История на ранната Одриска държава (Терес, Спарадок

)
извори: Hdt. 4. 78-80 (ХТ 1, с. 166-7)
Thuc. 2. 29; 2.101; 4. 101 (ХТ 1, 198, 204-5)
Xen. Anab. 7.2.19-22 (ХТ 2, с. 24)
Diod. 12.50.1-7; 12.51.1-2 (ХТ 2, 110-111)
Luc., Longaev.10 [Theopomp](ИТМ)
Plut. Reg. et imper. apophth. 174 С 11.–D 2 (ИТМ)
литература:
КАЦАРОВ, Г. Произход и пръв разцвет на Одриското царство в древна Тракия.
Училищен преглед 32, 1933, 737-754
ТОНЕВ, МЛ. Приноси към историята на траките. Беломорски преглед, 1942
ТОДОРОВ, Я. Тракийските царе. ГСУ ИФФ 29, 1933, 1-80
ДАНОВ, ХР. Древна Тракия, 1969, 362-368
ФОЛ, АЛ. Политическа история, 1972, 131-2, 141-3, 147
ТАЧЕВА, М. Тракийският владетел Спарадок - извори и интерпретация, Исторически
преглед, 1990, 6, 58-69
ТАЧЕВА, М. Символика на въоръжението с две копия в античното балканско
наследство. Балкански древности 1, 1991, 28-36
ТАЧЕВА, М. Царете на древна Тракия. Книга първа. София 2006, 22-30, 48-54, 56-61.
ЮРУКОВА, Й. Монетите на тракийските племена и владетели. (Монетни съкровища
от българските земи. Т. I). София 1992, 36-42
БОТЕВА-БОЯНОВА, Д. Проблеми на тракийската история и култура, София 2000, 4654.

1

ХЕРОДОТ
Херодот (около 485–425 г. пр.н.е.) е роден в Халикарнас – град на югозападния бряг на Мала Азия,
където редом с дорийците, които основават полиса, карите са преобладаващата част от населението.
Карийски имена имат бащата и дядото на автора. Както по тяхна, така и по майчина линия, той
произхожда от най-знатните среди. Поради това, че семейството му се замесва в заговор за
събарянето на установената от Лигдам тирания, той е принуден да прекара известно време на остров
Самос. Не се знае обаче дали се завръща отново в родината си след 455 г. пр.н.е., когато
освободеният от персийското робство Халикарнас влиза в Списъка на участниците в Първия
Атински морски съюз. Сигурно е, че авторът обикаля почти целия познат тогава античен свят.
Пътешествува в Египет, Киренайка, Сирия, Вавилон, по Черноморското крайбрежие чак до Олбия, а
към вътрешността на Тракия прониква откъм Егея, преброжда повечето от гръцките острови, а и
континентална Елада, като посещава Спарта, Олимпия, Аргос, Коринт, Делфи и следва в обратен
ред маршрута на армията на Ксеркс от Термопилите през Тесалия, Македония, Тасос и Тракия.
През 445 г. пр.н.е. Херодот се установява в Атина, където бързо се сприятелява с Перикъл, особено
със Софокъл и с цялото им обкръжение. В епохата на акмето на пентеконтаетията авторът, който,
както се знае, чете публично редица части от произведението си пред гражданите, е един от
интелектуалците, които агитират и пропагандират идеите на атинската демокрация. Изглежда по
това време той сглобява окончателно събрания огромен материал. През 444/443 г. пр.н.е. заминава
за Южна Италия, участвува в основаването от Атина на колонията Турии и се настанява в нея.
Обстоятелстата за последните години от живота му не са известни, но е съмнително, че остава там
дълго. Несигурно е и мястото на последния му час.
От Херодот остават неговите „Истории”, разделени през александрийската епоха на девет книги,
според броя на музите, покровителки на науките и на изкуствата. Главната тема на произведението
е историята на гръко-персийските войни, които авторът представя като най-значителното събитие
до и по негово време. За тази цел той описва в първите четири и в част от петата книга на
съчинението си целия тогавашен свят, като предава историята на Гърция, на Мала Азия, Египет,
Либия, Скития, Тракия и др., а в останалите разказва за самите войни. Изложението достига до 478
г. пр.н.е., когато персийските войски са отблъснати от Европа в Азия.
Този първи историографски труд в европейската литература, подчинен на принципите на анкетата,
позволява още на Цицерон да нарече автора „баща на историята” – име нарицателно, валидно и
днес, поради тоталното изложение, в което, въпреки господството на божественото провидение,
започват да се долавят и елементи на историческата критика.

Hdt. 4. 78-80 (ХТ 1, с. 166-7)
IV, 78
А много по-късно се случило нещо подобно със Скил, сина на Ариапит. Освен другите деца на
Ариапит, царя на скитите, се ражда и Скил: той се ражда от една жена от Истрия, а не от местна
жена. Майка му го научила на елински език и на писменост. После, по-късно, Ариапит бил погубен
с измама от Спаргапит, царя на агатирсите, а Скил наследил царството и жената на баща си по име
Опойя. Тази Опойя била тамошна жена и от нея бил роден Орик, син на Ариапит. Та Скил,
царувайки над скитите, никак не се задоволявал със скитския начин на живот, а бил много повече
склонен към гръцките обичаи поради възпитанието, което бил получил. Той правел следното:
колкото пъти водел скитската войска при града'на бористените (а тези бористени казват за себе си,
че са милетчани), та значи, като дойдел при тях Скил, все оставял войската в околностите на града.
А сам, колкото пъти влизал вътре в крепостта, затварял портите, махал си скитското облекло и все
си обличал елински дрехи и облечен в тях, ходел на пазара, без да го следват нито копиеносци, нито
някой друг (а вратите ги пазели, да не би някой от скитите да го в.зди в тия дрехи). И въобще
живеел като елин, и на боговете принасял жертва по елински обичай. И като прекарвал месец или

2

повече, обличал си скитското облекло и си отивал. Това той го правел често и си построил къща в
Бористен, и си довел в нея една тамошна жена.

IV, 79
А когато дошло време да му се случи зло, случило се по следния повод: той силно пожелал да бъде
посветен в бакхическите тайнства на Дионис и когато възнамерявал да приеме посвеще-нието,
получил много голяма поличба. В града на бористените той имал голяма и богата къща с ограда, за
която споменах малко по-горе, и около която имало белокаменни изображения на сфинксове и
грифони. В нея божеството хвърлило гръм. И тя изгоряла напълно, но Скил въпреки това извършил
посвещението. Скитите упрекват елините, че се отдават на б.акхическо буйство, като казват, че не е
редно да се признава за бог този, който вкарва хората в лудост. А след като Скил бил посветен в
тайнствата на Бакхус, някой си бористенец се подиграл на скитите, като казал: „На нас се
присмивате, скити, че се отдаваме на буйство и богът ни обладава: днес това божество е обладало и
вашия цар и той буйствува и безумствува, обхванат от бога. Ако не ми вярвате, елате и аз ще ви
покажа”. Първенците на скитите го последвали и бористенецът, като ги отвел, качил ги тайно на
една кула. Когато Скил минал с тиаса и скитите го видели да буйствува, счели това за много голямо
нещастие, и като се върнали, съобщили на цялата войска какво видели.

IV, 80
Когато след това Скил се върнал в родните си места, скитите, като си избрали за вожд брат му
Октамасад, роден от дъщерята на Терес, го противопоставили на Скил. А той като научил какво се
върши срещу него и по каква причина, избягал в Тракия. Като научил това, Октамасад потеглил на
поход срещу Тракия. Като стигнал до Истър, траките излезли насреща му: и когато щели да
започнат битка, Ситалк пратил [пратеник] при Октамасад с такава вест: „Защо трябва ние да се
сражаваме един с друг? Ти си син на сестра ми и при тебе е брат ми. Дай ми го и аз ти предавам
твоя Скил: нека не рискуваш с войската си нито ти, нито аз”. Това му предложил Ситалк чрез
пратеника. Защото при Октамасад се намирал брат на Ситалк, който бил избягал от него. Октамасад
се съгласява с това, и като върнал собствения си вуйчо на Ситалк, получил брат си Скил. И Ситалк,
като взел брат си, тръгнал, а Октамасад на самото място веднага отрязал главата на Скил...

ТУКИДИД
Тукидид (около 460—399 или 396 г. пр.н.е.) е атинянин от дема Халимунт. На умерени
олигархически идейно-политически позиции, той подчертано симпатизира на Перикъл, но не скрива
и изявените си антипатии към Клеон и към радикалната демокрация. Баща му блор носи името на
тракийски цар от Югозападна Тракия, за чиято дъщеря Хегесипиле се жени Милтиад Младия в края
на VI в. пр. н. е. Вероятно е да се мисли, че Олор е техен внук, което обяснява родството му със
семейството на Филаидите и с представители на тракийската аристокрация.
По време на Пелопонеските войни Тукидид е стратег и сам участвува в бурните събития. През 424 г.
пр. н. е. обаче не успява да се яви навреме с флота и да попречи на спартанския пълководец
Бразидас да завземе жизнено важната база Амфиполис. Неуспехът е решително събитие в живота
му, защото малко време след това е изгонен от полиса, отива в изгнание, което продължава около
двадесет години и го отдалечава от войните и от преките стълкновения, които вече наблюдава
отдалеч. По-голямата част от времето си през тези години авторът прекарва в Югозападна Тракия,
където в района между остров Тасос и Амфиполис има минни периметри от златоносните залежи.
Те му осигуряват необходимата материална сигурност за единствената му творба „История”,
известна като „История на Пелопонската война” в осем книги.
Изгнанието не изключва информационните пътувания, за които Тукидид сам прави известни
алюзии. Възможно е той да обикаля местата, които са били театър на бойните операции в Тракия, в
Македония, в Сицилия, а и другаде. За съжаление изложението на събитията прекъсва в 411 г. пр. н.
е. и се предполага, че авторът умира вероятно без да успее да приключи произведението си.

3

Въпреки че в 404 г. пр. н. е. времето на изгнанието му изтича, сведенията къде, кога и как го
спохожда смъртта са неясни и объркани.
„История на Пелопонеската война” е първата историческа монография в античната литература. Тя
не е повествование за миналото, пригодено за устна комуникация, а е книга за нравствено
въздействие, предназначена не за отмора и за удоволствие, а за задълбочено четене. Подчинил труда
си на принципите на историческата критика и на обобщението, авторът въвежда в историографията
категориите на причинността и на ролята на личността. Според него историята се развива като
процес, обусловен от психологическата причинност – позиция, която показва, че в крайна сметка в
общата си концепция, той остава идеалист

Thuc. 2. 29; 2.101; 4. 101 (ХТ 1, 198, 204-5)
II, 29
През същото лято атиняните назначили за свой проксен Нимфодор, син на Питес, абдеритянин,
чиято сестра била женена за Ситалк и който имал голямо влияние пред него. Атиняните по-рано го
смятали за неприятел, а сега го повикали в Атина, понеже искали да сключат съюз със Ситалк, син
на Терес и цар на траките. Този Терес, бащата на Ситалк, пръв създал обширното царство на
одрисите, което заело по-голяма част от останалата Тракия: но голяма част от траките са
независими. Този Терес няма нищо общо с Терей, който бил женен за Прокна, дъщеря на Пандион,
нито произхождали от една и съща Тракия. Единият от тях — Терей, живял в Давлия, в земята,
която сега се нарича Фокида и която тогава се обитавала от траки. В тази страна жените извършили
известното дело с Итис (мнозина поети, като споменават славея, наричат го давлийска птица). И
естествено че поради взаимна помощ Пандион по-скоро е омъжил дъщеря си наблизо [у
фокидците], отколкото у одрисите, които са на много дни път. А пък Терес, който дори няма същото
име, станал първият цар, който се сдобил с голяма мощ всред одрисите. Неговият син Ситалк
именно атиняните привлекли за съюзник с намерението да им помогне да превземат селищата на
тракийския бряг и да надвият Пердика. Нимфодор дошъл в Атина, сключил съюз със Ситалк и
накарал атиняните да дадат на сина му Садок атинско гражданско право. Той се наел да привърши и
войната в Тракия; щял да убеди Ситалк да прати на атиняните тракийска войска от конници и
пелтасти. Той помирил и Пердика с атиняните, като ги убедил да му върнат Терма. Веднага след
това Пердика предприел с тях и с Формион поход против халкидците. Така и Ситалк, сина на Терес,
цар на траките, и Пердика, син на Александър, цар на македоните, станали съюзници на атиняните.

Схолии към II, 29
одриси: одриси, племе на траките.
земите при Тракия: халкидците, ботиеите.
неговия син: синът на Ситалк, за да заляга впрочем като за свое отечество.
пелтасти: пелтата е четириъгълен щит.

ІІ, 101
Ситалк обаче започнал преговори с Пердика относно това, за което воювал, и след като
атиняните не дошли с корабите си, понеже не вярвали, че Ситалк щял да дойде (те му проводили
посланици с подаръци), изпратил част от войската си против халкидците и ботиеите, принудил ги да
се оттеглят зад стените и опустошавал страната им. Докато се намирал в тези места, тесалийците,
които живеели на юг, магнетите и другите поданници на тесалийците и гърците чак до Термопилите
се изплашили да не се отправи войската и против тях и се приготовлявали. Изплашили се и
северните траки отвъд Стримон, които обитавали равнините: панеите и одомантите, дроите и
дарсеите — те всички са независими. Ситалк накарал да се замислят и гърците, които били във
война с атиняните, да не би водените от него войски да тръгнат и срещу тях, съгласно съюзният му
договор [с атиняните]. Но той държал Халкидика, Ботика и Македония и ги опустошавал. Като не
можел да постигне нищо от онова, за което нахлул тук, и войската му нямала достатъчно храна и
страдала от зимата, бил придумай от Севт, син на Спарадок, който му бил братов син и най-силният
човек след самия него, да се завърне по-бързо. Севт бил спечелил тайно от Пердика, който му бил

4

обещал сестра си и отгоре на това пари. Ситалк последвал съвета му и бързо се върнал у дома си с
войската си: той останал [в Македония] всичко тридесет дни, от които осем прекарал в Халкидика.
Пердика по-късно дал сестра си Стратрника на Севт, както му бил обещал. Така завършил походът
на Ситалк.

IV, 101
В същите дни, когато се разигравали събитията при Делион, умрял и Ситалк, царят на одрисите,
в поход против трибалите, от които бил победен в битка. Братовият му син Севт, син на Спарадок,
се възцарил над одрисите и над останалата Тракия, която била под властта на Ситалк.

КСЕНОФОНТ
Ксенофонт, син на Грил от атинския дем Ерхия, е роден около 426 г. В заможно
конническо семейство. В юношеските си години попада сред последователите на Сократ; сред
учителите му се споменават също реторът Исократ и софистът Продик. В последните години на
пелопонеската война и по време на тридесетте тирани е бил на служба в атинската конница. В 301 г.
По покана на своя приятел, беотиеца Проксен, се включва в “похода на десетте хиляди”, а след
битката при Кунакса и пленяването на началниците става един от предводителите на гръцката
армия при дългото изтегляне от Азия. Опитите му да основе нова колония на южния бряг на Черно
море пропадат. По време на последвалия военен конфликт с Персия Ксенофонт се сближава със
спартанския цар Агезилай, следва го и в Елада след избухването на Коринтската война и в 394 г. Е в
спартанския лагер в битката при Коронея. Осъден на изгнание и конфискация на имуществото му в
Атина, получава от спартанците като компенсация статут на държавен проксен и малко имение в
Скилус край Олимпия. Там остава около 20 години, отдаден на семейството си, на занимания с лов
и земеделие и на писателска дейност. След поражението на Спарта при Левктра (371 г.) бяга в
Коринт. Присъдата му в Атина е отменена в резултат на примирието със Спарта, но не е ясно дали
след това се завръща в родината си. Повечето му съчинения изглежда са приключени в периода след
371 г. И са предназначени за атическа публика. Синовете му воюват като конници в атинската
армия; единият, Грил, загива при Мантинея (362 г.). Точната дата на смъртта на Ксенофонт (около
355 г. пр. Хр.) не е известна.
Още приживе Ксенофонт се радва на признание като писател. В по-късно време е ценен
най-вече заради добрия си език и непосредствения стил на разказвач, което допринася да оцелеят
повечето му съчинения. Сред тях, наред с най-популярните “Анабазис” и “Гръцка история”, могат
да се изброят “Киропедия”, “Лакедемонска полития”, “Меморабилия”, “Апология на Сократ”,
“Симпозиум”, “Икономика”, “За командването в кавалерията”, “За конницата”, “За лова”, “Доходи”,
“Агезилай”, “Хиерон”. Почитатели на Ксенофонтовото творчество са били Цицерон, Цезар и
Флавий Ариан, който заимства от него заглавието на своя “Анабазис на Александър”; още
александрийските литератори го канонизират като третия голям класически историк редом с
Херодот и Тукидид.
Най-голяма слава му е донесъл посветеният на похода на десетте хиляди в 401 – 399 г. пр.
Хр. “Анабазис” в седем книги, вероятно едно от ранните му съчинения. Ксенофонт описва като
очевидец похода на Кир Млади и трудното завръщане на гръцката наемна армия след битката при
Кунакса, тежките преходи през враждебна територия и планински терен в зимни условия, радостта
при достигането до морето (4.7.24), сложното придвижване по морския бряг до Бизантион,
перипетиите в Тракия и накрая постъпването на оцелелите след всички изпитания около шест
хиляди души на служба в армията на спартанеца Тиброн. За себе си говори в трето лице, но изтъква
заслугите си. “Анабазис” представлява завладяващ и изпълнен с динамика и напрежение разказ за
едно голямо приключение, и литературните му качества са предопределили неговата голяма
популярност. За тракийската история особено важни са описанията на прехода през Витиния (VI
книга) и на събитията в Югоизточна Тракия, където Ксенофонт и гръцките наемници постъпват на
служба при одриския парадинаст СЕВТ (VII книга).
Замислена като продължение на Тукидид, Ксенофонтовата “Гръцка история” (Хеленика)
разказва в 7 книги събитията от 411 до 362 г. пр. Хр. По необходимост сбито и лаконично,

5

изложението в това обхватно по съдържание съчинение не е равностойно в отделните части и
разглежда основно проблемите на военната история. Събитията до края на пелопонеската война са
разказани в тукидидов стил, по години; следва цветисто и оригинално описание на тиранията на
тридесетте и връщането на демокрацията в Атина. В останалата част на труда изложението е посумарно, на места хронологията остава неясна. “Гръцката история” изглежда е била писана дълго
време и вероятно е публикувана на части. Независимо от привидната обективност Ксенофонт е
пристрастен историк, като ориентацията му е явно проспартанска и антитиванска; отношението към
родната Атина е по-умерено. Някои важни събития (например създаването на II атински съюз) са
напълно игнорирани. Макар и многобройни, сведенията за древна Тракия в “Гръцката история” на
Ксенофонт са епизодични и фрагментарни.

Xen. Anab. 7.2.19-22 (ХТ 2, с. 24)
VII.2: (19) Като чул, че има хора, изпратил преводача, който водел със себе си и му заповядал да
каже на Севт, че е дошъл Ксенофонт и желае да се срещне с него. Стражите попитали дали е
атинянинът от гръцката войска. (20) Когато преводачът потвърдил това, те възседнали конете си и
бързо изчезнали. Подир малко се явили около двеста пелтасти и като поканили Ксенофонт и хората
с него повели ги при Севт. (21) Севт живеел охраняван добре в една кула, а около нея стояли
обяздени коне, защото от страх пускал конете да пасат през деня, а вечер заповядвал да обяздват
конете и така да го охраняват. (22) Говорело се, че и по-рано предшественикът му Терес, макар и да
имал голяма войска, в същата тази област загубил в сражения с местните жители много от своите
хора, а целият му обоз бил разграбен. Тия жители били тините, смятани за най-войнствени от
всички, особено нощем.

ДИОДОР СИЦИЛИЙСКИ
Малко са сигурно известните данни за живота и личността на Диодор, автор на “Историческа
библиотека” в 40 книги. Знае се, че е роден в Агирион на о-в сицилия, най-вероятно в началото на I
в. Пр. Хр. Живее дълги години в рим, а в периода 60-56 г. пр. Хр. Е в Египет. Спори се за времето на
неговата смърт: след 36 г. пр. Хр. Или след 21 г. пр. Хр. Колебанието е заради различната датировка
на най-късното събитие, съобщено от Диодор – римската колонизация на тавроменион.
Предполага се, че близо 30 години от живота му са посветени на работата върху
“Историческа библиотека”, в която се разказват събития от митични времена докъм Галската война,
водена от цезар. До нас са достигнали напълно запазени книгите от 1 до 5 и от 11 до 20, а
единствено във фрагменти книги 6(10 и 21(40. Първите шест книги са посветени на легендарната
история на Египет (кн. 1), на Месопотамия, Индия, скития и Арабия (кн. 2), на северна Африка (кн.
3), на Гърция и Европа (кн. 4(6). Следващите единадесет книги (7(17) обхващат периода от
троянската война до управлението на Александър Велики, а книги 18(40 се занимават със събитията
от времето на диадохите до цезар.
Диодоровият разказ е компилативен и до голяма степен следва хронологичната
последователност, като датирането е по олимпиади, атински архонти и римски консули. Често обаче
времевите ориентири са погрешни, а достоверността на изложението му е в зависимост от
използваните източници. Въпреки строгите присъди за качествата на това произведение,
единодушно се подчертава неговото значение заради използваните от Диодор, но недостигнали до
нас съчинения на изявени историци – негови предшественици като Ефор, Филарх, посидоний.

Diod. 12.50.1-7; 12.51.1-2 (ХТ 2, 110-111)
ХII, 50, 1-7: (1) По същото време Ситалк, царят на траките, макар че получил незначително като
територия царство, благодарение на своите качества и умения го разширил и довел до голямо

6

могъщество. Освен че управлявал справедливо подчинените си, той бил смел и опитен военачалник
и полагал големи грижи за увеличаване на приходите. Накрая станал толкова могъщ, че властвал
над повече земи, отколкото царувалите преди него в тракия. (2) Владяното от него крайбрежие се
простирало от земята на абдерците чак до реката Истрос. За пътуващия от морето към вътрешността
на страната разстоянието било толкова голямо, че бърз пешеходец го изминавал за тринадесет дни.
Като владетел на толкова обширна област Ситалк получавал повече от хиляда таланта ежегодни
приходи. (3) Когато в разглеждания период от време се намирал в състояние на война, събрал от
Тракия повече от сто и двадесет хиляди пехотинци и петдесет хиляди конници. За да е налице ясен
за читателя разказ, е необходимо да изтъкнем причините за тази война. И тъй, Ситалк, като бил в
приятелски отношения с атиняните, им обещал да ги подкрепи във войната в Тракия. Той подготвил
голямо количество войска, понеже желаел с помощта на атиняните да покори халкидците. (4)
Едновременно с това, бидейки настроен враждебно към царя на македонците Пердика, Ситалк
решил да постави на македонския престол Аминтас, син на Филип. И тъй, поради споменатите две
причини, той трябвало да събере голяма войска. Когато всичко необходимо за похода било готово,
повел армията си и преминавайки през Тракия, нахлул в Македония. (5) Македонците, силно
изплашени от големината на войската, не посмели да се съпротивляват, а като изнесли жито и
провизии колкото могли в най-силните укрепления, останали там, без да предприемат нищо. (6)
Траките поставили Аминтас на престола и отначало с преговори и посланичества се опитали да
привлекат на своя страна македонските градове; но тъй като никой не им обръщал внимание, те
нападнали първото укрепление и го превзели с атака. (7) След това от страх някои от градовете и
гарнизоните на македонците доброволно им се подчинили. След като разграбили цяла Македония и
станали господари на голяма плячка, те пристъпили към елинските градове на халкидците.

ХII, 51, 1-2: (1) Докато Ситалк бил зает с тези работи, тесалийците, ахейците, магнетите и всички
останали елини, които обитавали [земите] между Македония и термопилите, се споразумели и
заедно събрали твърде голяма войска. Те се страхували да не би траките с многобройните си войски
да нападнат областта им и да застрашат родината им. (2) след като и халкидците извършили същата
подготовка, Ситалк, узнавайки, че елините са събрали силни войски, и като взел под внимание и
факта, че войниците му страдали от зимата, след като се помирил с пердика, договорил династичен
брак и отвел войските си в Тракия.

ПЛУТАРХ
Плутарх, роден в Херонея, е живял между 46 и 120 г. по н. е. Той е бил един от
най-образованите и начетени гърци на своето време. Проявил е интерес почти
към всички отрасли на знанието. От многобройните му съчинения са достигнали
до нас биографии на знаменити гърци и римляни, в които поличават
морализаторски тенденции, есета с по-пулярно-философски характер, в които се
разглеждат най-разнообразни проблеми, и реторични съчинения.

Полутракийският произход на Кимон и Тукидид
Plut.Сim. 4. Кимон , синът на Милтиада, бил дете на Хегесипила, по род тракийка, дъщеря на цар
Олор, както се разказва в поемите на Архелай и Мелантий, написани за самия Кимон. Поради това и
историкът Тукидид бил роднина на Кимоновци, понеже бил син на Олор, който смятал, че носел
името на прадядо си, и притежавал поради това златни рудници в Тракия. Той умрял, както казват, в
Скапте-Хиле – това е място в Тракия – гдето бил убит. Паметникът върху останките му, които били
пренесени в Атина, се посочва между тези на Кимоновците до гроба на Елпиника, сестрата на
Кимон.

Терес
Plut. Reg. et imper. apophth. 174 С 11.–D 2 (ИТМ)
7

Терес, бащата на Ситалк, казвал, че когато бездействува и не воюва, струвало му се, че по нищо не
се различава от конярите си.

Theopomp [Luc., Longaev.10] - Теопомп, роден през 376 г.пр.Хр. в Хиос, от чиято
история на Филип са дошли до нас само откъси (ИТМ).

ЛУКИАН
Софистът и сатирикът Лукиан от Самосата на река Ефрат (ок. 120–180 или 192
г.) принадлежи към най-образованите и културни личности на своето време. Той е
особено плодовит писател и от него са дошли до нас 82 съчинения, написани
отчасти като диалози, отчасти като разкази. В тях той описва с лек хумор
съвременните нему философски учения, противоречията и смешните страни в
преданията за боговете, религиозните секти и суетните и глупави желания на
тълпата.
Преводът е направен според изданието Lukiani opera recc. Nilen et Jakobitz, Lipsae
1913–1921.
Longaev. 10. Атеас, царят на скитите, сражавайки се срещу Филип около реката Истър8, паднал
убит, след като бил прехвърлил деветдесет години. Бардилис, царят на илирийците, се сражавал,
както казват, на кон във войната срещу Филип9, навършвайки деветдесетте години. Терес, цар на
одрисите10, умрял, както казва Теопомп, на деветдесет и две години.

8