Криосфера

Криосфера

Криосферата (от гр. κρύος "студен" или
"лед" и σφαῖρα "сфера") са тези части на
земната повърхност, където водата е в
твърдо агрегатно състояние, включитено
ледът в моретата, езерата, реките,
снежната покривка, глетчерите,
полярните шапки и също трайно
замръзналата земя (permafrost).

Сняг
Снежната покривка е вторият по големина
ареал от криосферата с максимална
площ от приблизително 47 млн km². Поголямата част от снежната покривка се
намира в северното полукълбо.
Покривката варира от 47млн кm² през
Януари до 3.8 млн km² през Август.

Ледници в моретата и океаните

Ледниците в солените води покриват
голяма част от полярните води и се
образуват от замръзването на морска
вода. Сателитни снимки от 70-те години
показват значителни сезонни,
регионални и годишни разлики в
ледниковата покривка в двете
полукълба. Тези вариации са доста посилно изразени в Южното полукълбо.

Ледената покривка търпи много по-големи
регионални годишни промени, отколкото
хемисферични. Така например, в Окхотско море и
Япония ледената покривка намалява от 1.3 млн
km² през 1983 до 0.85 млн km² през 1984 – 35%
разлика, като следващата година се възстановява
пак до 1.2 млн km². Регионалните промени в
ледената покривка на двете полукълба за период
от няколко години са такива, че в едни области на
полукълбото се наблюдава увеличение, а в други
намаление на ледената покривка.

Езерни и речни ледници
Размерите на ледниковите тела са
прекалено малки, за да окажат друг
освен регионален ефект върху климата.
Наблюдението на езерните ледници
може да даде информация за
климатични смущения. Речните
заледявания не могат да дават такава
информация.

Замръзнали почви
Замръзналите почви заемат около 54 милиона квадратни
километри от откритите земи в Северното полукълбо и
поради това имат най-големият ареал на разпространение
от който и да е компонент на криосферата. „Пермафрост“
(замръзнали почви, които се задържат за неопределен
перопд от време) могат да се появят там, където средните
годишните въздушни температури са по-ниски от -1 или -2
°C и могат да продължат съществуването си в места,
където температурата е по-ниска от -7°C. В допълнение,
степента на разпространение и дебелина зависят от
влажността на почвата, растителната покривка,
дълбочината на снега. Глобалното разпространение на
„пермфроста“ все още не е изследвано напълно, но се
счита, че заема 20% от земните площи на Северното
полукълбо.

Само малка част от пермафрост зоната се
състои от истински лед. Останалата част (сух
пермафрост) е просто почва или скала със
температура под тази на замръзването.
Обемът на леда е най-голям в най-горните
пермафрост слоеве и най-общо се изгражда
от сегрегиран лед в земната покривка.
Измервания на температурата в диаметъра
на отворите в пермафроста може да бъдат
използвани като индикатори на промени в
температурния режим.

Ледници и ледено
покритие
Ледните покривки и ледници са плаващи
ледени маси, които са разположени върху
твърда земя. Те биват контролирани от
акумулирането на сняг върху тях,
покривката, базалната стопилка, попадането
им в околните океани и езера и вътрешната
им динамика. Пооследното е резултат от
движеното от гравитациията „пълзене на
ледника“ вътре в ледената основа и
плъзгането на подлежащата земя, което води
до изтъняване и хоризонтално разстилане.

Ледените покривки са главният източник на
глобалната прясна вода, съдържайки в себе си
около 77% от цялото количество. Това
кореспондира на 80 метра от световното морско
равнище,
а Антартктика представлява 90% от него. Гренландия
допринася за оставащите 10%, докато други
ледени структури и ледници – за по-малко от 5%.
Поради техния размер във връзка с годишните
темпове на натрпване на сняг и топене, престоят
на водата в ледниците може да се увеличи от 100
000 до 1 милион години.

Там, където ледените маси се разтопяват в океана,
откъсването на айсбер от тях е главната причина за
загуба на масата им. В тази ситуация леденият марж
може да се удължи във водата като плаващ леден
шелф, както този в Морето Рос. Въпреки възможността
глобалното затопляне да има като резултат загуби в
Гренландските ледени покривки, което би се
компенсирало от добавяне на ледени маси в
Антарктическата покривка. Съществува голяма тревога
за възможността за колапс на Антарктическата ледена
покривка. Западната антарктическа ледена покривка е
разположен върху здрава основа над морското
равнище и неговият колапс има потенциала да
повдигне световното морско равнище с 6-7 метра за
няколкостотин години.

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful