Технически Университет - Варна

Димитър Димов Юдов

Венцислав Цеков Вълчев

ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНА
ТЕХНИКА

2005

В учебника са разгледани основните схеми на полупроводниковите
преобразуватели на електрическа енергия. Обхванати са принципът на
действие, анализът на електромагнитните процеси и схемните решения.
Разгледани са и съвременните мощни полупроводникови прибори.
Учебникът е написан съгласно действащата учебна програма на
дисциплината “Преобразувателна техника” за студентите от
специалност ‘Електроника’ на Технически университет гр. Варна.
Отделена е и допълнителна глава за методите и схемите за
подобряване на комутационните характеристики на преобразувателните устройства, която е полезна за обучението в магистърския курс
на специалност “Електроника” на Технически университет Варна.
Отделните раздели на учебника са написани както следва:
проф. д-р инж. Димитър Д. Юдов, Бургаски Свободен Университет:
Въведение, Глава 2, Глава 3;
гл. ас. д-р инж. Венцислав Ц. Вълчев, Технически Университет Варна:
Глава 1, Глава 4, Глава 5, Глава 6.
Авторите са благодарни на рецензентите доц. д-р инж. Михайл П.
Илиев, Русенски Университет и доц. д-р инж. Андрей К. Андреев, Технически Университет Варна, за бележките и препоръките към пособието.
Учебникът е предназначен за студентите от специалност ‘Електроника’
на Технически университет Варна, но може да се ползува и от студенти от
други специалности и университети, както и да бъде полезен за
докторанти и инженери работещи в областта на силовата електроника.

ISBN
Учебникът е приет за печат от Факултетния съвет на Факултета по
Електроника, Технически Университет гр. Варна с протокол №13 от
12.07.05.
© Димитър Д. Юдов, Венцислав Ц. Вълчев – автори, 2005
© Михайл П. Илиев, Андрей К. Андреев – рецензенти, 2005
© Венцислав Ц. Вълчев, Георги Н. Тодоров – оформление, 2005
печат - ‘Синтроник’ ООД

СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение ......................................................................................................................6
Списък на основните означения............................................................................9
Глава 1. СИЛОВИ ПОЛУПРОВОДНИКОВИ КЛЮЧОВЕ
ИЗПОЛЗУВАНИ В ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИТЕ УСТРОЙСТВА
1.1 Класификация и сравнение ............................................................................11
1.2 Полупроводникови диоди................................................................................12
1.2.1 Основни параметри на полупроводниковите диоди ..................13
1.2.2 Динамични параметри на диодите ....................................................13
1.2.3 Основни групи диоди в преобразувателните устройства.........14
1.3 Тиристори с непълно управление.................................................................16
1.3.1 Еднооперационни тиристори ..............................................................16
1.3.2 Симетрични тиристори (триак, симистор).....................................19
1.4 Тиристори с пълно управление.....................................................................20
1.4.1 Тиристори изключвани чрез управляващ електрод (GTO)......20
1.4.2 Тиристори с MOS управление (MCT)..............................................21
1.5 Биполярни транзистори...................................................................................23
1.5.1. Комутационни характеристики на биполярните транзистори.........24
1.5.2 Коефициент на насищане Ksat на биполярните транзистори...24
1.5.3. Oбласт на безопасна работа нa биполярните транзистори....27
1.6 Полеви транзистори (MOS FET)...................................................................28
1.6.1 Структура и функциониране на MOS транзисторите................28
1.6.2 Комутационни процеси при MOS транзисторите .......................30
1.6.3 Сравнение на биполярните и MOS транзистори .........................31
1.6.4 Статични индукционни транзистори (SIT)...................................32
1.7 Силови биполярни транзистори с изолиран гейт (IGBT)...................33
1.7.1 Структура и функциониране на IGBT .............................................34
1.7.2 Комутационни процеси и характеристики.....................................35
1.7.3 IGBT драйвери ..........................................................................................36
1.7.4 Предимства и приложение на IGBT .................................................39
1.8 Силови интелигентни модули (IPM)...........................................................40
1.9 Тенденции в развитието на съвременните полупроводникови
ключове........................................................................................................................41
1.9.1 Развитие на параметрите и характеристиките на съвременните
полупроводникови ключове...........................................................................41
1.9.2 Перспективни нови ключови прибори и материали ..................42
Глава 2. УПРАВЛЯЕМИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ
2.1 Общи сведения ....................................................................................................45
2.1.1 Методи за регулиране на изправено напрежение........................45
1

2.1.2 Общи сведения. Класификация. Основни параметри................48
2.2. Работа на управляем токоизправител при активен товар .................51
2.2.1. Eднофазен еднополупериоден токоизправител ..........................51
2.2.2. Eднофазни двуполупериодени управляеми токоизправители .......55
2.2.4. Трифазен мостови токоизправител..................................................65
2.3. Работа на управляем токоизправител при активно-индуктивен
товар .............................................................................................................................77
2.3.1. Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна
точка при R-L товар...........................................................................................77
2.3.2. Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна
точка и обратен диод.........................................................................................81
2.3.3 Eднофазни мостови управляеми токоизправители при
активно-индуктивен товар..............................................................................84
2.3.4. Трифазен еднополупериоден токоизправител, работа при
активно-индуктивен товар..............................................................................90
2.3.5. Трифазен мостови управляем токоизправител, работа при
активно-индуктивен товар..............................................................................94
2.3.6. Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор.
Дванадесет фазен токоизправител.............................................................101
2.4 Комутационни процеси в управляемите токоизправители ..............108
2.5. Работа на управляем токоизправител на противо е.д.н.....................113
2.5.1. Работа на управляем токоизправител при активнокапацитивен товар............................................................................................113
2.5.2. Работа на управляем токоизправител на противо
електродвижещо напрежение (е.д.н.) .......................................................115
2.6. Токоизправители с подобрени енергетични показатели...................116
2.6.1. Управляеми токоизправители със степенно регулиране.......116
2.6.2. Токоизправители с напълно управляеми вентили ...................121
2.7. Зависими инвертори ......................................................................................124
2.7.1 Еднофазни зависими инвертори ......................................................125
2.7.2 Трифазни зависими инвертори.........................................................127
2.8. Реверсивни токоизправители .....................................................................129
Глава 3. ЕЛЕКТРОННИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА
ПРОМЕНЛИВО НАПРЕЖЕНИЕ
3.1 Еднофазни променливотокови преобразуватели .................................133
3.1.1 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при
активен товар .....................................................................................................133
3.1.2 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при
активно-индуктивен товар...........................................................................137
3.2 Трифазни променливотокови преобразуватели ...................................141
2

Глава 4. ИМПУЛСНИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ПОСТОЯННО
НАПРЕЖЕНИЕ
4.1 Общи сведения ..................................................................................................144
4.1.1 Принцип на работа и регулиране на ИППН ................................144
4.1.2 Класификация на ИППН ...................................................................145
4.1.3 Основни принципи при анализа.......................................................146
4.2 Безтрансформаторни транзисторни импулсни преобразуватели на
постоянно напрежение..........................................................................................147
4.2.1 Прав понижаващ преобразувател (Buck DC-DC converter)..147
4.2.2 Обратен повишаващ преобразувател (Boost DC-DC converter)...155
4.2.3 Обратен понижаващ-повишаващ преобразувател..................160
4.2.4 Чук преобразувател (Cuk DC-DC converter) ..............................164
4.2.5 Многозвенни безтрансформаторни ИППН ................................169
4.3 Трансформаторни импулсни преобразуватели на постоянно
напрежение................................................................................................................171
4.3.1 Еднотактен прав трансформаторен преобразувател...............171
4.3.2 Еднотактен обратен трансформаторен преобразувател
(Flyback DC-DC converter) ............................................................................175
4.3.3 Двутранзисторен прав трансформаторен преобразувател ...179
4.3.4 Двутактен трансформаторен преобразувател със средна точка
на трансформатора (Push-pull DC-DC converter)..................................182
4.3.5 Мостови трансформаторни преобразуватели на постоянно
напрежение .........................................................................................................184
4.4 Тиристорни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение...189
4.4.1 Видове тиристорни ИППН ...............................................................190
4.4.2 Тиристорни ИППН с едностепенна комутация ........................190
4.4.3 Тиристорни ИППН с двустепенна комутация ..........................194
4.4.3.1 Тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация ... 194
4.4.3.2 Тиристорни ИППН с двустепенна резонансна комутация ...... 197
4.4.3.3 Тиристорни ИППН с двустепенна последователна комутация.......... 198
Глава 5. ИНВЕРТОРИ
5.1 Общи сведения ..................................................................................................199
5.2 Еднофазни транзисторни инвертори на напрежение..........................201
5.2.1 Полумостов инвертор на напрежение ........................................201
5.2.2 Мостов инвертор на напрежение.....................................................203
5.2.3 Инвертор на напрежение със средна точка на трансформатора.....207
5.3 Еднофазни тиристорни инвертори на напрежение.............................209
5.3.1 Тиристорни инвертори на напрежение със спомагателно –
импулсна комутация .......................................................................................209
3

5.3.2 Тиристорни инвертори на напрежение със взаимно–импулсна
комутация............................................................................................................212
5.4 Трифазни инвертори на напрежение ........................................................214
5.5 Инвертори на ток .............................................................................................216
5.5.1 Особености на инверторите на ток .................................................216
5.5.2. Тиристорен еднофазен паралелен инвертор на ток.................217
5.6 Резонасни инвертори.......................................................................................223
5.6.1 Класификация на резонансните инвертори .................................223
5.6.2 Aнализ на последователен R-L-C кръг и условие за резонанс........225
5.6.3 Режими на работа на резонасните инвертори с обратни диоди......229
5.6.4 Анализ на мостов последователен резонансен инвертор с
обратни диоди....................................................................................................236
5.6.5 Резонансни инвертори с удвояване на честотата ......................241
5.7 Методи за регулиране на изходното напрежение на инверторни
схеми ...........................................................................................................................244
5.7.1 Широкоимпулсна модулация (ШИМ), основни понятия......245
5.7.2 Двуполярна синосуидална ШИМ...................................................247
5.7.3 Еднополярна синосуодална ШИМ..................................................250
5.7.4 ШИМ в режим на надмодулация (ma≥1).......................................252
5.7.5 Режим на правоъгълна вълна на изхода на инвертори на
напрежение .........................................................................................................253
5.7.6 Широко-импулсно регулиране .........................................................254
5.7.7 Регулиране на трифазни инвертори на напрежение.................257
Глава 6. МЕТОДИ И СХЕМИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА
КОМУТАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА
6.1 Видове комутационни процеси в преобразувателните
устройства................................................................................................................260
6.1.1 Твърда комутация в преобразувателните устройства..............260
6.1.2 Мека комутация в преобразувателните устройства .................261
6.2 Основни подходи за подобряване комутационните условия в
преобразувателните устройства ...................................................................263
6.2.1 Комутация при нулево напрежение (Zero Voltage Switching).........263
6.2.2 Комутация при нулев ток (Zero Current Switching) ..................264
6.2.3 Класификация на преобразувателите с мека комутация ........265
6.3 Резонансни силови преобразуватели ..................................................266
6.3.1 Резонансни преобразователи на постоянно напрежение........266
6.3.2 Полумостов резонансен преобразувател на постоянно
напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация .........268
6.4 Квази-резонансни преобразуватели на постоянно напрежение.......274
4

.............................................1 Преобразуватели с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVS-PWM Converters)...........6.288 6............1 Същност и особености на квази-резонансните преобразуватели (Quasi-Resonant Converters) ............................3 Усъвършенстван повишаващ квази-резонансен преобразувател с нулево напрежение и нулев ток на комутация ...........5 Мулти – резонансни силови преобразуватели.........6.4.................................2 Квази-резонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация (ZVS-QRC)..........4.....................................279 6..........288 6.....4.274 6...6 Постигане на мека комутация при преобразуватели с ШИМ .. 300 5 .........................................7 Резонансни постоянно-токови връзки за постигане на мека комутация (Resonant DC Link Converters).................295 Литература.......276 6...................................................................285 6...................................

принципът на действие и анализът на електромагнитните процеси.1 е показана блокова схема на управляем токоизправител. В учебника са обхванати и силовите полупроводникови прибори и тенденциите в развитието им. ИПН ВБ БФС БОВЗ БУ Фиг. В учебника е приета класификацията на преобразувателните устройства в зависимост от вида на захранващото и изходното напрежения: · преобразуватели на променливо напрежение в постоянно (токоизправители). Схемното съдържание. На фиг. 50Hz) в постоянно напрежение със желана стойност. · преобразуватели на постоянно напрежение в променливо (инвертори).ВЪВЕДЕНИЕ Все по-широкото навлизане на електрониката и електронизацията в бита и промишлеността налага използването на захранващи напрежения с различни параметри – стойност.1 Блокова схема на управляем токоизправител 6 T . както и разработване на основни методи за проектиране на полупроводникови преобразуватели на електрическа енергия са обект на изучаване в дисциплината ‘Преобразувателна техника’ и на настоящия учебник. Източникът на променливо напрежение (ИПН) в повечето случаи е трансформатор. които преобразуват напрежението на променливотоковата мрежа (220 V. вид. · преобразуватели на постоянно напрежение в постоянно (постояннотокови преобразуватели). честота. · преобразуватели на променливо напрежение в променливо (променливотокови преобразуватели). форма и др. Тъй като първичните източници на електрическа енергия не са в състояние да осигурят такава широка номенклатура от напрежения се налага използването на допълнителни преобразуватели на електрическа енергия. осигуряващ необходимата стойност на променливото напрежение за токоизправителя. Широко приложение имат токоизправителите.

системите за гарантирано захранване. които преобразуват постоянното напрежение на първични и вторични източници на електрическа енергия в променливо напрежение с желана стойност. който служи за подобряване качеството на изправеното напрежение. Найчесто те се съвместяват в един блок. Тя може да има и други модификации.Вентилният блок (ВБ) е реализиран от управляеми или управляеми и неуправляеми вентили. синхронизирани със захранващото напрежение и дефазирани спрямо него на ъгъл при който се осигурява желана стойност на изходното напрежение. Блокова схема на инверторен преобразувател 7 Т . Блокът за филтрация и стабилизация (БСФ) може да се състои само от блок за филтрация или само от блок за стабилизация.2. съобразно конкретните дадености на захранващия източник и изискванията на товара. Блокът за управление (БУ) е задължителен при управляемите токоизправители и служи да изработва управляващи импулси. Източникът на постоянно напрежение в повечето случаи е акумулаторна батерия (АБ). Разгледаната блокова схема е примерна. или токоизправител. АБ АИ БФ БОВЗ БУ Фиг. Използването на блок за обратна връзка и защита (БОВЗ) повишава значително качествените и функционални характеристики на токоизправителите и се реализира лесно при наличието на управляеми вентили и блок за управление. пусково-регулираща апаратура за различни електротехнически устройства и др. Все по-широко приложение намират инверторите.2 е показана блокова схема на инверторен преобразувател. На фиг. Такива са импулсните захранващи източници. които преобразуват променливото напрежение в постоянно напрежение.

8 . Тя може да има и други модификации. подобряване на качеството на светотехнически устройства и др. опростени и надеждни в експлоатацията схеми. Когато има блок с подходяща обратна връзка постояннотоковия преобразувател се нарича импулсен стабилизатор. в железопътния и градския транспорт. електронизация на заваръчни агрегати. Блоковата схема на постояннотоков преобразувател е подобна на фиг. Блокът за управление (БУ) определя работната честота на инвертора. за зареждане на акумулатори. малки габарити и тегло. Силовата полупроводникова техника намира приложение в металургията и химическата промишленост. системи за гарантирано захранване. Блоковата схема на променливотоков преобразувател е подобна на фиг. Постояннотоковият преобразувател с филтър представлява трансформатор на постоянно напрежение. за задвижване на различни металообработващи машини. Преимуществата на полупроводниковите преобразуватели в сравнение с електромеханичните такива са неоспорими: високи енергетически показатели. захранване на галванични вани.Автономният инвертор (АИ) е реализиран от управляеми или управляеми и неуправляеми вентили. чрез превключването на които се преобразува постоянното напрежение в променливо напрежение. Въз основа на описаните структурни схеми могат да бъдат реализирани и по-сложни преобразуватели на електрическа енергия. като вместо ВБ е поставен променливотоков управляем ключ (ТК).2 . безконтактна комутация. Когато има блок за обратна връзка променливотоковия преобразувател се нарича променливотоков регулатор. като вместо АИ е поставен постояннотоков управляем ключ (ТК). съобразно конкретните изисквания на товара. Използването на блок за обратна връзка и защита (БОВЗ) повишава значително качествените и функционални характеристики на инвертора и се реализира лесно при наличието на управляеми вентили и блок за управление. Разгледаната блокова схема е примерна. кранове и ескалатори. Блокът за филтрация (БФ) не е задължителен и служи за подобряване формата на изходното напрежение.1 . бързо и лесно регулиране.

моментна и ефективна стойности на напреженията в първичната.изчислителни мощности на първичната. вторична намотки на трансформатора. U2m . n =U2/U1 . j .максимална стойност на правото напрежение върху вентила.коефициент на трансформация. I2 .U2 . ud. u2. T .типова мощност на трансформатора.честотно отношение на модулация.период. UFm .максимална (амплитудна) стойности на напреженията в първичната.(Iоut) . 9 .ъгъл на удължаване.максимална стойност на обратното напрежение върху вентила.средна стойност на тока във вентила.СПИСЪК НА ОСНОВНИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ В УЧЕБНИКА u1.I1. вторичната намотки на трансформатора. ST . Ia .входно напрежение.(uоut). Ud(1)m -максимална стойност на първата хармонична на напежението върху товара.амплитудно отношение на модулация. вторична намотки на трансформатора.ъгъл на дефазиране. Ud(Uоut) -моментна и средна стойности на изправеното напрежение върху товара Rd(Rо). w. mf .U1. S2. ia . ma . S1. id. . δ – коефициент на запълване. f – честота.постояннотокова мощност в товара.ъгъл на управление. Id. a . Uin . URm . Z . Pd = Ud Id . y . U1m.моментна стойност на напрежението върху вентила и тока през него. uak.моментна и ефективна стойности на токовете в първичната и вторична намотки на трансформатора.моментна и средна стойности на изправения ток през товара.кръгова честота. i1. (iоut).импеданс на електрическа верига. Φ – магнитен поток. i2.

Uomin . g=P1/S1 . RF (Rобр. rпр) .номинална реактивна мощност. S1н .максимално и минимално значение на изправения ток D =I2/Io .коефициент на мощтност P1н . запушен. tON.обратно и право съпротивление на вентилите. RR. tOFF – време през което ключовият прибор е отпушен.коефициент на пулсации.кп =Uo(1)m/Uo . 10 . Uomax.номинално значение на активна мощност.коефициент на формата на тока.

Следващите години се очаква навлизането и на нови материали.1 Класификация и сравнение Съвременната силова електроника се изгражда на база на постоянно усъвършенствани силови ключове. При проектирането на силовите ключове се отделя специално внимание за подобряване на комутационните им характеристики. за намаляване на тока при приборите в запушено състояние. В тази група влизат двуоперационните тиристори GTO. Тези подобрения се постигат чрез нови технологии в микроелектрониката. в която се намира. полевите транзистори MOSFET.прибора се отпушва чрез управляващ сигнал.диоди. отпушването и запушването на прибора зависи от веригата. По принцип всички полупроводникови елементи в преобразувателните устройства работят в ключов режим. за намаляване на пада на напрежение в отпушено състояние. тиристорите тип MCT. За да се сравнят възможностите на изброените ключове може да се използват три основни параметъра: 11 . те могат да се разделят на три групи: . освен силиция на база на който са съвременните ключови полупроводникови елементи. биполярните транзистори.ГЛАВА ПЪРВА СИЛОВИ ПОЛУПРОВОДНИКОВИ КЛЮЧОВЕ ИЗПОЛЗУВАНИ В ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИТЕ УСТРОЙСТВА 1. В зависимост от степента на управление на ключовете. като и отпушването и запушването на тези прибори се осъществява от управляващ сигнал.тиристори (еднооперационни тиристори) . а запушването му зависи от веригата. . Достигат се неколкократно по високи честоти при подобни мощности и много по лесно управление и загуби в ключовете. Параметрите и характеристиките на силовите ключове се подобряват непрекъснато и в сравнение с няколко години преди. сега възможностите им са значително повишени. . биполярните транзистори с изолиран гейт IGBT.напълно управляеми ключове. в която се намира. SIT транзисторите.

номинално работно напрежение. че непрекъснатото усъвършенстване на параметрите на приборите води до разширяване на областите на избраните параметри за почти всички от включените във фигурата прибори.максимална работна честота при “твърда” комутация (т. На фиг.е. Фиг. . без допълнителни мерки за облекчаване условията на комутация).2 Полупроводникови диоди Полупроводниковите диоди са двуслойни структури включващи един P-N преход.1 е показано подобно сравнение.1.1.1 Основни параметри на най-разпространените полупроводникови ключове 1. включващо повечето от прилаганите в преобразувателните устройства прибори. 12 . Полупроводниковите диоди се използват за изправяне на променливото напрежение в постоянно.номинален работен ток. За някои видове диоди се използуват и преходи на база метал-полупроводник.. Трябва да се отбележи. или като обратни диоди при активно-индуктивен характер на товара. .

Фиг.постоянен обратен ток IR . .максималното обратно напрежение.постоянен ток. .постоянен ток в права посока IF . през диода в обратна посока при приложено обратно напрежение. . Най-важните от тях са: .2 Динамични параметри на диодите При работа при високи честоти съществено значение имат динамичните параметри на диодите.2. което се определя от тока в права посока.2 Процес на превключване на диода и разпределение на неосновните токоносители за различни моменти от комутационния процес 13 . т.средната стойност на тока протичащ през диода за един полупериод.1.напрежението върху изводите на диода.постоянен ток протичащ. 1.1 Основни параметри на полупроводниковите диоди Диодите се характеризират с множество параметри. Тези параметри характеризират инерционните качества на диодите при смяна полярността на напрежението върху тях.max . .2. което може да издържи диода в обратна посока.е когато диода е отпушен.постоянно напрежение в права посока UF .среден изправен ток Ia.d . протичащ през диода в права посока.1.максимално постоянно напрежение UR.

UR £ 5kV – работят задължително с принудително охлаждане (въздушно. Третата група диоди с голяма мощност: 10A£ ІF £ 3kA.m. 1.3A £ ІF £10A. Іобр £ 300mА – монтират се върху топлоотвеждащи радиатори.m è ö ÷ ÷ ø 2 ö IF ÷ tр. UR£ 800V.lnç1 . Той остава постоянен. ІF. Стойностите на времената tp и tb определят импулсните свойства на диода.m: (2. Подобряването на импулсните параметри се постига чрез намаляване на времето на живот на токоносителите и намаляване площта на прехода.2 е показан тока през диода при изключване и при включване на диода и концентрацията на неосновните токоносители за различните моменти от комутационния процес. Токът в обратна посока започва да намалява в момента. UR£ 1200V. ÷÷ t р @ 0.1) æ æ IF ç t р = . Първата група диоди с малка мощност: ІF£ 300mA. течно). се дължи на натрупаните неосновни неравновесни токоносители от двете страни на прехода. Дефинират се време за разсйване на неравновесните носители tp и време за възстановяване на обратното съпротивление tb .2.1. Според мощността си те се разделят на три основни групи групи: диоди с малка. 14 . Този ток. в началния момент протича голям обратен ток. ІR £ 300mА – монтират се без топлоотвеждащи радиатори. когато концентрацията на неосновните носители –дупките в базата близо до прехода стане нула – крива 4. При бързото изменение на напрежението върху диода от права в обратна посока. С течение на времето тока в обратна посока намалява до стационарната си стойност ІF.2 I F . Времето за разнасяне намалява с увеличаване на тока в обратна посока ІF.На фиг.m ø където τp e времето на живот на дупките.3 Основни групи диоди в преобразувателните устройства В съвременните преобразувателни устройства се ползват основно силициеви полупроводникови диоди. Втората група диоди със средна мощност: 0.ç ç ç è I F + I F . докато не завърши процеса на разсейването им и е ограничен от включените последователно външно съпротивление и съпротивлението на базата. със средна и с голяма мощност.

UR до 600V). диодите на Шотки са униполярни прибори. например схема Грец. свързани по определена схема. Произвеждат се в пластмасов малогабаритен корпус или в метало-керамичен корпус. Разпространени на пазара са полупроводникови модули (или така наречените диодни сборки). Диодите на Шотки имат голямо бързодействие. високоволтови стълбове – последователно съединени диоди. За разлика от диодите с P-N преход. Компактността на модулите позволява оптимизиране на конструкцията на преобразувателните устройства.3 Диодни модули 15 . тези диоди са значително по-бързи от диодите с P-N преход.При работа с високи честоти се използват специални високочестотни диоди (най-често се използват диоди на Шотки). Разработени са различни диодни модули фиг. които могат да се класифицират в следните групи: диодни матрици – те са изправителни модули. 50V).1. Те представляват конструктивно завършени елементи. но имат малко UR. Предимство е улесненото проектиране и производство. предназначени за работа във високоволтови изправители (до 15кV и ток до 1А). в които са обособени различен брой диоди. малък пад на напрежение в права посока. Тези диоди се изграждат на база на преход металполупроводник. свързани в еднофазна или трифазна изправителна схема (ток 1 ¸ 3А. Фиг.3.1А. тъй като в тях има движение само на един вид токоносители – на електроните на метала. Поради липсата на процес на разсейване на неосновните токоносители.max и голям ІF при голяма работна температура. изправителни блокове – диодни модули. ползвани основно в нисковолтови маломощни изправители (0.1.

Характерна за тиристора е положителната връзка между двата биполярни транзистора. Фиг.4 Структура на тиристор.5).1. еквивалентен модел на тиристорна структура. и графичното означение на прибора. ако напрежението Uak стане достатъчно голямо и се достигне точката на включване на тиристора Uвкл. еквивалентен модел на тиристорна структура. При по-голям управляващ ток. тиристора се отпушва при по-малко напрежение в права посока.1 Еднооперационни тиристори А. включени в структурата му.4 са показани структурата на тиристор. 16 . Волт-амперната характеристика (ВАХ) на прибора е показана на фиг. Тиристорът се отпушва чрез подаване на кратък положителен импулс на управляващия електрод (УЕ) при условие.1.1. че е подадено положително напрежение на анода (А) спрямо катода (K) на прибора.1.3. Структура и управление Тиристорът е полупроводников прибор с четирислойна структура с три прехода. На фиг.3 Тиристори с непълно управление 1. За отпушването на прибора е необходим токов импулс със стойност многократно по-малка от анодният ток.5. с редуващи се области с ‘P’ и ‘N’ проводимост. който ще протече при отпушването му.. представен чрез два биполярни транзистора и графичното означение на прибора. показана на ВАХ (фиг.1. Тиристорът може да се включи и без управляващ импулс.

напрежение на включване.1. . Основни параметри на тиристорите По-важните параметри на тиристорите [2. . . Тиристорът се изключва чрез подаване на обратно напрежение между А и K.характеризира момента на преминаване на тиристора от запушено в отпушено състояние. тъй като прибора става по същество неуправляем. Iзад– минималния аноден ток.13] са обобщени в две групи: 1. Необходимо е работното анодно напрежение Ua<Uвкл. . при който тиристорът остава включен след прекратяване на управляващия сигнал.пад на напрежение върху тиристора в отпушено състояние.. Ia .среден ток. Статични параметри на тиристора са: ..показва какъв среден или постоянен ток може да пропуска тиристора в права посока. 17 .Фиг.остатъчно напрежение.ток на задържане. Такова включване е нежелателно. . без да му е подаден управляващ импулс и без да е достигнато Uвкл. без да е подаден управляващ импулс под действие на нарастващо анодно напрежение. Стойността Ia определя токовия клас на тиристора. DUa .напрежение на обратен пробив Uпр. Uвкл. което довежда до намаляване (прекъсване) на анодния му ток под тока му на задържане Iзад. Б.5 Волт-амперната характеристика (ВАХ) на тиристор Тиристорът може да се включи и при голяма скорост на нарастване на анодното напрежение в права посока dU/dt.

Този параметър е силно зависим от честотата. . Времето ton зависи от амплитудата и формата на управляващия импулс и от приложеното анодно напрежение. Този параметър е съществен основно при индуктивен характер на товара.управляващ ток.управляващо напрежение. ton – това е времеинтервала между началото на управляващия токов импулс и момента. което осигурява Iy. Времето toff зависи правопропорционално от токът. Това е най-голямата скорост на нарастване на анодното напрежение в права посока. Динамични параметри на тиристора Работата на тиристора в преходни режими на преминаване от запушено в отпушено състояние и обратно се характеризира с динамичните му параметри. в който анодния ток е спаднал до нула до момента.допустима скорост на нарастване на напрежението върху тиристора в права посока. toff – това е времеинтервала между момента. dU/dt. 18 . 2.. от температурата на тиристора и обратно пропорционално от обратното напрежение. Тогава паразитните капацитети на преходите на тиристора се зареждат бързо и върху прибора се прилага значително напрежение. без тиристорът да се отпуши. . Основните динамични параметри на тиристорите са следните: . когато напрежението в права посока върху тиристора спадне до 10% от първоначалната си стойност. включени последователно на тиристорите. при която няма опасност от разрушаване на тиристорната структура. В определени случай.допустима скорост на нарастване на тока през тиристора в права посока. Uy – напрежение между управляващия електрод и катода на тиристора. . който тече през тиристора. паралелно на тиристорите се включват RC групи. Параметъра di/dt е съществен при активен характер на товара. За да се ограничи dU/dt под критичната за даден тиристор.време за запушване. В този случай титистора може да се включи преди да му е подаден управляващ импулс и преди да е достигнато Uвкл. и момента на повторно подаване на анодно напрежение в права посока. di/dt. част от структурата поема значителен ток.време за отпушване на тиристора. което запушва тиристора. при която тиристорът все още не се включва. . при която се включват всички прибори от даден тип. прегрява се локално и се разрушава. Iy – стойност на управляващия ток. Ограничаването на di/dt става чрез дросели с насищане. Това е най-голямата скорост на нарастване на анодния ток през тиристора.

по голямо време на изключване на прибора. Допълнително предимство е по лесното управление в сравнение с двойка тиристори. 1.1.6 Волт-амперната характеристика на симистор и графичното му означение 19 . Триакът е по-евтин от двойка тиристори с подобни параметри. в мощните задвижвания. Основни приложения на тиристорите Съвременните тиристори са сред най-мощните силови ключове.В. при честоти до 1-2 kHz.3. Фиг.1. Тиристорите остават едни от най-използуваните ключове в мощните преобразувателни устройства. над 100 kW. Приборът има три електрода и може да се отпушва чрез управляващ електрод (гейт) и в двете посоки. Недостатъци в сравнение с тиристора: . свързани антипаралелно. симистор) Симетричният тиристор (триак) представлява интегриране на два конвенционални еднооперационни тиристори. На фиг.по ниски допустими стойности на (du/dt). Известни са тиристори. в мощни индустриални системи. Такива приложения са в електропреноса.2 Симетрични тиристори (триак.6 е показана волт-амперната характеристика на прибора и графичното му означение. . които могат да комутират до 5000А и да издържат напрежение в запушено състояние до 6000 V.

.UPS системи.мощни приложения до 1-2 kHz работна честота. който трябва да бъде изключен. за изключването на ток примерно 2000А е необходим импулсен отрицателен ток на гейта спрямо катода около 500А.OFF . .2) GOFF = Ia I G . Обикновено коефициента GOFF е около 4-5.4.OFF е необходимият за изключването на прибора ток на гейта. Тази възможност и за запушване. т. GTO се отпушва чрез положителен управляващ токов импулс. GTO. изключван по управляващ електрод. Gate Turn off Tyristors). Приложенията на симетричните тиристори са главно в осветителни и отоплителни уредби и някои задвижвания до честота 400Hz. и за отпушване на прибора чрез управляващия електрод. където I a е токътпрез прибора. 1. Това позволява целият преход гейт-катод да бъде отрицателно поляризиран чрез отрицателен ток на гейта спрямо катода при запушване на прибора. Възможността за запушване на прибора чрез управляващия електрод се осъществява чрез реализиране на специална геометрия на прехода гейт-катод. но съвременните им реализации са резултат на изследователка рабата на няколко лаборатории в света. Недостатък на GTO е малкият коефициент на изключване: (2.4 Тиристори с пълно управление 1.е. GTO възникват скоро след обикновените тиристори.мощни задвижвания. I G .1 Тиристори изключвани чрез управляващ електрод (GTO) Много удобни за мощните преобразувателни устройства работещи на честоти до 1-2 kHz са двуоперационните тиристори (GTO.Обикновено максималните токове и напрежения на съвременните триаци са значително по-малки от тези параметри на най-мощните съвременни тиристори. 20 . .системи за компенсиране на реактивна мощност. Този прибор. обуславя и наименованието му: двуоперационен тиристор. и се запушва чрез отрицателен управляващ токов импулс. е известен като тиристор. Използуването на GTO е в: .

1.7.а. че приборът се състои от множество паралелни структури (клетки).1. Основната структура на една клетка е показана на фиг. Основните предимства на MCT (MOS Controlled Tyristors) са: . Като пример.Възможностите на най-мощните прибори са до 5000V. . но ги превъзхождат по по-малките загуби в отпушено състояние. еквивалентната схема на прибора и графичното му означение 21 .висока работна честота. По отношение на работната честота MCT са сравними с IGBT. прибор с номинали 500V/50А включва около 100 000 клетки. Особеното в структурата на MCT е. Фиг. .сравнително лесно управление.1. Съвременните MCT постигат номинални напрежения до 2000V и номинални токове до 200А.4. 3000А. Използуването на GTO е до 2 kHz работна честота поради значителните комутационни загуби на тези прибори.ниски загуби в отпушено състояние.7 Основната структура на една клетка на MCT (MOS Controlled Tyristor). Структурата е различна от тази на GTO.2 Тиристори с MOS управление (MCT) Тези прибори са тиристори. които се отпушват и запушват чрез кратък импулс към MOS гейта.

което позволява по-голяма управлявана токова плътност на прибора. Тогава MOSFET транзистора Т3 се отпушва. капацитетът тук е фиксиран. Разпространените MCT са ‘P’ тип (показания на фиг. и два полеви транзистора Т3 и Т4. тъй като неговият Р-канал се обогатява.б е показана еквивалентната схема на прибора и графичното му означение.7).7.7. Транзисторът Т3 осигурява базов ток на биполярният транзистор Т1. Отпушеният транзистор Т4 шунтира базата на транзистора Т2. Т2 се запушва. Важно за функционирането на MCT е съпротивлението в отпушено състояние на N-каналния MOS транзистор Т4 да е достатъчно малко.На фиг. Положителната връзка между транзисторите Т1 и Т2 в тиристорната структура довежда до отпушване и насищането и на двата транзистора.1. отнемайки базовия ток на същия транзистор. За да се запуши прибора се подава положително напрежение гейт-анод. Въпреки че MCT е прибор управляван с напрежение. за да може да поеме достатъчно голям катоден ток. но значителен импулс. Съответни решения и топологии са описани в Глава Шеста. За да се отпуши прибора се подава отрицателно напрежение гейт-анод. Транзисторът Т1 се отпушва.1. Обикновено високоволтовите MCT имат по-малък пад на напрежение от IGBT с подобни параметри. MCT обаче са по-бавни от IGBT. Принципът на работа се пояснява от еквивалентната схема на прибора. За намаляване на комутационните загуби на MCT е подходяща мека комутация при нулево напрежение или нулев ток.б. Структурата включва 2 биполярни транзистора: Т1 и Т2 изграждащи тиристорна структура. За разлика от типичните MOS транзистори. MCT структурата е подобна на тиристорната структура P-N-P-N с три прехода. N-канала на MOS транзистора Т4 се обогатява. което довежда до нарушаване на положителната връзка между транзисторите Т1 и Т2 и запушване на тиристорната структура на целия прибор.1. тъй като отсъства Милер ефекта. В края на процеса MCT е отпушен. За осигуряване на добро запушване на MCT се препоръчва управлението да се реализира с драйверни схеми с малко изходно съпротивление. В резултат. в тока на гейта има кратък. фиг. 22 . който може да бъде изключван чрез управляващ сигнал от гейта. Стойността на това съпротивление определя максималния ток на прибора. който зарежда и разрежда капацитетите на управляващите MOS транзистори в структурата.

тези прибори изискват постоянно управление.8 а) NPN и PNP биполярни транзистори. От двата вида PNP и NPN транзистори. които се управляват по ток. Най-мощните биполярни транзистори са с номинални параметри 1200V. 23 . Биполярните транзистори (БТ) намират приложение в съвременните преобразувателни устройства. На фиг. Областите на приложението на биполярните транзистори в съвременните преобразувателни устройства се определят от инерционността им при превключване от запушено в наситено състояние и обратно.1. Биполярните транзистори се използуват като ключове и като усилватели. б) Свързвания на биполярни транзистори в схеми на импулсни преобразувателни устройства. от начина им на управление – по ток.1. с оглед на приложението им като мощни ключове в импулсни преобразувателни устройства. Фиг.8 са показани често срещани свързвания на БТ в схеми на импулсни преобразувателни устройства. при която коефициентът на усилване е по-голям. В индустрията по-разпространени са биполярните транзистори в схема Дарлингтон.1. В този раздел се разглеждат само някои особености на тези транзистори. тъй като електроните имат по-голяма подвижност от дупките. В съвременната силова електроника се използват главно силициеви БТ. при работни честоти до 20 kHz. и за разлика от тиристорите. по разпространени са NPN транзисторите. и от напреженовия пад върху тях в отпушено състояние. а не кратък токов импулс. 800A.5 Биполярни транзистори Биполярните транзистори са прибори.

а са показани изходната статична характеристика на БТ в схема с общ емитер.1.1. 24 . В точка S транзисторът се намира в режим на насищане и параметрите му се означават обикновено с индекс ‘sat’.5. До момента t1 транзисторът е запушен. На фиг. Времедиаграмите на напрежението на тока на базата и колекторния ток при включане и изключване на прибора са показани на фиг. Отпушването е инерционен процес и включва два времеинтервала: Фиг. Процесите на включване (отпушване) и изключване (запушване) на БТ включват няколко основни времеинтервали. Комутационни характеристики на биполярните транзистори При работа в ключов режим БТ преминава от запушено в наситено състояние и обратно. В момента t1 се подава достатъчно голям базов ток Ib. В точка P транзисторът е запушен.1. водещ до отпушване и насищане на транзистора.9.б.1.9 а) Статична характеристика на БТ в схема общ емитер б) Времедиаграми на базовия ток и колекторния ток при включване и изключване на биполярните транзистори.1.9.

tз.tф1 .изкл време за закъснение при изключване.е.sat до нарастване до 90% от Ic. През този времеинтервал колекторният ток е практически непроменен. необходим да насити транзистора. пренебрегната е инертността на нарастването на базовия ток при прилагане на право напрежение върху него. Запушването на БТ включва два времеинтервала: .1.sat където: I b е базовият ток. Продължителността на времеинтервала зависи от степентта на насищане на транзистора (2. през което електроните преминават през колекторния преход.вкл + t ф1 Инерционен е и процесът на запушване на БТ.вкл . протича обратен базов ток за определен времеинтервал (фиг.sat. Времеинтервалите намаляват при намаляване степента на насищане на транзистора и при увеличаване на отрицателното напрежение uBE и отрицателния базов ток iв2. Когато се подаде на базата напрежение с обратна полярност. sat h21 .време на фронта на нарастване на колекторния ток. през което се осъществява разсейване на токоносителите в базата. Времеинтервала започва от момента t1 и продължава до достигане на колекторния ток 10% от установената му стойност в наситено състояние Ic.време на фронта на намаляване на колекторния ток.4) N = I b / I b. Сумата от тези две времена характеризира процеса на включване на БТ: (2.tз. Това е времето от момента на достигане на колекторния ток 10% от установената му стойност Ic. момент t4. I b ³ I b . 25 .изкл и tф2 зависи от формата и величината на приложеното към базата управляващо напрежение и протичащия базов ток. . Това е времето от момента на достигане на колекторния ток 90% от установената му стойност Ic.sat до намаляване до 10% от Ic. т.9) и започва процес на запушване на транзистора. Продължителността на времената tз. .tф2 .sat. а I b.време на закъснение при включване.3) t вкл = t з . Тук трябва да се отбележи. sat = I C . че е пренебрегнато времето за зареждане на дифузния капацитет на базата. h21E – коефициент на усилване по ток за схема общ емитер в режим на голям сигнал.. sat е базовият ток.sat.

Това се постига чез ускоряващ кондензатор.5.m.2 Коефициент на насищане Ksat на биполярните транзистори Важен параметър на БТ.1. при една и съща стойност на UCЕm. включен паралелно на базовия резистор. БТ с по-голям колекторен ток имат по-малко усилване по ток. h21E намалява с намаляване на температурата. Оптимална стойност на Ksat за импулсни стабилизатори е 2¸4. че освен от параметрите на транзистора.U CE . sat RC За намаляване на пада на напрежение върху отпушения транзистор е необходимо Ksat да е над определено ниво. Коефициентът на усилване по ток зависи от множество фактори: от температурата. Така например. работещи в ключов режим е коефициентът на насищане Ksat.m и IC. Необходимо е само да се отбележи. процесите на комутация зависят и от управлението на БТ . който се определя като: (2. В горните изрази участвува коефициентът на усилване по ток h21E. 26 .6) IC = I в1 h21E IC EC .10 Намаляване продължителността на преходните процеси при биполярните транзистори чрез подходяща форма на базовият ток Съществуват начини за повишаване на бързодействието на превключване на БТ. високоволтовите БТ имат по правило малък h21E.Фиг.10 [4].1.5) K sat = (2. Стойностите на h21E за силовите БТ варират в големи граници (от единици до десетки). от максимално допустимите напрежение и ток UCЕ. фиг. Намаляване на продължителността на преходните процеси се постига чрез подходяща форма на базовия ток. 1.

Oбласт на безопасна работа нa биполярните транзистори Важна характеристика на силовите БТ работещи в ключов режим е областта на безопасна работа.1.7) d= t ON t ON + t OFF . Това разширение е толкова по-голямо.Фиг. че при най-малък коефициент на запълване допустимите колекторни ток и напрежение са най-големи. Вижда се.11 е показана статичната част на ОБР (непрекъснатата линия).11 Област на безопасна работа при различни коефициенти на запълване в импулсен режим на работа на биполярния транзистор 1. където транзисторът може да работи неограничено дълго време. Използуването на биполярните транзистори като ключове в преобразувателните устройства намалява. където: tON e продължителност на токовия импулс. tON + tON =Т e периодът на импулсите. Това се дължи на определени недостатъци.5.3.11. колкото е по-малък коефициента на запълване d: (2. с които е свързано използуването им като ключови елемент: 27 . На фиг. фиг.1. а с пунктир е означена областта на безопасна работа при различни коефициенти на запълване в импулсен режим на работа на БТ. че при работа на БТ в импулсен режим площта на областта на безопасна работа се разширява. От фигурата се вижда.1.

3. и от механизма им на функциониране – базиран на движение на основни токоносители. 1.1.6 Полеви транзистори (MOS FET) 1. температурни и експлоатационни фактори. Обикновено в преобразувателните устройства се ползват MOS транзистори с индуциран канал. Големи загуби на мощност във веригата на управлението на БТ в резултат на управлението им с ток. В зависимост от структурата на проводящия канал дрейн-сорс различаваме два вида MOS транзистори: с вграден канал и с индуциран канал. Предимството им идва от начина на управление: по напрежение. определящо се от съпротивлението на окисния слой. 28 . гарантираща голямо входно съпротивление (Rвх=1012 до 1015W). зависещо от полупроводниковата структура на БТ. Мощните биполярни транзистори имат малък коефициент на усилване h21E. Ограничена е честотната лента и са необходими по-сложни схеми за управление на БТ. Налице е голям диапазон на изменение на h21E при промяна на технологични и температурни фактори. MOS транзисторите с индуциран канал са нормално затворени ключове (при отсъствие на управляващ сигнал са затворени ключове). Те могат да бъдат с “N” канал.6. от технологични.1 Структура и функциониране на MOS транзисторите В съвременните преобразувателни устройства навлязоха полевите транзистори с изолиран управляващ електрод – MOS транзисторите. особено при малък коефициент h21E. когато напрежението на дрейна е отрицателно спрямо сорса. MOS транзисторите имат структура металокис-полупроводник (силиций). Голямо време за превключване от наситено в запушено състояние. 4. Тези недостатъци водят до сравнително ниска функционалност и определят сравнително големи загуби при използуване на БТ като ключове. Функционално двата вида MOS транзистори с индуциран канал са аналози съответно на “N-P-N” и “P-N-P” биполярни транзистори. когато на дрейна се подава положително напрежение по отношение на сорса и с “P” канал. 2. MOS транзисторите с вграден канал са нормално отворени ключове (при отсъствие на управляващ сигнал са отворени ключове). което позволява достигане на повисоки работни честоти.

Фиг.1.12 Типична схема на включване на MOS транзистор

Типична схема на включване на MOS транзистор е показана на
фиг.1.12. Товарното съпротивление на дрейна RD може да бъде
резистор, трансформатор, дросел и др. Входното съпротивление на
MOS транзистора има капацитивен характер.
В структурата на прибора се отличават три капацитета: гейт-сорс
СGS, дрейн-сорс CDS и дрейн-гейт CDG (фиг.1.12). При работа в ключов
режим трябва да се отчитат и трите капацитета, които са нелинейни.
За промяна проводимостта на транзистора, е необходимо да се измени
напрежението. до което е зареден входния капацитет. Заряда и
разряда на този капацитет формира входния ток на прибора. При
нарастване на работната честота, този ток нараства и съответно
управляващата схема трябва да има необходимите възможности да го
осигури. За оптималното превключване на MOS транзистора от
значение е и вътрешното съпротивление на източника на управляващи
импулси RГ, което определя заряда и разряда на входния капацитет
СGS и на капацитета CDG, който също се зарежда и разрежда по време
на комутационния процес. Структурата на MOS транзистора
осигурява диода VD, шунтиращ прехода дрейн-сорс в обратна посока.
Този диод се формира от прехода на подложката със сорса. Диода VD
осигурява протичането на обратния ток в схемите на някои видове
специални преобразуватели, което се явява предимство на MOSтранзисторите.
Основните параметри на MOS транзисторите са:
- прагово напрежение – дефинира се като напрежението, подадено
между гейта и сорса, при което в подложката се индуцира канал и
протича определен минимален ток на дрейна ID;
29

-

стръмност
на
¶ ID
, U DS = const ;
S=
¶ U GS

предавателната

характеристика,

¶ U DS
, U GS = const .
¶ ID
MOS транзисторите се управляват с напрежение. Типична
стойност на UGS е 10V, а максимална UGSmax=20V. Токът в
управляващата верига в статично състояние е наноампери (10-9А), но
при нарастване на работната честота този ток нараства. Гейтът трябва
да се захранва от нискоомен източник на напрежение, което налага в
близост до драйвера да се свърже филтриращ кондензатор.
Препоръчва се последователно във веригата на гейта да се включи
резистор £50W, за ограничаване на паразитни импулсни скокове на
напрежението при бързото превключване на транзисторите.
- динамично изходно съпротивление, R DS =

1.6.2 Комутационни процеси при MOS транзисторите
Времедиаграмите, показващи включването и изключването на
MOS транзистор при активен товар са дадени на фиг.1.13. Различават
се няколко времеинтервала, които са свързани с определени състояния
на прибора през периода на комутация. През времето tзд.вкл. – време на
задействане при включване, входният източник зарежда капацитетите
CGS и CDG през съпротивлението RГ. За намаляване на tзд.вкл. трябва да
се намали RГ, но при много малко RГ се увеличава зарядния ток на
CGS, което води до неравномерно разпределение на UGS по площта на
гейта и различна плътност на тока в различните сечения на
индуцирания канал, което може да доведе до повреда. Вторият етап
при включване на MOS-транзистора е tвкл. – време за включване. Това
е времето на отпушване на транзистора и той работи в линеен режим.
През времеинтервала tвкл се характеризира със силна обратна
връзка, определена от влиянието на CDG (ефект на Miller), която
увеличава tвкл., и по принцип води до намаляване на UGS. Това влияние
е най-съществено при голяма стойност на RD и голямо RГ, а така също
и при голяма стръмност S на предавателната характеристика на
транзистора. В някои случаи при лошо подбрани стойности на RD, RG
и S може да се получи многократно включване и изключване на
транзистора, което води до получаване на паразитни високочестотни
смущения и продължителна работа на транзистора в линеен режим.
Този режим е нежелан в преобразувателните устройства, където MOS
транзистора се използува като ключ, тъй като загубите върху него
нарастват значително.
30

Фиг.1.13 Времедиаграми на включването и изключването на MOS
транзистор при активен товар

Третият етап от включването на транзистора е ty,вкл. – време за
установяване при включване на транзистора. За това време UDS
достига установената си стойност. Транзисторът се отпушва след този
етап. Този етап е еквивалентен с етапа на достигане на насищане на
биполярния транзистор.
При запушване на транзистора (Uвх=0), започва процес на
изключване. През времето tзд,изкл (време на задържане при
изключване) се разрежда капацитета (СGS+CDG). През времето tизкл
(време на изключване) транзисторът е в линеен режим. Токът му ID
намалява. През времето ty,изкл – време за установяване при
изключване, се намалява напрежението на гейта и се установява UDS.
При работа на MOS транзистора с индуктивен товар, напрежението
UDS може да превиши няколко пъти ED, което увеличава tизкл.
1.6.3 Сравнение на биполярните транзистори и MOS
транзисторите
MOS
транзисторите
постепенно
изместват
биполярните
транзистори в приложенията им като силови ключове в
преобразувателни устройства със средна и малка мощност. Цената и
31

разсейваната мощност върху затворения ключ за (MOS транзисторите)
са съизмерими с тези на БТ, но времето за превключване е 5¸10 пъти
по-малко.
Важно предимство на MOS транзисторите е начина на управление:
с напрежение. Това осигурява възможност за по-високи работни
честоти, определя по-малката консумирана управляваща мощност и
по-лесното реализиране на схемата за управление.
Допълнително предимство на MOS транзисторите, използувани
като ключове, са по-малките комутационни загуби. Този факт е
особено важен при честоти десетки килохерци и по-вече, когато
комутационните загуби са значителни и в някои приложения
доминират в общите загуби на ключа.
MOS транзисторите имат по-високо напрежение на насищане
(остатъчно напрежение) от БТ. В резултат, падът върху тях в
отпушено състояние е по-голям. Обикновено в каталожните данни се
дава съпротивлението RDS (дрейн-сорс) при отпушен транзистор. При
нисковолтовите MOS транзистори през последните години има
съществен напредък по отношение на намаляване остатъчното
напрежение
UDS,
съответно
остатъчно
RDS
(SIEMENS,
INTERNATIONAL RECTIFIER).
1.6.4 Статични индукционни транзистори (SIT)
SIT приборите са високочестотни силови прибори, които се
управляват с поле и се класифицират като особена разновидност на
полевите транзистори. Мощни SIT (Static Induction Transistors) се
появяват през 1987 година, предложени от фирмата Tokin, Япония.
SIT (транзистори) представляват нормално отпушени транзистори.
Работи се и върху нормално запушени SIT. На фиг.1.14 е показана
структурата на прибора и графичното му означение. Показаната
структура е ‘N’ – канална. При липса на управляващо напрежение на
гейта съпротивлението на транзистора е RDS,0. Ако на гейта се подаде
достатъчно отрицателно напрежение спрямо сорса, прехода P+-N се
поляризира в обратна посока и обеднява на токоносители. Това
довежда до стесняване на канала през кйто тече тока на дрейна. При
определена стойност на управляващо напрежение на гейта каналът е
изцяло блокиран, токът на дрейна се прекратява и транзисторът се
запушва. При подаване на достатъчно положително напрежение
транзисторът се насища и съпротивлението дрей-сорс намалява.
32

Фиг.1.14 Структура на статичен индукционен транзистор (SIT) и
графичното му означение

Основните предимства на SIT транзисторите, които ги правят
привлекателни за определени приложения в силовата електроника, са:
високи допустими напрежения дрейн-сорс (до няколко kV);
малко остатъчно напрежение върху наситения транзистор;
добра надеждност и устойчивост на йонизиращи лъчения и
статично електричество;
по-голямо бързодействие при превключване в сравнение с
биполярните транзистори (основно поради малкото време на
изключване).
Като недостатък на SIT транзисторите при използването им в
преобразувателни устройства може да се смята отпушеното им
състояние при отсъствие на управляващ сигнал на гейта.
Приложенията на SIT са в устройства с висока работна честота
(стотици kHz) при средни мощности, както и при високоволтови
приложения със сравнително малки токове.

1.7 Силови биполярни транзистори с изолиран гейт
(IGBT)
IGBTтранзистора е най често използваният ключ в съвременните
преобразувателни устройства. Техните параметри и характеристики
определят
развитието
на
модерната
силова
електроника.
Първоначално прибора е известен като IGT (Insulated Gate Transistor)
или IGR (Insulated Gate Rectifier). Предлага се за индустриални нужди
от 1983год.
33

Фиг.1.15 Структура на IGBT, еквивалентната схема и
графичното му означение

1.7.1 Структура и функциониране на IGBT
IGBT приборите представляват комбинация от MOS транзистор на
входа и мощен биполярен транзистор на изхода. На фиг.1.15 е
показана структурата на прибора, еквивалентната схема и графичното
му означение.
Прибора има три електрода: G-гейт, С-колектор, и Е-емитер.
Структурата на IGBT наподобява донякъде структурата на MOS
транзистора. Разликата е, че обогатеният N+ слой на дрейна е заменен
с обогатен р+ слой на колектора в IGBT. Подобно на MOS
транзистора,
IGBT има високо входно съпротивление, но
същевременно в отпушено състояние има и характеристиките на
биполярен транзистор.
При подаване на положително напрежение на гейта спрямо
емитера, което е над определена прагова стойност, в P областта се
индуцира N канал. В резултат прехода база-емитер на PNP
транзистора се поляризира в права посока и това довежда до
инжекция на дупки в N- областта. Дупките преминават обратно
поляризирания колекторен преход P+-N- на транзистора и осигуряват
колекторен ток. Инжекцията на неосновни токоносители променя
проводимостта на N- областта, довеждайки до значително намаляване
на съпротивлението на отпушения прибор в сравнение с MOS
транзистора. Значителният емитерен ток на PNP транзистора довежда
до пад на напрежение. Този пад поляризира в права посока прехода
34

За запушване е достатъчно нулево напрежение гейт-емитер.време на фронта при включване.2 Комутационни процеси и характеристики На фиг.база-eмитер на NPN транзистора и го отпушва.1. Различават се следните времеинтервали: tз. Прибора се отпушва. За отпушване на прибора обикновено е необходимо прагово напрежение от 10-12V. характерна за тиристорна структура. За по надеждното запушване е препоръчително подаването на отрицателно напрежение гейт-емитер в диапазона -10 до -18V.вкл .време на закъснение при включване. Налице е положителна връзка между двата транзистора PNP и NPN.16 Типични форми на напрежението и тока на IGBT по време на комутационните процеси при отпушване и запушване Прибора се отпушва за кратко време. Запушването на IGBT е по сложно и включва три времеинтервала: 35 .7. tф1 .1. 1. Фиг. както и характерните времеинтервали и фронтове.16 са показани типични форми на напрежението и тока на IGBT по време на комутационните процеси при отпушване и запушване. съизмеримо с отпушването на MOS транзистор (но все пак IGBT са по-бавни).

.tф3 време на фронта на нарастване на напрежението колектор емитер и намаляване на колекторния ток до 10% от установената му стойност. Този ефект се нарича ‘токова опашка’ и е основна причина за комутационните загуби в IGBT. Схемата има и защита срешу намаляване на захранващото напрежение. сравнен с MOS транзистора. . 1. касаещи електрически задвижвания. през което напрежението на гейта пада до едно прагово ниво.tф2 време на фронта на намаляване на колекторния ток. подобен е драйвера HCPL316J. Допълнително положително качество е намаленото отношение на капацитетите гейт-колектор към гейт-емитер (т. В съвременните прибори се предприемат специални мерки за намаляване продължителността на този времеинтервал. Напрежението колектор-емитер започва да нараства. През този времеинтервал заряда на входния капацитет гейт-сорс е намален до нула от входния отрицателен ток.е. и оттук параметрите. като в най добрите (най-бързи IGBT) се достига до общо време (tф2+tф3) помалко от 300 ns.7. На пазара се предлагат специализирани IGBT драйвери в интегрално изпълнение. Този ефект подобрява комутационните характеристики при получаващите се високи стойности на du/dt при включване и изключване на прибора.tз. осигуряващ 36 . при осигуряване на галванична изолация. но все още има колекторен ток. Фронта започва от момента на достигане на тока 90% от установената му стойност и продължава до достигане на напрежението колректор-емитер 10% от установената му стойност. През това време концентрацията на неосновни токоносители в N.. Някои от параметрите на драйверите са съобразени с изискванията за приложения. Основните производители на IGBT предлагат и драйверни схеми. след което колекторния ток започва да нараства. гъвкавостта и надеждността на преобразувателните устройства. е значителното намаляване на входния капацитет гейт-сорс.3 IGBT драйвери Комутационните параметри на IGBT и тяхната надеждна работа. капацитета гейтколектор е още по-вече намален). Съществено качество на IGBT.изкл време за закъснение при изключване. зависят силно от драйверното стъпало.слоя намалява бързо. И двата входни сигнала – за ‘горен’ и ‘долен’ транзистор се обработват от тригери на Шмит. Например схемата IR2110 на International Rectifier е драйвер за управление на 2 транзистора от полумост.

. Нарушения във формата на изходното напрежение при инвертори със ШИМ. специализирани интегрални схеми) са подобрени. защитата не е прагова). касаещи електродвигатели или електрогенератори. Колекторният ток зависи изцяло от приложеното напрежение гейтемитер и с оглед намаляване на комутационните загуби времето на отпушване трябва да е възможно най-кратко. Неточността при комутацията е причина за паразитни постоянни токове в някои топологии (мостови преобразуватели. определящи продължителността на ‘мъртвото време’ (dead time) при мостови приложения. Разширяване на възможностите на защитата по ток на IGBT са свързани с добавяне зависимост на времето на реакцията на защитата от степента на токовото претоварване (т. Това означава. Б.е. нелинейност на инверторите. преобразуватели със средна точка на трансформатора).възможност за поддържане на продължително двуполярно изходно напрежение. Особености и изисквания към IGBT драйверите при отпушване на ключа С оглед намаляване на комутационните загуби при отпушването на IGBT времето на отпушване трябва да е възможно най-кратко.защита по ток. Намаляването на ‘мъртвото време’ ограничава породените от наличието му негативни ефекти: 1. Същевременно бързината и точността на използуваните в последните години управляващи схеми (микропроцесори. наличието на относително голямо мъртво време може да доведе до проблеми със стабилността на управлението 2. CGE). . Точност и бързина на IGBT драйвера Точността и бързината на IGBT драйвера при комутацията са важни показатели.да се възприемат стандартните логически входни нива. 3. . в резултат на което бързината и точността на драйвера се явява определяща за параметрите на реакцията на цялата управляваща система.защита от късо съединение и обратна връзка.ниско изходно съпротивление. Основните изисквания към IGBT драйверите са следните: . При приложения.определена точност във времето при комутацията. че 37 . А. позволяващо бързо зареждане на капацитета на товара (гейт-емитер. .

капацитета на гейта трябва да се зарежда бързо от изходно стъпало с малко съпротивление. Особености и изисквания към IGBT драйверите при запушване на ключа За да се осигури бързо разреждане на капацитета гейт-емитер и да се подтисне влиянието на паразитната индуктивност на емитера. едно много бързо запушване на IGBT причинява високи стойности на dU/dt между изводите колектор и емитер. че токът на зареждане на капацитета на гейта при отпушване трябва да бъде ограничен чрез последователен резистор. За избягване на този негативен ефект се препоръчва минимизиране на общата серийна индуктивност и конкретно минимизиране на присъединителните проводници. се налага прилагане на отрицателно напрежение UGE през време на запушване на IGBT. Това води до протичане на ток през капацитета колектор-гейт към капацитета гейтемитер. което води до инжекция на ток в капацитета на гейта през капацитета колектор-гейт. В. водещо до увеличаване на загубите и ограничаващо максималната работна честота. Допълнителен негативен ефект от бързото отпушване (високи di/dt) е индуцираното напрежение в емитерния терминал (извод). Обаче бързото отпушване причинява високи dU/dt върху комплементарния ключ в мостови топологии. Друг нежелан ефект от много бързото запушване на IGBT е неравномерното токово разпределение във структурата на ключа. 38 . Препоръчва се отрицателното напрежение при запушване да се прилага през последователен резистор. Бързото зареждане на капацитета на гейта води до бързото нарастване на колекторния ток IC и до бързо намаляване на колекторното напрежение. Това напрежение води до пулсации на напрежението гейтемитер и до увеличени комутационни загуби. И двата ефекта водят до намаляване на комутационните загуби. е препоръчително отрицателното напрежение UGE да е приложено през цялото време. За предотвратяване на нежелано отпушване на ключа. през което ключът трябва да е запушен. който ток води до увеличаване на напрежението на гейта и в резултат е възможно нежелано отпушване на комплементарния ключ. От изложеното следва изводът. Същевременно. водещо до претоварване на някои от паралелните кристали. В резултат е възможно ново отпушване на ключа.

за заваряване и др. IGBT "излиза" от режим на насищане и колекторното напрежение UCE се увеличава бързо. .7. .приблизително 30% от размерите на MOS транзистор с подобни параметри. че IGBT съчетава основните предимства на биполярната технология и технологията на полевите транзистори.пада върху отпушения IGBT е съизмерим с този на биполярен транзистор. осигуряващо достатъчно голям пиков ток. в зависимост от приложеното напрежение UGE. но много по малък в сравнение с MOS транзистора. .Г. тъй като ключовете не се запушват веднага и е възможно реализирането на покъси импулси.4 Предимства и приложение на IGBT Oсновните предимства на IGBT са: . Можем да обобщим. тези прибори представляват добър компромис между скорост на превключване. когато има само претоварване по ток. IGBT може да се използува като ключ и като линеен усилвател. Особености и изисквания към защитата по ток За изграждане на защита по ток е препоръчително използването на факта. Времената на превключване на IGBT прибора са около 200-500ns. UPS системи.Логически блок за обработка за сигналите. 39 . но не и късо съединение. . IGBT са широко използувани в средно мощни и мощни преобразувателни устройства. . Чрез следене на UCE. напрежение на насищане и мощност в управляващата верига. Необходимостта от галванически изолирано захранване се налага от мостовите топологии. е възможно запазване на частичен контрол над преобразувателя при повишаване на IC (респективно UCE). че при определени стойности на IC.висока токова плътност. по голяма от токовата плътност при биполярните транзистори и MOS транзисторите.значително по малък входен капацитет в сравнение с MOS транзистора.Блок за оптронно развързване на входните и изходните сигнали.Галванически изолирано захранване. . . обикновено включва следните основни блокове: . 1. Този факт може да бъде използуван като информационен признак за изграждане на защита по ток. в задвижвания.Блок за детектиране на повишено колекторно напрежение. Блоковата структура на IGBT драйвер за управление на един транзистор.Изходно стъпало. в индустриални уредби за индукционно нагряване. При мощности над 500W.

улеснение при проектиране и производство.15 V захранване. Гейта е имплантиран вертикално в силициевата структура.защита срещу късо съединение.17 [35]. Особено са полезни в задвижванията и трифазните инверторни схеми.8 Силови интелигентни модули (IPM) Силовите интелигентни модули включват в един корпус силовите ключове.мощни силови ключове IGBT. Предлагат се блокове.1. опорно захранване.1.защита срещу късо ниско захранващо напрежение. проектирани специално за електрозадвижване. защита и драйвери за управление на силовите ключове. Номиналните токове и напрежения на IPM достигат до 500A/1200V. логически блок.галваническо изолиране на входния управляващ сигнал и изходния сигнал за грешка. Фиг.1. При тази технология се постига вертикално формиране на преходи и капацитети. . Съчетаването на тези елементи в един модул води до редица предимства: . фиг.по-висока функционалност. Отношението на размерите на структурите при едни и същи параметри е 6:1 40 . Съществуват модули. .защита срещу прегряване. IPM са приложими във всички области на силовата електроника.н. ‘Trench Gate Technology’ (технология на ‘вкопан’ гейт). съдържащи до 6 силови ключове IGBT.17 Сравнение на обикновена IGBT структура и ‘Trench Gate Technology’ (технология на ‘вкопан’ гейт) структура на IGBT. входни стъпала. . по-добра устойчивост срещу електромагнитни смущения. . по-малки габарити и по-добра компактност. Основните характеристики и функции на IPM включват: . . В IPM се прилага и т. . Това позволява значително намаляване на размерите на структурата – до 6 пъти според известни фирми производители.

.намаляване загубите в отпушено състояние.увеличаване на комутираната токова плътност. начина на управление е чрез синусоидална ШИМ.е. В преобразувателните устройства се наложиха IGBT ключовете и тяхното усъвършенствуване и състояние определя до голяма степен облика на бъдещата силова електроника. Няколко са основните направления.е. начина на управление е синусоидална ШИМ. Следвайки еволюцията на IGBT. .9. като пример. Фиг. се разграничават пет генерации IGBT.1. в които се работи за подобряване параметрите на силовите ключове: . като всяка следваща е с по-добри параметри и характеристики. намаляване времената на превключване и комутационните загуби. . изходният ток е 45А.18 [31] са показани загубите в един IGBT от различните генерации при използуването на ключа в конвен-ционален инвертор. 41 . намаляване размерите на чипа.1 Развитие на параметрите и характеристиките на съвременните полупроводникови ключове Възможностите на съвременната микроелектроника се увеличават постоянно.подобряване на комутационните характеристики.1. Работната честота е 18kHz.1. т.18 Загуби в един IGBT от различните генерации.увеличаване на допустимите напрежения върху приборите при запушено състояние. Това води до подобряване параметрите на силовите полупроводникови ключове. т. изходният ток е 45А. На фиг.9 Тенденции в развитието на съвременните полупроводникови ключове 1. работната честота 18 kHz.

Фиг.8 W/cm3 . При използуването на IPM през 90-те години се достига до 0.2 Перспективни нови ключови прибори и материали Тук ще бъдат представени перспективни ключови прибори.19. който да осигурява високо обратно 42 .1. 1.9. които се очаква да навлязат в по широко потребление в близките години. Понастоящем при използуването на RB-IGBT (Reverse Blocking IGBT) се постига 5-6 W/cm3 .1. IGBT с повишено обратно напрежение RB-IGBT (Reverse Blocking IGBT) RB-IGBT е прибор. че новите технологии позволяват достигане на непознати до преди няколко години параметри. Целта е да се интегрира в един модул един IGBT и последователно свързан диод. А. Очевидно е. който се базира на нова концепция в структурата си.19. През 2000 година при използуването на DIP-IPM (Dual-in-line Intelligent Power Module) – конструкция “в двойна линия” се достига до от 2-3 W/cm3 . Показана е преобразуваната мощност [W/cm3] за единица обем на силовото устройство за различни години и използувани технологии и ключове. Преобразувана мощност [W/cm3] за единица обем на силовото устройство за различни години и използувани технологии и ключове Постоянното увеличение на комутиращите мощности за единица обем на ключовете е изразено чрез фиг.

които се предлагат с номинали 1200V/100А.20 Еквивалентна схема на RC-IGBT (Reverse Conducting IGBT). По отношение на материалите за силови диоди нова и обещаваща структура е Merged-PIN-Schottky (MPS) или обединена PIN – Шотки структура. IGBT с двойна проводимост RC-IGBT (Reverse Conducting IGBT) Този тип IGBT има почти еднакви характеристики в І и ІІІ квадрант.е.е. че този тип ключ може да се превърне в найразпространения полупроводников ключ за малки и средно мощни преобразувателни устройства. това е причината поради която се търсят нови материали. Б. Параметрите на SiC ще позволят достигане на по-високи обратни напрежения. Публикуваните данни сочат.1. IGBT с проводимост в двете посоки. т. Фиг. Едно от приложенията на RB-IGBT е в системи за електрически задвижвания. Еквивалентна схема на прибора е показана на фиг. което може да достига при прибори на основа на силиций. компактност. които се посочват като заместители на силиция е SiC (силициев карбит). има добра проводимост и в двете посоки.1. намалена цена. Известни са вече подобни прибори. Сред материалите. 43 . и същевременно при по добри комутационни характеристики. В. Предимствата на прибора са: спестяване на голям електролитен кондензатор. Нови материали използувани за полупроводникови ключове Според повечето източници приборите базирани на силиций скоро ще достигнат определен лимит на възможностите си.20.напрежение на целия прибор. т. Основната причина е в пробивното напрежение.

но те не са масово навлезли в практиката и не са предмет на разглеждане в този учебник. че съществуват активни прибори подходящи за всеки вид преобразувателни устройства.Заключение Съществуват и други активни полупроводникови прибори [7. Като обобщение би могло да се каже. Изборът на конкретния прибор е в зависимост от акцента върху качествените показатели на преобразувателните устройства. 44 . които се ползват в преобразувателни устройства.17].

ГЛАВА ВТОРА УПРАВЛЯЕМИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ Много консуматори изискват изправено напрежение.г.1.2.1 Общи сведения 2.1 Методи за регулиране на изправено напрежение 45 на . на което може да се променя стойността в определени граници.е) напрежение Фиг.1 Методи за регулиране на изправено напрежение Методите за регулиране на изходното токоизправители се делят на две големи групи: а/ електромеханични (фиг.регулируем токоизправител.а.1.2.б.2. 2. Такова напрежение се получава от регулируем преобразувател на променливо напрежение в постоянно .д.1.в) б/ параметрични (фиг.

При първите три начина регулируемо напрежение се получава чрез преместване на механичен контакт и затова се наричат електромеханични.3) '' ' U d = U d .1) '' Ud = ' Ud U R '' = d R '' = I R R '' ' '' R R +R При преместването на плъзгача може да се получи регулиране от 0 до 100% т. Регулирането по схема 2. затова се наричат параметрични. а когато плъзгачът е в крайно долно положение R” = 0 се получава Ud” = 0. Когато плъзгачът е в крайно горно положение R = R” се получава Ud” = Ud’.2) I d << I R В противен случай изходното напрежение Ud” не е линейно изменяща се функция на резистора R” и неговата стойност зависи силно от тока в товара Id.а се нарича потенциометрично. защото върху потенциометър R се получава цялото изправено напрежение(Ud’). при което: (2. От изложеното до тук следва: разсейваната мощност в потенциометъра R е много по-голяма от мощността в 2 2 товара ( I R R >> I d Rd ) от което се вижда. Регулирането на втората схема се нарича реостатно. Направеното разглеждане точно се реализира само при условие.1. изходното напрежение се изменя от Ud’’=Ud’ до Ud’’=0.е. Във всички останали случаи 46 . когато R”= 0 и Ud” = Ud’. но тогава няма регулиране. В случая потенциометъра R е включен последователно с товара. че схемата ще има много малък коефициент на полезно действие. При последните три начина в схемата няма подвижни части и регулирането се получава за сметка на управляем електронен вентил.I d R' Най-благоприятният енергиен режим е в случая. че токът в товара е равен на нула (Id =0) или когато е изпълнено неравенството: (2. а част от него (Ud’’) се подава на товара: (2.

При него за разлика от първите два начина се регулира входното напрежение на токоизправителя и загубите се определят от загубите в автотрансформатора (АТ). като в случая тиристорите са включени в токоизправителя и пропускат част от изправеното напрежение към товара.2. Това е схема на управляем токоизправител.г. 47 . По аналогичен начин работи схемата показана на фиг. което се нарича автотрансформаторно регулиране.в). при която последователно в променливотоковата страна на токоизправителя (ТИ) е включен ПрТР (променливотоков регулатор). 3/ отсъствие на механични движещи се и лесно износващи се части.1д. Параметричен метод на регулиране има схемата показана на фиг. По-добри енергетични показатели се получават при третия електромеханичен режим на регулиране (фиг.има загуби върху работещата част на потенциометъра (R”) и те са право пропорционални на стойността на R” и тока в товара. Преимуществата на тиристорните методи за регулиране на изправеното напрежение пред електромеханичните са: 1/ по-висок коефициент на полезно действие.2. Недостатък на предложената схема е наличието на подвижен контакт. 2/ не издържат претоварване по напрежение и ток.1.2. 2/ по-малки габарити и тегло.1. с което се получава намаляване на изправеното напрежение [1]. Недостатъците на тиристорните методи за регулиране на изправеното напрежение пред електромеханичните са: 1/ влошаване фактора на мощност (несинусоидална форма на консумирания ток). че те всички консумират чисто синусоидален ток от мрежата и не влошават допълнително фактора на мощност на устройството. Преимущество на до тук разгледаните методи за регулиране е. в който често се получават недопустими загуби от лошо контактуване и влошаване работата на регулатора. ПрТР представлява тиристорен или транзисторен регулатор и благодарение на параметъра – управляващи свойства на тиристора (транзистора) пропуска до токоизправителя част от полусиносуидата на входното захранващо напрежение.

2 Общи сведения за управляемите токоизправители.2. б) двуполупериодни .2. стабилизатор на напрежение или ток.2. Основни параметри и характеристики Токоизправителите са устройства.когато от източника се консумира ток през двата полупериода на захранващото напрежение (фиг. Токоизправителите са основен блок в токозахранващото устройство.2.а.2.2. защити и др. 3.в. В токоизправителното устройство може да има още филтърен блок. които преобразуват променливо напрежение и ток в постоянно напрежение и ток. 48 .работната честота и др.г. вида на схемата. типа на вентилите. б) токоизправители за средна мощност (от 1 kW до 100 киловатa). 2.) .2.д.2. Класификация. Според броя на изправените полупериоди на захранващото напрежение в рамките на един период: а) еднополупериодни . 1. когато има такъв.г). Класификацията по този показател има условен характер и зависи от мощността на захранваното устройство. Според броя на фазите на захранващия източник: а) еднофазни (фиг.е) .когато от захранващия източник се консумира ток само в единия полупериод на захранващото напрежение (фиг. блок за обратни връзки. Прието е към токоизправителят да се прибавя и входния трансформатор в случаите. броя на изправените полупериоди.в. Изходна мощност а) токоизправители за малка мощност (от няколко вата до 1 кW). Преобразуването на променливото напрежение в постоянно се извършва от вентилен блок (фиг.а. Примерно 1kW е много голяма мощност за компютърно захранване и много малка мощност за захранване на заваръчен агрегат.б.захранващия токоизточник е еднофазен.2.захранващия токоизточник е трифазен. броя на фазите на захранващия източник. в) токоизправители за големи мощности (над 100 кW).2.д). който в най-общия случай се изпълнява от полупроводникови диоди.б.2).1. Класификацията на токоизправителите се извършва по следните основни признаци: изходна мощност. тиристори или транзистори. б) многофазни (фиг.

когато са реализирани с управляеми вентили (тиристори.2.Фиг.2.когато са реализирани само с диоди . транзистори) .2 Токоизправителни схеми 4.Според типа на схемата: а) прости .д). б) сложни .2.2. Според типа на изправителните вентили: а) нерегулируеми .г.а.когато са реализирани от една от токоизправителните схеми (фиг.е). 49 .в.състоят се от две и повече токоизправителни схеми (фиг.б. б) регулируеми .2. 5.

.L) товар.д. В зависимост от вида на товара се различават следните режими на работа при управляемите токоизправители: а) активен (R) товар. За избора на вентилите е необходимо да се определят: 1. Допълнителна характеристика на управляемите токоизправители е: е)Регулировъчна характеристика. За избора или проектиране на трансформатор са необходими следните параметри: 50 . г) Външна характеристика .C) товар. 2. б) Коефициент на полезно действие (h).н. в) Коефициент на пулсации (кп). б) високочестотни.6.Ud=f(Id). б) активно-индуктивен (R.m). При проектирането и разработката на токоизправителите е необходимо да се знаят електрическите натоварвания на елементите на схемата. г) работа на противо е. които определят експлоатационните характеристики на управляемите токоизправители са същите каквито са при неуправляемите токоизправители: а) Средна стойност на изправеното напрежение и ток-Ud. в) активно-капацитивен (R.до 400 Hz. Дефинира се като отношение на консумираната от товара и от захранващия източник мощности: h=Pd /P1 . Отразява зависимостта на изменението на изходното напрежение от ъгъла на управление: Ud=f(a). Представлява отношението на максималната стойност на променливата съставяща на изправеното напрежение към средната му стойност.над 400 Hz. Id .Средната (Ia) и максималната (Iam) стойности на тока през вентила при максимален товар или допустими претоварвания. Основните параметри и характеристики.Според работната честота: а) нискочестотни.Максимално обратно напрежение върху вентила (UR. В действителност първата хармонична е с най-голяма амплитуда и затова обикновено коефициента на пулсации се взема по отношение на първата хармонична: кп=Ud(1)m /Ud.

3.3. Ефективните стойности на тока и напрежението в първичната намотка (I1. След отпушване на тиристора цялото фазно напрежение се прилага върху товара. Забавянето на управляващия импулс по отношение на момента на преминаването на захранващото напрежение през нулата. Схема на еднофазния еднополупериоден управляем токоизправител е дадена на фиг.U2n).2.3.1. че анодът по отношение на катода му е положителен. rпр=0). 2.Ефективните стойности на тока и напрежението във вторичните намотки (I2n.U1). идеални елементи на трансформатора (индуктивност на разсейване-Ls=0. когато напрежението му става отрицателно (Uак< 0).а. при което се получава естествено отпушване на неуправляемите вентили. 2. Eднофазен еднополупериоден токоизправител Захранващият източник при еднофазния еднополупериоден токоизправител се свързва към товара през единия полупериод. Тиристорът се запушва при следващото преминаване на захранващото напрежение през нулата. 51 .S2…Sn) и общата типова мощност на трансформатора (ST).2.в са показани времедиаграмите на управляемия еднофазен еднополупериоден токоизправител при активен товар.1. намагнитваща индуктивностLm=¥) и идеални вентили (Rобр=¥.2. определя ъгъла на регулиране a и стойността на изходното напрежение. На фиг. Работа на управляем токоизправител при активен товар 2.2. активни загуби в намотките на трансформатора-rTr=0. че до момента на подаване на управляващия импулс тиристорът е запушен независимо. Изчислителната мощност на всяка намотка (S1. От времедиаграмите се вижда. Увеличението на ъгъл a намалява частта от изправения полупериод на изходното напрежение. Това води до намаляване на средната стойност на изходното напрежение (Ud) и изходния ток (Id).

При ъгъл J = p фазното напрежение си сменя знака и тиристорът естествено (не принудително) се запушва. както при неуправляемите токоизправители. Анализът на схемата се извършва в същия порядък и последователност. Максималната стойност на положителното напрежение върху тиристора зависи от ъгъла на регулиране a и е най-голямо при a ³ 90o. След ъгъл a тиристорът се отпушва и напрежението върху него става равно на нула. като се има в предвид наличието на ъгъл a.3 Еднофазен еднополупериоден управляем токоизправител: а-схема. Средната стойност на изправеното напрежение на еднофазния еднополупериоден токоизправител е: 52 . през която тиристорът е запушен и целия отрицателен полупериод.Фиг. а цялото фазно напрежение се прилага върху товара. б-времедиаграми Напрежението върху тиристора съдържа положителната част от синусоида. 2.

Като се замести в (2.4) U da p U 1 1 = u 2 dJ = U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cosa ) 2p a 2p a 2p ò ò Като се замести в (2.4) ъгъл a =p се получава Udα =0.4 Регулировъчна характеристика 53 .5) Ud 2 където Uda . p Това е изходното напрежението на неуправляемия токоизправител. Ud . За разгледаната схема тя е: U da 1 + cos a = (2. Прието е регулировъчната характеристика на токоизправителя да се счита отношението на изходното напрежение на регулируемия токоизправител към изходното напрежение на нерегулируемия токоизправител. Графичният вид на регулировъчната характеристика е дадена на фиг.2.p (2.напрежението на регулируемия токоизправител.4.4) ъгъл a = 0 се получава: U da = U 2m = Ud .2.напрежението на същата схема при нерегулируем токоизправител. Фиг.

че това е стойността a = 0. През тиристора преминава целият изходен ток. Отношението между изходното напрежение (Uda) и напреженията необходими за избора на вентилите и трансформатора се определят по ф-ла (2. p (2. (2.4) за даден ъгъл на управление a.8) се вижда.8) I da = I 1 I 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) 2p a 2p ò I a = I da = I 2m (1 + cos a ) 2p Ако ъгъл a се изменя в големи граници за избора на тиристора е необходимо да се вземе стойността на ъгъл a. където съответната величина е най-голяма.6) U Fm = U 2 m sin p = U 2 m = 1.За да се оразмери управляемия токоизправител е необходимо да се намерят величините.9) Ia = I 2m = Id p От получените изчислителни съотношения са направени следните изводи: 54 . От ф-ла (2. Максималното право напрежение ще се получи при ъгъл a > p/2. Когато ъгълът на управление a се изменя в широки граници е необходимо да се замести с ъгъл a. а средната стойност на тока през тиристора е: (2. При този случай в интервала от a= 0 до a >p/2 тиристора е запушен и максималното право напрежение върху него е U2m. при която токът ще е максимален.57U d 2 Другият параметър за избора на тиристора е средната стойност на тока през него. определящи натоварването на вентилите и трансформатора във функция от зададените величини – изходното напрежение (Uda) и изходния ток (Ida). че максималното обратно напрежение върху тиристорите (URm) ще се получи при a = 0. както е за същата схема при неуправляемия токоизправител (URm= U2m).7) (2. Тази стойност е същата. От времедиаграмите се вижда.

Това дава основание да се анализира по-подробно едната схема и като се имат в предвид различието в схемната реализация да се правят съответните изводи за другата схема. При тази схема мрежовият трансформатор е тринамотъчен с две вторични намотки .1.2. Изборът на трансформатора и вентилите в управляемия токоизправител се извършва при максимални натоварвания на елементите по ток и напрежение.схема със средна точка и мостова схема.2. Тoва обуславя наличието на две изходни напрежения с еднакви стойности и дефазирани на 180о. че във всеки момент от време токът тече през последователно свързани тиристор и диод. На фиг. Максимално натоварване на елементите по напрежение и ток се получава при ъгъл a=0 3. Мостовият токоизправител може да бъде с четири тиристора и тогава се нарича симетричен мостов токоизправител. Eднофазни двуполупериодени управляеми токоизправители При еднофазните двуполупериодни токоизправители се изправят двата полупериода на захранващото напрежение. 55 . Ъгъл на управление a=0 съответства на неуправляем токоизправител.5 е показана схемата на управляем двуполупериоден токоизправител със средна точка. показващи токовете и напреженията в елементите на схемата. При несиметричния мостов токоизправител свързването на тиристорите и диодите е реализирано така. Двете вторични намотки са с равен брой навивки (w2=w3) и са свързани последователно. чиито изчислителни формули са дадени в [19]. 2.2. 2. Мостовият токоизправител може да бъде с два тиристора и два диода и тогава се нарича несиметричен мостов токоизправител. При анализа на неуправляемите схеми на токоизправители със средна точка и мостова схема [19] се установи незначителна разлика във времедиаграмите. Съществуват две схемни на еднофазния двуполупериоден управляем токоизправител .

но той се отпушва като се изпълни и второто условие – 56 . Това е едното от необходимите условия за да се отпуши тиристора S1.2.б).5 Еднофазен управляем токоизправител със средна точка: а) схема. б) времедиаграми През първия полупериод (J=0 до p) напрежението на тиристора S1 (uaк1) или напрежението на анода спрямо катода. e положително (фиг.Фиг.2.5.

Зависимостта на средната стойност на изходното напрежение от захранващото напрежение е: p (2. Средната стойност на изправения ток е: p (2. построена по (2.10) U da p U 1 1 = u 2 dJ = U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) pa pa p ò ò При α=0 се получава напрежението на еднофазния двуполупериоден неуправляем токоизправител със средна точка U da = (2. след като му се подаде управляващ импулс на ъгъл α след J= p и това се повтаря за всеки период на захранващото напрежение. През следващия полупериод (J=p до 2p) напреженията u2a и u2b си сменят знака.12) е показаната на фиг.подаване на управляващ импулс на ъгъл α в интервала J=0 ÷ p.3. Анализът на еднофазния двуполупериоден токоизправител със средна точка се извършва в същата последователност и допускане за идеалност на елементите.dJ = 2 m (1 + cos a ) pa p ò За електрическото проектиране на токоизправителя трябва да се определят натоварванията по ток и напрежение на елементите на схемата – тиристорите и трансформатора. 57 .12) Видът на регулировъчната характеристика. както при еднофазния еднополупериоден токоизправител. при което напрежението u2b става положително за тиристора S2 и той се отпушва.2.13) I da I 1 = I 2 m sin J .11) 2U 2 m =Ud p Регулировъчната характеристика е регулируемото към не регулируемо напрежение: отношението на U da (1 + cos a ) = Ud 2 (2.

U 2 m = pU d . I (2.17) I aa = 58 .14) Максималното право тиристорите при a < (положително) напрежение p зависи от ъгълът на управление.16) се вижда.15) и (2. както при неуправляемите токоизправители [19] и има следната стойност: U Rm = 2. че напрежението върху тиристорите има отрицателна и положителна стойност.18) Iam > Ia. От времедиаграмите на фиг.18) Ia = d 2 На практика се приема каталожната максимална средна стойност на избрания тиристор да бъде по-голяма от получената от (2. Средната стойност на тока през тиристорите е: U Fm = U 2 m = (2. което определя класът по напрежение на избрания тиристор.16) I da U da U 1 + cos a = = d 2 2. За избор или оразмеряване на трансформатора е необходимо да се определи типовата му мощност: (2.14). 2 върху U Fm = U 2 m sin a .15) Максималното право напрежение върху тиристорите при a > p 2 не зависи от ъгълът на управление и има следната стойност: p Ud 2 От получените зависимости (2.Rd 2. Максималната стойност на отрицателно напрежение се определя.Както при диодите тиристорите се избират по максимално напрежение върху тях и средна стойност на тока през тях. трябва да се приеме най-голямата стойност на средната стойност на тока през тиристорите. (2.5. която се получава при ъгъл α=0. че най-голяма е стойността на максималното обратно напрежение. (2.б се вижда. (2.2.Rd 2 Ако ъгъл α се изменя в широки граници.

2 където S1= U1. което трябва да се има в предвид при изчисление на вентилите и трансформатора. поради което ефективната му стойност се определя по формулата: p (2.I2 са проектните мощности на първичната и двете вторични намотки.22) p (2. sin 2 J . 2p a 2p a ò ò където D е коефициент отразяващ формата на тока и имащ следната стойност: (2. (2.ST = (2.dJ = I 22m . При голяма стойност на ъгъла на регулиране α през вентилите ще протича ток с голяма импулсна стойност при сравнително малка средна стойност.19) S1 + S 2 . n = U 2 /U1 .I da . Tъй като през първичната намотка се консумира ток през двата полупериода при едни и същи условия следва. S2= 2U2.+ sin 2a ) p 2 2 4 1 + cos a I2 p = I da 2 С увеличаване на ъгъла на регулиране α.23) I1 = 1 [2 i22 .dJ = D. Неговата моментна и ефективна стойности са : i1 = n.i2 .I1 .Ii са съответните ефективни стойности на напреженията и токовете. 2p a ò където n – коефициент на трансформация.21) D= 1 p a 1 ( .20) p 1 2 1 I2 = i2 . За изчислителната мощност на първичната и вторични намотки на трансформатора се получава: 59 .n 2 dJ ] = n 2 I 2 . Toкът във вторичните намотки на трансформатора е пулсиращ (не синусоидален). че токът e променлив и симетричен. коефициентът на формата расте. а Ui.

Трифазен еднополупериоден токоизправител Трифазните токоизправители се захранват от трифазно напрежение. 60 . S2=1. Вторичните намотки са три или кратни на три.23Pd. 2 Когато по задание ъгълът на регулиране α се изменя в големи граници.49Pd . 2.(2.25) S1=1. каквито са бордовите автономни захранвания за автомобили.3. електролизни вани. най-натоварения режим на работа се получава при α=0.2. които се отнасят към сложните токоизправителни схеми. Вторичната намотка обаче трябва да има нулев извод. Трифазните токоизправители се използват за захранване на постояннотокови електрически двигатели. При трифазния еднополупериоден управляем токоизправител всеки вентил е отпушен през част от единия полупериод на съответната фаза. телефонни централи и др. Тогава съгласно [19] се получава: (2.24) ST = U 1 I1 + 2. Използуват се за захранване на консуматори за средни и големи мощности. ST=1.75Pd. Първичните намотки на трифазния трансформатор са три и могат да се свържат в звезда или триъгълник.U 2 I 2 . както и при специализирани захранвания. Има и други трифазни токоизправители. когато напрежението между анода и катода е положително и в този интервал е подаден управляващ импулс. зарядни станции и други големи консуматори. При трифазната еднополупериодна схема първичната намотка може да бъде свързана в звезда или триъгълник и това няма значение за принципното действие на схемата. заваръчни апарати. В схемно отношение трифазните управляеми токоизправителни схеми са: трифазна еднополупериодна. трифазна със средна точка и трифазна мостова схема.

6 Трифазен еднополупериоден управляем токоизправител: а) схема. 61 .Фиг. г) времедиаграми при p/6<α <5p/6. б) времедиаграми при α = 0. в) времедиаграми при 0<α <p/6.2.

а се отпушва тиристора S3.6.б това става при ъгъл α =0. след като се подаде управляващ импулс. чийто анод е положителен по отношение на катода му (uak > 0) и в този интервал му се подава кратък управляващ импулс. За трифазната еднополупериодна схема условието за положителен анод спрямо катода (uak > 0) е изпълнено за тиристор. Забележка: За много тиристорни схеми управляващите импулси не се показват. При това напрежението между анода и катода на първия тиристор S1 става отрицателно( uak1 = u2а u2в <0) и той се запушва. 62 .Както при всички тиристорни схеми в даден момент от време пропуска онзи тиристор. На фиг. От описания процес на работа на вентилите се вижда. В момента J = J2 напреженията на фаза А(u2а) и на фаза В (u2в) са положителни и равни. В следващия момент напрежението на фаза В (u2в) става по-положително от напрежението u2а (фаза А) и следователно се създават условия за отпушване на тиристор S2. че напрежението върху товара е последователно сумиране на най-положителните части на фазните напрежения.6.2. но се разбира .2.че се подават кратки управляващи импулси. При трифазния еднополупериоден управляем токоизправител ъгъл α =0 е изместено на ъгъл p/6 (30о) от нулата на съответното фазно напрежение.б са показани времедиаграмите на трифазния еднополупериоден неуправляем токоизправител при работа на активен товар. Широчината на управляващите импулси е от порядъка на (10 ÷100)mS и е в зависимост от типа на избрания тиристор. В интервала от J1 до J2 най-положително е напрежението на фаза А. На фиг. а тиристорите са отпушени по 120о. защото ъгълът α се отчита от момента на естественото отпушване на неуправляемите вентили и при трифазните токоизправители това не съвпада с нулата на фазните напрежения. чието фазно напрежение е най-положително. Аналогично след момента J = J3 върху тиристорът S2 се прилага по-малко положително напрежение на анода му (u2в ) в сравнение с положителното напрежение на анода на тиристора S3 и следователно тиристорът S2 се запушва. когато е показано отпушването на тиристора. и следователно може да се отпуши тиристор S1 след като се подаде управляващ импулс.

г са показани времедиаграми на еднополупериоден управляем токоизправител при ъгъл p/6<α <5p/6. то максималната стойност на обратното напрежение се получава като сума от векторите на фазните напрежения. rпр =0) комутацията на вентилите става мигновенно при изпълнение на условията за отпушване на съответен вентил. От времедиаграмите се вижда. Следователно.2.в са показани времедиаграми на еднополупериоден управляем токоизправител при ъгъл 0<α <p/6. На фиг.u2с за J = J3 до J4. Токът през даден вентил е тока в съответната намотка на трансформатора. Тъй-като по-голяма част от напрежението u2а е със знак (-).u2в за J = J2 до J3 .6. Тъй като изходния ток не прекъсва този режим се нарича режим на непрекъснат ток. При наличие на управляеми вентили логично е ъгъл a ≠ 0. ia3) са част от полусинусоида и са дефазирани един от друг на 120о (p/3). На фиг. че токът в товара има прекъснат характер. както беше казано по-горе. Ls =0. Напрежението върху вентила. което води до задържане на момента на отпушване на поредния вентил и запушване на работещия в сравнение с неуправляемия токоизправител. Токовете през вентилите (ia1 . При активен товар кривата на изправения ток повтаря кривата на изправеното напрежение. От времедиаграмите се вижда: 1) Стойността на изходното напрежение и изходния ток не достигат до нула. 2) Формите на напреженията и токовете са несиметрични спрямо максималните стойности на съответното фазно напрежение.6. Примерно: uak1 = u2а . uak1 = u2а . е разликата от напрежението на собствената фаза (със съответния знак) и фазата на отпушения в момента вентил.При идеализирано разглеждане на процеса (rTr =0. Този режим се нарича режим на прекъснат ток.ia2.2. максималното обратно напрежение е равно на линейното напрежение: 63 .

по рационално би било ud да се представи като косинусоидална функция (фиг.cosa = U d . когато p/6<α <5p/6 е: където U d = 64 . id) са отрязъци от фазното напрежение симетрично спрямо амплитудната си стойност. определящи натоварването на вентилите и трансформатора.dJ = U 2m . Като се има в предвид. Id и останалите параметри.27) U da = 3 2p p +a 3 ò p . б) при p/6<α <5p/6 Следователно честотата на пулсации на изправеното напрежение при схема Миткевич е три пъти по-висока от честотата на захранващата мрежа.cosa .2.U Rm = 3U 2 m .7).+a 3 3 p U 2m cosJ.sin . три пъти повтаряща се в рамките на един период. Фиг. когато 0<α <p/6 е: (2. p 3 3 p U 2 m sin e средната стойност на изправеното p 3 напрежение на неуправляем токоизправител (α =0). че изходното напрежение и ток (ud. Средната стойност на изправеното напрежение.2. (2. Средната стойност на изправеното напрежение.26) За проектиране на схемата е необходимо да се знаят зависимостите между изходните (дадените) величини Ud.7 Изходно напрежение: а) при 0<α <p/6.

65 . (2.sin(a .sin(a .) 3 p 2sin 3 От (2. p ) 6 за α >p/6. 2. А. Управляем трифазен симетричен мостов токоизправител На (фиг. Трифазен мостови токоизправител Трифазният мостов токоизправител (схема Ларионов) е аналогичен на еднофазния мостов токоизправител. Максималното право напрежение (UFm) зависи от ъгъл a: (2.8 ) е показана трифазна управляема симетрична мостова схема. За да се изберат вентилите е необходимо да се определи максималното право и обратно напрежение върху него и средната и максимална стойност на тока през него.+a 3 p 1.29) U Fm = U 2m sin a U Fm = U 2 m sin(a + за α <p/6.4.28) 3 Uda = 2p p 2 3 p U2m cosJ dJ = U2m[1. при която първичната и вторична намотка са свързани в звезда. I am = 2 m . в триъгълник или смесено.2. Натоварването на вентилите по средна и максимална стойност на тока за всички ъгли са: I U U I a = da = da .2. Трифазната мостова схема може да бъде симетрична (ако всички вентили са управляеми) и несиметрична (ако част от вентилите са неуправляеми). реализиран за трифазна мрежа. при който Uda=0 e a=150o .(2.)] =Ud 2p 3 p ò . Обикновено това се извършва като за неуправляем токоизправител [19].28) се вижда. че максималният ъгъл на регулиране. Изборът на вентила по напрежение е: U Rm = 3U 2 m и U Fm = U 2 m .30) 3 3 Rd Rd За определяне на типовата мощност на трансформатора трябва да се намерят ефективните стойности на токовете в тях и напреженията върху тях. Първичните и вторични намотки на трансформатора могат да бъдат свързани в звезда.

тиристорите които имат общ анод се наричат анодна група ( S2 . които имат общ катод ( S1 .Фиг.8 и времедиаграмите на фиг. идеални тиристори (RF=0.S6). чийто анод е найположителен. По аналогия на трифазния еднополупериоден токоизправител. В изходите на тези групи са свързани двата извода на товара.9. На фиг. За да протича ток през товара е необходимо да бъде отпушен поне по един тиристор от всяка група. 2. чийто катод е най-отрицателен.2. При изпълнение на това условие тиристорът ще се отпуши. 66 . в даден момент ще може да работи този тиристор от катодната група. ако му се подаде управляващ импулс.S4 .S3 . описващи процесите в трифазната мостова схема са дадени при идеализирани условия – идеален трансформатор (rТр=0 и Ls =0).9а са показани времедиаграмите на управляемия токоизправител при a= 0.S5) – катодна група. В интервала от J1 до J3 е отпушен тиристорът S1. тъй като неговото фазно напрежение е найположително и е получил управляващ импулс при a= 0. а тиристорите.2.8 Трифазна симетрична мостова управляема схема Както при схема Грец. а от анодната група ще бъде отпушен този тиристор.2. Принципната схема на фиг. RR=¥).

Фиг.9 Времедиаграми на трифазна мостова схема Тиристорът S1 e oтпушен заедно с тиристора S4 в интервала от J1 до J2.2. а от J2 до J3 e oтпушен заедно с тиристора S6. 67 .

На първа. Това налага управляващият импулс да бъде или поширок от 60о или да се подават сдвоени импулси. От принципът на действие се вижда.В момента J = J 3 фазното напрежение на тиристора S3 става поположително. В момента J = J4 тиристорът S6 се запушва и се отпушва тиристора S2 и т. трета и пета графика са показани интервалите от време. четвърта и шеста графика са показани формите на товарното напрежение при различни ъгли на регулиране. а на втора. а пулсациите на изправеното напрежение са с честота шест пъти по-висока от честотата на захранващата мрежа fп = 50 x 6 = 300 Hz. а тиристорът S3 се отпушва. че всеки вентил работи два пъти в рамките на един период на захранващото напрежение. За третите две графики ъгълът на регулиране a>p/3. Изходното напрежение не достига до нулата и средната му стойност е по-малко. На фиг. Зависимостта на средната стойност на изправеното 68 . Изходното напрежение достига до нулата и средната му стойност е почти два пъти по-малка от средната стойност на изходното напрежение при ъгъл на регулиране a= 0. Аналогично на показаната методика за анализ на трифазния еднополупериоден токоизправител и тук зависимостите се определят за двата характерни режима на работа – непрекъснат и прекъснат режим на работа. Тиристорът S3 продължава да работи с тиристора S6. но близко до средната стойност на изходното напрежение при a= 0. докато приложеното напрежение на неговия катод е по-отрицателно от катода на тиристора S2. когато са включени съответните фази към товара. дефазирани на 60о един спрямо друг. че във всеки момент върху товара се прилага линейно напрежение. поради което тиристорът S1 се запушва. Изходното напрежение има прекъснат характер и средната му стойност е повече от два пъти по-малка от средната стойност на изходното напрежение при ъгъл на регулиране a= 0. като интервалът между двете отпушвания е 60о.9. 2.н.б са показани времедиаграмите на управляемия токоизправител при a≠ 0. а всеки вентил е отпушен в продължение на 2p/3 от периода. Характерна особеност при прекъснатия режим на работа е. За вторите две графики ъгълът на регулиране a=p/3. За първите две графики ъгълът на регулиране a<p/3.

+a 6 p ù é 3 U 2 m cosJ dJ = U d ê1 .10 Регулировъчни характеристики 69 .27).32) 3 a 3 p p 6 ò 3 U2m cosJ dJ = p 6 p +a 6 ò захранващото p 6 3U2m sin p 6 3 U 2mcosJ dJ =U d cosa за a=0. за a<p/3 .33) за трифазния двуполупериоден токоизправител се построява регулировъчната характеристика (фиг. От (2.31) има следния вид: (2.) ú .напрежение Ud от максималната стойност на напрежение U2m при непрекъснат режим (a<p/3) е: Uda =Ud = (2.32).+a 6 където Ud е средната стойност на изправеното напрежение при a=0.33) U da 3 = p p 2 ò p . (2. (2. а при a=2p/3 средната стойност на изправеното напрежение е равно на нула.28) за трифазния еднополупериоден токоизправител и (2.2.10): Фиг.sin(a . p . 6 û ë При a=p/3 се получава граничен режим на работа.2. За режим на прекъснат режим (a>p/3) зависимост (2.31) Uda = (2.

35) U2 = U 2 лm = 0.05U d (2. при който натоварването на тиристорите и трансформатора по ток и напрежение са най-големи.05U d Ефективните стойности на линейното и фазното напрежения са : U 2л = (2. Когато е запушен даден тиристор. 0.34) Ud p 6 sin p 6 = 1.428U d Обратното напрежение върху тиристорите се определя както при трифазната еднополупериодната схема. Максимално натоварване по ток и максимално обратно напрежение (URm) се получава при a=0. Това е режимът.38) I 2 m = d = 1.При изменение на ъгълът на регулиране a в широки граници се търси най-тежкият режим на работа. напрежението върху него е равно на неговото фазно напрежение плюс фазното напрежение на отпушения от същата група тиристор с обратен знак.742U d 2 U2л 3 = 0.36) Средната стойност на изправения ток е: (2. обратното напрежение върху тиристора винаги следва линейното (междуфазно) напрежение.952 70 .952 I 2 m p 6 Максималната стойност на токa във вторичната намотка е: I (2.05 I d .37) Id = 6 2p p 6 òI - 2m cosJ dJ = p 6 6 p I 2 m sin = 0. При това условие максималната стойност на линейното напрежение е: U 2 лm = (2. Следователно. а неговата максимална стойност е: U R max = 3 U 2 m = 3 2 U 2 = 1.

поради което се изчислява с коефициента на трансформация: U1 = (2.428U d = n n Формата на тока във вторичната намотка (i2a) е променлива.05U d .39) Ia = d . 3 При проектирането тиристорите се избират по следните параметри: 1/ Максимална стойност на обратното напрежение върху тиристора е: U Rm = 1.41) I2 = 2 p p 6 òI - 2 2m cos 2 J dJ = 0. но не е синусоидална. че отношението на вторичния ток към първичния ток се определя с коефициента на трансформация: (2. 2/ Средна стойност на тока през тиристора е: Ia = Id / 3 .Тъй като всеки тиристор работи по време 2p/3 от периода следва.40) U 2 0. симетрична. но ефективната стойност се определя по формулата за ефективна стойност на несинусоидална величина: (2.781 I 2 m = 0. Формата на напрежението върху първичните и вторични намотки е синусоидална.42) I1 = n I 2 = n 0. че средната стойност на тока през диодите е: I (2. Трансформаторът се избира по типова мощност: За намиране на изчислителната мощност на намотките на трансформатора е необходимо определянето на ефективната стойност на напрежението върху първичните и вторични намотки и тока през тях.817 I d 71 . Това означава. че постоянна съставяща в нея няма да има.817 I d p 6 Отсъствието на постоянна съставяща на вторичния ток означава.

Kоефициент на използване на трансформатора: (2. (2.057 m -1 6 -1 2 Вижда се.95 = 95% ST 1.817 I d = 1.За изчислителната мощност на вторичните и първични намотки на трансформатора се получава: S 2 = 3U 2 I 2 = 3 0.44) h= Pd 1 = = 0.05 Това е много добър коефициент на използване на трансформатор при мрежова честота 50 Hz и е най-добрия от всички до сега разгледани схеми. Kоефициент на пулсации. Kоефициент на полезно действие на токоизправителя: (2.05 Pd (2.46) h= Pd Pd = = 0. особено като се има в предвид. Нейните предимства в сравнение с досега разгледаните схеми са: 72 .4%. че той при еднофазния еднополупериоден токозправител (стр. 0.95 P1 1.7% и е най-малкия от всички до тук получени (157% е при еднофазния еднополупериоден токозправител ).428U d n 0. 3.45) kП = U d (1) Ud = 2 2 = 2 = 0. 2.43) При изчисляване на допълнителните коефициенти за трифазната мостова схема се получават следните коефициенти: 1.05 Pd S1 = 3U 1 I1 = 3.817 I d = 1.71) е 32.05 Pd Мостовата трифазна токоизправителна схема намира много широко приложение за реализирането на средномощни и мощни токоизправители за високи напрежения.428U d 0.05 Pd n Следователно. че при схема “Ларионов” коефициента на пулсации е едва 5. типовата мощност на трансформатора е : ST = S1 = S 2 = 1.

следва че токът винаги ще тече през управляем вентил. Управляем трифазен несиметричен мостов токоизправител При управляем трифазен несиметричен мостов токоизправител (фиг. Отсъства постоянно токово подмагнитване. Ud 2. 5. Голям брой вентили. 4. Това намалява коефициента на полезно действие. Малък коефициент на пулсацииКп = 0. особено при ниски изходни напрежения и големи товарни токове. което значително намалява габаритите на трансформатора. 2. Много доброто използване на вентилите по напрежениеU Rm = 1. а другата половина са неуправляеми (анодната група-D1. Тъй като във всеки момент работят два вентила –по един от всяка група. Малък коeфициент на фазата B= U2 = 0. Б. Токът във всеки момент тече през два последователно свързани вентила.S2. 3. 6 Възможност за работа на токоизправителя без мрежов трансформатор.S3).428 .11а) половината вентили са управляеми (в случая това е катодната група-S1. Ud Това прави по-малък брой вторични намотки и позволява да се понижи класа на изолацията на вторичната намотка.057.2. Висока честота на пулсации fп =300 Hz. което осигурява пълно управление на изходното напрежение. 73 .D2. Към недостатъците на мостовата трифазна токоизправителна схема могат да се отнесат: 1.1.045 .D3).

когато анода на съответния тиристор стане най-положителен и когато катода на съответния диод стане най-отрицателен.Фиг.11 Управляем трифазен несиметричен мостов токоизправител При ъгъл на управление a=0о тиристорите и диодите се отпушват в момента.2. 74 . При това времедиаграмите на токовете и напреженията ще имат същия вид. както на симетричния мостов управляем токоизправител при ъгъл на управление a=0о или както на неуправляемия мостов токоизправител.

От времедиаграмите при a=p/6 за непрекъснат режим на работа се вижда. когато фазното напрежение на работещия до момента е станало равно на нула. Изходното напрежение има прекъснат характер и средната му стойност е повече от два пъти по-малка от средната стойност на изходното напрежение при ъгъл на регулиране a= 0. Това е граничен режим на работа. но близко до средната стойност на изходното напрежение при a= 0. а диодите ще продължават да се отпушват в момента на естествена комутация. Първият импулс започва от момента на отпушване на тиристора и завършва до момента на запушване на работещия диод. защото линейното напрежение все още е положително. Изходното напрежение не достига до нулата и средната му стойност е по-малко. Изходното напрежение достига до нулата и всеки тиристор и диод работят едновременно по 2p/3. Характерна особеност при прекъснатия режим на работа е. В такъв случай най лесно може да се намери изходното напрежение като сума от тези два несиметрични импулса: u da = u d' a + u d'' a . При третата графика ъгълът на регулиране a=p/3. За четвъртата и петата графики ъгълът на регулиране a>p/3 и по-точно a=2p/3. че в рамките на една трета от периода има две несиметрични изменения на изходното напрежение. но той не се запушва. трябва да се намери връзката между средната стойност на изходното напрежение и захранващото напрежение. че всеки вентил работи един път в рамките на един период на захранващото напрежение. За първите две графики ъгълът на регулиране a=p/6. когато имат положителен анод спрямо катода и наличие на управляващ импулс.н. Средната стойност на напрежението за този импулс в рамките на един период е: 75 . тиристорът S2 работи заедно само с диода D1 и т.При ъгъл на управление a ≠ 0о и a< 60о тиристорите се отпушват.Тогава поредният тиристор се отпушва. За да се определи израза на регулировъчната характеристика. Примерно тиристорът S1 работи заедно само с диода D3.

1 + cos a 2 Тук Ud e изходното напрежение при a=0 и U 2 лm = 3 U 2 m е линейно напрежение. Натоварването на вентилите по ток и напрежение е както при симетричната схема. 4. При големи ъгли на регулиране нараства третия хармоник в първичната намотка. 1 + cos a 2 От (2.47) 3 2p p 6 òU 2 лm cosJ dJ = p . (2. 5. Несиметричната схема също може да работи без мрежов трансформатор.a )ú = 2p 6 ë2 û . Вторият импулс започва от момента на отпушване на следващия работещ диод и завършва до момента на запушване на работещия тиристор. че регулировъчната характеристика за непрекъснат и прекъснат режим имат един и същ вид (2.47) и (2.48) се вижда. 2.48) 3 2p p +a 6 òU - 2 лm cosJ dJ = p 6 3 p é1 ù U 2 лm ê + sin( + a )ú = 2p 6 ë2 û . но стойността на изходното напрежение Ud в двата режима е различно. U da (1 + cos a ) = . =Ud 76 .U d' a = (2.Схемата има по-малко тиристори. което опростява схемата за управление.49). Средната стойност на напрежението за този импулс в рамките на един период е: =Ud U d''a = (2. Пулсациите на изходното напрежение са с честота 150 Hz.+a 6 3 p é1 ù U 2 лm ê + sin( .49) Ud 2 В сравнение с мостовата симетрична схема за несиметричната схема може да се отчете: 1. 3.

защото му се подава управляващ импулс и Uak1 > 0. че напрежението върху товара uda има участъци с положителни и отрицателни стойности. Протичащият ток от захранващия източник към товара запасява енергия в индуктивността Ld и при преминаване на захранващото напрежение през нулата тази енергия поддържа тиристорът Т1 отпушен при отрицателно фазово напрежение. При анализа на схемата се правят следните допускания: 1.3. Tиристорът Т1 се отпушва при J=a. Индуктивността в товарната верига може да бъде внесена от самия консуматор (електрически двигател.Rd ida > 0 . При J= p+a се отпушва тиристор Т2 и се запушва тиристор Т1 .2. Управляващи импулси се подават на тиристорите на ъгъл a от началото на синусоидата.2. 3. електромагнитно реле и др. При описания начин на работа се вижда. Работа на управляем токоизправител при активноиндуктивен товар В практиката по-често се среща работа на токоизправител на активно-индуктивен товар. R R = ¥ ). Напрежението върху тиристора в интервала J=p до p+a е u a k1 = -u2a + eLd . намагнитващата индуктивност L m = ¥ ). 4. Трансформаторът е идеален (индуктивността на разсейване L s = 0.12 е показана схема и времедиаграми на еднофазен двуполупериоден токоизправител при работа на активно-индуктивен товар.) или от изглаждащ филтър. Наличието на индуктивност в товара внася съществени изменения в процеса на изправяне. защото u ak1 = -(u 2 a + u 2b ) < 0 . Тиристорите са идеални ключове ( R F = 0. Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка при R-L товар На фиг. 2.1. 2.3. 77 . Индуктивността Ld e безкрайно голяма ( w п L d >> R d ). което води до бързо намаляване на положителната средна стойност на изправеното напрежение.

p a p ò Регулировъчната характеристика е : U da (2.2.Фиг.2.51) = cos a . Минимална стойност на изходното напрежение се получава при a=p/2. където U da = 0 .50) U da = U 2 m sin J dJ = cos a = U d cos a .12 Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка Средната стойност на изправеното напрежение се определя от израза: p +a 2U 2 m 1 (2. Видът на външната характеристика е показан на фиг. Ud От (2.51) се вижда.13 (крива 2). 78 . че при a=0 се получава максимална стойност на изходното напрежение U da = U d .

че максимална стойност за обратното напрежение върху тиристорите (URm) и средната стойност на тока през тях се получава при ъгъл на управление a=0. 2.2. при който те имат най-голяма стойност. U F = 2U 2m sin a 79 . както е при неуправляемия токоизправител и за същата схема: (2.активно-индуктивен товар. За да се определи натоварването на вентилите и трансформатора във функция от зададените величини – изходното напрежение (Uda) и изходния ток (Ida) обикновено се търси ъгълът на управление a. От времедиаграмите се вижда.активен.13 Регулировъчна х-ка: 1.52) U Rm = 2U 2 m = pU d Ia = Ud I = d 2 Rd 2 .Фиг. Тези стойности са същите. Правото напрежение върху тиристора се получава.

53) U da U d = cos a . Изчислителните мощности на вторичната и първична намотки са: 80 .55) Ud cos a .Максималното право напрежение се получава при ъгъл a = p/2.54) p +a òI 2 da dJ = a I da 2 = Ud 2 Rd cos a . че индуктивността Ld e безкрайно голяма ( w п L d >> R d ) следва. От направеното допускане.54) и (2. Rd Rd Изчислителната (типова) мощност на трансформатора се определя чрез ефективните стойности на напреженията и токовете във вторичните и първична намотки. Както при неуправляемата схема токът във вторичната намотка не е синусоидален и не е симетричен. Следователно ефективната стойност на тока във вторичната намотка е: 1 I2 = 2p (2. Токът в първичната намотка i1 е променлив.55) се вижда. правоъгълен и симетричен.53). Като се отчете коефициента на трансформация n на трансформатора се получава: I 1 = n I da = n (2.че товарният ток е идеално изгладен за широк диапазон на изменение на ъгъл a . което прави по нататъшните изследвания еднакви с направените извеждания на същата схема при неуправляемия токоизправител.56) U 2m = pU d pUd 1 pU d cos a . (2. U 2 = cos a и U1 = cos a . В такъв случай за средната стойност на товарния ток се получава: I da = (2. 2 n2 2 2 2 От (2. При този случай тиристорът е запушен и максималното право напрежение върху него е равно на обратното напрежение U Fm = U Rm = 2 U 2 m = pU d . Rd От (2.50) се определят изразите за амплитудната и ефективна стойности на напреженията върху намотките: (2. че показаните величини имат най-голяма стойност при ъгъл на регулиране a=0.

14. Dо. n2 2 Средната типова мощност за избор на трансформатора е: (2. Toва е в интервал от момента на запушване на тиристора S1 (J=p) до момента на отпушване на тиристор S2 (J=p+a).3. че в интервал от ъгъл a до p е отпушен тиристор S1. От последната времедиаграма на фиг. като токът се затваря във веригата Ld. 2. На фиг. че недостатъци на разглежданата схема са: 1. че първата хармонична на тока i1 e дефазирана на ъгъл a (j=a) от захранващото напрежение u1.индуктивен товар се използва т. където Pd = U d I d е изходната мощност на токоизправителя.14.2. а запасената в индуктивността Ld енергия създава електро-движещо напрежение. 2.57 Pd 2 2 2 . която поддържа неизменен тока в товара.2.58) ST = S1 + S 2 = 1.а е показана схема на двуполупериоден управляем токоизправител с обратен диод. Това води до влошаване на на фактора на мощност (cosj) на захранващата мрежа. 81 . В голяма степен цитираните недостатъци се намаляват чрез включване на обратен диод (обратно включен) в изхода на токоизправителя.б) тиристорът S1 естествено се запушва.34 Pd 2 . При ъгъл J = p (2.2. Ъгълът на регулирането a е ограничен в сравнение със схемата при работа на активен товар. “обратен диод”. От времедиаграмите се вижда. Увеличено дефазиране на първата хармонична на тока i1 по отношение на захранващото напрежение u1 (j=a) .н.12 се вижда. Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка и обратен диод За подобряване на коефициента на мощност (cosj) и за разширяване на диапазона на регулиране (d) при регулируемия токоизправител с активно.S 2 = 2U 2 I 2 = 2 (2. 1 pU d n I d = 1. От казаното до тук се вижда.57) S1 = U 1 I1 = pU d I d = 1. Rd.11Pd .

След отпушването на тиристора S2 отново енергията в товара се консумира от захранващия източник. че тиристорът S1 е отпушен в интервала от a до p.14 Двуполупериоден управляем токоизправител с обратен диод. че регулировъчната характеристика на токоизправителя с активно-индуктивен товар и обратен диод е същата както при активен товар (2. От казаното до тук следва.5) : 82 .Фиг.59) U da U 1 1 + cos a = U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) = U d pa p 2 ò Зависимост (2.59) показва. Средната стойност на изправеното напрежение е: p (2.2.

че наличието на обратен диод при управляемите токоизправители с активно-индуктивен товар води до: 1/ Намаляване на времето на проводимост на тиристорите. крива 1.61) Ia = I p -a 1 I da dJ = da 2p a 2 p ò Средната стойност на тока през обратния диод е: a (2.U da 1 + cos a = Ud 2 (2.63) U DoRm = U 2 m = p Ud . Средната стойност на тока през единия тиристор по отношение на изходния ток се определя от израза: p (2. 2/ Разширяване на диапазона на регулиране (0 до p).13. От казаното до тук става ясно. 3/ Намаляване на дефазирането (j = a/2) между захранващото напрежение (u1) и консумирания от мрежата ток (i1). както при активен товар U Rm = 2. p 0 p ò Максималното обратно и право напрежение върху тиристорите са същите. 83 . 2 От времедиаграмите се вижда.2. че тиристорите се запушват при преминаване на фазовото напрежение през нулата и не се връща запасена реактивна енергия на товарната индуктивност в захранващата мрежа. 2 Максималното обратно напрежение върху обратния диод е: (2.60) Видът на регулировъчната характеристика е показан на фиг.62) I Do = 1 a I da dJ = I da . което намалява дефазирането (j = a/2) между захранващото напрежение (u1) и консумирания от мрежата ток (i1).U 2 m = pU d и p U Fm = U 2 m = U d .

2.2.2. дадени за еднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка при работа на активно-индуктивен товар (т.15.3.2.3 Eднофазни мостови управляеми токоизправители при активно-индуктивен товар Eднофазните мостови управляеми токоизправители намират по-широко приложения от другите еднофазни схеми заради по-добрите енергетични показатели и възможността да се включват към мрежата без мрежов трансформатор.3. 2. · Несиметрични – част от вентилите в моста са неуправляеми.3.б) са начертани при общоприетите допускания.3.1) Фиг.15. б-времедиаграми 84 .1 Еднофазен симетричен мостов управляем токоизправител На фиг.15 Еднофазен мостови симетричен управляем токоизправител: а-схема. Времедиаграмите (фиг. Използват се два вида еднофазните мостови токоизправителя: · Симетрични – всички вентили в моста са управляеми.2.а е дадена схема на еднофазен симетричен управляем токоизправител.

а първата му хармонична i1(1) е 85 . напрежението върху товара е също отрицателно. При XLd = wLd =µ ф-ла (2.64) u ak + u ak 3 = -u 2 . Възможно и в повечето случаи е по-лесно да се подават едновременно управляващи импулси на всички тиристори. В интервала от p до p+a входното напрежение u2 е отрицателно.б с тези на еднофазния токоизправител със средна точка (фиг. S3 и S2.65) U da = cos a .За да работи токоизправителя е необходимо управляващият блок да подава едновременно и синхронизирано със захранващото напрежение управляващи импулси на работещите заедно двойка тиристори ( S1. S4).12. Ud Както при еднофазния токоизправител със средна точка. Това съответства на режим на изправяне.64) е вярна до момента в който се подаде управляващ импулс на следващата двойка тиристори. а се отпушват тези. S3 се дължи на запасената енергия в индуктивността Ld. Това означава.2. че регулировъчните характеристики са еднакви: (2. Това обуславя поддържане на положително напрежение върху отпушените до момента тиристори. В случая: (2. При сравняване на времедиаграмите от фиг. за които захранващото напрежение е положително (u2 >0).2.б) се установява. При такъв режим на работа токът в товара е непрекъснат и идеално изгладен.15. Протичането на товарния ток и отпушеното състояние на тиристорите S1. а входният ток i1 и токът в товара id запазват посоката си. че те са с еднаква форма. токът в първичната намотка е правоъгълен. В разглеждания случай и означения поляритет на захранващото напрежение u2 в интервала от a до p са отпушени тиристорите S1и S3 и се предава енергия от захранващия източник към товара.(-u da ) > 0 . на чиито аноди се подава положително напрежение спрямо катодите им.

2. транзистори) и два диода. свързани по начин при който консумирания от захранващия източник ток винаги тече през управляем вентил.3. Както при еднофазния токоизправител със средна точка.2.16. В голяма степен цитираните недостатъци се намаляват чрез включване на обратен диод в изхода на токоизправителя. 2. което е характерно за мостовата схема: два пъти по-ниско напрежение на тиристорите ( U Rm = U Fm = U 2 m = 1. Такава комбинация дава възможност изправителните вентили да изпълняват и функцията на обратен диод.а са изправителни диоди. симетричната мостова схема с R-L товар има следните недостатъци: 1.2.3.Ъгъл на регулирането a е ограничен в сравнение с мостовата схема при работа на активен товар. когато и двата тиристори са запушени.Увеличено дефазиране на първата хармонична на тока i1 по отношение на захранващото напрежение u1 (j=a) . транзистор).а е показана несиметрична мостова схема при която диодите са свързани паралелно на товара. Диодите D1 и D2 на схемата от фиг. а другият вентил да бъде неуправляем (диод). Тъй като при мостовата схема токът в даден момент тече последователно през два вентила е възможно единият вентил да бъде управляем (тиристор.57 U d ) и по-добро използване на трансформатора. както е при схемата със средна точка.16. Разликата в натоварването на елементите на схемата е това. Наличието на дефазиране между консумирания от мрежата ток i1 и захранващото напрежение (u1) води до влошаване на фактора на мощност (cosj) на мрежата. когато е отпушен един от тиристорите S1 и S2 и обратни диоди. 86 . На фиг.дефазирана по отношение на захранващото напрежение (u1) на ъгъл j = a.2. Еднофазни несиметрични управляеми мостови токоизправители Мостовата регулируема схема “Грец” може да бъде реализирана с два управляеми вентила (тиристори.

2.Фиг.16 Еднофазен мостови несиметричен управляем токоизправител: а-схема. б-времедиаграми 87 .

средната стойност на тока през диодите се изчислява по (2.66). когато фазовото напрежение стане нула. D1. Тиристорите са отпушени в рамките на един период по време по-малко от Т/2. изпълнявайки функциите на обратен диод.17а ролята на обратен диод изпълняват работещия до момента тиристор с другия (неработещия до момента диод. При схемата на фиг. Натоварването по ток на двата вентила е различно. D2 и S2.При положително напрежението на анода на тиристора S1 и подаден управляващ импулс. (-)Ld. Същият процес се повтаря след като се запуши втория тиристор S2. Ld. 88 .66) (2.2. Средната стойност на тока през тиристорите се изчислява по (2.67): p (2.67) I as I aD I p -a 1 I da dJ = da = 2p a 2 p ò 1 = 2p p +a òI da dJ = 0 I da p + a . S1. D2. токът тече по веригата: +u2. Този процес продължава до момента на отпушване на другия тиристор (S2). Rd.-u2 до момента. D2. В интервала J = p до p + a двата диода работят едновременно. В този момент тиристорът S1 се запушва.2.а е показана несиметрична мостова схема при която диодите са свързани с общ анод (може да бъдат и с общ катод).17. а диодите са отпушени повече от един полупериод. D1). Rd. 2 p Регулировъчната характеристика и натоварването на вентилите по напрежение е както при активен товар. а енергията на индуктивността Ld поддържа тока в товара по веригата: (+)Ld. S1. На фиг.

Фиг. 2.17 Еднофазен мостови несиметричен управляем токоизправител: асхема. б-времедиаграми 89 .

3. 4.18. че двата катода на тиристорите са свързани в обща точка. където се използват трифазните токоизправители. На фиг. 2.4. а в интервала J = p до p + a работи като обратен диод . което се вижда от следните зависимости: I as (2.Примерно тиристорът S1 е отпушен в интервала J = a до p + a .заедно с диода D2. За двете схеми регулировъчната характеристика се получава от израза: p (2. 3.а е показана схема на трифазен еднополупериоден токоизправител при работа на активноиндуктивен товар. като J = a до p и работи заедно с диода D1 като изправителни вентили. 2 p (2.Намалено е дефазирането на първата хармонична на тока i1 по отношение на захранващото напрежение u1 (j=a/2) . Трифазен еднополупериоден токоизправител. работа при активно-индуктивен товар При средни и големи мощности.70) U da = 1 U 1 + cos a U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) = U d p òa p 2 Преимущества на несиметричната мостова схема при работа на RL товар пред симетричната мостова схема са: 1.69) I aD I 1 = I da dJ = da . 90 . 2p 0 2 ò Преимущество на схемата от фиг.Ъгълът на регулирането a е разширен ( a = 0 до p ) и е еднакъв с мостовата управляема схема при работа на активен товар. най-широко разпространено е работа на токоизправителя при RL товар.2. Използват се по-малък брой управляеми вентили.68) 1 = 2p p +a òI da a dJ = I da .2. 2. Тук тиристорите и диодите се товарят еднакво по ток. Опростена схема за управление. което позволява по-лесно да се реализира управляващата схема.17 е.

2.Фиг. г.времедиаграми при a>p/6 без ОД.времедиаграми при a>p/6 с ОД 91 . б-времедиаграми при a=0. в.18 Трифазен еднополупериоден управляем токоизправител: а-схема.

18. Индуктивността Ld удължава времето на пропускане на тиристорите. На фиг.в са показани времедиаграмите при ъгъл на управление a= 60о.2. А. в сравнение с работата на токоизправителя при R товар и изглажда формата на изправеното напрежение. и при (2. че има два характерни режима: без обратен диод и с обратен диод (Do).71) U da = 3 2p p +a 3 òU p . но изглажда формата на изправеното напрежение и удвоява честотата на пулсациите на изходното напрежение.От досега разгледаните схеми на еднофазни управляеми токоизправители при RL товар стана ясно.б са показани времедиаграмите при ъгъл на управление a= 0о ( неуправляем токоизправител при RL товар).+a 3 2m cosJ dJ = 3 p U 2 m sin cos a = U d cos a 3 p 92 . а средната стойност на изправеното напрежение е: пулсациите на изходното напрежение.18. намалява амплитудата на нарастване на отношението Rd wL d = ¥ изходното Rd напрежение е идеално изгладено. когато ъгълът на управление a>30о . Това е схемата на фиг.2. Индуктивността Ld не удължава времето на пропускане на тиристорите. когато не е включен диодът Do.18. Работа на трифазен еднополупериоден токоизправител при работа на активно-индуктивен товар. В режим на непрекъснат ток.Такъв Rd режим не е типичен за многофазните токоизправители при RL товар.а. wLd wLd Забележка: За = ¥ приемаме стойността на при Rd Rd която изходното напрежение се приема за идеално изгладено.2. изправеното напрежение след тиристорите има отрицателни стойности. а формата на тока в тиристорите е правоъгълна. На фиг. Наличието на прекъснатост на режима на работа се получава при wL d големи ъгли на регулиране и малки съотношения на . При wL d .

както на еднофазния двуполупериоден токоизправител (2. че максималният ъгъл на регулиране е a = p 2 при който Uda=0.19 е показана регулировъчната характеристика на трифазен еднополупериоден токоизправител при RL товар за двете wL d гранични стойности на отношението .72) се вижда.На практика непрекъснат режим на работа се получава при wLd wLd > 3¸ 5 . 2. За = 10 може да се приеме. Ud От (2.19 Регулировъчна характеристика на трифазен еднополупериоден управляем токоизправител при RL товар 93 .72) U da = cos a .2. че изходният ток е Rd Rd идеално изгладен и регулировъчната характеристика има същия вид. На фиг. Rd Фиг.51) при RL товар: (2.

При ъгъл на управление a<30о схемата работи в непрекъснат режим и обратният диод не участва в токоизправителния процес. Както при еднофазния двуполупериоден токоизправител при RL товар. С пунктирна линия е показан начина на свързване на обратния диод. работещият до момента тиристор се запушва и запасената енергия в индуктивността поддържа тока в товара през обратния диод. което трябва да се има в предвид при неговия избор. Трифазен мостови симетричен управляем токоизправител.На фиг.3.20.5. Трифазен мостови управляем токоизправител. А.18.а е показана принципна схема на трифазен мостови симетричен управляем токоизправител при работа с активноиндуктивен товар. По-такъв начин обратният диод работи три пъти в рамките на един период. 94 . в сравнение с работата на токоизправителя при RL товар и без обратен диод (Do). Индуктивността Ld не удължава времето на пропускане на тиристорите.2. обратният диод не допуска появата на обратно напрежение върху товара при a>60о. когато p/6<α <5p/6 е: (2. Средната стойност на изправеното напрежение. работа при активно-индуктивен товар Трифазният мостови управляем токоизправител при работа на активно-индуктивен товар може да бъде изпълнен като симетричен (всички вентили са тиристори) и несиметричен (половината вентили са тиристори.)ú =Ud 2p 3û ë p ò . при ъгъл на управление a=60о. при който Uda=0 .sin(a .sin(a . а другата половина са диоди).73 ) се вижда.73) 3 Uda = 2p p 2 3 p ù é U2m cosJ dJ = U2m ê1.) 3 p 2sin 3 От (2. че максималният ъгъл на регулиране e a=150o.2. При преминаване на фазовото напрежение през нулата. Както при еднофазния токоизправител и тук наличието на обратен диод води до подобряване на коефициента на мощност на схемата.+a 3 p 1. работа при активно-индуктивен товар На фиг.г са показани времедиаграмите на трифазен еднополупериоден токоизправител при RL товар и обратен диод (Do). 2.

2.времедиаграми с ОД 95 .20 Трифазен мостови симетричен управляем токоизправител: а-схема.Фиг. в. б-времедиаграми без ОД.

75) = cos a .б са показани времедиаграмите на фазовото и изходното напрежение.74) Uda = 3 p p +a 6 ò 3U2m cosJ dJ = p . Средната стойност на изправеното напрежение e: (2.20. а само изглажда изправения ток.75 ) се вижда. rs=0).20. Принципът на работа на токоизправителя се вижда от последователността на работа на тиристорите от катодната група (S1 . заедно с два тиристора от другата група.+a 6 6 p 3U2m sin cosa. 96 . при който Uda=0 . токът в транзисторите и фазовият ток. Тиристорите са отпушени при отрицателно линейно напрежение за тях. токът в транзисторите и фазовият ток при ъгъл на управление a>60о и без обратен диод. идеални тиристори (RF =0. че всеки тиристор работи по 120о. На фиг.2. паралелно на товара се включва обратен диод по показания на фиг. поради влиянието на запасената енергия в товарната индуктивност Ld.При общоприетите допускания за идеален трансформатор (Ls=0. както трифазния еднополупериоден токоизправител (2. RR= ∞) при активно-индуктивен товар (Ld=∞) са показани времедиаграмите на фазовото и изходното напрежение. Ud От (2. p 6 Следователно. Lm=∞.S3 и S5). показани на третата времедиаграма (iaа).а начин (пунктирната линия става плътна).72) при RL товар: U da (2. Вижда се.S4 и S6).2.е влошаване на фактора на мощност (cosj). Наличието на обратно напрежение върху товара в явен вид означава консумиране на реактивна енергия от мрежата т. За да се подобри фактора на мощност. При ъгъл на управление a<60о отсъстват участъци с отрицателни стойности на изходното напрежение и индуктивността не удължава времето на проводимост на тиристорите. показани на втората времедиаграма(iak) и работа на тиристорите от анодната група (S2 . че максималният ъгъл на регулиране e a=90o. регулировъчната характеристика има същия вид.

Стойността на максималното право и обратно напрежение върху вентилите са същите. чийто анод е вече положителен спрямо общата точка на катодите. тиристорите са отпушени както при R товар. работеща при същия товар.а).2.20. каквито са при работа на схемата при активен товар. Регулировъчната характеристика е същата. като обикновено това са тиристорите от анодната група (фиг. при ъгъл на регулиране a>60o. се запушва отпушения до момента тиристор и в следващия момент.2. Токът през диода протича докато се подаде управляващ импулс на друг тиристор. както при активен товар (a= 0 до 120о). тук се получава много добра симетрия между отделните канали на управляващите импулси. че това съществено опростява управляващото устройство. В момента.б. При тази схема катодите на тиристорите имат еднакъв потенциал в схемата и поради това не се налага галваническо разделяне на управляващите импулси в трите канала на управляващото устройство. Принципът на действие на несиметричния трифазен мостов токоизправител има много общи неща с несиметричния еднофазен мостов токоизправител и е показан чрез времедиаграмите на някои от токовете и напреженията на фиг. Както при мостовата еднофазна схема половината тиристори се заменят с диоди. Напрежението върху товара е без отрицателни стойност.21. Б. Трифазен мостови несиметричен управляем токоизправител. 97 . което води до подобряване на фактора на мощност (cosj). При ъгъл на управление a=0 формата на изходното напрежение и работата на вентилите е еднакво с тази на симетричната трифазна мостова схема. индуктивността Ld изглажда изправеното напрежение и удвоява честотата на пулсациите му.21.На фиг. Освен. работа при активно-индуктивен товар С намаляване броя на тиристорите се постига известно поевтиняване на схемата и опростяване на схемата за управление.в са показани времедиаграмите. когато това напрежение стане отрицателно се отпушва обратно свързания диод (Do). показващи действието на схемата с обратен диод.2. При несиметричния трифазен мостов токоизправител при ъгъл на регулиране по-малък от критичния. в който съответното линейно напрежение се нулира.

21 Трифазен мостови несиметричен управляем токоизправител: а-схема.Фиг. б-времедиаграми без ОД. в.времедиаграми с ОД 98 . 2.

При ъгъл на управление a>aкр токоизправителят работи в прекъснат режим. Това е достатъчно условие за да се отпуши тиристор S1 и да работи заедно с диода D3. В този интервал запасената енергия в товарната индуктивност Ld поддържа тока през товара и отпушените вентили D1. В интервала J=J4¸J5 вентилите S2 и D2 изпълняват ролята на обратен диод и т. Средната стойност на изправеното напрежение е равно на средните стойности на двата съставни еднотактни изправителя: U da = U daI + U daII = (2. напрежението върху товара се получава като сума от трифазна еднополупериодна управляема и трифазна еднополупериодна неуправляема схеми. В интервала J=J2¸J3 напрежението на изхода на токоизправителя (uda) е нула. На фиг.21. В момента J=J3 напрежението Uak3>0 и е подаден управляващ импулс.н. На втората времедиаграма са показани токовете 3 през тиристорите (ia). като ток не тече и не се консумира от захранващия източник.При ъгъл на управление a>0. В момента J=J1 напрежението Uak1>0 и е подаден управляващ импулс.76) = 3 2p p +a 3 òU 2m cosJ dJ + p .+a 3 3 p 3 p U 2 m sin cos a + U 2 m sin 2p 3 2p 3 99 3 2p p 3 òU - p 3 2m cosJ dJ = . Отпушването на диод D1 и съвместната работа с тиристор S1 в интервала J=J2¸J3 изпълняват ролята на обратен диод.2. Следва отпушване на тиристор S2 и запушване на тиристор S1. Тиристор S2 работи заедно с отпушения диод D1 до момента в който анода на диод D2 стане по-положителен от анода на диод D1 (J=J4). S1.б са показани времедиаграми при ъгъл p на управление a > . a на втората времедиаграма са дадени токовете през диодите (ig). Това състояние е устойчиво до момента J=J2. когато напрежението на анода на диод D1 се изравнява и след това става по-положително от анодното напрежение на диода D3. Това обуславя несиметричното изменение на пулсациите на изправеното напрежение при ъгъл на управление a<aкр (aкр=60o).

Тези недостатъци се премахват. Описаният принцип на работа на несиметричния трифазен управляем мостов токоизправител има недостатъци: · тиристорите пропускат повече ток.77) се вижда. регулировъчната характеристика има видa: (2.б. както на фиг. От (2. От тях се вижда. Това означава. при който изходното напрежение е нула е a= 180о . Ud 2 Вследствие действието на вентилите като обратни диоди. когато работят като обратен диод.21.21. че по отношение на фактора на мощност.Следователно. ако паралелно на товара се включи обратен диод (фиг. което позволява 3 надеждно регулиране.21.77) U da 1 + cos a = . · товарният ток тече през два последователно свързани вентила. Това налага при използването на филтри да се използват реактивни елементи с по-големи стойности. Формата на изходното напрежение (uda) е същата. че максималният ъгъл на регулиране.в се показани времедиаграмите на несиметричния трифазен управляем мостов токоизправител при работа на RL товар и с обратен диод. Недостатък на несиметричната мостова схема е. но тук тиристорите са натоварени по-малко по ток. Това намалява коефициента им на използване по ток. · при отпадане на управляващите импулси не се запушват всички тиристори.2.2. че при p a> пулсациите на изправеното напрежение съответстват на тези 3 в трифазната еднополупериодна схема. На фиг.2. 100 .а с включен обратен диод). от колкото се консумира от захранващия източник. регулировъчната характеристика на несиметричния трифазен мостов токоизправител е еднаква с регулировъчната характеристика на еднофазен мостов токоизправител при работа с активен товар. обратният диод не допринася нещо повече. че при ъгъл на управление p a> тиристорите работят в прекъснат режим.

работещи паралелно на общ товар.2. Дванадесет фазен токоизправител Въпреки цитираните множество преимущества на трифазната мостова схема. а всички катоди са свързани към единия извод на товара. Недостатък на трифазната мостова схема е ниското използване на вентилите по ток и удвоеното вътрешно падение на напрежението на отпушените вентили (UF). 3. свързани по показания начин на схемата.6. свързани с анодите на вентилите към вторичните намотки на трансформатора.3. А. Схемата на двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер) представлява два трифазни еднополупериодни токоизправителя.2. Изходните напрежения от двете вторични намотки са еднакви по стойност и дефазирани на 180о. Два еднакви трифазни еднополупериодни токоизправителя (схема Миткевич). Този недостатък особено се проявява при използването на вентили с поголямо съпротивление на отпушения вентил (RF). Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор. Изравнителен реактор LR – представлява бобина със затворен магнитопровод с две еднакви намотки. Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер). Тринамотъчен трифазен трансформатор с две вторични намотки.а. 101 . Изравнителният реактор LR осигурява паралелната работа на двата токоизправителя. 2. Намаляването на тези недостатъци и подобряване на енергетичните показатели на трифазните токоизправители се получава при използване на сложни токоизправителни схеми. Принципната схема на двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер) е дадена на фиг. Общият извод на изравнителния реактор е свързан към другия извод на товара. Принципната схема се състои от: 1. а другите изводи на реактора са свързани към двата токоизправителя. при по-големи токове в товара и по-малки напрежения.22. тя не може да се приеме като универсална и най-подходяща за приложение при всички случаи на средномощни и мощни постояннотокови захранвания.

102 .22 Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор: а-схема. 2. схемата би била трифазен аналог на еднофазната схема със средна точка. б-времедиаграми Принципът на действие се състои в следното: Ако изравнителния реактор отсъства.Фиг. Схемата ще работи като обикновен шестфазен токоизправител. чието фазово напрежение е най-положително. В даден момент ще е отпушен този диод.

В този момент от другия токоизправител най-положителен е анодът на вентил S4 и той трябва да е отпушен. благодарение на който напреженията върху едновременно отпушените вентили са равни. че изравнителният реактор вади определено напрежение от по-положителната в момента фаза (u2a1) и прибавя същото напрежение към по-малко положителната в момента фаза (u2b2).u d + u k 2 От (2. като всеки вентил от единия токоизправител работи с два вентила от другия токоизправител. когато напрежението им на анода стане положително спрямо катода. При тази операция анодни напрежения се изравняват (uaк1 = uaк4). При a= 0о означава.22.u d (2. Причината за да са двата диода с различни фазови напрежения едновременно отпушени е изравнителният дросел.78) u ak 4 = u 2b 2 . Наличието на изравнителния реактор предизвиква паралелна работа на два вентила от двата токоизправителя. че работният ток на вентила ще бъде 6 пъти по-голям от средната стойност на тока през него. защото се отпушват веднага.p . че фазовото напрежение на вентил S1 (u2a1) е поположително от фазовото напрежение на вентил S4 (u2в2).78) се вижда. което е равносилно на неуправляем токоизправител.2.u d .б са показани времедиаграми на токове и напрежения в токоизправителя при активен товар и ъгъл на регулиране a= 0о. независимо. На първата времедиаграма са показани само положителните полувълни на фазните напрежения на двете вторични намотки. Например след момента J = J1 най-положителен е анодът на вентил S1 и той е отпушен. На фиг.u k1 = u 2 a1 . В такъв случай тиристорите работят като диоди. За момента след J = J1 се получава: Следователно всеки вентил ще работи (ще е отпушен) J = uk 2 u = u 2b 2 . 103 . Това 6 означава. че в този момент е подаден управляващ импулс.u d + k 2 u ak1 = u 2 a1 . защото и при двата токоизправителя се отпушват вентили само в положителните полувълни.

като вече вентил S1 получава допълнително напрежение от фаза u2с2. че токът във от фаза u2с2 е станал по-голям от токът във фаза u2а1.поради това. това обуславя честотата на пулсациите на изходното напрежение да бъде два пъти по-висока от честотата на пулсации на трифазния еднополупериоден токоизправител (fп=300Hz. вследствие на което продължават да са отпушени вентил S1 и вентил S6.80) Id = IdI +IdII В резултат на взаимната комутация на тиристорите от двете групи. като продължава той да получава допълнително напрежение от фаза u2a1. Вентилите се избират по-максимално обратно напрежение върху тях и средна стойност на тока през тях: (2.81) U Rm = 3U 2 m . По същия алгоритъм схемата продължава да работи в следващите интервали от време до изтичането на един период и след това всичко се повтаря.S4 иS6). Товарният ток (Id) е сума от токовете на двата токоизправителя: (2. Тъй като изходното напрежение е с ушесторена честота на пулсациите. изходното напрежение е: (2. вследствие на което вентил S4 се запушва и се отпушва вентил S6.S3 иS5) и втория еднополупериоден токоизправител (S2 . След момента J = J 3 фаза u2с2 става по-положителна от фаза u2а1.79) u d = u dI - uk u u +u = u dII + k = dI dII . всеки вентил работи по време равно на 120о. Така се получава. както при схема Ларионов). Тъй като двата токоизправителя работят паралелно върху товара.След момента J = J 2 фаза u2с2 става по-положителна от фаза u2b2. 104 . анализът на схемата се извършва както при схема Ларионов. Кривите на изправените токове от двата токоизправителя са дефазирани на 60о. защото се сменя поляритета на изравнителния реактор. 2 2 2 където udI и udII са моментните стойности на изправеното напрежение от първия еднополупериоден токоизправител (S1 .

Ia = (2. 2. n – коефициент на трансформация. но с относително ниски напрежения.ia 2 n ia 3 . i2a. е от голямо значение (мощни заваръчни устройства).ia 4 n i a 5 . При схема Ларионов максималното обратно напрежение върху вентилите (URm) e два пъти по-малко.б и се определят от изразите: (2. n където: iai – токове във вентилите. 6 Натоварването на тиристорите по ток съответства на натоварването на токовото натоварване на вторичните намотки на трансформатора. тъй като захранващата мрежа е еднофазна и трифазна. Дванадесетфазен токоизправител По отношение на захранващия източник токозправителите са еднофазни и трифазни. n = i2 c1 .д.п.ia 6 n = i2 a1 . Времедиаграмите на фазовите токове в първичната намотка са показани на фиг. тъй като товарният ток тече паралелно на работещите в даден момент тиристори. i2b. където по-високото к. Сравнявайки качествата на на двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер) с трифазната мостова схема (схема Ларионов) се констатира: 1. i2c –токове в съответните фази.i2 a 2 . вследствие на което загубите на напрежение и на мощност в тях са по-малки.83) iA = iB = iC = ia1 . n = i2b1 + i2b 2 .Схема Кюблер има по-висок коефициент на полезно действие. Тези особености обуславят по-широко приложение на схема Кюблер при по-мощни токоизправители.82) Id . 105 .i2c 2 .2. Б.22.

Тринамотъчен трифазен трансформатор с две вторични намотки.23 Дванадесетфазен токоизправител Принципната схема се състои от: 1. Изходните напрежения от двете вторични намотки са еднакви по стойност. Фиг. дванадесетфазни (12х 50) и т.н. които се получават при последователно или паралелно свързване на няколко от разгледаните схеми.Друга класификация на токоизправителите е по кратността на честотата на пулсациите на изправеното напрежение. шестфазни (6х50). Едната вторична намотка е свързана в звезда.2. съставен от последователно свързани две мостови трифазни схеми. а 106 .2. Изправено напрежение с честота fп=12х50=600 Hz и повече може да се получи при сложни схеми на токоизправители. Според този показател те биват още: двуфазни (2х50). На фиг.23 е показана схема на дванадесетфазен токоизправител.

24 и т. Принципът на действие се състои в следното: Поотделно във всяка схема Ларионов работят едновременно два вентила по 120о в период. свързани последователно в товарната верига.84) k п (1) = 2 = 0. За изравняване на токовете на паралелно свързаните токоизправители се свързва изравнителен реактор със среден извод. Това определя дефазирането между двете вторични напрежения от едноименните фази на 30о.другата в триъгълник. Коефициентът на пулсации се определя по формулата: (2.0135 . Дванадесетфазният токоизправител може да се получи като се свържат паралелно два трифазни мостови токоизправителя или две схеми Кюблер.525U d . Дванадесетфазният токоизправител има по-добро използване на вентилите по напрежение от мостовата трифазна схема. 2. В резултат на това свързване пулсациите на изправеното напрежение са с честота 600 Hz.85) Ia = Id . 3 Максималното обратно напрежение върху вентилите е: (2. Два еднакви трифазни двуполупериодни токоизправителя (схема Ларионов).н. като захранващото напрежение на двете схеми е дефазирано на 30о.86) U Rm = 3U 2 m = 0. Натоварването по ток е както при схема Ларионов: (2. При осъществяването на по-сложни схеми може да се получи изходно напрежение с брой на пулсациите кратен на 18. При свързаните последователно две схеми Ларионов в даден момент работят едновременно четири вентила по два от всяка схема. m -1 2 В сравнение със схема Ларионов тук коефициентът на пулсации е повече от четири пъти по малък. 107 .

2. Това се дължи на реалните комуникационни качества на вентилите и влиянието на другите елементи на схемата. Това налага анализа на комутационните процеси да се извършва за някои доминиращи фактори. Оказва се.2. приведени към вторичната страна. Вентилите се разглеждат като идеални. индуктивността на разсейване на трансформатора и други индуктивности.2. Токът в товара е идеално изгладен (ida=Ida= const. Техният запис има вида: 108 . На фиг. За мощните токоизправители може да се приеме. включени преди вентилите. че фазите u2a и u2b да са симетрично разположени спрямо началото на координатната система. Това означава идеална комутация. Важен показател на комутационния процес е времето през което той протича.18. че те са различни за различните схеми по вид и мощност. RF=0). Това основно е индуктивността на разсейване на трансформатора. Координатната система е така избрана. т. За мощните токоизправители тези фактори са реактори в първичната намотка. Времето на комутация е времето през което се извършва пълното запушване на единия вентил и пълното отпушване на другия вентил. затова се нарича ъгъл на комутация (γ). че индуктивността.а). последователно свързана между захранващата мрежа и вентилите влияе сериозно на комутационните процеси на вентилите. мигновено преминаване на тока от един вентил на друг или поточно мигновено запушване на работещия до момента вентил и мигновено отпушване на следващия работещ вентил. В реални условия такава мигновена комутация не е възможна. което внася особености при описването на работата на токоизправителя. Това време се измерва с ъглови единици. че токът е идеално изгладен (Ld = ∞) и отсъстват активни загуби в трансформатора и вентилите (rtr=0.24 е представена еквивалентна заместваща схема на трифазен еднополупериоден токоизправител (фиг.е.).4 Комутационни процеси в управляемите токоизправители До тук във всички токоизправителни схеми вентилите се разглеждат като идеални елементи. Мрежовият трансформатор е представен само с индуктивностите на разсейване на първичните и вторични намотки. Описването на комутационните процеси с отчитане на всички възможни влияещи фактори е много сложно още повече. През това време два от вентилите на различни фази работят едновременно. приведена към вторичната намотка.

24 Еквивалентна заместваща схема на трифазен еднополупериоден токоизправител 109 . 3 u 2 b = U 2 m cos (J + p + a) 3 Фиг.2.(2.87) u 2a = U 2 m cos ( J - p + a) .

За да има анализът по обобщен характер и да е валиден за
p
p
всяка от разглежданите схеми, се заменя в (2.87)
c
, където
m
3
m е фазността на токоизправителя, съгласно кратността на
честотата на пулсациите на изправеното напрежение. Според този
показател m е :
1- еднофазен еднополупериоден;
2- еднофазен двуполупериоден;
3- трифазен еднополупериоден (Миткевич);
6- трифазен двуполупериоден (Ларионов);
12- дванадесетфазен и т.н.
За m-фазен токоизправител (2.87) добива вида:

p
+a) ;
m
p
= U 2 m cos (J + + a ) .
m

u 2 a = U 2 m cos (J u 2b

От условието, че Ida= const. и докато единият вентил се отпушва,
а другият се запушва следва стойността на тока в комутационния
интервал:
(2.88)

I dg = I da = i2c + i2 a = const .

Като се диференцира (2.88) следва, че изменението към
нарастване на тока i2a е равно на изменението към намаляване на тока
i2ab.
(2.89)

i2 а
i
= - 2b .
dJ
dJ

По време на комутацията (0<J<γ) двата тиристора са отпушени и
са свързани паралелно на товара. В този интервал напрежението на
товара е:
(2.90)

u dg = u 2c - wLs

di2c
di
= u 2 a - wLs 2 a .
dJ
dJ

Tъй като двете фазни напрежения са еднакви по големина, следва:

110

u dg =

(2.91)

u 2 a + u 2c
.
2

Във всеки момент напрежението върху товара е равно на
полусумата на съответните фазни напрежения. Например,при
еднофазния двуполупериоден токоизправител udγ=0, защото двете
фазни напрежения са дефазирани на 180о.
Като се замести (2.87) в (2.91) за комутационния интервал
напрежението на товара е:
u dg = U 2 m cos

(2.92)

p
cos(J + a ) .
m

Изменението на тока във вентилите се определя от (2.90) и (2.89):
(2.93)

wLs

di2 a u 2 a - u 2 c
p
=
= U 2 m sin sin(J + a ) .
2
m
dJ

Изменението на тока във вентилите зависи от разликата на
фазните напрежения.
Аналитичният израз за стойността на тока във вентилите се
намира, като се реши диференциалното уравнение (2.93):
(2.94)

i2 a = -

U 2m
p
sin cos(J + a ) + A .
wLs
m

За определяне на времеконстантата А се използва условието, че
при J=0 стойността на i2a=0. За А се получава:
А=

(2.95)

U 2m
p
sin cos a
wLs
m

Аналитичният израз за стойността на тока във вентилите е:
U 2m
p
sin [cos a - cos(J + a )] .
wLs
m
В края на комутационния интервал тиристорът S1 се е отпушил
напълно, а тиристорът S2 се е запушил напълно.
При J = g i 2 a = I da , а i 2c = 0 и като се замести в (2.96) се
получава:

(2.96)

i2 a =

111

I da =

(2.97)

U 2m
p
sin [cos a - cos(g + a )] ,
wLs
m

от където се определя зависимостта на комутационния интервал
от параметрите на схемата:
cos(g + a ) = cos a -

(2.98)

wLs I da
.
p
U 2 m sin
m

От (2.98) се вижда, че при неизменна стойност на ъгъла на
регулиране a, времето за комутация g нараства при увеличаване на
индуктивността на разсейване Ls и товарния ток Ida.
За да се определи външната характеристика на токоизправителя е
необходимо да се намери израза за средната стойност на изходното
напрежение, като се отчете режима на комутация.
От фиг.2.24,б се определя средната стойност на изходното
напрежение като сума от две напрежения – напрежението върху
товара по време на комутация (udγ) и когато работи само един вентил
(uda). За средната стойност на изходното напрежение в рамките на
един период получения резултат се умножава по три:
2p
m

g

U dag

(2.99)

m
=
[ u dag dJ + u 2 a dJ ] .
2p 0
g

ò

ò

Като се отчете избраното начало на координатната система,
получените стойности за udγ (2.92) и се решат интегралите се получава:
(2.100)

U dag =

m
p cos a + cos(g + a )
U 2 m cos
.
p
2
m

Като се замести cos( g + a ) от (2.98) в (2.100) се получава:
mwLs
m
p
U 2 m sin cos a I da = U da - DU da
p
m
2p
Uda е изправеното напрежение на идеалния регулируем
токоизправител (без отчитане на комутационните загуби), а DUda е
падът на напрежение върху индуктивността на разсейване Ls.
Изразът (2.101) е външна характеристика на многофазен
токоизправител, като са отчетени само загубите на напрежение върху

(2.101)

U dag =

112

индуктивността на разсейване Ls на трансформатора. Като се отчетат
загубите на напрежение в активното съпротивления на
трансформатора (rtr), на вентилите и проводниците (rpr), външната
характеристика ще има по-пълен вид:
(2.102)

U dag =

mwLs
p
m
I da - rtr I da - rpr I da .
U 2 m sin cos a p
2p
m

От изведеното до тук се вижда, че отчитането на реалните
параметри на схемата водят до изменение на формата и стойността на
изходното
напрежение.
При
внедряване
на
по-мощни
токоизправители е важно да се отчитат комутационните процеси. Това
лесно се реализира чрез компютърна симулация, примерно с
програмния продукт “Pspice”.

2.5. Работа на управляем токоизправител на противо е.д.н.
2.5.1. Работа на управляем токоизправител при активнокапацитивен товар
Всички управляеми токоизправители могат да работят при
активно-капацитивен товар (RC). Общите особености на работа са
същите, както при съответния неуправляем токоизправител, но
наличието на управляем вентил (тиристор) дава възможност да се
управлява момента на отпушване.
На фиг.2.25 е дадена схема на еднофазен двуполупериоден
управляем токоизправител със средна точка.

113

Фиг.2.25 Еднофазен управляем токоизправител със средна точка.

От времедиаграмите на Фиг.2.25,б се вижда, че реално тиристорът
може да се отпуши след J = J1 , когато напрежението u 2a > u c . За да
се отпуши тиристора освен uak>0, e необходимо да се подаде
управляващ импулс. На фиг.2.25,б това се реализира в
момента J = J 2 , когато тиристор S1 се отпушва. Тиристор S1 е
отпушен в интервала J 2 ¸ J 3 и се запушва J=J3, защото след J3
напрежението на кондензатора е по-голямо от захранващото
напрежение. След J4 напрежението на анода на втория кондензатор
става положително по отношение на катода му. При J= J5 се подава
управляващ импулс на тиристор S2 и той се отпушва. След това
процесът се повтаря.
Трудно може да се определи регулировъчна характеристика на
управляем токоизправител при RC товар, защото стойността на
изходното напрежение силно зависи от товара и стойността на
кондензатора. При относително постоянен товар и като се имат в
предвид реалните параметри на токоизправителя се получава
определен диапазон на регулиране на изходния ток и следователно на
изходното напрежение. Диапазонът на изменение на ъгъла на
регулиране a във всеки случай е различен, но винаги 0<a< p за
разглежданата схема.

114

2.5.2. Работа на управляем токоизправител на противо
електродвижещо напрежение (е.д.н.)
Характерни товари с противо е.д.н. са: постояннотокови
двигатели, акумулаторни батерии, електролизни вани и др.
Всички схемни варианти на управляеми токоизправители могат
да работят при противо е.д.н. В [19] е разгледана работата на трифазни
схеми с противо е.д.н.
Основните зарядни устройства за акумулаторни батерии са
еднофазни. На фиг.2.26,а е показана схема на управляем
двуполупериоден токоизправител, реализиран с един тиристор и
неуправляема схема “Грец”, подходящ за зарядно устройство .

Фиг.2.26 Еднофазен управляем токоизправител
115

Токоизправителната схема се състои от неуправляем изправител (D1.D2) и управляем изправител (S1. 2.27 а и б са показани еднофазни токоизправители със степенно регулиране. чиито мрежов трансформатор осигурява четири вторични напрежения. u2b’’) и дефазиране на 180о (u2a’. когато на тиристора естествено се подава обратно напрежение.D3 (u2a) и D2. u2a’’и u2b’. Управляеми токоизправители със степенно регулиране На фиг. а управляемият токоизправител е свързан към по-високото напрежение (u2a’’.27. тъй като винаги има интервал от време. u2b’’). Това води до влошаване на енергетичните показатели на токоизправителите. което води на намаляване на посочените недостатъци. Диодите в неуправляемия изправител ще са отпушени винаги. Пулсациите на изправеното напрежение. u2b’). Натоварването на тиристора по ток е два пъти по-голямо от това на диодите. Другата особеност е.S2). Както при RC товар ъгълът на управление a е по-малък от 180о и тиристорът може да се отпуши само. u2b’ и u2a’’.2.две по две напрежения с различни стойности (u2a’. 2. когато захранващото напрежение е по-голямо от напрежението на акумулаторната батерия. че с нарастването на ъгъла на регулиране a се увеличават следните важни показатели: 1.2. което трябва да се има в предвид при избора на вентилите. когато анода е положителен спрямо катода им. 2. че запушването на тиристора става по естествен път.а е реализирана схема на еднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка.6. За да се отпушат 116 . В такива случай се използват токоизправители със степенно регулиране или с напълно управляеми вентили. На фиг. D4 ( u2b).1. Неуправляемият токоизправител е свързан към намотките с по-ниско напрежение (u2a’. u2b’’). Токоизправители с подобрени енергетични показатели При анализа на управляемите токоизправители се констатира. Дефазирането между захранващото напрежение и консумирания от мрежата ток.6.Захранващите напрежения u2a и u2b показват каква е полярността на напрежението u2 по отношение на диодитеD1. Заради тези особености обикновено не се използва пълния диапазон на регулиране.

което се подава на неуправляем токоизправител. защото неговият катод става по-положителен по отношение на анода му. когато работят само тиристорите.cos a ) + U '2' m (1 + cos a )] p 117 .105) = p 1 1 U '2 m sin J dJ + ò U '2' m sin J dJ = ò p0 pa 2 ' [ U 2 m (1 . като напрежението и тока в товара са пропорционални на u2’.104) 1 2 = U 2'' m sin J dJ = U 2'' m p 0 p ò Принципът на действие на токоизправителите се вижда от временните диаграми на фиг.да се подаде управляващ импулс. защото на тиристора S1 не е подаден управляващ импулс. при отсъствие на управляващ импулс на тиристорите (тиристорите не се отпушват): p U d min = (2.27. а диодите не се отпушват и се определя от u2’’. В момента J=a се подава управляващ импулс на тиристора S1. изходното напрежение и ток със скок нарастват до нова стойност пропорционална на u2’’. Средната стойност на изправеното напрежение се получава като сума от две напрежения: a Ud = (2. Минималната стойност на изправеното напрежение се определя от стойността на напрежението u2’. а диодът D1 се запушва. Той се отпушва. В интервала от време J=0 до a работи само диодът.в при ъгъл на регулиране a ≠ 0.тиристорите в управляемия токоизправител освен цитираното условие за диодите трябва да е изпълнено още едно условие.103) 1 2 U 2' m sin J dJ = U 2' m p 0 p ò Максималното изправено товарно напрежение се получава при a=0. p U d max (2. Това условие прави възможно регулирането на изходното напрежение.2. При подаване на положително напрежение на вентилите D1 и S1 първоначално се отпушва само диода D1.

Фиг.27 Еднофазни токоизправители със степенно на регулиране 118 .2.

2.две напрежения на вторичната намотка на трансформатора по-ниско и по-високо.105). По принцип на действие и устройство. 119 . D4.2. Действието на мостовата схема със степеннo регулиране (фиг. На фиг.28.2. При диодите обратното напрежение е по-малко U Rm = U 2' m + U 2'' m .104).управляем и неуправляем токоизправител. като заместим последователно a=p и a=0 се получават зависимости (2. При по-големи мощности за намаляване на пулсациите на изправеното напрежение се използват трифазни токоизправители със степенно регулиране.а).а е дадена схема на трифазен еднополупериоден управляем токоизправител със степенно регулиране.В (2. . D3 или D2.107) U Rm = 2U 2'' m . При отпушване на тиристорите S1 и S2 се запушват съответните диоди D1 или D2.103) и (2. При a > 0 от начало работят диодите D1. Максималното право напрежение на тиристорите се получава при a≥p/2 и е: (2.106) '' U Fm = U 2m . Максималното обратно напрежение на тиристорите се получава при a<p/2 и е: (2. Тук също има: . тази схема много наподобява еднофазния двуполупериоден токоизправител със степенно регулиране (фиг. като изходното напрежение става пропорционално на u2’’.27.27б) е аналогично на разгледаната.

p 3 Максималната стойност на изходно напрежение се получава при работа на управляемия токоизправител (a=0) и е: (2.2. 120 . Минималната стойност на изходно напрежение се получава при работа на неуправляемия токоизправител и е: (2.109) U d max = 3 p p 3 òU - p 3 '' 2m 3 p cosJ dJ = U 2'' m sin .Фиг.108) U d min 3 = p p 3 òU - ' 2m p 3 3 p cosJ dJ = U 2' m sin . p 3 Диапазонът на регулиране се определя от разликата между пониското и по-високо напрежение на вторична намотка.28 Трифазни токоизправители със степенно на регулиране Регулирането на изходното напрежение се извършва между ниското и високото захранващо напрежение.

121 .34 U 2 m . При регулируемите токоизправители тази задача може да се реши по два начина: . при която няма по-ниско и по-високо вторично напрежение.2. p 3 Ако тиристорите са отпушени при a=0 (диодът D4 е запушен) схемата работи като трифазна мостова несиметрична схема. Допълнителен диод (D4) свързва анодите на тиристорите с общата точка на вторичните намотки. Диодът D4 пропуска целия ток през товара. Тогава на изхода се получава максимално напрежение и неговата стойност е: (2. 2. схемата работи като трифазен еднополупериоден токоизправител.110) U d min 3 = p p 3 òU - p 3 2m p 3 cosJ dJ = U 2 m sin = 1. недостатък на управляемите токоизправители е дефазирането на напрежението и тока в първичната намотка на трансформатора.6. няма и допълнителни изводи на вторичните намотки.2. но не може да го премахне.111) U d max = 6 p p 6 òp - 3 U 2 m cos J dJ = 6 p 3 U 2 m sin = 2.чрез използване на напълно управляеми вентили.28. 6 p 6 При работа на тиристорите диодът D4 е запушен. Използването на обратни диоди намалява това дефазиране. Изменението на ъгъл a е от 0 до p и осигурява регулиране на изходното напрежение от Udmax до Udmin. Това поставя условие към консуматорите на електрическа енергия да не внасят дефазиране на консумирания ток от захранващото напрежение. Изходното напрежение тогава е минимално и е: (2.17U 2 m .б. Токоизправители с напълно управляеми вентили Както беше казано. което влошава фактора на мощността на токоизправителя. Постоянно нарастват изискванията за консумация само на активна енергия от захранващата мрежа. Схемата се състои от три диода и три тиристора. защото анодът му е отрицателен спрямо катода.По голям интерес представлява схемата на фиг. Ако тиристорите са запушени (отсъстват управляващи импулси).

cos b ) pa p ò 122 . Различията в работата на токоизправител.чрез използване на допълнителни схеми за корекция на фактора на мощността (PFC). Това означава.2. Нулево дефазиране между консумирания ток и напрежението на първичната намотка на трансформатора се получава при спазване на съотношението: b=p-a (2. На фиг.. Тя работи като управляем несиметричен мостов изправител. Отпушени са едновременно транзистор Q1 с диод D2 и транзистор Q2 с диод D1.29. Принципът на действие на схемата се илюстрира с времедиаграмите от фиг. че транзисторът се отпушва при подаване на управляващ импулс на ъгъл a от началото на положителната полувълна и се запушва при снемане на управляващ импулс на ъгъл b. Средната стойност на изправеното напрежение се дава с израза: b U da = 1 1 U 2 m sin J dJ = U 2 m (cos a .2. реализиран с два диода и два транзистора. че транзисторът е напълно управляем вентил. в сравнение с тиристорния токоизправител произтичат от това.б. в който на мястото на тиристорите са поставени транзистори.29. реализиран с транзистори.а е показан вариант на еднофазен мостов токоизправител. а тиристорът е полууправляем.112) Изменяйки това съотношение може да се получи изоставане или изпреварване на първата хармонична на тока i1 от захранващото напрежение u1.

113) U da cos a .2.cos b = 2 Ud При изпълнение на условието от (2.114) = cos a Ud 123 .29 Еднофазен токоизправител с транзистори Регулировъчната характеристика на токоизправителя има вида: (2.114) добива вида: U da (2.112) за да има нулево дефазиране между u1 и i1 регулировъчната характеристика от (2.Фиг.

а формата и големината на изходното напрежение се определя от параметрите на инвертора. където големината.за бързо спиране въртенето на двигателя.намалява се диапазона на регулиране (a=0¸p/2). по-голям източник на електрическа енергия (електрическата мрежа. което се получава при комутация при ненулев ток. . 124 . могат да се реализират с транзистори по аналогия на разгледаната схема. Този проблем може да се реши. . Инвертирането е процес обратен на токоизправянето. Проблем при управляемите схеми реализирани с транзистори е високото пренапрежение.При сравнение на работата на токоизправител с управляеми вентили . когато двигателя е преминал от двигателен в генераторен режим .транзистори със същия вид схема. Зависимите инвертори отдават енергията си във верига за променлив ток. честотата и синусоидалната форма на изходното напрежение се определя от друг. Устройствата. Зависими инвертори Инвертирането е процес на преобразуване на постояннотоковата енергия в променливотокова. По основен класификационен признак инверторите са: зависими и независими (автономни). които извършват процеса инвертиране се наричат инвертори. Зависимите инвертори се използват най-вече в постоянни електрозадвижвания. 2. Всички схеми на управляеми токоизправители.връщане на енергия от двигателя в захранващата мрежа. Честотата на автономните инвертори се определя от управляващото устройства. При независимите инвертори в товара няма други източници на променливо напрежение. синхронен генератор). В този случай инвертора изпълнява ролята на електродинамична спирачка . разгледани погоре. но реализирана с тиристори се констатират следните различия: .може да се получи нулево дефазиране между консумирания ток i1 и захранващото напрежение u1. който представлява товара. в случаите: . ако последователно на транзисторите се включат в права посока бързи диоди.7.

Диодът е отпушен когато u2 > Eд . Когато нещо друго завърти двигателя и той стане генератор с изходно напрежение по-голямо от това на АБ.напреженията на u2 и на Eд да са с един и същи знак.2. а посоките на Eд и id да са противоположни.Наличието на дросел увеличава времето на проводимост на диода до J3.2.б това е интервала от J1 до J2 .б е показано напрежението върху диода. Основно постояннотоковите двигатели се захранват от токоизправители.2. Това усложнява процесите на обслужване на двигателния и генераторния режим на работа на двигателя.д. За ограничаване на тока и за изглаждане на неговата форма между токоизправителя и двигателя се включва дросел. На фиг. токът си сменя посоката и се зарежда АБ. Фазово условие.2.1 Еднофазни зависими инвертори При захранване на постояннотоков двигател от акумулаторна батерия процесите са много ясни. респективно на токоизправяне и инвертиране. 125 . а не от акумулаторни батерии.2.Амплитудно условие – напрежението на електрическата машина.5. е разгледан в т. превърнала се в генератор. 2.е. че посоките на u2 и iа да съвпаднат.30. да връща енергия в променливотоковата мрежа е необходимо да се изпълнят две условия: 1. Принципът на действие на токоизправител на противо е.2.30. което е положително само когато е отпушен диода и е отрицателно през по-голяма част от периода.30. За да може описания преобразувател да премине от режим на токоизправяне в режим на инвертиране т. защото енергийният баланс на последните не е достатъчен. Когато напрежението на акумулаторна батерия (АБ) е по-голямо от това на двигателя се черпи ток от АБ и се върти двигателя.7. На фиг.На фиг.н.Да се промени посоката на токовете и напреженията в схемата така.а е показана най-елементарната схема на задвижване на постояннотоков двигател с токоизправител. да бъде по-голямо от напрежението на мрежата – Eд > u2 .

2. От времедиаграмите на фиг. На фиг.Фиг. че вентилът ще пропуска. когато получава допълнителна енергия отвън.30 Еднофазен токоизправител и инвертор В генераторен режим двигателя преминава.в е показан случай с промяна полярността на двигателя.2.30. Изпълнението на условието за посоките може да се получи като се обърне полярността на Eд или се обърне свързването на вентила.30. примерно при движение на електровоз по наклон колелетата въртят двигателя.2.г се вижда. когато е отрицателната полувълна 126 .

След J3 напрежението върху вентила за кратко време е отрицателно (от J3 до J4) и след това става положително. когато ъгълът на управление е поголям от максималния ъгъл на регулиране за дадената схема.2.в. За целта е необходимо това време tсв≥ tв да е по-голямо от паспортното време за възстановяване на управляващите свойства на тиристора. Максималното право напрежение на тиристора е: (2. Стойността на обратното напрежение е по-малко от правото напрежение (UF). В случай. 127 .30. Максималният ъгъл на регулиране на трифазния еднополупериоден токоизправител при RL товар е 90о.а е показана схема на трифазен еднополупериоден зависим инвертор. затова избора на тиристора е по максималното право напрежение (URF). защото се сумират напреженията на двигателя и мрежата при много малко съпротивление във веригата. Това става. Много по-добри енергетични показатели имат еднофазния двуполупериоден зависим инвертор или трифазните едно и двуполупериодни инвертори. Еднофазният еднополупериоден зависим инвертор не се използва много. ако се изпълнява фазовото условие и токът тече от двигателя към мрежата. На фиг. Това условие е изпълнено в интервала от J1 до J2 на фиг.31.2.на мрежовото напрежение и когато напрежението на двигателя е по-голямо от мрежовото напрежение Eд>u2 . Поради наличие на индуктивност този интервал се удължава до J3 .Това е причината в инверторите да се използват тиристори. защото инверторният ток съдържа много хармонични. Като пример на фиг.115) U RF = U 2 m + Eд » 2U 2 m .б са показани времедиаграми в режим на инвертиране при ъгъл на регулиране a= 150о. което влошава фактора на мощност на схемата. 2. а времето от J3 до J4 е необходимо за възстановяване на управляващите свойства на тиристора.31. че това условие не е изпълнено се получава авариен режим.7.2.2 Трифазни зависими инвертори Всички трифазни управляеми токоизправители могат да работят като инвертори.

Това трябва да стане преди J=J6. Минималното време преди J=J6 е необходимото време за запушване на работещия тиристор и се бележи като bmin (bmin =tcb ). когато е равно на полусумата на напреженията на комутиращите се фази.31 Трифазен зависим инвертор Напрежението на двигателя се инвертира в отрицателните полувълни на захранващото напрежение (по фазовото условие). превърнал се в генератор. връща енергия в захранващата мрежа. Запушването на работещия тиристор се получава след като се отпуши следващия тиристор.Фиг.2. защото след този момент напрежението на тиристора става положително и ще се получи авариен режим. Показано е времето на взаимна комутация на вентилите (J1 до J2). за който са изпълнени условията за инвертиране. защото неговото напрежение е по-голямо от това на мрежата (Ед > е2). но тиристора продължава да е отпушен за сметка на запасената енергия в дросела Ld . След момента J=J4 напрежението на съответната фаза става по-положително от напрежението на двигателя. 128 . Двигателят.

· Промяна на посоката на тока на възбудителната намотка. Такива са случаите за задвижване в металорежещите машини. По-голяма надеждност и с по-големи възможности за управление има безконтактното управление. На фиг. · Комбинирано изменение на полярността на захранващото напрежение на котвата и промяна на посоката на тока на възбудителната намотка. Промяната на посоката на въртене на двигателя се реализира основно по три начина: · Промяна на полярността на захранващото напрежение на котвата.8. Всички разгледани схеми на токоизправители стават реверсивни ако паралелно на едната токоизправителна схема се свърже същата схема.2. При промяна на ъгълът на управление a се регулира стойността на изходното напрежение Ud.а е показана схема на реверсивен токоизправител с най-малко вентили – еднофазен еднополупериоден реверсивен токоизправител. б) безконтактно (електронни управляеми елементи). върху товара се получава положително напрежение. и промяна на посоката на въртене на ротора.32. В много случаи се налага освен промяна на оборотите. дървообработващите машини и др. медицинската техника. 129 . Реверсивни токоизправители Управляемите токоизправители намират широко приложение при захранване на постояннотокови двигатели при които се налага промяна на оборотите. се спира подаването на управляващи импулси на тиристора S1 и се подават управляващи импулси на тиристора S2 през другия полупериод на захранващото напрежение. При подаване на управляващи импулси през положителния полупериод за тиристора S1. което най-лесно се реализира с реверсивни токоизправители. В този интервал от време на тиристора S2 не се подават управляващи импулси и той не се отпушва. Превключването на захранващото напрежение или посоката на тока се осъществява : а) контактно (електромеханични контакти) . За да се смени полярността на изходното напрежение Ud (показаните знаци в скоби).2. но с обратно насочени вентили.

в-трифазен мостови. В този интервал от време тиристорите S5¸S8 не работят и двигателят Еd се върти в една посока.б). Еднофазният еднополупериоден реверсивен токоизправител има много големи пулсации на изходното напрежение и се използва при много малки товари.32 Реверсивни токоизправители: а-еднофазен еднополупериоден.2.Фиг. б-еднофазен мостови. При по-големи еднофазни товари най-често намира приложение еднофазната мостова схема (фиг. При подаване на управляващи импулси на тиристорите S1¸S4 се получава положително напрежение (показаният поляритет без скоби). За да се завърти двигателят в обратната посока се спират управляващите импулси на тиристорите S1¸S4 и се 130 .32.2.

За задвижвания с повишена точност се използва метод. 131 . След като спре да се върти двигателя се променя ъгъла на управляващи импулси на инвертора. Б. За подобряване на енергетичните показатели на реверсивните токоизправители все по-често се използват напълно управляеми вентили. При по-големи трифазни товари широко приложение намира трифазната мостова схема (фиг.в). мелници за трошене на камъни и др.в). а когато работят тиристорите S7¸S12 двигателят се върти в обратната посока.подават управляващи импулси на тиристорите S5¸S8. При съгласувано управление на двете групи вентили има опасност. Тиристорите S1¸S6 задвижват регулируемо постояннотоковия двигател в едната посока. При съгласувано изменение на ъглите на управление на двата токоизправителя се получава плавно и точно изменение на завъртването на двигателя.L21. Във всеки момент изходното напрежение е разликата от изходните напрежения на двата токоизправителя.32. така че той започва да работи като токоизправител и завърта двигателя в обратна посока. Примерно: А. При смяна на посоката на въртене на двигателя се снемат управляващите импулси от работещата група вентили и за да се спре бързо двигателя се подават управляващи импулси на втората група вентили. На изхода се получава отрицателно напрежение (показаният поляритет със скоби). Този метод се използва при задвижване на мощни бетонобъркачки. при който едновременно работят двете групи вентили. За тяхното ограничаване се поставят т. Освен разгледаният алгоритъм на работа реверсивните токоизправители могат да работят и по други начини.2.L22 на фиг. особено в преходни режими) от протичане на големи уравнителни токове. Този метод се използва при задвижване на механизмите на металорежещи машини. така че вторият токоизправител започва да работи като инвертор.32. уравнителни реактори (L11.2.н.L12. каквито са транзисторите.

4. Трансформаторите и автотрансформаторите са тежки и скъпи съоръжения. 3. Все по-често трансформаторите се заменят с електронни преобразуватели на променливо напрежение. Променливотоковите преобразуватели имат и определени недостатъци: 1.плавно регулиране на изходното напрежения. Нагревателни устройства с различни мощности и приложения. Освен като регулатори на променливо напрежение.ГЛАВА ТРЕТА ЕЛЕКТРОННИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ПРОМЕНЛИВО НАПРЕЖЕНИЕ Често се налага да се работи с променливо напрежение. Много често за целта се използват понижаващи трансформатори или автотрансформатори. 2..п. Големите скорости на изменение на тока в силовите вериги водят до появата на радиосмущения. затова се наричат още променливотокови прекъсвачи. малко тегло и габарити. тези преобразуватели се използват като комутатори на променливотокови товари. 132 . чиято стойност е различна от мрежовото напрежение. · трифазни. Несинусоидалната форма на тока изисква използването на мощни филтри. които намаляват динамиката на затворената система за регулиране. нулева консумация в режим на празен ход и следователно висок к. 2. Променливотоковите преобразуватели намират приложения в: 1. преобразувателите на променливо напрежение се делят на: · еднофазни. възможност за защита по ток и др. В зависимост от вида на захранващото напрежение. защото медта е дефицитен метал и изработката им е трудоемка.д. Осветителни уредби и др. Променливотокови електрически задвижвания. Електронните преобразуватели на променливо напрежение осигуряват допълнителни възможности . Заваръчната техника.

При подадено управляващо напрежение ключът S е включен и цялото захранващо напрежение u1 се прилага на товара (Rd). Фиг.3. цялото захранващо напрежение u1 се прилага върху ключа S (uS). 3. който се включва синхронизирано със захранващото напрежение на определен ъгъл a от началото на полупериода и се изключва при преминаването на захранващото напрежение през нулата (фиг.3.1).1. като заменим комутиращия елемент с идеален ключ.3.1 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при активен товар Идеализирана схема на еднофазен променливотоков преобразувател се получава. Схема на еднофазен променливотоков преобразувател 133 . Чрез промяна на ъгъл a се регулира стойността на изходното напрежение u2. Когато ключът S е изключен.1 Еднофазни променливотокови преобразуватели Характерни режими на работа на променливотоковите преобразуватели са работа при активен товар (нагревателни прибори) и работа при индуктивно-активен товар (електрически двигател).1.

Средната стойност на изходното напрежение за един полупериод е:
p
U
1
(3.1)
U 2d =
U1m sin J dJ = 1m (1 + cos a ) .
pa
p

ò

От (3.1) се вижда, че при a = p изходното напрежение е равно на
нула, а при a = 0 изходното напрежение повтаря захранващото
напрежение. Същите резултати се получават през следващия
полупериод, когато изходното напрежение има отрицателна стойност.
Ефективната стойност на напрежението върху товара се определя от
израза:
p

(3.2)

U
1
a sin 2a
U2 =
U 12m sin 2 J dJ = 1m 1 - +
.
p
2p
p
2

ò

a

Уравнението (3.2) представлява регулировъчна характеристика на
еднофазен променливотоков преобразувател.
Графическата зависимост на регулировъчна характеристика
(фиг.3.2) се дава в относителни единици спрямо ефективната стойност
U
на захранващото напрежение ( U1 = 1m ).
2

Фиг.3.2 Регулировъчна характеристика
134

От фиг.3.2 се вижда, че при изменението на ъгъла на регулиране a
от 0о до 180о се регулира изходното напрежение от номинална
стойност до нула.
В реалните схеми на променливотоковия преобразувател ключът S
е заменен с полупроводников елемент. Той може да бъде тиристор и
или транзистор .
На фиг.3.3 са показани най-често срещаните в практиката
тиристорни ключове, които се използват в променливотоковите
преобразуватели.
На фиг.3.3,а е показана схема с два насрещно-паралелно свързани
тиристора. При подаване на управляващи импулси се отпушва този
тиристор, чиито анодно напрежение е положително. Така се получава
управляемост на изходното напрежение през двата полупериода на
захранващото напрежение. Недостатък на схемата е, че двата канала
на управлението трябва да бъдат галванически разделени. Този
недостатък отсъства при следващите две схеми (фиг.3.3,б,в), за сметка
на използване на допълнителни диоди. Схемата на фиг.3.3,б е с един
тиристор, но има четири диода, тиристорът е натоварен два пъти
повече от другите схеми и товарният ток тече през три
последователно свързани вентила, което увеличава загубите в тях.
През единия полупериод токът тече през диодите D1, D3 и тиристора
S, а през другия полупериод токът тече през диодите D2, D4 и
тиристора S.
Недостатък на всички тиристорни ключове е, че те са не напълно
управляеми ключове и при отпушване на ъгъл a≠ 0 и запушване при
преминаване на захранващото напрежения през нулата (естествена
комутация) се получава дефазиране на консумирания ток от
захранващото напрежение т.е. консумира се реактивна енергия.

Фиг.3.3 Тиристорни ключове

135

Този недостатък може да се отстрани, като се използват ключове с
напълно управляеми вентили - транзистори. По аналогия на
разгледаните тиристорни ключове се реализират транзисторните
ключове (фиг.3.4)
Схемата на фиг.3.4,а е аналог на схемата с два насрещно-паралелно
свързани тиристора. За да не се допусне работа на транзисторите при
обратни напрежения, последователно са включени диодите Д1 и Д2 .
Управляващите импулси се подават едновременно на двата
транзистора. На фиг.3.4,в са показани времедиаграми, отразяващи
действието на транзисторния променливотоков регулатор. През
положителния полупериод се отпушва транзистора Т1 на ъгъл a от
началото на полусинусоидата и се запушва на ъгъл b от края на
полусинусоидата.При ъгъл a=b първата хармонична на консумирания
ток не е дефазирана от захранващото напрежение, което е голямото
преимущество на транзисторните променливотокови преобразуватели
пред тиристорните. На фиг.3.4,б е показана схема с един транзистор,
който е два пъти по-натоварен от транзисторите в разгледаната схема и
товарният ток тече през два диода и един транзистор.

Фиг.3.4 Транзисторни ключове

136

3.1.2 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при
активно-индуктивен товар
На фиг.3.5,а е дадена схема на еднофазен променливотоков преобразувател при активно-индуктивен товар, какъвто се среща често в практиката.

Фиг.3.5 Променливотоков преобразувател при RL товар

Наличието на индуктивност в товара забавя нарастването на тока и
удължава времето на пропускане на вентилите, както е при
токоизправителите с пауза между изправените напрежения. На фиг.3.5б
са дадени времедиаграмите на еднофазен променливотоков
преобразувател при активно-индуктивен
товар. Тиристорите се
отпушват на ъгъл a от началото на съответната полувълна, но под
действието на товарната индуктивност се запушват на ъгъл d от края на
полувълната. Напрежението върху тиристорите (uak) е частта от
синусоидата, когато и двата тиристора са запушени. Напрежението
върху товара е u2 = id Rd . Токът в товарната верига id се определя от
137

диференциалното уравнение, описващо процесите в еквивалентната
заместваща схема (фиг.3.5,в), когато е включен един от тиристорите
[19].
w Ld

(3.3)

di d
+ Rd i d = U 1m sin J .
dJ

Решението на диференциалното уравнение е сума от стационарната

(id ) и преходна (id’’) съставни.
Стационарният ток се получава под действието на синусоидалното
напрежение u1 и се определя от решението на частното уравнение:
i 'd = I dm .sin(J - j) ,

(3.4)
където:

I dm =

U 2m
R d + ( wL d ) 2

амплитудната

стационарната (id’) съставна; j = arctg
захранващото напрежение u1.
Преходната
съставна
се
хомогенизираното уравнение:
i 'd'

(3.5)

= Ae

на

wL d
- дефазирането между id’ и
Rd

определя
-

стойност

от

решението

на

Rd
J
wL d

За сумарния ток id се получава:
(3.6)

'

id = i d +

i 'd'

= I dm .sin(J - j) + A e

-

Rd
J
wL d

Константата А се определя от граничните условия (при J=a токът
id=0).
0= Idmsin(a-j)+А или А= Idmsin(a-j).
Замествайки константата А в (3.6) окончателно за тока id се получава
израз (3.7), който е сума от една синусоидална и една експоненциална
съставка, която в рамките на един полупериод води до удължаване да
138

времето на пропускане на тиристора, след като захранващото
напрежение премине през нулата [19].
(3.7)

R
é
- d ( J- a ) ù
w
ú
i d = I dm .êsin(J - j) - sin(a - j) e L d
ê
ú
ë
û

Времето на пропускане на тиристора (ъгъл d) след като
захранващото напрежение се нулира може да се определи като в (3.7) се
замести J=p+d. При ъгъл J=p+d токът се нулира. Уравнението добива
вида:
sin(d - j ) + sin(a - j ) e

(3.8)

-

Rd
(p +d -a )
wL d

Ъгълът d е малко по-голям от ъгъл j . За да може да се регулира
изходното напрежение е необходимо ъгъл a да бъде по-голям от ъгъл d
(a >d). В противен случай при изменение на ъгъл a от 0¸d изходното
напрежение е равно на входното т.е всеки тиристор е отпушен по 180о.
Много силно това се проявява при малки стойности на cosj
(индуктивността е голяма).
Зависимостта на ефективната стойност на изходното напрежение от
дефазирането j и ъгълът на регулиране a е изходната характеристика
на регулатора и се определя от израза:
(3.9)

1
U2 =
p

p+ d

ò u1

a

2

dJ =

U1
p

p - (a - d) +

sin 2a sin 2d
.
2
2

От (3.9) се вижда, че при a=d изходното напрежение е равно на
входното. На фиг.3.6 е показана регулировъчната характеристика при
активно-индуктивен товар за две стойности на ъгъла на дефазиране.

139

Нулево дефазиране на консумирания от мрежата ток и захранващото напрежение се получава при използване на принудителна комутация на тиристорите. В много случаи тиристорният променливотоков преобразувател може да се реализира със симистор. което при съвременното развитие на силовите транзистори не е проблем и съществено опростява силовия блок.6 Регулировъчна характеристика при RL товар От характеристиката се вижда.3. 140 . което сериозно усложнява силовата схема. че няма регулиране при a£d и изходното напрежение е равно на входното напрежение.Фиг. Както при управляемите токоизправители той е при a= 0о. Изборът на тиристорите се извършва за най-тежкия режим на работа. При a³d се получава U2< U1 и при a= 180о се получава U2=0. Нулево дефазиране може да се получи при замяна на тиристорите с транзистори. Сериозен недостатък на еднофазните променливотокови преобразуватели при активен и активно-индуктивен товар е влошаването на cosj и то право пропорционално с нарастването на ъгъл a.

3.7.2 Трифазни променливотокови преобразуватели Трифазни променливотокови преобразуватели се използват за комутация и регулиране на напрежението и тока на трифазни товари.3.а е показана схема на трифазен тиристорен преобразувател. Фиг.3.7 Трифазни променливотокови преобразуватели На фиг. при който във всяка фаза е включена група от два насрещно-паралелно свързани тиристора. Товарът е свързан в звезда . 141 . като е възможно звездният център да бъде с изведен нулев проводник или с изолиран звезден център.

3. Товарът е свързан в звезда . когато симетричността на тока и напрежението през двата полупериода не е задължителна (захранване на пещи).8 142 . На фиг. за да тече ток в товара в даден момент са отпушени вентили от две фази. Включването на насрещно-паралелни тиристори прави схемата регулируема и работеща на линейно напрежение.б е показана схема на трифазен тиристорен преобразувател. На фиг. Върху товара се прилага линейно напрежение и управляващият блок се синхронизира с линейното напрежение. Разбира се при трифазните преобразуватели е необходима симетрична работа на трите фази. всяка фаза работи независимо от другите две и работата е както при еднофазните преобразуватели. като е възможно звездният център да бъде с изведен нулев проводник или с изолиран звезден център. когато има изведен звезден център. На фиг.3. при който във всяка фаза е включена група от един тиристор и един диод насрещно-паралелно свързани.г е показана схема на трифазен симисторен преобразувател. Като управляем вентил през двата полупериода симистора може да замени тиристорите в много схеми на променливотокови преобразуватели. при който във всяка фаза е включен симистор. при който товарът във всяка фаза е независим от другите фази.в е показана схема на трифазен тиристорен преобразувател.7. Симисторната схема е по-компактна и с по-просто управление. когато няма изведен звезден център. В случая.7.В случая.7. Управлението се осъществява с независимо управление на тиристорите в отделните фази.3. Фиг. Тази схема се използва в случаите.3.

Симисторите са с по-ниски динамически показатели и по-високи
комутационни загуби от тиристорите. За това е необходимо при
комутация на големи токове да се използват вериги за намаляване на
du
скоростта на нарастване на напрежението (
) върху тях (R,C верига)
dt
di
и тока ( ) през тях (Ldr). В повечето случаи товарът е активноdt
индуктивен и необходимостта от използването на допълнителен
дросел (Ldr) отпада (фиг.3.8,а). Паралелно свързаните на симисторите
RC вериги се избират в зависимост от параметрите на силовата верига,
която определя времетраенето на импулса, претоварващ тиристорите
по напрежение. Обикновено се избира t = RC ³ 4tи .
На фиг.3.8,б е показана схема на трифазен тиристорен
преобразувател, при който товарът е включен в звезда с открит звезден
център. Регулирането е по линейно напрежение и е зависимо в трите
фази. Характерна особеност на схемата е минималния брой тиристори.
Трифазните променливотокови преобразуватели се използват
основно за комутация и регулиране на мощността на нагревателни
устройства и променливотокови двигатели.

143

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ИМПУЛСНИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ПОСТОЯННО
НАПРЕЖЕНИЕ
4.1 Общи сведения
4.1.1 Принцип на работа и регулиране на ИППН
Импулсните преобразуватели на постоянно напрежение (ИППН) са
електронни преобразувателни устройства, които преобразуват
(регулират) постоянно входно напрежение в постоянно напрежение на
изхода с друга стойност. Известно е, че стабилизаторите с непрекъснато действие, особено при по-големи мощности, имат нисък к.п.д.
(по-малък от 50%). С импулсните преобразуватели на постоянно
напрежение се избягва този сериозен недостатък.
На фиг.4.1 е показана обобщената блокова структура на ИППН и
изходното напрежение на преобразувателя. С Uout е означена средната
стойност на изходното напрежение.

Фиг.4.1 Обобщена структура и изходно напрежение на ИППН

Електронният ключ S, показан на фиг.4.1, може да бъде изпълнен
със всеки от представените в Първа Глава полупроводникови
ключове. Входното напрежение се подава към изхода на порции (на
импулси). Регулиращият електронен елемент работи в ключов
(импулсен) режим, т.е има две устойчиви състояния – отпушено
състояние, при което съпротивлението му в права посока е RF @ 0, и
запушено състояние, при което съпротивлението му клони към
безкрайност RR ®¥ . При този режим на работа к.п.д. на ИППН е голям и
практически на зависи от разликата между входното и изходното
напрежение.
144

Времето, през което ключът S е отпушен (времето на импулса) се
отбелязва като tON, а времето, през което ключът е запушен (времето
на паузата) се отбеляза като tOFF. Отношението между времето на
импулса tON и периода T на управляващите импулси, се означава като
коефициент на запълване и се отбелязва с δ:
(4.1)

t ON +t OFF = T ,

t ON
t
= ON = d
t ON +t OFF
T

От допускане, че ключът S от фиг.4.1 е идеален, следва че при
затворен ключ напрежението върху товара е равно на входното, а при
отворен ключ напрежението върху товара е нула. Тогава средната
стойност на напрежението върху товара (изходното напрежение) ще
зависи от продължителността на двете състояния на ключа и може да
се регулира чрез тяхната промяна.
В практиката са разпространени два основни начина на регулиране
на ИППН,:
А. Широко-Импулсна Модулация (ШИМ)
При този начин на регулиране работната честота на комутация на
електронния ключ f е постоянна (постоянен е и работният период Т), а
се променя продължителността на времето tON, фиг.4.1, през което
ключът е отпушен (времето на импулса): f = const, t ON = var .
Регулирането се извършва чрез промяна на ширината на импулса tON,
тоест променя се дефинираният по-горе коефициент на запълване δ.
Б. Време-Импулсна Модулация (ВИМ)
При този начин на регулиране работната честота f е променлива
(променлив е и работният период), а се поддържа постоянна
продължителността на времето tON, през което ключът е отпушен:
f = var, t ON = const . Регулирането се извършва чрез промяна на
работната честота f.
4.1.2 Класификация на ИППН
Съществуват няколко признака, според които може да се направи
класификация на ИППН.
А. Според начина на натрупване на енергия и предаването й към
изхода:
- прави преобразуватели – енергията се предава от захранващия
източник към товара при включен ключов елемент;
145

- обратни преобразуватели – при включен ключов елемент
енергията от захранващият източник се натрупва в бобина и след това,
при изключен ключ, енергията на бобината се прехвърля към товара.
- комбинирани преобразуватели – състоят се от два
преобразувателя (прав и обратен), работещи под общ товар.
Б. Според регулировъчната характеристика:
- понижаващи преобразуватели – при тях изходното напрежение е
по-малко от входното;
- повишаващи преобразуватели – при тях изходното напрежение е
по-голямо от входното.
В. Според диапазона на регулиране на изходното напрежение:
- ИППН с пълно регулиране;
- ИППН с непълно регулиране.
Г. Според наличието на електрическа връзка между входната и
изходната верига:
- безтрансформаторни ИППН;
- трансформаторни ИППН.
4.1.3 Основни принципи при анализа
С цел опростяване на анализа в тази глава се използуват някои принципи и допускания [22], приложими за всеки импулсен преобразувател:
1) Идеално постоянно изходно напрежение на преобразувателя:
допуска се, че изходното напрежение на преобразувателя uout (t )
съдържа само постоянна съставна. Амплитудата на променливата
съставна: Δ u out (t ) е много по-малка от тази на постоянната: U out , DC и
може да се пренебрегне:
(4.2) uout (t ) = U out, DC + Δ uout (t ) , Δ uout <<U out,DC Þ uout (t ) » U out,DC
2) В установен режим средната стойност на напрежението върху бобината за един период трябва да е равна на нула (волт-секунден баланс):
(4.3)

t
tOFF
T
ö
1
1 æç ON
÷=0
U L = ò u L (t ) dt =
u
(
t
)
dt
+
u
(
t
)
dt
L
L
ò
÷
T0
T çè ò0
0
ø

3) В установен режим, средната стойност на тока през кондензатора за
един период трябва да е равна на нула (ампер-секунден баланс):
146

(4.4)

t
tOFF
T
ö
1
1 æç ON
÷=0
I C = ò iC (t ) dt =
i
(
t
)
dt
+
i
(
t
)
dt
C
C
ò
÷
T0
T çè ò0
0
ø

4) Всички уравнения са изведени за непрекъснат режим на работа на
преобразувателите (фиг.4.5,а).
5) Допуска се, че полупроводниковите прибори са идеални.
6) Не се отчитат загубите в реактивните елементи.

4.2 Безтрансформаторни транзисторни импулсни
преобразуватели на постоянно напрежение
4.2.1 Прав понижаващ преобразувател (Buck DC-DC converter)
Правият понижаващ преобразувател се използува широко в
електрониката. Характерно за преобразувателя е, че енергията се
подава от захранващият източник към товара при затворен ключ
(отпушен транзистор). Това е особеност на всички прави преобразуватели.
4.2.1.1 Принцип на работа
На фиг.4.2 е показана схемата на преобразувателя при използуване
на MOS транзистор като управляем ключ. Преобразувателят включва
управляем ключ (транзистор Т на фиг.4.2), неуправляем вентил – диод
D, бобина L и филтров кондензатор C.

Фиг.4.2 Прав понижаващ преобразувател (Buck DC-DC converter)

На фиг.4.3,а и фиг.4.3,б са показани еквивалентните електрически
схеми на правия понижаващ ИППН при съответно отпушен и запушен
транзистор. На фиг.4.4 са представени идеализираните времедиаграми, илюстриращи работата на правия понижаващ преобразувател.
Допуска се, че изходното напрежение няма променлива съставка,
ключовете са идеални и загубите в реактивните елементи са нулеви.

147

Фиг. 4.3 Еквивалентни схеми на прав понижаващ преобразувател,
а) при отпушен транзистор; б) при запушен транзистор.

Фиг. 4.4 Времедиаграми на правия понижаващ преобразувател

Транзисторът Т (фиг.4.2) се управлява с правоъгълни импулси с
честота f и коефициент на запълване δ. При отпушен транзистор тече
148

в зависимост от формата на тока през бобината: 1. В зависимост от момента на отпушване на транзистора. В момента на отпушване на транзистора.4.5. След определено време транзисторът се отпушва отново. запасената в бобината L енергия се насочва към товара и води до отпушване на диода D. при който пулсациите на тока на бобината ΔiL са по-големи от средната му стойност IL : ΔiL > IL.4. което е приложено върху бобината. 3. фиг. при който пулсациите на тока на бобината ΔiL са равни на средната му стойност IL : ΔiL = IL.min . тъй като върху бобината е приложено постоянно напрежение.5.в. равно на изходното напрежение. Правият понижаващ ИППН може да работи в три режима. стойността на индуктивността й L и времето през което транзисторът е отпушен.max и минималната стойност I L. диодът D се запушва. при който пулсациите на тока на бобината ΔiL са по-малки от средната му стойност IL: ΔiL < IL. 2. Нарастването на тока на бобината (наклона на правата.4. Режим на прекъснат ток. След изключване на транзистора.4. В същото време се натрупва енергия в бобината.б. Изброените режими са характерни и за другите ИППН.4) се определя от напрежението Uin-Uout. фиг. формата на тока през бобината е непрекъсната или прекъсната.4. фиг.5.5. Режим на непрекъснат ток.а. Граничен режим.4. който ще бъдат разгледани в тази глава. Следва времеинтервала. фиг. Забележка: Описаният режим на работа се нарича режим на непрекъснат ток на преобразувателя (фиг.работен ток през бобината L към товара. Бобината се оказва свързана към входното напрежение и токът и започва отново да нараства линейно.а).4. фиг. през който протича ток към изхода на преобразувателя (товара и филтриращия кондензатор С). 149 . При така описания принцип на работа. токът през бобината се променя между максималната I L. През този времеинтервал токът през бобината намалява линейно.

може да се запише: (4.6) u L = U in . че изходното напрежение е идеално изгладено (няма пулсации).2. L където I L.U out t ON .U out U iC = i L .1. За горните изрази се използва допускането.out R Със U in и U out са означени средните стойности на входното и изходно напрежения. Основни времеинтервали Основните времеинтервали в работата на правия понижаващ преобразувател са два: 1. през който е запушен транзисторът.4. през който е отпушен транзисторът. Интервал.2 Анализ и регулировъчна характеристика А. Интервал.min + U in .Фиг. В края на този интервал токът на бобината може да се представи като: (4. за t= tOFF. ΔiL > IL.7) i L = I L. в) Граничен режим. 150 .min е минималната стойност на тока на бобината. за t=tON.5 Режими на работа на ИППН а) Режим на непрекъснат ток. ΔiL < IL. б) Режим на прекъснат ток.5) (4. ΔiL = IL 4. За напрежението върху бобината u L и тока през кондензатора iC при отпушен транзистор (t=tON). 2.

че средната стойност на напрежението върху бобината за един период е нула: (4.max + I L.12) t tOFF T ö 1 1 æç ON ÷=0 U L = ò u L (t ) dt = u t dt + u t dt ( ) ( ) L L ò ÷ T0 T çè ò0 0 ø Развивайки интеграла и замествайки съответните стойности на напреженията за двата времеинтервала tON и tOFF се получава: (4. За извеждането на регулировъчната характеристика се използува.δ) в (4. Регулировъчна характеристика Регулировъчната характеристика представя зависимостта на средната стойност на изходното напрежение U out на преобразувателя от средната стойност на входното му напрежение U in и коефициента на запълване δ (δ=ton/T).14).U out ) t on + (-U out ) t off = 0 Т (U in .13) (4.max - (4. може да се запише: (4.15) U out = d U in 151 . за регулировъчната характеристика се извежда израза: (4.За напрежението върху бобината и тока през кондензатора при запушен транзистор (t=tOFF).max е минималната стойност на тока на бобината.U out ) t on + ( -U out ) t off = 0 UL = Като се заместят изразите за t ON = dT и t OFF = T (1 . L където I L.11) Б.min )/ 2 (4.9) iC = i L - U out R В края на този интервал токът на бобината е: i L = I L.14) [ ] 1 (U in .8) u L = U out (4.10) U out tOFF . Средната стойност на тока през бобината I L е: I L = (I L.

От тук R за постоянната съставяща на тока през бобината IL се получава: За да е изпълнено горното уравнение трябва I L - 152 . се получава израза: (4. че с намаляването на δ средната стойност на изходното напрежение Uout намалява линейно. Вижда се.6) и (4.2. че средната стойност на тока през кондензатора за един период е нула: t tOFF T ö 1 1 æç ON i t dt = i t dt + iC (t ) dt ÷ = 0 ( ) ( ) C C ò ò ò ÷ T0 T çè 0 0 ø Развивайки интеграла и замествайки равенствата (4. Постоянна компонента на тока през бобината IL Както се вижда от времедиаграмите на фиг.4.Фиг.16) IC = (4. 4.out ÷ t OFF ú = 0 êç I L R ø R ø è ëè û U out = 0 .1.6 Регулировъчна характеристика на прав понижаващ преобразувател Регулировъчната характеристика на правия понижаващ преобразувател е представена графично на фиг. откъдето и този преобразувател е известен като понижаващ. Изходното напрежение е винаги по-малко от входното. токът през бобината се състои от постоянна съставяща IL и от променлива съставяща с амплитуда ΔiL.9) и използувайки апроксимацията i L = I L .4.4.3 Ток и напрежение на реактивните елементи А.17) IC = 1 T éæ ù U out ö U ö æ ÷ t ON + ç I L . За да изведем стойността на IL.4. като при δ=0 става равно на нула.6. използуваме условието.

20) се използува за оразмеряване стойността на индуктивността на бобината L след като е зададена DiL и е известен работния период и очакваните граници на изменение на коефициента на запълване δ. че за дадена честота на управление неговият импеданс да е много по-малък от товарния импеданс R. Б.7. В. R където Uout е средната стойност на изходния ток на преобразувателя.18) U out . замествайки в горния израз.IL = (4.4. Нека приемем. че токът на кондензатора iC е равен на променливата съставка на тока през бобината. Следователно. ако преобразувателят е добре оразмерен. почти цялата променлива съставка на тока на бобината ще протича през кондензатора и много малка част през товара. че изходното напрежение е идеално изгладено! На фиг.а с Q е означен зарядът на кондензатора С. Забележка: Тук не се използва допускането. 153 .U out . На практика. Променлива компонента на напрежението върху кондензатора DuC Постоянната съставка (компонента) на тока през бобината протича изцяло през товара R. който се натрупва в кондензатора за един полупериод Т при използуване на тока на кондензатора ΔiC. През този времеинтервал промяната на тока на бобината е равна на два пъти променливата й съставка ( di L = 2 Di L ).U out ) d T U . Тогава.19) (4. докато променливата съставка се разделя между товара и филтриращия кондензатор C. стойността на кондензатора C трябва да е избрана така. за амплитудата на променливата съставка на тока през бобината DiL се получава израза: uL = L (4. Променлива компонента на тока през бобината ΔiL Напрежението върху бобината u L може да се представи като: di L dt За времеинтервала dt=tON= d T върху бобината е приложено напрежението u L = U in .20) diL = (U .U out u L dt Þ 2 Di L = in Þ Di L = in dT L L 2L Израз (4.

7. U C = 2 DuC Þ Q = C (2DuC ) При приравняване десните страни на горните уравнения (4. натрупаният заряд в кондензатора се изразява като: (4.4 Оразмеряване на транзистора и диода Транзисторът и диодът на преобразувателя се избират в зависимост от средния и максималния ток през тях и максималното приложено обратно напрежение. За практически цели трябва да се отчетат и допълнителните пулсации.4.4.23) Du C = 4.1.7 Ток и напрежение на филтровия кондензатор на прав понижаващ преобразувател Тъй като амплитудата на iC е равна на DiL . А. Избор на транзистор Максималното напрежение върху транзистора е: 154 . то за заряда.23) е валидна и за други ИППН. Зависимост (4.22) Q = C U C .22) и изразяване на ΔuC се получава: Di L T 8C Това уравнение може да бъде използвано за избор на стойност за кондензатора C.б за същия полупериод Т/2.21) Q = Di L 2 2 От фиг.2. при зададени допустими пулсации на изходното напрежение ΔuC.Фиг.21) и (4. причинени от товара. при който изходният филтър е от същия вид (L-C). (4. натрупан в кондензатора за един полуперид Т/2. се получава: 1 T (4.

U T .29) i D .2 Обратен повишаващ преобразувател (Boost DC-DC converter) Друг често използван в практиката импулсен преобразувател е обратния повишаващ преобразувател.min + i D .26) I T .max ç 2 T çè ö ÷ t ON = I L d = I out d ÷ ø Б.max = I L .max = U in (4.25) iT .2.max = U in (4.max ç T çè 2 ö ÷ t OFF = I out (1 .Di L Средният ток през транзистора I T .Di L = I out .max = I L + Di L = I out + Di L .8 е показана практическа схема на обратния повишаващ ИППН с използуване на MOS транзистор като управляем ключ.d ) ÷ ø Максималната стойност на тока през диода е: (4.28) I D. iT .avr 1 = T tOFF ò 0 i D (t ) dt = 1 æ i D. Основните му приложения са в токозахранващи схеми и в електрозадвижването (например регенеративно спиране на постояннотокови двигатели).avr е: (4.min + iT .2.24) Максималната и минималната стойности на тока през транзистора са: (4.avr е: (4.max = I out + Di L 4. 4.27) Средният ток през диода I D . Избор на диод Максималното обратно напрежение върху диода е: U ak .2. 155 .avr = 1 T tON ò iT (t ) dt = 0 1 æ iT .4.1 Принцип на работа На фиг.

равно на разликата между изходното и входното напрежения на преобразувателя U L = U out . 4. ключовете са идеални и загубите в реактивните елементи са нулеви. натрупаната в бобината енергия се предава към товара през диода D.а е дадена еквивалентната електрическа схема при отпушен транзистор.U in . режим на прекъснат ток и граничен режим. стойността на индуктивността й L и времето през което транзисторът е отпушен. 156 . тъй като върху бобината е приложено постоянно напрежение.б – при запушен транзистор. Нарастването на този ток (наклона на правата) се определя от захранващото напрежение Uin. В зависимост от тока на бобината. На фиг.8 Обратен повишаващ ИППН Принципът на действие на преобразувателя в установен режим включва две основни състояния на схемата: при отпушен транзистор и при запушен транзистор.9.9. Токът през бобината намалява линейно. oбратният повишаващ преобразувател може да работи в трите режима: режим на непрекъснат ток.2 Анализ и регулировъчна характеристика Анализът на схемата се извършва в установен режим по аналогия с анализа на правия понижаващ преобразувател.4. а на 4. което е приложено върху бобината. че изходното напрежение няма променлива съставка.Фиг.10. Когато транзисторът е отпушен през бобината протича линейно нарастващ ток. че полупроводниковите прибори са идеални и без отчитане на загубите в реактивните елементи.2.4. 4. поясняващи принципа на действие на обратния повишаващ преобразувател са показани на фиг. Идеализираните времедиаграми. Всички уравнения са изведени за непрекъснат режим на работа при допускане. Протичащият през бобината ток определя натрупаната в нея енергия. Допуска се.2. При отваряне на ключа Т (запушване на транзистора).

Фиг. б) при запушен транзистор Фиг.10 Времедиаграми на обратния повишаващ преобразувател 157 .9 Еквивалентни схеми на обратен повишаващ ИППН. а) при отпушен транзистор.4. 4.

За напрежението върху бобината и тока през кондензатора при отпушен транзистор (t=tON) може да се запише: (4.31) iC = .U out ) toff = 0 Като се използуват изразите за ton=δT и t off = T (1 . Основни времеинтервали Основните времеинтервали в работата на oбратния повишаващ преобразувател са два: 1) Интервал.36). за регулировъчната характеристика на oбратния повишаващ преобразувател се получава израза: U out 1 (4. че средната стойност на напрежението върху бобината за един период е нула се записва: (4.out R 2) Интервал.36) U in ton + (U in .34) t tOFF T ö 1 1 æç ON U L = ò u L (t ) dt = u L (t ) dt + ò u L (t ) dt ÷ = 0 ò ÷ T0 T çè 0 0 ø Развивайки интеграла се получава: [ ] 1 U in t on + (U in .35) UL = (4. Регулировъчната характеристика Използвайки. през който е отпушен транзисторът.out R (4.А.11.d Графичното представяне на регулировъчната характеристика на обратния повишаващ преобразувател е показана на фиг. за t=tON.37) = U in 1 .U out ) t off = 0 Т (4. през който е запушен транзисторът.33) Б. За напрежението върху бобината и тока през кондензатора за този времеинтервал (t= tOFF) може да се запише: u L = U in .U out U iC = i L .32) (4. 158 .30) u L = U in U (4.δ ) и се заместят в (4. за t=tOFF.4.

Фиг. Замествайки tON=δT и tOFF = T (1 .3 Ток и напрежение на реактивните елементи А.out ÷ d + ç I L .40) IL = U out R (1 .4.out ÷ (1 .δ ) се получава израза: (4.38) IC = ù U ö 1 éæ U ö 1 æ iC (t ) dt = 0 Þ I C = êç .11 Регулировъчна характеристика на обратния повишаващ преобразувател От графиката се вижда.2. се използува условието.out ÷ tON + ç I L .41) uL = L di L dt 159 . Постоянна компонента на тока през бобината IL За да изведем стойността на IL.out ÷ tOFF ú = 0 T ëè R ø R ø T è û 0 ò Забележка: В горния израз се използуват апроксимациите: i L = I L . Променлива компонента на тока през бобината ΔiL Напрежението върху бобината u L може да се представи като: (4. че изходното напрежение нараства нелинейно с увеличаването на δ и е винаги по-голямо от входното.2. че средната стойност на тока през кондензатора за един период е нула: T (4.d ) = 0 R ø R ø è è От горното уравнение за средния ток през бобината I L се получава: (4.39) U ö æ U ö æ I C = ç . 4.d ) Б.

работен период T и очакваните граници на изменение на коефициента на запълване δ. C 2 Δ uC = U out dT RC Þ Δ uC = U out dT 2 RC Израз (4.4.1 Принцип на работа На фиг.2. Замествайки в горния израз. за амплитудата на променливата съставка на тока през бобината DiL се получава израза: (4.12 е показана практическа схема на обратния понижаващ повишаващ преобразувател.е да има полярност обратна на входното напрежение спрямо общ потенциал. 160 . 4. 4. Това може да се постигне като се използва обратния понижаващ-повишаващ преобразувател. През този времеинтервал промяната на тока на бобината е равна на два пъти променливата й съставка ( di L = 2 Di L ).3 Обратен понижаващ-повишаващ преобразувател (Buck-Boost DC-DC converter) В някои приложения се налага изходното напрежение да се инвертира.2.44) duC = iC dt . за амплитудата на променливата съставяща на напрежението върху кондензатора Δ uC се получава: (4.43) duC dt Преминавайки към крайна стойност за интервала dt=tON= d T . Променлива съставяща на напрежението върху кондензатора Tокът през кондензатора може да се представи като: iC = C (4. т.42) di L = u L dt L ® 2 Di L = U in dT L ® Di L = U in dT 2L В.За времеинтервала dt=tON= d T върху бобината е приложено напрежението u L = U in .44) се използува за оразмеряване стойността на филтровия кондензатор С при зададена стойност на променливата съставяща на напрежението върху него Δ uC и известни товар R. за който duC = 2 DuC .3.

който е отпушен за интервала.повишаващ преобразувател Принципът на действие на преобразувателя е подобен на обратния повишаващ преобразувател – когато транзисторът е отпушен се натрупва енергия в бобината. натрупаната в бобината енергия се предава към изхода на преобразувателя.13.а е дадена еквивалентната електрическа схема при отпушен транзистор.3. 4.Фиг. през който е отпушен транзисторът.13. 4. Токът на бобината се затваря през диода D.б – при запушен транзистор.46) u L = U in U iC = .4.2 Анализ и регулировъчна характеристика При анализът на схемата всички уравнения са изведени за непрекъснат режим на работа при допускане. Основни времеинтервали Основните времеинтервали в работата на oбратния понижаващ повишаващ преобразувател са два: 1) Интервал. t=tON.2.12 Обратен понижаващ .14. А.4.45) (4.повишаващ преобразувател са показани на фиг. Времедиаграмите. На фиг. За напрежението върху бобината и тока през кондензатора при отпушен транзистор (t=tON) може да се запише: (4. Когато транзисторът се запуши. че изходното напрежение няма променлива съставка. без да са отчетени загубите в реактивните елементи и при допускане че изходното напрежение няма променлива съставка. 161 .out R при допускането. поясняващи принципа на действие на обратния понижаващ . Изходното напрежение се получава с обратна полярност. когато транзистора е запушен. а на 4. че полупроводниковите прибори са идеални.

14 Времедиаграми на работа на обратния понижаващ .повишаващ ИППН 162 .4. а) при отпушен транзистор. б) при запушен транзистор Фиг.Фиг.13 Еквивалентни схеми на обратен понижаващ-повишаващ ИППН. 4.

4.2) Интервал.d Графичното представяне на регулировъчната характеристика на обратния понижаващ .51) U out d =U in 1. Фиг.49) UL = t tOFF T ö 1 1 æç ON ( ) ( ) u t dt = u t dt + u L (t ) dt ÷ = 0 L L ò ò ò ÷ T0 T çè 0 0 ø Развивайки интеграла за двата времеинтервала tOFF= (1 .4.15 Регулировъчна характеристика на обратния понижаващ . за t=tOFF.48) Б. че средната стойност на напрежението върху бобината за един период е нула: (4. За напрежението върху бобината и тока през кондензатора за този времеинтервал (t= tOFF) може да се запише: u L = U out U iC = i L .47) (4.50) tON= d Т и U L = U in d + U out (1 .out R (4.повишаващ преобразувател е показано на фиг.d ) Т .d ) = 0 От горното уравнение се извежда регулировъчната характеристика: (4.повишаващ преобразувател 163 .15. през който е запушен транзисторът. се получава: (4. Регулировъчна характеристика Известно е.

входният ток води да запасяване на енергия в бобината L1. а на 4.2. кондензаторът C1 се зарежда.16 е показана схемата на преобразувателя. че изходното напрежение е отрицателно спрямо захранващото напрежение и намалява нелинейно с намаляването на δ.17.повишаващ преобразувател е U out + U in . Принципът на действие на този преобразувател се основава на капацитивен пренос на енергия.От графиката се вижда.повишаващ преобразувател. 164 .1 Принцип на работа На фиг. 4.4.5 преобразувателят е понижаващ.б). а при обратния понижаващ .18. енергията на кондензатора C1 се предава към изхода през индуктивността L2. Изходното му напрежение е инвертирано и преобразувателя може да е повишаващ или понижаващ.18.4. Когато транзисторът T е отпушен. 4. тъй като е свързан към захранващото напрежение през L1.18.4. подобно на обратния понижаващ .а е показана еквивалентната електрическа схема на преобразувателя при отпушен транзистор.4. Когато транзисторът T е отпушен (фиг.2.4.5<δ<1 преобразувателят е повишаващ. Една от разликите между двата преобразувателя е напрежението върху запушения транзистор: при обратния повишаващ преобразувател то е U out . като при δ=0 става равно на нула.б – при запушен транзистор. Последното напрежение е показано на времедиаграмите от фиг. През времеинтервала на запушен транзистор T и отпушен диод D (фиг. Този пренос се осъществява от кондензатора C1. Резултатите за тока и напрежението на реактивните елементи са подобни като при обратния повишаващ преобразувател.4. През този времеинтервал товарният ток се поддържа от кондензатора C2. На фиг. според стойността на коефициента на δ. Характерни токове и напрежения поясняващи принципа на действие на обратния Чук преобразувателя са показани на фиг.14.4 Чук преобразувател (Cuk DC-DC converter) Чук преобразувателя има предназначение. При стойности на коефициента на запълване 0<δ<0.18. който се разрежда през товара.4.а). При стойности 0.

Фиг.4.4.17 Времедиаграми на работа Чук на преобразувателя 165 .16 Чук преобразувател Фиг.

кондензаторът C1 се разрежда и неговата енергия се прехвърля към изхода и към бобината L2. Следователно. 1) Интервал. а) при отпушен транзистор. През този времеинтервал токовете на двете бобини текат през отпушения транзистор T. през който е отпушен транзисторът.2. б) при запушен транзистор В установено състояние средната стойност на напрежението на бобините L1 и L2 е нула. за да се осигури малка променлива компонента на неговото напрежение u C1 спрямо постоянната му компонента U C1 .Фиг. Диодът D е запушен за този времеинтервал.4. Поради това токът на бобината i L 2 нараства. Тъй като U C1 > U out .18 Еквивалентни схеми на Чук преобразувател. Кондензаторът C1 е включен последователно на товара и изходния кондензатор C2. 4.2 Анализ и основни времеинтервали Направеният анализ и изведените съотношения са валидни при непрекъснат ток през двете бобини. за t=tON.52) U C1 = U in + U out Кондензаторът C1 трябва да се избере достатъчно голям. За този времеинтервал напрежението върху бобината L2 е: 166 . за средната стойност на напрежението върху кондензатора C1 може да се запише: (4.4.

тъй като бобината L1 е свързана накъсо към захранващото напрежение U in за този времеинтервал: u L1 = U in (4. През този времеинтервал токовете на двете бобини текат през диода D. защото върху нея е приложено разликата от входното напрежение и напрежението на кондензатора C1.54) 2) Интервал. u L1 : (4.58) U in d T + (U in .57) U L1 = tON tOFF T ö 1 1æ u L1 (t ) dt = ç u L1 (t ) dt + u L1 (t ) dt ÷ = 0 ÷ T Tç 0 0 è 0 ø ò ò ò води до израза: (4. Токът на бобината L1 ( i L1 ) намалява.U C1 = -U out (4. за t=tOFF. 4. че средната стойност на напрежението върху бобините за един период е нула.52) е: u L1 = U in . представящ напрежението върху бобина L1 за един период. Върху нея е приложено изходното напрежение: u L 2 = -U out (4.52). през който е запушен транзисторът.3 Регулировъчна характеристика За извеждане на регулировъчната характеристика на Чук преобразувателя се използува принципа.d )T = 0 167 .56) Товарният ток през интервала се осигурява от енергията на L2 и заряда на кондензатора C2. че постоянната съставка на напрежението на кондензатора C1 не се променя.U C1 )(1 . Развитието на интеграла.u L 2 = U C1 .53) при използуване на (4. Токът i L1 също нараства.4. Използува се и допускането.U in = U out (4.55) През този времеинтервал токът на бобината L2 ( i L 2 ) също намалява. което при използуване на (4. който е отпушен за същия времеинтервал.2.

d Развитието на подобен на (4. че входната мощност е равна на изходната Pin = Pout .61) 1 U C1 = U out d Приравнявайки двата израза (4.U out )(1 .62) U out d = U in 1 .57) интеграл.U out ) d T + (.59) U C1 = 1 U in 1.От горния израз следва: (4.63) Pin = Pout Þ U in I in = U out I out Þ in = out = I out U in 1 . води до израза: (4. От допускането.d)T = 0 От този израз следва: (4.d Фиг.61) за U C1 .60) (U C1 .4.58) и (4.19 Регулировъчна характеристика на Чук преобразувател 168 .4.d Графично представяне на регулировъчната характеристика на Чук преобразувателя е направено на фиг. u L 2 . представящ напрежението върху бобина L2 за един период. следва че: I U d (4. за регулировъчната характеристика на Чук преобразувателя се получава съотношението: (4.19.

в системите за гарантирано захранване. Като недостатък на схемата може да се посочат завишените изисквания към кондензатора C1.2.64) I I L1 d = in = I L 2 I out 1 .Тъй като I L1 = I in и I L 2 = I out . Многозвенните преобразуватели намират приложение в заваръчните токоизточници.наличие на ‘горещ’ резерв. в системите за преобразуване енергията на възобновяемите източници на енергия. . .възможност за работа в режим ‘главен-подчинен’ (master-slave). .д.разделянето на преобразуваната мощност между няколко идентични звена разширява възможностите за избора на ключове. 169 .d Предимство на Чук преобразувателя в сравнение с обратния понижаващ .5 Многозвенни безтрансформаторни ИППН Многозвенните ИППН включват няколко броя (звена) преобразуватели. 4. при малките товари.63) се извеждат следните съотношения за токовете на бобините: (4. което осигурява дефазиране на пулсациите в изходните и входните токове на отделните преобразуватели.възможност за постигане на по-голяма мощност. осигуряваща по-добър к. тъй като токовите натоварвания на ключовете са значително намалени. Основните предимства на многозвенните ИППН са: . Изброените предимства на многозвенните преобразуватели ги правят подходящ избор в редица енергийни и индустриални системи със завишените изисквания.повишаващ преобразувател са намалените пулсации във входния и изходния токове. в електронните преобразуватели в електроразпределението. .подобрена форма на входния и изходния ток на преобразувателя (намалени са пулсациите).п.възможност за намаляване стойностите на входния и изходния филтриращи кондензатори. при повреда на едно от звената (един от включените преобразувателите) многозвенният ИППН продължава да функционира. чийто ток е значителен. Обикновено управляващите импулси към ключовете са дефазирани. . при използуване на (4.

Преобразувателят е с мека комутация по напрежение. На фиг. Pout=6kW. а) входни токове на всяко от двете звена.20 е показан двузвенен повишаващ ИППН [40]. Двете звена работят на общ товар.4. Uin=100V. б) входен ток на двузвенния преобразувател. на фиг. Подробното функциониране на едно звено е представено в Глава шеста. Фиг.Uout=400V.4.4. 170 .20 Двузвенен повишаващ ИППН Като пример. равен на сумата на входните токове на двете звена.20) е идентично и независимо.21 са показани входните токове на двете звена и на целия преобразувател при симулация с PSPICE.Lr2 D4 Lr1 D3 + Uin Cf S1 _ D1 Cr1 S2 D2 Cr2 + Uout _ Фиг.4.4.21. Входни токове при двузвенен повишаващ преобразувател. като управляващите им импулси са дефазирани на 180о. Управлението и функционирането на двете звена на преобразувателя (фиг.

1.3.23.Симулиран е двузвенен повишаващ преобразувател с мощност 6 kW. когато изходното напрежение е много пъти по-малко (или по-голямо) от входното захранващо напрежение.4.4. Предимство на трансформаторните ИППН е възможността за получаване на по-вече от едно изходни напрежения. Друга причина за използуването на трансформаторни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение е изискването за галваническо разделяне на товара от захранващия източник.3. а изходното Uout=400V.21 резултати от компютърната симулация с PSPICE.3 Трансформаторни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение Използуването на трансформатор в ИППН е целесъобразно. 4.4.1 Принцип на работа Действието на схемата е илюстрирано с времедиаграмите. 171 .1 Еднотактен прав трансформаторен преобразувател (Forward converter) Еднотактният прав трансформаторен преобразувател е показан на фиг. 4. показани на фиг.22. Tъй като управляващите импулси на двете звена са дефазирани на 180о. При необходимост от допълнително намаляване на токовото натоварване на ключовете и на пулсациите на входния и изходния ток е напълно възможно разширяване на структурата на двузвенния преобразувателя чрез добавяне на нови звена като се спази дефазирането на управляващите сигнали. използуван в система за преобразуване енергията на вятъра и слънцето. Схемата включва трансформатор с две секции на първичната намотка. които са разгледани в следващите точки. което е видно от представените на фиг. Този преобразувател се използва за по-малки мощности в сравнение с мощностите на полумостовата и мостовата схема. Според броя на полупериодите през които се отдава енергия трансформаторните импулсни преобразуватели биват еднотактни и двутактни. Входното напрежение е Uin=100V. Според начина на натрупване на енергия и предаването й към изхода трансформаторните импулсни преобразуватели на постоянно напрежение биват прави преобразуватели и обратни преобразуватели. то пулсациите на входния ток са значително по-малки в сравнение със еднозвенен преобразувател. 4.

Фиг.22 Еднотактен прав трансформаторен импулсен преобразувател Фиг. 4.23 Времедиаграми на еднотактния прав трансформаторен ИППН 172 .4.

През този времеинтервал се прехвърля енергия от входния източник към изхода на преобразувателя. В схемата диодът D3 изпълнява функцията на обратен диод.23) и започва когато се запуши транзисторът Т. спрямо предишния времеинтервал. В резултат на натрупаната енергия в изходната индуктивност L2 се отпушва обратния диод D3. На първичната намотка се прилага напрежение (-n1/n2)Ui. Има три времеви интервала. n2 и n3 съответно. През този времеинтервал протичащият ток през втората секция на първичната намотка (рекупериращата намотка) води до връщане на енергия към захранващия източник. 3) В момента. а намагнитващият ток започва да намалява с наклон (-n1/n2)(Ui /Lμ).Броят на навивките на двете секции на първичната намотка и на вторичната са означени със n1. откъдето се получава израза iμ1=iμ2(n1/n2). 173 . подобно както при токоизправители с R-L товар. през който е отпушен транзисторът Т. а диодите D1 и D3 са запушени. Намагнитващият ток на трансформатора iμ нараства с наклон Uin /Lμ. Намагнитващият ток iμ e положителен и трябва да продължи да тече. където Lμ е стойността на намагнитващата индуктивност на трансформатора. тъй като приложеното напрежение върху вторичната намотка е вече с обратен поляритет. Диодът D2 е отпушен. в който намагнитващият ток стане нула. Относно отношението n1/n2 обикновено най-удачен е изборът n1=n2. 2) Интервал на рекуперация. Вторият времеинтервал е с продължителност δ1Т (фиг. Запушен е и диодът D2. Входният ток тече през първата секция на първичната намотка. започва третият времеинтервал с продължителност δ2Т. 1) Интервал. характеризиращи работата на схемата.4. Тъй като Т е запушен. През интервала δТ е отпушен транзисторът Т и цялото входно напрежение се прилага върху първичната намотка на трансформатора. През времеинтервала диодът D2 е запушен. Стойността на тока през втората секция на първичната намотка iμ2 се получава при използуване на закона за запазване на потокосцеплението: iμ1 n1= iμ2 n2. Диодът D1 се запушва. Диодът D3 е отпушен. iμ се затваря през диода D1 (който се отпушва) и втората секция на първичната намотка.

то последният ще нараства с крайни стойности всеки следващ период и трансформаторът ще се насити. ограничението е 0≤δ≤0.4. U L 2 = 0 Þ U out = U ak .2 Регулировъчна характеристика За извеждане на регулировъчната характеристика се използува принципа.3.1. D 3 .65) U out + U L 2 = U ak . че се увеличава и напрежението. n2 ø è при n1 = n2 U DS max = 2U in За извеждане на ограничението на коефициента на запълване на схемата δ се използуват следните равенства: 174 . Ако δ1Т не е достатъчно голям.3. D 3 = U in n3 d n1 Тогава при приравняване на горните две равенства (4.1.5.D 3 Според формата на напрежението върху диода D3. Недостатък на този подход е.65) и (4.23. За най-често срещания случай n1=n2. средната му стойност е: (4. че средната стойност на изходното напрежение Uout е равна на средната стойност на напрежението върху диода D3: (4. че средната стойност (постоянната компонента) на напрежението върху бобината L е нула.3 Ограничение на коефициента на запълване δ Регулировъчната характеристика на тази схема е ограничена.4. че ако интервалът δ1Т не е достатъчно голям.68) U DS max = U in çç1 + 1 ÷÷ .66) се получава уравнението на регулировъчната характеристика: (4.66) U ak .67) U out n3 = d U in n1 4. показана на фиг. което трябва да издържа транзисторът Т в запушено състояние: æ n ö (4. Причината е. Това се постига чрез увеличаване на отношението (-n1/n2). От това следва. нулираното на намагнитващия ток iμ е възможно да се постигне чрез увеличаване скоростта на намаляването му през интервала δ1Т (увеличаване на наклона на характеристиката на намаляване на тока). за да се нулира намагнитващият ток.

4.2 Еднотактен обратен трансформаторен преобразувател (Flyback DC-DC converter) Едноактният обратен трансформаторен преобразувател е показан на фиг.3. който има специално предназначение в тази схема.(4. Забележка: Времедиаграмите и анализа на преобразувателя са направени при допускането. на вторичната страна на който е присъединен товарът. показани на фиг. като бобината е заменена с трансформатор. ограничението е: 1 d£ (4. За разлика от всеки друг трансформатор. 4.69) d1 = n2 d и d + d1 + d 2 = 1 .71) æ n ö d2 = 1.dçç1+ 2 ÷÷ ³ 0 . Предназначението на магнитния компонент в схемата се описва по-точно от названието ‘индуктор с две намотки’.70) (4. n1 от които следва: æ n ö d 2 = 1 .24.2.4. 175 . че изходното напрежение няма променлива съставка.25.1 Принцип на работа Особеност на схемата е трансформаторът. тук токът не тече едновременно през двете намотки на магнитния компонент.3. Действието на еднотактния обратен трансформаторен ИППН е илюстрирано с времедиаграмите.d çç1 + 2 ÷÷ è n1 ø Тъй като коефициентът d 2 не може да е отрицателен: (4. За основа на схемата е използуван понижаващия повишаващ безтрансформаторен ИППН. è n1 ø за коефициента на запълване на схемата δ се получава: 1 (4.72) d£ n 1+ 2 n1 За най-разпространеното отношение n1=n2 (при трансформатор с равен брой навивки на двете секции на първичната намотка).73) 2 4.

Фиг.4.25 Времедиаграми на еднотактния обратен трансформаторен ИППН 176 .4.24 Еднотактен обратен трансформаторен ИППН Фиг.

тъй като диодът не позволява протичане на ток в съответната посока през вторичната намотка и трансформаторът на практика е в режим на празен ход. времеинтервал δТ.75) iC = - (4. б) при запушен транзистор.26 Еквивалентни схеми на еднотактния обратен трансформаторен ИППН. който е отпушен транзисторът Т.74) u Lm = U in (4. Транзисторът Т е отпушен и еквивалентната схема на еднотактния обратен трансформаторен преобразувател приема вида. показан на фиг. Този времеинтервал е аналогичен на времеинтервала.4. Намагнитващият ток iLμ нараства линейно и в Lμ се запасява енергия.76) iin = i Lm U out R 2) Интервал. Това е времеинтервала tON=δТ. времеинтервал (1-δ)Т. през. Намагнитващата индуктивност Lμ изпълнява функцията на бобината в обратния повишаващ преобразувател. съответстващ на отпушен транзистор при обратния повишаващ преобразувател. В работата на схемата се отличават два времеви интервала: 1) Интервал. Входният ток се явява ток на намагнитващата индуктивност Lμ. през който е запушен транзисторът Т. тока през кондензатора и консумирания от захранващия източник ток: (4. а) при отпушен транзистор.4.Фиг.26.а. Захранващото напрежение е приложено върху първичната намотка на трансформатора. 177 . За този интервал може да се запишат следните уравнения за напрежението върху намагнитващата индуктивност.

2 Регулировъчна характеристика Регулировъчната характеристика се извежда при използуване на условието. 4. води до израза: (4.out ÷ (1 .26.77) u Lm = - (4.4.80) U Lm tON tOFF T ö 1 1 æç = u Lm (t ) dt = u Lm (t ) dt + u Lm (t ) dt ÷ = 0 ÷ T Tç 0 0 è 0 ø ò ò ò Развитието на интеграла.81) æ U ö U in d + ç .78) iC = (4.81) се извежда регулировъчната характеристика на еднотактния обратен трансформаторен ИППН: (4. През този времеинтервал натрупаната във магнитния компонент енергия се трансформира към изхода на преобразувателя. че средната стойност на напрежението върху намагнитващата индуктивност Lμ за един период е нула: (4.74) и (4. Уравненията за този интервал са: (4. През времеинтервала провежда диодът D.d ) = 0 n ø è От горния израз (4.б.77) за двата времеинтервала. Еквивалентната схема за този интервал е показана на фиг.82) U out d = n U in 1 .2. Също така лесно могат 178 . както и за високоволтови захранвания в телевизори и монитори. Предимство на преобразувателя е малкия брой компоненти.По време на втория времеинтервал с продължителност tOFF=(1-δ)Т транзисторът Т е запушен.79) iin = 0 i Lm n U out n - U out R Тук с n е означено предавателното отношение на трансформатора.d Схемата се използва предимно за мощности от 50W до 100W. представящ напрежението u Lm за един период и заместване със съответните стойности (4.3.

са големите претоварвания по напрежение на транзистора. Фиг. които ще се разгледат в следващите точки.4. Друг недостатък е. че намагнитващият ток съдържа значителна постоянна съставяща и е еднополярен. което позволява да се използва само половината от хистерезисната крива.3.27.4.27 Двутранзисторен прав трансформаторен ИППН 179 .3 Двутранзисторен прав трансформаторен преобразувател (Two transistor forward converter) Схемата на двутранзисторния прав трансформаторен преобразувател е показана на фиг. В прекъснат режим на работа размерите на трансформатора са по-малки отколкото при непрекъснат. а времедиаграмите поясняващи принципа на действие – на фиг.4. Максималното обратно напрежение върху транзистора е равно на входното напрежение плюс приведеното изходно напрежение Uout/n. Недостатък на схемата в сравнение с полумостовия и мостовия ИППН. 4. диод и кондензатор.да се постигнат повече изходни напрежения – всеки изход се състои от допълнителна вторична намотка. но пиковите токове през транзистора. диода и кондензатора са по-големи. Eднотактния обратен трансформаторен преобразувател може да работи в прекъснат и непрекъснат режим на работа.28.

характеризиращи работата й: 180 .Фиг. схемата има три времеви интервала.28 Времедиаграми на двутранзисторния прав трансформаторен ИППН Подобно на правия трансформаторен преобразувател.4.

като има посоченото ограничение за стойностите на коефициента на запълване δ – от нула до 0. 3) Третият интервал започва. През този интервал енергията се предава от входа към изхода и част от нея се натрупва в бобината L. Напрежението върху първичната намотка на трансформатора става –Uin. Намагнитващият ток съдържа постоянна съставяща. отколкото от нивото на насищане на трансформатора. 181 . В крайна сметка използваемостта на магнитопровода е подобна. тъй като обикновено на практика амплитудата на магнитния поток е ограничена повече от загубите в магнитопровода. през който са отпушени транзисторите Т1 и Т2. а диодите D1 и D2 са запушени.5 (непълен диапазон на регулиране). В резултат. когато iLμ достигне нула.5. Използваемостта на трансформатора и магнитопровода в схемата е добра. D3 продължава да е запушен. натрупаната енергия в намагнитващата индуктивност се връща към захранващия източник. Регулировъчната характеристика на преобразувателя е: (4. 2) Интервал на рекуперация Този интервал е с продължителност δ1Т и започва. когато се запушат транзисторите Т1 и Т2. което води до отпушване на диодите D1 и D2. Намагнитващият ток е положителен и трябва да продължи да тече. Диодът D3 е отпушен. Двутранзисторният прав трансформаторен преобразувател има предимството пред еднотактния прав трансформаторен преобразувател. а диодът D4 е отпушен за да осигури верига на тока на филтровата бобина L. че напрежението върху ключовете е ограничено до Uin. а D4 – да е отпушен.1) Времеинтервал. Напрежението на вторичната намотка на трансформатора е (n1 / n2)Uin. Обикновено схемата се използва за мощности до 1000W. Влиянието на постоянната съставяща върху размерите на трансформатора обаче не е голямо. както при мостовата и полумостовата схеми. Диодите D1 и D2 се запушват. а намагнитващият ток спада с наклон -Uin/Lμ.83) U out n 2 = d. n1 U in при 0≤δ≤0. Транзисторите Т1 и Т2 са с общо управление и са отпушени през интервала δТ. Диодът D4 също е запушен. Диодът D3 е запушен. През този интервал цялото входно напрежение се прилага върху първичната намотка на трансформатора и намагнитващият ток iLμ започва да нараства с наклон Uin /Lμ.

като е използуван двуполупериоден изправител на изхода и идеални управляеми ключове. като токът през всеки диод D3 и D4 е приблизително равен на половината от тока на бобината L. Фиг. Схемата на двутактния трансформаторен ИППН със средна точка на трансформатора е показана на фиг. а изправителите във Втора глава. Поради това тук ще бъдат разгледани накратко само принципа на действие и регулировъчната характеристика на преобразувателя.29.3. характеризиращи работата й: 1) Времеинтервал на отпушен ключ През първия времеинтервал δТ е отпушен ключът S1. цялото входно напрежение се подава на намотката w'1. През този времеинтервал провеждат и двата диода на изходния изправител D3 и D4. Когато е отпушен S1. когато се запуши S1.4.29 Двутактен трансформаторен ИППН Схемата има два времеви интервала. Изходният ток се филтрира от бобината L и кондензатора C.30.4. Инверторните схеми се разглеждат подробно в Пета глава. Ключът S2 остава също запушен.4 Двутактен трансформаторен преобразувател със средна точка на трансформатора (Push-pull DC-DC converter) Двутактният трансформаторен преобразувател със средна точка на трансформатора се състои от инвертор на напрежение и изправител. Времедиаграмите. Диодът D3 е отпушен и енергията се предава от входа към изхода. 182 . 2) Времеинтервал на запушени ключове Вторият интервал е с продължителност (1-δ)Т и започва. Ключът S2 е запушен за този времеинтервал.4. поясняващи принципа на действие на схемата са представени на фиг.4.

с тази разлика. 4. U in където n = w2 / w1 е преводното отношение на трансформатора. Преобразувателят е с пълен диапазон на регулиране. при 0≤δ≤1. а w1 и w2 са броя навивки съответно на първичната и на вторичната намотки. 183 . Причина за това може да е разликата в падовете на напрежение върху S1 и S2 в отпушено състояние. Проблем на схемата може да се окаже несиметричното подмагнитване на трансформатора. което ще доведе до насищане на трансформатора. Тогава за всеки следващ период намагнитващият ток iLμ ще нараства с крайна стойност. а ключът S1 е запушен.30 Времедиаграми на двутактния прав трансформаторен ИППН През следващия период на управляващите импулси процесите се повтарят.84) = nd . че провежда ключът S2.Фиг. а регулировъчната характеристика има вида: U out (4.

През времеинтервала δТ се използва половината първична и половината вторична намотка за предаване на енергия от входа към изхода.4. което означава.31 Полумостов трансформаторен ИППН с еквивалентен модел на трансформатора 184 .5. използването на трансформатора на схемата е добро. Тук ще бъдат разгледани накратко само принципа на действие и регулировъчната характеристика на мостовите трансформаторни преобразуватели на постоянно напрежение при използуване на идеални управляеми ключове. Въпреки това. Намагнитващият ток е двуполярен. Фиг. като изправителят е със средна точка на трансформатора. През времеинтервала (1-δ)Т има допълнителни активни загуби на мощност във вторичната намотка в резултат от протичането на токовете на диодите D3 и D4.3. трансформатор и изправител.31 е показана схемата на полумостов трансформаторен ИППН. 4. 4. Инверторните схеми се разглеждат подробно в Пета глава.5 Мостови трансформаторни преобразуватели на постоянно напрежение Мостовите трансформаторни ИППН се състоят от инвертор на напрежение (мостов или полумостов). 4. че може да се използва цялата хистерезисна крива (В-Н характеристика).3.1 Полумостов трансформаторен преобразувател На фиг. а изправителите във Втора глава.

се подава на първичната намотка на трансформатора.32. Принципът на действие на схемата е пояснен с времедиаграмите. 4. трансформатор с една първична намотка и една вторична намотка със среден извод (може да се разглежда като трансформатор с една първична и две вторични намотки. антипаралелно включени диоди D1 и D2. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено напрежение Uin/2 . с предавателно отношение 1:n:n). 185 .4.4. В момента t0 се отпушва ключът S1.Фиг.31 се състои от управляемите ключове S1 и S2.1. Напрежението на филтровия кондензатор С0. капацитивен делител на напрежение С0.2.32 Времедиаграми на полумостов трансформаторен ИППН Схемата от фиг. равно на половината от захранващото напрежение Uin.1 и С0. Характерните времеинтервали в работата на схемата са следните: 1) Времеинтервал. показани на фиг.

е по-малкия брой на елементите на схемата. В момента t2 се отпушва ключът S2. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено напрежение -Uin/2. Диодите D1 и D2 предпазват управляемите ключовете от пренапрежение. Времеинтервала завършва в момента t2 . чиято продължителност е (1-δ)Т. като всеки от тях провежда половината от тока на бобината L. Върху първичната намотка на трансформатора се прилага напрежение -Uin/2. (4. Предимство на полумостовата схема пред мостовата схема. за който напрежението върху първичната намотка на трансформатора е нула. желаното изходно напрежение може да се постигне и чрез подходящо предавателно отношение на трансформатора (n). Напреженията на двете вторични намотки са nUin/2. че схемата е с пълен диапазон на регулиране. В момента t1 ключът S1 се запушва. Регулировъчна характеристика на схемата e: n d U in 2 От горното уравнение се вижда. когато управляемите ключовете са запушени. която се разглежда в следващата точка. 2) Времеинтервал. Започва втори времеинтервал. Магнитопроводът се използва ефективно. Диодът D3 е отпушен. Диодът D4 е отпушен и през него тече целият ток на бобината L. 3) Времеинтервал. като осигуряват верига за намагнитващия ток. През този интервал са отпушени и двата диода на изходния изправител D3 и D4. Освен чрез изменение на коефициента на запълване δ.85) U out = 186 . Полумостовата схема намира приложение за средни и малки мощности. тъй като намагнитващият ток е двуполярен. което води до намаляване на намагнитващия ток с наклон -Uin/2Lμ за следващия интервал δТ. Напрежението върху първичната намотка на трансформатора е нула. Диодът D4 е запушен. По-нататък процесите в схемата са аналогични. а диодът D3 е запушен. тъй като напрежението на съответстващата му секция на вторичната намотка е положително за него.Продължителността на интервала е δТ. когато се запушва S2. Използването на трансформатора е добро.

Напреженията на двете вторични намотки са равни на nUin.2 Мостов трансформаторен преобразувател Схемата на мостов трансформаторен ИППН е показана на фиг. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено захранващото напрежение Uin . Основните времеинтервали в работата на схемата са подобни на тези при полумостовата схема: 1) Времеинтервал.4. тъй като напрежението на съответстващата му секция на вторичната намотка е положително за него.3. трансформатор и токоизправител. Фиг.33. В случая използуваният изправител е двуполупериоден със средна точка на трансформатора. Нека в момента t0 се отпушат ключове S1 и S4.33 Мостов трансформаторен ИППН с еквивалентен модел на трансформатора Принципът на действие на схемата е илюстриран чрез времедиаграмите. Диодът D5 е отпушен.4. Диодът D6 е запушен. като е използувана еквивалентна схема на трансформатора. Продължителността на интервала е δТ (Т е периодът на управляващите импулси).5.34.4. Входно напрежение Uin се подава на първичната намотка на трансформатора и през намагнитващата индуктивност Lμ протича нарастващ намагнитващ ток iLμ с наклон Uin/Lμ.4. показани на фиг. 187 . Преобразувателят се състои от инвертор с мостова конфигурация.

В момента t1 се запушват ключовете S1 и S4 и започва втори времеинтервал с продължителност (1-δ)Т. Възможно е да са отпушени двойката ключове S2 и S4 или двойката S1 и S3.4. Напрежението върху първичната намотка на трансформатора е нула.Фиг. като всеки от тях пропуска половината от изходния ток: (4. През този интервал са отпушени двата диода на изходния изправител D5 и D6. като и в двата последни случая първичната намотка е дадена на късо за осигуряване верига на намагнитващия ток. За състоянието на ключовете има три варианта.86) i L = i D5 + iD 6 188 . Най-често срещаният случай е когато всички транзистори са запушени. за който напрежението на първичната намотка на трансформатора е нула.34 Времедиаграми на мостов трансформаторен ИППН 2) Времеинтервал.

че входния ток тече през два управляеми ключа. Върху първичната намотка на трансформатора се прилага напрежение -Uin. Напрежението. когато се запушват ключовете S2 и S3. Използването му за малки мощности не е оправдано поради сравнително големия брой елементи на схемата и факта. Подобни схемни решения могат да бъдат изпълнени при използуване на тиристорни ключове.5Uin.87) U out = n d U in Разлики от полумостовата схема: 1. Поради това тук ще бъдат разгледани само някои от основните и най-разпространени схеми на тиристорни ИППН. В момента t2 се отпушват ключове S2 и S3. Обратните диоди D1 . Диодът D6 е отпушен и през него тече целия изходен ток. Регулировъчната характеристика на схемата е: (4. По-нататък процесите в схемата са аналогични на разгледаните. когато управляемите ключовете са запушени.3) Времеинтервал.4 Тиристорни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение Разгледаните до тук ИППН са реализирани с транзисторни ключове. като се има в предвид особеностите на тиристорните ключове. тъй като намагнитващия ток е двуполярен и може да се използва В-Н кривата и в двата квадранта. по-големи от 500W. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено захранващото напрежение с обратен знак -Uin . а при полумостовата схема е 0.D4 предпазват управляемите ключовете от пренапрежение. Времеинтервалът завършва в момента t2 . което се прилага върху първичната намотка на трансформатора е Uin. което води до намаляване на намагнитващия ток с наклон -Uin/Lμ за следващия интервал с продължителност δТ. 4. 2. 189 . като осигуряват верига за намагнитващия ток. Използването на трансформатора в такава конфигурация по отношение на ефективността е добро. а диодът D5 е запушен. Магнитопроводът се използва ефективно. Мостовият DC-DC преобразувател обикновено се използва за мощности. Токовете през транзисторите са два пъти по-малки при еднакви мощности и захранващи напрежения.

тиристорните ИППН могат да се класифицират като: . . 4. За целта се използуват комутиращи вериги с различна топология и начин на действие. За запушването на конвенционалните (еднооперационни) тиристори е необходимо анодният им ток да намалее под тока на удръжка на прибора. илюстриращи принципа на работа .2 Тиристорни ИППН с едностепенна комутация Схемата на преобразувателя е показана на фиг. когато за комутиращия процес се използува енергията на кондензатор. включен в паралел на основния тиристор. със спомагателен тиристор (тиристори).4.тиристорни ИППН с принудителна (двустепенна) комутация.4. Според наличието или не на спомагателен ключ. При резонансната комутация токът на основния тиристор се насочва към антипаралелно включен диод под действието на резонансна верига. Паралелната комутация при тиристорните ИППН може да е капацитивна или резонансна.1 Видове тиристорни ИППН Съществуват множество схеми на тиристорните импулсни преобразуватели на постоянно напрежение.36.35. .Запушването на транзисторите се осъществява чрез управляващата верига. Според начина на включване на комутиращата верига спрямо силовия (основния) тиристор.тиристорни ИППН с паралелна комутация. 190 а .тиристорни ИППН с едностепенна комутация. тиристорните ИППН се класифицират като: . времедиаграмите.на фиг. при които комутиращата верига е последователно присъединена към основния тиристор.4.4. при които комутиращата верига е в паралел с основния тиристор. Състава на комутиращата верига и нейното действие са важни показатели за основите параметри и за класификацията на тиристорните ИППН. 4. Комутацията е капацитивна.тиристорни ИППН с последователна комутация. което се дължи на различните подходи и схемни реализации на комутиращата верига. В част от схемите комутиращата верига включва и допълнителен (спомагателен) активен ключ (тиристор обикновено). без спомагателен тиристор.

Фиг.35 Тиристорен ИППН с едностепенна комутация Фиг. състояща се от комутиращия кондензатор Ck и комутиращата бобина Lk.36 Времедиаграми на работа на тиристорен ИППН с едностепенна комутация Преобразувателят включва комутираща верига. Товарът има R-L характер.4.4. Действието на схемата е разгледано в установен режим. 191 . затова се поставя обратен диод D.

Анодният ток на тиристора в момента t2 е равен на изходния ток Iout. 2) Интервал t1-t2 В момента t1 токът през кондензатора (съответно през тиристора) е достигнал максимална стойност. 3) Интервал t2-t3 След момента t2. кондензаторът Ck започва да се разрежда през товара със константен ток. състоящ се от Lk и Ck. равен на товарния ток Iout. към момента t2 кондензаторът се е презаредил и има поляритета показан в скобите. Тук използуваме допускането. a напрежението върху него става отрицателно със стойност –UCk. че изходният ток Iout е константен. че товарният ток Iout е константен. което схемата осигурява за възстановяване на непроводящите свойства на тиристора. както и напрежението на Ck. налице е условие за запушване на Т. Диодът D се запушва. т. Напрежението върху товара нараства със скок и достига стойността Uin + UCk. през тиристора Т протича ток. а напрежението върху Ck достига –Uin. Различават се следните времеинтервали. В момента t4 напрежението на кондензатора Ck достига нула. включващ Lk и Ck . Кондензаторът Ck започва да се разрежда. като в момента t3 става нула.36) са направени като е прието. 192 .3. Започва колебателен процес. а напрежението върху Ck е нула. като напрежението му се стреми към първоначалния си поляритет. токът на тиристора Т започва да намалява.е. кондензаторът Ck започва да се разрежда.е. който е сума от изходния ток Iout и токът на колебателния кръг. 4) Интервал t3-t4 След запушването на тиристора T. т.3. Интервалът t3-t4 е времето.36 поляритет без скобите.Забележка: Анализът и времедиаграмите (фиг. След момента t2 токът на Ck е противоположен на анодния ток на тиристора Т. Тиристорът се запушва.4. Към момента t0 кондензаторът е зареден с напрежение с показания на фиг. В момента t1 напрежението върху Ck е нула. характеризиращи работата на преобразувателя: 1) Интервал t0-t1 След подаването на отпушващ импулс в момента t0. Напрежението върху товара спада със същия наклон. Токът през кондензатора започва да намалява и в момента t2 преминава през нулата.3.4. няма променлива съставка. В резултат. т.е. В момента t3 тиристорът се запушва. Напрежението на Ck в момента t3 е UCk.

89) t сх. следователно този ток зависи от стойността на товара.t 0 Времето.37 е показан подобрен вариант на схемата от фиг.4. Ck.88) tT . Ck. което схемата осигурява на тиристора за възстановяване на проводящите му свойства е времето на разряд на кондензатора от напрежение UCk. = C k U Ck . Тъй като товарът е активно-индуктивен. че зарядният ток на Ck тече през товара. който осигурява такава верига.35. +Uin. през която да тече. Времеинтервалът t5-t6 е променлив и чрез неговата промяна се реализира регулирането на схемата.3 I out Особеност на схемата. за което провежда тиристора Т е равно на: (4. товарният ток се нуждае от верига.3 до нула: (4. В това състояние схемата е готова за следващ управляващ импулс. товар се преустановява. 6) Интервал t5-t6 Следващият управляващ импулс се подава в момент t6.в. При определени условия тези колебания не затихват до следващото отпушване на T и могат да нарушат функционалността на схемата. при който описаните недостатъци са решени. е че в края на интервала t3-t4 е възможно да има колебателен процес при отпушване на диода D по веригата D. Lk.4. На фиг.5) Интервал t4-t5 През този времеинтервал Ck се зарежда от константен ток. Времето. равен на товарния ток Iout. 193 . Отпушва се обратният диод D. В този момент t5. Друг недостатък на схемата е. токът по веригата: захранващ източник. след пълното презареждането на кондензатора (UCk=Uin).on = t3 . В момента t5 напрежението на кондензатора Ck достига стойността на входното напрежение +Uin.

обратен диод D0.Фиг.1 Тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация На фиг. комутиращ тиристор T2. фиг.4. Тиристорните ИППН с едностепенна комутация се управляват чрез принципа на времеимпулсната модулация. а диодът D2 осигурява верига за презаряд на Ck.38.37 диодът D1 не позволява да започне колебателен процес по веригата D. +Uin. комутиращ кондензатор Ck и комутираща индуктивност Lk.4. 194 .4.3. широчинно-импулсно (ШИМ).4. а изходният ток се регулира чрез промяна на периода на подаване на управляващи импулси (променлив е времеинтервала t5-t6. 4. поясняващи работата на схемата. При тях времето на провеждане на тиристора е фиксирано.4. 4. Lk. Ck. както и комбинация от двата метода.36). включен в паралел на работния тиристор.3 Тиристорни ИППН с двустепенна комутация Тиристорните ИППН с двустепенна комутация имат по-големи възможности от тези с едностепенна комутация. При тези схеми за запушване на работния тиристор се използува енергията на кондензатор. На фиг.4.37 Подобрена схема на тиристорен постояннотоков преобразувател с едностепенна комутация При схемата от фиг.4.39 са представени времедиаграмите.38 са показани схеми на тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация [11.а.20]. диод D1. За представяне на принципа на работа. Схемата се състои от силов тиристор T1.. При тиристорните ИППН с двустепенна комутация регулирането може да е времеимпулсно (ВИМ).4. се разглежда схемата от фиг.

4.4. няма променлива съставка. -Ck. т. Следните времеинтервали характеризират работата на преобразувателя: 1) Интервал t0-t1 Към момента t0 кондензаторът Ck е зареден до напрежение равно на захранващото напрежение Uin с поляритет показан без скобите на фиг. Процесът завършва в момента t1 и кондензаторът е презареден до напрежение -Uin. Lk. 195 . През товара протича ток от захранващия източник.39) са направени при допускането.39. Започва резонансен (колебателен) процес на презаряд на Ck по веригата +Ck . D1.Фиг. че изходният ток Iout е константен. T1. През времеинтервала провежда работният тиристор T1.38 Схеми на тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация Забележка: Анализът на схемата и представените времедиаграми (фиг. Времеинтервалът завършва с подаване на управляващ импулс към комутиращия тиристор T2.4. В момента t0 се подава управляващ импулс към T1. 2) Интервал t1-t2 Времеинтервалът започва в момента t1 на достигане на напрежението на кондензатора Ck до стойността на захранващото напрежение с отрицателен знак -Uin.е.

39 Времедиаграми на работата на тиристорен ИППН с двустепенна капацитивна комутация. т.а Този времеинтервал t1-t2 се използува за регулиране на схемата.4.4. 3) Интервал t2-t3 В момента t2 се подава управляващ импулс към комутиращия тиристор T2. той е променлив.е. 196 . Ck . фиг.38. Товарният ток тече по веригата +Uin . последният се запушва.Фиг. Когато този ток стане по-голям от правия ток на T1. Разрядният ток на Ck е обратен за работния тиристор T1. Последният се отпушва и дава накъсо Ck през двата тиристора T1 и T2. T2.

В момента t4 напрежението на Ck достига +Uin и комутиращият тиристор се запушва.4.4.а.40 е показан тиристорен ИППН с резонансна комутация.38. намаляват твърдостта на изходната характеристика при регулирането на схемата. 4. момент t5. който провежда до подаване на управляващ импулс към работния тиристор T1. Принципът на действие на схемата е подобен на този на разгледаната схема с капацитивна комутация от фиг. -Uin.40 Тиристорен ИППН с резонансна комутация 197 .Z.2 Тиристорни ИППН с двустепенна резонансна комутация На фиг.3. Тъй като товарът е активно-индуктивен е необходима верига за тока през него. зависещи от товара. В момента t2 върху товара е приложено максимално напрежение (Uin+ UCk.38. 4) Интервал t3-t4 В момента t3 напрежението на Ck достига нула. Фиг. Времеинтервалът t2-t3 е схемното време за възстановяване. Отпушва се обратният диод D0. през което върху работния тиристор T1 е приложено обратно напрежение.4. При тази схема е облекчен режима на работа на работния тиристор. че тук във веригата на комутиращия кондензатор Ck е включена комутираща бобина Lk.4. След отпушване на работния тиристор T1. Наличието на времеинтервали в работата на схемата.а с пунктир).4. тъй като благодарение на Lk се намалява скоростта на нарастване на тока през тиристора и амплитудата на обратното напрежение върху него. Разликата във двете схеми е. В известна степен този недостатък се премахва чрез добавяне на диода D2 и бобината L2 (фиг.1)=2 Uin. която провежда заедно със Ck при комутация (запушване) на работния тиристор T1. започва нов период и процесите се повтарят.

3.41. 4. 4. Това осигурява по-добра правоъгълна форма на изходното напрежение.4.Недостатък на тиристорните ИППН с резонансна комутация е ограничението на диапазона на регулиране. При тях комутиращият импулс на запушващото напрежение се въвежда последователно на силовата верига. свързана последователно в силовата верига (фиг.41.41 Тиристорни ИППН с последователна комутация Съществуват и се прилагат и други схемни варианти на тиристорни ИППН. в която е и силовият тиристор. И при двете схеми веригата за презареждане на кондензатора е отделена от товара. Въпреки навлизането на напълно управляемите ключове (IGBT.3 Тиристорни ИППН с двустепенна последователна комутация По-добри показатели по отношение на регулирането имат тиристорните ИППН с последователна комутация. MOSFET).4. 198 .9.41.4.13]. MCT.б). тиристорните ИППН запазват своето приложение в определени области. По подробното им описание е направено в [3.4. В схемата от фиг.б е необходимо още едно постоянно напрежение Uk. или чрез трансформатор (фиг. чрез което се извършва процеса на запушване на тиристора.а). Това се постига чрез бобина.

5.ГЛАВА ПЕТА ИНВЕРТОРИ 5. · В битовата техника.1 Общи сведения Преобразувателните устройства. в) резонансни инвертори. фиг. · За осветители уредби и управление на високочестотни лампи. · Електротранспорта – за електрическа тяга. Непълно управляемите прибори (тиристори.5. При съвременните инвертори като ключови елементи се използват полупроводникови прибори. пощи. MCT). закаляване на метали. б) инвертори на ток. фиг. ултразвукова обработка. известно като (UPS) и горещ резерв на отговорни потребители (болници. фиг. · Нови технологии. · Резервно (гарантирано) захранване. различна от мрежовата. реакторни уредби).2. енергията на приливи и отливи). енергия на геотермални води.1. инверторите се делят на три основни типа: а) инвертори на напрежение.3. лазерна техника. Съществуват няколко класификации на инверторите според различни признаци: 1. приборостроене. IGBT. Основни области на приложение на инверторите са: · Захранване на технологични процеси и устройства. Приложенията на инверторите обикновено са в случаи. използващи повишени работни честоти (електротермия. Доминира използването на напълно управляеми прибори (MOS FET. GTO) се използват единствено при големи мощности. енергия на вятъра. които преобразуват постоянни напрежения или токове в променливи напрежения или токове се наричат инвертори. В зависимост от характера на електромагнитните процеси. · Управление на електрически двигатели в системите за задвижване. индукционно нагряване). 199 . · При преобразуване енергията на Възобновяеми енергийни източници (слънчева енергия.5. когато се налага да се захранват устройства с променливо напрежение с честота.

Фиг. Според начина на управление инверторите се делят на два вида: а) инвертори със самовъзбуждане. Фиг. б) инвертори с независимо възбуждане.2 Инвертор на ток и форми на тока и напрежението върху товара.5.Фиг. В зависимост от схемата и захранващият източник: а) полумостови инвертори. при които управляващата честота се определя от автономен генератор ( схемата за управление). б) мостови инвертори.3 Резонансен инвертор и примерни форми на тока и напрежението върху товара.5. 200 . в) инвертори със средна точка на трансформатора.5. 3. при които честотата на управляващите импулси е еднаква с честотата в товарната резонансна верига. 2.1 Инвертор на напрежение и форми на напрежението и тока върху товара.

При резонансните инвертори формата на тока и напрежението върху товара са близки до синусоида. 5.5.2 Еднофазни транзисторни инвертори на напрежение Основен признак на инверторите на напрежение е правоъгълната форма на напрежението върху товара. Амплитудата на това променливо напрежение е равна на Ud.4 Полумостов инвертор на напрежение 201 . Фиг.1.5.5.2.3 времедиаграми са идеализирани и обобщени. фиг. S1 и S2. съставен от два кондензатора с голям капацитет C0. Тока през товара i зависи от характера на товара. При инверторите на ток става периодично превключване на входния ток Id и през товара Z протича променлив ток i с правоъгълна форма. изпълнен с IGBT ключове. а честотата му се определя от управляващата схема.1 Полумостов инвертор на напрежение При полумостовия инвертор на напрежение товарът се намира в диагонала на мост. Показаните на фиг. В практическите схеми показаните токове и напрежения имат своите специфики.1=C0.1. 5.2 и два ключа.5. При инверторите на напрежение входното постоянно напрежение Ud се превключва периодично и към товара се подава променливо напрежение u с правоъгълна форма.4 е показана схема на полумостов инвертор на напрежение. д) трифазни двуполупериодни (мостови) инвертори.5.г) трифазни еднополупериодни инвертори. На фиг. фиг. Формата и фазата на напрежението върху товара зависят от характера на самият товар.5.2 и фиг.

5.1 и товарният ток нараства до максималната си 202 . През времеинтервала t0 – t1 токът през товара се затваря през диода D1 и захранващият източник. като ключът S1 започва да провежда. захранващият източник консумира енергията. запасена в индуктивността на товара. Различават се следните основни времеинтервали.2 не са с безкрайни стойности и през времеинтервала t0 – t1 се наблюдава зареждане (увеличаване на напрежението) на C0. Тoест.е на половината от входното напрежение Uin/2. върху товара се формира положителната полувълна на изходното напрежение. Върху товара е приложено напрежението на кондензатора C0. Амплитудата на напрежението върху товара е равна на напрежението върху филтровите кондензатори C0. C0.1.7.Фиг.5. образуват делител на напрежение.2. фиг.1 и C0.1 и разреждане (намаляване на напрежението) на кондензатора C0. т. 2) Времеинтервал t1-t2 В момента t1 товарният ток се нулира. характеризиращи работата на схемата: 1) Времеинтервал t0 – t1 При подаване на отпушващ сигнал към ключа S1 (ON) и запушващ сигнал към ключа S2 (OFF).2. C0. Ако товара е активно-индуктивен (RL). Следва смяна посоката на тока през товара. момент t0.2.5 Ток и напрежение върху RL товар при полумостов инвертор на напрежение Двата кондензатора на схемата C0. токът през него си сменя знака след определен интервал t0 – t1. През следващия времеинтервал t1-t2 токът през товара съвпада по посока с напрежението върху него. На практика кондензаторите C0.1.

Таблица 4. съответствуващо на положителния полупериод от фиг. Обикновено ключовете на мостовия инвертор се управляват по двойки. енергията на индуктивността се трансформира към захранващия източник и в момента t3 товарният ток се нулира. Този полупериод се ограничава от моментите t0 и t2.2 Мостов инвертор на напрежение На фиг. като ключа S2 започва да провежда в момента t3.2. На фиг. 203 . изпълнен с IGBT ключове.стойност Im. В таблица 4.1 се разрежда. а на ключовете S2 и S4 се подава запушващ сигнал (OFF).5. В момента t4 се подава отпушващ сигнал към ключа S1 и запушващ сигнал към ключа S2.2 се зарежда. 3) Времеинтервал t2-t3 През този времеинтервал t2-t3 провежда диода D2 и кондензаторът C0. В резул-тат на запушването на S1 и S3 и отпушването на S2 и S4 върху товара се подава напрежение. а кондензаторът C0.6 е показана схема на мостов инвертор на напрежение. Токът през товара намалява. В момента t2 се подава отпушващ сигнал към ключа S2 и запушващ сигнал към ключа S1. Следните основни времеинтервали характеризират работата на схемата: 1) Времеинтервал t0 – t1 В момента t0 на ключоветe S1 и S3 се подава отпушващ сигнал (ON).1 Времеинтервали t0-t1 t1-t2 t2-t3 t3-t4 Проводящи ключове D1 S1 D2 S2 5.7 са показани времедиаграмите на инвертора на напрежение при R-L товар.t4 .5. 4) Времеинтервал t2-t3 Следва отново смяна посоката на тока през товара.5. Това е времеинтервалът t2 . Отрицателният полупериод върху товара се формира при отваряне на S1 и S3 и затваряне на S2 и S4.1 са показани четирите обособени времеинтервала в работата на схемата и съответните провеждащи ключове за всеки един от тях.7.

Фиг.7 Времедиаграми на работа на мостов инвертор на напрежение при R-L товар В случаите. Тогава токът през него си сменя знака след определен интервал t0 – t1.6 Мостов инвертор на напрежение изпълнен с IGBT ключове Фиг. В резултат.7. фиг. През времеинтервала t0 – t1 токът през товара е с посока. В по-голяма част от практическите приложения обаче товарът е активно реактивен (R-L).5.5. 204 .5. когато товарът има активен характер. токът през товара изостава по фаза от напрежението. токът през товара следва формата на напрежението върху него.

2 са показани четирите обособени времеинтервала в работата на схемата и съответните провеждащи ключове за всеки един от тях. при R-L товар времето. След изчерпване на запасената в индуктивността L енергия. От представения принцип на работа се вижда. това е интервала t2-t3. през което провежда всяка двойка ключове е по-малко от p. след запушването на ключовете S2 и S4 в момента t4 се отпушват диодите D1 и D3. като полярността му през времеинтервалите t1–t2 и t3-t4 съответства на полярността на напрежението върху товара. Токът се затваря през диодите D1. Очевидно. запасена в индуктивността на товара. През този времеинтервал t1-t2 токът през товара съвпада по посока с напрежението върху него. а за ключовете S2 и S4 съответно времеинтервала t3-t4. D3 и захранващия източник. показан на фиг. В момента t2 се подава отпушващ сигнал към ключовете S2 и S4 и запушващ сигнал към ключове S1 и S3. За ключовете S1 и S3 времеинтервалът на проводимост е t1-t2.5. 3) Времеинтервал t2-t3 При запушване на ключовете S1 и S3. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 товарният ток се нулира. който се превръща в консуматор на енергия през споменатите времеинтервали. в който към ключоветe S1 и S3 се подава отпушващ сигнал. Върху товара е приложено цялото входно напрежение и товарният ток нараства до максималната си стойност Im. момент t2. Ключовете S1 и S3 започват да провеждат. През този интервал токът на товара са затваря през диодите D2 и D4 и захранващия източник Ud. токът през товара се нулира и сменя знака си. че през времеинтервалите t0-t1 и t2-t3 запасената в индуктивността L енергия се трансформира към захранващия източник. фиг. 2) Времеинтервал t1 – t2 В момента t1 товарният ток се нулира. Следователно. Времеинтервалът завършва в момента t4 .7. Аналогично. През този интервал подобно на t0 – t1.5. токът през товара запазва посоката си за определен интервал от време. а на ключовете S2 и S4 се подава запушващ сигнал. 205 . Ключовете S2 и S4 започват да провеждат. през този времеинтервал захранващият източник консумира енергията. които провеждат през следващия времеинтервал t4-t5 и t0-t1. В таблица 4. напрежението и токът върху товара са с различни полярности.7.обратна на приложеното върху него напрежение.

Източникът на напрежение Ud трябва също да позволява токът през него да протича в двете посоки. За повечето от съвременните реализации на ключове такъв диод е включен в структурата на самия ключ.2 Времеинтервали t0-t1 t1-t2 t2-t3 Проводящи ключове D1.1) L di L + R iL = U d dt с начални условия i( 0) = .3) U CE = U d + U F където UF е падът върху отпушения диод. L 2 където Т е периодът на управляващите импулси. За оразмеряване на ключовете важни стойности са максималната стойност на тока и на напрежението върху тях. S4 t3-t4 Представеният принцип на работа на мостовите инвертори на напрежение води до следните важни изводи: 1.I m и i(T / 2) = I m . Използваните ключове трябва задължително да са с двустранна проводимост. D3 S1. В повечето случаи това се осигурява от филтровия кондензатор C0 на входа на инвертора. MOS.Таблица 4.2) Im RT æ ç Ud / R 1. Максималното напрежение върху ключа е равно на: (5.e L 2 ç è = RT 1+ e - ö ÷ ÷ ø.D4 S2. Решаването на диференциалното уравнение води до следния израз на максималната стойност на тока: (5. В практическите схеми това се реализира чрез включване на антипаралелен диод на съответния ключ (IGBT. тиристори). MCT. 206 . 2. S3 D2. Максималната стойност на тока през ключовете Im се получава след решаване на диференциалното уравнение: (5.

поясняващи принципа на работа на схемата са показани на фиг.8 Инвертор на напрежение със средна точка на трансформатора Фиг. Времедиаграмите.5. 207 .9 Времедиаграми на работа на инвертора на напрежение със средна точка на трансформатора. Необходимо е двете секции (двете първични намотки w1 и w2) да са еднакви.5.8. фиг.9.3 Инвертор на напрежение със средна точка на трансформатора Основен компонент на схемата.2.5. Фиг.5. е трансформаторът със секционирана първична намотка. като токът през товара съответства на R-L товар.5.

то токът през него изостава спрямо напрежението върху него. -Ud. Също е необходимо минимизиране на индуктивността на разсейване между двете първични намотки. през времеинтервала t0 . В резултат. В резултат. двете намотки трябва да имат еднакви потокосцепления: (5.В момента t0 се подава отпушващ сигнал към ключа S1 и запушващ към ключа S2. Основният недостатък на схемата произтича от наличието на трансформатора. След момента t1 този ток сменя знака си. През този времеинтервал t0 . в което са в отпушено състояние са еднакви. Следва извода. На практика е невъзможно да се гарантира. Това би могло да се постигне чрез добро симетриране на двете първични намотки w1 и w2. Товарът консумира енергия от източника. +Ud.t1 се връща запасената в индуктивността енергия към захранващия източник. В момента t2 се подава отпушващ сигнал към ключа S2 и запушващ към ключа S1. т.4) Y 1 =Y 2 = F 1 N 1 = F 2 N 2 . че при схемата с трансформатор със средна точка. През следващия времеинтервал t3 – t4 провежда ключът S2 и се консумира енергия от източника. освен традиционното ШИМ управление. че пада на напрежение върху двата ключа S1 и S2 и времето им. тъй като токът и напрежението върху него са с един и същ поляритет. Процесите са аналогични на описаните погоре. намагнитващият ток на трансформатора може да достигне до опасни за работата на схемата стойности.t1 провежда диодът D1 по веригата: край на w1. D1. Практически е трудно да се избегне постояннотоковото подмагнитване на трансформатора. където N1 и N2 са броя на навивките на двете секции на първична намотка.е. Предимства на схемата: 208 . През времеинтервала t2 – t3 провежда диодът D2 и се връща запасената в индуктивността енергия към захранващия източник. Малки разлики в тези параметри водят до резултантно постоянно напрежение върху първичната намотка. F1 и F 2 са магнитните потоци. В момента t1 токът през товара се нулира. различно от нула. Тъй като товарът е активно-индуктивен. През следващия времеинтервал t1 – t2 провежда ключът S1. начало на w1. обхванати от всяка една от двете секции. е необходимо следене и на тока на първичната намотка.

Тk2 и реактивните елементи Lk и Ck. При такива инвертори входният ток Id е голям и загубите върху отпушените ключове са значителен процент от общите загуби на преобразувателя. D2.5. При този вид инвертори запушването на работен тиристор не е свързано с комутирането на друг работен тиристор.1 Тиристорни инвертори на напрежение със спомагателно – импулсна комутация За представяне на принципа на спомагателно-импулсната комутация се използва показаният на фиг.5.11. 5. Във всеки един момент от време в схемата провежда само един от управляемите ключове S1 и S2.11. Това е особено важно ако напрежението на входа на инвертора е нисковолтово. . комутацията на единия тиристор подготвя комутиращата верига за комутация на другия тиристор. Наличието на общи точки (маса) на двата ключа S1 и S2 позволява те да бъдат управлявани от една драйверна схема. На фиг.3. D1 и T2.б. При работа на схемата. т.10 основните ключове с двустранна проводимост са T1. 209 . Подобни приложения са гарантираните захранвания (UPS). където входният източник обикновено е акумулаторна батерия.схеми със спомагателно-импулсна комутация. Работата на схемата се пояснява от времедиаграмите на фиг.3 Еднофазни тиристорни инвертори на напрежение Тиристорните инвертори на напрежение се използват обикновено когато е необходимо да се захранват по-големи товарни мощности. 5.1. Основни недостатъци на тиристорните схеми са по-сложното запушване на ключовете и невъзможността за недостигане на работни честоти над няколко килохерца. 2. За запушването на всеки работен тиристор се използува допълнителен тиристор и реактивни елементи. не е необходимо галваническо развързване на двата управляващи сигнала един спрямо друг. а опростените времедиаграми. Според метода на комутация тиристорните инвертори на напрежение се класифицират като: .схеми с взаимно импулсна комутация. На фиг.10 полумостов тиристорен инвертор.11.5.5. включващи няколко периода са показани на фиг. Групата за комутация е съставена от тиристорите Тk1.е.а са показани детайлните времедиаграми за времето на комутация.

11 Времедиаграми на работа на полумостов тиристорен инвертор със спомагателно-импулсна комутация. а) детайли времедиаграми за времето на комутация. 210 .5.Фиг. Фиг.10 Полумостов тиристорен инвертор със спомагателно-импулсна комутация.5. б) опростени времедиаграми за няколко периода.

4 Ik Ud При проектиране на тиристорни инвертори на напрежение със спомагателно-импулсна комутация трябва да се има пред вид следното: 211 . Lk = 0. показан на схемата и да е отпушен тиристорът Тk1. се отпушва комутиращият тиристор Тk1.max / I k = 1. За да се запуши работния тиристор. При отпушен тиристор Т1 се формира положителен полупериод върху товара. I k .t1 = 2 Lk C k arccos(I k / I k . подготвяйки се за следващия процес на комутация. Комутиращият ток продължава да нараства и след момента t1 и достига максималната си стойност Ik. След момента t2 товарния ток протича само през комутиращата верига.в. в [2] са посочени следните съотношения за избор на комутиращите елементи: (5. = t 2 .5. През времеинтервала t3-t4 натрупаната във индуктивността енергия дозарежда комутиращия кондензатор Ck. Схемното време за възстановяване на тиристора е времеинтервала t1t2. за силовите тиристори се използува зависимостта: (5. Напрежнието на кондензатора Ck е по голямо от 2Ud и зависи от качествения фактор на колебателния кръг. При използуване на горния израз и избрано отношение I k .в. В момента t1 комутиращият и товарният ток се изравняват и тиристорът Т1 се запушва. .max е максималният комутиращ ток. За да се определи схемното време на възстановяване tсх. фиг.max ) където I k е токът на комутация.в. Напрежението на кондензатора Сk осигурява запушващ токов импулс върху тиристора Т1.в. В момента t4 токът през комутиращия тиристор Ck се нулира. В края на полупериода. След достигане на максимума на комутиращия ток.11. амплитудата на този токов импулс трябва да е по голяма от стойността на товарния ток в момента на комутация.6) C k = 0. кондензаторът започва да се презарежда.5) t сх. Ck и товара Z.5 . Полученият токов импулс е с почти синусоидална форма. В същия момент t1 се отпушва диода D1. I k t сх. момент t0. включващ Lk. В момента t2 комутиращият ток се нулира и диода D1 се запушва.9 U d t сх. В момента t3 напрежението на комутиращия кондензатор Ck достига захранващото напрежение.max.Нека кондезаторът Ck да е зареден с поляритет на напрежение.

5. че комутиращият импулс за запушване на работен тиристор се формира от друг работен /силов/ тиристор.5. При оразмеряване на Lk и Ck се изхожда от условието комутиращият ток да е по голям от товарния ток за достатъчно дълъг времеинтервал.5. 212 .12 е показана такава схема. За по-големи стойности на товарния ток е необходима и поголяма стойност на елементите на комутиращата група.1. На фиг. зависещ от схемното време на възстановяване на тиристора. 5. Поради това тези инвертори се наричат инвертори с взаимно-импулсна комутация. 2.13 при активно-индуктивен характер на товара. 3. Изчисляването на Lk и Ck се прави за най-голямата стойност на товарния ток и за максималното каталожно време за възстановяване на тиристора. Фиг.12 Тиристорен инвертор на напрежение със взаимно–импулсна комутация. Принципа на работа се пояснява от времедиаграмите на фиг.2 Тиристорни инвертори на напрежение със взаимно– импулсна комутация Основният признак на тиристорните инвертори на напрежение със спомагателно–импулсна комутация е.3.

Функцията на диодите D1 и D2 е да връщат енергия към захранващия източник.13 Времедиаграмите на тиристорен инвертор на напрежение със взаимно–импулсна комутация при активно-индуктивен характер на товара. ktr = w1 / w3 = w2 / w3 = 1 . приемайки коефициента на трансформация на трансформатора равен на единица. Напрежението върху товара е Ud. Кондензаторът Ск е зареден до напрежение 2Ud с означения на фигурата поляритет. В момента t0 се подава управляващ импулс към 213 . Напрежението към товара се подава посредством двете идентични първични намотки w1 и w2.Фиг.5. Към момента t0 е отпушен тиристора Т1. Скоростта на нарастване на тока през тиристора се ограничава от комутиращата индуктивност Lk.

7 U d . Lk. Сред като се отпуши Т2.наличие на дванадесет ключа общо в системата. Оразмеряването на комутиращите елементи се прави за най-тежкия режим на работа. w1.електрически задвижвания и управления на асинхронни и синхронни двигатели. . реализиран с напълно управляеми ключове.7) Ck = t off I 1. в следствие на което Т1 се запушва и към него се прилага напрежение 2Ud.7 I 5. След отпушването на Т2 кондензаторът Сk се дава на късо през двата тиристора Т1 и Т2.необходимост от трифазен трансформатор или достъп до всяка от трите фази на товара. Времеинтервалът t0-t1 е времето. . той има сериозни недостатъци: . За реализирането на трифазно изходно напрежение практически много по-често се използва един трифазен инвертор. например показаният на фиг. Lk = t off U d 1. че работният тиристор се отпушва два пъти в един полупериод. изискващи по-висока работна честота. кондензаторът Сk се презарежда през веригата +Ud. чиито изходни напрежения са дефазирани на 120°. 214 . Т2.тиристора Т2 и той се отпушва. Сk. а върху товара се е установило напрежението -Ud. D1. Реализирането на трифазно изходно напрежение е възможно и чрез използването на три еднофазни инвертора.мощни трифазни товари.системи за гарантирано захранване (UPS). Запасената в индуктивността Lk енергия се връща частично в захранващия източник по веригата +Ud.14 инвертор. В момента t1 напрежението на Сk се нулира.5. w2. В момента t2 кондензаторът Сk се е презаредил до напрежение 2Ud.4 Трифазни инвертори на напрежение Трифазните инвертори на напрежение се използват в редица приложения: . Използават се изразите: (5. Диодът D2 се отпушва в момента t2 . -Ud и частично се разсейва в товара. Особеност на схемата е. -Ud. което изисква сдвоени или по-продължителни управляващи импулси. . Въпреки че този подход е приложим в някои случаи. през което върху тиристора Т1 се прилага обратно напрежение и той възстановява непроводящите си свойства. който е при най-голям работен ток I и най-голямо каталожно време на запушване на тиристорите toff.

14 Трифазен инвертор на напрежение реализиран с напълно управляеми ключове. Всяко рамо на инвертора включва два ключа и два диода и е подобно на рамото на полумостовия инвертор разгледан по-горе.Фиг.7. B. Възможни са непосредствено включване на товара. 215 .5. На фиг. Този начин на регулиране е разгледан в точка 5. C) зависи от захранващото напрежение Ud и не зависи от товара.15 са показани времедиаграмите. както и съответните линейни напрежения при трифазен инвертор на напрежение изпълнен с напълно управляеми ключове. Широко използуван метод на регулиране на изходното напрежение при трифазните инвертори на напрежение е чрез използуването на синусоидална ШИМ. Изходното напрежение на всяка фаза (A. В показания режим на работа всеки ключ провежда по един полупериод на изходното променливо напрежение. или чрез използуване на разделителен трансформатор.5. поясняващи времеинтервалите през които са отпушени съответните ключове. Товарът може да е включен в звезда или в триъгълник.

1 Особености на инверторите на ток В инверторите на ток захранващият източник е източник на ток. а формата на изходното напрежение зависи от големината и характера на товара.Фиг. Това се постига чрез включване на индуктивност с голяма стойност между захранващия източник и инвертора. 5.5.5. 216 .5 Инвертори на ток 5.15 Времедиаграми на работа на трифазен инвертор на напрежение. Формата на изходния ток на инвертора на ток е правоъгълна. Основни области на приложение на инверторите на ток са електротермията и променливо-токовото електрическо задвижване за честотно регулиране на еднофазни и трифазни двигатели.

В зависимост от това как е включен комутиращият кондензатор по отношение на товара. за да може да се приеме. в този случай изходното напрежение е идентично с напрежението на комутиращия кондензатор.последователни инвертори. Управляващите импулси на тиристорите Т1 и Т2 са дефазирани на 180 градуса.5. В момента t0 се подава управляващ импулс към Т1. 217 . Разрядният ток бързо нараства. -Ud с указания поляритет на схемата (без скобите).паралелно-последователни инвертори на ток. .5.5. Протича работен ток по веригата +Ud. Ако схемата е реализирана с тиристори. w2. През интервала t2-t3 кондензаторът С се презарежда и поляритета е показания в скоби на фиг. И в двата случая стойността на дросела Ld е достатъчно голяма.паралелни инвертори на ток.г. Последният се отпушва и кондензаторът С се оказва накъсо свързан през тиристорите Т1 и Т2. става по-голям от правия ток на Т1 и в резултат. Ld. Т1. който е обратен за Т1. Ld.последователно-паралелни инвертори на ток. При отпушване на Т1 се създават условия за заряд на кондензатора С по веригата +Ud. а на фиг. 5. -Ud. . .w1. инверторите на ток биват: . Протича разряден ток. На фиг. то се осъществява взаимна комутация на тиристорите.б – мостова схема на паралелен инвертор на ток. Т1 се запушва.а е показана схема на тиристорен паралелен инвертор със средна точка на изходния трансформатор.а. На фиг. След запушването на Т1 кондензаторът С се разрежда по веригата +C. w1. че захранващият източник е източник на ток. Тиристорен еднофазен паралелен инвертор на ток Инверторът на ток с паралено включен на товара кондензатор е една от най-разпространените инверторни схеми. отразяващи работата на схемата от фиг.16. Т1. В момента t3.5. започва нов комутационен процес и нов период на тока върху товара.5. с отпушването на Т1. -C.16. В момента t1 се подава управляващ импулс към Т2.2.16.5. комутиращият кондензатор е включен последователно на товара.16.16. w2.г са показани времедиаграмите.

Фиг. Разрядният му ток е обратен за Т1 и Т3 и те се запушват.5.5. кондензаторът се оказва свързан накъсо през Т1 и Т2 и през Т2 и Т4.в). При отпушване на тиристорите Т1 и Т3 (момент t0) протичащият ток се разделя между клона на товара и кондензатора (фиг.б) е подобен на описания принцип на действие на инвертора със средна точка на трансформатора.а Принципът на действие на мостовия паралелен инвертор (фиг.16. в) Еквивалентна заместваща схема на моствия инвертор при отпупени Т1 и Т3 г) Времедиаграми отразяващи работата на схемата от фиг.16 а) Тиристорен паралелен инвертор на ток със средна точка на трансформатора б) Мостова схема на тиристорен паралелен инвертор на ток.16. При отпушване на другата двойка тиристори Т2 и Т4 (момент t1).16. По нанатък кондензаторът се разрежда през товара и се 218 . Кондензаторът се зарежда с поляритет.5. показан на фигурата без скобите.5.

16. При направените допускания еквивалентната заместваща схема на мостовия инвертор за времеинтервала. тиристорите са идеални ключове и товарът е чисто активен.11) Id = uC du du C I 1 +C C Þ + uC . т.11) е от вида: ( uC (t ) = I d R 1 + A e -t / RC (5.в.8) (5. вследствие на което значенията му в моментите на съседните комутации са равни по големина и противоположни по знак.5. При анализа на паралелният инвертор на ток се правят следните допускания – захранващият източник е идеален източник на ток.презарежда от захранващият източник с поляритет. показан в скобите. При следвашото отпушване на Т1 и Т3 (момент t3)се запушват Т2 и Т4.d = 0 R dt dt RC C Решението на линейното диференциално уравнение (5.) = -u C (t = ) 4 4 (5.9) (5. когато са отпушени тиристорите Т1 и Т3 е показана на фиг.е.13) Замествайки се получава: (5.10) При заместване и използуване на равенството u R = uC се получава уравнението: (5. токът на бобината Ld е без пулсации. За схемата се записва системата уравнения: I d = i R + iC u iR = R R du iC = C C dt (5.12) ) Намирането на константата А се прави при използуване на условието. може да се запише: T T u C (t = . Ако се разположи координатната система в средата на един междукомутационен период. няма загуби в реактивните елементи.14) ( ) ( I d R 1 + A eT / 4 RC = . че напрежението на кондензатора се изменя по периодична крива.I d R 1 + A e -T / 4 RC 219 ) .

12): (5.16) ö æ ÷ ç -t / RC ÷ ç e u C (t ) = u R (t ) = I d R ç1 ÷ ç coshæç 1 ö÷ ÷ ç 4 f RC ÷ ÷ ç è øø è Полезна за практическото използуването на инвертора е зависимостта на изходното напрежение от захранващото u R = F (U d ) .18) Id = Ud æ æ 1 öö ÷÷ ÷ R çç1 .16) 1 æ 1 ö ÷÷ coshçç è 4 f RC ø Моментната стойност на напрежението на кондензатора.18) се замества в (5.4 f R C tanhçç ÷ è 4 f RC øø è Горният израз (5. което е и напрежението върху товара се получава като се замести (5.15) A=- eT / 4 RC + e -T / 4 RC =2 1 æ T ö coshç ÷ è 4 RC ø За удобство периодът T се замества с честотата f=1/T и се получава: A=- (5.16) в (5. че средната стойност на напрежението върху бобината за един полупериод в установен режим е нула: UL = (5. За извеждане на зависимостта се използува условието.Намерената стойност на константата А от (5.16) в (5.17) 2 T p ò (U d .16) и за изходното напрежение се получава: 220 .17) се получава: (5.14) е: (5.uC ) dt = 0 0 Замествайки (5.

18) в (5.22) PR = U R2 = Pd = U d I d Þ U R = U d I d R R След заместване на (5.17 [11].5.4 f R C tanhç ÷ ç ÷ ç 4 f R C ÷÷ ÷ ç coshç 4 f R C ÷ ÷ ç è øø è øø è è Въвежда се следният израз.23) UR = Ud 1 1- 4 ækö tanhç ÷ k è4ø Получената зависимост представлява външната (товарната) характеристика на инвертора и е представена графично на фиг.tanhç ÷ ç coshç ÷ ÷ k è4øè è4øø Полезно е да се изрази зависимостта на ефективната стойност на изходното напрежение (напрежението върху товара) U R от захранващото U d . Използува се равенството на мощността в товара и мощността. замествайки в (5.19) с k се получава зависимостта: (5. който се нарича коефициент на натоварване: k= (5.20) 1 f RC Тогава.21) æ ö t -k ç ÷ Ud e T ÷ ç u R (t ) = 14 æk öç æk ö÷ 1 . консумирана от захранващия източник: (5.(5.22) се стига до зависимостта: (5.19) æ ö ç ÷ ç ÷ Ud e -t / RC u R (t ) = ç1 ÷ æ æ 1 ö÷ æ 1 öö ç ç1 . 221 .

5. 1 1 æ kö = . При малки k изходното напрежение силно нараства. че за t = -T / 4 + t с. което е и напрежението върху тиристора. е нула.в се намира от (5. тиристорният паралелен инвертор на ток е неработоспособен при малки и големи стойности на коефициента на натоварване k.17 се вижда силната зависимост на изходното напрежение и схемното време за възстановяване tс.23) и (5.в от коефициента на натоварване k.в.Фиг. 222 .в. В реалните приложения диапазона на коефициента на натоварване е k=4 ¸ 8.5. и схемно време на възстановяване като функции на коефициента на натоварване Важен параметър на инвертора е схемното време за възстановяване tс.24) t с. В резултат.5.. Изразът за tс.16). . напрежението върху товара.16.в.17 Външна (товарна) характеристика на тиристорен инвертор на ток фиг.б. Намерената зависимост е: (5.24) на фиг. а при големи k намалява значително tс. като се използува условието.в.lnç cosh ÷ T 4 k è 4ø От графичното представяне на изрази (5.

в заваряването [38].резонансни инвертори с обратни диоди.6 Резонасни инвертори Отличителна черта на резонансните инвертори е наличието на резонансен процес в схемата.последователно – паралелни резонансни инвертори.18.е. тъй като транзисторите имат достатъчно голямо бързо действие и не е необходимо използването на предимствата на схемни решения от третата група резонансни инвертори. 223 . фиг. При последователните резонансни инвертори комутиращият кондензатор е включен последователно на товара. също като междинно звено в системи от няколко преобразувателни устройства. Основни такива приложения са в източниците за ултразвукова техника. който обхваща и товара.5.18.резонансни инвертори с удвояване на честотата върху товара.а.5. В резултат. Според начина на включване на товара в резонансния кръг резонансни инвертори могат да се класифицират като: . Тиристорните резонансни инвертори се реализират и използуват и по трите основни схемни групи на резонансни инвертори.б. токът през товара и силовите ключове има приблизително синусоидална форма. фиг.19. Подобна форма на тока осигурява малки комутационни загуби в ключовете на резонансните инвертори [24]. 2. Съвременните резонансни инвертори са реализирани предимно с транзисторни ключове и схемите им са от първите две изброени групи. Приложенията на резонансните инвертори са главно в устройства със средна и висока честота. . резонасните инвертори се класифицират като: . 5. фиг.паралелни резонансни инвертори. . . Принципът на удвояване на честотата не се използува при транзисторните инвертори.1 Класификация на резонансните инвертори 1.последователни резонсни инвертори. т.5. Според мястото на включване на товара и начина на създаване на един полупериод (провеждане на ключове с едностранна или двустранна проводимост). . Принципът на работа на резонансните инвертори позволява да се работи в режим с пауза. При паралелните резонансни инвертори комутиращият кондензатор е включен паралелно на товара.5.6. моментът на включване на следващата група ключове зависи от схемата и алгоритъма на управление.резонансни инвертори без обратни диоди. в индукционното нагряване [15].

5. работещи в режим с принудително изключване на ключовите прибори.резонансни инвертори с обратни диоди. .резонансни инвертори с обратни диоди. . Допълнителна класификация на резонансни инвертори с обратни диоди според начина им на действие [15]: . 224 .Фиг. работещи в режим с широчинно регулиране на захранващото напрежение и принудително изключване на ключовите прибори.18 а)Резонансни инвертори без обратни диоди. б) Резонансни инвертори с обратни диоди 3.резонансни инвертори с обратни диоди. работещи в режим с естествено изключване на ключовите прибори.

. 225 . работещи в режим на удвояване на чесотата.резонансни инвертори с обратни диоди.резонансни инвертори с обратни диоди.25) i L (t = 0) = I L 0 . .26) ik (t ) = iпр (t ) + iсв (t ) . Началните условия в момента t = 0 .6.Фиг. 5.едноключови резонансни инвертори. преди включването на ключа S са: (5.2 Aнализ на последователен R-L-C кръг и условие за резонанс Работата на резонансния инвертор може да се сведе до включване на последователен R-L-C кръг към постоянно захранващо напрежение.20.19 Резонансни инвертори с удвояване на честотата върху товара . работещи в режим с широчинно регулиране на захранващото напрежение и естествено изключване на ключовите прибори. U C (t = 0) = -U C 0 Анализът на преходния процес по класическия метод включва определянето на двете съставки на тока в колебателния кръг ik (t ) : (5. фиг.5.5.

20 Включване последователен R-L-C кръг към постоянно захранващо напрежение където iпр (t) е принудитетелна съставка. За намиране й е необходимо характеристичното уравнение на контура.28) Неизвестна е свободната съставка iсв (t ) .5.29) R + jw L + 1 = 0. определяща се от общото решение на хомогенното диференциално уравнение (5. jw C jw ® k .27) U L +UC +U R = Ud Þ L ò контура след комутацията е нула поради наличието на кондензатора.27). при заместване на множителя jω със k: (5. като вида й зависи от корените на характеристичното уравнение. Следователно: ik (t ) = iсв (t ) (5. зависеща от частното решение на нехомогенното интегро-диференциално уравнение.30) са: 226 . Стационарната (принудителната съставка) iпр (t ) на тока през (5. kC От израз (5.30) k2 + R 1 k+ =0 L LC Корените на квадратното уравнение (5. Þ R + k L + 1 =0. което в случая е: d ik 1 + i k d t + R ik = U d . Един от начините да се определи характеристичното уравнение е като се анулира изразът на входното съпротивление на контура спрямо захранващия източник.Фиг.29) се получава следното характеристично уравнение: (5. dt C а iсв (t ) е свободната съставка.

32) се получава условието за резонанс на последователен R-L-C кръг: R<2 (5.31) k1.33) L C При използуване на изразяванията: 1 R2 . в) при a < 0 корените са двойка комплексно спрегнати числа и режимът е периодичен (колебателен) . За да е налице този режим трябва да е изпълнено неравенството: (5. Практическата работа на резонансните инвертори е в периодичен (колебателен) режим.32) a<0 Þ R2 2 4L - 1 <0 LC От горното неравенство (5.35) t= 2L .34) (5. В зависимост от 2 стойността на израза a = R .2 LC 4 L корените на характеристичното уравнение в периодичен режим могат да се представят като: (5.31). 2 = - R R2 1 ± 2 2L 4 L LC Вида на свободната съставка (режима на работа) зависи от корените на характеристичното уравнение (5. б) при a = 0 корените са реални и равни и режимът е граничен апериодичен. Апериодичният режим не е характерен за последователните резонансни инвертори. 2 = .± j w0 t 227 . w0 = R 1 k1.(5.1 2 LC 4L са възможни три режима на работа на последователния R-L-C кръг: а) при a > 0 корените са реални и различни и режимът е апериодичен.

1 R2 . С w0 = е означена собствената честота на Свободната съставяща на тока на контура е от вида: (5.(U d + UC0 ) e -t / t çç 228 .2 LC 4 L колебателния контур.37) ik (t ) = A e -t / t sin(w0 t + j) Þ за t = 0 Þ ik (0) = I L0 = A sin j Следователно. първото уравнение на системата за намиране на интеграционните константи е: I L 0 = A sin j (5.38) Напрежението на кондензатора е: (5.I L 0 e -t / t çç sin w0 t . където А и j са интеграционни константи.cos w0 t ÷÷ w0 L ø è t w0 Крайният израз за напрежението на кондензатора uC (t ) е: æ 1 ö I sin w0t + cosw0t ÷÷ .36) ik (t ) = iсв (t ) = A e -t / t sin (w0 t + j) . крайният израз за тока контура ik (t ) е: (5.40) ik (t ) = ö æ 1 U d + U C 0 -t / t e sin w0 t . За намиране на интеграционните константи се използуват началните условия.36). Токът в момента t = t 0 е i L (t 0 ) = I L 0 : (5.U C 0 се получава второто уравнение на системата за намиране на интеграционните константи.39) U C (t ) = 1 1 ik (t ) dt = A e -t / t sin (w0 t + j) dt C C ò ò за t = t 0 Þ U C (0) = -U C 0 След интегриране на (5. След намиране на интеграционните константи А и φ и заместване в (5.39). заместване t = 0 и приравняване на получения израз на .41) uC (t ) = U d .L0 e-t / t sin w0t è t w0 ø w0 C (5.

21 е показана формата на тока през резонансната верига при отношение f 0 > f > f0 за 2 инвертор с обратни диоди.работната честота на силовите ключове f е по-малка от резонансната честота на резонансния кръг f0: f<f0.Фиг. Това означава. че токът през веригата изпреварва основния хармоник на напрежението върху нея на ъгъл φ. където φ<0. 2 В резонансните електронни преобразуватели резонансната верига се включва последователно към постоянно напрежение с противоположен поляритет. Това се реализира от силовите ключове на преобразувателя.работната честота на силовите ключове f е равна на резонансната честота на резонансния кръг f0: f=f0.6. .3 Режими на работа на резонасните инвертори с обратни диоди Резонсните инвертори с обратни диоди имат три основни режима на работа: .5. на фиг. серийната резонансна верига има капацитивен характер. f<f0.работната честота на силовите ключове f е по-голяма от резонансната честота на резонансния кръг f0: f>f0. Тази честота обикновено е различна от собствената честота на резонансната верига w 0 = 2 p f 0 .1 Работа при честота под резонансната честота f<f0 При работна честота f по-малка от резонансната честота f0. .3. Като пример.21 Формата на тока през резонансната верига при f 0 > f > f 0 . 229 . които се управляват с работна честота w = 2 p f .6. 5. 5.5.

5. а времедиаграмите на поясняващи принципа на работа при отношение f<f0/2 са показани на фиг.5.23.23 Времедиаграми на тока през резонансна верига ik (t ) и напрежението върху тиристор на полумостов тиристорен резонансен инвертор с обратни диоди.22 Полумостов тиристорен резонансен инвертор с обратни диоди Фиг. при отношение f<f0/2. фиг.5.21.5. 2 f A. 2 f Б. Работа при отношение f < 0 . Работа на резонасните инвертори с обратни диоди при f < 0 2 На фиг. 230 .Можем да разграничим два подрежима на работа при честота под резонансната честота f<f0: f А.5. Фиг. Работа при отношение f 0 > f > 0 .22 е показан полумостов тиристорен резонансен инвертор с обратни диоди.

R. чийто капацитет е много по-голям от този на резонансния кондензатор С: Cf1=Cf2>>C. че напрежението на кондензатора в този момент е по-голямо от захранващото U C (t1 ) > U d . През този времеинтервал провежда обратният диод D1. В момента t0 се подава отпушващ сигнал към тиристора T1. се определя от напрежението (Ud+UC0).Полумостовият инвертор включва двата филтрови кондензатора Cf1 и Cf2 . 231 .max.5. R. -Cf1 протича синусоидален токов импулс. Cf2 са в паралел спрямо променливата компонента на тока. 2) Времеинтервал t1 – t2 В момента t1 започва нов колебателен процес. Трябва да се отбележи. +Cf1. Амплитудата на тока през товара за този времеинтервал се определя от разликата (UCmax-Ud). C. T1. C. поради резонансния характер на веригата и натрупаната в бобината L енергия. L. Cf2 осигуряват средната точна на захранващия източник. На фиг. При транзисторните инвертори този режим обикновено не се среща.23 това напрежение на кондензатора е означено в скоби. Продължителността на токовия импулс се определя от резонансната верига L-C. D1. което е по-голямо от захранващото напрежение Ud. Основните времеинтервали в работата на схемата са: 1) Времеинтервал t0 – t1 Напрежението върху кондензатора е с означената на фигурата полярност без скоби и със стойност U C (t 0 ) = -U C 0 . Ik. През този времеинтервал кондензаторът С се презарежда до напрежение UCmax. L. Двата кондензатора Cf1. Времеинтервала завършва в момента t1 след естественото нулиране на тока през резонансната верига. Разгледаният режим на работа на резонансни инвертори с обратни диоди при отношение f<f0/2 е характерен за тиристорни инвертори. През времеинтервала токът на резонансната верига протича през контура -Cf1. че кондензаторите на захрахващия източник Cf1. Времеинтервалът завършва в момента t2 с нулиране на тока и запушване на диода D1. дължащ се на факта. Той се отпушва и в контура +Cf1. 3) Времеинтервал t2– t3 През следващия времеинтервал t2-t3 няма отпушени прибори и схемата не променя състоянието си. В момента t3 се отпушва тиристора Т2 и започват аналогични процеси. при което се връща енергия в кондензатора Cf1 на захранващия източник. Амплитудата на тока през веригата.

25 Времедиаграми на работа на мостов транзисторен резонансен инвертор при f0 > f > f0 / 2 232 .5.25.5.5. Времедиаграмите на работа на схемата са показана на фиг. Работа на резонасните инвертори с обратни диоди при f 0 > f > f 0 2 Разглежда се мостов транзисторен резонансен инвертор с обратни диоди. Фиг.Б.24.5. фиг.24 Мостов транзисторен резонансен инвертор Фиг.

който продължава през целия времеинтервал t2–t3. характеризиращи работата на схемата са следните: 1) Времеинтервал t0 – t1 При подаване на отпушващи сигнали към двойката транзистори Т1. което предимство е налице при режим с отношение f<f0/2.5. Стойността на тока в момента на комутация зависи от продължителността на времеинтервала t1 – t2. T2. 233 . Токът на транзисторите в момента на комутация е ION.Времеинтервалите. Започва токов импулс през веригата +Ud. T4. Разликата с преди разгледаният режим при f<f0/2 е. Схемата връща енергия в захранващия източник през този времеинтервал. в който провеждат антипаралелните диоди. -Ud. 3) Времеинтервал t2 – t3 В момента t2 се подава отпушващ сигнал за транзисторите Т2. Кондензаторът е зареден до максималната стойност на напрежението върху него UC. В резултат. D4 и схемата отново връща енергия в захранващия източник. 2) Времеинтервал t1 – t2 В момента t1 транзисторите се запушват поради естественото завършване на полупериода на резонансната верига. започва токов импулс през антипаралелните диоди D1. че отпушването на транзисторите в момента t0 е при ненулева стойност на тока i (t 0 ) = I ON . Тоест.max. R. T3. В тиристорните схеми обаче времеинтервала не може да е под определена стойност. Т4. R. фиг. 4) Времеинтервал t3 – t4 Следващият времеинтервал t3 – t4 е аналогичен с времеинтервала t1–t2. нямаме отпушване при нулев ток.max в резултат на колебателния процес в резонансната верига L-C. докато загубите при отпушване на ключовете са ненулеви. Провеждат антипаралелните диоди D2. C. Т3 в момента t0 започва приблизително полусинусоидален токов импулс във веригата +Ud. T1. C. През този времеинтервал кондензаторът С се презарежда от -UC0 до UC. L. Забележка. D3. зависеща от времето на запушване на използваните тиристори. L. В транзисторните инвертори този времеинтервал може да се сведе до практически много малка стойност. При работа при честота под резонансната честота f<f0 комутационните загуби в ключовете при запушването им са нулеви.25. -Ud.

C. фиг.2 Работа на резонасните инвертори с обратни диоди при честота над резонансната честота f>f0 В този режим последователната резонансна верига има индуктивен характер и токът на веригата изостава от напрежението върху нея.5. Анализира се отново мостов инвертор. 2) Времеинтервал t1 – t2 След запушване на транзисторите Т1.5. +Ud. в момента t2 се подава отпушващ сигнал към транзисторите Т2. От показаната форма на напрежение върху транзистора Т1 (фиг. 4) Времеинтервал t3 – t4 След запушване на транзисторите Т2. Тази мека комутация при отпушване на транзисторите води до значително намаляване на комутационните загуби в тях. Т3 се подава преди края на токовия импулс в момент t1. Започва токов полусинусоидален импулс. Обикновените тиристори не се използуват в схеми с такъв режим. Схемата връща енергия в захранващия източник. L. токът през резонансната верига продължава в същата посока през нея.5. 3) Времеинтервал t2 – t3 След нулиране на тока през резонансната верига.6. D4. който включва времеинтервалите t2–t3 и t3–t4. двуоперационни тиристори. R.5. Контурът на тока е –Ud. Провеждат диодите D2 и D4. Основните времеинтервали на работа на схемата са: 1) Времеинтервал t0 – t1 В момента t0 (фиг.26) се вижда. като токът през транзисторите в момента на запушването им е със стойност IOFF. В този режим работят само схемите с напълно управляеми ключове – транзистори. Т3 в момент t1. Т4 в момент t3 започва времеинтервала t3 – t4. равно на пада върху антипараления диод). Формира се отрицателният полупериод върху товара.3. Схемата връща енергия в захранващия източник през интервала. Т4 се подава в момент t3. тъй като за запушването им в случая би била необходима допълнителна комутационна верига. MCT. Запушващият сигнал към транзисторите Т2. че отпушването му (моменти t0 и t4) е при нулево напрежение (всъщност върху транзистора има малко обратно напрежение. 234 .24. D2. с което завършва времеинтервала t2–t3. Т4. Запушващият сигнал към Т1. През този времеинтервал провеждат диодите D1 и D3.26) се подава отпушващ сигнал към транзисторите Т1 и Т3. поради натрупаната в индуктивността енергия.

че и тока (IOFF) и напрежението върху тях са ненулеви по време на комутационния процес на запушването им.5.26 Времедиаграми на работа на мостов транзисторен резонансен инвертор при отношение f>f0 За разлика. Това се дължи на факта. запушването на транзисторите е съпроводено със значителни комутационни загуби.Фиг. 235 .

6.42) w LC = 1 LC Забележка: Честотата w LC е различна от честотата w0 = 1 R2 . При отпушени транзистори (тиристори) схемата консумира енергия от захранващия източник. приложено върху веригата: 236 на .43) Z0 = L 1 = w0 L = C w0 C 3) Качествен фактор на товара: (5. че w LC @ w0 и до края на тази точка това допускане ще бъде използувано. 5. Поради това за опростяване на анализа се приема. L C 4L В реалните преобразуватели обикновено разликата между w LC и w0 е не по-вече от няколко процента.2 .Обобщения за резонансните инвертори с обратни диоди: 1.44) QL = w0 L Z 1 = = 0 R w0 C R R 4) Входен импеданс на веригата при честота w = 2 p f напрежението.4 Анализ на мостов последователен резонансен инвертор с обратни диоди А. При провеждане на антипаралените диоди схемата връща енергия в захранващия източник. 2. 2) Характеристичен импеданс на резонансната верига: (5. Параметри на последователна резонансна верига Известни са следните параметри на последователна резонансна верига. които се използуват в по-прецизния анализ на резонасните инвертори: 1) Собствена резонансна честота на резонансната верига без загуби: (5.

max = 237 4U d = 1.51) u RLC .273U d . X = Z sin j където: (5. приложено върху веригата и тока през нея: æ 1 + QL2 çç (5.48) R = Z cos j .47) æ æ w w0 ö ö ÷÷ ÷ j = arctanç Q L çç ç ÷ w w 0 øø è è При използуване на φ може да се запише: (5.45) Z = R + jwL - æ æ w w0 ö ö 1 ÷÷ ÷ = R ç1 + j QL çç ç ÷ j wC w w 0 è øø è = Z e jj = R + j X 2 w w0 ö ÷÷ (5.. Разложение по Фурие на това напрежение е: æ4 ö 4 4 sin 5 w t + K÷÷ sin 3 w t + (5.1 (t ) = 4U d sin w t p където амплитудната му стойност е: U RLC . p . (5.24).5. Анализ на мостов резонансен инвертор Една от най-често прилаганите в практиката схеми е мостовата схема на последователен резонансен инвертор с обратни диоди (фиг. Напрежението URLC.49) 1 cos j = æ w w0 ö ÷÷ 1 + QL2 çç è w0 w ø 2 Б.46) Z=R è w0 w ø 5) Ъгъл φ между напрежението. Тук ще бъде направен по-подробен анализ на схемата.50) u RLC (t ) = U d çç sin w t + 3p 5p èp ø Първата хармончна (основния хармоник) на същото напрежение uRLC е: (5. което се прилага към резонансната верига R-LC е с правоъгълна форма.

Този ъгъл се определя от характера на товара.54) Im = 4U d pR При допускането.I m sin(w t . че токът на резонансната верига се изразява с (5.5.Забележка: Когато работната честота на инвертора f = w / 2p е близка до резонансната честота на веригата f 0 = w0 / 2p . отговорящ на основния хармоник.56) ì0 iS 2 = iS 4 = í î. Токът е отместен на ъгъл φ спрямо първия хармоник на напрежението.j) за 0 < w t < p ü ý за p < w t < 2pþ където I m е амплитудната стойност на тока. токовете през ключовете S1-S4 на схемата от фиг.52) Амплитудната стойност на този ток е Im : (5.j) i S1 = i S 3 = í m î0 за 0 < w t < p ü ý за p < w t < 2pþ (5. Токът през резонансната верига (допускайки. че висшите хармоници са пренебрежимо малки) се изразява като: ik (t ) = I m sin (w t .24 са както следва: (5. Това допускане е прието при извеждане на дадените тук зависимости. токът през веригата е приблизително синусоидален. 238 . импедансът на резонансната верига е много голям за висшите хармоници [28]. 2 L/C w w0 ö ÷÷ .53) Im = U m 4U d 4U d cos j = = = Z pZ pR където cos j = 4U d æ w w0 ö ÷÷ p R 1 + QL2 çç è w0 w ø 2 .52).j) (5.55) ì I sin(w t . При това допускане. QL = R è w0 w ø æ 1 + QL2 çç За f = f 0 ( w = w0 ) се получава максималната стойност на амплитудата на тока през резонансната верига: (5.

60) I in .d = 8U d 2 æ w0 ö ö÷ 2 ç 2æ w ÷ p R 1 + QL çç ç w0 w ÷ø ÷ è è ø . и è w0 w ø æ 1 + QL2 çç 4U d . Z =R æ w w0 ö ÷ 1 + QL2 çç w ÷ø è w0 U RLC. консумирана от захранващия източника.j) d (w t ) = p p ò ò 0 0 2I 2 U RLC . R wLC C R R За частния случай. wLC L 1 L/C = = .57) Постоянната съставка на вхoдния ток I in . за постоянната съставка на входния ток се получава p израза: (5.58) p I 1 iin d (w t ) = m sin(w t .d = 8U d p2 R За да намерим постояннотоковата мощност Pd .Входният ток на инвертора е: iin = iS1 + iS 2 = iS 3 + iS 4 (5.d = (5.59) I in .÷÷ .max = 2 2 w w0 ö . когато работната и резонансната честоти са равни f = f 0 ( w = w0 ). горният израз се свежда до: където QL = (5.max = m cos j = cos j p p Z 1 Замествайки cos j = . използваме израза: 239 .d се намира след решаване на следния интеграл: p I in .

63) U C .max QL = 240 4U d Q L p = 4U d L/C pR .d = 8U d2 2 æ æ w w0 ö ö÷ ÷÷ p 2 R ç1 + QL2 çç ç ÷ è w0 w ø ø è За f = f 0 ( w = w0 ) постояннотоковата мощност Pd е: (5.max : (5.62) Pd = U d I in.d = 8U d2 p2 R Максималното напрежение върху кондензатора се представя като: (5.64) U C .max = w L I m = върху индуктивността 4U d æw ö pç 0÷ è w ø 2 æ R ö æ w w0 ö çç ÷÷ + çç ÷÷ è Z 0 ø è w0 w ø 2 f = f 0 ( w = w0 ).max = 4U d Im = wC w w0 ö ÷÷ è w0 w ø æ 1 + QL2 çç p R wC 2 След заместване се стига до израза: (5.65) За U L.(5.max = U RLC . За максималното напрежение замествания се получава израза: (5. 2 където Z 0 = L / C .max = 4U d æ w p çç è w0 ö ÷÷ ø æ R çç è Z0 2 ö æ w w0 ÷÷ + çç w ø è w0 ö ÷÷ ø .66) след U L. максималните напрежения върху конден- затора и върху индукивността са равни U L.max = U C .max = U C .61) Pd = U d I in.

28.27 е показан инвертор с удвояване на честотата. допуска се. При резонансни инвертори с удвояване на честотата се използва принципа на подаване на еднополярни токови импулси към товара и елиминиране на постоянно-токовата им съставка. rL е съпротивлението на бобината. Товарът е включен последователно на разделителния кондензатор C0 и заедно с него е в паралел на останалата част от схемата. което е показно на фиг. са свързани с напрежението върху ключовете и схемното време на възстановяване.е. rC е съпротивлението на кондензатора. т.5. 5.5. Предназначението на C0 е да елиминира постоянната съставка на тока през товара. На фиг.е.Забележка: При направеният анализ като активно съпротивление на резонансния контур е използувана стойността на товара R т. Ld>>Lk1. че R >> R DS + rL + rC + rd . Стойността на разделителния кондензатор C0 е значително по-голяма от стойността на комутиращия кондензатор Ck. а времедиаграмите показани на фиг.5. когато е само една. Комутиращата индуктивност в случая е разделена на две части Lk1 и Lk2. свързани с разделянето на комутиращата индуктивност на две части или с мястото на включването й. където е R DS съпротивлението на отпушения ключ (IGBT в случая).5 Резонансни инвертори с удвояване на честотата Схемите на инвертори с удвояване на честотата се използват главно с тиристорни ключове.6. 241 . Схемните особености. Различието мужду тази схема и разгледания вече мостов резонансов инвертор е мястото на включване на товара.28 поясняват принципа на работа на схемата [2]. а rd е съпротивлението на захранващия източник. Ld>>Lk2. тъй като транзисторните ключове имат достатъчно бързодействие. На входа на схемата има бобина със значителна стойност.

5. фиг. 242 .26.5. f1 > f 0 > f f честота на управляващите импулси. f1 честота на тока през товара.28 Елиминиране на постоянно-токовата съставка на тока на товара на резонансен инвертор с удвояване на честотата. f0 резонансна честота на колебателната верига.5.27 Тиристорен резонансен инвертор с удвояване на честотата Фиг.Фиг.

Основните времеинтервали в работата на схемата са: 1) Времеинтервал t0 – t1 В момента t0 се подават отпушващи сигнали към двойката тиристори T1 и T3. Lk1. 2) Времеинтервал t1 – t2 През този времеинтервал няма отпушени тиристори. Протича токов импулс в контура +Cf. Тези поредици имат постоянно-токова съствка. токът на товара е разлика от тока на инвертора ik и постоянния ток на входа на схемата I d : (5. Формата на импулса е полусиносоида с продължителност. чиято честота f е два пъти поголяма от честотата f1 на тока върху товара (f=2 f1). Lk2.При тази конфигурация на схемата. което е достатъчно за формиране на отрицателно напре-жение върху тиристорите T1 и T3. Ck. Lk1.66) I d = (-iRout ) + ik В резултат. Продължителността му зависи от времето. постоянният входен ток на източника Id се разделя през двата клона: клона на товара с ток iRout и на клона на инвертора с ток ik: (5. R. 3) Времеинтервал t2 – t3 В момента t3 се отпушва другата двойка тиристори T2 и T4. в резултат на което те се запушват.I d Схемата функционира аналогично на резонансен инвертор. T1. Следващите времеинтервали са аналогични. T2. Този токов импулс протича отново през клона на товара и има същата посока. В края на полупериода кондензаторът Ck се зарежда до максималното си напрежение. Тази постоянно-токовата съставка се 243 . -Cf. необходимо за възстановяването на тиристорите T1 и T3. -Cf. Двете поредици полусинусоидални токови импулси върху товара определят два пъти по високата честота върху него. Lk2 и Ck (C0>>Ck). както и от необходимоста за формиране на подходяща отрицателна полувълна върху товара. като токовия импулс при отпушването на двойката тиристори T1 и T3. R. Ck.67) i Rout = ik . Формира се нов полусинусоидален токов импулс по следния контур +Cf. Lk2. T3. В момента t4 започва нов период на управляващите импулси. T4. определена основно от стойностите на елементите Lk1.

При подходящо регулиране и дефазиране на тези изходни напрежения се постига и желана форма на резултатното напрежение.7 Методи за регулиране на изходното напрежение на инверторни схеми Методите за регулиране на изходно напрежение на инверторните схеми могат да се разделят на три групи: 1. 2. Това се постига чрез широкоимпулсна модулация на управляващите сигнали към ключовете. 5.елиминира благодарение на тока на филтровата индуктивност Ld. Метод на геометричното сумиране При този метод за регулиране няколко инвертора работят на общ товар. 244 . Изходното напрежение се получава като сума от изходните напрежения на всички инвертори. 3. който е в противоположна посока на полусинуидалните токови импулси. Това регулируемо постоянно напрежение е входно напрежение за инвертора. например синусоидално. Регулиране на амплитудата на входното напрежение При тези инвертори необходимите стойности на наблюдаваните параметри (изходно напрежение и честота) се постигат чрез регулиране амплитудата на входното напрежение. използваща този начин на регулиране включва стабилизиран токоизправител. То се използува за регулиране на амплитудата на изходното напрежение. че входното напрежение е със сравнително постоянна във времето стойност. Контрола на инвертора следи и поддържа само честотата на изходното напрежение. Предимство на схемите с удвояване на честотата са. напрежението на изхода на който се регулира. Напрежението на изхода на всеки от тях е дефазирано спрямо напрежението на първия инвертор. Недостаък на тези схеми са повишените напрежения върху елементите им. че при дадена работна честота и динамично натоварване на приборите се получава честота върху товара. Широкоимпулсна модулация (ШИМ) При този метод на регулиране се предполага. Структурата на система. Целта на регулирането е амплитудата и честотата на изходното напрежение да се поддържат в желаните граници. която е два пъти по-голяма от работната честота.

представено с израза (5.29. U tri е амплитудната стойност на триъгълния сигнал.5. а съдържа хармоници кратни на fout. Съществуват две основни разновидности на ШИМ: . фиг. U tri където U con е амплитудата на управляващия сигнал.5. f out е желаната честота на изходното напрежение. основни понятия Този метод за регулиране на изходното напрежение и честота на инверторите е най-често използваният и затова ще бъде разгледан подробно.5.29.29. (5. Изборът на отношението ftri / fout е определящ за хармоничния състав на изходното напрежение. фиг. при която всеки полупериод на изходното напрежение се получава от серия импулси с фиксирана честота (много по-висока от товарната) и продължителност.еднополярна ШИМ.а.29) Честотата на триъгълният сигнал ftri е и честота на комутация на ключовете. f out където: f tri е честотата на триъгълният сигнал (честотата на комутация на ключовете) . Най-разпространената е така наречената синусоидална ШИМ. който се сравнява с триъгълен сигнал с многократно по-висока честота. Изходното напрежение на инвертора не е идеална синусоида.5. фиг.1 Широкоимпулсна модулация (ШИМ). Честотно отношение на модулацията mf.69) mf = f tri .5.двуполярна ШИМ. фиг.7. Тази честота е постоянна и е необходима за да се получи по-добро изглаждане на изходното напрежение. изменяща се по синусоидален закон. дава се с израза: U con . За да се реализира синусоидално изходно напрежение със желана честота fout. Амплитудно отношение на модулацията ma. . utri (фиг. която е и честотата на управляващия синосуидален сигнал ucon.68) ma = 2.. и се нарича още носеща честота. 245 . Следните основни понятия се използват при описване на регулирането чрез синусоидална ШИМ: 1.28. Приемлив хармоничен състав се получава при отношение ftri / fout ≥ 15. Обикновено честотата ftri е нечетно кратна на основната (товарната) честота fout. се използва синусоидален сигнал със същата честота ucon.5.

1 не зависи ma.5. 2.1 зависи линейно от ma.1 от ma за Ud /2 полумостова схема [33].30): 1. На фиг.24 и амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение зависи нелинейно от ma.5.24 и U out . Режим на надмодулация.5. Линеен режим. Инверторът не може сам по себе си да регулира изходното напрежение. 3. при който ma £ 1 и амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение U out . 246 .30 е показана зависимостта на отношението U out .30 Зависимост на отношението от амплитудно отношение на модулацията ma за еднофазен полумостов инвертор на напрежение. Режим на правоъгълна вълна. Фиг.29 Триъгълен и синусоидален сигнал при регулиране чрез синусоидална ШИМ При управление на инверторите на напрежение със синусоидална ШИМ съществуват три режима на работа (фиг. при който ma > 3. при който 1 < ma £ 3.5.Фиг.

В рамките на един полупериод напрежението върху товара се сменя последователно от U d / 2 до .5. т.31 се извършва на база на сравнение на синосуидалния сигнал u con с триъгълния сигнал с многократно по-висока честота.32). utri като: .32).5.5.31 при регулиране с двуполярна ШИМ е показан на фиг. а S1 запушен при u con < utri и в този случай напрежението върху товара е u out = -U d / 2 (фиг.5.5. Фиг.31 полумостов инвертор. илюстриращи регулиране с двуполярна синусоидална ШИМ.8 .32 са показани времедиаграмите. Спектърът на изходното напрежение на инвертора от фиг.33 [33]. В резултат.е. моментното изходно напрежение върху товара uout има една от двете стойности: U d / 2 и . . На фиг.U d / 2 и обратно (или от -Ud до +Ud при мостовите инвертори) и затова тази ШИМ се нарича двуполярна ШИМ. Забележка: В тази точка 5.5.7 ключовете се разглеждат като идеални.ключът S2 е отпушен.2 Двуполярна синосуидална ШИМ За представяне на метода на регулиране чрез двуполярна синусоидална ШИМ. се разглежда показаният на фиг.U d / 2 . 247 . времето им за комутация е нула.ключът S1 е отпушен.5. а S2 запушен при u con > utri и в този случай напрежението върху товара е u out = U d / 2 (фиг.31 Полумостов инвертор на напрежение Управлението на ключовете S1 и S2 на инвертора от фиг.5. Показаните времедиаграми съответстват на честотно отношение на модулация m f = 15 и амплитудно отношение на модулация ma = 0.7.5.

33 Спектър на изходното напрежение на полумостов инвертор (фиг.5.5. полумостов инвертор.32 Двуполярна синусоидална ШИМ. mf=15 Фиг.Фиг.29) при регулиране с двуполярна ШИМ На фиг.n Ud /2 на амплитудната към ½ от стойността на .n 248 U out . ma=0.33 е представено отношението стойност на n-тия хармоник U out .5.5.8.

4. за цели стойности на честотното отношение на модулацията mf . се постига наличието само на нечетни хармоници в спектъра на изходното напрежение. основно в неговите активни ключове.1 от ma е: (5. амплитудното отношение на модулацията ma се увеличава над единица и се получава така наречения режим на надмодулация (overmodulation). за синусоидална ШИМ амплитудата на първият хармоник на изходното напрежение зависи линейно от амплитудното отношение на модулацията ma за стойности ma £ 1 . Амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение U out .70) U out . Хармониците в спектъра на изходното напрежение са групирани симетрично около носещата честота ftri (съответства на mf=1) и стойности кратни на нея 2ftri (съответства на mf=2) и 3ftri (съответства на mf=3) (фиг.0 (линеен режим) Следователно. 2. Ограничителното условие при избора на тази честота са възможностите на използуваните ключове и комутационните загуби в инвертора.е. Избор на честота на комутация ftri Поради сравнително по-лесното филтриране на по-високите честоти (хармоници) се препоръчва използването на по-висока носеща честота ftri. Основни съотношения и съображения при двуполярна ШИМ: 1.33).71) U out .1= ma (5. Следователно.захранващото напрежение U d . Когато честотното отношение на модулацията mf е нечетно число. На практика честотата на комутация се избира или по-малка от 6 kHz или по249 . mf трябва да е нечетно число при двуполярна ШИМ. регулирани с двуполярна ШИМ. зависимоста на амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение U out . Тази област се нарича линейна област на регулиране (линеен режим на работа). за ma £ 1. В случаите. кратни на изходната честота fout.1= ma U d . за ma £ 1.0 (линеен режим) 2 При мостовите инвертори.5. за различни честоти. т.1 е ma пъти Ud/2 при полумостова схема: Ud . когато е необходимо по-нататъшно увеличение на амплитудата на основния хармоник. 3.

35. ключове S1. Втората граница 20 kHz е установена за да се надхвърли допустимата лента на човешкото ухо. Двете рамена на моста се управляват чрез сравнение на триъгълното напрежение utri с две управляващи (контролни) синусоиди ucon и -ucon.е. фиг. S3: за u con > utri S1 – отпушен. Поради това тази ШИМ се нарича еднополярна ШИМ.5. за u con < utri S1 – запушен. сменя от Ud до нула. Фиг. а S3 – запушен.34. а с N е означена точката.рамо А.34 Мостов инвертор на напрежение При еднополярната ШИМ в рамките на един полупериод на изходната честота напрежението върху товара има само една полярност. 5. При това сравнение се получава следния начин на управление на ключовете: . която разделя нискочестотната ШИМ и високочестотната ШИМ [33]. например показаният на фиг. Стойността mf =21 се приема за гранична стойност.3 Еднополярна синосуодална ШИМ За реализиране на еднополярна ШИМ се използва мостов инвертор. а S3 – отпушен. 250 . за u con < utri S2 – запушен. съответстваща на отрицателния извод на захранващото напрежение.36 е показан спектъра на изходното напрежение при еднополярна ШИМ [33]. а S4 – запушен.5. ключове S2.рамо В.5.5. които са в противофаза (дефазирани на 180˚). На фиг.34 с А и В са означени средните точки на двете рамена на моста. или от -Ud до нула за следващия полупериод.голяма от 20 kHz. На фиг. . а S4 – отпушен. S4: за u con > utri S2 – отпушен.7.5. т.

35 Еднополярна ШИМ. m f = 12 Фиг.36 Спектър на изходното напрежение на инвертора от фиг.5. ma = 0.Фиг.31 при регулиране с еднополярна ШИМ 251 .5.8 .5.

Особеност на еднополярната ШИМ е.36). При използването на мостова схема е възможна реализацията и на двата вида ШИМ – еднополярна и двуполярна ШИМ. Честотно отношение на модулацията mf трябва да е нечетно число за двуполярната ШИМ (препоръчително е mf >15. В някои случаи обаче е необходимо понататъшно увеличение на амплитудата на основния хармоник. На 252 . [2]) и четно число за еднополярната ШИМ.5. Режима на надмодулация се характеризира с: 1.5. центрирани около ftri (хармоникът с честота ftri също е нула). 3. при избор на mf четно число. Друго важно предимство на еднополярната ШИМ е.30). 2. че напрежението върху товара е с честота равна на два пъти носещата честота ftri (докато при двуполярната ШИМ е ftri). В резултат. Тогава ma се увеличава над единица и схемата функционира в така наречения режим на надмодулация (overmodulation). При еднополярната ШИМ висшите хармоници в спектъра на изходното напрежение са значително намалени. филтрирането на изходното напрежение е значително облекчено. Амплитудата на основния хармоник в спектъра на изходното напрежение зависи линейно от ma и не може да е по-голяма от стойността на захранващото напрежение. 4. Амплитудата на основния хармоник U out .1 зависи нелинейно от ma (фиг.4 ШИМ в режим на надмодулация (ma≥1) При досега дискутираните ШИМ стойността на амплитудното отношение на модулацията е ma £ 1.7.5. 5. Амплитудната стойност на основния хармоник на изходното напрежение за едни и същи стойности на ma са еднакви и за двата вида модулация (при използуване на мостови схеми).30. Същевременно. 2.0 . хармониците с честота. фиг.0 и модулацията е линейна. кратна на ftri са елиминирани. като няма висши хармоници. най-ниските хармоници в спектъра на изходното напрежение са групирани от двете страни на честотата 2ftri (която съответства на 2mf на фиг. Наличието на много повече висши хармоници в спектъра на изходното напрежение в сравнение с линейния режим ma £ 1. Сравнението между еднополярната и двуполярната ШИМ показва следните изводи: 1.

изходното напрежение на инвертора е правоъгълно. При режима на правоъгълна вълна инверторът не може сам по себе си да регулира изходното напрежение (напрежението върху товара). 5.273 U d p 253 . m f = 15 за полумостов инвертор на напрежение [33].1 = 4 Ud @ 0.7. Амплитудата на основния хармоник U out . Зависимостта на амплитудата на основния хармоник на изходно напрежение на полумостов инвертор от захранващото напрежение е: (5.5 . фиг.72) U out .637 U d p 2 За мостов инвертор зависимостта е: (5.1 не зависи от амплитудното отношение на модулация ma.5.37 Спектър на изходното напрежение на еднофазен полумостов инвертор на напрежение в режим над модулация при ma = 2.5 Режим на правоъгълна вълна на изхода на инвертори на напрежение При режим на правоъгълна вълна (square wave).5. Режима на надмодулция се избягва при системи със завишени изисквания към спектъра на изходното напрежение.фиг. а това се осъществява чрез регулиране стойността на захранващото напрежение Ud.37 е показан спектърът на изходното напрежение в режим надмодулация при ma = 2.38.5 .73) 4 U out .5.1 = U d @ 1. Фиг.а. m f = 15 .

39.в са показани времедиаграмите.а). За пример е разгледан мостов инвертор (фиг.38.38 а) Изходно напрежение uout и основен хармоник uout. На фиг. Формата на тока през товара зависи от характера му. б) Спектър на изходното напрежение uout На фиг.1 на полумостов инвертор напрежение в режим на правоъгълна вълна.5.5.39.5.7.а без скоби). 254 . токът през него продължава да тече през същата посока към момента t0 (с посока показана на фиг. Основните времеинтервали в работата на схемата са: 1) Времеинтервал t0-t1 В момента t0 се подават отпушващи сигнали към ключовете S1 и S3.38. Тъй като товарът е с активно-индуктивнен характер.5. На фиг.5.6 Широко-импулсно регулиране При широко-импулсно регулиране (ШИР) на изхода на инвертора на напрежение има импулси с правоъгълна форма.а са показани изходното напрежение и основния му хармоник при полумостов инвертор на напрежение в режим на правоъгълна вълна.5. Върху товара се прилага захранващото напрежение.б е показан спектърът на изходното напрежение [33]. Регулирането на изходното напрежение се постига чрез промяна ширината на импулсите.5.39. 5.39). като ширината на тези импулси се променя в рамките на полупериода (фиг.Фиг. поясняващи принципа на работа на схемата в режим на ШИР. Найчесто срещания случай е когато на всеки полупериод на изходното напрежение отговаря един импулс.

Z. б) амплитуди на първата хармонична и висшите хармониците в спектъра на изходното напрежение. 3) Времеинтервал t2-t3 В момента t2 се подава запушващ сигнал към ключа S3 и той се запушва. токът запазва посоката си и се затваря през веригата S1. 4) Времеинтервал t3-t4 255 . D1. Z. За този времеинтервал t1-t2 провеждат двата напълно управляеми ключа S1 и S3. Поради активно-индуктивния характер на товара. в) времедиаграми на мостовия инвертор при ШИР.39 а) Мостов инвертор на напрежение.Фиг. +Ud. D2. Схемата връща енергия към захранващия източник през този времеинтервал. Токът се затваря през веригата осигурена от диодите D1 и D3: -Ud.5. D3. 2) Времеинтервал t1-t2 В момента t1 токът се нулира.

256 . Времеинтервалът е аналогичен на времеинтервала t0-t1.ср е средната стойност на напрежението върху товара. D2. По нататъшното намаляване на l води до силно намаляване на първата хармонична и нарастване на висшите хармоници. От фигурата се вижда. l е продължителността на импулсите на напрежението върху товара. При разглеждания начин за регулиране ширината на импулса l може да се променя в диапазона 0 ¸ T / 2 .39.б е показана зависимостта на отношението на амплитудата на първия хармоник U1m на изходното напрежение към захранващото напрежение Ud. означена в скобите на фиг. Забележка: Има се предвид средната стойност за един полупериод Т/2. На фиг. Токът се затваря през веригата осигурена от диодите D2 и D4: -Ud. от ширината на импулса l . Z.В момента t3 се подава запушващ сигнал към ключа S1 и отпушващи сигнали към ключовете S2 и S4. 5-ти и 7-ми хармоници. тъй като средната стойност за един период е нула. D1. D4. +Ud. че изменението на l е целесъобразно в диапазона 180˚-120˚. че провеждат ключове S2 и S4. Товарът е активно-индуктивен характер и токът през него продължава да тече през същата посока към момента t3 (с посоката. 5) Времеинтервал t4-t5 Времеинтервалът е аналогичен на времеинтервала t1-t2 с разликата.39. Схемата връща енергия към захранващия източник.ср Ud = l . Т=1/f.5. Регулировъчната характеристика за средната стойност на изходното напрежение на схемата при ШИР регулиране е: (5. че токът на товара се затваря през веригата S2. T /2 където U Z .а). Т/2 е работният полупериод на схемата. 6) Времеинтервал t5-t6 Времеинтервалът е подобен на времеинтервала t2-t3 с разликата. Показани са и подобните зависимости за 3ти. Z.5.74) U Z .

1 се изменя линейно при промяна на ma: (5. при използуване горния израз. На фиг.1 = 3 ma d @ 0.75) U A.41.0 амплитудата на основния хармоник на фазовото напрежение U A.5.87 ma U d 2 257 .7.а са показани времедиаграмите. Метода на синусоидалната ШИМ при трифазните инвертори на напрежение е изграден на принцип. че триъгълният управляващ сигнал се сравнява с три различни синусоиди.40 Трифазен инвертор на напрежение Често използуван метод на регулиране на трифазните инвертори е метода на широкоимпулсната модулация (ШИМ). илюстриращи принципа на управление със ШИМ на трифазен инвертор на напрежение за получаване на синусиодално изходно напрежение.41.5.5. Фиг.1 = U CA.б е показан спектърът на изходното напрежение за разгледаният метод на управление [33].5. На фиг. В линеен режим на модулация ma £ 1.1 = U BC .1 = m a Ud 2 За амплитудата на основния хармоник на линейното напрежение UAB.40) е поддържане на зададената амплитуда и честота на изходното напрежение. Получените от сравнението резултати се подават като управляващи сигнали към съответните фази.7 Регулиране на трифазни инвертори на напрежение Целта на регулирането и управлението на трифазнен инвертор на напрежение (фиг.1 = 3 U A.76) U AB. отместени всяка спрямо другите две на 120°. Разликата е.5.1. подобен на вече разгледания за еднофазни инвертори на напрежение. се получава: U (5.

258 .Фиг. m f = 15 .41 а)Времедиаграми при регулиране на трифазен инвертор на напрежение с еднополярна ШИМ.8 .5. б) Спектър на изходното напрежение на трифазен инвертор на напрежение при регулиране с еднополярна ШИМ. ma = 0.

1 U d p 2 При трифазните инвертори линейното напрежение се получава като разлика от напреженията между две фазови напрежения (напреженията на едно рамо на инвертора).1 = 3 U out . централизирани около mf и нейните кратни честоти.режим на надмодулация.77) U AB. . При високочестотната ШИМ (mf>21) е възможно двете напрежения utri и ucon да не са синхронизирани. В режим на правоъгълна вълна инверторът не може да регулира изходното напрежение. 259 . Амплитудата на основния хармоник на изходното линейното напрежение в режим на правоъгълна вълна е: (5.1 = U CA. В режим на надмодулация (overmodulation) в спектъра на изходното напрежение има значително повече хармоници. които съществуват във фазовите напрежения.режим на правоъгълна вълна. Този режим обаче не е препоръчителен и се среща рядко в практиката. Забележка: В разглежданите досега режими на ШИМ триъгълното напрежение utri и управляащото синусоидално напрежение ucon са синхронизирани едно спрямо друго. Стойността на mf трябва да е число кратно на 3.При трифазните инвертори на напрежение са възможни и другите два режима на регулиране: . Следните съображения са се наложили при определяне параметрите на ШИМ при трифазни инвертори на напрежение: 1. 2. Последното позволява елиминиране на някои от доминиращите хармоници в линейното напрежение. Същевременно амплитудата на основния хармоник на изходното линейно напрежение зависи нелинейно от ma.1 = 3 4 Ud @ 1. Това се постига с регулиране на захранващото напрежение.1 = U BC . Това е задължително при стойности на mf<21. Стойността на mf трябва да е нечетно цяло число. Това позволява елиминирането на част от хармониците. при така наречената нискочестотна ШИМ.

ГЛАВА ШЕСТА МЕТОДИ И СХЕМИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА КОМУТАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА 6. е известен като твърда комутация. . фиг.1. 6. което довежда до голяма моментна мощност Psw = iS (t ) u S (t ) .комутационни процеси с мека комутация (soft switching). при който едновременно и напрежението uS и токът iS върху ключовия прибор са със значителни стойности. В по-голяма част от преобразувателните устройства процеса на комутация на силовите ключове не е облекчен от допълнителни методи или елементи. В резултат е налице твърда комутация: Комутационен процес.1 Твърда комутация в преобразувателните устройства Полупроводниковите ключови прибори в реалните преобразуватели не са идеални и преминават от едно състояние в друго за определено (ненулево) време.комутационни процеси с твърда комутация (hard switching).а.1. отделена върху ключа.1 Видове комутационни процеси в преобразувателните устройства Комутационните процеси в ключовете на преобразувателните устройства могат да се разделят на две групи: .6. б) мека комутация 260 . Фиг. ток iS и мощност Psw върху ключовия прибор по време на комутационните процеси.6. а) твърда комутация.1 Напрежение uS .

фиг.6. Преобразувателното устройство е източник на електромагнитни смущения. Очевидно. Тоест. което от своя страна води до повишаване на загубите в ключовете. е затруднено от нарастващите пропорционално на честотата комутационни загуби и увеличаване на токовите и напреженови натоварвания на елементите на схемата. При обикновената (твърда) комутация.Средната стойност на тази мощност Psw е известна като комутационни загуби.1. Твърдата комутация на ключовете в пребразователните устройства води до няколко недостатъка във функционирането.2. означена с криви ‘а’ на фиг. което води до комутационни загуби. 2.например при изключване на ключа напрежението върху него се увеличава след значителното намаляване (в идеалния случай – нулиране) на тока през ключа (посока 1 на крива ‘б’.2 са сравнени двата вида комутации на ключ от преобразувателно устройство. с цел отстраняване на недостатъците на твърдата комутация. например при изключване на ключа (крива 1) едновременно с намаляването на тока през прибора е налице и увеличаване на напрежението върху него. фиг.2).1. за периода на комутация двете величини ток и напрежение едновременно са ненулеви. което е важно изискване в съвременните преобразувателни устройства. Основните тенденции за подобряване характеристиките на съвременните преобразувателни устройства се базират на повишаване на работната честота.д. оразмеряването и параметрите на съответните преобразувателни устройства: 1. При включване на ключа токът през него нараства след значителното намаляване на напрежението върху него (посока 2 на крива ‘б’). 6.2 е . Меката комутация е показана с крива ‘б’. фиг. когато токът и/или напрежението на ключа по време на комутационния интервал са нулеви или близки до нула.б. Повишените загуби в ключовете намаляват общия к.6.6.п. На фиг. тази тенденция налага подобряване на комутационните условия на ключовете в преобразувателните устройства. 261 .6. Повишаването на работната честота. 3. При високи честоти тези загуби могат да бъдат даже по-големи от загубите в отпушено състояние на ключа.6. на преобразувателното устройство.2 Мека комутация в преобразувателните устройства Един комутационен процес се нарича мека комутация.

благодарение на минимизираните комутационни загуби в ключовете. причина за които е комутацията при значителни стойности на тока или напрежението на ключа. благодарение на намалените напреженови и токови натоварвания върху елемнитете.Фиг. а) твърда комутация. което благоприятства подобряване на редица параметри на преобразувателното устройство: по ефективен контрол. 2. Възможно е увеличаване на работната честотата. Максималните стойности на напреженията и токовете в някои от схемите (например резонансни преобразователи) надвишават значително същите стойности в съответните проеобразователи с твърда комутация . 4. 5.6. 2. Постигането на мека комутация в преобразувателните устройства има и някои недостатъци: 1. б) мека комутация Реализарането на мека комутация в преобразувателните устройства има множество положителни ефекти върху характеристиките и функционирането на преобразувателното устройство: 1. по лесно филтриране и постигане на желани форми на тока и напрежението. Комплексната (цялостната) оптимизация на преобразувателното устройство е по-сложна.2 Видове комутации на ключ от преобразувателно устройство. 3. 262 . намалени масогабаритни показатели. Повишена надежност. Значително намаляване на общите загуби на преобразувателното устройство. Подобряване на електромагнитната съвместивмост и намаляване на нежеланите електромагнитни излъчвания. Облекчени изсквания към защитата.

Тук трябва да се отчита и капацитета на вече запушения ключ и да се добави към стойността на външно включения кондензатор С. ZVS) За да се постигне комутация при нулево или при значително намалено напрежение върху ключовете.комутация при нулево напрежение.комутация при нулев ток. нулевото напрежение върху него се осигурява от паралено включеният кондензатор С.6.2 Основни подходи за подобряване комутационните условия в преобразувателните устройства Известни са две разновидности преобразувателните устройства: . фиг.6.3. обикновено се включва кондензатор с подходящ капацитет паралелно на ключа. а зависи от стойността на капацитета на С и от зареждащия го ток. Обикновено оразмерявенето на кондензатора C цели осигураване на време на нарастването на напрежението върху него поне 4-5 пъти поголямо от каталожното време за запушване на ключа (tOFF).3 Комутация при нулево напрежение на ключа S.1 Комутация при нулево напрежение (Zero Voltage Switching. Напрежението върху кондензатора не нараства със скок.2. определен от външната верига. на меката комутация в 6. . При такова 263 .6. При запушване на ключа. чрез кондензатор с подходящ капацитет включен паралелно на ключа При включване (отпушване) на ключа нулевото напрежение върху него трябва да се гарантира от принципа на работа на схемата. Фиг.

264 . е трудно осъществимо при широки промени на товара и коефициента на запълване или работната честота.2 Комутация при нулев ток (Zero Current Switching.4 е показана основната верига за постигане на комутация при нулев ток. токът му не нараства със скок. генерирани в резултат на резонансен процес. Поддържането и на двете условия обаче. При отпушване на ключа.4 Основна верига за постигане на комутация при нулев ток Комбинацията от двете условия на мека комутация – нулево напрежение и нулев ток също е възможно да се постигне.2. то са възможни пренапрежения върху ключа. За избягването на тези пренапрежения е необходимо кондензаторът С да е разположен и присъединен възможно най-близко до изводите на ключа. При този подход (свързване на кондензатор паралелно на ключа) е необходимо отпушването на ключа да не е при зареден кондензатор.6. Забележка: Тъй като тока на комутация на ключа не е нула.оразмеряване се постига до неколкократно намаляване на комутационните загуби в ключа.6. Схемата на преобразувателя трябва да осигури разреждане на кондензатора (обикновено с резонансна верига или чрез допълнителна верига и ключ). Това означава. включващ паразитната индуктивност между ключа и кондензатора С. а плавно в резултат на включената последователно индуктивност. 6. Фиг. че за един период на работната честота се осигурява отпушване на ключа при нулев ток и запушването му при нулево напрежение. На фиг. Напрежението на кондензатора се следи и отпушването на ключа е при благоприятна (достатъчно ниска) стойност на това напрежение. ZCS) Един от начините за постигане на комутация при нулев ток е чрез включване на индуктивност последователно на ключа.

Обикновенно добавените елементи са с по-ниски номинали (по маломощни).6. Съществуват множество разновидности на резонансните вериги. Веригите от втори ред в зависимост от свързването на индуктивността и кондензатора спрямо ключа са осем на брой. 30] схемите.б. които реализират мека комутация се резделят на следните основни групи: . .3 Класификация на преобразувателите с мека комутация В редица нови схемни решения условията на мека комутация се постигат чрез добавяне на нови елементи в схемата на преобразувателното устройство.квази-резонансни силови преобразуватели.а и паралелна резонансна верига. в литературата [23.5. Това могат да бъдат и активни и пасивни елементи. които се използуват в изброените четири групи преобразуватели с мека комутация.преобразувателни устройства с ШИМ и подобрена комутация.е. Най разпространената в практиката е така наречената LCC резонансна верига.резонансни силови преобразуватели. При някои схемни решения комутацията на допълнителните ключове също е оптимизирана. фиг.6.мулти-резонансни силови преобразуватели.в. фиг.5 Разпространени резонансни вериги: а) и б) от 2-ри ред. 29. . в) LCC верига от трети ред 265 .2.6.6.6. Според спецификата на процесите и начина на управление на преобразувателните устройства.5. Фиг. т.5. фиг. . постига се мека комутация и за тях. Най разпространените са така наречените: серийна резонансна верига. Възможните вериги от трети ред (три реактивни елемента) са доста повече на брой: в литературния източник [28] са изброени 36 такива вериги.

6. Фиг. Основните блокови схеми са: .6. Резонансните силови преобразувателни устройства могат да се групират в следните групи: 1) Резонансни инвертори. може да се постигнат множество крайни топологии и варианти на резонансни преобразуватели на постоянно напрежение. 6. паралелна или друг вид). Очевидно е. 2) Резонансни силови преобразуватели на постоянно напрежение. Резонансните инвертори са разгледани подробно в Глава Пета.6 Основни блокове на резанансен пробразувател на постоянно напрежение 266 .3 Резонансни силови преобразуватели Основна черта на резонансните преобразувателни устройства е наличието на резонансна верига. че при използването и съчетаването на различни схемни решения на всеки един от четирите компоненти. която се използува за постигане на определена. .6 е показана блокова схема на резонансен пробразувател на постоянно напрежение.6. Тук се представя втората група резонансни преобразуватели.1 Резонансни преобразователи на постоянно напрежение (Resonant DC-DC converters) На фиг.изправител. . желана форма на напрежението и тока върху ключовете. .филтър.резонансна верига (серийна.3.инвертор.

полупроводниковите ключове се запушват при нулев ток.6.6.6.7. Изправителят на изхода на двете схеми е двуполупериоден. Недостатък на схемите е значителната енергия. когато работната честота на резонансния преобразувател f е под резонансната честота f<f0. фиг. фиг. б) мостов паралелен резонансен преобразувател 267 . В общия случай.7 а) Мостов сериен резонансен преобразувател на постоянно напрежение.а и мостов паралелен резонансен преобразувател.6.б. При работа с честота над резонансната f>f0. което води до елиминиране на загубите при отпушването им. Фиг. ключовете се отпушват при нулево напрежение. схема Грец.Като примери на фиг.7 са показани две от най разпространените схемни реализации на резонансни DC-DC (постояннотокови) преобразуватели: мостов сериен резонансен преобразувател.7. което води до елиминиране на загубите при запушването им. която циркулира в преобразувателя вследствие на разонансния процес.

2 Полумостов резонансен преобразувател на постоянно напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация Като пример на резонансен преобразувател с нулево напрежение и нулев ток на комутация.6. Представената схема е подходяща за практически приложения.При определен начин на управление и оразмеряване на резонансните преобразуватели е възможно постигане на мека комутация и при двата комутационни процеса: на отпушване и на запушване. Това се постига обикновено чрез допълнителни пасивни елементи и по-сложен алгоритъм на управление на схемата. За да се осигури регулиране на изходното напрежение в целия диапазон на товара при поддържане на условията за мека комутация и при запушване и при отпушване на приборите. Фиг. 6. в които се изискват постояннотокови преобразуватели за галванична развръзка с подобрени комутационни и енергийни характеристики. фиг. В други приложения изискванията към регулирането са по-малки.8. в някои схеми се налага и добавянето на допълнителни ключови прибори. Преобразувателят включва полумостов инвертор и двуполупериоден изправител-умножител. е разгледан полумостов резонансен преобразувател (Half Bridge Zero-Voltage Zero Current Resonant DC-DC Converter [39]).6. регулирането на изходното напрежение се постига чрез съответното управление на друг преобразувател.3. 268 .8 Полумостов резонансен преобразувател на постоянно напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация. който осигурява входното постоянно напрежение на резонансния преобразувател. Примерно.

получени при изследване на практическа схема с програмен симулатор PSPICE при следните данни: Uin=400V. 269 .9 са показани времедиаграмите.Начинът за управление на полумостовия резонансен преобразувател на постоянно напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация се разглежда при условията. При отпушване на всеки един от ключовете започва резонансен процес. напрежението върху тях се променя практически линейно.Ck2 е многократно помалък от този на кондензаторите Cd1. при нулево напрежение. когато напрежението върху Ck2 е нула. трябва да е поголямо от резонансния полупериод на веригата T / 2 = LS (Cd1 + Cd 2 ) .6. В момента на запушването на ключа S1 започва процес на зареждане на кондензатора Ck1 и разреждане на кондензатора Ck2 от намагнитващия ток на трансформатора. Тъй като стойността на Ck1 и Ck2 е малка (Ck1=Ck2<<Cd1=Cd2). Преобразувател с цитираните параметри е използуван в система за преобразуване енергията на ВЕИ (Възобновяеми енергийни източници). Процесът завършва с пълното разреждане на Ck2 и зареждането на Ck1 до напрежение равно на входното напрежение Uin.е.9.предавателното отношение на трансформатора).Cd2 е малка в сравнение с постоянната съставна на напрежението им и капацитета на комутиращите кондензатори Ck1. Cd=Cd1=Cd2=5mF. На фиг. са показани напреженията и токовете на ключовете S1 и S2. който започва при запушването на S2 и осигурява нулево напрежение на отпушване на S1. tON=16ms. tOFF=4ms. R=25W. включващ индуктивността на разсейване на трансформатора LS (LS=LS1+L¢S2) и кондензаторите Cd1 и Cd2 (Cd1 и Cd2 са в паралел по променлив ток). LS1=LS2=1. n=1 (n . Аналогичен е процесът. че променливата съставна на напрежението върху кондензаторите на делителя на напрежение Cd1. Lm=500mH (Lm намагнитваща индуктивност на трансформатора).Cd2.6. т. За да се осигури запушване на ключа при малък (3-5% от работния) ток. Co=Co1=Co2=500mF. По този начин ключът S2 e отпушван. тока през първичната намотка iL1 и характерните моменти. Принципът на действие на схемата е следният. през което към ключа има отпушващ сигнал.25mH (LS1 и LS2 индуктивности на разсейване на първичната и на вторичната намотки). определящи смяната на последователните състояния на преобразувателя. времето. Ck=Ck1=Ck2=16nF. На фиг.

R=25W. комутиран при нулево напрежение и нулев ток (PSPICE).6.9 Времедиаграми на полумостов ИППН. 270 . LS1=LS2=1. tOFF=4ms. n=1. Lm=500mH.25mH. Ck=Ck1=Ck2=16nF.Фиг. Cd=Cd1=Cd2=5mF. Uin=400 V. Co=Co1=Co2=500mF. tON=16ms.

равно на входното напрежение Uin.от запасената в трансформатора енергия. в който товарната верига е отделена от инверторната верига. който започва след отпушване на всеки един от ключовете.9. Заместващата схема на преобразувателя от фиг. Тъй като Lm e с много голяма стойност. вследствие на което Ck1 се зарежда до напрежение. включва индуктивността на разсейване на трансформатора LS. 2) Времеинтервал t1-t2 Резонансният процес. В момента t3 ключът S1 се запушва след подаване на запушващ сигнал към него.фиг. Стойностите на Ck1 и Ck2 са относително малки. кондензаторите Cd1 и Cd2 (Cd1 и Cd2 са в паралел по променлив ток). а токът в инверторния кръг . а ключа се отпушва в момента t1 след смяна на посоката на тока през първичната намотка на трансформатора iL1 .Характерни времеинтервали от работата на преобразувателя са: 1) Времеинтервал t0-t1 В момент t0 се подава отпушващ сигнал към ключа S1.6. a Ck2 се разрежда до нула. поради което запушването на ключа S1 в края на този интервал (момент t3) е при сравнително малък ток в сравнение с работния ток и можем да приемем.10 при използуване на Т-образната заместваща схема на трансформатора. че се извършва при нулев ток. свързана с намагнитващата индуктивност Lm.10. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 ключът S3 се запушва. LS1 Cd1+Cd2 L’S2 R Lm Co1 Co2 Фиг.11 са показани токовете в трансформатора на преобразувателя при използуване на Т-образната заместваща схема на трансформатора. Заместващата схема на преобразувателя за времеинтервала t1-t2 е показана на фиг. 271 .6. то започва процес на заряд на кондензатора Ck1 и разряд на кондензатора Ck2 с почти константен ток. На фиг. Токът в товара се обуславя от разряда на кондензаторите Co1. изходните кондензатори Co1 и Co2 и товара R.Co2.6. Tози ток е значително по-малък от инверторния работен ток (поне с един порядък).8 за времеинтервал t1-t2 3) Времеинтервал t2-t3 Това е времеинтервал.6.6.

9.6. Lm= 500mH.8 при Pout=6 kW. тъй като отпушването на ключа ще е при нулево напрежение върху него и при нулев ток (след отпушването започва резонансен процес. 2. iL1 – ток през първичната намотка на трансформатора. Отпушващият сигнал към S2 e подаден в момента t5. както и времедиаграмите на фиг.11 Токове в трансформатора на преобразувателя от фиг. в който токът през първичната намотка сменя посоката си. но ключът се отпушва в момента t6. тока в момента на комутация е нулев). в който кондензаторът Ck1 е напълно зареден и завършва в момента t6 на отпушване на ключа S2.5mH. 3. Uout=400V. Напрежението на кондензаторите Cd1 и Cd2 на делителя на напрежение е с голяма постояннотокова съставна (UCd1=UCd2=Uin/2) и със сравнително малка променливотокова съставна (ΔUCd1= ΔUCd2). tOFF=4ms. в който след пълното разреждане на кондензатора Ck2 се отпушва диода D2. Времеинтервалът завършва в момента t4. илюстрират особеностите на схемата: 1. 272 . След този момент е подходящо подаването на отпушващ сигнал към ключа S2.6. Представеният принцип на работа. 5) Времеинтервали t4-t5 и t5-t6 Времеинтервалът t4-t6 започва в момента t4. Токът на първична намотка на трансформатора е почти синусоидален. tON = 16ms. т.е. iLm – намагнитващ ток на трансформатора. Uin=100V.6. iL2 – ток през вторичната намотка на трансформатора. LS=2.Фиг. Схемата осигурява мека комутация и при отпушване и при запушване на ключовете.

п. води до значително намаляване на к. на преобразувателя. например 5%) ток.отпушване на ключовете при нулево напрежение и нулев ток. Това може да се реализира чрез регулиране на захранващото напрежение на схемата.Основните предимства на представения полумостов ИППН с нулево напрежение и нулев ток на комутация са: · оптимални условия за комутация: . При резонансните преобразуватели със сериен резонанс режима на празен ход е по сложен. но циркулиращата енергия в този режим. необходима за осигуряване на меката комутация. 3.д.запушване: мека комутация по напрежение и комутация при нулев (или много малък в сравнение с работния. който обикновено включва променяща се работна честота. Това налага по широка честотна област на регулиране. Ограничение на схемата е. · възможност за намаляване броя на компонентите чрез увеличаване при подходящ дизайн на индуктивността на разсейване на трансформатора и избягване на допълнителната индуктивност. · лесен за изработване трансформатор поради възможността за предавателното отношение 1:1. Особености на резонансните преобразуватели 1. При различните схеми се постига комутация при нулев ток или при нулево напрежение. · сведено до минимум генериране на електромагнитни смущения поради оптималната комутация на ключовете. При резонансните преобразуватели с паралелен резонанс режима на празен ход е реализиран по лесно. За избягване на този недостатък се прилага регулиране с фазово изместване (phase shift) на управлението на двойките ключове в мостовите преобразуватели [41]. . Сравнително големите пикове във формата на изходния ток при резонансните преобразуватели обуславят по-голяма стойност на филтровия кондензатор. че не може да се осъществи регулиране на изходното напрежение. Поради това резонансните преобразуватели са по подходящи при високоволтови приложения с по-малка стойност на изходния ток. 2. се отчита като определен недостатък. Начина на регулиране на резонансните преобразуватели. 273 .

1 Същност и особености на квази-резонансните преобразуватели (Quasi-Resonant Converters) Характерна черта на квази-резонансните преобразуватели е добавената в близост до ключа резонансна верига.6.32]. Чрез резонансния процес се постига мека комутация на ключовете. мостов преобразувател) могат да се усъвършенстват и да се получи съответен квази-резонансен преобразувател. една от двете величини ток или напрежение са нулеви (или много малки в сравнение с работните стойности) през време на комутационния процес. Разликата с резонансните преобразуватели е. повишаващпонижаващ преобразувател.4 Квази-резонансни преобразуватели на постоянно напрежение 6. ZVS-QRC). т. приложена в прав понижаващ ИППН [22]. Квази-резонансните преобразуватели могат да се разглеждат като хибридни преобразуватели. ZCS-QRC) [8.Елиминиране на комутационните загуби при запушване (отваряне на ключа).4. Тази група квазирезонансни преобразуватели са известни в литературата [22. като квази-резонансни преобразуватели с нулево напрежение на комутация (Zero-Voltage Switching Quasi-Resonant Converters. т. получени при съчетаване особеностите на резонансните преобразуватели и преобразувателите със ШИМ.30]. т. че тук товарът не е включен директно в резонсната верига. комутация при нулево напрежение. 21. В зависимост от модификацията и свързването на реозонансната верига в квази-резонансните преобразуватели на постоянно напрежение се постига един от двата ефекта: . обратен понижаващ преобразувател. На фиг. 274 .6. комутация при нулев ток (Zero-Current Switching QuasiResonant Converters. с която се цели постигане на определена форма на напрежението и тока на ключа по време на комутационния процес. Това се постига чрез замяна на обикновения силов ключ с ключ и резонансна верига.е.е.13 е илюстрирана схема за осигуряване на нулево напрежение на комутация (ZVS) в квази-резонансни преобразуватели [22].30. На фиг. . осигуряваща комутация при нулев ток (ZCS).6.Елиминиране на комутационните загуби при отпушване (затваряне) на ключа. Резонансната честота на тази верига е по-висока от работната честота на преобразувателя.е.12 е показана схемата на верига. По принцип известните конфигурации и топологии на импулсните преобразуватели на постоянно напрежение (ИППН) (прав повишаващ преобразувател. 28.

. ZСS.при последователно свързване на резонансния кондензатор и силовия ключ се реализира комутация при нулев ток.12 а) Прав понижаващ квази-резонансен ИППН с комутация при нулев ток (ZCS) б) комутационна верига.Фиг. Свързването на резонансния кондензатор Сr определя вида на меката комутация: .6. осигуряваща комутация при нулево напрежение От фиг.6.при паралелно свързване на резонансният кондензатор към силовия ключ се реализира комутация при нулево напрежение.6.13 а) Прав понижаващ квази-резонансен ИППН с нулево напрежение на комутация (ZVS) б) комутационна верига. 275 . че и в двата подхода резонансната индуктивност Lr се свързва последователно на ключа.6.12 и фиг. осигуряваща комутация при нулев ток Фиг. ZVS.13 е видно.

6. означен с T0.д. равна на изходното напрежение Uout в края на времеинтервала – момент t1.15.0 I in = Cr U out I in .6.3) I in = iCr = C r dU Cr .14 a)Конвенционален обратен повишаващ ИППН б) квази-резонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация Принципът на работа на преобразувателя включва четири времеинтервала. 1) Времеинтервал на заряд на резонансния кондензатор.6.1 : (6.6. Приемайки. можем да намерим продължителността на времеинтервала t0-t1.15.6. Напрежението на Cr нараства линейно от нула до стойност. фиг. а времеинтервалите на фиг. че входният ток Iin е константен.6.1 . е представен подробно квазирезонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация. Фиг.а-г.1 = C r 276 U Cr .14. съответстващи на четирите времеинтервала са показани на фиг.2 Квази-резонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация (ZVS-QRC) За демонстрация на принципа на действие и особеностите на квазирезонансните преобразуватели. (6.а. t0-t1 Еквивалентната схема на преобразувателя за времеинтервала t0-t1 е показана на фиг. На фиг.6. dt U Cr .а за сравнение на двете схеми е показан конвенционалния обратен повишаващ ИППН.1 = U out момент t1 T0.2) U Cr .15. които характеризират различните състояния на схемата.4.U Cr .14.б.0 = 0 момент t0. Състоянията на схемата. В момента t0 ключът S се запушва и константният ток на входната филтрова индуктивност Ld започва да зарежда резонасния кондензатор Cr.

Това е краят на този времеинтервал.6.4) T1. Токът на индуктивността Lr нараства и формата му за времеинтервала t1-t2 е част от синусоида.б д) Времедиаграми на работа на схемата 2) Резонансен времеинтервал.6. t2-t3 277 .15 а). В момента t2 това напрежение достига нула U Cr . t1-t2 Заместващата схема за преобразувателя за този времеинтервал е показана на фиг. б). 2 = 0 след което диодът D1 се отпушва. 2 = æ U out L r C r arcsin ç çI è in L r / C r ö ÷ ÷ ø 3) Интервал на отдаване на енергията на индуктивността Lr . а останалата част продължава да зарежда Cr. Продължителността на времеинтервала е: (6. включващ Cr и Lr. Част от тока Iin започва да протича към товара през диода D2.14. Напрежението на кондензатора Cr достига своя максимум през този времеинтервал и започва да намалява.6.б.Фиг. В момента t1 се отпушва диода D2 и започва резонансен процес.15. в). г)Основни работни състоянията на схемата от фиг.

В момента t3 токът на ключа достига стойност Iin. който се използва за регулиране на изходното напрежение Uout . 2 + T2. енергията.е.г.cos ç arcsin ç ç çI è in L r / C r è Lr U out öö ÷÷ ÷÷ øø Отпушващият сигнал към ключа S се подава в момента t2`.6. Продължителността на времеинтервала е: (6.5) diLr = -U out dt Заместващата схема на времеинтервала е показана на фиг. където f. Основни недостатъци на разгледания квази-резонансен преобразовател с нулево напрежение на комутация са: .1 + T1.15. в който токът на диода D1 се нулира.7) T = T0. При увеличаване на работният период. 4) Времеинтервал на празен ход t3-t4 След момента t3 входният константен ток Iin тече изцяло през ключа S. Точно този времеинтервал е променливият елемент.3 + T3.6) T 2 . Периодът на работната честота е равен на сумата от четирите времеинтервала: (6. т. която се прехвърля към изходния филтър Cf за единица време е по-малка и обратно: при намаляване на работния период (увеличаване на работната честота). През този времеинтервал токът на индуктивността Lr намалява линейно: Lr (6. която се прехвърля към изходния филтър Cf за единица време е по-голяма Това е принципа на регулиране на изходното напрежение на схемата. . токът му нараства линейно тъй като входният ток Iin се разпределя между тока на индуктивността Lr и тока на ключа. 278 . енергията.напрежението върху резонансния кондензатор и ключа надвишава значително входното напрежение.Този времеинтервал започва в момента t2 и завършва в момента t3. След отпушване на ключа S при нулево напрежение.3 = I in æ æ U out 1 . (T=1/f) е работната честота на преобразувателя. когато токът през индуктивността Lr се нулира. фиг.6.в. 4 . намаляване на работната честота.запушването на ключа е при ненулев ток през него.15. Продължителността на този времеинтервал t3-t4 е независима от стойностите на елементите на схемата.

представени на фиг. 6.6.б) напрежението на резонансния кондензатор Сr се изравнява с входното напрежение UCr=Uin. т.4.е.6. обезпечаващ предимствата му и осигуряващ широка гама приложения при средни и големи мощности. В момента t0’ (фиг.през периода на празен ход (t3-t4) пада върху ключа води до нисък к. при малки стойности на товара. На фиг. Опростените времедиаграми. Част от тези недостатъци са избегнати в показания на фиг. През времеинтервала t0-t1 напрежението на Cr. когато работната честота е ниска и периода t3-t4 е голям.6.17. Основните времеинтервали на работа на схемата са: 1) Времеинтервал t0 -t1 В момента t0 ключът S1 се запушва след подаване на запушващ сигнал към него.16 усъвършенстван повишаващ квази-резонансен преобразовател с нулево напрежение на комутация.3 Усъвършенстван повишаващ квази-резонансен преобразувател с нулево напрежение и нулев ток на комутация На фиг.18 са показани токът през индуктивността Lr и напрежението върху кондензатора Cr на схемата.6. което е равно на напрежението върху ключа S1. Токът на индуктивността Lr в момента на комутация е IL0. демонстрират принципа на работа на преобразувателя.п.. расте почти линейно.18. След запушване на S1.16 е представен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация [40]. Меката комутация и регулирането на изходното напрежение при широки граници на промяна на товара и входното напрежение са постигнати без допълнителен ключ и без усложняване на управляващия алгоритъм.6. Добавен е и сравнително малък кондензатор в паралел на управляемия ключ Cr. а токът през индуктивността достига пиковата си стойност iL=ILp: (6. Съществената разлика между разглеждания преобразувател и конвенционалния повишаващ (boost) преобразувател е в новия начин на управление.8) I Lp = I l20 + U in2 / Lr Cr 279 .д. този ток започва да зарежда кондензатора Cr.

18.17.6. Опростени времедиаграми на повишаващия ИППН с нулево напрежение на комутация Продължителността на времеинтервала t0 –t0’ (фиг. Повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация.6.6.Фиг.16. Фиг.б) е: (6.9) T1a = Lr C r arccos I L0 I Lp 280 .

U in )2 / Lr Cr За продължителността на времеинтервала t0’ –t1 се получава израза: (6. б) Основни времеинтервали на работа на схемата В момента t1 напрежението на кондензатора достига изходното напрежение UCr=Uout .(U out . 281 .15.6.11) T1b = Lr C r arccos I L1 I Lp Тогава времеинтервалът T1 = t0 –t1 се изразява като: (6. Края на времеинтервала е в момента t2.Фиг. През времеинтервала t1-t2 индуктивността Lr инжектира ток в изходния кондензатор Cf и по този начин енергията.10) I l1 = I lp2 .12) æ I I T1 = T1a + T1b = Lr C r ç arccos L 0 + arccos L1 ç I Lp I Lp è ö ÷ ÷ ø 2) Времеинтервал t1 –t2 В момента t1 се отпушва диода D2. запасена в Lr се трансформира към изхода на преобразувателя. когато токът през Lr се нулира и диодът D2 се запушва.6.18 а)Ток през индуктивността Lr и напрежение върху кондензатора Cr на схемата от фиг. Стойността на тока IL1 се дава с израза: (6. Токът през индуктивността момента t1 е iL=IL1.

17) æ I T3b = Lr C r ç arccos L3 ç I Lp .През времеинтервала T2=t1–t2 напрежението върху Сr е непроменено UCr=Uout.U in . включващ Lr и Cr.18) æp I L 3 Lr / C r T3 = T3a + T3b = Lr C r ç + arccos ç2 U out .14) I Lp .U in 3) Времеинтервал t2 –t3 В момента t2 токът през Lr се нулира iL=0 и диодът D2 се запушва. а напрежението на Сr е равно на входното напрежение UCr=Uin. При тези условия за продължителността времеинтервала T2 се получава израза: (6.n = (U out . Токът през Lr сменя посоката си и започва резонансен процес. тъй като върху нея е приложено константно напрежение U out . При това условие токът през Lr в момента t3 (iL=IL3) се изразява като: (6. При тези условия за стойността на тока ILp. В момента t2’ токът през Lr достига отрицателния си максимум iL=ILp.n.2 U inU out Lr / C r За продължителността на времеинтервала T3b се получава израза: (6.n се получава израза: (6. Токът през Lr намалява линейно за времеинтервала.U in è 282 ö ÷ ÷ ø .n è ö ÷ ÷ ø Времеинтервалът T3 е равен на: (6.13) T2 = Lr I L1 U out .15) T3a = TLC / 2 = p Lr C r 2 В момента t3 напрежението на кондензатора Сr се нулира UCr=0.U in ) 2 Lr / C r Продължителността на времеинтервала T3a= t2 –t2’ e равен на ¼ от резонансния период ТLC : (6.16) I L3 = 2 U out .

т. т. Времеинтервалът t4–t5 е променлив. която се натрупва в бобината и прехвърля към изхода е по-голяма. тъй като по-дълго време върху бобината е приложено захранващото напрежение.21) времеинтервалът Т5 зависи директно от работния период Т и този факт се използува при управлението на преобразувателя. Този времеинтервал се използува при регулиране на схемата. тъй като за целия интервал напрежението върху индуктивността е равно на входното напрежение ULr=Uin . която се пренася в изходния кондензатор.при намаляване на работният период (увеличаване на работната честота) енергията. Продължителността на времеинтервала Т4=t3–t4 е: (6. тъй като за интервала Lr е свързана към директно към захранващия източник и ULr=Uin. регулира се натрупаната в индуктивността Lr енергия. Токът iL нараства линейно. При увеличаване на работният период.е. В момента t5 токът през Lr достига стойност IL5=IL0. Променя се моментът на запушване на ключa S1. енергията.2U inU out Lr U out .20) U in За работния период Т на преобразувателя може да се запише: (6.21) T = T1 + T2 + T3 + T4 + T5 В полученият израз (6.2U inU out Lr = = U in Lr / C r U in U in2 L r Cr 5) Времеинтервал t4–t5 В момента t4 се отпушва ключът S1 и започва времеинтервала на натрупване на енергия в Lr. когато ключът е запушен. Провежда диодът D1. Регулирането на изходното напрежение Uout се осъществява чрез промяна на работния период (работната честота). т. не зависи еднозначно от параметрите на веригата. Това води до повишаване на изходното напрежение. намаляване на работната честота.е. през което ключa e отпушен – това е времеинтервалът Т5. респективно изходното напрежение намалява.е.19) T4 = I L3 2 2 U out . Обратно . като по този начин се регулира времето. 283 . Валидни са равенствата: L I L5 = I L 0 Þ T5 = I L 0 r (6. В момента t4 токът през Lr се нулира. която се прехвърля към изхода е помалка.4) Времеинтервал t3–t4 През времеинтервала t3–t4 токът iL намалява линейно.

Моментът на отпушване на ключа t3’ не съвпада с подаване на отпушващия сигнал. състоящ се от две (или по-вече) идентични части (звена).д. Условия на комутация при запушване на ключа S1 Меката комутация при запушване на ключа се осигурява от резонансния кондензатор Cr. Схемата на двузвенен повишаващ преобразувател с мека комутация е представена в Четвърта Глава. В момента на запушването на S1 напрежението на Cr e нула. Токът през ключа след отпушването му нараства плавно. а е след смяна на посоката на тока през индуктивността Lr (след запушване на диода D1).20.п. Споменатите недостатъци се избягват при използуването на двузвенен (или многозвенен) повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация. В този момент (t3) се отпушва срещуположно включеният на S1 диод D1. зависи от стойността му и от тока през ключа в момента на запушването му. 3. Времето. Основните предимства на разгледания повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация са: 1.4. Следователно. Мека комутация по напрежение за изменение на товара в граници от 0 до 100%. Също при средни и големи мощности на преобразуване са възможни трудности при избора на ключове поради значителната пикова стойност на тока през ключа.. фиг. Този процес определя напрежението върху ключа S1 след запушването му и съответно има определящо значение за комутационните загуби на ключа. 2. Висок к. Това е и напрежениет о върху ключа S1. Условия на комутация при отпушване на ключа S1 В момента t3 кондензаторът Cr е напълно разреден и напрежението върху него е нула. 284 . По този начин се осигурява нулево напрежение на отпушване на ключа S1. Недостатък на преобразувателя са значителните пулсации на входния му ток.1. при подходящо оразмеряване на Cr може да се постигне желаното време за процеса на заряд на Cr. че отпушването на ключа е и при нулев ток. Регулиране на изходното напрежение при широки граници на изменение на товара и на входното напрежение. тъй като е ограничен от индуктивността Lr и може да се приеме. за което кондензаторът Cr щe се зареди до Uout. 2. Моментът t3 се установява от схемата за управление чрез следене на напрежението върху Cr и служи за подаване на отпушващ сигнал към ключа S1.

6. 285 . Наименованието им ‘мултирезонансни’ показва наличието на по-вече от един резонанс в схемата. 3. т. вредно. наличието на L-C верига в близост до силовия ключ дава възможност за постигане на определена форма на напрежението и тока върху него през комутационния период.5 Мулти – резонансни силови преобразуватели Мулти-резонансните силови преобразуватели възникват в резултат на усъвършенстването на квази-резонансните преобразуватели с нулево напрежение или нулев ток на комутация. включително и основните паразитни капацитети и индуктивности във схемата. в които са обхванати няколко реактивни елемента. Този подход (на обхващане на паразитните елементи на схемата) позволява да се увеличи работната честота. Квази-резонансните преобразователи с нулево напрежение на комутация са подходящи за приложения с по-малки промени на входното напрежение и товара. Това са: . тъй като влиянието на паразитните елементи е включено в принципа на работа. дължащи се на резонанса между капацитета на изправителния диод и резонансната индуктивност. . Тези преобразуватели са създадени с целта е да се намалят (или избегнат) два от основните недостатъци на повечето квази-резонансни преобразуватели: 1) голямото пренапрежение върху ключа. Характерно за мулти-резонансните силови преобразуватели е наличието на резонансни вериги. Променливата работна честота е недостатък на квазирезонансните преобразуватели.индуктивността на разсейване на трансформатора (ако има такъв).Особености на квази-резонансните преобразователи 1. . зависещо от товара. а не е “паразитно”. 2. 4.капацитета на диодите. Квази-резонансните преобразователи с нулев ток на комутация са подходящи за високочестотни приложения с ниско входно напрежение. 2) осцилациите.изходния капацитет на ключовете.е. което позволява да се намалят загубите при отпушване на ключовете. Подобно на резонансните преобразуватели.

Cf и Lf са елементите.6. ZVS-MRC). а CD e паразитният капацитет на диода.6.6.19 е показан понижаващ мулти-резонансен силов преобразувател с нулево напрежение на комутация (Zero-Voltage-Switching MultiResonant Converter.6.Фиг. CD e паразитен капацитет на диод.19.19. На фиг. C.б са показани тока през резонансната индуктивност и напрежението върху ключа S в относителни единици (спрямо изходния ток и входното напрежение). L.20 са показани основните схемни решения на мултирезонансни ИППН [21. 286 . б) времедиаграми на работа На фиг.а CS е паразитният капацитет на ключа.30]. На фиг. На фиг. Използувани са означенията: CS е паразитен капацитет на ключа. Lr e резонансна индуктивност.6. които присъстват в конвенционалните схеми за да се реализира принципа на работа на преобразувателя (тези елементи са обикновено са със значително поголеми стойности от изброените преди паразитни елементи).19 a)Понижаващ мулти-резонансен ИППН с нулево напрежение на комутация.

г) Понижаващ-повишаващ мулти-резонансен ИППН. 287 . д) Еднотактен обратен трансформаторен мулти-резонансен ИППН. е) Полумостов мулти-резонансен ИППН. б) Обратен повищаващ мулти-резонансен ИППН.Фиг. в) Чук мулти-резонансен импулсен преобразувател.6.20 Схемни решения на мулти-резонансни силови преобразуватели а) Прав понижаващ мулти-резонансен ИППН.

При постоянно токовите преобразователи с ШИМ нулевото напрежение на комутация се постига с добавяне на допълнителен ключ към основния силов ключ.повишено напрежение върху ключовете. 6. Тези схеми и методи могат да бъдат групирани в две групи: .6 Постигане на мека комутация при преобразуватели с ШИМ В литературата [22.д. достигаща до няколко MHz. . Този факт е от особено значение за многосерийното производство. .значителна циркулираща енергия. .Предимствата на мулти-резонансните силови преобразуватели са: . 288 .ШИМ преобразуватели с нулев ток на комутация (ZCS-PWM Converters). На фиг.1 Преобразуватели с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVS-PWM Converters) Основно предимство на преобразувателите с ШИМ е постоянната им работна честота. представящи принципът му на действие.27.20 е показан понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация.възможно е използуването на елементи с по-големи толеранси на параметрите им (капацитети и индуктивности)..37] са известни множество схеми и методи за постигане на мека комутация при преобразуватели с ШИМ.възможност за висока работна честота.п. . Недостатъците на мулти-резонансните силови преобразуватели са: .честотно регулиране. . заедно с времедиаграмите.увеличени загуби в ключовете в отпушено състояние поради циркулиращата енергия. . 6. .ШИМ преобразуватели с нулево напрежение на комутация (ZVSPWM Converters).25. Допълнителният (спомагателен) ключ в схемата е S1. до 96-97% за някои схеми за малки мощности.6.6.постига се мека комутация при широк диапазон на промяна на товара.имат сравнително висок к.

289 .21 a) Понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация. Oсновният ключ S се запушва в момента t1. кондензаторът Cr започва да се зарежда и напрежението върху него нараства линейно и достига установена стойност (Uin-Uout). б) Времедиаграми на работа Следните времеинтервали характеризират работата на схемата: 1) Времеинтервал t0-t1 В момента t0 се отпушва спомагателния прибор S. 2) Времеинтервал t1-t2 След запушването на S.6.Фиг.

или намагнитващата индуктивност на трансформатора. е че и двата ключа: основен и допълнителен се комутират при условия на мека комутация. моментът t4 на подаване на отпушващият сигнал към прибора трябва да е преди момента на смяна на посоката на тока през Lr (момент t5). Токът на Lr намалява линейно тъй като върху индуктивността е приложено захранващото напрежение. Допълнителното им предимство. Напрежението на Cr нараства до максималната си стойност и след това кондензаторът се разрежда напълно към момента t3 вследствие на резонансния процес. Диодът D провежда докато токът на Lr си смени посоката в момент t5. 290 .3) Времеинтервал t2-t3 В момента t2 допълнителният ключ S1 се запушва и започва резонансен процес. включващ Cr и Lr. След този момент може да се подава отпушващ сигнал към S при нулево напрежение върху него. нулевото напрежение на комутация се постига чрез допълнителна индуктивност или използване на индуктивността на разсейване. 5) Времеинтервал t5-t6 В момента t6 токът на Lr достига стойността на тока на филтовата индуктивност Lf. след което започва да провежда основният прибор S. При усъвършенстване на разгледаните топологии за нулево напрежение на комутация при преобразуватели с ШИМ се получават така наречените преобразуватели с ‘преход (комутация)’ при нулево напрежение ‘Zero-Voltage Transition PWM Converters’ (ZVT-PWM Converters) [27]. В момента t4 се подава отпушващ сигнал към S. При мостовите топологии с ШИМ. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 започва да провежда антипаралелният диод D на основния прибор S.6. На фиг. 5) Времеинтервал t4-t5 За да се реализира отпушване на прибора S при нулево напрежение и нулев ток.22 е показан подобен понижаващ преобразувател с ШИМ.

допълнителен ключ S1. .22 се отличава от конвенционалния преобразувател с ШИМ по добавената резонансно-комутационна верига включваща: .резонансен кондензатор Cr. . . 3. 291 . Особеностите на усъвършенстваните преобразуватели с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVT-PWM Converter) са: 1. 2.резонансна индуктивност Lr.Фиг.допълнителен диод D1.22 Усъвършенстван понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVT-PWM Converter) Преобразувателят на фиг. Реализирането на условията на комутация при нулево напрежение и на двата ключа се поддържа в широки граници на изменение на товара.6. Работната честота на преобразувателя може да се увеличи значително – до 1MHz и повече. Токовите и напреженовите стресове върху ключовете не са значителни.6.

чиито принцип на работа се базира на движението на неосновни токоносители. Отличават се следните времеинтервали: 1) Времеинтервал t0-t1 Към момента t0 силовият ключ S е отпушен. В момента t2 кондензаторът Cr и индуктивността Lr завършват един резонансен полупериод Tr / 2 . тъй като за този времеинтервал входният ток. Очевидно е.6. В резултат на този резонансен процес токът на силовия ключ S намалява по синусоидален закон. На фиг. Резонансният процес между Cr и Lr продължава до нулиране на тока на Lr в момента t2. По този начин се избягват загубите в резултат от така наречената токова опашка при запушване на прибора. В този момент се отпушват и диодите D и D1.6. След ¼ от резонансния период Tr = 2 p Lr C r напрежението на Cr се нулира.6. 2) Времеинтервал t1-t2 Ключът S се запушва в момента t1. а токът на Lr достига максимума си. че за да се реализира нулев ток на комутация. 292 .23. който е константен поради голямата стойност на входната индуктивност L. На фиг. В момент t0 се отпушва допълнителния ключ S1. Новите елементи в схемата са допълнителният ключ S. ZCT-PWM Converter) [25].6. е сума от токовете на двата ключа. диодът D1 и резонансните елементи Cr и Lr.б са показани времедиаграмите отразяващи принципа му на работа. развитието в съвременните схемни топологии доведе до нови схеми осигуряващи нулев ток на комутация.2 Преобразуватели с ШИМ и нулев ток на комутация (ZCSPWM Converters) Поради навлизането на IGBT транзисторите в силовата електроника. след като антипараленият му диод вече е започнал да провежда малко преди този момент.23. Започва резонансен процес включващ Cr и Lr.а е показан усъвършенствуван преобразувател със ШИМ с нулев ток на комутация (Zero-Current Transition. пиковият ток през Lr трябва да е по голям от входния ток. Към силовия транзистор S се подава запушващ сигнал в момента t 0' = t 0 + Tr / 4 . Резонансният кондензатор Cr е зареден с указания на фигурата поляритет. характерна за IGBT и всички прибори с този принцип на действие (основаващ се на неосновните токоносители). При преобразувателите със ШИМ меката комутация по ток се постига като в схемата на конвенционален импулсен преобразувател се добави допълнителен ключ и резонансна верига.

23 а) Повишаващ преобразувател с ШИМ и нулев ток на комутация (ZCT-PWM Converter).Фиг. б) Времедиаграми на схемата 293 .6.

29]. Същевременно пренапреженията върху ключовете са същите като при конвенционален ШИМ преобразувател. Реализирането на оптимални условия на комутация не зависи от товара и захранващото напрежение. В момента t4 завършва резонансния полупериод и кондензаторът е зареден с подходящия поляритет за да се осъществи следващата комутация (запушване) на силовия прибор при нулев ток.23. като циркулиращата енергия в преобразувателя е постоянна (т. не зависи от товара). В резултат няма верига за разряд на Cr и напрежението му се запазва до следващият момент на отпушване на силовия прибор S.22 съществуват схемни реализации и за другите основни топлогии на импулсни преобразуватели на постоянно напрежение [25.а и понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVT-PWM Converter).3) Времеинтервал t2-t3 Този времеинтервал съответства на времеинтервала с отворен ключ в конвенционалния ШИМ преобразувател.6. Тези предимства правят разгледания ШИМ преобразувател с нулев ток на комутация подходящ за приложение и при по големи мощности при използването на IGBT и MCT (MOS Controlled Tyristor). 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 силовият ключ S е отпушен отново и върху идуктивността L се прилага входното напрежение. фиг. фиг. 28. Продължителността на процеса е Tr / 2 = p Lr C r . 294 . По подобие на разгледаните преобразуватели: повишаващ преобразувател с ШИМ и нулев ток на комутация (ZCT-PWM Converter). Провежда диодът D и енергията. 5) Времеинтервал t4-t0 Времеинтервалът t4-t0 съответства на времеинтервала с включен (отпушен) ключ в конвенционалния преобразувател с ШИМ. Същевременно започва нов резонансен процес включващ Cr и Lr. В резултат.6. Описаният преобразувател е подходящ за използване при високи работни честоти благодарение на комутацията при нулев ток. запасена в индуктивността L се предава към товара. Токът на резонансната верига се затваря през S и антипаралелния диод на S1.е. напрежението на Cr отново сменя знака си и поляритета му е показания на фигурата. 27. Напрежението на изходния кондензатор Cf е по-голямо от това на Cr и диодът D1 е запушен.

Фиг. На фиг. а на фиг.индуктивността на товара е много по-голяма от резонансната индуктивност Lr.6. Резонансната постоянно-токова (DC-DC) връзка осигурява времеинтервали.6. Резонансно-комутационната верига включва двата допълнителни ключа S1.всички компоненти на схемата са идеални.25. Направени са следните допускания: . обратните им диоди D1. С Io е означен еквивалентния ток на инвертора за времето на комутационния период.25. . през които основните ключове на преобразувателя се комутират при нулево напрежение.капацитета на захранващия източник е много по-голям от капацитета на еквивалентния кондензатор Cekv.6. . D2.6.24 Трифазен инвертор с нулево напрежение на комутация чрез резонансна постоянно-токова връзка На фиг.б са показани времедиаграмите. 295 . резонансната индуктивност Lr и резонансния кондензатор Cr. поясняващи работата на схемата. S2. и диода D4.6. Cekv е еквивалентен кондензатор със стойност Cekv =3Cs. чиито ключове се комутират при нулево напрежение чрез такава постоянно-токова резонансна верига.24 [26] е показан трифазен инвертор. Комутацията на ключа означава комутация на два от ключовете на кое да е рамо на инвертора.а е показана еквивалентна схема на преобразувателя за периода на комутация.7 Резонансни постоянно-токови връзки за постигане на мека комутация (Resonant DC Link Converters) При тези преобразуватели се постига нулево напрежение на комутация на ключовете чрез добавяне на допълнителни ключове и резонансна верига.

б) Времедиаграми.Фиг.6. поясняващи работата на схемата от фиг.25 а) Еквивалентна схема на преобразувателя за периода на комутация.6.25 296 .

В момента t4 напрежението Uin1 достига захранващото напрежение и приборът S1 се отпушва при нулево напрежение върху него. Извън времето на комутационния период загубите в допълнителните елементи са нулеви. а приборите S2 и S3 са запушени. 5) Времеинтервал t4-t5 В момента t4 напрежението Cr на достига нула. включващ Lr и Cr. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 ключовете на инвертора се запушат при нулево напрежение върху тях. В момента t2 напрежението Uin1 достига нула в резултат на резонансния процес. Нулирането на напрежението на Lr и тока на Cr е в резултат на резонансния процес и не са необходими допълнителни мерки за постигането му. На времедиаграмите това е отразено с подаване на отпушващ сигнал към прибора S3. 297 . 3) Времеинтервал t2-t3 След момента t2 ключовете на инвертора могат да се отпушат при нулево напрежение върху тях. тъй като напрежението на Lr и токът на Cr са нула за извън комутационния период. Напрежението Uin1 започва да нараства. При така представения принцип на работа се изясняват предимствата на схемата: 1. 3. Започва резонансен процес. 2. Началните условия на схемета са: U in1 (t 0 ) = U in i Lr (t 0 ) = 0 U cr (t 0 ) = 0 В момент t0 се отпушва прибор S2 при нулев ток.Работата на схемата по време на комутационния процес се пояснява от следните основни времеинтервали: 1) Времеинтервал t0-t1 До момента приборът S1 е отпушен. Осигурена е мека комутация на всички ключове от схемата. 2) Времеинтервал t1-t2 В момента S1 се запушва при нулево напрежение върху него.

‘Tокозахранващи устройства’.. Изд. Руденко В. Ямаков. 3. ‘Импулсни и цифрови устройства’.М. Чиженко И.Габрово. 7. Алексиев В. Ямаков И. Попов Е.Варна. 13. И. 5. Х. кн. 1996. 2004. И... 2005. И. ‘Специални и силови полупроводникови елементи’. Немигенчев И. Градинаров Н.. Малеев Г. ‘Автономни инвертори’.. Хинов Н... 6.. 2003. Табаков Ст.. 1989. София. Техника 1999. 2005. Христов М. Техника. Киев. М. 3. Е. Тодоров Т. Н.... ВШ. ‘Ръководство за лабораторни упражнения по електронни и полупроводникови елементи и интегрални схеми’. Дойчинова Р. ‘Измервания в електрониката’. Н. София. Попов.София.. ‘Преобразувателна техника’. София. 8. П.ЛИТЕРАТУРА 1. София. И. 14.. 1988. Каров Р. 2... ‘Ръководство за лабораторни упражнения по импулсни и цифрови устройства – част I’. 12. 2004. Ю.. Е. 1998.. Техника. Маджаров Н. Дойчинова Р. Христов М.. 17. ТУ-София. 18. 9. Техника. ‘Преобразувателна техника’. ТУ.И. Табаков Ст. Е.. Илиев М. 4. Горанов П. Алексиев Д..Русе. Известия на съюза на учените .. Анчев М. Бобчева М. ТУ-Варна. Габрово. 2000. 1994. Табаков Ст. ‘Електроника’. Бобчева М. Янков И. ‘Преобра-зовательная техника’.София. Иванов П..П. ‘Електронни и полупроводникови елементи и интегрални схеми’. Хинов. ‘Аналогова схемотехника’. Гигов Хр. ‘Тиристорна техника’. Техника.‘Относно оптимизирането на токовия режим на IGBT при комутация в схеми на квазирезонансни преобразуватели с превключване в нулата на тока’... ТУ . ТУ ... Вълков Ст. София.. Барудов Е. Барудов Ст. ТУ-София. Хр. Стефанов Н. ТУ. 15. 1997. Сенько В. ‘Силова електроника’. Градинаров Н. ‘Дискретни регулатори и стабилизатори на променливо напрежение’. ТУ-Варна.. 298 . ТУ-София. Анчев.. София. Техника. 1983.1994 10.. “Ръководство за лабораторни упражнения по електроника”. 2002. 1998.. Л. 1992. Бекяров Л... П. 16. Тошков Г. Варна. 11.

Юдов Д. No1. John Wiley&Sons. al. analysis and experiments’. 2002. 1999. pp. D. vol. pp. Maksimovic. ‘Novel Zero-Current-Transition PWM Converter’. W. Hinov. 28th Annual Conference of the IEEE IES. БСУ . Germany. John Wiley&Sons. N. 1995. W.713-727.. Hua Guichao. USA. . November 5-8. Jung Cho et. Jong-Woo and Ki Sul. Undeland. ВМЕИ Варна.. 1998. 30. ‘Constant frequency zero-voltаge multi-resonant converters: topologies. 24. 05. 28. Part I’. 1998. 2001 23. 33.. Cuk. 401-410. 34. vol. Nuremberg. Working with ZeroCurrent Switching’. 29. Kazimerczuk M. Fred Lee. pp. 299 . Jovanovic. ‘Fundamentals of Power Electronics’ KAP. Klaassens et. 26. S. 2004. ‘Novel Zero-Voltage-Transition PWM Multiphase Converters’. Erickson R. vol. IEEE PESC.. 33-40. pp. Analyzis and Education’ New York.Бургас. Chang-Sun Kim. et. ‘Power Electronics: Computer Simulation. 423-427. ‘Resent development in highfrequency quasi-resonant and multi-resonant converter topologies’.. Power Conversion. ‘Alternately Zero Voltage Switched Forward. No3 September. D. “Analisys and Design of Resonant Inverters with Improved Output Characteristics.. Massachusetts. ‘Промишлени електронни преобразуватели’. Spain. Robbibs. 1989. cd-rom. Mohan N. ‘Resonant Power Converters’. al. 1995. New York. PCIM’03. John Wiley&Sons. New York. Mohan N. 1993. cd-rom. 20. Makcimovic. Юдов Д. Arnaudov. 25. 1994. pp. Majumdar G. Lee F. 20 – 22. vol.152-160. 32. Aachen.479-484. IEEE PESC. Sevilla. M. Farrington R. pp... 27.. ‘Soft Switching Power Converstion’. 35th Annual IEEE PESC. Tabisz. ‘Future of Power Semiconductors’. IEEE Transactions on Power Electronics.Токозахранващи устройства’. D. D. 21. 9. Germany. M. 155-166. No6.601-610. Gradinarov N. Flyback Multi Resonant Converter Topology’.al. July 1995. 3th European Conference on Power Electronics. pp. ‘Power Electronics’. 3.10.13. Lee. IEEE Transactions on Power Electronics.19. USA. No4. UAS. 1991. 2005.. T. EPE Journal. IEEE Transactions on Power Electronics.2003. 22. ‘A general approach to synthesis and analysis of quasi-resonant converters’. 31. F. 1983. ‘Resonant Link Bidirectional Power Converter. Jovanovic. Czarkowski.

2001. pp. Rashid. Parker Z. ‘Design Considerations and Loss Anylas of ZVS Boost Converter. No2. cd-rom. Germany.3.. ‘A Comparison of Voltage-Mode Soft-Switching Methods for PWM Converters’. Xie.’ IEE Electric Power Applications. 41. 2003. ‘Power Electronics’.. 1993. PCIM Europe.12. January. 300 .148. Acta Universitatis Pontica Euxinus’. 37. et. 2004.35.376-386. 132-134..68-77. No1. 39. March 1997. al. P.G. vol. Toshkov G. 36. Smith K. vol. Zhang J. 38. M.13-18 October. Muchammad H. vol. X. cd-rom. Vencislav Valchev et al. No1. 2004. ‘Zero-Voltage Zero-Current HB DC-DC Converter’.. pp. Int. Aachen. USA. Journal of TU-Varna and Ovidius University – Romania.29-33. pp. Pitsburg. 1998. 35th Annual IEEE PESC. 2002.K. X. al. Wu Zhaoming Qian. IEEE Transactions on Power Electronics. USA. ‘Comparison Study of Phase-Shifted Full Bridge ZVS Converters’.3. Vencislav Valchev et al. et. vol. 40.. ‘IPM Featuring Trench IGBTs’. New Jersey. 2002 IEEE Industry Applications Sociaty Conference. pp. ‘Electrical Mode Analysis of Autonomous Arc Invertor’.

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful