Николай Додов Сотир Гелев Евгений Йорданов Румен Чаушев Петър Станимиров

Росен Манчев Владимир Коновалов Димитър Стоянов - Димо Пенко Гелев

НАД ДЪГАТА

Николай Додов Сотир Гелев Евгений Йорданов Румен Чаушев
Росен Манчев Владимир Коновалов Димитър Стоянов - Димо

Петър Станимиров
Пенко Гелев

НАД ДЪГАТА

2012
София

НАД ДЪГАТА
Издател: Сдружение „Проектът ДЪГА”
© Сотир Гелев, текст на „Дичо Пъдаря трябва да умре“, текст и рисунки на „Призрак“, 2012
© Росен Манчев, текст и рисунки на „Ян Бибиян“, 2012
© Румен Чаушев, текст и рисунки на „Миташки и небесната джаджа“, 2012
© Николай Додов, текст и рисунки на „Ники внучето и Роли кучето“, 2012
© Пенко Гелев, рисунки на „Дичо Пъдаря трябва да умре“, 2012
© Димитър Стоянов - Димо, рисунки на „ЕЛО - Легенда за черните архангели“, 2012
© Владимир Коновалов, текст и рисунки на „Краят на Бенковски“, 2012
© Петър Станимиров, рисунки на „Дамга“, 2012
© Евгений Йорданов, текст и рисунки на „Тримата мускетари“, 2012
© Любомир Чолаков, текст на „ЕЛО - Легенда за черните архангели“, 2012
© Марин Трошанов, текст на „Дамга“, 2012
© Евгени Пройков, текст на „Дамга“, 2012
© Антон Стайков, автор на „Нюанси след дъгата“, 2012
© Свобода Цекова, фотографии, 2012
Copyright © Сдружение „Проектът ДЪГА”
Всички права запазени.
Никаква част от това издание не може
да бъде възпроизвеждана под каквато и да е форма
и по какъвто и да е начин без изричното разрешение на издателя.
Изданието е съфинансирано от Столична програма „Култура” 2012 г.
на Столична община и се реализира в подкрепа
на кандидатурата на София за европейска столица на културата - 2019 г.

ISBN 978-954-92997-1-7

СЪДЪРЖАНИЕ
4

НЮАНСИ СЛЕД ДЪГАТА
Антон Стайков

5

ЕВГЕНИЙ ЙОРДАНОВ

ДИЧО ПЪДАРЯ ТРЯБВА ДА УМРЕ
текст – Сотир Гелев, рисунки – Пенко Гелев

НИКОЛАЙ ДОДОВ

17

ЯН БИБИЯН
по Елин Пелин,
текст и рисунки – Росен Манчев

21

РУМЕН ЧАУШЕВ

МИТАШКИ И НЕБЕСНАТА ДЖАДЖА
текст и рисунки – Румен Чаушев

РОСЕН МАНЧЕВ

31

НИКИ ВНУЧЕТО И РОЛИ КУЧЕТО
текст и рисунки – Николай Додов

43

АНТОН СТАЙКОВ

ЕЛО – ЛЕГЕНДА ЗА ЧЕРНИТЕ АРХАНГЕЛИ
текст – Любомир Чолаков,
рисунки – Димитър Стоянов - Димо

ПЕНКО ГЕЛЕВ

48

КРАЯТ НА БЕНКОВСКИ
текст и рисунки – Владимир Коновалов

52

ВЛАДИМИР КОНОВАЛОВ

ДАМГА
текст – Марин Трошанов и Евгени Пройков,
рисунки – Петър Станимиров

ПЕТЪР СТАНИМИРОВ

60

ТРИМАТА МУСКЕТАРИ
по Александър Дюма,
текст и рисунки - Евгений Йорданов

70

СОТИР ГЕЛЕВ

ПРИЗРАК
текст и рисунки – Сотир Гелев

ДИМИТЪР СТОЯНОВ - ДИМО

НЮАНСИ СЛЕД ДЪГАТА
Антон Стайков

Авторите на комикси са сценаристи и художници, понякога и двете.
Някои са завършили училища и академии за изкуства, други идват от света на
живописта, романа, илюстрацията, киното и рекламата, трети са влюбени в
рисуваните истории от деца и са отдали живота си на комикса.
Сюжетите са фантастични, приключенски, политически, исторически,
смешни, сериозни, романтични, детски или само за възрастни.
Сюжетът се превръща в кратка комиксова лента, новела, албум, цикъл.
Често комиксите стават основа за дигитални игри, телевизионни сериали,
игрални филми.
Медиите, които традиционно дават сцена на комикса, са всекидневниците,
неделните приложения, списанията. Към тях в последните години се добавят
интернет сайтовете, специализираните блогове, фанзините, специализираните
списания, стандартните албуми с твърди корици от 48 страници в Европа,
книжките с епизоди за супергерои в Америка, ежеседмичните евтини манга
издания в Япония в огромни тиражи.
Техническите средства се променят много бързо. Когато швейцарецът
Роланд Тьопфер разбира през 1829 година, че зрението му не позволява да работи
жанрова живопис и гравюра, литографията му идва на помощ в конструирането
на бързи линеарни истории, които могат да се репродуцират евтино в голям
тираж. Той е и първият, който разбира и дефинира неотделимия и допълващ се
характер на текст и рисунка, за което получава одобрението на прозорливия
немски писател и философ Гьоте.
В началото на XX век, по време на вестникарските войни за влияние
комиксите стават главен инструмент в конкуренцията на американска земя. По
време на първата световна война те са сатиричен инструмент за повдигане на
бойния дух. Развитието на печатарската индустрия улеснява предпечатния процес
и увеличава репродукциите в пресата.
Между двете войни комиксът е най-вече в детските списания, това
изисква повече цветни и привлекателни издания, които художниците осигуряват в
огромни количества от двете страни на океана.
Втората световна война е повод за раждането на супергероите, които
помагат на войските по фронтовете. Комикс красавици, нарисувани върху
носовете на бойните самолети, ги съпровождат за късмет в рискованите
им акции.
След 60-те години голямото количество издания и кратките срокове
променят процеса на създаване на комикс в Америка. Нахвърлянето на
първоначалната идея, моливната скица, тушовата рисунка и оцветяването са
вече отделни процеси, често изпълнявани от различни автори и ръководени от
художествен директор, който отговаря за процеса — от идеята и финансирането
стр. 16
до крайната реализация, рекламата и разпространението.
4

5

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14
14

15
15

В Европа художниците по-дълго време държат на това да контролират
сами целия художествен процес. И досега школите от двете страни на
Атлантика ясно се разграничават и разпознават.
В Япония стилът е повече подчинен на канони, които напомнят своеобразна
азбука, отколкото на индивидуалния стил. По този начин японските автори
могат да създават своите манга-опуси за много кратко време, а читателите
им – да ги изчитат на един дъх. Американският и европейският пазар вземат
много от японската прагматика през последните двайсет години, създавайки
преплитания и взаимни влияния, особено видими при най-младите автори.
В албума „Над дъгата” страниците на Владимир Коновалов, посветени на
Бенковски, съдържат подготвителните моливни скици и завършена страница с
изчистена тушова рисунка. Той е единственият представен автор, който използва
класическата техника, текстовете му също са написани ръчно, не с компютърно
генериран шрифт.
В списание „Дъга” от 1979 до 1992 година всички автори работят по този
начин, добавянето на цвят е допълнителна работа върху така нареченото
синьо копие, което не винаги съвпада с тушовата рисунка в крайния резултат.
Разминавания и технологични дефекти повлияват на стилистиката на авторите
и определят естетиката в течение на две десетилетия. В настоящия албум
художниците рисуват директно в графична компютърна програма, няма хартиени
носители на рисунката. Тази липса на физически оригинал ни връща към анализите
на Валтер Бенямин през 30-те години за оригиналите в епохата на масово
копиране на практически идентични изображения. Аурата на докоснатото
от ръката на твореца изображение се замества с оголените смисли
на картинния разказ.
Основната част от сценариите за комикс са написани специално. Понякога
авторът написва първо книга, понякога комиксът следва вече реализиран игрален
или анимационен филм.
Световният пазар на комикса разграничава три региона, в които
българските комикс автори през последните години имат няколко избора: част
от тях, след формирането си като професионалисти в България, емигрират и
работят за големи издателски къщи и студия в Европа, САЩ и Австралия.
Други проектират и реализират видео игри (Петър Станимиров, Евгени
Йорданов, Росен Манчев), комикси, поръчани от западни издателства и авторска
анимация (Сотир и Пенко Гелеви).
Петър Станимиров е автор на концепцията на комикс вестници („Разкази
в картини“ и „Пулсар“) в началото на 90-те. Те поставят комикса в рождената
му среда – пресата. В тези вестници има истински графични постижения, които
чакат своите изследователи. Двамата с Димитър Стоянов-Димо, в издателство
Плеяда, издават и илюстрират книги-игри. Носители на особен интерактивен
разказ, този тип издания добиват изключителна популярност и въпреки
краткия си живот и досега са библиофилска рядкост и бележат прехода към
интерактивните компютърни игри.
стр. 20

16

17

18

19

Още в началото на XX век в пластичните изкуства се появяват
произведения, които примиряват движението и пластиката.
Един от първите, решили тази формална задача, е Марсел Дюшан.
Годините на раждане на нови изкуства боравят с движение и ритъм
в линейно протичащо време. Дюшан се вдъхновява, както много други
художници от края на XIX век, от колотипиите на Майбридж — учебник
за статика и динамика на животни и хора във фази, невидими
за човешкото око.
Художниците на комикси се възползват от този нов инструмент за
изучаване на движенията. Майбридж повлиява на живописта и графиката,
анимацията и киното. За изкуството на комикса той променя парадигмата,
разделяйки го жанрово на реалистичен и комичен.
Жанровете разделят 1) последователите на Тьопфер – за него
обучението на художника е чрез емпирично изучаване на човешки мимики с
няколко линии и тяхното въздействие върху зрителя и 2) всички реалистични
художници, които използват оптични промени, ракурси, замръзнали движения,
заети от фотографията, киното и телевизията, за да изградят максимално
близкък до човешките пропорции еталон за героите.
И „Над дъгата” използва безпогрешно комикса в характерната му
хибридна форма между писано и графично, между статично и динамично.
Изкуство, универсално заради езика и разпространението му по цялото
земно кълбо. Звукоподражателни, разсечени балони, отворени рамки и
композиции на страниците с различна подредба, всеки един елемент от
морфологията на комикса неподражаемо експонира авторите и техните
истории в този български комикс сборник.
Критикът Ервин Панофски дефинира три четливи нива на прочит:
1) естествен, първичен сюжет, който възприема чистите форми
като конфигурации на линии и цветове и т.н.;
2) вторичен, конвенционален сюжет, който определя символните
значения. Зрителят разбира смисъла на поднесените метафори — това са и
мотивите, които носят вторично, конвенционално значение. „Образите” или
„историите” и „алегориите”.
стр. 30

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

Комиксът борави с тези категории, подсилва историческите сюжети, за
да превърне герои, истории и епохи в четливи знаци. От друга страна, комиксът
превръща в знаци образите в „комичния“ комикс чрез ирония, пародия, използване
на клишета и банални образи, за да създаде комичен ефект. Така, в албумите за
Астерикс, Юлий Цезар винаги говори за себе си в трето лице, героят на Готлиб
Ге Люрон винаги спи до оградата и сънува себе си как спи и сънува себе си и т.н.;
3) Вътрешното значение или съдържание превръщат в символи признаците,
които определят „нация, народ, класа, религиозна или философска концепция,
пречупен през призмата на една личност или сгъстен в едно произведение.”
В албума „Над дъгата” виждаме тези посоки – метаморфозите в „Дамга”
на Станимиров, ироничния поетичен втори глас или неочаквания финал на
„Призрак” на Сотир Гелев, самата стилистична тъкан на „Тримата мускетари”,
където женският образ е пряко повлиян от филмовите диви в ранните филмови
версии на книгата на Дюма, измамно светлата цветова гама на драматичната
история „Дичо Пъдаря трябва да умре” на Пенко Гелев…
Сборният албум „Над дъгата” се появява в края на 2012 година, точно
20 години след последния, 42 брой на списание „Дъга”. През осемдесетте години
„Дъга” е комикс-списание на български език, но по-важното, само с български
автори и много български теми. Тя очертава границите на две поколения
художници и няколко поколения деца, които успешно го разпознават като „своето
списание” на мястото на легендарния „Пиф с играчка”, случайно попадналите
броеве на американски комикси за супергерои или сръбски комикс издания.
Първият му брой (декември 1979), се появявя в годината на детето,
по време на илюзорното размразяване в социалния и обществен живот.
Събирането на група, незнайно как подготвени художници и сценаристи, довежда
до реализирането на новаторско за България комикс издание. В началото
идеологията е повод, и то само за някои от поредиците. Веднага се появяват
фантастични, исторически, комични истории, свободни от идеологически
клишета. Въпреки че излиза само един път на три месеца, „Дъга” се задържа с
високо качество до последният си брой през 1992. Закриването на издателството
съвпада с разпада на комунистическата идеология и с бедността на прехода –
несигурно време за България.
стр. 42

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

Настоящият албум не е продължение на „старата Дъга”.
Той изразява желанието на девет автори да стигнат до сегашните
читатели в България, които са изморени от социални мрежи, торенти
и кабелни доставчици на визуални разкази. Публиката иска отново да
разлиства комикси, радва се на големите формати, в които детайлите са
неизменна част от преживяването, и ги реди в библиотеките си. Наред
с европейски, американски и японски комикс-разкази в най-различни жанрове,
които все по-често се намират в родните книжарници, читателите имат
нужда от български автори, с близки до тях сюжети и съвременна графична
визия. Художниците разказват представените тук истории с универсалния
език на комикса, но оцветен с нюансите от началото на 21 век.
Художниците се събират в този албум, за да заявят отново любовта
си към комикса и утвърдят мястото си в европейското комикс-семейство.
Всички заедно кондензират годините след последния брой на Дъга в ново
качество – техните истории са по-зрели, с усложнени сюжетни нишки
и плътна структура.
Aлбумът навлиза и в териториите на графичната новела, по-близo до
литературата – документална, трилър, фентъзи. Това издание не следва
буквално „Дъга”, но се опира на традициите на легендарното и обичано
списание.
„Призрак” на Сотир Гелев се разполага в драматичен момент
от бомбардировките над София през 40-те.
„Дамга” на Петър Станимиров е в традицията на модерното
фентъзи, в нея кулминацията – метаморфозата на героинята – смразява
с типична комикс стилистика, и неслучайно печели наградата „Най-добър
класически комикс” на престижния десети международен фестивал
на комикса в Белград през 2012.
Eдинствено „Ян Бибиян” на Росен Манчев е пореден епизод по книгата
на Елин Пелин. „Бенковски” на Владимир Коновалов допълва българските
исторически митове, започнати още в първи брой с образа на Левски,
а героите на Димитър Стоянов продължават космическата сага ЕЛО
в по-ново време и с други герои.
стр. 60

42

43

44

45

46

47

Нашият уважаван колега Владимир Коновалов
работи върху комикс по „Записки по
българските въстания“ на Захарий Стоянов.
Той любезно ни разреши да публикуваме
работни скици от бъдещата поредица,
защото за всеки любител на комикса
ще е вълнуващо да надникне
в неговата творческа лаборатория.

48

49

50

51

НАЙ-ДОБЪР КЛАСИЧЕСКИ КОМИКС - Белград 2012

52

53

54

55

56

57

58

59

През 80-те години героите на „Дъга“ са част от разширената
митология на развития социализъм: „народни бранители”, партизани и ятаци,
смели разузнавачи, покорители на космически пространства или просто
„хора от народа”. Декларациите от уводните статии на списанието не се
превръщат в нарисувани истории. Самата форма на комикса преобразява
партизани и космонавти, работници и исторически фигури в „герои
в акция”. Като следват модела и мощното въздействие на комикса още
от зараждането му в края на XIX век, изображения и текст градят тези
универсални герои, които събличат идеологическите си костюми и строят
нови митове.
Това обяснява интереса към списанието и огромния му тираж,
реализирани по ироничен начин в партийното издателство „Септември”.
За издателството те осигуряват печалби, с които се издават луксозни
томове идеологическа пропагандна литература.
В настоящето издание някои от героите извикват нови тълкувания.
Пенко Гелев разказва на границата на документалното. В селският пейзаж
и годините на ранния социализъм можем да разчетем и друго време,
универсалната история на детството и изграждането на характерите
на децата. Финалът е брутално реалистичен, в традициите на Зола.
През 2012 година всички теми са вече позволени, битките не са
непременно между две противоположни сили, историята се разрязва под
друг ъгъл, на мястото на клишираните фабули се появяват нови –
с неочакван обрат. Зрителят вече е равноправен съучастник в изграждането
на действието. Стилистиката и техниката на водене на разказа черпят от
литературата и киното на XX век. Връщания, забавяния, разминаване
в успоредното движение на текст и изображение напомнят наративите
на филмовата стилистика от последните години. И все пак, някои разкази
учат децата да си помагат, като скаутските разкази на Румен Чаушев,
но и да се забавляват – като тези на Николай Додов, който се отнася към
малките като към собствени внуци. В тях цвят, изказ и композиция
се съобразяват с по-малките читатели.
стр. 69

60

61

62

63

64

65

66

67

68

Графичният стил също се променя.
Евгений Йорданов замества успешно типичния за него графичен
контраст от 90-те години с нюансирано „лави” и акварелни преливки, които
плавно градят богати текстури. Мекотата на платовете и блясъкът на
металните шпаги са толкова важни за него, колкото и виртуозните ракурси
в сцените с фехтовка, конски галоп или многопланови композиции
с автентични архитектурни детайли от Франция на Александър Дюма.
Димитър Стоянов се завръща в комикса с характерните стилизирани
фигури в преувеличени ракурси. Ясни контури, уверен щрих и изграждане
на дълбоки, понякога безкрайни пространства. В новия епизод на ЕЛО той
рисува в този отличаващ го стил. Хармоничната богата тоналност всмуква
читателите в третото измерение.
Албумът начертава няколко различни линии – и деца, и възрастни
ще намерят своите истории в него, и по това напомня списаниятаомнибуси, които съдържат „реалистични” и „комични” комикси. Такъв
формат остава актуален и днес, а в традицията на европейските списания
като „Тентен”, „Спиру”, „Пиф”... изгражда и колекционерска стойност.
Българският комикс излезе от носталгичната си анонимност. И, както
питат авторите от прочутото издателство „Футурополис“ в Париж през
деветдесетте години – „Има ли ново поколение в тази зала?” Време е
и за него. То няма да започне като авторите на албума „Над дъгата”
от нищото, а ще продължи върху стабилна традиция.

69

70

71

72

73

74

75

76

77

78

79

Николай Додов, Сотир Гелев, Евгений Йорданов,
Румен Чаушев, Петър Станимиров, Росен Манчев,
Владимир Коновалов, Димитър Стоянов - Димо, Пенко Гелев
НАД ДЪГАТА
българска
първо издание
Редактор: Сотир Гелев
Оформление: Пенко Гелев, Петър Станимиров, Сотир Гелев, Антон Стайков
Коректори: Антон Стайков, Сотир Гелев, Пенко Гелев
Предпечатна подготовка: Студио „Гекон“
Издател: Сдружение „Проектът ДЪГА”, София, 2012
Изданието е съфинансирано от Столична програма „Култура” 2012 г.
на Столична община и се реализира в подкрепа
на кандидатурата на София за европейска столица на културата - 2019 г.

ISBN 978-954-92997-1-7

82

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful