You are on page 1of 45

“Primum non nocere”

(На първо място не вреди)


Хипократ

СЪСТАВ И ЗАДАЧИ НА СТРУКТУРИТЕ НА


МИНИСТЕРСТВОТО НА
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ДОЦ. Д-Р НИКОЛАЙ КОЛЕВ
КАТЕДРА “ЛОГИСТИКА”
ФАКУЛТЕТ “КОМАНДНО-ЩАБЕН”
История

Непосредствено след Освобождението на България (1878 год.)


болничната помощ в страната започва да се развива като копира
моделите и практиките на руската империя. Страната е крайно
изостанала – в страната има само 4 болници и 32 аптеки. Броят на
дипломираните лекари е 32, а на фелдшерите – 25. Не са известни
механизмите на финансиране. По време на Временното руско
управление започва изграждането на болничната база на страната.
Създават се губернски - първостепенни болници с по 100 легла –
София, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Търново и Видин
(финансирани от държавата) и окръжни – второстепенни болници
с по 50 легла – Шумен, Бургас, Силистра, Кюстендил, Лом,
Оряхово и др. (финансирани от местното население). Лечението
на болните е безплатно или срещу минимално заплащане.
История
Идеята за фондови принцип на финансиране на
здравеопазването се лансира за първи път в
Княжество България през 1878 г. в теоретичния
труд на д-р Димитър Моллов "Соображения об
устройстве медицинской части в Болгарии". В него Д-р Димитър Моллов
той излага тезата за набиране на приходи в здравен
фонд от специално заделен землен фонд,
обработван от населението. Средствата на фонда ще
покриват изцяло или частично разходите за
медицинска помощ на осигурените хора.
През 1936 г. е публикуван трудът "Цялостна здравна
служба" на д-р Захари Бочев. Идеята е да се изгради
универсална и достъпна за цялото население
система за здравна помощ, финансирана от
осигурителен фонд и управлявана по демократичен
децентрализиран начин с широкото участие на
обществеността и съсловните организации.
История
Първият здравноосигурителен закон в
България - "Закон за работническите осигуровки
относно рисковете болест и злополука" - е приет
през 1918 г.
През 1924 г. Народното събрание гласува "Закон
за обществените осигуровки", който въвежда Ото фон Бисмарк
задължително осигуряване на всички работници и
служещи в държавни и частни предприятия и (01.04.1815 - 30.07.1989 г.)
организации за рисковете злополука, болест,
майчинство, инвалидност и старост. Осигуряването
срещу безработица се въвежда с отделен закон през
1925 г. Медицинската помощ се оказва за сметка на
Фонд за обществени осигуровки, в който 2/3 от
приходите се набират от работодателите и
държавата и 1/3 - от работещите хора. От средствата
на фонда се отпускат и заеми за строеж на здравни и
социални заведения. Осигурените граждани имат
право на свободен избор на лекар.
История
Изменените социално-икономически условия
след 1944 г. рефлектират и върху здравното
осигуряване в България. През 1945 г. се
приема "Закон за Фонда "Здравна
застраховка на служителите, пенсионерите
и членовете на семействата им", с който се
разширява кръга на осигурените граждани.
Конституцията на Народна Република
България (1947 г. ) определя радикални
промени в сферата на здравеопазването. През
1948 - 1949 г. се отчуждават частните
болници, клиники, зъболекарски дружества и
аптеки. След 1950 г. здравноосигурителният
принцип във финансирането на
здравеопазването се заменя с държавна
здравна система, финансирана от общи
данъчни приходи, по модела на съветската
система "Семашко".
История
Към изложеното трябва да добавим:
1. Над 100 годишна история на контрола и закрилата на
труда в България . На 03.11. 1907 г., с указ на княз
Фердинанд, е обнародван приетия с пълен консенсус от
Народното събрание Закон за инспектората по труда. Уйлям Бевъридж
Инспекторатът по труда е нарочна институция за закрила на (05.03.1879-16.03.1963 г.)
труда към тогавашното Министерството на търговията и
земеделието и е първообраз на днешната Главна инспекция
по труда. При това Княжество България е сред първите
държави в Европа, в които е създадена подобна институция в
първите 20 години на ХХ столетие. Това е белег за моделно
мислене на българските законодатели.
2. Специализирани текстове, свързани със „създаване и
поддържане на условия за живот и труд, най-пригодни за
оздравяване, засилване и увеличаване броя на
дееспособното население” в приетия през 1929 г. Закон за
народното здраве.
3. Създаването на Медицинския факултет към СУ (1917-
1918 г.)

Според становището на МОТ и доклад


на бъдещия барон Бевъридж през 40-те годи
Царство България и Полша разполагат
с най-добрите социални системи в Европа
Министерство на здравеопазването –
архивите са живи
Върховен ръководен орган на
здравеопазването, след 1888 г. става
Дирекция към Министерството на
вътрешните работи. Под различни
наименования тя просъществува до 1944 г.
Първата дирекция се нарича Гражданска
санитарна дирекция, чиито печатен орган
са "Известия на Дирекцията за опазване на
общественото здраве" (1904-1930 г.). След
това, чак до 1945 г., излизат "Известия на
Главната дирекция на народното здраве".
От 1945 до 1957 г. излизат "Известия на
Министерс­твото на народното здраве", а
след това "Служебен бюлетин" на МНЗ.
От 1991 г. не излиза официално издание на
държавните органи за здравеопазване,
респективно на Министерството на
здравеопазването.
Министерство на
здравеопазването – архивите
са живи
ИЗЪ ЗАПОВЕДИТЕ НА ГОСПОДИН
МИНИСТРА (1933-1934)
• № 1797/33. - Уволнявам д-р У.У., временно и.д.
участъков лекар в с. В., заради това, че четири О.з. Ген. Петър Мидилев
пъти му е разрешаван отпуск за полагане 1934-1935
колоквиум и все по разни поводи и причини не
се е явил.
• № 1703/33. - Глобявам с 300 лева от месечната
заплата д-р Х.Х., У-ски околийски лекар, за
некоректно отнасяне спрямо прекия му началник
- окръжния лекар - и го предупреждавам, че ще
бъде уволнен, ако продължава да своеволничи и
да забравя служебния ред и дисциплина.
• № 1785/33. - Глобявам с 300 лева от месечната
заплата д-р О.О., и.д. участъков лекар в с.Я., Александър Гергинов, адвокат
заради това, че е пренебрегнал установения 1931-1934
служебен ред и с заявление от 6.Х1. т.г. се е
отнесъл направо до Гл.дирекция.
Здравната система на България днес
Законодателство
• ЗАКОН за здравето, Обнародван, ДВ, бр. 70 от
10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г.
• ЗАКОН за лечебните заведения, Обн., ДВ, бр.
62 от 9.07.1999 г., доп., бр. 88 от 8.10.1999 г., изм.,
бр. 113 от 28.12.1999 г., попр., бр. 114 от
30.12.1999 г., изм. и доп., бр. 36 от 2.05.2000 г.,
бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 8.08.2000 г., бр.
108 от 29.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.;
Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от
21.05.2001 г. - бр. 51 от 5.06.2001 г.; изм., бр. 28
от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 62 от 25.06.2002
г., бр. 83 от 19.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г.,
бр. 102 от 21.11.2003 г., изм., бр. 114 от
30.12.2003 г., изм. и доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в
сила от 1.01.2005 г., доп., бр. 46 от 3.06.2005 г.
Законодателство
• ЗАКОН за здравното осигуряване, Обн., ДВ, бр. 70 от
19.06.1998 г., изм., бр. 93 от 11.08.1998 г., бр. 153 от 23.12.1998
г., в сила от 1.01.1999 г., бр. 62 от 9.07.1999 г., бр. 65 от
20.07.1999 г., изм. и доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от
28.08.1999 г., изм., бр. 69 от 3.08.1999 г., в сила от 3.08.1999 г.,
изм. и доп., бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., бр.
113 от 28.12.1999 г., бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 1.01.2001
г., доп., бр. 41 от 24.04.2001 г., в сила от 24.04.2001 г., изм. и
доп., бр. 1 от 4.01.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 54 от
31.05.2002 г., в сила от 1.12.2002 г., доп., бр. 74 от 30.07.2002
г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 107 от 15.11.2002 г.,
доп., бр. 112 от 29.11.2002 г., изм. и доп., бр. 119 от 27.12.2002
г., в сила от 1.01.2003 г., изм., бр. 120 от 29.12.2002 г., в сила
от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 8 от 28.01.2003 г., в сила от
1.03.2003 г., доп., бр. 50 от 30.05.2003 г., изм., бр. 107 от
9.12.2003 г., в сила от 9.12.2003 г., доп., бр. 114 от 30.12.2003
г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 28 от 6.04.2004 г., в
сила от 6.04.2004 г., доп., бр. 38 от 11.05.2004 г., изм. и доп.,
бр. 49 от 8.06.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от
1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 г., бр. 111 от
21.12.2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм., бр. 39 от 10.05.2005
г., в сила от 11.02.2006 г., изм. и доп., бр. 45 от 31.05.2005 г., в
сила от 1.06.2005 г.
Законодателство
• ЗАКОН за лекарствените продукти в хуманната
медицина, В сила от 13.04.2007 г.Обн. ДВ. бр.31 от 13
Април 2007г., изм. ДВ. бр.19 от 22 Февруари 2008г.,
изм. ДВ. бр.65 от 22 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.71 от 12
Август 2008г., изм. доп. ДВ бр. 23/2009 г.
• ЗАКОН  а кръвта, кръводаряването и
кръвопреливането, Обн., ДВ, бр. 102 от 21.11.2003 г.,
изм. доп. ДВ бр. 70/2004 г., изм. ДВ бр. 30, изм. доп. ДВ
бр. 65/2006 г., изм. ДВ бр. 31/2007 г.
• ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите,
бн., ДВ, бр. 30 от 02.04.1999 г.; изм. с § 4 от Закона за
деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; изм., бр.
63 от 2000 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 75 от 2002 г.; изм. и
доп., бр. 120 от 2002 г., бр. 56 от 2003 г.; изм., бр. 76 от
2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.; изм. и доп., бр. 79, бр.
103/2005 г., изм. ДВ бр. 30, бр. 75, Бр. 82/2006 г., изм.
ДВ бр. 31, ДВ бр. 55/2007 г., ДВ бр. 36, бр. 69/2008 г.
Законодателство
• ЗАКОН за Българския Червен кръст, Обнародван, ДВ,
бр. 87 от 29 септември 1995 г., изм. доп. ДВ бр. 44 от '99
г.
• ЗАКОН за съсловните организации на лекарите и на
лекарите по дентална медицина
• Обн. - ДВ, бр. 83 от 21.07.1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от
10.08.2004 г.; в сила от 01.01.2005 г.; изм., бр. 76 от
20.09.2005 г.; в сила от 01.01.2007 г.; бр. 85 от 25.10.2005
г.; в сила от 25.10.2005 г.; бр. 30 от 11.04.2006 г.; в сила
от 12.07.2006 г.; доп., бр. 59 от 21.07.2006 г.; в сила от
01.01.2007 г.; изм. бр. 75 от 12.09.2006 г.; изм. и доп., бр.
105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01. 2007 г.; изм. и доп.,
бр. 13 от 08.02.2008 г., в сила от 08.02.2008 г.; изм. и
доп., бр. 102 от 28.11.2008 г., в сила от 28.11.2008 г.
ЗАКОН за съсловната организация на магистър-
фармацевтите, Обн. - ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г.; изм.
бр. 105 от 22.12.2006 г.; в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр.
31 от 13.04.2007 г., в сила от 13.04.2007 г.; изм. и доп.,
бр. 13 от 08.02.2008 г., в сила от 08.02.2008 г.; изм., бр.
71 от 12.08.2008 г., в сила от 12.08.2008 г.
Главен държавен здравен Министър на здравеопазването Главен секретар
инспектор
Структури, пряко подчинени Специализирана администрация - Структури извън
на министъра дирекции министерството
Дирекция Стратегическо планиране и управление на 1. Национален
Вътрешен одит медицинските дейности медицински
координационен
Инспекторат Планиране и управление но общественото център
здравеопазване 2.Регионални центрове
за здравеопазване
Звено Сигурност на Надзор над заразните болести 3.Регионални
информацията инспекции за опазване
и контрол на
Обща администрация - Национална лекарствена политика
общественото здраве
дирекции
Наркотични вещества 4. Изпълнителни
Управление на проекти и програми агенции (например по
лекарствата)
Европейски въпроси и международна дейност
5.Национални
Бюджет и счетоводство Управление на специализирани донорски програми центрове
(трансфуционна
Управление на човешките Електронно здравеопазване хематология и др.)
ресурси 6.Центрове за СМП
Канцелария, протокол и връзки с Образование и квалификация 7.Психиатрични
обществеността болници и др.

Административни дейности Правна

Министерството на здравеопазването при


Главен държавен здравен инспектор Министър на здравеопазването Главен секретар
(след приемане на нов УП)
Структури, пряко подчинени на Специализирана администрация - Структури извън
министъра дирекции министерството
Политически кабинет, парламентарен "Медицински дейности" 1. Национален
секретар, Дирекция медицински
координационен
“Вътрешен одит”
център
Инспекторат “Обществено здраве” 2.Районни центрове за
Звено “Сигурност на информацията” здравеопазване
"Лекарствени продукти и
3.Районни инспекции
Финансови контрольори медицински изделия"
за опазване и контрол
Обща администрация - дирекции “Наркотични вещества” на общественото
здраве
“Международни дейности и
4. Изпълнителни
протокол” агенции (например по
“Управление на специализирани лекарствата),
“Бюджет и финанси” национални центрове
донорски програми”
(радиобиология,
“Правно-нормативни дейности и "Управление на собствеността и на трансфуционна
човешки ресурси” лечебните заведения – търговски хематология и др.),
дружества” центрове за СМП,
психиатрични болници
“Административно и “Обществени поръчки” и др.
информационно осигуряване”
“Пресцентър и връзки с
обществеността”

Министерството на здравеопазването при Анна-Мария


Управление –
задължения
на Министъра на
здравеопазването

Задълженията на министъра на здравеопазването по


управление на медицинското осигуряване на населението
при кризи към 2008 г. са регламентирани в четири закона
(Закона за защита при бедствия, Закон за здравното
осигуряване, Закон за здравето, Закон за държавните
резерви и военновременните запаси) и в устройствения
правилник на министерството.
Нормативна уредба
Закон за здравето (чл.114-116)
Медицинско осигуряване при бедствия,
аварии и катастрофи
Управлението, организацията и ресурсното
осигуряване на здравната помощ при
бедствия, аварии и катастрофи се
осъществяват от министъра на
здравеопазването, директорите на РЦЗ,
органите за държавен здравен контрол,
лечебните и здравните заведения. Тази
дейност се осъществява в тясно
взаимодействие с органите на централната и
местна мласт, Министерството на
вътрешните работи, неправителствените
организации и Българския Червен кръст
•  
Нормативна уредба
Закон за здравето (чл.114-116)
Медицинско осигуряване при бедствия, аварии и
катастрофи
Министърът на здравеопазването разработва
планове за медицинско осигуряване при
бедствия, аварии и катастрофи, които се
утвърждават от Министерския съвет и които:
• създават необходимите условия за медицинска
сортировка, първична обработка, лечение,
рехабилитация и медицинска експертиза на
пострадалите;
• формират и подготвят органи за управление и
екипи за медицинска помощ;
• осигуряват защитата на стационарно болните и
медицинския персонал от външни фактори;
• организират и осъществяват противоепидемични
и хигиенни дейности и санитарен контрол в
засегнатата територия.
Нормативна уредба
Закон за здравето (чл.114-116)
Медицинско осигуряване при бедствия, аварии и
катастрофи
Министърът на здравеопазването разработва
планове за медицинско осигуряване при бедствия,
аварии и катастрофи, които се утвърждават от
Министерския съвет и които:
• формират запаси за ресурсно осигуряване на
медицинските дейности;
• организират продължаващото обучение на
медицинските специалисти и населението по
оказване на медицинска помощ при бедствия,
аварии и катастрофи.
Здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи
се финансира от републиканския бюджет.
Нормативна уредба
Закон за здравето (чл.114-116)
Медицинско осигуряване при бедствия, аварии и
катастрофи
За осъществяване на медицинското осигуряване
при бедствия, аварии и катастрофи към директора
на РЦЗ се създава съвет за медицинско осигуряване
при бедствия, аварии и катастрофи. Той включва
директорите на РИОКОЗ, на лечебните заведения
за болнична помощ, на центъра за спешна
медицинска помощ и представители на областната
администрация и на общините в съответния
регион. Съветът приема регионалните планове за
действие и програмите за обучение на
медицинските екипи, работещи в условията на
бедствия, аварии и катастрофи.
Нормативна уредба
Устройствен правилник на МЗ (2010 г.)
Министър
Отговаря за разработването и поддържането на
готовността за изпълнението на военновременния
план и комуникационно-информационната система
за управление при бедствия.

Политически кабинет
Осъществява връзките на министъра и на
министерството с другите органи на
изпълнителната и на законодателната власт .Към
политическия кабинет на министъра се назначават
съветници по определени въпроси и експерти,
които нямат функции на управление, както и
технически сътрудници.
Нормативна уредба
Устройствен правилник на МЗ (2010 г.)
Парламентарен секретар
Организира връзките на министъра и на
министерството с Народното събрание, с неговите
постоянни и временни комисии, с парламентарните
групи, с народните представители и с
политическите партии;
Главен държавен здравен инспектор
Организира и ръководи на национално равнище
профилактичните и противоепидемичните
дейности при бедствия, аварии и катастрофи.
Главен секретар
Ръководи, координира, контролира и организира
функционирането и дейността на администрацията,
като отговаря за организирането, координирането и
контрола на дейността по управление при кризи;
Численост на
Наименование
персонала

Изпълнителна агенция по лекарствата 145


Изпълнителна агенция по трансплантация 35
Регионални центрове по здравеопазване 607
Регионални инспекции за опазване и контрол на
3341
общественото здраве
Център "Фонд за лечение на деца" 3

Национален център по заразни и паразитни болести 256

Национален център по здравна информация 68


Национален център по наркомании 20
Национален център по опазване на общественото
244
здраве
Численост на
Наименование
персонала

Национален център по радиобиология и радиационна


122
защита

Национален медицински координационен център 28

Национална експертна лекарска комисия 48

Центрове за спешна медицинска помощ 7130


Национален център по трансфузионна хематология -
196
София

Районни центрове по трансфузионна хематология 315

Държавни психиатрични болници 1435

Домове за медико-социални грижи за деца 2916


Центрове за спешна медицинска помощ

Лекари - 22%, сестри


и фелдшери - 34%,
шофьори -29%,
санитари и друг
немедицински
персонал -15%.
Центрове за спешна медицинска помощ

• оказване на квалифицирана спешна


медицинска помощ на местопроизшествието;
• оказване на необходимия обем от спешни
диагностични изследвания съобразно
възможностите и наличната апаратура;
• клинично и инструментално наблюдение на
пациента до неговата хоспитализация;
• провеждането на необходимите лечебни и
специфични реанимационни дейности до
настаняването на пациента в болница;
• оказване на спешна медицинска помощ при
бедствия, аварии и катастрофи, осъществявайки
взаимодействие с органите на полицията,
пожарната и гражданската защита;
Центрове за спешна медицинска помощ

• спешна консултативна помощ между лечебните


заведения, предоставяйки спешен санитарен
транспорт на републиканските и районните
консултанти;
• координация и дейността по транспорта на донори и
органи до лечебните заведения, в които се
извършват трансплантации;
• приемане, регистриране, обработка и предаване с
помощта на автоматизирана информационно-
комуникационна система на постъпилите
повиквания за помощ и подадената информация от
екипите (данните се съхраняват върху магнитен
носител за срок 3 години);
• осигуряване на специализиран транспорт;
• вземане на кръвни проби за алкохол и други
упойващи вещества от водачи на моторни превозни
средства;
• експертиза за временна неработоспособност.
Кой от двама ни е
министър??
Национален медицински
координационен център

Зам. директор Директор

Отдел “Управление” Отдел “Специален” Административно-


стопански отдел

Сектор
“Оперативно- Сектор
аналитичен” “Радиологичен”

Сектор
Сектор”Комуникационн “Токсикологичен”
о информационен”

Сектор “Биологичен и
други екстремни
Сектор “Оперативни
ситуации”
дежурни
Управление – задължения
на Националният медицински координационен център

1. Получаване, обработка и предоставяне на


информация за медицинската обстановка в страната
при кризи;
2. Експертна оценка на медицинската обстановка в
страната при кризи;
3. Организиране на медицинското осигуряване на
пострадалите (планиране на медицинско осигуряване
на пострадалите;
4. Възлагане на конкретни задачи на лечебни и здравни
заведения в страната във връзка с осигуряването на
своевременно медицинско обслужване на
пострадалите.
Управление – задължения
на Националният медицински координационен център

5.Координиране на дейността на медицинските екипи и


националните консултанти;
6.Координиране на потоците за евакуация по назначение);
обучение на медицински и други специалисти и екипи за
действие в случай на кризи;
7. Организиране при необходимост на медицинското
осигуряване на пострадали български граждани извън
територията на страната;
Управление – задължения
на Националният медицински координационен център

8. Изграждане, поддържане и управление на


информационната система с данни за регистрираните
лечебни заведения (лечебните заведения с разрешение
за лечебна дейност) и обектите с опасно производство;
9. Изграждане и управление на функционален принцип
система от кадри за медицинско осигуряване при кризи.
Управление – задължения
на Националният медицински координационен център

10. Разработване на модели за реакция при кризи в


областта на защитата на живота и здравето на хората;
11. Разработване на прогнози и анализи, свързани с
медицинското осигуряване при кризи;
12. Участие в международни програми и проекти в
областта на медицинското осигуряване при кризи, както и
в хуманитарни и други акции, свързани с медицинското
осигуряване при кризи;
Управление – задължения
на Националният медицински координационен център

13. Организиране на денонощно дежурство за


поддържане готовността на центъра за действие при
кризи;
14. Организиране на акции за обучение на населението за
действие при кризи.
Вид на Общ брой
Дата Ликвидирано с ресурси на__ Участие на НМКЦ
кризата пострадали

03.01. Пожар 4 МБАЛ, Разград Регистриране на кризата

04.01. ПТП 11 МБАЛ, Плевен Регистриране на кризата

09. 01. ПТП 10 МБАЛ, Русе Регистриране на кризата

15.01. Пожар 29 МБАЛ, Бургас Регистриране на кризата

05.02. Пожар 17 МБАЛ, Силистра Регистриране на кризата

11.02. ПТП 7 МБАЛ, Севлиево Регистриране на кризата

15.02. ПТП 6 МБАЛ, Бургас Регистриране на кризата

29.02. Пожар 17 МБАЛ, Червен бряг Регистриране на кризата

29..02. Криминален 6 МБАЛСМ, “Н.Ив.Пирогов”, ВМА, Регистриране на кризата


инцидент УМБАЛ “Царица Йоана”, София
Вид на Общ брой
Дата Ликвидирано с ресурси на__ Участие на НМКЦ
кризата пострадали

08.03. ПТП 6 УМБАЛ “Св.Георги”,Пловдив Регистриране на кризата

14.03. Отравяне 5 УМБАЛ “Св.Георги”,Пловдив Регистриране на кризата

17.03. Пожар 4 МБАЛ, Перник Регистриране на кризата

27.03. ПТП 6 МБАЛ, Кърджали Регистриране на кризата

29.03. ПТП 6 УМБАЛ “Св.Георги”,Пловдив Регистриране на кризата

30.03. ПТП 8 МБАЛ, Стара Загора Регистриране на кризата

30.03 ПТП 6 МБАЛСМ, “Н.Ив.Пирогов”, ВМА, Регистриране на кризата и


УМБАЛ “Царица Йоана”, София уведомяване на

03.04 ПТП 14 Уведомени МБАЛСМ,


МБАЛ, Ботевград, МБАЛСМ, “Н.Ив.Пирогов”, ВМА,
“Н.Ив.Пирогов”, ВМА, УМБАЛ УМБАЛ “Царица Йоана”,
“Царица Йоана”, УМБАЛ “Св. УМБАЛ “Св. Анна”,
Анна”, София София за очакван масов
поток от ранени.
17.04 Пожар 4 ББАЛ на ВМА, Варна Регистриране на кризата

30.04 ПТП 7 МБАЛ, Враца и МБАЛ, Б.Слатина Регистриране на кризата


Дейност на НМКЦ

В проучените 19 случая, сред които


пожара във влак София – Кардам на
гара Червен бряг (29.02.) и ПТП в
тунел „Ечемишка” на АМ „Хемус”
(03.04.) при 18 (94,76%) функциите
са се изразявали в регистриране на
кризите, а в един е предприето и Криза?!?
уведомяване на лечебни заведения в
гр. София за възможен масов поток
от ранени. За цялата 2008 г. НМКЦ
не е активирал ресурси, с
изключение на ВМОБР при случая
с взрива в с. Челопечене, при който
на практика липсват пострадали.
РЦЗ нямат права и възможности да
управляват сили и средства извън
своята област, а практиката показва,
че бедствията не се развиват по
строго териториален принцип.
Защо сте
различни в
Регионален център за различните
области??
здравеопазване

ДИРЕКТОР

ГЛАВЕН Дирекция
СЕКРЕТАР “Здравни дейности”
(ЗД)

Дирекция “Административно-
правно и стопанско
обслужване” (АПСО) Отдели и/ или сектори и/ или главни и
младши специалисти, необединени в
структурни единици.

Отдели и/ или сектори и/ или главни и


младши специалисти, необединени в
структурни единици.
Управление – задължения
на Регионалния център по здравеопазване

1. Контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана


от лечебните заведения и здравните кабинети на територията на
съответната област;
2. Контрол по изпълнение на медицинските стандарти, утвърдени по
реда на Закона за лечебните заведения, и по организацията за
осигуряване качеството на медицинската дейност в здравните и
лечебните заведения;
3. Внедряване на информационни технологии в областта на
здравеопазването;
4. Събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и
предоставяне на здравна информация за нуждите на националната
система за здравеопазване;
Управление – задължения
на Регионалния център по здравеопазване

5. Планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската


експертиза на територията на съответната област;
6. Планиране и организиране на здравните дейности при бедствия,
аварии и катастрофи на територията на съответната област;
7. Проверки по жалби и сигнали на граждани, свързани с медицинското
обслужване;
8. Координация на дейностите по изпълнение на национални и
регионални здравни програми.
Главен секретар ДИРЕКТОР* Регионална инспекция
по опазване
на общественото здраве

Ще ни обединят
ли с РЦЗ??

“Административно- “Надзор над “Здравен контрол”


правно, финансово и заразните болести”
стопанско
обслужване”

“Опазване на “Лабораторни
общественото изследвания”
здраве”

* Отдел “Опазване на общественото здраве” - само в Бургас, Благоевград,


Варна, В.Търново, Враца, Плевен, Пловдив, Русе, София. Радиационен контрол –
само в Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Русе
Управление – задължения
на Регионална инспекция по опазване и контрол на
общественото здраве

1. Контрол по спазването на здравните изисквания към обектите с


обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със
значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда;
2. Контрол върху заразните болести; контрол върху здравословното
състояние на контактните със заразноболни лица, заразоносителите и
съмнително болните от заразни болести и на други лица по
епидемични показания;
3. Промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
4. Лабораторен контрол на факторите на жизнената среда и анализиране
и оценяване на влиянието им върху здравето на гражданите ;
Управление – задължения
на Регионална инспекция по опазване и контрол на
общественото здраве

5. Наблюдение, оценка и контрол на шума в урбанизираните територии и


обществените сгради, на замърсителите в храни и на питейните води;
6. Методическа, консултативна и експертна помощ в областта на
опазване на общественото здраве;
7. Разработване и изпълнение на регионални програми и проекти в
областта на опазването на общественото здраве;
8. Изпълнение на национални програми и проекти в областта на
опазването на общественото здраве; следдипломно практическо
обучение в областта на опазването на общественото здраве.
ЛЕЧЕБНИ
ЗАВЕДЕНИЯ

ПО ВИД НА ПО
ПОМОЩТА. РАЙОНИРАНЕ

ДОБОЛНИЧНА
ПОМОЩ. РАЙОННИ ОБЛАСТНИ

БОЛНИЧНА
ПОМОЩ.

МЕЖДУОБЛАСТНИ НАЦИОНАЛНИ
ДРУГИ
ВИДОВЕ
МЕДИЦИНСКА
ПОМОЩ.

Класификация на лечебните заведения


Разпределение на лечебните заведения по видове медицинска помощ
при осигуряване на населението при кризи.

По видове По видове лечебни заведения


медицинска помощ

Амбулатории за първична медицинска помощ


Амбулатории за специализирана медицинска помощ

Първична Медицински центрове


и диагностично-консултативните центрове
Центрове за спешна
медицинска помощ
Болници за активно лечение
Центрове за
Вторична трансфузионна хематология
Самостоятелни
диализни центрове
Болници за долекуване
Третична и продължително лечение
Болници за рехабилитация
Благодаря за вниманието!

А сега накъде??

You might also like