1

ЕЛЕМЕНТИ ОТ Б ГРУПИТЕ - ВТОРИЧНИТЕ ГРУПИ

(доц. Г. Велинов)

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Учебника 8 клас.

ПЪРВА Б ГРУПА
I. ХАРАКТЕРИСТИКА
Към първа Б група принадлежат елементите мед Cu, сребро Ag и злато Au. Те
имат по 1е във външния си електронен слой, аналогично на алкалните елементи
от IА група, но в предпоследния си електронен слой имат по 18 електрона. При
химични взаимодействия тези елементи отдават електрона от последния си
електронен слой, а медта и златото отдават електрони и от предпоследния си
електронен слой. Поради тази причина характерните степени на окисление за
тези елементи са: за цялата група (+1), а за Сu и Аu са характерни и по-високи
степени на окисление - за Сu (+2) , за Аu - (+3).
Атомите на елементите от IБ група задържат по-здраво валентните си
електрони, поради което имат по-слаба химическа активност от елементите на
алкалната група. В реда Сu → Аu химическата активност намалява.
II. ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА.
Простите вещества на елементите от групата са метали с характерно оцветяване:
медта е червеникава, среброто - бяло, а златото - жълт метал. Това са металите
с най-висока електропроводност. Освен това лесно се обработват - меки, ковки и
изтегливи. Поради тези качества и относителната им химическа устойчивост, те
намират много специални приложения в електротехниката, производството на
сплави, ювелирната промишленост, за сечене на монети, в зъботехниката.
Медта е важен микроелемент в човешкия организъм. Участва в състава на някои
ферменти, които се натрупват главно в черния дроб. Недостигът на мед води до
анемия.
III. ПОЛУЧАВАНЕ.
1. За получаването на мед се използват нейните сулфидни минерали. В
химически аспект то се основава на първоначално “пържене” на сулфида и
последваща редукция:
2 Cu2S + 3O2 = 2Cu2O + 2SO2
S2− −6e → S4+ .2
O2 +4e → 2O2− .3
2Cu2O + Cu2S = 6Cu + SO2
S2− −6e → S4+ .1
2Cu+ +2e → 2Cu .3

Получената мед съдържа много примеси (нарича се “черна мед”) и се пречиства

чрез електролиза - т.нар. “рафиниране”, при което анодът е активен и това е
техническата мед (черната мед), а като катод се използва чиста мед.
Електролитът във ваната за електролиза е кисел разтвор на CuSО4 .
Злато и сребро се получават от златоносни пясъци. Намират се и в смородно
състояние.
Друг източник за получаване на тези благородни метали е “анодната тиня”,
получена при електролитното рафиниране на медта.
IV. ХИМИЧНИ СВОЙСТВА.
Елементите от IБ група имат малка химическа активност. На въздух те са
устойчиви.
На влажен въздух, след продължително престояване, медните предмети се
покриват със зелена корица от основен меден карбонат Cu(ОН)2. CuСО3
(наречен “патина”), който ги предпазва от по-нататъшна корозия.
 2

При същите условия среброто почернява от образувания сулфид Ag2S . Често

погрешно се смята (дори се записва като химическо уравнение), че образуването
на тази утайка се дължи на директно взаимодействие между среброто и сярата.
Такова директно окисление на среброто е абсурдно, тъй като то не може да се
извърши дори от кислорода, който е значително по-силен окислител от сярата.
Химизмът на това явление по всяка вероятност се дължи от една страна на
минималната склонност на среброто да се разтваря във вода и от друга страна
на наличието на сулфидни йони (H2S) в атмосферата. В крайна сметка
образуването на черната утайка от сребърен сулфид се извършва от директното
свързаване на сребърните йони и сулфидните йони, благодарение на
извънредно малката разтворимост на тази утайка, за което са достатъчни
минималните концентрации от сребърни йони. Разбира се трябва да се
подчертае, че това е процес който се извършва много бавно във времето.
1. С кислорода - Cu изгаря до черен меден оксид CuО . При по-висока
температура CuО се разлага до жълто червен Cu2О .
4 CuО t→ 2Cu2О + О2
Cu2+ +1e → Cu+ .4
2O2− −4e → O2 .1
CuО се редуцира от водород до елементна мед:
CuО + Н2 = Cu + Н2О
Най-стабилният оксид на среброто е Ag2O - кафяв на цвят. Той се получава при
алкализиране на разтвори на сребърни йони:
+ - + - + -
Ag + NO3 + K + OH = AgOH + K + NO3

Полученият AgOH е нетраен и се разлага: 2AgOH → Ag2O + H2O

2. С халогенни елементи - трите метала взаимодействат директно като се
получават съответните халогениди - CuX2 , AgX , AuX3 .
Cu + Cl2 = CuCl2
AgX са малко разтворими във вода съединения (без AgF) и най-често се
получават при взаимодействие на разтвори, съдържащи съответно сребърни и
халогенидни йони:
Ag+ + Cl− = AgCl↓
(качествена реакция както за Ag+, така и за Cl− , Br− и I−)
3. С вода и разредени киселини - не реагират, тъй като се намират след
водорода в реда на относителната активност (РОА ).
Медта се окислява от к.H2SO4 и k.HNO3 - вж. VIA и VA групи, като
окислението протича в два етапа - първоначално се получава CuO, а след
това - CuSO4 (Cu(NO3)2).
Среброто се разтваря в азотна киселина с отделяне на NO2 или NO (в
зависимост от концентрацията на киселината), а златото се разтваря само в
“царска вода”.
4. Разтворимите соли на тези елементи, т.е. техните йони, могат да окисляват
металите, които се намират преди тях в РОА :
Cu2+ + Fe = Fe2+ + Cu
5. С алкални основи елементите не реагират. Техните йони, обаче
образуват утайки от малко разтворими хидроксиди:
2+ 2- + - + 2-
Cu + SO4 + 2Na + 2OH = Cu(OH)2 + 2Na + SO4

Cu(OH)2 се разтваря лесно в киселини:

+ - 2+ -
Cu(OH) 2 + 2H + 2Cl = Cu + 2Cl + H 2O
 3

Cu(OH)2 може да се разтвори и в концентрирани разтвори на алкални основи.

Това става значително по-трудно, като образуваните тетрахидрокси комплекси са
стабилни само в силно алкални разтвори:
+ - 2- +
Cu(OH)2 + 2K + 2OH =[Cu(OH)4] + 2K
син цвят

Следователно Cu(OH)2 е амфотерен хидроксид, но със значително по-силно

изразени основни свойства.
При нагряване Cu(OH)2 се разлага:
Cu(OH)2 t→ CuO + H2O
6. Реакции на комплексообразуване.
Те са много характерни и за трите метала: Ако разтвор на медни йони се
алкализира с амоняк, първоначално се получава утайка от Cu(OH)2↓ , която в
излишък от амоняк се разтваря и образува тетра амонячен комплексен йон с
интензивно син цвят (най-добрата качествена реакция за Cu2+ ):
Cu(OH)2 + 4NH3 = [Cu(NH3)4]2+ + 2OH−
Ag+ също образува комплексен йон с амоняка, но той е безцветен и освен това
се координират две молекули амоняк (координационното число е 2). Този
комплекс е много стабилен. Така например утайката от сребърен хлорид се
разтваря в амоняк, поради взаимодействието:
AgCl↓ + 2NH3 = [Ag(NH3)2]+ + Cl−
Аналогични комплекси, но с още по-голяма стабилност образуват цианидните
йони - те са безцветни както за медта, така и за среброто:
[Cu(CN)4]2− и [Ag(CN)2]−
Комплексообразувателните свойства на Ag+ са в основата на фотографските
процеси.
Върху фотографската плака се нанася фоточувствителен слой - фино
диспергиран AgX (най-често AgBr) и желатин. При попадане на светлина върху
плаката, на места AgX се редуцира до Ag - получава се т.нар. скрит образ. След
“проявяване” на образа, той се “фиксира” - това означава да се отстрани
незасегнатият от светлината AgX . Този процес е комплексообразувателен -
използва се разтвор на натриев тиосулфат Na2S2O3 - т.нар. “фиксаж” :

+ 2- + 3- + -
AgX + 4Na + 2S2O3 = 3Na + [Ag(S2O3)2] + Na + X

Получените вещества са разтворими във вода и лесно се отстраняват с

промивните води.
V. ЗНАЧЕНИЕ И УПОТРЕБА - вж. за CuSO4.5H2O - “син камък” в Учебника за 8
клас.
II Б ГРУПА
Във IIБ група са елементите цинк Zn, кадмий Cd и живак Hg. Те са химически по-
малко активни от елементите на IIА група. Най-голямо значение от трите
елемента има цинкът, който е един от най-важните за практиката елементи
(поцинковане на желязото).
I. ХАРАКТЕРИСТИКА
Цинкът е сребристо бял метал. На въздуха губи металния си блясък, поради
повърхностно окисление, което го предпазва от по-нататъшна корозия. В
химичните си взаимодействия се проявява като редуктор, но е по-слабо активен
от алкалоземните елементи и по-активен от кадмия и живака.
II. ПОЛУЧАВАНЕ.
Получава се от негови сулфиди, които първоначално се подлагат на “пържене”:
2ZnS + 3O2 = 2 ZnO + 2SO2 (баланс!)
Полученият оксид се обработва по-нататък по два начина:
 4

1. Редукция с въглища (пирометалургия):

ZnO + С = Zn + СО
2. Разтваряне в разредена сярна киселина и последваща електролиза на
разтвора (хидрометалургия) при използване на инертен анод от олово.

III. ХИМИЧНИ СВОЙСТВА И СЪЕДИНЕНИЯ.

1. С кислорода - взаимодейства пряко до ZnO - бяла неразтворима във вода
утайка:
2Zn + О2 = 2 ZnO (баланс!)
ZnO е амфотерен оксид - разтваря се в киселини и в основи:

+ - 2+ -
ZnO + 2H3O + 2Cl + H2O = [Zn(H2O)4] + 2Cl

+ - 2- +
ZnO + 2Na + 2OH + H2O = [Zn(OH)4] + 2Na

ZnO може да се получи и при термично разлагане на Zn(OH)2 , Zn(NO3)2 или

ZnCO3 .
ZnO се използва като бяла минерална боя (цинквайс).
2. Към разредени киселини - цинкът се отнася като редуктор. Разтваря се с
отделяне на водород:
+ - 2+ -
Zn + 2H3O + 2Cl + H2O = [Zn(H2O)4] + 2Cl + H2

Към киселини с окислително действие, той се отнася като по-силен редуктор -

например редуцира разредената азотна киселина до амоняк, който в азотно
кисела среда образува амониев нитрат:
4Zn + 9H+ + NO3− = 4Zn2+ + 3H2O + NH3 (→ NH4NO3)
N5+ +8e → N3− .1
Zn −2e → Zn2+ .4
сумарно: 4Zn + 10H + 10NO3− = 4Zn2++ 8NO3− + 3H2O + NH4+ + NO3−
+

3. С основи.
Цинкът е амфотерен елемент, поради което той се разтваря в концентрирани
основи:
а) при стапяне:
Zn + 2NaOH t= Na2ZnO2 + H2↑
натриев цинкат
б) в концентрирани разтвори на алкални основи се образува тетрахидрокси
комплексен йон:
+ - 2- +
Zn + 2Na + 2OH + 2H2O = [Zn(OH)4] + 2Na + H2

Zn(OH)2 е бяло аморфно вещество, което има амфотерен характер - разтваря се

в киселини и в основи:
Zn(OH)2 + 2HCl = ZnCl2 + 2H2O
Zn(OH)2 + 2NaOH t= Na2ZnO2 + 2H2O (при стапяне!)
Разтварянето в разтвори на основи е по-коректно да се изразява с образуването
на тетрахидрокси комплексния йон на цинка:

+ - 2- +
Zn(OH)2 + 2Na + 2OH = [Zn(OH)4] + 2Na
 5

Поради това че Zn(OH)2 е слаб електролит, всички разтворими соли на цинка

хидролизират (хлориди, нитрати, сулфати) и водните им разтвори имат кисела
реакция.
4. С халогенните елементи и сярата - цинкът реагира директно и образува
съответните халогениди и сулфид. Сулфидът може да се получи и при
взаимодействие на разтворими соли на цинка със сероводород или разтворими
сулфиди на алкалните метали и амония.
5. Цинкът като редуктор може да измества йоните на всички метали, стоящи
след него в РОА:
2+ 2- 2+ 2-
Cu + SO4 + Zn = Zn + SO4 + Cu

IV. ЗНАЧЕНИЕ И УПОТРЕБА.

Основното приложение на цинка е като антикорозионно покритие . Около 40% от
световния добив на цинк се изразходва за поцинковане на желязото.
ZnS има свойството да луминисцира, поради което се използва широко като
луминифор - за лиминисцентни лампи, катодни тръби за телевизионни екрани и
др.
VIII Б ГРУПА
ОБЩ ПРЕГЛЕД - Учебника 8 клас .
ЖЕЛЯЗО Fe (Z = 26) 1s2 2s2 2p6 3s2 3p6 4s2 3d6
I. ХАРАКТЕРИСТИКА.
Във външния си електронен слой желязото има 2е , а предпоследният не е
изграден - с 14е . При химични взаимодействия участва с електрони от външния и
предпоследния електронен слой. Най-характерните степени на окисление за
елемента са (+2) и (+3).
II. ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА. ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА.
Желязото е сребристо бял метал. Има няколко алотропни модификации -α, β, γ и
δ - желязо. При стайна температура е стабилна α-модификацията, която над
769оС преминава в β , над 910oC - в γ - и над 1390оС - в δ-желязо. α и β-
желязото имат кубична обемно центрирана кристална решетка (представлява
куб по върховете и в центъра на който са разположени железните атоми).
Различават се по своите магнитни свойства : α-желязото има, а β-желязото няма
магнитни свойства, т.е. магнитните свойства на желязото се губят при
температури по-високи от 769оС .
Гама-желязото има стенно центрирана кубична решетка (куб на който по
върховете и в центровете на всяка стена има железни атоми).
Желязото е високо топим метал, лесно се подава на обработка - коване,
изтегляне, валцуване.
Чистото желязо има малка твърдост и затова в техниката се използват неговите
сплави. Малки количества примеси променят значително свойствата на желязото.
Най-важните сплави на желязото са с въглерода - чугун (2 - 5% С) и стомана (0.1
- 2% С), като желязото и въглерода са свързани под формата на железен карбид -
Fe3C . Физичните и механични свойства на стоманата се подобряват чрез
прибавяне на някои метали като In , Mo , Kr , W , Mn и др. - получават се т.нар.
“легирани стомани”.
III. ПОЛУЧАВАНЕ.
Най-важните изходни суровини за получаване на желязо са неговите минерални
руди: хематит Fe2O3, магнетит Fe3O4, сидерит FeCO3, лимонит 2Fe2O3.3H2O и
пирит FeS2 .
Получаването на желязото става в доменни пещи, където при висока
температура оксидите се редуцират от въглерода:
C + O2 = CO2 (баланси!)
CO2 + C 2CO
 6

Fe2O3 + 3C = 2Fe + 3CO

Fe2O3 + 3CO = 2Fe + 3CO2
При високата температура желязото поглъща част от въглерода и се получава
чугун или стомана (чрез температурно регулиране на въглеродното съдържание).
IV. ХИМИЧНИ СВОЙСТВА.
В химичните си отнасяния Fe е редуктор - отдава валентните си електрони и се
окислява до Fe(II) или Fe(III).
1. Спрямо кислорода.
При обикновени условия, на сух въздух желязото не се променя. При температура
около 200оС се покрива с тънка повърхностна корица от окис, която го предпазва
от по-нататъшно окисление:
2Fe + O2 = 2FeO (баланс!)

В излишък от кислород желязото изгаря бурно, като се отделя голямо количество

топлина и светлина - образува се Fe3O4 , който представлява смесен оксид -
FeO. Fe2O3.
3Fe + 2O2 = Fe3O4 + Q
3Fe −8e → (Fe)38+ .1
O2 +4e → 2O2− .2
В среда от влажен въздух желязото се окислява и се покрива с рохкав оксиден
слой, наречен “ръжда” - Fe2O3.xH2O . Слоят лесно се рони и открива нови и нови
повърхности от метала - корозия (световен проблем!).
2. Спрямо водата.
При обикновени условия желязото не реагира с водата, но при повишаване на
температурата се окислява до FeO или до Fe3O4 в зависимост от условията:
t<570oC
3Fe + 4H2O → Fe3O4 + 4H2↑
3Fe −8e → (Fe3)8+ .1
2H+ +2e → H2 .4

t>570oC
Fe + H2O → FeO + H2↑ (баланс!)
3. Спрямо киселини.
Разредена солна и сярна киселина разтварят желязото до съответните соли с
отделяне на водород:
Fe + 2HCl = FeCl2 + H2↑ (баланси!)
Fe + H2SO4 = FeSO4 + H2↑
Важно: Разредената солна киселина разтваря желязото само до FeCl2 (железен
дихлорид), а не до FeCl3 (железен трихлорид), защото при реакцията се отделя
водород, който осигурява редукционна атмосфера и не позволява по-дълбоко
окисление на Fe2+ до Fe3+ . FeCl3 директно може да се получи при
взаимодействието на желязото с хлор - вж. по-долу.
Разредената азотна киселина окислява желязото до Fe(III ) с отделяне на азотен
оксид NO:
Fe + 4H+ + NO3− = Fe3+ + NO + 2H2O
Fe −3e → Fe3+
N5+ +3e → N2+
сумарно: Fe + 4HNO3 = Fe(NO3)3 + NO + 2H2O
k.H2SO4 и k.HNO3 пасивират желязото.
4. Спрямо неметали.
Желязото реагира активно с неметалите имащи окислително действие -
халогенни елементи, сяра, азот и др. :
2Fe + 3Cl2 = 2FeCl3 “огнен дъжд” (7А група)
5. С основи.
 7

При висока температура желязото може да се разтвори в концентрирани

разтвори на основи. Следователно то проявява, макар и слаби амфотерни
свойства:

+ - + 3-
2Fe + 6K + 6OH + 6H2O = 6K + 2[Fe(OH)6] + 3H2
K3[Fe(OH)6]
6. Реакции на комплексообразуване.
а) Разтворими соли на Fe(III) образуват серия от комплекси с тиоцианатни йони -
(SCN−), в зависимост концентрацията на тиоцианатните йони:
Fe3+ + SCN− = [Fe(SCN)]2+ или [Fe(SCN)2]+ или [Fe(SCN)3]
Комплексите имат интензивно червен цвят и служат за качествено доказване на
йоните на тривалентното желязо Fe(III).
б) С цианидни йони - (CN−) йоните на двувалентното желязо Fe(II) образуват
комплекс - хексациано ферат(II). Реакцията протича в два етапа - утаечна
реакция и след това в излишък от цианидни йони - комплексообразуване:

2+ + - +
Fe + 2K + 2CN = 2K + Fe(CN) 2
+ - + 4-
Fe(CN) 2 + 4K + 4CN = 4K + [Fe(CN) 6]

Ако на този разтвор се добави разтворима сол на тривалентното желязо, то се

получава утайка имаща интензивно син цвят - т.нар. “Берлинско синило” :
4FeCl3 + 3K4[Fe(CN)6] = Fe4[Fe(CN)6]3↓ + 12KCl
4Fe3+ + 3[Fe(CN)6]4− = Fe4[Fe(CN)6]3↓
Реакцията служи за качествено доказване на йоните на тривалентното желязо
Fe(III).
Комплексният йон хексациано ферат (II) - [Fe(CN)6]4− лесно се окислява от
окислители (напр. хлорна или бромна вода) до комплексен йон на
тривалентното желязо - хексациано ферат (III) - [Fe(CN)6]3−. Този йон
взаимодейства с йоните на двувалентното желязо Fe(II) и се получава утайка със
синьо-зелен цвят наречена “Турнбулово синило”:

3FeCl2 + 2K3[Fe(CN)6] = Fe3[Fe(CN)6]2↓ + 6KCl

3Fe2+ + 2[Fe(CN)6]3− = Fe3[Fe(CN)6]2↓

Реакцията служи за качествено доказване на йоните на двувалентното желязо

Fe(II).

V. УПОТРЕБА И ЗНАЧЕНИЕ.
Желязото е основен метал в съвременната техника, като неговото производство
е около 20 пъти по-голямо от това на останалите метали. Поради това че чистото
желязо е меко и химически активно, то в практиката се използват главно сплави
на желязото. Основен проблем при употребата на желязото е борбата с
корозията. Годишните загуби от корозия съставляват около 40% от световния
добив на желязо.
Желязото е важен биоелемент. Влиза в състава на хемоглобина. Недостигът на
желязо в организма предизвиква анемия.

НЯКОИ ПО-ВАЖНИ СЪЕДИНЕНИЯ

 8

Железен оксид FеО. Представлява черно, неразтворимо във вода вещество.

Той е основен оксид и се разтваря в киселини:
FeO + 2HCl = FeCl2 + H2O
Неговият хидроксид се получава при алкализиране на разтвори на двувалентно
желязо - Fe(II):
2+ 2- + - + 2-
Fe + SO4 + 2K + 2OH = 2K + SO4 + Fe(OH)2

Fe(OH)2 представлява бяло, неразтворимо във вода вещество. Разтваря се в

киселини. На въздуха спонтанно се окислява до хидроксида на тривалентното
желязо:
4Fe(OH)2↓ + 2H2O + O2 = 4Fe(OH)3↓
Fe2+ −1e → Fe3+ .4
O2 +4e → 2O2− .1
Двужелезен триоксид Fe2O3 представлява червеникаво-кафяво на цвят
вещество, неразтворимо във вода. Разтваря се в киселини. Той е анхидрид на
железния трихидроксид Fe(OH)3 - ръждиво-кафява утайка, която проявява
амфотерни свойства, като киселите свойства са значително по-силно изразени:
+ - 3+ -
Fe(OH)3 + 3H + 3Cl = Fe + 3Cl + 3H2O
+ - + 3-
Fe(OH)3 + 3K + 3OH = 3K + [Fe(OH)6]

Октомври, 2002 г.