В1. Динамика на материална точка. Първи принцип на Нютон.

Маса и инпулс на
частица. Втори принцип на Нютон. Основни действия взаимодействия и сили.

1)

Материалната точка или частица е тяло, на което се изучава само
постъпателното движение, като се приема, че формата, размерите, строежа, както и
процесите протичащи в нея не влияят на това движение. Съвкупността от часовник и
наборът от тела, които се изучава движението на даден обект се нарича открита система
или система за отчитане. За отчитане на времето може да служи всеки периодичен
процес.
Свободно тяло е такова, което не изпитва действието на други тела или полета
върху себе си. За него е в сила принципа на Галилей, известен като Първи принцип на
Нютон-. свободното тяло се движи равномерно и праволинейно във всички отправни
инерциални системи. Инерциална се нарича всяка система, която се намира в покой или в
равномерно праволинйно движение. За да се определи положението на материална точка
в пространството трябва да знаем нейните координати. Минималния брой параметри
необходими за определяне положението на материална точка в пространството се наричат
брой на степените на свобода на обекта или точката.

Положението на материална точка се определя еднозначно чрез радиус вектора R по
следния начин:
R=R(x,y,z)
Уравнението на движение на материална точка се записва като: R=R(t) t-време
x=x(t)
y=y(t)
z=z(t)
При движенитео на материална точка радиус векторът R му описва в пространството
някаква линия наричана траектория. Видът на треакториятяа зависи от избора на
координатната система. Бързината на изменение на положението на материалната точка с
изменение на времето се характеризира с векторната величина скорост:
V=V(t)=limR(t+t)-R(t)
t-0
t

V(t)=dR/dt

В скаларен вид същото изглежда по следния начин:
Vx=dx/dt;

Vy=dy/dt;

Vz=dz/dt

Ускорението на материална точка се белижи с а и е равно на:
a=dV/dt=d2R/dt2
а в скълърен вид се записва като:

dR/dt) Диференциално уравнение от втори ред. az=dVz/dt=d2z/dt2 Състоянието на частицата в класическата физика се определя напълно от радиус векторът и скоростта.Втори принцип на Нютон Масата е малко на движещото се тяло не зависи от скоростта му. въведена за първи път от Нютон. никоя от които не взаимодействат с външни тела и полета. 2) Нютон установява. с която тялото действа върху опора или опъва нишката. 3) Според съвременнната представа всички явления. известен като закон за запазване на инпулса. ay=dVy/dt=d2y/dt2. Тегло – сила. Ако дадена затворена система се състои от N на броя частици то опитно е намерено. тоест сумата не е константа.скоростта на i-тата частица Векторът p=miVi се наричаимпулс на i-тата частица. то зависи от особено свойство на самите тела. V(0)=Vo Изолирана (затворена) система е система от материални точки. Силата е един нютон. която действа на частицата от страна на обкражаващите я тела и полета. но техните големини могат да бъдат най-различни и зависят от начина на движение на телата преди взаимодействето им от характера на това движение и от самите тела.ax=dVx/dt=d2x/dt2. F=dP/dt=d(mV)/dt=m*dV/dt=ma F=ma. Ni=1miVi=!const Производната на инпулса по времето се нарича сила. че когато едно тяло действува на друго като му придава ускорение то и второто тяло отговаря със същото.Гравинационни . R(0)=Ro. Общото решение се намира ако са неизвестни уравненията на движението и началните условия на задачата в момента t=0. тези начални условия са: t=0. !!!За дадена двойка отношенията на ускоренията и винаги е едно и също. Vi. a=a(R. че сумата: Ni=1miVi=const mi-маса на i-тата частица. Масата е свойство на самото тяло и е мяркя за инертност или количеството вещество съдържащо се в него. които се наблюдават във вселената се дължат на 4 вида фундаментални взаимодействия: . представлява важен природен закон. Пълният инпулс на системата: P=Ni=1pi =Ni=1miVi=const Постоянството във времето на пълния импулс на затворена система. че ускоренията на взаимодействуващите тeла имат противоположни посоки. на която е закачено.V)=a(R. Той показва опитно. ако тяло с маса 1 кг тя придава ускорение 1m/s2. За неизолирана система от частици пълният импулс е функция на времето. Това свойство се нарича инертност и се изразява количествено с величината маса. тоест ускорението на първото. Вторият принцип на Нютон дава възможност да се измери силата F и да се въведе нейната единица [N] – нютон. Масата е непостоянна и зависи от скоростта. Релативната физика изследва движенията на телета със скорости близки до скоростта на светлината.

силите на триене. силите на реакция. На тях се дължи взаимодействието на атомите и молекулите в газовете. На тях се дължи нестабилността на много електрични частици.Електромагнитни . Всички сили от нефундаментален характер – електричните.. M – маси на телата. На тях дължим съществуването на атомите. течните тела (течностите) и твърдите тела. които се привличат r – разстояние между тях γ . Електромагнитните взаимодайствия – съществуват между тела в строежа.q2 .82*10-12 F/m електрична проницаемост във вакум В слачая закона на Нютон е в сила за вакум.гравитационна констната ma= γ*mM/r2= a= γ*M/r2 =g (земното ускорение) Слабите взаймодействия не могат да създават стабилни състояния на веществото. За тях е в сила закона на Нютон за всемирното притегляне: F= γ*mM/r2 m.Ядрени Най-слаби са гравитационните.Слаби . вандервамовити сили и др представляват електромагнитни сили. Основен закон на електромагнитните взаимодействия е законът на Нютон F=q1*q2/4πEo * r/ІrІ q1. Ядрените взаимодействия се наблюдават между нуклеоните на ядрото (р+ и nо). Ни все още не знаем как зависят слабите взаимодействия от разстоянието. на които участват електрически заредени частици. Те имат специфична квантова природа. Те ги свързват в молекули. Те са около 100 пъти по-големи от електромагнитните. 107 пъти по-големи от слабите и 1010 пъти по-големи от гравитационните.големините на електромагнитните заряди Ео=8. .

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful