P. 1
Avtoreferat M Levunlieva

Avtoreferat M Levunlieva

|Views: 5|Likes:
Published by AB
Avtoreferat M Levunlieva
Avtoreferat M Levunlieva

More info:

Published by: AB on Jan 21, 2014
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

01/21/2014

pdf

text

original

МИЛЕНА ДИМИТРОВА ЛЕВУНЛИЕВА

ПОНЯТИЙНОТО ПРОСТРАНСТВО ВОДА/ТЕЧНОСТИ КАТО
ИЗТОЧНИК НА ОНТОЛОГИЧНИ МЕТАФОРИ В
БЪЛГАРСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК


Автореферат
на дисертация за присъждане
на научната и оразовате!на степен „до"тор”























#офия
2011
- 2 -
Дисертационният труд е осъден в $атедрата по ан%!ицисти"а и
а&ери"анисти"а при 'а"у!тета по "!асичес"и и нови фи!о!о%ии на
#офи(с"ия университет „#в. $!и&ент О)ридс"и”.
Дисертант"ата раоти в $атедрата по педа%о%и"а при 'а"у!тета по
педа%о%и"а на *%озападния университет „Неофит Ри!с"и”.

























+а,итата на дисертационния труд ,е се състои на ...........................
от ...................... в за!а ................ на #офи(с"и университет „$!и&ент
О)ридс"и”.


- 3 -
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ЛЕВУНЛИЕВА

ПОНЯТИЙНОТО ПРОСТРАНСТВО ВОДА/ТЕЧНОСТИ КАТО
ИЗТОЧНИК НА ОНТОЛОГИЧНИ МЕТАФОРИ В
БЪЛГАРСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК

Автореферат
на дисертация за присъждане
на научната и оразовате!на степен „до"тор”

Научен ръ"оводите!:
проф. д.ф.н. Ма(я -енчева



Научно жури:
проф., д.ф.н. Ма(я -енчева
проф., д.ф.н. Мария -опова, ч!ен-"оеспондент на .АН
проф., д.ф.н. #тефана Ди&итрова
проф. Ирена Васи!ева
доц. Мария /еор%иева










#офия
2011


- 4 -
I. СЪДЪРЖАНИЕ И ОБЩ ОБЕМ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ
ТРУД
-ред!оженият дисертационен труд и&а с!едната стру"тура:
Увод
1. $ритичес"и ана!из на теориите за &етафората от древна /ърция
до днес
2. $онцептуа!на ра&"а на изс!едването
3. Равни,а на &ито!о%изация на &ито!о%е&ата ВОДА
4. Метафорично стру"туриране на вътре0ната реа!ност чрез
поняти(ното пространство ВОДА/ТЕ1НО#ТИ
5. Метафорично стру"туриране на взаи&оде(ствието &ежду
вън0на и вътре0на реа!ност чрез поняти(ното пространство
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ
6. Ро!ята на &етафората в "онте"стуа!изацията на вътре0ната и
вън0ната реа!ност
7. Течните &етафори в "онструирането на социа!ната реа!ност
+а"!2чение
.и!ио%рафия
-ри!ожение 1. $орпус на ан%!и(с"и ези"
-ри!ожение 2. $орпус на ъ!%арс"и ези"
Рез2&ета "ъ& вся"а %!ава от съ,инс"ото из!ожение
О,ият ое& на дисертационния труд е 288 страници, от "оито 244
страници – научен те"ст, 11 страници – и!ио%рафия и
!е"си"о%рафс"и източници и 33 страници – при!ожения.

II. АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА
В "о%нитивните изс!едвания вър)у &етафората "ато &ис!овен
&оде! !ипсва еднозначно &нение по въпроса за в!иянието на
"у!турата вър)у &етофириацията на астра"тните понятия, "а"то и за
фа"торите, "оито я опреде!ят.
Раз!ичията в &ненията се дъ!жат на о,отеоретични и на
специфично-пра%&атични причини "а"то. Един от начините за
разре0аването &у е про&яна на до&инира,ата в &о&ента
оно&асио!о%ична ра&"а в се&античния "о%нитивен ана!из, при "оято
на(-напред се изира астра"тна поняти(на "ате%ория и
- 5 -
а"тивира,ите я понятия и с!ед това се търси тя)ното !е"си"о-
се&антично представяне в ези"а. В подони с!учаи вър)у
ое"тивността на изс!едовате!с"ия под)од, произ!иза,а от
пъ!нотата на ези"овия &атериа!, в!ияе и фа"тът, че изс!едванията
вър)у ор%анизацията на поняти(ната стру"тура зависят от подрония
и пъ!ен ана!из "а"то на поняти(ното пространство-це!, та"а и на
поняти(ното пространство-източни" на &етафорични прое"ции.
-оради тази причина о)ватът на този тип изс!едвания се о%раничава
значите!но в с!едствие на фра%&ентарния ана!из на пространството-
източни".
+а раз!и"а от повечето изс!едвания, издържани в та"ава
теоретична ра&"а, пред!оженият в настоя,ото изс!едване под)од е
се&асио!о%ичен. -ри не%о се из)ожда от "он"ретното по!е-източни"
на &етафорични прое"ции и се изс!едват всич"и "онструирани чрез
не%о астра"тни понятия. Ези"овият &атериа! представ!ява "орпус от
466 &етафорични употреи, е"сцерпирани от речници и е!е"тронни
ар)иви на двата ези"а, от "оито 251 от ан%!и(с"и и 215 от ъ!%арс"и
ези".
Изорът на поняти(ното пространството ВОДА/ТЕ1НО#ТИ е
проди"тувано от фа"та, че те са основни %радивни е!е&енти "а"то във
физичес"ия, та"а и в &итично-ре!и%иозния свят на чове"а. Водата
&оже да се раз%!ежда от една страна "ато ое"т от реа!ността с
осоена важност за чове0"ото съ,ествуване и едновре&енно с това
и&а и своите чисто си&во!ни, &ито!о%ични и фо!"!орни
интерпретации.
Отту" произтича и естествената дво(ственост на понятието вода,
"оето "одира инфор&ация "а"то на равни,ето на "оре!ационно
взаи&оде(ствие (co-relational interaction)
1
&ежду чове"а и о"о!ната
среда, та"а и на &иторе!и%иозно равни,е.

1
Тер&инът се въвежда от Lakoff, G. (1987) за оозначаване на онези
отно0ения &ежду чове"а, не%овия социу& и средата, в "оято те
взаи&оде(стват, "оито задават пара&етрите на у&ението да се зае!язват
при!и"и и с)одства &ежду привидно несвързани ое"ти.
- 6 -
Изорът на се&асио!о%ичен под)од при изс!едването на
онто!о%ичните
2
&етафори от по!ето-източни" ВОДА/ТЕ1НО#ТИ се
основава на допус"ането, че взаи&оде(ствието &ежду двете равни,а
на "одиране в!ияе вър)у "онструирането на астра"тни поняти(ни
пространства. -оради това анализ! на "#$!$!и"ни!%
&а#а'!%#и(!и'и )$*% +а +$,%+% +$ #%з-л!а!и, из.(н.,а/и
,заи)$+%0!,и%!$ )%*+- '-л!-#ни. и %)"и#и1ни. $"и! , "#$2%(а
на )%!а3$#и1на!а '$н2%"!-ализа2и..
#)ва,ането за систе&ния )ара"тер на "онцептуа!ните &етафори
(цит. съч.: 7) и тя)ната стру"турна природа (Lakoff, Johnson 1999)
позво!ява да се предпо!ожи, че та"ъв вид изс!едване &оже да доведе
и до изводи относно &е)аниз&и, чрез "оито онто!о%ичната &етафора
"ато вид "онцептуа!на &етафора опосредства връз"ата идеална
реалност - материална действителност. Те са представени в
поняти(ната стру"тура чрез раз!ични, но взаи&ноопреде!я,и се
понятия – "он"ретни, дире"тно възни"ва,и от те!есния опит и
астра"тни, т. е. стру"турирани &етафорично.
Важно е да се оте!ежи, че и&п!ицитният си&во!ен аспе"т на
поняти(ното пространство ВОДА/ТЕ1НО#ТИ, раз%!еждано "ато
източни" на онто!о%ични &етафори в ъ!%арс"ия и ан%!и(с"ия ези",
у!еснява процеса на установяване на &иторе!и%иозни и фо!"!орни
с!еди в &отивацията на ези"овите изрази, реа!изира,и тези
&етафори. .ез да се извежда на преден п!ан "ато це! на изс!едването,
този процес потвърждава резу!татите, пости%нати чрез ана!иза на
ези"овите данни, "ато %и поставя в "онте"ста на дру%и две
се&иотични (и &оде!ира,и) систе&и.

III. УВОД
О4%'! и "#%+)%! на из(л%+,ан%!$
Трудностите при о%раничаването на ое&а и съдържанието на
понятието и тер&ина култура изис"ват специфична "он"ретизация на
)ара"теристи"ите на пространството ВОДА/ТЕ1НО#ТИ "ато

2
$онцептуа!ните &етафори, стру"турира,и понятия за астра"тни
съ,ности чрез понятия за пред&ети и сустанции, се опреде!ят "ато
онто!о%ични (Lakoff, Johnson 1980: 25).
- 7 -
източни" на онто!о%ични &етафори. +а да се изясни "у!турната
&отивация в процеса на &етафоричната "онцептуа!изация е
нео)оди&а &а"си&а!на своода на при!ожение "а"то на
"о%нитивни, та"а и на традиционни &етоди и процедури на
се&античен ана!из. Едновре&енно с това изс!едването позво!ява
третирането на &етафората "ато S-"од (Е"о 1993), "ъдето една
систе&а, в с!учая &ито!о%ичната и фо!"!орната "ато не(на #%-
ин!%#"#%!а2и., се представят чрез дру%а - ези"овата.
-оради тези причини $4%'!! на изс!едването, а и&енно
&а#а'!%#и(!и'и!% на "$н.!и0н$!$ "#$(!#ан(!,$
ВОДА/ТЕЧНОСТИ 'а!$ из!$1ни' на $н!$л$5и1ни )%!а3$#и ,
4л5а#('и. и ан5ли0('и. %зи', се "он"ретизира на три равни,а:
• на ити(но равни,е – чрез прототипните )ара"теристи"и на
понятията, "оито а"тивират поняти(ното пространство
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ;
• на &ито!о%ично равни,е - чрез све,ените фун"ции на водата
в &итопоетичес"ото &ис!ене
3
;
• на фо!"!орно равни,е – чрез представяне на фо!"!орните
с)ва,ания за те!есните течности и тя)ното възде(ствие вър)у
)ара"тера и поведението на чове"а.
-о този начин се оси%урява достатъчно из)оден &атериа!, с
по&о,та на "о(то "#%+)%!! на изс!едването - ,заи)$+%0(!,и%!$
на '-л!-#ни. и !%л%(ни. $"и! , )$!и,а2и.!а на $н!$л$5и1ни!%
)%!а3$#и ( "#$(!#ан(!,$-из!$1ни' ВОДА/ТЕЧНОСТИ се
интерпретира "ато тип се&антична &отивация на съответсва,ите и&
ези"ови единици.


3
Тези фун"ции са представени под фор&ата на антропо!о%ичен &оде! на
основните "ате%ориа!ни опозиции, "оито превръ,ат водата от е!е&ент на
"ос&о!о%ично ор%анизираната &ито!о%ична все!ена (То"арев, Ме!етинс"и
1980) в &ито!о%ичен зна" и!и %рупа отно0ения, реа!изира,и връз"ата
&ежду ес)ато!о%ичните и "ос&о%оничните &итове "ато &ито!о%ично
означава,о и &ито!о%е&ата ВОДА "ато &ито!о%ично означае&о. В
„#тру"тура на &ита” Леви-#трос до"азва, че тези повтаря,и се отно0ения са
инди"ация за универса!ния )ара"тер на основните &ито!о%ични с2жети.
- 8 -


Ц%ли и за+а1и
Та"а "он"ретизираните ое"т и пред&ет на изс!едването водят до
фор&у!иране на с!едните це!и и задачи, осъ,ествени на раз!ични
равни,а:
Ц%ли:
1) на равни,е вера!изация на астра"тните понятия,
стру"турирани чрез пространството ВОДА/ТЕ1НО#ТИ да се
изс!едва опосредства,ата ро!я на &етафората при взаи&оде(ствието
&ежду идеа!ната реа!ност и &атериа!ната де(ствите!ност и да се
опреде!и &ястото на &етафоричната "онцептуа!изация в ези"овото
съзнание на носите!ите на ъ!%арс"ия и ан%!и(с"ия ези";
2) на равни,е &иторе!и%иозна и фо!"!орна интерпретация да се
ана!изира връз"ата език – култура в процеса на &етафоричната
"онцептуа!изация;
3) на равни,е ити(ни прояви на водата и течностите "ато
сустанции да се опреде!ят основните се&антични признаци,
)ара"теризира,и типовете връз"и &ежду пространството-източни" и
пространствата-це!.
4

Та"а поставените це!и предпо!а%ат изпъ!нението на с!едните
за+а1и:
1) да се изс!едва ити(ната &отивация на течните &етафори;
2) да се изс!едват фо!"!орните с)ва,ания в двете "у!тури за
в!иянието на те!есните течности вър)у )ара"тера и поведението на
чове"а;
3) да се опреде!ят равни,ата на &етафоризация на &ито!о%е&ата
ВОДА.

4
Из)ожда се от допус"ането, че те &о%ат да ъдат дире"тни, т. е.,
призтича,и от е&пиричната връз"а човек – вода/течности (прозрачност,
движение, дълбочина, и др., и!и индире"тни, т. е., дъ!жа,и се на
възде(ствието на вън0ни фа"тори (про&яна на температурата) вър)у
водата/течностите, а отта& и вър)у "оре!ационното и& взаи&оде(ствие с
чове"а).
- 9 -
+а осъ,ествяването на третата задача се прие&а с)ва,ането на
О!%а 'ра(денер%, че &ито!о%ичният ораз, "о(то е прототип на
съвре&енната поетична &етафора, всъ,ност стои в основата на
астра"тното &ис!ене. Раз%ръ,ането на &ито!о%ичния ораз в
понятие според 'ра(денер% се осъ,ествява на ня"о!"о етапа:
• неназованото, !атентно астра"тно понятие се
идентифицира с "он"ретна съ,ност (напри&ер мъка -
бездна);
• то се асоциира основно по оразен път с една и!и повече
от съ,ествените )ара"теристи"и на тази съ,ност;
• на фина!ния етап астра"тното поятие започва да се
назовава с "он"ретната ези"ова единица, а установените
вече оразни асоциации постепенно водят до развиването
на астра"тно значение, основано на специфични сво(ства
от "он"ретния ое"т. ('ре(денер% 1978: 181).
М%!$+и и "#$2%+-#и на анализ
-ред!оженият ана!из, издръжан в ра&"ите на "о%нитивния под)од
и азиран на "орпусен е&пиричен &атериа!, е се&асио!о%ичeн и
прос!едява връз"ата конкретно/абстрактно значение – лексикална
форма – телесен/културен опит. На(-напред се опреде!ят ое&а,
ор%анизацията и съдържанието на се&античното по!е
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ според фун"циона!ния "ритери( взаимодействие
на човека с водата/течностите. Това подпо&о%на подора на
ре!евантни ези"ови единици в двата "орпуса. На ниво фразео!о%изъ&,
изразите и&ат за сво( се&античен център !е"се&и от се&античното
по!е ВОДА/ТЕ1НО#ТИ и!и "онструират ситуации, )ара"теризира,и
водата и течностите "ато сустанции, "а"то и те)ния ефе"т вър)у
чове"а и о"о!ната среда. На ниво &етафорично употреена ду&а
с!овосъчетанията и!2стрират въз&ожните вторични значения, "оито
се отнасят за: 1) ситуации, състояния и фено&ени, "оито са резу!тат
от взаи&оде(ствието &ежду водата (течностите) и чове"а (преливам
от ...., давя се в...., плувам в ...); 2) състоянията на водата и течностите
и те)ните прототипни "ачества, "а"то и ефе"та на о"о!ната среда
вър)у дина&и"ата на тези състояния (завирам, изпарявам се, газирам
се).
- 10 -
Ези"овите &етафори "ато стру"турно-се&антична изява и начин на
достъп до онто!о%ичните &етафори в поняти(ния се%&ент
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ в двата ези"а са изс!едвани в ра&"ите на
"о%нитивната &атрица, "ато се при!а%а "о&иниран се&античен и
стру"турен ана!из.
На се&антично равни,е:
• &но%означните !е"се&и се под!а%ат на "о&понентен и
"онте"стуа!ен ана!из, "оито оси%уряват аза за
раз%!еждането на те!есната (ити(на) &отивация на
&етафоричните и& употреи;
• фразео!о%из&ите
5
се ана!изират чрез "о%нитивно-
се&антични процедури, с по&о,та на "оито се опреде!ят
оразните с)е&и, из%ражда,и съответните идеа!изирани
"о%нитивни &оде!и; установява се взаи&оде(ствието
&ежду &етафоричните прое"ции и &етони&ичните
за&ествания в ра&"ите на едно и съ,о поняти(но
пространство; изс!едват се топо!о%ията и дина&и"ата на
идеа!изираните "о%нитивни &оде!и, ор%анизирани
посредство& инду"тивно изведените от "орпуса оразни
с)е&и.
На сту"турно-%ра&атично равни,е:
• се изс!едва в!иянието на %ра&атичес"ата фор&а вър)у
&етафоричното "онструиране на астра"тни понятия;
• се&античните ро!и в дъ!инната и повър)нинната
стру"тури на равни,е изречение се ана!изират в ра&"ите
на теориите за фре(&овете и с"риптовете
6
.

5
$ритериите за степен на фразео!о%изация, изпо!звани в изс!едването, са
адаптирани от Вино%радов (1979).
6
-роцедурата се при!а%а са&о в рури"ата, посветена на &етафоричния ези"
за е&оциите, "о(то е типичен при&ер за раз%ръ,ането и
операциона!изирането на те&пора!ната инфор&ация, съдържа,а се в
понятията за е&оции, под фор&ата на с"риптове (Abelson, Schank 1987;
Shaver, Schwartz, Kirsen, O’Connor 1984), прототипни сценарии и!и с2жети
(Kövesces 1995; Lakoff 1987; Апресян 1995). Тер&инът скрипт е въведен в
"о%нитивната пси)о!о%ия за оозначаване на усто(чивите ситуационни
- 11 -
-одона ор%анизация на равни,ата на ана!из в съответствие със
специфи"ата на ана!изираните ези"ови данни оси%урява въз&ожност
деду"тивно фор&у!ираната )ипотеза на изс!едването да ъде
до"азана по инду"тивен път, "ато за це!та ан%!и(с"ият и ъ!%арс"ият
"орпуси не се изпо!зват за и!2страция, а за основа на всич"и
предварите!ни допус"ания, на!2дения и изводи.

III. ГЛАВА ПЪРВА
К#и!и1%('и анализ на !%$#ии!% за )%!а3$#а!а $! +#%,на
Г#2и. +$ на6и +ни.
/!авата, представя,а "ритичес"и ана!из на теориите за
&етафората от древна /ърция да на0и дни, съдържа осе& пара%рафа,
"оито дис"утират раз!ични тра"тов"и за съ,ността на &етафората и
не(ната идентифи"ация в ези"а (частна теория на &етафората) и за
процеса на &етафоризиране "ато &ис!овен &оде! (о,а теория на
&етафората).
-ървият пара%раф е посветен на Аристоте!евата теория за
&етафората, представена в студията „Между ретори"а и поети"а:
Аристоте!” (Ри"3ор 1994: 13 - 61), "оято се доразраотва и се
"он"ретизира за це!ите на изс!едването. Въз основа на "о&ентарите
на Ри"3ор за &етафоричната но&инация "ато „"ате%ориа!на
транс%ресия” (цит. съч.: 30) и на "ритичния прочит на „+а
поетичес"ото из"уство” и „+а риторичес"ото из"уство” се сти%а до
за"!2чението, че в Аристоте!евата теория са нае!язани четирите

редове, фор&ира,и се у чове"а, в процеса на ор%анизация на разнородните и
разно"ачествени преживявания. -онятието е свързано с разирането за
ситуационната стру"тура на опита (не%овата "а!е(дос"опичност), чиято
стереотипизация под фор&ата на поведенчес"и &оде!и изис"ва вре&е и е
постепенна (Минчев 2000: 4). И&енно тази )ара"теристи"а на чове0"ия опит
стои в основата на тер&ина скрипт в значението, изпо!звано в
!ин%висти"ата, "ъдето то( се дефинира "ато „те&пора!ната инфор&ация,
за!ожена в астра"тните понятия, "оято и&а отно0ение "ъ& усто(чивото
редуване на поведенчес"и реа"ции в процеса на ситуационното
преживяване” (Abelson, Schank 1987: 174)
- 12 -
основни въпроса за &етафората "ато яв!ение и "ато процес, "оито
до&инират изс!едванията в тази о!аст в раз!ични периоди:
• &етафората "ато у"ра0ение и "ато риторичес"о средство, а
отта& и "ато ези"ова девиация;
• &етафората "ато фено&ен на дис"урса (Ри"3ор 1994: 31);
• &етафората "ато средство за реор%анизиране на
съ,ествува,ия в реа!ността ред (цит. съч., стр. 30), т. е.
"ато потенциа!но средство за ре-"ате%оризация;
• &етафоричното название "ато специфична ези"ова
употреа, чието значение се основава на споде!ено
извънези"ово знание.
Вторият пара%раф на първа %!ава представя с)ва,ането на
Джанатиста Ви"о за трите фази на %!ото%енезиса, в )ода на "о(то
постепенно се %уи естествената &етафоричност на езиците на
древните нации (the genteеl nations). От една страна тази
&етафоричност се поражда от изпо!зването на и&ена на ожества и на
ду&и, отнася,и се до те)ните атриути, за оозначаването на
разнооразни аспе"ти на реа!ността (Vico 1948: 131) и от употреата
на ду&и, оозначава,и „живи сустанции” (living substances), т. е
части от чове0"ото тя!о за оозначаване на ое"ти от неживата
&атерия и природата, от дру%а (цит. съч., стр. 131). -остепенно тя
отстъпва &ясто на о,и понятия, назовава,и "!асове от с)одни
ое"ти, яв!ения и процеси от де(ствите!ността. Тя)ното значение се
"орени не в &отивираната връз"а &ежду съдържание и фор&а, а в
"онвенциона!ния и& )ара"тер (Vico 1948: 118).
-одоно с)ва,ане за %!ото%енезиса предпо!а%а, че в древните
езици &етафората фун"ционира "ато за&естите! на понятията-
"!асе&и, "оито се вера!изират с развитието спосоността на чове"а
да астра)ира, синтезира и прераотва инфор&ация.
В първите две рури"и на третия пара%раф се представят основни
!ин%вистични с)ва,ания, допринес!и за изясняване &е)аниз&ите за
идентифи"ация на &етафората, разирана "ато ези"ово яв!ение, "оето
се проявява в резу!тат на нару0ение на прави!ата за "о&иниране на
!е"се&и, "оито и&ат със съиз&ери&и се&антични признаци (selection
restrictions).
- 13 -
В рури"а 1.3.3. се изяснява връз"ата &ежду пси)о!о%ичес"ата и
!ин%вистичната тра"тов"а на &етафората и се "о&ентира идеята на
Ма("ъ! Реди за отно0ението език – реалност "ато ана!о%ично на
отно0ението модел – оригинал. Изяснява се с)ва,ането за
взаи&оде(ствието метафора – познание - въображение в процеса на
из%раждане на връз"ите &ежду фор&ата и съдържанието на едно
понятие (Reddy 1980).
#поред Реди в ра&"ите на това взаи&оде(ствие &етафората
фун"ционира "ато специфично средство за изразяване на значение в
с!учаите, "о%ато сферата на у"ва!на референтност (literal sphere of
reference) не е в състояние да доведе до разиране на употреата на
"он"ретна ези"ова единица (цит. съч.: 67).
1етвъртият пара%раф се състои от четири рури"и, "оито
представят основните с)ва,ания от о,ата теория на &етафората. В
рури"а 1.4.1. на преден п!ан се извежда идеята за &етафората "ато
поняти(но структуриращо устройство (Goodman 1976; Bergmann
1991)
7
.
В рури"и 1.4.2 и 1.4.3. се представят две взаи&но свързани и
допъ!ва,и се теории: 1) с)ва,ането на Ивор Ричардс за &етафората
"ато взаи&оде(ствие на идеи, а не на знания за речни"овите
дефиниции на ду&ите (Ричардс 1990: 60); 2) теорията за &етафората
"ато взаи&оде(ствие &ежду &ножества от асоциации (interactions
between sets of associations) на Ма"с .!е" (1962). -одчертава се, че и
два&ата автори прие&ат, че процесът на &етафоризиране: 1) зася%а не
ду&ите, а идеите и асоциациите, "оито стоят зад тя); 2) представ!ява
фи!триране на по!учена по дире"тен път поняти(на инфор&ация по
начин, "о(то позво!ява взаи&оде(ств(ствие &ежду %ореспо&енатите
асоциативни връз"и (.!е" 1962: 38). Из"азва се &нението, че в
с!едствие на %о!я&ото в!ияние на стру"турния под)од вър)у
се&античните изс!едвания в средата на &ина!ия ве", изясняването на

7
Тер&инът, изпо!зван за представяне на с)ва,анията на Не!сън /уд&ан и
М. .ер%&ан за &етафората "ато &е)анизъ& за стру"туриране на поняти(ната
систе&а, е зает от Лот&ан, М. (1990). Поетика. Типология на културата.
#офия: Ли", "ъдето то( е изпо!зван по отно0ение на ези"а "ато първична
(спря&о &ито!о%ията и "у!турата) &оде!ира,а (и стру"турира,а) систе&а.
- 14 -
връз"ата &ежду стру"турира,ата фун"ция на &етафората и
"о%нитивната ( фун"ция е затруднено. 4в!ението се отдава на
пре"о&ерното съсредоточаване на се&античния ана!из вър)у
ези"овия зна" и не%овата )ара"теризация чрез отде!ни "о&поненти на
значението за с&ет"а на )о!истичната &у интерпретация.
Въз основа на !е"цията на Н. 1о&с"и, състоя!а се в Н2 Де!)и през
2002 %., в "оято то( за,итава иеята за "о%нитивиз&а "ато ево!2ция, а
не рево!2ция в научния дис"урс, в рури"а 1.4.4. се пред!а%а
интерпретация на ня"ои фи!ософс"и теории за &ента!ната
репрезентация на реа!ността "ато въз&ожни предвестници на
"о%нитивния под)од "ъ& ези"а.
В петия пара%раф, състоя, се от четири рури"и, се ана!изират в
сравните!ен п!ан важни с)ва,ания за у"ва!ната и прeносната
интерпретация на значението в "онте"са на:
1) "о%нитивното с)ва,ане за единството &ежду поняти(ната и
се&античната стру"тура – рури"и 1.5.1 и 1.5.2;
2) )ипотезата за (ерар)ичността на значението (graded salience
hypothesis) на Ра"е! Джора (Giora 2002) – рури"а 1.5.3;
3) се&иотичната идея за значи&ите )ара"теристи"и на ое"тите,
отразени в !е"се&ите, "оито %и оозначават, "ато потенциа!ни
интерпретанти на всич"и понятия, "оито притежават тези
)ара"теристи"и (Е"о 1993) – рури"а 1.5.4. .
В 0естия пара%раф, "о(то се състои от две рури"и, се "о&ентира
"о%нитивното с)ва,ане за единството на процесите на интерпретация
на у"ва!ното и преносното значение от %!една точ"а на:
1) прототипната теория за "ате%оризацията (Rosch 1973; Mervis,
Rosch 1975) – рури"а 1.6.1;
2) с)ва,ането на Лорънс .арса!у за "ате%ориите ad hoc (Barsalou
1983; 1985; 1987) – рури"а 1.6.2.
-од!а%а се на "ритичес"и ана!из теорията на Джордж Ле("оф за
радиа!ните "ате%ории и принципите на ре-"ате%оризация (1987).
Оосновава се допус"ането, че принципът на &ита и вярванията
(myth-and-belief principle), принципът на до&инантната
)ара"теристи"а (important property principle) и принципът на
стру"турираното по пътя на е&пиричния опит поняти(но
- 15 -
пространство (experiential domain principle) се на&ират в (ерар)ични
отно0ения, "оито се проявява% в процеса на &етафорична (и
&етони&ична) ре-"ате%оризация.
#ед&ият пара%раф на първа %!ава дис"утира ня"ои теории за
се&античното представяне на астра"тно значение в ези"овата
систе&а (1.7.1.) и в &ито!о%ичния се&иозис (1.7.2). +а це!та се
раз%!еждат теорията на О!%а 'ра(денер% (1978) за &ито!о%ичния
ораз и с)ва,анията на $ристофър Джонсън за ро!ята на
е&пиричния опит при фор&ирането на връз"и &ежду
сензорно&оторните сти&у!и в ранното детство и
недис"ри&инативните, перцептивни и неосъзнати представи за
астра"тни съ,ности, чието диференциране в поняти(ната стру"тура
се осъ,ествява на по-"ъсен етап (Johnson 1999).
В пос!едната, трета рури"а на сед&и пара%раф се ана!изира
)ипотезата на Ив #уицър за а!е%оричността на &ито!о%ичния из"аз
"ато основа на ня"ои &етафори в съвре&енната "артина на света
(Sweetser 1995). Тази )ипотеза се потвърждава от ори%ина!ен при&ер
на автора на настоя,ото изс!едване в "онте"ста на &етафората за
съити(ната стру"тура (event-structure metaphor).
Ос&ият пара%раф е съставен от три рури"и. То( се зани&ава с
в!иянието на етно"у!турния "онте"ст, в "о(то ези"овото съзнание
фун"ционира и се развива. 'о"усът на ана!иза е вър)у
&етафоричната "онцептуа!изация "ато понятиен инвариант и
средствата за не(ното ези"ово изразяване по стру"турно-се&античен
път "ато не(ни варианти
8
.
Те&а на първата рури"а са &оде!ите за представяне на "у!турна
инфор&ация в ези"а и !е"си"она. -редставя се на"рат"о теорията на
Верони"а Те!ия за !ин%во-"у!турната относите!ност и за &оде!ите на
"одиране на "у!турна инфор&ация в ези"а (Teliya et al. 1998). Във
втората рури"а се интерпретира ро!ята на "онцептуа!ната &етафора
при (ерар)изацията на тези &оде!и с о%!ед значи&остта и& в
предаването на "у!турно ре!евантни знания. +а,итава се идеята, че

8
Разирането за отно0ението концептуална метафора – езикови метафори
"ато за отно0ение инвариант – вариант е дис"утирана подроно в -етрова,
А. (2003; 2007).
- 16 -
фор&ирането на културната сема (цит. съч., стр. 57) e резу!тат от
взаи&оде(ствието &ежду зи"ово-специфични поняти(ни
пространства-източници и пространства-це!и, чието "онструиране
отразява "у!турно-специфични )ара"теристи"и. Това с)ва,ане
опреде!я до&инантността на "у!турната се&а в (ерар)ията на &оде!и
за представяне на "у!турна инфор&ация в ези"а.
В третата рури"а се разраотва въпросът за &етафората "ато
&е)анизъ& за идентифи"ация на "у!турния "о&понент на значението.
-редставя се и се прие&а с)ва,ането, че систе&ният ана!из на
но&инативните &етафори в даден ези" е един от "!2човете за
разиране на национа!ния &анта!итет
9
. -рие&а се станови,ето на
Анастасия -етрова, че ези"овата, и в частност но&инативната
&етафора, често носят &ито!о%ични с!еди (-етрова 2003: 215) и по
този начин оси%уряват достъп до фа"ти от ези"овата диа)рония дори
и в ра&"ите на син)ронни изс!едвания.

IV. ГЛАВА ВТОРА
К$н2%"!-ална #а)'а на из(л%+,ан%!$
О4&,а!, $5#ани1%ни. и )%!$+$л$5и.
-оради висо"ата астра"тност на поняти(ното пространство "ато
тип поняти(на ор%анизация и трудностите при опреде!янето на
не%овите ое&, %раници и съдържание за отправна точ"а при
е"сцерпирането на "орпуса се изпо!зва се&античното по!е
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ. Не%овата стру"тура по оста център – периферия
се опреде!я по фу"циона!ния "ритери( взаимодействие между
човека и водата/течностите (Та!ица 1). Взи&а се под вни&ание и
нео)оди&остта от "о&иниране на е"о!о%ичната и
антропоцентричната перспе"тиви в тази ор%анизация. Тя е породена
от систе&ността на се&античните по!ета, "оято е предпостав"а за
дина&изиане на паради%&атичните отно0ения &ежду състав!ява,ите

9
Резу!татите от цитираното изс!едване, разраотено под ръ"оводството на
-а!&ира Ле%урс"а, са достъпни он!а(н на адрес:
<http://belb.net.proektpm/0%20PREDSTAVJANE%2015201%202%20CHAST%
2020032092009.pdf>
- 17 -
%и !е"се&и в с!уча( на про&яна в поняти(ните пространства, "оито
те изразяват ези"ово.

Та4ли2а 1. О#5аниза2и. на (%)ан!и1н$!$ "$л% ВОДА/ТЕЧНОСТИ
5ентра!ни
тер&ини



Естествени а%ре%атни състояния на водата
и течностите (liquid, gas, ice)
Водни асе(ни и водоизточници (ocean,
sea, river, creek)
Тер&ини, оозначава,и процеси,
)ара"теризира,и (движението на) водата и
течностите (cool down, evaporate; flow, stream,
meander)
Тер&ини, отнася,и се до (чове0"ото)
взаи&оде(ствието водата и течностите (wade,
sink, swim)
Те!есни течности (blood/bleed, spit/spit,
urine/urinate, phlegm)
-ериферни
тер&ини
(-риродни) яв!ения, породени от
движението и!и естествентия "ръ%оврат на
водата (stream, current, vortex, whirlpool)
Тер&ини, оозначава,и прототипни
)ара"теристи"и на водата и течностите "ато
сустанции (thick/viscosity,
transparent/transparence, dull/dullness,
opaque/opacity)
Тер&ини, оозначава,и ефе"та на водата и
течностите вър)у ое"ти, яв!ения и процеси,
протича,и в о"о!ната среда и чове"а (burst,
dissolve, soak)
Тер&ини, изразява,и на!ичието и!и !ипсата
на вода (wet/wetness, dry/dryness, arid/aridity,
damp/dampness)

-о този начин индире"тно се взи&а под вни&ание с)ва,ането на
Мар" Търнър (1987) за ро!ята на &етафората при фор&ирането на
- 18 -
нови понятия (conceptual innovation), "а"то и с)ва,ането за
&етафоричните се&антични по!ета, оразувани в резу!тат на
&етафоричната "онцептуа!изация (Gibbs 1994).
К$#"-(: '#и!%#ии, $"и(ани% и л%'(и'$5#а3('и из!$1ни2и
Изпо!зването на се&античното по!е ВОДА/ТЕ1НО#ТИ за
съирането на е&пиричен &атериа! о%раничава вероятността в
"орпуса да ъдат в"!2чени непод)одя,и е!е&енти и %арантира
ое"тивността, пъ!нотата и репрезентативността на подора на
ези"овите единици. Из"!2чени са фрази, в "оито до&инира,ият
е!е&ент, &а"ар да принад!ежи на се&античното по!е
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ, предпо!а%а в"!2чването на сетива и
физио!о%ични )ара"теристи"и, "оито не са опреде!я,и за
взаи&оде(ствието на чове"а с водата и течностите, "а"вито са
напри&ер в"усовите възприятия (на капка мед, ока оцет). В
допъ!нение "ъ& това уточняване на %раниците на изс!едването,
предварите!ният ана!из на "орпуса по"азва, че прототипните
)ара"теристи"и на водата и течностите, "оито опреде!ят
&етафоричните прое"ции от съответното поняти(но пространство, са
/движение/, /прозрачност/, /дъ!очина/ и /те&пература/.
Дру%ата %рупа изрази, "оито отпадна)а от "орпуса с!ед
предварите!ния ана!из, са ези"овите &етафори, "оито изразяват
астра)ирани от своите носите!и "ачества и )ара"теристи"и, а не
астра"тни понятия в тя)ната пъ!нота, "а"вито са напри&ер
интензивност, начин на движение и др.
+а е"сцерпирането на изразите от двата "орпуса са изпо!звани
с!едните !е"си"о%рафс"и източници:
Sinclair, J. (Ed.), Collins COBUILD English Language Dictionary
(1987). London & Glasgow: Collins.
Kunin, A. V. (1984). English-Russian Phraseological Dictionary.
Fourth revised and enlarged edition. Moscow: Russky Yazyk.
Smart, T. (1994). Collins shorter English Thesaurus in A to Z form.
Glasgow: HarperCollins Publishers.
Ра"ъджиев, Р., Л. И!иева и др. (1995). English – Bulgarian
Phraseological Dictionary. #офия: Ма% – 77.
Visual Thesaurus (2005). ISBN 0-9742665-0-7.
- 19 -
Андре(чин, Л., Л. /еор%иев, #т. И!чев, Н. $остов, #т. #то("ов, 5в.
Тодоров (1976). #офия: Нау"а и из"уство.
.уров, #, В. .онджо!ова, М. И!иева, -. -е)!иванова (1995).
#ъвре&енен тъ!"овен речни" на ъ!%арс"ия ези". В. Търново: Аа%ар.
Вътов, В. (2002). .и!ията в ези"а ни. Речни" на фразео!о%из&ите
с и!е(с"и произ)од. Ве!и"о Търново: #!ово.
$2в!иева-Ми0а("ова, В. (1986). Усто(чивите сравнения в
ъ!%арс"ия ези". #офия: .АН.
Нанов, Л. (1970). .ъ!%арс"и синони&ен речни". 1етвърто
прераотено издание. #офия: Нау"а и из"уство.
Нанова, А. (2003). 'разео!о%ичен синони&ен речни" на ъ!%арс"ия
ези". #офия: И$ „6е(зъ!”.
Ничева, $., #. #пасова-Ми)а(!ова, $р. 1о!а"ова (1974-1975).
'разео!о%ичен речни" на ъ!%арсс"ия ези". Т. 1 и 2. #офия: .АН.
-ерни0"а, Е. (2003). #инони&ен речни" на ъ!%арс"ия ези".
-!овдив: 6ер&ес.
Взаи)$+%0(!,и%!$ )%!а3$#а – )%!$ни)и. и ).(!$!$ )- ,
из(л%+,ан%!$
В "рая на %!авата се представя на"рат"о с)ва,ането за
взаи&оде(ствието &ежду "онцептуа!ната &етафора и "онцептуа!ната
&етони&ия, "оето е прието в настоя,ото изс!едване, за да се пови0и
ефе"тивността на ана!иза и ва!идноста на изводите, отнася,и се за
с!учаите, "о%ато &етафоричната "онцептуа!изация е пов!ияна от
&етони&ично за&естване. -редставен е &оде!ът на Д. /ире(рц,
според "о(то &етафората и &етони&ията взаи&оде(стват в процеса на
"онцептуа!изация по три начина съоразно пространството, в "оето
се осъ,ествяват: 1) пос!едовате!но взаи&оде(ствие (consecutive
interaction), "оето се проявява под фор&ата на &етони&ия в
пространството-це! и!и пространството-източни" (напр. wizen face,
"ъдето wizen ‘изсу0ен, съсу)рен’ &етони&ично представя ефе"тите
от )ода на вре&ето вър)у чове0"ото !ице); 2) пара!е!но присъствие
(parallel occurrence) на &етафора и &етони&ия (напр. be in hot water,
"ъдето едновре&енно се а"тивират &етони&ично за&естванe на
причина и с!едствие и &етафорична "анцептуа!изация на състоянията
"ато в&ести!и,а); 3) взаи&на за&еняе&ост (interchangeability) на
- 20 -
&етафоричната и на &етони&ичната интерпретации, изразена във
фрази, "ъдето ре"онстру"цията на се&античния процес &оже да се
осъ,естви и &етафорично, и &етони&ично и е невъз&ожно да се даде
превес нито на едната, нито на дру%ата "онцептуа!изация (Geeraerts
2002: 451 - 456).

V. ГЛАВА ТРЕТА
Ми!$л$5%)а!а ВОДА: #а,ни/а на )%!а3$#иза2и.
Третата %!ава на изс!едването е посветена на &ястото на си&во!но-
зна"овите интерпретации на водата "ато една от четирите сти)ии,
фор&ира,и &ито!о%ичния свят (пара%раф 3.1.) и на в!иянието на
те!есните течности вър)у чове0"ото поведение според наивистичния
&оде! на света, представен в "е!тс"ата и ъ!%арс"ата &ито!о%ии.
Материа!ът за ана!из са повтаря,ите се &отиви в ъ!%арс"ите
народни при"аз"и, !е%енди и предания и във фо!"!орната традиция на
.ританс"ите острови (3.2.).
В първия пара%раф се раз%!ежда стру"турата на &ито!о%е&ата
ВОДА и се "о&ентира връз"ата &ежду водата "ато е!е&ент от
&ито!о%ичната все!ена, от една страна, и све,ените ( фун"ции, от
дру%а (Е!иаде 1992). Ана!изът е осъ,ествен в ра&"ите на
стру"тура!ния под)од "ъ& &ито!о%ията "ато вторична моделираща
система (вж. Лот&ан 1990) и представ!ява сравнение и съпостав"а
&ежду повтаря,и се &ито!о%ични и фо!"!орни &отиви в ъ!%арс"ата
и в ританс"ата "у!турна традиция. -рави се допус"ане, че
взаи&оде(ствието &ежду ези" и &ито!о%ия е взаи&оде(ствие &ежду
систе&и, "оето се извър0ва на съответните равни,а на астра"тност.
$онструира &оде! на "ате%ориа!ните опозиции, чрез "оито
&ито!о%е&ата ВОДА се изразява на равни,ето на &ита "ато те"ст.
Раз%!ежда се застъпената в &иторе!и%иозните вярвания дво(ствена
природа на водата, изявена в: 1) ро!ята ( в ес)ато!о%ичните и
"ос&о%оничните &итове (Джордан 1987; Е!иаде 1992); 2) &итовете за
раждането и с&ъртта на &итични %ерои с по!уожествен статус
(/ри(н 1993); 3) фо!"!орните представи за а&ива!етните фун"ции
на водните ду)ове и свръ)естествените съ,ества, чието
- 21 -
&естооитание са п!анинс"ите извори, потоци и!и %о!е&ите
водоизточници (Маринов 1994; #!аве("ов 2006; Varner 2009).
Мотивира се твърдението за си&во!ната, а отта& и "у!турната
натовареност на поняти(ното пространство ВОДА/ТЕ1НО#ТИ. Тя
произтича от взаи&оде(ствието &ежду ези"овата и &ито!о%ичната
систе&и и се изявява на(-ясно в пос!овиците, по%овор"ите и
наричанията, "а"то и във фразео!о%из&ите, произ)ожда,и от тези
"рат"и фо!"!орни фор&и. -рие&а се с)ва,ането, че оценъчният
)ара"тер на ези"овите &етафори "ато варианти на "онцептуа!ните се
"орени в оценъчността, )ара"теризира,а &ито!о%ичната "артина на
света "ато част от ези"овата (-енчева 2001).
Във втория пара%раф се прави сравните!ен ана!из на фо!"!орните
&отиви за взаи&оде(ствието &ежду физио!о%ичните и
пси)о!о%ичните фун"ции на те!есните течности в "онте"ста на
наивистичната "артина на чове"а, представена в попу!ярни вярвания
в ританс"ата и ъ!%арс"ата фо!"!орна традиция, раз%!еждани "ато
профанна интерпретация на &ито!о%ичното светоусе,ане
(Ро&анен"о, 1у!"ов 1997). Из"азва се предпо!ожението, че &а"ар
6ипо"ратовият &оде! за четирите течности в чове0"ото тя!о (the
humoral doctrine) да е и! познат и в двете "у!тури (Kövesces 1990;
Васи!ева 2008), представите за възде(ствието на "ръвта (blood),
ф!е%&ата (phlegm), червения (yellow bile) и черния ж!ъчен со" (black
bile) вър)у )ара"тера и поведението на чове"а и&ат &ито!о%ични и
&иторе!и%иозни "орени. Основание за това твърдение дават
фо!"!орните интерпретации на редица &ито!о%ични &отиви,
представени в ританс"ите и ъ!%арс"ите народни при"аз"и.

VI. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
М%!а3$#и1н$ (!#-'!-#и#ан% на ,!#%6на!а #%алн$(! 1#%з
"$н.!и0н$!$ "#$(!#ан(!,$ ВОДА/ТЕЧНОСТИ
/!ава четвърта, пета и 0еста дис"утират &ястото на онто!о%ичната
&етафора в процеса на взаи&оде(ствието вътрешна реалност –
външна реалност чрез &етафоричното стру"туриране на астра"тните
поняти(ни "ате%ории РА+УМ и ЕМО5ИИ (%!ава 4), 1ОВЕ7$И
- 22 -
В+АИМООТНО7ЕНИ4 И $ОМУНИ$А5И4 (%!ава 5); МОРАЛ и
ВРЕМЕ (%!ава 6).
Изорът на "ате%ориите и познавате!ните стру"тури
10
, "оито те
фор&ират в ра&"ите на се&античната систе&а, е проди"туван от
предварите!ния ана!из на ези"овите данни. То( по"азва, че
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ с!ужи за основа на 3 типа &етафорични
пространства: 1) пространства, представя,и знания за вътре0ната
реа!ностост (РА+УМ; ЕМО5ИИ; 1ОВЕ7$И
В+АИМООТНО7ЕНИ4); 2) пространства, съдържа,и инфор&ация
за ор%анизацията на социа!ния живот (МОРАЛ; ВРЕМЕ); 3)
пространства, свързани с взаи&оде(ствията, "оито подпо&а%ат
аде"ватното фун"циониране на индивида в социу&а
($ОМУНИ$А5И4 И ИН'ОРМА5И4).
-ървият пара%раф на четвърта %!ава на изс!едването съдържа три
рури"и, "оито изясняват зависи&остите &ежду се&античната фор&а
и поняти(ното съдържание на е!е&енти от пространството РА+УМ.
На преден п!ан се извеждат: 1) оценъчният )ара"тер на &етафорите,
изразява,и аспе"ти на понятието разум; 2) с!ожната природа на
понятието, а отту" и на не%овата "онцептуа!изация; 3) въз&ожността
оразната с)е&а ВМЕ#ТИЛИ8Е да се третира "ато реверсивна
(РА+УМ9Т Е ВМЕ#ТИЛИ8Е-#У.#ТАН5И4 +А Т4ЛОТО и
Т4ЛОТО Е ВМЕ#ТИЛИ8Е +А РА+УМА).
-ърва рури"а е посветена на &етафоричнното стру"туриране на
понятието разбиране чрез пространството-източни" #ВЕТЛИНА,

10
-ред!оженият ту" тер&ин познавателна структура, съответства на
тер&инът knowledge structure (Lakoff, Johnson: 1980: стр), "о(то оозначава
резу!тата от &етафоричното "онструиране на астра"тни чрез "он"ретни
понятия – метафоричното понятийно пространство, "ато извежда на
преден п!ан процеса на не%овото фор&иране чрез прое"ции на е!е&енти и
отно0ения от пространството-източни" (source domain) "ъ& пространството-
це! (target domain). В този с&исъ! раз!и"ата &ежду тер&ините познавателна
структура и пространство-цел не е в те)ния референт, а в до&инира,ите
&у съ,ностни )ара"теристи"и. -ървият оозначава референта чрез процеса
на не%овото фор&иране, а вторият - чрез резу!тата от този процес.

- 23 -
третирано "ато свързано с понятието разум по с&исъ!а на Kövesces
(1990: 54). -оставя се въпросът за !е"си"о-се&античното
взаи&оде(ствие &ежду се&античните по!ета ВОДА/ТЕ1НО#ТИ и
#ВЕТЛИНА/ВИДИМО#Т. То се до!авя на(-ясно при "о%нитивен
се&античен ана!из на &етафорите +НАНИЕТО Е #ВЕТЛИНА и
РА+УМ9Т Е ВМЕ#ТИЛИ8Е-#У.#ТАН5И4 и при "о&понентен
ана!из на се&античните центрове на съответства,ите и& ези"ови
изрази. Из"азва се предпо!ожението, че !е"си"о-се&античното
взаи&оде(ствие &ежду двете се&антични по!ета, до"азуе&о на
принципа на фамилните прилики (family resemblance)
11
(Rosch, Mervis
1975) създава ус!овия за 1) транс%ресия на се&античната връз"а
&ежду двете по!ета на "онцептуа!но ниво; 2) възни"ва,о значeние
(emergent meaning) на институциона!изирани ези"ови изрази в
резу!тат на &етафоричното представяне на аспе"ти на понятието
РА+УМ чрез поняти(ните пространства, ,оито "ореспондират със
се&античните по!ета ВОДА и #ВЕТЛИНА.
Втората рури"а на пара%рафа по"азва &е)аниз&ите на тази
транс%ресия с по&о,та на стру"турно-фун"циона!но &оде!иране на
ези"овите &етафори, "оито раз"риват "онцептуа!ната връз"а &ежду
двете се&антични по!ета. Опреде!я се и ро!ята на тази връз"а в
&етафоричното стру"туриране на понятията за задълбочеността и
глупостта ("ато 'а1%(!,а на у&а), (не)способността за разбиране и
(не)умението да бъдеш разбиран и да мислиш логично и ясно ("ато
3-н'2ии на у&а) и евристичните операции ("ато +%0(!,и., присъ,и
на у&а). -рави се за"!2чението, че раз%!еждани поотде!но, те са част
от &етафорите +НАНИЕТО Е #ВЕТЛИНА и РА+УМ9Т Е
ВМЕ#ТИЛИ8Е-#У.#ТАН5И4 (+А ИДЕИТЕ). В "онте"ста на
тя)ното &ясто в ця!остната интерпретация на понятието оаче тези

11
-ринципът на фа&и!ните при!и"и и въведен от Вит%ен,а(н (1953).
#поред не&с"ия фи!ософ на този принцип се установява с)одството и!и
подоието &ежду референтите на две и!и повече понятия. Връз"а по си!ата
на фа&!ните при!и"и съ,ествува &ежду ое"ти, чиито )ара"теристи"и са от
типа АB, BC, CD, DЕ. -ри нея всич"и ое"ти в дадена %рупа споде!ят поне
едно сво(ство, но о,ите за всич"и ое"ти сво(ства са &а!"о и!и ня&а
та"ива.
- 24 -
"онцептуа!изации допринасят за пъ!нотата на систе&ата от
&етафори, "оито %о изразяват. Този процес се изразява по три начина:
1) чрез свързаните понятия (related concepts); 2) чрез
взаи&оде(ствието и зависи&остите &ежду отде!ните, &етафорично
"одирани аспе"ти на разу&а; 3) чрез наивистичните представи и!и
азовото, ситуационно придоито знание за не%овите )ара"теристи"и.
Въз основа на тези на!2дения и за"!2чения се прави изводът, че
е&пиричната &отивация на "онцептуа!ните и в частност на
онто!о%ичните &етафори състав!ява са&о отде!ен "о&понент от
тя)ната ця!остна &отивация, "о(то по си!ата на систе&ните
отно0ения, установени и де(ства,и в ези"а, и&а и стру"турно-
се&античен аспе"т. -роявите на тади стру"турно-се&антична страна
на &етафоричната &отивация се на!2дават при транспозицията на
паради%&атичните се&антични отно0ения (в с!учая по!исе&ията) в
поняти(ната стру"тура.
Вторият пара%раф, посветен на &етафорите за е&оции,
потвърждава извода за ро!ята на систе&ните отно0ения в ези"а в
процеса на &етафоризация от %!една точ"а на (ин!а'!и1ни!%
отно0ения в изречението. Раз%!ежда се ту)ната връз"а със: 1)
(%)ан!и1ни!% ро!и на не%овите "онституенти; 2) отно0енията &ежду
+л4инна!а стру"тура, "$,#&нинна!а стру"тура и )%*+инна!а,
дъ!инна &етафорична стру"тура в &етафоричните изречения,
изразява,и етапи от прототипния с2жет на е&оциите в ъ!%арс"ия и
ан%!и(с"ия ези" (4.2.4.).
+а да се изе%не от"!онение от "о%нитивната &атрица,
представянето на се&античните ро!и в ана!изираните изречения е
овързано с предварите!ния ана!из на повтаря,ите се,
„с&ис!ораз%раничите!ни” оразни с)е&и в &етафоричния ези", на
"о(то се %овори за е&оциите (4.2.3.). -ред!ожени са и основанията за
това &етодо!о%ичес"о ре0ение, допъ!ва,о и раз0ирява,о
традиционните процедури, при!а%ани в ра&"ите на се&античните
"о%нитивни изс!едвания (4.2.2.). От &етодо!о%ична %!една точ"а то е
проди"тувано от специфи"ата на &етафоричния ези", изразява,
аспе"ти на понятията за е&оции чрез прое"ции от поняти(ното
пространство ВОДА/ТЕ1НО#ТИ. Ези"овите &етафори от тази %рупа
- 25 -
представ!яват варианти и!и ези"ови прояви на прототипната, азова
&етафора ЕМО5ИИТЕ #А #ИЛИ (Kövesces 2000). В този
&етафоричен &оде! движението "ато прототипно сво(ство на водата в
естествената ( среда се превръ,а в до&инира, призна" в
&етафоризацията. В резу!тат на тази осоеност на поняти(ното
пространство-източни" в съответните ези"ови &етафори се проявява
предпоняти(ната оразна с)е&а И+ТО1НИ$--9Т-5ЕЛ и!и ня"ои
не(ни е!е&енти, "оито допъ!ват, а"тивират и!и стру"турират
&етафоричния &оде! ТЕ1НО#Т В9В ВМЕ#ТИЛИ8Е и!и
ВМЕ#ТИЛИ8Е-#У.#ТАН5И4. Ана!изът на "орпуса и в двата
ези"а по"азва, че "онструирането на тези отно0ения със средсвата на
ези"а води до фор&ирането на ези"ови &етафори, "оито представят
е&оцията "ато съитие. В с!учая под съитие се разира про&яна,
предизви"ана от де(ствието на (вън0на) си!а (Тодоров 2006).
От теоретична %!една точ"а при!а%ането на процедура, раз"рива,а
отно0ението &ежду повър)нинната стру"тура, &етафоричната
дъ!инна стру"тура и онто!о%ичната дъ!инна стру"тура на
изречението, е проди"тувано от съ,ността на е&оциите "ато ое"т на
ана!из. В рури"а 4.2.1. това &етодо!о%ичес"о ре0ение се &отивира
от %!една точ"а на приетата в изс!едването позиция, че стру"турата
на понятията за е&оциите, считани за пси)о!о%ичес"и състояния с
физио!о%ични прояви (Kövesces 1990: 56), „не се о%раничава са&о с
е&оциона!ната оцен"а на вън0ни съития и сти&у!и и
индивидуа!ните преживявания, "оито те предизви"ват, а съдържа и
&ента!ен "о&понент” (-етрова 2007: 40).
Тази интерпретация на понятията за е&оциите предпо!а%а, че
пресъздаването на те)ния "о&п!е"сен )ара"тер със средствата на
ези"а води до фор&ирането на систе&а и!и "онстру"т, чиито е!е&енти
са подредени по степен на с!ожност и съ,евре&енно по отно0ение
на причинните връз"и &ежду тя).
12
Ана!изът на ези"овата

12
Раз!ичните автори изпо!зват раз!ични тер&ини за назоваване на тази
систе&а. 7ан" и Ае!сон я наричат скрипт (1977). Ле("оф (1987) и
$3овечеч (1990) я оозначават с тер&ина прототипен сценарий и!и сюжет
на е&оциите. #поред +а!изня" (1992) става ду&а за предикати на
- 26 -
интерпретация на тази систе&а с!едовате!но изис"ва "!ъстърен
под)од (Ди&итрова, по инфор&ация от устно съо,ение), в "о(то
"о&инирането на &етоди и процедури от раз!ични ези"оведс"и
направ!ения &оже да доведе до по-уедите!ни резу!тати.
Тази ра&"а на изс!едването вър)у &етафорите, изразява,и аспе"ти
на понятията за е&оциите, води до фор&у!ирането на с!едните
на!2дения, резу!тати и изводи относно ъ!%арс"ия и ан%!и(с"ия
"орпус:

Та4ли2а 2. М%!а3$#и1н$ (!#-'!-#и#ан% на "$н.!и.!а за %)$2ии на
4л5а#('и и ан5ли0('и %зи'
.
9
Л
/
А
Р
#
$
И
Е
+
И
$
На4л7+%ни. Р%з-л!а!и $! анализа Из,$+и
Реа!изация на
оразната
с)е&а
вместилище-
субстнация
(рури"а
4.2.3)
На!ичие на "о&понент
сила "ато е!е&ент от
ор. с)е&а източник –
път - цел във всич"и
ези"ови &етафори;
изразяване на е!е&ента
#ИЛА по (%)ан!и1%н
път (с прототипни
%!а%о!и);
по (ин!а'!и1%н път (с
употреа на (% "ато
интранзитивизира,
при%!а%о!ен е!е&ент);
на л%'(и'$-(%)ан-
!и1н$ ниво (на!ичие на
"о&понети /про&яна в
те&пературата/ и
/про&яна в на!я%ането/
На!ичие на &етафора
ЕМО5ИИТЕ #А
#9.ИТИ4, реа!изирана
по синта"ти"о-
се&античен път




вътрешното състояние (преди"ат: внутренно%о состояния), а според *.
Апресян тя е част от наивистичния &оде! на чове"а, &ежду чиито е!е&енти
съ,ествуват отно0ения на взаи&на оус!овеност и (ерар)ичност (1995).

- 27 -
"ато варианти на
инвариантния
"о&понент /си!а/;
дина&изиране на &оде!а
чрез про&яна на
до&инира,ата оразна
с)е&а вътре-вън "ато
предпоняти(но ус!овие
за а"тивиране на
оразната с)е&а
вместилище–субстан-
ция; син!а'!и1на
реа!изация на
про&яната чрез
притежате!ното
&естои&ение си в
"онте"ста на
&етафората с9#ТО4НИ4-
ТА #А -РИТЕ;АНИ4. -р:
потъвам в мъка -
потъвам в мъката си;
пържа се – пържа се в
собственото си масло);
Реа!изация
на оразната
с)е&а
течост във
вместилище
(рури"а
4.2.4)
Тенденция "ъ&
"одиране и на
по!ожите!ни и на
отрицате!ни е&оции
чрез "о&понента
/наси,ане/ в
се&анти"ата на
прототипните %!а%о!и
"ато !е"си"о-
се&антична изява на
оразната с)е&а #ИЛА;

Интензитетът на
е&оциите се изразява
чрез "о&инация от
фо!"!орния &оде!
НА#И8АНЕ (на
сърцето/ду0ата) и
оразната с)е&а
(ВЕ$ТОР НА)
#ИЛА(ТА), "ато
пос!едната се третира
"ато част от с)е&ата
И+ТО1НИ$ – -9Т –
- 28 -

Транспозиция на
се&античните ро!и от
повър)нината стру"тура
в &етафоричната
дъ!инна стру"тура
(Д#1) и онто!о%ичната
дъ!инна стру"тура
(Д#2);

-рототипност на
ДВО<$ИТЕ %!а%о!ните
"о!о"ации от типа
ГЛАГОЛ – ГЛАГОЛ +
СЕ, "ъдето СЕ е
деривационен
при%!а%о!ен е!е&ент с
интранзитивизира,а
фун"ция
5ЕЛ;
Неутра!изация на
ди)ото&ията
агентивност –
неагентивност при
въпросните прототипни
%!а%о!и при употреа в
&етафорични изречения;


А
Н
/
Л
И
<
#
$
И

Е
+
И
$
Реа!изация на
оразната
с)е&а
вместилище-
субстнация
(рури"а
4.2.3)
На!ичие на "о&понент
#ИЛА "ато е!е&ент от
оразната с)е&а
източник – път - цел
във всич"и ези"ови
&етафори; изразяване
на "о&понента на
"#%+"$н.!и0н$ ниво
(чрез оразната с)е&а
източник-път-цел,
а"тивирана от
оразните с)е&и горе –
долу и вътре–вън); по
(%)ан!и1%н път (с
прототипни %!а%о!и);
по л%'(и'$-
На!ичие на &етафора
ЕМО5ИИТЕ #А
#9.ИТИ4, реа!изирана
по синта"ти"о-
се&античен път




- 29 -


(%)ан!и1%н "! (чрез
се&античната стру"тура
на %!а%о!ите в
&етафоричната и&
упот!еа);
Реа!изация на
оразната
с)е&а течост
във
вместилище
(рури"а
4.2.4.)
Тенденция "ъ&
"одиране и на
по!ожите!ни и на
отрицате!ни е&оции
чрез "о&понента
/пови0аване нивото на
течността/ в
се&анти"ата на
прототипните %!а%о!и
"ато !е"си"о-
се&антична изява на
оразната с)е&а /ОРЕ -
ДОЛУ;
Дина&изация на &оде!а
чрез про&яна в
до&инира,ата оразна
с)е&а, изразена по; 1)
(%)ан!и'$-
(ин!а'!и1%н "ът (чрез
транспозиция на
се&античните ро!и от
повър)нината стру"тура
в &етафоричната
дъ!инна стру"тура
(Д#1) и онто!о%ичната
дъ!инна стру"тура
(Д#2); 2) (%)ан!и1%н
път (чрез употреата на
дво("и %#5ани,ни
%!а%о!и при изразяване
Интензитетът на
е&оциите се изразява
чрез "о&инация от
с)е&ите /ОРЕ – ДОЛУ
и ВЕ$ТОР НА
#ИЛАТА, "ато
пос!едната се третира
"ато част от с)е&ата
И+ТО1НИ$ – -9Т –
5ЕЛ;



Неутра!изация на
ди)ото&ията
агентивност –
неагентивност при
въпросните прототипни
%!а%о!и при употреа в
&етафорични изречения;




- 30 -
на е&оцията чрез
не(ния ефе"т вър)у
тя!ото/ор%аните). -р.
Burst with anger ~ I
almost burst a blood
vessel

В пос!едната пета рури"а на втори пара%раф от четвърта %!ава се
дис"утират &ито!о%ичните с!еди в течните &етафори за е&оции в
ъ!%арс"ия и ан%!и(с"ия ези". Въз основа на на!2дения вър)у
фо!"!орната и ези"овата интерпретация на повтаря,и се
&ито!о%ични &отиви, свързани с %нева, стра)а, !2овта и др., се
фор&у!ират с!едните изводи: 1) съ)ранените във фо!"!орните
вярвания &иторе!и%иозни представи за си&во!ните фун"ции на
те!есните течности са свидете!ство за на!ичие на асоциативни връз"и
&ежду "ръвта, потта, съ!зите, ж!ъч"ата и ня"ои е&оции; 2) тези
връз"и са запазени и в съвре&енната ези"ова "артина на света, но при
ня"ои от тя) се на!2дават от"!онения от традиционните асоциации.
Из"азва се предпо!ожението, че подони от"!онения възни"ват при
предаването на не!ине(ната, "ос&о!о%ично ор%анизирана
&иторе!и%иозна реа!ност със средствата на !ине(на систе&а, "а"вато
е ези"ът.

VII. ГЛАВА ПЕТА
М%!а3$#и1н$ (!#-'!-#и#ан% на ,заи)$+%0(!,и%!$ )%*+-
,!#%6на!а и ,н6на!а #%алн$(! 1#%з "$н.!и0н$!$
"#$(!#ан(!,$ ВОДА/ТЕЧНОСТИ
В пара%раф първи на пета %!ава се ана!изират онто!о%ичните
&етафори, "онцептуа!изира,и понятието човешки взаимоотношения
чрез понятията температура (5.1.1) и движение (5.1.2.). +а раз!и"а от
с!учаите, в "оито те&пературата се третира "ато )ара"теристи"а на
средата, "оято о"азва възде(ствие вър)у състоянието и поведението
на водата и течностите, ту" тя, "а"то и движението, се прие&ат за
)ара"теристи"и на &атерията и в частност на течната &атерия. Тези
две сво(ства се третират "ато интерпретанти, "оито при &етафорична
- 31 -
ре-"ате%оризация &о%ат да се превърнат в род, вид на "о(то са всич"и
понятия, "оито %и притежават (Е"о 1993: 154).
На това основание ана!изът и в двете рури"и на първи пара%раф
се осъ,ествява на равни,е "онцептуа!ни прототипи. +а
температура и движение те се извеждат инду"тивно чрез
"онте"стуа!ен ана!из. 1рез тя) се дефинира "онцептуа!ният
прототип човешки взаимоотношения с по&о,тта на: 1) "о%нитивно
се&античен ана!из на ези"овите &етафори, изразява,и понятието
взаимоотношения чрез понятията температура и движение; 2)
сравните!ен ана!из на се&античните отно0ения в пространството-
източни" и пространството-це!. $ато се прави пара!е! с
прототипните )ара"теристи"и на понятията температура и движение
се сти%а до опреде!янето на "онцептуа!ния прототип на човешки
взаимоотношения "ато +ина)и1на стру"тура с подчертан (4и!и%н
)ара"тер, оус!овен от: 1) вътре0на &отивация (&е)аниз&ите за
сееизразяване и са&о"онтро!); 2) вън0на &отивация (социа!ните и
"онте"стуа!ните нор&и, раз%!еждани "ато &а"ро-ситуационен
"онте"тст, в "о(то се проявяват тези взаи&оотно0ения).
На поняти(но равни,е тези два "о&понента са "одирани в
до&инира,ите оразни с)е&аи #$АЛАРНО#Т и В9ТРЕ-В9Н, "оито
се проявяват се&антично чрез: 1) 5#а+-алн$(!!а на антони&ните
&ножества топъл – студен и производните съ,ествите!ни, %!а%о!и и
наречия, "а"то и те)ните синони&и, изпо!звани за оозначаване на
дорона&ереност, сърдечност, прияте!ство и!и з!она&ереност,
езраз!ичие, вражденост; 2) дире"циона!ността
13
"ато тип
опозитивно отно0ение &ежду !е"се&ите (Lyons 1977), "оято стои в
основата на тази %радуа!ност.
Тази интерпретация на паради%&атичните отно0ения в
&етафоричното по!е позво!ява да третира&е фрази, изразява,и
про&ени във взаи&оотно0енията (A bottle of wine helped our guests to
thaw; сгрявам/стоплям сърцето/душата на някого), "ато ези"ово

13
Дире"циона!ната опозитивност според Ла(ънс (1977: 281) е се&антично
отно0ение, "оето в"!2чва про&яна на &естопо!ожението и!и на
състоянието и се установява &ежду !е"се&и "ато пристигам – оставам,
женя се – женен съм.
- 32 -
предствавени аспе"ти на понятиен "онтинуу&. В не%о онто!о%ичното
противопоставяне &ежду доросърдечие и "оравосърдечие, одорение
и неодорение и пр. се неутра!изира с по&о,та на %радуа!ното
разпо!а%ане на поняти(ни се%&енти в противопо!ожни посо"и. В
ра&"ите на този процес се запазва и въз&ожността за пре&инаване от
едно състояние в дру%о.
Ези"овите основания за тази &етодо!о%ичес"а ра&"а се "оренят в
предварите!ния ана!из на "орпуса, "о(то по"азва, че
паради%&атичното отно0ение антонимия е съ,ествено не са&о за
фор&ирането на ядрата на взаи&оде(ства,ите си се&антични по!ета
ТЕМ-ЕРАТУРА, ДВИ;ЕНИЕ и В+АИМООТНО7ЕНИ4, но и за
фор&ирането на съответните "онцептуа!ни прототпи. Теоретичната
основа за подона тра"тов"а е "о%нитивното с)ва,ане за ду&ите "ато
"ате%ории, "оито проявяват )ара"терни за "ате%ориите ефе"ти и се
свързват по си!ата на принципа на фа&и!ните при!и"и (Evans 2007:
16).
Вторият пара%раф на пета %!ава, в "о(то се изс!едва
&етафоричната "онцептуа!изация на понятиенто комуникация и
свързаното с не%о понятие (разпространение на) информация, се
състои от пет рури"и. -ървата представя на"рат"о изпо!званите в
тази част от изс!едването теоретични с)ва,ания за ези"а, на "о(то
%овори& за яв!ението "о&уни"ация и за начина, по "о(то &ис!и& за
това яв!ение:
1) теорията на Ма("ъ! Реди за неаде"ватността на ези"а да изрази
а"тивното участие на реципиента в процеса на де"одиране на
инфор&ация (1979);
2) теорията за първичните &етафори (primary metaphors), "оито
стру"турират понятието комуникация и "ато ця!о се прие&ат за
независи&и една от дру%а (Grady 1998), но допринася,и до
фор&ирането на „единен сценари(”, "о(то поставя раз%оваря,ите в
едно и съ,о вре&е и пространство и и& позво!ява да си възде(стват и
взаи&оде(стват по опреде!ен начин (Semino 2005);
3) теорията на М. .а)тин за отно0енията говорител – слушащ,
фор&ирани в процеса на "о&уни"ация (Bakhtin 1986).
- 33 -
Втората рури"а на пара%рафа се зани&ава с процесите на
взаи&оде(ствие и взаи&ноопреде!яне &ежду ор%анизацията на ези"а,
"о&уни"ативната &у фун"ция и "о&понентите на "о&уни"ативната
"о&петентност от %!една тач"а на фун"циона!ния под)од "ъ& ези"а
(Halliday 1994). Този ана!из, "а"то и с)ва,ането, че фун"циона!ният
и "о%нитивният под)од "ъ& ези"а и&ат о,и "орени (Langaker 2008)
позво!яват да се фор&у!ира раотна )ипотеза относно ези"овата
интерпретация на понятието комуникация. #поред предварите!ните
данни ня&а достатъчно основания да се твърди, че средствата на ези"а
са неефи"асни при предаването на не%овата с!ожност, тъ( "ато
"онцептуа!изацията &у е дъ!о"о в"оренена в ези"овата ор%анизация,
"оято опреде!я и )ара"тера на ези"овото съо,ение. Този процес се
опреде!я от фа"та, че зна1%ни% &оже да се предава и "одира на
всич"и равни,а на ези"а чрез отно0енията &ежду не%овите
стру"тури (Halliday 1994). $о%ато )%*+-ли1н$(!ни.! и
и+%а2и$нни.! "о&понент на значението са от първостепенна важност
в процеса на '$)-ни'а2и., те се прое"тират вър)у ($4/%ни%!$ и
по този начин %о изпъ!ват с '$5ни!и,н$ (и/и!и е&оциона!но)
(+#*ани%. Между това взаи&оде(ствие и процесите на
&етафорична прое"ция съ,ествува отно0ение на ана!о%ия, "оето
означева, че ези"овът разпо!а%а с аде"ватни &е)аниз&и да изразяване
на понятието комуникация.
В рури"и 5.2.3. и 5.2.4. се прави провер"а на това допус"ане "ато
се раз%!еждат: 1) оразните с)е&и, на "оито се основава
&етафоричното стру"туриране на понятието комуникация чрез
пространството-източни" ВОДА/ТЕ1НО#ТИ; 2) връз"ата &ежду тези
оразни с)е&и и &етони&ичната основа на "онцептуа!изацията, "оято
се проявава в разирането за "о&уни"ацията "ато процес на
трансфор&ация (Evans; Green 2006: 10) от една страна, и разирането
на процесите "ато про&ени, а на про&ентите "ато движение в ра&"ите
на &етафората за съити(ната стру"тура (Lakoff; Johnson 1999: 171-8),
от дру%а. Тези зависи&ости, наред с прототипността на сво(ството
движение в поняти(ното пространство ВОДА/ТЕ1НО#ТИ, дават
основание да се твърди, че:
- 34 -
сво(ството движение "ато и&анентна )ара"теристи"а на водата и
течностите е се%&ент от съответното поняти(но пространство, но
едновре&енно с това %о съдържа в "ачеството си на интерпретанта в
ез%раничния се&иозис. У. Е"о (1993) дефинира интерпретантите "ато
"ачества, "оито &о%ат да се превърнат в род, вид на "о(то са всич"и
понятия, "оито те )ара"теризират. Това &етони&ично преоразуване
създава ус!овия понятието комуникация да се "онцептуа!изира чрез
висо"о астра"тните понятия промяна (причинност) и процес
(резу!тат).
-ос!едната пета рури"а на пара%рафа дис"утира раз!и"ите &ежду
ъ!%арс"ия и ан%!и(с"ия ези" по отно0ение на ези"овата
интерпретация на разпространението на инфор&ацията "ато аспе"т на
понятието комуникация. Въз основа на изведената в преди0ните две
рури"и енци"!опедична интерпретация на )ара"теристи"ата
движение "ато интерпретанта на всич"и понятия, "оито я съдържат,
се по"азва, че в ан%!и(с"ия ези" !е"си"о-се&античните изяви на
азовата &етафора РА+-РО#ТРАНЕНИЕТО НА ИН'ОРМА5И4 Е
ТРАН#'ЕР представят понятието-це! чрез понятията, свързани с
движението на водата и течностите в естественото и& състояние
(ripple across, cascade knowledge to, percolate through, seep into). В
ъ!%арс"ия ези", от дру%а страна, &етафоричното значение „предаване
на инфор&ация” чрез !е"се&и от се&античнато по!е
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ се а"тивира от "о&понента /отда!ечаване от
&ястото на де(ствието/ (разпространявам мълва, пръскам слух,
предавам съобщение) и се проявява "ато "о&инация от оразната
с)е&а И+ТО1НИ$--9Т-5ЕЛ и оразната с)е&а О.Е$Т.

VIII. ГЛАВА 8ЕСТА
Р$л.!а на )%!а3$#а!а , '$н!%'(!-ализа2и.!а на ,н6на!а и
,!#%6на!а #%алн$(!
До"ато %!ави четвърта и пета от изс!едването се зани&ават с
"онцептуа!изацията на вътре0ната реа!ност (РА+УМ, ЕМО5ИИ) и
на фа"торите, "оито ( възде(стват (МЕ;ДУЛИ1НО#ТНИ
ОТНО7ЕНИ4, $ОМУНИ$А5И4), %!ава 0еста е посветена на
ро!ята на познавате!ната стру"тура ВОДА/ТЕ1НО#ТИ в
- 35 -
&етафоричното представяне на понятията ВРЕМЕ и МОРАЛ от
%!една точ"а на тя)ната "онте"стуа!изира,а фун"ция по отно0ение
на ана!изираните до &о&ента понятия и тя)ната !е"си"о-се&антична
изява.
-ървият пара%раф на %!авата изс!едва &етафоричната
"онцептуа!изация на поняти(ното пространство ВРЕМЕ. Допус"а се
съ,ествуването на пси)о!о%ичес"а &отивация на прое"циите ВОДА –
ВРЕМЕ, "оято се ояснява с по&о,та на връз"ата &ежду
неорати&остта на вре&евия пото", от една страна, и непрестанното
движение "ато сво(ство на водата в естественото ( състояние, от
дру%а.
-ървата рури"а е посветена на раз!ичията в изразяването на
"ате%орията вид на %!а%о!а в двата ези"а, "оито водят до раз!и"и в
изразяването на понятието време. #равнени са ня"ои представъчни
ъ!%арс"и %!а%о!и от се&античното по!е ВОДА със съответните
ан%!и(с"и фразео!о%ични %!а%о!и по отно0ение на потенциа!а и& за
&етафорична употреа. На!2денията вър)у "орпуса по"азват, че в
ъ!%арс"ия ези" употреата на %!а%о!ни представ"и, "оито
фун"ционират "а"то "ато деривационни, та"а и "ато видооразува,и
афи"си, води до оразуването на &оно!е"се&ни %!а%о!ни фор&и със
специфично "о%нитивно и "онотативно значение (тека – протека,
тека – изтека, точа - проточа), въпре"и че се запазва си!ната
се&антична връз"а с %!а%о!ната основа. Ана!о%ичните ан%!и(с"и
фразео!о%ични %!а%о!и не се изпо!зват за изразяване на протичането
на период от вре&е (time flows, ?time flows out).
Във връз"а с това на!2дение се прави сравните!ен ана!из на
ъ!%арс"и префи%ирани %!а%о!и от се&античното по!е
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ и те)ните фразео!о%ични е"вива!енти в
ан%!и(с"ия ези". О"азва се, че потенциа!ът на префи%ираните %!а%о!и
да изразяват &етафорични прое"ции от пространството-източни"
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ "ъ& разнооразие от це!еви пространства е &но%о
по-висо" от"о!"ото този на съответните фразео!о%ични %!а%о!и в
ан%!и(с"ия ези".
Това дава въз&ожност да се зае!ежи една интересна и &а!"о
"о&ентирана до този &о&ент осоеност на &етафората "ато процес и
- 36 -
&ис!овен &оде!. Тя зася%а синтетични фор&и в по-висо"а степен
от"о!"ото по!и!е"се&ни, ана!итични фор&и независи&о от това, че и
в двата с!учая се изразява едно понятие. -рави се допус"ането, че
причината за раз&инавенето в &етафоричния потенциа! на
&оно!е"се&ните %!а%о!ни фор&и в .Е в сравнение с фразео!о%ичните
%!а%о!и в АЕ се дъ!жи на раз!ичната и& степен на !е"си"а!изация.
До"ато при първите %!а%о!ната представ"а се с!ива с %!а%о!ната
основа и двете &орфе&и фун"ционират "ато стру"турно и се&антично
единство, при вторите специфичната инфор&ация се появява, поне
фор&а!но, извън %!а%о!ната !е"се&а, "ато доуточнява висо"о
астра"тното ( значение.
+а чове", чи(то роден ези" не е ан%!и(с"ият, е трудно да прецени
до"о!"о подони ана!итични фор&и фун"ционират "ато с&ис!ово,
стру"турно и поняти(но единство, поради "оето за провер"ата на това
допус"ане са нео)оди&и пси)о-!ин%вистични е"спери&енти,
невъз&ожни в ра&"ите на настоя,ото изс!едване. Изясняването на
този въпрос &оже да се превърне в ое"т на ъде,и разраот"и вър)у
&етафората в ра&"ите на "онстру"тивист"ия под)од "ъ& ези"а.
Втората рури"а на първи пара%раф се зани&ава с "о%нитивния
аспе"т на &етафорите за “течното вре&е” в двата ези"а и ро!ята на
&етони&ията в "онцептуа!изацията на понятието.
$о%нитивно-се&античният ана!из на ези"овите изрази
потвърждава на!ичието на "о&ентираната от Ле("оф и Джонсън
вътре0но"ате%ориа!на опозиция ДВИ;Е8О #Е ВРЕМЕ –
ДВИ;Е8 #Е #У.Е$Т, "ато установява и раз!ичия &ежду .Е и АЕ в:
1) "оре!ацията &ежду тези две "онцептуа!изации и 2) дво(ствената
представа за яв!ението едновре&енно "ато ое"т и суе"т на
&анипу!ация.
В ан%!и(с"ия ези" представата за вре&ето "ато суе"т на
&анипу!ация се изразява в ра&"ите на пред&етната версия на
&етафората ДВИ;Е8О #Е ВРЕМЕ (Lakoff; Johnson 1999: 158-159).
Тя представя вре&ето "ато движе, се пред&ет. #ъ,ата представа в
ъ!%арс"ия ези" се изразява в ра&"ите на а!тернативната версия на
&оде!а ДВИ;Е8О #Е ВРЕМЕ, според "оято вре&ето е течна
сустанция.
- 37 -
В допъ!нение "ъ& това на!2дение се оте!язва и синта"тичната
реа!изация на &етафората ВРЕМЕТО E #У.Е$Т НА
МАНИ-УЛА5И4 в ъ!%арс"ия ези", при "оято %!а%о!и от
се&античното по!е ВОДА/ТЕ1НО#Т се изпо!зват реф!е"сивно
(времето се точи, срещата се проточи).
Вторият пара%раф на 0еста %!ава е представен в две рури"и и
раз%!ежда въпроса за &иторе!и%иозната основа на &етафоричната
"онцептуа!изация на понятието морал чрез понятието чистота.
В първа рури"а се дис"утира връз"ата чистота – здраве –
духовно съвършенство в "онте"ста на водните "у!тове и ритуа!и в
по!итеистичните о,ества (Е!иаде 1002: 217). На тази аза се
ревизира с)ва,ането за първичността на &етафората MORALITY IS
PURITY спря&о &етафората MORALITY IS CLEANLINESS (Lakoff;
Johnsosn 1999: 307-308) и се пред!а%а а!тернативна тра"тов"а на
въпроса, "оято раз%!ежда понятието &ора! "ато историчес"и
ситуирана, ево!2ира,а "ате%ория, чиито "о&поненти (&ора!но
съзнание, &ора!ни де(ствия, &ора!но поведение) се опреде!ят от
&ора!ната нор&а "ато фор&а на социа!ен "онтро! (Pojman 1995).
'ор&у!ира се тезата за историчес"ата овързаност на &ора!ната
"ате%ория и не(ните &иторе!и%иозни основи (.ер%сон 1993) с
представите за све,ените фун"ции на водата да !е"ува тя!ото и да
пречиства ду0ата (Е!иаде 1992). Допус"а се на!ичието на "у!турна
(фо!"!орна) &отивация при ня"ои фразео!о%из&и, изразява,и оцен"а
на де(ствия и поведение от %!една точ"а на &ора!ната нор&а, и по
този начин се извежда азовият статус на се&античните опозиции
чист : нечист и clean : dirty при изразяването на аспе"ти на
&етафоричната "онцептуа!изация на понятието морал в .Е и АЕ.
-редварите!ните на!2дения вър)у ези"овите данни по"азват, че
в .Е при!а%ате!ните чист и нечист се съчетават с !е"се&и,
оозначава,и части на чове0"ото тя!о, &но%о по-често от"о!"ото в
ан%!и(с"ия ези". Това предпо!а%а "онте"стуа!ен и "о&понентен
ана!из на се&античните центрове на раз%!ежданите с!овосъчетания,
"о(то да установи се&античния о)ват на двете при!а%ате!ни в
&етафорични и в у"ва!ни употреи.
- 38 -
Резу!татите потвърждават предпо!ожението за "у!турна
&отивация на изразите, свързана с фо!"!орния &оде! на чистото и
нечистото чове0"о тя!о, съ)ранен "а"то в народните при"аз"и и
!е%енди, та"а и в "рат"ите фо!"!орни фор&и, наричанията и др.
(Васи!ева 2008: 518). -о този начин се извежда "онцептуа!ната
&етони&ия 1И#ТОТО Т4ЛО +АМЕ#ТВА 1И#ТАТА ДУ7А, "оято в
)ристианс"ия &ора! е основа на праведността "ато вис0а фор&а на
&ора!ност.
#поред този &оде! те!есната чистота е едновре&енно
предпостав"а и проява на ду)овната чистота. В паре&иите тази
зависи&ост се проявява при употреата на при!а%ате!ните чист и
нечист за изразяване на &ора!на оцен"а чрез едновре&енно
позоваване на те!есна и ду)овна чистота (цит. съч.: стр. 520). Това
означава, че при &етафорична употреа на двете антони&ни
при!а%ате!ни се а"тивират едновре&енно привативните признаци
/!ипса на &ръсотия/ и /!ипса на %ре)овност/ за чист и /на!ичие на
&ръсотия/, /на!ичие на %ре)овност/ за нечист – осоеност, "оято не се
на!2дава при е"вива!ентната антони&на дво("а в АЕ. Та&
"о&инации от типа clean/dirty + част от човешкото тяло &но%о
ряд"о се изпо!зват &етафорично поради преи&у,ествената употреа
на а!тернативната антони&на дво("а pure : impure за изразяване на
оцен"а на де(ствия и поведение от %!една точ"а на &ора!ната нор&а.
В допъ!нение "ъ& тази )ара"теристи"а &етафоричните употреи
на при!а%ате!ните от опозитивната дво("а clean : dirty проявяват две
интересни осоености:
• отрицате!но "онотираният ч!ен на опозицията и&а по-
о%раничен и специфичен "онте"ст на употреа в сравнение
с по!ожите!ния, а това допринася за не%овата
&ар"ираност;
• въпре"и че при &етафорична употреа двете при!а%ате!ни
са в "о&п!е&ентарна опозиция, при "оято на!ичието на
едно "ачество предпо!а%а отсъствието на дру%о,
противопо!ожно на не%о "ачество (Cruse 2004: 167), clean
запазва статуса си на точ"а на ориентация, спря&о "оято
нечии постъп"и и!и поведение се оценяват "ато нечисти, т.
- 39 -
е. не&ора!ни. Тази )ара"теристи"а оаче е типична за
у"ва!ната употреа на clean и dirty, при "оято те са в
антони&ни отно0ения (фи%. 1). Този извод се потвърждава
от употреата на ня"ои синони&и на dirty, "оито фор&а!но
съвпадат с &ина!ото причастие на %!а%о!а, от "о(то са
оразувани.
В изрази "ато sullied reputation, marred reputation, blemished
reputation (опетнена репутация) резу!тативното значение на sullied,
marred, blemished и&п!ицитно извежда представата, че преди нечия
репутация да ъде опетнена, те е и!а езупречна, т. е. чиста.
Това на!2дение дава основание да се направи с!едният извод: в
ан%!и(с"ия ези", типът опозитивност &ежду две !е"се&и &оже да и&а
с&ис!ораз%раничите!на фун"ция по отно0ение на те)ните у"ва!ни и
&етафорични употреи.
#тава ясно, че "ато систе&но отно0ение в ра&"ите на
се&античното равни,е, от една страна, и "ато резу!тат от опозиция
&ежду понятия, от дру%а (Murphy 2003: 109), антони&ията (и не(ните
транспозиции в &етафоричното пространство), подоно на
по!исе&ията, допринася до фор&ирането на радиа!ни "ате%ории чрез
ефе"та си вър)у систе&ността на &етафоричните &оде!и.
-одоен ефе"т, но с раз!ичен източни", се на!2дава в ъ!%арс"ия
ези" при опозитивността &ежду при!а%ате!ните чист и нечист и
те)ните производни. #пецифичният и& статус на си&во!но
натоварени !е"се&и, "о(то е резу!тат от "о&инираното де(ствие на
принципа на &ито!о%ичните вярвания (myth and belief principle) и на
принципа на е&пирично стру"турираното поняти(но пространство
(experiential domain principle), %и превръ,а в е!е&енти от радиа!ната
"ате%ория МОРАЛ, тъ( "ато при тя)ната употреа се а"тивират
едновре&енно и прототипните )ара"теристи"и /!ипса на &ръсотия/,
/на!ичие на &ръсотия/, и &етафоричните )ара"теристи"и /!ипса на
не&ора!ност/ и /на!ичие на не&ора!ност/.




- 40 -
Ф#аз%$л$5и1ни '$)4ина2ии
(clean reputation, clean fight)
К$)"л%)%н!а#н$(!
с ефе"ти на
%радуа!ност (clean със статут на
ориентир по отно0ение на dirty)



Ф#аз%$л$5и1ни из#ази,
$)$ни)ни на (,$4$+ни '$л$'а2ии
(get one’s hands dirty,
clean hands, dirty mouth) К$)"л%)%н!а#н$(!
(о%раничен "онте"ст и
&ар"ираност на dirty)

Б-',ална -"$!#%4а
(clean hands, dirty mouth)
Ан!$ни)и.





Фи5-#а 1. Т#ан("$зи2и. на $"$зи!и,н$(!!а )%*+- clean и dirty

IX. ГЛАВА СЕДМА
Т%1ни!% )%!а3$#и , '$н(!#-и#ан%!$ на ($2иална!а #%алн$(!
-ос!едната, сед&а %!ава от изс!едването съдържа 3 пара%рафа и
представ!ява ана!из на ези"овата интерпретация на онто!о%ичната
"ате%ория ТЕ1НИ МЕТА'ОРИ от %!една точ"а на стру"турата и
съдържанието на фун"циона!но-се&античнато по!е ТЕ1НИ
МЕТА'ОРИ ('#-). То се раз%!ежда "ато %носео!о%ична "ате%ория,
основана на пронципа на изо&орфиз&а &ежду се%&енти от вън0ната,
- 41 -
&атериа!на реа!ност и вътре0ната, идеа!на репрезентация на тази
реа!ност.
-ървата рури"а на първи пара%раф се зани&ава с дефиницията и
)ара"теристи"ите на фун"циона!но-се&античното по!е "ато
%носео!о%ична "ате%ория. Не%овите "о&понетнти се )ара"теризират
със стру"турно и се&антично единство, ор%анизирани са на принципа
център – периферия под фор&ата на &и"ро-по!ета с о, се&античен
център, "ато съ,евре&енно вся"о от тя) и&а соствена се&антична
аза (8ур 1974: 65-67) и зони на се&антично с%ъстяване (-енчева
2001: 138). -ос!едните две )ара"теристи"и опреде!ят относите!ната
са&осто(ност на стру"турата на '#-, изявена "а"то на се&антично,
та"а и на фор&а!но равни,е (.ондар"о 1967: 7).
Втора рури"а изяснява под)ода "ъ& ана!иза на се&анти"ата на
астра"тните понятия. -рие&а се тезата на 6а&птън за по!и&орфната
и& стру"тура (Hampton 1981: 153). -одчертава се осоената важност
на ана!иза на отно0енията във и &ежду астра"тните поняти(ни
пространства "ато начин да се ре"онструира тя)ната руди&ентарна
топо!о%ия (Setti; Caramelli 2005: 192 - 195). Това &етодо!о%ично
уточнение у!еснява по-нататъ0ното изс!едване на ор%анизацията на
фун"циона!но-се&античното по!е ТЕ1НИ МЕТА'ОРИ.
В първата рури"а на втори пара%раф се изясняват суе"т-
ое"тните ре!ации, "оито превръ,ат астра"тните поняти(ни
пространства РА+УМ, МОРАЛ, ВРЕМЕ, ЕМО5ИИ,
$ОМУНИ$А5И4 и 1ОВЕ7$И В+АИМООТНО7ЕНИ4,
стру"турирани &етафорично чрез поняти(ното пространство
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ, в единен &ента!ен &оде!. Не%овата ези"ова
реа!изация на фор&а!но и на се&антично равни,е изразява
дина&ично свързани аспе"ти на социа!ната, &атериа!ната и
пси)о!о%ичес"ата реа!ност, а не на отде!ни не(ни фра%&енти.
-одчертават се: 1) оценъчната ориентация на се&античните
"онституенти на по!ето и антропоцентричността на тя)ната
ор%анизация; 2) произтича,ата от тя) въз&ожност изразените в
ра&"ите на по!ето субект-субектни, субект-обектни и обект-
обектни връзки да се раз%!еждат "ато раз!ичнни страни на един
процес - двустранното "оре!ационно взаи&оде(ствие &ежду индивида
- 42 -
и не%овата среда, на фона на "оето се фор&ира една и!и дру%а
"онцептуа!изация.
Във втората рури"а на втори пара%раф се дис"утира естеството на
!е"си"а!ните "онституенти на '#- ТЕ1НИ МЕТА'ОРИ и връз"ата
на те)ните стру"турни и се&антични )ара"теристи"и със статута и& в
по!ето.. На азата на с)ва,ането за поняти(ните връз"и и нивата на
тя)ното в%раждане (entrenchment) в "онцептуа!ната стру"тура (Turner
1995) се фор&у!ира твърдението, че &етафоричната употреа на
!е"се&ите в своодни с!овосъчетания оси%уряват се&античната аза
за "онцептуа!ните връз"и, "оито а"тивират фразео!о%ичното
значение.
В третия пара%раф се представят стру"турните зависи&ости &ежду
се&античните зони в по!ето и (ерар)ичес"ото и& подреждане в
"онте"ста на #ИТУА5И4ТА "ато надредна поняти(на "ате%ория.
'ор&у!ра се изводът, че тази "ате%ория оединява всич"и
представени в по!ето се&антични зони (фи%. 2). Разис"ват се
равни,ата на астра"тност, )ара"теризира,и &и"ро-по!етата във
'#- ТЕ1НИ МЕТА'ОРИ от %!една точ"а на тя)ната се&антична
аза.
5ентра!ният статус на &и"ро-по!ето, дефинирано от
пространството РА+УМ и не%овите аспе"ти РА+.ИРАНЕ, +НАНИЕ,
-АМЕТ, ИНТЕЛЕ$Т, се &отивира с установените в %!ави четвърта,
пета и 0еста на дисертационния труд връз"и &ежду поняти(ните
пространства ЕМО5ИИ и МЕНТАЛНИ #9#ТО4НИ4, 1ОВЕ7$И
В+АИМООТНО7ЕНИ4, $ОМУНИ$А5И4 и ИН'ОРМА5И4. Тези
асоциации са въз&ожни, до"азуе&и и от"ривае&и в "онте"ста на
с)ва,ането за те!есната, е&пирична основа на фор&ирането на
понятията "ато резу!тат от начина, по "о(то разу&ът и тя!ото
фун"ционират в процеса на взаи&оде(ствие със средата (Lakoff;
Johnson 1999: 37). В допъ!нение "ъ& това центра!ната позиция на
&и"ро-по!ето РА+УМ се потвърждава и от невъз&ожността "оято и да
е от се&античните зони във '#- ТЕ1НИ МЕТА'ОРИ да ъде
представена извън не%о.
В под"репа на това твърдение се извежда отно0ението &ежду
&етафоричните &оде!ит РА+УМ9Т Е ВМЕ#ТИЛИ8Е и
- 43 -
#9#ТО4НИ4ТА #А ВМЕ#ТИЛИ8А, "оето се а"тивира в зоната на
се&антично взаи&оде(ствие &ежду &и"ро-по!етата
#9#ТО4НИ4/ЕМО5ИИ и РА+УМ. В нея е&оциона!ните и
&ента!ните състояния се изразяват ези"ово с по&о,та на !е"се&и с
до&инантен се&античен призна" /дъ!очина/ (дълбока депресия,
дълбок ум, дълбоки разсъждения), а на предпоняти(но равни,е се
заде(ства с)е&ата /ОРЕ – ДОЛУ (изплувам от съзнанието, потъвам
в забрава; потопен в размисъл, потопен в мъката си; потънал в
мисли, потънал в депресия). Ми"ро-по!ето 1ОВЕ7$И
В+АИМООТНО7ЕНИ4 се "онцептуа!изира и с по&о,та на връз"ите
&ежду с)е&ите #$АЛА и И+ТО1НИ$--9Т-5ЕЛ, при "оето
"о&понентът И+ТО1НИ$ се реа!изира "ато -РИ1ИННО#Т,
"о&понентът -9Т – "ато ДВИ;ЕНИЕ, а "о&понентът 5ЕЛ - "ато
(-РОМ4НА НА) #9#ТО4НИЕ. Движението по с"а!ата (т.е.
про&яната на чове0"ите взаи&оотно0ения) се &ар"ира в две
противопо!ожни посо"и с по&о,та на оценъчния "о&понент на
ези"овите &етафори, "оито %о изразяват. -о този начин в
"онцептуа!изацията се в"!2чва и висо"о астра"тното понятие
МОРАЛ, ез, разира се, то да се представя от соствена зона на
се&антично с%ъстяване.
От дру%а страна, на онто!о%ично равни,е интенсивните и
е"стенсивните отно0ения, стру"турира,и &и"ро-по!етата
1ОВЕ7$И В+АИМООТНО7ЕНИ4 и $ОМУНИ$А5И4 и
ИН'ОРМА5И4, от%оварят за етио!о%ията на чове0"ите е&оции, а от
ту" и за понятията, а"тивирани от се&античния фон
#9#ТО4НИ4/ЕМО5ИИ. # дру%и ду&и, в ра&"ите на фун"циона!но-
се&античното по!е ТЕ1НИ МЕТА'ОРИ онто!о%ичната връз"а на
причинност &ежду чове0"ите взаи&оотно0ения и е&оциона!ните
състояния на чове"а, %енерирани в процеса на "о&уни"ация (Hall
1992: 57), се представя "ато отно0ение на (ерар)ичес"а зависи&ост
&ежду &и"ро-по!етата $ОМУНИ$А5И4, 1ОВЕ7$И ОТНО7ЕНИ4
и ЕМО5ИИ/#9#ТО4НИ4, чиято реа!изация оаче е невъз&ожна
извън &и"ро-по!ето РА+УМ (фи%. 2).
В съ,ия пара%раф се "о&ентира и "онте"стуа!изира,ата фун"ция
на &и"ро-по!ето ВРЕМЕ по отно0ение на всич"и остана!и &и"ро-
- 44 -
по!ета, тъ( "ато дина&ичността на те)ните "онцептуа!ни прототипи е
не&ис!и&а извън "у!турно оус!овеното понятие за вре&ето и
не%овия )од.






















Фи5-#а 2. Й%#а#&иза2и. на )и'#$-"$л%!а!а ,, ФСП ТЕЧНИ
МЕТАФОРИ ("#.)$ на+#%+на!а 'а!%5$#и. СИТУАЦИИ

Липсата на соствена зона на се&антично с%ъстяване, извън
"онтрастните &ножества, дефинирани от опозитивността &ежду чист
: нечист (за .Е) и clean : dirty (за АЕ) се отдава на заси!ената
оценъчност на !е"си"а!ните "онституенти на '#- ТЕ1НИ
МЕТА'ОРИ, "оято, "а"то вече е0е спо&енато, допринася за
"онцептуа!изацията на про&ените в чове0"ите взаи&оотно0ения
"ато по!ожите!ни и!и отрицате!ни.

СИТУАЦИЯ
ПРИЧИННОСТ
РАЗУМ
ПРОЦЕС
СЪСТОЯНИЕ
СЪБИТИЕ
ДЕЙСТИЕ
!ОМУНИ!АЦИЯ ЗАИМО-
ОТНО"ЕНИЯ
ЕМОЦИИ МОРА#НО
СЪЗНАНИЕ
РЕМЕ
- 45 -
В подрури"а 7.4.2.1. се по"азва "а" паради%&атичните
се&антични отно0ения, и в частност антони&ията, &оже да
осъ,ествяват движението &ежду "онцептуа!ните прототипи на
"он"ретни понятия и "онцептуа!ните прототипи на &етафорично
стру"турирани астра"тни понятия. Отде!я се специа!но вни&ание на
сравнението &ежду "онцептуа!ния прототип (-РОМ4НА НА)
ТЕМ-ЕРАТУРА и "онцептуа!ния прототип (-РОМ4НА НА)
1ОВЕ7$И ОТНО7ЕНИ4 "ато при&ер за описаната зависи&ост.
-о"азва се "а" преоразуването на антони&ията &ежду !е"се&ните
дво("и топъл – студен и warm – cold от ис"а!арна, реверсивна и
ипо!ярна опозиция (в пространството-източни") в &онос"а!арна (в
пространството-це!), води до стру"турирането на астра"тния
"онцептуа!ен прототип чрез "он"ретния. В ра&"ите на този процес
зоната на нис"ите те&ператури студен и леден в пространството
ТЕМ-ЕРАТУРА се прое"тнира вър)у зоната, опреде!ена от студен,
хладен (безразличен) на ъ!%арс"и и cold, lukewarm (indifferent) на
ан%!и(с"и ези". Това се интерпретира "ато ези"ов фа"т, "о(то
ип!ицитно по"азва, че езраз!ичието "ато !ипса на по!ожите!но и!и
отрицате!но отно0ение и в двата ези"а се разира не "ато !ипса на
отно0ение, а "ато отрицате!но отно0ение.
Втората подрури"а раз%!ежда един специфичен за ан%!и(с"ия
ези" "онцептуа!ен &оде!, "о(то според данните от "орпуса се
поражда в резу!тат на висо"ата проду"тивност на "онверсията "ато
с!овооразувате!ен &оде!, от една страна, и на ре"онверсията "ато
източни" на се&антична про&яна ($ара,у" 1973: 47), от дру%а.
Ана!изът по"азва, че при употреата на "онверсивни дво("и
глагол – съществително име в ези"овото представяне на аспе"ти на
астра"тните понятия, се а"тивира поняти(на връз"а &ежду
преди"ативните и но&енативните ези"ови &етафори. -ри&ери за тази
връз"а са изрази от типа leak of information – information leaks
(изтичане на информация – информация изтича), sink of corruption –
to sink into corruption (гнездо на корупция – прояден/прогнил съм от
корупция), fog of explanations – to fog the explanation (мъгливи
обяснения – давам мъгливи обяснения); a pour of atrocity reports -
atrocity reports pour in (вълна от сведения за жестокости – залива ни
- 46 -
вълна от сведения за жестокости). /инзур% и др. (1979: 132-133),
дис"утират прео!адава,ите се&антични отно0ения &ежду
ч!еновете на та"ива "онверсивни дво("и при у"ва!ната и& употреа
по с!едния начин: В с!учаите, "о%ато деривационната основа е
и&енна, отно0енията &ежду съ,ествите!ното и %!а%о!а са преди&но
действие, характеризиращо обекта, означен от съществителоното
име, инструментална употреба на обекта, придобиване на или
лишаване от обекта и др. -ри деривация от %!а%о!на основа
прео!адава,ите отно0ения са действие – пример на това действие,
действие – вършител на действието, действие – място на
действието и др.
Данните от "орпуса по"азват, че от"!онения от тези зависи&ости
се на!2дават при прое"ции, "оито предизви"ват преоразуване на
отде!ните !е"се&и в "онверсивните дво("и в поняти(но единство.
#тепента на !изост &ежду двата "о&понента на това единство се
опреде!я от съв&естното де(ствие на "онверсията "ато
с!овооразувате!ен &оде! и на ре"онверсията "ато източни" на
се&антична про&яна, при "оято, "а"то оте!язва $ара,у" (цит. съч.),
деривационната основа придоива нови значения в резу!тат от
&етафоричните употреи на производната !е"се&а. Това означава, че
прое"ции, изразени ези"ово чрез употреите на тази !е"се&а в!ияят
вър)у производната основа, "ато превръ,ат "онверсивната дво("а в
своеоразна "ате%ория, в "оято се проявяват ефе"тът на типичността
(едно от значенията се възприе&а "ато основно, прототипно, а
остана!ите се а"тивират от "онте"ста) и принципът на се&е(ните
при!и"и. -од не%ово в!ияние се установяват връз"и &ежду всич"и
значения в ра&"ите на "ате%орията.
Всич"о това води до за"!2чението за висо"ата астра"тност на
фор&ата при "онверсивните дво("и в ан%!и(с"ия ези" и
произтича,ата от това важност на &етафоризирането при
изразяването на специфично значение. Изс!едвания вър)у
неде!и&остта на %!а%о!ната се&анти"а при новооразувани %!а%о!и,
о&они&ни на и!и паради%&атично свързани със с!ожни
съ,ествите!ни и&ена в ан%!и(с"ия ези", и нео)оди&остта те да се
раз%!еждат "ато "онстру"тивни идио&и (construction idioms), а не "ато
- 47 -
производни на тези съ,ествите!ни и&ена (Bagasheva 2011, под
печат), по"азват, че тази тенденция зася%а не са&о едносрични
!е"се&и, "а"вито се "онверсивите, но и "о&позитни %!а%о!и и
съ,ествите!ни и&ена.
-ос!едната, пета рури"а на четвърти пара%раф съпоставя две
специфични &орфо!о%ични )ара"теристи"и на ан%!и(с"ия и
ъ!%арс"ия ези" "ато фа"тори, възде(ства,и вър)у потенциа!а за
&етафорични прое"ции на %!а%о!ните !е"се&и.
#тава ду&а да фразео!о%ичните %!а%о!и в ан%!и(с"ия и
префи%ираните %!а%о!и в ъ!%арс"ия ези". +ависи&остите &ежду
значението и& и тя)ната фор&а!на изява са с)одни и в двата ези"а. В
ан%!и(с"ия ези" при%!а%о!ният е!е&ент често и&а аспе"туа!изира,а
фун"ция и &оже да изразява нача!о, разво(, повторяе&ост и!и
завър0ване на де(ствието. От дру%а страна, този е!е&ент е и носите!
на новата, специфична инфор&ация, "оято в &но%о с!учаи а"тивира
&етафоричните значения на подони ана!итични %!а%о!ни фор&и. В
ъ!%арс"ия ези" префи"сацията, при "оято %!а%о!ните представ"и
освен с!ово- и&ат и видооразува,а фун"ция, е висо"опроду"тивен
&оде! за фор&иране на производни %!а%о!и.
Интересното оаче ту" е, че при а"тивиране на &етафорични
значения, при%!а%о!ните е!е&енти в ан%!и(с"ия ези" ряд"о
уве!ичават потенциа!а за &етафоризация, за!ожен в съотвестсва,ата
&оно!е"се&на %!а%о!на фор&а. В ъ!%арс"ия ези" се на!2дава
оратната тенденция. -ри употреа на префи%ирани %!а%о!и се
изразяват ези"ово &етафорични прое"ции, "оито да!еч над)вър!ят
онези, за!ожени в деривационната основа. Това на!2дение
де&онстрира по-висо"ата "он"ретност на %!а%о!ната фор&а в
ъ!%арс"ия ези" и въз&ожността чрез афи"сация да се изразяват
специфични &етафорични значения, "оето на ан%!и(с"и ези" се
осъ,ествява с по&о,та на при%!а%о!ни е!е&енти.
-ос!едната, трета рури"а на пара%рафа ана!изира &ито!о%ичния
"о&понент на '#- ТЕ1НИ МЕТА'ОРИ "ато се%&ент от ези"овата
"артина на света.
Изпо!зва се с)ва,ането, че един от принципите, ор%анизира,и
п!ана на съдържанието чрез п!ана на израза в естествения ези", е
- 48 -
принципът на "#$!и,$"$(!а,.н%!$ чрез &ар"ираност на един от
ч!еновете на дадена ези"ова "ате%ория и !ипса на та"ава &ар"ираност
на дру%ия (дру%ите) ч!енове. Ла(ънс (1977: 305 - 307) раз%раничава
три равни,а на &арираност:
• фор&а!но, изразено в дво("и !е"се&и "ато lion : lioness,
при "оито фор&ата на втория ч!ен съдържа афи"с, "о(то
изразява на!ичието на призна", противопо!ожен на
съответния призна", )ара"теризира, !евия ч!ен на
опозицията;
• дистриутивно, при "оето &ар"ираният ч!ен на опозицията
се от"рива в о%раничен "онте"ст;
• се&антично, "оето "оре!ира с дистриутивното и с
фор&а!ното, "ато опреде!я до"о!"о фор&а!ните и
дистриутивни )ара"теристи"и в!ияят вър)у значението на
дадена !е"си"а!на единица.
Ла(ънс счита, че в с!учаите, "о%ато фор&а!ните и
дистриутивните раз!ичия не са съпроводени със съ,ествена
про&яна в значението, т. е. не са се&антично &ар"ирани, не е
оправдано да се %овори за фор&а!но и!и дистриутивно &ар"иране.
Въз основа на това с)ва,ане и не%овото развитие в ези"оведс"ата
нау"а се прави допус"ането, че на разпада на &ито!о%е&ите "ато
стру"турни единици на &ито!о%ичната систе&а, "оито се изразяват
чрез основни "ате%ориа!ни опозиции,
14
съответства процес на ре-
"о&позиция на &ито!о%ично и/и!и е&пирично &отивирани
"онцептуа!ни (и в частност онто!о%ични) &етафори. Те са изразени
чрез %рупи от свързани по&ежду си ези"ови единици - &етафорично
употреени ду&и и фразео!о%из&и с раз!ична степен на
идио&атичност.
Идентифицирането на тези опозиции и начините на тя)ната ре-
"о&позиция във '#- ТЕ1НИ МЕТА'ОРИ се осъ,ествява чрез
ана!из на ези"овите данни в "онте"ста на взаи&оде(ствието &ежду
&ито!о%ичната и ези"овата "артина на света.

14
#тепента на астра"тност на тези опозиции е пря"о свързана с ро!ята и& в
ита на &ито!о%ичния чове" и и&а оценъчна фун"ция.
- 49 -
Раз%!еждат се повтаря,и се &отиви в "е!тс"ите &итове за &орс"и
пъте0ествия и в ъ!%арс"ите пр"аз"и и !е%енди и се търси връз"ата
и& с &етафоричното представяне на астра"тни понятия чрез
ДВИ;ЕНИЕТО "ато поняти(на "ате%ория и "ато и&анентна
)ара"теристи"а на водата. -о този начин се извеждат &ито!о%ичната
дуа!ност на водата "ато сти)ия и преч"а по пътя "ъ& це!та, но и "ато
връз"а &ежду света на )ората и отвъдния свят, "о(то в "е!тс"ата
&ито!о%ия се представя "ато %рупа от острови в да!ечно &оре (/рии(н
1997). До "рая на света според ъ!%арс"ите народни вярвания съ,о се
сти%а са&о по вода (Маринов 1994).
В ези"а тези &отиви са си!но застъпени в &етафоричния &оде! за
съити(ната стру"тура. В ра&"ите на този &оде! це!енасочените
де(ствия, съответства,и на &исията на &ито!о%ичния %еро(, т. е. на
не%овата инициация, се "онцептуа!изират "ато движение "ъ& це!;
препятствията по пътя "ъ& це!та – "ато преч"и за движението;
вън0ните съития – "ато %о!е&и, движе,и се ое"ти и!и водни &аси
(Lakoff; Johnson 1999: 179). -ри&ери за подони "онцептуа!изации
изои!стват и в двата "орпуса:
AE: plunge a country into war; (be lost) in a whirlpool of events; sink
in a bog of problems; wade in deep (hot, unknown) waters;
.Е: загазвам; нагазвам в неприятности; нагазвам в непознати
води; затъвам в проблеми; нагазя/нагазвам в дълбокото.
/!а%о!и, оозначава,и движението на водата и!и движението на
ое"т във водата, се изпо!зват и за изразяването на &но%о дру%и
&етафори, "онцептуа!изира,и разнооразие от аспе"ти на астра"тни
понятия "ато комуникация и предаване на информация (cascade
knowledge to larger groups; percolate through the academic community;
бълвам думи; заливам с порой от думи; извирам от устата), е&оции
(overwhelmed with …, потънал в ..., потопен в ...)
Мотивът за удавянето в ре"ата, "о(то в ъ!%арс"ите народни
вярвания се свързва с из"у0ението и с дяво!а (Маринов 1994), а в
световните &ито!о%ии с %ре)овността изо,о (Markale 1993), съ,о
и&а своя &етафорична интерпретация в съвре&енната ези"ова "артина
на света. #поред нея отрицате!ните е&оции, не%ативните състояния и
неприятностите "ато ця!о се "онцептуа!изират "ато потъване и!и
- 50 -
движение надо!у. /о!я&ото разнооразие от се&антични н2анси, в
употреата на раз!ични %!а%о!и, оозначава,и потъване и в двата
ези"а, дава достатъчно основания за твърдението, че висо"ата
оо,еност на &етафоричния &оде! ЛО7ОТО Е (НА)ДОЛУ не
позво!ява тези н2анси да ъдат изразени единствено в ра&"ите на
въпросния &оде!. зрази като drown in debt; drown in grief; drown
one’s frustration; sink in despair; descend in oblivion; давя мъката си в
алкохол/шоколад/вино; потъвам от срам и др. изразяват важни
прое"ции, "оито не &о%ат да се интерпретират са&о "ато част от
раз%!еждания &оде!, тъ( "ато разчитат на поняти(ни връз"и,
асоциира,и неприятностите, отрицате!ните състояния и
преживявания с потопяването и!и потъването във вода. Този процес
на сво( ред и&а, &а"ар и заравено, ритуа!но значение, "оето и до ден
дне0ен се въз"ресява в оредни оичаи "ато /ер&ан, Лазарица и др.
Мно%оаспе"тността на тези връз"и, според "оито суе"тът на
преживяването, е&оцията и!и състоянието в едни с!учаи се
"онцептуа!изира "ато "онтро!ира, движението, в дру%и "ато
потърпев0, а в трети "ато инстру&ент, с "о(то се предизви"ва това
движение, потвърждава допус"ането за значи&остта на поняти(ното
пространство ВОДА/ТЕ1НО#ТИ при изразяването на е&оциона!ни и
&ента!ни състояния чрез оразната с)е&а /ОРЕ – ДОЛУ.
Въз основа на ана!из на &ито!о%ичната опозиция ВОДА : #У7А
се установява и &ито!о%ичен е!е&ент в "онцептуа!ната връз"а знание
– дълбочина "ато част от &оде!а РА+УМ9Т Е ВМЕ#ТИЛИ8Е-
#У.#ТАН5И4 и не%овите !о%ичес"и с!едствия У&ението Да
Разсъждава0 е Дъ!очина, 4снотата на Мисъ!та Е 1истота (на
сустанцията) и т. н. -рави се връз"а с &етафората ИДЕИТЕ #А
РА#ТЕНИ4 И РА+УМ9Т Е -О1ВАТА, В $О4ТО ТЕ ВИРЕ4Т. -о
този начин поняти(ното пространство -ЛОДОРОДИЕ "ато един от
източниците на &етафорична "онцептуа!изация на пространството
РА+УМ опреде!я значи&остта на в!а%ата и водата в тази
"онцептуа!изация.
От дру%а страна, опозициите ВОДА : #У7А, -ЛОДОРОДИЕ :
.Е+-ЛОДИЕ са част от стру"турата на &ито!о%е&ата ВОДА. Та"а те
стават носите!и на &ито!о%ични с!еди в &отивацията на ези"овите
- 51 -
&етафори, изразява,и понятиято разум чрез до&инантната
)ара"теристи"а дълбочина.
Раз%!ежда се оразът на о%!еда!ото във фо!"!орната при"аз"а "ато
фор&а на неутра!изация &ежду опозициите НЕ.Е#НИ ВОДИ :
+ЕМНИ ВОДИ; НЕ.Е#НИ ВОДИ : -ОД+ЕМНИ ВОДИ, "оито според
М. Джордан (1987: 17) са варианти на опозицията РЕД : 6АО#, а на
едно по-висо"о ниво на астра"тност представят и опозицията ДО.РО
: +ЛО.
-о"азва се "а" раз!ичните интерпретации на ораза на о%!еда!ото,
в"!2чите!но и водната повър)ност "ато о%!еда!о, допринасят до
&отивацията на &етафорични употреи "ато чисти/нечисти помисли;
pure/impure thoughts; clean/unclean life; прозрачни намерания;
transparence of the strategy; principle of transparence чрез а"тивиране
на "ачеството прозрачност на чистата (водна) повър)ност и
въз&ожността тя да с!ужи "ато о%!еда!о.

X. ИЗВОДИ
На!2денията вър)у поняти(ното пространство
ВОДА/ТЕ1НО#ТИ "ато източни" на онто!о%ични &етафори в
ан%!и(с"ия и ъ!%арс"ия ези" представ!яват инду"тивно изведено
до"азате!ство за систе&ността на &етафоричните прое"ции и
стру"турната природа на "онцептуа!ните &етафори, установени
интроспе"тивно и и!2стрирани с о%ат ези"ов &атериа! в теориите на
Ле("оф и Джонсън за "онцептуа!ното прое"тиране (1980) и за
на!2дае&ия опит "ато стру"турира, &е)анизъ& на астра"тното
познание (1999).
Този ана!из доведе до с!едните основни изводи:
1) Метафоричната "онцептуа!изация се "орени в те!есния опит и
ситуационното познание, но ези"овата систе&а и отно0енията вътре в
нея адаптират етапите на процеса на &етафоризация и %и
)ар&онизират със систе&ността на ези"овите стру"тури и ре!ациите,
в "оито те се проявяват. На !е"си"о-се&антично равни,е това се
осъ,ествява в резу!тат на транспозицията на се&античните
отно0ения в &етафоричните поняти(ни пространства и
специа!изацията на ня"ои с!ово- и фор&ооразувате!ни &оде!и да
- 52 -
изразяват специфично &етафорично значение. На синта"тично
равни,е тази изи"ова „фина настро("а” на ня"ои "онцептуа!ни
асоциации е за!ожена във фор&а!ното "одиране на понятия от
&етафората за съити(ната стру"тура, "а"вито са причинност (си!а и
противоде(ствие), процес и състояние чрез )ара"теристи"ите на: 1)
пре)одните и непре)одните %!а%о!и, %!а%о!ите от с&есен тип,
%!а%о!ните дво("и от типа глагол – глагол + се, "ъдето се е
при%!а%о!ен е!е&ент с интранзитивизира,а фун"ция в ъ!%арс"ия
ези" и 2) ер%ативните %!а%о!и в ан%!и(с"ия ези". $онструираните по
този начин аспе"ти на висо"о астра"тни понятия допринасят за
&етафоричното стру"туриране на те)ните "онцептуа!ни прототипи. И
в двата ези"а този процес се осъ,ествява и с по&о,та на
транспозициите &ежду онто!о%ичната дъ!инна стру"тура,
&етафоричната дъ!инна стру"тура и повър)нинната стру"тура на
равни,е изречение.
2) Мито!о%ичната и фо!"!орната интерпретация на съ,ествената
ро!я на водата в чове0"ия живот и на те!есните течности в
чове0"ата физио!о%ия позво!ява систе&ните съответствия &ежду
ези"а и дру%и се&иотични систе&и, "а"вито са &ито!о%ията и
фо!"!ора, да в!ияят вър)у "онцептуа!изацията на астра"тни
понятия чрез пространството-източни" ВОДА/ТЕ1НО#ТИ. В този
"онте"ст "онцептуа!ната &етафора &оже да се изпо!зва в
ре"онстру"цията на &ито!о%ичното значение и да до!ижи
резу!татите от син)ронни ана!изи до тези, по!учени при диа)ронните
историчес"и изс!едвания.
3) Топо!о%ията на астра"тните поняти(ни пространства,
изс!едвани в настоя,ото проучване, не се стру"турира напъ!но чрез
"он"ретното поняти(но пространство ВОДА/ТЕ1НО#ТИ.
Въпросните астра"тни пространства притежават своя соствена,
руди&ентарна ор%анизация, "оято се дефинира допъ!ните!но с
по&о,та на &етафорични прое"ции.
4) Методо!о%ията на настоя,ото изс!едване не позво!ява пря"ото
изс!едване на тази топо!о%ия. До нея оаче се дости%а и индире"тно
чрез ана!из на повтаря,ите се прое"ции на е!е&енти и връз"и от
пространството ВОДА/ТЕ1НО#ТИ "ъ& пространствата РА+УМ,
- 53 -
ЕМО5ИИ и #9#ТО4НИ4, В+АИМООТНО7ЕНИ4,
$ОМУНИ$А5И4, МОРАЛ, ВРЕМЕ. Тези е!е&енти и отно0ения
и&ат своите &ито!о%ични съответсвия, "оето, наред със систе&ните
отно0ения &ежду ези"а, &ито!о%ията и фо!"!ора, дава въз&ожност
&ито!о%ичните с!еди в &етафоричната "онцептуа!изация да сe
идентифицират в ра&"ите на син)ронен ези"ов ана!из и създава
ус!овия за изс!едване на "у!турната &отивация на &етафоричното
значение.

XI. С"#а,'а за "#ин$(и!%

1. Раз"риват се е!е&енти от "у!турната &отивация на
"онцептуа!ните &етафори чрез ана!из на специфично поняти(но
пространство-източни", "оето се )ара"теризира "а"то с висо"а
"он"рентност и значи&ост в на!2дае&ия опит, та"а и със си&во!на
натовареност, произтича,а от &иторе!и%иозното значение на
не%овите е!е&енти и връз"ите &ежду тя).
2. -ри!оженият в изс!едването &оде! на "о%нитивен ана!из
в"!2чва "а"то се&античните, та"а и фун"циона!но-се&античните
по!ета, "оето позво!ява нав!изане в стру"турата на ези"а и
изс!едване на ро!ята на "онцептуа!ната &етафора чрез проявите на
се&антични, &орфо!о%ични и синта"тични ези"ови "ате%ории. Това
оси%урява &етодо!о%ичес"а основа за изпо!зване на данни от
вторични &оде!ира,и систе&и "ато &ито!о%ията и фо!"!ора.
3. -ро&еня се оича(ната посо"а на ана!из в "орпусните
изс!едвания вър)у "онцептуа!ната &етафора, "ато за отправна точ"а
се изпо!зват протоипните )ара"теристи"и на поняти(ното
пространство-източни" и се ана!изират всич"и астра"тни поняти(ни
пространства, стру"турирани чрез не%о.
4. Инду"тивно се по"азва, че "ато систе&но отно0ение в ра&"ите
на се&античното равни,е, от една страна, и "ато резу!тат от
опозиция &ежду понятия, от дру%а, антони&ията (и не(ните
транспозиции в &етафоричното пространство), подоно на
по!исе&ията, допринася до фор&ирането на радиа!ни "ате%ории чрез
ефе"та си вър)у систе&ността на &етафоричните &оде!и.
- 54 -
Би4ли$5#а3и., 2и!и#ана , а,!$#%3%#а!а

!пресян 1995: !пресян, ". Инте%ра!3ное описание яз:"а и систе&ная
!е"си"о%рафия. – В: *. Апресян. Изранн:е труд:. Т. 2. Мос"ва.
!ристотел: Aristotle. Poetics. 5ит. по Lausberg, H. (1998).
!ристотел: Aristotle. Rhetoric. 5ит. по Lausberg, H. (1998).
#агашева (под печат): Bagasheva, A. On the (non)compositional
semantics of CVs in English.
#арсалу 1983: Barsalou, L.W. Ad hoc categories. Memory & Cognition
11, 211-227.
#арсалу 1985: Barsalou, L.W. Ideals, central tendency, and frequency of
instantiation as determinants of graded structure in categories. Journal of
Experimental Psychology: Learning, Memory, and Cognition 11, 629-654.
#арсалу 1987: Barsalou, L. W. The instability of graded structure:
Implications for the nature of concepts. In U. Neiser (Ed.), Concepts and
Conceptual Development: Ecological and Intellectual Factors in
Categorization (pp. 101-140). Cambridge: Cambridge University Press.
.а)тин 1986: Bakhtin, M. (1986). Speech Genres and Other Late Essays.
Ed. Emerson, C. & M. Holquist. Austin: University of Texas Press.
#ергман 1991: Bergmann, M. Metaphorical assertions. In J. L. Garfield,
M. Kiteley (Eds.), Meaning and Truth. The Essential Readings in Modern
Semantics (pp. 599 - 612). Paragon Issues in Philosophy. St. Paul,
Minnesota: Paragon House Publishers.
#лек 1962: Black, M. Models and metaphors: Studies in language and
philosophy. Ithaca: Cornell University Press.
#ондарко 1967: .ондар"о, А. В. О взаи&оде(ствии яз:"ов:) уровне(
в ра&"а) фун"циона!3но-се&античес"о( "ате%ории. – #. $ровни
яз%ка и их взаимодействие (стр. 4 – 38). Мос"ва.
&арнър 2009: Varner, G. Sacred wells: A study in the history, meaning,
and mythology of holy wells and waters. New York: Agora Publishing.
&асилева 2008: Васи!ева, Д. Тя!ото – чисто и нечисто. – В:
'итология на човешкото тяло. !нтропологичен речник (стр.
541 - 640). #офия: АИ „-роф. Марин Дринов” .АН.
- 55 -
&ико 1948: Vico, G. The New Science of Giambattista Vico (revised
translation of the third edition of 1744). Ithaca: Cornell University
Press.
&иноградов 1977: Вино%радов, В. Изранн:е труд:.
Ле"си"о!о%ия и !е"си"о%рафия. Мос"ва.
(ибс 1994: Gibbs, R. (1994). The Poetics of mind: Figurative
thought, language, and understanding. Cambridge: Cambridge
University Press.
(инзбург и др. 1979: Ginsburg, R. S., S. S. Khidekel, G.Y.
Knyazeva & A. A. Sankin. A Course in Modern English Lexicology.
Moscow: Vyishaya Shkola.
(ирейрц 2002: Geeraerts, D. The interaction of metaphor and
metonymy in composite expressions. In R. Dirven and R. Pörings
(Eds.), Metaphor and metonymy in comparison and contrast (pp.
435-465). Berlin: Mouton de Gruyter.
(рейди 1998: Grady, J. The ‘conduit metaphor’ revisited: a
reassessment of metaphors for communication. In Jean-Pierre
Koenig (Ed.), Discourse and cognition: Bridging the gap (pp. 205-
218). Stanford: CSLI Publications.
(рийн 1997: /ри(н, М. $е!тс"и &итове. #офия: Аа%ар.
(удман 1976: Goodman, N. Languages of Art. Indianapolis:
Hackett.
)жакендоф 1983: Jackendoff, R. Semantics and cognition.
Cambridge, Mass.: MIT Press.
)жонсън 1999: Johnson, Ch. Metaphor vs. conflation in the
acquisition of polysemy: the case of see. In M. K. Hiraga, C. Sinha
and S. Wilcox (Eds.), Cultural, Typological and Psychological
Perspectives in Cognitive Linguistics (pp. 155-169). Amsterdam/
Philadelphia: John Benjamins.
)жора 2002: Giora, R. Literal vs. figurative language: Different or
equal? Journal of Pragmatics, 34, 487 – 506.
- 56 -
*вънс и (рийн 2006: Evans, V. and M. Green. Cognitive
Linguistics: An Introduction. Mahwah, New Jersey: Edinburgh
University Press in association with Lawrence Erlbaum Associates.
*ко 1993: Е"о, У. #е&иоти"а и фи!ософия на ези"а. Нау"а и
из"уство: #офия.
*лиаде 1992: Е!иаде, М. Тра"тат по история на ре!и%иите. Ли":
#офия.
*лиаде 2002: Е!иаде, М. Митът за вечното завръ,ане.
Издате!ство „+а)ари( #тоянов”: #офия.
*лина 1987: Elina, N. G. Introduction to Folk tales of the British
isles edited by K. N. Atarova. Raduga Publishers: Moscow, 9 – 28.
+аращук 1973: $ара,у", -. Ре"онверсия и ее ро!3 в развития
се&античес"и) стру"тур соотно,и)ся по "онверсии с!ов. – #.
,ловообразованние и его место в курсе обучения
инностранному яз%ку, в:п. 1, В!адивосто".
Evans 2007: Evans, V. The cognitive linguistics enterprise: An
overview. In V. Evans, B. Bergen & J. Zinken (Eds.), The cognitive
linguistics reader. London: Equinox Publishing, 2 – 36.
+рус 2004: Cruse, D. A. Cognitive linguistics. New York:
Cambridge University Press.
+-овечес 1990: Kövecses, Z. Emotion concepts. New York:
Springer Verlag.
+-овечеш 2000: Kövecses, Z. Metaphor and emotion: Language,
culture, and body in human feeling. Cambridge: Cambridge
University Press.
.айънс 1977: Lyons, J. Semantics. Vol. 2. Cambridge: Cambridge
University Press.
.ангакър 2008: Langaker, R. W. Cognitive grammar: A basic
introduction. Oxford/New York: Oxford University Press.
.еви-,трос без. год: #тру"тура на &итовете. В - #иви!ов, Л.
(съст.) #тру"тура на &ита. #офия: Изд. “#офия – #. А”, 98 -154.
- 57 -
.еви-,трос 1995: Леви-#трос, $. #тру"тура!на антропо!о%ия
II. #офия: И$ “6ристо .отев”.
.ейкоф 1987: Lakoff, G. Women, fire, and dangerous things.
Chicago: University of Chicago Press.
.ейкоф 1990: Lakoff, G. The Invariance Hypothesis: is abstract
reason based on image-schemas? Cognitive Linguistics 1(1): 39-74.
.ейкоф и )жонсън 1980: Lakoff, G., M. Johnson. Metaphors we
live by. Chicago/London: The University of Chicago Press.
.ейкоф и )жонсън 1999: Lakoff, G., M. Johnson. Philosophy in
the flesh. Chicago: University of Chicago Press.
.отман 1990: Лот&ан, *. -оети"а. Типо!о%ия на "у!турата.
#офия: Народна "у!тура.
'аринов 1994: Маринов, Д. Народна вяра и ре!и%иозни народни
оичаи. #офия: .АН. Мар"а!е 1986: Markale, J. Women of the
Celts. Vermont: Inner Traditions International.
'ърфи 2003: Murphy, L. Semantic relations and the lexicon:
Antonymy, synonymy and other paradigms. Cambridge: Cambridge
University Press.
Пенчева 2001: 1ове"ът в ези"а. Ези"ът в чове"а. #офия: УИ
„$!и&ент О)ридс"и”. Петрова 2003: -етрова, А. Ези"овата
&етафора и а!"анс"ата "артина на света. Ве!и"о Търново.
Петрова 2007: -етрова, А. $онцептите в по!ето „радост” –
с)одства и раз!ичия в а!"анс"ия !ин%во"у!турен ареа!.
Ве!и"о Търново: УИ „#в. #в. $ири! и Методи(”.
Поджман 1995: Podjman, L. P. Ethics: Discovering Right and
Wrong. Belmont, CA: Wadsworth.
/еди 1979: Reddy, M. The conduit Metaphor. In A. Ortony (Ed.),
Metaphor and thought, Cambridge: Cambridge University Press.
/еди 1980: Reddy, M. A semantic approach to metaphor. In M.
Ching, M. Heley & R. Lunsford (Eds.), Linguistic Perspectives on
Literature (pp. 63 - 75). London: Routledge.
- 58 -
/ик-ор 1994: Ри"3ор, -. Между ретори"а и поети"а: Аристоте!.
В – -. Ри"3ор. ;ивата &етафора. #офия: Ли", 13 - 61.
/ичардс 1990: Ричардс, А. 'и!ософия ретори"и. – B: Н. Д.
Арутун2ва (Ред.), Теория метафор% (стр. 44 – 67).-ро%рес:
Мос"ва.
/оманенко и 0улков 1997: Ро&анен"о *.М., 1у!"ов О.А.
Метафизичес"ие исс!едования. +ул-тура, в:п. 5. 46–59.
/ош 1975: Rosch, E. Cognitive Reference Points. Cognitive
Psychology 7, 532 – 547.
/ош и 'ервис 1975: Rosch, E., C. Mervis (1975). Family
resemblances: studies in the internal structure of categories.
Cognitive Psychology 7(4), 573 - 605.
,емино 2005: Semino, E. The metaphorical construction of complex
domains: the case of speech activity in English. Metaphor and
Symbol, 20(1), 35 – 69.
,ети и +арамели 2005: Setti, A., N. Caramelli. Different domains
of abstract concepts. In Proceedings of the Twenty-Third Annual
Conference of the Cognitive Science Society, Torino, 1997 – 2002.
,лавейков 2006: #!аве("ов, Р. .ъ!%арс"и народни оичаи и
вярвания (второ издание). “Асеневци”: #офия.
,уицър 1995: Sweetser, E. Metaphor, mythology and everyday
language. Journal of Pragmatics 26(7), 583 – 595.
Телия и др. 1998: Teliya, V., N. Bragina, E. Oparina, I.
Sandomirskaya. Phraseology as a language of culture: its role in the
representation of a collective mentality. In A. P. Cowie (Ed.).
Phraseology, theory, analysis, and applications (pp. 55-75). New
York & Oxford: Oxford University Press.
Тодоров 2006: 8о е съитие? Достъпен на:
<http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/web_studio/Shto%20e
%20sybitie_Hr.%20Todorov.pdf>.
Токарев, 'елетински 1980: То"арев, #. А., Е. Ме!етинс"и(.
Миф: народов &ира. Мос"ва: #оветс"ая =нци"!опедия.
- 59 -
Търнър 1987:Turner, M. Reading minds: The study of English in the
age of cognitive science. Princeton, New Jersey: Princeton
University Press.
Търнър 1995: Turner, M. (1995). The Literal versus Figurative
Dichotomy. In S. Coulson and B. Lewandowska-Tomaszczyk (Eds.), The
literal and nonliteral in language and thought (pp. 25 – 52). Frankfurt:
Peter Lang.
1райденберг 1978: 'рe(денер%, О. Миф и !итература древности.
Мос"ва.
2алидей 1994: Halliday, M. A. K. An introduction to functional grammar.
London: Arnold.
2ол 1992: Hall, B. Theories of culture and communication.
Communication theory, 2(1), 50 – 70.
3анк и !белсон 1977: Schank, R. C., R. P. Abelson (1977). Scripts,
Plans, Goals, and Understanding. Hillsdale, N.J.: Erlboum.
3ведек 2000: Szwedek, A. (2000). “Senses, perception and metaphors (of
object and objectification). In: S. Puppel and K. Dziubalska-Kolaczyk
(Eds.), Multis vocibus de lingua (pp.143 – 153). 5ит. по Yanowski (2002).
Metaphoric Mapping onto Abstract Domains and the Invariance
Hypothesis, Lingua Posnaniensis XLIV, 41 – 52.
3ейвър и и др. 1987: Shaver, J. P., D. Schwartz, D. Kirsen, K. O’Conner.
Emotion Knowledge: Further exploration of a prototype approach. Journal
of Personality and Social Psychology 52(6), 1061 -1086.
4ур 1974: 8ур, Т. Теории по!я в !ин%висти"е. Издате!3ство
„Нау"а”: Мос"ва.

П-4ли'а2ии $! +и(%#!а2и.!а

.евунлиева 2002: Levunlieva, M. (2002). The cognitive implications of
happiness and sadness: A study of some conceptual metaphors expressing
states in English and Bulgarian. Yearbook of the Faculty of Philology. Vol.
1. Blagoevgrad: SWU Publishing House “Neofit Rilski”112 – 117.
.евунлиева 2004: Levunlieva, M. (2004). The cognitive significance of
the semantic domain of WATER: Metaphorical presentation of some
abstract concepts. Proceedings from the symposium Humanitarian
- 60 -

-2Дисертационният труд е о съден в $атедрата по ан%!ицисти"а и а&ери"анисти"а при 'а"у!тета по "!асичес"и и нови фи!о!о%ии на #офи(с"ия университет „#в. $!и&ент О)ридс"и”. Дисертант"ата ра оти в $атедрата по педа%о%и"а при 'а"у!тета по педа%о%и"а на *%озападния университет „Неофит Ри!с"и”.

+а,итата на дисертационния труд ,е се състои на ........................... от ...................... в за!а ................ на #офи(с"и университет „$!и&ент О)ридс"и”.

You're Reading a Free Preview

Download
scribd
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->