P. 1
Тракология - лекции при Диляна Ботева

Тракология - лекции при Диляна Ботева

5.0

|Views: 1,747|Likes:
Published by stefakcho

More info:

Published by: stefakcho on Dec 13, 2010
Copyright:Attribution Non-commercial

Availability:

Read on Scribd mobile: iPhone, iPad and Android.
download as DOC, PDF, TXT or read online from Scribd
See more
See less

07/12/2013

pdf

text

original

Транскрипция на античните имена

Няма официално наложени правила в литературата по този въпрос. По отношение на
едносричните имена през последните 25-30 rодини се налаrа предложението на Iеорrи
Fатаклиев да се запазват окончанията им, за да може звученето на съответното име да е
максимално ôлизко до античното. Aлтернативата е да отпадне окончанието, с което да
се промени звученето на името при произнасянето му на ôълrарски език например
Hстрос се променя в Hстър, Xеôрос в Xеôър. B някои случаи славянизираният
вариант се е наложил и друrият изоômо не се употреôява например в името на
триôалския цар Cирм. ¡руrаде се използват и двата варианта например Pезос или Pез,
леrендарен тракиñски цар, споменат в Hлиадата и в траrедията 'Pезос¨ на Eврипид
(или на Псевдоеврипид). Някои думи не се променят при транслитерацията това се
отнася за т.нар. rлоси думи от изчезнал език, съоômени ни от авторите с изричното си
значение, като 'дева¨ (укрепен rрад, крепост), 'ôрия¨ (rрад) и т.н.
Eтноrенезис на траките
Три са основните теории за етноrенезиса на траките. Bсяка една от тяx се заmитава от
кръrове от историци и арxеолози, всяка една от тяx има своите дълôоки научни
основания.
- според първата траките са автоxтонното население в източната част на Fалканския
полуостров. Тази теория е оôоснована в чист вид от академик Bладимир Iеорrиев
езиковед. Cпоред неrо не съmествуват предтракиñски езикови остатъци. Cледователно
оmе в епоxата на неолита населението на ôълrарските земи е rоворело тракиñски език.
Cпоред неrо за траки в Hзточните Fалкани може да се rовори оmе от V xилядолетие
пр.Xр.
Mалка част от арxеолозите се присъединяват към тази теория. Oснованията и са в това,
че на mr от Cтара планина няма доказателства за коренна промяна на населението оmе
от неолита, заmото селиmните моrили, получени при продължителния живот на едно
място, нямат стерилен пласт т.нар. xиатус, коñто да показва прекъсване на живота в
тяx.
- втората теория всъmност оôxваmа цяла rрупа възможности т.нар. миrрационни
теории, според които траките са дошли на Fалканите от друrаде. Няма съrласие от къде
и коrа. Cпоред част от изследванията това заселване е станало на преxода между
каменно-медната и ранната ôронзова епоxа (според наñ-новите изследвания в самия
краñ на IV-началото на III xилядолетие пр.н.е.). Cпоред друrи изследвания чак в
средата на II xилядолетие пр.н.е. Cпоред трети в края на II-началото на I xилядолетие
пр.н.е. Три са и основните позиции откъде идват траките дали от север, откъм
Kарпатите; дали от североизток, от Pуската степ; дали от mrоизток, от Mала Aзия.
- според третата теория, траките нито са живеели на Fалканите от памтивека, нито са
rотово формирование. Тази теория е развита през 70-те и 80-те rодини на XX век и е
свързана със съmествуването на т.нар. 'прототраки¨. Тракиñският етнос се е оôразувал
на Fалканите в резултат на продължителни процеси мноrовековно съвместно
съmествуване на местното земеделско население и населението, което идва на
Fалканския п-ов от североизток между каменно-медната и ранната ôронзова епоxа, в
края на IV-началото на III xилядолетие пр.н.е. Не знаем как тези племена сами са
наричали сеôе си, но за около 1500 rодини в течение на ранната и средната ôронзова
епоxа (края на III-началото на II xилядолетие пр.н.е.) тези прототракиñски племена са
се смесвали и асимилирали и смесвали. 3а траки вече може да се rовори в средата на II
xилядолетие пр.н.е. началото на късната ôронзова епоxа. Точно тоrава вече rърците се
отrраничават от своите северни съседи като аxеñци от варвари, именно тоrава за пръв
път се появява етнонимът 'траки¨.
Наxодки:
- Bарненският некропол според последните му точни датирания (преди 6-7 rодини в
British Museum в Hондон) е ситуиран в средата на V xилядолетие пр.н.е. до края на
90-те rодини оôикновено арxеолозите rо поставяxа едно xилядолетие по-късно.
Oткритите постижения на културата от този период доказателства за социална
ñерарxия, наличие на жреческо съсловие и релиrия, усилиxа оmе повече споровете за
ранното население на ôълrарските земи.
- Cтефан Iаñд, 'Тракиñското писмо декодирано¨ Cтефан Iаñдарски миrрира във
uлорида оmе преди дваñсетина rодини. Hзследователският институт и фондацията,
създадени там от неrо, се опитват да докажат връзката между тракиñската и
еrипетската цивилизация (едва ли не че траките са дали началото на еrипетската
писменост и култура), ôазираñки се на плочките с ñероrлифи от Iрадешница и
Kараново. Oфициално становиmе на FAН по въпроса все оmе няма липсва подrотвен
историк, коñто да опроверrае Iаñд. Cамо две наxодки, дори да са от един тип (което не
е сиrурно), не са достатъчни за разчитането на една писменост подоôно например на
дискът от uестос в Kрит.
- пръстена от Eзерово и Ktолменския надпис от Bуменско
- M. Kари (Mосm Kари), чието истинско име е uеликс Kари, а на мноrо места може да
се среmне като Mишел Kари, през XVIII век разпръсва заôлудите за тракиñските царе,
съmествували по неrово време. Тоrава историята на траките е ôила съвсем различна
чак Kари показва, че тракиñските царства към Тракиñския Fосфор нямат ниmо оômо с
царствата покраñ Kимериñския Fосфор (Aзовско море), където част от царете имат
тракиñски имена.
Vчените не постиrат единодушие и по отношение края на тракиñската история. ¡ве са
основните тези:
- част от изследователите приемат, че в IV век сл.н.е. вече не може да се rовори за
траки, тъñ като в следствие на елинизацията, романизацията и започналите в средата на
III век варварски нашествия, които от една страна изôиват част от местното население,
а от друrа довеждат до настаняване на различни варварски племена по тези земи (rоти,
xуни, преди това сармати), траките изчезват като етнос. 3атова от IV век насетне се
rовори за късноантично население (в периода IV-VI век, коrато вече съmинската
Aнтичност е приклmчила, но xарактерните черти на Cредновековието все оmе липсват).
Oсновен арrумент в тази насока са езиците rоворят се rръцки и латински.
Тракиñските моrили, ôоrати на посветителни паметници, съrласно израôотените от
немската класическа арxеолоrия принципи, се поставят във времето до средата на II-
началото на III век.
- според втората теза коrато славяните се заселват на Fалканския полуостров, те
заварват тук тракиñскоrоворяmо население. Cред арrументите е името на rрад
Пловдив: старото име на rрада uилипополис се използва дори по турско време
(uилиôе) във всички официални документи. Но коrато славяните дошли тук, те
заварили тракиñската форма (Пулпудева от 'дева¨ тракиñската дума за укрепен
rрад, крепост). Научили я от траките, използвали я на ниво ежедневни контакти,
славянизирали я и името се променило в Пълдин, а мноrо по-късно в Пловдив. 3а да
усвоят това име, тряôва да е съmествувало някакво компактно тракиñско население,
което да rо е използвало.
Aрrумент, свързан с езика, са и мноrоôроñните Mомини крепости в ôълrарските земи
пак от 'дева¨. Cъжителстваmите траки и славяни явно са заимствали това име за
траките то означава крепост, а славяните са rо използвали директно като 'мома¨.
Bпоследствие то е оôяснено с мноrоôроñни леrенди за девоñки, xвърляли се от скалите,
за да се спасят ôило то от византиñци, ôило то от турци.
3нае се и че в V век ôиôлията е преведена на ôески език съвсем естествено тя тряôва
да е ôила предназначена за доста xора, като тук надали е изиrрало роля жреческото
съсловие на ôесите и останалите тракиñски племена, например одрисите в
Cевтополис, са имали такова.
Cветилиmа (култови места) на траките съmествуват и по римско време. Oсоôено в
предxодния период те са свързани с определено дърво, скала, заrрадено място. Там са
откривани изоôражения, към които траките се оôръmали, а понякоrа и надписи на
rръцки или латински. Наñ-разпространеното от тези изоôражения е на тракиñския
конник оôикновено откривано върxу малки плочки с размери 20-30 сантиметра.
Omе през 1876 rодина Aлôер ¡mмон пуôликува 7-8 релефа, намерени в Пловдивско в
онова време те са различни от всички друrи релефи, известни на изследователите от
rръцките и римските паметници. Поради това ¡mмон кръmава изоôражението
'тракиñски конник¨. През следваmите 10-20 rодини това понятие се налаrа в
литературата. През 80-те rодини оômоприетото наименование се промени тоrава
ôеше издаден Hексикон на класическата митолоrия (LIMC), където тези паметници са
вклmчени в раздела 'конен xерос¨ издателите на лексикона са арxеолози, занимаваmи
се с изследвания в Iърция; за да копаят там, те следват rръцките официални версии, и
макар че от ôълrарска страна те получиxа отказ за пуôликуване на материали, един
rерманец, раôотил в Fълrария, им rи предостави. ¡опреди двадесет rодини и в музея в
Kавала ôеше изложен тракиñски конник, но сеrа е приôран в xранилиmата. Такива
открития имаше и при Bаплъдере (до ¡едеаrач), където през 1916 r. ôяxа правени
разкопки.
Cветилиmата в тракиñските земи с изоôражения на тракиñския конник са мноrоôроñни
между 3000 и 5000 са откритите изоôражения (част от тяx са силно фраrментирани).
Това е изклmчително популярен култ. 3а сравнение наñ-популярният култ в Pимската
империя е към ôоr Mитра. Cпоред Pеман (rолям изследовател на релиrията на Pимската
империя), ако империята не ôе станала xристиянска, е mяла да стане митраистка. Kъм
1991 r., коrато е правена последната сôирка, Mитра е ôил засвидетелстван с около 1200
изоôражения от Fританските острови до Fлизкия Hзток и от Iермания до Cаxара.
Oсвен конника, в тракиñските светилиmа се откриват и изоôражения на друrи ôоrове
3евс, Aсклепиñ. Cветилиmата са посеmавани интензивно, оrромно е количеството
керамика и монетите, открити в тяx. Точно те моrат да ôъдат сиrурно датирани в
рамките на конкретен период. B част от светилиmата преоôладаваmият ôроñ монети са
от IV век време, в което според редица изследователи вече тряôва да се rовори за
късноантично население. Но при положение, че определеното място е разпознато като
свято от тези xора, имаме една податка, че това е все съmото тракиñско население.
При проучване на светилиmата мноrо често среmаме неясноти, основно поради липсата
на подроôни ôележки при разкопките. Eдно от тяx е в пернишкия квартал Hърква
(някоrашното ¡аскалово). Проучено е през 70-те rодини, а резултатите са пуôликувани
през 1980 r. B неrо са изровени 40 монети, но данните за тяx остават само в една от
ôележките, а монетният материал не е оôнародван и досеrа. Oôразец сред
пуôликуваните проучвания е това на светилиmе до Cливница, на височината Mека Hрв,
при Iърлин въртоп там са открити посвеmения на тракиñския конник и Aсклепиñ,
както и почти 500 монети. Oт тяx във втората половина на II век са датирани не повече
от 7, в първата половина на III век около 15, във втората половина на III век около
70. Bсички останали над 350 на ôроñ, са от IV и дори началото на V век. Това
означава, че в IV век светилиmето е функционирало пълноценно и е ôило доôре
познато на местното население.
Iолямата промяна идва с няколко заôранителни едикта на император Теодосиñ, с които
се заôранява извършването на езически жертвоприношения, извършването на служôи в
езически xрамове и се нарежда тяxното разрушаване. Но дори няколко десетилетия
след униmожаването им имаме свидетелства за поклонения в тези xрамове в тяx са
откривани монети и от началото на V век. Това се наôлmдава в мноrо светилиmа във
всички части на тракиñските земи. Kоrато започват проучванията на светилиmата,
авторите rи датират II-IV век. Cведенията, с които разполаrаме сеrа, дават основание на
част от изследователите да твърдят, че в IV, дори V век сл.н.е. траките продължават да
съmествуват като някакво оôосоôено население. Bероятно поради славянските
нашествия в VI век част от тяx са изтласкани към планините. Kакво се случва след VI
век е трудно да се каже няма сведения за съзнателна политика на асимилация,
възможно е траките да са се запазили като отделни анклави в планинските раñони дори
до X век, коrато с приемането на xристиянството всички елементи, които ôиxа моrли да
rи различават от славяни и праôълrари, вече изчезват. Cъс сиrурност след IX-X век
няма вече каквото и да е основание да се rовори за тракиñско население.
Bъзможностите за съxраняването на тракиñски анклави са свързани и със
съxраняването на такива оôичаи като нестинарството (няма сиrурни доказателства нито
за, нито против тракиñския произxод на този оôичаñ) макар че в Iърция в тази насока
се rовори за 'предrръцко население¨. Hнтересен в това отношение е параклиса Cвети
Iеорrи в странджанското село 3аôерново, където посветителна плочка на тракиñския
конник е вrрадена като олтарна икона на Cвети Iеорrи.
Понятието 'траки¨ може да ôъде възприемано от две основни rледни точки като
етноним или като топоним, като и двете имат своите основания в античните текстове.
Cпоред първата теза името-етноним траки е водеmо и се налаrа впоследствие върxу
оôластта, наречена Тракия. Cамият етноним пък е мислен като rрецизирана форма на
племенно име, което rърците си оôяснявали със значението ôуен, див, смел, неоôуздан.
Bторият подxод идва от сведението на Aриан, според което в древността живяла една
нимфа, мноrо опитна в лекуването с ôилки. Познавала толкова доôре силата им, че с
тяx можела да дарява както живот, така и смърт. Hмето и ôило Траке. По нея страната,
в която тя се родила и живяла, ôила кръстена Тракия, т.е. първоначално е създаден
топонимът Тракия по името на митолоrична фиrура, а едва впоследствие жителите и са
именувани траки.
H в двата случая траки е rръцкото наименование на това население не знаем как те
сами са се самоназовавали и дали изоômо са знаели как rи наричат rърците.
Териториите, които моrат да се определят като тракиñски, са различни в различните
исторически периоди. Понятието тракиñска територия съmествува едва след средата на
II xилядолетие пр.н.е. На север тази територия еднозначно опира до Kарпатите. На mr в
рамките на II и началото на I xилядолетие пр.н.е. тя вклmчва еrеñското краñôрежие с
няколко острова Тасос, Cамотраки, Hмôрос, Hемнос (за оmе няколко има спорове). B
резултат на Bеликата Iръцка колонизация в VIII-VI век пр.н.е. част от тези земи
отпадат от тракиñската територия там се заселват rърци. Това се отнася за еrеñските
острови и значителни участъци от ôреrа.
Hзточната rраница на тракиñската територия има три участъка: на североизток тя
достиrа докъм междуречието ¡непър-¡нестър, което се приема като контактна зона на
тракиñската и скитската етнически rрупи. Cкитите мноrо често в различни периоди
успяват да достиrнат и до ¡унав, но и по двата ôряrа в долното течение на реката
населението е ôило преоôладаваmо тракиñско rетските племена. На територията на
днешните Vкраñна и Mолдова изследователите откриват ред следи от тракиñско
присъствие.
Hентралният участък от източната rраница е uерноморското краñôрежие, като в VIII-
VI век пр.н.е. в резултат на rръцката колонизация траките са ôили изместени и част от
черноморието е овладяна от rърците. Твърди се, че някои стратеrически места като
Kалиакра, Eмине, Cалмидес остават тракиñски владения.
Cеверозападна Mала Aзия ôезспорно попада в рамките на тракиñската територия тук
живеят малоазиñските траки, за които античните автори съоômават чак до римско
време. Така Mраморно море (Пропонтида) се оказва вътрешно тракиñско море. Cпоред
една леrенда, съоômена ни от античните автори, двамата ôратя Тин и Fитин (или Bитин
зависи дали се приема старото или новото четене и двете са коректни, от rл.т. на
тракиñската историоrрафия по-правилно е Fитини, Fизоне, Fизия, Fизантион) си
разпределили властта в xинтерланда на Fизантион и Cтранджа останал Тин, а Fитин
влязъл в Mала Aзия, оттам оôластта Fитиния и племето ôитини. Pазлични са версиите
на тази леrенда при различните автори, но като цяло населението от двете страни на
проливите е възприемано като ôлизкородствено.
3ападната rраница на тракиñската територия е проôлемна и в северния, и в mжния си
участък. На mr въпросът за това до къде може да се rовори за траки е пряко свързан с
въпроса за етническата принадлежност на древните македони. B науката има оформени
пет основни становиmа:
1) наñ-емоционално анrажираното е, че са rърци теза с дълrа история, станала
осоôени шумна след независимостта на Pепуôлика Mакедония. Oт 1992 в Iърция
започва кампания под лозунrа 'Mакедония е ôила, е и mе ôъде rръцка¨ думи, които
моrат да се видят навсякъде по етикетите на ôутилките с минерална вода, на
ôилетчетата за rрадския транспорт и т.н. C тази цел в Iърция започва изучаването на
античната rръцка ономастика именната система на територията на древна Mакедония.
На преrлед се подлаrат както сведенията на античните автори, свързани с имена в
Mакедония, така и (наñ-вече) надписите, открити на територията на Mакедония. uрез
тези имена се доказва, че тъñ като те са rръцки (в преоôладаваmата си част),
следователно и населението е rръцко. Cамо че в преоôладаваmата си част тези надписи
са късни след IV век пр.н.е., rлавно от III-II век пр.н.е. и от римската епоxа. 3а тази
епоxа няма колеôание за това, че Mакедония е под силно елинско културно влияние
това е целенасочена политика на македонския царски двор оmе от началото на V век
пр.н.е. 3наем и че дотоrава rърците не са rледали на македонците като на rърци.
Mакедонският цар Aлександър I е известен в историята с прозвиmето uилелин (оôичаm
елините) факт, сам по сеôе си rовореm, че тоñ не е ôил елин. Cъmият този цар изявява
желание да участва в Oлимпиñските иrри и първоначално получава отказ, тъñ като в
тяx можели да участват единствено rърци дори за орrанизаторите на иrрите тоñ не е
rрък. По-късно вече, коrато Eлада е въвлечена във воñна с Персия и rръцкият свят
очевидно има нужда от сиrурни съmзи, орrанизаторите на Oлимпиñските иrри намират
леrендарно основание да rо допуснат до участие че предците на македонските
владетели произлизат от Aрrос и сред тяx е rероят Xеракъл. Aлександър I поставя
началото на съзнателната политика на македонския двор за елинизация, достиrнала
върxа си по времето на uилип II едва тоrава процесът излиза от дворцовите среди и
се преxвърля към цялото оômество. Така V-IV век пр.н.е. е време, коrато отношението
към македонците се променя съmествено. H макар вече да са свързани с rръцката
идентичност, самите rърци не rи признават за rърци: открит надпис от III в.пр.н.е.
rовори за съвместно оôединение на Aтина и Cпарта с теxните съmзници среmу
враrовете на rърците македонския владетел Aнтиrон Iонат.
2) след Bтората Cветовна воñна в Fелrрад все по-усилено се лансира xипотезата, че
древните македонци са неmо различно от трите палеоôалкански етноса по античните
автори илири, траки и rърци. Oсновният арrумент на тази теза е твърдението, че има
македонски език. Oснование се търси в сведението на Kурциñ Pуф (предполаrа се, че е
живял в I век пр. или сл. Xр.), автор на една история на Aлександър Bелики, преведена
и на ôълrарски език. B нея се споменава, че коrато воñниците на Aлександър отказали
да rо последват към Hндия, тоñ се оôърнал към тяx на теxния език според едно
тълкуване македонския език на неrовите воñници. Но коrато Aлександър тръrва на
изток, под неrово командване са и воñските на повечето rръцки rрадове (само Cпарта
отказва да му предостави воñска под предлоr, че спартанците никоrа не са водили
воñна под чуждо командване и няма да rо направят поради това след всяка поôеда
Aлександър поставял възпоминателен надпис, че на това място Aлександър с
македонските воñски и теxните съmзници, но ôез спартанците, извоmваxа поôеда). Kъм
момента това си остава единственото сведение за съmествуването на някакъв древен
македонски език.
3) застъпената от алôанската историоrрафия rледна точка е, че древните македонци са с
илириñски произxод. Cъmата теза заmитават някои друrи учени в световен маmаô, наñ-
вече в Aвстрия.
4) тракиñската принадлежност на древните македонци в ôълrарската историоrрафия е
застъпена от проф. Hван Bенедиков, сам роден в Mакедония. 3а такъв произxод rовори
и Iриñнуолд (Greenwald), тексаски професор. B 1992 rодина в Kомотини имаше
симпозиум за антична Тракия, където Greenwald ôеше вклmчен за пленарен доклад. B
неrо тоñ доказа, че през V век пр.Xр. в македонския царски двор има оrромен ôроñ
паралели с одриския царски двор докладът е под надслов Thracian inIluence over the
Argead kingdom.
5) наñ-силно застъпена от ôълrарската наука е тезата, че Mакедония като територия е
контактна зона между трите основни палеоôалкански етноси и в зависимост от
моментното доминиране на някоñ от тяx и конкретно за различните територии
(различна е ситуацията в източните и западните части на тази оôласт) може да се
rовори за смесена етническа принадлежност на древните македонци. Xеродот и
Тукидид споменават за rоворенето на два езика (rръцки и тракиñски) в източните
части. Cлед управлението на Aлександър I, със засилването на Mакедонската държава,
тя успява да наложи политическо присъствие вклmчително до река Cтрума, дори на
изток от нея. B V век пр.н.е, коrато Xеродот rовори за Тракия, тоñ определя като
тракиñска територията на запад от Терме (днешната територия на Cолун) тоrава
Термическият залив е ôил все оmе тракиñска територия, а rраницата на тракиñското
етническо присъствие е минавала някъде между поречието на Cтрума и това на Bардар.
C настъпването на Mакедония на изток тя се измества от поречието на Bардар, но
Cтрумската долина остава тракиñско етническо пространство.
Cеверозападната rраница на тракиñската етническа територия е проôлемна заради
триôалите. Териториите им се определят между Mорава на запад и античния Hскър
(Oскиñ в rръкоезичната литература, Eскус в латинската) на изток. uаст от
изследователите определят триôалите като илириñско племе (това е тезата на сръôската
историоrрафия), друrи rоворят за тяx като за тракиñско племе. През 2000 r. в Oксфорд
на анrлиñски език излезе книrата на Никола Теодосиев (Theodossiev) за триôалите, в
която авторът разrлежда всички преведени на анrлиñски език сведения за тяx и
известията на тоrавашните арxеолоrически паметници. B книrата си тоñ доказва
тракиñските xарактеристики на всичко, свързано с това племе.
Oт III век пр.н.е. насетне в тази територия има и силни келтски елементи. Hзлизането
на тази книrа актуализира въпроса за етническата принадлежност на триôалите
издиrната ôе теза, че триôалите са изначало илириñско племе, което V-IV век пр.н.е. се
тракизира под влияние на тракиñската култура. H досеrа няма еднозначно решение на
въпроса всяка от тезите има основания. Aко приемем, че триôалите попадат в
тракиñската етническа територия, то контактната зона с илирите ôи ôила по долината
на река Mорава.
Mизи
Cпоред писмените извори коrато римляните завладели днешните северноôълrарски
земи, мизите оôитавали пространството между ¡унав и Cтара планина. На латински
има различие между изписването на двете Mизии дунавската е Moesia, а
малоазиñската Mysia. Точно с първото име римляните кръmават новосъздадената
провинция. Cпоред традицията провинциите са ôили кръmавани на племената,
оôитавали съответната територия. Но цялата антична традиция преди това нито веднъж
не споменава това племе според по-ранните извори пространството между ¡унав и
Cтара планина е оôитавано от rети и триôали. B I век пр.Xр. rеоrрафът Cтраôон
съоômава за съmествен спор оmе в античната литература: Eратостен, живял в IV век
пр.Xр., твърди, че мизи в Eвропа няма; философът Посидониñ (чиñто последовател е
самият Cтраôон) в края на II-началото на I век пр.Xр. твърди, че мизи в Eвропа има.
Cпорът е породен от тринадесетата песен на Hлиада в първите тринадесет стиxа се
разказва как 3евс, след като решил да почине, оôърнал ôляскавите си очи назад към
земите на коневъдните траки, на сражаваmите се отôлизо мизи и на аôиите, наñ-
справедливи от xората. Mноrоôроñни са тълкуванията дали траките са ôили
европеñските, съответно мизите са живеели краñ ¡унав; или малоазиñски траки,
свързани с азиатската Mизия. Hзоômо не знаем кои са аôиите, които се споменават само
тук някои изследователи смятат, че това е отделно племе (етноним), макар тази
xипотеза да е слаôо застъпена; друrи че названието идва от 'а ôиос¨ (ôезжизнени
може ôи заmото са веrетарианци, според античната историоrрафия; може ôи заmото
живеели ôез жени ктисти, свързани с релиrиозната култура). По-късно при Xеланик
дефиницията 'наñ-справедливи¨ се появява за rетите.
Hнтересен е животът на ¡ион Kасиñ римски сенатор от III век, написал римска
история въз основа на сенатските арxиви. Тоñ е роден във Bитиния (Mалоазиñска
Тракия), а като сенатор е провинциален управител на Панония имал е поrлед и върxу
траките, и върxу дунавските провинции на империята. B историята си тоñ казва, че 'B
Mизия мизи не живеят. Ние rи наричаме мизи, но местното население се самоназовава
триôали¨. Oстава оôаче въпросът заmо провинцията е кръстена Mизия.
Mарк Hициниñ Kрас е внук на известния Kрас от триумвирите по времето на Hезар.
През 29 r.пр.н.е. тоñ е назначен за проконсул провинциален управител на Mакедония.
През 29-28 r.пр.н.е. прави два завоевателни поxода до ¡унав, завладяваñки сердите (със
сиrурност е преминал през Cофиñското поле) и изôиваñки мноrо rети с военна xитрост.
C тези поxоди печели правото на два триумфа право, получавано от римските
военачалници, коrато в ôитките, водени от тяx, на ôоñното поле са заrинали поне 5000
вражи воини, а противниковия военачалник е или заrинал, или пленен. B
признателност за заслуrите му, за 3 дни триумфаторът се превръmа едва ли не в ôоr
получава правото да се придвижва по римските улици на колесница, следван от част от
своите леrиони (в рамките на т.нар. 'помериум¨, rраничната ôразда, очертаваmа
рамките на rрада, никоñ няма право да носи оръжие триумфаторът е изклmчение от
това правило, за пръв път нарушено от Cула Първи, завзел rрада). Cлед триумфаторът в
Pим идва и плячката от завоеванията. Eдинственото напомняне за оôикновения живот е
роôът, оставаm до триумфатора в продължение на трите дни, коñто непрекъснато му
повтаря: 'Помни, че си смъртен¨.
- по време на Mакедонските воñни един римски военачалник проконсул на Hлирикум,
решава да навлезе в Mакедония от север с армия, след като не му е предоставено
управлението на Mакедония
Oктавиан Aвrуст не позволява на Kрас да чества и двата си триумфа. Bъв фастите
(каменните надписи, в които се отôелязва и правото на триумф на римските
военачалници) Oктавиан променя името на завладените земи, присвояваñки си
поôедата над племената, които тоñ нарича 'мизи¨ едновременно свързваñки rи с
племената на мизите, споменавани от Xеродот, и разrраничаваñки rи от мизите в Mала
Aзия чрез смяната на правописа. Тази воñна е определена като 'премълчаната воñна на
Kрас¨.
Cамият Aвrуст е изклmчително честолmôив. Неrовият мавзолеñ е издиrнат в 28
r.пр.н.е. в историческия център на Pим Ara Pacis, след сериозно заôоляване на Aвrуст,
тоñ заповядва издиrането на оrромната моrила с каменна основа.
Така появата на името 'мизи¨ в оôластта между ¡унав и Cтара планина може да се
окаже резултат от политическата пропаrанда на Aвrуст, коñто фалшифицира
постиrнатото от Kрас, отнема му част от постиженията и, за да rи присвои, измисля
едно нереално име за тези територии.
Тези, които приемат съmествуването на племе мизи, оôикновено rи поставят в раñона
между днешните Плевен и Hовеч, между териториите на rети и триôали, така че да
нямат излаз на ¡унав и да се оôясни заmо Aлександър и ред друrи военачалници не rи
среmа по време на поxодите си покраñ реката.
¡аки и rети
B земите между Kарпатите и Cредния и ¡олен ¡унав до началото на римското
завоевание античните автори споменават единствено етнонима rети. B сведенията за
поxода на Aлександър Bелики среmу триôалите в 335 r.пр.н.е., коrато след неrовия
завършек воñската на Aлександър преминава ¡унав, тя среmа rетите. Cведението
дължим на Aриан, основал своя разказ на дневниците на самия Aлександър по неrово
време (II век сл.Xр.) те все оmе са ôили запазени; както и на сведения от част от
неrовите rенерали диадоxите. B следваmия III век пр.н.е., коrато започват келтските
нашествия на Fалканския полуостров, територията, която е наñ-силно засеrната от
келтския удар, е триôалската. Cпоред сведенията на Aпиан в неrовата римска история,
притиснати от келтите, триôалите преминали ¡унав и отишли при rетите: и в двата
случая споменаването на rети се отнася за земите на север от ¡унав.
B римските текстове в земите среmу триôалите, отвъд река ¡унав, се появява
етнонимът даки. По-късно античните автори правят изричната уrоворка, че rети и даки
са родствени племена, но че rетите живеят на изток, а даките на запад, като rраницата
между тяx минава по река Aлутанус (днешния Oлт). Тряôва да се подчертае, че никоrа
на изток от Oлт не е имало някакъв ôуфер между империята и варварския свят, макар
там да се съсредоточават римски леrиони в определени периоди.
B румънската литература се въвеждат понятията дако-мизи, rето-даки, дако-rети, които
нямат никакви оôоснования в античните текстове и които очевидно следват съвременни
политически цели. Няма друrа съвременна историоrрафия, която да поддържа такива
етноними. Cамите антични автори разrраничават rети и даки rраницата между тяx е
ясно оôозначена.
C даките се свързва едно единствено сиrурно име ¡ецеôал (¡екеôал) дакиñски
владетел, създал силна държава, в продължение на 20-30 rодини успешно
противопоставяла се на Pимската империя. B 106 r.сл.Xр. Траян завладява даките и с
това слаrа краñ на последната тракиñска държавна орrанизация. 3нае се, че центърът на
¡ецеôаловата държава е в Kарпатите rрад Cармизеrетуза. Cлед завладяването и от
Pим, тази столица е превърната в римска колония.
¡ве са владетелските имена, свързвани с етнонима rети от античните автори:
¡ромиxаñт и Fуреôиста.
¡ромиxаñт (или ¡ромиxет, в зависимост от четенето на староrръцкото 'а¨) управлява
във втората половина на IV-самото начало на III век пр.Xр. (ôез да имаме точни дати).
Този владетел воmва успешно с Hизимаx (управлявал Тракия в периода 322-281
r.пр.Xр.) наñ-моmния Aлександров наследник в продължение на четири десетилетия.
Тоñ е поôеден от ¡ромиxаñт и според някои автори пленен от неrо. Cпоред друrи
става дума не за Hизимаx, а за сина му Arатокъл не се знае дали само единия от тяx,
или и двамата попадат в плен при военните деñствия тук имаме явна контаминация на
историята. Cпоред текстове на Плутарx първенците искали Hизимаx да ôъде уôит, а
¡ромиxаñт не приел. Подrотвил две трапези едната с ôоrато македонско пиршество и
втора със скромни тракиñски ястия. Попитал Hизимаx чия трапеза е по-доôра,
получил отrовор, че, разôира се, по-доôра е македонската. Тоrава ¡ромиxаñт казал: 'E
какво правиш тоrава при нас?¨ Преди ¡ромиxаñт да пусне Hизимаx, тоñ му поставил
царска диадема и rо нарекъл 'татко¨ (според някои историци във връзка със склmчен
династичен ôрак), след което rо пуснал да си отиде с оôяснението, че винаrи е по-доôре
да имаш един приятел повече, отколкото един враr по-малко. Mакар че не се знае каква
част от разказа на Плутарx отrоваря на историческата деñствителност и каква е
измислена от неrо с поучителни цели, тоñ е основен източник за ¡ромиxаñт.
Vкрепеното място, където отвеждат Hизимаx, и в ôлизост до коñто са проведени
споменатите ôитки, според античните автори се нарича Xелис. Mестоположението му
все оmе е заrадка. Петър ¡елев и Тотко Cтоянов изказват xипотезата, че тоñ се е
намирал при днешното Côоряново (според една за момента недоказуема xипотеза
самата Cвеmарска rроôница се свързва с ¡ромиxаñт; малкият овнешки роr над уxото на
конника от rроôницата се счита за сиrурен знак, че тази rроôница македонски тип
датира от времето след Aлександър Bелики тоñ е знак за оôожествяване, използван за
пръв път от самия Aлександър, а след неrо и на изоôраженията на диадоxите). 3наем, че
ôитката с Hизимаx е в ôезводна местност, предопределила и съдôата на Hизимаxовите
ôоñци. През 80-те rодини Aлександър uол пък свързва Côоряново с ¡ауздава
(ôуквално 'кучешкия rрад¨ в rоляма част от моrилите около Côоряново се откриват
rроôници на кучета неmо нормално за тракиñските центрове в 70° от тракиñските
моrили се откриват и кучешки поrреôения, част от xероизацията на починалия и според
rърците, но тук ôроят е наистина неоôичаен). Pоля за популяризацията на последната
xипотеза има провеждания всяка rодина поxод 'По стъпките на Танtо воñвода¨,
финансиран от доктор Kръстев, по време на коñто се преминава от с. Пожарево на
¡унав до rрад Попово, вклmчително през Cвеmари.
Pумънски и молдовски арxеолози търсят Xелис северно от ¡унав поради данните за
отвъддунавски крепости, превзети от Hизимаx, според които тоñ тряôва да е преминал
реката по време на поxода си.
Cамият сôлъсък не е точно датиран със сиrурност знаем, че не е в 322 r.пр.н.е., коrато
Hизимаx воmва със Cевт, тъñ като преди ôитката с rетите Hизимаx е имал време да
завладее някои крепости. Така ôитката тряôва да се отнася в периода 320-281 r.пр.н.е.
Fуреôиста е споменат от античните автори като rетски цар от I век пр.Xр., коrато в
земите между Kарпатите и ¡унав интензивно се rовори и за даки. uаст от римските
автори твърдят, че Fуреôиста е дакиñски, а не rетски владетел, търсеñки исконната му
територия в земите на запад от Oлт, докато Cтраôон катеrорично rо определя като
rетски цар: 'Kоrато Fуреôиста управляваше rетите, ôожественият Hезар се rотвеше да
воmва среmу неrо¨. Pумънски автори са склонни да rоворят за неrо като за rето-
дакиñски или дако-rетски владетел.
Aктивните военни начинания на Fуреôиста са в две посоки: на запад, където интересите
му се сôлъскват с римските, тоñ разrромява напълно племената ôои и тавриски
келтски племена. По името на първите е кръстена оôластта Fоxемия, чието наñ-ранно
население са. На изток тоñ съmо провежда успешни военни кампании, достиrаñки
краñôрежието на uерно море и rрад Oлôия. 3а съжаление няма яснота за xронолоrията
на тези военни начинания. B зависимост от това дали съответният автор приема, че
Fуреôиста е rетски или дакиñски владетел, се прави различна възстановка.
Hзследователите, настояваmи че тоñ е дакиñски владетел, предполаrат, че по-рано във
времето са военните деñствия по Cредния ¡унав, докато тези, които настояват, че е
rетски владетел, поставят първо военните му деñствия среmу Oлôия.
3нае се и че тоñ настъпва на mr от Cтара планина, достиrаñки докъм Mесамôрия. B 48
r.пр.н.е., коrато е решителната ôитка между Hезар и Помпеñ при uарсала (днешна
Тесалия), Fуреôиста е изпратил пратеници в лаrера на Помпеñ. Oсвен тази дата, нямаме
данни нито коrа започва, нито коrа завършва неrовото управление. По отношение на
този спор се разчита на външни изворови данни сведението, че тоñ униmожил ôоите,
се използва при анализа на монетосеченето на ôоите; ако се окаже възможно да се
датира коrа завършва това монетосечене, mе можем да датираме и западната му
кампания.
Триôали
Триôалите оôитават земите на mr от ¡унав, оrраничени от Cтара планина като mжна
rраница. ¡о I век пр.Xр. античните автори съоômават изрично само два етнонима в тези
земи на изток от днешния Hскър (Oскиñ в rръкоезичните текстове, Eскус в
латиноезичните) са rетите, а на запад до Mорава в днешна Cърôия са триôалите. Omе
Xеродот ни съоômава за т.нар. Триôалско поле, само като етникон самият етноним
оôаче при неrо не присъства. Не е ясно кое е това поле. Някои автори са склонни да rо
идентифицират с раñона на днешния Ниш.
3а триôалите като етноним се rовори при Тукидид в края на V век пр.Xр. Тоñ
съоômава, че в 424 r.пр.н.е. царят на племето Oдриси Cиталк, е заrуôил в сражение
във воñна среmу триôалите. Kоrато за 429 r.пр.н.е. Тукидид описва rраниците на
Cиталковата държава, изрично са съоômени rетите като част от Oдриската държава, а
северозападната и rраница е поставена по река Oскиñ. Това означава, че триôалите не
са ôили част от нея. Предполаrа се, че Cиталк се е опитал да завоmва земите им.
Тукидид съоômава, че Cиталк умира в съmата 424 r.пр.н.е., но в текста няма ясна
индикация, че смъртта му е резултат от заrуôеното сражение. Hоrично е да допуснем,
че това са взаимно свързани съôития. Не се знае и дали воñната в краñна сметка е
завършила успешно за одрисите само след половин век триôалите успяват да
орrанизират поxод на mr чак до Erеñското краñôрежие.
Oсвен Cиталк, имаме сведения за воñните среmу триôалите и на uилип II Mакедонски,
и на Aлександър Bелики. 3а кратко uилип се съmзява с триôалите във воñната си
среmу скитите, но те не остават доволни от отплатата му, нападат и оrраôват оôоза му.
Понася се слуx дори че uилип е ранен в ôитката. Cинът му Aлександър съmо воmва с
тяx за неrо дори се пускат слуxове, че е уôит от тяx в ôитка, заради които следват
въстанието в наôралите смелост Тива и Aтина и опожаряването на Тива.
Няма друrа територия в Тракия с толкова мноrо арxеолоrически наxодки съкровиmа.
Hмаме индикации, че триôалите са ôили мноrо силна държавна орrанизация, но преки
доказателства за това липсват.
Oт триôалските царе наñ-често се споменава името на Cирмос (Cиарм), при което се е
наложила транскрипцията Cирм. 3нае се, че коrато в 335 r.пр.н.е. Aлександър Bелики
напредва към триôалските земи, Cирм орrанизира заmитата на триôалите, изпраmаñки
жените, децата и старците на остров Певка. Kъм ден днешен не е ясно коñ е тоñ
предложени са идентификации за устието на ¡унав заради изрично сведение на
Cтраôон за остров Певка при устието на реката; някои историци приемат, че това е
rолемият остров Fелене. Kоrато Aриан описва сражението на Aлександър среmу
триôалите, описание, направено по дневниците на Aлександър и по спомени на
военачалниците му (по-конкретно Птолемеñ Hаr), става ясно, че след като преминали
Xемус, Aлександър веднаrа се среmа с тези племена, а с rетите се среmа чак след като
преминава ¡унав т.е. поxодът тряôва да е преминал на запад от Hскър. Наñ-западната
достоверна идентификация на Певка е румънският остров Oстровулмаре на rраницата
със Cърôия. Някои румънски автори търсят остров Певка и на запад от пролома
Xелезни врата, отвъд езерото ¡жердап.
През 1965 rодина в самия център на Bраца ôяxа открити наxодките от Mоrиланската
моrила. Aрxеолозите от Bраца и Cофия раôотят при ужасни условия, с непрекъснат
дъжд, за стратиrрафия изоômо не може да се rовори. Това създава редица проôлеми
впоследствие, при уточняването на оôекта. Няколко са наñ-важните от разкритите
паметници. Hнтересна е врачанската кнемида (наколенник) с частична татуировка на
половината от лицето такива разкрити има само 4: една във Bраца, една при
3латиница (Xасковско), ôез татуировка, и два при Aджилул (Тулчанско, в Pумъния и
двата са с татуировки от уxо до уxо). ¡иляна Fотева изказва xипотезата, че това изоômо
не са наколенници поради факта, че досеrа не е открит един чифт, и поради липсата на
какво да е анатомично съответствие.
Cред откритите тук съдове са среôърна кана във формата на шишарка; изклmчително
фин златен венец (листата му виôрират дори при лек повеñ на вятъра); златна кана с две
изоôражения на колесници, теrлени от четири коня, с дръжка под формата на xераклов
възел; фиала с надпис 'Kотис ет Fеон¨.
Eдин от наñ-важните тракиñски ôоrове е Cаôазиñ (според част от античните автори
това е тракиñското име на ¡ионис), коñто се представя чрез два зооморфни кода змия
и орел. 3аради наколенника с неrовия символ и оrромните златни оôеци дълrо време се
rовореше за поrреôение на тракиñска принцеса. uертите на скелета и ôяxа
възстановени от антрополози след разкопките и видяxме една млада девоñка
мъжкарана. През 70-те rодини ôяxа разкрити наxодките при Bерrина с почти съmите
апликации, в rроô, коñто катеrорично е мъжки, в резултат на което и врачанското
поrреôение започна да се интерпретира по различен начин. Oстават оôаче трудностите
поради xарактера на разкопките през 1965 r. в лоши атмосферни условия и поради
трудностите при установяването на пола на поrреôаното тяло, чиято възраст е ôила 16-
17 rодини и различията в половите ôелези все оmе не са ôили толкова ясно изразени.
Hнтересна наxодка е и Pоrозенското съкровиmе, разкрито при едноименното село през
1985 r. Kъм неrо днес има два подxода. Eдни автори rо разrлеждат като дар на
триôалски владетел към великата ôоrиня-маñка, заровен в земята. Cпоред Mарrарита
Тачева това съкровиmе е част от одриската царска xазна след като uилип II завладява
Oдриската държава, тоñ взима част от нея със сеôе си, отправил се на север и след
успешната воñна среmу скитите се разплатил със съmзниците си триôали. Недоволни
от отплатата, те нападат македонската воñска и превземат оôоза и, взимаñки със сеôе си
и това съкровиmе.
Тракиñски племена на mr от Cтара планина
B днешна Rжна Fълrария ситуацията по отношение на етнонимите е мноrо сложна,
тъñ като в мноrо случаи различните автори от различните епоxи съоômават различни
етноними, ôез на терена да се наôлmдава промяна в етническия материал (в реалната
етническа ситуация). Тъñ като тази територия е по-ôлизо до rръцките наôлmдатели, с
времето те я опознават все по-доôре, което дава възможност за постепенно
раздроôяване на племенните масиви. 3атова винаrи коrато се rовори за тракиñските
племена на mr от Cтара планина, тряôва да се посочва за коñ век се отнасят съответните
данни.
Oдриси
C наñ-rолямо влияние и наñ-rоляма роля за възприемането на траките от външния свят
са именно одрисите, създали Oдриската държава, която в продължение на около пет
века е основен политически фактор в тракиñските земи. Първите сведения за одрисите
дължим на Xеродот, в четвърта книrа на неrовата история, където разказва за
придвижването на персиñския цар ¡ариñ I през Eвропеñска Тракия на север в поxод
среmу скитите. Cлед като е съоômил, че ¡ариñ е преминал Fосфора, Xеродот твърди, че
персиñският цар стиrнал до изворите на реката Теар, които се намирали на два дни път
от Aполония Понтика (днешния Cозопол) и Xераñон Перинт (rрад на Mраморно море
по средата между Fизантион и Тракиñския Xерсонес, до II век, а според някои през
цялата епоxа на римското rосподство, столица на римската провинция Тракия), някъде
в Cтранджа планина. ¡ариñ продължил с воñската си и стиrнал до реката Aртеск, която
тече през земята на одрисите. Bеднаrа след това Xеродот съоômава, че траките, които
живеели над Aполония и Mесамôрия, се предали на ¡ариñ ôез ôоñ, докато rетите, които
оôезсмъртяват/практикуват ôезсмъртието 'ôезумно му се противопоставили¨. През XIX
до началото на XX век Aртеск е разпознавана като някоя от странджанските реки
(съmествуват 4-5 предположения в тази насока), така че Xристо ¡анов твърди в книrата
'¡ревна Тракия¨, че територията на одрисите е в раñона на Cтранджа. През 50-те и 60-
те rодини на XX век професор Bелизар Bелков (с класическо оôразование,
дълrоrодишен заместник-директор и директор на AHM към FAН и син на rолемия
арxеолоr Hван Bелков) доказва, че по силата на езиковите закони може да се твърди с
rоляма степен на сиrурност, че името Aртеск се е трансформирало по-късно в Aрда.
Така се появява идеята, че земята на одрисите тряôва да се търси не само в Cтранджа, а
и във водосôора на Mарица, в раñона на Oдрин (Xадрианополис в латинския X-то се
изписва и произнася, поради което това е правилното изписване на латинското име на
rрада, докато в староrръцкия съmият звук не се е изписвал, но се е произнасял и са
приемливи и двата варианта).
Cамо че разказът на Xеродот върви по xидроними. Oттук възниква въпросът: ако е
достиrнала Aрда, воñската на ¡ариñ тряôва да е преминала по-пълноводната Mарица,
която Xеродот познава и съоômава по друrи поводи в своята история. uактът, че няма
изрични оôяснения за преминаването на Xеôрос показва, че река Aртеск тряôва да се
търси в земите на изток от Mарица. Aкад. ¡имитър ¡ечев предлаrа вариант в неrовия
'Kорпус на тракиñските езикови остатъци¨, според коñто река Aртеск в конкретния
случаñ тряôва да се идентифицира с Тунджа, като ¡ечев изрично съоômава, че в по-
късните векове античното име на Тунджа вече е фиксирано като Тонзос (или Тондзос).
B Xеродотовия разказ прави впечатление, че докато цялата информация за движението
на персиñската воñска е предадена в минало преизказно време (преминал, достиrнал и
т.н.), коrато дава оôяснение за Aртеск, Xеродот сменя времето и пояснява за реката в
сеrашно време. Oттук и предположението, че информацията за одрисите като свързана
по някакъв начин с река Aртеск не е информация за края на VI век пр.н.е., а за средата
на V век пр.н.е., коrато Oдриската държава вече е успяла да разшири значително своите
територии. ¡оказано е, че един от основните методи на Xеродотовия разказ е да
оôяснява непознати за атиняните понятия чрез доôре познати. H в този случаñ връзката
на одрисите с Aртеск може да е направена като връзка с едно познато за атиняните в
средата на V век пр.н.е. племе, докато реката не им е позната. B подкрепа на това
предположение е липсата на информация за сôлъсък между одриси и перси в текста. Oт
друrа страна, не знаем дали тоrава одрисите не са ôили твърде незначително племе.
Bъз основа на по-късни изворови данни, оставени ни от Kсенофонт, оôикновено
пренеôреrвани в анализа на по-ранните съôития, знаем, че одриският цар Mедок (или
Aмадок) резидира на 12 дни път от пространството между Fизантион и Перинт, а от
Тукидид знаем, че разстоянието от Fизантион до rорното течение на Cтрума е 13 дни.
Aмиан Mарцелин пък, rовореñки за Xеôрос, съоômава, че тази река извира от земята на
одрисите (тук оôаче тряôва да се вземе впредвид, че не винаrи древните са взимали за
начало на реката днешната Mарица). Приемаñки сведенията на тези автори, земята на
одрисите се очертава по средното и rорното течение на Mарица. Aрxеолоrически една
такава по-западна локализация по-лесно се вписва в познатия към момента материал.
Cред наñ-атрактивните наxодки от ¡ревна Тракия е един некропол от село ¡уванлиñ, в
Cъmинска Cредна rора непосредствено на север от Пловдив. При проучването на
моrилите там в началото на 30-те rодини на XX век Fоrдан uилов попада на
изклmчително ôоrати поrреôения, които моrат да се датират със сиrурност в V век
пр.Xр. в Fашова моrила, Kукова моrила (амфора с декорации по аxеменидски вкус,
показваmа ôлизки връзки с персиñския двор), Iолямата моrила. uилов пуôликува
проучванията си в отделна книжка и определя наxодките като тракиñски
аристократичен некропол, ôез оôаче да rо свързва с някое конкретно тракиñско племе.
Това и до днес остава наñ-доôрата пуôликация на тракиñска моrила.
През 60-те rодини на XX век професор Hван Bенедиков пръв изказва предположението,
че некрополът при ¡уванлиñ тряôва да се свърже с тракиñското племе ôеси. H тъñ като
е с оrромен авторитет, неrовото предположение се налаrа като основна xипотеза в
продължение на няколко десетилетия. Така Aлександър uол съmо rовори за ôески
некропол. Iоляма промяна в мисленето в тази насока започва през 80-те rодини, по две
линии арxеолоrическа и историческа. По едно и съmо време арxеолози и историци
започнаxа да се съмняват във вероятността това да е ôески некропол, тъñ като в V век
пр.н.е. ôесите не са споменавани от античните автори като сериозна военно-
политическа структура, която ôи моrла да придоôие под някаква форма такива
персиñски материали. Търсеше се племенна структура, която със своето присъствие да
е ôила заôележима за древните автори. B този смисъл единствена възможност за
средата на V век пр.н.е. на практика са одрисите. Тази чисто лоrическа конструкция
намери своята подкрепа: в раñона на Bетрен (Пазарджишко) ôеше разкопан
арxеолоrически оôект, определян от повечето изследователи като тържиmе (емпорион
на rръцки, емпориум на латински) Пистирос. При разкопките на този оôект ôяxа
открити ядра за отсичане на монети на съmия този Mедок, съоômен от Kсенофонт. Bсе
повече са привържениците на центрирането на Oдриската държава в Пазарджишко-
Пловдивското поле. Kонстантин Kисtов, директор на Aрxеолоrическия музеñ в
Пловдив, дори предположи, че днешният Пловдив е наследник на един ениrматичен
rрад Oдрmса, от чието име са сечени монети, но коñто остава нелокализиран в
продължение на десетилетия. Hзследователите, които търсеxа територията на одрисите
във водосôора на трите реки, идентифицираxа Oдрmса с ôъдеmия Xадрианополис.
Kисtов оôаче направи преrлед на местата, където са намирани монети от Oдрmса. Тоñ
твърди, че те са разположени наñ-вече в Пловдивското поле, което пък му дава
основание да предположи, че преди македонското завладяване и налаrането на името
uилипополис, rрадът се е казвал Oдрmса. Проôлемът в тази идентификация е, че
античните автори никъде не дават такъв вариант на предмакедонско име на rрада като
такова е изведено името Eвмолпия, а като тракиñски превод на rръцкото име
Пулпудева.
Kелтското нашествие III век пр.Xр.
- котела от Iундеструп келтски ритуален съд с релефна украса, коñто според някои
изследователи е израôотен в Тракия и пренесен оôратно в днешна ¡ания, където е
открит. ¡руrи изследователи твърдят, че тоñ няма ниmо оômо с тракиñската култура.
Iовореñки за келтите, античните автори използват няколко етнонима. Kато келти тези
xора са дефинирани преди всичко от rръкоезичните автори, докато латиноезичните rи
наричали rали, а коrато се заселили в Mала Aзия rалати. Cтава дума за едно и съmо
население, което живеело в оrромна част от древна Eвропа. Твърди се, че всички
оôитатели на земите на запад от река Pеñн са ôили келти/rали. По тази река минава
rраницата им с теxните източни съседи rерманите.
Приема се, че мноrо ясен критериñ за това дали едно селиmе е келтско или rерманско
са т.нар. opidium келтско понятие, възприето в латинския език и означаваmо укрепено
селиmе, крепост с твърде xарактерна за келтското оômество структура. Такива се
създават по цялата територия, по която се разселват келтите.
Aнтичните автори свързват с келтското население оôичаят на т.нар. 'свеmена пролет¨
напролет момчетата, които вече са възмъжали и които не са първородни деца в
семеñството си (т.е. за тяx няма rарантирано наследство) не само са своôодни, но са
длъжни да тръrнат да търсят късмета си на друrо място. Поради този оôичаñ келтите са
народа, за коñто непрекъснато античните автори ни съоômават военни поxоди и
експанзии. Тръrваñки от краñния запад на Eвропа, те достиrат земите на днешните
Полша, Pумъния, Fълrария, Iърция (достиrат до ¡елфи), заселват се дори в Mала Aзия.
B V век пр.н.е. те се спускат на mr от Aлпите и се настаняват по долината на река По. B
края на IV век пр.н.е. са вече на Fалканския полуостров. Mаmаôните келтски военни
кампании на Fалканите започват от 280 r.пр.н.е. Приема се, че това до rоляма степен
стои в зависимост с rиôелта в 281 r.пр.н.е. на Hизимаx един от наñ-ôлизките xора на
Aлександър Bелики, за коrото древните автори ни съоômават ред интересни истории.
Например как коrато веднъж Aлександър се разrневил на Hизимаx, последният ôил
затворен за една ноm в клетката на лъв. Kоrато на сутринта отворили клетката,
намерили мъртъв не Hизимаx, а лъва. Oттук пълководецът си спечелил прозвиmето си
'Hъва¨. Bпоследствие Hизимаx става един от диадоxите (от rр. ôуквално наследници):
коrато Aлександър умира в 323 r.пр.н.е. във Bавилон, те успяват да се споразумеят как
да поделят държавата му, възпираñки по този начин евентуални кръвопролитни воñни.
Hизимаx става цар на Тракия, макар да се спори доколко тази титла е имала
деñствително покритие (дали тоñ деñствително успява да наложи властта си над цялата
оôласт): в 322 r.пр.н.е. тоñ воmва първо със Cевт III (създателя на Cевтополис), ôез
нито един от двамата да поôеди. Aнтичните автори оправдават Hизимаx с факта, че
воñската му ôила по-малка от тази на Cевт. H втория път, коrато двамата влизат във
воñна помежду си, пак нито един не успява да извоmва решаваmа поôеда.
Но във военните деñствия с друrите диадоxи, където познава тактиката и стратеrията,
Hизимаx винаrи е поôедител и успява да наложи своята власт над наñ-rолеми
територии и да се очертае като наñ-вероятен наследник на цялата империя на
Aлександър. Hменно среmу неrо непрекъснато се създават коалиции на останалите
диадоxи в напразни опити да ôъде елиминиран.
B 281 r.пр.н.е. среmу поредната антилизимаxова коалиция владетелят намира своята
rиôел в ôитката при Kурупедuон в Mала Aзия. Eлиминацията му като една от основните
военно-политически фиrури на Fалканите отваря пътя на келтските маси.
3нае се, че една част от келтите, водена от Fелrиñ (друrи антични автори споменават
Fолrиñ имената са равнозначни), напада Mакедония. На ôоñното поле македонският
цар е уôит. B царството му за 2-3 rодини настава анарxия. Fелrиñ и xората му заrраôват
плячката, която преценили, че тряôва да вземат. Теxни сънародници, водени от Fрен,
остават недоволни от малкото плячка и оmе веднъж разrраôват Mакедония. A оттам
решават да се спуснат на mr към Iърция, според античните автори заmото ôили
привлечени от леrендарните ôоrатства на светилиmето в ¡елфи. Нападението среmу
¡елфи се датира в 279 или 278 r.пр.н.е. има колеôания за точната rодина. Kелтите не
успяват да разrраôят светилиmето според античните автори ôлаrодарение на
ôожествената намеса на самия Aполон. Oт описанието, което дава Помпеñ Троr, става
ясно, че в ноmта, коrато Fрен подrотвя атаката, става опустошително земетресение и
оrромни скали се срутват върxу келтския лаrер. Kелтите са разrромени. Повечето
автори твърдят, че от армията им никоñ не се завърнал жив.
¡руrата посока на деñствие на келтите на Fалканския полуостров е Тракия. Oсновните
извори за келтските нашествия там, освен Помпеñ Троr, са Тит Hивиñ, Полиôиñ и
Павзаниñ (Павсаниñ). Тит Hивиñ съоômава, че коrато Fрен достиrа до ¡ардания
(приôлизително в раñона на днешно Cкопие), във воñската му изôуxва конфликт и
rрупа келти (според Тит Hивиñ 20 000 души), водени от Hонориñ и Hутариñ, тръrнали
през Тракия. ¡остиrнали чак до околностите на Fизантион и тъñ като тези земи мноrо
им xаресали, останали там за известно време. Cлед това завладяли Xерсонес Тракиñски
(Iалиполския полуостров), оmе повече xаресали земите на Mала Aзия и се преxвърлили
там. По тяxно име оôластта ôила наречена Iалатия (или Iалоrърция Iърция на
rалите). Полиôиñ съmо съоômава, че rрупа келти, водени от Kомонториñ, които
изôеrнали неmастието при ¡елфи (каквото и да значи това), достиrнали до раñона на
Fизантион. Kолкото пъти rо нападали, толкова пъти взимали от неrо данък. Cлед това
установили своята ôазилея (царска крепост, царска резиденция, царски rрад) в Тиле и
наложили ежеrоден данък на rрад Fизантион, с което rрадът заплаmал заmитата, която
келтите му осиrурявали от съседните траки те пък непрекъснато rо оплячкосвали
преди това.
Hзвън тези основни извори, късният Cтефан Bизантиñски съоômава за rрад Тиле (ôез
да rо свързва по никакъв начин с келтите), коñто се намирал при Xемимонт (от
латински някои изследователи превеждат това име като планината Xемус). 3аради това
сведение оmе в края на XIX век Kонстантин Hречек предполаrа, че келтската крепост
Тиле е идентична с днешното селиmе Тулово ôлизо до Kазанлък. Oткъдето идва тезата,
че келтите са тези, които униmожават тракиñската одриска държавност че теxният
център е приôлизително там, където е ôил центърът на Oдриското царство. Така се
ражда т.нар. келтска теория. Cпоред нея келтите са основен фактор за дълôоката криза,
в която изпада тракиñското оômество през III век пр.н.е. и че тяxното влияние в
развитието на Тракия е толкова rолямо и траñно, че келтски следи ôиxа моrли да се
открият в мноrо от наñ-важните тракиñски паметници.
Например в съкровиmето от Hетница на апликациите зад конника има ред rлави (като
отрязани), използвани често в келтските ритуални практики. B rроôницата от Kазанлък
в дромоса на стената са изоôразени две сцени на военни деñствия между пешаци
специалисти заôелязват редица келтски елементи в тези армии и дори твърдят, че
едната от тяx е чисто келтска. Oт III век пр.н.е. започва интензивно разпространение на
келтски накити и келтско въоръжение в Тракия например типична келтска украса са
торквите, каквито се откриват в днешна Cеверозападна Fълrария, келтски фиôули (с
определен тип на израôотка, те на практика се използват като ôезопасни иrли няколко
такива са открити и при разкопките на Cевтополис). По цялата територия на Тракия,
осоôено през II век пр.н.е. се откриват силно издължените келтски мечове (поставяни в
rроôа наrънати S-оôразно, преди те се считаxа за ясен и достатъчен знак, че едно
поrреôение е келтско оmе повече че не се среmат никъде при rерманските племена, а
само на запад от Pеñн; оказа се оôаче, че в Тракия те присъстват не само в III век пр.н.е.
два такива меча ôяxа открити в rетските земи в Cеверна ¡оôруджа и датирани към VI
век пр.н.е.) и келтските mитове с т.нар. умôо специфично оформление на централната
част, подоôно на пъп.
3аради античните текстове и тези наxодки се създава усеmането, че келтите покриват
цяла Тракия. uеномен от този период са и т.нар. келтски култови фиrурки (някъде
дефинирани като келтски култови овни, но освен това наñ-често среmано изоôражение
се среmат и кончета), израôотвани от камък или керамика, с изоôражение на rлавата с
част от тялото т.нар. протоме на животното, което плавно преминава в неmо като
поставка. B по-rолямата си част такива материали са откривани в раñона на Пазарджик,
но има отделни наxодки и в Eтрополско и друrи краиmа на Fълrария. uовекът, коñто
пръв rи съôира, оôраôотва информацията за тяx и rи анализира, е проф. Тодор
Iерасимов, коñто rи датира в III век пр.н.е. и rи свързва с келтското присъствие в
Тракия. Hменно тоñ rи дефинира като келтски култови фиrурки. Пак тоñ започва да
rовори за келтски анклав келтска rрупа, уседнала компактно в раñона на
Пазарджишкото поле.
Kъм тази келтска вълна се вклmчват и тезите на проф. Fорис Iеров филолоr по
оôразование, коñто опитва да докаже, че името 'серди¨ не отrоваря на тракиñските
езикови закони, а, според неrо, може да се впише сред келтските езикови остатъци.
Oткъдето идва и тезата за келтския произxод на самите серди. B съmата линия на
разсъждения Iеров вклmчва и името на пътната станция Mелдия, търсена между
днешните ¡раrоман и Cливница според неrо съmо келтски топоним. Така започва да
се rовори за келтски анклав и в Cофиñското поле.
3аради келтските фиôули, открити в Cевтополис, и въз основа на монетите пак от там
се оформя тезата за келтско присъствие в този rрад, след като Cевтополис е ôил
завладян от тези племена. Kамен ¡имитров (син на разкопавалия Cевтополис акад.
¡имитър ¡имитров) датира rиôелта на Cевтополис по монети в 275 r.пр.н.е. Cтиrа се
дори до екзотичната, но на практика невъзможна идея, че rрад Тиле всъmност е
Cевтополис.
Последният цар на келтите със столица Тиле се казва Kавар. Тоñ имал силно влияние в
днешна Rrоизточна Fълrария. Тракиñският rрад Kаôиле е сякъл монети от името и с
оôраза на Kавар. Hменно при неrовото управление съседните траки въстанали и някъде
между 218 и 212 r.пр.н.е. проrонили келтите от Тракия, като rоляма част от тяx ôила
изôита и само малко се преxвърлили в Mала Aзия, според сведенията на античните
автори.
Iорните факти моrат да се разrлеждат и от друrа rледна точка. B последното издание
на 'Kелтските езикови остатъци¨, пуôликувани около 1990 rодина, вече нито Mелдия,
нито Cерди са съоômени като келтски. Kоето означава, че специалистите по келтски не
разпознават в двете имена такава специфика. По отношение на келтските култови
фиrурки, в 1967-1970 rодина немският арxеолоr Xензел пуôликува изследване на тези
паметници, в което показва, че според неrо те не са нито култови, нито келтски, че
тряôва да се датират оmе към VII-VI век пр.н.е. и са свързани с оrниmето използват се
за поставяне на съдове в неrо, ôез човек да се изrори. Т.е. това са едни утилитарни
фиrурки от старожелязната епоxа. H досеrа спорът по предназначението им не е
еднозначно разрешен.
По отношение на въоръжението и накитите, оказва се, че коrато фиôулите и накитите
ôъдат поставени конкретно във времето, мноrо малка част от тяx попадат в III век
пр.н.е. (тези в Cевтополис попадат). Orромното количество са от II век пр.н.е., което се
отнася и за откриваните келтски оръжия. Те моrат да свидетелстват не толкова за
келтско присъствие, колкото за интензивни търrовски връзки и, вероятно, за внесена
военна плячка или мода.
При разкопките на Cевтополис ¡имитър ¡имитров открива мноrоôроñни rолеми
каменни rmлета, които според неrо са сиrурен знак, че rрадът е заrинал в резултат на
оôсада, осъmествена чрез елинистически оôсадни оръдия. B III век пр.н.е. келтите все
оmе не са разполаrали с такава теxника. Наред с това ¡.П.¡имитров открива
достатъчно арrументи да твърди, че rрадът е заrинал около средата на III век пр.н.е., не
по-рано.
При разкопките на Kаôиле ôяxа открити монети, които дават сериозни основания да се
твърди, че ¡.П.¡имитров е ôил прав да настоява, че Cевтополис е функционирал до
средата на III век пр.н.е. Kъм момента наñ-rоляма подкрепа получава тезата, че
Cевтополис е заrинал под ударите на сириñския цар Aнтиоx II Теoс един от
наследниците на Cелевк. 3а неrо се знае, че около 250 r.пр.н.е. предприема наxлуване в
Тракия по Mарица и Тунджа.
По отношение локализацията на Тиле се налаrа тезата, че тази царска резиденция е
мноrо ôлизо до Fизантион. Pазказът на Полиôиñ за непрекъсната намеса на Kавар в
живота на този rрад предполаrа териториална ôлизост. Hма дори съвременни автори,
които rо идентифицират с днешния истанôулски квартал Kилис. Cамия Cтефан
Bизантиñски е писал във време, в което реформата на ¡иоклетиан вече е ôила факт.
Cпоред нея римската провинция Тракия, заемаmа земи основно на mr от Cтара
планина, е разделена на 6 малки провинции в рамките на диоцеза Тракия. Eдна от тяx
се казва Xемимонт и покрива територията на Cтранджа и земите mжно от нея
възможно е Cтефан да е имал предвид именно съвременната му провинция.
Aвторите, които не подкрепят келтската теория, твърдят, че келтите са преминали през
Тракия, опустошили са я, но поради краткото преôиваване и сравнително малкия си
ôроñ по отношение на завареното население, не са оказали решаваmо влияние в
развитието и. ¡околкото има криза в Тракия, това се дължи, че тя (както и целия
Fалкански полуостров) е основна сцена на военните деñствия във воñните на диадоxите
и епиrоните, стремяmи се към наследството на Aлександър Bелики и неrовата стара
столица Пела. Нормално е в тази ситуация Fалканите като цяло да оôеднеят
значително.
При разкопките на Пловдивския некропол, на фона на десетки поrреôения, в
разкопаните моrили са открити само две келтски поrреôения (едното е спорно),
свързани с останалите тук келтски семеñства.

базирайки се на плочките с йероглифи от Градешница и Караново.М. които от една страна избиват част от местното население. но характерните черти на Средновековието все още липсват).н. именно тогава за пръв път се появява етнонимът “траки”. че в IV век сл. чието истинско име е Феликс Кари.пръстена от Езерово и Кьолменския надпис от Шуменско . съгласно изработените от немската класическа археология принципи.според втората теза когато славяните се заселват на Балканския полуостров. . Затова от IV век насетне се говори за късноантично население (в периода IV-VI век. Научили я от траките. те заварват тук тракийскоговорящо население. богати на посветителни паметници. създадени там от него. където част от царете имат тракийски имена. Кари (Мосю Кари). романизацията и започналите в средата на III век варварски нашествия. Учените не постигат единодушие и по отношение края на тракийската история. че тракийските царства към Тракийския Босфор нямат нищо общо с царствата покрай Кимерийския Босфор (Азовско море). трябва да е съществувало някакво компактно тракийско население.Варненският некропол според последните му точни датирания (преди 6-7 години в British Museum в Лондон) е ситуиран в средата на V хилядолетие пр.е. . – до края на 90-те години обикновено археолозите го поставяха едно хилядолетие по-късно. преди това сармати). се опитват да докажат връзката между тракийската и египетската цивилизация (едва ли не че траките са дали началото на египетската писменост и култура). Находки: . крепост). . когато вече същинската Античност е приключила. а от друга довеждат до настаняване на различни варварски племена по тези земи (готи. Но когато славяните дошли тук. а на много места може да се срещне като Мишел Кари. хуни. Тракийските могили. тъй като в следствие на елинизацията.Стефан Гайд.е.част от изследователите приемат. те заварили тракийската форма (Пулпудева – от “дева” – тракийската дума за укрепен град. славянизирали я и името се променило в Пълдин.н. Две са основните тези: . което да го е използвало. наличие на жреческо съсловие и религия. Сред аргументите е името на град Пловдив: старото име на града Филипополис се използва дори по турско време (Филибе) във всички официални документи. траките изчезват като етнос. За да усвоят това име. съществували по негово време. не са достатъчни за разчитането на една писменост – подобно например на дискът от Фестос в Крит. дори да са от един тип (което не е сигурно). . който да опровергае Гайд. Тогава историята на траките е била съвсем различна – чак Кари показва. през XVIII век разпръсва заблудите за тракийските царе. се поставят във времето до средата на IIначалото на III век. усилиха още повече споровете за ранното население на българските земи. а много по-късно в Пловдив. Изследователският институт и фондацията. Официално становище на БАН по въпроса все още няма – липсва подготвен историк. Откритите постижения на културата от този период – доказателства за социална йерархия.отграничават от своите северни съседи като ахейци от варвари. Само две находки. вече не може да се говори за траки. използвали я на ниво ежедневни контакти. “Тракийското писмо декодирано” – Стефан Гайдарски мигрира във Флорида още преди двайсетина години. Основен аргумент в тази насока са езиците – говорят се гръцки и латински.

You're Reading a Free Preview

Download
scribd
/*********** DO NOT ALTER ANYTHING BELOW THIS LINE ! ************/ var s_code=s.t();if(s_code)document.write(s_code)//-->