Топлинно излъчване.

Разпределение на излъчването в спектъра на абсолютно черно тяло
- закон на СтефанСтефан-Болцман, закон на Вин, закон на Планк.
Планк.
Топлинното излъчване е равновесно.
Излъчвателна способност rν,T:

rν ,T = dPν ,ν + dν ,T dν

Поглъщателна способност аν,T:

a ν ,T = dPνпогълната
dPνпаднала
, ν + dν , T
, ν + dν , T

Абсолютно черно тяло, ако за всички честоти
и температури аν,T = 1. Сиво тяло, ако аν,T=const<1.

Модел на абсолютно черно тяло,
ако

Sотвор < 0,1Sобвивка

Закон на Кирхов - отношението на излъчвателната към
поглъщателната способност е универсална фукция, не зависеща от вида на веществото:

rν ,T
a ν ,T

= ε ν ,T , За абсолютно черно тяло

rν , T ≡ ε ν , T

Закон на Стефан-Болцман – интегралната излъчвателна способност на абсолютно черно тяло е
пропорционална на четвъртата степен на абсолютната температура:

ε T = ∫ ε ν ,T dν = σT 4 , σ = 5,67.10 −8 W / m 2 K 4

константа на Стефан − Болцман

0

Закон на Вин – с увеличаване на температурата максимума на
излъчване се отмества към по-късите дължини на вълната:

λm =

b
, b = 2,9.10 −3 m.K
T

b - констaнта на Вин

Закон на Планк:
Хипотеза на Планк – излъчването и поглъщането
става на кванти (порции):

ε n = nhν = nℏω, h = 6,626.10 −34 J.s , константа на
h
Планк, ℏ =
, hc = 1241 eV.nm . Средната енергия

на излъчване, отчитайки разпределението на
Болцман по енергии, е:

< ε >= ∑ ε n A.e

εn
kT

,

0

∑ nhν.e
< ε >=

∑e

−1

= σ −1 = 1 − e −ξ

εn
kT

d ln σ −1
= hν
=

0

 ∞ − nξ 
A = ∑e 
 0

εn
kT


e


kT

−1

0

ε ν ,T

2πν 2
= 2
c


e


kT

,

−1

Закон на Планк

, от пълната вероятност ( ξ = hν / kT )!

Отчитайки, че броят на осцилаторите
в интервала от вълнови числа k – k+dk
е ~ k2 /2π ~ 2πν2/c2 получаваме:

Външен фотоефект. Комптънов ефект.
Опитни закономерности – закони на Столетов:
1.

I n = e.n ~ E,

E − осветеност

2.

Е max
= e.U з ~ ν
k

3. За ν < ν0 не се наблюдава фотоефект.
Айнщайн успява да обясни успешно закономерностите на фотоефекта
обобщавайки идеите на Планк – излъчването, разпространението и
поглъщането става на порции (кванти):

mv 2
ε γ = hν = A +
, автоматично се получават опитните закономерности:
2
1. I n ~ E ~ I ~ n γ = n
max

2. Е k
3.

= e.U з ~ ν

ν < ν0 =

A
h

Светлината проявява и корпускулярни свойства:

ε γ = hν = ℏω = ℏck , p γ = 

εγ
c

= ℏk , ℏc = 1241 eV.nm, c = 1 

p = ℏ k = ℏ (k , k ), четиривектор на импулса 

m γ ≡| p |= 0

Комптънов ефект (1923г.) – наблюдава се при

ε γ = hν >> A , може да

разглеждаме електроните

като свободни:

∆λ = λ f − λ i = λ C (1 − cos θ), λ C = 2,424 pm
Доказателство: 
→ 

p γ+ p 
→ 

→ 


e 

→ 

= p ' γ + p 'e , 
→ 

p γ + p e − p ' γ = p 'e 
→ 

→ 

→ 

p
|2 


e

= ( m ,0 ),

p

γ

= ℏ (k , k )

⇒ 

p γ . p 'γ − p e ( p γ − p 'γ ) = 0

ℏ 2 kk ' − ℏ 2 k .k ' − mc ℏ ( k − k ' ) = 0

|.

∆λ = λ f − λ i = λ C (1 − cos θ), λ C =


ℏ mckk '

h
= 2,424 pm
mc

Отлично съвпадение с опита.

Вълнова функция. Физични величини и квантовоквантово-механични оператори.
Уравнение на Шрьодингер. Стационарно уравнение на Шрьодингер.
Търсим уравнение, което да описва едновременно корпускулярните и вълновите свойства на
микрочастица с енергия Е и импулс р:

ω=

p
E
, k=

Според Луи дьо Бройл

Най-простото движение е движението по инерция – p=const, E=const. Най-простата вълна е
− i ( ω t −k .r )

плоската хармонична вълна – Ψ = A.e
(i2 =-1). Да съпоставим на най-простото движение
най-простата вълна ползвайки съотношенията на Луи дьо Бройл.

Ψ = A.e

i
( E t − p.r )

В тази вълна са отчетени и корпускулярните свойства!

∂Ψ
i
i
= − EΨ , ∇ Ψ = p Ψ
∂t


Eˆ = iℏ , ˆt = t
∂t
pˆ = −iℏ∇, rˆ = r

EΨ = i ℏ


Ψ , p Ψ = − i ℏ∇ Ψ
∂t

Основни квантово-механични оператори на енергията,
импулса, времето и местоположението.

При прехода от обикновеното (t,r) към функционалното пространство

Ψ ( t , r ) , на всяка физична

величина съответства квантово-механичен оператор. Те са ермитови и са с реални собствени
стойности. Всеки произволен квантово-механичен оператор може да
изразим чрез основните.
Например операторът на пълната енергия е:

pˆ 2

ℏ2
Eˆ =
+ U (r ) ⇒ iℏ = −
∆ + U (r ), ∆ ≡ ∇ 2
2m
∂t
2m

След умножение с вълновата функция на двете страни на операторното равенство получаваме
уравнението на Шрьодингер - 1926г.:


ℏ2
iℏ Ψ = −
∆Ψ + U (r ).Ψ
∂t
2m

Това уравнение описва правилно поведението на микрочастиците.

От вълнова гледна точка интензитетът на вълните е I~|Ψ|2 ≡ Ψ.Ψ*, а от корпускулярна I~n.
Следователно физически смисъл има не самата вълнова функция, а |Ψ|2 ≡ Ψ.Ψ* и изразява плътност
на вероятността.
dP=|Ψ|2.dV е вероятността за намиране на частицата в момент t в обем dV около местоположение r.

Пълната вероятност е:

∫ Ψ.Ψ * .dV ≡ 1
0

Вълновата функция трябва да удовлетворява следните стандартни условия:
1. да е еднозначна
2. да е ограничена
3 да е гладка, т.е. функцията и нейните производни да са непрекъснати.
За затворена квантово- механична система (E=const):


EˆΨ = iℏ Ψ = EΨ
∂t

Ψ (r, t ) = ϕ(r ).e

∂Ψ
E
= −i ∂ t
Ψ

⇒ ln Ψ = ln ϕ (r ) − i

E
t

i
− Et

| Ψ | 2 =| ϕ (r ) | 2 ≡ ϕ .ϕ *

Плътността на вероятността не зависи от времето, т.е. тя е стационарна.

e

i
− Et

След деление на уравнението на Шрьодингер с
получаваме стационарното уравнение на Шрьодингер:

2m
∆ϕ +
(E − U (r )).ϕ = 0 ,

ϕ (r ) = ?, Ψ = ϕ (r ).e

i
− E. t

Водородният атом от гледна точка на квантовата механика. Квантуване на момента на
импулса. Квантуване на енерг
енергията. Квантови числа. Спектри на излъчване и поглъщане.
Потенциалната енергия на взаимодействие между електрона и протона във водородния атом е:

U=−

e2
4πε 0 r

=

α
r

, α =−

e2
4πε 0

В затворена квантово-механична система моментът на импулса J и неговите проекции се запазват.


Jˆ z = −iℏ
, аналогия с
∂φ

pˆ z = −iℏ


∂z

По подобие на енергията:


− iℏ
Ψ = JzΨ
∂φ

Ψ = ϕ ( r, θ ).e

i

Jz
Φ

Физически смисъл има не самата вълнова функция, а |Ψ|2. Освен това тя е периодична по Φ :

Ψ (Φ + 2π ) = Ψ (Φ ).e
e

i

Jz

= ±1 ⇒

i

Jz

= ± Ψ (Φ ) ⇒

Jz
2π = ± m jπ

1
J z = ± m j ℏ, m j = 0,1, 2, 3,..., j
2
, т.е. моментът на импулса се квантува и естествената му измерителна единица е

ℏ.

Пълният момент на импулса може да представим със сума от собствения и орбиталния момент на импулса
– J = S +L. Опита показва, че собственият момент на импулса на електроните, протоните, неутроните и
неутриното е -

1
Sz = ± ℏ .
2

За орбиталния момент на импулса –

L z = ± m l ℏ, m l = 0,1, 2, 3,..., j ,
т.е. пространствено квантуване.

< L2 > = L2 =< L2x > + < L2y > + < L2z >= 3 < L2z >
L2 =

3ℏ 2 l 2
6ℏ 2 l 2
6ℏ 2 1
m
=
m
=
∑ l 2l + 1 m∑=0 l 2l + 1 6 l(l + 1)(2l + 1)
2l + 1 m l = − l
l

L2 = ℏ 2l(l + 1) ⇒

L = l(l + 1) ℏ

квантуване на орбиталния момента на импулса
l=0, 1, 2, 3, …….., n-1.

S = s(s + 1) ℏ

квантуване на собствения момента на импулса, s=1/2

J = j( j + 1) ℏ

квантуване на пълния момента на импулса,

Квантови числа:

1 3
1
j = 0, , 1, , 2, .........., n − .
2 2
2

n - главно квантово число
l - орбитално квантово число
ml - магнитно орбитално квантово число
ms - магнитно спиново квантово число

p×L
r

m
r
2
(pL)
(pL) 2


2
Л2 =
.(
)
+
α
+
r
p
×
L
=
+ α2 +
(r × p).L
2
2
m.r
m.r
m
m
L2 p 2 α
L2
= α2 + 2 (
+ ) = α2 + 2
E = const ≈ 0
m 2m r
m

Вектор на Лаплас -

Л≡

ˆ 2 Ψ = α 2 Ψ + 2 Е n j( j + 1)ℏ 2 ψ = α 2 Ψ + 2 Е n n 2 ℏ 2 ψ ⇒
Л
m
m
2
2
2

Л

E n = − 2 2 (1 − 2 ) ≈ − 2 2
2n ℏ
α
2n ℏ
4
E
me
E 1 = − 2 2 = −13,6 eV, E n = − 21
8ε 0 h
n
Съвпадението с опита е с много голяма точност.
Спектри на излъчванеи поглъщане

Квантуване на магнитния момент на електрона. Опит на Щерн и Герлах
Квантуването на момента на импулса автоматично води до квантуване на магнитния момент:

−e
S = −e.Sɺ
T
L = r × p = mr × dr / dt = 2mSɺ ⇒
L
Sɺ =

2m
−e
eℏ
µ=−
L=
l(l + 1)
2m
2m
µ ≡ p m = I.S =

µz = −
µB =

e
eℏ
Lz =
m l , m l = ± (0,1,2,3,.....l)
2m
2m

eℏ
2m

Магнетон на Бор

e
S , g - жи фактор, g=2.
2m
eℏ
1
=g
mS = ± µB , mS = ±
2m
2

Спинов магнитен момент:

µS = g

eℏ
s(s + 1) , µ SZ
2m

- естествена единица за измерване на магнитния момент.

Опит на Щерн и Герлах

µ S = −g

- пропускаме поток от сребърни атоми през силно нехомогенно магнитно

поле.:

U m = −(µ.B) = − µ Z B ,

Fm = −∇U m = µ Z

∂B
∂B
= ± µB
∂z
∂z

Опита показва, че се получават две тънки линии. Дискретен може да бъде само

µZ .

Ако пропуснем атоми с общ момент на импулса J=L+S, то броят на линиите е 2j+1.

Принцип за неразличимост и тъждественост
тъждественост на микрочастиците.
микрочастиците.
Принцип на Паули. Строеж на многоелектронните атоми.
Периодична система на елементите на Менделеев. Химична валентност.
Във водородния атом състоянието на електрона се описва
с 4 квантови числа – n, l, ml , ms.

n = 1, 2, 3, …..
l = 0, 1, 2, ……, n-1.
ml = ± (0, 1, 2, 3, ……., l)
ms = ±1/2
Многоелектронни атоми – всички след водорода.
Микрочастците от даден вид си приличат като абсолютни близнаци. Този опитен факт е обобщен в
принцип за неразличимост и тъждественост на микрочастиците от даден вид. От класическа
гледна точка може да ги различаваме по тяхната траектория. В квантовата механика понятието
траектория не съществува, съществува вероятност за намиране на частицата около дадено
местоположение в даден момент. Този принцип води до интересни следствия. Нека с ξ обозначим всички
квантови числа, определящи състоянието на микрочастицата - ξ ≡ (n, l, ml , ms). Да разгледаме квантовомеханична система от 2 тъждествени частици:

| Ψ (ξ 1 , ξ 2 ) | 2 = | Ψ (ξ 2 , ξ 1 ) | 2

⇒ Ψ (ξ 1 , ξ 2 ) = ± Ψ ( ξ 2 , ξ 1 )

, т.е. вълновата функция е четна или нечета. Опита показва, че вълновата функция е винаги нечетна за
частици с полуцяло спиново число (Фермиони), а за частици с цяло спиново число е четна (Бозони). За
електроните s =1/2, ms = ±1/2.

Ако ξ1 = ξ 2 , то от Ψ (ξ1 , ξ 2 ) = −Ψ (ξ 2 , ξ1 ) ⇒ Ψ ≡ 0, ⇒ винаги ξ1 ≠ ξ 2 , за микрочастици с
полуцяло спиново число!

Не може да има 2 електрона с напълно еднакви квантови числа ! На дадено енергетично ниво не може
да има повече от един електрон. В атомите електроните се стремят да запълнят най-ниските енергетични
състояния. Колко е броят на енергетичните състояния?
брой

ms = ±1/2
ml = ±(0, 1, 2, ….., l)
l = 0, 1, 2, …….., n-1.
n = 1, 2, 3, ……

2
2l+1
n
1
n −1

Броят на всички енергетични състояния за дадено n e

2∑ (2l + 1) = 2n 2 . 2n 2 = 2, 8, 18, 32, ......
l=0

Квантовите числа определят как ще се запълват електронните слоеве.
n
слой

1 2
K L

3
M

4
N

5 6 7
O P Q

l
подслой

1869г. Менделеев съставя таблицата на елементите.

0
s

1
p

2
d

3
f

Квантовата механика обясни Менделеевата таблицата на елементите!
Атомно ядро с повече от 92 протона е
нестабилно, няма конкурентна сила, която
може да ги задържи в ядрото.

да

Химична валентност – възможност за
химичнo свързване при компенсиране на
на електроните:

спина

s
2s

H
½
1

He
0
0

Li Be B
½ 0
½
1 0,2* 1

C
N O
1 3/2 1
2,4* 3 2

F Ne
½ 0
1
0

Валентност ≡ 2s
Валенциите проявяват склонност към
насищане, също като магнитните
(спиновите )моменти.

Състав и характеристики
характеристики на атомното ядро.
Маса и енергия на свързване на атомното ядро – ядрено взаимодействие.
Атомното ядро е съставено от протони p и неутрони n - нуклони.
В атомната и ядрената физика се предпочита
масите да се изразяват с атомни единици за маса или MeV:

1
1 µC
1
1a.e.м. = 1u = 931,50 MeV, 1u = m 12 C =
=
≈ 1,66.10 − 27 kg
12
12 N A N A 

m p = 938,26 MeV
m n = 939,55 MeV 

p = (E, p), | p |= m = E 2 − p 2 , E 0 = m,

ako p = 0

Масово число: А е броят на нуклоните, N е броят на неутроните, Z е броят на протоните, съответства
на броя на електроните в атомите:
A=Z+N,

N=A-Z

Енергия на свързване – масата на ядрото е
по-малка от сумарната маса на нуклоните:

E b = Z.m p + ( A − Z).m n − m я ± Z.m e = Z.m H + (A − Z).m n − m a
Определя нов тип взаимодействие по-интензивни
от електромагнитното – ядрено взаимодействие.
Специфична енергия на свързване -

εb =

Eb
.
A

По- стабилни са ядрата с по-голяма
енергия на свързване. Енергетически
изгодни са ядреният синтез и ядреният
разпад.
Ядреното
взаимодействие
проявява
насищане,
т.е.
нуклоните
взаимодействат само с близките си
съседи. Радиусът на взаимодействие е
rя~10-15 m. При разстояния < 0,4. 10-15 m
ядреното
взаимодействие
е
на
отблъскване.

rя = (1,2 ÷ 1,3)А 1 / 3 Fm, Vя ~ A
Нуклоните са фермиони, спиновото им число е ½. Нуклоните имат магнитен момент:

µ p = 2,793 µ я
µ n = −1,913 µ я , µ я =

eℏ
2m p

ядрен магнетон

Неутроните са електрически неутрални, но притежават магнитен момент, това е възможно само ако имат
вътрешни структури с електрически заряд– кварки.
Ядреното взаимодействие е около 100 пъти по-интензивно от електромагнитното – ядрата след уран 92 (
92
U) са нестабилни.

Естествена и изкуствена радиоактивност
радиоактивност – ядрени реакции
dN=-λ.Ndt,

dN – брой на разпадналите се ядра за време dt, λ − константа на разпада.

N = N 0 e − λt

Период на полуразпад Т:

N=

Активност (радиоактивност) А:

ɺ |=| λN e − λt |= A e − λt
A ≡| N
0
0

Специфична радиоактивност а:

a ≡ A / m = a 0 e − λt

Видове радиоактивност:
тип
α − разпад

∆Z

∆A

-2

-4

схема
A−4
Z−2

A
Z

X→

X + 42 He

A
Z

X→

A
Z +1

A
Z

X→

A
Z −1

A
Z

X→

A
Z −1

β − разпад

β

+1

0

β+

-1

0

Κ− захват

-1

0

0

0

γ
1p

-1

-1

2p

-2

-2

1n

0

-1

2n
Ядрено
делене

0

-2

~

X + e− + ~
νe

X + e+ + νe

X + ν e + x − лъчи

A
Z
A
Z
A
Z

X→ X +γ

A
Z
A
Z

X→
X→

X→
X→

Z
A A
~
ZX
2
2

A
Z
A −1
Z −1
A−2
Z− 2

X + 11 H
X + 211 H

A −1
Z
A−2
Z

X+n
X + 2n

A1
Z1

A2
Z2

X+

X, A1 ≈ A 2

N0
= N 0 e − λT
2

⇒ λ=

ln 2
T

Естествена радиоактивност:

a → X 1 + X 2 + ....... + X n 
→ 

→ 

, най-често разпадатът е на две частици 

p a = p 1 + p 2 , p a = ( m a ,0 ) 
→ 2 

→ 2 

→ 2

a → X1 + X 2 

→ 

Закон за запазване на енергията, импулса и масата 
→ 2 

→ 2 

→ 

→ 

p a = p 1 + p 2 + 2 p 1 . p 2 = p 1 + p 2 + 2 p 1 .( p a − p 1 )
m a2 = − m 12 + m 22 + 2m a E 1

m a2 + m 12 − m 22
E1 =
2m a
m a2 + m 22 − m 12
E2 =
2m a
T1 = E 1 − m 1 =

(m a − m1 ) 2 − m 22 Q 2 + 2Q.m 2
=
2m a
2m a

(m a − m 2 ) 2 − m12 Q 2 + 2Q.m1
T2 = E 2 − m 2 =
=
2m a
2m a
m a ≥ m1 + m 2

необходимо условие, но не винаги е достатъчно

Енергията на ядрената реакция е:

Q ≡ ∑ mi − ∑ mk

⇒ Q = m a − m1 − m 2

Изскуствена радиоактивност – след сблъсък на две частици:

a + b → X 1 + X 2 + ....... + X n
a + b → X1 + X 2 

най-често 

p in = p out 
→ 

→ 

→ 2

( p a + p b ) = p out ≥ (∑ m k )
2

2

m a2 + m 2b + 2m b E a ≥ (∑ m k ) 2
E

min
a

=

(∑ m k ) 2 − m a2 − m 2b

T ≥ Tamin = −Q

2m b

∑m

k

+ ma + mb
2m b

Q>0 – екзотермична реакция
Q=0 – еластично разсейване
Q<0 – ендотермична реакция

, Q = ∑ mk − ma − mb

Субатомни частици. Частици и античастици.
Видове взаимодействия между субатомните частици.
Три етапа в развитието на физиката на субатомните частици:
Демокрит – атом (неделим).
1. От електрона до позитрона 1897-1932
В края на XIX век е открит електрона, в началото на XX век са открити протона и неутрона
– съставни частици на атома. Считали са ги за неделими частици
(демокритовите атоми).
2. От позитрона до кварките 1930-1970
Оказало се, че тези частици не са неделими и могат да се превръщат една в друга, повечето
от тях са нестабилни. Само фотонът, електрнът, протонът и неутриното са стабилни, ако са
сами. Оказало се, че съществуват техни античастици – позитрон, антипротон, антинеутрино, с
които анхилират и образуват нови частици. При удар на частици възникват нови с маса
зависеща от използваната енергия при удара. Така могат да бъдат получени всички известни
частици.
3. От хипотезата за кварките 1964г. до наши
дни
През
70-те
години
са
открити
“странни” частици с маси по-голями от
тези на нуклоните – каони и хиперони.
Открити са “чаровни” частици с
значително по-голями маси. Открити
са огромен брой (около 200) кратко
живущи “резонансни” частици с време
на живот ~ 10-22 - 10-23 s. 1964г. ГелМан и Цвайг изказват хипотезата за
съществуването на фундаменталните
частици не наблюдаеми в свободно
състояние – кварки:

Лептони - не участващи в силните взаимодействия,
нямат вътрешна структура, като кварките.

Адрони = Мезони + Бариони –
участват в силните взаимодействия.

Видове взаимодействия – обмен на бозе частици.

Космология:

Хабъл установява,че галактиките се разбягват със скорост
пропорцинална на разстоянието до тях:

v = H.r

Закон на Хабъл

H - константа на Хабъл, H=v/r=1,6.10-18 s-1

- средна стойност от опита.

Дали светът има начало?

t=r/v=1/H=(1/1,6) 1018 s ≈ 20. 109 г.

- времето до началото на
разбягването.

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful