. 1980. X. 1984. 24—26. А. 24—25. Археология и естественные науки. — StP 4. И. Кавказ и Юго-Восточная Европа в эпоху раннего металла. Санданско. 107—138. 3—33. 1974. Кавказ в системе палеометаллических культур Эвразии. Неолитна мраморна фигурка от гр. Л. К. 1979. КАБО. С. Изменения климата. Поздненеолитическое поселение „Хлебозавод“ у города Нова-Загора. М. Г. 1961а. КОМША. КОЙЧЕВ. Г.. M. V—VI тыс. М. К вопросу о периодизации неолитических культур на северозападе НРБ. Палеоантропология северного Причерноморья в эпоху раннего металла. — Сб. 1975. Благоевград. Д. КЪНЧЕВ. 1988. — АОР за 1984. Радиовъглеродни дати и три хронологически системи. 252 Палеоботанические находки на Балканском полуострове. 1980. Кишинев. 1978. В. КЪНЧЕВ. — Сб. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ. енеолита и бронзовата епоха. 4. 53—85. ЛИХАРДУС. 46—56. Разкопки в пещерата „Магурата“ през 1971 г. XXXIV. Р. А. Оръдия на труда от неолитическата епоха от Сталинско. 1984. Тбилиси. 1983. Ранние формы танца. 1982. H. 8—9. — Dacia VII. Разкопки на археологическото селище от късния неолит западно от Нова Загора (Хлебозавода). 93—95. Об основных тенденциях в развитии жилой архитектуры. Д. 1961б. 126—127. Доисторическая Европа. С. КУЛОВА. 1982. 1987. XXXII НКА. 1959. — АОР за 1987. КЪНЧЕВ. 1973. 477—484. ИСТОРИЯ на ДОБРУДЖА. КАТАЛОГ. Пловдив. Ковачево. 3.. 1976. 1970. 51—55. КОЛ. У истоков производящей экономики. Е. Том I. С. 1961. 17—26. 68—83. Българо-френски археологически проучвания на праисторическото селище край с. — ИзВАД IX. Проучване на праисторическото селище край с. 325—331. 1974. 146—156. Палеоантропология северного Причерноморья в эпоху ранного металла. 1985. 1987. Към въпроса за датирането на наколните селища във Варненското езеро. — ИАИ. Э. XXX НКА. 1978. — ИзМЮБ. М. Необнародвани паметници от Новозагорско. — ИзВАД XII. Ранние земледельцы. В. КАГАН.. Р. 1965. Т. КОВАЧЕВА. КАТИНЧАРОВ. За обработката и използуването на костта през неолита. Пазарджик. Г. M. ДЖАМБАЗОВ КАТИНЧАРОВ. 2. Реконструкция древных общественных отношений. 1953. Л. Ковачево. — РП V. — Археология. Г. А. ИСТОРИЯ древнего ВОСТОКА. — Археология. Михайловград. ИСТРИН. Тбилиси. ЛИСИЦИНА. М. 1969.ИСТОРИЯ. 193—194. МАРГОС. Разкопки на праисторическото селище от късния неолит западно от Нова Загора. Том I. КОРОЛЕВА. 2. Могилата Голямо Делчево — радиовъглеродни дати и абсолютна хронология. Резултати от археомагнитни изследвания в НРБ. Каменни оръдия от неолитичното селище край с. М. ФИЛИПОВИЧ. M. ЛАПИН. Д. 38— 39. НАЧЕВ. К вопросу об относительной хронологии и о развитии неолитических культур на Юговостоке PHP и на востоке НРБ. Р. 1962. КОРОБКОВА. Н. КЛАРК. Л. Орудия труда и хозяйство неолитических племен Средней Азии. Том I..

САРИАНИДИ. — Археология.э. H. В. — В: Последните археологически разкопки в България. Разкопките на селищната могила при Караново. Куйбишев. Опыт классификации и интерпретации. Предисторически селища и находки в България. 1985. Археологическая карта СССР. М. 1970. M. МАССОН. МИКОВ. Протогородская цивилизация юга Средней Азии. 1981. с. — ИИ VII—VIII. XLIII. Идолната пластика през новокаменната епоха в България. ДЖАМБАЗОВ. 1960. НГУЕН ВАН БИН. Проблемы энеолита степи и лесостепи Восточной Европы. А. 1—26. — ВИ 1. 1934. Г. 1965. МЕРПЕРТ. И. Балбунар. В. 9.. 73—88. Памятники эпох неолита и энеолита в Молдавии. Селищната могила при с. МИРЧЕВ. — CA. Т. 1981.. — В: Проблема абсолютного датирования в археологии. 1977. В. Методика за изследване на късноплейстоценски и раннохолоценски праисторически ансамбли от кремъчни артефакти. М. ЗЛАТАРСКИ. 1958.Л Раннеземледельческие общества и формирование поселений городского типа. Н. Неолит Молдавии (Памятники Буго-днестровской культуры). Энеолит Восточной Европы. 1976. Деветашката пещера. — ГНМ. Б. 1974. 1981а. 56—67. М. МЕЛЛАРТ. С. (J. 1981б.. Mellaart. 236—284. — КСИА 108. 1973. Р. 154—163. 1924. М. МАТЮШКИН. Древнейшие цивилизации Ближнего Востока. Буго-днестровская культура на территории Молдавии. М. 1933. М. В. 38—42. 1975. — КСИА 180. Антропогенез и взаимодействие человека и природы в эпоху первобытности. Реконструкция древних общественных отношений. О культурных стандартах в древнейших земледельческо-скотоводческих обществах (по материалам археологических памятников Ближнего Востока) — Древний Восток и мировая культура. Кремъчните скали в България и тяхната експлоатация. 1983 1973. 1980. Д. 1973. 1981. М. С. 7—36. В. 178—187. 157—173.. 17—20. К. Этнокультурные связи. МЕРПЕРТ. — ИзБАИ VIII. МАССОН. 183— 214. ДЖ. 139—148. 1925. 3. Культура неолита. Основные проблемы архео-магнитного датирования. 1955. 65—71. МУНЧАЕВ. Н. 173—176. Раннеземледельческие поселения Северной Месопотамии. — Сб. Earlies Civilisations of Near East. H. Селищната могила при с. 5—7. Экономика и социальный строй древних обществ. (тук материалите. Среднеазийская терракота эпохи бронзы. Ранние земледельцы. 78—91. Н. 253 . Султан. 4. XII.. И. 1965). Древнейшая металлургия Месопотамии.—Л. 85—90. 41—58. 1970. Я. Исследования неолита на среднем Днестре. Обмен и торговля в первобытную эпоху. Праисторически селища във Врачанско. М. Дисертация. С. — ИАИ II. London. 1980 1984. 3. Я. — ИГД V. НЕЧАЕВА. 122—132. И. Поповско (Невски). Селищната могила до Караново. „Неолитическая революция“ на Ближнем Востоке (некоторые моменты в разработке проблемы в зарубежной науке). КОВНУРКО. — Сб. Позднетрипольские племена Северной Молдавии. НАЧЕВ. — КСИА 123. Приемственность и инновации. 1982. Кишинев. Об этнокультурной ситуации IV—III тысячелетия до н. 218—225. Л.. — Сб. МОНГАЙТ... КЪНЧЕВ. НИКОЛОВ. Средняя Азия и Древний Восток. 1964. 1962. Новозагорско. 1937. 1—5. 1. 53—60. 1968. Материали за проучване неолитичната култура в България. 1967. Л. M.МАРКЕВИЧ. В.. 1981. Вопросы социологической интерпретации древних жилых поселений. — ГСУ ИФФ.) 1960. МУНЧАЕВ. в Циркумпонтийской зоне. M. 165—191. Проблема неолитической революции в свете новых данных археологии. С. 1946. Каменный век. энеолита и бронзы в Болгарии.. 1972. Эволюция оборонительных стен оседлых поселений. Я. Л. — CA. — КСИ А 105. — ИзВАД XI.. II. 3—26. — ВДИ 6. Българските земи в края на неолитната епоха. Традиции и инновации в процессе культуругенеза (в свете данных археологии). — Сб. 1988. Могилата при с. М. 1927. Кишинев. — В: Древный Восток. Б. публикувани като ранна бронзова епоха. Многослойное поселение Новые Русещи I. Сава. МИКОВ. M. Автореферат. 47—56.. Археология Западной Европы. 1966. 18. Кишинев. Природа и общество. МЕРПЕРТ. М. — CA.. са разновременни. 23—48. 1974. Г. Памятники эпох неолита и энеолита.. — ИзБАИ IV. Р.

В. Селище от стария неолит при с. ПЕЙКОВ. 1982. ПАНАЙОТОВ. 72—76. Разкопки на праисторическото селище Струмско край Благоевград. 31—32. В. H. 1988а. 1. Ancient Settlements near Eleshnica. Пазарджик. 2. Гео Милев в София. 1989. М. Бреница... 67—7u. Разкопки на праисторическото селище в кв. 25—40.. Благоевград. 1979в. НИКОЛОВ. — АОР за 1979. СИРАКОВА. А. — АОР за 1987. МАДЖЕВ. Сондажни проучвания на праисторически обекти в района на с. ПАССЕК. 4. — АОР за 1986. Б. Разкопки на неолитното селище Кременик край Сапарева баня. В 1981. Петрово. 19—20. 1992. — Сб. К. 254 Разкопки на раннонеолитното селище Слатина—София. Ц. 1986. XXX НКА. според рисуваната керамична орнаментация. 21—22.. — АОР за 1987. — АОР за 1985. 3. 11—23. 58—59. ПЕРНИЧЕВА. Градешница. Периодизация на неолитните култури в Северна България — от Янтра до Тимок. Разкопки на неолитното селище Слатина в София. 51—61. Българчево. Е. Приноси на палеогеографията на Добруджанското крайбрежие. К.. Градешница. 2. И. ГАЦОВ. НИКОЛОВ. 13—26. Добринище.—Л. ГРИГОРОВА. — АОР за 1986. — АОР за 1975. София. 20—21. Градешница. Археологическа експедиция „Малък Преславец-1986“. Пазарджик. 1980.) НИКОЛОВ. Благоевград. М. 1986. Благоевградски окръг. В. Разград. 1980. 18—19. И. — АОР за 1979. 18. 1987... V. XXXIII НКА в Благоевград. Катунци и с. 29—30. Разкопки на неолитното селище Кременик край Сапарева баня. — Векове. . ЧЕРНЫШ. XXIV НКА в Пазарджик. Хасково. РАДЕВА. — АОР за 1978. Праисторически жертвеници от глина. Бреница. — StP 11—12. 1987. Е. Врачански окръг. обр. — Изкуство. — Изкуство. H. XXII НКА. В. XXXIII НКА в Благоевград. Сондажни проучвания на раннонеолитното селище в Добринище. Г. — Археология XXXIII. Сондажни разкопки на неолитното селище в Кърджали през 1972 г. XXXI НКА във В. 5— 17. 37—38. — In: Первобiтная архiлогия. Бреница Врачански окръг. Добруджа. XXIV НКА. XXXIII НКА. (Nikolov. В. ПАНАЙОТОВ. — Археология. Sofia. 1992. XXXII НКА. 1985. — МИАМосква 10. И. 1974. Смолян. 39—47. XXXII НКА. Периодизация трипольских поселений. XXV НКА в Хасково. МАСЛАРОВ. — CA. Киев. 1987. Неолит Северного Причерноморья. 7. V.. Разложко. ВАЙСОВ. Т. XXXIII НКА. 1980. — Археология XXXIV. 1949. — АОР за 1978. Археологическата експедиция „Малък Преславец“. Кюстендилски окръг. Раннонеолитното селище Слатина в София: първи строителен хоризонт (предварително съобщение). 1981. — Векове. 1984. Древни селища край Елешница. В. НИКОЛОВ. 1—17. 1979а.. 42—46. 9—10. НИКОЛОВ. 1979б.. Малык Преславец — ранненеолитическое поселение с интрамуральными погребиниями. Разкопки на неолитното селище Слатина в София. Л. Врачанско. 26—27. 1987а. Разград. 36—38. 1972. НИКОЛОВ. Проучване на голямата пещера над с. 1992. С. — ИзМСБ. Софийска облает. 1—14. Т. 1987в. С. Палиоботанические исследования Трипольских матириалов междуречия Днестра и Южного Буга.. Търново. ПАССЕК. — АОР за 1986. Maslarov. 27—28. 9—10. с. НИКОЛОВ. — Ахрид I. 1988. Е. ОРАЧЕВ. К. Разград. Разкопки на праисторическото селище край с. — АОР за 1978. 1975. Врачански окръг. Две праисторически жилища от Градешница. СИРАКОВА. 22—23. Каменный век на территории СССР. Разкопки на неолитното селище в с. Разкопки на праисторическото селище при с. Струмският път през ранния неолит. 1987б. 5—21. И. — АОР за 1984. С.. 3. — Архитектура. Разкопки на праисторическото селище при с. Раннонеолитные культуры в Западной Болгарии. Врачански окръг. А. Аспекти на религиозно-митологичната система през ранния неолит. 1990. „Помпената станция“ близ с. ПАШКЕВИЧ. 26—28. 32—52. M. 130—145. ВАСИЛЕВ. — АОР за 1987. Илия. Проучване на селището от ранния неолит при с. 7—44. 28—30. 1988б. 1976. Селище от късния неолит при с. Сливен. Разкопки на праисторическото селище Струмско край Благоевград. — Археология. РОГЕВА. 1991. ПОПОВА. А. XXXII НКА. Силистренски окръг. 1970. 1988.1973. XXIV НКА. XXI НКА. 73. 1. — АОР за 1987. 21.

1929. 6—7. П. XXVI НКА. 6—8.. 1980. Герасимова-Томова. 26. 1974. Спасителни разкопки на праисторическото селище край с. М.. В. И. Чангова. РАДУНЧЕВА. Основние хозяйствено-культурние типи ранних земледельцев. XXII НКА. — Археология. 1950. Врачанско поле. — РП. Разкопки на раннонеолитното селище в местността Делниците край с. Юрукова. Марица. Разкопки на праисторическото селище край с. 4. Шкорпил. 1959. 1961а. Материали за проучване на происторията на България. — АОР за 1991.). Сливен. до н. пр. ПЕРШИЦ. Разград. н. Хасково. Б. ПОПОВ. Разкопки на неолитните селища в местността Делниците край с. Българчево. 1936. Благоевградски окръг. 43—49. Все ли видн изобразительной деятельности человека бьши искусством? — СА. 1934а. Гинова могила при Челопеч. Смолян. Предисторическо изследване на Софийското поле и близките му околности. XXXII НКА. XXX НКА. А. Разкопки на праисторическото селище при с. Α. Някои наблюдения от антропоморфната пластика от енеолита. История первобьггного общества. 403—425. А. 75—82. — ИАИ XVII. В. Търново. 1981. 1— 2. — ИзБИД XXIX. 1921. —АОР за 1990. ПЕТКОВ. 4. 185—198. 3. — АОР за 1982. 15—16. — Археология. 1983. з. Хасково.. Разкопки на праисторическото селище край с. КУЛОВ. ПОПОВ. 21—41. 23—24. Копривец. И. — В: Й. Н. — АОР за 1979. В. 1. Праисторическата идолна пластика от Софийското поле. — АОР за 1979. XXXIII НКА. 403—423. Спасителни разкопки при с. Българчево. 1987. 387—396. Преслав. 15—16. Антропоморфная пластика Триполья. — АОР за 1983. Принос към изучаването на происторията на Софийското поле. АЛАДЖОВ. Смолян. XXIX НКА. Българчево. община Бяла. — ИзБАИ II. ПОПОВ. (в монографията липсва годината на издаване и номерацията на страниците). Разкопки на неолитното селище при гр. 15— 16. ВАЙСОВ 1976. — ГНМ VI. РАДУНЧЕВА. XXVIII НКА в Плевен. Α. Л.). Разкопки на праисторическото селище при с. 307—309. 429—430. Българчево. Перник. — АОР за 1983. XXVII НКА в Михайловград. T. Благоевград. 38—39. — В: Ранние земледе- 1985. Материали за проучването на предисторическата епоха в България.ПЕРНИЧЕВА. XXXI НКА във В. 210— 213. с. Предисторически изследвания на Софийското поле и близките му околности. НИКОЛОВ 1981. — ГПНБМ 1. Елешница. 1934б. Благоевградско. И. — Изследвания в памет на К. В. Р. Л. с. Разкопки на праисторическото селище край с. 28—30. В. Неолитното селище при с. — Археология. — АОР за 1985. М. 1991 1992. Б. XXIX НКА. 5. Хосковски окръг. Българчево. 1980. Праисторическо изследване на Софийското поле и близките му околности. Разкопки на праисторическото селище край с. Б. 20—23. 1939. Д. Рисувания орнамент през неолита в Софийското поле и близките му околнос¬ти. Българчево. РАДУНЧЕВА А 1923. 1980. 100— 105. С. ПИОТРОВСКИЙ. 106—109. — АОР за 1986. — ИзБАИ VIII. С. Предисторически и старохристиянски паметници от София и околността. Нови данни за неолитната култура край София. ПОГОЖЕВА. МОНГАЙТ. Благоевградски окръг. А. — АОР за 1981. — АОР за 1984. 1964. XXV НКА. И. — Археология. 64—73. Доисторическое искусство в Болгарии (V—II тис. 3. 1948. 1984. 44—58. — ГНМ VI. Копривец. АЛЕКСИЕВ. Разкопки на Чавдарова чешма. — Археология. 1961б. 1983. 13—15. В. РЕШЕТОВ. Материали за проучване на предисторическата епоха в България.. Беленска община. 11—51. 1988. 1974. 1962. — АОР за 1987. А. Материали за проучване на предисторическата епоха в Софийската котловина. Радунчева. Любенова. 1960. Слатина. 0000. 1986.. 255 . Предисторическа боядисана керамика от Софийската котловина. Праисторически селища (V—II хил. Пирдопско. е. — АОР за 1980.I. Елешнеца. Хасковски окръг. А. — ИзБАИ XVIII. 26. 9—11. 1984. Новосибирск.

Д. М. 20—21. XXIV НКА. XXIII НКА във Видин. 22—23. Самоводене. Търново. Пазарджик. IV—V. XXVII НКА в Михайловград. В.. Разград. — Сборник на Щипския народен музей. Б. 1977. Н. 1974. XXVI НКА. 1968. — АОР за 1979. Търново. К. 1981. — АОР за 1981. XXIX НКА в Смолян. 2. В. Юмашева). В.РОГИНСКИЙ. Търново. — АОР за 1978. Проучвания на неолитната селищна могила Самоводене. 1980а. — АОР за 1983. 1974. 69—80. САВОВ. САНЕВ. ТОДОРОВИЧ. Хората от наколните жилища. 9—29. 1978а. Пазарджик. Благоевград. 23—24. J. — МАА 9. Реконструкция древних общественних отношений по археологическим материалам жилища и поселений. 1956. — АОР за 1980. Разкопки на праисторическото селище в м. 1979а 1979б. 34—42. 1964—1974. Разкопки на неолитната селищна могила Самоводене. К. 1968. 1981. 1984. Търново. В. 1986. 5. Б. Горобинци. СБОРНИК СЕМЕНОВ. 23—24. 1982. Сливен. 25—88. Преслав. 13—14. Разкопки на неолитното селище на територията на с. Cкonje. Разкопки на праисторическото селище Качица в западната част на гр. 5—11. 13—26. Разкопки на неолитното селище на територията на с. Проблеми истории докапиталистических обществ. Докапиталистические способи производства. — ИИ VII—VIII. Л. Д. К. СТАНЕВ. Разкопки на праисторическото селище при с. Търновски окръг. 9—30. 1. Качица във В. А. Скопско. Самоводене. Разкопки на неолитното селище до с. Релиминирано сопщиние од ископуваньа во 1981 г. 23—24. Търново. Неолитската населба Руг Баир край с. М. Проблема мезолита степей Северного Причерноморья. — АОР за1977. Η. Лепенски Вир. В. А.. 1977. Разкопки на праисторическото селище в м. Л. СИМОСКА. 1968. КИТАНОСКИ. 1980. Београд. 1986. Проучване на селищната могила Самоводене. 9—10. В. 26—28. H. Преемственность и инновации в развитии древних культур. Самоводене. — МАА. 1981. XXX НКА. Неолитска пластика централнобалканског пoдpyчja. Нова праисторjска култура у Подунавлу. — АОР за 1987. Проблеми антропогенеза. — В: Северозападное Причерноморье в зпоху первобытно-общинного строя. 256 1988. 5—20.. В. 1980б. 22—24. Качица. XXV НКА.. — АОР за 1979. XXIV НКА. 1985. Я. 1960. льци. МАРГОС. Происхождение земледелия. Разкопки на праисторическото селище в Г. С. Неолитско светилище од Тумба во Мацари.. Эксперименты в экспедиции „Добруджа 79“. М. САНЕВ. Археологически разкопки на неолитното селище при с. XXXIII НКА. 1975. — В: Неолит Централног Балкана. Самоводене. Праисторща во Македонща. 1978а 1978б. 1969. САНЕВ. И. КИТАНОВСКИ. Л. 9—10. СРЕJОВИĦ. Разкопки на неолитното селище до с.. XXV НКА. Л. Праисторически селища край Благоевград. 1983. Самоводене. — АОР за 1985. Л. НКА XXIII във Видин. Београд. СИМОСКА. 21—22. Поздный палеолит и сложение мезолита в степях Северного Причерноморья. 1969. 1977.. XXVIII НКА в Плевен. Неолитска населба Велушка тумба кaj Битола. — АОР за 1986. 59—64. Проучвания на неолитната селищна могила Самоводене. — АОР за 1978. 203—246. — ИзМСБ III. — МАА. 11—12. М. 1970. Д. Л. (Под редакцией А. . C. Первобитное общество. Народи Австралии и Океании. Неолитска населба во село Могила кaj Битола. 1982. 1975. Хасково. Хасково. 1987. Самоводене. Оряховица. — АОР за 1984. М. В. 1975а. XXXII НКА. и др. 1986. Развитие техники каменном веке. 177—240. СТАНКО. — АОР за 1982. Състояние на проучванията на праисторическите култури в Централна Северна България. 30—32. Π. 1988. СЕРАФИМОВА. 22. Д. Κ проблеме сложения гребеньковской культурьг — В: Исследования по археологии Северо-западного Причерноморья. — Археология. СКАКУН. XXXI НКА във В. — АОР за 1977. 1974. 1975б. Предмет и обект археологии и вопроси методики археологических исследова ний. С. 1981.

— В: История на Добруджа. Най-ранните укрепителни системи в България. 17. 1984. 1983. Том I. — ИНМ Варна. Каменньш век. XXVII НКА. I—IX. X. Знеолит и бронзовьш век Украинм. — Изкуство. Археология старого и нового света. Н. 1976а. — СА. 1975в. 1987. Проблема хронологии неолита и энеолита Юго-Востока Европм. 5—20. 1976. — Българска етнография. От първите жилища до най-ранните урбанистични планове. 5. 1973а. — Сб. — Архитектура. А. Човешки глинени фигури от неолитното селище в София — Археология. 10—26. 1976б. Идолната пластика в България в светлината на новите открития. С. — МПК. Пловидба на Дунаву и ньеговим притокома кров векове. 1986. 4. C. 1975б. 1990.. В. Овчарово. 1976. 3. С. 1979в. Някои проблеми на най-ранното земеделие в България в светлината на археологическите материали. Овчарово. 1973г. 9—10. Интердисциплинарни изследвания в българската археология. 31—48. 5. 1966. ТОДОРОВА. 168—183. Классификация и числовой код пластики неолита и ранней бронзовой зпохи Болгарии. кн. — ИИ 1. 84—93. Ново находище от прехода между неолита и енеолита в Североизточна България. 73—366. III. XIII. 1982б. 6—14. — Terra antiqua Balcanica. 1984б. и колектив. Проблемът за произхода на изобразителното изкуство. 69—77. — ФМ 11. 5. С. 36—42. К. 23—71. Благоевградски окръг. — АОР за 1983.).. Палеозкологическая ситуация в мезолите Северного Причерноморья. 1972. 59—65. XXIX НКА. 1973б. ГАВРИЛОВА. — Архив на селскостопанския музей I. 1979г. 9—10. Энеолитические культуры Болгарии и их северо-восточные связи — В: Сб. 18—27. — АОР за 1982. 1975. 1969. Днiпро-донецка культура епохи мiдi. Д. ВАЙСОВ. н. Некоторые проблемы возникновения и распространения производящего хозяйства в Юго-Восточной Европе и на юге Средней Европм. 13. — Векове. 5—20. СТЕПАНОВ. Смолян. 257 . 11—13. 23— 48. 5—8. Я. — StP 11— 12. 1983. Нови данни за мирогледа на човека през каменно-медната епоха. Добруджа 1. И. Новая культура среднего неолита в Северо-Восточной Болгарии. Праисторически културни блокове и етнокултурни комплекси на Балканския полуостров. ТАСИЧ. X. 71— 79. Енеолитната култова сцена от Овчарово. Каменно-медната епоха в България. Первое общественное разделение труда. С. XIV/XXXIX. Разкопки на неолитното селище при с. 1980. 9— 14. Природная среда и некоторме вопросм истории человечества в комплексном рассмотрения. Κ вопросу ο соотношении этно-лингвистических слоев и культурно-исторических общностей на юге Балканского полуострова. 1971. 1984а. 1961. Дунавски пут у енеолиту и бронзовом добу. 1—10. СТОЛЯР. Добруджа през праисторическата епоха. 1982а. 14—19. Смолян. — Сб. Основни класификационни принципи в обработката на праисторическата керамика. 53—61.СТАНЧЕВА. 40—64. Проучвания на неолита и енеолита в Лонгозата (началото на IV — края на V хил. 56—65. — ИзБИД XXIX. 2—5. 19—20.. X. М. Тополница. Древнейшие земледельцы Европы. 1968. Происхождение изобразительного искусства. Праисторическа България. — СА. РП. Михайловград. М. Д. Београд. 3.. е. Об основнмх позициях в положении погребеннмх первобнтной зпохи европейской части СССР. 42—48. Селищната могила при Голямо Делчево. с. 1992. 1977. М. 299—309. — КСИА 180. M. Върхови постижения на праисторическото изкуство от българските земи. 1978б. 1983. България и Югоизточна Европа през неолита и енеолита (края на VII—V хил. генезис и историческо място. — Векове. Кавказ в системе палеометаллических культур Эвразии. 1979а. ТОДОРОВА. пр. С. 1. ТОДОРОВА. 3—15. 1978а. Проучвания на праисторическия некропол в Дуранкулак през 1985 г. — StP 3.). 3.. 4. Выщеление земледельческих и скотоводческих племен. 1986. C. Актуални проблеми на българската праистория. табл. — АОР за 1981. IX. 1975а. 1974. — Изкуство. 33—35. М. 1979б. — В: България в света от древността до наши дни. — Археология. V. Благоевградски окръг. Проучвания на къснонеолитното и ранноенеолитното селище при с. 2—14. 88. — ИИ IX—X. — КСИА 123. 60— 69. — КСИА. Културата Варна в Добруджа. — АОР за 1975. 16— 31. 1988. 2. 73— 76. 1970. — Сб. 1962. с. 1974а. — СА. П.. 1981. M. С. — ИПр. 4. Върхове в праисторическото развитие на българските земи. XXI НКА. В. 1976в. Тридесет години праисторически проучвания в България. 44—53. бИСб. — МПК. — РП. Знеолит Болгарии. ТИТОВ. Археология Венгрии. С. Етнокултурно съдържание. Плевен. С. Устройството на енеолитните поселения в Североизточна България. Тополница. 1985. 1974б. 2. Разкопки на обект „Поляница-платото“. Праисторическото изкуство в нашите земи. Тбилиси. 72—86. XXVIII НКА. К. ТЕЛЕГИН. Разкопки на обект Тополница. Неолит Греции. 1985. 4. 1980. 12—32.

Праисторическото изкуство в България. Гълъбник. 35—37. ХАЗАРОВ. Ранные формы религии. — Изкуство. Л. МАРГОС. М. табл. ФОРМОЗОВ. Из праисторията на България. Търново. — РП V. Неолитни антропоморфни фигурки от долината на Горна Струма. — АОР за 1986. Тополница. Состояние исследований раннего неолита в Западной Болгарии. 1975. Первобмтная периферна докапиталистических обществ. АВРАМОВА. Памятники первобмтного искусства на территории СССР. ХАЗАРОВ. С. Первобьгтное общество. 2. ДИМОВ. XXI НКА. 3. 140—204. ТОДОРОВА. Разкопки на неолитното селище „Усоето“ при с. Древнейший Восток в свете новмх раскопок. — Археология. Разкопки на неолитното селище „Кременица“ край с. ТОДОРОВА. 1985а. Сливен. 41—49. XXVI НКА. Возникновение и развитие родового строя. с. 16—18. 1974. — АОР за 1981. Селища от ранния неолит в Пернишки окръг. ФРАЙБЕРГ. Праисторическото наколно селище при с. Разград. Гълъбник. XXII НКА. ФЛИНТ. Благоевградски окръг. 147— 174. Пернишки окръг. 54— 67.. ЧОХАДЖИЕВ. кн. 3. — Археология. ТОДОРОВА. 30—32. М. клон историко-филологиченъ и философско-общественъ. Frazer. 1959. Я. М. 1978. 258 Дуранкулак. Праисторическо селище в с. М. 1986. Разкопки на праисторическото селище край с. Гълъбник. 1976. Султанъ. 1963. А. 19—20. XXXII НКА. Ранносредновековни обекти. 1923) Разложение первобьггно-общинного строя и возникновение классового общества. Гълъбник. 1987а. 55—56.. 1920. 1975. А. — Thracia antiqua. Н. XXX НКА. с. М. I. — Сб. — АОР за 1980. М. Художественное творчество. — АОР за 1975. 1978. The Golden Bough. с. Разкопки на праисторическото селище до с. 12—13. 1986. X. 21. I—VIII. А. ВАЙСОВ. 1981б. — АОР за 1980. За правилното разбиране на диалектиката на историческия процес. Первобьгтное общество. 9. 1980. Α. 1986. — ИзБАД II. М.. 1988. 22—23. 1991. и колектив. Михайловград.. Я. М. XXV НКА. Хасково. 1981. X. БОЯДЖИЕВ. XXVII НКА. Преслав. ЗЛАТАРСКИ. — Археология. Аспарухово. М. — ПСп. 34—35. А. Предисторически селища край Дунав от Тимок до Видин. 1982. Ст.. Варненско. на БАН. ТОДОРОВА. 1990. Разкопки на праисторическото селище край с. 1984. ФРЕЗЕР. М. 200—216. (J. Антропоморфна пластика от неолитното селище Усое1. — АОР за 1984. X. Търново. Разкопки на обект Дуранкулак. 12—13. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. X. В. 1981. А. . 1987. Културни връзки на „Западнобългарската култура c рисувана керамика“ — В: Юбилеен сборник на ВТУ. Этнос в доклассовом и раннеклассовом общество. М. 1982. XXIX НКА. 1975. Прибой. Д. X. 1984. XI.. — АОР за 1983. Пернишки окръг. G. М. М. ЧЕСНОВ. Д. P. 1978. Г. М. XXXI НКА във В. 1965. — АОР за 1981. XXXII НКА. „Езерица“. Смолян. действительности. Варненски окръг. Кремиковци. 1979. У истоков европейской цивилизации.ТОДОРОВА. ХОРФ. 1985б. Разкопки на праисторическото селище до с. М. Глинени фигурки от предисторическото селище с. М.. XXVII НКА. — Археология. Кюстендилско — АОР за 1990. ЧОХАДЖИЕВ. Ст. Разкопки на праисторическото селище край с. Е.. 303—315. Търново. ЧИЛИНГИРОВ.. С. T. — АОР за 1979. Т. Б. 11—13. 1. 1987б. 1979. ТОНЧЕВА. Преслав. Д. Кюстендилски окръг. С. 3—42. — АОР за 1985. — АОР за 1986. В. Крайници. 1968. Гълъбник. 96—99. О. London. 73—76. А. Смолян. В: Первобьгтное общество. Фольклор в вехтом завете. Гълъбник. Растителни находки от селищната могила Голямо Делчево. с. — АОР за 1985. 17. С. человек. В. 1984. Разград. ЧАЙЛД. Циркумпонтийская провинция и древнейшие индоевропейцы. „Студена вода“ край с. — StP 9. 1—7. Том I. 9—10. с. Проучване на раннонеолитното селище край с. ДИМОВ. — В: Древньш Восток. XXXI НКА във В. 17—18. 109—123. С. XX— 69. Т. Г. ТРЕНДАФИЛОВ.. Златната клонка. — Сб. Разкопки на праисторическото селище в м. 1911. — АОР за 1986. 1984. Михайловград. Разкопки на раннонеолитното селище в м. ЧОХАДЖИЕВ. 1966. Разкопки на праисторическото селище до с. Разкопки на праисторическото селище край с. 33—35. Тополница. Религия в истории народов мира. Езерово. 88—139. 1988. 1908. XXXII НКА в Разград. 1981а. 1978. Дуранкулак. 1952. М. ХРАПЧЕНКО. М. Гълъбник. Д. 5—24. ТОКАРЕВ. БАКЪМСКА. 37—56. ФРЕЙЗЪР. Этнокультурные связи. 1982. Проучвания на неолитното селище „Кременица“ край с. А. Ваксево. И. Об этнической специфике хозяйствено-культурных типов. Ледники и палеография плейстоцена. ЧЕРНБ1Х. 18—19. Археологическо проучване на праисторическия некропол при с. 1—2.

J. 1978. P. И. O. — АОР за 1990. P. Otlet.). H. BENAC. 11. 1965. International Series. Ottaway. C. 65—81. ALCIATI. S. A. ШИЛИК. II Veneto nelľantichta — Prestoria e protostoria. Ceramics and Man. GASCO. — In: L’arte preistorica nel’Italia Settetrionale.. ЯНУШЕВИЧ. AMMERMAN. 1988. — Iliria. AURENCHE. 1989/3. 1988. — Mitteilungen der Kommission für Quatärforschung des Österreichischen Akademie der Wissenschaften. E. 61. 35—40.. Разкопки на раннонеолитното селище в м. Современние концепции происхождения произведущего хозяйства. Jericho. Палеография Ольвии. R. J. Reihe 8. L. Early Neolithic Peoples of Nea Nikomedia. В. W. ШВАРЦ-МАКЕНЗЕН. Jericho. KROMER. 28. 1982.. С. GASSMANN. — Anatolica 15.). — Radiocarbon. — Die Anfänge des Neolithikums vom Orient bis Nordeuropa. 1978. 1980. Л. RUOF.. Ein Beitrag zur nacheiszeitlichen Auenentwicklung im südlichen Mitteleuropa. — BAR. M. К. 1989. 25—51. Reimer. Aspes. ШНИРЕЛЬМАН. Weninger. 1981. Γ. К. — Fundaments. Environment and the Social Evolution of Later Band Societies in a Lowland Area. 1992. 1975. Pazdur. 1. Езерец при с. 1986. П. L’architecture de l’Anatolie du sud-est au néolithique acéramique. — In: Chronologie du Proche Orient. ASLANIS. Κ вопросу ο статистической закономерности. Stuiver und B. ШЛЯХТЕНКО. 92—117. S. GAVALLI-SFORZA ARANDJEOVIČGARAŠANIN. New York. 244—265. Scott.. Paradimini. BILLAMBOZ. M. Археологические находки культурнмх злаков на первобьггнмх поселениях Прутскоднестровского междуречья. К. С. D. S. Изследвания върху произхода на суровините за някои средноевропейски оръдия. В. A. ШОВКОПЛЯС. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА (латиница) AITCHISON et al. 41—47. 1981. Michczynska. Dendrochronologie in der Ur. D ARTS. K. И. Une séquence chronologique dans le Proche Orient de 12 000 à 3 700 BC et sa relation avec les donnés du radiocarbon. 1989. EGGER. Amérique du Sud. Viking Fund Publication in Anthropology. 1987. Крайници. 85—97. Кюстендилско. 1984. BANFFY. 1989. З. 8 800 to 10 000 BP. G. J. J. O. L.1991. Chine. Princeton. — In: Teil Karanovo und das Balkan-Neolithikum. A. — StP 11—12. М. 1970 1961. P. BARTLELL. B. Г. 1985. Aitchison. 13—20. Das Neolithikum und Chalkolithikum im Nordgriechischen Raum. Europe méridionale. 259—270. Starčevačka kultura. Neolithisations. O. BON ATI. 1954. A Comparison of Methods Used for the Calibration of Radiocarbon Dates. G. Bd. U. Studien zur Stein. Méditerranée Orientale. A.. Mook. Г. F. Zh. The Neolithic Transition and the Genetic Population in Europe. ORCEL. A. BECKER. Southampton (the Camelot Press Ltd. Verona (Museo civico di Storia Naturale). В. 1961. BAKALAKIS. AURENCHE. M. 83—109. 1984. M. Мезинская стоянка. Dobrovnik. No 516. 152—157. Mainz. I prohistoria tis Macaedonias I. T. — Paleorient 7 (2). J. с. I Neolithiki epochi. ЯХОТ. 1989. J.. Ljublijana. AURENCHE. B. 21—31. 10 и сл. О. BAGOLINI. BECKER. Edinburg. 1975. B. Radiocarbon 31. Robinson. Bd. 1—68. 6.. — Ученные записки по статистике. N. ANGEL. L’architecture mésopotamienne du 7e au 4e millénaires. Southampton (the Camelot Press Ltd. B. M. ШЛЯХТЕНКО. 2. — ИИ X.. Vendanimi Shepellor i Nezirit. J. МАРКЕВИЧ. G. Köln — Wien. CALLEG AURENCHE. 1985. Протолинейная керамика из Восточной Словакии и ее отношение κ Юго-Восточной Европе. SAKELLARIU. 5. 1965. — In: The Mesolithic in Europe.und Frühgeschichte. Verona. B. L. — PZ. Nord de l’Afrique.. B.. R. EVIN. 145—163. 3. 1982. E. ANDREA. — Сб. Archaelog. Dendrochronologie und Paläoekologie subfossiler Baumstämme aus Flussablagerungen. O. Paleoantropologia. Yugoslavia). MARCOLIN. J. Extension of the Holocene Dendrochronology by the Preboreal Pin Series. ШИШКА. ORCEL. Γ. BECKER. 1—21. А. 1983. — В:Проблема закономерностей в обществознании. van der Plicht. J. Интродукция культурнмх растений. — Berichte der Römisch-Ger- 259 . 846—862 (13th International Radiocarbon Conference — June 20—25. Статистическая природа законов общественного развития. C. R. Bemerkungen zur Methodologie der Erforschung vorgeschichtlicher figuraler Plastik. CAUVIN (eds. 291—307. G. AMINAR. — Antiqua. W. 41. 1984. Athina.und Kupferzeit im Nordwestlichen Balkan. Кишинев. Leese. В. Происхождение скотоводства. 1992. 1973. Le immagini femminili nel’arte neolitica del’Italia Settentrionale. J. 1986.. О.. The Beginnings of Pottery Making in the Near East. 1961. 961—967. — In: A.). Salzburg. ШНАЙДЕР. 11—12. 43—53. Proche et Moyen Orient. 1978. Ольвия.

— StP 8. BRAIDWOOD. BILANBOZ. BORONEANŢ. Quelques problèmes communs de la préhistoire de la Roumanie et de celle de la Bulgarie. 291—262. E. 1970. Les thèses fondamentales sur ľorigineau néolithique dans les Balkans et les régions voisinantes. Şantierul arheologic de Cernavoda. Italy and South France.u. N. R. Medgidia. 1974. BERGER. 1957. Probleme der Radiokohlenstoffdatierung der Kultur des Spätäneolithikums und der Frühbronzezeit. Climatic Variations and Variability: Facts and Theories. Une civilisation néolithique récemment découverte en Roumanie. Wiss. BRAIDWOOD. 29—46. Reihe B. 1—40. 389—406. Constanţa). MORINTZ. Die Anfänge des Neolithikums vom Orient bis Nordeuropa. — In: M. Neolithic Macedonia. I. 2. 14ff. Sarajevo. 19. R. REED. S. The Vertebrate Fauna of the Néolithic Settlements at Obre. L. XXXIV. 1976. 1984. — In: Nouvelles études d’histoire présentée au X-e Congrès des sciences historiques en Rom. 1960a.. — StP 11—12.. Courses To ward Urban Life.Z. P. Α. D. Eneolithic and Bronze Periods. Környezeti és kulturális hatások kesö-neolitikus Kárpát — Medencei és Balkáni lelöhelyek osontanyagán. Bucureşti. — INES 32. 1966a. 1990. 3. 42. 1987.S. II. Animal Domestication and Early Animal Husbandry in Central East and Sout Europe. History of Domestic Animais in Central and Eastern Europe. — Cahiers Ligures de Prehistoire et de Protohistoire. La désintégration des cultures néolithiques et la formation des nouveaux groupes culturelles dans les Balkans du Nord-Ouest. Prehistory into History in the Near East. Boston—London. 163—168. Recherches archéologiques sur la Culture Schela Cladovei de la zone des „Portes de Fer”. Săpăturile de la Cernavoda (r. — Antiqity. FILIPOVA. Mitt. Earliest Animal Domestication Dated? — Science 182. 42. manischen Komission. 283—284. Agricultural Revolution. Bucureşti. Contribuţii la problemele neoliticului în Romania în lumina noilor cercetări. J. — Materiale 3. reg. Die Herkunft bzw. U.. 217—224. — In: I. R. 1981. — Fundamenta. Bucureşti. 1961. O odnosima Bosne i Slovenije u neolľtskom dobu. The Plein of Western Macedonia and the Neolithic sit of Nea-Nekomedia. Budapest. V. B. Chicago—Illinois (The Oriental Institute of BOŽILOVA. Sofia. 55—154. Yugoslavia. S. Neolithic Figurinnes from Romania. 194—209. 23—35. 203. REED. — BAR. Radiocarbon Variations and Absolute Chronology. . — Godišnjak. J. 1973. (Nitra). 1989. Probleme der absoluten Datierung der prähistorischen Kulturen für die Zeitspanne 5 000—3 500 v. 160—165. 349. The Fauna of Umm Dabaghiyah: a Preliminary Report. XXIII. 1966b.1964. 23—35. BOJADŽIEV.. 181—192. 1988. 1959. 1973. Prechist. BRAIDWOOD. 37—46. 1984. ČOLAKOV. — Materiale. 260 Le Neólithique des bords de lieau des fourlierès de Sud-Ouest de l’Allemagne. N. — StP.. 24—43. — Proc. — Ethnozootech. 1986. J. 1973. 1—2. 1976. — Acta Interdisciplinaria Archaeologica 4. 1975. Chicago. BRAIDWOOD. 111—122. 5—39. D. 1978. 9—11. 1983 BINTLIFF. — Dacia. Cultura Hamangia. XXXV. 1955. S. A. J. — IAI. 1983. A Comparasion of the Early Neolithic Domestic and Wild Fauna of the Balkans. XXI. 1962. 24. 1983. BERCIU. N. A. Conditions géographiques du processus de néolithisation dans certaines régions de l’Europe. Budapest. I. Y. HOWE. 261—268. — In: H. — In: Vinča and its Warld. Herausbildung der Haustierfauna Südosteuropas und ihre Verbindungen mit Südwestasien. Η. Los Angeles. Band 3/IX. WATSON.. S. P. The Early Village in Southwestern Asia. — Godišnjak. — Monum. 1992. 1978. 99—114. Schwabediessen. The Introduction of Sheep Breeding to Europe. — Iraq.. Le site de Schela Cladolej: Problèmes posés par la transition de la cultur Criş-Starcevo à la culture Vinča. 1985. 1161. Bosnien u. 1989. BÖKÖNY. 1976a. Herzegowina. BOEV. — Scientific American. C. Noi contributii. S. 1980. 1960b BERCIU. Y. A Contribution to the Problem of the Absolute Chronology of the Eneolithic Period (5 mill. 1960. 83—91. J. 21. SCHLICHTERLE. Gimbutas. 1974. — A V. Neolithi of Southeastern Europe and its Near Eastern Connectiones. V. Soc. 147—148. Antropologische Untersuchung des neolithischen Skeletts von Čavdar. M. Köln — Wien. 9. — StP 8. 1986. I. XVII. 1987. — Denkmalpflege in Baden-Würtemberg. Vol. — Problèmes de la néolitisation dans certaines pais de l’Europe. 1973. Bucureşti. BC) in the Balkan Peninsula. Bosnia. The Vertebrate Fauna of Anza. Bez. Krakow. Studije o kamenom i bronzovom dobu u sjeverozapadnom Baikanu. J. BÖKÖNY. La civilisation de Hamangia. — Varice Archaeologica Hungarica. C. Beograd. Sarajevo. Ollson. 313—363. 16. malpflege in Baden-Würtemberg. 65—70. Prehistorie Archaeology along the Zagros Flanks. Palaeological Environment in Norteastern Black sea Area Düring Neolithic. Prehistorie Man. Archaeol. A. Zorile istoriei in Carpati şi la Dunăre.

C. 27—47. The Neolithic Revolution. BUCHVALDEK. Veze Slovonskog područja sa zapadnim delom Vojvodine u ranom neolitu. M. Vukovar. London. Über die Frage der chronologischen Stellung der bemalten Keramik im Stil „Akropotamos— Galepsos“. — Monumenta Archaeologica I. Kupferzeit in Osteuropa. 101—118. 1955. Ephemer. An Early Farming Village in Türkey. 1983. Mainz a/R. — Rassegna di Archeologia. L. 1992. ČOCHADŽIEV. — In: Symposium „Wanderungen und Diffusionen in prähistorischer und historischer Zeit“. Köln—Wien.BRENTJES. 361—377. I). CAUVIN. 1974. Çayonu Tepesi: Schritte zur neuen Lebensweise. — SCIV. — Dacia 2. H. CHORMOUZIADES.. N. 1981. 531—553. CHAPMANN. R. R. Die Illustrierte Weltgeschichte der Archäologie. 1989. JOVANOVIČ. Grosse Wanderungen und ihre Rythmen. Edinburg. B. BRUKNER. — SCIV 6. — Scientific American. W. BRAIDWOOD. 177—183. (Collection de la Maison de l’Orient No. Religions Néolithiques de Syro-Palestinne (Publications du Centre de récherches d’Ecologie et de Préhistoire Saint-André-de-Cruzières. — In: Produktivkräfte und Gesellschaftsformationen in vorkapitalistischer Zeit. BREUNIG. Novi Sad. Oxford... J. Reihe A. — Fundamenta. BRUKNER. Grundmodelle der Kulturentwicklung. Stadiul cercetărilor cu privite la faza Guileşti a culturii Boian. 1971. J. the University of Chicago). 1978. La préhistoire du Levant.) ČERNÝCH. 1968. G. J. Experimental Archaeology. 1978. Die jungsteinzeitlichen Funde in Černica (Bukaresti). D. B. München. Novi Sad. — Dacia. SANLAVILLE (Hrsg) CAUVIN. B. 1981. P. 1—20. PLESLOVÁ BYRD. Die Ausgrabung der neolithischen Siedlung in Pernik. Prehistorie Research in Southeastern Anatolia. 261 .und Mitteleuropäischen Neoliti-kums. 105—144. — SCIV. 165—187. 41-49. 1965. — In: L. J. Frühäneolithische Keramik aus der prähistorischen Siedlung bei Stalino. 1968. 1—15. G. Istanbul. — In: Neolit i eneolit u Slavonij (Simpozium neolit i eneolit u Slavonij. B. 1975. Analitical Archaeology. 1978. The Vinča Cultur of South-East Europe. 1985. 13. — StP 11—12. 8. Fasani (Hrsg. H. J. The Copper Ages in Cechoslovakia. E. COLE. Das Neolithikum in Südost-. 1981. Berlin. M. — In: BAR 349. CAUVIN. 27—89. 21—34. P. — Dacia NS 1. 1970. B. — NNU. Stadiul cercetărilor despre viaţa oamenilor din faza Bolinteneanu a culturii Boian. Edinburg. Neolit u Vojvodini. 13—43. 1984. 3—36. 1988. 97—105. 500— 511. 109—118. 1929. — BAR 516. 1987. 1974. — Archeol. — StP 7. S. Bd. The Environmental History of the Near and Middle East in the Last Jce Age. C. 1—2. COMŞA. E. 13—43. BYRNE. S. — In: Aurenche. The Danube in the Prehistory. Cauvin (Eds. 1972. 1988. 222. CANTAKUSINO. 1961.). Consideraţii asupra evoluţiei culturi Boian. VII. 3). V.und Osteuropa. ÇAMBEL. 25—38. 1957a. Oxford. Die Erfindung des Haustieres. Man Makes Himself. Néolithisations. H. Lyon. — Proceeding of the Society of Antiquaries of Scotland. — Late Pleistocene Adaptation in the Southern Levant. J. 1925. Leipzig—Jena—Berlin. XXIII. ÇAMBEL. La Néolithisation au Levant et sa première diffusion. ‘52. Rezultalele sondajelor de la Dudeşti şi unele probleme ale neolithicului de la sud de Carpaţi. 7. London. 1984. 1969. 61—71. O. London. 1980. 1982. The Dawn of European Civilization. F. c. 249—303. 1987. 6. 1985. Klima und Produktivkraft Boden. S. The Beginnigs of Agricultur. BRICE. G. 1989. NOVOTNY. Praistorija Vojvodine. — Colloques Internationales du CNRS 598. S. 51—56. — SCIV.. Xanti (под печат). CHILDE. Climatic Changes and the Origins of Agriculture. (Eds. 1—2. The Southeast Anatolian Prehistorie Project and its Significance for Culture History. 1989. Oxford. Paris. Bez. 4. Série Archéologique. B. The Natufian Encampment at Beida. 1989. 1—2. — In: Beiträge zur Alterumskunde Kleinasiens.. Oxford. Das Frühnneolithikum in Westbulgarien. 14 C-Chronologie des Vorderasiatischen. He diakosmemene kerameike tes archaioteras neolithikes eis ten Thessalian. 1981. MORINTZ. Notes on the Prehistorie Metallurgy of Copper and Bronze in the Old World. H. COLES. 29—68. Kjustendil. 1989. CLARK.. 1957b. TASIĆ. 64—80. — Rassegna di Archeologia 7. Südost. N. London. Chronologie et Organisation de ľespase a’ Çayonu. N. CHRISTESCU. Vukovar 4—5 lipnla 1966). Les stations préhistoriques du Lac de Boian. E 1975. — Jutland Archaeological Society Publications. 1965.. J. Les premiers villages de Syrie-Palestine du IXe au Ville millénaire avant J. 1925. — In: Symposia Thracica. — Türk Tarih Kurumu Belleten 38. Demographic Trends in Sout-East Europe. Lyon (Maison de l’Orient). 1956. 7. Quelques données relatives à la périodisation et a l’évolution de la civilisation de Boian. Mittel.). 1954. COGHAN. ČOCHADŽIEV. M. V. London. 3. 1983. 1936. — BAR 117. 1986. — In: The Mesolithic in Europe. 1968.

209. 8—17. DORST. 1974c. 1988. — SIA 25. 109—120. 173—190. D. 1. Săpături arheologice la Techirgiol. — AAC 1. D. — MI Muzeo 9. — Thracia 3. 1. — Materiale. Remarques sur l’étape finale de la phase Bolentineanu—culture Boian (à Raduva-nu). Die jüngere Trichterbecherkultur auf den danischen Inseln. DIMITRIJEYIĆ. Capo di Ponte. EBBESEN. Figurinelle antropomorfe deskoperite la Dudeşti. 1962. COMŞA. 1—2. 113—156. Roumania). Peuce. S. 307—309. 1965. Données sur la civilisation Dudeşti. — Acta archaeologica Carpatica. Neoliticul timpuriu dîn esteel României şi sudvestul U. Slawonien und Nordvestkroatien. 262 1975. 355— 361. 4. 1963. 1956. Techologie. Milano. — StP 1—2. C. Arta preistorică in Romania. etnografie si muzeologie. 1984. DIKAIOS. 1959b. 65—106. 35—57. G. DRAGAN. GALBENU. Materiale de tip-Starčevo descoperite la Liubcova (Moldova Nouă). 33—37. 233—244. — SCIV 20. 39—50. London.S. S. 11—18. Oxford. The Neolithic Settlement at Rast (South-West Oltenia.. Bucureşti. Early Farming in South Bulgaria from the VI to the III Millenea BC. 1974a. 27—89. 1974. COMŞA. European Economic Prehistory. DETEV. Băilesti. — SCIV 17. 1987a. The Human Population. — Dacia NS 21. Die jungsteinzeitlichen Funde in Černica (Bucurest). 59—121. Geoclimate and History. 1967. — AÉ 103. 1.. 1956. Periodisierung und relative Chronologie der jungsteinzeitlichen Kulturen Rumäniens. P. 45. Quelques données relatives au costume néolithique en terriitoire Roumain. 1959a. 1—44. 3—15. Oxford. Ε. 1959c. Neoliticul Judeţului Tulcea. Die Entwicklung. R. — SCIV 9. L’Néolithique en Roumanie. 1960. Töpferei in Africa. 447—477. — Scientific American. 8. La civilisation Criş sur le territoire de la R. 162—171. Din nou despre figurinele bicefale. — PZ 46. Typologie et signification des figurinnes anthropomorphes néolithiques du territoire Roumain. 319—328.. 1971c. 1978. NS 7. Cultura Boian în Transilvania. 195—249. Bucureşti. — Studii şi comunicări de istorie. 1958. 72. E. Betrachtungen über die Entwicklung der neolithischen Kulturen auf Rumänischem Gebiet. 1966. DENNEL. Roumanie. AIRINEI. 1968. 2. 3. Salzburg. 3. — Dacia NS 28. 1. — Archeologica Jugoslavi-ca 10. 115—23. — In: Valcamonica symposium 72. Parures néolithiques en coquillage marin découvertes en territoire roumain. 1977. Les cultures enéolithiques en Roumania. 1974. — Dacia NS. 95—115. 39—76. Kopenhagen. RAUT. 7. Un vase zoomorphe en argile relatif au culte du soleil. Reg. K. 7. Bucureşti. Cariova). L’utilisation du cuir par les communautés de la culture Gumelniţa du territoire Roumain. 2. 1971a. 2. — ZfA 58. S. 1969. Die Idolen von Cernavoda und die sprechende Maske. 1983. — Dacia. J. CSALOG. Despre culturile neolitice din Bulgaria. E. 1987b. Une mise au point à propos de la station néolithique de Rast. A. Bucureşti. 85—125. 281—286. P. Berlin. 1987. CONTACUZINO. L’usage de l’obsidiane à l’époque néolithique dans le territoire de la Roumanie. Khirokitia. London. — In: Tell Karanovo und das Balkan-Neolithikum. Neolithikum in Sirmien.R. Nouvelles données relatives à révolution des civilisations néolithiques sur le territoire de la Roumanie. . J. 2. 1971b.1969. 1957. 142—152. Figurinne antropomorfe aparţinîd culturii Vinča descoperite la Zorlenţu Mare. Roma. P. Semnificaţia şi originea unui tip de figurine feminine descoperite la Rast (r. 629—645. 149— 151. — Preistoria Alpina 20. 1976. — ZfA 58. 1983. 216—222. 1953. — SCIV. Săpături de salvare la Bogata şi Boian. O. Problem stuponejvanja starčevačke kultuře s posebnim obzirom na doprinos južnopa-nonskih nalezešta za rešavanju problema. 1980. Betrachtungen über die Linearbandkeramik aus dem Gebiet der VRR und der angrenzenden Länder. 1— 2. 1960. — Materiale 5. 1973. DEVEY. — Počeci ranih zemljoradnickih kultura u Vojvodini i Srpskom Podunavliju. Die Bestattungssitten im rumänischen Neolithikums.S. — Rassegna di Archeologia 7. 1978. L’art néolithique en Roumanie. — SCIV. S. — SCIV 16. Bucureşt. 2. 1974b. — BAR. 1974. Istoria comunităţilor Boian. MORINTZ. 11. 371— 386. 1984. — BAR. 61—76. The Economic Development of Bulgaria from the Neolithic to the Early Bronze Age. 2. ARIESCU. — Nouvelles études d’histoire. Beograd. Neoliticul pe teritoriul României — consideraţi. 3. 1975. W. — Dacia NS 17. 5—16. 57—63.. — SCIV 22. — In: Actes of the Valcamonica symposium ‘79. 1989. 1972.

MATHIEU. I. 213—221. Ch. 68—73. Religija i kult neolitskog čoveka na centrálnom Balkanu. 1982. GAUL. — AAA 6. 369—375. B. Band 3. 1975— 1976. — Man 40. Praistorija na tlu Srbije. ESKIOGLU. Ostmakedonien. 1958. Prehistorie Mersin. FAIRBRIDGE. FRENCH. 1933. 1962. F. Bd. BIÇAKÇI u. Beograd. FLOREK. 1—19. — Germania. W. Verh. München. FEREMBACH. BERTEMES. — GMKM 3. — AnatSt XIX. KATINČAROV. 1953. Early Pottery Sites from Western Anatolia. First Preliminary Report. Inland Anatolian Site with Pre-Vinea Elements. Prähistorische Keramik von Klisi tepe.ECKSTEIN. Oxford. Die illustrierte Weltgeschichte der Archäologie. 1978. Formation et évolution de la drachycephalic au Proche. 1973. Karte 1—2. GARAŠANIN. 1—22. 1958. FLANNERY. Aperçu sur le Peuplement à ľ Anatolie et du Moyen Orient au Néolithique. K. 15—24. K. 45—100 (und Farbbeilage). Beograd. 1951. EHRET. GARSTANG. 1978. FASANI. Lubljana. 39—49. I. M. 1940. 68. 1968. Vol. 29—44. E. — In: Studia in honorem acad. Die Starčevokultur in Jugoslawien. NS 8. et al. Jahrringanalyse und Baugeschichtsforschung. 1972. D.. Michigan. 1976. — AnatSt. — BRGK. 1953. 1—130. — Annual Rewiev of Anthropology 2. 1969. 20—24. Ver. Chronological and Regional Variation within the Early Neolithic Karanovo I — Kre-mikovtsi Complex of Bulgaria. D. ESİN. Prehistorie Sites in Nortwestern Anatolia. 70. — AnatSt XVI. — Fundamenta. S. J. 564—574. D. H. — In: Die Anfange des Neolithikums vom Orient bis Nordeuropa. — Homo 17. fig. G. — In: E. K. R. — Bull. Beograd. T. Microfilms international (Disertation Univ. U. 1965.a. 1979. S. Obiekt kultu czy dzieło artysty? — ZOW XZIV. Über einige Produktionwerkzeuge aus dem Neolithikum und Äneolithikum in Bulgarien.. of the Institut of Arhaeologie. — Sumer.und der Kupferzeit in der Ebene von Thrazien (Südbulgarien). 1988. LICHARDUS. — GZM. 12. 1963a. 1969—1970. 353—357. Hronologia vinčanske grupe. FORTIER. Vinča und seine Stellung im Neolithikum Südeuropas. 49. 1935. Teli Azmak Mound in South-Eastern Bulgaria. Excavations at Can Hasan III. 1981. 1973. GALOVIČ. L’art néolihique à Jericho. 137 ff. 21—64. Bericht über die bulgarisch-deutschen Ausgrabungen in Drama (1983—1988). 1990. Higgs (Hrsg). R. Kulturgruppen der Jungstein. London. V. 1990. 1967. 1972. J. GARAŠANIN. 529—556. Language Change and the Material Correlates of Language Andethnicshif. — Belleten. — Ant 19. — AnatSt. 160—172. 1966. J. J. The Origins of Agriculture. A. naturwiss.. of Wisconsin Madison 1981). L’évolution humaine au Proche-Orient. Hamburg (NF) 16. 1990. 6—16. Praha. J. Mittelgriechische Steinzeitidole. — Paléoorient 1 (2). — Abh. Etude anthropologique des ossements humaines Proto-Néolithiques de Zawi-Chemi Shanidar (Iraq). — Anatolika XVII. — Antiquity 62. H. GALLIS. 30—47. — Siria 16. Pl. XXVI. — Orientr. J. FRANZ. e. Aufbau einer Jahrringchronologie für die Vierund Marschlände bei Hamburg. 5. Le site néolitihique dOussoé. FELSCH. The Vădastra Culture of the Lower Danubian area. Réportitation du matériel en silex par tranchées de fondation. 1961. 5—127. Chronologische und kulturhistorische Probleme Südthrakischer und Südmakedonischer Wohnhügel. — StP 10. The Monumental Plastic of Kosovo and Metohija.. 1968. Reihe A. Excavation at Can Hasan II. GEORGIEV. C. — PZ 42. Neolitsko naselje u Grivcu. — Starinar 7—8. 49—100. 73—100. 79— 212. Prehistorie Sites in Nortwestern Anatolia I. 1990. 123—174. 1973. 245—248. GATSOV. 1989. 65 ff. — IPEK. Neolithikum und Bronzezeit in Serbien und Makedonien. D. 237—282. S. The Neolithic Period in Bulgaria. — In: Neolit centralnog Balkana. Centralnobalkanska zona. 91— 102. L. GAVELA. Recent Archaeological Rescarch in Turkey: Toptepe. — ASPR 16. 1963b. Dečev. Excavation at Can Hasan. 1980. 175—185. BAUCH. 1970. 1966. I u II. — PZ. 13. 5—6. EFE. — Quaternary Research. 41—98. L. 1956. Problemi podunavskog i ukrainskog neolitu u svetu novih arheoloskih rezultata. 137—141. Konya Ovasında Bulunmuş olan bir kadm Keykelcigi Hakkında Gözlemler (An Unstratifed Anthropomorphic Figure from the Konya Plain). 181—194. — VKMD 1—2. 67—113. R. Α. 27—40. — In: Praistorija jugoslovenskih zemalja. Salvage ezavation at the pre-pottery site of Açikli Hoyuk in Central Anatolia. 1961. — AnatSt XVII. 263 . — Antiquity 39. Neolithikum — Kupferzeit — Bronzezeit. Caractéristiques et comparaisons des artefacts. 241—264. A Late Neolithic Fondation Offering from Thessaly. — Anadolu 19. — BRGK 39. 6. dépt. XIV—XVI. M. 3—19. 1973. de Varna. 1969. 1958. 30. 1965. 5—15. Iz kulta i magie praistoriskog čoveka. 1948. FOL. KRASTEV. Taf. C. Univ. Effects of Holocene Climatic changes on Some Tropical Geomorphic Processes. Prehistorie Pottery from Macedonia and Thrace. — In: Vinca and its World. 1959. R. 1985. 4. — In: L’Europe à la fin de l’âge de la pierre. 185—186. Sarajevo.

199—214. G. Methoden der Archäologie. 1980. 1986. — In: Poreci ranih zemljoradnickih kultura u Vojvodini i Srpskom Podunavlju. 1960. Bonn. Probleme des Chalkolithikums in Griechenland. Die Neolithische Siedlung bei Čavdar.C. HAŞOTTI.und Larissa Zeit aus den Magulen Arapi. S. P. 1978. 263—272. 1973. 81—88. H. 1986. 1981. III. J. 23—37. Die Erforschung der Kultur der Siedlungshügel in Bulgarien. 1991. Figurinnes of Old Europe (6500—3500 B. V. 1966. 19—30. 1984. MATEESCU. 169—188. — StP 10. I. M. — StP. — Pontica 13. HADIJSAVVAS. — BAM 9. — Journal of Field Archaeology. 1972a. 108— 151.). 117—142. G. Argissa und Otzaki. 114— 130. 1980. 1973. 3—4. Beograd. HELBAEK. 1967b. 1981. London. HARTUCHE. Deutsche Ausgrabungen auf der Bd. Los Angelos. Die Funde der frühen Diminizeit aus der Arapi-Magula. HELLSTROM. Dissertationarbeit. Physikalische und chemische Datierungsmethoden in der Quatärnerforschung. 8. 1992. Considérations concernant les synchronismes de la cultura Hamangia. Materijali 10. MILOJČIČ. 33—46. GOLDMANN. Southeast Yugoslavia. COCHADŽIEV. 1979. 264 1966. Observaţii asupra plastici culturi Hamangia. 1983. HAUPTMAN. Atina. 1988. Cambridge. Aspecte privind inceptul epocii neolitice in Dobrugea. Äneolithikums und der Frühbronzezeit Bulgariens. Athen. Achilleon. J. HAUPTMAN. — Opuscula Athen 12. Eine neolitische Siedlung in Südost-Ungarn. . 1972b. Szeksárd. Neues über das Neolithikum Bulgariens. HERRMAN. Békescaba. 350— 360. V. Athènes. 63—109. Commentary of the phylogenesis of Triticum and Hordeum. Darmstadt. Beograd. B. Heidelberg. Der Aufstieg der Menschheit zwischen Naturgeschichte und Weltgeschichte. 397— 400.. — Pontica 15. XXXVI. Spuren des Prometheus. Observaţii asupra plasticii culturii Hamangia. Neolithikes erevnes stin kevtriki kai anatoliki Makedonia. Die neolithische Kulte in Čavdar und ihre Stellung im Balkan-Neolithikum. 9—17. 1970. — In: Valcamonica symposium ‘72 — Actes du Symposium International sur les Religions de la Préhistoire. Berlin. Climathic Change. — ZfA 1. 1986. Excavations at Pradeisos (Klisi Tepe) on the Nestos 1976. H. Greece. E. 269—282. GRIFFORD.. — Pontica 14. — Actes de VIII Congrès International de UISPP2. — In: B. GEYH. Probleme des heutigen Forschungsstandes. — Economic Botany 20. (Eine spätneolithische Ansiedlung auf der Tumba bei Bitola). — Actes du Il-e Congrès International des Études du Sud-Est Européen 2. J. — Actes du VIII Congrès International du UISPP 2. — Clausthaler Tektonische Hefte. — Pontica 18. 90—144. 19. A. Eine Einführung in ihren naturwissenschaftlichen Techniken. GRBIĆ. 1973. 1964. M. 1990. M. 1976. 141 ff. GHETIE. 139—159. 19. 1971. D. Dendrochronologische Altersbestimmungen. A Neolithic Mound in Thessaly. Die neolithische Siedlung Kremenik bei Sapareva Banja. GIMBUTAS. GRAMMENOS. Beiträge zur Erforschung des Neolithikums und der Bronzezeit in Südbulgarien. Myth. München. NIKOLOV. — Thracia 1. Consideraţi provind ceramica Hamangia in lumina descoperilor de la Medgidia — Satu Nou. — In: Thesalien. 1973. Los Angelles. — AA 42. NIKOLOVA. — Anatolica 15. Hrouba. 125—138. Kjustendil. — A Béri Balogh Ádam Múzeum Évkőnyve 13. N. 1978. 1974. The neolithic and chalcolithic periods of Cyprus. M. — Monumenta Archaeologica. L’utilisation des bovins à la traction dans le néolithique moyen. Kasnoneolitsko naselje na tumbi kod Bitolja. GRIBIN. Batíonya — Gödrösök. 454—461. Bez. 1975. Neváli Çori: Architektur. Körös-Starcevo nalazišta u severnom Banatu. Bez. Über die Stratigrafie und Chronologie des Neolithikums. Sofia. Core sampling of a holocene marine sequence and underluing Neolithic cultural material of Franchthi Cave. Aşezarea apartinid culturii Hamangia de la Medgidia — Satu Nou. GIRIĆ. Beograd. — In: Thessalien. 1978. 99—110. Bonn. A Neolithic Greece. Die Keramik der Dimini. Un vas marmura descoperit îutru in mormint de tip Hamangia. 219—226. H. 25—34. Simpozijum Praistorijske sekcije — Subotica 1972.. Das Neolithikum und Chalkolithikum in der thrakischen Tiefebene (Südbulgarien). HOLMBERG. Bonn.1967a. — ИАИ. A. V. 1968. 1981. D. Legends and Cult Images. — Actes du VIII Congrès International de UISPP 2. N. Neolithic Macedonia I. — Revista muzeelor 5—6. Bitolja. GROSSER. 5—27. P. — In: Quaternery Costlimes and Marine Archaeology. 1982. Achilleon. S. Einführung in die Methoden der physikalischen und chemischen Altersbestimmung.. Porodin. GEORGIEV. 1969. 1983. (Histoire). Otzaki — Magula. 1985. — StP 11—12. As Reflected by Excavation at Anza. — Pontica. Funde der frühen Diminizeit aus der Arapi-magula. 1978. 445—446.

1972. 1970b. — Altertum 1. Tell Karanovo 1988. 1978. I. P. — In: S. Salzburg. 1975. — M AVA 13. Salzburg. HIGGS. D. — Archaeology 22. I. Tell Karanovo 1987. 1982. Frühe Kulturpflanzen aus Bulgarien. 1988. G. HÖCKMAN. Prehistorie Macedonia.. — In: Vinča and its World. — Wissenschaft und Fortschritt 32. 1969a. BÖKÖNYI. T. NIKOLOV. Salzburg. Budapest. Über die chronologische Stellung der Balaton-gruppe in Ungarn. V. Zum Wesen der agrarischen Revolution der Produktivkräfte. HERTLY. Salzburg. 1981. T. V. Primáry Mining in the Gentrai Balkans. International Series 446. — ScA 234. 53—62.umd Bückkultur. Beograd. 1939. B.. (Hrsg. Wetteraukreis. 3—4. Ein „Werkzeugkasten” für Seriation und Clusteranalyse. 77—89. 1987. — NNU. — JbRGZM 16. The Authochtonous and the Migrational Components of the Early Neolithic in the Iron Gate. 1982. 1986. 1967— 1968. W. P. 1—26. — Das Altertum 29. 1—48. M. 1969. — Archaeo-Physika 9. 1990. 1—8. ICKE-SCHWALBE. O. 197—207. Tell Karanovo 1991. 1966. 1976. — SZv. Naturgeschichtlichet Erbe und gesellschaftliche Gesetze. 1—16. Tell Karanovo 1985. Salzburg. Die Koroš-Starčevo-Kulturen und ihre Beziehungen zur Linearbandkeramik. Früneolithische Kulturpflanzen aus Poljanica — Plateau bei Targovište (Bulgarien). HILLER.. — Balcanica 3. 1983. G. Teil Radingrad. 40—48. Tell Karanovo 1990. 1989. Q. 1969b. N 1970a. Taf. Beograd. — Hesperia 38. Papers in Economic Prehistory. W. Die Evolution der Menschheit. 1. München. HERZOG. Athen.. 1968. — In: JbRGZM 20. S. 1969—1971. Das Töpferhandwerk in Chota Ngapur (Indien). 1987. Salzburg. 45—68. S. S. Metalurgija eneolitskog perioda Jugoslávie. 45— 88. HOOD. 1. A mathematical Basis for Simulation of Seriatable Data. Ι. IVANOV.. Die Architektur und Keramik der Siedlung Padina B am Eisernen Tor. 1. S. 165—179. 1965. Die menschengestaltige Figurplastik der Südosteuropäischen Jungsteinzeit und Steinkupferzeit. 265 . 1— 2. — Germania. JOVANOVIČ. NIKOLOV. S. Poznan. E. 1961. 4— 9. 1983. — In: Symposium über der Entstehung und Chronologie der Badenkultur. 67—76. SCOLLAR. — JbRGZM 13. Das Neolithikum una die Kupferzeit in Ungarn. 1980. Salzburg. The Franchthi Cave: A Stone Age Site in Southern Greece. 17. HÖGLINGER. Dieux d’argile. IHM. 1—16. GEORGIEV. 273— 279. — StP 9.) HILLER. 1991. Das Neolithikum in Karanovo und seine chronologische Stellung zu den gleichzeitigen Kulturen in Nordgriechenland und Serbien. — BAR. Ein ungewöhnlicher neolithischer Statuettenkopf aus Rockenberg. 1972. Taf. Excavations at Porto Cheli and Vicinity. Bonn. 1990. Salzburg. 166—174. — In: Teil Karanovo und das Balkan-Neolithikum. 1982. 32. P. 34—37. 1971. London. JACOBSEN. 1985. — Hesperia 42. — JbRGZM. Die Vinča-Kultur und der Beginn der Metallnutzung auf dem Balkan. Α. B. 1990. Prehistorie Emporio and Agio Gala (Chios). 6. 52. 4. 17 000 Years of Greek Prehistory: Excavations at a Site in the Peloponnesus show Evidence of Human Habitation from the Ice Age through Neolithic Times. 1988. — Arch Korresp. Abb. — In: Die ersten Bauern. 343—381. KALICZ. Kultura pucharov leikowatych na Pomorzie środkowym. Idolplastik der Theiss. Ε. 91—130. 1982.1982. Tell Karanovo 1992. Tell Karanovo 1989. Ringkopffiguren der Jungsteinzeit in Südosteuropa. Beograd. — In: Produktivkräfte und Gesellschaftsformationen in vorkapitalistischer Zeit. Teil Karanovo. 1992. HILLER. 1973. Bratislava. — In: The Domestications and Exploitation of Plants and Animais. Computer and Quantitative Methods in Archaeology. Zur Herausbildung der Menschheit. 92—107. 1985. Cambridge. Plant Remains and Early Farming at Jericho. L. 1—26. Part I—II. — JbRGZM 12. Berlin. 55—59. 65. Band 2. Budapest. 1973. Zürich (Schweizerisches Landesmuseum). Rahtz. Tell Karanovo 1986. Salzburg. They Reve-al the Basic Economic Foundation of the Classical Greek Civilisation. 253—283. HOPF. Hildesheim. 131—166. 1988. S. Preliminary Report II: The Franchthi Cave. HOFFMAN. J. 76—87. HILLER. Statistik in der Archäologie. WENINGER. 1989. Götter aus Ton. 1—7. 117—206. Jugoslavien. 1970c. Menschliche Darstellungen in der Bandkeramischen Kultur. JANKOWSKA. Unser Wissen einhundert Jahre nach Charles Darwin (1882) und Karl Marx (1833). London. 1988. GÖRSDORF. Excavations in the Franchthi Cave. S. 17. 1987.

KUNIHOLM.1988. KOREK. Prahistorijska glinena plastika u Jugoslaviji I. 1976. London. an Early Neolithic Vilagge in Jordan. Belgrade. Reihe 3. G. The neolithic of Serbia. — Antiquitas. Anzabegovo. 1983. ACHENBRENNER. 1966. Donja Branjevina. — In: Beiträge zur allgemeinen und vergleichender Archäologie 1. 1979. 1973. Dimircihuyuk. E. RAPP. — In: D.. Zur Neolithisierung Nord. 1989. KATUNAR. 1988. 110—111. 235— 261. 195. Několiko novijih zoomorfne idoloplastike na lokalitetu Donja Branjevina. RAPP. — ARR II. 209. Salzburg. 1982b. C. Venbanimi neolitik i Cakranit. Zanimivi kultni predmeti v neolitu jadranskego kulturnego kruga. 1975a.. — Antike Welt. Die frühe Stufe des Mittleren Neolithikums in Albanien. 1959. statuete i amuleti sa lokaliteta Doja Branjevina kod Deronja. — Antiquity. München. — Anatolika (под печат). J. 61—96. Srejovic (Editor). 79—86. — In: Albanien. — Science. KANČEVA. 1968. ΚΕΝΥΟΝ. KUNIHOLM. — Architectura. Herrschaft und Gold. KRAFT. Belehrad. 1967. Zmajevac — Smederevska Palanka. Budapest. M. 90—100. Bd. 1970. 1980. D. KARAMANSKI. 13. 1980. ANDREA. — The Advancement of Science. KIRKBRIDE. . 1972. 1982. Edinburg. Vashtemianje vendbanim i neolitit te Hershem. Odžaci. Odžaci. KOROŠEC. Ausstellungskatalog. 1988. — Geophysical Journal of Royal Astronomical Society. — Studíme Historike 2. — VIII Congrès de ľUISPP. 12—122. 26 (1969—1970). 1982. J. The new Results of the Investigations on the Hungarian Copper Age. The Structure and Geomorphic Evolution of the Persian Gulf. 1—17. Žrtvenici. Frans. Kultplastik und Schmuck aus der spätneolithischen Siedlung bei Nova Zagora. 3—15. D. The Origins of Neolithic. 645—655. — In: The Persian Gulf. KAYAN. I. 43—63. 183—200. — In: Anatolica and the Ancient Near East. D. Ankara. Berlin—Heidelberg—New York. — Iiiria 12. Odžaci. 61—117. 56—64. KUTZIAN. Beograd. M. 1960. Dendrochronology and the Architektural Hiatory of the Church of the Holy Apostels in Thessaloniki. Schätze aus dem Land der Skipitaren. 1944. Rani neolit — Donja Branjevina. 11—32. 1971. — Science. EROL. 1988. KRAFT. Archaeological Evidence and Non-Evidence for Climatic Change. in South-Eastern Europe. 1992. KOZTOWSKI. 1982a. Iseten. 1982/2. Bulgaria. K. Bonn. Z. Japan. Mainz. — Glasnik Srbskog Archeološkog društva. — ARR I. Schleuder und Bogen in Südwestasien.. M. The First Civilization in Europe and the Oldes Gold in the World — Varna. Bd. GARASANIN. Summarised Results of the Archaeomagnetic Investigation of the Geomagnetic Field Variation for the last 8 000 Yr. KAUFMANN. Archaeometric Investigations of Geomagnetic Secular Variations. Odžaci. I. 1992. KORFMANN. Umm Dabaghiyan 1971: A Preliminary Report on Early Ceramic Farming Settlement in Marginal North Central Jazira. Geschichte und Kultur Albaniens im Altertum. M. KASSLER. 1—26. 1972. 199—207. J. Odžaci. 941—947. Epoque préhistorique et protohistorique en Yougoslavie. 103—174. Linienbandkeramische Kultgegenstände aus dem Elbe-Saale-Gebiet. KORKUTI. P. 75—104. M. Soc. Excavation at Jericho 1957—1958. — Palestine Exploration Quaterly. A Körös Kultura. Katalog izložbe. — Phil. Macht. 61. M. 14. T. 424—450. 1972. Paleogeographic reconstructions of Coastal Aegean Archaeological Sites. 1962. 34. 1989. — In: Teil Karanovo und das Balkan-Neolithikum. P. — ZgČ XIX—XX (1965— 1966). Ausstellungskatalog.und Mittelafrikas. 1975b. Prahistorijska glinena plastika u Jugoslaviji.. W. Un site du Néolithique ancien près du village Kovačevo (communication préliminaire). 1973. P. Katalog antropomorfne i zoomorfne plastike iz okoline Odžaka. 145—170. 62—67. 1966. Prahistorijska glinena plastika u Jugoslaviji II. KOROŠEC. 1988. 1980. S. KATALOG. KORKUTI. J. — In: The Mesolithic in Europe. 60. 1990a. J. P.. Ausstellungskataloga der Prähistorischen Staatssammlung I. M. NEWTON. 279—294. C. — Philosophical Transaction of Royal Society 306. R. R. J. Prähistorische Idolkunst. A 330. 1990b. — JfMV. Jericho and its Sitting in Near Eastern History. 1988. Ornamentika na keramici sa lokaliteta Donja Branjevina kod Deronja. — StP 11—12. Mainz a/R. 1956. Plastične vaze. 1977. Geomorphic reconstructions in the Environs of Ancient Troy. Ilyrien in der Vorgeschichte. Beida. 30. — Iraq. — Rassegna di Arceologia 7. G. KOVÁČEVA. 776— 782. III — ARR IV—V. S. 10—15. 266 1989. Saarbrücken. A 677 Year Tree-Ring Chronology for the Middle Bronze Age. London. 1977. A Surwey of Early Holocene Cultures of the Weatern Parts of the Russian Plain. J. — Archaeology 19. 91—146.

MAUZANILLA.) — PZ 56. — Geo 11. 1. 1980. Berichte. Paris. LEONART. — AnatSt 15. 7—11. LAZAROVICI. 227— 233. C. — AJA 94. 1. Budapest. MARKOTIĆ. Şaparaturi arheologice la Vădastra. Neolithische Kultobjekte aus dem Niederösterreichischen Manhartsbergbereich. 1987. J. University of Pittsburgh). Excavation at Hacılar. Bergisch Glandbach. Eine Siedlung der mittelneolithischen Gruppe Bischheim in Schernau Lbkr. 1981. — Radiocarbon 27. MACHNIK. I. H. 1970b 1981. 1985. 1961a. 1946. LÜNING. 1977. 1987. MATASA. MARINESCU-BILCU. 1982. — MAGW 56. 1972. Z. — Rassegna di archaeologia 7. J. The Vinca Cultur. 267 . 63—74. C. Dy vendbanime prehistorike ne Podgori. MAURERS-SLAKE. STEHLI.. MELLAART. Mc PHERRON. 169—197. vol. J. 25—69. — In: Spektrum der Wissenschaft. Die Bandkeramik in Mitteleuropa: von der Natur — zur Kulturlandschaft. 1974.. — Iiiria. 44. 1969. (The First Farmers). Radiokohlenstoff-Datierung. — Dacia 8. S. Şapaturi arheologice la Vădastra. Present. — Dacia 29/1—2. LAUSCH. SUESS. 272—286. — Bonner Jahrbücher. J. 135—156. Zu den Frauenidolen des vorderasiatischen Kulturkreises. a la lumiere des nouvelles fouilles de Vădastra. 1988. Calgary. 197—214. Climate. 1988. Early Cultures of the South Anatolian Plateau. 270—278. — Materiale 6. Me Pherron. 1960. 125—152. Heidelberg. — In: Materialhefte zur Beijerischen Vorgeschichte. — NF. Pittsburoh (University of Pittsburgh). — Materiale 8. I. 12. MATTEACU. vol. 1. — Geo.. 1990. Sibiu. Reflets des rapports entre les civilisations de Hamandgia et de Precucuteni dans la plastique precucutenienne de Tîrpeşti. 1965. MAISCH. 1984. 1928. Das unheimliche Spiel mit dem Feuer. — StP 10. 1972. Zoologische Analyse der subfossilen Rehpopulation Nord-Ost Bulgariens. April. 1. Berlin. 1981. P. Catal Hüyük. 1961b. — BAR 349. The Neolithic of the Near East. A. 225—252. 51—77. 1987. Hauptentwicklungsetappen in Äneolithikum Polens. LINOK. V. 1989. LEHMANN. 159—185. — AnatSt 11. 1989. LLOYD. Loud. Botschaften aus der Eiszeit. 19. MAURER. London. 1964. 180. Edinburg. J. 1960. 1985. Cultura Precucuteni pe teritoriul României. Anatolia and the Balkan. Les religions de la Préhistoire. MELLINK. The Late Neolithic Tordos Group of Sings. B. — Annales 10. Bd. MannusBibl. Contribution à l’étude de la civilisation de Vădastra: Phase Vădastra II. 145—173. 1978. Kitzingen. (Gewidmet dem Andenken an Vladimir Milojcic. Catal Hüyük — Stadt aus der Steinzeit. 67—75. 1960. J. 78—88. 1965. 1970. LERA. Hamburg. LÜNING. — Materiale 9. 1984. W. Neolithic Fown in Anatolia. Hamburg. La plus ancienne phase de la civilisation de Vădastra. SREJOVIC. 173—201. (Paléolitique). T. Die Periodisierung der Vinca-Kultur in Rumänien. Edinburgh. — Angewandte Chemie 13. H. 305—344. V. The Archaeology of Mesopotamia. Neoliticul Banatului. L. Past and Future. The Beginning of Urban Society aud the Formation of the State: Temple and Palace as Basic Indicators. 1970a.. F. 9—49. Divostin and the Neolithic of Central Serbia. Heft 2. 258—263. Heft 2. Zum Kulturbegriff im Neolithikum. 1988. F. Pittsburgh (Department of Antropology. Excavations at Hacılar. E. Atti 2. Archaelogy in Anatolia. J. — Dacia 16. MAKKAY. — In: VI Congrès International de UISPP. — In: V Congrès International de UISPP. Frumuşica. 1990. Vădastra I. 1979. A propos de la statuette du type „le Penseur“ de ľAttique et le problème de ses éventuelles relations avec celle de Cernavoda. Reihe A. P. London. BECKER .. LUNING. 1961. Climate. Srejovic. H. 307—312.. Roma. LEROI—GOURHAN. 57—62. Bucureşti. — PZ 47. E. 1977. M. J. 1964. W. Present. 1983. 24—38. LETICA. D. H. — Antiquity 34. J. 20—32. Die ersten Ackerbauern. Past and Future. La Jolla Measuremens of Radiocarbon South German Oak Tree-Ring Chronologies. NEFFE. Early Stamp Seals in South-East Europe. — Iiiria 13. Experimentaler Getreideanbau in Hambacher Forst. 119—123. 1982. G. N. Catal Hüyük West. Tanulmanyok Abhandlungen Alba-Regia. Clus-Napoca. 2. 393—406. Antropomorphic and Zoomorphic Figurines from Divostin. 53—73. Siedlung und Kulturlandschaft der Steinzeit. S. Divostin and the Neolithic of Central Serbia. — In: A. Α. 1967. LEONHART. Vendbanimi i neolitit ie vone ne Bare (Faza Bare II). 529—534. Hückeswagen. D. 1959. Nobelpreisvortrag am 12. Şaparaturi arheologice la Vădastra. 1978.LAMB. A propos des influences de la culture Precucuteni sur la culture de Hamangia à la lumière de quelques découvertes inédites de Dobrugea. — Spektrum der Wissenschaft. 143— 156. LIBBY. S.

— S1A 14. J. 103 ff. Berlin. 355—376. 1949a. Präkeramisches Neolithikum auf der Balkanhalbinsel. 1970. M. — In: Omagiu P... Demografie pravekých pohřebišt. Zur Frage eines präkeramischen Neolithikums in Mitteleuropa. — Antiquity 13. P. G. BERCIU. Étude anthropologique des squelettes de Dridu (Culture Gumelniţa). K. O původu náboženství. NAHODIL. Berciu. C. MORALES. 162—208. NS 7. O. MAXIMILIAN. 1939. 125 ff. II. 1956. ZUMBUSCH. 1950. NEUSTUPNÝ. B. 65—66. Anaskaphai Neolithikon Synoikismon Akropotamou kai Polystylon. Iarimtepe. Contributions à l’étude antropologique des scelettes de la culture de Boian (Nécropole de Černica). NEGAHBAN. J. 1. 1981. Handbuch der Vorgeschichte. — BAM. 151—160. 1—2. 1960. Altsteinzeit. 1956. Iaşi. 1962. O.. V. 1965. I. — In: Actes du VIHe Congrès International des sciences préhistoriques et protohistoriques. 1—9. R. Unele problemele ale popularii teritoriuli patrei noastre în neolitic. MILOJCIC. 108 ff. „Al. K. 1971. — Sumer 25. Hauptergebnisse der deutschen Ausgrabungen in Thessalien (1953—1958). Watson. 38—49. München. 1959. B. Otzaki-Magula II. E. II. — PAntr IV. 268 Nouvelle contribution à l’étude de Equus (Asinus) hydruntinus. v. Sect. Ausgrabungen auf der Argissa Magula in Thesalien.. Die absolute Chronologie der Jungsteinzeit in Südosteuropa und die Ergebnisse der Radiokarbon (C14) Methode. 1969. V. — Antiquity 44. Stockholm. HAU. 320—335. Braidwood. J. Iaşi 8. 3. MIKOV. G. Contribuţii la problemele neoliticului în Romania în lumina noilor cercetări. Lepenski Vir und das Neolithisationsproblem in der Anthropologie. 198—211. MULLER-KARPE. MICHAEL. K.. V. O. 1966. R. 1990. Kuza“ din Iaşi. N. M. HOPF. 1955. S. — SCIV 6. — ABSA 44. Ν. CRISTESCU. Otzaki-Magula I. 2. Das präkeramische Neolithikum. Bonn. Radiocarbon Dates and Reality. Praha. NANDRIS. H.. München. Kuza“ din Iaşi. Bern—München.. A New Epoch in Radiocarbon Dating. 1974b. MICHAEL. 1975. 261—268. E. — Archaeology 12. — AnS. Karanovo (Bulgaria). — In: Vinca and its World. 1974a. Neasletter 9. S. Howe. 1978. „Al. 1939. — JbRGZM 14. 1984. 369—423. 1. RALPH. 1—56. O. Prehistorie Archaeology along the Zagros flanks. — BAM 10. Das frühe Neolithikum. Rezension: D. NECRASOV.und Südosteuropas. — Masca. — In: L. 1949b. A. Applied Science Center for Archaeology. Studiul antropologie al scheletor neolitice descoperite în cimitirul preistoric de la Cernavoda. 1970. Ε. Correction Factors applied to Egyptian Radiocarbon Dates from the Era before Christ. — BAM 1. 1983. 1968. — JbRGZM 6. J. Şantierul arheologic Cernavoda. RALPH. 1983. NICOLAESCU-PLOPSOR. — Germania 38. O. I. München. Clay human Figurines of Zaghe. M. Bonn. — In: . 1959. Uppsala. Praha. Geschichte der Steinzeit. Bd. 265—267. M. Beograd. Bonn. 142— 184. Reed. 1954. 1961. V. MYLONAS. — Praktika. Bericht über die Ausgrabungen auf der Gremnos-Magula bei Larissa. — AA 3—4. 21—45. H. Das Mittlere Neolithikum. NECRASOV. MUNCHAEV. NAPP. Almquist and Wikseil. C. 1970. Handbuch der Urgeschichte. Z. 9—37. Archeologická prospekce s využitím pravděpodobnostních metod výzkumů v Čechách. 109—120. Beograd. München. Bd. 1. MILOJCIĆ. MIKIC. Jarmo Figurines and other Clay Objects. The Prehistorie Mound of Karanovo. 1973. 1955. V. E. Chicago-Illinois (The Oriental Institute of the University of Chicago). 1973. Chronologie der jüngeren Steinzeit Mittel. BOESSNECK. D. 54—65. Southeastern Elements in the Prehistorie Civilisation of Serbia.. S. — Analele stintifice ale Univ. J. 22. — StP 1—2. Bd. 1963. Brainwood. MORINTZ. 1968. DIACONU. BAKALAKIS. MOTTIER. — In: Proceeding of the Twelfth Nobels Symposium. Constantinescu. Absolute Chronology of the Neolithic and Aeneolithic Periods in Central and South-East Europe. V. 1959. C. 2. M. — IrAnt 19. Arapi und Gremnos bei Larissa. N. 345—349. E. Bd. 258— 306. 19—56. MILOJCIĆ.. Some Factours of Neolithic Climax Societies. Handbuch der Vorgeschichte. Sweden. I. 88—97. 2. NS 6. — Germania 43. 1965. I. — In: Reinecke Festschrift. 1984. P. Η. CRISTESCU. 67—70. Körös—StarČevo—Vinča.MERPERT. NECRASOV. Handbuch der Vorgeschichte.. HAIMOVICL. Vorbericht über die Ausgrabungen auf der Maguleu von Otzaki. — Analele stintifice ale Univ. D. — AA. 248—251. Mainz.

610. IX—XIII. Tolbuchin. 10. — Fundamenta B. 1976b. Mainz am Rhein. Die verzierte Keramik der Sesklo. ÖZDOĞAN. R. 1. 201—215. Die Haustiere in Neolithikum Zentraleuropas. — Germania 67. 1979. 191—199. 1986. Das frühneolithische Haus von Sofia — Stalina. 1979 Nové Prospekčni metody v archeologii. 516—541. — Bonn. Das Flusstal der Struma als Teil der Strasse von Anatolien nach Mitteleuropa. 120—134. 1. Grab des Železovcé-Typus in Dvorný nad Žitavou. MIYAKE. Praha. 13. Asupra originii şi dezvoltării culturii Vădastra de la Făkrcaşele (Jud. G. 1986. — In: Aktuelle Fragen der Bandkeramik. NINOV. Sofia. 1—22. B: Neolithic of Southeastern Europe and its Near Estern connections. 1—50. 59—121. 32. Die Anfänge des Neolithikums vom Orient bis Nordeuropa. 1985. OTTO. 1983b. 73—105. Neolithic Cultures of Northwestern Turkey. Zu einigen Aspekten der Kultur Karanovo I. DEDE. — In: Die ersten Bauern. — Sumer. 1986. — Sumer 31. Contributii asupra origini si dezvolatării culturii Vădastra pe baza descoperilor de la FărcaşeleCarakal. Náboženské prejavy v mladšej dobe kamennej. The formation of the Arabian Gulf from 14 000 BC. 71—104. 1991. Kann die Naturwissenschaft der mesopotamischen Archäologie neue Impulse geben. NÜTZEL. 11—25. An Intekim Report on Excavations at Yarimburgas and Toptepe in Eastern Thrace. Zur Fauna der frühneolitischen Siedlung Ovčarovo-gorata. Schwabedissen. Reihe B. Kr. 1984. — Zeitschrift für Archäologie 66. 27—41. M. 197—200. — Mitteilung Bonn. 414—440. V.und Diminikultur Thessaliens. descoperite in asezarile neolitice de la Hotarani si Farcasele. Band 3/IX. NOBIS.000 B. Der älteste Hund lebte vor 14 000 Jahren. 1984. 1968. „Wildesel“ aus der Kupferzeitlichen Siedlung Durankulak. 1976a. Animal bones from boreholes of early neolithic settlement near village Kovacevo. 435—463. The climatic chences of Mesopotamia and bordering areas 14. NIKOLOV. Istanbul. 1977. 101—109. H.. 303—305. La culture Dudesti eu Oltenie. 1976. — Varia Archaeologica II. Neumünster. — In: Jahrbuch für kleinasiatische Forschung..NEWELL. 1968. Jankuhn. Y. — In: H. — BAR 155. 13—54. 1986. J. ÖZDUĞAN. Olt). Blagoevgrad district. — SI A 12. Szekesfehevar. O. Bez. 1. 1976. — Historické korene. — SCIV 27. — Historica 1. NICA. — Dacia 21. B. 1984. 1964. 1979. Über die Kontakte zwischen Balkan und Mitteleuropa in Neolithikum. — Anatolica XVII. Die Untersuchungen der frühneolithischen Siedlung Slatina (Sofia) in den Jahren 1985— 1987. zool. — APA 19. — In: Beiträge zur Altertumskunde Kleinasiens Bittel Festschrift. 1970. 195—208. PAVÚK. — Varia Arhaeologica Hungarica II. Zürich (Schweizerisches Landesmuseum). 1992. — Fundamenta. Budapest. 3. G. 1975a. — Godišnjak XI. — StP.31— 51. 27—57. 42—51. 1976b. — Mitteilungen der Deutschen Orient-Gesellschaft 107. — SIA 17. 17—32. Reprezetarile antropomorfe in cultura Vădastra. 16—24. Beiträge zu den Beziehungen zwischen Vorderasien und Südosteuropa aufgrund der frühneolithischen bemalten Keramik aus dem Zentralbalkan. 1976a. Targoviste (NO Bulgaria). 51—70. 1989b. Eine Untersuchungen zur vorgeschichtlicher Bautechnik. Nouvelles données sur le néolithique ancien d’Oltenie. — StP. 63—69. 1975b. Judeţul Olt. 27—38. M. 1990. 1984. — Umschau 79. Circea. Archäozoologie und die Erforschung früher Haustierhaltung in der „Alten Welt“. 152—156. 1969. Anteil des Železovce—Typus an der Genesis der Lengyiel-Kultur. N. 1989a. Salzburg. 68—73. Beitr. 1—19. — Comunicării 1. 1989c. 1987. 9—38. B. Pednik: A Neolithic Site of Fikirtepe Cultur in the Marmara Region. 401—411. Surface Survey for Prehistorie and Early Historie Sites in Northwestern Turkey. W. — Dacia NS 20. The Mesolithic Affinities and Typological Relations of the Dutch Bandkeramik flint Industrie. Das Mesopotamien der Frühkulturen in Abhängigkeit von der nacheisenzeitlichen Klimaschwankungen und Meeresspiegeländerungen. — StP 11—12.. R. 5—68. — In: Teil Karanovo und das Balkan Neolithikum. M. L. Gradešnitza. 1990. Köln—Wien. 1980. A Surface Survey for Prehistorie and Early Historie Sites in Northwestern Turkey. — National Geographie Society.000 to 2. 269 . 1972. SCHWABEDISSEN. Tierknochen aus der prähistorischen Siedlung Kremenik. Band 2. Research Reports. NOBIS. 1989. cea mai veche aşezare neolitica de la sud de Carpati. NO-Bulgarien. Das Flusstal der Struma an der frühneolithischen Strasse von Anatolien nach Mitteleuropa. Prehistorie Sites in the Gelibolu Peninsula. Sagetiere in der Umwelt frühmenschlicher Kulturen. 343— 360. Mainz. Die ornamentale Verzierung der bemalten frühneolithischen Keramik aus der Ebene von Sofia. — SCom 2. C. 33—43. 1983a. Beitr. 8. — In: Festschrift H. 37. NIKOLOV. — StP.

233—253. Figurální plastika lidu s moravskou malovanou keramikou. 1961. 33—44. Diss. K metodice a možnostem studia plastiky lidu s moravskou malovanou keramikou. SCHMANDT-BESSERAT. Ústí nad Labem. 1971. D. Soc. V. 1986. Epipaleoliticul de la Cuina Turcului-Dubovac. SCHWABEDISSEN. London. I. 1984. 1988. Prehist. London. — Hesperia. 142—196. RENFREW. — Archäologische Mitteilungen aus Nordwestdeutschland 1. J. PHELPS. D. I. Band 3/IX. Skopje. I. — BAR Supplementary Serries 13. 56. 1962. Březno. Těšetice-Kyjovice 2. 1966. 5—33. S. Arte epipaleolitica de la Cuina Turcului-Dubovac. 11. WALDE. The Neolithic Pottery Sequence in Southern Greece. Konventionelle oder kaliebrierte C—14 Daten? — Mitteilungen der Ur.. 2.. — SIA 32. The Lower Strumesnica Valley in Prehistory. Archaeology and Language. DIXON. E. Nevali Çori: zum Typenspektrum der Silexindustrie und der übrigen Kleinfunde. 165—174. RENFREW. Neolitische Tellsiedlung bei Galabnik in Westbulgarien. Brno. 305—314. Die Anfänge des Neolithikums vom Orient bis Nordeuropa. ROMAN. 11—34. 1976. 295 ff. V. SARZOVSKI. CANN. 1986. 1. 1 ff. — Dacia 15. 1970. R. 1985. Zürich (Schweizerisches Landesmuseum). Band 2. B. 61—204. 1985. 1955. K. — Proc. Prehistory of the Strumešnica valley. 1983a. — Anatolica XV. — SbFFBU-E 28. RUSU. Pl. A. Wo liegen die Hauptliefergebiete für das Rohmaterial donauländischer Steinbeile und Äxte in Mitteleuropa. 1992. Zur Definition der Protostarčevo-Kultur. — AA 2. 255—280. 1967. 153—188. 105. 1981. A. 7.. Excavations at the Early Neolithic Site at Nea-Nicomedia. PLEINEROVÁ. 1977. 133—150. 1977. C. Probleme der Genes der Kultur der Linearbandkeramik im Lichte ihrer Beziehungen zur Starčevo—Körös Kultur. Ein frühneolithisches Dorf in Griechenland. 21—99. 7—88. — SIA 28. KOŠTUŘÍK. Problems in European Prehistory.. 1978. A. — IEJ 10. J.. 1983. 1. E. Urgeschichte Makedoniens. L. WEBER. RACZKY. PODBORSKÝ. — SCI V 21. H. KAZDOVÁ. H. 75—94. Fernbeziehung und frühneolithische Rohstoffversorgung am Beispiel des aktinolith-Hornblendschiefers. Brno. 185— 230. RIDLEY. — BSA 74. 22.und Frühgeschichte 4. 1981. Strukturänderungen des Eneolithikums im Donau-Karpatenraum. ČOCHADŽIEW. 1983b. Princeton University Press. Die ältesten Kulturen Griechenlands. Excavations at Einan 1959. — PZ 38. Prehistorie Art in Bulgaria.. 1990. London University. Die Statuetten der Tripolje Kultur.. PODBORSKÝ. — Revista muzeelor 4. M. 1. Excavation at Sitagroi. 276—288. RAPP. Radiocarbondaten und die Chronologie des mittel. P. 77—82. 1979. dans le département de Blagoevgrad. SCHMID. W. A. Stuttgart. 1987. K. Les industries lithiques du néolithique ancien de la Roumanie et quelques considérations sur l’invenaire lithique des cultures du néolithique moyen de cette outré. PRAISTORIJA PRENDI.und südosteuropäischen Neolitikums. — ArchKorresp 13. — Suppl. 1979. — Ausgrabungen und Funde. — Studia Albanica. 110—117. W. The evidence of Sitagroi. 31— 169. The Beginnings of the Use of Clay in Turkey. F. 1960. V. I. 1984. Z. 1987. 26. 95—201. G. Heinrich Schliemanns Ausgrabungen und Funde. Greek Macedonia. — StP 10. G. . Praistorija Jugoslovenskih zemalja II — neolit. SCHACHERMAEYER. The Puzlle of Indo-Europenean Origins. 163—174. 1976. Sarajevo. PERROT. R. ff. P. — PA 72. 195—228. Krakow. 1979—1980. Edinburgh. — In: Chipped Ston Industries of the Early Farming Culturs in Europe. 1979. Obsidián and early cultural contact in the Near East. RODDEN. 1970. PAVÚK. — Iliria 6. 1976.. Zur Frage der ältesten Bandkeramik in Mitteleuropa. 270 Ältere Linearbandkeramik in der Slovakei. 4—29. 1979. G. Le Néolithique ancien en Albanie. — Proc. Numerický kód moravské malované keramiky. Köln—Wien. Troja. 1975. — In: Ancient and Early Medieval Times. Neoliti dhe eneoliti ne Shqiperi. 1990. SCHWARZ-MAKENZEN. POGOSEVA. The Archaeological Geology. SIMOSKA. 30— 72. 342—348.1980a. F. Reihe B. PAVLŮ. 255—299. 1971. — Anatolica (im Druck). Osada z mladší doby kamenné v Severozápadních Čechách. Troy. — Banatica 1. Warszawa. — Germania 68. SCHNEIDER. Soc. 1980b. 1969. Rescue Excavations at Servia 1971—1973. Le site de Kovtchevo néolithique ancien. Forschungsbericht zur ägeischen Frühzeit (1957—1960). A. 1981. Prehistorie figurines from Corinth. — AnatSt XXVII. 7—93. Soc. 1—38. QUITTA. Súčasný stav štúdia lengyelskej kultýry na Slovensku. — In: Problèmes de la neolithisation dans certain régions de l’Europe. Cultura Tisa. — AVA Beiträge. 1966. P. A Preliminary Report. PÄUNESCU. PERNIČEVA. Krakow. M. J. 2. 399—426. KITANOSKI. SAHERWALA. 123 ff. A Körös kultura ujabb figuralis abrazolasai Kozep—Tiszavidekrol es torteneti Osszefuggeseik. Berlin (Pädagogischer Dienst der Staatlichen Museen Preussischer Kulturbesitz). — In: A Solnok megyei Muzeumok Evkonyve. — Preh. SANEV. I. La civilisation préhistorique de Maliq. Monography 4. RADUNCHEVA. — Fundamenta. GIFFORD. 1982. 1962. — In: Die ersten Bauern. 55—62. C. C. 1990. P. Prehist.

1978. — Zeitschrift für Physik 202. 23—41. — In: Produktivkräfte und Gesellschaftsformationen in vorkapitalitischer Zeit. Neolithische und äneolitische Kulturblocke in Bulgarien. 1982b. 1990b. SEURE. M. SREJOVIČ. R. D. Typological processing of the finds from the Teil Goljamo Delschevo. L. Storeur. 21—30. H. I. Praistorisko naselje kod Valaca (iskopavanje 1955 god). TODOROVA-SIMEONOVA.. Un obiect de cult dîn neoliticul dobrogean. H. 1976b. 1975. 460—469. 271 . R.. 1967. Beograd. Band 3. Band 2. 1983. Lepenski Vir. 1980. Hodson. Radiocarbon Age Calibration of Marine Samples Back to 9000 Cal Yr BP. Natural Radiocarbon. 93—98. C. 4. Dikili Tash: Introduction à la préhistoire de la Macédonien orientale. La Main et l’outil: Manches et emmanchements préhistoriques. Die vorklassischen Hausformen in der Ägäis. — Radiocarbon 28. C.SCORPAN. N. Manches et emmanchements pre’historiques: quelques propositions préliminaires. Materialen zum präkeramischen Neolithikum in Süd-Ost-Europa (Typologisch-stratigraphische Untersuchungen zu lithischen Gerätschaften. STUIVER. 1986. TELLENBACH. 91—97. Umetnost Lepenskog vira. — RasA 7. S. Beograd. PAERSON. STUIVER. 9—25. (im Druck). The Neolithic of Serbia: A Review of Research. J. 15. — NNU 52. E. D. C. T. 1971. Travaux de la meison de l’orient. BRAZIUNAS. Rethinking the Function of Clay Figurine Legs from Neolithic Greece: An Argument by Analogy. Das Frühneolithikum Nordbulgariens im Kontext des ostbalkanischen Neolithikums. — Radiocarbon 28. — SIA 29. — In: VII congrès International de UISPP. 1—7. in der Periode 1975— 1981. 359—432. Zürich (Schweizerisches Landesmuseum). Salzburg. — Nature 285. — Historické korene. Edinburgh. 383—392. W. 1. 1971. Zur Chronologie des alten Ägypten. STANKOVIČ. 153—162. 1987. — In: D. P. 1969. Bild der Wissenschaft 6. Matriarchálny kult a jeho prejavy v mladšej dobe kamennej. ŠIŠKA. Neolitska plastika (Katalog V. Oxford. 1973. REIMER. 1971b. 1—39. Die zweite Arbeitsteilung im Äneolithiküm Bulgariens. Mezolitiske osnove neolitskih kultura u Jznom Podunavlju. 1973. E. 1959—1960. B. — BCH 30. G. P. Early Prehistorie Settlement in Cyptus. 1969. Die genetischen und chronologischen Beziehungen der Vinca und der Lengyel Gruppe. — Endeavour 32. BLANPIED. 2. 1974. 1957. Beograd. — Uhr. 4. 1983. Bylany. H. Beograd. — BAR 65. 77—89. Die Eichung der Radiocarbon. — Revista muzeelor 6. Lepenski Vir. 161—169. SINOS. — Fundamenta. Band 2. — SZv 17. Excavations at Kalavasovo—Tenta. Materijali 10. Athen (National Bank of Greece). Berlin. Mainz. Mainz am Rhein. BABOVIČ. La civilisation Tzonevo — le plus ancien complexe néolithique au Nord-Est de la peninsule Balkanique. — BRGK 64. Serija zbirke i legaţi muzeja grada Beograda). Zur Chronologie der bulgarischen Urgeschichte. Kendali.. — GKM II. A. Tautu (H). STANLEY PRINCE. L. 1973. 1987. 1988. Actes. 121—127. — In: Atti del X Simposio Internazio-nale sulla fine del Neolitico e gli inizi dell’Eta del Bronzo in Europa. Bezirk Tolbuchin (Bulgarien). 71—75. Zrtvenici i prosopomorfni poklopici iz Vince. — AJA 91/2. 1986. 1973. 1981. DEGRAND. 1983. — In: Die Anfange des Neolithikums vom Orient bis Nordeuropa. STANLEY PRINCE. D. Progressing of the Anglo-Romanian Conference. Bratislava. 52—55. Cyprus. Die Lepenski Vir-Kultur und der Beginn der Jungsteinzeit an der Mittleren Donau. 980—1021. Neolithic Greece. D. 1986. TALALAY. 445—447. 1906. Praha. 1971a. SREJOVIČ. SOUDSKY. — In: Die ersten Bauern. 1022— 1030. Reihe A. Zavrsna isrtazivanja na praistorjskom naselju kod Valaca. 1969. 1990a.. 226—235. — Archaeology 31. L’Eneolitico in Bulgaria. 1989. P. Sarajevo — Beograd. 1983. Kulturblöcke und Kulturkomplexe im Neolithikum und in der Kupferzeit auf der Balkanhalbinsel. — GKM IV—V. 1979. Simpozijum Praistorijske sekcije sadj — Subotica 1972. — BCH 57. Austeilungskatalog. SEFERIADES. D. M. — Linguistique 19. TASIĆ. 531—534. A Computer Program for Radiocarbon Age Calibration. Das Chronologiesystem von Karanovo im Lichte der neuen Forschungensergebnisse in Bulgarien.. Exploration de quelques telles de la Thrace. 1—30. 1982a. Mamaia 1970. 34—38. 1990. Lion. 11—82. — In: Actes du VIIIe Congres International du VISPP 2. G. Mathematics in the archaeological and historical sciences. 1979. TODD. — In: I Symposium Ilyro-Trace. — in. Das Frühneolithikum Nordostbulgariens im Kontext des Ostbalkanischen Neolithikums. Verona. S. STOREUE. Zürich (Schweizerisches Landesmuseum). F. M. 635—677. S. 11—35. TODOROVA. — In: Die ersten Bauern. C. Die frühneolithische Kultur Tsonevo in Nordostbulgarien. SUESS. D. 1989. 1991. G. 3—64. A. Beograd. 1981. Kultúra s východnou lineárnou keramikou na Slovensku. 1987. — In: Teil Karanovo und das Balkan Neolithikum. THEOCHARIS. — In: Poceci ranih zemljo-radnickih kultura u Vojvodini i Srpskom Podunavlju. The Late Quaternary Water Exchange Between the Eastern Mediterranean and the Black Sea. 63—73. Ausgrabungen in Durankulak. Actual Problems of bulgarian Prehistory. 1966. N.

1981. J. S. Amérique du Sud. 27— 37. 1972. Budapest. 10. 35—61. 272 Figurine anthropomorphe en argile de Vadastra en rapport avec un rituel d’Accouchement du neolithique moyen au Bas-Danube. — StPll—12. ZVALEBIL. WAETZOLDT. 1983. 1991. UCKO. 1983. D. — StP 10. Excavations at Neolithic Gritille in Turkey. TUSA S. 1981. 183—197. VOYTEK. Palermo. IX. V. MATEESCO. N. R. TREUIL. — ArchW.. H. VOINESCO. — Cahiers de la Revue Biblique 15. Europe meridionale. 1989. B. The Early agricultural site of Selevac. V. S. — In: Ruperto Carola. Jungsteinzeit in Bulgarien. 1985/1. — In: O. T. (Diss. Evoluţia culturi Starčevo-Criş pe teritoriul Moldaviei. Ch. 2. 1990.. The Neolithic Transformation and the Early Chalcolithik Period. 1969. TRINGHAM. 291—309. AMN IX. Studien zur dendrochronologischen Kalibration von archäologischen 14—C Daten (Diss. 1984. R. J. 38—54. 407—422. VENCL. 62. P. P. Agricultural transition and Indo-European dispersais. J. Etude du site néolithique ancien de Kraïnitsi dans le département de Kustendil. M.. Montreal. Nord de l’Afrique. London. The Greek Neolithic patterned urfirnis wäre from the Franchthi cave and Lerna. H. M. 1908. I. K interpretaci plastik žen se zvednutýma rukama z Hlubokých Mašuvek. ZIOMECKI. DIMOV. 1979. 1990. 1—57. 1937. University of Pennsylvania). H. Yugoslavia. The Interpretation of Prehistorie Antropomorphic Figurines. Dans: — Lore des cavaliers Thraces. . M. WENINGER. L. N. ZVELEBIL. 1962. W. Cea mai veche faza a complexului cultural Starcevo-Cris in Romania. — Beihefte des Tübingener Atlas des Vorderen Orients 28. 1980. VLASSA. VAJSOV. K. Wunotorf. T. Tel Aviv. J. TODOROVA.TODOROVA. TSCHOCHADZIEV. — 6 000—3 000 BC. 1989. — Archaeology 33. Sonderheft 1981. — The Journal of the Institute of Great Britain and Irland. Proche et Moyen Orient. 1992b. 1957. S. G. Le Natoufien une culture préhistorique en Palestine. T. Frankfurt/M). Fishers and Farmers of Eastern Europe. Calgary. London. 95—101. M. R. Cauvin (Eds. 24—34. 487—524. WINN. La Sicilia nella preistoria. La sculpture antropomorphe du site néolithique Oussoe près de village d’Asparouhovo. 159—224. Probleme der Neolithisierung des Mittelmeerraumes. — BAR International Sériés № 516. P. Anthropomorphe Plastik auf dem prähistorischen Gräberfeld bei Durankulak. 51—90. Suceava. TCHOHADJIEV.. 37—38 (Kataloge). UERTMANN. BAKĂMSKA. — Xerok University Michigan. Fig. Neolithisations. 1992. Bd. Village on the Euphrates. VENEDIKOV. WEINBERG. 1975. — Varia Archaeologica II. Y.. 1974. 10—24. Zeitschrift der Vereinigung der Freunde der Studentenschaft der Universität Heidelberg e. Prehistorie Anatolia. A. 103—141. Ausstelungskatalog. Reihe 8. 95—113. 1980. S. Auren-che. Ausgrabungen in Durankulak 1974—1987. Zu den Strandverschiebungen am Persischen Golf und den Bezeichnungen der Hors. 1989. Paris. 1992a. DIMBLEY. S. M.). N. — Antiquity. 1987. Ai preistorikai akropolis Dimini kai Sesklo. C. 574—583. VOIGT. 146—156. — StP. departemant de Varna. TRINGHAM. Zürich. Fallstudien zur 14—C Chronologie in Bulgarien. B. Les Thraces et leur art. KAISER. R. 11—12. Méditerranée orientale. V. — AnthrParis 84. Pre-writing in Southeastern Europe the sign system of the Vinca culture ca 4000 B. Chine. UCKO. 1975. 7— 28. M.. VALLA. Die Anfänge von Tierhaltung und Pflanzenbau. URSULESCU. I. C. — SbFFBU—E 28. 1988. H. The domestication of plants and animais. Atina. VITELLT. La „néolithisation“ dans les Balkans: quelques reflexion prématurées. 1971.. YAKAR. — Expedition 27. KRSTIC. VAJSOV. — StP. Plastyka figuralna z Bulgarii w epoce neolitu i eneolity. Michigan. 1981. J. — In: Neolithic of Southeastern Europe and its Near Eastern connections. Wiesbaden. 92. Remains from Prehistorie Corinth. II. — In: Die ersten Bauern. TZOUNTZS. 129—144. — Hesperia 6. F. Hunters.

s. Sie sind das Ergebnis einer faßt hundertjährigen Forschungsgeschichte. Der gesamte Südteil der Halbinsel wird während dieser Stufe neolithisieït. Auf dieser Weise kann auf den zahlreichen Bezeichnungen für eine und dieselbe neolithische Kultur verzichtet werden. wobei gezeigt wird. Das dritte Kapitel ist der Periodisierung des Neolithikums und seiner absoluten Chronologie gewidmet. Dies ist die Zeit der Verbreitung der weißbemalten Keramik. Die grundlegenden Forschungsmethoden — archäologische sowie interdisziplinäre — werden dargestellt. Die Produktionswirtschaft wurde erstmals im sogenannten „Fruchtbaren Halbmond“ praktiziert.g. Das soziokulturelle System des Neolithikums wird auf der Balkanhalbinsel in seiner fertigen Ausprägung eingeführt. Das erste Kapitel ist den Problemen der Neolithischen Revolution gewidmet. das Rhodopen- 273 .g. Seit den Studien von James Gaul (1948) hat keine umfangreiche Untersuchung des Neolithikums des ganzen Landes stattgefunden. Hier sind alle Angaben zur Entwicklung des Neolithikums in Bulgarien zusammengetragen. Mittelneolithikum als Finalerscheinung im erstem Block mit einbezogen. zur Verfügung stehen.v. die Zentralbalkanregion und bestimmte Teile Nordostbulgariens. Die Neolithisierung der Balkanhalbinsel selbst wird im zweitem Kapitel dargestellt. Die ökologische Situation der Region nach der letzten Eiszeit. Der EBN Block hat vier Hauptentwicklungsstufen: Stufe I — EBNM. d. und der darauffolgende — Spätes Balkanneolithikum (Late Balkan Neoli-thic = LBN).Ch. wo die Grundlagen der menschlichen Zivilisation gelegt worden sind. Stufe II — EBN-A. Thessalien. Es wird das Vorhandensein so vieler Periodisierungen wie Autoren festgestellt.h. namentlich der Bereich vom Fluß Rusenski Lom. die über den Zeitraum zwischen dem Ende des VII und dem Ende des VI Jährt. Thessalien.Ch. In diesem Schema ist das s. Zu dieser Zeit waren nur die Regionen mit optimalen klimatischen Verhältnissen neolithisiert. Südalbanien. werden analisiert. Thrakien. Die allgemeinhistorischen Entwicklungstendenzen des Balkanischen Neolithikums lassen zwei aufeinanderfolgenden Kulturblöcke identifizieren: der erste — Frühes Balkanneolithikum benannt (Early Balkan Neolithic = EBN). die außerhalb Europas stattgefunden hat. Die bereits vorliegenden Periodisierungssysteme werden kritisch besprochen.DAS NEOLITHIKUM IN BULGARIEN Résumée In der Einleitung des vorliegenden Bandes stellen die Autoren — Henrieta Todorova und Ivan Vajsov die Vorschungsgeschichte zum Neolithikum Bulgariens dar. Es wird ein Versuch unternommen ein allgemein gültiges Periodisierungssystem zu erstellen. d. v.h. Die Autoren sind ebenfalls bemüht die Problematik des Neolithikums Bulgariens in seinem weitestmöglichen Kontext vorzulegen.v. Die Typologie der Keramik aus dieser Stufe ist ziemlich einheitlich und daher sind Abgrenzungen von Kulturareale schlecht möglich. daß es sich um einen stufenartigen Prozess handelt. Diese Stufe umfaßt den Zeitraum um das Ende des VII—Anfang des VI Jt. sowie die einzelnen Etappen der Neolitisierung. da die Informationen über diesen weit zurückliegende Zeitalter nur aus mehreren Quellen zusammengetragen werden. der vom Süden nach Norden verläuft.Ch. welches Rechnung der allgemeinen Entwicklungstendenzen des Neolithikums der ganzen Balkanhalbinsel tragen soll. drittes Viertel des VII Jt. Monochromes Neolithikum. so das der vorliegende Band diese Lücke schließen möchtet.

Die Tradition. Diese Zeitspanne umfaßt eine Reihe Erscheinungen. Während dieser findet ein großes Aufblühen der spätneolithischen Kulturen Statt. In der Regel besteht eine Kontinuität zwischen den früh. Im Laufe der C Stufe findet eine tiefgreifende kulturelle Umwandlung statt. LBN-B. sowie die Dislozierung der Siedlungsplätze.Gebirge. Jetzt werden die nordöstlichen Gebieten Südosteuropas (zur Ukraine hin) neolithisiert und im Westen entsteht der Block des Linearbandkeramischen Komplexes Mitteleuropas. die Technologie der Keramik (organische Magerung. den Hausbau (Wohngruben). jener der Kulturen mit unbemalten Keramik in Nordostbulgarien. Diese ist durch das Auftreten der vollentwickelten Vinčakultur und deren verwandten Erscheinungen gekennzeichnet. Muntenien. Todorovas Buch „Kamennomednata epocha v Balgaria“. so etwa Dobrugea. Das Balkangebirge stellt in dieser Zeit eine beträchtliche Barierre für die Verbreitung der Produktionswirtschaft nach Norden dar. Moldau und Transilvanien. Jetzt werden auch die klimatisch weniger begünstigten Regionen neolithisiert. u. deren große Variabilität bislang noch nicht hinreichend allerorts untersucht worden ist. Sie betreffen die Typologie der Keramik. der Linearbandkeramikkomplex und schließlich jener der Impressokeramik. gut dokumentierte Metallfunde Bulgariens (einzelne Pfrieme. deren Ausmaßen auf einen beträchtlichen Bevölkerungszuwachs hindeuten. LBN-A. Im Rahmen dieser Stufe finden zahlreiche bedeutungsvolle Umwandlungen statt. etc. Maliq I und Topolnica-Akropotamos.und den spätneolithischen Kulturen der Balkanhalbinsel. Solche Erscheinungen. Ihre mannigfaltig bemalte Keramik spiegelt die hohen ästhetischen Ansprüche ihrer Bevölkerung wieder. die Typologie der Feuersteinindustrie (Mikrolithisierung). Südalbanien und im Zentralbalkan. beginnen oft bereits während der Stufe EBN-B.a. Stufe I. Ukraine. die Rohstoffquellen. Die Hamangiakultur. Reduktionsbrand). Diese Einteilung liegt aller späteren neo-äneolithischen Kulturerscheinungen Südosteuropas zu Grunde.frühäneolithische Kulturblock (LBN—EBE) fällt nur in seinem ersten Teil — das LBN — dem Neolithikum zu. die mit Karanovo I zeitgleich sind. spätneolithische Merkmale auftauchen und ständig an Bedeutung zunehmen. jedoch kommt oft Siedlungsdiskontinuität vor. Dies wird besonders deutlich im Süden in den Kulturen Frühdimini. Es zeichnen sich folgende große neolithische Kulturkomplexe ab: jener der Kulturen mit bemalter neolithischen Keramik in Thessalien. Der darauffolgende Spätneolithisch. Diese Tradition setzt sich in der frühäneolithischen Stufen C und D dieses Blocks weiter fort (EBE). Stufe IV—EBN-C. ihrerseits. Die Problematik seines zweiten frühäneolithischen Abschnittes ist bereits in H. wie etwa Frühsesklo im Thessalien. In diesem Sinne ist die vierte Stufe als eine Übergangsphase anzusehen.zw. welcher von den bereits neolithisierten Gebieten dieser Region ausgeht. die oft als „Mittelneolithikum“ bezeichnet werden. jene. Stufe III — EBN-B. Trotz ihrer unterschiedlichen Bezeichnungen sind die frühäneo- 274 . während neue. die kennzeichnenden Merkmale und die führenden Technologien des Frühneolithikums sterben ab. Perlen und Beile) gehören in dieser Periode. Zu dieser Zeit kann man einen neuen Impuls der Neolithisierung der Balkanhabinsel beobachten. Die früheste. Stufe II. Sofia 1986 (Die Steinkupferzeit Bulgariens) ausführlich besprochen worden. Während dieser Stufe zeichen sich deutlich die ersten Verbreitungsareale der einzelnen neolithischen Kulturen ab. Südmuntenien u. erscheint in Dobrugea ohne einen frühneolithischen Vorläufer. Während dieser Stufe nimmt die grauschwarze und schwarze Keramik im Norden eine führende Rolle ein. Thrakien.

Die grundliegende wirtschaftliche Struktur hat sich noch im „Fruchtbaren Halbmond“ entwickelt. In Thrakien wird die frühneolithische Kultur Karanovo durch die spätneolithische Kalojanovec Kultur abgelöst. Die Zusammensetzung der Viehherde ist je nach unterschiedlichen Umweltbedingungen in den 275 . Bojadjiev entstanden. Die angereihten Häuser bilden gerade Gassen. Im vierten Kapitel werden die neolithischen Kulturen Bulgariens vorgestellt. Im Spätneolithikum setzt sich diese Tradition in Thrakien fort (Nova Zagora — Hlebozavoda). Hamangia III. Kačica. zentralen Häusern (Slatina. klassisches Dimini. — Orlovka.a. In der Mitte und im Osten Nordbulgariens geht die frühneolithische Ovčarovo Kultur (EBN-B) in die spätneolithische Hotnica Kultur über. callibrierten C14 Daten aus Bulgarien die Möglichkeit die einzelnen Stufen des Neolithikums verhältnismäßig zufriedenstellend zu datieren. Diese sind in diesem Zeitraum für den ganzen nordöstlichen Teil Südosteuropas kennzeichnend (Usoe. Ruets. Offensichtlich hängt die Entwicklung in diesem Bereich direkt von den klimatischen Schwankungen ab. In Westbulgarien ist das Frühneolithikum durch die Kultur der Westbulgarischen bemalten Keramik belegt. Ihre Verbreitungsgebiete nehmen die einzelnen geographischen Areale des Landes ein. Ackerbau ist der führende Zweig der Landwirtschaft. Im Kamčia Region wird die frühneolithische Kultur Tsonevo durch die spätneolithische Usoe Kultur ersetzt. In der Dobrugea und an der Schwarzmeerküste ist kein frühneolithischer Vorläufer der Hamangia Kultur bekannt. rechnen wir die Stufe C bereits zum Äneolithikum. Boian-. Das Frühneolithikum des Rhodopengebirges ist durch eine lokale Variante (Rakitovo) der Karanovo Kultur belegt. sowie aus Lehm hergestellte Getreidespeicher. Selbsen in Thrakien sind die meisten spätneolithischen Siedlungen auf Plateaus angelegt und fehlen. mit geringfügigen Ausnahmen. in den Teils. Samovodjane. Unterschiedlich dazu kommen im Spätneolithikum nördlich des Balkangebirges hauptsächlich Wohngruben vor.a. Die Forschungen der letzten Jahren haben eine Menge neuer Angaben zu dieser Problematik geliefert. J. Gewisse Destruktionsstrukturen deuten auf das Vorhandensein von zweistöckigen. Dieser Ťeiľdes Buches ist unter der Mitwirkung von Dr. So weisen die frühneolithischen Siedlungen Pfostenbauten auf und sind nach im voraus bekannten Siedlungsstrukturschemata angelegt. Kapitel V ist den neolithischen Siedlungen und der neolithischen Architektur gewidmet. Eine klare Kontinuität besteht ebenfalls zwischen der Kultur Kalojanovec (Karanovo IV) und der Kultur Marica in Thrakien. Zumal in diesem Zeitabschnitt die frühesten Ansätze einer hochentwickelten und gut strukturierten Metallurgie festzustellen sind (die ersten Schwergeräte). Die Vinca-. Durankulak u. Was die absolute Chronologie der neolithischen Periode angeht. Kopri-vets. Die spätneolithischen Siedlungen mit Wohngruben sind auf sonnigen Plateaus gelegen und weisen eine chori-zontale Stratigraphie auf. Die Wände bestehen aus Flechtwerk und Lehmestrich. Hamangia-und Dimini Kulturen besitzen ihre frühäneolithischen Stufen wie Vinca C. Hotnica. Boian -Vidra.) hin. so geben die zahlreichen.). das Spätneolithikum durch die Kultur Kurilo — eine westliche Variante der Vinča Kultur. Im Bereich der Viehzucht waren kleine Schafund Ziegensorten. Stara-Zagora — Hospital u. Rinder und Schweine im Zucht. Im sechsten Kapitel sind die verschiedeine Aspekte der neolithischen Wirtschaft besprochen. Die Öfen besitzen eine dachstuhlförmige Kuppel und ovale Öffnung. nach den Weltrichtungen orientiert. Es sind Vorrichtungen zur Aufbewahrung des Saatgutes bekannt.lithische Kulturen der Balkanhalbinsel stets direkte Nachfolger ihrer spätneolithischen Vorfahrer.

Die wichtigsten Rohstoffe der Neolithischen Periode sind lokaler Herkunft. Es gibt zwar keine Holzfunde. Es liegen bereits gut erfaßbare soziale Unterschiede zwischen den Bestatteten vor. Viele spätneolithische Formen sind Prototypen der entsprächenden frühäneolithischen Erscheinungen. Aus dem Frühneolithikum sind nur wenige Bestattungen.v. Auf einem ist eine abgebrochene. Aus Nefritis sind die s. stark zu. Dasselbe gilt auch für das Am· phibolithgestein. Erwähnung. Spondylus. Vajsov auf die äußerst reiche und vielfältige religiöse Vorstellungswelt der neolithischen Bevölkerung ein.und Kultursgegenstände sind die s. Bein. aber auch als einzeln eingeritztes oder aufgemaltes Zeichen vor. die man unmöglich als Kunstwerke bezeichnen kann. Die Schmuckstücke sind aus Gestein. alle mit den Kopf nach Norden bis Nordosten bestattet. Aus dem Spätneolithikum sind dagegen bereits mehrere Gräberfelder „extra murum“ erforscht. Unter den üblichen Werkzeugen aus Horn und Bein verdienen die zahlreichen Hornsicheln mit Feuersteineinlagen aus Karanovo. welche. daß die systematische Abholzung der Wälder auf der Balkanhalbinsel bereits im Neolithikum begonnen hat. hinein der Wildesel (Hydruntinus) vor. kann man den Schluß ziehen.Ch. Ovčarovo.und anthropomorphe Gefäße ein Zeugnis echten Kunsthandwerkes. Altärchen. Feuerstein ist offensichtlich auch Tauschobjekt bewesen. Weniger representativ sind die tierförmigen Figürchen. Spinnwirbel und Webgewichte sind belegt. Der Anteil der Jagd an der NahrungsVersorgung ist anfangs ziemlich gering. aber wenn man die großen Mengen von Holz in Betracht zieht. Ein derartiges Gräberfeld wurde in Durankulak vollständig untersucht. Die Entwicklung der Bestattungsriten des Neolithikums ist besonders interessant. im Rahmen von Methopen oder auf Deckel und Pintade-ras.g. mit birituellen Bestattungspraktiken: die Männer sind als Rückenstrecker. daß keine un- 276 . Der Fruchtbarkeitskult und die Rolle der Frau spiegeln sich dabei in den weiblichen Figurinen wieder.g. Grandein etc. Nordostbulgarien ist reich an qualitätvollen Feuersteinvorkommen. alle „intra murum“ und in linker Hockerlage bekannt. Es liegen Angaben vor über die Verwendung von Schleudersteinen und sehr selten auch Pfeilspitzen sowie Harpunen zum Fischfang. angesichts des Bevölkerungwachstums.Ch. Das Vorhandensein eines sehr frühen Zeichensystems (Piktogramen?) zeichnet sich schon im EBN В ab. In der Dobrugea kommt bis in das VI Jt. Wichtige neolithischen Kunst. Versucht man die Bevölkerungszahl des Landes während des Neolithikums annähernd zu berechnen.einzelnen Regionen des Landes proportional schwankend. Samovodjane etc. Das Zeichensystem kommt in der Ornamentik. ein Szepter (Gălăbnik) und Perlen bekannt. „froschförmige“ Amuletten.Gebirges stammend. ferner die beinernen Spatulae. welcher das bevorzugte Jagdojekt gewesen ist und erst etwa in der Mitte des V Jt.v. offensichtlich beim Mischen von Kosmetikmitteln verwendet worden sind. sitzende Menschenfigur zu identifizieren. die zur Bauzwecken benutzt worden sind. als Rohstoff für Steinbeile nach Mitteleuropa ausgeführt worden ist. nimmt jedoch im Verlauf des Spätneolithikums. Lehm/Keramik. Viele davon werden hier zum ersten Mal veröffentlicht. die Frauen als rechte Hocker. ausgerottet wird. die im vorliegenden Band durch eine große Anzahl bester Beispiele vertreten sind. Dentalium. Die Frage nach der möglichen Verbindung dieser Bevölkerung mit den Indoeuropäern wird erörtert mit der Schlußfolgerung. welches. aus den westlichen Teilen des Balkan. Im siebenten Kapitel gent I. Dagegen sind die zoomorphe. kommt man auf 60 000 bis 70 000 Menschen. Letztere sind für das Spätneolithikum kennzeichnend. besonders was Häuptlinge und Priesterinnen angeht.

The EBN has four phases of development: 277 .C. This book sums up the data that has been accumulated during a hundred years of research on the development of the Neolithic period in Bulgaria between the end of the 7th and the beginning of the 5th millenium B. that of the early Balkan Neolithic (EBN) and that of the Late Balkan Neolithic — Early Balkan Eneolithic (LBN — EBE).mittelbare Verbindungen zwischen ihnen festzustellen sind. The first chapter is dedicated to the problems of the neolithic Revolution that took place beyond the boundaries of Europe. The basic scientific methods of research (both archae-ological and interdisciplinarian ones) by means of which the information about this distant age has been provided. Die bulgarische neo-äneolithische Bevölkerung ist dieser Krise zum Opfer gefallen. The production economy appeared for the first time in the so-called Fertile Crescent where the basis of the human civilization was formed. Höchstwahrscheinlich ist die Urindoeuropäische Sprachfamilie viel später (nach 3 500) und außerhalb des Gebietes vom heutigen Bulgarien entstanden. In this scheme the so-called Middle Neolithic is included in the first block. The existing system of periodization is critically reviewed and the conclusion is made that there are as many different periodizations concerning the Neolithic as there are different authors. the authors.Ch. The ecological situation in the region after the Ice Age is outlined and the stages of Neolithization of South-East Europe are described. Die spätneolithische Kulturen des Landes gehen direkt in den frühkupferzeitlichen Erscheinungen über. Two sequential cultural blocks are identi-fied. Thus it is possible to avoid the nume-rous names of one and the same cultural event and to register the general historical tendencies. The authors support their intention to study the Neolithic of Bulgaria in the widest possible context. THE NEOLITHIC IN BULGARIA Resume In the introduction to this book.. Thus the Neolithic sociocultural system was introduced into the Balkan peninsula ready-made. sondern dem ganzen Neo-Äneolithischen Kultursystems. The Neolithization of the Balkan Peninsula is presented in the second chapter. Letztere erleben einen großen Aufschwung während der zweiten Hälfte des V Jt. The authors point out the since the research of James Gaul in 1948 no major research concerning the Neolithic has been published in Bulgaria. Henrieta Todorova and Ivan Vajsov outline the history of research of the Neolithic in Bulgaria. are outlined. An attempt is made to produce a general periodization system that can reflect the common tendencies of the development of the Neolithic on the Balkan Peninsula. als auf der Balkanhalbinsel die frühesten Metallurgiezentren der Alten Welt entstanden sind.v. Dieser Tatsache wird selten in der Literatur Rechnung getragen. was eine langdauernde Unterbrechung in der prähistorischen Entwicklung des Landes zur Folge gehabt hat. The third chapter is dedicated to the periodization of the Neolithic and its absolute chronology. Die ökologische Krise am Ende des Klimaoptimums setzt allerdings ein drastisches Ende der Entwicklung nicht nur den frühen Ackerbaukulturen Bulgariens.

Transylvania. To the south. During phase three — the Early Balkan Neolithic В — we observe a new impulse of neolithization coming from the territories inhabited by the Early Balkan Neolithic societies. At this point the north-eastern regions of South-East Europe (to the Ukraine) are neolithicized and the Linear ceramics culture cornes into existence in Central Europe. It is pointed out that it is difficult to distinguish the different typologies of ceramics from this period and to specify the areas of expansion of the cultures. although similar phenomena in Thessaly (as is the case with the culture Early Sesklo) are specific to the previous phase. Sofia 1986 (The stonecoperage in Bulgaria). In this sence the fourth phase is a transitional one. this flourish is reflected in the Dimini. Rhodopes mountains and southern Albania. During this phase the Black and Black-greyish ceramics came into use. and the block of the impressed ceramics (Adriatic and others). the block of the Unpainted-Early-Neolithic ceramics (South-Eastern Bulgaria. The richly painted 278 .C. The first clearly expressed cultural areas and the relevant cultures synchronious with Karanovo I appe-ared. Muntania. Moldova). home building (pit-houses). Maliq — IA and Topolnica-Acropotamos cultures. Ail of the sout-ern part of the Balkan Peninsula is neolithicized during this phase — Thrace. Many considerable transformations take place within this phase concerning the typology and raw material basis of the flint industry (microlithization). During phase C a deep cultural transformation takes place. Ukraine. Usual-ly there is a typological continuity between the early and the late Neolithic cultures on the Balkan Peninsula. Phase four (Early Balkan Neolithic C) consists of fenomena sometimes called Middle Neolithic. Phase two: the Early Balkan Neolithic A (EBN-A) that covers the end of the 7th and the beginning of the 6th millenium B. South Albania. At that time only the regions with optimal climatic conditions were neolithicized: Thesaly and the Central Balkan region as well as certain parts of North-Eastern Bulgaria. the Central Balkan Region). the first two stages (just as was the case with the Neolithic ones) are considered in detail. The leading characteristics of the Early Neolithic cultures and technologies qradually die out and Late Neolithic Phenomena appear and start to debelop. The Balkan mountains acted as a considerable barrier to the expansion of the production economy to the NorthEast. Large independant Neolithic blocks are differenciated: the block of the cultures of PaintedEarly-Neolithic ceramics (Thessaly. This is the period of the spreading of the white-painted ceramics. The climatically less favourable regions for habitation are also neolithicized. while the problems of the Eneolithic are alre-ady discussed in the book by Henrieta Todorova Kamennomednata epocha v Bálgaria. but most often it goes together with settlement discontinuity. South Muntenia and others. technology of ceramics (organic ingredients and reduction firing) as well as the already mentioned above changes of seulement location. The great sizes of these changes indicate a considerable growth of population. The second phase of the Late Balkan Neolithic B is a direct continuation of the development of the late Neolithic cultures that flouris-hed at that time and preceded it. During the first phase (LBN-A) the Vinča culture and those similar to it appeared. The block of the Late Neolithic — Early Eneolithic (LBN-EBE) also goes through four basic phases of development. not suffi-ciently studied up to now. like Dobrougea. This division lies at the basis of all further development of neo-eneolithic cultures in this part of the world. The Hamangia culture appeared in Dobrougea without an early Neolithic predecessor.Phase one: the so-called Monochrom Neolithic (third quarter of the 7th millenium) is described.

There are mill stones and immobile in situ pithoses — siloes for cereals. Bojan. and the Late Neolithic by the Kourilo culture which is the western variant of the Vinča culture. Stara Zagora-Hospital and others). Hotnitsa. In CentralNorthern and North-Eastern Bulgaria. Regardless of the different names given now to the Early Eneolithic cultures in the different regions of the Balkan Peninsula.) which. Durankulak. the pit houses prevail during this period. Inspite of the different names these two phenomena have. In Dobrougea and along the Black sea coast there is no Early Neolithic predecessor of the Hamangia culture. The economic tradition in plant growing is the established one already known from the Fertile Crescent. Kačitsa. Yavor Bojadgiev. At this stage metal tools are already used (chisels) — a pact that points to developed extraction and processing of metals. they are all everywhere direct discendents of their Late Neolithic predecessors. Koprivets. The pithouses Settlements are placed on sunkt plateaux and have horisontal stratigraphy. In the Kamchija area the Early Neolithic culture Tsonevo develops into the Late Neolithic culture Oussoe. In western Bulgaria the Early Neolithic is presented by the West Bulgarian Painted Ceramics culture. In the Rhodopes mountains. As far as the absolute chronology of the Neolithic cultures is con-cerned. Chapter five is dedicated to the Neolithic Settlements and Neolithic Architecture.. DiminiClassic.. Hamangia and Dimini cultures enter with ease their Early Eneolithic stages — Vinča C. Their areas cover certain geographical niches. we posess numerous C14 dates from Bulgaria (see p. Hamangia III.ceramics of these cultures reflect the high aesthetic stan-darts of the Late Neolithic population and find further development in the Early Eneolithic cultures. The walls have clay-plastered interwaved post construction. In contrast to Southern Bulgaria to the North of the Balkan mountains. Thus the Early Neolithic Settlements in most of the cases have soil-based architecture and are build according to preliminary plans. with houses arranged in rows and with straight streets. and Nova Zagora). This chapter of the book is written with the help of Dr. Bojan III. In chapter six the different aspects of Neolithic household are considered. All the ovens are constructed with a gable and have oval-shaped openings. The researches provide a profusion of information that sheds more light on this topic: it becomes elear that the changes are directly connected with the climate variations. etc. Vinča. There is documentation about siloes used to store seeds for sowing (Azmak settlement mound).). . In the Late Neolithic this tradition goes on without changes in Thrace (Hlebozavod. the local variant Rakitovo of the Karanovo I culture (Rakitovo) is a representative of the Early Neolithic. Plant growing is the leading branch of 279 . The fir st reliable documents of metal finds (single beads and an awl) belong to this period. In chapter four the Neolithic cultures from Bulgaria are presented. the Early Neolithic culture Ovcharovo (EBN-B) turns into the Late Neolithic Hotnitsa culture. where there are no pit-houses. To no less degree there existed continuity between the Kalojanovets culture (Karanovo IV) and the Maritsa culture. the Late Neolithic Settlements are placed on the plateaux and are missing (with some exceptions) in the settlement mounds. Even in Thrace. after calculation make it possible to establish the chronological frames considered in this work. Samovodene. A number of data allow to presume the existence of two storey buildings (Slatina. they are sequential. the Early Neolithic Karanovo culture is replaced by the Late Neolithic Kalojanovets culture. In Thrace. At this stage they are cftaracteristic for the whole North-eastern part of Southeastern Europe (Oussoe.

the wild donkey existed (Hydruntinus) which was the preferred object for hunting. But the zoomorphic and antropomorphic pottery is true art.000 people. The main raw materials used during the Neolithic period were of local orisin. Most probably the Indo-European Linguistic group came into existence much more later 280 . dentalium. Ovcharovo. Swine gradually took the 3th place of importance in animal domestication. etc. During the Early Neolithic there appeared the sign system. but in the Late Neolithic in connection with the considerable growth of population. Samovodene) as well as the bone spatulas (the so-called „spoons“) used for grinding paints and for cosmetic decoration of the body. The country was rieh in high-qualiy flint deposits. Certain differences in social status between the individuals buried can be noticed. Among these the burials in Durankulak are entirely studied. Among the standard tools made of horn and bone we should mention sickles of horn with flint blades (Karanovo. Less representative are the zoomorphic figurines which are impossible to interprete as pieces of art. they most probably were altars because on such a find from Hotnitsa legs from a figurine that had originally been attached to the altar can be seen. spindles.C. An attempt to reconstruct the Neolithic population of the country points to 70. The proportion of food taken by hunting is very small at the beginning. It can be found in the incised ornaments of ceramics or is independantly met on pintaderas and lids or bottoms of pots. Flint obviously was an object of exchange. this proportion encreases. There is a large variety of Late Neolithic figurines. We have no finds of wooden tools. horn. There are several amuletes made of nephritis shaped like frogs and a warder from Gălăbnik. The spiritual life of Neolithic Bulgaria considered on chapter seven by Ivan Vajsov. The cult for fertility and the female role in it is reflected in the anropomorphic figurines represented in this publication by a number of unique examples published here for the first time. Richly decorated. loom weights. From the period of the Early Neolithic we know a few burials intra murum laid in a hoker position. while from the Late Neolithic we already have information about some extra mural burials. among which a number of Early Eneolithic prototypes could be mentioned. rarely. but if we judge by the amount of wooden material used in house building. spondilus. The development of the burial rites during the Neolithic is of special interest. has been extremely rich and various. nephritis. we can draw the conclusion that the beginning of the systematic destruction of the forests on the Balkan Peninsula started in the Neolithic. In animal domestication. In Dobrougea until the 6th millenium B. We have information about weapons for hunting (ballasts and. These altars were called „small cuit tables“ and are an important component of the Neolithic art complex. The domestic species bred are greatly dependent on the environmental conditions of the corresponding region. And this is the reason for the extinction of this animal species by the middle of the 6th millenium B. but gradually the breeding if cattle predominated.farming.C. jewelry made of stone. The question of the connection of these people with the Indo-Europeans is considered and a conclusion is drawn that there could not have been an immediate link between them. the smali breeds of sheep and goats prevailed. The same is true for the amphibolid which is the raw material for stone tools and which comes from the West Balkan mountains near Vratsa. arrows) and for flshing (harpoons) as well as scrapers for processing animal hide. The latter are especially characteristic of the Late Neolithic.000 — 90. Here the dead were buried bi-ritually. the women in a hoker position with the head to the North and the men stretched on their backs with their heads also to the North. Pernik region.

Табл. 4. Mellaart) Реконструкция на източната и южната стена на култовата сграда No. 12. 1. 1972) Кремъчни артефакти от Невали Чори (предкерамичен неолит) (по К. The latter experienced an incredible prosperity during the second half of the 5th millenium B. Mellaart) Жилища от селището Кирокития (Кипър) (по P. Рис. Mellink. 1. (по 281 . 1980) (M 1:1) Модел — реконструкция на куполовидно. Табл. 10. Рис. 8. 22. 1987) Обща хронологическа таблица на неолита в България по културни блокове Появата на „отмиван” орнамент и цилиндрични форми в културата Ранно Сескло. Schmidt. 10. Табл. 21. 16 — кремъчни артефакти от Мурейбет I. VI 14 от Чатал Хююк Рис. изминало от тогава до днес. Табл. 11. 1988) (M 1:2) Микролити от Побитите камъни при Варна (М 1:1) Каменна антропоморфна стела от Невали Чори (предкерамичен неолит) (по M. 7. 1953) Графична реконструкция на селището от аке-рамичния неолит Кирокития (Кипър) (реконструкция на Г. Рис. Рис. 1969) Таблица на общата хронология. 14. Рис. Телл Небаса Фиор (2. 56. Рис. Рис. Караново II и Овчарово Схема на психологическия процес. Mellaart) План на селището от докерамичния неолит А във Вади Фалах (по J. Mellaart и Н. 1990) Глинена женска пластика от Хаджилар — VI хоризонт (по J. Mellaart): 10. от радиоактивния изотоп С-14 позволява да се установи времето. Кепуоn 1960) Реконструкция на селището Хаджилар IIa (по J. 20. the Fertile Crescent population itself could have existed only before the appearance of the IndoEuropean group. J. Сравнителна таблица на релативната и абсолютната хронология на раннохолоценските обекти от района на Железните врата (по Д. 6. отразяваща терминологичните различия между балканската и европейската хронология Таблица на периодизацията на неолита в България Схема на вътрешната структура на нео-енеолитната система Диахронен модел на развитието на културните блокове на Балканския полуостров между VII и IV хил. 19. Рис. 3—8. Braidwood. Рис. Рис. 6. 8. След смъртта им започва разпадане на С14 c полупериод 5730 г. Рис. 15. Схема на образуването на радиовъглеродния изотоп C14 в атмосферата. Рис. 9. Табл. Müller— Karpe). Mellaart. 2 — план на едно от жилищата (култура Пост-Натуфиен) Реконструкция на селището Чатал Хююк VI В (по J. Рис. 2. 4. Mathieu и J. Табл. 17. This causes a deep and longlasting pause in the prehistorie development not only of this country but of the whole region — a sircumstance that has very rarely been taken into consideration. 1981): 1 — план на терасовидно застроеното селище. Çambel и R. Рис. Преминаването на космическите лъчи през мезосферата предизвиква образуването на радиоактивен въглерод С14. this centre was formed within the territories of the Balkan Peninsula. Рис. Антропоморфен съд от Хаджилар I (по J. Mellaart) Реконструкции на дървените съдове от Чатал Хююк (по J. Табл. Рис. 9. 1988) Таблица на колебанията в С14 датировките през неолита и енеолита в България (по J. М. Рис. Mellaart) Муфлон Безоаров козел Предмети от кост и кремък от култура Натуфиен (по J. The Neolithic cultures of the country turned continuously into the Eneolithic ones. K. пр. Табл. 1953) Глинена антропоморфна пластика от Чайьоню (Турция) (по H. Bauch. който се отлага равномерно във всички растения. Схема на застъпванията на дендрокривата при формирането на стандартната дендрохронология (по D. Eckstein. 13.н. Рис. Телл Рамад (4) (по J. 24.and beyond the territories of the Fertile Crescent. Табл. Sınos. 23. Dikaios. 3. 5. Dikaios. Измерването на остатъка Рис. Mellaart). водещ към материализирането на духовната необходимост от художествена изява у човека ТЕКСТ КЪМ РИСУНКИТЕ Рис. Mellaart) План на селището Кирокития (Кипър) (по Р. (Калибрацията е извършена c помощта на програмата CALSTS5 на S. Таблица на С14 датите от неолита на Балканския полуостров по отделните културни блокове Таблица на С14 датите от неолита на Балканския полуостров от отделните културни блокове Таблица. 5. 7. Cpejoвиħ. 12.C. 11.е. Mellaart). 2. хоризонт VIA и VIB „Бяла керамика” от Лабве (1. 14. 1971) Реконструкция на типичния за неолитното селище Чатал Хююк начин на градеж (по J. Рис. 3. Рис. а чрез тях и в животните. Bojadžiev. 3. Рис. Кръгли сгради и погребения от селището Ейнан (Израел) (по J. 18.). показваща групирането на калибрираните С14 дати по отделни блокове. Западно-българската рисувана керамика (II— IIIa). Рис. Чепмен по J. Robinson. At the end of the 5th millenium the culmination of the climatic maximum caused a heavy global ecological crisis of which the Eneolithic population becomes a victim. Табл. 5—7). 18 — костени предмети от Мурейбет II. J. Табл. ТЕКСТ КЪМ ТАБЛИЦИТЕ Табл. 16. Погребения в зърнохранилища и гробница Кулата в Йерихон (Йордания) (по К. кръгло жилище от Кирокития (по S. when there appeared the earliest metalurgy centre in the world.

9). Рис. Berciu. 83. Рис. 1990) (БРН—M) Керамика от БРН—А от Старчево (култура Старчево) Антропоморфна глинена пластика и керамични съдове от Неа Никомедия (по R. Mellaart) (M 1:1) Каменни стели от Лепенски Вир (по Д. 67.5) Кана. 31. Mellaart) Зооморфни съдове от Хаджилар VI (Монохромна фаза) (по J. 6. Cpejoвиħ. VIII 8 от Чатал Хююк (по J. Viteilt. Рис. 78. Рис. 66. Бяло рисуван съд от култура Подгори I (Албания) от епонимния обект (по F. 6—12 от Лепенски Вир I. Mellaart) Керамични форми от Чатал Хююк. 38. Рис. 35. 74. План на Лепенски Вир (по Д. Фреска от култова сграда No. 1985) Монохромна керамика от Поляница-платото (М 1:4) Керамика от раннонеолитната култура Подгори I в Албания (по M. култура Протостарчево Керамика от Копривец — култура Копривец II (БРН—А) (разкопки на В. 63. 26. Отзаки Магула (1—7) (по В. 1975b. 27. 2—3 — фаза Болентинеану) Керамика от Усое (култура Усое II—Протоса-ва): 1. 60. 1987) Кремъчни артефакти от Аргиса (предкерамичен неолит) (М 1:1) (по M. Рис. 1974) Керамика от културния блок БРН—C от Градешница—Мало поле. Рис. 44. Полихромен орнамент (М 1:3) (разкопки Б. изобразяващ вероятно схема на еолитното селище c планините зад него (по J. Рис. 1979) Керамика от култура Цонево Керамика от Винковци. Comşa. 43. Рис. 7—8 (М 1:4). Mellaart) Монохромна керамика от Хаджилар IX (по J. Рис. Рис. култура Старчево-Спиралоид В (по S. Станев) Глинена антропоморфна пластика от култура Подгори I (Албания): 1 — от Подгори. 56. Otto. Науплион (Гърция) (по K. Рис. Рис. Рис. 1969). Рис. 1990) Антропоморфна глинена пластика и кера- Рис. Roden 1962) Керамика от БРН: 1—7 — от Винковци (култура Старчево — Спиралоид В) и 8 — Сескло (култура Сескло II В) (М 1:2 — 4. 51. 3 — Велужка тумба Керамика от хоризонт I от Одцаки Магула (Гърция) (по J. Керамика от Доня Браневина (по S. 32. 9 — амулет от кристал (по Д. Mellaart) Костени шпатули от Хаджилар (по J. Cpejoвиħ. Рис. 41. Рис. Рис. 282 J.5—3) Антропоморфен съд от Градешница — Мало поле (БРН—С) (М 1:4. Рис. 1985) Рисувана керамика от Протосескло. Рис. 1983) 1—4 — антропоморфни фигурки (М 1:1) и 5—6 — керамични съдове (М 1:4) от Змайевац — Смедеревска паланка (БРН—М) Костени предмети от Лепенски Вир (по Д. Рис. Katunar. Mellaart) Човешки черепи c моделирани c глина лица от Йерихон. 50. 49. Karamanski. 2—3 — от некропола при Черна вода (по D. Николов и К. Рис. 1987). 1974): 1—3 — фаза Болентинеану. Рис. Рис. украсена c широк канелюр от Самоводене (БРН—В) (М 1:4) Керамика от Овчарово—гарата (разкопки И. Mellaart) Ловни сцени от фреските на Чатал Хююк (по J. Рис. Milojcić) (M 1:2. 1988 и F.5). 1974). 45. Mellaart) Глинена миниатюрна пластика от Хаджилар VI (по J. 70. Mellaart) Кремъчен нож c костена дръжка от Чатал Хююк. Рис. Рис. 42. Рис. Рис. Рис.2. 55. 84. Prendi. 33. Очите са обозначени c вградена мида каури. 8. Керамика от Усое (култура Усое II—Протосава) (М 1:2. 37. 40. 1987) (М 1:3. 34. 58. Рис. От Аргиса (1. Bakamska. Zumbusch — V. Cpejoвиħ. Otto). Керамика от култура Боян (по Е. Рис. VII 14 от Чатал Хююк. Николов) Керамика от култура Данило от Смилчич: 1 (М 1:2). Mellaart) Керамика от Хаджилар. Рис. M 1:5 — 3) Керамика от неолитното селище Ракитово (БРН—А) (по A. 1988). Керамика от пещерата Франхти при гр. 8). 65. Рис. Тодорова и Т. Рис. мика от култура Хаманджия: 1 — от гроб № 30 от Дуранкулак (разкопки X. Tellenbach.5—1. Рис. Керамика от култура Димини I от Арапи-Магула (по В. Jovanović. Tchohadjiev.5 — 2. 59. 1 — най-ранната глинена антропоморфна пластика в България от Крайници (БРН—М) и 2—3 ранно неолитна крамика от Елешница (БРН—А) (по В. 69. Milojcić — V. 1966а) (М 1:2) Част от стратиграфския профил от раннонео-литното селище Самоводяне (разкопки П. 25. 4—18 — фаза Джулещи Керамика от култура Боян (по Е. 75. 1990) Керамика от Велужко-Породинската група в Пелагония: 1—2 — Породин. Рис. Jovanović. M 1:2. 68. 81. 54. 71. 61.Рис. 36. Meilart) Керамика от IV хоризонт на Хаджилар (по J. Рис. Comşa. Рис. 2. 1974). Korkuti. 48. Mellaart) Глинена антропоморфна пластика от Хаджилар. Рис. Попов и И. 39. 2 — от Дунавец (М 1:1) (по М. 1969) План на Падина (по В. 1969) Керамика от култура Протосескло от Отзаки Maгyла (по В. A. J. 76. Рис. Рис. Рис. 53. Cpejoвиħ. Ангелова) (различни мащаби) . Рис. 2 (М 1:4). Рис. Рис. Рис. Mellaart) Костени предмети от Чатал Хююк (по J. 73.7. Попов и И. Рис. 1 — фаза Джулещи. Кремъчни артефакти от Лепенски Вир: 1—5 от рис 74 Прото Лепенски Вир. 77. 47. Рис. Рис. Димов). Рис. хоризонт VII (Монохромна фаза) (по J. 1969). Вайсов) Монохромна керамика от Крайници (по S. 3—6 (М 1:2. Mellaart) Копие от стенописа на северната и източната стена на култовото жилище No. 52. 28. 5. Рис. Рис. Mellaart) Антропоморфна пластика от Чатал Хююк (по J. Mellaart) Пинтадери от Хаджилар (по J. докерамичен неолит В. D. 198