You are on page 1of 14

І.

Литературни понятия
1. Повествовател = разказвач (само в прозата: романи, разкази и повести).
2. В лириката носителят на лирическото чувство се нарича: лирически герой, лирически субект,
лирически Аз, лирически човек, лирически говорител.
3. Литературни родове и видове:
Литературни родове
1. Епос – разказване за събития = проза,
белетристика

2. Лирика – изразяване на чувства = поезия

3. Драма – за игра на театрална сцена

Литературни видове = жанрове
1. Разказ
2. Повест
3. Роман
4. пътепис
5. Фейлетон (творба на границата между
литература и публицистика; осмиване и
изобличаване на злободневно събитие или
герой)
1. Стихотворения
-ода – за възхвала
-елегия – преобладаващи тъжни чувства
-сонет – стихотворение от 14 стиха (реда)
(Димчо Дебелянов – “Пловдив”)
-балада – обикновено се разгръща темата за
смъртта; характерни са митологичните и
фантастичните елементи (Христо Ботев –
“Хаджи Димитър”)
-лирическа миниатюра – кратко
стихотворение, в което се изобразява найчесто природна картина и чрез нея се изразява
чувство; съзерцателност (Пенчо Славейков)
-епиграма – кратко хумористично
стихотворение с изобличителен характер
2. Поема – обемиста лирическа творба, често с
епически елементи и наличие на сюжет
1. Трагедия – конфликт с трагичен край
2. Комедия – конфликт с комични
характеристики
3. Гражданска драма – драматически
конфликт; диалози и монолози на героите

4. Сюжет – подреждането на събитията в епическите творби (понякога се среща и в по-големите
лирически жанрове)
5. Композиция – последователността от ключови елементи:
-експозиция – встъпителна част
- завръзка – начало на сюжетното действие
- кулминация – най-напрегнатият момент в творбата
- развръзка – завършек на сюжетното действие
- епилог – коментар за последвалите събития
6. Тропи и фигури
-метафора – пренасяне на качества от един обект върху друг въз основа на сходства помежду им
(златни коси, спи езерото)

- олицетворение – придаване на човешки черти на неживи обекти (“Балканът пее хайдушка
песен”)
-метонимия – свързване на два обекта поради някаква зависимост между тях (“Върхът отговори
с други вик...”)
-синекдоха – назоваване на цялото чрез негова част (бащино огнище вм. бащин дом)
-епитет – художествено определение (величествена планина, уханна роза)
-сравнение – съпоставка между два обекта (използва се думата като)
-алегория – казва се едно нещо, а се разбира друго; среща се в басните, когато чрез изобразяване
на животни се представят човешки качества
-хипербола – преувеличение
-литота – преумаляване
-антитеза – противопоставяне
-оксиморон – съчетаване на несъчетаеми понятия (жив труп, слепци с очи)
-анафора – повторение на дума или израз в началото на няколко последователни стиха
-мезофора – повторение на дума или израз в средата на няколко последователни стиха
-епифора - повторение на дума или израз в края на няколко последователни стиха
-инверсия – обръщане на словореда
-асонанс – повторение на определен гласен звук за постигане на внушение (жЕтварка пЕЕ нЕйде
в полЕто)
-алитерация – повторение на определен съгласен звук за постигане на внушение (ГаРванът
ГРачи ГРозно)
-ирония – лека насмешка, подигравателно изтъкване на отрицателни качества
- сарказъм – язвителна, жестока насмешка
-гротеска – парадоксално и деформирано изображение на даден обект
ІІ. Автори и творби

Автор
Христо Ботев
1848, Калофер –
1876, вр. Вола
поетреволюционер

Творби
"Майце си"

"Към брата си"

"Елегия"
"Борба"
"До моето
първо либе"

Тема, идеи
първото публикувано
Ботево
стихотворение;
лирическо
обръщение към
майката; мотивите за
клетвата,
скиталчеството
обръщение към брата
(не само кръвен
роднина, но и брат
по съдба)
картина на
робството;
борбата за
освобождение
обръщение към
либето; мотивите за
песента и любовта;
конфликтът между
уседналия
патриархален живот
и стремежът към
свобода; любовта,
която спира
поривите към

Герои

Забележки

"На
прощаване"

"Хаджи
Димитър"

"Моята
молитва"

"Обесването на
Васил Левски"

Иван Вазов
1850, Сопот,
1921, София
пръв български
професионален
писател; твори в
почти всички
възможни
жанрове;
централен за
него е образът
на България

"Българският
език” (ода)

"Отечество
любезно", "При
Рилския
манастир" (оди)

"Елате ни

революция
поема; прощаване с
майката; изливане на
чувствата при
раздялата;
опозициите дом-път,
робство-свобода,
живот-смърт;
балада; възпяване на
безсмъртния образ на
бореца за свобода;
пространствата на
Балкана (където
умират смелите) и
полето (където се пее
робската песен);
природата като
съпричастна на
юнака
жанрът на
молитвата;
обръщение към Бога,
но не християнския,
а този на разума и
свободата
елегия; посветена на
конкретно събитие;
мотивите за зимата и
плача; бесилото като
символ на
саможертвата
посветено на родната
реч, която според
Вазов е достатъчно
красива и мелодична,
за да бъде наредена
сред останалите
културни езици;
гневен упрек към
тези, които отричат
българския език като
груб
природата като
майка; като благодат
и бягство от
ежедневните
проблеми; място,
където човек черпи
хармония и се
чувства жив;
природата като
вдъхновение за поета
писани след

вижте", "Линее
нашто
поколение"

"Епопея на
забравените" "Левски",
"Паисий",
"Кочо",
"Опълченците
на Шипка"

разказът "Дядо
Йоцо гледа"

повестта
"Чичовци"

Освобождението;
възмущението на
Вазов от мизерното
съществувание и
липсата на духовни
идеали у
следосвобожденския
българин
“Епопеята” е цикъл
от 12 оди, които
проследяват
израстването на
народното съзнание
преди
Освобождението. Не
са подредени
хронологично. Първа
е одата “Левски”, а
последна –
Опълченците на
Шипка”. Основен е
мотивът за словото;
явяват се опозициите
позор-слава, геройнарод, миналонастояще, тъмнинасветлина;
проследяват се както
отделни значими
личности от епохата
на Възраждането,
така и събития
(защитата на
Перущица в одата
“Кочо” и
опълчението по
време на РускоТурската война в
“Опълченците на
Шипка”)
писан след
Освобождението.
Дядо Йоцо е слепец,
който обаче с душата
си вижда какво се
случва с България и
се възмущава от
следосвобожденскат
а действителност
битова хумористична
повест; действието
се развива в Бяла
черква. Основният

основна идея за
Вазовите разкази
е националното,
българското;
характерен е
авторовият
коментар;
действието се
развива
хронологично
Иван
Селамсъзът и
Варлаам
Копринарката

романът "Под
игото"

Алеко
Константинов
1863, Свищов –
1897, с.Радилово

Разни хора –
разни идеали”

конфликт е спорът
между двама съседи
(Тарильомът и
Селямсъзът) заради
един капчук. На този
фон се разгръща
картина на
българското
възрожденско
общество от малкия
градец
първият български
роман; действието се
развива в Бяла
черква;
битови сцени,
подготовката на
Априлското
въстание; започва с
идването на Бойчо
Огнянов и завършва
със смъртта му

цикъл от 4
фейлетона; картина
на отрицателните
черти в обществото.
І част – помощникрегистраторът, който
иска да стане
регистратор и се
стреми към този пост
с цената на всичко –
кариеризмът и
грубите му
проявления
ІІ част –
освободените по
закона за амнистията
затворници, които си
припомнят
престъпленията си и
възхваляват
безнаказаността в
България
ІІІ част – желанието

(Тарильомът)
част от героите
се срещат и в
романа “Под
игото”(Мичо
Бейзадето,
хаджи Смион,
Фратю,
Мунчо,
Иванчо
Йотата)
Бойчо Огнянов
(прякор на
Иван
Краличът);
Рада
Госпожина;
д-р Соколов;
чорбаджи
Марко; Мичо
Бейзадето –
положителни
персонажи.
Кириак
Стефчов,
чорбаджи
Йордан
Диамандиев,
хаджи Ровоама
– отрицателни
персонажи

“Бай Ганьо”

Пенчо
поемите "Cis
Славейков
moll” и
1866,Трявна –
"Ралица"
1912, Брунате,
Италия,
представител на
Индивидуализма
(акцент върху
силната човешка
личност, която

на главния герой да
стане управител на
Солунската митница,
за да трупа облаги
ІV част – диалогът
между чичото и
племенника.
Племенникът иска да
стане политик, но
честен, а чичото
твърди, че в
България няма
честни политици и
идеалите са осъдени
на смърт
няма точно
определена жанрова
структура; съдържа 2
части – “Бай Ганьо
тръгва из Европа” и
“Бай Ганьо се върна
из Европа”. В І част
героят е сам, налага
своите интереси,
опитва се да
превземе Европа, да
я пригоди към
собствените си
вкусове; проявява
отрицателни черти
от характера си.
ІІ част – връщайки се
в България, Бай
Ганьо си намира
съмишленици в
лицето на Гочоолу,
Дочоолу, Данко
Харсъзина. Влиза в
различни социалнополитически роли –
журналист,
организатор на
избори, кандидат за
депутат
поемите на
Славейков са
поместени в книгата
“Епически песни”.
делят се на
фолклорни поеми
( “Ралица” и
“Бойко”) и
философски поеми
(“Фрина”, “Сърце на

Бай Ганьо,
Гочоолу,
Дочоолу,
Данко
Харсъзина –
отрицателни
персонажи.
Иваница
Граматиков –
прототип на
този герой е
самият Алеко
– това е
човекътидеалист,
осъден на
неразбиране в
обществото,
защото Бай
Ганьо е
навсякъде и не
оставя
останалите да
се изявят

Кръгът “Мисъл”–
90-те години на
ІХІ век, включва:
д-р Кръстьо
Кръстев, Пенчо
Славейков, Пейо
Яворов, Петко
Тодоров.
Те въвеждат
Модернизма в

оцелява въпреки
трудните
обстоятелства, и
съхранява
човешкото в
себе си)

Пейо Яворов
1878, Чирпан –
1914, София
пръв български
символист (1906
г. – цикълът
“Безсъници”)
участник в
МакедоноОдринстоко
освободително
движение

сърцата”, “Микел
Анджело”, “Cis
Moll”). Фолклорните
се основават на
българската
традиция, а
философските се
спират върху живота
на известни
личности и предават
драмата в живота им
– “Cis Moll” е
посветена на
глухотата на
Бетховен
"Ни лъх не
лирически
дъхва над
миниатюри от
полени", "Спи
книгата “Сън за
езерото;
щастие”, която
белостволи
съдържа над 90
буки","Самотен подобни
гроб в самотен
произведения.
кът";
Съзерцателност,
спокойствие,
природни картини,
чрез които се
внушава определено
чувство

"Градушка"

социална тематика;
тежкият живот на
българския селянин,
градушката като
метафора на
унищожителното
битие

"Заточеници"

национална
проблематика;
мотивът за
заточениците, които
се прощават с
родината

българската
литература,
търсят
европеизирането
на родното
творчество,
вглеждат се в
съдбата на
индивида

Славейков има и
още една книга –
“На Острова на
блажените”,
която е книгамистификация,
защото зад
измислени имена
на поети
Славейков
помества
собствените си
творби.
Подредбата е на
антологичен
принцип – найдобрите
произведение от
въпросните
измислени
автори

"Ще бъдеш в
бяло", "Две
хубави очи",
"Стон"(=”На
Лора”),
"Сенки"
"Песента на
човека",
"Маска", "Две
души"
Елин Пелин –
1877, Байлово1949, София
писател на
българското
село

"Ветрената
мелница",
"Косачи",
"Задушница",
"Мечтатели",
"На оня свят",
"Андрешко",

"Чорба от
греховете на
отец Никодим",
"Занемелите
камбани";

повестта
"Гераците"

любовна лирика,
посветена на двете
музи на поета –
Мина и Лора;
образът на жената
едновременно като
ангел и дявол, като
невинност и грях
символистични
творби – личното
страдание, драмата
на човешката душа,
двойствената
природа на човека
разкази, посветени
на българския
селянин, за когото
трудът и любовта са
начин за съхранение
на душевността;
начин за
себеизразяване

разкази от цикъла
“Под манастирската
лоза”; алегорична
проза, приличаща на
библейско
иносказание;
главните герои са
монаси ли духовни
лица, които
проявяват чисто
човешки слабости;
мотивът за човека
като сбор от
положително и
отрицателно, от
черно и бяло
разпадането на
патриархалните
отношения в
българското село;

“Ветрената
мелница” –
Христина,
Лазар Дъбака,
дядо Корчан;
“Косачи” –
Лазо, Благолаж
“Мечтатели”
– Рустем,
Акима;
“Задушница”
– Станчо и
Стоилка;
“На оня свят”
– дядо
Матейко
“Андрешко” –
Андрешко и
съдияизпълнителят
разказвач е
отец Сисой

Йордан
Герака, баба
Марга,
синовете им

Разказите на
Елин Пелин са на
социална
тематика.
Природата
участва в разказа,
свързва се с
преживяванията
на героите.
Композицията е
стремителна.

Димчо
Дебелянов –
1887,
Копривщица,
1916,
Демирхисар
умира на фронта
по време на
световна война
поет-символист

"Черна песен",
"Пловдив"
(сонет), "Да се
завърнеш...",
"Помниш ли,
помниш ли...",
"Спи градът"

"Миг"

Христо
Смирненски –
1898, Кукуш,
1923, София
постсимволист

"Един убит",
"Сиротна
песен", "Тиха
победа"
"Да бъде ден!",
"Ний",
"Йохан",
"Юноша"

основни образи са
кръчмата, къщата,
борът, които в
началото на повестта
се свързват със
статута на Гераците,
а в края кръчмата е
затворена и
приютява жертвите
на разпадащото се
семейство; къщата е
разделена между
синовете, борът е
отсечен
страданието на
човешката личност;
мотивите за
невъзможното
завръщане в уютния
свят на детството;
образът на града като
зловещо
пространство, което
потиска човека
символистична
творба
военна лирика,
писана на фронта;

лирика, посветена на
революцията. Според
Смирненски чрез
революцията ще се
разруши Старият
свят и ще се съгради
нов – пролетарски.
Цветова символика,
метафоричност;
образите на урагана,
бурята, които се
свързват с
революцията
"Стария
социалното
музикант",
страдание, жертвите
"Цветарка",
на сляпата съдба,
"Зимни вечери" образите на децата,
(поетически
старците, уличната
цикъл от 7
жена, болните от
части-картина
туберкулоза,
на социалното
циганите
страдание в
крайния
квартал)

Божан, Петър
и Павел;
Йовка, Елка,
Захаринчо;
слугата Матей
Маргалака

Гео Милев
1895, Раднево –
1925, София
експресионист

“Септември”

Творбата е посветена
на Септемврийското
антифашистко
въстание от 1923
година. Поема в 12
части, която условно
може да се раздели
на 2 тематични
кръга–
подготовка за
въстанието и разгром
на въстаниците. 7-ма
част е преходна и
съдържа само две
думи: “Започна
трагедията”. На
преден план изпъква
образът на поп
Андрей. Последната
част е възторженопатетична и прави
препратки към
миналото,
митологията и
историята, като по
този начин се търси
обобщение

Атанас Далчев –
1904, Солун –
1978, София
предметна и
философска
лирика;
интелектуалното
начало в
поезията.
1927 –
стихосбирката
“Прозорец”.
В края на
живота си
Далчев създава
своите
“Фрагменти” –
кратки размисли
за живота и
изкуството

"Прозорец",
"Болница",
"Стаята",
"Къщата",
"Повест",
"Книгите",
"Камък",
"Дяволско"

Елисавета
Багряна – 1893,
София – 1991,
София
първа

"Кукувица",
"Стихии",
"Потомка",
"Вечната"

Рядко оттласкване от
символизма, като на
мястото на
символите и темата
за човешката душа
идват предметите и
внушенията за
смисъла на човешкия
живот. Вещите
изместват човека от
пространството,
надживяват го;
поставя се
съмнението за
съществуването на
лирическия
персонаж. Основни
образи в тази лирика
са: портретът,
огледалото, стаята,
къщата, смъртта
Женският глас в
българската поезия.
В първата си
стихосбирка
акцентира върху

Експресионизмът
се заражда в
Германия и
Австрия през 20те години на ХХ
век като отзвук
от войните.
Поезията
използва огрубен
език, оварварява
се; цели се
шокирането на
читателя;
поетика на
ужаса; използват
се фрагменти –
читателят сам
трябва да прави
логическите
връзки; разчита
се на интуицията.
Гео Милев
издава 2
списания: “Везни
“ и “Пламък”,
които са със
символистична
насоченост

стихосбирка –
“Вечната и
святата”

Йордан Йовков

1880, Жеравна –
1937, Пловдив

"Последна
радост"

"Шибил",
"През
чумавото",
"Индже"
(всеки от
разказите има
мото, взето от
фолклора)

"Песента на
колелетата"

"Албена"

волността,
младостта,
жизнеността на
лирическата героиня,
която не се вписва в
патриархалните
традиции. Покъсните й стихове се
насочват към
размисли за смисъла
на живота.
Разказ, в който
присъства темата за
войната. Люцкан
живее хармонично,
като за него смисъл
на живота са цветята,
които продава.
Мобилизиран и
изпратен на фронта,
героят се чувства не
на мястото си. Умира
с ръка, протегната
към една мъничка
лайка – символ на
търсената хармония.
Войната не се отрича
директно, а чрез
смислите, заложени в
творбата.
От цикъла
“Старопланински
легенди” –
пространството на
Балкана, което е
обитавано от силни
личности,
притежаващи
физическа красота.
Героите се променят
към добро, реализира
се вярата на Йовков в
положителното
начало у всеки човек.

Люцкан,
Цветана,
инженерът

“Шибил” –
Шибил , Рада,
Велико кехая,
беят
“През
чумавото” –
Тиха, хаджи
Драган,
Величко
“Индже” –
Индже, Пауна,
Найден
Гърбавото,
Сяро
Барутчията
Сали Яшар,
Джапар,
Шакире

За смисъла на
човешкия живот.
Главният герой Сали
Яшар търси смисъл и
го открива в
заниманието си – да
прави “пеещи”
каруци
Цикълът “Женско
Албена, Куцар,

Йовков е творецхуманист, който
вярва в доброто
начало у своите
герои.
Разказите му се
характеризират
повече с
размишления и
проследяване на
трансформациите
у персонажите,
отколкото с
действие.
Композицията е
кръгова

"Другоселец",
"Серафим"

Никола
Вапцаров –
1909, Банско –
1942, София
разстрелян за
антифашистка
дейност

"Вяра",
"Писмо" ("Ти
помниш ли..."),
"Песен за
човека", "Сън",
"История",
"Завод",
"Кино",

"Прощално",
"Борбата е
безмилостно
жестока..."

Димитър Димов- “Тютюн”
1909, Ловеч –
(роман)
1966, Румъния

сърце” – героинята е
едновременно
красива и грешна, но
с красотата си
предизвиква
съчувствие у хората,
които са готови да я
оправдаят за
извършеното от нея
престъпление
За състраданието
като знак за
човешкото.

От първата и
единствена
стихосбирка на
Вапцаров –
“Моторни песни”
(1940 г.).
Стихосбирката е
разделена на 4
цикъла: “Песни за
човека”, “Песни за
родината”, “Песни”,
“Песни за една
страна” (за Испания).
Мотивите за песента,
вярата, завода,
човека, изкуството,
историята. Начупен
стих, диалогичност,
циклизация,
реторичност.
Предсмъртни
стихотворения,
писани в ареста
няколко часа преди
смъртта на поета.
Първото е посветено
на жена му и е
прощаване с нея.
Второто е насочено
към всички, които
ще дойдат след
Вапцаров;
приемствеността на
идеите
Творбата има 2
редакции, защото
оригиналната версия
не била приета от

Нягул

“Другоселец”–
другоселецът,
Торашко
“Серафим” –
Серафим,
Павлина, Еньо

Борис Морев,
Ирина, Мария,
Татко Пиер,
Костов, фон

Димов е автор на
три големи
романа :
“Поручик Бенц”,

Димитър Талев – “Железният
1898, Прилеп –
светилник”
1966, София

новата
комунистическа
власт. Затова Димов
дописва романа и
добавя нови герои
(напр. Лила) и нови
сюжетни нишки.
В основата на
изображението стои
тютюневата фабрика
“Никотиана” и
хората около нея.
Борис и Ирина са
главните герои. И
двамата са
амбициозни и искат
да се измъкнат от
малкото си родно
градче и да успеят в
живота. Ирина
завършва медицина,
а Борис става шеф на
“Никотиана”, но по
пътя към върха и
двамата губят
човешкото у себе си
и се превръщат в
жертви на луксозния
си живот. Пропадат
духовно и
нравствено. Борис се
пропива и умира, а
Ирина не намира
смисъл в живота си,
вижда, че светът й се
разпада и се
самоубива.
Романът започва със
създаването на
Глаушевия род след
сватбата на Стоян и
Султана. На фона на
съдбата на
семейството се
проектира темата за
духовното
освобождение на
Македония.
Действието се
развива в гр. Преспа.
Духовен водач на
преспанци е Лазар
Глаушев, който
помага да се изградят

Гайер, Диенко,
Шишко,
Варвара

“Осъдени души”,
“Тютюн”.
Типични за
творчеството му
са фаталните
жени и
изобразяването
на дадена
пагубна страст

Стоян
Глаушев,
Султана, Кочо,
Лазар,
Катерина, Ния,
Аврам Немтур,
Климент
Бенков,
Андрей,
Божана, Рафе
Клинче

“Железният
светилник” е
първият роман от
четирилогията,
посветена на
живота и съдбата
на сем. Глаушеви
и на Македония:
“Железният
светилник”,
“Преспанските
камбани”,
“Илинден”,
“Гласовете ви
чувам”

нова черква и
училище. Резбарят
Рафе Клинче, който
идва, за да направи
иконостас за
черквата, въплъщава
идеята за
неспокойния
творчески дух, за
възрожденския
творец