1

НАМАЛЯВАНЕ НА НИВОТО НА ТРАНСПОРТНИЯ ШУМ СЪС

ШУМОЗАЩИТНИ ЕКРАНИ
доц. д-р инж. Николай Николов – Институт по Строителна Физика,
Технологии и Логистика, София
доц. д-р арх. Асен Писарски – Университе по Архитектура, Строителство и
Геодезия, София
ст.н.с. к.т.н. Игор Шубин – Научно Изследователски Институт по
Строителна Физика, Москва

Съгласно директива 2002/49/ЕС от 25.06.2002 г. на Европейския

парламент и Съвета за оценка и управление на шума в околната среда,
последния се определя като един от основните екологични проблеми в
Европа. Като част от политиката на Общността за постигане високо ниво на
здравеопазване и защита на околната среда, една от преследваните цели е
предпазването на населението от вредното въздействие на шума. В
изпълнение на тази директива страните-членки на ЕС се задължават на
основата на изготвени карти на шума в градовете и стратегически карти на
шума на териториите около автомагистрали и скоростни ж.п. линии приети
до 18.06.2009 г. да реализират програми за неговото ограничаване, които
включват и изграждането на шумозащитни съоръжения.
Модерната транспортна инфраструктура несъмнено има голямо
значение за икономическото развитие на страната като осигурява
придвижването на пътници и товари с по-малък риск и по-висока скорост.
Но увеличената скорост на транспортните потоци има и отрицателен ефект
– повишаване на нивото на транспортния шум. Фигура 1 и фигура 2
илюстрират зависимостите между нивото на транспортния шум и
скоростта на движение на автомобилния поток и на железопътните
състави [1,2]. Нашите изследвания показват, че за да се намали нивото на
транспортния шум до допустимите норми за жилищни зони (60-65 dBА), в
зависимост от акустичните характеристики на източника на шум е
 2

необходимо разстояние от 120 до 240 m (фиг. 3) [3]. В частни случаи това

разстояние може да бъде намалено поради естествени препятствия – релеф,
растителност и т.н., но като правило, са необходими активни мероприятия,
на първо място – изграждане на шумозащитни екрани.

Фиг. 1. Зависимост между нивото на шума и средната скорост на движение на

транспортния поток на разстояние 7.5 m от оста на първата лента на движение [1]

Фиг. 2. Зависимост между нивото на шума и скоростта на

движение на ж.п. съставите на разстояние 25 m от оста на коловоза [2]
 3

110.0
L [дБА]

100.0

1.0

90.0 1.25

1.5

80.0
1.75

2.0

70.0 r [м]
0.0 30.0 60.0 90.0 120.0 150.0 180.0 210.0 240.0

Фиг. 3. Семейство криви за намаляване на нивото на звуковото налягане при различни

вълни – цилиндрична (n=1), квазицилиндрична (n=1,25-1,75), сферична (n=2) [3]

Транспортните шумозащитни екрани (ТШЕ) са строителни

съоръжения, които се проектират и изграждат успоредно на транспортни
артерии (автомагистрали, скоростни железопътни линии и др.) с цел
намаляване на нивата на шума до пределно допустимите норми за
урбанизираните територии и в помещенията на сградите. Те се изпълняват
с различни размери (дължина и височина), от различни строителни
материали, имат различен напречен профил и разнообразен архитектурен
облик. Проектните решения на ТШЕ от акустична гледна точка не могат да
бъдат типови (унифицирани), за разлика от елементите, от които са
конструирани. Тази сложност се заключава в строително-акустичното им
оразмеряване, което е функция на множество изисквания, фактори,
явления и параметри, за разлика от конструктивните и технологичните
решения. От икономическа гледна точка то е водещо и за определяне на
стойността на съоръжението.
ТШЕ трябва да отговарят на различни изисквания.
 4

На първо място екранът трябва да намали нивото на шума извън

зоната на звуковата сянка с не по-малко от 10-15 dBA (т.нар. „ефективност
на екрана”) при оптимални възможности 18-20 dBA. Това се постига главно
със:
1. Увеличаване на разликата между пътя на пречупените звукови
вълни и пътя на прекия звук при отсъствието на екран, и
2. Свеждане до минимум на звуковата енергия, която преминава през
екрана.

Геометрията на екрана има решаваща роля за неговата ефективност.

От значение са: височината, дължината и дебелината; собствената
звукоизолация; формата на напречното сечение и наличието на
дифракционни елементи; честотните характеристики на източниците на
шум; разстоянието от източника на шум [4,5,6].
Необходимо е да се отчитат и честотните характеристики на
източниците на шум. Известно е, че ефективността на екраните се намалява
при ниски честоти – от 63 до 250 Hz [7].

Фиг. 4. Екран от сглобяема метална конструкция със шумопоглъщащи панели

Във всички случаи екраните могат да се представят като модулно

редуващи се секции. Екраните, изпълнени от сглобяеми конструкции,
представляват метални стойки с различна форма, между които са
монтирани панели от подходящ материал (фиг. 4). Съществуват сглобяеми
стоманобетонови екрани от плътно монтирани един до друг панели.
 5

Монолитните екрани се изпълняват от стоманобетон. Тези екрани имат по-

рядко приложение.
Както посочихме, ТШЕ могат да бъдат изградени от различни
материали – стоманобетон, метал, дърво, стъклопласти, както и
комбинация от тях. От всички видове материали се препоръчва
използването на такива, които имат по-висок коефициент на
звукопоглъщане ( > 0.6). На това условие отговарят сглобяемите ТШЕ
конструирани от перфорирани метални пана запълнени със
звукопоглъщащ материал.
Нивото на звука, който преминава през екрана следва да бъде
значително по-ниско от това на пречупения звук, т.е. разликата да е повече
от 10 dBA [7]. Тогава тази компонента е пренебрежимо малка и може да се
изключи при изчисленията.
Основните конструктивни и технологични изисквания към ТШЕ
могат да се сведат до:
- устойчивост на съоръжението, относно вертикални и
хоризонтални натоварвания; дълговечност;
- прецизен монтаж при сглобяемите типове конструкции, тъй като
наличието на процепи компрометира акустичната ефективност и я свежда
до 5-8 dBА.
Като елемент от урбанизираната среда ТШЕ трябва да отговарят и на
екологични, градоустройствени и естетични изисквания. Те трябва да се
интегрират в околната среда, въпреки техните инженерни характеристики,
които контрастират с останалите съоръжения и ландшафта [8]. При
разполагането им в ландшафта трябва да се отчита доминиращата роля на
природните фактори и компоненти: пространство, релеф, растителност,
водни площи и техните основни силуетни линии (фиг. 5, 6). В
урбанизираната среда, където преобладават създадените от човека здания
и съоръжения, доминира геометричния характер на формите, което също
трябва да се отчита при проектирането на екраните (фиг. 7).
 6

Фиг. 5. Прозрачен сглобяем екран за визуална връзка с красив ландшафт

Фиг. 6. Сглобяем комбиниран екран на магистрала А13 в Холандия

 7

Фиг. 7. Прозрачен сглобяем екран на мост в гр. Дуисбург, Германия

Разходите, които са необходими за изграждането и поддържането на

шумозащитните екрани са съществени. Тези разходи обикновено се
привеждат към 1 m съоръжение за различните височини. Маркетинговите
проучвания показват, че цената на 1 m2 сглобяеми конструкции в
Европейския съюз варира в рамките на €200-240 (само за унифицираните
пана). В Руската федерация тя съставлява €160-180 за m2. Вероятно
внедряването и производството у нас на такива елементи може да намали
стойността на тези съоръжения до 30 %.
От друга страна, в план екраните следват трасето на транспортната
артерия, като заемат пренебрежимо малка площ в сравнение с другите
съоръжения и начини за намаляване на шума, като земни насипи, зелени
пояси и пр., което пести ценна и скъпа градска територия.
При изграждането на ТШЕ е необходимо търсенето на баланс между
вложените средства и ефективността на съоръжението. За такъв анализ е
целесъобразно да се използва известния принцип ALARA1.

1
ALARA – As Low As Reasonably Achievable
 8

При оразмеряването на шумозащитните екрани се съчетават два

подхода – изчислителен и емпиричен [9]. Известни са редица изчислителни
методи за определяне на ефективността на ТШЕ, при които се приема за
водеща ролята на дифракция на звуковите вълни [4,5,6]. Всички те обаче
носят в себе си определени недостатъци, в голяма степен дължащи се на
идеализацията при физико-математическото моделиране на процесите
[10]. Поради тези причини е необходимо разработването на
усъвършенствани инженерни методи, вкл. и софтуер за персонален
компютър. В настоящия момент след изграждането на съоръжението е
целесъобразно да се установи неговата фактическа ефективност чрез
натурни акустични измервания с цел апробиране на изчислителните
методи.
У нас все още използването на ТШЕ не е навлязло в масовата
строителна практика и липсва опит в тяхното проектиране, производство и
изграждане. В съответствие с поетите ангажименти на Република България
при присъединяването и към Европейския съюз и във връзка с
изпълнението на неговите директиви неминуемо предстои откриването на
значителни пазарни потребности за строителството на ТШЕ. Параметрите
на тези потребности ще зависят от финансовото осигуряване на проектите
от държавните и общинските органи. По наша преценка за периода до 2014
г. в сектора на пътното и железопътното строителство ще се изградят не
по-малко от 600 хил. m’ шумозащитни съоръжения. За изпълнение на
програмите за действие в съответствие със Закона за защита от шума в
агломерациите с над 200 хил. жители, за този период следва да бъдат
изградени около 300 хил. m’ такива съоръжения. За изпълнението на тази
обемна задача е необходимо Българската строителна общност още от сега
да започне съответната подготовка във всички области – научни
изследвания, теренни проучвания, предварително проектиране,
разработване на производствени и строителни технологии.
 9

ЛИТЕРАТУРА
1. Осипов Г. Л. (ред.). Снижение шума в зданиях и на териториях застройки.
Москва, Стройиздат, 1986, 423 стр.
2. Буторина М. В. Контроль и снижение шума железнодорожного
транспорта. – Строительная физика в XXI веке. Материалы научно-
технической конференции. Москва, НИИСФ РААСН, 2006, стр. 348-352.
3. Николов, Н. Градоустройствена акустика. УИ „Св. Климент Охридски”,
София, 2006, 236 стр.
4. Maekawa Z. S. Osaki. A simple chart for the estimation of the attenuation by a
wedge diffraction. – Appl. Acoust., 18, 1985, № 5, p. 355-368.
5. Kurze U.J. Noise reduction by barriers. - J. Acoust. Soc. Amer., 55, №3, 1974, p.
504-518.
6. Pierce A. D. Diffraction of sound around corners and over wide barriers. –
Acustica, 55, 1984, p. 293-300.
7. Аистов, В. А., И. Л. Шубин. Исследования влияния формы шумозащитного
экрана на его акустическую эффективност. –„Академия”, Москва, 2009, №7,
стр. 200-209.
8. Писарски, А. М., И. Л. Шубин, А. И. Никольский. Эстетическая интеграция
шумозашитных барьиеров в окружающую среду. –Материалы
международной научно-технической конференции-Кавала, Греция, Москва,
НИИСФ РААСН, 2009, стр. 155-168.
9. Крышов, С. И., А. И. Никольский, И. Л. Шубин. Методика оценки
акустической эффективности шумозащитных экранов в лабораторных
условиях. –Материалы научно-технического семинара Защита от шума и
акустическое благоустройство зданий и населенных пунктов, Севастополь,
2003, стр. 16-22.
10. Аистов В. А., А. И. Никольский, И. Л. Шубин. Анализ факторов, влияющих
на расхождение значений акустической эффективности шумозащитных
придорожных экранов, полученной при натурных измерениях и расчетным
 10

путем. –Сборник трудов XIII сесии Российского акустического общества, том

5, Москва, 2003, стр. 43-49.