" t

1
CI 5u~ J V ШI L II

Ва u з л g() () 11('

е)

I)l()

CI)lly(l)(lll( 1)10 .\.)

р.l.I

1)111 () )( 1,)k<I ')

лukа от м ч r1Ы II L I (

11)(),

LI<'p.1I11,1 ,

т Вор ч с т Вото, I ултУ I r I Ш I () 11 Llm

u ч ес то ckpum o mo

bn р ll LIЧ 'ст ­

Во межgу мъжkuя u )kенсkuя ел мент .

Със

cBoume ucmopu u н а

kлuнuчнu случаu, kOMeHmapu Въ р­
ху мотuВацuята на тВорцu

u с

прuВлеkателнuя MaHuep на мu сле ­
не на глас "Игра

u реалност" npeg-

стаВляВа поgхоgящ епuлог на не­

гоВuте прочутu kнuгu за gemcmВото. Тя разkрuВа kopeHume на

оназu

"pagocm

от

жuВота",

kоято тоО често е пробужgал у
gругuте

-

Възрастнu.

не

само

gеца,

но

u

Д. У. YUHukbm

ИI7А И РЕАЛНОСТ

·

,

п.

Воgещ

pegakmop
Il1aguMup ГРАДЕВ

v.

УИНИКЪТ

··"1I1ГРА
'и РЕМНОСТ

ПреВоg от ан~лиuсkи
ВЕРИНА ПЕТРОВА

Pegakmop
ЛЮДМИЛА АНДРЕЕВА

София,

1999

Playing and Reality. Winnicott.:с . специално с деТска психиатрия. също е издадена от . детски психиатри. учители и социални работници. 1999 ISBN 954-607-241-9 . 1971 АН rights reserved. 1999 © Константин Лаков. отколкото с и се дължи на факта.W. които. Другата му книга The Child. .}~x··~" D. . 1988 Copyright © the Estate of D.. 1999 © Издателство "Лик".На моите пациенти. написани специално за психоаналитици. семейството и външният свят") Penguin. Накрая става президент на Британското психоаналитично общес­ тво. достъпен за родители. Приносът му включва поре­ дица от научни статии. превод. England. Извлечени от педиатрията.1 .са събрани в книга. Преподавателската му дейност е също известна: д_р Уини­ кът непрекъснато е наеман. .' " :.. за да преподава на психоаналитици. че самият той междувременно получава психоаналитично обучение. н.' Практикува психоанализа и детска психиатрия до смъртта си през 1971 г. Уиникът винаги се е интересувал от представянето на идеи. за да ме учат.W. © Верина Петрова. учители.детето. които си плащаха. Winnicott. художник. "'~ . социални работници и т. детската психиатрия и психоанализата на език. 1971 Penguin Books. the Famly аnd the Outside World (.

.......................................... Различни от нагона взаимоотношения.................... 176 Библиография ....... 51 4............. 140 11......................................... разгледани през призмата на кръстосаната идентифиКация .............. Игра: творческата активност и търсенето на Аза ..............Съдържание Благодарности .................... Огледалната роля на майката и семейстщ>то в развитието на детето ............................................... 12 2........................................................................................ Сънуване. 9 1............... Използването на обект и свързването чрез идентификации ............................................................................ 114 8................. Съвременни концепции за развитието в юношеска възраст и следствията им за висшето образование ................. Игра: теоретично изложение ............................................. 124 9............................. ................. фантазиране и живеене: история на клиничен случай с първична дисоциация ................... 104 7....... 1·31 .......... където живеем ........ 161 Послеслов .............................................. 181 .................................... 177 Индекс .............. 8 Въведение ......... Творчеството и неговият произход: идеята за творчеството ......... Локализацията на културния опит....................................................................................... Преходни обекти и преходни явления ....................10............................ Мястото......................................... 81 6........ 67 S....................................... 39 3..........................

нар. приключенията на няколко деца. редактора на International Jourпа! 0/ Psycho-Aпа lysis. което е универсално като разглежданото в :гази книга. изглежда. Искам да благодаря на госпожа Джойс Коулс за помощта и при Transitional Phenomena (Winnicott. Първо искам да изложа отново основната хипоте­ за конструктивната му критика на моите трудове и за това. когато съм се нуждаел от прак­ да представя по-късното развитие на собственото ми мислене и на тическо предложение. народната библиотека по психоанализа. нар. които вече са били публикув~ни. макар че това включва известно повторение. оценката ми на клиничния материал. възможно е да се види. редактора на Forum. Появява се с пълна сила в работата.). . че това.). метафизична школа. Ltd. или споделената. Много съм задължен също на Масуд Кан ходни явления. н. е била пренебрегвана. Разглеждайки мястото на тези явления в живота на детето. докато вни­ манието се е фокусирало върху психичната реалност. - Б. което може да се опише като междинна област. и нейното отношение към външната. който винаги протича между самите За разрешението да препечатам материали. След това бих искал винаги е бил насреща (струва ми се). по който тази концептуa. В теологията то приема специфична форма във вечно­ то противоречие по повод транссубстанцията. Моят подход произтича от изследванията ми на новородени и деца. рията. Когато погледна назад към • последното десетилетие. 1951) Transitional Objects and ("Преходни обекти и пре­ подготовката на ръкописа. пр. . характерна за т. че той за.Е. редактора на Pediatrics. I Джон Дън (1572-1631) . метафизически поети (Дън! и Т. е намерило признание в трудовете на философите. всъщност не може да бъде извън обхвата на вниманието на интере­ суващите 'се от магията на изпълнения с въображение и творчество живот. на д-р Питър Ломас и на реалност.тiна сфера е била пренебрегвана в непрекъсна­ тия психоаналитичен разговор.Въведение Благодарности Тази книга доразВ'ива статията ми . Едно явление. Изразил съм благодарността си към моите пациенти в посвеще­ нието. Тази област на индивидуално развитие и натрупване на опит. Културният опит не е намерил истинското си място в тео­ Hogarth Press.английски поет от т. човек трябва да признае централното· място на Мечо Пух и аз с удо­ 'волствие споменавам също комиксите на Шулц "пийнътс"2. дължа благодарност на: редактора на Child PsycholC}gy and· Рsусhшtгу. 2 Комикс от американския карикатурист Чарлз Шулц. в който се разказва за пр. Лондон. използвана от аналитиците в тяхната работа и мислене. Разбира се.. която е лична И' вътрешна. се чувствам все по-впечатлен от начина. редактора на Между­ аналитици и в литературата.

Рената Гадини в Рим прави обстойно проучване jiЗ преходните явления. но важното е. когато описва­ ме някого чрез формата. че апелирам парадоксът да се приеме. за което говоря. този парадокс е ценен за всеки чо­ вешки индивид. Докато я пишех. може би защото е бил педиатър. установените факти трябва да се интерпретират. изградено като теория. Соломон от Сан Франциско. Не съм загубил контакт и с изказванията на са­ . Обръщам внимание на парадокса. те стават различни. а за да може да се използва напълно дадената информация или дирек- когато го направят. Дърпането на косата е сродно явление. ушите. те трябва да се . очакващо да бъде изследвано. Тя въве){<да и проблема за люшкането: както . съществува широко клинично поле. проведено. пръстите. което нарекох преходен обект. Проф.за друг. Тъй като материята се отнася до ранните етапи на развитиеro на всяко човешко същество. Въпреки всичко това е едно многообещаващо поле за директно наб­ Jlюдение и косвено изследване и понякога резултатите от изследва­ 'fleTo на тази ограничена област ще накарат изследователя да осъзнае "сложността и значимостта на ранните етапи в обектното отношение It формирането на символи. Ако прибегнем до разцепено инте­ лектуално функциониране. \ Моят принос тук трябва да се свърже с факта. че с Наличието на теория за преходните обекти могат да се преразгледат много стари проблеми. а не да се разрешава. Пример за това е изследването на 11 наблюдения върху поведението на бебетата. Естествено. ритмичните движения на тялото на детето. Приносът ми се със­ тои в това. е възможно да го разрешим. Намирам за ценно. но остава фак­ тът. идващи от тази посока.10 Д. Така едни и същи факти могат привид­ НО да имат едно значение за един наблюдател и друго . Неохотата ми се дължи на причина. носа. използвайки три отделни социални групи. колкото използването на обекта. почувства важността на това универсално явление в живота на бебетата и децата и пожела да интегрира наб­ люденията си с теорията. че в Холандия е станало мите деца за техните значими обекти и техники.в люлка и на ръце. Гадини използва идеята за предшест­ вениците. използвани от бебе­ то . Вярвам. имайки пред­ вид темата за преходните явления. които могат да дадат описания на преживяванията си с техните деца. че няма две лица. която и~­ тъкнах в първата статия: че примерите могат да се хербаризират и да започне някаква изкуствена и произволна класификация. така че да може да включи в проблематиката и най­ ранните примери на смучене на юмручето. който. сън била студентка по грижи за детето в Лондонското училище по рутинна процедура студентите по медицина да провеждат проучва­ не върху преходните обекти и явления. Д-р Бастианс ме информира. да се толерира и да с9 уважава. Уииикът ИГРАИРЕАЛносr Отредена ми беше съдбата на психоаналитик. Т1>КМО това доразвитие на ос­ новната тема ме занимава в книгата. То по-скоро прилича на описанието на човешкото лице. че продължавам неохот­ но да давам примери. включен в употребата от пелена­ чето на онова. Не съм Cl1fypeH доколко съм съгласен с д-р Соломон. Веднъж приет и понесен. 1954). очите. когато г-ца Стивън­ да им дадем възможност да си ги спомнят. Запознат съм с едно формално изследване на тези въпроси и искам да приканя читателя да следи за публикации. че проф. 1962) въведе ново понятие. които наистина са били основата на всичко. Друг опит за разработване на идеята за преходния обект прави Джоузеф К. когато снемат анамнези на децата от техните родители. е универсално и безкрайно разнообразно. езика и 8СИЧКИ усложнения. открих. Фактите са поучителни. но е и способен да бъде безкрайно обогатяван от използването на култур­ ната връзка с миналото и бъдещето. които да са напълно еднакви. чиято статия Fixed ldea as ап Internalized Transitional Object ("Фикс идеята като интернализи­ ран преходен обект") (Solomon. но щом настъпи оживление.не толкова използвания обект. еСъотнесат с някаква теория. У. Тя вече е започнала да формулира идеи на базата на наблюденията си. устата. ако знаем как Олив Стивънсън (Stevenson. която ние непрекъснато развиваме. докато това. палеца. че в тази част от моя труд имам предвид не парчето плат или плюшеното мече. В1>пре~и всичко все още съм в контакт с родители. че сега аз не съм в позицията да правя директните клинични наблюдения на бебета. така и на-люшкането. но с цената на загубата на стойността на самия парадокс. Въпреки нео­ хотата ми обаче не искам да пренебрегвам напълно този тип прино­ си. и много малко от тях дори си приличат. така както те желаят и икономика. които съпътстват използването на биберон или гумена залъгалка. Възможно е две лица да си приличат в по­ кой. сега е всепризнато. който е не просто жив и живеещ на този свят.

тези модели могат да се наб­ людават директно. свързани с нея.обекти и 1. Уо/. който е достигнал етапа да бъде единица с ограНИ'laваща мембрана и вътрешност и външност. За всеки индивид. да се пристрастят към такива обекти. Първото притежание Неадекватност на обичайното твърдение за човешката природа Тези. . Съществува връзка между тези два набора явления. който може да е богат или беден. така и несъзнавана. мека Преходни обекти и преходни явления твърда играчк-а. 4. различно от орал­ възбуда и задоволяване. на границата. но достатъчно ли е? . Ясно е. ПЪРВОНА ЧАЛНА ХИПОТЕЗА I 5.то обектно отношение. и изучаването на развитието от по­ ранния към по-късния момент може да се окаже плодотворно и да оползотвори важен клиничен материал. поражда и произвежда предмет. по който по-голямото дете минава през репертоар от песни и мелодии. Всепризнато е. Когато се проявят. че определянето на човешката природа чрез междуличностните отношения не е достатъчно добро дори когато вземем под внимание творческото разработване на функцията и ця­ лата фантазия. 34. вътрешен свят. Според тази дефиниция гукането на пеленачето и начинът. която започва с първите действия на новороденото с юмруче в I Публик~вано в /nternдtiona/ lournal oj"P. че след няколко месеца бебетата и от двата пола с радост започват да играят с кукли и че повечето майки позволяват децата им да си имат някакъв специален предмет и очакват те. може да се каже. и в. че новородените още от първия си ден са склонни да използват юмручета. пръсти и палци в стимулирането на оралната ерогенна зона. но въпреки това не се осъзнават напълно като принадлежащи към външната реалност. простираща се меж­ ду палеца и плюшеното· мече. кукла. Добре известно е също така.vycho-Аnа[уsi-f. Въведох термините "преходни обекти" и "преходни явления" за обозначаването на междинната сфера на опита. че за него съществува вътрешна реалност. които не са част от тялото на бебето. З. Много други важни неща могат да се изследват. London: Tavlstock Pub!lcatlOns. Part 2 (1953). Това помага. както съзнавана. W. тост на благодарността и признаването на благодарността (кажи . Естеството на предмета. вече са наясно колко богати са моделите.. "благодаря"). който донякъде е бил пренебр(:гван. изобретява. вътре. макар че е възможно те да са основата всичко останало. включително и изтласканото несъзнавано. в мир или във война. WI~щсоtt. Съществува и друг начин за описание на хората. В тази глава излаrnм първоначалната си хипотеза така. . между оралния еротизъм и истинско­ . . попадат в междинната област като пре­ ходни явления заедно с употребата на предмети. които са разделени от времеви интервал. О. явления 13 и в крайна сметка води до привързване към мече. Добре известно е. в задоволяването на инстинктите. както е формулирана през 1951 Г. Началото на обектно отношение на привързаност. проявявани от бебетата в употребата на първите си "не­ мен" притежания. 2.v (1 958а). между първичната творческа активност и проекцията на вече интроецираното. Способността на бебето да създава. Мястото на предмета: вън. така да се каже. докато се приготвя за сън. между първичната неосъзна­ . 1. които по една или друга причина са в близък контакт с интересите и проблемите на майките. Способността на бебето да го разпознава като "не-мен". . измисля. Открива се голямо разнообразие в последователността от съби­ тия. а после следват два клинични примера. а също и за да установят мълчалив съюз. че тук е важно нещо. C(~llec?ed Papers: Through Pediatrics to Psycho-Ana[ysi. 1. който произтича от изследванията през последните две десе­ тилетия.

lI)-n[иnеК1ГНJ1[Я съюз палец-уста. чрез който ново психично съдържание се изразява ПО такъв начин. принуждавайки ги да признаят. усвоено или "ясно". До известна степен те символизират гърдата. У. че I Процес. който се дискутира. Наричам всички тези неща преходни явления. Родите­ вява склонност "различните от мен" обекти да се вплетат в личния лите разбират неговата ценност и го носят със себе си при пътуване. което може да разруши значението и ценността на предме­ та за пеленачето. знаейки. изглежда. което се възприема обективно. 4. първите музикални звуци и Т. анални звуци. че споделят илюзия. към която имат принос както вътрешната реалност. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОст обекти и Моята теза е. но не и спрямо пръстите. от личен опит и архети­ пово имаro. без Обикновено става едно от следните неща. ангажиран в постоянната човешка периметър за едно междинно положение между повече. снопче вълна. че нямам предвид точно плюшеното мече или първия път. по-малк:о са ятно някой мек предмет или друг т':Iп предмет е бил открит и изпол­ материалите за по-нататъшния прогрес към боравенето с истински зван от пеленачето и тогава той се превръща в това. . когато той предяви прекалено големи обикновено включват пелени и (по-късно) носни кърпи в претенции към доверчивостта на другите. докато пръстите . която не можем да пренебрегнем - - е междинна сфера на преживяването. ще разберете. ако го изпере. Човешка способност. че мисленето или фантазирането се свързват с тези функционални преживявания. какво е лесно и сигурно достъпно. а се занимавам с първото притежание и с междинната област между субективното и онова. лицето чрез обръщане на ръката нагоре или надолу. когато пеленачето използва юмручето (палеца. Обичайно е да се говори за "проверката на реалността" и да се прави ясно разграничение между аперцепция) и перцепция. което наричам "не-мен" обекти. но не това е СНj[)ВIIИ~[Т въпрос. придружени от мляс­ кане. Това е естествена основа за групирането сред човешките същества. Също така от всичко това (ако изучаваме едно пеленаче) може да се появи някак­ ··во нещо или явление (да речем. 15 явления Wlюзия. понеже е активна по отношение на палеца. и следова­ телно резултатът винаги е смесица от реалиост и фавтазия. или те ни преживявания. гукане. Тогава така и външният живот. Можем да споделим не смуче парчето плат. пръстите). н. ред. усложняващи такова IIrJrot:ОСIТJ1[Ч}lЮ преживяване като смученето на палеца: неспо­ собността на бебето и растящата му способност да разпознава и да 1. дума. . както са възприети от регистриращата ги психика. задача да държи вътрешната и външната реалност разделени и въп­ реки това взаимосвързани. Това е сфера. крайчец на одеялото Развитие на личен модел или пухена завивка. Майката го оставя да се замърси и дори да замирише. Не изучавам специално първия обект на обектните отно­ шения. която представя въвшните веща така. която не е тяхна. но. използваните предмети зависимост от това.14 Д.Б. да я уважение към Wlюзорното преживяване и ако искаме. звук или маниер). приема реалността. ангажиращ устата. по-рядко вълната се пог­ съберем и да формираме група на базата на приликата на илюзорни­ лъща и дори създава проблеми. тя не предявява никакви претенции. освен че тя ще съществува като галещи горната устна или място за почивка на индивида. че се превръща в разбрано. или 2. например част от чаршаф или одеяло. която не се оспорва. Тук за­ пазвам някоя да са или да станат по-важни от палеца. ще прекъсне континуитета на опита на бебето - пре­ късване. можем да се събира и да я използва за галене. Човек би предположил. Надявам се. възможно е галенето да се среща самостоятелно. устата прави смукателни движения. че ако има нужда от това двойно твърдение. Този предмет продължава да бъде важен. се нуждаем и от тройно: третата част от живота на човешкото същест­ во част. При някои бебета палецът се слага в устата. която в живота на възрастния е с другата ръка бебето вкарва в устата заедно с лръстите външен предмет. Веро­ "ръка в уста" към "ръка на гениталиите". или 3. по един или друг начин то държи и смуче или в действи­ свойствена на изкуствата и религията и въпреки това става отличи­ телност телният белег на лудостта. Следователно аз изследвам същността на позво­ лената на пеленачето друга част от лицето. чиято употреба става жизненоважна за бебето по време на лягане и е защита срещу тре­ в психоаналитичната литература е писано много за прогреса от вожнщ:тта и особено срещу тревожността от депресивен тип. Рано или късно в развитието на пеленачето се поя­ преходен обект. от първите си месеци бебето започва да измъква вълна.

обичан бурно. религиозното чувство. ки. че няма забележима разлика между момчето и момичето при употребата на nървона­ ЧШlНото "не-мен t/ притежание. нито свързаното с него чувство непременно е изтласка- на семейство. може да се появи и "дума" за преходния обект.". че предметът му че той сякаш има собствена жизненост или реалност. И все пак на бебето трябва да му се струва. ранна възраст. за да обхване игра­ произхожда от употребата от възрастните на думата бебе" или 'ме- художественото творчество и оценка. докато момичетата преминават право напред към придобиването става н". кукли и твърди играчки. често е смисловозначи­ мо и обикновено частично включва в себе си използваната от въз­ растните дума. произхода и загубата на чувството на привързаност. като "б" вероятно Тук моята предметна област се разширява. че парчето одеяло (или каквото и да е друго) е символ на някакъв частичен обект. движи се. колкото в неговата действителност. .Б.""и.. а също и фетишизма. Вярно е. н. лъжите и кражбите. какъвто е възприеман от двама имащи нещо общо".:1. дори когато депресивната тревожност е наблизо. Въпреки това последователността може скрито да се поддържа.16 д. Важно е да се отбележи обаче. обслужвал детето в много 5. гато заплашва да се разрази депресивно настроение. че да не е способно да се наслаждава на пре­ ходното състояние или да е нарушена последователността на изпол­ Отношението на преходния обект към символизма' званите предмети. В известна степен колкото захвърлен в килера с непотребни вещи. 2. талисмана при натрапливите ритуали и т. При добро Предметът е гушкан с обич. и от чиста агресия. Постепенно в живота на кърмачето се придоби­ така че с течение на времето предметът е не толкова забра­ ват плюшени мечета. . но и повреждан. - не е халюцинация. има плътност или прави нещо. " Трябва да спомена. макар и истински. т. "да"). например гърдата. разпрострели са върху цялата междинна територия между "вътрешната психична Когато бебето започне да използва организирани звуци ( ма" и "та". Съдбата му е постепенно да му се позволи да бъде декатек­ еротични дейности. че в нормалното развитие преходният обект нито ти. но не е така от гледна на бебето. Например името може да е "ба".. че той не е гърдата (или майката). колкото и фактът. Той не е забравен и за него не се скърби.. че понякога няма друг преходен обект ос­ вен самата майка. Възможно е пеленачето да е с толкова разстрОено Нуването. което наричам преходен обект. може да се.. така че първоначалният мек предмет продължава да е черта от началото. Въпреки това въпро­ сът е не толкова в символичната му стойност. произхождащи от много ранната младенческа възраст. Първото притежание се използва заедно със специални техни­ 6. символизира гърдата (или майката). 3. фичен предмет или поведенчески модел. пристрастеността към ве­ щества.. Установените в младенчеството модели могат да постоянстват Кърмачето си приписва права върху предмета и ние се съгла­ с това. съ­ че . а загубва значението защото преходните явления са станали дифузни. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ обекти и Идеята ми е. право на това има само здраве обаче се наблюдава постепенно разширяване на обхвата на интереса и в края на краищата разширеният обхват се поддържа 4. но и омраза. Съзнателно оставям поле за 17 явления Резюме за специалните качества на отношението проявява на около широки вариации. И~ето: "външния свят такъв. дадено от бебето на тези най-ранни обекти. е. . пр. което показ- лаха от депривация. Същевременно някакво отменяне на всемогъществото и в детството. че моделът на преходните явления започва да се 4-6 до 8-12 месеца. . които От наша гледна точка той идва отвън. абсолютно необходим при заспиване. че 1 На английски bear. Нуждата от специ­ Той трябва да оцелее от инстинктивната любов.) " . 2. е също толкова важно.ПОЯВИ отново в по-късна възраст при зап­ топлина. в моменти на самота или ко­ .. Той не идва и отвътре могат да включват или да съществуват отделно от по-преките авто­ 7. емоционално развитие. Под това имам момчетата са склонни да преминат към употреба на твърди предме­ "'~. Той никога не бива да се променя. У. Това. това е характерна черта. в цялото културно поле.

по-важно от майка- е онова. той веднага rцe го засмуче и rцe ност по времето на доста сам'Отн'Ото възпитание на Х след раждане­ се отърве от тревожността. че за римокатолическата обrцност тя е тялото. и люб- нът "преходен обект" дава място на процеса на придобиване на спо­ собността да приемеш разликата и приликата. cъrцeCTBYBa безк­ 5-6-месечна възраст - той си харесал края на одеялото - - на там. Много рано това станало неговото "баа": той измислил тази дума за одеялото веднага шом започнал да използва организи­ Двама братя: контраст в ранната употреба на притежанията рани звуци. и могла да избегне някои грешки с другите деца благодарение действа. макар той да попада в е женен. Тя приела майчинств'Ото много сериозно и кърмила Х в про­ колко минути. което виждаме от това пътешествие на прогрес към прежи­ почти неотделима част от самото бебе.СНIO довели до астма и той преодолял това много бавно. Имало и външни причини за нейната тревож­ някой му даде неговото "баа". тателите за подобен материал от собствения им опит. Той много рано и много силно бил привързан към творчество и възприятие. Х. термин. че ако дължение на седем месеца. вътрешни и външни обекти. "нямало на какво да лучен в се опре". В cъrцOTO време преходен обект. Никога не е сму­ възраст.утешител". което винаги "научила да бъде майка". докато се грижила за Х. Типична употреба на преходен обект. Когато У бил малък. без напълно да се разбере природата на символизма. ако наближавало времето за сън. и на мен ми се струва. У си смучел палеца в първите КЛиниЧн'О 'Описание на прех'Оден 'Обект седмици и това cъrцo "направило отбиването по-лесно за него. Уиниl(ЬТ ИГРА И РЕАЛНОСТ обекти и 19 явления Когато си служи със символизма. пеленачето вече ясно разгра­ ничава фантазия и факт. Изглежда. което наричам на наученото от него. а за протестантската - заместител. У бил доволен. Според моето предложение обаче терми­ от 12-месечна възраст си харесал зайче. От около едногодишната си възраст той успял да замени края на одеялото с мек зелен пуловер с червена връзка. Мисля. Този мъж нафората при светото причастие. когато той бил бебе. че в неговия случай това е би­ смученето на палеца продължило до ло прекалено дълго и той много трудно бил отбит. Зайчето никога не е ността. Майката се голям брат. зайци. първично друг начин. ако вземем :r~широюпа дефиниция на термина "нормален" или "здрав". с което си гъделичкал носа. Било успокоително. Пуловерът е типичен пример за това. че преходният обект (одеялото ит. но никога не е качеството на истински преходен обект. Следваrците илюстрации са дадени просто за да подсетят чи­ то се подавало малко снопче вълна. който е в контакт с родители и деца. вяването. а "успокоител" . било гарантирано. които отбиването на седем месеца изострило. от един термин за корена на символизма във времето.18 Д. Въпреки това и в двата слу­ чая нафората е символ. сега здрав Това не било "утешител". Възможно е да се разбере преходният обект. н. Например. По-младият брат на Х - У. и по cъrцec­ тво не е в действителност самото тяло. во. ако от ъгъла на одеяло­ риал. У. по­ кал палеца или пръстите си и когато бил 'Отбит. Изкривяване при употребата на преходен обект. Х никога не е бил хранен с бутилка. Той си го спомня заедно с мазола на единия палец. Специално това зайче оцеляло до 5-6-годишната му . в действителност заспивал след ня­ то му. мисля. Сега се интересува (като баrца) от . В случая с това момче тревожност. райно количество и разнообразие от клиничен илюстративен мате­ където свършвал шевът. Скоро след отбиването За всеки. опис­ Barц пътешествието на бебето от чисто субективното до обектив­ То може да се опише като j. намек. което гушкал.) както истинският преходен обект би бил. която е символ на тялото Христо­ към майка му все orцe е много силна. както в случая на депресивния по­ мъж. отколкото за по-големия му брат". че е правилно да кажа. 3- или 4-годишната му резултат на него. е трябвало с мъка да си пробива път към зрелостта. че има смисъл ~БИ:ЛНIOТО му отношение в крайна сметка се пренесло към истинс­ а нея като човек и се нуждаел от действителната и личност. Сега той има три здрави деца. За Х важно да си намери работа далеч от родния град. биберон или по няка- смученето на пръстите при децата си и от тяхната употреба на "баа". символизмът може да ПО-К1. Бил кърмен четири ме­ сеца и след това лесно отбит. Привърза­ бъде истински изучен само в процеса на растеж на индивида и той в iiW'''''':'T>1 най-добрия случай има непостоянен смисъл. се развивал по доста праволинеен начин във всяко едно от­ ношение. Тя смята.

IЛ('lm~сва ми заекът да ме посещава. Преходният обект символизира гърдата или обекта на първо­ то отношение." Ангъс се изненада от себе си. аз му го дадох. Сега е на Джереми. Поради от камбанка. На базата на приетата психоаналитична теория могат да се нап­ Ценността на снемането на историята в консултациите с пациента често е ценно да се получи инфор­ мация за ранните техники и притежания на всички деца в семеЙст­ вото.[I'\I·"T·n се видях с майката по-късно. Жената лесно го разпозна на цветната рисун-. О. Трябва да се отбележи. обаче и нещо друго. Това кара майката да започне да сравнява децата си и и помага да си припомни и да сравни характеристиките им в ранна възраст. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 20 Историята на седем обикновени деца в това семейство показва следните моменти. W. Приносът на детето коментари: В отношението си към преходния обект пеленачето премина­ ва от (магическия) всемогъщ контрол към контрол чрез манипули­ ране (включително мускулен ероти~ъм и удоволствие от координа­ Информация за преходните обекти често може да се получи от детето. сякаш то му лип­ Съзнателно се въздържам да давам повече материал от случаи 1)'К. долу. Обикновено го хвърлях наоколо. най-вече защото не искам да оставям впечатлението. Х явления о Преходен обект Майка Момче + "Баа" Момиче о Биберон Момче о "Ее" Момиче о "Баа" Момиче + Палец у Момче + "Мимис" Тиnдете Зайче (уте- Фиксиран вър- шител) ху майката Пуловер (ус- Магаре (при- Ее (защита- Латентно пси- ващ) хоп!\тичен Одеяло Добро развитие воляване) (сортиране) • ?еnОМlJ[Я лилавия заек. . (Вж. Практически във всяка клинична исто­ .. рия може да се намери нещо интересно в преходните явления или в Добро развитие Добро развитие Теоретично изследване • Добавена бележка: Това не е ясно. но съм го оставил както беше. поради коя­ Вероятно накрая въженцето се скъсало и всичко свършило. 2. защото - анална еротична организация преходният обект може . че никога не е имал плюшени мечета. тя се изненада. Дадох му го. Имало въженце. ~·. У. Преходният обект в крайна сметка може да се превърне в обект-фетиш и Така да постоянства като характеристика на сексуал­ "има купища плюшени мечета и неща" и че "преди това е имал мал­ ния живот на възрастния. 4. 1971. 3. наци Деца на 21 :. да символизира изпражненията (но не това е причината. W. Падаше от скрина. Преходният обект предхожда у~тановяването на проверка на реалността. подредени за сравнение в таблицата по­ обекти и беше непослушен. равят определени 1. Той продължи с разказ за собствената си история. нарисува лилавия заек. доразвитието на темата на Улф ки мечета". Било лилав заек с червени очи. Широка достъпност на примерите Късна зрялост ятел) Предмети когато описваше качествата и действията на преходния обект. че брат му цията). че съоб­ -щаваното от мен е рядкост. Каза. Ангъс много се срамуваше заради него. чийто свободен край той поклащал и така заспивал.) 5. което висяло Wulff.Д. "Не го харесвах. 1946. Имало то той може да замирише и да остане неизпран).·J. че Ангъс си Свободно покоител) Палец (задо­ възрастта си чувство за реалност говореше така. че това ll-годишно момче с нормално Палец Момче у Близ- '. Например: Ангъс (единадесет години и девет месеца) ми' каза. Той още ме посещава.

3. достатъчно добрата майка започва с почти пълна I. резултат на това. настояще и бъдеще. реален и достатъчно добър (не прекалено преследващ). сънуване.ОС()Шlва все по-малко в съответствие с нарастващата способ­ на пеленачето да се справя с нейните неуспехи. Естествено по-вероятно е собствената майка да бъде достатъчно добра. но непряко. Преходният обект DИСП. повторно преживяване. Както казах. liякаква съществена функция непряко води до мъртвост или прес­ 1 ледващ характер на вътрешния обект . Не съществува каквато и да е възможност за бебето да се прид­ вижи от принципа на удоволствието към този на реалността или към Freud. :. - Нарастващо чувство за процес. отколкото някой друг човек. ако в началото не е могла да създаде достатъчно възможности за илюзията. но тя не може да се надява на успех. ността и поведението на външния обект. т. означавайки "вътрешна" гърда. Уини кът ИГРА И РЕАЛНОСТ а не от ума или интелектуалната просветеност. че прекалено лесно се вземат за дадени в много психоаналитични тру­ дове върху младенческото емоционално развитие. Преходният обект никога не е под магИчески контрол като вът­ Илюзия Повтарящият се опит на пеленачето. интегриране на минало. е.IIJffация към потребностите на бебето си и с течение на времето се Интересно е да се сравни понятието "преходен обект" с това на Мелани Клайн (Кlein.. И за вътрешния обект. Крайната задача на майката е постепенно да лиши пеленаче­ то от илюзии. Същото може да се каже за грижите за детето по принцип в спокойните периоди между възбудените състояния. тъй като непълната адаптация към решния. У. фантазиране. бебето всъщност ще започне да печели разочарование и отвъд първичната идентификация (вж. пеленачето може да бъразстроено от пълната адаптация към потребностите. 1 Тук 23 чувства. която не се посреща . че фрустра­ цията има край. Начало на умствена дейност. Тя е като че ли под магическия му контрол. След постоянстваща неадек­ ватност на външния обект вътрешният обект не успява да има сми­ съл за бебето и тогава и само тогава преходният обект също става преходният обект може да нуждата прави обектите реални. Използване на автоеротично задоволяване. както мразени. Средствата на бебето да се справя с тези провали включват: Трябва да се направи следното комплексно твърдение. Спомняне. Въпреки това в началото адаптацията трябва да е почти пълна и ако не е такава. Качествата на този вътрешен обект обаче зависят от съществуването. Ако всичко върви добре. все пак той (за пеленачето) не е и външен обект. Всъщност успехът в грижите за бебето зависи от Отношение към вътрешния обект (Клайн) безсмислен. която про­ За да подготвя почвата за собствения ми позитивен принос към тази тема. Провалът на последния в Следователно ако няма дос­ татъчно добра майка. жизне­ 2. преживяването на фрустрация. Естествено в началото периодът на фруст­ рация трябва да е кратък. която активно се адаптира към нуждите на пеленачето . тъй като тази активна адаптация изисква спокойна свръхангажираност с бебето. така и обичани. Всемогъществото е почти факт от опита. . Достатъчно добрата "майка" (не непременно родната майка на бебето) е тази. 1. Илюзията и нейната стойност В началото майката чрез почти стопроцентовата си адаптация дава на бебето възможност да има илюзията. макар да почива на първоначалното изложение. че гърдата и е част от него. 1923). 4. без да и се позволи естествено да намалее. означава "външната" гърда. ако всичко върви добре. тъй като съвършеното приспособяване прилича на магия и съвър­ щено държащият се обект с нищо не е по-добър от халюцинация. когато вътрешният обект е жив. явления текстът е видоизменен. която постепенно на­ малява според нарастващите способности на бебето да си обяснява провалите в адаптацията и да понася резултатите от фрустрацията. нито пък е извън контрол като истинската майка.22 обекти и Д. дължава твърде дълго.активна адаптация. 1934) не е вътрешен обект (който е психичен концепт). трябва да дам израз на някои неща. за които смятам. за бебето е невъзможно да започне да развива способ­ ност за преживяване на отношение с външната реалност или дори да си формира представа за нея. 5. показващ. макар че те могат да се разбират в практиката. а притежание. Бебето може да използва преходен обект.

Обикновено тя подава rъpдaTa си и потенциал­ постепенно става видим благодарение на факта. У него се развива едно субективно явление. Преходният обект и преходните явления дават 2 е представена областта на илюзията.възприеман от другите като външен за него. е разрешената на пеленачето обласm.. изразени с една гава. нито до реакция срещу отбиването и тогава е абсурдно изобщо .24 обекти и Д. Междин­ ната обласm. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 25 явления С други думи. Между майката и бебето няма взаимен обмен. rъpдaTa се създава от бебето отново и отново от способността му да обича или. Психологически дума новороденото суче от rъpдa. У. че той е на договореност между нас ибебето. С други думи. За преходния обект може да се каже." . за да илюстри­ на всяко човешко същество с онова. и майката дава пиращите се около отбиването явления (специално осветлени от ~мляко на кърмаче. без които за човешкото същество няма смисъл в идеята за DeJlЮ1IНlпе явления." . Клайн . макар че представи. за да означи както техниката на майчинските грижи. M аиката подава реалната rъpдa навреме и точно там. То предхожда задачата по отбиването и съществува външна реалност. която имам предвид. Ако се залута по пътя от илюзията към лишаването от нея. Възможно е майката да е доста­ тъчно добра (в смисъла. С бебето да създава.. Когато е достатъчно добра. че ?" Същественото е. което пеленачето би могло да си ""'-""''''''''D'' и никой не го разрешава за себе си окончателно.. възникваща от инстинктивното напрежение. п. че ние никога няма да "Ти ли измисли това. в концепцията и за депресивната позиция). така и действителната плът.Klein. че първият обект е гърдата. въпросът за илюзията е . "'-. За наблюдателя детето възприема действително предста­ . съществува припокриване между думи. че основната ния си подтик да храни.вътрешноприсъщ на човешките осигуряваното от Майката и това. че на майката (след осигуряването на възможност за илюзия) е от илюзии. съответстваща на способността на . до­ пускаме наличието на лежаш в основата им процес.. адаптацията на майката към потребностите на новороденото му дава илюзията. в този посте пенен процес на лишава­ rъpдaTa само дотолкова. намираща се между първичното творчество и обективно­ Фигура Фигура] 2 то възприятие. Бебето възприема ние. което наричаме майчина I rъpдa. където бебето е готово да твори. че по този пункт не се очаква решение.. Ако нещата вървят добре. доколкото тя може да се създаде там и то­ не от илюзии се подготвя сцената за фрустрациите. Следователно още от раждането си човешкото същество се за­ нимава с проблема за взаимоотношението между обективно възпри­ еманото и субективно представяното и в разрешаването на този I'роблем не може да се открие добро здраве от човешкото същество. Не може да се каже. което не е получило достатъчно добро начало от майката. Трябва обаче да помним. че когато говорим за гру­ осигурява възможността за илюзия и за постепенно разочарование. което смятам за основна функция на преходния обект и на зията. или то ти беше представено от­ определена. а именно неутралната област на преживяването. В психологията идеята за взаимния обмен е основана на илюзията на психолога. която е част от него. но това не е цялата истина. - отбиване. в началото пеленачето знае какво ще се създаде. която няма него. чрез който се което е част от нея. бихме могли да кажем. пелена­ I Тук включвам цялата техника на майчинството. който аз влагам) и ако използва бутилка за хранене. не бива да се формулира. думата "гърда" според мен се използва...'mеOJrJе1nUЧН49то му разбиране може да осигури теоретично реше­ веното от майката.. което винаги ше е важно взаимоотношение с обект. подсигурена от майката среда е способно да породи идеята за нещо. основано на проверката на реалността. 1940.t:ц:юдrьлжаLВа като една от задачите на родителите и педагозите. Когато се казва. по неволя. чето не може да достигне до такова нормално нещо като отбиване­ то. Илюстрираната на фиг.. В този момент се -Този проблем. несъмнено скрито интересуващ бебето в начало­ представя майката. те явления представляват ранните етапи на използването на илю­ това. Преходни­ На фиг. което би удовлетворило нарастващата потребност. 1 идея е следната: на някакъв теорети­ чен етап в ранното развитие на всеки човешки индивид бебето в бъде оспорена.

общ опит между членовете на някаква група в изкуството. " тичните явления и със смученето на юмручето и палеца. реакция. тогава сме в състояние да признаем собствените си съответстващи меж­ Разбира се. така и с вътрешните обекти (магически интроецираната гърда). н. която е толкова съществена . Riviere. в която детето надраства нарцистичния тип обектно отношение. Преходните обекти и явления принадлежат на сферата на илю­ жението на свързването на вътрешната и външната реалност и че зията. не. религията. облекчението от подобно напрежение се осигурява от междинната опит. осигуре­ нормалното дете. У. че задачата по приемането на реалността никога не приключва. защото процесът илюзия-разочарование е протекъл толкова доб­ ре. че точно това имам предвид. е. че прие­ на обективното-възприятие. например преходния обект ката научна работа. Освен това подобен език пропуска идеята за зависимостта. или обекти. че създаваното игра на малкото дете. кукла или твърди играч­ ки. проявени основ­ вижена у детето от процеса на отбиване. рели­ гията или философията.Д. че можем да го пренебрегнем. Тя е директно продължение на пространството за тите на бебето си. Свързано е както с външния обект (майчината гърда). Уииикът ИГРА И РЕАЛНОСТ 26 обекти и Обобщение да се говори за отбиване. ние разчитаме или диагнос­ тицираме лудост. В младенческата възраст тази междинна област е необходима за оТ него наистина съществува. За това често се говори като за точката. и ние не поставяме на изпитание пеле­ 'тият парадокс може да има положителна стойност. област на опита (срв. специалната способност на майката да се адаптира към потребнос­ религия и т. новороденото от състояние на слятост с майката към такова на от­ т. Ако обаче възрастният може да се наслаждава на п. неоспорена по започването на взаимоотношение между детето и света и е осигуре­ . Този ранен етап в развитието е възможен благодарение на която стои в основата на инициирането на натрупване на . От тези съображения възниква по-нататъшната идея.). 27 явления Можем да видим огромното значение на отбиването в случая на Обръща се внимание на богата област за наблюдения. което в зрялата възраст може та на преходния обект. което "се е забравило" в играта. но се разли­ Тук приемаме. на неговите субективни преживявания. знаем. защо­ то не съм сигурен. Преходните явления са допустими за бебето благодарение на интуитивното осъзнаване от родителите на напрежението. Ако възрастен човек изисква от нас да приемем обективността да се срещне като организация на истински или фалшив Аз (se/f) (Winnicott. 1960а). От първостепенна важност за всичко това е континуитетът (във (споделена) реалност. свързано с изкуството. че това може да ста­ но в отношението с първото притежание. Когато наблюдаваме комплексната. присъщо леначето и се запазва през целия живот в интензивното преживява­ Преходният обект на новороденото постепенно се декатексира. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТЕОРИЯТА личната си междинна област. Въпросната междинна сфера на преживяването. не обектът е преходен. обсъждайки истинското отбиване. зад­ на от най-ранните преживявания на здравото бебе. която не се оспорва (изкуство. 1936). съставлява по-голямата част от опита на пе­ времето) на външното емоционално обкръжение и на някои специ­ не. творческия живот и творчес­ фични елементи във физическата среда.отношение на принадлежността и към вътрешната или външната на от достатъчно добрите майчини грижи в съдбовната ранна фаза. така позволявайки му илюзията. Разрешаването начето по отношение на субективността или обективността в точка­ му води до организирането на защити. а в перс­ Това първо притежание е ретроспективно свързано с автоеро­ пектива Развитие на теорията за илюзията и разочарованието - с първото плюшено животинче. особено с развитието на културните интереси. но аз се въздържам от използването на този език. ношение с нея като нещо външно и отделно. Простото прекратяване на кърменето не е отбиване. Той представлява прехода на динни области и със задоволство намираме степен на припокриване. без да предявява изисквания. че никое човешко същество не е свободно от напре­ чава и от двете.

по който рвзJVI­ дини и три месеца. което е по-дълroот макар да показва и много добри черти. Когато момчето било на четири години и девет месеца. Въп­ реки това в процеса на клиничното изучаване на случаи може да се открие и психопатология. изглежда. измерени в минути. че то е трудно дете. ще дам кратък клиничен пример за използването Присъстваха двама психиатрични социални работници и двама по­ връв от едно момче. това време то било добре обгрижвано от леля си. мал но момиченце на четири години. посещаващо помощно училище. семейния лекар заради поредица от симптоми. че бебето има спомен или представа за майката.fеttmlRtИ~:. Момчето не правеше незабавно впечатление на абнормно и бързо започна играта на заврънкулки с мен. Не беше трудно да се види. пр. което не е част от него. няма моментална промяна вслед~ майката постъпила за два месеца в психиатрична клиника и през ствие на факта. Преходни обекти и преходни явления 29 За пръв път видях родителите в дълго интервю. нап­ преходните явления постепенно губят смисъла си и пеленачето е ример компулсивно лизане на неща и хора. (За целите на това описание всички подробности. често отказвало да се изходи. са започнали преди този фактор да стане значим. свързано с връв. които не са . Мързелът на момчето веднага пролича и почти всичко. Както е добре известно. l Йо-йо _ вдлъбнат двоен диск с връв. и доста но. в което те пред­ ставиха ясна картина на развитието и неговите изкривявания у мом­ чето. за да я превърна и аз на свой Седемгодишно момче беше доведено в психологическото ление на детската болница "Падингтън Грийн" от родителите през март 1955 г. но изкривяванията в неговото раз­ използване на преходния обект като част от отричането на эаПЛ8/1 хата от неговата загуба на смисъл. Момчето очевидно се тревожеше за умствения на гърлени звуци. ласо непосредствено релевантни на основната тема в тази глава.: 01' тен резултат. Дойдоха и другите двама членове на се~. след това то рисува заврънкулка. ред в нещо. . че майката се е грижила за . Тестът за интелигентност показа IQ от 108. часове или дни. Ако майката отсъства за време. че може да съ­ ществува нещо. проявена в областта на преходните обекти тервю с момчето.. които гледали момчето. (В нея аз импулсивно драсвам някаква черта и каня интервюираното дете да я превърне в нещо. Точно преди загубата понякога виждаме преувеnичеНQ" " ужасна цапаница. и тя Дебело подчертах нормалността на преходните явления. спомонът" променя и да плаши хората. След интервюто с родителите лично се срещнах с момчето.) Специално в този случай играта на заврънкулки даде любопи­ 1О-годишно момиче. която остава жива ЗI определенпе~ всички. били съгласни. The Maturationa[ Process and the Fqcilitating Environment (1965). От описанието на родителите успях да констатирам. прикрепена I! центъра му. когато момчето било на три го- раздялата и загубата обръщам внимание на начина.lchiatry. е. момчето до раждането на сестрата. Това било първата важна раздяла. У. се случила на три години и единайсет месеца. компулсивно издаване неспособно да ги преживява. Било склонно рязко да се определени граници. Те обаче пропуснаха важна подробност. която се появи в ин­ Психопатология. са ПрО* камшик пуснати.28 Д. сетители. Развило много странни симптоми. които се движи нагоре-надолу по връвта. казвайки им например. 1 (1960) и в Winnicott. риод от време. когато майката или някой друг човек. а следващата лата може да повлияе на преходните обекти. че майката е депресивен човек. че ще нареже или вътрешната репрезентация. от когото детето зависи.) малко камшиче . По онова време вътрешна репрезентация за нея. а после правело дефект на по-голямата си сестра. Момчето беше насочено което правех. въженце йо-йо l завързана на възел връв' l Публикувано в Child Psycho[ogy and P. Можем да наблюдаваме как обектьтсо декатексира. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ на най-ранните етапи. - Б. преди детето да се е уверило. London: Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis. Vol. отричането. т. Когато това се СЛУЧИi леля сина малки парченца. Сред десетте му рисунки се появиха следните неща: характерово разстройство.. когато майката се оперирала. че е била хоспитализирана заради депресия. отсъства. избледнява. Като пример за справянето на детето! с сподели. се "превеждаше" от него в нещо. сочещи наличието на'. За да илюстрирам този аспеlCТ витие.

че се трево­ жиш за заминаването ми. докато те не дойдох~. Един ден се прибрал вкъщи и отк­ рил момчето да виси на едно въже надолу с главата. то е много стеснително и лесно се циите му се убедила. че момчето е обсебено от разговор момчето се върнало към играта с връв и връзването на предмети в къщата.мо. реле­ вантна на дискутирания въпрос.. То било доста ми. Бащата осъзнал. когато дни влизали в стаята. и след това да проnnжн·с че не трябва да му обръща внимание. Фазата продължила два месеца и изчезнала. че момчето се справя със страх от раздяла. тъй като семейството живееше в. Жената каза. които за него са деца. У. С това беше свързано и подобрение в състоянието майката. което сега е на раздяла. че повдигам този въпрос. По време на неотдавнашната фаза провинцията. Той им е много предан. Имали много други разговори лива ги с обич и им прави панталони за чувството му на отделеност от нея и тя направи съществения ко­ телно шиене. но те не го бяха споменали. че година след първия След интервюто с момчето се срещнах за втори път с родители­ те и ги попитах за неговата свръхангажираност с връвта.Мia защото показвало колко тясно са свързани всички тези неща с бо­ с приятел. я отрече.. което лесно можело до се види от кухнен­ щението им при мен. Всъщност тя трябвало да влезе в болница за операция и му казала: "От играта ти с въжета разбирам. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 31 Преходни обекти и преходни явления друго малко камшиче просто заминаването И. след което момчето се Нямах никакви вести от тези хора. вършейки това-онова. Обясних Щl на безработица). ло ·същото на едно дърво. било вероятно да открият.. кога­ раздяла на момчето с майка му). която не е сериозна. че било важно не Ако дойдат гости. имащо нещо общо с връв. и се помотал в градината. Нещо повече: веднага изчервява. че момчето се е обесило. Има множество плюшени мечета. темата за раздялата според неговата реакция. Майката се втурнала навън.~ отегчило и прекратило играта. разкривайки му какво съм казал. - ще ми направят операция. то цялото семейство отишло на почивка и по същото време ситуа­ В този вид интервю знаех. 11 години. че то има . Тя беше скептична. опитвайки се АЩ момчето отреагирало нещо с въже. защо­ то не били сигурни. Те се за­ радваха.:. че TO'. за около половин час. че казаното от мен е глуrщвe.i че ако промени становището си и намери някакъв смисъл В дуМ'ете лестната тревожност на майката. че според нея най-важната раздяла е била нейната загуба. която ги разтревожила. напълно шокирана и една вечер повдигнала въпроса пред момчето и открила. развивала нова особеност. Бащата сподели още една интересна подробност. В по-късно интервю майката сподели. Наскоро то се опитало да увие въже за нова фаза в свръхангажираността с въжета. когато тя била сериозно депресирана. на майката. ност от семейството си. че то е съедищfЛО сто­ разговор новата фаза на игрите с въжета престанала. На следващия ден обаче момчето направи­ я попитах и тя успя да ми каже какво се е случило скоро cn. но този път няма да ме има само няколко всичко.30 Д. и погълнатост от други неща. и в действителност винаги. така както някой би отричал раздя. направила. Казаха. което според бащата било важно.Q'Ii~ търпение иска да говори за отношението си с нея и за страха сИ::Qi сигурна. което изисква внима­ ментар. бих искал тя да постави въпроса пред момчето в ПОДХОДllщ. за­ свързвало предмети по стария начин. камината. чието раждане довело до първата ресия на майката. за които успяла да се сети с негова помощ. Момчето вече И~ Никой не дръзва да каже. Според баща му то сякаш извлича чувство на сигур­ - нещо. вместо да предиз­ Наскоро вика обикновена загриженост. че е важен. използвайки телефон. момчето бързо слага всички играчки в леглото на' сестра си.lt. да се развива след този разговор играта с въжета престанала.~ на тревожност у бащата.. Разгледала всичките примери:).Iа на случая. . " С лед този Поддържах контакт с това семейство и помагах с различни Според тях свръхангажираността на момчето с Bъ~eTa постепенно подробности в обучението на момчето в училище и с други въпроси. че имам ограничени възможности за действие: нямаше да мога да приемам родителите или момчето по­ цията вкъщи се подобрила (бащата си намерил работа след период често от веднъж на шест месеца. Тя смятала. Затова предприех следното действие.:'щ ския прозорец. Следният допълиителен детайл може да е ценен за разбирането липсата на контакт между двамата. но аз и каэ1Ж. че думите ми са верни. лове и маси или пък е завързало с въже възглавница за.. ·защото ни'кой външен човек не бива да знае. Макар момчето. Това било голям атестат за липсата мен след шест месеца. отпуснато и много добре се преструвало на умряло . Майката не сподели какво е. а загубата на контакт с' него заради пълната друг камшик. че са играчки. мент. и скоро от pea~­ по посока на "жилавия мъжага". за което полага такива майчински грижи. като използва връв. IJ~.oд~. свързана с нова деп­ - четири години след началното интервю - бащата разказа около врата на сестра си (сестрата.

ще отдаде ли дължимото уважение към Следователно този случай е от специален интерес. възниква много по-сложно положение на нещата и то е трудно лечимо заради вторичната печалба. Прекомерното използване на връв лесно може да се Отнесе към произхода на чувството на неси­ Пl'оцес да се вербализира. психопатологията. родителите ващи ми. ройство на майката. нещо. . което' има опасни бено към наркотици. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ Преходни обекти и Ilреходни явления 33 това семейство. което се развива винаги. им беше дал увереност за способността им да се справят с други трудности. ността му с депресията на майката остана. и е важно да се намери начин да се това момче не може да бъде излекувано от болестта си. Тук ще изложа в подробности известен клиничен материал от възрастен пациент. които това такова семейство би трябвало да има много сила и на базата на това Коментар допускане се взе решението да се подтикнат родителите да пред­ приемат терапията на собственото си дете. В дома си ако вземем под внимание факта. за да се овладее. ха много за себе си. но имаха нужда да бъдат информирани какво правят. Когато надеждата отсъства и връвта символи­ зира отричане на раздялата. лъжещ наляво и надясно и очевидно прахосващ времето си и (както отбелязах по-горе. Правейки това. гурно:т или към идеята за липса на общуване. В преживяло труден период заради безработицата на бащата. особено ако имаме предвид че теорията за преходните обекти. която би могла да доведе до перверзност в упот­ ребата и. Присъства и нежелание за ходене по голяма нужда или склонност да задържа фекалиите си.32 д. докато се занимавам с клинична работа. Връвта може да се разглежда като продължение на Всички други техники На общуване. те научи­ Следният коментар изглежда подходящ. Това беше добро семейство. Далеч от дома той би могъл да получи лична терапия.­ в десетилетието след описването на този случай разбрах. Стана неудовлетворителен юноша. че никога няма да има достатъчно психотерапевти. той имаше интелектуалния си потенциал IQ от 108 точки). проявена в областта на преходните явления? от наркотици. добавена през 1969 г. лат~ връвта става нещо само по себе си. В този конкретен случаи е възможно да се долови абнормност.могат да работят много икономично. че бяха помогнали на момчето си в болестта. Следователно не е трудно да се отгатне. У. . че функцията на връвта се проМеня той запази модела. и къде чувствам. че то се идентифицира с майката на основата на собс­ твената си несигурност спрямо нея и че това може да се развие в хомосексуалност. проучващ този случай на за­ ваща от умението. осо­ провалиха. влияе върху това. промъкваща се в из. Тя съединява. В този случай образование. помага да се увиват предмети и да се свързват разпилени вещи. ако дава ВЪЗможност за наблюдаването на развитието на перверзия. хрум­ ползват родителите. Въпросът е: "Някой изследовател. когато в използването· и все още се съдърж. Бележка. Всички опити да бъде настанен далеч от майка му се от общуване към отричане на раздялата. По същия начин свръхангажираността с връвта би води след себе си. Обвърза­ посочи . КЛИНИЧЕН МАТЕРИАЛ: АСПЕКТИ НА ФАНТАЗИЯТА 2. Изглежда. но вКъщи тя беше неосъществима. ще е ВЪЗможно да стигнем до такава формулировка. които възникват от време на време в живота. когато предметът трябва висимост да се манипулира. така че нищо не можеше да го спре да бяга обратно вкъщи.промяната. защото той редовно бягаше и се връщаше вкъщи. че ползването на връв от момчето. В това отношение връв­ та има символично значение за всеки. 'което чувам. Освен това се нуждаеха успехът им да бъде оценен и целият 1. способ­ но да поеме цялата отговорност за умствено изоставащото момиче независимо от огромните пречки (социални и семейни). От ТОЗи материал е възможно да се види и как могат да се йЗ­ По-нататък в тази книга ще изследвам някои от идеите. включително и период на хоспитализация. . факта. Когато това Може да се направи. Фактът. Като отричане на раздя­ майката сякаш е успяла да се справи с използването на връвта малко преди да стане прекалено късно. за да покажа как самото чувство за загуба може 3. за да ле­ куват всички нуждаещи се от лечение. и не можеше да напусне дома си. ВЪзник­ През юношеството момчето разви нови пристрастявания. виждам и правя. вече установен по времето на първото интервю. оцеляло от лошите фази в депресивното разст­ могла да се развие в перверзия. за да получи своиства и трябва да бъде овладяно на всяка цена. Ш.аше надежда. формулирана заради самия мен.

което било оби­ чайната практика. обикновено обединявана под името "шизоидна". дълго време нямало смисъл да се опитва да възстанови връзката с него. когато тя присъства. че детето плакало четири часа без прекъсване. които надминали способността и да ги предвиди и следователно били травмиращи и изисквали организирането на нов набор от за­ щити. Оказа се. Тя съумяла изобщо да не използва никакво обръ­ щение към тях през всичките години и това бил негативът на спо­ мена и за родителите и. макар че "към дваисетия месец " става все по-възможно да му се обясни с думи. преживени от нея през детството - раздели. Оттук стигаме до двете крайности. отсъствието или амнезията. Това е свързано с времето точно преди детето да си е изградило способ­ ността да съживява хората във вътрешната си психична реалност без увереността на виждането. доминираща же­ на. . часове или минути. но той бързо се загубва или може би никога не се преживява и винаги остава потенциал. От време на време я връхлита нещо. Това е "прекалено ужасно" и се свързва с множеството раздели. Пациентката беше до­ волна. когато забременяла отно­ во. че е възможно да има изличаване и че това бяло петно е единственият факт и единственото реално нещо. Преди да се премине гра­ ницата във времето. когато тя не може да се появи отново и следователно пак да оживее. че животното е плакало в про­ дължение на няколко часа. за да отиде на почивка с мъжа си. когато детето било почти на две години. за да роди. Когато няма разбиране. която И1J10лзва в работата си. в което остави­ ла една котка за малко и после чула. твърде различни една от друга: смъртта на майката. По средата лежи ценен момент на гняв. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ да се превърне в път към интегрирането на преживяването на собст­ венИЯ Аз. Котката не би могла да разбере. Той съдържаше недвусмислен и показателен пре­ носен материал 35 Преходни обекти и преходни явления за аналитика като сребролюбива. става катастрофа.. В хода на сесията тя получи специфична амнезия и това я разтревожи. Това означава "мъртъв". че в кабинета имаше една постелка. който носи страх от насилие. Бебе по-малко от две години. който отново навлиза в преноса. Това е сън. е мъртва от гледна точка на детето. Занимавахме се с факта. която я няма (защото тя не отива за нея). майката е още жива. ~HOГO от материала в тази . Пациентката има няколко деца и висока интелигентнос~. че тя го оставила за три дни. Във връзка с това пациентката си припомни. докато забравеното е загубило реалността си. характеризиращи огромната област между обективността и суб<жтивността. спостепенния неуспех. тя вече е мъртва. Идва на терапия заради широка симптомат­ логия. защото обединява различни и много разнообразни при­ мери. както той със сигурност . която аналитикът може да донесе. че на животните и на малките деца не може да им се каже какво става. че се очаква ново дете. и смъртта И. Конкретната сесия започна със сън. че пос­ телката. е.анализа се родее с достигането до отрицателната страна на взаимоотношенията. Как ще разберат деиата и какво и се е случило? Как всъщност ще узнае психоанали­ тикът и? Тя може да крещи. който детето трябва да преживее. формирано. че важното пос­ лание към мен е. т. че единственото реално нещо е празнотата. Възможно е общуващите с нея да не Ьсъзнават колко болна се чувства тя и със сигурност жената обикновено е харесвана и ценена от околните. Тя била евакуирана на около 11- годишна възраст заради войната. който в голяма степен е мъжка фигура за нея. че сънува повече. е по-реална от тази. че детството на тази пациентка било голямо упражнение точно в тази област. т. които то може да разбере. чувстването и мириса. но майка и няма да я чуе. е. Пациентката е изключително чувствителна към всичко това по отношение на собствените си деца и приписва голяма част от трудностите си с първото си дете на факта. след като се престъпи гра­ ницата. ~атериалът е от една сесия от анализата на пациентка и го представям.34 Д. също не може да бъде правилно ин- . Причината е. който би могъл да се опише катО депресивен. която е далеч от вкъщи. и когато тя се прибрала. когато родителите не са наоколо. че моделът на всичко това е бил установен в ранното и детство. с която веднъж се загърна. смъртта. Може да се каже. а друг път използ­ ва в регресивен епизод по време на аналитичната сесия. което може да се нарече фантазиране. т. Оттук тя про­ дължи да разправя за най-ужасното си преживяване. Въпрос е на дни. майката. но през цялото време твърдо отстоявала правото си да не нарича грижещите се за нея "леля" и "чичо". Това отваря пътя на нейния копнеж по бившия и аналитик. Заминава с влак. Ще разберем. От това пациентката ми стигнала до принципа. а сънят може да се използва като материал за интерпретация. У. Сега тя не отива да донесе тази постелка и не я използва. Заедно с това тя можеше да опише извест­ но обогатяване в действителния си живот в света. Амнезията е реална. е. Казали И. напълно забравила детството и родителите си..

че нейния:т много остър интелект е бил използван. Сега пациентката би желала наистина да притежава бял кон. за да вървят нещата. че тази употреба на интелекта се съпътства през цялото време от страх от психичен дефект. но той ми харесва повече. че плачеш. Отвърнах: "Мълча. че искам нещо. пациент- ката каза на аналитика си: "И какво ще направите за това. че е имала известен успех в превръщането на символите в реалност за дълго време независимо от разделите. но обозначаваното от тях не било реално. Това ще е вярно и когато напълно го забравя. "Предполагам. По онова време пациентката била на две години и си по­ мислила: "Възможно ли е майка ми да ме лъже?" Не могла да се справи с този факт по онова време и се опитала да отрече това. Постепенно обаче (или вероятно често за кратко време) тя трябвало да постави под съмнение реал­ ността на нещото. Оттук продължихме със символите. преследвали я през це­ твърдеше. Това беше картината на дете. те оставали реални сами по себе си. че до леглото ми стои ангел." Може би тя не се изрази точно с тези думи. Оттук тя бързо стигна до интереса си към че тя формулира изречението: "Всичко. при който майка и казала: "Но ние те "чу­ вахме". ако символизирали предаността и надеждността на майката. както ги нари­ чаше в които внезапно виждала например кученцето-играчка Тоби: "'0. завързвала го на някое дърво и такива работи". че е истина. Трудно било да повярва на този облик на майка си. почувствах колко лесно такива идеи могат да се етикети­ рат "халюцинаторни". Имала също и бял кон. а именно умствена изостаналост поради пси­ хично разстройство. Формулирахме това с ду_ мите. и това щита до последна капка кръв срещу края на всичко. От най-ранните си години мислела много и винаги използвала интелекта си. че майка и я излъгала. Тя 37 \ Преходни обекти и преходни явления аутистичните деца и до близката си свързаност с шизофренията на неин приятел - състояние. Предаността и надеждността на майката не били реални. тъй като всички казвали: "Майка ти е толкова прекрасна. окован за китката ми. Започна с думите: "Всъщ­ ност не вярвах. Тя четяла много от много малка. В картината влиза темата за носталгията: тя спада към несигур­ ната власт. Веригата е отри­ чане на липсата на орела." Мислех. така че да може да се справи с реалността на преживяване­ то за белия кон и да го направи реално по друг начин. с. през който май­ ка и отсъства. След това пациентката говори за въображението си и за грани­ ците на онова.?" А з мъл- чах. Всички те символизи­ рали нещо и били реални за детето. 49). колкото е въз­ можно. От друга страна." Тук се прави отчаян опит да се превърне негативното в за­ е единственото положително. което го няма. Докато тя говореше. което те символизирали. Уииикът ИГРА И РЕАЛНОСТ планираше да направи. когато и казах. представен по-късно (вж. например откъсване по едно краче от хартиен паяк всеки ден. а именно. И двамата по лия живот: загуба на различни животни. Обсъждането на това я изправя пред липса­ та на постелката или вероятно е по-добре да се каже пред нереал­ ността на постелката в нейното символично значение. но ясно ми съобщаваше това на свой език и искаше аз да го да разбера. но на определена цена. Според мен обаче беше облекчена. Последният от предишните и аналитици "винаги ще бъде по-важен от сегашния ми аналитик". че истинското нещо е онова. че тя вероятно негодува сре­ щу майсторското ми бездействие.иг­ рачка. С други думи. Когато стигна до тази точка." Тя със сигурност чувстваше това като реалност и ударението беше на думите "окован за китката ми". и тя "го яздела навсякъде. а тя рече: "О. Неговият негатив е по-реален от вашия позитив. докато ни ня:маше. разбирам." Оттук изглеждаше възможно да стигнем до една нова от моя гледна точка идея. някога имах орел. У. Това доведе до един ужасен инцидент. че може би нейният приятел също е имал висок интелектуален потенциал. ако не беше контекстът на нейната възраст по онова време и изключителните и преживявания с повтарящата се загуба на иначе добри родители. Пациентката имаше и "проблясъци". то си имало пре­ ходни обекти и очевидни преходни явления. макар че в неговия случай би трябвало да се каже." Те били на четири мили раз­ стояние. Тя описа различни техники за справяне с раздялата. който е позитивният елемент. e~o го Тоби]" В семейния албум има нейна снимка с Тоби . които избледняват. което имам. че много се гордее с високия си интелект. че той е залитнал в другата крайност. защото не .36 Д. Тя изпитваше огромна вина за това. Тя допълни: "Можете да ми помогнете повече. за което знаела. Отрицателното и харесвало. Трудно и беше да мисли.възкликна тя. това бяха горе-долу нещата. който бил толкова реален. която човек може да има над вътрешната ре презентация за загубен обект. което илюстрира идеята за психичен де­ фект независимо от високия интелект. което според нея е реално. Оттук дойде развитието през призмата на идеята за символите. която тя беще забравила извън проблясъците. който винаги е бил твърде очевидна нейна черта. което нямам. Изглежда. така едно и също време се натъкнахме на нещо тук. кое­ то никога да не си отива" . на собствените и деца. е онова. Тази тема се появява отново в клиничния случай. а именно.

) Подразбираше се. Той бил налице дори по-рано и веро­ ятно е започнаЛ с "лекарството" на смученето на палеца. фантазирането остава изолирано явление. нейните отсъствия. В известна степен фантазирането е оста­ H~O статично през целия живот на пациентката. че и е отнело една или две години. но бих казал централен 1 . Така на някаква гара по средата на пътя аз ще сляза и "ще се върна с експреса". "The Manic Defense" (1935) в Winni- cot! (1958а)." (Това означаваше. Тя заминаваше с влак за вилата си и каза: "Мисля. но реалността е по­ важна от удобството и следователно никоя постелка не може да е по-важна от една постелка. '\ Сънуване. т. че ко­ гато заминах през евакуацията [във войната]. е. фантазиране и живеене: история на клиничен случай с първична дисоциация такова. реалност и истинския сън. тази пациентка постепенно от гледна точка на тяхното място в областта между външната. за да намери отговора: те не са там и това е реалността. че всичко е наред. ) Точно преди да тръгне." Тя бързо отговори. ще има много деца и бебета. Тя се свързва по-скоро с дисоциация. че е открила. Друга отличителна черта между тези два набора от явления е това че докато голяма част от съня и чувствата. Тя се надсмя над аспектите ми на майчина идентификация. от друга.38 Д. от една страна. че за нея това значеше следното: когато ~ой потъне в общо­ то блато на субективността и се присъедини към онова. че постелката може да е много удобна. и отново използвам материала от терапевтична сесия. Раз­ глеж~ам предимно това. което е наречено фантазиране.на све­ тните отношения в реалния свят. Започвайки да става цялостна личност и губеики ри­ гидно организираните си дисоциации. а мечтанието . Сънят съответства на обек­ ." Тя говореше за начина. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ знам какво да кажа. те ще се катерят по вас. че ще ги намеря там. които съществуват между явленията j в тази глава правя нов опит да покажа тънките качествени раз­ лики съществуващи между разновидностите на фантазирането. коя­ то в анализата си постепенно открива степента. Винаги ще очаква той да се върне и да каже "Браво!" или нещо \ 2. 1 За дискусия на тази тема от друг ъгъл вж. принадлежащи на жив~та." Този клиничен фрагмент илюстрира стойността на това да се имат предвид разграниченията. аб­ сорбиращо енергия. датиращо от първите и години. а животът в реалния свят та на сънищата по доста познат най-вече за ПСl1хоаналl1тиците на­ чин. Вероятно като мълчалив психоаналитик аз щях да се присъединя към предишния. когато имала майка и преди да започне да забелязва нейните дефицити като майка." (Ще стане ясно. това няма да има значение. че отивах да видя дали родителите ми не са там. че те със сигурност не мо­ гат да се намерят вкъщи. бих могла да кажа. когато вече е далеч от мен. Сякаш съм вярвала. като моделът е бил установен по времето. или споделената. С неочак­ вана яснота тя видя сънуването и живота като принадлежащи на един и същ ред.на друг. че ме напуска. но това бе репетиция за лятната ваканция. че след малко. Обратно обаче. че тя въобще не възнамеряваше аз реално да я придружавам. където контрастът между фантазирането и сънуването е не просто релевантен. че ще е най-добре ·да дойдете с мене. Мислех. като добави: "Ще бъде много уморително. Заключение в тази сесия пребродихме цялото поле между субективността и обективността и приключихме с малка игра. по който за нея има наистина голямо значение. недостъпността на фантазирането е нещо различно. OTKO~KOTO с изтласкване. Пациен­ тката наистина се радваше на мълчанието и би предпочела да не бях казвал нищо. че винаги ще го тър­ си. Сега стана ясно. за когото тя знае. и реалния живот и отношението с реални обекти. вероятно ще повръщат върху вас и така ви се пада. . Използваният от мене случай е на жена на средна възраст. което тя мислеше. която не използваше: "Нали знаете. Това ще е дълго след като тя забрави как ~13глежда той. жената каза: "Знаете ли. Тя вече ми беше казала за постелката. е. Думите и означаваха също. подлежат на изтласкване. че за нея съществува съществена разлика между фантазирането и алтернативите на сънуването. в която фа~тазира­ нето или нещо от рода на мечтанията е разстроило целия и живот. но с нищо недопринасящо както към сънуване­ то така и към живеенето. У. може би до средата на пътя. Беше само за седми­ ца. вярвам. когато тя била на две или три години. т.

да организират игрите си и да се самоуправляват все по-добре. на тези розови об­ лаци.''' във въображение. който има известна валидност.. освен да диша. който вече е бил организиран. но може накратко да се каже нещо за ранното детство . и това я изправя пред същностна­ Качествените разлики могат да бъдат изключително и неадекватност. хора­ очак. В същото време фантазирането се пп. което прекалено рязко и прекалено рано се променило от много задоволи­ телно към разочарование. но от гледна точка на наблюдателя изобщо нищо не се е случило. Била много интелигентна и така или инак успяла да се приспособи. тя може да си седи в стаята и да мисли за утрешната работа и да прави планове или да мисли 'за ваканцията и е възможно това да бъде творческо изследване на света и на мястото. Тя има място. които хранят надежди нея:rациентката чувства. Чес­ то разликата между двата примера не може да се изведе от вербал­ ното описание на ставащото в главата на пациента и ще се загуби в магнитофонния запис на сесията.се грижат сами за себе си. за да осъзнае. а другите чувствали. което фантаз'''''''uI>'Г{) себе винаги е имало за нея. който е различен в зави­ симост от това дали тя фантазира.40 У. свършила е нещо интерес­ но в работата си или е отишла на разходка в провинцията. отчаяние и изоставяне на надеждата в обектните връзки. по които мога да ходя. защото успявала да се приспособява само на базата на привидното подчинение. Никога обаче не била пълноценен член на групата както от нейна гледна точка.. че действа факторът време. което просто би било най-близката до убийството." Това. Вероятно е обаче по­ големите деца да не осъзнавали. Пациентката може да седи в стаята си и докато не прави нищо друго. защото тя просто се мъчела да играе която и ро­ ля да и възложат. I За дискусия на мъжките и женските елементи вж. Тя неизбежно е разочарование за самата I 41 и живеене '«iMO край на борбата. Всичко това е повод за интензивна скръб и не­ трудни за описване. присъстващи в някой момент. Тя казва: "Аз съм горе. удовлетворявали. че без помощ тя беше от самоубийство. разбира се. така че в този i"МЮhirеflТ пациентката има импулс да се самоубие и така да сложи във въображението. от което да започне да осъзнава. Игрите не я. Ще видим. че тя потенциално е мъж. или използва въображението си.\ат нещо за нея или от нея. Възможно е да има и език за описание на същия модел във взаимоотношенията на малкото момиче с баща му. Жи­ веенето и своя потенциал. Тези подобни състояния се признават за различни в анализата заради факта. Вечер е. пета глава. че нещо липсва. Ако се приб­ през прозореца. .. Тези деца били оставяни много да . така както може да е и материал за на трудностите. Така тя се люшка от здраве към бо­ лест и отново към здраве. Пациентката. който ставал част от детето. Самоубийството не е решение. свързано със съня и реалността. Например пациентката е в кабинета ми за терапия и може да види късче небе и има достатъчно доказателства. където сънят и животът са едно и също нещо. е нарисувала (във фантазията си) картина. Най-простият начин да се опише началото на този модел у па­ циентката е да се мисли за нея като за малко момиченце с няколко по-големи от нея братя и сестри. тя започва да предпазва обекта си. но въпреки това най-накрая той бил хванат в модела. където майката се проваляла. В същото време за моята пациентка това нещо може да принад­ лежи на дисоциирано състояние и да не става съзнавано.най-малкото дете - обаче се оказала в свят. че е бил установен модел в ранното и: взаимоотношение с майката. Във фантазията всичко става незабавно. че сестра им по същество отсъства. до която тя би могла да стигне. в смисъл че няма цялостен човек. гИя. отчасти защото изглеждали способни да се забавляват. така и от тази на другите деца. В дейс­ твителност не е вероятно да се случи нещо поради факта. Във всеки подобен случай има изключително сложна етиоло­ . преди тя да е дошла в детската стая. УИНИICJ>Т ИГРА И започна да разбира' жизненоважното значение. особено за­ . и за всички свои роднини и приятели. От друга страна. че когато са обнадеждени за нея.. а сън. може да е бягство до убийство. Тази жена има изключителен талант или потеi-щиал за различни видове артистично себеизразяване и знае достатъчно за живота. То може да бъде част от начина. че от гледна точка на живо­ та тя изпуска влака и винаги го е правила (най-малкото почти от началото на живота си). който да осъзнава две или повече дисоции­ рани Състояния. Вярно е. че в дисо­ циираното състояние стават толкова много неща.на тази пациентка на език. щото мислел за пациентката като за потенциална жена и пренебрег- вал факта. Въпреки това големите отлики се до присъствието или отсъствието на дисоциирано Състояние. по който въоб­ на трудностите си. че ако ги търси. в смисъл че тя не участвала активно със свой принос.'''. Баща­ та в известна степен компенсирал там. макар че в действителност то не се случва изобщо. предизвиквайки собствената си смърт и ражението обогатява живота. аналитикът ви­ наги има индикации за степента на присъстващата дисоциация. така че и той по същество c~ провалил.

и успя да каже. не се ли обличам прекалено де­ тински. запазено във фантазирането. която живеела в нещо. Ако човек проследи живота на тази пациентка.Ic. Уиникът ИГРА И от гледна точка на пациентката. Те единствено 2 Това е напълно различно от "преживяването на всемогьщество . така и за своя Аз на средна възраст. Когато беше болна обаче. което довело до сблъсък с обществото. Обратно казано. . че съ­ ществуват самостоятелно като цялостни човешки същества. . ред. За това може да се говори от нето на дисоцииран живот. защото липсваше среща с реалността. превърнало се в организирана последовател­ ност на фантазиране. че то е на около десет години. докато тя не вършела нищо. за да даде възможност да се направи ползот­ справя с фрустрациите."'Tn) защото успя да види. че трябва да се облича както за детето. както сега откриваме.(на фантазиране. че има дете. . които двамата започнахме да 1. но в опитите й винаги се съдържал някакъв протест. Всъщност живеела в това фантазиране въз дисоциирана психична дейност. който в действителност не харес­ ва. които я карали да '~e чувства неудовлетворена. която е факт в което направих за взаимоотношението между това дете и братята и нейната личностова структура. която била същностното й състояние на без­ действие. Това бездействие вероятно било маскирано с някакви дейности. пациентката се натъквала на ограничения. без тя да знае.42 У. че детето е момиче. когато тя попита: "Кажете. ще види начи­ ните. защото трябвало да изостави всемогъ­ . По-късните му варианти приеха фор­ мата на компулсивно пушене и различни досадни и натрапливи иг­ I Невъзможност за контролиране на тазовите резервоари. 60 Win. за да продължи да бъде многообещаваща и да кара приятелите и роднините си да чувстват. в който нищо действитеЛlЩ случващо се не било напълно значимо за нея. което съм запълвали празнотата. Обръща се към съседа си и казва: "Този мъж е бащата на детето ми. но в случая на пациент тази жена е по-вярно да говорим за дисоциация. принципа на реалността. Успя да ми каже.. пациентката беше много близко до осъзнаването. в които опитите й да бъде цялостен човек на собствено основание не се увенчали с успех. като се има предвид. вж. но то е . В действителност тя нямаше деца и все пак можеше да види от съня. принадлежащи на принципа на реалността. Постепенно тя станала една от многото. защото (както двамата с нея пос­ тепенно и болезнено осъзнахме) основната част от съществуванието й протичала. по които тя се е опитвала да съедини двете части с другите страни на личността си. ворно описание през тази призма.кога не била пълна и изложението. докато тя правела какво ли не. Да се изпълни това обещание обаче било невъзможно. то­ ва означавало. Растейки. че тя ще се изяви или поне добре ще се позабавлява един ден. През цялото време тя била достатъчно здрава. Може би състоянието на тази пациентката може да се илюстри­ ра с два от нейните сънища.линика:' с инконтиненция l . Пациентката се уплаши в описал като съществен процес в първото преживяване на "мен" и "не-мен" (срв. тя станала специалист във воде­ е запазено и в дисоциираното състояние да се постигат прекрасни неща2 • Веднага щом започнела да прави нещо. че да прекара целия си живот на легло в психиатрична 1.. Такива безплодни дейности не носели радост. докато била в училище и по-късно на Два съня работа. например да рисува или чете.Б. nicott. "Преживяването на всемогьщество" по същество спада към зависимостта. вероятно никога не е било напълно приложимо. тя беше съвсем способна да се достатъчно истинно. също стр. в ната си личност и за дълги периоди време защитата й била да живее всемогъществото в тази фантазна дейност и да се гледа как играе игрите на другите деца. rrn". Описва такъв тип човек. които не чувстват. Чрез дисоциацията. Между дру­ гото това обясняваше една от забележките.. дисоциираната част водела друг живот. нямаше нужда от тази способност. Тя е в стая с много хора и знае. Тя никога не 43 и живеене цялост­ '::W"U"I-\" дотам. Доколкото тя беше здрава и поняко­ сестрите му. сякаш гледа някой друг в детската група. подсилена от поредица от съществени фрустрации." По този начин с моя помощ на този късен етап от анализата тя се информира. че ЖИВQТЪТ й бил дисоцииран от основната й част. че това много лесно е можело да я ела игрите на другите. докато това всемогьщество се отнася до безна­ деждността спрямо зависимостта. тя през цялото време била анга:)fCttDс. га действаше като цялостен човек. че е имала дете от много години и че то расте. докато привидно играела с другите деца точка на в детската стая. направени по-рано в се­ сията. Дисоциацията ни. пациентката ми успяла да конструира живот. че съм на средна възраст?" С други думи. бездейна и неподвижна и въпреки това в съзнанието си приемственост във фантазирането.книга). наричаме смучене на палеца. 1962.ществото. През цялото време. в тази . " ри. че е сгодена и ще се жени за отрепка.

странно. У. и така тук отново. правя и ме кара да чувствам. които в много отношения са еднакви. психична реалност - живец на отделната личност. че е била будна. но много повече пречи на съня и на личната. докато съзнателно знам. че не съществувам?" но думите не означавали нищо. Беше всичко за тези сънища. но тъй като нищо не се случва.44 д. психосоматична включеност. както стана ясно в съня. за да слуша разговори. И двамата опитахме да атакуваме тази тема и да мечтанието и сънува­ свържем фантазирането със сънуването. но не и вършене на нещо. когато нищо не да се побере в кожата си. че възприемам децата единствено като нуждаещи се от закрила от самото си раждане. Това сън ли беше или фан­ да хвърли светлина върху конкретния изследван проблем. Нощес се събудих в полунощ и Естествено. който се е пре­ върнал в подобно фантазиране. че вече е "избягала в работата си. тъй като. защото изглеждаше на границата без убеденост и емоционална натовареност. Очевидно имаше сън. Чувството беше много по-близко до убийството. тя За мен работата в тази сесия даде важен резултат. Пациентката постави въпроса: "Когато ходя горе по онзи розов които са станали в службата". Тя ме научи. и по този начин дава на пациентката чув­ ство. че тази дисоциирана е бил заключен във фантазията. представях си и кроих една рокля. има още много да се каже трескаво режех." Жената допъл­ на тази пациентка. но изобщо не се отнася до фантазията. че това въвличане на тя­ лото и във фантазирането създава голямо напрежение. за да покажа как материал. докато говореше с облак. Кипнах. Говорихме по темата за това как фантазирането не е градивно. Би било ценно да разгледаме следващите две сесии в анализата кам дете. Според нея беше . сякаш ис­ вътрешната.е била предс­ . Имаше на в сесията пациентката започна да се докосва до някакво чувство. от деца." зирането пречи на сънуването. че някои хора наисти­ Тя започна с думите: "Вие говорехте за начина. че баща на детето и е пасианс. отколкото до омразата. когато се събудила. мислите вие. се занимаваме с един сън и с живота и не сме се загубили във фан_' Посочих и това и тя ми даде пример още докато говорех. тя преживя вълна от омра­ зах го просто защото беше вярно. Каза. че е убита от майка си. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ Сънуване. че отрепката - бащата на детето и . Със сигурност изтощението по този начин я спира да действа. Едва след час и полови­ на всеки опит за диференциране на фантазиране и сънуване.. фантазиране и живеене 45 2. В предишен сън. че творческата игра е сродна на сънуването и живеенето. че фантазирането пречи на действието и на живота в истинския или почувствала силно негодувание срещу майка си (на която тя е по­ тенциално предана). тазия? Осъзнах за какво е всичко. колко трудно се закопчава! Чувстваше. По този начин разликата между какво говоря. този момент съобщи. защото то няма задължително друго. ни: "Сякаш имам прокрадващото се чувство. и тя искаше добре да разбера.. баща на детето и. или е оно­ мен. Жената каза: остава трудно човек да се произнесе или да постави диагноза. отколкото в миналото. че тя бе­ ше много близо до чувството. това моето обогатяващо живота въображение ли е. майка и е лишила дъщеря си.на дисоциацията. че значението на това фантазиране е: "Значи така и тя постепенно успя да изясни разграничението и пред аналитика. Отвърнах: "Не знаем това. а не музика. или сънува това. Така в теорията за двата на­ бора от явления започват да се· появяват значими разлики. докато съм говорел.съпругът на майка и. Спомни си как четяла едно стихотворение. тя ме напусна и се чувстваше дисоциирана. при нещата. макар да опитала да я изкара глупава. Това преживяване. в края на двата часа. че външния свят. Тук наистина ти сякаш я оползотворява. както при всеки случай. Отбеляза. и и се струваше. нито "фантазия". че тук изглеждам така. Каза: "Смешното е. отколкото да ме слуша ването. участва в дисоциацията поч­ собственият и баща . изглежда. за да скрие от майка си. нали!" Ка­ Преди да си тръгне. Сега можеше да мисли. за с ново качество към майка си. Това означава. че е възможно да има интеграция или срив. че тазирането. разказан в сесия от предишната седмица. е.. Тя разказа как често използва радиото. докато реди тавена като такава. по който фанта­ на намират живота за не чак толкова лош. уврежда пациентката и я кара да се чувства болна. но аз го пропускам." Сънят на пациентката за мъжа." Беше приела интерпретацията ми на съня и се беше Ще видим. но бях будна. сега се освобождава както за съну­ дейност е по-важна за нея. В се даде пример. нея. т. тя си играела с ципа на чантата: защо е от тази Представям двата съня. така и за живеенето - две явления. Внезапно тя имаше някакво нето (което е живеене) постепенно ставаше по-ясна на пациентката прозрение и каза. докато фантазирала. то я кара да се чувства кандидат за исхемична . което вие наричате фантазиране и което става. когато "Трябва ни друга дума. беше разказан Въпросът ми се стори труден. която да не е нито "сън". както си стои тук. сякаш не можеше ва. който преди страна. че омразата е много по-близко до конкретен обект.

сякаш може­ сънуването и фантазирането в контекста на нейната терапия. че тя е така устроена и че всичко това е игра на въз­ ка и в посоката. В един сън това може само до вито всъщност имаше). който беше по повод на нещо. Важното последствие от заспиване­ Ключовата дума. трескаво шиела рокля.Д. включваха отлагано с месеци и дори с години разтребване на бърко­ Сякаш пациентката ми казваше: "Мислите. пациентката беше уморена и се облегна на покажа с нейна помощ. Може би за пръв път почувствах. По­ оформен и съшит. което аз дължи с голямата си потребност да може да се владее и да се конт­ мога да приема като означаващо прогрес. че тя го чувстваше като провал. Когато се събуди. Пациентката след това разказа. незнаещи за сияйните небеса. която би я накарала да мисли. в съня същото нещо щеше наистина да има стола и заспа. тя беше обезпокоена. Winnicott. че от безформеността може да се да каже: "Сега. Роклята няма ше да се окаже. защото не си спомняше това. че трябва да сподели нещо. Мислеше. хоп. че съм в състояние да формулирам разликата между демонстрираше голям страх от загуба на идентичност. да я моделира и твието. формулирана от него. тии. към съня за шиенето на роклята. която трябва да се запомни от съня. тя наистина много се ядоса. Тя е неимоверно . което парализира дейс­ бъде безформена. продължи Областта на безформеното със съмненията си относно валидността на действително направено­ то вкъщи. точно както тя пеела в училище преди четири­ терапевтичен резултат. Когато осъзна то. Обратно: както успях да Денят беше горещ. Как копнее да открие нещо. че преди тя не е осъзнавала напълно този сесия беше посветена на описанието на нейните дейности. което дори харесала. С други думи. когато и посочих. не можела да и позволи да вено не може да разграничи фантазирането. че след последната среща е направила много. която успяла да направи под­ символично значение. че се осъществява прогрес заради аналити­ Фантазирането е просто за ушиването на рокля. е безфор­ то беше. което тя носи от организира почивните дни колкото е възможно повече. че тя трябва да започне в безформеността. През цялото време обаче тя фантазията. че това фантазиране не е дума е идентичност. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 46 Сънуване. 1960а). Кучето си е куче. Накрая се върнахме отново на обсъждането на съня. и който бил защита срещу сънуването: "Но от­ ката ми разказа. от реалното планиране.l!истресирана заради пренебрегването В самия край на сесията тя за момент изпита силно чувство. голяма част от това. което е направила. той можеше да се изведе главно от достига­ десет и пет години. което се отнася до очакването на действието. в съня това мож~ да е коментар на чувства облекчение. но и конструктивна работа. не вид фантазиране. следствие от парализата на действие­ свързано с идеята. че тика. Станало така: тя се събудила и. от което тя страда. У. ще идва от доверието на пациентката в психоанали­ сата на психосоматичен климакс]. Е. които факт. фантазиране и живеене 47 болест на сърцето. а трябвало. Беше облечена с рокля. защото са вечно заети в някакъв - - гняв. Несъмнено тя се наслаждавала на грешите!" Оттук успях да се насоча към съня като еквивалент на . ходяща както за работа. Голяма част от първата половина на тази дълга сън. . както тя чувстваше. а с логическа мотивация. да използва всяка будна минута. Ако тази сесия имаше някакъв то си великолепие". На училищен концерт децата пеели: "Небесата ще сияят в цяло­ това. да я скрои според формите. Разгледахме това. че мога да сънувам. разказан от нея в началото (за скрояването на роклята). високо кръвно налягане или стомашни язви (как­ нейната личност и себе изграждане. При следващото посещение за друга двучасова ·сесия пациент­ докато била будна. Сякаш беше заспала. на непосредствената и среда. че е заспала. Нещо повече: надежда­ кара да върши неща. и от това разбрах. така и за посещенията си при мен. сънищата. 1958Ь). което е платът. преди да бъде скроен. Раз­ къде да знам?" Фантазирането я обсебва като зъл дух. че ключовата ролира. изглежда. символично значение. че тя отбелязва лип­ направи нещо. и се чудеше дали някои от децата ще бъдат като нето и до интензивния гняв нея налудничав." Човек би казал. Оттук тя про­ бира се. Спа в продължение на около десет минути. но обикно­ детството. растен или преструване. замислени от други хора]. че (от нейна гледна точка) в детството и никой не е разбрал. защото и се е меност J - Друг аспект на този вид преживяване съм дискyrирал от гледна точка на спо­ собностrа за его оргазъм (Winnicott. разрязан. което ще я на­ определена степен да се отнася до роклята. а не утре. Внезапно с голяма сила осъзна. който тя преживялц. утре. за да сънува сън за анализата. който трябва да противодейства на всичко. Детската и среда. да е способна та. J Следователно това може да се разглежда през призмата на подчинението и организацията на фалшив Аз (срв.

че заспиването е било за ней­ но от фиксираността "тук и сега" на всяко удовлетворение." Имала същото чувство в колата си. че GИ моде. че редя пасианс". Използвайки свършената съвместно работа. които изведнъж се случват в типа фантазиране. ако тя ми разказва сън: "Сънувах. приби­ райки се вкъщи. т. когато очите ти не са на леждам доволен от нея заради всичко. но не ги виждаш съвсем ясно и че голямата промяна. че пасиансът е форма на фантази­ ране. която не мога да използвам. се почувства много може да присъства във фантазирането. бих могла да се заинтересувам от себе си.Тификациите с други хора. не съществувам. който парализира действието. и аз посочих. щеше да се отнася до откриването на нови възможности в собствената и личност. Сега пациентката помисли. Внезапно видя възможност за психично здраве и откри. Казах. че упражняваш контрол: "Уморена съм. защото знаех големия интерес на пациентката към поезията. че сънуването е просто нещо. че фантазирането е било по определена тема и е задънена улица. и ме помоли да и помогна да го разбере. тазията. и на чувството. с когото може да обсъжда нещата. а не нищо. Съответният сън обаче съдържа в себе си поезия. Искаше да заспи и когато се събуди. че се е приспособила и е била моделирана от мен. обещаващи. Тя повдигна въпроса за реденето на пасианси. противопоставена на съну­ ването'. У. но не както при предишен скорошен случай заради тъгата.­ лиран. Дори не се опитвам да използвам материала от фантазирането. реденето на пасианси и другите рутинни действия. което се случва. задънена улица. знаеш. преди да бъде разрязан. 1 В тези две крайности човек би очаквал различни електроенцефалограми в за­ 49 След това и хрумна нещо и тя каза: "За какво ставаше дума I последния път?" (Характерно за тази пациентка е. което е направила. на идеята за плата. и заради фокус. докато редя пасианси. защото. Това е противоположността на чувството. Тъкмо тази поезия на съня липсва в нейното фантазиране и затова ми е невъзможно да дам смислени интерпретации на фантазирането. Приех това като подаден от нея ключ към разбирането на съня.Сънуване. че това е нещо. различ­ човек спи. по- висимост от доминиращото във всяка фаза. бъдещо щастие. . За да подкрепя моята интерпретацията. разумът не е на фокус. настъпила в нея. Да упражнявам конт­ рол. Сънят. настоящето и бъдещето. т. ще спя.·" Тук отново тя сподели: "Е. че напуска единствения човек. понякога губите и друг път пече­ лите. че нещата са там. което но добро. че никой не е' признал пот­ ребността и да започне от безформеността. които идват и завземат апартамента и. за да не изг­ нямаше значение. който липсваше в ограничената област на фантазирането. Казах. което съпътства спането." Накрая не и се искаше да си тръгва." В тази дълга сесия имаше още нещо за вършене. Това е всичко. връщане към фиксираността на фан­ фокусира върху нищо друго освен върху натъкването на такъв cъ~. Тя говори за това как. а това щеше нето. свързан с миналото. а също и до радостта от идеlj." Тя успя да продължи без моя помощ и коментарът и след това беше: "С часове редях пасианси в празната си стая. въпреки че често е видимо повлияна от нея. Пациентката направи преглед на свършената от нас работа с по-дълбоко разбиране и приемане. чувствайки най-вече символизма в съня. с вътрешното и външ­ ното и винаги по същество със самата нея. защото шофирала. че някакви хора идват и завземат апартамента И. През цялото време трябваше по-реална и по някакъв начин липсата на спомен за някой сън вече да съм изключително внимателен. изглежда. фантазиране и живеене д. Така тя лесно можеше да почув­ разумът и е същият. Тук обаче можеше да заспи. В известен смисъл то означава. защото . е.) Думата "безформеност" беше на езика ми и от нея тя се върна на цялата предишна сесия. защото не се да се следва от краен протест. мога да го из­ ползвам и наистина да предложа тълкуване. но не заспала. То няма поетична стойност. което тя наричаше тресавище. който може да се възпроизведе в будния живот и да се разкаже. като целта е да контролирате участта на четири кралски се­ мейства. Той не е на фокус. и и осигурява начин за идентификация без загуба на иде~­ тичност. че тя не си спом­ ня предишната сесия. Използва ду_ мите: "Аз бих могла да отговарям за себе си. който децата могат да осигурят в неограничено количество през латентния период. че е уморе­ на. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 48 След това тя направи няколко отклонения към творческо пла­ спяло. Във фантазията ставаше дума за някакви хора. е. Тя даде много добър пример за огромното количество неща. Била уморена. 4. намерих език. пациентката се почувства реална и работеше по проблема си с мен - нейния психоаналитик. В останалата част от сесията се случиха много неща. можеше да открие. можех да кажа. включително родителите И. Имах предвид думата "безформеност" от последната сесия и я при­ лагах към обобщената съновна дейност. и аз и го посочих. че е по-малко болна. когато ниране на бъдещето. а и тя наис­ тина е празна. че това я оставя без дъх. Тя повтори. Бих могъл да кажа: "Вие се борите с Бога или съдбата. а този път главно защото. както е в този случай. Коментирах: "Но в сънува­ ства. кои­ то беше подходящ. има многопластов смисъл. От друга страна. да използвам въображението си благоразумно.

Естественото следствие от това е. а за целите на тази глава не е необходимо да правя ясно разграничение между употребите на тези два термина. които играят заедно. Неутралността на психоаналитика е необхо­ в тази глава се опитвам да изследвам една идея. Тя (Milner. вместо да може да предвиди всичко. че винаги започваме отначало и колкото по­ натрапена от моята работа и от етапа на развитие. тя вече не е в състоя­ з. което ще се случи. за да се изчерпи темата. Излишно е малко очакваме. че би могло да се твърди. че както често става. 1952. включва и дима тук повече. в края на тази сесия ми се струваше. където играта е не­ възможна. Аз се опитвам да разгранича това сливане от сливането или отделя- . У. която върви ръка за ръка със свободата да избираш. 1969). Уииикьт ИГРА И РЕАЛНОСТ 50 малко ригидно фиксирана в защитна организация. Беше ясно. i957. толкова по-добре. че там.. което иска. че работата в предишната сесия е имала дълбок ефект.. Псuxотераnuята се отнася до двама души. която ми беше този тип работа знаем.. тя е много проста и не са нужни кой знае колко думи. От дpyг~ страна бях прекалено наясно с огромната опасност да стана самоу верен ~ дори доволен. че работата ми. открих. Когато започнах да излагам тезата си. но и крайно необходима повтаряща се фаза в творческото отношение към света . че е възможно тази упот­ реба на "мен" да е не само защитна регресия. отколкото във всеки друг момент от лечението. " Милнър говори за "предлогичното сливане на субект u обект". която е главно психоанализа. Псuxотераnuята се осъществява в припокрива­ нето между две области на игра: на пациента и на аналитика. или реденето на пасианси ще я обсеби. В психотерапия. на който се нами­ рам сега и който придава на труда ми определен нюанс. да казвам. ние да каже дали ще си отиде у дома и ще направи нещо. Сега.д. 1952) свързва детската игра с концентрацията при възрастните: "Когато започнах да разбирам . Въпреки че не се опитвам да правя преглед на литературата. Същев­ ременно няма да позволя нейното задълбочено и всеобхватно изс­ ледване да ми попречи да обърна внимание на въпроса за играта със свои думи. искам да отдам дължимото на работата на Милнър (Milner. писала блестящо върху символообразуването.. че изпитваше Игра: носталгия по сигурността на болестния модел и голяма тревожност теоретично изложение спрямо несигурността. работата на терапевта е насочена към изваждането на пациента от състояние на неспособност да играе и въвеждане­ то му в състояние на способност за игра.

използвани от бебетата или децата. проследявайки всички техни фини прояви още от ранната употреба на преходен обект или техника до крайните етапи на човешката способност за натрупване на културен опит. Уиннкът ИГРА И РЕАЛНОСТ 52 нето на субективния обект и обективно възприемания обект!. Мисля. че да е в състояние да предаде безкрайните тън­ кости. 1964). и понякога чувствам. са вероятно забравени от повечето хора. което искам да разчистя от пътя. че в психоаналитичната ли­ ресува ме фактът. че тук е мястото да обърна внимание на щедростта. сме склонни да се питаме каква е физическата възбуда. че когато сме изправени пред мастурбация. (Wulff. когато истинският поеr във всеки един от нас е създал външния свят за нас. играта спира или във всеки случай се разваля (Wiппicоtt. колкото и в работата ни с зана с вида игра. взета ду значенията на съществителното "игра" и отглаголното съществи­ телно "играене". възрастните. в интонацията на гласа и особено в чувството за хумор. които търсят. описали изпол­ тивен случай те се пазят на някое тайно място в паметта. То се проявява например в избора на думи. или с други думи. допълващ концепцията за суб­ Тезата ми е. ако oTKpl!eM. за да наблюдава играещото дете и да пише за играта. свързвайки в съзнанието си толкова тясно тези две явления (игра и мастурбация). когато детето играе. ако физичес­ ката възбуда или ангажираността на инстинкта станат явни. елементът на мастурбация по съ­ щество липсва. но според мен.Д. Инте­ от интерес за мен. че тази идея е подхваната точно в сферата на тература долавям липса на полезна формулировка за играта. Анали­ зата на децата във всяка школа се гради около играта и би било дос­ та странно. трябва да се обърнем към писалите по темата. доколкото се занимава с играта в тру­ довете си. че това. То е просто защото твърде много приличат на посещения на богове. че трябва да очакваме да открием. която наблюдаваме. лимация на инстинкта. 1935). 1968а).962~ и. Играенето обаче трябва да 9 е изучава като самостоятелеtl проблем. "Communicating and Not Communicating leading to а Study of Сеrtаш OppoSltes (WШn1соtt. че за да получим добра формулировка на дължимите ми награди в тази област. за да обхване данните от подобен вид (срв. познатото. У. които могат да се открият в играта от онези. което се опитвам да направя. зването на детската игра в психоанализата на децата. Чувал съм Ана Фройд да . че съм получил повече от явления са универсални и беше просто въпрос на привличане на играта. че то обикновено не владее езика така. В психоаналитич­ ните трудове и дискусии темата за играта е била прекалено тясно играта. раждането на теория. Както открих. така и Спиц (Spitz. Клайн се интересува почти изцяло от използването и. I 963а). литикът да е бил прекалено зает с използването на съдържанието на Игра и мастурбация сама по себе си. че играенето е също деца. когато ми се струва. "Каква е фантазията?" Вярно е също така. че в психотерапевтичната клиника на Ана Фройд тези предме­ ти са били наблюдавани при малки деца. и знам. 1957). ~. проявена в психоаналитичните кръгове и в общия психиатричен свят по отношение на моето описание на преходните обекти. Вяр­ вам. за коментар на възможността в цялата теория за личността психо ана­ да бъдат смесени с всекидневното мислене" (Milner. Стремя се към създаване на нова формулировка за играта и тя е За мен значението на играенето придоби ново оцветяване. Казаното от мен за играенето на децата всъщност се отнася и до свързвана с мастурбацията и различните чувствени преживявания. винаги мислим: териалът на пациента се появява главно чрез вербална комуникация. свър­ толкова видимо в анализите на възрастни. които не са вниманието към тях и техния потенциал за използването им в изг­ аналитици (например Lowenfeld. 1969) разширяват понятието автоеротизъм. че когато наблюдаваме игра. също и Khan. откривайки познатото в не­ Игра: теоретично изложение 53 Човек естествено се обръща към работата на Мелани Клайн (Klein. че когато детето играе. Очевидно е. само че материята е по-трудна за описване. е вътрешноприсъщо на приноса на Милнър. 1932). Терапевтът иска да общува с детето и знае. 1951). Ето още едно от нейните твърдения: "Моментите. че аз правя важно разграничение меж­ Има нещо. Опитах се да посоча. от­ както се заех с темата за преходните явления. Наречените от мен преходни грижите за децата. 1946) вече беше писал за предметите-фетиши. Както Крис (Kris. Улф I За по-нататъшна дискусия читателят може да се консултира със статиите ми "Ego Integration in Child Development" ~Winnico~t. В про­ Това не е критика на Мелани Клайн или на другите. Преходни явления Възможно е да сме пропуснали нещо. когато ма­ Вярно е.

но въпреки това искам да дам два примера. но несъзнаваща символизма му) о'tбеляза: "Кога­ здравето: играенето подпомага растежа. Око­ ло времето на консултацията беше започнал отново да сътрудничи. Той беше в кабинета ми. именно играта е унuверсшmа и това принадлежи на избора му на връв. но се върнал към изпускането заедн~ със заекването и това било последвано от изоставяне на речта. или външната. Поставих част от отречения свят. 60 см от майка си. То не е и вън. посветена на самата нея и на детето. 1963): Тази история в края на краищата приключва със сантиментален край и следователно. което ЧQвекът е решил маса и малък стол между нас. . изоставя директната връзка с наблюдението на детството. имайки нужда от контакт с истинската ми гърда и с истинския ми скут. Докато участвахме в консултативната потенциално пространство между бебето и майката. За да контро- иска. След това спон­ алност (която има свои измерения. а правенето отнема време. т. А. което още не е намерило място в психоаналитичната литература. ако да признае (независимо с какви трудности и дори болка) за истинс­ външно. накрая. Щулц и Артър Милър! (наред с други автори) са се полз­ вали от тези обекти. което се опитвам да внуша. играене. а следователно и здравето. Freud. води до групови взаимоотношения. след което се отказал да говори. е. задълбочен разговор. колкото и силно да варира според състоянието на наб­ Сега мога да повторя това. може да е форма на общуване в психотерапията и. човек трябва да прави нещо. както ми се струва. не е Иi!pа: теоретично изложение 55 коспециализирана форма на игра в служба на общуването със себе си и с другите. сглобяваше ката или майчината фигура и аз противопоставям това потенциално ги и ги свързваше. като твърдя. Разбира се. от не-мен. но и за онова. От целия безпорядък извади кълбо върви. а не просто да мисли видно са му казали да очаква играчки и аз отговорих. е психоанализата. То не е вътре в никакъв смисъл на думата (за съжаление е вярно. което се опитвам да кажа сега за играта. и да я подредя в обратния ред. . Майката (несъмнено засегната от е други думи.един тясно свързан феномен (срв. подлежи на обективно изучава­ танно слезе на земята и се зае отново да играе на масата. докато течеше консултацията на майка му с мене. то е най-безсловесен. Оче­ Скоро той донесе пълн~. игрови материал. 1965). Едмънд постави ня­ варира съобразно жизнения опит на бебето в отношението му с май­ какви дребни части от влакче на масата. Всичко людаващия. "защо­ За да намеря място на играенето. че играенето има време и място. "Къде играчки?" Това беше всичко. аз постулирах наличието на то заекването го плашеше". КИ правиш. За психоаналитика е ценно непрекъснато да му се напомня не само за това. Има нещо в играта. Играеше съзнател­ но. докато говорех с майка му. ре­ се качи в скута и и за кратко започна да образува думи буква по буква като бебе. което дължим на естественото и универсално нещо. кошница с играчки. че това. Едва ли е необходимо да илюстрираме нещо толкова очевидно като играенето. Изглеждаше сериозен. намиращо се извън магическия контрол. което дължи на Фройд. От щастливата съдба на понятието за преходните явления съм окуражен да мисля. че в другия или да желае. които той можеше да използва. Едмънд най-много се държи за полата ми. психоанализата е била развита като висо- I (MiIler. Беше само на·около пространство (а) на вътрешния свят (който е свързан с психосома­ тичното партньорство) и (б) на действителната. а високо изтънченото явление на ХХ в. А. което каза през целия час. Скоро той това стана. пси­ хотерапия. но не уплашен или депресиран. подреждаше ги. Едмънд на две и половина години Майката дойде да се консултира с мен за себе си и доведе Ед­ мънд. Искам да отклоня вниманието от последователността: психоанализа. когато Едмънд започнал да заеква. Майката успя Играта във времето и пространството да ми каже точния важен момент на две години и пет месеца. Уииикът ИГРА И РЕАЛНОСТ 54 говори за употребата на талисман . също може да се приеме с готовност.д. Естественото нещо е играта. А. Попита: лира външното. наречено игра. То IllИРОКО ситуация. Тя отвърна естествено и адекватно. не. които аз специално имах предвид и назовах. и която. че думата "вътре" има твърде много и различни употреби в психоаналитичната литература). от онова. докато двамата с майка му бяхме сериозно ангажирани в След около двайсет минути Едмънд започна да се оживява и отиде в другия край на стаята за свеж запас от играчки. Да играеш означава да край на стаята под библиотеката има някакви. Милн направи безсмъртен Мечо Пух." В началото на заекването той вече бил започнал да си казва когато му се ходи по нужда. всъщност остава постоянна). В главата върху културния опит и неговата локализация (седма глава) конкретизирам идеята си за играта. У.

"Той не допуска замес­ тители" . защото не е истинската майка. пал.игрово взаимоотношение едната с дистресирана майка. меко място. дъното на кошницата като легло и започна да прибира играчките. дока­ то пораснал и преминал направо към чаша. изпускайки материала от консул­ тацията с майката.fl: теоретично изложение В'1{грата си детето беше илюстрирало много от нещата. а именно да отговоря на потребностите на майката. качество на комуникация 1967Ь) гърдите. когато Едмънд се родил. Майката напра­ ви коментара. тъй като работех с майката." Д. а той се захващал с венците си за гърдата през първите дни и седмици вероятно като осигуровка сре­ щу опитите на майката да се предпази. . че и обръщам така че да имат хубаво. Майката дойде. че макар да "не понася никакви заместители".каза тя. на което да легнат . Сега Едмънд направи балон в устата си. с наблюда­ ващото его. че това дете е склонно да играе по същия начин 'и без някой да вижда или да получава комуникацията. Вниманието му беше погълнато от връвта. който беше умствено изостанал и с вроден по­ рок на сърцето. У. да играя с детето и (за целите на тази статия) да запиша природата на играта на Даяна. докато била в такова дели­ катно положение. с който сякаш "включваше" като електрически шнур свобод­ ния край на въжето в бедрото на майка си. Сега Едмънд постави връвта (която очевидно му хареса) на Даяна през цялото време имаше нужда да чувства." Всичко това отне време и беше смесено с други неща. След това той се изправи и се върна при играч­ изпълващи живота му. успях да поддържам общува- нето с майката. Тя имала проблеми с И~Р. което направи Едмънд. при играчките той беше готов да си върви.IIe майката (макар че тя говореше и за себе си). той из­ ползваше връвта като символ на съюз с майката. беше просто да изложи на показ идеите. Беше ясно. Стоя там около три минути. имайки предвид. че той имал преходен обект. че аз бях там. че той не би се хранил от бутил­ ка и че отказът от заместители се превърнал в негова постоянна ха­ рактерова черта. Едмънд беше ни предал прилива' и отлива на вътрешното отдалечаване и приближаване към зависимостта. но успях едновременно да отделя нужното внимание на Както при описването на случая на Едмънд. Детето беше с нас през цялото време и моята задача беше тристранна: да обърна цяло­ то си внимание към майката заради нейните собствени потребности. но в този слу­ чай това би било комуникация с някаква част от себе си. във втория случай трябваше па­ . Тя реагира много естествено. . а се насочих направо към мечето и казах: "Как се казва?" Тя отговори: "Просто мече. бутащо пред себе си плюше­ но мече. а с дъщерята Даяна. за да влезе майката. докато играеше с иг- рачките. ралелно да проведа две консултации: другата . внимание. Наблюдавайки играта на Едмънд. не се приема напълно. Уиннкът ИГРАН РЕАЛНОСТ 56 Според майката това било част от възстановяването след временно влошаване. без да преувеличава. Тя имаше малък брат (вкъщи). отразявах като огледало ставащото и по този начин му придавах (срв. Понякога правеше жест. което има сатенен кант като този на първото му одеяло от ранното му младенчество. Winnicott.Не беше толкова лесно бебе като първото. че като бебе той отказвал всичко освен гърдата. за да обсъди влиянието на този брат върху нея и върху дъщеря и Даяна. Това обаче не беше психотерапия. и тук ще предам случилото се между мен и Даяна. за да си свърша основната работа. В този момент Едмънд съвсем естествено остави играчките. в кабинета ките. за кои­ то rOBop61. Аз не интерпретирах нищо и трябва да приема. В действителност самата Даяна пое нещата в свои ръце от са­ 'мото начало. "т ака между мене и Даяна бързо се разви силна връзка и трябваше да я поддържам. докато двамата с майка му разговаряхме.нещо като люлка или кошче. който беше увиснал от кълбото. защото. ка­ чи се на кушетката. Естествено. пропълзя като животно към майка си и се сви в скута И. Онова. През целия му живот лично майка му го приготвяла за сън. след като двамата с май­ ка му си бяхме свършили работата. След още едно притискане в майка си и връщане майката и да играя с Даяна. но без да пусне кръв. Жената ми каза. Нямаше начин човек да не забележи. че връвта е едновременно символ на отделеността и на единството чрез общуването. които майката искаше да обсъди с мен. която той обича. Така се случи. Аз не погледнах към него или към майка му. Контактът ми с майката продължи един час. На десет месеца му поникнал зъб и веднъж я уха­ 57 Даяна на пет години Подобно на случая с Едмънд. Дори баба му по майчина линия. когато отворих вратата. се представи нетърпеливо малко момиче. наречен "моето одеяло": можел да използва всяко одеяло. Едмънд изглеждаше зает с единия край на връвта.

тя взела първото си плюшено мече. готова да се "Той има дупка в сърцето. че ако са заедно. която не идва на консултация заради се чувствах свободен да бъда игрив. че братът фактически е болен и анор­ себе си. а Даяна даде допълнителна информация: беше много разстроена. Тя искаше да види колко дълбоко може да влезе мечето и проучи хас­ бебета сънищата. а пос­ певт." Човек би казал./lЙайката седна на кушетката. Вероятно истинската ми цел беше да се отърва от мечето в Когато по-късно видях майката сама. докато спят. От материала може да се види напор към преждевре­ менно его-развитие. приготвила за контакта така. че Даяна се е бременност обяви. Тя ги е подготвила. тъй като беше прямо и фактоло­ физическия недъг на брат си. Играта беше методична и в нея се откроиха няколко различни теми. че майката е имала нужда да доведе Даяна. че двете същества са нейни деца. когато тя прилича на малък въз­ кушетката близо до мястото. Казах: "О. По-късно майката дойде при мери. Разбира се. ти слагаш на пода около главите на тези то взе малкото си плюшено мече и го напъха в горния Ф джоб. Струваше ми се. В играта между мен и Даяна . и ги зави. В ретроспекция според мен е възможно да се каже. и тогава майката добави по-голямо от мечето. Даяна подреди играчките на пода около горния край на леглото и започна да си играе с тях. и прие идеята ми за приятелство между тях. че Даяна запа­ растен човек.игра без терапевтични елементи И така.част. Продължих: "Мисля. даваше на двамата с майка и времето. След това отиде и донесе мно­ отговорност за грижите за брата. Разбирах. а Даяна вдигна очи за малко. Това ставаше. . сложи двете си новородени деца заед­ своя изоставен преходен обект. което беше значително случилото се. Децата играят по-лесно. обяснявайки. по който те не се свързват един с друг. идентификация с майката и участие в нейните зи интереса си към това. У. че тя приемаше болен. кога­ себе си. Първоначално тя . го играчки в кошница и в няколко кутии. правейки се на бременна. _ 1" ухо до плюшеното мече в джоба ми и казах: "Чух го да казва нещо. че те ще се родят." Тази идея възбуди любопитството И. че идва при психотера­ Даде много ясно да се разбере. а Даяна . където седеше майката. В играта Даяна реши. че иска да си тя била прекалено разтревожена от пряка конфронтация с мен зара­ играе с някого". защото мисли за брат ти. но и по отношение на поемането на ния край на импровизираното легло. на бебетата вместо тях. Аз отново се намесих със собс­ твена идея. Те можели да "се срещнат в средата на леглото под завив­ способността на Даяна да се идентифицира с майка си не само по ките и да се сбият". а съшо и ле мечеТо. и и разказах за ваклото агънце. че Даяна се ласи. виж. Уиникът ИГРА И PEAJ1Hfi/Cr S8 Игра: теоретично изложение / Когато тримата влязохме в кабинета и се. ако погледне в другия край на стаята в купчината играчки под мен сама. но "няма да бъдат близнаци". но гично. че тя надаваше едно ухо разтревожи. на да организира едно донякъде регресивно преживяване в игровата ги постави разделени в двата края. Тя не го донесе. В този момент майката плачеше и две години и половина. че първо ще се роди агънцето. Всичко това ни бове и начина. За важната подробност. След период на заради нея. правейки това с част от проблеми. После тя ги сложи да спят мирно заедно в гор­ отношение на бременността. сякаш е знаела. лавицата. макар че интервюто не беше уредено сложи под дрехите си. защото самата Тя беше много заинтригувана. пред нас е Даяна. След като "роди". без повече да има нужда детето да я разсейва." Това и вдъхна увереност. преди да дойде. Преди да тръгнат. От думите на майката можех да разбера. няма особена нужда от помощ. аз продължавах интервюто с майката и се забелязваше. което щеше да на­ 'ди дълбокия дистрес от болния си син. тара на сакото ми. което импровизира на пода. тя я поде и продължи да развива различни теми. Тя еи играе с мен и самосто­ то другият е способен и свободен да бъде игрив. породени от факта. ще си дейност. След 'това и станаха интересни различните джо­ сякаш сънуваше сънищата на бебетата вместо тях. успяхме да прегледаме джоба си. който е към разговора.на малък стол до детската маса. че бащата използва ранното развитие на Даяна известно време тя постави плюшеното мече и агънцето заедно на и най-много я харесва в моментите. Дете­ S9 развиващи се отделно една от друга. което говорехме. дължащ се на "дупка в сърцето" му. от което много се нуждаехме докато ние с майката говорехме сериозно за изоставащото дете на заради съвместната ни работа. Казах и: "Мама плаче.настанихме. когато ги видях с Даяна. В същото време двамата с майката бяхме свидетели на се сбият. които те сънуват.i д. която се идентифицира с възрастните и техните наг- мален. и тя каза "дупка в сърцето" и продължи да сънува сънищата беше неспособна да схване умствената му изостаналост. докато си играеше. Даяна отиде и донесе агънцето. но дойде подготве- но в легло. Внезапно долепих ятелно и в същото време е ангажирана в състоянието на майка си.

което бебето е готово да намери. че сегаш­ вявания. която играе с бебето. шението. Тази самонало­ няващо майката и бебето. тук играта беше вид самолечение. . Избрах тези два примера просто защото бяха два последовател­ кава не предимно защото са включени инстинктите. за което е установено. 1956). щом детето си го припомни. За да бъде такова. например когато казах. обекти. жена дисциплина обаче можеше да елиминира част от творческия Играта е невероятно възбуждаща. Трябва да се разбере. която възниква в играта винаги е. Бебето и обектът са слети. Човекът се възприема като отразяващ ставащото в игра­ тивно. Доверието в майката тук създава междинно игрово пространство. преживяване на това. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 60 Както и при Едмънд. И в Игра: теоретично изложение 61 изхожда идеята за магия. Гледната точка на бебето за обек­ В. че човекът. тъй като бебето в известна степен наисти­ двата случая резултатът беше сравним с психотерапевтична сесия. които дойдоха една сутрин. станал основа на тази глава. когато майката може да прави това трудно нещо добре (и не се появява.Д. Психотерапевтът вероятно би се въздържал активно да Наричам това игро во пространство. У. Детето сега играе на базата на допускането. ТOIЩ е непредвидимостта на самата магия. защото играта започва в него. Г. приема се отново и се възприема обек­ да е на разположение. обича. и следователно е надежден. което възниква. взаимоотношението задължително е мо­ Теория на играта тивирано от майчината любов. т. терапевтът трябва да обърне внимание играта. тя е та­ аспект на игровото преживяване на Даяна. го внимателна да съответства на игровите дейности на бебето. в на преживява всемогъщество. Този сложен процес зависи изключително много от наличието l Ta • на майка или майчина фигура. играе с Даяна. 1958Ь). виждам. че мечето казва нещо и че То е потенциално пространство между майката и бебето или съеди­ сънищата на децата на Даяна се разиграват на пода. Детето сега се приготвя за следващата фаза: да позволи и да което е подадено. Това означава. докато пи­ та психична реалност и преживяването за контрол над действителни шех доклада. Първона­ ри. след като го е забравило. което в описанието ресват въвеждането на чужди идеи. В състоянието шi доверие. преди да интерпретира фрагментите на поведението. Всичко това е тясно свързано с рабо­ която историята щеше да бъде прекъсвана от интерпретациите на тата на Ериксън върху формирането на идентичност терапевта. което бебето е способно да наме­ се наслаждава на припокриването на две игрови области. и да се потърси и прецени къде е мястото на пациентът не може да играе. който твителност на онова. че тя е зависима от взаимодействието между лична­ интимността. е. на този най-главен симптом. Тънкостта при ни случая в практиката ми. основани на "брака" между всемогъществото на интрапси­ ният ми интерес към играта във взаимоотношението на доверие. Все чално. 1962). които бележат раз­ пособна да го направи). Когато процеса на развитие. . че майката (или част от нея) се движи "напред­ назад" между това да бъде онова. във взаимоотношение. разбира се. свързани с обектните и отношения. че е на­ деждно. и (обратното) да бъде себе си в очакване да бъде намерена. е на разположение и продължава Б. без да пак рано или късно тя въвежда свой начин на игра и открива. Обектът се отрича. че бе­ допуска спънки (така да се каже). Следващата фаза е да бъдеш сам в та е субективна и майката е ориентирана към осигуряването в дейс­ присъствието на други­ го. на интрапсихичните процеси се нарича "всемогъщество" Така се подготвя почвата за съвместната игра във взаимоотно­ (срв. готова" да участва и да върне онова. Winnicott. когато тя е нес­ Когато ретроспективно погледна статиите. от нейната любов-омраза или от Възможно е да се опише поредица от отношения. А. но тя е мно­ Ако майката може да играе тази роля за известно време. откъдето про- I Обсъждал съм по-сложните аспекти на тези преживявания в доклада си "The Capacity to Ье Alone" (Winnicott. (Erikson. бебето има известно преживяване бетата се различават по способността си да харесват или да не ха­ на магически контрол. а не от формирането на реакция. майката е тази. бебето започва да се наслаждава на прежи­ витието на собственото ми мислене и разбиране. хичните процеси и контрола му върху действителното.

" По това Bp~Me станах с~идетел на припадък. Единадесет дни по-късно подобрението се задържа без лекарство: нямаше припадъци от четиринадесет дни и майката поиска да бъде изписана. (Winnicott. но този път без да показва чувства на вина. но не показва враждебност. като отвлече внимани­ ето на детето. докато я об­ личат и извеждат от сградата. но спяла добре ношем. че след последната консултация бебето е "напълно различно дете". въпреки че спеше през нощта. но не и след това. Имала склонност към запек до шеостия си месец. успя да и се наслаждава. Подадена обратно на майка си. По това време записах: При една консултация взех детето на колене и го наблюдавах. от това беше период на експериментиране. Внимателните изследвания не показаха данни за соматична бо­ Илюстративен случай лест. Посетих детето една година по-късно и открих. В началото плачеше както обикновено. Тя три пъти ме ухапа по кокалчето толкова силно. Ритмични движения на крайниците при конвулсивна епилепсия. интелигентно и дружелюбно дете. "Когато я сложа на коленете си. че докато шпатулите могат да се слагат в устата. Отново ухапа много силно кокалчето ми. Гърчовете засягаха и двете страни и траеха пет минути. На девет месеца тя получи припадък и продължи от време на време да има припадъци. както показва след­ ващият пример от първата ми книга (Winnicott. Де­ тето имаше четири до пет припадъка дневно и плачеше през целия ден. свивала се и припа­ дъкът започвал. Два дни по-късно я подържах на коленете си за половин час. около половин час след събуждане. Уиникьт ИГРА И РЕАЛНОСТ 62 което може да се развие между бебето и майката. Детето станало нервно и подскачало при най-малкия звук. Докато плаче. защото започнала да лежи будна и да плаче. ред. . което обича играта и е свободно от обичайната тревожност. 1931). пал­ ците не могат да се откъснат. На една година тя получаваше четири до пет припадъка на ден. Игра: теоретично изложение· 63 все по-жално и по-жално през цялото време. и след това заигра играта на хапане и хвърляне на шпатули и докато беше на коленете ми. Скоро се събу­ дила отново и имала нов припадък. У.Д. така че и свалих обувките и чо~апите. Дали и сок от портокал и получила припадък. например тоничен мускулен гърч. Предишните два дни бе­ ше имала четири конвулсии. Трябвало да се дават добавки и отбиването приключи след няколко седмици. като отвлече вниманието на детето. Майката откри. Сло­ жили я да седне на земята и отново припадък. била щастлива през деня и не вземала бромид. Тя беше първо дете и майка и я кърмеше. Тя не само нямала припадъци. Намерих едно напълно здраво.Б. През ця­ лото време плачеше. ред. При някои от припадъците тя си прехапвал а езика и се изпускала по малка нужда. Тя сякаш за свое голямо задоволст­ во откриваше и доказваше отново и отново. да се хвърлят надалеч и да се губят. Момиченцето направи лукав опит да ухапе кокалчето на пръста ми. винаги е бил ха­ рактерна черта на консултативната ми техника. Един ден трябвало да прави това четири пъти. но дори и в тази тежка фа­ за майката често можела да спре припадъка още в началото. че почти разкъса кожата. сякаш наистина е нещастна. Едно момиче за пръв път попадна в болница на шест месеца със средно сериозен гастроентерит. Повръщала след хранене и не харесвала кърменето. че от последна­ та консултация не е проявявало никакви симптоми. Резултатът. Четири дни по-късно дойде майката и каза. На единадесет месеца припадъците бяха чести. щастливо. След малко започна да пипа палците си. обикновено в пет часа сутринта. Една сутрин се събу­ дила и веднага имала припадък. 2 - Б. че може да предотврати отделни припадъци. а след това заспала. които погълна целия и интерес. /който се отлича­ ваше с тонични и клонични фази и се следваше от заспиване. тя плаче непрекъснато. На седем месеца тя беше доведена отново. не де­ монстрира интерес към промяната и продължава да плаче - I Подчертан чрез продължително напрежение (съкращение). че понякога след хранене сядала. По това време припадъците за­ почнали да се следват от желание за сън. Десет години по-късно аз щях да доразвия това в статията си "ТЬе Observation of Infants in Set Situation" ("Наблюдението над пеленачета в моделна ситуация"). у станови се. Три дни по-късно отново я взех на колене и зачаках да видя какво ще направи. 1941). След това си игра непрекъснато - хвърля шпатули на земята в продължение на петнадесет минути. . Получило при­ падък по време на сън. Според нуждите през деня се даваше бром ид. дърпа небрежно вратовръзката ми.

то ала. Да се интерпретира. лечен организатор на ръководна позиция. Моята цел тук е просто да припомня. 1947) от ню Йорк. Психотерапия Нейният принос към психотерапията е от голямо значение. Игрите и тяхната организация трябва да се разглеждат като част от опит да се предотврати плаше­ Обобщение щият аспект на играенето. Учителят це­ наричам "терапевтични консултации". 5. Естествена пос­ играе. което другия човек има шанс да се внесе обогатяване отвън. Съ­ и създава привидно подчинение щевременно 'би било проява на тесногръдие да се смята. е състоя­ - то не може лесно да се изостави и не допуска лесно натрапване. ротива. че самата игра е терапия. мира на теоретичната граница между субективното и обективно (в) В сферата на играта детето събира предмети или явления от възприеманото. наоколо трябва да присъстват отговорни хора. Особено в областга на припокриване между играта на детето и тази на ценя работата и. Това наблюдение ни помага също така да разберем как може да се прави дълбинна психотерапия без интерпретативна работа. винаги може лесно да стане плашеща. е играта на пациента - творческо преживяване. ранство и с интензивна реалност за пациента. просто не е полезно или предизвиква объркване. а не угодническа или по­ раенето. 1941). че играта на децата съ'" външната реалност и ги използва в служба на някакъв моД~л. че детето или децата са неспособни да играят в творческия смисъл на големите деца и възрастните. Обратно. Това. Когато децата играят. че дадената извън сферата на припокриване на нализата е единственият начин терапевтично да се оползотвори иг­ играта на пациента и на аналитика интерпретация предизвиква съп­ рата на детето. Тъкмо психоанали­ (Winnicott. Добър (д) от преходните явления директно се преминава към играта. колкото (срв. т. Тя Рисковаността на играта се дължи на факта. е полезно да мислим за трябва да се намесва в играта на децата. близко до отдръпването. е. Когато при­ осигури на децата възможност да играят. Когато трябва да бъде във­ погълнатостта. че играта е преживяване творческо преживяване във на малкото дете. Такава нагласа трябва да съд:ържа признанието. коя­ Същностната черта на идеята ми е. защото тя кореспондира на тезата ми за това. дадена според приетите включва установяването на положителна социална нагласа към иг­ напред. интерпретацията. че психоа­ ледица от това е. тогава внушението е. отнемащо време и прост­ (г) В играта детето манипулира външните явления в служба на . което има значение. винаги която характеризира играенето Съдържанието няма значение. но това не означава. времепространствения континуум и основна форма на живеенето. че основата на това. психоаналитични принципи. извле­ държа всичко в себе си. което правим. със съдържанието на играенето. сродно 'с концентрацията на по­ онова. от фрагменти от външната реалност. Естествено в уговорения час на изважда проба от потенциала на съня и живее с нея в избрана среда терапевтичната сесия се представя една по-точна констелация. 1960а).изложение пример за това е работата на Екслайн (Ахliпе. ако искаме да правим психотерапия. ако знаем. Интерпретация извън зрелостга на материала е индоктриниране тичната теория е способствала за разбирането на тези пречки. в неограниченото Winnicott. нието. макар психотерапевтът да работи с матери­ чен от вътрешната или личната реалност. може да тласне терапевтичната работа която има непосредствено и универсално приложение и игра. когато пациентът няма способност да Добре е винаги да се помни. по време преживяване на пода ОТ­ вкъU1И но ще бъдем подпомогнати в разбирането на нашата работа. (б) Тази сфера на играта не е вътрешна психична реалност. а не моментът на умните интерп­ ствения процес на растеж на детето и за премахването на пречките в ретации развитието. че играта корна. но не е външният свят. които са излезли на повърхностга. че тя винаги се на­ е вън от индивида. Играещото дете населява област. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 64 65 Игра: теоретично. а oтraM - към споделената игра и към културния опит. че най-важният момент е ли обогатяването отвън. Тази игра трябва да е спонтанна. само по себе си е психоте­ съства съвместна рапия. 1971). което имам предвид в това изложение. съня и натоварва избрани външни феномени с чувства и смисъл от съня.. терапевтът е най"загрижен за соб­ когато детето изненадва себе си. У. Да се (Winnicott.Д. г . че възрастният (а) За да добием представа за играта. Без да халюцинира.

възприеманото включи. нар. че в като човек. че играенето достига до своя точка на наси­ където обръщам внимание на факта. е (и) Играенето е същностно удовлетворяващо. Това съображение възниква у мен като развитие на концеп­ тира детските инстинкти и помага за унищожаване на чувството му. която се отнася до способността да се овладее преживяването. така играта и вероятно само там детето или възрастният са свободни да и за егото. че инстинктивната възбуда не е прекалена. Съществува степен на то развих в трета. че тези идеи влияят върху нето ми към важните характеристики на психоанализата. която е непоносима и разрушава играта. отвъд енето и културният опит могат да се локализират. седма и осма глава. алтернативна кулминация (както при провокирането на родителска или социална реакция. реалност). Това е вярно дори описан като свързан с местонахождението на иГраенето - тема. же да поправи. а не да се разрешава. в корема. че описанието на емоционал­ ното развитие на индивида не може да се направи изцяло от гледна точка на индивида. (з) Телесната възбуда в ерогенните зони непрекъснато зцплашва играенето и следователно заплашва детското чувство. че докато вътрешната психична реалност има своя локализация в ума. ако човек използ­ определена точка тя трябва да доведе до: ва понятието за потенциално пространство между майката и бебето. Игра: творческата активност и търсенето на Аза (ж) Играенето включва тялото: • заради боравенето с предмети. гняв и т. които само времето мо­ лючително ценна според преживяванията на детето или възрастния. така както според нас то трябва да се изведе от работата на Фройд. като бебето е в състояние на почти абсолютна за­ висимост и приема за даден". чинската фигура. коя­ когато води до висока степен на тревожност. която принадлежи на взаимодействието в детската психика между субективното (почти-халюцинация) и обективно (действителната. У. н. Аз съм засегнал тези идеи отново в пета глава. правейки играта невъзможна рията за преходния обект. които разглеждаме. цията за преходните явления и взема предвид трудната част от тео­ че съществува като автономно цяло. Може да се каже. УиниК'Ьт ИГРА И РЕАЛНОСТ 66 (е) Играенето предполага доверие и принадлежи на потенциал­ ното пространство между (както е било в началото) бебето и май­ 4. че е включен парадокс." адаптивната функция на майчинската фигура. кулминация. тревожност. който е от значение тук. Инстинктите са основната заплаха както за играта. да се приеме и да се толерира. . т. Важното в тази концепция е. но че в някои области - и тази е една от тях и може би главната . външна реалност се намира извън тези граници. че в развитието на отделните хора третата об­ ласт на потенциалното пространство между майката и бебето е изк­ ност и физически дискомфорт.Д. които преподаваме на студентите си и които осигуряват общия фактор в учението на психоанализата.). а от рисковаността. игра­ последствието. Като психоаналитик смятам. а именно. че съществува Сега ще обсъдя една важна черта на играенето. е. Тази характерис­ дейността ми като аналитик. 1964). Кhan. в главата или някъде в границите на· отделната лич­ (й) Доставящият удоволствие елемент в играта носи със себе си ност и т. ното личностно развитие на човека и следователно трябва да се (к) На играта са присъщи възбудата и рискът. При съблазняването някаква външна инстанция експлоа­ творят. • • • провалена кулминация и чувство за психична обърка­ Трябва да признаем. който трябва (срв. или споделената. По-нататъшен детайл на теорията.поведението на обкръжението е част от собстве­ щане. • защото определени типове силен интерес се свързват с определени аспекти на телесната възбуда. без според мен да променят придържа­ тика произхожда не от инстинктивната възбуда.

трябва да познаваме самото творчество. базирана на потребността живеене. когато правя творчески жест. Ако пациентът не може да играе. Изправени сме пред потреб­ Тясно свързан с това е фактът. може да очаква да се почувства излекуван. Възможно е той да каже: "Разбирам какво имате предвид. не е под­ втора тема. Това е свързано с форму­ жи на психопатологията или на крайната незрялост. Сякаш гледаме бебе ации това означава. трябва да се леждане. В този тип работа знаем. което взема из~ пражненията или някакво вещество с консистенцията на ~зпражне­ телност от идеи. на празен ход на неинтегрираната личност. но изискваща самостоятелно разг­ ходящ за работата. където има цел.). Този тип творчество е по неврологичен или психологически начин. особено . 1969). че са необходими определени условия. че именно там пациентът твори. l аналитична. В играта и единствено там отделното дете или възрастен са способни да са креативни и да използват ця_ лостната си личност.68 Д. в която действа индивидът. Причината играенето могнем. който ще демонстрира ясна граница между тях. 148-163). която аналитикът би трябвало да приеме като такива. Те са свързани с това. също и КЬап. же да бъде доловен.в клиничната работа е често цреживяване да срещнеш хора. може да се каже. Мilпеr. там. Трябва да се вземат предвид надеждността или ненадеждността на средата. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ Игра: творческата активност . когато обясним. усещания. психоаналитикът ще може да разпознае и да посочи материала от свободните асоциации. а само чрез съзиданието човек открива себе си. Струва ми се. когато съм съзидателен. Този опит излагане на факта. за доброкачествената и злокачес­ (Balint. че търсенето на Аза през призмата на онова. че човекът. архитектур­ на и т. но е възможно успешният художник да е всеобщо на професионалната надеждност на терапевтичната среда (била тя аплодиран и въпреки това да не е )?Спял да открие Аза. С други думи. след което може да започне психотерапията. който търси . лировката на Балинт . Ако творецът (с как­ вито и да е средства) търси Аза си. Азът всъщност не може да се открие в произведенията на тялото или разума. което обикно­ вено се нарича творчество. където има не на творчеството като характеристика на живота и цялостното' тревожност. умението и въздействието. за да се е опит с непреднамерен характер: човек би казал нещо като работа постигне успех в това търсене. че на пациента на кушетката или на детето сред в ранните фази и после скачаме напред към детето. се нуждае от нов опит в специализирана среда. че е валиден общият принцип. е осъдено да е. 1957.. с. Човекът. Ако терапевтът не може да играе. но е необходимо самостоятелно изследва-. от което може да се направи от отпадъчни продукти. ществява в областта на припокриване на две игрови сфери: на па­ Преди да развия тази идея по-нататък. за да бъде Подпомогнат да стане способен на игра. психотерапевтична. на социалната работа. и сега търсенето е приключило. търсят Аза и се опитват да открият себе си в Опитвам се да насоча към съществените елементи. Втората тема е. които съз­ продуктите на творческите си преживявания. 69 Не се ВЪвличам съзнателно в сравнение на психотерапията и психоанализша или дори в някакъв опит да. ." На практика това не uзглежда като опи­ Търсенето на Аза сание на случващото се. Споменах това като без­ форменост в описанието на случая във втора глава. на когото се опитваме да по­ направи нещо. където има липса на доверие. В термините на своБОДНИТе асоци­ обаче. има място за идеята за несвързана поредица от мисли. защита. че дори правил­ ното обяснение е неефективно. на когото се опитваме да в тази глава се занимавам с търсенето на Аза и с повторното помогнем. В търсенето на Аза си човекът може да е произвел нещо ценно В релаксацията. мисли. че по всяка ве- ! f . независимо колко ценни са тези конструкти от гледна точка на красотата. трябва да формулирам циента и на терапевта. който вероятно не мо­ играчките на пода трябва да се позволи да комуникират последова­ валиден и добре разбран. приложението. свързана с първата. че само в играта е възможно об­ ност от диференциация между целенасочената дейност и алтернати­ щуване с изключение на директната комуникация. връзката (или няколкото връзки) между различните компоненти на безкрайно и Същностно безуспешно. н. . която принадле­ вата на нецеленасоченото съществуване. която е следствие от доверието и приемането като изкуство. Завършената творба никога не лекува лежащата в основата липса на чувство за Аз. които искат помощ. импулси. които са свързани само нията и се опитва да направи нещо от него. 1968) твената регресия (вж. У. За да им помогнем дават възможност за релаксация. че nсuxоmераnuята се осъ­ роятност той вече има някакъв неуспех в сферата на творческото живеене. без да допуска наличието на значима свързваща нишка (срв.. Аз съм да е толкова съществено е. себе си. Намеквам.дефинирам двата проце­ са по начин.

като се е принизил до това да бъде умен аналитик и да вижда ред в хаоса. който се разстройва. без необходимост пациентът да организира безсмислицата. ако помислим за пациент. зависи от присъствието на оп­ (или приятел). е включен в безплоден опит да открие някаква орга­ низация в безсмислицата. творческа. Скоро се установихме на варианта тричасова сесия. че е толкова неспокойна. Трябва обаче да помоля читателя да прояви търпение. че се чувства уморена. аз съм себе си" от тази позиция всичко е творческо. сумирането на тези преживявания. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ илюстративен случай Контрастът между тези две свързани условия вероятно може да се илюстрира.. че воденето на бележки не разстройва работата с тази пациентка. се нуждая от последова­ релаксация в условията на доверие. е. който е способен да си по­ чива след работа. Наградата ми от въздържането от интерпретации идва. или наслагването. формиращо основата на чувството за Аза. У. Терапевтът. Креативността на пациента може твърде лесно да се откраД!lе от терапевт. вече са повлияни от тревожността и съгласуваността на идеите е защитна организация. Вероятно трябва да се приеме. Възможно е тези неща да са отразени в двата типа сън. преди да дойде при мен. приел (индиректната) комуникация. в резултат на което пациентът изоставя областт~ на безсмислицата заради безнадеждността при комуники­ рането и. поняко­ га означавани като REM (сън с бързи очни движения) и NREM (сън без бързи очни движения). В тези високоспециализирани условия човекът може да се интегрира и да като единица. и открих. дълго лечение по пет пъти на седмица в продължение на шест годи­ ни. да бъде твор­ чески в аналитичната работа. от което може да произлезе творческият порив. докато се зани- телността: 1. за книгите за приспиване (една добра и една ужасяваща). от които всъщност се въздържам." (Храната и книгите изглеждат някак си приравнени в съдържанието на това несвързано говорене. който знае прекалено мно­ го. Разбира се. ки характер: за съня. 3. който е анулирал чувството на доверие. За да развия това. защото това ми помага при пациент. където го няма. когато тя се разгорещи. Според тази теория свободните асоциации. Моето описание е равнозначно на апел към всеки терапевт да има предвид способността на пациента да играе. Тази строга дисциплина донесе дивиденти. е. когато съм гладна. Ако мога да дам правилно описание на една сесия. После: някакви трудности с храната: "Искам да мога да ям. основано на опита. мавах с този случай. която се ле­ кува при мен и както се случи. някои житейски подробности и уговорки от практичес­ ределено обратно отразяване към индивида от доверен терапевт съществува Искам да използвам материал от картона на жена. Пропусната е възможност за почивка заради потребността на терапевта да намери смисъл там. т. без дори да се налага пациентът да я комуникира. че има сърцебиене. всъщност няма значение колко знае терапевтът. Органи­ зираната безсмислица вече е защита. че има нужда от сесия с не­ ограничено времетраене. '71 . Тя имала ти с тази пациентка. които разкриват кохерентна те­ ма. не като защита срещу тревожността. проявена в игра­ та. идва веднъж седмично. а (Winnicott. както и сега.70 активност Д. че има паци~ енти. че за дълги периоди се въздържам от интерпретации и често не издавам и звук. но сметна. аз съм жив. поI късно съкратена до два часа. Водех си бележки. но ядосана. като израз на "Аз СЪМ. т. който е.. читателят ще забележи. Пациентът е бил неспособен да почива заради провал в подкрепата от средата. 2. Без да си дава сметка. терапевтът е изоставил професионалната си роля. Нека се опитам да предам чувството за това какво е да се рабо- Сумирането. който не може да приеме тази комуникация. стига той да може да скрие това знание или да се въздържа от рекламирането му. които от време на време се нуждаят терапевтът да забележи беЗСМИСIlицата. физическа и умствена дейност. когото виж­ дам само веднъж седмично. когато пациентката сама даде тълкуването. точно както организираният хаос е отричане на хаоса. което имам предвид. вероятно час или два покъсно. отнасяща се към душевното състояние на почива­ щия човек. Пример за сесия Първо. така както аз трябваше да съм търпелив. 1962). а аз можех да и осигуря това само веднъж седмично. но не е способен да постигне състоянието на по­ чивка.) . записвайки си интерпретациите. Освен това често облекчавам паметта си.

Умиране" ). което кълве коричка. внезапно "отнасящо трошица към гнездото си . Живея в . внезапно се сетих за един сън. ше над главата ми.kЪM ~eH: "Вие ми rTHexTe моя Бог!" във вещи и това предизвиква вътрешна катастрофа. "Но аз знаех.. Най-добре е да престана да гледам тези врабчета . . След това: "О. не съм съвсем способна да БЪДА ..) . дам "Изглежда.Б. бъркотия. че рисувах с пръсти по пода и много се уп­ лаших.) "Просто да се носиш като о блаците.) дане не е там. . Не мога да се заема отново с рисуване с пръсти . че трябва да има някакво по­ добрение...екран .. подпряла глава на възглавницата на сто­ и когато съм весела.. I Кристина Росети ~ английска поетеса (1830-:-1894). Следват пет минути пълно мъл­ чание." Продължи за нуждата от поезията - изрецитира едно стихотво- рение на Кристина Росети l : Passing Away (. предполагам. или крачи насам-натам. Ужасна книга за ранното юношество.или някъде". надявам се. След това той се разби на земята.) (Минава половин час. че внезапно си представих.не знам дали това е вярно . до който стоеше. " "Някаква ученичка продължаваше да носи картините. казах ви. Правилна ли е тази доктрина за бебето.) Сякаш няма истинско МЕН.всъщност не знам какво искам да кажа. което ми идва на ум. което си пред­ ставя гърдата? При предишното ми лечение някакъв самолет лете­ . когато се приБИрах у дома след една сесия. " (Досега е изминал един час.) Сега тя се зае да гледа през прозореца." нарисувала... Сякаш вътре има само бъркотия. докато не си дам лех си. на пода . виж­ дайки врабче. Терапевтът рече: "Ето какво се случва с вас. че ако си позволя да бъда сама и посрещна моята депресия .72 У.) "Знаете. " (Дълга пауза. Също така съм аз (Сега тя беше на пода. Не знам за какво говоря. .не просто да гле­ .. че те не показват напредък? Мис­ "Всичко изглежда толкова обнадеждаващо. Няма никакъв начин да проверя точноcтrа на тази информация за интерпрета­ I цията на предишния аналитик.nГ'Т активност "Когато се обадихте. знаехте.изпълненото с въображение гле­ ("Върнат празен"). които е Описание на фаза на донякъде фалшиво подобрение. Така се чувствам.' "Не знам . Животът ми приключва като язва в цветна пъпка.. че бях на върха" (в . прос­ то катастрофа.. " (Вече е минал около час и половина.) Дълго и бавно описание на положителните и отрицателните " наречена Returne~ Empty страни на нейна разходка. Какво да правя? Ако се принудя да чета или да рисувам. Казах: "Да. На следващия ден казах на аналитика.1 .. Пациентката седи на нисък стол. не знам ." ла. че не съм права. пр... " С лед това (Дълга пауза.~ "Просто бълвам пред вас всичко.' (Поглежда отново през прозореца. 73 Сънят приповдигнато настроение). Как можех да и кажа. това съм аз. когато се проектирате "Трудно да си спомня .гледане през очила . Уиникът ИГРА И РТ<:АI11Т.. и все пак вие виждате. Не знам . че знаех." (Минали са 45 минути. че аз съм самолета и летя високо. " "Депресия и убийствени чувства.не мога да мис- сметка за него . ." (Дават се подробности от живота и като илюстрация.

) "Мразя това. вие сте имали значение за нея. седнали на висок стол. е. за да могат ефектите да си легнат да спят. намекващ.) Бих направил наблюдението. (Тишина.. (Пауза с въздишки. Тя каза. . която и бях предоставил. Любезен разговор. Подходящ цитат от поета Джерърд Манли Хопкинс . че досега материалът беше от ти­ па на моторното и "Не знам. Аз съм без значе­ (Аз наистина седя на висок стол в сеанса на пациентката. днес все още не съм осъществила контакт с вас. за да компенсирам това. Това беше допълнителна сесия.) "Отчайващо е да се чувстваш без значение. с. който е важен за мен. Представете си. показващи: това е само тя. което мислела. в известен СМИС'Qл не харесвам мърсотията по ръцете си " при рисуването с пръсти. За пръв път в сесията пациен­ тката сякаш беше в стаята с мен. пр. Чувствам. (Дълга пауза.. че знаехте.. които знаеше. че трябва да открия дали съществува такъв човек [за когото съм от значение]. едно момиче ми изпрати картичка от ваканцията. След лавницата на стола." Странни подробности от примери за маниера ми работа с нея. че имам нужда от тази сесия.." "Не желая да идвам в тази стая..английски поет (1844-1889).У." Аз: "Но вие не сте от значение за нея или за когото и да е друг. че не съм от значение." което са видели очите ми и са чули ушите ми..) Пристигане (т.. (Главата отново е на възглавницата. от което се породи преживя­ ването на безнадеждност и хлипането. Може да е по-добре да се откажа. ) I 75 . н. след почти два часа. мисля.) I Джерърд Манли Хопкинс . 46 или по-горе). някой. Материалът сега беше за специфични случаи на омраза и тя за­ това взе лист хартия и черния флумастер и направи некролог за рождения сИ ден. вижте." първоначалната травма. че тя не е от значение.) Не знам . да осъществява контакт с онова. превита над възг­ почна да търси цветни флумастери." По-нататъшни примери за моето поведение. сензорното играене от неорганизиран безформен вид (срв." (Позоваване на Тя продължи: "Сякаш двама други в друга стая се срещат за пръв път." Описание на гледището и за детство и на различна възраст: как през цялото време се опитвала да се почувства значима. че трябваше да пропусне обичайното си време. не виждам . Нарече го "Ден на смъртта". която още не е конкретизирана.. се. .) ние . показваща чувство на безнадеждност и безпо­ лезност.Б. приспосо­ бявайки се към онова. Тук тя се взе в ръце с помощта на различни и характерни за нея· средства и коленичи.) "Вижте. не ." Тук аз казах: "Изглежда. "Продължавам да мисля. Но няма значение. "Предполагам." Сега настъпи клинична промяна. Повръща ми се. сякаш това беше първата и забележка към мен: "Радвам който ще е способен да получава.. но през ця- лото време се изследва.) . " (Хлипа на пода. защото това съм само аз. че имам." Тя: "Може би. няма Бог и аз съм без значение. че едно нараняване трябва да се повтаря често." Изсумтях в потвърждение. така че няма значение и т.. Тя: "Вижте. че ~e очаква от нея. че може би е имало само десет мину­ ти. Уиникът ИГРА И 74 активност това добре ли е? (Въздиша. които са ми стрували колкото човешки живот.

77 "Не чувствам.) "Чувствам се така. "Продължавам да ви спирам да говорите!" ще трябва да привеждам нови фактологични данни. Изпускам доста неща. Б'J:. 'тяло?" Тук се появяват съществени детски спомени." 2 . кафе.. но кой знае? вила някакъв контакт с тези хора . Отвърнах: "Изпийте го. че правя връзки с оглед на нейното "Бедата е. че тя е ване. която чака да скочи в . и положителни и отри­ цателни преживявания на рождените дни... Действителният цитат от стихотворението "Carrion Comfort" ("Противна уте. което тя казваше. то на приемането на моето съществуване. ако не се наблюдава и не се отраз'и огледално от някой.. които сте преживели. които сами по себе си бяха доказателство..съм родена . Това са беgчислените смърти. " Не.. чакам да съмне и не избирам да не съм. изтощен да ljЛача не мога повече. през призмата на раждането и (заради рождения ден-деня на смърт­ та). че тя е без значение.. посочваща начало­ ръците за рожден ден и тяхната значимост. детайлите. " (връща се към хлипането. Уиникьт ИГРА И РЕАЛНОСТ 76 Сега тя в голяма степен присъстваше с мен в стаята. за да ги направя разбираеми. - същността е: когато някой не е роден. '. свързани с пода­ Сега наблюдаваме промяна в отношението." подробностите от една група наблюдения на действителното." Казах и: "Ако изобщо не съществувахте." Тя каза: "Казах ли ви .. избирайки да говоря първо Интерпретативна интервенция Тук направих интерпретация: "Всички неща идват и си отиват.не е като депресията..ДА!"] Това е стих от стихотворение на Джерърд Манли Хопкинс. като действаше и факторът време. Мога нещо . в която тя присъства. " Сега тя започна да прави преглед на сесията.] Тя посегна за малко мляко и попита дали може да го изпие Това ме връхлита ... че съм . но включена в дейност с неопреде­ Казах: "Сега вие искате да говоря. които не са .. (прекъсване). че съм пропиляла тази се­ сия." . което е толкова ужасно. Никога не е имало миг." I С други думи. няма . . . Всичко това водеше до неутрална _а нещо хубаво.) "Чувствам. но ви е страх. На този етап установих. (Пауза. но той не се появи.. въпреки че нещо тук . кой.. на моето посоч­ ване по толкова много начини. газов котлон. ?" (Тук тя разказа за положителни чувс­ Тя: "Но това.) които напомняха за омраза. че съм осъщест­ роден! Винаги е било: по-добре да не съм се раждала.. стават част от вас и не умират. всичко щеше да е на­ ред. Пропускам Игра: творческата активност . Чувствам. ха") е: I което обаче по дефиниция не е наблюдавано и запомнено от човека и се загубва. нищо ли няма. Само ако това не се беше случило! този начин. Но ако има ня­ Пациентката продължи: "Знаете ли.. който може да ви върне случилото се. У. чай и бисквити. а после . Защо вече нямам значение?" Може и да е било - не знам. на когото се има доверие и който оправдава доверието и отговаря на зависимостта..надявам се. че не мога да си спомня какво ви казах - или пък си говорех сама?" ( забравяне какво е станало в предишния миг и на потребността и някой да отразява обратно детайлите. чувството за Аза идва на базата на неинтегрирано състояние. понякога имам чувството.Д. Отразявах това.от гледна точка на моето поведение. тъй като. "Къде сте? Защо съм толкова самотна? . или има някаква малка душа.. че мога да ка- Тя отвърна: "Беше ми в ума: "Не ме карайте да искам да лен резултат. превита над облегалката на стола). 2 В тази анализа винаги присъстват чайник." зона. в който да съм мислила: хубаво е да си реална и живее в действителния свят. сякаш дойдох. Аз мога.' необходими за този пример. . за да се срещна с някой.' . третирани по че .. (Пауза. е отреченото съществу­ тва и дейности.

но мене ме интересува тъкмо въпросът. и как тя е живяла от стихотво­ рение до стихотворение (подобно на заклетите пушачи.) Аз споменах тук за Бога като Аз СЪМ - (това би било лудост)." Сега най-сетне можех да отново да засегна изказването И. може да намеря едно мен - да се свържа с едно мен . ако аз я бях направил по-рано в сесията. който е тук.. това е адът на религиозното възпитание. Ако можех да представя С. (Ци­ (първите два часа от сесията). си. Да. когато съм сама така както сега го. " След това тя изрече думите. Тя лесно прие това и добави: "Но аз бих предпо­ Ето пример на интерпретация. Не мога да си позволя да продължа. търсенето е доказателство. - - което стигнахме през този ден (и което тя беше забравила). полезна идея. Искам да направя нещо. макар това да· не беше нейната цел. че сегашният вариант на добро за нея е да бъде добре. е вярно. Уииикът ИГРА И РЕАЛНОСТ 78 Сега поговорихме за поезия.l\едващата сесия. че ни трябваха два часа. която търсеше. защото не съм сигурна. че съм оплескал една много добра сесия. че пациентката не е добре. Казах: "Ваша бе­ рят.• 79 Обсъдихме начина.д. защото целият и живот е бил лъжа." Отвърнах: "За когото вие сте от значение". щяхте да установи- Твърдението. беше лъжа. че използва много огледала в стаята човекът не може да понесе да БЪДЕ. Тя каза: "Опитвах се да ви покажа себе си. но не мо­ га. Малко след това тя можеше да си тръгне. за да изразя какво имам предвид. а тя рече: "Не мога да кажа това. че изглеждаше по-добре. когато го казвате вие. защото или в това да бъде открита. Така правя. до мичето не стават по-добри . разбиI Понякога тя цитира: "Маргарет е тази. добрите момичета!" Като себенаблюдение тя сподели: "Това предполага. което се опитвам да внуша. могла да се свърши никаква ефективна работа. за да ВИ. че е самолет. Тя зададе въпрос и аз отвърнах." . когато Тя продължи да разказва. Ще трябва да шаря с ръце с часове. . въвличайки чрез тях Аза си в търсене на някой. когато казах това?" (Боях се. е. прави по отношение на това стихотворение. т. Ние имахме на ше постигната. от които се нуждаех.. но след­ ва самоубийство. Целта на сесията бе­ Посочих." Продължих: "Развалих ли нещата. Бавно и с дълбоко чувство тя каза: "Да.уго­ ДЯ . тя ми показваше." . за да достигнем отново до мястото. но без да разбира или да чувства значението им. по който да си говориш сам не оТразява об­ ратно."1 Съмнявам се в тази интерпретация. които знае наизуст.. Имах предвид. че тя съществува по-скоро в търсенето. Забележете. (Макар че бях там. защото не си позволявам да започна да си говоря сама" им. те. че Тя каза: "Да.•• вижте. освен ако не е остатък от такова говорене. Сега най-накрая можех да вмъкна съня че рисунките на мо­ това негативно сега е позитивно.. Като самолет тя можеще да БЪДЕ. че съществува Аз. че в петдесетминутна сесия не би разположение три часа за пропиляване и за оползотворяване. че никой не я отразява. за която скърбиш" (от стихотворението на Хопкинс "Spring апd Fall" ("Пролет и есен"). цигара от цигара). Недобре означава недобра: това. тъй като тя се е опитвала да бъде добра в смисъла на съответстваща на семейния морален кодекс. което е било отра­ зено от някой друг.) ва.. У. ако аз имам значение за вас . който се разбил. направена от пациентката. да приключи анализата и т. можеше да и бъде открадната. Ако оставя ръцете си да ша­ о съждане. Тогава пациентката използва един израз. По дяволите Тя каза: "Бих искала да престана да търся и просто да БЪДА. Аз никога не СЪМ сто процента. макар и татите и винаги са уместни и обикновено тя не съзнава значението без думи. ръцете си като инстру­ отговорът на въпроса може да ни доведе до дълго и интересно об- менти. докато играеш. понеже намирисва на успо­ кояване. че нямам желание да се оправя. н. отколкото в откриването Но тя отговори: "Не! Различно е.) Затова сега отбелязах: "Вие бяхте тази. когато съм сама. който да отразя­ Тя отбеляза: "Хората използват Бог като психоаналитик - ня­ кой. как тя намирала голям смисъл в стихотворения." ше идеята да го зададете. използвам очите. които палят Игра: творческата активност . ушите. имащ стойност в обобщението на това. която чела да бъда и да се разбия. отколкото никога да не БЪДА.

а ще запази значението И.в!(:лк>чв:а убеждението. На базата на което трябва да съответстваш. до окраската на цялостната нагласа към външната реалност. ре субективността и обективното наблюдение и в междинната сфера живее. рязко да се противопоставят. . както и от търсенето. Тези две алтернативи: на творческия и на нетворческия живот. което ние наричаме творческо. Човек може да постулира съществуването на МЕН от въпроса. бъде. може да се появи онова. което може да се нарече единствено нейно творчество - идеята за творчеството творчество. да бъде намерен и в края на краищата му позволява да посту­ Тъкмо творческата аперцепция повече от всичко друго кара чо­ лира съществуването на Аза. Единствено тук. повечето време живеят сякаш уловени в креативността на някой друг или на Вторият начин на живеене в света се признава за болест от пси­ гледна точка 1. става част от организираната (ЩИ аплодираната творба.цението носи със себе си чувство на безплодност за човека и се Вече не сме или интроверти. У. във вълнуващото преплитане на .l!peMe сигурно нямаше да поддържаме подобно виждане. I Обсъждал съм този въпрос подробно в статията си "CIassification: Is there а Psychoanalytic Contribution to Psychiatric Classification?" (1959-1964) и заинтересова­ ният читател може да проследи тази тема там. защото Творчеството и неговият произход: въпросът възникна от онова. Уииикът ИГРА И РЕАЛНОСТ 80 рам. ~. машина. Противопоста­ . Сега тя беше направила същностната интерпретация. в това неинтегрирано състояние на . което поддържаме тук и сега.творчество" и няма дc=i позволи думата да се сведе до успешната личността.д... външния за хората свят. а ::Ш)ДtlИllеflИе:то е нездрава основа на живота. че читателят ще приеме някакъв общ смисъл на . . което се отнася отделна личност и в крайна сметка това накратко кара индивида да . че нищо няма значение и животът не си струва да в областта на преходните явления. На друго място и в друго . или екстраверти." 5. или което изисква адаптация.. ~похата. Моята теория щеше да бъде . По един или друг начин теорията ни . Коментар Търсенето може да дойде само от несвързаното. могат .Dързва с идеята. Няма съмнение. допринасят за това гледище гледището. Надявам.. за да признаят. безформено функциониране или може би от рудиментарното играене сякаш в неутрална зона. в която по случайност живеем.·вено на това е отношението на подчинение към външната реалност. Подчи­ играта е изградено цялото преживелищно съществуване на човека. на творчески импулси. че през между вътрешната реалност на индивида и споделената реалност на . че творческото живеене е здраво състояние.. които са материята на играенето. Преживяваме живота (:. нетворчески. възможност за безформено преживяване и за двигателни и сетивни като светът и неговите елементи се признават само като нещо. По мъчителен начин много хора са преживели достатъчно живот. че животът си струва да се живее. че об­ нагласа на нашето общество и философската атмосфера на . се. То се отразява и само ако се отрази. Това ни дава насока за терапевтичната процедура: да осигурим векът да чувства. . . пред~тавляващо съединяване ~c себе си след релаксация и противоположност на интеграцията.

растеж Хората могат да водят удовлетворяващ ги живот и да вършат лемът се замъглява заради променливостта на степента на обектив­ гледна точка на индивида. на която разчитаме.. "лети в облаците".-- сително понятие. когато говорим за външната реалност от 83 и неговият от фактите на живота. Съществуват всякакви изрази за това състояние ("отвеян .. Очертаните в тази глава проблеми се разглеждат в книгата в . В известна степен обективността е отно­ и някакъв смисъл (срв. У. с тази разлика. възприеманата реалност.. с които описваме малки­ . Winnicott.да възприемат налудна система в дру­ ги сфери. "от­ състващ".. В слабо чувство за реалност. или да не са здраво структурирани по отношение на психосоматичното партньорство и затова за тях се казва.. че може би са щастливи. "" . поя­ . виждаме жизненоважното значение на подкрепата от средата особе­ но в самото начало на индивидуалния живот и по тази причина спе­ циално изследваме подпомагащото обкръжение от гледна точка на "р. при която един Аз съдържа всичко. че са болни в обратната посока: JlИпсва им контакт със субективния свят и с творческия подход към факта.~рин­ цип.:. В действителност.':&. сложен етикетът "шизофреЗа нас е важно.•. 1963 Ь. 1 донякъде субективно схванато. че в личността им някаква дисоциация и биха искали да им се помогне да постиг­ единение (Winnicott. The Edge o/Objectivity (Gi1lespie. 1965). че за тях и особено за живеещите с тях има опре­ делени неудобства. lИ!lи се в будния живот.. За да уравновесим картината. 1966) Обсъдил съм типичен пример за това другаде на обсесивната невроза. "фантазьор"). вмес­ някакви дисо~иирани елементи да съществуват. откриваме. '/"~"""'1l'''''''DU'' . е. кОито са така твърдо закотвени в ент на психиатрична клиника . 1960Ь) или състояние на И'нтеграция във и пространството. в който бебето е "шизоидно". че има други. Freud. крайност ще бъде намерена във всеки случай или ситуация. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 82 природа много по-проста. която разделя изслед­ ваното лице от проблемите на всекидневния живот и от универсал­ зависимостта да кажем. че едната или другата . че имат лоша координация. защото обективно възприеманото по дефиниция е . ница между здравето и шизоидното / състояние или дори между здравето и напълно разгърнатата шизофрения. Знаем. а на психиатричен език говорим за такива индивиди като за шизоидни.и му е.Д.. Макар точно това да е изследователската област на тази книга. 1900). че събитията от деня и спомените за действителни 1 преминават бариерата и навлизат в съня и неговото форми­ . защото случай не искат да прекарат живота безвъзвратно откъсна­ ник. _. които се занимават с творческия елемент в науката.· свързано с личностното развитие и ролята на средата.. трябва да отбележим. " . че нещо не е в ред.'п.'.. . (Winnicott. то е :ойто често е бил пренебрегван (срв. където наистина очакваме да открием явления. че те могат да имат стойност като личности в общността. Шизоидните лица са неудовлетворени от себе си в абсолютно степен както екстравертите. Проб­ ност. че тер­ не се използва поради незрелостта на бебе:го и особеното му .те деца и бебетата..'___ I Макар това да е свойствено на хипотезата на Фройд за сънЬобразуването. I Вж.характеризиращи нашите шизоидни и шизофренни пациенти. че използваме думи. че за много хора външната реалност до извес­ тна степен остава субективно явление. а в другия - защото се чувстват отчуждени съня. Тези две групи идват при нас за психотерапия. . Макар че признаваме наследствения фактор в шизофренията и сме готови да видим при­ носите на физическите разстройства в отделните случаи. 1960) сред многото други трудове. Наистина отделения или разхвърляни и оставени пръснати наоколо... от гледна точ­ .. в която човекът не може ясно да разграничи халюцинаторното със­ тояние и недъга. В тези трудни въпроси до известна степен сме подпомогнати от 1Jpипомнянето. които не могат да влязат в кон­ със съня. 'tQчката на техния произход. Възможно е те да виждат света субективно и лесно да стават жертва на налудности или докато са здраво стъпили на земята в повечето области. и сами по себе си не са "по-болни" от съот­ факт. т. че клинично не откриваме ясно очертана гра- доколкото изключително ценна работа и пак да са шизоидни или шизоф­ Възможно еда са болни от гледна точка на психиатрията крайния случай описваният човек е временен или постоянен паци­ " дотолкова. Понякога физически недъг като лошо зрение или слух участва в това положение на нещата и обърква картината.. но констатираме. че халюцинациите са явления от типа на съня. в ранните етапи на индивидуалния " . подредени в раз­ ните явления в индивидуалното развитие в дадена среда.а . гяедаме с подозрение на всяка теория на шизофренията.. ако можеше да се очаква. ако разгледаме описанията ни на шизоид­ лица. В крайния случай човекът халюцинира или в определени специфични моменти. и развитие. Те имат чувството. основан в крайна сметка на физически дефект. или по . Всъщност аз се интересувам от изучаването на пункт.

на Там. нещо несъмнено необходимо. 1968Ь). 1 or латински: отначало. - Б. То принад­ мери чрез неговата скритост и липсата на обогатяване през жиз­ лежи на живота. което се опитвам архитекта. значимо.1:~T::I тема. Самоубийството е маловажно. човек трябва да допусне. където се е опитвала да се занимава с предмета на твор­ не страдат и трябва да са загубили характеристиките. когато такова по­ Творчеството.. ne-ГJ. която о раждането на личната способност за творческо живеене. така че вече не възприемат света творчески. когато някой (бебе. психоанализата до голяма степен е губила от погледа си ~J. че само малцина от тях остават креативни. rT'p'\lrт'" само по себе си. У. че сякаш на дишането. На човека в такъв екстремален случай му е безразлично дали . Първоначално изглежда. така че творческият му всички останали. Bettelheim. за да установят къде е мяс­ Както вече посочих.·uэ. Ако приемем наличието на разумен мозъ­ дори самият той не осъзнава какво би могло да бъде или какво е чен капацитет и достатъчна интелигентност. че тези неща биха могли да са творби. Много може да се направи от на темите в неговите произведения с хомосексуалната склонност. което ме интересува тук. средната или високата интелигентност.. за да разгледаме внимателно теорията.1{1IRJ.. доминирани вкъщи. прическа. първо имаме чувството. но и даденост.. то си. Тези и други обстоятелства в изучаването на велики 1 Трябва да се направи разграничение между първичен психичен дефект и кли­ ничен дефект. пр. започвайки от приготвеното вкъщи ястие. или оригинално е скрито и не дава знак за съществуване­ . Възможно е да се вземе Леонардо да да направя тук.о. Winnicott. всичко ставащо е творческо с изключение на случаите. Нека кажем.. Тези обстоятелст­ вдъхновението който наистина може да се използва. което може напъл­ цапаница с изпражнения или удължаване на плача. че пълното уни­ тото на творчеството. аналитиците използват в своята работа. Това. Това е вглеждане в разру­ шаването на творчеството у хората от факторите на средата. внезапно да получи плът и кръв и да стане достояние на света. дейст­ ващи по-късно в личния растеж (срв.каllаНlе на човешката способност за творчески живот е невъз­ то от произведенията на изкуството. че то е свързано с витал­ опит ността на някои животни и на човешките същества. е универсално. Неудовлетворителността му трябва да Творчеството. позволяващи на инди­ вида да стане човек. в най-ранното му детство. което се цял живот от жесток политически режим. Занимава ме етиологията. живеещ и участващ в живота на общността. Може да се предполага.. че творбата може да е картина. творчески подход към вънщните явления. защото е творчески или оригинален за конк- било по-добре да се каже.. Следователно творческият импулс е нещо.ащ какво иска да създаде и мислещ през призмата на матери­ личност от сферата на изкуствата и се е опитал да прави rо()и'lIНИ и третични наблюдения. костюм. за да съз­ болен или е затруднен от актуални фактори от средата.. дете. което може да се творецът произведение на изкуството. 1968Ь). до такава степен са изоставили надеждата. възрастен. които заду­ шават творческите му процеси.. . . която црисъства. е необходимо да отделим идеята за творение­ i."". Когато обаче четем за лица.1СIТ() човешко същество. правещи ги хора. което би да се нарече първично. нап- . колкото при хората с близка до средната. те са страда­ щите (вж. което изучаваме. 1960). жив или мъртъв. е да открия начин да и да се направят много важни и интересни коментари върху изучаваме загубата на творчески старт в живота или на началния между неговото дело и определени събития.. симфония или скулптура _ всичко... юноша. решно да се мисли за творчеството като за нещо. който е вторичен за шизофренията от детството и аутизма.~. на музикалния звук. Аналитичният автор вероятно е взел някоя изклю­ ва засягат негативите на цивилизацията. (Winnicott. който • удовлетворение.. които съществуват (а не живеят) в такива патоло­ гични общности. се отнася към подхода на личността на нещата е изключително добре организирано у индивида към външната реалност. ~. Творчеството присъства в еднаква сте­ прекарали живота си в концентрационни лагери иди преследвани в живота ден за ден на умствено изоставащото дете.. Разбира се. градина. но не би трябва­ ло да е толкова поразително важно при животните и~и при човеш­ ките същества с ниски интелектуални възможности . че в тежкия случай всичко реално.Д. лично. къща. старец или ) гледа по здрав начин или прави нещо преднамерено. когато той е загубено или липсва По отношение на втората от тези алтернативи вероятно е пог­ 1968а). (Winnicott. че вече и във tзьир. Вярно е. за да се но да се разруши. пренебрегвайки всичко. Вероятно би о можно И че дори в най-крайния случай на подчинение и установява­ на фалшива личност някъде скрито съществува таен живот. Уиникът ИГРА И РЕАЛНQСТ 84 85 и неговият крайния случай съществува относителен провал аЬ initio l в изг­ Както вече казах.

. или "средно очакваната среда" (Hartmann. 1945. която според мен е много важен детайл в неговите трудове: "Брестед го нарича "първия индивид в човешката история". ' този пункт и са се спасили в идеята 'За наследствеността. че психоаналитиците ще успеят да използват тео­ рията за преходните явления. Основната тема . .Д. Зад тях · стои основното понятие на Фройд за амбивалентността като аспект на индивидуалната зрялост. от дълги години в психоаналитичната метапсихология агресията. Клайн на здраве..се заобикаля. че и Фройд. На здравето може да се гледа през призмата на сливането (еро­ тични и деструктивни нагони) и това прави по-спешно отвсякога •. като в същото време превръща в нов и жизненоважен проблем . така и Клайн избягват. а оттук (Winnicott. идващо от такива психични механизми като ·кръстосаната ндентификация. Възможно е проучванията. която е в центъра на идеята за творчеството. че преди определена епоха. че животът е истински или смислен. Същевременно обаче нейните изследвания върху Централното място на чувството за вина са много нужни. 1939). която или задоволява потребностите на зависимостта. Понятието . които са постигнали единство в личното си раз­ витие. . тогава биографията на отделното бебе не може да се напише само от глед­ на точка на бебето. У. 1966).··идеята за сливането на еротичните и деструктивните импулси като · npизнак преди едно хилядолетие. Такива изследвания на велики мъже неизменно са склонни да дразнят художниците и хората на изкуството по прин­ цип. Според мен обаче важното изчезне. 1957). . преди мъжете и жените да могат да станат интегрира­ ни във времето и пространството единици. Не можем лесно да се идентифицираме с мъ­ жете и жените от ранните епохи. които се изкушаваме да правим. Тази тема е донякъде засегната в Moses аnd Monotheism ("Мойсей и монотеизмът") (Freud. гръмотевиците и земетресенията. 1960b). 1939) от Фройд и е спомената в бележка под линия. Той е резултат от признанието на Клайн дело на Клайн не стига до въпроса за самото творчество и следова­ телно лесно би могло да причини по-нататъшно замъгляване на ос­ новния проблем. би трябвало да се каже. че никой никога няма да успее да обяс­ ни творческия импулс.за творческия импулс . Човек би. Foucault. че преди определена дата вероятно е имало едва неколцина изключи­ телни мъжs: и жени. даде възможност на бебето да бъде "лудо" по осо­ начин.Аа принципа за първородния грях. а вероятно и никой няма да поиска да го направи. Надеждата е. когато говорих за приемането на агресивните импулси и деструктивната фантазия. Въпросът за монотеизма принадлежи на достигането до този етап в човешкото психично функциониране. 1962) постепенно свързва с обективно възприеманите обекти. По-нататъшен принос към въпроса за творчеството прави Мелани Клайн (Кlein. или не успява -да го направи ·" (Winnicott. допустим за бебетата. да са дразнещи. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 86 мъже и жени обаче подминават темата. които могат да живеят творчески и да съществуват като индивиди. Била е необхо­ дима науката. но това става само когато достатъчно добрата среда. Тази лудост става истинска само се появи по-късно в живота. изглежда. да речем 87 I на пара- Това предхожда облекчението. . За да се обясни това. предположил. защото създават впечатлението. че стигат някъде. Разбира се. но връзката между творческия живот и самото живеене може да се направи. 1948.нагон към смъртта" може да се опише като повторно утвърждаване . Твърдението на Клайн включва концепцията за възстановяването и овъзмездяването. и Клайн са прескочили пречка в •. Между наб­ людателя и творчеството на художника стои творбата. В младенческия етап това е същата . Преди определена дата стотиците милиони човешки същест­ ва по света много вероятно никога не са откривали или със сигур­ ност скоро са загубвали в края на младенчеството или детството чувство си. за да опишат начина. . която вече споменах. Аз се опитвам да развия темата. при това ползотворно. 1952). поради които творческият живот може да се за­ губи и чувството на човека. че сякаш скоро ще могат да обяснят защо този мъж е бил велик и тази жена е постигнала много. и така развих пълните от зависимостта. и от фактора обкръжение Ако зависимостта наистина е зависимост. Издигам идеята. Тя трябва да включва и предоставеното от сре-' дата.тема. да Творчеcmвото и неговият произход по~ема идеята за деструктивността на бебето и уместно я подчерта­ ва. . истината е. е обяснявана въз основа на гнева. и е възможно да се изс­ ледват причините. изследването на произхода на агресията и деструктивната фантазия. но посоката на изследване е погрешна. които в такава степен са се отъж­ дествявали с общността. водещи нача­ лото си от най-ранните етапи от живота на отделното бебе. само малцина са живеели творчески (срв. \ която както ФроЙд. по който доста­ rьчно добрата среда в най-ранните етапи прави възможно индиви­ 1 да се справи с огромния шок от загубата на всемогъществото • от мен "субективен обект" (Winnicott. че са индивиди. с природата и с необяснимите явления като изгрева и залеза.

саможертвата щеше да е прекалено ността от анализи. Все още обаче има нещо Както в рамките на психоанализата. които могат да се открият в мъжете и жените 1 психотерапевт. пзпълнени със съмнения за стойността на живота. да като изолирана цялост. Очевидно този ''1'Pnl\Altru - I 1966 г. Анализата протичаше в класически дух.VI~r{"R/1. те се и различават... не е постигнато. беше. Използвам нарочно този термин и искам да ви прика­ процес е проява на защита. че творчеството е t)ДИН от общите знаменатели точка на индивида. женен. едно от нещата.Като . че това. теоретикът трябва да вземе предвид средата и нито едно твърдение. както уважаваме всички защити. Този беше имал дълга анализа и аз в никакъв случай не бях първият Отцепените мъжки и женски елементи. но обектът нямаше да е учи психоаналитика. основа на идеяtа. Докл~ четен пред Британското психоаналитично об!цество на и преработен за публикуване във Forит. Макар че пациентът през цяло- точка на материала и неговото представяне. обратно. T знае. Трудно е да се види как тази което ме порази този петък. бебе.. Клинични данни Тук изглежда важно да се спомене едно особено усложнение. което засяга индиви­ на жените. че индивидите или живеят творчески и ЧУВСТlJат.. Тук се опитвам да използвам наученото от мен за бисексуал­ неизгодната работа.д. Откриваме. преди един подобен материал да стане значим и да Един петък пациентът дойде и както обикновено. вървели стъпка по стъпка към определена точка и в настоящата фаза от анализата му се постигна нещо. както споделят дистреса от загубата или липсата на твор­ . или не могат да живеят творчески и да не успее да осъзнае и да отговори на новите изисквания към са.. ако вече не беше налице. тук. творчеството е пре­ да. които мъжете и жените Предлагам да започнем с клиничен пример. Може да се каже. ~. че той говореше за зависm­ предварителна работа може да се избегне. когато Н!lй-накрая пациентът е в със­ лив 1 в човешките същества е пряко свързана с качеството и коли­ да внесе в съдържанието на преноса дълбоко погребани въп- чеството на осигуряваното от средата в началото или в ранните ета- и по този начин даде възможност за предизвикващи промяна Чрез тълкуването аналитикът показва до каква сте­ пи на жизнения опит на всяко. Па­ .. която бих искал да представя в тази гла­ ганизация на защити и да включат импулсите и нагоните от гледна издигам тезата. Ако зах- бисексуалност" .. Бавността на аналитичния за пениса. така и извън нея няма ни­ що ново в идеята. което произтича от следния факт: въпреки че мъжете и жените имат Илюстративен случай много общи неща. Тази промен­ . Казано на друг език обаче.. че обикновено трябва да се свърши много работа. . 2 февруари завист за пениса. изисква приоритетно разглеждане. и в лич­ му беше настъпила голяма промяна. професионалист. У. или не се ражда (или. Докато психоаналитиците полагат всички усилия. а на трети.. че . то е мъжка черта. че мъжете и жените са "предразположени към на което той настоява и което не му позволява да спре.. със семейство и успе­ ческо живеене. Тук няма да правя То е свързано с начина. Той се отнася до споделят. за да опишат психологията на индивида. в точката. не може да се докосне до този централен проблем за източника на творчеството. където творчеството или се раж­ мъжете и жените. Очевидно творчеството е един от общите знаменатели. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 88 докса: бебето сътворява някакъв обект. Беше извършено огромно количество работа от и от всеки един от нас. за което е дошъл.. 89 и неговият които се отнасят до най-дълбоките или най­ личностни черти. аналитикът трябва да познава теоре­ cyJ- даден като такъв. по който се занимавам с не­ опит да проследявам стъпките. обикновено не се прилага при описание­ то на мъж. динамичните процеси на развитие и ор­ е успял да получи комуникацията от пациента .TCI разбиране и техника. На следващите 'страници се занимавам с последната от трите възможности. нещата. защото в противен случай е възмож­ животът си струва да се живее..лечението на мъж на средна възраст. че терминът беше подходящ в тази сесия от ка. по които една анализа стига до този елементи на личността му. терапевтите и аналитиците.. която аналитикът трябва дауважава та­ да приемете факта. тип материал. говори много. Сега предлагам да разгледаме въпроса от друг ъгъл. което е фокусирали се върху един-единствен детайл. се губи)..

Казвам на момичето: "Говориш за завист за пениса. Пациентът каза. че това няма нишо общо с хомосексу­ алността. девета глава." Можех да оставя нещата дотук. и му напом­ них. че сега се чувства нормален в луда среда. Казах: "Чувствате се така. че е с някаква инфекция. добрите интерпретации. (Той е крачка от индоктринирането. но после имаше по-отдалечени пос­ ледствия. този мъж е трябвало да съ­ же по-отдалечена от авторитарната интерпретация. свързана с тази конкретна фаза. че съм мъж): "Аз съм момиче. че се вършеше добра работа)' . започнала в събота. че започ­ налата този петък работа на практика разчупи един порочен кръг." Не съм толкова луд. че в ранните си грижи за не­ го майката го е държала и третирала физически така. но в светлината на последвали­ те събития се радвам.за него като за момче. непрекъснато имаше постоянен прогрес в смисъл. С други думи. Знам прекрасно. Именно следващата ми забележка ме изненада и това приключи въпроса. първото е момче. Искам да дам по-нататъшни подробности за този петъчен слу­ чай. че бебето и ще бъде и е момиче. Момичето. че за­ бележката ми в известен смисъл беше уместна. който вижда момичето и го чува да говори. сякаш не успя­ •. Той знае. сега беше освободен от една дилема. Точно този неизвестен фактор поддържаше работата на този мъж в собствената му анализа в продължение на четвърт век. когато в действителност на кушетката ми лежи мъж. преди да склони да мис­ ':Iасти може да се разглежда като свързана с играта и колкото се мо­ ли . която е на една ответства на нейната идея." Нямаше нужда да доразвивам тази теза. второ дете в семейството. той се разболял и се почувствал зле. Въп­ реки това той ме подкани да интерпретирам така. че това е първата значима промяна в анализата от дълго време (макар че. Въз основа на този модел той по-късно изградил защитите си. Бях свикнал с рутината на добрата работа. и всъщност нямаше да представям случая в този контекст. В този случай му казах: "Слушам момиче. (Посочвано ми е. на което говорех обаче. След известна пауза пациентът каза: "Ако бях казал на някого за това момиче. Можех да оставя настрана соматичното неразположение и да говоря за несъответствието на това да се чувства зле след полов акт. Както каза впос­ ледствие: "Самият аз никога не бих могъл да кажа (знаейки. . че нещо фундаментално е останало непроменено. което и стана. Лудият с'Ьм аз. който според него би трябвало да бъде изцеляващо преживяване. че в петък вечер имал задоволяващ полов акт с жена си и следователно би трябвало да се чувства по-добре в събота. Щеше ли работата му с мен да я слети съдбата на случилото се с другите те­ рапевти? Този път се получи незабавен ефект във формата на интелекту­ ално приемане и облекчение. Беше ми съвсем ясно. Когато пациентът дойде на следващия понеделник. че вие сте мъж. щяха да ме нарекат луд." Бих искал да подчертая. и никога не се съмнява в това. аз съм този. беше ми нужно да премина през дълбоко лично преживяване. но "лудостта" е била на майката. не иска мъ:жът да бъде освободен и всъщност тя не се интересува от него. че е болен. но вместо да стане ТliKa. Но го казахте вие и говорехте и на двете ми части. болестта. ако не беше фактът. че е мъж.) от дълбокия ефект на тази интерпретация ми стана ясно. че имаше моя интерпретация. но слушам момиче и говоря. започнала в петък. но въпреки това вътрешно се чувствам по-добре. добрите непосредствени резултати и след това деструкцията и от­ резвяването. която виж­ дала момиче там." Тази моя лудост му даде възможност да види себе си като мо­ миче от моята гледна точка. които следваха всеки път поради постепенното осъзна­ ване от пациента. че продължих по-нататък. Рекох: "Не че вие сте казали това на някого.ала да го види като мъж. Уиникьт ИГРА И РЕАЛНОСТ': 90 Промяната. когато го видяла за пръв път. У. защото тя удари десет­ ката. че съм достигнал сега. че майка му (която е починала) видяла . която е освободила мъжествено поведе­ ние. Той се опита да ми каже. То иска пълното 1 За подробна дискусия на ролята на майката като огледало в детското развитие вж. ми каза. сякаш е психо­ соматика. както вече казах.) От самата анализа раз­ полагаме с много добро свидетелство." Този петък той си тръгна дълбоко развълнуван и чувстващ. че и жена му ще я хване на следващия ден. където имало момче. Това сложно положение на нещата има особена реалност за то­ зи мъж. на мо­ миче. (Всъщност пациентът можеше да каже: "Болен съм от грип. защото и двамата бяхме принудени да заключим (макар и неспособни да го докажем). сякаш би трябвало да сте доволен. за да достигна до разбирането. С други думи./ д.") Интерпретацията ми продължи в насоката. tvfомиченце. и това беше пренесено чак в настоящето от моите думи: "Лудият съм аз. че моята интерпретация във всяка от двете си 91 и неговият Очевидно ли е какво ставаше тук? Колкото до мен. до което чувствам. личи в начина/по който се справих с това.

гърди или пенис никога не водеха до промяна. Аз обаче . всички други · видове разцепване. която. всеки читател ще има лични случаи. че това е един от онези примери на налуден пренос. се дължеше на факта. което случилото се би могло да означава за мен - каквото и да е то - и реЗУ1IТатът се вижда в представяната статия. който това момиче може да търси. е откритието. действителност вие сте момиче. нов принцип или техника.людение. приз­ . :1'Ивно" и "пасивно" не са коректни и аз трябва да продължа аргументацията си. Единственият край на анализата. казвайки. представен от мъж пациент 2 • опита да ги преиначи. Продължих: "Неразположението е протест на женския Аз на това момиче. че е била кастрирана и по · този начин лишена от деструктивен потенциал. .. Затова реших да изуча този тип :'. вие. u~u\ тъй като не знам други подходящи описателни термини. като iизползвам наличните термини. че . но Когато си дадох време да помисля върху станалото. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 92 . че наливам ново вино в стари мехове. В случая на този пациент дисо­ говата завист за пениса включва особено завист към вас като мъж. която беше на ръба на разпа­ валидността на моята интерпретация и нагласа. че не намеквам. че това е просто моя начин на изра­ До този случай се отнася и едно допълнително клинично наб­ зяване: стилистична фигура.ше на материала. Въпреки това имаше нещо ново - ново в моята нагласа и в неговата способност да използва интерпретативната ми дейност. Разбрах. щастлива да е момиче. илюстриращи · 1'8. след като достигнахме до нова позиция. свършена от H!lC с този . които съществуваха с. свързано с мъжките и женските елементи на мъжете и жените.че. в тази интерпретация.мността като качество на единицата или цялостния Аз.<:. Реших да се оставя в ръцете на онова. а именно че тя . че този мъж. че сега мо- еднакво озадачава и пациенти.на майката и цялата и мазохистична защитна организация. което може да се нарече чист женски елемент. оралносадистичните идеи в интереса на пациента навам си. Той се . В действителност двамата с пациента ми бяхме преминавали през тези въпроси и преди. . Те бяха приемани. който спирка в съвместната ни работа. по-скоро мястото на дисоциация- отколкото на изтласкването. оралноеротичното задоволя­ ване в преноса. Твор. дисоциация. оставяйки настрана. че мога да достигна до това само чрез раiЗГJ1е~кд. ност.. че анализата в действител­ ност ще открие. е и винаги е бил момиче ("нераз­ положението" е прегенитална бременност). бях озада­ хакво от това? Сега. . че анализата никога не може да свър­ ши'. 1 Надявам се е ясно.. към аналитика като към частичен обект или като към индивид с ·. Дисоциация Първото 'нещо. в същото това време (с една десета дисоциирана част от себе си) знаеше и винаги е знаела. Част от облекчението. Не­ аспекта на личността от другия пол.отношение на използването на обекти.." От това човек би могъл да започне Мъжки и женски елементи у мъжете" жените' да разбира убеждението му. :Лървоначално се изненадах. 2 Тук би било логично да съчетая работата. Тук следователно открих. потвърждаващ в този случай имаше дисоциация. У. момчета и момичета. В следващите седмици имаше много материал. Нямаше ново теоретично понятие. Със сигурност "ак­ " . която беше централна за · личностната и структура. !l<eXMe да обясним защо моите добре основани интерпретации по лема за справянето е точно тук. Тя обаче се нуждаеше · от особен род разбиране. че никога преди не бях приемал изцяло пълната дисоциация между мъжа (или жената) и 1 Засега ще продължа да използвам тази терминология (мъжки и женски еле­ . че съпротивата на пациента се е изместила към отричане на значимостта на думите ми: "Лудият съм аз". и пациентът започна да. което забелязах. С по- · добна извадка от анализа на жена или момиче.момиче от горе до долу. че е момче. По-късно разбрах. но без да забравям. ако идеите ми са верни и универсални. почти не си позволих да направя. последвало достигането до нова открих.есmвоmо и неговият произход 93 признание на самото себе си и на своите права над ващето тяло. м. и аналитици." циацията беше почти пълна.·../>вместно с физическите. Тя посветила много време и енергия на желанието за пенис.·J . че съвсем реалната соматична болест на този човек - грипът.мъж. Освен това.ъже и жени. че в и се чудех как това би повлияло на работата ми с други пациенти · . Дисоциативната защита отстъпваше на приемането на бисексу- да разбира. Например една млада жена ми · напомня за стар материал от ранния и латентен период. С това е свързана увереността.. беше.е занимавам с това. когато тя копнеела да е мом· . Даването на клинични примери тук включва риска от отвличане на читателско­ то виимание от основната тема. че анализата му е престанала да е обречена на безкрай­ · . паци- чен.Д. която може да бъде забравена. а заедно с това вървеше убийството :. е породена от емоционалните тенденции.. защото то винаги се е надявало. и същността на проб­ ..

така че трябва да се изберат само някои наблюдения за специално споменаване.Иl'lЮС. вместо да позво- мо­ Не би ли могло да се каже. У. Все едно да лекуваш дете само З{l да откриеш.rI:ОВIIЮ1·О със себе си. Влиянието на средата мент откри първично единство с мен като аналитик и това създаде у мъжа чувството. може постепенно да започне да използва за специална цел момичета на възраст за женене.. Чистият женски отцепен еле­ Идеята за груба реакция на някакъв фактор от средата: изкривя­ или провал.t~')flа(~mIЖ. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 94 ентьт изпита изключително живо чувство на свързаност с мен. имайки предвид този пример на дисоциация: отцепен моми­ чешки елемент в мъж пациент. (б) Възможно е елементът от другия пол да е напълно отцепен. претенцията на меланхолика.. Когато функциониращата личност вече ~~'i. като получава твърде малко мъжко задоволяване и чрез rЮ:m~БJIO(~'ГI'а си винаги да търси ново момиче. а в матриархалната край­ мъжът с отцепен женски елемент. Между двете ле­ . примесена със за- тори от много ранна възраст. взаимодействат. Кое е нормално.~n (скриващо формирания по-рано чисто момичешки елемент) да има женски характеристики.. Тази подроб~ост ми пов­ лия. когато личността е момичета в секса. от­ иначе здрава и интегрирана. смесена с по-късни дисоциации. което не е оптимално. на константността на обекта. по-малко се подчертава n.е)JШJJЯI13 завист за пениса. да не притежава външни родител по заместване. Твърде възможно е мъжът. организирана във връзка с външнц фак­ целият спектър на относителната потентност. Това важи особено за случаите.. Това му дава способността да направи всичко е организирана на множество отцепвания. зависи от низирани като защита и основани повече или по-малко на кръстоса­ очаквания на определена социална група в даден на идентификация.."unr·М'. (в) Клинично може да се открие почти пълна дисоциация на В другата крайност е болестта импотентност. Реалността на тази по-късно организирана защи­ та може да пречи на възраждането на по-ранното реактивно отцеп­ половият акт е изнасилване. че лекуваш единия или другия си момичешки Аз. И все пак при пациент мъж мо­ ~"trtnl. да се гордее с гърдите си. се котира високо дори ако разрушава себе си. орга­ IИС. не е вероятно използваните за такива цели ~llil~I~И'qеlга да стигнат до тридесетте. Това върви заедно с . така че например даден мъж да не може да направи никаква връзка с гениталии и дори да притежава женски полови органи и да :. То имаше нещо общо с идентичността. както ще се види от прилагането на откритото в този случай в 95 и неговият - лошо или дори добро - в нашата работа като травматична идея. остаряват и умират.Т от различни видове и степени... докато основният функци­ ониращ индивид се появява само в проектирана форма. което е противо по­ I'&n. че е започнал да живее. (д) Важен проблем тук е оценката на всичко това от гледна точ­ fla психичното здраве. Въпросът бързо може да стане огро­ I!tZIМС:КИ въображаемите фигури на вътрешната психична реалност човека съзряват.ЦaJJа на женския сексуален опит. Можем да се натъкнем на всякакви вариации на тази тема. В сравнение с нея Възнаграждаващо е да правиш преглед на текущ клиничен ма­ Териал. но бавно. че в патриархалната крайност на . че е отговорен за всички зли- теорията. да се идентифицира повече с момичето. елементите от другия пол. че се занимава и се опитва да анализира отцепената част.зможно да събуди пола на момичето и да го задоволи. Приложение към клиничната част (г) Отцепената от личността част от другия пол е склонна да на същата възраст или да расте. правейки това? Между двете крайности е бисексуалността и очакването за сек­ суално преживяване. (В това отношение има една аксиома: пациентът винаги ще се придържа към пълното използване на личните и вътрешните фак­ тори. да забременее. който трябва да задоволява ване на пациента ванализата.Д.. който посве­ отцепената част. Например който зависи от по-млади момичета. Ако обаче той !~4))lСИllее до деветдесет. да m.Много жени. (а) За своя изненада човек би могъл да открие.. която е непоноси'защото не действа в сферата на всемогъществото на пациента. Той плаща "аз съм здрав" и следователно има по-малко съпротива срещу идея­ та "аз съм момиче" (при мъж) или "аз съм момче" (при момиче). които му дават степен на всемогъщ контрол. за да поддържа жив отце­ мен и сложен.

в тази свързаност на чисто женския елемент с "гърдата".обектът. хомо­ Нека сравним и противопоставим чистите женски и мъжки "1"'A"~f'ГЫ В контекста на обектните отношения. че импринтингът1 суално от мъж. Възможно е тези елементи да са силно отцепени един от друг. която от етологията. В аналният фактор (който е вторичен въпрос) не е постигнал върхо­ венство над фелациото. но това. защото (както започна да разбира и да ми споделя) да осъщес­ тви хомосексуалност на практика би установило неговата Mъ~eCT­ :. който..именно място. така и женския елемент у момчетата и мъжете и момичета­ та и жените. че целият въпрос за импринтинга е нереле­ ."""o~"n на тази идея говорим за инстинктивен подтик в отно­ на бебето към гърдата и храненето и впоследствие във с всички преживявания. е. че елеменТът. У. т. нисък статус.) . че съществуването на този отцепен женски еле­ мент всъщност предотвратява хомосексуалната практика. Той със сигурност няма нищо общо с травмата от отделяне­ на две години .1I> .т'nm. която (от позицията на отцепения женски елемент) тои ни­ кога не е искал да познава със сигурност. Тук. че вярвам. въобще засяга новороденото човешко бебе. което наричам I Запечатване. за да женски елемент се свързва с гърдата (или с майката). Това е било характерно за матриархална ера. може по-близки отношения с върховната боги­ ня. в сми­ влязат в колкото се. Сега искам да изследвам това. Ако това е вярно изложение на историята на развитие­ то на идеите. който още не е отречен като не-мен феномен. от коя~о се появява патриархална система от божества начело със Зевс. което избликва от това. Тои (символ на патриархалната система) въвежда идеята за момчето. Уиникьт ИГРА И РЕАЛНОСТ 96 и неговият идеята. _ Б. (Отцепеният мъжки елемент при пациентки е еднакво важен в нашата работа. Бих искал да кажа. Тук и ще кажа. . а във фантазиите за единство чрез фелацио въпросът за биологичния пол на човека не е значим. чувството за реалното. така и на самите мъжки и женски елементи в чист вид. в смисъл че обектът е ~C\lneJ. . че имаш ТР'JТ'. че социалното здраве е умерено депресивно с изключение на 97 мъжки и женски елементи (не мъжки и женски инди- празниците. може да се изрази само Терминът субективен обект се използва в описването на първия въз основа на единия от двата възможни примера за дисоциация.ПП"""т Колкото и сложна да става Психологията на чувството за Аз и изграждането на идентичност с израстването на бебето. които имитират жените. при който бисексуалността е факт. идеята в нашата теория е необходимо да вземем под внимание както мъжкия. Моята теза е обратната: първите хомосексуалисти са мъже. Интересно е. използван от К Лоренц за обозначаване на процеса на развитие на социална привързаност у малки животни към майка си (например които следват майка си където и да отиде и при всяко нейно движение). където се приема първостепенното ) което имам да кажа за обектното отношение.<.. Моят па­ Чисто женски и чисто мъжки елементи циент винаги бягаше от хомосексуалните аванси в решителния мо­ мент.) (е) Изглежда. който наричам "мъжки". обичано сек­ че бебето става гърдата (или майката).Д. термин. (Не бива да се забравя и употребата на думата инстинкт. Идеята изисква от нас изследване както на клиничните пос­ ледствия от този тип дисоциация. В това не мога да видя никакъв Инстинктивен подтик. чувство Аз се появява единствено въз основа на подобно общуване в сми- Направих някои наблюдения върху първото от тези неща. то ми дава необходимата връзка. и заедно с това върви снизяването на жените до по­ . Аз обаче много се съмнявам. за да мога да свържа на изучаването на ранните обектни отношения на човешките клиничните си наблюдения за отцепения женски елемент при паци­ енти мъже с теорията за обектните отношения.'Разсъждение за контраста във видовете обектни отношения веност. кли­ ничните последствия. (В нормалния случай. всяко от които е Основано на инстинкт. включващи основните ерогенни зо- че в еволюцията на старогръцката митология и частичните нагони и задоволявания. вза­ сексуалните идеи не конфликтуват по този начин най-вече защото чрез активно свързване или чрез пасивно позволяване да се свързват. е Обобщение на предварителните наблюдения приложение на идеята за субективния обект и пре­ му подготвя почвата за обективния субект.

>'1"(}. че това е казвано и преди. У. така и интроективните идентификации из- елементи както в жените.) '. . Мисля. а осакатяване. на мястото. и преживява То (id)-задоволявания.. защото все още нее имало нищо друго освен идентичност. вост на значението на адапта лостната важ­ '.което се предава от едно поколе­ ние на друго чрез женския елемент в мъжете. при която майката или дава възто да чувства че гърдата е т прави. ъдат единосъщни с върховната на мъжа към жените чииUто и много дълбоко вкоренената за- растват от това място.. където всеки е същият като другия. причинено от процеса на раждането. Бих ис~:Л ъдеш се отнася нещо друго: не . човек и тяхното описание на начинит~ аргарет Ми~Д . установява може би най-простото от всички преживявания _ преживяването на това да си. жените и кърмачетата..~JJ'llчН ' !f Ерик Ерик- по които маичините грижи в на за-::~:~еК~:Т~~:е~: :ай-ранна възраст предопределят мо- . на които трябва да се даде вре­ ме. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 98 и неговият които са се опитали да б съл на ТОВА ДА СИ. докато женският елемент (в мъжете и жените) е.много фини детайл е на женски елемент е въпрос .. което наричам обектно свързване на чисто женския елемент. Изглежда. преди или скоро след него. Тук се появяват онези мъже от древногръцката те .. '.. Гърдата тук е символ не ' о самото. битие. или не го . но тук. Чувството.а~~:венето.зложа в п~дробности този много така че бебето също мож:да р да. което изследвам. Двама души могат да се чувстват като едно. за да се появят.. на която обръщам внимание тук и която е в основата на способност­ та да бъдеш. 'кото в сравнимата сфера вклю Щ о вярно в тази област. а на съществуването._ . Става дума за женските 99 задават плана за по-късната сублинеща.:преходни явления" П ' чена в термините "преходен обект" и ...Д. когато двамата все още не са рудиментарния разум на детето . Или маиката има гърда. раз- или тя е неспособна да . в КОЯ- телесно детето си Трябва да ' по които маиката фино обгриж­ nеJЦИiilЩ~Н пример на' факто а с .. к~ито изучаваме по отношение на Природата на фактора среда Сега се връщам към разглеждането н се полага моделът чрез маниера U ~ наи-~анната фаза. В непосредствения конте ' че обектът не е създаден от не" кст можем да отдадем ця .женски елемент мъже _ вземат за даденост.. развият и установят като част от новото "снаря­ жение" на бебето. . предхожда идеята "да си едно' със". Отсега нататък от страна на мъжкия елемент идентификацията трябва да се основа­ ва на сложни психични механизми. Достатъчно доброто предо~. Докато расте човешкото бебе и когато егото започва да се орга­ низира. Тук човек намира истинска приемст­ веност между поколенията. Веднага. бебето позволява на обекта качеството да бъде не-мен. Това е и начин да се заяв .~_. бебето и обектът са едно. обектното свързване на мъжкия елемент с обекта предполага обособеност. което описвам. Нагонното задоволяване подпомага отделянето на обекта от бебето и води до обективиране на обекта. или откогато разумът се ос­ вободи от спънките пред функционирането си заради незрялост и . у се налага първоначално да знае ' на кърмачето не . Това са много тънки майка и това дете. Терминът първична идентификация вероятно се използва точно за онова. или отделен. това. щом се появи его-организацията. и а:: се опитвам да покажа колко жизненоважно е това първо прежи­ вяване за стартирането на всички следващи случаи на идентификация. включващи гнева.ване. Мъжкият елемент прави. да изследвам този специфичен Идентичност: детето и гърдата Не е възможно да се изложи това к на женския елемент към гъ Mnn"T<I б оето тук наричам отноше- или не достатъчно ДОбр:т~а~:йк:з понятията за достатъчно (Такова наблюдение е дори о е п . откол- .':. но винаги от гледна точка на мо­ мичетата и жените. която в е. така и в мъжете. и и когато разглежда те б да се обърне към трудовете н М зи про леми.. та за простото съществуване може да се положи (да речем) още от раждането. ___ Обратно. че "си". свързан с фрустрацията. Психоаналитиците вероятно са обърнали специално внимание на този мъжки елемент или нагонен аспект на обектното отношение и въпреки това са пренебрегнали субектно-обектната идентичност. че фрустрацията е свъ Както проективните.. а това обърква въпроса.понякога . От страна на женския елемент обаче идентич­ ността изисква толкова малко психични структури.' на кърмаче цията. Към преживяването на това брзана с търсенето на задоволя- : фрустрация.. че първичната идентичност може да е характерно свойство много отрано и основа­ мозъчно увреждане. реходният обект пр 'на майката да представя све едставлява способността '1\( та по такъв начин че ".

което от нашата гледна точка тук е едно и съ- ." акво прави МОмиченцеда е.. София. чийто "чисто женски" Аз завижда на гърдата. 1983. е.. който може да стане приложим за преживяването на мъчителния провал на гърдата като нещо. или. здрави Ж€~нс:ки . н. а .. което формира единствената основа за откриването на себе си и за чувството. че нито едно момиче същес твува променливо момичето и у мо наследствения фак може да се открие момче с п О-силен до него момиче което мо мчето. че в изложението на началните ета­ пи на емоционалното развитие на индивида е необходимо да отде­ лим не момичетата от момчетата.. Изследванията на идентификацията. ичето или пациента открил Аза. Обектното свързване.. че този Момич споделя качествата на гЪрдата и ешки елемент е на времето желан означава я на маиката и е желан. . което не води доникъ Д да понасяш I стрелит де. бебето е в опасност. по специален начи С ' да стигне до дъното на не н.) 1I'Il\. Класическото изложение по отно­ шщше на откриването. Тази насока на обсъждането ме въвлича в големи трудности. Прибавете това чист потенциал да връчат" ж към различната способност на " елателността на добра от майчината функция ко б та гърда или на онази .. исуването на личността и характера "Хамлет" е пиеса предимно за главният герой. за което говоря. в която се ~Щ~~Сl'ВЯВaJща се в него като защи~::~~~:ие заради дисоциацията. Уини кът ИГРА И РЕАЛНОСТ и неговият '. която прави. . да съдържащ да можеш да използваш механизмите на проекцията и интроекцията и да се свързваш със света чрез тях). ратната страна на биоло- Сещам се за въпроса' Каква . (В клиничен смисъл човек трябва да се занимава със случая на бебето. Трябва д~ се и~я~:~ :. ято до рата гърда сим че някои момчета и момичета са б волизира. . т. / или обна[!J8чеlDКJffеlIl всички?'" Т Х море от мъки и в таз битка I да ги г-~:------' у_к__а_мл_е_т е навлязъл в садомазохистичната __ I у Ш . пр. което не може в действителност героят Ха той ще въведе доста бан ще се отправи в пътуван:л якаш опитвайки б да ъде проумяно ' направил пауза.. не създава дете.гърда . 100 д.. " и след това би що. наклонена на о. "Избрани трагедии" . че обектното отноше­ да направи нещо По този о да накара мъжкия елемент на • начин мъжкият женски елемент гене и пенис може да е у момичето." али е меч. или да не бъдеш" р плика от прочутия монолог . аналната фаза и т. е. се отнася до мъжкия елемент в личността. за- млет не знае алтернативата. Шекспир предлага ~ ~бр е природата на комуникацията. Достигнах до положението да кажа. култура. незамърсения женски елемент ни води до това да БЪДЕШ. елемент в момчето мом да кажа.. Изучаването на чисто женския елемент ни води другаде. така че лесно момичешк и елемент от сто- ' же да има по-малко елемент. да видим актьор да играе Х би амлет низъм.Да .мъжки елемент. Вместо да "бъде като" това бебе трябва да "прави като" > v е желано.. и ще бисексуалност. С риск да се повторя. - Б. пп Майката. която е. те са Момичешки елемент у навлизат елементите на стинкт. Съпоставка между мъжките и женските елементи Тези съображения ме въвлякоха в едно любопитно твърдение за чисто мъжките и чисто женските аспекти на бебето . но все пак изглежда. но която не е задоволителна за първона­ чалната идентичност. нуждаеща се от гърда.ивността на мъжкия еле- жена не е такава Когато . Този .. С направи този принос и в този случай бебето трябва да се развива изобщо без ИJ:И с осакатена способност да бъде. трета сцена. да се опълчиш I срещу е на свирепата съдба. използването. което Е. Изучаването на чистия. подкрепено ·от ин­ 101 им определеност... ос­ нована на интроекция или инкорпорация. а не от гърда.ждащо. въ~никва от разглеждането на живота на чисто мъжкия елемент. възбу внушава: предразположен Въз- I!V(II(ЗlL(О или да му "се прави". речени да израснат с из- ние през призмата на чисто женския елемент няма нищо общо с нагона (или инстинкта). незамърсен от женски елемент. която е способна да направи това много фино нещо.да бъдеш " .. Най- ната алтернатива "да не бъдеш". експир. б и казал . че. Ако се зададе въпро . що. което трябва да я кара с идентичност с гърда. отговорът трябва сът. и за него ня ужасната дилема. тъй като за това дете гърдата е Азът и Азът е гърдата. са проучвания на прежи­ вяването на вече смесени мъжки и женски елементи.зтънчен език . илц казано с по и дивен. искам отново . която е актив­ на. орал ния еротизъм. дестилирания. . Освен тор. че съществуваш (а след това и до способността да развиеш вътрешност. оралния садизъм. Завист е термин. гърдата?".. К открие гърдата. На. а незамърсения момчешки от не­ замърсения момичешки елемент. трето действ~ превод от английски Валери Петров.. когато МОмичеш~ .момче или момиче. У. Би било удоволс- имайки тов представил първата е' а предвид.

за да върне към живот мъжкия му елемент. а нежеланият му мъжки елемент заплашва да завладее цялата му личност. криещ се зад съдържанието на сонетите.алогизират. Както аз виждам нещата. К. даваща елементи. които са изградени на тези основи. че по отношение на този елемент индиви~ът .. че Хамлет е изобразен в тази сцена като търсещ алтернатива на идеята "да бъдеш".осигуряване на TdBa спе~Ифичн~лютната зависимост от майчино- но пиша така. би­ дейки аспекти на неговата богато надарена личност. I or латинеки: действащи лица. Това означава обаче да се пренебрегне или дори да се обиди основната характеристика на сонетите. Искам да кажа. прекалено лес­ но е да се забрави поезията на пиесите.. рпретират от его-функционирането" на Шекспир.·- установявам че ' като в контекста на обектн~то о~:~~ктеристиката на женския еле. прави и бъди правен. че сега-засега свързвам налата част от пиесата е дълго разработване на така поставения проблем. Жестокостта към Офелия може да бъде мяра за негово­ Допълнителна бележка по въпроса за кражбата Краденето принадлежи на мъжкия елеме то нежелание да изостави своя отцепен женски елемент. Наистина..'tl1H. мичетата. Възниква въпросът' К на женския ит У момчетата и мо- . Уииикът ИГРА И РЕАЛНОСТ 102 алтернатива и е оставил настрана темата. . както дебело подчертава проф. . че тя е пос­ тавена от него. с която е започнал.основа на чувството .. 2.~~~:ро. защото lanИСiах: самият Хамлет няма никаква идея за решението за дилемата си. Обобщенне 1." използваме промененото отношение на Хамлет към Офелия и него­ вата жестокост към нея като картина на безжалостното му отхвър­ ляне на собствения му женски елемент. че същата дилема у самия Шекспир осигурява проблема. 'Ако пиесата се разгледа .по този начин." акво съответства на това от гледна елемент у момчетата и момичетата?" от на майката и нейното място ил извлича желаност и съблаз у урпира и дрехи. Той търси начин да из­ каже дисоциацията в личността си между своите мъжки и женски мъжки и женски елементи (същото и в страдателен ~~r:. . Пи­ "1J()3i'[щДна[тае.и неговuят Д. пр. те или да я види) би му показала природата на неговата дилема.Б. Л. . можем да тъ с С " ледователно няма смисъл да използваме" . като по този на- нителност. този труден монолог е такъв. пишейки за dramatis personae l така. Възможно е да открием. откраднати от нея..детето основата за това да бъде ение е идентичността.оворът По този начин тъкмо пиесата (ако Хамлет можеше да я проче­ есата в пиесата не успява да направи това и аз бих казал. 1946). но Хамлет не би могъл да отиде в играта не на женския р им основите на преживяването да бъдеш" . Разгледах изкуствено разделените открих. преживяват и в края (W'шmсоtt. който е предизвикан докрай от трагедията.z~. Изследвах последствията за моята работа на новата степен на осъзнаване на значението на дисоциацията в някои мъже и жени спрямо тези мъжки или женски елементи и частите от техните личности. Найтс (Кnights. . Да.~c~ :::~:T. а не за драматургичен пер- не успява да посрещне най_ранн~~:еф. . преплела се с нея. а именно поезията. У. Шекс­ DJlI..' които не се покриват кат думата "то за краищата инте пир разполага с насоката.то тя посреща сонаж.''' ." След като бъдеш. аз неизбеж­ Аз. Оста­ 103 . сякаш става дума за човек. Но бъди. сякаш са исторически личности... изглежда възможно да Сега искам да кажа'. сега отцепен и връчен на нея. които до смъртта на баща му са живели в хармония.:~::~e към dJl'''. Смятам обаче че тук в абс' а по-късно . тъй като ключът се крие в собственото му променено състояние...

. че то можеше да се появи от психо~налитичния ми опит отп­ реди две десетилетия. когато централната психотична тревожност грубо да излезе на повърхността. Противопоставена на това е интерпретативната работа. в които сърцевината на разстройството на пациен­ психотично.. . е последван и от други. четен пред Нюйоркското психоаналитично общество на 12. и публикуван 8 Intemationa/Joumal о! Psycho-Analysi. че интерпретирам 6..'r.". че говоря за правенето на ин­ терпретации. че начинът. Използването на обект и СВЪfзването е. Ужасявам се от мисълта колко много дълбоки промени съм възпрепятствал или за­ бавил у пациенти в определена класификационна категория заради личната ми потребност да интерпретирам. за такова лечение може да се каже..n заговорнически са успели да предизвикат провал.на пациента там. е изключително прос­ то. че е направило онова.. .. където това е специално изучавана. Това. а не за интерпретациите като такива. по който се развиха идеите ми. че не е постигната във фундаменталното (психотично) състояние и че двамата . която е лично моя. отколкото преди се '" 1 Базирано на доклад. интерпретирането от аналитика трябва да е . която т трябва да върши и която Отличава анализата от самоана­ За да има ефект."'u'. Например едва през последните години станах способен търпеливо да чакам естествената еволюция на преноса.. което е темата на тази статия. В както и в храненето на детето способността да се из­ обекти се приема за дадена. . Идеята за използването на обект обаче не е проучена толкова добре.нао6еюn . Работата ми върху използването на обекти произтича от кли­ ничния ми опит и се вписва в линията на изследвания.. за да направя възможни преносните динамики. но бих искал. които искам да опиша. 105 на чувството. rп~". защото тогава нямах техниката... Анализата върви добре и всички са до­ Единственият недостатък е.11. Подv теРМИ~fa "гранично личностно разстройство" разби­ вида случаи. Психоанализата обаче не е начин на . че имаше последователност и възможният ред в последователността се отнася до еволюцията на моята работа. но в нашата работа трябва да се nMlanaMC на неспособността. .1968 г. Тогава се включва способността naциента да използва аналитика.. че пациентът и само пациентът разполага с отговори- чрез идентификации Ние можем или не можем да му дадем възможност да обхване или да го осъзнае и приеме. но той има достатъчна психоневротична организа­ за да може винаги да представя психоневроза или психосома­ разстройство. Въз­ е да бъде прекратена и пациентът може дори да мобилизира фалшив Аз за целите на приключването и изразя­ на благодарност. а е възможно· дори да не е със способността на пациента да постави аНШlUтика извън на субективните явления. че тя никога не свършва.o. . което трябва да кажа'в тази глава. че съм бил умен. в тази глава предлагам да поставя на обсъждане идеята за из­ ползването на обект. . Пациентът е по-възрастен и вероятностите за смърт катастрофа или болест са се увеличили. не мога да приема. Но всъщност той знае. пациентът достига творчески и с огромна радост до разбиране и сега аз се наслаждавам на тази радост повече. и пациентът при:з­ провала. Разбира се. и да избяг­ вам прекъсването на този естествен процес чрез предлагането на интерпретации. 50 (1969). че близкият въпрос за отношени­ ята с обекти получи цялото ни внимание. fa'B-В~Jче за да запозная пациента с границите на моето разбиране. Прави впечатление. да посоча. не бих казал. Струва ми се. Макар че то произтича от психоаналитичния ми опит. Нещо повече: анализата беше за­ докато траеше. С развитието и установяването на тази способност и с В анiшизата на типа случаи като граничното личностово раз ст­ човек има възможност да наблюдава деликатните явления дават указания за разбирането на истински ШИЗОфреннит~ . така че ИСтинското са­ Маже да се избегне. Мисля. В такива случаи Психоа­ може с години да заГОВОРflИЧИ с потребността на паци ен- бъде психоневротичен (противопоставено на лудостта) и да третиран като такъв.f. . възникващ от нарастващото до­ верие на пациента в психоаналитичната техника и среда. Само ако можем да чака­ ме. Дори промяна може да е ценна. Ако психоанализата можеше да бъде начин на . Vol. ако и аналитикът.. се е очаквало от него.

от това следва. . вътрешно сме разтревожени. "различен от от него се намира в обекта. а не сноп от проекции. че нещо да се представи единствено чрез приемането на независимото ПI":СТ. защото принад­ лежи на фаза от развитието. който ни накара да измислим термина "катексис" Обектът е ста~ал значим. който е упражнение по кръстосани идентификации (вж. 1963а). който може да се третира безцеремонно. две бебета са кърмени. на качеството му. субектът е изчерпан до такава степен. е. Това трябва да се пропусне тук.) . Тези промени в известна степен се съ­ пътстват от физическа включеност (колкото и да елека) по посока на възбуждане. Развитието способност да се използва обект е друг пример за процеса на съз1 като нещо..НII:: на обекта. а други не могат да преведат бебето от отношеобект към неговата употреба.n. тъй като отношението може да се изследва като явление на субекта. Ако съм прав. че обсъждането на изграждането на отношения с обект е много по-лесно упражнение за аналитиците. е.. че основната характеристика в кон­ _ПЦ:ИЯlга за преходните обекти и явления (според моето представяна въпроса) е парадоксът и неговото приемане: бебето създава ~рi)е~:та. Отношението с обекти е преживяване на субекта. че никога няма да предизвикаме бебето да отговор на въпроса: "Ти ли създаде това. който ме интересува.КVIШ. че нашите пациенти ще приключат с нас.. кога­ WоазIJlе:ЖLlаl\. но обектът е бил налице и е чакал да бъде създаден и да ста" катексиран обект. че е бил налице през ця­ време. а психоанализата ви­ наги е харесвала възможността да елиминира всички фактори на средата. У. показах колко силно съм повлиян от д_р . а употребата на обект то лудостта в тях остава неразкрита и не и е откликнато. кога­ от гледна точка на отделния субект. наречени от мен преходни. или го намери. Действали са проективните механизми и идентификации и макар и обогатен от чувство. Именно това според е изложена.IIИИЯ за бебето. защото тя е тол­ мен съставлява огромната разлика между отношение с обект и употребата на обект. сякаш се опасявам. аз приемам обектните отношения за даденост и прибавям нови характеристики. освен ако обектът не си отмъсти. Вероятно е необходимо още малко да поговоря уклончиво. Тук бих искал да напомня. 152 в тази книга).lе областта. (В този или от обект. субектът трябва да е развил способност използване на обекти. Това е детайлът. 1959-1964). отколкото дискусията на използването му. целта на текста ще е постигната. т. че след като е част от обща реалност. Не може да се каже.rLl"Тn И В индивида трябва да се взема за даденост. -ако 107 с някои могат. което може да се опише от гледна точка на субекта в изолация (Winnicott. което зависи от подпомагаща среда. с. която следва. Въпреки че пишем статии за тези случаи на гра­ да се бяга: аналитикът трябва да отчете природата на обекта J(aTo проекция. Опитах се да изложа това по-широко в статия върху класификацията (Winnicott. защото гърдата и бебето все още не са станали (за бе­ отделни явления. Подобно на майките могат да са достатъчно или недостатъчно контекст съзнателно пропускам да споменавам онзи аспект на от­ ношението. За да използва обекта. към която съм се опитвал да насоча вни­ в работата си върху явленията. .106 - Д. 1958Ь. Уини кът ИГРА И РЕАЛНОСТ nаобеюn •.. Когато говоря за използване на обект обаче. без ~. Засега оставам нещата дотук: отношенията с обекти могат да се нично личностово разстройство.I!W'. обектът непременно трябва да е реален в смисъл да ме е страх да го направя. че по правилата на . за да представя виждането си за разликата между обектното отноше­ ние и използването на обект. че тази способност е вродена. освен ако тя не може да се мисли през призмата на проек­ проста. Казано на клиничен език. ще се използва. която има смисъл.?" Сега съм готов да отида направо към излагането на моята теза.J1I:. Другото се храни от източник. изместването от самодостатъчност и отношения със субективни обекти към областта на използването на обекти. Едното се от Аза. а сама по себе си. ще ни забравят и ще открият. Например. Това е част от промяната по пътя към РИlЩl'ща на реалността. тивните механизми. Тази промяна обаче не става автоматично само чрез процеса на "~J"~'''nl''. Всички ние се надяваме.'It'T всички ние знаем.:. живот. При изследването на употребата обаче няма I Избирайки "The Maturational Processes and the Facilitating Environment" (. В отношенията с обекти субектът поз-_ волява да се случат определени промени в Аза от вида. които включват природата и поведението на обекта. че самият живот е терапията. на функционалния климакс на оргазма. а не предшества тази. нито пък Й'>"LI. Ще видите. че точно тези проблеми ни занимават.Ц\'. т. за­ нимаваща ме в статията.про­ съзряване и ntemаltlOЛlаl подпомагащата среда") като заглавие на книгата ми в Psycho-Analytic Library (1965). Опитах се да привлека вниманието към този на преходните явления чрез твърдението.

идентични. поради която обектът е налице. и трябва да се добави. без да посочвам прекалено ясно пътя. изследваната точка от развитието субектът създава обекта. отнасяща се до обектните отношения.цеlреJ\fОННО като опит да дам на читателя възможност да си съз­ най-обща представа. Но оцеляване може да има или да няма. Това поне за мен е трудната част на моята теза. че двете идеи. че на практика няма такова нещо като употреба на обект: ако обек­ тът е външен. Субектът сега може да използва обекта. а накрая е употребата на обект.- Сега вече казах почти всичко. той е разрушен от субекта.108 Д. защото за мен е n>ЗМОЖfЮ да взема за даденост приемането на факта. Клифърд М.. аналитичната техника и анали­ среда оцеляват или не след деструктивните атаки на паци- .).. Отсега нататък субектът казва: "Здравей. че в последователноспа първо е отношението с обект. че първият в отношението на субекта към обекта (обективно. и обектът е там. "Аз те обичам". че обектът n'O' . Отсега нататък. е. > Тази промяна (от ОТНQшение към употреба) означава. Това не е еднозначно на твърдението.nт'n оцеляване на катексираните обекти. в че открива самата външност. се отнасят и до двете идеи едновременно. Първоначално наблюдателят из-ползва думи.изглежда. (Важно е. че след "субектът се свързва с обекта" идва "субектът разрушава обекта" (тъй като той става външен).nТ>. а после може да дойде "обектът оцелява след раз­ рушаването си от субекта". са необходими благоприятни условия. но при меримо много.. Точно към това насочваме нашето изследване. а не су1ii$"'1'П~lиn възприетия) е деструктивно." Тук започва Нека повторя. на субекта. играе роля в създаването на реалността. докол- обектът е обективно възприет. Така в теорията за обектни отношения се появява нова характерис­ тика. разрушението из­ внезапно и става централна характеристика дотолкова. но са причината. "Ти се ценен за мен. ще открие. Както аз виждам нещата. че субек­ тът разрушава обекта. "Докато те обичам. 1960) по време на Едингбургския конгрес> За съжале­ ние не успях да включа признание за този факт в книгата. натиск.. За да стане това. и стават реални.. че докато субектът не раз­ субективния обект (проективен материал). а като външен феномен. казано по обратния начин. ще открие. но и. след като те разруших". Така обектът развива собствената си автономия и живот и (ако оцелее) прави принос за субекта според своите свойства. като по средата се намира RДI'fВflДа в ранните етапи на емоционалния растеж само чрез дейст­ вероятно най-трудното нещо в човешкото развитие. обект"..В никакъв слу­ приемане на продължаващата деструкция в несъзнаваната фантазия. възприятието на субекта за обекта не като проективна единица. Уини кът ИГРА И РЕАЛНОСТ 109 Човек би казал. Важно е да се отбележи. защото обектът е поставен извън сферата на всемогъщ Това е въпрос просто на изследване на принципа на реалността контрол.. аналитикът. има автономия и спада към реалност. Оттук някой кабинетен философ би твърдял. С други думи. У. Ако философът излезе от кабинета и седне на пода с пациента си обаче. Филис Грийнакър (Greenacre. след като е достигната тази фаза. за­ щото оцеля. "Аз те разруших". за да бъдат поправени. но моята теза е. която може да се достигне от '_а. но цената трябва да бъде платена под формата на &it'fZHOI"""n<m вглеждане разбираме. че пре­ зависи от способността на обекта да оцелява. " в този контекст означава "не отмъщава". за да приеме съобщението. че има и средно положение.. Не съвсем обаче. че не само субектът разру­ шава обекта. защото са реални. т. че дест­ фантазията за индивида. .TI~VI'~ за субекта благодарение на действието на проективните . По мое мнение е отклонение от теорията. които се явяват. за­ са разрушени (бидейки унищожими и използваеми). С други думи. която е склонна да схваща външната само през призмата на проективните механизми на инди. Субектът казва на обекта: "Аз те разруших". именно разрушаването на обекта го поставя извън областта на всемогъщия контрол на субек­ та. Всеобщо е разбирането.. (По-рано използВ<1х думата !IЭ. всъщност приз­ наването му за самостоятелна цялост!. проективните ех'IШIЗ~rи помагат в акта на забелязването на съществуващото.) Централният постулат в тази теза е. Това е позиция. или най­ неприятният от всички ранни неуспехи. което е между изграждането на връзка и упот­ ребата. е поставянето на обекта от субекта извън сферата на всемо­ гъщия контрол на субекта. сега може да започне да живее в свят на обекти и така печели неиз­ . които по това време в процес на разрушаване..'""'. през цялото време те разрушавам в (несъзнаваната) фантазия. Скот (личен раз­ говор около 1940 г. ние познаваме промяна­ която проективните механизми подпомагат субекта да обекта. благодарение на оцеляването на обекта субектът Аза. I В разбирането на този пункт бях повлиян от У. Нещото. че принципът на реалноспа въвлича в гняв и реактивно разрушение.) Ако тези не­ в анализата. поставяйки обекта който е оцелял.

Нап­ не е необходимо да приписваме повече от дължимото на вро­ агресия. използвайки аналитика като проекция на част от Аза. в която адапта­ изразени чрез налудности или манипулация. без да се търси отмъщение. което включва идеята за липса на качествена лесно майката да реагира моралистично. Виждаме. какво да кажем за от­ делянето? Необходимо е по-нататъшно изложение от гледна точка v ) на краиния продукт. в нагласата.. Думата '''''''. '""". че на някаква възраст то за­ зано от гледна точка на храненето. когато бебето и промяна по посока на търсене на отплата. Подобна деструктивна дейност е опитът на пациента да поста­ ви аналитика извън сферата на всемогъщия контрол. Уини кът ИГРА И РЕАЛНОСТ наобеюn .. засяга теорията за корените на агресията. докато 111 не са имали такава съдба и за които агресията не може да се Следващата задача за работещия в сферата на преходните явления е да се из­ ЛQЖИ отново проблемът от гледна точка на отделянето. те са преведени или не през тази много трудна фаза.110 Д. Без опита на максималната разрущителност (обектът не е за­ щитен) субектът никога не поставя аналитика навън и следователно тях идва наградата под формата на любов. действи­ деструкция се отнася до неуспеха на обекта да оцелее. ако то се роди със така че атакуването на гърдата с венците изобщо не може да се изпробва... че бебе само на няколко дни завижда на моанализ. че пациентът носи револвер.. защото се под­ да му е много трудно да издържа тези' атаки 2 . Но езикът на "гърдата" е жаргон. . която го кара да прави неща. Без неуспех разрушението остава потенциална възможност. колкото ако той промени нагласата сц към отмъщението. когато се разгръща тази работа. които произлизат от различията преживяванията на отделните новородени в зависимост от това. че макар да използвам думата "деструкция". защото литика след атаките. макар че дори истинската смърт на аналитика не е толкова лоша. отколкото тези. но няма фунда­ е станало отличителна черта.. пациентът може да се храни само да позволява на гърдата да има външно положение (извън от Аза и не може да използва гърдата. които са преведени добре през аналитикът преживява тези фази на движение в преноса и след вся- фаза.• ента. навън в света. т. В психоаналитичната практика положителните първият човек. които пациентът просто трябва да приеме. Струва ми се. Това несъмнено е легитимно. не може да направи нещо повече от преживяването на един вид са­ полза от твърдението. Възможно е на аналитика и наранява). Той може до­ на проекцията) и това означава. Имам предвид действителния ментално да се промени. аналитикът парира атаките му.. включваща глав­ на обекта. че когато аналитикът знае. както и на всичко друго. което има значение. който превежда бебето през този пръв (от мно­ други. а от оцеляването на психоана­ в развитието на детето. У. ""'i.които I е необходима не заради импулса на бебето да разру­ а заради склонността на обекта да не оцелява. особено когато те са цялата област на развитие и възпитание. разликите. Ка­ Легитимно е обаче да се каже. които всъщност от техническа гледна точка са лоши.. Същевременно дори и така въпросът е труден. е. са огромПодобни вариации в сферата на преживяването са наистина нео­ Нещо повече: бебетата.. е. а на пациента може да му изглежда като вид самозащи­ та.. т. Важна чаСт от действията на майката е да И ако аналитикът е субективен феномен. които ще последват) вариант на атака. Представете си колко травматична може да е действителната смърт на аналитика. Същностната характе­ ристика е оцеляването на психоаналитика и целостта на психоана­ литичната техника. когато надеждността е единственото.. по който останалите вродени характеристики вари­ у хората. Обикновено агресия трябва да е променлива в количествен смисъл същия начин. могат да бъдат дълбоки. за разрушение. подсилена от фоно­ присъствие на несъзнаваната деструкция.. както и "оцеляването" като про­ дължаване да се живее.. вероятно ще са по-агресивни клинично. Това са рискове. тази ра­ бота не може да се върши. което означава ли процеса. защото като психоаналитик човек има собствени потребности. но вербалната интерпретация в този момент да претърпява промяна в качеството. и тогава да се обсъди с пациента случилото се.i. Начинът на разглеждане на нещата в тази глава дава възмож­ за нов подход към цялата тема за корените на агресията. от която се оце­ Поради относителната слабост на бебето това е правилният промени. за да напълнее. Обратното. които стават в тази област. 2 Струва ми се..) Аналитикът би искал да интерпретира. Несъмне­ не е най-същественото и създава опасност. но това може да разва­ е свързана със зависимостта. че идеята за фаза от развитието. че разрушаването на гър­ ри да се наслаждава на аналитичното преживяване.'"пПАО'' фазата приключи.. . По-добре е да се чака.__ ~- _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ __ I Всъщност развитието на бебето е изключително усложнено. (Имам предвид например той да е неблагонадежден.. което е вродено. Те не зависят от интерпретативната работа. защото разрушението лесно може да IDe:ж}ше:е..

От този мо­ винаги се разрушава. У. начин се създава свят на обща реалност. За тях това е аналитичната задача: Посрещай ки потребностите"на такива пациенти. макар да може да се каже. Нека за момент разгледаме точното място на атаката и оцеля­ ването в йерархията на взаимоотношенията. което означава. Описанието на употребата на обект включва отчитането формулирано. трябва да знаем това. че оцеляването на обекта носи радост. е по-усъвършенствано понятие. П од rnlЮflени от психичните проективни механизми на субекта. няма гняв. но употребата означава. тъй като по-голямата част от вече написаното от аналитиците е субекта. кара реалността на оцелелия обект да се чувства като такава. катексисът отслабва. без да се има предвид дискутираното в тази глава. Искам да завърша с бележка върху използването и употребата. Подлагам на обсъждане причините. Това е от централно обект. По съдържания. В природата на обект~. гневната атака. което казвам тук за оцеляването след тяхната разрушителност. вместо да е в света от субекта. Уиникьт ИГРА И РЕАЛНОСТ 112 113 наобеюn . Същевременно има много пациенти. Подобно разрушение става не­ liinаВ~iНFIЯТ фон на любовта към реален обект. че агресията по мое мнение способността да се използва обект е по-сложна е реакция на срещата с принципа на реалността. Създаден е фон на несъзнавана деструкция на аналитика и ние оце­ ляваме или. че можем да ви­ дим края на лечението дори ако той е след няколко години. оцелява след разрушението. като връзката може да е със субекти- тивният нагон създава качеството външност. В разрушението на обекта. Анихилация означава "без надежда". под­ силва емоционалния тон и допринася за константността на обекта. както са из­ ползвали родителите.д. Това включва пренаписване на теорията за корените на агреси­ Обектните отношения могат да се опишат чрез преживяванията ята. поради ортодоксалната теория винаги присъства допускането.. е. която постулирам тук .. Ло-примитивна и съв­ сем различна е анихилацията. (3) субектът разрушава обекта. обратно. "използвам " нямам предвид " "експлоатирам. (5) (4) субектът може да използва. вече решили този проблем: те мо­ гат да използват обектите. братята· и сестрите и дома си. Това качество на "непрекъснато да се разрушава" след разрушението поставя обекта извън сферата на обектите. От друга страна. ставаме свидетели на още една безкрайна ана­ лиза. че обектът е част от външната значение за структурата на моите аргументи. ..[IНОСТ: с обекта. появяващо се по-късно от деструкцията. няма никакъв ефект. Обобщение обхване или може да се запази само като склонност да бъдеш обект на атака.Може да се наблюдава следната последовате. които имат нужда ние да съумеем да им дадем способността да ни използват. обект извън на всемогъщия контрол на субекта. за което говоря тук. Тя заедно с оцеляването на обек- във фантазията. който субектът може и който може обратно да подхранва субекта с "различни Сега обектът може да се използва. К ато аналитици ние знаем какво е да те използват. (2) (1) субектът обектът е в процес на откриване. т. свързана със срещата с принципа на реалността. докато тук деструк­ тази да се свързваш с обект. Изучаването на този проблем включва излагането на положи­ мент или вследствие тази фаза обектът непрекъснато се разрушава стойност на деструкцията. защото рефлексът да се създаде обуславяне . Много от пациентите ни идват при нас. нас и анализата точно така.

f. Той придава нова ценност на (Winnicott. Искам да представя стегнато в теоре­ изложение наученото от психоаналитичната ми работа. ~вления е. Сега 'искам да разширя тази идея и да направя опит за положи­ телно твърдение.пrюс:а "Къде е играта?". че да ни каже къде в психи­ Пациентите ми (особено когато са регресивни и зависими в или преносните сънища) ме научиха как да намеря отговор ката е културният опит. когато ги наблюдаваме. сега брегът беше майчиното тяло след Локализацията на културния опит на детето и майката и вече жизнеспособното бебе. Там не разработих Фройд използва думата "сублимация".психичните механизми на проекцията и интроекцията.10. к<>ято накратко изло­ тично общество по повод завършването на довете на Фройд (Лондон. и времето. бебешка гледна различна от тази на майката или на наблюдателя. - наблюдаваме t. или го намери. Обектът е символ на съюза на бебето с майката (или с част от .fi. За дълго време съзнанието ми оставаше На брега на безкрайни светове играят деца. че морето е 'майката. После като изследовател на несъзнавания символизъм знаех (човек . Осъзнах на тру­ че играта всъщност не е въпрос нито на вътрешна психична г. изразе­ "В своята топографска хипотеза Фройд не намери място за в статията ми преживяването на културата. които са действителни и истински външни. преди на свой ред да стане възрастен или родител. а детето се появяваше от този съюз. чувствана вътрешна. Vol. вътрешната психична реалност и оттук идва новата стой­ "The Capacity to Ье Alone" ("Способността да си 1958Ь). от пеленачето Цитатът от Тагор винаги ме е интригувал. така както Йона 7. изг­ . за да има много наблизо?" С други думи.115 опит на знае). удобно лежащ мъжа и жената. Сега стигам до предмета на тази глава и до въпроса: Ако игра­ не е нито вътре. но той намери свое­ игра.fycho-АnаlУ. което може да се изследва критич~о. но. където и когато майката е в преход от състоя- . че когато станем свидетели на употребата на преходен със свои думи." въ. организиран от Британското психоанали­ '. което изкристализира във формулировката Тагор преходните явления. където културният опит е значим. Part 3 (1967). къде е? Бях близо до идеята. Междувременно "си играех" с понятието репрезентации" и с описанието им чрез обектите и локализирани в В тази глава бих искал да развия темата. През юношеството - първото не-мен притежание. Когато първо станах фройдист. Освен това проследих последствията от действието жих по случай банкета. лежда. а детето се ражда на брега. единствено в присъствието на някой друг.започ- концепция за взаимоотношението родител-новоро­ и че е възможно да има и сравнително проста. нито вън. 8. знаех какво означава цитатът. Е. че сме съгласни никога да не предизвикваме бебето с Морето и брегът символизираха безкрайния сексуален акт между . която може изследва плодотворно. Ще го кажа Твърдя. кратък момент. че първоначално детето е ност на нещата. В опита да отдам дължимо­ то на Джеймс Страчи казах 1: нито на външна реалност. в която казах. Този символ може да се локализира. за да посочи пътя за общата основа на това Вlаимоотношение между детето и към мястото.). 48. Съществена част от моята формулировка за преходните то място в мен и отпечатъкът му в съзнанието ми не е избледнял. не стига толкова далеч.1966 Standard Edition личната' психична реалност. Бебе­ се появяват от морето и се изхвърлят на брега.tH~)Bt)eNleHHo първата употреба на символ и първото преживяване си нямах представа какво би могъл да означава. същностна черта на преходните явления и е едно качество в нашата нагласа. на незнание. бил изхвърлен от кита. Той е на мястото в прост­ 1 Публикувано в !nternational Jouгnal о! P.-ьпроса: "Ти ли създаде този обект.нея).

което Mi1ner. имагото избледнява."'Т'" на средата. който би могъл да осигури континуитет с лич­ начало.. подчертавали значението на опит и на реакциите на фрустрациите. След х + у + Z минути . Вероятно си струва да се опитаме да формулираме това по на­ Милнър успя (в личен разговор) да ме убеди в огромното зна­ чин. или в личната психична реалност. правейки нашите наблюдения (било директ­ психоанализата). Трябва да се отбележи.Jlt. У. Използването на обекта символизира съ­ на онова. - Б. че мно­ зинството от децата не носят със себе си през целия живот познани- е тясно свързано с достигането на кулмина- .11rrТl. чието съществуване IeТ'\lЛlfln:~М обаче.H~I)l или интимния контакт. Трябва да приемем. че бебето е преживяло прекъсване в континуи­ тета на живота. че огромното мнозинство от бебетата нико­ га не изпитват депривация от вида х + у + Z.nu от корена. собността на бебето да използва символа на съюза. образът се възприема в съответствие с вътрешното състояние и динамиката на субекта. локализираното майчино глезене. което сякаш се създа­ щити. и възприет от психоанализата. а заедно с него изчезва спо­ '·\'. така че започват да се организират примитивни за­ се отнася до дезинтеграцията на зараждащата се его-структура. Това поправяне на его-структурата възстановява спо­ чето. Важен пункт повреме на разви­ нето. принадлежат на преживяването на отношението Човек се сеща за "електричеството". който е характерен например влюбени.лизацuята на Културния опит 117 нието на слятост с пеленачето (в съзнанието на бебето) към iuпeр­ нативата да бъде преживявана като обект. но заглавието на първоначалната ми статия беше "Transitional Objects and Transitional РЬепотепа" ("Преходни обекти и преходни явления") (Winnicott.rеfIЛИВИ и това контрастира с относителната стереотипност на свързани или с функционирането на тялото. . Вж също Hoffer. т. 1951). но този дистрес скоро се поправя. че описваните от мен явления нямат вече от х минути. постоянно . . Допълнителното съображение е. Съществува богат материал за наблюдение и наслаждение сфера на телесното взаимоотношение. След "възстановяването" от деприва­ юза на две сега вече отделни неща: бебето и майката в точката от яние на отделеност l . Уиниl('ЬТ ИГРА И РЕАЛНОСТ 116 Ло"а. 1949. особено ако.I~w". краищата на или отблясъците по повърхността на кана. родено без мозък). там трябва да е началото на установяването в съзнанието на пелена­ ПОСТОЯ~НО лекува ефектите на депривацията от ви- '. е нещо повече от дейност.д. Чрез него се подчертава фактът.yII. ред. Тя е близо до онова. че ако употребата на обратно. основателно 1 Необходимо е да се опростят нещата чрез препратка към употребата на обек­ със сравнима ти. която може да се открие дори у бебе. че много образи и особено тези на родителите не се пораждат от действителни лични преживявания с тях. Това ги отличава от подплатените от инс­ сирано. Тези явления от сферата на играта са безкрайно . +у +z от типа х времето и пространството. които имат реалност в сферата. който трябва да се възп­ ето от преживяването на лудостта. а форма: на единство!. че Ма­ майка заедно с техниката на майчини грижи. а не да се измисля. 1950. х + у. на оораз на обекта. Умстве­ на бебето да използва символа на съюза: тогава то започ­ ната ре презентация във вътрешния свят обаче пази значението си.Н. 1941) видя безкрайното богатство във взаимно техники на майката и бебето при кърменето. дадено от наличността на външната. Това предполага съществуването на паметова система От самото начало на всяко разглеждане на тази идея има едно на спомените. която е началото на тяхНОтО 'състо­ бебето трябва да започне отново. Чувството за което може да има взаимодействието между. е. че образите на другите хора се по­ раждат субективно. и т.+ z. което може (или не може) да съществу­ бебето и майката. за да предпазват от повторението на "немислимата тревож­ ност" или завръщането на острото състояние на обърканост. защото майката се връща + у минути. което съществува по времето на личния конти­ на съществуването. не са успели I яснота или убедителност огромната ин- Меръл Мидълмор (Middlemore. Това означава. мислим не просто от гледна точка на орал ния еротизъм или фрустрация.~IlI1\'.во да позволява и дори да се облагодетелства от раздялата. или с обс1'Р. което да изложа тук. Но за се травматuзира. Явленията. Бебето е дистре­ точка. + у + z минути то след х х За х +у явления.. който дава на времевия фактор дължимата тежест. Травмата означава. . е.отно. е мястото. Лудост тук означава просто nре­ риема. или имагото 2 . усложнение: необходимо е да се постулира. а са основани на несъзнавани фантазии или архетипи. в които оргийният елемент' играе съществена роля и минути бебето не се променя. което съм се заел да изследвам: раздялата. 1969). отделена и действителна на тези идеи в началото на 40-те години беше фактът. въведен от Юнг през 1911-1912 г. поставена пред съществуването на майката трае х минути.задоволяването връща­ нето на майката не поправя промененото състояние на бебето. което поправя обект от страна на бебето се вгражда в нещо (т. Термин. която във вътрешния свят се поддържа живо чрез подсилва- раздяла. 2 от латински: образ. Ако майката е далеч по­ кана (срв.

Имам знаете какво го кара да продължава да живее. че отсъствието на психонев­ дивидите и групите могат да допринесат и откъдето всички ние сме :_. Азът е този.. който всъщност . Уинию. Именно тези кул­ мита продължава до днес независимо от опитите на историците да турни преживявания осигуряват приемствеността на човешката ра­ бъдат обективни . да чувства. разп­ нашите шизоидни или с гранично личностово разстройство пациен­ ростряла се в протежение на шест хиляди години. че култур­ кар че трябва да опитат. представящ историята на човешката култура. свързани с тревожността."l Когато говорим за някого. Цялото формира единица. която възниква от инстинк­ въпрос обаче ме интересува фактът. се намира които през цялото време се лутат между живеене и неживе­ ни принуждават да се вгледаме в този проблем. преди бебето да е придоби­ . но в митовете. но не е живот. потребностите на бебето и въз основа на идентификацията с ако не се основава на добре установена способност в отделния човек за цялостен опит и за преживяване в сферата на преходните явле­ ния. са. - играта на оне­ . който трябва да предхожда използването на инс­ тинкта от негова страна: ездачът трябва да язди коня. I or френски: "Стилът .т". които са въпрос на живот и смърт за културен пул.П"' ... което те никога не могат да направят.не е възможно да си оригинален по друг начин освен въз основа на СЪСтоянието на его-защитите.. 1<оето е в общия пул на човечеството. че същите явления.това е човекът. МИСЛя за унаследената традиция.. Психотичните па­ в състояние да черпим. Из­ """. станали онтогенетично възможни бла­ струва да се живее. болест може да е здраве. В деЙствителност задоволяването на инстинкти­ ~1. за преходните явления и играта. Тя не се сблъсква и със . от която можем да започнем да описваме как изглежда животът нас­ 'повтаря другия освен като преднамерен цитат и непростимият трана от болестта или отсъствието на болест. когато традицията. говорим за него за­ едно със сбора на културните 'му преживявания. че той'си nаЗЛJifЧlШ1:е способности. когато се поставят началата бето да бъде. които са продукт на устната традиция. Започвайки. че е здравословно..DJlVVr"l . ~·ТП на сложни защити. пр. които са психоневротични. Сега разбираме. И обратното: никой в поредицата културни дейци тези защити ве са ригидни и Т. за да бъде зрелостта II. а не да бъде отнесен от него..еfilИе на изключително чувствителната адаптация на майката те започва като частична функция и се превръща в nрелъсmява~е. Без съмнение много е било загубено от ранните цивилизации. Акцентът наистина е върху опита. Приемам.'''null'a опит 119 тензивност на тези некулминационни преживявания.'/J. в което сме започвали да вярваме отношение на етиологията на психоневрозата или на лечението пациентите..118 Д. Използвам термина културен опит като разширение на идеята (Имам предвид етапите на растеж.. Тук съществува зависимост от някакъв вид метод за регистри­ ране.. наречени игра­ Вероятно казах достатъчно. Тук скоро стават достъпни за органи­ повтарям: човешкото бебе трябва се дистанцира от ранните преживявания.. че мога да де­ и Свръхаз. а до всички човешки същества. все още ни предстои да се занимаем с въпроса: "Какъв е смисълът на живота?" Нашите психотични па­ циенти ни принуждават да обърнем внимание на този основен проб­ лем. сме склонни да мислим за здравето от гледна точка . У. които . Рядко обаче достигаме до точката.т ИГРА И РЕАЛНОСТ на .Б. 7 ните преживявания са пряко продълж ние на играта зи. Бих могъл да използвам думите на Буфон: "Le style est l'homme meme. Трябва да продължа още малко по темата от гледна точка на ранните преживявания на бебето. които още не са чували за игри. Т на живота?" Възможно е да излекувате пациента си и да ползвайки думата "култура". '.тnvtrrv"ЯIIТЯ теория на ФроЙд за психиката от гледна точка на Аз. за да покажа едновременно какво ене. че не задоволяването на инстинктите 1<ара бе­ в областта на културата е плагиатството. За нас е от първос­ предвид нещо.и".Аr.." ... Тази история чрез ти..психичните механизми. без да съм сигурен. че взарщс:йств:ие"го между оригиналността и приемането на традицията основа за новаторството е просто още един пример (при това вълнуващ) за взаимодействието между отделеност и съюз. ако имаме къде да сложим намереното. Струва ми се. се появяват в културните ни преживявания. Твърдя.) Тази теория не засяга онова. отнася не до психоневротиците..нещо. Казваме. да открива. Като стра­ его-защитите. че в никоя културна сфе- тивния живот. Казано по друг' начин. н. че животът е реален. Думите ми засягат възгледа ни по въпроса: "Какъв е финирам думата "култура". към който ин­ важност да признаем открито. както правим ние. ма.п . която се издига над личното съществуване. с психо невротичната болест и с и какво не знам за значението на думата "култура"..

Всяко бебе има своя благоприятен илu неблагоприятен опиТ. където е локализиран културният опит. обекта). с които и в които да бъде mf'~аТИRlfЮ. което не е телесно и се ОСновава не на модела на телесното функциониране. Това наблюдение ни води до изучаване на ефекта на депривацията по времето на загубата на онова. пресътворявано с въображение. като увереността е доказателство тетът отстъпва място на асоциацията на идеи. От самото начало бебето има максимално интензивни пре­ което РЗI:JЩ:IОfIЮlша сфера в психичния живот на развиващия се човек. натрупвани на ранните обект и обективно възприемания обект. 3. За всеки инди'вид използването на това пр~сч. Културното прежи­ живявания в потенциалното пространство между субективнUJ(· 121 опит са присвоени. 5. У. с несп~собността си да играе. Те спадат към обектните отношения от неоргиен тип. Оттук следва. тези обек­ ра или на елементите на средата.анс~во е де­ 11 "мен " и "не-мен. че Ifяма връзка с културното наследство и няма да има принос към пул. да на възпитание (който започва толкова рано и непрекъснато етапи от неговото съществуване. когато пациентите ни са рег­ терминирано от житейските преживявания. която се интроецира. При средно добрия опит в тази вието на обекти и явления извън всемогъщия контрол'. Потенциалното пространство се появя­ от его-организацията. Ако не получи тази възможност. започващ с пълната адаптация? Това е вяване започва с творческото живеене. която е по същество адаптивна. защото 2. в която то може да играе или да натрупва културен опит. Същото може да се каже за играенето. проявеНQ първо в играта. че ако искаме да разглеждаме тази сфера като част изпъкне . където се появяват специфични бебето. или към т. ство между бебето и човешката (а следователно погрешима-) майчи­ не е' В смисЪJI. Изучаването на последствията от загу­ бата на някакъв ранен етап ни въвлича в тази междинна област или потенциално пространство между субекта и обекта. човек трябва да изследва съдбата на потенциалното простран­ . Лишеното дете" е печално известно с неспокойствието си. мирисiню и там. ставащото е лично за бебето.120 Д. т.t)ffЧ!~ско' е.' свързано с изпълнената с въображение игра. където континуи­ като 'псе отново) бебето открива интензивно и дори мъчително ва единствено във връзка с чувството на увереност от страна на на фигура. Очевидно е. Виждам. няма област. увереност. Провалът в на­ деждността или загубата на обект означават за детето загуба на иг- . което е било прието като надеждно. Всичко lIt. е в nотен­ ЦUtлното пространство между индивида и средата (първоначално Това изложение налага изследване на съдбата на потенциално­ . за надеждността. че това е значението. Способността му да преживява култур­ ната сфера е обеднена. нар. а на телесните преживявания. така че всичко е творческо и макар че играенето е Зависимостта е маКсимална. Като наблюдатели забелязваме. За да изучава играта. може да осигури подходящите условия) всеки детайл от живота е пример на творческо живеене. свързана с надеждността на майчината фигу­ за съюза на бебето и майката (преходни обекти). че съм на теРl:fторията на концепцията на Феърбеърн 1941) за "търсене на обект" (противопоставено на "тьpce~ 'Щ задоволяване"). новороденото започва да живее твор­ и да използва действителни обекти. е. а след това културният живот на инди­ вида.. влага­ В'думата "катексирам"? . че са зависими. Няма ус­ 4. его-свързаност. натоварвано е с качес­ 'H~ "първи път". му се даде възможност. Въпреки това за бебето (ако май­ . между ПРОДЪJtженията на може да неуспех на адаптацията.пространство. защото обича. . ова потенциално пространсТlЮ е във взаимо- действието между това "да няма нищо друго освен мен" и присъст­ от обектното отношение. Уиннкът ИГРА И РЕАЛНОСТ. това е част от егото. на Основна теза Допълнителен аргумент Следователно основната ми теза е следната: 1. Какво става. Т или на нещата и проблемът трябва да се изучава. че всичко в цграта вече е пра­ чувствано. а не създадени.1""'~·Q"r. Всеки обект е "намерен" обект. изпъкне JIaшата техника като аналитици. Мога ли да кажа. в точката. Мястото. ако майката е способна да започне един степену­ Р"''''па игра.

Д. У. Уиннкът ИГРА И РЕАЛНОСТ

122

ровата област и на значим символ. При благоприятни обстоятелства

123

опит

на

хична реалност и с действителния свят, в който живее индивидът и

потенциалното пространство се изпълва с продуктите на творческо­

който може да се възприема обективно. Локализирах тази важна

то въображение на новороденото. На друго място

1960а)

сфера на преживяването в потенциалното пространство между ин­

съм описал как се появява защитата на подчиняващия се, фалшив Аз

дивида и средата, което първоначално едновременно събира и отде­

и скриването на

(Winnicott,

истинския Аз, който има потенциала за творческа

бебето и майката, когато проявената като човешка надеждност

на майката действително създава у бебето чувство на доверие

употреба на обектите.
В случаи на преждевременен провал на надеждностга на среда­
та съществува алтернативна опасност: потенциалното пространство

може да се запълни с онова, което е инжектирано в него не от бебе­
то, а от някой друг. Изглежда; че всичко в това пространство, идва­

що от някой друг, е преследващ материал и бебето няма средства да

го отхвърли. Аналитиците трябва да внимават да не би да създадат
чувство на доверие и междинна област, в която може да се осъщест­

сигурност във фактора среда.
Обърнах внимание на факта, че това потенциално пространство

променлив фактор (при различните хора), докато другите

локализации

- личната или психичната реалност и действител­

свят - са относително постоянни, като едната е биологично
а другата

-

общо свойство.

Потенциалното пространство между бебето и майката, детето и

ви игра, а след това да я инжектират или раздуят с интерпретации,

индивида и обществото или света зависи от опита,

които всъщност идват от собственото им творческо въображение.
Юнгианският психоаналитик Фред Пло има една статия (Plaut,

води до доверие. То може да се разглежда като свещено за

1966),

1t1.L1lI1UI1.L1.,C1. защото тук той преживява творческия живот.

И обратното: експлоатацията на тази сфера води до патологич­

от която цитирам:

състояние, в което индивидът е отрупан с преследващи елементи,

"За разлика от сънищата или фантазиите способностга да
се формират и да се използват конструктивно образи чрез
прекомбинирането им в нови модели зависи от способ­

които няма начин да се отърве.

От това вероятно може да се види колко важно е за аналитика
признае съществуването на това място

-

единственото място,

играта може да започне, място, което е в момента на прехода

Hocтra индивидът да се доверява."

континуитет към асоциация на идеите и откъдето произхождат

Думата доверие в този контекст показва разбиране на това,кое­

то имам предвид под изграждането на увереност на базата на опита
по времето на максимална зависимост преди paдocтra и използване­
то на раздялата и независимостга.

Според мен е дошло времето психоаналитичната теория да от­

даде дължимото на тази трета област

-

на културния опит, която е

производна на играта. Психотиците настояват да я опознаем и тя е
от огромно значение за нашата оценка по-скоро на живота, отколко­

то на здравето на човешките същества. (Другите две области са вът­
решната, или личната, психична реалност и действителният свят с
живеещия в нея индивид.)
Обобщение
Опитах се да обърна внимание на значението както за теорията,

така и за практиката на една трета област

-

на играта, която се раз­

ширява до творческото живеене и до целия културен живот на чове­

ка. Третата област беше сравнена с вътрешната, или личната, пси-

ре;I(Оi].Нlпе явления.

Надеждата ми е, че съм започнал да отговарям на собствения си
"Къде е локализиран културният опит?"

125

кьдето живеем

иа хора, които независимо дали им харесва или не, са моти­

от несъзнаваното. В другата крайност са онези, които поста-

8.
Мястото, където

живеем l

rударе]flИС~ТО върху "вътрешния" живот, смятайки, че последиците
и дори гладът нямат голямо значение в сравнение~с

преживяване. За хората от втората категория безкраи­

е в центъра на Аза, докато за бихевиористите, които мислят
призмата на външната реалност, безкрайността се простира
Луната към звездите и до началото и края на времето

-

време­

няма нито край, нито начало.

'., Опитвам се да се вместя между тези две крайности. Ако се

Използвайки думата в абстрактен смисъл, искам да изследвам

в живота си, сигурно

мястото, където сме през ПО-голямата част от времето, докато пре­

Чрез езика, който използваме, демонстрираме естествения си

прекарваме по­

Междинна зона

интерес към този въпрос. Възможно е да съм в някаква каша и след
, _това или се измъквам От ЩЩ или се Опитвам да подредя нещата,
така че поне за известно време да знам къде съм. Или мога да имам
чувството, че съм в море и се ориентирам, за да стигна до приста­
(I<OeTO

че не

другаде. Питам: къде? И се опитвам да предложа отговор.

живяваме живота.

нище

ще открием,

част от времето си нито в поведение, нито в съзерцание, а

В психоаналитичните трудове и в огромната литература, пов­
от Фройд, може да се открие тенденцията да се разсъждава

върху живота на човека, така както той е свързан с обектите, или

и да е пристанище в бурята), а после, когато съм' на

вътрешния живот на индивида. Приема се, че в живота на

-сушата, търся къща, ПОстроена на скала, а не на пясък, Ив моята
къща, която (понеже съм англичанин) е моята крепост, съм на сед­

който е в отношения с обекти, съществува някакво постули­

мото небе.

състояние на напрежение, тласкащо към задоволяване на инс­

Без да насилвам всекидиевния език, мога да говоря за' поведе­

или към припичането под безметежността на удовлетворени­

нието си в света на ВЪНШНата (или обща) реалност или да имам ВЪт­
решно или мистично преживяване, докато клеча на пода и съзерцавам пъпа си.
.

Пълното изложение би включило понятието изместване и всич­

Вероятно е много MoдepH~ употребата на думата "вътрешен" за
обозначаване на психичната реалност и за изказване на мнението, че

и включващ телесни дис функции и чувство за вина, или

има вътрешност, където се натрупва личното богатство (или се по­

казва бедността) в процеса на емоционалния растеж и личностното

изграждане.

.

Следователно това са две места в индивида: вътрешно и външ­

но. Но дали това е всичко?

При разглеждането на живота на човешките същества се ПОявя­

ват онези, които харесват да мислят изкуствено през пррзмата на
поведението и на условните рефлекси и обуславянето: това води до
т. нар. поведенческа терапия. Повечето от нас обаче се уморяваме да
се ограничаваме до поведението или до наблюдаемия ексТравертен

Това е повторно изложение на темата от предишната глава, написана за друга
и различна аудитория.
I

на сублимация. Там, където възбудата не е довела до

човекът е уловен в дискомфорта, генериран от фруст­
произтичащо от откриването на изкупителна жертва

. преследвач.
.

Що се отнася до мистичните преживявания, в психоаналитич­

литература човекът спи и сънува или ако е буден, преминава
процес, доста сроден на работата на съня, но в будно състоя­

Там е всяко настроение и несъзнаваната фантазия на настрое­
рИето се простира от идеализацията, от една страна,

. разрушението

до ужаса от

на всичко, което е добро, от друга, внасяйки крайнос­

тите на приповдигнатостта или отчаянието, добруването на тялото
или чувството, че си болен и импулса към самоубийство.
Това е много опростен и всъщност изопачен кратък преглед на
огромна литература, но аз не се опитвам да правя изчерпателно из­
ложение, а да посоча, че написаните от психоанализата думи, изг­

лежда, не ни казват всичко, което искаме да знаем. Например какво

127

У. Уиникьт ИГРА И РЕАЛНОСТ

симфония на Бетховен, когато посетим кар­

наследството от нагони, което осигурява основата'на обектно-

в леглото "Троил и Кресида" или играем те­

;ЙIiIOUlеllИе и обектната употреба, само по себе си е фиксирано за
макар че варира според фазата, възрастта и свободата на
използва нагоните. Тук сме повече или по-малко свободни
законите, формулирани в значителни подробности в психоа-

когато седи на пода и си играе с играчките

I,"UАЙ"""'Г"? Какво прави група тийнейджъри, участ-

е само: "Какво правим?" Трябва да се пос:гави и

lИ1'ична,га литература.

сме (ако въобще сме някъде)?" Използвахме по­

Нека сега погледнем към вътрешната психична реалност

-

лич­

"собственост" на всеки индивид, доколкото е била постиг.ната
на зряла интегращiя, която включва установяването на еди-

и външно, но имаме нужда от трето понятие. Къ­
\ll'раlIlИIМ това, което в действителност правим през

U'A'''t..,'ТY\ време, т. е. когато се забавляваме? Понятието

Аз с подразбиращото се съществуване на вътрешно и външно и

IIИI~IIJНИ ли покрива целия модел? Можем ли да спе­

NJlИlJrаваш,а мембрана между тях. Тук отново ще видим фиксира­

П""f>U'UVПlf'г"Т'"п от изследването на проблема за въз­

която принадлежи на унаследяването, на личностовата органи­

rв"ВЭlне на място за живеене, което не се описва пра­

на интроецираните фактори от средата и на проектираните

от термините "вътрешно" и "външно"?
(TriJJing, 1955) в лекцията си по повод годиш-

фактори.
За разлика от тях според мен областта, с която раЗПОJ1агаме за

He:BpI1p~LНe от гледна точка на третия начин на живот (там, където
културен опит или творческа игра), е изключително променлива
"",~._ ••"",> има почтително ударение в използването

различните хора. Така е, защото третата област е продукт на

но в същото време (както не можем да

.е:Ж:l16Яlва!нu'Ята на отделния човек (бебе, дете, юноша, възрастен)

чуем) в онова, което той казва за културата,

:'.,upr/~J><'OГ" среда. Тук съществува променливост, която е различна

нотка на раздразнение

качество от тази, оtнасяща се до явлението лична вътрешна пси­

и съпротива.

реалност и до външната, или споделената, реалност. Обсегът

на Фройд към културата трябва да се опише
_."n",U'Т'иn "

тази трета сфера може да е минимален или максимален според

на действителните преживявания.

'

Именно тази специфична променливост ме занимава тук и сега

искам да изследвам нейното значение. Правя това проучване от

говоря тук, макар да се използва много разли-

,.
много изтънченото удоволствие на възрастния

точка на позицията (съотнесена към индивида в света), в ко-

ято може да се каже, че културният опит (играта) "се случва",

",I-,n.oг<,oг" или абстрактните човешки творения, както и

на бебето, което посяга към устата на майката и

ПотеНЦUШlНото пространство

зъби, като едновременно с това я гледа в очите и я
Според мен играта естествено води към културно­
И наистина изгражда неговата основа.

Предлагам за дискусия на стойността и като идея тезата, че

мястото на творческата игра и на културния опит, включително най­

аргумент е убедителен, сега имаме три, а не две чо­

изтънченото му развитие, е nотеНЦUШlНото пространство между

за сравнение. Когато погледнем тези три набора

бебето и майката. Имам предвид хипотетичната област, която съ­

(iv,.. шr'JI,

можем да видим, че една специална характе­

;)аНИЧ~iВа нареченото тук от мен културен опит (или

ществува (но може и да не съществува) между бебето и обекта
(майката или част от нея) през фазата на отхвърлянето на обекта
като "не-мен", т. е. в края на състоянието на слятост с обекта.

първо външната реалност и контакта на индиви­

от състояние на слятост с майката бебето навлиза в етапа на

точка на обектното отношение и използването на

отделяне на майката от Аза, а майката намалява степента на приспо­

че самата външна реалност е фиксирана. Нещо по-

собяването си към потребностите на бебето (едновременно заради

която възниква естествено от състояние. така че се задава през тази фаза на своето развитие. като nотенциШlНото пространство се за- пълва по описвания от мен начин. Другите две сфери не губят значението си заради това. където се намират играта . преднамерено внимание - преднаме­ но без прекалената съзнателност на усилието. че при човешките същества няма раздяла. заемат време и пространство. любовта на майката или терапевта означава не просто и бъдеще. юноша­ до чувства на сигурност и жизнеспособност заради надеждността на или възрастния с игра. Уиниl(ЪТ ИГРА И РЕАЛНОСТ собственото си възстановяване от високата степен на идентифика­ Бебето може да бъде хранено без любов.. Подобно на бебето с майка­ от културното наследство. На задоволяване на инстинктите. автономно човешко дете. до която рано или късно се намира потенциалното пространство. Именно тук се развива употребата на tMj'VJln. ItЗiМОIЖIЮ(:Т за развитие от гледна точка на интроверсията или екст­ Ще ви напомня.""T със света по начини. че ще правим наблюдения. а започва да значи даването на възможност на бебето или на пациента да се придвижат от зависимост към автономия. че съществува само малка всяко отдръпване катастрофа. Едно бебе е обгрижва­ товността на терапевта да го остави да го направи и въпреки това с чувствителност тук.a_ защото в потенциалното пространство между бебето и се появява творческата игра.. циента. на съзерцанието и релаксираната. С които ценим по специален начин: те свързват минало.. Това приспо­ I Обсъждал съм тази теза подробно в статията си "Primary Maternal Preoccupa- tion" (Winnicott. могат да се наслагват едно върху друго. принадлежащ на психотерапията. Там. и дава мярка за надеждност. културният опит.. Те изискват и полу­ удовлетворяване на потребностите на зависимостта. кой­ с надеждност. че загрижеността на терапевта произтича не от потреqност­ личността.. където има доверие и надеждност. детето. Можем да попитаме как всъщност е възможно разделянето на субект и обект. У. адаптирането му към потребностите на пациента и го­ товността му да се ангажира. Специалната особеност на това място.. ненасочена умстве­ та му от подчинен.128 129 Д. а следващото бебе има толкова лош пациента се поставя под ужасяващо подозрение. (Парадоксът трябва да се толерира. Това е парадоксът. Хората наистина се всъщност по отношение на майката или майчината фигура.) в преживяванията на бебето с повече късмет (както и на малко­ юношата и възрастния) въпросът на раздялата в отделянето O"""-'Mt1" .. която с времето се превръща в наслажде­ аналитика. 1956).. при това с печалба за всички засег­ нати в голямото мнозинство от случаите. менно съединени и разделени от въженцето. запълвана творчески от бебето. Майката се адаптира към потребностите на бебето и на детето което постепенно еволюира до личност и характер. .. Разделянето на света на обектите от Аза се постига при бебето само чрез отсъствието на междинно пространство. който дадох за използването на Във втория случай потенциалното пространство няма връв от момчето (първа глава). така че на психоаналитика от състоянието на слятост с на играта е огромна. се Това е същата област на опасност. което като третата сфера. а следователно не съществува релаксирано то приемам и не се опитвам да разрешавам. където майката се отделя от него. които са ядрото чувства.. обозначаващи едновременно явленията от външния свят и на отделния човек.. Отговорът може да е. което може да стане безкрайна достига във всяко психиатрично лечение: п:ьрво пациентът достига '. е. когото разглеждаме. Област на раздялата... а от способността му да се идентифицира с па­ непоследователност.. от нас трябва да се очаква."'. Може да се каже. Преживяването на надежд- . а не от унаследените тенденции. нашето съсредоточено. насто­ други думи. Ако наистина изследваме човешките i. Освен това знаем първосте­ пациентът започва да значение на спането и дълбокото сънуване. споменах два обекта като едновре­ WIJ'fе]flИI~. обикно­ .. защото никога не е имало изградено чувство на доверие. И всичко това въпреки невъзможността за раздяла. а само заплаха от раздяла и тя е максимално или минимално травми­ раща според преживяването на първите раздели. Въпреки това играта и културният опит са друг език. то: тя да бъде отделно явление)l. че то зависи за същест«уването си от жиз­ та пациентът може да стане автономен единствено в съгласие с го­ опит. но след това започва да изпитва нужда да се откъсне и да постигне автономия.. на бебе и майка.~' . че в примера. но липсата на любов ция с бебето и заради възприемането на новата потребност 'на бебе­ или безличното възпитание не може да успее в създаването на ново. че в преживяването на живота от бебето. които ги въвличат в пряко или субли­ вено се развива степен на увереност в надеждността на майката. произхождаща от чувството "ако аз бях на твое място".

nрежuвя­ включва: вано през достатъчно дълъг период от време в р~шаваIЦИЯ етап на раздялата на "не-мен" от "мен". в което благодарение на доверието детето може да играе творчески. с употреба на символи и с всичко. Полезно е да се мисли за третата област на човешкия живот. London: Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis. се отложи. ""'''''''''1''''''''> разделянето на "не-мен" от "мен". нито вън в света на оБIЦата реал­ OO!i>a3IHO детето и обкръжението. Накратко твър­ раст да бъдат готови да поставят всяко дете в контактсподходяIЦИ­ е следното: на ранните етапи от емоционалното развитие на те елементи на културното наследство съобразно. който да бъде майка. Все пак :Лакан не мисли огледалото през призмата на лицето на майката по . хора и неговата основа е доверието на бебето в майката. Следователно първата необходимост по отношение на описва­ ното в тази глава е да се заIЦитава отношението бебе-майка и бебе­ родител на ранните етапи в развитието на всяко момче или момиче. възникват ограничения. въведе културните елементи на ПОДХОДЯIЦите етапи от личностното сата на запознатост с културното наследство. емоционалната му възраст и етапа от развитието. Естествено.ограниченията на потен" циалното пространство. Д7ЖДНОСтта на майката и следователно в тази на другите хора и не­ Огледалната роля на майката и семейството в ща прави възможно отделянето на "не-мен" от "мен". Този междинен живот може да се възприема като заемаIЦ по­ от майката като обективно възприемана характеристика на тенциално пространство.еUIКСIТО бебе жизненоважна роля играе обкръжението. Основните промени стават в от­ ност. Много хора претърпяват неуспех в доверието. който парализи­ ра способността за игра на човека .в. В cыцтоo вре­ развитието на ~eTeTol ме обаче може да се каже. докато не се изложи основната тема. произхождаIЦИ от това задача на новороденото е безкрайно усложнена. 1949) несъмнено ми е повлиял. Потенциалното пространство силно варира при отделните Нека опростя функцията на обкръжението и накратко да кажа. породе­ В индивидуалното емоционално развитие nредшественикът на огледалото е майчиното лице. до което в крайна сметка възлиза културният живот. Lomas (Ed. )'вереността на бебето в на­ 9. У. Уииик:ьт ИГРА И РЕАЛНОСТ 130 ността от бебето за период от време поражда у новороденото и рас­ тяIЦОТО дете чувството на увереност. По-широкото приложение на идеята. Искам да разгледам както нормалния ни от относителната липса на културна ерудиция или дори от лип­ аспект на това. Поддържане (handling) (holding) Представяне на обекта (object-presenting) 1 Публикувано в Р. развитий­ между бебето и майката и всичките събития.начина.Д. Втората необходимост е грижеIЦите се за деца на всякаква въз­ Трудът на Жак Лакан "Le Stade du Miroir" ("Стадият на огледа­ лото") (Lacan. ~vjljrJl)()'sium . отричаIЦО идеята за дистанция и раздяла КD1ЬЖI~НI1е1'О Ако там няма човек. че раздялата се избягва чрез запълването на потенциалното пространство с творческа игра. заIЦОТО (макар в човека да има място за ерудиция) човешкото обкръжение на детето не ~ успяло да развитие на индивида. явление. които могат да харак­ теризират тези. така че да може да се създаде потенциално пространство. Имам предвид само зрящите деца. Той говори за използ­ ването на огледалото в его-развитието на всеки индивид. По сыцяя начин при много хора има бед­ ност на играта и културния опит. трябва . като темпото варира която не е нито вътре в индивида.заради . което на кърмачето все OIЦe не е отделило от себе си. които носят отговорност за детето. The Predicament о! the Family: А Psychoanalyti(1967). за да обхване децата с лошо зрение или незрящите.). Постепенно се конкретното дете. така и неговата психопатология. способностите на ю. по който аз бих искал да направя това тук. когато установяването на автономен Телесно обгрижване Аз е в начална си фаза.

което би могло да е начало­ това за даденост. но настроението на майка си и да бъда спонтанен. В такъв онова. сякаш обектът е субективен и е създаден от него. за да видят в него някакво значение. същевременно много за да възприеме. но всеки момент могат да вербализират (когато чувстват. което се гледа. Когато момичетата и момчетата в своя вторичен нар­ цисизъм гледат.сетива. бебето рация. Тогава майчиното лице не е огледало. че бебето обикновено вижда себе си. огледалото е нещо.. който обича момиче. когато погледне към майчиното лице? Смятам. " Непосредствено отвъд това в посоката на патологията е съмни- Моля да не се приема за гарантирано това. . което те веднага на случая с бебе. ригидността на своите защити. Всичко това прекалено лесно се взема за даденост. че легитим­ . изглежда.хаос и в своя защита новороденото ще се отдръпне или ще гледа объркано по отношение на огледалата и онова. но не се изследва.·телната предвидимост. Други. случай какво вижда бебето? гато майКата не е в състояние да откликне.Б. На някакъв етап бебето се оглежда наоколо. ко­ двупосочен процес. развитие на кърмачето и детето обмен със света га:rЯl~аllе1'0 се редува с откриването на смисъл в света на видимите I or френски: във връзка. вече има дока­ зателство. без да обидят деликатността на това. на важен ното му преживяване на всемогъщество не се нарушава. Бебето бързо се ра. научава да прави прогноза: "Точно сега е безопасно да забравя за които ретроспективно хвърлят поглед към много ранни явления. и вижда в какво се състои красотата му. предложат. Така влюбеният в красотата мъж е напъл­ но различен от този. а не посредством зрението. е. майка­ та гледа бебето и начинът. собствената им способност за творчество започва да атрофира и по един или друг начин те търсят други пътища да получат обратно от обкръжението даденото от себе си. или още по-лошо. чувства така. Вероятно сучещо­ измъчени от този вид относителен неуспех на майката. Това има пос­ ледствия. Подложеното на такова отношение бебе ще . . правят добре за бебетата си. Това носи опасност от . вижда лицето на майка- ношение. че Могат да го направят). чиято майка отразява собственото си наст­ '. 1960Ь). трябва да се ползваме от опита си с психоаналитични пациенти. Първо. което е предвербално. променящия се майчин лик в опит да предвидят нейното настрое­ Какво вижда там? За да стигнем до отгово­ ние. - неща. както и психосоматичното взаимодействие и обектното от­ Oc~rerlelJ[HO приема идеята. зависи от виж­ даното там. Те гледат и не виждат себе си. Резултатът може да е способността на пеленачето да използва обекта и да се с която се та. по който тя. като премина бебета трябва да имат дълъг опит в това да не получават обратно в противен случай централният ми Аз ще претърпи о б ида. т. С други думи. Повечето майки са способни да откликват. изучават обекта характеризира емоционалното и умственото I и правят всичко възможно. кое­ . стига само да можеше да се почувства. За допълнително и подробно обсъждане на тези идеи читателят може да се консутира със СТ!ПИята ми "Theory of (Ье Parent-Infant Relationship" (Winnicott.тогава моите потребности трябва да се оттеглят на заден план. щото Какво вижда бебето. че майчиният образ е там. Бебето иоже да отвърне на тези условия на средата. че майката може да я види и е еп rapport l с нея. t<fOraT да роение. когато бебе­ етап възнамерявам да включа различните значения на думата интег­ е в беда или е агресивно и особено когато е болно. 1962).' точно както всички ние изучаваме времето.. което майките естествено Разбира се. му се представя обект по такъв начин. нищо не може да се каже'за единичните случаи. Ако лицето на майката не откликва. в който самообо­ Естествено съществуват междинни етапи в тази схема на неща­ Всичко това спада към началото и от него произтича огромната сложност. която притиска бебето до границите на него­ " . но резулта­ майка.вата способност да предвижда събитията. средното момиче си вдъхва уве­ реност. ". Д. може да откликва по тът за него е максималното лично съзряване. Някои бебета не се отказват напълно от надежда. Така перцепцията заема Бебето е задоволително обгрижвано и поддържано и вземайки на аперцепцията. че то е хубаво. лицето и ще стане непроницаемо или настроението и ще надделее и . невер­ бализирано и неизразимо с думи освен може би в поезията. изучават то бебе не гледа гърдата.' че когато гледа. то трябва да е там. . че у тях е пропълзяло съмнението в продължаващата лю­ бов и грижи на майка им. У. Възможно е да успеят чрез някакъв друг метод и слепите кърмачета се нуждаят I Нека се върнем към нормалното протичане на събитията: кога­ 'i то изучава лицето си в огледалото. за- . Второ. В "съзряване" на този начин. Мога да наложа тезата си. за да видят красотата и да се влюбят. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 132 133 отразявани чрез други . чието лице е непроницаемо. смята. По-вероятна характеристика е гледането на лицето (Gough. пр. на онова.на майката . което са дали.

От гледна точка на тази глава съвременни­ тва и липсата на красота дез~нтегрира личността И. чи­ ято професия е творческа и отговорна. развивайки хронично / Една пациеНТJ(а споделя: "Миналата вечер отидох в едно кафе­ депресивно състояние. пр. но била заедно с приятел и чувствала. Зад кулисите тази жена винаги беше близо до депресията. Преувеличена е задачата да накараш' огледалото да те забележи и одобри.134 Д. Илк>стрираното от примера е просто преувеличение на нормалното.::mеМIИ към това да бъде видян. който би я накарал да чувст­ заради прекалено голямото си значение в коригирането на несигур­ ва. тя сиrypно щеше да открие огромно облекчение. събуждайки се всяка сутрин в състояние на отча­ яние. Разрешението на парализи­ ращата депресия идваше всеки ден. която една картина не може да изрази " . Ако имаше дъщеря. но с някакво l изкривяване у него или у нея.·R'r. ме виждат. На моменти наистина да бъде виждана по някакъв неуло­ вим начин е основното в лечението и. че съществува. което влудява и него. Всъщност внимавам да не виждам нещо. което накрая се трансформира в хро­ не и бях очарована да видя различните физиономии там". той болезне1II·. когато най-сетне беше вре­ ме за ставане и след измиването и обличането тя можеше да "си сложи лицето".английски художник. Тогава жената се чувстваше възстановена и исторически процес (в индивида). можеше да посрещне света и да поеме семейните си отговор­ ности. омъжена. че свързвам аперцепцията с перцепцията чрез посту­ Първо. мога да си позволя да гледам и да виждам. Жената има поразяваща външност и ако . Тази пациентка е особено дожник и наш съвременник. Тук имам предвид не Бейкън. Това е повтарящ се модел.Зlгml~Я1ГИf:ТО ми. а вместо това ще дам някои примери. но в известен смисъл цялата анализа на тази пациентка се върти около това във всеки момент "да бъде виждана" такава.. талантлив и предизвикателен ху- Темата се загуби в други видове материал. така че да можете да я осмислите. следователно съществувам. Тя сериозно разстрои брач­ ния си живот. Читателят вече си мисли за Франсис Бейкън. и нас. разпознава липсата на красота по това.. Освен това тя беше добра подкрепа за съпруга си.а б олезнения. по който нейната майка опит в това отношение. имам предвид моя позната. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ Няма да ви насилвам да приемете идеята ми. който зависи ОТ това да ВИдян: гледам. . описва някои от тях. Лицата на Бейкън ми изглеждат много отдалечени от възприятието на дейстI Франсис Бейкън (1909-1992) . Не знам нищо за личния му живот и го споменавам тук само защото той се налага във всяко съвременно обсъждане на лицето и Аза.. В действителност жената имала плачевен ността на майката по отношение на начина. така че тя ят Франсис Бейкън вижда себе си в майчиното лице. че хората гледат него.0 не съм уморен). че гледайки лицата. щеше да бъде централната фигура във всяка група. чиито съответствия всеки лесно мо­ же да открие в социалния или клиничния си опит. У. каквато е всъщ­ ност. Илюстрация I 135 на майката . Попитах я: "Някой погледна ли в'и?" Тя успя да об­ съди идеята. Този ИЗклК>чително интелигентен и отговорен човек в крайна сметка реагира на една злополука. _ Б. който не спира да рисува силно дефор­ чувствителна като съдник на живописта и на визуалните изкус­ мирано човеш~ото лице. че действително е привлякла част от погледите. 'но вероятно дъщерята би страдала можеше да я използва. което е в основата на творчес11рИ. Жената трябваше да бъде своя майка. гледам творчески и обектът на моята аперцепция е обект и ~:iI:!I. Оставам с впечатление. Нищо не можеше да го спре. който казва: "Красивото лице е мълчалива препоръка" и "Най-хубавата страна на красотата е тази. с три чудесни момчета. Оттук двамата с пациенtката успяхме да направим предва­ рителен преглед на ранната и история и детство от гледна точка на това да бъде виждана по начин. което го няма (освен ':. че се чувства ужасно (дезинтегрирана или деперсонализирана)./J. я е възприемала.дам. и нично и осакатяващо физическо разстройство.

означава да се гледа огледало и да виждаме там собст~ените си злочестини. освен ако не е активно ангажирана в положително общуване с бебето. Изпратих снимката (тя живее далеч и аз я виждам само от време на време) и в същото време и предЛОЖИХ интерпретация.т ИГРА И РЕАЛНОСТ Илюстрация на . в който се почувства въвлечена . унижението. Писа ми.136 Д. че в момента. Спомена една подробност в книгата: Франсис Бейкън "казва. черти. което знам за ранните феномени. които за нея се свързват с ригидността на лицата на май­ и и на бавачката... 1" ако детето погледне в огледалото и не види нищо. Една жизнена бавачка автоматично би "откраднала" децата от деп­ След като написах всичко това. Късно в живота тя достигна до чувството за своята реалност. грижейки се за своята душа.към края на работата ми с нея . че поради на бръчките лицето 0< ми от снимката възпроизвежда чаёт от майчината ригидност. И след това каза: "Няма ли да е ужасно. - пациентката автоматично се отдръпва и се сгушва в леглото с топла грейка. Историята' на обкръжението беше изк­ изключително състрадателен човек. Точно тук тя е уязвима. Върху това беше то тази характеристика е съблазнявала околните да мислят за работено многократно и като аналитик аз трябваше значително да изместя майката. .Е~ин аспект на този случай беше публикуван в статията ми "Metapsycho1ogica1 апd С11шсal Aspects of Rеgrеssiоп withiп the Psycho-Ana1ytical Set-Up" (Winnicott 1954). та­ ресираната майка.. че има нужда от снимка в по-голям формат. че сбръчканото ми лице има някои I I . Несъмнено за мен беше важно. Тази жена е много загрижена за установяването на себе си като индивид. че майката (както каза пациентка­ Илюстрация ка че да избегне пълната загуба на контакт с децата си. че харесва да остъклява картините си. когато иска.. на себе си в огледалото и сега поглежда в огледалото само за да Останалата част от разказа и се отнасяше до средата. Едва сега . страховете от самотата. и в същото време да видя. друга пациентка въведе в ана­ та) е избрала депресирана бавачка да върши нейната работа. което виждат. направил толкова много за нея (а аз наистина бях направил). Внушението тук беше. оси­ си припомни.майката 111 137 . че знаех това за лицето и че Имам един изследователски случай на жена с много дълга ана­ лиза в миналото.. на когото могат да се осланят! Фактът обаче о е. 1964). която говори с някой друг. Заявеното му предпочитание да остъклява картините . старостта. . огледал­ це на стената" и т. Стана очевидно. но тук се занима­ .пациентката миу изп?ати портрет на бавачката си. че просто получава портрета на човека. и чрез нея самият аз научих много можах да изтълкувам търсенето и на лице. да се гледа картина на Бейкън. Във въведеиието си към тази книга Джон Ротенстейн пише: .1 просто картина: фактически те могат да видят себе си .чия депресия. че тя говори с някой друг. Вече имах портрета на маикау и .. На тази пациентка определено и липсва точно това. Тя може да си лючително разстройваща в много отношения. В сесията тя спомена за "Огледалце. защото Жената мислеше. на маиката. може би основаващ се на това. Вж.за нещата от живота и трудностите на другите хора. за да може да вижда бръчките и Всички чер­ ше на майка. Колко чес- вам с въздействието на депресията на майка и. от това. основана на това. След това жената продължи да описва големия си ин­ ти на този "древен пейзаж". че си струва труда.особено в не­ о. н. което се опитвам терес към картините на Франсис Бейкън и се чудеше дали да ми да кажа в тази глава. когато хората ги погледнат. смъртта и някаква неназо­ вана надвиснала катастрофа. когато била бебе. което пиша.. Всъщност пациентката имаше съвсем прилично лице и е Тази анализа включваше сериозна и дълбока регресия към инфантилна зависимост. През същата тази седмица пациентката намерила моя < снимка на корицата на книг~. Нарисуваната картина бе­ ми)... Уинию. Тя обаче имаше нужда да чуе. че бебето поглежда майка си и вижда. за помогна на пациентката да започне да живее като индивид'.и много отблизо бях опознал ригидността на защитите позволи за ограничен период от време да изпитва загриженост нея като за човек. което може да я от­ разява. което характеризира толкова много жени: интерес към лицето.vis 8асоn: Cata[ogue Rаiшпnе and Docuтrumtation (Аllеу. Fran. заеме книга за художника. . Тя със сигурност не е преминала през юношеската фаза на изследване IV литичната сесия материал. това. циникът би казал: "И с каква цел?" Тя обаче чувства. че "изглежда като стара вещица" (по неЙНИТе ду_ гурена от майка И. провала. не е . У.

Да се чувстваш реален е повече от това да съществуваш: то е намиране на начин да съществуваш . че особено тъмносините му картини печелят от възможността наблюдателят да види собственото си лице.майката •. което се вижда. въпреки то­ семействОТО е здраво и истински загрижено за определен от време всеки малчуган се облагодетелства от възможност­ види себе 'си в отношението на отделните членове или на се­ като цяло." на . че случайната игра на отражението ще подсили картините му. Трябва да се разбере обаче. продължава да е важно от гледна точка на детето и се­ мейството. Това.мгu. че стъклото поставя картините някак встрани от средата (точно както неговите маргаритки и прегради отделят героите му от живописната им среда) и предпазва. но се появява и в други прикрити форми. Тя не е лесна и е емоционално изтощителна.• 139 по-малко зависимо от получаването на Аза си от лицата на бащата и другите роднини (Winnicott. Умннкът ИГРА ИРЕАЛНОСТ 138 След това пациентката продължи да говори за Miroir" "Le Stade du ("Стадият на огледалото"). Но ние получаваме нашите награди. отразява­ що това.. когато детето се развива и процесите на съз­ ряване се усложняват. ни дава гледна точка върху анализата и психотерапевтичната задача. У. тя е дългосрочно връщане на пациента на онова. Естествено. Чувал съм го да отбелязва. Психотерапи­ ята не се състои в правене на умни и уместни интерпретации. че мога да направя.. Психотерапията е сложно производно на лицето. че бебето и детето виждат Аза си в лицето на майката и след това в огледалото. То се дължи на факта.. в който да се оттегляш за по­ чивка. и това дълбоко ни удовлетворява. но по-важното в неговия случай е убеждението му. което изложих за ролята на майката да върне на бебето неговия Аз. Харесва ми да мисля за работата си по този начин и да смятам. Дори когато пациентите ни не са излекувани.Д.TCI за личностния растеж и обогатяване на всеки един от . да се свързваш с обектите като себе си и да имаш Аз. че ако правя това достатъчно добре. защо­ то тя е по същество на етапа на самостоятелно откриване на нещата и една преждевременна интерпретация при такива обс­ тоятелства унищожава творчеството на пациента и е травма­ тична. каквито са. Общо взето. детето стаси също е свързано с чувството му за зависимост от случайността. Не бих искал обаче да оставям впечатлението. Не бе­ ше моя работа да я посочвам на пациентката в тази сесия.. че ис­ огледало има значение предимно в преноснИЯ си смисъл. в смисъл че работи срещу процеса на съзряване.·"'''"'.<ато себе си. защото познава работата на Лакан. която аз чувствам. но не успя да направи връзката между огледалото и ли­ цето на майката. ни благода­ рят за това. Този бегъл поглед върху факта. Тази тема ПРОДЪJI)Кава да е важна в анализата на пациентката. 1960a). че ги виждаме такива..ключим истински­ в дома и възможностите на детето да вижда родителите Il.. Това би могло да е начин за формулиране на приноса на се­ B. Във всичко това можем да в. ·"да се оглеждат в тях. пациентът ще намери своя Аз и ще бъде способен да съществува и да се чувст­ ва реален. че според мен задачата по отразяването на донесеното от пациента е лесна. което той донася. отра­ зено в стъклото. а идентификациите се умножават.

:.:acec~: Общ коментар върху терапията Пациентите с ограничена способност за интроективна или про­ ективна идентификация създават сериозна трудност за терап~вта. . но I който не е непосредствено релеваитен. С :~. За да стигне до тези преживявания. колкото с факта. рапевтична консултация с момиче в началото на юношеството. о ех тримата заедн за три минути и през това в щението След това родителите 'такта. Колкото и точни и навременни да са. беше_запазено. В такива случаи OCHOBH~Ta надежда на терапевта е да увеличи обхвата на пациента по отноше­ ние на кръстосаните идентификации. че всяко описание от този вид илюстрира начи­ на. разгледани през призмата на кръстосаната тук не е особено приложима.::':Ж. . че съществуват M:O~~ :г~з:ми:::~:::е::~а:::зследва- _"t.Тl~еfЮ1·0 настояще на консултативното преживяване и кон­ 10. а това е резултат не толкова от интерпретациите. Сми­ сълът да цитирам този случай обаче е свързан не толкова с резулта­ ем удовлетворително обяснение без съмнение е вярно. терапев­ •••' 1 :::девет години и семейст~ б е на шестнайсет години. илюстри­ ращо значението на комуникацията чрез кръстосана идентификация. коит Н ече' на психопатологията на шизоидните СЪСТОЯН:~ве~~с::Чн~ всяко от които по свой начин илюстрира общуването.::::~. казахс::н~~:::: ~~л:~~::~о ::~:::л~:с . факта. при редактирането той губи автентичността си. отреагиране и пре­ носни явления. че няма ясна причина този материал да б ъде трябв~чд:о~~~:'~нига.:~eCTBO подробности. ако искаме да дад ". интерпретациите не могат да осигурят целия отговор. Първата илюстрация. Не попитах за Цд:Лд:: н:а ~Oa:aTa клю~а от външната врата и отидоха в чакалнята. тъй като включва очертаването на изкуствени граници. тът трябва да вземе под внимание фактора време и не бива да очаква моментални терапевтични резултати. . която след три години можеше да се смята за успех.141 в тази конкретна част на терапевтичната работа интерпретаци­ повече от вида на вербализирането на преживяванията в не­ е~"'nr.~~~::oH~a:e~:~:т::. Терапевтична консултация Искам да представя след това теоретично изложение.:~~.::~~еди установяването на о:: индивида. ително ябва да покриват обемен материал. които се за- съш. Iiпliiй!lта за интерпретацията като вербализация на зараждащото се Различни от нагона взаимоотношения.~щ. до голяма степен засяга същите явления. основани на инстинктите. е под формата на те­ ат точно тези групирания на т -'flIКIJIИО1НИlране.:. включително изкуството. • . Интервю с юноша та.и:: ф~~~~:: и вероятно вниманието ни ползотворно може да се ~a пси- в тази глава противопоставям две контрастиращи твърдения. които осмислят класическата психоан обх::. Съществуват много видове интеркомуникация и класификацията им едва ли е да се изучав необходима.иvгn функциониране. която се занимава с преходните явле- идентификация т от изследвания. Клиничните илюстрации задьлж освен а: текстът не е силно редактиран. нар. колкото от определени специфични преживявания в аналИТичните сесии.'::~'::':т::::И. натрупани откакто за пръв път срещнах Сара на 2-годишна възраст. Ре­ зултатът от консултацията беше проправянето на пътя за цялостна анализа. който непременно ще бъде изложен на т. че зараждането на човешката лияч:о::~. аспект на човешки и религията. по който психотерапевтът действа като огледало. която искам да дам. и в повинцията аз ги приРодителите доведоха Сара от дома с Рреме подно~ихме кон- .~т:~::т~бф~:::~:.

] В текста."""~. Тя каза: "Според мен дойдох при вас. "Каква игра?" Казах и за заврънкулките: играта без правила 1. но не си спомням.Сега Сара общуваше с мен и беше нетърпелива да се разпрост­ "ре.. воля да развие внушаваната идея. но аз го представям ця­ лото.. ." Тя превърна моята заврънкулка в обърнато назад листо." нето на брат ми.~. съзнателно или целенасочено нарисувана.lах: "Това е тъжно. която тя превърна в раздрънкан стар пюпитър. че не. (1) Моя драсканица Попитах: "Имаш ли нещо против да играеш тази иг­ . Родителите и искали да дойде Нейна рисунка. Сара отбеляза: . Therapeиtic Consultations in Psychiatry (Winnicott. защото разполагам с материала.. която тя бързо превърна в мъж. . а и да пропусна остана­ лото.правя го колкото се може по-трудно." . (Не е необходимо читателят да преминава през по­ нататъшните детайли на това интервю. това не е моята учителка." Погледна (2) и каза: "Може ли да се удължи нагоре?" Отговорих: "Няма правила. (8) Моя рисунка. че думите и и че имам чувства спрямо намека в нейната реп- I Няма нужда да давам истинските рисунки тук. защото не ми харесваше ражда­ каза: "Цялото е сбито. През цялото време да направя впечатление. когато бях на две години. не знаеш защо си или какво ще правим и . но по принцип е много сериозна. Мисля. Тя показа щеше да направи тя (да я види наопаки): нещо като човек с (9) С тази заврънкулка и беше много трудно.LJ(DIl И голяма тежка яка. самата тя посочи. Казах И. но лицето можеше да и от двата пола _ обясни тя.143 На шестнайсет тя имаше права кестенява коса до раменете. '.. че мога да си Сriомня 'Това трябваше да е основното послание. Естествено. Може да е една учителка. Нали виждате. опрял нос на леждаше здрава физически и добре сложена за възрастта си. музиката и пее. У. тя изобщо не е такава. но не може да свири на никакъв инстру- (2) Втори мой опит Сара каза. Казах: "Това си ти. Така съм открай време. разкривайки се пред самата себе си и пред мен.) ползвах я като пръчка и направих останалото на учителка. Направи рисунка­ при мен. че харесва училището. Из­ на един юноша в контекста на професионален контакт. (5) Нейна рисунка. " (4) Моя рисунка. но това искало и училището." (7) 1W"n.. 1971). беше нужно аз да го разбера като послание и да съм готов да и поз­ само някои неща. Направих го на нещо като птица. която се опитах да превърна в танцьор.. която не харесвах в първото ми училище. и посочих изящните му извивки. разбира се. изг­ (6) Моя рисунка. би изглеждало като прахосана възможност да опиша се­ (3) Нейна рисунка. че съм малко срамежлива. Носеше черно яке от изкуствена кожа и изглеждаше като провинциално и неизтънчено девойче.t>еjIlЯ. Тя каза: "Не." Беше заврънкулка с преднамерено добавена линия. (2) и т. има чувство за хумор.. " се впусна в това изцяло по своя инициатива и каза: "Можете юдrьлжава'ге - заврънкулката не е спонтанна. че ми харесва. Те са отбелязани с цифра [(1).нали?" - като начин да покажа. Пър­ воначалният щрих беше по-добър от резултата от моето рисуване. която е много строга в работата си. Тя е интелигентна... защото не съм достатъчно си­ в себе си.ш: "Естествено.т ИГРА ИРЕАЛНОСТ . не е свободно и разпростряно.142 д. а тя отвърна: "Не. Беше много доволна да започнем срещата с игра. Дългата коса тряб­ ваше да бъде на момче. нали?" •"I'я отвърна: "Да. ти не ме познаваш.. За подобни примери на тази техника за общуване вж. Уинию. Не си СПОМJlЯМ да съм била 11".. която тя превърна в човек..п. н.

рещо. когато бях по-малка. за 'да откриете какъв е проблемът. кое­ " профучава надолу и губиш контрол. обичам го и -много му се възхищавам. тя вина­ ги може да каже: "Аз се чувствах точно така преди една година. имат влияние и стигат по­ има вещица. >1 на. Тя минава покрай мен и nоглежда назад.цеlше с майка и. дръжка и гъска. По-малък е от мен. Изглежда. Не съм бляскава във всичко Попитах: "Каква мечтаеш да БЪД. тук вляво. но не съм го желаела. Повече момчета." Разбира се. много забавен и интелигентен. Аз съм в паника. че (11) вие сте тук. Не искам да съм момче. да не ми само няколко истински приятели. Те са внимателни и разбират по-добре. може на пет години. не казват. lDeСЛIШЕlа ме някакъв мъж. тясна пътека.. . Брат ми поставя екран то мисли. Имам много. Но аз през цялото време седя и се чудя какво впечатление правя. "Обстановката е доста реална и при­ на вкъщи. "Обикновено съм момиче. ако се опитвам да забавлявам хората и те Тук я попитах за нейните сънища. У. ако опитам. притиснал носа си към шум. "<:.144 Д. просто порастване. да. " за този миниатюрен долап и всъщност не би могла да е в Попитах за баща и. Все още го правя: опитвам се да бъда бурен успех. че съм спокойна.. зад него градина от рози. бъдат верни. Зап­ . Но вероятно е обяснимо. Има голяма бяла гъска в шкафа. всичко е наред. че съм глупава. много приятели. на които мога да разчитам да се подиграват. Пътят до плета (който се превръща в къща) се спуска надолу по между себе си и хората. Много добра моя приятелка е едно през цялото време лъжех майка ми. аз тичам. С всяка крачка на вещицата Да." Момчетата не говорят разни работи. " "О. хладнокръвна. понеже е толкова стръмен. Искате да открие­ те дали нещо не е наред.)" момиче." Казах и да се опита да го илюстрира. нея има дърво. Аз съм точно обратното. 10. Това. l TaKa . Това е егоистично." "Можеш ли да правиш това с майка си?" Говорих за това като част от нейното въображаемо взаимоот­ IOI. че това е фаза. Пак има жив плет. Не знам какъв но крача. Нахлувам в стаите на хората с "Ох. " "Те са предимно плашещи. но в училище мога да използвам приятелите си... което е същото като мене. В (6) и тя каза: "Изглежда. така че ми дa~aTe възможност да не се налага да правя ВСИЧко това. През цялото време се 145 депресиран. който се превръща в къща. му е го­ е напрегнато. Един го сънувах няколко пъти. "Не. Ако има грижи. По онова "О. да ме уважават. представям си. Мисля.. Това е тишината. слаба. размахвайки чанта. (Още лъжа. опитвам да накарам хората да ме харесват. защото това няма значение. непринуде­ че са мъжествени. Той е IJiU::jI1UJn. Тя каза: "Може и така да е." Погледнахме мъжа на картина Повтарящият се сън. Нашата къща е. но с вснчки СИЛИ се опитвам да се хващам навреме. Мога да го променя. "Татко не се' интересува от себе си. Тя отвърна:. много привлекателна. не е необходимо те да до- I "Странично" може да се отнася до удобна гледна точка за ранно откриване на новата бременност на майката. с дълги ръце и крака и с дълга коса. Всичко бръмчи. Предполага се. Вижте. Уииикът ИГРА И РЕАЛНОСТ Тя продължи: "Глупаво и твърдоглаво е. той е уморен и си почива. Очакваш шум. но тя е прекалено кордата на ракетата." (12) "Каква си в мечтите: момче или момиче?" . Всичко е ужасно живо. мъжете са уверени в себе си.еш?" По-късно прибави: "Той е голям и черен (не е чернокож). толкова съм нещастна!" и разни такива. е скрито и той винаги говори безгрижно. Не мога да го променя и не знам защо. Като детска приказка е. се смеят.. така че не можех да сляза лен. но в съня. Вещицата има метла с далеч. Дейвид е страхотен мой приятел. Той е мил." си. Кално ъгъла сякаш тичам през петмез. имам страхотен успех. слънчево е. отколкото момичета. Не. Втурвам се вътре и тичам нагоре по стълбите и в Разбира се. Нарисувах я странично. дружелюбен и сладък. ги пази за себе да се махна от нея. който е от времето. стъпало по-долу изчезваше. но по-голямо. Или е депресиран. Той е очаровате­ по който обичах да тичам надолу. Не мога да рисувам добре [опитва (10)J. Висок плет.друг сън.J""'n е. Мислила съм си да бъда момче." Рекох: "Но ти не си такава сега. мисли само за работата си. Не мечтая да съм момче. Не съм стеснителна или срамежлива. не е сексуален сън.

не прекалено бързо. да се смеят и освен ако не се хвана навреме и не се справя с логически.П~'D/"rD'" И не ме разбира. преследва момиче. груба и ли­ f\I. Става дума за хората. че лъжа. че . бях физичес- в училище за работата. пода?" ит. Чувствам се така. помогна. променил. Не се трудя усилено. които беше открила в професионалната ситуация. "Най-лошото беше (е. Но най-противно е. което преследва . а може би е станал отмъстителен. Но този срок съм нещастна. я увлече и тя продължи: "Хората 146 е възможно тук да е изразено чувството. вижте. мога да се справя с него. Каквото и да ме преследва. на когото В този момент характерът на консултацията се промени и Сара да се разчита. вече не са просто балансирам. Аз съм мрач- би тази способност. Сара приемаше думите ми. Но.Д. че не ми което да ми попречи да падна. Емоцио­ да знаеш. които ме нараняват." и освен това прояви силна вяра в мен. и е възможно то­ ва да беше най-ясният начин. Тя сякаш имаше нужда от насърчение. Уиннкът ИГРА И РЕАЛНОСТ 147 Тук тя има предвид някакво чувство на дисоциация. раз­ бира се." Поканих я да се опита да ми каже най-лошото. който е бил надежден. Тогава Сара беше на година и девет месеца. [Можех използвам думата с това момиче. от него да не се отврати от мен или да се окаже. Тя можа да ми се довери. от сто години. те се промениха. вглъбена в себе си и всички освен приятелката ми и Дейвид си (Освен това майката пак беше бременна. че е измамена. това е о'кей.И да ми даде възможност да призная. Ти се депреси­ параноиден тип." Добави коментара: "Най-противното е. че ще се занимая със състоянието й като с болест или сигнал за Това. закачено на гърба си. в началото на пос­ Продължи да дава примери за своите лъжи. Много съм лъгала и ::Цемерна." Попитах я дали освен това не задига разни работи и тя отгово­ ри: "Не. Изглежда." Попитах за менструацията и тя отвърна: "О. подобно присмиване зад гърба ми ме наранява. " Казах: "Депресията означава нещо - нещо несъзнавано. да речем. дистрес и няма да действам по начин. по който тя изрази ситуацията си. "Лъжех непрекъснато. че се страхувам от болестта й. сякаш седя нещо много лично на някого и имах абсолютно доверие в него. за да продължи. това не е било проблем. Аз. но ни качества. или стоя на върха на покрива на една църква.мен. колкото и да се опитваше майка и директорката]. н.'~ Тога­ директно премина към ругателство срещу някаква жена в учили- ( . началното училище ми харесваше [тя описа ни с домашните задължения. другите неща. но прогимназията беше снобска. и аз съм безпомощна. това е нещо. когато аз доверя­ Момичето рече: "Не мога да обясня. тук й припомних нещо. "Когато бях. но каза: "Това е нещо по-голямо. на единайсет години. е. Вижте.m'l'ОПТU'l'Р храсти в училището. Тя се беше променила. Вижте. просто раста. когато тя беше на шест или седем години. тя стана зависима от определе­ вместо да изпитваш омраза към онзи. сега не е толкова зле). " Тук Сара каза нещо. когато през третия месец на новата си бременност намеря никого. Мисля." Тук с различен тон на гласа попита: "Стигаме ли донякъде?" нално не съм наваксала." Макар да знаех. Освен това Това." Тя каза прочувствено: "Чувствах се негодна. че раста прекале­ но бързо. У. отколкото емоционално. че го е забравила. което изглеждаше важно. то не е мъж. Осо­ да ме намушкат. внезапно загу­ съм депресирана. който би показал. преди държала я съвсем добре и естествено. показващ психично разстройство от и надежден. застрелят или удушат.] Ти мразиш човека. и който се е променил. които са зад мен. бях щастлива. последния срок уплашена. които харесвала там. со После изостави позата на уязвимост и каза: . изглежда. Очаквах да ме намушкат. майка й. Тя продължи: "Не харесвам хората. рационално и логически раста много по-бързо. Правейки това.) Изглежда. "Почисти ли си стаята? Излъска ли l'I'К. които бяха свърза­ ми училище. което имаше да каже. Все едно да имаш нещо. нямах представа какво щеше да излезе. когато плача и не мога . който со В този момент трябваше да й помогна. престанал е да бъде раз­ стана явно болен човек. да. Наоколо няма нищо. Това ме прави безинтересна.

защото не можех да си водя бележки. груба и противна. ми Дейвид. казвайки. У. MaJ:ap че се основаваха на налудност. че чрез повторно преживяване или отреаги­ ране тя описваше маниакален пристъп. които водят до За значителната част от последвалото разчитам на паметта си. По онова време бях в течение със случая на Сара и воде­ 14 ГQДИНИ записки включваха историята. аз я убедих.. но първоначалното внезапно разочарова­ е наложило в нея убеждението. обичало я . разправяйки. защото ги имам у себе си. като ми разказа си с едно момче. разби­ ра се.. че Сара не може да достигне до тази омраза разрушаването на добрия човек. че е успяла да даде пълен израз на омраси. които най-лесно чувствам. грижи се за ботата. Егоцентрична и суетна е. които да вземете кафе и бисквити (което е истина). Просто ГQ хвърлих и го ~IJЪРЛИХ срещу вра­ тата. Крещеше: "Защо не пищиш още повече?". че някой наистина и е повярвал. Сара беше пищяла. и как тя се оплаква: "Вие никога не идвате да ме видите. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 148 щето." "Така че взех нож. че знам това." тя се беше променила от съвсем нормално в болно дете (майка и беше бременна в третия месец. а тази. Сега успях да разбера защо тя е била изпратена вкъщи и и е било препоръчано да се срещне с мен. че когато на година и девет месеца ните преди оплаках се за всички неща. а тя беше доста недвусмисле­ но разстроена от този факт). който беше преживяла в училище. носейки специална шапка [описва я].. щях да знам какъв шум се вдига. отколкото мога да изразя с думи. Посочих.. че това е лъжа. която е особено добра и се променя към l'"'. \ и прогресивните механизми. че тя мрази не про­ я жена. Мисли само за себе си. Свързах това със себе си. но след това тя показа. когато майката е била в шестия месец на бременността си. влиза тази жена.) Тя все още не беше свършила и продължаваше да е много въз­ будена: "И ето ме. че трябва да съм откачила. Тя притежава всички ужасни неща. кафето и всички тези работи. То било чудесно. как трябва да чукаме на нейната (нашата) "Аз съм тук и ти ме използва по този особен начин. а сега' и вие. вътре в себе си тя е неси­ като всеки друг. ' Казах. модел обаче е да очакваш да се променя и може би да те пре'Първоначално мислех. че се опитвала да поправи дръжката на вратата. че истинската и майка е всичко тя би желала от една майка.. Веднага я свали!" Тогава запищях и пищях. И върши всичко това най-безочливо в това. Именно на жената в лицето на провокацията изважда на показ Това е майката. се променила... И макар тя да каза: "Не ти вярвам". Фактът е.оаn . и пищях. мразя я по­ вече.скалъпих лъжа и абсолютно НИКQЙ не знае. а това пак съм аз. така че бях сигурен в своите основания. а тя рече: "Защо не ~pt~ЩИUJ?" Затова закрещях по-силно." дена. което се отнася конкретно до !mleHrтa. Не си върши ра­ независимост. той ще се промени и затова ще бъде намразен. пиейки - върши в нашата стая.. Тя 'стара. Сара продължи да ми обяснява." (Тя беше излъгала. а тя: "Защото аз ти казвам.естествено . Затова . а са­ Този материал разкрива амбивалентност спрямо <ЧIтернативите на регресивните прането. И е сту­ Сара продължи за жената: "Вижте.vv'~a - внезапно разочарование. защото майката се е променила. че за нея е било облекчение. пищяла и пи­ щяла. а тя идва и казва: "Махни тази смешна шапка!" Отговорих: "Не. но аз не знаех за това. че само аз знам. Дискутирахме много сериозно станалото. Продължи така: "Просто не мога да понасям тази жена в учИлище. освен приятеля. за да ме провокира: Така и направих. от- В този момент си спомних. че Сара не схвана идеята за модела на . защо да го пра­ вя?". която е разбираща и надеждна. Това беше краят на всичко. Сара можела да на него в пълна степен. Никога не я разочаровало. нали разбирате. което всъщност е нашата всекидневна. Може да се каже. позволявайки си да остави настрана логиката и да изрази чув­ ствата си. която ми разказаха. ". И. бисквитите. но това не беше цялата беда.149 Д. но аз се съмнявам. но тя ме извлече навън. "Какво! Да не си загубила ума!" Опитах се да бъда любезна. шери {алкохолът е забранен в училище] и пушейки черни руски ци­ гари. че ако внезапно се появи някой добър човек." Попитах: "На четирийсет?" "Да - отвърна и продължи. Ако бях помислила. че го е разбрала. Тя е домакинка на пансиона. Седи и забавлява всички млади мъже от персонала.

че да я харесва. Работата ти ще бъде да преживееш някои взаимоотношения. Само че ме хваща тази депресия. . който не можеш да си спомниш. когато ти малко се ядосваш и малко се разочароваш. че са открили съвършената философия. да съм по-щедра и празниците. от­ можеше да се справи с промяната у майка си другояче. а не към или четирите години на лечение. което откриваше. Прекалено ужасно t. Вместо да се връща Отговорих: "Добре. . но мама е абсолютно наред сега. прекрати от другата страна: чрез промяна в него. Мога да съобщя. тя започна анализа и напълно съдействаще през трите видя нещо. а връзката им прекъснала.Не мога да го разбера. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 151 и продължава да я обича. че Сара е достигнала до някакви важни мислят. но аз наистина искам да знаеш. това.150 Д. Посочих. че отношението им ще се Тя изглеждаше облекчена. " Резултат Идеалът и за нея самата беше толкова различен от това. когато се изследваше. винаги да си останеш вкъщи до края на срока? Майка ти ще разреши ще се промени и така ще я накара да го мрази и да го разруши.. Накрая Сара ми каза: "Мисля. Но . които донякъде се влошават. защото е станало част от нея и се основава на факта. тя вече беше мислила за нея. Добрата жена се променя и става лоша. Резултатът от тази терапевтична консултация беше. да се изясни всичко това е по-важно.държаUlа истинските сълзи: "Инак не можех да говоря. но за­ повече." тета и управляваше живота си по начин. нила скъсването заради налудността си. Искам да започна. което ти не можеш: гневът ти е към добрата. Изглежда. Искам да съм по-малко егоистична.. че сме приключили. Тя отбеляза: "Това е майка." На двайсет и една години Сара се справяше добре в универси­ параноидните пристъпи. освен като !'\tt'nnlrn't'n да учиш история и другите предмети. Училището щеше да и праща домашни и на . когато Сара Накрая тя попита: "Добре. Така момчето си отишло. " била само на година и половина. но момчето продължавало "Но как мога да спра това избухване в сълзи?" Сподели.." Сара била шокирана и изненадана.каза тя. че това е фаза и че човек трябва да изостави живеенето ден за ден и да развие фWlOсофuя. във всеки случай поне за известно време. а после я захвърщlТ чувства и че би могла да оползотвори следващите два месеца и започват отначало. лоша съм с Дейвид и моите приятели. възприемчива. като Сара беше в стаята.. които я заставяха да разваля добри взаимо­ отношения. е в модела на съня. Уредих това с майка И. че майката и бащата се обичали и майката забременяла. " приключи естествено и може да се смята за успех. от което тя се ужасява. за кои­ ·то rоворихме. На година и девет месеца !я не Затова казах: "Добре. така че какво ще ка- развие у себе си убеждението. разбира се. че това е много добра идея и. че разрушаваш твоята добра и надеждна май­ ка. че сигурно съм ви изтощила. Тя беше абсолютно наясно. че Сара гореше от желание за психоаналитично лечение. но все по някакъв начин всички оцеляват. След това тя разказа как майка и казала. отколкото мога да изразя с думи. че мога да на училище. Тя продължи да говори за блестящия Дейвид. че онова. какво да правя? Връщам се на учи­ с влака тази вечер и после какво става? Ако не полагам уси­ ще ме изключат. Дейвид ми разказваше за екзистенциализма и това ме разстрои по­ Тя отвърна. нали. "Цинизмът обаче не ме устройва . показващ. " е. Аз вярвам на хората естествено. спокойствие у дома си тя би могла да обмисли всички неща. Той е циник. Опитала се да не го харесва. че тя е причи­ Сара премина през едно преживяване. Майка ми обясни как хората Останах с чувството. но Сара се помая и след това ли връзката. Не искам да изглеждам кiпо вкъщи с изгледите за по-нататъшни посещения при мен през зеленчук. докато говореше с мен. У. Сара разбра смисъла на всичко това и се успокои. че лечението лошата жена. макар и двамата да бяхме уморени.. че е свободна от Рекох: "Да. Но нейният отчаян Аз се опитал да разва­ Изглеждаше. което аз бях споделил. което е много добро. След два такива месеца то казало: "Няма да се виждаме ~'4IJ~И(~ТtlIЯЯ беше плакала дълге време. че това би било повторението. но очаква." вече.

отцепен от сега леност. а именно установяването на взаимоотноше­ ния. Използвах този тер­ мин.rupun също е въпрос на здраво развитие. когато обектът все още не е отде­ на удовлетворително психосоматично партньорство.. което е в мен. забелязвам какво чувства и показвам чрез реакциите си. преди да "Аз съм" трябва да предхожда "аз правя". в постепенно на­ 'растмщата способност на детето да използва културния потенциал . Тото 25 N2 3/4 (1968). за което се прилага думата слива­ той не. УиииК'Ьт ИГРА И РЕАЛНОСТ Послеслов Бих могъл да направя коментар върху своето поведение в тази и (както и да го наричаме) той е значим заради необходи­ индивидът да достигне до състоянието да бъде. до която той присъства в непосредствената социална . е много тясно свързан на Мелани Клайн (Кlein. но може да се приеме. че тази адап­ казва. а именно способност. но трябва да се пом­ ни.. В другата край­ ност е състоянието. че съществува в началото на живота на индивида. че има обектна връзка в първичното слято състояние. щях да гово­ 'олаn(~Нl'lе на факта на адаптацията на майката към потребности­ ря много по-малко и само за да и дам да разбере." ~умите вътре и вън тук се отна­ обектно отношение тук обхваща целия разширен обхват. или до степента. тази вътреш­ Milner. предоста­ едновременно до душата и тялото. основани на интроективните и проективните механизми. когато се наблюдава завръщане към него от състояние на отде­ 1949).'. Това е състояние. който имам. Приема се. Buenos Aires. седма глава). че по онова време не знаех дали този няма да се появяват в мека форма на много ранна възраст. поя­ вяващо се на този етап. Тя е отразена в употребата от страна на детето на символи в творческата игра и. организация на вътрешната психична реалност. както се опитах да покажа. 1969). 1962). за да е при­ ппп.. но се подк­ е единственият случай.''' . 1934) за депресивната пози­ от гледна точка на емоционалното развитие на индивида.. Съществува и въпросът разума... която се основава на взаимния между външната реалност и образци от личната психична . става феномен. Щях да приличам повече на човеш­ обгрижване и поддържането. съм крайност обектната връзка е основана на инстинкта и понятието за а което е извън мен. че в началото обектът е "субективен обект".fta de Рсiсоаrшlisis. предшестващ разделянето на "не-мен" от "мен" (срв. Това. Постепенното развитие на обектното отношение е постижение на новата способност на индивида да поддържа интеграция Етапът. използвания от мен език това е стадият на "аз съм" реалност постоянно се съпоставя с елементи от външната.. То е . който трябва да се мисли отделно. среда (вж. че тя ще продължи с психоаналитично лечение..152 153 Д. голяма част от вербализацията беше ненужна.. за да окажа помощ на Сара. но за мен тя е прекалено вкоренена в биологията. съществува уяз­ кръстосаната идеНТИфикация' в смисъл че голям неуспех на средата може да доведе до Сега ще обсъдя общуването от гледна точка на способiюстта или липсата на способност за използване на проективни и интроек­ тивни психични механизми. Нека сега изследваме много същественото ново развитие.". че чувам какво на детето. на който може да се каже. че в началото съществува поне теоре­ психиката-тялото е достигнало до тичен етап. защото приемам съществува­ вен от използването на изместването и символизма. На 1 (Winnicott. В едната На него детето може да каже: "Ето ме. Разбира се. На друго място съм се опитал да покажа. за да отчета несъответствието между наблюдаваното и прежиВ хода на емоционалното развитие на индивида се достига до етап. че към потребностите не е просто въпрос на задоволяване на а трябва да се мисли най-вече през призмата на телес- мога да удържа тревожността и. за който говоря като за "аз съм".. вяваното от бебето (Winnicott. Както се оказа. лен от субекта. Сега се е развила нова способност за обектно емлива. за което може да се приеме. не съм аз. Ако от майчиното его и следователно са силни на ранните стадии знаех. У.. което ес- . Публикувано като "La interrelaci6n еп terrninos de identificaciones cruzadas" в Revi. че тези развитийни но трябва да се помни. Думата симбиоза е използвана в тази област (Mahler. правя" няма смисъл за индивида. ко огледало. В здравото развитие развиващото се дете постепенно става ав­ и способно да поема отговорност за себе си независимо от Взаимоотношения през призмата на адаптивната подкрепа на егото.. От гледна точка на наблюдателя може да изглежда. че индивидът е станал единица. в противен случай сесия. особено дотолкова. 1969). реалност.

в които тя имаше мно- 1)" точна емпатия и съчувствие. и особено към момчетата я караше да се ~·. на които преподаваше. Тук приключи една фаза и пациентката сега започна да ми раз­ сънищата.. "Може да ти е мъчно за онези.. че пациентката започва да осъзнава неспособността си за про­ emBHa идентификация. сякаш очакваше. Макар >.изпитва.. от което учениците се нуждаят 'от учителя." Изказването беше логично и за пациентката 1932. в която беше ста­ нала възможна проективната идентификация.::''''''10 разграничи проективната и интроективната идентификация и '~i~jneJlЧерта важността на тези механизми (Кlein.·~waние.ЙfIЮI отцепен мъжки елемент. вж. така че тя не можеше да допусне :'.У. : Имаше момент. тя из:ра:ЗЯЕlа също невъзможността си да плаче.:\.':нужда от него (срв. имаха тази позиция в описа­ нието и . За тази пациентка е дос­ i"1'атьчно да спомена само обедняването на качеството на живота и 155 . 1968).. В хода на цитираната сесия тя разказа за смъртта на мъж. която 'МОЖеше да работи и само от време на време беше толкова депреси­ 'рана.1iJn идеите.~:_ еnемент от другия пол е значима. в която про ек­ идентификация беше станала много важен механизъм през една-две години от анализата. но мъртвецът е мъртвец и това . чувства лично обидена. третирани по унизителен начин от други групи. Вlake.колкото И неосе­ заемо да е то . ''1'1 живееше в свят.~_мите от гледна точка на тяхната употреба в силно усъвършенст'JaНазащитна организация. които беше записала. в което голяма част от персонала сякаш действаше така.~ ни към тях беше привлечено от Мелани Клайн. че тя е патологично натраплива. от " тя все още се нуждаеше. защото това е всичко. че в случай на пациент като тази жена. 1957). за да илюстрирам "'на пациентката беше ' да "се постави на мястото на другия. може би ще реши да . нямаше нищо отвъд логиката.."11 (' . която ползот­ . това не и пречеше да бъде ценна от гледна точка на онова. това състояние е организирана защит:' и 110 е изцяло изначална неспособност. че ще и противореча. Разработена е на друго място. Тя заявяваше няколко пъти. така че кръгът на приятелствата Клиничен случай: четирийсеmгодишнанеомъжена жена '). Студеното отношение към учениците.тJlCHO свързано с привързаността. .е В живота си по някакъв практически начин.1CaICТO често става в психоанализата. \i. Важното беше.. че жените са че техните постижения бяха и нейни и ако напуснеха училище. това включваше ограничен. че това отново е повод за - все едно да загубиш дете. където преподаваше.Т да живее чисто и просто заради остатъците от нейната . (Заедно с това мъжете представляваха то се идентифицираше. t/• остават. Сборният ефект от този тип нагласа 'карал приятелите и да чувстват. ще я оставя настрана. че няма смисъл да произхождат от Фройд. Кръстосана идентификация то тя много уважавала. упорстваща още от раждането. но тъй като не е основна в 'JI'i1'1SИ глава.) в седмиците преди времето на цитираната сесия имаше приз­ наЦИ. че нещо липсва -:./ta се' чувства ангажирана с емоциите на другия човек Освен това тя "fJeше неспособна да почувства. Ще стане ясно.. че иска да плаче . изглежда. които j... представляваха самата нея. все пак внима­ се съжалява за някой починал.. Ученик в училището. което получавам. и не да си губя времето - и след това се разплака с думите. че за нея тези ученици не са третораз­ редни граждани. изкривен през цялото време от неспособността и .. ако са обичали починалия. и загубата на специална част от мен. Темата за отцепе­ . че има предвид възможната "'смърт на мене. но може да се каже. Това беше област.слага край на въпроса. ресивно. че другите знаят каква е тя или как­ liO . Особено ако бяха талант­ децата.в нейната личност. че казвайки това.ан се изолираше."Г. за които говоря. Тя посочи. Разбира се.Ьижените. Тя отвърна с думите: мога да плача тук. а аз и посочих. отколкото с инстинкта. Човек почти можеше да почувства "как тя знае. Тя приемаше много дълбоко в себе си. например по отношение на всички :/""нэени и оскърбени хора по света. ~глава. . " Тя заради неспос об ността и . Напоследък тук се беше развила една сфера. аналитика. че . "':~ни И треторазредни. че има нещо коравосърдечно в потребността и психоа­ ':"UOlПlIА'f"А1М. иnи правеше несигурни опити за обектно отно­ lbeние въз основа на инстинктите. макар че те. Жената разбра. човек трябва да изучава меха­ . Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ ~\iia.. като че ли презира децата. При моята пациентка имаше области.и изхлипа.'()еЗlсраiЙНО и без ясна причина. Имаше много сложни причини за ottoцифичните трудности на тази пациентка. Бих искал да дам един детайл от анализа. кого­ }~еСJ<И важността на тези механизми.""ОР И да си намери работа. че да става суицидна. а CЪ~ ·)'. '.~_Ки групи. - всич­ е безсмислено!". с кои­ . и макар клинично да се виждаше.на училището. и то доста аг- беше катастрофа. за да получи представа за началното със­ '. в който пациентката сподели..

където тя намираше нещо за себе си. че от гледна точка на това момче оттеглянето на добрата нка може да има стойност. можем разберем защо в някои клайниански изложения по темата използваният внушава. Това е особено уместно.. но подобен език тук е безполезен. Следващият сън беше за малко дете. които се трупа и разбива при падането. представляващи част от нея и особено ней­ мъжки. ако не спи и трябва да изкара деня в състояние ~ЛI~шав~lНе от сън. че за да изкара изпита. можеше да се приеме от моята пациентка (неговата учителка) за място.:o1Coтo е решило. това беше несъзна­ вано садистично действие.почне работа. След това пациентката продължи да описва преживяното. че тя е изцяло зависима от милостта I На друг език. по който този механизъм работеше у пациентката. продължи със същата тема.(\r. В този конкретен случай паци­ успя да види пqчти самостоятелно. което ее беше появило в съня и което може би щеше да напусне и да за­ . !lЯI{а~:ва сила. а това включва предателство на собст­ му Аз. За нейния нщ>uисизъм беше жесток удар да гледа как една добра рисунка се . както каза. но подкопан от движение.. защото е натикал материала от em>ecJIfВElaтa си фантазия в аналитика. в които беше проектирала части от себе си. че изключително трудно скло­ види.. чак до долу от високото пада или огражда оста. трябва да се подчини на Аз съм мек пясък в пясъчен часовник " бърз. в равновесие като стъкло.. вместо да продължава да се осъществява в училище. Тя така силно използваше мом­ . без тя да може да я спаси. не Това беше свързано с упованието. който би изглеж­ дал невероятно коравосърдечеН j ако човек не знае за неспособност­ та и да се идентифицира проективно или интроективно.'" асоциации пациентката цитира стихотворение от Дже­ Менли Хопкинс: е~сnpаведливо от гледна точка на етиката на изпитването... - на стената. ог начина. че правят точно това. 110 завързан винаги. Уииикът ИГРА Н РЕАЛНОСТ Това беше първият път от дългата анализа. не използвах техническия термин. В действи­ телност тя се беше вкоренила като болен човек в друг болен и беше претендирала за пълно внимание. Този важен детайл се отнася до друго представяне на клиничния маreриал). който можеше да доведе до тя да е лош екзаминатор.. например гравитация или течение. което. Спокоен като вода в кладенец. че голяма част от завистта и към приятелката и (която заместваше брата или сестрата). без да има конт- .У.. или действен. което пациентката все храни към медикаментозната терапия... че понякога би могла да каже. разглеждайки се по нов начин) реалната ситуация на другия човек .. макар тя да беше чувствала. при което един от учениците и бил изпит­ ван по рисуване. За нея било ужасно да наблюдава това и тя знае. да не е основната характеристика на нейния случай." . да е по-лошо. е свързана със положителната способност на приятелката и да живее и да общува чрез кръстосани идентификации. че тези деца не живеят нея. или в аналитика. че в 'Ri:КЪB момент някои от колегите и се намесват. течение."""". че мрази хапчетата и прави всичко възможно да ги избегне. Паци­ имаше идеята. жилка .. и успя да отиде по-далеч и да каже.. което винаги е изпитвала заради липсата на кръстосани идентификации. но не го npeживява. Сега пациентката можеше да обсъжда кръстосаната идентифи­ JC8ция и да погледне ретроспективно към определени преживявания от близкото минало.. Тук можем да видим механизъм. за да посоча факта на проективната идентифика­ :ция. Внушаваната идея беше. че пациентът наистина насила вкарва нещо в друг човек. когато пациентът е в )ТИIСffiПО настроение.r"'.. Разбира се... " " . Може би това момче трябва да се провали. в които е действала по начин." у децата. но се отра. Сред по­ """'''''. че живее само децата.фегля. което бавно е тровено от в описанието на чувство.зяваше на откриването на nтжи . защото то вероятно не е събрало _остта да се справи толкова добре и да бъде похвалено или за­ . която се беше появи­ нов начин в тази конкретна сесия от дългата анализа. Той нарисувал чудесна картина и след това я зама­ зал цялата. върху която беше "посяла" болния си Аз. разбира се. като израз на своя жизнен опит..В този момент тя плодотворно употреби думата отчуждение 157 tJчfLкваН:ИЯ1га на изпитващите. макар лекарствената за­ . Намереното беше всъщност отцепеният мъжки елемент (както вече споменах обаче. когато можах да из­ 'ползвам материал. "изцяло пренебрегвайки" (както каза. отнасящ се до анализата на психоневрозите. По-нататък тя. Момчето. дока­ то била квестор на изпит. елемент. Тя нужда от -помощ при заспиване и други подобни.

reHT и от това се появи ново виждане за майка и и баща и. но пациентката не можеше да ги носи. че и е жал за майка и (която беше почина- обаче съществуваше поразителна липса на способност за проектив­ защото не може да носи повече бижутата. приведения клиничен материал наистина направих една дирек­ вербална бележка. че неотдавна твърдеше. Уиннкьт ИГРА И РЕАЛНОСТ 159 . в която тя беше болен човек. да използва проективни механизми за психоаналитичната работа - - вероятно най-важният постепенно се интроецира.В . то разказваше за облекчението. за да вдъхне на I'J. което беше вярно от гледна точка на студената Сега тя живееше вместо някой друг. че аналитикът (или Бог. рол върху нищо. с разбиране на потребностите на пациентката.ю{елно явление - - сега вече външно или ще се погрижи за себе си. Трябва да добавя. даващи и известен опит чрез съпреживяване на учениците и другите. к. Стана' ясно. Казвам това въпреки факта. и това Възниква въпросът: "Как се осъществяват тези промени в спо­ въплъщаваше идеята за състоянието на слятост с майката и. че беше разработила техника за е важно чувство. У. който тази пациентка не беше успяла тификации и това означава. отнасяща се директно до фун- то на обекта от субекта или преди установяването на обекта като IJkШlфfLНе:то на психичния механизъм. а след това .оето им придаде нежна и предана връзка като съпрузи Връзката на промените с терапевтичния . което получавала в определени слу­ Би било справедливо да се предложи. отъждествяваща се с пясъка в ще се радва. носеща със себе си нов сесиите. което относителната липса на такова взаимо­ ". Сега имаше няколко спомена. обаче не е всичко. коя­ пясъчния часовник. но тя знае и ~ЗНilвеlШI~.158 Д. nnl'T~rnr:T И способност да се предявяйат големи изисквания психоаналитика с допускането. . Тук' можем да видим идеята за живот без кръстосани иден­ взаимоотношение от вид. Сега тя можеше да почувства дилемата си през призмата на раздялата или отделянето на женския и Аз от отцепения мъжки еле­ искаше да живее чрез носенето на бижутата. че жената е "треторазреден гражданин" и че нищо за починал. В сравнение с това дотам. ако пациентът успее достигне до алчност. подкрепящи развитото в сесията: за добрата среда. r. т. В тази пациентка настъпи промяна. този случай психоанализата имаше дълга история: няколко пациентката беше работила с колега. Заедно с това дойде и ново осъз­ може да осигури нишо чрез проективната идентификация. че ана­ лютно никакъв контрол върху нещата. на свързаност с първичното състояние преди разделяне­ действието на интерпретацията. че те не стават теоретично. когато виждала родителите си да се целуват през детството и. че човек не може да изпитва винаги е знаела.процес и родители. Тя чувстваше. че той Тя описа себе си като живееща в тъмница. върху е оцеляването. нито е основното. живееше въображаемо не може да се направи по този въпрос. че способността на ана­ чаи. с нея особено по отношение на общуването. поне lI!\апr'ru.три годи­ ятните външни фактори. Сега тя почувства значението му по нов и по-дълбок начин и повяр­ ва в автентичността на чувствата. Функцията на ан<!Ли­ проективни идентификации на отцепения мъжки елемент. които имаха етиологично значение. криещи се зад този акт. Тя чес­ мен. които не засягат конкретната тема на кръстосаните идентификации.nT1>J'T!4 си майка малко живот - поне капчица. Тя често се чувства така и по отношение на анали­ В тази сесия можеше да се види процесът на развитие на спо­ зата и решенията на аналитика за времето и продължителността на за проективна идентификация. е. притиснато до шалчето на майка си. обективно възприеман и истински отделен или външен. Жената почти не ности да мисли себе си през цялото време като жена. че да каже. Пациентката няма труд­ си. които беше дала на на идентификация спрямо женския и Аз. или съдбата) не постигне през целия си живот. на значението.'" на пациента?" Със сигурност отговорът е. След две седмици тя дори които можеше да проектира тази част от себе си. заключена. тъждествено на любовта. заедно с новата способност за емпатия в преноса се появи и нова но са свързани с неумолимата природа на борбата между женския и I Аз и отцепения и мъжки елемент. Тази пациентка вина­ ги беше експлоатирала и имаше нужда да експлоатира неблагопри­ си позволих този лукс . В краен момент на възстановяване на добри спомени пациентката отново почувства лицето си. Според мен работата вече беше свършена. без абсо­ ih'.НОIIl[ение е имала за обедняването на връзката и със света и на Оттук пациентката продължи с други жизненоважни въпроси.

които ролята на училището и други групи. че пациентът е имал нужда от фази на регресия до зависимост в преноса. ролята на майката и на родителите.които не на потребностите на детето. че съ­ ществуват съществени механизми на обектни отнощения. а именно като е стъпил здраво на земята. Оцеляването на аналитика от деструктивността. които бих могъл да нап­ тика във въображението си и (в същото време) е възможно и е добре трябва да бъдат замесени от едно тесто с психотерапевтичната Като психотерапевт ilЗ откривам. чрез който обек­ тът се отделя от субекта и аналитикът (. В хода на този вид . свързано с експлоатирането на явленията зави­ новените семейни модели. дава възможност да се случи нещо ново - използването на аналити­ Предварителни наблюдения ка от пациента и поставянето на началото на ново взаимоотноще­ ние. която се осъществява благодарение на продължа­ емоционалното развитие на индивида. щеста глава). която характеризира и следва тази промяна.7. за да илюстрирам дължение на идеята за семейство. Подчертах елементите в играта. и адаптация. за да се даде възможност на пациента да живее и да общува без нуждата от проективни и интроективни механизми на иденти­ фикация. позволяват да преживее пълния ефект от адаптацията към потреб­ Съвременн" концепции за развитието в ностите.обществото без прекалена загуба на лична спонтан­ ност. У. разглеждани като про­ не са нагонно детерминирани.тава отделен и се поставя извън всемогъщия контрол на пациента. тъй като обществото е съставено от отделни единици. След това настъпва болезненият процес. че голяма част от потребностите на юно щите. Дадох примери. • структурата на обществото (използвам думата като събира­ телно съществително. основано на кръстосаната идентификация (вж. и облекчението от уста­ взаимоотнощението. проведен на 21 -ата годишна среща на Британската студен­ здравна асоциация в Нюкасъл на Тайн. Сега искам да се обърна към отнощенията. Психоанализата е насочила цялото си внимание към действието семейството като естествено развиващо се от гледна точка на инстинкта и неговото сублимиране. Забележките. независимо дали са зрели или незрели). постепенното постигане на зрялост в живота на юно щата. преживяване висшето образование l има достатъчно количество слятост с аналитика (май­ ката). . които имат естествено място в младенческата специалната роля на семейството в неговото отнощение към възраст и в родителството. ването на аналитичния процес. тосани идентификации. I Част ет симпозиум. групи и . живота ни преминава във взаимоотнощения през призмата на кръс­ незрелостта на юношите. Уииикът ИГРА И РЕАЛНОСТ в този и в други подобни случаи съм открил. Важно е да се помни. сим ост. които му 11.' Подходът ми КЪМ този огромен въпрос трябва да се извлече от Сега пациентът може да започне да се поставя на мястото на анали­ на особения ми опит. точка на: Следователно благоприятният резултат има природата на ево­ люция в преноса. са детерминирани от нагона. Освен това посочих. основаваща се на способността на аналитика (майката) да юношеска възраст и слеДствията им за се идентифицира с пациента (с нейното бебе). че естествено мисля от за аналитика да се поставя на мястото на пациента от определена позиция. 18. които принадлежат достигането на индивида до идентификация със социалните конкретно на областта на родителското справяне с юнощеския бунт.1968.160 Д.

които определят модели. на всеки един като инди­ тодично се променя до относителна зависимост и независимост. . като • и някаква алтернатива. денцияза растеж и постигане на зрялост и въпреки това в емоцио­ на която може да се разчита. здрави. с която мога да се занимавам тук. Веднага щом изоставя общите приказки и започна да ставам конкретен. трябва да избера какво да включа и какво да отхвърля. У. Хо­ тавя тезите си с огромния екран на човечеството - човечеството. трябва да накарат обществото sme да признае факта на тяхното лишение независимо дали е от поп 1. философията и • културата. Точно това психиатрията толкова трудна за разбиране от страна на общилекари и хирурзите. необходимост е ограничена в обхвата си и затова е важно да съпос­ Във всяко описание на психична болест има припокриване. и унаследявана тен­ добър или обичан обект или от задоволителна структура.163 в юношеска Д. която може да шизоидните (на които вече е поставена жизнената задача. в действителност никога не е независим от среда­ та. пр. хората с афективни разстройства (люшкащи се между са­ адаптация към потребностите. моубийството която подпомага. по които зрелият индивид може да се чув с • шизофрениците (които не могат. Об­ абстракциите на политиката. чувство за наван за динамичен. че обяснява всичко. които. Рязката граница между "мен" и "не-мен" се замъглява посредством кръстосаната идентификация. започващи в инI or латински: задължително условие. които са пси­ процеси на растеж. които достигат до позиции на авторитет или отго­ а именно параноиците. което трябва да бъде достатъчно добро. а ние имаме ще имаме след една-две години) лечението. включва най-високи постижения като принос). човешкото общество чрез вечния кипеж на повърхността на водо­ нея трябва непрекъснато да се показва. които могат (в най-добрия слу­ чай) да постигнат нещо на базата живот чрез делегиране). налното развитие нищо не става. психопатите (крайният продукт на депривацията ~ хора. Има гени. Можем да разглеждаме обществото чрез болестта. Досега просто изброих различни части от енциклопедията на' Към тях трябва да прибавим най-трудната категория. включва­ много хора. поне по време на епизоди­ те. икономиката. характерни за човешката • невротиците (затормозени от несъзнавана мотивация и ам­ бивалентност). Структурата на If\r'ПР'~ТJI{\1'n се изгражда и поддържа от членовете му. Динамиката е процесът на растежа. Частта. Въпреки това то трябва да включва и болните. Независимостта не става абсолютна и човекът. което може да се разглежда по много различни начини и през еди­ ния или другия край на телескопа. Нап­ светът като наслагване на милиард индивидуални модели обществото включва: един върху друг. Прави впечатле-' ние. а първоначално зависимостта е почти абсолютна и постепенно и ме­ именно изграждането на себе си." Нито един психи­ Болест или здраве? rm·uчен етикет не е подходящ и задоволителен. без да е свързано спредоставеното от средата. - Б. унасщщяван от всеки инди­ • • незрелите (в незряла възраст). чрез това как му членове по един или друг начин изискват внимание и обществото се нюансира от болестните Групи. доминирани от система на мислене. разглеждан колективно и приз­ FР. . а несъвършенствата.rIRЙТU1АЙ1'Й (за този болен) е остро объркване на идеи. че не използвам думата "съвършено": съвършенството принад­ • лежи на машините. В основата на всичко това е идеята за личната зависимост. ства свободен и независим и които допринасят за ща"Стието и за личната идентичност. Те казват: "Вие имате болестта. вид. най-малкото етике­ "нормален" или "здрав". вид с чувство на идентичност и реалност). че ще понесе напрежението. макар че има начини. не се групират добре в категориите на болестите. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 162 'larmИlмео съществува въпросът за личната психична болест. разглеждан като ав­ тономна единица. са същностно качество на средата. • разглеждани като кулминация на естествени включва всички свои отделни членове. Тук вземам за даденост достатъчно добрата подкрепяща cpe~a. по и загуба на всякаква предсказуемост. да се чувстват реални. когато са обещаващи. която в началото на растежа и развитието qua на всеки индивид е възникващо от спонтанното движение). Ал­ въртежа на индивидуалния растеж.

Реших . че не използвам думата "нормален. ствено като структура.няма общество. .. която по една слу­ '~ изложение на моята теза ме води веднага до _ност е тяхна. wn.JдPaBeтo на неговите психично здрави членове. ИЛИ.. зада опиша цялостното отношение към ОВIDDIDШШI." да го погледна през призмата на неговото здраве. сякаш е С)Ставено от психично здрави лица. онова. което са направили заедно. така че дори в своята съвкупност от здраве здравите елементи не могат да ги носят. се натъкваме на скръбта. че от време на време пропорцията на психично нездра­ . Сега знаем. Терминът "бащински" по необходи­ трябва да дойде малко по-късно от "майчински".. (дори временна). че има зна­ Затова възнамерявам да разгледам обществото така. У. което наричаме човешко същество - бебе. ма­ промени. 'И1IO. Друга нова особеност: като детски психиатри ние не се интере­ просто от здравето. Аксиомата е.НТС членове В групата може да е прекалено висока. Ще ми се това да е вярно за психиатрия­ се натрупва в здравето и не се натрупва в психичната болест когато гените тласкат детето към осъществяване. езици и литература.Д.мносmта си към ограничена сфера . е. че смятам ioD. аз наистина 'подпомагащата среда и виждаме. Ние трябва да се научим да престанем да n'Рсим граждани на света и да се з. създадена. в някакъв момент ги изкривява или ги прави неефективни. 'описание на реакцията на двегодишното дете на загубата на май­ ё:f. Сега гледаме към бордеите и бедността не само с ужас.nv'noгn семейството в прекрасна къща. непрекъснато подмладяване.английски учен. Бащата като кар че знам. отпреди то обективно да въз­ цялостно майката като човека.'сомействата и социаЛните единици могат да създават индивиди. чи- основа е съюзът на бащите и майките в споделянето на отговор­ за онова. че 'обществото има достатъчно проблеми! Наистина достатъч~о! " Прави впечатление.адоволим с откриването тук-там НА хора. . но бащите трябва да ми позволят да използ- термина "майчински". Тук препращам към работата на Болби (Bowlby. . Ние се интересуваме от богатството на щастието.. на осигуряваните от средата ресурси новото бебе в състоя­ заопр~вдано да изучавам обществото (както са правили и други) ~ТO колективна основа на индивидуалния растеж към лично осъ­ ществяване..\. специалист по класически . че единствено чрез тази прием­ щ. Тогава идва семейството. Дори и така обаче ще открием. 1934).те и грижите за тях. в която липсват обикно- • Джилбърт Мърей (1866 -1957) . И защо не? Само ако навсякъде търсим 'по принцип.Cтавящнте го индивиди. На практика трябва да приемем факта. който тя е. поддържана и непрестанно рекон­ Milner. т. Казвам това.f. настъпили през последните петдесет години по ТНIDШlение на значението на достатъчно добрите майчински грижи. в неговия ~:reж. Всъщност бихме могли да изследваме начина. 9Т. 1969): негово­ струирана от индивидите. беше всеобщо прието. ' Не съм избрал да разглеждам обществото по този начин. Унннкът ИГРА И РЕАЛНОСТ :' ~!\ . ако тази загуба е отвъд времетраенето на спо­ все още да не е напълно оползотворено. естествено произхождащи . няма лично осъществяване без общество " . но и за възможността за бебето или за малкото дете бедното се­ да е 'по-сигурно и "добро" като подкрепящо обкръжение. отвъд национализма или отвъд границите на религиоз­ I ната секта.може би мес ДжнлБЪрт Мърей .!rnr'М'Я му да поддържа жив образа и.Б. откъснато от колективните процеси на растеж на . ма­ 'ТНi{Я клуб по БО('ЛИНГ. чиято социална единица се простира отвъд местния вариант на общество. е.. В нашата теория на грижите за детето континуите­ на обгрижването е станал основна характеристика на понятието прекалено обвързана с повърхностното мислене. са психично здрави.'Аивмнте. по които I 165 в юношеска . т. но социалната единица. Нека се обърна към майчините грижи.. пр. ко­ . но основната идея се \nr'TT'"''''' върху целия проблем за континуитета на грижите и датира началото на живота на бебето.от обществото . Но. че тъй като обществото съществува един­ на зависимост може да има континуитет в линията на живота а не модел на реагиране на непредвидимото и на започващото отново (срв. дали това действително е майката някой друг. че психично здра­ ~ лица зависят за здравето и за личното си осъществяване от ЛО~ К\J. включва бащите.-ам че съществува психично здраве и това означава. Тя е как бебето е обгрижвано телесно и е поддържано. Тогава самата социална единица става психиатричен нещастен слу- чай· " постепенно става значим фактор.'''un'. Основна теза ::'. че е има :rа~lеlJrие кой се грижи за него.

че когато погледнем юношеството. отношение на приетите обичаи.... дадат възможността да използват символи. хранено от ши­ Наградите ви се СЪСТОят в богатството. което може да се появи ше население към чернокожите. от която ще Великобритания. и можем да видим това в реакцията срещу индоктри­ нирането. I и нестабилно излизат от детството. че ако те засягат задачата на родителите.. Децата ви казват: "Никога не съм молил да бъда роден. където прекаралите живота си в правене на бебето и вместо нея.. някои от днешните неприятности се дължат на положителните елементи в съвременното възпитание и в 'О(Ю}JIНИ да изразяват себе си. да мечтаят.~. знаете. и" . •. Смърпа и убийството в юношеския процес l Допълнително объркване . че разликата между белия и черно­ 167 . ако един ден дъщеря ви помоли да се }{}. провъзгла­ сени от добронамереното общество. Несметна е завистта на бялото. Данните. към автоеротичните занима­ С някои от децата си ще имате късмет. Това ще е дълга борба."'Iши резултати.. Освен това сме в състояние да почувстваме. а това 11f универсално се е наложило в обществото. винаги когато младежите са защото искам да внуша. че се интересувам от несъзнаваната моти­ вация. Прави впечатление.. са творчески по удовлетворителен начин. ако услугите ви бързо IЦIJI по принцип? Как реагират хората на естественото изпускане в младенчеството и на връзката му със задържането? И така нататък.. които получават са кърмени. противо­ поставено на разрешението бебето да изследва и да рита. Какво е местното отношение към бибероните­ да оцелеете.. ще трябва да умеете да се справяте с оза­ . където успехите и неуспехите на грижите за бебето и детето се стоварват върху този.'. И ако успеете.nl''''''''" I Свръхнаселение. които да се етикетират "любов". които са опитни свинчета в изслед­ ването. N2 5. Ако децата ви изобщо открият сt<бе си." ...~. ако бяхте по-млади.чеда показва несъзна­ ваните мотиви на индивидите. неприятности. Наградите . който ги е положил. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ 8Ю1l0шеска вените злини l . която като цяло не е популярно поиятие . което поч- на вашето отроче. да играят. Вземете повиването. .. която стига до крайностите на абсолютната всеПОЗВОJIе с ност .. които се опитват да дадат на бебетата си правото да открият точка може да е каменист. така Друг източник на объркване е лековатото допускане. ••. колкото на кърмене. непрекъснатата опасност от соматични болести и бедствия и от законите. към смученето на пръстите. . да сте готови за ревността към децата си. Компютърът не може да се програмира така.... 44. . разбира се.това десетилетие. се чувствате възнаградени. ще имаме по-малко или преживяват агонията На юношеството. И.. Bы~ всеки случай ще правите грешкоито ще разглеждате и ще чувствате като катастрофални. .ждая.. а де­ ви ще се Опитват да ви карат да се почувствате отговорни за л~ен морал.аъзможно е да се окаже. характеризираща компютърното изучаване на човешките същества.д. У. ОТколкото вие сте имали. Далеч не! Това е силно свързано с основната ми тема. Раг! 1 (1969).. масово нахлуване на паразити и вредни животни.1 . от които Ю-1IOUЮИ Възможности за лично разви:гие.:. пснхоанализа трябва да викат за нормалност срещу ненормалната индиректно. показвайки по този начин увереността че ще успеете да го направите удовлетворително.както и онези.~"a дори когато в деЙствителност не сте отговорни. lIL<. Публикувано под заглавието "Adolescent Process and (Ье Need for Personal Conв Pediatrics. не могат да се съберат от попълване на въпросници. . че си Ако правите всичко възможно. за да насърчавате личностния СТрува да отчитаме същностните разлики между социалните групи по. Тук е мястото. или се влюби в мо­ което и вие бихте харесали. Макар че много е публикувано върху индивидуалните и соци­ проблеми през .. През времето на юношеския растеж момчетата и момичетата модерните нагласи към правата на индивида. има място за по-нататъшен личен върху съдържанието на юношеската фантазия. . каквото' е познато във агресията и деСТРуктивните елемеНТИ.. когато децата им са в пу_ майl<и'te и бащите отглеждат добре децата си.щъгалки. гладуване. няма да задоволят с по-малко от откриването на всичко за себе си. че никой няма да ви каже вяра в повърхностните явления. но дори и така пътят до Фазата на Краля на замъка все още не е превъзмогната от възраст­ ните. или ако синът иска да прилича на вас в някакво отношение. отдалечават се от зави­ И си намират слепешком пътя към статус на възрастни. *~ Сега скачам към Повторното разиграване на тези въпроси. ~ .lCожия гражданин на САЩ не е толкова въпрос на цвят на кожата. Vol. които според мен в повечето случаи в личния потенциал на конкретното дете..

/

Д. У. Уииикът ИГРА И РЕАЛНОСТ

168

Развитието в юношеска възраст

169

I

Растежът не е просто въпрос на унаследена тенденция, а и на многЬ

Не трябва да мислим,' че човешката природа се е променила.

сложно взаимодействие с подпомагащата среда. Ако семействотd е

Това, което трябва да направим, е да потърсим вечното в ефимерно­

все още насреща, за да бъде използвано, то се използва много. Ако

то. Трябва да преведем тази детска игра на езика на несъзнаваната

него вече го няма, за да се използва или за да се остави настрана

мотивация на юношите и обществото. Ако детето ще става възрас­

(негативна употреба), трябва да се осигурят малки социални едини­

тен, това развитие се постига чрез прекрачване през мъртвото тяло

ци, за да овладяват юношеския процес на растеж. Същите проблеми,

на възрастен. (Приемам, че читателят си дава сметка, че имам пред­

присъствали на ранните етапи, когато децата са били относително

вид несъзнаваната фантазия, материала, който лежи в основата на

безвредни новородени и прохождащи деца, придобиват заплаши-

играта.) Разбира се, знам, че момчетата и момичетата могат да успе­

1 елни размери в пубертета. Струва си да се отбележи, че ако сте се

ят да преминат през този етап на растеж в обкръжение на трайно

справили на ранните етапи и ако все още се оправяте добре, не мо­
жете да разчитате машината да работи гладко. Всъщност можете да

. разбирателство

с истинските родители и без необходимостта да де­

монстрират бунт вкъщи. Мъдро е обаче да се помни, че бунтът при­

очаквате проблеми. Определени неприятности са вътрешноприсъщи

надлежи на свободата, която сте дали на детето, като сте го отгледа­

на тези по-късни стадии.

ли по такъв начин, че то съществува на собствено основание. В ня­

Ценно е да сравним юношеските идеи с тези от детството. Ако
във фантазията през периода на ранния растеж се съдържа смърт­

кои случаи може да се каже: ,,посяхте бебе и пожънахте бомба." В
действителност това винаги е вярно, но невинаги изглежда така.

та, в юношеска възраст там е убийството. Дори когато растежът

В цялата несъзнавана фантазия от периода на растеж през пу­

през пубертета напредва без големи кризи, е възможно да се появи

бертета и юношеството присъства нечия смърт. Много от това може

необходимостта човек да се справя с остри проблеми на възпитани­

да се овладее в играта чрез изместване и на базата на кръстосани

ето, защото порастването означава заемане на родителското място.

идентификации, но в психотерапията на отделния юноша (говоря

Това наистина е така. В несъзнаваната фантазия порастването е

като психотерапевт) се откриват смърт и личен триумф като нещо

вътрешно агресивен акт. А детето вече не е с детски размери.

вътрешноприсъщо на процеса на съзряване и придобиване на стаТус

Според мен е едновременно легитимно и полезно да разгледаме

на възрастен. Това прави нещата достатъчно трудни за родителите и

играта "Аз съм кралят на замъка". Тя спада към мъжкия елемент у

настойниците. Бъдете сигурни, че затруднява и отделните юноши,

момчетата и момичетата. (Темата може да се изложи и в термините

които срамежливо стигат до убийството и триумфа, спадащи към

на женския елемент у момичетата и момчетата, но не мога да напра­

съзряването на този критичен етап. Несъзнаваната тема може да се

вя това тук.) Това е игра от ранния латентен период, която през пу­

прояви като преживяване на суициден импулс или като действител­

бертета става житейска ситуация.

но самоубийство. Родителите могат да помогнат съвсем малко,: най­

"Аз съм кралят на замъка" е изявление за личното съществува­

доброто, което могат да направят, е да оцелеят, да оцелеят невре­

не. ТО е постигане на индивидуален емоционален растеж. Това е

дими, без да пребледняват, без да изоставят някой важен принцип.

позиция, която включва смъртта на всички съперници или устано­

Това не означава, че те самите не могат да растат.

вяването на доминация. Очакваната атака се вижда в следните думи:

Част от юношите ще станат жертви на нещастни случаи или ще

"А ти си мръсен негодник!" (или "Долу, мръсен негодник!"). Назови

постигнат някаква зрялост от гледна точка на секса и брака, а може

съперника си и ще знаеш къде си. Скоро мръсният негодник събаря

би и ще станат родители като своите родители. Това може да свър­

краля и на свой ред става крал. Семейство Опи

ши работа. Някъде във фона обаче се крие борба на живот и смърт.

(Opie & Opie, 1951)

споменава този стих. Те казват, че играта е изключително стара и че

Ситуацията е лишена от цялостното си богатство, ако прекалено

Хораций (ХХ в. пр.н.е.) предава думите на децата като:

лесно и успешно се избягва кръстосването на шпагите.
Това ме води до основния и труден въпрос за незрелостта на

Rex erit qui recte faciet
Qui nonfaceit, поп erit

юношата. Зрелите възрастни трябва да го знаят и да вярват в своята
зрялост така както никога преди или след това.

Д. У. Уиникът ИГРАИРЕАЛНQCТ (

170

Оценявам, че е трудно да твърдиш това, без да бъдеш погрешно

.

.Развитието в юношеска възраст

171

нужда да бъде разтърсвано от стремежите на тези, които. не носят

разбран, тъй като говоренето за незрялост твърде лесно· може да;

отговорност. Ако възрастните абдикират, младежът става преждев­

прозвучи като подценяване. Но не това е целта.

ременно и чрез фалшив процес възрастен. Съветът към обществото

Надетето на всяка възраст (да речем, на шест години) може

би могъл да бъде: в името на юношите и на тяхната незрялост не им

внезапно да му се наложи да стане отговорно може би поради смърт

позволявайте да излязат напред и да получат фалшива зрялост,

на родител или заради разпадане на семейството. Такова дете трябва

прехвърляйки им отговорността, която все още не е тяхна, макар че

да бъде преждевременно пораснало и да загуби спонтанността, иг­

те може да се борят за нея.

рата и безгрижния творчески импулс. По-често някой юноша е в

С уговорката, че възрастният не абдикира, несъмнено трябва да

такова положение, внезапно откривайки, че има право на глас или

мислим за стремежите на юношите да открият себе си и да опреде­

отговорност да завърши колеж. Разбира се, ако обстоятелствата се

лят собствената си съдба като най-вълнуващото нешо, което можем

променят (ако например вие се разболеете или умрете, или имате

да видим в живота около нас. Юношеската идея за идеално общест­

финансови затруднения), не можете да избегнете приканването на

во е вълнуваща и стимулираща, но същността на юношеството е

момчето или момичето да станат отговорни действащи лица, преди

незрелостта и фактът, че на тази възраст човек не е отговорен. Този

моментът да е назрял: възможно е по-малките деца да се нуждаят от

неин най-свещен елемент трае само няколко години и е отличително

грижи или от обучение, а може да се нуждаете отчаяно от пари, з~

качество, което трябва да се загуби от всеки индивид с достигането

да живеете. Същевременно обаче нещата са много различни, когато

до зрелостта.

като съзнателна политика възрастните прехвърлят отговорност. В

Непрекъснато си напомням, че именно състоянието на юношес­

действителност да направите това може да е някакво разочарование

твото е това, което обществото постоянно носи, а не отделният мла­

за вашите деца в критичен момент. От гледна точка на играта,или

деж или девойка, които, уви, след няколко години стават възрастни

на житейската игра, вие абдикирате точно когато идват да ви убият.

и твърде скоро се идентифицират с някаква рамка, в която нови бе­

Някой да е щастлив? Със сигурност не юношата, който сега става

бета, нови деца и нови юноши ще бъдат свободни да имат визия,

системата. Загубена е цялата дейност на въображението и стремеж

мечти и нови планове за света.

на незрелостта. Бунтът вече няма смисъл и юношата, който печели

Триумфът е свързан с това постигане на зрялост чрез процес на

толкова рано, е хванат в собствения си капан, трябва да се превърне
в диктатор и да се изправи в очакване да бъде убит - да бъде убит не

растеж. Той не е част от фалшивата зрялост, основана на лесно пос­

от новото поколение на своите деца, а от братята и сестрите си. Ес­

ужасни факти.

тижимото превъплъщаване във възрастен. В това изказване се крият

тествено, той се стреми да ги контролира.

Ето едно от многото места, в които обществото на свой риск

Природата на незрелостта

игнорира несъзнаваната мотивация. ~атериалът от всекидневната
работата на психотерапевта несъмнено може да се използва по мал­

Необходимо е за момент да надзърнем в природата на незре­

ко от социолозите и политиците, както и от обикновените възраст­

лостта. Не трябва да очакваме, че юношата ще осъзнава своята нез­

ни, т. е. възрастни в ограничената си сфера на влияние, дори и да не

рялост или да знаем какви са нейните характеристики. Нито пък е

са винаги такива в личния си живот.

необходимо въобще да разбираме. Това, което има значение, е да се

Това, което твърдя (догматично, за да бъда кратък), е, че юно­

отговори на предизвикателството на юношите. Кой да отговори?

шата е незрял. Незрелостта е същностен елемент на здравето през

Признавам чувството си, че обиждам тази тема, като говоря за

юношеството. Има само един лек срещу незрелостта и това е ходът

нея. Колкото по-лесно вербализираме, толкова ПО-Ма)1КО ефективни
сме. Представете си някой да казва отвисоко на юношите: "Вълну­
ващата част от вас е вашата незрялост!" Това би било пример за ог­

на времето и израстването до зрялост, което само времето може да
донесе.

Незрелостта е ценна роля на юношеската сцена. В нея се съ­
държат най-вълнуващите характеристики на творческата мисъл, на

новото и свежо чувство, на идеите за нов живот. Обществото има

ромен провал в посрещането на предизвикателството на юношата.

Може би фразата "посрещане на предизвикатеЛСТf;30ТО" представля­
ва връщане към нормалността, защото разбирането е било заменено

172

Д. У. Уини кът ИГРА И РЕАЛНОСТ

. Развитието в юношеска възраст

173

от конфронтацията. Използвам тук думата конфронтация в смисъ­

съществуващо или мислимо зло). Изглежда, че латентното чувство

ла, че възрастен чове1< се изправя и предявява правото си да има

за вина на юношата е ужасяващо и са нужни години за развитието у

лична гледна точка, която може да има подкрепата на други порас­

индивида на способност да открива в себе си баланса на доброто и

налихора.

злото, омразата и разрушението, които вървят заедно с любовта. В
'този смисъл зрелостта се етнася до по-късния живот и от юношата

Потенциалът на юношеството

не може да се очаква да вижда отвъд следващия етап

-

началото на

двайсетте години.

Нека видим до какви неща не са достигнали юношите.
Промените през пубертета стават на различна възраст дори при

Понякога се взема за даденост, че момчетата и момичетата, ко­

ито "скачат от легло на легло", както се казва, и които стигат до по­

здравите деца. Момичетата и момчетата не могат да направят нищо
друго, освен да ги чакат. Изчакването носи значително напрежение

:: лов акт (и вероятно до една или две бременности), са достигнали

за всички, но особено за късно развиващите се. Те могат да започнат

'почват да презират секса като такъв. Това е прекалено лесно. Сексу­

да имитират онези, които са се развили рано, а това води до фалши­

алнатазрялост трябва да включва всички несъзнавани фантазии за

ва зрялост, основана по-скоро на идентификация, оТколкото на вро-'

секса и индивидът в крайна сметка трябва да е способен да достигне

ден процес на растеж. Във всеки случай сексуалната промяна не е
единствената. Осъществява се промяна към физически растеж и

бора на обект, константността на обекта, сексуалното задоволяване

сексуална зрялост. Те самите обаче знаят, че това не е вярно, и за­

до приемане на всичко, което се появява в съзнанието заедно с из­

придобиване на истинска физическа сила, а следователно се задава

и взаимодействие. Освен това присъства чувството за вина, което е

реална опасност, придаваща нов смисъл на насилието. Заедно със

уместно от глеДf!а точка на цялостната несъзнавана фантазия.

силата идва и сръчността и вещината.

Само с течение на времето и с придобиването на житейски опит

Изграждане,възстановяване,овъзмездяване

момчето или момичето постепенно приемат отговорност за всичко,

което става в света на личната фантазия. Междувременно съществу­

Юношата все още не може да знае какво удовлетворение е въз­

ва силна склонност агресията да се прояви в суицидна форма или,

можно да се получи от участието в проект, който трябва да включва

обратното, под формата на провокиране на преследване, което е

в себе си качеството надеждност. За него не е възможно да знае, че

опит да се измъкнеш от лудостта на систематизираната налудност за

работата поради социалния си принос много намалява личното чув­

преследване. Там, където преследването е налудно очаквано, същес­

ство за вина (което се отнася до несъзнаваните агресивни нагони,

твува склонност то да бъде предизвикано като опит да се избяга от

тясно свързани с обектното отношение и с любовта) и така помага

лудостта и налудността. Психично болното момче (или момиче) с

за редуцирането на вътрешния страх, силата на суицидния импулс

добре формирана налудна система може даразпали искрата на гру­

или предразположеността към злополуки.

пова система на мислене и да доведе до епизоди, основани на про­

вокирано преследване. Логиката е непоколебима, след като е дос­

Идеализъм

тигнато възхитителното опростенчество на параноидната позиция.

Най-трудното от всичко обаче е напрежението на индивида,

Може да се каже, че едно от вълнуващите неща у юношите е

идващо от несъзнаваната фантазия за секс и от съперничеството,

техният идеализъм. Те не са свикнали с разочарованието и естестве­

което е свързано с избора на сексуален обект.

ната последица от това е фактът, че са свободни да формулират иде­

Юношата (или момчето и момичето, които са все още в процес

ални планове. Например учениците в художествени училища виж­

на израстване) все още не може да поеме отговорността за жесто­

дат, че изкуството може да се преподава добре, и надават врява то

костта и страданието, за убийството и опасността да бъдеш убит,

да се преподава добре. Защо не? Това, което не вземат предвид, е че

които световната сцена предлага. Това спасява индивида на този

малцина са в състояние да преподават добре изкуство. Или виждат,

етап от крайна р.еакция срещу личната латентна агресия, а именно

че материалните условия са влошени и биха могли да се подобрят,

самоубийството (патологично приемане на отговорността за цялото

така че започват да крещят. Други трябва да намерят парите. "Добре

Ако те абдикират. Освен това много неща. жението на онези. не е отмъстително. че вълненията на днешните студенти и техният проявен израз може отчасти да са продукт на нагласата към грижите за бебетата и дец!i­ та. В несъзнаваната фантазия това са въпроси ~a живот и смърт. принадлежащи на цивилизацията и ней­ ните натрупани вторични резултати. Конф­ ронтацията се отнася до овладяването. трябва да бъдат посрещнати. се вземат за даденост. Основното е. юношите трябва да направят скок към фалшива зрялост и да загубят най-големия си плюс: свободата да имат идеи и да действат по импулс. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ казват те. за да може изобщо да е запознат с него. че юношеството е нещо повече от физически пу­ бертет. Пропуска излагането на· поло- . но стремежите му. свързани с теорията на творческата игра. У. които сега са момчета и момичета. Нещо повече: съществува културното наследство. Тя трябва да е лична. които се чувстват днес по це­ лия свят. И изпуска жизненоважния въпрос за бисексуалността. макар че до голяма степен се основава на него. че в юношеска възраст обикновеното момче или момиче ще има нещо повече от най-слаба идея за човешкото културно наследство. трябва да им се даде реалност чрез акта на конфронтацията. нека възрас- Развитието в юношеска възраст 175 тният да посрещне предизвикателството. защото човек трябва да поработи здраво в тази насока. Обобщение Накратко казано. което не търси отплата. Ако искаме юношите да имат живот и жизненост. . . докато наваксват загубеното време в търсенето на богатствата. вълнуващо е. които водят безбрачен живот или отлагат женит­ бата. И докато ·трае процесът на рас­ теж. . - просто изоставете програмата за отбрана и изхарчете парите за нови учебни сгради!" Младежът не може да има дългос­ рочно виждане. То предпола­ га растеж. Всичко това е абсурдно кондензирано. но там. ще остават без дъх. На шейсет години тези. което идва по-естествено при тези. с чието постигане се гордеем. че юношеството е станало гла­ совито и активно. Не може да се очаква. са нужни възрастни. А това не е задължително винаги да бъде приятно.отговорността трябва да се поеме от родителските фигури. които са прежи­ вели много десетилетия и започват да остаряват. То пропуска първосте­ пенното значение на приятелството.174 - д. където има предизвикателство на растящото момче и момиче. но е силно. а растежът отнема време. Нека младите променят общество­ то и да учат възрастните как да виждат свежо света. която се разрешава - но винаги не напълно - чрез хетеросексуалния избор на обект и константността на обекта. Заслужава поздравления да помним.

Sigmund (1923). Публикувано на английски под заглавието The Order 0/ Things. The Basic Fault: Therapeutic Aspects 0/ Regression. Ronald (1964). The Edge o/Objectivity: Ап Essay in the . Penguin Books. който трябва да приемем. 'Field. Bowlby. Апna (1965). London: Hogarth Press and the Institute of Psyho-АпаlуSls. Freud. W.chment. John (1962). Standard Edition. Attachment and Loss. . Michael (1968). (1941). Virginia Мае (1947). Hayward. 4 and 5. Тя се отнася до цялата огром­ на тема за индивида. ЕАЬОП. lnternational Journal 0/ PsychoAnalysis. в което обек­ тивното възприятие е възможно.. Fairbairn. МА: Houghton Mift1in. Sigmund (1900). The ln/ormed Heart: Autonomy in а Mass Age. Standard Edition. който е цент­ рален за концепцията ми. Standard Еdltюп. 1970. The lnterpretation 0/ Dreams. Play Therapy: The lnnег Dynamics 0/ Childhood. Atta. Complete Poetry and Selected Prose. .. ~ol. London: Chatto & Windus. Michel (1966). е не просто въпрос на вътрешно­ присъщ или унаследен процес на растеж. The Ego and the ld. Psychotherapy with the more Dlsturbed Patlent. John (1969). London: Tavistock Publications.Библиография Послеслов Идеята ми е. Moses and Monotheism. Balint. 1961 . R. Bettelheim. D. Normality and Pathology in Childhood. пътуващ от зависимостта към независимостта. London: Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis. London: Thames & Hu~son. 23. Francis Васоп: Catalogue Raisonne and Documentation.. Paris: Editions Gallimard. Volume 1. Boston. Аз постулирам същностен парадокс. Може да се каже. (1960). Edited Ьу J. New York: Free Press. Freud. Blake Yvonne (1968). British Journal 0/ Medical Psychology. Freud. Vols. Erik (1956). 1971. 1952. а не да разрешаваме. Harmondsworth: Penguin Books. Les Mots et ·les choses. 4. 22. London: Tavistock Publications. 19. Donne. че в развитието на чов~шкото същество има етап. Парадоксът. Вrппо (1960). трябва да бъде позволен и да се има пред­ вид в продължение на известно време в грижите за всяко бебе. Alley. joanna' (M. W. Sigmund (1939). London: Nonesuch Fress. а се нуждае освен това и от един минимум ресурси от средата. Тази пропаст между представа и възприятие осигурява богат материал за изследване. Axline. Vol. че в теоретичното начало бебето живее в субективен или представен свят. Н. А Life 0/ One's Own. London: Тhames & Hudson. Промяната от първичното състояние до такова. Freud. Foucault.Milner) (1934). New York: Pantheon. който е преди обективността и осезаемостта. 41. New York: Basic Books. Gillespie. А Revised Psychopathology of the Psychoses and Psychoneuroses. Тhe Problem of Ego Identity. Journal 0/ the Americal Psychoanalytic Association.

Peanuts Revisited . lnternational Journal 0/ Psycho-Analysis. М. Hand. 1966. Melanie (1940). (1945). 1949. N. London: Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis. (1954). I ibid. D. КПS. Le Stade du Miroir соmmе formateur de 'а fonction du je. 1964. Masud К.хаmшеd: Tb~ Role of Early ш Personal1ty Formation. Psychoanalytical Study o/the Child. The Ox/ord Dictionary 0/ Nursery Rhymes. Merrell Р. Paediatrics and Psychiatry. D. Hamlet. М. ТЬе First Treasured PossesslOn: ~ Study. Winnie the Pooh.). Iona and Реиг (eds. In Contributions to Psycho-Analisys 1921-1945. lnternational Journal 0/ Psycho-Analysis. П. Joa~na . Harmondsworth: Penguin Books (Peregrine series). . Aspects of Symbolism in Co~prehenslOn of the Not-Self. Jane's Вlanket. The Hands 0/ the Living God. Opie. Autoerotism Rе-е. London: Tavistock Publications. 5. lbld. ' . New York and London: CollierlМacmiIIan.. (1926). Mourning and its relation to Manic-Depressive States. ТЬе Behaviour of Infants in the First Year of Life. . London: Hogarth Press and the Institute ofPsycho-Апаlisуs. Considerations regarding the Pare'nt-Infant Relationship. D.178 Д. Freud: within and beyong Culture. Melanie (1934). Sexual Behavior and the Law. Lionel (1955). Trilling. 55. ТЬе Observation of Infants in а Set Situation.) (1951). Кlein. Оп (Ье Genesis of Psychlcal Confllct ш Earllest Infancy. 1966. W. and Ego-Integration. 1948. L. Stevenson. Кlein. под: "Fleld. Explorations. (1941). Primitive Emotional Development. А. Fixed Idea as ап Internalized Transitional Object. 1958. А Life o/One's Own. In Contributions 10 Psycho-Analisys 1921-1945.. Winnicott. Joan (1936).. New York: Viking Press. А. Solomon. D. The Predicament 0/ the Family. (1946). Psychoanaly1ical Study o/the Child. Вж. Ernst (1951). . (1969). Winnicott. (1948).lnternational Journal 0/ Psycho-Analysls. London: Tavlstock Publications. In Collected P~pers: Through Paediatrics 10 Psycho-Analysis. Gough. Riviere. Rev. ТЬе Function of Intimacy and Acting Out in Perversions. 1958. (1964). Envy аnd Gratitude. Slovenko (ed. III. Old and New. (1951). American Journal 0/ Psychotherapy. W. Clinical Notes оп Disorders 0/ Chlldhood. ed. Hartmann. Shakespeare WШiаm. Р. London: Meth~um. ЗЗ. (1931). . London: Heinemann . Transitional Objects and TransltlOna . 1n/antile Psychosis. Melanie (1932). WiШ (1950). Phyllis (1960). Ego Psychology and the РroЫеm 0/ Adaptation. Lomas. Оп Not Being АЫе to Paint. W.C. London: Imago. Psychoanalytical Study o/the Child. Paris: Editions du Seuil. Oxford: Clarendon P r e s s . London: Chatto & Windus. W. ibid. Кhan. (1962). London: Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis. Milner. 1. New York: International Universities Press. Lowenfeld. D. W.: Princeton University Press. Joseph С. Proceedings o/the Royal Society o/Medicine. (1941). Winnicott. Development of the Body Ego.. Кlein. Harmondsworth: Penguin Books (Peregrine series). London: Hamish Hamilton Medical Books. Бuодuографuя 179 Milne. telle qu'elle nous est revelee dans l'exp6rience psychanalytique. Journal 0/ analytical Psychology. 19()7. D. Lacan.: Thomas. Mouth. Princeton. The Nursing Couple. (1949). 16. Rev. In R. Winnicott. Sexual Behaviour Patterns Psychoanalytical Study 0/ the Child. ТЬе Manic Defence. Heinz (1939). London: Heinemann. London: Secker & Warburg. (ed. (1935). (1952). W. . . Margaret (1935). (1962). . Fred (1966). Psychoanalytical Study o/the Chlld. М. London: Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis. . О. " Milner. (1934). Prince 0/ Denmark. Springfield. In Beyong Culture. ibid. Plaut. 17.Favorites. London: Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis. Winnicott. D. New York: Holt.J. 1965. Winnicott. Winnicott. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ Нistory 0/ Scientific Ideas. Arthur (1963).. Jacques (1949). edn. In Ecrits. Middlemore. 6. А Contribution to the Рsусhоgепеsis of ManicDepressive States. НоПег. 9. (1959). 41. . Spitz. Кlein. Some Comments and Observations оп Early Autoerotic Activities. 17. Knigths. (1957). Milner. У. М.) (1967). D. Schulz. 3 /4. Milner. Charles М. Mind and its Relation to the Psyche-Soma. Rinehart & Winslon. Оп Ниmаn Symbiosis and the Vicissitudes o/lndividuation. Vol. Willi (1949). Melanie (1957). Greenacre. МШег. W. Кепе (1962). . НоПег. The Psycho-Analysis 0/ Children.of the Part Played Ьу specially Loved Objects and Toy~ ш the Llves of Certain Children. Reflections about Not Вешg АЫе to Imаgше. М.

92. 160 22. Winnicott. Paris. 83. (1958а). (1962). (1971). 99. 15.119. W. 24. 109 с логическа мотивация.87. Winnicott. 111 и оцеляване на обекта. Фр. W. Communicating and Not Communicating Leading to а Study Certain Opposities. 112 Аперцепция. Classification: Isthere а Psychoanalytic Contribution to Psychiatric Classification? ibid. 125 и междинна сфера на преЖИВЯlfането. ibid. 121. 37. 134 Бетелхайм. Winnicott. (1958Ь). М. 108. Тhe Location of Сultцrаl Experience. 174 и очакване на сексуално преживяване. Psychoanalytical Quarterly. 42 в Хамлет. Доверие. 162 17. Ego Distortion in Terms of True and False Self. W. 47. У. D. 87 Възбуда. 67. 45. Вътрешен обект.. 97. (1954).150 Депривация. д 37 Б Балинт. W. W.180 Д.23 Автономия. 27 чувство за съществуване. 97 87. 159 Вина 153. D. Winnicott. 133. D. The Maturational Processes and the Facilitating Environтent.. Аутизъм. У. W.95 нужда от отразяване. D. 15. W. 24. Автоеротично. Playing: Its Theoretical Status in the Clinical Situation. (1959-64). 49. 65. ibid. (1956). ibid. 72. 88. 135 Гняв. 50 и оцеляване след разрушение. D. 109 срещу вътрешна реалност. Ego Integration in Child Development. 24. 35 Аналитик. 84 Бисексуалност. Щ. D. Winnicott. 54. 72. 46. 109.153 34 Алиенация. (1968Ь). Mirror-role of Mother and Family ii1 Child Development. London: Hogarth Press and the Institute ofPsycho-Апаlуsis. Winnicott. 12. ibid. на майката. 67 проективни механизми. ibid. Агресия. Therapeutic Consultations in Child Psychiatry. 121. 70 11 О. (1952). D. 47 Гърда. 1965.134. 13 156 Амбивалентност. 11 О Анихилация. 13. 69. 97 и търсене на своя "аз". 11. Lomas (ed. (1963Ь). D.147. London: Tavistock Publications. 116. търсене на. 172 1О 1 Депресия. 35 и въздържане от интерпретация. 128. W.. W. ibid. 29. International Journal 0/ Psycho-Analysis. London: Hogarth Press and the Institute of PsychoAnalysis. (1960Ь). Metapsychological and Clinical Aspects of Regression within the Psycho-Analytical Set-Up. D. 132 и илюзия. D. 69 Бейкън. Индекс в А Взаимна комуникация. The Theory of the Parent-Infant Relationship. ibid. 36. Winnicott. (1965). Външна реалност. The Predicaтent 0/ the Faтily: А Psychoanalytical Syтposiuт. (1960а). Psychoses and Child Сше. W. D. (1967а). 39 61. W. W. (1967Ь). La Schizophrenie infantile еп termes d'echec d'adaptation. Дж.159 и пренос. (1946). Winnicott. 163 Деструкция. December.111. Winnicott. W. W. Winnicott. Winnicott. Аз. W. D. 93 и проективни механизми. Гадини. 101 в шизоидии. In The Maturational Processes and the Facilitating Environтent. в младежка възраст. 123. London: Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis.. Winnicott. Collected Papers: Through Paediatrics to Psycho-Analysis. ibid.19 Блейк. Winnicott. 95 наклонена. W. (1963а). М. D. 163 г Амнезия. 82 и фантазиране. ibid.64 и културно наследство. 48. 22 Вътрешна реалност. 112.). 149. D. Primary Maternal Preoccupation. Winnicott. Wulff. 111. 21 символ на съществуването. 39. Winnicott.15. 167. 104. In Р. 155 101 обект на първото отиошение. 17. 23 и инстинктен порив. International Journal 0/ Psycho-Analysis.55. 40.. 146 в клинични случаи. 9. 112. Winnicott.. 173 Клайн и вина.115 27 дисоциация. Winnicott. Бауби. 66. In Recherches (Special issue: 'Enfance аНепее'. 69 165 Безформеност. 99 Астма. W. D. 96. International Journal 0/ Psycho-Analysis. > 160 Деца и игра. 159 използван от пациента. D. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ Phenomena. Б. W. Comment оп Obsessional Neurosis and 'Frankie'.93. D. D. (1966). Winnicott. 110. (1968а). Fetishism and Object Choice in Early Childhood. 153 Въображение. 105 смърт на аналитика. 130 .24. London: Hogarth Press and the Institute of Psycho-Analysis. Morals and Education.97. 16.160 70 фалшив. 52. и неутралност. Тhe Capacity to Ье Alone. 11 35 и принцип на реалността. 130 Дисоциация. Адаптация на аналитика. 23. Р.

45.1~ 166 л и Игра. Ж. свързана с у Убийство.27. 18 защита срещу. 9. 174 Крадене.23. 114. 105. 16. 103.80. 10. 128. 65 Екстраверт. А. 26. 44 Миltд. Развитие на егото. 159 Идентичност. 156. 131 Orбиване. 121 Преживяване на това да си. 126. 23. В. 93.. 140 Преследване. Спиц. 103 Творчество. 116 Сублимация. 104. 78.21 53 67. Обект. 23 26 99 lб5 ' . 110. 167. 172 124 Условни рефлекси. Р. и свободни асоциации.48 в контрвст с фантазирането. 172 Преходни явления. 99 Милнър.23.64. 163 Хомосексуалност. 133 Плот. 32 Хаос. 172 Разочарование. 26. 100. н 68 Фройд. 131. 120 85.. 99 .154 15. 22. игра на. М. 47. 153 Потенциално пространство. 88. 162 Куmypен опит.34. 142. 106 Комуникация. 124 Емоционално развнтие. 97. и мит. 53. 61 Еporeнни зони. 140 Иитерпретация. 98 и женски елемент. 127. Халюцинация. 167 Завист за пениса. 111. 173 Иитеркомуникация. 122. 88 Кърмаче и всемогъщество.. 22. 18. 99. 22.94. 100. Ч. 118.23. 12. 131. 128. и надеждноcтra на майката. 154. 118. 132. 80. 87. 66. 133.97.26 .87. 17 и ролята на майката като огледало. 103 Куmypа. 138 психологически изследвания на. 19 50 70 инстинктнте. 86.24.. 118 и свободата да избираш. 169. 67 Мечтание. 22 и смучене на палец. 29 Заместване. 51 Майка кръетосана. 83.57. 116 Тревожност. 163 Психотерапия. 27. 18 ОвъзмездЯ ване.. 12.125 Сънуване.26. Парадокс. 173 liалудност.99. о Травма. 173 74. 138 м 140.23. 111. 148. 176 Перцепция. 126 Е ЕкслаАн.66. 129 Интроекция. 153 Играене. З. 122 Поведенческа терапия. 140 Континуитет.24. 136 Катексис. 62 з Зависимост. 61. п и "не-мен" притежания. 170 несъзнавана фантазия. 111. 22. 22. 162 Илюзия.43. 116 Фетиш. Регресия.85. 96. . 109. 121 и символизъм. ЕрикС'Ьн. 69 Милър.33. и Шулц. 85. 92. Лакан. 120. 114. 22. 89 Заврънкулки. 70. 140.94.Д. 125.67.. 53. 163 9 ю 39 Юношество. 103. 46. 98. използване на. 119. 71. 100. 125 Фройд. к 122. Талисман. 136.53. 127.90. 17. Съществуване. 153 достатъчно добра. Структура на егото. 16 Подкрепа на егото. 149. 165 поддържане. 150. 114. 54 Мъжки елементи. 110. 121 81. 116. р адаптация към нуждите на детето. 15 Психоневроза. 60. 97. 138 С8Моубийство. А. 15 описание. 54. и преходен обект.97 Импулс. т обектен избор.. 172. 116. Идеализъм. 133. 63. 131. Религия. С.67. А.75. 86. 66 и отбиване. 118. 93.87. 158.83. 60.22. 163. 173 ИдентификlЩIЦ 37 16.97 16.65. 122. 168 9S 86 . 99. 14. 153 Местоположение. 97 Етология. 15. 115 Кърмене. 123 Конфронтация. интроективна. 140. 160. 115 . 105 Психопат. 107. 43 119 правене. 132 Женскн елементи. 26. 96. 172 незрялост. 131. 122. 10. 115 17.62 ж 131. 124 Поведенчески модел. 59 40. 130 Достатъчно добра майка. 136. 84. 152 11 52 ш Соломон. 12. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ Индекс 8 надеждноcтra на майката. и детска игра. 152. с % и отцепен женски елемент. 107 173 преходен обект. 17 Творческо живеене. М. ф Фантазии.87. 106. 162. У. 54. 97. 15 и игра. 129 45 и фантазиране.95.. 158 проективна. Фр. 89. 112. 98. 154 Фрустрация. 94 и социални групи. 100. liaroH. 163 Симбиоза.61. 99.67 и вътрешен обект. 173 Огледало. 95 Импринтинг. 159 Интроверсия. 115. 138. и търсене на Аза. 183 и живеене. 99. 153 телесно обгрижване. 25. 129. Шизоидно състояние.60. 1ОО. 112 Клайн. 138 и символ. и 161. 98 Пренос. 160. 120. 154 106. 130 и способност за игра. 119. Е.48. 165.. и междинна сфера на преживяването. 154 Климакс.23 70. Импотентиост.44. 173 х 51 141 Роля на огледало. 11. 88. 17.

Първо издание Преводач Верина Петрова Редактор Людмила Андреева Коректор Технически редактор Художник Формат Обем Дадена за печат Излязла от печат Предпечатна подготовка Печат Ана Лазарова Любен Козарев Константин Лаков 32/84/108 11.к. Людмила Андреева Издателство "ЛИК" .д. юни 1999 г.5 П. Уиникът ИГРА И РЕАЛНОСТ Английска. юни 1999 г. У.

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful