You are on page 1of 93

УНИВЕРСАЛНАТА СИСТЕМА

Чарлз Ф. Хаанъл

THE MASTER KEY SYSTEM


Charles F. Haanel

Съдържание
Въведение
От автора
Част 1: Въведение в Универсалната система
Част 2: Основите на ума
Част 3: Осъзнаване на умствените ресурси
Част 4: Обръщане на процеса – от причина към следствие
Част 5: Съзидателният ум
Част 6: Човешкият мозък
Част 7: Използване на всемогъщата сила
Част 8: Мисълта и нейните резултати
Част 9: Утвържденията и умът
Част 10: Определена причина
Част 11: Индуктивното разсъждение и обективният ум
Част 12: Силата на концентрацията
Част 13: Мечтите на мечтателя
Част 14: Съзидателната сила на мисълта
Част 15: Законът, под чието действие живеем
Част 16: Постигане на духовно разбиране
Част 17: Символи и реалност
Част 18: Законът на привличането
Част 19: Храна за ума
Част 20: Духът на нещата
Част 21: Да мислим пространно
Част 22: Духовните семена
Част 23: Законът на успеха е да служим
Част 24: Алхимия
Въпроси и отговори

Въведение

Подтиквани от Природата, всички се движим в определена посока. Дори да искаме, не


бихме могли да останем неподвижни. Всеки разумен човек обаче изпитва желание не просто да
съществува, издавайки звуци и обикаляйки напред-назад, а да се развива – да се усъвършенства –
и да продължава да се развива умствено до края на физическия живот.
Това развитие може да стане само с подобряване качеството на индивидуалната мисъл, а
по този начин и на възникващите от нея идеали, действия и условия. Ето защо да изучи
съзидателните мисловни процеси и начините да ги прилага е от първостепенно значение за всеки.
Чрез това познание еволюцията на човека на земята може да бъде ускорена и извисена.
В своето трескаво търсене на Истината човечеството изследва всеки възможен път към
нея. В този процес сме създали специализирана литература, обхващаща цялата гама на мисълта,
от най-дребното до най-великото, от предсказанията, през многобройните философии, до
възвишената истина на Универсалната система.
Тази книга дава на света Универсалната система като средство за всеки индивид да
установи контакт с великия космически разум и да почерпи от него онова, което отговаря на
желанията и стремежите му.
Всяко нещо и всяка институция, създадени от човека, са се зародили като мисъл в нечий
ум. Следователно мисълта е конструктивна. Човешката мисъл е духовната сила на космоса,

1
действаща чрез своето творение – човека. Универсалната система ни учи как да използваме тази
сила едновременно конструктивно и творчески. Нещата и условията, които желаем да станат
реалност, трябва първо да създадем като мисъл. Универсалната система обяснява и направлява
този процес.
Учението на Универсалната система е публикувано под формата на 24 урока, изнасяни
пред ученици веднъж седмично в продължение на 24 седмици. Съветваме читателя, който тук
получава всичките 24 части наведнъж, да не подхожда към книгата като към роман, а да я приеме
като курс на обучение и старателно да асимилира смисъла на всяка част, като я чете и препрочита
в продължение на седмица, преди да пристъпи нататък. В противен случай е възможно да разбере
погрешно следващите части и всичко да се окаже загуба на време и средства.
Ако обаче читателят следва горното наставление, Универсалната система ще го направи
по-забележителна и по-добра личност, надарена с нова сила да постига всяка достойна лична цел
и с нова способност да се наслаждава на красотата и вълшебството на живота.

Ф. Х. Бърджис

От автора

Някои хора сякаш постигат успехи, власт и богатство със съвсем малко съзнателни
усилия. Други успяват с много трудности. Трети пък търпят пълно поражение в осъществяването
на своите амбиции, желания и идеали. Защо това е така? Защо едни реализират стремежите си с
лекота, други трудно, а трети изобщо не успяват? Причината не може да е физическа – в
противен случай онези, които притежават най-добра физическа форма, ще имат и най-голям
успех. Значи разликата трябва да е в ума. От това следва, че умът е съзидателната сила, в него се
крие единствената разлика между хората. Умът е този, който преодолява обстоятелствата и всяко
друго препятствие, изпречило се на пътя на индивида.
Когато съзидателната сила на мисълта бъде напълно разбрана, резултатите ще ви се сторят
като чудо. Те обаче не могат да бъдат постигнати без съответното усърдие и концентрация.
Ученикът ще открие, че законите, управляващи умствения и духовния свят, са установени и
непогрешими като тези в материалния. В такъв случай за да постигне желаните резултати, той
трябва да познава законите и да действа в съгласие с тях. Направи ли го, със сигурност ще
получи това, което иска. Човек, който осъзнае, че силата идва отвътре, че е слаб само защото е
разчитал на помощ отвън, и който решително се обърне към своята собствена мисъл, веднага се
поправя, изпъва гръб, възприема решително отношение и постига чудеса.
В такъв случай е ясно, че онзи, който не съумее напълно да изследва и да се възползва от
удивителния напредък, отбелязан в тази последна и най-велика наука, ще изостане също като
човека, който откаже да признае и приеме ползите, получени с разбирането на законите на
електричеството.
Разбира се, умът създава негативни условия с лекотата, с която създава благоприятните; и
когато съзнателно или несъзнателно визуализираме оскъдица, ограничения и дисхармония, ние
сътворяваме тези условия. Мнозина правят точно това.
Този закон, както и всеки друг, не проявява пристрастност, а е в постоянно действие и
неумолимо носи всекиму точно това, което той е създал – с други думи “каквото е посял, това и
ще пожъне”.
Ето защо изобилието зависи от признаването на законите на изобилието и на факта, че
Умът е не просто творец, а единственият творец на всичко съществуващо. Безспорно е, че нищо
не може да бъде създадено, преди да знаем, че то може да бъде създадено, след което да положим
съответните усилия. Днес електричеството по света не е повече, отколкото преди сто години, но
докато някой не е осъзнал закона на неговото приложение, не сме били способни да се
възползваме от него. Сега когато този закон е разбран, целият свят е огрян от електрическата
светлина. Същото се отнася за закона на изобилието – само онези, които го признават и действат
в хармония с него, могат да споделят благата му.
Днес научният дух доминира всяка изследователска област. Връзките между причина и
следствие вече не са пренебрегвани.

2
Откриването на свят на законите беляза епоха в човешкото развитие. То премахна
елемента на несигурност и своеволие в живота, заменяйки го със закон, основание и сигурност.
Хората вече си дават сметка, че за всеки резултат съществува адекватна и определена
причина, така че когато се желае конкретен резултат, те търсят условието, чрез което той може да
бъде постигнат.
Основата, на която почива всеки закон, се изгражда чрез индуктивни разсъждения, тоест
сравняват се отделни случаи, докато се открие общият пораждащ ги фактор.
Именно на този метод на изследване развитите държави дължат до голяма степен своето
благоденствие и по-ценната част от познанията си. Нима е чудно тогава, че сме се опитали да
приложим тази система на изследване и в сферата на мисълта и когато е станало напълно ясно, че
определени резултати следват определен начин на мислене, е трябвало само да класифицираме
тези резултати.
Този метод е научен и е единственият метод, чрез който ще съумеем да запазим степента
на свобода, която сме свикнали да приемаме за неотменно полагаща ни се; защото един народ е в
безопасност у дома и в света само ако са налице нарастващо благоденствие, увеличена
продуктивност в обществения и частния бизнес, постоянен напредък в науката и изкуството на
колективните действия и все по-налагащият се стремеж тези и всички други аспекти на
националното развитие да имат за цел извисяването на живота, на индивида и на общността, за
което науката, изкуството и етиката предоставят напътствия.
Универсалната система се основава на абсолютна научна истина и ще разгърне
възможностите, скрити в индивида, показвайки му как да ги задейства със сила, да увеличи
ефективността на своите способности, давайки му нова енергия, прозорливост, мощ и умствена
гъвкавост. Ученикът, който добие разбиране на менталните закони, ще овладее способността да
постига резултати, за които дори не е сънувал, способност, чиито ползи не могат да се опишат с
думи.
В книгата се обяснява правилната употреба и на рецептивните, и на активните елементи в
природата на ума; дават се напътствия за разпознаването на благоприятната възможност; засилва
се волята и способностите за разсъждение и се излага култивирането и най-доброто използване
на въображението, желанието, емоциите и интуитивните заложби. Системата дава инициатива,
целеустременост, мъдрост на избора, интелигентно разбиране и води до дълбоко наслаждение на
живота на неговите висши нива.
Универсалната система учи как да използваме силата на ума, истинската сила на ума, а не
нейни заместители и изопачени отклонения. Тя няма нищо общо с хипнозата, магията или някоя
от повече или по-малко увлекателните измами, които карат мнозина да си мислят, че могат да
получат нещо просто ей така.
Универсалната система култивира и развива разбирането, което ще ви направи способни
да контролирате тялото, а оттам и здравето. Тя ще ви помогне да подобрите и укрепите паметта
си, да развиете прозрението, този толкова рядък тип зрение, което е отличителна черта на всеки
успешен бизнесмен и което ни прави способни да виждаме както възможностите, така и
трудностите във всяка ситуация и да разпознаем това, което е достъпно в момента – защото
хиляди не успяват да забележат благоприятната възможност току под носа им, упорито
вторачени в ситуации, които не могат да доведат до съществена печалба.
Универсалната система ще развие вашата умствена сила – това означава, че хората
инстинктивно ще усещат, че притежавате мощ и характер и ще искат да правят това, което вие
искате от тях да направят; ще привличате към себе си хора и обекти, ще бъдете смятан от другите
за “късметлия, на когото нещата просто му се получават”; ще сте разбрали фундаменталните
закони на природата и ще сте установили хармония с тях; ще бъдете в съзвучие с Безграничното,
ще разбирате закона на привличането, естествените закони на растежа и психологичните закони,
на които почиват всички облаги в обществения и деловия живот.
Умствената сила е съзидателна сила, тя ви дава способността сами да творите, а не да
отнемате нещо от друг. Природата никога не постъпва по този начин. Тя подтиква да израснат
две стръкчета трева там, където преди е имало само едно. Силата на ума дава възможност на
хората да правят същото.
Универсалната система развива проницателност, все по-голяма независимост,
способността и склонността да служим. Тя унищожава недоверието, депресията, страха,

3
меланхолията и всяка форма на оскъдица, ограничение и слабост, включително болката и
болестите; събужда дълбоко скритите заложби и способността да вникваме в изкуството,
литературата и науката.
Тази система е променила живота на хиляди мъже и жени, заменяйки несигурни и
мъгляви методи с категорични принципи, а принципите – с основата, на която трябва да се гради
всяка система за продуктивност.
Елбърт Гари, председател на “Юнайтед стейтс стийл корпорейшън”, е казал: “Помощта,
оказвана от съветници, ръководители и експерти по успешно управление, е от първа
необходимост за повечето крупни делови начинания, но за мен от далеч по-голяма важност е
познаването и следването на правилните принципи.”
Универсалната система учи на правилните принципи и предлага методи за практическото
им прилагане. В това тя се отличава от всеки друг курс на обучение. Тя учи, че единствената
полза от всеки принцип е в неговото приложение. Много хора четат книги, обучават се вкъщи,
посещават лекции цял живот, без да отбележат какъвто и да е напредък в демонстрирането
ползата на въпросните принципи. Универсалната система предлага методи, посредством които
полезността на изложените принципи може да бъде демонстрирана и приложена на практика в
ежедневието.
В световната мисъл настъпва промяна. Тя се извършва безшумно, но е по-важна от всяка
друга, която светът е преживявал от упадъка на езичеството насам.
Настоящата революция в схващанията на всички класи, от най-висшите и образовани до
работниците, е безпрецедентна в историята на света.
Целият свят е на прага на ново съзнание – на нова сила, ново съзнание, ново осъзнаване на
възможностите, заложени в аз-а.
Науката разгради материята на молекули, молекулите – на атоми, атомите – на енергия. За
сър Амброуз Флеминг остана да направи обръщение пред Кралския институт, в което да разгради
тази енергия в ум. Той каза: “В своята основна същност енергията е непонятна за нас, освен като
проявление на директното действие на това, което наричаме ум или воля.”
Нека видим кои са най-могъщите сили в природата. В минералния свят всичко е твърдо и
неподвижно. В растителното и животинското царство има състояние на постоянна промяна,
всичко се създава и пресъздава. В атмосферата откриваме топлина, светлина и енергия. С
преминаването от видимото към невидимото, от грубото към финото, от ниската потенциалност
към високата всяка следваща сфера става по-фина и духовна. Когато стигнем невидимото,
откриваме енергията в нейното най-чисто и неуловимо състояние.
И както най-могъщите сили в природата са невидимите, така най-могъщите сили в човека
са неговите невидими сили, духовната му мощ – и единственият начин, по който тя може да се
прояви, е чрез мисловния процес. Мисленето е единствената активност, която духът притежава, а
мисълта е единственият продукт на мисленето.
Следователно събиране и изваждане са духовни операции; разсъждението е духовен
процес; идеите са духовни концепции; въпросите са духовни прожектори, а логиката, спорът и
философията – духовен механизъм.
Всяка мисъл задейства определена тъкан от тялото, части от мозъка, нерв или мускул.
Това поражда действителна физическа промяна в строежа на тъканта. Ето защо е наложително да
поддържаме определени мисли по определен въпрос, за да предизвикаме пълна промяна в своята
физическа структура.
Това е процесът, посредством който неуспехът се превръща в успех. Мисли, свързани със
смелост, сила, вдъхновение, хармония изместват мислите за провал, отчаяние, оскъдица,
ограничение и дисхармония. С вкореняването на тези мисли физическата тъкан се променя и
индивидът вижда живота в нова светлина, старите неща са си отишли, всичко е ново. Индивидът
се възражда, този път от духа, животът има нов смисъл за него. Той е изграден наново, изпълнен
с радост, увереност, надежда, енергия. Вижда шансовете за успех, за които допреди това е бил
сляп. Разпознава възможности, които преди не са значели нищо за него. Мислите за успех, с
които е наситен, се излъчват към околните и те на свой ред му помагат да напредва и да се
издига. Той привлича нови и носещи успех съдружници и това от своя страна променя неговата
среда. И така, с прилагането на това просто мисловно упражнение човек променя не само себе си,
но и средата, обстоятелствата и условията.

4
Ще видите – трябва да видите – че сме на прага на нов ден и възможностите са толкова
прекрасни, вълнуващи и безгранични, че е направо смайващо.

ЧАСТ ПЪРВА
Въведение в Универсалната система

За мен е чест да изложа тук част първа на Универсалната система. Искате ли да внесете в
живота си повече сила? Действайте със съзнание за сила. Повече здраве? Постигнете съзнанието
за здраве. Повече щастие? Имайте съзнанието за щастие. Изживявайте духа на тези неща, докато
те по право станат ваши. Тогава ще е невъзможно да се отървете от тях. Нещата на този свят
текат към присъща на човека сила, чрез която той ги управлява.
Не се налага да добивате тази сила. Тя е във вас. Но вие искате да я разберете, да я
използвате, да я контролирате, да се изпълните с нея, за да вървите напред и да бележите пълен
успех.
Ден след ден, докато набирате скорост, докато вдъхновението ви се задълбочава,
плановете ви се проясняват и вие добивате все по-голямо разбиране, ще осъзнаете, че този свят
не е купчина камъни и дървета, а живо същество, изградено от пулсиращите сърца на
човечеството, изпълнено с живот и красота.
Ясно е, че работата с подобен материал изисква разбиране, но онези, които го постигнат,
ще бъдат вдъхновени от нова светлина и нова сила, всеки нов ден ще им носи увереност и по-
голяма мощ, осъществяване на надеждите и мечтите и осъзнаване за по-дълбок, по-пълен и ясен
смисъл на живота.
А сега, Част първа.

1. Това, че изобилието привлича още по-голямо изобилие е вярно на всяко ниво на


съществуване. Също толкова вярно е, че загубата води до още по-голяма загуба.
2. Умът е съзидателен и условията, обстоятелствата и всички преживявания са резултат от
нашата обичайна, доминираща умствена нагласа.
3. Умствената нагласа неизбежно зависи от това, което мислим. Ето защо тайната на
силата, постигането и притежаването е в начина ни на мислене.
4. Това е така, защото:
Преди да “направим”, трябва да “бъдем”.
Това, което можем да “направим”, зависи от степента, в която “сме”.
Това, което “сме”, зависи от това, което “мислим”.
5. Не можем да изразяваме сили, които не владеем. Единственият начин да овладеем една
сила е да я осъзнаем, а никога не можем да осъзнаем силата, докато не сме научили, че тя идва
само отвътре.
6. Вътрешният свят съществува – това е свят на мисли, чувства и сила, на светлина, живот
и красота. Макар да е невидим, той е могъщ.
7. Вътрешният свят се управлява от ума. Когато открием този свят, ще намерим
разрешението на всеки проблем, причината на всяко следствие. И тъй като вътрешният свят е
подвластен на нашия контрол, всички закони за силата и притежанието също са под наш контрол.
8. Външният свят е отражение на вътрешния. Това, което се проявява вън, е онова, което е
намерено вътре. Във вътрешния свят може да бъде открита безкрайна мъдрост, безгранична сила,
несекващ запас от всичко необходимо, което само чака да бъде разгърнато, развито и изразено.
Ако разпознаем тези възможности във вътрешния свят, те ще приемат форма във външния.
9. Хармонията във вътрешния свят ще бъде отразена във външния под формата на
хармонични условия, комфортна среда, присъствие на най-доброто от всичко. Тя е в основата на
доброто здраве, благородството, силата и всички успехи.
10. Вътрешната хармония означава да сме способни да контролираме мислите си и да
определяме какво да е въздействието на всяко преживяване върху нас.
11. Хармонията във вътрешния свят поражда оптимизъм и чувство на изобилие. Чувството
на изобилие води до изобилие във външния свят.
12. Външният свят отразява обстоятелствата и условията на съзнанието.

5
13. Ако открием мъдростта във вътрешния свят, ще сме способни да различаваме
прекрасните възможности, скрити в него и ще добием силата да накараме тези възможности да се
проявят във външния свят.
14. С осъзнаването на мъдростта във вътрешния ни свят добиваме умствено владение над
тази мъдрост; с умственото владение ставаме действителни притежатели на силата и мъдростта,
необходими за проявлението на всичко онова, което е основа за нашето пълно и хармонично
развитие.
15. Вътрешният свят е практическият свят, в който силните мъже и жени генерират
смелост, надежда, ентусиазъм, увереност, упование и вяра, помагащи им да добият тънката
интелигентност да съзрат визията и практическото умение да превърнат визията в реалност.
16. Животът е разгръщане, а не натрупване. Това, което получаваме във външния свят, е
онова, което вече притежаваме във вътрешния.
17. Всяко притежание се основава на съзнанието. Печалбата е резултат от натрупващо
съзнание. Загубата е резултат от разпиляно съзнание.
18. Умствената продуктивност зависи от хармонията; дисхармонията означава объркване.
Ето защо онзи, който иска да се сдобие със сила, трябва да бъде в хармония с естествения закон.
19. С външния свят установяваме връзка посредством обективния ум. Мозъкът е органът
на този ум, а чрез гръбначномозъчната система от нерви сме в съзнателна комуникация с всяка
част на тялото. Тази система от нерви откликва на всяко усещане за светлина, топлина, мирис,
звук и вкус.
20. Когато този ум мисли правилно, разбира истината, когато мислите, пратени по
гръбначномозъчната нервна система към тялото, са конструктивни, тези усещания са приятни,
хармонични.
21. В резултат на това изграждаме сила, жизненост и изпълваме тялото с конструктивни
сили; но посредством същия този обективен ум допускаме в живота си и тревогите, болестите,
оскъдицата, ограниченията и всички останали форми на дисхармония. Следователно връзката с
тези разрушителни сили установяваме чрез обективния ум, като поддържаме погрешно мислене.
22. С вътрешния свят сме свързани посредством подсъзнателния ум. Слънчевият сплит е
органът на този ум. Симпатиковата нервна система контролира всички субективни усещания
като радост, страх, любов, емоции, дишане, въображение и останалите подсъзнателни феномени.
Посредством подсъзнателния ум сме свързани с вселенския ум и конструктивните сили на
вселената.
23. Именно в съгласуването между тези два центъра на нашата същност и разбирането на
функциите им се крие голямата тайна на живота. С това познание можем да приведем обективния
и субективния ум в съзнателно съдействие, а по този начин да координираме ограниченото и
безграничното. Бъдещето зависи изцяло от нас самите, а не от милостта на своенравна, неясна
външна сила.
24. Всички са единодушни, че съществува само един принцип, или съзнание, което
прониква цялата вселена, заема всичкото пространство и е едно и също във всяка точка от своето
присъствие. То е всемогъщо, всемъдро, вездесъщо. Всички мисли и неща са в него. То е всичко
във всичко.
25. Във вселената има само едно съзнание, способно да мисли; и когато то мисли, мислите
му се превръщат в обекти. Тъй като това съзнание е вездесъщо, то несъмнено присъства във
всеки индивид и всеки индивид е проявление на това всемогъщо, всезнаещо и вездесъщо
съзнание.
26. Тъй като има само едно съзнание във вселената, способно да мисли, от това следва, че
съзнанието ви е идентично с вселенското съзнание, или с други думи, всички умове са един ум.
Няма как да се избегне това заключение.
27. Съзнанието, което се фокусира във вашите мозъчни клетки, е същото съзнание, което
се фокусира в мозъчните клетки на всеки друг индивид. Всеки индивид е просто
индивидуализация на вселенския, космичния ум.
28. Вселенският ум е статична, потенциална енергия; той просто е. Той може да се
проявява само посредством индивида, а индивидът може да се проявява само посредством
вселенския ум. Те са едно.

6
29. Способността на индивида да мисли е неговата способност да въздейства върху
вселенския ум и да го проявява. Човешкото съзнание се състои единствено от мисловната
способност. За ума се предполага, че е фина форма на статична енергия, от която възникват
действията, наречени “мисъл” – динамичната фаза на ума. Умът е статична енергия, мисълта е
динамична енергия – това са двете фази на едно и също нещо. Следователно мисълта е
вибрационната сила, формирана чрез превръщането на статичния ум в динамичен.
30. Тъй като сборът от всички качества/атрибути се съдържа в Универсалния ум, който е
Всемогъщ, Всезнаещ и Вездесъщ, тези качества несъмнено присъстват във всеки един момент
във всеки индивид. Следователно, когато индивидът мисли, мисълта е подтиквана от самата си
природа да приеме обективна форма или условие/обстоятелство, което да отговаря на произхода
й.
31. Следователно всяка мисъл е причина, а всяко условие – следствие. Ето защо е от
основно значение да контролираме мислите си, за да предизвикваме само желани условия.
32. Цялата сила идва отвътре и ви е напълно подчинена. Тя се проявява, когато
притежавате точни познания и съзнателно упражнявате точните принципи.
33. Трябва ясно да осъзнаете, че когато добиете дълбоко разбиране за този закон и
способност да контролирате своя мисловен процес, ще сте в състояние да го прилагате към всяко
условие; с други думи, ще сте установили съзнателно сътрудничество с всемогъщ закон, който е
в основата на всичко.
34. Вселенският ум е жизненият принцип във всеки съществуващ атом. Всеки атом
непрестанно се стреми да проявява повече живот. Всичко е надарено с разум и всичко се стреми
да изпълни целта, за която е създадено.
35. По-голямата част от хората живеят във външния свят. Малко са тези, които са открили
вътрешния, а именно той изгражда външния. Следователно вътрешният свят е съзидателен и
всичко, което откривате в своя външен свят, е било създадено от вас във вътрешния.
36. Тази система ще ви помогне да осъзнаете присъствието на сила, която ще овладеете,
когато разберете връзката между света навън и света във вас. Вътрешният свят е причината,
външният свят е следствието. За да промените следствието, трябва да промените причината.
37. Веднага ще разберете, че това е радикално нова и различна идея. Повечето хора се
опитват да променят следствията, като работят с тях. Те не виждат, че това е просто заменяне на
една форма на страдание с друга. За да премахнем дисхармонията, трябва да премахнем
причината – а тя може да бъде открита само във вътрешния свят.
38. Растежът винаги идва отвътре. Това е видно навсякъде в природата. Всяко растение,
животно и човешко същество е живо доказателство за този велик закон. Грешката на човека през
вековете е, че е търсел силата извън себе си.
39. Вътрешният свят е изворът на вселената, а външният свят е потокът на повърхността.
Способността ни да черпим зависи от това доколко познаваме този вселенски извор, тази
безкрайна енергия, която блика навън през всеки индивид – тоест тя е едно с всеки един индивид.
40. Познаването е умствен процес, следователно умствената активност е начинът на
индивида да взаимодейства с вселенския ум; и тъй като вселенският ум е разумът, който изпълва
цялото пространство и вдъхва живот на всичко, умственото действие и противодействие е
законът за причина и следствие. Този причинно-следствен принцип обаче не съществува в
индивида, а във вселенския ум. Това не е обективна способност, а субективен процес,
резултатите от който се проявяват в безкрайно многообразие от условия и преживявания.
41. За да бъде изразен животът, трябва да има ум; нищо не може да съществува без ум.
Всичко, което съществува, е едно или друго проявление на тази основна субстанция, от която и
чрез която всичко се създава и непрестанно се пресъздава.
42. Живеем в безкрайно море от пластична умствена субстанция. Тази субстанция е вечно
жива и активна и притежава висша степен на чувствителност. Тя приема форма според
умственото търсене. Мисълта създава матрицата, в която субстанцията получава форма.
43. Помнете, че ползата е единствено в приложението. Така практическото разбиране на
този закон ще замести бедността с изобилие, невежеството с мъдрост, дисхармонията с
хармония, потисничеството със свобода – а от материална и социална гледна точка няма по-
голяма благодат от това.

7
44. А сега се заемете с приложението: Изберете стая, в която можете да останете сами и на
спокойствие. Седнете с изправен гръб, удобно, но не се излягайте. Оставете мислите да си
блуждаят, но запазете пълна неподвижност в продължение на 15 минути до половин час. Правете
това и в следващите 3-4 дни или цяла седмица, докато добиете пълен контрол над своето
физическо същество.
45. За мнозина това ще се окаже изключително трудно, а други ще се справят лесно. Така
или иначе е абсолютно необходимо да добиете пълен контрол над своето физическо тяло, преди
да продължите. Имате една седмица, за да овладеете тези инструкции.

Проверете наученото

1. Какво е външният свят спрямо вътрешния?


- Външният свят е отражение на вътрешния.
2. От какво зависи притежаването?
- Притежаването се основава на съзнанието.
3. Как индивидът установява връзка с обективния свят?
- Индивидът установява връзка с обективния свят посредством обективния ум. Мозъкът е
органът на този ум.
4. Как е свързан той с вселенския ум?
- Той е свързан с вселенския ум посредством подсъзнателния ум. Слънчевият сплит е
органът на този ум.
5. Какво представлява вселенският ум?
- Вселенският ум е жизненият принцип на всеки съществуващ атом.
6. Как индивидът може да въздейства върху вселенския ум?
- Способността на индивида да мисли е неговата способност да въздейства върху
вселенския ум и да предизвиква неговото проявление.
7. Какъв е резултатът от това действие и взаимодействие?
- Резултатът е причина и следствие. Всяка мисъл е причина, всяко условие – следствие.
8. Как се постигат хармонични и желани условия?
- Хармонични и желани условия се постигат чрез правилно мислене.
9. Каква е причината за конфликтите, дисхармонията, оскъдицата и ограниченията?
- Конфликтите, дисхармонията, оскъдицата и ограниченията са резултат от неправилно
мислене.
10. Кой е източникът на силата?
- Източникът на силата е вътрешният свят, вселенският извор, безкрайната енергия, която
намира излаз чрез всеки индивид.

ЧАСТ ВТОРА
Основите на ума

Трудностите, които срещаме, до голяма степен се дължат на объркани идеи и непознаване


на истинските ни интереси. Основната задача е да открием естествените закони, към които да се
настроим. Ето защо ясното мислене и нравствената проницателност са безценни. Всички
процеси, дори мисловните, почиват на солидна основа.
Колкото по-остри са способностите за възприемане, по-точна преценката, по-изтънчен
вкусът, по-изискано нравственото чувство, по-фин интелектът, по-възвишен стремежът, толкова
по-чисто и наситено ще е удовлетворението, което носи съществуванието. Ето защо изследването
на най-доброто, възниквало като мисъл в света, дава върховна наслада.
Силите, приложенията и възможностите на ума, проявяващи се при тези нови тълкувания,
са несравнимо по-прекрасни от най-екстравагантното постижение, дори от най-големите мечти за
материален прогрес.
Мисълта е енергия. Действащата мисъл е действаща енергия. Концентрираната мисъл е
концентрирана енергия. Мисълта, съсредоточена върху определена цел, се превръща в сила. Това
е силата, която използват онези, които не вярват в добродетелта на бедността или в красотата на
себеотрицанието. Според тях това са приказки на слаби хора.

8
Способността да получаваме и проявяваме на тази сила зависи от способността да познаем
безкрайната енергия, която живее в нас и непрестанно създава и обновява тялото и ума, готова по
всяко време да се прояви чрез тях по необходимия начин. Пропорционално на познаването на
тази истина ще е проявлението й във външния свят на индивида.
Част втора обяснява начина, по който това се постига.

1. Действията на ума се предизвикват от две форми на активност – съзнателна и


подсъзнателна. Професор Дейвидсън казва: “Онзи, който възнамерява да осветли целия диапазон
на умствената дейност чрез собственото си съзнание, прилича на някой, тръгнал да осветява
цялата вселена с фенерче.”
2. Логическите процеси на подсъзнанието се извършват със сигурност и точност, които
биха били невъзможни, ако съществуваше вероятността от грешка. Умът ни е така устроен, че
подготвя за нас най-важните познавателни основи, докато ние ни най-малко не подозираме това.
3. Подсъзнателната душа е като благороден непознат, който работи и се грижи за доброто
ни, осигурявайки ни само узрелия плод. Така основният анализ на мисловните процеси показва,
че подсъзнанието е сцената на действие на най-важните умствени явления.
4. Несъмнено именно чрез подсъзнанието Шекспир е уловил, без всякакво усилие,
великите истини, скрити от съзнателния ум; Фидий е ваел мрамора и бронза, Рафаел е рисувал
мадони, а Бетовен е композирал симфонии.
5. Лекотата и съвършенството се определят от степента, в която престанем да зависим от
съзнателния ум. Свиренето на пиано, пързалянето, писането на машина, занаятите зависят в
своето съвършено изпълнение от действието на подсъзнателния ум. Удивителната способност да
изсвирим брилянтна композиция на пиано, докато водим оживен разговор, е доказателство за
огромните сили на подсъзнанието.
6. Всички съзнаваме доколко сме зависими от подсъзнанието и колкото по-големи,
благородни и вълнуващи са мислите ни, толкова повече си даваме сметка, че техният произход е
извън съзнателния ни обсег. Откриваме в себе си такт, инстинкт, усет за красивото в изкуството,
музиката и т.н., за чийто произход или местонахождение сме в пълно неведение.
7. Подсъзнанието е от огромна полза – то ни вдъхновява и предупреждава, осигурява ни
имена, факти и сцени от хранилището на паметта. То управлява нашите мисли и вкусове и
постига толкова сложни задачи, че съзнателният ум, колкото и мощен да е, не би могъл да
направи същото.
8. Ние хората можем да се движим по свое желание, да вдигнем ръката си, когато искаме,
да насочим вниманието си през очите или ушите към даден обект. От друга страна не можем да
спрем сърцето или кръвообращението си, нито растежа на тялото, нито формирането на нервната
и мускулната тъкан, изграждането на костите или многобройните жизненоважни процеси.
9. Когато сравним тези две групи действия – едните повелени от желанието на момента, а
другите извършващи се във величествен, ритмичен ход, несекващ и неподвластен на колебание –
втората ни изпълва с благоговение и ни се иска това тайнство да ни бъде разкрито. Веднага
осъзнаваме, че именно те са жизненоважните процеси във физическото ни съществуване и няма
как да не заключим, че тези толкова съществени функции са поставени под управлението на
непреходна и надеждна вътрешна сила, а не под контрола на външното, съзнателно желание с
неговите промени и колебания.
10. От тези две сили външната, променливата, е наречена съзнателен ум, или обективен ум
(занимаващ се с обектите в света). Вътрешната сила е наречена подсъзнателен ум, или
субективен ум, и освен че работи на ментално ниво, тя контролира и постоянните функции,
които правят живота възможен.
11. Необходимо е да имаме ясно разбиране за респективните им функции на ментално
ниво, както и за други основни принципи.
12. Съзнателният ум, който възприема и действа посредством петте физически сетива, се
занимава с впечатленията и обектите от външния свят. Той има способността да разграничава,
като заедно с това дава и отговорността за избор. Той има силата да разсъждава – индуктивно,
дедуктивно, аналитично или силогистично – и тази сила може да бъде развита до висока степен.
Той е центърът на волята.

9
13. Съзнателният ум може не само да оказва въздействие върху други умове, но и да
управлява подсъзнанието. По този начин съзнателният ум се превръща в управник и настойник
на подсъзнателния ум. Именно тази висша функция може напълно да обърне условията в живота
ви.
14. Често е вярно това, че състоянията на страх, тревога, бедност, болест, дисхармония и
т.н. имат контрол над нас благодарение на погрешни внушения, възприети от неохранявания
подсъзнателен ум. Всичко това обученият съзнателен ум може напълно да предотврати чрез
своето зорко защитно действие. Той съвсем уместно може да се нарече “стражът пред портите”
на големите владения на подсъзнанието.
15. Един автор описва основната разлика между двете части на ума по следния начин:
“Съзнателният ум е разсъдъчната воля. Подсъзнателният ум е инстинктивното желание, резултат
от минала разсъдъчна воля.”
16. Подсъзнателният ум приема точни и правдиви заключения от предпоставки,
предоставени от външни източници. Когато предпоставката е вярна, заключението е
безпогрешно, но когато предпоставката или внушението е погрешно, цялата структура се
разпада. Подсъзнателният ум не участва в процеса на доказване. Той разчита на съзнателния ум,
на “стража пред портите”, да го пази от погрешни впечатления.
17. Когато приеме дадено внушение за вярно, той веднага се залавя да действа въз основа
на него в своята огромна територия. Съзнателният ум може да внуши или истина, или неистина.
Цената във втория случай е вреда с тежки последствия за цялото същество.
18. Съзнателният ум трябва да бъде нащрек във всеки момент от будното състояние.
Когато “стражът” не бди или неговата спокойна преценка е нарушена под влияние на много
обстоятелства, подсъзнателният ум остава незащитен и уязвим за внушения от всякакъв вид.
Когато сме завладени от паника, силен гняв, попаднали сме под въздействието на неосъзнатите
импулси на тълпата или на други неконтролируеми страсти, условията са много опасни. Тогава
подсъзнателният ум е отворен за внушения на страх, омраза, егоизъм, алчност,
себеомаловажаване и други негативни сили, почерпени от заобикалящите ни хора и
обстоятелства. Обикновено резултатът е крайно вреден, мъчителен и траен. Ето защо е толкова
важно да пазим подсъзнателния ум от погрешни впечатления.
19. Подсъзнателният ум възприема посредством интуицията. Затова неговите процеси са
бързи. Той не чака бавните методи на съзнателното разсъждение – всъщност той не може да ги
приложи.
20. Подсъзнателният ум никога не спи, никога не си почива, също като сърцето и кръвта.
Открито е, че когато на подсъзнателния ум бъдат ясно заявени определени неща за постигане, се
задействат сили, които водят до желания резултат. Тук значи е източникът на сила, който ни
свързва с Всемогъществото. Тук е основният принцип, заслужаващ най-усърдното ни изследване.
21. Действието на този закон е интересен. Хората, приложили го на практика, откриват, че
когато отидат на среща с човек, с когото очакват да имат труден разговор, нещо преди това е
разсеяло предполагаемите различия, нещата са се променили и всичко е хармонично. Те
откриват, че когато настъпи сериозен делови проблем, могат да си позволят да направят отсрочка
и тогава нещо им предлага правилното решение. Всичко се нарежда както трябва. Всъщност
онези, които са се научили да се доверяват на подсъзнанието, откриват, че имат на свое
разположение безкрайни възможности.
22. Подсъзнателният ум е седалище на нашите принципи и стремления. Той е изворът на
нашите артистични и алтруистични идеали. Тези инстинкти могат да бъдат победени само чрез
сложен и постепенен процес на подкопаване на вродените принципи.
23. Подсъзнателният ум не може да води спор. Затова, ако той е възприел погрешни
внушения, сигурният начин да ги преодолеем е като използваме силно контравнушение, което
трябва да бъде често повтаряно и прието от ума. Така ще създадем нови и здравословни навици
на мислене и живот – защото подсъзнанието е центърът на навика. Всичко, което правим отново
и отново, се превръща в механично действие. То вече не е резултат от преценка, а е утъпкало
своя коловоз в подсъзнателния ум. Това ни носи полза, ако навикът е благотворен и правилен.
Ако е вреден и погрешен, лекарството е да признаем всемогъществото на подсъзнателния ум и да
му внушим да се освободи от този навик. Тъй като е надарен с качеството съзидателност и е едно
с нашия божествен източник, подсъзнателният ум веднага ще сътвори внушената свобода.

10
24. Да обобщим: Нормалните функции на подсъзнанието от физическа гледна точка са
свързани с неизменните, жизненоважни процеси, със запазването на живота и възстановяването
на здравето; с грижата за потомство, което включва инстинктивно желание за запазване на
всичко живо и подобряване на условията като цяло.
25. От умствена гледна точка подсъзнанието е мястото за складиране на спомените. То
подслонява чудните мисловни пратеници, които работят, невъзпрепятствани от време и
пространство. То е източникът на практическото начинание и съзидателните сили на живота – то
е седалище на навика.
26. От духовна гледна точка подсъзнанието е източникът на идеалите, стремленията,
въображението; то е проводникът, по който разпознаваме нашия божествен източник, и в
зависимост от това доколко признаваме тази божественост, постигаме и съответното разбиране
за източника на силата.
27. Някой може да попита: “Как подсъзнанието ще промени условията?” Отговорът е:
Подсъзнанието е част от вселенския ум, а частта винаги е от същия вид и качество като цялото;
единствената разлика е в степента. Както знаем, цялото е съзидателно, всъщност то е
единственият творец; оттук следва, че умът е съзидателен и тъй като мисълта е единствената
активност, която умът притежава, тя също неизбежно е съзидателна.
28. Ще открием обаче, че има огромна разлика между това просто да мислим и това да
насочваме мисълта съзнателно, систематично, конструктивно. Във втория случай настройваме
ума в хармония с вселенския ум, постигаме съзвучие с Безграничното, задействаме най-могъщата
сила, която съществува – съзидателната сила на вселенския ум. Това, както и всичко друго, се
управлява от естествен закон, Закона на привличането, изразяващ се в това, че умът е
съзидателен и автоматично установява взаимна връзка със своя обект, карайки го да се прояви.
29. В първа част трябваше да упражнявате контрол над физическото тяло. Ако успешно
сте постигнали това, сте готови да продължите. Този път става дума за контролиране на мислите.
Ако е възможно, изберете същата стая, същия стол, заемете същата поза. В случай че не можете,
възползвайте се по най-добрия начин от условията, с които разполагате. Останете напълно
неподвижни като преди, но този път забранете всички мисли. Това ще ви даде контрол над
всякакви мисли за тревога, страх и грижи и ще ви направи способни да поддържате само онези
мисли, които вие желаете. Продължете упражнението, докато постигнете пълно овладяване.
30. Въпреки че всеки успешен опит ще трае не повече от няколко секунди, упражнението
е полезно, тъй като на практика ще ви покаже колко многобройни са мислите, които постоянно
се опитват да навлязат във вашия умствен свят.
31. Преди да пристъпим към следващото упражнение, което ще е малко по-интересно,
трябва добре да овладеете това.

“Законът за причина и следствие е толкова безусловен и неотменен в скрития свят на


мислите, колкото е и в света на видимите, материални неща. Умът е главният тъкач и на
вътрешната дреха на характера, и на външната дреха на обстоятелствата.”
Джеймс Алън

Проверете наученото

11. Кои са двата вида умствена активност?


- Съзнателна и подсъзнателна.
12. От какво се определят лекотата и съвършенството?
- Лекотата и съвършенството се определят напълно от степента, в която спрем да зависим
от съзнателния ум.
13. Каква е ползата от подсъзнанието?
- Огромна – то ни води, предупреждава, контролира жизнените процеси и е център на
паметта.
14. Кои са някои от функциите на съзнателния ум?
- Негови са способностите да различава, да разсъждава; той е седалище на волята и може
да въздейства на подсъзнанието.
15. Как може да се изрази разликата между съзнателния и подсъзнателния ум?

11
- “Съзнателният ум е разсъдъчната воля. Подсъзнателният ум е инстинктивното желание,
резултат от минала разсъдъчна воля.”
16. Кой е методът да се въздейства на подсъзнанието?
- Да се изкаже наум онова, което се желае.
17. Какъв ще е резултатът?
- Ако желанието е в хармония с прогресивното движение на Цялото, ще се задействат
сили, които ще доведат до резултата.
18. Какъв е резултатът от действието на този закон?
- Нашата среда отразява условията, отговарящи на преобладаващата умствена нагласа,
която поддържаме.
19. Как е наречен този закон?
- Закон на привличането.
20. Какво твърди той?
- Умът е съзидателен и автоматично установява взаимна връзка със своя обект, карайки го
да се прояви.

ЧАСТ ТРЕТА
Осъзнаване на умствените ресурси

Вече знаете, че индивидът може да въздейства на вселенския ум и че резултатът от това


действие и взаимодействие е причина-и-следствие. Следователно мисълта е причината, а
преживяванията, които срещаме в живота си, са следствията.
Ето защо трябва да елиминирате всяка склонност да се оплаквате от условията такива,
каквито са били или в момента са – от вас зависи да ги промените и направите такива, каквито
искате да бъдат.
Насочете своите усилия към осъзнаване на умствените ресурси, които са винаги на ваше
разположение и от които идва истинската, непреходна сила.
Упорствайте в тази практика, докато не осъзнаете факта, че постигането на всяка
правилна цел в живота е неизбежно, когато разберете своята сила и настоятелно се стремите към
целта си; защото силите на ума са винаги готови да послужат на целеустремената воля в
стремежа да кристализират мисълта и желанието в действия, събития и условия.
Докато в началото всяка жизнена функция и всяко действие са резултат от съзнателна
мисъл, обичайните действия стават автоматични, а мисълта, която ги контролира, преминава в
света на подсъзнанието. Въпреки това тя е също толкова интелигентна, колкото и преди.
Необходимо е тя да стане автоматична, или подсъзнателна, за да може съзнателният ум да се
погрижи за други неща. Новите действия на свой ред ще се превърнат в обичайни, после
автоматични и подсъзнателни, за да може умът отново да е свободен да отдаде вниманието си на
други дейности.
Когато осъзнаете това, ще сте намерили източник на сила, благодарение на който ще сте
способни да се погрижите за всяка ситуация в живота, която се появи.

1. Нужното взаимодействие между съзнателния и подсъзнателния ум изисква подобно


взаимодействие между съответстващите им нервни системи. Джъдж Троуард разкрива
прекрасния метод, по който се осъществява това взаимодействие. Той казва:
Гръбначномозъчната система е органът на съзнателния ум, а симпатиковата е органът на
подсъзнанието. Гръбначномозъчната е каналът, по който получаваме съзнателни възприятия от
физическите сетива и упражняваме контрол над движенията на тялото. Центърът на тази система
от нерви е в мозъка.
2. Центърът на симпатиковата система е в струпването на ганглии в задната част на
стомаха, познато като слънчев сплит, и е канал за умственото действие, което несъзнателно
поддържа жизнените функции на тялото.
3. Връзката между двете системи се осъществява чрез блуждаещия нерв, който излиза от
областта на мозъка като част от волевата система към гръдния кош, разпращайки своите
разклонения към сърцето и белите дробове и когато накрая мине през диафрагмата, той губи своя

12
външен слой и се обединява с нервите на симпатиковата система. Така той служи за връзка
между двете системи и прави от човека физически “единно същество”.
4. Всяка мисъл се приема от мозъка, който е органът на съзнателния ум; тук мисълта е
подложена на способността да разсъждаваме. Когато обективният ум е останал доволен от
мисълта като вярна, тя бива изпратена към слънчевия сплит, или мозъка на субективния ум, за да
стане част от съществото ни и да бъде проявена в света като реалност. Оттук нататък тя не се
поддава на никакви аргументи. Подсъзнателният ум не може да спори. Той само действа. Той
приема заключенията на обективния ум като окончателни.
5. Слънчевият сплит е сравняван със слънцето, тъй като е център на разпределение на
енергията, постоянно генерирана от тялото. Тази енергия е много реална и това слънце е много
истинско. Енергията се разпределя от съвсем реални нерви към всички части на тялото и се
отделя в атмосфера, обгръщаща тялото.
6. Ако това излъчване е достатъчно силно, човек бива определян като магнетичен,
изпълнен с личен магнетизъм. Такъв човек е в състояние да владее огромна сила за доброто на
другите. Самото му присъствие често носи успокоение на обърканите умове.
7. Когато слънчевият сплит работи активно и излъчва живот и енергия към всяка част на
тялото и извън тялото, усещанията са приятни, тялото е изпълнено със здраве и всеки, който
влезе в контакт с този човек, се чувства добре.
8. Ако нещо възпрепятства това излъчване, усещанията са неприятни, потокът от
жизненост и енергия към дадена част на тялото е прекъснат и това е причината за всяка болест,
характерна за човека, физическа, умствена или свързана с това, което ни заобикаля.
9. Физическа, защото слънцето на тялото вече не генерира достатъчно енергия, за да
поддържа жизнеността на въпросната част от тялото; умствена, защото съзнателният ум зависи
от подсъзнателния за жизнеността, нужна да поддържа мислите му; и свързана с това, което ни
заобикаля, защото връзката между подсъзнателния ум и вселенския ум е прекъсната.
10. Слънчевият сплит е точката, в която частта се среща с цялото, където ограниченото
става безгранично, несътвореното става сътворяване, вселенското – индивидуализирано,
невидимото – видимо. Това е точката, в която животът се появява и количеството живот, което
индивидът може да генерира от този слънчев център, няма край.
11. Този енергиен център е всемогъщ, защото е точката на контакт с живота и разума. Ето
защо той може да осъществи всичко, което му бъде заповядано да осъществи – и тук се крие
силата на съзнателния ум. Подсъзнанието може и ще изпълни онези планове и идеи, които му
бъдат внушени от съзнателния ум.
12. Това значи, че съзнателната мисъл е господар на този слънчев център, от който тече
животът и енергията на цялото тяло; качеството на мисълта, която поддържаме, определя
качеството, което това слънце ще излъчва, а характерът на мисълта, която съзнателният ум
поддържа, ще определи характера на мисълта, която това слънце ще излъчва; природата на
мисълта, която съзнателният ум поддържа, ще определи природата на мисълта, която това слънце
ще излъчва – и впоследствие ще определи природата на преживяването, което ще дойде като
резултат.
13. Така става ясно, че всичко, което трябва да направим, е да позволим на светлината в
нас да блесне. Колкото повече енергия излъчваме, толкова по-бързо ще сме в състояние да
трансформираме нежелателните условия в източник на удоволствие и полза. В такъв случай
важният въпрос е как да позволим на тази светлина да заблести, как да генерираме тази енергия.
14. Мислите на несъпротивление разширяват слънчевия сплит; мислите на съпротивление
го свиват. Приятните мисли го разширяват, неприятните го свиват. Мисли на смелост, сила,
увереност и надежда пораждат съответното състояние, но най-заклетият враг на слънчевия сплит,
който трябва да бъде напълно унищожен, преди да може светлината да заблести, е страхът. Този
неприятел трябва да бъде напълно съкрушен, елиминиран, отстранен завинаги. Той е облакът,
който скрива слънцето и създава мрак.
15. Този личен дявол кара хората да се боят от миналото, настоящето и бъдещето; да се
боят от себе си, от приятелите и враговете си, от всичко и всеки. Когато страхът бъде успешно и
напълно унищожен, вашата светлина ще изгрее, облаците ще се разпръснат и вие ще сте
намерили източника на силата, енергията и живота.

13
16. Когато откриете, че в действителност сте едно с Безграничната сила и когато сте в
състояние съзнателно да реализирате тази сила, като демонстрирате на практика способността си
да преодолявате всяко неблагоприятно обстоятелство със силата на мисълта, няма да има от
какво да се страхувате. Страхът ще е унищожен и вие ще сте добили владение над това, което ви
се полага по рождение.
17. Нашата нагласа към живота определя преживяванията, които ще срещнем. Ако не
очакваме нищо, няма да получим нищо. Ако искаме много, ще получим повече. Светът е жесток
само когато не съумяваме да отстояваме себе си. Критиката на света е горчива само за онези,
които не могат да изискат място за идеите си. Страхът от критиката е този, който пречи на много
идеи да видят бял свят.
18. Онзи обаче, който знае, че има слънчев сплит, няма да се бои нито от критика, нито от
нещо друго. Той ще е твърде зает да излъчва смелост, увереност и сила, ще предусеща успеха
чрез своята умствена нагласа, ще разбива препятствията на пух и прах и ще прескача бездните на
съмнението и колебанието, които страхът поставя на пътя му.
19. Знаейки за способността си съзнателно да излъчваме здраве, сила и хармония, ще
осъзнаем, че няма от какво да се страхуваме, защото сме в контакт с Безграничната сила.
20. Това осъзнаване може да се добие само чрез практическо приложение на тази
информация. Човек се учи, като действа. Спортистът развива силата си, като тренира.
21. Тъй като следващото твърдение е от изключителна важност, ще го изразя по няколко
начина, така че всеки да може да схване пълния му смисъл. Ако имате религиозни наклонности,
ще кажа, че можете да разкриете своята светлина. Ако умът ви е предразположен към
физическите науки, ще кажа, че можете да събудите слънчевия сплит. Ако пък предпочитате
чисто научното тълкуване, ще кажа, че можете да въздействате на своя подсъзнателен ум.
22. Вече ви казах какъв ще е резултатът от това въздействие. Методът е това, което сега ви
интересува. Вече сте научили, че подсъзнанието е интелигентно, съзидателно и откликва на
волята на съзнателния ум. Тогава кой е най-естественият начин да окажем желаното
въздействие? Концентрирайте се наум върху обекта на вашето желание. Когато се
концентрирате, вие оказвате въздействие на подсъзнанието.
23. Този начин не е единственият, но е прост и ефективен, а също и най-прекият, затова е
начинът за гарантиране на най-добрите резултати, дотолкова, че според мнозина постигнатото е
едва ли не чудо.
24. Това е методът, посредством който всеки голям изобретател, всеки велик финансист
или държавник е съумял да превърне фината, невидима сила на желанието, вярата и увереността
в действителни, осезаеми, конкретни факти в обективния свят.
25. Подсъзнателният ум е част от вселенския ум. Вселенският ум е съзидателният
принцип на вселената. Частта винаги е една и съща по вид и качество с цялото. Това означава, че
тази съзидателна сила е абсолютно неограничена. Тя не е обвързана с наличието на прецедент,
така че няма предшестващ модел, според който да прилага своя конструктивен принцип.
26. Вече знаем, че подсъзнателният ум откликва на нашата съзнателна воля, което
означава, че безграничната съзидателна сила на вселенския ум може да бъде управлявана от
съзнателния ум на индивида.
27. Когато прилагате на практика този принцип, следвайки изложените по-нататък
упражнения, трябва да помните, че не е необходимо да давате очертания на метода, посредством
който подсъзнателният ум да доведе до желаните от вас резултати. Ограниченото не може да
информира Безграничното. Вие трябва просто да кажете какво желаете, а не как да го получите.
28. Вие сте проводникът, по който необособеното бива обособено. Това обособяване се
постига чрез усвояване. Иска се само признаването на този факт, за да се задействат причини,
които ще доведат до резултати в съответствие с желанието ви. Това е така, защото вселенският
ум може да действа само посредством индивида и индивидът може да действа само чрез
вселенския ум. Те са едно.
29. В настоящото упражнение ще трябва да отидете още една крачка напред. Освен че
трябва да останете напълно неподвижни и да забраните всякакви мисли, доколкото е възможно,
този път трябва и да се отпуснете, да изоставите всякакъв контрол, да позволите на мускулите да
бъдат в нормалното си състояние. Това ще отстрани натиска в нервите и ще елиминира
напрежението, което толкова често предизвиква физическо изтощение.

14
30. Физическото релаксиране е съзнателно упражняване на волята. Упражнението ще има
изключително благотворно въздействие, тъй като ще позволи на кръвта да циркулира свободно
от и към мозъка.
31. Нервното напрежение води до умствено неспокойствие и неестествена активност на
ума. То поражда тревога, страх, мъчително безпокойство. Ето защо релаксирането е напълно
необходимо, за да даде възможност на умствените способности да функционират на воля.
32. Правете това упражнение с колкото може по-голяма пълнота и дълбочина. Вземете
твърдото решение в ума си, че ще отпуснете всеки мускул и нерв, докато не се почувствате
спокойни, релаксиране и в мир със себе си и света.
33. Тогава слънчевият сплит ще е готов да функционира, а вие ще останете изненадани от
резултата.

Проверете наученото

21. Коя система от нерви е органът на съзнателния ум?


- Гръбначномозъчната.
22. Коя система от нерви е органът на подсъзнателния ум?
- Симпатиковата.
23. Кой е основният разпределителен център на енергията, постоянно генерирана от
тялото?
- Слънчевият сплит.
24. Как може да бъде прекъснато това разпределение?
- Чрез мисли на съпротивление, критичност и дисхармония, но най-вече страх.
25. Какъв е резултатът от подобно прекъсване?
- Всяко зло, което поразява човечеството.
26. Как може да бъде контролирана и насочвана тази енергия?
- Чрез съзнателна мисъл.
27. Как може да бъде напълно премахнат страхът?
- Посредством разбиране и признаване на истинския източник на силата.
28. Кое определя преживяванията, които срещаме в живота?
- Цялостната умствена нагласа.
29. Как можем да събудим слънчевия сплит?
- Като концентрираме ума върху условието, което искаме да се прояви в живота ни.
30. Кой е съзидателният принцип на вселената?
- Вселенският ум.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Обръщане на процеса – от причина към следствие

Тази част ще ви разкрие защо това, което мислите, правите или чувствате, е показател за
това какви сте.
Мисълта е енергия, а енергията – сила. Но тъй като всички религии, науки и философии,
които човечеството познава, се основават на проявлението на тази енергия, вместо на самата
енергия, досега светът се е занимавал със следствията и е пренебрегвал или погрешно е разбирал
причините.
Ето защо в религиите има Бог и Сатана, в науката – положително и отрицателно, във
философията – добро и лошо.
“Универсалната система” обръща процеса. Тя се интересува само от причината, а писмата,
които получавам от учениците, показват категорично, че те откриват причината, чрез която
внасят в живота си здраве, хармония, изобилие и всичко друго, което може да е необходимо за
благоденствието и щастието им.
Животът е експресивен и нашата задача е да изразяваме себе си хармонично и
конструктивно. Тъгата, страданието, нещастието, болестите и бедността не са потребности и ние
постоянно ги елиминираме.

15
Този процес на елиминиране обаче се състои в това да се издигнем над каквито и да е
ограничения. Този, който е укрепил и пречистил мисълта си, няма защо да се тревожи от
заболявания, а който е постигнал разбиране на закона за изобилието, веднага ще отиде при
извора, от който ще черпи.
Ето така съдбата бива направлявана, както капитанът направлява своя кораб, и
машинистът – влака.

1. Вашето “аз” не е физическото тяло. Тялото е само инструмент, който “аз”-ът използва,
за да изпълнява целите си. “Аз”-ът не може да бъде умът, тъй като умът е само още един
инструмент, който “аз”-ът използва, за да мисли, разсъждава и планира.
2. “Аз”-ът трябва да е нещо, което контролира и направлява и тялото, и ума; нещо, което
определя какво да направят и как да действат. Когато осъзнаете истинската природа на този “аз”,
ще се радвате на усещане за сила, каквато не сте познавали никога преди.
3. Вашата личност е изградена от безброй индивидуални характеристики, особености,
навици и черти. Те са резултат от предишния ви начин на мислене, но нямат нищо общо с
истинското “аз”.
4. Когато кажете “аз мисля”, “аз”-ът казва на ума да мисли. Когато казвате “аз отивам”,
“аз”-ът казва на физическото тяло къде да отиде. Истинската природа на този “аз” е духовна. Тя е
източникът на истинската сила, която идва при човека, осъзнал своята истинска същност.
5. Най-голямата и удивителна способност, дадена на този “аз”, е способността да мисли.
Малцина обаче знаят как да мислят конструктивно, правилно, в резултат на което повечето хора
постигат само незначителни резултати. Те поддържат мисли, свързани с егоистични цели, и
неизбежният резултат е незрелият ум. Когато умът добие зрялост, той разбира, че семето на
неуспеха е във всяка егоистична мисъл.
6. Обученият ум знае, че сключването на сделката трябва да се извършва с мисъл за
доброто на всички, които са заинтересовани, и всеки опит да се облагодетелстваме от слабостта,
невежеството или нуждата на друг човек ще е в наша вреда.
7. Това е така, защото индивидът е част от вселенския ум. Една част не може да застава
срещу друга, а точно обратното – добруването на всяка част зависи от признаването на интереса
на цялото.
8. Човекът, който признава този принцип, има предимство в житейските дела. Такъв човек
не полага излишни усилия. Той е способен с лекота да отстранява блуждаещите мисли и да се
концентрира във възможно най-висша степен върху който и да е въпрос. Той не пилее време или
пари за неща, които не са му от полза.
9. Ако не умеете тези неща, значи досега не сте полагали необходимите усилия. Сега е
моментът. Резултатът ще е правопропорционален на усилията ви. Едно от най-силните
утвърждения, които можете да използвате, за да укрепите волята и да осъзнаете способността да
постигате, е “Аз мога да бъда това, което искам да бъда”.
10. Всеки път, когато повтаряте това, осъзнавайте кой и какво е това “аз”. Опитвайте се да
добиете дълбоко разбиране за истинската природа на “аз”-а. Ако го направите, ще станете
непобедими – стига целите ви да са конструктивни, тоест в хармония със съзидателния принцип
на вселената.
11. Ако възприемете това утвърждение, използвайте го постоянно, преди лягане и от
момента на събуждане, повтаряйте го през деня всеки път, щом се сетите за него, и продължете
така, докато то стане част от вас – създайте навик.
12. Ако нямате намерение да полагате тези усилия, по-добре изобщо не започвайте,
защото съвременната психология твърди, че когато започнем нещо и не го довършим, или вземем
решение и не го изпълним, формираме навика на неуспеха, пълния, срамен неуспех. Ако нямате
намерение да направите нещо, не започвайте; ако започнете, довършете го докрай, дори небето
да падне отгоре ви. Ако сте взели решение да направите нещо, направете го. Не позволявайте
нищо и никой да ви попречи. “Аз”-ът във вас е определил, нещата са решени. Жребият е хвърлен,
няма място за спор.
13. Ако изпълните това, като започнете с малки неща, които знаете, че можете да
контролирате, и постепенно увеличавате усилията, но при никакви обстоятелства не позволявате
някой или нещо да вземе връх над вашия “аз”, ще откриете, че в даден момент ще съумеете да

16
контролирате себе си – а за свое разочарование мнозина са разбрали, че е по-лесно да
управляваш страна, отколкото да контролираш себе си.
14. Но когато сте се научили да контролирате себе си, ще сте открили вътрешния свят,
контролиращ външния свят; ще сте станали неудържими и хора и неща ще откликват на всяко
ваше желание без явно усилие от ваша страна.
15. Това няма да ви се струва толкова странно или невъзможно, когато си спомните, че
вътрешният свят се контролира от “аз”-а, а този “аз” е част от, или едно с, безграничния “Аз”,
който е вселенската енергия или дух, наричан обикновено Бог.
16. Това не е просто твърдение или теория, създадена с цел да потвърди или установи
представа, а е факт, възприет както от най-добрата религиозна мисъл, така и от най-добрата
научна мисъл.
17. Хърбърт Спенсър е казал: “Макар да сме заобиколени от безброй мистерии, няма нищо
по-сигурно от това, че постоянно сме в присъствието на безгранична и вечна енергия, от която
произлизат всички неща.”
18. В обръщение пред възпитаниците на богословския факултет в Бангор Лаймън Абът е
казал: “Започваме да възприемаме Бог като присъствие в човека, а не като някой, който
въздейства отвън.”
19. В своите изследвания и открития науката не стига много далеч. Тя открива
вездесъщата вечна енергия, докато религията открива силата зад тази енергия – в човека. Това в
никакъв случай не е ново откритие – Библията казва абсолютно същото, а езикът е прост и
убедителен: “Не знаете ли, че сте храм на Бога?” Ето тук е тайната на чудната съзидателна сила
на вътрешния свят.
20. Тук е тайната на силата, на овладяването. Да преодолееш не значи да не използваш
нищо. Себеотрицанието не е успех. Не можем да даваме, ако не получаваме. Не можем да бъдем
полезни, ако не сме силни. Безграничното не е несъстоятелен длъжник и ние, които сме
представители на безграничната сила, също не би трябвало да сме обявили фалит. Ако искаме да
служим на другите, трябва да имаме сила и то повече сила; но за да я получим, трябва да я
даваме, трябва да служим.
21. Колкото повече даваме, толкова повече ще получаваме. Трябва да станем проводник,
чрез който вселенският ум да изразява активност. Вселенският ум непрестанно се стреми да се
изрази и търси канала, по който да намери най-добрата възможност за това, по който може да
дава и да помага на човечеството.
22. Вселенският ум не може да изразява чрез вас, докато сте погълнати от своите
собствени планове и цели. Успокойте сетивата, търсете вдъхновение и насочете умствената
дейност към вътрешния свят, обитавайте в съзнанието за своето единство с Всемогъществото.
“Тихите води са най-дълбоки.” Съзерцавайте многобройните възможности, до които имате
духовен достъп чрез вездесъщността на силата.
23. Визуализирайте събитията, обстоятелствата и състоянията, за чието проявление тези
духовни връзки могат да спомогнат. Осъзнайте факта, че същността и душата на всички неща е
духовна и че духовното е истинската реалност, тъй като то е животът на всичко съществуващо.
Когато духът си отиде, животът също си отива; той е престанал да съществува.
24. Тези умствени дейности принадлежат към вътрешния свят, света на причината;
условията и обстоятелствата са следствията. Ето така вие ставате създател. Това е важно дело и
колкото по-възвишени и благородни са идеалите, които съумявате да изградите, толкова по-
важно ще е делото ви.
25. Прекаленото концентриране върху външни неща и физически действия поражда
състояния на умствена апатия и застой, което прави невъзможно заниманието с по-важната
работа, водеща към реализиране на съзнателната сила. Ето защо трябва често да се стремим към
тишината. Силата идва чрез отдиха. Когато сме тихи, сме неподвижни; а когато сме неподвижни,
можем да мислим – а мисълта е тайната на всяко постижение.
26. Мисълта е вид движение, извършващо се по закона на вибрацията, също като
светлината или електричеството. Живот й вдъхват емоциите по силата на закона на любовта.
Форма и изражение тя намира посредством закона за растежа. Тя е продукт на духовния “Аз”,
оттук и нейната божествена, духовна и съзидателна природа.

17
27. От това е очевидно, че за бъдат изразени повече сила, изобилие или друга
конструктивна цел, трябва да се извикат емоциите, за да вдъхнат чувство на мисълта и тя да
приеме форма. Как можем да го постигнем? Това е ключов момент – как можем да развием
вярата, смелостта, чувството, което ще доведе до постигане?
28. Отговорът е: чрез упражняване. Умствената сила се добива по съвсем същия начин
както и физическата, с упражнения. Когато за пръв път мислим за нещо, може би изпитваме
трудности, но когато отново насочим мисълта си към него, този път е по-лесно. После мислим
отново и отново и това се превръща в умствен навик. Продължаваме да мислим за едно и също
нещо и накрая то става автоматично, вече не може да не мислим за него. Сигурни сме за това,
което мислим, няма никакво съмнение. Сигурни сме. Знаем.
29. Миналата седмица трябваше да релаксирате, да се отпуснете физически. Сега ще
трябва да се отпуснете умствено. Ако сте практикували предишното упражнение по 15-20
минути всеки ден според инструкциите, без съмнение сте в състояние да се отпуснете физически.
Човек, който не може съзнателно да направи това бързо и цялостно, не владее себе си, не се е
сдобил със свободата, все още е роб на условията. За всички, които са овладели упражнението
обаче, следващата стъпка е умствената свобода.
30. Сега, след като заемете обичайната поза и премахнете всякакво напрежение, като
релаксирате напълно, оставете да отпаднат всякакви неблагоприятни състояния като омраза,
гняв, тревога, ревност, завист, тъга, разочарование и други подобни.
31. Вероятно ще кажете, че не можете да “оставите да отпаднат” тези неща – но всъщност
можете. Можете да го направите, като вземете решение наум да го направите, влагайки
съзнателно намерение и настойчивост.
32. Причината някои хора да не могат е, че се оставят да бъдат контролирани от емоциите
вместо от разума. Но онези, които се водят от разума, ще постигнат победата. Първия път, когато
опитате, може и да не успеете, но успехът идва с практиката както тук, така и във всичко
останало. Затова трябва да съумеете да пуснете, да премахнете и напълно да унищожите тези
негативни, деструктивни мисли. Те са семето, което постоянно се развива в дисхармонични
условия от всякакъв вид.

“Няма по-вярно нещо от това, че качеството на мисълта, която поддържаме, има връзка с
определени външни условия. Това е законът, от който не можем да избягаме. Именно този закон,
това съотношение между мисълта и нейния обект, кара хората от най-дълбока древност да вярват
в пръста на провидението.”
Хелън Уилманс

Проверете наученото

31. Какво е мисълта?


- Мисълта е духовна енергия.
32. Как се предава тя?
- По закона на вибрацията.
33. Как й се вдъхва живот?
- По закона на любовта.
34. Как приема тя форма?
- По закона на растежа.
35. Каква е тайната на тази съзидателна сила?
- Тя е духовна активност.
36. Как можем да развием вярата, смелостта и ентусиазма, които водят към постигането?
- Като признаем своята духовна природа.
37. Каква е тайната на силата?
- Да служим.
38. Защо това е така?
- Защото каквото дадем, това получаваме.
39. Какво е тишината?
- Физическа неподвижност.

18
40. Каква е нейната стойност?
- Тя е първата стъпка към самоконтрола, към овладяването на себе си.

ЧАСТ ПЕТА
Съзидателният ум

Пред вас е част пета. След като внимателно я изучите, ще осъзнаете, че всяка възможна
сила, обект или факт е резултат от действието на ума.
Умът в действие е мисълта, а мисълта е съзидателна. Хората днес мислят така, както
никога преди.
Ето защо живеем в съзидателна епоха и светът отсъжда своите най-големи награди на
мислещите. Материята е безсилна, пасивна, инертна. Умът е сила, енергия, власт. Той оформя и
контролира материята. Всяка форма, която материята приема, е просто изражение на появила се
преди това мисъл.
Мисълта обаче не върши чудеса. Тя се подчинява на естествени закони. Тя активира
естествени сили. Тя освобождава естествени енергии. Тя се проявява в поведението и действията
ви и те на свой ред оказват въздействие върху вашите приятели и познати, а в даден момент и
върху цялостната ви среда. Мислите са съзидателни и тъй като вие можете да създадете мисъл,
следва, че сте способни сами да създавате нещата, които желаете.

1. Поне 90% от нашия умствен живот е подсъзнателен, затова онези, които не съумяват да
се възползват от тази ментална сила, живеят в много тесни граници на възможностите си.
2. Подсъзнанието може да реши и ще реши всеки наш проблем, стига да знаем как да го
направляваме. Подсъзнателните процеси работят постоянно. Единственият въпрос е трябва ли
просто да бъдем пасивни приемници на тази активност, или трябва съзнателно да я ръководим?
Ще имаме ли визия за целта, която трябва да достигнем, и за опасностите, които трябва да
избегнем, или просто ще се оставим на течението?
3. Вече разбрахме, че умът прониква всяка част от физическото тяло и е винаги способен
да приема нарежданията или влиянията, идващи от обективната част на ума.
4. Умът, изпълващ тялото, е предимно резултат от унаследяване; то на свой ред е просто
последица от въздействието на средата, в която са живели всички предишни поколения, върху
възприемчивите и вечно движещи се сили на живота. Разбирането на този факт ще ни позволи да
използваме своята власт, когато открием проявата на нежелана черта от характера.
5. В състояние сме съзнателно да използваме всички желани качества, които са ни дадени,
и да откажем да позволим на нежеланите да се проявят.
6. И все пак умът, проникващ тялото, не е само резултат от унаследени наклонности, но и
от домашната, работната и социалната среда, където той получава хиляди впечатления, идеи,
предубеждения и сходни мисли. Голяма част от тях са дошли от другите и са резултат от мнения,
внушения и заявления. Голяма част са резултат от нашето собствено мислене, но почти всичко е
било възприето след малко или никакво проучване и обмисляне.
7. Идеята ни е изглеждала правдоподобна, затова е била възприета от съзнанието,
предадена на подсъзнанието, оттам поета от симпатиковата система, за да бъде вградена във
физическото ни тяло. Така “Словото стана плът.”
8. Ето как непрекъснато създаваме и пресъздаваме себе си. Днес ние сме резултат от
своето минало мислене и оттук нататък ще бъдем това, което мислим днес. Законът на
привличането ни носи не нещата, които бихме искали или за които жадуваме, нито нещата, които
притежава някой друг – той ни носи това, което е в нас, нещата, които сме създали чрез
мисловните си процеси, независимо дали съзнателно или несъзнателно. За жалост мнозина от нас
го правят несъзнателно.
9. Ако строим свой дом, с колко внимание бихме се отнесли към плановете и детайлите,
колко грижливо бихме търсили и избрали най-добрите материали – а колко нехайни сме към
изграждането на своя умствен дом, безкрайно по-важен от всеки дом на земята, тъй като всичко,
което се появи в живота ни, зависи от естеството на материала, участващ в построяването на
нашия умствен дом.

19
10. Какво е естеството на този материал? Вече видяхме, че той е резултат от
впечатленията, които сме натрупали в миналото и сме складирали в подсъзнанието. Ако това са
били впечатления за страх, тревога, мъчителни терзания, ако са били изпълнени с отчаяние,
негативност, съмнение, тогава тъканта на материала, който тъчем днес, ще е от същия негативен
материал. Вместо да е полезен, той ще бъде покрит с плесен и разяден и ще ни донесе още повече
грижи и усилия. Постоянно ще се опитваме да го закърпим, така че поне привидно да е както
трябва.
11. Ако обаче сме складирали само смели мисли, ако сме били изпълнени с оптимизъм и
на мига сме изхвърляли всяка негативна мисъл, отказвали сме да се асоциираме и да се
идентифицираме с нея по какъвто и да е начин, тогава какъв е резултатът? Днес нашият умствен
материал е от най-добрия тип и можем да изтъчем всичко, което искаме, да използваме онзи
цвят, който искаме. Знаем, че качеството на тъканта е отлично, материалът е издръжлив и няма
да избелее, затова не изпитваме страх или безпокойство за бъдещето. Няма какво да се покрива,
няма кръпки, които да се скриват.
12. Това са психологически факти, тези мисловни процеси не са обект на догадки или
теории, в тях няма нищо тайно. Всъщност те са толкова ясни, че всеки може да ги разбере. Това,
което трябва да се прави, е да се почиства домът на ума, всеки ден, за да се поддържа чистотата в
него. Умствената, нравствената и физическата чистота са абсолютно задължителни, ако искаме
да осъществим напредък.
13. Когато процесът по почистване на умствения дом бъде завършен, останалият материал
ще е подходящ за направата на идеалите и менталните образи, които желаем да осъществим.
14. Съществува прекрасно имение, което очаква своя претендент. Неговата територия,
покрита с богата реколта, ручеи и приказни гори, се простира отвъд хоризонта. Има къща,
просторна и светла, с редки картини, богата библиотека, прекрасни завеси и всякакви удобства.
Всичко, което човек трябва да направи, е да изяви своето наследствено право, да стане
собственик на имението и да го използва. Той трябва да го използва, не бива да го оставя да се
разпадне. Условието да го владее е да го използва. Занемари ли го, губи правото на собственост.
15. В света на ума и духа, в света на практическата сила това имение е ваше! Вие сте
наследникът! Можете да предявите своето право, да станете собственик и да използвате това
богато наследство. Властта над обстоятелствата е един от плодовете му, доброто здраве,
хармонията и благоденствието са активите в неговия балансов отчет. То ви предлага спокойствие
и равновесие. Цената е само трудът ви да изследвате и прибирате реколтата от неговите безмерни
ресурси. Не се изисква да жертвате друго, освен ограниченията, робството, слабостта си. Това,
което получавате, е плащът на собственото ви величие и скиптърът на самоуправлението.
16. За да се сдобиете с това имение, са необходими три процеса: Трябва искрено да го
желаете. Трябва да предявите своето право. Трябва да влезете във владение.
17. Признайте, че това не са тежки условия.
18. Запознати сте с въпроса за наследствеността. Много учени са предложили купища
доказателства, че това е закон, съпътстващ еволюцията. Прогресивната наследственост е тази,
която дава на човека неговата изправена стойка, способността да се движи, храносмилателните
органи, кръвообращението, нервната сила, мускулната сила, костната структура и много други
способности на физическо ниво. Съществуват дори по-впечатляващи факти, свързани с
унаследяването на умствената сила. Всички те изграждат това, което можем да наречем човешко
наследство.
19. Има обаче наследственост, останала извън обсега на физическите учени. Тя е под
повърхността и предшества всички техни изследвания. Там, където те вдигат ръце в
безпомощност и казват, че не могат да дадат обяснение на това, което виждат, властва тази
божествена наследственост.
20. Тя е добрата сила, която повелява първоначалното сътворение. Тя се спуска от
Божественото директно във всяко едно сътворено създание. Тя дава живот, нещо, което ученият
не е успял, нито може някога да стори. Тя изпъква сред всички върховни сили, нямаща равна на
себе си. Никое човешко наследство не може да я достигне.
21. Този вечен живот тече през вас – самите вие сте този живот. Неговите врати са
способностите на съзнанието ви. Тайната на силата е да държите тези врати отворени. Нима не си
струва да положите нужните усилия?

20
22. Великата истина е, че източникът на живота и силата е вътре. Хората, обстоятелствата
и събитията могат да ни посочат потребности и възможности, но прозрението, силата и
способността да отговорим на тези потребности ще открием вътре.
23. Избягвайте имитациите. Изграждайте твърди основи за съзнанието си върху сили,
които текат директно от вечния източник, вселенския ум, на който вие сте образ и подобие.
24. Този, който влезе във владение на това наследство, вече не е същият човек. Той
притежава усещане за сила, каквато не е и сънувал, и никога повече няма да бъде стеснителен,
слаб, несигурен, боязлив. Той е неразривно свързан с Всемогъществото. Нещо в него е било
пробудено и той е открил внезапно, че притежава огромна скрита способност, за която дори не е
подозирал.
25. Тази сила идва отвътре, но не можем да я получим, ако не я дадем. Използването е
условието да задържим това наследство. Всеки от нас е каналът, по който всемогъщата сила се
обособява във форма. Ако не даваме, каналът се запречва и не можем и да получаваме. Това важи
на всяко ниво на съществуване, във всяка област и поприще на живота. Колкото повече даваме,
толкова повече получаваме. Спортистът, който иска да натрупа сила, трябва да използва силата,
която има, и колкото повече дава, толкова повече ще получи. Финансистът, който иска да
направи пари, трябва да използва парите, които има, защото само като ги използва, може да се
сдобие с повече.
26. Търговецът, който не продава стоката си, няма да има никакви постъпления.
Предприятието, което не успее да предложи качествено обслужване, ще остане без клиенти.
Адвокатът, който не печели делата си, също ще остане без клиенти. Така е навсякъде. Силата
зависи от правилното използване на силата, с която вече разполагаме. Това, което важи във всяко
поприще на живота, важи и за силата, от която се заражда всяка друга сила, позната на хората –
духовната сила. Какво остава, когато махнем духа? Нищо.
27. Тогава щом духът е всичко, което съществува, от признаването на този факт трябва да
зависи способността да демонстрираме силата – физическа, умствена и духовна.
28. Притежанието е резултат от кумулативния начин на мислене, или паричното съзнание.
Това е вълшебната пръчица, която ще ви направи способни да възприемете идеята и ще ви
предложи план, който да изпълните. Така ще откриете удоволствие както в осъществяването,
така и в крайното постижение.
29. Сега отидете в стаята си, седнете както преди и наум изберете място, свързано с
приятни усещания. Представете си цялостната картина, вижте сградите, земята около тях,
дърветата, приятелите, познатите, всичко. Отначало ще откриете, че мислите за едва ли не
всичко, само не за идеала, върху който желаете да се концентрирате. Нека това не ви
обезкуражава. Упоритостта ще донесе успех, но тя изисква от вас да практикувате тези
упражнения всеки ден без изключение.

Проверете наученото

41. Каква част от нашия умствен живот заема подсъзнанието?


- Поне 90%.
42. Като цяло използва ли се този огромен умствен запас?
- Не.
43. Защо?
- Малцина разбират или оценяват факта, че това е активност, която могат да управляват
съзнателно.
44. Откъде съзнателният ум е получил своята склонност да управлява?
- От закона за унаследяването – което означава, че това е резултат от жизнената среда на
всички минали поколения.
45. Какво ни носи законът на привличане?
- Още от това, което е в нас.
46. Какво е това, което е в нас?
- То е резултат от нашето мислене в миналото, съзнателно и несъзнателно.
47. От какво е съставен материалът, с който градим своя умствен дом?
- От мислите, които поддържаме.

21
48. Каква е тайната на силата?
- Признаването, че всемогъщата сила е навсякъде.
49. Къде се заражда силата?
- Животът и силата идват отвътре.
50. От какво зависи притежаването на силата?
- От правилната употреба на силата, с която вече разполагаме.

ЧАСТ ШЕСТА
Човешкият мозък

За мен е чест да ви предложа част шеста. Тя ще ви даде отлично разбиране за най-


удивителния механизъм, създаван някога; механизъм, посредством който можете да внесете в
живота си здраве, сила, успех, просперитет или друго състояние, желано от вас.
Потребностите са нужди, нуждите пораждат действие, а действията водят до резултати.
Процесът на еволюция постоянно гради нашия утрешен ден от днешния. Също като развитието
във вселената индивидуалното развитие е постепенно и води към непрестанно разширяване.
Осъзнаването, че ако засягаме правата на другите, се превръщаме в нравствен трън и се
сблъскваме с препятствия по пътя си, е знак, че успехът зависи от най-висшия нравствен идеал –
“Най-голямо благо за най-голям брой хора”. Постоянното и упорито поддържане на благородни
стремежи, желания и хармонични взаимоотношения ще даде резултати. Най-голямата пречка са
погрешните и закоравели представи.
За да сме в съзвучие с вечната истина, трябва да притежаваме вътрешно спокойствие и
хармония. За да получи информация, приемникът трябва да е настроен на вълните на
предавателя.
Мисълта е продукт на ума, а умът е съзидателен. Това обаче не означава, че вселенският
ум ще промени своя ход на действие само за да удовлетвори нас или да отговори на идеите ни; а
означава, че можем да установим хармонични взаимоотношения с вселенския ум и когато
постигнем това, можем да поискаме всичко, което ни се полага, и пътят ще стане ясен.

1. Вселенският ум е толкова удивителен, че е трудно да се разберат неговите утилитарни


сили и възможности и неговите безкрайни пораждащи се резултати.
2. Вече знаем, че този ум е не само всичкият разум, който съществува, но и цялата
субстанция. Тогава как може той да се обособи във форма? Как да постигнем желания от нас
резултат?
3. Попитайте някой електротехник какъв ще е ефектът от електричеството и той ще ви
отговори, че електричеството е форма на движение и резултатът ще зависи от механизма,
действащ с него. От този механизъм зависи дали ще получим топлина, светлина, енергия, музика
или друга удивителна проява на мощта, към която е впрегната тази жизнена енергия.
4. Какъв ефект може да бъде постигнат от мисълта? Отговорът е, че мисълта е ум в
движение (както вятърът е въздух в движение) и ефектът ще зависи изцяло от “механизма,
действащ с нея”.
5. Ето тук е тайната на умствената сила – тя зависи изцяло от механизма, който ще борави
с нея.
6. Какъв е този механизъм? Малко или много всички познаваме изобретенията на Едисон,
Бел, Маркони и други вълшебници на електричеството, но дали някога сме се замисляли, че
механизмът, даден ни за трансформирането на вселенската вездесъща сила, е създаден от
изобретател, по-велик от Едисон?
7. Въпреки че подробно сме изследвали механизма на уредите, с които орем земята, и
проявяваме жив интерес към устройството на автомобила, повечето от нас се задоволяват да
останат в пълно неведение за най-великия механизъм, съществувал някога – човешкия мозък.
8. Нека изследваме чудесата на този механизъм и може би тогава ще добием по-добро
разбиране за различните резултати, на които той е причината.
9. Първо, съществува необятният умствен свят, в който живеем, движим се и
съществуваме. Този свят е всемогъщ, всезнаещ и вездесъщ. Той ще откликне на желанието ни
правопропорционално на нашата вяра и цел. Целта ни трябва да е в съответствие със закона на

22
нашето съществуване, тоест да е съзидателна, конструктивна. Вярата ни трябва да е достатъчно
силна, за да генерира мощен поток от енергия за проявлението на целта. “Както си повярвал, така
нека ти бъде” – това носи белега на научния експеримент.
10. Резултатите, проявяващи се във външния свят, произхождат от действията на
индивида върху вселенския ум и неговата реакция. Това е процесът, който наричаме мислене.
Мозъкът е органът, чрез който се извършва този процес. Нима всичко това не е удивително?
Обичате ли музиката, цветята, литературата, или пък ви вдъхновява мисълта на древния или
модерния гений? Помнете, че всяка красота, на която откликвате, неизменно има своя
съответстващ образ в мозъка ви, преди да сте в състояние да я оцените.
11. В хранилището на природата няма качество или принцип, които мозъкът да не може да
изрази. Той е свят в ембрион, готов да се развива при всяка необходимост. Ако успеете да
проумеете това като научен факт и един от чудните естествени закони, по-лесно ще разберете
механизма на постигане на тези изключителни резултати.
12. Нервната система е сравнявана с електрическа верига. Батерията това са нервните
клетки, откъдето произхожда силата, а бялото вещество – изолираните жици, по които се предава
токът. По тези проводници всеки импулс или желание се предава през механизма.
13. Гръбначният стълб е големият двигателен и сетивен път, по който съобщенията се
предават към и от мозъка. Следва захранването с кръв по вените и артериите, което подновява
силите ни, съвършено организираната структура, поддържаща цялото физическо тяло; и накрая –
деликатната и прекрасна кожа, която обвива механизма в красивия си плащ.
14. Ето това е “храмът на живия Бог”, в който на индивидуалния “аз” е даден контрол, и от
неговото разбиране на механизма, върху който той има контрол, ще зависи резултатът.
15. Всяка мисъл активира мозъчните клетки. Отначало субстанцията, върху която е
насочена мисълта, не откликва, но ако мисълта е достатъчно изчистена и концентрирана, накрая
субстанцията се предава и изразява по съвършен начин.
16. Това влияние на ума може да бъде упражнено върху всяка част на тялото и да доведе
до премахването на нежеланите резултати.
17. Съвършеното възприемане и разбиране на законите, управляващи умствения свят, е
безценно при извършването на бизнес сделки, тъй като развива проницателността и способността
за ясно проумяване и оценяване на фактите.
18. Този, който гледа навътре, а не навън, ще е в състояние да се възползва от могъщите
сили, които в даден момент ще определят хода на живота му и така ще го доведат в съзвучие с
всичко най-добро, най-силно и желано.
19. Вниманието, или концентрацията, е може би най-важното изискване за развитието на
културата на ума. Възможностите на правилно насоченото внимание са толкова удивителни, че
на непросветения биха се сторили невероятни. Култивирането на вниманието е отличително
качество на всеки успяващ мъж или жена и е най-висшето лично постижение.
20. Силата на вниманието може лесно да бъде разбрана, ако я сравним с лупа, в която са
фокусирани слънчевите лъчи. Докато местим лупата насам-натам, насочвайки лъчите в разни
посоки, те не притежават особена сила, но задържим ли лупата напълно неподвижна,
фокусирайки лъчите в една точка, ефектът ще е мигновен.
21. Същото важи за силата на мисълта – когато я разпиляваме, скачайки от обект на обект,
не постигаме никакъв резултат. Но фокусираме ли тази сила посредством вниманието, или
концентрацията, върху една-единствена цел, нищо не е невъзможно.
22. Твърде просто решение за такава сложна ситуация, ще кажат някои. Е добре, нека тези,
които нямат опит в концентрирането на мисълта върху определена цел, опитат да го направят.
Изберете един обект и концентрирайте вниманието си за не повече от десет минути. Няма да
успеете, умът ще се отклонява поне десет пъти и всеки път ще трябва да го връщате към
първоначалния замисъл и всеки път ефектът ще е изгубен. Когато изтекат десетте минути, нищо
няма да е постигнато, тъй като не сте успели да задържите мисълта неотклонно върху целта.
23. Само посредством вниманието обаче накрая ще сте способни да преодолявате
всякакъв вид препятствия по своя път напред и нагоре. А единственият начин да добиете тази
чудна сила е с практика – опитът прави майстора както в този случай, така и във всички
останали.

23
24. За да култивирате способността за концентрация, вземете снимка и седнете в същата
поза и в същата стая както досега. Поне десет минути изучавайте внимателно снимката,
изражението, чертите на лицето, облеклото, прическата, всеки детайл от снимката. После я
закрийте, затворете очи и се опитайте да си я представите. Ако виждате отлично всеки детайл и
сте в състояние да извикате добър умствен образ на снимката, заслужавате поздравления. Ако ли
не, повтаряйте процеса, докато успеете.
25. Тази стъпка е само за подготвяне на почвата. В следващата част ще бъдем готови да
посеем семената.
26. С помощта на тези упражнения накрая ще сте способни да контролирате своите
настроения, своето отношение и съзнание.
27. Големите финансисти се стремят все повече да се усамотяват, за да имат време да
планират, мислят и създават правилната умствена настройка.
28. Успешните бизнесмени постоянно демонстрират факта, че е полезно да се поддържа
връзка с мисълта на други успешни бизнесмени.
29. Една идея може да струва милиони долари, но такава идея ще дойде единствено на
онзи, който е възприемчив, подготвен да я приеме, настроен да успее.
30. Хората се учат да се настройват в хармония с вселенския ум. Те узнават за единството
на всички неща, за основните методи и принципи на мислене – и това променя условията и
увеличава резултатите.
31. Те откриват, че обстоятелствата и обкръжението следват тенденцията на умствен и
духовен напредък. Откриват, че растежът следва познанието. Действието следва вдъхновението.
Удобната възможност следва възприятието – винаги духовното е първо, последвано от
трансформацията в безкрайни и безгранични възможности за постижение.
32. Тъй като индивидът е само проводник за обособяването на вселенския ум, тези
възможности са неизчерпаеми.
33. Мисълта е процесът, посредством който можем да усвоим духа на силата и да
задържим резултата в своето вътрешно съзнание, докато стане част от нашето обичайно
съзнание. Методът за постигане на този резултат чрез упорита практика на няколко
фундаментални принципа, обяснена в тази книга, е универсалният ключ, който отключва
хранилището на вселенската истина.
34. Двата големи източника на страдание днес са физическите болести и умственото
безпокойство. Причината за тях лесно може да се проследи до нарушаването на някой природен
закон. Това без съмнение се дължи на факта, че досега ме разполагали с частични познания.
Облаците на невежеството, които са се трупали в продължение на много векове, вече започват да
се разсейват, а заедно с тях много от нещастията, свързани с недостатъчното познание.

“Това, че човек може да промени себе си, да се усъвършенства, да се пресъздава, да


контролира своята среда и да владее съдбата си, е заключението, до което стига всеки ум,
пробудил се за силата на правилната мисъл в конструктивно действие.”
Ларсен

Проверете наученото

51. Кои са някои от ефектите, които поражда електричеството?


- Топлина, светлина, енергия, музика.
52. От какво зависят тези различни ефекти?
- От механизма, действащ с електричеството.
53. Какъв е резултатът от действието и взаимодействието между индивидуалния и
вселенския ум?
- Резултатът са условията и преживяванията, които се проявяват в живота ни.
54. Как могат да се променят тези условия?
- Като се промени механизмът, чрез който вселенският ум бива обособен във форма.
55. Кой е този механизъм?
- Мозъкът.
56. Как може да бъде променен той?

24
- Чрез процеса, наречен мислене. Мислите произвеждат мозъчни клетки и тези клетки
откликват на съответната мисъл във вселенския ум.
57. Каква е стойността на силата на концентрацията?
- Тя е най-висшето лично постижение, което можем да добием, и отличава всеки успял
човек.
58. Как може да се добие то?
- Като упорито се практикуват упражненията от системата на тази книга.
59. Защо това е толкова важно?
- Защото ще ни направи способни да контролираме своите мисли и тъй като мислите са
причини, условията трябва да са следствия. Ако можем да контролираме причината, можем да
контролираме и следствието.
60. Кое вече променя условията и увеличава резултатите в обективния свят?
- Това, че хората научават за основните методи на конструктивното мислене.

ЧАСТ СЕДМА
Използване на всемогъщата сила

От дълбока древност човекът вярва в невидима сила, чрез която и от която всички неща са
сътворени и отново и отново биват пресътворени. Може да персонализираме тази сила и да я
наречем Бог или пък да си я представим като есенция или дух, който изпълва всичко. И в двата
случая ефектът е един и същ.
Що се отнася до индивида, обективното, физическото, видимото е личното, това, което
може да се познае чрез сетивата. То се състои от тяло, мозък и нерви. Субективното е духовното,
невидимото, безличното.
Личното съзнава себе си, защото съществува като отделна цялост. Безличното, тъй като е
еднакво по вид и качество във всичко, няма осъзнаване за себе си и затова е наречено
подсъзнание.
Личното, или съзнателното, притежава силата на волята и избора, затова може да
упражнява различаване в избора на методите, чрез които да намери разрешение на трудностите.
Безличното, или духовното, като част или едно с източника и начало на всяка сила, не
може да упражнява подобен избор, но пък има на разположение безгранични ресурси. То може
да довежда до резултати посредством методи, които човешкият ум, умът на индивида, не би
могъл да проумее.
Ето защо ще разберете, че от вас зависи дали ще следвате човешката воля с всички нейни
ограничения и погрешни представи, или ще черпите от възможностите на Безграничното, като
използвате подсъзнателния ум. Именно тук е научното обяснение на приказната сила, чието
владеене ви се полага, стига само да я разберете, оцените и признаете.
Част седма разкрива метод за съзнателното използване на тази всемогъща сила.

1. Визуализацията е процесът на създаване на ментални образи, а образът е матрицата,


моделът, от който ще се оформи бъдещето ви.
2. Дайте яснота и красота на модела. Придайте му величие, не се страхувайте. Помнете, че
няма друго ограничение, освен това, което вие сами си поставите. По отношение на материал и
финанси ограничения няма. Черпете от Беграничното, изграждайте образа във въображението си.
Той трябва да е там, преди да се появи където и да е другаде.
3. Дайте ясни очертания на образа, задръжте го неотклонно в ума и така постепенно ще се
доближавате до неговото проявление. Вие можете да бъдете онова, което искате.
4. Това е още един добре известен психологически факт, но за жалост само с четене няма
да постигнете желания резултат. Това дори няма да ви помогне да оформите менталния образ, а
още по-малко да предизвикате проявлението му. Нужна е работа – тежък умствен труд, усилия,
които малцина са склонни да положат.
5. Първата стъпка е създаването на идеал. Това е и най-важната стъпка, тъй като тя е
планът, върху който ще градите. Трябва да е солиден, трябва да е категоричен. Когато съставя
плана на 30-етажна сграда, архитектът предварително вижда всяка линия, всеки детайл. Когато

25
планира изграждането на мост над дълбока бездна, инженерът първо установява изискванията за
сила на милион отделни части.
6. Те виждат края, преди да е направена първата стъпка. По същия начин трябва и вие да
си представите онова, което искате. Вие посявате семето, но преди да направите това, искате да
знаете каква ще е реколтата. Именно това е създаването на идеала. Ако не сте сигурни, върнете
се на стола и продължете, докато картината ви се изясни. Тя ще се разкрие постепенно. Първо
цялостният план ще е мъгляв, но ще приеме форма, очертания, а после и детайли и малко по
малко ще развиете способността да излагате планове, които в даден момент ще се
материализират в обективния свят. Ще знаете какво ви очаква в бъдеще.
7. Ред е на процеса на визуализация. Трябва да видите картината все по-завършена, да
видите детайлите и когато те започнат да се разгръщат, ще се разкрият начините и средствата за
проявлението на картината. Едно нещо ще води към следващото. Мисълта ще доведе до
действие, действието ще развие методи, методите ще доведат приятели, а приятелите –
обстоятелства. И накрая, третата стъпка – материализацията – ще е постигната.
8. Всички признаваме, че преди изобщо да може да се прояви на материално ниво,
вселената трябва да е била оформена в мисъл. И ако желаем да последваме Великия архитект на
вселената, ще открием, че мислите ни приемат форма също както вселената е приела реална
форма. Един и същ ум действа в двата случая. Няма разлика във вида и качеството, а само в
степента.
9. Архитектът визуализира сградата си, вижда я такава, каквато иска тя да бъде. Мисълта
му е пластична матрица, от която един ден ще се появи зданието, високо или ниско, внушително
или обикновено. Неговата визия се оформя на хартия, следва използването на нужния материал –
и сградата е завършена.
10. По абсолютно същия начин изобретателят визуализира своята идея. Никола Тесла
например – изключителен интелект, един от най-великите изобретатели на всички времена,
човекът, придал форма на някои от най-чудните реалности – винаги визуализирал изобретенията
си, преди да се залови да ги разработва. Вместо да бърза и да им дава форма, след което да се
занимава да поправя недостатъците, той изграждал идеята във въображението си и я поддържал
като ментален образ, който реконструирал и подобрявал чрез мисълта си. “По този начин – пише
той в “Електроизпитателят” – съм в състояние бързо да развия и усъвършенствам концепция, без
да пипам нищо. Когато съм стигнал дотам, че в ума си съм дал на изобретението всички
възможни подобрения, които са ми известни, и не виждам никакъв пропуск, аз въплътявам във
физическа форма продукта на своя ум. Уредът неизменно работи така, както съм го замислил. За
двадесет години няма нито едно изключение.”
11. Ако усърдно следвате тези насоки, ще развиете вяра, онази вяра, която е “същността на
нещата, които очакваме, доказателство за нещата, които не виждаме”; ще развиете увереност,
онази увереност, която води към издръжливост и смелост; ще усъвършенствате способността за
концентрация, чрез която ще отхвърляте всички мисли освен свързаните с целта ви.
12. В съответствие със закона мисълта ще се прояви във форма, но само онзи, който знае
как да бъде божественият мислител на своите мисли, може да заеме владетелското място и да
говори с авторитет.
13. Яснотата и точността се постигат само като често извиквате образа в ума си. Всяко
следващо действие го прави по-ясен и точен от предходното, а колкото по-ясен и точен е образът,
толкова по-ясно и точно ще е проявлението му. Изградете го здраво, стабилно в своя умствен
свят, в своя вътрешен свят, преди той да може да приеме форма във външния. Но дори в
умствения свят не можете да построите нищо стойностно, ако нямате подходящия материал.
Разполагате ли с него, сте в състояние да построите всичко, което пожелаете – но се уверете в
качеството на материала си. От дреб не може да се направи първокачествен плат.
14. Този материал ще бъде предоставен от милиони безмълвни умствени работници и
оформен според образа, който е в ума ви.
15. Помислете само! Разполагате с над пет милиона от тези работници, готови да бъдат
използвани и вече действащи. Наричаме ги мозъчни клетки. Освен тях има резервна сила от поне
същия брой, готови да бъдат повикани в действие при най-малката нужда. Способността ви да
мислите е почти неограничена, а това означава, че способността ви да създавате онзи материал,
който ви трябва, за да изградите желания от вас външен свят, е на практика безгранична.

26
16. В добавка към тези милиони умствени работници имате милиарди други в тялото,
всеки от които притежава достатъчно разум, за да разбира и действа при всяко подадено
послание или внушение. Тези клетки неуморно работят за създаването и обновяването на тялото,
но освен това са надарени с психична дейност, чрез която привличат субстанцията, нужна за
съвършеното развитие.
17. Това те правят в съответствие със същия закон и по същия начин, по който всяка
форма на живот привлича към себе си материала, необходим й за растежа. Дъбът, розата,
лилията, всички те имат нужда от определен материал за своето най-съвършено изражение и го
получават, като безмълвно го поискват – това е Законът на привличането, най-сигурният начин
да се сдобиете с необходимото за вашето най-пълно развитие.
18. Изградете умствения образ. Направете го ясен, чист, свършен. Поддържайте го
неотклонно. Начините и средствата ще се разкрият. Предлагането ще последва търсенето. Ще
бъдете подтикнати да направите правилното нещо в подходящия момент по правилния начин.
Искреното желание ще породи уверено очакване, а то на свой ред трябва да бъде подкрепено от
категорично искане. Тези три състояния неминуемо ще доведат до успех, защото искреното
желание е чувството, увереното очакване е мисълта, а категоричното искане е волята – а както
вече видяхме, чувството дава живот на мисълта, а волята я поддържа стабилна, докато законът на
растежа не я доведе до проявление.
19. Нима не е удивително, че човек притежава в себе си такава огромна сила, такива
трансцендентни способности, за които дори не подозира? Нима не е странно, че винаги са ни
учили да търсим силата извън себе си? Учили са ни да гледаме навсякъде другаде, но не и
“вътре”, а когато тази сила се е проявявала в живота ни, са ни казвали, че това е нещо
свръхестествено!
20. Много хора, които са постигнали разбиране за тази прекрасна сила, полагат упорити и
сериозни усилия да внесат в живота си здраве, сила и други положителни състояния, но като че
ли се провалят, изглежда така, сякаш не успяват да задействат закона. В почти всички случаи
проблемът е, че те се занимават с външните проявления. Те искат пари, власт, здраве и
благоденствие, но не осъзнават, че това са следствия, които се появяват само когато се открие
причината.
21. Този, който не обръща внимание на външния свят, ще се стреми единствено към
установяването на истината, ще търси само мъдростта, ще открие, че тази мъдрост ще разкрие и
разгърне източника на силата и ще се прояви в мисъл и цел, които ще породят желаните външни
условия. Тази истина ще намери израз в благородна цел и смели действия.
22. Създавайте само идеали, не мислете за външните условия, направете своя вътрешен
свят красив и изобилен, и външният свят ще изрази и прояви това, което е вътре. Ще осъзнаете
своята способност да създавате идеали и тези идеали ще намерят форма в света на следствията.
23. Да си представим човек, който има дългове. Той непрестанно мисли за тях,
концентрира вниманието си върху тях и тъй като мислите са причини, резултатът ще е такъв, че
той не само укрепва своята връзка с дълговете си, но в действителност задлъжнява още повече.
Той задейства великия закон на привличането с неизбежния резултат – “Загубата води до още по-
голяма загуба.”
24. Кой тогава е верният принцип? Концентрирайте се върху нещата, които искате, а не
върху тези, които не искате. Мислете за изобилие, идеализирайте методите и плановете за
задействането на закона на изобилието. Визуализирайте състоянието, което законът за
изобилието поражда. Това ще доведе до проявление.
25. Ако законът действа безотказно, носейки бедност, оскъдица и всякакви форми на
ограничение на онези, които непрекъснато поддържат мисли на липса и страх, той ще действа
със същата сигурност, пораждайки условия на изобилие и богатство за онези, които поддържат
мисли на смелост и сила.
26. За мнозина това представлява сериозен проблем. Ние сме прекалено нетърпеливи.
Проявяваме неспокойство, страх, преживяваме страдания. Искаме да направим нещо, искаме да
помогнем. Приличаме на дете, което току-що е посадило растение и на всеки десет минути ходи
и рови пръстта, за да види дали расте. При тези обстоятелства разбира се семето никога няма да
покълне – но именно това правят много от нас в умствения си свят.

27
27. Трябва да засадим семето и да го оставим на спокойствие. Това не означава, че трябва
да седнем и да бездействаме, ни най-малко. Тогава ще работим дори повече и по-добре от
всякога, ще разполагаме с нови канали, ще се отварят нови врати. Всичко, което се иска от нас, е
да имаме отворено съзнание, да сме готови да действаме, когато настъпи моментът.
28. Силата на мисълта е най-мощното средство за добиване на познания и когато е
съсредоточена върху даден въпрос, ще разреши проблема. Нищо не е извън способността на
човешкото разбиране, но за да впрегнете силата на мисълта и да я накарате да ви се подчинява,
трябва да се потрудите.
29. Помнете, че мисълта е огънят, който създава парата, която завърта колелото на
съдбата, от което зависят вашите преживявания.
30. Задайте си няколко въпроса и после почтително изчакайте отговора. Нима понякога
нямате вътрешно усещане за аз-а? Отстоявате ли този аз, или следвате тълпата? Помнете, че
хората в тълпата винаги следват, никога не водят. Мнозинството винаги се бори със зъби и нокти
против напредъка и подобренията.
31. Упражнението този път е да визуализирате свой приятел. Вижте го точно такъв,
какъвто сте го видели последния път, вижте стаята, мебелите, спомнете си разговора, сега вижте
лицето му, вижте го ясно, говорете му по въпрос, интересен и за двама ви, вижте как се променя
изражението му, как се усмихва. Можете ли да направите това? Добре, можете. А сега
предизвикайте интереса му, разкажете му за някакво приключение, вижте в очите му блясъка на
забавлението или вълнението. Можете ли всичко това? В такъв случай въображението ви е
добро, напредвате отлично.

Проверете наученото

61. Какво е визуализация?


- Процесът на създаване на умствени картини.
62. Какъв е резултатът от този метод на мислене?
- Като поддържаме в ума образа или картината, можем постепенно, но сигурно да
привлечем към себе си желаното нещо. Ние можем да бъдем това, което искаме да бъдем.
63. Какво е създаване на идеал?
- Това е процес на визуализиране или идеализиране на плановете, които в даден момент
ще се материализират в нашия обективен свят.
64. Защо са необходими яснота и точност?
- Защото “виждането” поражда “чувство”, а “чувството” – “съществуване”. Първо е
мисълта, после чувството, а накрая – безграничните възможности за постигане.
65. Как се стига до тях?
- Всяко следващо визуализиране прави образа по-точен от предходния.
66. Как се добива материалът, нужен за изграждането на умствения образ?
- Чрез милионите работници на ума. Те се наричат мозъчни клетки.
67. Как се осигуряват условията, необходими за материализирането на идеала в
обективния свят?
- Чрез закона на привличане, естествения закон, по силата на който се проявяват всички
условия и преживявания.
68. Кои са трите стъпки за задействането на този закон?
- Искрено желание, уверено очакване, категорично искане.
69. Защо мнозина не успяват?
- Защото се концентрират върху загубата, болестите и нещастието. Законът действа
безотказно и нещата, от които те се боят, ги връхлитат.
70. Коя е алтернативата?
- Концентрацията върху идеалите, които искате да видите проявени в живота си.

ЧАСТ ОСМА
Мисълта и нейните резултати

28
В тази част ще откриете, че можете свободно да избирате какво да мислите, но резултатът
от мисълта ви се управлява от неотменен закон! Не е ли това удивителна мисъл? Не е ли
прекрасно да знаем, че животът ни не е подвластен на каприз или променчивост, а се управлява
от закон? Тази сигурност е възможност за нас, тъй като следвайки закона, можем да се сдобием с
желания резултат с неизменна точност.
Законът е този, който прави вселената величествен химн на хармонията. Ако не беше той,
вселената би била не космос, а хаос.
Ето къде е тайната на произхода на доброто и злото, това е всичкото добро и зло, което е
било и някога ще бъде.
Нека ви илюстрирам това. Мисълта води до действие и ако мисълта ви е конструктивна и
хармонична, резултатът ще е добър; ако мисълта ви е деструктивна и нехармонична, резултатът
ще е лош.
Следователно има само един закон, един принцип, една причина, един източник на сила, а
добро и лошо са просто думи, измислени, за да посочват резултатите от нашите действия в
зависимост от това дали следваме или не този закон.
Важността на този принцип е ясно изразена в животите на Емерсън и Карлайл. Емерсън
обичал доброто и животът му бил изпълнен с хармония и покой. Карлайл мразел лошото и
животът му е свидетелство за постоянни конфликти и дисхармония. Двама велики мъже,
стремящи се към постигането на един и същи идеал, но докато единият използва конструктивна
мисъл и по този начин е в хармония с естествения закон, другият използва деструктивна мисъл и
така си навлича негативни състояния.
Оттук става ясно, че не бива да мразим нищо, нито дори “лошото”, защото омразата сама
по себе си е деструктивна и когато поддържаме деструктивни мисли, скоро ще открием, че сеем
вятъра, за пожънем буря.

1. Мисълта съдържа жизнен принцип, тъй като тя е съзидателният принцип на вселената и


по своята природа е такава, че се съчетава със сходни на нея мисли.
2. Тъй като единствената цел на живота е растежът, всички принципи в основата на
съществуването неизменно допринасят за неговото изпълнение. Следователно мисълта се
оформя, а в даден момент законът на растежа я проявява.
3. Имате пълна свобода да изберете какво да мислите, но резултатът от мисълта ви се
управлява от неотменен закон. Упорито поддържаната мисъл не може да не окаже своето
въздействие върху характера, здравето и обстоятелствата на индивида. Ето защо от
първостепенно значение са методите, чрез които навиците, доказали се като нежелателни в
своите резултати, се заместват с навици на конструктивно мислене.
4. Всички знаем, че това изобщо не е лесно. Навиците на ума са трудни за контролиране –
и все пак можем да направим това, като още в този момент започнем да заместваме
деструктивните мисли с конструктивни. Създайте си навик да наблюдавате всяка мисъл. Ако тя е
нужна, ако проявлението й в обективния свят ще е от полза не само за вас самите, но за всички,
които то би засегнало по някакъв начин, задръжте я, пазете я. Тя е ценна. Тя е в съзвучие с
Безграничното. Тя ще израсне, ще се развие и ще даде стократно повече плодове. От друга страна
ще е добре да помните този цитат от Джордж Матю Адамс: “Научете се да държите вратите
затворени. Дръжте далеч от своя ум и свят всеки елемент, който напира да влезе, но е лишен от
явна полза.”
5. Ако сте поддържали критично или деструктивно мислене, което е довело до условия на
дисхармония в живота ви, може би ще трябва да култивирате умствена нагласа,
благоприятстваща конструктивната мисъл.
6. Въображението ще е от голяма полза в тази насока. Култивирането на въображението
води до развиване на идеала, от който ще се появи вашето бъдеще.
7. Въображението събира материала, от който умът тъче плата, за да облече в него
бъдещето ви.
8. Въображението е светлината, с помощта на която откриваме нови светове на мисълта и
преживяването.

29
9. Въображението е могъщият инструмент, чрез който всеки откривател и изобретател е
проправил пътя от прецедента към опита. Прецедентът казва: “Не може да бъде направено.”
Опитът казва: “Направено е.”
10. Въображението е пластична сила, което моделира мислите, възникнали в ума, в нови
форми и идеали.
11. Въображението е конструктивната форма на мисълта, която трябва да предшества
всяка конструктивна форма на действие.
12. Строителят не може да построи каквото и да е, докато не получи плановете от
архитекта, а архитектът трябва да ги добие от въображението си.
13. Индустриалният магнат не може да изгради гигантска корпорация, координираща
стотици по-малки корпорации и хиляди служители и работеща с милиони долари капитал, преди
да е създал всичко това във въображението си. Обектите в материалния свят са като глината в
ръцете на грънчаря; истинските неща се създават във вселенския ум, а работата се извършва с
помощта на въображението. За да култивираме въображението, трябва да го упражняваме.
Упражненията развиват както физическите, така и умствените мускули. Въображението трябва
да бъде подхранвано, иначе няма да израсне.
14. Не бъркайте въображението с фантазирането – последното е форма на бленуване, на
което доста хора се отдават. Това напразно бленуване е умствено прахосване, което може да
доведе до умствена катастрофа.
15. Конструктивното въображение означава умствен труд, считан от някои за най-тежкия
труд, но дори това да е така, печалбите, които той носи, са и най-големите, тъй като всички
удивителни неща са идвали в живота на личностите, притежаващи способността да мислят, да
проявяват въображение, да осъществяват мечтите си.
16. Когато постигнете дълбоко осъзнаване на факта, че умът е единственият съзидателен
принцип, че той е всемогъщ, всезнаещ и вездесъщ и че можете съзнателно да се настроите в
хармония с това Всемогъщество посредством силата на мисълта, ще сте направили голяма крачка
в правилната посока.
17. Следващата стъпка е да бъдете в състояние да приемете тази сила. Тъй като тя е
вездесъща, тя е и във вас. Знаем, че това е така, защото знаем, че цялата сила идва отвътре. Но тя
трябва да бъде развита, разгърната, култивирана. За да направим това, трябва да бъдем
възприемчиви и тази възприемчивост се постига също както се добива физическата сила – с
упражняване.
18. Законът на привличането неизменно и безпогрешно ще ви предостави условията,
средата и преживяванията, които отговарят на вашата свойствена, преобладаваща умствена
нагласа. Тежест ще има не това, което мислите от време на време в църквата или след като сте
прочели някоя хубава книга, а вашата цялостният ви начин на мислене.
19. Не може да поддържате слаби, вредни, негативни мисли по десет часа на ден и да
очаквате да предизвикате красиви, силни и хармонични условия, като прекарвате по десет
минути в силно, позитивно, съзидателно мислене.
20. Истинската сила идва отвътре. Силата, която човек може да използва, е в него и само
чака да бъде проявена във видимия свят – той трябва първо да я познае, да я признае за своя и да
е вплете в съзнанието си, докато стане едно с нея.
21. Хората казват, че желаят живот на благоденствие и желанието им е искрено, но за
мнозина това означава, че ако правят физически упражнения и дишат по начин, установен от
науката, ако ядат определена храна по определени начини, пият еди колко си чаши вода на ден с
точно определена температура, не стоят на течение и т.н., ще си осигурят добрия живот, към
който се стремят. Резултатът от такива методи е незначителен. Когато обаче човек се пробуди за
истината и утвърди своето единство с всичко живо, той открива, че окото му добива яснота,
вървежът – гъвкавост, съществото му – младежка сила. И той осъзнава, че е открил източника на
силата.
22. Всички грешки се дължат единствено на незнание. Добиването на познание и силата,
идваща в резултат от него, са това, което определя растежа и еволюцията. Признаването и
демонстрирането на познание е това, което съставлява силата; тази сила е духовна, а духовната
сила се намира в сърцевината на всички неща. Тя е душата на вселената.

30
23. Това познание е резултат от способността на човека да мисли. Следователно мисълта е
семето на съзнателната еволюция на човека. Когато човек престане да отбелязва развитие в
своите мисли и идеали, силите му веднага започват да се разпадат и тази промяна постепенно се
отпечатва на лицето му.
24. Хората, стремящи се към успеха, усърдно поддържат идеала на условията, които искат
да реализират. Те постоянно визуализират следващата стъпка, необходима за постигането на
желания идеал. Мислите са материалите, с които градят, а въображението – тяхната умствена
работилница. Умът е вечно действащата сила, с която те си осигуряват личностите и
обстоятелствата, необходими за изграждането на тяхната структура на успеха, а въображението е
матрицата, в която се оформят всички големи постижения.
25. Ако сте били верни на своя идеал, ще чуете повикването, когато обстоятелствата са
готови да материализират плановете ви, и резултатите ще са правопропорционални на вашата
вярност към идеала. Неотклонното поддържане на този идеал е това, което предопределя и
привлича необходимите условия за осъществяването му.
26. Ето как може да втъчете дреха от дух и сила в цялостната мрежа на своето
съществуване. Ето как може да имате невероятен късмет в живота и завинаги да сте защитени от
всякакво зло. Ето как може да се превърнете в позитивна сила, чрез която да привлечете към себе
си условия на изобилие и хармония.
27. Това е активизиращият елемент, който постепенно прониква в цялостното съзнание.
28. В предишната част трябваше да създадете ментален образ, да го пренесете от
невидимото във видимото. Този път задачата е да изберете един обект и да проследите пътя му
обратно към неговото създаване, да видите от какво всъщност се състои той. Ако направите това,
ще развиете въображение, вникване, усет, проницателност. Тези качества не са резултат от
повърхностното наблюдение на множеството, а от зоркото аналитично наблюдение, което вижда
под обвивката.
29. Малцина са тези, които знаят, че нещата, които виждат, са само следствия, и разбират
причините, довели до проявление тези следствия.
30. Седнете като в предишните упражнения и визуализирайте боен кораб. Вижте образа на
страховитото чудовище да се носи на повърхността на водата. На кораба сякаш няма жива душа.
Владее пълна тишина. Знаете, че по-голямата част от кораба е под вода, недостижима за погледа.
Знаете, че корабът има големината и тежестта на 20-етажен небостъргач. Знаете, че има стотици
хора, готови да скочат и на мига да се заемат със задълженията си. Знаете, че всеки отдел се
ръководи от способни, обучени длъжностни лица, доказали своята компетентност в ръководенето
на този удивителен механизъм. Знаете, че макар да изглежда като несъзнаващ нищо друго, той
има очи, които виждат на километри, и нищо не може да убегне от зоркостта им. Знаете, че макар
привидно тих, покорен и невинен, той е готов да изстреля снаряди, тежащи тонове, към своя
враг, намиращ се на километри разстояние. Всичко това и още много можете да извикате в ума
си без особено усилие. Как обаче този боен кораб се е озовал там, където е? Как изобщо се е
появил? Всичко това ще искате да узнаете, ако сте внимателен наблюдател.
31. Последвайте огромните стоманени листове през леярните, вижте хилядите, заети с
изработването им; върнете се още по-назад и вижте рудата, която излиза от мината, бива
натоварена на шлепове и вагони, а после бива претопена и подложена на съответната обработка;
върнете се още назад и вижте архитектът и инженерите, изработили плана на кораба; оставете
мисълта да ви понесе още по-назад, за да разберете защо са решили да съставят този план; ще
видите, че сте се върнали толкова назад, че корабът е станал нещо неясно, той сякаш вече не
съществува, а е само мисъл в ума на архитекта. Но откъде е дошла заповедта да се състави план
на кораба? Може би от министъра на отбраната; но може би корабът е бил планиран много преди
да е избухнала войната, и Конгресът е приел законопроект за отпускане на парите; може би е
имало опозиция и изказвания за и против законопроекта. Кого представляват тези конгресмени?
Те представляват вас и мен, така че тази линия на мисълта започва с бойния кораб и завършва с
нас самите. В края на краищата откриваме, че нашата собствена мисъл е отговорна за това и
много други неща, за които рядко се замисляме; а ако поразмишляваме още малко, ще се разкрие
най-важният факт, а именно, че ако някой не е бил открил закона, според който тази огромна
маса от стомана и желязо е накарана да се носи по повърхността, вместо още в първия момент да
потъне, корабът нямаше изобщо да се появи на бял свят.

31
32. Ще откриете, че подобни упражнения са изключително полезни. Когато мисълта е
обучена да прониква под повърхността, всичко приема нов облик, несъщественото става
съществено, безинтересното – интересно. Нещата, които сме смятали за маловажни, сега биват
видени като единствените наистина жизненоважни.

“Нека погледът ви е обърнат към днешния ден, защото той е Животът, самият живот на
Живота. В неговия кратък ход се крият всички истини и реалности на вашето съществуване –
щастието на растежа, величието на действието, блясъкът на красотата. Защото вчера е само сън, а
утре само видение – но днес, ако е изживяно добре, превръща всяко вчера в сън на щастие, а
всяко утре – във видение за надежда. Затова погрижете се добре за днешния ден!”
от санскрит

Проверете наученото

71. Какво е въображението?


- Форма на конструктивно мислене. Светлината, която ни разкрива нови светове на
мисълта и преживяванията. Могъщият инструмент, с помощта на който всеки изобретател и
откривател е проправил пътя от прецедента към опита.
72. Какъв е резултатът от въображението?
- Култивирането на въображението води до развитие на идеала, от който ще се оформи
вашето бъдеще.
73. Как може да бъде култивирано то?
- С практика. То трябва да бъде подхранвано, иначе няма да живее.
74. По какво въображението се отличава от фантазирането?
- Фантазирането е форма на умствено прахосване, докато въображението е форма на
конструктивно мислене, което трябва да предшества всяко конструктивно действие.
75. Какво са грешките?
- Резултат от незнание.
76. Какво е познанието?
- Резултат от способността на човека да мисли.
77. Каква е силата, с която градят хората на успеха?
- Умът е тази вечно активна сила, благодарение на която тези хора си осигуряват лицата и
обстоятелствата, необходими за осъществяването на техните планове.
78. Кое предопределя резултата?
- Идеалът, поддържан неотклонно в ума, привлича необходимите условия за неговото
реализиране.
79. Какъв е резултатът от зоркото, аналитично наблюдение?
- Развиване на въображението, вникването, възприятието и проницателността.
80. До какво водят те?
- До благоденствие и хармония.

ЧАСТ ДЕВЕТА
Утвържденията и умът

В тази част ще се научите да усъвършенствате инструментите, с помощта на които сами


да си изградите желаните условия. Ако искате да промените условията, трябва да промените себе
си. Вашите капризи, желания, фантазии и амбиции може постоянно да бъдат спъвани, но най-
съкровените ви мисли ще намерят изражение със сигурността, с която растението пониква от
семето.
Да предположим, че желаете да промените условията – как можете да постигнете това?
Отговорът е прост: По закона на растежа. Действието на причина и следствие е толкова
безусловно и неизменно в скрития свят на мисълта, колкото и в материалния.
Поддържайте в ума желаното условие. Утвърдете го като вече съществуващ факт. Това ще
гарантира силата на утвърждението. Посредством постоянно повтаряне то става част от вас. В
действителност вие променяте себе си, правите себе си такива, каквито искате да бъдете.

32
Характерът не е нещо случайно, а резултат от постоянни усилия. Ако сте плахи,
колебливи, стеснителни, или пък сте прекалено загрижени и измъчвани от мисли на страх и
надвиснала опасност, помнете нещо само по себе си очевидно: Две неща не могат да съществуват
на едно и също място едновременно.
Това важи в пълна степен и за менталния и духовния свят, така че решението е в това
просто да заместите мислите на страх, загуба и ограничение с мисли на смелост, сила,
самоупование и увереност.
Най-лесният и естествен начин за това е да изберете утвърждение, което ви се струва
подходящо за вашия конкретен случай.
Позитивната мисъл ще унищожи негативната със сигурността, с която светлината
премахва тъмнината – и също толкова успешно.
Действието е разцъфтяването на мисълта, а условията са резултатът от действието, така че
по всяко време разполагате със средствата, с които несъмнено и неизбежно можете да градите
или разваляте себе си – и наградата ще е радост или страдание.

1. Има три неща, които е възможно да желаем във външния свят – и всяко от тях може да
бъде намерено във вътрешния. Тайната е в това просто да приложим подходящия механизъм на
боравене с всемогъщата сила, до която всеки индивид има достъп.
2. Трите неща, които човек желае и които са необходими за неговото най-висше
изразяване и пълно развитие, са здравето, богатството и любовта. Всеки ще признае, че здравето
е от основно значение –не можем да се чувстваме щастливи, ако тялото ни изпитва болка. Не
всеки веднага ще се съгласи, че богатството е необходимо, но никой няма да отрече, че е нужно
да разполагаме поне с достатъчно, а това, което за един е достатъчно, за друг е болезнена
оскъдица. И тъй като природата осигурява не само достатъчно, а в изобилие, в излишък, с
разточителна щедрост, ясно е, че всяко лишение или ограничение е единствено ограничението,
породено от изкуствен начин на разпределение.
3. Вероятно всички ще се съгласят, че любовта е третото, а за някои първото необходимо
изискване за щастието. Така или иначе онзи, който притежава и трите – здраве, богатство и
любов, не намира нищо друго, което да добави в своята чаша на щастието.
4. Вече разбрахме, че самата вселенска субстанция е Здравето, Богатството и Любовта и че
механизмът, чрез който съзнателно можем да се свържем с този Безкраен източник и да черпим
от него, е в нашия начин на мислене. Следователно правилното мислене ще ни заведе “под
покрива на Всевишния”.
5. Какво трябва да мислим? Ако знаем това, ще сме открили подходящия механизъм на
свързване с “всичко, каквото поискаме”. Когато ви разкрия този механизъм, той може да ви се
стори много прост, но продължете да четете – ще откриете, че в действителност той е
“универсалният ключ”, “лампата на Аладин”, ако щете. Ще откриете, че той е основата,
задължителното условие, абсолютният закон на доброто действие, тоест на добруването.
6. За да мислим вярно, правилно, трябва да познаваме Истината. Истината е основният
принцип във всяко занимание, във всички социални взаимоотношения. Тя е условие,
предшестващо всяко правилно действие. Да знаем истината, да бъдем сигурни, уверени, дава
удовлетворение, с което нищо не може да се сравни. Това е единствената твърда почва в един
свят на съмнение, конфликти и опасности.
7. Да познавате Истината значи да сте в хармония с безграничната и всемогъща сила.
Следователно да познавате Истината значи да се свържете със сила, която е непреодолима и
която ще помете по пътя си всяка дисхармония, съмнение и грешка – защото “Истината е могъща
и ще пребъде.”
8. И най-скромният интелект с лекота може да предскаже резултата от всяко действие,
когато знае, че то се базира на истината; но дори най-могъщият интелект, най-задълбоченият и
проницателен ум безнадеждно се обърква и не може да си създаде представа за възможните
резултати, когато надеждите му се основават на предположение, което той знае, че е погрешно.
9. Всяко действие, което не е в хармония с Истината, независимо дали извършено от
незнание, или с умисъл, ще има за резултат дисхармония, а накрая и съответната загуба.
10. В такъв случай как да познаем Истината, за “включим” към нея този механизъм, който
ще ни свърже с Безграничното?

33
11. Няма да сгрешим, ако осъзнаем, че истината е жизненият принцип на вселенския ум и
е вездесъща. Например, ако искате здраве, осъзнаването на факта, че “аз”-ът във вас е духовен и
че на духовно ниво всичко е едно; че където има част, го има и цялото – това осъзнаване ще ви
донесе състояние на здраве, защото всяка клетка в тялото неизменно проявява истината такава,
каквато я виждате. Ако виждате болест, те ще проявят болест. Ако виждате съвършенство, те
трябва да проявят съвършенство. Утвърждението “Аз съм цялостен, съвършен, силен, изпълнен с
вътрешна мощ, любов, хармония и щастие” ще породи хармонични условия. Причината е, че
утвърждението е в строго съгласие с Истината, а когато истината се появи, всяка форма на
дисхармония или погрешност по необходимост изчезва.
12. Вече знаете, че “аз”-ът е духовен, затова той никога не е нещо по-малко от съвършено.
Ето защо утвърждението “Аз съм цялостен, съвършен, силен, изпълнен с вътрешна мощ, любов,
хармония и щастие” е научно точно твърдение.
13. Мисълта е духовно действие, а духът е съзидателен. Следователно резултатът от
поддържането на тази мисъл в ума без съмнение ще доведе до условия в хармония с мисълта.
14. Ако желаете богатство, осъзнаването на факта, че “аз”-ът във вас е едно с вселенския
ум, който е източникът на всичкото богатство и е всемогъщ, ще ви помогне да задействате закона
на привличане и така да завибрирате на вълните на онези сили, които спомагат за успеха и
пораждат условия на сила и благоденствие правопропорционално на характера и целта на вашето
утвърждение.
15. Визуализацията е механизмът на свързване, който ви е нужен. Визуализацията е
процес, много различен от виждането. Виждането е физическо, следователно е свързано с
обективния, външния свят. Визуализацията обаче е продукт на въображението, тоест на
субективния ум, на вътрешния свят. Ето защо тя притежава жизненост, тя ще израсте. Нещото,
което бива визуализирано, ще се прояви във форма. Механизмът е съвършен, той е създаден от
Главния архитект, който прави всичко безгрешно; за жалост понякога изпълнителят е неопитен
или неспособен, но практиката и решимостта ще преодолеят този недостатък.
16. Ако искате любов, опитайте да осъзнаете, че единственият начин да получите любов е
да дадете любов, че колкото повече давате, толкова повече ще получите – а за да можете да
давате любов, трябва да се изпълните с нея, докато се превърнете в магнит.
17. Онзи, който се е научил да влага най-великите духовни истини в така наречените
дребни неща от живота, е открил тайната на разрешаването на своя проблем. Човек винаги се
чувства вдъхновен и по-дълбок, когато е в контакт с велики идеи, събития, природни обекти и
личности. За Линкълн казват, че е събуждал у хората чувството, което ни изпълва, когато пред
нас се издига планината. Това не би трябвало да ни учудва – той е притежавал силата на
Истината.
18. Вдъхновяващо е да чуем думите на човек, който действително е изпитал тези
принципи, който ги е демонстрирал в живота си. Ето какво пише Фредерик Андрюс:

19. “Бях около 13-годишен, когато д-р Т. У. Марси, вече покойник, каза на майка ми:
“Няма шанс, г-жо Андрюс. Аз изгубих момченцето си по същия начин, след като опитах всичко
възможно. Специално съм изследвал тези случаи и знам, че няма шанс той да се оправи.”
20. Тя се обърна към него и каза: “Докторе, какво бихте направил, ако той бе ваш син?”
Докторът отговори: “Нямаше да спря да се боря, докато в него има и капчица живот.”
21. Това бе началото на продължителна битка с много обрати и през цялото време
докторите бяха единодушни, че няма шанс за излекуване, въпреки че ни окуражаваха и
ободряваха, доколкото можеха.
22. Най-после дойде победата и от малко, прегърбено, сакато създание, което се движеше
на ръце и колене, аз израснах в силен, изправен и добре оформен мъж.
23. И тъй като знам, че искате да научите формулата, ще ви я дам по възможно най-бързия
и кратък начин.
24. Изградих си утвърждение, като включих качествата, които най-много ми трябваха, и
отново и отново утвърждавах: “Аз съм цялостен, съвършен, силен, изпълнен с вътрешна мощ,
любов, хармония и щастие.” Упорствах в това утвърждение, без никога да го променям, докато
не се събуждах нощем, откривайки, че повтарям “Аз съм цялостен, съвършен, силен, изпълнен с

34
вътрешна мощ, любов, хармония и щастие”. Това бяха последните думи, докато заспивах, и
първите, с които се събуждах.
25. Утвърждавах това не само за себе си, но и за други, за които знаех, че имат нужда от
същото. Искам да подчертая това – всичко, което желаете за себе си, утвърждавайте за другите и
така ще помогнете и на себе си, и на тях. Каквото посеем, това ще пожънем. Ако изпращаме
мисли на любов и здраве, те се връщат при нас като хляб, хвърлен във водата; но ако изпращаме
мисли на страх, тревоги, ревност, гняв, омраза и т.н., ще пожънем резултатите в собствения си
живот.
26. Преди се твърдеше, че на всеки седем години цялостният човешки организъм бива
възобновяван. Някои учени днес твърдят обаче, че това пълно реконструиране се извършва на
всеки 11 месеца, така че ние всъщност сме само на 11 месеца. Ако година след година вграждаме
недостатъците в тялото си, не бива да виним друг, освен себе си.
27. Човек е сборът от своите мисли. Въпросът тогава е как да поддържаме само добрите
мисли и да отхвърляме лошите? Отначало може и да не успеем да попречим на лошите да идват,
но можем да престанем да ги подхранваме. Единственият начин да направим това е да ги
забравим, тоест да ги заместим. Ето къде се намесва вече приготвеното утвърждение.
28. Когато се промъкне мисъл на гняв, ревност, страх или тревога, задействайте
утвърждението. Начинът да се справите с тъмнината е да внесете светлина; начинът да се
преборите със студа е да внесете топлина; начинът да победите злото е да внесете добро. Аз
лично никога не съм виждал ползата от отричането. Утвърдете доброто и лошото ще изчезне.”
Фредерик Елиас Андрюс

29. Ако има нещо, което искате, ще е добре да използвате това утвърждение, по-добро не
би могло да се измисли. Използвайте го точно такова, каквото е. Вземете го със себе си в
тишината на своя вътрешен свят, докато то потъне в подсъзнанието ви, така че да можете да го
използвате навсякъде, в колата, в офиса, вкъщи. Това е предимството на духовните методи – те са
винаги на разположение. Духът е вездесъщ и винаги готов. Всичко, което се иска, е правилното
признание на неговото всемогъщество и готовност или желание да станете приемник на неговите
благотворни резултати.
30. Ако нашата преобладаваща умствена нагласа е утвърждаване на силата, смелостта,
добротата и съчувствието, ще открием, че средата ни предлага условия, отразяващи тези мисли;
ако пък умствената ни нагласа изразява слабост, критика, завист и разруха, ще открием, че
средата ни предлага условия, които съответстват на тези мисли.
31. Мислите са причините, условията – следствията. Ето къде е обяснението за произхода
на доброто и злото. Мисълта е съзидателна и автоматично ще установи съответната връзка със
своя обект. Това е вселенски закон, законът на привличането, законът на причина и следствие.
Признаването и приложението на този закон ще определи и началото, и края. Това е законът,
който винаги е карал хората да вярват в силата на молитвата. “Както си повярвал, така нека ти
бъде” – това е просто друг, по-кратък и по-добър начин да се каже същото.
32. Този път упражнението е да визуализирате растение. Изберете цветето, което най-
много харесвате, внесете го от невидимото във видимото, засадете малкото семе, полейте го,
грижете се за него, поставете го там, където ще получава лъчите на утринното слънце, вижте как
семето покълва. Сега то е нещо живо, което започва да търси средствата за съществуване. Вижте
как корените проникват в почвата, как се простират във всички посоки и помнете, че те са живи
клетки, които се делят и подразделят и че скоро ще станат милиони, че всяка клетка е надарена с
разум и знае какво иска и как да го получи. Вижте как стъблото израства и се показва на
повърхността, как се дели и оформя в разклонения, колко съвършено и симетрично се оформя
всяко клонче, вижте появата на листата, а после и дръжчиците с пъпка на края; докато
наблюдавате, пъпката започва да се разтваря и вашето любимо цвете се показва. А сега, ако се
концентрирате силно, ще усетите аромат – това е ароматът, който ветрецът нежно довява,
разлюлявайки прекрасното творение, което вие сте визуализирали.
33. Когато сте в състояние да дадете яснота и завършеност на своята визия, ще съумеете
да проникнете в духа на даденото нещо. То ще стане много реално за вас. Така ще се учите да се
концентрирате, а процесът е един и същ, независимо дали се концентрирате върху здраве,
любимо цвете, идеал, сложно делово предложение или друг житейски проблем.

35
34. Всеки постигнат успех е дошъл в резултат на упорита концентрация върху въпросния
обект.

Проверете наученото

81. Кое е задължителното условие за благоденствието?


- Правилното действие.
82. Кое е условието, предшестващо всяко правилно действие?
- Правилното мислене.
83. Кое е основното условие, необходимо за всяка бизнес сделка или социални
взаимоотношения?
- Познаването на Истината.
84. Какъв е резултатът от познаването на Истината?
- Можем с лекота да предскажем резултата от всяко действие, основаващо се на вярна
предпоставка.
85. Какъв е резултатът от всяко действие, основаващо се на погрешна предпоставка?
- Не можем да добием представа за резултатите, които ще последват.
86. Как можем да познаем Истината?
- Като осъзнаем факта, че Истината е жизненият принцип във вселената, следователно е
вездесъща.
87. Каква е природата на Истината?
- Тя е духовна.
88. Коя е тайната на разрешаването на всеки проблем?
- Прилагането на духовната истина.
89. Какво е предимството на духовните методи?
- Те са винаги на разположение.
90. Кои са необходимите изисквания?
- Признаване на всемогъществото на духовната сила и желание да станем приемник на
нейните благотворни резултати.

“Мисълта означава живот и онези, които не мислят, не живеят във висшия, истински
смисъл на думата. Мисленето прави човека.”
Е. Б. Олкот

ЧАСТ ДЕСЕТА
Определена причина

Ако успеете да вникнете наистина дълбоко в същността, изложена в тази част, ще сте
научили, че нищо не се случва без определена причина. Ще сте способни да формулирате своите
планове в съответствие с точно познание. Ще знаете как да контролирате всяка ситуация, като
задействате адекватните причини. Когато печелите – защото вие ще печелите – ще знаете точно
защо.
Обикновеният човек, който няма точно познание за причина и следствие, се ръководи от
своите чувства и емоции.
Той мисли главно, за да оправдае действията си. Ако се провали като бизнесмен, казва, че
късметът е против него. Ако не обича музиката, казва, че тя е просто вдигане на шум. Ако е
нископлатен чиновник, казва, че би могъл да има по-добър успех, ако работи на открито. Ако
няма приятели, казва, че има прекалено фина индивидуалност, за да бъде разбран.
Той никога не обмисля своя проблем докрай. Казано накратко, обикновеният човек не
знае, че всеки външен ефект е резултат от определена причина, а се стреми да се утеши с
обяснения и оправдания. Той мисли единствено от позицията на самозащита.
Обратно на него човекът, който разбира, че няма следствие без адекватна причина, мисли
имперсонално. Той се добира до същината на фактите, независимо от последствията. Той е
свободен да следва пътеката на истината, където и да води тя. Той вижда ясно проблема до самия

36
му край и изпълнява изискванията напълно и безпристрастно. Резултатът е такъв, че светът му
дава всичко, което има да даде – приятелство, чест, любов и одобрение.

1. Изобилието е естествен закон на вселената. Доказателствата за този закон са


убедителни, виждаме ги навсякъде. Природата е щедра, разточителна, в нито едно сътворено
нещо не се наблюдава икономия, изобилието се проявява във всичко. Милиони и милиони
дървета, цветя, животни, огромният план на възпроизвеждане, в който процесът на сътворяване и
пресътворяване никога не спира – всички те разкриват пищното изобилие, което природата
осигурява на човека. Това, че има в изобилие за всеки, е очевидно, но също толкова очевидно е,
че мнозина на успяват да участват в това изобилие. Те все още не са осъзнали, че всичко във
вселената е за всички и че умът е активният принцип, чрез който се свързваме с нещата, които
желаем.
2. Богатството от всякакво естество е рожба на силата. Притежанията са ценни само
когато носят сила. Събитията са значими само когато оказват въздействие. Всичко е сила в
дадена форма и степен.
3. Познанието за причина и следствие, разкрито в законите, управляващи
електричеството, химическия афинитет и гравитацията, дава възможност на човека да планира и
изпълнява решително и смело. Тези закони се наричат природни закони, защото управляват
физическия свят, но силата не е само физическа; има и умствена, нравствена и духовна сила.
4. Духовната сила е по-висша, защото съществува на висше ниво. Тя е дала възможност на
човека да открие закона, чрез който тези прекрасни природни сили да бъдат впрегнати и
накарани да извършват работата на стотици, хиляди хора. Тя е направила човека способен да
открие закони, чрез които времето и пространството да бъдат премахнати, а гравитацията –
преодоляна. Действието на този закон зависи от духовния контакт, както правилно казва Хенри
Дръмонд:
5. “Във физическия свят, такъв, какъвто го познаваме, съществува органичното и
неорганичното. Неорганичната същност на минералния свят е напълно изолирана от растителния
и животинския. Преходът е херметически запечатан. Тези бариери все още не са прекрачени.
Никаква промяна на субстанцията, никакво изменение на средата, никаква химия, електричество
или форма на енергия, никаква еволюция не може да даде на атомите на минералния свят
свойството на Живота.
6. Само с навеждането към този мъртъв свят от страна на жива форма е възможно тези
мъртви атоми да бъдат дарени със свойствата на жизнеността. Без този контакт с живота те
остават завинаги непроменени в неорганичната сфера. Според Хъксли учението за биогенезиса
(или животът, произлизащ само от живот) е непробиваемо по всички линии, а Тиндол е принуден
да каже: “Потвърждавам, че не съществуват никакви надеждни доказателства в подкрепа на
идеята, че животът, който живеем днес, някога се е появявал независим от предшестващ го
живот.”
7. Физическите закони може да обясняват неорганичното, а биологията –развитието на
органичното, но по въпроса за контакта между тях науката мълчи. Подобен преход съществува
между материалния и духовния свят. Този преход е херметически запечатан откъм страната на
материалния свят. Вратата е затворена, никой човек не може да я отвори, никоя органична
промяна, умствена енергия, нравствени усилия или напредък не може да помогне на човека да
влезе в духовния свят.”
8. Но както растението се навежда към минералния свят и го докосва с тайнството на
живота, така вселенският ум се протяга към човешкия ум и го дарява с нови, странни, чудни,
дори удивителни качества. Всички, които са постигнали нещо в света на индустрията, търговията
или изкуството, дължат успеха си именно на този процес.
9. Мисълта е връзката между безграничното и ограниченото, между вселенското и
индивидуалното. Знаем, че между органичния и неорганичния свят има непреодолима бариера и
че единственият начин материята да се разгърне е като бъде наситена с живот; когато семето
потъне в минералния свят и започне да покълва и да се разгръща, мъртвата материя оживява,
хиляди невидими пръсти започват да изплитат подходящата среда за новодошлия и със
задействането на закона на растежа процесът продължава, докато накрая се появи цветето на
крема – а дори “Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях”.

37
10. И така, мисълта е посята в невидимата субстанция на вселенския ум – субстанцията, от
която всички неща са създадени – и когато пусне корен, законът на растежа се активира и ние
откриваме, че условията и средата са само обективната форма на нашата мисъл.
11. Законът се състои в това, че мисълта е активна, жива форма на динамична енергия,
която има способността да се свързва със своя обект и да го изважда от невидимата субстанция,
от която са създадени всички неща, за да го прояви във видимия свят. Това е законът, по силата
на който всички неща намират проявление. Той е универсалният ключ, който ви допуска под
покрива на Всевишния и ви дава владение над всичко. Постигнали разбиране на този закон,
“каквото решение направите, ще ви бъде потвърдено”.
12. Не би могло да е другояче. Ако душата на вселената такава, каквато я познаваме, е
вселенският дух, тогава вселената е просто условието, което вселенският дух е създал за себе си.
Ние сме просто индивидуализиран дух и създаваме условията за своя растеж по абсолютно
същия начин.
13. Тази съзидателна сила зависи от нашето признаване на потенциалната сила на духа,
или ума, и не бива да се бърка с еволюцията. Сътворението е извикването за живот на това, което
не съществува в обективния свят. Еволюцията е просто разгръщането на възможностите, с които
са изпълнени вече съществуващите неща.
14. Когато се възползваме от прекрасните възможности, които ни се разкриват чрез
действието на този закон, трябва да помним, че самите ние нямаме принос за тази резултатност –
както е казал Великият учител: “Не аз върша делата, а Пребъдващият в мене Отец върши Своите
дела.” Нашата позиция трябва да бъде абсолютно същата, защото не можем да направим нищо, за
да помогнем на проявлението – можем просто да последваме закона и Изначалният ум ще
предизвика резултатите.
15. Голямата грешка днес е идеята, че човекът трябва предостави информацията, с
помощта на която Безграничното да може да се залови с осъществяването на определена цел или
резултат. Нищо подобно не е нужно – вселенският ум винаги ще намери начините и средствата
да предизвика необходимото проявление. Ние обаче трябва да създадем идеала и този идеал
трябва да бъде съвършен.
16. Знаем, че законите на електричеството са формулирани по такъв начин, че тази
невидима сила да може да бъде контролирана и използвана за наше добро и удобство по хиляди
начини. Но също така знаем, че ако съзнателно или в незнанието си нарушим тези закони и
докоснем например неправилно изолирана жица, резултатът ще е неприятен и може би фатален.
Липсата на разбиране на законите, управляващи невидимия свят, има същия резултат и мнозина
постоянно страдат от последствията.
17. Вече бе обяснено, че законът за причина и следствие зависи от полярността, затова
трябва да се създаде верига. Това не може да стане, ако не действаме в хармония със закона. Как
да действаме в хармония със закона, ако не знаем какъв е законът? Как да узнаем какъв е
законът? Чрез изследване и наблюдение.
18. Виждаме закона в действие навсякъде. Всичко в природата свидетелства за това
действие, като постоянно и безмълвно изразява себе си в закона на растежа. Където има растеж,
трябва да има живот; където има живот, трябва да има хармония, така че всичко, което е живо,
постоянно привлича към себе си условията и средствата, нужни за неговото най-пълно
изразяване.
19. Ако мисълта ви е в хармония със съзидателния принцип на природата, тя е съзвучие с
безграничния ум и ще оформи веригата, няма да се върне при вас празна. Възможно е обаче
мислите ви да не са в съзвучие с Безграничното и когато няма полярност, не може да се създаде
верига. Какъв тогава е резултатът? Какъв е резултатът, когато динамото генерира електричество,
а веригата е прекъсната и няма извод? Динамото спира.
20. Същото ще стане с човека, който поддържа мисли, които не са в съгласие с
Безграничното и затова не могат да бъдат поляризирани – няма верига и той ще бъде изолиран,
мислите няма да се отделят от него, ще го тормозят и тревожат и накрая ще причинят болест или
смърт. Лекарят може и да не даде точно такава диагноза на случая, а вместо това да предложи
някое завъртяно наименование, измислено за различните оплаквания, които са резултат от
погрешно мислене – но така или иначе такова ще е положението.

38
21. Конструктивната мисъл неизбежно е съзидателна, но тъй като съзидателната мисъл
трябва да бъде хармонична, това изключва всякаква мисъл за разрушение или съревнование.
22. Мъдростта, силата, смелостта и всички хармонични състояния са резултат от силата, а
вече видяхме, че силата идва отвътре. По същия начин оскъдицата, ограниченията и
неблагоприятните обстоятелства са резултат от слабост – а слабостта е просто отсъствието на
сила; тя не идва от никъде, не е нищо – в такъв случай решението е просто да развием силата.
Това се постига точно както се развива всяка сила – с практика.
23. Този път упражнението се състои в прилагане на вашето познание. Познанието няма
само да се приложи – трябва вие да го приложите. Изобилието няма да ви падне от небето или да
се изсипе в скута ви, но съзнателното разбиране на закона на привличане и намерението да го
задействате за определена цел, както и волята да изпълните тази цел, ще доведе до
материализиране на желанието ви по естествен закон на пренасяне. Ако се занимавате с бизнес,
той ще се разрасне и развие по обичайните канали, вероятно ще се разкрият и нови, необичайни
източници, а когато законът заработи напълно, ще откриете, че нещата, които търсите, сами ви
търсят и намират.
24. И така, изберете празно пространство на стената или друго удобно място, което да
виждате от обичайното си място за седене, и наум нарисувайте черна хоризонтална линия с
дължина около 15 см; опитайте се да я видите ясно, все едно наистина е нарисувана на стената;
сега наум начертайте две вертикални линии, които тръгват от двата края на хоризонталната; сега
начертайте още една хоризонтална, която свързва другите два края на вертикалните – ето че
получихте квадрат. Опитайте се да видите квадрата съвсем ясно; когато направите това,
начертайте кръг в квадрата; отбележете точка в центъра на кръга; сега притеглете точката към
себе си с около 25 см – ето че имате конус върху квадратна основа. Първоначално фигурата е в
черно; сега я променете в бяло, после в червено, в жълто.
25. Ако можете да направите това, значи отбелязвате отличен напредък и скоро ще бъдете
в състояние да се концентрирате върху всеки проблем, който възникне в ума ви.

“Когато обект или цел биват ясно поддържани в ума, тяхното проявление в осезаема,
видима форма е просто въпрос на време. Визията винаги предшества и определя
осъществяването.”
Лилиан Уайтинг

Проверете наученото

91. Какво е богатството?


- Богатството е последица от силата.
92. Каква е стойността на притежанията?
- Притежанията имат стойност само когато дават сила.
93. Каква е ползата от познанието за причина и следствие?
- То дава възможност на хората да планират и изпълняват решително и смело.
94. Как възниква животът в неорганичния свят?
- Само чрез въвеждането на жива форма. Няма друг начин.
95. Кое свързва ограниченото и безграничното?
- Мисълта е връзката между тях.
96. Защо това е така?
- Защото вселенският ум може да се проявява само посредством индивида.
97. От какво зависи причинно-следствената връзка?
- От полярността. Трябва да се създаде верига, в която вселенският ум е положителният
полюс, индивидът – отрицателният, а мисълта активира веригата.
98. Защо мнозина не успяват да предизвикат хармонични условия?
- Те не разбират закона. Няма полярност. Не са образували веригата.
99. Кое е решението?
- Съзнателното признаване на закона на привличане с намерението той да бъде приложен
с конкретна цел.
100. Какъв ще бъде резултатът?

39
- Мисълта ще установи взаимна връзка със своя обект и ще го прояви, защото мисълта е
продукт на духовното, а духът е съзидателният принцип на вселената.

“Живата мисъл дава способността да я нарисуваме. Колкото по-дълбок е нейният


източник, толкова по-голяма е силата на нейното проявление.”
Емерсън

ЧАСТ ЕДИНАДЕСЕТА
Индуктивното разсъждение и обективният ум

Вашият живот се управлява от закон – от действителни, неизменни принципи. Законът


действа във всеки един момент, навсякъде. В основата на всички човешки действия има
установени закони. Ето защо хората, контролиращи гигантски индустрии, са в състояние да
определят с абсолютна точност какъв процент от всеки сто хиляди души ще откликнат на дадени
условия.
Добре е обаче да помните, че докато всяко следствие е резултат от причина, това
следствие на свой ред става причина, пораждаща други следствия, които на свой ред стават
причини. Така че когато задействате закона на привличане, трябва да помните, че давате начало
на поредица от причини и следствия, която може да е безкрайна или пък да има безкрайни
възможности.
Често чуваме: “Случи ми се нещо много неприятно, което не може да е резултат от
мислите ми, защото със сигурност никога не съм поддържал мисли, които да доведат до подобен
ефект.” В такива случаи забравяме, че подобното привлича подобно в умствения свят и че
мисълта, която поддържаме, привлича определени приятелства и контакти. Те от своя страна
пораждат условия и среда, на свой ред отговорни за състоянието, от което се оплакваме.

1. Индуктивното разсъждение е процес на обективния ум, чрез който сравняваме няколко


отделни примера, докато открием общия фактор, който ги поражда.
2. Индукцията се основава на сравнение на фактите. Именно този метод на изследване на
природата е довел до откриването на действащ закон, белязал нова епоха в човешкия прогрес.
3. Тя е разделната линия между суеверието и интелигентността. Тя е премахнала
елементите на несигурност и каприз от живота на човека, заменяйки ги със закон, здрав разум и
несъмненост.
4. Тя е “стражът пред портите”, споменат в предишен урок.
5. Когато си представим как по силата на този принцип светът, към който сетивата ни са
насочени, е бил революционизиран, слънцето – спряно в своя ход по небето, привидно плоската
земя – оформена в кълбо и завъртяна около него, инертната материя – разложена на активни
елементи, а вселената присъствала навсякъде, накъдето насочим своите телескопи и микроскопи,
изпълнена със сила, движение и живот, сме принудени да се запитаме по какъв начин
деликатните форми на организация, пръснати из нея, биват поддържани в ред и изправност.
6. Еднаквите полюси и еднаквите сили се отблъскват или остават недостъпни едни за
други. Тази причина като цяло изглежда достатъчна да обясни конкретното място и разстоянието
между звездите, хората и силите. Личности, притежаващи различни качества, започват общи
начинания, противоположните полюси се привличат, елементи, които нямат общо свойство –
като киселините и газовете – се прилепват плътно едни към други, а между излишъка и търсенето
се поддържа цялостен обмен.
7. Както окото търси и получава наслада от допълващите се цветове, така нуждата,
потребността и желанието в най-общ смисъл предизвикват, направляват и определят действието.
8. Наша привилегия е да осъзнаем принципа и да действаме в съответствие с него. Когато
Кювие вижда зъб, принадлежал на изчезнал животински вид, той знае, че този зъб има нужда от
тяло, за да изпълнява своята функция. Зъбът определя тялото, от което се нуждае, с такава
прецизност, че Кювие е в състояние да реконструира цялостната форма на животното.
9. В движението на Уран се наблюдават смущения. На Льоверие му трябва още една
звезда на определено място, за да съществува ред в слънчевата система – и Нептун се появява на
посоченото място в посочения час.

40
10. Инстинктивните нужди на животното и интелектуалните нужди на Кювие,
потребностите на природата и тези на ума на Льоверие са били еднакви, оттам и резултатите. Тук
са мислите за дадено съществуване, а там – съществуването. Следователно добре определената
потребност на закона предоставя причината за по-комплексните действия в природата.
11. Когато сме отчели правилно отговорите, дадени от природата, и сме разпрострели
сетивата си с помощта на науката по цялата й повърхност, когато движим ръцете си заедно с
лостовете, движещи земята, съзнаваме присъствието на толкова близък, многообразен и дълбок
контакт с външния свят, че нашите нужди и цели стават също толкова свързани с хармоничните
действия на тази огромна организация, колкото животът, свободата и щастието на гражданина е
свързано със съществуването на неговото правителство.
12. Ако Платон можеше да види образите, постигнати от слънцето със сътрудничеството
на фотографа, или многобройните подобни илюстрации на това, което човек прави посредством
индукцията, вероятно в собствения си ум той би извикал визията на земя, в която физическият
труд, механичният труд и създаването на копия се отдават на силата на природата и нашите
нужди биват удовлетворени посредством чисто умствени действия, активирани от волята, а
предлагането се създава от търсенето.
13. Колкото и далечна да изглежда тази земя, индукцията е научила хората да се
приближават към нея и им е осигурила облаги, които са едновременно награди за минала вярност
и стимул за още по-усърдна отдаденост.
14. Индукцията е и помощно средство за концентриране и укрепване на способностите ни
занапред, предоставяйки безпогрешни разрешения както на индивидуални, така и на универсални
проблеми посредством действията на ума в най-чиста форма.
15. Тук откриваме метод, духът на който е вярата, че за да постигнем това, което търсим,
трябва да вярваме, че то вече е постигнато – метод, завещан ни от същия онзи Платон, който
извън своята сфера никога не е успял да открие как идеите стават реалност.
16. Тази концепция е разработена и от Сведенборг в неговата доктрина за съответствията.
А още по-велик учител е казал: “Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го
получили, и ще ви се сбъдне.” (Марко 11:24) Употребата на различните времена в този пасаж е
забележителна.
17. Първо трябва да повярваме, че желанието ни вече е изпълнено, и тогава постигането
му ще последва. Това е кратко указание как да използваме съзидателната сила на мисълта, като
отпечатаме върху вселенския субективен ум конкретното нещо, което желаем, като вече
съществуващ факт.
18. Така ние мислим на нивото на абсолютното, отхвърляйки всякакви съображения за
условия или ограничения, и засяваме семе, което ако бъде оставено необезпокоявано, накрая ще
намери външно проявление.
19. Да обобщим: Индуктивното разсъждение е процесът на обективния ум, чрез който
сравняваме няколко отделни примера, докато открием общия фактор, който ги е предизвикал.
Във всяка цивилизована страна по света виждаме хората да получават резултати чрез някакъв
процес, който самите те не разбират и на който малко или много приписват мистериозност.
Разсъдъкът ни е даден, за да установяваме законите, по силата на които биват постигнати тези
резултати.
20. Действието на този мисловен процес е виден у щастливите натури, които притежават
всичко, което други добиват с усилия, никога нямат конфликти със съвестта си, защото винаги
действат правилно, винаги проявяват тактичност, усвояват всичко с лекота, завършват успешно
започнатото, живеят в постоянна хармония със себе си, без да размишляват особено над това,
което правят, или да изпитват трудности.
21. Плодовете на такава мисъл са, така да се каже, дар от боговете – но дар, който малцина
все още осъзнават, оценяват или разбират. Признаването на чудната сила, която умът притежава
при подходящите условия, и фактът, че тази сила може да бъде използвана, управлявана и винаги
достъпна за разрешаването на всеки човешки проблем, е от трансцендентална важност.
22. Истината е една, независимо дали е изразена с термините на модерната наука или на
езика на библейските времена. Има боязливи души, които не си дават сметка, че самата цялост на
истината изисква разнообразни твърдения – че нито една човешка формула не може да я разкрие
от всички страни.

41
23. Промяната, новият език, чудноватите тълкувания, непознатите гледни точки не са,
както някои предполагат, признаци на отдалечаване от истината, а напротив – те свидетелстват,
че истината бива възприета в нови връзки спрямо човешките потребности и става все по-
всеобхватно разбрана.
24. Истината трябва да бъде казана на всяко поколение и всеки народ на нов и различен
език, така че когато Великият учител казва: “Вярвай, че си получил, и ще получиш”, Павел казва:
“Вярата е същността на нещата, които очакваме, доказателство за нещата, които не виждаме”, а
модерната наука казва: “Законът на привличане е законът, по силата на който мисълта
осъществява взаимна връзка със своя обект” – при анализ на всяко от тези твърдения откриваме
една и съща истина. Единствената разлика е във формата на излагането й.
25. Застанали сме на прага на нова ера. Човекът вече е научил тайните на овладяването и
сега се проправя пътят към нов обществен ред, по-прекрасен от всичко, което някой досега е
мечтал. Конфликтът между съвременната наука и теологията, сравнителното изследване на
религиите, увличащата сила на нови обществени движения просто разчистват пътя за новия ред.
Те може да са унищожили традиционни форми, които са вече остарели и безсилни, но нищо
ценно не е изгубено.
26. Роди се нова вяра, вяра, която изисква нова форма на изразяване. Тя намира израз в
дълбоко съзнание за сила, което в момента се проявява в духовната активност, присъстваща
навсякъде.
27. Духът, който спи в минерала, диша в растението, движи се в животното и достига
своето най-висше развитие в човека, е вселенският ум. Наш дълг е да изградим мост над бездната
между съществуване и действие, теория и практика, като демонстрираме своето разбиране за
владичеството, което ни е дадено.
28. Безспорно най-голямото откритие на всички векове е силата на мисълта. Трябваше да
мине доста време, преди важността на това откритие да успее да достигне масовото съзнание, но
днес вече тя бива демонстрирана във всяка изследователска сфера.
29. Питате в какво се състои съзидателната сила на мисълта? Тя се състои в създаването
на идеи, които на свой ред намират обективна форма, като усвояват, изнамират, наблюдават,
различават, откриват, анализират, управляват, насочват, съчетават и прилагат материя и сила.
Мисълта може това, защото тя е надарена с разум съзидателна сила.
30. Мисълта достига своята най-извисена активност, когато се е гмурнала в собствените си
тайнствени дълбини, когато пробие тесните граници на личността и премине от истина към
истина към областта на вечна светлина, където всичко, което е, било е и някога ще бъде, се лее в
една великолепна хармония.
31. От този процес на себесъзерцание идва вдъхновението, което е съзидателен разум и
безспорно превъзхожда всеки елемент, сила или закон на природата, защото може да ги разбира,
изменя, управлява и прилага за своите цели, следователно ги владее.
32. Мъдростта започва с първите проблясъци на разсъдъка, а разсъдъкът е просто
разбиране на познанието и принципите, чрез които можем да узнаем истинския смисъл на
нещата. Тоест мъдростта е озарен разсъдък и тази мъдрост води към смиреност – защото
смиреността е голяма част от мъдростта.
33. Всички знаем за мнозина, които са постигали привидно невъзможното, осъществили са
мечтите на живота си, променили са всичко, включително себе си. Понякога сме се удивлявали
на проявата на очевидно неустоима сила, която сякаш винаги е била на разположение, когато
най-много е била нужна – но сега всичко е ясно. Това, което се иска, е разбиране на определени
фундаментални принципи и тяхното правилно приложение.
34. Този път упражнението ви се състои в това да се концентрирате върху цитата от
Библията: “Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се
сбъдне.” Обърнете внимание, че няма ограничения. “Всичко, каквото поискате” е много ясно и
внушава, че единственото ограничение, което ни е наложено, е способността ни да мислим, да се
справим с положението, да помним, че вярата не е сянка, а същност, “същността на нещата,
които очакваме, доказателство за нещата, които не виждаме”.

“Смъртта е просто естественият процес, чрез който всички материални форми се хвърлят
в пещта за отливане на нови, разнообразни форми.”

42
Проверете наученото

101. Какво представлява индуктивното разсъждение?


- Процесът на обективния ум, при който сравняваме няколко отделни примера, за да
открием общия фактор, който ги е породил.
102. Какво е постигнал този метод на изследване?
- Довел е до откритието на действащ закон, белязал епоха в човешкия напредък.
103. Кое е това, което направлява и определя действието?
- Нуждата, потребността и желанието в най-широк смисъл предизвикват, направляват и
определят действието.
104. Коя е формулата за безпогрешното разрешение на всеки индивидуален проблем?
- Трябва да вярваме, че желанието ни е вече изпълнено. Тогава ще последва и
осъществяването му.
105. Кои учители са пропагандирали това?
- Исус, Платон, Сведенборг.
106. Какъв е резултатът от този мисловен процес?
- В случая мислим на нивото на абсолютното и засаждаме семе, което ще покълне и
израсте, ако бъде оставено необезпокоявано.
107. Защо това е научно точно?
- Защото е естествен закон.
108. Какво е вярата?
- Вярата е същността на нещата, които очакваме, доказателство за нещата, които не
виждаме
109. Какво представлява законът за привличане?
- Това е законът, по силата на който вярата намира проявление.
110. Каква според вас е важността на разбирането на този закон?
- Разбирането на този закон премахва елементите на несигурност и каприз от живота на
човека и ги заменя със закон, разум и несъмненост.

ЧАСТ ДВАНАДЕСЕТА
Силата на концентрацията

В тази част ще откриете следното твърдение: “Първо, трябва да познавате своята сила;
второ, да имате смелостта да рискувате; трето, да имате вярата да действате.” Ако се
концентрирате над тези мисли, ако им отдадете цялото си внимание, ще намерите във всяко
изречение огромен смисъл и ще привлечете към себе си други мисли в хармония с тях, а скоро
ще схванете и пълното значение на жизненоважното познание, върху което сте се
концентрирали.
Познанието не се прилага само. Ние като индивиди трябва да направим това – а
приложението на познанието се състои в обогатяването на мисълта с жива цел.
Времето и мислите, които повечето хора пилеят в безсмислени усилия, биха постигнали
чудеса, ако бъдат правилно насочени към конкретна цел. За да направите това, трябва да
фокусирате своята умствена сила върху определена мисъл и да я задържите върху нея,
изключвайки всички други мисли. Ако сте поглеждали през визьора на фотоапарат, сте
забелязали, че когато обектът не е на фокус, снимката е неясна, размазана, но когато обективът е
настроен на правилния фокус, образът е ясен. Това илюстрира силата на концентрацията. Ако не
се концентрирате върху обекта, който е вашата цел, ще разполагате само замъглен, неясен силует
на своя идеал и резултатите ще отговарят на картината в ума ви.

1. Няма цел в живота, която да не може да бъде постигната по най-добрия начин


посредством научно разбиране на съзидателната сила на мисълта.
2. Тази мисловна способност е обща за всички. Човекът е човек, защото мисли.
Способността на човека да мисли е безкрайна, затова и неговата съзидателна способност няма
граници.

43
3. Знаем, че мисълта гради за нас това, за което мислим, и действително го приближава
към нас, но се оказва трудно да прогоним страха, мъчителното безпокойство или обезсърчението.
Това са все мощни мисловни сили, които постоянно отдалечават желаните неща, така че често се
движим една крачка напред и две назад.
4. Единственият начин да не вървите назад, е да продължавате да вървите напред.
Непрестанната бдителност е цената на успеха. Има три стъпки и всяка от тях е от първостепенна
важност. Първо, трябва да познавате своята сила; второ, да имате смелостта да рискувате; трето,
да имате вярата да действате.
5. Върху тази основа можете да построите идеален бизнес, идеален дом, идеални
приятели, идеална среда. Няма ограничения на материал и финанси. Мисълта е всемогъща и има
способността да черпи от безграничния резерв на първичната субстанция за всичко, което й
трябва. Така че на ваше разположение са безкрайни ресурси.
6. Идеалът ви обаче трябва да бъде точен, ясно очертан, конкретен. Ако днес имате един
идеал, утре друг и трети следващата седмица, това означава да разпилявате силите си, без да
постигнете нищо. Резултатът ще е безсмислена и хаотична смесица от похабен материал.
7. За жалост именно такъв резултат постигат мнозина и причината е очевидна. Ако
скулпторът се залови да оформя къс мрамор с длетото си и променя своя идеал на всеки
петнадесет минути, какъв резултат може да очаква? Защо тогава вие трябва да очаквате друго в
моделирането на най-великата и пластична субстанция – единствената истинска субстанция?
8. Резултатът от тази нерешителност и негативно мислене често се открива в загубата на
материално богатство. Очакваната независимост, отнела много години на тежки усилия и труд,
изведнъж изчезва. Тогава често се оказва, че парите и притежанията изобщо не са независимост.
Напротив, единствената независимост се оказва практическото, действащо познание на
съзидателната сила на мисълта.
9. Този практически метод няма да се задейства, докато не научите, че единствената
истинска сила, която може да притежавате, е силата да се настроите към божествени, неизменни
принципи. Безграничното не можете да промените, но можете да постигнете разбиране за
природните закони. Наградата за това разбиране е дълбокото осъзнаване на вашата сила да
настройвате своите мисловни способности към вселенската мисъл, която е вездесъща. Вашата
способност да сътрудничите на това Всемогъщество ще определи степента на успех, който ще
бележите.
10. Силата на мисълта има много имитации, малко или много възбуждащи интереса, но
резултатите от тях са вредни, а не полезни.
11. Разбира се, тревогите, страховете и всички негативни мисли дават съответната
реколта. Онзи, който храни такива мисли, неизбежно жъне това, което е посял.
12. В другата крайност са търсачите на феномени, които лакомо поглъщат така наречените
доказателства и демонстрации, давани по време на сеанси. Те отварят широко вратите на ума си
и се хвърлят в най-отровните потоци, които съществуват в психичния свят. Те не разбират, че
това, което им дава възможност да проявят тези вибрационни мисловни форми, е способността да
станат негативни, рецептивни и пасивни, като по този начин се лишават от собствената си
жизнена сила.
13. Има ги и индуските богомолци, които във феномените, материализирани от така
наречените адепти, виждат източник на сила, като забравят или пък така и не осъзнават, че още
щом волята бъде оттеглена, формите се разпадат и вибрационните сили, от които те са съставени,
изчезват.
14. Телепатията, или пренасянето на мисли, стана обект на особено внимание, но тъй като
изисква негативно умствено състояние от страна на приемника, тази практика е вредна. Мисълта
може да бъде пратена с намерението нещо да се чуе или види, но тя ще се върне заедно с
наказанието, съпровождащо обратния ход на принципа, действащ в случая.
15. Хипнозата често е категорично опасна както за този, който се подлага на нея, така и за
този, който я извършва. Никой, който познава законите, управляващи менталния свят, не би
помислил да се опитва да подчинява волята на друг човек, защото по този начин самият той
постепенно, но сигурно се лишава от собствената си сила.
16. Всички тези неестествени активности предлагат временно удовлетворение, а някои ги
намират за особено вълнуващи. Безкрайно по-голямо е обаче обаянието на истинското разбиране

44
за света на вътрешната сила, силата, която нараства с използването й; която е трайна, а не
преходна и не само има способността да ни излекува от минали грешки или последствия от
погрешно мислене, но и е профилактично средство за предпазване от всякакви форми на
опасност – и най-важното, тя е действителна съзидателна сила, с която можем да изграждаме
нови условия и нова среда.
17. Съгласно закона мисълта ще установи взаимна връзка със своя обект и ще прояви в
материалния свят съответствието на нещото, което е възникнало като мисъл и е придобило
форма в менталния свят. Това разкрива абсолютната наложителност да внимаваме всяка мисъл да
има присъщото семе на истината, за да може законът на растежа да прояви добро – защото само
доброто носи трайна сила.
18. Принципът, който дава на мисълта динамичната сила да създава взаимна връзка със
своя обект и така да овладява всяко неблагоприятно преживяване, е законът на привличането,
което е просто синоним на любовта. Това е и фундаментален принцип, присъщ на всички неща,
присъстващ във всяка философска система, всяка религия и наука. От закона на любовта няма
измъкване. Чувството е това, което внася живот в мисълта. Чувството е желание, а желанието –
любов. Мисълта, наситена с любов, е непобедима.
19. Тази истина откриваме да се проявява с особена сила навсякъде, където има разбиране
за силата на мисълта. Вселенският ум не е просто разум, а субстанция и тази субстанция е
притегателната сила, която събира електроните по закона на привличане, образувайки атоми; на
свой ред атомите се събират по същия закон и образуват молекули, а молекулите приемат
обективни форми. Така откриваме, че законът на любовта е съзидателната сила зад всяко
проявление, не само на атоми, но и на цели светове, на вселената, на всичко, което
въображението може да си представи.
20. Именно действието на този чуден закон на привличането е карал хората от всички
времена да вярват в съществуването на висше същество, което отговаря на молбите и желанията
им и нарежда събитията така, че да се изпълнят исканията им.
21. Съчетаването на Мисъл и Любов поражда непреодолима сила, наречена закон на
привличането. Всички природни закони са непреодолими – законът на гравитацията, на
електричеството или всеки друг закон, действащ с математическа точност. Отклонения от тях
няма, несъвършен може да е единствено техният проводник. Ако един мост се срути, не отдаваме
падането му на отклонение от закона на гравитацията. Ако лампата не светне, не заключаваме, че
законите, управляващи електричеството, са ненадеждни. По същия начин, ако законът на
привличане изглежда демонстриран несъвършено от неопитен или несведущ човек, не бива да
стигаме до извода, че това отменя най-великия и безгрешен закон, на който се гради цялата
система на творението. По-скоро трябва да заключим, че е нужно малко повече разбиране на
закона – както в математиката вярното решение на трудна задача не винаги се постига лесно.
22. Нещата се създават в умствения или духовния свят преди да се появят във формата на
външно действие или събитие. Посредством простия процес на контролиране на нашите
мисловни сили днес ще спомогнем за пораждането на събитията, които ще влязат в живота ни в
бъдеще, може би още утре. Тренираното желание е най-мощното средство да се задейства
законът на привличане.
23. Човекът е така устроен, че първо трябва да създаде инструментите, средствата, чрез
които да се сдобие със способността да мисли. Умът не може да възприеме една напълно нова
идея, докато съответстваща трептяща мозъчна клетка не бъде подготвена да я приеме. Това
обяснява защо ни е толкова трудно да приемем или оценим съвсем нова представа – нямаме
мозъчна клетка, способна да я приеме. Ето защо се съмняваме, не й вярваме.
24. Ето защо, ако не сте били запознати с всемогъществото на закона на привличане и
научните методи, чрез които той може да бъде задействан, или не сте знаели за неограничените
възможности, разкриващи се пред онези, които са способни да се възползват от предлаганите от
него ресурси, започнете сега и създайте нужните мозъчни клетки, за да осъзнаете безкрайните
способности, които ще овладеете, ако съдействате на естествения закон. Това се постига чрез
концентрация, внимание.
25. Намерението управлява вниманието. Силата идва с покоя. Дълбоките мисли, мъдрата
реч и всички високо потенциални способности се постигат чрез концентрация.

45
26. Когато сте в тишина, установявате контакт с всемогъщата сила на подсъзнателния ум,
от която се развива всяка друга сила.
27. Онзи, който желае мъдрост, сила или траен успех от какъвто и да е вид, ще го открие
само вътре; това е процес на разгръщане. Лекомисленият може да заключи, че тишината е много
проста и лесна за постигане, но трябва да се помни, че само в абсолютна тишина човек влиза в
контакт със самата Божественост и може да узнае неизменния закон и да открие пътищата, по
които с упорита практика и концентрация ще стигне до съвършенство.
28. Упражнението в този урок изисква от вас да отидете в същата стая, да седнете на
същия стол в същата позиция като преди. Релаксирайте добре, отпуснете се и умствено, и
физически. Винаги правете това. Никога не се опитвайте да вършите умствена работа, докато сте
под напрежение. Погрижете се да няма нито един напрегнат мускул или нерв, уверете се, че
усещате пълен комфорт. А сега осъзнайте своето единство с Всемогъществото; свържете се с
тази сила, постигнете дълбоко, енергично разбиране, оценяване и осъзнаване на факта, че
способността да мислите е вашата способност да въздействате върху вселенския ум и да го
проявявате, осъзнайте, че той ще отговори на всяко едно ваше изискване, че имате абсолютно
същата потенциална способност, която всеки индивид някога е имал, има и ще има – защото
всеки от нас е изражение, проявление на Единното, всички са части от цялото, няма разлика във
вида или качеството, а само в степента.

“Мисълта не може да съдържа нещо, което да не може да бъде проявено. Дори да е


изказано за пръв път като предположение, неговият извършител все някога ще се появи.”
Уилсън

Проверете наученото

111. Кой е най-добрият начин за постигане на всяка една цел в живота?


- Научното разбиране на духовната природа на мисълта.
112. Кои три стъпки са от първостепенна важност?
- Познаването на силата, смелостта да рискуваш, вярата да действаш.
113. Как се добива практическото, действащо познание?
- Чрез разбиране на естествените закони.
114. Коя е наградата за разбирането на тези закони?
- Дълбокото осъзнаване на способността ни да се настроим към божествените, неизменни
принципи.
115. Кое ще определи успеха, който ще бележим?
- Степента, в която осъзнаваме, че не можем да променим Безграничното, но можем да си
сътрудничим с него.
116. Кой е принципът, който дава на мисълта нейната динамична сила?
- Законът на привличане, който се основава на вибрацията, която на свой ред има за
основа закона на любовта. Мисълта, наситена с любов, става непобедима.
117. Защо е непреодолим този закон?
- Защото е естествен закон. Всички естествени закони са непреодолими и неизменни и
действат с математическа точност. От тях няма отклонение.
118. Защо тогава понякога изглежда трудно да намерим разрешение на житейските
проблеми?
- По същата причина, поради която понякога трудно намираме вярното решение на
сложна математическа задача. Действащият е неопитен или недостатъчно осведомен.
119. Защо е невъзможно за ума да възприеме една напълно нова идея?
- Нямаме съответстваща трептяща мозъчна клетка, способна да приеме идеята.
120. Как се постига мъдростта?
- Чрез концентрация. Мъдростта е разгръщане и идва отвътре.

ЧАСТ ТРИНАДЕСЕТА
Мечтите на мечтателя

46
Материалната наука е отговорна за удивителната епоха на изобретения, в която живеем,
но духовната наука се е устремила към поприще, в което възможностите са непредсказуеми.
Досега духовната наука е била възприемана като занимание за необразованите, склонните
към суеверия и мистицизъм. Днес обаче хората се интересуват от конкретни методи и факти,
демонстрирани на практика.
Ние най-после осъзнахме, че мисленето е духовен процес, че визията и въображението
предшестват действието и събитието, че е настъпило времето на мечтателя.
В тази връзка следващите редове на г-н Хърбърт Кауфман представляват интерес:
“Те са архитекти на величието и виждат с душата си. Те прорязват с взора си булата на
съмнението и проникват през стените на нероденото Време. Създатели на империи, те се борят за
неща по-големи от короната и места по-високи от трона. Вашите домове са построени на земя,
открита от мечтател. Картините по стените са видения от душата на мечтател. Те са малцината
избрани – осветяващите пътя. Стени рухват, падат империи, приливната вълна се надига от
морето и отскубва крепостта от скалите. Разядените нации отпадат от дървото на Времето и
единствено създаденото от мечтателя просъществува.”
Част тринадесета разкрива защо мечтите на мечтателите се сбъдват. Тя обяснява закона за
причинността, по силата на който мечтателите, изобретателите, авторите, финансистите
предизвикват осъществяването на своите желания; обяснява закона, според който това, което
имаме като образ в ума си, един ден се проявява в живота ни.

1. За науката е характерно – а и както може да се докаже, необходимо – да търси


обяснението на фактите от ежедневието, обобщавайки онези, които са по-редки и съставляват
изключението. Така изригването на вулкана изкарва на повърхността топлината, която е в
постоянна активност в земните недра и на която земята дължи до голяма степен формата си.
2. По същия начин светкавицата разкрива неуловимата сила, която неуморно поражда
промени в неорганичния свят и както мъртвите езици, които днес почти не чуваме, някога са
властвали над народите, така гигантски зъб в Сибир или вкаменелост, изкопана от дълбините на
земята, не само свидетелстват за еволюцията в минали епохи, но и ни обясняват произхода на
възвишенията и долините, които ние днес обитаваме.
3. По този начин обобщението на факти, които са редки, странни или съставляващи
изключението, е било стрелката на компаса, сочеща към всички открития на индуктивната наука.
4. Този метод се основава на здравия разум и практическия опит, премахвайки суеверието,
прецедента и традиционните схващания.
5. Преди повече от триста години лорд Бейкън е препоръчал този метод на изследване, на
който цивилизованите народи дължат до голяма степен своя просперитет и по-ценната част от
познанието си. Чрез него той пречиствал умовете от ограничените предубеждения и остарелите
теории по-успешно, отколкото с най-тънката ирония; свалял хорското внимание от небето
обратно на земята чрез изненадващи експерименти с по-голяма резултатност, отколкото чрез
принудителна демонстрация на невежеството им; образовал творческите способности с по-
голяма мощ, като посочвал полезността на откритията, разкриваща се пред тях, отколкото като
говорел за разкриването на законите, присъщи на ума.
6. В този метод Бейкън уловил духа и целта на великите древногръцки философи,
осъществявайки ги на практика чрез новото средство за наблюдение, предложено от друга епоха.
Така постепенно той разкрил приказна сфера на познание в безкрайното пространство на
астрономията, в микроскопичното яйце на ембриологията и неясната възраст на геологията;
открил ритъма на пулса, който логиката на Аристотел не би могла да разбули, и разложил в
дотогава непознати елементи съединенията, които никаква диалектика от страна на учените не
можела да раздели. (Авторът има склонност да изпада в тиради, които са в такъв контраст с
цялостното логическо звучене на книгата, че предизвикват шок! Но тъй като е зодия близнаци,
какво ли се учудвам? Излиянието продължава )
7. Този метод е довел до удължаването на живота, побеждаването на болести,
увеличаването плодородието на почвата; дал е нова сигурност на моряка, прокарал е мостове над
големите реки в непознати за предците ни форми, насочил е по нейния път мълнията от небето
към земята, осветил е нощта с блясъка на деня, разширил е диапазона на човешкото зрение,
умножил е силата на човешките мускули, ускорил е движението, премахнал е разстоянието,

47
улеснил е общуването, кореспондирането, приятелските услуги, експедитивността в бизнеса; дал
е възможност на човека да се спусне в морските дълбини, да се устреми в небето, да проникне
без опасност в недрата на земята.
8. Това е истинската природа и цел на индукцията. Но колкото по-голям е успехът,
постигнат от някои личности в индуктивната наука, толкова повече цялостният тон на тяхното
учение и пример ни подсказва нуждата внимателно, търпеливо, точно, с всички инструменти и
ресурси на наше разположение да наблюдаваме индивидуалните факти, преди да си позволим да
изкажем всеобщи закони.
9. Трябва да установим поведението на искрата, създадена от динамото при всякакви
обстоятелства, насърчени от примера на Франклин, който издигнал хвърчило в облака, за да
получи отговор на своя въпрос за природата на светкавицата; да се уверим сами в начина, по
който телата падат, с точността на Галилей и като Нютон да дръзнем да попитаме луната за
силата, която я придържа към земята.
10. Казано накратко, със стойността, която придаваме на истината, със своята надежда в
един стабилен и универсален прогрес да не допускаме тираничната предубеденост да отмине или
изопачи нежелани факти, а да издигнем постройката на науката върху широката и трайна основа
на пълното внимание, отдадено както на най-изолираните, така и на най-обичайните явления.
11. Посредством наблюдение може да се натрупа безкрайно много материал, но събраните
факти имат различна стойност за обяснението на природата и както оценяваме най-високо онези
полезни човешки качества, които са най-редки, така естествената философия пресява фактите и
придава доминиращо значение на онази удивителна категория, която не може да бъде обяснена
от обичайното, ежедневно наблюдение на живота.
12. В такъв случай щом открием, че някои личности явно притежават необикновена сила,
какво трябва да заключим? Първо, бихме могли да кажем, че това не е така – с което просто ще
признаем, че ни липсва информация, тъй като всеки искрен изследовател знае, че сме постоянно
заобиколени от многобройни странни и необясними явления. Онези обаче, които опознаят
съзидателната сила на мисълта, вече няма да ги мятат за необясними.
13. Второ, бихме могли да кажем, че те са резултат от свръхестествена намеса – но
научното разбиране на естествените закони ще ни убеди, че няма нищо свръхестествено. Всяко
явление е резултат от точна, определена причина, а причината е неотменен закон или принцип,
който действа с установена точност, независимо дали законът е задействан съзнателно или
несъзнателно.
14. Трето, може да кажем, че сме на “забранена територия”, че има неща, които не бива да
знаем. Това възражение е било използвано срещу всеки напредък в човешкото познание. Всеки
индивид, предложил нова идея – Колумб, Дарвин, Галилей, Фултън, Емерсън и т.н. – е бил
подложен на присмех или преследване, затова възражението не би трябвало да се приема
сериозно, а напротив – трябва да вземем под внимание всеки факт, който срещнем по пътя на
своето проучване, като по този начин ще можем още по-лесно да установим закона, който е в
основата.
15. Ще открием, че съзидателната сила на мисълта ще обясни всяко възможно условие и
преживяване, физическо, умствено или духовно.
16. Мисълта ще породи условия в съответствие с преобладаващата умствена нагласа. Ето
защо, ако се боим, че ще ни се случи нещастие, то ще е сигурният резултат от нашето мислене,
тъй като страхът е мощна мисловна форма. Точно тази мисловна форма често помита по пътя си
резултата от многогодишни усилия.
17. Ако мислим за някаква форма на материално богатство, създаваме възможността да се
сдобием с него. Като концентрираме мисълта си и положим нужните усилия, условията ще са
налице и това ще предизвика появата на обстоятелствата, необходими за осъществяване на
желанията ни. Често обаче откриваме, че когато си осигурим нещата, които сме мислели, че
искаме, те нямат очаквания ефект, тоест удовлетворението е само временно или пък обратно на
очакваното.
18. Тогава как трябва да подходим? Какво трябва да мислим, за да се сдобием с онова,
което наистина желаем? Това, което вие и аз желаем, което желаем всички, към което се стреми
всеки човек, е Щастието и Хармонията. Ако можем да бъдем истински щастливи, ще имаме

48
всичко, което светът може да даде. Ако самите ние сме щастливи, можем да направим щастливи
и другите.
19. Не можем обаче да бъдем щастливи, ако нямаме здраве, сила, близки приятели,
приятна среда, достатъчно средства не само за нещата от първа необходимост, но и за да си
осигурим онези удобства и разкош, които ни се полагат.
20. Старият ортодоксален начин на мислене е внушавал на хората да бъдат “червеи”,
задоволяващи се с това, което имат, колкото и малко да е то. Днес обаче ние трябва да знаем, че
по право ни се полага най-доброто от всичко, че “Отецът и аз сме едно” и че “Отецът” е
вселенският ум, Създателят, Изначалната субстанция, от която възникват всички неща.
21. И така, ако допуснем, че всичко това е вярно на теория, че от две хиляди години
човечеството слуша това учение, което е есенцията на всяка философска и религиозна система,
как да го приложим на практика в живота си? Как да получим действителни, осезаеми резултати
тук и сега?
22. Преди всичко трябва да приложим на практика познанието си. Нищо не може да се
постигне по друг начин. Дори да изчете куп книги и учебници за физическото обучение,
спортистът няма да се сдобие със сила, ако не започне да тренира. Накрая ще получи точно това,
което дава – но първо трябва да даде. Съвсем същото важи за нас – ще получим точно това, което
дадем, но първо трябва да го дадем. После то ще ни се върне многократно, а даването е просто
умствен процес, тъй като мислите са причини, а условията – следствия. Следователно като
отдаваме мисли на смелост, вдъхновение, здраве или помощ, задвижваме причини, които ще
породят своите следствия.
23. Мисълта е духовна активност, следователно е съзидателна. Нека обаче не се
заблуждаваме – мисълта няма да доведе до нищо, ако не бъде съзнателно, систематично и
конструктивно насочвана. Именно тук е разликата между безцелното мислене, което е просто
пилеене на енергия, и конструктивното мислене, което означава практически безгранични
постижения.
24. Разбрахме, че всичко, което получаваме, идва при нас по силата на закона на
привличане. Щастливата мисъл не може да съществува в нещастно съзнание. Следователно
съзнанието трябва да се промени и с промяната на съзнанието всички условия, които трябва да
отговарят на промененото съзнание, постепенно се променят.
25. Като създаваме умствен образ или идеал, ние проектираме мисъл във вселенската
субстанция, от която се зараждат всички неща. Тази вселенска субстанция е вездесъща,
всемогъща и всезнаеща. Нужно ли е да информираме Всезнаещото за подходящия канал, който
трябва да бъде използван за материализиране на искането ни? Може ли ограниченото да дава
съвет на Безграничното? Това е причината за неуспеха, за всеки неуспех. Ние признаваме
вездесъщността на вселенската субстанция, но не съумяваме да оценим факта, че тази субстанция
е не само вездесъща, но и всемогъща и всезнаеща, затова ще задвижи причини, за които ние
може би изобщо не подозираме.
26. За нас и интересите ни ще е най-добре да признаем безграничната сила и мъдрост на
вселенския ум и по този начин да станем проводник, по който Безграничното да може да
осъществи желанието ни. Това означава, че признаването води до осъзнаване, затова тази
седмица упражнението се състои в това да използвате принципа, да признаете факта, че сте част
от цялото и че частта е несъмнено от същия вид и качество като цялото – единствената възможна
разлика е в степента.
27. Когато този възхитителен факт започне да изпълва съзнанието ви, когато наистина
осъзнаете, че вие – не тялото, а “аз”-ът, духът, който мисли – сте интегрална част от голямото
цяло, че сте едно и също с Него в своята субстанция, качество и вид, че Създателят не би могъл
да създаде нищо различно от Себе си, вие също ще сте способни да кажете: “Отецът и аз сме
едно” и ще добиете разбиране за красотата, величието и трансценденталните възможности,
доставени на ваше разположение.

“Нека с Твоя помощ добивам все повече от онази мъдрост, която открива кое е наистина
важно за мен, и засилвам решимостта си да изпълнявам това, което мъдростта ми диктува.”
Франклин

49
Проверете наученото

121. Чрез кой метод естествените философи добиват и прилагат своето познание?
- Те наблюдават индивидуалните факти внимателно, търпеливо, точно, използвайки
всички налични средства и ресурси, преди да дръзнат да изкажат всеобщи закони.
122. Как може да сме сигурни, че този метод е верен?
- Като не допуснем никакво тиранично предубеждение да пренебрегне или изопачи
неблагоприятните факти.
123. Коя категория факти се оценява най-високо?
- Онези факти, които не могат да бъдат обяснени от обичайното наблюдение на
ежедневието.
124. На какво е основан този принцип?
- На разум и практически опит.
125. Какво разрушава той?
- Суеверието, прецедентът и условността.
126. Как са били открити тези закони?
- Чрез обобщаване на факти, които са необикновени, редки, странни и оформят
изключението.
127. Как може да си обясним много от странните и досега необясними явления, които ни
заобикалят?
- Със съзидателната сила на мисълта.
128. Защо това е така?
- Защото когато знаем за даден факт, можем да бъдем сигурни, че той е резултат от
определена причина и че тази причина ще действа с неизменна точност.
129. До какво води това познание?
- То ще обясни причината на всяко възможно условие – физическо, умствено или духовно.
130. Кое е най-добро за интересите ни?
- Да признаем факта, че познаването на съзидателната природа на мисълта ни свързва с
безграничната сила.

ЧАСТ ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Съзидателната сила на мисълта

От изследването дотук вече знаем, че мисълта е духовна активност и следователно е


надарена със съзидателна способност. Това не означава, че някои мисли са съзидателни, а че
всички мисли са съзидателни. Същият принцип може да бъде задействан по негативен начин
посредством отхвърлянето.
Съзнателното и подсъзнателното са две фази на действие на един ум. Отношението между
подсъзнателното и съзнателното е до голяма степен аналогично на това между ветропоказателя и
атмосферата. Както най-малкото атмосферно налягане задейства ветропоказателя, така най-
малката мисъл, поддържана от съзнателния ум, поражда в подсъзнателния ум действие,
правопропорционално на дълбочината на чувството, характеризиращо мисълта, и
интензивността, с която тя бива подхранвана.
Оттук следва, че ако отричате незадоволителните условия, вие оттегляте съзидателната
сила на мисълта си от тези условия – прерязвате ги от основата, лишавате ги от жизнената им
сила.
Помнете, че законът на растежа неизбежно направлява всяко проявление в обективния
свят, така че отричането на незадоволителните условия няма да предизвика мигновена промяна.
Растението ще продължи да съществува известно време след като бъдат прерязани корените му,
но постепенно ще увехне и изчезне. По същия начин оттеглянето на мисълта ви от съзерцаването
на нежелани условия постепенно, но сигурно ще премахне тези условия.
Ще видите, че този курс на действие е точно обратния на онзи, който по принцип сме
склонни да възприемаме. Ето защо той ще доведе до резултат, точно обратен на обичайния.
Повечето хора се вторачват в нежеланите условия и така им дават онази доза енергия и
жизненост, която предизвиква буйния им растеж.

50
1. Вселенската енергия, която дава началото на всяко движение, светлина, топлина и цвят,
не носи белега на многото следствия, на които тя е причината, а властва над всички тях. Тази
вселенска субстанция е източникът на Силата, Мъдростта и Разума.
2. Да познаете този Разум значи да влезете във връзка със знаещото качество на Ума и
чрез него да достигнете вселенската субстанция, за да внесете нейната хармония в делата си.
3. Това е нещо, което не е опитвал и най-ерудираният учител по физична наука –
изследователска област, към която все още не се е насочил. Всъщност само някои от
материалистичните школи са успели да уловят първия лъч на тази светлина. Изглежда не им е
хрумвало, че мъдростта е също толкова присъстваща навсякъде, колкото са силата и
субстанцията.
4. Щом тези принципи са верни, ще кажат някои, защо не ги демонстрираме? Тъй като
фундаменталният принцип е очевидно точен, защо не получаваме съответните резултати?
Получаваме ги. Получаваме резултатите, които точно съответстват на разбирането ни за закона и
на способността да извършим подходящото приложение. От законите, управляващи
електричеството, не сме добили резултати, докато някой не е формулирал тези закони и не ни е
показал как да ги прилагаме.
5. Това ни поставя в напълно нова отношение спрямо средата ни, разкривайки
възможности, за които досега не сме и мечтали – и това става чрез системността на закон, който
естествено участва в нашата нова умствена нагласа.
6. Умът е съзидателен и принципът, на който се основава този закон, е солиден,
основателен и присъщ на природата на всички неща. Тази съзидателна сила обаче не възниква в
индивида, а във вселенския ум, който е източникът на енергията и субстанцията. Индивидът е
просто проводникът за разпространението на тази енергия, средството, чрез което вселенският
ум поражда различните комбинации, водещи до появата на явленията.
7. Знаем, че учените са разградили материята на огромен брой молекули; молекулите са
разградени на атоми, а атомите – на електрони. Откриването на електрони в стъклена тръба, в
която металните електроди са разделени от висока степен на вакуум, показва убедително, че тези
електрони изпълват цялото пространство, че съществуват навсякъде, че са вездесъщи. Те
изпълват всички материални тела и заемат цялото така наречено празно пространство. В такъв
случай именно това е вселенската субстанция, от която възникват всички неща.
8. Електроните завинаги биха си останали електрони, ако не им бъде указано къде да
отидат, за да се съберат в атоми и молекули. Този, който им указва, е Умът. Няколко електрона,
въртящи се около един силов център, образуват атом; атомите се обединяват в математически
точно съотношение и образуват молекули, които пък се обединяват, за да образуват безкрайно
много съединения, на свой ред съединяващи се, за да изградят вселената.
9. Най-лекият познат атом е водородният, а той е 1700 пъти по-тежък от електрона.
Атомът на живака е 300 000 пъти по-тежък от електрона. Електроните са чисто негативно
електричество и тъй като имат същата потенциална скорост като всяка друга космична енергия –
топлина, светлина, електричество и мисъл – от 299 792 458 м/сек, нито времето, нито
пространството заслужават внимание в случая. Начинът, по който скоростта на светлината е била
установена, е интересен.
10. Това е направено от датския астроном Рьомер през 1676 година след наблюдения на
затъмненията на луната на Юпитер Йо. Когато земята била най-близо до Юпитер, затъмнението
се случвало около 8 минути и половина по-рано от изчисленията, а когато земята била най-
отдалечена от Юпитер, затъмнението ставало около 8 минути и половина по-късно. Рьомер
заключил, че причината е в това, че на светлината от планетата й трябвали 17 минути, за да
прекоси диаметъра на земната орбита, което отмервало разликата в разстоянията на земята от
Юпитер. Това изчисление е било потвърдено и по-късно и доказва, че светлината се движи със
скорост 299 792 458 м/сек.
11. Електроните се проявяват в тялото като клетки и притежават достатъчно ум и разум, за
да изпълняват своите задължения във физическата анатомия на човека. Всяка част от тялото е
съставена от клетки, някои от които функционират самостоятелно, а други – в групи. Едни са
заети да изграждат тъканта, а други – с образуването на различните секрети, нужни на тялото.
Едни действат като преносвачи на материала, други са хирурзи, чиято работа е да поправят

51
повредите, трети събират и изхвърлят боклука, а четвърти са в постоянна готовност да
отблъскват нашественици и други нежелани натрапници от семейството на микробите.
12. Всички тези клетки се движат с една обща цел и всяка една е жив организъм, надарена
с разум не само да изпълнява своите функции, но и да съхранява енергиите и да поддържа
живота си. Ето защо тя трябва да си осигурява достатъчно храна и вече се знае, че при избора на
тази храна тя проявява предпочитания.
13. Всяка клетка се ражда, възпроизвежда се, умира и бива погълната. Поддържането на
здравето и на самия живот зависи от постоянното регенериране на клетките.
14. Очевидно е, че във всеки атом на тялото има ум. Този ум е негативен ум, а мисловната
способност прави индивида позитивен, за да може той да контролира този негативен ум. Това е
научното обяснение на метафизичното лечение. С негов помощ всеки може да разбере принципа,
който е в основата на този забележителен феномен.
15. Негативният ум, съдържащ се във всяка клетка на тялото, е наречен подсъзнателен,
защото действа без нашето съзнателно знание. Знаем, че този подсъзнателен ум откликва на
волята на съзнателния ум.
16. Всички неща водят началото си от ума, а проявлението им е резултат от мисълта. От
това е ясно, че сами по себе си нещата нямат произход, нямат трайност, нямат реалност. Тъй като
са породени от мисълта, те могат да бъдат заличени от мисълта.
17. В менталната наука, както и в естествознанието се извършват все нови и нови
експерименти и всяко откритие издига човека с още едно стъпало към неговата възможна цел.
Откриваме, че човек е отражение на мисленето, което е поддържал през живота си. То се
отпечатва на лицето му, във фигурата, характера и средата му.
18. В дъното на всяко следствие има причина и ако тръгнем по обратния път в търсене на
началото, ще открием съзидателния принцип, от който е започнало всичко. Днес разполагаме с
толкова пълни доказателства за това, че тази истина вече е общоприета.
19. Обективният свят е контролиран от невидима и досега необяснима сила. От дълбока
древност ние хората сме придавали личен характер на тази сила, наричайки я Бог. Сега обаче се
научихме да я възприемаме като изпълващата същност, Принципа на всичко съществуващо –
Безграничното, вселенския ум.
20. Като безграничен и всемогъщ вселенският ум разполага с безкрайни ресурси, а когато
си спомним и това, че е вездесъщ, не може да не заключим, че ние самите сме изражение,
проявление на този ум.
21. Признаването и разбирането на ресурсите на подсъзнанието ще покаже, че
единствената разлика между подсъзнанието и вселенския ум е в степента, както капката се
различава от океана. Те са от един вид и качество, но в различна степен.
22. Осъзнавате ли колко важен е този факт? Давате ли си сметка, че приемането на този
изключителен факт ви дава контакт с Всемогъщото? Подсъзнателният ум е връзката между
вселенския ум и съзнателния ум, затова не е ли очевидно, че съзнателният ум може съзнателно да
внуши мисли, които подсъзнанието да задейства, и тъй като подсъзнанието е едно с вселенския
ум, не е ли очевидно, че на действията му не могат да се поставят ограничения?
23. Научното разбиране на този принцип ще обясни удивителните резултати, постигнати
със силата на молитвата. Тези резултати не са дошли по специална повеля на съдбата, а напротив
– те са последица от действието на напълно естествен закон. Следователно в това няма нищо
религиозно или тайнствено.
24. И все пак мнозина не са готови да се заловят с дисциплината, изискваща правилно
мислене, въпреки че неправилното мислене очевидно носи неуспехи.
25. Мисълта е единствената реалност. Условията са само външни проявления. С
промяната на мисленето трябва да се променят и всички външни, материални условия, за да
бъдат в хармония със своя създател – мисълта.
26. Мисълта обаче трябва да бъде ясно изразена, стабилна, непроменлива, категорична. Не
може да правите една крачка напред, а после две назад, нито пък да прекарате 20-30 години от
живота си в изграждане на негативни условия в резултат на негативно мислене и после да
очаквате те да се стопят след 15-20-минутно правилно мислене.

52
27. Ако се заловите с дисциплината, необходима за внасянето на радикална промяна в
живота ви, трябва да направите това съзнателно, след като сте обмислили въпроса много
внимателно и тогава не бива да допускате нищо да попречи на решението ви.
28. Тази дисциплина, тази промяна на мисленето, новата умствена нагласа не само ще ви
донесе материалните неща, необходими за вашето най-висше благоденствие, но и здраве и
хармонични условия като цяло.
29. Ако искате в живота ви да има хармонични обстоятелства, трябва да развиете
хармонична умствена нагласа.
30. Вашият външен свят ще е отражение на вътрешния.
31. Упражнението тази седмица е да се концентрирате върху Хармонията – и когато
казвам да се концентрирате, имам предвид пълния смисъл на тази дума – да се концентрирате
толкова дълбоко, толкова искрено, че да не съзнавате друго освен Хармония. Помнете, че се
учим с практиката. Само с четене на тези уроци няма да стигнете доникъде. Ползата е в
практическото приложение.

“Научете се да държите вратите затворени. Дръжте далеч от своя ум и свят всеки елемент,
който напира да влезе, но е лишен от явна полза.”
Джордж Матю Адамс

Проверете наученото

131. Кой е източникът на Мъдростта, Силата и Разумът?


- Вселенският ум.
132. Откъде водят началото си движението, светлината, топлината и цветът?
- От вселенската енергия, която е проявление на вселенския ум.
133. Откъде идва съзидателната сила на мисълта?
- От вселенския ум.
134. Какво е мисълта?
- Ум в движение.
135. Как вселенският ум се обособява във форма?
- Индивидът е средството, чрез което вселенският ум поражда различните комбинации,
водещи до формирането на явления.
136. Как се постига това?
- Чрез своята способност да мисли индивидът въздейства върху вселенския ум и го води
до проявление.
137. Коя е първата форма, която, доколкото знаем, приема вселенският ум?
- Електроните, които изпълват цялото пространство.
138. Къде възникват всички неща?
- В ума.
139. Какъв е резултатът от промяната на мисленето?
- Промяна на условията.
140. Какъв е резултатът от хармоничната умствена нагласа?
- Хармонични житейски обстоятелства и състояния.

“Мисълта, макар и безплътна, е матрицата, в която се оформят житейските въпроси. В


този плодотворен век умът работи активно във всички сфери, но към науката трябва да се
обърнем в търсене на мислите, оформили цялостното мислене.”

ЧАСТ ПЕТНАДЕСЕТА
Законите, под чието действие живеем

Експериментите, направени с паразити, открити по растенията, показват, че дори най-


низшите форми на живот са способни да се възползват от естествения закон. Следният
експеримент е проведен от д-р Джак Лоб, член на института “Рокфелер”:

53
“За експеримента засадени в саксия розови храсти се внасят в стаята и се поставят до
затворен прозорец. Ако се оставят да изсъхнат, листните въшки (паразити) по тях, допреди това
безкрилни, се превръщат в насекоми с крила. След метаморфозата те изоставят растението,
отлитат към прозореца и започват да пълзят по стъклото.”
И така, тези малки насекоми са разбрали, че растението, от което са се хранели, е мъртво и
че този източник не може да им предостави нищо повече. Единственият начин да се спасят от
гладна смърт била да си създадат крила и да отлетят – което и направили.
Подобни експерименти показват, че Всезнанието и Всемогъществото са вездесъщи и че
дори най-дребното живо същество може да се възползва от тях в случай на нужда.
Част петнадесета ще ви разкаже повече за законите, под чието действие живеем. Ще ви
обясни, че тези закони действат в наша полза, че всички условия и преживявания, които се
появяват в живота ни, са за наше добро, че добиваме сила правопропорционално на положените
усилия и можем да постигнем щастието по най-добрия начин чрез съзнателно съдействие с
естествените закони.

1. Законите, под чието действието живеем, са създадени единствено и само в наша полза.
Тези закони са неизменни и не можем да избягаме от тях.
2. Всички велики, вечни сили работят неусетно за нас, но ние имаме способността да се
настроим в хармония с тях и така да изразяваме живот на относителен покой и щастие.
3. Трудностите, дисхармонията и препятствията са знак, че или отказваме да дадем това,
което вече не ни трябва, или отказваме да приемем това, което ни трябва.
4. Растежът се постига с обмен на старото за новото, на доброто за по-добро. Това е
условно, реципрочно действие, тъй като всеки от нас е завършена мисловна цялост и тази
завършеност ни дава възможност да получаваме само когато даваме.
5. Не можем да получим това, което ни липсва, като упорито се вкопчваме в това, което
имаме. Способни сме съзнателно да контролираме условията в живота си, когато добием усещане
за целта на това, което привличаме, и от всяко преживяване сме в състояние да извлечем само
онова, което е нужно за по-нататъшния ни растеж. Способността ни да направим това определя
степента на хармония и щастие, които постигаме.
6. Способността да получим необходимото за развитието ни нараства все повече с
достигането ни на по-висши нива и по-обширни възприятия. Колкото по-голяма е способността
да знаем кое е онова, което ни трябва, с толкова по-голяма сигурност ще познаем присъствието
му, ще го привлечем и абсорбираме. При нас може да дойде само онова, което съдейства за
израстването ни.
7. Всички условия и преживявания, които се появяват в живота ни, го правят за наше
добро. Трудностите и препятствията ще продължават да идват, докато не възприемем мъдростта
им и извлечем от тях основните елементи, нужни за развитието ни.
8. Това, че каквото посеем, това ще пожънем, е математически точно. Трайната сила
добиваме точно в степента, в която сме положили усилия, за да преодолеем трудностите.
9. Категоричните условия за нашето израстване изискват да упражним най-голяма степен
на привличане към онова, което е в пълно съгласие с нас. Най-висшето щастие ще добием чрез
разбирането на естествените закони и съзнателното им съдействие.
10. Мисълта е съзидателна, а принципът, на който се основава този закон, е непоклатим и
присъщ на всички неща. За да притежава сила обаче, мисълта трябва да съдържа любов.
11. Любовта вдъхва живот на мисълта и така й дава възможност да пусне корен. Законът
на привличането – или законът на любовта, защото те са едно и също – ще донесе на мисълта
материала, необходим за нейното израстване и узряване.
12. Първата форма, която мисълта ще намери, е езикът, думите. Това определя важността
на думите, те са първото проявление на мисълта – съдът, който я пренася. Те улавят етера и като
го задвижват, възпроизвеждат мисълта под формата на звук, предавайки я на другите.
13. Мисълта може да доведе до действие, но каквото и да е това действие, то е просто
опитът на мисълта да изрази себе си във видима форма. От това става ясно, че ако искаме
благоприятни условия, можем да си позволим да поддържаме само благоприятни мисли.
14. Това води до неизбежното заключение, че ако искаме да изразяваме изобилие в живота
си, не можем да допуснем да мислим за друго, освен за изобилие и тъй като думите са просто

54
мисли, приемащи форма, трябва да бъдем особено внимателни какво говорим и да използваме
само конструктивен и хармоничен език, който ще ни бъде от полза, когато накрая кристализира в
обективни форми.
15. Не можем да избягаме от картините, които непрестанно фотографираме върху ума.
Това отпечатване на погрешни представи се прави точно с помощта на думите, когато
използваме език, който не отговаря на идеала ни за благоденствие.
16. Докато мисълта ни се избистря и се издига на все по-висши нива, ние проявяваме все
повече и повече живот. Това се постига особено лесно, когато използваме словесни картини,
които са ясно определени и освободени от представите, свързани с тях на долните нива на
мислене.
17. Своите мисли ние изразяваме с думи и ако искаме да проявим в живота си висшите
форми на истината, трябва да използваме само материал, който внимателно и разумно сме
избрали за тази цел.
18. Тази чудна способност да се обличат мислите в думи е това, което отличава човека от
останалата част от животинското царство, а благодарение на писменото слово той има
възможността да се връща назад през вековете и да проследи вълнуващите сцени, които е
наследил.
19. Чрез писменото слово човек влиза в общение с най-великите писатели и мислители от
всички епохи. Всички писмени документи и трудове, достигнали до нас, са изражения на
вселенската мисъл, стремяща се да приеме форма в ума на човека.
20. Знаем, че вселенската мисъл има за своя цел създаването на форма; знаем, че по същия
начин отделната мисъл постоянно се опитва да се изрази във форма; знаем, че думата е мисловна
форма, а изречението – комбинация от мисловни форми. Ето защо, ако искаме идеалът ни да бъде
силен и прекрасен, трябва да се погрижим думите, от които този храм един ден ще бъде създаден,
да са точни, внимателно съчетани – защото точността в изграждането на думите и изреченията е
най-висшата форма на архитектура в цивилизования свят, и път към успеха.
21. Думите са мисли, следователно те са невидима и непобедима сила, която един ден ще
приеме формата, която й е дадена.
22. Думите могат да се превърнат в дворец за мисълта, който ще живее вечно, или пък в
колиба, разпадаща се при първия лек повей. Те могат да доставят удоволствие както на ухото,
така и на окото и да поместят в себе си цялото познание. В тях откриваме историята на миналото,
а също и надеждата на бъдещето. Те са живи пратеници, от които се ражда всяко човешко и
свръхчовешко действие.
23. Красотата на думата се съдържа в красотата на мисълта. Силата на думата се състои от
силата на мисълта – а силата на мисълта е в нейната жизненост. Как можем да определим
жизнената мисъл? Кои са нейните отличителни качества? Би трябвало да има принцип. Как да
определим принципа?
24. Съществува принцип на математиката, но не и на грешката. Съществува принцип на
здравето, но не и на болестта; на истината, но не и на нечестността; на светлината, но не и на
тъмнината; на изобилието, но не и на бедността.
2. Как може да сме сигурни, че това е така? Може, защото ако приложим принципа на
математиката правилно, ще сме сигурни в резултатите. Когато има здраве, няма болест. Ако
знаем Истината, не можем да бъдем измамени от грешка. Ако пуснем светлината, не може да има
тъмнина. И ако има благоденствие, не може да има нищета.
26. Това са сами по себе си очевидни факти, но досега като че ли е била пренебрегвана
фундаменталната истина – че мисълта, съдържаща принцип, е жизнена, тоест съдържа живот и
затова пуска корени и един ден неизбежно ще замести негативните мисли, които по самата си
същност са лишени от жизненост.
27. Осъзнаването на този факт обаче ще ви направи способни да премахнете всяка
дисхармония, оскъдица и ограничение.
28. Този, който е достатъчно мъдър да разбере съзидателната сила на мисълта, без
съмнение и с готовност ще признае, че тя е непобедимо оръжие в ръцете му, с което той става
господар на съдбата си.
29. Във физическия свят има закон на равновесието, по силата на който “появата на
дадено количество енергия на едно място означава изчезването на същото количество на друго

55
място” – тоест получаваме само това, което дадем. Ако дадем обещание да извършим дадено
действие, трябва да бъдем готови да поемем отговорността за неговото развитие. Подсъзнанието
не може да разсъждава. То вярва на думите ни. Поискали сме нещо – сега трябва да го получим.
Каквото сме си постлали, на това ще легнем. Жребият е хвърлен, нишките ще изплетат модела,
който сме замислили.
30. Ето защо трябва да упражняваме проницателност, така че поддържаната мисъл да не
съдържа умствен, нравствен или физически елемент, който не бихме желали да видим проявен в
живота си.
31. Проницателността е способност на ума, чрез която можем да проучим фактите и
условията в перспектива, нещо като човешки телескоп. Чрез нея разбираме както възможностите,
така и трудностите на дадено начинание.
32. Проницателността ни подготвя за препятствията, които може да срещнем. По този
начин имаме възможност да ги преодолеем, преди те да са успели да създадат проблеми.
33. Благодарение на проницателността сме в състояние да планираме към благоприятни
резултати и да концентрираме вниманието си в правилната посока, вместо по канали без
потенциал за печалба.
34. Ето защо проницателността е от първостепенна важност за развитието на всяко голямо
постижение и с нейна помощ можем да навлезем, изследваме и овладеем всяка сфера на ума.
35. Проницателността е продукт на вътрешния свят и се развива в тишина – посредством
концентрация.
36. Упражнението тази седмица се състои в концентриране върху проницателността.
Заемете обичайното положение и фокусирайте мисълта си върху факта, че да познавате
съзидателната сила на мисълта не значи да притежавате умението да мислите. Нека мисълта се
спре на факта, че познанието не се прилага само, че в действията си обикновено не се ръководим
от познание, а от установеното, от прецедента, от навика; че единственият начин да накараме
себе си да приложим познанието е с решителни, съзнателни усилия. Извикайте в ума си факта, че
неизползваното познание си отива от ума, че ползата от информацията е в приложението на
принципа. Продължавайте този ред на мисли, докато добиете достатъчно проницателност да
формулирате точна програма за приложението на този принцип във вашия конкретен въпрос.

“Мислете точно и мислите ви ще нахранят изгладнелия свят; говорете правдиво и всяка


ваша дума ще носи плод; живейте искрено и животът ви ще е верую възвишено.”
Хорейшио Бонар

Проверете наученото

141. Кое определя степента на хармония, която постигаме?


- Способността ни да поискаме и получим от всяко преживяване това, което е необходимо
за израстването ни.
142. За какво са знак препятствията и трудностите?
- За това, че или отказваме да дадем това, което вече не ни трябва, или отказваме да
приемем това, което ни трябва. Те са ни нужни в духовното израстване.
143. Как можем да прекратим появата им?
- Чрез съзнателното разбиране и сътрудничество с естествените закони.
144. Кой е принципът, по силата на който мисълта се проявява във форма?
- Законът на привличането.
145. Как се добива материалът, необходим за израстването, развиването и узряването на
идеята?
- Законът на любовта, който е съзидателният принцип на вселената, вдъхва живот на
мисълта, а законът на привличането доставя необходимата субстанция по силата на закона на
растежа.
146. Как се постигат благоприятни условия?
- Чрез поддържане единствено на благоприятни мисли.
147. Как биват предизвикани неблагоприятните условия?

56
- Като мислим, обсъждаме и визуализираме условя на оскъдица, ограничения, болести,
дисхармония. Това умствено фотографиране на погрешни представи се възприема от
подсъзнанието и законът на привличането неизбежно ще го доведе до конкретна обективна
форма. Това, че каквото посеем, това ще пожънем, е научно вярно.
148. Как можем да преодолеем всички страхове, ограничения, бедност и дисхармония?
- Като заместим грешката с принцип.
149. Как можем да разпознаем принципа?
- Посредством дълбокото осъзнаване на факта, че Истината неизменно премахва грешката.
Не е нужно да се мъчим да избутаме тъмнината – трябва само да светнем. Същият принцип се
отнася за всяка форма на негативно мислене.
150. Какво ни дава проницателността?
- Чрез нея разбираме ползата от прилагането на добитото познание. Мнозина си мислят, че
познанието автоматично ще се приложи само, което е невъзможно.

“Пред всеки човек път се разкрива


и душата велика нагоре,
а дребната надолу отива.
В мъгливата низина по средата
Останалите тихо блуждаят.
Но разкрие ли се пред човека и път нагоре,
И надолу, той сам решава
Кой път душата му да хване.”

ЧАСТ ШЕСТНАДЕСЕТА
Постигане на духовно разбиране

Вибрационните активности във вселената се управляват от закон на периодичност.


Всичко, което съществува, преминава през периоди на раждане, растеж, на узряване и западане.
Тези периоди следват Седморния закон.
Този закон на седемте обуславя дните от седмицата, фазите на луната, хармониите на
звука, светлината, топлината, електричеството, магнетизма, атомната структура. Той ръководи
живота на индивидите и народите и владее процесите в света на търговията.
Животът е растеж, а растежът – промяна. На всеки седем години навлизаме в нов цикъл.
Първите седем години са периодът на ранното детство. Вторите седем години са периодът на
детството и символизират началото на индивидуалната отговорност. Третият седемгодишен
период е юношеството. Четвъртият бележи достигането на завършен растеж. Петият е
конструктивният период, когато човек се сдобива с имущество, дом и семейство. От 35-та до 42-
ра година е периодът на реакции и промени, на свой ред последван от период на пренастройване,
приспособяване и възстановяване, така че да има готовност за новия цикъл, започващ с 50-та
година.
Мнозина смятат, че светът е на път да излезе от своя шести период, че скоро ще навлезе в
седмия, периода на пренастройване и хармония, периодът, често наричан Хилядолетието.
Онзи, който познава тези цикли, няма да се смути, когато нещата като че ли се объркат, а
ще е способен да приложи принципа, изложен в тези уроци, с пълната увереност, че един по-
висш закон неизменно контролира всички останали закони и че посредством разбирането и
съзнателното приложение на духовните закони може да обърне всяка привидна трудност в
благоприятна възможност.

1. Богатството е продукт на труда. Състоянието е следствие, не причина; слуга, а не


господар; средство, а не цел.
2. Най-общоприетото определение за богатство е, че то се състои от всички полезни и
приятни неща, притежаващ разменна стойност. Тази разменна стойност е преобладаващата
характеристика на богатството.

57
3. Когато вземем предвид колко малко богатството добавя към щастието на притежателя
му, осъзнаваме, че истинското му качество е не в използването, а в неговата разменна стойност.
4. Тази разменна стойност прави състоянието средство за осигуряване на нещата от
истинска важност, чрез които може да бъде осъществен идеалът ни.
5. Ето защо богатството не бива да се желае като крайна цел, а просто като средство за
постигане на цел. Успехът зависи от един по-висш идеал, а не от простото натрупване на
богатство и онзи, който се стреми към такъв успех, трябва да оформи идеала, който иска да
постигне.
6. Когато този идеал е формен в ума ви, начините и средствата могат да бъдат и ще бъдат
осигурени, но не бива да правите грешката да замествате целта със средството. Трябва да имате
определена, установена цел – идеал.
7. Прентис Мълфорд е казал: “Човекът на успеха е човек, притежаващ най-голямото
духовно разбиране, а всяко голямо богатство е резултат от проявата на висша, духовна сила.” За
жалост има хора, които не успяват да разпознаят тази сила. Те забравят, че майката на Андрю
Карнеги е била принудена да помага в издържането на семейството, когато са дошли в Америка...
че бащата на Хариман е бил беден свещеник със заплата от 200 долара годишно... че сър Томас
Липтън е започнал само с 25 цента. Всички те са можели да разчитат единствено на тази сила – и
тя не ги е подвела.
8. Способността да се създава зависи изцяло от духовната сила. Има три стъпки:
идеализация, визуализация и материализация. Всеки индустриален магнат зависи изключително
от тази способност. В материал в списание “Еврибоди” Хенри М. Флаглър, мултимилионер и
съдружник в компанията “Стандард ойл”, признава, че тайната на успеха му е в неговата
способност да види едно нещо в неговата завършеност. В цитираната по-долу част от интервюто
се разкриват неговите умения за визуализация, концентрация и визуализация – все духовни сили:
9. “Наистина ли виждахте всичко това? Искам да кажа, наистина ли успявахте да си
затворите очите и да видите релсите? Движещите се по тях влакове? Да чуете свирките? Дотам
ли стигахте в представите си?”
“Да.”
“Доколко бяха ясни те?”
“Бяха много ясни.”
10. Ето тук виждаме закона, причинно-следствената връзка, виждаме, че мисълта
задължително предшества и определя действието. Ако сме мъдри, ще осъзнаем изключително
важния факт, че нито за миг не може да съществува произволно условие и че човешкият живот е
резултат от систематична, хармонична последователност.
11. Успешният бизнесмен е в повечето случаи идеалист и винаги се стреми към по-високи
и по-високи стандарти. Това, което съставлява живота ни, са фините мисловни сили,
придобиващи определена форма в ежедневните ни настроения.
12. Мисълта е пластичният материал, с който изграждаме образите на нашата развиваща
се представа за живота. Употребата определя съществуването й. Както при всички останали
неща, способността ни да я признаем и използваме правилно е необходимото условие за
постигане.
13. Ненавременно дошлото богатство е предвестник на унижението и провала, защото не
можем трайно да задържим нещо, което не заслужаваме или което не сме спечелили.
14. Условията, които се проявяват във външния ни свят, съответстват на условията, които
откриваме във вътрешния. Това е резултат от действието на закона на привличането. Как тогава
да определим кое трябва да влезе във вътрешния ни свят?
15. Всичко, проникващо в ума чрез сетивата или обективния ум, ще се отпечата като
ментален образ, който ще стане модел за съзидателните енергии. Тези преживявания,
предшестващи менталния образ, са до голяма степен резултат от заобикалящата ни среда,
случайността , установено мислене и други форми на негативна мисъл, затова трябва да бъдат
подлагани на внимателен анализ, преди да бъдат подхранвани. От друга страна, всеки от нас
може да създаде собствени образи чрез своите вътрешни мисловни процеси, без да се интересува
от чуждите мисли, външните условия, средата – именно с упражнението на тази способност
можем да контролираме своята съдба, своето тяло, ум и душа.

58
16. С упражнението на тази сила отнемаме съдбата от ръцете на случайността и
съзнателно създаваме преживяванията, които желаем, защото когато осъзнаем дълбоко дадено
условие, един ден то ще се прояви в живота ни. В такъв случай е очевидно, че в крайна сметка
мисленето е основната причина в живота.
17. Следователно да контролираме мисълта си значи да контролираме обстоятелствата,
условията, средата и съдбата си.
18. Тогава как да контролираме мисълта? Какъв е процесът? Да мислим означава да
създадем мисъл, но резултатът от мисълта ще зависи от нейната форма, качество и жизненост.
19. Формата ще зависи от образа, създаден в ума. Той от своя страна ще зависи от
дълбочината на впечатлението, от важността, която се отдава на идеята, яснотата на визията и
релефността на образа.
20. Качеството на мисълта ще зависи от нейната съдържание, а то – от материала, от който
е съставен умът. Ако това е материал, изтъкан от мисли на енергичност, сила, смелост и
решителност, мисълта ще притежава тези качества.
21. И накрая, жизнеността ще зависи от чувството, с което е наситена мисълта. Ако
мисълта е конструктивна, тя ще притежава жизненост, ще расте, ще се развива и разширява. Ще
бъде съзидателна, ще привлича към себе си всичко, което е необходимо за пълното й развитие.
22. Ако мисълта е деструктивна, ще съдържа зародиша на своето собствено унищожение.
Тя ще умре, но в процеса на умиране ще донесе болест и дисхармония.
23. Именно това наричаме зло и когато сами си го навлечем, някои от нас са склонни да
приписват трудностите на върховно същество – в действителност това върховно същество е
просто умът, съществуващ в равновесие.
24. Той не е нито добър, нито лош – той просто е.
25. Нашата способност да го обособяваме във форма е способността ни да проявяваме
добро или зло.
26. Следователно доброто и злото не са реално съществуващи, а просто думи, които
използваме, за да укажем резултата от действията си – а тези действия на свой ред са
предопределени от характера на мисълта ни.
27. Ако нашата мисъл е конструктивна и хармонична, ние проявяваме добро; ако е
деструктивна и дисхармонична, проявяваме зло.
28. Ако искате да визуализирате друга среда, трябва просто да задържите идеала в ума си,
докато визията за него стане реалност. Не мислете за лица, места или неща – те нямат място в
абсолютното. Средата, която желаете, ще съдържа всичко необходимо. Подходящите лица и
неща ще се появят в подходящия момент на подходящото място.
29. Понякога е непонятно как характерът, способностите, постиженията, средата и съдбата
могат да бъдат контролирани чрез силата на визуализация, но това е точен научен факт.
30. Лесно ще откриете, че това, което мислите, определя качеството на ума и че
качеството на ума на свой ред определя вашите умствени способности. Разбираемо е тогава, че
подобряването на тези способности ще бъде естествено последвано от нарастване на
постиженията и по-голям контрол върху обстоятелствата.
31. Това ще ви даде да осъзнаете, че естествените закони действат по напълно естествен и
хармоничен начин, всичко сякаш “просто се случва”. Ако искате доказателства за този факт,
просто сравнете резултатите от усилията, които сте полагали, когато действията ви са били
потиквани от висши идеали, с тези, когато са ви водели егоистични или скрити подбуди. Други
доказателства няма да ви трябват.
32. Ако искате да предизвикате осъществяването на свое желание, създайте в ума си
картина на успеха, като съзнателно визуализирате желанието си. По този начин ще привлечете
успеха и ще го проявите в живота си посредством научни методи.
33. С очите си можем да видим само това, което съществува в обективния свят, но това,
което визуализираме, вече съществува в духовния свят и тази визуализация е реален знак за това,
което един ден ще се появи в обективния свят, ако сме верни на идеала си. Причината е проста –
визуализацията е форма на въображение. Този мисловен процес създава отпечатъци в ума, които
на свой ред пораждат представи и идеали, а те от своя страна са плановете, от които Главният
архитект ще изтъче бъдещата реалност.

59
34. Психолозите са стигнали до заключението, че има само едно сетиво – на чувството, и
че всички други сетива са само негови модификации. Ако приемем това за вярно, веднага
разбираме защо чувството е самият извор на силата, защото емоциите толкова лесно взимат връх
над интелекта и защо трябва да вложим чувство в мисълта си, ако желаем резултати. Мисълта и
чувството са непреодолима комбинация.
35. Разбира се, визуализацията трябва да бъде насочвана от волята. Трябва да
визуализираме точно това, което искаме, и да не допускаме въображението да се развихри.
Въображението е добър слуга, но лош господар и ако не е контролирано, лесно може да ни
доведе до всякакви предположения и заключения, които нямат никаква основа. Тогава сме
склонни да приемем всяко схващане, което ни звучи правдоподобно, без да го подложим на
аналитично изследване. Неизбежният резултат е умствен хаос.
36. Ето защо трябва да изграждаме само такива ментални образи, за които знаем, че са
научно верни. Подлагайте всяка идея на внимателен анализ и не приемайте нищо, което не е
научно точно. Последвате ли това указание, няма да се залавяте с нищо друго, освен с това, което
знаете, че можете да осъществите – и успехът ще увенчае усилията ви. Ето кое хората на бизнеса
наричат далновидност. До голяма степен то се покрива с проницателността и е една от големите
тайни на успеха във всички важни начинания.
37. Упражнението тази седмица се състои в това да се опитате да осъзнаете важния факт,
че хармонията и щастието са състояния на съзнанието и не зависят от притежанието на вещи.
Осъзнайте, че вещите са следствия и се появяват като резултат от правилните умствени
състояния. Затова, ако желаем материални притежания, основната ни грижа трябва да е
придобиването на умствена нагласа, която ще породи желания резултат. Тази умствена нагласа
идва с осъзнаването на нашата духовна природа и единство с вселенския ум, който е
субстанцията на всички неща. Това е научното, правилното мислене. Когато успеем да създадем
тази умствена нагласа, е сравнително лесно да осъзнаем желанието си като свършен факт.
Направим ли го, ще сме намерили Истината, която ни освобождава от всяко ограничение и липса.

“Дори човек да създаде звезда и да я пусне да кръжи на воля по орбитата си, пред Бог това
не би могло да се сравни с паметното постижение на онзи, чиято мисъл, обвита в кръг от злато,
прекосява поколенията.”
Х. У. Бийчър

Проверете наученото

151. От какво зависи богатството?


- От разбирането за съзидателната природа на мисълта.
152. В какво се състои неговото истинско качество?
- В разменната му стойност.
153. От какво зависи успехът?
- От духовната сила.
154. От какво зависи тази духовна сила?
- От използването – използването определя съществуването й.
155. Как можем да отнемем съдбата си от ръцете на случайността?
- Като постигнем дълбоко разбиране на условията, които искаме да видим проявени в
живота си.
156. Кое тогава е основното занимание в живота?
- Мисленето.
157. Защо това е така?
- Защото мисълта е духовна, следователно съзидателна. Да контролираш съзнателно
мисълта означава да контролираш обстоятелствата, условията, средата и съдбата си.
158. Кой е източникът на всяко зло?
- Деструктивното мислене.
159. Кой е източникът на всяко добро?
- Научното, правилното мислене.
160. Какво е научно мислене?

60
- Признаването на съзидателната природа на духовната енергия и способността ни да я
контролираме.

“Най-великите събития на всяка епоха са нейните най-добри мисли. В природата на


мисълта е да намери своя път към проявлението.”
Крисчън Нестел Бове

ЧАСТ СЕДЕМНАДЕСЕТА
Символи и реалност

Божеството, което човек съзнателно или несъзнателно почита, е знак за неговия


интелектуален статус. Попитайте индианеца за Бог и той ще ви опише могъщ вожд на славно
племе. Попитайте езичника и той ще ви разкаже за Бога на огъня, Бога на водата и на още какво
ли не.
Попитайте евреина и той ще ви каже за Бога на Моисей, считал за целесъобразно да
управлява с жестоки мерки – оттам и Десетте Божи заповеди; или пък за Йешуа, който водел
израелтяните в битки, изземвал собствеността на хората, убивал затворници и разрушавал
градове.
Така наречените езичници правели идоли на своите богове, но поне сред най-
интелигентните тези образи били използвани като отправна точка за умственото концентриране
върху качествата, които те желаели да проявят в живота си.
В днешния век ние хората почитаме Бога на любовта на теория, а на практика си
изграждаме идоли на богатството, властта, модата, навика и условностите. Коленичим пред тях и
ги боготворим. Концентрираме се върху тях и така те приемат външна форма в живота ни.
Ученикът, който овладее съдържанието на част седемнадесета, няма да приема символите
за реалност. Той ще се интересува от причините, а не от следствията. Ще се концентрира върху
реалностите на живота и тогава няма да бъде разочарован от резултатите.

1. Казват, че човекът “владее над всички неща”. Това владичество се установява чрез ума.
Мисълта е дейността, която контролира всеки принцип, стоящ под нея. Най-висшият принцип
поради своето превъзходство по същност и качества несъмнено определя обстоятелствата,
аспектите и зависимостта между всички неща, с които се свърже.
2. Вибрациите на умствените сили са най-фините и следователно най-мощните
съществуващи сили. За онзи, който разбира природата и трансцендентността на умствената сила,
физическата мощ губи значение.
3. Свикнали сме да гледаме вселената през обектива на петте сетива. От възприятията,
получени чрез тях, възникват нашите антропоморфични представи, но истинските представи се
добиват само чрез духовно прозрение. Това прозрение изисква ускоряване на вибрациите на ума
и се постига само когато умът е непрекъснато концентриран в определена посока.
4. Непрекъснатата концентрация означава постоянен, ритмичен поток на мисълта и е
резултат от търпелива, упорита, непроменлива и добре регулирана система.
5. Големите открития са резултат от продължителни проучвания. Математиката изисква
години на съсредоточени усилия, за да бъде изучена в дълбочина, и единствено чрез
концентрирани усилия можем да овладеем най-великата наука – тази на ума.
6. Концентрацията до голяма степен бива погрешно разбрана. Тя като че ли се свързва с
идеята за усилия и действия, когато всъщност е необходимо точно обратното. Актьорът е велик,
когато забрави себе си и напълно се идентифицира с героя си, оставяйки публиката завладяна от
реализма на изпълнението. Това е добър пример за истинската концентрация - трябва да
проявявате такъв интерес към своята мисъл, да сте толкова погълнати от идеята си, че да не
съзнавате нищо друго. Такава концентрация води към интуитивно възприятие и мигновено
прозрение в природата на обекта, върху който сте съсредоточили мисълта си.
7. Познанието е резултат от тази концентрация. Именно така са били изтръгнати тайните
на небето и земята. Именно така умът става магнит, а желанието да знаем притегля познанието,
непреодолимо го привлича и ни го предоставя.

61
8. Желанието е до голяма степен подсъзнателно. Съзнателното желание рядко
осъществява целта си, когато тя е извън непосредствения му досег. Подсъзнателното желание
събужда латентните способности на ума и трудните проблеми сякаш сами се разрешават.
9. Чрез концентрацията подсъзнателният ум бива събуден и предизвикан да действа в
която и да е посока и да ни служи за всяка цел. Практикуването на концентрация изисква контрол
на физическата, умствената и психическата същност. Всички форми на съзнание – физическа,
умствена и психическа – трябва да бъдат овладени.
10. Следователно духовната истина е контролиращият фактор. Тя ще ви направи способни
да израстете над ограничените постижения и да достигнете състояние, в което да превръщате
мисловните форми в характер и съзнание.
11. Концентрацията не означава просто да поддържаме мисли, а и да ги трансформираме в
практическа стойност. Повечето хора нямат представа за значението на концентрацията. Те
винаги искат “да имат”, но никога не се стремят “да бъдат” – а не разбират, че не могат да имат
едното без другото, че трябва първо да открият “царството”, преди да получат “нещата, които им
се добавят”. Краткотрайният ентусиазъм е безполезен. Целта се постига само с безгранична
увереност в себе си.
12. Възможно е умът да постави идеала малко по-високо и да не улучи целта, да се опита
да се издигне на неопитни криле и вместо да полети, да падне на земята – но това не е причина да
не опита пак.
13. Слабостта е единственото препятствие към умственото постигане. Отдайте слабостта
си на физически ограничения или умствена несигурност и опитайте отново. Лекотата и
усъвършенстването се добиват с повторение.
14. Астрономът съсредоточава ума си върху звездите и те му издават своите тайни.
Геологът съсредоточава ума си върху строежа на земята и така се е развила геологията. Това
важи за всичко. Хората концентрират своя ум върху проблемите на живота и резултатите са
очевидни в обширния и сложен социален ред на днешния свят.
15. Всички открития и постижения на ума са резултат от желание плюс концентрация.
Желанието е най-силната форма на действие. Колкото по-настойчиво е желанието, толкова по-
достоверно ще е разкритието. Желанието, добавено към концентрацията, ще изтръгне всяка една
от тайните на природата.
16. В осъзнаването на дълбоки мисли, в изпитването на дълбоки емоции, съответстващи
на дълбоките мисли, умът е в състояние, в което вниква в стойността на висшите неща.
17. Един миг на наситена концентрация и дълбок копнеж да станете нещо и да постигнете
може да ви отведе по-далече от години на бавни, нормални усилия. Този миг ще разхлаби
решетките на неверието, слабостта, безпомощността и омаловажаването на себе си и тогава ще
познаете радостта от преодоляването.
18. Духът на предприемачеството и оригиналността се развива с постоянство и упорство
на умствено ниво. Бизнесът учи на важността на концентрацията и насърчава решителния
характер, развива практическата проницателност и бързата преценка. Умственият елемент е
доминиращ във всяко търговско начинание, тъй като контролиращият фактор и желанието са
основната сила. Всички търговски отношения са външни проявления на желанието.
19. Много от съществените и важни качества се развиват в заниманието с търговия. Умът
става стабилен, насочен и продуктивен. Основното изискване е неговото укрепване, така че да не
се поддава на разсейващите и своенравни импулси на инстинктивния живот и по този начин
успешно да преодолее конфликта между висшата и низшата същност.
20. Всеки от нас е динамо, но само по себе си динамото е нищо. Умът трябва да задейства
динамото, тогава е полезен и енергията му определено може да бъде концентрирана. Умът е
двигател с неподозирана мощ. Мисълта е винаги действаща сила, тя е създателят и господарят на
всички обекти и събития, приемащи форма. Физическата енергия е нищо в сравнение с
всемогъществото на мисълта, защото мисълта дава възможност на човека да впрегне всички
други природни сили.
21. Вибрацията е действието на мисълта. Тя е тази, която посяга и привлича материала,
необходим за изграждането. Няма нищо тайнствено в силата на мисълта – концентрацията просто
означава, че съзнанието може да бъде фокусирано дотолкова, че да се идентифицира с обекта на

62
своето внимание. Както поетата храна е субстанцията на тялото, така умът поглъща обекта на
своето внимание и му дава живот, съществуване.
22. Ако се концентрирате върху важен въпрос, интуитивната способност ще се активира и
помощта ще дойде под формата на информация, която ще доведе до успех.
23. Интуицията стига до заключения без посредничеството на опита или паметта. Тя
разрешава проблеми, непосилни за разсъдъка, и често идва с внезапност, която поразява. Тя
разкрива търсената истина така директно, че сякаш идва от висша сила. Интуицията може да
бъде култивирана и развита. За да направим това, трябва да я признаем и оценим. Ако посрещнем
с отворени обятия своя интуитивен гост, когато дойде, той ще дойде отново. Колкото по-
сърдечно го посрещаме, толкова по-чести ще са посещенията му, но ако не му обърнем
подобаващо внимание, той ще ни навестява много рядко.
24. Интуицията идва в тишина. Великите умове често търсят усамотението. Именно в
такива условия се разрешават всички сериозни житейски проблеми. Ето защо всеки бизнесмен,
който може да си го позволи, има свой частен кабинет, където никой не го безпокои. Ако не
можете да си позволите частен кабинет, можете поне да намерите място, където всеки ден да
оставате сами по няколко минути, за да тренирате мисълта в насоката, необходима за развитието
на непреодолимата сила.
25. Помнете, че поначало подсъзнанието е всемогъщо и няма ограничение на нещата,
които може да постигне, когато му бъде дадена силата да действа. Степента на вашия успех се
определя от природата на желанието ви. Ако то е в хармония с естествения закон, с вселенския
ум, постепенно ще освободи ума и ще ви даде непобедима смелост.
26. Всяко преодоляно препятствие, всяка извоювана победа ще ви дава още повече вяра в
собствената ви сила и така ще сте още по-способни да печелите. Силата се определя от вашата
умствена нагласа – ако това е нагласа за успех и постоянно се поддържа с една неизменна цел, ще
привлечете към себе си от невидимото царство нещата, които сте поискали наум.
27. Като се поддържа в ума, мисълта постепенно ще приеме осезаема форма.
Категоричната цел задвижва причини, които потъват в невидимия свят и откриват материала,
необходим за целта ви.
28. Може да преследвате символите на силата, вместо самата сила; славата, вместо честта,
богатството вместо благосъстоянието, положението вместо служенето – във всеки от тези случаи
ще откриете обаче, че още щом ги получите, те се разпадат на прах.
29. Преждевременното богатство и положение не могат да бъдат запазени, защото не са
спечелени. Ние получаваме точно това, което даваме, и онзи, който се опитва да получи без да
даде, винаги открива, че законът на баланса безмилостно води до уравновесяване.
30. Хората винаги са се стремели към парите и други символи на силата, но с разбиране за
истинския източник на силата можем да си позволим да подминем символите. Човекът с голяма
банкова сметка открива, че няма защо вече да пълни джобовете си със злато. Така е и с онзи,
който е намерил истинския източник на силата – той вече не се интересува от нейните фалшиви
заместители.
31. Обикновено мисълта води към разгръщане навън, но може да бъде насочена и навътре,
където ще улови основните принципи на нещата – сърцевината, духа на нещата. Стигнете ли до
сърцевината на нещата, става сравнително лесно да ги разберете и управлявате.
32. Това е така, защото духът на едно нещо е самото нещо, животът в него, истинската
същност. Формата е само външното проявление на вътрешната духовна активност.
33. Упражнението тази седмица е да се концентрирате във възможно най-тясно
съответствие с метода, изложен в урока. Нека няма съзнателно усилие или действие, свързано с
целта ви. Напълно релаксирайте и отбягвайте тревожни мисли, касаещи резултата. Помнете, че
силата идва с покоя. Нека мисълта ви насочи вниманието си към обекта, докато напълно се
идентифицира с него и вие не съзнавате нищо друго.
34. Ако искате да премахнете страха, концентрирайте се върху смелостта.
35. Ако искате да премахнете оскъдицата, концентрирайте се върху изобилието.
36. Ако искате да премахнете болестта, концентрирайте се върху здравето.
37. Винаги се концентрирайте върху идеала като вече съществуващ факт. Това е
Елохимът, жизненият принцип. Той се залавя да активира причините, които управляват, насочват
и пораждат необходимата връзка, за да я доведат накрая до проявление.

63
“Мисълта е достояние на онези, които могат да я поддържат.”
Емерсън

Проверете наученото

161. Кой е истинският метод на концентрация?


- Дотолкова да се идентифицирате с обекта на вашата мисъл, че да не осъзнавате нищо
друго.
162. Какъв е резултатът от този метод на концентрация?
- Активират се невидими сили, които неизбежно пораждат условия в съответствие с
мисълта ви.
163. Кой е контролиращият фактор в този мисловен метод?
- Духовната истина.
164. Защо това е така?
- Защото естеството на желанието трябва да бъде в хармония с естествения закон.
165. Каква е практическата стойност на този метод на концентрация?
- Мисълта се трансформира в характер, а характерът е магнитът, който създава средата на
индивида.
166. Кой е контролиращият фактор във всяко търговско начинание?
- Умственият елемент.
167. Защо това е така?
- Защото умът е създателят и управителят на всички обекти и събития, приемащи форма.
168. Как действа концентрацията?
- С развиването на способностите за възприятие, мъдрост, интуиция и прозорливост.
169. Защо интуицията превъзхожда разсъдъка?
- Защото не зависи от опита или паметта и често дава решението на проблема чрез методи,
за които изобщо не подозираме.
170. До какво води преследването на символите на реалността?
- Когато ги получим, те често се превръщат в прах, защото символът е само външната
форма на вътрешната духовна активност – следователно ако не притежаваме духовната реалност,
формата изчезва.

ЧАСТ ОСЕМНАДЕСЕТА
Законът на привличането

За да израстваме, трябва да се сдобием с необходимото за израстването ни. Това става по


закона на привличането. Този принцип е единственият начин за обособяването на индивида от
вселенския ум.
Помислете само: какво би бил мъжът, ако не е съпруг, баща или брат? Ако не се
интересува от обществения, икономическия, политическия или религиозния свят? Той не би бил
нищо освен абстрактно, теоретично его. Следователно той съществува само в своята връзка
спрямо цялото, спрямо другите, спрямо обществото. Тази връзка съставлява неговата среда. И
така, той съществува в своята връзка със средата си и по никакъв друг начин.
Ето как става ясно, че индивидът е просто обособена форма на единния вселенски ум,
“който осветява всеки човек”, а така наречената индивидуалност или личност не се състои от
нищо друго освен от връзката му с цялото.
Това наричаме негова среда и тя се определя според закона на привличане. В тази част
отделяме малко повече внимание на този важен закон.

1. В мисленето на света е настъпила промяна. Тя се извършва неусетно и е по-важна от


всяка друга, която светът е преживял от упадъка на езичеството насам.
2. Настоящата революция в схващанията на всички класи, от най-издигнатите и
образовани до работниците, е безпрецедентна в човешката история.

64
3. Днес науката прави огромни открития, разкрива необятни ресурси и възможности и
такива неподозирани сили, че учените все повече се колебаят да утвърдят едни теории като
несъмнени, а други да отрекат като абсурдни или невъзможни.
4. Ражда се нова цивилизация. Условностите, догмите и прецедентът си тръгват,
заместени от визията, вярата и служенето. Оковите на традицията падат от ръцете и краката на
човечеството и с поглъщането в огъня на шлаката на материализма мисълта бива освободена и
истината изгрява в пълния си блясък пред смаяно множество.
5. Целият свят е в навечерието на ново съзнание, нова сила и ново вътрешно осъзнаване.
6. Науката разгради материята на молекули, молекулите – на атоми, атомите – на енергия.
За сър Амброуз Флеминг остана да направи обръщение пред Кралския институт, в което да
разгради тази енергия в ум. Той каза: “В своята основна същност енергията е непонятна за нас,
освен като проявление на директното действие на това, което наричаме ум или воля.”
7. Този ум обитава вътре и е основата на всичко. Той е както в материята, така и в духа.
Той е Духът на вселената, който поддържа, вдъхва енергия и изпълва всичко.
8. Всяко живо същество е винаги поддържано от този всемогъщ разум. Разликата в живота
на отделните индивиди до голяма степен се определя от степента, в която те проявяват този
разум. Така животното стои по-горе от растението, а човека – по-горе от животното. Откриваме,
че нарастващото проявление на този разум намира израз в способността на индивида да
контролира формите на действие и така съзнателно да се приспособява към средата си.
9. Именно това приспособяване занимава великите умове и то се състои просто в
признаването на съществуващ ред във вселенския ум, тъй като е добре известно, че този ум ще
ни се подчини точно толкова, колкото преди това ние му се подчиним.
10. Признаването на естествените закони ни позволи да преодолеем времето и
пространството, да се устремим в небесата, да накараме стоманата да се носи по водата. Колкото
по-голяма е степента на проява на разума, толкова по-голямо ще е признаването ни на тези
естествени закони и по-голяма ще е силата, която притежаваме.
11. Когато осъзнава аз-а като индивидуализация на вселенския разум, индивидът е в
състояние да контролира онези форми на разум, които все още не са достигнали същото ниво на
осъзнаване. Те не знаят, че вселенският разум изпълва всички неща и е готов да бъде призован за
действие. Не знаят, че той откликва на всяко искане, затова са приковани към закона своето
същество.
12. Мисълта е съзидателна, а принципът, на който се основава законът, е неизменен и е в
природата на всички неща. Но тази съзидателна сила не възниква в индивида, а във вселенския
ум, който е източникът на всички енергии и субстанции. Индивидът е просто проводникът за
разпределение на тази енергия.
13. Индивидът е просто средството, чрез което вселенският ум създава различните
комбинации, водещи до формирането на явленията. Това формиране зависи от закона на
вибрацията, според който различните скорости на движение в първичната субстанция създават
нови субстанции само в определени, точни съотношения.
14. Мисълта е невидимата връзка, чрез която индивидът установява общение с вселенския
ум, ограниченото – с Безграничното, видимото – с Невидимото. Мисълта е магията, която
превръща човека в същество, което мисли, знае, чувства и действа.
15. Както с подходящия апарат окото има възможност да открие безчет светове,
отдалечени на милиони километри, така с подходящото разбиране човекът получи възможността
да общува с вселенския ум, източника на силата.
16. Разбирането, което повечето от нас притежават, е полезно толкова, колкото и телефон
без жици. Всъщност в повечето случаи то не е нищо повече от възприето убеждение, което не
значи абсолютно нищо. Диваците на Канибалските острови вярват в нещо, но това нищо не
доказва.
17. Единственото убеждение, притежаващо стойност, е това, което е било поставено на
изпитание и се е разкрило като факт. То вече не е убеждение, а е жива Вяра, Истината.
18. Тази Истина е била изпитана от стотици хиляди хора, за да бъде открито, че тя е
истина в степента, в която е полезен използвания при изпитанието апарат.

65
19. Човек не може да очаква да види звездите, отдалечени на милиони километри, без
достатъчно силен телескоп. Науката е постоянно заета да създава все по-големи и мощни
телескопи и като награда открива нови и нови сведения за небесните тела.
20. Същото важи за разбирането: хората непрестанно усъвършенстват своите методи на
общуване с вселенския ум и неговите безкрайни възможности.
21. Вселенският ум проявява себе си в обективния свят по силата на принципа на
привличане, което всеки атом усеща към всеки друг атом в безброй степени на интензивност.
22. Именно на този принцип на съчетаване и привличане нещата се обединяват. Това е
принцип с универсално приложение и е единственият начин за осъществяване целта на
съществуването.
23. Процесът на израстване използва по прекрасен начин този универсален принцип.
24. За да израстваме, трябва да добиваме това, което е съществено за растежа ни, но тъй
като във всеки един момент ние сме завършена мисловна цялост, тази завършеност ни позволява
да получаваме само когато даваме. Ето защо растежът има за условие двупосочното действие и
на ментално ниво всяко нещо привлича себеподобното, менталните вибрации откликват само в
границите на своята вибрационна хармония.
25. Следователно е очевидно, че мислите за благоденствие ще откликнат само на подобни
мисли. Богатството на индивида се определя от това, което е той вътрешно. Оказва се, че
вътрешното богатство е тайната на привличане на богатство във външния свят. Способността да
създава е истинският източник на изобилие за индивида. Ето защо онзи, който влага сърцето си в
своята работа, неизбежно ще постигне безграничен успех. Той ще дава и ще продължава да дава
и колкото повече дава, толкова повече ще получава.
26. Големите финансисти на Уолстрийт, индустриални магнати, държавници, големите
корпоративни адвокати, изобретатели, лекари, писатели – с какво всеки от тях допринася за
общото човешко щастие, ако не със силата на мисълта си?
27. Мисълта е енергията, задействаща закона на привличането, който рано или късно води
до проявлението й.
28. Вселенският ум е статичен ум, субстанция в състояние на равновесие. Той получава
форма чрез нашата способност да мислим. Мисълта е динамичната фаза на ума.
29. Силата зависи от от осъзнаването й. Ако не я използваме, ще я изгубим – а ако не я
осъзнаваме, не можем да я използваме.
30. Използването на силата зависи от вниманието, тоест концентрацията. Степента на
внимание определя способността ни да добием познание – което е просто друга дума за сила.
31. Знае се, че вниманието е отличителна черта на гениалността. Култивирането на
вниманието зависи от практиката.
32. Стимулът за вниманието е интересът. Колкото по-голям е интересът, толкова е по-
голямо е вниманието; колкото по-голямо е вниманието, толкова по-голям е интересът – действие
и реакция. Започнете като внимавате. Не след дълго ще сте събудили интереса. Този интерес ще
привлече още внимание, а то на свой ред ще предизвика още по-голям интерес и т.н. Тази
практика ще ви помогне да култивирате способността за внимание.
33. Тази седмица се концентрирайте върху силата си да създавате. Търсете прозрение и
възприятие. Опитайте се да намерите логична основа за вярата, която е във вас. Нека мисълта ви
разгледа факта, че човекът като физическо същество живее, движи се и съществува, заобиколен
от въздуха, поддържащ целия органичен живот, че за да живее, той трябва да диша. Нека след
това мисълта се спре на факта, че като духовно същество човекът също живее, движи се и
съществува сред подобна, но по-фина енергия, от която несъмнено зависи животът му; че както
във физическия свят животът не може да приеме форма, преди семето да е посято, и плодът не
може да е различен от своя произход, така в духовния свят не може да бъде създаден ефект,
докато не бъде посято семето, а плодът ще зависи от неговата природа. Ето защо резултатите,
които добивате, зависят от вашето възприемане на закона в могъщата сфера на причинността,
най-висшата еволюция на човешкото съзнание.

“В ума ми няма мисъл, но той е склонен


бързо да се превърне в сила
и организира действието

66
на цял куп способи.”
Емерсън

Проверете наученото

171. Как се измерва разликата между животите на отделните индивиди?


- Чрез степента на разум, който проявяват.
172. По силата на кой закон индивидът може да контролира други форми на разум?
- По силата на признаването на аз-а като индивидуализация на вселенския разум.
173. Къде се заражда съзидателната способност?
- Във вселенския ум.
174. Как вселенският ум създава форми?
- Чрез индивида.
175. Коя е връзката между индивида и вселенския ум?
- Мисълта.
176. Кой е принципът, по силата на който се осъществява средството за съществуване?
- Законът на любовта.
177. Как намира израз този принцип?
- Чрез закона на растежа.
178. От какво зависи законът на растежа?
- От реципрочното действие. Индивидът е завършен и това му позволява да получи само
когато дава.
179. Какво два той?
- Мисъл.
180. Какво получава?
- Мисъл, която е субстанция в равновесие и непрестанно бива обособявана във форма
посредством мислите ни.

“Мислите разкриват характера дори в по-голяма степен от външните действия.”


Уилям Плумър

ЧАСТ ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Храна за ума

Страхът е мощна мисловна форма. Той парализира нервните центрове и така засяга
кръвообращението, а това на свой ред парализира мускулната система. Става ясно, че страхът
засяга цялото ни същество – тялото, мозъка и нервите, тоест въздейства едновременно на
физическо, умствено и мускулно ниво.
Разбира се, начинът да преодолеем страха е да осъзнаем силата си. Коя е тази мистериозна
жизнена енергия, която наричаме сила? Не знаем. Нито пък знаем какво представлява
електричеството. Знаем обаче, че като следваме изискванията на закона, управляващ
електричеството, то става наш послушен слуга и осветява домовете и градовете ни, задвижва
машините ни и ни служи по още много полезни начини.
Същото важи за жизнената сила. Макар да не знаем какво представлява тя, и може би
никога няма да разберем, ние знаем, че тя е първична енергия, която се проявява чрез нашето
живо тяло, и че като се придържаме към законите и принципите, които я обуславят, можем да се
отворим за още по-мощен поток от тази жизнена енергия и така да изразяваме възможно най-
висшата степен на умствена, нравствена и духовна продуктивност.
Този урок ще ви предложи много прост начин да развиете тази жизнена сила. Ако
приложите на практика изложената тук информация, скоро ще развиете усещането за сила, което
винаги е било отличителната черта на гениалността.

1. Търсенето на истината вече не е приключение, извършвано напосоки, а систематичен


процес с логично действие. Всяко преживяване получава глас в определянето на решението.

67
2. Търсейки истината, ние търсим първопричината. Знаем, че всяко човешко преживяване
е следствие; в такъв случай, ако успеем да установим причината и открием, че можем съзнателно
да я контролираме, следствието, тоест преживяването, също ще е под контрола ни.
3. Тогава животът няма да е играчка в ръцете на съдбата, човекът няма да бъде рожба на
участта, а ще владее своята съдба както капитанът своя кораб и машинистът своя влак.
4. Всички неща са неизменно разтворими в един и същи елемент и след като могат така да
преминават едно в друго, от това следва, че те са винаги във връзка помежду си, затова не може
да има противопоставяне.
5. Във физическия свят има безброй контрасти и в името на удобството можем да им
дадем отличителни наименования. Всички неща имат размери, цветове, нюанси или пък цели.
Има Северен полюс и Южен полюс, вътрешно и външно, видимо и невидимо – но всички тези
изрази служат единствено да се внуши контраст между противоположностите.
6. Това са наименования, дадени на две части от една величина. Двете противоположности
са относителни, те не са отделни единици, а две части, два аспекта, на цялото.
7. В света на ума откриваме същия закон. Говорим за невежество и познание, но
невежеството е просто липса на познание, следователно то е просто дума, изразяваща
отсъствието на познание – само по себе си то няма своя първопричина.
8. В света на етиката откриваме същия закон – говорим за добро и лошо, но доброто е
реалност, нещо осезаемо, докато лошото е просто негативно състояние, отсъствие на доброто.
Понякога злото се смята за много истинско състояние, но то няма първопричина, няма жизнена
сила, няма живот. Знаем това, тъй като то винаги може да бъде унищожено от доброто – както
Истината унищожава грешката, а светлината премахва тъмнината, така с появата на доброто
злото изчезва. Следователно в света на етиката съществува един-единствен принцип.
9. Абсолютно същия закон откриваме в духовния свят – говорим за ум и материя като за
две отделни цялости, но една по-дълбока проницателност ще разрие, че има само един действащ
принцип – и това е Умът.
10. Умът е реалното, вечното. Материята е в непрестанна промяна. Знаем, че в хода на
милиардите години един век е като ден. Ако застанем насред големия град и разходим поглед по
безбройните извисяващи се сгради, пътища, автомобили, светлини и всички други удобства на
цивилизацията, може би ще си спомним, че преди 100 години нищо от това не е съществувало, а
ако застанем на същото място след още сто години, най-вероятно ще видим малко от тях
останали.
11. Този закон на промяната откриваме и в животинското царство. Милиони животни
идват и си отиват, а продължителността на живота им е няколко години. В света на растенията
промяната е още по-бърза. Много растения и почти всички треви имат живот не повече от една
година. В света на неорганичната материя очакваме да намерим нещо по-трайно, но докато
гледаме на пръв поглед твърдата земя, си спомняме, че тя се е издигнала от океана. Виждаме
огромната планина, а разбираме, че на това място някога е имало езеро. И докато стоим в
благоговение пред величествените скали около долината Йосемайт, лесно можем да проследим
пътя на ледниците, които някога са отнесли всичко.
12. Тук сме в присъствието на непрестанна промяна и знаем, че тази промяна е просто
еволюцията на вселенския ум, великият процес, в който всичко постоянно бива създавано
наново; осъзнаваме, че материята е просто форма, която умът приема, следователно е просто
условие. Материята няма принцип. Умът е единственият принцип.
13. И така стигаме до познанието, че умът е единственият принцип, който действа във
физическия, умствения, нравствения и духовния свят.
14. Знаем също така, че този ум е статичен, той е в покой. Знаем още, че способността на
индивида да мисли е неговата способност да въздейства на вселенския ум и да го превръща в
динамичен, или ум в движение.
15. За това е нужно да се достави гориво под формата на храна, защото човек не може да
мисли, без да яде. Ето че се оказва, че дори духовна активност като мисленето не може да бъде
превърната в източник на удоволствие и полза, ако не се използват и материални средства.
16. Както се иска енергия, за да се натрупа електричество и да се превърне то в динамична
сила, както са нужни слънчевите лъчи, за да предоставят енергия за поддържането на растението,

68
така е нужна енергия под формата на храна, за да може индивидът да мисли и по този начин да
въздейства върху вселенския ум.
17. Независимо дали знаете или не знаете, че мисълта постоянно – вечно – търси да се
изрази, приемайки форма, остава си факт това, че ако мисленето ви е мощно, конструктивно и
позитивно, то ще се отрази в състоянието на вашето здраве, бизнес и среда. Ако мислите ви са
слаби, критични, деструктивни, като цяло негативни, това ще се прояви в тялото ви като страх,
тревожност и нервност; във финансите ви – като оскъдица и ограничения, в средата ви – като
дисхармонични условия.
18. Богатството от всякакво естество е рожба на силата. Притежанията са ценни само
когато носят сила. Събитията са значими само когато оказват въздействие. Всичко е сила в
дадена форма и степен.
19. Познанието за причина и следствие, разкрито в законите, управляващи
електричеството, химическия афинитет и гравитацията, дава възможност на човека да планира и
изпълнява решително и смело. Тези закони се наричат природни закони, защото управляват
физическия свят, но силата не е само физическа; има и умствена, нравствена и духовна сила.
20. Какво друго са училищата и университети, ако не електроцентрали за умствена
енергия, места, където се развива умствената сила?
21. Както много електроцентрали захранват огромните машини, в които суровината се
превръща в предмети, улесняващи нашето съществуване, така електроцентралите за умствена
енергия събират суровината и я култивират и развиват в сила, далеч превъзхождаща всички
природни сили, колкото и чудни да са те.
22. Коя е тази суровина, която се натрупва в хилядите електроцентрали за умствена
енергия по целия свят и се развива в силата, контролираща всяка друга сила? В своята статична
форма това е умът, а в динамична – мисълта.
23. Тази сила е превъзхождаща, защото съществува на по-висше ниво, защото
благодарение на нея човекът е открил закона, чрез който да впрегне тези приказни сили на
природата и да ги накара да вършат работата на стотици, хиляди хора.
24. Субстанцията, от която са създадени всички неща, е безкрайна по количество. Знаем,
че светлината се движи със скорост 299 792 458 м/сек, знаем, че има звезди, които са толкова
далече, че на светлината, идваща от тях, й трябват 2 000 светлинни години, за да стигне до нас. И
тъй като светлината се движи на вълни, ако етерът, по който тези вълни пътуват, не е навсякъде,
светлината няма да дойде. От това можем само да заключим, че тази субстанция, етерът или
суровият материал, присъства в цялата вселена.
25. Как тогава той се проявява във форма? В електротехниката батерията се създава, като
се свържат противоположните полюси на цинка и медта, което поражда поток от единия към
другия и така осигурява енергия. Същият процес се повтаря по отношение на всяка полярност и
тъй като всяка форма просто зависи от скоростта на вибрация и последващите отношения между
атомите, ако искаме да променим формата на проявление, трябва да променим полярността. Това
е принципа на причинността.
26. За упражнението тази седмица трябва да се концентрирате, но истински, да бъдете
дотолкова погълнати от обекта на мисълта си, че да не съзнавате нищо друго. Правете това по
няколко минути всеки ден. Щом отделяте нужното време, за да ядете и така да поддържате
тялото си, защо да не отделите време и за усвояване храната за ума?
27. Нека мисълта се задържи върху факта, че външността е измамна. Земята не е плоска,
нито е неподвижна. Небето не е купол. Слънцето не се движи около земята. Звездите не са малки
точки светлина, а материята, която някога е била приемана за твърда, се оказва, че е в състояние
на постоянно движение.
28. Опитайте се да осъзнаете, че е близо денят – светлината му вече се вижда, – когато
формите на мислене и действие ще трябва да бъдат приспособени към бързо увеличаващото се
познание за функционирането на вечните принципи.

“Безмълвната мисъл е в края на краищата най-могъщият деятел в човешките дела.”


Чанинг

Проверете наученото

69
181. Как противоположностите биват поставени в контраст?
- Като получават отличителни наименования като вътре и вън, горе и долу, светло и
тъмно, добро и лошо.
182. Това отделни цялости ли са?
- Не, те са части, аспекти на едно Цяло.
183. Кой е единственият съзидателен принцип във физическия, умствения и духовния
свят?
- Вселенският ум, или вечната енергия, от която произлизат всички неща.
184. Каква е връзката ни с този съзидателен принцип?
- Нашата способност да мислим.
185. Как се задейства този съзидателен принцип?
- Мисълта е семето, което води до действие, а действието – до форма.
186. От какво зависи формата?
- От скоростта на вибрация.
187. Как може да се промени скоростта на вибрация?
- Чрез действието на ума.
188. От какво зависи това действие на ума?
- От полярността – действие и противодействие – между индивида и вселенския ум.
189. В индивида или във вселенския ум се заражда съзидателната енергия?
- Във вселенския ум, но той може да я прояви само чрез индивида.
190. Защо е необходим индивидът?
- Защото вселенският ум е статичен и има нужда от енергия, която да го задейства. Това се
осигурява чрез храната, която се превръща в енергия, която на свой ред дава възможност да
индивида да мисли. Когато индивидът спре да яде, той спира да мисли и повече не може да
въздейства върху вселенския ум. Вследствие на това няма повече действие и противодействие,
тогава вселенският ум е само чист ум в статична форма – ум в покой.

ЧАСТ ДВАДЕСЕТА
Духът на нещата

От много години произходът на злото е обект на безкрайни дискусии. Богословите ни


казват, че Бог е Любов и е вездесъщ. Ако това е така, значи няма място, където Бог да не е. В
такъв случай къде е злото, Сатаната, адът? Нека видим:
Бог е дух.
Духът е съзидателният принцип на вселената.
Човекът е създаден по божи образ и подобие.
Следователно човекът е духовно същество.
Единствената активност, която притежава духът, е мисловната способност.
Следователно мисленето е съзидателен процес.
Следва, че всички форми са резултат от мисловния процес.
Разрушението на формите трябва също да е резултат от мисловния процес.
Нереалните образи на форми са резултат от съзидателната сила на мисълта, като при
хипнозата.
Привидните образи на форми са резултат от съзидателната сила на мисълта, като при
спиритуализма.
Всички изобретения, организации и конструктивни действия са резултат от съзидателната
сила на мисълта, като при концентрацията.
Когато съзидателната сила на мисълта се проявява за благото на човечеството, наричаме
резултата добро.
Когато съзидателната сила на мисълта се проявява по деструктивен начин, във вреда на
хората, наричаме резултата зло.
Това показва произхода и на доброто, и на злото – те са просто думи, измислени, за да
изразят природата на резултата от съзидателния процес, процеса на мислене.

70
Мисълта неизменно предшества и предопределя действието. Действието предшества и
предопределя условието.
Част двадесета ще хвърли повече светлина върху този важен въпрос.

1. Духът на едно нещо е това нещо. Той е неизменно установен, непроменлив, вечен.
Вашият дух сте вие. Без духа бихте били нищо. Той става активен, когато признаете него и
възможностите му.
2. Може да имате цялото богатството на света, но ако не го признавате и не го използвате,
то няма да има стойност. Същото е с вашето духовно богатство – ако не го познаете и използвате,
то ще е безполезно. Единственото условие на духовната сила е използването, тоест признаването
й.
3. Всички велики неща идват с осъзнаването им. Скиптърът на силата е съзнанието и
мисълта е неговият пратеник, който непрестанно оформя реалностите от невидимия свят в
условия и обстоятелства в обективния свят.
4. Мисленето е истинското занятие на живота. Силата е резултатът. Във всеки момент вие
разполагате с магическата сила на мисълта и съзнанието. Какви резултати очаквате, докато
оставате в неведение за силата, която владеете?
5. При това положение ограничавате своята реалност до повърхностни условия и се
превръщате в товарно животно за онези, които мислят, които признават своята сила, които знаят,
че ако не сме склонни да мислим, ще трябва да работим и колкото по-малко мислим, толкова
повече ще трябва да работим и по-малко ще получаваме за работата си.
6. Тайната на силата е съвършено разбиране на принципите, силите, методите и
комбинациите на ума и съвършено разбиране на нашето взаимоотношение с вселенския ум.
Добре е да помним, че този принцип е неизменен. Ако това не беше така, той нямаше да е
надежден. Всички принципи са неизменни.
7. Тази солидност е вашата възможност. Вие сте нейният активен признак, каналът за
нейната активност. Вселенският ум може да действа само посредством индивида.
8. Когато започнете да разбирате, че същността на вселенския ум е във вас – сте самият
вие – започвате да правите неща и да чувствате своята сила. Тя е горивото, което подклажда
въображението, запалва факлата на вдъхновението, дава жизненост на мисълта, помага ви да се
свържете с всички невидими сили на вселената. Тази сила ви прави способни да планирате и
осъществявате решително и смело.
9. Усещането за нея обаче ще дойде само в тишина, това изглежда е условието,
необходимо за всички велики цели. Вие сте визуализиращо същество. Въображението е вашата
работилница. Там трябва да бъде визуализиран идеалът ви.
10. Тъй като съвършеното разбиране на природата на тази сила е основно условие за
проявлението й, визуализирайте целия метод отново и отново, така че да сте способни да го
използвате винаги когато случаят го изисква. Няма по-мъдро нещо от това да последваме метода,
с помощта на който да разполагаме с вдъхновението на всемогъщия вселенски ум по всяко време.
11. Дори и да не осъзнаем този вътрешен свят и така да го изключим от съзнанието си, той
пак ще си остане основната реалност във всичко съществуващо. А когато се научим да го
разпознаваме не само в себе си, но във всички хора, събития, неща и обстоятелства, ще сме
открили “Царството божие”, което, казват, е “вътре” в нас.
12. Неуспехите ни са резултат от действието на същия този принцип. Той е неизменен;
действието му е точно, няма отклонения. Ако мислим за липса, ограничения, дисхармония, ще
открием плодовете им навсякъде. Ако мислим за бедност, нещастие, болести, мислите пратеници
ще отнесат съдебните известия със същата готовност, с която биха отнесли всяка друга мисъл – и
резултатът ще е също толкова сигурен. Ако се боим от предстоящо нещастие, ще можем да
кажем в един глас с Йов: “Това, от което се боях, ме връхлетя.” Ако в мислите си сме жестоки
или невежи, ще привлечем резултатите от своето невежество.
13. Ако бъде разбрана и правилно използвана, силата на мисълта става най-
забележителното средство за спестяване на труд, за което можем да мечтаем; но когато не е
разбрана или е неправилно използвана, както вече стана ясно, резултатът в повечето случаи е
бедствен. С помощта на тази сила можете уверено да предприемате неща, на пръв поглед
невъзможни, защото тази сила е тайната на вдъхновението и гениалността.

71
14. Да се изпълните с вдъхновение означава да излезете от утъпкания път, от рутината,
защото необикновените резултати изискват необикновени средства. Когато признаем единството
на всички неща и осъзнаем, че силата идва отвътре, ние се свързваме с източника на
вдъхновението.
15. Вдъхновението е умението да се попива, изкуството на себеосъзнаването, на
настройването на индивидуалния ум в хармония с вселенския, на включването на правилния
механизъм в източника на силата, на обособяването във форма на безформеното, на
превръщането в проводник за потока на безграничната мъдрост, на визуализирането на
съвършенството, на осъзнаването, че Всемогъществото е навсякъде и във всичко.
16. Разбирането, вникването във факта, че безграничната сила е вездесъща, следователно
присъства както в много голямото, така и в много малкото, ще ни помогне да усвоим същността
й. А с още по-дълбокото разбиране на факта, че тази сила е духът, следователно е неделима, ще
сме способни да усещаме присъствието й навсякъде и по всяко време.
17. Разбирането на тези факти – първоначално интелектуално, после и емоционално – ще
ни даде възможност да черпим от дълбините на този океан от безгранична сила. Само
интелектуално разбиране не е достатъчно – трябва да бъдат задействани емоциите. Без чувство
мисълта е студена. Нужното съчетание е мисъл плюс чувство.
18. Вдъхновението идва отвътре. Необходима е тишина, сетивата трябва да бъдат
омиротворени, мускулите – релаксирани, покоят – култивиран. Когато по този начин постигнете
усещане за спокойствие и сила, ще сте готови да получите информацията, вдъхновението,
мъдростта, нужна за развитието на целта ви.
19. Не бъркайте тези методи с прилаганите от ясновидеца, те нямат нищо общо.
Вдъхновението е умението да приемаме и спомага за добиването на най-доброто. Ваша основна
задача в живота е да разберете и овладеете тези невидими сили, вместо да позволявате те да
владеят и управляват вас. Силата предполага служене. Вдъхновението значи сила. Да разберете и
приложите метода на вдъхновението означава да станете свръхчовек.
20. Можем да живеем в изобилие, ако с всяко вдишване поемаме съзнателно и това
намерение. В случая това условие е много важно, тъй като намерението насочва вниманието, а
без вниманието ще добиете единствено резултатите, които постигат всички останали –
предлагането съответства на търсенето.
21. За да си осигурите по-голямо предлагане, вашето търсене трябва да нарасне и когато
съзнателното нарастване на търсенето доведе до съответното предлагане, ще откриете, че на вас
самия ви се предлага повече живот, повече жизнена енергия.
22. Причината не е трудна за разбиране, но това е още едно от основните тайнства на
живота, които като че ли повечето хора не оценяват. Ако за себе си постигнете това осъзнаване,
ще откриете, че то е една от великите реалности.
23. Казват ни, че “в Него живеем, движим се и съществуваме”, че “Той” е Дух и “Той” е
Любов, така че с всяко вдишване ние поемаме в себе си този живот, тази любов и дух. Това е
праничната енергия, праничният етер. Без него не можем да съществуваме дори за миг. Той е
космичната енергия, животът в слънчевия сплит.
24. Всеки път, когато поемем дъх, изпълваме дробовете си с въздух и същевременно
обновяваме тялото с този праничен етер, който е самият живот. По този начин имаме
възможността да установим съзнателна връзка с Живота, Разума, Субстанцията.
25. Познаването на вашата връзка и единство с принципа, управляващ вселената, и на
простия метод за съзнателно постигане на това единство, ви дава научно разбиране на закона,
чрез действието на който можете да се освободите от всяка болест, оскъдица и ограничение.
Всъщност той ви прави способни да поемете през ноздрите си “дъха на живота”.
26. Този “дъх на живота” е свръхсъзнателна реалност. Той е същността на “Аз съм”. Той е
чисто “съществуване”, субстанцията на вселената, и съзнателното ни единство с него ни прави
способни да го локализираме и така да упражняваме способностите на тази съзидателна енергия.
27. Мисълта е съзидателна вибрация и качеството на създадените условия ще зависи от
качеството на мисълта ни, тъй като човек не може да изразява способности, които не притежава.
Трябва да “бъдем”, преди да можем да “направим”, а да “направим” можем само в степента, в
която “сме” – а това, което “сме”, зависи от това, което “мислим”.

72
28. Всеки път, когато мислите, пораждате причинно-следствена верига, която ще
предизвика условие в строго съответствие с качеството на мисълта, дала началото му. Мисълта,
която е в хармония с вселенския ум, ще доведе до съответните условия. Мисълта, която е
деструктивна, дисхармонична, ще породи отговарящите й резултати. Може да използвате
мисълта конструктивно или деструктивно, но неотменният закон няма да ви позволи да засадите
мисъл от единия вид и да наберете плода на другия. Имате свободата да използвате тази чудна
съзидателна сила по свое желание, но трябва да приемете последствията.
29. Това е опасността от така наречената сила на волята. Някои хора си мислят, че със
силата на волята могат да принудят този закон да действа, че могат да посеят мисли от един вид
и посредством “волята” да пожънат плодовете на друг вид. Фундаменталният принцип на
съзидателната сила обаче е във вселенския ум, следователно идеята да го принудим да се
съобрази с желанията ни по силата на индивидуалната ни воля е обърната наопаки представа. За
кратко може да ни се стори, че тя води до успех, но по принцип е обречена на провал, тъй като
противодейства на самата сила, която се стреми да използва.
30. В случая индивидът се опитва да принуждава Вселенския ум – ограниченото изпада в
конфликт с Безграничното. Благоденствието ни ще бъде най-трайно, когато съдействаме
съзнателно на неспирното движение напред на Великото цяло.
31. Упражнението тази седмица се състои в това да навлезете в тишината и да се
концентрирате върху това, че “В Него ние живеем, движим се и съществуваме” е научно точен
факт! Че вие СТЕ, защото Той Е, че ако Той е вездесъщ, значи Той е във вас; че ако Той е всичко
във всичко, значи вие сте в Него! Че Той е Духът, а вие сте направени по “Негов образ и
подобие” и че единствената разлика между Неговия дух и вашия е в степента, че частта трябва да
е от същия вид и качество като цялото. Когато ясно осъзнаете това, ще сте намерили тайната на
съзидателната сила на мисълта, ще сте открили произхода и на доброто, и на злото, тайната на
приказната сила на концентрацията, ключа към разрешението на всеки проблем, независимо дали
засягащ физическото състояние, финансовото положение или средата ви.

“Способността да мислим последователно, задълбочено и ясно е отявленият, смъртен враг


на грешките и гафовете, суеверията, ненаучните теории, безразсъдните убеждения, необуздания
ентусиазъм, фанатизма.”
Хадок

Проверете наученото

191. От какво условие зависи силата?


- От признаването и използването й.
192. Какво е признаването?
- Съзнание.
193. Как осъзнаваме силата?
- Чрез мислене.
194. Тогава кое е основното занятие в живота?
- Правилното научно мислене.
195. Какво е правилно научно мислене?
- Способността да настроим своите мисловни процеси в хармония с вселенската воля. С
други думи, да си съдействаме с естествените закони.
196. Как се постига това?
- С постигане на съвършено разбиране на принципите, силите, методите и комбинациите
на ума.
197. Какво представлява вселенският ум?
- Той е основният факт на цялото съществувание.
198. Коя е причината за всички ограничения, болести, оскъдица и дисхармония?
- Причината е в същия този закон, който действа безотказно и винаги поражда условия в
съответствие с мисълта, която ги е породила или създала.
199. Какво е вдъхновението?
- Умението да осъзнаем, че Всемогъщото е навсякъде и във всичко.

73
200. От какво зависят условията, които се проявяват в живота ни?
- От качеството на нашата мисъл, защото това, което правим, зависи от това, което сме – а
това, което сме, зависи от това, което мислим.

“Познанията без мисъл са напразни усилия. Мисълта без познания е опасна.”

ЧАСТ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА


Да мислим пространно

Имам удоволствието да ви представя част двадесет и първа. Тук ще разберете, че една от


тайните на успеха, един от методите за постигане на победа, едно от завоеванията на вселенския
ум е да мислим пространно. Ще откриете и, че всичко, което задържим в съзнанието си за даден
период от време, се отпечатва върху подсъзнанието и така се превръща в модел. Него
съзидателната енергия ще вплете в живота и средата ни. В това се съдържа чудната сила на
молитвата.
Знаем, че вселената се управлява от закон, че за всяко следствие трябва да има причина и
че една и съща причина при едни и същи условия неизменно ще предизвика едно и също
следствие. Следователно, ако молитвата е получила отговор, тя винаги ще бъде изпълнявана.
Няма как това да не е така – в противен случай вселената би била не космос, а хаос. Ето защо
изпълняването на молитвата е подвластно на закон и този закон е точен, определен и научен,
също като законите на гравитацията и електричеството. Неговото разбиране пренася основите на
християнството от сферата на суеверието и лековерието върху твърдата земя на научната
обоснованост.
За жалост сравнително малко са хората, които знаят как да се молят. Те разбират, че
съществуват закони, ръководещи електричеството, математиката и химията, но по някаква
необяснима причина никога не им хрумва, че съществуват и духовни закони, които също са
категорични, научни и точни и действат с неизменна прецизност.

1. Истинската тайна на силата е съзнанието за сила. Вселенският ум е безусловен. Ето


защо колкото повече осъзнаваме своето единство с този ум, толкова по-малко ще осъзнаваме
условията и ограниченията и с избавлението си от тези условия ще осъзнаем безусловното. Вече
сме свободни!
2. Още щом осъзнаем неизчерпаемата сила на вътрешния свят, започваме да ползваме тази
сила, да прилагаме и развиваме по-големите възможности, дошли с това разпознаване, защото
всичко, което забележим, неизменно се проявява в обективния свят – получава осезаемо
изражение.
3. Това е така, защото безграничният ум, от който всичко води началото си, е един и
неделим и всеки индивид е проводник за проявлението на вечната енергия. Посредством
мисленето ние въздействаме върху вселенската субстанция и това, което мислим, е това, което се
създава в обективния свят.
4. Резултатът от това откритие е забележителен и означава, че умът е необикновен по
качество, безграничен по количество и съдържа безброй възможности. Да осъзнаем тази сила
значи да станем “проводник под напрежение”, ефектът е същият като да допрем обикновена
жица до такава, по която тече ток. Вселенският ум е проводникът под напрежение. Той съдържа
достатъчно мощност, за да посрещне всяка ситуация, която се появи в живота на всеки един
индивид. Когато индивидуалният ум докосне вселенския, той получава цялата сила, която му
трябва. Това е вътрешният свят. Науката признава реалността на този свят – и от това признаване
зависи силата.
5. Способността да премахваме несъвършените условия зависи от действието на ума, а
действието на ума зависи от осъзнаването на силата. Ето защо колкото по-осъзнати сме за
единството си с източника на силата, толкова по-голяма щ е способността ни да контролираме и
овладяваме всички условия.
6. Големите идеи имат склонността да отстраняват по-малките, затова е добре да
поддържате идеи, които са достатъчно големи да противодействат и унищожат всички малки или
нежелани тенденции. Това премахва многобройните дребни и досадни препятствия от пътя ви.

74
Освен това започвате да усещате присъствието на един по-голям мисловен свят, увеличавате
своите умствени способности и сте в състояние да постигнете нещо стойностно.
7. Това е една от тайните на успеха, един от методите за постигане на победата, едно от
завоеванията на вселенския ум. Той мисли пространно. Съзидателните енергии на ума се справят
с еднаква лекота както с малките, така и с големите ситуации. Умът е еднакво присъстващ в
безкрайно голямото и в безкрайно малкото.
8. Когато осъзнаем тези факти, свързани с ума, разбираме как можем да предизвикаме в
живота си което и да е условие, като създадем съответстващите условия в съзнанието. Защото
всичко, задържало се известно време в съзнанието, се отпечатва върху подсъзнанието и така
става модел, който съзидателната енергия ще вплете в живота и средата ни.
9. По този начин се създават условията и човек открива, че животът му е просто
отражение на преобладаващите мисли в ума му, на цялостната умствена нагласа. Тогава той
разбира, че науката на правилното мислене е науката, която включва всички други науки.
10. От тази наука научаваме, че всяка мисъл създава отпечатък в ума, че тези отпечатъци
пораждат умствени тенденции, а те от своя страна – характер, умствени способности и цел, и че
съчетаното действие на характер, способности и цел определя преживяванията, които ще
срещнем в живота.
11. Тези преживявания се появяват по силата на закона на привличането. Благодарение на
него срещаме във външния свят това, което съответства на нашия вътрешен свят.
12. Преобладаващите мисли, или умствената нагласа, е магнитът, а според закона
подобните неща се привличат. В резултат на това умствената нагласа неизменно ще привлече
условията, които отговарят на природата й.
13. Тази умствена нагласа е нашата личност и е съставена от мислите, които сме създавали
в ума си. Ето защо, ако искаме да променим условията, трябва да променим мисленето си; това
на свой ред ще промени умствената ни нагласа, а тя – личността ни; оттам ще се променят
хората, условията и преживяванията, които ще срещаме в живота си.
14. Промяната на умствената нагласа обаче не е лесна работа – и все пак с упорити усилия
това може да се постигне. Умствената нагласа има за модел снимките, фотографирани върху
мозъка; ако не харесвате образите, унищожете негативите и създайте нови снимки. Това е
изкуството на визуализацията.
15. Щом направите това, ще започнете да привличате нови неща, които ще съответстват
на новите снимки. За да направите това: Отпечатайте в ума си съвършена картина на желанието,
което искате да приеме форма в живота ви, и продължавайте да поддържате тази картина в ума
си, докато резултатите бъдат постигнати.
16. Ако желанието е такова, че изисква проявата на решителност, способност, талант,
смелост, сила или друга духовна сила, тези неща са от първостепенна важност в картината,
затова ги вградете в нея – те са животът на картината, чувството, което в съчетание с мисълта
създава неустоимия магнетизъм, притеглящ към вас нужните ви неща. Давайки живот на
картината, те й дават растеж – а задействан ли е растежът, резултатът на практика е гарантиран.
17. Смело се стремете към най-висшите постижения във всичко, което е възможно да
предприемете, защото силите на ума са винаги готови да спомогнат за превръщането на
целенасоченото желание в дела, постижения и събития.
18. Добра илюстрация на действието на тези сили на ума е начинът, по който се формират
всички наши навици. Правим нещо, повтаряме го, отново и отново, докато то стане лесно и едва
ли не автоматично. Същото правило важи за разрушаването на който и да е навик и най-вече на
лошите – спираме да правим нещо, после го избягваме отново и отново, докато напълно се
освободим от него. И ако понякога не успяваме, това не е повод да губим надежда, защото
законът е безусловен и непобедим и признава всяко наше усилие, всеки наш успех, дори когато
усилията и успехите ни са периодични.
19. Възможностите, които този закон ви дава, са неограничени. Имайте смелостта да
повярвате в своя идеал. Помнете, че природата е пластична и податлива към идеала. Мислете за
него като за свършен факт.
20. Истинската битка на живота е битка на идеите. В тази битка малцинството е срещу
мнозинството – от едната страна е конструктивната, съзидателна мисъл, а от другата –

75
деструктивната, негативна мисъл. Съзидателната мисъл се владее от идеала, пасивната мисъл –
от проявленията. И от двете страни има учени, образовани и делови хора.
21. От съзидателната страна са хората, които прекарват живота си в лаборатории, пред
микроскопи и телескопи, рамо до рамо с първенците в търговския, политическия и научния
живот. От негативната страна са хората, които прекарват времето си в изследване на закона и
прецедентите, които бъркат религията с теологията, държавниците, които смятат, че правото е на
страната на силните, и милионите, които предпочитат прецедента пред прогреса, които все
гледат назад, а не напред, които виждат външния свят, но не знаят нищо за вътрешния.
22. В края на краищата съществуват само тези две категории и всеки трябва да заеме
мястото си или от едната, или от другата страна, да избере дали да върви напред или назад. Няма
неподвижност в свят, който е в непрестанно движение. Опитът за неподвижност насърчава и
принуждава към произволни и нехармонични проявления на закона.
23. Това, че се намираме в период на преход, се доказва от неспокойствието, видно
навсякъде. Човешкото недоволство е като тътена на небесната артилерия, който започва с ниски,
заплашителни тонове и се засилва, докато звукът запрескача от облак на облак и светкавицата
разцепи въздуха и земята.
24. Тези, които стоят на най-предните постове в индустриалния, политическия и
религиозен свят, се обръщат с тревожен зов един към друг. Опасността и несигурността на
позицията, която заемат и се опитват да задържат, с всеки миг стават все по-явни. Зората на
новата епоха неизбежно възвестява, че съществуващият ред на нещата не може да продължава.
25. Основният въпрос между стария и новия строй, нерешеният социален проблем е
изцяло свързан с убеждението в умовете на хората, касаещо природата на вселената. Когато
осъзнаят, че трансцендентната сила на духа, или космическия ум, е във всеки индивид, ще е
възможно постановяването на закони, които ще взимат предвид свободата и правата на
мнозинството, а не привилегиите на малцинството.
26. Докато хората възприемат космичната сила като сила, несвойствена на човечеството,
ще е сравнително лесно една мнима привилегирована класа да управлява като наместници на
Бога, въпреки негодуванието на народа. Ето защо истинският стремеж на демокрацията е да
възвеличи и освободи божествеността на човешкия дух и да признае, че силата идва единствено
отвътре; че никое човешко същество няма повече сила от друго, освен когато тя доброволно му
се предоставя. Старият строй се опитваше да ни внуши, че законът е над законотворците – в това
се корени социалното престъпление във всички свои форми на привилегии и неравноправие на
личността, на институционализиране на фаталистичната доктрина за богоизбраността.
27. Божественият ум е вселенският ум. Той не прави изключения, няма любимци, не
действа, воден от капризи, гняв, ревност или ярост; нито пък може да се повлияе от ласкателства
и придумване да даде на някого нещо, което той смята, че е необходимо за щастието или дори за
съществуването му. Божественият ум не прави изключения в полза на който и да е индивид. Но
когато индивидът разбере и осъзнае своето единство с вселенския принцип, ще изглежда така,
сякаш той бива облагодетелстван, тъй като ще е открил източника на здравето, богатството и
силата.
28. Упражнението тази седмица изисква да се концентрирате върху Истината. Опитайте да
осъзнаете, че истината ще ви освободи – тоест, че никой не може да попречи на вашия съвършен
успех, когато се научите да прилагате научните методи и принципи на правилното мислене.
Осъзнайте, че проявявате във външна форма своите присъщи душевни сили. Осъзнайте, че
тишината предлага винаги достъпна и почти неограничена възможност да се пробудите за най-
висшето възприятие на Истината. Опитайте да разберете, че самото Всемогъщество е абсолютна
тишина – всичко друго е промяна, активност, ограничение. Ето защо мисловната концентрация в
тишина е истинският метод за достигане, пробуждане и дори изразяване на приказната
потенциална сила на вътрешния свят.

“Възможностите за трениране на мисълта са безкрайни, последствията – трайни – и


въпреки това малцина си правят труда да насочат мислите си по канали, които ще им донесат
полза, като вместо това оставят всичко на случайността.”
Орисън Мардън

76
Проверете наученото

201. В какво се състои истинската тайна на силата?


- В осъзнаването на силата, защото всичко, което осъзнаем, неминуемо се проявява в
обективния свят и получава осезаемо изражение.
202. Кой е източникът на тази сила?
- Вселенският ум, от който произхождат всички неща и който е единен, неделим.
203. Как се проявява тази сила?
- Чрез индивида, всеки индивид е проводник, по който тази енергия намира обособена
форма.
204. Как можем да се свържем с това Всемогъщество?
- Мисленето е нашата способност да въздействаме на тази вселенска енергия, а това, което
мислим, е това, което се създава в обективния свят.
205. Какъв е резултатът от това откритие?
- Резултатът е удивителен, тъй като разкрива безпрецедентни и неограничени
възможности.
206. Тогава как можем да премахнем несъвършените условия?
- Като осъзнаем своето единство с източника на силата.
207. Кое е едно от отличителните качества на вселенския ум?
- Пространното мислене. Вселенският ум поддържа идеи, достатъчно големи да
противодействат и унищожат всички дребни и досадни препятствия.
208. Как се появяват в живота ни преживяванията?
- Чрез закона на привличане.
209. Кое определя как ще действа този закон?
- Цялостната ни умствена нагласа.
210. Кой е основният проблем между стария и новия строй?
- Основният проблем е убеждението по отношение природата на вселената. Старият строй
се опитва да се придържа към фаталистичната доктрина за богоизбраност. Новият строй признава
божествения произход на индивида и демократичните взаимоотношения между хората.

ЧАСТ ДВАДЕСЕТ И ВТОРА


Духовните семена

В тази част ще откриете, че мислите са духовни семена, които когато се посадят в


подсъзнанието, са склонни да покълват и израстват, но за жалост плодът им често не ни е по
вкуса.
Различните форми на възпаление, парализа, нервност и други болестни състояния
обикновено са проявление на страх, тревога, мъчително безпокойство, ревност, омраза и т.н.
Жизнените процеси се извършват по два ясно очертани метода – първият се състои в
поемането и използването на хранителен материал, нужен за изграждането на клетките; вторият –
в разграждането и изхвърлянето на отпадъчния материал.
Животът се базира на тези две активности – конструктивна и деструктивна – и тъй като
храната, водата и въздухът са единствените необходими елементи за изграждането на клетките,
логично би било проблемът с удължаването на живота да не е много труден.
Колкото и странно да изглежда, причината за всички болести, с малки изключения, е
втората, деструктивната активност. Отпадъчният материал се натрупва и насища тъканите, което
води до автоинтоксикация. Тя може да бъде частична или цялостна. В първия случай смущението
е локално, във втория засяга цялата система.
В такъв случай за излекуването на болестите трябва да увеличим притока и
разпределението на жизнената енергия из цялата система и това може да бъде направено само
като отстраним мислите на страх тревога, ревност, омраза и всякакви други деструктивни мисли,
които износват и разрушават нервите и жлезите, контролиращи отделянето и изхвърлянето на
отровните отпадъчни вещества.

77
Питателната храна и подсилващите средства не могат да дадат живот, защото те са само
вторични проявления на жизнената сила. Първичното проявление на живот и начинът да се
свържете с него са обяснени в тази част.

1. Познанието е безценно, защото с неговото приложение можем да направим бъдещето си


такова, каквото искаме да бъде. Когато осъзнаем, че характерът, средата, способностите и
физическото ни състояние в настоящето са резултат от минали модели на мислене, ще започнем
да оценяваме познанието.
2. Ако здравословното ни състояние не е такова, каквото бихме желали, трябва да
изследваме своя начин на мислене. Нека си спомним, че всяка мисъл създава отпечатък върху
ума; всеки отпечатък е семе, което ще потъне в подсъзнанието и ще създаде тенденцията да
привлича други подобни мисли – и докато се усетим, ще имаме реколта, която ще трябва да
приберем.
3. Ако тези мисли съдържат болестотворни микроби, ще пожънем болест, разруха,
слабост, неуспех. Въпросът е: Какво мислим, какво създаваме, каква трябва да е реколтата?
4. Ако става дума за физическо състояние, което е необходимо да се промени, от полза ще
е законът, управляващ визуализацията. Изградете умствен образ на физическо съвършенство,
задръжте го в ума, докато бъде абсорбиран от съзнанието. Мнозина са елиминирали хронични
заболявания по този начин за няколко седмици, а хиляди са победили и унищожили всякакви
форми на физически смущения за броени дни, понякога за минути.
5. Умът упражнява контрол над тялото чрез закона на вибрацията. Знаем, че всяко
умствено действие е вибрация. Знаем също, че всички форми са просто начини на движение,
скорост на вибриране. Ето защо всяка една вибрация мигновено променя всеки атом в тялото,
оказвайки въздействие върху всяка клетка и предизвиквайки цялостна химична промяна във
всяка група клетки.
6. Всичко във вселената е това, което е, поради своята степен на вибриране. Променете
тази степен на вибриране и ще промените природата, качеството и формата. Необятната
панорама на природата, видима и невидима, е в непрестанна промяна именно поради промяната
на степента на вибрация. Тъй като мисълта е вибрация, ние също можем да упражняваме тази
сила. В състояние сме да променяме вибрацията и така да предизвикаме всяко състояние, което
желаем да се прояви в тялото ни.
7. Всички ние използваме тази сила по всяко време. Проблемът е, че повечето от нас го
правят несъзнателно и така пораждат нежелателни резултати. Трябва да я използваме
интелигентно и да пораждаме само желани резултати. Това не бива да е трудно, тъй като всички
сме имали достатъчно преживявания, за да знаем кое предизвиква приятни усещания в тялото и
кое – неприятни.
8. Нужно е само да се консултираме с опита си. Когато мисълта ни е била възвишена,
прогресивна, конструктивна, смела, блага, благородна, изобщо привлекателна, сме активирали
вибрации, които са породили определени резултати. Когато мисълта ни е била изпълнена със
завист, омраза, ревност, критичност или друга от стотиците форми на дисхармония,
активираните вибрации са носели резултати от друг характер и всяка от тези вибрационни
скорости, ако е била поддържана, е кристализирала във форма. В първия случай резултатът е бил
умствено, нравствено и физическо здраве, във втория – болест и липса на хармония.
9. Ето че можем да разберем нещо за силата, която умът притежава върху тялото.
10. Обективният ум оказва определени въздействия върху тялото, които лесно се познават.
Например някой ви казва нещо, което намирате за особено абсурдно, и започвате да се смеете
така, че цялото ви тяло се тресе – което показва, че мисълта има контрол над мускулите; или пък
чувате нещо, което събужда съчувствието ви и очите ви се пълнят със сълзи – което показва, че
мисълта контролира жлезите в тялото. Когато пък се разгневите от казаното, кръвта оцветява
лицето ви – което показва, че мисълта контролира кръвообращението. Но тъй като тези
преживявания са все резултат от действието на обективния ум върху тялото, ефектът има
временен характер и скоро отминава, без да промени ситуацията.
11. Нека видим как се различава действието на подсъзнателния ум. Получавате
нараняване; хиляди клетки незабавно започват работа по излекуването; за няколко дни или
седмици всичко е завършено. Може да счупите кост. Няма хирург на земята, който да е в

78
състояние да спои частите. Разбира се, той може да намести костта, но субективният ум веднага
ще започне процеса по спояване и не след дълго костта ще е здрава като преди. Поглъщате
отрова; субективният ум веднага ще открие опасността и ще положи яростни усилия да я
елиминира. Може да се заразите с опасен бацил – субективният ум мигновено ще започне да
изгражда стена около засегнатата област и да унищожава инфекцията, абсорбирайки я в белите
кръвни телца, които ще осигури за целта.
12. Тези процеси на подсъзнателния ум обикновено се извършват без нашето знание и
нареждане и стига да не се намесваме, резултатът ще е отличен; но тъй като тези милиони
клетки, работещи по възстановяването, са надарени с разум и откликват на мисълта ни, те често
са парализирани и обезсилени от нашите мисли на страх, съмнение и мъчителна тревожност. Те
са като армия от работници, готови да се заловят с важна работа, но всеки път едва щом
започнат, се обявява стачка или пък плановете се променят, докато накрая те се обезсърчат и
”вдигнат ръце”.
13. Пътят към доброто здраве се базира на закона на вибрацията, който е основата на
цялата наука. Този закон се задейства от ума, от вътрешния свят. Това е въпрос на индивидуални
усилия и практика. Нашият свят на сила е вътре. Ако сме съобразителни, няма да пилеем време и
усилия в опити да се занимаваме със следствията във външния свят, който е само отражение.
14. Вместо това винаги ще откриваме причината във вътрешния свят. И като променяме
причината, ще променяме следствието.
15. Всяка клетка в тялото ви притежава разум и ще откликне на вашето нареждане.
Клетките са творци и ще сътворят точно този модел, който вие им дадете.
16. Следователно когато пред субективния ум бъдат поставени образи на съвършенство,
съзидателните енергии ще построят съвършено тяло.
17. Мозъчните клетки са конструирани по същия начин. Качеството на мозъка се обуславя
от умственото състояние, от умствената нагласа, така че ако към субективния ум се предават
нежелателни настроения, те на свой ред ще бъдат прехвърлени на тялото. Оттук става ясно, че
ако искаме тялото да проявява здраве, сила и жизненост, това трябва да бъде доминиращата
мисъл.
18. Знаем, че всеки елемент в човешкото тяло е резултат от определена степен на
вибрация.
19. Знаем, че действието на ума е степен на вибрация.
20. Знаем, че по-високата степен на вибрация управлява, променя, контролира или
унищожава по-ниската.
21. Знаем, че степента на вибрация се определя от характера на мозъчните клетки.
22. И накрая, знаем как да създаваме тези клетки.
23. Следователно знаем как да извършим всяка физическа промяна в тялото, която
желаем, и след като разполагаме с дотук действащо познание за силата на ума, сме си дали
сметка, че практически няма ограничение за способността ни да се настроим в хармония с
естествения закон, който е всемогъщ.
24. Това влияние или контрол на ума върху тялото среща все по-широко разбиране и днес
много лекари разглеждат въпроса с най-сериозно внимание. Д-р Албърт Т. Шофилд, написал
няколко важни книги по темата, казва: “Въпросът за терапията на ума все още бива пренебрегван
в медицинските съчинения като цяло. В книгите по физиология не се споменава за централната
контролираща сила, която управлява тялото за негово добро, а за властта на ума над тялото се
говори рядко.”
25. Без съмнение много лекари лекуват нервните болести с функционален произход мъдро
и успешно, но според нас познанието, което те демонстрират, не е преподавано в университета,
нито научено от книгите, а е интуитивно и емпирично.
26. Това не бива да е така. Силата на менталната терапия трябва да бъде предмет на
задълбочено, обособено и научно обучение във всеки медицински университет. Бихме могли да
продължим да разглеждаме подробно въпроса за погрешното лечение, или липсата на такова, и
да опишем катастрофалните последици в тези случаи на небрежност, но това е много неприятна
задача.
27. Няма съмнение, че малцина пациенти осъзнават колко много могат да направят за себе
си. Болният може сам да ръководи своята терапия, успокоявайки тревожния ум с мисли на

79
радост, надежда, вяра и любов или като увлича ума в редовна умствена работа и му предлага
възможности, върху които да се съсредоточи, отклонявайки мисълта от болестта.
28. За упражнението тази седмица се концентрирайте върху прекрасния стих на Тенисън:
29. “Говори с Него, Той те чува,
това е среща между дух и дух,
по-близо е Той от поетия дъх,
по-непосредствено свързани сте
от едната ръка с другата.”
30. После се опитайте да осъзнаете, че когато действително “говорите с Него”, сте в
контакт с Всемогъщото. Това осъзнаване и признаване на всемогъщата сила бързо ще унищожи
всяка форма на болест и страдание и ще ги замени с хармония и съвършенство.
31. После си спомнете, че според някои хора болестите и страданията са пратени от Бога –
ако това е така, значи всеки лекар, хирург, всяка медицинска сестра въстава срещу Божията воля
и болниците и санаториумите са места, където се проявява бунт, а не милосърдие. Разбира се,
твърдението бързо се разкрива като абсурдно, въпреки че все още мнозина поддържат тази идея.
32. Нека мисълта ви се спре на факта, че до неотдавна теологията се опитваше да внуши
съществуването на невъзможен Творец, който създава същества, способни да грешат, а после ги
наказва да страдат вечно за тези грехове. Неизбежният резултат от подобен род удивително
невежество, разбира се, е пораждането на страх, вместо любов, и след две хиляди години на
такава пропаганда днес теологията усърдно се е захванала да се извинява заради християнството.
33. Тогава много лесно ще оцените идеалния човек, човека, направен по образ и подобие
на Бога, и ще разберете ума, от който всичко произхожда и който създава и поддържа всичко
съществуващо.

“Всички сме просто части от едно изумително цяло,


на което Бог е душата,
а Природата – тяло.”
Поуп

“Възможността следва възприятието, действието следва вдъхновението, растежът следва


познанието, величието следва напредъка. Духовното е винаги първо, после идва
трансформацията в безкрайните и неограничени възможности за постижение.”

Проверете наученото

211. Как могат да бъдат елиминирани болестите?


- Като се настроим в хармония с естествения закон, който е всемогъщ.
212. Какъв е процесът на настройване в хармония?
- Осъзнаването, че човекът е духовно същество и че този дух неизменно е съвършен.
213. Какъв е резултатът?
- Съзнателното признаване на това съвършенство – отначало интелектуално, а после и
емоционално – води до неговото проявление.
214. Защо това е така?
- Защото мисълта е духовна, следователно съзидателна. Затова, като установява взаимна
връзка със своя обект, тя го проявява.
215. Кой естествен закон действа тук?
- Законът на вибрацията.
216. Защо управлява той?
- Защото по-високата степен на вибрация овладява, изменя, контролира или унищожава
по-ниската степен на вибрация.
217. Призната ли е като цяло системата за ментална терапия?
- Да, милиони хора в тази страна се възползват от нея под една или друга форма.
218. Какъв е резултатът от мисловна система?
- За пръв път в човешката история най-висшата способност на човека да разсъждава може
да бъде удовлетворена от нагледна истина, която бързо се разпространява по целия свят.

80
219. Приложима ли е тази система към други форми на търсене и предлагане?
- Тя ще отговори на всяко човешко изискване и потребност.
220. Научна или религиозна е тази система?
- И двете. Истинската наука и истинската религия са сестри близначки. Където отиде
едната, другата неизменно я следва.

ЧАСТ ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА


Законът на успеха е да служим

В тази част ще откриете, че парите са вплетени в цялостната тъкан на съществуването ни;


че законът на успеха е в служенето; че получаваме това, което даваме – ето защо да даваме
трябва да бъде привилегия за нас.
Вече знаем, че мисълта е съзидателната активност зад всяко конструктивно начинание.
Ето защо не бихме могли да дадем нещо с по-голяма практическа стойност от мисълта си.
Съзидателната мисъл изисква внимание, а способността за внимание, както вече
открихме, е оръжието на свръхчовека. Вниманието развива концентрацията, а концентрацията
развива духовната сила. Духовната сила е най-могъщата сила във вселената.
Това е науката, която обхваща всички други науки. Изкуството, което повече от всяко
друго е приложимо към човешкия живот. В овладяването на тази наука и изкуство има
възможност за постоянен напредък. Това усъвършенстване не се постига за шест дни, нито за
шест седмици или шест месеца. Това е работа за цял живот. Липсата на движение напред е
движение назад.
Поддържането на позитивни, конструктивни и неегоистични мисли неизбежно ще има
трайни последици за добро. Балансирането е основният принцип във вселената. Природата
непрестанно се стреми към равновесие. Когато нещо се изпрати, нещо друго трябва да се получи,
иначе ще се образува вакуум. Съблюдавайки това правило, със сигурност ще се
облагодетелствате в такава степен, че това напълно да оправдае усилията ви в тази посока.

1. Паричното съзнание е умствена нагласа. То е отворената врата към артериите на


търговията. То е възприемчива нагласа. Желанието е притеглящата сила, която задвижва потока,
а страхът е основното препятствие, което спира или напълно обръща посоката на потока,
отдалечавайки го от нас.
2. Страхът е полярната противоположност на паричното съзнание. Той е бедняшкото
съзнание и тъй като законът е неизменен, ние получаваме точно това, което даваме. Ако се боим,
ще получим това, от което се боим. Парите са вплетени в цялостната тъкан на съществуването
ни. Те привличат най-добрите мисли на най-добрите умове.
3. Правим пари, като създаваме приятелства, и разширяваме своя кръг от приятели, като
правим пари за тях, като им помагаме, като им услужваме. В такъв случай първият закон на
успеха е служенето, което на свой ред има за основа почтеността и справедливостта. Онзи, който
не е честен в намерението си, е просто невежа, той не е успял да разбере фундаменталния закон
на обмяната и повече от сигурно е, че ще загуби. Може и да не го знае, може да си мисли, че
побеждава, но е обречен на провал. Той не може да излъже Безграничното. Законът на
равновесието ще изиска от него око за око, зъб за зъб.
4. Силите на живота са подвижни. Те са съставени от нашите мисли и идеали, които на
свой ред се моделират във външна форма. Важното е да поддържаме ума си отворен за новото, да
разпознаваме възможностите, да се интересуваме по-скоро от пътя, отколкото от целта, да
търсим удоволствието по-скоро в преследването, отколкото в притежаването.
5. Можете да се превърнете в магнит за парите, но преди това трябва да помислите как
можете да правите пари за другите. Ако притежавате нужната проницателност да забелязвате и
използвате възможностите и благоприятните условия и да разпознавате кое си струва, ще сте в
състояние да се възползвате от тях – но най-големият успех ще дойде, когато имате възможност
да помагате на другите. Това, което носи полза на вас, трябва да носи полза на всички.
6. Благородната мисъл е изпълнена със сила и жизненост, а егоистичната мисъл съдържа
семето на разложението – такава мисъл ще се разпадне и изчезне. Велики финансисти като
Морган са просто канали за разпределението на богатството. Огромни количества пари идват и

81
си отиват, но еднакво опасно би било да се спре и изтичането, и приходът им. И двата края
трябва да останат отворени. Така най-големият ни успех ще дойде с осъзнаването, че да даваме е
също толкова съществено, колкото и да получаваме.
7. Ако признаем всемогъщата сила – източникът, от който получаваме всичко, ще
настроим съзнанието си към нея по такъв начин, че постоянно ще привличаме всичко, което ни е
необходимо, и ще открием, че колкото повече даваме, толкова повече получаваме. Даването в
случая се изразява в служене. Банкерът дава парите си, търговецът – стоката си, авторът –
мисълта си, занаятчията – умението си. Всички имат нещо, което да дадат, но колкото повече
дават, толкова повече получават и колкото повече получават, толкова повече имат възможност да
дават.
8. Финансистът получава много, защото дава много. Той мисли. Той много рядко е човек,
който оставя някой друг да мисли вместо него. Той иска да знае как ще бъдат гарантирани
резултатите. Трябва да му покажете и когато успеете да го направите, той ще предостави
средствата, от които стотици и хиляди хора може да се облагодетелстват; и неговият успех ще е
толкова по-голям, колкото по-голям успех постигнат те. Морган, Рокфелер, Карнеги и други не
са забогатели, защото са влагали пари в неспособни хора – напротив, именно защото с парите си
са помагали на други хора, те са станали най-богатите хора в най-богатата страна на земята.
9. Обикновеният човек е лишен от задълбочено мислене. Той приема чуждите идеи и ги
повтаря като папагал. Не е трудно да твърдим това, трябва само да си представим начина, по
който се формира общественото мнение. Именно това послушно отношение от страна на
голямото мнозинство, което сякаш няма нищо против да остави няколко души да мислят вместо
него, е дало възможност на тези малцина в много страни да узурпират подстъпите към властта и
да държат в покорство милиони хора. Съзидателното мислене изисква внимание.
10. Силата на вниманието се нарича концентрация и се управлява от волята. Ето защо
трябва да откажем да се концентрираме или да мислим за друго, освен за нещата, които желаем.
Мнозина постоянно концентрират мисълта си върху тъжни неща, загуби и дисхармонични
състояния. И тъй като мисълта е съзидателна, логично следва, че тази концентрация неизбежно
води до още повече загуба, тъга и дисхармония. Как би могло да е другояче? От друга страна,
когато в живота ни се появи успех, печалба или друго желано състояние, концентрацията върху
неговото въздействие естествено ще го умножи. Оттук следва, че изобилието води до още по-
голямо изобилие.
11. Начинът да използваме разбирането на този принцип в деловия свят е обяснен от г-н
Аткинсън в “Напреднала мисъл”. Той казва:
12. “Каквото и друго да е или да не е, Духът трябва да бъде смятан за същността на
съзнанието, субстанцията на ума, реалността в основата на всяка мисъл. И тъй като всички идеи
са фази на активността на съзнанието, ума или мисълта, от това следва, че само и единствено в
духа се открива основният факт, истинското нещо, истинската идея.”
13. Имайки предвид това, нима не е основателно да твърдим, е истинското разбиране на
духа и неговите закони на проявление са най-практичното нещо, което практичният човек може
да се надява да намери? Нима не е сигурно, че ако само осъзнаят този факт, практичните хора по
света “ще си потрошат краката” в желанието да стигнат там, където ще могат да се сдобият с това
познание за законите на духовното? Тези хора не са глупаци. Трябва само да проумеят този
фундаментален факт, за да тръгнат в посоката на онова, което е същността на всяко постижение.
14. Нека ви дам конкретен пример. Тук в Чикаго познавам мъж, когото винаги бях смятал
за голям материалист. В живота си той бе отбелязал няколко успеха, а също и няколко
поражения. Последния път, когато говорих с него, той направо я беше закъсал, като се има
предвид предишното му финансово състояние. Изглеждаше така, сякаш наистина бе изчерпал
възможностите си, тъй като отдавна не беше в първа младост и идеите не му хрумваха така лесно
и често, както някога.
15. Та той ми каза горе-долу следното: “Знам, че всички неща в бизнеса, които носят
успех, са резултат от мисълта, всеки глупак знае това. В момента май ми липсват мисли и добри
идеи. Но ако това учение за всемогъществото на ума е вярно, за индивида би трябвало да е
възможно да постигне директна връзка с безграничния ум, а в него би трябвало да са всичките
добри идеи, които човек с моята смелост и опит може да приложи на практика в бизнеса и да
постигне голям успех. Звучи ми добре и ще взема да пробвам.”

82
16. Това се случи преди около две години. Онзи ден отново чух за въпросния човек.
Докато разговарях с мой приятел, го попитах: “Какво стана с приятеля ни Х? Успя ли да си стъпи
на краката ?” Приятелят ми ме погледна с учудване: “Нима не знаеш за големия му успех? Той е
управител на компанията ... (назовавайки концерн, който бе постигнал феноменален успех през
последните година и половина и благодарение на своята реклама е известен от единия до другия
край на страната, както и в чужбина.) Той е човекът, дал ГОЛЯМАТА ИДЕЯ на концерна. Вече е
направил половин милион и бързо напредва към милиона – всичко това за година и половина.”
Не бях направил връзка между този човек и въпросното начинание, въпреки че знаех за
удивителния успех на компанията. Историята е вярна и гореспоменатите факти ни най-малко не
са преувеличени.
17. Е, какво ще кажете за това? Лично на мен ми се струва, че човекът действително е
направил “директна връзка” с безграничния ум – с Духа – и когато го е открил, го е накарал да
работи за него. “Използвал го е в своя бизнес.”
18. Надявам се, че това не ви звучи като светотатство и богохулство, не такова е
намерението ми. Махнете загатването за личност, или уголемен образ на човешката природа, от
представата за “Безграничното” и ще останете с представата за безгранична сила-присъствие,
квинтесенцията на която е съзнанието – всъщност Духът. И тъй като този човек също трябва да
бъде приет като проявление на духа, няма нищо светотатско в идеята той, който е Духът, да е
постигнал такава хармония със своя източник, че да е в състояние да прояви и най-малката
степен на неговата сила. Всички ние много или малко правим това, когато използваме ума в
посоката на съзидателно мислене. Този човек е направил повече, подходил е по изключително
“практически” начин.
19. Не съм го питал за този негов подход, макар че имам намерение да го направя при
първа възможност. Той обаче не само е черпел от безграничния запас за идеите, които са му
трябвали (и които са ядрото на успеха му), но и е използвал съзидателната сила на мисълта, като
е изградил идеалистичен модел на това, което се е надявал да прояви в материална форма, и е
внасял промени и подобрения от време на време – започвайки с едни по-общи очертания в посока
към завършения детайл. По моя преценка това са фактите в случая, съдейки не само от спомените
за разговора ни преди две години, но и от сходството с преживяванията на други бележити хора,
постигнали подобни проявления на съзидателната мисъл.
20. Онези, които не харесват идеята да използват помощта на безграничната сила в своята
работа в материалния свят, трябва да помнят, че ако Безграничното имаше и най-малките
възражения в това отношение, въпросният успех никога нямаше да се случи. Безграничното е
напълно способно да се грижи за себе си.
21. Духовността е практична, много практична, дълбоко практична. Тя дава познанието,
че Духът е Истинското нещо, Единственото нещо и че материята е нещо пластично, което Духът
може да създава, моделира, манипулира, оформя според желанието си. Духовността е най-
практичното нещо на света – единственото наистина и напълно практично нещо, което
съществува!
22. Тази седмица се концентрирайте върху факта, че човек не е тяло с дух, а дух с тяло и
че именно затова неговите желания не могат да му донесат трайно удовлетворение, ако не са
насочени към духовното. Следователно парите нямат друга стойност освен тази да породят
условията, които желаем – и тези условия са неизменно хармонични. Хармоничните условия
изискват да няма оскъдица, затова ако изглежда, че има такава, трябва да осъзнаем, че идеята на
парите – душата на парите – е служенето и когато тази мисъл приеме форма, към вас ще се
отворят канали, по които да получавате, и с удовлетворение ще знаете, че духовните методи са
напълно практични.

“Ние открихме, че преднамереното, систематично мислене в посока към дадена цел


развива тази цел до завършена форма, така че можем да сме напълно сигурни в резултата на
нашия динамичен експеримент.”
Франсис Ларимър Уорнър

Проверете наученото

83
221. Кой е първият закон на успеха?
- Служенето.
222. Как можем да бъдем от най-голяма полза?
- Като поддържаме отворено съзнание. Като се интересуваме повече от пътя, отколкото от
целта, повече от преследването на целта, отколкото от притежаването й.
223. Какъв е резултатът от егоистичната мисъл?
- Тя съдържа семето на своето разложение.
224. Как ще постигнем своя най-голям успех?
- Като признаем факта, че да даваш е също толкова важно, колкото и да получаваш.
225. Защо финансистите често постигат голям успех?
- Защото мислят сами.
226. Защо във всички страни по света мнозинството е послушно и очевидно доброволно
оръдие в ръцете на малцина?
- Защото мнозинството оставя на тези малцина да мислят вместо него.
227. До какво води съсредоточаването на мислите върху тъгата и загубата?
- До повече тъга и повече загуба.
228. До какво води съсредоточаването на мисълта върху печалбата?
- До повече печалба.
229. Използва ли се този принцип в света на бизнеса?
- Това е единственият принцип, който се използва и може да се използва; няма друг.
Фактът, че той може да се използва несъзнателно, не променя положението.
230. Кое е практическото приложение на този принцип?
- Фактът, че успехът е следствие, а не причина и ако искаме да гарантираме желаното
следствие, трябва да установим причината – идеята, мисълта – която поражда следствието.

“Подхранвайте своя ум с велики мисли. Вярата в героичното създава героите.”


Дизраели

ЧАСТ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА


Алхимия

Тази част е последният урок. Ако сте практикували всяко от упражненията в продължение
на няколко минути всеки ден, ще сте открили, че можете да получите от живота точно това, което
искате, като първо заложите в живота това, което искате. Тогава вероятно ще се съгласите с
ученика, който каза: “Мисълта е направо поразителна, толкова огромна, достъпна, определена,
разумна и използваема.”
Плодовете на това познание са, така да се каже, дар от боговете. Истината е тази, която
освобождава човека – не само от всяка липса и ограничение, но и от тъгата, тревогата и грижата.
Нима не е прекрасно осъзнаването, че този закон не предпочита едни за сметка на други, че няма
значение какви са мисловните ви навици? Пътят е подготвен.
Ако имате склонност към религиите, най-великият религиозен учител, който светът
познава, е изложил пътя толкова просто, че всички да могат да го последват. Ако умът ви има
слабост към физическата наука, законът ще действа с математическа сигурност. Ако пък ви влече
философията, Платон и Емерсън може да са вашите учители – във всеки от тези случаи обаче сте
в състояние да постигнете онази сила, на която е невъзможно да се припише ограничение.
Предполагам, че разбирането на този принцип е тайната, която древните алхимици
напразно са търсили, защото той обяснява как златото на ума може да бъде трансформирано в
злато в сърцето и в ръката.

1. Когато учените за пръв път поставили слънцето в центъра на слънчевата система, а


земята завъртели около него, това предизвикало огромно учудване и ужас. Цялата идея била
очевидно погрешна, нямало нищо по-сигурно от това, че слънцето се движи по небето, всеки
можел да види как то залязва зад възвишенията на запад и потъва в морето. Други учени
възмутено отхвърляли идеята като абсурдна, но най-после доказателството е достатъчно
убедително за всички.

84
2. Описваме камбаната като “тяло, издаващо звук”, но знаем, че всичко, което камбаната
може да направи, е да породи вибрации във въздуха. Когато тези вибрации достигнат скорост от
16 в секунда, умът регистрира звук. Умът е в състояние да чуе вибрации със скорост от 38 000 в
секунда. Когато броят им надвиши това число, всичко отново е тишина. Ето защо звукът не е в
камбаната, а в ума ни.
3. За слънцето казваме и дори мислим, че “излъчва светлина”, но в същото време знаем, че
то просто излъчва енергия, която предизвиква вибрации в етера със скорост от 400 билиона в
секунда, пораждайки така наречените светлинни вълни – така че това, което наричаме светлина, е
просто форма на енергия и единствената съществуваща светлина е усещането, създадено в ума от
движението на вълните. Когато броят на вибрациите се увеличава, светлината се променя в цвят,
като всяка промяна на цвета се предизвиква от по-кратки и по-бързи вибрации. И така, макара да
казваме, че розата е червена, тревата зелена, а небето синьо, знаем, че цветовете съществуват
само в ума и представляват усещанията, които изпитваме като резултат от вибрациите на
светлинните вълни. Когато вибрациите спаднат под 400 билиона в секунда, те вече не ни
въздействат като светлина, а като топлина. Очевидно е, че не можем да разчитаме на
доказателствата на сетивата за информацията, свързана с реалността на нещата. Ако разчитахме,
би трябвало да вярваме, че слънцето обикаля около земята, че светът е плосък и че звездите са
малки светлинки, а не огромни слънца.
4. В такъв случай теорията и практиката на всяка метафизична система има за сфера на
действие познаването на Истината, свързана с човека и света, в който той живее; познанието за
това, че за да изразяваме хармония, трябва да поддържаме хармонични мисли; за да изразяваме
здраве, трябва да имаме здравословни мисли; за да изразяваме изобилие, трябва да имаме мисли
на изобилие. За тази цел трябва да отменим показанията на сетивата.
5. Когато осъзнаете, че всяка форма на болест, страдание, оскъдица и ограничение е
просто резултат от неправилно мислене, ще сте познали “Истината, която ще ви освободи”. Ще
разберете как можете да преместите планини. Ако тези планини са изградени само от съмнение,
страх, недоверие и други форми на обезкуражаване, те въпреки всичко са реални и трябва не
само да бъдат преместени, а “хвърлени в морето”.
6. Вашата основна задача е да убедите себе си в истината на тези твърдения. Когато
успеете, без проблеми ще изпълните мислите си с тази истина – а както бе оказано, истината
съдържа жизнен принцип и затова ще се прояви.
7. Тези, които лекуват болести чрез ментални методи, са познали тази истина и ежедневно
я демонстрират в своя живот и в живота на други хора. Те знаят, че животът, здравето и
изобилието са вездесъщи, изпълващи цялото пространство, знаят, че онези, които допускат
проявата на болест или липса в живота си, все още не са постигнали разбиране за този велик
закон.
8. Тъй като всички условия са творения на мисълта, тоест са напълно ментални, болестта и
липсата са просто условия на ума, при които човек не е съумял да долови истината. С
премахването на грешката се премахва и условието.
9. Начинът за отстраняването на тази грешка е да навлезете в тишината и да познаете
истината. Тъй като умът е винаги единен, можете да направите това както за себе си, така и за
всеки друг. Ако сте се научили да оформяте умствени образи на желаните условия, това ще е
най-лесният и бърз начин да постигнете резултатите; ако не сте, резултатите могат да бъдат
постигнати чрез аргументи, като убедите себе си напълно в истината на своето твърдение.
10. Запомнете – и това твърдение е както едно от най-трудните за разбиране, така и едно
от най-прекрасните – независимо каква е трудността, независимо къде е, независимо кой е
засегнат, вашият единствен пациент сте самият вие и не трябва да правите друго, овен да убедите
себе си в истината, която искате да видите проявена.
11. Това е точно научно твърдение в съответствие с всяка съществуваща метафизична
система и за постигането на трайни резултати няма друг начин.
12. Всички форми на концентрация – формирането на умствени образи, разсъждението и
самовнушението – са просто методи, с помощта на които да осъзнаем истината.
13. Ако желаете да помогнете на някого или да разрушите дадена форма на липса,
ограничение или грешка, правилният метод е не да мислите за човека, на когото искате да
помогнете – намерението да му помогнете е напълно достатъчно, тъй като установява ментална

85
връзка между вас и него. В случая трябва да прогоните от собствения си ум всяко възможно
убеждение за липса, ограничение, болест, опасност, трудност или каквото и да е друго
безпокойство. Успеете ли да направите това, резултатът ще е постигнат и другият човек ще е
свободен.
14. Но помнете, че мисълта е съзидателна и затова всеки път, когато позволите на мисълта
да се задържи върху нехармонично състояние, трябва да осъзнаете, че подобни състояния са само
привидни, те нямат реалност – единствената реалност е духът и той никога не може да е нещо по-
малко от съвършенство.
15. Всички мисли са форма на енергия, степен на вибрация, но мисълта за Истината е най-
високата степен на вибрация, която познаваме, и затова тя разрушава всяка форма на грешка
точно както светлината премахва тъмнината. Никоя форма на грешка не може да съществува при
появата на Истината, затова вашата умствена работа се състои в това да постигнете разбиране за
Истината. Това ще ви помогне да преодолеете всяка осъдица, ограничение и болест.
16. Разбиране за Истината не можем да получим от външния свят – външният свят е
относителен. Истината е абсолютна. Ето защо трябва да я открием във вътрешния свят.
17. Да обучите ума да вижда само Истината означава да изразявате единствено истински
условия. Способността ни да правим това ще е показател за напредъка, който бележим.
18. Абсолютната истина е тази, че “Аз”-ът е съвършен и цялостен. Истинският “Аз” е
духовен, ето защо не може да не е съвършен. Той не може да изпитва лишение, ограничение или
болест. Гениалният проблясък не се поражда в молекулярното движение на мозъка, той е
вдъхновен от духовния “Аз”, който е едно с вселенския ум, и в нашите способности е да познаем
това Единство, което е в основата на всяко вдъхновение, на гениалността. Тези резултати са
трайни и оказват въздействие върху идните поколения. Те са огнените стълбове, бележещи пътя,
който следват мнозина.
19. Истината не е резултат от логическа подготовка или експериментиране, нито дори от
наблюдение – тя е продуктът на развитото съзнание. Истината в личността Цезар например се
проявява в неговото държание, в живота и действията му, във влиянието му върху обществените
форми и прогрес. Вашият живот, действията и въздействието ви в света ще зависят от степента
на истината, която възприемате – защото истината не се проявява в убежденията, а в
поведението.
20. Истината се проявява в характера, а характерът на човека би трябвало да е
олицетворение на неговата религия или това, което е за него истината – а това на свой ред ще се
прояви в характера на притежанията му. Ако човек се оплаква от посоката, която взима съдбата
му, той е толкова несправедлив към себе си, колкото ако отрича рационалната истина, макар тя
да е очевидна и неопровержима.
21. Нашата среда и безбройните обстоятелства и дребни случки в живота ни вече
съществуват в подсъзнателната личност, която привлича умствения и физически материал,
близък на природата й. Така бъдещето ни се оформя от настоящето и ако има явна
несправедливост в даден аспект на личния ни живот, трябва да потърсим причината вътре, да се
опитаме да открием умствения факт, отговорен за външното проявление.
22. Именно тази истина ви освобождава и съзнателното познание за тази истина ще ви
направи в състояние да преодолявате всички трудности.
23. Условията, които се проявяват във външния ви живот, са неизменен резултат от
условията, присъстващи във вътрешния. От това следва, че като поддържате съвършения идеал в
ума си, ще проявите условията за него в своята среда.
24. Ако виждате само непълното, несъвършеното, относителното и ограниченото, тогава
именно тези условия ще се проявят в живота ви. Но ако обучите ума да вижда и осъзнава
духовната личност, “Аз”-а, който е вечно съвършен и цялостен, условията, които ще се
проявяват, ще са само хармонични, благотворни и здравословни.
25. Тъй като мисълта е съзидателна, а истината – най-висшата и съвършена мисъл, от това
става ясно, че да поддържаме мисли, изпълнени с истина, означава да създаваме това, което е
истинско; ясно е също, че когато истината се прояви, това, което е неистинско, престава да
съществува.
26. Вселенският ум е целостта на съществуващия ум. Духът е ум, защото духът притежава
разум. Следователно двете думи са синоними.

86
27. Трудността, с която трябва да се преборите, е да осъзнаете, че умът не е индивидуален.
Той е вездесъщ. Той е навсякъде. С други думи, няма място, където той да не е. Следователно той
е универсален.
28. Досега хората са използвали думата “Бог”, за да посочат този универсален съзидателен
принцип. Думата “Бог” обаче не предава вярното значение. За повечето хора тя означава нещо
извън тях, докато точно обратното е вярно. Това нещо е самият ни живот. Без него ще сме
мъртви, ще престанем да съществуваме. В мига, в който духът напусне тялото, от нас не остава
нищо. Следователно духът е всичко, което сме.
29. Единствената активност, която духът притежава, е способността да мисли. Ето защо
мисълта е съзидателна – защото духът е съзидателен. Тази съзидателна способност е безлична и
вие сте в състояние да я контролирате и използвате за ваше добро и за доброто на другите
посредством способността си да мислите.
30. Когато истината на това твърдение бъде осъзната, разбрана, оценена, ще сте станали
притежатели на Универсалния ключ, но помнете, че само онзи, който е достатъчно мъдър да
разбере, достатъчно всеобхватен да претегли доказателствата, достатъчно решителен да последва
преценката им и достатъчно силен да направи нужната жертва, може да влезе и да черпи.
31. Тази седмица се опитайте да осъзнаете, че живеем в един наистина прекрасен свят, че
вие сте прекрасно същество, че мнозина се пробуждат за познанието за Истината и когато
открият “нещата, приготвени за тях”, те също осъзнават, че “Окото не е видяло и ухото не е чуло,
и на човешкото сърце не е дохождало” всичкото това великолепие, което съществува за онези,
които се озовават в Обетованата земя. Те са преминали реката на преценката, постигнали са
разграничението между вярно и невярно, и са открили, че всичко, което някога са желали и
мечтали, е бледо копие на ослепителната реалност.

“Със земя можем да се сдобием по наследство, но не и с познание и мъдрост. Богатият


може да плати на други да му свършат работата, но е невъзможно друг да мисли вместо него,
нито пък да си закупи вътрешната образованост.”
С. Смайлз

Проверете наученото

231. От кой принцип зависят теорията и практиката на всяка метафизична система?


- От познанието на човека за Истината, свързана със самия него и света, в който живее.
232. Каква е Истината, която човек трябва да знае за самия себе си?
- Истинският “Аз” е духовен, следователно не може да е нещо по-малко от
съвършенството.
233. Какъв е начинът да унищожим всяка форма на грешка?
- Да убедим себе си напълно в Истината, свързана с условието, което искаме да видим
проявено.
234. Можем ли да направим това и за други хора?
- Вселенският ум, в който “живеем, движим се и съществуваме”, е един и неделим,
следователно е еднакво възможно да помогнем и на себе си, и на другите.
235. Какво е вселенският ум?
- Съществуващият ум в неговата цялост.
236. Къде е вселенският ум?
- Вселенският ум е вездесъщ, той е навсякъде. Няма място, където той да не е.
Следователно той е в нас. Той е вътрешният свят. Той е нашият дух, животът ни.
237. Каква е природата на вселенския ум?
- Той е духовен, следователно съзидателен. Той се стреми да изрази себе си във форма.
238. Как можем да въздействаме върху вселенския ум?
- Мисленето е нашата способност да въздействаме върху вселенския ум и да го
проявяваме за доброто на себе си и другите.
239. Какво се има предвид под мислене?
- Ясна, решителна, спокойна, преднамерена, постоянна мисъл с определена цел.
240. Какъв ще е резултатът?

87
- Ще можете да кажете: “Не аз, а пребъдващият в мене Отец върши Своите дела.” Ще
осъзнаете, че “Отецът” е вселенският дух и че Той наистина пребъдва във вас. С други думи, ще
разберете, че чудните обещания, дадени в Библията, са факти, а не измислица и могат да бъдат
демонстрирани от всеки, който притежава достатъчно разбиране.

“Храмовете имат своите свещени изображения и ние знаем какво въздействие те винаги са
оказвали на по-голямата част от човечеството. В действителност обаче идеите и образите в
умовете на хората са невидимите сили, които непрестанно ги управляват. Именно на тях хората с
готовност оказват подчинение.”
Джонатан Едуардс

Въпроси и отговори

По отношение на подсъзнателния и съзнателния ум – или обективния и субективния


– кой е технически верният израз: “Имаме два ума, които, макар и свързани, са отделни”
или “Имаме един ум с две ясно обособени функции”?
Верният израз е: “Имаме един ум с две ясно обособени функции.” Няма два ума.
Дяволът в религията, негативното в науката и лошото във философията само
въображаеми проявления на мисловната енергия ли са, или трябва да ги класифицираме
като погрешни, но реални проявления? Ако всичко, което имаме, което сме и всички наши
способности идват от един вечен източник, на какво трябва да припишем тези
въображаеми същности?
Това не са въображаеми същности. Те са просто изопачени. Ако използвате
електричеството за светлина, го определяте като добро. Ако хванете кабел, който не е изолиран и
той ви убие, това не го прави лош. Вие просто сте проявили небрежност или не сте познавали
законите на електричеството. По същата причина единната безгранична сила, която е източникът
на всички сили, се проявява в живота ви или като добро, или като зло, в зависимост от това дали
я използвате конструктивно или деструктивно.
Не е ли универсалната идея за “Бог” пантеистична?
Зависи изцяло от представата ви за пантеизма. Това е широко понятие и може да се
тълкува по различни начини. Например пантеизмът възприема вселената като вечна, неволна
еволюция на безгранична същност, за разлика от атеизма, който е пълно отричане на
божественото качество, и агностицизма като догматично съмнение в съществуването на Бога.
Вярно ли е това?
Истината е абсолютна, но представите за истината зависят от индивидуалното съзнание.
Ето защо никой не може да каже кога е достигната върховната истина, защото никой не може да
каже кога индивидуалното съзнание е развито дотам, че по-нататъшно развитие е невъзможно.
Да, истината е абсолютна, но представите за нея зависят от индивидуалното съзнание. От
друга страна, истината не е въпрос на вяра. Тя е въпрос на демонстрация. Не е въпрос на
авторитет, а на възприятие.
След като истинският “Аз” е духовен, следователно съвършен, и след като той
“контролира и ръководи и тялото, и ума”, как става така, че виждаме такива несъвършени
резултати?
Не виждаме несъвършени резултати. Не виждаме нищо освен съвършенство.
Съвършенството означава, че Законът действа с неотменна точност. Духовният закон винаги
действа съвършено. Ако индивидът мисли конструктивно, резултатите са конструктивни и
хармонични. Ако мисли деструктивно, той ще пожъне точно това, което е посял. Законът работи
съвършено. Не виждаме никакви несъвършени резултати. Напълно свободни сме да изберем
какво да мислим, но резултатът от мислите ни се определя от неотменен закон.
Какво е животът?
Животът е това качество или принцип на вселенската енергия, който се проявява в така
наречените органични обекти като растеж и съзнателна активност и който обикновено
съжителства до известна степен с проявление на същата вселенска енергия като качеството или
принципа, наречен разум. Трябва да разберете, че има един-единствен върховен принцип, който
не се поддава на разбиране на неговата основна природа. Това е Абсолютът. Човек може да

88
мисли само от гледна точка на относителното. Затова един път той Го дефинира като вселенски
разум, друг път – като вселенска субстанция, етер, живот, ум, дух, енергия, истина, любов и т.н.
Конкретната му дефиниция се определя от конкретните взаимоотношения между проявленията
на този принцип в дадения момент.
Как се задейства законът, управляващ успеха и просперитета?
Човешкият мозък е най-финият и вибриращ механизъм, който съществува. Всеки път,
когато мислите, вие пращате послание до безформената енергия, от която се създават всички
неща. Това поражда причинно-следствена верига, която се свързва с нещата, отговарящи на
образа в мисълта ви. Ако мисълта е достатъчно изчистена и концентрирана, бързо ще се окажете
в съзвучие с обекта й. Ако ли не, ще е нужно повече време. Повечето хора са се “вторачили” в
липсата, ограниченията, загубата и дисхармонията, в резултат на което привличат тези условия;
малцината, които са се концентрирали активно върху успеха, благоденствието и хармоничните
условия като цяло, откриват, че животът им отразява качеството на тяхната мисъл.
Как намира отговор молитвата?
Вселенският ум, всемогъщата сила, върховната същност не променя начина на действие
на вселената, за да се нагоди към молбите ни, нито прави изключения, а действа по добре
познати закони – и тези закони могат да бъдат прилагани съзнателно или несъзнателно, случайно
или умишлено. Именно действието на удивителния закон на привличането е карал хората от
всички епохи да вярват, че някъде съществува някой, който откликва на молбите им и наглася
събитията така, че да отговорят на исканията им.
Вие правилно твърдите, че “владеенето зависи от употребата”. Как може този факт
да бъде най-добре обяснен, за да покаже, че това е единственият начин да получим достъп
до “резервоара от сила, изобилие и т.н.”, от който да черпим в случай на нужда?
Чрез пример: Да си представим, че човек иска да направи ръката си още по-силна, да я
изпълни с мощ. В такъв случай той няма да върже ръката до тялото си, за да съхрани силата,
която вече има в нея – направи ли това, не след дълго ще изгуби и нея. Напротив, той започва да
я използва, да прави упражнения и открива, че колкото повече я използва, толкова повече сила
добива. Колкото повече отдава от силата си, толкова повече получава. Същото правило важи за
умствената и духовната сила.
“Ако не сме готови да мислим, ще трябва да работим, колкото по-малко мислим,
толкова повече ще работим и по-малко ще получаваме за работата си.” Възможна ли е
представата за свят, в който няма черноработници?
Благодарение на мисълта много от черния труд е премахнат, но голяма част от т.нар.
“научно управление” и “системи по рационализация и машинизация” гледат на милионите
човешки същества като на машини, чийто труд се измерва в определен брой движения повече
или по-малко на час.
Да се трудиш значи да служиш, а да служиш е достойно. Но “черноработниците” служат
сляпо, а не интелигентно. Трудът е съзидателният инстинкт в проявление. Поради промените,
настъпили в индустриалния свят, съзидателният инстинкт вече не намира изражение. Днес човек
не може да построи сам къщата си, не може дори сам да си направи градина и определено не
може да управлява труда си. Така той е лишен от най-голямата радост, която може да изпита –
радостта да постига, да създава, и тази велика сила бива погрешно насочвана по разрушителни
пътища. След като не може сам да построи нещо, той започва да разрушава труда на ближните
си, които имат повече късмет от него. Благодарение на интелигентния труд обаче човек открива,
че вселената не е хаос, а космос, управляван от неизменни закони, че всяко условие е резултат от
причина и една и съща причина неизбежно поражда едно и също следствие. Той открива, че тези
причини са ментални, че мисълта предопределя действието. Открива, че конструктивната мисъл
поражда конструктивни условия, а деструктивната мисъл – деструктивни условия.
Казвате, че “Животът е разгръщане, а не натрупване; това, което получаваме във
външния свят, вече притежаваме във вътрешния”. Не отчитате ли познанието, което човек
добива от книгите, от преживяванията и т.н.?
Не можете да извлечете никаква полза от книги, преживявания, среда или каквото и да е
друго, докато не създадете мозъчни клетки, способни да възприемат мисълта. Вътрешният ви
свят е точно съответствие на вашия външен свят. Да си представим, че не знаете иврит. Дори да
ви дадат книга с най-прекрасните мисли, написани с най-прекрасните думи, те няма да имат

89
никакъв смисъл за вас, докато не се запознаете с този език. Така е с всичко. Никоя мисъл, идея
или преживяване няма стойност за нас, докато не станем способни да ги приемем. По тази
причина една и съща мисъл ще остави равнодушен един човек, а от друг ще бъде приета с
учудване и удоволствие. Първият не е създал мозъчни клетки, способни да я възприемат.
Вторият е готов за нея. Той разбира красотата, съдържаща се в идеята.
Вярно ли е да се каже, че истинската религия и истинската наука са “близначки” и
че смъртта на едната означава смъртта и на другата? Защо?
Истинската наука и истинската религия наистина са близначки. Нито една от тях не може
да умре, защото това, което е истинско, не умира. Това, което е вярно в науката, трябва да бъде
вярно и в религията. Не може да има една научна истина и друга религиозна истина. Истината е
една и е неделима.
Как материализмът и спиритуализмът съществуват в хармония в Универсалната
система?
Универсалната система учи, че има само един принцип, една сила; че всичко, което
съществува, е материализация на тази единствена сила. Самата сила е духовна, но проявлението
й е материално. Едното е субективно, другото – обективно, две фази на едно съществуване.
Откриваме това навсякъде в природата. Човекът е духовно същество, но има и материално тяло.
Духът трябва да се прояви на обективно ниво по обективен начин. В този смисъл
спиритуализмът няма абсолютно нищо общо с това, което обикновено се счита за
спиритуалистически явления.
Как може да се обясни фактът, че макар на мнозинството от хората не само в
Съединените щати, но и в цяла Европа да им е дошло до гуша от война и да искат само мир
и връщане към нормални условия на благоденствие, този процес протича толкова трудно и
бавно?
Вярно е, че никой не желае повече война, както е вярно и това, че никой не желае бедност,
престъпност и всякакви други деструктивни условия, но от друга страна, има съзнателно и
подсъзнателно желание за нещата, които водят до война, разрушения, бедност и престъпност.
Тази страст за власт или разделение е старият въпрос “Кой ще бъде най-великият в царството?”
Законът не проявява пристрастност. Това важи както за народите, така и за индивидите. И
нациите като цяло, и всеки индивид за себе си все някога ще научи, че силата може винаги да
срещне равна и дори превъзхождаща я сила, затова тя никога не може да е определящият фактор
в една ситуация.
Обективната хармония може да настъпи единствено в резултат от субективна хармония, а
субективната хармония идва само при наличието на визия, разбиране и възприятие.
Какво е значението на твърдението “Само пет процента притежават
проницателността да заемат стратегическо положение, да видят и почувстват нещо, преди
то да се случи”?
Деветдесет и пет процента от хората са заети с това да променят следствията. Когато се
случи нещо, което не им харесва, те се опитват да променят ситуацията. Скоро откриват, че
просто заменят една форма на страдание с друга. Другите пет процента са заети с причините. Те
знаят, че за да предизвикат трайна промяна, трябва да потърсят причината. Не след дълго
причината е овладяна. Именно тези пет процента са мислещите, а другите деветдесет и пет
просто приемат техните мисли. Именно мислещите виждат и усещат нещо, преди то да се е
случило.
Какво по-точно трябва да се разбира под “полярност”, когато става дума за
умствения процес?
Полярността е тенденция, склонност на мисълта или чувството в дадена посока. Когато
мислим продължително в определена насока, мисълта се поляризира, тогава ни е трудно или
изобщо не успяваме да видим гледни точки, различни от нашата.
Какво е Истината?
Истината е задължителното условие за благоденствието. Да бъдем сигурни, да знаем
истината и да стоим уверено върху основата й е удовлетворение, с което нищо не може да се
сравни. Истината е фактът в основата, предшестващото условие във всяко делово начинание или
социално общуване. В един свят на конфликти, съмнения и опасности истината е единствената
твърда почва.

90
Всяко действие, което не е в хармония с истината, независимо дали поради незнание или с
умисъл, ни оставя без основа и води до дисхармония, неизбежна загуба и объркване, защото и
най-скромният ум, изхождащ от истината, може с точност да предскаже резултата от всяко
правилно действие, докато и най-задълбоченият и проницателен ум безнадеждно се обърква и не
може да си създаде представа за възможните резултати, когато се е отклонил от верните
принципи.
Как възникват микробите?
Възникването на нещо се състои в съчетаването на сили, които имат афинитет една към
друга, в определено съотношение. Така кислородът и водородът в определено съотношение
създават вода. И двата са невидими газове, но водата е видима. Микробите обаче притежават
живот. Следователно те трябва да са продукт на нещо, което притежава живот, разум. Духът е
единственият съзидателен принцип във вселената, а мисълта – единствената активност, която
духът притежава. Следователно микробите трябва да са резултат от умствен процес.
Когато се излъчи от ума, мисълта среща мисли, към които има афинитет, и те се
обединяват, образувайки ядро за други сходни мисли. Това ядро праща призиви към
безформената енергия, където всички мисли и неща се държат “в разтвор”. Не след дълго
въпросната мисъл бива облечена във форма в съответствие с характера, даден й от мислещия.
Милиони умиращи и агонизиращи на бойното поле изпращат мисли на омраза и страдание
и скоро милиони други умират, поразени от болест, наречена “инфлуенца”. Само вещите
метафизици знаят кога и как се е появил смъртоносният микроб.
Тъй като има безброй различни мисли, безбройни са и микробите, както конструктивни,
така и деструктивни, но нито едните, нито другите ще се развият, докато не намерят подходящата
почва, в която да пуснат корени.
Какво е черна магия?
Идеята за съществуването на явление, наречено черна магия, се дължи на лековерието,
суеверието и липсата на разбиране за законите, управляващи умствения свят. Всички мисли и
неща се съдържат “в разтвор” във вселенския ум. Индивидът може да отвори вратите на ума си и
така да стане приемник на мисли от всякакъв вид. Ако вярва, че има магьосници, вещици и
вълшебници, които се стремят да му навредят, по този начин той допуска в ума си подобни
мисли и затова също като Йов ще може да каже: “Нещата, от които се боях, ме връхлетяха.” Ако
пък обратно на това той мисли, че е заобиколен от такива, които искат да му помогнат, той
отваря вратите на ума си за тази помощ.
Не ми е съвсем ясно приложението на закона на вибрацията към света на мислите.
Как например можем ние тук да променим степента на вибриране? В каква посока трябва
да бъде тази промяна, за да донесе най-добрите резултати?
Всяка мисъл променя степента на вибрация. Когато сте в състояние да мислите по-
пространни, дълбоки, възвишени и изпълнени със сила мисли, мозъчните клетки се стават по-
фини и мощни и са способни да приемат по-фини вибрации. Това важи не само в умствения и
духовния, но и във физическия свят. Ухото, тренирано в изкуството на музиката, е способно да
улавя по-фини вибрации, така че хармониите, които музикантът чува, са непознати на
обикновения човек.
Сред привидния хаос на днешния свят не е ли лесно да се долови настъпването на
зората, предсказана от всички велики учители на земята, второто пришествие?
Един от характерните признаци на всеобщото пробуждане е оптимизмът, който проблясва
през мъглата на съмнението и неспокойството. Този оптимизъм приема формата на озарение и
когато то стане всеобщо, страхът, съмнението, егоизмът и алчността изчезват. Ние не търсим
Христовата рожба, а Христовото съзнание, предчувстваме едно по-общо осъзнаване за Истината,
която ще освободи хората. Дори да е възможно един човек пръв да осъзнае тази истина,
доказателствата говорят в полза на по-общо пробуждане за Светлината на озарението.
Говорите за изначалния ум, който създава, оформя и поддържа всичко, което е. Това
обяснява ли източника, от който идва човешката способност да мисли за лишения, война,
престъпления и т.н.?
Да, това включва и способността на човека да мисли за лишения, война и престъпления.
Щом може да поддържа конструктивни мисли, той може да поддържа и деструктивни, но научи
ли, че мисленето е съзидателен процес, че самият той е създател, а не създание, човекът ще

91
прекъсне процеса на деструктивното мислене, насочено както към него самия, така и към
другите.
Вие без съмнение сте прав да твърдите, че омразата на Карлайл към злото не е
съдействало за неговото разгръщане в най-добрата посока, но от друга страна, какво
трябва да е отношението ни към големите злини на епохата, като войната, корупцията,
убийствата, пороците, кражбите и други подобни? Не е ли вярно, че преди да започне
изграждането, често се налага събаряне, разчистване на отпадъците?
Не, не е вярно. Рушене изобщо не е необходимо. Не се налага да се мъчим да изтикаме
тъмнината от стаята, преди да пуснем в нея светлината, напротив – всичко, което се иска, е да
запалим лампата и тъмнината изчезва. По същия начин, ако дори една десета от един процент от
парите и усилията, които сега се използват за деструктивни цели, се вложат в конструктивна
работа, големите злини на епохата ни, за които споменахте, ще изчезнат като с вълшебна
пръчица.
Единицата на нацията е индивидът. Правителството представлява само средната
интелигентност на единиците, съставляващи тази нация. Ето защо нашата работа е с единицата.
Когато мисълта на индивида се промени, колективната мисъл ще се погрижи сама за себе си. Ние
обаче се опитваме да обърнем процеса, опитваме се да променяме правителствата вместо
индивидите, което е невъзможно. Но с малко интелигентни и организирани усилия настоящото
деструктивно мислене може да бъде променено в конструктивно.

92
93

You might also like