P. 1
Drevnobulgarsko Pismo

Drevnobulgarsko Pismo

|Views: 195|Likes:
Published by maxartbg

More info:

Published by: maxartbg on Sep 16, 2013
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

03/05/2014

pdf

text

original

АЛАНО

-
ДРЕВНОБЪЛГАРСКОТО
ПИСМО
(в памет на проф.Г..Т!р"ан#нов$
%ИВКО ВО&НИКОВ
'(() *.
1
СЪДЪР%АНИЕ
Кой е проф.Г.Ф.Турчанинов стр.3
Произход на алано-древнобългарсxото писmо стр.6
Cравнителен анализ на алано-древнобългарсxата писmеност стр.19
Aлано-древнобългарсxите руни и глаголиnата стр.33
Герmансxи и алано-древнобългарсxи руни стр.39
Тmрxсxи руни стр.41
Cлавxнсxи руни стр.46
Hадписи и тълxуване стр.47
I.Hадписи със ,сxитсxи¨, ,староосетинсxи¨ или ,алансxи¨ руни разчетени от
Г.Ф.Турчанинов в находxи от ,сxитсxата и сарmатсxата¨ епоха стр.47
II.Cредновеxовни алано-древнобългарсxи (донсxо-xубансxи) надписи от салтоmаxnxата
xултура стр.59
III. ,Киевсxото писmо¨ стр.97
IV.Hадписи от ¡унавсxа Fългариx стр.99
A.Hадписите от Mурфатлар стр.99
Hнтерпретаnиx и разчитане стр.100
F.Pуничесxи надписи от други части на Fългариx стр.120
V.Hадписи върху съxровиmето от Hаги-Cент Mиxлоm стр.134
VI.Hадписи на ,древнобългарсxи¨ езиx с гръnxи буxви стр.145
VII.Hадписи с гръnxи буxви на осетинсxи и адигсxи (xабардинсxи) езиx стр.158
Hxxои древнобългарсxи сиmволи стр.164
3аxлmчение стр.171
Прилоxениx стр.173
Hзползвана литература стр.215
2
КО& Е ПРО. Г.. Т+Р,АНИНОВ
Г.Ф.Турчанинов е един от най-голеmите съветсxи и
русxи спеnиалисти по адигсxите езиnи и униxален
спеnиалист по деmифровxа на древни епиграфсxи
паmетниnи, xазва за него известниx иранист и познавач на
осетинсxиx езиx, M.H.Hсаев.
Pоден е в Cанxт Петербург. Vчениx е на видни
слависти xато H.C.¡ерxавин, C.П.Oбнорсxи, F.B.Hxпунов.
През 1928 г. се запознава с проф. Hиxолай ×xовлевич
Mарр, xойто става и най-голеmиx негов учител. B
Петербург учи в Катедрата по xавxазxи езиnи. По
предлоxение на Mарр започва да изучава xабардинсxи и
черxезxи (абхазо-адигсxите езиnи). През 1934 г. попада в
групата на нуедобните за Cталин, учени и е изпратен в
Кабардино-Fалxариx. Туx преподава старославxнсxи и
русxи езиx. B 1936 г., по поръчение на Oбластниx съвет по
образование на Кабрдино-Fалxариx, написва граmатиxа на xабардинсxиx езиx. Трудът
mу е отпечатан в 1940 г., но и до днес е аxтуален. B 1938 г. провеxда еxспедиnиx по
изучаването на xабардинсxите диалеxти. 3а съxаление натрупаниxт mатериал е
униmоxен по вреmе на II-та световна война, при поxар в сградата на Кабардино-
Fалxарсxиx Hаучун институт в Hалчиx. Onелxва саmо mалxа част от тxх, по-xъсно
станала основа на mонографиxта ,Eзиxът на mоздоxсxите xабардинnи¨. Mеxду 1933-41
г. и 1947-50 г. преподава xабардинсxи езиx и литература в Филологичесxиx фаxултет
на Hенинградсxиx университет. През 1950 г. Турчанинов заmинава за Mайxоп. Vспxва
да убеди mестните власти, да се въведе задълxително обучение по адигсxи езиx във
висmето образавание. B Mайxопсxиx педагогичесxи институт, той разxрива xатедра по
адигсxи езиx и литература. Таm Турчанинов проучва научното наследство на xивелиx
през 19 в., xабардинсxи поет и просветител Bора Fеxmурзович Hогmов и издава
двутоmниxа ,B.F.Hогmов. Филологичесxие трудt¨.
През 1944 г. започва да се заниmава с епиграфиxа, след xато са публиxувани
археологичесxи находxи на xаmенни плочи с надписи на xабардинсxи с гръnxи буxви,
от 16 в. Той винаги е бил убеден че не е възmоxно, таxива днес mалxи народи в
Кавxаз, xато адиги, абхази и осетинnи, в mиналото да не са иmали собствени
писmености. 3апочва да проучва находxите на различни надписи отxривани в Кавxаз.
По-xъсно се запознава и публиxува mного отxрити и безразборно описани, неразчетени
xратxи надписи най-вече върху фрагmенти от съдове от ,сxитсxите древности¨. Cлед
голеmите отxритиx на M.Aртаmонов и C.Плетнtова в Cарxел (Fелаx Bеxа) започва да
разчита и mноxеството графити от средновеxовната хазарсxа xрепост. ¡о
публиxаnиxта на Турчанинов ,Паmxтниxи писtmа и xзtxа народов Кавxаза и
Bосточной Eвропе¨ в 1971 г., всичxи надписи отxривани на териториxта на Xазарсxата
дърxава и в района на салтоmаxnxата археологичесxа xултура, се обxвxваха
задълxително за тmрxсxи, под давлението на силната тmрxологична mxола в CCCP.
Vчени xато A.Bербаx и C.Fайчоров даxе предлагат различни варианти на ,прочит¨.
Г.Ф.Турчанинов пръв доxазва че салтоmаxnxите надписи и тxхното спеnифичното
,донсxо-xубансxо¨ писmо, не са тmрxсxи по произход. Hай-ранните сxитсxи находxи са
от 7 в.пр.н.е., а най-xъсните оxоло 2 в. ¡онсxо-xубансxото писmо (7-10 в.), се xвxва
наследниx на сxитсxото. Eзиxът иm е източноирансxи ,алансxи¨, или ,алано-
сарmатсxи¨, предтечата на съвр.осетинсxи, а буxвените знаnи са производни на
араmейсxото и сирийсxото несториансxо писmо. Pаботата mу с осетинсxиx езиx, го
3
сблиxава с най-голеmиx спеnиалист в тази област, видниxт иранист Bасилий Aбаев
(1900-2001г.).
Bъпреxи че в CCCP, в научните тmрxолоxxи среди, отmинаваха с mълчание
публиxаnиите на проф.Турчанинов, достиxениxта mу оxазаха силно влиxние, mаxар и
xосвено върху въпроса за прабългарсxото писmено наследство. ¡нес известниx
тmрxолог и спеnиалист по древнотmрxсxа писmеност, Hгор Кtзласов, в нxxолxо свои
публиxаnии xсно заxвxва че донсxо-xубансxото писmо не пренадлеxи xъm
древнотmрxсxата руничесxа писmена традиnиx и напълно възmоxно е езиxът на xойто
са писани да е ирансxи! А това е -о.вено пр#/нан#е # /а про#/0о1а на но.#те2#те
на това п#.мо 3 пра452*ар#те.
V нас бxха известни и публиxувани различни, загадъчни и неразчетени
прабългарсxи руничесxи надписи, най-вече благодарение на проф.B.Fеmевлиев. Eдно
от най-голеmите находиmа на таxива надписи се наmира в Cеверна ¡обрудxа, на 15 xm
от Констанnа, в сxалните nърxви до с.Mурфатлар (преиmенувано след руmънсxата
анеxсиx на областта в 1878 г., на Fасараб). Pуmънсxите учени естествено преmълчаваха
древнобългарсxиxт иm произход. Повечето от българсxите иm xолеги, се задоволxваха
да ги обxвxт за ,древнотmрxсxи руничесxи¨ без да правxт и най-mалъx опит за
разчитането иm.
Проф.П.¡обрев пръв се досети че надписите от ¡унавсxа Fългариx, трxбва да се
сравнxт с разчетените от Турчанинов салтоmаxnxи надписи. Bъпреxи че аxадеmичната
ни науxа и днес отрича този mу принос, П.¡обрев доxаза че писmеността от
Mурфатлар, Плисxа, Крепча, Pавна, xаxто тази от Кавxаз и ареала на салтоmаxnxата
xултура е една и съmа. C поmоmта на източноирансxите езиnи, той се опитва да
интерпретира известна част от тxх.
През 1990 г. във Bладиxавxаз, Cеверна Oсетиx, излиза посmъртно xнигата на
Г.Ф.Турчанинов (починал в 1989 г.) ,¡ревние и средневеxевtе паmxтниxи осетинсxого
xзtxа и писtmа¨. Туx той продълxава започнато в ,Паmxтниxи писtmа и xзtxа народов
Кавxаза.¨ изследване на сxитсxите и алансxите надписи, допълва ,xолеxnиxта¨ си с
нови надписи, дори предлага оригинално и сравнително удачно разчитане на
руничесxите надписи от ,Cъxровиmето от Hаги-Cент Mиxлоm¨. Oбстойно сравнxва
всеxи един руничесxи знаx, вариантите mу на изписване с несториансxото сирийсxо
писmо и другите араmейсxи писmености, xоето е и първоизточниx на алансxата (и
древнобългарсxата) писmена традиnиx. Hе mи е известно дали Турчанинов е познавал
наmите Mурфатларсxи надписи и дали е правил опит за деmифровxата иm, но се
убедих, че неговиxт mетод е напълно успеmен при тxхното разчитане и интерпретаnиx.
По отноmение на абхазо-адигсxите езиnи, Турчанинов съmо издирва и
интерпретира най-древните надписи отxривани на териториxта на ¡ревна Колхида.
Hеmо повече, той успxва да разчете известните ,плочxи от Fиблос¨ сmxтани за най-
ранните находxи от старофиниxйсxото писmо, но написани на неизвестен несеmитсxи
езиx. Oxазва се че езиxът е староадигсxи и писmената от Fиблос са идентични с
xолхидсxите надписи. Турчанинов издига и най-новата теориx за произхода на
финиxийсxата писmеност, от древноадигсxото писmо. Cаmите плочxи се оxазват писmа
на nарx-изтнанниx Пту, продаден в робство от враговете си извърmили преврат в
,Amуx¨, известната ни от древногръnxите източниnи Aхеx в Колхида. B съвр.адигсxи
,аmуx¨ озночово приmорие, mорсxо страна. Пту и приблиxените mу са били продадени
във финиxийсxата xолониx Fиблос и туx финиxийnите се запознават с писmените
традиnии на аmуиnите (протоадиго-абхазите). По-xъсно приспособxват сричxовите
знаnи xъm своx езиx и таxа възниxва финиxийсxото звуxово писmо първоизточниxа
на всичxи по-xъсни звуxови и сричxови писmености: етрусxото, старогръnxото,
xарийсxото, лиxийсxото, лидийсxото, ливийсxото, араmейсxото, староеврейсxото,
авестийсxото, индийсxото (брахmи, xхароmи и съвр.девангари), пехлевийсxото,
4
согдийсxото, сирийсxото, грузинсxото, арmенсxото, писmото на Кавxазxа Aлбаниx
(Aлуанx), арабсxото писmо. B издадената посmъртно през 1999 г. в Mосxва, xнига
,Oтxрtтие и деmифровxа древнейmей писtmености Кавxаза¨ е подробно обоснована и
обxснена неговата теориx. Поради тази причина Турчанинов е xестоxо xритиxуван от
различни грузинсxи учени, xоито не xелаxт да признаxт отделната саmобитност и
xултура на абхазxиx народ, основно по политичесxи причини.
3а нас българите, достиxениxта на проф.Турчанинов, особенно в насоxа xъm
древното алансxо или донсxо-xубансxо, древнобългарсxо писmо, са mного ваxни, тъй
xато доxазват че :
1. ¡ревнобългарсxата писmеност не е тmрxсxа, а идентична с алансxата.
2. Eзиxът на салтоmаxnxите надписи е сарmатоалансxи, т.е. обmността от алани и
черни българи е използвала един и съmи сарmатоалансxи езиx.
3. Hаmите предnи са използвали съmото това писmо и деmифровxата на
древнобългарсxите надписи поxазва че те са използвали съmиx източноирансxи езиx,
респ. далечниx, но прxx наследниx на този езиx е съвреmенниx осетинсxи, в своите две
разновидности, източен иронсxи и западен дигорсxи диалеxт.
4. Cъвсеm аргуmентирано mоxе да заxвиm че алани и прабългари, на праxтиxа се
xвxват две сродни части на една и съmа xъсносарmатсxа обmност!
Hеxа се преxлониm пред делото и достиxениxта на проф.Турчанинов!
***
B предлоxениxт анализ, предоставxm на българсxиx читател, всичxи сxитсxи,
алансxи и салтоmаxnxи надписи деmифрирани от Г.Ф.Турчанинов. Cъmо предоставxm
оmе нxxои сxитсxи, чернxховсxи и салтоmаxnxи надписи, наmерени в публиxаnии на
други автори, деmифрирайxи ги по mетода на Турчанинов. Прилагаm mетода mу и за
прабългарсxите руничесxи надписи, от Mурфатлар, Плисxа, Крепча, Pавна, Cитовсxиx
надпис, Pозетxата от Плисxа, Bудиxово и др., по публиxаnии на различни автори и ги
деmифрираm с поmоmта на иронсxиx и дигорсxиx осетинсxи диалеxт. Pазбира се
доxолxото е по възmоxностите не на професионалист, а на лmбител.
(Aвторът изxазва своxта благодарност на г-xа Mариx Китова-Bасилева, преподавател в Hов
българсxи университет по ,Oбmо и сравнително индоевропейсxо езиxознание¨, че в xнигата си ,Eзиx и
писmеност: произход и развитие¨ C. 2008 г., nитира части от mоx труд публиxуван в елеxтронен вид на
сайта: www.protobulgarians.com )
авторът: e-mail: wojnikov¸mail.ru
5
ПРОИ67ОД НА АЛАНО-ДРЕВНОБЪЛГАРСКОТО Р+НИ,ЕСКО ПИСМО
Axадеmичната ни науxа причислxва прабългарсxите руничесxи надписи xъm
групата на тmрxсxите руничесxи надписи, без да се задълбочава повече в
проблеmатиxата, или да прави сериозни опити за тxхното деmифриране. Oсновната
заслуга за разчитането иm, иmа Г.Турчанинов изследвал алансxите (староосетинсxи)
надписи известни и xато донсxо-xубансxи надписи, отxривани върху териториxта на
Кубратова Fългариx, Кабардино-Fалxариx, Oсетиx и по-xъсната салтоmаxnxа
археологичесxа xултура в Cеврното Причерноmорие, чийто носители са алани и древни
българи (или прабългари). П.¡обрев прилага успеmно mетодиxата на Турчанинов за
древнобългарсxите надписи отxривани на териториxта на Fалxаните. Таxа днес иmаmе
сравнително голxm набор от деmифрирани алано-древнобългарсxи руничесxи буxвени
знаnи.
B сирийсxата хрониxа ,Cедеmте езиxа¨ на Eвсевий Кесарийсxи, аланите се
съобmават сред народите иmаmи своx писmеност, наред с гърnи, ивери (грузинnи),
риmлxни, арmенnи, mидийnи. B ,Пасхалната хрониxа¨ на Георги Cинxел, от 37-те
народа, произлезли от ×фет, иmат своx писmеност: гърnи, аmореи (араmеи), алани,
риmлxни, арmенnи, грузинnи, xападоxийnи, сарmати, сxити, бастарни (б.а. вероxтно
баxтрийnи, тъй xато не е известно обитавалите оxоло ¡унавсxата делта бастарни
народ с неxсен xелто-герmансxи произход, да са иmали писmеност). (HП-ПH¡-¡M-сс-
BC,стр.336-339) Aрабсxиxт автор Aбдул Фарадx Mухаmед ибн Hадиm, в своxта xнига
,Hауxа за писmеностите¨, посочва различните видове писmености. Cъобmава за
арабсxото, сирийсxото, набатейсxото, еврейсxото, персийсxото, гръnxото писmо.
Герmансxите руничесxи буxви на саxсонnи и лангобарди, са наречени от автора
„акисталики”. 3а тmрxите ибн Hадиm пиmе че нxmат писmиност, а владетелите иm
изпраmат посланиxта си под форmата на стрели с нанесени резxи. 3а българите пиmе
че иmат собствена писmеност, xоxто прилича на писmената от страната Туббат (Тибет),
Китай и писmеността на Mани (mанихейсxото писmо). 3а хазарите, xазва че използват
сирийсxо писmо. (AГ-CMПCP,стр.241) Hбн Hадиm пиmе в xраx на 10 в. (987-88 г.).
Тогава в Fългариx, по вреmето на nар Cаmуил, се употребxва xирилсxото писmо, xоето
е сходно с гръnxото и латинсxото, но не и с xитайсxото. ×вно авторът е изполвал по-
стари сведениx, визираmи глаголиnата или нейната протофорmа алано-
древнобългарсxите (донсxо-xубансxи) руничесxи буxви.
Omе в 1953 г. A.A.Фроmозов описва археологичесxи находxи от Поволxието и
Казахстан, отнасxmе се xъm 2-1 хил.пр.н.е., изписани с неизвестни руничесxи знаnи.
Bъпреxи нxxолxото публиxаnии на този автор (B¡H,1953г.N1,стр.191-200, B¡H,1963г.
N2/,стр.180-184) отxритието mу остава ,глас в пустинx¨.
B своите разxопxи на териториxта на Xорезъm, (Fеm-тmбе, uилпиx), Толстов
отxрива и публиxува нxxолоxо руничесxи знаxа, датирани от ранноафригидсxиx
период (първите веxове на н.е.), оставени вероxтно от аорсите, или xивееmите тогава
по делтите на Cърдарx и Amударx алани и хионити (б.а. хоногури) -
. Повечето от тxх иmат
аналози в алано-древнобългарсxото писmо, а други са вероxтно пиxтографсxи и
идеографсxи образи. (CТ-¡X,стр.74-75)
Oтxритието на Фроmозов поxазва че предnите на саxите от андроновсxата и
срубната xултура, са познавали руничесxото писmо. То е засвидетелствано върху
съдове с ритуалтна храна при погребениxта. Hай-стар е надписът върху андроновсxи
съд, отxрит в долината на р.Hртиm, датиран от C.C.uернxxов от 9 в.пр.н.е.
Oтxриването на чаmата от ез.Hсъx-xул, при погребението на знатен саxсxи воxд,
наречен от археолозите ,златниx човеx¨ поради изобилието на съпътстваmи златни
предmети, предизвиxва бурни дебати за принадлеxността на неизвестното писmо.
6
A.C.Amанxолов го обxвxва за древнотmрxсxо и се опитва да го разчете, въпреxи че
датировxата на находxата 4 в.пр.н.е., на праxтиxа изxлmчва тmрxсxата mу
принадлеxност. H.M.¡txxонов наmира далечна прилиxа на 3 от знаnите с
древнотmрxсxите, доxато останалите 12-13 знаxа
нxmат ниmо обmо. Cпоред C.Клxmорний,
наличието на диагонални разxлонениx на
повечето знаnи, съmо изxлmчват древнотmрxсxи
произход, заmото отсъстват при mного по-добре
xонструираните тmрxсxи руни. B.Hивmиn и
проф.Xарmата сmxтат че се xасае за писmеност
на древните саxи, Hндийсxиxт учен
F.H.Mуxердxи виxда в неx вариант на праxрита,
X.Фmсmан ирансxи праоmурсxи езиx, а
E.Pтвеладзе писmеност отразxваmа езиxа на
mечxите, респ. тохарсxи, хотаносаxсxи.
Hнтересно е че подобен руничесxи надпис
е отxрит върху ранноxуmансxа трилингва,
наmерена на 100 xm от Кабул (¡аmт-и-Hавур) в
1974 г. ¡ругите два превода са с гръnxо
xуmанобаxтрийсxо писmо и с индийсxо
xхароmи. ¡руги таxива фрагmенти от подобни
руничесxи надписи са отxривани в Xалчаxн,
Гилбердxин и Кафиринган-тепе, съmо от
вреmето на xуmансxата епоха (1-3 в.).
К.A.Axиmев, отxривателx на
знаmенитата чаmа от Hсъx-xул, описва
оmе нxxолxо подобни но значително
по-xратxи надписа, от mогилниnите
Axтас и Каратоm (3-1 в.пр.н.е.). Той
сmxта че това е древна ,саxсxа¨
писmеност, xвно използвана и от
xуmаните. (BH-П¡PП) Bъпросът е
изследван от B.B.Bертоградова.
находxите на тези надписи са в раmxите
4 в.пр.н.е. 4 в., а поxвата и е свързана
с разселването на mечxите и
възниxването на Куmансxата дърxава.
Тx подчертава че се наблmдава
mноговариантност в изписването на
различните знаnи, xоето поxазва че не
става дуmа за точно фиxсирана азбуxа.
Pазграничават се най-mалxо три
,азбуxи¨: най-ранната е
засвидетелствана от чаmата, отxрита в
ез.Hсъx-xул, средната с находxи от
Aй Xануm и xъсната с надписите от
Куmансxата дърxава ¡аmт-и-навур,
Cурх-Котал, Кара-тепе, ¡алверзин-
тепе.
Aвторxата xонстатира че въпросното писmо се използа през периода на
nxлостното съmествуване на Куmансxата дърxава, паралелно с xхароmи и гръnxата
7
xуmанобаxтрийсxа писmеност. Eднаxво е застъпено xаxто в будистxите mанастири,
таxа и в различни светсxи и битови надписи. Cпоред неx най-перспеxтивна е
хипотезата на Pтвеладзе, xойто свързва неизвестната писmеност с mечxите, сбор от
ираноезични и тохароезични плеmена, напуснали Cинnзxн във 2 в.пр.н.е., под давление
на хуните. (BB-HП¡F-ПPC-5,стр.129-148)
¡о днес това писmо не е разчетено, но прави впечатлание наличието на сходни
знаnи, отличаваmи се по добавените чертичxи, xоето напоmнx индийсxата писmеност
,xхароmи¨. Това е xсна податxа че се xасае за сричxово писmо. Bъзmоxно е произходът
mу да е свързан с ранните индийсxи заселваниx в Тариmсxата xотловина, доxазани
археологичесxи и лингвистично индийсxото влиxние в хотаносаxсxиx езиx и езиxът
на Крорайна (Hулан). Cравнени с алано-древнобългарсxата писmеност, неизвестните
xуmансxи знаnи поxазват нxxои прилиxи, но тъй xато не знаеm звуxовата иm
равностойност, не mоxе да правиm изводи.
Oт по-друг произход е древното саxсxо писmо, представено от надписи върху
ритуални съдове, отxривани в погребениx на срубната и андроновсxата археологични
xултури.
Cпоред Турчанинов те поxазват прxx паралел с араmейсxото и финиxийсxо писmо.
Каx е станало това заиmстване, не е xсно. Hай-стариx андроновсxи (саxсxи) надпис е с
два веxа по-mлад от първите финиxийсxи писmени паmетниnи. Bъзmоxно е
8
прониxването на писmеността да е станало в по-ранен период, преди андроновnите да
напуснат Поволxието и Cев.uерноmорие, преди началото на голxmата иm mиграnиx на
изтоx. Hо в таxъв случай, биха го заиmствали не от финиxийnите, а от аmуйсxата
писmеност. Bъпросът е твърде хипотетичен, в сферата на догадxите. Г.Т!р"ан#нов
.м8та "е /а#м.тването е .тана2о н8-51е в Сре1на А/#89 в .еверн#те пре1е2# на
7оре/5м9 Со*1#ана # Ба-тр#8. Т!- . не*о .е /апо/нават # .а-#те9 но.#те2#те на
ан1ронов.-ата # .р!4ната -!2т!р#. (ГТ-ПП×HКBE,стр.43-60)
Първите знаnи, начертани от човеmxа ръxа датират от дълбоxа древност. Таxива
са знаnите изрxзани върху череп на mаmонт, преди 12 хил.години, отxрити xрай
Mеxирич в Vxрайна. Oт 6-5 хил.пр.н.е. на mного mеста в Eвропа, са отxрити
изобраxениx на геоmетрични фигури и знаnи, изпълнxваmи ритуални nели.
През 3-1 хил.пр.н.е. се поxвxват и различните писmености. Hай-стариxт вариант
на писmеност е т.нар. идеографсxо писmо. 3наnите представлxват стилизирани
рисунxи, всxxа от xоито означава дадено действие, xвление, предmет, xивотно, част от
човеmxото тxло, или абстраxтно понxтие. Таxива са египетсxите и xитайсxите
йероглифи, вероxтно и nентралноазиатсxите тагmи. Първоначално mуmерите съmо са
иmали идеографсxо писmо. Hай-старите надписи са от xултурата Vруx-4. Cmxта се че
датират от 4-3 хил.пр.н.е., вреmето xогато mуmерите се преселват в Mесопотаmиx.
¡ревноmуmерсxите знаnи представлxват рисунxи на предmети, xивотинсxи глави,
човеmxи глави, части на тxлото. Cпоред H.M.¡xxонов таxъв надпис поxазва схеmата на
mислене и свързването на понxтиxта в сmислова връзxа поmеxду си. Cъс стилизаnиxта
иm се стига до поxвата на xлинописното писmо. (BH-PП,стр.95-100)
Hай-древните финиxийсxи надписи са от 10-11 в.пр.н.е. Повечето от тxх са
отxрити не в саmата Финиxиx, а във финиxийсxите xолонии и о.Кипър. Fолmинството
от тxх са mеxду 5 и 2 в.пр.н.е. Cлед това финиxйсxото писmо се заmества от
араmейсxото. Bъпросът с произхода на финиxийсxото писmо съmо стои отxрит.
Cъmествуват нxxолоxо теории за произхода mу:
:. Кр#т.-о-м#но;.-а теор#8. Форmулирана е от българсxиx учен
аxад.Bл.Георгиев. Той извърmва съпоставxа на сричxовото xрито-mинойсxо писmо с
финиxийсxите буxви. Vстановxва че 14 от финиxийсxите буxви иmат пълно сходство
със съотв.xритсxи знаnи, а осеm от буxвите (4ет9 1а2ет9 вав9 /а;н9 0ет9 2аме19 <а1е9
ре=) са mалxо по-далечни по форmа на изписване. Oтносно названието на
9
финиxийсxите буxви, се наблmдава заmxна на mинойсxите названиx със сеmитсxи,
отличаваmи се донxxъде по сmисъл, но започваmи винаги със съотвентниx звуx, xаxто
при mинойсxите аналози. Hаприmер mинойсxиxт знаx kōmēla – означаваmо добитъx,
иmуmество, произнасxло се xато „го, ко”, преmинава в сеmитсxото gimel – xаmила. B
xачеството на допълнителни аргуmенти са посочват съобmениxта на ¡иодор
Cиnилийсxи и Фотий. Cпоред ¡иодор, финиxийnите не са изmислили буxвите, а ги
заели от сирийnите, но xритxните сmxтали че те са използвали техните буxви xато саmо
изmенили форmата иm. Cпоред патриарх Фотий (9 в.) Писmото се наричало
финиxийсxо, не заmото го изmислили финиxийnите, а заmото те първи започнали да
използват листа от финиxовата палmа, за mатериал върху xойто се пиmе. Cлабо mxсто
на въпросната теориx е че освен при финиxийnите, подобно сходно писmо, в началото
на 2 хил.пр.н.е. се поxвxва в съседство с Финиxиx ханаансxиx гр.Fиблос, финиxийсxа
xолониx. То е сричxово и с нxxолxо веxа по-старо от финиxийсxото. Cходни сричxови
писmа са съmествували съmо в Cинай и Xанаан. Критсxото писmо, по археологичните
находxи се датира xъm средата на 2 хил.пр.н.е., т.е. е по-xъсно от библосxото.
Pазпространxва се и на о-в Кипър.
'. Е*#пет.-а теор#8. Cъздадена е през
19 в. от Ф.Hенорmан и E.де Pоxе. Cпоред тxх
финиxийnите за създали своето писmо въз
основа на египетсxите йероглифи. През 1904-5
г. на Cинайсxиx п-в, в египетсxите рудниnи, са
отxрити надписи, чийто знаnи по форmа
представлxват проmеxдутъчно звено mеxду
египетсxи йероглифи (от гръnxото icpoç
,hieros¨ свеmен и ¸ìuçe ,glipho¨ извайваm,
гравираm, т.е. ,свеmенни знаnи¨) и
финиxийсxи буxви. (MК,B-EППP,стр.158)
A.Гарднер, К.Cете и B.B.Cтруве сmxтxт че
надписите са оставени от сеmитсxи роби,
работеmи в египетсxите рудниnи, xоито са
преобразували египетсxите знаnи в буxви
подходxmи за техниx сеmитсxи езиx. Cтруве
виxда в египетсxиx знаx ,h-t¨ доm,
първообраза на финиxийсxото >4ет? доm,
буxвата 'б¨. Hо синайсxата хипотеза иmа
съmо слаби mеста. Cинайсxите надписи са
дело на ограничена група египетсxи роби, не е
xсно xаx таxа бързо това писmо се
разпространxва из nxла Предна Aзиx. Hейното
преразглеxдане се налага и от отxритата през
30-те години на 20 в. в Палестина, протоханаансxа писmеност. Тx е подобна на
финиxийсxата, звуxово писmо и е датирана xъm 18-17 в.пр.н.е, xато се xвxва по-стара
от синайсxите надписи и с оxоло веx по-mлада от библосxата писmеност. Проблеmът се
услоxнxва и от отxриването на т.нар. mxносеmитсxи надписи от п-в Aрабиx, известни
xато ,mxноарабсxа¨ писmеност.
@. Теор#8 /а .амо.то8те2н#8 про#/0о1. Cпоред неx северно- и mxносеmитсxите
писmености иmат обm предтеча. ×.Bниnлер прави езиxов анализ на назавниxта на
буxвите във финиxийсxото писmо. Той стига да извода че те са дело на народ,
заниmаваm се със сxотовъдство и зеmеделие (алеф биx, гимел xаmила), риболов
(мем вода, нун риба, цаде - въдиnа) и търговиx (тет товар, стоxа). Този народ е
бил уседнал, xивxл е в доmове (бет доm), иmаmи врати далеф и огради - хет. При
10
строеxа на доmовете са използвали гвоздеи вав. Hmали са храmове, в xоито са се
mолели на боговете си (хе mолитва). Cъmо са били войствени, познаваmи оръxието
зайин. Познавали са mайmуната коф, xоето
поxазва че се xивеели на mг. Hо нxmа и
поmен от основното заниmание на
финиxийnите mореплаването и
xорабостроенето. Таxа че най-вероxтно е
била изобретена или от древните евреи, или
от сеmитсxото население на Xанаан.
Финиxийnите и останалите сеmити го
заиmстват по-xъсно. Bо се отнасx до
форmата на буxвите, тx поxазва далечна
стилизирана прилиxа с предmетите, чийто
названиx се използват за обозначаване на
всxxа една от тxх. Pазбира се по-xъсни
влиxниx на египетсxото сxорописно писmо
или xритсxото сричxово, са напълно
възmоxни. (BH-PП,стр.190220)
Hоmадсxите сеmитсxи араmейсxи
плеmена напусxат п-в Aрабиx и се заселват в
Mесопотаmиx оxоло 15 в.пр.н.е. Те се
сmесват със завареното сеmитсxо население,
аxадnи, асирийnи, финиxийnи, вавилонnи и
бързо прониxват в управленчесxите иm
среди. B езиxово отноmение, араmейсxиxт
езиx и mного сроден с иврита, езиxа на
древните евреи, даxе се сmxта че
отноmениxта mеxду арамейски и иврит са
xато mеxду родител и дете. (MК,B-EППP,стр.150)
През 9-7 в. араmеите, известни в литературата и
xато халдеи, създават своx редаxnиx на
финиxйсxото писmо, известна xато арамейско. B
началото то не се отличава от финиxийсxото и е
негов лоxален вариант. Hо значението mу
особенно нараства с вxлmчването на Предна Aзиx
в Aхеmенидсxата персийсxа дърxава. То става
офиnиална писmена норmа в mахсxата
xанnелариx, средство за xореспонденnиx. Oт
персите достига до Hндиx, xъдето става основа за
възниxването на индийсxото сричxово писmо
брахми и кхароuи. ¡остига и Тариmсxата
xотловина, xъдето в 1-2 в. е усвоено от тохарите и
от xxните в Тибет.
Oсобенно силно се проmенx араmейсxото
писmо в еленистичесxиx и риmсxиx период. През
2-1 в.пр.н.е., се разпространxва палmирсxиx
вариант на араmейсxото писmо (б.а. свързан с
гр.Палmира в Cириx). По вреmе на пребиваването
си във Bавилониx (6 в.пр.н.е., т.нар. ,вавилонсxи плен на евреите¨) древните mдеи
усвоxват араmейсxото писmо. Първоначално използват ,объл¨ mрифт, но след това се
стига до ,xвадратниx¨ mрифт (3-1 в.пр.н.е.). (MК,B-EППP,стр.152) Таxа възниxва
11
старото moейското писmо. По-xъсно то е заиmствано и доразвито от самарит»uите,
араmейсxи народ преселил се в Палестина приблизително по съmото вреmе (5 в.пр.н.е.)
xоито създават производна собствена писmеност - саmаритxнсxата.
Aраmейсxото писmо е в основата и на сирийсxото писmо „естраuгело” дало
начало на две негови нови разновидности западно, »ковитско или „серто” и
източно, uесториаuско. Cирийсxото писmо се обособxва от араmейсxото оxоло 1 в. и се
използва ото носителите на сирийсxиxт
диалеxт на араmейсxиx езиx. Първоначлно
възниxва писmото „естреuгело” чието
название е от гръnxото strongulos – xръгло,
xръгло писmо. C възниxването на
христиxнството, сирийсxото писmо става
една от основните писmености на xоxто се
напсват христиxнсxите xниги, а гр.Eдеса,
nентър на сирийсxата обmност става един от
основните христиxнсxи nентрове.
Cирийсxата писmеност бързо се
резпространxва xъm Партиx, Cредна Aзиx и
достига со Китай, по ,Bелиxиxт xопринен
път¨. B 431 г. на Eфесxиx nърxовен събор, се
обxвxва за ерес учението на архиеписxоп
Hесторий, отричаm ролxта на Fогородиnа,
тъй xато бог не mоxе да бъде роден от
сmъртна. Vчението mу се разпространxва
предиmно в източните райони на Bизантиx,
т.е. Cириx. B 489 г. от сирийсxата
христиxнсxа обmност оxончателно се
обособxват последователите на Hесторий
uесториаuите и се преселват на изтоx в Cасанидсxи Hран, тъй xато са гонени във
Bизантиx. Hесториансxото христиxнство се
разпространxва в Cредна Aзиx, в Eфталитсxата
дърxава, по-xъсно достига до Китай, до древните
тmрxи и mонголите.
B Cириx се обособxват последователите на
патриарх ×xов Fарадей, съmо отричан от
Bизантиx, заради mонофизитсxите основи на
учението си. Таxа се обособxват и два варианта на
сирийсxото писmо, западно »ковитско или
„серто” използвано от последователите на ×xов и
източно „uесториаuско”. H двата варианта
съmествуват знаnи за обозначение на гласни звуnи.
C налагането на Hслxmа, сирийсxото писmо излиза
от употреба. ¡нес съmествува новосирийсxото
писmо, използвано от mалxата етничесxа обmност
айсори, или асирийµи последните преxи
наследниnи на предарабсxото араmейсxо население
на Cириx (б.а. пострадали изванаредно mного по
вреmе на арmенсxиx геноnид 1915 г., xогато са
изтребвани от турnите, тъй xато са христиxни).
Bъз основа на араmейсxата писmеност в
древната дърxава Hабатеx (възнинала във 2 в.пр.н.е., разполоxена оxоло съвр.гр.Петра
12
в Hорданиx и обхваmаmо Rxна Cириx, Hорданиx, Cинайсxиx п-в и областта Xидxас),
възниxва mестната набатейсxа писmеност. Тx се заеmа оmо в предислxmсxото вреmе от
сродните с набатейnите арабсxи плеmана. Oт 328 г. датира и първиxт надпис на
арабсxи езиx написан на набатейсxото писmо. C налагането на Hслxmа и арабсxите
завоеваниx се налага и арабсxата писmеност, xвxваmа се наследниx на набатейсxата.
Aраmейсxото писmо е в основата на по-xъсното nехлевийско и согoийско писmо,
разпространило се в Персиx и Cредна Aзиx, xато и на арmенсxата и грузинсxата
писmености. Пехлевийсxото писmо възниxва по вреmе на Партxнсxата дърxава и
слуxи дза записване на средноперсийсxиx езиx. Тъй xато той съдърxа и гласни и
повече съгласни се налага въвеxдането на допълнителни сиmволи и използването на
,алеф¨, ,аин¨, ,йод¨, ,вав¨ за обозначаването на
гласните (алаф „а”, аин „е”, ,йод¨ „е” , „и”, вав
„w”, „в”, „v”, „о”). C ,пе¨ започва да се означава и
„q”. C ранната или ,арmаxидсxа¨ форmа на
пехлевийсxото писmо (256 г.пр.н.е. 226 г.), започват
да се записват до тогвава устно предаваните теxстове
на ,Aвестата¨. B ,сасанидсxиx¨ период (226 652 г.),
пехлевийсxото писmо се доусъварmенства и е
изmестено от употреба едва с налагането на Hслxmа и
арабсxото завладxване.
Cогдийсxото писmо възниxва под влиxние на
пехлевийсxото и араmейсxото и се разпространxва до
Китай, лоxален негов вариант е хореmзийсxото писmо, за xоето съдиm главно от
надписи на съдове и mонети. Cогдийсxото писmо получава разпространени в
Eфталитсxата дърxава. Първоначално се
пиmе от дxсно на лxво, после под влиxние на
xитайсxото писmо, започва да се пиmе и в
xолонxи, от лxво на дxсно.
Aналогично на запад, главно чрез
финиxийсxите търговnи, финиxийсxото
писmо става основа за възниxването на
етрvската, oревuогръµката и иберийската
писmености. Последната се използва от
древното население на Пиринейсxиx п-в, до
идването на риmлxните. ¡еmифрирано е от
Mануел Гоmес Mорено Mартинес (Manuel
Gomez-Moreno Martinez) и Xесус Pодригес
Pаmос (Jesus Rodriguez Ramos). Oт етрусxата
писmеност възниxват лоxалните веuетска,
оскаuска, vмбрийска писmености и по-
xъсната латиuската азбуxа. Oт
финиxийсxите xолонии, писmеността е заета
от ливийnите в Aфриxа (предnи на
берберите) и иберите в Hспаниx.
Финиxийсxото писmо е в основата и на т.нар. mxносеmитсxа или ,mxноарабсxа
писmеност¨ (mуснад) • древна писmенност, от xоxто е произлxзло и съвреmеното
етиопсxо писmо.
Rxноарабсxото писmо (mxносеmитсxото писmо) се отделx от протоханаансxото
(или от финиxийсxото) писmо не по-xъсно от 9 в.пр.н.е., а според друго mнение
произлиза диреxтно от синайсxата писmеност, оxоло 1300 г.пр.н.е. Pазпространxва се
сред носителите на древните mxноарабсxи езиnи говорени в Cабейсxото nарство,
13
Катабан, Xадраmаут, Mаин и Xиmиxр, на териториxта на съвр.Hеmен, западното
xрайбреxие на uервено mоре, xаxто и в най-древните доаxсуmсxи (предетиопсxи)
xнxxества. Bиxдаmа го в надписите от г.Pайбун в Hеmен.
Eдни от първите надписи, датирани оxоло 9 в.пр.н.е., са отxрити в провинnиx
Axxеле-Гузай в Eритрx. Hадписите отxрити във Bавилон и Hеmен, са от 8 в.пр.н.е.
Паралелно се развива и северниxт вариант на mxноарабсxото писmо, известно
xата тхаmудсxо. То се исползва, от носителите на тхаmудсxиx езиx (xойто е
mxносеmитсxи езиx, родствен на арабсxиx езиx) разпространен в северна Aрабиx и
mxните части на Cинайсxиx п-в.
Rxноарабсxото писmо оxончателно се налага xъm 500 г.пр.н.е. и се използва,
(вxл. старосеверноарабсxите mу варианти) до 7 в.н.е., xогато е изmестено от арабсxото
писmо, разпространило се с налагането на ислxmа. B Eтиопиx от mxноарабсxото писmо
произлиза писmеността геез, xойто в следваmите столетиx се доразвива, за да достигне
до съвр.етиопсxо писmо.
Курсивниxт mрифт (забур) се използва от древните xители на Hеmен, за
еxедневни записи н дървени плочxи, а mонуmеналните надписи, изсечени на xаmъx са
в mрифт (mуснад).
В ABноара4.-ото п#.мо #ма ') /на-а9 "а.т от -о#то #мат .5ответ.тв#8 на;
ве"е в5в ф#н#-#;.-ото п#.мо.C. Теор#8 /а протоа40а/-#8 (а=!;.-#$ про#/0о1 на
п#.мено.тта. Mоxе да x наречеm най-новата и аxтуална хипотеза. Pазработена е от
проф.Г.Турчанинов в последната mу
xнига, издадено посmъртно
,Oтxрtтие и деmифровxа
древнеmей писtmенности Кавxаза
(середина III тtсч.до н.€.-IV,V
вв.н.€.)¨, M.1999 г. Aвторът
изследва нxxолxо xаmенни стели и
бронзови плочxи с надписи от
финиxийсxиx град Fиблос. Те са
написани с най-старите варианти на
финиxийсxата писmеност, но на
неизвестен несеmитсxи езиx.
Турчанинов ги изследва и сравнxва
с отxритата и разmифрована от него
,древноxолхидсxа¨ писmеност, от
отxрити аналогични надписи върху
xаmени плочи отxривани в района
на mайxопсxта археологична
xултура, xаxто и на други mеста в
Колхида и Aбхазиx. Oxазва се че древните надписи от Fиблос, са на съmиx езиx
протоабхазо-адигсxи, mного близъx със съвреmените абхазxи, абазинсxи, xабардинсxи
и убихсxи наречиx. Той принадлеxи xъm Cиноxавxазxата езиxова обmност. Oxазва се
че плочxите от Fиблос, са личната xореспонденnиx на владетелxт Пту от страната
Amуx, най-старото название на Aбхазиx, означаваmо ,приmорсxа страна¨. Пту изпада в
неmилост, враговете mу извърmват преврат, а той и най-близxите mу хора са продадени
в Aнапа (топониmът и съmествувал и тогава) xато роби на финиxийnите от Fиблос.
Таxа в Fиблос възниxва nxла аmуйсxа xолониx от роби. B друг надпис-писmо, Пту се
опитва да се свърxе с брат си за да изпратxт отxуп, но таxа и не го дочаxва, заmото
получава отговор, на друга бронзова плочxа, че брат mу е убит от заговорниnи.
Bъпросните събитиx стават в 19 в.пр.н.е.
14
Hсториxта наистина е доста интригуваmа. Cпоред
Г.Турчанинов писmеност възниxва оmе сред
представителите на майкоnската кvлтvра и кvлтvрата
Mеuоко, (протоадиго-абхазxи плеmена) xато пиxтографсxи
и идеографсxи знаnи, стилизирани рисунxи на предmети и
xивотни изразxваmи се с xсни сричxови дуmи, типични за
абхазxите езиnи (б.а. това xвление е типично за синоxавxазxото сеmейство, по
аналогичен начин xитайnите създават своите йероглифи, представлxваmи стилизирани
рисунxи на едносричxови дуmи, напр. „uаu” планина, „mе” луна. Когато
различните рисунxи-пиxтограmи се свързват поmеxду за изразxване на по-слоxно
абстраxтно понxтие, говориm за идеографсxи образ, напр. в xитайсxото писmо
xоmбинирането на йероглифите ,пиxтограmите¨ ,слънnе¨ и ,дърво¨ изразxват
абстраxтното понxтие, географсxта посоxа изтоx). (MК,B-EППP,стр.100) Таxа възниxва
аmуйсxото писmо xоето е сричxово.
Финиxийnите, посредствоm
населеието на Fиблос, се запознават с
него от аmуйnите, с xоито поддърxат
интензивни търговсxи xонтаxти и го
пригаxдат xъm своx езиx, xато
постепенно заmенxт сричxите с
еднозвуxови фонеmи саmо за
съгласните буxви, тъй xато в
сеmитсxите езиnи, гласните се
произнасxт глухо с придихание. A
отxритието на Турчанинов обxснxва и
поxвата на сричxовото xрито-
mинойсxото писmо, независиmо от
биболсxото, финиxийсxото, заето
направо от Amуx!
Amуйсxото писmо се е пиmело в
редове, от дxсно на лxво, в ред, в стил
,бустрофедон¨, т.е. зигзагообразно
четене, единиxт ред се чете от лxво на дxсно, а следваmиx обратно, съmо се е
използвало и в редове от лxво на дxсно. ¡руг mаниер на писане било в xолони, от
дxсно на лxво, или обратно. Hаличието на нxxои спеnифиnни знаnи „ан”, „ж”, „ч”,
„ц”, „м”, „гъ”, поxазват паралели с алано-древнобългарсxите руни. Hли mоxе да
предполоxиm, че северните съседи на Amуx, протоиранnите от xmната и xатаxоmбна
xулутури, са заели диреxтно, първообрза на руничесxата писmеност, доразвила се в по-
xъсната андроновсxа и срубна среда, под влиxние и на араmейсxата писmеност,
разпространена от персите в Cредна Aзиx!•
Oxоло 2-3 в. сред герmансxите плеmена се поxвxва писmеност наречена руничесxа,
използвала се е предиmно за гадаене и xречесxи заxлинаниx. Руна според Таnит
означавало тайна, в староисландсxи run, англосаxсонсxи rùn, старовисоxонеmсxи rùna
тайна, готсxи runa, старовисоxонеmсxи rùnōn mептx, говорx тихо. Cъmо в
ирландсxи run тайна. Cпоред P.Mорис, етиmологиxтана ,руна¨ трxбва да се търси в
индоевропейсxиxт xорен за реxа, дълбаx. B неmсxи ritcen дълбаx, реxа. Bероxтно
значението ,тайна¨ е вторично с поxвата на писmеността, първоначално нанасxна
върху твърда повърхност, xаmъx, дърво, чрез изрxзване на знаnите.
15
Тази писmеност се нарича оmе >!тар-?, по първите пет буxви, подобно на
понxтието аsбvка (аз, буxи, веди) или алqабет, алqавит (алфа, бета), абеµеoар (а, бе,
nе, де). Герmансxата руничесxа азбуxа не започва с буxвата ,а¨, а с буxвата ,ф¨. C.Fуге
и O.фон Фрисен, сmxтат че руничесxата писmеност възниxва първоначално при готите
и херулите, под влиxние на
гръnxото xурсивно писmо.
Те сmxтат че херулите, по-
xъсно при обратната
mиграnиx xъm Прародината
си (6 в.), занасxт
писmеността в Rтланд и
северозападна Герmаниx.
Oсновават се на
герmансxата дуmа erilar
mайстор на руничесxи
надписи, т.е. ерvл, херvл.
¡руги автори сmxтат че
херулите не са толxова
етничесxо форmирование,
xолxото военно, тъй xато в
сxандинавсxите езиnи и староанглийсxи »рл/ърл означава знатен, благороден, войн, т.е.
наеmни друxини от войни. Ф.Aсxеберг сmxта че писmото е възниxнало сред готите,
оmе в 1-2 в., xогато обитават устието на Bисла, под влиxние на латинсxото писmо.
Контаxтите с Pиm са свързани със съmествуванито на ,Кехлибарениx път¨
осъmествxваm търговиxта и доставxата на тази nенна суровина от Fалтиxа в Hталиx.
Cлабостта на тези теории е че в Cеверозападна Герmаниx и Cxандинавиx, руничесxото
писmо съmествува оmе във 2-3 в., синхронно с излизането на готите в ¡аxиx, т.е. те не
mогат да са преносител на писmеността, заmото би трxбвало да mине известно вреmе за
усвоxване на гръnxата или латинсxа писmеност. X.Педерсон, M.Xаmарстрtоm сmxтат че
руничесxото писmо е възниxнало mxногерmансxите плеmена, оmе в 1-2 в. поради
ранните xонтаxти с Pиm, под влиxние на латинсаxта и староиталийсxите азбуxи
(етрусxа, венетсxа). ¡нес xато офиnиална се приеmа, иmенно че герmанnите са създали
своите знаnи върху основа на етрусxата писmеност, по-точно нейниx северен, венетсxи
вариант, а пътx на разпространение си остава неизвестен. (‚M-סPП,гл.2,стр.19-52)
Hо се наблmдават твърде съmествени различиx в изписването на буxвите, таxа че
трxбва да се търси евентуално друг първоизточниx.
¡о 7 в. са в употреба т.нар. ,старmи руни¨, след xоето възниxват нxxолxо
разновидности на това
писmо, известни xато
,mладmи руни¨ или по
иmето на народа xойто ги е
използвал датсxи,
mведсxо-норвеxxи,
англосаxсонсxи, уелсxи.
Hай-mного руничесxи
надписи се среmат в
сxандинависxите страни,
¡аниx, Bвеnиx, но
сxандинавсxи руничесxи
надпис иmа издълбан в nърxавата ,Cв.Cофиx¨ в Константинопол, xвно оставен от
нxxои варxxxи търговеn. Oтxриват се и на Fалxаните. През 1930 г., xрай с.Fреза на 25
16
xm северно от Cараево е отxрит xаmъx с руничесxи надпис. ¡атиран е xъm 6 в.
Hадписът е на ,старmите руни¨ и представлxва изреxдане на руните в тxхната
последователност ,футарx¨.
¡руг надпис върху гривна, е отxрит на териториxта на Pуmъниx, xрай гр.Петроса,
в 1838 г. Pуните са от ,старmиx футарx¨ и се чете ƒG„… †‡ˆ‰Šˆ ‹†ˆŒ†G• : ,гут
аниови хаилаг¨. Първта дуmа е производна на готсxото goþs, нидерландсxото goed,
неmсxото gut, фризxото god, английсxото good, сxандинавсxото god добър, хубав.
Bтората дуmа ,аниови¨ е най-сходна най-вече с английсxото own, в по-mалxа степен
със сxандинавсxото egen, фризxото ach, неmсxото и нидерландсxо eigen и готсxото aih
собствен, притеxаваm.
3а ,хаилаг¨ в готсxи hallus, английсxи heall, сxандинавсxите езиnи hàll здраве.
Cъmо в руничесxите теxстове ,хаилаг¨ означава
свеmен, неприxосновен, заmитен. Cтава дуmа за
аmулет с охранителна фунxnиx, xойто
,предоставx¨ добро здраве и заmите на своx
притеxател.
¡руг руничесxи надпис, свързан с готите е отxрит
върху остирие на xопие, наmерено xрай
уxраинсxиx гр.Ковел (Ковелt), Bолинсxа област.
Oтxрит при изxопни работи през 1858 г. Hxmа
единно mнеие за интерпретаnиxта на надписа.
Cпоред H.Bиmер буxвите са и трxбва да се интерпретират xато sdiralit.
Г.Mаст го чете xато tilarios, а оxончанието –os интерпретира xато ,илирийсxо¨
добавено xъm готсxа дуmа. B.Тоmсън, го чете xато готсxо лично иmе E(•)larids.
C.Amундсен интерпретира надписа xато eh arings, готсxи *aih ariggs ,Aринг владее
(притеxава) Žxопието•¨. Cпоред E.Mелtниxова, в рунологичесxата литература
преобладава mнението че трxбва да се чете tilarids, изхоxдайxи от първоначалната
версиx на Bиmер и четейxи го от дxсно на лxво. Oбxснxва се с готсxото ga-tils,
староисландсxото tilr – добър, хубав, годен, или с древногерmансxото *til-a,
старовисоxонеmсxото :il – nел, староисландсxото til – по напарвление (xъm nелта),
староанглийсxото tilian – стреmx се xъm неmо. Cпоред К.¡mвел tilarids е двусъставна
дуmа til – arids и означава добър, изxусен (*til) и arids от глагола *ridan. -rids – xздx, в
английсxи rider, неmсxото Reiter ездач, т.е.
,добър, изxусен ездач¨. (EM-CPH,стр.90-91)
Hадписът е със ,старmите руни¨ и
предвид значениxта на буxвите, сmxтаm че
трxбва да се чете дуmата sµiualit - - ,с¨
(огледална форmа), - ,•н¨ (нг), - ,и¨, -
,у¨, - ,а¨ (огледална ф-mа), - ,л¨ (огледална
ф-mа) - ,и¨, - ,т¨: ,снгиуалит¨, xоето е
идентично с готсxото snills, неmсxото schnell,
нидерландсxото snell, фризсxото snel,
английсxото snel, сxандинавсxото snàll бърз, т.е. надписът е с mагичесxо значение, да
бъде xопието ,бързо¨, респ. sngiual it ,бързо е¨. (OC-К-КПКК)
Hадписите със ,старmите руни¨ обхваmат голxmа териториx, на праxтиxа се
среmат в nелиx Герmансxи свxт, а езиxът на xойто се е пиmело се xвxва съmо еднаxъв,
xоето xара ‚.A.Mаxаев да говори за ,обmогерmансxо xойне¨ своего рода ,свеmен езиx¨
употребxван в nxлото герmансxо пространство до 7 в.
17
B xраx на 8 в. в ¡аниx, неизвестен рефорmатор създава нова руничесxа азбуxа от
16 знаxа, xато увеличава броx на гласните от 6 на 9. Bероxтната причина за това е
развитието и диференnиаnиxта на герmансxите езиnи, обособxването на
сxандинавсxите езиnи от обmогерmансxото сеmейство.
B Трансилваниx, унгарсxото плеmе сеxели, или селxели съmо използва своx
руничесxа писmеност, xоxто се запазва почти
до 19 в., въпреxи че е била забранxвана от
xатоличесxата nърxва. Произходът на това
писmо е неизвестен. Hxxои го свързват със
старотmрxсxите руни, други с
прабългарсxите, но xаxто се виxда то е доста
по-различно. Bъзmоxно е да е собствено дело
на сеxелите, въз основа на герmансxите
руничесxи писmености. Cъmествува хипотеза,
че през 18 в. сеxелсxите руни прониxват в
Aлбаниx, xъдето върху тxхната основа е
създадено mалxо известното ,Eлбасансxо
писmо¨. Cmxтаm че съпоставxата е повече от съmнителна. (вx.Прилоxение)
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИ6 НА АЛАНО-ДРЕВНОБЪЛГАРСКАТА
ПИСМЕНОСТ
18
Hеxа разгледаmе всxxа една алано-древнобългарсxа руничесxа буxва и да видиm
евентуалните иm паралели, въз основа на трансxрипnиите на Г.Турчанинов и
П.¡обрев, за донсxо-xубансxата древнобългарсxа писmеност и разновидностите и от
Mурфатлар, Pавна, Hаги-Cент Mиxлоm.
3а звуxа „а” в сxитсxото и алано-прабългарсxото писmо се използват следните
вариаnии ,
нxxои се четат и xато „аu/ъu”. B староунгарсxите ,сеxелсxи¨ руни, за „а” се използва -
, идентичен с „а” от лиxийсxата азбуxа . Hиxиx е област от Mала Aзиx, обитавана
от наследниnи на хетите, използваmи азбуxа, производна на араmейсxата. B
старогерmансxиx „qvтарк” за „а” се използва знаx сходен с древнобългарсxите и
алансxи образnи, - но в огледален вариант. B аmуйсxото писmо - - „а”, „ã”,
във финиxийсxото писmо алеqът се изписва съответно - , , най-старата
библосxа форmа е , xато xръстообразната форmа наподобxва с „аsа” от
глаголиnата, в xритсxото - , а в етрусxото писmо, венетсxии вариант,
„а” е - . B араmейсxата писmеност, xоxто е и първоизточниxът, „алаq” се изписва, в
най-древниx вариант от ахеmенидсxото вреmе - , палmирсxиx период - , сходно
е староеврейсxото , в саmаритxнсxото в ,естрангело¨ ,
несториансxото писmо - , в старото согдийсxо писmо , xласичесxото согдийсxо -
, согдийсxото ,mанихейсxо¨ писmо - , пехлеви - ,в партxнсxото писmо
и в персийсxото (сасанидсxо) . B тmрxсxата руничесxа писmеност „а” се изпизва по-
различно - и е свързано със старата согдийсxа писmеност. Oсобенно интересен е
„алаq” в саmаритxнсxото писmо - , идентичен с „а” (аз) от глаголиnата - !
Aлано-древнобългарсxите руни означаваmи „а”, поxазват сходство с финиxийсxите,
араmейсxите, венетсxата и герmансxата буxва, но са различни от съответната тmрxсxа
руна.
3вуxът „б” в сxитсxото и алано-древнобългарсxото писmо се предава с буxвата -
. B аmуйсxото писmо - - „б”, „ба”, във финиxийсxото
писmо „б” е - , , библосxото - , в xритсxото - „ба”. B
араmейсxото писmо и производните mу, „б” или „бетх”: асиро-вавилонсxи период -
, ахеmенидсxи - , палmирсxа пиmеност - , саmаритxнсxа -
староеврейсxа - , сирийсxо ,естрангело¨ и ,серто¨ - , несториансxо - ,
согдийсxо - , согдийсxо ,mанихейсxо¨ - , партxнсxо и пехлеви -
, персийсxо (сасанидсxо) . B етрусxото, венетсxо писmо - , а във
футарxа - . B унгарсxите руни - , а в тmрxсxите - . Прабългарсxото „б”
поxазва паралел с финиxийсxата, араmейсxите писmености и производните и,
венетсxото писmо. Hxmа прилиxа с тmрxсxите форmи. Глаголичесxото „б” (буxи) -
съmо е огледален вариант на арmаейсxите форmи, най-вече е близxо до согдийсxо-
mанихейсxиx ,бетх¨ - .
19
Fуxвата „в” в сxитсxото и алано-древнобългарсxото писmо изглеxда таxа -
. uесто се наблmдава сmесване на знаnите за „q”, „в” или „v”,
оmе повече че в осетинсxи се е налоxила тенденnиxта на преход в изговора „в-v”. B
аmуйсxото - - „vа”, „v”, във финиxийсxото писmо „в” „вав” - , ,
последната форmа е позната в библосxото писmо, в xритсxото - - „ва”, „v”.
B араmеисxите писmености: асирийсxи период - , ахеmенидсxи - , елинистичен -
, палmирсxи - , саmаритxнсxи - , староеврейсxи - , ,естрангело¨ - ,
xxовитсxи и несториансxи - , согдийсxи - , согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо - ,
пехлеви - , партxнсxи - , персийсxи (сасанидсxи) - - „вав”. B етрусxото - , а
в архаичното гръnxо писmо - . B унгарсxите руни, „в” е , а във футарxа - .
Прабългарсxите варианти иmат паралел, освен с араmейсxите, с етрусxиx и архайчниx
гръnxи вариант и по-далечна с футарxа, xато огледален вариант. Глаголичесxото „в”
(веди) - е производно на един от вариантите на алано-древнобългарсxото „в/v”.
Fуxвата „г” в сxитсxата и алано-древнобългарсxата писmености се е изпизвало
таxа - . B аmуйсxото писmо - - „г”, „га”,
в xритсxата писmеност - - „го”, „ка”. Bъв финиxийсxата азбуxа се отxрива -
- „г”, в араmейсxата писmеност и вариантите и: асирийсxо-вавилонсxи,
ахеmенидсxи и елинистичен период - , саmаритxнсxи - , палmирсxи,
староеврейсxи - , ,естрангело¨ - , xxовитсxо и несториансxо - , xъсно
несториансxо - , старо согдийсxо - , xласичесxо согдийсxо - , согдийсxо
,mанихейсxо¨ - , партxнсxо - , пехлеви - , , персийсxо (сасанидсxо) - -
,гаmал¨. B лиxийсxата азбуxа - е „г”. B етрусxи - , във венетсxата
азбуxа „г” е , съвпадаmо с древнобългарсxото „х”. B унгарсxите ,сеxелсxи¨ руни се
отxрива съвсеm друг начин на изписване - , а във футарxа - . Hай-mалxо сходство
с тmрxсxите руни - - „г”.
B алано-древнобългарсxите руни, вариантите на „г” поxазват xаxто собствено
творчество, таxа и сходство с араmейсxите писmености, финиxийсxото и етрусxо
писmо. Глаголичесxото „г” (глагол) , съmо поxзва сходство с араmейсxите форmи.
Bърху съвреmенна пеmерна находxа, от Pодопите 2004 г., върху парче от делва се
отxрива руничесxиx знаx , сравни с алано-древнобългарсxата руна
, фиxсирана в надписи от салтома»µката кvлтvра. Тази руна е
залегнала в основата на глаголичесxото , познато под две форmи,
„oерв” и „герв”, отговарxmо за mеxото „o” и mеxото „г”. Hнтересно е
че иmенно глаголичесxата, производна на руничесxата форmа е станала първооснова
на въведената от Bуx Карадxич, сръбсxата буxва D, произнасxна xато „or”. Cъmо
начина на изпизване , поxазва пълно сходство с алано-древнобългарсxата руна -
„гъ”. ¡о този извод стига съmо и Турчанинов. B аmуйсxи е първообраза -
„or”. Форmата на наподобxва xивотно, xаxто в xритсxата писmеност и това е
20
свързано с древното значение на първообраза gimel, gamal - xаmила, komel вол, gerv
xозле в паmирсxите езиnи.
Fуxвата „д” в алано-прабългарсxите руни се изпосва . B
аmуйсxата - „o”, - „oе”, „oо”, в библосxото писmо - „o”, във
финиxийсxата азбуxа „o”, „oалет” е - , , в араmейсxите писmености, в асиро-
вавилонсxиx период - , ахеmенидсxиx - , елинистичниx - , палmирсxиx - ,
саmаритxнсxиx - , староевреисxото писmо - , в ,естрангело¨ - ,
xxовитсxото ,серто¨ - , несториансxото писmо - , согдийсxото писmо - ,
согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо - (и - ,‘¨ „oх”), пехлеви - , партxнсxи -
, персийсxи (сасанидсxи) - - ,далатх¨. B лидийсxата азбуxа - - „o”. Hидиx е
съmо област в Mала Aзиx, насалението и се сmxта за потоmnи на хетите. B xритсxото
сричxово писmо - - „oа”, „та”, а в етрусxото - . Bъв футарxа - , в
унгарсxите руни - , в тmрxсxите руни - . Bиxдаmе известно сходство в 7-
образното изписване в герmансxите, унгарсxите и тmрxсxите руни. Aлано-
древнобългарсxите варианти на „o” поxазват xсен араmейсxи произход.
Глаголичесxото ,д¨ (добро) - е близxо до финиxйсxиx ,далет¨ и гръnxата ,делта¨.
Fуxвата „е” в сxитсxото и алано-древнобългарсxото писmо не е добре
диференnирана, заmото се получава сmесване със звуxа „æ”, известен в българсxи xато
, ¨ ,е-двойно¨. Cъmо се наблmдава съвmестно използване на една и съmа буxва за
звуnите „е” и „и” xаxто и съставни буxви, напр. за звуxа „ей” xато сбор от „е” и „и” -
. Hаблmдават се следните варианти за „е” и „æ” -
. Форmата се
среmа в Mурфатлар и ,Кръглата nърxва¨ от Преслав. B аmуйсxото писmо -
„хе”, „е”, - „хi”, в библосxото - ,е¨, в xритсxи - „хе”, „е”, във
финиxийсxи, етрусxи и арх.гръnxи 'е” - , а във венетсxи - . B араmейсxите
писmености, архаична араmейсxа , асировавилонсxи период , ахеmенидсxи ,
елинистичен , палmирсxи , саmаритxнсxи , староеврейсxо писmо - ,
,естрангело¨ - , xxовитсxо и несториансxо писmо - , согдийсxо писmо - ,
согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо - , пехлеви - , партxнсxо писmо - ,
персийсxо (сасанидсxо) - - ,хе¨. B лиxийсxата писmеност , „е” поxазва
сходство с алано-древнобългарсxото „а”, „аu”, „æ”. B унгарсxите ,сеxелсxи¨ руни -
, футарxа - и в тmрxсxите руни - . ¡ревнобългарсxите знаnи поxазват най-
вече прилиxа с финиxийсxото, араmейсxите писmености, етрусxата и футарxа. Hай-вече
са производни на финиxийсxото и араmейсxото ,хе¨, xато при изговора се пропусxа
„х”. Aлано-древнобългарсxата форmа (произнасxmа се и xато „е” и xато „и”)
поxзва прилиxа със сирийсxото писmо, и е първообраз на глаголичесxата буxва -
„и” (иxе) и „й” (иxиnа) - . Първообразът на „хе” отxрива оmе в аmуйсxото писmо.
21
C тmрxсxите руни нxmа ниxаxва прилиxа. Глаголичесxото „е” (ест) - иmа съmо
своите алано-древнобългарсxи руничесxи първоизточниnи.
Fуxвата „ж” се отxрива саmо в древнобългарсxите руни - и в най-
древното, аmуйсxо писmо - „r”, „rъа”, аналогично, xато в прабългарсxи, се
изписва „х” в готичесxата писmеност на Bулфила. B лиxийсxата писmеност отxриваmе
съmиx знаx , четxm се xато „кv” „q”. Глаголичесxото ,x¨ (xивети) , е
производно на руничесxите образnи.
Fуxвата „з”, „дз” в алано-древонбългарсxото писmо е - .
B аmуйсxото - „s”, в xритсxото - „sо” и - „sе”, в библосxото -
„s”, във финиxийсxото писmо - „s”, „sайu”, в араmейсxите писmености:
асиро-вавилонсxи период - , ахеmенидсxи период - , елинистичен - , палmирсxи -
, саmаритxнсxи - , староеврейсxа писmеност - , ,естрангело¨ - , xxовитсxо
,серто¨ - , несториансxо - , старо согдийсxо писmо - , согдийсxо ,mанихейсxо¨ -
, пехлеви - , партxнсxо - , персийсxо (сасанидсxо) - - „sеu”. B етрусxото
писmо - , а във венетсxото - - „s”. B унгарсxите ,сеxелсxи¨ руни „s” - и
поxазва прилиxа с аналогичниx по изписване знаx, в етрусxи и венетсxи, произнасxн
xато -„сх”, „тх”. Hзвестно сходство с унгарсxиx знаx, поxазва тmрxсxото „s” - .
Bъв футарxа отxриваmе „с” аналогично по изписване на прабългарсxото „s” - . B
Mурфатлар отxриваmе знаxа , xойто е почти идентичен с буxвата , от ,Кръглата
nърxва¨ в Преслав, xвxваm се вариант на глаголичесxото „os” (дзело) xоето
поxазва че се е четxл xато „s” или „с”. Глаголичесxото „s” (зеmлx) - поxазва
прилиxа със среmаниx в надписите от Mурфатлар знаx , xвно четxm се ,з¨ (подобен
на xирилсxото ,з¨) и със саmаритxнсxите и сасанидсxата форmа на „sеu”.
Fуxвата „и” в алано-древнобългарсxите руни е ,
а „йе” - и „vи” - . B аmуйсxото, първообръзът на този знаx е -
„os”, дал библосxото - ,й¨, в xритсxи - „йе”, във финиxийсxата азбуxа -
„и” , „йот”, в араmейсxи: асиро-вавилонсxи период - , ахеmенидсxи - ,
елинистичен - , палmирсxи период - , саmаритxнсxи - , староеврейсxо
писmо - , ,естрангело¨ , xxовитсxо , несториансxо писmо , согдийсxо
писmо , согдийсxо ,mанихейсxо¨ - , пехлеви - , партxнсxо писmо - , персийсxо,
сасанидсxо писmо - - ,иудх¨. B арх.гръnxи - , венетсxи - . B унгарсxите
,сеxелсxе¨ руни - , в тmрxсxите , а във футарxа - . Bиxдаmе прилиxа
mеxду алано-древнобългарсxите, варианти и съответната аmуйсxа, финиxийсxа и
xритсxа буxва, xаxто и араmейсxите аналози. Hипсва прилиxа с тmрxсxите форmи.
Fуxвата „к” в сxитсxото и алано-древнобългарсxото писmо изглеxда таxа -
. B аmуйсxото писmо - „к”, - „ка”, - „кеа”, в
xритсxото - „ка”, във финиxийсxото писmо „к” се изписва - , в
22
араmеисxите писmености: старо араmейсxо писmо - , асиро-вавилонсxи период - ,
ахеmенидсxи период - , елинистичен период - , палmирсxи период - ,
саmаритxнсxи - , староеврейсxо писmо , ,естрангело¨ , xxовитсxо писmо
, несториансxо писmо , согдийсxо писmо , согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо
, пехлеви , партxнсxо писmо , персийсxо (сасанидсxо) писmо -
,xаф¨. B етрусxото - , а във венетсxото, знаxът - преmинава в „µ”. Bъв футарxа
аналогичниxт знаx е огледален на древнобългарсxиx - . B унгарсxите ,сеxелсxи¨
руни - , а в тmрxсxите - означават „к”. Прабългарсxата буxва поxазва
паралел със сирийсxото, согдийсxото писmо, етxрусxата и футарxа. Тmрxсxите руни са
mного по-различни. Турчанинов посочва и рxдxо среmаmиx се знаx - , „къ”
(„q”) от сxитсxите надписи и Xуmаринсxото градиmе, поxазваm сходство с унгарсxиx
знаx. B ,Кръглата nърxва¨ в Преслав се отxрива руничесxиx знаx - ,xъ¨.
Amуйсxото - „хъ” е в основата на xритсxото - „кv” и библосxото - „кv”
и финиxийсxото - „кv” „коq”. B араmейсxи: древен период - , асиро-
вавилонсxи - , ахеmенидсxи - , елинистичен - , палmирсxи - , саmаритxнсxи
, староеврейсxи - , ,естрангело¨ - , сирийсxо xxовитсxо ,серто¨ - ,
несториансxо писmо - , согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо - , партxнсxо -
, персийсxо (сасанидсxо) писmо - - „коq”. B xарийсxото писmо , лидийсxото
- „q”, в лиxийсxото - „q”, аналогично на наmето „r”, а е „х”. Bиxдаmе
xсни паралели на алано-древнобългарсxите варианти с араmейсxите. B глаголnата -
,x¨ (xаxо) поxзва прилиxа с араmейсxите форmи.
Fуxвата „л” в алано-древнобългарсxата писmеност се изписва в следните
вариаnии - . B аmуйсxото писmо - „л”, библосxото -
„л”, в xритсxото - „ла”, във финиxийсxите буxви, „л”, ламеo - , в
араmейсxите писmености: древен, асиро-вавилонсxи, ахеmенидсxи и елинистичен
период - , палmирсxо писmо - , саmаритxнсxо писmо - , староеврейсxо -
, ,естрангело¨ - , xxовитсxо и несториансxо писmо - , согдийсxо , согдийсxо
,mанихейсxо¨ писmо - , пехлеви , партxнсxо , персийсxо (сасанидсxо)
писmо - ,лаmадх¨. B лидийсxи , лиxийсxи , xарийсxи , етрусxи ,
иверийсxото писmо - ,л¨. B унгарсxите руни - , във футарxа - и в
тmрxсxите руни - . Aлано-древнобългарсxите знаnи се доблиxават до араmейсxите,
футарx, и етрусxи. uастична прилиxа с тmрxсxите руни, поради согдийсxата основа. B
глаголиnата ,л¨ (лmде) - , поxозва сходство с руничесxиx първообраз
(Mурфатлар).
Fуxвата „м” изглеxда таxа: , а знаnите
са сричxови „ми” и „vм”. ,Mи¨ се среmа в xритсxото писmо - -
„ми”. B аmуйсxото писmо отxриваmе сходно „м” - , а буxвата - „uм”, е
23
наследена от финиxйnите - , , в араmейсxите писmености: архаичен период -
, асиро-вавилонсxи и ахеmенидсxи - , елинистичен - , палmирсxи - ,
саmаритxнсxи - , староеврейсxи - , ,естрангело¨ - , xxовитсxо ,серто¨
- , несториансxо писmо - , согдийсxо писmо - , согдийсxо ,mанихейсxо¨
писmо - , пехлеви , партxнсxо писmо - „мим”. B xарийсxото писmо
, лидийсxото , лиxийсxото писmо , етрусxата азбуxа , във венетсxата -
- „м”. Bъв футарxа - . B тmрxсxите руни, 'м” - , а в сеxелсxата писmеност -
. Bиxдаmе че руничесxото алано-прабългарсxо „м” поxазва прилиxи с
араmейсxите форmи (согдийсxо и сирийсxо писmо), аmуйсxото и xритсxото писmо.
Глаголичесxото ,m¨ ( mислите) - поxазва прилиxи с древнобългарсxите
руничесxи форmи, особенно с варианта от Hаги-Cент Mиxлоm, xаxто сmxта
проф.Г.Турчанинов.
Fуxвата „н”, в сxитсxото и алано-древнобългарсxото писmо изглеxда таxа:
. B аmуйсxото писmо - „u”, xритсxи - „uа”,
във финиxийсxи - , в араmейсxите писmености: архаичен и асиро-вавилонсxи
период - , ахеmенидсxи - , елинистичен - , палmирсxи - , саmаритxнсxи -
, староеврейсxи - , ,естрангело¨ - , xxовитсxо ,серто¨ - ,
несториансxо писmо - , согдийсxо писmо - , согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо -
, пехлеви , партxнсxо писmо , персийсxо (сасанидсxо) писmо - ,нун¨. B
лидийсxи , лиxийсxи , етрусxи - , венетсxи - - ,н¨. B тmрxсxите
руни, „u” се пиmе - , а при унгарсxите сеxели - . Bъв футарxа - . Oт
приведените приmери, алано-прабългарсxото „u”, поxазва xвно сходство с
араmейсxите писmености, особено ,естрангело¨, ,серто¨, согдийсxото писmо, по-
древните аmуйсxа и xритсxа писmености и футарx, а доста се отличават от тmрxсxите,
унгарсxите буxви. Mного по-често „u” в алано-прабългарсxите надписи се изобразxва
в състава на двете носовxи, „аu/ъu” и „оu/ъu” , xато форmите
от Hаги-Cент Mиxлоm са с очевиден саmаритxнсxи произход. Глаголичесxото ,н¨
(наm) - поxазва прилиxа с древнобългарсxите руничесxи образnи.
Fуxвата „о” в сxитсxата и алано-древнобългарсxа писmеност е -
. Bъв финиxийсxата и етрусxата писmеност, иmаmе
съответно xласичесxо О, в xритсxата - xвно първообразът е оxо, „айu”
оxо във финиxийсxата азбуxа. B араmейсxите писmености „айu” се произнасx xато
„е”, в архайчниx период - , асиро-вавилонсxиx - , ахеmенидсxиx - ,
елинистичниx - , палmирсxиx - , саmаритxнсxиx - , староеврейсxото
писmо - , ,естрангело¨ - , xxовитсxо ,серто¨ - , несториансxото писmо - ,
согдийсxото писmо - , согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо - . Bъв
футарxа - . B тmрxсxите руни - , в унгарсxите - . Hmа огледално сходство на
първиx тmрxсxи знаx (xойто е със согдийсxи произход) с алано-древнобългарсxиx, а
24
вториx е съmо согдийсxи, изправен на 90’. Hmа прилиxа и със сдвоениx
старогерmансxи, xаxто и със сеxелсxиx знаx. „O” липсва в аmуйсxото писmо. Aлано-
древнобългарсxите варианти поxазват xсен араmейсxи произход, вxл. и глаголичесxото
„о” (он) - . Bиxдаmе че в араmейсxите писmености се наблmдава сблиxаване с по-
xъсното xирилсxо „v”, xаxто и силно препоxриване в буxвите за „о” и „v” в саmата
алано-древнобългарсxа писmеност. Това е таxа заmото араmейсxото писmо е
xонсонантно, т.е. изобразxва съгласните звуnи и почти липсват гласни буxви, поради
xоето за богатиx на гласни звуnи алано-древнобългарсxи източноирансxи езиx е
трxбвало да се изнаmерват производни буxви.
Fуxвата „п” в сxитсxото и алано-древнобългарсxото писmо е в следните варианти
- . B алансxиx (осетинсxи) езиx, настъпва
повсеmестно преmинаване на „n” във „q”, но в ранноалансxите и сxитсxи надписи,
xаxто посочва Турчанинов, поxазват че „n” е съmествувало. B аmуйсxото писmо -
„бn”, - „nа”, Fиблос - „n”, финиxийсxи - - , xритсxи - -
„nе”, B араmейсxите писmености, в архаичниx период - , асиро-вавилонсxи - ,
ахеmенидсxи - , елинистичен - , палmирсxо писmо - , саmаритxнсxо писmо -
, староеврейсxо писmо - , ,естрангело¨ - , xxовитсxо ,серто¨ и
несториансxо писmо - , согдийсxо писmо - , согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо -
, пехлеви - , партxнсxо писmо - , персийсxо (сасанидсxо) писmо - -
,пе¨. B лиxийсxи - , xарийсxи - , етрусxи - , архаичен гръnxи - ,
венетсxи - . Bъв футарx - , знаxът „nертх” брадва. B сеxелсxото писmо - , в
тmрxсxите руни - . Прилиxа mеxду алано-древнобългарсxата и огледалната
старогерmансxа руна, xаxто и на сеxелсxиx с аmуйсxите знаnи. Aлано-
древнобългарсxите форmи поxазват xсен араmейсxи и сирийсxо-несториансxи
произход, видни са прилиxите със согдийсxото ,mанихейсxо¨ писmо, пехлеви и
сасанидсxото писmо. Глаголичесxото „n” (поxой) - , поxазва съmите паралели. B
ирансxите езиnи, „nе” се произнасx xато „q”. Тmрxсxата руна е изправен согдийсxи
вариант.
Fуxвата „р” в сxитсxите и алано-древнобългарсxите руни се среmа в слените
варианти - . B аmуйсxи - „р”, дало във Fиблос - „р” и
финиxийсxи - - „р”, знаxа „реu”, xритсxи - „ро”, „ра”, в араmейсxите
писmености, архаичен период - , асиро-вавилонсxи - , ахеmенидсxи период - ,
елинистичен - , палmирсxи - , саmаритxнсxи ,староеврейсxи - ,
,естрангело¨ - , xxовитсxо ,серто¨ - , несториансxо писmо - , согдийсxо писmо -
, согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо - , пехлеви - , партxнсxо писmо - ,
персийсxо (сасанидсxо) - - „реu”. B лиxийсxи - , лидийсxи - , xарийсxи - ,
етрусxи - - „р”. B тmрxсxите руни - , в унгарсxите - , във футарxа - .
Aлано-древнобългарсxите знаnи поxазват близост с аmуйсxата, финиxийсxите,
xритсxите и араmейсxите буxви, но повече xато огледални техни варианти и нxmат
прилиxа с тmрxсxите руни. Глаголичесxото „р” (реnи) - поxазва съmите паралели и
прилиxа с руничесxите първообразnи.
25
Bарианти на буxвата „с” в сxитсxото и алано-древнобългарсxото писmо
изглеxдат таxа -
. B аmуйсxи
- ,с¨, Fиблос и финиxийсxи - „с”, xритсxи - „са”, -„си”, -
„се”, в араmейсxите писmености, архаичен период - , асиро-вавилонсxи - ,
ахеmенидсxи - , елинистичен - , палmирсxи - , саmаритxнсxи - ,
староеврейсxи - , ,естрангело¨ - , xxовитсxо ,серто¨ - , несториансxо
писmо - , согдийсxо писmо - , согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо - ,
пехлеви - , партxнсxо писmо - , персийсxо (сасанидсxо) писmо - - „симкатх”.
B xарийсxото писmо - , лидийсxото - , лиxийсxото - , етрусxото - ,
венетсxото - , xласичесxи гръnxи - - ,с¨. B тmрxсxите руни - , унгарсxите -
- „с”. Aлано-древнобългарсxите знаnи поxазват xсен араmейсxи произход,
несториансxи и согдийсxи ,mанихейсxо¨ за форmите наподобxваmи две долепени
елипси, или сърnе. Aналогично е глаголичесxото ,с¨ (слово) - . Cреmат се и
производни буxви - ,си¨ и - ,двойно с¨. Тmрxсxите
форmи поxазват согдийсxи паралел.
Fуxвата „т”, в сxитсxата и алано-древнобългарсxата писmеност е
. B аmуйсxото писmо - „т”, -
„та”, Fилос - „т”, във финиxийсxото писmо - xритсxото писmо
- „та”, - „тхе”, в араmейсxите писmености, архаичен период - ,
асиро-вавилонсxи - , ахеmенидсxи - , елинистичен - , палmирсxи - ,
саmаритxнсxи - , - „тх” и - „т”, староеврейсxи ,
,естрангело¨ , xxовитсxо ,серто¨ , несториансxо писmо , согдийсxо писmо
, согдийсxо ,mанихейсxо¨ - -„тх”, - „т”, пехлеви - ,
партxнсxо писmо - , персийсxо (сасанидсxо) писmо - - „таq”. B xарийсxи ,
лидийсxи и лиxийсxи , иверсxото писmо , етрусxи , венетсxи , в
уmбрийсxи (писmо производно на етрусxото в Hталиx) , xласичесxи гръnxи - ,
известна xато „тх” (тита). B тmрxсxите - , във футарx - , руните на сеxелите -
- „т”. Aлано-древнобългарсxите варианти поxазват, основно паралел с араmейсxите
си аналози. B древнобългарсxите надписи от ¡унавсxа Fългариx, преобладават най-
вече, първите четири варианта на изписване, тези xоито са под форmата на xръст и
приmxа са типични са по-древните сxитсxи надписи. Amуйсxата буxва „та” поxазва
прилиxа с алано-древнобългарсxото „т”. Тmрxсxото „т” поxазва xсна прилиxа със
согдийсxото и партxнсxо „таq”, но не и с алано-древнобългарсxите аналози. Cъmо в
алано-древнобългарсxите буxви се среmат и производни, сричxови знаnи, -
„ти” от , - „тæ” от и - „vт”, знаxът прилича на древниx
българсxи боxествен сиmвол, а в сарmатсxи оd, осетинсxи ud означава дух, mитична
26
сила. Глаголичесxото „т” (твърдо) - поxазва прилиxа с древнобългарсxата
руничесxа форmа .
Fуxвата „у” в сxитсxите и алано-древнобългарсxите руни е в разнообразни
варианти, тъй xато е производна на изходниx „вав” -
. B араmейсxото писmо най-близъx
аналог е буxвата „вав”, в архаичниx период - , асирийсxо-вавилонсxи - ,
ахеmенидсxи - , елинистичен - , палmирсxи - , саmаритxнсxи - ,
староеврейсxи - , ,естрангело¨ - , xxовитсxо ,серто¨ и несториансxо писmо - ,
старо согдийсxо писmо - , xласичесxо согдийсxо - , согдийсxо ,mанихейсxо¨ - ,
пехлеви - , партxнсxо писmо - , персийсxо (сасанидсxо) писmо - „в”, „вав”. B
xарийсxото писmо , лидийсxи , лиxийсxи , в етрусxи , венетсxи -
- ,у¨ . Bъв футарxа - , писmеността на сеxелите - .
Cреmат се съmо съставните знаnи - „vа”, , - „vи” от
и , xато съчетаниx от буxви. Глаголичесxото „v” (оуx) иmа своите
паралели в древнобългарсxитеруничесxи първообразnи, но поxазва сходство със
согдийсxото и партxнсxото, xато сдвоен вариант на ,вав¨, напр. в согдийсxото
,mанихейсxо¨ писmо се среmа - ,w¨ произнасxmо се xато „оv”.
Fуxвата „ф” в алано-древнобългарсxото писmо е застъпена в следните варианти
. Турчанинов посочва че знаnите за „q” възниxват
xато xоmбинаnиx от двете араmейсxи буxви „nе” и „вав” - . B
согдийсxото mанихейсxо писmо, буxвата ,ф¨ е производна на ,п¨ с добавена точxа -
. B лидийсxи , етрусxи - „q” - „nх”. B осxансxото и уmбрийсxото
писmо, xаxто и в изходното етрусxо знаxът - „q” поxазва прxx паралел с лидийсxото
„q”, фаxт поxазваm mалоазиатсxиx произход и mиграnиx на етрусxите. По аналогичен
начин се изписва един от вариантите на „в” в алано-древнобългасxата писmеност,
xъдето се наблmдава тxсно припоxриване и взаиmозаmенxеmост при изписването на
„q” и „в”. Bъв венетсxи - , футарxа - , сеxелсxите руни - - „q”. B
глаголиnата - „q” (фрът) поxазва прилиxа с алано-древнобългарсxиx руничесxи
първообраз - .
Fуxвата „х” в сxитсxото и алано-древнобългарсxото писmо е в следните варианти
. B аmуйсxото писmо - „ха”,
„хiа”, - „q”, „qа”. B араmейсxите писmености, в архаичниx, асиро-
вавилонсxиx и ахеmенидсxи периоди - , елинистичен - , палmирсxи - ,
саmаритxнсxи - , староеврейсxи , ,естрангело¨ , xxовитсxо
,серто¨ , несториансxо писmо , согдийсxо писmо , согдийсxо
,mанихейсxо¨ - , пехлеви - , партxнсxо писmо - , персийсxо (сасанидсxо)
писmо - - „хетх”. Bъв финиxийсxи - , xритсxи - - „ха”, етрусxи - ,
27
венетсxи - , се произнасxло xато „тх”,а в етрусxи - „кс”, уmбрийсxи - ,xс¨,
- ,х¨, осxансxи - ,х¨ . B xарийсxи - , лиxийсxи - B руните на
унгарсxите сеxели - , във финиxийсxи, венетсxи - , етрусxи - , древногръnxxи
- - „х”, във футарx - „s”. Aлано-древнобългароалансxите знаnи поxазват
връзxа с xласичесxите финиxийсxи буxви, араmейсxите форmи, лиxийсxото и
древногръnxото писmо. Eдна от най-често използваните форmи на „х” в
прабългарсxите надписи е ,тризъбеnа¨ - . Bъв футарxа иmа разлиxа в буxвената
стойност. Cъmо прабългарите mного често са използвали и съставни буxви -
„кх”, „кс”. B ,Cитовсxиx надпис¨ се серmа по-особена форmа - „кс”, а от надпис от
Bолxxа Fългариx, отxриваmе - „хи”, а П.¡обрев посочва и знаxа „ха”. B по-
старите сxитсxи надписи се среmа - „тх”. B глаголиnата „х” (хъръ)
поxазва прилиxа с руничесxите първообразnи - .
Fуxвата „ц” в алано-древнобългарсxата писmеност е
, а - ,тn¨. 3наxът -'тµ”, се е съхранил в сръбсxата,
а оттаm и в т.нар. ,mаxедонсxа азбуxа¨ под форmата „or”. B аmуйсxото писmо
- „µ”, - „µа”, във финиxийсxото - ,nаде¨. B xритсxото -
„са”. B араmеисxото писmо, архаичен, асиро-вавилонсxи, ахеmенидсxи период - ,
елинистичен - , палmирсxи - , саmаритxнсxи - , староеврейсxи - ,
,естрангело¨ - , xxовитсxо ,серто¨ - , несториансxо писmо - , согдийсxо
писmо - , согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо - , пехлеви - , партxнсxо писmо -
, персийсxо (сасанидсxо) писmо - - „саoхе”. 3а прабългарсxото „µ”
изписваmо се xато двоен триъгълниx, се виxда че е производно на староеврейсxото
, несториансxото - „с”, „симкатх” и е mного близxо до саmаритxнсxата
форmа - . B сxандинавсxите и англосаxсонсxите руни, руната cen - ,
е 'к”. B mарxоmансxите руни, е 'кх”. Aлано-древнобългарсxото , обърнато на
90’ е прототип на xирилсxото E ( $. Глаголичесxото „µ” (nи) - съmо
поxазва прилиxа с древнобългарсxиx руничесxи първообраз - .
Fуxвата „ч”, в алано-древнобългарсxата писmеност се среmа в следните варианти
. Hзписва се сходно с ,n¨ и е производна на араmейсxото ,nаде¨. Каxто
посочва Турчанинов, единиxт от вариантите на ,ч¨ е зает в xирилсxото писmо,
аналогично на ,n¨. Bъв венетсxото писmо - и сеxели - . B аmуйсxото писmо
отxриваmе аналогичен знаx - „u” и - „:”. B mарxоmантсxите руни, руната khon –
, „q”. Bиxдаmе че сеxелсxото ':”, се изпизва xато финиxийсxо-
древнобългарсxото „х”. паралел и с герmансxата руна. B глаголиnата „:” (чръвъ)
е напълно сходно с руничесxиx първообраз - .
Fуxвата „” иmа следните варианти в алано-древнобългарсxото писmо -
, а - ,mи¨, в един от сxитсxите надписи
28
се среmа по-особена форmа на ,mи¨ - . B аmуйсxото писmо - „u”, във
финиxийсxото - „uиu”, „u”, в xритсxото са подобни знаnите „си” и „се”.
Aлано-древнобългарсxото ,m¨ иmа xсни араmейсxи xорени, в архаичниx период -
, асиро-вавилонсxи - , ахеmенидсxи - , елинистичен - , палmирсxи -
, саmаритxнсxи - , староеврейсxи - , ,естрангело¨ -
, xxовитсxо ,серто¨ - , несториансxо писmо - , старосогдийсxо -
, xласичесxо согдийсxо - , согдийсxо ,mанихейсxо¨ - , пехлеви -
, партxнсxо писmо - , персийсxо (сасанидсxо) писmо - - „uиu”. B
лиxийсxото писmо - ,xс¨. B тmрxсxите руни - , а при сеxелите - -
„u”. Hипса на xаxвато и да е близост mеxду алано-древнобългарсxите и
древнотmрсxите буxви. Глаголичесxото „u” (mа) - , е идентично с по-xъсната
xирилсxа форmа и отразxва съотв.руничесxи първообраз.
Fуxвата „!” иmа саmо алано-дрвенобългарсxо изписване - . Cпоред
Г.Турчанинов това е знаx получен от съчетаването на знаnите са „u” - и „т” -
, взети от сирийсxо-несториансxото писmо, респ. . Fуxвата е възприета
по-xъсно в xирилсxото писmо. Глаголичесxото ,m¨ - , поxазва недвусmислена
прилиxа с руничесxите първообразnи.
Fуxвата „"” в българсxите руни според П.¡обрев се е изобразxвала със знаxа
'F¨, т.е. направо е заета от руничесxата писmеност. B надписите от Mурфатлар се
отxрива оmе две форmи - , xоxто поxзва начинът на възниxвне, xато буxва
производна на - „ие” и т.н. ,е-двойно¨ - , изписвано и таxа - . Bтората форmа
се среmа и в надписите от ,Кръглата nърxва¨ в Преслав, в Mурфатлар и представлxва
вероxтно протофорmата на глаголичесxото „ъ” (еръ) - - , или обратно
преходен вариант mеxду глаголичесxото и xирилсxото „ъ”.
Cред древнобългарсxите руничесxи знаnи се отxриват голxm брой буxви за
означаване на дифтонги и съчетаниx от гласни звуxове. Г.Турчанинов ги нарича
слогографеmи. Предполага че са възниxнали под влиxние на сирийсxото несториансxи
писmо. (ГТ-ПП×HКBE,стр.66) Тези дифтонги и слогографеmи са: разгледаните вече
„ае”, „ай” - , xато Турчанинов, поxазва евентуалниx път на образуване. -
„уа”, - „ъа”, носовxите „он”, „ан”, за xоито отxриваmе интересен аналог в
аmуйсxите знаnи - „ан”, „й#”, - „ай”. Cъmо в
англосаxсонсxите руни - , „ir” произнасxло се xато „m”. B алано-
древнобългарсxите руни - - „ае” (от араmейсxото - „хе”). - „vъ”, -
„vй” (първата форmа е в основата на глаголичесxото - „m”), -„vа”, - „еа –
форmа на ”. Oтxриваmе интересна аналогиx в готсxото руничесxо - „о” и форmата
в готсxото писmо на Bулфила - - „о”. - „иv÷m”, - „vт” прабългарсxа руна,
отxрита в района на салтоmаxnxата археологична xултура. Турчанинов x отxрива и в
29
„Tаласката nло:ка” - , надпис върху дървена плочxа, от Cедmоречието, датирана
xъm 7 в., със сmесени алансxи и тmрxсxи руни.
Fуxвите ,m¨ и ,x¨ съmо са възниxнали xато дифтонги, от съставните си знаnи
„и·о÷ио” - , „и·v÷m” - , „и·а÷»” - . - 'ио”. Pуна отxрита
върху погребална урна (с.Гарван). Bъв футарxа - - „ио, m”. B сеxели - -„ио”.
Bиxдаmе че алаuо-oревuобългарските руничесxи знаnи са доста по-различни от
тmркските, но поxазват известни паралели с аuvйската, qиuикийската и най-вече
арамейските писmености, xаxто и с гермаuските руни. Таxа че теориxта на
Турчанинов, за древен произход на това писmо, зародено сред представителите на
аuoраuовската археологичана xултура, заслуxава вниmание. Cпоред него
своеобразието на това писmо поxазва че повечето надписи се четат от лxво на дxсно,
буxвите не винаги са подравнени в дуmата и често наподобxват слоxни писаниnи (б.а.
xато 'Cитовсxиx надпис¨), почти липсват словоразделни знаnи и по начин на
изписване се доблиxава до сxорописа. Cъздателите и ползвателите на това писmо са
обиxновенниx народ, затова преобладава битовиx и xитейсxи хараxтер на надписите,
независиmо дали се отнасxт xъm андроновсxо, срубното или сxито-сарmатсxото вреmе.
3а това говори и сравнително голxmата вариабилност на буxвите, липсата на твърдо
установен еталон на изписване, наличието на голxm брой дифтонги и сричxови знаnи,
лигатури, произволно сливане на два знаxа, xоето е безспорно ,народно творчество¨. A
това поxазва сравнително висоxа степен на граmотност за обиxновенното население.
То е обслуxвало и xреnите, тъй xато mного от надписите разчетени от Турчанинов, (у
нас - П.¡обрев, H.Cтоев) са погребални епитафии, или най-обmо фрази с религиозно
съдърxание. Hе е съmествувал единен xанон за изписване, а различните плеmена са
изработили през веxовете различни варианти на тази древна писmеност.
Aлано-древнобългарсxото писmо поxазва в основните си хараxтеристиxи,
прилиxа с араmейсxото, xонсонантно писmо. Hай-вероxтно, тези графеmи са донесени
от средноазиатсxите приаралсxи алани (×нnай, аорсите, аланите и хоните, Aланx и
Vананmана). Прави впечатление изобилието на гласни звуnи, повече, отxолxото в съвр.
бълг.езиx. Това xвление е типично за съвр.осетинсxи езиx, xъдето звуnи xато „vа”,
„vo”, „vi”, „i”, „æ” ,”ъе”, „ъv” са често среmани, xаxто и изобилието на звуnи xато
„кх”, „кс”, „тµ”, „os”, „or”. По дуmите на Турчанинов: ,при средновеxовните
осетинnи от Криm, Cеверен Кавxаз и Подонието, независиmо от това, xаx се наричат,
алани, аси, или xси, е съmествувала единна писmенна xултура¨. (ГТ-¡CПOП,стр.29-35)
Fих допълнил че това се отнасx с пълна сила и за древните българите, xоито влизат в
съmатата xултурна обmност!
Pусxата изследователxа, археолоxxата Eлена Галxина съmо приеmа
интерпретаnиите на Г.Турчанинов за донсxо-xубансxото писmо. Hо в своxта xнига
«Tайui Pvсского кагаuата». Bе:е, Mосква, 2002г., представx своxта хипотеза че
реалните носители на салтоmаxnxата археологичесxа xултура са аланите и асите. A
тези аси всъmност били роксолаuите (рухс-ас) едно аланоезично население дало
началото на Киевсxа Pусt. Тx отхвърлx нарmансxата теориx за произхода на русxата
дърxавност и се връmа xъm старата отречена от историчесxата науxа, роxсолансxа
хипотеза, свързваmа ,народа рос¨ със сараmато-алансxите плеmена от Cеверното
Причерноmорие. Hmенно ареалът на салтоmаxnxата xултура е хипотетичниx Pусxи
xаганат, споmенат в арабоезичните източниnи. Hо в своx стреmеx да обвърxе русите
със салтоmаxnxото население, авторxата почти игнорира ,тmрxоезичните ноmади¨
българите или ,черните българи¨ xаxто ги нарича Константин Fагрxнородни. Тx
преписва брахиxранниx антропологичен тип, погребениxта от т.нар.3ливxиновсxи тип,
xоито определx съвсеm правилно xато ,сарmатсxи¨ на хипотетичните ,алано-
сарmатоезични руси¨, вxл. и донсxо-xубансxата писmеност, xаxто в Кавxаз, таxа и в
30
района на Cарxел. Fългарите се запознали с тази писmеност и x възприели от русите.
Hзводите на авторxата са неверни, тенденnиозни и присвоxват древнобългарсxото
xултурно наследство!
Прабългарсxата руничесxа писmеност привлича вниmанието и на Fрендан Mаx
Конгал, историx и археолог от Cеверна Hрландиx, спеnиализирал археологиx в Cофиx.
Cвоxта еxстравагантна хипотеза е излоxил в xнигата си ,Прабългарсxиxт mит¨
(печатниnа ,Hитера¨ гр.Пловдив 2009 г.). Той отрича съmествуването на
прабългарсxа руничесxа писmеност. Cmxта че прабългарите, xоито са ,тmрxсxо-
алтайсxо¨ плеmе, са били твърде mалxо на брой и твърде приmитивни ноmади, xоито не
са взели почти ниxаxво участие във форmирането на българсxиx народ. Pуничесxите
знаnи и надписи от Mурфатлар, Плисxа, Bудиxово и пр., xаxто и сиmволът ˆ“ˆ според
него нxmат ниmо обmо с българите, а са наследени от траxите. Cаmите траxи се
запознали с писmеността на етрусxите от xелтите xоито прониxнали на Fалxаните и в
Mала Aзиx. Hmенно траxите били основата на българсxиx народ (базира се на
погреmната представа че понтийсxиx расов тип на съвр.българи е изnxло траxийсxо
наследство) и запазили своxта писmеност да налагането на глаголиnата, впоследствие
заmенена от xирилиnата. Hа ,траxийсxи¨ Mаx Конгал чете ,Pозетxата от Плисxа¨,
,xаmенниxт блоx от Bудиxово¨, нxxои Mурфатларсxи надписи, вxл. и обxвениxт от
П.¡обрев за древнобългарсxи ,Каmенен xръст¨ от Fалчиx (за xойто се разбра че нxmа
ниmо обmо с българите, а е влаmxи от вреmето на Mирчо Cтари и е донесен в Fалчиx
от руmънсxата xралиnа Mариx, известна с интересите си xъm старините, по вреmе на
руmънсxата оxупаnиx 1918-1940 г.).
3а сиmволът ˆ“ˆ сmxта че е раннохристиxнсxи и ознчавал mдейсxото ,×хве¨ бог,
произнасxно и xато ×уи.
×вно че авторът ниmо не е чувал за донсxо-xубансxата писmеност и нейната
безспорна връзxа със салтоmаxnxата xултура. Oпитите на българсxите учени да
свърxат руничесxата писmеност с прабългарите, за него са ,теории от
соnиалистичесxото вреmе¨. Поради своxта тенденnиозност, xнигата на Fр.Mаx Конгал
mоxе да се определи единствено xато ,фолx-хистъри¨ (чалга-историx). Hо въпросните
mу интерпретаnии биха се посреmнали с възторг в съседна Pуmъниx, xъдето отдавна се
mъчат да доxаxат че надписите в Mурфатлар са ,проторуmънсxи¨ гетсxи и даxсxи по
произход.
31
АЛАНО-ДРЕВНОБЪЛГАРСКИТЕ Р+НИ И ГЛАГОЛИEАТА
Axо сравниm, разгледаните алано-дрвенобългарсxите руни, с буxвите от
глаголиnата, mе отxриеm че всичxи глаголи:ески буxви, иmат своите рvuи:ески
първообразnи. Fратxта Кирил и Mетодий не са създали новата азбуxа, xато плод на
своxта фантазиx, а са използвали реално съmествуваmи, буxвени руничесxи знаnи,
32
използвани от българите. Pазбира се във всxxа буxва са прибавили, трите сиmвола на
христиxнството: xръста, xръга и триъгълниxа, респ.поxазваmи единството на Cветата
троиnа. B представената таблиnа, съm поxазал, произхада на всxxа глаголи:еска буxва,
от съответната алаuо-oревuобългарска руна, със звуxово значение, посочено от
Турчанинов и П.¡обрев. При глаголичесxата буxва за „or”, известна xато oерв или
герв, отxриваmе паралели с финиxийсxото µаoе, иmаmо в етрусxата азбуxа форmа
,М¨ и произнасxmо се xато „µu” и аналогична донсxо-xубансxа руна ,М¨
трансxрибирана от Турчанинов xато „гъ”. Cъmата е и звуxовата равностойност в
глаголиnата, mеxо o, or и mеxо г. При mсовете иmаmе завъртана на 90’, на
руничесxите буxви.
Проблеmът за произхода на глаголиnата, все оmе нxmа еднозначно реmение. B
търсенето на графичесxиx първообраз, различните изследователи, предлагат, различни
реmениx. B 1845 г. H.¡обровсxий, предлага връзxа с xласичесxата xирилиnа, xоxто
сmxта за по-стара. ×.Гануm (1857 г.) търси връзxа със сxандинавсxите герmансxи руни.
Bафариx търси връзxа със сирийсxиx и палmирсxи алфавит. Oболенсxи с
неизвестното хазарсxо писmо. H.Тейлър (1881 г.) сmxта че глаголиnата е изобретена от
византийсxото сxорописно писmо. H.Гейтлер (1883 г.), предлага връзxа с
пехлевийсxото писmо, от Cасанидсxата епоха. Ф.Mилер (1884 г.) предлега връзxа с
арабсxото писmо, M.Гастер (1887 г.), Т.Гаmxрелидзе посочват xато първооснова
арmенсxото и грузинсxо писmо, а B.Григоревич (1888 г.) - арабсxото писmо. B.Bондраx
(1896 г.) се насочва xъm древоневрейсxото писmо, Ф.Фортунатов (1913 г.) посочва
xоптсxото писmо, използвано от египетсxите христиxни. A.C.Hвов (1951 г.) търси
xорените на глаголиnата в xлинописното писmо, а E.Гарнстрtоm (1955 г.) - в
xипърсxото сричxово писmо. (BH-PП стр.261)
Hзобmо, xолxото познати писmености иmа, толxова са и претендентите за основа
на глаголиnата. Cписъxът е оmе по-дълъг. B последно вреmе, нxxои наmи лаиnи търсxт
паралели с индийсxата азбуxа ,брахmи¨.
Cред нxxои русxоезични автори, се е налоxила идеxта че глаголиnата,
представлxва доразвита древна славxнсxа писmеност, с xоxто Константин-Кирил, се е
запознал по вреmе на хазарсxата си mисиx., т.нар. „роски” буxви, xоито те третират
xато рvски. Cпоред Mеmанинов, Hстрин, Константинов, първообраз на тази
хипотетична ,славxнсxа¨ писmеност, са сарамато-алаuските тагми от Fоспорсxото
nарство и Причерноmорието. Hо съmествува и версиx че не се xасае за ,росxи¨, а за
,сурсxи¨, т.е. ,сирийсxи¨ буxви (P.O.×xобсон, A.Bайан, F.H.Флор), xоето е и по-
вероxтна предвид араmейсxите паралели на алано-древнобългарсxото руничесxо
писmо.
Турчанинов сmxта че т. нар. „хаsарски бvкви” са всъmност алансxите руни (б.а.
по-точно алано-древнобългарсxите или ,донсxо-xубансxите¨). Той посочва
съобmението на Фахр ад-дин Mубараxm Mарваруди (13 в.), че хазарите иmали писmо
от 21 буxви, пиmели от лxво на дxсно. Fуxвите си заиmствали от росите. Под роси,
трxбва да се иmа предвид не рvси, а роксолаuи, арси, аорси, алаuи. Фаxт е че досега
протославxнсxа писmеност не е отxривана, въпреxи mногобройните публиxаnии, най-
вече на рvскоеsи:uи лаиµи-слав»uоqили, xоито с поmоmта на русxиx езиx,
„беsnроблемuо” четат сарматските надписи, подобно на Eгор Классен, xойто в
средата на 19 в. с поmоmта на русxи „раs:ете” всичxи етрусxи надписи, вxл. и
надписът върху съдовете от съxровиmето от Hаги-Cент Mиxлоm, сmxтайxи го за
алаuско (xзигсxо). Классен сmxта »sигите и изобmо алаuите за слав»uи. Hапр. виx
сайта на Cергей B. Pxбчиxов ,Cлавxнсxие древности¨ -
http://public.kubsu.ru/”usr02898/slavonic1.htm, или на B.uудинов - http://chudinov.ru . B
това направление, съmо се изxвxва A.Aсов, xойто публиxува xласичесxиx фалmифиxат
33
„Bелесовата кuига”, xато разчете нейната изmислена, древнославxнсxа,
предглаголичесxа писmеност.
Hвайло H.Mарxов,
предполага че в основа
на глаголиnата е стоxло
готсxото руничесxо
писmо. При преmахване
на „nетлиµите”,
xръговите орнаmенти на
глаголичесxите буxви,
той виxда сходство с
готсxите буxви. Той се
позовава и на
реmениxта на провинnиалниx xонсилиуm (mестен събор) в Cплит, от 1067 г., xъдето се
xазва че „от u»кой си еретик Mетоoий (б.а. има се nреoвиo, nравославuото мv
вероиsnовеoаuие, см»таuа от католиµите sа ерес) са били иsuамереuи готски бvкви,
uо той бил nостигuат от nреrеoевремеuuа смърт”. Aвторът сmxта че готите са
предели своxта писmеност на съседните славxнсxи плеmена, xоито са x съхранили до 9
в., и на основата на тази uесъхраuеuа nротослав»uска писmеност, Cветите братx, са
създали глаголиnата. (HM-3ПГ-HA-7-2001,стр.56-64)
34
През 1979 г., в сп. ,Филосовсxа mисъл¨ Fоxидар Пейчев изxазва хипотезата че
първоизточниxа на глаголиnата е азбуxата изmислена от риmсxиx философ Eтиxус
Hстер, xивxл в 4 в., роден в Mалxа Cxитиx (¡обрудxа), гр.Xистер (сега Hстриx), родоm
сxит, xаxто пиmе съвреmениxа mу Hерониm. F.Пейчев изxазва невxрното mнение че
най-вероxтно Eтиxус бил славxнин. Pазбира се това е невxрно, тъй xато в 4 в. все оmе
славxни нxmа не саmо Подунавието, но тxхното обособxване xато обmност тоxу mо е
започнало. Hmето Eтикvс, на лат. Aeticus е
всъmност алансxото Æтиаг, иmе фиxсирано в
надписите от Fоспорсxото nарство •–i—¸˜ç, и
разчетено в сxитсxи надпис от Турчанинов, xато
Ƶаг, аналогично на съвр.осетинсxото Ƶа,
българсxото Aµе, A:о, означаваmо в осетинсxи
,носител на истината¨. Таxа че Eтиxус е бил със
сигурност алан по произход. B 856 г., еписxопът
на Mайнn Pабан (Xрабан) Mавър, в своx траxтат
,3а изобретxването на езиnите¨ пиmе че след
еврейсxата, латинсxата и гръnxата азбуxи,
философа и xосmограф Eтиxус Hстер, сxит от
благородно потеxло изобретил ,сxитсxа азбуxа¨
xоxто Hерониm разпространxвал в ¡алmаnиx.
Pабан посочва и саmите буxви с тxхната звуxова
равностойност. Cпоред Pабан, по-xъсните
глаголичесxи буxви, твърде напонxли на
азбуxата на Eтиxус. ×xов Пеxчевич (1681-1738
г.), доxтор по философиx, от българсxи произход
(от uипровсxиxт род Пеxчевичи, заселил се в Aвстрийсxа Xърватиx) съmо сmxта че
хърватсxата глаголиnа е изнаmерена от Eтиxус и разпространена от Hерониm
Fлаxенни. F.Пейчев стига до извода че старобългарсxиxт траxтат ,3а буxвите¨ на
uерноризеn Xрабър, всъmност е до голxmа степен е повлиxн и се xвxва адаптаnиx с
превод на ,3а изобретxването на езиnите¨ от еписxоп Xрабан Mавър. ¡ори иmето на
българсxиx автор uерноризеn Xрабър се xвxва дословен българизиран превод на иmето
Xрабан Mавър. (FП-APC-ФM-2,4-1979) Hо и бегъл поглед върху азбуxата на Eтиxус,
поxазва че тx нxmа ниmо обmо с глаголиnата, заmото нxmа съвпадение в изписването
на нито една буxва. H.Cтоев забелxзва че азбуxата на Eтиxус поxазва известни
паралели със согдийсxото и партxнсxото писmо, xоето поxазва xаxъв е бил най-
вероxтниxт първоизточниx. (HC-OГ,стр.37-38) Fидейxи алан по произход, той е
познавал тези средноазиатсxи писmености, употребxвани точно по неговото вреmе.
Cпоред Петербургсxите филолози M.H.Привалова и Г.M.Прохоров глаголиnата е
mисионерсxа азбуxа, подобна по струxтура и фунxnиx с nърxовното грузинсxо писmо
хvµvри и други източни азбуxи. Повечето буxви в глаголиnата приличат действително
по форmа на хvµvри, а броxт иm в двете азбуxи е почти еднаxъв (38-40). При това
,xорелативните звуnи на речта се представxт чрез видоизmенxне на един и съm знаx¨, а
повечето буxви иmат nифрово значение за разлиxа от xирилиnата, в xоxто nифрово
значение иmат саmо заиmстваните от гръnxата азбуxа. Тази теориx води началото си от
xраx на 19 веx и нейни основополоxниnи са E. M. Гастер (1887) и P. Aбихт (1895).
35
Cравнxването на двете писmености поxазва че сходството е саmо вънmно и
привидно.
Hиxоx от изброените хипотези не mоxе
да обxсни различието mеxду форmата на
повечето глаголичесxи буxви и знаnите от
другите писmености, вxлmчително и
гръnxата. C най-голxmа сила това се отнасx
за спеnифичните носови фонеmи (носовxите
). Omе по-трудно е да се проследи
фонетично съответствие с евентуални
mодели от други писmености. Bъпреxи това,
в офиnиалните историчесxи изданиx на FAH,
е изxазано mнението, основано на неприетата
хипотеза на Тейлър и ×гич, че ,глаголиnата
е създадена от Кирил Философ на основата
на гръnxото mинусxулно, xурсивно писmо
чрез неговото усъвърmенстване и
пригаxдане xъm фонетиxата на езиxа на
българсxите славxни¨. Hо Hстрин,
основателно посочва че гръnxото сxорописно писmо е използвано саmо в
xанnеларсxата работа, за светсxи по хараxтер доxуmенти и в таxъв аспеxт е
неприеmливо за ,христиxнсxа¨ азбуxа, атрибут на новата религиx. При
невъзmоxността да се посочи основен mодел, mного изследователи стигат до извода, че
xато nxло глаголиnата е плод на творчесxото въобраxение и личната изобретателност
на своx създател.
Cпоред проф. Bасил Hончев глаголиnата произлиза от т.нар. ,руни' или
,неизвестни знаnи' от прабългарсxите надписи от Преслав, Плисxа, Mадара,
Mуфтарлар, Pавна и др., и се подчинxват на една и съmа фигура-mодул, xато спазват
един основен принnип на изграxдане, с
тази разлиxа, че ,руните' са сричxова
азбуxа. Hдеxта си излага в xнигата в
xнигата „µревеu и съвремеuеu български
uриqт', издадена в 1982 г. Тези mодули са
, отразxваmи представата за
Bселената и 3еmxта. По таxъв начин
Константин-Кирил Философ е въплатил
теологичното начало. Проф. Hончев
изтъxва, че ,nиxълът завърmва, xогато
всичxи линии от qигvрата-моovл се
поxриxт и изпълнxт от форmите на буxвите.
™иxълът е xонтролна mxрxа. Той mоxе да
се изпълни от три, четири или повече
буxви. Bсxxа буxва е начален знаx на едно понxтие'
При работа с mодула, Константин Философ не излиза извън граниnите mу, освен при
две буxви, xоито носxт сmисъл на названиx на астроноmичесxи тела, 3еmx (3) и Cлънnе
(C): - . Bаxна ролx във qигvрата-моovл играе хоризонталната линиx,
сиmволизираmа разделxнето на въздуха (¡) от водата (B): , .
4игvрата-моovл иmа две форmи осuовuа и обла.
36
3а xирилиnата проф.Hончев изxазва mнение, че тx е „vстроеuата' от Константин
Философ азбуxа съдърxа 24 гръnxи и 14 нови буxви.
Aз съmо съm убеден че, глаголиnата отразxва по-старото алано-древнобългарсxо
руничесxо писmо. Hо изобmо не mога да се съгласx с хипотезата на Hончев и неговите
изxуствени философсxи постороениx. Pазбира се xогато е излагал идеxта си, все оmе
ниmо не се знаеmе за прабългарсxито руничесxо писmо. Каxто се виxда неmата са
пределно прости. Aлано-древнобългарсxото писmо е основата, върху xоxто
Константин-Кирил добавx три основни сиmвола кръг, кръст и триъгълuик,
сиmволизираmи възxресението, разпxтието и светата троиnа, т.е. езичесxото писmо е
трxбвало да се ,облагороди¨ да се превърне в христиxнсxа писmеност, на xоxто mе се
пиmе боxието слово.
Oт алано-древнобългарсxото писmо, xато негови производни, са се съхранили и
нxxои xирилсxи буxви "9 =9 G9 <9 H9 59 I9 A9 89 . Г.Турчанинов съmо отбелxзва
че mного от глаголичесxите и xирилсxите буxви поxазват прxx паралел xъm алансxото
(донсxо-xубансxото) писmо. Cаmо че не mоxе да си обxсни xаx е станало това
въздействие. (ГТ-ПП×HКBE,стр.66) Причината е че разглеxда алансxото, или
,донсxо-xубансxото¨ писmо изолирано, xато чисто ,алансxо¨ и игнорира прабългарите
и техните руни от тази обmност, по понxтни причини безапелаnионното
приравнxване на древните българи xъm тmрxсxите народи, особено в 70-те год.на 20 в.,
xогато е писал xнигата си.
¡руг ваxен mоmент е че неславxнсxите названиx на нxxои глаголичесxи буxви,
иmат xсна ирансxа етиmологиx, в зависиmост от форmата на буxвите и техните
руничесxи предnи (вx.таблиnата):
1.”ук” впрxг, (в съвр.българсxи ок), обиxновенно се извеxда от тmрxсxото oq
стрела, но възmоxно от тохарсxи vuk xон•
2.”фрът” брадва, от осетнисxи færæt, тохарсxи peret брадва, заето и в
герmансxите руни perth, чуваmxи purta/porda (nvрта, nорoа) - брадва.
3.”хер, кхер” – заеx, в ирансxите езиnи, едно от назавниxта на заеxа е производно
на xорена *xar/*xer, xаxто и в английсxи haar, датсxи, норвеxxи, mведсxи hare заеx.
Cвързва се със сивиx nвxт, в староанглийсxи hasu - сив, в неmсxи hasе – заеx. Cаmата
форmа на буxвата наподобxва седxmо зайче - . B согдийсxи xar¸ōs, xгнобсxи
xargusak, пуmунсxи korgù, персийсxи, mугнансxи xargus, тадxиxсxи xargsi, гилxнсxи
xêrguc, белудxи kargolk, хинди-урду kharhã, непалсxи kharãvo заеx.
Протоиндоевропейсxиxт xорен *g´hēr- означава mалxо зверче, в старогръnxи, κηερ
(khēr) - таралеx, ηuρακσ - полсxа mиmxа. (ˆšš) ¡алечен, предностратичесxи паралел
със староxитайсxото shur, буруmастxи *sar заеx. Cпоред B.Aбаев ирансxите форmи
произлизат от израза ,с mагареmxи уmи¨ от ирансxото xar – mагаре и gus – ухо. (BA-C-
3,стр.271) Hо индоарийсxите са свързани със сивиx nвxт. A саmото название на
mагарето в индоирансxите езеnи е свързано съmо със сивиx nвxт. B сансxрит khara,
авестийсxи xara, протоиндоирансxи kHara, хотаносxасxи khara, персийсxи, пуmунсxи
xar, осетинсxи xæræg, тадxиxсxи, xгнобсxи xar, исxаmиmсxи, зебаxсxото, вахансxото
khur, сангличи khar, йидга khoroh, mундxансxи kara, сариxолсxи sher, хуфсxо-
руmансxи sar, белудxи [h]or, kwrro[g], хинди-урду khar, xаmmирсxи khar, палийсxи
khara mагаре, пехлеви gōr онагра, диво mагаре, xar - mагаре. (ˆš›) ¡.Aдаmс
посочва тохарсxото khara, kerkapo xато по-xъсна сансxритсxа и ирансxа заеmxа. B
основата е индоирансxото *khar/har сив. (BA-C-4,стр.177) B партxнсxи hara, xara,
осетинсxи xæræ, пуmунсxи xor сив, идентично с българсxото хар, гар - сив. (CH-
PPO¡,стр.50)
Трxбва да отбелеxеm че се е среmал и друг mного по-mалxо известен вариант на
„хер” изобразxван xато соларен знаx xръг с четири свастиxообразно изxривени лъча -
37
( - „хер” от ,Aсеmаниевото евангеле¨). (F™-HFE-1,стр.177) Туx съmо виxдаmе
обmоирансxото *har, осетинсxото khor слънnе. Cред русxоезичните дилетантсxи
среди заниmаваmи се с глаголиnата съmествува и mнение че знаxът „хер” (в основнииx
вариант на изписване) означавало penis, предвид изправената форmа на буxвата и
аналогичното русxо xаргонно понxтие хер. Подобни несериозни твърдениx не се
нуxдаxт от xоmентар и говорxт единствено за уmствениx багаx на създателите си!
4.”а” – гребен. B пехлеви shãnag, исxаmиmсxи shufъn, тохарсxи serin гребен,
талиmxи sа xорона.
5. „от” дух, в осет. иронсxи ud, дигорсxи uоd дуmа, дух.
6.”ци” птичxа, в осетинсxи и паmирсxите езиnи ciu птичxа.
7.”черв” сърп, в осетинсxи xsirf сърп.
8.”йот, #т” доm, xъmа, от авестийсxи asta, партxнсxи wvst, тохарсxи wast, ost
доm, но mоxе да се свърxе и с угрофинсxото *fotka, в хантсxи fàt среда, среден, h, е с
mеxдинно полоxение, mеxду „е” и „»”.
9.”ан”,”он” палеолитен, предностратичесxи xорен небе, бог.
10.”ер” в осетнисxи ær частиnа, означаваmа посоxа на двиxение, отгоре-
надолу, спусxане, слизане, руничесxото „ер” , респ. 'ай, ъ”, иmа точно форmата на
стълба.
11.”$с” mзда, хаmут, xреm, в осетнисxи vu свързан, заедно, æfsond xреm, в
останалите ирансxи езиnи *vug mзда, хаmут, xреm. Фораmата на двата mса е точно
таxава.
12. ”герв” – според П.¡обрев, назавнието е от паmирсxи произход и означава
xозле, саmата форmа на буxвата го потвърxдава. B сангличи gherv – xозле.
А това ве"е .а фа-т#9 пр8-о потв5рB1аваG# .5/1аването на *2а*о2#<ата9
в5р0! о.нов#те на а2ано-1ревно452*ар.-#те р!н#J
3аmо се е стигнало до заmxната с xирилиnата• По този въпрос източниnите
mълчат. Правописната рефорmа се преписва на
Клиmент Oхридсxи. Kирилиµата поxазва xсна връзxа с
гръµкото и латиuското писmо, а недостигаmите,
38
„слав»uски, български” звуnи, поxазват nрабългарски рvuи:ески паралели. Bероxтната
причина е в трудното изписване на претруфените глаголичесxи буxви. Kирилиµата
вече е фунxnионално, опростено, лесно за научаване и писане писmо. Bъпреxи това,
глаголиnата, под форmата на т.нар. ъгловата, правоъгълна форmа на изписване, xато
xръгът се заmенx от правоъгълниx, се зползва до 17-18 в. в Xърватиx. ¡ори и днес, таm
mоxе да се среmнат улични надписи ,графити¨ на глаголиnа (вx. ,графити от 3агреб
на глаголиnа).
×вно е че Кирил и Mетодий са създали глаголиnата не за славxните изобmо, xаxто
се твърди традиnионно, а за xителите на Fългарсxото nарство. 3а Bизантиx,
Bелиxоmоравиx е далечна перифериx, с xоxто нxmа прxxа връзxа, доxато поxръстването
и ,уxротxването¨ на Fългариx е било въпрос от xизнено, първостепенно значение,
свързано със саmото съmествувание на Hmпериxта. Hалагането на христиxнството
пречупва постепенно българсxата настъпателна политиxа спрxmо Bизантиx, xоето
особенно се виxда през дългото и бездарно управление на ,христолmбивиx¨ nар
Петър, зачерxнал всичxи териториални придобивxи на баmа си, заради една
полвинчато призната ,nарсxа¨ титла. Fългарсxиxт устреm на mг се преустановxва със
сmъртта на Cиmеон Bелиxи (mаxар и христиxни, но носител на ,стариx дух на
Круmовата династиx¨), преmинал в една дълга агониx или ,mирно затиmие¨ пред бурx,
разразила се в xраx на Петровото управление, за да прерастне във византийсxи напор
на север, добре проxвил се по вреmе на Коmитопулите, завърmил в 1018 г. с
лиxвидаnиx на българсxата дърxавност!
ГЕРМАНСКИ И АЛАНО-ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ Р+НИ
Hеxа се върнеm xъm руничесxата писmеност. Cтана въпрос че
при герmанnите, руните се поxвxват изведнъx във 2-3 в., xато са
доста различни от латинсxото писmо, xоето не mоxе да бъде техен
пръвоизточниx, въпреxи нxxои прилиxи. Bерсиxта че те произлизат
от венетсxото, етрусxо писmо, съmо е нереална, заmото, то не се
използвало по това вреmе, повече от 600-700 години, заmенено от
по-праxтичната за изписване латиниnа, саmата тx, xато по-
усъвърmенствана е производна на етрусxото писmо. Oт направениx
анализ на писmеностите, видxхmе че се наблmдават известни
сходства mеxду qvтарка и алано-древнобългарсxите руни. Каxто се виxда от
сравнителната таблиnа, съвпадениxта са твърде mного, за да бъдат сmетнати за
случайност.
Hmа ли данни за xонтаxти
mеxду алани и герmанnи• Omе
B.Aбаев забелxзва че в ,3еmен
xръг¨, сагите на Cноури Cтурлусон,
се разxазва xаx асите, mитичните
сxандинавсxи герои, са доmли от
Причерноmорсxите степи. Hаприmер
в ,Cага за Hнглингите¨ се xазва:
,Cтраната в Aзиx, разполоxена на
изтоx от р.Танаxсвил (р.Танаис-
¡он), се нарича Cтраuа uа асите.
Cтолиnата и е Aсгарo, а владетелxт
Oдин.¨ Cъmо се xазва че внуxът
39
на Oдин, Фроди е воmвал с риmсxиx иmператор Aвгуст. Axо търсиm нxxаxва
хронологичесxа раmxа, то това е оxоло 1 в.
Pусxиxт писател B.Bербаxов, през 80-те години на 20 в., изследва
сxандинавсxите саги и стига до извода че асите са всъmност алансxите плеmена, xоито
заселват Причерноmорието. Той излага идеите си в xнигата „Aсгарo, гороo богов”. Под
натисxа на хуните, част от аланите се придвиxват на запад и се сmесват с герmансxите
плеmена. Bероxтно тогава, нxxои алансxи плеmена прониxват след сxандинавnите, а
техниx владетел Ooиu се превръmа в mитичен персонаx. Bърху сxандинавсxите саги за
асите, иmа силното въздействие на алансxиx „Enос sа Hартите”. Hартите, подобно на
сxандинавсxите аси, са богове-герои, непобедиmи войни, воmват с mитологичните си
врагове велиxаните, xаxто uартите с агvрите и vаигите (велиxани). Hаблmдава се
и сходство в нxxои персонаxи. Hаприmер сxандинавсxиx Hоки е точен двойниx на
алансxиx Cирoоu, Ooиu на Bатраs, 4ре» на Cатаuа и пр. Cъседи на асите, с xоито те
често воmват са ваuите.
B.Bербаxов обаче прави нxxои греmxи, xато се опитва да приравни асите с
Партиx и партите, тъй xато изхоxда от погреmната интерпретаnиx на Партиx с
xитайсxото Aнси (Aси). Cъmо неприеmливо и наивно е mнението mу че ваuите са
xителите на Vрартv, xоито са дали начало на веuетите в Hталиx, прераснали по-
xъсно, във веuеoите славxните.
Тази идеx не е чуxда и на западните автори. Ф.Кардини, изследва ,¡еxниxта на
даните¨ от Cаxсон Граmатиx и стига до извода че народа на Oдин първоначално е
обитавал, непосредствено северно от Кавxаз. По mнение на Франx, според неmсxите
преданиx, оxоло 150 г.пр.н.е., вандалите и източниx народ на асите били разгроmени
от Pиm и прогонени на север. Bоxдът иm се xазвал Ooиu, xойто след сmъртта си бил
обоxествен.
През 2001 г., (тогава) 87-годиmниxт изследовател Тур Xейрдал, организира
съвmестна норвеxxо-русxа еxспидиnиx, xоxто преmинава по вероxтниx mарmрут на
Oдин, от Aзовсxо mоре до Cxандинавиx.
B mиналото тази идеx е разработена съmо от Bафариx и Bернадсxий.
Г.Mоргенстиерне предполага че асите на Oдин, са част от алаuите на Cаuгибаu,
xоито след хунсxото наmествие се установxват в Rxна Галиx, оxоло съвр.градове
Oрлеан и Aлансон (св.с етнониmа алани). (ФГ-C3HO)
Проф.Фритnлер съmо изследва старите баварсxи хрониxи и стига до извода за
ранно (оxоло 1 в.) прабългарсxо присъствие и участие в баварсxата етногенеза. Hа
териториxта на Панониx в 4-6 в. съmествува стабилана българо-гепидсxа плеmенна
обmност, последните остатъnи от xоxто се изселват с лангобардите в Hталиx след 558
г. поради заселването на аварите в региона.
По археологичесxи данни, с долна граниnа от началото на 3 в., в сxандинавсxите
блатни находxи се среmат предmети на въоръxението с източен произход. Hе са mного
но презставлxват сериозен интерес.
Hай-значетелните предmети от източен произход са т.нар.mагичесxи ,подвесxи¨
халxи, обиnи отxрити в балтата xраи Торсберг (…horstoerg), Cxедеmоссе (œkedemosse)
и Bиmозе (Vimose). Туx иmа и голxmо xоличество оръxиx - mечове, mитове, xопиx,
дротиnи, а съmо и лични веmи.
B Hлдеруп, xъдето е наmерена най-голxmата находxа от този тип, са отxрити
оxоло 15 000 предmета. Те са попаднали туx в хода на четири xертвоприноmениx,
извърmени mеxду 200 и 400 г. от н.е. Hаличието на известно xоличество сарmатсxо
(алансxо) въоръxение поxазва съmествуването на xонтаxти mеxду сxандинавсxата и
сарmатсxата военна знатна прослойxа. Hай-вероxтно тези xонтаxти са започнали от
Карпатсxиx бассейн по вреmе на Mарxоmаннсxите войни. (MП)
40
H един от най-ваxните фаxти xоито потвърxдават тази алано-сxандинавсxа
mиграnиx е че в Hорвегиx, Cогне-фиорд, Xанс Гmнтер, описва по-особена етничесxа
група норвеxnи, отличаваmи се с по-тъmни xоси, mезо- и брахиxранен тип, сmxтаmи се
за далечни потоmnи, на хора доmли от Кавxаз. (AB-HEК) Bизантийсxите източниnи
фиxсират изселване на герmансxото плеmе херули от Fалxаните и Панониx xъm
Cxандинавиx, оxоло 515 г.
H не на последно mxсто, трxбва да посочиm, че според сxандинавсxите легенди,
иmенно Oдин е получил руните, xато дар от боговете, за да ги разпространи сред
хората. Таxа че напълно реално е използването на алано-древнобългарсxите руни, xато
основа върху xоxто герmанnите са създали своxта руничесxа писmеност, нагодена xъm
особеностите на езиxа иm.
Bо се отнасx до съседите на асите от сxандинавсxите саги ваuите, mоxе да
свърxеm аси/вани с посоченото в xитайсxите хрониxи, двойно название на ,старата,
хансxа¨ Buµай: Aлаu» и Vаuаuuаuа/Bаuаuuаuа, изходната териториx от xоxто алано-
прабългарсxите плеmена прониxват xъm Hзточна Eвропа, наmираmа се mеxду Aралсxо
и Каспийсxо mоре. Hли ваuите са идентични с vuите на ¡.Преигет, или обmността на
алаuо-хоuските плеmена в ¡агестан и Hзточен Кавxаз.
ТKРКСКИ Р+НИ
Трxбва да се спреm и на въпроса за произхода на тmрxсxите руни, заmото
апологетите на тmрxсxата теориx се опитват (при това съвсеm неоснователно) да
приравнxт прабългарсxата руниxа с тmрxсxата.
B 1721-22 г. Mесерmmид и Cталенберг, mведи пленени след битxата при Полтава,
преmинали на русxа слуxба, описват тmрxсxите руничесxи надписи в Mинусинсx. B
1729 г. техните сxиnи са публиxувани от 3.Fайер. През 1899 г. H.M.×дринnев, отxрива
в долината на р.Oрхон (Mонголиx) древнотmрxсxи надписи върху надгробни
паmетниnи с паралелен xитайсxи теxст. C поmоmта на тази билингва, датсxиx учен
B.Тоmсен разmифрова тmрxсxото руничесxо писmо. То се състои от 38 буxви,
пригодени за изрxзване върху xаmъx или дърво. uаст от съгласните иmат два варианта
на изписване, в зависиmост от гласната с xоxто са в сричxа. (PA-HК-P)
41
B.Тоmсен (1882 г.), сmxта че те са производни на араmейсxото писmо, чрез
пехлевийсxото и согдийсxото писmо. Pусxиxт учен B.Hивmиn (xойто пантmрxиста
A.C.Amанxолов нарича ,воинстваm иранист¨), предлага възmоxниxт път чрез xойто е
станало тази трансфорmаnиx. H.A.Aристов
предполага че тmрxсxите руни възниxват от
по-рано съmествуваmи тагmени знаnи.
E.Поливанов сmxта че в основата иm са по-
ранни идеографсxи рисунxи носеmи
инфорmаnиx, опорстени за изписване, под
влиxние на согдийсxото писmо.
A.C.Amанxолов сmxта тmрxсxото писmо
за mного древно, възниxнало едновреmенно с
финиxийсxото и араmейсxото. Това е
несериозно, заmото писmеността е
изпреварила с хилxда години, поxвата на
етноса-носител. Cериозните изследователи
основателно сmxтат, че подобни бездоxазателствени твърдениx са проxва на ,тmрxсxи¨
наnионализъm, по-точно пантmрxистxи mовинизъm в науxата.
Cогдийсxата теориx е най-аргуmентирана. Hивmиn и Клxmорнtй посочват че в
един от най-ранните тmрxсxи надписи, т.нар. Fугутсxа стела, от Cеверозападна
Mонголиx, басейна на р.Oрхон (оxоло 570 г.) е написана на согдийсxий езиx. Axо
тmрxите са иmали собствена писmеност, то биха x използвали, вmесто да ползват
согдийсxиx езиx. Cогдийnите взеmат дейно участие в Първиx Тmрxсxи xаганат.
C.Г.Клxmторнtй посочва, uойренсxиx надпис, от Rxен Xангай, писана по вреmето на
Eлтериm-xаган (688-691г.), е най-ранниx датиран древнотmрxсxи писmен паmетниx,
първи писmен паmетниx от Bториx Тmрxсxи xаганат.
Hзвестно е че уйгурсxата писmеност възниxва прxxо от согдийсxата, с
възприеmането на mанихейството, а после е заета от mонголите и mандxурите.
Cпоред P.Готtо, основата върху xоxто е създадена древнотmрxсxата руниxа, е
ранниxт вариант на согдийсxата азбуxа, известен xато ,старото писmо¨ от 4 в. Тx
притеxава 19 буxви, от xоито 17 иmат звуxова равностойност: L(а2еф$9 M9 N9 O9 P9 Q9 R9 S9
T9 U9 V9 W9 X9 Y9 Z9 [9 \. Oстаналите две знаxа са „айu” xойто означава xраx на дуmата и ]
араmейсxото „хē”.
Готtо подчертава че уйгурсxото писmо е непосрадствено продълxение на
согдийсxото. Hай-ранното произведение, написано на уйгурсxи езиx е ,Xуастуанифт¨
Mанихейсxа mолитва за поxаxние, датирано от C.E.Mалов xъm 5 в. Vйгурсxата азбуxа
се състои от 20 буxви, 5 гласни и 15 съгласни, 3 от 5 гласни обозначават по 2 звуxа,
таxа че гласните графеmи предават 8 гласни звуxа. Cъmо 3 от съгласните графеmи
предават по 2 звуxа, 15 съгласни буxви отговарxт на 20 съгласни звуxа. Таxа че 20
графеmи предават 30 фонеmи. Vйгурсxите теxстове се пиmат вертиxално, отгоре
надолу и всxxа буxва се пиmе различно, в зависиmост дали е в началото или xраx на
дуmата. Mахmуд Каmгари в 11 в., пиmе за уйгурите че те иmали писmеност, състоxmа
се от 24 буxви, но освен неx ползвали и други знаnи, подобни на xитайсxите.
C.Клxmорний предполага че това са тmрxсxите руни. Vйгурсxите писmени доxуmенти
са свързани най-вече с района на µvuхvаu и Tvрqаu. Cтолетие след това, Mарваруди
нарича уйгурсxата писmеност, токvs-огvsка. Vйгурсxата писmеност е основа за по-
xъсното mонголсxо и mандxурсxо писmо.
42
3а разлиxа от уйгурсxото писmо, древнотmрxсxите руни възниxват от согдийсxите
буxви но след значителна проmxна. B 12 от обmо 38 тmрxсxи руни се наблmдава прxxа
връзxа със съотв.согдийсxа буxва. Mного от тmрxсxите руни са създадени
впоследствие, поради разлиxата в звуxовите особености на езиxа.
¡x.Клосон разmирxва възmоxната първооснова и посочва освен согдийсxата,
съmо пехлевийсxата и xуmанобаxтрийсxата писmености. Cпоред него 12 от руните са
със согдийсxи произход, 4 от пехлевийсxи и за 11 отxрива xуmанобаxтрийсxи, т.е.
,гръnxи¨ паралели: ^_`9 ab9 cb9 от гръnxата 'xапа¨, d9 Rb9 eb9 Vb9 Zb9 \b9 Wb9 P9 N9 f_g
огледално гръnxо h9 а_е от i. Cпоред Клосон, руниxата е възниxнала xато
първоначален тайнопис, използван от първите тmрxсxи посолства, съставени предиmно
от согдийnи, осъmествxваmи xонтаxтите с Hран и Bизантиx.
Cпоред Hивmиn, тmрxсxата руниxа е продуxт на nеленасочена обработxа на
согдийсxото сxорописно писmо от 5-6 в., съдърxаmо освен, 'старото согдийсxо писmо¨
съставено от 19 буxви оmе три допълнителни c9 \9 j9 фиxсирани в надписите от
Пендxиxент. (BH-П¡PП)
H.H.Гуmилtов популxризира погреmната версиx че хvuuv са иmали древна
писmеност, с изопачено тълxуване на фаxтиxе. Китайсxото посолство на Kаu-Tай,
посетило Hндоxитай (Каmбодxа, xоxто в xитайсxата географсxа традиnиx е 4vuаu) в
245-250 г. единствено споmенава че писmеността на mxната дърxава Фунан е подобна
на хунсxата. A таm се e използвала писmеността „брахми”. (HГ-X,стр.79) Което
поxазва че хvuuv, по-точно остатъxа от тxх mruите хvuи, са x заиmствали от
тохарите, xвно с mного ограничено разпространение и в един xъсен етап. ¡о сега
оргинални хунсxи надписи не са отxривани.
Китайсxите хрониxи отбелxзват че писmеността на тmрxите произлиза от буxвите
на uароoа хv, т.е. согдийnите. B „Hовествоваuие sа тmрките” вxлmчено в ,uxоу-
mу¨, се xазва че те броели добитъxа с нарези по дърветата, а писmеност и xалендар
нxmали, но в xраx на излоxението се xазва че в ставxата (лагера, биваxа) на xагана се е
използвала писmеност, подобна на хvската (т.е.согдийсxата). B ,Fей-mи¨ се xазва че
тmрxите иmали писmеност „веu-µsи”. Таxа се нарича оmе тохолсxата (тохарсxата)
писmеност, наприmер в описанието на Buµи (Караmар) се xазва че ползвали
писmеността „веu-µsи” или „боломеu”. A ,Тан-mу¨ посочва че „боломеu” е другото
название на писmеността на T»u:rи (Hндиx), т.е. пределно xсно е че става дуmа за
писmеността „брахми” използвана от тохарите в Hзточен Турxестан. Bъв ,Bей-mу¨ се
xазва оmе че xитайсxите xолонисти от Гаочан съmо освен xитайсxата писmеност,
43
използвали и „боломеu”, xвно взаиmстван от северните иm съседи Iао:е (Турфан),
xоито са заиmствали тохарсxиx езиx и „брахми” от по-старите обитатели народа
Uеuи. (HF-ПM™Г,стр.97-98)
Bиxдаmе че в основата на тmрxсxите руни, стои не нxxаxво хипотетично
,хунсxо¨ писmо, а согдийсxата писmеност и тохарсxото писmо брахmи, xоето е
започнало да прониxва оmе сред форmираmата се древнотmрxсxа обmност от
mxнохунсxи плеmена, но в един mного тесен xръг на разпространение, не надхвърлxm
гарниnите на xагансxото обxръxение. Проnесът на създаване на тmрxсxите руни не се
е състоxл в прxxо xопиране, а в нагаxдане на писmената xъm особеностите на тmрxсxиx
езиx. Hxxои от руните поxазват идеографсxи принnип на възниxване, представxmи
стилизирани рисунxи. Hаприmер , се произнасx ,ok¨ или ,uk¨ - стрела. (•zakžncž)
Cиmволът , посатвен пред Ÿ, , съответства на гласна „o” или „u”, mоxе да се
пропусне Ÿ, аxо
звуxовете „o” или „u”
са след , то сиmвола Ÿ
се пиmе. (‰rkun)
Cиmволът , подобно
на сиmвола , mоxе да
представлxва отделна
дуmа. B този случай
означава ,Hуна¨. Таxа
че в нxxои источниnи се
xазава, че произнасx
„vav”, xоето напоmнx
тmрxсxата дуmа ,лъx¨
(оръxие). (•zakžncž)
означава съmо „av” -
Hуна, mесеn. Cиmволът съответства на звуxа „b”. ¡ругиxт вариант на изписване
. Когато сиmволът стои в началото на дуmата без гласна, тогава се произнасx „eb”
или „be”. (‰rkun) Cиmволът напоmнx доm на ноmад mрта, mатра, палатxа, не саmо
вънmно, xато рисунxа, но и по произноmение eb - mрта, на древнотmрxсxи. (Göktürk,
•zakžncž) Pунта се произнасx „iç”, означаваmо плен. Cmxта се че сиmволизира - ,
предаваm се човеx с вдигнати ръnе. При прабългарите тове е „х”. Pунта се
произнасx xато „е”, изписва се и xато и се свързва с - , фигура на човеx, сочеm с
ръxа. B тmрxсxите езиnи „е” означава той, 1 л. ед.ч. Тази руна фигурира и сред алано-
прабългарсxите, със съmата звуxова стойност „йе”, в огледален вид. Pуната ,
се произнасx xато „at” xон и според C.Клxmорнtй наподобxва седло с xраxата на
ездача. Pуната ˆ иmа звуxова стойност „s” или „¸” ,m¨, употребxва се в съчетание с
гласните e, i, ò, ù. Cвързва се с тmрxсxото sùngùk xопие. Pуната , се произнасx
xато „еr” и „ar” се свързва съmо с изобраxението на човеmxа фигура,
древнотmрxсxото ar – човеx. Pуната , се чете xато „s” и се свързва с изобраxението
на врата, в тmрxсxите езиnи „a¸ik”. 3наxът , според Oсmан Hедиm Туна се
произнасx xато „art”, заmото в древнотmрxсxи това означава долина mеxду две
планини, заxодирано в изобраxението. (по: semiotics and applied linguistics: semiotic
elements in 'göktürk alphabet, автори: Gülnihal Paksoy, œiray Œengerli)
Bърху форmирането на древнотmрxсxото писmо, според Турчанинов е оxазало
влиxние и алансxото (алано-древнобългарсxото) писmо. Красноречив приmер в това
отноmение е прословутата дървена плочxа от Талас. Тx е отxрита в 1932 г. в Киргизиx.
Hзработена е върху борова дъсxа и поради особеностите на mиxроxлиmата се е
44
съхранила. Aрхеологът M.E.Mассон x датира не по-xъсно от 8 в., а C.E.Mалов, 5-8 в.
Cпоред последниx, доста условно руничесxите знаnи, mогат да се нареxат типично
тmрxсxи. Трансxрибnиите на Mалов, Bербаx и на турсxиxт иm xолега Oрxун, сериозно
се отличавали поmеxду си. C.E.Mавлов отxрива сходство mеxду руните от Таласxата
плочxа, с руните нанесени върху съxровиmето от Hаги-Cент Mиxлоm, а Bербаx
посочва сходство с донсxо-xубансxата (разбирай алано-древнобългарсxата) писmеност.
Cпоред A.H.Кононов, се обособxва една група от т.нар. сирийсxо-тmрxсxи
надписи, в xоxто се отxрива ирансxо езиxово влиxние, xаxто и влиxние на сирийсxото,
несториансxи писmо, върху тmрxсxите руни. Турчанинов отxрива в таласxите знаnи,
буxви сходни с xубансxата писmеност (древнобългарсxата) и несториансxата. Теxстът е
алано-тmрxсxи, т.е. отразxва периода на тmрxизиране на завареното ираноезично
население в Cредна Aзиx. Преводът mе бъде разгледан в по-нататъчното излоxение. B
таласxата плочxа се отxриват следните, алано-древнобългарсxи руни: „а” - ,
„ай” - , „аu” - , „е” - , „и”, „vи” - . 3наxът - , в тmрxсxите
надписи се произнасx и xато „от”, свързва се с идеографсxо изибраxение на
тmрxсxото ot - трева, „v” - , „vт” - , „с” - , „м” - ,”u” - , „к”,
„къ” „q” - и с известна условност, „г” - . (ГТ-ПП×HКBE,стр.89-
96,прил.табл.XXXIX)
Bиxдаmе че древнобългарсxата руничесxа писmеност, не е разновидност на
древнотmрxсxата, а напротив, иmа различен и mного по-древен произход и саmите
алано-древнобългарсxи руни са образеn, от xойто древните тmрxи са създали част от
своите руничесxи буxвени знаnи.
Hгор Кtзласов допусxа че руничесxите надписи от Mаxnxото градиmе (донсxо-
xубансxата писmеност), от Фергансxата долина (исфаринсxа писmеност) и района на
р.Cърдарx (ачиxтаmxото писmо), xоито се отличават от xласичесxото древнотmрxсxо
писmо, напълно реално е да бъдат ираноезични. Като тmрxсxи mогат да се определxт
саmо надписите на т.нар. орхоноенисейсxа писmеност (8-9 в.) и те не mогат да се
сравнxват с прабългарсxите и волxxобългарсxите руничесxи надписи. Cпоред него,
оmе от древността се офорmxт две съвсеm различни, етноxултурни огниmа на развитие
на евразийсxата руничесxа писmеност. (HК-P‚¡F-ТA1-2-2000,стр.5-18) През
m.оxтоmври 2007 г., в град Казан, столиnа на републиxа Татарстан, се състоx научна
xонференnиx, посветена на ,Cредновеxовна Pус, Bолxxа Fългариx и Cеверното
uерноmорие в xонтеxста на източните русxи връзxи¨. Hнтерес предизвиxа доxладът на
единствениx българсxи представител, доxторантxата от Bиенсxиx университет
Xристиана Mилчева, за връзxата на българсxата xултура с древноирансxата. Omе по
интересно е че русxите учени Hгор Кtзласов (водеm спеnиалист по древнотmрxсxа
руничесxа писmеност) и Rрий Mоргунов свързват българите в частност с Фергансxата
група (б.а. т.е. плеmената известни от ранното средновеxовие xато усуни, mечxи,
xуmани и ефталити). Те не приеmат известните българсxи руничесxи знаnи да се
определxт xато тmрxсxи и по-сxоро търсxт сходства в Oсетинсxата писmеност и
знаnите от древноирансxите xултури. (по: http://www.dw-
world.de/dw/article/0,2144,2825609,00.html) Трудно се преодолxват заxостенелите
погреmни стереотипи, но xаxто виxдаmе, не е невъзmоxно!
Hа xартата xсно се отграничават зоната на орхоно-енисейсxото древнотmрxсxо
писmо, зоната на сърдаринсxата и исфаринсxо-ачиxтаmxата писmеност и зоната на
алано-древнобългарсxото писmо.
45
СЛАВkНСКИ Р+НИ
3а да свърmиm с въпроса за руничесxата писmеност, трxбва да разгледаmе, т.нар.
,славxнсxи руни¨. Като игнорираmе несериозните публиxаnии за древнославxнсxата
писmеност, трxбва да признаеm че е съmествувала руничесxа писmеност, с ограничено
разпространение сред най-западните славxнсxи плеmена, веuoите, лmти:ите, вагрите,
обитателите на о.Pmген (славxнсxото mу иmе е Pуxн). Голxm набор от славxнсxи
руничесxи надписи са отxрити върху
наmерени вноxество mетални идоли,
отxрити в mетален xазан, заровен сред
руините на езичесxото славxнсxо
светилиmе, наmирало се до гр.Pетра в
Mеxленбург (Герmаниx). Cлавxнсxата Pетра
е опоxарена в 1050 г. B науxата съmествува
голxm спор за тxхната автентичност,
разгорxл се оmе след отxриването иm и
публиxаnиите на зарисовxите на идолите и
руничесxите надписи.
Cлавxнсxото руничесxо писmо е
сравнително xъсно по произход, не по-
ранни от 10 в. B.A.uудинов прави обстоен
анализ на тези надписи и стига до логичниx
извод, че западните славxни са заиmствали
руничесxата писmеност от съседните
герmансxи плеmена, xато са видоизmенили
нxxои от знаnите. Aрнxил и Клmвер
доxазват че първоизточниxа на
западнослансxото ,вендсxо¨ руничесxо писmо, е датсxата версиx на ,mладmите руни¨.
Bъпреxи ,xъртовсxите¨ опити на различни русxи панслависти, xаxто и въпросниx
Bалерий uудинов, да доxаxат наличието на древнославxнсxо, доглаголичесxо писmо,
46
при mxните и източните славxни, до сега, следи от саmобитна древна писmеност не са
отxиравни. A.Платов прави обобmение на тези надписи и въстановxвава тази герmано-
славxнсxа руничесxа азбуxа.
Като приmер за преднаmерено тълxуване mе посоча ,руничесxиx надпис от русxиx
гр.Полоnx, датиран в 13 в. (Mелtниxова, Cедова, Bтtхов 1983). C.Pxбчиxов го
превеxда xато ,вари¨, от nърxовнославxнсxото вар»ти, бълг.варx, надварваm
изпреварваm. (© 1999 Cергей B. Pxбчиxов. Bсе права сохраненt.
HHТEPПPEТA™H× ТEКCТA H3 ПOHO™КA -
]\\Xl__X`aemn.S`aW`.Z`_o`WZ('p)p_We:(Z.]\U ) Bсъmност виxдаmе един
типичен сxандинавсxи руничесxи надпис, на ,mладmи¨ mведсxо-
норвеxxи руни, четxm се ,xатхи¨, - ,x¨, - ,а¨, - ,тх¨, - ,и¨ . Bероxтно значение: в
старофризсxи ketha съобmаваm, обxвxваm, kuth знаx, познаваm, във връзxа с
предназначението xостен зар за игра.
НАДПИСИ И ТЪЛК+ВАНЕ
qqq
r. На1п#.# .5. >.-#т.-#?9 >.тароо.ет#н.-#? #2# >а2ан.-#? р!н#9 ра/"етен#
от Г..Т!р"ан#нов9 в на0о1-# от >.-#т.-ата # .армат.-ата? епо0а.
Hай-ранните надписи на руничесxи знаnи, сродни с араmейсxото писmо, са
отxрити от археолога A.A.Форmозов върху xераmиxа отxрита в ареала на срvбuата
археологи:еска кvлтvра, от 8 в.пр.н.е. Писmеността се чете от лxво на дxсно,
наподобxва повече сxоропист и почти липсват словоразделни знаnи. Cъдърxанието на
надписите е предиmно с поxалателен, религиозно-mистичен хараxтер. Те са направени
върху съдовете за ритуалната храна, съпътстваmи поxойниxа ,в отвъдното¨.
Cпоред Турчанинов това писmо е възниxнало mеxду Xорезъm, Cогд и Fаxтриx и
през Hзточен и Cеверен Казахстан се разпространxва на запад (б.а. в ареала на
аuoроuовската и срvбuата археологичесxи xултури, чийто наследниnи са
причерноmорсxите сxити и средноазиатсxите саxи. Cаmите иранnи при разселението си
на изтоx са заиmствали тази писmеност от араmеите в Mесопотаmиx и по-xъсна са x
предели на саxите). Eдни от най-старите паmетниnи на това писmо са от Hзточен
Казахстан, xоето изxлmчва евентуално древногръnxо влиxние, наблmдавано в Cредна
Aзиx едва в Eлинистичната епоха, след походите на Aлеxсандър Mаxедонсxи. Типичен
приmер за това е използването на гръnxи буxви за предаването на източноирансxа реч в
пределите на Гръxо-Fаxтрийсxото nарство, по-xъсно наследена и доразвита от
xуmаните. (ГТ-¡CПOП,стр.6-16)
:$. На1п#. от .519 от-р#т о* С.С.,ерн#-ов (:)s(-st *.$9 -ра; ..Ма2а8
Кра.но8р-а (поре"#ето на Ирт#=9 И/то"ен Ка/а0.тан$9 1ат#ран е -5м p в.пр.н.е.
Турчанинов разчита израза ,ialmánia¨ xоето
свързва с осет. limæn приxтел. (HPC),(¡PC)
3начението е ,на приxтелx¨. (ГТ-
¡CПOП,стр.37-38,201) Hнтересно е че при
българите е съmествувало иmе •лмеu. (BC-
47
КПAF,стр.251) B надпис от Oлвиx, е отxрито идентичното алансxо иmе Hìµ—v˜ç
(Hлmанос), xоето Фасmер, Xарmата свързват със сансxритсxото, староирансxото
*arvaman, авестийсxото airvaman приxтел, от xоето са произлели съвр.персийсxото
irman – гост и осетинсxото limæn приxтел. Bиxдаmе безспорниx, алансxи произход
на иmето *arvaman-irman-ilman-limæn. •лмаu отразxва алансxата протофорmа,
преmинала в протоалансxото *livumon, съвр.осет. limæn, xато съmевреmенно
наблmдаваmе преход на авестийсxото ар в съвр.персийсxо ир, протоалансxо ал и
съвр.осет. ли, таxа че преход р-л все паx се наблmдава. Mоxе да mислиm за алано-
угорсxо взаиmодействие, тъй xато в mордвинсxи loman´ човеx.
'$. На1п#. в5р0! -о.тна п2о"-а (п.а2#;$ от A/1а9 u-t в.пр.н.е. от KBното
Пр#!ра2#е. Публиxаnиx: uеxина E.Ф. Vниxалtнаx
надписt на раннесxифсxоm псалии из Rxного
Приуралtx.Cоветсxаx археологиx, 1989, N1. Костните и
рогови псалии от този тип са хараxтерни за сxитсxата
mзда от 7-6 в.пр.н.е. с основен ареал на разпространение в
районите на Кавxаз и Cреднето Поднепровие.
Псалиxт иmа форmа на mитологично xивотно, овен-грифон. Hадписът е нанесен върху
гърба на овена. Cъстои се от 7 знаxа, иmаmи приблизително еднаxва височина (1,8-2,5
mm) и дълxина 13 mm. (публиxувано в œŒ†VR„‡†.‡†R‰›.R„) Bиxда се че са
използвани буxви наподобxваmи араmейсxите. Първата буxва е огледален образ на
староеврейсxиата - ,сиmxатх¨, а добавената чертичxа, подсxазва че трxбва да x
четеm xато ,си¨. Bтората буxва се среmа в араmейсxото писmо - ,лаmадх¨, xаxто и в
аmуйсxото, и в етрусxото дало съвр.латинсxо ,л¨. Третиxт знаx е огледален образ на
араmейсxото староеврейсxо ,е¨ (аин), според Турчанинов в сxитсxите надписи се
чете xато ,а¨. Hнтересен е четвъртиx знаx, огледално араmейсxо -,хе¨ xоето
според Турчанинов в сxитсxите и по-xъсните алансxи надписи се чете xато ,æ¨
аналогично на старобългарсxото , ¨. Петиxт знаx е аналогичен на сирийсxото -
,mеm¨, чийто първообраз отxриваmе в аmуйсxото - ,m¨. Cреmа се в по-xъсните
алано-древнобългарсxи надписи. Cледваmиxт знаx е сходен с араmейсxото - ,тетх¨
,тх¨, в огледален вариант. Последната буxва е особено интересна. Позната е от
аmуйсxото писmо - ,ан¨ и в производното mу библосxо писmо - - ,айн¨.
Таxа се получава ,силаæmтхан¨ xоето разчитаmе сравнително лесно чрез осетинсxи
дигорсxи salæ - xоxен, tong реmъx, т.е. mxсто за поставxне на xоxен реmъx от mздата
на xонx. (¡PC) B осетинсxи иронсxи sælbur, дигорсxи sælbær xоxен реmъx, алансxа
заеmxа и в тmрxсxите езиnи (в чуваmxи c€lp€r /чèлпèр/ повод, повод на xонx, в
mонголсxи culbur, солонсxии (тунгусоmандxурсxи) silbuur повод на xонx, всичxи те
са тmрxсxи заеmxи). (MФ-‚Cu×-2,стр.410-411). 3а salæ – xоxа, Aбаев посочва връзxа с
персийсxото sal тънxа, обработена xоxа. Hаприmер осетинсxото иронсxо sælabir,
дигорсxото sælaur собол, саmур, mоxе да обxсниm xато xивотно със светла,
xълтоxафxва xоxа, от осет. bir/bur/bor xълт. (BA-C-3,стр.99,62) 3а втората дуmа
,тхан¨, респ. tong реmъx, Aбаев посочва протоирансxото *tanga, авестийсxото •ang
(thang), персийсxото tang реmъx, силно натегнът, напреxение. (BA-C-3,стр.300-301)
Aлано-древнобългарсxата дуmа се е съхранила и в старобългарсxи xато тинъ реmъx.
48
@$. На1п#. в5р0! о.тр#е на .тре2а9 u-t в.пр.н.е. Hаходxата е случайна, отxрита
е вероxтно в района на Cаратов, mестността Каmtmна, публиxувана е xато рисунxа от
F.B.3айxовсxи. Hадписът е трибуxвен. C поmоmта на
араmейсxото писmа, Турчанинов разчита ,swzia¨ сходно с
иронсxото sud:in, дигорсxото sod:ine игла, острие. (ГТ-
П×HКBE,стр.48-49,табл.XIV) B xгнобсxи siucin, setun, sten,
mундxансxи si‚na, йидга sinfo, пуmунсxи sun:en, sten, парачи
sicn, белудxи sùcin, xховарсxи shunf, xалаmxи su:hik,
нуристансxи chinchili, хинду-урду suƒ, xmрдсxи su:in, персийсxи
su:an, тадxиxсxи sù:un острие, игла. (ˆš›),(MA,EП-×Т) Cъmо
в древноиндийсxи suci игла, произлиза от индоирансxото
*suk-/*suc- рог, xило, прерастнало в острие. B осетинсxи sig осил, бодил, в
авестийсxи sukurona, пехлеви sukur, персийсxи sugurr, sugurna таралеx, от
*sùk·*urna бодлива xозина. (BA-C-3,стр.164-
165)
C$. На1п#. в5р0! .519 от-р#т в 1ет.-о
по*ре4ен#е9 -ра; ..Горна8 Про2е;-а (KBно
Пово2B#е$. Oписан е от H.B.Cиниnин (1949 г.),
датиран xъm 6 в.пр.н.е. Cъдът принадлеxи на
срубната археологичесxа xултура. Hадписът е
разчетан от Турчанинов xато ,е æй боз(n) æдзард¨
xоето на осетинсxи означава ,той сxъпиx, без
вреmе починал¨. Първата дуmа ,е¨ е осетинсxото
лично mест.3 л.ед.ч. uif той, тx, в авестийсxи аv
той. Cледваmата дуmа ,æй¨ е споmаг.гл. съm, в 3
л.ед.ч., в дигорсxи æf, ,боз¨ осет.ирон. buc, диг.
boc сxъп, обичан, осетинсxи bu: - благодарност, авестийсxи bùsti, сансxрит bhuf,
согдийсxи „ƒwcv удоволствие, (отxъдето е и прабълг.иmе Fузан), ,æдзард¨ от осет.
æf частиnа за отриnание и card xивот, cærin xивеx, æfcard неxив, mъртъв,
починал. (BA-C-1,стр.268,269),(ГТ-¡CПOП,стр.41-42,202) 3а дуmата cærin/card –
xивеx, xивот, Aбаев посочва връзxа с протоиндоерансxото cаr двиxа се, двиxение.
B ирансxите езиnи е придобило значение паса xивотни, бродx, сxитаm, ноmадстваm, в
персийсxи cаridan, xmрдсxи cаrin, белудxи cаrag, пуmунсxи cаredel паса xивотни,
бродx. (BA-C-1,стр.303) B тох.(б) carit двиxение, поведение, в хотаносаxсxи carita,
тох.(б) kritãm игра, развлечение. (›†-›…-b) B сансxрит cari, протоиндоирансxи cãrh,
krami, авестийсxи carãn, xrãmh, староперсийсxи abicar, ƒxrƒm, согдийсxи xƒrƒm,
съвр.персийсxи xirã, вахансxи kъrъm двиxа се, xараm, xрача. (Œ-ˆ†ˆŒ),(Ch-›ˆV) B
ирландсxи cаr, cor, сaraich, староирландсxи curu, gvros - двиxение. (š›GŒ) B етрусxи
cari, cer правx неmо. (šG) Bиx и осетинсxото kъarin, kъapd mолx, исxаm неmо,
наxарваm нxxого за да свърmи неmо, пуmунсxи kar правx неmо, двиxа се, върmа
неmо, kãr работа, пехлеви kãr работа, kardan работx, върmа неmо, правx. (Ch-
›ˆV) Aналогично в българсxи карам двиxа се. Oсновниxт сиmвол на xивота е
двиxението! Aналогично в чуваmxи c€r€ (c€r) xив, подвиxен, бойxи //подвиxно,
бойxо, съвпада с осетинсxото cærin/card xивот.
s$. На1п#. в5р0! .519 от-р#т пр# ..Р!4<v (Севрено ,ерномор#е9 Доне<-а
о42.$9 1а#ран -5м s-C в.пр.н.е.9 т.е. пр#на12еB# на
"ерномор.-#те .-#т#. Oписан от H.B.Cибилев в 1937
г. Hадписът съдърxа 10 буxви и се чете от лxво на
дxсно. C поmоmта на араmейсxото писmо, Г.Турчанинов
разчита ,Bари nлтхи йm¨ xоето е сходно до
осетинсxото ,Cари næлæс ес¨. Cxитсxите варианти на
49
араmейсxите буxви са в огледална проеxnиx при изписването. Първата дуmа ,Bари¨ е
род.пад. на Bар, xоето е вариант на обmоирансxото sarah глава, но в случаx най-
вероxтно се xвxва лично иmе. Oбmоирансxото *sar/*sar означава глава, връх, начало,
първенство. B древноперсийсxи sairu власт, управление, хинди sarkar господар,
xгнобсxи sarik върховен, xховарсxи charwelu длъxностно лиnе, управниx, uар, uир
са титли на предислxmсxите владетели в Тохаристан. Каxто mе видиm по-нататъx, в
прабългарсxи е съmествувала дуmата =5р глава, главен, (1B5р_1B!р_B5р_B!р
връх планинсxи, от Mиorvр снеxен връх, в осет. mitsær), xоето поxазва че топониmа
wар-п2ан#на, най-вероxтно е със прабългарсxи произход, свързано с =ар5 глава,
планинсxи връх! B потвърxдение на xазаното mоxе да посочиm съхранената в русxи
старобългарсxа дуmа uар xълбо, с неxсна етиmологиx според Фасmер, но свързана с
изходна старобългарсxа дуmа от древнобългарсxи произход аръ глава,
респ.xълбо. Bтората дуmа ,nлтхи¨ е сходна с осет. cælæs храна, иронсxи cæl,
дигорсxи cælæ - угоmение, пир, третата ,иm¨ е споmаг.гл. ,е¨ 3 л.ед.ч. Таxа
изречението придобива следниx вид ,Bар, храна иmа¨. ×вно се xасае за съд за
xертвена храна, оставxна в гроба на поxойниxа. (ГТ-¡CПOП,стр.43-45,203),(BA-C-
3,стр.75)
t$. На1п#. в5р0! .519 от-р#т -ра; *р.+ман# (+-ра;на9 s в.прн.е.$. Oписан в
1949 г. от A.H.Тереноxxин. Той сmxта че въпросните знаnи иmат религиозно, xултово
значение. (F.а. трxбвx дx отбелеxиm че Турчанинов навсxxъде използва терmина
,древно-, или староосетинсxи¨, но предвид на по-xъсната несxитсxа принадлеxност и
етногенеза на аланите, по-правилно е да говориm за сxитсxо или саxсxо писmо, xоето в
последствие заиmстват аланите и прабългарите).
Г.Турчанинов ги разчита с поmоmта на араmейсxото
писmо, в неговиx сxитсxи вариант, xато ,о хрс, 2, 3,
4, 1¨ xоето в съвр.осетинсxи е uæ xuers (xors).
Fроенето е с неxсно значение. Xорс означава добър,
mедър и е обръmение xъm Fога: ,ти боxе¨.
Hзточнославxнсxото боxество Xорс, xаxто сmxта
Aбаев е наследено от славxните от аланите (б.а.
вероxтно от антите в техниx алансxи период, аuт-
ас xрайни аси). (ГТ-¡CПOП,стр.46-48,204) Hmето Xорс присъства и при българите,
под форmата Xърс, съвр.фаmилиx Xърсев(и). B тох.(б) kare, в тох.(а) k.r,
прототохарсxи *horos, *horesha хубав, велиxолепен, добър, вероxтно ирансxа заеmxа.
(›†-›…-b) B сансxрит har(i), haãrvati, протоиндоирансxи fãhar – бодро, весело,
xховарсxи hor, xmрдсxи xusr, съвр.персийсxи xorsànd, пехлеви gãr, garōst xелан,
сxъп, предан, xрасив. (Ch-›ˆV) Cпоред Aбаев иронсxото xuers, дигорсxото xors –
добър, хубав, е абстраxтно понxтие развило се върху основата на по-старото
обmоирансxо *xwara храна, т.е. за древниxт човеx, първоначалното ,добро¨ е било
иmенно наличието на храна, без xоxто xивота е невъзmоxен. (BA-C-4,стр.218,219)
Hапр. от един произход са песийсxото xwãl, пехлевийсxото xwãlis храна, сладъx и
славxнсxото %хвала израз на благодарност и добри чувства (Фасmер го извеxда от
слава, но сmxтаm че по-вероxтно иmаmе древна ирансxа заеmxа на обmославxнсxо
ниво).
u$. На1п#. от Та*анро* (6о2ота8 -о.а$. Oтxрит е върху глинен съд наmарен в
mогилно погребение от 5 в.пр.н.е. Oписан от M.A.Mилер в 1926 г. Cъхранxва се в
Таганрогсxиx историчесxи-xраеведчесxи mузей. Hадписът съдърxа 24 буxви, чете се от
лxво на дxсно, без словоразделителни знаnи.
Турчанинов разчита следното изречение: „…t(w)t
att† ata Atiaga p(a)t …ahhati” xоето отговарx в
съвр.осетинсxи на „Cтvo аoтæ æoта Ƶаг
50
qæтæг Cагкати”. B превод: ,Cлавен бе ти Anаг, воxд на (рода, плеmето) Cаxаево¨.
Първата дуmа отговарx на дигорсxото stauun възхвалxваm, славx. Hmето Aµаг, в
съвр.осетинсxи се среmа и форmата Ƶа, аналогична на българсxото иmе Aµе, A:о,
Aµев(и) и означава истинсxи, правдив, носител на правдата. По-древната форmа Aтиаг
е отxрита и в надпис на гръnxи (•–i—¸˜ç) от черноmорсxата xолониx Oлвиx, публиxуван
от B.B.Hатtmев. Hmето Aтиаг носи и риmсxиx философ от алансxи произход Eтикvс
•стер. A това доxазва верността на прочита. ¡ругото иmе, е етнониm …ahhati - саxи.
Турчанинов го свързва с осет. sag елен и обxснената от B.Aбаев етиmологиx на
етнониmа saka, саки ,елени¨ предвид саxралността на това xивотно поради
основното mу присъствие в сxитсxиx ,зверин стил¨. (ГТ-¡CПOП,стр.48-50,205) ¡руго
обxснение: B тох.(б) sahãve, хотаносаxсxи sahãva, палийсxи saka, българсxото сакъ
приxтел, близъx, последовател или дигорсxото saxъ сmелчаг, mнаx, от един произход
със сансxрит sah победоносен, поxорxваm, завладxваm, в протоиндоирансxи safãh,
согдийсxи sãxi, тадxиxсxи, пуmунсxи, xгнобсxи, йидга sax, сангличи sox, вахансxи sux
силен, твърд, здрав, бърз, енергичен. (BA-C-3,стр.48) Cъmо в тохарсxи sãkti
твърдост, власт, mоm, способност, sãk – управлxваm, дърxа, ограничаваm, подтисxаm и
sakw благосъстоxние, mастие, протоиндоевропейсxото *sogh-eha управлxваm,
владеx, подтисxаm. Тохарсxите форmи са заети в тmрxсxи saq, caq сила, mоm. Таxа че
,саxи¨ означава силни, mоmни, сmели, енергични, поxорители! Hнтерес представлxва
дуmата p•t, p(a)t, xоxто според B.Aбаев е ранна алансxа форmа на съвр.осет. fætæg
воxд, предводител. Той го извеxда от авестийсxото paiti, сансxрит pati, paãti,
господин. Форmата е фиxсирана и в личното сарmатсxо иmе ‡atias. Mоxе да посочиm и
тох.(б) patti, peti, тох.(а) poto, протоиндоирансxи pati, староперсийсxи, пехлеви pat,
сxитсxи vata, хотаносаxсxи рã, xуmанобаxтрийсxи pido, bid, mундxансxи рvе – достоен,
почитан, господар. (Œ-ˆ†ˆŒ) A наличието на алансxа дуmа nат предводител, воxд,
обxснxва напълно логичното и присъствие и в езиxа на прабългарите, xъдето е била
под форmата q4ат59 напр. Груm (Круm)-бат владетел на хоните (хоногурите) в
Cогдиана, Bат-Fаxн едни от синовете на Кубрат (вx. и българсxото батƒ или батiо
уваxително обръmение xъm по-възрастен). Форmата на споmагателниxт глагол atta
отговорx са съвр.осет. adtæ 2л.ед.ч. в mин.вр. Vсилваmата частиnа ata отговарx на
съдр.дигорсxо ædtа, ættа, gedta да, точно таxа (бълг.диал. е-те, е-те така, е-oе). (ГТ-
¡CПOП, стр.17-20)
p$. На1п#. в5р0! .519 от-р#т в по*ре4ен#е от s в.пр.н.е. -ра; ..Пере/1#но
(+-ра;на$. Oписан е от археолога B.A.Городnов в 1903 г. Hадписът е съставен от пет
знаxа наподобxmаmи араmейсxата писmеност, в нейниx ,сxитсxи¨ вариант. Турчанинов
разчита израза: ,I(i)ta äia¨. Първата дуmа отговарx на
осетинсxото дигорсxо fidæ, иронсxо fid – mесо. B сансxрит
pituã, авестийсxи pitu, средноперсийсxи pid, согдийсxи pi•
(pith), партxнсxи pvd, пехлеви pit, хотаносаxсxи p.adv,
исxаmиmсxи pudf, сангличи pudaf mесо, в древноирансxи
pitu означава и храна изобmо. (Œ-ˆ†ˆŒ),(ˆš›),(BA-C-
1,стр.489) Aвторът отбелxзва че знаxът „f” в случаx е
изобразен xато xоmбинаnиx от двете араmейсxи буxви „nе” и
„вав” - . По-xъсно този нов знаx фигурира и сред надписите от Mаxnxото
градиmе. Bтората дуmа ,äia¨ отговарx на осетинсxи иронсxи uif, дигорсxи af, - той,
съотв. в род.п., Cъmо в исxаmиmсxи wa, mугнансxи vъ, wi, mундxансxи wo, вахансxи
vао той. (ˆš›) 3наxът - ã, æ, отговарx на араmейсxото , - „хе, ха”, но в
огледален вариант. Тази буxва фигурира и в по-xъсното прабългарсxо писmо, -
„аu”, xаxто и в xирилиnата, xато ,голxmа носовxа - „ъu”.
Таxа че изразът е ,храна за него¨, респ.поxойниxа. (ГТ-¡CПOП,стр.51-53,206)
51
)$. На1п#. в5р0! .519 от >.р!4но? по*ре4ен#е9 от-р#то 1о
..По2#тот1е2I.-ое9 Во2*о*ра1.-а о42.9 u-t в. Проучено и
публиxувано от К.Ф.Cmирнов (1953 г.) Погребението е на 2.3 год.
дете от срубната археолог.x-ра, сxелетът е в ,еmбрионално¨, свито
полоxение с глава на mг. Bърху съда за ритуална храна иmа
пунxтиран надпис с араmейсxи буxви. Турчанинов го разчита xато
pithw pitu, аналогично на надписа от с.Переездино. 3начението е
съmото - храна, mесо. (ГТ-П×HКBE,стр.51,табл.XVI) Bиxдаmе че
все оmе преходът ,П-Ф¨ не е осъmествен (xаxто е в горниx,
идентичен по значение надпис).
:($. На1п#. в5р0! .51 /а р#т!а2на 0рана9 от-р#т пр# по*ре4ен#е от .5G#8
не-ропо2 (..По2#тот1е2I.-ое$. Погребението е на възрастна xена, със съпътстваmо
погребение на теленnе. Cxелетът на xената е в еmбрионална
поза, в посоxа север-североизтоx. Публиxуван съmо от
Cmирнов. Hадписът е трибуxвен, от араmейсxи тип.
Турчанинов разчита дуmата iat, xоxто свързва с
древноиндийсxото ad xx, ãdva, авестийсxото vada, иронсxи
ad, дигорсxи adæ вxусен, хранителен, храна. (ГТ-
ПH×HКBE,стр.51-52,табл.XVII) Cпоред Aбаев, произхода на ad/adæ, не е mного xсно и
го разглеxда xато проxва на обmоиндоевропейсxото *ed xm. Посочва унгарсxото ê:
вxус, съгласно mнението на Mунxачи, xато стар алано-унгарсxи изоглос. (BA-C-
1,стр.28) Mоxе да посочиm и старобългарсxото faтъ, българсxото диалеxтно ито
храна (Троxнсxо), xоето FEP представx xатx форmа на славxнсxото *еoъ храна, xm, но
по-вероxтно е да се xасае за дуmа от прабългарсxи произход. B тох.(б) vot храна,
заето в алтайсxите езиnи iƒutƒe, тmрxсxи òƒt, mонголсxи òte, тунгусоmанчxурсxи ùt,
xорейсxи fƒt супа, храна, булtон. (œ-†š)
::$. ра*мент от на1п#. в5р0! .519 от-р#т пр# ..Кон.тант#нов-а9
6апороB-а о42а.т9 (s в.пр.н.е$. Oписан от F.H.Граxов в 1949 г. Fуxвите са араmейсxи
в ,сxитсxи¨ вариант. Турчанинов разчита ,od.mmd...so...n.¨. Предполага че са част
от поmинателен израз: ,m(ä) m(a)d(ä) so(j)n(ä)
(däon ähsäon pä) od¨, xоето отговарx на
дигорсxото „мæ маoæ сойuæ oæˆæu æхµævæu
qæˆvæo”. Oсетинсxото mæ e eнxлитична форmа
на притеxателното mест. 1 л.ед.ч. mæn,
аналогично и в българсxи се среmат двете форmи
меu и ме. B тох.(б) me mестоиmение със
значение на mен, в хуфсxи, руmансxи mu, mo
mе, на mен. B пехлеви man аз. (HC-ПPC) B
xелтсxи mi mен. (š›GŒ) ¡уmата m(a)d(ä)
отговарx на осет. madæ mайxа. œo(j)n(ä) е сходно
с осет. sоfnæ, sof – mазнина, сланина, сало. Aналагично в чуваmxи ¸u, ¸†v, ¸ukan€
mасло, сланина, mас. (MФ-‚Cu×-2,стр.127,130) Каxто xазва B.Aбаев, във фолxлора на
осетинnите, при xоито сxотовъдството е играло ваxна ролx в стопанството, понxтието
за mазнина, сланина, се възприеmа в по-абстраxтен план xато ситост, удволетвореност,
богатство, благо. Aналогично и при нас българите, благо е неmо сладxо, но блаrеu
означава mестен, mазен, сланина, mазнина, а благо в абстраxтен план е ситост,
богатство, добро. Aбаев извеxда произхода на дуmата от индоирансxото sphãna,
ирансxото spana обилие, охраненост, древноиндийсxото sphãv дебелееm, тлъстееm.
(BA-C-3,стр.131) Hо трxбвx да посочиm и тох.(б) sov, sosovos наситен, преситен,
презадоволен, от тохарсxото sovl‰e задоволxваm, идентично с осетинсxите форmи
(тохаро-осетинсxи изоглос) вx. и славxнсxото сало тлъстина. Cъmо в сансxрит
52
asinvaã - xаден, староирландсxи sãith, готсxи saŠs, литовсxи sotuŠs, обmославxнсxи
*sitъ нахранен, задоволен. ¡ругата дуmа рäod е във връзxа с осет. дигорсxо fæuuæd –
да бъде, dæ‹æn æхcæuæn е дигорсxи израз означаваm ,на теб приxтен (да е)¨. Таxа че
значението на nxлото изречение е било вероxтно ,mоето mайчино благо за теб приxтно
да бъде¨. (ГТ-¡CПOП,стр.53-55,206)
:'$. ра*мент от на1п#. в5р0! .519 от-р#т в *р.К#.2ово1.- (Кре.тово;
*орv$. ¡атиран е оxоло 5 в.пр.н.е. Oписан е от E.Pтвеладзе в 1961 г. Hаходxата е била
в гроб, облиnован с xаmъx, принадлеxаm xъm кобаuската
археологи:еска кvлтvра. Hадписът съдърxа седеm буxви от
араmейсxи тип. Турчанинов разчита ,d•atagi q.¨ и го свързва с
осет.иронсxи dættagi, dættin, dæddin дигорсxи dættæg, dættun,
dæddun даваm, даваm. (HPC),(OPC) Cъmо в белудxи dovog,
dovag, xаmmирсxи dokhu, персийсxи dihãnidan, dadan, орmури
dãk, вахансxи dētt даваm, в сансxрит daksina
xертвоприноmение, дар. (Vœ-š…›),(BA-C-1,стр.350-351) 3а
несъхранената дуmа започваmа с ,q¨, Турчанинов предполага че
отговарx на осет. иронсxи kiux, дигорсxи kiоx – ръxа, xоxта
Aбаев сmxта за mестна xавxазxа, или по-древна угрофинсxа заеmxа, съответно в
чеченсxи kufg, xоmи kek, ki,mанси kat, хантсxи kòt, унгарсxи kŒ:, удmурсxи, mарийсxи
kid, финсxи, естонсxи kàsi, mордвинсxи k´ad´, вепсxи kà:i ръxа. (ГТ-¡CПOП,стр.56-
58,20,207),(„š),(BA-C-1,стр.644) Трxбва да отбелеxеm че последните остатъnи от
сxитите в Кавxаз се разтварxт сред представителите на xобансxата xултура и се
асиmилират. Hосители на xобансxата x-ра са предnите на абхазо-адигите,
дагестансxите народности и чечено-ингуmите, езиxово принадлеxаmи xъm голxmата
синоxавxазxа обmност.
:@$. На1п#. в5р0! .519 от ..Бон1ар#0а9 по р.Доне<9 в 42#/о.т 1о *.И/Aм
(+-ра;на$9 от t-s в.пр.н.е. Cъдът е отxрит при разxопxите на сxитсxа зеmлxнxа.
¡.×.Телегин публиxува сxиnа на надписа (1953 г.). Турчанинов го разчита с поmоmта
на араmейсxото писmо: n•b. Oтговарx
на осетинсxото naf – пъп, род, xаxто и
на осетинсxото боxество Hаф
заmитниx на рода и сеmейството.
B.Aбаев го извеxда от авестийсxото
nãfah, согдийсxото nƒ„ (nãf) - род,
дигорсxото nafæ пъпна връв, в
латинсxи natus - раxдане, а иmето
Hатали» означава раxдаmа. (BA-
CEH,стр.111 Cъmо в сансxрит naãbhva, протоиндоирансxи hnabhia, авестийсxи nãfa,
средноперсийсxи nãfag, партxнсxи n´p, nãf, пехлеви nãf, съвр.персийсxи nãfa, xгнобсxи
nofa, xmрдсxи nav, пуmунсxи nu, талиmxи nofê, mугнансxи na´f, xзгулеmсxи naf,
xховарсxи, исxаmиmсxи naf, вахансxи nof – пъпна връв, сеmейство, род, плеmе. Cъmо в
сансxрит naãpãt, протоиндоирансxи hnaptiha, авестийсxи nafsu, napat, съвр.персийсxи
nawa, nawãda, nawãsa, тадxиxсxи nabera, xховарсxи nakht, nakhush, исxаmиmсxи nòvus,
вахансxи nòрus, napъs, сариxолсxи nabъs, mугнансxи nebos дете, внуx, потоmъx. (Œ-
ˆ†ˆŒ),(ˆš›),(BA-C-2,стр.148-149) B пуmунсxи nafara хора, народ. B тох.(б) napem –
народ. (›†-›…-b) B унгарсxи n•p народ, в mанси n´awram, хантсxи n´êgrêm,
mарийсxи n´oga - дете. (Vœ-š…›) Vнгарсxото понxтие е алансxа или тохарсxа заеmxа.
(ГТ-П×HКBE,стр.56,табл.) Hа съmиx съд иmа и оmе един надпис, неразчетен от
Г.Турчанинов. буxвите са араmейсxи, в сxитсxии вариант. Axо се опитаmе да го
разчетеm се получава израза ,диита ануxъл¨ xоето се разчита с поmоmта на
осетинсxите dættin – даваm и дигорсxото ængъæl, иронсxото ænqъæl – надеxда,
53
упование, mислx, сmxтаm, предполагаm, очаxваm, т.е. дай надеxда, xвно обръmение xъm
боxеството Hаф. 3а ænqъæl/ængъæl, Aбаев посочва изходното индоирансxо han-gariva
бодърстваm, наблmдаваm, персийсxото angãrdan - mислx, предполагаm, съответно в
осетинсxи kъal, qъal/igal бодърстваm. (BA-C-1,стр.163-164)
:C$. На1п#. в5р0! .519 от мо*#2но по*ре4ен#е он не-ропо2а >Сер-о? 1о
*р.Н#-опо2 (Кр#м$. Hзследвано от F.H.Граxов в 1945 г. ¡атиран е оxоло 4 в.пр.н.е.
Hадписът е от араmейсxи тип. Турчанинов го разчита xато bäjksäh(wa)th, xоето се
обxснxва от авестийсxото bãks подаръx
(бълг.турnизъm баxmиm) и ähwath, дигорсxото
axuadin, иронсxото axodin вxусваm, xm, хранx се,
т.е. ,храна-дар¨, ритуална храна. (ГТ-
П×HКBE,стр.57-58,табл.XXII) B.Aбаев свързва
axodin/axuadin с ирансxото ã-hwãd, hwãd,
авестийсxото hwãsta, hudoma сладъx, вxусен, в
персийсxи xvãi, пуmунсxи xvand, xmрдсxи xō
вxусен, сладъx, съотв.в древноиндийсxи svãd, svãdate,
svãdu, svãda сладъx, вxусен, английсxи sweet, неmсxи sùss – сладъx. (BA-C-3,стр.90)
:s$. На1п#.9 в5р0! -ерам#"ен фра*мент от .519 1ат#ран о-о2о s-C в.пр.н.е.
Cъхранxва се в Таmансxиx археолотичен mузей. Oтxрит е при разxопxи в Cтанnиx
(Cтаниnа) Cтаротитаровсxа. Bиxдаmе че надписът е сxитсxи, с араmейсxи по прийзход
буxви. Първата е без съmнение араmейсxото - „йvoх”, втората е араmейсxото -
„таq”, третата е - „алаq”, четвъртата е - „гамал” и петата е - ,тетх”, или
се получава ,итагтх¨ отговарxmа на съвр.дигорсxо ættæg дадено, даваm. (¡PC)
Cледват две nифри, най-вероxтно 3 и 4, т.е. 34 и дуmата ,угъ¨ xато отxриваmе
спеnифичниx знаx , известен и от по-
xъсните алано-прабългарсxи надписи - ,
трансxрибиран от Турчанинов xато „гъ”,
първообраз на глаголичесxата буxва „герв”
xозле. B осетинсxи иронсxи uag, дигорсxи
uagæ означава хараxтер, норmа на поведение, mxрxа, състоxние, вид, xоето поxазва че
първоначалното mу най-древно значение е било просто mxрxа. (HPC),(¡PC) Hнтересно
е че в осетинсxи ugard означава знаx, нанесен върху неmо, най-често дърво, за
отбелxзване на брой на неmо, а ugæs/iguæs е зеmеделчесxи терmин означаваm
определено xоличество оxънати снопове, Aбаев сmxта че това е древен зеmедалчесxи
терmин. (BA-C-4,стр.12,13) Таxа че ,угъ¨ е вид mxрxа, в случаx вероxтно отнасxmа се за
зърно. Таxа надписът придобива съвсеm xсен сmисъл: ,дадено 34 уга¨, т.е. 34 mxрxи от
неmо. (BA-C-4,стр.12)
Hапълно невxрно е тълxуването на панслависта C.Pxбчиxов, xойто чете б-:-е-л-а
r-v-r (б:ела rvr) пчелата xуxи (вx.уеб-сайта mу). Hxmа ниxаxъв сmисъл това да
се поставx върху съд и второ, в 4 в.пр.н.е. слав»uи не саmо в Причерноmорието, а
изобmо нxmа! Техните предnи, все оmе недеференnирани, са част от голxmата балтсxа
обmност и са носителите на кvлтvрата uа uриховата керамика, обхваmаmа зеmите на
3аxарпатсxа Vxрайна и 3ападна Fелорусиx!
:t$. На1п#. от пе"ат9 от-р#т пр# ра/-оп-#те на О2в#89 от
Б.А.арма-ов.-#; пре/ :)(C *. ¡атиран е mеxду 1-3 в. Cъстои се от четири сплетени
араmейсxи буxви. Г.Турчанинов ги разчита xаго лично
иmе †Z‹Q †zaq. B съвр.осетинсxи не се е запазило, но
е свързано с авестийсxото ã: управлxваm и
обmоирансxиx суфиxс -aka, осетинсxиx æg (прабълг.
-их, -ех, -ах, -vх) с xойто се образуват личните иmена,
54
Asак управлxваm, владетел. (ГТ-П×HКBE,стр.61,табл.XXVI) ×вно производна на
съmиx xорен е съвр.осетинсxото as/asæ ръст, величина, възраст, старmинство. /BA-C-
1,стр.74/
:u$. На1п#. от Т#ра9 ' в. (Северно ,ерномор#е$. Публиxуван от
A.H.Фурmансxа в 1961 г. Hадписът е върху голxm
фрагmент от аmфора, или друг голxm xераmичен
съд. Hmа стопансxи хараxтер. Турчанинов го
разчита с поmоmта на араmейсxото писmо: ,tonun
240 ä atiak tund¨. Hадписът е от 2 в., xоето поxазва
че е оставен от алани. B дигорсxи по аналогичен
начин звучи: „tonun, 2Ž0 a æseg tund” събрани,
240 (не уточнено xаxво, плодове /•/.) наистина
събрани¨, т.е. е отбелxзвано събирането на нxxаxва, най-вероxтно селсxостопансxа
продуxnиx. Cmетxата е обозначена xато 20 чертичxи по 12, равно на 240. Турчанинов
поxазва и произхода на буxвата за звуxа ,нд¨, xато xоmбинаnиx от двата араmейсxи
знаxа за ,н¨ и ,д¨: . (ГТ-¡CПOП,стр.59-60,208)
:p$. На1п#. в5р0! *2#нен пре=2ен /а вретено9 от ' в.9 от-р#т в ..Ка2#нов-а
(.таро #ме ..Сер4v$ О1е.-а о42. Oписан от H.Козtренxо в 1956 г. Hадписът е дълъг,
съдърxаm 44 знаxа от араmейсxи произход : ,äs kl mä läwr wissän kandtan waip ma shk
saw pm¨. Cпоред Турчанинов чрез
осетинсxи, трxбва да се интерпретира: äs
æ: л.mест.1 л.ед.ч., аналогично и
идентично с бълг. аз. Kl •al, ,Кал¨, сmxта
за лично иmе Гал, разпространено и при
осетинnите xато Гало. 3начението е свързано
с осетинсxото (и българсxо) gal, гале биx,
вол, в персийсxи gusale, гилxнсxи gusalê -
теленnе. Cвързано с ирансxото понxтие за
стадо, в осетинсxи gal, xгнобсxи gala,
xmрдсxи gel, golê, пуmунсxи gêlê, талиmxи
gàlle, персийсxи gala, mугнансxи gêllê,
гилxнсxи gala, xзгулеmсxи galo, gala,
сариxолсxи galo стадо. (Vœ-š…›)
Mнението на B.Aбаев, ,че в осетинсxи
дуmата гал е навлxзла от xавxазxиx субстрат¨ е погреmно, всъmност е обратното,
дуmата е исxонно ирансxа, заето в xавxазxите езиnи. Като лично иmе в осетнисxи
Галатæ, Галотæ (Галаевt, Галоевt) иmа и точни българсxи аналози, Галеви, Галови,
Гале, Гала, Галей, Гало, Галован бълг.иmена от 12-18 в.
Mä mæ притеxателно л.mест. 1 л.ед.ч., бълг.mен, mе. Œäwr læwar подаръx,
wissän лично xенсxо иmа •iss, в дат.пад. с оxон. –æn, Hо mоxе да предполагаmе че е
форmа на дигорсxото uosæ, иронсxото us, прабългарсxото осоа съпруга, kandtan
kondton mин.вр. на глагола kænin правx, ai, род.п. на уxаз.mест. af това. (¡PC)
Cледваmата дуmа waip, съmествува и в съвр.осетинсxи и означава преmлен за вретено,
от един xорен с глагола uafæn тъxа. Hнтересен паралел на waip е в тох.(б)
wapãpatstsa - тъxач, vape - паxx, wãp плета в сансxрит сансxрит vabhi - паxx, в тох.(а)
wab плат, тъxан. B средноперсийсxи wãp, waf, осет. иронсxи wafin (uafin), дигорсxи
wafun (uafun) xзгулеmсxи waf, waft, вахансxи vif, пуmунсxи iw, xгнобсxи waf, wof,
woãta, mугнансxи waf, сариxолсxи wafon – плат, тъxа, сансxрит vabhi - паxx, хетсxото
ep, готсxото wap, старовисоxонеmсxото webau тъxа, плат, английсxи web паxxина,
тъxан, неmсxи weben тъxа, таxане. (Œ-ˆ†ˆŒ),(Vœ-š…›) Cледваmата дуmа е shk - ,схx¨
иронсxото sixag съсед, според Турчанинов, но mоxе да посочиm mного по-
55
убедителното siах, siахsаg – xених, годениx, съпруг, т.е. да се отнасx за подаръx
направен от годениx xъm бъдеmата си съпруга, или mъx xъm xена си. ‘aw черен, в
случаx е най-вероxтно лично иmе, напр. в сарmатсxите надписи от Oлвиx (2 в.) се
разчита иmето Li—u—k˜ç, отразxваmо алансxото svãv, svuvãγ, svãvak, svv, svuvg, svvak
черен, т.е. алансxото иmе Cивак е означавало :ереu, Uерuiо, аналогично на
българсxото Cиво, Cив:о. H последната дуmа е p•m, p(t)m писа, по-древна,
,алансxа¨ форmа pista на съвр.осет.иронсxо fista, дигорсxо pinsta, finsta писа (и
старобългарсxото от древнобългарсxи произход nе:ат неmо написано). Турчанинов
интерпретира надписа по сmисъл таxа: ,Aз Кал (Гал) направих подаръx на Bиса, този
преmлен е на съседа mи, Cиваx писа¨. Hе става xсно xаxва е ролxта на съседа, таxа че
предлагаm по-друг прочит: ,Aз Кал направих подаръx на Bиса (или на годениnата,
съпругата си), този преmлен е на (по-точно е от) годениxа, съпруга и. Cиваx писа¨, но
mоxе да инетрпретираmе и xато ,черно написано¨, т.е. xато бълг.израз ,черно на бxло¨
xсно, подчертано, xатегорично написано. Hнтерестното е, xаxто посочва Турчанинов
че в този надпис от 2 в. се отxрива вече начеваmото обособxване на иронсxиx и
дигорсxиx диалеxт. (ГТ-¡CПOП,стр.21-23,62-64,209) Фаxт прxxо потвърден от
археологиxта, иmенно във 2 в. са най-mасивните заселваниx на т.нар. ,xъсни алани¨ в
района на ™ентрален Кавxаз, по р.Тереx, известни от източниnите xато алани-олонди,
(вxл. и олхонтор-болгар) и хайландури, чийто наследниnи са в основата на по-xъсно
възниxналиx иронсxи диалеxт.
:)$. На1п#. в5р0! фра*мент от амфора9 от-р#та о-о2о О1е.а9 на р.Ит*!2е<
('-@ в.$. Hадписът е трибуxвен и Г.Турчанинов го превеxда xато ,фиу¨, xоето и в
съвр.осетинсxи иронсxи fiu, дигорсxи feu, означава mазнина, mасло. Hачинът на
изписването на ,ф¨ е идентичен с по-древниx надпис ,I(i)ta äia¨ от
Переездино, Vxрайна, 5 в.пр.н.е. Cъmо интересен фаxт е че за пръв
път в този надпис се среmа сиmволът - ,и¨ mироxо застъпен в
надписите от Mаxnxото градиmе и в надписите от ¡унавсxа
Fългариx (Mурфатлар). (ГТ-¡CПOП,стр.64-65,85-86) 3а произхода
на fiu/feu, Aбаев посочва сансxритсxото pivãs, авестийсxото pivãh,
персийсxото pi, хотаносаxсxото piv, пехлеви pig, pik, белудxи pi¸,
xmрдсxи piw mазнина, сланина, тлъстини, вероxтно с еднаxъв произход с fid mесо,
индоирансxото pita храна, русxото nитателiuiй хранителен, nиuа - храна. (BA-C-
1,стр.477) B тох.(б) op, opi тлъстина, mазнина, хоxазва паралел с хетсxото appu::i,
латинсxото adeps, оbesitas тлъстина, затлъстxване, в тох.(а) трxбва да очаxваmе ар.
Aналогично в чуваmxи apat (апат) - храна.
'($. На1п#.# в5р0! амфор# от '-@ в. От-р#т# в Не1в#*ов.-ото *ра1#Gе -ра;
1ревн#8 Тана#.. Публиxувани от Т.H.Книпович в 1949 г. 3наnите са от араmейсxи
произход, вxл.наподабxваmи и еврейсxото xвадратно писmо. Турчанинов разчита двете
синониmни дуmи ,пиилут¨ и ,пиилутан¨. Bиxдаmе че
знаxът туx обозначава звуxа ,у¨. B съвр.осетинсxи
те биха се произнасxли xато fiiluton и fiilut.
Производни са на иронсxото æluton, дигорсxото
ilæton, староосетинсxото (алансxо) alut – спечиален
вид пиво. Hнтересно е че при българите съmо е
съmествувал обичаx да се приготвx това питие, чието
название е олъ, оловина и е непознато за останалите
славxни. Cтава дуmа за mного древно питие
хараxтерно предиmно за западните индоевропейnи, в
староирланди oul, ирландсxи vl, vlaim, ’l, lionn, протогерmансxи “”•–—˜   “”•š”›˜
старосаxсонсxи alo-fat, английсxи ale (ел), староанглийсxи ealo, mведсxи, датсxи òl, ol,
литовсxи alues, латвийсxи ”•œis, старопрусxи alu пиво, бира. B ирландсxи olta
56
пиxн. (šˆ›) B латинсxи alùmen горчив, xисел. Cпоред Aбаев æltоn е старогерmансxа
заеmxа, xоето е съmнително. Bероxтно при аланите и прабългарите, въпросната дуmа е
тохарсxо наследство. Cпоред Турчанинов форmата използвана в надписите ,пиилут¨ и
,пиилутан¨, аналогична на fiilut, fiiluton отразxва двусъставна дуmа: fiu mазен, тлъст и
alut, alutan – пиво, оловина, т.е. става дуmа за ,тлъсто пиво¨, по-гъсто, по-силно, по-
xачествено. Hнтересно е че alut стои и в основата на сарmатсxи лични иmена. B Oлвиx,
върху надгробна плоча с гръnxи буxви е написано сарmатсxото иmе xyz{|iNz}
(Aлутагос, Aлутаг), xоето B.Aбаев интерпретира xато ,пивовар¨ или ,пиволmб¨. Hо
предполагаm че туx става дуmа за особено саxрално значение на тази напитxа в xивота
на аланите, вероxтно аналогична с тази на хаомата за древните иранnи. (ГТ-
¡CПOП,стр.64-68,209-210)
':$. На1п#.# от амфор# ('-@ в.$9 от-р#та 1о ..Ор2ов-а9 О1е.-а о42.
Публиxуван от Книпович (1963 г.) Hадписът е трибуxвен, отговарxm на араmейсxото
,пе (хоризонтален mрих) •(айн), хоризонт.mрих е древmноалансxата форmа на ,и¨.
Турчанинов го интерпретира xато съвр.осет. iu æmmæ ssæd: озн. числото 21. Cтава
дуmа за обозначаване на вmестиmост в неизвестни единиnи.
Hа друга аmфора описана от
A.B.¡оброволtсxий, се чете ,20 сейн¨, xато
,сейн¨ е дигорсxото sæin, иронсxото sæn
вино, т.е. аmфора за вино с дадена вmестиmост.
''$. На1п#. от -аменна п2о"а9 от-р#та
в О2в#89 1ат#рана меB1! :-C в. Плочата е
отxрита при проxопаване на оxоп по вреmе на
II-та Cв.война. Hзследвана и описана в 1946 г.
Турчанинов разчита четирибуxвена араmейсxа
дуmа ,kjsj¨. Cвързва x с древноирансxото, древносxитсxо ksaf владетел, nар,
аналогично на персийсxото saх. Oт съmиxт xорен са индоарийсxото ksatra,
древноирансxото ¿savra, древноперсийсxото ¿sasƒsa, согдийсxото ¿savr,
хотаносаxсxото ksãra, осетинсxото иронсxо xsar, дигорсxо æxsaræ – власт, сила, военна
доблест и слава, дърxава. (BA-C-4,стр.224,225) Xарmата въстановxва алансxата дуmа
savant владетел, nарсxа власт, xато изхоxда от
названието на сарmатсxото плеmе Euv‘i˜i (Ксандии),
известни и xато ,nарсxи сарmати¨. Bероxтна връзxа
със староиндийсxото ksãh, авестийсxото savanа зеmx,
страна, но с първоначалъно значение сиxеm, по-xъсно
приевърнало се в титла, в пехлеви и персийсxи shēd/sid,
осетинсxи дигорсxий sаfnæg сиxеm. Hаприmер
согдийсxата титла vxsƒd (ихuиo), означава 'блестxm,
сиxеm господар¨. Cъmо в древноиндийсxи (ведийсxи)
ksãita – владетел и ksãh - страна, дърxава, в тох.(б)
kaniva, keniva, kentsa страна, дърxава. Прави впечатление използването на обm,
слогов знаx, образуван от сливането на араmейсxите буxви за ,m¨ и ,й¨ - . (ГТ-
П×HКBE,стр.64,табл.XXIV)
'@$. На1п#. в5р0! пр5.тена на .-#т.-#8 <ар С-#2. Той е nар на
причерноmорсxите сxити, xивxл в 5 в.пр.н.е. Hсториxта mу е описана от Xеродот.
Fидейxи по mайxа от гръnxи произход, той получил и елинсxо възпитание. uесто
посеmавал гръnxата xолониx Fористен. Туx бил посветен в xулта xъm ¡ионис.
Hзползвайxи това, брат mу Oxтаmасад извърmва преврат, обвинxвайxи Cxил че е
предал вxрxта на своx народ и почита елинсxите богове. Cxил успxва да избxга в
Траxиx при Cиталx, nарx на одрисите. Hо Cиталx постъпва извънаредно подло, xато го
предава и разmенx за брат си, пленниx в Cxитиx. Omе на граниnата Cxил е обезглавен
57
от брат си. uе това е било реална историx, се потвърди от отxритиx през 1930 г. в
Cеверна ¡обрудxа, xрай древниx гр.Hстриx (Xистер, днес с.Xистриx, северно от
Констанnа, на черноmорсxиx брxг), пръстен със сxитсxи надпис, направен с гръnxи
буxви: ,ΣΚΕΛΕΟΕΑΡΓΟΤΑΝΓΑΡ¨ xоето mоxе да разделиm xато ΣΚΕΛΕΟ ΕΑΡΓΟ
ΤΑΝΓΑΡ. Първата дуmа е иmето Cxил. Cпоред B.Aбаев, то нxmа убедителна ирансxа
етиmологиx, xоето е учудваmо mнение. Mоxе да посочиm иронсxото skъæl, дигорсxото
æskъæl прав, горд, твърд, не превиваm гръб, т.е. Cxил горд, достоен. B
хотаносаxсxи skalsa, skelsù надmенен, горд (Fейли). Поxорни въстановxва
протоиндоевропейсxото
*skel твърд, непрегъваm се,
дало и гръnxото okcìctoç
сxелет, приmери дадени от
саmиx Aбаев! (BA-C-
3,стр.141) Mоxе да добавиm
латинсxото scala стълба,
издигната сnена, славxнсxото
скала – голxm твърд xаmъx.
Bтората дуmа е ,еарго¨ с
вероxтна връзxа с дигорсxото
еrgъæv, иронсxото irgiæf
заmита, спасение, спасител, заxрилниx, дигорсxото еrgъævæn, иронсxото irrgævin
заmита, спасение. Cпоред Aбаев дуmата произлиза от прехода iv-rgævin/еv-rgъævæn, a
rgævin/rgъævæn отговарx на ирансxото *grab/*grabaka хваmаm (славxнсxото граб» е
от съmиx индоевроп.xорен), в пуmунсxи ¸rēvav длан, т.е. изходната ирансxа форmа е
aibi-grab захват, захваmаm, респ.борx се, заmитаваm се. Oт съmиx xорен е и
съвр.осетинсxото argъævnæ xлеmи. (BA-C-1,стр.548),(BA-C-2,стр.406) Третата дуmа
е ,тангар¨ и нxmа ниmо обmо с тmрxсxото Тенгри, xаxто биха си поmислили нxxои
пантmрxисти, а е във връзxа с дигорсxото tong, иронсxото ting силно, здраво,
твърдо. (HPC),(¡PC) Aбаев посочва твърде интересен паралел, в тох.(а) tà‰ki, тох.(б)
ta‰ki mного, силно, xоето отxриваmе в xитайсxи ta‰g, тmрxсxи tv‰g, mонголсxи tu‰g
mного, силно. ¡уmата е с индоевропейсxи произход, в арmенсxи tand:r, древнонеmсxи
þungr (thungr) теxъx, голxm. (BA-C-3,стр.340) Таxа че иmаmе тохарсxа заеmxа в
xитайсxи, алтайсxите езиnи и заxоноmерен тохаро-осетинсxи изоглос. Cъmиxт xорен го
отxриваmе и в прабългарсxото иmе Т *ан (Тонган) от Mурфатлар, означаваmо силно
да поразxва (враговете).
Hли надписът върху пръстена придобива сmисъла ,3аmитавай твърдо и силно
Cxил¨. Това е обръmение xъm Fотинxта-mайxа, нарисувана на саmиx пръстен, xато
седxmа xена. Bърху друго изобраxение на Cxил, от mраmорна плочxа, отxрита при
разxопxите на древногръnxата черноmорсxа xолониx Hиxониx, наmирала се при
устието на ¡нестър, се чете: ,ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΣΚΥΛ ΑΛΚΙΜ¨ xоето от гръnxи означава
,Xрабриxт nар Cxил¨.
58
'C.На1п#. на .армат.-# 4рон/ов пр5.тне . #/о4раBен#е на -онн#-. ¡атиран
xъm 1 в. Принадлеxал е на риmсxи легионер от XXI
легион. Cега принадлеxи на частна xоллеxnиx в
CAB
(http://www.lietuvos.net/istorija/sarmatia/sarmatia.htm )
Hа пръстена xсно личи трибуxвена дуmа от
руничесxи знаnи (иmа оmе една надпис на дxсната
страна на пръстна но на фотографиxта е трудно
читаеmа). Bсичxи знаnи mоxе да се отxриxт в
руничесxите надписи от Mурфатлар. Первата буxва
- ,xх¨, в персийсxото сасанидсxо писmо ,
согдийсxото ,mанихейсxо¨ писmо ,
староеврейсxото писmо , араmейсxото
саmаритxнсxо писmо , древното араmейсxо писmо от асирийсxиx период - ,xапх¨.
Bтората буxва , в араmейсxото писmо от асирийсxиx период , араmейсxото
саmаритxнсxо писmо согдийсxото ,mанихейсxо¨ писmо - ,йудх¨. B
древноболгарсxото писmе този знаx е първообразът на ,е-двойно¨ (е/x). Треттата буxва
, в араmейсxото писm , сирийсxото ,естрангело¨ и несториансxото писmо -
,нун¨. Fуxвата е в огледален вариант в сравнение с араmейсxите образnи. Получава се
дуmата ,xхен¨ или ,xхин¨. Mоxе да x свърxеm с осетинсxото иронсxо хuin - подаръx,
приноmение, подаръx в знаx на уваxение. (HPC)
59
rr. Сре1нове-овн# а2ан.-# на1п#.# # на1п#.# от .а2тома8<-ата -!2т!ра
:$. На1п#. в5р0! фра*мент от амфора от 7ер.оне. (u в.$. находxата е от 1970
г., описана от E.H.Cолоmониx. Турчанинов използва
нейна сxиnа.Hадписът се състои от буxви и nифри от
араmейсxи и сирийсxо-несториансxи тип: ,тфm äх иmасm
1000, 1¨. 3вучало е xато ,т(t) фtmæх иm аm(t) 1000, 1,
сходно със съвр.дигорсxо ,...тt фtсæг ис азt¨. Първата
60
дуmа не е запазена, възmоxно е да е лично иmе, втората означава пиmа записваm, ,ис
азt¨ годината, тази година, в осет.а: година. Cпоред араmейсxата традиnиx числата
са 1000 и 1, xоето Турчанинов разчита xато 1001 г. Hаличието и на согдийсxо-
несториансxи буxви, mу подсxазва че найзвероxтно е използвано несториансxото
летоброене, xоето използва за отправна точxа ,Cелевxидсxата ера¨, или ,Eрата на
Aлеxсандър¨, започнала на 01.10.312 г.пр.н.е., xоето поxазва че 1001 г. отговарx на 689
г. Hли виxдаmе че алани обитават Xерсонес, във вреmената непосредствено след
изтеглxнето на прабългарите xъm Fалxаните. Каxто отбелxзва Турчанинов, хараxтерно
за алансxите говори от 7 в. е изобилието на звуxа ,m¨ и по-приглуmениx изговор,
xвление изчезнало в съвр.осетинсxи, xвно под влиxние на xавxазxите езиnи. Hеmо
подобно отxриваmе и в прабългарсxите дуmи, напри. uър глава, от израза Auиuър -
Rпитер (водач на боговете, от ,Pозетxата от Плисxа¨), orvр глава, от вр.Mидxур
буxв.снеxна глава, и съотв.осетинсxи аналогии сер глава митсер снеxен връх,
снеxна глава.
Cъmо в този надпис се наблmдават и влиxние на сирийсxо-несториансxата
писmеност, повлиxла на аланите чрез несториансxите обmонсти в Cасанидсxи Hран.
Туx се отxрива връзxа mеxду несториансxото - ,m¨ и алансxото - ,m,
сm¨, нестор. - ,а¨ (•айн) и алан. - ,æ¨, нестор. - ,х¨ и алан. - ,х¨, нестор.
- ,х¨ и алан. - ,•а¨. (ГТ-¡CПOП,стр.70-75,213)
'$ На1п#.5т в5р0! >45-2#<ата от Ново"ер-а.-#8 м!/е;?. Hаходxата е
отxрита при разxопxи на салто-mаxnxата арх.xултура (Cтанnиx Кривxнсxаx).
M.Aртаmонов x обxвxва за ,тmрxсxа¨. Под негово влиxние в 1954 г., A.M.Bербаx
определx надписа xато ,хазаро-булгарсxи¨ и се опитва да го чете с поmоmта на
тmрxсxите руни. Получава сравнително безсmисленото изречение ,xуmис, xуmис,
наливай, голxm отвор, пий¨. C.E.Mалов определx тези знаnи, наречени по-xъсно в
русxоезичната литература ,донсxо-xубансxо писmо¨, xато подобни на тmрxсxите...но
саmо на пръв поглед. Г.Турчанинов отxрива сходство mеxду занnите отxрити от
Книпович, от надписите върху аmфори.
Той доxазва че надписът е направен с алансxи руни, но на xасоxxи езиx. ×вно
бъxлиnата е принадлеxала на xасоxxи войн. Касогите (осет.kæsæg), предnите на
xабардинnите, са били непосредствени съседи на аланите и прабългарите в Кавxаз.
(ГТ-П×HКBE,стр.76,77) Hадписът е добре струxтуриран, с разделителни знаnи mеxду
дуmите. Първата дуmа е . Bиxдаmе нови знаnи, среmаmи се и в
древнобългарсxите надписи: - ,х¨, - ,уm¨, (“) - ,и¨, - ,xъ, q¨, - ,ан¨.
Bтората дуmа е , - ,з¨, - ,æ¨, - ,а¨(•айн¨). Третата - , - ,ла¨, ,лъ¨,
- ,у¨, - ,æ¨, -,x¨. uетвъртата , , - ,з¨, - ,а¨, - ,уа¨, ,уъ¨. Петата -
, - ,x¨, - ,ъа¨, ,у¨, - ,у¨, - ,æ¨. Bестата - , - ,ла¨, ,лъ¨,
- ,ан¨, ,ън¨ (известната ни от глаголиnата и xирилиnата ,голxmа носовxа¨), -
,а¨(•айн¨), , - ,б¨, - ,а¨. Cледва повтарxне на последната дуmа, xато за
последната сричxа ,ба¨ се използва ,п•а¨ - , според Турчанинов, но начинът на
изписване на ,п¨ , според mен е по-близъx до несториансxото ,х¨ ,хе¨,
отxолxото до ,п¨. Получава се: ,х•уmигxъан зæ• лъæx зауъ xъауæ лъан•ба лъан•х•а¨.
Hли в предвод Турчанинов посочва ,чаmата принадлеxи на Hеmx, войн от рода
(плеmето) Куеев, той е бил знаmенит¨. B дадената интерпретаnиx е допусната една
неточност. Той предлага израза¨.войн от рода/плеmето Куеев.¨ xато приеmа че
Куеев е нxxаxъв етнониm. ¡ори предполага че става дуmа за mного древна тmрxсxа
заеmxа в адъгсxи kuu лебед, т.е. тотеmно xивотно дало название на саmото плеmе.
61
(ГТ-¡CПOП,стр.98-99) Cmxтаm това за греmxа, тъй xато трxбва да се чете не ,xууай¨,
xаxто сmxта Турчанинов, а ,xъауæ¨, аналогично в адигсxи kъùo, убихсxи kхъùio син,
адигсxи kъùos – брат, сродниx, абазинсxи giùъi човеx, (синоxавxазxи паралел с
xитайсxото ¸uo човеx), таxа че най-вероxтно „кvеев” не е етнониm, а означава син,
потоmъx, т.е. ,.войн, знаmенит роден син¨, или брат, сродниx. uаmа, в адигсxи,
xабардинсxи kъùimgъan, абхазxи a-kùimaan, абазинсxи kъiùibgian, убихсxи
kхъiùibgъan ритуален mетален съд с тxсно гърло, се сmxта за тmрxсxа заеmxа, в
татарсxи komgan, ногайсxи kumgan, mонголсxи qumagan, xалmиxсxи cumƒn чаmа
(Pаmстедт). (AB-‚CA×-2,стр.231,232,233) Cъmо в дигорсxи хъuvgъan чаmа. (¡PC)
¡уmата ,лъапа, лъанба¨, отговарx на съвр.xабардинсxи lъap•a славен, в адигсxи lon
xрасив, хубав, добър, ,х•а¨ е, да бъде, в абхазxи хъа, убихсxи хo, лаxсxи, лезгинсxи
хъun да бъде, е. (AB-‚CA×-1,стр.243,113) Hли nxлото изречение е ,uаmата
принадлеxи на Hеmx, войн, славен син (или сродниx) той бе добър¨. Cред
представителите на mигриралите на север плеmена на салтоmаxnxата xултура,
неmинуеmо е иmало адиги, xасоги и др.представители на mестните xавxазxи народи, с
xоито аланите и прабългарите са били в тxсно нxxолxовеxовно съxителство.
@$. Втор# на1п#. в5р0! >45-2#<а от Ново"ер-а.-#8 м!/е;?. Hадпис върху
xераmичен съд, отxрит в района на xп линиxта Cалсx-™ариnин (1893 г.). Hаходxата е
датирана в граниnите 7-10 в. Cъхранxва се в Hовочерxасxиx mузей. Публиxуван от:
Aртаmонов M.H. Hадписи на баxлаxxах Hовочерxассxого mузеx и на xаmнxх Mаxnxого
городиmа.-CA.1954,19,с.263-268; Fайчоров C.×, ¡ревнетmрxсxие руничесxие
паmxтниxи, табл. 113. Fайчоров трансxрибира с поmоmта на тmрxсxите езиnи: ,F(и)ч
бит(и) xуmуч бит(и)x у (€)н €чеmе¨, xоето означава ,изрxзан надпис, надеxден надпис,
това е съд за доmа¨. A.Bербаx предлага: ,€лчи j€mа Aта-ач j€mа Fуxа учави €лчи¨ ,.
и таxа Aта-ач и таxа Fуxа, те са триmа¨. (AB-PH¡-CA-19-1954,стр.274) Каxто виxдаmе
фразите са доста безсmислани. C.E.Mалов, xойто го изследва се усъmнxва в неговата
тmрxсxа принадлеxност. Hадписът е добре струxтуриран с разделителни знаnи,
идентични с тези от първата находxа. Турчанинов разчита: ,л•уха x•айсих xан
x•айсихи¨, xоето означава ,Mъxествен бе Кайсах-xан, xайсихи¨. ,H•уха¨ свързва с
xабардинсxото l•iхъu mъxествен, но mоxе да посочиm оmе по-удачните lъažo
висоx, горд, lъosъ силен, mогъm. (AB-‚CA×-1,стр.244,253) ,К•айсах¨ свързва с
лично иmе производно на съвр.xабардинсxо kъafsix туx пристигнал, туx доплувал, от
62
представxата kъ•i, kъi туx. Hо не звучи особено убедително. По-вероxтно е
,x•айсих¨ да означава касог, в осетинсxи kæsæg, kæsægtæ xасог, xасоги, чийто
съвр.наследниnи са xабардинnите, или друга възmоxност е kъˆisъxio планина, kxъo
надгробна mогила. Таxа че mоxе да интерпретираmе: ,силен, горд, mогъm бе xасоxxиx
xан xато планина¨, или ,(туx) е надгробната mогила на славниx xасоxxи xан¨. 3а
дуmата ,xан¨, Турчанинов предполага връзxа с староосетинсxото xъan, xабардинсxото
kъan възпитаниx, но пределно xсно е че става дуmа за древната алано-българсxа
титла каu! Туx виxдаmе два нови знаxа, - ,си¨, или ,иси¨ типичен за
прабългарсxите надписи, образуван от -,с¨ и два пъти - ,и¨ и - ,•а¨. (ГТ-
¡CПOП,стр.78-101)
C$ На1п#.# в5р0! .5.е1н#
-аменн#
42о-ове от
.тената на
Ма8<-ото
*ра1#Gе.
Oтxрити и
описани от H.E. Mаxаренxо през 1909 г. Cъхранxва се в
Eрmитаxа (Г‚, инв. N 1929/3).
Публиxаnии: Mаxаренxо H.E.Aрхеологичесxие
исследованиx, рис. 19 20 с, 22, Fайчоров C.×.
¡ревнетmрxсxие руничесxие паmxтниxи, табл.118,118а,
Кtзласов H.H. Пуничесxие надписи Mаxnxого городиmа. - Mаxnxий археологичесxий
xоmплеxс. M., 1990, рис. 2, с. 10, 12. ¡ревнетmрxсxаx руничесxаx писtmенностt
Eвразии. M., 1990, рис. 3,/, с. 6, 9, 11.
Правени са опити за разчитане от Bербаx A.M. Hесxолtxо слов, с. 275; он xе
3наxи на xераmиxе, с. 386; Турчанинов Г.Ф. O xзtxе надписей, с. 78, 79; Паmxтниxи
писtmа, с. 67-72; Fайчоров C.×. ¡ревнетmрxсxие руничесxие паmxтниxи, с. 154-158.
Fайчоров го разчита xато: ,1) (‚)с(и)нч д(о)гъ(t}нч .....х..... 2) ......‚лmех
.....дx...... ойду... Превод 1) B паmет и поmен 2) ...... Eлmех издълба...... (ТŠ)
×сно се виxда че се xасае за три надписа, разполоxени на два съседни xаmенни
блоxа. Турчанинов разчита първиxт от тxх xато ,вуруmи гxс но¨. Първата дуmа
,вуруmи¨ отговарx на съвр.осетинсxо urum гръx (роmей, риmлxнин, византиеn) и
xъвр.фаmилно иmе Ÿrumtæ ,Vруmови¨ ,гърxови¨. Aналогично в българсxи
съmествува идентична по звучене и значение, сравнително mироxо разпространена
фаmилиx. Hо интересното е в случаx че алансxото произноmение е било ,вуруm¨ xоето
пъx отразxва напълно идентичната партxнсxата и согдийсxата трансxрипnиx на Pиm,
респ.Bизантиx, ,страната на роmеите¨ From, заето в xитайсxи Fulin и тmрxсxи ‡urum.
B осетнисxи заxоноmерно преmинива в Ÿrum, а наличието на иmенната форmа и в
българсxи, поxазва че прабългарсxото название на Bизантиx е било &рум. (ГТ-
П×HКBE,стр.60),(CК-¡PП,стр.112) Bтората дуmа ,гxс¨ той интерпретира xато
дигорсxото ki:gæ, иронсxото ci:g дъmерx, xоето Aбаев посочва xато тmрxсxа заеmxа.
Третата дуmа ,но¨ вероxтно е иmе, изхоxдаmо от осет. næu нов, подобно на
бълг.славxнсxи иmена Hовак, Hова:ко. Hли виxдаmе xаx нxxой си Vрvм е написал
иmето на дъmерx си, върху стената, графити от една отmинала епоха. (ГТ-
¡CПOП,стр.87-88) Hе съm изnxло съглесн с тази интерпретаnиx и предлагаm следната
версиx. Първата дуmа е ,Bуруm¨ и безспорно е личното иmе Vруm. Hо втората дуmа е
,игъxсно¨ xоето Турчанинов произволно разделx на две. Като обxснение mоxе да
посочиm дигорсxото igake, иронсxото gakk знаx, xлейmо, белег, белxзано, дигорсxото
igakægin, иронсxото gakd‚in белxзваm с издълбаване, слагаm xлейmо, даmгосваm.
63
(¡PC),(HPC) Като обxснение
mоxе да посочиm изходните
gъæcun, gъæct - заострxm,
дълбаx, насичаm. (BA-C-
1,стр.534) Таxа че xрайниxт
сmисъл е ,(B)Vруm белxза¨.
B следваmата дуmа
A.Bербаx разчита тmрxсxото
,печенеxxо или хазарсxо¨ иmе
Hпинуг. (AB-PH¡-CA-19-
1954,стр.275) Hо Г.Турчанинов
трансxрибира xато ,анбалъ¨ или
по-точно ,ънбалъ¨ отг.на
съвр.осет.ænbal буxв.спътниx,
боен другар, от balc поход,
пътуване, bal войсxови отрxд, но означава и другар, приxтел. B осетинсxи
съmествува и xато лично иmе. (ГТ-¡CПOП,стр.88) (б.а. сравни с старобълг.лично иmе
•лмаu, аналог.по значение). Hадписът поxазва интересен начин на изписване, xато
буxвите са вплетени в плетениnа, неmо абсолmтно нетипично за тmрxсxите руничесxи
надписи, но типично за прабългарсxите, напр. аналогичен е по изписване ,Cитовсxиx
надпис¨!
Третата дуmа Г.Ф.Турчанинов разчита ,Bауmи¨ лично иmе, xоето той
интерпретира xато sau si - ,черен рог¨ .Cmxтаm че връзxата със Cаvс, Cаvас, Cаvссе,
…æwæss, …uæwæss, иmе на герой от Hартсxиx епос, аналогично на българсxото 6#е/#
(съmествува съвр.осетинсxо иmе 3аsа), или хореmзийсxото Bауm, респ. Cиевус,
Cйxвуm. Bероxтно иmа връзxа mеxду трите близxо разполоxени надписа, образуваmи
едно изречение: ,Vруm белxза (писа) . приxтел на Bауm (ænbal …ausi)¨.
s$. На1п#. от Ма8<-ото *ра1#Gе9 .515рBаG т#т2ата >-ан?. Oтxрит е от
¡.M.Cтруxов, в 1899 г. при разxопxи на xрепостните стени в Mаxnxото градиmе, в
близост до вливането на р.Тихаx сосна и фотографиран. Фотографиxта се съхранxва в
Pуmxнnевсxиx mузей в Mосxва. При разxопxите на Mаxаренxо в 1903 г., xаmенниx блоx
с надписа е бил изчезнал, xвно униmоxен иили използван от
mестното население, за строителни работи. Г.Турчанинов го
трансxрибиран xато ,алануй xан¨ т.е. алансxи xан. Той сmxта
че дуmата каu е заета от ,тmрxоезичните прабългари¨
непосредствени съxители на аланите-аси в салтоmаxnxата
обmност. (ГТ-ПП×HКBE,стр.71) Cаmо че дуmата е била
написана точно „каu” а не xато „хъаu”, xаxто в осетинсxи се изписва тmрxсxата
заеmxа хаu. Това поxазва че се xасае за собствена дуmа, а не за тmрxсxа заеmxа.
Hнтересно е че в осетинсxи дуmата хъаu означава съmо възпитаниx, mладеx даден за
възпитаване в благарадничесxа фаmилиx! (OPC),(¡PC) Титлата ,xан¨ е фиxсирана оmе
при усуните (аси, асиани) тохарсxите предnи на аланите, под форmата ,xун-mо¨, xоето
означава каu-баг (3уев). По-старото тълxуване е на A.Bербаx, xойто търси тmрxсxи
паралели и разчита ,Vmа Anуm атиб¨- Vmа и Aнгуm са наmите иmена. (AB-PH¡-CA-
19-1954,стр.274)
t$. На1п#. от -аменен 42о-9 от Ма8<-ото *ра1#Gе. Oтxрит и описан от
Mаxаренxо в 1909 г. Cъхранxва се в Eрmитаxа (Г‚, инв.
N 1929/1). Публиxаnии:
Mаxаренxо H.E. Aрхеологичесxие
исследованиx, рис.27, с.27,
Fайчоров C.×. ¡ревнетmрxсxие
64
руничесxие паmxтниxи, табл.20, Кtзласов H.H. Pуничесxие надписи, рис.2, с.10, 13,
¡ревнетmрxсxаx руничесxаx писtmенностt Eвразии, рис. 3,4, с. 6-11.Oпити за
разчитане се правxт с поmоmта на тmрxсxите руни (Fайчоров C.×. ¡ревнетmрxсxие
руничесxие паmxтниxи, с. 61, 62, 158, 159). Fайчоров разчита mъxxото иmе ,Eлбег¨. A
A.Bербаx предлага ,Hруm туба¨. /AB-PH¡-CA-19-1954,стр.276/ C поmоmта на алано-
прабългарсxите руни разчитаmе: ,Aфуа •тф¨ . Hачалниxт знаx е ,mагичесxи лабиринт¨.
Cледва прабългаро-хазарсxи израз, ,афуа прабългарсxото , ¨ бог, често
среmано в Mурфатлар ( ) и хазарсxото (mдейсxо) ,атиф¨ mилостив,
благочестив. Hли се получава тривиалниx израз ,mилостиви Fоxе¨. Това разчитане се
подxрепx и от един друг надпис, разчетен и публиxуван от Г.Турчанинов, съmо от тази
група находxи. Той го разчита xато ,бан атиф¨ xоето е изnxло mдейсxи израз и
означава ,mилостиви сине¨, от сеmитсxото беu син. ×вно се отнасx за бога-син. (ГТ-
ПП×HКBE,стр.72) ¡уmата , ¨ бог, се отxрива и в българсxите надписи от
Mурфатлар. ×вно изходната форmа е ,афуа¨ поxазваmа прxx паралел с осетинсxото
иронсxо aw, faw, дигорсxо awæ сила. B.Aбаев ги свързва със сансxрит av, avas -
заmита, староиндийсxи avi, авестийсxи avaiti благосxлонен, заmитниx, заxрилниx,
персийсxи vau - сила. (BA-C-1,стр.85) Cъmо в авестийсxи aiwvaxshavei‰ti, aiwi-xshi –
ръxоводеm, управлxваm. (JP-›C†Š) B абхазxи се отxрива бог Aqqа – название на
Гръmоверxеnа и съmо поxровител, /аG#тн#- на доmаmното огниmе, аналогичен на
алансxиx Cаqа. Aбаев доxазва че Cафа е xъсно възниxнало, христиxнсxо название,
свързано с xулта xъm св.Cава. (BA-C-3,стр.9-10) Таxа че най-вероxтно Aqqа е
първоначалниx вариант на боxеството, донесено от сарmатите или аланите и заето в
абхазxата mитологиx. Таxа вече не остава съmнение че „аqvа” е всъmност аналог на
прабългарсxото „æfæ” боxествена сила, заmтниx, поxровител на доmаmното огниmе,
на рода, бог създател, поxровител, заmитниx, по-xъсно преmинало в обръmение xъm
бога. Таxа вече иmето Aвитохол, Aвитух придобива съвсеm логичен сmисъл, æfæto¿m,
æfætug заmитниx на рода, в българсxи „тvrар” потоmъx, респ. производно на
осетинсxото tug xръв, или æfæaxil, от дигорсxото axil – род, плеmе.
u$. На1п#.# от Ма8<-ото *ра1#Gе. Публиxуван е от Г.Турчанинов, но без
превод. C поmоmта на алано-древнобългарсxите руни се получава израза ,ботиmуx¨,
xато за ,б¨ е използвана буxва с типични араmейсxи xорени от несториансxото и
согдийсxото писmо - . Fуxвата ,ти¨ всъmност е съставна от ,т¨¹¨и¨ - .
Hадписът mоxе да разделиm на две дуmи: ,Fоти¨ е най-вероxтно лично иmе,
аналогично на българсxото Bотiо, Bотаvл, в съвр.осетинсxи Bотъотæ, в русxи
вариант Bотиеви, аналотгично на наmето Bотеви. Eтиmологиxта е свързана с
персийсxиото bota mлад, xизнен, силен човеx, тох.(а) poto, тох.(б) patti, алано-
сарmатсxи pat, сансxрит paãti, протоиндоирансxи pati, авестийсxи paiti,
староперсийсxи pat, пехлевийсxи pat, саxсxи vata, хотаносаxсxи рã, xуmанобаxтрийсxи
pido, bid, mундxансxи рvе – почитан, господар. Cреmа се и в mонголсxи bati, уйгурсxи
batuk силен, здрав, дало и иmето на златноорденсxиx хан Fату (Fатий), xъдето mоxе
би е тохарсxа или ирансxа заеmxа. B надписа от Hаги-Cент Mиxлоm се споmенава
Bотаvл rvnаu. B осетинсxи -vл, -ил са частиnи, уmалителни надставxи, аналогично на
латинсxото -ulus, -ilus, таxа че Bотаvл означава Bотко.
Bтопрата дуmа е ,уmуx¨ осет. uimæ – на него, за него, л.mест. 3л.ед.ч. Получава се
,на Fоти¨ фрагmент от надпис. Cпоред A.Bербаx от надписа се разчитат саmо
втората, тратата, четвъртата и петата буxви: ,.д•.рmа¨. (AB-
PH¡-CA-19-1954,стр.275)
B друг надпис на xаmенен блоx от Mаxnxото градиmе
(публиxаnиx на Fайчоров) се чете дуmата ,абуад¨. Първата буxва
е ,а¨ съгласно Турчанинов, известна е от сxитсxото писmо,
65
втората е ,б¨, в араmейсxото елинистичесxо писmо , сирийсxото несториансxо
, старото согдийсxо и xласичесxото согдийсxо писmо - ,бетх¨ ,б¨, третата
буxва е съставна (дифтонг) ,уо¨ от или ,уъ¨, от , у¹о÷ ,уо¨ или
,уъ¨, четвертата е ,д¨, в араmейсxото писmо , согдийсxото писmо - ,далатх¨
,д¨. Каxво е значението на дуmата, трудно mоxе да се xаxе, вероxтно е във връзxа с
иронсxото аbad 3 да седна, да се настанx, аbаdin - да поседx, или да постоx при нxxой,
в дигорсxи bаbаdt 3 седене, събиране, трапеза. (HPC),(OPC)
p$. На1п#. от Ма8<-ото *ра1#Gе9 от-р#т -ра; р.Т#0а8 .о.на9 пр# не8.н#
о4.то8те2.тва от :):(-'( *. ¡атиран xъm 9 в. Hзвестен е от сxиnата на C.H.3аmxтин.
Cъхранxвал се е във Bоронеxxиx mузей. Hаходxата е униmоxена по вреmе на II-та
Cв.в-на, в 1942 г. Публиxаnии: Кtзласов H.H. Pуничесxие надписи, рис.4, с.14, 15;
¡ревнeтmрxсxаx руничесxаx писtmенностt Eвразии, рис. 2,2, с. 13, 17. B Fългариx е
публиxуван от П.¡обрев. (П¡-¡FE,стр.49-50) Той го разчита xато ,онерс ×не¨ и го
тълxува с поmоmта на талиmxиx езиx xато ,построи ×не¨. Hо П.¡обрев чете фрагmента
обратно, тъй xато знаxът ,ан¨ винаги е с върха на ъгъла си на дxсно. Bсъmност се
разчита ,ауа сйеан¨ xоета най-вероxтно отговарx на дигорсxото аuæ, awæ eнергиx,
сила, sаfnæg сиxние, т.е. силно сиxние, силна светлина, предвид и изобразените лъчи.
(¡PC) Hо предвид връзxата аuæ, awæ - - бог, боxествена сила, вероxтното
значение е били ,сийxни боxе¨. Oтностно
sаfnæg сиxние, Aбаев посочва изходното
ирансxо *sãwanaka сиxеm, сиxние. B
осетинсxи sаfnæg се използва саmо в
съчетание, наприmер sаfnæg stъalu –
сиxеmа звезда. Cайнег-елдар е и герой от
Hартсxиx епос. Hmа и древен алано-
mонголсxи изиглос, в mонголсxи sain сиxен, славен, sain-xan сиxеm хан, славен хан
обръmение xъm златноорденсxите владетели. Aналогично в чуваmxи ¸i¸ (çиç,
произнасx се сiисi) - блести, свети, сиxе. Cпоред Aбаев, Cайнег-елдар от Hартсxиx
епос, всъmност отразxва това древно значение ,сиxеm елдар¨, респ.знатен. (BA-C-
3,стр.22-23) Bиx и обръmението ,ваmе сиxтелство¨ xъm владетел, висm аристоxрат.
Таxа че значението ,сиxйни боxе¨ е напълно логично и реално! Mоxе би и
българсxото иmе, Bан, Bанxо, Bане, Bано, съвр.фаmилиx Bанов(и), Bанxов(и),
нxmаmо славxнсxи паралели, отразxва древната прабългарсxа дуmа =ан9 =а;не
сиxние. Oсобенно фаmилното иmе Bанг(ов), вероxтно отразxва изходна форmа wана*,
иденитчна с осетинсxото (алансxо) иmе.
66
)$. На1п#. в5р0! -аменен 42о- от Ма8<-ото *ра1#Gе9 . #/о4раBен#е на -оне.
Oтxрит е при разxопxи от H.F.Mаxаренxо в 1909 г. Cъхранxва се в Eрmитаxа - инв. N
1929/10. Публиxаnии: Кtзласов HH. Pуничесxие надписи, рис.3, с.10, 13, 14.
¡ревнетmрxсxаx руничесxаx писtmенностt Eвразии, рис.4, с.6, 8, 11-13. Mаxаренxо
H.E. Aрхеологичесxие исследованиx, рис.28, Плетнева C.A. Pисунxи на стенах
Mаxnxого городиmа. Mаxnxое городиmе. M., 1984, рис. 3, Plelnjowa œ.†. ›ie Chasaren.
Œpz., 1978, †bb. u(. M. H. Aртаmонов. CPE¡HEBEКOBIE ПOCEHEHH× HA
HHXHEM ¡OHV, по mатериалаm Cеверо-Кавxазсxой €xспедиnии OГH3
Государственное соnиалtно-€xоноmичесxое
издателtство Hенинградсxое отделение
1935 год. -
]\\Xl__~VV~eW.Qe•dm^.Z`_]~P~Z_m~mUS:@:_m~mUS:@:.]\U
Pуничесxиxт надпис е написан mеxду двете xонсxи фигури. Качеството иm е
mного лоmо и за това не са правени опити за трансxрипnиx. Hай-xсното иm
изобразxване е от публиxувана фотографиx и сxиnа на C.Плетнtова, от xоxто mе го
интерпретираmе. Hадписът съдърxа две дуmи, xато mеxду тxх, дълбоxа nепнатина е
повредила две буxви. Fуxвите са от алано-прабългарсxи салтоmаxnxи тип. По mетода
на Турчанинов mоxе да прочетеm първата, xато ,æлmио¨. Mоxе да x свърxеm с
осетинсxото alasa xон, xоето е mестна xавxазxа заеmxа, в абхазxи alasa, xабардинсxи
alasе, убихсxи lasе, чеченсxи alas, ингуmxи alæsæ xон. B чуваmxи lasа, mордвинсxи
lisme,   isme, lismà, alasa, mарийсxи alasa xон. (BA-C-1,стр.44),(AB-‚CA×-1,стр.50)
¡уmата се сmxта за ,тmрxсxа¨ по произход, заmото се отxрива в xуmиxсxи, балxарсxи,
азърбайдxансxи, татарсxи, xриmсxо-татарсxи, чуваmxи. Bxлmчително и в русxи, под
форmата лоuаoi, лоuак. Hо призходът и не е исxонно тmрxсxи. B xитайсxи - lo,
lua mуле, - lo-c:i xонче, заето в древнотmрxсxи la, mонголсxи luus,
староmанчxурсxи la¸usa, lausa, чxурчxенсxи lao-sãh, съвр.mанчxурсxи looso, тунгусxи
lōs, loso mуле, xонче. Cъmо в mанчxурсxи alasan xранта, вxл, ленив, се сmxта за
xъсна тmрxсxа заеmxа. (CCТM×-1,стр.505, 30),(¡ТC,стр.332) ¡уmата е попаднала от
xитайсxи и в угорсxите езиnи, хантийсxи lo¸, law (вxл. и taw xоето съmо е от xитайсxи
произход), mанси low, lo, luw, ненеnxи lãw, унгарсxи •o, lovat, диал. •o,   •u,   •– xон.
(„š) Mоxе да mислиm че иmаmе развитие на един и съm изходен синоxавxазxи xорен,
паралелно в xитайсxи и xавxазxите езиnи, вторично заиmстван от аланите, угрите и
тmрxите.
Bтората дуmа в надписа, въпреxи силно повредените първи буxви, а разчитаmе
xато ,оуаан¨ xоxто mоxе да свърxеm със сансxрит vaãnats, vanati, авестийсxи van,
vana‰t, vanaiti, vantor, vanaiti, староперсийсxи vantan, *vanat, средноперсийсxи winner,
тох. (а) wa‰i, вахансxи winiar xелаx, стреmx се, исxаm, борx се, побеxдаваm,
заповxдваm, владеx. (P-ˆšŠ). B осетинсxи иронсxи uændоn сmелост, победа, uændag –
67
сmелчаx, храбреn, uængrоg, дигорсxи uængræuæg – бодър, xизнен, бърз, сmел. (HPC),
(¡PC) Aлансxото uæn е заxоноmерно развитие на ирансxото van – победа,
респ.xуmансxата богинx Janinda богинx на победата, xуmансxото vanando
победител, таxа че ,оуаан¨ mоxе да означава и победител, респ.съзтезателен, боен xон,
xоето е и изобразено на xартината и съmо е във връзxа с иронсxото uаfin, дигорсxото
uаfun – препусxаm в xариер (xон), бърз, (2.зн.: течаm, бързотечаm), иронсxи uаfаg,
дигорсxи uаfæг, uаfаgæ – състезателен xон (русx.сxаxун). (HPC),(¡PC) Таxа че ,æлmио
оуаан¨ не е ниmо друго, освен състезателен, боен xон! Hнтересно е че в чуваmxи
отxриваmе jùn, mарийсxи jòn бодър, здрав, силен, способен. B татарсxи и баmxирсxи
fùn, xазахсxи d‚un – способности, свързва се със староmонголсxи ‚ang, бурxтсxи :ang,
тувинсxи can нрав, хараxтер. (MФ-‚Cu×-2,стр.203-204) Mного по-вероxтно е
чуваmxата дуmа, заиmствена и в mарийсxи да е прxx остатъx от алано-прабългарсxото
uæn.
:($. На1п#. от Ма8<-ото *ра1#Gе () в.$9 #/ве.тен от
.-#<а на С.Н.6ам8т#н. Hаходxата е униmоxена по вреmе на
II-та Cветовна война, съхранxвала се е във Bоронеxxиx mузей.
Публиxаnиx: Кtзласов H.H. Pуничесxие надписи, рис. 4, с. 14,
15. ¡ревнeтmрxсxаx руничесxаx писtmенностt Eвразии, рис.
2,3, с. 13, 17. V нас П.¡обрев го публиxува в
,¡ревнобългарсxата епиграфиxа¨, стр.47.C.2001 г. Той го
интерпретира xато ,аз nе.¨ или ,аз че.¨, xато сmxта че
,че.¨ е част от иmе, а аз е л.mест., или ,Aз uе(mо)¨, xато иmето uеmо той обxснxва с
талиmxото cemo ласxав, добър.
Cпоред алано-древнобългарсxите руни mоxе да се прочити ,асхе., или асхе(л).
,Aсхел¨ mоxе да свърxеm с етнониmа есегел, аскал, аuкал, аскол. ¡руга възmоxност е
да иmаmе осет.xорен *asx-, означаваm, отблъсxваm, избутваm, изтърxалxm, отсxачаm,
отлитаm, избxгаm, респ.българсxото orаскам.
::$. На1п#. от Ма8<-ото *ра1#Gе9 от-р#т от
С.П2етнIова # Г.Афана.#ев9 в5р0! -аменен 42о-
() в.$. Cъхранxва се в Eрmитаxа (Г‚, инв. N 2710/1).
Публиxаnии: Кtзласов H.H. Pуничесxие надписи,
рис. 6, с. 15, 16. ¡ревнетmрxсxаx руничесxаx
писtmенностt Eвразии, рис. 5, с. 18. Hе са правени
опити за разчитане.
C поmоmта на алано-прабългарсxото писmо се
получава израза ,анæаи ант•ф¨. Каxто видxхmе
mдейсxото атиq mилостив, присъства и в други
надписи от Mаxnxото гродиmе. Първата дуmа е
представxа за отриnание ænæ – без, т.е. ænæƒatƒf –
сmесен алано-mдейсxи израз озн. ,без mилост¨.
:'$. На1п#. от Ма8<-ото *ра1#Gе (:' в.$9 от-р#т
в :)p: *. пр# ра.-оп-# на С.А.П2етнIова #
Г.Е.Афана.#ев. Пази се в HA PAH. Публиxаnиx:
Кtзласов H.H. Pуничесxие надписи, рис.11, с.18,
¡ревнетmрxсxаx руничесxаx писtmенностt Eвразии, рис.
8,2, с.25. Oпити за разчитане не са правени. C поmоmта
на алано-древнобългарсxите руни и техните сирийсxо-
несториансиx паралели се разчита ,хуип¨ или ,х•ип¨.
Bероxтно е фрагmент от по-дълга дуmа, или отговарx на дигорсxото хъаbag xаmенна
плоча, паmетниx, в иронсxи хъаbахъ mиmена за стрелба с лъx в паmет на поxойниx•
(¡PC),(HPC)
68
:@$. На1п#. от Кермен-то2*а. Hаходxата е от погробение в едноиmенниx
mогилниx, отxрит на 12 xm mгоизточно от гр.Eлиста през 1970 г. при расxопxи на
H.B.Cиниnин и V.‚.‚рднисва. Cвързва се с прабългарите, тъй xато е в района на
Xуmар. Pуните са нанесени върху черпни xости от биx. ×вно иmат ритуално значение.
Cъхранxват се в Eрmитаxа, без инвентарен ноmер. B 1971 г., на V Тmрxологичесxа
xонференnиx в Hенинград C.Г.Клxmторнtй съобmава за находxата, xато x датира xъm
8-10 в. и x поставx в една група с новочерxасxите, mаxnxите и хуmаринсxите надписи.
Oпределx писmото xато хазарсxо. B 1982 г. V.‚.‚рдниeв издава описание на
расxопxите и фотографии на надписите, но с не
особено xачество. B 1987 г. черепът с надписите
е издаден в добри фотографии и сxиnи на
C.Г.Клxmторнtй и H.Bаmари.
Форmата на руните е безспорно алано-
древнобългарсxа. Bе разгледаmе един от
фрагmентите. Oт запазениxт фрагmент се чете
израза ,уъæ ансæу хæгсæ æг¨ ( - ,уъ¨). Mоxе
да търсиm връзxа с осет.споm.глагол uin съm,
æncоf - поxой, леx, освободен, хæssæg - носеm,
иронсxи uægъd, дигорсxи uægъdæ – свободен. Hли сmъсълът е
носеm поxой, свободен. 3а дуmата æncоf/æncad – споxойствие,
тиmина, B.Aбаев посочва изходното древноирансxо ham-ciã,
буxвално зн.: без наслада, в согдийсxи ancãv (ƒncƒv) престани,
спри, авестийсxи sãta, староперсийсxи siãta, персийсxи sãd,
пехлеви, согдийсxи sãt, хотаносаxсxи tsata, палийсxи sata – mастие,
благополучие, прераснало в богат. (BA-C-1,стр.151-152) B тох.(б)
sat богат, висm. (›†-›…-b) ¡руга възmоxност е зад ,уъæ¨ да се
xрие поxазателно mестоиmение, иронсxото uif, дигорсxото æf той,
този, xато средноперсийсxите ãn, ēn този, тогава сmисълът е ,той
е свободен, освободен¨, вероxтно става дуmа за ,отвъдното¨, в света на mъртвите.
Hа друг xостен фрагmент се разчитат нxxолxо буxви, вероxтно част от
несъхранена дуmа: ,хани(е) йе¨ или ,хауи(е) йе, xато ,х¨ поxзва xсни несториансxи
паралели - - ,хе¨, , палmирсxо - ,й¨.
:C. На1п#. от То/4!2а-. Oтxрит е в 1976 г. Oт A.B.Oсxин в xлисурата Тозбулаx,
на mxниx сxлон на планината Кулдxуxтау (в пустинxта Казълxуm, оxоло 100 xm
северно от Fухара). Публиxуван е в 'Oсtxин A.B. Hовtе находxи петроглифов в
Кtзtлxуmах. - Полевtе исследованиx Hнститута €тнографии. 1976. M., 1978, рис. 5¨.
Hаправен е опит да бъде разчетен от C.Г. Клxmторнtй, с поmоmта на тmрxсxото
орхоно-енисейсxо писmо, но не особено успеmно. 3наnите поxазват пълна идентичност
с алано-прабългарсxото руничесxо писmо, xоето споmага и разчитането с поmоmта на
осетинсxиx езиx. Първата дуmа ( ), трансxрибираmе xато ,ут¨. ¡уmата е от
угрофинсxи произход, във финсxи fousi, foutsi, сааmсxи foхs
A
, mордвинсxи fonks, foµs,
mарийсxи faµye‚, foµe‚, хантийсxи foхot, mанси
fàwt, fawt, fowt, унгарсxи if,  if”t,  ifet, селxупсxи
indō, indō, ênddō, ênddà, ê
.
ndde, енетсxи iddo
лъx, стрела. Cъmо в mанси owta – xопие. („š)
Като втора вероxтност mоxе да се приеmа за
лично иmе Vт. Bтората дуmа ( ),
разчитаmе xато 'ехейx¨. B осетинсxи æxsæg
стрелеn, стрелxm. Производна е на осетинсxото
69
æxst – хвърлxm, mxтаm, древноирансxото waxs, uxs mxтаm, изригваm, изхвърлxm, с
преход „wa-æ”. (BA-C-1,стр.222) Третата дуmа е ( ) ,аxис¨ в осетинсxи
(иронсxи и дигорсxи) gæs означава стаx, произхоxда от по-старото kæs наблmдаваm,
глагола kæsin/kæsun гледаm, наблmдаваm. (BA-C-1,стр.516) Получаваmе ,страx,
стрелеn (стрелxm) със стрела (xопие)¨, или ,Vг стрелеn¨. Cmисълът напълно отговарx
на изобраxението поxазваmо ни xонни войни, и войн върху xаmила, въоръxени с
xопиx, лъxове и стрели. (…Š)
:s$. На1п#. от А2тvн-а.ар. Представлxва част от xераmичен съд с недобре
запазен фрагmент от руничесxи надпис с алано-древнобългарсxи руни. Oтxрит е през
1987 г. от H.M.Hевина, при разxопxи в делтата на Cърдарx. ¡атировxата е от 6-8 в.
Публиxуван в ,Клxmторнtй C.Г., Hевина H.M. Oб
одной руничесxой надписи с городиm Aлтtн-асар
(Bосточное Приаралtе). - ‚тничесxаx историx и
традиnионнаx xулtтура народов Cредней Aзии и
Казахстана. Hуxус, 1989¨. Hе са правени опити за
разчитане. Първата дуmа xоxто разчитаmе е (
)- ,утесгъй¨9 в осетинсxи дигорсxи uоdеsæg,
иронсxи udхæssæg – ,ангел на сmърта¨ буxв. ,взеmаm,
отнасxm дуmите¨, сmърт, xончина, втората -
( ), ,йеxъевб¨ сходно с
осетинсxото аkъupp kænin – пиx до дъно и третата
дуmа е ( ) ,xейx¨ сходно с осетинсxото
kæuæg плачеm, оплаxваm. (¡PC),(HPC) Cледваmата
дуmа е заличена. Bероxтно става дуmа за ритуален, поmинателен съд.
:t$. На1п#. от п2о"а9 намерена пре/ :)t( *.9 в 7!мар#н.-ото *ра1#Gе.
¡атирана е оxоло 9-10 в. Плочата е счупена и вторично използвана за строителнти
nели. Публиxувана от: ,Mинаева Т.M.
К истории алан Bерхнего Приxубанtx
по археологичесxиm даннtm.
Cтаврополt, 1971; с. 218 pис. 39,4¨ и
,Fайчоров C.×. ¡ревнетmрxсxие
руничесxие паmxтниxи, с. 168-174,
табл. 130-135¨. Oпит за разчитане
прави Fайчоров с поmоmта на
тmрxсите езиnи и руни: ,¡xгъут(у)р
(€) xдx белmг тиxетmxи дx(а)л (€)xи
xидx ой(у)у (÷ xидxе ouyy) ойд(уxъ)¨,
xоето превеxда xато ,във вториx mесеn в годината на тура (xозела) беmе завърmен
паmетниxа, два mалxи орнаmента изрxзахmе¨.
Hо руните не са тmрxсxи, алано-прабългарсxи, таxа че трxбва да разчетеm с поmоmта
на осетинсxиx езиx. Първата дуmа е ( ) - ,уmn¨ вероxтно е означавала наставниx,
учител, във връзxа с тох.(б) amouvo религиозно учение, доxтрина, тох.(а,б) amok –
учение. B осетинсxи amonin/amonun – уча, поxазваm, аmоnæg учител, наставниx.
Aбаев посочва изходното авестийсxо man mислx, поmнx, mãn дух. (BA-C-1,стр.52),
(BA-CEH стр.29) Тохарсxата дуmа е ирансxа xалxа. B.Bс.Hванов x свързва с
партxнсxотоƒmwg (amug) - религиозно учение. (BH-Т× стр.78) Bтората - (
)и третата дуmа ( ) ги трансxрибираmе xато ,утnай x(ъ)xниxн¨ xоето
70
отговарx на иронсxото udisæn kænin, дигорсxото uоdеsæu kænin – почина, издъхна,
следва ( ) - ,чрсте¨ от ciristоn – хриситxнин, в случаx оxончанието
те, поxазва mн.ч., ( ) ,дзуmайxс(и)¨ - иронсxи d:uggæs, d:ugхi:æg,
дигорсxи d:оgæхе:æg - пастир, иронсxи d:ug, дигорсxи d:оgæ – стадо, ( )
,уйеxи¨ - иронсxи uici, дигорсxи аci – този, той, ( ) ,сайmm¨ в
осет.дигорсxи siau сxъm, nенен, свxт. ¡уmата d:ug/d:оgæ стадо е mестна xавxазxа
заеmxа, от грузинсxи d:ogi, свансxи d:vêg, туmинсxи d:og стадо, арmенсxи d:ok
стадо, табун xоне, вероxтно от персийсxото fōx (d‚ōx) – стадо, заето и в арабсxи faux
тълпа, стадо. (BA-C-1,стр.399) Получва се 'Vчителxт, духовниx пастир на
христиxните почина, той сxъпиx (или свxтиx) ¨ (аmоnæg udisæn kænin ciristоn
d:uggæs uici siau). Hли виxдаmе че се xасае за епитафиx на надгробен паmетниx на
христиxнсxи свеmениx или лиnе с по-висоx духовен сан, поxазваmа иронсxи черти.
Туx се наблmдават и нxxои по-интересни знаnи, - вероxтно ,йа¨ ,x¨, или ,уа¨, -
съставен знаx от ,xъ¨ араmейсxо ,xаф¨ и ,с¨, - ,у¨ ¹,и¨ ÷ ,уй¨.
:u$. На1п#. в5р0! р5-о0ват-а на 25-9 от пра452*ар.-о по*ре4ен#е мо*#2н#-
К#рово-r€9 по поре"#ето на р.Ман#" в Пре1-ав-а/#ето. Oтxрит в 1981 г.
H.C.Hлtmxов. Публиxуван в ,Кtзласов
H.H. ¡ревнетmрxсxаx руничесxаx
писtmенностt Eвразии, рис. 18,4, с. 66,
67¨. (ТŠ)
Hе са правени опити за разчитане.
C поmоmта на алано-прабългарсxите
руни ( ), разчитаmе ,утауа¨
xоето е във връзxа с ,ут¨,угрофинсxото
понxтие за лъx/стрела. Hо е възmоxен и друг прочит, във връзxа с осет. ud/uod дух, от
обmоирансxото *bad/wat - вxтър. Поxелателен надпис върху оръxие лъx, да е бърза
xото вxтър. Като втора възmоxност, mоxе да mислиm че Vт е лично иmе, тогава
сmисълат е ,на Vт¨.
:p$. На1п#. в5р0! 15ното на "а=а от Афана.#ев.-ото .5-ров#Gе9
Гор-#ев.-а о42. Hаходxата е отxрита в 1932 г. Cъстои се от 7 сребърни предmети,
датирана е оxоло 8 в. Bърху една от
чаmите иmа надпис на алано-прабългарсxи
руни. Hадписът е прерисуван и
публиxуван от B.П.¡арxевич и
B.Ф.uерниxов в 1971 г. Hзследван е съmо
от C.B.Киселtов. Pазбира се надписът е
третиран xато ,тmрxсxи¨ (¡арxевич,1976).
Hо въпреxи това до сега не е разчетен,
поради голxmата разлиxа mеxду
тmрxсxите и ,xубансxите¨ руни. (HК-
P‚¡F-ТA1-2-2000) Hадписът е оставен от
волxxи българин или алан. C поmоmта на
осетинсxиx езиx и с четене от лxво на
дxсно се получава напълно задоволителен
превод: Първата дуmа е ( ) - ,си¨, в
осетнисxи sæ притеxателно mест. 3
л.mн.ч. на тxх, техните, но е възm.връзxа и със старобългарсxото си, си» тази.
71
Bтората дуmа е ( ) - 'xхха¨ или по-точно ,xсха¨, аналогична на осетинсxото
иронсxо kæxс, дигорсxо kæxсæ съд, xупа, чаmа. Aбаев го свързвас персийсxото kafc,
согдийсxото kpc, паmирсxото kōfc xоm. (BA-C-1,стр.592) Третата дуmа (
)- ,Bугтан, Bугтан(у)¨, най-вероxтно е лично иmе, ср. с xавxазxото
Bахтан и четвъртата дуmа е глагол ( ) ,mиmxанеан¨, отговарx на осет. mi
kænin – изработи. Cледва знаx ,с¨ в сxоби, xвно знаx на mайстора. Cъmо иmа и втора
надпис - ,mиmxане¨ изработен. Каxто се виxда става дуmа за надпис
оставен от mайстора: ,Тази чаmа изработи Bугтан¨. П.¡обрев предлага разчитане саmо
на вториx надпис, xато ,Mечге е¨, т.е. иmе на собствениx, с xоето не mога да се съгласx,
поради неправилната интерпретаnиx на руните. (П¡-¡FE,стр.242-243)
:)$. На1п#. от Во2B-а Б52*ар#8. B 1983 г. A.Ф.Кочxиной при расxопxи на
Fилxрсxото градиmе наmира част от дръxxа на съд, датиран xъm 11-12 в., с надпис от
,xубансxи¨ руничесxи тип, т.е. аланопрабългарсxо писmо. Hаходxата е под индеxс К11.
Oписан и изследван от
A.Ф.Кочxина, A.X.Xалиxов,
C.×.Fайчоров и на 10.06.1999 г. от
H.Кtзласов.
Cпоред Кtзласов: ,Fилxрсxиxт
надпис е рxдъx писmен паmетниx,
надеxно деmонстрираm българсxата
принадлеxност на xубансxата
руничесxа писmеност. При това се
значително xъсно съmествуване на тази азбуxа, в средата на mmсmлmансxото
обmество¨. (HК-P‚¡F-ТA1-2-2000)
Hадписът се чете лесно с поmоmта на осетинсxиx езиx. Първите два знаxа не са
mного xсни, но наподобxват един от вариантите на изписване на аланопрабългарсxите
руни - - „v” и - „с”. Oстаналите три не будxт съmнение, съотв.: - „аu”, -
„хи”, сричxов знаx и - „к”. Получава се трансxрипnиx „vсаuхик”. Mоxе да x
свърxеm с осетинсxиx глагол в иронсxи аfsin, дигорсxи esun – взеmаm, поднасxm,
вдигаm, хваmаm, или съmо поглъmаm и производното съmествително аfsinag/еsufnag
неmо подлеxаmо на хваmане, вдигане. Cравни ,усан¨ най-вече с дигорсxата форmа
esun. (HPC),(¡PC) ×вно от съmиx xорен са и иронсxото аsin, uasin, дигорсxото asinæ
стълба, т.е. вдигаm се на горе, изxачваm се, въпреxи mнението на Aбаев, xойто търси
паралел с осетинсxото sis/ses стена, аналог в българсxи sиo, старобългарсxи sъoъ,
sъso. (BA-C-1,стр.76) Hнтересен паралел е чуваmxото us†n (усáн) отпусxаm,
сниxаваm.
'($. На1п#. в5р0! .ре45рно 42A1о от ..Оно=а19 Перм.-а о42а.т. ¡атирано е
от 6-9 в., от H.A.Талиnxа.
Публиxувано от ×.H.Cmирнов в
1909 г. Cпоред B.П.¡арxевич и
F.H.Mарmаx, надписите са добавени
допълнително оxоло 8-9 в. B наmата
литература П.¡обрев интерпретира
надписа xато лично иmе ,Eлуиг¨.
(П¡-¡FE,стр.240) Предлагаm по-
точна трансxипnиx. Първата буxва е
,и¨, втората е форmа на ,æ¨, третата
е ,л¨, по начин на изписване за
четвъртата иmа два варианта ,x¨ или ,у¨, петата е ,т¨ и последната ,ие¨. Axо четеm с
72
,у¨ се получава ,иæлутие¨ xоето твърде mного наподобxва старооест. аlut, съвр.осет.
æltоn пиво, старобълг. оловиuа. Bъв вториx случай mоxе да го свърxеm с осет. ælхæd
– xупен, придобит. (OPC),(¡PC) Bториxт надпис се трансxрибира xато ,ауттан ание¨ и
поxазва сходство със съвр.осетинсxи, иронсxи udafin предаваm, udаfun mиx,
изmиваm, от don вода, xато в надписа виxдаmе по-старата форmа tan,
засвидетелствана в гръnxото название на ¡он Танаис. Bтората дуmа ,ание¨ вероxтно
отговарx на частиnана uin/un за образуване на отглаголни прилагателни форmи,
udafin-uin/udаfun-un, т.е. значението е ,изmит¨. П.¡обрев предлага греmно разчитане
,аmион онйу¨, тъй xато неправилно тълxува руната ,M¨ xоxто не отразxва
съвр.xирилсxо и главно латино-гръnxо ,M¨ а е означавала ,ут¨.
':$. На1п#. от пре=2ен /а вретено9 от-р#т в
Ма1Bар.-ото *ра1#Gе по поре"#ето на р.К!ма.
Hаходxата е изследвана от E.B.Pтвеладзе в 1965 г. при
разxопxи в археологичесxиx xоmплеxс. Pазmерите на
преmлена са 3,3-3,7 сm и 0,5 сm дебелина. Hадписът се
състои от четири буxви от сирийсxо-несториансxи тип.
Турчанинов разчита дуmата ,huars¨ добро, свързана с бог
Xорз. B ирансxите езиnи, в осетинсxи hors, xmрдсxи xusr,
съвр.персийсxи xorsànd и пехлеви gãr, garōst xелан, сxъп,
предан, xховарсxи hor хубав, xрасив. (Ch-›ˆV) B тох.(б)
kare, в тох.(а) k.r хубав, велиxолепен, добър. ¡.Aдаmс го
свързва с kartse, krent хубав, xрасив, karum доброта, xалост, състрадание, mилост
и прототохарсxото *horos, *horesha. (›†-›…-b) По начина на изписване и съответните
паралели със насториансxата писmена традиnиx, той сmxта че находxата е сравнително
xъсна, 13-14 в. (ГТ-П×HКBE,стр.79,табл.XXXII)
''$. На1п#. в5р0! пре=2ен9 от-р#т в не-ропо2а +22!-Д!р4а2а9 1о
*р.К#.2ово1.- (Ка4ар1#но-Ба2-ар#8$. Oтxрит е през 1963 г. при разxопxи от
E.B.Pтвеладзе в алансxи mогилниx с надзеmни сxлепове, наричани от mестното
балxарсxо население ,xеmане¨ (ср. с прабълг.дуmа кисиuии, киuиuи). Hаходxата е
датирана mеxду 10-12 в. Турчанинов определx
надписа xато сирийсxо-несториансxи по тип. uете
се изречението ,M•а в(у)си алвæс•ан¨ xоето
означава в съвр.осетинсxи ,на mоxта xена (съпруга)
преmлена (за вретеното). (ГТ-П×HКBE,стр.80-
81,табл.XXXII). Hнтересна е дуmата ,алвесон¨. Тx е
присъствала и в езиxа на прабългарите. П.¡обрев
разчита руничесxиx надпис върху опаmxата на
орела xато алвесоu и го свързва с паmирсxото аlwu:
летx. B пуmунсxи alwat, alwe:awe – летx, alwutak
птиnа, в тох.(б) aivsãi – летx, издигаm се. (П¡-
¡FE,стр.23-25) B осетинсxи иронсxи alvasin,
дигорсxи alvasun хвърлxm, подхвърлxm. (BA-C-1,стр.132) B средноперсийсxи ƒlwf
(ãluf), съвр.персийсxи ãluh орел. (Œ-ˆ†ˆŒ) B осетинсxи тx вторично е приела значение
за преmлен, тъй xато ролxта mу е при завъртане, подобно на пуmпал да дърxи
вретеното в изправено полоxение.
'@$. На1п#. в5р0! .519 от-р#т пр# ..О4#2Iно*о на р.К!ма. Hаходxата е от
1962 г. Hаmерена е от лmбители и е придадена в mузеx на гр.Пxниторсx. Таm е описана
и публиxувана от B.A.Кузнеnов, xойто първоначално под влиxние на Bербаx определx
надписа xато ,тmрxсxи¨. E.B.Pтвеладзе x предоставx на Г.Турчанинов за деmифровxа.
Hадписите са добре запазени, xръгови, по стените на съда, от сирийсxо-несториансxи
тип. Hmа схеmатична рисунxа на xонсxа глава, първиxт надпис е: ,hwn• b(a)hi d(w)qj¨
73
xоето отговарx на съвр.осет. „хviuæ бæхи oогiи” дар за xонсxите състезаниx. B
осет.иронсxи хvin - подаръx, приноmение, ахuin kænnu 3 да направx подаръx,
дигорсxи хunæ 1) xертвоприноmение 2) парче от хлxба xойто се предава mеxду
членовете на сеmейството и гостите на mасата, за да си отчупи всеxи, xато знаx на
уваxение. B осетинсxи bæх xон, в иронсxи dugъ, дигорсxи dоgъ – xонно състезание,
dugъi-bаrgг, в дигорсxи dоgъiuаfæg – xоxей, xонен състезател, ездач, иронсxи dugъоn,
дигорсxи dоgъоn 3 xон-бегач, в иронсxи dugъuаt, дигорсxи dоgъuаt - хиподруm. (HPC),
(¡PC) Cпоред
B.Aбаев дуmата е
древна алтайсxа
заеmxа. B
тунгусоmандxурсxи
dugъuf, d‚аgа, d:igаr,
xалmиxсxи dаах -
състезателен xон,
древнотmрxсxи fo¸
(d‚ogh), ‘˜¿i— xонни
състезаниx в чест на починал владетел, по данни на Mенандър, посетил Тmрxсxиx
xаганат в 568 г. Oт алансxи заето в грузинсxи dož, doži xонно състезание (б.а. оттуx и
orигит изxусен ездач). Oттуx произлиза и тmрxсxата дуmа дxигит добър, отличен
ездач. (BA-C-1,стр.374),(CCТM×-1,стр.219) Bториxт надпис е xратъx: ,a jas¨, отговарx
на съвр.осет. a fas, а æss това е ас (xс), респ. аси, »си, по-старата форmа на етнониmа
осетиuи. Cравни древната форmа ,xm¨ със названието на съвр.град в Pуmънсxа
Mолдова Bu, т.е. аски, »ски град. Третиxт надпис е : ,•s•g •aiss•an j(es)¨, отг. Hа
съвр.осет. ,ænnæг ассан йес¨ това е истинсxи ас. ¡уmата ,Anг¨ mоxе да
интерпретираmе xато ,Anси¨, знаxът е идентичен с древнобългарсxото - ,си¨.
Таxа mоxе да свърxеm с дигорсxото æ:а аз, и се получава ,Aз съm ас¨. Форmата
,ассан¨ е по-древна, съхранена в балxарсxи, доxато в осетинсxи се произнасx xато
ассоu – ас, таxа дигорnите наричат тmрxизираните си съседи балxарnите. (ГТ-
ПH×ТКBE,стр.81-83,табл.XXXIV) Cравни с названиxта vсvuи, респ. асиаuи! Bиxдаmе
че става дуmа за съд с ритуално значение, подарxвал се е на победителите в
провеxдани xонни надбxгваниx, ритуал типичен за аланите, респ.съхранен при
българите xонсxите xуmии. Подобно съобmение за xонни състезаниx иmаmе и в
прабългарсxи руничесxи надпис (вx.пx-долу). Hнтересен е съmо знаxът - ,с¨ xоито
се отxрива в надисите от Mурфатлар но в огледален, обърнат вариант , със значение
,дз¨, xаxто и вариантът mу в глаголиnата - -,дз¨.
'C$. На1п#. в5р0! -е02#4арена о4#<а9 от а2ан.-#8 не-ропо2 в Р#м-*ора9
42#/о 1о К#.2ово1.-. Hаходxата е отxрита от xраевед-лmбител в 1957 г. и е
предоставена в 1964 г. от E.B.Pтвеладзе на Г.Турчанинов за изследване на надписа.
Cъхранxва се в mузеx на гр.Пxтигорсx. Aлансxиxт неxропол в xойто е наmерена,
обхваmа 10 ха плоm, с преобладаваmи xатаxоmбни погребениx. Фунxnионирал е в 7-12
в. uеста находxа са стъxлени, xехлибарени или от друг mинерал, xълбовидни топчета
поставени xато обиnи. Hосенето на обиnа на едното ухо при mъxете е типичен алансxи
обичай, среmал се е и при прабългарите. Hнтересуваmата ни находxа е леxо
приплесната сферичxа с разmери 1,3 на 1,7 сm. Hадписът се състои от 14 знаxа, от
салтоmаxnxи и сирийсxо-несториансxи тип. Турчанинов го разчита xато ,и аmайнга
райт•аг¨. B съвр.дигорсxи звучи xато „и амоuгæ раттæг” ,даваmа mастие¨. ¡уmата
amongæ е известна от преданиxта за нартите, xъдето се свързва с „аµамоuг”
вълmебната чаmа на безсmъртието, таxа че означава чудо, вълmебство xъсmет, mастие
(изразът се отxрива и в надпис от Hаги-Cент Mиxлоm, според Турчанинов). Bтората
74
дуmа е иронсxото rаttæg – даваm, създаваm,
rаtu kænin, дигорсxото rаtu kænun –
изпълнxваm, дигорсxото rаttun, raddun,
иронсxото rattin, raddin – даваm, rаttаgæ –
mедър, от древноирансxото *rata даваm,
дарxваm. Поxзва прxx паралел с българсxото
ратvвам силно xелаx и тох.(б) rita, ritan
търсx, исxаm. (HPC),(¡PC),(›†-›…-b),(BA-C-
2,стр.340) Bиxдаmе че в случаx става дуmа за
уxраmение-талисmан, предпазваmо от ,злите сили¨. (ГТ-ПH×HКBE,стр.83-
86,табл.XXXV,рис.1-4) Xараxтерно за надписа е типичниx похват на изписване, xато
плетениnа, аналогично на ,Cитовсxиx надпис¨. Турчанинов отбелxзва че нxxои от
използваните буxви, по-xъсно се отxриват в глаголиnата: - - ,н¨, - , -
,гъ¨ или ,герв¨ xоето в паmирсxите езиnи означава xозле, виx форmата на руничесxата
буxва, xато четириxраxо xивотно. Fих добавил и знаxа - ,æ¨, ,йе¨, сходен с
глаголичесxото - ,ер¨ ,ъ¨. (б.а. първообръзът е финиxийсxото ,хе¨ - ,
араmейсxото ,хетх¨ ограда, xато е по-древна форmа, а глаголичесxиxтx буxва е
сходна със сирийсxо-несториансxата форmа но в изправен вариант).
's$. На1п#. в5р0! -#.тен (4о/1!*ан$ от Сар-е2. Кистенът представлxва оръxие
подобно на боздугана, но mеталната топxа е приxрепена xъm дръxxата с верига, таxа по
заxона на лоста се усилва силата на удара. Bъпросната находxа е отxрита от Bолго-
¡онсxата археологичесxа еxспедиnиx на
M.Aртаmонов в района на хазарсxата xрепост Cарxел
(Fелаx веxа) в 1949-51 г. Oпит за разчитане на
надписа xато тmрxсxи е правил A.M.Bербаx.
Г.Турчанинов виxда xсни салтоmаxnxи (донсxо-
xубансxи) алансxи буxви и го разчита xато ,Кусt
уасчанг¨ xоето се превеxда от осетинсxи xато ,Кусt
уæсnонг¨ xистена на Кусо. Hнтересна е дуmата
,уæсnонг¨, тx е двусъставна, от осет. uæs, uæ:
теxест, аналогично на русxото вес тегло и cong
ръxа, буxв. ,теxxа ръxа¨. B съвр.осетинсxи дуmата се е съхранила в израза uæ:cong
adæfmag ,mъx с теxъx mmруx¨, xвно в mиналото е означавало оръxие, xистен. B
надписа е съхранена една по-стара форmа за ръxа :аuг, xоxто поxазва паралел с
пуmунсxи tsengel лаxът. Cтарата форmа се е съхранила в балxарсxи cinа лаxът.
Bъзmоxно е изходното алано-прабългарсxо *:аuгъ да е в основата на българсxото иmе
Uаuко, Uоuко, респ.фаmилните форmи Uаuков(и), Uоuков(и) – сръчен, xаxто и Hаuко,
Hоuко. Oт един xорен със сансxрит aãnghri, протоиндоирансxи hanghri xраx,
авестийсxи :anga, средноперсийсxи :ang - подбедриnа, пехлевий :ãnùg xолxно,
осетинсxи :æng, :ængæ подбедриnа, d:eng, пуmунсxи danga – xраx, респ.българсxото
orоuгъл xраx, osиuги» стреmе (последно е вероxтно от xуmансxи произход, xъдето
аналогичното d:eng озн. стреmе). Cъmо интересна е буxвата , отговарxmа на
глаголичесxото и xирилсxо ,m¨, в случаx се е произнасxла xато ,ч¨. Bиxдаmе че
буxвата е двусъставна, оригинална, алано-прабългарсxа по произход. Hmето Кусо е
разпространено xаxто при осетинnите, таxа и при българите, 'усо, 'усе, 'усин, 'ус"о
бълг.иmена от 18 в., 'усеви съвр.бълг.фаmилиx. B осетинсxи се среmа аналогичната
фаmилиx Kvситæ. Като вероxтна етиmологиx mоxе да се посочи осетинсxото kuist/kust
труд, работа, тох.(б) kusãal, хотаносаxсxи kusãala здрав, хубав, тох.(б)
kusãalasãsrap, хотаносаxсxи kusãalasãsrava благосъстоxние. Тохаро-осетинсxа
75
аналогиx. (›†-›…-b),(ГТ-П×HКBE,стр.86-87,табл.XXX,рис.5) Cпоред Aбаев,
kuist/kust нxmа надеxни древноирансxи паралели, освен персийсxото kùsidan стараx
се, хотаносаxсxото kùs търсx. (BA-C-1,стр.603) B наmата литература, П.¡обрев съmо
разглеxда този надпис, но опитът mу да свързва етиmологиxта на ,уесчанг, уæсnонг¨ с
,паmирсxото¨ вехu xълбо, вех удрxm, в случаx е погреmен, предвид точниx
дигорсxи и балxарсxи аналог. (П¡-¡FE,стр.36-40)
't$. На1п#. на -#.тен от Во2B-а Б52*ар#8. Hаmерене в Xулаmxото градиmе
(Татарстан). ¡атиран е оxоло 10 в. Hаходxата е лично притеxание на
аxад.B.Ф.Каховсxий. (¡uP) По форmа и наличието на руничесxи
надпис, mного прилича на ,xистена о Cарxел¨. ×сно се виxадат
нxxолxо руничесxи знаxа. Hай-долу е разполоxен знаx - ,у¨, над
него иmа два знаxа , вероxтен вариант на алано-древнобългарсxото
- ,n¨ (в согдийсxо-mанихейсxото писmо - ,nаде¨) и ,
аналогичен на алано-древнобългарсxото - ,m¨ и най-горе
съвсеm xсно се виxда знаxа - ,ан¨. Получава се дуmата ,уnmан¨
аналогично на надписа върху ,xистена от Cарxел¨ ,уасчан¨
осетинсxото uæ:cong – теxxа ръxа, в прен.сm. ,оръxие, xистен,
боздуган¨.
'u$. На1п#. в5р0! фра*мент на .519 от .ре1нове-овн#8 7ер.оне.9 от )-:: в.
(Кр#м$. През 1964 г. археологът B.H.Каадеев от Xарxовсxиx университет, предоставx
на Турчанинов фотографиx и
саmата находxа за изследване.
Cъдът е наmерен при еxспедиnиx на
харxовсxиx университет и Eрmитаxа в
района на Xерсонес, в 1963 г. Bърху
фрагmента е нарисувана задниnата и
опаmxата на сxачаm xон. Hадписът е от
сирийсxо-несториансxи тип. Cъдърxа
четири буxви, четxmи се xато ,фихе¨.
Г.Турчанинов ги свързва с дигорсxото
„qiх æ(хсiр) варено, xипнато mлxxо. (ГТ-ПH×HКBE,стр.7,табл.XXXVII,рис.1) Hо
предвид фрагmента от рисунxата на сxачаm xон, mоxе да посочиm и друго реmение
дигорсxото fæххаun, иронсxото fæхаuin – отсxачаm нагоре, сxоx, от fæxt/fæstæ - стъпxа.
(¡PC),(HPC),(BA-C-1,стр.466)
76
'p$. На1п#.# от фра*мент# на .51 от 7ер.оне.9 от :@-:C в. Oтxрит е със съmата
еxспедиnиx. ¡вата надписа са идентични, буxвите са от сирийсxо-несториансxи тип, в
алансxиx иm вариант. Турчанинов разчита дуmата
,саг¨ или ,сах¨ и го свързва с осет. sag елен, xато
вероxтно в случаx е лично иmе. Cъmо в осетинсxи
sæg - xозел, xгнобсxи cak, белудxи :ah - xозел. (Vœ-
š…›) Паралел с тохарсxото se, алтайсxото sigo,
тmрxсxото siƒg, mонголсxото seenek,
тунгусоmанчxурсxото sig, seg, xпонсxото sika
елен и сходното suku, тmрxсxото sukak,
mонголсxото soguƒa, тунгусоmанчxурсxото soge,
xпонсxото suuƒkaru xоmута. (œ-†š) Bъзmоxно е
надписът да означава и лично иmе, наприmер в българсxи Cакъ иmе от турсxите
регистри от 15 в. B сансxрит sah победоносен, поxорxваm, завладxваm, в
протоиндоирансxи safãh, отговарx на тохарсxото sãkti власт, mоm, способност, sãk –
управлxваm, дърxа, ограничаваm, подтисxаm и sakw благосъстоxние, mастие, от
протоиндоевропейсxото *sogh-eha управлxваm, владеx, подтисxаm, от xоето са
тохарсxите sãkti власт, mоm, способност, sãk – управлxваm, дърxа, ограничаваm,
подтисxаm и sakw благосъстоxние, mастие. B средноирландсxи seg, готсxи sigis –
сила, победа. Cходно в угрофинсxите езиnи, в mанси saka, хантсxи s’g, cêkê, унгарсxи
sok, удmурсxи :òk, xоmи suk, mарийсxи suko, лапландсxи suokkod, финсxи sakea,
естонсxи sage, вепсxи sage – голxm, силен. (Vœ-š…›) Oт съmиx xорен в сансxрит sak
силен, mогъm, saãhas насилие, saãhuri побeден, победоносен. B белудxи sak –
силен човеx. B хетсxи sakurièe побеxдаваm, убиваm. (Œ-ˆ†ˆŒ) B осетинсxи sахъ –
mнаx, сmелчаг, mлад войн. (OPC) Oтxрива се в тmрxсxи saq, caq сила, mоm. Cпоред
Aбаев иmаmе древна тmрxсxа заеmxа в алансxи, но предвид mироxото разпространение
на xорена, mоxе да mислиm за ностратично понxтие, дало и названието етнониm саки.
Oсетинсxата (алансxа) дуmа е заета в чеченсxи и ингуmxи saq бдителен, сmел. (BA-C-
3,стр.33)
')$. На1п#. в5р0! ам!2ет9 от-р#т -ра; ..Ма2-# (С2авен.-# ра;он на
Доне<-а о42.$9 .а2тома8<-а ар0ео2о*#"е.-а -!2т!ра. Oтxрит е през 1967 г. от
еxсепедиnиx на Xарxовсxиx университет, от
археолога B.К.Mихеев. Hаходxата е датирана
оxоло 9 в. Pазxопxите са правени в района на
салтоmаxnxо (алано-прабългарсxо) селиmе,
обградено със зеmен вал и ров, xоето е типична
алано-прабългарсxа праxтиxа. Amулетът е бил
част от съпътстваmиx инвентар на погребение.
Hзработен е от сив на nвxт xристал, иmа дупxа
по средата. Cега се съхранxва в
Aрхеологичесxиx mузей на Xарxовсxиx
университет. Hадписът е от алансxи, донсxо-
xубансxи тип. Турчанинов наmира прилиxи с надписите от Hаги-Cент Mиxлоm.
Pазчита се следниxт израз: ,айсæд нæ зtнтt¨ xоето в съвр.осетинсxи означава ,взеmаm
тегобите mи¨, т.е. аmулетът е иmал ,предпазна фунxnиx¨ за притеxателx си. B иронсxи
аfsin, дигорсxи еsun взиmаm, отнеmаm, иронсxи :init, дигорсxи :inti тегоби, бреmе,
производни на :in/:in труден, теxъx. Oтxрива се в согдийсxи :in - труден,
древноиндийсxи fvã (d:vã) подтиснат. (BA-C-4,стр.322,323) B пехлеви :ēndãnbãn
затворен, заxлmчен, shēb спусxаm се, sang - теxест. (HC-ПPC) ¡уmата се използува и
в съвр.персийсxи :indãn отxъдето е навлxзла в българсxи xато турnизъm sаuoаu
затвор.(XФ-П¡FE) B тох.(б) sin сниxен, нисъx, подтиснат. (›†-›…-b) Cреmа се в
77
алтайсxите езиnи (вероxтна тохарсxа заеmxа) siuµu, тmрxсxи siµ, mонголсxи singe,
тунгусоmанчxурсxи suµta, xпонсxи sintum - сниxаваm. (œ-†š) B осетинсxи
:indon/:indonæ затвор, ад, пъxъл. Mоxе да посочиm и ирансxото san спусxаm се
нисxо, авестийсxото vsãn спусxаm се нисxо (сравни с аналог.чуваmxа дуmа us†n),
партxнсxото ƒwsn, хореmзийсxото wsƒnv спусxаm се нисxо. (Ch-›ˆV),(HPC),(¡PC)
B този надпис (от иронсxи тип) отxриваmе интересни нови буxви: - ,а¨,
поxазваmа паралел с араmейсxото - ,ха, хе¨, или по-точно със сирийсxото
,естрангело¨ , пехлевийсxото - ,алеф¨, - ,с¨, в древнобългарсxите надписи
се среmа xато - ,с, си¨ и поxазва прxx паралел със сирийсxо-несториансxото -
,с¨, - ,ъ,t¨, идентична с глаголичесxата ,xт¨ - , или прабълг.руничесxи знаx
- , , æ¨, поxазва паралел със сирийсxо-несториансxото - ,й¨, саmиxт ,xт¨ по
начин на изписване поxазва вписани една в друга несториансxите ,й¨ и ,т¨, - ,н¨
сирийсxо-несториансxото - ,н¨, - ,т¨ сирийсxо-несториансxото - ,т¨,
- ,t,й¨ сирийсxо-несториансxото - ,й¨. (ГТ-¡CПOП,стр.102-105,217) Hли
виxдаmе xаx в ранното средновеxовие значително се засилва несториансxото влиxние
върху писmените традиnии на алани и прабългари, фаxт поxазваm xултурни връзxи със
Cредна Aзиx и Cасанидсxи Hран, xъдето иmа mного христиxти-несториани, обxвени за
еретиnи от ортодоxсалната риmо-византийсxа nърxва, поради xоето пъx се толерират
от персийсxите mахове.
@($. На1п#. в5р0! фра*мент# от *2#нен# п2о"-#9 от-р#т# в Сар-е2. Oтxрити
са от M.Aртаmонов, датирани xъm 9 в. Cъхранени са mест непълни реда, от алансxо
писmо. Първоначално Aртаmонов и Bербаx ги сmxтат за xирилсxи, но не mогат да го
четат на ,славxнсxи¨. Г.Турчанинов
предлага следното разчитане: .qw
sa(rdaræn), .10 ga(j) lag., .w qan
hw(mgænægæj), .2 ga(j) as
jw(ajsarag), 16 ga(j) hw ihwa(si), .
jasa(j) qw j(esun). Hнтерперитира с
поmоmта на осетинсxи: ...хъу
сæ(рдарæн), ...10 га(й) лæг, ...у хъан
ху(mгæнæгæй), ...2 га(й) ас
йу(аnайраг), ...16 га(й) ху хуаси,
...йасæ(й) хъ æуt й(есун). B
съвр.осетинсxи тези части от
изречевниx означават: ...хъу
сæ(рдарæн) селсxиx първенеn,
управител, ...10 га(й) лæг по 10 mъxе, ...у хъан ху(mгæнæгæй) от xансxите (виxдеmе
титлата xан) зеmеделnи (буxв.орачи), ...2 га(й) ас йу(аnайраг) по дваmа по-възрастни
плениnи (затворниnи или роби), ...16 га(й) ху хуаси по 16 mалxи xупи (сено), от xсите
трxбва да получиm. Hадписът е с xсна стопансxа nел, уточнxваm нxxаxва сделxа. (ГТ-
¡CПOП,стр.111-114,221) Hнтересно е използването на титлата xан. Hнтерес
представлxва буxвата - ,а¨, произлизаmа от араmейсxото - ,ха, хе¨.
@:$. На1п#.# в5р0! овне=-# -о.т# . р#т!а2но /на"ен#е9 от-р#т# в
Са2тов.-#8 не-ропо2 ()-:( в.$. Hаmира се до с.Bерхнее Cалтово, на 50 xm от Xарxов,
по поречието на р.Cевернисxи ¡онеn. Oтxрит е оmе в 1900 г. Bъпросните xости са
отxрити при еxспедиnиxта на B.A.Cеmtонов-3усер (1947-48 г.). B.H.Кадеев ги
предоставx на Турчанинов за анализ на надписите. Hзследвайxи сmисъла на записаните
дуmи, той стига до извода че въпросните xостиnи са се използвали xато зарове и
78
xаxвато дуmа се падне при хвърлxнето, това очаxва човеxа, един вид са се използвали
за предсxазване на бъдеmето. Oбmиxт брой на тези своеобразни xостни зарове е 69, но
саmо върху 14 се отxриват буxвени знаnи. Oт направениx анализ се виxда че това е
писmо от салтоmаxnxи тип, със сирийсxо-несториансxи черти. Pазчитат се следните
дуmи: :. >#=? осет. is, xæssvn, eisin, xгнобсxи xas, исxаmиmсxи vã, вахансxи wi:im,
xзгулеmсxи afam, afom, хотаносаxсxи hafsiem, xуmанобаxтрийсxи aga, тох.(б) ai –
даваm, носx, '. >#05!ре? в дигорсxи
хъаuræ, иронсxи xъaur храбраст, @.
>•в1? осет.иронсxо ævid да
оnелееm, да се спасиm, сравни с бълг.
vви израз на приmирение xъm
съдбата, C. >ант? иронсxи æntist,
дигорсxи æntæst – xъсmет, s. >н#.?
иронсxи ni:, дигорсxи nе: болест, t.
>ан? осет. æn заедно, съвmестно,
u. >#н? иронсxи ingæn гроб, p.
>нL=? иронсxи nisan, дигорсxи
nisan, xгнобсxи nison, xmрдсxи nisan,
пуmунсxи nixan, талиmxи nvson,
гилxнсxи nisun, персийсxи nàsan,
mугнансxи nixun, xзгулеmсxи nasona,
сариxолсxи nixun, белудxи nosk
признаx, nел, белег, (бълг.турnизъm
от персийсxи ниmан), ). >/...?
иронсxи :in, дигорсxи :in, талиmxи :ifon, xгнобсxи sаn, mугнансxи :in, :id, :ivu°n,
хуфсxи :in, :fd, руmансxи :in, :od, сариxолсxи :on, :ed, :ivun, xзгулеmсxи :ivanav,
орmури :an, :vk, xmрдсxи xivan, ¸in, персийсxи sàvà, пехлеви :vãn, тох.(б) sanu –
опасност, бреmе, неmастие, :(. >н...? иронсxи niv, дигорсxи nivæ mастие,
хореmзийсxи hncv, hncƒwv почивxа, партxнсxи ngw - отдих, талиmxи nevo:nie,
персийсxи nàva:es неxност, ::. >а;4? осетинсxото aipp недостатъx, липса,
предполага се че е заеmxа от арабсxото aib, през персийсxи, т.е. е нова дуmа за
салтоmаxnxото населене, :'. >т...? осет.иронсxи tiх, дигорсxи tuxæ, пехлеви tōxtan,
съвр.персийсxи tvxtan, партxнсxи twc, согдийсxи tƒka, хинди-урду tashih, пуmунсxи
takrrah, takal, бенгалсxи thika, непалсxи tãgata, сансxрит dãkxa, takka, старобългарсxи
т гъ сила, mоm. (ГТ-¡CПOП,стр.114-116,223),(Œ-
ˆ†ˆŒ),(Ch-›ˆV),(Vœ-š…›)
@'$. На1п#. в5р0! фра*мент от .519 от-р#т в
.а2тома8<-о по.е2ен#е 1о .5вр...Т#т"#0 (Сре1но
Пово2B#е9 Во2B-а Б52*ар#8$. Pазxопxите са дело на
A.M.Mосxаленxо (1954, 1952 г.). Cелиmето е от 10 в. и е
било сmесено славxно-салтоmаxnxо. Oтxрита е известно
xоличество натроmена салтоmаxnxа xераmиxа. Bърху
част от фрагmентите иmа следи от рунни знаnи.
Турчанинов разчита нxxои от тxх: ,mtхха с... асса¨,
,mtхха¨ - свързва с осет.miggag род, сеmейство, ,с¨ вероxтно част от дуmата
sixag съсед, ,асса¨ аси, xси. Туx се виxда една интересна вариаnиx знаx за
,двойно с¨ - , представлxваm слепени два знаxа за ,с¨. (ГТ-
¡CПOП,стр.118-122,224)
@@$ На1п#.-*раф#т в5р0! -аменен 42о-9 от
-репо.тна .тена (Ма8<-о *ра1#Gе$. Oтxрит през 1982
г. при расxопxи от C.A.Плетнtова и Г.E.Aфанасиева.
79
Cъхранxва се в Mузеx за Hсториx на xнигите, xъm Pусxата ¡ърxавна библиотеxа.
Публиxаnиx: Кtзласов H.H. Pуничесxие надписи, рис.11, с.18. ¡ревнетmрxсxаx
руничесxаx писtmенностt Eвразии, рис. 8,3, с. 25. Hе са правени опити за разчитане.
Hадписът е направен с типичната за салтоmаxnxата xултура алано-древнобългарсxа
(донсxо-xубансxа) писmеност. uете се от лxво на дxсно и се получава израза ,æуxълъи
айуm¨. Mоxе да предлоxиm две алатрнативни версии: 1. ,æу¨ дигорсxото аfæ тази,
,xълъи¨ осет. kъul стена, ,айуm¨ иронсxи ufm, дигорсxи ame уxаз.mест. таm
или туx. 2. Axо разгледаmе ,æуxълъи¨ xато една дуmа, то иmа близост с дигорсxото
ævgъеlæ ритуално mествие, подобно на българсxите xуxери, в чест на бог Vаnил и
поxазателното mест. ufm, ame – туx. H в двата случаx надписа съобmава за неmо
свързано с mxстото. (…Š)
@C$. На1п#. в5р0! 42о- от -репо.тната .тена
(Ма8<-ото *ра1#Gе$. Oтxрит през 1981 г. при расxопxи от
C.A.Плетнtова и Г.E.Aфанасиева. Cъхранxва се в mузеx на
гр.Bоронеx. Публиxаnиx: Кtзласов H.H. Pуничесxие
надписи, рис.11, с.18. ¡ревнетmрxсxаx руничесxаx
писtmенностt Eвразии, рис.8,3, с.25. Oпити за разчитане не
са правени. Bиxдаmе че се xасае са нxxолxо буxви,
съхранени върху блоxа. По mетода на Турчанинов разчитаmе
дуmата ,Hоан¨ или ,Hуан¨, xоето е лично иmе. Cледваmите
буxви трудно се интерпретират, преполагаm че се чете
,аxx.¨ от осет. akkag достоен• (…Š)
@s$. На1п#. в5р0! 42о- от .тена9 7!мар#н.-о *ра1#Gе ()-:( в.$. Oтxрит е в
1962 г. Cъхранxва се в Mузеx по xраеведение на Карачаево-uерxесиx.
Публиxаnии: Кузнеnов B.A. Hадписи, рис. 2,2; Fайчоров C.×. Hадписи Xуmаринсxого
городиmа, е. 92;. ¡ревнетmрxсxие руничесxие
паmxтниxи, табл. 141, 142; Xабичев M.A.
Cловообразователtнtй и €тиmологичесxий анализ
неxоторtх xарачаевсxих €тнониmов. - Axтуалtнtе
проблеmt xарачаево-балxарсxого и ногайсxого
xзtxов. Cтаврополt, 1981, с. 39. Oпити за
разчитане, чрез тmрxсxи: Fайчоров C.×. Hадписи
Xуmаринсxого городиmа, 93; Cевероxавxазсxий
ареал, с. 22. ¡ревнетmрxсxие руничесxие
паmxтниxи,с.181;Xабичев M.A.
Cловообразователtнtй и €тиmологичесxий
анализ: 39, 40. Трансxрипnиx: µrгъvт(v)р
m:(е)мгo миuгo... - перевод: B дxугутура трети (т. е. трети mесеn в годината на тура,
планинсxи xозел), вечност (т. е. паmетниx)...(на схеmата е дадена и трансxрипnиxта по
Fайчоров - ).
Hадписът е от типични алано-древнобългарсxи знаnи от салтоmаxnxи (донсxо-
xубансxи) тип, със сирийсxо-несториансxи паралели. uете се израза: ,хае•уæанъxут¨.
Първата дуmа mоxе да свърxеm с иронсxото xi, дигорсxото хе възвр.mест. себе си, свой,
в отноmение xъm себе си, слуxи за образуване на възвратен залог на глагола. Bтората
дуmа е сходна със иронсxото uin, дигорсxото un - да бъда, съm сm.глагол. Третата
дуmа с дигорсxото kudt, kuid плач, страдание. (¡PC),(HPC) Bероxтноето значение
е: ,за mене е страдание¨. Hнтерсна е буxвата , вероxтно един от пъровообразите на
,ъ¨ или несъхраненно - ,е¨, ,и¨•
@t$. На1п#. в5р0! ро*ова рам-а (на-2а1-а$ от 4оен 25-. Oтxрита е в
неxропола xрай с.Xитxов, по поречието на р.Mанич, през 1986 г. от E.H.Fезпалtй. По
80
наmераната mонета от византийсxиx иmператор Hъв III (717-720 г.) се определx
възрастта на находxата 8 в. Cъхранxвx се в Краеведчесxиx mузей на гр.Aзов.
Публиxаnии: Fелинсxий H.B., Fеспалtй E.H., Bолxов H.B., Парусиmов H.H. Pасxопxи
Aзовсxого xраеведчесxого mузеx. - AO. 1986. M., 1988. Cеmtонов A.H. ,К вtxвлениm
nентралtноазиатсxих €леmентов в xулtтуре раннесредневеxовtх xочевниxов
Bосточной Eвропt¨ Aрхеологичесxий сборниx Государственного ‚рmитаxа. Btп. 29.
H., 1988 рис.8.
Oпит за разчитане прави П.¡обрев. Той интерпретира надписа таxа: ,Кан Hаз
доспан xан, лиаx лорз арn¨ Кане Hаз, приxтелm xан, бий трепераmите подлеnи¨. (П¡-
¡FE,стр.59-61) Теxстът е изписан с типичната алансxа (алано-древнобългарсxа,
донсxо-xубансxа) писmеност, ето
заmо би трxбвало да търсиm
паралели най-вече с осетинсxиx
езиx. П.¡обрев обаче търси връзxа
с талиmxиx езиx, отxъдето
извеxда дуmите oосnаu, oоsбаu
приxтел, лорs треперx, аµк
а:каq негодниx, подлеn, а
дуmата лаs сmxтана за лично иmе. Hо в осетинсxи иронсxи la:, дигорсxи la:æ, е беда
неmастие, проxлxтие, сmърт, точен изоглос на българсxото неславxнсxо лоu, xоето
поxазва че не mоxе да е лично иmе. Cъmо типичниx салтоmаxnxи знаx - ,у¨ той
приеmа за ,д¨, - ,й¨ за ,п¨, - ,х¨ за ,р¨, - ,а¨,¨и¨ за ,з¨(по-рxдxа форmа на
изписване, вx. по-горните надписи 17, 18), - ,V¨ за ,а¨ и - ,х¨ за ,n¨. Eто заmо
преполагаm че надписът е звучал по-различно: ,Кан лаз у•зйан, xан лиауx л•хаухx¨.
¡уmата xан е очевидно титла, ,лаз¨ е във връзxа с осет.иронсxи lasin удрxm,
аналогичното българсxо (вероxтно от прабълг.произход) л$сна, лана, л$скам,
лакам удрxm, блъсxаm, или с посоченото вече la:/la:æ сmърт (убивай), ,у•зйан¨
дигорсxото uæ:un, иронсxото uæ::аu падаm теxxо, ,лиауx¨ осет. иронсxи lig,
дигорсxо lux сеxа, разсичаm, ,л•хаухx¨ осет. дигорсxо lixъæ разmазан, раздробен,
разсxxан, съmо осетнисxото xæst, xmрдсxото xistin, персийсxи xost – биx, удрxm,
съвр.българсxот хакам - удрxm. Таxа че сmисълът е ,Кане убивай, удрxй теxxо, xане
сечи и разсичай (враговете). (…Š) Oтносно осетинсxото lig/lux, означаваmо пробиваm,
сеxа, правx прорез, дълбаx, Aбаев търси по-обmи индоевропейсxи паралели, xато
норвеxxото logg, датсxото lugge, log, древноиндийсxото lunãti реxа, насичаm, правx
прорез (вx.бълг.турnизъm илик прорез за заxопчаване). (BA-C-2,стр.54) Hо mоxе да
посочиm и прxx тохаро-осетинсxи парелел, тох.(а) lok, тох.(б) lauke отразxваmи
прототохарсxото *leuke, са иmали първоначално значение отрxзъx, проnеп, дали по-
xъсното отдалечен, т.е. отxъснат, съmо в тох.(б) laiko - xорито. (›†-›…-b)
@u$. На1п#. на -аменен 42о- от 7!мар#н.-ото
*ра1#Gе. Представлxва трибуxвен фрагmент. Паmетниxът е
известен саmо по прорисовxата на C.Fелобров xител на
с.Cарtтmз, Карачаевсxи район. Fайчоров го разчита xато
,догъ¨ погребение. Hадписът е с алансxи буxви и xсно се
чете дуmата ,анxс¨. Hе mоxе да се интерпретира, вероxтно е
фрагmент от несъхранила се дуmа. Bъзmоxна връзxа с дигорсxото ænkъust, иронсxото
ænkъuist двиxение, суетене, бързане• (…Š)
@p$. На1п#.9 в5р0! .51 (*5рне$ от Сра-е2 ()-:( в.$.
Г.Турчанинов разчита, дуmата 'XM¨, sut xоxто той свързва с
тmрxсxото sùt – mлxxо. (ГТ-ПH×HКBE,стр97) Oбmоалтайсxа
форmа *siiùitƒi/~t, тmрxсxа *sùt, протоmонголсxа *sut-sun,
81
тунгусоmандxурсxа *site, xорейсxа *sti mлxxо. Hо mоxе да посочиm оmе
волxxобългарсxото суджув – mедовина, посочена от Hбн Фадлан. Cравни със
сансxритсxото svãduã, протоиндоирансxото suadhu, авестийсxото x(w)ãsta,
пехлевийсxото xwash, пуmунсxото xwand, sаt, персийсxото sàhd, xvada mед, талиmxи
son, персийсxи san mедна пита. (Vœ-š…›) B пуmунсxи shedee mлxxо. B паmирсxите
езиnи su:u, xзгулеmсxи sicin питие от mлxxо и mед. (П¡-3Ф,стр275) B тох.(б) sãake,
soke, в тох.(а) sãuk – вxусно, за храна или питие. B чуваmxи съmо séték вxусен соx,
sim, sém mедовина, в тунгусоmандxурсxи d‚uti сладъx. (MФ-‚Cu×-2,стр.47,50),
(CCТM×-1,стр.279) B старорусxи сiта вода с mед, с неxсен произход. (Фасmер). B
осетинсxи sæt – соx, течност (в съвр.осет.слmнxа) аdd‚in вxусен, сладъx. (OPC) Таxа
че sæt-аdd‚in, респ. вкvсеu сок, е логично обxснение на сvorvв! ¡руго обxснение: от
персийсxото sàhd – mед и ap/av вода, mедна вода.
@)$. На1п#. от Сар-е29 в5р0! т!02а от .тена. Г.Турчанинов разчита дуmата
,утиси¨. 3наxът подобен на полуmесеn, вероxтно отразxва
согдийсxото , несториансxото - ,иудх¨ и според Турчанинов се
чете ,и¨, но е възmоxно и да е ,у¨, таxа че да иmаmае ,утуси¨.
Oстаналите знаnи са познати и от други алансxи надписи. Той
превеxда надписа xато ,Vт исt¨ или работата на Vт, тъй xато isi е
тmрxсxа дуmа и означава работа. (ГC-¡CПOП,стр.170-171) Axо Vт е
mъxxо иmе, xоето се среmа и върху надписите от Hаги-Cент Mиxлоm
(произлиза от осет. иронсxи ud, дигорсxи uоd дуmа, дух) , то за израза ,Vт иси¨ mоxе
да посочиm изnxло алансxи произход, в дигорсxи is, isun, иронсxи isin да направx,
работа, дело, т.е. аналогичен превод: ,работата, делото на Vт¨. Eтиmологиxта на
дуmата е производна на осет. is/es притеxаваm, иmуmество, благосъстоxние. (BA-C-
1,стр.550) ¡руга по-mалxа вероxтност е изразът да означава ,съпругата на Vт, от осет.
иронсxи us, дигорсxо uosæ съпруга, xена. (¡PC), (HPC)
C($. На1п#. от Сар-е2 в5р0! т!02а. Cъстои се от две буxви,
едната е ,и¨, а другата изправено вертиxално несториансxо ,m¨ -
, среmаmо се и в други алансxи надписи, вxл. и в ,Таласxата
плочxа¨ (вx.пx-долу), получава се ,иm¨. Bероxтно значенеи за
Турчанинов е посоченото вече тmрxсxо isi – работа (но иmаmо и
прxx осетинсxи паралел). (ГТ-¡CПOП,стр.171) Hо mоxе да посочиm
алтарнативното дигорсxо iseu, иронсxо siu съединxваm, т.е.
въпросната тухла е иmала нxxаxва по-спеnифична фунxnиx в
градеxа.
C:$. На1п#.# в5р0! .51ове от Сар-е2. Hа
фрагmентите се чете двубуxвената дуmа ,айу¨ и ,иу¨ xоxто
Турчанинов свързва с тmрxсxото af mечxа, един вид лично иmе.
Fуxвите са от донсxо-xубансxи тип. (ГC-¡CПOП,стр.171) Cmxтаm че
по-вероxтно надписът отразxва дигорсxото auæ сила, енергиx,
свързано напр.със съхранението в съда на силно вино.
C'$. На1п#. в5р0! .51 от Сар-е2. 3наnите са алано-
прабългарсxи от сирийсxо-несториансxи тип. ¡уmата е
четирибуxвена. Турчанинов разчита дуmата ,аmин¨ и x свързва с
личното mmсmлmансxо иmе Amин. (ГТ-¡CПOП,стр.87) Cmxтаm че
преводът е неверен. Hе е логично съmо това да и христиxнсxото
,аmин¨ с xоето завърmва всxxа mолитва. 3а ,аmин¨ отxриваmе и
други по-точни осетинсxи податxи: дигорсxи аmаfæn, иронсxи
аmаfin mxсто за събиране, сxладиране, дигорсxи аmаfun
събираm, аmænst заxвасxа, аmæntæn xорито за тесто, съд за
дxибри, за ферmентиране на брага или арака (алансxи и осетинсxи
82
mалnови слабоалxохолни напитxи), дигорсxи аmæntæntæ, иронсxи аmæntæn дxибри.
(¡PC),(HPC) Bсичxи те са производни на авестийсxото *a-man• (a-manth) mесx,
разmесваm, разбърxваm. (BA-C-1,стр.50) Hли виxдаmе че надписът иmа далеч по-
праxтичен хараxтер и поxазва че в съда са се съхранxвали дxибри за араxа.
C@$. На1п#. в5р0! .51 от Сар-е2. Публиxуван от Гриневич, xойто го сmxта за
славxнсxи и го чете със ,славxнсxо сричxово писmо¨. (,Праславxнсxаx
писtmеностt¨.M.1993) Hо xсно се виxда че в случаx са използвани алано-
древнобългарсxи знаnи.
B.uудинов съmо публиxува
тази находxа. Oxазва се че са
отxрити два съседни
фрагmента от надпис, доxато
Гривневич посочва саmо
единиx. Bъв фрагmента на
Гриневич, при прилагане
mетодиxата на Турчанинов,
разчитаmе ,иетеиxилуи¨. C поmоmта на осетинсxи разчитаmе ,йетей xилуи¨. B
дигорсxи adæ вxусен, бълг.диал. ито храна, за ,xилуи¨ в иронсxи kъæluа, дигорсxи
kъælæuа овесена, или просена xаmа. (HPC),(¡PC) 3а Aбаев етиmологиxта на дуmата е
неxсна, той предполага връзxо с персийсxото halva халва, първоначално храна
приготвxна от браmно, mед и захар. (BA-C-1,стр.625) Туx виxдаmе и една нова буxва,
вероxтно ,уи¨ получена от съединxването на двете буxви . B долниx
фрагmент, публиxуван от uудинов, разчитаmе ,хъxтсуиxитииигав¨ в иронсxи xigъd
угуmение, храна, дигорсxи хахъ запаси, иронсxи gaga зърно, дигорсxи xogæ
суmено зърно, xeggond ечеmичено браmно, съmо в дигорсxи kъod mерна единиnа за
обеm, igiаu - голxm. (HPC),(¡PC) Hли ,вxусна храна, зърно в определен обеm¨.
CC$. На1п#. в5р0! "а.т от .519 Сар-е2 (:( в.$. B.uудинов го разчита чрез
своето ,славxнсxо слогово писmо¨ xато ,КA HA HT
HA V HH ™E¨ xанал на улиnата, xоето е
несериозно. (Bu-P,стр.183,рис.183) Hадписът е
слаборазличиm, но се виxда че е съставен от
руничесxи знаnи от салтоmаxnxи тип. Първите две
буxви са познати и в прабългарсxите надписи: ,си¨ и
,и¨. Cледваmата буxва е интерсна с това че е
сирийсxото ,естрангело¨ - - ,хетх¨, следва
типично согдийсxо - ,алаф¨ и партxнсxо -
,xопф¨. Последната буxва е алано-древнобългарсxо
,т¨. Таxа се получава ,си и хаxът¨, ,си и¨ - в осетнисxи иронсxи is - 3 л. ед. ч. наст. вр.
гл. uin - e, ,хаxът¨ иронсxи xigъd угуmение, храна, дигорсxи хахъ запаси,
иронсxи gaga зърно, дигорсxи xogæ суmено зърно, xeggond ечеmичено браmно.
(HPC),(¡PC) Bиxдаmе че става дуmа за съд сахранxвал хранителни припаси.
Cs$. На1п#. в5р0! -аменен 42о- от 7!мар#н.-ото *ра1#Gе. Oтxрит от
X.X.Fидxиев в 1977 г. Cъхранxва се в Mузеx по
xраеведство на Карачаево-uерxесиx. Публиxаnии:
Fидxиев X.X. Pасxопxи городиmа Xуmара в 1977г. -
Bопросt средневеxовой истории народов
Карачаево-uерxесии. uерxессx, 1979, рис. 5, .
Xуmаринсxое городиmе. uерxессx, 1983, рис. 49,8,
с. 82, 84, 92; Fайчоров C.×. ¡ревнетmрxсxие
руничесxие паmxтниxи, табл. 150.
83
×сно се виxда че се xасае за фрагmент от надпис. Cъхранени са две дуmи, написани
с алано-прабългарсxи (донсxо-xубансxи) знаnи. Първата дуmа ,согдз¨ иmа xсни
осетинсxи паралели, в дигорсxи sugъdæg, иронсxи sigъdæg свxт, свеmен, чист.
Производни са на авестийсxото *suxta-ka обгорен, ,пречистен с огън¨, респ.осет.
sud:in/sod:un обгорен, предвид прадревната религиозна представа при
индоевропейейnите, за пречистваmата ролx на огънx. (BA-C-3,стр.189) Cледва личното
mест. ,уй¨ в дигорсxи, иронсxи uæ ваm. Третата е ,олф¨ xоето иmа прxx прабългарсxи
аналог ,олх¨ поxой, 3а олх mоxе да посочиm преxи паралели в осетинсxи ulf,
талиmxи olx, паmирсxи (xзгулеmсxи) ol поxой. (П¡-¡FE,стр.74) Произлиза от
ulæf/olæf теxxо диmане, ulæfin/olæfun диmане, uældæf въздух, респ от(oъх)ваm си,
почиваm си, съmото развитие от oъх – въsovх. (BA-C,4стр.14) B българсxи съmо иmа
диалеxтна форmа алех въздух (Xасxовсxо), с възmоxен прабългарсxи произход. B
угрофинсxите езиnи, в хантсxи ala, ōlo
.
m, ùlom, mанси оlоlаnti, аlаlахъ, ol, унгарсxи al,
als:, alus:, alud, —•om, o•t  поxой, сън. Като производно на олх в съвр.българсxи mоxе
да посочиm охлабвам, олабвам, хлабав – отпусxаm се, отпуснат. Oсетинсxото ulfæin
почиваm е аналогично на българсxото охлабвам – почиваm и на чуваmxото ulax
седxнxа, mxсто за веселие, аlхаs забавлxваm се. (HA-VuPC) Hли надписът вероxтно е
посочвал ,mxстото за нечиx сmърт¨, или групов гроб.
Ct$. На1п#.# от >42A1ото на Со2т#-ов?. Hаmерено е през 1843 г. при
неизвестни обстоxтелства. Принадлеxало е на русxиx xолеxnионер П.¡.Cолтиxов.
¡нес се съхранxва в Oтдела за древни
mонети на Париxxата библиотеxа.
Публиxаnии: Cпиntн A.A. Bаmансxие
изобраxениx. - 3аписxи Oтделениx
руссxой и славxнсxой археологии PAO.
CПб., 1906, т. 8, вtп. 1, с. 46, рис. 14,
15; Cmирнов ×.H. Bосточное серебро, с.
4, 7, 11, табл. X7, XCˆˆ, N 40.
B.П.¡арxевич сmxта, че блmдото е
ирансxи изработxа от 7-8 в.,
F.H.Mарmаx го свързва с Тохаристан и
го датира оxоло 550 г. A.A.Cпиnин го публиxува в 1906 г. по направена в Париx
рисунxа, собственост на ×.H.Cmирнов. (Hа рисунxата иmа подпис на френсxиx
худоxниx Œ.œellier.) ×.H.Cmирнов издава и увеличено xопие на рисунxата с изобразени
руничесxи знаnи, близxи с донсxо-xубансxата писmеност. Преиздаване на известните
сxиnи е осъmествено в 1990 г. Hзобраxениxта на mъxxите фигури със саби и елена,
xаxто и саmите надписи се сmxтат за по-xъсно нанесени, оxоло 9-10 в. Подобен начин
на изобразxване е типичен за угорсxите народи от Поволxието. Oпити за разчитане не
са публиxувани. (…Š) Axо прилоxиm mетода на Турчанинов се получават два надписа,
производни на един и съmи xорен ,тунn¨, или ,тунч¨. B осетинсxи дигорсxи tunst,
иронсxи tind:ge бърз, стреmителен, бързо, спеmно, силно. Bиxдаmе че първата дуmа
е започва с ,нй¨, а в осетинсxи представxата næ- слуxи за отриnание. ¡ругата дуmа
започва с ,оæа¨ , в осет.дигорсxи uаfun, иронсxи аuаfin – бързо бxгаm, сxачаm. (¡PC),
(HPC) Hли се получава ,не бързай, бxгай бързо¨. Hе mоxе да се xаxе в xаxъв сmисъл са
употребени тези дуmи, но вероxтно се отнасxт за елена и ловnите. ¡руга ввъзmоxност е
връзxа с чуваmxото tuf, tof, турсxото tunc бронз, чуваmxото t†hl†n,
тунгусоmандxурсxото tud:a - олово, всичxи те са производни на xитайсxото tup,
tun mед, mетал. (OM-ПMH)
Cu$. >Та2а.-ата п2о"-а?. Bърху форmирането на древнотmрxсxото писmо,
според Турчанинов е оxазало влиxние и алансxото (алано-древнобългарсxото) донсxо-
84
xубансxо писmо. Красноречив приmер в това отноmение е прословутата дървена
плочxа от Талас. Тx е отxрита в 1932 г. в Киргизиx. Hзработена е върху борова дъсxа и
поради особеностите на mиxроxлиmата се е съхранила. Aрхеологът M.E.Mассон x
датира не по-xъсно от 8 в., а C.E.Mалов, 5-8 в. Cпоред последниx, доста условно
руничесxите знаnи, mогат да се нареxат типично тmрxсxи. Трансxрибnиите на Mалов,
Bербаx и на турсxиxт иm xолега Oрxун, сериозно се отличавали поmеxду си.
E.Mавлов отxрива сходство mеxду руните от Таласxата плочxа, с руните
нанесени върху съxровиmето от Hаги-Cент Mиxлоm, а Bербаx посочва сходство с
донсxо-xубансxата (разбирай алано-
прабългарсxата) писmеност.
Cпоред A.H.Кононов, се
обособxва една група от т.нар.
сирийсxо-тmрxсxи надписи, в xоxто се
отxрива ирансxо езиxово влиxние,
xаxто и влиxние на сирийсxото,
несториансxи писmо, върху тmрxсxите
руни. Турчанинов отxрива в таласxите
знаnи, буxви сходни с донсxо-
xубансxата писmеност (алано-
древнобългарсxата) и несториансxата.
Теxстът е алано-тmрxсxи, т.е. отразxва
периода на тmрxизиране на завареното
ираноезично население в Cредна Aзиx.
B първиx ред се чете, от дxсно на лxво:
,Cайxе Vт ази с(ъйгър б/mан Cийаx)¨.
Bъв вториx ,(Æсx)и Кутай æсxи
Hанси сан (Bан)нанmан йа(ри) .
Cутан Hуæ Aса сис ис(иm xойурсиз
анъ), и в третиx ,(б/m)ан Cийаг сæда
xуæ (xайтаm)¨. Преводът звучи таxа: 'B
годината на биxа, аз Cиаг..древната
Xудай, древната ×нnай, ...ти
Bан(анmансxа) зеmx...Cута, Hова
×сиx наричате...в годината на овnата се върнах¨. Cиаг е посетил зеmите оxоло
Каспийсxо и Aралсxо mоре, xоито са били заселени с все оmе нетmрxизирани алани и
се наричали Cута, ×сиx, Hова ×сиx и Bаниx, Bананmана, xаxто се съобmава и от
xитайсxите хрониxи. ×вно е иmал далечен споmен за обmиx произход на
тmрxизираmите се алани (аси, ази от другите тmрxсxи надписи), обитавали Cредна и
™ентрална Aзиx и по-рано преселилите се на запад аси и vuи. 3а ,Cута¨, Cуде, Cуте в
xитайсxите хрониxи mоxе да посочmи xсна връзxа с осетинсxото asitæ/asutæ аси,
респ. споmенатата в надписа ,×сиx¨, в съвр.осетинсxи Asi, Assi е названието на днес
xипчаxизираната (тmрxизирана) Ба2-ар#8, но до 14-15 в. населена с алани и
съхранила българсxиx етнониm (Ба2-ар#8-Б52*ар#8)!
B таласxата плочxа се отxриват следните, алано-древнобългарсxи руни: ,а¨ -
, ,ай¨ - , ,ан¨ - , ,е¨ - , ,и¨ - , xато знаxа - , в
тxmрxсxите надписи се произнасx и xато ,от¨, свързва се с идеографсxо изибраxение
на тmрxсxото ot - трева, ,у¨ - , ,ут¨ - , ,с¨ - , ,m¨ - ,¨н¨ - , ,x¨, ,xъ¨
,q¨ - и с известна условност, ,г¨ - . (ГТ-ПП×HКBE,стр.89-96,
прил.табл.XXXIX)
85
Cp$. Сармат.-# на1п#. от >Пнев#G#н.-#8 -ам5-?. Oтxрит е в Fелорусиx, до
с.Пневиmа (Mогилевсxа област), през 1873 г. от xнxз A.M.¡ондуxов-Корсаxов.
Първоначално е стоxл върху xаmенна mогила (xурган) до селото. Кнxзът го спасxва,
тъй xато е бил предназначен да се постави в основите на строxmа се nърxва.
A.M.¡ондуxов-Корсаxов пренасx xаmъxа в иmението си и прерисува надписите от
двете mу страни. По негова поxана, xаmъxът е видxн и изследван от австро-унгарсxиx
археолог Xенрих Bанxел (чех, mоравеn по произход). Той съmо публиxува надписа и се
опитва да го чете чрез еврейсxото писmо. Година след това в иmението избухва голxm
поxар и следите на xаmъxа се губxт.
3а xаmенната
mогила върху xоxто е
наmерен, се знае че е
издигната през 984 г. по
повод победата на
русите над плеmето
радиmичи. Bъз основа
на публиxуваните
зарисовxи са правени
различни опити за
разчитане. B 1997 г.
M.A.Cерxxов предлага
че въпросниx надпис е
написан на сричxово
писmо, подобно на
,брахmи¨ xоето
славxните са
използвали•! ¡руг един
,спеnиалист¨ по ,славxнсxи руни¨ B.A.uудинов съmо предлага своx версиx, сmxтайxи
че е съmествувало древно славxнсxо доглаголичесxо писmо. (Bu-3CП) Bе разгледаmа
надписа върху едната страна на xаmъxа, xойто е доста по-xсно нарисуван. Oчевидно е
че се xасае за сарmатсxо, алано-древнобългарсxо писmо. Получава се следната
трансxрипnиx, съгласно Г.Турчанинов: - ,з¨ или ,дз¨, - ,а¨, - ,йу¨, - ,лъ¨,
-,у¨, - ,та¨, от - ,т¨ и - ,а¨, или дуmата ,(д)зайулъута¨ xоxто паxазва
паралел с осетинсxите: в иронсxи d:il, дигорсxи d:ul - хлxб,
d:illаg/d:ullаg - браmно. (OPC),(¡PC) Точен аналог на
осетинсxата дуmа е българсxото неславxнсxо залък парче
хлxб, хапxа. B.Aбаев го сmxта за mестна xавxазxа заеmxа, в
грузинсxи dola, даргинсxи cъuli хлxб. (BA-C-1,стр.400) ×вно прабългарсxиxт аналог е
дзалъ, залъ славинизирано в съвр.българсxото sалък.
Bтората дуmа е: - ,и¨, - ,ан¨, - ,в/у¨ (сравни с араmейсxиото - ,вав¨),
възm.и огледален запис на ,n¨, - ,с¨, или ,ианвис¨, ,иануис¨. Паралел с
осетинсxото иронсxо naf, дигорсxо inаfæ върmитба, nаf kænin/inаfæ kænun -
сmачxваm, mесx, разчачxваm. (HPC),(¡PC) B паmирсxите езиnи *nav/nid означава
mачxаm, изnеxдаm, удрxm, в хотаносаxсxи navãka mасло (получено чрез ,биене¨ на
mлxxото), в тох.(б) naitwe отлоmъx, nitt удрxm. (BA-C-2,стр.151) Hли виxдаmе че
става дуmа за xаmъx свързан по нxxаxъв начин с приготвxнето на браmното. ×вно
xаmаxът е сарmатсxи и вторично е попаднал върху xаmенната mогила, предвид
,писmената¨ по него, се е сmxтал че притеxава ,свръхестествени¨ способности.
86
C)$. На1п#. на И4н А2 Не1#м. Aрабсxиxт учен и пътеmествениx съобmава че
през 987 г., xогато е в Кавxаз, е чул от mестен човеx, на xойто mоxе да се вxрва, че
последниxт е бил изпратен от своx господар, mестен xавxазxи владетел, xато пратениx
при русите. 3а последните се знаело че иmат писmеност и пиmели върху брезови xори.
Таxова едно писmо, той поxазал на ибн Hедиm, от xоето арабинът прерисувал надписа.
Таxа е достигнал до наmи дни. Bъпросниxт надпис е предизвиxал твърде голxm
интерес сред русxите изследователи, xоито виxдат в него ,сигурно доxазателство¨, че
русxите славxни са иmали доглаголичесxа писmеност. X.M.Френ търси връзxа със
сеmитсxото ,синайсxо¨ писmо, A.Гарxави сmxта че се xасае за силно дефорmиран
арабсxи надпис, Mагнусен и Bегрен търсxт паралели със
сxандинавсxите руни. Fългарсxиxт учен Emил Георгиев,
П.A.uернtх и ¡.C.Hихачов, го сmxтат за славxнсxи руни
,чертите и резxите на uерноризеn Xрабър¨. A.¡.Mаневсxи
изxазва оргиналната хипотеза че това не е надпис, а xарта.
(BH-HП,стр.283-284) Cерxxов и uудинов, съmо предлагат
свои версии в разчитането на надписа. (Bu-P¡ПMC) B
направената трансxрибnиа от Cерxxов, се виxда че най-
вероxтно се xасае за надпис с алано-древнобългарсxи
знаnи, дефорmиран от ,арабсxиx приоm¨ на писане.
Предлагаm съmо вариант на разmифровxа, съобразно
Г.Турчанинов: ,с анойе роxъайаг¨. B осетинсxи ænusmæ –
вечно, anoson, ænusоn вечен, ænus – веx. (OPC) Bтората
дуmа поxазва xсен паралел с паmирсxото rog, пуmунсxото
rogh здрав, осетинсxото иронсоx rog, дигорсxо ræu,
ræuæg, талиmxото rùk леxо, леx. (Vœ-š…›) Произходът иm е от авестийсxото ra¸u
бърз, стреmителен. (BA-C-2,стр.388) B българсxи „uа рог”- ,на здраве¨, възmоxно и
,да ни е леxо¨ - тост. (П¡-EAКF,стр.116) B ирландсxото rong xизнен, xизнена сила,
поxазва прxx паралел с вълmебната напитxа на нартите роuг. Hнтересно е че Aбаев
извеxда аналогична етиmологиx на роuг от авестийсxото frēna, сансxритсxото prãna
дух, xизнени сили, съотв. авестийсxото frana-ka даваm xизнени сили. Oт този xорен
е бълг.турnизъm от персийсxи произход qира изпарение, xгнобсxото firãn mиризmа.
(BA-C-2,стр.422) Таxа че в случаx, въпросниxт пратениx е поxазал на ибн Hедиm част
от писmо, адресирано до господарx mу, с поxеланиx за здраве и дълъг xивот. Hадписът
е на алансxи, осетинсxи, предвид че вероxтно е адресиран за алансxи xнxз.
s($. На1п#. от пре=2ен /а пре1ене9 от-р#т -ра; *р.Р8/ан. Hаходxата е отxрита
от лmбители-xраеведи през 1945 г., в старо славxнсxо селиmе Fорxи, наmирало са на 2
xm от Pxзан. Г.Турчанинов го изследва в 1963 г. в Pxзансxиx mузей. ¡иаmетърът на
преmлена е 22 mm, а mирината на xръговата ивиnа xъдето са изрxзани буxвите е 7 mm.
Hадписът е сmесен, алано-славxнсxи,
но буxвите са от несториансxи тип и
алансxи произход. Първите две буxви
са най-сходни с еврейсxото xвадратно
писmо (съmо форmа на араmейсxото)
са ,nаде¨ - , и ,хетх¨ - , ,
иmаmи nифрови равностойности 900 и 8. Cледва дуmата - ,анзи¨ xоxто в
дигорсxи означава година, за ,з¨ е използван -несториансxиx ,зен¨, xойто не е mного
типичен за алансxите надиписи. Cледват отново nифрови означениx, виxадаmе
типично алано-прабългарсxо ,n¨, аналог на араmейсxото ,nаде¨, съmо араmейсxи
,иудх¨ - - ,и¨ отговарxmа на nифрата 10 и отново ,хетх¨ 8, xоето прави 918,
87
след xоето е написано славxнсxата дуmа ,л та¨. Bиxдаmе че първоначално преmлена
е бил собственост на алан, българин, или салтоmаxnxи ас, xойто е отбелxзал годината
908. После собствениxа се е сmенил и отбелxзал новата година 918, със славxнсxата
дуmа лето, превод на алансxото an:i. Г.Турчанинов сmxта че годините са от р.Xр.
(Pоxдество Xристово). (ГТ-¡CПOП,стр.173-174) Cъmнxваm се в това, заmото през
средновеxовието се използва датировxата от ,Cътворението на Cвета¨, а не от р.Xр.
По-вероxтно е датирането да е по ,Cелевxидсxата ера¨ използвано от несторианите,
чието писmо се използва от алани и прабългари. Cелевxидсxата ера започва в 200/201
г.пр.н.е., xоето поxазва че 908 и 918 г., отговарxт на 708/9, 718/19 г.
s:$. >А2е-анов.-#8т на1п#.?. През есента на 1897 г., при разxопxи до
с.Aлеxаново, археологът B.A.Городnов, разxрива погребение на възрастна xена, от 10-
11 в., наmираmо се в района, тогава обитаван от славxнсxото плеmе вxтичи. Cxелетът е
бил в полоxение на гръб, с посоxа mгозапад. Придруxаваmиxт инвентар се състоxл от
xераmичен съд, с изобразени странни знаnи, xелезен ноx и слитъx сребро. Bъпросниxт
надпис предизвиxва твърде mного спорове и дисxусии в русxоезичната литература,
отностно въпроса, иmали ли са славxните доглаголичесxа писmеност. Г.Турчанинов
изследва въпросните знаnи и доxазва че се xасае за алансxи буxви от несториансxи
тип. Hа съда xсно се разчита иmето
,Cлавонтиx¨ но в род.п. Cлавонтией,
следва христиxнсxи xръст, означаваm
година на сmърта, посочена е саmата
година чрез араmейсxи буxви ,mин¨ -
- 1000, по-точно чрез неговиx
огледален, алансxи вариант - , ,хе¨ - -
5, съmо в огледален вид, свързан с един от
вариантите на производното алансxо ,æ¨ и
,бетх¨ - отговарxmа на nифрата 2. Таxа се получава 1000¹5¹2÷1007 г. последната
буxва е ,а¨, xоxто според Турчанинов е началото на несъхранилата се дуmа ,анзи¨
година. Bиxдаmе иmето на xената Cлавонтиx, аналог на българославxнсxото Cлавун,
но в x.р. (Турчанинов го предава xато Cлавутиx, тъй xато mалxата носовxа в русxи
преmинава в у), починала в 1007 г. Точxите са използвани за словоразделителни знаnи.
(ГТ-¡CПOП,стр.174-184) Този надпис xсно поxазва че граничните на салтоmаxnxата
xултура, славxнсxи плеmена са заиmствали алано-древнобългарсxата писmеност и са x
използвали в еxедневието си. ¡атировxата на въпросната Cлавонтиx по-вероxтно е по
,Cелевxидсxата¨ несториансxа ера 807/8 г., иначе би трxбвало да се използва
xирилсxата писmеност, в 11 в. вече mироxо разпространена в Киевсxа Pусt, а xръстът
поxазва че е била христиxнxа.
s'$. >На1п#.5т от Ра1! Не*р!?. Oтxрит е върху фрагmент
от xераmичен съд, xана, наmерен в Mолдова, селиmето Pаду
Hегру, сред археологични находxи от чернxховсxата xултура.
¡атиран е оxоло 3-4 в. Представлxва четири рунни знаxа.
Публиxаnии: Г.Гриневич. ,Праславxнсxаx писtmеностt¨.M.1993,
лист-8, фиг-4. Гриневич сmxта че се xасае за хипотетично
славxнсxо сричxово писmо и чете ,леви лmй¨ xоето означавало
,лъвсxа лой¨, неmо изxлmчително абсурдно xато значение,
сmxтаm равносилно на българсxиx израз ,от xостенурxа вълна¨!
П.¡обрев съmо xоmентира надписа, но приеmа че означава
,лоу¨ лой. Cаmата дуmа лой е исxонно славxнсxа, тъй xато
присъства във всичxи славxнсxи езиnи. Bx.Фасmер: русxи лой, уxраинсxи лiй,
белорусxи лой, nърxовнославxнсxи лои, аналог на гръnxото otc—p, българсxи лой,
88
сърбохърватсxи лof, словенсxи lof, чеmxи l‹f, словаmxи. lof, полсxи, горнолуxиnxи lof,
долнолуxиnxи lоf xивотинсxа mазнина, сланина. Произлиза от балтийсxото
(литовсxо) •iefu, •ieti - изливаm, •vd”u, •vdvti, •vdinu, •vdinti топx сланина (по Fернеxер).
Bъпреxи това П.¡орбев търси паралел с дуmата lou mасло в езиxа xати от
Xиндоxуm !• (П¡-¡E,стр.32-34)
Pуничесxите знаnи да типично алано-древнобългарсxо писmо. Fез трудност се
чете дуmата ,аxлъи¨. B осетнисxи иронсxи akælin изливане, изтичане на вода,
ækælæn, дигорсxи kælæn теч на вода, аналогични са на българсxото кълкам пиx,
къл-къл изливане на вода. Cъmо в осетинсxи kъælæs, пуmунсxи kƒl пиx, осетинсxи
хæl-хæl, идентично с наmето къл-къл. (OPC) B тох.(б) k.ltsi, klãtsã, kuw.l‰e изливаm,
леx. (›†-›…-b) Hо тъй xато съдът е отxрит в ареала на чернxховсxата археологичесxа
xултура, xоxто е доmинирана от готите е се сmxта за предиmно готсxа, въпреxи че е
вxлmчвала сарmато-алансxи и протославxнсxи плеmена, възmоxно е надписът да е
оставен от герmаноезичните готи, да е свързано с нидералдсxи kwel, kwelm неmсxи
Quelle, в сxандинавсxите езиnи kàlla, староанглийсxи collen, старосаxсонсxи quella,
старовисоxонеmсxи quellen (quall), протогерmансxи *kwillan, *kwalma-:, *kwillō
извор, източниx на вода. Cравни с българсxото кър:агъ стоmна и къркъм пиx.
s@$. На1п#. в5р0! .51 от К#ев. Oписан е от археолога M.К.Каргер. Oтxрит е
сред следи от поxар в ¡ревниx Киев. B ползваната от mен публиxаnиx на B.uудинов
,Pуниnа¨ не е посочена датировxата на находxата, но най-вероxтно се отнасx xъm 9-10
в. Cъдът е бил използван за съхранение на зърно. Bърху него се отxриват руничесxи
знаnи от салтоmаxnxи тип. Cпоред
uудинов това е ,древно славxнсxо слогово
писmо¨ (•!) и го интерпретира xато
,3EPEHT CT HEТA¨. (Bu-P,стр.29,рис.2)
Pазбира се подобни твърдениx са повече от
несериозни, еxсплотирани отдавна в
лmбителсxата русxоезична ,фолx-хистори¨
литература. Cъmиxт автор ,без проблеmи¨
чете със ,славxнсxото слогово писmо¨
етрусxата и xритсxата писmености. Axо
прилоxиm mетода на Турчанинов, разчитаmе ,йратниа¨ xоето mоxе да струxтурираmе
xато ,йрат•н иа¨. B дигорсxи и иронсxи ird don означава бистра, прозрачна, чиста вода,
а ,иа¨ ,е¨. (¡PC),(HPC) Таxа че преди да се озове в Киев, въпросната делва xвно е
използвана от представители на салтоmаxnxата xултура, за съхранение на питейна
вода. Hнтерес представлxва по-древната форmа tan вода, съхранила се в гръnxото
название на р.¡он Танаис, xоето е диреxтна xалxа от ,сxитсxото¨ название. B xсxиx
алансxи диалеxт (в Vнгариx) dan вода. B тох.(а) tsan, сансxрит dhani,
протоиндоирансxи dhan, староперсийсxи dnu, danu, съвр.персийсxи dan потоx,
течение, реxа. (Ch-›ˆV)
sC$. На1п#. в5р0! "ерн80ов.-# .51 от @ в. Oтxрит при с.Hоmоватое. uудинов
,разчита¨ славxнсxото ,BHHO BIIHEXA(HO), чрез слоговото си писmо. (Bu-
P,стр.87,рис.57) Bсъmност иmаmе xсни алансxи
знаnи. Pазчита се ,xсxæ уй (или йи)¨. B осетинсxи
дигорсxи kъos, иронсxи kъus чаmа, съд за пиене, в
иронсxи uif това, е. (¡PC),(HPC) Таxа че изразът
означава kъuskæ uif – това е чаmа, съд (за пиене) и
поxазва иронсxи паралели. 3а kъos/kъus, xато
паралели mоxе да посочиm в xгнобсxи kosã,
xmрдсxи ka¸, пуmунсxи ka´sa, талиmxи kêsê,
персийсxи kase, гилxнсxи kеsê, mугнансxи kosa´, исxаmиmсxи kasa, xзгулеmсxи kosa,
89
kù:a, вахансxи kobun, тохарсxи kaice съд, xупа. (Vœ-š…›),(ˆš›) B тmрсxите езиnи, в
xазахсxи qvsk, гагаузxи gùvec, турсxи kùvec, xарачаевобалxарсxи qouun, mxноалтайсxи
kòs, узбеxсxи kòvos, xxутсxи kùòs, хаxасxи kòrk чаmа. (Vœ-š…›) B угрофинсxите, във
финсxи, естонсxи kaha, удmурсxи ko‚, xоmи kis, хантсxи хuco, mанси хosp, селxупсxи
koc”, kotc”, kodsa, kods— хралупа, дървен съд, в mарийсxи koske, kiske, удmурсxи kisk,
xоmи kiski наливаm, изливаm, финсxи kostea - mоxър. („š) Cпоред Aбаев произходът
на дуmата е индоирансxи, от древноиндийсxото kosa чаmа, дървен съд, заета в
тmрxсxите и угрофинсxите езиnи, вmл. и в русxи под форmата кvвuиu чаmа. (BA-C-
1,стр.642) Hо по-възmоxно е ностратичесxото начало на понxтието. B българсxи
диалеxтно (Xасxовсxо) кикил" означава чаmа, xанче, аналогично на осетинсxото
kusk чаmа и xазахсxото qvsk, възmоxна по-xъсна xипчаxсxа (xуmансxа или татарсxа)
заеmxа.
ss$ На1п#. в5р0! .519 от-р#т в Бе2*оро1
К#ев.-#. E.A.Mелtниxова, го чете обратно и получава
- gir, или air, xато последното сmxта за по-
вероxтно и го свързва със староисландсxото evrir
единиnа за теxест ÷ 27 г. Pазбира се това не е логично,
върху делва да се слага таxава mалxа mxрxа. B.uудинов
разчита знаnите , xоито интерпретира чрез
своето слогово писmа xато ,xа-не-ла¨. (Bu-P,стр.91,рис.61) Bсъmност иmаmе три знаxа
от салтоmаxnxи тип. Първата буxва без съmнение е гръnxата ç ,фи¨, останалите са
,и¨ и ,у¨, таxа че се получава ,фиу¨ mазнина, mас, в осетинсxи. Таxа че въпросниxт
съд е бил ,алансxо¨, салтоmаxnxо притеxание, преди да се озове в Fелгород.
st$. На1п#. в5р0! .51 от Таматар0 (Тм!тара-ан$. Тmутараxан (съвр.Таmан),
преди да бъде завладxн от русите, е част от Xазариx и се е наричал Таmатарх.
Cоболевсxий се опитва да изведе етиmологиxтx от сxитсxото название на Aзовсxо mоре
Temarundam matrem maris (Mеотида), xаxто съобmава Плиний. Hо етиmологиxта е
пределно xсна, аxо изходиm от осетинсxите tæmæn блxсъx, светлина и
tærхæg издатина, сxална тераса, полиnа, т.е. иmаmе xвна хараxтеристиxа
на терена, ,осветена, светла, тераса¨. Bърху аmфора отxрита в древниx
Таmатарх е отxрит този надпис. Cега находxата се съхранxва в
Краснодарсxиx историчесxо-археологичесxи mузей. Bиxдаmе че буxвите
са от салтоmаxnxи тип и се получава дуmата ,ито¨. Hнтересно е че в FEP
(Fългарсxи Eтиmологичен речниx) отxриваmе аналогична българсxа
диалеxтна дуmа ,ито¨ храна, използвана в Троxнсxо означава храна.
Eтиmологиxта е обxснена чрез преход от славxнсxото еo храна. Hо
отриваmе в тох.(б) vot, авестийсxи vada – храна. B надпис от съд за
ритуална храна, отxрит при сxитсxо погребение в района на с.Политотделtсxое,
Турчанинов разчита дуmата iat, xоxто свързва с древноиндийсxото ad xx, ãdva,
дигорсxото adæ вxусен, хранителен, храна. (ГТ-ПH×HКBE,стр.51-52,табл.XVII)
Hапълно произволно C.Pxбчиxов разчита надписа xато ,наг¨ xоето свързва с
старорусxото uагата (uогата) пари. Eдна uогата се равнxва на 2,5
древнорусxи кvu или 2,5 арабсxи oирхеми (Клmчевсxий 1987).
su$. На1п#. в5р0! фра*мент от .51 от Тм!тара-ан
(Таматар0$. Oтxрит е в сxаланен mанастир. Публиxаnиx в уеб-сайта на
C.Pxбчиxов. B mоmента се съхранxва в частна xолеxnиx. Oтново
отxриваmе дуmата ,сут¨ написана със салтоmаxnxи буxви, аналогичен
на надписа от Cарxел. (ГТ-ПH×HКBE,стр97) Bероxтна връзxа с
осетинсxо sæt - соx, или тmрxсxото sùt mлxxо. (вx.по-горното
излоxение).
90
sp$. На1п#. от Кара"аево-Ба2-ар#8. Публиxаnиx: Гадло A.B., Fидxиев X.,
Тmрxи на Cеверноm Кавxазе. uерxесx. 1993. Hадписът е обxвен за тmрxсxи, но не са
правени опити за разчитане. (…Š) Hо xсно се виxда че е написан със салтоmаxnxи
буxви. Pазчитаmе дуmата ,иасиуъx¨. Bиxдаmе една
по сmеnифична буxва , вероxтно вариант на
прабългарсxото - ,си¨. Получава се дуmата
,иасиуъx¨ xвно свързана с етнониmа аси, xси, xаxто
са се наричали аланоезичните предnи на
съвр.балxарnи.
s)$. На1п#. в5р0! .ре45рна 1р5B-а на .519 от-р#т в Се18р9 Ба2е/#н.-#
ра;он в +1м!рт#8. Oтxрита е на 6 mни 1884 г. при оран, близо до селото, на десниx
брxг на р.uепnа - лxв притоx на р.Bxтxа. Hаходxата се съхранxва в Eрmитаxа.
¡ръxxата е съставена от два фрагmента, mеxду xоито иmа липсваmа част. 3апазени са
mного добре писmените знаnи, инxрустирани на равни растоxниx поmеxде си, добре
четливи, с разделителни знаnи от двоеточиx. Публиxаnии: ›onner O. œur Porigine de
alphabet turc du ‡ord de ˆ'†sie. - JœF‰. 1896, 14, c. 42, Fig. XˆX. Mелиорансxий П.M. ¡ва
серебрxнtх сосуда с енисейсxиmи надписxmи. - 3BOPAO. 1902, т. 14, с. 20-22, табл.
ˆ. Cmирнов ×.H. Bосточное серебро. CПб., 1909, с. 5, 6, 11, табл. XCH, N168.
¡арxевич B.П. Xудоxественнtй mеталл Bостоxа 8- 13 вв. M., 1976, с. 9, табл.
20,5,6. Кtзласов H.H. ¡ревнетmрxсxаx руничесxаx писtmенностt Eвразии, рис. 15,7,2,
с. 50-54. П.¡обрев, M.¡обрева. ¡ревнобългарсxата епиграфиxа. C.2001, стр.232-236.
(…Š) Hаходxата е датирана в периода 8-10 в. Eстествено надписът е обxвен за
тmрxсxи. Hо в 1902 г. ×.H.Cmирнов, добре познаваm тmрxсxото руничесxо писmо,
отбелxзва че във седxрсxиx надпис, саmо наxолxо знаxа поxазват известна прилиxа с
тmрxсxи руни. Hо П.M.Mелиорансxи предлага следниx прочит xато на тmрxсxи
надпис: ,3а mалxата дъmерx Герmнч, невстата подаръx¨. V нас П.¡обрев прави опит за
разчитане, саmо че чете надписа
обратно, xоето опорочава верността
на теxста. Каxто се виxда буxвите
са от xсен салтоmаxnxи тип, xоето
посxазва че съдът е бил собственост
на волxxи българин. 3атова трxбва
да се чете с поmоmта на осетинсxиx
езиx. Първата дуmа е ,зxтиа¨ и
вероxтно е свързана с иронсxото
d:ag, дигорсxото id:ag пълен, достатъчен, богат, (за чаmа, съд с храна), следва
,æзгзе¨ поxазваmа паралел с дигорсxото æ:ge друxесxи, добър, ,æза¨ дигорсxото
л.mест.1л.ед.ч. æ:а аз, и ,ес¨ в ост. еs - да бъде. (¡PC),(HPC) ×вно става дуmа за
вxxаxво поxелание, че е добре за собствениxа, xогато съда е пълен. B останалиx
фрагmент се чете фрагmент от дуmа - ,...xан е¨. Производно на d:ag/id:ag е
komd:ag xъс, сравно с бълг.комат xъс хлxб, в осетинсxи kom означава и хапxа.
Aбаев посочва изходното персийсxо cаq, cаž, паmирсxо ¸ak пълен, обилен, заето и в
xоmи cоž – обилен, тлъст. (BA-C-1,стр.388)
t($. На1п#. в5р0! фра*мент от амфора9 от-р#т в Ма8<-ото *ра1#Gе.
Hадписът е направен със салтоmxnxи знаnи, идентични с тези от Cердxр. Публиxаnии:
,C.Г.Клxmорнtй. Xазарсxаx надписt на аmфоре с городиmа Mаxxи. Cов.Aрхеологиx,
бр.1,1979. Fайчоров C.×. ¡ревнетmрxсxие руничесxие паmxтниxи, табл. 122.
H.Кtзласов. Pуничесxие писtmенности Eвразийсxих степей. M.1994, стр.27, фиг.К9.
П.¡обрев, M.¡обрева. ¡ревнобългарсxата епиграфиxа. C.2001,стр.41-46. Hаходxата е
датирана xъm 8-9 в. C.Клxmорнtй прави следниx превод: ,X арxъа X ирxир аxъ ачtxъ
91
бор¨ ,X...единиnи (mерxи) всичxо туx, се съдърxа бxло, сухо вино¨ (б.а. едва ли
понxтието ,бxло сухо вино¨ е съmествувало тогава!•) Fайчоров предлага съвсеm друг
превод и реxонструxnиx на теxста: - ,... ‚н
(€)mече о (€)н...¨ ,Cъд от доmа (туx леxи), този доm...¨. (…Š) Bиxдаmе че и двата
превода са повече от съmнителни. Това е таxа заmото надписът не е тmрxсxи, а
алансxи. П.¡обрев съmо предлага свой прочит, но xато обръmа надписа обратно, xоето
вече опорочава интерпретаnиxта. Hеговиxт
теxст е: ,еи деле Onес ге¨ ,тази делва Onес
белxза¨ xоето съmо не mоxе да се приеmе за
вxрно. По mетода на Турчанинов се виxда че
всичxи буxви са известни от донсxо-
xубансxото и сxитсxото писmо, без да се
налагат еxвилибристиxи с обръmане на
теxста, xсно се чете: ,еа асæx детæе...¨.
Първата дуmа ,еа¨ е дигорсxото еfæ на
него, или еu един, втората е ,асæx¨ xоето
отговарx на дигорсxото acæg, uasæg
действително, вxрно, таxа е, третата е ,детæе...¨ в дигорсxи dættun, иронсxи dættin
даваm. (¡PC),(HPC) Таxа че надписът означава ,на него, или (една, респ.аmфора)
действително дадена¨. Aналогичен начин на изразxване при сделxи Г.Турчанинов
посочва при друг, по-древен сxитсxи надпис върху аmфора. (вx. 17. Hадпис от Тира, 2
в. (Cеверно uерноmорие), поmестен в главата за сxитсxите надписи$. Туx трxбва да
обърнаm вниmание на буxвата xоxто в древнобългарсxите надиписи се чете xато
- ,ие¨. По аналогичен начин се изписва в салтоmаxnxите надписи - ,а¨ или ,æ¨ и
произлиза от араmейсxиx елинистичен , в староеврейсxи , согдийсxи -
„алаq”. Този фаxт поxазва xсно произхода на прабългарсxото ,ие¨ ! Bиxдаmе и една
по-странна форmа на ,т¨ - , xвно получена xато събирателен образ на по-старото
араmейсxо и по-xъсното сирийсxо ,естрангело¨ , партxнсxо - „таq” или
,т¨ !
t:$. На1п#.5т в5р0! "а=а . #/о4раBен#е на Бо*#н8та-ма;-а. Hанесен е върху
сребърна чаmа, изобразxваmа четириръxата богинx Hана, xздеmа лъв и дърxаmа в
ръnете си Cлънnето и Hуната. Този начин на изобразxване на Fогинxта-mайxа е
особено хараxтерен за Cредна Aзиx в ранното средновеxовие (1-6 в.). Cвързва се с
mечxите-тохари,
тxхното преселение
и възниxването на
Куmансxата
дърxава.
Bъпросниxт съд (с
надписа) е от
Xорезъm,
произведен е в 8 в. и
се съхранxва в
Fринтансxиx mузей.
Aналогична чаmа е
отxрито в Pусиx,
xрай с.Fартиm, Перmсxа област. Публиxаnиx на F.Mарmаx, B.¡арxевич. (B¡-
XMB,стр.18,рис.107) П.¡обрев погреmно посочва чаmата, (нарича x блmдо) от
Fритансxиx mузей, xато находxа от Fартиm и го свързва с района на Bолxxа Fългариx.
92
Произходът на находxите е от Cредна Aзиx, от районите mеxду Xорезъm и Куmансxата
дърxава и е попаднало в Перm, xвно чрез согдийсxите търговnи, xато изобmо не е
,волxxобългарсxа изработxа¨. B саmото с.Fартиm са отxривани mного подобни
находxи, обединени от археолозите в названието ,сасанидсxо сребро¨, тъй xато стилът
на изработxа е хараxтерен за ранносредновеxовното ирансxо изxуство, не саmо за
Cасанидсxи Hран, а за nелиx Hрансxи свxт. Bе се спреm на въпросната чаmа от
Fритансxиx mузей, тъй xато съдърxа руноподобен надпис. П.¡обрев съвсеm правилно
се насочва xъm индийсxите сричxови писmа, ,брахmи¨, xхароmи¨, предвид силното
индийсxо xултурно влиxние в Куmансxа Fаxтриx. Трансxрипnиxта на П.¡обрев почива
върху писmото ,брахmи¨ и означава ,у-xха на-и-xха йа¨, xоето той превеxда xато
,Bелиxата създателxа xзди¨. (П¡-¡FE,стр.225-229) Принnипно съm съгласен с превода,
но бих направил нxxои уточнениx. 3а първата буxва , в ,брахmи¨ - , ,xхароmи¨ -
, ,гупта-брахmи¨ (т.е. древен вариант, използван по вреmе на династиxта Гупта, или
3-5 в.), тохарсxи ,брахmи¨ - - ,у¨. Bтората буxва , в ,брахmи¨ - , ,xхароmи¨ -
, ,гупта-брахmи¨ - , тохарсxи ,брахmи¨ - - ,гха¨. Bиxдаmе че вториxт знаx е
,гха¨, а не ,xха¨ и е написан в огледален, обърнат вид. Третата буxва , в ,брахmи¨ -
, ,xхароmи¨ - , ,гупта-брахmи¨ - , тохарсxи ,брахmи¨ - - ,на¨. Bиxдаmе че
най-сходен знаx е този от ,xхароmи¨. Cъmо трxбва да xаxеm че по аналогичен начин се
изписва и буxвата ,н¨ в надписите от Mурфатлар. uетвъртата буxва , в ,брахmи¨ -
, ,гупта-брахmи¨ - , тохарсxи ,брахmи¨ - - ,и¨, в ,гупта-брахmи¨ - - ,е¨,
подобно на глаголичесxото ,x¨. Петата буxва , в ,xхароmи¨ - , съотв.
,xа¨, ,xи¨, ,xу¨, ,xä¨, ,xе¨, ,xо¨, в ,гупта-брахmи¨ - - ,xа¨, тохарсxи ,брахmи¨ -
- ,xа¨, - ,xха¨. Bъпросниxт знаx, най-вероxтно е форmа на ,xи¨ или ,xо¨ от
,xхароmи¨. Последната буxва , в ,брахmи¨ - , ,гупта-брахmи¨ - , тохарсxи
,брахmи¨ - - ,йа¨. Bиxдаmе xсниx ,брахmи¨ произход. Получава се ,Vгха наиxе
йа¨. Първата дуmа поxазва паралел с осетинсxото дигорсxо uæfug, иронсxото uaig –
велиxан, mнаx, богатир, в тох.(б) auki, auks, тох.(а) ok, vuk ръст, израстване, развитие,
старmинство, силен, победоносен. (HPC),(¡PC),(›†-›…-b) Bтората дуmа отразава
тохарсxото nakte бог, nãvake ръxоводен принnип и се отxрива в Mурфатлар, под
форmата ,нейxхес¨ боxествен, свеmен. Трата дуmа ,йx¨ поxазва паралел с осетинсxи
ufй, af, тадxиxсxи ù, vaf, исxаmиmсxи wa, mугнансxи vъ, wi, mундxансxи wo, вахансxи
vао той, и в иронсxи uif, дигорсxи uof тx. (›R…),(ˆš›),(HPC),(¡PC) Hадписът е от
източноирансxи произход, а значението е ,Тx Bелиxата Fогинx¨.
t'$. Сре45рн#8т оре2 на И.пор (А.пар!0$ от ..Во/не.ен.-а. Това е една
особенно nенна за нас българите веm. Представлxва фигурxа на сребърен орел с увита
оxоло xраxата зmиx. Oтxрит е заедно с други находxи от археолога B.A.Гринченxо през
1930 г. Cаmиx той става xертва на сталинсxите репресии. Hаходxата попада в
Xарxовсxиx mузей. Таm се съхранxва до II-та Cв.война. по вреmе на еваxуаnиxта на
mузеx, влаxовата xоmпизиnиx е боmбардирана и следите на ,орела¨ се губxт. Cлед
войната находxата е наmерена от Г.Bаповалов и до днес се съхранxва в Mузеx на
гр.3апороxие (Vxрайна). През 1991 г. българсxиxт xурналист Г.Костов посеmава
3апороxие, среmа се със Bаповалов и заснеmа въпросната находxа. (ГК-ПXA,стр.25-
35) Bърху фигурxата иmа три надписа. Hай-голеmиxт представлxва mонограm с гръnxи
буxви, подредени и четxmи се на xръст, образуваmи иmето ,ECПOP¨. Последното се
налоxи по mнението на O.Приnаx (у нас от M.Bаxлинова). ¡нес по-старото mнение на
E.Mаnулевич, xойто виxда в mонограmа гръnxото ,Петрос¨ е отхвърлено. Eспор, или
93
Hспор е иmето на първиx българсxи владетел на
¡унавсxа Fългариx, известен с придобилото mного по-
голxmо разпространение иmе Hсперих, Aспарух. По
mнението на Притnаx, espor е ирансxа по произход
дуmа и означава орел, xоето обxснxва и присъствието
на орела в предполагаеmото погребение на Hспор.
Oтxриваmе известно сходство с тох.(б) spãr, sparãvkre,
spãrãn неизвестна хиmна птиnа, xстреб, орел•
¡.Aдаmс го извеxда от буxвалниx превод хранеm се с
врабnи, от изходното тохарсxо spertte, spartto, sertwe
врабеn. (›†-›…-b) Aналогично са ирландсxото
speireag, средновеxовен английсxи sper-hauk,
англосаxсонсxото spear-hafoc, норвеxxото sparrhaukr
xстреб, буxв.зн. ,хранеm се с врабnи¨, от английсxото sparrow врабеn. (E›GŒ) B
персийсxи isparùd водоплаваmа птиnа. B пуmунсxи bã:, xmрдсxи ba:, талиmxи bо:,
персийсxи ba:, mугнансxи, xзгулеmсxи bo:, сариxолсxи bu: соxол, исxаmиmсxи bkab,
вахнсxи bispir, xховарсxи bisbar орел. (Vœ-š…›),(ˆš›)
П.¡обрев извеxда есnор от партxнсxото ispurr, ispurrig чист, извисен, в
латинсxи pur чист, в тох.(б) ãsrap – чист, безгреховен. B xховарсxи ishperu свxт,
справедлив. B персийсxи ispuro:, aspuro: – висоx планинсxи връх. Hо е възmоxен и
друг по-убедителен отговор на въпроса за иmето •сnор, •сnерих (Aсnар, Aсnарvх). B
тох.(б) spãrtо, spertte – дисnиплина, техниxа, фунxnиx, поведение, успех. (›†-›…-b) B
латинсxи рrоsреr,*рrоsраrоs – успеmен, просперираm, обmогерmансxото *spara-,
*sparōn, *spare, означава иxоноmичен, пестелив. B ирландсxи spаirn, spairn, sbairn –
борба, стреmеx, усилиx, норвеxxи sporna, sperna, английсxи spar – усилиx, борба, в
ирландсxи sp•iread сила, храброст, английсxи spread
- разmирxваm (се), разпространxваm. B сансxрит sparh,
sprha, sphir—s, авестийсxи spar, средноперсийсxи spur,
пехлеви и съвр.персийсxи spur, spurdan, партxнсxи
ƒbvspƒr, ƒupaspar, согдийсxи ppar, хореmзийсxи bƒpƒrv,
гилxнсxи ispurdan, ispur, исфахансxи espartan, separ,
пуmунсxи spãrãl, mугнансxи sipˆrt, вахансxи ispird,
осетинсxи æfsard xелаx, заповxдваm, управлxваm,
сансxрит ãspardh борx се, ãspar – печелx, изгода,
пехлеви uspurrig пълен, обилен, авестийсxи spãrãdã,
согдийсxи ƒspƒrƒt, хотаносаxсxи spaƒtti, spalãri -
усърдие. (Ch-›ˆV) Bиx славxнсxиx аналог *sроrъ успеmен, благоприxтен, в
старорусxи сnорvй успеmен, уxраинсxи cnopuù, чеmxи, словаmxи sporv, полсxи,
луxиnxи sporv – значителен, сърбохърватсxи сnор, -а, -о, словенсxи spoèr,   spor”  
излиmъx. (›-œˆŒ),(ˆšš) B хетсxи ispar, isparra, авестийсxи sparêga, осетинсxи spar
означава настъпваm, завладxваm, пехлеви spar, spurdan ограничаваm, владеx. Cпоред
B.Aбаев, иmенно spar стои в основата на съвр.осетинсxо иmе Æqсæрæг, наследило
средновеxовното алансxо Aсnарак, xаxто и Æqсæрæг, наследило по-старото
Aсnарагаu. (BA-CC×-¡H×,стр.304) Bиxдаmе че сеmантичната двойxа Aсnар/•сnор,
Aсnарак(Aсnарvх)/•сnерих mоxе да се обxсни, mного по-убедително с дадените
приmери xато управлxваm, владееm, заповxдваm, усърден, печелеm, настъпваm.
Cтаростин посочва индоевропейсxата протофорmа *(a)sparag-, *(a)sprãg-ph- стреmеx,
бxг, настъпление, натисx. Hостратичесxи паралел в дравидсxото *pãr, синотибетсxото
*phra настъпваm, разmирxваm. (ˆšš)
B този аспеxт виxдаmе че •сnор е вероxтниx точен индоевропейсxи, ирансxи
аналог на траxийсxото иmе Cnартак и названието на гръnxата mилитаристична
94
дърxава Cnарта. •сnерих е с xвна тохарсxо-ирансxа (сарmатсxа) етиmологиx, нxmаmа
ниmо обmо с тmрxсxите езиnи.
Hа раmото на орела се отxрива оmе един надпис, с гръnxи буxви: ,AOX¨, xоито се
интерпретират обиxновено xато византийсxата титла ovк и латинсxиx е вариант dux
дуxс. П.¡обрев предлага талиmxите dox xлейmо, даmга, или doxa mолитва. (П¡-
¡FE,стр.24) Aз предлагаm връзxа с дигорсxото dæхе – свой, на
теб, род.пад. на dæхuædæg усилваmо притеxателно
mестоиmение, озн. твой, собствен, респ. в иронсxи dæхi/dæхædæg.
(¡PC),(HPC)
Третиxт надпис, xойто е най-лоmо запазен, е върху опаmxата
на орела. Omе Гринченxо прави неуспеmни опити са
деmифрирането mу. П.¡обрев пръв го разчете, с поmоmта на
увеличени изобраxениx през xоmпmтърната обработxа с
програmата Photoshop. Hеговата интерпретаnиx е ,AHBHCCOH¨,
xато сmxта че са използвани руничесxи и гръnxи буxви. Cаmата дуmа означава полет,
птиnа, в паmирсxи аlwu: летx. B пуmунсxи alwat, alwe:awe – летx, alvutel висоxо,
alwutak - птиnа. (П¡-¡FE,стр.23-25) B средноперсийсxи ƒlwf (ãluf), съвр.персийсxи
ãluh орел. (Œ-ˆ†ˆŒ) Cъmо в тох.(б) luwo птиnа, lwãsa
s·lvamnana летxmа птиnа. (›†-›…-b) B унгарсxи òlvv
xстреб. Cъmо mоxе да посочиm и обmоиндоирансxото
*sien орел, в сансxрит sven—, авестийсxи saēna, пуmунсxи
sahênd, персийсxи sihin, тадxиxсxи soin, mугнансxи sovin,
xзгулеmсxи sohin, сариxолсxи suvin, осет.дигорсxи xof,
хинди-урду sen, svena, shunqãr соxол. Cъmо в арmенсxи
chin соxол. 3аето в нxxои тmрxсxи езиnи, в татарсxи,
турсxи sаgаn, sааn, sаn, xазахсxи sùnƒkqar, узбеxсxи,
уйгурсxи sunqor, баmxирсxи sungkar, xиргизxи sumkar
соxол. (Vœ-š…›) Таxа че ,алвессион¨ mоxе да означава и летxm орел. При поставxне
на по-голxmа увеличение и разглеxдане в xонтарстен вариант, получаваm дуmата
,алвесион¨ xоxта mалxо се отличава от резултата на П.¡обрев. Hо в случаx виxдаmе
една оргинална форmа на ,в¨ описана и от Г.Турчанинов (вx. надипс 30 от алансxите
надиписи, Cарxел, по-горе) Pазбира се везmоxно е това да е и гръnxата ,µ¨.
¡нес в осетинсxи тази дуmа не се е съхранила, xато название на птиnа, но се е
запазила със значение полет, висоx, сxачаm нагоре, или преmлен за вретено. Предвид
тохарсxата, пуmунсxата и унгарсxата форmа, mоxе да сmxтаmе че аланите съmо са
иmали подобна дуmа за птиnа. И2# а-о о4о4G#м тр#те на1п#.а .е по2!"ава
>Тво8та пт#<а (оре2$9 Е.пор?J
Aбсолmтно недопустиmо и невxрно е ,орелът от Bознесенсxа¨ да се разглеxда
xато ,трофеен византийсxи¨ xаxто се пиmеmе в по-старите изследваниx. Подобен
начин на изобразxване на орли липсва във византийсxото и риmсxото изxуство, а в
съmото вреmе съчетанието орел със зmиx иmа древни източни, индоирансxи xорени и
отразxва mита за отxрадването на хаоmата от орела и даването и на хората, или орелът
дава хоаmата, респ.знанието на хората, подобно огънx, xато Проmетей. 3mиxта се xвxва
пазител на хаоmата (знанието) и е във вечна борба с орела! B предислxmсxа Cредна
Aзиx, Xорезъm, Партиx, 3аxавxазието орелът е сиmволизирал винаги nарсxата власт.
uесто xороните на партxнсxите и хореmзийсxите владатели са изобразxвали профил на
орел. B 2 в.пр.н.е. xорона с орел е иmал и владателxт на Парс (бъдеmа Персиx, тогава
подчинена на партxнсxите nаре). Oрелът е сиmвол на бог Mитра. (FB-M¡X,стр.19-20)
rrr. К#ев.-ото п#.мо
95
Bъпросниxт доxуmент представлxва писmо написано в 10 в. (оxоло 930 г.), на
еврейсxи езиx, отнасxmо се за ×xов бен Xануxа, член на еврейсxата обmина в гр.Куxба
(Киев). Oтxрит е в 1896 г. сред други еврейсxи доxуmенти, съхранxвани до тогава в
Кайрсxата гениза (еврейсxо xнигохранилиmе xъm синагогата). Cлед това става
собственост на Кейmбридxxата университетсxа библиотеxа. Преотxрито и изследвано
е в 1968 г., а в 1982 е публиxувано от Hорmан Голб и Omелxн Приnаx на английсxи
езиx в Cборниxа ,Xазарсxо-еврейсxи
доxуmенти¨ (Golb, Norman and Omelfan
‡ritsak. Khazarian ‹ebrew ›ocuments oI the
…enth Century. ˆthaca: Cornell „niv. Press,
1982). През 1997 г. сборниxът е преведен и на
русxи езиx (Голб H. Приnаx O. Xазарсxо-
еврейсxие доxуmентt X веxа - Mосxва,
Hерусалиm, 1-е изд. 1997; 2-е изд. 2003 ˆœB‡
5-93273-126-5). ¡оxуmентът се xвxва най-
стариx писmен паmетниx свързан с гр.Киев, от
вреmето на Xазарсxиx xаганат. Киевсxото
писmо представлxва xвадратен xъс от тънъx
пергаmент с разmер 22, 5 сm X 14, 4 сm. ™елиxт
теxст съдърxа 30 реда, с изxлmчение на
последната дуmа е написан с xвадратен
еврейсxи mрифт. Cаmиxт теxст представлxва
mолба обръmение написано от
представителите на еврейсxата обmина на
гр.Киев. То започва в хараxтерните възхвали
xъm Fога и продълxава с изразена надеxда че
Fог mе съхрани приносителx и получателите
mу. Cледват възхвали и поxеланиx xъm
получателите, наприmер, ƒmъxе на правдата...,
страxи на спасението..., свети обmини• и т.н.
Oсновниxт теxст съобmава че благочестивиx,
Mар (господин) ×аxов бен Xануxа, е изпаднал в голxmа беда. Hеговиxт брат взел пари в
заеm от ,чуxдоверnи¨, а Mар ×аxов станал негов поръчител. Hо след това неговиxт
брат, при едно пътуване бил нападнат от разбойниnи xоито го ограбили и убили.
Кредиторите започнали да си търсxт дълга и пленили ×xов xато го хвърлили в
тъmниnа, обxован във вериги за nxло година, доxато съобmниnите mу платили отxуп от
60 ,mонети¨ (вероxтно златни), но при условие че ×xов mе събере и доплати оmе 40
,mонети¨. По-нататъx се xазва че обmината в Киев изпратила ×xов ,по светите
(еврейсxи) обmини¨ с надеxдата че те mе се сmилxт над него, mе проxвxт своxта
добродетел и mе mу дадат въпросните пари. Cледват разсъxдениx за голеmите
достойнства на mилосърдието и добротата. Hаxраx авторите изразxват надеxдите си че
Fог сxоро mе възроди Hерусалиm (Rдейсxото nарство) и mе настъпи избавление за
евреите. Hаписани са и иmената на съставителите на писmото и това на писарx Hсаx
Парнас. H в най-долниx лxв ъгъл са изписани 6 руничесxи знаxа, предизвиxали
различни интерпретаnии. (http://e-vse.ru/rus/article/kievskoe¸pis¸mo.html )
×xов е тръгнал от Киев, вероxтно достига Константинопол и оттаm по mоре се е
добрал до Фустат (Кайро) xъдето е отxрито писmото. Cъдбата mу е неизвестна,
възmоxно е да е загинал или починал в Кайро xъдето доxуmентът е бил съхранен в
xнигохранилиmето на синагогата, тъй xато mдейсxата религиx забранxва да се
униmоxават доxуmенти съдърxаmи дуmата ,бог¨. Cъmо твърде странно е че nxла
обmина xато Киевсxата не е съуmxла да изнаmери 40 xълтиnи.
96
Hо в xрайна сmетxа нас ни интересува руничесxиат надпис. Eстествено
xласичесxото схваmане е че това са тmрxсxи руни, тъй xато доxуmентът е съставен най-
вероxтно от прозелити - ,новопоxръстени¨ в mдейсxата религиx хазари от Киев. 3а
това говорxт и част от иmената, наприmер Xаuvка и Hесах таxа се наричат голеmи
mдейсxи празниnи, съmо се среmат иmената Kабар и Cавар, отразxваmи етнониmи
кавари, савири, съmо неmдейсxите иmена Mаuар, Mаuас, Kvnиu, xаxто и славxнсxото
Iост»та. Hнтересни са изxуствено образуваните иmена: Cавриил ('Fог е mоxта
надеxда¨) и Hисси ('Fог е mоето знаmе¨), или Cиuай, по названието на древна mдейсxа
зеmx (съвр.Cинайсxи п-в). ¡ругата част от иmената, са или на mдейсxи патриарси:
Aврам, Bков, Mоисей, или на родоначалниnи на mдейсxи ,xолена¨ (родове): Pvвиu,
Hvoа, 3авvлоu, Mаuасий, •осиq, Bеuиамиu, или на древни mдейсxи nаре - Mеuахем,
Xеsеки», или на пророnи - Cамсоu, Cамvил, т.е. иmена, с голxmо значение за еврейсxата
традиnиx. Cпоред Голб, точно таxива иmена са хараxтерни за новоприелите mдаизmа, в
случаx хазарите. Подобни иmена са mироxо разпространени и сред друга прозелитсxа
обmност тази на татите ,горсxите евреи¨ в Кавxаз, ираноезично население
изповxдваmо mдаизmа. (HC-PКBEX)
Xазарите се сmxтат за тmрxи, т.е. и руничесxиxт надпис трxбва да е тmрxсxи.
¡аxе е разчетен xато „hoqurum” xоето от древнотmрxсxи означава ,прочетох го¨
един вид, заверxа от нxxаxъв хазарсxи чиновниx, според O.Приnаx. Hо аxо сравниm
руните от надписа с тmрxсxите, виxдаmе доста различиx. Cаmиxт надпис изглеxда
таxа: , трxбва да се чете от дxсно налxво, xаxто е и теxстът в nxлото
писmо. Първиxт знаx отговарx на тmрxсxото - ,г¨ (гх), вториxт , отговарx на
тmрxсxото ,о¨, или ,у¨, третиxт , отговарx на тmрxсxото - ,xу¨ (q), четвъртиxт
отговарx на тmрxсxото - ,р¨, петиxт се свързва отново с тmрxсxото xоето не
произнасx и xато ,у¨ и последниxт знаx отговарx на тmрxсxото - ,m¨. Pазбира се
иmа известна прилиxа но виxдаmе че нито един знаx не съвпада изnxло, а нxxои са в
огледален вид.
Cmxтаm че т.нар. ,тmрxсxи¨ произход на хазарите изобmо не е доxазан, напротив,
арабсxите хронисти пиmат че хазарсxиxт езиx е mного различен от персийсxиx и
тmрxсxиx, но е сходен с българсxиx, т.е. с езиxа на прабългарите. ¡нес в съвр.
,русxоезична¨ науxа се поддърxа версиx че чуваmxиx езиx се xвxва единствениx
далечен наследниx на древниx ,хазаро-булгарсxи¨ езиx, особен xлон на
древнотmрxсxиx езиx. Xазарите се поxвxват в Кавxаз във 2 в. едновреmенно с
xласичесxите ранни алани и барсилите (носители на средносарmатсxата xултура), xоето
поxазва че те не mогат да бъдат тmрxи. A тmрxсxите писmена възниxват в един mного
по-xъсен период (7-8 в.).
Axо разгледаmе надписа сравнен с алано-древнобългарсxото руничесxо писmо и
първообраза mу араmейсxото писmо, се получава интересен резултат. Първата буxва
поxазва xсен, очевиден паралел с араmейсxиxт ,алаф¨ ,а¨, съmо в съвр.еврейсxо
писmо , в староеврейсxото писmо - ,алаф¨, в алано-древнобългарсxото писmо
- ,а¨ или ,æ¨. Bтората буxва поxазва сходство с араmесxиxт палmирсxи -
,тав¨ ,т¨, съmо в съвр.еврейсxи , согдийсxи , согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо
, в пехлеви , в алано-древнобългарсxото писmо - ,т¨. Третата буxва е сходна
със староеврейсxиxт - ,гаmал¨ ,г¨, в съвр.еврейсxи , естрангело ,
несториансxото писmо , партxнсxото писmо , алано-древнобългарсxото писmо (от
Hаги-Cент Mиxлоm) - ,г¨. Cледваmата буxва е сходна с араmейсxото - ,nаде¨
97
или ,n¨, в староеврейсxи , съвр.еврейсxи , сирийсxото xxовитсxо писmо ,
несториансxото писmо , согдийсxи , согдийсxе ,mанихейсxо¨ писmо ,
партxнсxото писmо , в алано-прабългарсxото писmо - ,n¨.
Предпоследната буxва поxазва паралел с араmейсxиx - ,нун¨ ,н¨, съвр.еврейсxи
, сирийсxото xxовитсxо , несториансxо , согдийсxото , согдийсxо
,mанихейсxото¨ , алано-древнобългарсxото - ,н¨. Последната буxва не
буди съmнение, в прилиxата си с араmейсxото - ,хе¨, четxmо се и xато ,е¨, в
староеврейсxи , согдийсxо ,mанихейсxо¨ писmо , в алано-древнобългарсxото
писmо - ,е¨.
Hли виxдаmе че се получава дуmата ,а•тгnнæ¨, xоxто всъmност mоxе да
представиm xато израз ,а•таг nанæ¨ отговарxm на съвр.осетинсxо ættæg cъen даваm
иmуmество, или даваm пари, даваm залог, в дигорсxи ættun - даваm, иронсxи cæin,
дигорсxи cъen - иmуmество. Bиx българсxото цинци#, цици# сxъперниx и
аналогичното осетнисxо иронсxо cъindi, дигорсxо kъinndi сxъперниx, иронсxи
cъindi, дигорсxи cъindi – залог, заеm. (HPC),(¡PC) Hли съmо в тох.(б) cãne – парична
единиnа, cavane продаваm. B осетинсxи cinаiig, cinаfin означава xупуваm.
Таxа че най-вероxтно надписът в долната част на
писmото, е изписан не с тmрxсxи, а с алано-
древнобългарсxи руни и означава ,даваm залог¨,
,даваm пари¨, т.е. таxава е и саmата фунxnиx на
доxуmента, да ,подсети¨ братxта от най-вероxтно
съседните mдейсxо-хазарсxи обmини, да дадат пари на
изпадналиx в беда Xануxа.
Bъпросната интерпретаnиx поставx mного
въпроси, напр. xаxъв е бил хазарсxиx езиx, вероxтно източноирансxи, сроден с алано-
сарmатсxиx (алано-древнобългарсxиx), или пъx част от mдейсxата хазарсxа обmност,
всъmност са били приели mдаизmа алани и прабългари, носителите на салтоmаxnxата
xултура.
Cъmо възниxва въпросът и за произхода и основаването на гр.Киев ('у#ва,
'у#ба, ()**+,). Преди да стане русxи, той е бил един от най-ваxните градове в
Xазарсxиx xаганат. Cmxта се че Киев е завладxн от русите в 850 г. Hо наличието на
mдейсxа обmина в града, xаxто и наличието на други доxуmенти доxазват че това
завладxване е станало не по-рано от втората половина на 10 в. Таxъв доxуmент е съmо
т.нар. ,¡оxуmент на Bехтер¨ или ,Кеmбридxсxиx доxуmент¨, представлxваm писmо на
иврит, наmерено в съmата Кайрсxа гениза и публиxувано в 1912 г. Hаписано е оxоло
949 г. хазарсxи mдей, поданниx на xагана Hосиф, в отговор на писmото на Xасдай ибн
Bапрут, исxаm да получи сведениx за Xазарсxиx xаганат.
По вреmето на xнxзете Oлег и Hгор (50-те и 60-те год.на 10 в.), Куxба е граничен
хазарсxи град, наречен от Константин Fагрxнородни в ,3а управление на иmпериxта¨
-амбат, xоето xсно отговарx на mдейсxото Lабат събота, свеmенниx ден за
mдейте, обиxновено в съботата са се устройвали пазарите. (PX)
B 10 в. Киев се се състоxл от три части ,Планината на Кий¨, Копиров xонеn (в
старорусxи xонеn xвартал) и Подол. Копир произлиза от Кавар, Кабар, т.е. ,xвартал
на xаварите¨. Копировиx xвартал е иmал до 12 в. две входни порти, едната е
Подолсxата врата, водеmа xъm съседниx xвартал Подол, а другата се е наричала
Xидовсxа врата (Eврейсxа врата) водеmа xъm ×рослав. Cлед 1036 г. xнxxесxите
дворnи в Киев са застроени върху руините на xрепостта охранxвала Копировиx
xвартал. (AГ-HК¡К)
98
Cпоред легендата градът е основан от триmа братx 'ий, .ек и /орив, xато всеxи
остовал по единиx от xварталите на града, разпилиxени на три съседни хълmа.
Hmената не са славxнсxи. Cъmествува mнение че са алансxи по произход. Kий от
древноирансxото *kef велиx, велиxан, вx.mитичната династиx Kе»uиoи и българсxото
ка»uа велиxан, Lек, от осетинсxото ssæg удрxm с чуx и Xорив, от осетинсxото
xъæriu свxт, mолеm се. Bиxдаmе триmата братx xато представители на трите
съсловиx, Kий войнсxото съсловие, Xорив xречеството и Lек свободните
обmинниnи, работеmото съсловие.
Bъпреxи че археологиxта дава осxъдно присъствие на ,салтоmаxnxи¨ плеmена в
района, не е изxлmчено първо туx да са се заселили алани и прабългари, след xоето
селиmето е станало част от Xазарсxата д-ва, до завладxването mу от русите в xраx на 10
в.
r€. На1п#.# от Д!нав.-а Б52*ар#8.
А.На1п#.#те от М!рфат2ар
¡руга голxmа група българсxи руничесxи
надписи са отxрити през 1957 г. при изxопни
работи на хълm, оxоло селиmето Mурфатлар
(сега наречено Fасараб), наmираmо се в
Cеверна ¡обрудxа, разполоxено mеxду
градовете Mедxедиx и Констанnа, на 15 xm от
99
неx. B периода 1957-74 г. се извърmва xонсервиране на част от галериите, Cлед 1974 г.
работите са преxратени заради липса на средства, Pуmъниx изпада в сериозна
иxоноmичесxа xриза през управлението на H.uауmесxу. Pеставраnиxта е подновена
едва след 1981 г. със средства на mестните власти в Констанnа. ¡нес Mурфатлар е
известен и xато голxm винарсxи nентър. B периода 9-11 в. туx съmествува голxm
mанастирсxи xоmплеxс от издълбани в mеxата варовиxова сxала, xилии, зали, сxлепове.
Коmплеxсът е ,издълбан¨ на mxстото на стара xариера за варовиx. По стените на
галериите са отxрити mноxество рисунxи на xръстове, христиxнсxи сиmволи, но и
съmо елени, xоне, xонниnи, mноxество руничесxи и xирилсxи старобългарсxи надписи.
uаст от тxх са публиxувани от руmънсxи изследователи, а у нас от B.Fеmевлиев,
К.Попxонстантинов и в последните години от П.¡обрев. Cаmите надписи поxазват
недвусmислена прилиxа с алано-древнобългарсxото (донсxо-xубансxо) писmо,
изследвано от Г.Турчанинов в ареала на салтоmаxnxата xултура и Cеверен Кавxаз.
Pуmънсxите учени не са сxлонни да говорxт и пиmат за българсxиx период на
Cеверна ¡обрудxа (681-1878 г.), xойто е и основен в историxта на областта. B саmиx
xоmплеxс те виxдат ,риmсxо-византийсxи¨ традиnии, дело на ,mестно руmънсxо
население¨ (!•). ¡.Fогдан изxазва mнението, че знаnите са дело на mестното антично
даxо-гетсxо население, тъй xато от руните mалxа част приличат на древнотmрxсxите.
Fез доxазателства твърди че прабългарите не са иmали писmеност. Pазбира се не mоxе
да обxсни заmо в другите части на гето-даxсxиx ареал, липсва таxава писmеност! 3а
част от рисунxите, съдърxаmи xораб и драxони, се посочва че са ,виxингсxи¨, тъй xато
два от наmерените погребани сxелети иmали северен антропологичен тип, а през 10-11
в. районът бил свързан с виxингсxите търговсxи пътиmа xъm Bизантиx, известни xато
,от варxг в греx¨. П.¡xxону и П.Hастурел първи издигат ,норmансxиx¨ произход на
руничесxите надписи. Bо се отнасx до надписите, то те са определени xато
глаголичесxи и протоглаголичесxи, използвани от ,mестното руmънсxо население¨.
Eзиxът на надписите бил ,руmънсxи¨ и ,насxоро¨ преведен от руmънсxите лингвисти,
xато съдърxали mного религиозни терmини и изрази (!!!••) Bо се отнасx до чисто
руничесxите надписи, произходът иmе е неxсен. Hай-вероxтно били готсxи, или
печенеxxи. Oпитът на българсxите учени да ги представxт за прабългарсxи не се
приеmал от световната научна обmественост!• Таxа виxда неmата руmънсxиx учен д-р
Константин uера. (KC-B…CCC) Типичен приmер за руmънсxи mовинизъm в науxата,
xойто е преобладаваm за руmънсxите учени (xаxто и за научните обmности на всичxи
съседни Fалxансxи дърxави), xаxто от вреmената на Кралсxа Pуmъниx, продълxил и в
соnиалистичесxиx период и продълxаваm до ден днеmен! Отно=ен#ето на .5.е1#те
н#9 -5м на.9 452*ар.-ата #.тор#8 # 452*ар.-ото м#на2о9 в5пре-# .м8ната на
>#1ео2о*#"е.-ата м5*2а?9 .# о.тава по пр#н<#п та-ова9 -а-вото е 4#2о в :):@ *.9
отно=ен#е на п52но отр#"ане на -а-вото # 1а е 452*ар.-о пр#.5.тв#е в
о-!п#ран#те # 1ена<#она2#/#ран# 452*ар.-# /ем#J Та/# 2#н#8 на пове1ен#е .е
провеB1а от в.#"-# .5.е1н# нам 4а2-ан.-# 15рBав#J
A.Bербаx и ¡.Hеmет без да проучат надписите, веднага ги обxвxват за
древнотmрxсxи, а полсxиxт тmрxолог E.Триарсxи ги определx първоначално xато
печенеxxи. (BF-EПPHM-B-4-1976,стр.12-15)
През 1980 г. полсxиxт учен проф. д-р Eдвард Триарсxи излиза във варmавсxото
списание ,Проблеmи¨, бр.N 3 със статиxта ,Hеизвестната азбуxа¨. Cега той сmxта че
древнобългарсxата рунна азбуxа е дело на гърnи или на хора, mxолувани в
Константинопол, xоито са x създали за nелите на наmето поxръстване, по подобие на
гръnxата азбуxа. Тx е съставена от гръnxи и xирилсxи буxви, от тmрxсxи и герmансxи
руни и от група спеnиално изmислени знаnи. C древнобългарсxите руни и най-вече с
тези от с.Mурфатлар, Cев.¡обрудxа (Pуmъниx), са написани гръnxи иmена на духовни
лиnа, xивели преди веxове. Oтностно често среmаниxт знаx ˆ“ˆ, учениxт сmxта, че тx е
100
съставена от гръnxите буxви ,iyi¨. Pазmифрован по този начин, nелиxт надпис, според
него, четен отдxсно налxво, в оригинал звучи ,thiyios¨. Таxа че тази дуmа, аxо се
съпоставела с гръnxата дуmа ,theos¨, mxла да означава ,бог¨. Pазсъxдавайxи по-
нататъx, проф. Триарсxи си задава въпроса ,дали не е станало таxа, че трите средни
знаxа, т.е. съставената от гръnxите буxви ,iyi¨, да е избрана xато едно праxтично
съxраmение с nел да сиmволизира понxтието ,бог¨, в резултат на xоето този тричленен
mонограm да е издигнат до ролxта да бъде дърxавен герб на народа, xойто насxоро е
заmенил тmрxсxиx ,Тангра¨ с христиxснсxиx бог в три лиnа. (ПH-КПCHA)
***
¡оxато българсxата науxа си затварx очите за надписите от Mурфатлар, всxxаxви
чуxди спеnиалисти mе ги интерпретират по всxxаxъв възmоxен начин, mе търсxт
всевъзmоxни варианти за възниxването иm, но игнорирайxи основниx xсната
деmонстраnиx на древнобългарсxата писmеност.
Интерпрета<#8 # ра/"#тане
:. На1п#. от М!рфат2ар. Публиxувани от проф.Казиmир Попxонстантинов,
Vladimir †grigoroaei, Œuiza Zamora (N1 и
N2, в позитив и негатив). Cъmо и от
П.¡обрев (вx. ,3латниxт фонд на
българсxата древност¨, прилоxение.
C.2005 г.) Cъстои се от два реда. Първиxт
xсно се чете xато ,xхан отес(n)¨, xоето mе
рече ,Господ Fог¨ или буxвално ,господар
(владетел) бог¨. Hа долниxт ред разчитаmе
дуmата ,узиеxхейе¨. Axо x възприеmеm
xато една дуmа, отxриваmе неочаxвани
адигсxи паралели. B адигсxи (xабардинсxи)
ˆasъх‹o, убихсxи ˆosъх‹o, със значение бог,
небе, обръmение xъm бога, xлетва пред бога, произлизаmо от хатсxото washab бог,
адигсxото sх‹o - небе. Oт адигсxи понxтието е заето и в осетинсxи xато uasxo, uasxæ
xлетва пред бога. (AB-‚CA×-2,стр.90) Таxа че иmаmе обръmение, xлетва, призив xъm
бога. Като втора, но сmxтаm по-вероxтна възmоxност mоxе да посочиm осетинсxото
дигорсxо uаs, uаse (wese), иронсxо uас (wас), uасеg истинсxи, правдив, свxт, а ,еие¨
на сп.глагол съm, 3л.ед.ч. i е. Hли изразът mоxе да се прочете „kxan Otec uаseg i (е)¨
- ,Господ Fог свxт (правдив, истинсxи) е¨, или xато kxan Otec uаs хе i(е)¨ ,3а mен
(осет.л.mест. хе – xъm mен) Господ Fог е свxт.
'. На1п#.# от М!рфат2ар. Публиxувани са от
E.Триарсxи, К.Попxонстантинов, П.¡обрев, Vladimir
†grigoroaei, Œuiza Zamora. B първиx се чете отново
,Кхан Oтеn¨. Bиxдаmе и два варианта на изписване
на буxвата ,n¨: едната е по-близо до салтоmаxnxите
знаnи , но в огледален вид, другата ,поxазва
паралел със саmаритxнсxото ,n¨ - ,nаде¨,
несториансxото ,с¨ - ,сиmаxатх¨ и
глаголичесxото ,n¨ - . Omе по интересно е че в
долната част на фигурата с xръст, над xоxто пиmе с
руничесxи знаnи ,отеn¨, отxриваmе съmо руничесxа
101
дуmа означаваmа ,син¨ или ,...н син¨, т.е. част от христиxнсxата форmула ,отеn, син и
св.дух¨. (по фотографиx на проф.К.Попxонстантинов)
@. На1п#. от М!рфат2ар. Pазчитаmе израза ,йиxз хx¨ или ,йиxз хæ¨. Туx иmаmе
интересно изписване на ,x¨ и ,и¨ в свързан с лигатура вид,
xаxто и сравнително рxдxо среmаmа се вариаnиx на ,х¨,
посочена от Г.Турчанинов в
надписите от Mаxnxото градиmе и
,xт¨ сходен с глаголичесxиx. Cаmиxт
израз е съxратено записване на иmето
Hсус Xристос, Hсусе Xристе, и е обръmение xъm бога.
C. В 1р!* на1п#. от М!рфат2ар отново виxдаmе иmето
на Xристос, записано в mдейсxата mу изходна форmа,
предадена с руни xато ,Hчеиmусо¨ Hейmуа, Hсус. Cъmо
иmаmе съединено слогово изписване на ,ич¨ и ,иm¨.
s. В .2е1ваG на1п#. от М!рфат2ар отxриваmе
словосъчетанието ,mио лонxе¨, или ,mио ланxе¨,
съвсеm вxрно трансxрибиран от П.¡обрев. Каxто
отбелxзва и Турчанинов svo е по-старата алансxа
форmа, от съвр.иронсxо svo черен. A втората дуmа е
аналог на славxнсxото „лоuо” сxрито mxсто и осет.
lænk – леговиmе, нисxо, сxрито mxсто, в случаx
означава ,черен гроб¨, гробна xmа, според П.¡обрев.
Hо mоxе да посочиm и съвсеm друг превод, ,mио¨ в
средноперсийсxи sva, sã, svãta, пехлеви sùd mирен,
блаxен, mаслив, в осетинсxи дигорсxи siau nенен, сxъп, драг, свxт, ,лонxе¨ осет.
дигорсxи læncаu теснина, xmа, læncæ теснина, падина, осет. lænk – леговиmе. (¡PC)
Hли значението е ,свxта обител¨, ,свxта xилиx¨. B горната част над ,mио лонxе¨
виxдаmе xсно изразен ,mонограm на Hсус¨ изписан xато съчетание ,H”C¨ (H”u) в
руничесxи вид - , т.е. значението е ,света, христова обител¨.
t. На1п#. от М!рфат2ар9 ра/по2оBен 1о р5-ата на И.!. 7р#.то.. По Vladimir
†grigoroaei и Œuiza Zamora. Hадписът е разполоxен в горниx лxв ъгъл на
изобраxението на ръxата на разпънатиx
Xристос. ×сно се разчита дуmата
,nонстонс¨ или ,nонстънс¨. B
осетнисxи cong ръxа, а в иронсxи
tоnin, дигорсxи tonun, tonau
разxъсваm, пробиваm, издълбаваm, или
приxованата ръxа (на Xристос xъm
xръста). (¡PC),(HPC) Oсетинсxото cong
произлиза от древноирансxото canga,
авестийсxото cingh лапа, пуmунсxи
cangal, персийсxи cang, xmрдсxи cеng –
ръxа. Cъхранено и в балxарсxи cinа лаxът. Cпоред Aбаев най-вероxтно понxтието е
производно на глагола *kan xопаx, тъй xато в персийсxи се среmа и форmата kang
ръxа. (BA-C-1,стр.314) Hо по-вероxтна е връзxата със сансxрит ãnghri,
протоиндоирансxи hanghri, авестийсxи :anga,
средноперсийсxи (пехлеви) :ang - подбедриnа,
xраx, :ãnùg xолxно, осетинсxи :æng, :ængæ
подбедриnа, d:eng, пуmунсxи danga, българсxи
диал. джонгъл – xраx, респ.xрайниnи изобmо. 3а
tоnin/tonun, Aбаев посочва паралели във вахансxи
102
tun, tōnd разxъсваm, mугнансxи tãn, tãnd натxгаm, изпъваm, авестийсxи tan опъваm,
хотаносаxсxи ttun, ttunda, осетинсxи tona kænin отнеmаm, грабx, основата е xоренът
*tan натxгаm силно, изпъваm, респ.разxъсваm, раздираm. (BA-C-3,стр.302)
u. На1п#. от М!рфат2ар. По Vladimir †grigoroaei и Œuiza Zamora. Pазполоxен е
над христиxнсxи xръст и завърmва в тxлото на птиnа. ¡обре се разчитат дуmите
,ануачанс¨ и ,с.ие¨, xато във втората дуmа, втората буxва е заличена. Oтxриваmе
паралел с осетинсxите ирон.дигор. æncоn леx, и дигорсxи cъеu, иронсxи съiu
птичxа, т.е. ,леx xато птичxа¨. (¡PC),(HPC) Cпоред Aбаев, иmаmе звуxоподръxателна
етиmологиx, напр. в чуваmxи cicbi, xmрдсxи cucik врабче. (BA-C-1,стр.336)
p. С5Gо в 1р!* на1п#. от М!рфат2ар9 разчитаmе изречение от три дуmи,
звучаmи xато ,Oрйесийе xхълæ оргxлией¨. Първата дуmа е орис, втората ,xхълъ?
хælin/хælæn – разруmение, насилие, съmо в староиндийсxи c̨”•—s, осетинсxи иронсxи
xalin, дигорсxи kъаliu, xгнобсxи xalalik,
персийсxи xala, mугнансxи xalla, чуваmxи xula
– тоxга, насилие, идентично на бълг.диалеxтно
хълам заxачаm нxxого, притеснxваm го, дори
биx, насилваm. Произлиза от древноирансxото
wv-kãrava руmа, с преход в осетинсxи kalin,
хælin руmа. (BA-C-4,стр.139) Bероxтно за
това и прабълг.форmа започва с „кх”. Третата
дуmа ,оргxлиеи¨ според П.¡обрев е близxа до
талиmxото оri‚fe съсипан, разруmен. (П¡-
¡H¡К,стр.139) По-особенна е буxвата „г”,
поxазваmа паралел с араmейсxото ,
партxнсxото - „г” или „гамал”.
Oсетинсxиxт аналог е uirgъuifаu – разсипан, аналогично на българсxото vргvлеuки
грубо, разруmаваmо. (HPC) Hо mоxе да посочиm съmо осет. иронсxо uаrgъd‚in
обреmенен, заторmозен, носеm теxест, в буxв. и преносен сmисъл, за духовна теxест, в
дигорсxи uаrgъ (mн.ч. uærgъtæ$ 3 бреmе, теxест. (HPC),(¡PC) Таxа че евентуалното
значение е ,орис обреmенена със страдание¨. Bиxдаmе една по-особена форmа на ,ъ¨
наподобxваmа знаxа ,h¨. Axад.Hван Гоmев отxрива аналогичниx знаx - ,ъ¨ в
надписите от ,Кръглата nърxва¨ в Преслав. Cъmо трxбва да обърнеm вниmание на
дуmата ,орис¨. Cлавxнсxиxт аналог на тази дуmа е *rokъ. Фасmер посочва в старорусxи
рокъ, русxи рок, уxраинсxи рiк, белорусxи рок, рокъ, старобългарсxи рокъ, отг.на
гръnxото ap˜0coµi— съдба (Cупр.сб), сърбохърватсxи рок, словен. rok, чеmxи,
словаmxи, полсxи, горнолуxиnxи rоk съдба, период от вреmе. Hо орис
предначертана съдба, оракvл предсxазател, произлиза от латинсxи (латинсxото oro
„говор», мол» се”, или от старогръnxото op—o „виroам, виoеuи»”). Oтxриваmе
аналогично понxтие в дигорсxото erisxæ участ, съдба, предначертание, чуваmxи †r†s
- съдба, в езиnите на алтайсxите тmрxи (телеути, xоmандинnи), xиргизи iris, ris
благополучие. (¡PC),(MФ-‚Cu×-1,стр.187)
). По1 ‚: е 1а1ен на1п#. от М!рфат2ар9 xойто П.¡обрев
разчита xато ,анxхил¨ ангел. (П¡-3Ф,стр.81) По-точно се чете
,анxхили¨, предвид ,и¨ над ,л¨, дадено xато второ хоризонтално
тиренnе. Hо в друг надпис от Xуmаринсxото градиmе (N2)
отxриваmе сходна по значение дуmа ,анxъолъ¨. (П¡-
КК,стр.151) Oсвен ангел и двата надписа mогат да означават оmе
неmо осетинсxото иронсxо ænxъæl, дигорсxо ængъæl
надеxда. (HPC),(¡PC) Hо по данни на B.Fеmевлиев, в надпис
103
N1 иmа начална буxва - ,о¨, но това не проmенx интерпретаnиxта, предвид
началното осетинсxо ,æ¨. (BF-EПPHM-B-4-1976,стр.20)
:(. На1п#. от М!рфат2ар9 п!42#-!ван от
В.Бе=ев2#ев. (П¡-КК,стр142) П.¡обрев го разчита xато
,найxхез¨ xоето според него означава свеmен, боxествен.
Eтиmологични паралели: тох.(б) nakte бог, nãvake
ръxоводен принnип, netke, nars убеxдениx, вxра. (›†-
›…-b) B сансxрит nãth— заmита, упование,
староперсийсxи necht чист, пехлеви nēk, nēkih, согдийсxи nƒ¸:, xгнобсxи na¸:,
исxаmиmсxи nek добър, благ, xрасив, сансxритсxи niseddhavva, персийсxи nask –
харесван, почитан. (ˆš›)
B угрофинсxите езиnи, във финландсxи noita, естонсxи nòid, лапландсxи niofte,
mанси nàftkum xреn, mаmан, mагtосниx, обmоугрофинсxото *numƒv бог, съmо в
xоmи nad:, унгарсxи nagv – голxm, силен, xоmи-езрx niske - бог. („š) 3начениена
надписа боxествен, свxт, вероxтно обръmение xъm бога.
::. На1п#. от М!рфат2ар9 п!42#-!ван от В.Бе=ев2#ев. (П¡-КК,стр.143) ×сно
се чете ,æси уm¨. B друг надпис от Mурфатлар отxриваmе съвсеm сходното ,xзд уm, уm
хnа¨. (П¡-КК,стр.68) П.¡обрев го
превеxда xато ,в бога вxрвай, вxрвай в
бога¨, xато в първиxт израз е употробено
обmоирансxото ,xзд, xздан¨ бог (с
начално ,е-двойно¨), в осетинсxи :æd,
пуmунсxи fa:d, персийсxи i:ad бог, а
във вториx, осетинсxото
хuicau/xuæcauæ, xгнобсxи xudo,
xmрдсxи xuda, пуmунсxи xudav,
исxаmиmсxи khuda, зебаxсxи khudai, талиmxи xvdo, персийсxи xoda, mугнансxи xudo,
гилxнсxи xudе, xзгулеmсxи xêdo, сариxолсxи x‹dov, белудxи xuda, древноирансxото
xutãw бог, аналогично в осетинсxи xicau/xеcau господар. (Vœ-š…›),(ˆš›),(BA-C-
4,стр.197,256) 3аето в татарсxи хоdаv, хоdа, хаk бог, хukа стопанин, господар.
(PТC) Hнтерсна дуmа е русxото хозxин, в уxраинсxи хаs»iu, белорусxи хаos»iu,
старорусxи хоs» господин, съmо в българсxи хаs»иu - стопанин, притеxател на доm,
сръбсxи гаsoа господин, стопанин, господар, иmотен селxнин. Предполага се че е
заиmствано от чуваmxото xо:а, xu:а стопанин, в турсxи hоdfа (ходxа), xриm.татарсxи,
чагатайсxи, азърбайдxансxи hu‚a, татарсxи hоsа - учител, стопанин, стареn (Pадлов).
Hо турсxата дуmа е заето от персийсxото хudi учител, свързано е и с ислxmа, ходxа е
човеx поxлонил се в Mеxа, респ. в българсxи ходxа е синониm на иmаm
mmсmлmансxи свеmениx.
Cъmо в mарийсxи xo:a, удmуртсxи kù:Š, mордвинсxи ko:fa господар, е заето от
чуваmxи. (MФ-‚Cu×-2,стр.371) Cmxтаm че произхода на чуваmxата и
древнобългарсxата дуmа xо:а/xu:а е свързан с осетинсxото xicau/xеcau господар и
отразxват древна сарmато-алансxа дуmа! A от старобългарсxи се е разпространила в
другите славxнсxи езиnи, вxл. и старорусxи.
за втората дуmа ,уm¨ mоxе да посочиm в тох.(а,б) amok – учение, amouvo
религиозно учение, доxтрина, B осетинсxи amonvn – уча, поxазваm, аmоnæg – учител,
наставниx, водач. (BA-CEH,стр.29) B осетинсxи дигорсxи iman вxра, религиx. (¡PC)
Тохарсxата дуmа е ирансxа xалxа. B.Bс.Hванов x свързва с партxнсxото ƒmwg, (amug)
учение. (BH-Т×,стр.78) A mо се отнасx до първиx надпис ,æси уm¨, то той означава
,вxрвай в истината¨ от осетинсxото æss (æсс) - истина.
104
Bъв връзxа с прабългарсxото ,уm¨ mоxе да посочиm нxxолxо прабългарсxи
надписи от Mадара, xоито П.¡обрев разчита xато ,аm, иоаm, оиаm¨. (П¡-КК,стр.79)
Cmxтаm че са различни форmи на ,уm¨ вxрвай.
:'. Да ра/*2е1аме 1р!* е1#н на1п#. от М!рфат2ар9 п!42#-!ван# от
В.Бе=ев2#ев. (BF-EПPHM-B-4-1976,стр.20) uетеm: ,сио
xоср, сан и xхниm¨. Първата дуmа ,сио¨ mоxе да се свърxе с
осетнсxото дигорсxо siau сxъп, свxт. Bтората дуmа ,xоср¨ е
идентична с осетинсxото kъæsær праг (от kъæs xъmа),
Третата дуmа ,сани или ,сане¨ в дигорсxи senæ вход,
xоридор, предверие, senta фасада. Hай-интересна е
четвъртата дуmа ,xхниm¨. Oтговарx на xабардино-балxарсxото
kеsаnе ,градовете на mъртвите¨, поmинателните xоmплеxси
от надзеmни сxлепове, xъдето в Cредновеxовна Oсетиx се
погребвали mъртвите. (ГТ-П×HКBE,стр.80) ¡уmата е
фиxсирана и в надписите оxоло Mадарсxиx xонниx, под форmата кисиuии, киuиuи.
Eтиmологични паралели с тох.(б) kisain, kisaim доm, убеxиmе. (›†-›…-b) B.Aбаев
съmо изследва тази интересна дуmа. Той посочва xато нейн съвр.вариант, в иронсxи
kъesena, дигорсxи kesena доm, xрепост. Като нейни аналози сmxта в абхазxи a-kasana,
абазxи kasana, xабардинсxи kosana, балxарсxи kesne, свансxи koseni, чеченсxи kas
надзеmен сxлеп, гробниnа. Fартолд съmо посочва интересната податxа че xиргизите
наричали kàsàna mавзолей, гробниnа. Aбаев сmxта етиmологиxта на това понxтие за
тъmна и предполага връзxа с персийсxото kasana xъmа с глазура, от kas лаx, еmайл.
(BA-C-1,стр.594) Bсъmност виxдаmе един xсен тохаро-осетино-прабългарсxи паралел.
Oт езиxа на mечxите и усуните, тx се е съхранила в източноирансxите езиnи, xато
релиxт в xиргизxи, а посредствоm аланите и прабългарите е достигнала до Кавxаз.
B случаx ,xхниm¨ вероxтно означава обител, mанастир, храm, mxсто за
поxлонение. Таxа вече се изxснxва nxлото изречение: ,светиxт прагът, вход на този
храm¨ (siau kъæsær senæ kesena).
:@. В 1р!* на1п#. от М!рфат2ар9 п!42#-!ван от
В.Бе=ев2#ев отxриваmе аналогичното ,сиx¨. (П¡-КК,стр.142)
Bръзxа с дигорсxи sех свxт, иронсxи sigъdæg свxт, чист
(респ.пречистен през огън), sigаs uin възxръснал. (¡PC),(HPC)
Произлиза от sigъd/sugъd – огън, поxар, siax/suах – плаmъx,
отразxваmо древната вxра в пречистваmата сила на огънx. (бълг.диалеxно секна
исxра, производно на съmиx xорен)
:C. На1п#. от М!рфат2ар9 п!42#-!ван от ƒ.„~ZV•~9 ….†\•‡~V•Wn` #
В.Бе=ев2#ев. (П¡-КК,стр.145) П.¡обрев прави два опита за разчитане: 1) ,Xу диу
mиу nон е дзухрtзте¨ ,Fоxи сине
свети Xристе¨ и по-xъсниx вариант 2)
,Фуду• mуmте гхубосте¨ xоето
интерпретира xато ,¡а изmиеm,
изчистиm греха е добро¨, с поmоmта на
осетинсxи и талиmxи ез. (П¡-
КК,стр.67),(П¡-3Ф,стр87) Cmxтаm че надписът не е трансxрибиран mного точно. Axо
направиm еxзаxтно съпоставxне с алано-прабългарсxите руни се получава: ,Aиу дзиу
сиу nоне чиур(в)узт е¨. По-особебена буxва е . Hо в осетинсxите руни Турчанинов
посочва - вариант на „с”, таxа че „с” с чертичxа най-вероxтно е „си”, производна
на несториансxата ,сиmаxатх¨ - - ,с¨. ¡уmите в надиса са: ,аиу¨ вероxтен
вариант на осет.дигорсxо auæ сила, енергиx, ,дзиу¨ осет.иронсxи d:i, дигорсxи d:i
енxл.форmа л.mест. 3 л.ед.ч. от него, на него, ,сиу¨ - средноперсидсxото sva, sã,
105
svãta, пехлеви sùd mирен, блаxен, благословен, дигорсxи siau – лmбиm, драгоnенен,
свxт, ,nоне¨ осет. cin, cin, cifnæ радост, ,чиуарв(у)зт¨ осет. иронсxи ciristоn,
дигорсxи kiristоn христиxнин, , (ае)¨ форmа на сп.глагол съm, 3л.ед.ч.
осет.дигорсxи æf, иронсxи i е. Hли nелиxт теxст означа ,Hеговата (боxествена) сила,
благословенна (драгоnенна) радост за христиxните е¨ (auæ d:i siau cirist(оn)tæ æ”).
:s. На1п#. от М!рфат2ар. П!42#-!ван от В.Бе=ев2#ев. П.¡обрев предлага
трансxрипnиxта ,Mанорис Hсус xане е¨ без да го превеxда. (П¡-3Ф,стр.84) Cmxтаm че
тази трансxрипnиx е неточна. Първата дуmа е ,mа¨, mоxе да x свърxеm с осет. mæn/mæ,
xоето е род.п. на л.mест. æ: – аз, xаxто и в
бълг. меu, ме, в осет. се превеxда xато
mой, респ. в бълг. „uа меuе”. Bиxда се
xсна разлиxа в изписването но ,н¨ - ,
xоето отxриваmе в следваmите дуmи на
надписа и знаxът . Bтората дуmа е
,xхоърис¨ и поxазва паралел с
дигорсxото наречие хuær: съвсеm, в
пълен обеm, хубав, добър, съвърmен, или
иронсxото xъæriu - свxт. (¡PC),(HPC)
3наxът ,xх¨, е познат в ,xхароmи¨
xато ,xха¨. 3наxът , П.¡обрев чете xато
,р¨, аналогично на глаголичесxото
българсxо , в хърватсxата глаголиnа
- ,Pnи¨, или ,р¨. Hнтерсно че в xирилиnата знаnите , се наричат ,ер-голxm¨ и ер-
mалъx¨ а се четат xато ,ъ¨ (русxото ,t¨). Bероxтно сее получило съвпадение mеxду
изписването на глаголичесxото ,р¨ T и новиx xрилсxи знаx ,T¨. Hаприmер H.Hванов
сmxта че ,ър¨ е резултат от съчетанието на двата знаxа (йе¹р: ). Bъв
финиxийсxата азбуxа , в согдийсxото писmо - ,реm¨ (р). Bиxда се че в алано-
древнобългарсxото ,р¨ за разлиxа от согдийсxото иmеа пълен пръстен в основта на
буxвата ( ) Третата дуmа е ,исхс¨ - стандартна форmула на изписване иmето
Hсус Xристос, аналогично е и в старобългарсxи H”C X”C. uетвъртата дуmаа ,xане¨,
напоmнx на осетнисxото :ænа - богатство, и петата ,е¨ сп.глагол съм 3 л.ед.ч., в
остинсxи i, болг. е. B.Fеmевлиев дава друга зарисовxа на тази дуmа от надписа -
, xоето mоxе да се прочете xато ,сæне¨ или ,сæни¨ xоето е mного близxо до
съвр. осетнисxа (и алансxата) форmа. (BF-EПPHM-B-4-1976,стр.20) Последната,
разполоxена най-нисxо дуmа mоxе да интерпретираmе xато личното иmе ,Hоосеъф¨
(подсxазано mи от H.Hванов, лично дъобmение), xато ,ф¨ наподобxва латинсxо F, но
xаxто посочва Турчанинов, знаnите за „q” в сxитсxото писmо възниxват xато
xоmбинаnиx от двете араmейсxи буxви „nе” и „вав” - . Таxа nxлото
изречение е ,Mæ хuær: •~… X~… :ænе i(е) Josif”, ,3а mен светиxт (добър, благодатен,
или бог) Hсус Xристос богаство е. Hосиф¨.
106
:t. На1п#. от М!рфат2ар9 п!42#-!ван от проф.Ка/#м#р Попо-он.тант#нов.
Hадписът е двусъставен, горната част е написана с алано-древнобългарсxи руни, а
долната на славxнобългарсxи с xирилиnа. Oпит за разчитане прави П.¡обрев.
Трансxрибира руничесxиx надпис xато 'X”C анx•уон .xx•е¨. Aргуmентира се с
осетинсxите kuuon mолx се и d‚ge mълва, слава. Преводът е Xристос, mолеmиxт се
(за нас) възпxвай. (П¡-¡HCК,стр.127-130) Cmxтаm че интерпретаnиxта не е особенно
точна. Axо прилоxиm точно звуxовите равностойности на руните, по Г.Турчанинов, mе
получиm: X”C иmето Xристос, ,æхео(x)с¨ 3 отговарxmо на осет. æххuis поmоm,
съдействие, ахъахъхъænin – съхранxваm, ,т.xхз¨ 3 отговарxmо на осет. иронсxо
d:iх, дигорсxо d:uх, cъuх - уста, d:iхd‚in, d:uхgin, cъuхgin – добре говореm, оратор, с
точни слова, сравни със съвр.бълг. orvки устни, респ.уста (точен прабългарсxи
аналог на осетинсxата дуmа от xавxазxи произход, xаxто сmxта Aбаев), orомол» -
говорx! B балxарсxи d‚ъux, d‚ol уста, mуnуна, чеченсxи и ингуmxи :ъok, d:ok xлmн,
адъгсxи ‚аfakъ, xабардинсxи ‚ex, :”, абазинсxи ‚e, ca, абхазxи a-co, убихсxи co уста.
(BA-C-1,стр.408-409) Cъmо в лаxсxи caw, прототибетсxи “c(h)”•, тибетсxи :”• уста,
удинсxи co лиnе. Cпоред Cтаростин протосиноxавxазxиxт xорен е “cšJ•HJ(c) лиnе,
уста. Hо отxриваmе интересен паралел, в xуmансxи ‚акъ буза, тунгусоmандxурсxи
d‚o¸, d‚о¸, d‚o¸i, d‚ol¸in долна чулmст, брадичxа, xоето вероxтно е тибетсxа заеmxа.
(CCТM×-(dz),стр.281) Hа вториxт ред буxвата ,е¨ отговарxmа точно на осет.ирон. i
споmагателниxт глагол uin съm, в 3л.ед.ч. (OPC) Преводът е 'Xристос поmогни,
благославxm те¨. Приmерно в съвр.осетинсxи ,X”œ æххuis d:ægъ(un) i”. Правотата на
превода се потвърxдава от славxнабългарсxиx надпис: 'Fлагословенъ, (еси
вtсе)дръxит(елm), избавлiа (о)тъ все (г)р(ехt).¨. К.Попxонстантинов интерпретира
надписа: ,Fлагословен си Bседърxателm, ти xойто избавxm от всичxи грехове.
Поxлоних се в тази nърxва на 15 ден от mесеn mли¨.
В#B1аме #/ра/-4#2#н*ва9 1#ре-тен .2ав8но452*ар.-# прево1 на а2ано-
1ревно452*ар.-# #/ра/J
:u. То/# на1п#. .5Gо е от М!рфат2ар. Публиxуван е от B.Fеmевлиев. (ПД-
КК,стр.145) П.¡обрев го разчита xато
,Hъанхесиъансен¨ и предлага доста свободен
превод: ,на Hанхо праведниx стареn¨. (П¡-КК,
стр.67) Hе mога да се съгласx с него и предлагm
следната траxтовxа. Pуничесxиxт теxст е звучал
вероxтно таxа ,лъан ае(и) сиъ ансен¨. C поmоmта на
осетинсxиx езиx получаваmе: ,лъан¨ осет.иронсxи læuuæn здрав, траен, læuuin,
дигорсxи læuun стоx, отстоxваm, оставаm, ,ае¨или ,аи¨ осет. uif личн. уxазат. mест.
иm.п. той, този ,сиъ¨ подобно на ,сиу¨ - средноперсийсxото sva, sã, svãta – блаxен,
107
сmирен, дигорсxи siau – сxъп, свxт, ,ансен¨ осет. anoson, ænusоn вечен, ænusmæ –
вечно, ænus – веx. (OPC) Cmисълът е ,този (xойто) отстоxва (вxрата) е вечно блаxен (за
дуmата си) ,læuun af, siau anoson”. Aбаев обxснxвx произхода на læuuin/læuun, от
глагола ræmun да стоx тихо, аналогично на персийсxото ram-budan стоx
неподвиxен, с преход „r-l”. (BA-C-2,стр.41)
:p. На1п#. от М!рфат2ар 3 >Б•р•н!м !офрL.?. Hнтересен и поxазателен
прабългарсxи руничесxи израз от Mурфатлар.
Паралелно с руничесxиxт израз, е написано с
xирилсxи буxви ,длъxен съm¨. И/-2A"#те2но
ваBното в .2!"а89 е "е от-р#ваме пр8- #/ра/-
4#2#н*ва9 по-а/ваG 1#ре-тен
.2ав8но452*ар.-# прево1 на пра452*ар.-#
(.армато-а2ано-452*ар.-#$ #/ра/. Pазчитаmе
го mного лесно с поmоmта на осетинсxи.
,Fæрæнуm¨ осетинсxото дигорсxо bærnæ –
отговорност, попечителство, от осетинсxото bar волx, xелание, действие, от един
произход с авестийсxото vara, персийсxи, пехлеви bãr волx, xелание, действие,
аналогично на ,mаxедонсxото¨ барам xелаx, търсx, извърmваm, ,уофр¨ и ,с¨ -
осетинсxото uаvær – условие, полоxение, т.е. поеmаm условие, а завърmваmото ,с¨
отговарx на дигорсxото es съm, да бъде. Hли изразът би изглеxдал таxа ,bærnæ(m)
uаvær es”- ,xелаx да поеmа условие¨, респ. oлъrеu съм. Bероxтно отразава
осетнисxото дигорсxо bærni un взеmаm под попечителство, под отговорност. (¡PC)
П.¡обрев предлага далеч по-неточен и сmислово неверен превод, изхоxдайxи от
талиmxо obure тегоба, mъxа, т.е. носx mъxа, носx тегоби. (П¡-3Ф,стр.91) Туx виxдаmе
една по-рxдxа форmа на ,б¨ - , стоxmа близо до руничесxото ,п¨ - , и на
,е-двойно¨ - , xвно производна на - ,е¨ и по-рxдxо среmаното (в надписите
от Pавна) форmа на ,а¨ - . Cъmо буxвата ,ф¨ xоxто видxхmе при изписване на
иmето Hосиф.
:). На1п#. от М!рфат2ар9 п!42#-#ван от В.Бе=ев2#ев9 К.Поп-он.тант#нов9
П.До4рев. (П¡-КК,стр.144,64) П.¡обрев предлага различни версии, първата е ,O Eлте
уоmбъан сиолъанйоxх¨ ,Hа Eлто сxиталеnа, този гроб
е¨, или ,O Eлте Vxел бан сио лонnе е¨ ,Hа Eлте, бан от
рода Vxел (Bоxил), черниxт гроб е¨. (П¡-3Ф,стр.83-84) H
в двата случаx той сmxта че се xасае за поmинателн
надпис. Aз предлагаm друга възmоxност, свързана с
осетинсxиx езиx. Първата дуmа ,оелте¨9 осет. uæliuæg –
победа, uælfаd – подеm, вдигане, uælæti връх, по-висоx,
,гоелаун¨, осет. gаliu – лxв, но и греmен, лоm, нечестив
(в дателен падеx с оxончание æn, в осетинсxи изразxва и
лоxативни отноmениx), зло, дxвол, сравни с бълг.
галатски дxволсxи, ,сио¨ - средноперсийсxото sva, sã,
svãta – блаxен, сmирен, дигорсxи siau – сxъп, свxт, ,лунæс¨ (лун с) вx. ,mио лонxе¨
осет. дигорсxи læncаu теснина, xmа, læncæ теснина, падина, осет. lænk –
леговиmе. (¡PC),(BA-ГOO×,стр.27) Hли значението е ,свxта обител¨, ,свxта xилиx¨. H
,æс¨ es споm.гл. съm в дигорсxи. Bиxдаmе по-рxдxа форmа на ,æ¨ - , фиxсирана в
алансxи надпис от Oлвиx, xато производна на араmейсxото - ,хе¨. Hли значението е
,надвий греха (злото) в светата обител - (uælæti
gаliuæn, siau læncæ (lænk) е).
108
'(. На1п#. от М!рфат2ар9 е поме.тен в 1ва вп#.ан# -ва1рата. П.¡обрев го
трансxрибира xато ,уаргон¨ или ,уаргон¨ и го обxснxва с осетнисxото uаrdоn храm,
светилиmе. (П¡-КК,стр.46-48) Hапълно съm съгласен с разчитането, саmо добавxm че в
осетинсxи съmествува и mного по-точна дуmа, идентична с прабългарсxата, в дигорсxи
аrgъаuæn, иронсxи аrgъuаn nърxва, чуваmxи arka - храm. (¡PC),(HPC) A произхода
на тази дуmа е обxснена от B.Aбаев, от средновеxовното осетинсxо argaun,
индоирансxото ã-gra, ã-gãr пеx, благославxm, респ. mолитвени песнопениx. B
ирансxите езиnи изходното gãr пеx, преmинава в :ar, съвр.дигорсxи :аrun, иронсxи
:аrin – пеx, в xзгулеmсxи ¸arēv - плач. (BA-C-1,стр.66) Hо е възmоxна и древна
алтайсxа заеmxа, в тунгусоmандxурсxи ara¸an полxна в гората за извърmване на
xертвоприноmение на mечxа. (CCТM×-1,стр.48) ¡вата вписани xвадрата не са
случайност, тъй xато таxава е струxтурата на прабългарсxите езичесxи xертвениnи и
храmове, или виxдаmе наслагване на старите езичесxи сиmволи с христиxнството.
':. В на1п#. от М!рфат2ар отxриваmе иmето 0анъ - - ˆ&ан;е е?.
Под надписа е нарисувана mъxxа фигура, дърxаmа xръст. ×вно
става дуmа за лично иmе. П.¡обрев съвсеm правилно го
разчита ,Hуане е¨, т.е. Hоан е. (П¡-КК,стр.49) B потвърxдение
на това, виxдаmе че mъxxата фигура, с хало на светеn дърxи
xръст, т.е. това е Hоан Кръстител.
''. В5р0! 1р!* на1п#. от
М!рфат2ар9 виxдаmе mъxxа
фигура с xръст, хало на светеn и
надпис в долниx ъгъл, xоxто
П.¡обрев (1.) разчита xато ,си е¨
свxт и го свързва с древно източно понxтие ,си¨
бог. (П¡-КК,стр.50) B.Fеmевлиев възпроизвеxда
надписа по по-друг начин - (2), таxа че
трxбва да се чете xато xато ,си•т¨. но преполагаm че въстановxата на П.¡обрев е по-
вероxтна, предвид разделителниx знаx пред последната буxва. B дигорсxи siаtæ
почитан, siаu сxъп, свxт. (¡PC) Фигурата отново е с хало на светеn оxоло главата.
'@. На1п#. от М!рфат2ар9 . пове"е 1!м#. Публиxуван от ›.Barnea, ˆ.œeIanesku,
B.Fеmевлиев, П.¡обрев. П.¡обрев предлага
разчитане ,Книmе Cип Eфе Xристе саувmа,
оапо ийоxxе mа съпе¨, xоето с поmоmта на
xелтсxите и паmирсxите езиnи, превеxда
xато ,Посева на Cветиx Fоxи храm, поливай
и напоxвай xато зеmеделеn при суmа¨. (П¡-
КК,стр.53,144) Hе mога да се съгласx с този
твърде случаен превод. Първата дуmа
написана по-висоxо от останалите е -
,xхие¨ xоxто аз свързваm с дигорсxото xe,
иронсxото хi възвр.mестоиmение свой,
собствен. Bтората дуmа не е ,xниmе¨ xаxто
сmxта П.¡обрев, а - ,xxхnæ¨ xоето
свързваm с осетинсxото иронсxо xеcin, дигорсxо xuecun, xetun поддърxаm, дърxа за
нxxого или неmо, борx се, отстоxваm. Hзразът хi xеcin е възвратен залог на глагола,
означава дърxа се, борx се. Cледва изразът - ,Cип E”E (Eфе) X”C
(Xристос) означава ,Cвети Fоxе Xристос¨, xаxто го разчита и П.¡обрев, в дигорсxи
sех свxт, в авестийсxи spaeta, персийсxи sapēt, safēt – светъл, (ирансxого иmе
109
Cпитаmен светъл), за ,ефе¨ съдиm от друг надпис - , xъдето е изписана
nxлата дуmа на xирилиnа, следваmата дуmа , е по-трудна за прочит.
Първата буxва е или лоmо изписано - ,он¨, ,ън¨, или по-рxдxа форmа на алансxото
- ,а¨, втората буxва , съmо е странна и наподобxва на араmейсxото сирийсxо,
xxовитсxо , несториансxо , саmаритxнсxото - ,сиmxатх¨. Hнтерестно е
че в Преславсxиx абеnадар, отxриваmе идентично изписване на ,дз¨ - , xоето поxазва
че и в този надпис е форmа на ,дз¨ или ,с¨. Cледваmите две буxви са пределно xсни,
- известната форmа на (разпространена и в надписите от ,Кръглата nърxва¨ в
Преслав), последната е - ,mа¨. Таxа получената дуmа е ,а(н)дзæmа¨ или
,ансæmа¨ xоето е сходно с иронсxото ænusmæ, дигорсxото ænоsmæ вечно, навеxи, от
ænus/ænоs веx, столетие.(¡PC),(HPC) Първата дуmа от долниx ред разчитаm xато
- ,ойmао¨ xоето свързваm с разчетеното и от друг надпис ,уm¨ вxрвай,
в дигорсxи iman – религиx, вxра. Bтората дуmа е - ,тоxxйе¨ xоето
свързваm с осетинсxото иронсxо tixdi‚n, дигорсxо tuxgin силно, mного силно,
производни на tix/tuxæ сила, mоm. Препоследната дуmа е -
,mасйепæ¨ xоето свързваm с иронсxото misin, дигорсxо imisun – mислx, поmнx, творx
изmислxm, æmbisond/æmbesond баснx, mъдрост. Aбаев посочва изходниx ирансxи
глагол *mas/*mis mислx, xато посочва и староалансxото mese баснx, притча,
mъдрост, съхранила се в унгарсxи. (BA-C-2,стр.144-145) Bиxдаmе че в случаx
прабългарсxото ,mас¨ е аналогично. ¡уmата ,mасйепе¨ вероxтно отразxва израза mas-
apãt, от согдийсxото apãt хубав, добър, в осетисxи аft, или ,mасйепе¨ е означавало
добра, хубава mъдрост. Hли вториxт ред е означавал ,вxрвxm силно в добрата
(боxиxта) mъдрост. Таxа пълниxт теxст гласи: ,Bечно че дърxа за светиx бог
(спасител, заxрилниx, твореn) Xристос, вxрвxm силно в добрата (боxxта) mъдрост¨ (хi
xuecun sapēt aw(f)æ X~…, ænоsmæ iman tuxæ mesе –ap(f)t) .
'C. На1п#.# от М!рфат2ар пре1.тав8G# #мето на И.!. -ато п2етен#<а. По
Vladimir †grigoroaei и Œuiza Zamora. Hадписите са
под форmата на плетениnа. Bъпреxи това mоxе да
разчетеm в единиx ,иæсиmоси¨ и ,иоmосис¨ в
другиx. Първата буxва ,и¨ е съединена с
несториансxиx и партxнсxи ,алаф¨ - .
Bероxтното значение е иmето на Xристос, в
неговата араmейсxа и mдейсxа форmа Hеmуа и
поснатото ни вече ,си¨ свxт, сxъп, блаxен.
's. На1п#. от М!рфат2ар. По Vladimir †grigoroaei и Œuiza Zamora. Hаправен е
върху издълбан христиxнсxи xръст. Пърата дуmа е
,xхæснæ¨ или ,xхæmнæ¨ обител (вx. ,xисинии¨-
,xеmане¨) Cаmиxт знаx е твърде лоmо запазен. 3наxът
,н¨ е добавен в последствие, очевидно автор на надписа го
е пропустил по погреmxа. Bтората дуmа е ,сиепе¨. Bиxаmе
знаxа - вероxтно форmа на ,си¨ (вx.горниxт надпис).
Получаетсx ,xхæснæ сиепе¨ света обител, свxт храm,
надписът е направен на фона на xръст.
110
't. На1п#. от М!рфат2ар. Oпит за разчитане прави Панайот Hванов, xато
използва чуваmxиx езиx и тmрxсxите руни. Hеговиxт прочит е: ,Карт плуг ¹ салъб баm
вес¨, xоето означавало ,Oграxадай Bелиxи ¹ (xръст), начало, xрай¨. Aвторът се
аргуmентира с допусxането че
съвр.чуваmxи езиx е прxx
наследниx на езиxа на волxxите
българи, xоито в основата си били
xотраги. (ПH-ПPH¡) П.¡обрев
съmо предлага свой прочит ,е
оуов 7 йу¨ ,подвиxните светила
7, са¨. (П¡-КК,стр.66) Hо аxо
видиm първоначалната
публиxаnиx на B.Fеmевлиев (2.),
се оxазва че в публиxаnиxта на П.¡обрев и П.Hванов (1.), липсват първите две буxви.
(BF-EПPHM-B-4-1976,стр.19,надпис IX) C поmоmта на осетинсxиx езиx и
трансxрипnиxта на алано-древнобългарсxите руни по Г. Турчанинов, се получава xсен
превод на израза: ,сийе ойовxиу". Първата дуmа е сходна с осетнисxото дигорсxо siau
драг, сxъп, свxт, а втората с иронсxо ævæd‚iаu(i), дигорсxи аgъаf:аg – добър,
велиxолепен, славен, удивителен, съmо дигорсxи uоgъullu - добър. A третата дуmа
,ди¨, отговарx изnxло на осетинсxото dæ – mестоиm. 2 л. ед.ч., род. пад., означаваmи
ти, на теб, или „ siau ævæd‚iаu(i) dæ” е nелиxт израз и означава сxъп, велиxолепен си,
славен си, добър си, xвно става дуmа за обръmение xъm бога! (¡PC),(HPC) B.Aбаев го
извеxда от ævdagъ чудо, вълmебство, производно на авестийсxото abda, пехлеви awd
чуден, удивителен. (BA-C-1,стр.195)
'u. На1п#. от М!рфат2ар. П.Hванов предлага прочит през чуваmxи: 1-ви ред
,Fаm еm ала асmа тавла¨, 2-ри ред ,Aба xана еб¨, 3-ти ред ,Fаm аxа ерт xиmе/гиmе
баm¨, xоето означавало ,Cъдруxниxо господен, ръxата си (поxров) стори!¨, ¨Oтче xане
бъди mи от полза (поxровителствай mе)!¨, ,Господи отче, съпътствай геmиxта mи!¨.
(ПH-ПPH¡) Cъвсеm xсно се чете дуmата ,л тоу¨ написана не в ред а буxвите две по
две една под друга - . Cледва ,уоии¨ отговарxmа на осетинсxото лично
уxазателно mестоиmение 3л.ед.ч., род. и вин. пад. uifаu – на него, пред него, за него,
под тxх се виxда mного лоmо запазено руничесxи знаx. Hа третиxт ред всъmност не е
една а две дуmи: ,mе¨, или ,mеmе¨ •
111
'p. Кр5.т . р!н#"е.-# на1п#. от М!рфат2ар.
Публиxуван от К.Попxонстантинов и O.Кронmайнер.
Hаходxата е от 9 в. Oпит за разчитане е направен от П.¡обрев.
(П¡-3Ф,стр.92-96) B първата дуmа той разчита ,уxхе с.xх¨
xоето превеxда xато ,Vxхе Eс”Кх¨ или ,велиxи Hсусе Xристе¨. Cmxтаm че по-
вероxтно първата дуmа е била ,ихxхссх¨ съxратен запис на Hсус или Hсус Xристос.
Cледва ,mенеxхе¨ (по
П.¡обрев), xоето той свързва
с талиmxото ,mене xи¨ ,ти
xойто си наm¨. Hо в
осетинсxи иронсxи и
дигорсxи mæn, mænаu,
mænæf ,аз¨ л.mест.1л.ед.ч. в
род. и отлоxителен п.,
иронсиx хi, дигорсxи хе
възвр.mест. ,свой¨, в 1л.ед.ч.
mæxi, дигорсxи mæxе
(mænаu·хе). Hли ,mенеxхе¨ е
буxв.¨на mен си¨, mой си¨.
Третата дуmа П.¡обрев трансxрибира xато ,десеm¨ баmа. Предвид обmоирансxото
*desi бог, очевидно е че прабългарсxото десе означава иmенно бог, а не баmа. Cъmо
отxриваmе в старобългарсxи дес#, де@ 1 наmираm, получаваm. ¡уmата е от
старобългарсxи произход. 3аета в старорусxи oесити, oеu@ , сърбохърватсxи oесити,
старочеmxи podesiti, udesiti наmираm, съmо в старорусxи oосити, уxраинсxи
сvoоситис», белорусxи сvoоuаµi - среmаm. Cпоред Фасmер, етиmологиxта не е mного
xсна. Той сmxта че се xасае за византийсxа заеmxа, разпространена чрез
старобългарсxи, от гръnxото ‘qe наmираm, ‘ck˜µ—i приеmаm, ‘˜kce - вxрваm,
латинсxото decet наподобxва. B албансxи ndieh - наmираm, ndesh среmаm, са
вероxтни старобългарсxи заеmxи, от uайoа. Mоxе да mислиm за индоирансxи произход
и прабългарсxа по произход дуmа. B сансxрит dãçati, dãçnōti принасxm xертва, правx
обрxд, авестийсxи dãstа получаваm, съвр.персийсxи dast, dãshta - наmираm,
xаmmирсxи dùsh, dùshes, бенгалсxи disã, dōsa - наmираm, обmоирансxи *dast ръxа,
осетинсxи dæsni – уmен, ловъx, способен, dis, dissag чудо. (OPC) Hли връзxата
mеxду oесеu бог и oес» наmираm, получаваm е пределно xсна, бог дава всичxи
благини на хората, (вx. славxнсxото ¡аxбог, xелтсxото ¡агда даваm, mедър), т.е.
oесеu mедър, даваm. uетвъртата дуmа според П.¡обрев е ,тену¨, от талиmxото ten
светал, величествен, аналогично в иронсxи tin слънчев лъч. Cmxтxm че трxбва да се
чете ,тенг¨, аналогично в иронсxи ting, дигорсxи iting силно. Cледва ,нелн¨ xоето
П.¡обрев извеxда от талиmxото ,неле¨ - лmлxа. Hо отxриваmе в дигорсxи nllæuun,
иронсxи nillæuuin установxваm, правx, става, извърmваm. Bестата дуmа според
П.¡обрев е ,еноm¨ и означава награда, почит, от аналогичното талиmxото onom. Hо
буди недоуmение фаxта че знаxът в горните дуmи П.¡. чете xато ,xх¨, а туx xато
,е¨!• Таxа че дуmата е ,xхноm¨, или ,xхнаm¨. Mоxе да x свърxеm с осетинсxото хъаn,
xабардинсxото kъаn възпитаниx, респ.послуmниx. Cледва ,лес¨ уxраса, по
П.¡обрев. Hо виxдаmе че на знаxа в случаx mу липсва горното тире, xаxто е в по-
горното , xоето поxазва че трxбва да се чете не xато ,л¨, а xато ,а¨, получава се
,аес¨ най-вероxтно свързано с личн.mест.1л.ед.ч. аз, в осет. иронсxиx æ:, дигорсxи
æ:е. Последната дуmа П.¡обрев разчита xато ,ноm¨, обmоирансxо зн. иmе. Hо той е
пропуснал последните два знаxа, таxа че се получава ,нmаау¨ или ,нmааан¨, поради
сходното изписване на - ,у¨ и - ,ан¨. Bероxтно сходство с дигорсxото nimаfun,
112
иронсxото nimаfin сmxтаm, но и уваxаваm, почитаm нxxого. Hли xрайното значение
е: ,Hсусе Xристе, на mен си бог. Поxазваm (извърmваm) силно, почитта си (xъm теб), аз
послуmниxът¨ (•…~X…, mænаu хе *desi, ting nillæuuin хъаn, æ: nimаfin). Cъответно
разчитането на П.¡обрев е ,Bелиxи Hсусе Xристе, ти xойто си наm баmа, блестиm, .
лmлxата., награда, ..уxраса., иmе¨.
'). На1п#. от М!рфат2ар. Публиxуван от B.Fеmевлиев и П.¡обрев. П.¡обрев
предлага следната трансxрипnиx: ,Vанчу сън 7 ан си н уон ни уо ос сио ин¨.
Hзползвайxи податxи от сансxрит,
дардси, асиро-вавилонсxи, xелтсxи,
превеxда надписа в следниx сmисъл
,Подвиxните небесни светила са
седеm, господар иmе е Cлънnето,
управлxла и Rпитер, Господарx на
вреmето¨. (П¡-КК,стр.144,54-55) Hе
mога да приеmа този превод заmото
са използвани твърде разнородни
езиxови аналози: ,уанчу¨ сансxр.
ваuкайа двиxеm се, ,сън¨
светъл, от дардсxи сvu, тадxиxсxи
uvu светъл, xелтсxи съu светило,
,си¨ бог, от асиро-вавилонсxи
(араmейсxи), ,уон¨ слънnе, от xелтсxото еоu слънnе, ,Vо¨ Rпитер, от xелтсxото
название на тази планета Hо, ,ос¨ вреmе, xелтсxи еос, сансxр. ас вреmе, ,ис¨
господар, ,ин¨ управлxваm, съmо в xелт.и сансxр. Предлагаm друга интерпретаnиx,
изхоxдайxи единствено от осетинсxи и значениxта на буxвите съобразно Турчанинов.
Първата дуmа е ,æуанчи¨ или ,æуанчæ¨ и поxазва аналогиx с осетинсxото
æuuænk/æuuænkæ вxра, доверие, преданост. Производно е на глагола
æuuændin/æuuændun доверxваm се, вxрваm на наxого или в неmо, получено от fædg,
fædk/fædgæ обичай, традиnиx, аналогично на согдийсxото pa‘g, pa‘k заxон, дълг,
обичай, пехлеви paiwastag - традиnиx. B основата е авестийсxото pada следваm, респ.
в осетинсxи fæd следваm. (BA-C-1,стр.216,429) Bтората е ,сан(г)¨ или ,сън(г)¨, тъй
xато знаxът , поxазва огледална прилиxа с араmейсxиx - ,алаф¨, а се чете и
xато ,нг¨. Поxазва прилиxа с дигорсxото sing, иронсxото suang ваxен. B тох.(б) senik
гриxа, заинтересуваност, обслуxване на неmо, mадене, sain - поддръxxа. (›†-›…-b)
Cпоред ¡.Aдаmс иmа ирансxи паралели: хотаносаxсxото :ãnk, vsnta, согдийсxото :inih,
пехелевийсxото snãs, xрорайнсxото fhenigã, авестийсxото :ãana гриxа, mадене,
заинтересуваност. Третата дуmа е ,xиан¨ прxx аналог на дигорсxото d:ianun славен,
известен. Cледва дуmата ,сион¨ или ,сиън¨, туx е използвана протофорmата на mалxата
носовxа - . Mоxе да x свърxеm с иронсxото suafin, дигорсxо isuаfun – бързо.
Петата дуmа е ,•н•иæн¨ осет.дигорсxо niuuaiun, иронсxо uafin бxга, изтича,
отmинава. ,Hи¨ в осетинсxи næ, поxаз.mест.1л.mн.ч нас, от нас, съхр. и в бълг. ,ни¨,
нас ни. Cледва ,æо¨ осет.дигорсxо auæ сила, ,о•æ¨ в дигорсxи еfæ, иронсxи ui
ти, ,сио¨ сxъп, блаxен, сmирен и ,ин¨, в дигорсxи un, иронсxи uin да бъде. Таxа се
получава nxлото изречение: ,Cилна е верността (вxрата), славата (суетата) бързо
изтича, преmинава от нас, силата за теб е, да бъдеm сmирен¨ (æuuænkæ sing, d:ianun
suafin niuuaiun næ, auæ еfæ siаu un).
@($. На1п#. от М!рфат2ар. Публиxуван от
B.Fеmевлиев (негова ноmераnиx 19). Той xратъx и
представлxва една дуmа ,nоне¨ или ,nони¨. Hай-вероxтно
отразxва лично иmе, свързано с осетинсxото понxтие за ръxа,
113
или във връзxа с осетинсxото cin/cinæ радост. (HPC),(¡PC) Bъзmоxно е запис на
българсxото лично иmе ™онtо (™оно, ™оне).
. @:$. На1п#. /а 1арен#е-о4ро- от М!рфат2ар на Т н*ан от По2о!. Кирилсxи
надпис на прабългарсxи езиx. Cлагането на ,а¨ пред иmето (подлога) е типичен
осетинсxи белег, в дигорсxи „а” е xратxата форmа на опр.mест. afe той, този,
уточнxваmо извърmителxт на действието. Eтиmологиxта на иmето ,Тонган, Т ганъ¨
се изxснxва от осетинсxите ting – здрав, силен, tingаd – напрегнат и *gan поразxваm,
типично 4алансxо¨ иmе със
заплаmваmа сеmантиxа, т.е.
силно да поразxва враговете.
(OPC) Aналогично на
съвр.осетинсxо иmе Tvгаu. По-
старите опити (B.Fеmевлиев,
проф.К.Попxонстантинов) за
обxснение на иmето Тонган,
изхоxдат от турсxото *dogan,
do¸an, гагаузxи duan,
произлизаmо от древнотmрxсxи
to¸an - соxол, алтайсxи паралел с
mонголсxото tofgon, tofxon,
староxорейсxото thuikon,
xпонсxото taka – соxол. (œ-†š)
Cаmо че не става xсно заmо иmаmе нетипичната за алтайсxите и тmрxсxите езиnи,
носова форmа ,он/ън¨, вmесто очxваното Tvгаu, Tогаu, Tоаu'?
¡уmата ,тtба¨ отговарx на осетинсxото tuba чест, слава, хвала, tоbæ xлетва,
оброx, tabu mолитва, в xmрдсxи tobe, чуваmxи tupa xлетва, xmрдсxи, персийсxи,
гилxнсxи tab, пуmунсxи ta´b, талиmxи tov, mугнансxи tōb, сариxолсxи tub търпение,
сила, упование. B неmсxи toben буmуваm, вилнеx. B останалите тmрxсxи езиnи, се
среmа форmата *tauba/*taube разxаxние, xоето се сmxта за арабсxа заеmxа - ,
tauba поxаxние, разxаxние. B mарийсxи tovat, удmуртсxи toba истина. (MФ-‚Cu×-
2,стр.249) Hнтересно е древнотmрxсxото tap волx, xелание, слуxа, tapa¸ слуxба,
tapì доволен, удволетворен. (¡ТC,стр.533) Bероxтна връзxа с тох.(б) tap обxвxваm,
производно на протоиндоевропейсxото *tubh похвала. (›†-›…-b) ×вно е че става
дуmа за сходни по звучене но различни по значениx и произход понxтиx. Cпоред
К.Попxонстантинов ,тtба¨ всъmност е неправилен прочит на ,тtxа¨, xоето е част от
названието на селиmето ,Полоу¨, xоето трxбвало да се чете ,Полоутtxа¨. (КП-H¡ПA-
FB-2-2000,стр.32-33) Hе става xсно заmо спорното ,тtxа/тtба¨ е написано на долниx
ред, при условие че иmа предостатъчно mxсто, да не се извърmва пренасxне на дуmата.
Таxа че не приеmаm версиxта на Попxонстантинов. 3а саmото название Полоу съmо иmа
xсни ирансxи податxи, в пуmунсxи pul, персийсxи pol – mост, в тадxиxсxи polou сал.
(отбелxзано и от П.¡обрев) Cледваmата дуmа е ,обаса¨, тълxувана от П.¡обрев xато
даде, дари. Паралел в осетинсxи bа::аfin – оставxm, bаfsin – взеmаm, от ирансxиx
xорен *ba: ръxа. (OPC) Bиx съmо абхазxи, адиxсxи ba:, лаxсxи bfa: пари. (AB-
‚CA×-1,стр.67)
Cледва написаното с чертичxа отгоре ,ес¨, xоето поxазва че изразxва nифра в
осет. ast 8, пуmунсxи atu, хинду-урду ath, нуристансxи ushth, xховарсxи usht,
xалаmxи asht 8. Axо приеmеm че ,ес¨ е буxвен запис на nифра, съгл.xирилиnата се
получава ,е¨ 5, ,с¨ 200¨, т.е. 205. Последната дуmа е ,ап¨ овnе, в сансxрит ãvi,
ãvika, протоиндоирансxи haui, палийсxи afa, вахансxи vobc, vopc, осетинсxи fis, тох.(б)
auw - овnа. (Œ-ˆ†ˆŒ) Cлед ,ап¨ иmа оmе две буxви , H¨ ,онт¨, xато ,т¨ е изписано в
руничесxата си форmа. 3начението и mоxе да се изасни от осетинсxото ant xрай, или
114
дигорсxото æntæst, иронсxото æntist успех, удача, xато в по-горниx надпис от
Cарxел. Cъmо в чуваmxи †n†¸ успех, удача. Таxа че надписът придобива следното
значение ,Тонган (Тънган) от Полоу, направи оброx и дари осеm овnе, таxа (да бъде)
или за xъсmет, за успех¨.
@'$. На1п#.5т на >1ар#те28 Геор*#?. Hад надписа на ,Тонган из Полоу¨ иmа
оmе един по-лоmо запазен надпис, породил mного
спорове в разчитането си. Cпоред
първоотxривателx си H.Fарнx, трxбва да се чете:
,(X)OVПAH HHMAEТT ГEOPГE ™ ТEFE
ТAM ECТT КT КPAHH H PTXTТT¨.
П.¡обрев предлоxи друга интерпретаnиx:
,XOVПAH H HMAEТT ГEOPГE ™ ТEFE
ТAMMT ECТ КT КPTHH H PEXEТT¨, xоето
интерпретира xато ,xупанът и попечител Георги ти обеmа 80 xълтиnи и да бъде това¨
xато сmxта ,иmает¨ настоxтел, ,онn¨ дари, ,естеx¨ 80, ,xръин¨ xълтиnи,
,реxетъ¨ да бъде, за прабългарсxи източноирансxи дуmи. (П¡-КК,стр.136)
К.Попxонстантинов подлага на пълно преразглеxдане версиxта дадена от H.Fарнx.
Cпоред него надписът придобива следниx вид: ,ТOVПAH ¡ HAEТT ГEOP
uPTКBE КAM(E)HTH C КTH КPTHHTH PTX HTH¨. Той сmxта че ,Тоупаи¨
Тупай е прабългарсxо, ,тmрxсxо¨ иmе, а този Тупай е изсxxъл сxалата и е направил
тази nърxва, вероxтно носеmа иmето на св.Георги. 3а нетипичното завърmване на
иmето Георги с ,mалxа носовxа¨, предлага ,гръnxо влиxние¨ изразxваmо се в
оxончание на оu. (КП-H¡ПA-FB-2-2000,стр.30-35),(КП-ПHCMM-ПC-2000,стр.52-54)
×вно под влиxние на К.Попxонстанитинов, П.¡обрев проmенx своxта първоначална
интерпретаnиxта на ндписа: ,ТOVПAH ¡HКHAEТ ГEOPГE uPTКBE CEКTH
КAMEHTH КPTHHTH PTXEHTH¨ ,Mайсторът-строител Георги за черxвата,
xаmъни сече, наnепи на блоxове¨. Cпоред него неxсните дуmи са прабългарсxи, идваmи
от ,паmирсxите: ,тупаи¨ тvба xрепост, таnеи xаmенен блоx, ,xръин¨ кръимu
наnепен, ,ръxенъи¨ ръuor ивиnа, а ,диx-лаит¨ е mайстор строител. (П¡-
¡E,стр.168-170) Cаmата Mурфатларсxа обител се поmества в по-старите, от риmсxо
вреmе галерии за добив на варовиx, таxа че едва ли mе се е налагало да се xъртxт, сеxът
и nепxт xаmенни блоxове, в mеxите вровиxови стени•
Предлагаm следната интерпретаnиx на теxста: ,ТOVПAH ¡ HAEТT ГEOPГ
uPКTBE КAHT ECТ КT КPTHHT H PTX HT¨. Hадписът е сmесен славxно-
прабългарсxи. Първата дуmа, без съmнение е форmа на чуваmxото tupa xлетва,
осетинсxото tоbæ, прабългарсxото тv4а (от вече разгл. надп.) xлетва, оброx, tabu
mолитва, следва ,делает Георге¨ прави Георги, ,он чръxве¨ той на nърxвата,
въпреxи нетипичното изписване на он - , ,xанъ¨ вероxтно форmа на дигорсxото
kænun, иронсxото kænin правx, създаваm, извърmваm, в пехлеви kunishn деxние, в
тохарсxи kãn изпълнxваm, пораxдаm, създаваm, в бълг.каu» се сmxтаm да направx
неmо. (HC-ПPC),(›†-›…-b) Cледва дуmата ,ест xъ¨, xоxто П.¡обрев, съвсеm правилно
определи в първата версиx на разчитането си xато nифра, 18 или 80. Omе повече че под
форmата ,ес¨ е употребена и в разполоxениx по-долу надпис на ,Тонган от Полоу¨.
Bиxдаmе двусъставността на ,ест xъ¨, от ,ес¨ 8 и ,теx¨ 10. 3а последното иmа
паралел с тох.(а,б) sаk - 10, за xоето (Meillet,1911), въстановxва прототохарсxата
форmа на 10, звучала xато *tek. Cъmо в осетнисxи æstаf – 80, æstdæs – 18, æstæm –
осmи. (OPC)
115
¡уmата ,xръинъ¨ иmа аналози в сансxрит krƒnãti – xупуваm, xуmанобаxтрийсxи
cir xупуваm, cirso, cirsago - поxупxа, осетинсxи arxafn, arxsafl, сансxрит kravi -
xупуваm, авестийсxи xrap, парачи kherãw - присвоxваm. (Ch-›ˆV). B староирландсxи
kreno, ирландсxи crenim, сeаird търговиx, литовсxи krienas, латвийсxи kriens –
подаръx на mалдоxенеnа за невестата. Протоиндоевропейсxата форmа e *kʷreva-
поxупxопродаxба. (P-ˆšŠ),(ˆšš),(š›GŒ) B старобългарсxи се среmа дуmата крити –
xупуваm, Фасmер посочва един, единствен славxнсxи аналог, старорусxото крiuvти,
креuvтi xато диреxтна заеmxа от староnърxовнославxнсxи, т.е. старобългарсxи. Hо
старобългарсxата дуmа поxазва xсен паралел с тох.(б) krvottau търговеn, karvor –
поxупxа, печалба, karisãke плод, уроxай. ¡руга податxа е дигорсxото kærnæ mxрxа
за полоxено xоличество труд xоето се заплаmа. (¡PC) Таxа че ,xръин¨ ,xрина¨
споxойно mоxе да означава xълтиnа, mонета, предвид и съхранеността на дуmата в
съвр.българсxи, криuа mxрxа за зърно, използвана в натуралната разmxна. По
аналогичен начин гръnxото ,драхmа¨ първоначално е означавало mxрxа за xито и
после еволmира до съвр.си значение mонета. Pазбира с в случаx mоxе да става дуmа
не за mонети (xълтиnи) а точно за xрини със xито, дарени на mанастира. Последната
дуmа ,ръx нъ¨ едва ли иmа връзxа със съвр. ръxен, или с nепx, сеxа, а иmа съвсеm
друго значение. Фасmер посочва старорусxото рvга - сбор хранителни запаси xоито
селxните дават на своx свеmенниx ,зеmелtнtе угодtx селtсxого духовенства¨ (¡ал), в
уxраинсxи, белорусxи рvга nърxовно дарение. Паралел със сръбсxото рvга
,salarium¨ награда (б.а. нxmа начин дуmата да не е присъствала и в старобългарсxи,
въпреxи че Фасmер не го съобmава). Oттуx в русxи ,рvruа» µерковi” - nърxва,
построена на обmинсxа зеmx (Xелтов). Първоизточниx е средногръnxото po¸—
,salarium¨, от латинсxото rogãre награда, угодие (Г.Mайер). ™елиxт надпис
придобива следното съвсеm сmислено значение: ,Клетва (обет) направи Георги, той на
nърxвата даде (направи, извърmи) 18 (или 80) xрини (xълтиnи), ръга/ръxа nърxовно
дарение¨.
@@$. На1п#. на >поп Д#м#8н?. Hадписът е
на xирилиnа и старобългарсxи. Eдинствено
неxсна е първата дуmа, изписана xато , ¨
а;ан5, а8н. Таxава дуmа не е позната в
старобългарсxи, затова създава трудности в
интерпретаnиxта. Cпоред Г.Mихалx и H.Fарнx,
Axн е вероxтно тmрxсxо лично иmе или
несъхраненото (¡)IAHT, ¡AHT, xоето е
съxратен вариант на ¡AMIAHT, иmето стоxmо
под надписа. Eстествено, руmънсxите автори
търсxт паралел с руmънсxото иmе ¡ан!
H.Гълъбов предлага форmата A(3)T HT Aз
×н лично иmе. Cпоред К.Попxонстантинов
надписът трxбва да се чете: ,A(3)T IAHT ПOПT П ТTMT H¡ CB BH™
ПOHAГ 3A CBO ГP XTH ¡A HX¡T3H O(ТT)uE B CEH ™P(T)КTBTH
F(O)ГT XE BT H ПOMHHOVH OТ(T)™H AMHHT¨ Под надписа стои иmето ¡HMH
HT и иmето на mесеn MA . К.Попxонстантинов разделx иmето от горниx надпис, тъй
xато иmето не xореспондира с другото иmе ×H. При това, въпреxи че почерxът с xойто
е написан надписа и почерxа на иmето е един и съm, изxлmчаx буxвата , среmаmаm се
и в ,Кръглата nърxва¨ в Преслав, написана подобно на руничесxо „е” - , поxазваmа
xсно развитие - ! Hеговата интерпретаnиx е ,Aз ×н поп, по пътtоm (mинавайxи)
подарxваm свеmиnи за своите грехове, изгори ги отче в тази nърxва. Fог да ви поmилва
вас, отnи! Amин¨. (КП-ПHCMM-ПC-2000,стр.55-56) ×вно че зад странната дуmа
116
,AIAHT¨ не се xрие лично иmе, а иmаmе друго значение. Hай-сходно е тохарсxото
ai‰ve – вървx и осетинсxиxт mу иронсxи аналог аuаfin преmинаваm (тохаро-
осетинсxи изоглос), вървx, иронсxото uafin, дигорсxото uafun, в сансxрит af,
протоиндоирансxи Hafã, авестийсxи a:, хотаносаxсxи havs, xгнобсxи (pir)ãvf
отmинаваm, пътуваm, или с xmрдсxи avоne,
пуmунсxи аfn, персийсxи afin традиnиx, обичай.
(Œ-ˆ†ˆŒ) ¡уmата е позната и в тунгусоmандxурсxи:
afan - път, afana - пътуваm, mонголсxи afan път,
afancin/afansin - пътниx и вероxтно е стара
тохарсxа заmеxа. (CCТM×-1,стр20-21) Таxа
надписът придобива по-сmислен вид: ,mинавайxи,
(пътниx - а)анъ) попъ по пътtоm.¨ или ,по обичай,
попъ по пътtоm.¨.
Под този надпис четеm една глаголичесxа дуmа , xоето е лично иmе
- Hлиx. Cъmото иmе , паx на глаголиnа, се отxрива и под
друг xирилсxи надпис: ,...HT F”TH ПOMH(HOVH)¨
,..нъ Fоxе поmилуй¨.
@C$. На1п#. от М!рфат2ар ("а.т#"но /апа/ен$.
Hадписът е сmесен, от xирилсxи и руничесxи буxви.
Трудно е да бъде интерпретиран. Първите четири
буxви се четат добре ,тете.¨ следва не mного xсен
знаx, приличаm на два огледални хоризонтално
разполоxени триъгълниxа и последната буxва най-
вероxтно отново е . Получава се ,т т mа ¨, тъй
xато знаxът се чете xато ,m¨ (тази форmа се среmа
във футарxа ). Bъзmоxно връзxа с дигорсxото tætоn – mедър, tætun даваm,
иронсxото tаucеl mедър, добър. (¡PC),(HPC) Cmисълът е ,(бъди) mедър xъm mен¨
xвно обръmение xъm бога. ¡руга възmоxност е изхоxдайxи от бълг.диалеxтно тетtо,
тато баmа, всъmност да иmаmе форmа на ,отче, отеn¨ или
,отче mой¨.
@s. На1п#. от М!рфат2ар. По публиxаnиxта на
Vladimir †grigoroaei и Œuiza Zamora. Bиxдаmе стандартната
христиxнсxа форmула представлxваmа запис на иmето на
Hсус Xристос, на фона на xръст.
@t. На1п#. от М!рфат2ар. По публиxаnиxта на Vladimir †grigoroaei и Œuiza
Zamora. Hадписът е xсно струxтуриран и е изписан след нарисуван xръст. Първада
дуmа е ,оnое¨ ( ), mоxе да x свърxеm с осетинсxото æcc истина, правда,
æccæg истинсxи, правдив, æccæf на истина ли• Aбаев посочва че æcc е изходната
алано-сарmатсxа форmа, производна на сансxритсxото satva, haçva (hathva) истина,
правда. (BA-C-1,стр.102) Протоиндоирансxата форmа е Hsatia, в староперсийсxи
hasivam, хотаносаxсxи hat·ht·hã, хетсxи asant – истина, правда. (Œ-Œ†ˆŒ) Bтората дуmа
е ,анос¨ ( ) и вероxтно отразxва осетинсxото ænos веx, столетие, вечност. (¡PC),
(HPC) Третата дуmа е ,сиоm¨ ( ), xоxто вероxтно отговарx на осетинсxото
дигорсxо siau сxъп, свxт, дуmа среmаmа се и в другите надпси. uетвъртата деmа е
,иеmанæ¨ xоxто свързваm с дигорсxото iman вxра, религиx и ,æ¨ в дигорсxи ua,
иронсxи u – е, 3л.ед.ч. на споmаг.глагол uin/un - съm. (¡PC),(HPC) Cреmнахmе x и в
други надписи под форmата „vм” вxрвай. Bероxтно значение: ,Hстината е вечна,
вxрата е свxта¨ (æcc ænos siau iman ua).
117
@u. На1п#. на <ар С#меон r от М!рфат2ар.
Публиxаnии на Г.Mихаила, H.Fарнx и
проф.Казиmир Попxонстантинов. Hадписът е добре
зпазен, наmира се в черxва B-4 (по руmънсxата
ноmенxлатура). Hзписан е изnxло с xирилиnа.
Oсобенно nенен е тъй xато ни посочва че
mанастирсxиxт xоmплеxс е фунxnионирал оmе през
nаруването на nар Cиmеон Bелиxи, xойто е оставил
и този надпис.Cъmо интересен фаxт е нагледната деmонстраnиx на използването на
nифровата поредност в титулатурата на българсxите владетели от I-то Fългарсxо
nарство. К.Попxонстантинов въстановxва изnxло теxста: ,(BT H)M OТT™A ГO
CIIHA H CB ТAAГ(O) (¡OVX)A ПOКHOHH C PAFT HEКHRu(HMT)
C“MEOH ПTPBOE BT ™TPКBH M C ™A AVГVCТA BT: HA (¡IH)T¨. B превод
на съвр.българсxи, надписът гласи: „B името uа Oтµа и Cиuа и Cвети» µvх, nоклоuи
се раб uегоoеu (греuеu) Cимеоu Hърви, в µърквата, в месеµ авгvст, в 31 oеu”. Hли
виxдаmе че на 31.08. в неизвестна (неназована) година, nар Cиmеон Bелиxи е посетил
Mурфатлар. Туx правxт впечатлениx следните изрази: ,OТT™A ГO¨ съxратен запис на
,отnа его¨. B дуmата PAFT, първоначално гравtора е написал по погреmxа вmесто F, B,
но после е поправил буxвата. Hнтересен и и
изразът ,PAFT HEКHRu(HMT)¨. Последните
буxви (HMT) не са се съхранили, но дуmата се
въстановxва по рxдxо употребxваната
старобългарсxа славxнсxа дуmа
„некл$чим2й” поxварен, негоден,
респ.недостоен. ¡нес тx mироxо се използво в
русxи „uеvклmrий” - неловxий, несxладнtй,
неповоротливtй (троmав, бавен, негоден,
непохватен), xато отриnание на славxнсxото
клmoi порxдъx, ред, в старочеmxи pokliuditi
порxдъx, да внеса ред (Фасmер), бълг. клаo» -
редx.
Hли виxдаmе че xато ревностен
христиxнин, българсxиxт владетел е
деmонстрирал сmирение в ,светата обител¨ и е
спестил титлите на nарсxото си достойнство
сxривайxи се зад стандартното ,раб греmен¨
но все паx е вmетнал дуmата ,първи¨ с xоето xсно се идентифиnира, xой е.
Hзползването на форmата ,AVГVCТA¨ вmесто ,августа¨ за означаване на mесеnа
е използвано при това твърде нуеmело от руmънсxите изследователи (Mихаила, Fарнx)
да твърдxт че надписът бил на ,балxансxи латинсxи¨ и е дело на ,mестното роmансxо
население в ¡обрудxа¨ (б.а. xоето тогава, точно таm не съmествува). Pазбира се в
старобългарсxи освен форmата авгоvст, напълно равностойно се употребxва и аvгостъ
(Oстроуmовсxо евангеле). (КП-ПHCMM-ПC-2000,стр.49-50) B своxта зарисовxа
H.Fарнx е ,изтървал¨ началното ,C¨ в иmето Cиmеон.
@p. На1п#. от М!рфат2ар. Публиxаnии: H.Fарнx, К.Попxонстантинов.
Hадписът е изnxло xирилсxи и съдърxа стандартната христиxнсxа форmула ˆC”XC
‡ˆK† ,Hсус Xристос побеxдава¨. Туx иmето на Xристос е
съxратено HC” XT (вmесто със ,C¨) и е използвана по-
рxдxата старобългарсxа дуmа одел - ,одол ти¨ или ,одел
ти¨ да преодолеx, да превъзmогна, респ. да победx. Oтдолу
стои иmета на автора на надписа - Hерадъ.
118
К.Попxонстантинов отбелxзва че под иmето нерадъ се чете ГP (BIHTI) Hерад
греmниx. (КП-ПHCMM-ПC-2000,стр.57) Hаприmер една от версиите за произхода на
иmето µел»u, носено от внуxът на nар Cаmуил Hетър µел»u, е че идва от Ooел»uъ
побеxдаваm, преодолxваm.
@). На1п#. от М!рфат2ар. Публиxаnии: Г.Mихаила, H.Fарнx и проф.Казиmир
Попxонстантинов. Hадписът е добре зпазен, наmира се на задната стена в черxва B-4
(по руmънсxата ноmенxлатура). Hзnxло е с xирилсxи буxви и е добре съхранен.
К.Попxонстантинов го
възпроизвеxада:
,ПHCAHO FO ECТT
ПOPAX ПACТTHPA H
PA3H¡ ТT C O™ ¨.
Hа съвр.българсxи:
,3аmото е писано, mе
поразx пастира и mе
разпръсна овnете¨. ×вно
става дуmа за ,библейсxа
mъдрост¨. Туx по-особенни буxви са , - използвани в паmетниnите от 10 в.
(КП-ПHCMM-ПC-2000,стр.56-57)
C(. На1п#. от М!рфат2ар . *р5<-# 4!-в#. Hаmира се до входа на
mанастирсxата xрипта, гробниnата в черxва B-4 (по руmънсxата ноmенxлатура). Твърде
труден е за интерпретаnиx. Cпоред
проф.К.Попxонстантинов, надписът е с гръnxи буxви,
но силно дефорmирани. Първите при знаxа се гръnxиx
предпоставен член tev, следва силно дефорmираното
µ—ptupi˜v. ¡уmата мартириvм (мартириоu) означава
mъченичество, страдание и сmърт на mъчениx; или
nърxва mавзолей (xрипта) с mоmите на христиxнсxи
mъчениx. Hнтерсни са последните два знаxа ,çv¨. Mоxе да се допусне че авторът е
отбелxзал годината, xоxто е 6400 от сътв.на света или 892 г., или една година преди
Cиmеоновото управление (893-927 г.). (КП-ПHCMM-ПC-2000 ,стр.51)
119
120
Б. Р!н#"е.-# на1п#.# от 1р!*# "а.т# на Б52*ар#8
:$. >С#тов.-#8т на1п#.?. Hадписът е отxрит през 1928 г. от родопсxи българи,
дървари. Cъстои се от 2 части върху загладена част от сxала с дълxина обmо оxоло 3,4
mетра и mирина на загладената част (лента) 23-30 сm. Първи изследовател е д-р
Aлеxсандър Пеев, председател на Пловдивсxото археологичесxо друxество, станал по-
xъсно съветсxи mпионин и еxзеxутиран по вреmе на II-та Cв.война. През лxтото на
1928 г. той изследва сxалите в района
на вр.Bутград до родопсxото село
Cитово. През 1939 г. Aл.Пеев поxазва
надписа на посетилиx Fългариx, Геза
Фехер. Eдва в 1950 г. 3латxа Pаxова-
Mорфова прави отпечатъx на надписа.
През 1967 г. надписът е изследван от
еxспедиnиx на Bелиxотърновсxиx
университет. Cпоред традиnионното
mнение, надписът е на неизвестна
писmеност, но по-задълбочени
изследваниx не са правени. Hзлоxени са поне 4 основни хипотези за авторството на
надписа - траxийсxа, xелтсxа, сарmато-алансxа, славxнсxа. Проф.Титов предлага
разчитане на надписа xато славxнсxи теxст, но това разчитане не е възприето от други
учени. Той търси връзxа с xирилсxото писmо и разчита: ,B лето 6050 (542г. по PX.)
учих езиx и старинни буxви, да пиmа xнxз .еланиx от Bесланид (вероxтно Cолун,
Тесалониxи)¨. Axад.Hван Гоmев интерпретира първите дуmи от надписа xато
славxнсxи и прочете ,Aз xнxза на ринхините¨, но по xъсно се отxаза от хипотезата си.
Cъmествува и версиx, че надписът е естествен природен феноmен. Eдва през 2002 г.
mладиx старозагорсxи худоxниx Hлxо Cтоев обстойно изследва надиписа. C набитото
си професионално оxо, той успxва да подреди по групи загадъчните руни и доxазва че
те са от прабългарсxи тип. Hадписът представлxва възхвала на Hсус Xристос, xоето
поxазва че е писан вероxтно в първите години след Поxръстването. (HC-MП¡FC-
1,стр.21) H.Cтоев предла следната интерпретаnиx: HH CHV HX HCXVCCIV OB ˆ“ˆ
IHOMA H XHV КCVO ТV ˆ“ˆ OHOPCHHC. Cъот. ,ии¨ върmи, прави, ,сиу¨
боxествен, ,иx¨ mогъmество, ,исxуссtу¨ обичайxи, ,оm¨ добър, ,ˆ“ˆ¨ бог,
,tйоmа¨ волx, победа, ,xсуо¨ mъxи, страданиx, ,тm-ˆ“ˆ¨ боxиx обител,
,ойорсиис¨ mъxествен, превод по сmисъл: Поддърxай боxественото съвърmенство с
обич xъm mилостивиx Fог, овладxвайxи саm mъченичесxиx xивот в светата обител с
твърдост. (HC-OГ,стр.44-47) Предлагm следната, по-различна версиx за разчитана на
надписа:
,HA CHHV H HC HCCOIV OBH I“I HOHHMH HÆHCH КCVHO Т•Г I“I
ГTHOHCH HC¨
Първата дуmа е ,иа¨ той9 в авестийсxи hv-, tv-, hava-, tava-, осетинсxи uif,
af, тадxиxсxи ù, vaf, исxаmиmсxи wa, mугнансxи vъ, wi, mундxансxи wo, вахансxи vао
той. (›R…),(ˆš›) Bтората ,сииу¨ близъx, сxъп, или славен, доблестен, най-
близxо в дигорсxи siаu сxъп, свxт. (¡PC) ,Cиау, ,сиу¨ се среmа често и в надписите
от Mурфатлар. Cледва ,и ¨ - силен, от иронсxото fau, auæ сила, mоm,
uæfig/uæfug велиxан, богатир, ,Hс йссоtу¨ Hсус (Hоmуа),
,оmи¨ от ,оm¨, ,хоm¨ добър, добриx, обичаниx, в осетинсxи хu, xui, xos,
xгнобсxи, пуmунсxи xus, талиmxи, персийсxи xos, mугнансxи xōs, тадxиxсxи, гилxнсxи
xus, xзгулеmсxи xês, сариxолсxи x‹s добър, хубав, mаслив. (Vœ-š…›) 3наxът-сиmвол
121
,I“I¨ означава Fог, ,иойиmи¨ „о3"минъ” войн, старобългарсxа дуmа, в
сансxрит ofmaãn, vudhmaã, хотаносаxсxи on·a - силен, войн, сансxрит fema
побеxдаваm, ,иæиси¨, в осетинсxи æss, æсс, æcæg, дигорсxи uacæg, сансxрит
vos, авестийсxи vaos, тохарсxи (б) was.e*, пехлеви ãwē:ag, съвр.персийсxи foovee
истина. (¡PC) ¡уmата ,xсуйо¨ – понасxm, в осетинсxи иронсxи хæs дълг,
хæssæn, дигорсxи хæssun понасxm, пренасxm, носx, ,т•г¨ силен, в осетинсxи
иронсxи tvx, дигорсxи tuxæ, пехлеви tōxtan, tō:, съвр.персийсxи tvxtan, tv:, согдийсxи
twnt, twf:, партxнсxи twc, хинди-урду tashih, пуmунсxи takal, бенгалсxи thika, непалсxи
tãgata, tikhãr – здрав, силен. I“I Fог, ,гъйойси¨ тихо, безmълвно, в
осетинсxи дигорсxи gъos, иронсxи kius, тихо, безmълвно (от ухо, слух), от
авестийсxото gaosa – ухо, слух, ,ис¨ е, в осет.дигорсxи es да бъде, споm.глагол
съm, 3л.ед.ч. (HPC),(¡PC) Hли mоxе да предлоxиm следната логична трансxрипnиx на
,Cитовсxиx надпис¨: ,Той, наmиxт mогъm, сxъп (или свxт) Hсус, добър и обичан Fог,
победи, с истината и сmирението, Fоxе¨ (uif siаu fau •sifssoiu xos(i) „IYI” fema æss(i)
хæssun tix gъos(i) es).
Hнтереснсо е че ,Cитовсxиxт надпис¨ поxазва една типична хараxтеристиxа на
салтоmаxnxите надписи, буxвите са подредени не в правилен ред, а наподобxват
плетениnа, неmо абсолmтно нетипично за стройно и четливо подредените тmрxсxи
надписи наприmер.
'$. Ро/ет-а от П2#.-а. Hаmерениxт през 1961 г. при разxопxи в Плисxа и
публиxуван от Cт.Bаxлинов седеmлъчев бронзов mедалион продълxава да привлича
вниmанието на mного изследователи. µuес е мuого nоnvл»реu и се иsnолsва от u»кои
nатриоти:uи оргаuиsаµии като символ, беs оба:е oа се suае uегови» смисъл. Предвид
mxстото на неговото наmиране и поради наличието на голxm брой чисто прабългарсxи
знаnи по него, неговиxт прабългарсxи произход не буди съmнение. Fроxт на лъчите на
розетата са седеm, xолxото е броxт на небесните светила планети, извесни на Cтариx
свxт, почитани xато богове. Първоначално B.Fеmевлиев, допусxа, че знаnите и лъчите
са свързани със седеmте планети, Rпитер, Cатурн, Mарс, Bенера и Mерxурий, xъm
xоито традиnионно са добавxни Cлънnето и Mесеnа. ¡оn.H.Т.Hванов предлага
оргинално и напълно логично разчитана не сиmволите от розетxата, отговарxmо на
122
поредността на дните от седmиnата съобразно индоевропейсxата традиnиx. (HТ-
HПHПF) Подобни по форmа розетxи-печати са отxрити в Aфганистан и се поxвиха в
интернет-сайта на часетн ауxnион.
Bе предлоxа нxxои
mалxи доуточнxваниx:
>Ае? или >+е? -
луна, mесеn, ¡оn. H.Т.Hванов
разчита xато Ве?, xоето
отговарx на светилото Hуна и
названието на понеделниxа
според индоевропейсxата
традиnиx (вx. английсxи
Mondav, неmсxи Montag поне1е2н#-, ден на Hуната). Г.Турчанинов дава друга
трансxрипnиx на знаxа , среmан и във форmата , в надписи от Mаxnxото градиmе,
xато „а”. (ГТ-ПП×HКBE,табл.XXXI,1) Oтxриваmе xсен паралел и в герmансxите руни
от стариx 4vтарк (най-старата герmансxа руничесxа азбуxа) на съmиx знаx, но в
огледален вариант , със значение съmо „а”, носеmа названието Ansu: - бог.
Произходът на алано-древнобългарсxиx знаx е свързан с араmейсxото (сирийсxото
,естрангело¨) , пехлеви , персийсxи - ,алаф¨ но в изправен вид. Bерсиxта на
H.Т.Hванов, позовавайxи се на П.¡обрев, че отговарx на „в” е не саmо единствено
възmоxна. (П¡-¡HCК,стр.1,таблиnа) A обозначаването на двата звуxа ,а¨ и ,в¨ с една
руна поxазва че най-вероxтна ,в¨ се е произнасxло xато гласна ,у¨, неmо типично за
съвр.осетинсxи езиx. Таxа че вероxтното название на Hуната е било ,Ае? или ,+е?. B
алтайсxите езиnи, протофорmата е
*ãnu, в тmрxсxите езиnи протофорmа
*ãn, в тmрxmенсxи, гагаузxи,
xарачаевобалxарсxи, татарсxи,
xазахсxи, тувинсxи, хаxасxи, xиргизxи
af, турсxи av, узбеxсxи of, xxутсxи vf,
чуваmxи uf†x луна. B mонголсxи *of,
тунгусоmандxурсxи “”nµ” луна. (œ-
†š) B угрофинсxите езиnи
протофорmата е *kuµe, в mанси etpos,
хантсxи atika, h†w, hùw, унгарсxи ho,
ho, hold, финсxи, естонсxи, вотxxсxи
kuu, mордвинсxи kov, вепсxи ku,
лапландсxии kuofifti, нганасxнсxи kitada
луна, съmо в mxагирсxи kiµ:e - луна.
(„š),(Vœ-š…›) B xитайсxи fue
луна. B езиnите на северноxавxазxите
народи, протолезгийсxи *wac, лезгийсxи war:, табасарансxи, агулсxи, рутулсxи,
nахурсxи wa:, хризxи wà:, бодуxсxи wo:, хиналугсxи wac, чеченсxи, ингуmxи butt,
nезxи buci, означава 'Mесечина (луна), mесеn¨. B протосиноxавxазxи *womç, в
енисейсxите езиnи, в xотсxи sui, аринсxи еsui, пуmпоxолсxи tuf, в тибетсxи od,
протосинотибетсxи *nhƒwƒåt – луна.
B ирансxите езиnи, в пехлеви ãvism, персийсxи ãvism, талиmxи ov, пуmунсxи ogm
луна, лунна светлина, доxато обmоирансxото название е в осетинсxи mæf, xmрдсxи
meh, xгнобсxи, пуmунсxи, персийсxи, гилxнсxи mah, mугнансxи mo, xзгулеmсxи mast,
сариxолсxи most, xуmанобаxтрийсxи mao, в тохарсxи man луна. Таxа че
прабългарсxото ае, vе луна, най-вероxтно е от алтайсxи произход, предвид
123
сходството с чуваmxата форmа, поxазваmа и паралел с xитайсxи (древна заеmxа•) или
се доблиxава до пехлевийсxата, персийсxата и талиmxата форmа.
>Т0е9 Т<е9 Т0#9 Те9 Т#9 Т<#? – название на вторн#-а, олиnитворxван с
бога Mарс в индоевропейсxата традиnиx, съгласно розетxата от Плисxа, разчетено от
H.Т.Hванов xато >Т0е9 Те?. Той го свързва с аналогичното древногерmансxо Tiu, Tiw,
Tiwas – планетата, респ. бог Mарс. (HТ-HПHПF) 3наxът , означава ,т¨, а -
,тn¨. Bториxт знаx , се чете xато ,е¨ или ,и¨ аналогичен на глаголичесxото ,и¨ - ,
xоето поxазва че знаnите от розетxата са се произнасxли xато >Т#? или >Т<#? и
mаxсиmално се доблиxават до древногерmансxите форmи. 3наеm че mечът е бил
основен сиmвол на Mарс. Cравни с осетинсxи дигорсxи cegot, d:egot сеxира, бойна
брадва, прабългарсxи :игот mеченосеn или войн въоръxен със сеxира, хотаносаxсxи
ttc, согдийсxи tvcq, съвр.персийсxи ta брадва, xmрдсxи tif, талиmxи, гилxнсxи teg,
пуmунсxи tegh, санxрит taks, авестийсxи tãv, средноперсийсxи tã, съвр.персийсxи ig,
осетинсxи tigъ, xгнобсxи taãta, tig, mугнансxи tax, te´g, руmансxи, хуфсxи tixt, ceg,
бартансxи tfx, xзгулеmсxи teg, сариxолсxи tuxno, teg, пуmунсxи tƒvã, вахансxи ti,
парачи txã, реxа, острие, ноx, исxаmиmсxи tegh бръснач, тох.(б) task прониxваm,
сеxа, akwatse – остър. (›†-›…-b) Bъзmоxно е по този етиmологичен път да е
възниxнало прабългарсxото название на войствениx бог сечаm, поразxваm. Cравни
4арс с етрусxото maras, хетсxото maariva: - xопие. (BГ-¡EE,стр.22) B mитанийсxиx
езиx maria, древноиндийсxи marva, означават войн. B дигорсxи Bаld:æгъdæg - астр.
планетата Mарс, от bаld:о - набег в състава на група, отрxд, mайxа, bаld:оn - 1) военен
поход; 2) участниx в похода. (¡PC) Hmето на бог Mарс, респ. планетата, се свързва с
войната.
>7е9 К0е? прабългарсxо название на бог Xермес/Mеркvрий и денxт .р81а,
според розетxата от Плисxа, разчетено от H.Т.Hванов xато Kхе. Г.Турчанинов
трансxрибира алансxата руна - xато „х”. Oтxриваmе съmиxт руничесxи знаx в
старогерmансxите руни, xъдето е известна xато Algi:. Cвързана е с бог Xеймoал
боxествениxт страx, xойто пази света от тъmните сили. 3вуxовата равностоиност е ,з¨.
(AП,Aв¡-ПКPH,стр.52) B древногръnxата mитологиx, Xермес е боxествениx пратениx.
Cаmото иmе Xермес е от етрусxи произход hermas и означава свеmенна статуx, xуmир,
идол. (šG) 3а етиmологиxта на прабългарсxото Xе, Kхе не mоxе да се xаxе ниmо
повече. Oтxриваmе паралел с Xермес и древногерmансxиx Xеймoал. По данни на Aл
Fируни, персите наричали Mерxурий – Tир, а хореmзийnите Lри, а еврейте Xамv,
Kохеб. (AF-ПMП,стр.187) ¡руга възmоxност е осетинсxото иронсxо хæs, iхæs дълг,
задълxениx, дигорсxото хæssun, иронсxото хæssin – носx, изпълнxваm (uаnр.
задълxениxта). (¡PC),(OPC) Hли 7е страx, посланиx и q0е.5 дълг• Cъmо в
осетинсxи дигорсxи и иронсxи gæs – страx, следxm, наблmдаваm.
>Ан#=5р9 Ан=5р9 Ан#=;ер? , – Rпитер или "етв5рт5-,
разчетено от доn.H.Т.Hванов. Hадписът е получен чрез сливане на съставxmите го
знаnи: ,ан¨ - ¹ ,иm¨ (и¹m: ) ¹ ,ър¨ (йе¹р: ). Cаmата
руна - ,р¨, присъства и в глаголиnата със съmатата звуxова равностойност. B
древността е mироxо разпространено названието на Rпитер xато Hеu, Hаu. B
българсxите народни представи Rпитер се нарича Buкvл. Hеmсxото Donerstag -
четвъртъx, е денxт на µоuер-Tор, главен бог в герmансxата mитологиx. ×н ¡лугоm в
своxта „Historia ‡olonica” (1460 г.) xазва, че в езичесxи вреmена полсxите славxни
наричали Rпитер Yęs:a (Hенmа). B съвреmенниx албансxи езиx, денxт на Rпитер
124
четвъртъx се нарича ,e Enfte денxт на Euйте¨. H.Т.Hванов сmxта че Enfte е възmоxна
прабългарсxа заеmxа от Auиuър. ¡ревните индоарии наричат тази планета Auгирас и
согдийсxото ’nxr (anxor) звезда. (HТ-HПHПF) B основата е палеолитното,
предностратичесxо древно понxтие аu, еu бог и uар, респ. µар, т.е. ,nарxт на
боговете¨. Hазванието съвпада с аxадсxото и асирийсxо название на бога на
гръmотевиnите Auuар. Точно таxава е представата за Юnитер и съответните mу
аналози 3евс, µоuер-Tор, Hерvu. Mоxе да свърxеm хипотетичното прабългарсxо ър,
йер, с осетинсxото и обmоирансxо sar глава, т.е. главен бог. (б.а. сравни с
етиmологиxта на вр.Mидxур снеxна глава, снеxен връх, от осет. mit снxг и sar
глава, връх, вр.¡xур, ¡xухор връх, (в Hзточна Cърбиx) т.е. orvр, uйер, uър е
прабълг.форmа на осет. sar, в тадxиxсxи sоruъ – глава, връх, начало).
>+о9 +он? - според H.Т.Hванов и Aл.Aлеxсиев-Xофарт, това е сиmвол на
богинxта-mайxа, знаxът на Hана/Bенера отговарxmа на пет5-а. B българсxиx фолxлор
Buа, Buка е традиnионно название на планетата Bенера. (HТ-HПHПF) B
русxоnърxовнославxнсxи е съхранено названието на планетата Bенера Aоuеuа, възm.
е да е от старобългарсxи поризход• (C¡C×,стр.7),(П™CC,стр.20) ¡уmата отсъства в
етиmологичните речниnи на Преобраxенсxий и Фасmер. При герmанnите петъxът е
нарачен Freitag, английсxи Fridav – денx на 4ре» – древногерmансxата Bогиu»-майка,
но при сxандинавnите тx се нарича оmе и Bаuаoис. Aналогично при осетинnите петъxа
се нарича Mariam-bon, т.е. ден на Mариам, Mари», µева Mари», приравнена от
народната традиnиx xъm езичесxата представа за Fогинxта-mайxа. B персийсxи Anãhid
пл.Bенера. Първоначално Xера и Aqроoита, респ.латинсxите Юuоuа и Bеuера, са
били един персонаx, олиnитворxваm Bогиu»та-майка. Cравни прабългарсxата дуmа,
xоxто поxазва xсни индоирано-тохарсxи паралели, със сансxрит faãni, foni, авестийсxи
‘ãnã – xена, mайчина утроба, съmо в сансxрит fãnn, fãnana - раxдане, fanani - mайxа. B
согдийсxи ’vnc (inc), пуmунсxи anev, талиmxи ifê, xалаmxи i:ti:ha, тадxиxсxи fanga,
oim, осетинсxи оfa, белудxи fon, палийсxи anuffu, исxаmиmсxи wufinfek xена,
невеста. B тохарсxи (индийсxа заеmxа) vo‰ive*, сансxрит foni вагина, утроба, fãni –
xена. (›†-›…-b) Bръзxата >!о? осетинсxото оfa – xена е поxазателна! (F.а.:B
българсxите траxийсxи диалеxти ,ой¨ и ,mари¨ са обръmениx xъm xената, в пуmунсxи
meermen – xена.)
>К0ан9 Сан? – название на планетата Cатурн. H.Т.Hванов предлага
трансxрипnиx Cъu. B сансxрит ‘ani названието на Cатурн. V mанихеите богът на
Подзеmнто nарства, Aхриmан (Cатана) се наричал ‘imnu в согдийсxи smnw (somnu).
Cъгласно индоевропейсxата традиnиx, това е .54ота, в англ. …atardav – събота, ден на
Cатvрu. Hазванието на Cатvрu при древните герmанnи е …am. Oт названието …am
Cатурн днес се образува дуmите …amstag събота при неmnите и …amdi при франnузите
и другите латино-говорxmи народи. (HТ-HПHПF) П.¡обрев предлага трансxрипnиx на
прабългарсxтата руна xато „кх”, таxа че би трxбвало да очаxваmе Kхаu. A това
поxазва вече прxx паралел с ирансxото название на Cатурн •efwan, всъmност
прехода „с-кх-х” е типичен за индоирансxата обmност. Cъmо познати са форmи xато
Xиvu, Xеваu, Xvбал. (A-AX-HК¡F,стр.112) Таxа че прабългарсxото Kхаu поxазва
естествено недвусmислен паралел с ирансxото Kейваu. Hо напълно възmоxен е и
първоначалниxт вариант Cаu. Rдеите са свързвали Cатvрu с бога на подзеmниx свxт
Cатаuа, персонаx, заиmстван от ранните христиxни, преmинал в образа на Cатаuата,
Cатаuаил господарx на ада.
125
>Сон? – слънnе, според H.Т.Hванов това е названието на Cлънnето, респ.
на не1е28та, xато при останалите ирансxи и повечето индоевропйсxи народи, напр.
английсxото …undav, неmсxото …ontag неделx, ден на слънnето. Bиxдаmе оснсовно
индоевропейсxо понxтие и xсен паралел с останалите индоевропейсxи езиnи - …un,
…onne, Cолuµе, …ole. Mоxе съmо да свърxеm прабългарсxата дуmа с тох.(а) sšãnce, тох.
(б) sšãnco, прототох. “sšãnc”i  слънnе, тох.(б) tsonko изгрев на слънnето. (›†-›…-
b) B сансxрит sãnu, персийсxи sanat, sana, хинди-урду, …ahn-dvah означава изгрев на
Cлънnето, а съmо и иmе на бог. B етрусxи thesan - изгрев. (ššG) B тmрxсxите езиnи
dan/tan/tang/tvn означава изгрев. (Vœ-š…›)
B nентъра на розетxата е поставен знаxът на Bърховниx бог r‰r.
@$. На1п#. в5р0! -о.тен ро*9 от-р#т в П2#.-а. Публиxуван от H.¡ончева-
Петxова. (П¡-КК,стр.147) C поmоmта на алано-
древнобългарсxите руни разчитаmе ,mа теу
нmиæmиæси mги¨. Първата дуmа ,mа¨ е с аналог в
осетинсxи si sikъа, sag, xгнобсxи sox, xmрдсxи
¸ax, пуmунсxи ssker, xkur, x.ax, талиmxи sox,
персийсxи sax, mугнансxи xōx´, гилxнсxи sax,
сариxолсxи sox, xховарсxи surung, хинду-урду
sing, нуристансxи chin рог. (Vœ-š…›) Bтората
дуmа вероxтно е звучала xато ,теу¨, сходна с
осетинсxи tæxin/tæxun, xгнобсxи to:i, xmрдсxи têç‹n, персийсxи tàxtan, гилxнсxи tеxt,
xзгулеmсxи tužd, сариxолсxи tix изливаm, наливаm, теxа. Третата дуmа е ,нmиæmи¨
поxазва сходство с осетинсxото иронсxо namis, дигорсxо namis чест, слава, иронсxи
nаmisd‚in - иmенит, знатен, прославен, сходни с персийсxото nãmùs заxон, съmо
mироxо разпространено в xавxазxите и тmрxсxите езиnи. (BA-C-2,стр.155) H
четвъртата дуmа ,æси¨ в дигорсxи es споm.глагол да бъде, последната ,mги¨
поxазва сходство с осетинсxото sхus uin/sхus un – пресуmаваm, от xus - сух. (OPC),
(¡PC) Таxа че значението е ,наливай в рога и за слава пресуmавай¨ - (si tæxun names
es sхus / un).
C$. На1п#. в5р0! .-а2а -ра; ..Ка2!*ер#<а (w!мен.-о$.
Публиxуван от H.¡ончева-Петxова. (П¡-КК,стр.147) ×сно се
разчита дуmата ,mос¨. Mоxе да x свърxеm с осетинсxото stаsin –
изправен. (OPC) Т.е. отвесна сxала, или от пехлевийсxото stãvishn,
дигорсxото siаtŠ възхвала, в согдийсxи s’twx (sãtux) mастие•
(¡PC) Hлxо Cтоев предлага интерпретаnиx ,хос¨ xато виxда в
първата буxва - ,х¨, а хос е обmоирансxото хоs добър, хубав.
(HC-MП¡FC,стр.27)
s$. На1п#. на в0о1а на пеGерата 1о ..Кра*!ево. П.¡обрев разчита дуmата ,хао
ан¨ xоето интерпретира xато ,слава на бога¨, или го
свързва с xелтсxото ,хуан¨ гърло на пеmера. (П¡-
КК,стр.78-79) Cmxтаm че втората вероxтност е mного по-
вxрна, но не е необходиmо да търсиm аналог в xелтсxите
езиnи, тъй xато в старобългарсxи дуmата ,хуниx¨ означава
тесен проход, а в осетинсxи хuinkъ/хunkъæ – бърлога,
дупxа. (OPC),(¡PC) B хотаносаxсxи khuna, khunaka дупxа, бърлога, пеmера, xгнобсxи
xank сито, пехлеви kùn, xmрдсxи kun, kunik, персийсxи xung, kund‚, пуmунсxи xuca
ъгъл, бърлога, убеxиmе, дупxа (в зеmxта или сxалите). (BA-C-4,стр.266)
t$. На1п#. от ..Креп"а. (П¡-КК,стр.149) Pазчитаmе дуmата ,аоуъилио¨. Тx
наподобxва осетинсxото uæliаu – висоxо, uælе, uælæuil – на върха, на висоxо
(б.а.:според Eвстатий (1160 г.) етнониmа алани произлизал от древната сарmатсxа дуmа аlа планина).
126
(OPC) Hли дигорсxото auællag бог, ,всевиmниx¨. (¡PC) B руmансxи и хуфсxи alam,
olam първи, ōli върховен. (BC-PXТ) B тох.(а) alvm,
ãlim, xгнобсxи oliugon, xmрдсxи alo, пуmунсxи alvutel,
талиmxи ali, гилxнсxи valaxanen висоx. Cъmо в
угрофинсxите езиnи, в mанси al, хантсxи elti, удmурсxи
vvlivn, лапландсxи ãlã, финсxи vlã, естонсxи ùlal,
mордвинсxи vel´ks, вепсxи ùle:, ulahan – горен, висоx, върховен. Bиxдаmе обръmение
xъm Fога, ,всевиmниx, върховниx¨.
u$. На1п#. от Ма1ара. Пред саmиx вход на пеmерата в Mадара,
четеm: - ,тих¨, вероxтна връзxа с осетинсxото tigъ граниnа,
надвиснал сxален xъс, сxална тераса, сxат, ъгъл, теснина, сxътано
mxсто. (OPC)
p$. На1п#. от ..Равна. Bиxдаmе руничесxи буxви изписани
върху тxлото на xон, до xойто иmа mъxxа фигура. П.¡обрев предлага разчитане
,алаmи арт туй¨ xоето превеxда xато празниx на xонсxите надбxгваниx, xуmиите. (П¡-
КК,стр.50,51,149) Тъй xато иmа известни
разmинаваниx с трансxрипnиите на
Турчанинов на буxвените знаnи,
предлагаm друг прочит. B първата дуmа,
първата буxва е неизвестна, несреmаmа се
в други надписи, следва двна по-особена
форmа на ,а¨ среmана в старобългарсxите
xирилсxи надписи от Mурфатлар, третата
буxва е араmейсxо ,р¨, огледално на
глаголичесxото, следва ,е¨ и ,г¨.
Получаваmе ,(•)арег¨ xоето поxазва паралел с осетинсxото uærs, bareg, сансxритсxото
vara, авестийсxото aurvat/aka/, руmансxото, хуфсxото, сариxолсxото vuri, xгнобсxото
vora, xmрдсxото bor, пуmунсxото vērla, mугнансxото vêrd:, исxаmиmсxото wrok,
зебаxсxото verak, сангличи vorak, xзгулеmсxото varag, veri, хинди-урду phero,
пехлевийсxото bãrag xребеn, персийсxото fares xонниx, старобългарсxото орi
xребеn, qаръ, qариrъ xон, xребеn, таxа че липсваmата буxва е или ,б¨, предвид
изпилзването на две точxи при изобразxването на тази буxва - (xаxто согдийсxо
mанихейсxо - б ,бетх¨), или ,ф¨ - , среmано в салтоmаxnxите (донсxо-xубансxи)
надписи, или разновидност на ,у¨, ,уа¨, ,æ¨, предвид глаголичесxото - ,а¨. Bтората
дуmа е ,айтæ¨ xато буxвата , известна от писmеностите ,брахmи¨ и ,xхароmи¨,
поxазва паралел с глоголичесxото ,xт¨ - . Bероxтно значение xато дигорсxото еtæ,
иронсxото uidættæ лично mест.3 л.mн.ч. те. Третата дуmа е ,тги¨ и отговарx на
дигорсxото dogъ, иронсxото dugъ xонни състезаниx. (¡PC),(HPC) Таxа че сmисълът е
сходен с този предлоxен от П.¡обрев ,те (участниnи) в xонни състезаниx¨ (bareg еtæ
dogъ).
)$. На1п#.# в5р0! -аменн#
42о-ове от П2#.-а. Публиxуван и
разчетен от П.¡обрев: ,хи иниm¨,
xато той прави паралел с xелтсxите
езиnи и го превеxда xато ,този
предниx¨. (П¡-КК,стр.77) B
староперсийсxи hv-, tv-, (hava-, tava-)
- той, xой. (Œ-ˆ†ˆŒ) B дигорсxи æхе – възвр.mестоиmение 3л.ед.ч. xъm него, хæ – xъm
mен. (¡PC)
127
B сансxрит ãnka, в авестийсxи anika - лиnе, староперсийсxи ang преден. (Œ-
ˆ†ˆŒ) B тох.(б) ant напред, ante чело, antsе, еs - раmо. (›†-›…-b) B осетинсxи uæn,
on, сансxрит aãm·sa, протоиндоирансxии hansa, талиmxи am - раmо. B xелтсxите езиnи,
съответно в староирландсxи enech, староуелсxи enep лиnе. Тохарсxото понxтие е в
етиmологична връзxа с латинсxото anter преден, осxансxото ant преден,
анатолийсxото и хетсxото hanta, hante::ifa преден, арmенсxи оws, латинсxи humerus,
уmбрийсxи оnse, исландсxи аmsans раmо.
Таxа че значението най-вероxтно е ,този предниx¨.
B друг надпис върху xаmенен блоx П.¡обрев разчита дуmите ,аxи¨ и ,аиx¨, xато
второто …Š се отxрива и с гръnxи буxви. B тох.(б) akk издигаm, acam достоен,
akãsãe небе. B хотаносаxсxи ãkãsã, в сансxрит ãka:, обmоирансxи *asman/*osmon -
небе. (›†-›…-b) B осетинсxи akkag означава достоен, издигнат, подобно на
тохарсxото acam, xоито обxснxват изnxло етиmологиxта на прабългарсxото xенсxо
иmе Aкага достойна и Aкамир издигнат до Mитра. B xховарсxи akam, akim
управител на провинnиx, палийсxи agga пръв, висm, управлxваm. B xелтсxите езиnи,
в ирландсxи аghaidh, староирландсxи *agita старmи. (E›GŒ) Таxа че прабългарсxото
,аxи, аиx¨ иmа тохаро-ирансxи xорени.
::$. Р!н#"е.-# на1п#. от ..Гарван9 С#2#.трен.-о.
¡атиран mеxду 7-9 в. (XB-CП,стр.11-16) Hадписът е върху
урна от неxропола, при прабългарсxи погробениx с
трупоизгарxне, горелите xости са поставени в xераmични
урни, наподобxваmи осvарии, подобно на таmтъxсxите
погребениx в Mинусинсx и xангарсxите в Cредна Aзиx
(неxрополите Кунx-Vаз, Канга-Кала). Предлагаm следната
трансxрипnиx: ,Hорги билиг вгиазxх¨. >Hорги¨ е лично иmе,
,билиу¨ (възm.прочит и xато ,билиæ¨) е най-близxо до
аналогичното дигорсxо bililiu – xлетва пред поxойниxа,
посвеmение, волxxобългарсxото белvвик, чуваmxото nал†к –
надгробен знаx, паmетниx, а ,вгиазxх¨ (угиазxх) или
,æгиазxх¨ mоxе да обxсниm с иронсxото aхъa::ag, дигорсxото agъaf:ag, aхъaf:ag -
ваxен. Hли значението е ,на Hорги, ваxниxт надгробниx паmетниx, посвеmение¨
(Yorgi bililiu agъaf:ag). Туx виxдаmе нови буxви ,ио¨ образувана от съединените ,и¨ и
,о¨ - и ,xх¨ или ,xс¨ образувана от ,х¨ и ,с¨ - .
:'$. Р!н#"е.-# на1п#. от Ма1ара. Публиxуван от П.¡обрев. (П¡-КК,стр.148)
uете се дуmата ,тиалисе¨, вероxтна връзxа с иронсxото и
дигорсxо talas упование, заmита, поxровителство,
дигорсxото talasa - почит, уваxение, оnенxа. (¡PC),(HPC)
Bиxдаmе една съставна буxва - ,ти¨: mеxду - ,т¨ и
- ,и¨. B персийсxи talãs, xmрдсxи tàlas, пуmунсxи
tolãs - загриxеност, xгнобсxи talos, mугнансxи talōs -
исxаm. B тох.(б) t.laikantsa предxветел, исxаm, в тох. (а)
tãl да бъде. (›†-›…-b) Cходно до тохаро-паmирсxите приmери е чуваmxото tulas,
xиргизxото talas спор, talap исxане, потребност. Aбаев сmxта ирансxите форmи за
производни на тmрxсxото talas – сxарване, спор. (BA-C-3,стр.225) Hо това не е вxрно,
тmрxсxите дуmи са от тохарсxи произход, дуmата е от индоевропейсxи произход, в
старобългарсxи талникъ залоxниx, длъxниx, предxвител, среmа се в xелтсxите
езиnи, в xиmвърсxи tal разплата, плаmане, исxане, възнагарxдение, taladwv
безупречен, съвърmен, подлеxаm на възхвала и оnенxа, talai получател, иmеn, taliad
платеx, дълг, talwr длъxниx, платеn! (Кm-PC)
:@$. На1п#.# от Креп"а # Равна. Публиxаnиx на П.¡обрев. (П¡-КК,стр.147)
Прави впечатление че и двата надписа изразxват едно и съmо понxтие. A това е
128
,æ•айоm æус¨ в първиx надпис и ,ауйеm¨ във вториx,с вероxтно значение ,истина,
правда¨. Oтxриваmе преxи индоирансxи и осетинсxи податxи. B сансxрит vos,
авестийсxи vaos, тохарсxи (б) was.e*, пехлеви ãwē:ag, съвр.персийсxи foovee, vaqin,
ehghagh, осетинсxи æss, æсс, æcæg, дигорсxи uacæg,
пуmунсxи vakini, hakk, дари hogut, хинди-урду vathã,
непалсxи vathãtathva, палийсxи fãti – истина, правда.
Aбаев ги свързва с авестийсxото hathva,
староперсийсxото hasva, древноиндийсxото sathia
истина, правда. (BA-C-1,стр.101,102) Oтxриваmе
дуmата и в надпис от Mурфатлар, записана xато ,оnое¨.
Туx виxдаmе преxи паралели с араmейсxото писmо,
буxвата , в староеврейсxото и в персийсxото
- ,хе¨, xаxто и партxнсxото , согдийсxо-mанихейсxото - ,алаф¨, xоето е
огледална, производна форmа на изходното араmейсxо ,хе¨ и съответниx аналог в
алано-прабългарсxите руни, посочен от Турчанинов - ,æ¨, българсxото , ¨.
¡ругата буxва е съmо форmа на ,æ¨ и една нова буxва , прxx аналог на
согдийсxото , согдийсxо-mанихейсxото - ,nаде¨, произнасxmо се xато ,с¨ или
,n¨. Cравни ,æус¨ или ,æуn¨ с ,оnое¨ (вx.по-долу)!
:C$. На1п#. от Креп"а. П.¡обрев ги посочва без да ги
трансxрибира. (П¡-¡E,стр.36) Bиxдаmе че се xасае за дуmа
изписана с алано-древнобългарсxи руни. Pазчитаmе дуmата
,ниеæгxm¨ xоxто напоmнx на надписа от Mурфатлар ,нейxхез¨
със значение свxт, боxествен, от тохарсxото nakte – бог.
:s$. На1п#. от Равна. П.¡обрев разчита този надпис xато
,ееноxи¨ xоето интерпрепира xато иноx mонах. (П¡-
КК,стр.148) Hапълно приеmаm версиxта mу. Прави впечатление приблиxаване на
начина на изписване, със салтоmаxnxите надписи,
разчетени от Турчанинов, напр. знаxът ,æ¨, точно xопие
на сирийсxото несториансxо ,естрангело¨ - -
,алаф¨, ,н¨ е съmо аналог на сирийсxото ,естрангело¨ -
, буxвата ,нун¨, ,о¨ е идентично с буxвата - ,вав¨,
xоето поxазва че mоxе да се произнасxло и xато ,у¨, ,x¨ е
аналог на ,xаф¨ в ,естрангело¨ - , а наxлонената форmа на ,и¨ съmо xореспондира
с ,иудх¨ - , съmо в ,естрангело¨. Таxа че туx виxдаmе xсно влиxние на сирийсxото
несториансxо писmо ,естрангело¨. Cаmата дуmа иuокъ е старобългарсxа и означаваmа
mонах, отmелниx. Oт славxнсxите езиnи е заиmствана саmо в русxи иuок и
сърбохърватсxи inok. ¡ерxенс го свързва с латинсxото inus, unus - един. (›-œˆŒ)
Фасmер сmxта че дуmата е диреxтен превод от гръnxото µ˜v—¿, µ˜v—¿q - mонах, от моuо
един, отmелниx. Oсобено близxо и еднозначно е осетинсxото иронсxи iunæg,
дигорсxо еunæg - един, саm, саmотен, поxазваmо и произхода на прабългарсxата,
старобългарсxа дуmа. (HPC),(¡PC) Произлиза от осетинсxото iu/еu – един, едно,
производна на древноирансxото аiwa едно, съmо в персийсxи vaw, vak, пехлеви ēv,
ēvak, согдийсxи ēv, iv, хореmзийсxи ēv, талиmxи i, белудxи ēvok, пуmунсxи vao, vo,
mугнансxи viw, вахансxи iv, ui, mундxансxи, йидга vù, xзгулеmсxи vù, wogh,
исxаmиmсxи wak, wok, зебаxсxи wok - едно. (BA-C-1,стр.557,558)
:t$. На1п#. от Ма1ара. Hа пръв поглед, надписът е с латинсxи буxви. Hо всxxа
една от тxх поxазва своите точни несториансxи паралели, xоето поxазва че се xасае за
прабългарсxи буxви. 3а първата буxва, Турчанинов доxазва че означава ,у¨ и го
129
сравнxва с глаголичесxото -,m¨, среmа се в салтоmаxnxите надписи. Bтората буxва
е ,д¨, сходна с араmейсxото, староеврейсxо , в ,естрангело¨ - ,далатх¨ но в
огледална форmа, третата буxва е ,а¨, Турчанинов x свързва с араmейсxото,
староеврейсxо , согдийсxото mанихейсxо - ,алаф¨, но
сmxтаm че по-вероxтната връзxа е с араmейсxото и най-вече
согдийсxото -,хетх¨. Cледват ,æ¨ и ,у¨. таxа че се получава
,удаæу¨ или ,удхæу¨, xоето се обxснxва с дигорсоxото uod,
иронсxото ud, xуmанобаxтрийсxи uoado, согдийсxи wãt,
партxнсxи wãd дуmа, дух, (производни на обmоирансxото
*wad/bad вxтър, респ. дух и славxнсxото ovха двиxение на
въздуха, вxтър) и иронсxото, дигорсxото uæ ваm, ваmа, или иронсxото uif,
дигорсxото аfæ тx, той. (HPC),(¡PC) 3начението е ,тx (тази) дуmа, или, ваmата
дуmа), или отразxва производната алансxа (осетинсxа) дуmа udægæs/uodegas xив,
xизнен. (BA-C-4,стр.7,8)
:u$. На1п#. от Ма1ара. Публиxаnиx на П.¡обрев. Fуxвите за от xвен араmейсxи
тип, подобен на горните надписи. Първата буxва е „s”, следва хоризонтално
разполоxено „и” - „иvoх” в ,естрангело¨, третата е „а”
xласичесxо, салтоmаxnxо, съmо знаxът „æ”, сравни с
палmирсxото и староеврейсxо - „алаq” и „л” - ,
староеврейсxи „ламаoх”. Получава се дуmата ,зиаæл¨, xоxто
mоxе да свърxеm с осетинсxото :æl звуx, ехо, дигорсxото
:ælon, иронсxото :lang звучен, званлив. (¡PC),(HPC) ¡уmата
произлиза от ирансxото *:arva звуx, песен, с преход „р-л”.
(BA-C-4,стр.294)
:p$. На1п#. от Ма1ара. Той е твърде xратъx, съставен от два знаxа, от
салтоmаxnxи тип. Първиxт е „v” в съчетание с „и”, а вториxт е „т”.
„V” е производно на араmейсxото „е” (айu) , „и” е от
,естрангело¨, а „т” араmесxата буxва - „таq”. Получава се
дуmата ,уит¨ xвно свързана с осетинсxото ud дух, според B.Aбаев
сарmато-алансxата протофорmа е била od – дух, дуmа.
:)$. На1п#. от Равна. Hадписът е с руничесxи буxви от араmейсxо-несториансxи
тип. Публиxаnиx П.¡обрев, без превод. (П¡-КК,стр.148)
Първата буxва е араmейсxо, староеврейсxо огледално ,
несториансxо - ,иудх¨, втората е ,уъ¨, посочена от
Турчанинов в салтоmаxnxите надписи, третата е типичен
сарmато-алансxи ,æ¨, следва арmейсxи ,нун¨ и отново ,и¨.
Cледва по-особено ,е¨ аналог на араmейсxото сирийсxо
(xxовитсxо и несториансxо) - ,е¨ и последната е ,а¨. Cаmиxт израз ,иуъæни еа¨ е
близъx до дигорсxото euuon единствен, eunæ един, единствен. (¡PC) 3начението е
,единствен е¨, вероxтно отнасxmо се за Hсус, или Fог изобmо (eunæ ua).
'($. На1п#. от Ма1ара. Публиxаnиx на П.¡обрев, без превод. (П¡-КК,стр.148)
Fуxвите поxазват голxmа прилиxа с араmейсxото писmо. Първата буxва е ,д¨,
староеврейсxото - ,далетх¨, следва сирийсxото, несториансxо - ,xаф¨, третата
е твърде интересна, заmото е точно xопие на
староеврейсxото - ,хе¨, следва ,и¨ и една оргинална
130
форmа на ,m¨, точно xопие на староеврейсxото , араmейсxото (палmирсxо) ,
,естрангело¨ - ,mеm¨, последната буxва е отново ,и¨. Получава се ,дxхе mи и¨
xоето xореспондира с дигорсxото dæхе, иронсxото dæu твой, собствен, дигорсxото
amæ, иронсxото am туx, това (dæхе amæ ua). (¡PC),(HPC) Подобна дуmа ,дох¨
твой, написана с гръnxи буxви, иmа и върху ,Oрела от Bознесенсxа¨.
':$. На1п#. от ..Во1ен па1 (Тр#*ра1.-о$. Публиxаnиx Hлxо Cтоев. (HC-
OГ,стр.80) Hаходxата е от Pодопите (Триград) от xултово mxсто, xъдето първоначално
е иmало траxийсxо светилиmе. Oтxрит е през 1973 г. на връх Килnето от mестните
xраеведи Hиxола uуралсxи и д-р Aнатолий
Aлиxовсxи. (HГ- OA,стр.17-19) 3наnите са с
xсен алано- древнобългарсxи произход.
H.Cтоев го трансxрибира xато kaotheōƒć, xоето свързва
с аналогичното ,mурфатларсxо¨ кхаuотеµ,
т.е. ,бог-твореn¨. Hапълно съm съгласен със сmисъла на
превода. Първата буxва е глаголичесxо ,x¨, производно на араmейсxото (ахеmанидсxо)
- ,x¨, ,xаф¨. Bтората буxва е ,а¨, ,азът¨ от глаголиnата, араmейсxиx ,алаф¨ ,
третата е сирийсxо-несториансxиx ,вав¨, xойто според Турчанинов присъства в
салтоmаxnxите надписи, xато ,айн¨ или xато ,о¨ или ,у¨. Cледва ,е¨, ,айн¨ или ,вав¨.
Cледваmата буxва е араmейсxото (ахеmенидсxо) , огледалното согдийсxо
,mанихейсxо¨ - ,т¨, ,тетх¨ или несториансxото , пехлевийсxото - ,т¨,
,тав¨ и съставната прабългарсxа буxва ,те¨ получена от араmейсxото ,
несториансxото ,е¨ и алано-древнобългарсxото ,т¨ (по-xъсното xирилсxо ,дx¨,
употребxвано и до днес в т.нар. ¨mаxедонсxа¨ азбуxа). Последната буxва ,n¨ е близxа
до несториансxото , пехлевийсxото , ,естрангело¨ , согдийсxото
,mанихейсxо¨ - ,nаде¨ или ,n¨.
''$. Р!н#"е.-# на1п#.#9 .515рBаG# /на-5т …‰…9 п!42#-!ван# от Л.Дон"ева-
Пет-ова. (П¡-КК,стр.147) Cаmото значение на този сиmвол е боxествен сиmвол, с
mного древен произход. Oтxрива се оmе на
Oxуневсxите стели в Mинусинсx и
представлxва схеmатичен образ на
Bсеmира, “ e ,Cветовното дърво¨, а двете
,хасти¨, успоредните вертиxални черти са
връзxата mеxду Hебето и 3еmxта, респ.
,Hебесниx¨ и ,3еmниx¨ свxт или ,Fогът-син¨ и ,Fогинxта-mайxа¨. B дадените надписи
се наблmдава уmело вписване на древниx боxествен сиmвол в иmето на Hсус. B
надписите виxдаmе две огледални форmи на буxвата ,m¨, араmейсxиx , ,mин¨.
B други два надписа, четеm ,еи иуи¨ и ,уи иуи¨, xоето означава ,Той Fог¨.
Интере.ното в .2!"а8 е "е 1вете форм# на 2#"ното ме.т. отра/8ват то"но
1#*ор.-ото 536 # #рон.-ото 72 3 то;J 3наxът - ,уи¨, се среmа в ,Таласxата
плочxа¨ и в тmрxсxите руни. Г.Турчанинов го трансxрибира xато ,и¨, а в тmрxсxите
руни се чете и xато ,ут¨. Bиxдаmе обаче че най-вероxтно се е произнасxл xато ,уи¨,
тъй xато е съставен, от наслоxените знаnи за ,у¨ и ,и¨ -
131
'@$. На1п#.# от w!1#-ово (,ерна Гора$. През 1959 г. Hован Пудич от Cараево
отxрива xаmенен блоx с руничесxи надписи от всичxи страни, в района на mанастира
,Bъведение Fогородично¨ в uерна Гора (ˆ. Pudic. œudikovska ispitivanja, Godisnjak za
balkanoloska ispitivanja, kn.ˆˆ, œarajevo, 1965, s.179). Той стига до интересни изводи:
,3наnите от Bудиxово не са саmотни.
Cъmите знаnи, почти до детайли еднаxви, са
наmерени и в Fългариx. H не саmо че
отделни знаnи са идентични с онези от
Fългариx, а и техните съчетаниx (групи),
xоито виxдаmе на отделните страни, са
тъxдествени със съчетаниxта (групите),
отxрити в Fългариx. Hай-често повтарxmиxт
се знаx I“I в Bудиxово, съmо и в находxите
в Fългариx се xвxва xато най-чест.¨ Hван
Пудич отбелxзва, че подобни ,Прабългарсxи
надписи¨ са наmерени в Плисxа, Преслав и
Mадара, и стига до извода, че: 'Hxmа
ниxаxво съmнение в идентичността на
знаnите от Bудиxово и онези от Fългариx¨.
Cлед това той напоmнx: 'Oбластите оxоло
Bудиxово през 9 веx са били българсxи¨! Hадписът се наmира в непосредствена
близост до р.Hиm, и неиното xорито. Pанносредновеxовната ™ърxва е построена през
10 веx, от българите, xойто тогава са владели тези зеmи, върху основите на по-старо
езичесxо xапиmе. Hадписът е на древнобългарсxо (донсxо-xубансxо) писmо. Axо
започнеm да четеm от началниx знаx I“I се получава ,HVH форmулата на бога,
Hуйеmииmуй иуæ¨ xоето mоxе да интерпретираmе xато ,Fог Hейmуа (Hсус) той¨, в
дигорсxи efæ иронсxи ui той. Cъответно на горната част на xаmъxа се чете ,Fог той¨.
Bиxадаmе mного сходна религиозна форmула, подобна на други наmирани в Fългариx,
xато буxвените стойности на ,ипсилона с двете хасти¨ се вплитат
уmело в иmето на Xристос (Hсус Hеmуа).
'C$. На1п#. от *р.Б82а. Hа граниnата mеxду Bарненсxа и
Fургасxа област, mеxду селата Fxла и Oбзор, е разполоxено
xрайбреxно зеmнонасипно отбранително съоръxение - вал от
вреmето на Първото българсxо nарство. B насипа до вала е отxрит
xаmъx с рунен надпис, mного подобен на този от Bудиxово. uете
се: ,Той Fог е¨, в осет.дигорсxи æf, иронсxи i е.
's$. На1п#.# в5р0! фра*мент# от .51ове. Публиxувани от
H.¡ончева-Петxова, в mонографиxта ,Fългарсxа
битова xераmиxа през ранното
средновеxовие¨.C.1977 г., стр.138,обр.46, N34-37.
Oтxрити са при разxопxи на древнобългарсxи
селиmа в района на Преслав, Hови Пазар, ¡евнx.
3а авторxата значението на знаnите е неxсно,
вероxтно са с mагичесxо значение. Bиxдаmе че
нxxои от знаnите, всъmност са xратxи дуmи,
изписани с алано-прабългарсxо руничесxо писmо. Посочените ,тии, итии, атй, æтх¨
вероxтно поxазват родство с древноиндийсxото ad xx, ãdva, дигорсxото adæ
вxусен, хранителен, храна, старобългарсxи оvoъ mесо, или faтъ - храна. Подобен
надпис iat, Турчанинов описва върху сxитсxи съд отxрит xрай с.Политотделtсxое. (ГТ-
ПH×HКBE,стр.51-52,табл.XVII) 3начението иm най-вероxтно е mагичесxо, т.е. храната
в съда винаги да е вxусна.
132
't$. На1п#. в5р0! фра*мент от .519 от-р#т в >Го28мата 4а/#2#-а?9 П2#.-а.
Публиxуван от П.Георгиев (сп.Aрхеологиx-
3,бр.78,стр.31-32). Hадписът е придруxен от рисунxа
на гълъб. Cпоред П.Hванов и изmисленото от него
,древнобългарсxо сричxово писmо¨ , използавm
чуваmxиx езиx, трxбва да се интерпретира xато ,салиб
xръст. (ПH-OC3F) Bсъmност виxдаmе отново дуmата
,уйи¨ - дигорсxото efæ и иронсxото ui той.
'u$. Р!нн# на1п#.# от пеGера 1о Тетевен. Oтxрити са съвсеm насxоро от
археолога Hъчезар Петров, xойто ги заснеmа. Предоставени са на
проф.Павел Георгиев xойто съобmава за съmествуването иm на
научна xонференnиx провела се в гр.Cвиmов на 19.09.2009 г.
Теxстът на доxлада mе се публиxува, в поредиnата "Готите", xн. 3
(съст. Pосен Mилев). Cпоред проф.Георгиев руничесxите буxви
били готсxи. Cаmите фотографии mи бxха предоставени от
доn.H.Hванов. Bе се спра на два от надписите, xоито са написани
на алано-древнобългарсxо писmо. uете се дуmата ,nхйаеф¨ xоxта
mного напоmнx на осетинсxото иронсxо cъif, дигорсxо cъifæ –
влага, влаxно, mръсно mxсто. ¡уmата е интересна по произход,
иmа точен аналог в чуваmxото s‹p mръсотиx. Cпоред Aбаев е mестна xавxазxа заеmxа,
в xабардинсxи cъ€pa, убихсxи cъepa - xал, xабардинсxи
cъepaga - mръсотиx, cъapa - mръсен, свансxи cvbh блато.
(BA-C-1,стр.348) Hнтересен паралел е и идентичното
българсxо цапам.
¡ругиxт надпис е написан със съmото алано-
древнобългарсxо писmо но съдърxа славxнсxа дуmа. Pазчита
се ,изб(п)уа¨ xоето е най-вероxтно българсxото изба
подзеmие. ¡уmата е обmославxнсxа, в българсxи и русxи иsба,
уxраинсxи isба, старобългарсxи истъба (Hоан Exзарх),
сърбохърватсxи иsба, словенсxи i:ba, fispa, fspa, чеmxи fi:bа,
словаmxи i:bа, полсxи i:ba, :bа, горнолуxиnxи fstwa, stwa,
долнолуxиnxи sра, sра, полабсxи fa:ba зеmлxнxа, подзеmие.
¡уmата е заета от герmансxото *stubа (старовисоxонеmсxото
stubа, сxандинавсxото stofa, stufа топло поmеmение, банx.
(Фасmер)
133
134
€. НАДПИСИ ВЪР7+ СЪКРОВИ‹ЕТО ОТ НАГИ-СЕНТ МИКЛОw
:. На1п#. в5р0! по1но.. През 1799 г., в унгарсxите зеmи на Aвстрийсxата
иmпериx в селnето Hаги-Cент Mиxлоm (Голxmо Cвети Hиxолаево, след 1919 г.:
Bинниxолау-Mаре в граниnите на Pуmъниx.) на р.Mароm, е отxрито голxmо златно
съxровиmе. То съдърxа 23 златни съда, от сасанидсxи тип, сxрити в xелезен съндъx,
заровен на 1,5 m дълбочина. Hаходxите са датирани в периода 5-9 в. Hа един от
съдовете иmало надпис на неизвестен езиx с гръnxи буxви, а на останалите надписи с
руничесxи знаnи, нxxои гравирани от саmиx mайстор, при изработxата, други xвно по-
xъсно допълнително надрасxани. Cъmествуват различни версии за произхода mу. H до
днес mного археолози в Vнгариx и Aвстриx го обxвxват за хунсxо свързано с Aтила
(H.Xаmпел 1885, Mладенов 1934), или аварсxо (™алани 1956). Hеmет сmxта че
руничесxите знаnи са тmрxсxи и го сmxта за
печенеxxо, а Г.Фехар за прабългарсxо, от
вреmето на I-та Fългарсxа дърxава, xогато
поречието на р.Mароm е в българсxите
предели. ¡нес mного археолози вxл. и нxxои
българсxи сmxтат съxровиmето за аварсxо
(поxойниx Pаmо Pаmев), заmото са били
наmирани и други подобни аварсxи находxи.
Hо наличието на негръnxи надпис с
гръnxи буxви поxазва че е възmоxна и
българсxата принадлеxност на съxровиmето,
заmото в езичесxиx период на I-та Fългарсxа
дърxава, подобни надписи са mироxо
разпространени, но отсъстват при хуни, авари
или тmрxи. Hай-вероxтно съxровиmето е
иmало mного собстениnи, xоето поxазват и различните надписи, руничесxи и
единствениxт направен с гръnxи буxви.
Г.Турчанинов отxрива голxmа прилиxа на руничесxите буxви с тези от донсxо-
xубансxите надписи и предлага свои разчитаниx. Bе представx неговото разчитане с
нxxои mои допълнениx.
135
Hеxа се опитаmе да разгледаmе надписа инxрустиран, върху поднос. Pуните са
изnxло алано-древнобългарсxи, вписани от mайстора оmе при изработването на
подноса, тъй xато са вплетени в орнаmентите.
¡mла Hеmет го разчита xато ,F
о
йла uаб
а
н чериз xъаm¨ ,десертното блmдо на
бойл uабан¨ (‡emeth 1932). Ф.Aлтхайm предлага друга версиx: ,Къадггъу xъоxъунt
xъу
у
рагъtн ой¨ ,вреmето за веселие наmалxва сxръбта¨ (†ltheim 1948). C.Fайчоров
предлага: ,
A
гъ Ž÷
а
гъt•
о
йлу гъу
а
гъ
t
н
о
гъуmг

н
A

а
й¨ ,изгравира тази nенност на този
дар Axай¨ (Fайчоров 1983).
Г.Турчанинов съmо разчита надписа: ,¹Vт¹аланган¹нага¹геуна¹¨. Cmxта знаxът ¹ за
разделителен. Hзречението е >+т а2ан*5аан на*• *5•!ан•?9 xато Vт е лично иmе,
алаuгъааu – алансxи xан, алансxи xнxз, гъævаuæ, от дигорсxото гъæv – селиmе,
гъævаuæ – xител, зеmлxx. ™xлостниxт превод е
Vт, xител на селиmето Hаги, алансxи, xнxз¨.
Cаmиxт топониm Hаги, Г.Турчанинов свързва с
унгарсxото Hаги-Cент Mиxлоm Голxmо
Cв.Hиxолово. (ГC-¡CПOП,стр.132-138) Hе
mога да се съгласx с подобна траxтовxа, тъй
xато съxровиmето е древнобългарсxо, или да
придполоxиm аварсxо и е заровено преди
идването на mадxарите, предвид унгарсxиx
топониm.
Cmxтаm че зарисовxата на буxвите xоито
е ползвал Турчанинов не е mного точна.
Предлагаm следното разчитане по друга
зарисовxа. Приеmаmе че xръстовете са
разделителни знаnи. Тогава се получава:
, ¹Vт¹алъанган¹анеxе¹xуане¹¨. Туx
Г.Турчанинов отxрива един нов знаx ,
xойто разчита xато ,г¨ или ,гъ¨ (видxхmе го и
в ,Cитовсxиx надпис¨), изхоxдайxи от
идентичното несториансxо , согдийсxото
mанихейсxо , персийсxото сасанидсxо -
,г¨ ,гаmал¨. 3а втората буxва, подобна на латинсxо Œ, вероxтен първообраз е
саmаритxнсxото араmейсxо - ,т¨, ,таф¨. Bероxтното значение е: Vт лично иmе, в
осет.ud/uоd дух, дуmа (респ.Vт ¡уmан, ¡уmxо), ,алъангеан¨ от осет.иронсxи
ælхænаggаg, ælхæd –
xупен, аlхænin, аnаfin –
xупуваm, аnаfæg
xупуваm, дигорсxи
ælхængæ xупен,
ælхænun – xупуваm,
,анеxе¨ личното иmе
Auак или Auvк, xоето
фигурира и в други
136
надписи от съxровиmето, ,xуане¨ или ,x•ане¨, тъй xато често знаxът - ,в¨ в
несториансxото писmо се чете xато ,у¨ в алано-древнобългарсxото, или xато L(айн).
Hли дуmата е xана (съд, съдове) Hли ,Vт xупи от Aнаx тези xани (съдове)¨. 3а буxвата
- ,ан¨, mоxе да посочиm xато най-вероxтен първообраз, вариантите на
саmаритансxото, араmейсxо - ,н¨, или ,нун¨, в xласичесxото (елинистично)
араmейсxо писmо - .
'. На1п#. в5р0! ро* # "а=#. Това е еднотипен надпис, среmаm се върху
нxxолxо съда. ¡.Hеmет предлага:
Tvрvкъ (Tvрvм)
и
: ай
а
къ ,на
Туруx (Туруm) чаmа за пиене¨
(‡emeth 1932). A Aлтхайm: Hоu
и
рт
o
къоo
i
р ,Пий до утрото и го
прави с усърдие¨ (†ltheim 1948).
C.Fайчоров: I
m
м
m
u:
а
гъ [÷
а
гъi]
ой
v
къ ,¡арствена гравmра
(надпис) от mвелира¨ (Fайчоров
1983). Като nxло тmрxсxите
интерпретаnии са доста
безсmислени.
Fуxвените знаnи поxазват паралели с донсxо-xубансxото и несториансxото
писmо, но иmа и нови, оригинални знаnи. Първата буxва , е саmаритxнсxото и
несториансxо ,т¨, втората - оргинална форmа на ,ан¨ xоxто безспорно произхоxда от
араmейсxото саmаритxнсxо - ,н¨, или ,нун¨, третата е несториансxо ,x¨,
четвъртата оригинална нова форmа на ,а¨, в донсxо-xубансxите руни се среmа
саmо с две хоризонтални чертичxи, производна на араmейсxото ,хе¨, но в
саmаритxнсxата писmеност - - ,хе¨, петата - , xоxто е изобразена xато една
вертиxална черта, Турчанинов разчита xато дз¨, сравнxвайxи с подобната несториансxа
буxва ,зайн¨ - , изписвана по съmиx начин, аналогично на финиxийсxата зайн - .
Cледваmата буxва е напълно нова, несреmана до сега - . Турчанинов прави аналог с
глаголичесxото ,m¨ ,mислете¨ и предполага че това е глаголичесxиx протообраз.
Hо трудно mоxе да се наmери прилиxа с несториансxите образnи - ,
согдийсxото партxнсxото и араmейсxиx иm прототип - ,m¨. 3а това пъx
прилиxата със знаxа от Mурфатлар ,m¨, ,mа¨ е очевидна. Cедmиxт знаx е познат
, форmа на ,ан¨, осmиxт съmо е познат , алансxото ,хъ¨ производна на
несториансxото ,xоф¨ ,q¨ и последниxт знаx -,е¨, ,æ¨ е познат и в
глаголиnата. Таxа се получава израза ,танx адзmанхъæ¨ xойто Турчанинов свързва с
дигорсxото tænk пенеm се, отн.се за питие, вино и acamongæ вълmебната чаmа на
безсmъртието. Hо mоxе да посочиm и дигорсxото tangъa знаx,
печат, (белxзан с безсmъртие). (¡PC) Къm един от еднотипните
надписи ,танx адзmанхъæ¨ е добавена дуmата ,таxе¨ или ,таxæ¨.
Г.Турчанинов x свързва с дигорсxото tagæ xила, връзxа, xоето
изобmо не е убедително. По-вероxтно ,таxе¨ е форmа на дигорсxото
tuxæ, иронсxото tiх – сила, mоm, старобългарсxото т *5 сила, mоm (видxхmе го и
xато „тƒг” в ,Cитовсxиx надпис¨). (¡PC),(HPC) ¡уmата се среmа в русxи тvг, тvга,
137
тvго, уxраинсxи тvгий, словенсxи tog, чеmxи, словаmxи tuhv, полсxи te‚gi силен,
здрав, твърд, Фасmер го свързва с тvга – mъxа. По-вероxтно е алано-сарmатсxа дуmа,
прониxнала на обmославxнсxо езиxово ниво. Таxа че изразът ,танx адзmанхъæ таxæ¨
означава ,силно се пени, чаmа на безсmъртието¨ или ,белxзxна с безсmъртие чаmа¨.
@. На1п#. в5р0! 15ното на -ана. Hадписът е съставен от три дуmи, двете са
изрxзани по-nентрално, а трета е странична. ¡.Hеmет чете

Cевиumг б
и
:
е
- xнxгинx
Cевинmг, агъi - nенност, подаръx (‡emeth, 1932),
Ф.Aлтхайm предлага сvб uоuoа къакъ пий вода и
тъxи, т.е. споmнxй за близъx поxойниx, а другата
дуmа е къойvм овnа, година на овnата (†ltheim,
1948). Прочитането на C.Fайчоров е: Cоб
o
u м
i
u:
Š
г
m
г.
A
гъ [÷
а
гъi] ой (vu). Ouг
v
г ,Cобен е mного славен.
¡арствена резба (надпис, гравmра) (Fайчоров,1983).
Bиxдаmе пълната безсmисленост на ,тmрxсxите¨
интерпретаnии.
Г.Турчанинов следва паралелите със сирийсxо-
несториансxото писmо и предлага следното разчитане: ,аазсхънтан лиx туxа¨. B
първата най-дълга дуmа, първите буxви за двете форmи на ,а¨, mодифиnираниx
несториансxи ,зайн¨, ,с¨ позната и от други алано-прабългарсxи надписи, ,хъ¨
mодифиnираниx несториансxи ,xаф¨ ,q¨, ,н¨ xато араmейсxо ,нун¨. 3а следваmата
буxва подобна на приmxа, той предполага че отговарx на изправено несториансxо
, естрангело ,тетх¨ и отново следват ,й¨ (по Турчанинов ,а¨) и ,н¨. Hо в
други прабългарсxи надписи, приmxата отговарx на ,уа¨, аналогично на ,о¨ във
футарxа, таxа че по-вероxтно е да се чете xато ,у¨ или ,уа¨. Eто заmо първата дуmа би
трxбвало да звучи xато ,аазсхънуайн¨. Турчанинов свързва ,аазсхънтан¨ с осетинсxото
, а æз сxондтон¨ ,това аз изработих, xато skondton e mинало вр. на глагола kennun
(диг.), kænin (ирон.) правx. Axо приеmеm варианта ,схънуайн¨, отxриваmе аналог в
дигорсxото skъunun, æskъunun издълбаваm, ровx, xъсаm, българсxиxт аналог на
осет.xорен е киuа - xъсаm. Bтората дуmа ,лиx¨ отговарx на дигорсxото lægærdun
прорxзваm9 luх kænun, иронсxото аlig kænin – правx прорез. (¡PC),(HPC) Третата
дуmа според Турчанинов трxбва да се чете ,туxа¨ и е лично иmе Туx, Туxа,
съотв.осет.фаmилиx Туxатæ (Туxаеви, б.а. аналогично в българсxи е иmето Tоко,
Tокови). Той сmxта че буxвата изобразена xато приmxа но с три вертиxални линии, е
вариант на несториансxото ,тетх¨ с оmе един допълнителен mрих. Cаmо че заmо в
предната дуmа mе се изобразxва с два, а туx с три mриха, осевн това иmа и съmествена
разлиxа в голеmината на приmxата и дълxината на mрихите. ×вно че това е друга
буxва. H тx поxазва паралел с алано-древнобългарсxото ,m¨ - , или оmе по-
вероxтно с глаголичесxото ,ан¨ обърната на 90’ , таxа че се получава Aнуx,
Aнуxа xоето най-вероxтно е лично иmе. Cmисълът на изречението е ,Това (надписа) аз
изрxзах и издълбах Aнуx. При осетинnите се среmа mъxсxото л.иm. А;на*. (3A-
OФHH) При чуваmите се среmат mъxxите иmена Ана-9 Ана--а;9 Ана--е;9 Ана"9
Ана""#9 Ан•.9 Ане;9 Ане--е;9 Ан-а9 Ан-а.9 Ан-е;. (uA×) (б.а.:M.Xоренаnи в своxта
,Hсториx¨ съобmава партxнсxото иmе Ана- (на партxнина от рода Cурен, xойто е изпратен от
сасанидсxиx mах Aртаmир I в Aрmениx с mисиx да убие арmенсxиx nар Xосров, враг на Cасанидите и
привърxениx на последниx партxнсxи nар Aртабан V. Този Aнаx извърmва xоварното си дело, но
заплаmа с xивота си, xато е изтребено и nxлото mу сеmейство. Поmаден е саmо един от синовете mу
бъдеmиxт светеn, свеmенноmъчениx Григорий, еписxоп и просветител на Bелиxа Aрmениx, съmо
загинал от ръxата на узурпатора Cанатруx). Mоxе да посочиm xато аналог и съвр. българсxо
mъxсxо иmе АнIо9 Ан"о9 Ана"-о9 наследниx на древнобългарсxото Ана-_Ане-_Ан!-.
138
C.На1п#. в5р0! "а=а. Hзрxзан е по поставxата на чаmата. Eдната фраза се
повтарx напълно от надписа върху рога ,танx адзmанхъæ¨, или пенеmа се чаmа на
безсmъртието. Bториxт израз съдърxа съmо иmето Aнуx. Г.Турчанинов предлага
следниx прочит: ,на уд а туxа¨ xоето обxснxва xато: Hæ уд а
Туxа¨ ,наmата дуmа е Туxа¨. Cmxта че знаxът подобен на
xирилсxо ,ф¨ е оргинална, нова форmа на ,æ¨, а този xато
xирилсxо ,у¨ отговарx на ,д¨ далатх. Cаmиxт израз е
доста безсmислен. Предполагаm че знаxът всъmност е
mного по-близxо до несториансxото - ,с¨, ,сиmаxатх¨, а
е аналог на араmейсxото - ,в¨, ,вав¨, заxоноmерно
предаван в алансxите надписи xато ,у¨. Таx вече надписът
придобива вида ,нсуа Aнуxа¨. ,Hсуа¨ е форmа на староирансxото nivã:, дигорсxото
niua:un, иронсxото nua:in пиx, или на диг. niua:æn, ирон. niua:æn чаmа. Aбаев го
обxснxва с авестийсxото niva:, древноирансxото nivah, хотаносаxсxото nuvavs тече,
изтича, сxитсxото no: пиx (по сxитсxо иmе от Oлвиx •µve–˜ç, от ab - вода, no: пиx.
(¡PC),(HPC),(BA-C-2,стр.216) Hли nелиxт израз е ,пий Aнуx(а) пенеmата се чаmа на
безсmъртието¨.
s.На1п#. в5р0! -ан#. Bърху дъното на два от съдовете е
издълбан еднотипен надпис, представлxваm една дуmа. Fез
особени затруднениx той се разчита xато ,xуана¨, xато се виxдат
и два варианта в изписването на буxвата ,у¨. Omе по-интересно е
че съmата дуmа присъства и в голеmиxт надпис върху подноса,
xоxто разчетохmе xато ,xуане¨ или ,x•ане, xъане¨. Bече не остава
съmнение че това е българсxата дуmа ,xана¨, xоxто нxmа
славxнсxи произход! (вx.надпис 1) Cпоред Фасmер дуmата каuа,
посочва в старорусxи коuовi, уxраинсxи кiuва, белорусxи
коuовка, чеmсxи konev, словаmxи konva, полсxи kоnew, полабсxи
kùnоi, обmославxнсxи *kоnv, род.п. *kоnъvе – съд, xана, е заиmстване от
средновисоxонеmсxото kanne - xана, съд. Cреmа се в неmсxи •anne, mведсxи,
старонорвеxxи, исландсxи kanna, английсxи can, старовисоxонеmсxи kanna – xана.
Oтxриваmе и източни паралели! B сансxрит kahina, сариxолсxи cenok – чаmа. (Ch-›ˆV)
Bъв финсxи kvnà, естонсxи kùna, унгарсxи kanna (mн.ч.kannak), xоmи kefnes xръгъл
съд, чаmа. („š) B тmрxсxите езиnи, kònek, хònek лъxиnа, в mонголсxий qunif”, xunã
дървено блmдо, в тунгусоmандxурсxи “xun”, xuno  лъxиnа, черпаx, евенxсxи koni -
съд, xорейсxий “kœni xорито. Каxъв е произхода на дуmата, източен или неmсxи, в
xонxретниx случай (от надписа), не mога да xаxа, но алтайсxите приmери са в по-
далечна степен на родство.
Cпоред Турчанинов трансxрипnиxта е хъuæuuonæ съселxнин, xоето впрочеm е
напълно безсmислено!
t. На1п#. в5р0! "а=#. Bърху други две чаmи съmо иmа идентичен надпис,
представлxваm една дуmа. R.Hеmет x чете през тmрxсxи, xато собствено иmе
B
о
йла/B
v
йла (‡emeth 1932), Ф.Aлтхайm xато къаoгъv - печал (†ltheim 1948)
C.Fайчоров xато
а
гъ
о
йлv -
а
гъi
о
йлv - иmаm дарствена резба (гравmра)
(Fайчоров1983). Турчанинов x разчита xато ,уендеxа¨ xоето обxснxва с осет. æundeg
храбър, респ.българсxото muак. Cmxтаm че интерпретаnиxна е неправилна. Fуxвите
поxазват xсно че е написано ,уануxа¨. Като първата буxва еднаxва с xирилсxото ,в¨
всъmност е позната и от други алансxи надписи. Турчанинов x свързва с
несториансxото ,хе¨ - , саmо че изправено. Oт ,хе¨ в алансxи започва да се
произнасx xато ,уе æ¨. ×вно туx съmо се чете ,уе¨. Oстаналото е познатото ни
139
,Aнуxа¨ но написано по друг начин с другиxт знаx за ,ан¨, подобен на полуmесеn - , а
това вече доxазва верността на разчитането на иmето Aнуxа.
Hзразът ,Vе Aнуxа¨ означава ,той Aнуxа¨, в осет.диг. æf, ирон.
uif той, лично поxаз.mест.3л.ед.ч. (б.а.: тадxиxсxи ù, vaf,
исxаmиmсxи wa, mугнансxи vъ, wi, mундxансxи wo, вахансxи vао
той). (›R…),(ˆš›),(HPC),(¡PC)
Bърху чаmата иmа оmе една дуmа. R.Hеmет и Ф.Aлtтхайm
предлагат: с
o
uг - чаmа (‡emeth, 1932) и с
а
б или с
v
б - вода
(†ltheim 1948). C.Fайчоров чете:
o
с
а
гъ [÷
а
гъi] ,паmетен дар¨
(Fайчоров 1983).
Турчанинов чете ,ин¨, но прави погреmна налогиx с
xабардинсxото in голxm, велиxан, xоето не е логично. Bсъmност
иmаmе форmа на споmагателниx глагол, в дигорсxи un, иронсxи
uin да бъде, таxа че изречението е ,Той Aнуxа да бъде (да
пребъде)¨, поxелание за здраве и успех.
u.На1п#. на -ана. Cъmо е издълбан върху вънmната
страна на дъното. Cъстои се от две дуmи. Първата R.Hеmет чете
xато
o

и
s
o
г
и
s -mироxо отвърстие (‡emeth 1932), Ф.Aлтхайm
xато тmрxсxото бvo
v
u - народ (†ltheim, 1948). Bтората дуmа
R.Hеmет чете xато печенеxxо собствено иmе

лб
o
к
(‡emeth,1932), а Ф.Aлтхайm xато
Š
г
o
кo - за Hог (†ltheim
1948). C.Fайчоров, предлага
A
гъ
i
u
i
u:
o
с.
V
л
v
гъа - ¡арствена
паmет (т. е. дарствен подаръx) на Bелиxиx... (Fайчоров 1983).
Турчанинов ги разчита xато ,Hсай зао¨ xоето обxснxва с
личното иmе Hсай и xабардинсxото :auo война, т.е. Hсай-
войн. Bсе паx не е логично да се поxви и друг персонаx,
xасогът Hсай. Cmxтаm че Турчанинов греmи. Fуxвите се
разчитат доста лесно. Първата дуmа е ,исни¨, заmото третата
буxва е ,н¨, ,нун¨, в араmейсxото писmо , сирийсxото
несториансxо писmо , согдийсxото mанихейсxо писtmо , пехлеви , в Mурфатлар,
се среmа вогледален вариант , а не е ,а¨. ,Hсни¨ се обxснxва с дигорсxото isun,
иронсxото isin правx, взеmаm. Bтарата дуmа е ,зас¨ иmаmа аналог в дигорсxото sos,
иронсxо sus празен, xух (другото значение е таен, сxрит, тих). Hли надписът иmа
mеговита форmа напарви x празна, т.е. изпарзни xаната, изпий съдърxанието й! (ГТ-
¡CПOП,стр.129-151)
p.На1п#. на пра452*ар.-# е/#- . *р5<-# 4!-в#l ,BOYHA• · LO•H•N ·TECH
· AYIETOIIH · BOYT•OYA · LO•H•N · T•IPOIH · HTZIIH · T•ICH¨. Това е най-
трудниxт за интерпретаnиx надпис. По традиnиx надписът се определx xато
,тmрxсxи¨. Hо трxбвx дx споmенеm mнението на A.H.Bербаx, xойто xазва за този
надпис че: ,иmа mного необичайни xвлениx, несъвmестиmи с особеностите на
тmрxсxите езиnи¨. B разчитането и превода на въпросниx надпис се пробват таxива
голеmи иmена от световната лингвистиxа xато деmифриралиx Oрхоно-Eнисейсxите
руничесxи надписи датсxи проф. B.Тоmсен, според xогото таm пиmе ,Xупан Fуила
завърmи xупата или чаmата (tcoq, t—ioq, тmрx. tepsi), (тази) xупа за пиене (qt–-), xоxто
xупан Fутаул приспособи да се оxачва¨, аxад. Cт.Mладенов ,Fоила зоапан гравира
борбата, (битxата, digit, d‚igit боеn, добър ездач, xонниx, преводът е греmен, в случаx
основното значение е xонниx, а не бореn•) Fутаул зоапан гравира вътреmниx xръст¨,
унгарсxиx аxад. ¡.Hеmет ,Купата на Fуйла uабан, той даде да x отлеxт Žи ето x сега•
xупата за пиене на Fутаул uабан, xойто наxара Žза неx• да й направxт дръxxа¨,
xарачаево-балxарсxиx проф.C.Fайчоров ,uаmата на Fойла 3опан, изработена е тx от
140
Fотаул и е чаmа за пиене на оxолните на 3опан¨, проф. Omелxн Притnаx и турсxиx
проф. Т. Теxин ,uобан Fуйла напълни таса, uобан Fутаул го приxрепи (xъm гроба),
(оxачи го). Това е тас за напитxи¨. Cпоред M.Eрдал: ,Този Fуйла Xоапан, той xойто
донесе чаmата. Питейната чаmа, изработи Fут Aул Xоапан¨ (1988 г.). Cпоред
E.A.Xелиmсxий с използването на тунгусоmандxурсxа етиmологиx: ,Fазилевсът
приmести Fуйла от (длъxността) xупан. Fазилевсът признава и надзирава
(поxровителствува) над Fутаул xато (нов) xупан¨.
Fългарсxиxт спеnиалист по турсxи езиx
проф. Hван ¡обрев предлага своx версиx:
,uаmата, за xоxто xупан Fуила повели, xато
облиnоват, да изпиmат, и от xоxто да пие
наздраве xупан Fутаул¨. (H¡-3CFX,стр.273-
414) O.Mудраx предлага прочит през чуваmxи:
„buila. d:oƒapan. tesi. ‚igetògi. buta ul. d:oƒapan.
tagrogi. icigi. tosi”. Първата дуmа е ,тmрx.¨
bofla - наследствен аристоxрат, xнxз, втората
дуmа d:o, :о - уxазателно mестоиmение ,този¨ -
чув. savъ станд. тmрx. *so, (б.а.: в българсxите
диалеxти се среmа уxазателното mест. „со” този, „са”
тази¨, „сва” това, в нxxои българсxи диалеxти, от
Mаxедониx, Pодопите, Трънсxо се среmат сходна
членна форmа - m.р –ъс, –ос 1 този, x.р. –са 8 тази, ср.р.
–со 1 това, напр.: човеx-ос, xена-са, дете-со, в тох.(б)
m.р. se_sem този, x.р. sa_sam тази, ср.р.-te/tem
това), третата дуmа apa-n - чув. epp-i-n -
означава, таxа, следователно, от пратmрx. *epo - направление, страна, лад, харmониx,
съответствие, случай (удобен), в даденото съчетание d:оƒapa-n съответства на
чуваmсxата xонструxnиx epp-i-n < apъ-o-n в таxъв случай. Cледва tesi, tosi - чув. te-:e
- говорx, назоваваm, от чув. гл. te- (ta-f-) и -si поxазател за перфеxтно деепричастие
чув. -:a/-sa, следва ‚igetògi – побеxдаваm преодолxваm от тmрxсxото *fe¸et в чуваmxи
sifon, sifond:ex свръх тово. Cлед.дуmата -Gi усилваmа частиnа, следва buta - чаmа -
станд. тmрx. *bota - съд, чаmа, тигел (чагат, узб. bota, xирг. pota, съmо в персийсxи
bota, английсxи pot, но с това значение, в чуваmсxи не се среmа. Cледва дуmата ul -
чув. vъl този поxаз.mест., taGro-Gi да обърна, да полоxа чув. tavъr-/tavrъ-, станд.
тmрx. *de¸ir- и последната дуmа iciGi - пиx, изпиваm - чув. €s, в станд. тmрx. *ic - пиx.
Превод: ,Axо боила (xнxза), в таxъв случай, xато се говори, се прослави! Eто тази
чаmа, то в таxъв случа, обърни x и x изпий, xато се xазва¨, или ,Fоиле (xнxxе),
следователно, таxа да се xаxе, дръx се достойно! (прослави се!) A ето тази чаmа,
следователно, обърниx и изпий, таxа да се xаxе¨. По чуваmсxи би звучало таxа: „*‡ule
eppin (sav abъn) te:e *sifot-xa' *puta vъl eppin (sav abъn) tavъr¸a, os-xe te:e”. (Mудраx
O.A. Aварсxаx надписt на сосуде из xлада Hадt-Cент-Mиxлоm). Туx виxдаmе груба
mанипулаnиx над надписа и произволное разчленxване на дуmите xато xупан, личното
иmе Fутаул и пр. H освен това саmата интерпретаnиx на Mудраx е доста троmава с
mного тафталогиx (изрзи: таxа да се xаxе, xаxто се xазва и пр.).
Трxбва да отбелеxиm и сръбсxото mение по въпроса. Cпоред сръбсxи авотор
Fота-ул означави ,син на Fут(а)¨ и е аварсxи владетел на зеmите по поречието на Тиса,
в района на съвр.Fачxа. Hадписът на съда се интерпретира по следниx начин: ,Bелиxи
xупан Fута-ул, владар две гетсxе зеm¬е, Таргорсxе и Enисxе, и преxо Тисе¨. (Bелиxиxт
xупан Fута-ул, владетел на двете гетсxи зеmи ,Таргорсxа¨ и ,Enисxа¨ прxxо Тиса¨.
Cmxта че съxровиmето е заxопано в зеmxта през 796 г. при оxончателниxт разгроm на
Aварсxата д-ва от франxите. (Mилан Туторов, Bаuатска раnсоoиfа - историка
141
3рењаuиuа и Bаuата, Hови Cад, 2001.) Pазбира се подочно mнение не mоxе да се
приеmе на сериозно!
П.¡обрев предлага своx трансxрипnиx: ,Fойла Xупан теси дигетоги Fойтаил
xупан тагроги итзиги таиси¨. Hеговата интерпретаnиx е: ,Fойла Xупан чаmата ти
дарxва, Fойтаул xопан, в знаx на свxт обет¨. Cmxта че ,итсиги¨ отразxва ирансxото
иsи, иuиг свеmен, а ,тайси¨ означава знаx, от чеченсxото тайхе знаx. (П¡-
КК,стр.26-27) uеченсxата дуmа е аланизъm, в дигорсxи tаcхæ, tъаsхæ знаx, следа,
разузнаване, xоето наподобxва старобългарсxото тижма съгледвач. По-xъсно
проmенx първоначалното си mнение, сmxта че ,таиси¨ отразxва източноирансxото и
осетинсxо taisi, чеченсxото таихи да бъде (б.а. taisi е тохаризъm, тъй xато не го
отxрих в наличните осетинсxи речниnи с xоито разполагаm, аxо се довериm на П.¡. B
осетинсxи ta да, съmз за потвърxдение, аналогично на бълг. та таxа и isin/isun
притеxаваm, правx, is/es направен, или таиси таxа направено), ,итсиги¨
талиmxото иorи той саmиx, а ,тагроги¨ пуmунсxото такорги за здраве, за
веселба. Таxа сmисълът се проmенx на: ,Fоила Xупан подари чаmата на Bутаул Xупан,
за негово здраве¨. (П¡-¡FE,стр.76-86)
Предлагаm две свои алтернативни версии на превода:
а$. "ре/ #/то"но#ран.-#те е/#<#l ,Fойла Xупан¨, е титла бойл-xупан или
иmе на xупана Fойл, Bойл, ,теси¨ аналогично в тох.(б) tãsi, tasanma, авестийсxи
tasta, пехлеви tasta, съвр.персийсxи tas, тадxиxсxи tоs, осетинсxи tas съд, тас, чаmа,
паmирсxи (йидга) tоs mетален, mеден поднос, mундxансxи tоsо – блmдо, тиган,
тенxера (BA-C-3,стр.234), ,дигетоиги¨ вероxтно отразxва древнеирансxото dãga, dag
xлейmо, печат, знаx направен с огън, индоарийсxи dagu, da¸ta (daghta), авестийсxи
dag, согдийсxий dƒ¸ (dã¸), хореmзийсxи dãkãn, белудxи dagta, daxt, персийсxи dã¸,
тадxиxсxи do¸, mундxансxи do¸ãk, xmрдсxи dã¸, dãx обгарxm, xлейmо, печат,
mаmповаm, xигосваm, правx знаx, белеxа, в тохарсxи tsak обгарxm, (за ,дугетойги¨
вx. сходен mеханизъm на образуване осет. dættagi – даваmи, mедър от dættin – даваm).
(F.а.: интересен паралел е русxото, уxраинсxо oеготi xатран, в белорусxи osегоµi, старочеmxи
dehet, словаmxи deht, полсxи d:iegiecƒ, отсъства в mxнославxнсxите езиnи, произходът на дуmата се
обxснxва с балтийсxото литовсxо degutas, латвийсxо deguts xатран, от degu, degti горx, в албансxи
dfek гореm., т.е. иmаmе производно на съmиx индоевропейсxо xорен).
,Bойтаул или Fойтаул - xупан¨ лично иmе, форmа на съвр.българо-осетинсxо
иmе Fотtо, ,тагроги¨ – в осетинсxи tægær здрав, твърд, поxелание за човеxа ,здрав
xато xлен - tægær, xаxто сmxта Aбаев, но иmа и други паралели, в сансxрит tittiragga
стоmана, вахансxи torahka, бадxовист tarahta, тадxиxсxи terang, mугнансиx tirahta
здрав, натегнxт, твърд, във вахансxи targ, исxаmиmсxи tъr¸ùk гъст, визxозен, или във
връзxа със старобългарсxото т *59 партxнсxото t´wg (tùg), дигорсxото tuxæ, иронсxото
tiх сила, mоm, туx е и пуmунсxото takorgi да е здрав, ,итсиги¨ – в иронсxи itt:ig,
дигорсxи ittæg – mного, даxе, mного ваxно, изxлmчително ,тайси¨ таxа да бъде, тох.
(б) taiso, taise, tesа – по таxъв начин, таxа, в осетинсxи ta да (отразxва повторxеmост
на действието), аналогично на бълг. та, от авестийсxото i•a (itha), староперсийсxото
utã, хореmзийсxото udã таxа, да, и is/es притеxание, направено, isin/esun
притеxаваm. Таxа надписът придобива съвсеm сmислен вид: ,Fоила-xупан белxзваm
таса (чаmата), на Fойтаил-xупан, здрав да бъде (здраве да притеxава). Eзиxът от
надписа поxазва източноирансxи произход (с вероxтна алтайсxа заеmxа на едната
дуmа). (Œ-ˆ†ˆŒ),(BA-C-3,стр.252), (BA-C-1,стр.550-552), (BP,¡‚-‚CH×-2,стр281-282),
(HC,К-‚CФ×,стр.365)
4$. "ре/ а2ат;.-#те е/#<#9 ре.п.т!н*!.оман1B!р.-#l ,Fойла Xупан¨, е титла
бойл-xупан или иmе на xупана Fойл, Bойл, ,теси¨ в mандxурсxи toso приготвxm,
изработваm, правx, поставxm, mонголсxи tos/toso получаваm, поставxm в ръxа, или
евенxсxото tofus, удегейсxи tausi xова. (CCТM×-2,стр.204,149), ,дигетоиги¨ - в
прототунгусоmандxурсxи *dug, евенxсxи, евенсxи, негидалсxи du¸, mандxурсxи du,
142
улчийсxи, ороxсxи dùci, нанайсxи dōci, удегейсxи dukte - издълбваm, евенxсxи du¸tike,
duktike - гравираm, duku пиmа, чуваmxи t†x¸a, t†kxca xова, дълбаx, протоалтайсxи
“tugi, старотmрxсxи (xараханидсxи) tòg, тmрxmенсxи, турсxи dòv, азърбайдxансxи dòf,
татарсxи, баmxирсxи tòf, в останалите тmрx.ез. tùf удрxm, чуxаm, издълбаваm,
протоmонголсxи *tùgsi, mонголсxи tùgsi, халха-mонголсxи tùgsi, xалmиxсxи tùkso,
ородосxи dùgsi удрxm, изчуxваm . (CCТM×-2,стр.218,219,221),(MФ-‚Cu×-2,стр.204)
B дигорсxое dохъ е инструmент за издълбаване на xорита, поxазваmо аналогиx с
тунгусуmандxурсxите и mонголсxите форmи. Cледва ,Bойтаул или Fойтаул - xупан¨
лично иmе, ,тагроги¨ – в тунгусоmандxурсxи солонсxи tahùra, ороxсxи takkora,
нанайсxи takora, mандxурсxи takura употребxваm неmо или нxxого, улчийсxи
takuraha изработен. (CCТM×-2,стр.155) Cледваmата дуmа ,итсиги¨ единствена
извеxдаm от древнотmрxсxото i‘is (тунгусоmандxурсxото ti¸, ti¸€, mандx.tusxu) съд,
чаmа. (¡ТC,стр.203),(CCТM×-2,стр.176,223) H последната дуmа ,тайси¨ mоxе да се
обxсни по два нxxолxо начина: :. в mандxурсxи tofsu съответствие, mxрxа, tosu
удволетворен, доволен, ороxсxи tes, негидалсxи tēss, нанайсxи tias, удугейсxи teæsi
пълно, mандxурсxи tusa, солонсxи tosa, евенxсxи tusaka, удегейсxи tuhi,
древноmонголсxи и древно тmрxсxи tusa полза, удволетворение. (CCТM×-
2,стр.229,241,173,223) '. в тунгусоmандxурсxи tosi, евенxсxи tosi, tosi, евенсxи tes, tъs,
негидалсxи tosi, улчийсxи, ороxсxи tesu чистx, изmиваm, пречистваm. (CCТM×-
2,стр.240-241)
Таxа сmисълът на изречението е:
Fойла xупан постави, направи, или
изxова надписа, за да използва
(употребxва) Fойтаул xупан чаmата,
съотв. за удоволствие,
удволетворение, или за пречестxване.
Каxто xазва и П.¡обрев, става
дуmа за обрxд на побратиmxване
mеxду дваmа аристоxрати, или ритуал
свързан с поxръстване, за xоето
говорxт изnxло другите надписи. Те са върху две от чаmите. Гравирани са в xръг оxоло
xръст и изобилстват от лигатури. Eдин от първите иm изследователи Keil (1888 г.)
доxазва че се отнасxт за христиxнсxо xръmение. През 1922 г. Cт.Mладенов публиxува
неговиx превод: ,Xристе чрез водата (xръmението) успоxой твоето чедо (раб) xато го
освободиm (от греха). (H¡-3CFX,стр.291) Hаличието на този надпис поxазва че
изработxата на съдовете е станала най-вероxтно в xраx на 9 в., xогата българите вече са
поxръстени.
Г.Турчанинов в своx анализ стига до извода че вероxтно наxаxва алансxа група се
е предвиxила с прабългарите xъm Fалxаните и xато българсxи поданниnи, по-xъсно са
обитавали района на Cредниx ¡унав. (ГТ-¡CПOП,стр.129-151) Pазбираеmо е
обърxването на Турчанинов. Той съmо е в плен на ,тmрxсxата принадлеxност на
прабългарите¨. A неmата са пределно xсни. Прабългарите са употребxвали ирансxи
езиx, близъx до този на аланите. 3атова иmа и сходство в руничесxата писmеност и в
езиxа на надписите. Каxто се виxда съxровиmето от Hаги-Cент Mиxлоm е иmало
слоxна съдба и е сmенxло притеxателите си Fотаул-xупан, Vт, Aнуx, известни ни от
деmифровxата на надписите. Cпоред проф.Hван ¡обрев, xойто в наmата литература
последен писа за това съxровиmе: ,3латното съxровиmе от Hаги-Cент Mиxлоm е
българсxо по произход и принадлеxност; то е събирано, ползувано, съхранxвано и
пазено в трапезариxта и хазната на българсxите ханове (разбирай xанове) и nаре оmе
от вреmето на тxхната mиграnиx през Кавxаз. Fило е излоxено и съхранxвано последно
в тронната зала на nарсxиx двореn, построен и обитаван най-напред от nар Cиmеон
143
Bелиxи след пренасxнето на българсxата столиnа от Плисxа в Преслав през 893 г.
Hзнесено е от туx през 972 г. по вреmе на обсадата и превзеmането на столиnата
Bелиxи Преслав от византийсxата войсxа, а с това и непосредствено преди падането на
Hзточна Fългариx под византийсxо иго. Cъхранxвано е в Oтвъдунавсxа Fългариx от
българсxите xупани xнxзете Гилxд (б.а. Гелу), Fутаул (б.а. персонаxът е взет диретно
от надписите, без да е фиxсирана таxава историчесxа личност в изворите) и Aхтуm.
3аровено е през 1008 г. xрай прабългарсxото селnе с по-xъсно иmе Hаги-Cент Mиxлоm
по вреmе на продълxаваmото заграбване на отвъддунавсxите българсxи зеmи от страна
на mадxарите и по-
спеnиално при техниx
xестоx погроm върху
българсxата народност и
дърxавност в областта на
xнxз Aхтуm xупан, xъдето е
и наmерено през 1799 г.¨.
Pазбира се трxбва да се
абстрахираmе от твърде
свободното съчинителство
на професора, напр.: че
съxровиmето се е пазело в
xансxата хазна, че е
употребxвано в Плисxа и
Преслав и е изнесено в
Oтвъддунавсxите зеmи едва
в 972 г. при византийсxото
завладxване на Преслав, че е
заровено в 1008 г. Hа xаxво
основание H.¡обрев си позволxва да твърди тези ,фаxти¨• Eдинствено върху основата
на собствената си фантазиx!
Oтвъддунавсxа Fългариx е завладxна от mадxарите, вxл. и района на Hаги-Cент
Mиxлоm, оmе по вреmето на nар
Cиmеон, xогато mадxарите
разгроmxват неговиx чичо Cалан в
битxата разиграла се mеxду Oлпар и
Тител, след xоето оxупират всичxи
зеmи северно и западно от
Карпатите и ¡унаво-Тисxото
mеxдуречие. (X¡-FVOC,стр.52-53)
Bаxното в случаx е друго. H.¡обрев
предлага едно твърде интересно
хруmване xоето mоxе би е саmата
истина (,Bот где зарtтаx сабаxа¨
xаxто би xазвал H.H.Гуmилtов).
Cред вероxтните собствениnи, той
посочва и болxринът Aхтуm, или Aйтон, известен оmе и xато Oтуm (Ohtum, Achtum9
Aftonv) от българсxи произход (син на болxрина Глад), първоначално унгарсxи васал,
после присъединил се xъm Cаmуил, заmитава Fдин в 1003 г. от византийсxо-унгарсxата
обсада. Cпоред една от версиите загива в 1003 г. в битxа с mадxарите, според друга, в
съmата 1003 г. е поxръстен (бил е езичниx, иmал е 7 xени) от иmператор Bасилий II,
xойто завладxл Fдин и продълxава да управлxва отвъддунавсxите си владениx оmе 20
години (до 1028 г.), след xоето владениxта mу са присъединени xъm Vнгариx. Cmxтаm
144
че най-правдоподобно е mнението че Oтуm е убит от унгарсxиx военачалниx и бивm
тегов сподвиxниx uанад, xойто наследxва (по-точно завладxва) зеmите mу, а столиnата
на Oтуm Mароmвар се преиmенува на uанад. 3еmите на Oтуm за mеxду реxите Тиса,
Mароm, ¡унав и Карпатите, т.е. унгарсxиx Теmеmxи банат, областта оxоло
гр.Тиmиmуара (Теmеmвар). Hеxа сравниm Oтуm и Aйтон (!н*ар.-ата форма веро8тно
отра/8ва #/0о1ното А;то #2# +то$ с +т от руничесxиx надпис върху подноса,
напълно възmоxно да сатава дуmа за едно и съmо лиnе, а От!м и +т всъmност да се
двете форmи на едно и съmо иmе, производно на алансxото od/ud/uоd,
xуmанобаxтрийсxото uado, пехлеви wãd, согдийсxото wãt дуmа, дух, в персийсxи
aqdãm, xгнобсxи *wat, пуmунсxи uda, mугнансxи vovd, xзгулеmсxи wovt, сариxолсxи
vovd, хинди-урду ãd, ãtma, бенгалсxи adhvãtma, xаmmирсxи ãtmãrãm, непалсxи ãt,
ãtmã, сансxрит asu - дух! B чуваmxи otem е духът на починалиx. Cаmата mу етиmологиx
е свързана с ностратичесxото понxтие *adam означаваmо човеx, човеmxо съmество, но
произлиза от *wad/bad вxтър, повей,
двиxение на въздуха, oъх респ. ovх а
дъхът е сиmвол на xивота, по-xъсно
осmислено в религиозната представа за
дуmата.
Hапълно погреmни етиmологии за
иmето предлагат Т.Fалxансxи ,ай тvu” -
голxmа луна, или ,аù тvu” голxmа mечxа,
вероxтно xато иmе на първобългарсxи род¨
и проф.Hван ¡обрев от прабълг.
(тmрxсxо) *aq - бxл и ирансxото (по-точно
тохарсxото) по произход *ton,
хотаносаxсxи tum дреха, облеxло,
старотmрxсxи ton дреха, татарсxи диал.
таu - дреха, xиргизxи ton xоxух,
чуваmxи тvм облеxло, дрехи, бълг.диал. тvмак, т.е. xато сеmантиxа, приблизително
'белодреmxо¨.
145
€r. НАДПИСИ НА >ПРАБЪЛГАРСКИ Е6ИК? С ГРЪEКИ Б+КВИ
Cъmествува и известна група надписи, оставени от наmите предnи, на
автентичниx древнобългарсxи, източноирансxи, (алано-сарmатсxи) езиx, написани с
гръnxи буxви, xоето ни улеснxва в трансxрипnиите. B.Fеmевлиев ги публиxува, без да
прави опит за превод, тъй xато през 70-те и 80-те години (20 в.), тmрxсxата теориx е в
апогеx си, а и mалxото на брой запазени надписи, не mогат да се преведат с
древнотmрxсxи. Hа П.¡обрев дълxиm първиx опит да обобmи и преведе, но сmxтаm че
подхода mу да търси пралели, едновреmенно в mного индоевропейсxи езиnи, xелтсxи,
персийсxи, пуmунсxи, талиmxи, ,паmирсxи¨, сансxрит, дардсxи и пр. не е mного
удачен. Mоxта xонnепnиx е че прабългарите се форmират в алано-сарmатсxата
обmност, таxа че трxбва да търсиm паралели и аналогии, най-вече с осетинсxиx езиx,
тъй xато съвр.осетинnи са преxи потоmnи на древните алани-аси.
:$. На1п#. в5р0! варов#-ово 42о-"е от С#2#.тра. Oтxрит е през 1913 г. xрай
Cилистра. Cега се съхранxва в Aрхеологичесxи mузей
гр.Pусе. Публиxаnии, B.Fеmевлиев, П.¡обрев. ×сно се четат
дуmите ,Oхси чит mа гиле¨. П.¡обрев го превеxда xато
,Поxалей праха и не сxверни¨, изхоxдайxи тай-вече от
талиmxиx езиx. (П¡-¡E,стр.97) Той допусxа греmxа , xато
свързва дуmата ,гиле¨ с ,паmирсxото¨ ,гилос¨ съд, урна,
xвно не знаейxи че тx е xъсна английсxа заеmxа. Bъв
вахансxи, mундxансxи и пуmунсxи gilos, сариxолсxи gilos,
xзгулеmсxи gеlosak, персийсxи gilãs, xховарсxи gilãs чаmа,
заети от английсxото glass стъxло, стъxлена чаmа. (HC,К-
‚CB×,стр.177)
3а първата дуmа ,охси¨ отxриваmе в осетинсxи иронсxи xos, дигорсxи ахsi,
xгнобсxи, пуmунсxи xus, талиmxи, персийсxи xos, mугнансxи xōs, тадxиxсxи, гилxнсxи
xus, xзгулеmсxи xês, сариxолсxи x‹s добър, хубав, mаслив. (Vœ-š…›) B пехлевийсxи
xwas сладъx. (HC-ПPC) B xуmансxи хos добър, в xарачаевобалxарсxи аsхi, чуваmxи
xus, татарсxи faхsi, xus, xиргизxи kos хубав, добър, е ирансxа заеmxа. (ПPC),(MФ-
‚Cu×-2,стр.375) Oсобено дигорсxата и производната балxарсxа форmа е идентична с
прабългарсxата. (б.а: трxбва да отбелеxа, че началоното осетнисxо ,а¨ в прабългарсxите надписи се
xвxва xато ,о¨, напр. ,охси¨ и дигорсxото ,ахси¨, подобно на един от надписите в Mурфатлар xъдето
иmаmе ,оnое¨ истина доxато в осетинсxи е ,аnn(ег)¨). ,uит¨, в осетинсxи иронсxи citt, cit,
citoe, дигорсxи kаdæ, kаdæf почит, уваxение, слава, иронсxи, дигорсxи cættæ
готов, здрав, изправен, осетинсxи дигорсxи cetun, citt, авестийсxи ciãt, cio, ceãtana,
средноперсийсxи сvhvn, отбелxзваm, чувстваm, възнриеmаm, в тохарсxи cetam,
cetantse, citt, хотаносаxсxи cetana mисъл, дух, сансxрит ceãtaiti, cidi чувстваm,
отбелxзваm, cavati уваxение. (›†-›…-b),(Œ-ˆ†ˆŒ) ¡уmата съmествува и в
съвр.българсxи :итав здрав, nо:ит уваxение. 3а Aбаев cættæ готов, здрав, респ. в
българсxи :итав nxл, здрав, е с неизxснена етиmологиx, но търси връзxа с
авестийсxото sand приготвxm, създаваm и несъхранил се алансxи глагол *cad, *cand
създаваm, а за citt, пососочва авестийсxото cае• (cаеth), kае• (kаеth) уча, наставлxваm,
даваm вид на неmа, с хубав вид. (BA-C-1,стр.305,311) ,Mа¨ - B тох.(б) mã частиnа
подсилваmа отриnанието. (›†-›…-b) B древногръnxи µq, сансxрит mã,
обmоиндоирансxи mã, авестийсxи ma, ma-no, староперсийсxи ma, съвр.персийсxи mã,
хотаносаxсxи ma, палийсxи mã, осетинсxи ma, хуфсxи, руmансxи mã, арmенсxи mi,
хетсxи memma не, отриnание. (Œ-ˆ†ˆŒ) B осетинсxи mа подсилва отриnанието при
повелително наxлонение, а при изxвително, отриnанието е uæ. Aналогично и в
алтайсxите езиnи xъдето изходното ma, тmрxсxото ma, mонголсxото bui, bu,
тунгусоmанчxурсxото me, xорейсxото mōt, xпонсxото ma означават отриnание
(ностратичесxо понxтие). (œ-†š) ,Гиле¨ - осет. иронсxи gаliu, дигорсxи gаlеu – лxв, но
146
и греmен, лоm, нечестив, зло, сравни с бълг. галатски дxволсxи, галат» сxвернx,
псуваm. B тох.(б) kla, сансxрит galati дxволсxи, хинди-урду galati престъпен. (¡PC),
(OPC),(Vœ-š…›) Aналогиx с идентичното сансxритсxо galati долен, разполоxен
нисxо, в евентуален преностен сmисъл адсxи, дxволсxи. Bъв вахансxи ¸oli:, ¸ali:,
тадxиxсxи, персийсxи ¸ali:, в нуристасxите говори ¸ali:, gali:, gale:i болен, отпадаm,
H.Cт.-Каmенсxий ги обxснxва xато заеmxа от арабсxото ¸ali: - дебел, груб, xоето е
mного съmнително, ирансxите заначениx са точно обратните отслабваm, болен,
линееm. По-вероxтно връзxата е с тадxиxсxото ¸altidan падаm нисxо, търxалxm се,
xаxто сансxритсxото и осетинсxото понxтие. (HC,К-‚CB×,стр.184-185) Hаmираmе
сходство с угрофинсxите понxтиx за дxвол, в mанси kul´nаiêr, унгарсxи hùlve, удmурсxи
kvl´, xоmи kul´, финсxи kolfo, естонсxи koll, вероxтно mного древна индоирансxа
заmеxа. (Vœ-š…›)
Hли nелиxт израз е ,почитай с добро и не сxверни¨ (ахsi citt ma gаlеu).
'$. На1п#. в5р0! варов#-ово 42о-"е. Cъхранxва се в Pусенсxиx mузей.
Публиxаnии: B.Fеmевлиев и П.¡обрев. Първата дуmа е разчетена оmе от B.Fеmевлиев
xато ,Aнзи¨. П.¡обрев предлага превод на надписа: ,Hа
Aнз Bестоносеnа туx долу праха е¨. (П¡-¡E,стр.99-100)
П.¡обрев посочва осетнисxото d:urd/d:ird дуmа,
отxъдето извеxда дуmата вестоносеn. Axо сравниm с
осетинсxи, mе видиm че таm присъстват всичxи тези
дуmи: ,анзи¨ в дигорсxи an:i – година, ,зера¨
дигорсxи :ærua, :æruæ, иронсxи :ærond – възраст,
старост, ,итзи¨ в иронсxи itt:ig, дигорсxи idtæg –
mного, ,асо¨ дигорсxи asæ разmер, величина, период от вреmе, ,е¨ дигорсxи æf -
споm.гл. ,съm¨ 3л.ед.ч. Hли виxдаmе че се получава xвно част от поmинателен надпис,
поxазваm че нxxой е доxивxл достопочтенна възраст, буxв. ,.година старост mного
разmер е¨, т.е. ,в...годината на преxлонна възраст е (или доxивxл).¨.
@$. На1п#. в5р0! варов#-ово 42о-"е. Cъmо се съхранxва в Pусенсxиx mузей.
Публиxаnиите са на B.Fеmевлиев и П.¡обрев.
Cпоред последниx, значението е ,Hа 3ент праха е¨,
xато свързва дуmата ,асо¨ с прах, тленни останнxи,
среmало се в согдийсxи, древноирансxи и сансxрит.
(П¡-¡E,стр.99) B осетнисxи най- близxиx аналог на
дуmата е в иронсxи xus, дигорсxий хuskъæ сух,
изсъхвнал. (HPC),(¡PC) Hапълно отчитаm
адеxватността и задълбочеността на превода. 3ент
наистина mоxе да е лично иmе, означаваmо ,правда,
истина, знание¨, в осетинсxи :ond разуm, уm.
Предлагаm и алтернативно реmение, от дигорсxото d:iаntæ почести, славx и вече
посоченото asæ – разmер, величина, т.е. ,с опредени (голеmи•) почести¨.
C$. На1п#. в5р0! мраморна п2о"а . -р5.т от П2#.-а. B запазениx фрагmент са
използвани гръnxи буxви за предаване на прабългарсxи теxст. ¡нес се съхранxва във
Bарненсxиx mузей. Публиxаnии: B.Fеmевлиев, К.Попxонстантинов, O.Кронmайнер,
П.¡обрев. Fуxвата ,а¨ е изписана със знаx сходен с ,голxmата носовxа¨ , известен
и от други алано-древнобългарсxи руничесxи надписи. B mалxиx фрагmент се разчита
дуmата ,рати¨. Bъзmоxно е да се xасае за сричxи от по-голxmа дуmа. B осетинсxи
дигорсxи rаttun, иронсxи rаttin даваm, отдаваm, дигорсxи, иронсxи rаttæg създател,
дигорсxи rаtu kænun, иронсxи rаtu kænin изпълнxваm. Fългарсxото ратvвам, силно
xелаx неmо, стреmx се, е аналог на осетинсxите понxтиx. Mоxе да посочиm оmе
осетинсxото rædau mедър, в авестийсxи radah, пехлеви, согдийсxи rãt, xmрдсxи rad,
персийсxи rãd mедър, благосxлонен, дар. B тох.(б) rita, ritan търсx, исxаm. (›†-›…-
147
b),(¡PC),(HPC),(BA-C-2,стр.360) 3аето от старобългарсxи в русxи xато ратоватi,
Фасmер търси (б.а. неxсна и отвелечена) връзxа с обmославxнсxото ратъ войсxа.
¡ругата дуmа ,охси¨ бе вече изxснена по-горе и означава добър, хубав. Третата дуmа
,йеовоx¨ според П.¡обрев произлиза от ирансxото vufuk mироx, голxm, xато най-
вероxтно е нxxаxаxъв епитет, а в чеченсxи vovok означава стар, почитан. (П¡-
¡E,стр.69-75) Предполагm че става дуmа за аналог на дигорсxото uæfug, иронсxото
uafig – велиxан, mнаx, богатир. (HPC),(¡PC) B тох.(б) auki, auks, тох.(а) ok, vuk ръст,
израстване, развитие, старmинство, силен,
победоносен, сходно със старонеmсxото
auka, готсxто aukan растна, латинсxото
augeo увеличаваm. (›†-›…-b) ¡уmата
,еалх¨ или ,олх¨ се среmа и в други алано-
древнобългарсxи надписи и бе вече изxснена
(вx.по-горе надпис-45 от Xуmаринсxото
градиmе). Oсетинсxиxт аналог е ulf
почиваm, дало и съвр.българсxото охлабвам.
B дxсната страна на плочата се чете ,аес
осоа олх¨. ,Aес¨ е притеxателно
mестоиmение, 3л.ед.ч., в дигорсxи æ, иронсxи fæ. ,Oсоа¨ е аналогично на осетинсxите
иронсxи us, дигорсxо uosæ съпруга, xена. (¡PC),(HPC) Aбаев извеxда дуmата от
индоирансxото *vausã, ведийсxото vosã mлада xена, сарmатсxи os, os xена. (BA-C-
3,стр.20) Hнтересен паралел е тунгусоmандxурсxото asi xена. (CCТM×-1,стр.55)
Bероxтно е твърде древна индоирансxа заеmxа. Таxа че вероxтниxт сmисъл е ,отдай
(почит) на добриx богатир, починал на 90 (години). Hеговата xена почива.¨. ™ифрата
90 е написана чрез гръnxата буxва o сигmа, xато в най-старата старобългарсxа
xниxнина. (П¡-¡E,стр.71)
s$. На1п#. от Ма1ара9 ра/"етен от В.Бе=ев2#ев. Hадписът е с гръnxи буxви и
на гръnxи езиx но съдърxа и прабългарсxи дуmи: ,Кана
сmбиги Omоуртаг от бога владетел ... беmе...и
направи xертвоприноmениx .таггран. ичиргу . ¨.
Hанесен е върху mраmорна плоча, отxрита в развалините
на mалxа nърxвиnа от 14 в. Bърху въпросното t—¸¸p—v и
споmенатиx в Кавxаз ,Тенгриxан-Aспандиат¨
,xонниxт бог¨ на савирите, се гради хипотезата че
върховниxт бог на българите се е xазвал Тангра, тъй
xато ,двойната гаmа¨ се произносx xато „uг” но в
гръnxи по-близxо е звуxосъчетанието „гх”. (BF-
FEП,стр.52) Bъв всичxи българсxи учебниnи по историx
продълxава да се пиmе, че по вреmе на езичеството
древните българи почитали xато върховен бог тmрxсxиx
бог на небето Тенгри. Hа пръв поглед - разсъxдава се
xсно и логично: тmрxите са вxрвали в бог Тенгри,
прабългарите били тmрxи, следователно, и
прабългарите са вxрвавали в Тенгри. Cаmо че този
върховен бог е съхранен в един, единствен надпис, при
това с не особено xсно съдърxание. Предлагаm следната
интерпретаnиx: ,Кана-сmбиги Omуртаг беmе (туx) и
направи xертвоприноmение (с xоето почете.)
вероxтно паmетта на свой доверен ичиргу-боил, или заедно с него са извърmили
обред¨. Краxт на израза остава неизвестен. Mоxе би трxбва да се заmислиm,
съmествувал ли е изобmо бог с иmе Tаuгра в представата на прабългарите. Трxбва да
148
отбелеxиm интересниx фаxт че в българсxи съmествува рxдxата диалеxтна дуmа тако
xлетва, тако ми – xълна се, втаксовам - обеmаваm. (¡¡CFHТ) Cъmествувала е в
старобългарсxи, заmото е заета в унгарсxи xато tokma договор. F.™онев неправилно x
свързва с тъкмо. (F™-HFE-2,стр.173) Eтиmологични паралели: Mоxе да свърxеm
,t—¸¸p—v¨ с разгледаното ,тагроги¨ и с тунгусоmандxурсxи, евенxсxи, улчийсxи taku,
нанайсxи toqo, taogo, ороxсxи tavci правx, поправxm, приготвxm, съmо в солонсxи
tahùra, ороxсxи takkora, takаra, нанайсxи takora, mандxурсxи takkura употребxваm
неmо или нxxого. (CCТM×-2,стр.155)
Oтxрива се и в mонголсxи tangarag xлетва, xалmиxсxи tanhrg xлетва, от
протоmонголсxото tang¸ara¸ xлетва, обет, в тунгусоmандxурсxи tanarag, mандxурсxи
tan¸arik, tankarila xлетва, обет, древнотmрxсxи tanuq свидетелство. (MPC),
(CCТM×-2,стр.162),(¡ТC,стр.532) Таxа че не mоxеm да твърдиm с таxава абсолmтна
сигурност, наличието на бог Тангра в прабългарсxиxт пантеон. ¡уmата употребена в
надписа на xан Omуртаг най-вероxтно означава извърmен обрxд, а не е иmе на бог. Axо
,Тагхран¨ беmе иmе на ,върховниx бог¨ едва ли mеmе да бъде написано таxа, без нито
едни придруxаваm възхвалxваm епитет, xато велиx, всеmогъm и пр.!
(б.а:Cаmото обmоалтайсxо *tƒaµgiri, тmрxсxо *teµri, *taµri, тувинсxи tangvrak, xxутсxи tangara,
mонголсxо *taµgarag, тунгусоmанчxурсxо *taµgura, xпонсxо *tinkir, със значение небе, вторично бог,
се сmxта от нxxои автори (œ.Georg) за производно на енисейсxото *tiµgvr висоx. B mонголсxи *tergel,
xорейсxи *t†r/*tar, xпонсxи *tuki/*tsuki луна. Bъзmоxно е и тохарсxото понxтие за планинсxи връх
tsankar, съmо да е повлиxно от mестните енисейсxи езиnи).
t$. На1п#. от петро*2#ф 3 П2#.-а. Fуxвите са гръnxи и xирилсxи. Bърху xръста
виxдаmе xсно христиxнсxата форmула ,IC XC ‡ˆK†¨ ,Hсус Xристос побеxдавай¨.
Cледва изобраxение на xонниx, знаxа ‰, два сдвоени триъгълниxа и дуmа с xирилсxи
буxви ,ПС Р+¨. Aвторxата П.Петрова,
xоxто публиxува надписа, сmxта че
Hсер/Hс»р е лично прабългарсxо иmе. C
неmалxо фантазиx, тx предлага прочит:
,Hсус Xристос победи, поmогна на Псxр да
победи mаmана (т.е. езичеството)¨. (ПП-
CПH-A-4-1992,стр.47-48) Eдинствениx
славxнсxи аналог на дуmата е русxото nс»р
xучxар, но в случаx иmаmе изобразен
xонниx, а не xуче. 3а интерпретаnиxта на
дуmата ,пс ру¨ mоxе да предлоxиm две
реmениx: 1.дигорсxото æfsaræ, иронсxото
æfsarm сmирение, чест, съвест, 2.дигорсxото æfsærun, иронсxото æfsærin
настъпваm. Първото æfsarm/æfsærun иmа основно значение сраm, от авестийсxото
fsãrēma сраm, второто æfsærin/æfsærun, от обmоираонсxото *spar настъпваm. (BA-
C-1,стр.482,483) Таxа че значението е или ,Hсус Xристос победи, чрез сmирение, или,
по-вероxтното ,Hсус Xристос победи и настъпи (утвърди се)¨. Oсетинсxото „æfs-„
отговарx на ирансxото и алансxо „nс-, сn-”.
u$. Пре.2ав.-# на1п#. 3 >.п#.5- на в5ор5Bен#е?. Hзписани са прабългарсxи
военни терmини, с гръnxи буxви. Публиxаnии в трудовете на B.Fеmевлиев,
Cт.Bаxлинов, П.¡обрев. Последниxт автор детайлно разглеxда и превеxда с поmоmта
на източноирансxите езиnи, значението на всеxи терmин. Hо иmа нуxда от извести
доуточнениx и проmени. B таблиnата с mалxи буxви съm дал броxт на различните
аmуниnии, предадени с гръnxи буxви, но в случаx те не ни интересуват. Първата дуmа е
,зитxои-ичрегу-боил¨ xоето е прабългарсxа титла. П.¡обрев сmxта че sитко или :итко
е отделна дуmа, озн. военен лагер, т.е. #"ре*!-4о#2а на военниx лагер. (П¡-
¡FE,стр.88-96) Hо mоxе да се сmxта че читкои8ичрегу8боил е една титла, със значение
xоmендант, или боил отговарxm за въоръxениxта, респ. и:регv - посредниx. B
149
осетинсxи cagъd ограда от дървени xолове, палисада, пуmунсxи tsokai – заmитена
постройxа, уxрепление, mаxсиmално близxо до старобългарсxото понxтие >т<#-а9
"#-а? - уxрепление. Aбаев извеxда осетинсxата дуmа от cagъdin – натрупваm,
издигаm. (BA-C-1,стр.286) ,Hчрегу¨ е съmо прабългарсxа титла, виx осетнисxото
иронсxото cegъre посредниx, или подчинен. (OPC) Oсетинсxата дуmа е заета в в
xарачаевобалxарсxи cigъаrgъа отиваm, cаkъiriu, cаkъirirgъа - призоваваm,
cigъаrgъа излизаm, в татарсxи cigip* - отиваm, cаkiru*, cаkirir* - призив,
призоваваm, cigir* - излизаm, тадxиxсxи icro изпълнxваm. Aбаев посочва изходните
персийсxо, пехлеви
cãkar, согдийсxо cã¸ar
слуга, xато
производна на
ирансxото kar върmа
неmо. B тадxиxсxи и
вахансxи cokar,
сариxолсxи cukar
слуга, прислуxниx,
подчинен, дардсxи
(ез.mина) cãkvr mладеx, mноmа. (HC,К-‚CB×,стр.128) B осетинсxи (респ. и в
прабългарсxи) първоизточниxът е от согдийсxи, предвид наличието на „г” вmесто „к”.
(BA-C-1,стр.286)
Cледва изръзът >0!м.0# -!пе?9 B тохарсxите езиnи със суфиxса –si се образуват
прилагателни от съmествителни. Eтиmологично реmение: Hапълно еднозначно е
mонголсxото *kòm, в халха-mонголсxи xòm, бурxтсxи xùm сурова xоxа,
тунгусоmандxурсxи *kuma-lãn, евенxсxи kumalãn, евенсxи qùmnan, негидалсxи
komalan, ороxсxи qumala(n) поxривало, xпонсxи komo поxривало, рогозxа, респ. в
чуваmxи kùmе, татарсxи, баmxирсxи kōfmo xола, поxрита xаруnа, xалxсxа, чуваmxи
kùmmеle ¸una mейна (зиmна xола). B прототmрxсxи *•ōm, в тmрxmенсxи gōm,
тофларсxи xom, в останалите qom седло на xаmила. Първоначалното значение на
обmоалтайсxиx xорен “kōme˜o е поxривало, респ. xоxено поxривало, еволmирало в
тmрxсxите езиnи xато седло, тъй xато най-древните седла са били без дървена
xонструxnиx (т.нар. висоxо седло, поxвило се едва в 2-3 в.) и са представлxвали xоxено
поxривало върху xоето сxдал ездача. Oт тmрxсxи дуmата се връmа mонголсxото
hom/qom, homha, в бурxтсxи homko, тунгусоmандxурсxи kōm, евенxсxи kōm, komdan,
mандxурсxи komo, komon седло на xаmила. (œ-†š),(MФ-‚Cu×-2,стр.327) Aлтайсxото
понxтие е заиmствано и в осетинсxи иронсxи хъuimаc, дигорсxи хъumаc – дебела
вълнена mатериx, персийсxи kham сурова необработена xоxа, xаxто и посоченото от
П.¡обрев ,паmирсxото¨ хvм дебела xоxа. (OPC),(¡PC),(››œ†),(П¡-¡FE,стр.93) Таxа
че ,0!м.0#? е означавало xоxена ризниnа.
>К!пе? означава ризниnа, бронx. ¡уmата се е съхранила в българсxото народно
творчество. B сватбена песен от с.Eрxеч, иmа изречеине: „самси е Hетър
(млаoоrеuика), бvлiо лiо, със храuеuа коu», със бойuа кvn• ...”. (Vруmова, P.
Традиnионната народна сватба в с. Eрxеч, Fургасxи оxръг. Hзвестиx на mузеите от
Rгоизточна Fългариx. т. ˆˆˆ, 1985, с. 91-105)
Произходат на дуmата ,xупе¨ е доста неxсен. П.¡обрев свързва със сансxритсxото
kupa mетал, източноxавxазxото кvба ризниnа. (П¡-EAКF,стр.25) Axадсxото an-kuba
означава руда, но в буxвален превод ,зародиm¨, тъй xато рудата се е сmxтала за
бреmеност на Mайxата-3еmx. Cъmо в сансxрит kavaca, палийсxи kavaca, kofa, хинди-
урду kavać, непалсxи kabaca ризниnа. (Œ-ˆ†ˆŒ)
B алтайсxите езиnи, в xуmансxи kbe, хubа, kòbе, татарсxи kòbе, турсxи gebe
ризниnа. (ПPC) B чуваmсxи kер – дрехи, kеbe, kibe xуртxа, риза, се сmxта за
150
производно на древнотmрxсxото kùbà ризниnа. B чагатайсxи kòpе – ризниnа, бронx.
(MФ-‚Cu×-1,стр.275),(¡ТC,стр.322) Oт mонголсxи xufag, xxутсxи kufax - бронx, е
попданало в евенxсxи kufak бронx. B тунгусоmандxурсxи отxриваmе аналогичната
дуmа kupo връхна дреха, xоxена mуба, с аналогиx в mонголсxото xuvcas,
протоmонголсxи *kubca, средноmонголсxи qubca, qubcasun, бурxтсxи xubsaha(n)
дреха, протоалтайсxи *kobe(-i) - дреха. (CCТM×-1,стр.424,434),(MPC),(œ-†š) Bиxдаmе
че първоначалното значение на протофорmата е връхна дреха, с придобито вторично
значение бронx, ризниnа саmо в тmрxсxите езиnи (аналогчно славxнсxото риза-
ризниnа). Mоxе да се mисли за mного древно индоевропейсxо влиxние, в тохарсxи
kepes дрехи, персийсxи qàbã mуба, xуртxа, осетинсxи kъaba – горна дреха, xуртxа,
или за древно палеолитно понxтие, в xетсxи qabeµ палто, mуба. (œ-“š) B
старобългарсxи дуmата е присъствала, заmото Bафариx е посочил словаmxото kaban
горна дреха, xато старобългарсxа заеmxа кабатъ богато уxрасена връхна дреха. (F™-
HFE-1 стр.57) Подобни българсxи диалеxтни дуmи са: кеnе, кеnеuек ,xmурлуx¨ (или
плаm подобен на xавxазxата бурxа) в ¡едеагачxо (бивmата Fългарсxа 3ападна Траxиx),
каваo xенсxо палто без ръxави в Fансxо (Пиринсxа Mаxедониx), кабаuиµа xmурлуx
в Fотевградсxо, Тетевенсxо, Пеmерсxо. ¡аxе Bинченnо ¡•Amиxо, италиансxи
изследовател сmxта италиансxата дуmа gabbane – mуба, палто, за дуmа-релиxт он езиxа
на Aлnеxовите българи. (B¡-HF) Таx че дуmата кабе, кvnе е съmествувало в езиxа на
прабългарите, но xаxъв е произходът mу, индоирансиxи или алтайсxи не mоxе твърдо
да се xаxе.
>То!2.0#? или >т!2=#? е дуmа породила mного спорове. Cпоред H.¡обрев
посочва mонголсxото do¸ulga, tolga mлеm, производно на алтайсxото понxтие за
глава. Cъmо в бурxтсxи dùlga, xалmиnxи dùl¸o, dùlxo, халха-mонголсxи и ордосxи dùlga,
староmонголсxи du´uluqa, dawul¸a mлеm, прототунгусоmанчxурсxи d:abuka
науmниnи, dil глава, mонголсxи togoo xотел, tugalga олово, аналогично на
чуваmxото t†hl†n олово, tuf, tof - бронз. (MPC),(MФ-‚Cu×-2,стр.203,241) B
староxитайсxи tō, в хансxата епоха twã, средноxитайсxи tow, съвр.xит. do‹ mлеm,
xасxа. B българсxите диалеxти дуmата туча означава бронз, бронзов. (CH-
PPO¡,стр.516) Hxxои го свързват с турсxото tunc бронз, на е възmоxен и по-стар
произход. B тунгусоmанчxурсxи tud:a - олово, xорейсxи tochai брадва, поxазват
прилиxа с xитайсxото tup, tun mед, mетал. (OM-ПMH) M.Mосxов сmxта че
прабългарсxото тули е звучало по-сxоро xато тулка и произлиза от mонголсxото
tugulga топене на mетал. (H¡-3CFX,стр.318-319) ¡уmата tulga, towulga mлеm се е
среmала в езиxа на xуmаните. Cпоред П.¡обрев тmрxсxата дуmа е заеmxа от сансxрит,
xъдето tulaka – дебела, подплатена mатериx. (П¡-¡FE,стр.90-91) Това не mога да
приеmа тъй xато xато в индоарисxите езиnи tul означава паmучен плат, вата, а не mетал
(бълг.турnизъm тmл вид паmучен плат). (››œ†) Hо противно на алтайсxата
етиmологиx, mоxе да посочиm в иронсxи til, дигорсxи tulæ теmе но главата и
възm.връзxа със mлеm, или xелтсxото, ирландсxо tolg, tulg, tolc, xиmвърсxото tolc –
огънат mетал, xиmвърсxото twll, бретонсxото toull, протоxелтсxото *tukslo – отвор,
xухина, идентично с българсxото втvлка. (š›GŒ) Oтxриваmе и индоирансxи паралели,
в хинду-урду tuli, tulã – стоmанена чаmа, talaivã – mетален съд, xотел, пуmунсxи tãlaev
– mетални пластини, ddol mетално ведро, съд, mундxансxи tolo, йидга tãl, дардсxи tãl,
xаmmирсxи thal, синдхи thalu, индоарийсxи sthãlu mетален съд, xотел, сариxолсxи
tala – ведро, индоирансxи tulca, tulu – xелxзно вретено. B тох. (а) tpuk, тох.(б) tuk
сxриваm, поxриваm, заmитаваm, поразително се доблиxава до осетинсxото taka, tаnхъа
mлеm, респ. сxриваm, заmитаваm главата. Последното поxазва прxx паралел с
чуваmxото tuhifa, tahifa, татарсxото tulifa xенсxа mапxа в народната носиx,
изработена xато наниз от mонети, иmитираmа mлеm. B останалите тmрxсxи езиnи се
среmа дуmата takia, takifa тmбетейxа, mалxа mапчиnа, таке. B тунгусоmандxурсxи
151
takka xенсxа свадбена mапxа. (CCТM×,стр.154) Посочената връзxа с арабсxото
tãkifa тmбетейxа, поxазва по-вероxтно обратна посоxа на заиmстването, от
тmрxсxите езиnи в арабсxи, а не xаxто сmxта M.Федотов. 3аета и в русxи под форmата
таqi». (HC,К-‚CB×,стр.363),(MФ-‚Cu×-2,стр.359) Bъзmоxно е и първоначлано
тmбетейxата, таки»та да се е поставxла на главата под mлеmа. H таxа „тvлхси” или е
древна xитайсxа заеmxа в алтайсxите езиnи, или е от индоирансxи произход. Bъзmоxно
е xитайсxата дуmа за mлеm да е на свой ред, древна индоевропейсxаx (прототохарсxа)
заеmxа, заmото иmенно от представителите на xарасусxата xултура (народите ди)
xитайnите заиmстват бронзовите, лети mлеmове.
Като алтернативно реmение mоxе да mислиm че >т!20.#? означава xолчан за
стрели. ¡уmата е съхранена в старобългарсxи тоvлъ, заета в унгарсxи xато tulba,
словенсxи tul, старочеmxи t–•, чеmxи toul, старорусxи тvло xолчан. (F™-HFE-
2,стр.119) Фаmер търси паралел със старовисоxонеmсxото dola тръба. B чагатайсxи
tulb - xоxена торба. B сансxрит “tūrn”s xолчан, осетнисxи tula xръгъл, пръстен,
tulæg валчест, объл, tulin потапxm, сxриваm, вxарваm-изваxдаm, аналогично на
българсxото sатvл»м, nотvл»м сxриваm. (OPC) Bиxдаmе възmоxен сарmато-алансxи
паралел.
Cледваmиxт терmин е >е.тро*#н -!пе? xоето е съmо вид ризниnа.
Привърxениnите на тmрxсxата теориx, го обxснxват с ,естрmгmн¨ лmспи, тmрxсxа
дуmа с неxсен произход. П.¡обрев посочва не mного точниx превод плетена ризниnа,
позовавайxи се на ,паmирсxото¨ vustrika плетена дреха. (П¡-¡FE,стр.94) Hо
отxриmваmе аналогичен по-точен индоирансxи паралел. B древноиндийсxи ãstara
обвивxа, постелxа, подплата, персийсxи, тадxиxсxи, xmрдсxи, xгнобсxи ãstar
постелxа, подплата, вътреmнната страна на дрехата, палийсxи atthara поxриваm,
хотаносаxсxи star разстилаm, вахансxи astar вътреmна страна, осетинсxи astær
постелxа, облиnовxа, astærin/astærun застилаm, постилаm. (HC,К-‚CB×,стр.457-458),
(BA-C-1,стр.77) Bиxадаmе че туx нxmа суфиxса –схи (-uи), xаxто при другите видове
ризниnи, а присъства суфиxс –гиu. B осетинсxиx езиx със суфиxсите –oriu, –:иu за
иронсxи и -гиu, -гvu, -кvu за дигорсxи се образуват прилагателни от съmествително.
(BM-O‚-1-3,стр.288) Таxа че естрогин-xупе означава застилаmа, поxриваmа ризниnа.
Hапълно възmоxно е това понxтие да се отнасx за заmитната ризниnа на бойниx xон.
Каxто у сарmатите, партите и др.ирансиxи народи и у прабългарите, вероxтно са
съmествували ризниnи за xонете. Hли пъx е вид заmитно облеxло слагано под
основната ризниnа. B съвр.бълагрсxи „хастар” е персийсxа заеmxа през турсxи и
означава вътреmната страна на горна дреха. Като втора възmоxност mога да посоча в
белудxи istri, бенгалсxи istiri, хинди istiri, mаратхи istri, непалсxи istri, синдхи istrii
xовано xелxзо, плосъx xелезен лист, т.е. бронx от xовано xелxзо, плочеста ризниnа.
(››œ†)
>Торт!на п#2е B!пан? е титла, произлизаmа от прабългарсxото, съхранило се и
в старобългарсxи тр т" старобългарсxа дуmа, означаваmа, тълпа, въоръxен отрxд,
група хора, съхранило се в диалеxтното тури# друxина, известно и xато топониmи в
Fългариx. (¡¡CFHТ) Hнтересната чуваmxа дуmа turta, turda - плеmе, поxазва
идентичност с прабългарсxото тортvuа, тр тi. Hmа преxи индоевропейсxи
паралели в старогръnxото otp—t˜o войсxа, фригийсxото therm, арmенсxото tarm,
латинсxото turma, ирландсxото drong, старонеmсxото trvm, thrvm, xmрдсxото tire,
персийсxи tire плеmе, тълпа, съmо в ирландсxи tret стадо, староирландсxи tura –
тълпа, въоръxена група, врагове. (Vœ-š…›),(š›GŒ) Прабългарсxата дуmа е съхранена
в старобългарсxи тр тI тълпа, група хора, съхранила се в старорусxи трvтъ
тълпа, съвр.русxото трvтитi трупаm, натисxаm. Cтаростин въстановxва
протоиндоевропейсxото *(s)trent тълпа, стадо, група хора (ˆšš) 3а представxата nиле
¡лx префиxса (aqìc) nиле, B.Fеmевлиев предполага че е соmз с, заедно. (BF-П,стр.31)
152
П.¡обрев го свързва с талиmxото pile старmи. (П¡-EAКF,стр.26) B тох.(б) pale –
длъxностно лиnе, в тох.(а,б) pãl възхвалxваm, произлиза от тох.(а) palom, тох.(б)
peleunã – възхвала, висоxа оnенxа. (›†-›…-b) B пехлеви pahlom най-добър, най-
ваxен. (HC-ПPC) B хинди-урду pãl, pãlãn – възхвала, уваxение, в гилxнсxи pille
голxm, в роmансxи, хуфсxи pãlãwan – герой, персийсxи pàhlàvan, xmрдсxи palewan
боеn, герой, от pãl – mного, голxm и в сансxрит vãnats, vanati, авестийсxи vanaiti,
vantor, vanaiti, староперсийсxи vantan, *vanat xелаx, стреmx се, исxаm, борx се,
заповxдваm, владеx, побеxдаваm, в тох.(б) w.n побеxдаваm, winãnname победа, тох.
(а) wa‰i борx се, побеxдаваm, xелаx, заповxдваm, xуmанобаxтрийсxи vanando -
победител. (P-ˆšŠ),(BC-PXТ,словарt),(›†-›…-b) B осетинсxи иронсxи fildær
дигорсxи fuldær увеличива, голxm, по-голxmа част от неmо, pillon/pellon силен,
бурен. (HPC),(¡PC) B.Aбаев посочва осетнисxото fil/ful съmо fir/fur – mного, голxm
xато заxоноmерен аналог на изходниx ирансxо pil/pir/bir голxm, mного. (BA-C-
1,стр.496) Таxа че значението старmи по чин, висm xупан, буxв. ,голxm xупан¨, xаxто
предполога П.¡обрев.
>А20а.# -!пе? е съmо вид ризниnа, П.¡обрев тълxува израза xато ,халчести
ризниnи¨, посочвайxи ,че в източните езиnи халxа се произнасx xато алка и алха¨.
(П¡-¡FE,стр.95) Mоxе да предлоxиm mного по-точното осетинсxо понxтие в иронсxи
ælхincъ, дигорсxи ælхif възел, приmxа, аlхincъ kænin – правx възли или приmxи.
Произлиза от глагола ælхъivin/ælхъеvun – свиваm, стисxаm, стxгаm, пресоваm. (OPC),
(¡PC) B персийсxи halgheh, пуmунсxи halkaƒh, белудxи chalo, xаmиmирсxи chēla,
хинди-урду ćhallã пръстен, приmxа. B основата е древноирансxото *alakh, в
хореmзийсxи alah, осетинсxи дигорсxи ælхufnæ, иронсxи ælхui вретено. (BA-C-
2,стр.51) Таxа >а20а.#? означава плетена, >а20а.# -!пе? плетена ризниnа основно
заmитно средство на алансxиx и прабългарсxиx войн.
H последниxт терmин е >02о4р#н?. П.¡обрев стига до логичниx извод че
вероxтно таxа се е наричала вид обсадна mаmина, но не наmира убедителна
етиmологиx. (П¡-¡FE,стр.95) Cmатаm че дуmата е двусъставна, хло от осет. хælæn –
разбиваm, (бълг. хлоnuа ударx), хъil mасивна изправена греда и брин, в осет.
birinkъ – острие, наxрайниx, xлmн, нос, рило, в протоиндоирансxи b
h
raiH, сансxрит
bhri - наранxваm, авестийсxи brai, brin – пробиваm, рендосваm, дxлаm, партxнсxи и
средноперсийсxи brvn, съвр.персийсxи, тадxиxсxи burridan – пробиваm, xзгулеmсxи
virin-/virita, xгнобсxи virin, вахансxи vrin, vrun/vrit, роmансxи, хуфсxи, бартангсxи
virav, исxаmиmсxи virn, mугнансxи vira¸, сариxолсxи viirev¸, mундxансxи vrir, йидга
vri, xховарсxи brenik – реxа, пробиваm. (OPC),(Œ-ˆ†ˆŒ), (HC,К-‚CB×,стр.381) Като
втора възmоxност mоxе да се посочи връзxа с вахансxи brin xолxно, в пуmунсxи
wrun бедро, от ирансxото *ren бедро. (HC,К-‚CB×,стр.102). Xлобриuът е бил
стенобитно оръxие, таран, буxв.превод ,остър, пробиваm¨ или ,удрxmо xолxно¨.
(F.а.: Проxопий (Bойната с персите) отбелxзва че, със обоза си, савирите, xоито са родствени на
прабългарите, донасxт униxално и непознато досега съоръxение за перси или риmлxни - спеnиален вид
таран: ,Tеsи варвари иsuамерили лек sакрит тараu sа обсаouа oейuост, uеиsвестеu nо-раuо oори uа
виsаuтийските иurеuери”.
Каxто изглеxда логично, в повечето дуmи последната сричxа –си (или –uи) е
суфиxс за образуване на прилагателно от съmествително, xоето поxазва че основните
дуmи са хумъ - xоxа, алха възел, бриmxа, плетxа.
153
p$. >По-а/ов#8т -5р"а*?. Hадписът е направен върху фрагmент от xераmичен
съд, отxрит в Плисxа. Публиxаnии Cт.Bаxлинов,
П.¡обрев и др. П.¡обрев обстойно разглеxда начина
на изписване. Cтава дуmа за лично иmе Поxаз, на
собствениxа на стоmната (xърчага). Hнтерес
представлxват вmъxнатите в xирилсxиx теxст две
руничесxи буxви - ,а¨, позната ни от салтоmаxnxите
надписи, xаxто и от герmансxите руни, xъдето се
използва нейната огледална форmа, и - вероxтно
форmа на ,голxmата носовxа¨ ,ън¨, или означаваmа
,ъи¨/¨уи¨ xато падеxно оxончание на дуmата
,xърчаг¨. Bиx аналогичниx знаx от xаните в Hаги-Cент Mиxлоm, със значение ,у¨!
Bероxтна връзxа на иmето Поxаз със славxнсxото поxазати да бъде известен.
)$. На1п#. от >Кр5*2ата <5р-ва? в Пре.2ав. Hзползвани са xирилсxи буxви, с
вmъxнати руничесxи знаnи. Публиxаnиx на Cт.Bаxлинов (CB-CК,стр.225) По-долу е
записано ,™ърxвата на Cв.Hоан направи Павел Xартофулаз. Hнтерес представлxва
руничесxата буxва ,m¨, или ,ио¨ изписвана xато съединени руничесxи ,и¨ и ,о¨ -
. Cъmо отxриваmе ,x¨ изписано с триъгълниx, подобно глаголичесxото
. Cаmата титла ,хартофулаз¨ всъmност е хартофилаxс. Bъв византийсxата
nърxовна йерархиx, хартофилаxса е висm
духовниx, трети по ред, след патриарха и
архиепосxопа, произлизаm от йеродxxоните или
превзитерите. (HГ-CFГКH,стр.86)
Горниxт глаголичесxи надпис Mиxтев
разчита xато ,тигmбъ¨ - , xоето
П.¡обрев свързва с xелтсxото ,тигийов¨
поxой. (П¡-КК,стр.82,135) Hо трxбва да
посочиm че тази версиx е невxрна. Axад.Hван
Гоmев, обстойно изследва надписа и отxрива
началната буxва ,с¨, незабелxзана от
другите изследователи. ×вно става дуmа за част
от теxст, униmxен при последвалото
изрисуване на xръста. Таxа се получава -с,
-т, -и, -г, -и, .б, -x, -е и
последната буxва е ,е-двойно¨ изписано
аналогично xато в mурфатларсxиx надпис на
поп ¡иmxн. Получава се ,.сти, г”и (Господи)
б”xе (Fоxе) е¨ или ,с”ти (Cвети) Господи
Fоxе е¨. Bиxдаmе една mалxо по-различна
форmа на глаголичесxото ,x¨ - и на глаголичесxото ,е¨ - , доблиxаваmо се до
руничесxите първообрази. (HГ-CFГКH,стр.58,59)
:($. Името на -н8/ Бор#. r9 нап#.ано -ато моно*ром в >Кр5*2ата <5р-ва? 3
Пре.2ав. Oтxрито е върху северната xула на nърxвата и публиxувано от аxад.Hван
Гоmев. Hmето е написано xато mонограm - F PHC , xато ,ъ¨ е изписано по-особено,
наподобxваmо ,е-двойно¨. Cъmата буxва x среmаmе и в Mурфатлар, в един от
руничесxите надписи. 3наxът пред иmето е известен xато ,Xристов mоногроm¨
154
разпространен е в ранното средновеxовие, xаxто във Bизантиx, таxа и в Pиm. Това е
един от ,свеmените¨ христиxнсxи сиmволи. Cлед иmето Fорис, следват две
руноподобни знаxа, xоито H.Гоmев обxвxва за ,тmрxсxи¨. (HГ-CFГКH,стр-48-50)
Bсъmност знаnите са прабългарсxи. Първиxт , твърде наподобава партxнсxото ,
араmейсxото - ,xоф¨ или ,xу¨ ,q¨ и
пехлевийсxото - ,хе¨. Cреmа се и в алано-
прабългарсxото писmо - ,х¨, xх¨, дори
прилича на глаголичесxиx ,хер¨. Bтората буxва е
без съmнение - ,ан¨. Таxа че виxдаmе
древнобългарсxата титла ,xъан, ,xхъан¨.
::$. Моно*рам5т на <ар С#меон9 в
>Кр5*2ата <5р-ва? в Пре.2ав. Oтxрит и описан
от аxад.Hван Гоmев. Той сmxта че първите буxви
не са се съхранили
и го интерпретира xато ,.MEOHT ¨. (HГ-
CFГКH,стр.71) Cmxтаm че началното ,C¨ добре се
виxда, тъй xато в него е вписан xръст. Oтново се виxда
по-спеnифичното ,ъ¨ и , ¨ (преходни форmи mеxду
глаголичесxо и xирилсxо писmо) познати и от
Mурфатлар.
:'$. На1п#. от <5р-ва в ..Креп"а
(Т5р*ов#=-о$. Публиxаnии: К.Попxонстантинов и Oто Кронmайнер, П.¡обрев. B
xирилсxи теxст се съобmава че туx е погребан отеn на иmе Aнтоний: ,BO HM×
OТT™A C”HA H C”ТAГO ¡VXA CT¡E ПOuHBAEТ OТE™T C”ТT AHТOHHH¨. Hо
следва и едни трудно интерпретираm се израз: ,A HXE CIOV ™PКBV XHТHH™V
CТBOPHТ ¡A OТBEBТAEТ ПPE¡ FГOM¨, xоето на съвр.българсxи означава ,xойто
направи тази nърxва xитниnа, mе отговарx пред бога¨. Bиxдаmе че се получава
безсmислиnа, тъй xато ниxой средновеxовен българин, не би mу и хруmнало да прави
хаmбар от nърxвата. П.¡обрев xсно посочва че в случаx дуmата ,xитниnа¨ не е
славxнсxата, позната ни и от съвр.българсxи езиx, дуmа, а xвно славинизиран
прабългарсxи израз, със значение осxвернение, поругаване, т.е. сmисълът е ,xойто
поругае nърxвата mе отговарx пред бога¨. Той прави паралели с талиmxото rиoo
нисъx, долен, uиuоu знаx, сариxолсxото rит uиuvu лоm знаx, rит uисo
униmоxение. (П¡-¡E,стр.194-195) Hапълно подxрепxm твърдението mу, саmо бих
добавил паралели от най-близxиx до езиxа на прабългарите алансxиx (осетинсxи)
езиx. B дигорсxи didtа, didtоf сxверна, mръсотиx, изпраxнениx, didt anus, задниx,
d:id:eg подигравxа, насmеmxа, nicъcъærnа kænun, nicъcъumur kænun да опетнx, да
повредx, да заnапаm, nittаr un поmрачен, nissаu un зачернен, почернен, загинал,
изгнил, nittu kænun да наплmx, ni::аuаt un опустоmен, разруmен, niccævun
разруmаваm, опустоmаваm, næuеsæn непослуmание, прегреmение, провинение. (¡PC)
×вно зад пославxнченото ,xитниnа¨, ,xит ниn¨, е стоxл израз от рода на didtа nittu
kænun – да осxвернx и заплmx, или didtа nittаr un – осxвернен и поmрачен, или най-
вероxтно d:id:eg nittu kænun да подиграx и
заплmx.
:@$. На1п#. от ..Равна (Прова1#;.-о$.
Публиxаnиx на К.Попxонстантинов,
O.Кронmайнер и П.¡обрев. Hадписът е на
xирилиnа: ,BAPAКVP EК¡A XOBТT
КOMКAТH¨ xоето на съвр.българсxи означава
155
,Bараxур, xога mе се xоmxваm (причестxваm)¨. П.¡обрев се спира саmо на иmето
Bараxур, xато посочва че е неславxнсxо и търси паралели с вараu, вереuи зmей. /П¡-
¡E,стр.191/ Hmето Bараxур поxазва твърде xсни осетинсxи паралели. То е двусъставно,
от ,вар¨ осетинсxото uar голxm, wæræx mироx, в согдийсxи wãrãk, авестийсxи
wara, waraka mироxи, и ,xур¨ дигорсxи kur, иронсxи kuir биx за разплод, в
преносен сmисъл силен, набит, едър, mироxоплеmест mъx. Hнтересна е съmо другата
старобългарсxа дуmа ,еxда¨ xога, тx съmо поxазва прxx паралел с иронсxи, дигорсxи
kæd xога, иронсxи iskæd, дигорсxи еskæd нxxога, неопределено. (¡PC),(OPC) Hли
по-точното значение на надписа е уxорителното: ,Bараxур, нxxога mе се пречестиm
ли•¨
:C$. На1п#. на #ме. Публиxуван от B.Fеmевлиев. (BF-ПFH,прил.95-33) ×сно се
чете прабългарсxото иmе ,BOVКEH¨ Bоxил, Vxил, споmенато и в ,Hmенниxа на
Fългарсxите xанове¨. Eтиmологиxта на иmето е mного интересна. Гарxавеn посочва
xуmансxата дуmа uakil със значение пратениx. B
древнотmрxсxи elci посланиx, пратениx. (¡ТC,стр.169)
B осmанотурсxи съmо се среmа понxтието vekil
поръчител, надзорниx. (CH-PPO¡,стр.54) Bероxтно
етиmологично обxснение са тох.(б) wek, в тох.(а) wak
глас, т.е. Bок-ил, Bек-ил глас, пратениx, или xато аналог
на осетинсxото боxество Vаµил боxествен пратениx.
Cходно е осетинсxото uаc, uаcхъuæd известие. (HPC)
Cъвсеm точна податxа е дигорсxото uоkil представител, упълноmоmен, доверениx,
пратениx, xоето Aбаев сmxта за арабсxа заmеxа. (¡PC) Bероxтно прозиходът на дуmата
е източноирансxи (тохаро-ирансxи), от глас ,ваx, веx, виx¨, съmествувала в езиxа на
прабългарите, xаxто и в дигорсxиx диалеxт и паралелно е заето от източноирансxи
източниx в тmрxсxите езиnи.
:s$. Старо452*ар.-# а4е<е1ар#9 от Пре.2ав9 О0р#1 # К#ев. Aбеnедарът, или
абеnедариxт представлxва изписани по последователност, глаголичесxите или
xирилсxите буxви. Oбиxновено се отxриват подобни поредиnи по стените на nърxвите.
B Преслав, в ,Кръглата nърxва¨ аxад.Hван Гоmев отxрива подобен абеnедар, поxазваm
известна вариантност в изписването
на нxxои буxви и го сравнxва с
други глаголичесxи паmетниnи.
Това са: ,Клоnовиx Cборниx¨,
носеm иmето на притеxателx си,
австрийсxиx граф Клоn (xивxл в 19
в.), xойто го придобил от
хърватсxиx о-в Кръx. ,Cинайсxиx
псалтир¨ наmира се в mанастира
,Cв.Катерина¨ в Cинайсxиx п-в.
През 1850, русxиxт архиmандрид
Порфирий Vспенсxи го отxрива и
оповестxва за съmествуването mу, а
в 1882 г. Hеополд Гайтлер го
пресниmа и публиxува в 3агреб. ,Oхридсxото евангеле¨, на праxтиxа саmо част от него
е отxрита и запазена от русxиx изследовател Григорович в гр.Oхрид в 1845 г. Hаmира
се в ,Pуmxнnовиx mузей¨ в Mосxва. Туx впечатление прави изписването на буxвата ,е¨
- , xоxто поxазва вариаnии от основната си глаголичесxа форmа . B този си вариант
,е¨ се доблиxава до араmейсxото ,хе¨ , особенно със саmаритансxите mу форmи
и алано-древнобългарсxите руничесxи първообрази - . Fуxвата -
156
,дз¨, вариант на xласичесxото глаголичесxо . Oтxрива се и в един от надписите в
Mурфатлар - . Поxазва xсен паралел със саmаритxнсxото - ,з¨ (зен), руничесxото
,n¨ - , xоето пъx е производна на араmейсxото староеврейсxо ,
сирийсxото несториансxо - ,сиmаxатх¨ или ,с¨. Fуxвата - ,герв¨, вариант на
xласичесxата
глаголичесxа ,герв¨, поxазва прилиxа със саmаритxнсxиx , согдийсxиx ,гаmал¨ -
и буxвата ,x¨ - , вариант на xлас.глагол. , поxазва прилиxа със
староеврейсxтото , саmаритxнсxото , несториансxото , согдийсxото -
,xаф¨.
B другиx абеnедар, отxрит в nърxавата ,Cв.Cофиx¨ в Oхрид, освен xирилсxите
буxви, отxриваmе и добавени руничесxи знаnи. Oтново отxриваmе, странното
руничесxо ,е¨ - , подобно на това от
Преслав, но по-близxо до араmейсxото
,хе¨, буxвата - ,з¨ или ,дз¨ е сходна с
руничесxиx си първообраз . Прави
впечатление последната буxва, xоxто
би трxбвало да е ,x¨. Получуна е от
руничесxите , - ,о¨ и
- ,е¨. Bъв вториx охридсxи
абеnедар, виxдаmе по-особено
изписване на - ,з¨, сходно със
староеврейсxиxт - ,сиmаxатх¨.
¡ругата странна буxва - ,й¨,
П.¡обрев свързва xсно с иберсxото
- ,и¨, сxито-алано-древнобългарсxото руничесxо - ,ие¨, производно на
араmейсxото - ,йудх¨. Hо едва ли трxбва да търсиm паралели с далечната иберсxа
писmеност от Пиринейсxиx п-в! B саmаритxнсxата азбуxа, xоxто е вариант на
араmейсxата, знаxът е ,йудх¨. Fуxвата ,x¨ съmо е написана в руничесxи вид -
огледален вариант на алано-древнобългарсxо ,x¨ - , производно на араmейсxото -
,xаф¨. Oтxриваmе и една непозната форmа на буxвата ,у¨ - идентична с иберсxото
и алано-древнобългарсxото - ,у¨. (П¡-¡FE,стр.277-280) Hо е възmоxно да се
xасае и за вариант в изписването на ,т¨, тъй xато в саmаритxнсxата азбуxа - ,таф¨.
Този знаx е написан, непосредствено след xирилсxото ,т¨. 3а сравнение mоxе да
посочиm и ,Киевсxиx абеnедар¨ отxрит в nърxвата Cв.Cофиx, построена оxоло 1037-
1040 г., в столиnата на Киевсxа Pус. Oтxритието е станало през 70-те год. на 20 в., по
вреmе на реставраnии, от Hнна ×xовлевна Fурау. C.A.Bисоnxи прави точна зарисовxа
на абеnедара и въстановxва неговата последователност:
AFBГ¡E3HΘˆКHM‡ξOПPCТVФXBBω, xато забелxзва че поредността на буxвите
повтарx тази в гръnxата азбуxа: ΑΒΓ∆ΕΖΗΘΙΚΛΜΝΞΟΠΡΣΤΥΦΧΨΩ. (Bu-ТПCA)
Fуxвите са xирилсxи, но съmо отxриваmе нxxои по-спеnифични знаnи: над буxвата ,о¨
отxриваmе и неговиx руничесxи аналог - , над буxвата ,р¨ пред ,с¨ е изписан
157
особениx руничесxи знаx - , познат ни от сxитсxите надписи, трансxрибирана от
Турчанинов xато ,с¨, производно на сирийсxото xxовитнсxо , несториансxо
- ,с¨, или ,сиmаxатх¨. Hаличието на тези два спеnифични алано-древнобългарсxи
знаxа, поxазват че авторът на абеnедара е познавал и руничесxото писmо и е вmъxнал
тези буxви, над съответните xирилсxи.
:t$. До4р!Bан.-#8т на1п#. на >Д#м#т5р-B!пан?. Oтxрит е в 1950 г., в
с.Mирча-вода в Cев.¡обрудxа. Cъхранxва се в
Fуxуреmxиx наnионален mузей. Bсъmност иmаmе
фрагmент от надпис върху xаmенен блоx с xирилсxи
буxви. Първоначалното разчитане е на Ф.Mареm, xойто
го интерпретира: ,Гъръчh хъ.лh то дз.у.н.а. (6451 от
сътв.св.) .и ¡иmитрh бъ.¨. Axад.Hв.Гоmев изисxва
xниxен естаmпаx на надписа от Fуxуреmxиx mузей и
предлага по-достоверно разчитане: ,..@ гъгрt хъ.ъ
лh то дз.у.н.а..ори ¡ъиmитрh бh .xоупанъ.¨.
Hадписът xвно съобmава за нападение на угрите в 943 г.
през управлението на nар Петър. B съmата година 943, е доxуmентирано от
източниnите (хрониxата на Aрmатол) унгарсxо нападение xъm Bизантиx, xато преди
това наmествениnите са опустуmили Fългариx, твърде слаба и беззаmитна, по вреmе на
безволевиx nар Петър. Туx отxриваmе интересната буxва , xоxта H.Гоmев разчита
xато ,ан¨. ×вна е връзxата с руничесxото - ,ан¨, и знаxът
от Hаги-Cент Mиxлоm - - ,ан¨.
:u$. На1п#. на1 -р5.т9 от >Кр5*2ата <5р-ва? в
Пре.2ав. Hаправен е в близост до арxата на nърxвата.
Hадписът не е съхранен nxлостно. uетеm: ,.зн твор .xр
ст ¨. Axад.Hв.Гоmев го интерпретира xато
,xизнетворен с”ти (свети) xръстъ е¨. Туx отново иmаmе
по-особената ,mурфатларсxа¨ форmа на ,ъ¨ - , руничесxиx
вариант на ,ан/ън¨ - и съmо варианта на ,е-двойно¨ - ,
познато ни от надписа на ,поп ¡иmиxн¨ от Mурфатлар. (HГ-
CFГКH,стр.66-67)
158
€rr. НАДПИСИ С ГРЪEКИ Б+КВИ НА ОСЕТИНСКИ И АДИГСКИ
(КАБАРДИНСКИ$ Е6ИК
:$. На1п#. в5р0! 4роB-а . *р5<-# 4!-в# на а2ан.-# е/#-9 от C в. През 1888 г.
находxата е предоставена в Eрmитаxа от B.Bеварmидзе. Hаmерена е в Aбхазиx, оxоло
устието на р.Келасури в uерно mоре. B 1960 г. P.B.Книxалов публиxува данни за
находxата в статиxта ,Pезной сердолиx Государственого ‚рmитаxа (x вопросу об
оноmастиxе 3аxавxазtx III-IV вв.н.€.)¨ в сборниxа ,Hсследованиx по истории xулtтурt
народов Bостоxа¨.M-H.1960 г., стр.98-104. Hнтерпретаnиxта на надписа е направена от
Г.Ф.Турчанинов.
Bърху сxъпоnенниx xаmъx иmа три изобраxениx, на xена и mъx на средна възраст
и на mноmа. Pазполоxението на лиnата е таxова че nентрално mxсто заеmа xената, а от
двете и страни са mноmата и mъxът. Oxоло лиnата е написано с гръnxи буxви: ,NIN•L
OYHZ•NHL OYAPHOYHL¨. Hа гръnxи не mоxе да се интерпретира, но добре се чете
с поmоmна на осетинсxи. Първата дуmа е
лично иmе Hина, разпространено в Кавxаз
и Грузиx, форmата NIN•L всъmност
отразxва осет. израз Nina is Hина е.
Bторото буxвосъчетание OYHZ•NL,
всъmност е израз от три дуmи OYH Z•N HL,
xоето отговарx на съвр.иронсxо uf :ænæg is,
дигорсxо efæ :ænæg æ – нейното сеmейство
е. ¡уmата :an сеmейство е произвадна на
авестийсxи ::anãt раxдаm, *:antã -
прародител, faini xена, в средноперсийсxи
преmинаmа в :an и авестийсxо-староперсийсxото :ana, :antus род, плеmе, народ, в
съвр.осетинсxи :ænæg означава потоmство. Третата фраза OYAPHOYHL е съставена
съmо от три дуmи OYA PHOY HL, xоето се извеxда от дигорсxото uæl reu fes на
гърдите и са, в сmисъл че изобраxението на сеmейството си Hина носи xато броmxа на
гърдите си. (ГТ-¡CПOП,стр.155-159) B дигорсxи reu, иронсиx riu – гръден xоm. Aбаев
търси етиmологична връзxа с вахансxото rēbùn риза, xоето обxснxва xато
древноизточноирансxото rai-pãna поxривало за гърдите, xато въстановxва изходното
алано-сарmатсxо *rai гръд, гръден xоm. (BA-C-2,стр.415) Aналози в сансxрит ùras,
авестийсxи varah, протоиндоирансxи HurHas, средноперсийсxи var, съвр.персийсxи
bar гръден xоm. (Œ-ˆ†ˆŒ)
Турчанинов прави интересниx извод предвид нахоxдението на броmxата, че през
4 в. вероxтно алани обитават района на съвр.Кабардино-Fалxариx и изворите на
р.Кубан, xато свързва с алансxото присъствие загадъчното плеmе ,брухи¨! Hнтересен
извод, предвид че по това вреmе зеmите по изворите на р.Кубан оmе от 2 в.пр.н.е. се
заеmат от ,сарmатсxото плеmе еnагерити¨, наречени от Птолеmей nагорити или
nагерити известни ни от M.Xоренаnи xато „вuъuovр-болгар”. Таxа че напълно
възmоxно е Hина и нейното сеmейство да са били от прабългарсxи призход.
'$. 6е2ен"!-.-# на1п#.9 паметн#- на о.ет#н.-# е/#- от :( в. През лxтото на
1888 г. в Клухорсxи район на Кубансxа област по поречието на реxа Fолtmой
3еленчуx, xраи с.Aрхtз, археологът ¡mитрий Mихайлович Cтруxов, наmира надгробна
плоча с гръnxи надпис, на негръnxи езиx.
Cведениxта за находxата са представени в отчет, предназначен за Hmператорсxата
Aрхеологичесxа xоmисиx, и публиxовани в Fmлетина на xоmисиxта за 1890 г. Cxиnата с
надписа, направена от ¡.M.Cтруxов е предадена на аxадеmиx B.Ф.Mилер. През лxтото
159
на 1892 г. паmетниxа на р.Fолtmой 3еленчуx е изследван от Г.H.Кулиxовсxий, xойто
свалx отпечатъx от надписа и го предоставx на Mилер. Това е последното сведение за
паmетниxа. През 1946 и 1964 г. двете археологичесxи еxспедиnии на E.Г.Плечина и
B.A.Кузнеnов, не успxват да го отxриxт.
Mилер публиxува трансxрипnиx на теxста ,ˆç Xç, O—tç (•) Nikoì—˜ç, L—¿qpq
ç˜upt, X ... pq ç˜upt ,H—k—0—p H—k—0—q ç˜upt, •va—ì •v—a—ì—vq ç˜upt, A—k—vq t–qp0c
(•), ·ì—k—vqtc qp0cŸ (•)¨ със съотв.превод: ,Hсус Xристос, Cвети (•) Hиxола, Cахир е
син на X... а синът на Fаxатар е Fаxатай, синът на Aнбал е Aнбалан. Hа Rноmата
паmетниxът (•) ·Rноmата ир (•)¨. Mилер xсно отдиференnира дуmите ç˜upt ÷ осет.
дигор. furt - син и собств. иmе •va—ì ÷ осет. ирон. Æmbal, дигор. Ænbal и датира
надписа xъm 11-12 в.
B.H.Aбаев интерпретира по-
различно: ,ˆç Xç, 0— ...ç (•), Nikoì—˜ç,
L—¿qpq ç˜upt ŽX ...p•, ŽX• ... pq ç˜upt
H—k—0—p, H—k—0—(p)q ç˜upt •va—ì—v,
•(v)a—ì—vq ç˜upt A—k, —vq t–qp0c¨
,Hсус Xристос, · Cвети (•) Hиxола,
Cахир син на X.. .p, X ... а, син на
Fаxатар, Fаxатар е син на Aнбалан,
Aнбалан е син на Hаг техниx
паmетниx¨. Hmа и спеnифичности в
изписването на нxxои буxви, напр. в
дуmата , ˜—tç ÷ осет.wac
свxт, е съчетание mеxду
- ,тау¨ и ,ς¨ – ,сигmа¨. H.3густа
свързва дуmата was-/wac- с иран. vãc
дуmа, а не със ,свxт¨. B.H.Aбаев
поставx под съmнение посочената от
B.Ф.Mилер сеmантична връзxа mеxду
иmената в надписа: H—k—0—p H—k—0—q
ç˜upt - Fаxатар син на Fаxатай, •va—ì
•v—a—ì—vq ç˜upt - Aнбал син на
Aнбалан. Подобен порxдъx на иmената
противоречи на осетинсxиx xанон, в
съответствие с xойто баmиното иmе
винаги предmевства личното. Cъmо
използването на едни и съmи иmена за
баmа и син не е прието при осетинnите.
Кореxnиите на B.H.Aбаев в интерпретаnиxта и располоxенито на иmена в
съответствието с осетинсxата традиnиx, дава основание да се mисли че паmетниxът
съобmава за погребениx на представители на нxxолxи следваmи поxолениx: сина на
Cахир с неxсно иmе, неговиx син Fаxатар, сина на Fаxатар Aнбалан, сина на Aнбалан
Hаг. Т.е. става дуmа за фаmилно погребение. Hовиxт порxдъx на иmената по
B.H.Aбаев, поxазва че трxбва да се преразгледат и последниxт, завърmваm израз.
Bариантът ì—k—vq t–qp0c паmетниx на mноmата, mладеxа в ед.ч., противоречи със
съдарxанието на горните редове. uетене на израза ì—k—vqtc qp0c - mноmите ири в
mн.ч., съmо не mоxе да бъде приет, тъй xато ir иmа събирателно значение, а не поxазва
mноxествено число. Cъmо надписът поxазва черти предиmно на дигорсxиx диалеxт,
xоето съmо праве mалxо вероxтно използването на етнониmа ir - ирони.
B.H.Aбаев сmxта Hаx за лично иmе, производна на нариnателното læg в осет.
означава човеx, mъx (съхр.и в бълг.mаxедонсxи диалеxти лvге хора, а не славxнсxото
160
лmoе). При това употребата на xрайно k вmесто ¸ се обxснxва с приглуmаването на
xрайниx звучен съгласен звуx. Краxт на теxста се интерпретира xато —vq t–qp0c ÷ ani
cirt(æ) техниxт паmетниx Τζpρ•- B.H.Aбаев посочва древноирансxото *ci•ra знаx,
xато първоизточниx на осет. svrt/cirt надгробен xаmъx (б.а.славxнсxи аналог: :ерта
знаx).
H.3густа съmо предлага своx версиx: 1. •(pσου)ς 2. Χ(ριστό)ς 3. ό άyι(ος) 4. (ι)!ό"#
5. ος. 6. $#%p 7. ρp çου ρτ 8. Χο„ς & 9. στορp ç 10. ουρτ 11. '#!# 12. •#ρ '# 13. !#•#(ρ)p
14. çουρτ 15. ()*# 16. "#) (())*# 17. "#)p ç 18. ουρτ 19. +#! # 20. )p τζpρ 21. •,.
ό-(,ό)ς[y](ι!#).
Той сmxта ча началото е написано на гръnxи езиx и е обраmени xъm Hсус Xристос
и св.Hиxола и христиансxа форmула, поxазваmа победа на Fога над сmърта. Oстаналата
част от надписа H.3густа чете на осетинсxи: ,…axirv furt Xovs. Ysturv furt Bæqætar.
Bæqætarv furt Æmbalan.Æmbalanv furt .æg. ani cvrtæ” – ,Cахир сина на Xоис, Hстур
син на Fаxатар, Fаxатар син на Æmбалан, Æmбалан син на Hег. Техен е този надгробен
паmетниx¨. H.3густа обxснxва етиmологиxта на иmето …axir се състои от осет. дигор.
sax - силен и ir - осетинеn. Hо това противоречи с дигорсxиx хараxтар на надписа. Като
алтернативно mнение той посочва грузинсxото родово иmе …aviri.
Bъзниxва въпросът за интерпретоnиxта на иmената X˜µç и Hçt˜pq. Г.3.uедxеmти
предлага че иmаmе сгреmен запис на иmето Xорс (б.а.българсxото Xърс), а Hçt˜pq е
сгреmен начин на изразxване на съmото иmе X˜pçq, но в род.падаеx. Таxа не се
наруmава генеалогичната последователност. Той представx надписа таxа - …axiri furt
Xors, Xorsi furt ‡akatar, ‡akatari furt Anpalan, Anpalani furt .akani cirta, т.е. Cахир е син
на Xорс, а Xорс е син на Fаxатар, а вmесто Hаx, той приеmа иmето Hаxан, xоето обаче е
погреmно. Cпоред Т.Т.Каmболов, най-вероxтната версиx е свързана с xоmбинаnиx от
прочита на Aбаев и uедxеmти: …axiri furt Xors Xorsi furt ‡akatar ‡akatari furt Anpalan
Anpalani furt .ak ani cirta, xоето отговарx на съвр. дигорсxи „…æxiri furt Xors, Xorsi furt
Bæžatær, Bæžatæri furt Ænbаlаn, Ænbаlаni furt .æg - ani cirtæ”. Т.е. Hmето Xорс
изxснxва неxснотата в последоватлеността, по прочита на uедxеmти, а израза ani cirtæ
– техниx паmетниx, завърmва изxснxваmо сmисъла на изречението. ¡уmата cirt е
заиmствана във вайнахсxи curt и свансxи cirt, xоето поxазва че прехода от
древноирансxата форmа с редуxnиx на завърmваmата гласна, поxазва че въпросниxт
проnес е станал в алансxата среда преди вреmето на xонтаxта на съвр.осетинсxи с
посочените езиnи, т.е. преди 13-14 в., респ. паmетниxът е по-древен от това вреmе. (ТК-
3H-OHO×- Гл. 3.3.1.1)
По-друга интерпретаnиx прави Г.Ф.Турчанинов. Cmxта че езиxът на надписа не е
чисто дигорсxи, а асxи, или xсxи праосетинсxи (алансxи) сmесен ироно-дигорсxи езиx
с превес на дигорсxи. Той не приеmа иmето Cахир, а разделx буxвосъчетанието на две
части ,сахъ ири¨ доблестни, сmели ири, ирони. Cъmо не приеmа дуmата furt син, а x
превеxда с xсxото fudox сxръб, неmастие, от осет. fud лоmо, зло. Bmесто Χο„ς чете
ο„о – осет. obau – гроб, надгробна mогила и приеmа наличието на иmето на баmата на
Fагатар - Hстур (Hotup) в род.п. B следваmите редове е съгласен с четенето на Aбаев,
единстено xоригира cirtæ xато cirt æ, паmетниx е, xато посочва форmата æf за по-
древна, xсxа, средна mеxду дигорсxата æf и иронсxата u (б.а.виx древнобълг.израз от
Mурфатлар „vоqр е”). Cъmо сmxта че последните четири буxви от надписа, отделени с
точxа са всъmност датировxа - 941 г., но без да обxсни подробно xаx x
изчеслxва. ™xлостно надписът придобива следниx вид: ,…aq(q) iri fu[do]x obo. •sturi
furt Bakatar, Bakata[r]i furt Anbalan, A[n]balani furt .ak, ani cirt æ(f)¨ ,Hа доблестните
осетини (ирони) е този сxръбен гроб: •стvр сиuът мv Bакатар, сиuът uа Bакатар –
Auбалаu, сиuът uа Auбалаu – Hаг, техuи»т nаметuик е. /Ž1¨.
Пръв ¡.Hеmет обръmа вниmание на т.нар. xсxи диалеxт, говорен от аланите
преселили се в Vнгариx през 13 в., заедно с xуmаните. Турчанинов посочва една от
161
особеностите mу, mироxото използване на ,m¨ вmесто ,с¨ в съвр.иронсxи и дигорсxи.
(ГТ-¡CПOП,стр.164-168) Подобно mироxо използване на ,m¨ отxриваmе и в
прабългарсxите надписи, xоето поxазва че езиxът на прабългарите вероxтно е бил
близъx до xсxиx (асxи), протоосетинсxи езиx.
@$. На1п#. в5р0! .тат!8та >Д!-а-Бе-?. През 1773 г. при своxта обиxолxа в
района на Голxmа Кабарда, xрай реxа Eтоxо,
H.A.Гmлtденmтедт отxрива и описва голxmа
3 mетрова, xаmенна статуx на войн,
разполоxена върху надгробна mогила.
Mестните xабардинnи у наричат ,¡уxа-Fеx¨.
През 1797-1798 г. статуxта е видxна и
сxиnирана от ×.Потоnxий. Той сxиnира и
полуистритиxт странен надпис, от буxви
наподобxваmи гръnxото, xирилсxото и
руничесxо писmо. B долната част на
статуxта, под надписа иmа изобразени
xонниnи и сраxаваmи се войни, вxл. и
петоглав зmей. През 1844 г. археологът
A.C.Фирxович и Hаmесниxът на Кавxаз, xнxз
M.C.Bоронnов поставxт статуxта от Eтоxо в
новоотxритата Eлисаветинсxа галериx в
Пxтигорсx (Кабардино-Fалxариx). B 1877 г.
,¡уxа-Fеx¨ и оmе нxxолxо xаmенни статуи
без надписи са пренесени в Mосxва, в
новосъздадениx от граф Vваров,
Hmператорсxи Hсторичесxи mузей. ¡нес се
съхранxва във фондовете на наследилиx го
Mосxовсxи mузей.
Hзxазвани са различни версии за
произхода на находxата. Hзвестниxт
xабардинсxи историx и просветител Bора-Fеxmурзин Hогmов свързва война от
статуxта с mитичниx нарт Fаxсан и го датира xъm 4 в. Той сmxта че върху надписа се
чете иmето Fаxсан. B чест на героx, според xабардинсxото предание, е наречена реxа
Fаxсан. A.Кафоев сmxта че статуxта е на xабардинсxи войн, но x датира оxоло 375 г.,
доста преди преселението на адигите в тези райони (15 в.). Aрхеологът граф Vваров
сmxта надписът и наличието на xръст върху статуxта за христиансxи сиmволи, xоето
поxазва че паmетниxът е ранно хриситиxнсxи. Г.Филиmонов, по аналогиx с други
подобни паmетниnи от Кабарда, го отнасx xъm 12 в. Cпоред B.Кузнеnов, паmетниxът не
е по-стар от 16-17 в. Bxлmчително и облеxлото на война, форmата на mапxата, поxазват
паралели с xабардинсxиx xостmm от 16-17 в. (MГ-HXCК,гл.2)
Hасxоро фолx-историxът A.Aсов ,изследователx и популxризатора¨ на
xласичесxиx фалmифиxат ,Bелесовата xнига¨ изxазва фантастичната версиx че ,¡уxа-
Fеx¨ е паmетниx на антсxиx владетел Fоx, убит от готите. Cпоред него Fоx е споmенат
във ,Bелесовата xнига¨ xато персонаxа Fус Fелоxр, владетел на ,руxсоланите¨. Той
превеxда написа таxа: ,BOТ FVHHIH FVC, OMA, OMA, XAH! OM-OM! ПOПHIH
OТ ТEF× EE ™API! BEPHТC× ТOТ FVC HVuBHH, ТO HVuBHH FOГ,
FOГ HVuBE FO×HA, FO×HHIH FOГ. ТPOE HHBI C PVCH,
A HHIE FPEHHI. OТ FO×HA, O FVC! AC!¨ Тази версиx гореmо се подxрепx и от
други съвр. русxи фолx-историnи, ,изследователи на древнославxнсxата писmеност¨.
Hаприmер B.uудинов, съmо ,спеnиалист¨ по ,древнославxнсxа¨ писmеност, предлага
свое четене на теxста: ,E бейней Fус, оmа, оmа, х, оm-оm попл, от теб еm сар, бери сет
162
бср¨ xоето превеxда таxа: ,Тол. Fог, Fог лпеней, Fоxнну бm трое си, снс а ин брейне
бог, от Fоана, о, Fс! Aс!¨ (Bu-3ПCПКПCCB) Pазбира се подобни интерпретаnии са
повече от несериозни, абсурдни и ненаучни!
Теxстът е разчетен оmе в 19 в., от B.B.Hатtmев (Кавxазсxие паmxтниxи в Mосxве.
3аписxи Hmператорсxое руссxое археологичесxое обmества, т.II, вtп.1, CПб-1886 г.,
стр.2) и през 1945 г., от Г.Ф.Турчанинов. Той датира ,¡уxа-Fеx¨ xъm 1130 г.
Cъmествува по-неточна зарисовxа на надписа, xоxто е публиxувана в литературата и в
интернет-пространството (използвана от Aсов и uудинов), xоxто обаче затруднxва
разчитането. 3атова mе се довериm на Hатtmев. Той въстановxва деветте реда от
надписа, xато е използвал сниmането на отпечатъnи от паmетниxа. Предава го в гръnxа
трансxрипnиx. Първите пет реда, Hатtmев превеxда от гръnxи:
- xоето
означава: ,Vспоxои се (почина) раб боxий Георги, гръx, .130 година, 12 mарт¨. Hо
Турчанинов посочва че вmесто - гръx,
трxбва да се чете , xоето е лично иmе,
неслучайно паmетниxът носи иmето ¡уxа-Fеx, а
Fеx всъmност е по-xъсното предаване на иmето
Hек (ср.с бълг.иmе Hеко). 3а етиmологиxта mу
mоxе да посочиm, адигсxото pago, абхазxото a-
pagъа - горд, произлизаmи от грузинсxото paxi
сmел, храбър. (AB-‚CA×-2,стр.47,7)
Bтората част на надписа (6-9 ред) според
Турчанинов е на xабардинсxи езиx, с гръnxи
буxви:
- ,Тtxъу xъуй Къанtxъу, xъу Пеx у(t) nI€р€ (хе), хайа M€р€m€xъу t xъуй, x(й)у€
tтtxу¨, на съвр.xабардинсxи е ,Тtxъу€ иxъу€xI€ I€ Къанtxъу, и xъуе Пеx уи nI€р
х€хау€, M€р€mtxъу€ и xъу€xI€ xиу€ иmm¨, xоето означава: ,Туxо, синът mу Кануxо,
синът mу Пеx, твоето иmе принадлеxи (т.е.част е от, написано е) в този надпис от сина
ти Mареmуxо¨. Bиxдаmе че са посочени баmата и дxдото на Пеx, xаxто и на сина mу,
изготвил надписа. Hнтересно е съmо освен собственото адигсxо (xабардинсxо) иmе
Пеx, се споmенава и христиxнсxото mу иmе Георги, xоето поxазва че надписът е правен
в периода преди ислxmизаnиxта на xабардинnите. ¡уmата ,xъуй¨ е адигсxото kъuo,
убихсxото khъuo, лезгинсxото xwa син, грузинсxото qwa родствениx, съmо в
адигсxи kъuos означава брат. (AB-‚CA×-1,стр.216,231,232) ¡уmата ,nI€р€¨ отговарx
на съвр.xабардинсxо c•oro иmе, ,хехау€¨ е деепричастие, отговарx на съвр.глагол
hohin – изготвxm, изработваm, ,xйу€ итm¨ е деепричастие на гл. еin – принадлеxи и
суфиxса –ist ,е¨. (ГТ-‚3-HAHCCCP-1947-VI-6,стр.513-518) Къm превода на
Турчанинов, mоxе да направиm една добавxа. Oт надписа xсно личи че първиxт ред
mоxе да се разчете и xато ,е xеxе тхе¨ при xоето вmесто доста неxсната гръnxа буxва
,µ¨ всъmност виxдаmе xирилсxата буxва ,x¨. B адигсxи khъo‚ъ, kъo гроб, надгробна
mогила, khъosъhodoso надгробен паmетниx, от khъo – гроб и sъhъo – глава, kъаs
xръст, заето от арmенсxото hac xръст. Hачалната буxва ,е¨ е поxазателното mест. afa
този. Третата дуmа ,тхе¨ е сходна с адигсxото tod‚in, togъin изправен, изправxm
се, за xоето се сmxта че е заеmxа от грузинсxи deg станал. (AB-‚CA×-
1,стр.237,221,65,68) Таxа че първиxт ред съmо е на xабардинсxи и означава ,този
надгробен знаx (xръст, mогила) е издигнат.на раба боxи Георги.¨.
163
C$. Ка4ар1#н.-# на1*ро4ен на1п#. . *р5<-# 4!-в# от :sp: *. B xраx на 19 в.
B.Ф.Mилер изследва и публиxува надпис на гръnxи и xабардинсxи езиx, отxрит върху
паmетниx от Mалxа Кабарда, по поречието на р.Кунбелеx. Hа лиnевата страна иmа
надпис с гръnxи буxви. Преводът на гръnxиx теxст е: ,Поmинуй Господи дуmата на
своx раб Георги-Толатеmир.в часа на Cъда от Bторото приmествие, в лето 7089,
април¨ (от сътв.на света), отговарxmо на 1581 г. По-долу надписът продълxава, но с
гръnxи буxви на xабардинсxи езиx (за Mилер неизвестен, но предполага че е
xабардинсxи): 1. , 2. , 3. , 4.
. Г.Турчанинов виxда в tcqot, глаголната представxа tcq- на, над, зад
xоето най-вероxтно се xрие xабардинсxото teist•en върmx, правx. ¡ругата дуmа oqkc
отговарx на xабардинсxото sti•kiъo – учтивост, уваxителност, почит. 3а дуmата
k—oqotkoq, Турчанинов по mнението
на X.V.Eлберт посочва xабардинсxото
kъistis (хvo)tk• o(sti) означаваmо
несъmествуваm, отсъвваm, напуснал
ни. 3ад дуmата .—tq, най-вероxтно се
xрие личното иmе Bато,
разпространено при xабардинnите.
Преводът е ,в негова почит, (аз)
издигнах (паmетниxа) заmото той вече
не е mеxду нас, на Fат.¨. Hmето
Георги Толат-теmир е двойно
христиxнсxо и тmрxизирано (Толат-
xелезниx). Hнтерес представлxват
последните дуmи a˜k¸i ¿˜a¸¿, зад
xоето стои израза p•a kъuf xuobi-хъ(u) mxстото xъдето (се наmира) ,гореmиx
xладенеn¨. B ,Книга болtmого чертеxа¨ xсно е посочен топониmа ,Горxчего xладезx¨
отговарxm на Fрагунсxите mинерални извори, при сливането на реxите Тереx и Cунx,
на 42 xm северно от Грозни. Hли nелиx теxст гласи че в чест на Георги Толет-теmир,
Fато е издигнал паmетниx, в mестността на Гореmиx xладенеn. (ГТ-‚3-HAHCCCP-
1947-VI-6,стр.509-513)
НkКОИ ПРАБЪЛГАРСКИ СИМВОЛИ
:. Ип.#2он5т . 1вете 0а.т# - r‰… . При прабългарите знаxът r‰… иmа mироxо
разпространение. Pазпространен е върху зеmите xъдето са
пребивавали прабългари: ¡унавсxа Fългариx, Bуmадиx,
Косово, Pуmъниx, Bудиxово в uерна гора. H.¡ончева-
Петxова посочва областите Mунтениx, Fанат, Rxна
Mолдова, Rxна Трансилваниx, xато зони на
разпространение на r‰…, респ. на Oтвъддунаввсxа
Fългариx, през 9-10 в. (H¡-П-3AПCF,стр.23) Cреmа се и в
Кавxаз Xуmаринсxото градиmе.
Подобни знаnи Ž са отxрити и върху
164
тухлите от Eр-xурган, столиnата на xидаритите-ефталити в оазиса Карm, близо до
Fухара. При разxопxи в руините на волxxобългарсxиx град Fолгар, археологът Pафин
Bариффулин сред оловни и златни предmети от 12-13 в. отxрива оригинален златен
пръстен със знаx r‰….
B.Fmевлиев съвсеm правилно го свързва с xулта xъm върховното боxество.
•nсилоuът с oвете хасти се издълбава върху тухли, xаmенни блоxове, xериmиди,
водопроводни тръби, xераmични съдове, пръстени, аmулети, mлеmове. Hеправилно се
свързва с тагmа, родов знаx (¡уло), nифри или знаx на mайстора-тухлар, xаmеноделеn и
пр. Bироxото разпространение върху строителни mатериали и xериmиди съвсеm xсно
поxазва саxралниx mу сmисъл предпазваmа, заxлинателна, религиозна форmула. ¡а
предпазва доmа и обитателите mу от лоmите сили, гнева на бога и гръmотевиnите,
сиmвол на боxието наxазание. B първите руничесxи надписи след поxръстването
знаxът ‰ се изписва xато аналог на xръста, равен неmу по значение. (BF-П,стр.70-71) B
нxxои райони на Fългариx (Cmоленсxо) знаxът …‰… се е съхранил до 20 в., xато се е
поставxл върху оброчни хлxбове, приготвxни за различни празниnи. …‰… се е запазил
(до рефорmата след 09.09.1944 г.) и xато една от спеnифичните българсxи буxви
mалxата носовxа - , xоxто в старобългарсxи се е произнасxла xато „оu”. B ,Pозетxата
от Плисxа¨ отxриваmе една по-ранна форmа на - , със съmата звуxова
равностойност „оu” или „ъu”. (HТ-HПHПF) B по-xъсна редаxnиx отxриваmе съmиx
знаx в ,Таласxата плочxа¨ - и в алано-древнобългарсxите руни от Xуmаринсxото
градиmе и Cарxел - , със звуxова равностойност „vт, от, mт”. (ГТ-
ПП×HКBE,таблиnа,XXXIX) Bръзxата он-от е xсна, тъй xато
в ирансxите езиnи носовиxт изговор и преход онт-от е
типична. Cъmо в осетинсxи иронсxи ud, дигорсxи uеd дух,
боxествена сила. (OPC),(¡PC) B.Aбаев посочва сарmатсxото
od дуmа, дух. Коренът *en/*on e mного древен, палеолитен
и означава бог и небе, сравни със mуmерсxото еu, еuки,
еuлил небе, бог, басxото fainko бог и латинсxото anima
дуmа, дух. При африxансxите плеmена mасаи и саmбуро,
обитаваmи Кениx, върховното боxество носи иmето Euкай.
3наnите r‰…, се xвxват аналози на христиxнсxиx xръст,
т.е. носxт съmиx религиозен сиmвол, xато знаx на бога.
Oтxриваmе интересни аналогии в оxуневсxото изxуство.
Hосителите на оxуневсxата археологична xултура, са втора
индоевропейсxа вълна (след афанасиевсxата), поxвила се в
xраx на 3 хил.пр.н.е., в Mинусинсx и Xаxасиx. Повечето
изследователи x приеmат за хибридна xултура, възниxнала
от сmесването на новите mигранти с по-старите, афанасиевnи и mесни mонголоидни
плеmена доmли от изтоx, от р.Aнгара. Като nxло по-старите xултове се запазват но се
поxвxват нови персонаxи, човеmxи изобраxениx с три очи и рога. (www .hyperborea .ru )
Hаmира голxmо разпространение индоевропейсxиxт сmxет за ,Cветовната, Cвеmенна
планина¨. Mногобройните сxални изобраxениx на оxуневnи поxазват антропоmорфен
персонаx вплитаm в себе си изобраxението на 'свеmенната планина¨ и 'световното
дърво¨. Hейниxт връх е с xонусовидна форmа и завърmва с ‰- образен знаx или с
познатиx за българсxото оxо …‰… в различни съчетаниx. B xонуса, тxлото на планината
е изобразено ,световното дърво¨. Hаприmер в сxандинавсxата руничесxа традиnиx,
иmенно ‰ руната е сиmвол на световното дърво „йигoрасил”. B основата на дървото
са изобразени антропоmорфни фигури олиnитворxваmи зеmниx свxт. Hmа и
изобраxениx на свеmенното xивотно зmиxта. B други изобраxениx върхът на
,свеmенната планина¨ е изобразен xато лиnе с три очи и различни r‰r съчетаниx
165
вxлmчително и в огледални образи. B оxуневсxото изxуство се проследxва еволmnиxта
на …‰…- сиmвола. 3а връзxата на българсxиx сиmвол, със ,световното дърво¨ говори и
един друг xосвен фаxт. B Герmаниx през 11-12 в., получават mироxо разпространение
изобраxениxта на т.нар. ,вилxообразни xръстове¨. Bmесто xласичесxиx xръст на
разпxтето, Xристос се изобразxва приxован xъm “ образно дърво. Това е xсна
mетафора със все оmе xивите езичесxи представи със Cвеmенниx Hигдрасил
,Cветовното дърво¨ чийто сиmвол е руната ‰. Подобни ,xръстове¨ са особено на
почит в Cеверозападните герmансxи зеmи, xъдето и христиxнството прониxва по-
xъсно. (RC,CП-КMК,стр.98) Туx отxриваmе и един по-древен, езичесxи сmxет.
Cпоред герmансxата mитологиx, Oдин (Bотан, Bодан) саm се приxовал xъm
,свеmенното дърво¨ със xопието си за 9 дни и ноmи. Hmето Oдин, mоxе да се обxсни
със сxандинавсxото vita0r, англосаxсонсxото witian, фризxото witat, неmсxото wi::, od,
•it:, готсxото witoþ (þ th), нидерландсxото wet, weten заповxдваm, или със
сxандинавсxото o0r, англосаxсонсxото wo0, неmсxото •ut, готсxото woþs,
нидерландсxото woede гнxв. Axо предполоxиm, mного по-вероxтниx негерmансxи,
алано-сарmатсxи произход, mоxе да видиm точни паралели в иронсxото аudin,
дигорсоxото aodun
поxровителстваm, udin,
odin стараx се. (BA-C-
1,стр.82) Avovu е и
съвр.сxандинавсxо иmе.
Oдин е върховен бог,
поxровител на войните и
особено на берсеркерите,
т.е. най-сmелите и храбри
до безразсъдство войни.
Pиmсxиxт историx Таnит
посочва че герmансxиx
Bотан отговарx на риmсxиx
Mерxурий, затова и в
английсxите названиx на
дните на седmиnата,
срxдата, ,денxт на
Mерxурий¨ се нарича •ednes-dav – ,ден на Oдин¨.
Cпоред преданието, след xато се приxовал дуmата mу успxла да достигне ,Cвета
на mъртвите¨ и да се сдобие с ,тайната на руничесxото писmо¨. После Oдин
,възxръснал¨ върнал се при хората и иm дал руните. Cаmиxт фаxт че “ йигдрасил е
връзxата с ,другиx свxт¨, доxазва и mоите разсъxдениx че прабългарсxиxт “ съmо е
сиmвол на ,световното дърво¨, а хастите са връзxата mеxду ,горниx и долниx свxт¨,
респ.¨горната и долната зеmx¨ в българсxите народни приxазxи. uесто среmан сmxет в
сxитсxото изxуство е изобразxването на ,световното дърво¨ с успоредни на него елени,
сиmволизираmи връзxата mеxду зеmниx и небесниx свxт.
B оxуневсxите стели ,българсxиxт …‰…¨ се среmа и xато 7 знаx поxазваm два
огледални триъгълниxа, сиmволи на две огледални планини, т.е. ,горниx¨ и ,долниx¨
свxт. H.B.Hеонтиев виxда в представата за ,свеmенната планина¨ вплетен образа на
богинxта-mайxа, прародителxата. Тx е изобразена xато nентрален персонаx в
оxуневсxите xоmпозиnии, xато лиnе или торс със загатнати xенсxи белези. Hад лиnето
и висоxата xоничесxа mапxа изразxваmа върха на планината и завърmваmа с mъxxо
лиnе. Това е mъxxото начало, гръmоверxеnът, слънчевиxт бог, сиmволът на Hебето.
B осонвата на xоmпозиnиxта са xивотните и хората, поxазваmи зеmниxт свxт на
166
сmъртните. Cоларните знаnи …‰… са разполоxени xаxто по страничните xонтури на
xонуса, таxа и на върха. (HH-OMГПHOК)
Bъпросните аналогии са твърде ваxни за да схванеm xорените на mитологичните
представи на тази сибирсxа индоевропейсxа първооснова, залегнала в следваmите
индоевропейсxи (андроновсxо-xарасуxсxи или саxо-тохарсxи) xултури в Aлтайсxо-
Cинnзxнсxиx район. B северните части на Cинnзxн иmа съmо отxрити подобни сxални
изобраxениx на Cветовната, свеmенна планина. ¡ори и в началото на 20 в., този
сиmвол …‰…, се е съхранил, сред нxxои сибирсxи плеmена, oолгаuите. По данни на
A.A.Попов, те го изобразxвали върху mатрите си, за да ги пази от гръmотевиnи. (MК-
BП,стр.36) 3наеm че и при xелти, прабългари и алани, гръmотевиnата е оръxиетона
боxието наxазание. 3атова и ,ипсилонът с двете хасти …‰…¨, е бил изобразxван най-
вече върху xереmиди, тухли, mлеmове, при прабългарите, за да пази от силите на злото
и боxиx гнxв.
Каxто споmенава Aт.Cтаmатов: ,Cъmо на десниx брxг на р.Amударx в района на
сxалните xоmплеxси Кара-Тmбе и uелпиx са отxрити знаnи с преxи аналози в
българсxиx ранносредновеxовен знаxов mатериал. Mеxду тxх е и най-разпространениx
българсxи знаx, сигурен белег за българсxо присъствие - ипсилона ,‰¨. Типичен за
българите, знаxов mатериал е отxрит и в xераmиxата от Кангmй, а таmгите естествено
се вписват в използуваните xато родова сиmволиxа от mасагето-сарmато-алансxите
плеmена знаnи¨. (AC-ТˆPFH,гл.7) Hнтерес буди и другата форmа , r7r9 xоxто
B.Fеmевлиев посочва в прабългарсxите руничесxи надписи xато аналог на …‰…9 т.е знаx
на Fога. Той посочва че в тmрxсxите руни това означава възвиmен, или Fог. (BF-
ПEП,стр.22) Hо произхода mу е mного по-древен от саmите тmрxи и се отxрива върху
оxуневсxите стели, xато сиmвол на ,горниx и долниx свxт¨!
167
3наxът …‰… се е съхранил и е
наследен, освен от долганите, и от
представителите на тmрxсxото плеmе
,xайъ¨. Mахmуд Каmагари съобmава че
у плеmето xайъ се среmа тагmата r€r.
Плеmето кайъ е с xипчаxсxи произход и
е известно оmе xато ,плеmето на
зmиxта¨ заmото това xивотно е било
негов сиmвол, тотеm. Кайъ взеmат
участие във форmирането на xxутсxиx народ и оставxт своето название ,уранхай¨ а
uran в xxутсxи е зmиx (турсxи evren -
зmей, чуваmxи veri - зmей, veriselen
огнен зmей, тунгусоmандxурсxи
verеni голxmа зmиx,
прабълг.алтайсxо вереuи зmей),
вероxтно това обxснxва и
използоването на …‰… от долганите,
xоито са xxутсxо плеmе. Cъmо кайъ
взеmат участие и във форmирането
на турnите-селдxуxи, xато от този
род е бил и родоначалниxа на
Oсmансxата династиx. 3атова по
,ирониx на съдбата¨, по mлеmовете
на турсxите завоеватели се е среmал
този древен ,българсxи¨ сиmвол!
V ефталитите, особенно
разпространение получава
изобраxението на „лvuuи» сърn
върхv oвvuога nоставка”, или
повече известна xато „лvuuа
колесuиµа” (в русxоезичната
литература - „лvuuа» nовоsка”).
Pазпространена е на mного
ефталитсxи mонети, печати, графити
и пр. Присъства и на униxалните
печати, от ефталитсxите доxуmенти,
датирани xъm 7 в., от 'архива от
Тахт-и-Cmлеmан (тронът на Cолоmон)¨, съхронxваm се в Fритансxиx mузее. ,Hунната
xолесниnа¨ е в nентъра, а оxоло неx иmа два христиxнсxи xръста, несториансxи и
византийсxи. Това поxзва че знаxът носи религиозен, саxрален сmисъл, аналогичен на
христиxнсxиx xръта. Каxто българсxото …‰…, xоето в първите години след
христиxнизаnиxта се използва xато сиmвол, равен по значение с xръста, xаxто и
,вилxообразните xръстове¨ в Герmаниx.
Hа mонети от xуmано-сасанидсxиx период, сечени в
mонетниx двор на Fалх, в 4 в., ефталитсxата ,лунна xолесниnа¨
фигурира върху mонетите на бъдуmиxт mах Пероза I, тогава
управител на провинnиx Куmанmахр и съmо при mонетите на
наследниxа mу Xорmизд I.
B xъсните ефталитсxи mонети, заедно с изобраxението на
владетелx, с подчертана H¡u (изxуствена дефорmаnиx на
черепа), фигурира и ,лунната xолесниnа¨. Hа печата на nар
168
Aсваген, управител на Кавxазxа Aлбаниx (страната Aлуанx), плеmениx на mах
Bапура III (383-388 г.), и зет на mах Hездигерд II (439-457 г.), съmо присъства
,лунната xолесниnа¨. B Fритансxиx mузей иmа и сасанидсxи печати, изобразxваmи
седxmа xенсxа фигура, дърxаmа в ръxа сиmвола ,лунна xолесниnа¨. Това е образът на
Aнахита (Fогинxта-mайxа), поxровителxа на Cасанидсxата династиx. Pелигиознииxт
сmисъл на този древен ирансxи сиmвол, се обxснxва с фаxта че луна и звездите са
типични атрибути на Fогинxта-mайxа. Hа mонетите на xуmансxиx владетел Каниmxа I
съmо иmа изобраxение ан неговата поxровителxа Hана (Fогинxта-mайxа) дърxаmа
xезъл с лунниx сърпа. Hли виxдаmе Hуната xато сиmвол на богинxта-mайxа,
аналогично на ,Cветовната планина¨ в изобразxвана евновреmенно xато xонус и лиnе
на Fогинxта-mайxа, в оxуневсxото изxуство. A на върха на планината, присъстват “-
образни сиmволи.
Та-а "е на;-веро8тно -омпо/#<#8та >#п.#2он . 1ве 0а.т#? .#мво2#/#рат
пре1.тавата /а В.ем#ра9 в <ент5ра .5. >.ветовното 15рво? .в5р/ваGа >1о2н#8? .
>*орн#8? .в8т9 ре.п. !.поре1н#те верт#-а2н# 0а.т# .#мво2#/#рат та/# вр5/-а # в
.5Gото време .а >-о2он#те? по1п#раG# /ем8та # не4ето. Горн#8т .в8т е в2а1ен#е
на Не4е.н#89 С25н"ев Бо*9 1о2н#8 3 п5рвона"а2но на Бо*#н8та-ма;-а9
о2#<#твор8ваGа >СвеGенната п2ан#на? поро1#2а /емн#8 .в8т9 в по.2е1.тв#е9
не;н#те ф!н-<## .е #//емат от 4рата-42#/на- 3 Бо*5т-Гр5моверBе<9 ро1ен от
п2ан#ната. Aналогични по съдърxание са оxуневсxите сxални рисунxи, а …‰… и r7r,
е далечен xрайно стилизиран техен аналог. Поради своxта дълбоxо религиозна,
боxествена съmност, в първите години след Поxръстването, този езичесxи по
произход сиmвол, продълxава да се използва, вече xато аналог на христиxнсxиx xръст,
аналогично на ,вилxообразните xръстове¨ в Герmаниx.
'. >Дамата? #2# >Па8B#ната?. ¡руг xвно религиозен сиmвол, отxриван в
древнобългарсxите графити, е своеобразен сиmвол представлxваm три вписани един в
друг четириъгълниxа, свързани по диагоналите и по четирите посоxи на света.
Картината xсно напоmнx разчертаниxта при игра на ,даmа¨ или xаxто x нарича народа
диалеxтно ,игра на доxурдxуm¨. Подобни изобраxениx се среmат от графитите в
Cарxел, Xуmаринсxото градиmе (Кубратова Fългариx) и Плисxа, Mурфатлар (¡унавсxа
Fългариx). Hаmерен е и върху xапаnи на сарxофази в Плисxа и други градове,
наприmер в град Bасилев, 3ападна Vxрайна. Таxива по форmа са били и прабългарсиxте
езичесxи xертвениnи. B Pегионалниx mузей гр.Bуmен се съхранxва таxава xаmенна
плоча - xертвениx, на xоxто иmа таxива успоредни улеи. Hай-обmо, се предполага, че
той изразxва xосmогоничната представа за света, всеmира. (HТ-OCCТ3)
C подобен приоm са изобразxвани тибетсxите и xитайсxи xарти на света, xато в
nентъра е съотв.Тибет, или ,Cрединното nарство¨ Китай.
Таxа че ,¡аmата¨ е облиnитворение на 3еmxта, на Cвета. Hнтересно е че
прабългарсxите храmове и xертвениnи иmат одна еднаxва форmа xвадратна, от 2
вписани един в друг xвадрата, или xато варинт xвадрат в правоъгълниx. Квадратите
от xертвениnите се пресичат от един или нxxолxо улеx, а до вънmниx xвадрат на
xертвениxа е иmало и xаmера, вероxтно за изтичане xръвта на xертвеното xивотно,
обиxновено xучета, овnе, волове.
169
Тази струxтура виxдаmе и в съхранените основи на голеmиx xансxи
(владетелсxи) храmа в Плисxа. B nентъра иmа построен xвадрат xъдето се е
провеxдал xречесxиx ритуал.
Oxоло nентралниx xвадрат следват
оmе два вънmни xвадрата, съmо
вписани един в друг, xато xъm
вънеmниx иmа следи от прилепена
xвадратна постройxа. По форmа
храmът наподобxва улеите от
xертвениxа, xъдето до вънеmниx
xвадрат иmа допълнителна xаmера.
Xертвениnите на аланите са
подобни, но с xръгла форmа.
Hнтерес представлxва и
описанието на Xуmаринсxото
градиmе от X.X.Fидxиев: ,Голxm
интерес представлxва светилиmе,
отxрито оxоло северната стена в
1974 г. Постройxата е xвадратна с
плоm - 6,20х7,00 m. Посторена е без
основи, от обработени xаmенни
блоxове. B nентралната част се
очертава вътреmен xвадрат с плоm
2,40х2,50 m, т.е. постройxата е
иmала две огради, вписани една в
друга, и е представлxвала xвадрат
вписан в xвадрат. Bъв вътреmниx
xвадрат иmа следи от пепел и
въглени. Плоmадxата mеxду
вътреmниx xвадрат и източната
стена на постройxата е била поxрита
с xаmени плочи и ориентирана по
посоxа на изгрева на слънnето през
летниx период. Bходът се наmира в
mгозападната страна, отxъдето xъm
постройxата е водила стълба с
нxxолxо стъпала. B предиmни свои публиxаnи ние (X.X.Fидxиев и A.B.Гадло)
обосновано съпоставихmе този храm с 3орастрийсxите храmове и светилиmа. Cъmо
идентичен на наmиx (Xуmаринсxиx) храm е бил разxрит в Плисxа, xойто след
приеmането на христианството е бил переустроен в христиансxи храm. По mнението на
българсxите археолози, това е езичесxо българсxо светилиmе. Hеотдавна храm,
аналогичен на Xуmаринсxиx, бе изследован от еxспедиnиxта на C.A.Плетнtова в
Mаxnxото градиmе на р.¡он. По съобmението на B.M.Котович, подобно светилиmе на
огънx е разxрито в Vреnxото градиmе в ¡агестане.¨ (XF-CXГ)
¡аxе и в едни от надписите от Mурфатлар, видxхmе дуmата ,уаргон¨ xоxто е
написана в два вписани правоъгълниxа. A vаргоu но осетнисxи означава храm!
Cпоред П.¡енисов при чуваmите представата за света се изразxва в два вписани
един в друг четириъгълниxа свъзани с xръст, означаваm четирите посоxи. Тази
представа е известна xато mевиnата ,xесxе¨. Подобни xръстовидни знаnи чуваmите
поставxт и върху обредните си хлxбове, xоито не са христиxнсxи по произход, а mного
по-древни свързани с представата за света. Aналогичен обичай иmа съхранен и у
170
българите. (HК-EПB¡F,стр.175-176) При xазансxите татари mного от тези древни
сиmволи на волxxите българи ,са отиmли в небитието¨ поради дългото присъствие и
изповxдване на ислxmа, прието оmе в епохата на Bолxxа Fългариx в 922 г.
@. >6атворената Сва.т#-а?. Cвастиxата е mного древен сиmвол. Hазванието идва
от сансxритсxото su asti поxелание за успех. Pазпространена е по nxлата 3еmx, xоето
поxазва палеолитните mу xорени. Oтxрива се при Cеверноаmериxансxите индианnии,
mаите, сред находxи от Триполсxата
археологичесxа xултура и Mохендxо
¡аро, Mесопотаmиx, Карасуxсxата
xултура, ¡ревен Китай, Тибет, ¡ревен
Eгипет. Cвастиxата е mироxо
използвана и в риmсxото изxуство. Тx
сиmволизира Cлънчевиx xръговрат, а
четирите и лъча отговарxт на четирите
точxи на еxлиптиxата: зиmно и лxтно
слънnестоне, пролетно и есенно
равноденствие, и се xвxва соларен
сиmвол.
Прабългарите съmо x използват,
но в нейниx ,затворен вариант¨ при
xоито тx придобива форmа на четири
гонеmи се xвадрата. 3а това говорxт
изобраxениxта и от различни графити,
от Mурфатлар, Плисxа, Преслав.
6АКЛK,ЕНИЕ
Oт направениxт анализ mоxе да xаxеm че алани и прабългари са използвали обmа
писmеност и са говорили сродни източноирансxи ,сарmатоалансxи¨ диалеxти. Тxхната
писmеност е прxxо продълxение на по-старото ,сxитсxо¨ писmо, но дообогатено най-
вече със сирийсxо несториансxо влиxние, очасти на средноазиатсxите писmености
партxнсxо, согдийсxо писmо, съвсеm слабо - от ,брахmи¨. Pуничесxите надписи нxmат
инфорmативно значение от xъm хронологиx и по-ваxни историчесxи събитиx. Те са
изnxло с битов хараxтер поxазват притеxание на съдове, търговсxи сделxи, или иmат
ритуален хараxтер върху съдове, xато mагичесxо заxлинание, но използването иm
продълxава и след приеmането на христиxнството. Cитовсxиxт надпис и надписите от
Mурфатлар по своето съдърxание са възхвали xъm Hсус Xристос, обръmениx за
предпазване от съгреmениx, поучениx за упование във вxрата, или просто изписване
иmето на Hсус в по-древната mу араmейсxа форmа Hоmуа, Hоmуmо. Oтxриват се
171
паралели mеxду изписване на нxxои буxви от руничесxите надписи от Mурфатлар и
нxxои буxви от глаголиnата и по-xъснато xирилсxо писmо, отxрити и описани от
аxад.Hван Гоmев в ,Кръглата nърxва¨ в Преслав, xоето поxазва приеmствеността
mеxду двете писmености. Hадписите от Крепча, Pавна и Mадара поxазват по-особена
вариантност, поxазваmа xсни паралели със староеврейсxото писmо.
Pуничесxите надписи от Mурфатлар са писани в 10-11 в., вреmето на
фунxnиониране на mанастирсxиx xоmплеxс (условно най-ранната дата 892 г.отxрита
върху надпис с гръnxи буxви, следва доxуmентирано иmето на nар Cиmеон I и xато най-
xъсна дата mоxе да посочиm герба на русxиx xнxз Cветослав I, разорителx на Fългариx
в 971 г., издълбан на една от стените вx.прилоxение). Bъпреxи xъсниx сроx, след
христиxнизаnиxта, в xойто би трxбвало да очаxваmе пълно сливане на славxни и
прабългари и изчезване на ,прабългарсxиx¨ езиx, заmенен от славxнобългарсxиx,
старобългарсxи езиx, се виxда че това не е станало изnxло. 3а това говорxт наличието
на надписи-билингви, на прабългарсxи и славxнобългарсxи, xаxто и славxнобългарсxи
надписи, в xоито се използват прабългарсxи дуmи и изрази (Hадписа на поп ¡иmxн,
Hадписа на дарителx Георги), или руничесxи надпис на славxнсxи дуmи (xан-отеn, и
син). Pуничесxите надписи са на прабългарсxи езиx. Hадписите от Hаги-Cент Mиxлоm,
съmо са xъсни, след Поxръстването, за xоето говорxт xръстовете и гръnxиxт надпис за
христиxнсxото xръmение, но въпреxи това са на прабългарсxи ,алано-сарmатсxи¨ езиx,
разчетени от проф.Г.Ф.Турчанинов. Този феноmен поxазва че в своето обmуване,
славxнобългарсxиxт народ е използвал двуезичието почти до xраx на I-то Fълг.nарство.
Крахът на дърxавността и отсъстивието и за 169 години, последвалото униmоxаване
на старата ,прабългарсxа¨ по произход аристоxраnиx, а заедно с това и древните
традиnии, води до изчезване на прабългарсxиx езиx и оxончателното славxнизиране на
населението. Bъв II-то nарство, липсват руничесxи надписи, липсва старата
прабългарсxа титулна систеmа. Bероxтно известно xатализиране на тези проnеси
оxазват и заселваниxта на известно и неmалxо xоличество тmрxоезично, главно
xуmансxо и узxо население, от xоето (xуmаните) произлизат последните две династии,
Тертеровnи и Bиmmановnи. Приеmайxи христиxнството, те приеmат и
славxнобългарсxиx езиx. Hзxлmчение от този проnес правxт гагаузите, вероxтни
потоmnи на узите ,чeрнtе xолубxи¨, приели христиxнството, но запазили езиxа си.
Oт друга страна, офиnиалните надписи на българсxите xанове, са на гръnxи езиx,
вxлmчително и летописът издълбан върху сxалите оxоло ,свеmенниxт сиmвол¨ на
българите, ,българсxиxт бог¨ Mадарсxиx xонниx, за съxаление фрагmентирано
запазен. Hадписи с гръnxи буxви но на прабългарсxи езиx са използвани съmо за
битови nели поmинателни надписи и чисто праxтично военни ,интендатсxи¨
надписи, представлxваmи ,ведоmости¨ за въоръxениx и войнсxите чинове, отговарxmи
за тxх. uаст от дуmите в тези надписи поxазват и алтайсxи произход xоето говори че не
mоxе да разглеxдаmе древните българи xато хоmогенна източноирансxа, сарmатсxа
обmност, а xато слоxно възниxнала в проnесите на mиграnиx алтайсxо-източноирансxа
популаnиx. 3а това говорxт и наличието на старобългарсxи и съвр.българсxи дуmи
поxазваmи най-вече чуваmxи, староmонголсxи и тунгусоmандxурсxи паралали (xоето е
предmет на друго mое изследване). Това mе навеxда на mисълта че сред древните
българи е съmествувало двуезичие, алтайсxи и сарmатоалансxи езиx, а руничесxите
надписи са оставени xаxто се виxда от сарmатоалансxата българсxа група, xаxто в
¡унавсxа Fългариx, таxа и при ,черните¨ българи в Cалтов и в Кавxаз. Mоxе би това е
допълнителна предпоставxа за налагането на славxнсxиx езиx xато обm за nелиx народ.
H не на последно mxсто по значение, иmаmе сериозни доводи да mислиm че,
алано-древнобългарсxото (донсxо-xубансxо) писmо е оxазало основно влиxние за
възниxване на герmансxото руничесxо писmо, предвид бурните сарmатоалано-
герmансxи xонтаxти, започнали с преселението на xзигите и роxсоланите в Панониx и
172
¡аxиx и завърmили с походите на Aтила, довели за преселението на значителни
алансxи mаси в 3ападна Eвропа, вxл. и форmирането на трайна прабългаро-гепидсxа
федераnиx, по-xъсно влxла се в лангобардите.
Oт друга страна направениxт сравнителен анализ доxазва че прилиxата mеxду
алано-древнобългарсxите руни с тmрxсxите е изxлmчително слаба и привидна,
неотговарxmа на звуxовите стойности на буxвите. а-т #/-2A"#те2но ваBен9
по-/аваG не/ав#.#м#8т про#/0о1 # ра/в#т#е на 1вете п#.мено.т# в5в времето #
про.тран.твото. Това е оGе е1#н пово1 /а п52но прера/*2еB1ане на на!"но
#/"ерп#2ата .е >тAр-.-а? теор#8 /а про#/0о1а на 1ревн#те 452*ар#J
ПРИЛО%ЕНИЕ 3 :. ВЪСТАНОВЕНИ ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ Д+МИ ОТ
НАДПИСИТЕ
(по1ре1ен# по ре1 на .реGане в на1п#.#те$
а$. Древно452*ар.-# 1!м# от на1п#.#те от М!рфат2арl
-0ан господар, в израза ,xхан-отеn¨ господ-бог
!/#е свxт, анолог на осет. uаs
-0е9 -0#е за mен, аналог на осет.л.mест. хе – xъm mен
=#о9 .#о9 .#!9 .#59 .#;е9 .#ом свxт, аналог на осет.дигорсxо siau – сxъп, свxт
2онBе9 2!н . обител, xилиx, леговиmе, аналог на осет. дигорсxи læncаu теснина,
xmа, læncæ теснина, падина, осет. lænk – леговиmе
<он. ръxа, аналог на осетнисxи cong ръxа
173
тон. приxован, аналог на осет. дигорсxи tonun, tonau разxъсваm, пробиваm,
издълбаваm
ан!"ан(.$ леx, аналог на осет. ирон.дигор. æncоn леx
.#е птиnа, аналог на осет. дигорсxи cъеu, иронсxи съiu птичxа
-0525 - страдание, аналог на осет. хælin/хælæn – разруmение, насилие
ор*B2;е# обреmенен, аналог на осет. иронсxо uаrgъd‚in обреmенен, заторmозен,
носеm теxест, в буxв. и преносен сmисъл, за духовна теxест, в дигорсxи uаrgъ (mн.ч.
uærgъtæ$ 3 бреmе, теxест. поxазва връзxа с ургулеки грубо, разруmаваmо.
ан-5о25 надеxда, аналог на осет. иронсxо ænxъæl, дигорсxо ængъæl надеxда
не;-0е. боxествен, аналог на тох.(б) nakte бог, староперсийсxи necht чист
.#9 о<ое 3 истина, аналог на осет. æss (æсс) -истина
!м9 о;мао 3 вxрвай, вxрваm, аналог на тох.(а,б) amok – учение, amouvo религиозно
учение, доxтрина, осет.дигорсxи iman вxра
8/1 бог, аналог на осет. :æd, пуmунсxи fa:d – бог
0<а (0!<а$ господар, бог, аналог на осет. xicau/xеcau господар, бог и чуваmxото
xо:а/xu:а – господар, стопанин
-о.р праг, аналог на осет. kъæsær праг (от kъæs xъmа)
.ан# или .ане вход, предверие, аналог на осет. дигорсxи senæ вход, xоридор,
предверие, senta фасада, виx и старобълг. сънъ xула.
-0н#=9 -0•.н• обител, свxто mxсто, аналог на xабардино-балxарсxото kеsаnе –
поmинателен xоmплеxс, гробниnа и на осет. иронсxи kъesena, дигорсxи kesena доm,
xрепост, от тох.(б) kisain, kisaim доm, убеxиmе, сравни с прабълг.дуmа
кисинии9киини mестообиталиmа, селиmа
.#B свxт, аналог на осет.дигорсxи sех свxт, иронсxи sigъdæg свxт, чист
(респ.пречистен през огън), sigаs uin възxръснал, бълг.диал. секна исxра
а#!9 •о 3 сила, аналог на осет.дигорсxо auæ сила, енергиx,
1/#! 3 на него, аналог на осет.иронсxи d:i, дигорсxи d:i енxл.форmа л.mест. 3 л.ед.ч.
от него, на него
<оне 3 радост, аналог на осет. cin, cin, cifnæ радост
"#!арв(!$/т? 3 христиxни, аналог на осет. иронсxи ciristоn, дигорсxи kiristоn
христиxнин
(ае$? 3 е, форmа на сп.глагол съm, 3л.ед.ч. осет. дигорсxи æf, иронсxи i е.
ма mой, mен, аналог на осет. mæn/mæ, xоето е род.п. на л.mест. æ: – аз, xаxто и в бълг.
меu, ме, в осет. се превеxда xато mой, респ. в бълг. „uа меuе”
-0о5р#. добър, свxт, аналог на осет.дигорсxо хuær: – добър, хубав и иронсxото
xъæriu – свxт
. не(#$ 3 богатство, аналог на осет. :ænа богатство
•0ео(-$. 3 поmоm, аналог на осет. æххuis поmоm, съдействие, ахъахъхъænin –
съхранxваm
тB0/ 3 уста, реч, аналог на осет. иронсxо d:iх, дигорсxо d:uх, cъuх - уста, d:iхd‚in,
d:uхgin, cъuхgin – добре говореm, оратор, с точни слова, сравни със съвр.бълг. orvки
устни, респ.уста
25ан траен, отстоxван, аналог на осет.иронсxи læuuæn здрав, траен, læuuin,
дигорсxи læuun стоx, отстоxваm, оставаm
ае (а#$ той, аналог на осет. uif личн. уxазат. mест. иm.п. той, този
ан.ен9 а(н$1/•ма9 ан.•ма9 ано. вечен, аналог на осет. anoson, ænusоn вечен,
ænusmæ – вечно, ænus – веx.
4 р н!м отговорност, аналог на осетинсxото дигорсxо bærnæ – отговорност,
попечителство, от осетинсxото bar волx, xелание, действие
!офр условие, аналог на осет. uаvær – условие, полоxение
174
ое2те 3 взеmаm връх, преодолxваm, аналог на осет. uæliuæg – победа, uælfаd – подеm,
вдигане, uælæti връх, по-висоx
*ое2а(!н$ греmен, лоm, аналог на осет. gаliu – лxв, но и греmен, лоm, нечестив (в
дателен падеx с оxончание æn, в осетинсxи изразxва и лоxативни отноmениx)
!ар*ан nърxва, храm, аналог на осет.дигорсxи аrgъаuæn, иронсxи аrgъuаn nърxва.
.#т почитан, аналог на осет. дигорсxи siаtæ почитан
--0<• отстоxваm, бора се, аналог на осет.иронсxо xеcin, дигорсxо xuecun, xetun
поддърxаm, дърxа за нxxого или неmо, борx се, отстоxваm.
.#п9 .#епе свxт, светъл, аналог на авестийсxи spaeta, персийсxи sapēt, safēt – светъл
ф - бог, аналог на осет.иронсxо aw, faw, дигорсxо awæ боxествена сила
тоBB;е силно, аналог на осет.иронсxо tixdi‚n, дигорсxо tuxgin силно,
старобълг.тъгъ - силно
ма.-;еп• добра mъдрост, аналог на староалансxото mese баснx, притча, mъдрост,
дало съвр.осет. *mas/*mis mислx и осет. аft, согд. apãt добър, т.е. mas-apãt добра
mъдрост, добра mисъл
о;овB#! 3 прославен, добър, аналог на осет. иронсxо ævæd‚iаu(i), дигорсxи аgъаf:аg
– добър, велиxолепен, славен, удивителен, съmо дигорсxи uоgъullu – добър
1# на теб, аналог на осетинсxото dæ – mестоиm. 2 л. ед.ч., род. пад., означаваmи ти,
на теб (виx паразитната частиnа oе, изразxваmа обръmение, xоxто се използва в
разговорната реч, напр. ,хайде де¨, не е ли остатъx от праъблг. ди ти)
!о## него, аналог на осет. лично уxазателно mестоиmение 3л.ед.ч., род. и вин. пад.
uifаu – на него
мене-0е на mен, аналог на осет.ирон. mæxi, дигорсxи mæxе (mænаu·хе) на mен
десе 1 бог, аналог на обmоирансxото *desi бог
тен* силно, аналогично в осет.иронсxи ting, дигорсxи iting силно
не2н правx, аналог на осет.дигорсxи nllæuun, иронсxи nillæuuin установxваm,
правx, става, извърmваm
-0нам_-0ном послуmниx, аналог на осетинсxото хъаn, xабардинсxото kъаn
възпитаниx, респ.послуmниx
нмаа! или нмааан почетаm, уваxаваm, аналог на осет. дигорсxо nimаfun, иронсxото
nimаfin сmxтаm, но и уваxаваm, почитаm нxxого
•!ан"# или •!ан"• вxрвxm, поxазва аналогиx с осетинсxото æuuænk/æuuænkæ
вxра, доверие, преданост. Производно е на глагола æuuændin/æuuændun доверxваm
се, вxрваm на наxого или в неmо
.ан*5 или .5н*5 ваxен, аналог на осет. дигорсxо sing, иронсxото suang ваxен
B#ан славен, аналог на осет.дигорсxо d:ianun славен, известен
.#он или .#5н бързо, аналог на осет. иронсxо suafin, дигорсxо isuаfun – бързо
LнL#•н отmинава, аналог на осет.дигорсxо niuuaiun, иронсxо uafin бxга, изтича,
отmинава (вx. а#ан пътниx)
оL• ти, аналогично в дигорсxи еfæ, иронсxи ui ти, вx.бълг.разговорно обръmение
ей, ой ти
#н е да бъде, аналог в осет.дигорсxи un, иронсxи uin да бъде
По2о! неизвестен топониm, аналог в пуmунсxи pul, персийсxи pol – mост, в
тадxиxсxи polou сал
о4а.а дарxваm, аналог в осет.иронсxи bа::аfin – оставxm, bаfsin – взеmаm, от
ирансxиx xорен *ba: ръxа, виx съmо абхазxи, адиxсxи ba:, лаxсxи bfa: пари
е. 8(•), аналог на осет. ast 8
ап овnе, аналог на вахансxи vobc, vopc, осетинсxи иронсxи fis, дигорсxи fus тох.(б)
auw, сансxрит ãvi, ãvika овnа
5нт (онт$ xрай, или успех (•), аналог в осет. ant xрай, или дигорсxото æntæst,
иронсxото æntist успех, удача
175
то!па#9 тv4а обет, xлетва, аналог на осет. осетинсxото tоbæ, чуваmxото tupa – обет,
xлетва
-ан5 правx, върmа, аналог на осет.дигорсxо kænun, иронсxо kænin правx,
създаваm, извърmваm, в пехлеви kunishn деxние, в тохарсxи kãn изпълнxваm,
пораxдаm, създаваm, в бълг.кан# се сmxтаm да направx неmо.
е.т -5 18 или 80, от ес, аналог в осет. æstаf – 80, æstdæs – 18
а;ан5, а8н 3 пътниx, mинувач, аналог в тохарсxото ai‰ve – вървx и осетинсxиxт mу
иронсxи аналог аuаfin преmинаваm (тохаро-осетинсxи изоглос)
#еман• вxра, аналог на осет. дигорсxо iman вxра, религиx (вx.!м - вxрвай)
4$. Древно452*ар.-# 1!м# от 1р!*# на1п#.# от Д!нав.-а Б52*ар#8
#а9 !;# той, аналог на осетинсxи иронсxи uif, дигорсxи af, efæ – той
.##! свxт
# - сила, от осет. иронсxо fau, auæ сила, mоm, uæfig/uæfug велиxан
о=# добър, добриx, от осетинсxи хu, xui, xos – добър
#о;#м# вариант на о3"минъ войн, старобългарсxа дуmа, в сансxрит ofmaãn,
vudhmaã, хотаносаxсxи on·a - силен, войн, сансxрит fema побеxдаваm
#•#.#9 а!;е= истина, в осетинсxи æss, æсс – истина
-.!;о – понасxm, в осетинсxи иронсxи хæs дълг, хæssæn, дигорсxи хæssun понасxm,
пренасxm, носx
тL* силен, в старобългарсxи тъгъ mоm, осетинсxи иронсxи tvx, дигорсxи tuxæ –
сила, mоm
гъйойси тихо, безmълвно, в осетинсxи дигорсxи gъos, иронсxи kius, тихо,
безmълвно (от ухо, слух)
#. е, в осет.дигорсxи es да бъде, споm.глагол съm, 3л.ед.ч.
ае9 !е луна, mесеn, название на понеделниx, в чуваmxи uf†x луна
т0е (т<е$9 т0# (т<#$ втарниx или аналог на Mарс, сравни с осетинсxи дигорсxи cegot,
d:egot сеxира, бойна брадва, прабългарсxи чигот mеченосеn или войн въоръxен със
сеxира, хотаносаxсxи ttc, согдийсxи tvcq, съвр.персийсxи ta брадва
0е страx, пратениx, срxда, аналог на Mерxурий, в осет. дигорсxото хæssun, иронсxото
хæssin – носx, изпълнxваm, или осет. gæs – страx, следxm, наблmдаваm
ан#=5р название на Rпитер (четвъртъx) от аu бог и ирансxото ser/ser глава, т.е.
,предводител, главен бог¨
!о9 !он название на петъxа, Bенера, ср. със сансxрит faãni, foni, авестийсxи ‘ãnã –
xена, mайчина утроба, тохарсxи vo‰ive*, сансxрит foni вагина, утроба, fãni – xена
-0ан9 .ан Cатурн, събота, в сансxрит ‘ani, персийсxи •eivan Cатурн
.он неделx, вероxтно соu ден на Cлънnето, тох.(а) sšãnce, тох.(б) sšãnco, прототох.
“sšãnc”i  слънnе, тох.(б) tsonko изгрев на слънnето
=а рог, с аналог в осетинсxи si – рог
те! наливаm, сходна с осетинсxи tæxin/tæxun наливаm
нм#•м# иmенит, славен, поxазва сходство с осетинсxото иронсxо namis, дигорсxо
namis чест, слава
•.# в дигорсxи es споm.глагол да бъде
=*# сух, поxазва сходство с осетинсxото sхus uin – пресуmаваm, от xus сух
Gо. 3 изправен, осет. stаsin – изправен
0аоан проход, пеmера, в старобълг.хуни# проход, осетинсxи хuinkъ/хunkъæ –
бърлога, дупxа
ао!5#2#о върховен, от осет. uæliаu – висоxо, uælе, uælæuil – на върха, на висоxо,
дигорсxото auællag бог, ,всевиmниx¨
176
т#0 стръmнина, осетинсxото tigъ граниnа, надвиснал сxален xъс, сxална тераса,
сxат, ъгъл, теснина, сxътано mxсто.
(•$аре* 3 xонниx, xоето поxазва паралел с осетинсxото uærs, bareg – xонниx
а;те те, вx.дигорсxото еtæ, иронсxото uidættæ лично mест.3 л.mн.ч. те
т*# xонни състезаниx, отговарx на дигорсxото dogъ, иронсxото dugъ xонни
състезаниx.
0# той, староперсийсxи hv – той
#н#= преден, сансxрит ãnka, в авестийсxи anika - лиnе, староперсийсxи ang
преден, осетинсxи uæn, on – раmо, респ.преден
а-#9 а#- висоx, издигнат, тох.(б) akk издигаm
4#2#! или 4#2#• 3 почит xъm поxойниxа, аналогичното дигорсxо bililiu – xлетва пред
поxойниxа, посвеmение, волxxобългарсxото белvвик – надгробен знаx
в*#а/-0 (!*#а/-0$ или •*#а/-0 3 ваxен, mоxе да обxсниm с иронсxото aхъa::ag,
дигорсxото agъaf:ag, aхъaf:ag ваxен
т#а2#.е 3 упование, дигорсxо talas упование, заmита, поxровителство, talasa - почит,
уваxение
н#е•*-= боxествен, вx. найxхес
еено-# иноx, mонах, в осет. иронсxи iunæg, дигорсxо еunæg - един, саm, саmотен
!1а•!9 или !10•!9 !#т - дуmа, xоето се обxснxва с дигорсоxото uod, иронсxото ud,
xуmанобаxтрийсxи uoado – дуmа, дух
/#а•2 звучен, звуx, xоxто mоxе да свърxеm с осетинсxото :æl звуx, ехо, дигорсxото
:ælon, иронсxото :lang звучен, званлив
#!5•н# един, единствен, връзxа с дигорсxото euuon единствен, eunæ един,
единствен
1-0е твой, вx. дох, в осет. дигорсxиdæхе, иронсxи dæu твой, собствен
#т##9 ат;9 •т0 вxусен, от дигорсxото adæ вxусен, хранителен, храна,
старобългарсxи оудъ (уд) mесо
в$. Древно452*ар.-# 1!м#9 в5.тановен# от на1п#.#те направен# в5р0!
.51овете на .5-р#в#Gето от На*#-Сент М#-2о=
+т лично иmе, връзxа с дух, дуmа (възm. да е саmиx Oтуm/Aйтони)
а25ан*еан xупуваm, от осет.иронсxи ælхænаggаg, ælхæd – xупен, аlхænin, аnаfin,
дигорсxи ælхænun – xупуваm
Ане-е (Ана-$9 Ан!- лично иmе, при осетинnите Aйuег, в чуваmxи и партxнсxи Auак,
съвр.бълг.вариант Auiо, Auа:ко
-!ане съдове, xани, коновъ - старобългарсxи
тан- пенлив, в дигорсxи tænk пенеm се, отн.се за питие, вино
а1/ман05• ,аnаmонг¨ елеxсир, от осет.acamongæ вълmебната чаmа на
безсmъртието
та-е или та-• 3 силен, силно, вx.старобълг. тъгъ, дигорсxото tuxæ, иронсxото tiх –
сила, mоm,
аа/ аз, л.mест., в осет. æz
.05н!а;н дълбаx, гравираm, в дигорсxи skъunun, æskъunun издълбаваm, ровx
2#- прорез, нарез, в дигорсxи lægærdun прорxзваm9 luх kænun, иронсxи аlig kænin
– правx прорез, българсxи елик прорез на дреха
н.!а пиx, от дигорсxото niua:un, иронсxото nua:in пиx
!е той, в осет.диг. æf, ирон. uif той, лично поxаз.mест.3л.ед.ч.
#н да бъде, в дигорсxи un, иронсxи uin да бъде
#.н# направи, вx. дигорсxото isun, иронсxото isin правx, взеmаm.
177
/а. празен, иmаmа аналог в дигорсxото sos, иронсxо sus празен, xух
те.# тас, чаmа, в тох.(б) tãsi, tasanma, авестийсxи tasta, осетинсxи tas съд, тас,
чаmа, паmирсxи (йидга) tоs mетален, mеден поднос, mундxансxи tоsо – блmдо, тиган,
тенxера (алтайсxа версиx, в mандxурсxи toso приготвxm, изработваm, правx,
поставxm, mонголсxи tos/toso получаваm, поставxm в ръxа, или евенxсxото tofus,
удегейсxи tausi xова)
1#*ето#*# mаmповаm, вероxтно отразxва древнеирансxото dãga, dag xлейmо, печат,
знаx направен с огън, алтайсxото, тунгусоmандxурсxо du¸ - издълбваm, евенxсxи
du¸tike, duktike - гравираm, duku пиmа, чуваmxи t†x¸a, t†kxca xова, дълбаx
та*ро*# – здрав, в осетинсxи tægær здрав, твърд (но възmоxен и алтайсxи произход,
в тунгусоmандxурсxи солонсxи tahùra, ороxсxи takkora, нанайсxи takora, mандxурсxи
takura употребxваm неmо или нxxого, улчийсxи takuraha изработен)
#т.#*# ваxен, в иронсxи itt:ig, дигорсxи ittæg – mного, даxе, mного ваxно,
изxлmчително (алтайсxа версиx, в древнотmрxсxи i‘is (тунгусоmандxурсxото ti¸, ti¸€,
mандx.tusxu) съд, чаmа)
та;.# таxа да бъде, тох.(б) taiso, taise, tesа – по таxъв начин, таxа (алтайсxи версии:
:. в mандxурсxи tofsu съответствие, mxрxа, tosu удволетворен, доволен, ороxсxи tes,
негидалсxи tēss, нанайсxи tias, удугейсxи teæsi пълно, mандxурсxи tusa, солонсxи
tosa, евенxсxи tusaka, удегейсxи tuhi, древноmонголсxи и древнотmрxсxи tusa полза,
удволетворение. '. в тунгусоmандxурсxи tosi, евенxсxи tosi, tosi, евенсxи tes, tъs,
негидалсxи tosi, улчийсxи, ороxсxи tesu чистx, изmиваm, пречистваm)
*$. Древно452*ар.-# 1!м# от >пра452*ар.-#? на1п#.# . *р5<-# 4!-в#
о0.# хубав, добър, осетинсxи иронсxи xos, дигорсxи ахsi – хубав, добър
"#т почит, в в осетинсxи иронсxи citt, cit, citoe – почит
ма не, частиnа за отриnание, в ирансxите езиnи и осетинсxи ma – не
*#2е лоm, сxверен, осет. иронсxи gаliu, дигорсxи gаlеu – лxв, но и греmен, лоm,
нечестив, зло, сравни с бълг. галатски дxволсxи, галат» сxвернx, псуваm.
ан/# година, в дигорсxи an:i – година
/ера възраст, старост, дигорсxи :ærua, :æruæ, иронсxи :ærond – възраст, старост
#т/# ваxен, в иронсxи itt:ig, дигорсxи idtæg – mного (,#т.#*#¨ от съxровиmето от
Hаги-Cент Mиxлоm•)
а.о период от вреmе, дигорсxи asæ разmер, величина, период от вреmе
/ент## почит, почести, от дигорсxото d:iаntæ почести, славx
рат# извърmваm, вx. бълг. ратувам стреmx се, xелаx, в дигорсxи rаtu kænun,
иронсxи rаtu kænin изпълнxваm
;ево- mнаx, вероxтен аналог на дигорсxото uæfug, иронсxото uafig – велиxан, mнаx,
богатир
еа209 о20 поxой, аналог на осетинсxото ulf почиваm, вx.бълг.охлабвам
ае. негов(а), в дигорсxи æ, иронсxи fæ – негов, негова
о.оа съпруга, xена, аналогично на осетинсxите иронсxи us, дигорсxо uosæ съпруга,
xена
тан*ран xлетва, аналогично в mонголсxи tangarag xлетва, xалmиxсxи tanhrg
xлетва, от протоmонголсxото tang¸ara¸ xлетва, обет, в тунгусоmандxурсxи tanarag,
mандxурсxи tan¸arik, tankarila xлетва, обет, древнотmрxсxи tanuq свидетелство
п. р! сmирение или настъпваm, 1.дигорсxото æfsaræ, иронсxото æfsarm сmирение,
чест, съвест, 2.дигорсxото æfsærun, иронсxото æfsærin настъпваm.
178
"#т-о#-#"ре*!-4о#2 3 xоmендант на военен лагер, в осетинсxи cagъd ограда от
дървени xолове, палисада, пуmунсxи tsokai – заmитена постройxа, уxрепление,
mаxсиmално близxо до старобългарсxото понxтие >т<#-а9 "#-а? уxрепление
0!м.0# -!пе xоxена ризниnа, в mонголсxи хоm, персийсxи kham сурова
необработена xоxа, в тунгусоmандxурсxи kupo mуба, чагатайсxи kòpе – ризниnа,
бронx
т!2=# mлеm или xолчан, в xуmансxи tulga, towulga mлеm, или връзxа със
старобълг. тулъ xолчан, сансxрит “tūrn”s xолчан, осетнисxи tula xръгъл, пръстен,
tulæg валчест, объл
е.тро*#н -!пе 3 ,долна¨ ризниnа, слагана под основната или заmитно наmетало за
xонx, в осет. astærin/astærun застилаm, постилаm
торт!на п#2е B!пан вид xоmандир, тортуна от старобълг. тр т", бълг.диал. туриx
друxина, чуваmxи turta, turda – плеmе, п#2е старmи, гилxнсxи pille голxm, nиле-
rvnаu старmи xупан
а20а.# -!пе 3 плетена ризниnа, в иронсxи ælхincъ, дигорсxи ælхif възел, приmxа,
аlхincъ kænin – правx възли или приmxи. Произлиза от глагола ælхъivin/ælхъеvun –
свиваm, стисxаm, стxгаm, пресоваm
02о4р#н 3 таран, стенобитно оръдие, хло8 от осет. хælæn – разбиваm, (бълг. хлоnuа
ударx), хъil mасивна изправена греда и брин, в осет. birinkъ – острие, наxрайниx,
xлmн, нос, рило, вахансxи brin xолxно
-5ан9 -05ан xан, владетел
ПРИЛО%ЕНИЕ 3 '. РА6ЛИ,НИ ПИСМЕНОСТИ.
179
180
181
182
183
184
185
186
187
188
189
190
191
192
193
Сравн#те2на та42#<а на ретр#н.-#те9 м#-орB#н.-#те
# м2а1=#те .-ан1#нав.-# р!н# по А.П2атов.
Cхеmа, изобразxваmа глаголичесxи абеnедар на стената на Кръглата
nърxва в Преслав.
194
195
196
ПРИЛО%ЕНИЕ 3 @. >СКАЛНИТЕ РИС+НКИ ОТ М+РАТЛАР? по
„•†•‘•„…-’“‘”••–•‘
`V Wm \ ~Z]•^e ^dm n cm V ƒ^aZ^d•~ W•n^e •e ^Z —-—…
^ U^V^dZ~‡m• c• €e~cmUmZ •dZmd^Z^~•m ˜m –`mP~ ™~U^Z~.
http://www.patzinakia.ro/MonograIiaBasarabi-MurIatlar/basalbumˆ‡…R‰.htm

197
198
(б.а.: Този знаx твърде mного прилича на родовиx герб на Pmриxовичите и най вече
на xнxз Cветослав - , xоето поxазва че е възmоxно по вреmе на опустоmителниx
си поход среmу Fългариx в 971 г., извърmен през Cеверна ¡обрудxа, да е посетил
Mурфатларсxата обител и да е оставил своx знаx. Hе случайно ,Переславеn на
¡унай¨ е сmxтал за своx резиденnиx в новозавладените българсxи зеmи, а xаxто
доxазва географа проф.Г.Fатлаxов, въпросниx Переславеn, (Преславеn) е
съвр.гр.Констанnа, наричана в географсxите xарти почти до 18 в. с иmето
Преславиnа! Mурфатлар е на 15 xm, западно от Констанnа.) Hа териториxта на
Киевсxа Pусt, двузъбеnът xато родов знаx на управлxваmата династиx се използа
едва от 10 в. и то пръв xойто го въвеxда е xнxз Cветослав. ¡вузъбnите се отxриват
xато тагmени знаnи преди всичxо в района на Керч и Cарxел, xоето поxазва че
Pmриxовичите са го заели от mестното ираноезично население, сmxтат Aл.Фетисов и
Hрина Галxова, xоито свързват наличието mу в Mурфатлар с похода на Cветослав
среmу Fългариx.
199
200
201
202
203
204
205
206
207
208
ПРИЛО%ЕНИЕ -C. СЪКРОВИ‹ЕТО ОТ НАГИ-СЕНТ МИКЛОw. (по
Ст.Ва-2#нов$
209
Cъxровиmето от Hаги-Cент Mиxлоm, по:
P r o I . ˆ v a n › o b r e v
…‹š G‰Œ›š‡ …Rš†œ„Rš ‰F …‹š B„ŒG†Rˆ†‡ K‹†‡œ FR‰M †……ˆŒ† …‰
œˆMš‰‡
(s y n o p s i s)
- http://bolgnames.com/index.html
210

211
212
В5.танов-а на -онн#-а.
213
214
С#тов.-# на1п#.
215
И6ПОЛ6ВАНА ЛИТЕРАТ+РАl
:. (A-AX-HК¡F) - A.A.Xофарт. Hзгубените xодове на древните българи. Hзд.
,Тангра-Танаxра¨ C.2001 г.
'. (AF-ПMП) - Aл-Fируни. Паmxтниx mинувmих поxолении. Таmxент.1957г.
@. (AГ-HК¡К) - Aрxадий ГAHCHHCКHH (Bедерот, Hзраилt). Hвритсxие xорни в
топониmах древнего Киева. Aдрес на статиxта - http://www.zn.ua/3000/3150/49177/
C. (AГ-CMПCP) - A.Гарxави. Cxазаниx mусулtmансxих писателей о славxнах и
русxих /с половинt 7 в. до xонnа 10 в. по P.X./. Cанxт-Петербург. 1870 г.
s. (AП,Aв¡-ПКPH) - A.Платов, A.ван ¡арт. Праxтичесxий xурс руничесxого
изxуства. M.1999 г.
t. (AC-ТˆPFH) - проф. д-р Aтанас Cтаmатов. …šMP‰R† ˆ‡C‰G‡ˆ…† HA
PAHHAТA FTHГAPCКA HCТOPH×. Hздателство: MГV 'Cв. Hван Pилсxи¨
C.1997 г. Vеб-сайт - Cтраниnа за прабългарите. Eзиx, произход, историx и
религиx в статии, xниги и mузиxа. -
http://protobulgarians.com/kniga¸†tstamatov.htm
u. (AB-‚CA×-1) - Amин Bагиров.‚тиmологичесxий словарt адtгсxих (черxессxtх)
xзtxов.Fуxви /A-H/и-во ,Hауxа¨.M.1977г.
p. (AB-‚CA×-2) - Amин Bагиров.‚тиmологичесxий словарt адtгсxих (черxессxtх)
xзtxов.Fуxви /П-H/и-во ,Hауxа¨.M.1977г.
). (AB-PH¡-CA-19-1954) - A.M.Bербаx. Hесxолtxо слов о приеmах чтение
руничесxх надписей найденtх на ¡ону. Cоветсxаx Aрхеологиx,бр.XIX 1954 г.
:(. (FB-M¡X) - F.Bайнберг. Mонетt древнего Xорезmа. M.1977 г.
::. (FКC) - Fасxсxо-xарвелсxие соответствиx. Г.A.Клиmов. Vеб-сайт:
www.euskara.narod.ru
:'. (FH-ККM) - F.Hитвинсxий. ¡ревние xочевниxи 'Крtmи mира¨. M.1972 г.
:@. (FП-APC-ФM-2,4-1979) - F.Пейчев. †ethicus Philosophus Cosmographus. Cп.
,Философсxа mисъл¨ xниxxи 2,4 1979 г.
:C. (F™-HFE-1) - Hсториx на българсxиx езиx. Тоm-1. Fенtо ™онев. C.1919 г.
:s. (F™-HFE-2) - Hсториx на българсxиx езиx. Тоm-2. Fенtо ™онев. C.1984 г.
(фототипно издание)
:t. (BA-ГOO×) B. Aбаев. Граmатичесxий очерx осетинсxого xзtxа. Oрдxониxидзе.
1959 г. Eлеxтронен адрес: http://www.allingvo.ru
:u. (BA-CEH) - B.Aбаев. Cxифо-Eвропейсxие изоглоссt. Hа стtxе Bостоxа и
3апада. M. 1965 г.
:p. (BA-CCH-¡H×) - B.Aбаев. Cxифо-сараmтсxие наречиx. Oсновt ирансxого
xзtxознаниx. ¡ревнеирансxие xзtxи. Oтветвтвеннtй редаxтор B.C.Pасторгуева.
M.¨Hауxа¨-1979 г. B pdI. форmат на Vеб-сайт: www.auditorium.ru
:). (BA-C-1) - B.H.Aбаев. HCТOPHКO-‚ТHMOHOГHuECКHH CHOBAPI
OCEТHHCКOГO ×3IКA. Тоm ˆ. A-К'. Hздателtство Axадеmии науx CCCP,
Mосxва-Hенинград, 1958 г., 657 стр.
http://www.allingvo.ru/Œ†‡G„†Gš/etimolog¸slovar.htm (форmат djvu, 13 MB).
'(. (BA-C-2) - B.H.Aбаев. HCТOPHКO-‚ТHMOHOГHuECКHH CHOBAPI
OCEТHHCКOГO ×3IКA. Тоm ˆI. Œ-R. Hздателtство Axадеmии науx CCCP,
Hенинград, 1973 г., 449 стр.
http://www.allingvo.ru/Œ†‡G„†Gš/etimolog¸slovar.htm (форmат djvu, 6,7 MB).
':. (BA-C-3) - B.H.Aбаев. HCТOPHКO-‚ТHMOHOГHuECКHH CHOBAPI
OCEТHHCКOГO ×3IКA. Тоm ˆˆˆ. œ-…'. Hздателtство Axадеmии науx CCCP,
Hенинград, 1979 г., 360 стр.
http://www.allingvo.ru/Œ†‡G„†Gš/etimolog¸slovar.htm (форmат djvu, 7,2 MB)
216
''. (BA-C-4) - B.H.Aбаев. HCТOPHКO-‚ТHMOHOГHuECКHH CHOBAPI
OCEТHHCКOГO ×3IКA. Тоm ˆV. „-Z. Hздателtство Axадеmии науx CCCP,
Hенинград, 1989 г., 326 стр.
http://www.allingvo.ru/Œ†‡G„†Gš/etimolog¸slovar.htm (форmат djvu, 9 MB).
'@. (BF-EПPHM-B-4-1976) - B.Fеmевлиев. Eтничесxата принадлеxност на руниите
надписи от Mурфатлар. Cп. ,Bеxове¨ xн.4-1976 г.
'C. (BF-П) - B.Fеmевлиев. Първобългарите. C.1981г.
's. (BF-ПFH) - B.Fеmевлиев. Пръвобългарсxи надписи. C.1992 г.
't. (BF-ПEП) - B.Fеmевлиев. Прабългарсxи епиграфсxи паmетниnи. C.1981 г. B
елеxтронен вариант на Vеб сайт: 'Книги за Mаxедониx¨ -
http://www.promacedonia.org/vb/index.html
'u. (BB-HП¡F-ПPC-5) - B.B.Bертоградова. Hеизвестное писtmо в mногоалфавитноm
пространстве ¡ревней Fаxтрии. Петербургсxий Pериховсxий сборниx, вtпусx 5,
"Pериховсxие чтениx в институте востоxоведениx PAH". 2002 г. Vеб-сайт:
http://www.roerich-museum.org/PRœ/book5/content5.html
'p. (BГ-¡EE) - Bл.Георгиев. ¡еmифриране на етрусxиx езиx. C. 1971г.
'). (B¡-XMB) - B.П.¡арxевич. Xудоxественнtй mеталл Bостоxа Vˆˆˆ-Xˆˆˆ вв.
Hздателtство "Hауxа".M. 1976 г. B ‹…MŒ форmат, на Vеб-сайт:
www.archeologia.ru, адрес:
http://www.archeologia.ru/Œibrary/Book/2b61a296a57e/ˆnIo
@(. (BH-PП) - B.A.Hстрин. Pазвитие писtmа. M. 1961 г.
@:. (BH-Т×) - B.Bс.Hванов. Тохарсxие xзtиxи. M. 1959 г.
@'. (BH-П¡PП) - B.Hивmиn. O произхоxдении древнетmрxсxой руничесxой
писtmености. ,Cоветсxаx тmрxологиx¨ N4, 1978 г.,стр.86-98. B P›F фораmат на
Vеб-сайт: ,Cанxт-Петербургсxий филиал, Hнститута Bостоxоведениx PAH.
http://www.orientalstudies.ru/eng/index.php•
option÷com¸publications&ˆtemid÷75&pub÷1036
@@. (BP,¡‚-‚CH×) - B.Pасторгуева, ¡x.‚делtmан. ‚тиmологичесxий словарt
ирансxих xзtxов. Тоm - 1,2,3. M. ,Bосточнаx летература¨ PAH. 2000 (т-1), 2003 (т-
2), 2007 (т-3).
@C. (BC-КПAF) - B.Cтоxнов. Куmано-печенеxxи антропониmи в Fългариx през 15 в.
C. 2000 г.
@s. (BC-PXТ) - Pуmансxие и хуфсxие теxстt и словари. B.C.Cоxолов. AHCCCP M.H.
1959 г.
@t. (Bu-3ПCПКПCCB) - B.uудинов. 3агадxи славxнсxой писtmенности.
Каx еmе писали славxне в средние веxа• Vеб-сайт ,AКA¡EMH×
ТP HHHТAPH3 MA¨ . Aдрес доxуmента:
http://www.trinitas.ru/rus/doc/0211/005a/02110028.htm
@u. /Bu-3CП/ - B.uудинов. 3агадxи славxнсxой писtmенности.
uитаеm слоговtе теxстt. // Vеб-сайт: ƒAxадеmиx Тринитаризmа•, M., ‚л N 77-
6567, публ.11700, 08.12.2004
@p. (Bu-P) - B.uудинов. Pуниnа и тайнt археологии Pуси. Hздателtство ,Bече¨.
M.2003г. Файл взxт с сайта http://www.natahaus.ru
@). (Bu-ТПCA) - B.A.uудинов. Тайное послание Cофийсxой азбуxи. Vеб-сайт:
,uудинов.ру.¨ Aдрес на статиxта: http://chudinov.ru/taynoe-poslanie-soIiyskoy-
azbuki
C(. (ГК-ПXA) - Георги Костов. Погребението на Xан Aспарух в светрината на
археологичесxите данни. C. 1998 г.
C:. (ГТ-‚3-HAHCCCP-1947-VI-6) - Г.Турчанинов. ‚пиграфичесxие заmетxи.
Cборниx: ,Hзвестиx AHCCCP. Oтделение литературt и xзtxа¨ тоm VI, вtп.6,
ноxбрt-деxабрt. 1947 г.
217
C'. (ГТ-¡CПOП) - Г.Турчанинов.¡ревние и средневеxовtе паmxтниxи осетинсxого
писtmа и xзtxа. Bладиxавxаз "Hр" - 1990г. Vеб-сайт:
http://iriston.com/download/turchaninov.pdI
C@. (ГТ-ПП×HКBE) - Г.Турчанинов. Паmxтниxи писtmа и xзtxа народов Кавxаза и
Bосточной Eвропе. H.1971 г.
CC. (¡¡CFHТ) - ¡иалеxтни дуmи от сборниxа Fългарсxо народно творчество. 12
тоmа. Cофиx. 1970 год., събрал Hван Танев Hванов. http://protobulgarians.com
Cs. (¡PC) - Таxазов Ф. M. "¡игорсxо-руссxий словарt" 30 000 слов. Bладиxавxаз.
2003 г. - http://www.allingvo.ru/›ˆC/digor-rus¸dictionary.htm (¡лx Œingvo версии -
9, 10, 11, 12$
Ct. (¡ТC) - ¡ревнетmрxсxий словарt. Hениград 1969 г. Aвторt: Hаделxев B.M.,
Hасилов ¡.M., ‚.P.Тениmев, Bербаx A.M., Fоровxова Т.A., ¡mитриева H.B.,
3tрин A.A., Корmуmин H.B., Hетxгина H.H., Тугуmева H.R. Hенинград 1969.
Vеб-сайт: 'Monumenta altaica¨ - http://altaica.ru/ŒˆBR†R“/dts.htm. Bсе файлt
представленt в форmате pdI. Cxанирование - Hлtx Грунтов, 2006 г.
Cu. (¡uP) - ¡ревние чуваmсxие рунt. (анониmен автор), статиx:
http://mirontoli.googlepages.com/chuv¸runy.pdI
Cp. (EM-CPH) E.Mелtниxова. Cxандинавсxие руничесxие надписи. (Hовtе находxи
и интерпретаnии). M. 2001 г.
C). (‚M-סPП,гл.2) - ‚.A.Mаxаев.×зtx древнейmих руничесxих надписей.
Hингвистичесxий и историxо-филологичесxий анализ. M. 1965 г.
s(. (XB-CП) - X.Bъxарова.Cлавxни и прабългари. C.1976 г.
s:. (3Г-OФHH) - 3.¡. Гаглойти "Oсетинсxие фаmилии и личнtе иmена". ™хинвал
"Rxнаx Aланиx" 2007 г. B елеxтронен вид:
http://iratta.com/2007/12/09/soderzhanie.html
s'. (HA-VuPC) - H.A.Aндреев. Vчебнtй чуваmсxо-руссxий словарt. ,Праxтичесxий
xурс: Vчебное пособие. 2-е издание.uебоxсарt: uуваm. xн. изд-во, 2002¨ Vеб-
сайт: 'Monumenta altaica¨ - http://altaica.narod.ru/v-turks.htm , xаxто и на
http://yumah.ru
s@. (HГ-CFГКH) - H.Гоmев. Cтаробългарсxи глаголичесxи и xирилсxи надписи от IX
и X в. C.1961 г.
sC. (H¡-3CFX) - H.¡обрев. 3латното съxровиmе на българсxите ханове от Aтила
до Cиmеон. C.2005 г.
ss. (HК-EПB¡F) H.Коев. Eтноxултурни паралели mеxду волxxите и дунавсxите
българи. Cборниx: ,Първи xонгрес на Fългарсxото историчесxо друxество¨, т.2.
C.1972 г., стр.167-177
st. (HК-P‚¡F-ТA1-2-2000) - Hгорt Кtзласов. Pуничесxаx €пиграфиxа древнtх
болгар. сп.¨Татарсxаx археологиx¨ бр.1-2.Казан 2000 г. Vеб-сайт: 'Vassil
Karloukovski's Page¨ - http://www.kroraina.com/runic/kyzlasov2.html
su. (HC,К-‚CB×) - H.Cтеблин-Каmенсxий. ‚тиmологичесxий словарt вахансxого
xзtxа. C-П.1999 г.
sp. (HC-MП¡FC-1) - Hлxо Cтоев. Mиситични паmетниnи на древното българсxо
слово. uаст-1. Cт.3агора 2002 г.
s). (HC-OГ) - Hлxо Cтоев. Oтвъд глаголиnата. Cт.3агора 2005 г.
t(. (HC-ПPC) - Hсxандер Cанзари. Пехлевийсxо-руссxий словарt. www.avesta.org.ru
t:. /HC-PКBEX/ - Hгорt Годович CEMEHOB. O PAHHHX КOHТAКТAX
BOCТOuHOКABКA3CКHX EBPEEB H XA3AP. Vеб-сайт:
http://gorskie.ru/istoria/rn-kontakt.htm
t'. (HPC) - Oсетинсxо (иронсxо) руссxий словарt. 3-е ¡OПOHHEHHOE H3¡AHHE
OКOHO 28 000 CHOB C прилоxениеm граmmатичесxого очерxа осетинсxого
xзtxа B. H. AFAEBA H3¡AТEHICТBO ƒHP• OP¡XOHHКH¡3E * 1970 г.
218
-http://www.allingvo.ru/›ˆC/iron-rus¸dictionary.htm (¡лx Œingvo версий 9, 10, 11,
12)
t@. (HТ-HПHПF) - H.Т.Hванов. Hзследване върху прабългарсxите названиx на
Планетите-Fогове, съгласно Pозетxата от Плисxа - http://protobulgarians.com.
Cъmо публиxувана в сп.¨Aнали¨, бр.1-3, 2007 г., стр.104-111.
tC. (HТ-OCCТ3) - Hван Танев Hванов. OCHOBHH ПPAFTHГAPCКH CHMBOHH (“,
ˆ“ˆ) H Т×XHOТO 3HAuEHHE. (B-x Fългариx, издание на в-x Cливенсxо дело.
Година ˆˆ, брой 58, 4 деxеmври, вторниx, 2007, с. 10) Vеб-сайт: Cтраниnа за
прабългарите. Eзиx, произход, историx и религиx в статии, xниги и mузиxа. -
http://protobulgarians.com адрес на статиxта: http://protobulgarians.com/œtatii°20za
°20prabaalgarite/œymvoli°20na°20drevnite°20baalgari-Iinal.htm
ts. (HM-3ПГ-HA-7-2001) - H.Mарxов. 3а произхода на глаголиnата. Cп.
'Hсторичесxи алаmанах¨ бр.7. 2001 г.
tt. (КB-C×) - К.Т.Bитчаx. CКHФCКHH ×3IК: OПIТ OПHCAHH×. Cп.
'BOПPOCI ×3IКO3HAHHר N 5 1992 -
http://ameshavkin.narod.ru/litved/grammar/ling/scythai.htm
tu. (КП-H¡ПA-FB-2-2000) - К.Попxонстантинов. Hови данни за прабългарсxата
антропониmиx. Fългарсxи веxове,бр.2,2000г.стр.29-43
tp. (КП-ПHCMM-ПC-2000) - К.Попxонстантинов. Поxлоничесxи надписи от сxалниx
mанастир при Mурфатлар (Fасараб) Pуmъниx. Палеобалxанистиxа и
старобългаристиxа. II есенни mеxдународни четениx ,Проф.Hван Гълъбов¨.
Bелиxо Търново 14-17.11.1996 г. B.Търново-2000 г.
t). (HF-ПM™Г) - H.Fоровxова. Проблеmа mестонахоxдении ™арства Гаочан. M.1992
г.
u(. (HГ-X) - H.H.Гуmилев. Xунну. C-П. 1993 г.
u:. (H¡-П-3AПCF) - H.¡ончева-Петxова. 3наnи върху археологичесxи паmетниnи от
Cредновеxовна Fългариx - Vˆˆ - X в. C.1980 г.
u'. (MA,EП-×Т) - M.C.Aндреев, E.M.Пеmерева. ×гнобсxие теxстt. AHCCCP M.H.
1957 г.
u@. (MГ-HXCК) - Mитрополит Гедеон (Mитрополит Cтаврополtсxий и
Bладиxавxазсxий). Hсториx христиxнства на Cевернего Кавxаза. Vеб-сайт:
,Православие и ислаm¨ http://www.um-islam.nm.ru/2gedeon.htm
uC. (MК-BП) - Mаxсиm Карадxов. B Прародината. C.2004 г.
us. (MК,B-EППP) Mариx Китова-Bасилева. Eзиx и писmеност: произход и развитие.
C.2008 г.
ut. (MП) - ‚стер Hmтванович (Hиредtхаза), Клаус фон Карнап-Fорнхайm (Mарбург),
Bалериx Кулtчар (Aсод). ,Mагичесxие¨ подвесxи mечей в Карпатсxоm бассейне и
Cxандинавии. B¡H, N 2, 1994 г. /Bестниx ¡ревней Hстории бр.2, 1994 г./ ‰CR
‹algar Fenrirsson halgar#newmail.ru)
uu. (MPC) - Mонголtсxо-руссxий словарt - http://steppe.hobi.ru/materials/slovary.shtml
up. (MФ-‚Cu×-1) - M.P.Федотов . ,‚тиmологичесxого словарx чуваmсxого xзtxа¨ (1
тоm A-P pdI, 13Mb), uебоxсарt - 1996 г. Vеб-сайт: Monumenta altaica -
http://altaica.narod.ru/v-turks.htm
u). (MФ-‚Cu×-2) - M.P.Федотов . ,‚тиmологичесxого словарx чуваmсxого xзtxа¨ (2
тоm C-× pdI, 22 Mb) uебоxсарt - 1996 г. Vеб-сайт: Monumenta altaica -
http://altaica.narod.ru/v-turks.htm
p(. (HГ-OA) - Hиxола Гигов. Oрфей и азбуxата. Xелиопол. 2006 г. Vеб-сайт:
http://nikolagigov.hit.bg
p:. (HH-OMГПHOК) - H.B. Hеонтtев. Oбраз mировой горt в паmxтниxах исxусства
оxуневсxой xулtтурt. -
http://www.philosophy.nsc.ru/journals/humscience/3¸00/03¸Œeont'ev.htm Xурнал
219
,Гуmанитарнtе науxи в Cибири¨ бр.3.2000 г. xаxто и виx: H.B. Hеонтtев Cтела
оxуневсxой xулtтурt из улуса Тазtmина, Oпtт струxтурно-сеmантичесxого
анализа. http://www.philosophy.nsc.ru/journals/humscience/3¸01/02¸Œeon.htm
бр.3.2001г.
p'. (HП-ПH¡-¡M-сс-BC) - Hина Пигулевсxаx. К вопросу о ,писmеннtх народах¨
древности. ¡ревний mир - сборниx статии, посв. аxд. B.B Cтруве. M. 1962 г.
p@. (OM-ПMH) - O.A.Mудраx. Пратmрxсxаx mеталлургичесxаx леxсиxа. Vеб-сайт:
'Monumenha †ltaica¨ - http://altaica.narod.ru/papers.htm, адрес на статиxта -
http://altaica.ru/†rticles/metl1.pdI
pC. (OPC) - OCEТHHCКO-PVCCКHH CHOBAPI 3-е ¡OПOHHEHHOE H3¡AHHE
OКOHO 28 000 CHOB. Cостовили: F.F.Fигулаев К.E.Гагxаев, H.X.Кулаев,
O.H.Туаева. H3¡AТEHICТBO ƒHP• OP¡XOHHКH¡3E 1970 г. елеxтронна
версиx, от сайта: Oсетинсxий xзtx. ‰n line. http://lingvo.osetia.ru/index.html, виx
съmо http://www.allingvo.ru/›ˆC/iron-rus¸dictionary.htm
ps. (OC-К-КПКК) - O.H. Cоxол-Кутtловсxий. Колtnо из Петроссt и xопtе из
Ковелx. Cоxол-Кутtловсxий O.H., Кратxий обзор неxоторtх руничесxих
надписей xонтиненталtной Eвропt // ƒAxадеmиx Тринитаризmа•, M., ‚л N 77-
6567, публ.14531, 01.08.2007 http://www.trinitas.ru/rus/doc/avtr/01/0766-00.htm
pt. (П¡-¡FE) - ¡ревнобългарсxа епиграфиxа. П.¡обрев, M.¡обрева. C.2001г.
pu. (П¡-¡H¡К) - ¡а изтръгнеm слово от xаmъxа. П.¡обрев. C.2002 г.
pp. (П¡-3Ф) - П.¡обрев. 3латниxт фонд на българсxата древност.C.2005 г.
p). (П¡-EAКF) - Eзиxът на Aспаруховите и Куберови българи.П.¡обрев.C. 1995 г.
)(. (П¡-КК) - Каmенната xнига на прабългарите.П.¡обрев. C.1992 г.
):. (ПH-КПCHA) Панайот Hванов. Критичен поглед върху статиxта ,Hеизвестната
азбуxа¨ на полсxиx учен проф. д-р Eдвард Триарсxи Hауч. съобm. на CVF xл.
¡обрич, т. 10:58-62, 2008 г. (Eлеxтронна версиx),
http://geocities.com/usb¸dobrich/085.pdI
)'. (ПH-ПPH¡) - Панайот Hванов. Прабългарсxи руничесxи надписи отxрити в
¡обрудxа. Hаучно съобmение на CVF xлон ¡обрич, т.8, 2006 г. Vеб-сайт:
http://geocites.com/usb¸dobrich2/043.pdI
)@. (ПП-CПH-A-4-1992) - П.Петрова.Cтаробългарсxа петроглифна летопис. Cп.
,Aрхеологиx¨ xн.4, 1992 г.
)C. (П™CC) Полнtй ™ерxовно-славxнсxий словарt. Григорий ¡xчtенxо.
Hздателtство ,Oтчий доm¨, 2005 г. (фототипно издание от 1900 г.) Vеб-сайтове:
http://www.slavdict.narod.ru/ , http://www.knigka.inIo/2008/10/19/polnyjj-cerkovno-
slavjanskijj-slovar.html
)s. (PA-HК-P) - Pустаm Aбдулmанапов. Hсториx Кtргtзов. Oрхоно-Eнисейсxаx
руничесxаx писtmеностt. www.kyrgyz.tsu.ru/runs/runs.shtml
)t. (PF-ABP‚) - P.Fетрозов. A¡IГH: Bозниxновение и Pазвитие ‚тноса. Vеб-сайт:
,zihia.org Circassian ˆndependent Šebœource¨, адрес на статиxта -
http://zihia.org/cs.asp•…ˆ›÷106
)u. (PТC) - Pуссxо-татарсxий словарt - http://mtss.ru/•page÷dic¸rus-tat
)p. (PX) - Pусt и Xазариx, адрес на статиxта - http://white-society.org/index.php•
name÷Pages&op÷page&pid÷444
)). (CB-CК) - Cт.Bаxлинов. Форmиране на старобългарсxата xултура Vˆ-Xˆ веx.
Fългарсxо Hсторичесxо ¡руxество, Hздателство Hауxа и изxуство, Cофиx 1977 г.
Eлеxтронен адрес - www.promacedonia.org/sv/index.html
:((. (C¡C×) Cловарt древнего славxнсxого xзtxа, составленнtй по Oстроmирову
евангелиm. A. B. Cтарчевсxий. Hзд. A. C. Cуворина. CПб., 1899. Hа уеб-сайтове:
http://imwerden.de/cat/modules.php•name÷books&pa÷showbook&pid÷977 в pdI (jpg)
форmат, http://www.krotov.inIo/lib¸sec/18¸s/ta/rchevsky.htm
220
:(:. (CК-¡PП) - ¡ревнетtрxсxие руничесxие паmxтниxи. C.Клxmорний. M.1964 г.
:('. (CH-PPO¡) - Pечниx на редxи, остарели и диалеxтни дуmи в литературата
ни от XIX и XX веx. Cтефан Hлчев. C. 1998 г.
:(@. (CТ-¡X) - C.Толстов. ¡ревний Xорезm. M.1948 г.
:(C. (CCТM×) - Cравнителtнtй словарt тунгусо-mанtчxурсxих xзtxов.Mатериалt
x €тиmологичесxоmу словарm. Hздателtство ,Hауxа¨. Hенинградсxое отделение.
Hенинград 1975. Oтв. редаxтор B.H.™инnиус. Cоставители: B.A.Горnевсxаx,
B.¡.Колесниxова, O.A.Константинова, К.A.Hовиxова, Т.H.Петрова, B.H.™инnиус,
Т.Г.Fугаева.Cxанирование: Aлеxсандр Hидxиев (‚листа), 2005 г. Bсе файлt
представленt в форmате pdI и иmеmт разmер от 300 Кб до 5 Mб. Vеб-сайт:
,Monumenta altaica¨ - http://altaica.narod.ru/tms.htm
:(s. (C¡C×) Cловарt ¡ревнеславxнсxого xзtxа. Ф.Mиxлоmич, A.X.Bостоxов,
×.H.Fередниxов, H.C.Кочетов. Cанxт-Петербург 1899 г.
:(t. (ТК-3H-OHO×) - Т.Т.Каmболов. д.филолог.н. Oчерx истории осетинсxого xзtxа.
Hздателtство "HP', г.Bладиxавxаз, 2006 г. Vеб-сайт:
http://www.alanica.ru/writing/index.htm
:(u. (ФГ-C3HO) - Ф.ГVТHOB. CVFTEКТHBHIE 3AMEТКH ПO ¡PEBHEH H
CPE¡HEBEКOBOH HCТOPHH OCEТHH. Cп.¡арtxл бр.3. 2004 г. www.darial-
online.ru/2004¸3/gutnov.shtml
:(p. (XF-CXГ) - X.X. Fидxиев - Cвxтилиmе из Xуmаринсxого городиmа. XVˆˆ
"Крупновсxие чтениx" - http://www.nasledie.org/v3/ru/•action÷view&id÷142125
:(). (X¡-FVOC) - Xристо ¡иmитров. Fългаро-унгарсxите отноmениx през
средновеxовието. C. 1998 г.
::(. (XФ-П¡E) - Xадxар Фиmзи. Персийсxи дуmи в българсxиx езиx. C.2004 г.
:::. (uA×) - uáваm арçtн xчèсеm. Bиxипедири mатериал: http://cv.wikipedia.org/
::'. (RC,CП-КMК) - R.Cтепанов, C.Просxурин. Константt mировой xулtтурt.
Aлtфавитt и алtфавитнtе теxстt в периодt двоевериx.M.1993 г. Файл взxт с
сайта http://www.natahaus.ru/
::@. (Ch-›ˆV) - † ›ictionary oI the ˆranian Verb. Cheung.: http://www.indo-
european.nl/cgi-bin/main.cgi•root÷leiden
::C. (›-œˆŒ) - œlavic inherited lexicon. R.›erksen.: http://www.indo-european.nl/cgi-
bin/main.cgi•root÷leiden
::s. (›†-›…-b) - † dictionary oI …ocharian B. - ›. †dams.: http://www.indo-
european.nl/cgi-bin/main.cgi•root÷leiden …his database, created by œ.œtarostin and
†.Œubotsky, reIlects the text oI the book by ›ouglas Q. †dams † dictionary oI
…ocharian B, Œeiden œtudies in ˆndo-šuropean 10, Rodopi: †msterdam - †tlanta, 1999
(the book is still available at the ,šditions Rodopi¨, inIormation at:
http://www.rodopi.nl/home.htm). ‰nly the most obvious typos have been tacitly
corrected.
::t. (›R…) - Šoerterbuch: ›eutsch-Russisch-…adschikisch. Vеб-сайт: http://www.ge-
li.de/
::u. (E›GŒ) - †n štymological ›ictionary oI the Gaelic Œanguage MacBain, †lexander
Gairm Publications, 1982 Published by Gairm Publications, 29 Šaterloo œtreet,
Glasgow G2 6BZ …el. 041-221 1971.Printed by Clark Constable (1982) Œet, šdinburgh
ˆœB‡ 0 901771 68 6 1st edition 1896 2nd edition (revised) 1911 Photolitho Reprint
oI 1911 edition 1982 Keyed in by Caoimhin P. O ›onnaile, œabhal Mor
‰staig.‹…MŒ version by John …. McCranie, œan Francisco œtate „niversity. -
http://www.ceantar.org/›icts/MB2/index.html
::p. (šG) - štruscan Glossary.:
http://www.geoocites.com/†thens/Forum/štruscanGlossary.htm
221
::). (šˆ›) - Focloir Bearla-Gaeilge (šnglish-ˆrish ›ictionary) :
http://www.crannog.ie/Iocloir.htm
:'(. (ˆš›) - ˆskaskimi šnglish dictionary.
www.angelIire.com/sd/tajikistanupdate/isheng.html
:':. (ˆšš) - ˆndo-šuropean etymology by œ. œtarostin.: http://starling.rinet.ru …he ˆndo-
šuropean database, compiled on the basis oI Šalde-Pokorny`s dictionary by œ. Œ.
‡ikolayev. †ll etymologies are also linked - whenever it is possible - to Pokorny`s on-
line etymological dictionary.
:''. (JP-›C†Š) - ›ictionary oI most common †Všœ…† words. Copyright 1995, Joseph
‹. Peterson.: http://www.avesta.org/avdict/avdict.htm#dctb
:'@. (KC-B…CCC) - ›r. Constantin Chera. B†œ†R†Bˆ. …‹š C†Vš C‹„RC‹šœ
C‰MPŒšX. ›escription oI the archaeological site and oI the carved images.:
http://inoe.inoe.ro/constanta/pagini/p13.html
:'C. (Œ-ˆ†ˆŒ) - ˆndo-†ryan inherited lexicon. - A.Œubotsky.: http://www.indo-
european.nl/cgi-in/main.cgi•root÷leiden
:'s. (P-ˆšŠ) - ˆndogermanisches etymologisches Šoerterbuch. J.Pokorny.:
http://www.indo-european.nl/cgi-bin/main.cgi•root÷leiden …he database represents the
text oI J. Pokorny`s ,ˆndogermanisches štymologisches ŠJrterbuch¨, scanned and
recognized by George œtarostin (Moscow), who has also added the šnglish meanings.
…he database was Iurther reIurnished and corrected by †. Œubotsky.
:'t. (œ-†š) - †ltaic etymology. œ. œtarostin. Copyright 1998-2003. ‚то
€тиmологичесxий словарt алтайсxих xзtxов, над xоторtm группа исследователей
- C.Cтаростни, A. B. ¡tбо, O. A. Mудраx и H. Bерваmидзе - работали уxе оxоло
четtрех лет. ‚та база даннtх содерxит болtmое xоличество еmе доволtно
сtрого mатериала, xоторtй mt надееmсx отполироватt в финалtноm издании.
Oднаxо mt готовt вtставитt €тот mатериал на всеобmее обозрение, чтобt
последние достиxениx алтаистиxи стали обmедоступнtmи.: www.starling.rinet.ru
:'u. (œ-“š) - “enisseian etymology. œ. œtarostin. Comparative vocabulary oI the
“enisseian languages, published as œtarostin 1995. …he glosses and comments here are
in Russian (no šnglish translation is available yet), so you need a Cyrillic Iont and
some knowledge oI Russian to utilize this database. ›atabase structure.:
www.starling.rinet.ru
:'p. (ТŠ) - Тmрxсxие Писmенности - Cвод Hадписей. Vеб-сайт: …ürkic Šorld -
http://s155239215.onlinehome.us/turkic/30¸Šriting/Codex°20šuro†siatic›on
°20Ru.htm
:'). („š) - „ralic etymology by œ. œtarostin. http://starling.rinet.ru …his is the database
that had been originally (in the early 90`s) started by š. ‹elimski on the basis oI
Redei`s dictionary („šŠ), but leIt unIinished. …he material Irom „šŠ was ultimately
transIerred into the database by œ. œtarostin, so it is available as a more or less complete
product right now. Meanwhile, œ. ‡ikolayev is working on expanding it considerably
and constructing a number oI subordinated databases, so we expect a renovated „ralic
database system shortly.
:@(. (Vœ-š…›) - 'štymological …able dictionaries oI language Iamilies, ˆndoeuropean,
…urkic, Finno-„gric, ˆranian,Germanic¨ . Valenyn œtetcuk -
http://www.geocities.com/valentyn¸ua/
222

СЪДЪРЖАНИЕ Кой е проф.Г.Ф.Турчанинов стр.3 Произход на алано-древнобългарското писмо стр.6 Сравнителен анализ на алано-древнобългарската писменост стр.19 Алано-древнобългарските руни и глаголицата стр.33 Германски и алано-древнобългарски руни стр.39 Тюркски руни стр.41 Славянски руни стр.46 Надписи и тълкуване стр.47 І.Надписи със „скитски”, „староосетински” или „алански” руни разчетени от Г.Ф.Турчанинов в находки от „скитската и сарматската” епоха стр.47 ІІ.Средновековни алано-древнобългарски (донско-кубански) надписи от салтомаяцката култура стр.59 ІІІ. „Киевското писмо” стр.97 ІV.Надписи от Дунавска България стр.99 А.Надписите от Мурфатлар стр.99 Интерпретация и разчитане стр.100 Б.Рунически надписи от други части на България стр.120 V.Надписи върху съкровището от Наги-Сент Миклош стр.134 VІ.Надписи на „древнобългарски” език с гръцки букви стр.145 VІІ.Надписи с гръцки букви на осетински и адигски (кабардински) език стр.158 Някои древнобългарски символи стр.164 Заключение стр.171 Приложения стр.173 Използвана литература стр.215

2

You're Reading a Free Preview

Download