Заедно в четенето

Ръководство

за учителя

Книгата
“Любими приказки” е част от комплекта “Моята библиотека”, създаден да
подкрепи първите плахи стъпки на азбукаря в света на книгата и четенето.
Шестте книжки на “Моята библиотека” пораждат стимулираща книжна среда,
във взаимодействие с която малкият ученик напредва страница след страница и
книжка след книжка в четенето, ученето и общуването. За да преживее този път като
вълнуващо приключение, детето се нуждае от съучастието на връстниците и
възрастните, с които иска да бъде заедно в четенето. Идеи как да случи това
възрастният може да почерпи от това ръководство.
Образователното съдържание на “Моята библиотека” е съобразено с учебната
програма за І клас. Едновременно с това то надгражда задължителната подготовка
по четене и предпоставя ранното формиране на детето като читател. Тъй като
помагалото е съставено на модулен принцип, книжките му биха могли да се
използват не само в комплект, а и независимо една от друга, както в училище, така и
у дома. Детето може да ги събира и като библиотечна поредица, в която периодично
се добавят нови книжки, или да избере за четене отделни книжки от серията.
Основната задача на “Любими приказки” - първата книга в библиотеката на
азбукаря, е да стимулира превръщането на детето от слушател в четец чрез игри на
четене. Познатото съдържание на приказките и начинът на тяхното представяне
дават възможност на още неумелия четец да навлезе бързо в текста и с помощта на
възрастния да практикува четене с разбиране още преди да владее буквите.

Как се работи с помагалото “Моята библиотека”
Приобщаването на детето към книгата и четенето предполага системна работа,
каквато само цялото помагало “Моята библиотека” може да осигури. В помощ на
тази задача е предлаганата тук план-програма. Ако обаче книжката “Любими
приказки” се използва самостоятелно – като всяка друга детска книга, спазването на
предложеното разпределение не е наложително. В този случай препоръчваме
родителят да се запознае с указанията за работа по темите в конкретната книжка, за
да проведе съвместното четене по най-полезен и занимателен за детето начин.
Примерна план-програма за работа с помагалото “Моята библиотека”
План-програмата е съставена в съответствие с ритъма на извънкласното обучение
по четене, възприет в училищните учебни планове. Те предвиждат 15-16 учебни часа

годишно, разпределени в двуседмични цикли на работа по всяка тема. Затова и
програмата минимум за домашната школа по четене регламентира същия брой
основни теми, подредени в първите 3 книжки на помагалото.
Основните теми в помагалото поставят в центъра на читателския интерес детските
книжки и мотивират четенето на азбукаря, а условия за по-интензивно общуване с
книгата се осигуряват чрез включване на допълнителните 3 книжки от комплекта.
Предлаганите в тях теми разширяват читателската практика и обогатяват
читателския опит на ученика.
Целесъобразната връзка между основните и допълнителните теми е указана в
следващото календарно разпределение за работа по програмата “Заедно в четенето”.
Седмица
Месец

1.-2. ІХ
3.-4. (ІХ-Х)
5.-6. (Х)
7.-8. (Х)
9.-10. (ХІ)
11.-12. (ХІ)
13.-14. (ХІІ)
15.-16. (ХІІ)

1
2
3
4
5
6
7
8

Основни теми в книжките:
1. “Любими приказки”
2. ”Стихотворни настроения”
3. ”Чуден свят”
1.1. ГЪБАТА
1.2. ДЯДОВАТА РЪКАВИЧКА
1.3. Ряпата
2.1. ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО
2.2. МАЛКА ПРИКАЗКА
2.3. ВЕСЕЛИ СТИХОТВОРЕНИЯ
2.4. НАРОДНИ ГАТАНКИ
2.5. ЛИТЕРАТУРНИ ГАТАНКИ

Допълнителни теми и книжки:
4. “Пътешествие в Буквария”

5.
6.

”Празничен календар”
”Литературна галерия”

5.1. КОЛЕДА, НОВА ГОДИНА

Изучавани в

периода
букви
А,Ъ
Ъ, О, У, Е
Е, И, М, Н
Н, Л, Р, Й
Й, Б, П, В
В,Ф, Д, Т
Т, З, С, Ж

Зимна ваканционна програма по четене «Пътешествие в Буквария»
17.-18. (І)

9

2.6. Дървото

на 6.1.ПРИКАЗНИ НЕБИВАЛИЦИ

Ж, Ш, Г, К

гатанките
19-20.(І-ІІ)
21-22. (ІІ)
23-24. (ІІІ)
25.-26. (ІІІ)

10
11
12
13

3.1.
3.1.
3.2.
3.3.

КЪЩУРКА ЗА ВЕСЕЛИЕ
ЛИЛИ
БАБА И ВНУЧЕ
АКО БЯХ ГОЛЯМ

3.0 СТИХОТВОРНИ НЕБИВАБИЦИ К, Дж, Ч, Ц
Ц, Х, Щ, Ю
6.2. МЕЧО ПУХ
ю,я,йо,ь,ьо
5.2. БАБА МАРТА

5.3 КНИЖКЕ, ЗДРАВЕЙ; 6.3. ПИНОКИО

Пролетна ваканционна програма по четене «Пътешествие в Книжен свят»
27.-28. (ІV)
29-30 (ІV-V)

14
15

31.(V)

16

3.4.УРАГАНЪТ И ПРИКАЗКИТЕ
3.5

Хвърчи, хвърчи,

Хвърчило!
Моята библиотека

5 .3.ВЕЛИКДЕН;
5.4.ГЕРГЬОВДЕН
6.4.ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С ПИПИ

6.5. Повредената книга
5.5. ЗА БУКВИТЕ; 5.6.

Деня на детето

Лятна ваканционна програма «Пътешествието продължава»
* Ръкописно са записани темите, с които приключва работата с всяка книжка или с цялото помагало

Как се работи с книжката «Любими приказки»
Работата с всяка книжка от помагалото се разгръща като игра на пътешествие в
света на книгите и четенето. Замисълът на поредното пътешествие е заложен в
оформлението на всяка книжка и може да се изясни чрез ориентация в нейните
елементи. Ето как може да се организира пътешествието с първата книжка:
1. Четене-разглеждане на кориците и на първата страница (титул).

1.1. Първо се разглежда корицата на цялото помагало (папката на Моята
библиотеката). Обсъждат се въпросите:
 Какво е предназначението корицата? (Тя е като дом, в който книжките,
показани на илюстрацията, могат да се събират, подреждат и съхраняват;
затова се и нарича “библиотека”);
 Какви книжки ще се събират в библиотеката? (Разглеждат се кориците,
заглавията и илюстрациите, правят се предположения за съдържанието. Прочитат се
репликите, с които книжките се представят на читателите и се обобщава какво дете
и възрастен могат заедно да правят с тях);
 Какъв е възможният път на читателя сред книгите? (Разглежда се
последната корица с картата на Книжен свят. Проследяват се възможни маршрути
на пътешествието и се въвеждат правилата му: книжките се четат заедно с
възрастния по определения ред; след всяка прочетена книга се лепи стикер върху
вратата, през която читателите “са минали”, отваря се следващата книга - врата);
 Интересно би било да се проследи и пътят на книгите до читателя, като се
разгледа семейната библиотека и се обсъди: кога и как са събирани книгите, как
всеки се грижи за книгите си; каква е историята на любимата книга на всеки от
семейството. кой в семейството чете най-много, кой чете на детето най-често; кой
чете най-бързо и най-изразително; защо хората четат, какво и как четат.
1.2. Разглеждане на книгата “Любими приказки”: корица, съдържание и
“титул” (трета страница с гатанката) с цел ориентиране в ситуацията на четене.
С помощ от възрастния детето разчита заглавието и подзаглавието на серията. По
илюстрацията предполага какво четат баба и внуче, кои ли приказки живеят в
книжката, преценява кои от тях би могло само да разкаже (любимите дълги
приказки), а кои - да прочете с помощник. Догадките се проверяват с прочит на
репликите на героите от корицата.
Следва проучване на “пътната карта” на пътешествието, разположена на втората
корица със съдържанието: с помощта на пътеуказателя се определя за какво може да
се разказва в приказките, проследяват се стъпките от книжка към книжка,
разглеждат се кориците на книжките и се прочитат заглавията, разказват се накратко
познатите истории.
За да “открият” ключът към книгите (буквите), дете и възрастен четат гатанката
на следващата страница. Коментира се какво съдържат книгите (картинки, и текст разказчета, приказчици…), къде могат да ни отведат книгите (и при малката позната
калинка, и до непознати планети…), къде детето вече е било с помощта на книгата.
2. Поетапно пътешествие (тема след тема) с четене. Работата по всяка тема е с
еднотипна структура, следваща модела на самостоятелно четене в неговите основни
фази и ситуации, а именно:
А. Подготовка за четене (мотивация). Чрез заглавната лента на темите
(заглавие на текста, образ на книжката, пътеуказател със задачите) се определят
съдържанието и основните методи на дейност (какво и как се чете).
Б. Практикуване на четенето (процес). За организация на четенето се
използват апаратът за работа с текста и методическите насоки по темите. С опора на
задачите се уточнява какво и как може да се прави с илюстрацията и текста (думите,
изреченията, частите на текста), съответно преди, по време и след четенето.
В. Равносметка за изминатия път в четенето и пренос на усвоеното в нови
игрови дейности. Заключителната ситуация в сценария предвижда възможности
детето да влезе в ролята на пътешественик, който: а) води дневник, като нанася в

картата на пътешествието (втора корица) своята оценка за прочетеното и чертае пътя
до следващата книжка; б)“дава” интервю - разказва къде е бил (в непознати земи с
гъби гиганти, необикновени ръкавички и репи), с кого се е срещал и в какво е
участвал (спасяване на зайче, гостуване в необикновена къщурка, вадене на чудна
ряпа рекордьор); в) подготвя се да инсценира прочетеното.
1.3. Четене-разглеждане на четвъртата корица с изложбата на книжки. Краят на
първото пътешествие извежда читателите в ситуация, подобна на началната. Детето
трябва да прецени кои книги би могло да прочете самостоятелно или с помощ.
Разликата е в това, че сега детето избира не между различно достъпни книжки с
приказки, а като се ориентира в многообразието на реалната книжка среда. То
трябва да разгледа показаните книги и да помисли на кого и за какво те служат, да
прецени своите интереси и възможности, като избере подходящи за себе си книжки.
В заключение се назовават видовете книги, а достъпните и желани от детето
книги се отделят от непосилните и неинтересните. Детето може да очертае пътя си
между избраните книги от изложбата, да се върне на страницата със съдържанието и
да открие с коя следваща книжка (препоръчана в рекламното поле) от помагалото ще
продължи своето пътешествие с четене и ще обогати библиотеката си.

Идеи за работа по конкретните теми
Тема 1. Четене-разглеждане на книжката “Под гъбата” и на сборник с приказки
Цел: Детето се учи да разглежда книга, като разпознава и назовава елементите й;
ориентира се в апарата за учене (пътеуказателя и стрелките със задачи) и чете по
памет задачите; опитва самостоятелно да прочете колективно четен текст или откъс
от него, като се опира на картинките при разчитане на писмените знаци.
1. Подготовка за четене. По заглавната лента се определя накъде летящата книга
с геройчетата води читателя, описва се корицата на мини-книжката. Обсъжда се що
ли за гъба е това и какво ли може да се случи с (под, над, край, зад) нея. Бързо се
разглежда страницата, за да се приеме една от хипотезите. Чрез пътеуказателя се
определя какво читателите могат да правят с мини-книжката.
2. Четене-разглеждане на книжката. То се организира, както следва:

Четене по илюстрации: разглежда се разгъвката на картинната книжка,
сравняват се картините и се описват промените, отразени в тях (повтарят се мястото
и действието, променят се броят на героите и вида на гъбата); описват се с думи
възможни следващи илюстрации и страници на книжката. Разказва се историята.

Текстът към отделните илюстрации се разчита с опора на картинките и се
чете по памет. Прогнозира се краят на историята, предположението се проверява на
следващата страница. Прочита се последната част и се отговаря на въпроса, който
героите си задават (Защо отначало за един няма място, а накрая – за всички се
намира?) Възрастният предлага на детето да избере един от двата отговора: а)
дъждът кара гъбата да порасне; б) готовността на героите да си помогнат в беда.
3. Четенето-разучаване на текста се мотивира с играта “В театъра на четенето”,
Участниците в нея трябва да прочетат текста като артисти пред публика. За целта
текстът се разучава по части “на ехо”: детето повтаря изречение по изречение или
част по част прочетеното от възрастния, като следи илюстрацията и текста. После

Назовават се мястото. с помощта на възрастния изучава инструкциите за дейност и ги изпълнява. вместо: Мравката видяла гъбка и се скрила – Мишката видяла ръкавичката… и т. героите и действията им. героите в тях са животни) или направило (чело е по илюстрации. 8Първо детето само открива кои страници му помагат да изпълни тези задачи. като се преобразува текстът от “Под гъбата”. учило е. а след това се търси мястото им в записания текст. които не се виждат. ). а след научаване . Въвеждане “в театъра на четенето”. Подготовката на представлението продължава с изработване на реквизита: правят се куклите. изработило е кукли и театър от хартия. дорисува се декорът (корицата на книжката). интонира адекватно речта им и пресъздава поведението. 2. Ръкавичката се скъсала и дружината си направила нова къща – от сняг) и се избира край. изречения.н. Добре би било след това и самата книга да бъде намерена и прочетена избирателно или цялостно. Обмисля се дали илюстрацията от задача 2. като се използва моделът на изказване. Текстът на приказката се съставя. В заключение се разглеждат илюстрацията с корицата и съдържанието на сборника на Сутеев и се прогнозират и избират следващи истории за четене. предложен в задача 3. В заключителния етап на работата се обобщава наученото: Детето изброява какво е узнало (има приказки. (Вместо: Дъжд застигнал мравката – Сняг застигнал мишката Гризана. Подготовката на текста започва с разпознаване на приказката по заглавието и илюстрацията и припомняне на историята (задача 1: Как Дядовата ръкавичка става къщичка). 4. Разглеждат се 5-те страници с материал за подготовка на кукленото представление. подготвило е представление по любима приказка.дете и възрастен се редуват на всяко изречение или на всяка част. разтяга се като приказката). части от текст. а книжката – на хармоника (разгъва се. репетиция и представление. Накрая текстът се чете по роли. Репликите на героите се добавят в текста. Дядото се върнал за ръкавичката и прогонил животните. превъплъщава се в ролите на разказвача и героите. Предполага се какво е нарисувано на страничките на “Дядовата ръкавичка”. чело е и се е забавлявало. Четене-разглеждане и инсцениране на “Дядовата ръкавичка” Цел: С помощта на възрастния детето чете и инсценира приказка в самоделен настолен театър. измислят се различни завършеци на приказката (Животните дружно дочакали лятото.се драматизира. като подходящо разиграва куклите. 1. научило се е да чете нови думи. Накрая представя приказката пред семейството или пред приятели в изработения от хартия настолен куклен театър. оформя се сцената (без да се нарушава целостта на рамката). изработване на куклите и сцената. 3. подобни на верижки. времето. Поставя се целта: ”Да се научим как се прави куклен театър по любима приказка”. Под диктовката на детето полученият вариант на текст се записва от възрастния на голям лист с печатни букви. Тема 2. Част от неговите думи се променят така. . доизмисляло е книжката. приказката може да се оприличи на верижки (нанизват се герои и действия). има място в книжката и къде е то (на корицата). Обмисля се план за подготовка на представлението: съставяне на текста за актьорите и разучаване на ролите. Първо изреченията се довършват от името на всеки един герой и се четат с гласа му. После упражнява воденето на куклите и прави “подготовка на актьора за ролята”. че да съответстват на новите илюстрации.

за когото се говори в изречението. Баба Яга. 3. водорасло на морското дъно. сравняваме текст и илюстрации. 4. В ролята на журналист възрастният трябва да накара детето да отговори на въпроси от вида: Кой си ти? Какъв си и от коя приказка идваш? С какво се занимаваш в твоята приказка? Защо и как те избраха за ролята на героя от Дядо и ряпа? 4. Текстът се чете. разчитаме сами или с помощник текста. разказваме по картини и текст . С помощта на пътеуказателя се обмислят възможни игри с текста (четене на думи. 4. инсцениране на текста. по които думи се различават съседни изречения. Какво можем да правим с книжките с приказки: Д а ги разглеждаме и четем. 1. Първата ориентация на детето в текста е с цел разпознаване и преброяване на разучените думи. Обсъжда се колко страници би имала книжка “Дядо и ряпа”. да измисляме истории. разглеждаме и четем по илюстрациите. Задачата на автора е да съставя нови варианти на текста.2. като използва предварително разучен четивен речник и комбинира думите от него за постигане на разбиране. изречения. като променя мястото. 2. разпознаваме с поглед думи и изречения. На какво ни учат приказките в книжката: От “Под гъбата” и “Дядовата ръкавичка” разбираме.1. С помощта на картинките в жълтото поле се разчита значението на основните думи и изрази от текста и се запомнят графичните им образи. 2. текстът се прочита по роли с гласа на героя. Котаракът в чизми…). че заедно можем повече и участието на най-малкия (мишлето) е от значение за общия успех (Затова и ние ще се учим заедно на четене). Играта на четене може да продължи в ролите на автор или на герой на текста: 3. Подготовката за четене започва с разглеждане на илюстрацията. Подобни упражнения могат да се правят и със звуковете и буквите в думите. четем с букви и картинки. пак на принципа на редуването. 3. че другарството помага в беда. Като герой в “Театъра на четенето” читателят дава интервю от името на актьорите на горската сцена (Морския цар. Детето прочита текста в дует с възрастния. предметите и героите от старата история (Как ще се разкаже историята. В заключение работата с приказката и с книжката се обобщава по въпросите: 4.1. Работата с текста включва следните стъпки: 2. да учим и да играем . Как се учим да четем книжки с любими приказки: Първо отгатваме по корицата за какво е книжката. захарен памук в небето. като възрастен и дете се сменят на всеки нов ред или изречение. да преразказваме.2. Поставя се целта: Да проверим може да се чете текст без да се познават буквите.1. след което се упражнява да определя на кое място в изречението са познатите думите. кои са съседните им думи. ако приличаше по форма на “Дядовата ръкавичка” (броят на страниците = броя на героите + 2 страници за начало и край на историята + корица).3. а историята за ряпата ни показва.3. “Горската” версия може и да се инсценира с куклите). да правим театър. текст. представяне на актьорите и техните приказки). ако героите се борят със зелка в горската градина. 2. С помощта на възрастния и по догадка се четат и запомнят имената на героите от илюстрацията. кои думи се повтарят и колко пъти. после.2. .Тема 3: Самостоятелно четене на текст по метода на целите думи Цел: Детето може да чете самостоятелно кратък адаптиран текст на позната приказка. които се срещат многократно в различни комбинации.

с които да бъде заедно в четенето. приказка. Тя помага на детето да практикува ролята на четец. Обобщава се какви настроения раждат стихотворения и как стихотворенията могат да променят нашите настроения. Шестте книжки на “Моята библиотека” пораждат стимулираща книжна среда. Идеи как да случи това възрастният може да почерпи от това ръководство. За да преживее този път като вълнуващо приключение. а и независимо една от друга. който разчита и разбира текст. какво й липсва в големия град?). детето се нуждае от съучастието на връстниците и възрастните. или да избере за четене отделни книжки от серията. гатанки). .  Разглежда се втората страница със съдържанието: Детето предвижда с четене на пътеуказателя какви настроения ще преживее във второто си пътешествие. а себе си като изследовател. Едновременно с това то надгражда задължителната подготовка по четене и предпоставя ранното формиране на детето като читател. във взаимодействие с която малкият ученик напредва книжка по книжка и страничка по страничка в четенето. море (слънце в чаша вода). Подготовка за пътешествие с четене чрез общо ориентиране в книгата “Стихотворни настроения”. Книжката “Стихотворни настроения” може да се чете още в периода на ограмотяване. като се опита с мечта и въображение “да си направи“ планина (елхичка с птичка). както следва:  Четене-разглеждане на корицата – по заглавието и изобразената ситуация се определя настроението на героинята и възможни причини за него ( За какво мечтае. Образователното съдържание на “Моята библиотека” е съобразено с учебната програма за І клас. създаден да насърчи първите стъпки на азбукарчето в света на книгата и четенето. четат се съветите на геройчетата за справяне с лошите настроения. в която периодично се добавят нови книжки. ученето и общуването. Тъй като помагалото е съставено на модулен принцип. както в училище. По кориците на книжките определя какво ще чете (стихотворения. Детето може да ги събира и като библиотечна поредица. и подготвя влизането му в ролята на читател. зима (топка сладолед). Детето само може да пробва “рецептата“ на геройчетата. книжките му биха могли да се използват не само в комплект. така и у дома. който действа с книга.Заедно в четенето Ръководство за родителя Книгата “Стихотворни настроения” е част от комплекта “Моята библиотека”. Как се работи с книжката «Стихотворни настроения» 1.

посочва кои книги вече е чело. В. кои би искало да прочете. Поетапно пътешествие (тема след тема) с четене. приключения. докато пътешества с четене. Чрез заглавната лента на темите (заглавие на текста. Заключителната ситуация в сценария предвижда възможност детето да влезе в ролята на пътешественик. Идеи за работа по конкретните теми Тема 1. Коментира се оценката за изкуството: “То е верен твой приятел.разказва къде и с кого е бил (заедно със зайчето в беда. Четене-разглеждане на четвъртата корица с цел осмисляне на изминатия път и постигнатите резултати в края на второто пътешествие. детски енциклопедии. Практикуване и усъвършенстване на четенето (процес). при осиротелия дядо. Детето се подготвя за четене като открива мини книжката в съдържанието на “Стихотворни настроения” и по указания там номер на страница намира текста. за да отговори на въпросите: Какво четем? С каква цел четем?) читателят трябва да търси отговорите.обмисля ситуациите на четене върху кориците в отговор на въпросите: Защо ли козата чете приказка на козлето? За какво ли мечтаят бабата и внука над своята книжка? На кой въпрос отговарят читателите на гатанки . съответни на етапите в самостоятелното четене: А. по репликите на геройчетата коментира кой какво търси и цени в книгите. 1. описва с думи (със и без опора на илюстрацията) промяната в преживяванията на героя. обобщава се. описва своите преживявания на читател и изказва оценка.  Стихотворението “Песничка за изкуството” (следваща страница) се чете и разучава като химн на второто пътешествие. Равносметка за изминатия път в четенето. Подготовка за четене (мотивация). намира текстовете на посочените страници и установява. речници). смешки. Детето открива кой какво “лечение” на лоши настроения предлага. б)“дава” интервю . като проследява нишките от героите до облачетата. приказки. 2. пътеуказател със задачите) се определят съдържанието и основните методи на дейност (какво и как се чете). Възрастният обяснява. Детето разглежда изложбата и представя накратко всички книги (с гатанки. замислени. стихотворения. следи. За организация на четенето се използват апаратът за работа с текста и методическите насоки по темата. отговаря на финалните въпроси. Б. (С . Работата по всяка тема се организира в три основни ситуации. проследява какво въздействие те имат върху различните читатели (разсмени. предава чувствата му при четене и рецитиране.е. 3. то е истински другар”. в необикновения свят на гатанките). По картата на съдържанието се проследява накъде води второто пътешествие с четене и как завършва – с нова изложба на книжки и с нова задача пред читателя. на пътешествия с чуден влак. сравнява и оценява реакциите на различни читатели на текста. че външно всички приличат на стихотворения (това обяснява присъствието им в книгата). Как да чете м и да играем със «Зайченцето бяло» Цел: Детето научава и казва стихотворението наизуст. Изпълнението на сценария фактически реализира пътешествието с четене. образ на книжката. че за да се справи с нея (т. който: а) води дневник: дава оценка за всяка прочетена книга и чертае пътя до следващата в картата на пътешествието. удивени…). как и за кого е направил първата си книжка. че изкуството и поезията правят хората щастливи и добри.

за да открие и запомни най-веселата страничка (илюстрация). детето трябва да се постави на мястото му и да предположи какво той би казал във всеки един момент от случката. тревога. сила на гласа. основен тон. най-щастливата. Обсъжда се по какво се разбира. (Зайченцето бяло – сочи зайчето. и следи с пръст словесния ред на стиха. побягнало . като за целта се комбинират различни начини: ехо-четене . 2. Предварително се преценява кой как чете и какъв читател е. опитва се да изрази своите чувства.детето “чете” (повтаря) след възрастния.заплакало. 2. на кой читател приличаме? За какви ли читатели Л. или като негово ехо. че това са странички от една книжка (какво се вижда на тях) и че героите извън страниците са читатели на книжката. изразителното четене. паузи. а след това коментира как четенето на стихотворението е променяло собственото му настроение. Ученето продължава с четене-разучаване на текста.за такива като Вълчо или за такива като геройчетата ? Тема 2. като условието е текстът да се чете от името на показаните различни читатели. В същия ред се назовават чувствата на героя и се запаметяват думите за тях: радост. (Какво ли си мислят и чувстват Вълчо. мечтае. темп). Възрастният влиза в ролята на вълка и чете. Съвместно четене: 1) Възрастният чете текста.1. объркване/паника. с позата и с израза на лицето. Накрая детето прочита текста от свое име. най-обнадеждаваща. като се опитва да изрази чувствата му. с цветовете). В заключение резултатите от четенето се обобщават с беседа по въпросите: Как научихме стихотворението наизуст. умува нещо. разочарова се). 3.3. найстрашната. пантомимата. Детето намира съответните странички и коментира с възрастния как художникът е показал чувствата на героите (с избран момент. по тях се проследява историята на зайчето (играло . Следва задача за изразително четене.кого ще е първата среща в това пътешествие с четене? На коя страница читателят ще намери изгубеното зайче?). Аз и Бука. по които създава мислен образ на чутото.2.пригласяйки му.н. Как да четем и да играем с “Малка приказка”. за да се забавляваме Цел: Детето разучава и чете текста с разбиране. .закъсняло. докато четат? Кой от какво е заинтересуван и откъде се разбира това?) Проследява се как художникът е показал мислите и намеренията на Вълчо (облизва се. срещнало . 2) Детето повторно слуша текста. най-тревожната.намерило). Детето влиза в ролята на Аз и Бука и чете. щом плаче? 2. ударения. която води до малката книжка с любимия герой ) и страничките на мини книжката с изобразените край тях читатели. шафетно четене – възрастен и дете се редуват в четенето. Припомняне на текста: прослушване/ изпяване на песничката и/или прочит. После детето чете в дует с възрастния . надежда. в близката горичка – сочи дърветата и т. действа. най-тъжната. решава се. като се старае да покаже тяхната съпричастност със зайчето. Милева е писала текста .). Накрая читателите откриват оценката на автора и дават своя оценка за героя с отговор на въпроса: Юначе ли е зайчето. детето слуша и показва елементите на илюстрацията. изразителното изпълнение (интонация. За да се свържат преживяванията с мислите на героя. 3) За да се запомни редът на картините (както и на куплетите). интерпретира го със средствата на илюстрацията. Разглежда се заглавната лента на темата (цветната пътечка. страх. как успяхме да го прочетем изразително? По какво приличаме на героя. Диалогичното четене се организира. слушащият бързо го намира в текста и се включва в дует. цял ден си играло – сочи слънцето. щастие. пъзел-четене: възрастният зачита куплет. както следва: 2.

Обмисля се колко маски ще смени актьорът. Работата с илюстрацията продължава с проследяване на картинната серия с инсценирането на приказката. Възрастният чете и показва. за което се говори във всеки куплет. а после – чете и показва. Обяснява се защо: за кого ни е тъжно – за козела или за дядото. 2. детето слуша и показва (Хей такава…). характерна за книгата). коя – страх.Сценарият следва и развива подхода. Многократното четенеизиграване подкрепя запаметяването и подготвя детето за ролята на актьор-четец. който предава началото и края на историята.техните възможни гледни точки към събитието. а с кои думи го е нарисувал поетът? С кой ред от първия куплет можем да съставим гатанка за козела – какви са неговите отличителни особености? В коя илюстрация художникът сравнява дядото и козела с родители и деца: как дядото изразява обичта си. Разучаването на текста се постига с помощта на описаните вече похвати за учене наизуст. 3. е смешно е стихотворението. козела. за кои му трябва . Четенето по роли се извършва от позицията на героите-четци. пиленце)? Коя илюстрация предизвиква смях. който представя историята на сцена (маска за разказвача. Защо ли художникът е използвал толкова различни букви в репликите на героите на сцената? Какви чувства е успял да изрази по този начин. Как да четем и да пишем “Весели стихотворения”. и откъде се разбира това? А коя илюстрация е и смешна. изразява читателски предпочитания и прави избор на достъпна за самостоятелно четене книжка. маски за участниците в случката: дядото. Бързият влак и Гара). да прецени кои от тях е в състояние да прочете сам. Отговаря се на заключителните въпроси. контролира четенето си. Съотнасянето на текст и илюстрация се мотивира със задачи за търсене и откриване на различни детайли: В коя илюстрация художникът е нарисувал портрета на козела. вълка. за да определи с колко книжки му предстои среща. С помощта на възрастния детето се ориентира в заглавната лента и двете страница по темата. и тъжна. (Всеки текст е представен на фона на илюстрация. показани вляво на страничките с текст. Нов момент е играта на пантомима – разиграването с жестове на онова. Сред тях малкият читател може да се опита да открие книжки. а как възрастните наричат децата понякога (козленце. 1. с какви думи се обръща към козела. за да общуваме Цел: Детето се учи да се ориентира в група книжки: търси прилики и разлика между тях. Подготовка за четене. Четенето продължава с играта “Сложи си маската”: четецът слага въображаема маска и с глас предава интонациите на героите .) Накрая детето преценява собствената си реакция на читател. Открива се кой казва поредното четиристишие и за кого се говори в него. как те ще се изразят на сцената от актьорите? Коя маска художникът е пропуснал да нарисува? В заключение детето трябва да прецени по илюстрацията как актьорите се справят на сцената и дали печелят вниманието на публиката: как реагират зрителите. когато четем и разглеждаме мини книжката? Тема 3. като отговаря на въпроса: Кога е по-смешно – когато четем текста. които си приличат (Баба и внуче и Бабин юнак. Текстът се чете и изиграва. 4. след упражняване чете с адекватна интонация и гладко текст с повтарящи се елементи. като контролира скоростта на четене и височината на тона. Споделя се оценка за основното настроение – и тъжно. приложен към “Зайченцето бяло”: 1. когато разглеждане илюстрацията. с която изгражда художествена цялост. като съотнася текст и илюстрация. кое буди смях? (Текстът може да се сравни със Зайченцето бяло.

После текстът се чете по роли .2.с гласа на бабата и на бебето. Писане-четене на текста. детето я рисува по пунктирите и звукоподражателно имитира шума от колелата на влака. полярните ледове и китните равнини). З. а после детето преписва всяко изречение и така довършва стихотворението.  Текстът се чете за първи път в дует с възрастния. четене с ускоряване на темпото и бързо “четене” като скороговорка (наизуст). за да се открие какво художникът е видял от влака. Възрастният назовава и посочва буквата к в пушека от комина на влака. После търси всички неизучени букви в заглавието ( В.  Четенето на текста се предхожда от откриване на неизучени букви в заглавието. Общуване чрез четене-разглеждане.откриват се повтарящи се думи. неизпълнявана още задача разпознава създаването на книжка. който определя темпото и постепенно ускорява четенето. Цел на следващата задача е детето да открие. правилно. Четенето-разглеждане започва с ориентиране в “албума” Баба и внуче: разглеждат се картините и се съставят изречения по тях. . Възрастният съобщава. бърза). която пряко отговаря на поставения въпрос (Баба бави бебе…). 2. 2. която би искал да прочете. бавно четене като приспивна песен с “пеене”. за да се намерят в него весели снимки и по тях да се съставят подобни игрови текстове. В заключение може да се разгледа семейния албум.3. т. С помощ от възрастния и пътеуказателя подрежда задачите. Обръща се внимание на графичната задача (свързано. четене-писане и четене-създаване. К ) и ги пренамира и преброява в текста. почукване. Четенето-създаване на книжка по стихотворението на А. бавно и красиво писане. Останалите задачи се уточняват с помощта на пътеуказателя ( Да открием с коя книжка какво може да се прави). че в стихотворението на Д. Следват: прочит на текста с подчертаване само на първата дума от всяко изречение (новата информация). Текстът се чете на ехо (повтаря се всяко изречение).1 Ориентиране в проекта за книжка:  Детето разглежда страничките на книжката и открива заглавието и името на автора (в локомотива на влака. после на думите (долавяне на ритъма). на гласните.3.  Разглежда се илюстрацията. 2. Веднага след това детето прави опит за самостоятелно четене. за да чуе по-добре песента на колелата (звукови повторения бързо. Габе се повтарят не само думите. сравняват се изреченията и се коментира как с три думи може да се опишат няколко картини и да се разкаже история? (като се редят по различен начин в различни изречения).е. После се чете бързо и с правилна артикулация. четене с отброяване (с пляскане. изречение под изречение). дума под дума. в началото на книжката-играчка). проследява се смяната на пейзажа през очите на пътниците (небесните висини и морските дълбини. да избере от всяка двойка по-интересната книжка. Те се сравняват с написаното под “снимките” . Като нова.1. бързай. Детето само споделя къде би искало да отиде с този влак. че едно и също изречение може да се чете по различни начини. които трябва да реши. звуков сигнал) на сричките. 2. После слуша прочита на възрастния. Т. Босев се организира по следния начин: 2. а и изреченията. Първото изречение се чете неколкократно в отговор на различни въпроси: Кой бави бебе? Какво прави бабата? Кого бави бабата? При всеки нов прочит се подчертава с глас думата.помощник.

Накрая д етето дописва страничките. Детето само открива. а птица не е. като изрежда какво още си представя. Оформление и разглеждане на книжката. К Тема 4. “вагончетата”.със забавяне (за разглеждане на пейзажа). но със задача към текста да се подбере подходяща илюстрация. проверява разбирането си. изреченията. В заключителната ситуация възрастният чете на детето стихотворенията (втора страница по темата). Що е то?) . а се има предвид друг) в метафоричния тип гатанка. лети). Детето се поставя на мястото на художника и с думи дорисува илюстрацията. подобен на техния). Накрая се прави равносметка на пътешествието с четене – кого са срещнали читателите (герои. лети като птица. Как да четем и да играем с гатанки: Прочети и помисли. че нечетливите букви ще забавят четенето и влакът няма да е бърз. ала лимон не е. да се изпробва размяна на изречения. 2. сглоби и залепи книжката. повторенията. Готовата книжка се чете като скороговорка – все по-бързо и по-бързо. Създаване на книжката-играчка чрез четене и писане: Възрастен и дете уточняват плана за създаване на книжката: да се довършат страничките-вагончета с препис на всеки първи ред от тях. залепя. Задачата за бавно и красиво писане (“бързай бавно”) се мотивира с това. който се наслаждава на поезията. където пожелаем. Допълнително могат да се изпълнят следните задачи: да се преброят думите. сглобява. Последното стихотворение Бабин юнак се чете в подобна ситуация. но също и в дом. че това е елемент от буквата у с добавена съединителна черта за лесна връзка с другите букви.3. книжки). 1.3. а детето слуша внимателно. 3. но топка не е. които то не може да прочете само. разгъва). а в последното вагонче повтаря първото четиристишие . да се изреже. как читателят е станал автор на текст и книжка. Детето се ориентира в начина на изработване на книжката и го прилага (изрязва. Първо се разглежда обратната страна на самоделната книжка ( Книжката ще ни открие накъде е тръгнал чудният влак). Самата книжка може да се сравни с чудния влак. за да открие грешките и добавките на художника. Възрастният чете текста. следвайки модела “Прочети и помисли. а после . който пътува по волята на мечтите и въображението ни навсякъде. като съотнася текст и илюстрацията. като на мястото на неизучените ръкописни букви използва следния елемент . жълт като лимон. открива и свързва признаците. прегъва. отгатни и докажи”: използва данните от текста на гатанката. задава въпроси за признаци и функции на предмета. Подготовка за четене на гатанки. да се проследи реда на думите и изречения. жълт. като разпределя вниманието си между съдържанието на текста и изображението на илюстрацията. Възрастният дава пример с първия куплет. 2. вторият участник го назовава (балон) и го сравнява с други предмети на основата на същите признаци (Кръгъл като топка. сравнява новите тестове с предходните. открива представянето на един предмет чрез друг (говори се за един предмет. Детето е в ролята на активен слушател. поети.3. назовава признаци като основа за сравнение на предмети. Отгатни и докажи Цел: Детето се опитва да чете гатанките. изброени в описателен тип гатанка. за да прави и обосновава предположения за скрития предмет. къде са били (в страните на фантазията и небивалиците. да се избере и препише куплет в последното вагонче.2. Подходящи за целта е играта за съставяне на гатанки “Опиши и сравни” : Първият участник описва признаци и действия на предмет (кръгъл.

Детето го прилага самостоятелно. то се редува с възрастния в четенето на гатанките до изчерпването им. 3. Възрастният записва отговорите с едри печатни букви на бял лист (без коментар и оценка). както следва. отговорът се доказва с изреждане на признаците на реалния обект. Четенето с цел отгатване се организира в два плана: работа с текста на гатанките и работа с илюстрацията към тях.е. Проверката на отговорите (Провери и докажи!) започва с разглеждане на панорамната рисунка под гатанките. Това мотивира детето за поредни “проби на перото” и систематизира практическия опит с жанра. какво ново предстои да узнаем за гатанките (могат да имат автор). а възрастният я отгатва. действия или функции на предмета и сравняване на предмети и явления въз основа на сродни признаци (гатанката за балона). кажи и докажи”. те се записват за обсъждане в контролния лист. Затова отхвърлените догадки са отправна точка за нов прочит на гатанките до намиране на правилния отговор. Със затворени очи детето посочва произволна гатанка (завърта колелото) . С опора на контролния лист детето проверява догадките си и открива образите на реалните предмети. 1. детето е подготвено да разбере потрудните текстове и да отгатне скритите предмети. лакомства). Той насърчава детето да обмисля отговора (Помисли и кажи!) Ако детето се колебае между няколко отговора. Играта с колелото на гатанките протича. После по памет детето повтаря гатанката. 2. какви гатанки вече знаем за това.1.2. непълно отчитане на признаци…). 2. При съвпадение между догадка и картинка-отгатка. важно е да се спазват следните условия: Ако детето може да чете. Накрая начинът на четене с разбиране и отгатване се обобщава така: “ Чети и мисли. Дете и възрастен разглежда кориците и се настройват за четене с въпросите: гатанки за какво ще четем (за природни явления. практически разграничава фолклорна и литературна гатанка. Заключителният етап се включва нови творчески дейности: съставяне на карти за игра с гатанки или изработване на книжки с гатанки. а то я отгатва. или да бъдат свързани и с иносказателно описание на предмета. сравнява близки по тема текстове и действа с тях по аналогия. растения. Как да избираме и да четем авторска книжка с гатанки Цел: Детето чете гатанки с разбиране. Поставя се задачата читателят да открие от кои книжки са страниците с гатанки и по какво може да се разбере дали една гатанка е народна или е написана от автор. със съчиняване на метафорични гатанки. т. Желателно е в отговорите си възрастният да допуска такива нарочни грешки. Накрая текстът на гатанката се прочита отново. за да се посочат ключовите думи. каквито детето е склонно да прави (налучкване. 2. каквито бяха предложени за четене (гатанката за кокичето. Четенето започва с ориентиране в книжките с гатанки от илюстрацията.да изискват изброяване на съществени признаци. .3. Тема 5. за звездното небе). как се четат гатанки (“Правя догадка за скрития предмет и я проверявам”). за да реши задача 3. подсказали отговора на читателя. За да бъде играта обучаваща. прави избор на книга с гатанки от предпочитан автор. като прилага натрупания читателски опит: включва смисловата догадка. Задачите могат да са аналогични на тези от етапа на подготовката за четене . Двата отговора се сравняват и в случай на разлика се търси съгласие относно правилния.възрастният я прочита. След като вече е разгледало илюстрацията. зашифровани в гатанките. Формирането на умение за отгатване продължава с решаване на творчески задачи от позиция на автор.2.

1. който създава гатанки специално за деца. променяйки съответните глаголни и местоименни форми (вместо “То радва” – “Аз радвам”…). че в записа може да се използва знака за неизучени ръкописни букви. 2. Общуването с гатанката води към приемане на автора като събеседник. 2. С помощ от възрастния детето може да сравни гатанки № 4. Още на първата страничка с образеца се уточнява как се проверява догадката (предполагаемият отговор се пренамира като илюстрация върху корица на книжка) и къде се записват отгатките. Четенето на гатанки се организира. Поставя се условието да се открие например най-лесната гатанка. най-забавната. 3. При обсъждане на отгатките се отделя внимание на ключовите думи.3. като писател. Напомня се. на възрастен). чието име е изписано на корицата на книжките с гатанки. За децата авторът се разкрива в следните превъплъщения: като реален автор на текст. Гатанките се прочитат . 1 Подготовката за четене включва разглеждане на страницата и прогнозиране на вида и темата на текста: Какво ще чета? За какво ще чета? Детето се насочва към целта на четенето чрез следните въпроси: Чел ли съм подобни текстове? Какви още искам да прочета? Защо ми е да чета гатанки? Веднага след това детето може да измисли свои гатанки за сезоните. като създава текст по аналогия. предпочетен от читателя. найскучната гатанка. като възрастният включва и детето. 3. чиято книжка с гатанки читателят би искал да намери и прочете. като поет и майстор на словото. обмислям отгатката. записва отговора. че на всяка страничка гатанката е представена с двете си части . като първо отговори на въпроса какво са за него . 1. Стъпките за решаване на задачите са следните: 2. Разглеждане. като следи за съответните глаголни и местоименни форми. Накрая се обобщава начинът на четене: “Прочитам текста. за да ги забавлява и насърчава да мислят. Същото се изпробва с останалите гатанки. който твори словесни картини. (При нужда повторно се дава образецът). Как гатанките от “Дървото на гатанките” стават стихотворения Цел: Детето разграничава автор и герой и чете текста сътворчески: открива гледната точка на героя.2. Тема 6. за да се подреди библиотеката (страничките да намерят своето място) и се избере за прочит авторска книжка с гатанки. по които може да се нарисуват една или повече картини и пр. Многократно четене на гатанките с различни задачи. заради интересните му текстове. с илюстрация от кориците проверявам отговора и го пиша на страницата ”. за да открие кой (от чие име) задава гатанките (от името предмет. ). 3.1. на дете. В заключителния диалог с гатанката детето прави нови открития за текста: 3. а след това се прави избор на автор. избира и оценява авторските текстове като читател. съответна на условието. посочва аргументи за решението. гатанки и стихотворения. сравнява гатанки на различни автори. коментират се оформлението и начинът на действие със страниците. води диалог с автора. която прилича най-много на стихотворение или на позната народна гатанка. като събеседник. на гатанка.2. Първо се открива и назоваване автора на всяка гатанка (по дадения вече образец). подсказващи отговора (Къде се крие ключът към отгатката?). на гатанки. 2.детето отгатва и избира гатанка.7). Интересна е и следната игра на диалог с текста: Възрастният прочита гатанката за дървото от първо лице.2. После се чете с цел откриване на най-трудната. преброяване и номериране на страничките с гатанки. При разглеждането се открива.загадка и отгатка. определя своята. После да потърси сред останалите текстове нови примери за същите видове гатанки (съответно № 5.

Детето (или възрастният) доразвива репликите им. като споделя с какво те го привличат. човек. гласът на кой сезон дочува). видове гатанки. Накрая се отговаря на заключителния въпрос на геройчетета. Възрастният чете подборно изрази от различни текстове (двойки рими. Припомня се наученото за гатанката (автори на гатанки. После ролите се разменят – детето поставя задача. на възрастен. ключови или случайни думи). 3.. Детето първо определя кой герой задава гатанката (кой говори. лятото…. отделни стихове. от чие име се задават гатанките (на дете. какво се съобщава за него (какво е (пред)значението му или как изглежда). Продължават творческите опити за превръщане на стихчета в гатанки и обратно. че читателят общува с четирите сезона. начини за четене и писане на гатанки). на самия предмет). пропускайки достъпни за отгатване рими. а възрастният отгатва сезона и пренамира изразите в текста. като превръща текста на всеки герой в обръщение към него. за да обясни от тяхно име как гатанката става стихче и кое обединява гатанките в стихотворение (общ предмет – сезоните. като чете избрани редове от словесните портрети на сезоните. както и за измисляне на гатанки и стихотворения по предложените начини. . как е нарисувал сезоните и през чии очи е покал тяхната прелест.1. без да назовава сезона. Детето отвръща. Четене-общуване с героя.2. после напише текста. неодушевен предмет. Наричаме те зима).2. (Как ме наричате? Кой съм аз? Що е то?). и накрая го завърши с характерния въпрос. Накрая илюстрацията се съотнася с текстовете: търси се какво художникът е добавил в портрета на всеки сезон. 2. Така се изброяват всички участници в разговора и се обобщава. 2. животно. по който са написани – и като гатанка и като стихче). В свободен текст то изразява и лична гледна точка за ценността на сезоните. по какво приличат на стичета (имат ли рима-отгатка).1. тематични области на гатанката. Четене-общуване чрез гатанка: Възрастният чете гатанките в произволен ред..). детето ги намира в съответния текст и го прочита цялостно. 2. Четенето на гатанките се организира в следните ситуации : 2. а после му отговаря . За целта местоименията и глаголите се променят от първо в трето лице и детето прочита стиховете от свое име (Завиваш с черга бяла земята погрозняла. Акцентът е върху съпоставката между гатанките на различните автори . 3. Детето допълва римите и посочва от коя гатанка са и къде се намират.3.зимата.дописва римушката в края на реда и превръща гатанката в стихче. Но пак си ни любима. как се представя предмета (описва ли се или се сравнява с друг предмет). начинът. Общуване с автора (поет и художник) с помощта на геройчетата. които му задават своите гатанки.те се сравняват с помощта на въпросите: какъв е скритият предмет (растение.. В заключителната фаза читателският опит в работата с гатанката въобще се обобщава и прилага в нови дейности: 3.

за избор и самостоятелно четене на книга. С помощта на “Чуден свят” то ще може да прилага и усъвършенства придобитата четивна техника в ситуации на активно общуване с литературни творби в основните програмни жанрове: стихотворение. приказки и гатанка. Как се работи с книжката “Чуден свят” 1. или да избере за четене отделни книжки от серията. развива читателските интереси и уменията за ориентиране в книжка среда. Едновременно с това то надгражда задължителната подготовка по четене и предпоставя ранното формиране на детето като читател. а себе си като изследовател. за да срещне необикновени герои и да преживее вълнуващи приключения. За да преживее този път като вълнуващо приключение. Подготовка за пътешествие с четене в книгата “Чуден свят”: С четене-разглеждане на кориците детето се ориентира в книжката и предвижда какво го очаква в четенето. Едновременно с това помагалото учи как да се работи с книга. в която периодично се добавят нови книжки. Образователното съдържание на “Моята библиотека” е съобразено с учебната програма за І клас. Идеи как да случи това възрастният може да намери в това ръководство. Възможно е детето ги събира и като библиотечна поредица. във взаимодействие с която малкият ученик напредва книжка по книжка и страничка по страничка в четенето. създаден да подкрепи първите стъпки на детето в света на книгата и четенето. разказ.Заедно в четенето Ръководство за учителя Книгата “Чуден свят” е част от комплекта “Моята библиотека”. както в училище. с които да бъде заедно в четенето. успешно овладява четенето на думи. а и независимо една от друга. В хода на ограмотяване детето става все по-независимо от буквите и сричките. На втората корица се открива и разглежда “картата” на пътешествието в “Чуден свят” . ученето и общуването. Заглавието и илюстрацията на първата корица представят художествената книга като чудна врата между два свята – този на реалността и този на фантазията. книжките му могат да се използват не само в комплект. за практикуване на четене с различни цели. така и у дома. Шестте книжки на “Моята библиотека” пораждат стимулираща книжна среда. изречения и кратки текстове. детето се нуждае от съучастието на връстниците и възрастните. Тъй като помагалото е съставено на модулен принцип. Целта на читателя е да премине тази граница. Книжката за самостоятелно четене “Чуден свят” съпътства ограмотяването и подпомага прехода на ученика от буквара към читанката.

и на следващите три. а именно: А. С това приключва събирането на всички книжки в личната библиотека на ученика.разказва къде. Накрая се прочита гатанката за книгата и се коментира по какво тя прилича на вълшебното килимче от приказките и защо я оставяме с въздишка. означен със стикери върху корицата. Какво и как се чете в една Къщурка за веселие… Цел: Детето се ориентира в елементите на книгата: заглавие. . да преразгледа изложбите с книги. Подготовка за четене: ориентиране в книгата и планиране на четенето. по пътя сред книжките и по техните корици детето проследява къде ще го отведе четенето. В заключителния етап на работа по всяка тема. да осмисли ролята на първите три книжки. с възрастните и децата на земята). с които четенето е било приключение. целия си път сред книжките на помагалото. празник и общуване. За организация на четенето се използват задачите за работа с текста и методическите насоки по темата. То среща детето с книгите затова всяка тема е разгърната като поредна среща с книжка. Затова задачата на детето е символично да подреди изложбата. Б. автор. и да състави първо картонче с описание на любима книжка за картотеката на своята настолна библиотека. с кого ще го срещне. чете и сравнява близки по тема стихотворения. Сценариите за работа по всяка от темите организират взаимодействието с книгата според модела на самостоятелно четене в неговите основни фази и ситуации. с които се е учил да чете. съдържание. които е давало за прочетените книжки.(съдържанието). образ на книжката. играе със стихотворната форма и открива нейни особености. 1. 2. Включване в ситуацията на четене (мотивация). открива образни детайли в описанието на природните картини и зад изобразеното долавя изразени настроения и чувства. б) “дава” интервю . А въз основа на оценките. В него трябва да се запишат данните за книжката – автор и заглавие. интерпретира образите чрез избор на различни заглавия. а изложбата с тях е естествен завършек на първия читателски сезон на пътешествията с четене. Припомня се. и данни за читателя – името на детето и оценката му за книжката. В. Чрез заглавната лента на темите (заглавие на текста. срещи с които ще търси и през ваканцията. с кого е бил (в чудната къщурка за веселие и в тъмната гора. Краят на пътешествието в “Чуден свят” съвпада по време с дочитането на други две книжки от помагалото – “Празничен календар” и “Литературна галерия”. Равносметка за постигнатото. Практикуване и усъвършенстване на четенето (процес). Четене-разглеждане на четвъртата корица с цел осмисляне на изминатия път и постигнатите резултати. на какви невероятни или вероятни случки ще бъде свидетел. като до всяка прочетена книжка рисува едно от показаните човечета (води дневник на пътешествието). предисловие. като довърши кориците на шестте книжки. като проследи картите с изминатия път в света на всяка книжка. с хвърчилото и с ураганите в небето. Поетапно пътешествие (тема след тема) с четене. Идеи за работа по конкретните теми Тема 1. какво е видял и преживял. детето пак действа в роля на пътешественик: а) води дневник: оценява всяка прочетена книжка и чертае път до следващата на картата на пътешествието. пътеуказател със задачите) се определят съдържанието и основните методи на дейност (какво и как ще се чете). Изпълнението на сценария фактически реализира пореден етап от пътешествието. 3. детето може да състави списък със заглавия на книги и имена на автори. че читателят оценява преживяното с четене. Детето може да разкаже собствената си история на читател.

като определя участниците в общуването и съзнава книгата като средство за общуване. представил си е по време на четенето. и какво виждаме на преден план? в) поетичните определения и сравнения: Маяче (“като маяче…”). . дъжд. през което е четена. коментира се защо за поета тя е къща и какви гледки предлага на читателя. Стихотворението се чете по строфи (куплети) и се рисува се с думи картината. В края на пътешествието детето практикува самостоятелно четене с прилагане на техники за интерпретация на поетичния образ на природата (задача 3. който изразява общото впечатление от словесните картини и настроението им. После всяка строфа (откроена с детайл от фоновата илюстрация) се свързва с прозорчето. Съвместно с възрастния може да се изпълни и задачата за озаглавяване на различни основания. Първи сняг (Към кой сезон отварят прозорчета двата текста. Ако детето се затруднява. уводните два стиха над условието на задача 1. а как се пише и чете книжка – стихче по стихче. с какво ни дарява книгата). Избират се двойки заглавия от серия предложени. Есен.Преглеждат се заглавната лента и двете страница по темата и се предвижда какво е съдържанието на сборника. и продължава с основния текст. при кой – до есента? б) ярки образни детайли в портретите на сезоните или зрителната позиция на наблюдателя: Листо. докато я четат? Как се създава една къща – тухла по тухла. Детето изказва в свободен текст свои образни асоциации за сезоните (Какво са лятото. чул. Пред зима. усетил.). обединени на основата на: а) обща тема – Сезони. какви картини си представяме: при четене на кой текст сме по-близо до зимата. да открием нейните дарове. Детето се ориентира в ситуацията на четене. След това с избора на рисунка за прозорчето се определя за кой сезон е стихотворението и в коя част на книжката-къщурка може да бъде намерено и прочетено. зимата. В заключение се коментира с коя двойка заглавия стихотворенията се доближават най-много до гатанката (за едно се говори. Детето следи и определя през кое прозорче какво се вижда (кой сезон си представя). която се вижда през всяко прозорче (Опиши какво откриваме за всеки сезон през очите на поета. част по част ). а друго имаме предвид). есента. 2. През прозореца (Защо ли художникът е поставил текста в рамката на илюстрацията? Какво си представяме като фон на картината. за да избере цвят. Прочитат се предисловието от автора към читателя и репликите на геройчетата към него. На брега. предлага му се да избере подходящи заглавия от следния ред възможни: горичката. почувствал. слана (За какво се говори?). Определят се настроението във всяка картина и редът на четене на строфите (според реда на сезоните). да разберем дали ще я обикнем като наш дом . Уточнява се темата (за какво се говори. Малкият читател прочита стихчетата. пролетта?). какво са за него сезоните?). Сравнението се организира като игра със заглавията на текстовете. Пътешествието “сред сезоните“ продължава със сравняване на пейзажните стихотворения от задача 2. След прочита им дете и възрастен споделят какво всеки е видял. Възрастният чете стихотворението. как иска да се чувстват читателите. като започва от заглавието. стая по стая. Обсъжда се за кого книгата е прозорец към света и как се гледа през него. (За каква къща се говори? Кой за кого е създал тази книжка и защо ли я нарича така? Как авторът си представя своята книга. Слънчице (“капка слънчице…”). Ябълка. сравнява своя “авторски текст” с този на поета (по настроение и форма) и преценява в коя част на книгата да го постави. 3. Поставя се целта на четенето: Да опознаем тази необикновена къшурка. Избират се заглавия (имената на сезоните) за прозорчетата (частите) на книжката.

дали ще я харесаме. Преценява се дали Лили прилича повече на Червената шапчица или на Пипи и детето решава за коя от трите героини предпочита да чете книжки. (Това подпомага наизустяването. За целта е подходяща следната игра с текста: Възрастният чете ред или строфа..3. изненада.Тъга. обича четенето и смятането. Коментира се как Лили се спасява от скуката.какви бихме искали да имаме? ).. златно. с помощта на текста да разбере какъв е той. мечтателка и фантазьорка е. 2. Небесно. За него ще е интересно да влезе в ролята на Лили и да репетира актьорско изпълнение и на новия текст. смела и силна е. текстът се чете за първи път от възрастния. Подготовката за четене се провежда чрез игра с читателските очаквания при прегледа на заглавната лента на темата: По заглавието и илюстрациите детето предполага с кого му предстои среща. 1. то ще разпознае Лили като героиня от книжката. да си пофантазира какво биха могли да правят заедно. Как се четат портрети в куплети за Лили Късата поличка Цел: Детето създава представата си за героя с опора на текста. Играта мотивира многократния прочит за донаучаване на текста. как първокласниците могат да прекарат времето си интересно? Препоръчва се за четене книгата на Н. Ако детето вече е чело “Пътешествие в Буквария”. тя може…. открива гледната точка на героя за света и на другите за него.затова разглеждането му трябва да открои какви необичайни неща прави Лили (Дали такива снимки има в албума на всяко дете? Какви са снимките в нашия албум.) За да се определи мястото на снимката с Вълчан детето оцветява скритата картина и предполага и продължение на историята. Тема 2. В заключение се обсъжда как читателят може да опознае героя: с помощта на илюстрациите да си да представи как изглежда и какво му се случва. Ако детето се чувства несигурно като четец. Детето го следи със задача да запомни новото за Лили. 3. Името на героинята в заглавието насочва към традиционния образ на малко момиче. Йорданов Страшни смешни. за да прозвучат думите от името на героя: Лили Късата поличка – ето я (МЕ) пред вас. смешни страшки за герои със опашки. който може да бъде описан по въпросите: Как изглеждат.. Четенето се организира с цел общуване с героя (Да си представим с четене що за момиче е Лили. след което сменя глаголното лице. да разберем прилича ли на нас.. По всяко от тези качества детето може да се сравни с героинята: Тя знае…. какво обичат да правят. сребърно (С какъв цвят ще нарисуваме картините и оцветим прозорчето?). 2. осъзнава своето възхищение към него. а аз. и на въпроса след текста. да открием каква история се крие зад снимката с Вълчан … ). тя се интересува от неизвестното.. Червената шапчица). аз обичам. Диалогът с героя се организира около въпроса: Каква е Лили и прилича ли на нас? В текста детето намира доказателства за това. удивление (Какво чувство изпитваме?). Прави се предположение как портретът на Вълчан се е озовал в албума на момичето. познаваме ли някой като нея. осъзнава своите собствени преживявания и гледна точка. непоказано на илюстрациите.. а аз.1. илюстрацията и сравнението с герои от други текстове (Пипи. симпатизиращото отношение на поета към героя. долавя общия емоционален тон. Тя (АЗ) ще бъде ученичка… Детето прави опит със същия или със следващия куплет. *** . че Лили е любознателна.2. интересува се от чужди езици и изкуства. Задачата на следващия прочит е да се подредят снимките в албума и да се запомни редът им.. Накрая се отговаря на въпроса от задача 1. 2. на какво да играят момичетат? “Албумът със снимки” обаче преобръща тази представа . 2. какво читателите Аз и Бука предлагат за “решаване на проблема”.

състави план за действие. Играта с текста продължава и в заключителната фаза на четенето. какво. какви интересни спомени имаш от времето. По този критерий се коментират преживени или възможни случки.(не) сбъднато желание.1. които дават примери за промяна в положението на нещата.н. свързани с отношенията между възрастен и дете. за какво. настроението).нещо желано. В ролята на читател детето сравнява своя план за действие с този на героя от разказа. 2. Работата с разказа Баба и внуче се организира по метода на стоп-четенето. но реалният изход зависи от бабата. съотнася елементите на постъпката (кой.л. 3. как и защо прави. В ролята на герой и разказвач детето следва стъпките: Намисли си желание. не мога в мога. как и с каква цел говори). планът . не искам в искам. опиши резултата . прекарано с тях? Как би накарал баба да изпълни твои желания: да те пусне да играеш.Следващата страница в “Чуден свят” е отредена за самостоятелно четене.1. когато не знам се превръща в знам. Затова детето се поставя на нейно място (отново става герой). забавни стихотворения в жанра на небивалицата с цел детето да изпита удоволствието от четенето без специални задачи. който трябва да измисли как да получи ябълката . каквито най-вече баба и внуче могат да имат. Като подготовка за четене на разказ се обсъждат случки от опита на детето или се измислят случки. баба и внуче… (Случвало ли се е да решаваш трудни задачи или някакви проблеми с помощта на баба или дядо? На какво си се научил с тяхна помощ. край). да отмени наказание. че краят е неизвестен. Съчинението се оценява по критерия за история (Има ли промяна в положението на нещата?). Проследява се развитието на историята до предложението към бабата за игра на топка. изпълнението. Как се чете и играе на хитринки с един кратък хумористичен разказ Цел: Детето се ориентира в случката и постъпката на героя: проследява развитието на случката (начало. После дете и възрастен обсъждат целта на внучето.своето изпълнение т. внук. ориентира се в ситуацията на устно общуване (кой с кого. От позиция на автор детето замества героите с нови (предложени в задача 2. какво то иска да постигне по този начин. развитие. Благоприятната развръзка е само във въображението на момчето. какъв е). 1. Тема 3. когато проблем намира своето решение. предвиждат реакцията на бабата и края на разказа (дали планът ще успее) и завършват историята в свой вариант.3. После дете и възрастен се опитват да свържат в случка трите елемента .баба. че историята е най-достоверна с героите на автора – случката разкрива отношения.). На тази основа доразказва историята. После заедно с възрастния то чете и преценява какво се променя в разказа (отделни думи) и какво остава същото (случката – планът. 1.2. Прочита се началото (първите три изречения): детето влиза в ролята на героя.). Тъй като в началото героят е още неопределен. На езика на опита случка има тогава. 2. детето разгръща план за действие в две възможни линии на поведение: Ако бях момиче/момче бих постъпил/а така… 2. разграничава герои и разказвач. 1. тренира четивната си техника. доразвива историята в различни варианти. Задачата на четците е да предадат с подходяща интонация думите на . ябълка и да я разкажат от свое име (в 1. Чете се краят на текста и вариантът на читателите се сравнява с оригиналния разказ: установява се. нямам в имам. 2. Единствената му задача е да избере най-смешния текст (както вече е избирало гатанки) и да запише избора си. но недостъпно.2. да ти даде лакомство ). Затова последното четене е по роли и с цел да се предаде закачката между баба и внуче. разкажи за изпълнението му. Стига се до извода. Тя съдържа кратки. обмисля как би постъпила неговата собствена баба и взема решение. отношенията между героите.

2. защото… Хубаво е (добре е) да си голям. Искам/Не искам да стана голям. Четенето е прогнозиращо. Според теб справедливи ли са исканията им? Защо смяташ така. Чети и мисли. 1.. Представянето на текста по странички е условие за обучение в “стоп четене” с прекъсване.. поставящ героите в подобни обстоятелства: Как ге роят от разказа Баба и внуче отговаря на същия въпрос? (Искам да стана голям. съгласен ли си с него? (Да! Не! Колебая се!) Дали възрастните биха се съгласили с думите му? Уточняват се: темата на диалога . записани на лист и уточнявани в хода на дейността: 2.разказвача (шеговито). с бързо разпознаване на повтарящите се части в репликите и допълване на пропуснатото. като предлага възможни дейности с текста и илюстрацията. Б. целта на героя – да привлече всички деца на своя страна. целта на читателя – да разбере защо героят мисли. 1. за какво и с каква цел говори).. 4) Провери и прецени: Прочети думите на възрастните с гласа на различните герои. част на текста…). премисляне и измисляне. Как с разказа Ако бях голям може да се направи театър Цел: Детето чете по странички и се ориентира в ситуацията на диалог с героя (кой на кого. определя постъпките и преценява гледната точка на героя. Детето ги доопределя с преглед на страничките. герои. Измисли (нови въпроси. Питай и измисли. Спри и кажи ).1 С четене на първата страничка детето се ориентира в началната ситуация: 1) Чети и мисли: Кой на кого и от какво се оплаква? 2) Спри и кажи: Споделяш ли мнението на детето.2.с невинно неразбиране. Например: Чети и играй (роля . докато го четем и след това? В отговор задачите от пътеуказателя се тълкуват на принципа на незавършените изречения. Подготовка за четене на разказа: 1. Допиши (думи в изреченията. пред огледалото…).на сцена. Игрово четене с цел диалог на читателя с героя. Г. автора. изречения в страничките. на бабата .да не порастват никога? Детето заема предварителна позиция в диалога с героя и завършва заглавието от свое име: Ако бях голям. 2. другите читате ли. та ябълките да си взимам сам. докато открие отговор на въпроса: Кой става послушен. В. . задачите и начина на четене се обсъжда въпросът: Какво можем да правим с текста. а кой е щастлив? (Чети и открий. 3) Питай и измисли (Прогнозира се съдържанието на следващата страница): Какви забележки възрастните правят на децата (твоите родители ти правят)? Кажи ги като тях. щях да…. изразява собствена гледна точка под формата на въпроси.2. С четене-разглеждане на заглавната лента се прогнозират възможни участници и теми в общуването: Кой и какъв може да е героят? Той ли ще говори или друга ще разказва за него? За какво предстои да четем? Кога децата мечтаят да са големи. Припомня се предходния текст. че е по-добре да си голям и да прецени дали е съгласен с него. а кога . Детето импровизира отговорите им.1. на момчето (първо. мнения. чете и драматизира диалози с обща тема и участници (чете сходни реплики от името на различни герои и с различни интонации). Тема № 4.несправедливото отношение на възрастни към деца. се разиграва обратният казус: Как бабата от разказа би завършила изречението: Ако бях малка… А другите върастни. аргументи по темата. Такова четене може да се организира като игра по правила (А. продължение на текста). Спри и кажи. с лукавство като Кума Лиса. а после сериозно като учен. С четене се проследява как се променя положението на нещата: Детето чете страничка по страничка. Провери и прецени). За ориентация в целта. който се аргументира).. защото.) За да се подготви темата за отношението между деца и възрастни.

Колко пъти трябва да ти казвам да не си гризеш ноктите… 3.е. Отделят се страниците. Се показва в текста (с помощта на размера и цвета на буквите). *** Следващата страница в помагалото е предвидена за самостоятелна работа с текста от позиция на читател и автор. като изброява кой е (не)доволен от него и защо. Как се води диалог с героите и с автора на Ураганът и приказките Цел: Детето чете и води диалог с героя.1. Довършват повторно изреченията: Ако бях голям. Това се постига чрез писане и четене на странички със съвети. с упрек. Стига до извода. неволно заемайки позицията на родител. следвайки модела на прочетения. за да сравни своите мисли с тези на героя. определя се целта на всяка реплика в тройката (забележка. Търсят се прилики и отлики между тях (Говори се за едно и също.3. Тема 5. Под формата на устен дневник детето може да съчини кратък текст . друг е редът на думите. посочва по колко пъти те правят забележка за всяко нещо. различен е тонът на изказването. разменени между дете и възрастен. Ако бях малък. Да не си гризеш ноктите!). Открива се как растящото раздразнение на възрастните. Трите реплики се четат със съответна интонация: предупредително. В заключителната фаза на четенето детето пренася интереса си от текста към личните си отношения с другите. обобщава какво е разбрало за възрастните (Кое ги прави щастливи?). .. Отговоря на въпросите на героя. които се четат от позиции на децата: проследява се как се променят преживяванията на децата (недоволство. като проследява хода на събитията. Осмисля се причината за неразбирателството между деца и възрастни: Защо децата са непослушни – за да ядосат възрастните или защото не разбират смисъла на техните забележки? Как това може да се промени? Могат ли деца и възрастни да се разбират по-добре? Накрая дете и възрастен прочитат или изиграват текста... критика.3.. аналогичен на вече съставения от самия него.). заплашително. Детето самостоятелно прочита текст. 2. че възрастните вършат не само каквото искат (т. в огледалото на измислицата осъзнава себе си като читател. странички с взаимни обещания.Разбирането се проверява (Спри и кажи!) с въпроса: Как възрастните постигат целта си. примирение. води диалог с автора и споделя отношението му към героя и оценките му за значението на книгите и четенето (онова. заповед). 2.Всички са (не)доволни от мен. което променя героя) в живота. като разменят ролите си: възрастният представя позициите на децата. променя първоначалната си оценка за тях). Прочетеното се интерпретира творчески чрез дейности за драматизация. че ако всеки се постави на мястото на другия. В тях се пренамират забележките с обща тема (Например: 1. които изразяват позициите на възрастните. съмнение) и се прави опит за изразяване на чувствата с четене. Отделят се страниците.2. ще се разбират подобре. Не си гризи ноктите! 2. програми за съвместно прекарване на времето и т. обяснява какво не разбира в постъпките им. като отчита особената му гледна точка и нейната промяна. Правят извода. осъзнава развитието на героя (характера). забележки или въпроси към възрастните. 3.3. сравнява своя опит и позиция с тези на героя и съставя писмен текст. но по различен начин: добавени са думи. а детето – играе ролята на възрастните. С повторен прочит на текста се определя от чие име и с каква задача се четат страничките в театъра на четенето: 2. отколкото щастлив ?) Накрая. детето чете последната страничка. (Питай и разбери: Защо е по-важно да си послушен. В отговор детето изброява за какво възрастните правят забележки.н. който обяснява защо правилата трябва да се спазват.

Решило да я вземе . за да се предположи отговор на въпроса от задача 1. от които първите подкрепят версията за злополучен край на книгата. 2. Възрастният отговаря с незавършени изречения. Повторно се отговаря на изходния въпрос.1. Догадките за възможната съдба на книгата се конкретизират с прочит на новото заглавие: Какво би могло да се случи с книгата в история с герой ураган? Предположенията се проверяват с разглеждане на илюстрациите. което показва как се променя . Коментира се мнението на Аз и Бука. Възрастният и детето описват кой за каква книга мечтае. след това възрастният представя свой вариант за край от името на разказвача. Илюстрациите на втората страница обаче разколебават очакванията и насочват интереса към текста. като се отговори на въпросите от помощната карта. Детето я чете на възрастния. После текстът се сравнява с илюстрацията. за да бъде послушно? Какви са правилата за поведение на ураганите. Прочитът на втората страничка отговаря на въпроса как започва промяната в живота на ураганите.2. При четене на третата страничка повторно се използват въпросите от помощната карта с цел ориентация в ситуацията на четене (Кой. Следващият прочит е пак по странички. взело…Избраният епизод може кратко да се преразкаже. Спуснало се и грабнало книжката. 2. а детето – в ролята на книжката с приказки.2. Поставя се целта на четенето: Да се разбере какво може да се случи. Възрастният насърчава детето да следи и съотнася текст и илюстрация при четенето.приискало му се и то да почете. а на хората ?) 2. Детето описва илюстрация. 1. послушно ли е ураганчето и как изглежда четенето “по урагански”. като дете и възрастен разменят ролите си на четци на всяка страничка. а по аналогия с разказа Ако бях голям съчиняват диалог. Върху лист предварително могат да се запишат следните въпроси: Кога. Срещата на читателя с “Ураганът и приказките” се подготвя предварително със самостоятелно четене на текста “.3.1. детето измисля и разказва какво е станало от името на Приказката. в който ураганът учи ураганчето как да пакости (Какво трябва да прави едно ураганче. Илюстрациите се разглеждат повторно.2. които детето допълва: Ураганчето видяло…. защо и как чете?).1. както следва: Ураганчето видяло дете да чете книжка.2. Четенето се организира страничка по страничка като диалог с героя и автора: 2. за какъв читател мечтае всяка книга (кога една книга е щастлива). Досъчинява се краят на приказката – първо. След прочита се коментират реакцията на Аз и Бука по повод на текста и илюстрациите. а откъде . като се отговори на въпрос (задача) 1: Как и защо се променят героят? 2. Първата страничка се чете със задача да се опише животът на ураганите преди промяната. приискало му се…. Обсъжда се кое прави ураганът необикновен (Какво очакваме от един приказен ураган. но с поставяне и обсъждане на въпроси след всяка страничка. а той трябва да отговори на въпроса какво се случва веднъж (един летен ден). Определя се кой момент е изобразен. ако се срещнат ураган и книга. къде.2.как той изглежда? С опора на илюстрацията дете и възрастен описват ураганите. какво се случва? Кой какво прави? Кой какъв е? 2. че художникът е сгрешил илюстрацията. на кого. като поставя допълнителни въпроси от вида: Откъде узнаваме какво е любимото занимание на урагана. подходяща за тази част от текста. по какво се разпознава героя.2. Хипотезата се проверява с четене на текста. Така се отговаря на въпроса от заглавието на текста. Подготовката започва с препрочитане на Как приказката стигна до децата по роли.1. като възрастният влиза в две от ролите – на дебелия том и на разказвача. 1. Коментира се каква друга съдба може да сполети книгата. какво. решило …. Проследява се развитието на случката. а какво узнаваме за нашия ураган?).

Четене-разглеждане на книжката страница по страница. за какво се питаме…). и с опора на илюстрацията свързва портретите (отличителни черти на външния вид и на характера) на героите с имената им. интуитивно долавя механизмите и хода на творческия процес – от замисъла до въплъщението на една идея.2. 1.1. игра с хвърчило. Как ги променя? Кои думи разкриват отношението на героите към приказките?). парад на хвърчилата. което един от героите е измайсторил . открива. с измисляне и премисляне. Дете и възрастен сравняват своето отношение към книгите с това на ураганите читатели. Подготовка за четене: 1. Хвърчило! Цел: Детето чете активно.1. 2. което оживява? С какво такава история би заинтригувала децата? (Децата обичат хвърчилата и се вълнуват от вълшебни превръщания. (новина в Горски вестник). тъй като участниците са много (изброяване на героите).). Накрая детето разглежда изложбата с книжки и решава задача 3.) 2. а и читателя. че приказките променят урагана. Читателят “се запознава” с героите. кои са ги направила по-добри. после предполага какво ще рисуват героите. представи.). който показва какъв е ураганът преди и след прочита на приказката. Как читателите могат да участват в създаването на чудното хвърчило? (Като разберат с четене какво и как трябва да се направи. какъв е той? Какво разбираме за всички герои: какви са те (приятели) и защо искат тяхното хвърчило да бъде красиво? Какво ние искаме да разберем за приятелите. за да оживее хвърчилото. който доказват. сравнява и приема различни гледни точки за доброто и красивото. гледна точка. После преписва думите на урагана като решение на задача 2. Детето намира в текста откъса. . Тема 6. Диалог с героя. автора и читателите на Хвърчи. че историята е за: пускане на хвърчило (заглавие и корица на книжката).ураганът (Как започва и как продължава четенето на ураганите. какви мисли и чувства събужда четенето у тях. сътворяване на вълшебно хвърчило (илюстрациите). Стигат до извода.2. Първата страничка се чете за “опознаване” на героите и прогнозиране на историята (Какво узнаваме от началото на историята за Таратунчо. 2.2. неговите очаквания. . Коментира се как художникът и писателят са представили героите. 3. като решава задача 1. В заключителната фаза на четенето възрастен и дете споделят кои приказки или книги са чели и слушали със затаен дъх. предполага се кой е главният герой. След преглед на страниците на мини книжката се прогнозира съдържанието.избира следващо четиво за урагана и обяснява с какво всяка от книжките може да разплаче читателя. стреми се да осмисля основанията им. съотнасяйки текст и илюстрации. като търси. Четенето на последната страничка дава отговор на ключовите въпроси: Защо се променя старият ураган? Как се променя животът му? В отговор се търси и прочита текстът. изказват се предположения. с прогнозиране и контрол върху разбирането. мисли и чувства. практикува диалогично четене. разглеждат се и илюстрациите. За коя стара история напомня новата история? (Раждането на Пинокио и превръщането му в истинско момче. развива и изказва своя гледна точка. 2. Целта на четенето се определя с помощта на въпросите: Защо ли авторът е решил да разкаже история за хвърчило. да определя. и да помогнат в създаването му.4. Детето разглежда илюстрацията и отговоря на въпроса на Бука първо от свое име (Какво бих нарисувал аз?). хвърчи. че книгата и четенето променят не само героите. 1. кои са ги разсмели или разплакали. в началото и в края на историята. Дете и възрастен обобщават на какво учат приказките.

с който съобщава кой герой какво рисува и защо го рисува. В ролята на журналиста възрастният се обръща към пореден герой и задава въпроса: Какво ще нарисуваш ти. защото вие ме направихте такова”. Черешко…)? Детето прочита от името на назования герой съответната страничка-отговор. (Зеленко. 3. Детето трябва бързо да се ориентира по илюстрацията коя е страничката с отговора на този герой и тогава да я прочете. Четенето на следващите страници се усложнява. отдали му най-доброто от себе си – крилатите си мечти. Следващите странички се прочитат като отговори на героите на въпроса. без да съблюдава последователността на изказванията им в текста.всички герои. Накрая определя какво то би искало да нарисува и защо. затова нарисувах…). като при това целенасочено търси отговор на въпроса защо героят е нарисувал точно това. Първо прочита репликите на геройчетата. Затова и неговата най-голяма радост е да бъде заедно с тях в своя полет. да изкажат своя преценка за красивото и важното в живота ( За мен красиво/важно е…). чиято гледна точка е най-близка до тяхната собствена позиция. Четенето продължава в игрова ситуация на интервю. жив за другите е онзи.4. който дарява хвърчилото с добро сърце “за да изпълни то света с доброта и радост” (т. Най-важно е…. После дорисува илюстрацията и отговаря от името на героя защо е нарисувал точно това (Реших да нарисувам ….5.2. да преразгледат позицията си. за да прецени от какво се интересуват читателите на вестника. . Обобщава се кое прави света прекрасен: приятелството (да участваш в живота на другите и да ги цениш). обобщава от свое име какво героят ще рисува и дорисува портрета на хвърчилото “с ръката на героя”. който има добро сърце и дарява радост). Четенето на последните две части е със задача да се открие тайната на чудесното съживяване на хвърчилото (Кога хвърчилото оживява?). Част от отговора е в думите на главния герой. защото…. като прочетем текста на другите. В заключение се обсъжда какво всеки може да направи. Въпросът на Бука се задава от името на журналист към участници в конкурс за най-красиво хвърчило.е. Детето осмисля и приема различните гледни точки на героите за доброто и красивото в свободен разговор с възрастния. да подготвим представление за нашите близки и приятели. за да стане светът покрасив и по-добър: Да споделим прочетеното. 2. че дължи живота на своите създатели . да измайсторим нещо заедно.2. След прочита на първите три “отговора” детето на свой ред влиза в ролята на журналист и съставя “дописка” за горския вестник.. Общуването с книжката продължава и в заключителната фаза на четенето: 3. както следва: Журналистът (възрастният) се обръща към останалите герои в произволен ред. 2.. да пуснем красиво хвърчило. Те могат да препрочетат думите на героя. да зарадваме някого с нещо. . След това подготвя текст..3. 3. Цялата тайна обаче разкрива самото хвърчило: “Крилато и силно съм.1. творчеството (да създаваш нещо красиво и с него да променяш света) и общуването (да споделяш с другите важните за теб неща).. Така детето обобщава разбраното и се пренастройва за четене на останалите странички с цел търсене на гледната точка на героите за света. Хвърчилото разбира. като възприемат възгледи на героите.

е самият читател. става герой на Буквария. добре е домашното й четене да се организира през ваканцията. Книгата е предназначена за съвместно четене на дете и възрастен в заключителния етап на ограмотяването. Сценарият е оформен в книжка. при четенето на която децата и възрастните се включват като партньори в подготовката на празника. влизащо в ролята на читателя. Четене-разглеждане на кориците и ориентиране в замисъла на книгата. планират се етапите в пътешествието (по “Картата на Буквария”). когато детето има готовност да се участва по-активно и самостоятелно в четенето. В това пътешествие има трудности. а откритията. Приказният сюжет представя ограмотяването като вълнуващо пътешествие в света на буквите. но те са преодолими. неговото отпразнуване (поканата за празника) и признанието за постиженията на азбукарите (грамотата за грамотност). . Ако в училище празникът на буквите се подготвя по същата книжка. грамотността и ученето. поетапно се изпълняват задачите на пътешествието (прочитът на всяка от четирите части на текста е поредна стъпка от пътешествието с четене). както следва: първо се определят героите и ролите в играта (“Станете герои на пътешествието”).Заедно в четенето Ръководство за учителя Книгата “Пътешествие в Буквария” е част от комплекта “Моята библиотека”. Така и детето. което се търси. който е създаден да подкрепи първите самостоятелни стъпки на детето в света на книгата и четенето и да насърчи първокласника да поеме своя път на читател. победите и личните постижения са безценни. Как се работи с книгата “Пътешествие в Буквария” 1. похитена от лъжегероите Безделие. че това. По илюстрацията се открива целта на пътешествието – спасение на принцеса Читанка (поправяне на злото). В изпитанията той трябва да докаже своите умения в четенето. Репликата на самата принцеса недвусмислено сочи. Последните корици представят успешния край на пътешествието. Пътешествието с четене в «страната Буквария» се организира. за да може детето да се включи по-активно и пълноценно в подготовката на училищното тържество. разказана като сценарий за празника на буквите. 2. Но по преценка на родителя работата с нея може да продължи и след периода на ограмотяване. Тя среща първокласника със собствената му история на азбукар. Мързел и Незнам.

опит за изиграване на различните роли. Подходящи за целта са следните дейности: преразказ на епизода по въпросите: какво е изпитанието. Запознавайки се с героите на пътешествието. и едновременно с това планира стъпките в четенето на книжката. Поставя се задачата за четене на основния текст: Да разберем какво и как точно се случва с героите. които вече е преминало успешно. да запаметява реплики и да участва в драматизация на диалога между героите. чиято подготовка продължава в училище. да чете в сътрудничество с възрастния. то отбелязва етапите на ограмотяване. Ориентацията в ролите продължава въз основа на речта на героите. Крайната цел на четенето е подготовката за участие в празника на буквите. Затова е добре работата по всяка част от сценария да осигури добро познаване на съдържанието и опит в интерпретацията му. с които те еднолично се представят. детето се ориентира и в ролите. да влиза в ролята на героите. изработването на костюмите. По заглавието. надписване на поканата и грамотата от последните корици. В. с кого ще го срещне. Цели: Детето да се ориентира в оформлението на текста и в начина на четене на ремарките и репликите. Кръстопътя на знанието. като се придържа към интонациите му. Очертавайки маршрута на пътешествието. В заключителния етап на работата е логично играта-пътешествие да се превърне в игра–драматизация. Подготовка за четене (мотивация).1. Домашното четене може да приключи с разучаване наизуст на репликите на избрана или възложена роля. Организацията на съвместното четене предполага разпределение на ролите между дете и възрастен (кой как ще участва в четенето). Портретите на героите се разглеждат. Преглед на прочетеното и затвърдяване на наученото (резултат). От искам към знам и мога.2. Прочитат се стиховете. Практикуване и усъвършенстване на четенето (процес). в които влизат пътешествениците: първо се открива местоположението на героите на картата на Буквария. Идеи за работа по конкретните теми Тема 1. 1. 2. Пътешествието с четене се разгръща поетапно с работата по частите на сценария. които му предстоят. какъв е резултатът. после се предвиждат възможни събития. Текстът се чете многократно с различни задачи и нарастващ дял на детското участие в четенето. подготовка на реквизита за представлението. как то протича. Планирането на пътешествието става въз основа на картата на Буквария. въвеждащото изречение и илюстрацията се определят задачите и ролите. обсъждат се ролите им в историята и очакваното им поведение. Детето разглежда картата и открива къде ще го отведе пътешествието. репетиция на маса и “на сцена” по възможност. изпълнявани в четенето и драматизацията. да прогнозира по заглавието. илюстрацията и въвеждащите реплики съдържанието на епизода от текста. Във всяка от 4-те теми четенето се организира в 3 основни ситуации: А. Беседата се организира около срещата . за да се предположат черти на характерите и опишат възможни сценични костюми на актьорите. Работата за разбиране на текста се съчетава с разглеждане на илюстрациите и обсъждане на идеи за инсцениране на прочетеното. Б.2. Ориентиране в началото (завръзката) на историята с четене-разглеждане на заглавната лента и въвеждащата илюстрация. 3. на какви изпитания ще бъде подложено и в каква последователност ще ги преодолява.

кои са техните думи. четене със суфлиране с цел научаване на репликите. книгата и славянските първоучители. Детето активно се включва в четенето. Упоритата канара. по който се представя разговорът между героите (Откъде се разбира кои са участниците. като пропуска ремарките (думите в скобите) и последователно преминава от роля в роля. как се определят сами. костюма му. След това детето влиза в ролята му с четене. за какво мечтаят.  Аналогично се действа след прочита на откъса за гласните звукове. в дует. Следващото четене включва и ремарките – възрастният ги чете. Текстът се чете на части. които се различават само по един звук (вар – фар) в думата. Накрая диалогът се изиграва по роли и се разучава (по описания по-горе начин) песничката за приятелството. както и за азбуката и нейното значение. начина му на говорене. като специално внимание се отделя на начина. като се обмисли актьорската задача. импровизира се разговор между тях. На кои от предварителните въпроси има отговор в текста. определя кои образуват двойка по признака звучност-беззвучност (б-п. г-к…). тъй като голяма част от репликите са записани с гласни букви възклицания. гатанките се научават наизуст. на кой въпрос отговорът е в другите части. 3. Подготовката за четене отново е свързана с четене-разглеждане на заглавната лента с въвеждащите илюстрация и текст и прогнозиране на възможните изпитания. а детето я отгатва. като в хода на четенето или след пореден прочетен откъс възрастният стимулира детето да решава задачите от изпитанията на героите:  След прочита на разговора между героите за съгласните звукове. какво ги очаква. при който се прави преход от звуковете и звуковата форма на речта към откриване на буквите и правилата за действие със звуко-буквените отношения. в-ф. изразително – със спазване на указанията в ремарките. Детето разпознава и назовава героите (Кой кой е!) и описва (Кой какъв е?). търси думи. По-специално внимание може да се обърне на образа на Великанко. на ехо. Подготовката за инсцениране на срещата мотивира многократното четене по различни начини – в дует с възрастния. Тема 2. От звуковете към буквите и грамотността Цели: Детето да си припомни и приложи знанията си за звуковете и буквите на родния език. В българското училище детето се ограмотява по метод. сравнявайки се с учещото се Лили и знаещия Любознайко. поведението на героя на сцената. обмисля се мизансценът.  Последната стъпка предполага отгатване на гатанки за азбучния ред.с редуване на четенето в ролите на героите. 2. на щафета . а след това заедно с детето прочита репликите. Възрастният прави първи прочит с гласа на героите. повтаряйки поредната прочетена вече реплика. за да се изпитат с тях родителите. В заключение темата се обобщава по въпросите: Какво ново узнаваме за героите от прочетения текст: какви са. детето ги назовава. размяна на етикетни реплики. да осмисли развитието си като ученик. 2.на главните герои на Кръстопътя на знанието и незнанието. . Разглежда се оформлението на текста. записани в червено). на кого са думите. като задава подходящите интонации. Може да се направи кратък преразказ. С неколкократно четене на верижка. Именно тези стъпки се представят в текста и се осмислят в хода на четенето: 1. после сравнява отговора с този от текста и четенето продължава. Възрастният прекъсва прочита на текста след всяка гатанка. Коментира се къде те се срещат и накъде е тръгнал всеки от тях. кое ги събира. После детето “чете” само.

без накъсване на срички. като се обсъжда въпросът дали е достатъчно да знаем буквите. но веднага след буквара детето започва да работи с читанката. Затова в хода на четенето е подходящо детето да си припомни какви задачи е решавало. Прогнозира се следващото изпитание на героите. като разменя първите букви на думите. която съдържа неадаптирани. С четене-разглеждане на въвеждащата илюстрация се прогнозира поредното приключение на пътешествениците – на какво ли изпитание ще бъдат подложени. Разграничаване на текст и изречение. Тема 4. макар и достъпни. думите се свързват в изречението с подходяща по смисъл интонация.Накрая се обобщава за какво служат буквите и се определят ролите на новите участници в пътешествието: азбукарите побратими и великанът помощник. стихотворения. за да можем да четем. . В този епизод изпитанията на пътешествениците възпроизвеждат основните трудности на детето при овладяване на четивната техника: слятото четене на сричката. когато се е учило да чете. като детето се включва в четенето на зелените полета с ремарки и на материала за задачите: срички. След всяка задача се формулират правилата на четене: сричките се четат на един дъх. Предположението се проверява с четене на текста до появата на Аз и Бука. а не по букви. Гората на словото. Подготовката за четене е стандартната: По въвеждащата илюстрация и ремарките детето предполага какво ли ще е изпитанието (какво може да се прави със сричките) и за какво ли си говорят героите. възрастният продължава да чете само по едно от словосъчетанията в двойките. образувана с размяна на букви в думите. Къщите на текстове. Играта може да продължи с нови примери. художествени текстове – приказки. Ориентиране в признаците на текста. Развитие на техниката на четене. От изреченията към текста и книгата Цели: Подготовка на детето за преход от буквара към читанката. разкази. съответно и правилата за четене които героите трябва да приложат. думи. Работата с текста продължава. думите се четат слято. възрастният трябва да подготви малкия читател за работа с текста. Да се затвърдят в игрова форма знанията за ролята на звука в думата и за ролята на буквите за правилното четене и писане. От сричките към думите и изреченията Цели: Детето да осъзнае ролята на думата като основна единица на четенето с разбиране и да осмисли четенето като дейност за разбиране на написаното. 3. които стават партньори в изпълнението на трудните задачи. След прочита на първата двойка словосъчетания.за ролята на писмото в четенето и писането. Тема 3. за да се справят с изпитанията: 1. За да бъде този преход безкризисен. Прави се извод за липсата на разбиране при подмяна на букви от страна на четеца и оттам . В края на училищното ограмотяване детето трябва да може да чете кратък текст от няколко изречения По програма не се предвижда специално обучение по четене на изречение и текст. Всяка задача се изпълнява по два начина – както би чела неопитната Лили и както би чел Любознайко. изречения. В заключителния етап на изпитанието се коментира по съдържанието на прочетеното. Това се организира. а детето влиза в ролята на Разменушко и съставя вторите. както следва: 1. прехода от сричка към слято четене на думата и смисловото групиране на думите в изречението. 2. начина на конструирането му и техниките за общуване чрез текст.

в процеса на разглеждането им и след това (уточняване и развитие на представите и очакванията към читанката). показани на илюстрацията. описание на особености на външния вид. развръзка – “свърши”).какво съобщават). представени в заглавието. възложени на героите. да планират как и пред кого могат да разкажат или да представят историята си. прави се заключение за предназначението на двете учебни книги и за начина на работа с тях (какво и как можем да правим с буквара и с читанката).  Букварът и читанката се сравняват в няколко стъпки: преди да се разгледат (проверяват се установилите се представи за тях). развитие на темата . като приказка (с характерни повествователни интонации). като стихотворение (с изпляскване на ритъма и акцент върху римите). свързани по смисъл. развитие – “нещо се преполови”. условията на задачите и дава своето решение. Четенето на последната част от сценария се организира като проверка на предположенията и с цел малкият читател да изпълни задачите. Текстът се доизгражда с добавяне на изречения и свързването им по смисъл (въз основа на обща тема .за какво се говори в изреченията. Възрастният чете до поредна постановка на задача – детето чете ремарките в зелените полета. В тази връзка може да се изготвят покана за представлението и грамотата за грамотност на малкия азбукар. като разказче – залъгалка.  Текстът се чете с различни цели и по различни начини: като скороговорка (за бързо и ясно изговаряне). В рамките на илюстрацията се вписва калейдоскоп от ситуации. формира се елементарна представа за признаците на текста (последователни изречения. Осъзнава се структурния модел на текста-разказ (начало/завръзка – “нещо се захвана”. изписани върху къщите на словото и по тях ученикът разпознава видът им .какви ли знания ще трябва да покажат. За целта той се ориентира по характерни елементи от съдържанието и формата (мотиви от познати приказки. 2. Учителят дава образец за четене и оценява резултата. заглавие). сравняване на герои и книги… 3. какви изпитания са издържали успешно и заедно.  С четене-разглеждане учениците се ориентират в заключителната илюстрация и сравняват читанката с книгите. Заключителната ситуация в съвместното четене затваря цикъла на работа с книжката и завършва пътешествието. каква ли задача ще решават ( Какво може да се прави с показаните изречения?). разказно изречение в сегашно историческо време). като се подготви “театър на маса” с ролево четене пред близките. . коментар на репликите им във връзка с типични черти на характерите им.  Трите изречения. В хода на четенето се изпълняват следните действия:  Прочитат се фрагментите от текстове. Читателите могат да си припомнят през къде то е преминало. това може да стане в домашната школа.приказка. назоваване на книгите с тях. които могат да бъдат изследвани от различни страни: разпознаване на герои. с което възрастният се заиграва с детето. се подреждат последователно с опора на показателите за развитие на случката във времето. Ако в училище не се предвижда инсцениране по книжката. стихотворение и разказ. двойки рими.

Първи юни. който свързва хората. създаден да подкрепи първите стъпки на детето в света на книгата и четенето. какво знаеш за тях. книжките му биха могли да се използват не само в комплект. Гергьовден. че и четенето е празник. Нова година. Едновременно с това то надгражда задължителната подготовка по четене и предпоставя ранното формиране на детето като читател. така и у дома. Как се работи с книжката “Празничен календар” Четенето и работата с книгата се мотивират и организират. Великден. Представянето на темите като книжки насочва ученика да потърси в библиотеката тематични сборници с четива за празниците. Тази нагласа се поддържа и на . 24 май. или да избере за четене отделни книжки от серията. С помощта на книгата детето може да стане активен участник в празника. детето очертава пътя си на читател. а и независимо една от друга.Заедно в четенето Ръководство за учителя Книжката “Празничен календар” е част от комплекта “Моята библиотека”. За целта четенето се мотивира в контекста на такива празници като Коледа. Книгата “Празничен календар” включва дете и възрастен в празнично общуване. естетическо въздействие върху другите (слушатели) и за ритуално взаимодействие с участниците в празника. Образователното съдържание на “Моята библиотека” е съобразено с учебната програма за І клас. Прегледът на втората корица ориентира детето в съдържанието на книгата – в “картата” на пътешествието. свързани с обредната система на празника ( Открийте кои са героите в празничното хорце. прочитат се репликите им. публично да се изявява чрез прочетеното и наученото в четенето. за кои искаш да научиш още нещо). Детето може да ги събира и като библиотечна поредица. в която периодично се добавят нови книжки. Описва се външния вид на героите. Разпознават се типични персонажи. национални и родови ценности. което поддържа традициите и приобщава към общочовешки. Водеща е идеята. както следва: 1. определя се мястото им в хорцето според мястото на празника в календара. да се чувства прието в общността и признато в света на възрастните. А в работата с книгата малкият ученик открива текста като средство за познание. Според реда на текстовете в книжката. като номерира стъпките от книжка към книжка. Първи март. Тъй като помагалото е съставено на модулен принцип. както в училище. кои от тях са ти любими. Четене-разглеждане на кориците: По заглавието и илюстрацията на първата корица се назовават празниците и съответните теми на четенето.

А. Пътешествието в света на празниците се оказва пътешествие без край – Денят на детето е само преход към най-любимият и продължителен празник – ваканцията. предлагани по-нататък. Самуилов. пословици и поговорки. (Виж идеите за работата по всяка тема. за да кажем. 2. прочитат се текстовете.следващата страница с текста за значението на празниците и с репликите на геройчетата. Четене-разглеждане на четвъртата корица: осмисляне на изминатия път и постигнатите резултати във финалната рамка на пътешествието. Глобално четене (по илюстрация и по памет) на популярни стихотворения. Щастлива Коледа! Честита Нова година! Цел: Откриване на текста и четенето като средства за подготовка на празника и за активно участие в празничните традиции. Коментира се по какво се отгатва. Тема 1. решават кой текст да се научи като поздрав. Типовият сценарий разгръща четенето-пътешествие в три основни хода 1) Включване в ситуацията на четене (мотивация). Ориентиране и планиране на четенето. 2) По илюстрацията и мястото на текстовете в нея се прогнозират темите на стихотворенията (за какво са). Темата за детството и предстоящия Ден на детето се въвежда с текста Влакът на игрите. Изпълнението на предложените дейности на практика осъществява пътешествието В добавка може да се направи и албум със снимков материал от участието на детето на всеки празник. 3) Включване на четенето в нови ситуации (резултат): Подготовка за използване на прочетеното в ситуациите на празника. Церковски. В. Ц. Ганчева. възрастния въвежда целта – подготовка за празника. Е. В. Т. за какво мечтаят? На свой ред детето и възрастният измислят как да зарадват скъпия гост. изпеем на празника). изразяващи Духа на празника Разучаването на коледните стихотворения може да се организира както следва: 1) С разглеждане на заглавната лента и илюстрациите на страницата детето определя темата на четенето. кой е пътникът в чудната шейна и кого очакват децата с нетърпение. сурвакане и наричане). пеене край елхата. Йорданова. Павурджиев. репетиция на участието. разучаване и изпълнение в традиционни контексти (рецитиране на стихче при получаване на подарък. Багряна. Спасов. прочитат се заглавията. Цанков. 2) Практикуване и усъвършенстване на четенето (процес). а в интерпретацията му се вплитат аналогиите между играта и четенето с произтичащите от това възможности за съграждане на образа на самото четене. описват се (рисуват се с думи) елементите от илюстрацията. Четвъртата корица подчертава отворения финал на книжката пътешествието с четене в света на празника продължава и през ваканцията. които им съответстват. която се уточнява чрез задачите на пътеуказателя (да научим. 3. Всяка тема от книжката-календар представя епизод от пътешествието с четене в света на празниците. “Маршрутът” се уточнява с помощта на заглавната лента на темата и пътеуказателя за работа с текста. Л. Приобщаване към ценностите. Идеи за работа по темите В разработката на темите са използвани (в оригинал или адаптация) текстове на авторите Д. Редом с тях са включени народни благопожелания и наричания. 3) Разучаването на избраното стихотворение (или и на двете) може да стане чрез .

дете и възрастен четат текста изречение по изречение . Детето казва текста. кънки. а възрастният . направи. Търсенето на отговора се свързва с илюстрацията и текста: На кой въпрос можем да отговорим с помощта на илюстрацията? На кой въпрос ще търсим отговор в текста? В кой от трите текста е най-вероятно да го намерим. за което се говори в текста (елхата. Вече можем да направим красиви мартеници от пискюли. шейната. баба. как се поздравяваме. на ехо (детето повтаря всеки прочетен ред). узнаем от третия текст? Възможни са следните отговори: Запомнихме какво означават цветовете на народната мартеница и как се благославя с нея.в дует. Сравняват се сурвакарските поздрави от двата текста. по какво съдите? (задачата “Запомни” въвежда нещо непознато досега.слушане с визуализиране (мислено представяне на картината). батко…) и на искания дар (вместо пара: книга. като се комбинират части от научените два текста. Обобщава се. поставяни преди и след четене на познавателен текст. дядо. четенето се повтаря. Репетира се ролята на сурвакаря. как ще се подготвим за празника с четене (четат се задачите за работа с текста: запомни. да приложи стратегията за четене-разглеждане при работа с познавателен текст с цел обработка на различни източници на информация – словесен и визуален. дядото. четене и изиграване с жестове: възрастният прочита текста – детето слуша и си представя или показва на илюстрацията онова. Чрез четенето на познавателен текст да разшири знанието си за символиката на мартеницата и първомартенските обичаи. Организацията на работата е следната: 1) Темата и задачите на четенето се прогнозират по заглавната лента и стрелките на пътеуказателя: какво празнуваме на тази дата. а с втория – детето може да сурвака само близки хора. мама. 3) Съставят се нови варианти на сурвакарски текст.подсказва. . цялата картина). на щафета (като се сменят на всеки ред или куплет). Тема 2. децата. който сурвака него самия (в празната позиция поставя собственото си име). като съпровождат думите с жестове. След всеки прочит четецът пояснява какво лично би пожелал на тези. разбери). …) до научаване. какви обичаи имаме. че първият текст е подходящ във всички случаи. с която да се обърне към тях. като детето следи редовете с пръстче. За целта е достатъчно на празното място в текста да постави точната дума. Поставя се целта: Да узнаем как с помощта на текста можем да учим нови неща. Разучаването на стихотворните текстове за Нова година повтаря модела. Разликата е в предварителната ориентация в традиционните за празника ситуации на общуване и в избор на подходящ текст за изпълнение на ролята на сурвакаря. 1) Коментира се с опора на илюстрациите кой кого може да сурвака с единия и с другия текст. после чете текста от името на сурвакар. 2) Стихотворението Сурва година се чете многократно със смяна на обръщението (татко. 2) Чрез репликите на геройчетата се въвеждат въпросите. топка. както и заглавието “Куклата Марта”) Коментира се какво може да се прави с помощта на втория текст (да се майстори нещо). които сурвака. 3) Задачите за четене на трите мини текста се конкретизират по следния начин: Какво ново трябва да запомним от първия текст и как ще го използваме? Какво ново можем да направим след четене на втория текст? Какво ново за мартеницата ще разберем. Честита Баба Марта! Цел: Детето да открие познавателния текст като средство за познание.

За целта последователно се отговаря на въпросите: за какво се говори в трите странички/части (за Великден). . Акцентът не е върху религиозното съдържание на празника. рецитираме стихче. Вторият вариант обединява информацията от текста (новото) с информацията от илюстрацията (даденото) и от опита (известното) с цел цялостно разгръщане на образа на празника. че четенето променя представите му за света. Запознаване с любопитни факти от историята на книгата и нейните превъплъщения.Разбрахме какво още може де се прави с мартеницата и какво да се казва . да приложи и осъзнае подхода на работа с познавателен текст от позиция на читател. червен Великден! Цел: Дeтето да развие представата за познавателния текст като източник на информация. видовете мартеници и начина на правенето им. как се поздравяваме. да затвърди нагласата си за четене с цел познание (в случая – на любопитни факти за традициите в честване на празника у нас и по света). как можем да изненадаме близките си за празника (като украсим великденско дръвче. Изброяват се любопитни факти. поставяни преди и след четене на познавателен текст. на кого може да се разкаже наученото за великденските обичаи на другите народи. 3) Обсъжда се какво още може да се прави с помощта на текста и четенето: По коя част от текста художникът е нарисувал илюстрацията. В заключение се обобщават целите на четенето и начините на действие с текста и илюстрацията. Стихчето на Е. 4) Подготвя се разказче за мартеницата в два варианта: Първият обединява трите текста в нов текст. Книжко моя! Цел: Изостряне на вниманието на детето към спецификата на пословицата чрез сравняването й с гатанка. Така детето се убеждава. Накрая детето символично открива великденските яйца. Отговаря се на първия въпрос (К акво знам за празника?). което обединява трите части на текста (Например: Как се празнува Великден). Тема 4. а върху ритуални предмети и моменти. Организацията на работата е следната: 1) Темата и задачите на четенето се прогнозира по заглавната лента и стрелките на пътеуказателя: какво празнуваме на тази дата. Чрез репликите на геройчетата се припомнят въпросите. Червен. прочети. Развитие на умения за ориентиране в елементите на книгата и ситуациите на четене чрез поставяне на въпроси и търсене на информация. обобщава се какво ново е научено с помощта на четенето. оцвети). Тема 3. какво се съобщава за него (как се празнува у нас и по света). Багряна се научава като подходящ поздрав за празника. чрез втория въпрос (Какво ново искам да науча?) се мотивира четенето. водене на мислен диалог с книгата. като оцветява скритата картина. Здравей. какви обичаи имаме. как ще се подготвим за празника (научи. който представя символиката на мартеницата. а по коя част е измислена занимателната задача за оцветяване. На тази основа се подбира заглавие. узнати от текста. 2) След прочита на текста се преценява кое преобладава в него – вече известното или новото знание за празника. обсъждане на правила за работа с книгата. които са съзвучни с детското игрово отношение към света. скрием великденски яйца). какви други задачи могат да се измислят.

случили се в нейната история. ролевите действия. (Ден на храбростта и Българската Армия. защитник на християните. Те са представени върху панорамна рисунка в две части. Условията на играта се уточняват при разглеждане на игралното поле ( Колко са превъплъщенията на книгата. Всяка капка дъжд е жълтица ). както и развитието на интереса към книгата и четенето. Тема 5. Обсъждат се целта и средствата за игра (въпросите и отговорите). Изясняват се разпределението на ролите. а през следващите дни да празнуват с играта пътешествие “Книжке. покровител на земеделци. Подготовката и организацията на игровата практика включва следните дейности: А) Запознаване с правилата за игра и с игровото поле. цветен Георги – хубостта на разцъфтялата природа. създава се по-цялостна представа за празника. 2. животворната връзка на човек и природа). празник на Ромите). Играта продължава в разширяващ се кръг участници. Четенето-разглеждане на страницата с пословици включва: Определяне границите на изреченията-пословици и на тематичната група. Игровият замисъл на настолната игра се основава на сюжети от живота на книгата в историята и съвременността.Добре е темата да се реализира преди пролетната ваканция като своеобразна подготовка за честването на 2 април . Зелен Георги! Цветен Гергьовден! Цел: Детето открива различните измерения на празника: официален празник в Република България. Откриване краткостта на пословицата чрез задачи за броене на изречения. свързани с настоящето й. зелен. Шансовете за успех се увеличават чрез проучване и запомняне на образците с въпроси (върху гърба на игровото табло). за неговите традиционни символи и обреди посредством четене. създава се нагласа за активно участие в празничните ритуали със заучаване на тематични поговорки и стихчета. към която се отнасят пословиците. а отговаря на важни за хората въпроси чрез мъдри мисли. откриване и препис на най-къса пословица. В навечерието на празника децата могат да отделят време за четене на пословиците. разцвета на жизнената сила. а усъвършенстването на уменията за ориентация в комуникативни ситуации. откриване на връзката на пожеланията с вярванията. Ориентиране във функциите на жанра чрез сравнение с гатанката – за разлика от нея пословицата не поставя въпрос. колко места. тълкуване цветовата символика в празничните поздрави (бяла Коледа – снежна зима. Важно при това е не разширяването на специалните знания. както и печелившата стратегия. а правилата могат да се предоговарят. разкриващи ценността на книгата. смяната на ролите. личен празник на имениците. Ако обаче с книжката се работи само в домашната школа по четене. които определят вида на пътешествието с четене – назад във времето към историята на книгата и в нейното настояще. Дейности и контексти: 1) Четене-разглеждане на заглавната лента с цел определяне мястото на Гергьовден в народния празничен календар (той е граница между зимния и летния цикъл). скотовъди. основани на трудовия опит (Бяла Коледа – Зелен Гергьовден. са показани).Ден на детската книга. дебел комат. на войските. Ден на свети Георги Победоносец. . празнични поздрави и благопожелания. Б) Играе се пробно с цел прилагане и осмисляне на правилата на практика. здравей! 1. темата може да се разгърне изцяло през ваканцията. Съставяне на съвети за опазване на книгата и сравнение на съветите с пословиците.

плодородие и плодовитост. как го пише – с предмети. Павурджиев с последващо изпълнение на части от него като празнични наричания и благопожелания. ден на просветата и културата) . който поднасяте. които изразяват само фантазии за празника. за какво ни служат (какво не може/може да се прави без/със буквите). да се направи и обоснове собствен избор. к тях се съставя резюме. Търсят се примери за това как днес хората използват писмото с предмети (какво казвате с подаръка. Върви. Разглеждане на илюстрацията и коментар на познати елементи. които предлагат изпълними действия. как се чете и пише с картинки). 3) Четене на текста с цел разширяване познанията за празника и съставяне на шеговита програма за участие в него. Неговото четене може да се осъществи с различни цели: да се открие какво би избрал да прави всеки от героите на илюстрацията. свързани с празнични обичаи. китенето с венчета…). колко са. букви.от написаното с букви в книжката “Празничен календар”). което отговаря на въпросите: Кой вид писмо се появява найрано. народе възродени! Цел: Задълбочаване разбирането на детето за значимостта на празника и ценността на писмото чрез четене на диалогизиран разказ за неговата история. 1) Подготовка за четене с цел разширяване на познанията за празника чрез беседа за значението на азбуката и книгата: Какво празнуваме на този ден от календара? Кой е създал нашите букви. пожеланията и обредите за здраве. какво пожелавате без думи. скотовъдците (и войските). Поставяне на читателя в ситуации на изобретяване и сравняване на средства за общуване (видове писмо) с цел съзнаване предимствата на буквеното писмо като средство за комуникация. ролята на светеца-войн като покровител на земеделците. когато закичвате някого с мартеничка) или картинки (честитка. а читателите . Кой вид писмо е най-лесен за използване. обредните хлябове и жертвеното агне като дар за искана от светеца закрила на стадата и грижа да нивите.2) Многократно четене с цел тълкуване и заучаване на стихотворението на В. Акцентът е върху игровия текст с познавателна насоченост. 2) Влизането в текста се предхожда от четене на диалога между геройчетата: Какво ново иска да научи Бука? Как става това – в разговор или от книгите? (Бука ще го научи в разговор с Аз. Тема 6. какво казва/съобщава с тях. По-задълбоченото познание за празника следва да се обвърже с тълкуване и разбиране на споменати в текста символи и обреди: мотива за победата на светеца над змея като победа над злите сили. Желателно е някои от ритуалните предмети да се изработят. благополучие за всеки (люлките. предадени с предметно и картинно писмо. разположени пред мини страничките с текста. 4) Последователно се четат страничките с диалозите на геройчетата и се анализират ситуациите на общуване. какво ви казва мама с коледната украса на дома. Коментира се кой на кого пише писмо. Четенето на пълния текст се мотивира с въпроса: Какво още бихте искала да научите за различните писма (например как ли се пише с предмети и как се разбира написаното с тях. рисунки. да се прочетат изречения. а после изречения. Запомняне и възпроизвеждане на интересни моменти от историята на писмото чрез игрови дейности за тълкуване на съобщения. Трябва ли да има ден на буквите? Как още наричаме този ден (празник на Кирил и Методий. 3) Първо се прочитат изреченията. кой вид най-късно. свързани с празничната обредност. тайно .

точно да ги разберем). 3) Текстът се чете. да направят идложба със свои книги и рисунки по темата…). кое ни прави горди на този ден? (Нашите предци разбират какъв безценен дар са буквите и продължават делото на двамата братя просветители. да преживеем. народе…”). Обмислят се идеи как децата да прославят делото на двамата братя (Да научат стихотворението на Аз и Бука. коя е неговата гаричка на мечтите. Обобщава се как се чете и пише с различните писма. 2) По илюстрацията се описва как художникът си представя своя влак на игрите. да си представим…). Последователно се коментира защо буквите и книгите са за нас безценен дар. Благодарение на българите техните букви стигат до други народи и до наши дни. По аналогия с тях да се създаде образ на влака на четенето . да се припомнят вече осъществените с него пътешествия. какво се вижда по пътя му. за да се открие как поетът е нарисувал влака с думи: първият прочит е цялостен. откъде минава. изследването и общуването посредством текст и въображение: да се пофантазира къде влакът на четенето може да отведе читателя.съобщение). че им е посветил специален ден от празничния календар и специална песен “Върви. който продължава да тачи буквите и книгите толкова. 5) С прочит и обсъждане на последната страничка се достига до отговор на въпроса трябва ли да има такъв празник. защо хората предпочитат буквеното писмо. 4) Сравняват се образите на влака в стихотворението и в илюстрацията ( Какво и защо ли художникът е добавил към образа на влака. с какво е натоварен и накъде води. способно да ни създаде празник извън календарното разписание (с четенето празникът може да дойде при нас по всяко време). Споделя се какво би искал да добави читателят (С какво би натоварил влака. 5) Обсъжда се по какво четенето прилича на влака на игрите. Да се осъзнаят целите и осмислят ценностните образи на четенето. Ние първи сред славянските народи започваме да четем и пишем на роден език с тези букви. какво е предимството на буквите в сравнение с картинките (можем лесно да изкажем мислите си и бързо да ги запишем. да се съпоставят тези авторски образи с читателския образ. да създаваме книги с тях. да чуем. какво би искал да вижда от него. Стъпки в четенето: 1) След прочит на заглавието (преди четенето на текста) се описва как изглежда влакът на игрите според читателя. кога се използват предметното и картинното писмо.символ на играта. после по куплети за конкретизация на образа (С какво е натоварен. накъде отива? ). какъв е. . заедно с кого иска да пътува до нея?). а днес сме единственият народ. Обсъжда се силата на четенето. да се планират нови за ваканцията. създаден от поета ?). по какво той се отличава от влака на читателя. да открием. какво може да се прави с влака на четенето (какво можем да видим. Тема: Влакът на игрите Цел: Да се приложи стратегията за четене-разглеждане с цел забава и общуване: да се сравнят представите на художника и поета за влака на игрите като символ на детството.

Детето може да ги събира и като библиотечна поредица. въображаеми разговори с героя и/или автора на книжката. По аналогия с обсъжданите в тях изложби с книжки може да се изясни. както в училище. С натрупването на опит в четенето обаче детето се подготвя да пренесе “театъра на четенето” във вътрешния план на въображението си и да остане насаме с книгата. книжките му биха могли да се използват не само в комплект. създаден да подкрепи първите стъпки на детето в света на книгата и четенето. неразпознатите герои дават мотив да се потърсят нови книги и да се състои срещата на детето с тях вече от позиция на читател. От друга страна. или да избере за четене отделни книжки от серията. Как се работи с книгата «Литературна галерия» Общуването с героите на “Литературна галерия” се организира. творческа дейност за работа с книгата от позиция на автор и читател. Ганчев “Повредената книга”). Работата и общуването в “литературната галерия” му помагат именно за това. така и у дома. инсценирани като ролева игра. Това го провокира да сподели онова. Книгата “Литературна галерия” стимулира личностното начало в четенето.Заедно в четенето Ръководство за учителя Книжката “Литературна галерия” е част от комплекта “Моята библиотека”. че всяка галерия е място за изложба на . заглавията на приказките. Тя въвежда детето в литературата като особен вид общуване с героите и авторите на книгите. в която периодично се добавят нови книжки. В тази връзка прегледът на последната корица определя основната задача на читателя . което знае за тях главно от практиката си на слушател: да назове имената им. Тук е мястото да се припомнят видове книги и цели на четене. като игра на общуване в различни ситуации: разговор с книжката чрез четене-разглеждане. Образователното съдържание на “Моята библиотека” е съобразено с учебната програма за І клас. а и независимо една от друга. както следва: 1. какви и колко грешки е направил художникът в илюстрациите. Тъй като помагалото е съставено на модулен принцип. Четене-разглеждане на кориците: На първата корица детето открива познати герои в необичайни ситуации. Едновременно с това то надгражда задължителната подготовка по четене и предпоставя ранното формиране на детето като читател.да се научи “как се пуска книга” (стихотворението на М. Първоначално този диалог се разгръща във външен план. коментирани в предишните книги на помагалото.

В. с кого е бил на какво се е научил в четенето.картини. Равносметка за изминатия път с книжката “Литературна галерия” и постигнатите резултати в ученето и четенето. как героят и семейството му могат да се научат да четат книга. “Запознайте се с Пинокио” (създаване на интерес към героя чрез завръзката на историята). Задачата на детето в тази роля е да обясни на нечитателя какво представлява книгата.доопределя и позицията си на читател. Подготовка за четене (мотивация). Така то определя основната ситуация на четене. Нечитателят е герой на стихотворението. То е свързано с прилагане на техники за водене на диалог с героя и с автора и затвърдяване на общия подход за работа с книгата. Чрез ролята детето не само се дистанцира от нечитателите. формира проекта си на читател. например: “Опознайте страната на небивалиците” (ориентиране в съдържането на книга-сборник). А изложбата в “литературната” галерия помага на читателя да изгради сам портрети на героите и картини от живота им с помощта на откъси от книжките с тях. А с мотивационния текст на следващата страница . съставяне на проекти за нарочно объркани илюстрации от позиция на художник. защо ги цени. нечитател и учител. Практикуване и усъвършенстване на четенето (процес). а изказва и развива собствените представи за книгите и четенето. да опише книгата сякаш я вижда за първи път и да представи проблемите. 2. Идеи за работа по темите . Всяка разглеждана “зала” (тема) в книжката-галерия среща читателя с любими герои от света на книгите. “Интервю с Мечо Пух” (водене на диалог с героя). игра в ролята на автор на самоделни книжки. 3. илюстрациите и оформлението на текста. какви видове книги има. Влизайки в тази роля детето има задачата да разкаже от името на нечитателя какви подаръци е получило. За целта сценарият му предлага взаимодействия от позиции на три игрови роли: читател. Учителят е роля. Изпълнението на предложените дейности осъществява пътешествието с четене. Работата с текста “Как се пуска книга” дава възможност на детето да се самоопредели като читател. чиито карикатурни образи и ситуации пораждат у читателя на текста снизхождение и чувството за превъзходство. в която ученикът влиза в отговор на заключителните реплики на Аз и Бука. как и защо се четат книги. подбор на епизоди и реплики на герои с цел съставяне на рекламно пано за книжка. С четене-разглеждане съдържанието на “Литературна галерия” детето проучва какви срещи му предстоят с книжките. които тя създава на цялото семейство с неясното си предназначение и неизвестния начин на действие с нея. “Пипи дългото чорапче” и “Среща с акула” (създаване на интерес чрез представяне на героя и ключов епизод от историята му. Детето се ориентира в дейността с преглед на заглавната лента. какво е видял и преживял. преразказ на част от текст с цел препоръка за четене. Б. Обобщаване и оценяване на наученото (резултат): В заключение на работата по всяка тема са възможни следните дейности: импровизиране на интервюта с други любими герои (например тези от илюстрацията на корицата). начертава пътя си сред тях и така само набелязва реда от стъпки в четенето. Читателят дава интервю за своите предпочитания в четенето на книги или за своите пътешествия в света на книгите (къде. Работните сценарии разгръщат четенето в три етапа: А.

От гледна точка задачите за развитие на речта материалът от интервюто може да се използва многопосочно: разиграване на диалога по памет. с кого и защо може да прави интервю. 1. обобщаване на модела “интервю” като техника за водене на диалог с героя (отговор на въпросите от името на героя и от свое име). Ориентиране в изобразените ситуации (кога. а възрастният чете отговорите от името на Мечо Пух. редактиране на . импровизиране на реплики от гледна точка на различни герои (какво биха могли да мислят и кажат). Интервю с Мечо Пух (Диалог с героя . интерес към образа на книгата като събеседник. с които книжката предлага срещи. измислено.събеседник) Цел: Игрово разглеждане на книжка – сборник на любим автор от читанките: емоционално навлизане чрез илюстрацията в света на книгата и създаване на нагласа за многократно връщане към нея за прочит на различни текстове. Изреждане на необикновените места. което се знае по тях. 2. Пътешествието с четене започва с разглеждане на заглавната лента и тълкуване значението на думата “небивалица” (нещо нереално. Възможен ред на дейностите: 1) Ориентиране в ситуацията на четене с тълкуване на заглавието (Кой. 3. което е особено подходящо четиво за начинаещи четци-азбукарчета. Пътешествието продължава с четене-разглеждане на панорамната рисунка и следните задачи и дейности: Откриване входа към чудния свят и осъзнаване на книжката като врата към него. Тема 2.Тема 1: В света на небивалиците (Диалог с книгата . Цел: Представяне на книжка с популярен герой. които са го заинтересували. автора (ще го потърсим ли отново) и жанра (привличат ли ни такива истории). Показва се и се разглежда списанието “Мечо Пух”. В хода на четенето детето решава лабиринта към задача №4. После всеки чете подборно отговорите на героя. кой с кого какво прави) и влизане в ролите на героите: прочит на диалозите и изказванията. 4. Прави се обобщение за книгата (какво пътешествие ни предлага). фантастично). Накрая се обсъждат най-интересните герои и се определя предпочитание към приказка за четене. до които се стига с четене. Четене на текста с разпределяне на ролите: детето влиза в ролята на журналиста и чете въпросите. запознаване с небивалицата като вид приказка. Задаване на въпроси (какво ли се питат пътешествениците с книга в ръка) и прогнозиране на историите. какво всички деца знаят за него. На тази основа се предвиждат възможното съдържание и видът на текстовете (приказки). и онова. къде. 2) Предварителен прочит на въпросите към героя и споделяне на онова. Обсъждат какво допълнително биха искали да разберат за героя от книжката и списанието. 3) Обсъжда се новото. Разглеждане на приказното пространство и откриване на броя на приказките в него по табелките със заглавията. което е най-интересно за всеки от читателите. Възможно е да се направи проект за рекламен плакат на друг сборник. какво биха искали да узнаят). а възрастният допълва пропуснатите думи в текста на задача №5. невъзможно. научено за героя.събеседник). и на необикновените герои. как се взема интервю. Защо ли Аз и Бука вземат интервю от Мечо Пух – кой е той. необикновено. чиито истории са включени в читанките за І-ви и ІІ клас: изграждане на по-цялостна представа за героя-събеседник чрез интегриране на информация от различни части на текста във форма на интервю.

Разглеждат се началните илюстрации и дете и възрастен предлагат свои идеи за използване на чудното дървото.диалога с добавяне. който описва живота на самата кукла (една история за дървото. за чието сбъдване е нужно въображение (какво да измисля) и труд (както да го направя). художник. Като вариант на вече четената анотация се търси кратък текст.да я разкаже. За целта малкият ученик трябва да разгледа показаните различни издания на книгата и да обоснове предпочитанието си към едно от тях. Значението на непознатите думи се изяснява във връзка с основните качества на героите: резбар – майстор на картини върху дърво (творец) и салтомортале . 2. като сравни илюстрациите на кориците им. адресирани до автора. героя и книгата) Цел: Да се затвърди интереса на читателя към общуването с автора. а дървената кукла се превръща в истинско момче). Детето разглежда проекта за книжка и заедно с възрастния определят въпроса. Запознайте се с Пинокио и Карло Колоди (Диалог с автора-събеседник) Цел Осъзнаване на книгата като продукт на творческа дейност. който да привлече интереса на читателя към самата история. дейността му се мотивира с аналогията между създаването на дървената кукла и раждането на една книжка. . Следващата задача помага на детето да възприеме художника като автор на илюстрациите и да осмисли ролята на илюстрацията и корицата за привличане на читателя към книжката. Провокиране на интерес към продължението на историята (формулиране на въпроси и издигане на хипотези за продължението).премятане през глава (жива кукла). Подготовката за четене разгръща пътя от раждането на една творческа идея до нейното въплъщение. на който книжката дава отговор: Как дървото става жива кукла? Отново заедно се чете инструкцията. а и да я облече в думи . което става жива кукла. Пипи Дългото чорапче (Диалог на читателя с автора. но този път с въпроси. 3. сглобява и дооформя книгата. Накрая книжката се прочита на глас. Последната задача поставя детето в ролята на създател на книжка. специално създаден за деца. Прочита се текста за книгата в жълтото поле и се коментира творческата идея на стария резбар. героя и книгата. Тема 4. Тема 3. Коментира се и какво да се постави на четвъртата корица – нова илюстрация или издателски текст. В тази част на помагалото тя е използвана още веднъж при представяне на Пипи Дългото чорапче. Още тук се поставя акцент върху мечтите на стария майстор. 1. който страничка по страничка следи историята за дървената кукла. пропускане. който дорисува илюстрациите. Стимулиране на интереса към книгата чрез забавен епизод от историята на героя (необикновеното му раждане) и практическа работа за оформянето му в самоделна книжка за най-малките. да се приложат и осъзнаят техниките за ориентиране и избор на книга и техниките за четене-разглеждане и четене-общуване. създаване у детето на нагласа да се сравнява с автора (писател и художник) в процеса на съставяне на самоделни книжки. Прави се аналогия с дейността на писателя. съставяне на разкази за и от името на героя. в други ситуации. замяна на въпроси и отговори. която отговаря на въпроса: Как се прави книжка? Под наблюдение на възрастния детето реализира проекта за книжка. Техниката с въпросите е лесно преносима и може да се прилага и доразвива спрямо други събеседници – герои и автори. оформител. влизайки последователно в различни роли: читател. който дописва. който не само трябва да измисли история с интересен герой.

удивление) и се предвижда следващия ход на героите (къде ли води другата страница). С тази цел детето може да опита да постави героя (предвид качествата му) и себе си (чрез опита си) в обстоятелствата. 2. Томи и Аника. Накрая се отговори и на репликата на авторката от предговора: ”Тя е доста чудата.задават се въпроси към героя? После детето може да се сравни с Пипи. 3. които превръщат излета в приключение (задача №2). като с помощта на информацията от текста и от илюстрацията се довършат репликите на Аз и Бука. но този път към автора. За да определи позицията си на читател. на които авторът (частите) отговаря. какво ли ще се случи). по какво тя се отличава от другите деца (от мен). какви нови въпроси е породил текста. Чрез техниката “Аз в предлаганите обстоятелства” (АЗ на екзотичен остров/и акулата)” детето се поставя в ситуацията на героите и разгръща различни линии на поведение. но аз се надявам. възхищение. Обсъжда се какво интересно са узнали за героя. По аналогия на интервюто с Мечо Пух се задават и други въпроси. какво бих искал(а) да узная за нея . предложен за четене на следващата страница (къде. Описание на необикновения остров. За да се поддържа съучастието на читателя в приключението. скалите. Детето се опитва да формулира въпросите. С оглед на това в прочита на всяка поредна страничка се търсят нови страни на приключението и се следят емоционалните реакции на героите и на геройчетата (Аз и Бука) ставащото. така и читателите пътешестват с четене страничка по страничка. първо може да се прегледат всички илюстрации и да се състави план за “разглеждане на местните забележителности” (плажа. указани в заглавията и да предположи развитие на събитията. . Прегледът на съдържанието на книгата конкретизира представата за героя и очакванията на читателя. кога. Читателят също трябва да определн позицията си спрямо реакцията на героите. Четенето на кулминацията и развръзката отговоря на въпроса кое прави Пипи необикновена. ужас.1. герой и читател. 3. детето чете репликата на геройчетата и заедно с възрастния разсъждава по въпросите: Кое прави Пипи необикновено дете. В изпълнение на плана текстът се чете (от възрастния и/или детето) с мотивация за откриване на необикновените неща. за да прецени на кого и защо (искат да) прилича. Обръща се внимание на различния начин. Четенето се ръководи поетапно в синхрон с развитието на историята. в дневника се записва оценка за преживяното (възторг. кой има среща с акула и как ли ще реагира. и на различните оценки на геройчетатата за тях. защо ли авторът се обръща към своите читатели. акулите). Възможните стъпки в приключението са следните: 1) Прочит на първата страница и откриване на острова през очите на Томи и Аника ( подскочиха от възторг…). представящ героя. Както героите напредват в своето приключение стъпка по стъпка. 2) Завръзката и развитието на приключението се проследяват в следващите три страници. В паузата между 2 етапа (странички) се определя кое от видяното (прочетеното) е най-интересно. По-специално внимание следва да се отдели на прогнози по текста. а накрая да избере и обоснове избора на история за четене. Последователно се прочитат номерираните части на текста. по който Томи и Аника възприемат събитията. Първата задача включва детето в ситуация на общуване между автор. страх. че въпреки това вие ще я обикнете”.