Технически Университет - Варна

Димитър Димов Юдов

Венцислав Цеков Вълчев

ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНА
ТЕХНИКА

2005

В учебника са разгледани основните схеми на полупроводниковите
преобразуватели на електрическа енергия. Обхванати са принципът на
действие, анализът на електромагнитните процеси и схемните решения.
Разгледани са и съвременните мощни полупроводникови прибори.
Учебникът е написан съгласно действащата учебна програма на
дисциплината “Преобразувателна техника” за студентите от
специалност ‘Електроника’ на Технически университет гр. Варна.
Отделена е и допълнителна глава за методите и схемите за
подобряване на комутационните характеристики на преобразувателните устройства, която е полезна за обучението в магистърския курс
на специалност “Електроника” на Технически университет Варна.
Отделните раздели на учебника са написани както следва:
проф. д-р инж. Димитър Д. Юдов, Бургаски Свободен Университет:
Въведение, Глава 2, Глава 3;
гл. ас. д-р инж. Венцислав Ц. Вълчев, Технически Университет Варна:
Глава 1, Глава 4, Глава 5, Глава 6.
Авторите са благодарни на рецензентите доц. д-р инж. Михайл П.
Илиев, Русенски Университет и доц. д-р инж. Андрей К. Андреев, Технически Университет Варна, за бележките и препоръките към пособието.
Учебникът е предназначен за студентите от специалност ‘Електроника’
на Технически университет Варна, но може да се ползува и от студенти от
други специалности и университети, както и да бъде полезен за
докторанти и инженери работещи в областта на силовата електроника.

ISBN
Учебникът е приет за печат от Факултетния съвет на Факултета по
Електроника, Технически Университет гр. Варна с протокол №13 от
12.07.05.
© Димитър Д. Юдов, Венцислав Ц. Вълчев – автори, 2005
© Михайл П. Илиев, Андрей К. Андреев – рецензенти, 2005
© Венцислав Ц. Вълчев, Георги Н. Тодоров – оформление, 2005
печат - ‘Синтроник’ ООД

СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение ......................................................................................................................6
Списък на основните означения............................................................................9
Глава 1. СИЛОВИ ПОЛУПРОВОДНИКОВИ КЛЮЧОВЕ
ИЗПОЛЗУВАНИ В ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИТЕ УСТРОЙСТВА
1.1 Класификация и сравнение ............................................................................11
1.2 Полупроводникови диоди................................................................................12
1.2.1 Основни параметри на полупроводниковите диоди ..................13
1.2.2 Динамични параметри на диодите ....................................................13
1.2.3 Основни групи диоди в преобразувателните устройства.........14
1.3 Тиристори с непълно управление.................................................................16
1.3.1 Еднооперационни тиристори ..............................................................16
1.3.2 Симетрични тиристори (триак, симистор).....................................19
1.4 Тиристори с пълно управление.....................................................................20
1.4.1 Тиристори изключвани чрез управляващ електрод (GTO)......20
1.4.2 Тиристори с MOS управление (MCT)..............................................21
1.5 Биполярни транзистори...................................................................................23
1.5.1. Комутационни характеристики на биполярните транзистори.........24
1.5.2 Коефициент на насищане Ksat на биполярните транзистори...24
1.5.3. Oбласт на безопасна работа нa биполярните транзистори....27
1.6 Полеви транзистори (MOS FET)...................................................................28
1.6.1 Структура и функциониране на MOS транзисторите................28
1.6.2 Комутационни процеси при MOS транзисторите .......................30
1.6.3 Сравнение на биполярните и MOS транзистори .........................31
1.6.4 Статични индукционни транзистори (SIT)...................................32
1.7 Силови биполярни транзистори с изолиран гейт (IGBT)...................33
1.7.1 Структура и функциониране на IGBT .............................................34
1.7.2 Комутационни процеси и характеристики.....................................35
1.7.3 IGBT драйвери ..........................................................................................36
1.7.4 Предимства и приложение на IGBT .................................................39
1.8 Силови интелигентни модули (IPM)...........................................................40
1.9 Тенденции в развитието на съвременните полупроводникови
ключове........................................................................................................................41
1.9.1 Развитие на параметрите и характеристиките на съвременните
полупроводникови ключове...........................................................................41
1.9.2 Перспективни нови ключови прибори и материали ..................42
Глава 2. УПРАВЛЯЕМИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ
2.1 Общи сведения ....................................................................................................45
2.1.1 Методи за регулиране на изправено напрежение........................45
1

2.1.2 Общи сведения. Класификация. Основни параметри................48
2.2. Работа на управляем токоизправител при активен товар .................51
2.2.1. Eднофазен еднополупериоден токоизправител ..........................51
2.2.2. Eднофазни двуполупериодени управляеми токоизправители .......55
2.2.4. Трифазен мостови токоизправител..................................................65
2.3. Работа на управляем токоизправител при активно-индуктивен
товар .............................................................................................................................77
2.3.1. Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна
точка при R-L товар...........................................................................................77
2.3.2. Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна
точка и обратен диод.........................................................................................81
2.3.3 Eднофазни мостови управляеми токоизправители при
активно-индуктивен товар..............................................................................84
2.3.4. Трифазен еднополупериоден токоизправител, работа при
активно-индуктивен товар..............................................................................90
2.3.5. Трифазен мостови управляем токоизправител, работа при
активно-индуктивен товар..............................................................................94
2.3.6. Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор.
Дванадесет фазен токоизправител.............................................................101
2.4 Комутационни процеси в управляемите токоизправители ..............108
2.5. Работа на управляем токоизправител на противо е.д.н.....................113
2.5.1. Работа на управляем токоизправител при активнокапацитивен товар............................................................................................113
2.5.2. Работа на управляем токоизправител на противо
електродвижещо напрежение (е.д.н.) .......................................................115
2.6. Токоизправители с подобрени енергетични показатели...................116
2.6.1. Управляеми токоизправители със степенно регулиране.......116
2.6.2. Токоизправители с напълно управляеми вентили ...................121
2.7. Зависими инвертори ......................................................................................124
2.7.1 Еднофазни зависими инвертори ......................................................125
2.7.2 Трифазни зависими инвертори.........................................................127
2.8. Реверсивни токоизправители .....................................................................129
Глава 3. ЕЛЕКТРОННИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА
ПРОМЕНЛИВО НАПРЕЖЕНИЕ
3.1 Еднофазни променливотокови преобразуватели .................................133
3.1.1 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при
активен товар .....................................................................................................133
3.1.2 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при
активно-индуктивен товар...........................................................................137
3.2 Трифазни променливотокови преобразуватели ...................................141
2

Глава 4. ИМПУЛСНИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ПОСТОЯННО
НАПРЕЖЕНИЕ
4.1 Общи сведения ..................................................................................................144
4.1.1 Принцип на работа и регулиране на ИППН ................................144
4.1.2 Класификация на ИППН ...................................................................145
4.1.3 Основни принципи при анализа.......................................................146
4.2 Безтрансформаторни транзисторни импулсни преобразуватели на
постоянно напрежение..........................................................................................147
4.2.1 Прав понижаващ преобразувател (Buck DC-DC converter)..147
4.2.2 Обратен повишаващ преобразувател (Boost DC-DC converter)...155
4.2.3 Обратен понижаващ-повишаващ преобразувател..................160
4.2.4 Чук преобразувател (Cuk DC-DC converter) ..............................164
4.2.5 Многозвенни безтрансформаторни ИППН ................................169
4.3 Трансформаторни импулсни преобразуватели на постоянно
напрежение................................................................................................................171
4.3.1 Еднотактен прав трансформаторен преобразувател...............171
4.3.2 Еднотактен обратен трансформаторен преобразувател
(Flyback DC-DC converter) ............................................................................175
4.3.3 Двутранзисторен прав трансформаторен преобразувател ...179
4.3.4 Двутактен трансформаторен преобразувател със средна точка
на трансформатора (Push-pull DC-DC converter)..................................182
4.3.5 Мостови трансформаторни преобразуватели на постоянно
напрежение .........................................................................................................184
4.4 Тиристорни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение...189
4.4.1 Видове тиристорни ИППН ...............................................................190
4.4.2 Тиристорни ИППН с едностепенна комутация ........................190
4.4.3 Тиристорни ИППН с двустепенна комутация ..........................194
4.4.3.1 Тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация ... 194
4.4.3.2 Тиристорни ИППН с двустепенна резонансна комутация ...... 197
4.4.3.3 Тиристорни ИППН с двустепенна последователна комутация.......... 198
Глава 5. ИНВЕРТОРИ
5.1 Общи сведения ..................................................................................................199
5.2 Еднофазни транзисторни инвертори на напрежение..........................201
5.2.1 Полумостов инвертор на напрежение ........................................201
5.2.2 Мостов инвертор на напрежение.....................................................203
5.2.3 Инвертор на напрежение със средна точка на трансформатора.....207
5.3 Еднофазни тиристорни инвертори на напрежение.............................209
5.3.1 Тиристорни инвертори на напрежение със спомагателно –
импулсна комутация .......................................................................................209
3

5.3.2 Тиристорни инвертори на напрежение със взаимно–импулсна
комутация............................................................................................................212
5.4 Трифазни инвертори на напрежение ........................................................214
5.5 Инвертори на ток .............................................................................................216
5.5.1 Особености на инверторите на ток .................................................216
5.5.2. Тиристорен еднофазен паралелен инвертор на ток.................217
5.6 Резонасни инвертори.......................................................................................223
5.6.1 Класификация на резонансните инвертори .................................223
5.6.2 Aнализ на последователен R-L-C кръг и условие за резонанс........225
5.6.3 Режими на работа на резонасните инвертори с обратни диоди......229
5.6.4 Анализ на мостов последователен резонансен инвертор с
обратни диоди....................................................................................................236
5.6.5 Резонансни инвертори с удвояване на честотата ......................241
5.7 Методи за регулиране на изходното напрежение на инверторни
схеми ...........................................................................................................................244
5.7.1 Широкоимпулсна модулация (ШИМ), основни понятия......245
5.7.2 Двуполярна синосуидална ШИМ...................................................247
5.7.3 Еднополярна синосуодална ШИМ..................................................250
5.7.4 ШИМ в режим на надмодулация (ma≥1).......................................252
5.7.5 Режим на правоъгълна вълна на изхода на инвертори на
напрежение .........................................................................................................253
5.7.6 Широко-импулсно регулиране .........................................................254
5.7.7 Регулиране на трифазни инвертори на напрежение.................257
Глава 6. МЕТОДИ И СХЕМИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА
КОМУТАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА
6.1 Видове комутационни процеси в преобразувателните
устройства................................................................................................................260
6.1.1 Твърда комутация в преобразувателните устройства..............260
6.1.2 Мека комутация в преобразувателните устройства .................261
6.2 Основни подходи за подобряване комутационните условия в
преобразувателните устройства ...................................................................263
6.2.1 Комутация при нулево напрежение (Zero Voltage Switching).........263
6.2.2 Комутация при нулев ток (Zero Current Switching) ..................264
6.2.3 Класификация на преобразувателите с мека комутация ........265
6.3 Резонансни силови преобразуватели ..................................................266
6.3.1 Резонансни преобразователи на постоянно напрежение........266
6.3.2 Полумостов резонансен преобразувател на постоянно
напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация .........268
6.4 Квази-резонансни преобразуватели на постоянно напрежение.......274
4

......279 6........................6 Постигане на мека комутация при преобразуватели с ШИМ .........4....................................................... 300 5 ...1 Преобразуватели с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVS-PWM Converters).............288 6....1 Същност и особености на квази-резонансните преобразуватели (Quasi-Resonant Converters) ................4..................6.7 Резонансни постоянно-токови връзки за постигане на мека комутация (Resonant DC Link Converters)..........5 Мулти – резонансни силови преобразуватели....................................274 6.............................................3 Усъвършенстван повишаващ квази-резонансен преобразувател с нулево напрежение и нулев ток на комутация .........295 Литература...........................................4............................................2 Квази-резонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация (ZVS-QRC)........276 6...............6.288 6...............285 6...........

В учебника са обхванати и силовите полупроводникови прибори и тенденциите в развитието им. форма и др. Схемното съдържание.1 е показана блокова схема на управляем токоизправител. които преобразуват напрежението на променливотоковата мрежа (220 V. принципът на действие и анализът на електромагнитните процеси.ВЪВЕДЕНИЕ Все по-широкото навлизане на електрониката и електронизацията в бита и промишлеността налага използването на захранващи напрежения с различни параметри – стойност. както и разработване на основни методи за проектиране на полупроводникови преобразуватели на електрическа енергия са обект на изучаване в дисциплината ‘Преобразувателна техника’ и на настоящия учебник. вид. · преобразуватели на постоянно напрежение в променливо (инвертори). осигуряващ необходимата стойност на променливото напрежение за токоизправителя. Широко приложение имат токоизправителите. В учебника е приета класификацията на преобразувателните устройства в зависимост от вида на захранващото и изходното напрежения: · преобразуватели на променливо напрежение в постоянно (токоизправители).1 Блокова схема на управляем токоизправител 6 T . честота. Източникът на променливо напрежение (ИПН) в повечето случаи е трансформатор. Тъй като първичните източници на електрическа енергия не са в състояние да осигурят такава широка номенклатура от напрежения се налага използването на допълнителни преобразуватели на електрическа енергия. ИПН ВБ БФС БОВЗ БУ Фиг. · преобразуватели на постоянно напрежение в постоянно (постояннотокови преобразуватели). 50Hz) в постоянно напрежение със желана стойност. · преобразуватели на променливо напрежение в променливо (променливотокови преобразуватели). На фиг.

2 е показана блокова схема на инверторен преобразувател. който служи за подобряване качеството на изправеното напрежение. Найчесто те се съвместяват в един блок. или токоизправител. които преобразуват постоянното напрежение на първични и вторични източници на електрическа енергия в променливо напрежение с желана стойност. пусково-регулираща апаратура за различни електротехнически устройства и др. синхронизирани със захранващото напрежение и дефазирани спрямо него на ъгъл при който се осигурява желана стойност на изходното напрежение. Блокът за филтрация и стабилизация (БСФ) може да се състои само от блок за филтрация или само от блок за стабилизация. Блокът за управление (БУ) е задължителен при управляемите токоизправители и служи да изработва управляващи импулси. Използването на блок за обратна връзка и защита (БОВЗ) повишава значително качествените и функционални характеристики на токоизправителите и се реализира лесно при наличието на управляеми вентили и блок за управление. съобразно конкретните дадености на захранващия източник и изискванията на товара. На фиг. АБ АИ БФ БОВЗ БУ Фиг.Вентилният блок (ВБ) е реализиран от управляеми или управляеми и неуправляеми вентили. Разгледаната блокова схема е примерна. Тя може да има и други модификации. Източникът на постоянно напрежение в повечето случаи е акумулаторна батерия (АБ). Такива са импулсните захранващи източници. Все по-широко приложение намират инверторите. Блокова схема на инверторен преобразувател 7 Т . които преобразуват променливото напрежение в постоянно напрежение. системите за гарантирано захранване.2.

кранове и ескалатори. Разгледаната блокова схема е примерна. бързо и лесно регулиране. Тя може да има и други модификации. Постояннотоковият преобразувател с филтър представлява трансформатор на постоянно напрежение. Блокът за управление (БУ) определя работната честота на инвертора. като вместо ВБ е поставен променливотоков управляем ключ (ТК). Използването на блок за обратна връзка и защита (БОВЗ) повишава значително качествените и функционални характеристики на инвертора и се реализира лесно при наличието на управляеми вентили и блок за управление. Когато има блок за обратна връзка променливотоковия преобразувател се нарича променливотоков регулатор. като вместо АИ е поставен постояннотоков управляем ключ (ТК).1 . подобряване на качеството на светотехнически устройства и др. захранване на галванични вани. Блокът за филтрация (БФ) не е задължителен и служи за подобряване формата на изходното напрежение. за зареждане на акумулатори.2 . електронизация на заваръчни агрегати. Блоковата схема на променливотоков преобразувател е подобна на фиг. Блоковата схема на постояннотоков преобразувател е подобна на фиг. в железопътния и градския транспорт. безконтактна комутация.Автономният инвертор (АИ) е реализиран от управляеми или управляеми и неуправляеми вентили. Преимуществата на полупроводниковите преобразуватели в сравнение с електромеханичните такива са неоспорими: високи енергетически показатели. за задвижване на различни металообработващи машини. системи за гарантирано захранване. малки габарити и тегло. чрез превключването на които се преобразува постоянното напрежение в променливо напрежение. опростени и надеждни в експлоатацията схеми. Силовата полупроводникова техника намира приложение в металургията и химическата промишленост. 8 . Когато има блок с подходяща обратна връзка постояннотоковия преобразувател се нарича импулсен стабилизатор. съобразно конкретните изисквания на товара. Въз основа на описаните структурни схеми могат да бъдат реализирани и по-сложни преобразуватели на електрическа енергия.

δ – коефициент на запълване. U2m .средна стойност на тока във вентила. ST . mf . id.честотно отношение на модулация.максимална (амплитудна) стойности на напреженията в първичната.максимална стойност на правото напрежение върху вентила.типова мощност на трансформатора.постояннотокова мощност в товара.U1. Uin . вторичната намотки на трансформатора. вторична намотки на трансформатора. y . i2.период. URm .кръгова честота. Φ – магнитен поток. j .моментна и ефективна стойности на токовете в първичната и вторична намотки на трансформатора. n =U2/U1 . 9 . Pd = Ud Id .коефициент на трансформация.моментна и ефективна стойности на напреженията в първичната. U1m. S1.изчислителни мощности на първичната. i1.U2 .моментна стойност на напрежението върху вентила и тока през него.СПИСЪК НА ОСНОВНИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ В УЧЕБНИКА u1. Ia .(Iоut) . UFm . .(uоut).моментна и средна стойности на изправения ток през товара.максимална стойност на обратното напрежение върху вентила. (iоut). Id.входно напрежение.импеданс на електрическа верига. I2 . вторична намотки на трансформатора. Ud(Uоut) -моментна и средна стойности на изправеното напрежение върху товара Rd(Rо). u2.I1.амплитудно отношение на модулация. ma . uak. w. f – честота. S2.ъгъл на дефазиране. T . Ud(1)m -максимална стойност на първата хармонична на напежението върху товара. a . Z . ia .ъгъл на удължаване.ъгъл на управление. ud.

номинално значение на активна мощност. S1н . Uomax. g=P1/S1 . tOFF – време през което ключовият прибор е отпушен.Uomin .номинална реактивна мощност.коефициент на формата на тока. 10 . rпр) . RR. RF (Rобр.обратно и право съпротивление на вентилите.максимално и минимално значение на изправения ток D =I2/Io .коефициент на мощтност P1н . tON.коефициент на пулсации. запушен.кп =Uo(1)m/Uo .

Тези подобрения се постигат чрез нови технологии в микроелектрониката. в която се намира. . Параметрите и характеристиките на силовите ключове се подобряват непрекъснато и в сравнение с няколко години преди.ГЛАВА ПЪРВА СИЛОВИ ПОЛУПРОВОДНИКОВИ КЛЮЧОВЕ ИЗПОЛЗУВАНИ В ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИТЕ УСТРОЙСТВА 1. те могат да се разделят на три групи: .напълно управляеми ключове. В зависимост от степента на управление на ключовете. тиристорите тип MCT. Достигат се неколкократно по високи честоти при подобни мощности и много по лесно управление и загуби в ключовете. За да се сравнят възможностите на изброените ключове може да се използват три основни параметъра: 11 . По принцип всички полупроводникови елементи в преобразувателните устройства работят в ключов режим.прибора се отпушва чрез управляващ сигнал. освен силиция на база на който са съвременните ключови полупроводникови елементи. .тиристори (еднооперационни тиристори) . а запушването му зависи от веригата. В тази група влизат двуоперационните тиристори GTO. полевите транзистори MOSFET. като и отпушването и запушването на тези прибори се осъществява от управляващ сигнал. SIT транзисторите.диоди.1 Класификация и сравнение Съвременната силова електроника се изгражда на база на постоянно усъвършенствани силови ключове. отпушването и запушването на прибора зависи от веригата. При проектирането на силовите ключове се отделя специално внимание за подобряване на комутационните им характеристики. биполярните транзистори. биполярните транзистори с изолиран гейт IGBT. в която се намира. Следващите години се очаква навлизането и на нови материали. за намаляване на пада на напрежение в отпушено състояние. сега възможностите им са значително повишени. за намаляване на тока при приборите в запушено състояние.

или като обратни диоди при активно-индуктивен характер на товара.максимална работна честота при “твърда” комутация (т.. че непрекъснатото усъвършенстване на параметрите на приборите води до разширяване на областите на избраните параметри за почти всички от включените във фигурата прибори.е.1.1. Полупроводниковите диоди се използват за изправяне на променливото напрежение в постоянно.1 е показано подобно сравнение.2 Полупроводникови диоди Полупроводниковите диоди са двуслойни структури включващи един P-N преход. . Фиг. Трябва да се отбележи. На фиг. без допълнителни мерки за облекчаване условията на комутация).номинално работно напрежение.номинален работен ток.1 Основни параметри на най-разпространените полупроводникови ключове 1. За някои видове диоди се използуват и преходи на база метал-полупроводник. включващо повечето от прилаганите в преобразувателните устройства прибори. 12 . .

.максималното обратно напрежение.постоянен ток протичащ.напрежението върху изводите на диода. което се определя от тока в права посока. Най-важните от тях са: . 1.2 Процес на превключване на диода и разпределение на неосновните токоносители за различни моменти от комутационния процес 13 . .1.2 Динамични параметри на диодите При работа при високи честоти съществено значение имат динамичните параметри на диодите.постоянен ток.средната стойност на тока протичащ през диода за един полупериод.1. Тези параметри характеризират инерционните качества на диодите при смяна полярността на напрежението върху тях. което може да издържи диода в обратна посока.постоянен обратен ток IR .2.max . т.d . . .постоянен ток в права посока IF . Фиг. протичащ през диода в права посока.среден изправен ток Ia.1 Основни параметри на полупроводниковите диоди Диодите се характеризират с множество параметри. през диода в обратна посока при приложено обратно напрежение.постоянно напрежение в права посока UF .максимално постоянно напрежение UR.2.е когато диода е отпушен.

когато концентрацията на неосновните носители –дупките в базата близо до прехода стане нула – крива 4. се дължи на натрупаните неосновни неравновесни токоносители от двете страни на прехода. Той остава постоянен. ÷÷ t р @ 0.3 Основни групи диоди в преобразувателните устройства В съвременните преобразувателни устройства се ползват основно силициеви полупроводникови диоди.3A £ ІF £10A.ç ç ç è I F + I F . Този ток. Подобряването на импулсните параметри се постига чрез намаляване на времето на живот на токоносителите и намаляване площта на прехода.1. Іобр £ 300mА – монтират се върху топлоотвеждащи радиатори. Дефинират се време за разсйване на неравновесните носители tp и време за възстановяване на обратното съпротивление tb . Токът в обратна посока започва да намалява в момента. UR£ 1200V. докато не завърши процеса на разсейването им и е ограничен от включените последователно външно съпротивление и съпротивлението на базата.На фиг. С течение на времето тока в обратна посока намалява до стационарната си стойност ІF. Третата група диоди с голяма мощност: 10A£ ІF £ 3kA. При бързото изменение на напрежението върху диода от права в обратна посока.2.m è ö ÷ ÷ ø 2 ö IF ÷ tр. Времето за разнасяне намалява с увеличаване на тока в обратна посока ІF. Втората група диоди със средна мощност: 0.2 I F .m: (2.lnç1 . със средна и с голяма мощност.1) æ æ IF ç t р = . Стойностите на времената tp и tb определят импулсните свойства на диода. UR£ 800V. в началния момент протича голям обратен ток.m ø където τp e времето на живот на дупките. ІF. Според мощността си те се разделят на три основни групи групи: диоди с малка. течно). Първата група диоди с малка мощност: ІF£ 300mA. ІR £ 300mА – монтират се без топлоотвеждащи радиатори. UR £ 5kV – работят задължително с принудително охлаждане (въздушно. 14 .2 е показан тока през диода при изключване и при включване на диода и концентрацията на неосновните токоносители за различните моменти от комутационния процес. 1.m.

3 Диодни модули 15 .3. изправителни блокове – диодни модули.При работа с високи честоти се използват специални високочестотни диоди (най-често се използват диоди на Шотки). Фиг.1А. Произвеждат се в пластмасов малогабаритен корпус или в метало-керамичен корпус. Предимство е улесненото проектиране и производство. в които са обособени различен брой диоди. Разпространени на пазара са полупроводникови модули (или така наречените диодни сборки). ползвани основно в нисковолтови маломощни изправители (0. Компактността на модулите позволява оптимизиране на конструкцията на преобразувателните устройства. Разработени са различни диодни модули фиг. тъй като в тях има движение само на един вид токоносители – на електроните на метала. 50V).1. свързани по определена схема. свързани в еднофазна или трифазна изправителна схема (ток 1 ¸ 3А. диодите на Шотки са униполярни прибори. предназначени за работа във високоволтови изправители (до 15кV и ток до 1А). например схема Грец. малък пад на напрежение в права посока. Те представляват конструктивно завършени елементи. За разлика от диодите с P-N преход.max и голям ІF при голяма работна температура. UR до 600V). Поради липсата на процес на разсейване на неосновните токоносители. високоволтови стълбове – последователно съединени диоди.1. Тези диоди се изграждат на база на преход металполупроводник. Диодите на Шотки имат голямо бързодействие. които могат да се класифицират в следните групи: диодни матрици – те са изправителни модули. но имат малко UR. тези диоди са значително по-бързи от диодите с P-N преход.

Структура и управление Тиристорът е полупроводников прибор с четирислойна структура с три прехода.1. При по-голям управляващ ток. с редуващи се области с ‘P’ и ‘N’ проводимост.4 са показани структурата на тиристор.5). Тиристорът може да се включи и без управляващ импулс. включени в структурата му.1.4 Структура на тиристор. еквивалентен модел на тиристорна структура. Тиристорът се отпушва чрез подаване на кратък положителен импулс на управляващия електрод (УЕ) при условие. и графичното означение на прибора.1.1 Еднооперационни тиристори А.1. представен чрез два биполярни транзистора и графичното означение на прибора. За отпушването на прибора е необходим токов импулс със стойност многократно по-малка от анодният ток. На фиг. че е подадено положително напрежение на анода (А) спрямо катода (K) на прибора. еквивалентен модел на тиристорна структура. Фиг. който ще протече при отпушването му.5. Характерна за тиристора е положителната връзка между двата биполярни транзистора.1. 16 ..3 Тиристори с непълно управление 1.3. показана на ВАХ (фиг. ако напрежението Uak стане достатъчно голямо и се достигне точката на включване на тиристора Uвкл. Волт-амперната характеристика (ВАХ) на прибора е показана на фиг. тиристора се отпушва при по-малко напрежение в права посока.

Статични параметри на тиристора са: . Необходимо е работното анодно напрежение Ua<Uвкл. без да му е подаден управляващ импулс и без да е достигнато Uвкл.пад на напрежение върху тиристора в отпушено състояние. при който тиристорът остава включен след прекратяване на управляващия сигнал.напрежение на включване. тъй като прибора става по същество неуправляем. Iзад– минималния аноден ток. .. Такова включване е нежелателно.Фиг..показва какъв среден или постоянен ток може да пропуска тиристора в права посока.1.напрежение на обратен пробив Uпр. . . Б.среден ток. Ia . Стойността Ia определя токовия клас на тиристора. Основни параметри на тиристорите По-важните параметри на тиристорите [2. 17 . Тиристорът се изключва чрез подаване на обратно напрежение между А и K. DUa .остатъчно напрежение. Uвкл. .характеризира момента на преминаване на тиристора от запушено в отпушено състояние.13] са обобщени в две групи: 1. което довежда до намаляване (прекъсване) на анодния му ток под тока му на задържане Iзад.ток на задържане.5 Волт-амперната характеристика (ВАХ) на тиристор Тиристорът може да се включи и при голяма скорост на нарастване на анодното напрежение в права посока dU/dt. без да е подаден управляващ импулс под действие на нарастващо анодно напрежение. .

dU/dt. което осигурява Iy. . 18 . Това е най-голямата скорост на нарастване на анодния ток през тиристора. прегрява се локално и се разрушава. Това е най-голямата скорост на нарастване на анодното напрежение в права посока. 2. Основните динамични параметри на тиристорите са следните: .време за отпушване на тиристора.управляващ ток.време за запушване. без тиристорът да се отпуши.допустима скорост на нарастване на напрежението върху тиристора в права посока. . при която се включват всички прибори от даден тип. при която няма опасност от разрушаване на тиристорната структура. toff – това е времеинтервала между момента. Времето ton зависи от амплитудата и формата на управляващия импулс и от приложеното анодно напрежение. di/dt. В определени случай. Динамични параметри на тиристора Работата на тиристора в преходни режими на преминаване от запушено в отпушено състояние и обратно се характеризира с динамичните му параметри. и момента на повторно подаване на анодно напрежение в права посока. В този случай титистора може да се включи преди да му е подаден управляващ импулс и преди да е достигнато Uвкл. от температурата на тиристора и обратно пропорционално от обратното напрежение. ton – това е времеинтервала между началото на управляващия токов импулс и момента. част от структурата поема значителен ток. Параметъра di/dt е съществен при активен характер на товара. Времето toff зависи правопропорционално от токът. Uy – напрежение между управляващия електрод и катода на тиристора. което запушва тиристора. .допустима скорост на нарастване на тока през тиристора в права посока. паралелно на тиристорите се включват RC групи. включени последователно на тиристорите. при която тиристорът все още не се включва. който тече през тиристора.управляващо напрежение. Този параметър е силно зависим от честотата. в който анодния ток е спаднал до нула до момента. Тогава паразитните капацитети на преходите на тиристора се зареждат бързо и върху прибора се прилага значително напрежение. когато напрежението в права посока върху тиристора спадне до 10% от първоначалната си стойност. За да се ограничи dU/dt под критичната за даден тиристор. Iy – стойност на управляващия ток. Ограничаването на di/dt става чрез дросели с насищане. Този параметър е съществен основно при индуктивен характер на товара. ..

1.по ниски допустими стойности на (du/dt). Триакът е по-евтин от двойка тиристори с подобни параметри. Фиг. Известни са тиристори.1.6 е показана волт-амперната характеристика на прибора и графичното му означение. Основни приложения на тиристорите Съвременните тиристори са сред най-мощните силови ключове. които могат да комутират до 5000А и да издържат напрежение в запушено състояние до 6000 V.3. Недостатъци в сравнение с тиристора: . симистор) Симетричният тиристор (триак) представлява интегриране на два конвенционални еднооперационни тиристори. Допълнително предимство е по лесното управление в сравнение с двойка тиристори.6 Волт-амперната характеристика на симистор и графичното му означение 19 .В. над 100 kW. Такива приложения са в електропреноса. Приборът има три електрода и може да се отпушва чрез управляващ електрод (гейт) и в двете посоки. при честоти до 1-2 kHz. в мощни индустриални системи. свързани антипаралелно. 1. . в мощните задвижвания. На фиг.по голямо време на изключване на прибора. Тиристорите остават едни от най-използуваните ключове в мощните преобразувателни устройства.2 Симетрични тиристори (триак.

UPS системи. където I a е токътпрез прибора. . но съвременните им реализации са резултат на изследователка рабата на няколко лаборатории в света. 20 .2) GOFF = Ia I G .мощни задвижвания. GTO се отпушва чрез положителен управляващ токов импулс.1 Тиристори изключвани чрез управляващ електрод (GTO) Много удобни за мощните преобразувателни устройства работещи на честоти до 1-2 kHz са двуоперационните тиристори (GTO. Този прибор. и за отпушване на прибора чрез управляващия електрод. Това позволява целият преход гейт-катод да бъде отрицателно поляризиран чрез отрицателен ток на гейта спрямо катода при запушване на прибора. GTO. Използуването на GTO е в: .OFF е необходимият за изключването на прибора ток на гейта. . и се запушва чрез отрицателен управляващ токов импулс.OFF . обуславя и наименованието му: двуоперационен тиристор. е известен като тиристор.е.мощни приложения до 1-2 kHz работна честота. 1. Недостатък на GTO е малкият коефициент на изключване: (2. Обикновено коефициента GOFF е около 4-5. за изключването на ток примерно 2000А е необходим импулсен отрицателен ток на гейта спрямо катода около 500А. изключван по управляващ електрод. Gate Turn off Tyristors). който трябва да бъде изключен. GTO възникват скоро след обикновените тиристори.системи за компенсиране на реактивна мощност. т.Обикновено максималните токове и напрежения на съвременните триаци са значително по-малки от тези параметри на най-мощните съвременни тиристори. .4. I G . Приложенията на симетричните тиристори са главно в осветителни и отоплителни уредби и някои задвижвания до честота 400Hz. Тази възможност и за запушване. Възможността за запушване на прибора чрез управляващия електрод се осъществява чрез реализиране на специална геометрия на прехода гейт-катод.4 Тиристори с пълно управление 1.

. Като пример. прибор с номинали 500V/50А включва около 100 000 клетки. 1.Възможностите на най-мощните прибори са до 5000V. 3000А. но ги превъзхождат по по-малките загуби в отпушено състояние. Структурата е различна от тази на GTO.висока работна честота. еквивалентната схема на прибора и графичното му означение 21 .2 Тиристори с MOS управление (MCT) Тези прибори са тиристори.4.ниски загуби в отпушено състояние.сравнително лесно управление. Основните предимства на MCT (MOS Controlled Tyristors) са: . . Съвременните MCT постигат номинални напрежения до 2000V и номинални токове до 200А. Използуването на GTO е до 2 kHz работна честота поради значителните комутационни загуби на тези прибори.а. По отношение на работната честота MCT са сравними с IGBT. които се отпушват и запушват чрез кратък импулс към MOS гейта.7. Фиг.1. че приборът се състои от множество паралелни структури (клетки). Особеното в структурата на MCT е.1.7 Основната структура на една клетка на MCT (MOS Controlled Tyristor). Основната структура на една клетка е показана на фиг.

който може да бъде изключван чрез управляващ сигнал от гейта. което довежда до нарушаване на положителната връзка между транзисторите Т1 и Т2 и запушване на тиристорната структура на целия прибор. N-канала на MOS транзистора Т4 се обогатява.На фиг. Отпушеният транзистор Т4 шунтира базата на транзистора Т2. За намаляване на комутационните загуби на MCT е подходяща мека комутация при нулево напрежение или нулев ток. За да се запуши прибора се подава положително напрежение гейт-анод.7. В края на процеса MCT е отпушен.б. тъй като отсъства Милер ефекта. Разпространените MCT са ‘P’ тип (показания на фиг. Важно за функционирането на MCT е съпротивлението в отпушено състояние на N-каналния MOS транзистор Т4 да е достатъчно малко. За да се отпуши прибора се подава отрицателно напрежение гейт-анод. Транзисторът Т1 се отпушва.1. 22 . което позволява по-голяма управлявана токова плътност на прибора.7. За разлика от типичните MOS транзистори. Въпреки че MCT е прибор управляван с напрежение. Стойността на това съпротивление определя максималния ток на прибора. Транзисторът Т3 осигурява базов ток на биполярният транзистор Т1. Т2 се запушва. и два полеви транзистора Т3 и Т4.1. Обикновено високоволтовите MCT имат по-малък пад на напрежение от IGBT с подобни параметри. MCT структурата е подобна на тиристорната структура P-N-P-N с три прехода.7). MCT обаче са по-бавни от IGBT. фиг. в тока на гейта има кратък. Положителната връзка между транзисторите Т1 и Т2 в тиристорната структура довежда до отпушване и насищането и на двата транзистора. който зарежда и разрежда капацитетите на управляващите MOS транзистори в структурата. Тогава MOSFET транзистора Т3 се отпушва. За осигуряване на добро запушване на MCT се препоръчва управлението да се реализира с драйверни схеми с малко изходно съпротивление. Структурата включва 2 биполярни транзистора: Т1 и Т2 изграждащи тиристорна структура. Съответни решения и топологии са описани в Глава Шеста.б е показана еквивалентната схема на прибора и графичното му означение. тъй като неговият Р-канал се обогатява. Принципът на работа се пояснява от еквивалентната схема на прибора. В резултат.1. отнемайки базовия ток на същия транзистор. но значителен импулс. капацитетът тук е фиксиран. за да може да поеме достатъчно голям катоден ток.

Най-мощните биполярни транзистори са с номинални параметри 1200V. от начина им на управление – по ток.5 Биполярни транзистори Биполярните транзистори са прибори. а не кратък токов импулс. 800A. От двата вида PNP и NPN транзистори.8 са показани често срещани свързвания на БТ в схеми на импулсни преобразувателни устройства. В съвременната силова електроника се използват главно силициеви БТ. Областите на приложението на биполярните транзистори в съвременните преобразувателни устройства се определят от инерционността им при превключване от запушено в наситено състояние и обратно. с оглед на приложението им като мощни ключове в импулсни преобразувателни устройства. Фиг. при работни честоти до 20 kHz.8 а) NPN и PNP биполярни транзистори.1. които се управляват по ток. Биполярните транзистори се използуват като ключове и като усилватели. и за разлика от тиристорите. В този раздел се разглеждат само някои особености на тези транзистори. тъй като електроните имат по-голяма подвижност от дупките. тези прибори изискват постоянно управление.1. и от напреженовия пад върху тях в отпушено състояние. при която коефициентът на усилване е по-голям.1. На фиг. по разпространени са NPN транзисторите. 23 . В индустрията по-разпространени са биполярните транзистори в схема Дарлингтон. б) Свързвания на биполярни транзистори в схеми на импулсни преобразувателни устройства. Биполярните транзистори (БТ) намират приложение в съвременните преобразувателни устройства.

Процесите на включване (отпушване) и изключване (запушване) на БТ включват няколко основни времеинтервали. В точка P транзисторът е запушен.5. До момента t1 транзисторът е запушен. 24 .1.9.9 а) Статична характеристика на БТ в схема общ емитер б) Времедиаграми на базовия ток и колекторния ток при включване и изключване на биполярните транзистори.9.б. Времедиаграмите на напрежението на тока на базата и колекторния ток при включане и изключване на прибора са показани на фиг. В точка S транзисторът се намира в режим на насищане и параметрите му се означават обикновено с индекс ‘sat’.1. Комутационни характеристики на биполярните транзистори При работа в ключов режим БТ преминава от запушено в наситено състояние и обратно. В момента t1 се подава достатъчно голям базов ток Ib. Отпушването е инерционен процес и включва два времеинтервала: Фиг. водещ до отпушване и насищане на транзистора.1.1. На фиг.а са показани изходната статична характеристика на БТ в схема с общ емитер.1.

9) и започва процес на запушване на транзистора.време на фронта на намаляване на колекторния ток.време на закъснение при включване. sat = I C .sat където: I b е базовият ток. 25 .3) t вкл = t з . Продължителността на времеинтервала зависи от степентта на насищане на транзистора (2.вкл .tз. .вкл + t ф1 Инерционен е и процесът на запушване на БТ.sat. Тук трябва да се отбележи. необходим да насити транзистора. Продължителността на времената tз. Запушването на БТ включва два времеинтервала: . I b ³ I b ..sat.tз. пренебрегната е инертността на нарастването на базовия ток при прилагане на право напрежение върху него.е.4) N = I b / I b. sat h21 . През този времеинтервал колекторният ток е практически непроменен. Времеинтервала започва от момента t1 и продължава до достигане на колекторния ток 10% от установената му стойност в наситено състояние Ic.изкл и tф2 зависи от формата и величината на приложеното към базата управляващо напрежение и протичащия базов ток. . момент t4.sat. Когато се подаде на базата напрежение с обратна полярност. Времеинтервалите намаляват при намаляване степента на насищане на транзистора и при увеличаване на отрицателното напрежение uBE и отрицателния базов ток iв2. Сумата от тези две времена характеризира процеса на включване на БТ: (2. а I b.изкл време за закъснение при изключване. sat е базовият ток.време на фронта на нарастване на колекторния ток. т. Това е времето от момента на достигане на колекторния ток 90% от установената му стойност Ic.sat до намаляване до 10% от Ic. през което се осъществява разсейване на токоносителите в базата. че е пренебрегнато времето за зареждане на дифузния капацитет на базата. протича обратен базов ток за определен времеинтервал (фиг.tф2 .sat до нарастване до 90% от Ic.1. Това е времето от момента на достигане на колекторния ток 10% от установената му стойност Ic.tф1 . през което електроните преминават през колекторния преход. h21E – коефициент на усилване по ток за схема общ емитер в режим на голям сигнал.

фиг. високоволтовите БТ имат по правило малък h21E. Това се постига чез ускоряващ кондензатор.m и IC. 1.5.Фиг. Така например.10 [4]. Необходимо е само да се отбележи. h21E намалява с намаляване на температурата. че освен от параметрите на транзистора. от максимално допустимите напрежение и ток UCЕ. 26 .10 Намаляване продължителността на преходните процеси при биполярните транзистори чрез подходяща форма на базовият ток Съществуват начини за повишаване на бързодействието на превключване на БТ. Намаляване на продължителността на преходните процеси се постига чрез подходяща форма на базовия ток.1.5) K sat = (2. Оптимална стойност на Ksat за импулсни стабилизатори е 2¸4. Коефициентът на усилване по ток зависи от множество фактори: от температурата. включен паралелно на базовия резистор.2 Коефициент на насищане Ksat на биполярните транзистори Важен параметър на БТ. при една и съща стойност на UCЕm.U CE . БТ с по-голям колекторен ток имат по-малко усилване по ток.6) IC = I в1 h21E IC EC . Стойностите на h21E за силовите БТ варират в големи граници (от единици до десетки). В горните изрази участвува коефициентът на усилване по ток h21E.m. работещи в ключов режим е коефициентът на насищане Ksat. sat RC За намаляване на пада на напрежение върху отпушения транзистор е необходимо Ksat да е над определено ниво. който се определя като: (2. процесите на комутация зависят и от управлението на БТ .1.

11 Област на безопасна работа при различни коефициенти на запълване в импулсен режим на работа на биполярния транзистор 1. Това се дължи на определени недостатъци.1.1.Фиг.3. че при най-малък коефициент на запълване допустимите колекторни ток и напрежение са най-големи. колкото е по-малък коефициента на запълване d: (2. фиг. където транзисторът може да работи неограничено дълго време. Вижда се.11 е показана статичната част на ОБР (непрекъснатата линия).1. Това разширение е толкова по-голямо. че при работа на БТ в импулсен режим площта на областта на безопасна работа се разширява. На фиг. където: tON e продължителност на токовия импулс.11. с които е свързано използуването им като ключови елемент: 27 . Oбласт на безопасна работа нa биполярните транзистори Важна характеристика на силовите БТ работещи в ключов режим е областта на безопасна работа. tON + tON =Т e периодът на импулсите. а с пунктир е означена областта на безопасна работа при различни коефициенти на запълване в импулсен режим на работа на БТ. Използуването на биполярните транзистори като ключове в преобразувателните устройства намалява.7) d= t ON t ON + t OFF . От фигурата се вижда.5.

температурни и експлоатационни фактори.6. когато напрежението на дрейна е отрицателно спрямо сорса. В зависимост от структурата на проводящия канал дрейн-сорс различаваме два вида MOS транзистори: с вграден канал и с индуциран канал. 1. когато на дрейна се подава положително напрежение по отношение на сорса и с “P” канал. Тези недостатъци водят до сравнително ниска функционалност и определят сравнително големи загуби при използуване на БТ като ключове. особено при малък коефициент h21E. Предимството им идва от начина на управление: по напрежение. 4. Налице е голям диапазон на изменение на h21E при промяна на технологични и температурни фактори. Те могат да бъдат с “N” канал. от технологични. Голямо време за превключване от наситено в запушено състояние. MOS транзисторите имат структура металокис-полупроводник (силиций). MOS транзисторите с индуциран канал са нормално затворени ключове (при отсъствие на управляващ сигнал са затворени ключове).6 Полеви транзистори (MOS FET) 1. MOS транзисторите с вграден канал са нормално отворени ключове (при отсъствие на управляващ сигнал са отворени ключове). и от механизма им на функциониране – базиран на движение на основни токоносители.1. Обикновено в преобразувателните устройства се ползват MOS транзистори с индуциран канал. зависещо от полупроводниковата структура на БТ. Мощните биполярни транзистори имат малък коефициент на усилване h21E. което позволява достигане на повисоки работни честоти. определящо се от съпротивлението на окисния слой.1 Структура и функциониране на MOS транзисторите В съвременните преобразувателни устройства навлязоха полевите транзистори с изолиран управляващ електрод – MOS транзисторите. 3. Ограничена е честотната лента и са необходими по-сложни схеми за управление на БТ. Големи загуби на мощност във веригата на управлението на БТ в резултат на управлението им с ток. 2. Функционално двата вида MOS транзистори с индуциран канал са аналози съответно на “N-P-N” и “P-N-P” биполярни транзистори. 28 . гарантираща голямо входно съпротивление (Rвх=1012 до 1015W).

Фиг.1.12 Типична схема на включване на MOS транзистор

Типична схема на включване на MOS транзистор е показана на
фиг.1.12. Товарното съпротивление на дрейна RD може да бъде
резистор, трансформатор, дросел и др. Входното съпротивление на
MOS транзистора има капацитивен характер.
В структурата на прибора се отличават три капацитета: гейт-сорс
СGS, дрейн-сорс CDS и дрейн-гейт CDG (фиг.1.12). При работа в ключов
режим трябва да се отчитат и трите капацитета, които са нелинейни.
За промяна проводимостта на транзистора, е необходимо да се измени
напрежението. до което е зареден входния капацитет. Заряда и
разряда на този капацитет формира входния ток на прибора. При
нарастване на работната честота, този ток нараства и съответно
управляващата схема трябва да има необходимите възможности да го
осигури. За оптималното превключване на MOS транзистора от
значение е и вътрешното съпротивление на източника на управляващи
импулси RГ, което определя заряда и разряда на входния капацитет
СGS и на капацитета CDG, който също се зарежда и разрежда по време
на комутационния процес. Структурата на MOS транзистора
осигурява диода VD, шунтиращ прехода дрейн-сорс в обратна посока.
Този диод се формира от прехода на подложката със сорса. Диода VD
осигурява протичането на обратния ток в схемите на някои видове
специални преобразуватели, което се явява предимство на MOSтранзисторите.
Основните параметри на MOS транзисторите са:
- прагово напрежение – дефинира се като напрежението, подадено
между гейта и сорса, при което в подложката се индуцира канал и
протича определен минимален ток на дрейна ID;
29

-

стръмност
на
¶ ID
, U DS = const ;
S=
¶ U GS

предавателната

характеристика,

¶ U DS
, U GS = const .
¶ ID
MOS транзисторите се управляват с напрежение. Типична
стойност на UGS е 10V, а максимална UGSmax=20V. Токът в
управляващата верига в статично състояние е наноампери (10-9А), но
при нарастване на работната честота този ток нараства. Гейтът трябва
да се захранва от нискоомен източник на напрежение, което налага в
близост до драйвера да се свърже филтриращ кондензатор.
Препоръчва се последователно във веригата на гейта да се включи
резистор £50W, за ограничаване на паразитни импулсни скокове на
напрежението при бързото превключване на транзисторите.
- динамично изходно съпротивление, R DS =

1.6.2 Комутационни процеси при MOS транзисторите
Времедиаграмите, показващи включването и изключването на
MOS транзистор при активен товар са дадени на фиг.1.13. Различават
се няколко времеинтервала, които са свързани с определени състояния
на прибора през периода на комутация. През времето tзд.вкл. – време на
задействане при включване, входният източник зарежда капацитетите
CGS и CDG през съпротивлението RГ. За намаляване на tзд.вкл. трябва да
се намали RГ, но при много малко RГ се увеличава зарядния ток на
CGS, което води до неравномерно разпределение на UGS по площта на
гейта и различна плътност на тока в различните сечения на
индуцирания канал, което може да доведе до повреда. Вторият етап
при включване на MOS-транзистора е tвкл. – време за включване. Това
е времето на отпушване на транзистора и той работи в линеен режим.
През времеинтервала tвкл се характеризира със силна обратна
връзка, определена от влиянието на CDG (ефект на Miller), която
увеличава tвкл., и по принцип води до намаляване на UGS. Това влияние
е най-съществено при голяма стойност на RD и голямо RГ, а така също
и при голяма стръмност S на предавателната характеристика на
транзистора. В някои случаи при лошо подбрани стойности на RD, RG
и S може да се получи многократно включване и изключване на
транзистора, което води до получаване на паразитни високочестотни
смущения и продължителна работа на транзистора в линеен режим.
Този режим е нежелан в преобразувателните устройства, където MOS
транзистора се използува като ключ, тъй като загубите върху него
нарастват значително.
30

Фиг.1.13 Времедиаграми на включването и изключването на MOS
транзистор при активен товар

Третият етап от включването на транзистора е ty,вкл. – време за
установяване при включване на транзистора. За това време UDS
достига установената си стойност. Транзисторът се отпушва след този
етап. Този етап е еквивалентен с етапа на достигане на насищане на
биполярния транзистор.
При запушване на транзистора (Uвх=0), започва процес на
изключване. През времето tзд,изкл (време на задържане при
изключване) се разрежда капацитета (СGS+CDG). През времето tизкл
(време на изключване) транзисторът е в линеен режим. Токът му ID
намалява. През времето ty,изкл – време за установяване при
изключване, се намалява напрежението на гейта и се установява UDS.
При работа на MOS транзистора с индуктивен товар, напрежението
UDS може да превиши няколко пъти ED, което увеличава tизкл.
1.6.3 Сравнение на биполярните транзистори и MOS
транзисторите
MOS
транзисторите
постепенно
изместват
биполярните
транзистори в приложенията им като силови ключове в
преобразувателни устройства със средна и малка мощност. Цената и
31

разсейваната мощност върху затворения ключ за (MOS транзисторите)
са съизмерими с тези на БТ, но времето за превключване е 5¸10 пъти
по-малко.
Важно предимство на MOS транзисторите е начина на управление:
с напрежение. Това осигурява възможност за по-високи работни
честоти, определя по-малката консумирана управляваща мощност и
по-лесното реализиране на схемата за управление.
Допълнително предимство на MOS транзисторите, използувани
като ключове, са по-малките комутационни загуби. Този факт е
особено важен при честоти десетки килохерци и по-вече, когато
комутационните загуби са значителни и в някои приложения
доминират в общите загуби на ключа.
MOS транзисторите имат по-високо напрежение на насищане
(остатъчно напрежение) от БТ. В резултат, падът върху тях в
отпушено състояние е по-голям. Обикновено в каталожните данни се
дава съпротивлението RDS (дрейн-сорс) при отпушен транзистор. При
нисковолтовите MOS транзистори през последните години има
съществен напредък по отношение на намаляване остатъчното
напрежение
UDS,
съответно
остатъчно
RDS
(SIEMENS,
INTERNATIONAL RECTIFIER).
1.6.4 Статични индукционни транзистори (SIT)
SIT приборите са високочестотни силови прибори, които се
управляват с поле и се класифицират като особена разновидност на
полевите транзистори. Мощни SIT (Static Induction Transistors) се
появяват през 1987 година, предложени от фирмата Tokin, Япония.
SIT (транзистори) представляват нормално отпушени транзистори.
Работи се и върху нормално запушени SIT. На фиг.1.14 е показана
структурата на прибора и графичното му означение. Показаната
структура е ‘N’ – канална. При липса на управляващо напрежение на
гейта съпротивлението на транзистора е RDS,0. Ако на гейта се подаде
достатъчно отрицателно напрежение спрямо сорса, прехода P+-N се
поляризира в обратна посока и обеднява на токоносители. Това
довежда до стесняване на канала през кйто тече тока на дрейна. При
определена стойност на управляващо напрежение на гейта каналът е
изцяло блокиран, токът на дрейна се прекратява и транзисторът се
запушва. При подаване на достатъчно положително напрежение
транзисторът се насища и съпротивлението дрей-сорс намалява.
32

Фиг.1.14 Структура на статичен индукционен транзистор (SIT) и
графичното му означение

Основните предимства на SIT транзисторите, които ги правят
привлекателни за определени приложения в силовата електроника, са:
високи допустими напрежения дрейн-сорс (до няколко kV);
малко остатъчно напрежение върху наситения транзистор;
добра надеждност и устойчивост на йонизиращи лъчения и
статично електричество;
по-голямо бързодействие при превключване в сравнение с
биполярните транзистори (основно поради малкото време на
изключване).
Като недостатък на SIT транзисторите при използването им в
преобразувателни устройства може да се смята отпушеното им
състояние при отсъствие на управляващ сигнал на гейта.
Приложенията на SIT са в устройства с висока работна честота
(стотици kHz) при средни мощности, както и при високоволтови
приложения със сравнително малки токове.

1.7 Силови биполярни транзистори с изолиран гейт
(IGBT)
IGBTтранзистора е най често използваният ключ в съвременните
преобразувателни устройства. Техните параметри и характеристики
определят
развитието
на
модерната
силова
електроника.
Първоначално прибора е известен като IGT (Insulated Gate Transistor)
или IGR (Insulated Gate Rectifier). Предлага се за индустриални нужди
от 1983год.
33

Фиг.1.15 Структура на IGBT, еквивалентната схема и
графичното му означение

1.7.1 Структура и функциониране на IGBT
IGBT приборите представляват комбинация от MOS транзистор на
входа и мощен биполярен транзистор на изхода. На фиг.1.15 е
показана структурата на прибора, еквивалентната схема и графичното
му означение.
Прибора има три електрода: G-гейт, С-колектор, и Е-емитер.
Структурата на IGBT наподобява донякъде структурата на MOS
транзистора. Разликата е, че обогатеният N+ слой на дрейна е заменен
с обогатен р+ слой на колектора в IGBT. Подобно на MOS
транзистора,
IGBT има високо входно съпротивление, но
същевременно в отпушено състояние има и характеристиките на
биполярен транзистор.
При подаване на положително напрежение на гейта спрямо
емитера, което е над определена прагова стойност, в P областта се
индуцира N канал. В резултат прехода база-емитер на PNP
транзистора се поляризира в права посока и това довежда до
инжекция на дупки в N- областта. Дупките преминават обратно
поляризирания колекторен преход P+-N- на транзистора и осигуряват
колекторен ток. Инжекцията на неосновни токоносители променя
проводимостта на N- областта, довеждайки до значително намаляване
на съпротивлението на отпушения прибор в сравнение с MOS
транзистора. Значителният емитерен ток на PNP транзистора довежда
до пад на напрежение. Този пад поляризира в права посока прехода
34

характерна за тиристорна структура. Прибора се отпушва. съизмеримо с отпушването на MOS транзистор (но все пак IGBT са по-бавни). както и характерните времеинтервали и фронтове.16 са показани типични форми на напрежението и тока на IGBT по време на комутационните процеси при отпушване и запушване.16 Типични форми на напрежението и тока на IGBT по време на комутационните процеси при отпушване и запушване Прибора се отпушва за кратко време.7.вкл . За запушване е достатъчно нулево напрежение гейт-емитер. За отпушване на прибора обикновено е необходимо прагово напрежение от 10-12V.база-eмитер на NPN транзистора и го отпушва. За по надеждното запушване е препоръчително подаването на отрицателно напрежение гейт-емитер в диапазона -10 до -18V.2 Комутационни процеси и характеристики На фиг. Налице е положителна връзка между двата транзистора PNP и NPN. 1.време на фронта при включване. Фиг.време на закъснение при включване. Запушването на IGBT е по сложно и включва три времеинтервала: 35 .1. tф1 .1. Различават се следните времеинтервали: tз.

и оттук параметрите. Например схемата IR2110 на International Rectifier е драйвер за управление на 2 транзистора от полумост.изкл време за закъснение при изключване.слоя намалява бързо. В съвременните прибори се предприемат специални мерки за намаляване продължителността на този времеинтервал. 1. но все още има колекторен ток. гъвкавостта и надеждността на преобразувателните устройства. Фронта започва от момента на достигане на тока 90% от установената му стойност и продължава до достигане на напрежението колректор-емитер 10% от установената му стойност. Допълнително положително качество е намаленото отношение на капацитетите гейт-колектор към гейт-емитер (т. През това време концентрацията на неосновни токоносители в N. . като в най добрите (най-бързи IGBT) се достига до общо време (tф2+tф3) помалко от 300 ns. Основните производители на IGBT предлагат и драйверни схеми. при осигуряване на галванична изолация. През този времеинтервал заряда на входния капацитет гейт-сорс е намален до нула от входния отрицателен ток. е значителното намаляване на входния капацитет гейт-сорс.3 IGBT драйвери Комутационните параметри на IGBT и тяхната надеждна работа. Схемата има и защита срешу намаляване на захранващото напрежение. зависят силно от драйверното стъпало. след което колекторния ток започва да нараства. през което напрежението на гейта пада до едно прагово ниво. подобен е драйвера HCPL316J.е. осигуряващ 36 .tф3 време на фронта на нарастване на напрежението колектор емитер и намаляване на колекторния ток до 10% от установената му стойност. капацитета гейтколектор е още по-вече намален). И двата входни сигнала – за ‘горен’ и ‘долен’ транзистор се обработват от тригери на Шмит. . Този ефект подобрява комутационните характеристики при получаващите се високи стойности на du/dt при включване и изключване на прибора. сравнен с MOS транзистора.tф2 време на фронта на намаляване на колекторния ток..tз.7. Напрежението колектор-емитер започва да нараства. касаещи електрически задвижвания. На пазара се предлагат специализирани IGBT драйвери в интегрално изпълнение. Този ефект се нарича ‘токова опашка’ и е основна причина за комутационните загуби в IGBT. Някои от параметрите на драйверите са съобразени с изискванията за приложения. Съществено качество на IGBT.

ниско изходно съпротивление. Неточността при комутацията е причина за паразитни постоянни токове в някои топологии (мостови преобразуватели. касаещи електродвигатели или електрогенератори. А. Колекторният ток зависи изцяло от приложеното напрежение гейтемитер и с оглед намаляване на комутационните загуби времето на отпушване трябва да е възможно най-кратко. Б. CGE). специализирани интегрални схеми) са подобрени. позволяващо бързо зареждане на капацитета на товара (гейт-емитер.определена точност във времето при комутацията. . Разширяване на възможностите на защитата по ток на IGBT са свързани с добавяне зависимост на времето на реакцията на защитата от степента на токовото претоварване (т. . наличието на относително голямо мъртво време може да доведе до проблеми със стабилността на управлението 2. че 37 . нелинейност на инверторите. Това означава. Същевременно бързината и точността на използуваните в последните години управляващи схеми (микропроцесори. Особености и изисквания към IGBT драйверите при отпушване на ключа С оглед намаляване на комутационните загуби при отпушването на IGBT времето на отпушване трябва да е възможно най-кратко. Нарушения във формата на изходното напрежение при инвертори със ШИМ.е. в резултат на което бързината и точността на драйвера се явява определяща за параметрите на реакцията на цялата управляваща система.защита по ток. .защита от късо съединение и обратна връзка. Намаляването на ‘мъртвото време’ ограничава породените от наличието му негативни ефекти: 1. Точност и бързина на IGBT драйвера Точността и бързината на IGBT драйвера при комутацията са важни показатели. 3. защитата не е прагова). Основните изисквания към IGBT драйверите са следните: . . определящи продължителността на ‘мъртвото време’ (dead time) при мостови приложения. преобразуватели със средна точка на трансформатора).възможност за поддържане на продължително двуполярно изходно напрежение. При приложения.да се възприемат стандартните логически входни нива.

В. За избягване на този негативен ефект се препоръчва минимизиране на общата серийна индуктивност и конкретно минимизиране на присъединителните проводници. водещо до претоварване на някои от паралелните кристали. е препоръчително отрицателното напрежение UGE да е приложено през цялото време. За предотвратяване на нежелано отпушване на ключа. че токът на зареждане на капацитета на гейта при отпушване трябва да бъде ограничен чрез последователен резистор. И двата ефекта водят до намаляване на комутационните загуби. Препоръчва се отрицателното напрежение при запушване да се прилага през последователен резистор. Това води до протичане на ток през капацитета колектор-гейт към капацитета гейтемитер. Обаче бързото отпушване причинява високи dU/dt върху комплементарния ключ в мостови топологии. водещо до увеличаване на загубите и ограничаващо максималната работна честота.капацитета на гейта трябва да се зарежда бързо от изходно стъпало с малко съпротивление. Допълнителен негативен ефект от бързото отпушване (високи di/dt) е индуцираното напрежение в емитерния терминал (извод). 38 . който ток води до увеличаване на напрежението на гейта и в резултат е възможно нежелано отпушване на комплементарния ключ. се налага прилагане на отрицателно напрежение UGE през време на запушване на IGBT. през което ключът трябва да е запушен. Друг нежелан ефект от много бързото запушване на IGBT е неравномерното токово разпределение във структурата на ключа. Това напрежение води до пулсации на напрежението гейтемитер и до увеличени комутационни загуби. От изложеното следва изводът. Бързото зареждане на капацитета на гейта води до бързото нарастване на колекторния ток IC и до бързо намаляване на колекторното напрежение. което води до инжекция на ток в капацитета на гейта през капацитета колектор-гейт. Особености и изисквания към IGBT драйверите при запушване на ключа За да се осигури бързо разреждане на капацитета гейт-емитер и да се подтисне влиянието на паразитната индуктивност на емитера. Същевременно. В резултат е възможно ново отпушване на ключа. едно много бързо запушване на IGBT причинява високи стойности на dU/dt между изводите колектор и емитер.

в индустриални уредби за индукционно нагряване. IGBT са широко използувани в средно мощни и мощни преобразувателни устройства. за заваряване и др. . тъй като ключовете не се запушват веднага и е възможно реализирането на покъси импулси. е възможно запазване на частичен контрол над преобразувателя при повишаване на IC (респективно UCE). Времената на превключване на IGBT прибора са около 200-500ns.пада върху отпушения IGBT е съизмерим с този на биполярен транзистор. . по голяма от токовата плътност при биполярните транзистори и MOS транзисторите. Можем да обобщим. Необходимостта от галванически изолирано захранване се налага от мостовите топологии. При мощности над 500W.Блок за оптронно развързване на входните и изходните сигнали. . че при определени стойности на IC.Изходно стъпало.4 Предимства и приложение на IGBT Oсновните предимства на IGBT са: . . Особености и изисквания към защитата по ток За изграждане на защита по ток е препоръчително използването на факта. но не и късо съединение. .приблизително 30% от размерите на MOS транзистор с подобни параметри. 1.значително по малък входен капацитет в сравнение с MOS транзистора. 39 .Галванически изолирано захранване. Този факт може да бъде използуван като информационен признак за изграждане на защита по ток. Чрез следене на UCE.Блок за детектиране на повишено колекторно напрежение. Блоковата структура на IGBT драйвер за управление на един транзистор. осигуряващо достатъчно голям пиков ток.Логически блок за обработка за сигналите. UPS системи.висока токова плътност.7. IGBT "излиза" от режим на насищане и колекторното напрежение UCE се увеличава бързо.Г. тези прибори представляват добър компромис между скорост на превключване. IGBT може да се използува като ключ и като линеен усилвател. обикновено включва следните основни блокове: . . напрежение на насищане и мощност в управляващата верига. но много по малък в сравнение с MOS транзистора. в зависимост от приложеното напрежение UGE. . че IGBT съчетава основните предимства на биполярната технология и технологията на полевите транзистори. в задвижвания. когато има само претоварване по ток.

1. При тази технология се постига вертикално формиране на преходи и капацитети.защита срещу късо съединение. Гейта е имплантиран вертикално в силициевата структура. . опорно захранване.17 [35].н. Основните характеристики и функции на IPM включват: .по-висока функционалност. Съчетаването на тези елементи в един модул води до редица предимства: . В IPM се прилага и т. по-добра устойчивост срещу електромагнитни смущения. Това позволява значително намаляване на размерите на структурата – до 6 пъти според известни фирми производители. съдържащи до 6 силови ключове IGBT.15 V захранване. . Съществуват модули.галваническо изолиране на входния управляващ сигнал и изходния сигнал за грешка. IPM са приложими във всички области на силовата електроника.защита срещу късо ниско захранващо напрежение. . Отношението на размерите на структурите при едни и същи параметри е 6:1 40 . по-малки габарити и по-добра компактност.1. логически блок. входни стъпала. . Номиналните токове и напрежения на IPM достигат до 500A/1200V. защита и драйвери за управление на силовите ключове.17 Сравнение на обикновена IGBT структура и ‘Trench Gate Technology’ (технология на ‘вкопан’ гейт) структура на IGBT.8 Силови интелигентни модули (IPM) Силовите интелигентни модули включват в един корпус силовите ключове.мощни силови ключове IGBT. . ‘Trench Gate Technology’ (технология на ‘вкопан’ гейт).1. Особено са полезни в задвижванията и трифазните инверторни схеми. проектирани специално за електрозадвижване.улеснение при проектиране и производство. Фиг.защита срещу прегряване. фиг. . Предлагат се блокове.

Фиг.1. Работната честота е 18kHz. Няколко са основните направления. изходният ток е 45А. в които се работи за подобряване параметрите на силовите ключове: . т. Това води до подобряване параметрите на силовите полупроводникови ключове. работната честота 18 kHz.е. като всяка следваща е с по-добри параметри и характеристики. намаляване размерите на чипа. като пример.е. начина на управление е синусоидална ШИМ. Следвайки еволюцията на IGBT. намаляване времената на превключване и комутационните загуби. изходният ток е 45А. се разграничават пет генерации IGBT. В преобразувателните устройства се наложиха IGBT ключовете и тяхното усъвършенствуване и състояние определя до голяма степен облика на бъдещата силова електроника. .18 Загуби в един IGBT от различните генерации. На фиг. .намаляване загубите в отпушено състояние.увеличаване на допустимите напрежения върху приборите при запушено състояние.9 Тенденции в развитието на съвременните полупроводникови ключове 1.18 [31] са показани загубите в един IGBT от различните генерации при използуването на ключа в конвен-ционален инвертор.1 Развитие на параметрите и характеристиките на съвременните полупроводникови ключове Възможностите на съвременната микроелектроника се увеличават постоянно.подобряване на комутационните характеристики. . т.9.1.1. начина на управление е чрез синусоидална ШИМ.увеличаване на комутираната токова плътност. 41 .

Понастоящем при използуването на RB-IGBT (Reverse Blocking IGBT) се постига 5-6 W/cm3 .8 W/cm3 .1. които се очаква да навлязат в по широко потребление в близките години. който се базира на нова концепция в структурата си. Показана е преобразуваната мощност [W/cm3] за единица обем на силовото устройство за различни години и използувани технологии и ключове.19. 1.9.Фиг. IGBT с повишено обратно напрежение RB-IGBT (Reverse Blocking IGBT) RB-IGBT е прибор.1. Целта е да се интегрира в един модул един IGBT и последователно свързан диод. Преобразувана мощност [W/cm3] за единица обем на силовото устройство за различни години и използувани технологии и ключове Постоянното увеличение на комутиращите мощности за единица обем на ключовете е изразено чрез фиг.19. При използуването на IPM през 90-те години се достига до 0. А. През 2000 година при използуването на DIP-IPM (Dual-in-line Intelligent Power Module) – конструкция “в двойна линия” се достига до от 2-3 W/cm3 .2 Перспективни нови ключови прибори и материали Тук ще бъдат представени перспективни ключови прибори. Очевидно е. че новите технологии позволяват достигане на непознати до преди няколко години параметри. който да осигурява високо обратно 42 .

намалена цена. т. това е причината поради която се търсят нови материали. Публикуваните данни сочат. IGBT с проводимост в двете посоки. има добра проводимост и в двете посоки. 43 . т.1. Известни са вече подобни прибори. По отношение на материалите за силови диоди нова и обещаваща структура е Merged-PIN-Schottky (MPS) или обединена PIN – Шотки структура. Еквивалентна схема на прибора е показана на фиг.20. които се предлагат с номинали 1200V/100А. Б. Сред материалите.е. Параметрите на SiC ще позволят достигане на по-високи обратни напрежения.е. Едно от приложенията на RB-IGBT е в системи за електрически задвижвания. компактност. Основната причина е в пробивното напрежение. които се посочват като заместители на силиция е SiC (силициев карбит). Предимствата на прибора са: спестяване на голям електролитен кондензатор. Фиг.напрежение на целия прибор. IGBT с двойна проводимост RC-IGBT (Reverse Conducting IGBT) Този тип IGBT има почти еднакви характеристики в І и ІІІ квадрант. че този тип ключ може да се превърне в найразпространения полупроводников ключ за малки и средно мощни преобразувателни устройства. В. което може да достига при прибори на основа на силиций. Нови материали използувани за полупроводникови ключове Според повечето източници приборите базирани на силиций скоро ще достигнат определен лимит на възможностите си.1.20 Еквивалентна схема на RC-IGBT (Reverse Conducting IGBT). и същевременно при по добри комутационни характеристики.

44 . че съществуват активни прибори подходящи за всеки вид преобразувателни устройства. но те не са масово навлезли в практиката и не са предмет на разглеждане в този учебник.Заключение Съществуват и други активни полупроводникови прибори [7. Изборът на конкретния прибор е в зависимост от акцента върху качествените показатели на преобразувателните устройства. Като обобщение би могло да се каже.17]. които се ползват в преобразувателни устройства.

2.ГЛАВА ВТОРА УПРАВЛЯЕМИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ Много консуматори изискват изправено напрежение.регулируем токоизправител.1.1.1.1 Общи сведения 2.е) напрежение Фиг.а.2. 2.в) б/ параметрични (фиг.б.1 Методи за регулиране на изправено напрежение Методите за регулиране на изходното токоизправители се делят на две големи групи: а/ електромеханични (фиг.2. на което може да се променя стойността в определени граници. Такова напрежение се получава от регулируем преобразувател на променливо напрежение в постоянно .г.1 Методи за регулиране на изправено напрежение 45 на .д.

3) '' ' U d = U d .При първите три начина регулируемо напрежение се получава чрез преместване на механичен контакт и затова се наричат електромеханични. че токът в товара е равен на нула (Id =0) или когато е изпълнено неравенството: (2. защото върху потенциометър R се получава цялото изправено напрежение(Ud’).1. Когато плъзгачът е в крайно горно положение R = R” се получава Ud” = Ud’.е. изходното напрежение се изменя от Ud’’=Ud’ до Ud’’=0. при което: (2. но тогава няма регулиране.1) '' Ud = ' Ud U R '' = d R '' = I R R '' ' '' R R +R При преместването на плъзгача може да се получи регулиране от 0 до 100% т.а се нарича потенциометрично.I d R' Най-благоприятният енергиен режим е в случая. Регулирането по схема 2. затова се наричат параметрични. Във всички останали случаи 46 . Регулирането на втората схема се нарича реостатно. че схемата ще има много малък коефициент на полезно действие. При последните три начина в схемата няма подвижни части и регулирането се получава за сметка на управляем електронен вентил. В случая потенциометъра R е включен последователно с товара. От изложеното до тук следва: разсейваната мощност в потенциометъра R е много по-голяма от мощността в 2 2 товара ( I R R >> I d Rd ) от което се вижда. а част от него (Ud’’) се подава на товара: (2. Направеното разглеждане точно се реализира само при условие. а когато плъзгачът е в крайно долно положение R” = 0 се получава Ud” = 0. когато R”= 0 и Ud” = Ud’.2) I d << I R В противен случай изходното напрежение Ud” не е линейно изменяща се функция на резистора R” и неговата стойност зависи силно от тока в товара Id.

Преимуществата на тиристорните методи за регулиране на изправеното напрежение пред електромеханичните са: 1/ по-висок коефициент на полезно действие.2.1. 2/ по-малки габарити и тегло. По аналогичен начин работи схемата показана на фиг.1д. като в случая тиристорите са включени в токоизправителя и пропускат част от изправеното напрежение към товара.има загуби върху работещата част на потенциометъра (R”) и те са право пропорционални на стойността на R” и тока в товара. в който често се получават недопустими загуби от лошо контактуване и влошаване работата на регулатора. Преимущество на до тук разгледаните методи за регулиране е. че те всички консумират чисто синусоидален ток от мрежата и не влошават допълнително фактора на мощност на устройството.2. 3/ отсъствие на механични движещи се и лесно износващи се части. при която последователно в променливотоковата страна на токоизправителя (ТИ) е включен ПрТР (променливотоков регулатор). което се нарича автотрансформаторно регулиране. Параметричен метод на регулиране има схемата показана на фиг. 2/ не издържат претоварване по напрежение и ток. Недостатък на предложената схема е наличието на подвижен контакт.2.1. с което се получава намаляване на изправеното напрежение [1]. Недостатъците на тиристорните методи за регулиране на изправеното напрежение пред електромеханичните са: 1/ влошаване фактора на мощност (несинусоидална форма на консумирания ток). При него за разлика от първите два начина се регулира входното напрежение на токоизправителя и загубите се определят от загубите в автотрансформатора (АТ). По-добри енергетични показатели се получават при третия електромеханичен режим на регулиране (фиг.г. 47 . Това е схема на управляем токоизправител. ПрТР представлява тиристорен или транзисторен регулатор и благодарение на параметъра – управляващи свойства на тиристора (транзистора) пропуска до токоизправителя част от полусиносуидата на входното захранващо напрежение.в).

броя на изправените полупериоди.когато от захранващия източник се консумира ток само в единия полупериод на захранващото напрежение (фиг.2.б. Според броя на фазите на захранващия източник: а) еднофазни (фиг. 1.в. Токоизправителите са основен блок в токозахранващото устройство.2. б) двуполупериодни . 3. Класификацията на токоизправителите се извършва по следните основни признаци: изходна мощност.захранващия токоизточник е еднофазен. Основни параметри и характеристики Токоизправителите са устройства. 48 .д. типа на вентилите.б. б) токоизправители за средна мощност (от 1 kW до 100 киловатa).захранващия токоизточник е трифазен.е) . тиристори или транзистори.1.2 Общи сведения за управляемите токоизправители.2. Класификацията по този показател има условен характер и зависи от мощността на захранваното устройство.в.2. Преобразуването на променливото напрежение в постоянно се извършва от вентилен блок (фиг.2.2. в) токоизправители за големи мощности (над 100 кW).д).а.2. В токоизправителното устройство може да има още филтърен блок. който в най-общия случай се изпълнява от полупроводникови диоди. Изходна мощност а) токоизправители за малка мощност (от няколко вата до 1 кW).2. 2. блок за обратни връзки. Според броя на изправените полупериоди на захранващото напрежение в рамките на един период: а) еднополупериодни .2. когато има такъв.когато от източника се консумира ток през двата полупериода на захранващото напрежение (фиг. защити и др.2). вида на схемата. които преобразуват променливо напрежение и ток в постоянно напрежение и ток. Прието е към токоизправителят да се прибавя и входния трансформатор в случаите. стабилизатор на напрежение или ток.г). броя на фазите на захранващия източник.работната честота и др. Класификация. б) многофазни (фиг.а. Примерно 1kW е много голяма мощност за компютърно захранване и много малка мощност за захранване на заваръчен агрегат.г.2.) .

2. транзистори) .2.2.в.когато са реализирани с управляеми вентили (тиристори.когато са реализирани само с диоди .2 Токоизправителни схеми 4. 5.е).когато са реализирани от една от токоизправителните схеми (фиг.Според типа на схемата: а) прости .2.Фиг.д). б) регулируеми .г.а. б) сложни .2.б. Според типа на изправителните вентили: а) нерегулируеми .състоят се от две и повече токоизправителни схеми (фиг. 49 .

б) активно-индуктивен (R. Допълнителна характеристика на управляемите токоизправители е: е)Регулировъчна характеристика. които определят експлоатационните характеристики на управляемите токоизправители са същите каквито са при неуправляемите токоизправители: а) Средна стойност на изправеното напрежение и ток-Ud. г) Външна характеристика . В действителност първата хармонична е с най-голяма амплитуда и затова обикновено коефициента на пулсации се взема по отношение на първата хармонична: кп=Ud(1)m /Ud. За избора или проектиране на трансформатор са необходими следните параметри: 50 . Представлява отношението на максималната стойност на променливата съставяща на изправеното напрежение към средната му стойност.Средната (Ia) и максималната (Iam) стойности на тока през вентила при максимален товар или допустими претоварвания. б) високочестотни.до 400 Hz.L) товар. в) активно-капацитивен (R.C) товар. В зависимост от вида на товара се различават следните режими на работа при управляемите токоизправители: а) активен (R) товар.н. Дефинира се като отношение на консумираната от товара и от захранващия източник мощности: h=Pd /P1 . г) работа на противо е.Максимално обратно напрежение върху вентила (UR.Ud=f(Id). За избора на вентилите е необходимо да се определят: 1. Id . Основните параметри и характеристики. 2.Според работната честота: а) нискочестотни. б) Коефициент на полезно действие (h). При проектирането и разработката на токоизправителите е необходимо да се знаят електрическите натоварвания на елементите на схемата.m).. в) Коефициент на пулсации (кп).над 400 Hz. Отразява зависимостта на изменението на изходното напрежение от ъгъла на управление: Ud=f(a).д.6.

че анодът по отношение на катода му е положителен. 3.U2n). rпр=0). че до момента на подаване на управляващия импулс тиристорът е запушен независимо.1.2. На фиг. когато напрежението му става отрицателно (Uак< 0). 2.2.а.в са показани времедиаграмите на управляемия еднофазен еднополупериоден токоизправител при активен товар. идеални елементи на трансформатора (индуктивност на разсейване-Ls=0.2. 51 .3. Изчислителната мощност на всяка намотка (S1. Това води до намаляване на средната стойност на изходното напрежение (Ud) и изходния ток (Id). активни загуби в намотките на трансформатора-rTr=0. Схема на еднофазния еднополупериоден управляем токоизправител е дадена на фиг. От времедиаграмите се вижда.1.3. 2. След отпушване на тиристора цялото фазно напрежение се прилага върху товара. Тиристорът се запушва при следващото преминаване на захранващото напрежение през нулата. Работа на управляем токоизправител при активен товар 2. Ефективните стойности на тока и напрежението в първичната намотка (I1.U1).2.Ефективните стойности на тока и напрежението във вторичните намотки (I2n.S2…Sn) и общата типова мощност на трансформатора (ST). при което се получава естествено отпушване на неуправляемите вентили. Eднофазен еднополупериоден токоизправител Захранващият източник при еднофазния еднополупериоден токоизправител се свързва към товара през единия полупериод. определя ъгъла на регулиране a и стойността на изходното напрежение. намагнитваща индуктивностLm=¥) и идеални вентили (Rобр=¥. Увеличението на ъгъл a намалява частта от изправения полупериод на изходното напрежение. Забавянето на управляващия импулс по отношение на момента на преминаването на захранващото напрежение през нулата.

Анализът на схемата се извършва в същия порядък и последователност. б-времедиаграми Напрежението върху тиристора съдържа положителната част от синусоида. При ъгъл J = p фазното напрежение си сменя знака и тиристорът естествено (не принудително) се запушва. Максималната стойност на положителното напрежение върху тиристора зависи от ъгъла на регулиране a и е най-голямо при a ³ 90o. като се има в предвид наличието на ъгъл a. Средната стойност на изправеното напрежение на еднофазния еднополупериоден токоизправител е: 52 .3 Еднофазен еднополупериоден управляем токоизправител: а-схема.Фиг. 2. както при неуправляемите токоизправители. през която тиристорът е запушен и целия отрицателен полупериод. След ъгъл a тиристорът се отпушва и напрежението върху него става равно на нула. а цялото фазно напрежение се прилага върху товара.

Ud .5) Ud 2 където Uda . p Това е изходното напрежението на неуправляемия токоизправител. За разгледаната схема тя е: U da 1 + cos a = (2.4.4 Регулировъчна характеристика 53 .напрежението на същата схема при нерегулируем токоизправител. Фиг.напрежението на регулируемия токоизправител.2.2.4) ъгъл a =p се получава Udα =0.p (2.4) U da p U 1 1 = u 2 dJ = U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cosa ) 2p a 2p a 2p ò ò Като се замести в (2. Прието е регулировъчната характеристика на токоизправителя да се счита отношението на изходното напрежение на регулируемия токоизправител към изходното напрежение на нерегулируемия токоизправител. Като се замести в (2. Графичният вид на регулировъчната характеристика е дадена на фиг.4) ъгъл a = 0 се получава: U da = U 2m = Ud .

8) I da = I 1 I 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) 2p a 2p ò I a = I da = I 2m (1 + cos a ) 2p Ако ъгъл a се изменя в големи граници за избора на тиристора е необходимо да се вземе стойността на ъгъл a. От ф-ла (2. Тази стойност е същата. че това е стойността a = 0. Отношението между изходното напрежение (Uda) и напреженията необходими за избора на вентилите и трансформатора се определят по ф-ла (2.За да се оразмери управляемия токоизправител е необходимо да се намерят величините.8) се вижда. p (2. при която токът ще е максимален. където съответната величина е най-голяма. От времедиаграмите се вижда.57U d 2 Другият параметър за избора на тиристора е средната стойност на тока през него.6) U Fm = U 2 m sin p = U 2 m = 1. че максималното обратно напрежение върху тиристорите (URm) ще се получи при a = 0. определящи натоварването на вентилите и трансформатора във функция от зададените величини – изходното напрежение (Uda) и изходния ток (Ida). При този случай в интервала от a= 0 до a >p/2 тиристора е запушен и максималното право напрежение върху него е U2m. Максималното право напрежение ще се получи при ъгъл a > p/2.4) за даден ъгъл на управление a. както е за същата схема при неуправляемия токоизправител (URm= U2m). а средната стойност на тока през тиристора е: (2.7) (2. Когато ъгълът на управление a се изменя в широки граници е необходимо да се замести с ъгъл a. (2.9) Ia = I 2m = Id p От получените изчислителни съотношения са направени следните изводи: 54 . През тиристора преминава целият изходен ток.

2. показващи токовете и напреженията в елементите на схемата.2. Съществуват две схемни на еднофазния двуполупериоден управляем токоизправител . Двете вторични намотки са с равен брой навивки (w2=w3) и са свързани последователно.1. Мостовият токоизправител може да бъде с два тиристора и два диода и тогава се нарича несиметричен мостов токоизправител. Максимално натоварване на елементите по напрежение и ток се получава при ъгъл a=0 3. Ъгъл на управление a=0 съответства на неуправляем токоизправител. При несиметричния мостов токоизправител свързването на тиристорите и диодите е реализирано така. Изборът на трансформатора и вентилите в управляемия токоизправител се извършва при максимални натоварвания на елементите по ток и напрежение. 55 . че във всеки момент от време токът тече през последователно свързани тиристор и диод. Мостовият токоизправител може да бъде с четири тиристора и тогава се нарича симетричен мостов токоизправител. Тoва обуславя наличието на две изходни напрежения с еднакви стойности и дефазирани на 180о. При тази схема мрежовият трансформатор е тринамотъчен с две вторични намотки . Това дава основание да се анализира по-подробно едната схема и като се имат в предвид различието в схемната реализация да се правят съответните изводи за другата схема. При анализа на неуправляемите схеми на токоизправители със средна точка и мостова схема [19] се установи незначителна разлика във времедиаграмите.схема със средна точка и мостова схема. чиито изчислителни формули са дадени в [19]. На фиг.2. 2. 2.5 е показана схемата на управляем двуполупериоден токоизправител със средна точка. Eднофазни двуполупериодени управляеми токоизправители При еднофазните двуполупериодни токоизправители се изправят двата полупериода на захранващото напрежение.

но той се отпушва като се изпълни и второто условие – 56 .2.б).5. e положително (фиг.2.5 Еднофазен управляем токоизправител със средна точка: а) схема.Фиг. б) времедиаграми През първия полупериод (J=0 до p) напрежението на тиристора S1 (uaк1) или напрежението на анода спрямо катода. Това е едното от необходимите условия за да се отпуши тиристора S1.

както при еднофазния еднополупериоден токоизправител.12) е показаната на фиг.12) Видът на регулировъчната характеристика.11) 2U 2 m =Ud p Регулировъчната характеристика е регулируемото към не регулируемо напрежение: отношението на U da (1 + cos a ) = Ud 2 (2.10) U da p U 1 1 = u 2 dJ = U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) pa pa p ò ò При α=0 се получава напрежението на еднофазния двуполупериоден неуправляем токоизправител със средна точка U da = (2. През следващия полупериод (J=p до 2p) напреженията u2a и u2b си сменят знака. 57 . след като му се подаде управляващ импулс на ъгъл α след J= p и това се повтаря за всеки период на захранващото напрежение.13) I da I 1 = I 2 m sin J . Анализът на еднофазния двуполупериоден токоизправител със средна точка се извършва в същата последователност и допускане за идеалност на елементите.2.подаване на управляващ импулс на ъгъл α в интервала J=0 ÷ p.3. построена по (2. Зависимостта на средната стойност на изходното напрежение от захранващото напрежение е: p (2. Средната стойност на изправения ток е: p (2.dJ = 2 m (1 + cos a ) pa p ò За електрическото проектиране на токоизправителя трябва да се определят натоварванията по ток и напрежение на елементите на схемата – тиристорите и трансформатора. при което напрежението u2b става положително за тиристора S2 и той се отпушва.

Средната стойност на тока през тиристорите е: U Fm = U 2 m = (2. че напрежението върху тиристорите има отрицателна и положителна стойност.17) I aa = 58 .Rd 2.Rd 2 Ако ъгъл α се изменя в широки граници. 2 върху U Fm = U 2 m sin a .14) Максималното право тиристорите при a < (положително) напрежение p зависи от ъгълът на управление. което определя класът по напрежение на избрания тиристор.Както при диодите тиристорите се избират по максимално напрежение върху тях и средна стойност на тока през тях. както при неуправляемите токоизправители [19] и има следната стойност: U Rm = 2.14). (2.б се вижда. Максималната стойност на отрицателно напрежение се определя.5. която се получава при ъгъл α=0. че най-голяма е стойността на максималното обратно напрежение. I (2.2.15) и (2. трябва да се приеме най-голямата стойност на средната стойност на тока през тиристорите.16) се вижда.18) Ia = d 2 На практика се приема каталожната максимална средна стойност на избрания тиристор да бъде по-голяма от получената от (2. От времедиаграмите на фиг.15) Максималното право напрежение върху тиристорите при a > p 2 не зависи от ъгълът на управление и има следната стойност: p Ud 2 От получените зависимости (2. За избор или оразмеряване на трансформатора е необходимо да се определи типовата му мощност: (2. (2. (2.16) I da U da U 1 + cos a = = d 2 2.18) Iam > Ia.U 2 m = pU d .

2p a 2p a ò ò където D е коефициент отразяващ формата на тока и имащ следната стойност: (2. (2. 2p a ò където n – коефициент на трансформация. sin 2 J . При голяма стойност на ъгъла на регулиране α през вентилите ще протича ток с голяма импулсна стойност при сравнително малка средна стойност. а Ui.I da . Toкът във вторичните намотки на трансформатора е пулсиращ (не синусоидален).20) p 1 2 1 I2 = i2 .I2 са проектните мощности на първичната и двете вторични намотки. коефициентът на формата расте.+ sin 2a ) p 2 2 4 1 + cos a I2 p = I da 2 С увеличаване на ъгъла на регулиране α. че токът e променлив и симетричен.19) S1 + S 2 .I1 . поради което ефективната му стойност се определя по формулата: p (2. За изчислителната мощност на първичната и вторични намотки на трансформатора се получава: 59 .23) I1 = 1 [2 i22 .dJ = I 22m .ST = (2. Tъй като през първичната намотка се консумира ток през двата полупериода при едни и същи условия следва. което трябва да се има в предвид при изчисление на вентилите и трансформатора.i2 . n = U 2 /U1 .22) p (2.n 2 dJ ] = n 2 I 2 .dJ = D. S2= 2U2.21) D= 1 p a 1 ( . Неговата моментна и ефективна стойности са : i1 = n.Ii са съответните ефективни стойности на напреженията и токовете. 2 където S1= U1.

които се отнасят към сложните токоизправителни схеми.23Pd. каквито са бордовите автономни захранвания за автомобили. Има и други трифазни токоизправители. 60 . най-натоварения режим на работа се получава при α=0. заваръчни апарати.(2.U 2 I 2 .3.25) S1=1. ST=1. Вторичната намотка обаче трябва да има нулев извод. В схемно отношение трифазните управляеми токоизправителни схеми са: трифазна еднополупериодна. 2.2. S2=1. Първичните намотки на трифазния трансформатор са три и могат да се свържат в звезда или триъгълник. когато напрежението между анода и катода е положително и в този интервал е подаден управляващ импулс. Използуват се за захранване на консуматори за средни и големи мощности. Трифазен еднополупериоден токоизправител Трифазните токоизправители се захранват от трифазно напрежение. Тогава съгласно [19] се получава: (2. 2 Когато по задание ъгълът на регулиране α се изменя в големи граници.24) ST = U 1 I1 + 2. трифазна със средна точка и трифазна мостова схема. При трифазната еднополупериодна схема първичната намотка може да бъде свързана в звезда или триъгълник и това няма значение за принципното действие на схемата. електролизни вани. При трифазния еднополупериоден управляем токоизправител всеки вентил е отпушен през част от единия полупериод на съответната фаза. зарядни станции и други големи консуматори. Вторичните намотки са три или кратни на три. Трифазните токоизправители се използват за захранване на постояннотокови електрически двигатели.49Pd . както и при специализирани захранвания.75Pd. телефонни централи и др.

61 .Фиг. б) времедиаграми при α = 0.2. г) времедиаграми при p/6<α <5p/6. в) времедиаграми при 0<α <p/6.6 Трифазен еднополупериоден управляем токоизправител: а) схема.

чийто анод е положителен по отношение на катода му (uak > 0) и в този интервал му се подава кратък управляващ импулс. На фиг. че напрежението върху товара е последователно сумиране на най-положителните части на фазните напрежения. На фиг. когато е показано отпушването на тиристора. и следователно може да се отпуши тиристор S1 след като се подаде управляващ импулс. след като се подаде управляващ импулс.6. В интервала от J1 до J2 най-положително е напрежението на фаза А. Аналогично след момента J = J3 върху тиристорът S2 се прилага по-малко положително напрежение на анода му (u2в ) в сравнение с положителното напрежение на анода на тиристора S3 и следователно тиристорът S2 се запушва. но се разбира . Забележка: За много тиристорни схеми управляващите импулси не се показват. защото ъгълът α се отчита от момента на естественото отпушване на неуправляемите вентили и при трифазните токоизправители това не съвпада с нулата на фазните напрежения. В следващия момент напрежението на фаза В (u2в) става по-положително от напрежението u2а (фаза А) и следователно се създават условия за отпушване на тиристор S2.б това става при ъгъл α =0. 62 . От описания процес на работа на вентилите се вижда. В момента J = J2 напреженията на фаза А(u2а) и на фаза В (u2в) са положителни и равни. При трифазния еднополупериоден управляем токоизправител ъгъл α =0 е изместено на ъгъл p/6 (30о) от нулата на съответното фазно напрежение.б са показани времедиаграмите на трифазния еднополупериоден неуправляем токоизправител при работа на активен товар. За трифазната еднополупериодна схема условието за положителен анод спрямо катода (uak > 0) е изпълнено за тиристор. чието фазно напрежение е най-положително. При това напрежението между анода и катода на първия тиристор S1 става отрицателно( uak1 = u2а u2в <0) и той се запушва.Както при всички тиристорни схеми в даден момент от време пропуска онзи тиристор.6. а тиристорите са отпушени по 120о.2. а се отпушва тиристора S3.че се подават кратки управляващи импулси.2. Широчината на управляващите импулси е от порядъка на (10 ÷100)mS и е в зависимост от типа на избрания тиристор.

че токът в товара има прекъснат характер.При идеализирано разглеждане на процеса (rTr =0. Тъй-като по-голяма част от напрежението u2а е със знак (-).6. е разликата от напрежението на собствената фаза (със съответния знак) и фазата на отпушения в момента вентил. Ls =0. Напрежението върху вентила. 2) Формите на напреженията и токовете са несиметрични спрямо максималните стойности на съответното фазно напрежение.6. При активен товар кривата на изправения ток повтаря кривата на изправеното напрежение. rпр =0) комутацията на вентилите става мигновенно при изпълнение на условията за отпушване на съответен вентил. максималното обратно напрежение е равно на линейното напрежение: 63 .u2с за J = J3 до J4. Примерно: uak1 = u2а . На фиг. то максималната стойност на обратното напрежение се получава като сума от векторите на фазните напрежения. uak1 = u2а .ia2. Следователно. На фиг. При наличие на управляеми вентили логично е ъгъл a ≠ 0. Този режим се нарича режим на прекъснат ток.2. ia3) са част от полусинусоида и са дефазирани един от друг на 120о (p/3). Тъй като изходния ток не прекъсва този режим се нарича режим на непрекъснат ток. както беше казано по-горе.в са показани времедиаграми на еднополупериоден управляем токоизправител при ъгъл 0<α <p/6. което води до задържане на момента на отпушване на поредния вентил и запушване на работещия в сравнение с неуправляемия токоизправител. От времедиаграмите се вижда. Токът през даден вентил е тока в съответната намотка на трансформатора.u2в за J = J2 до J3 .г са показани времедиаграми на еднополупериоден управляем токоизправител при ъгъл p/6<α <5p/6. От времедиаграмите се вижда: 1) Стойността на изходното напрежение и изходния ток не достигат до нула.2. Токовете през вентилите (ia1 .

7 Изходно напрежение: а) при 0<α <p/6.U Rm = 3U 2 m .27) U da = 3 2p p +a 3 ò p . Средната стойност на изправеното напрежение.sin .2. p 3 3 p U 2 m sin e средната стойност на изправеното p 3 напрежение на неуправляем токоизправител (α =0).7).+a 3 3 p U 2m cosJ. Средната стойност на изправеното напрежение. определящи натоварването на вентилите и трансформатора.2.cosa . когато 0<α <p/6 е: (2. Като се има в предвид.cosa = U d . три пъти повтаряща се в рамките на един период. id) са отрязъци от фазното напрежение симетрично спрямо амплитудната си стойност. по рационално би било ud да се представи като косинусоидална функция (фиг. (2. когато p/6<α <5p/6 е: където U d = 64 . б) при p/6<α <5p/6 Следователно честотата на пулсации на изправеното напрежение при схема Миткевич е три пъти по-висока от честотата на захранващата мрежа. Фиг.26) За проектиране на схемата е необходимо да се знаят зависимостите между изходните (дадените) величини Ud. че изходното напрежение и ток (ud. Id и останалите параметри.dJ = U 2m .

)] =Ud 2p 3 p ò . реализиран за трифазна мрежа. Обикновено това се извършва като за неуправляем токоизправител [19].29) U Fm = U 2m sin a U Fm = U 2 m sin(a + за α <p/6.sin(a .30) 3 3 Rd Rd За определяне на типовата мощност на трансформатора трябва да се намерят ефективните стойности на токовете в тях и напреженията върху тях. Изборът на вентила по напрежение е: U Rm = 3U 2 m и U Fm = U 2 m .28) се вижда. 2. че максималният ъгъл на регулиране. Натоварването на вентилите по средна и максимална стойност на тока за всички ъгли са: I U U I a = da = da .) 3 p 2sin 3 От (2. А. Трифазната мостова схема може да бъде симетрична (ако всички вентили са управляеми) и несиметрична (ако част от вентилите са неуправляеми). в триъгълник или смесено. За да се изберат вентилите е необходимо да се определи максималното право и обратно напрежение върху него и средната и максимална стойност на тока през него. при която първичната и вторична намотка са свързани в звезда. Максималното право напрежение (UFm) зависи от ъгъл a: (2. Трифазен мостови токоизправител Трифазният мостов токоизправител (схема Ларионов) е аналогичен на еднофазния мостов токоизправител.28) 3 Uda = 2p p 2 3 p U2m cosJ dJ = U2m[1. при който Uda=0 e a=150o . I am = 2 m .2.2.(2. 65 .8 ) е показана трифазна управляема симетрична мостова схема.+a 3 p 1. Управляем трифазен симетричен мостов токоизправител На (фиг. p ) 6 за α >p/6. Първичните и вторични намотки на трансформатора могат да бъдат свързани в звезда.4. (2.sin(a .

В изходите на тези групи са свързани двата извода на товара.2. а от анодната група ще бъде отпушен този тиристор. На фиг. идеални тиристори (RF=0. в даден момент ще може да работи този тиристор от катодната група.S5) – катодна група. описващи процесите в трифазната мостова схема са дадени при идеализирани условия – идеален трансформатор (rТр=0 и Ls =0).Фиг.S4 . чийто анод е найположителен. 66 .S6).9. За да протича ток през товара е необходимо да бъде отпушен поне по един тиристор от всяка група. а тиристорите. чийто катод е най-отрицателен.S3 .8 Трифазна симетрична мостова управляема схема Както при схема Грец. 2. По аналогия на трифазния еднополупериоден токоизправител. които имат общ катод ( S1 . тъй като неговото фазно напрежение е найположително и е получил управляващ импулс при a= 0. тиристорите които имат общ анод се наричат анодна група ( S2 .2. ако му се подаде управляващ импулс.2.9а са показани времедиаграмите на управляемия токоизправител при a= 0. Принципната схема на фиг. RR=¥). При изпълнение на това условие тиристорът ще се отпуши.8 и времедиаграмите на фиг. В интервала от J1 до J3 е отпушен тиристорът S1.

9 Времедиаграми на трифазна мостова схема Тиристорът S1 e oтпушен заедно с тиристора S4 в интервала от J1 до J2.Фиг. 67 .2. а от J2 до J3 e oтпушен заедно с тиристора S6.

За първите две графики ъгълът на регулиране a<p/3.9. Аналогично на показаната методика за анализ на трифазния еднополупериоден токоизправител и тук зависимостите се определят за двата характерни режима на работа – непрекъснат и прекъснат режим на работа. когато са включени съответните фази към товара. Тиристорът S3 продължава да работи с тиристора S6. но близко до средната стойност на изходното напрежение при a= 0.н. а всеки вентил е отпушен в продължение на 2p/3 от периода. че всеки вентил работи два пъти в рамките на един период на захранващото напрежение. От принципът на действие се вижда. поради което тиристорът S1 се запушва. като интервалът между двете отпушвания е 60о. Изходното напрежение не достига до нулата и средната му стойност е по-малко. Това налага управляващият импулс да бъде или поширок от 60о или да се подават сдвоени импулси. а тиристорът S3 се отпушва. Изходното напрежение има прекъснат характер и средната му стойност е повече от два пъти по-малка от средната стойност на изходното напрежение при ъгъл на регулиране a= 0. За третите две графики ъгълът на регулиране a>p/3. Зависимостта на средната стойност на изправеното 68 . а на втора. 2. В момента J = J4 тиристорът S6 се запушва и се отпушва тиристора S2 и т. дефазирани на 60о един спрямо друг. За вторите две графики ъгълът на регулиране a=p/3. докато приложеното напрежение на неговия катод е по-отрицателно от катода на тиристора S2. четвърта и шеста графика са показани формите на товарното напрежение при различни ъгли на регулиране. че във всеки момент върху товара се прилага линейно напрежение. а пулсациите на изправеното напрежение са с честота шест пъти по-висока от честотата на захранващата мрежа fп = 50 x 6 = 300 Hz. Изходното напрежение достига до нулата и средната му стойност е почти два пъти по-малка от средната стойност на изходното напрежение при ъгъл на регулиране a= 0.б са показани времедиаграмите на управляемия токоизправител при a≠ 0. На фиг. трета и пета графика са показани интервалите от време.В момента J = J 3 фазното напрежение на тиристора S3 става поположително. На първа. Характерна особеност при прекъснатия режим на работа е.

+a 6 където Ud е средната стойност на изправеното напрежение при a=0.33) U da 3 = p p 2 ò p .+a 6 p ù é 3 U 2 m cosJ dJ = U d ê1 .10 Регулировъчни характеристики 69 .напрежение Ud от максималната стойност на напрежение U2m при непрекъснат режим (a<p/3) е: Uda =Ud = (2. (2. p .33) за трифазния двуполупериоден токоизправител се построява регулировъчната характеристика (фиг. а при a=2p/3 средната стойност на изправеното напрежение е равно на нула.32).32) 3 a 3 p p 6 ò 3 U2m cosJ dJ = p 6 p +a 6 ò захранващото p 6 3U2m sin p 6 3 U 2mcosJ dJ =U d cosa за a=0. За режим на прекъснат режим (a>p/3) зависимост (2.10): Фиг.sin(a . (2.27).28) за трифазния еднополупериоден токоизправител и (2.31) Uda = (2.) ú . От (2.2.31) има следния вид: (2. 6 û ë При a=p/3 се получава граничен режим на работа.2. за a<p/3 .

при който натоварването на тиристорите и трансформатора по ток и напрежение са най-големи.952 70 . Когато е запушен даден тиристор. При това условие максималната стойност на линейното напрежение е: U 2 лm = (2.36) Средната стойност на изправения ток е: (2.428U d Обратното напрежение върху тиристорите се определя както при трифазната еднополупериодната схема.952 I 2 m p 6 Максималната стойност на токa във вторичната намотка е: I (2.37) Id = 6 2p p 6 òI - 2m cosJ dJ = p 6 6 p I 2 m sin = 0. Следователно. напрежението върху него е равно на неговото фазно напрежение плюс фазното напрежение на отпушения от същата група тиристор с обратен знак.05U d (2.05U d Ефективните стойности на линейното и фазното напрежения са : U 2л = (2.34) Ud p 6 sin p 6 = 1.35) U2 = U 2 лm = 0. обратното напрежение върху тиристора винаги следва линейното (междуфазно) напрежение. а неговата максимална стойност е: U R max = 3 U 2 m = 3 2 U 2 = 1. Максимално натоварване по ток и максимално обратно напрежение (URm) се получава при a=0.38) I 2 m = d = 1. Това е режимът.742U d 2 U2л 3 = 0.05 I d .При изменение на ъгълът на регулиране a в широки граници се търси най-тежкият режим на работа. 0.

че средната стойност на тока през диодите е: I (2. Трансформаторът се избира по типова мощност: За намиране на изчислителната мощност на намотките на трансформатора е необходимо определянето на ефективната стойност на напрежението върху първичните и вторични намотки и тока през тях. но не е синусоидална.41) I2 = 2 p p 6 òI - 2 2m cos 2 J dJ = 0. Формата на напрежението върху първичните и вторични намотки е синусоидална. поради което се изчислява с коефициента на трансформация: U1 = (2. 3 При проектирането тиристорите се избират по следните параметри: 1/ Максимална стойност на обратното напрежение върху тиристора е: U Rm = 1. Това означава. но ефективната стойност се определя по формулата за ефективна стойност на несинусоидална величина: (2.40) U 2 0.428U d = n n Формата на тока във вторичната намотка (i2a) е променлива.781 I 2 m = 0.817 I d 71 .42) I1 = n I 2 = n 0. че отношението на вторичния ток към първичния ток се определя с коефициента на трансформация: (2.05U d .39) Ia = d . че постоянна съставяща в нея няма да има. симетрична. 2/ Средна стойност на тока през тиристора е: Ia = Id / 3 .817 I d p 6 Отсъствието на постоянна съставяща на вторичния ток означава.Тъй като всеки тиристор работи по време 2p/3 от периода следва.

2.За изчислителната мощност на вторичните и първични намотки на трансформатора се получава: S 2 = 3U 2 I 2 = 3 0.4%. Kоефициент на използване на трансформатора: (2.44) h= Pd 1 = = 0. че той при еднофазния еднополупериоден токозправител (стр.7% и е най-малкия от всички до тук получени (157% е при еднофазния еднополупериоден токозправител ).95 P1 1.428U d 0.817 I d = 1. Kоефициент на пулсации.05 Това е много добър коефициент на използване на трансформатор при мрежова честота 50 Hz и е най-добрия от всички до сега разгледани схеми. 3. 0.057 m -1 6 -1 2 Вижда се.05 Pd (2.05 Pd S1 = 3U 1 I1 = 3.45) kП = U d (1) Ud = 2 2 = 2 = 0.05 Pd n Следователно. типовата мощност на трансформатора е : ST = S1 = S 2 = 1.817 I d = 1. Нейните предимства в сравнение с досега разгледаните схеми са: 72 . Kоефициент на полезно действие на токоизправителя: (2.71) е 32.05 Pd Мостовата трифазна токоизправителна схема намира много широко приложение за реализирането на средномощни и мощни токоизправители за високи напрежения. че при схема “Ларионов” коефициента на пулсации е едва 5.43) При изчисляване на допълнителните коефициенти за трифазната мостова схема се получават следните коефициенти: 1. (2.428U d n 0.46) h= Pd Pd = = 0. особено като се има в предвид.95 = 95% ST 1.

D2. Висока честота на пулсации fп =300 Hz.D3). Ud Това прави по-малък брой вторични намотки и позволява да се понижи класа на изолацията на вторичната намотка. Това намалява коефициента на полезно действие. което значително намалява габаритите на трансформатора. Малък коефициент на пулсацииКп = 0.S3). Управляем трифазен несиметричен мостов токоизправител При управляем трифазен несиметричен мостов токоизправител (фиг.11а) половината вентили са управляеми (в случая това е катодната група-S1. Отсъства постоянно токово подмагнитване. Голям брой вентили.057. а другата половина са неуправляеми (анодната група-D1. следва че токът винаги ще тече през управляем вентил. Токът във всеки момент тече през два последователно свързани вентила. Ud 2. Тъй като във всеки момент работят два вентила –по един от всяка група. Много доброто използване на вентилите по напрежениеU Rm = 1. Б. което осигурява пълно управление на изходното напрежение.1. Към недостатъците на мостовата трифазна токоизправителна схема могат да се отнесат: 1. 3. особено при ниски изходни напрежения и големи товарни токове.2. Малък коeфициент на фазата B= U2 = 0.045 .428 . 4. 6 Възможност за работа на токоизправителя без мрежов трансформатор. 2. 73 . 5.S2.

2. както на симетричния мостов управляем токоизправител при ъгъл на управление a=0о или както на неуправляемия мостов токоизправител.Фиг. когато анода на съответния тиристор стане най-положителен и когато катода на съответния диод стане най-отрицателен. 74 . При това времедиаграмите на токовете и напреженията ще имат същия вид.11 Управляем трифазен несиметричен мостов токоизправител При ъгъл на управление a=0о тиристорите и диодите се отпушват в момента.

Това е граничен режим на работа. За първите две графики ъгълът на регулиране a=p/6. но близко до средната стойност на изходното напрежение при a= 0. а диодите ще продължават да се отпушват в момента на естествена комутация.При ъгъл на управление a ≠ 0о и a< 60о тиристорите се отпушват. тиристорът S2 работи заедно само с диода D1 и т. но той не се запушва.н. За да се определи израза на регулировъчната характеристика.Тогава поредният тиристор се отпушва. Изходното напрежение не достига до нулата и средната му стойност е по-малко. При третата графика ъгълът на регулиране a=p/3. За четвъртата и петата графики ъгълът на регулиране a>p/3 и по-точно a=2p/3. че всеки вентил работи един път в рамките на един период на захранващото напрежение. От времедиаграмите при a=p/6 за непрекъснат режим на работа се вижда. Първият импулс започва от момента на отпушване на тиристора и завършва до момента на запушване на работещия диод. когато имат положителен анод спрямо катода и наличие на управляващ импулс. че в рамките на една трета от периода има две несиметрични изменения на изходното напрежение. Изходното напрежение има прекъснат характер и средната му стойност е повече от два пъти по-малка от средната стойност на изходното напрежение при ъгъл на регулиране a= 0. Характерна особеност при прекъснатия режим на работа е. Примерно тиристорът S1 работи заедно само с диода D3. когато фазното напрежение на работещия до момента е станало равно на нула. В такъв случай най лесно може да се намери изходното напрежение като сума от тези два несиметрични импулса: u da = u d' a + u d'' a . Средната стойност на напрежението за този импулс в рамките на един период е: 75 . Изходното напрежение достига до нулата и всеки тиристор и диод работят едновременно по 2p/3. защото линейното напрежение все още е положително. трябва да се намери връзката между средната стойност на изходното напрежение и захранващото напрежение.

Средната стойност на напрежението за този импулс в рамките на един период е: =Ud U d''a = (2. Натоварването на вентилите по ток и напрежение е както при симетричната схема. =Ud 76 .48) 3 2p p +a 6 òU - 2 лm cosJ dJ = p 6 3 p é1 ù U 2 лm ê + sin( + a )ú = 2p 6 ë2 û .49) Ud 2 В сравнение с мостовата симетрична схема за несиметричната схема може да се отчете: 1. (2. но стойността на изходното напрежение Ud в двата режима е различно.49). че регулировъчната характеристика за непрекъснат и прекъснат режим имат един и същ вид (2. 1 + cos a 2 Тук Ud e изходното напрежение при a=0 и U 2 лm = 3 U 2 m е линейно напрежение. 4. 3.a )ú = 2p 6 ë2 û .+a 6 3 p é1 ù U 2 лm ê + sin( . което опростява схемата за управление. 1 + cos a 2 От (2.U d' a = (2. Вторият импулс започва от момента на отпушване на следващия работещ диод и завършва до момента на запушване на работещия тиристор.48) се вижда. 5. Несиметричната схема също може да работи без мрежов трансформатор.47) 3 2p p 6 òU 2 лm cosJ dJ = p .Схемата има по-малко тиристори.47) и (2. При големи ъгли на регулиране нараства третия хармоник в първичната намотка. Пулсациите на изходното напрежение са с честота 150 Hz. 2. U da (1 + cos a ) = .

Управляващи импулси се подават на тиристорите на ъгъл a от началото на синусоидата. електромагнитно реле и др. При описания начин на работа се вижда.1. 4. защото u ak1 = -(u 2 a + u 2b ) < 0 . Тиристорите са идеални ключове ( R F = 0. което води до бързо намаляване на положителната средна стойност на изправеното напрежение.) или от изглаждащ филтър. 2.2. 2. намагнитващата индуктивност L m = ¥ ). Индуктивността Ld e безкрайно голяма ( w п L d >> R d ).3. че напрежението върху товара uda има участъци с положителни и отрицателни стойности. Tиристорът Т1 се отпушва при J=a. При J= p+a се отпушва тиристор Т2 и се запушва тиристор Т1 . Индуктивността в товарната верига може да бъде внесена от самия консуматор (електрически двигател. 3. Наличието на индуктивност в товара внася съществени изменения в процеса на изправяне. Трансформаторът е идеален (индуктивността на разсейване L s = 0. Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка при R-L товар На фиг.Rd ida > 0 . Протичащият ток от захранващия източник към товара запасява енергия в индуктивността Ld и при преминаване на захранващото напрежение през нулата тази енергия поддържа тиристорът Т1 отпушен при отрицателно фазово напрежение. Работа на управляем токоизправител при активноиндуктивен товар В практиката по-често се среща работа на токоизправител на активно-индуктивен товар. Напрежението върху тиристора в интервала J=p до p+a е u a k1 = -u2a + eLd . При анализа на схемата се правят следните допускания: 1. R R = ¥ ). защото му се подава управляващ импулс и Uak1 > 0.12 е показана схема и времедиаграми на еднофазен двуполупериоден токоизправител при работа на активно-индуктивен товар. 77 .2.3.

12 Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка Средната стойност на изправеното напрежение се определя от израза: p +a 2U 2 m 1 (2. Минимална стойност на изходното напрежение се получава при a=p/2. 78 . p a p ò Регулировъчната характеристика е : U da (2.Фиг.50) U da = U 2 m sin J dJ = cos a = U d cos a . Видът на външната характеристика е показан на фиг. че при a=0 се получава максимална стойност на изходното напрежение U da = U d .13 (крива 2).51) се вижда. където U da = 0 .2.51) = cos a .2. Ud От (2.

както е при неуправляемия токоизправител и за същата схема: (2.Фиг. Тези стойности са същите. 2.52) U Rm = 2U 2 m = pU d Ia = Ud I = d 2 Rd 2 .активно-индуктивен товар. За да се определи натоварването на вентилите и трансформатора във функция от зададените величини – изходното напрежение (Uda) и изходния ток (Ida) обикновено се търси ъгълът на управление a.13 Регулировъчна х-ка: 1. U F = 2U 2m sin a 79 . че максимална стойност за обратното напрежение върху тиристорите (URm) и средната стойност на тока през тях се получава при ъгъл на управление a=0. при който те имат най-голяма стойност.активен. От времедиаграмите се вижда. Правото напрежение върху тиристора се получава.2.

55) Ud cos a .50) се определят изразите за амплитудната и ефективна стойности на напреженията върху намотките: (2. От направеното допускане.Максималното право напрежение се получава при ъгъл a = p/2. Следователно ефективната стойност на тока във вторичната намотка е: 1 I2 = 2p (2. В такъв случай за средната стойност на товарния ток се получава: I da = (2. Изчислителните мощности на вторичната и първична намотки са: 80 .53). че индуктивността Ld e безкрайно голяма ( w п L d >> R d ) следва.56) U 2m = pU d pUd 1 pU d cos a . U 2 = cos a и U1 = cos a . Като се отчете коефициента на трансформация n на трансформатора се получава: I 1 = n I da = n (2. Токът в първичната намотка i1 е променлив.54) p +a òI 2 da dJ = a I da 2 = Ud 2 Rd cos a .53) U da U d = cos a . (2. 2 n2 2 2 2 От (2.че товарният ток е идеално изгладен за широк диапазон на изменение на ъгъл a . че показаните величини имат най-голяма стойност при ъгъл на регулиране a=0. При този случай тиристорът е запушен и максималното право напрежение върху него е равно на обратното напрежение U Fm = U Rm = 2 U 2 m = pU d .55) се вижда. Rd От (2. правоъгълен и симетричен. Rd Rd Изчислителната (типова) мощност на трансформатора се определя чрез ефективните стойности на напреженията и токовете във вторичните и първична намотки. което прави по нататъшните изследвания еднакви с направените извеждания на същата схема при неуправляемия токоизправител.54) и (2. Както при неуправляемата схема токът във вторичната намотка не е синусоидален и не е симетричен.

Ъгълът на регулирането a е ограничен в сравнение със схемата при работа на активен товар. където Pd = U d I d е изходната мощност на токоизправителя.12 се вижда. От времедиаграмите се вижда. а запасената в индуктивността Ld енергия създава електро-движещо напрежение. От последната времедиаграма на фиг.S 2 = 2U 2 I 2 = 2 (2. че първата хармонична на тока i1 e дефазирана на ъгъл a (j=a) от захранващото напрежение u1.34 Pd 2 . че в интервал от ъгъл a до p е отпушен тиристор S1.2. Това води до влошаване на на фактора на мощност (cosj) на захранващата мрежа.11Pd .а е показана схема на двуполупериоден управляем токоизправител с обратен диод.б) тиристорът S1 естествено се запушва.57) S1 = U 1 I1 = pU d I d = 1. n2 2 Средната типова мощност за избор на трансформатора е: (2. 2. 2. която поддържа неизменен тока в товара. че недостатъци на разглежданата схема са: 1. 81 . Toва е в интервал от момента на запушване на тиристора S1 (J=p) до момента на отпушване на тиристор S2 (J=p+a). Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка и обратен диод За подобряване на коефициента на мощност (cosj) и за разширяване на диапазона на регулиране (d) при регулируемия токоизправител с активно.н. Rd. като токът се затваря във веригата Ld. Увеличено дефазиране на първата хармонична на тока i1 по отношение на захранващото напрежение u1 (j=a) .14. Dо. На фиг.57 Pd 2 2 2 .14.индуктивен товар се използва т.2. При ъгъл J = p (2. 1 pU d n I d = 1. “обратен диод”.2.58) ST = S1 + S 2 = 1. От казаното до тук се вижда.3. В голяма степен цитираните недостатъци се намаляват чрез включване на обратен диод (обратно включен) в изхода на токоизправителя.

След отпушването на тиристора S2 отново енергията в товара се консумира от захранващия източник.2.14 Двуполупериоден управляем токоизправител с обратен диод.59) U da U 1 1 + cos a = U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) = U d pa p 2 ò Зависимост (2. че регулировъчната характеристика на токоизправителя с активно-индуктивен товар и обратен диод е същата както при активен товар (2. От казаното до тук следва.59) показва.Фиг. че тиристорът S1 е отпушен в интервала от a до p.5) : 82 . Средната стойност на изправеното напрежение е: p (2.

което намалява дефазирането (j = a/2) между захранващото напрежение (u1) и консумирания от мрежата ток (i1). Средната стойност на тока през единия тиристор по отношение на изходния ток се определя от израза: p (2. 2 От времедиаграмите се вижда.U da 1 + cos a = Ud 2 (2. както при активен товар U Rm = 2. че тиристорите се запушват при преминаване на фазовото напрежение през нулата и не се връща запасена реактивна енергия на товарната индуктивност в захранващата мрежа. p 0 p ò Максималното обратно и право напрежение върху тиристорите са същите. 2/ Разширяване на диапазона на регулиране (0 до p). 83 .13. 2 Максималното обратно напрежение върху обратния диод е: (2. че наличието на обратен диод при управляемите токоизправители с активно-индуктивен товар води до: 1/ Намаляване на времето на проводимост на тиристорите.61) Ia = I p -a 1 I da dJ = da 2p a 2 p ò Средната стойност на тока през обратния диод е: a (2. 3/ Намаляване на дефазирането (j = a/2) между захранващото напрежение (u1) и консумирания от мрежата ток (i1).60) Видът на регулировъчната характеристика е показан на фиг.63) U DoRm = U 2 m = p Ud .2. От казаното до тук става ясно.62) I Do = 1 a I da dJ = I da . крива 1.U 2 m = pU d и p U Fm = U 2 m = U d .

3.3 Eднофазни мостови управляеми токоизправители при активно-индуктивен товар Eднофазните мостови управляеми токоизправители намират по-широко приложения от другите еднофазни схеми заради по-добрите енергетични показатели и възможността да се включват към мрежата без мрежов трансформатор.1 Еднофазен симетричен мостов управляем токоизправител На фиг.а е дадена схема на еднофазен симетричен управляем токоизправител. 2. · Несиметрични – част от вентилите в моста са неуправляеми.б) са начертани при общоприетите допускания.2.3.3.3.15.15. дадени за еднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка при работа на активно-индуктивен товар (т. Използват се два вида еднофазните мостови токоизправителя: · Симетрични – всички вентили в моста са управляеми.2. Времедиаграмите (фиг. б-времедиаграми 84 . 2.15 Еднофазен мостови симетричен управляем токоизправител: а-схема.2.2.1) Фиг.

за които захранващото напрежение е положително (u2 >0). В интервала от p до p+a входното напрежение u2 е отрицателно. S3 и S2. В разглеждания случай и означения поляритет на захранващото напрежение u2 в интервала от a до p са отпушени тиристорите S1и S3 и се предава енергия от захранващия източник към товара. на чиито аноди се подава положително напрежение спрямо катодите им. При такъв режим на работа токът в товара е непрекъснат и идеално изгладен. Това означава.64) е вярна до момента в който се подаде управляващ импулс на следващата двойка тиристори. че те са с еднаква форма.(-u da ) > 0 . Ud Както при еднофазния токоизправител със средна точка.2. а входният ток i1 и токът в товара id запазват посоката си. При сравняване на времедиаграмите от фиг. S4). токът в първичната намотка е правоъгълен. Това съответства на режим на изправяне.б) се установява.За да работи токоизправителя е необходимо управляващият блок да подава едновременно и синхронизирано със захранващото напрежение управляващи импулси на работещите заедно двойка тиристори ( S1.65) U da = cos a . В случая: (2. а се отпушват тези. При XLd = wLd =µ ф-ла (2. Възможно и в повечето случаи е по-лесно да се подават едновременно управляващи импулси на всички тиристори. S3 се дължи на запасената енергия в индуктивността Ld.64) u ak + u ak 3 = -u 2 .2.15. напрежението върху товара е също отрицателно.б с тези на еднофазния токоизправител със средна точка (фиг. че регулировъчните характеристики са еднакви: (2. а първата му хармонична i1(1) е 85 . Протичането на товарния ток и отпушеното състояние на тиристорите S1. Това обуславя поддържане на положително напрежение върху отпушените до момента тиристори.12.

транзистор). което е характерно за мостовата схема: два пъти по-ниско напрежение на тиристорите ( U Rm = U Fm = U 2 m = 1. 86 .2. Както при еднофазния токоизправител със средна точка.16.2.3. транзистори) и два диода. Диодите D1 и D2 на схемата от фиг. В голяма степен цитираните недостатъци се намаляват чрез включване на обратен диод в изхода на токоизправителя. а другият вентил да бъде неуправляем (диод). Тъй като при мостовата схема токът в даден момент тече последователно през два вентила е възможно единият вентил да бъде управляем (тиристор. Еднофазни несиметрични управляеми мостови токоизправители Мостовата регулируема схема “Грец” може да бъде реализирана с два управляеми вентила (тиристори. На фиг. симетричната мостова схема с R-L товар има следните недостатъци: 1.3. когато и двата тиристори са запушени. Такава комбинация дава възможност изправителните вентили да изпълняват и функцията на обратен диод.а е показана несиметрична мостова схема при която диодите са свързани паралелно на товара.Ъгъл на регулирането a е ограничен в сравнение с мостовата схема при работа на активен товар.57 U d ) и по-добро използване на трансформатора. 2.а са изправителни диоди.Увеличено дефазиране на първата хармонична на тока i1 по отношение на захранващото напрежение u1 (j=a) . Разликата в натоварването на елементите на схемата е това. когато е отпушен един от тиристорите S1 и S2 и обратни диоди. както е при схемата със средна точка. свързани по начин при който консумирания от захранващия източник ток винаги тече през управляем вентил.дефазирана по отношение на захранващото напрежение (u1) на ъгъл j = a.16. 2.2. Наличието на дефазиране между консумирания от мрежата ток i1 и захранващото напрежение (u1) води до влошаване на фактора на мощност (cosj) на мрежата.

2. б-времедиаграми 87 .16 Еднофазен мостови несиметричен управляем токоизправител: а-схема.Фиг.

На фиг. изпълнявайки функциите на обратен диод.При положително напрежението на анода на тиристора S1 и подаден управляващ импулс. а енергията на индуктивността Ld поддържа тока в товара по веригата: (+)Ld. токът тече по веригата: +u2. В този момент тиристорът S1 се запушва.17а ролята на обратен диод изпълняват работещия до момента тиристор с другия (неработещия до момента диод. Rd. D1).67): p (2.2. D2. Същият процес се повтаря след като се запуши втория тиристор S2. Средната стойност на тока през тиристорите се изчислява по (2. когато фазовото напрежение стане нула. средната стойност на тока през диодите се изчислява по (2. 88 . S1. Ld.2. Тиристорите са отпушени в рамките на един период по време по-малко от Т/2.17. В интервала J = p до p + a двата диода работят едновременно.66). 2 p Регулировъчната характеристика и натоварването на вентилите по напрежение е както при активен товар.66) (2. D1.67) I as I aD I p -a 1 I da dJ = da = 2p a 2 p ò 1 = 2p p +a òI da dJ = 0 I da p + a . Натоварването по ток на двата вентила е различно. а диодите са отпушени повече от един полупериод. D2 и S2. При схемата на фиг.а е показана несиметрична мостова схема при която диодите са свързани с общ анод (може да бъдат и с общ катод). S1. (-)Ld. Rd. D2. Този процес продължава до момента на отпушване на другия тиристор (S2).-u2 до момента.

б-времедиаграми 89 . 2.Фиг.17 Еднофазен мостови несиметричен управляем токоизправител: асхема.

работа при активно-индуктивен товар При средни и големи мощности.2. 90 .а е показана схема на трифазен еднополупериоден токоизправител при работа на активноиндуктивен товар. За двете схеми регулировъчната характеристика се получава от израза: p (2.68) 1 = 2p p +a òI da a dJ = I da . 2 p (2. 2. 2. Трифазен еднополупериоден токоизправител. където се използват трифазните токоизправители.18.17 е.4.3. което се вижда от следните зависимости: I as (2.заедно с диода D2.Примерно тиристорът S1 е отпушен в интервала J = a до p + a . На фиг. а в интервала J = p до p + a работи като обратен диод .Намалено е дефазирането на първата хармонична на тока i1 по отношение на захранващото напрежение u1 (j=a/2) .70) U da = 1 U 1 + cos a U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) = U d p òa p 2 Преимущества на несиметричната мостова схема при работа на RL товар пред симетричната мостова схема са: 1. което позволява по-лесно да се реализира управляващата схема. като J = a до p и работи заедно с диода D1 като изправителни вентили. 3.69) I aD I 1 = I da dJ = da . 2p 0 2 ò Преимущество на схемата от фиг. 4.2.Ъгълът на регулирането a е разширен ( a = 0 до p ) и е еднакъв с мостовата управляема схема при работа на активен товар. Тук тиристорите и диодите се товарят еднакво по ток. Опростена схема за управление. че двата катода на тиристорите са свързани в обща точка. Използват се по-малък брой управляеми вентили. най-широко разпространено е работа на токоизправителя при RL товар.

г. б-времедиаграми при a=0.18 Трифазен еднополупериоден управляем токоизправител: а-схема. в.Фиг.времедиаграми при a>p/6 с ОД 91 . 2.времедиаграми при a>p/6 без ОД.

18. когато не е включен диодът Do. Индуктивността Ld не удължава времето на пропускане на тиристорите. но изглажда формата на изправеното напрежение и удвоява честотата на пулсациите на изходното напрежение.б са показани времедиаграмите при ъгъл на управление a= 0о ( неуправляем токоизправител при RL товар). wLd wLd Забележка: За = ¥ приемаме стойността на при Rd Rd която изходното напрежение се приема за идеално изгладено. В режим на непрекъснат ток. и при (2. Това е схемата на фиг. При wL d .18. Работа на трифазен еднополупериоден токоизправител при работа на активно-индуктивен товар.+a 3 2m cosJ dJ = 3 p U 2 m sin cos a = U d cos a 3 p 92 .18. че има два характерни режима: без обратен диод и с обратен диод (Do).в са показани времедиаграмите при ъгъл на управление a= 60о.2.От досега разгледаните схеми на еднофазни управляеми токоизправители при RL товар стана ясно. в сравнение с работата на токоизправителя при R товар и изглажда формата на изправеното напрежение.2. На фиг. Индуктивността Ld удължава времето на пропускане на тиристорите. намалява амплитудата на нарастване на отношението Rd wL d = ¥ изходното Rd напрежение е идеално изгладено. А.2. На фиг.71) U da = 3 2p p +a 3 òU p . Наличието на прекъснатост на режима на работа се получава при wL d големи ъгли на регулиране и малки съотношения на . а формата на тока в тиристорите е правоъгълна. когато ъгълът на управление a>30о .а. а средната стойност на изправеното напрежение е: пулсациите на изходното напрежение.Такъв Rd режим не е типичен за многофазните токоизправители при RL товар. изправеното напрежение след тиристорите има отрицателни стойности.

Ud От (2.19 Регулировъчна характеристика на трифазен еднополупериоден управляем токоизправител при RL товар 93 .2.На практика непрекъснат режим на работа се получава при wLd wLd > 3¸ 5 . Rd Фиг. 2.51) при RL товар: (2.72) U da = cos a .19 е показана регулировъчната характеристика на трифазен еднополупериоден токоизправител при RL товар за двете wL d гранични стойности на отношението . На фиг. както на еднофазния двуполупериоден токоизправител (2. че максималният ъгъл на регулиране е a = p 2 при който Uda=0.72) се вижда. че изходният ток е Rd Rd идеално изгладен и регулировъчната характеристика има същия вид. За = 10 може да се приеме.

) 3 p 2sin 3 От (2. 94 .20. в сравнение с работата на токоизправителя при RL товар и без обратен диод (Do). Индуктивността Ld не удължава времето на пропускане на тиристорите. което трябва да се има в предвид при неговия избор.а е показана принципна схема на трифазен мостови симетричен управляем токоизправител при работа с активноиндуктивен товар. при който Uda=0 . 2.г са показани времедиаграмите на трифазен еднополупериоден токоизправител при RL товар и обратен диод (Do).)ú =Ud 2p 3û ë p ò . А.2.sin(a . По-такъв начин обратният диод работи три пъти в рамките на един период.73 ) се вижда.3.+a 3 p 1.На фиг. работа при активно-индуктивен товар Трифазният мостови управляем токоизправител при работа на активно-индуктивен товар може да бъде изпълнен като симетричен (всички вентили са тиристори) и несиметричен (половината вентили са тиристори.73) 3 Uda = 2p p 2 3 p ù é U2m cosJ dJ = U2m ê1. Както при еднофазния двуполупериоден токоизправител при RL товар. С пунктирна линия е показан начина на свързване на обратния диод. при ъгъл на управление a=60о. При преминаване на фазовото напрежение през нулата.5. Трифазен мостови управляем токоизправител.18. Средната стойност на изправеното напрежение. че максималният ъгъл на регулиране e a=150o. работа при активно-индуктивен товар На фиг. а другата половина са диоди). Както при еднофазния токоизправител и тук наличието на обратен диод води до подобряване на коефициента на мощност на схемата.2. обратният диод не допуска появата на обратно напрежение върху товара при a>60о. работещият до момента тиристор се запушва и запасената енергия в индуктивността поддържа тока в товара през обратния диод. При ъгъл на управление a<30о схемата работи в непрекъснат режим и обратният диод не участва в токоизправителния процес.sin(a . Трифазен мостови симетричен управляем токоизправител. когато p/6<α <5p/6 е: (2.

б-времедиаграми без ОД. в.времедиаграми с ОД 95 .20 Трифазен мостови симетричен управляем токоизправител: а-схема.Фиг. 2.

rs=0). Тиристорите са отпушени при отрицателно линейно напрежение за тях. На фиг. показани на втората времедиаграма(iak) и работа на тиристорите от анодната група (S2 .2. токът в транзисторите и фазовият ток. както трифазния еднополупериоден токоизправител (2.е влошаване на фактора на мощност (cosj). Lm=∞.S4 и S6).2.75) = cos a .72) при RL товар: U da (2. Средната стойност на изправеното напрежение e: (2. поради влиянието на запасената енергия в товарната индуктивност Ld. паралелно на товара се включва обратен диод по показания на фиг. заедно с два тиристора от другата група.20. RR= ∞) при активно-индуктивен товар (Ld=∞) са показани времедиаграмите на фазовото и изходното напрежение. при който Uda=0 . че всеки тиристор работи по 120о. показани на третата времедиаграма (iaа). p 6 Следователно.75 ) се вижда.б са показани времедиаграмите на фазовото и изходното напрежение. За да се подобри фактора на мощност. а само изглажда изправения ток.20.74) Uda = 3 p p +a 6 ò 3U2m cosJ dJ = p . регулировъчната характеристика има същия вид. 96 . идеални тиристори (RF =0. Принципът на работа на токоизправителя се вижда от последователността на работа на тиристорите от катодната група (S1 . Наличието на обратно напрежение върху товара в явен вид означава консумиране на реактивна енергия от мрежата т. Вижда се. Ud От (2.+a 6 6 p 3U2m sin cosa.S3 и S5).При общоприетите допускания за идеален трансформатор (Ls=0. токът в транзисторите и фазовият ток при ъгъл на управление a>60о и без обратен диод. че максималният ъгъл на регулиране e a=90o. При ъгъл на управление a<60о отсъстват участъци с отрицателни стойности на изходното напрежение и индуктивността не удължава времето на проводимост на тиристорите.а начин (пунктирната линия става плътна).

2. Б.б.21. При ъгъл на управление a=0 формата на изходното напрежение и работата на вентилите е еднакво с тази на симетричната трифазна мостова схема. Принципът на действие на несиметричния трифазен мостов токоизправител има много общи неща с несиметричния еднофазен мостов токоизправител и е показан чрез времедиаграмите на някои от токовете и напреженията на фиг. се запушва отпушения до момента тиристор и в следващия момент. тук се получава много добра симетрия между отделните канали на управляващите импулси. Токът през диода протича докато се подаде управляващ импулс на друг тиристор. когато това напрежение стане отрицателно се отпушва обратно свързания диод (Do). 97 . работеща при същия товар. Стойността на максималното право и обратно напрежение върху вентилите са същите. Както при мостовата еднофазна схема половината тиристори се заменят с диоди.2. като обикновено това са тиристорите от анодната група (фиг. чийто анод е вече положителен спрямо общата точка на катодите.2. каквито са при работа на схемата при активен товар. индуктивността Ld изглажда изправеното напрежение и удвоява честотата на пулсациите му. в който съответното линейно напрежение се нулира.21. Освен. Регулировъчната характеристика е същата.в са показани времедиаграмите.20. Трифазен мостови несиметричен управляем токоизправител. при ъгъл на регулиране a>60o. показващи действието на схемата с обратен диод. както при активен товар (a= 0 до 120о). че това съществено опростява управляващото устройство.На фиг. Напрежението върху товара е без отрицателни стойност. В момента. работа при активно-индуктивен товар С намаляване броя на тиристорите се постига известно поевтиняване на схемата и опростяване на схемата за управление. което води до подобряване на фактора на мощност (cosj). При несиметричния трифазен мостов токоизправител при ъгъл на регулиране по-малък от критичния. тиристорите са отпушени както при R товар.а). При тази схема катодите на тиристорите имат еднакъв потенциал в схемата и поради това не се налага галваническо разделяне на управляващите импулси в трите канала на управляващото устройство.

21 Трифазен мостови несиметричен управляем токоизправител: а-схема.времедиаграми с ОД 98 . 2. в.Фиг. б-времедиаграми без ОД.

a на втората времедиаграма са дадени токовете през диодите (ig).н. като ток не тече и не се консумира от захранващия източник. Това състояние е устойчиво до момента J=J2. В този интервал запасената енергия в товарната индуктивност Ld поддържа тока през товара и отпушените вентили D1. напрежението върху товара се получава като сума от трифазна еднополупериодна управляема и трифазна еднополупериодна неуправляема схеми. Тиристор S2 работи заедно с отпушения диод D1 до момента в който анода на диод D2 стане по-положителен от анода на диод D1 (J=J4). S1.б са показани времедиаграми при ъгъл p на управление a > . При ъгъл на управление a>aкр токоизправителят работи в прекъснат режим. В интервала J=J4¸J5 вентилите S2 и D2 изпълняват ролята на обратен диод и т. Това обуславя несиметричното изменение на пулсациите на изправеното напрежение при ъгъл на управление a<aкр (aкр=60o). В интервала J=J2¸J3 напрежението на изхода на токоизправителя (uda) е нула. Средната стойност на изправеното напрежение е равно на средните стойности на двата съставни еднотактни изправителя: U da = U daI + U daII = (2. Следва отпушване на тиристор S2 и запушване на тиристор S1. На фиг.+a 3 3 p 3 p U 2 m sin cos a + U 2 m sin 2p 3 2p 3 99 3 2p p 3 òU - p 3 2m cosJ dJ = .При ъгъл на управление a>0. Отпушването на диод D1 и съвместната работа с тиристор S1 в интервала J=J2¸J3 изпълняват ролята на обратен диод. На втората времедиаграма са показани токовете 3 през тиристорите (ia).76) = 3 2p p +a 3 òU 2m cosJ dJ + p .2.21. В момента J=J1 напрежението Uak1>0 и е подаден управляващ импулс. В момента J=J3 напрежението Uak3>0 и е подаден управляващ импулс. когато напрежението на анода на диод D1 се изравнява и след това става по-положително от анодното напрежение на диода D3. Това е достатъчно условие за да се отпуши тиристор S1 и да работи заедно с диода D3.

2. Недостатък на несиметричната мостова схема е. Това налага при използването на филтри да се използват реактивни елементи с по-големи стойности. На фиг. че при p a> пулсациите на изправеното напрежение съответстват на тези 3 в трифазната еднополупериодна схема. От (2. Описаният принцип на работа на несиметричния трифазен управляем мостов токоизправител има недостатъци: · тиристорите пропускат повече ток. · при отпадане на управляващите импулси не се запушват всички тиристори. Това означава.21. когато работят като обратен диод.21. регулировъчната характеристика има видa: (2. че максималният ъгъл на регулиране. Това намалява коефициента им на използване по ток. че при ъгъл на управление p a> тиристорите работят в прекъснат режим.77) U da 1 + cos a = . От тях се вижда. което позволява 3 надеждно регулиране. регулировъчната характеристика на несиметричния трифазен мостов токоизправител е еднаква с регулировъчната характеристика на еднофазен мостов токоизправител при работа с активен товар.б. Формата на изходното напрежение (uda) е същата. 100 . от колкото се консумира от захранващия източник. както на фиг. при който изходното напрежение е нула е a= 180о .21.2. че по отношение на фактора на мощност. ако паралелно на товара се включи обратен диод (фиг. · товарният ток тече през два последователно свързани вентила.2.а с включен обратен диод). обратният диод не допринася нещо повече. Ud 2 Вследствие действието на вентилите като обратни диоди. но тук тиристорите са натоварени по-малко по ток.Следователно. Тези недостатъци се премахват.в се показани времедиаграмите на несиметричния трифазен управляем мостов токоизправител при работа на RL товар и с обратен диод.77) се вижда.

А.3.6. Общият извод на изравнителния реактор е свързан към другия извод на товара. при по-големи токове в товара и по-малки напрежения. Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер). Принципната схема се състои от: 1. Този недостатък особено се проявява при използването на вентили с поголямо съпротивление на отпушения вентил (RF). а другите изводи на реактора са свързани към двата токоизправителя. свързани с анодите на вентилите към вторичните намотки на трансформатора. Схемата на двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер) представлява два трифазни еднополупериодни токоизправителя. Недостатък на трифазната мостова схема е ниското използване на вентилите по ток и удвоеното вътрешно падение на напрежението на отпушените вентили (UF). свързани по показания начин на схемата. 3. Два еднакви трифазни еднополупериодни токоизправителя (схема Миткевич). тя не може да се приеме като универсална и най-подходяща за приложение при всички случаи на средномощни и мощни постояннотокови захранвания.2. Изравнителен реактор LR – представлява бобина със затворен магнитопровод с две еднакви намотки. Изравнителният реактор LR осигурява паралелната работа на двата токоизправителя. Дванадесет фазен токоизправител Въпреки цитираните множество преимущества на трифазната мостова схема. Намаляването на тези недостатъци и подобряване на енергетичните показатели на трифазните токоизправители се получава при използване на сложни токоизправителни схеми. Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор. Тринамотъчен трифазен трансформатор с две вторични намотки. а всички катоди са свързани към единия извод на товара. 2. Изходните напрежения от двете вторични намотки са еднакви по стойност и дефазирани на 180о. работещи паралелно на общ товар.2.а. Принципната схема на двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер) е дадена на фиг.22. 101 .

Схемата ще работи като обикновен шестфазен токоизправител. чието фазово напрежение е най-положително. 2. б-времедиаграми Принципът на действие се състои в следното: Ако изравнителния реактор отсъства. В даден момент ще е отпушен този диод.22 Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор: а-схема.Фиг. 102 . схемата би била трифазен аналог на еднофазната схема със средна точка.

че работният ток на вентила ще бъде 6 пъти по-голям от средната стойност на тока през него. За момента след J = J1 се получава: Следователно всеки вентил ще работи (ще е отпушен) J = uk 2 u = u 2b 2 . че в този момент е подаден управляващ импулс.p . В този момент от другия токоизправител най-положителен е анодът на вентил S4 и той трябва да е отпушен. Това 6 означава. защото се отпушват веднага. като всеки вентил от единия токоизправител работи с два вентила от другия токоизправител. В такъв случай тиристорите работят като диоди.78) u ak 4 = u 2b 2 . че изравнителният реактор вади определено напрежение от по-положителната в момента фаза (u2a1) и прибавя същото напрежение към по-малко положителната в момента фаза (u2b2). когато напрежението им на анода стане положително спрямо катода. При a= 0о означава. което е равносилно на неуправляем токоизправител. 103 .u d + u k 2 От (2. независимо.2.78) се вижда. благодарение на който напреженията върху едновременно отпушените вентили са равни. При тази операция анодни напрежения се изравняват (uaк1 = uaк4). защото и при двата токоизправителя се отпушват вентили само в положителните полувълни. че фазовото напрежение на вентил S1 (u2a1) е поположително от фазовото напрежение на вентил S4 (u2в2). На фиг.22. Причината за да са двата диода с различни фазови напрежения едновременно отпушени е изравнителният дросел.u d + k 2 u ak1 = u 2 a1 . Например след момента J = J1 най-положителен е анодът на вентил S1 и той е отпушен. Наличието на изравнителния реактор предизвиква паралелна работа на два вентила от двата токоизправителя.б са показани времедиаграми на токове и напрежения в токоизправителя при активен товар и ъгъл на регулиране a= 0о.u d .u d (2. На първата времедиаграма са показани само положителните полувълни на фазните напрежения на двете вторични намотки.u k1 = u 2 a1 .

поради това.След момента J = J 2 фаза u2с2 става по-положителна от фаза u2b2. вследствие на което вентил S4 се запушва и се отпушва вентил S6. Тъй като изходното напрежение е с ушесторена честота на пулсациите. 104 . това обуславя честотата на пулсациите на изходното напрежение да бъде два пъти по-висока от честотата на пулсации на трифазния еднополупериоден токоизправител (fп=300Hz.81) U Rm = 3U 2 m . защото се сменя поляритета на изравнителния реактор. 2 2 2 където udI и udII са моментните стойности на изправеното напрежение от първия еднополупериоден токоизправител (S1 . изходното напрежение е: (2. След момента J = J 3 фаза u2с2 става по-положителна от фаза u2а1. Кривите на изправените токове от двата токоизправителя са дефазирани на 60о.80) Id = IdI +IdII В резултат на взаимната комутация на тиристорите от двете групи. анализът на схемата се извършва както при схема Ларионов. Товарният ток (Id) е сума от токовете на двата токоизправителя: (2. както при схема Ларионов). Така се получава. като продължава той да получава допълнително напрежение от фаза u2a1. По същия алгоритъм схемата продължава да работи в следващите интервали от време до изтичането на един период и след това всичко се повтаря. като вече вентил S1 получава допълнително напрежение от фаза u2с2.79) u d = u dI - uk u u +u = u dII + k = dI dII . вследствие на което продължават да са отпушени вентил S1 и вентил S6. всеки вентил работи по време равно на 120о. че токът във от фаза u2с2 е станал по-голям от токът във фаза u2а1. Вентилите се избират по-максимално обратно напрежение върху тях и средна стойност на тока през тях: (2.S3 иS5) и втория еднополупериоден токоизправител (S2 . Тъй като двата токоизправителя работят паралелно върху товара.S4 иS6).

n където: iai – токове във вентилите. n = i2b1 + i2b 2 . тъй като товарният ток тече паралелно на работещите в даден момент тиристори. но с относително ниски напрежения.2.б и се определят от изразите: (2.д. i2b.i2c 2 . Б. Сравнявайки качествата на на двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер) с трифазната мостова схема (схема Ларионов) се констатира: 1. където по-високото к.ia 2 n ia 3 .ia 6 n = i2 a1 . Дванадесетфазен токоизправител По отношение на захранващия източник токозправителите са еднофазни и трифазни.82) Id . При схема Ларионов максималното обратно напрежение върху вентилите (URm) e два пъти по-малко. 105 . 6 Натоварването на тиристорите по ток съответства на натоварването на токовото натоварване на вторичните намотки на трансформатора. е от голямо значение (мощни заваръчни устройства). n = i2 c1 . i2a. i2c –токове в съответните фази. вследствие на което загубите на напрежение и на мощност в тях са по-малки. 2.Ia = (2. Тези особености обуславят по-широко приложение на схема Кюблер при по-мощни токоизправители. n – коефициент на трансформация.22. тъй като захранващата мрежа е еднофазна и трифазна.i2 a 2 .Схема Кюблер има по-висок коефициент на полезно действие. Времедиаграмите на фазовите токове в първичната намотка са показани на фиг.ia 4 n i a 5 .п.83) iA = iB = iC = ia1 .

дванадесетфазни (12х 50) и т. Изходните напрежения от двете вторични намотки са еднакви по стойност.23 Дванадесетфазен токоизправител Принципната схема се състои от: 1. а 106 . Едната вторична намотка е свързана в звезда.2.Друга класификация на токоизправителите е по кратността на честотата на пулсациите на изправеното напрежение. Според този показател те биват още: двуфазни (2х50). Тринамотъчен трифазен трансформатор с две вторични намотки. съставен от последователно свързани две мостови трифазни схеми. Изправено напрежение с честота fп=12х50=600 Hz и повече може да се получи при сложни схеми на токоизправители. шестфазни (6х50). Фиг.23 е показана схема на дванадесетфазен токоизправител. На фиг. които се получават при последователно или паралелно свързване на няколко от разгледаните схеми.2.н.

свързани последователно в товарната верига. При свързаните последователно две схеми Ларионов в даден момент работят едновременно четири вентила по два от всяка схема. За изравняване на токовете на паралелно свързаните токоизправители се свързва изравнителен реактор със среден извод. Принципът на действие се състои в следното: Поотделно във всяка схема Ларионов работят едновременно два вентила по 120о в период.525U d . 3 Максималното обратно напрежение върху вентилите е: (2. m -1 2 В сравнение със схема Ларионов тук коефициентът на пулсации е повече от четири пъти по малък.другата в триъгълник. 2. Дванадесетфазният токоизправител има по-добро използване на вентилите по напрежение от мостовата трифазна схема. Дванадесетфазният токоизправител може да се получи като се свържат паралелно два трифазни мостови токоизправителя или две схеми Кюблер.н. Коефициентът на пулсации се определя по формулата: (2.86) U Rm = 3U 2 m = 0.85) Ia = Id . При осъществяването на по-сложни схеми може да се получи изходно напрежение с брой на пулсациите кратен на 18. като захранващото напрежение на двете схеми е дефазирано на 30о. Натоварването по ток е както при схема Ларионов: (2.84) k п (1) = 2 = 0. 24 и т. Два еднакви трифазни двуполупериодни токоизправителя (схема Ларионов). Това определя дефазирането между двете вторични напрежения от едноименните фази на 30о.0135 . 107 . В резултат на това свързване пулсациите на изправеното напрежение са с честота 600 Hz.

През това време два от вентилите на различни фази работят едновременно.2.2. Това налага анализа на комутационните процеси да се извършва за някои доминиращи фактори. Това се дължи на реалните комуникационни качества на вентилите и влиянието на другите елементи на схемата. Описването на комутационните процеси с отчитане на всички възможни влияещи фактори е много сложно още повече. Координатната система е така избрана. мигновено преминаване на тока от един вентил на друг или поточно мигновено запушване на работещия до момента вентил и мигновено отпушване на следващия работещ вентил. Времето на комутация е времето през което се извършва пълното запушване на единия вентил и пълното отпушване на другия вентил. Това означава идеална комутация.е. включени преди вентилите. приведени към вторичната страна. Мрежовият трансформатор е представен само с индуктивностите на разсейване на първичните и вторични намотки. За мощните токоизправители тези фактори са реактори в първичната намотка. затова се нарича ъгъл на комутация (γ).2. Техният запис има вида: 108 . Това време се измерва с ъглови единици. че фазите u2a и u2b да са симетрично разположени спрямо началото на координатната система. Важен показател на комутационния процес е времето през което той протича. т. За мощните токоизправители може да се приеме. че токът е идеално изгладен (Ld = ∞) и отсъстват активни загуби в трансформатора и вентилите (rtr=0.4 Комутационни процеси в управляемите токоизправители До тук във всички токоизправителни схеми вентилите се разглеждат като идеални елементи. че индуктивността.). Оказва се. индуктивността на разсейване на трансформатора и други индуктивности. приведена към вторичната намотка. последователно свързана между захранващата мрежа и вентилите влияе сериозно на комутационните процеси на вентилите.18. Това основно е индуктивността на разсейване на трансформатора.а). В реални условия такава мигновена комутация не е възможна. Токът в товара е идеално изгладен (ida=Ida= const.24 е представена еквивалентна заместваща схема на трифазен еднополупериоден токоизправител (фиг. RF=0). което внася особености при описването на работата на токоизправителя. Вентилите се разглеждат като идеални. че те са различни за различните схеми по вид и мощност. На фиг.

24 Еквивалентна заместваща схема на трифазен еднополупериоден токоизправител 109 .(2.87) u 2a = U 2 m cos ( J - p + a) .2. 3 u 2 b = U 2 m cos (J + p + a) 3 Фиг.

За да има анализът по обобщен характер и да е валиден за
p
p
всяка от разглежданите схеми, се заменя в (2.87)
c
, където
m
3
m е фазността на токоизправителя, съгласно кратността на
честотата на пулсациите на изправеното напрежение. Според този
показател m е :
1- еднофазен еднополупериоден;
2- еднофазен двуполупериоден;
3- трифазен еднополупериоден (Миткевич);
6- трифазен двуполупериоден (Ларионов);
12- дванадесетфазен и т.н.
За m-фазен токоизправител (2.87) добива вида:

p
+a) ;
m
p
= U 2 m cos (J + + a ) .
m

u 2 a = U 2 m cos (J u 2b

От условието, че Ida= const. и докато единият вентил се отпушва,
а другият се запушва следва стойността на тока в комутационния
интервал:
(2.88)

I dg = I da = i2c + i2 a = const .

Като се диференцира (2.88) следва, че изменението към
нарастване на тока i2a е равно на изменението към намаляване на тока
i2ab.
(2.89)

i2 а
i
= - 2b .
dJ
dJ

По време на комутацията (0<J<γ) двата тиристора са отпушени и
са свързани паралелно на товара. В този интервал напрежението на
товара е:
(2.90)

u dg = u 2c - wLs

di2c
di
= u 2 a - wLs 2 a .
dJ
dJ

Tъй като двете фазни напрежения са еднакви по големина, следва:

110

u dg =

(2.91)

u 2 a + u 2c
.
2

Във всеки момент напрежението върху товара е равно на
полусумата на съответните фазни напрежения. Например,при
еднофазния двуполупериоден токоизправител udγ=0, защото двете
фазни напрежения са дефазирани на 180о.
Като се замести (2.87) в (2.91) за комутационния интервал
напрежението на товара е:
u dg = U 2 m cos

(2.92)

p
cos(J + a ) .
m

Изменението на тока във вентилите се определя от (2.90) и (2.89):
(2.93)

wLs

di2 a u 2 a - u 2 c
p
=
= U 2 m sin sin(J + a ) .
2
m
dJ

Изменението на тока във вентилите зависи от разликата на
фазните напрежения.
Аналитичният израз за стойността на тока във вентилите се
намира, като се реши диференциалното уравнение (2.93):
(2.94)

i2 a = -

U 2m
p
sin cos(J + a ) + A .
wLs
m

За определяне на времеконстантата А се използва условието, че
при J=0 стойността на i2a=0. За А се получава:
А=

(2.95)

U 2m
p
sin cos a
wLs
m

Аналитичният израз за стойността на тока във вентилите е:
U 2m
p
sin [cos a - cos(J + a )] .
wLs
m
В края на комутационния интервал тиристорът S1 се е отпушил
напълно, а тиристорът S2 се е запушил напълно.
При J = g i 2 a = I da , а i 2c = 0 и като се замести в (2.96) се
получава:

(2.96)

i2 a =

111

I da =

(2.97)

U 2m
p
sin [cos a - cos(g + a )] ,
wLs
m

от където се определя зависимостта на комутационния интервал
от параметрите на схемата:
cos(g + a ) = cos a -

(2.98)

wLs I da
.
p
U 2 m sin
m

От (2.98) се вижда, че при неизменна стойност на ъгъла на
регулиране a, времето за комутация g нараства при увеличаване на
индуктивността на разсейване Ls и товарния ток Ida.
За да се определи външната характеристика на токоизправителя е
необходимо да се намери израза за средната стойност на изходното
напрежение, като се отчете режима на комутация.
От фиг.2.24,б се определя средната стойност на изходното
напрежение като сума от две напрежения – напрежението върху
товара по време на комутация (udγ) и когато работи само един вентил
(uda). За средната стойност на изходното напрежение в рамките на
един период получения резултат се умножава по три:
2p
m

g

U dag

(2.99)

m
=
[ u dag dJ + u 2 a dJ ] .
2p 0
g

ò

ò

Като се отчете избраното начало на координатната система,
получените стойности за udγ (2.92) и се решат интегралите се получава:
(2.100)

U dag =

m
p cos a + cos(g + a )
U 2 m cos
.
p
2
m

Като се замести cos( g + a ) от (2.98) в (2.100) се получава:
mwLs
m
p
U 2 m sin cos a I da = U da - DU da
p
m
2p
Uda е изправеното напрежение на идеалния регулируем
токоизправител (без отчитане на комутационните загуби), а DUda е
падът на напрежение върху индуктивността на разсейване Ls.
Изразът (2.101) е външна характеристика на многофазен
токоизправител, като са отчетени само загубите на напрежение върху

(2.101)

U dag =

112

индуктивността на разсейване Ls на трансформатора. Като се отчетат
загубите на напрежение в активното съпротивления на
трансформатора (rtr), на вентилите и проводниците (rpr), външната
характеристика ще има по-пълен вид:
(2.102)

U dag =

mwLs
p
m
I da - rtr I da - rpr I da .
U 2 m sin cos a p
2p
m

От изведеното до тук се вижда, че отчитането на реалните
параметри на схемата водят до изменение на формата и стойността на
изходното
напрежение.
При
внедряване
на
по-мощни
токоизправители е важно да се отчитат комутационните процеси. Това
лесно се реализира чрез компютърна симулация, примерно с
програмния продукт “Pspice”.

2.5. Работа на управляем токоизправител на противо е.д.н.
2.5.1. Работа на управляем токоизправител при активнокапацитивен товар
Всички управляеми токоизправители могат да работят при
активно-капацитивен товар (RC). Общите особености на работа са
същите, както при съответния неуправляем токоизправител, но
наличието на управляем вентил (тиристор) дава възможност да се
управлява момента на отпушване.
На фиг.2.25 е дадена схема на еднофазен двуполупериоден
управляем токоизправител със средна точка.

113

Фиг.2.25 Еднофазен управляем токоизправител със средна точка.

От времедиаграмите на Фиг.2.25,б се вижда, че реално тиристорът
може да се отпуши след J = J1 , когато напрежението u 2a > u c . За да
се отпуши тиристора освен uak>0, e необходимо да се подаде
управляващ импулс. На фиг.2.25,б това се реализира в
момента J = J 2 , когато тиристор S1 се отпушва. Тиристор S1 е
отпушен в интервала J 2 ¸ J 3 и се запушва J=J3, защото след J3
напрежението на кондензатора е по-голямо от захранващото
напрежение. След J4 напрежението на анода на втория кондензатор
става положително по отношение на катода му. При J= J5 се подава
управляващ импулс на тиристор S2 и той се отпушва. След това
процесът се повтаря.
Трудно може да се определи регулировъчна характеристика на
управляем токоизправител при RC товар, защото стойността на
изходното напрежение силно зависи от товара и стойността на
кондензатора. При относително постоянен товар и като се имат в
предвид реалните параметри на токоизправителя се получава
определен диапазон на регулиране на изходния ток и следователно на
изходното напрежение. Диапазонът на изменение на ъгъла на
регулиране a във всеки случай е различен, но винаги 0<a< p за
разглежданата схема.

114

2.5.2. Работа на управляем токоизправител на противо
електродвижещо напрежение (е.д.н.)
Характерни товари с противо е.д.н. са: постояннотокови
двигатели, акумулаторни батерии, електролизни вани и др.
Всички схемни варианти на управляеми токоизправители могат
да работят при противо е.д.н. В [19] е разгледана работата на трифазни
схеми с противо е.д.н.
Основните зарядни устройства за акумулаторни батерии са
еднофазни. На фиг.2.26,а е показана схема на управляем
двуполупериоден токоизправител, реализиран с един тиристор и
неуправляема схема “Грец”, подходящ за зарядно устройство .

Фиг.2.26 Еднофазен управляем токоизправител
115

6. 2. че запушването на тиристора става по естествен път. u2b’’) и дефазиране на 180о (u2a’. тъй като винаги има интервал от време. Пулсациите на изправеното напрежение. когато анода е положителен спрямо катода им. когато на тиристора естествено се подава обратно напрежение. а управляемият токоизправител е свързан към по-високото напрежение (u2a’’. Това води до влошаване на енергетичните показатели на токоизправителите. Заради тези особености обикновено не се използва пълния диапазон на регулиране. В такива случай се използват токоизправители със степенно регулиране или с напълно управляеми вентили. Както при RC товар ъгълът на управление a е по-малък от 180о и тиристорът може да се отпуши само.две по две напрежения с различни стойности (u2a’.D3 (u2a) и D2.1. u2b’ и u2a’’. u2b’’). Токоизправителната схема се състои от неуправляем изправител (D1. Управляеми токоизправители със степенно регулиране На фиг.27 а и б са показани еднофазни токоизправители със степенно регулиране. Другата особеност е. D4 ( u2b). Дефазирането между захранващото напрежение и консумирания от мрежата ток. Диодите в неуправляемия изправител ще са отпушени винаги.а е реализирана схема на еднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка.27. 2. Неуправляемият токоизправител е свързан към намотките с по-ниско напрежение (u2a’. чиито мрежов трансформатор осигурява четири вторични напрежения. когато захранващото напрежение е по-голямо от напрежението на акумулаторната батерия. 2. u2b’). което трябва да се има в предвид при избора на вентилите. Натоварването на тиристора по ток е два пъти по-голямо от това на диодите.S2). За да се отпушат 116 .Захранващите напрежения u2a и u2b показват каква е полярността на напрежението u2 по отношение на диодитеD1. u2b’’).D2) и управляем изправител (S1. u2a’’и u2b’. На фиг. че с нарастването на ъгъла на регулиране a се увеличават следните важни показатели: 1.6. което води на намаляване на посочените недостатъци.2.2. Токоизправители с подобрени енергетични показатели При анализа на управляемите токоизправители се констатира.

в при ъгъл на регулиране a ≠ 0.2. при отсъствие на управляващ импулс на тиристорите (тиристорите не се отпушват): p U d min = (2. изходното напрежение и ток със скок нарастват до нова стойност пропорционална на u2’’.cos a ) + U '2' m (1 + cos a )] p 117 . защото неговият катод става по-положителен по отношение на анода му.27. Той се отпушва.да се подаде управляващ импулс. В интервала от време J=0 до a работи само диодът.тиристорите в управляемия токоизправител освен цитираното условие за диодите трябва да е изпълнено още едно условие. При подаване на положително напрежение на вентилите D1 и S1 първоначално се отпушва само диода D1. като напрежението и тока в товара са пропорционални на u2’. В момента J=a се подава управляващ импулс на тиристора S1.105) = p 1 1 U '2 m sin J dJ + ò U '2' m sin J dJ = ò p0 pa 2 ' [ U 2 m (1 . Минималната стойност на изправеното напрежение се определя от стойността на напрежението u2’.103) 1 2 U 2' m sin J dJ = U 2' m p 0 p ò Максималното изправено товарно напрежение се получава при a=0.104) 1 2 = U 2'' m sin J dJ = U 2'' m p 0 p ò Принципът на действие на токоизправителите се вижда от временните диаграми на фиг. Средната стойност на изправеното напрежение се получава като сума от две напрежения: a Ud = (2. а диодите не се отпушват и се определя от u2’’. когато работят само тиристорите. което се подава на неуправляем токоизправител. а диодът D1 се запушва. защото на тиристора S1 не е подаден управляващ импулс. Това условие прави възможно регулирането на изходното напрежение. p U d max (2.

Фиг.2.27 Еднофазни токоизправители със степенно на регулиране 118 .

а е дадена схема на трифазен еднополупериоден управляем токоизправител със степенно регулиране.В (2.27б) е аналогично на разгледаната. При по-големи мощности за намаляване на пулсациите на изправеното напрежение се използват трифазни токоизправители със степенно регулиране.104).2.2. Тук също има: . 119 . Максималното обратно напрежение на тиристорите се получава при a<p/2 и е: (2. Максималното право напрежение на тиристорите се получава при a≥p/2 и е: (2. . D3 или D2.107) U Rm = 2U 2'' m .2. като изходното напрежение става пропорционално на u2’’. Действието на мостовата схема със степеннo регулиране (фиг.управляем и неуправляем токоизправител.105).27.а). При a > 0 от начало работят диодите D1. При диодите обратното напрежение е по-малко U Rm = U 2' m + U 2'' m . На фиг. като заместим последователно a=p и a=0 се получават зависимости (2. тази схема много наподобява еднофазния двуполупериоден токоизправител със степенно регулиране (фиг.две напрежения на вторичната намотка на трансформатора по-ниско и по-високо. При отпушване на тиристорите S1 и S2 се запушват съответните диоди D1 или D2.28.106) '' U Fm = U 2m . D4.103) и (2. По принцип на действие и устройство.

28 Трифазни токоизправители със степенно на регулиране Регулирането на изходното напрежение се извършва между ниското и високото захранващо напрежение.108) U d min 3 = p p 3 òU - ' 2m p 3 3 p cosJ dJ = U 2' m sin . 120 . p 3 Диапазонът на регулиране се определя от разликата между пониското и по-високо напрежение на вторична намотка.2. p 3 Максималната стойност на изходно напрежение се получава при работа на управляемия токоизправител (a=0) и е: (2. Минималната стойност на изходно напрежение се получава при работа на неуправляемия токоизправител и е: (2.Фиг.109) U d max = 3 p p 3 òU - p 3 '' 2m 3 p cosJ dJ = U 2'' m sin .

Диодът D4 пропуска целия ток през товара. 6 p 6 При работа на тиристорите диодът D4 е запушен.6. Използването на обратни диоди намалява това дефазиране.По голям интерес представлява схемата на фиг.34 U 2 m .чрез използване на напълно управляеми вентили.2. 2. няма и допълнителни изводи на вторичните намотки. Изменението на ъгъл a е от 0 до p и осигурява регулиране на изходното напрежение от Udmax до Udmin. което влошава фактора на мощността на токоизправителя. p 3 Ако тиристорите са отпушени при a=0 (диодът D4 е запушен) схемата работи като трифазна мостова несиметрична схема.111) U d max = 6 p p 6 òp - 3 U 2 m cos J dJ = 6 p 3 U 2 m sin = 2.17U 2 m . Това поставя условие към консуматорите на електрическа енергия да не внасят дефазиране на консумирания ток от захранващото напрежение. при която няма по-ниско и по-високо вторично напрежение. Токоизправители с напълно управляеми вентили Както беше казано. но не може да го премахне. схемата работи като трифазен еднополупериоден токоизправител. Допълнителен диод (D4) свързва анодите на тиристорите с общата точка на вторичните намотки. 121 . При регулируемите токоизправители тази задача може да се реши по два начина: . недостатък на управляемите токоизправители е дефазирането на напрежението и тока в първичната намотка на трансформатора.2.б. защото анодът му е отрицателен спрямо катода. Схемата се състои от три диода и три тиристора. Изходното напрежение тогава е минимално и е: (2.28. Постоянно нарастват изискванията за консумация само на активна енергия от захранващата мрежа. Ако тиристорите са запушени (отсъстват управляващи импулси).110) U d min 3 = p p 3 òU - p 3 2m p 3 cosJ dJ = U 2 m sin = 1. Тогава на изхода се получава максимално напрежение и неговата стойност е: (2.

Това означава. в сравнение с тиристорния токоизправител произтичат от това.112) Изменяйки това съотношение може да се получи изоставане или изпреварване на първата хармонична на тока i1 от захранващото напрежение u1. Принципът на действие на схемата се илюстрира с времедиаграмите от фиг.2. Нулево дефазиране между консумирания ток и напрежението на първичната намотка на трансформатора се получава при спазване на съотношението: b=p-a (2. реализиран с два диода и два транзистора. Тя работи като управляем несиметричен мостов изправител. а тиристорът е полууправляем.29. На фиг.. Различията в работата на токоизправител. в който на мястото на тиристорите са поставени транзистори. че транзисторът е напълно управляем вентил.29.б. Средната стойност на изправеното напрежение се дава с израза: b U da = 1 1 U 2 m sin J dJ = U 2 m (cos a .2.а е показан вариант на еднофазен мостов токоизправител. реализиран с транзистори.чрез използване на допълнителни схеми за корекция на фактора на мощността (PFC). Отпушени са едновременно транзистор Q1 с диод D2 и транзистор Q2 с диод D1.cos b ) pa p ò 122 . че транзисторът се отпушва при подаване на управляващ импулс на ъгъл a от началото на положителната полувълна и се запушва при снемане на управляващ импулс на ъгъл b.

Фиг.29 Еднофазен токоизправител с транзистори Регулировъчната характеристика на токоизправителя има вида: (2.114) добива вида: U da (2.112) за да има нулево дефазиране между u1 и i1 регулировъчната характеристика от (2.2.114) = cos a Ud 123 .cos b = 2 Ud При изпълнение на условието от (2.113) U da cos a .

намалява се диапазона на регулиране (a=0¸p/2). Този проблем може да се реши.може да се получи нулево дефазиране между консумирания ток i1 и захранващото напрежение u1.7. При независимите инвертори в товара няма други източници на променливо напрежение. по-голям източник на електрическа енергия (електрическата мрежа. разгледани погоре.за бързо спиране въртенето на двигателя. честотата и синусоидалната форма на изходното напрежение се определя от друг. По основен класификационен признак инверторите са: зависими и независими (автономни). В този случай инвертора изпълнява ролята на електродинамична спирачка . Проблем при управляемите схеми реализирани с транзистори е високото пренапрежение. Всички схеми на управляеми токоизправители.При сравнение на работата на токоизправител с управляеми вентили . когато двигателя е преминал от двигателен в генераторен режим . ако последователно на транзисторите се включат в права посока бързи диоди. могат да се реализират с транзистори по аналогия на разгледаната схема. което се получава при комутация при ненулев ток. . който представлява товара. а формата и големината на изходното напрежение се определя от параметрите на инвертора. Инвертирането е процес обратен на токоизправянето. синхронен генератор).транзистори със същия вид схема. в случаите: . Зависимите инвертори се използват най-вече в постоянни електрозадвижвания. Зависими инвертори Инвертирането е процес на преобразуване на постояннотоковата енергия в променливотокова. Честотата на автономните инвертори се определя от управляващото устройства. където големината.връщане на енергия от двигателя в захранващата мрежа. които извършват процеса инвертиране се наричат инвертори. 2. . Зависимите инвертори отдават енергията си във верига за променлив ток. Устройствата. но реализирана с тиристори се констатират следните различия: . 124 .

да бъде по-голямо от напрежението на мрежата – Eд > u2 .б това е интервала от J1 до J2 .а е показана най-елементарната схема на задвижване на постояннотоков двигател с токоизправител.е.2. да връща енергия в променливотоковата мрежа е необходимо да се изпълнят две условия: 1.На фиг.д.2.30.н.2.2.напреженията на u2 и на Eд да са с един и същи знак.7. а посоките на Eд и id да са противоположни. което е положително само когато е отпушен диода и е отрицателно през по-голяма част от периода.30. На фиг. Когато нещо друго завърти двигателя и той стане генератор с изходно напрежение по-голямо от това на АБ. токът си сменя посоката и се зарежда АБ. Това усложнява процесите на обслужване на двигателния и генераторния режим на работа на двигателя. а не от акумулаторни батерии.2. 2.30.2.Наличието на дросел увеличава времето на проводимост на диода до J3. На фиг.б е показано напрежението върху диода. Основно постояннотоковите двигатели се захранват от токоизправители.Амплитудно условие – напрежението на електрическата машина. 125 . защото енергийният баланс на последните не е достатъчен. Фазово условие. респективно на токоизправяне и инвертиране. За да може описания преобразувател да премине от режим на токоизправяне в режим на инвертиране т.Да се промени посоката на токовете и напреженията в схемата така. За ограничаване на тока и за изглаждане на неговата форма между токоизправителя и двигателя се включва дросел.5. Диодът е отпушен когато u2 > Eд . Принципът на действие на токоизправител на противо е. превърнала се в генератор. е разгледан в т. Когато напрежението на акумулаторна батерия (АБ) е по-голямо от това на двигателя се черпи ток от АБ и се върти двигателя.1 Еднофазни зависими инвертори При захранване на постояннотоков двигател от акумулаторна батерия процесите са много ясни. че посоките на u2 и iа да съвпаднат.

2.в е показан случай с промяна полярността на двигателя.2. На фиг. Изпълнението на условието за посоките може да се получи като се обърне полярността на Eд или се обърне свързването на вентила. От времедиаграмите на фиг. когато е отрицателната полувълна 126 .г се вижда.30.30 Еднофазен токоизправител и инвертор В генераторен режим двигателя преминава.Фиг.2. примерно при движение на електровоз по наклон колелетата въртят двигателя.30. че вентилът ще пропуска. когато получава допълнителна енергия отвън.

30. В случай. Максималното право напрежение на тиристора е: (2. Еднофазният еднополупериоден зависим инвертор не се използва много.31. Като пример на фиг. че това условие не е изпълнено се получава авариен режим. 127 . Стойността на обратното напрежение е по-малко от правото напрежение (UF). когато ъгълът на управление е поголям от максималния ъгъл на регулиране за дадената схема. ако се изпълнява фазовото условие и токът тече от двигателя към мрежата. На фиг. затова избора на тиристора е по максималното право напрежение (URF).б са показани времедиаграми в режим на инвертиране при ъгъл на регулиране a= 150о.След J3 напрежението върху вентила за кратко време е отрицателно (от J3 до J4) и след това става положително.115) U RF = U 2 m + Eд » 2U 2 m .31. а времето от J3 до J4 е необходимо за възстановяване на управляващите свойства на тиристора.на мрежовото напрежение и когато напрежението на двигателя е по-голямо от мрежовото напрежение Eд>u2 . Това става.в.7.2.Това е причината в инверторите да се използват тиристори. За целта е необходимо това време tсв≥ tв да е по-голямо от паспортното време за възстановяване на управляващите свойства на тиристора. което влошава фактора на мощност на схемата. 2. Поради наличие на индуктивност този интервал се удължава до J3 .2. Много по-добри енергетични показатели имат еднофазния двуполупериоден зависим инвертор или трифазните едно и двуполупериодни инвертори. Максималният ъгъл на регулиране на трифазния еднополупериоден токоизправител при RL товар е 90о. Това условие е изпълнено в интервала от J1 до J2 на фиг. защото се сумират напреженията на двигателя и мрежата при много малко съпротивление във веригата.а е показана схема на трифазен еднополупериоден зависим инвертор.2. защото инверторният ток съдържа много хармонични.2 Трифазни зависими инвертори Всички трифазни управляеми токоизправители могат да работят като инвертори.

Показано е времето на взаимна комутация на вентилите (J1 до J2). Това трябва да стане преди J=J6. защото след този момент напрежението на тиристора става положително и ще се получи авариен режим. 128 . Запушването на работещия тиристор се получава след като се отпуши следващия тиристор.Фиг. превърнал се в генератор. След момента J=J4 напрежението на съответната фаза става по-положително от напрежението на двигателя. Минималното време преди J=J6 е необходимото време за запушване на работещия тиристор и се бележи като bmin (bmin =tcb ). защото неговото напрежение е по-голямо от това на мрежата (Ед > е2). но тиристора продължава да е отпушен за сметка на запасената енергия в дросела Ld . връща енергия в захранващата мрежа.31 Трифазен зависим инвертор Напрежението на двигателя се инвертира в отрицателните полувълни на захранващото напрежение (по фазовото условие). Двигателят. когато е равно на полусумата на напреженията на комутиращите се фази.2. за който са изпълнени условията за инвертиране.

Реверсивни токоизправители Управляемите токоизправители намират широко приложение при захранване на постояннотокови двигатели при които се налага промяна на оборотите.32.2. Промяната на посоката на въртене на двигателя се реализира основно по три начина: · Промяна на полярността на захранващото напрежение на котвата. При подаване на управляващи импулси през положителния полупериод за тиристора S1. Превключването на захранващото напрежение или посоката на тока се осъществява : а) контактно (електромеханични контакти) . Всички разгледани схеми на токоизправители стават реверсивни ако паралелно на едната токоизправителна схема се свърже същата схема. Такива са случаите за задвижване в металорежещите машини. медицинската техника. дървообработващите машини и др. се спира подаването на управляващи импулси на тиристора S1 и се подават управляващи импулси на тиристора S2 през другия полупериод на захранващото напрежение. · Промяна на посоката на тока на възбудителната намотка. За да се смени полярността на изходното напрежение Ud (показаните знаци в скоби). · Комбинирано изменение на полярността на захранващото напрежение на котвата и промяна на посоката на тока на възбудителната намотка. На фиг. върху товара се получава положително напрежение. По-голяма надеждност и с по-големи възможности за управление има безконтактното управление. 129 .2.8.а е показана схема на реверсивен токоизправител с най-малко вентили – еднофазен еднополупериоден реверсивен токоизправител. и промяна на посоката на въртене на ротора. При промяна на ъгълът на управление a се регулира стойността на изходното напрежение Ud. В много случаи се налага освен промяна на оборотите. но с обратно насочени вентили. В този интервал от време на тиристора S2 не се подават управляващи импулси и той не се отпушва. което най-лесно се реализира с реверсивни токоизправители. б) безконтактно (електронни управляеми елементи).

Еднофазният еднополупериоден реверсивен токоизправител има много големи пулсации на изходното напрежение и се използва при много малки товари.2. в-трифазен мостови.32 Реверсивни токоизправители: а-еднофазен еднополупериоден.б).2. В този интервал от време тиристорите S5¸S8 не работят и двигателят Еd се върти в една посока. За да се завърти двигателят в обратната посока се спират управляващите импулси на тиристорите S1¸S4 и се 130 . б-еднофазен мостови.Фиг. При по-големи еднофазни товари най-често намира приложение еднофазната мостова схема (фиг.32. При подаване на управляващи импулси на тиристорите S1¸S4 се получава положително напрежение (показаният поляритет без скоби).

При съгласувано управление на двете групи вентили има опасност.32. При по-големи трифазни товари широко приложение намира трифазната мостова схема (фиг. така че вторият токоизправител започва да работи като инвертор. За тяхното ограничаване се поставят т. За задвижвания с повишена точност се използва метод.L21. мелници за трошене на камъни и др. Б. При съгласувано изменение на ъглите на управление на двата токоизправителя се получава плавно и точно изменение на завъртването на двигателя.32. каквито са транзисторите. След като спре да се върти двигателя се променя ъгъла на управляващи импулси на инвертора.2.в). а когато работят тиристорите S7¸S12 двигателят се върти в обратната посока. при който едновременно работят двете групи вентили. Примерно: А. На изхода се получава отрицателно напрежение (показаният поляритет със скоби). Тиристорите S1¸S6 задвижват регулируемо постояннотоковия двигател в едната посока. така че той започва да работи като токоизправител и завърта двигателя в обратна посока.L22 на фиг. 131 . Във всеки момент изходното напрежение е разликата от изходните напрежения на двата токоизправителя.подават управляващи импулси на тиристорите S5¸S8.L12. При смяна на посоката на въртене на двигателя се снемат управляващите импулси от работещата група вентили и за да се спре бързо двигателя се подават управляващи импулси на втората група вентили. За подобряване на енергетичните показатели на реверсивните токоизправители все по-често се използват напълно управляеми вентили.2. уравнителни реактори (L11.в). Освен разгледаният алгоритъм на работа реверсивните токоизправители могат да работят и по други начини.н. Този метод се използва при задвижване на механизмите на металорежещи машини. Този метод се използва при задвижване на мощни бетонобъркачки. особено в преходни режими) от протичане на големи уравнителни токове.

Осветителни уредби и др. 4. Несинусоидалната форма на тока изисква използването на мощни филтри. защото медта е дефицитен метал и изработката им е трудоемка. · трифазни.д. нулева консумация в режим на празен ход и следователно висок к.п. 2.плавно регулиране на изходното напрежения. Все по-често трансформаторите се заменят с електронни преобразуватели на променливо напрежение.. Нагревателни устройства с различни мощности и приложения. Трансформаторите и автотрансформаторите са тежки и скъпи съоръжения. чиято стойност е различна от мрежовото напрежение. Променливотоковите преобразуватели имат и определени недостатъци: 1. 2. 3. Заваръчната техника. преобразувателите на променливо напрежение се делят на: · еднофазни.ГЛАВА ТРЕТА ЕЛЕКТРОННИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ПРОМЕНЛИВО НАПРЕЖЕНИЕ Често се налага да се работи с променливо напрежение. Електронните преобразуватели на променливо напрежение осигуряват допълнителни възможности . В зависимост от вида на захранващото напрежение. Много често за целта се използват понижаващи трансформатори или автотрансформатори. които намаляват динамиката на затворената система за регулиране. възможност за защита по ток и др. Променливотоковите преобразуватели намират приложения в: 1. Освен като регулатори на променливо напрежение. тези преобразуватели се използват като комутатори на променливотокови товари. затова се наричат още променливотокови прекъсвачи. Големите скорости на изменение на тока в силовите вериги водят до появата на радиосмущения. малко тегло и габарити. Променливотокови електрически задвижвания. 132 .

Чрез промяна на ъгъл a се регулира стойността на изходното напрежение u2. 3.1.1 Еднофазни променливотокови преобразуватели Характерни режими на работа на променливотоковите преобразуватели са работа при активен товар (нагревателни прибори) и работа при индуктивно-активен товар (електрически двигател). като заменим комутиращия елемент с идеален ключ. Фиг.3.3.3.1. Схема на еднофазен променливотоков преобразувател 133 . който се включва синхронизирано със захранващото напрежение на определен ъгъл a от началото на полупериода и се изключва при преминаването на захранващото напрежение през нулата (фиг. цялото захранващо напрежение u1 се прилага върху ключа S (uS). Когато ключът S е изключен.1 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при активен товар Идеализирана схема на еднофазен променливотоков преобразувател се получава. При подадено управляващо напрежение ключът S е включен и цялото захранващо напрежение u1 се прилага на товара (Rd).1).

Средната стойност на изходното напрежение за един полупериод е:
p
U
1
(3.1)
U 2d =
U1m sin J dJ = 1m (1 + cos a ) .
pa
p

ò

От (3.1) се вижда, че при a = p изходното напрежение е равно на
нула, а при a = 0 изходното напрежение повтаря захранващото
напрежение. Същите резултати се получават през следващия
полупериод, когато изходното напрежение има отрицателна стойност.
Ефективната стойност на напрежението върху товара се определя от
израза:
p

(3.2)

U
1
a sin 2a
U2 =
U 12m sin 2 J dJ = 1m 1 - +
.
p
2p
p
2

ò

a

Уравнението (3.2) представлява регулировъчна характеристика на
еднофазен променливотоков преобразувател.
Графическата зависимост на регулировъчна характеристика
(фиг.3.2) се дава в относителни единици спрямо ефективната стойност
U
на захранващото напрежение ( U1 = 1m ).
2

Фиг.3.2 Регулировъчна характеристика
134

От фиг.3.2 се вижда, че при изменението на ъгъла на регулиране a
от 0о до 180о се регулира изходното напрежение от номинална
стойност до нула.
В реалните схеми на променливотоковия преобразувател ключът S
е заменен с полупроводников елемент. Той може да бъде тиристор и
или транзистор .
На фиг.3.3 са показани най-често срещаните в практиката
тиристорни ключове, които се използват в променливотоковите
преобразуватели.
На фиг.3.3,а е показана схема с два насрещно-паралелно свързани
тиристора. При подаване на управляващи импулси се отпушва този
тиристор, чиито анодно напрежение е положително. Така се получава
управляемост на изходното напрежение през двата полупериода на
захранващото напрежение. Недостатък на схемата е, че двата канала
на управлението трябва да бъдат галванически разделени. Този
недостатък отсъства при следващите две схеми (фиг.3.3,б,в), за сметка
на използване на допълнителни диоди. Схемата на фиг.3.3,б е с един
тиристор, но има четири диода, тиристорът е натоварен два пъти
повече от другите схеми и товарният ток тече през три
последователно свързани вентила, което увеличава загубите в тях.
През единия полупериод токът тече през диодите D1, D3 и тиристора
S, а през другия полупериод токът тече през диодите D2, D4 и
тиристора S.
Недостатък на всички тиристорни ключове е, че те са не напълно
управляеми ключове и при отпушване на ъгъл a≠ 0 и запушване при
преминаване на захранващото напрежения през нулата (естествена
комутация) се получава дефазиране на консумирания ток от
захранващото напрежение т.е. консумира се реактивна енергия.

Фиг.3.3 Тиристорни ключове

135

Този недостатък може да се отстрани, като се използват ключове с
напълно управляеми вентили - транзистори. По аналогия на
разгледаните тиристорни ключове се реализират транзисторните
ключове (фиг.3.4)
Схемата на фиг.3.4,а е аналог на схемата с два насрещно-паралелно
свързани тиристора. За да не се допусне работа на транзисторите при
обратни напрежения, последователно са включени диодите Д1 и Д2 .
Управляващите импулси се подават едновременно на двата
транзистора. На фиг.3.4,в са показани времедиаграми, отразяващи
действието на транзисторния променливотоков регулатор. През
положителния полупериод се отпушва транзистора Т1 на ъгъл a от
началото на полусинусоидата и се запушва на ъгъл b от края на
полусинусоидата.При ъгъл a=b първата хармонична на консумирания
ток не е дефазирана от захранващото напрежение, което е голямото
преимущество на транзисторните променливотокови преобразуватели
пред тиристорните. На фиг.3.4,б е показана схема с един транзистор,
който е два пъти по-натоварен от транзисторите в разгледаната схема и
товарният ток тече през два диода и един транзистор.

Фиг.3.4 Транзисторни ключове

136

3.1.2 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при
активно-индуктивен товар
На фиг.3.5,а е дадена схема на еднофазен променливотоков преобразувател при активно-индуктивен товар, какъвто се среща често в практиката.

Фиг.3.5 Променливотоков преобразувател при RL товар

Наличието на индуктивност в товара забавя нарастването на тока и
удължава времето на пропускане на вентилите, както е при
токоизправителите с пауза между изправените напрежения. На фиг.3.5б
са дадени времедиаграмите на еднофазен променливотоков
преобразувател при активно-индуктивен
товар. Тиристорите се
отпушват на ъгъл a от началото на съответната полувълна, но под
действието на товарната индуктивност се запушват на ъгъл d от края на
полувълната. Напрежението върху тиристорите (uak) е частта от
синусоидата, когато и двата тиристора са запушени. Напрежението
върху товара е u2 = id Rd . Токът в товарната верига id се определя от
137

диференциалното уравнение, описващо процесите в еквивалентната
заместваща схема (фиг.3.5,в), когато е включен един от тиристорите
[19].
w Ld

(3.3)

di d
+ Rd i d = U 1m sin J .
dJ

Решението на диференциалното уравнение е сума от стационарната

(id ) и преходна (id’’) съставни.
Стационарният ток се получава под действието на синусоидалното
напрежение u1 и се определя от решението на частното уравнение:
i 'd = I dm .sin(J - j) ,

(3.4)
където:

I dm =

U 2m
R d + ( wL d ) 2

амплитудната

стационарната (id’) съставна; j = arctg
захранващото напрежение u1.
Преходната
съставна
се
хомогенизираното уравнение:
i 'd'

(3.5)

= Ae

на

wL d
- дефазирането между id’ и
Rd

определя
-

стойност

от

решението

на

Rd
J
wL d

За сумарния ток id се получава:
(3.6)

'

id = i d +

i 'd'

= I dm .sin(J - j) + A e

-

Rd
J
wL d

Константата А се определя от граничните условия (при J=a токът
id=0).
0= Idmsin(a-j)+А или А= Idmsin(a-j).
Замествайки константата А в (3.6) окончателно за тока id се получава
израз (3.7), който е сума от една синусоидална и една експоненциална
съставка, която в рамките на един полупериод води до удължаване да
138

времето на пропускане на тиристора, след като захранващото
напрежение премине през нулата [19].
(3.7)

R
é
- d ( J- a ) ù
w
ú
i d = I dm .êsin(J - j) - sin(a - j) e L d
ê
ú
ë
û

Времето на пропускане на тиристора (ъгъл d) след като
захранващото напрежение се нулира може да се определи като в (3.7) се
замести J=p+d. При ъгъл J=p+d токът се нулира. Уравнението добива
вида:
sin(d - j ) + sin(a - j ) e

(3.8)

-

Rd
(p +d -a )
wL d

Ъгълът d е малко по-голям от ъгъл j . За да може да се регулира
изходното напрежение е необходимо ъгъл a да бъде по-голям от ъгъл d
(a >d). В противен случай при изменение на ъгъл a от 0¸d изходното
напрежение е равно на входното т.е всеки тиристор е отпушен по 180о.
Много силно това се проявява при малки стойности на cosj
(индуктивността е голяма).
Зависимостта на ефективната стойност на изходното напрежение от
дефазирането j и ъгълът на регулиране a е изходната характеристика
на регулатора и се определя от израза:
(3.9)

1
U2 =
p

p+ d

ò u1

a

2

dJ =

U1
p

p - (a - d) +

sin 2a sin 2d
.
2
2

От (3.9) се вижда, че при a=d изходното напрежение е равно на
входното. На фиг.3.6 е показана регулировъчната характеристика при
активно-индуктивен товар за две стойности на ъгъла на дефазиране.

139

Нулево дефазиране на консумирания от мрежата ток и захранващото напрежение се получава при използване на принудителна комутация на тиристорите. 140 . Изборът на тиристорите се извършва за най-тежкия режим на работа. Сериозен недостатък на еднофазните променливотокови преобразуватели при активен и активно-индуктивен товар е влошаването на cosj и то право пропорционално с нарастването на ъгъл a. което сериозно усложнява силовата схема. В много случаи тиристорният променливотоков преобразувател може да се реализира със симистор.6 Регулировъчна характеристика при RL товар От характеристиката се вижда. Както при управляемите токоизправители той е при a= 0о. Нулево дефазиране може да се получи при замяна на тиристорите с транзистори. че няма регулиране при a£d и изходното напрежение е равно на входното напрежение.3. При a³d се получава U2< U1 и при a= 180о се получава U2=0. което при съвременното развитие на силовите транзистори не е проблем и съществено опростява силовия блок.Фиг.

7. 141 . Фиг.3.7 Трифазни променливотокови преобразуватели На фиг. при който във всяка фаза е включена група от два насрещно-паралелно свързани тиристора.2 Трифазни променливотокови преобразуватели Трифазни променливотокови преобразуватели се използват за комутация и регулиране на напрежението и тока на трифазни товари.а е показана схема на трифазен тиристорен преобразувател. като е възможно звездният център да бъде с изведен нулев проводник или с изолиран звезден център.3.3. Товарът е свързан в звезда .

В случая. когато има изведен звезден център. Товарът е свързан в звезда . като е възможно звездният център да бъде с изведен нулев проводник или с изолиран звезден център. В случая. при който във всяка фаза е включен симистор.г е показана схема на трифазен симисторен преобразувател. Върху товара се прилага линейно напрежение и управляващият блок се синхронизира с линейното напрежение. всяка фаза работи независимо от другите две и работата е както при еднофазните преобразуватели. Тази схема се използва в случаите. Разбира се при трифазните преобразуватели е необходима симетрична работа на трите фази. когато няма изведен звезден център. Включването на насрещно-паралелни тиристори прави схемата регулируема и работеща на линейно напрежение. Фиг.3.3.б е показана схема на трифазен тиристорен преобразувател. На фиг. при който товарът във всяка фаза е независим от другите фази. Като управляем вентил през двата полупериода симистора може да замени тиристорите в много схеми на променливотокови преобразуватели. за да тече ток в товара в даден момент са отпушени вентили от две фази. На фиг. Управлението се осъществява с независимо управление на тиристорите в отделните фази. Симисторната схема е по-компактна и с по-просто управление.7.7.3.3. На фиг. при който във всяка фаза е включена група от един тиристор и един диод насрещно-паралелно свързани.7.в е показана схема на трифазен тиристорен преобразувател. когато симетричността на тока и напрежението през двата полупериода не е задължителна (захранване на пещи).8 142 .

Симисторите са с по-ниски динамически показатели и по-високи
комутационни загуби от тиристорите. За това е необходимо при
комутация на големи токове да се използват вериги за намаляване на
du
скоростта на нарастване на напрежението (
) върху тях (R,C верига)
dt
di
и тока ( ) през тях (Ldr). В повечето случаи товарът е активноdt
индуктивен и необходимостта от използването на допълнителен
дросел (Ldr) отпада (фиг.3.8,а). Паралелно свързаните на симисторите
RC вериги се избират в зависимост от параметрите на силовата верига,
която определя времетраенето на импулса, претоварващ тиристорите
по напрежение. Обикновено се избира t = RC ³ 4tи .
На фиг.3.8,б е показана схема на трифазен тиристорен
преобразувател, при който товарът е включен в звезда с открит звезден
център. Регулирането е по линейно напрежение и е зависимо в трите
фази. Характерна особеност на схемата е минималния брой тиристори.
Трифазните променливотокови преобразуватели се използват
основно за комутация и регулиране на мощността на нагревателни
устройства и променливотокови двигатели.

143

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ИМПУЛСНИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ПОСТОЯННО
НАПРЕЖЕНИЕ
4.1 Общи сведения
4.1.1 Принцип на работа и регулиране на ИППН
Импулсните преобразуватели на постоянно напрежение (ИППН) са
електронни преобразувателни устройства, които преобразуват
(регулират) постоянно входно напрежение в постоянно напрежение на
изхода с друга стойност. Известно е, че стабилизаторите с непрекъснато действие, особено при по-големи мощности, имат нисък к.п.д.
(по-малък от 50%). С импулсните преобразуватели на постоянно
напрежение се избягва този сериозен недостатък.
На фиг.4.1 е показана обобщената блокова структура на ИППН и
изходното напрежение на преобразувателя. С Uout е означена средната
стойност на изходното напрежение.

Фиг.4.1 Обобщена структура и изходно напрежение на ИППН

Електронният ключ S, показан на фиг.4.1, може да бъде изпълнен
със всеки от представените в Първа Глава полупроводникови
ключове. Входното напрежение се подава към изхода на порции (на
импулси). Регулиращият електронен елемент работи в ключов
(импулсен) режим, т.е има две устойчиви състояния – отпушено
състояние, при което съпротивлението му в права посока е RF @ 0, и
запушено състояние, при което съпротивлението му клони към
безкрайност RR ®¥ . При този режим на работа к.п.д. на ИППН е голям и
практически на зависи от разликата между входното и изходното
напрежение.
144

Времето, през което ключът S е отпушен (времето на импулса) се
отбелязва като tON, а времето, през което ключът е запушен (времето
на паузата) се отбеляза като tOFF. Отношението между времето на
импулса tON и периода T на управляващите импулси, се означава като
коефициент на запълване и се отбелязва с δ:
(4.1)

t ON +t OFF = T ,

t ON
t
= ON = d
t ON +t OFF
T

От допускане, че ключът S от фиг.4.1 е идеален, следва че при
затворен ключ напрежението върху товара е равно на входното, а при
отворен ключ напрежението върху товара е нула. Тогава средната
стойност на напрежението върху товара (изходното напрежение) ще
зависи от продължителността на двете състояния на ключа и може да
се регулира чрез тяхната промяна.
В практиката са разпространени два основни начина на регулиране
на ИППН,:
А. Широко-Импулсна Модулация (ШИМ)
При този начин на регулиране работната честота на комутация на
електронния ключ f е постоянна (постоянен е и работният период Т), а
се променя продължителността на времето tON, фиг.4.1, през което
ключът е отпушен (времето на импулса): f = const, t ON = var .
Регулирането се извършва чрез промяна на ширината на импулса tON,
тоест променя се дефинираният по-горе коефициент на запълване δ.
Б. Време-Импулсна Модулация (ВИМ)
При този начин на регулиране работната честота f е променлива
(променлив е и работният период), а се поддържа постоянна
продължителността на времето tON, през което ключът е отпушен:
f = var, t ON = const . Регулирането се извършва чрез промяна на
работната честота f.
4.1.2 Класификация на ИППН
Съществуват няколко признака, според които може да се направи
класификация на ИППН.
А. Според начина на натрупване на енергия и предаването й към
изхода:
- прави преобразуватели – енергията се предава от захранващия
източник към товара при включен ключов елемент;
145

- обратни преобразуватели – при включен ключов елемент
енергията от захранващият източник се натрупва в бобина и след това,
при изключен ключ, енергията на бобината се прехвърля към товара.
- комбинирани преобразуватели – състоят се от два
преобразувателя (прав и обратен), работещи под общ товар.
Б. Според регулировъчната характеристика:
- понижаващи преобразуватели – при тях изходното напрежение е
по-малко от входното;
- повишаващи преобразуватели – при тях изходното напрежение е
по-голямо от входното.
В. Според диапазона на регулиране на изходното напрежение:
- ИППН с пълно регулиране;
- ИППН с непълно регулиране.
Г. Според наличието на електрическа връзка между входната и
изходната верига:
- безтрансформаторни ИППН;
- трансформаторни ИППН.
4.1.3 Основни принципи при анализа
С цел опростяване на анализа в тази глава се използуват някои принципи и допускания [22], приложими за всеки импулсен преобразувател:
1) Идеално постоянно изходно напрежение на преобразувателя:
допуска се, че изходното напрежение на преобразувателя uout (t )
съдържа само постоянна съставна. Амплитудата на променливата
съставна: Δ u out (t ) е много по-малка от тази на постоянната: U out , DC и
може да се пренебрегне:
(4.2) uout (t ) = U out, DC + Δ uout (t ) , Δ uout <<U out,DC Þ uout (t ) » U out,DC
2) В установен режим средната стойност на напрежението върху бобината за един период трябва да е равна на нула (волт-секунден баланс):
(4.3)

t
tOFF
T
ö
1
1 æç ON
÷=0
U L = ò u L (t ) dt =
u
(
t
)
dt
+
u
(
t
)
dt
L
L
ò
÷
T0
T çè ò0
0
ø

3) В установен режим, средната стойност на тока през кондензатора за
един период трябва да е равна на нула (ампер-секунден баланс):
146

(4.4)

t
tOFF
T
ö
1
1 æç ON
÷=0
I C = ò iC (t ) dt =
i
(
t
)
dt
+
i
(
t
)
dt
C
C
ò
÷
T0
T çè ò0
0
ø

4) Всички уравнения са изведени за непрекъснат режим на работа на
преобразувателите (фиг.4.5,а).
5) Допуска се, че полупроводниковите прибори са идеални.
6) Не се отчитат загубите в реактивните елементи.

4.2 Безтрансформаторни транзисторни импулсни
преобразуватели на постоянно напрежение
4.2.1 Прав понижаващ преобразувател (Buck DC-DC converter)
Правият понижаващ преобразувател се използува широко в
електрониката. Характерно за преобразувателя е, че енергията се
подава от захранващият източник към товара при затворен ключ
(отпушен транзистор). Това е особеност на всички прави преобразуватели.
4.2.1.1 Принцип на работа
На фиг.4.2 е показана схемата на преобразувателя при използуване
на MOS транзистор като управляем ключ. Преобразувателят включва
управляем ключ (транзистор Т на фиг.4.2), неуправляем вентил – диод
D, бобина L и филтров кондензатор C.

Фиг.4.2 Прав понижаващ преобразувател (Buck DC-DC converter)

На фиг.4.3,а и фиг.4.3,б са показани еквивалентните електрически
схеми на правия понижаващ ИППН при съответно отпушен и запушен
транзистор. На фиг.4.4 са представени идеализираните времедиаграми, илюстриращи работата на правия понижаващ преобразувател.
Допуска се, че изходното напрежение няма променлива съставка,
ключовете са идеални и загубите в реактивните елементи са нулеви.

147

Фиг. 4.3 Еквивалентни схеми на прав понижаващ преобразувател,
а) при отпушен транзистор; б) при запушен транзистор.

Фиг. 4.4 Времедиаграми на правия понижаващ преобразувател

Транзисторът Т (фиг.4.2) се управлява с правоъгълни импулси с
честота f и коефициент на запълване δ. При отпушен транзистор тече
148

фиг.в.4. в зависимост от формата на тока през бобината: 1. при който пулсациите на тока на бобината ΔiL са по-малки от средната му стойност IL: ΔiL < IL.4. Правият понижаващ ИППН може да работи в три режима. при който пулсациите на тока на бобината ΔiL са равни на средната му стойност IL : ΔiL = IL.а). 149 .4. фиг. 2.min . което е приложено върху бобината.5. формата на тока през бобината е непрекъсната или прекъсната. В същото време се натрупва енергия в бобината. запасената в бобината L енергия се насочва към товара и води до отпушване на диода D. Граничен режим. фиг. който ще бъдат разгледани в тази глава.работен ток през бобината L към товара. След определено време транзисторът се отпушва отново. тъй като върху бобината е приложено постоянно напрежение.4. Следва времеинтервала.б. фиг. Бобината се оказва свързана към входното напрежение и токът и започва отново да нараства линейно.5. Забележка: Описаният режим на работа се нарича режим на непрекъснат ток на преобразувателя (фиг. токът през бобината се променя между максималната I L.5. при който пулсациите на тока на бобината ΔiL са по-големи от средната му стойност IL : ΔiL > IL.4. В зависимост от момента на отпушване на транзистора. диодът D се запушва.4) се определя от напрежението Uin-Uout.4.а. равно на изходното напрежение. При така описания принцип на работа.4. през който протича ток към изхода на преобразувателя (товара и филтриращия кондензатор С). В момента на отпушване на транзистора. Режим на непрекъснат ток. стойността на индуктивността й L и времето през което транзисторът е отпушен. Режим на прекъснат ток. 3.max и минималната стойност I L. фиг.5. След изключване на транзистора. През този времеинтервал токът през бобината намалява линейно. Изброените режими са характерни и за другите ИППН. Нарастването на тока на бобината (наклона на правата.

за t= tOFF.7) i L = I L. през който е запушен транзисторът. 150 .U out U iC = i L . ΔiL > IL. За горните изрази се използва допускането.min е минималната стойност на тока на бобината.min + U in .5) (4. Интервал. За напрежението върху бобината u L и тока през кондензатора iC при отпушен транзистор (t=tON). ΔiL < IL. Основни времеинтервали Основните времеинтервали в работата на правия понижаващ преобразувател са два: 1.U out t ON . В края на този интервал токът на бобината може да се представи като: (4.2.5 Режими на работа на ИППН а) Режим на непрекъснат ток. в) Граничен режим.6) u L = U in . за t=tON.out R Със U in и U out са означени средните стойности на входното и изходно напрежения. Интервал. може да се запише: (4.2 Анализ и регулировъчна характеристика А.4. ΔiL = IL 4. L където I L.1. че изходното напрежение е идеално изгладено (няма пулсации). 2. през който е отпушен транзисторът.Фиг. б) Режим на прекъснат ток.

min )/ 2 (4.U out ) t on + ( -U out ) t off = 0 UL = Като се заместят изразите за t ON = dT и t OFF = T (1 .14).10) U out tOFF .11) Б. Средната стойност на тока през бобината I L е: I L = (I L. L където I L.8) u L = U out (4.13) (4.δ) в (4.U out ) t on + (-U out ) t off = 0 Т (U in . за регулировъчната характеристика се извежда израза: (4. За извеждането на регулировъчната характеристика се използува. че средната стойност на напрежението върху бобината за един период е нула: (4. Регулировъчна характеристика Регулировъчната характеристика представя зависимостта на средната стойност на изходното напрежение U out на преобразувателя от средната стойност на входното му напрежение U in и коефициента на запълване δ (δ=ton/T).За напрежението върху бобината и тока през кондензатора при запушен транзистор (t=tOFF). може да се запише: (4.max е минималната стойност на тока на бобината.max - (4.12) t tOFF T ö 1 1 æç ON ÷=0 U L = ò u L (t ) dt = u t dt + u t dt ( ) ( ) L L ò ÷ T0 T çè ò0 0 ø Развивайки интеграла и замествайки съответните стойности на напреженията за двата времеинтервала tON и tOFF се получава: (4.14) [ ] 1 (U in .9) iC = i L - U out R В края на този интервал токът на бобината е: i L = I L.max + I L.15) U out = d U in 151 .

че с намаляването на δ средната стойност на изходното напрежение Uout намалява линейно.4. откъдето и този преобразувател е известен като понижаващ. Вижда се.4. токът през бобината се състои от постоянна съставяща IL и от променлива съставяща с амплитуда ΔiL.16) IC = (4. От тук R за постоянната съставяща на тока през бобината IL се получава: За да е изпълнено горното уравнение трябва I L - 152 . се получава израза: (4.6.Фиг.1. За да изведем стойността на IL. като при δ=0 става равно на нула. използуваме условието.4. Изходното напрежение е винаги по-малко от входното.9) и използувайки апроксимацията i L = I L .out ÷ t OFF ú = 0 êç I L R ø R ø è ëè û U out = 0 .3 Ток и напрежение на реактивните елементи А.2.4. Постоянна компонента на тока през бобината IL Както се вижда от времедиаграмите на фиг.17) IC = 1 T éæ ù U out ö U ö æ ÷ t ON + ç I L . че средната стойност на тока през кондензатора за един период е нула: t tOFF T ö 1 1 æç ON i t dt = i t dt + iC (t ) dt ÷ = 0 ( ) ( ) C C ò ò ò ÷ T0 T çè 0 0 ø Развивайки интеграла и замествайки равенствата (4.6) и (4. 4.6 Регулировъчна характеристика на прав понижаващ преобразувател Регулировъчната характеристика на правия понижаващ преобразувател е представена графично на фиг.

Забележка: Тук не се използва допускането. Следователно.IL = (4.U out u L dt Þ 2 Di L = in Þ Di L = in dT L L 2L Израз (4. който се натрупва в кондензатора за един полупериод Т при използуване на тока на кондензатора ΔiC. че за дадена честота на управление неговият импеданс да е много по-малък от товарния импеданс R.U out . ако преобразувателят е добре оразмерен. замествайки в горния израз. 153 .U out ) d T U . Нека приемем. Тогава. стойността на кондензатора C трябва да е избрана така.19) (4. Б. В.20) се използува за оразмеряване стойността на индуктивността на бобината L след като е зададена DiL и е известен работния период и очакваните граници на изменение на коефициента на запълване δ. докато променливата съставка се разделя между товара и филтриращия кондензатор C. R където Uout е средната стойност на изходния ток на преобразувателя. През този времеинтервал промяната на тока на бобината е равна на два пъти променливата й съставка ( di L = 2 Di L ).4. почти цялата променлива съставка на тока на бобината ще протича през кондензатора и много малка част през товара. На практика. че токът на кондензатора iC е равен на променливата съставка на тока през бобината. Променлива компонента на тока през бобината ΔiL Напрежението върху бобината u L може да се представи като: di L dt За времеинтервала dt=tON= d T върху бобината е приложено напрежението u L = U in .20) diL = (U . че изходното напрежение е идеално изгладено! На фиг.18) U out . Променлива компонента на напрежението върху кондензатора DuC Постоянната съставка (компонента) на тока през бобината протича изцяло през товара R.7. за амплитудата на променливата съставка на тока през бобината DiL се получава израза: uL = L (4.а с Q е означен зарядът на кондензатора С.

(4.21) и (4. Избор на транзистор Максималното напрежение върху транзистора е: 154 . при който изходният филтър е от същия вид (L-C).2.4.7.4 Оразмеряване на транзистора и диода Транзисторът и диодът на преобразувателя се избират в зависимост от средния и максималния ток през тях и максималното приложено обратно напрежение.23) Du C = 4.21) Q = Di L 2 2 От фиг.б за същия полупериод Т/2. Зависимост (4.22) Q = C U C .Фиг. причинени от товара. натрупан в кондензатора за един полуперид Т/2. се получава: 1 T (4.23) е валидна и за други ИППН. U C = 2 DuC Þ Q = C (2DuC ) При приравняване десните страни на горните уравнения (4.1. А. то за заряда.7 Ток и напрежение на филтровия кондензатор на прав понижаващ преобразувател Тъй като амплитудата на iC е равна на DiL . натрупаният заряд в кондензатора се изразява като: (4. За практически цели трябва да се отчетат и допълнителните пулсации.22) и изразяване на ΔuC се получава: Di L T 8C Това уравнение може да бъде използвано за избор на стойност за кондензатора C.4. при зададени допустими пулсации на изходното напрежение ΔuC.

max ç 2 T çè ö ÷ t ON = I L d = I out d ÷ ø Б.28) I D.avr е: (4.2. iT .2.avr = 1 T tON ò iT (t ) dt = 0 1 æ iT .29) i D .max = I L .27) Средният ток през диода I D .d ) ÷ ø Максималната стойност на тока през диода е: (4. 4.min + iT .max ç T çè 2 ö ÷ t OFF = I out (1 .8 е показана практическа схема на обратния повишаващ ИППН с използуване на MOS транзистор като управляем ключ.Di L = I out .24) Максималната и минималната стойности на тока през транзистора са: (4.Di L Средният ток през транзистора I T .max = I L + Di L = I out + Di L .avr 1 = T tOFF ò 0 i D (t ) dt = 1 æ i D. 155 .max = U in (4.U T .26) I T .1 Принцип на работа На фиг.4. Основните му приложения са в токозахранващи схеми и в електрозадвижването (например регенеративно спиране на постояннотокови двигатели). Избор на диод Максималното обратно напрежение върху диода е: U ak .25) iT .max = I out + Di L 4.2 Обратен повишаващ преобразувател (Boost DC-DC converter) Друг често използван в практиката импулсен преобразувател е обратния повишаващ преобразувател.2.min + i D .avr е: (4.max = U in (4.

4.U in . Когато транзисторът е отпушен през бобината протича линейно нарастващ ток. равно на разликата между изходното и входното напрежения на преобразувателя U L = U out . 4. режим на прекъснат ток и граничен режим.2. Всички уравнения са изведени за непрекъснат режим на работа при допускане.а е дадена еквивалентната електрическа схема при отпушен транзистор.10.9.2. стойността на индуктивността й L и времето през което транзисторът е отпушен. че полупроводниковите прибори са идеални и без отчитане на загубите в реактивните елементи. което е приложено върху бобината. oбратният повишаващ преобразувател може да работи в трите режима: режим на непрекъснат ток. а на 4.2 Анализ и регулировъчна характеристика Анализът на схемата се извършва в установен режим по аналогия с анализа на правия понижаващ преобразувател. ключовете са идеални и загубите в реактивните елементи са нулеви. че изходното напрежение няма променлива съставка. 4.Фиг.9. Допуска се. поясняващи принципа на действие на обратния повишаващ преобразувател са показани на фиг.8 Обратен повишаващ ИППН Принципът на действие на преобразувателя в установен режим включва две основни състояния на схемата: при отпушен транзистор и при запушен транзистор. натрупаната в бобината енергия се предава към товара през диода D. На фиг. 156 .4. При отваряне на ключа Т (запушване на транзистора).б – при запушен транзистор. Токът през бобината намалява линейно. В зависимост от тока на бобината. Протичащият през бобината ток определя натрупаната в нея енергия. Нарастването на този ток (наклона на правата) се определя от захранващото напрежение Uin. тъй като върху бобината е приложено постоянно напрежение. Идеализираните времедиаграми.

4.Фиг.9 Еквивалентни схеми на обратен повишаващ ИППН. 4. б) при запушен транзистор Фиг.10 Времедиаграми на обратния повишаващ преобразувател 157 . а) при отпушен транзистор.

out R 2) Интервал.36).4. през който е отпушен транзисторът.36) U in ton + (U in .35) UL = (4. 158 .11. за регулировъчната характеристика на oбратния повишаващ преобразувател се получава израза: U out 1 (4.U out ) toff = 0 Като се използуват изразите за ton=δT и t off = T (1 .d Графичното представяне на регулировъчната характеристика на обратния повишаващ преобразувател е показана на фиг.δ ) и се заместят в (4.37) = U in 1 . За напрежението върху бобината и тока през кондензатора при отпушен транзистор (t=tON) може да се запише: (4.33) Б. За напрежението върху бобината и тока през кондензатора за този времеинтервал (t= tOFF) може да се запише: u L = U in . че средната стойност на напрежението върху бобината за един период е нула се записва: (4. през който е запушен транзисторът.U out U iC = i L .34) t tOFF T ö 1 1 æç ON U L = ò u L (t ) dt = u L (t ) dt + ò u L (t ) dt ÷ = 0 ò ÷ T0 T çè 0 0 ø Развивайки интеграла се получава: [ ] 1 U in t on + (U in .А.U out ) t off = 0 Т (4.out R (4. за t=tOFF.30) u L = U in U (4.31) iC = . за t=tON. Регулировъчната характеристика Използвайки. Основни времеинтервали Основните времеинтервали в работата на oбратния повишаващ преобразувател са два: 1) Интервал.32) (4.

3 Ток и напрежение на реактивните елементи А. 4. се използува условието.40) IL = U out R (1 .out ÷ d + ç I L .4.d ) = 0 R ø R ø è è От горното уравнение за средния ток през бобината I L се получава: (4.2.Фиг.out ÷ (1 .11 Регулировъчна характеристика на обратния повишаващ преобразувател От графиката се вижда.2.39) U ö æ U ö æ I C = ç . Замествайки tON=δT и tOFF = T (1 .out ÷ tOFF ú = 0 T ëè R ø R ø T è û 0 ò Забележка: В горния израз се използуват апроксимациите: i L = I L . че изходното напрежение нараства нелинейно с увеличаването на δ и е винаги по-голямо от входното.41) uL = L di L dt 159 . Променлива компонента на тока през бобината ΔiL Напрежението върху бобината u L може да се представи като: (4. Постоянна компонента на тока през бобината IL За да изведем стойността на IL.out ÷ tON + ç I L .38) IC = ù U ö 1 éæ U ö 1 æ iC (t ) dt = 0 Þ I C = êç .δ ) се получава израза: (4.d ) Б. че средната стойност на тока през кондензатора за един период е нула: T (4.

160 .44) duC = iC dt . т.2.2.е да има полярност обратна на входното напрежение спрямо общ потенциал. работен период T и очакваните граници на изменение на коефициента на запълване δ. 4.3. През този времеинтервал промяната на тока на бобината е равна на два пъти променливата й съставка ( di L = 2 Di L ).44) се използува за оразмеряване стойността на филтровия кондензатор С при зададена стойност на променливата съставяща на напрежението върху него Δ uC и известни товар R.За времеинтервала dt=tON= d T върху бобината е приложено напрежението u L = U in .3 Обратен понижаващ-повишаващ преобразувател (Buck-Boost DC-DC converter) В някои приложения се налага изходното напрежение да се инвертира.12 е показана практическа схема на обратния понижаващ повишаващ преобразувател. 4.4. за амплитудата на променливата съставка на тока през бобината DiL се получава израза: (4.43) duC dt Преминавайки към крайна стойност за интервала dt=tON= d T . за амплитудата на променливата съставяща на напрежението върху кондензатора Δ uC се получава: (4. Това може да се постигне като се използва обратния понижаващ-повишаващ преобразувател. Замествайки в горния израз.42) di L = u L dt L ® 2 Di L = U in dT L ® Di L = U in dT 2L В.1 Принцип на работа На фиг. Променлива съставяща на напрежението върху кондензатора Tокът през кондензатора може да се представи като: iC = C (4. за който duC = 2 DuC . C 2 Δ uC = U out dT RC Þ Δ uC = U out dT 2 RC Израз (4.

3.13. За напрежението върху бобината и тока през кондензатора при отпушен транзистор (t=tON) може да се запише: (4. А.2 Анализ и регулировъчна характеристика При анализът на схемата всички уравнения са изведени за непрекъснат режим на работа при допускане.45) (4. че изходното напрежение няма променлива съставка. 4. когато транзистора е запушен. че полупроводниковите прибори са идеални. Изходното напрежение се получава с обратна полярност. натрупаната в бобината енергия се предава към изхода на преобразувателя. t=tON.4.а е дадена еквивалентната електрическа схема при отпушен транзистор. На фиг. който е отпушен за интервала. Когато транзисторът се запуши.12 Обратен понижаващ .out R при допускането. Времедиаграмите.14. а на 4.4. поясняващи принципа на действие на обратния понижаващ . Токът на бобината се затваря през диода D.повишаващ преобразувател са показани на фиг. без да са отчетени загубите в реактивните елементи и при допускане че изходното напрежение няма променлива съставка.13. през който е отпушен транзисторът. 161 .Фиг.2.повишаващ преобразувател Принципът на действие на преобразувателя е подобен на обратния повишаващ преобразувател – когато транзисторът е отпушен се натрупва енергия в бобината. Основни времеинтервали Основните времеинтервали в работата на oбратния понижаващ повишаващ преобразувател са два: 1) Интервал.46) u L = U in U iC = . 4.б – при запушен транзистор.

а) при отпушен транзистор.Фиг.4. 4.13 Еквивалентни схеми на обратен понижаващ-повишаващ ИППН.14 Времедиаграми на работа на обратния понижаващ . б) при запушен транзистор Фиг.повишаващ ИППН 162 .

за t=tOFF.повишаващ преобразувател 163 .d Графичното представяне на регулировъчната характеристика на обратния понижаващ .50) tON= d Т и U L = U in d + U out (1 .2) Интервал. се получава: (4. Регулировъчна характеристика Известно е.повишаващ преобразувател е показано на фиг.48) Б.d ) = 0 От горното уравнение се извежда регулировъчната характеристика: (4.4.4.d ) Т .15 Регулировъчна характеристика на обратния понижаващ .15. че средната стойност на напрежението върху бобината за един период е нула: (4. За напрежението върху бобината и тока през кондензатора за този времеинтервал (t= tOFF) може да се запише: u L = U out U iC = i L .47) (4.out R (4.49) UL = t tOFF T ö 1 1 æç ON ( ) ( ) u t dt = u t dt + u L (t ) dt ÷ = 0 L L ò ò ò ÷ T0 T çè 0 0 ø Развивайки интеграла за двата времеинтервала tOFF= (1 .51) U out d =U in 1. през който е запушен транзисторът. Фиг.

4. При стойности на коефициента на запълване 0<δ<0.От графиката се вижда. входният ток води да запасяване на енергия в бобината L1. Този пренос се осъществява от кондензатора C1. че изходното напрежение е отрицателно спрямо захранващото напрежение и намалява нелинейно с намаляването на δ. 4.16 е показана схемата на преобразувателя. Резултатите за тока и напрежението на реактивните елементи са подобни като при обратния повишаващ преобразувател. а на 4.18. През този времеинтервал товарният ток се поддържа от кондензатора C2. Принципът на действие на този преобразувател се основава на капацитивен пренос на енергия. енергията на кондензатора C1 се предава към изхода през индуктивността L2.б – при запушен транзистор. кондензаторът C1 се зарежда.4.17. При стойности 0.4. На фиг.4 Чук преобразувател (Cuk DC-DC converter) Чук преобразувателя има предназначение.18.а).4. според стойността на коефициента на δ.4.18. Изходното му напрежение е инвертирано и преобразувателя може да е повишаващ или понижаващ.б).повишаващ преобразувател.4.повишаващ преобразувател е U out + U in . 4.а е показана еквивалентната електрическа схема на преобразувателя при отпушен транзистор. тъй като е свързан към захранващото напрежение през L1.1 Принцип на работа На фиг. Характерни токове и напрежения поясняващи принципа на действие на обратния Чук преобразувателя са показани на фиг. 164 . като при δ=0 става равно на нула.4. а при обратния понижаващ .14. Когато транзисторът T е отпушен. който се разрежда през товара. Една от разликите между двата преобразувателя е напрежението върху запушения транзистор: при обратния повишаващ преобразувател то е U out .5<δ<1 преобразувателят е повишаващ. През времеинтервала на запушен транзистор T и отпушен диод D (фиг. Последното напрежение е показано на времедиаграмите от фиг.2.2. подобно на обратния понижаващ .5 преобразувателят е понижаващ.18. Когато транзисторът T е отпушен (фиг.

4.17 Времедиаграми на работа Чук на преобразувателя 165 .Фиг.4.16 Чук преобразувател Фиг.

2. Тъй като U C1 > U out . а) при отпушен транзистор. Кондензаторът C1 е включен последователно на товара и изходния кондензатор C2. Поради това токът на бобината i L 2 нараства.Фиг. 1) Интервал. кондензаторът C1 се разрежда и неговата енергия се прехвърля към изхода и към бобината L2.2 Анализ и основни времеинтервали Направеният анализ и изведените съотношения са валидни при непрекъснат ток през двете бобини. през който е отпушен транзисторът.4.4. б) при запушен транзистор В установено състояние средната стойност на напрежението на бобините L1 и L2 е нула. Следователно. 4. за да се осигури малка променлива компонента на неговото напрежение u C1 спрямо постоянната му компонента U C1 . През този времеинтервал токовете на двете бобини текат през отпушения транзистор T. Диодът D е запушен за този времеинтервал.52) U C1 = U in + U out Кондензаторът C1 трябва да се избере достатъчно голям. за t=tON. за средната стойност на напрежението върху кондензатора C1 може да се запише: (4. За този времеинтервал напрежението върху бобината L2 е: 166 .18 Еквивалентни схеми на Чук преобразувател.

4. Токът на бобината L1 ( i L1 ) намалява.2.56) Товарният ток през интервала се осигурява от енергията на L2 и заряда на кондензатора C2.52).U C1 = -U out (4.U C1 )(1 . че постоянната съставка на напрежението на кондензатора C1 не се променя.52) е: u L1 = U in .54) 2) Интервал. u L1 : (4.53) при използуване на (4. през който е запушен транзисторът.55) През този времеинтервал токът на бобината L2 ( i L 2 ) също намалява. Използува се и допускането. за t=tOFF.d )T = 0 167 . През този времеинтервал токовете на двете бобини текат през диода D. тъй като бобината L1 е свързана накъсо към захранващото напрежение U in за този времеинтервал: u L1 = U in (4. който е отпушен за същия времеинтервал.3 Регулировъчна характеристика За извеждане на регулировъчната характеристика на Чук преобразувателя се използува принципа.U in = U out (4.u L 2 = U C1 . че средната стойност на напрежението върху бобините за един период е нула. Токът i L1 също нараства.4.58) U in d T + (U in .57) U L1 = tON tOFF T ö 1 1æ u L1 (t ) dt = ç u L1 (t ) dt + u L1 (t ) dt ÷ = 0 ÷ T Tç 0 0 è 0 ø ò ò ò води до израза: (4. представящ напрежението върху бобина L1 за един период. Развитието на интеграла. защото върху нея е приложено разликата от входното напрежение и напрежението на кондензатора C1. Върху нея е приложено изходното напрежение: u L 2 = -U out (4. което при използуване на (4.

63) Pin = Pout Þ U in I in = U out I out Þ in = out = I out U in 1 .58) и (4.61) за U C1 .4.d Развитието на подобен на (4.d Графично представяне на регулировъчната характеристика на Чук преобразувателя е направено на фиг.60) (U C1 . представящ напрежението върху бобина L2 за един период. От допускането.U out ) d T + (.d)T = 0 От този израз следва: (4.d Фиг.57) интеграл.19. за регулировъчната характеристика на Чук преобразувателя се получава съотношението: (4. следва че: I U d (4.61) 1 U C1 = U out d Приравнявайки двата израза (4.4.59) U C1 = 1 U in 1. че входната мощност е равна на изходната Pin = Pout .От горния израз следва: (4.U out )(1 . води до израза: (4. u L 2 .62) U out d = U in 1 .19 Регулировъчна характеристика на Чук преобразувател 168 .

осигуряваща по-добър к. в системите за гарантирано захранване. Основните предимства на многозвенните ИППН са: . . 4.64) I I L1 d = in = I L 2 I out 1 . което осигурява дефазиране на пулсациите в изходните и входните токове на отделните преобразуватели.d Предимство на Чук преобразувателя в сравнение с обратния понижаващ . в електронните преобразуватели в електроразпределението. чийто ток е значителен.д. Обикновено управляващите импулси към ключовете са дефазирани. .възможност за намаляване стойностите на входния и изходния филтриращи кондензатори. Изброените предимства на многозвенните преобразуватели ги правят подходящ избор в редица енергийни и индустриални системи със завишените изисквания.разделянето на преобразуваната мощност между няколко идентични звена разширява възможностите за избора на ключове. Като недостатък на схемата може да се посочат завишените изисквания към кондензатора C1.2. Многозвенните преобразуватели намират приложение в заваръчните токоизточници. .възможност за работа в режим ‘главен-подчинен’ (master-slave).63) се извеждат следните съотношения за токовете на бобините: (4. при повреда на едно от звената (един от включените преобразувателите) многозвенният ИППН продължава да функционира. в системите за преобразуване енергията на възобновяемите източници на енергия.наличие на ‘горещ’ резерв.п.5 Многозвенни безтрансформаторни ИППН Многозвенните ИППН включват няколко броя (звена) преобразуватели.възможност за постигане на по-голяма мощност. тъй като токовите натоварвания на ключовете са значително намалени.подобрена форма на входния и изходния ток на преобразувателя (намалени са пулсациите).повишаващ преобразувател са намалените пулсации във входния и изходния токове. .Тъй като I L1 = I in и I L 2 = I out . 169 . при малките товари. . при използуване на (4.

21.4. Управлението и функционирането на двете звена на преобразувателя (фиг.20) е идентично и независимо. като управляващите им импулси са дефазирани на 180о. Uin=100V. а) входни токове на всяко от двете звена. Pout=6kW. Входни токове при двузвенен повишаващ преобразувател.4. 170 . б) входен ток на двузвенния преобразувател.20 Двузвенен повишаващ ИППН Като пример. Двете звена работят на общ товар. Подробното функциониране на едно звено е представено в Глава шеста.Lr2 D4 Lr1 D3 + Uin Cf S1 _ D1 Cr1 S2 D2 Cr2 + Uout _ Фиг.21 са показани входните токове на двете звена и на целия преобразувател при симулация с PSPICE.Uout=400V.4. равен на сумата на входните токове на двете звена.20 е показан двузвенен повишаващ ИППН [40]. на фиг.4. Преобразувателят е с мека комутация по напрежение.4. Фиг. На фиг.

Този преобразувател се използва за по-малки мощности в сравнение с мощностите на полумостовата и мостовата схема.1. Според броя на полупериодите през които се отдава енергия трансформаторните импулсни преобразуватели биват еднотактни и двутактни. показани на фиг. При необходимост от допълнително намаляване на токовото натоварване на ключовете и на пулсациите на входния и изходния ток е напълно възможно разширяване на структурата на двузвенния преобразувателя чрез добавяне на нови звена като се спази дефазирането на управляващите сигнали. което е видно от представените на фиг.4. то пулсациите на входния ток са значително по-малки в сравнение със еднозвенен преобразувател.4. когато изходното напрежение е много пъти по-малко (или по-голямо) от входното захранващо напрежение.Симулиран е двузвенен повишаващ преобразувател с мощност 6 kW.3 Трансформаторни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение Използуването на трансформатор в ИППН е целесъобразно.4. Входното напрежение е Uin=100V. Предимство на трансформаторните ИППН е възможността за получаване на по-вече от едно изходни напрежения.1 Еднотактен прав трансформаторен преобразувател (Forward converter) Еднотактният прав трансформаторен преобразувател е показан на фиг. 171 .23.22.3. Според начина на натрупване на енергия и предаването й към изхода трансформаторните импулсни преобразуватели на постоянно напрежение биват прави преобразуватели и обратни преобразуватели. Схемата включва трансформатор с две секции на първичната намотка. а изходното Uout=400V. Друга причина за използуването на трансформаторни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение е изискването за галваническо разделяне на товара от захранващия източник.3. използуван в система за преобразуване енергията на вятъра и слънцето.21 резултати от компютърната симулация с PSPICE. 4. 4. 4. Tъй като управляващите импулси на двете звена са дефазирани на 180о. които са разгледани в следващите точки.1 Принцип на работа Действието на схемата е илюстрирано с времедиаграмите.

22 Еднотактен прав трансформаторен импулсен преобразувател Фиг. 4.4.23 Времедиаграми на еднотактния прав трансформаторен ИППН 172 .Фиг.

Входният ток тече през първата секция на първичната намотка. През този времеинтервал протичащият ток през втората секция на първичната намотка (рекупериращата намотка) води до връщане на енергия към захранващия източник. Стойността на тока през втората секция на първичната намотка iμ2 се получава при използуване на закона за запазване на потокосцеплението: iμ1 n1= iμ2 n2. През интервала δТ е отпушен транзисторът Т и цялото входно напрежение се прилага върху първичната намотка на трансформатора.23) и започва когато се запуши транзисторът Т. В резултат на натрупаната енергия в изходната индуктивност L2 се отпушва обратния диод D3. Тъй като Т е запушен. започва третият времеинтервал с продължителност δ2Т. Има три времеви интервала. Диодът D2 е отпушен. Вторият времеинтервал е с продължителност δ1Т (фиг. Запушен е и диодът D2. през който е отпушен транзисторът Т. а диодите D1 и D3 са запушени. iμ се затваря през диода D1 (който се отпушва) и втората секция на първичната намотка. 1) Интервал. На първичната намотка се прилага напрежение (-n1/n2)Ui. 173 . В схемата диодът D3 изпълнява функцията на обратен диод. През този времеинтервал се прехвърля енергия от входния източник към изхода на преобразувателя. Диодът D3 е отпушен. тъй като приложеното напрежение върху вторичната намотка е вече с обратен поляритет. в който намагнитващият ток стане нула. Намагнитващият ток на трансформатора iμ нараства с наклон Uin /Lμ. характеризиращи работата на схемата. n2 и n3 съответно. През времеинтервала диодът D2 е запушен. Диодът D1 се запушва. Намагнитващият ток iμ e положителен и трябва да продължи да тече. откъдето се получава израза iμ1=iμ2(n1/n2). където Lμ е стойността на намагнитващата индуктивност на трансформатора. а намагнитващият ток започва да намалява с наклон (-n1/n2)(Ui /Lμ).4. подобно както при токоизправители с R-L товар. 3) В момента. Относно отношението n1/n2 обикновено най-удачен е изборът n1=n2. спрямо предишния времеинтервал.Броят на навивките на двете секции на първичната намотка и на вторичната са означени със n1. 2) Интервал на рекуперация.

От това следва.68) U DS max = U in çç1 + 1 ÷÷ . средната му стойност е: (4. което трябва да издържа транзисторът Т в запушено състояние: æ n ö (4.4. D 3 .66) U ak . Ако δ1Т не е достатъчно голям. че средната стойност на изходното напрежение Uout е равна на средната стойност на напрежението върху диода D3: (4. то последният ще нараства с крайни стойности всеки следващ период и трансформаторът ще се насити.67) U out n3 = d U in n1 4. Причината е. За най-често срещания случай n1=n2.1. Недостатък на този подход е.66) се получава уравнението на регулировъчната характеристика: (4. че средната стойност (постоянната компонента) на напрежението върху бобината L е нула. че ако интервалът δ1Т не е достатъчно голям.1.3 Ограничение на коефициента на запълване δ Регулировъчната характеристика на тази схема е ограничена. ограничението е 0≤δ≤0. нулираното на намагнитващия ток iμ е възможно да се постигне чрез увеличаване скоростта на намаляването му през интервала δ1Т (увеличаване на наклона на характеристиката на намаляване на тока).3. Това се постига чрез увеличаване на отношението (-n1/n2).2 Регулировъчна характеристика За извеждане на регулировъчната характеристика се използува принципа. n2 ø è при n1 = n2 U DS max = 2U in За извеждане на ограничението на коефициента на запълване на схемата δ се използуват следните равенства: 174 . показана на фиг. D 3 = U in n3 d n1 Тогава при приравняване на горните две равенства (4. U L 2 = 0 Þ U out = U ak . че се увеличава и напрежението.65) U out + U L 2 = U ak .D 3 Според формата на напрежението върху диода D3.3.4. за да се нулира намагнитващият ток.5.65) и (4.23.

dçç1+ 2 ÷÷ ³ 0 .25. тук токът не тече едновременно през двете намотки на магнитния компонент.1 Принцип на работа Особеност на схемата е трансформаторът. è n1 ø за коефициента на запълване на схемата δ се получава: 1 (4.2. на вторичната страна на който е присъединен товарът. 175 .2 Еднотактен обратен трансформаторен преобразувател (Flyback DC-DC converter) Едноактният обратен трансформаторен преобразувател е показан на фиг.(4. като бобината е заменена с трансформатор. За разлика от всеки друг трансформатор.70) (4.72) d£ n 1+ 2 n1 За най-разпространеното отношение n1=n2 (при трансформатор с равен брой навивки на двете секции на първичната намотка).71) æ n ö d2 = 1.4.24. Забележка: Времедиаграмите и анализа на преобразувателя са направени при допускането. За основа на схемата е използуван понижаващия повишаващ безтрансформаторен ИППН. който има специално предназначение в тази схема. Предназначението на магнитния компонент в схемата се описва по-точно от названието ‘индуктор с две намотки’.73) 2 4. 4.69) d1 = n2 d и d + d1 + d 2 = 1 .d çç1 + 2 ÷÷ è n1 ø Тъй като коефициентът d 2 не може да е отрицателен: (4.3. Действието на еднотактния обратен трансформаторен ИППН е илюстрирано с времедиаграмите. 4. ограничението е: 1 d£ (4. n1 от които следва: æ n ö d 2 = 1 .3. че изходното напрежение няма променлива съставка. показани на фиг.

25 Времедиаграми на еднотактния обратен трансформаторен ИППН 176 .4.4.24 Еднотактен обратен трансформаторен ИППН Фиг.Фиг.

26 Еквивалентни схеми на еднотактния обратен трансформаторен ИППН. времеинтервал δТ.26. За този интервал може да се запишат следните уравнения за напрежението върху намагнитващата индуктивност. през.4.а. тъй като диодът не позволява протичане на ток в съответната посока през вторичната намотка и трансформаторът на практика е в режим на празен ход.Фиг. който е отпушен транзисторът Т. Захранващото напрежение е приложено върху първичната намотка на трансформатора. Този времеинтервал е аналогичен на времеинтервала. времеинтервал (1-δ)Т. тока през кондензатора и консумирания от захранващия източник ток: (4. съответстващ на отпушен транзистор при обратния повишаващ преобразувател. Това е времеинтервала tON=δТ. показан на фиг. Транзисторът Т е отпушен и еквивалентната схема на еднотактния обратен трансформаторен преобразувател приема вида.4.75) iC = - (4. през който е запушен транзисторът Т. Намагнитващият ток iLμ нараства линейно и в Lμ се запасява енергия. Входният ток се явява ток на намагнитващата индуктивност Lμ.74) u Lm = U in (4. Намагнитващата индуктивност Lμ изпълнява функцията на бобината в обратния повишаващ преобразувател.76) iin = i Lm U out R 2) Интервал. а) при отпушен транзистор. В работата на схемата се отличават два времеви интервала: 1) Интервал. б) при запушен транзистор. 177 .

4.d ) = 0 n ø è От горния израз (4.79) iin = 0 i Lm n U out n - U out R Тук с n е означено предавателното отношение на трансформатора.out ÷ (1 . представящ напрежението u Lm за един период и заместване със съответните стойности (4. Уравненията за този интервал са: (4.3.2.77) за двата времеинтервала.74) и (4.81) се извежда регулировъчната характеристика на еднотактния обратен трансформаторен ИППН: (4. Еквивалентната схема за този интервал е показана на фиг.77) u Lm = - (4.26. 4.d Схемата се използва предимно за мощности от 50W до 100W.По време на втория времеинтервал с продължителност tOFF=(1-δ)Т транзисторът Т е запушен. че средната стойност на напрежението върху намагнитващата индуктивност Lμ за един период е нула: (4. Предимство на преобразувателя е малкия брой компоненти.2 Регулировъчна характеристика Регулировъчната характеристика се извежда при използуване на условието.б.78) iC = (4.80) U Lm tON tOFF T ö 1 1 æç = u Lm (t ) dt = u Lm (t ) dt + u Lm (t ) dt ÷ = 0 ÷ T Tç 0 0 è 0 ø ò ò ò Развитието на интеграла.81) æ U ö U in d + ç . както и за високоволтови захранвания в телевизори и монитори.82) U out d = n U in 1 . През времеинтервала провежда диодът D. През този времеинтервал натрупаната във магнитния компонент енергия се трансформира към изхода на преобразувателя. Също така лесно могат 178 . води до израза: (4.

27 Двутранзисторен прав трансформаторен ИППН 179 . но пиковите токове през транзистора. а времедиаграмите поясняващи принципа на действие – на фиг. Eднотактния обратен трансформаторен преобразувател може да работи в прекъснат и непрекъснат режим на работа. което позволява да се използва само половината от хистерезисната крива. 4. Друг недостатък е. Фиг. че намагнитващият ток съдържа значителна постоянна съставяща и е еднополярен.4.27. В прекъснат режим на работа размерите на трансформатора са по-малки отколкото при непрекъснат.3.3 Двутранзисторен прав трансформаторен преобразувател (Two transistor forward converter) Схемата на двутранзисторния прав трансформаторен преобразувател е показана на фиг.да се постигнат повече изходни напрежения – всеки изход се състои от допълнителна вторична намотка. диода и кондензатора са по-големи. са големите претоварвания по напрежение на транзистора. Максималното обратно напрежение върху транзистора е равно на входното напрежение плюс приведеното изходно напрежение Uout/n.4. които ще се разгледат в следващите точки.28.4. Недостатък на схемата в сравнение с полумостовия и мостовия ИППН. диод и кондензатор.

характеризиращи работата й: 180 .Фиг.28 Времедиаграми на двутранзисторния прав трансформаторен ИППН Подобно на правия трансформаторен преобразувател.4. схемата има три времеви интервала.

като има посоченото ограничение за стойностите на коефициента на запълване δ – от нула до 0. Регулировъчната характеристика на преобразувателя е: (4. а диодът D4 е отпушен за да осигури верига на тока на филтровата бобина L. През този интервал енергията се предава от входа към изхода и част от нея се натрупва в бобината L. Диодът D3 е отпушен. както при мостовата и полумостовата схеми.5 (непълен диапазон на регулиране). Двутранзисторният прав трансформаторен преобразувател има предимството пред еднотактния прав трансформаторен преобразувател. че напрежението върху ключовете е ограничено до Uin. 3) Третият интервал започва. Намагнитващият ток е положителен и трябва да продължи да тече.5. Диодът D4 също е запушен. Диодът D3 е запушен. натрупаната енергия в намагнитващата индуктивност се връща към захранващия източник. 2) Интервал на рекуперация Този интервал е с продължителност δ1Т и започва. Диодите D1 и D2 се запушват. В крайна сметка използваемостта на магнитопровода е подобна. В резултат. D3 продължава да е запушен. 181 .1) Времеинтервал. Намагнитващият ток съдържа постоянна съставяща. когато се запушат транзисторите Т1 и Т2. Влиянието на постоянната съставяща върху размерите на трансформатора обаче не е голямо. когато iLμ достигне нула. а D4 – да е отпушен.83) U out n 2 = d. Използваемостта на трансформатора и магнитопровода в схемата е добра. Транзисторите Т1 и Т2 са с общо управление и са отпушени през интервала δТ. Напрежението на вторичната намотка на трансформатора е (n1 / n2)Uin. а намагнитващият ток спада с наклон -Uin/Lμ. а диодите D1 и D2 са запушени. отколкото от нивото на насищане на трансформатора. Напрежението върху първичната намотка на трансформатора става –Uin. което води до отпушване на диодите D1 и D2. n1 U in при 0≤δ≤0. през който са отпушени транзисторите Т1 и Т2. Обикновено схемата се използва за мощности до 1000W. През този интервал цялото входно напрежение се прилага върху първичната намотка на трансформатора и намагнитващият ток iLμ започва да нараства с наклон Uin /Lμ. тъй като обикновено на практика амплитудата на магнитния поток е ограничена повече от загубите в магнитопровода.

характеризиращи работата й: 1) Времеинтервал на отпушен ключ През първия времеинтервал δТ е отпушен ключът S1.4.29 Двутактен трансформаторен ИППН Схемата има два времеви интервала. Когато е отпушен S1. Фиг.4. когато се запуши S1. Времедиаграмите. като токът през всеки диод D3 и D4 е приблизително равен на половината от тока на бобината L. 182 . Изходният ток се филтрира от бобината L и кондензатора C. Инверторните схеми се разглеждат подробно в Пета глава. Поради това тук ще бъдат разгледани накратко само принципа на действие и регулировъчната характеристика на преобразувателя. Схемата на двутактния трансформаторен ИППН със средна точка на трансформатора е показана на фиг.30.3. а изправителите във Втора глава. Диодът D3 е отпушен и енергията се предава от входа към изхода.4. Ключът S2 е запушен за този времеинтервал. цялото входно напрежение се подава на намотката w'1.29. поясняващи принципа на действие на схемата са представени на фиг. 2) Времеинтервал на запушени ключове Вторият интервал е с продължителност (1-δ)Т и започва. През този времеинтервал провеждат и двата диода на изходния изправител D3 и D4. Ключът S2 остава също запушен.4.4 Двутактен трансформаторен преобразувател със средна точка на трансформатора (Push-pull DC-DC converter) Двутактният трансформаторен преобразувател със средна точка на трансформатора се състои от инвертор на напрежение и изправител. като е използуван двуполупериоден изправител на изхода и идеални управляеми ключове.

при 0≤δ≤1. 183 . с тази разлика.30 Времедиаграми на двутактния прав трансформаторен ИППН През следващия период на управляващите импулси процесите се повтарят. 4. че провежда ключът S2. Проблем на схемата може да се окаже несиметричното подмагнитване на трансформатора. а ключът S1 е запушен. което ще доведе до насищане на трансформатора. Преобразувателят е с пълен диапазон на регулиране.Фиг. Причина за това може да е разликата в падовете на напрежение върху S1 и S2 в отпушено състояние. Тогава за всеки следващ период намагнитващият ток iLμ ще нараства с крайна стойност.84) = nd . U in където n = w2 / w1 е преводното отношение на трансформатора. а w1 и w2 са броя навивки съответно на първичната и на вторичната намотки. а регулировъчната характеристика има вида: U out (4.

Намагнитващият ток е двуполярен.5. Фиг.3.1 Полумостов трансформаторен преобразувател На фиг. 4.През времеинтервала δТ се използва половината първична и половината вторична намотка за предаване на енергия от входа към изхода.5 Мостови трансформаторни преобразуватели на постоянно напрежение Мостовите трансформаторни ИППН се състоят от инвертор на напрежение (мостов или полумостов). използването на трансформатора на схемата е добро.31 е показана схемата на полумостов трансформаторен ИППН. Тук ще бъдат разгледани накратко само принципа на действие и регулировъчната характеристика на мостовите трансформаторни преобразуватели на постоянно напрежение при използуване на идеални управляеми ключове. като изправителят е със средна точка на трансформатора. 4. че може да се използва цялата хистерезисна крива (В-Н характеристика). Инверторните схеми се разглеждат подробно в Пета глава. През времеинтервала (1-δ)Т има допълнителни активни загуби на мощност във вторичната намотка в резултат от протичането на токовете на диодите D3 и D4. Въпреки това. а изправителите във Втора глава.4.31 Полумостов трансформаторен ИППН с еквивалентен модел на трансформатора 184 . трансформатор и изправител.3. 4. което означава.

Принципът на действие на схемата е пояснен с времедиаграмите. показани на фиг.2.31 се състои от управляемите ключове S1 и S2. трансформатор с една първична намотка и една вторична намотка със среден извод (може да се разглежда като трансформатор с една първична и две вторични намотки. Характерните времеинтервали в работата на схемата са следните: 1) Времеинтервал. равно на половината от захранващото напрежение Uin.32.1 и С0.32 Времедиаграми на полумостов трансформаторен ИППН Схемата от фиг.Фиг. Напрежението на филтровия кондензатор С0. 4. капацитивен делител на напрежение С0. се подава на първичната намотка на трансформатора. В момента t0 се отпушва ключът S1.4. с предавателно отношение 1:n:n).4. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено напрежение Uin/2 .1. антипаралелно включени диоди D1 и D2. 185 .

тъй като намагнитващият ток е двуполярен. чиято продължителност е (1-δ)Т.85) U out = 186 . което води до намаляване на намагнитващия ток с наклон -Uin/2Lμ за следващия интервал δТ. Започва втори времеинтервал. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено напрежение -Uin/2. когато се запушва S2. Освен чрез изменение на коефициента на запълване δ. Използването на трансформатора е добро. Диодът D4 е отпушен и през него тече целият ток на бобината L. е по-малкия брой на елементите на схемата. През този интервал са отпушени и двата диода на изходния изправител D3 и D4. когато управляемите ключовете са запушени. за който напрежението върху първичната намотка на трансформатора е нула. Напрежението върху първичната намотка на трансформатора е нула. (4.Продължителността на интервала е δТ. желаното изходно напрежение може да се постигне и чрез подходящо предавателно отношение на трансформатора (n). Диодът D4 е запушен. Диодите D1 и D2 предпазват управляемите ключовете от пренапрежение. като осигуряват верига за намагнитващия ток. По-нататък процесите в схемата са аналогични. Полумостовата схема намира приложение за средни и малки мощности. 2) Времеинтервал. Регулировъчна характеристика на схемата e: n d U in 2 От горното уравнение се вижда. Върху първичната намотка на трансформатора се прилага напрежение -Uin/2. която се разглежда в следващата точка. тъй като напрежението на съответстващата му секция на вторичната намотка е положително за него. Магнитопроводът се използва ефективно. като всеки от тях провежда половината от тока на бобината L. Напреженията на двете вторични намотки са nUin/2. 3) Времеинтервал. В момента t1 ключът S1 се запушва. че схемата е с пълен диапазон на регулиране. а диодът D3 е запушен. Диодът D3 е отпушен. Предимство на полумостовата схема пред мостовата схема. В момента t2 се отпушва ключът S2. Времеинтервала завършва в момента t2 .

34. Основните времеинтервали в работата на схемата са подобни на тези при полумостовата схема: 1) Времеинтервал. Диодът D5 е отпушен.4. В случая използуваният изправител е двуполупериоден със средна точка на трансформатора. Фиг.33 Мостов трансформаторен ИППН с еквивалентен модел на трансформатора Принципът на действие на схемата е илюстриран чрез времедиаграмите. Напреженията на двете вторични намотки са равни на nUin.5.3.4.2 Мостов трансформаторен преобразувател Схемата на мостов трансформаторен ИППН е показана на фиг. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено захранващото напрежение Uin . трансформатор и токоизправител. Продължителността на интервала е δТ (Т е периодът на управляващите импулси). Преобразувателят се състои от инвертор с мостова конфигурация. 187 . тъй като напрежението на съответстващата му секция на вторичната намотка е положително за него.4. показани на фиг. Входно напрежение Uin се подава на първичната намотка на трансформатора и през намагнитващата индуктивност Lμ протича нарастващ намагнитващ ток iLμ с наклон Uin/Lμ.33.4. като е използувана еквивалентна схема на трансформатора. Нека в момента t0 се отпушат ключове S1 и S4. Диодът D6 е запушен.

34 Времедиаграми на мостов трансформаторен ИППН 2) Времеинтервал.Фиг. Най-често срещаният случай е когато всички транзистори са запушени.86) i L = i D5 + iD 6 188 . През този интервал са отпушени двата диода на изходния изправител D5 и D6. Възможно е да са отпушени двойката ключове S2 и S4 или двойката S1 и S3. За състоянието на ключовете има три варианта. В момента t1 се запушват ключовете S1 и S4 и започва втори времеинтервал с продължителност (1-δ)Т.4. като всеки от тях пропуска половината от изходния ток: (4. за който напрежението на първичната намотка на трансформатора е нула. като и в двата последни случая първичната намотка е дадена на късо за осигуряване верига на намагнитващия ток. Напрежението върху първичната намотка на трансформатора е нула.

Обратните диоди D1 .87) U out = n d U in Разлики от полумостовата схема: 1. 2. Времеинтервалът завършва в момента t2 . Използването на трансформатора в такава конфигурация по отношение на ефективността е добро.3) Времеинтервал. като осигуряват верига за намагнитващия ток. 4. Магнитопроводът се използва ефективно. Токовете през транзисторите са два пъти по-малки при еднакви мощности и захранващи напрежения. а диодът D5 е запушен. Върху първичната намотка на трансформатора се прилага напрежение -Uin. Използването му за малки мощности не е оправдано поради сравнително големия брой елементи на схемата и факта. когато се запушват ключовете S2 и S3. Мостовият DC-DC преобразувател обикновено се използва за мощности. което води до намаляване на намагнитващия ток с наклон -Uin/Lμ за следващия интервал с продължителност δТ. В момента t2 се отпушват ключове S2 и S3. Напрежението. Диодът D6 е отпушен и през него тече целия изходен ток. което се прилага върху първичната намотка на трансформатора е Uin. че входния ток тече през два управляеми ключа. Подобни схемни решения могат да бъдат изпълнени при използуване на тиристорни ключове. като се има в предвид особеностите на тиристорните ключове. Регулировъчната характеристика на схемата е: (4. По-нататък процесите в схемата са аналогични на разгледаните.5Uin.D4 предпазват управляемите ключовете от пренапрежение. а при полумостовата схема е 0. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено захранващото напрежение с обратен знак -Uin .4 Тиристорни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение Разгледаните до тук ИППН са реализирани с транзисторни ключове. Поради това тук ще бъдат разгледани само някои от основните и най-разпространени схеми на тиристорни ИППН. 189 . тъй като намагнитващия ток е двуполярен и може да се използва В-Н кривата и в двата квадранта. когато управляемите ключовете са запушени. по-големи от 500W.

тиристорните ИППН се класифицират като: .тиристорни ИППН с последователна комутация.36. което се дължи на различните подходи и схемни реализации на комутиращата верига. Според наличието или не на спомагателен ключ. Паралелната комутация при тиристорните ИППН може да е капацитивна или резонансна. без спомагателен тиристор.на фиг. при които комутиращата верига е в паралел с основния тиристор. 4.35. За целта се използуват комутиращи вериги с различна топология и начин на действие. при които комутиращата верига е последователно присъединена към основния тиристор. включен в паралел на основния тиристор. илюстриращи принципа на работа . За запушването на конвенционалните (еднооперационни) тиристори е необходимо анодният им ток да намалее под тока на удръжка на прибора. Състава на комутиращата верига и нейното действие са важни показатели за основите параметри и за класификацията на тиристорните ИППН.4. .Запушването на транзисторите се осъществява чрез управляващата верига. тиристорните ИППН могат да се класифицират като: .4. Комутацията е капацитивна.тиристорни ИППН с едностепенна комутация.тиристорни ИППН с принудителна (двустепенна) комутация. когато за комутиращия процес се използува енергията на кондензатор. 4.4.4.2 Тиристорни ИППН с едностепенна комутация Схемата на преобразувателя е показана на фиг. със спомагателен тиристор (тиристори). . В част от схемите комутиращата верига включва и допълнителен (спомагателен) активен ключ (тиристор обикновено). времедиаграмите. Според начина на включване на комутиращата верига спрямо силовия (основния) тиристор.тиристорни ИППН с паралелна комутация. 190 а .1 Видове тиристорни ИППН Съществуват множество схеми на тиристорните импулсни преобразуватели на постоянно напрежение. При резонансната комутация токът на основния тиристор се насочва към антипаралелно включен диод под действието на резонансна верига.

състояща се от комутиращия кондензатор Ck и комутиращата бобина Lk.35 Тиристорен ИППН с едностепенна комутация Фиг.36 Времедиаграми на работа на тиристорен ИППН с едностепенна комутация Преобразувателят включва комутираща верига.Фиг. 191 . Действието на схемата е разгледано в установен режим.4. Товарът има R-L характер. затова се поставя обратен диод D.4.

Напрежението върху товара спада със същия наклон. а напрежението върху Ck е нула. Започва колебателен процес. т. a напрежението върху него става отрицателно със стойност –UCk. че товарният ток Iout е константен. налице е условие за запушване на Т. Тук използуваме допускането. през тиристора Т протича ток.е. Анодният ток на тиристора в момента t2 е равен на изходния ток Iout.3. В резултат.36 поляритет без скобите. към момента t2 кондензаторът се е презаредил и има поляритета показан в скобите. т. т. След момента t2 токът на Ck е противоположен на анодния ток на тиристора Т. характеризиращи работата на преобразувателя: 1) Интервал t0-t1 След подаването на отпушващ импулс в момента t0. кондензаторът Ck започва да се разрежда през товара със константен ток. Диодът D се запушва. Кондензаторът Ck започва да се разрежда.4. 192 . че изходният ток Iout е константен. Тиристорът се запушва. равен на товарния ток Iout. Различават се следните времеинтервали.3. В момента t4 напрежението на кондензатора Ck достига нула. Токът през кондензатора започва да намалява и в момента t2 преминава през нулата. няма променлива съставка. а напрежението върху Ck достига –Uin. Напрежението на Ck в момента t3 е UCk.е.4. В момента t3 тиристорът се запушва. кондензаторът Ck започва да се разрежда. В момента t1 напрежението върху Ck е нула. което схемата осигурява за възстановяване на непроводящите свойства на тиристора.е. токът на тиристора Т започва да намалява. като напрежението му се стреми към първоначалния си поляритет. който е сума от изходния ток Iout и токът на колебателния кръг. включващ Lk и Ck . като в момента t3 става нула. Интервалът t3-t4 е времето. 4) Интервал t3-t4 След запушването на тиристора T. Напрежението върху товара нараства със скок и достига стойността Uin + UCk. 3) Интервал t2-t3 След момента t2. както и напрежението на Ck.3.Забележка: Анализът и времедиаграмите (фиг. състоящ се от Lk и Ck.36) са направени като е прието. Към момента t0 кондензаторът е зареден с напрежение с показания на фиг. 2) Интервал t1-t2 В момента t1 токът през кондензатора (съответно през тиристора) е достигнал максимална стойност.

193 .3 до нула: (4. +Uin. В момента t5 напрежението на кондензатора Ck достига стойността на входното напрежение +Uin. В това състояние схемата е готова за следващ управляващ импулс. е че в края на интервала t3-t4 е възможно да има колебателен процес при отпушване на диода D по веригата D. който осигурява такава верига. товарният ток се нуждае от верига. Ck. Времето. токът по веригата: захранващ източник.в. през която да тече. равен на товарния ток Iout. Тъй като товарът е активно-индуктивен. че зарядният ток на Ck тече през товара. което схемата осигурява на тиристора за възстановяване на проводящите му свойства е времето на разряд на кондензатора от напрежение UCk. = C k U Ck .on = t3 . Отпушва се обратният диод D. Друг недостатък на схемата е. товар се преустановява. за което провежда тиристора Т е равно на: (4.5) Интервал t4-t5 През този времеинтервал Ck се зарежда от константен ток. 6) Интервал t5-t6 Следващият управляващ импулс се подава в момент t6. Lk.35. В този момент t5.4.4. Времеинтервалът t5-t6 е променлив и чрез неговата промяна се реализира регулирането на схемата.88) tT .89) t сх. Ck.37 е показан подобрен вариант на схемата от фиг. след пълното презареждането на кондензатора (UCk=Uin). При определени условия тези колебания не затихват до следващото отпушване на T и могат да нарушат функционалността на схемата.t 0 Времето. На фиг. следователно този ток зависи от стойността на товара.3 I out Особеност на схемата. при който описаните недостатъци са решени.

38. 194 . се разглежда схемата от фиг. Lk.4. широчинно-импулсно (ШИМ). а изходният ток се регулира чрез промяна на периода на подаване на управляващи импулси (променлив е времеинтервала t5-t6.3.3 Тиристорни ИППН с двустепенна комутация Тиристорните ИППН с двустепенна комутация имат по-големи възможности от тези с едностепенна комутация. фиг. а диодът D2 осигурява верига за презаряд на Ck. Тиристорните ИППН с едностепенна комутация се управляват чрез принципа на времеимпулсната модулация. На фиг.4.20]. При тези схеми за запушване на работния тиристор се използува енергията на кондензатор. При тиристорните ИППН с двустепенна комутация регулирането може да е времеимпулсно (ВИМ).4.4.39 са представени времедиаграмите.37 Подобрена схема на тиристорен постояннотоков преобразувател с едностепенна комутация При схемата от фиг. комутиращ кондензатор Ck и комутираща индуктивност Lk. както и комбинация от двата метода. комутиращ тиристор T2. поясняващи работата на схемата.4. диод D1.38 са показани схеми на тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация [11. 4.а. 4. За представяне на принципа на работа. Ck.Фиг. Схемата се състои от силов тиристор T1.4. включен в паралел на работния тиристор. При тях времето на провеждане на тиристора е фиксирано. +Uin..4.37 диодът D1 не позволява да започне колебателен процес по веригата D.1 Тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация На фиг. обратен диод D0.4.36).

Следните времеинтервали характеризират работата на преобразувателя: 1) Интервал t0-t1 Към момента t0 кондензаторът Ck е зареден до напрежение равно на захранващото напрежение Uin с поляритет показан без скобите на фиг.4.4.38 Схеми на тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация Забележка: Анализът на схемата и представените времедиаграми (фиг. В момента t0 се подава управляващ импулс към T1.е.39) са направени при допускането. T1. 195 . През товара протича ток от захранващия източник. Започва резонансен (колебателен) процес на презаряд на Ck по веригата +Ck .39. Времеинтервалът завършва с подаване на управляващ импулс към комутиращия тиристор T2. Процесът завършва в момента t1 и кондензаторът е презареден до напрежение -Uin. няма променлива съставка. През времеинтервала провежда работният тиристор T1. D1. 2) Интервал t1-t2 Времеинтервалът започва в момента t1 на достигане на напрежението на кондензатора Ck до стойността на захранващото напрежение с отрицателен знак -Uin. че изходният ток Iout е константен.Фиг. -Ck. т. Lk.4.

Фиг. фиг. T2. Ck . т. той е променлив. Товарният ток тече по веригата +Uin . Разрядният ток на Ck е обратен за работния тиристор T1.а Този времеинтервал t1-t2 се използува за регулиране на схемата.38.4.4.39 Времедиаграми на работата на тиристорен ИППН с двустепенна капацитивна комутация. 196 .е. 3) Интервал t2-t3 В момента t2 се подава управляващ импулс към комутиращия тиристор T2. Последният се отпушва и дава накъсо Ck през двата тиристора T1 и T2. Когато този ток стане по-голям от правия ток на T1. последният се запушва.

4. Разликата във двете схеми е.а. Фиг. която провежда заедно със Ck при комутация (запушване) на работния тиристор T1.4. Тъй като товарът е активно-индуктивен е необходима верига за тока през него. След отпушване на работния тиристор T1. през което върху работния тиристор T1 е приложено обратно напрежение. Времеинтервалът t2-t3 е схемното време за възстановяване. 4. че тук във веригата на комутиращия кондензатор Ck е включена комутираща бобина Lk. момент t5.40 Тиристорен ИППН с резонансна комутация 197 .а с пунктир).4.40 е показан тиристорен ИППН с резонансна комутация. намаляват твърдостта на изходната характеристика при регулирането на схемата.Z. Наличието на времеинтервали в работата на схемата. -Uin.38. При тази схема е облекчен режима на работа на работния тиристор. който провежда до подаване на управляващ импулс към работния тиристор T1.38. В момента t4 напрежението на Ck достига +Uin и комутиращият тиристор се запушва. 4) Интервал t3-t4 В момента t3 напрежението на Ck достига нула. В момента t2 върху товара е приложено максимално напрежение (Uin+ UCk. започва нов период и процесите се повтарят.1)=2 Uin. Принципът на действие на схемата е подобен на този на разгледаната схема с капацитивна комутация от фиг.4.2 Тиристорни ИППН с двустепенна резонансна комутация На фиг. тъй като благодарение на Lk се намалява скоростта на нарастване на тока през тиристора и амплитудата на обратното напрежение върху него. В известна степен този недостатък се премахва чрез добавяне на диода D2 и бобината L2 (фиг. Отпушва се обратният диод D0. зависещи от товара.3.4.

MCT. И при двете схеми веригата за презареждане на кондензатора е отделена от товара. Това осигурява по-добра правоъгълна форма на изходното напрежение. свързана последователно в силовата верига (фиг.4. 198 .41. чрез което се извършва процеса на запушване на тиристора. Въпреки навлизането на напълно управляемите ключове (IGBT.3. тиристорните ИППН запазват своето приложение в определени области. В схемата от фиг. 4.41.4. Това се постига чрез бобина.4.13].41. в която е и силовият тиристор.б е необходимо още едно постоянно напрежение Uk.а).Недостатък на тиристорните ИППН с резонансна комутация е ограничението на диапазона на регулиране. MOSFET). По подробното им описание е направено в [3. 4. или чрез трансформатор (фиг.3 Тиристорни ИППН с двустепенна последователна комутация По-добри показатели по отношение на регулирането имат тиристорните ИППН с последователна комутация.9.41 Тиристорни ИППН с последователна комутация Съществуват и се прилагат и други схемни варианти на тиристорни ИППН.4. При тях комутиращият импулс на запушващото напрежение се въвежда последователно на силовата верига.б).

инверторите се делят на три основни типа: а) инвертори на напрежение. · При преобразуване енергията на Възобновяеми енергийни източници (слънчева енергия. · В битовата техника. фиг. използващи повишени работни честоти (електротермия. пощи. известно като (UPS) и горещ резерв на отговорни потребители (болници. фиг. · Електротранспорта – за електрическа тяга. 199 . енергията на приливи и отливи). лазерна техника. индукционно нагряване). · Резервно (гарантирано) захранване.1 Общи сведения Преобразувателните устройства. · Управление на електрически двигатели в системите за задвижване.5. Основни области на приложение на инверторите са: · Захранване на технологични процеси и устройства. б) инвертори на ток.1.ГЛАВА ПЕТА ИНВЕРТОРИ 5. различна от мрежовата. Приложенията на инверторите обикновено са в случаи. Доминира използването на напълно управляеми прибори (MOS FET. IGBT.5. MCT). Съществуват няколко класификации на инверторите според различни признаци: 1. фиг. · Нови технологии. реакторни уредби). енергия на геотермални води. · За осветители уредби и управление на високочестотни лампи. които преобразуват постоянни напрежения или токове в променливи напрежения или токове се наричат инвертори. енергия на вятъра. ултразвукова обработка. В зависимост от характера на електромагнитните процеси.3.2. GTO) се използват единствено при големи мощности. При съвременните инвертори като ключови елементи се използват полупроводникови прибори. в) резонансни инвертори.5. когато се налага да се захранват устройства с променливо напрежение с честота. приборостроене. закаляване на метали. Непълно управляемите прибори (тиристори.

при които управляващата честота се определя от автономен генератор ( схемата за управление).5. при които честотата на управляващите импулси е еднаква с честотата в товарната резонансна верига. 2.5. б) инвертори с независимо възбуждане.5. Фиг. б) мостови инвертори.2 Инвертор на ток и форми на тока и напрежението върху товара.3 Резонансен инвертор и примерни форми на тока и напрежението върху товара. 3. Фиг. В зависимост от схемата и захранващият източник: а) полумостови инвертори.Фиг. в) инвертори със средна точка на трансформатора.1 Инвертор на напрежение и форми на напрежението и тока върху товара. 200 . Според начина на управление инверторите се делят на два вида: а) инвертори със самовъзбуждане.

1=C0.5. изпълнен с IGBT ключове.5.4 Полумостов инвертор на напрежение 201 . При резонансните инвертори формата на тока и напрежението върху товара са близки до синусоида.5. съставен от два кондензатора с голям капацитет C0. S1 и S2.3 времедиаграми са идеализирани и обобщени.г) трифазни еднополупериодни инвертори. При инверторите на напрежение входното постоянно напрежение Ud се превключва периодично и към товара се подава променливо напрежение u с правоъгълна форма.1.1 Полумостов инвертор на напрежение При полумостовия инвертор на напрежение товарът се намира в диагонала на мост. 5. Фиг.5. Показаните на фиг.5. В практическите схеми показаните токове и напрежения имат своите специфики.1.5.2 и два ключа. а честотата му се определя от управляващата схема. фиг.4 е показана схема на полумостов инвертор на напрежение. 5. При инверторите на ток става периодично превключване на входния ток Id и през товара Z протича променлив ток i с правоъгълна форма. На фиг. Амплитудата на това променливо напрежение е равна на Ud. Тока през товара i зависи от характера на товара. Формата и фазата на напрежението върху товара зависят от характера на самият товар. фиг.2 и фиг.2 Еднофазни транзисторни инвертори на напрежение Основен признак на инверторите на напрежение е правоъгълната форма на напрежението върху товара.2. д) трифазни двуполупериодни (мостови) инвертори.

5.5 Ток и напрежение върху RL товар при полумостов инвертор на напрежение Двата кондензатора на схемата C0.1. Тoест. На практика кондензаторите C0.1 и C0.2. токът през него си сменя знака след определен интервал t0 – t1. Амплитудата на напрежението върху товара е равна на напрежението върху филтровите кондензатори C0. През времеинтервала t0 – t1 токът през товара се затваря през диода D1 и захранващият източник. През следващия времеинтервал t1-t2 токът през товара съвпада по посока с напрежението върху него. като ключът S1 започва да провежда. C0.2 не са с безкрайни стойности и през времеинтервала t0 – t1 се наблюдава зареждане (увеличаване на напрежението) на C0. образуват делител на напрежение. Върху товара е приложено напрежението на кондензатора C0. захранващият източник консумира енергията. Следва смяна посоката на тока през товара. върху товара се формира положителната полувълна на изходното напрежение.1 и товарният ток нараства до максималната си 202 .2.1.2. запасена в индуктивността на товара.7. 2) Времеинтервал t1-t2 В момента t1 товарният ток се нулира. момент t0. т.5. характеризиращи работата на схемата: 1) Времеинтервал t0 – t1 При подаване на отпушващ сигнал към ключа S1 (ON) и запушващ сигнал към ключа S2 (OFF).е на половината от входното напрежение Uin/2. C0. фиг.1 и разреждане (намаляване на напрежението) на кондензатора C0. Ако товара е активно-индуктивен (RL). Различават се следните основни времеинтервали.Фиг.

Токът през товара намалява. Таблица 4.стойност Im. Обикновено ключовете на мостовия инвертор се управляват по двойки.5. Отрицателният полупериод върху товара се формира при отваряне на S1 и S3 и затваряне на S2 и S4.t4 .7 са показани времедиаграмите на инвертора на напрежение при R-L товар. Този полупериод се ограничава от моментите t0 и t2. а кондензаторът C0. В таблица 4. изпълнен с IGBT ключове. 203 .2 се зарежда.2 Мостов инвертор на напрежение На фиг.2. като ключа S2 започва да провежда в момента t3. 3) Времеинтервал t2-t3 През този времеинтервал t2-t3 провежда диода D2 и кондензаторът C0.5. съответствуващо на положителния полупериод от фиг. В момента t4 се подава отпушващ сигнал към ключа S1 и запушващ сигнал към ключа S2. На фиг. В момента t2 се подава отпушващ сигнал към ключа S2 и запушващ сигнал към ключа S1. 4) Времеинтервал t2-t3 Следва отново смяна посоката на тока през товара. енергията на индуктивността се трансформира към захранващия източник и в момента t3 товарният ток се нулира. Това е времеинтервалът t2 .1 се разрежда.1 са показани четирите обособени времеинтервала в работата на схемата и съответните провеждащи ключове за всеки един от тях. а на ключовете S2 и S4 се подава запушващ сигнал (OFF).5.7.6 е показана схема на мостов инвертор на напрежение.1 Времеинтервали t0-t1 t1-t2 t2-t3 t3-t4 Проводящи ключове D1 S1 D2 S2 5. Следните основни времеинтервали характеризират работата на схемата: 1) Времеинтервал t0 – t1 В момента t0 на ключоветe S1 и S3 се подава отпушващ сигнал (ON). В резул-тат на запушването на S1 и S3 и отпушването на S2 и S4 върху товара се подава напрежение.

204 .6 Мостов инвертор на напрежение изпълнен с IGBT ключове Фиг.Фиг. фиг. В резултат.5. Тогава токът през него си сменя знака след определен интервал t0 – t1.5. когато товарът има активен характер. токът през товара следва формата на напрежението върху него.5.7 Времедиаграми на работа на мостов инвертор на напрежение при R-L товар В случаите.7. През времеинтервала t0 – t1 токът през товара е с посока. токът през товара изостава по фаза от напрежението. В по-голяма част от практическите приложения обаче товарът е активно реактивен (R-L).

който се превръща в консуматор на енергия през споменатите времеинтервали.5. токът през товара се нулира и сменя знака си. които провеждат през следващия времеинтервал t4-t5 и t0-t1. В момента t2 се подава отпушващ сигнал към ключовете S2 и S4 и запушващ сигнал към ключове S1 и S3. в който към ключоветe S1 и S3 се подава отпушващ сигнал. напрежението и токът върху товара са с различни полярности. През този интервал токът на товара са затваря през диодите D2 и D4 и захранващия източник Ud.7. през което провежда всяка двойка ключове е по-малко от p. Следователно. Върху товара е приложено цялото входно напрежение и товарният ток нараства до максималната си стойност Im. след запушването на ключовете S2 и S4 в момента t4 се отпушват диодите D1 и D3. запасена в индуктивността на товара. Времеинтервалът завършва в момента t4 . Ключовете S1 и S3 започват да провеждат. От представения принцип на работа се вижда. D3 и захранващия източник. За ключовете S1 и S3 времеинтервалът на проводимост е t1-t2.7. След изчерпване на запасената в индуктивността L енергия. при R-L товар времето. това е интервала t2-t3.2 са показани четирите обособени времеинтервала в работата на схемата и съответните провеждащи ключове за всеки един от тях. 205 . а на ключовете S2 и S4 се подава запушващ сигнал. Аналогично. Очевидно. фиг. през този времеинтервал захранващият източник консумира енергията. момент t2. В таблица 4. През този интервал подобно на t0 – t1. а за ключовете S2 и S4 съответно времеинтервала t3-t4. че през времеинтервалите t0-t1 и t2-t3 запасената в индуктивността L енергия се трансформира към захранващия източник.5. като полярността му през времеинтервалите t1–t2 и t3-t4 съответства на полярността на напрежението върху товара. Токът се затваря през диодите D1. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 товарният ток се нулира. показан на фиг.обратна на приложеното върху него напрежение. Ключовете S2 и S4 започват да провеждат. През този времеинтервал t1-t2 токът през товара съвпада по посока с напрежението върху него. 3) Времеинтервал t2-t3 При запушване на ключовете S1 и S3. токът през товара запазва посоката си за определен интервал от време. 2) Времеинтервал t1 – t2 В момента t1 товарният ток се нулира.

Таблица 4.2) Im RT æ ç Ud / R 1. Максималната стойност на тока през ключовете Im се получава след решаване на диференциалното уравнение: (5. тиристори). S3 D2. Използваните ключове трябва задължително да са с двустранна проводимост. Решаването на диференциалното уравнение води до следния израз на максималната стойност на тока: (5.D4 S2. S4 t3-t4 Представеният принцип на работа на мостовите инвертори на напрежение води до следните важни изводи: 1. В практическите схеми това се реализира чрез включване на антипаралелен диод на съответния ключ (IGBT. MCT. 206 . Максималното напрежение върху ключа е равно на: (5.2 Времеинтервали t0-t1 t1-t2 t2-t3 Проводящи ключове D1. Източникът на напрежение Ud трябва също да позволява токът през него да протича в двете посоки.1) L di L + R iL = U d dt с начални условия i( 0) = .I m и i(T / 2) = I m . D3 S1. В повечето случаи това се осигурява от филтровия кондензатор C0 на входа на инвертора. За повечето от съвременните реализации на ключове такъв диод е включен в структурата на самия ключ.e L 2 ç è = RT 1+ e - ö ÷ ÷ ø. За оразмеряване на ключовете важни стойности са максималната стойност на тока и на напрежението върху тях. MOS. 2. L 2 където Т е периодът на управляващите импулси.3) U CE = U d + U F където UF е падът върху отпушения диод.

Необходимо е двете секции (двете първични намотки w1 и w2) да са еднакви.5.5.3 Инвертор на напрежение със средна точка на трансформатора Основен компонент на схемата.8.8 Инвертор на напрежение със средна точка на трансформатора Фиг. Фиг. е трансформаторът със секционирана първична намотка. поясняващи принципа на работа на схемата са показани на фиг. като токът през товара съответства на R-L товар. Времедиаграмите.9 Времедиаграми на работа на инвертора на напрежение със средна точка на трансформатора. 207 .5.5.5.2. фиг.9.

+Ud. обхванати от всяка една от двете секции. През следващия времеинтервал t1 – t2 провежда ключът S1. освен традиционното ШИМ управление. Малки разлики в тези параметри водят до резултантно постоянно напрежение върху първичната намотка. в което са в отпушено състояние са еднакви. -Ud. където N1 и N2 са броя на навивките на двете секции на първична намотка. тъй като токът и напрежението върху него са с един и същ поляритет. Това би могло да се постигне чрез добро симетриране на двете първични намотки w1 и w2. Предимства на схемата: 208 . двете намотки трябва да имат еднакви потокосцепления: (5.В момента t0 се подава отпушващ сигнал към ключа S1 и запушващ към ключа S2. Практически е трудно да се избегне постояннотоковото подмагнитване на трансформатора.4) Y 1 =Y 2 = F 1 N 1 = F 2 N 2 . че при схемата с трансформатор със средна точка. През времеинтервала t2 – t3 провежда диодът D2 и се връща запасената в индуктивността енергия към захранващия източник. че пада на напрежение върху двата ключа S1 и S2 и времето им.t1 се връща запасената в индуктивността енергия към захранващия източник. В момента t2 се подава отпушващ сигнал към ключа S2 и запушващ към ключа S1. през времеинтервала t0 . След момента t1 този ток сменя знака си. Основният недостатък на схемата произтича от наличието на трансформатора. Товарът консумира енергия от източника. то токът през него изостава спрямо напрежението върху него. Също е необходимо минимизиране на индуктивността на разсейване между двете първични намотки. Процесите са аналогични на описаните погоре.t1 провежда диодът D1 по веригата: край на w1. През следващия времеинтервал t3 – t4 провежда ключът S2 и се консумира енергия от източника. намагнитващият ток на трансформатора може да достигне до опасни за работата на схемата стойности. е необходимо следене и на тока на първичната намотка. т. Следва извода. В резултат. различно от нула. F1 и F 2 са магнитните потоци. D1. През този времеинтервал t0 . Тъй като товарът е активно-индуктивен. На практика е невъзможно да се гарантира. начало на w1. В момента t1 токът през товара се нулира. В резултат.е.

1. 209 . При работа на схемата.10 полумостов тиристорен инвертор. Това е особено важно ако напрежението на входа на инвертора е нисковолтово. а опростените времедиаграми.е. включващи няколко периода са показани на фиг. При такива инвертори входният ток Id е голям и загубите върху отпушените ключове са значителен процент от общите загуби на преобразувателя.11. не е необходимо галваническо развързване на двата управляващи сигнала един спрямо друг. При този вид инвертори запушването на работен тиристор не е свързано с комутирането на друг работен тиристор. 2.а са показани детайлните времедиаграми за времето на комутация.3. Основни недостатъци на тиристорните схеми са по-сложното запушване на ключовете и невъзможността за недостигане на работни честоти над няколко килохерца.б. 5.схеми с взаимно импулсна комутация. където входният източник обикновено е акумулаторна батерия. Подобни приложения са гарантираните захранвания (UPS).5. Работата на схемата се пояснява от времедиаграмите на фиг. На фиг.5. . D1 и T2. Във всеки един момент от време в схемата провежда само един от управляемите ключове S1 и S2.10 основните ключове с двустранна проводимост са T1. комутацията на единия тиристор подготвя комутиращата верига за комутация на другия тиристор. Групата за комутация е съставена от тиристорите Тk1.схеми със спомагателно-импулсна комутация. т.11.3 Еднофазни тиристорни инвертори на напрежение Тиристорните инвертори на напрежение се използват обикновено когато е необходимо да се захранват по-големи товарни мощности. Наличието на общи точки (маса) на двата ключа S1 и S2 позволява те да бъдат управлявани от една драйверна схема. За запушването на всеки работен тиристор се използува допълнителен тиристор и реактивни елементи. Тk2 и реактивните елементи Lk и Ck.11.5. На фиг. 5. D2. Според метода на комутация тиристорните инвертори на напрежение се класифицират като: .1 Тиристорни инвертори на напрежение със спомагателно – импулсна комутация За представяне на принципа на спомагателно-импулсната комутация се използва показаният на фиг.5.

210 . а) детайли времедиаграми за времето на комутация.Фиг.5.5.11 Времедиаграми на работа на полумостов тиристорен инвертор със спомагателно-импулсна комутация.10 Полумостов тиристорен инвертор със спомагателно-импулсна комутация. б) опростени времедиаграми за няколко периода. Фиг.

Напрежението на кондензатора Сk осигурява запушващ токов импулс върху тиристора Т1. Ck и товара Z.Нека кондезаторът Ck да е зареден с поляритет на напрежение. Lk = 0. В момента t1 комутиращият и товарният ток се изравняват и тиристорът Т1 се запушва.9 U d t сх. в [2] са посочени следните съотношения за избор на комутиращите елементи: (5.в.в. В момента t3 напрежението на комутиращия кондензатор Ck достига захранващото напрежение. показан на схемата и да е отпушен тиристорът Тk1. При отпушен тиристор Т1 се формира положителен полупериод върху товара. включващ Lk. Комутиращият ток продължава да нараства и след момента t1 и достига максималната си стойност Ik. кондензаторът започва да се презарежда.5) t сх. През времеинтервала t3-t4 натрупаната във индуктивността енергия дозарежда комутиращия кондензатор Ck. фиг. = t 2 .5.t1 = 2 Lk C k arccos(I k / I k . I k . се отпушва комутиращият тиристор Тk1. Полученият токов импулс е с почти синусоидална форма.в. амплитудата на този токов импулс трябва да е по голяма от стойността на товарния ток в момента на комутация.5 . подготвяйки се за следващия процес на комутация.max / I k = 1. момент t0. След достигане на максимума на комутиращия ток. За да се запуши работния тиристор.max е максималният комутиращ ток. I k t сх. В края на полупериода. за силовите тиристори се използува зависимостта: (5. .в.max. След момента t2 товарния ток протича само през комутиращата верига.11. При използуване на горния израз и избрано отношение I k . За да се определи схемното време на възстановяване tсх. Напрежнието на кондензатора Ck е по голямо от 2Ud и зависи от качествения фактор на колебателния кръг.6) C k = 0. Схемното време за възстановяване на тиристора е времеинтервала t1t2. В момента t4 токът през комутиращия тиристор Ck се нулира. В момента t2 комутиращият ток се нулира и диода D1 се запушва. В същия момент t1 се отпушва диода D1.4 Ik Ud При проектиране на тиристорни инвертори на напрежение със спомагателно-импулсна комутация трябва да се има пред вид следното: 211 .max ) където I k е токът на комутация.

че комутиращият импулс за запушване на работен тиристор се формира от друг работен /силов/ тиристор. 2. 212 .5. 5. На фиг. Изчисляването на Lk и Ck се прави за най-голямата стойност на товарния ток и за максималното каталожно време за възстановяване на тиристора.12 е показана такава схема. Поради това тези инвертори се наричат инвертори с взаимно-импулсна комутация. Принципа на работа се пояснява от времедиаграмите на фиг.13 при активно-индуктивен характер на товара.3. зависещ от схемното време на възстановяване на тиристора.5.5. За по-големи стойности на товарния ток е необходима и поголяма стойност на елементите на комутиращата група. Фиг.12 Тиристорен инвертор на напрежение със взаимно–импулсна комутация. При оразмеряване на Lk и Ck се изхожда от условието комутиращият ток да е по голям от товарния ток за достатъчно дълъг времеинтервал. 3.1.2 Тиристорни инвертори на напрежение със взаимно– импулсна комутация Основният признак на тиристорните инвертори на напрежение със спомагателно–импулсна комутация е.

13 Времедиаграмите на тиристорен инвертор на напрежение със взаимно–импулсна комутация при активно-индуктивен характер на товара. Напрежението върху товара е Ud. ktr = w1 / w3 = w2 / w3 = 1 . приемайки коефициента на трансформация на трансформатора равен на единица.Фиг. В момента t0 се подава управляващ импулс към 213 . Към момента t0 е отпушен тиристора Т1. Функцията на диодите D1 и D2 е да връщат енергия към захранващия източник. Напрежението към товара се подава посредством двете идентични първични намотки w1 и w2. Скоростта на нарастване на тока през тиристора се ограничава от комутиращата индуктивност Lk.5. Кондензаторът Ск е зареден до напрежение 2Ud с означения на фигурата поляритет.

Lk. Lk = t off U d 1. D1. Въпреки че този подход е приложим в някои случаи.4 Трифазни инвертори на напрежение Трифазните инвертори на напрежение се използват в редица приложения: .14 инвертор. реализиран с напълно управляеми ключове. В момента t2 кондензаторът Сk се е презаредил до напрежение 2Ud. . той има сериозни недостатъци: . След отпушването на Т2 кондензаторът Сk се дава на късо през двата тиристора Т1 и Т2.7) Ck = t off I 1. изискващи по-висока работна честота. кондензаторът Сk се презарежда през веригата +Ud.системи за гарантирано захранване (UPS). през което върху тиристора Т1 се прилага обратно напрежение и той възстановява непроводящите си свойства. чиито изходни напрежения са дефазирани на 120°. w1. Сk.електрически задвижвания и управления на асинхронни и синхронни двигатели. . За реализирането на трифазно изходно напрежение практически много по-често се използва един трифазен инвертор.тиристора Т2 и той се отпушва. например показаният на фиг. който е при най-голям работен ток I и най-голямо каталожно време на запушване на тиристорите toff. В момента t1 напрежението на Сk се нулира. Оразмеряването на комутиращите елементи се прави за най-тежкия режим на работа. Реализирането на трифазно изходно напрежение е възможно и чрез използването на три еднофазни инвертора. което изисква сдвоени или по-продължителни управляващи импулси. Диодът D2 се отпушва в момента t2 . Времеинтервалът t0-t1 е времето.5. Запасената в индуктивността Lk енергия се връща частично в захранващия източник по веригата +Ud.наличие на дванадесет ключа общо в системата. Особеност на схемата е.7 U d . Използават се изразите: (5. Сред като се отпуши Т2.мощни трифазни товари. че работният тиристор се отпушва два пъти в един полупериод. -Ud и частично се разсейва в товара. в следствие на което Т1 се запушва и към него се прилага напрежение 2Ud.необходимост от трифазен трансформатор или достъп до всяка от трите фази на товара. Т2. а върху товара се е установило напрежението -Ud.7 I 5. 214 . w2. -Ud. .

поясняващи времеинтервалите през които са отпушени съответните ключове.5.7. Всяко рамо на инвертора включва два ключа и два диода и е подобно на рамото на полумостовия инвертор разгледан по-горе.15 са показани времедиаграмите.5. Изходното напрежение на всяка фаза (A.Фиг. 215 . Широко използуван метод на регулиране на изходното напрежение при трифазните инвертори на напрежение е чрез използуването на синусоидална ШИМ. Товарът може да е включен в звезда или в триъгълник. На фиг. Възможни са непосредствено включване на товара. В показания режим на работа всеки ключ провежда по един полупериод на изходното променливо напрежение. или чрез използуване на разделителен трансформатор. както и съответните линейни напрежения при трифазен инвертор на напрежение изпълнен с напълно управляеми ключове. B. C) зависи от захранващото напрежение Ud и не зависи от товара. Този начин на регулиране е разгледан в точка 5.14 Трифазен инвертор на напрежение реализиран с напълно управляеми ключове.

Основни области на приложение на инверторите на ток са електротермията и променливо-токовото електрическо задвижване за честотно регулиране на еднофазни и трифазни двигатели. Формата на изходния ток на инвертора на ток е правоъгълна. 216 .15 Времедиаграми на работа на трифазен инвертор на напрежение.5.Фиг.1 Особености на инверторите на ток В инверторите на ток захранващият източник е източник на ток. а формата на изходното напрежение зависи от големината и характера на товара. 5.5.5 Инвертори на ток 5. Това се постига чрез включване на индуктивност с голяма стойност между захранващия източник и инвертора.

. Последният се отпушва и кондензаторът С се оказва накъсо свързан през тиристорите Т1 и Т2.5.2. -Ud. w2. .16.В зависимост от това как е включен комутиращият кондензатор по отношение на товара.5.5. комутиращият кондензатор е включен последователно на товара. В момента t0 се подава управляващ импулс към Т1.а е показана схема на тиристорен паралелен инвертор със средна точка на изходния трансформатор. В момента t1 се подава управляващ импулс към Т2.w1. Т1.16.а. -C.паралелни инвертори на ток. става по-голям от правия ток на Т1 и в резултат. w1. Протича работен ток по веригата +Ud. 5. Ld. Ако схемата е реализирана с тиристори.паралелно-последователни инвертори на ток.5. И в двата случая стойността на дросела Ld е достатъчно голяма. Т1. в този случай изходното напрежение е идентично с напрежението на комутиращия кондензатор. започва нов комутационен процес и нов период на тока върху товара. Тиристорен еднофазен паралелен инвертор на ток Инверторът на ток с паралено включен на товара кондензатор е една от най-разпространените инверторни схеми. Разрядният ток бързо нараства. че захранващият източник е източник на ток.последователно-паралелни инвертори на ток. При отпушване на Т1 се създават условия за заряд на кондензатора С по веригата +Ud.16.5. . w2. с отпушването на Т1. отразяващи работата на схемата от фиг. -Ud с указания поляритет на схемата (без скобите).г са показани времедиаграмите. а на фиг.б – мостова схема на паралелен инвертор на ток.последователни инвертори. Управляващите импулси на тиристорите Т1 и Т2 са дефазирани на 180 градуса.5. то се осъществява взаимна комутация на тиристорите. Т1 се запушва. Протича разряден ток. През интервала t2-t3 кондензаторът С се презарежда и поляритета е показания в скоби на фиг.16. за да може да се приеме.16. В момента t3. На фиг. инверторите на ток биват: . Ld. След запушването на Т1 кондензаторът С се разрежда по веригата +C. който е обратен за Т1. 217 .г. На фиг.

16 а) Тиристорен паралелен инвертор на ток със средна точка на трансформатора б) Мостова схема на тиристорен паралелен инвертор на ток. в) Еквивалентна заместваща схема на моствия инвертор при отпупени Т1 и Т3 г) Времедиаграми отразяващи работата на схемата от фиг.5.16.5.16. показан на фигурата без скобите.а Принципът на действие на мостовия паралелен инвертор (фиг.б) е подобен на описания принцип на действие на инвертора със средна точка на трансформатора. При отпушване на тиристорите Т1 и Т3 (момент t0) протичащият ток се разделя между клона на товара и кондензатора (фиг.5.в). кондензаторът се оказва свързан накъсо през Т1 и Т2 и през Т2 и Т4. Кондензаторът се зарежда с поляритет.Фиг. При отпушване на другата двойка тиристори Т2 и Т4 (момент t1). По нанатък кондензаторът се разрежда през товара и се 218 .5. Разрядният му ток е обратен за Т1 и Т3 и те се запушват.16.

5.d = 0 R dt dt RC C Решението на линейното диференциално уравнение (5.) = -u C (t = ) 4 4 (5.12) ) Намирането на константата А се прави при използуване на условието.16.е.в. показан в скобите. няма загуби в реактивните елементи. За схемата се записва системата уравнения: I d = i R + iC u iR = R R du iC = C C dt (5.11) е от вида: ( uC (t ) = I d R 1 + A e -t / RC (5. Ако се разположи координатната система в средата на един междукомутационен период. При направените допускания еквивалентната заместваща схема на мостовия инвертор за времеинтервала. При следвашото отпушване на Т1 и Т3 (момент t3)се запушват Т2 и Т4. че напрежението на кондензатора се изменя по периодична крива. При анализа на паралелният инвертор на ток се правят следните допускания – захранващият източник е идеален източник на ток. тиристорите са идеални ключове и товарът е чисто активен. когато са отпушени тиристорите Т1 и Т3 е показана на фиг.I d R 1 + A e -T / 4 RC 219 ) .10) При заместване и използуване на равенството u R = uC се получава уравнението: (5.9) (5. вследствие на което значенията му в моментите на съседните комутации са равни по големина и противоположни по знак.14) ( ) ( I d R 1 + A eT / 4 RC = .13) Замествайки се получава: (5.11) Id = uC du du C I 1 +C C Þ + uC .8) (5. т. може да се запише: T T u C (t = . токът на бобината Ld е без пулсации.презарежда от захранващият източник с поляритет.

16) ö æ ÷ ç -t / RC ÷ ç e u C (t ) = u R (t ) = I d R ç1 ÷ ç coshæç 1 ö÷ ÷ ç 4 f RC ÷ ÷ ç è øø è Полезна за практическото използуването на инвертора е зависимостта на изходното напрежение от захранващото u R = F (U d ) .14) е: (5.16) в (5.uC ) dt = 0 0 Замествайки (5.17) се получава: (5. че средната стойност на напрежението върху бобината за един полупериод в установен режим е нула: UL = (5.Намерената стойност на константата А от (5.4 f R C tanhçç ÷ è 4 f RC øø è Горният израз (5.17) 2 T p ò (U d .15) A=- eT / 4 RC + e -T / 4 RC =2 1 æ T ö coshç ÷ è 4 RC ø За удобство периодът T се замества с честотата f=1/T и се получава: A=- (5. За извеждане на зависимостта се използува условието.18) Id = Ud æ æ 1 öö ÷÷ ÷ R çç1 .16) и за изходното напрежение се получава: 220 .18) се замества в (5.16) в (5.12): (5.16) 1 æ 1 ö ÷÷ coshçç è 4 f RC ø Моментната стойност на напрежението на кондензатора. което е и напрежението върху товара се получава като се замести (5.

tanhç ÷ ç coshç ÷ ÷ k è4øè è4øø Полезно е да се изрази зависимостта на ефективната стойност на изходното напрежение (напрежението върху товара) U R от захранващото U d .19) с k се получава зависимостта: (5.4 f R C tanhç ÷ ç ÷ ç 4 f R C ÷÷ ÷ ç coshç 4 f R C ÷ ÷ ç è øø è øø è è Въвежда се следният израз. консумирана от захранващия източник: (5.(5.20) 1 f RC Тогава.21) æ ö t -k ç ÷ Ud e T ÷ ç u R (t ) = 14 æk öç æk ö÷ 1 . Използува се равенството на мощността в товара и мощността.23) UR = Ud 1 1- 4 ækö tanhç ÷ k è4ø Получената зависимост представлява външната (товарната) характеристика на инвертора и е представена графично на фиг. който се нарича коефициент на натоварване: k= (5.19) æ ö ç ÷ ç ÷ Ud e -t / RC u R (t ) = ç1 ÷ æ æ 1 ö÷ æ 1 öö ç ç1 .18) в (5. замествайки в (5.5.22) PR = U R2 = Pd = U d I d Þ U R = U d I d R R След заместване на (5. 221 .17 [11].22) се стига до зависимостта: (5.

23) и (5.16).в се намира от (5. и схемно време на възстановяване като функции на коефициента на натоварване Важен параметър на инвертора е схемното време за възстановяване tс. 222 .lnç cosh ÷ T 4 k è 4ø От графичното представяне на изрази (5.5.в. 1 1 æ kö = . е нула.5. тиристорният паралелен инвертор на ток е неработоспособен при малки и големи стойности на коефициента на натоварване k.17 Външна (товарна) характеристика на тиристорен инвертор на ток фиг. В резултат.в.в от коефициента на натоварване k. а при големи k намалява значително tс.24) t с. Намерената зависимост е: (5. Изразът за tс.16.17 се вижда силната зависимост на изходното напрежение и схемното време за възстановяване tс. .в. като се използува условието. В реалните приложения диапазона на коефициента на натоварване е k=4 ¸ 8.б.5. При малки k изходното напрежение силно нараства. което е и напрежението върху тиристора. напрежението върху товара.в..24) на фиг. че за t = -T / 4 + t с.Фиг.

Според мястото на включване на товара и начина на създаване на един полупериод (провеждане на ключове с едностранна или двустранна проводимост). Основни такива приложения са в източниците за ултразвукова техника.18. Съвременните резонансни инвертори са реализирани предимно с транзисторни ключове и схемите им са от първите две изброени групи. Подобна форма на тока осигурява малки комутационни загуби в ключовете на резонансните инвертори [24]. . тъй като транзисторите имат достатъчно голямо бързо действие и не е необходимо използването на предимствата на схемни решения от третата група резонансни инвертори. . . Принципът на работа на резонансните инвертори позволява да се работи в режим с пауза.5. 223 . В резултат. Тиристорните резонансни инвертори се реализират и използуват и по трите основни схемни групи на резонансни инвертори. в индукционното нагряване [15].последователно – паралелни резонансни инвертори. в заваряването [38]. При последователните резонансни инвертори комутиращият кондензатор е включен последователно на товара. .6.а. Приложенията на резонансните инвертори са главно в устройства със средна и висока честота.резонансни инвертори с удвояване на честотата върху товара. също като междинно звено в системи от няколко преобразувателни устройства. моментът на включване на следващата група ключове зависи от схемата и алгоритъма на управление.1 Класификация на резонансните инвертори 1.6 Резонасни инвертори Отличителна черта на резонансните инвертори е наличието на резонансен процес в схемата.б.последователни резонсни инвертори. токът през товара и силовите ключове има приблизително синусоидална форма. фиг.18.е.5.резонансни инвертори без обратни диоди. Принципът на удвояване на честотата не се използува при транзисторните инвертори.5. 2.5. т.паралелни резонансни инвертори. който обхваща и товара. резонасните инвертори се класифицират като: . фиг. фиг.резонансни инвертори с обратни диоди.19. При паралелните резонансни инвертори комутиращият кондензатор е включен паралелно на товара. Според начина на включване на товара в резонансния кръг резонансни инвертори могат да се класифицират като: . 5.

Фиг.резонансни инвертори с обратни диоди.5. . 224 .18 а)Резонансни инвертори без обратни диоди. работещи в режим с широчинно регулиране на захранващото напрежение и принудително изключване на ключовите прибори. б) Резонансни инвертори с обратни диоди 3. Допълнителна класификация на резонансни инвертори с обратни диоди според начина им на действие [15]: .резонансни инвертори с обратни диоди. работещи в режим с естествено изключване на ключовите прибори. работещи в режим с принудително изключване на ключовите прибори. .резонансни инвертори с обратни диоди.

Фиг. U C (t = 0) = -U C 0 Анализът на преходния процес по класическия метод включва определянето на двете съставки на тока в колебателния кръг ik (t ) : (5.едноключови резонансни инвертори.5.19 Резонансни инвертори с удвояване на честотата върху товара .резонансни инвертори с обратни диоди.26) ik (t ) = iпр (t ) + iсв (t ) .резонансни инвертори с обратни диоди. работещи в режим на удвояване на чесотата. 225 . преди включването на ключа S са: (5. .6. .5. работещи в режим с широчинно регулиране на захранващото напрежение и естествено изключване на ключовите прибори.2 Aнализ на последователен R-L-C кръг и условие за резонанс Работата на резонансния инвертор може да се сведе до включване на последователен R-L-C кръг към постоянно захранващо напрежение. фиг.20. Началните условия в момента t = 0 .25) i L (t = 0) = I L 0 . 5.

5.30) k2 + R 1 k+ =0 L LC Корените на квадратното уравнение (5. За намиране й е необходимо характеристичното уравнение на контура.20 Включване последователен R-L-C кръг към постоянно захранващо напрежение където iпр (t) е принудитетелна съставка. Þ R + k L + 1 =0. като вида й зависи от корените на характеристичното уравнение.28) Неизвестна е свободната съставка iсв (t ) . jw C jw ® k . Един от начините да се определи характеристичното уравнение е като се анулира изразът на входното съпротивление на контура спрямо захранващия източник. dt C а iсв (t ) е свободната съставка.29) се получава следното характеристично уравнение: (5. определяща се от общото решение на хомогенното диференциално уравнение (5. Стационарната (принудителната съставка) iпр (t ) на тока през (5. Следователно: ik (t ) = iсв (t ) (5.29) R + jw L + 1 = 0.Фиг.27).27) U L +UC +U R = Ud Þ L ò контура след комутацията е нула поради наличието на кондензатора.30) са: 226 . зависеща от частното решение на нехомогенното интегро-диференциално уравнение. при заместване на множителя jω със k: (5. което в случая е: d ik 1 + i k d t + R ik = U d . kC От израз (5.

33) L C При използуване на изразяванията: 1 R2 .32) се получава условието за резонанс на последователен R-L-C кръг: R<2 (5.34) (5.± j w0 t 227 . За да е налице този режим трябва да е изпълнено неравенството: (5. б) при a = 0 корените са реални и равни и режимът е граничен апериодичен. В зависимост от 2 стойността на израза a = R .2 LC 4 L корените на характеристичното уравнение в периодичен режим могат да се представят като: (5.31) k1. 2 = .35) t= 2L .(5. Практическата работа на резонансните инвертори е в периодичен (колебателен) режим. 2 = - R R2 1 ± 2 2L 4 L LC Вида на свободната съставка (режима на работа) зависи от корените на характеристичното уравнение (5.1 2 LC 4L са възможни три режима на работа на последователния R-L-C кръг: а) при a > 0 корените са реални и различни и режимът е апериодичен. в) при a < 0 корените са двойка комплексно спрегнати числа и режимът е периодичен (колебателен) .32) a<0 Þ R2 2 4L - 1 <0 LC От горното неравенство (5. w0 = R 1 k1. Апериодичният режим не е характерен за последователните резонансни инвертори.31).

първото уравнение на системата за намиране на интеграционните константи е: I L 0 = A sin j (5.41) uC (t ) = U d . заместване t = 0 и приравняване на получения израз на . крайният израз за тока контура ik (t ) е: (5.cos w0 t ÷÷ w0 L ø è t w0 Крайният израз за напрежението на кондензатора uC (t ) е: æ 1 ö I sin w0t + cosw0t ÷÷ .U C 0 се получава второто уравнение на системата за намиране на интеграционните константи. С w0 = е означена собствената честота на Свободната съставяща на тока на контура е от вида: (5.40) ik (t ) = ö æ 1 U d + U C 0 -t / t e sin w0 t .I L 0 e -t / t çç sin w0 t . Токът в момента t = t 0 е i L (t 0 ) = I L 0 : (5. където А и j са интеграционни константи.38) Напрежението на кондензатора е: (5.37) ik (t ) = A e -t / t sin(w0 t + j) Þ за t = 0 Þ ik (0) = I L0 = A sin j Следователно.36).1 R2 .L0 e-t / t sin w0t è t w0 ø w0 C (5.36) ik (t ) = iсв (t ) = A e -t / t sin (w0 t + j) .39). След намиране на интеграционните константи А и φ и заместване в (5.(U d + UC0 ) e -t / t çç 228 . За намиране на интеграционните константи се използуват началните условия.2 LC 4 L колебателния контур.39) U C (t ) = 1 1 ik (t ) dt = A e -t / t sin (w0 t + j) dt C C ò ò за t = t 0 Þ U C (0) = -U C 0 След интегриране на (5.

21 е показана формата на тока през резонансната верига при отношение f 0 > f > f0 за 2 инвертор с обратни диоди. 2 В резонансните електронни преобразуватели резонансната верига се включва последователно към постоянно напрежение с противоположен поляритет. които се управляват с работна честота w = 2 p f . серийната резонансна верига има капацитивен характер. f<f0. 5. където φ<0.6.работната честота на силовите ключове f е по-голяма от резонансната честота на резонансния кръг f0: f>f0. .3 Режими на работа на резонасните инвертори с обратни диоди Резонсните инвертори с обратни диоди имат три основни режима на работа: .1 Работа при честота под резонансната честота f<f0 При работна честота f по-малка от резонансната честота f0.6. Това се реализира от силовите ключове на преобразувателя.5.3.5. 229 .21 Формата на тока през резонансната верига при f 0 > f > f 0 . . на фиг. Тази честота обикновено е различна от собствената честота на резонансната верига w 0 = 2 p f 0 .работната честота на силовите ключове f е по-малка от резонансната честота на резонансния кръг f0: f<f0.работната честота на силовите ключове f е равна на резонансната честота на резонансния кръг f0: f=f0. 5. че токът през веригата изпреварва основния хармоник на напрежението върху нея на ъгъл φ.Фиг. Това означава. Като пример.

23 Времедиаграми на тока през резонансна верига ik (t ) и напрежението върху тиристор на полумостов тиристорен резонансен инвертор с обратни диоди.Можем да разграничим два подрежима на работа при честота под резонансната честота f<f0: f А. при отношение f<f0/2.23. 230 . 2 f A.5. Фиг. а времедиаграмите на поясняващи принципа на работа при отношение f<f0/2 са показани на фиг. фиг.5. Работа при отношение f 0 > f > 0 .22 Полумостов тиристорен резонансен инвертор с обратни диоди Фиг. 2 f Б.5. Работа при отношение f < 0 .5. Работа на резонасните инвертори с обратни диоди при f < 0 2 На фиг.22 е показан полумостов тиристорен резонансен инвертор с обратни диоди.5.21.

През този времеинтервал провежда обратният диод D1. -Cf1 протича синусоидален токов импулс. че кондензаторите на захрахващия източник Cf1. T1. Времеинтервала завършва в момента t1 след естественото нулиране на тока през резонансната верига. L. Продължителността на токовия импулс се определя от резонансната верига L-C. D1. През този времеинтервал кондензаторът С се презарежда до напрежение UCmax. Основните времеинтервали в работата на схемата са: 1) Времеинтервал t0 – t1 Напрежението върху кондензатора е с означената на фигурата полярност без скоби и със стойност U C (t 0 ) = -U C 0 . Трябва да се отбележи.5. На фиг. C.max.23 това напрежение на кондензатора е означено в скоби. Амплитудата на тока през товара за този времеинтервал се определя от разликата (UCmax-Ud). През времеинтервала токът на резонансната верига протича през контура -Cf1. се определя от напрежението (Ud+UC0). 3) Времеинтервал t2– t3 През следващия времеинтервал t2-t3 няма отпушени прибори и схемата не променя състоянието си. Ik. R. L. че напрежението на кондензатора в този момент е по-голямо от захранващото U C (t1 ) > U d . Cf2 са в паралел спрямо променливата компонента на тока. R. При транзисторните инвертори този режим обикновено не се среща. Cf2 осигуряват средната точна на захранващия източник. Времеинтервалът завършва в момента t2 с нулиране на тока и запушване на диода D1. Той се отпушва и в контура +Cf1. което е по-голямо от захранващото напрежение Ud. при което се връща енергия в кондензатора Cf1 на захранващия източник. +Cf1. чийто капацитет е много по-голям от този на резонансния кондензатор С: Cf1=Cf2>>C. 231 . 2) Времеинтервал t1 – t2 В момента t1 започва нов колебателен процес. поради резонансния характер на веригата и натрупаната в бобината L енергия. дължащ се на факта. В момента t0 се подава отпушващ сигнал към тиристора T1. В момента t3 се отпушва тиристора Т2 и започват аналогични процеси. C. Амплитудата на тока през веригата. Двата кондензатора Cf1.Полумостовият инвертор включва двата филтрови кондензатора Cf1 и Cf2 . Разгледаният режим на работа на резонансни инвертори с обратни диоди при отношение f<f0/2 е характерен за тиристорни инвертори.

Фиг. фиг. Работа на резонасните инвертори с обратни диоди при f 0 > f > f 0 2 Разглежда се мостов транзисторен резонансен инвертор с обратни диоди.24 Мостов транзисторен резонансен инвертор Фиг.5.25.5.25 Времедиаграми на работа на мостов транзисторен резонансен инвертор при f0 > f > f0 / 2 232 . Времедиаграмите на работа на схемата са показана на фиг.5.24.Б.5.

През този времеинтервал кондензаторът С се презарежда от -UC0 до UC.25. Кондензаторът е зареден до максималната стойност на напрежението върху него UC. D4 и схемата отново връща енергия в захранващия източник. -Ud. което предимство е налице при режим с отношение f<f0/2. C.5. Провеждат антипаралелните диоди D2. C. В тиристорните схеми обаче времеинтервала не може да е под определена стойност. Схемата връща енергия в захранващия източник през този времеинтервал. L. 2) Времеинтервал t1 – t2 В момента t1 транзисторите се запушват поради естественото завършване на полупериода на резонансната верига. D3. в който провеждат антипаралелните диоди. Тоест. Стойността на тока в момента на комутация зависи от продължителността на времеинтервала t1 – t2. T4. докато загубите при отпушване на ключовете са ненулеви. Разликата с преди разгледаният режим при f<f0/2 е. зависеща от времето на запушване на използваните тиристори. че отпушването на транзисторите в момента t0 е при ненулева стойност на тока i (t 0 ) = I ON . 4) Времеинтервал t3 – t4 Следващият времеинтервал t3 – t4 е аналогичен с времеинтервала t1–t2. R. Т3 в момента t0 започва приблизително полусинусоидален токов импулс във веригата +Ud. L.max в резултат на колебателния процес в резонансната верига L-C. нямаме отпушване при нулев ток.Времеинтервалите. Забележка. 3) Времеинтервал t2 – t3 В момента t2 се подава отпушващ сигнал за транзисторите Т2. характеризиращи работата на схемата са следните: 1) Времеинтервал t0 – t1 При подаване на отпушващи сигнали към двойката транзистори Т1. R. Започва токов импулс през веригата +Ud. T2. фиг. T1. T3. При работа при честота под резонансната честота f<f0 комутационните загуби в ключовете при запушването им са нулеви.max. В транзисторните инвертори този времеинтервал може да се сведе до практически много малка стойност. започва токов импулс през антипаралелните диоди D1. Т4. 233 . Токът на транзисторите в момента на комутация е ION. който продължава през целия времеинтервал t2–t3. -Ud. В резултат.

Т3 се подава преди края на токовия импулс в момент t1. с което завършва времеинтервала t2–t3. L. че отпушването му (моменти t0 и t4) е при нулево напрежение (всъщност върху транзистора има малко обратно напрежение. От показаната форма на напрежение върху транзистора Т1 (фиг.3. Т4.5.26) се подава отпушващ сигнал към транзисторите Т1 и Т3. +Ud. D2. Схемата връща енергия в захранващия източник. като токът през транзисторите в момента на запушването им е със стойност IOFF. Основните времеинтервали на работа на схемата са: 1) Времеинтервал t0 – t1 В момента t0 (фиг. поради натрупаната в индуктивността енергия. 2) Времеинтервал t1 – t2 След запушване на транзисторите Т1. който включва времеинтервалите t2–t3 и t3–t4. Запушващият сигнал към Т1.5. равно на пада върху антипараления диод). Провеждат диодите D2 и D4. Обикновените тиристори не се използуват в схеми с такъв режим. токът през резонансната верига продължава в същата посока през нея.26) се вижда. 234 . в момента t2 се подава отпушващ сигнал към транзисторите Т2. 3) Времеинтервал t2 – t3 След нулиране на тока през резонансната верига. 4) Времеинтервал t3 – t4 След запушване на транзисторите Т2. Тази мека комутация при отпушване на транзисторите води до значително намаляване на комутационните загуби в тях. В този режим работят само схемите с напълно управляеми ключове – транзистори. двуоперационни тиристори. тъй като за запушването им в случая би била необходима допълнителна комутационна верига.6. MCT. Т3 в момент t1. Анализира се отново мостов инвертор. Схемата връща енергия в захранващия източник през интервала.2 Работа на резонасните инвертори с обратни диоди при честота над резонансната честота f>f0 В този режим последователната резонансна верига има индуктивен характер и токът на веригата изостава от напрежението върху нея. Т4 се подава в момент t3. Т4 в момент t3 започва времеинтервала t3 – t4. Запушващият сигнал към транзисторите Т2. C.5.24.5. R. Контурът на тока е –Ud. През този времеинтервал провеждат диодите D1 и D3. фиг. Формира се отрицателният полупериод върху товара. Започва токов полусинусоидален импулс. D4.

Фиг. 235 . че и тока (IOFF) и напрежението върху тях са ненулеви по време на комутационния процес на запушването им.5. запушването на транзисторите е съпроводено със значителни комутационни загуби. Това се дължи на факта.26 Времедиаграми на работа на мостов транзисторен резонансен инвертор при отношение f>f0 За разлика.

При провеждане на антипаралените диоди схемата връща енергия в захранващия източник.42) w LC = 1 LC Забележка: Честотата w LC е различна от честотата w0 = 1 R2 .Обобщения за резонансните инвертори с обратни диоди: 1. 2.43) Z0 = L 1 = w0 L = C w0 C 3) Качествен фактор на товара: (5.6. че w LC @ w0 и до края на тази точка това допускане ще бъде използувано. При отпушени транзистори (тиристори) схемата консумира енергия от захранващия източник.4 Анализ на мостов последователен резонансен инвертор с обратни диоди А. приложено върху веригата: 236 на . Поради това за опростяване на анализа се приема. L C 4L В реалните преобразуватели обикновено разликата между w LC и w0 е не по-вече от няколко процента.44) QL = w0 L Z 1 = = 0 R w0 C R R 4) Входен импеданс на веригата при честота w = 2 p f напрежението. които се използуват в по-прецизния анализ на резонасните инвертори: 1) Собствена резонансна честота на резонансната верига без загуби: (5.2 . 2) Характеристичен импеданс на резонансната верига: (5. Параметри на последователна резонансна верига Известни са следните параметри на последователна резонансна верига. 5.

p . (5.24).49) 1 cos j = æ w w0 ö ÷÷ 1 + QL2 çç è w0 w ø 2 Б.46) Z=R è w0 w ø 5) Ъгъл φ между напрежението. Разложение по Фурие на това напрежение е: æ4 ö 4 4 sin 5 w t + K÷÷ sin 3 w t + (5.50) u RLC (t ) = U d çç sin w t + 3p 5p èp ø Първата хармончна (основния хармоник) на същото напрежение uRLC е: (5.51) u RLC . X = Z sin j където: (5.45) Z = R + jwL - æ æ w w0 ö ö 1 ÷÷ ÷ = R ç1 + j QL çç ç ÷ j wC w w 0 è øø è = Z e jj = R + j X 2 w w0 ö ÷÷ (5. Тук ще бъде направен по-подробен анализ на схемата.5. Анализ на мостов резонансен инвертор Една от най-често прилаганите в практиката схеми е мостовата схема на последователен резонансен инвертор с обратни диоди (фиг. приложено върху веригата и тока през нея: æ 1 + QL2 çç (5.47) æ æ w w0 ö ö ÷÷ ÷ j = arctanç Q L çç ç ÷ w w 0 øø è è При използуване на φ може да се запише: (5.1 (t ) = 4U d sin w t p където амплитудната му стойност е: U RLC .max = 237 4U d = 1.273U d . което се прилага към резонансната верига R-LC е с правоъгълна форма.48) R = Z cos j .. Напрежението URLC.

Забележка: Когато работната честота на инвертора f = w / 2p е близка до резонансната честота на веригата f 0 = w0 / 2p .5.j) (5.54) Im = 4U d pR При допускането. При това допускане.I m sin(w t .j) i S1 = i S 3 = í m î0 за 0 < w t < p ü ý за p < w t < 2pþ (5. импедансът на резонансната верига е много голям за висшите хармоници [28].52) Амплитудната стойност на този ток е Im : (5.j) за 0 < w t < p ü ý за p < w t < 2pþ където I m е амплитудната стойност на тока. токовете през ключовете S1-S4 на схемата от фиг. токът през веригата е приблизително синусоидален.53) Im = U m 4U d 4U d cos j = = = Z pZ pR където cos j = 4U d æ w w0 ö ÷÷ p R 1 + QL2 çç è w0 w ø 2 . че висшите хармоници са пренебрежимо малки) се изразява като: ik (t ) = I m sin (w t .56) ì0 iS 2 = iS 4 = í î. 2 L/C w w0 ö ÷÷ . че токът на резонансната верига се изразява с (5. Токът е отместен на ъгъл φ спрямо първия хармоник на напрежението. Токът през резонансната верига (допускайки.52). отговорящ на основния хармоник. QL = R è w0 w ø æ 1 + QL2 çç За f = f 0 ( w = w0 ) се получава максималната стойност на амплитудата на тока през резонансната верига: (5. Това допускане е прието при извеждане на дадените тук зависимости.24 са както следва: (5. Този ъгъл се определя от характера на товара. 238 .55) ì I sin(w t .

Z =R æ w w0 ö ÷ 1 + QL2 çç w ÷ø è w0 U RLC.57) Постоянната съставка на вхoдния ток I in .d се намира след решаване на следния интеграл: p I in . когато работната и резонансната честоти са равни f = f 0 ( w = w0 ). R wLC C R R За частния случай.d = 8U d p2 R За да намерим постояннотоковата мощност Pd .÷÷ .max = 2 2 w w0 ö . wLC L 1 L/C = = .d = 8U d 2 æ w0 ö ö÷ 2 ç 2æ w ÷ p R 1 + QL çç ç w0 w ÷ø ÷ è è ø .58) p I 1 iin d (w t ) = m sin(w t . горният израз се свежда до: където QL = (5.max = m cos j = cos j p p Z 1 Замествайки cos j = . използваме израза: 239 . консумирана от захранващия източника.60) I in .d = (5.Входният ток на инвертора е: iin = iS1 + iS 2 = iS 3 + iS 4 (5.59) I in .j) d (w t ) = p p ò ò 0 0 2I 2 U RLC . и è w0 w ø æ 1 + QL2 çç 4U d . за постоянната съставка на входния ток се получава p израза: (5.

d = 8U d2 2 æ æ w w0 ö ö÷ ÷÷ p 2 R ç1 + QL2 çç ç ÷ è w0 w ø ø è За f = f 0 ( w = w0 ) постояннотоковата мощност Pd е: (5.max : (5.66) след U L.max = U RLC .(5.61) Pd = U d I in.63) U C .max = w L I m = върху индуктивността 4U d æw ö pç 0÷ è w ø 2 æ R ö æ w w0 ö çç ÷÷ + çç ÷÷ è Z 0 ø è w0 w ø 2 f = f 0 ( w = w0 ).max = 4U d æ w p çç è w0 ö ÷÷ ø æ R çç è Z0 2 ö æ w w0 ÷÷ + çç w ø è w0 ö ÷÷ ø .max = U C .max = 4U d Im = wC w w0 ö ÷÷ è w0 w ø æ 1 + QL2 çç p R wC 2 След заместване се стига до израза: (5.64) U C .d = 8U d2 p2 R Максималното напрежение върху кондензатора се представя като: (5.65) За U L.62) Pd = U d I in.max = U C .max QL = 240 4U d Q L p = 4U d L/C pR . максималните напрежения върху конден- затора и върху индукивността са равни U L. 2 където Z 0 = L / C . За максималното напрежение замествания се получава израза: (5.

Ld>>Lk1. Предназначението на C0 е да елиминира постоянната съставка на тока през товара. а rd е съпротивлението на захранващия източник. където е R DS съпротивлението на отпушения ключ (IGBT в случая). rL е съпротивлението на бобината. При резонансни инвертори с удвояване на честотата се използва принципа на подаване на еднополярни токови импулси към товара и елиминиране на постоянно-токовата им съставка. 241 .28 поясняват принципа на работа на схемата [2]. а времедиаграмите показани на фиг. rC е съпротивлението на кондензатора. което е показно на фиг.6.5 Резонансни инвертори с удвояване на честотата Схемите на инвертори с удвояване на честотата се използват главно с тиристорни ключове.е. 5.5.е. са свързани с напрежението върху ключовете и схемното време на възстановяване. На входа на схемата има бобина със значителна стойност. свързани с разделянето на комутиращата индуктивност на две части или с мястото на включването й. допуска се.27 е показан инвертор с удвояване на честотата. Товарът е включен последователно на разделителния кондензатор C0 и заедно с него е в паралел на останалата част от схемата. Различието мужду тази схема и разгледания вече мостов резонансов инвертор е мястото на включване на товара. Схемните особености. когато е само една. Ld>>Lk2. т.5.28. Комутиращата индуктивност в случая е разделена на две части Lk1 и Lk2.Забележка: При направеният анализ като активно съпротивление на резонансния контур е използувана стойността на товара R т. тъй като транзисторните ключове имат достатъчно бързодействие.5. На фиг. Стойността на разделителния кондензатор C0 е значително по-голяма от стойността на комутиращия кондензатор Ck. че R >> R DS + rL + rC + rd .

фиг.26.27 Тиристорен резонансен инвертор с удвояване на честотата Фиг.28 Елиминиране на постоянно-токовата съставка на тока на товара на резонансен инвертор с удвояване на честотата. f0 резонансна честота на колебателната верига.5. 242 . f1 честота на тока през товара.5.5. f1 > f 0 > f f честота на управляващите импулси.Фиг.

Двете поредици полусинусоидални токови импулси върху товара определят два пъти по високата честота върху него.I d Схемата функционира аналогично на резонансен инвертор. определена основно от стойностите на елементите Lk1. като токовия импулс при отпушването на двойката тиристори T1 и T3. чиято честота f е два пъти поголяма от честотата f1 на тока върху товара (f=2 f1). -Cf. което е достатъчно за формиране на отрицателно напре-жение върху тиристорите T1 и T3. в резултат на което те се запушват. T4. Lk2. Протича токов импулс в контура +Cf. R. Lk2 и Ck (C0>>Ck).67) i Rout = ik . Тези поредици имат постоянно-токова съствка. както и от необходимоста за формиране на подходяща отрицателна полувълна върху товара.При тази конфигурация на схемата. T2. Тази постоянно-токовата съставка се 243 . Следващите времеинтервали са аналогични. В края на полупериода кондензаторът Ck се зарежда до максималното си напрежение. Ck. 3) Времеинтервал t2 – t3 В момента t3 се отпушва другата двойка тиристори T2 и T4. токът на товара е разлика от тока на инвертора ik и постоянния ток на входа на схемата I d : (5. R. В момента t4 започва нов период на управляващите импулси. T3. 2) Времеинтервал t1 – t2 През този времеинтервал няма отпушени тиристори. Формата на импулса е полусиносоида с продължителност. Продължителността му зависи от времето. постоянният входен ток на източника Id се разделя през двата клона: клона на товара с ток iRout и на клона на инвертора с ток ik: (5. Lk2. Основните времеинтервали в работата на схемата са: 1) Времеинтервал t0 – t1 В момента t0 се подават отпушващи сигнали към двойката тиристори T1 и T3. Lk1. -Cf.66) I d = (-iRout ) + ik В резултат. Ck. T1. необходимо за възстановяването на тиристорите T1 и T3. Формира се нов полусинусоидален токов импулс по следния контур +Cf. Lk1. Този токов импулс протича отново през клона на товара и има същата посока.

То се използува за регулиране на амплитудата на изходното напрежение. например синусоидално. Изходното напрежение се получава като сума от изходните напрежения на всички инвертори. 244 . Контрола на инвертора следи и поддържа само честотата на изходното напрежение. 5. напрежението на изхода на който се регулира. който е в противоположна посока на полусинуидалните токови импулси. 2. 3. Недостаък на тези схеми са повишените напрежения върху елементите им. че при дадена работна честота и динамично натоварване на приборите се получава честота върху товара. Метод на геометричното сумиране При този метод за регулиране няколко инвертора работят на общ товар. Напрежението на изхода на всеки от тях е дефазирано спрямо напрежението на първия инвертор. Широкоимпулсна модулация (ШИМ) При този метод на регулиране се предполага.7 Методи за регулиране на изходното напрежение на инверторни схеми Методите за регулиране на изходно напрежение на инверторните схеми могат да се разделят на три групи: 1. Регулиране на амплитудата на входното напрежение При тези инвертори необходимите стойности на наблюдаваните параметри (изходно напрежение и честота) се постигат чрез регулиране амплитудата на входното напрежение. Предимство на схемите с удвояване на честотата са. Това се постига чрез широкоимпулсна модулация на управляващите сигнали към ключовете. която е два пъти по-голяма от работната честота.елиминира благодарение на тока на филтровата индуктивност Ld. използваща този начин на регулиране включва стабилизиран токоизправител. Целта на регулирането е амплитудата и честотата на изходното напрежение да се поддържат в желаните граници. Структурата на система. Това регулируемо постоянно напрежение е входно напрежение за инвертора. че входното напрежение е със сравнително постоянна във времето стойност. При подходящо регулиране и дефазиране на тези изходни напрежения се постига и желана форма на резултатното напрежение.

Следните основни понятия се използват при описване на регулирането чрез синусоидална ШИМ: 1. U tri където U con е амплитудата на управляващия сигнал.68) ma = 2.1 Широкоимпулсна модулация (ШИМ). U tri е амплитудната стойност на триъгълния сигнал. f out е желаната честота на изходното напрежение.двуполярна ШИМ.29.а. Обикновено честотата ftri е нечетно кратна на основната (товарната) честота fout. и се нарича още носеща честота. (5. изменяща се по синусоидален закон.29. Амплитудно отношение на модулацията ma.5. Тази честота е постоянна и е необходима за да се получи по-добро изглаждане на изходното напрежение. която е и честотата на управляващия синосуидален сигнал ucon.5. който се сравнява с триъгълен сигнал с многократно по-висока честота.28. Изборът на отношението ftri / fout е определящ за хармоничния състав на изходното напрежение. фиг. Най-разпространената е така наречената синусоидална ШИМ. За да се реализира синусоидално изходно напрежение със желана честота fout. f out където: f tri е честотата на триъгълният сигнал (честотата на комутация на ключовете) . utri (фиг. при която всеки полупериод на изходното напрежение се получава от серия импулси с фиксирана честота (много по-висока от товарната) и продължителност.еднополярна ШИМ. а съдържа хармоници кратни на fout. Приемлив хармоничен състав се получава при отношение ftri / fout ≥ 15. Съществуват две основни разновидности на ШИМ: . 245 . фиг.5. Изходното напрежение на инвертора не е идеална синусоида.29.5.5. фиг. Честотно отношение на модулацията mf.7. . дава се с израза: U con . се използва синусоидален сигнал със същата честота ucon.29) Честотата на триъгълният сигнал ftri е и честота на комутация на ключовете.5..69) mf = f tri . основни понятия Този метод за регулиране на изходното напрежение и честота на инверторите е най-често използваният и затова ще бъде разгледан подробно. фиг. представено с израза (5.

Фиг.1 зависи линейно от ma.24 и амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение зависи нелинейно от ma. 246 .5.1 от ma за Ud /2 полумостова схема [33]. Линеен режим.24 и U out . 3.5. Режим на правоъгълна вълна.5. при който ma > 3. Режим на надмодулация.30 е показана зависимостта на отношението U out .30 Зависимост на отношението от амплитудно отношение на модулацията ma за еднофазен полумостов инвертор на напрежение.5. при който 1 < ma £ 3. Фиг.30): 1. при който ma £ 1 и амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение U out . На фиг. Инверторът не може сам по себе си да регулира изходното напрежение. 2.29 Триъгълен и синусоидален сигнал при регулиране чрез синусоидална ШИМ При управление на инверторите на напрежение със синусоидална ШИМ съществуват три режима на работа (фиг.1 не зависи ma.

Показаните времедиаграми съответстват на честотно отношение на модулация m f = 15 и амплитудно отношение на модулация ma = 0.ключът S2 е отпушен. илюстриращи регулиране с двуполярна синусоидална ШИМ.7.5.5.33 [33]. На фиг. моментното изходно напрежение върху товара uout има една от двете стойности: U d / 2 и .5. Фиг.31 при регулиране с двуполярна ШИМ е показан на фиг. а S1 запушен при u con < utri и в този случай напрежението върху товара е u out = -U d / 2 (фиг.32). Забележка: В тази точка 5. Спектърът на изходното напрежение на инвертора от фиг.5. 247 . а S2 запушен при u con > utri и в този случай напрежението върху товара е u out = U d / 2 (фиг.31 полумостов инвертор.U d / 2 и обратно (или от -Ud до +Ud при мостовите инвертори) и затова тази ШИМ се нарича двуполярна ШИМ.ключът S1 е отпушен.5.8 .32). .31 се извършва на база на сравнение на синосуидалния сигнал u con с триъгълния сигнал с многократно по-висока честота.32 са показани времедиаграмите. т. В рамките на един полупериод напрежението върху товара се сменя последователно от U d / 2 до .5. времето им за комутация е нула.2 Двуполярна синосуидална ШИМ За представяне на метода на регулиране чрез двуполярна синусоидална ШИМ.U d / 2 . се разглежда показаният на фиг.7 ключовете се разглеждат като идеални. utri като: .е.5. В резултат.5.31 Полумостов инвертор на напрежение Управлението на ключовете S1 и S2 на инвертора от фиг.5.

5.8.32 Двуполярна синусоидална ШИМ.Фиг.5.n 248 U out . полумостов инвертор.5.33 Спектър на изходното напрежение на полумостов инвертор (фиг.5.29) при регулиране с двуполярна ШИМ На фиг.33 е представено отношението стойност на n-тия хармоник U out . ma=0. mf=15 Фиг.n Ud /2 на амплитудната към ½ от стойността на .

Следователно.0 (линеен режим) 2 При мостовите инвертори. mf трябва да е нечетно число при двуполярна ШИМ. 2. На практика честотата на комутация се избира или по-малка от 6 kHz или по249 .70) U out . Избор на честота на комутация ftri Поради сравнително по-лесното филтриране на по-високите честоти (хармоници) се препоръчва използването на по-висока носеща честота ftri.1= ma U d .захранващото напрежение U d . Ограничителното условие при избора на тази честота са възможностите на използуваните ключове и комутационните загуби в инвертора. за различни честоти. Тази област се нарича линейна област на регулиране (линеен режим на работа). за ma £ 1. се постига наличието само на нечетни хармоници в спектъра на изходното напрежение. за синусоидална ШИМ амплитудата на първият хармоник на изходното напрежение зависи линейно от амплитудното отношение на модулацията ma за стойности ma £ 1 .1 от ma е: (5.33). 3. кратни на изходната честота fout. Амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение U out . зависимоста на амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение U out .0 (линеен режим) Следователно. т. Основни съотношения и съображения при двуполярна ШИМ: 1. 4. за цели стойности на честотното отношение на модулацията mf . амплитудното отношение на модулацията ma се увеличава над единица и се получава така наречения режим на надмодулация (overmodulation).5. В случаите. Когато честотното отношение на модулацията mf е нечетно число.71) U out .е. за ma £ 1. регулирани с двуполярна ШИМ.1 е ma пъти Ud/2 при полумостова схема: Ud . Хармониците в спектъра на изходното напрежение са групирани симетрично около носещата честота ftri (съответства на mf=1) и стойности кратни на нея 2ftri (съответства на mf=2) и 3ftri (съответства на mf=3) (фиг. когато е необходимо по-нататъшно увеличение на амплитудата на основния хармоник. основно в неговите активни ключове.1= ma (5.

която разделя нискочестотната ШИМ и високочестотната ШИМ [33]. а S3 – отпушен. съответстваща на отрицателния извод на захранващото напрежение. 250 . S4: за u con > utri S2 – отпушен.голяма от 20 kHz. S3: за u con > utri S1 – отпушен. а S4 – запушен. за u con < utri S1 – запушен. . които са в противофаза (дефазирани на 180˚). На фиг. Стойността mf =21 се приема за гранична стойност.рамо В.5.35.е. 5. например показаният на фиг. Двете рамена на моста се управляват чрез сравнение на триъгълното напрежение utri с две управляващи (контролни) синусоиди ucon и -ucon.3 Еднополярна синосуодална ШИМ За реализиране на еднополярна ШИМ се използва мостов инвертор.5. ключове S2. за u con < utri S2 – запушен. Фиг. а S3 – запушен.34. а S4 – отпушен.34 Мостов инвертор на напрежение При еднополярната ШИМ в рамките на един полупериод на изходната честота напрежението върху товара има само една полярност. При това сравнение се получава следния начин на управление на ключовете: . а с N е означена точката.34 с А и В са означени средните точки на двете рамена на моста. На фиг.5. т.36 е показан спектъра на изходното напрежение при еднополярна ШИМ [33].7. или от -Ud до нула за следващия полупериод. Поради това тази ШИМ се нарича еднополярна ШИМ. Втората граница 20 kHz е установена за да се надхвърли допустимата лента на човешкото ухо.рамо А.5. сменя от Ud до нула. фиг. ключове S1.5.

35 Еднополярна ШИМ.5.31 при регулиране с еднополярна ШИМ 251 .5.5.8 . ma = 0.Фиг. m f = 12 Фиг.36 Спектър на изходното напрежение на инвертора от фиг.

4 ШИМ в режим на надмодулация (ma≥1) При досега дискутираните ШИМ стойността на амплитудното отношение на модулацията е ma £ 1. центрирани около ftri (хармоникът с честота ftri също е нула). [2]) и четно число за еднополярната ШИМ. В резултат. В някои случаи обаче е необходимо понататъшно увеличение на амплитудата на основния хармоник. кратна на ftri са елиминирани. Честотно отношение на модулацията mf трябва да е нечетно число за двуполярната ШИМ (препоръчително е mf >15. Режима на надмодулация се характеризира с: 1.1 зависи нелинейно от ma (фиг. Наличието на много повече висши хармоници в спектъра на изходното напрежение в сравнение с линейния режим ma £ 1. при избор на mf четно число. Амплитудната стойност на основния хармоник на изходното напрежение за едни и същи стойности на ma са еднакви и за двата вида модулация (при използуване на мостови схеми). 4. 3. Сравнението между еднополярната и двуполярната ШИМ показва следните изводи: 1. хармониците с честота. На 252 .36). най-ниските хармоници в спектъра на изходното напрежение са групирани от двете страни на честотата 2ftri (която съответства на 2mf на фиг. Същевременно. Тогава ma се увеличава над единица и схемата функционира в така наречения режим на надмодулация (overmodulation).0 .Особеност на еднополярната ШИМ е. При еднополярната ШИМ висшите хармоници в спектъра на изходното напрежение са значително намалени.0 и модулацията е линейна.7.5. фиг. Друго важно предимство на еднополярната ШИМ е.30. 2.30).5. 5. филтрирането на изходното напрежение е значително облекчено. 2. При използването на мостова схема е възможна реализацията и на двата вида ШИМ – еднополярна и двуполярна ШИМ. като няма висши хармоници. че напрежението върху товара е с честота равна на два пъти носещата честота ftri (докато при двуполярната ШИМ е ftri).5. Амплитудата на основния хармоник в спектъра на изходното напрежение зависи линейно от ma и не може да е по-голяма от стойността на захранващото напрежение. Амплитудата на основния хармоник U out .

5.5 . Фиг. Амплитудата на основния хармоник U out .5.637 U d p 2 За мостов инвертор зависимостта е: (5. Режима на надмодулция се избягва при системи със завишени изисквания към спектъра на изходното напрежение.37 е показан спектърът на изходното напрежение в режим надмодулация при ma = 2. Зависимостта на амплитудата на основния хармоник на изходно напрежение на полумостов инвертор от захранващото напрежение е: (5.1 не зависи от амплитудното отношение на модулация ma.38.1 = 4 Ud @ 0. При режима на правоъгълна вълна инверторът не може сам по себе си да регулира изходното напрежение (напрежението върху товара).72) U out . а това се осъществява чрез регулиране стойността на захранващото напрежение Ud.1 = U d @ 1.73) 4 U out . m f = 15 .5 Режим на правоъгълна вълна на изхода на инвертори на напрежение При режим на правоъгълна вълна (square wave).а. m f = 15 за полумостов инвертор на напрежение [33].37 Спектър на изходното напрежение на еднофазен полумостов инвертор на напрежение в режим над модулация при ma = 2. изходното напрежение на инвертора е правоъгълно.5 .273 U d p 253 .фиг. 5.5. фиг.7.

а без скоби). поясняващи принципа на работа на схемата в режим на ШИР.а са показани изходното напрежение и основния му хармоник при полумостов инвертор на напрежение в режим на правоъгълна вълна. като ширината на тези импулси се променя в рамките на полупериода (фиг. За пример е разгледан мостов инвертор (фиг. б) Спектър на изходното напрежение uout На фиг.39). На фиг. токът през него продължава да тече през същата посока към момента t0 (с посока показана на фиг. На фиг.1 на полумостов инвертор напрежение в режим на правоъгълна вълна.5.5.6 Широко-импулсно регулиране При широко-импулсно регулиране (ШИР) на изхода на инвертора на напрежение има импулси с правоъгълна форма.Фиг.39.в са показани времедиаграмите.5.39.39.5.5. Формата на тока през товара зависи от характера му. Найчесто срещания случай е когато на всеки полупериод на изходното напрежение отговаря един импулс. 5. Върху товара се прилага захранващото напрежение. Регулирането на изходното напрежение се постига чрез промяна ширината на импулсите. Основните времеинтервали в работата на схемата са: 1) Времеинтервал t0-t1 В момента t0 се подават отпушващи сигнали към ключовете S1 и S3.а).б е показан спектърът на изходното напрежение [33].38.38.7.5.5. Тъй като товарът е с активно-индуктивнен характер.38 а) Изходно напрежение uout и основен хармоник uout. 254 .

в) времедиаграми на мостовия инвертор при ШИР. токът запазва посоката си и се затваря през веригата S1. 3) Времеинтервал t2-t3 В момента t2 се подава запушващ сигнал към ключа S3 и той се запушва. +Ud. 4) Времеинтервал t3-t4 255 . Токът се затваря през веригата осигурена от диодите D1 и D3: -Ud. D3. Z.5. Схемата връща енергия към захранващия източник през този времеинтервал. D2. За този времеинтервал t1-t2 провеждат двата напълно управляеми ключа S1 и S3.39 а) Мостов инвертор на напрежение. б) амплитуди на първата хармонична и висшите хармониците в спектъра на изходното напрежение. Z. D1. Поради активно-индуктивния характер на товара.Фиг. 2) Времеинтервал t1-t2 В момента t1 токът се нулира.

Схемата връща енергия към захранващия източник. 256 . от ширината на импулса l . че провеждат ключове S2 и S4. че токът на товара се затваря през веригата S2. 6) Времеинтервал t5-t6 Времеинтервалът е подобен на времеинтервала t2-t3 с разликата. Показани са и подобните зависимости за 3ти. Т=1/f. Z. По нататъшното намаляване на l води до силно намаляване на първата хармонична и нарастване на висшите хармоници.5. Регулировъчната характеристика за средната стойност на изходното напрежение на схемата при ШИР регулиране е: (5. означена в скобите на фиг. Токът се затваря през веригата осигурена от диодите D2 и D4: -Ud.ср Ud = l .В момента t3 се подава запушващ сигнал към ключа S1 и отпушващи сигнали към ключовете S2 и S4. че изменението на l е целесъобразно в диапазона 180˚-120˚. Времеинтервалът е аналогичен на времеинтервала t0-t1.б е показана зависимостта на отношението на амплитудата на първия хармоник U1m на изходното напрежение към захранващото напрежение Ud. +Ud.ср е средната стойност на напрежението върху товара.а). D4.39. D2. От фигурата се вижда. Забележка: Има се предвид средната стойност за един полупериод Т/2. При разглеждания начин за регулиране ширината на импулса l може да се променя в диапазона 0 ¸ T / 2 . Z. T /2 където U Z . D1.39. Товарът е активно-индуктивен характер и токът през него продължава да тече през същата посока към момента t3 (с посоката.74) U Z .5. 5-ти и 7-ми хармоници. тъй като средната стойност за един период е нула. 5) Времеинтервал t4-t5 Времеинтервалът е аналогичен на времеинтервала t1-t2 с разликата. l е продължителността на импулсите на напрежението върху товара. На фиг. Т/2 е работният полупериод на схемата.

5. Метода на синусоидалната ШИМ при трифазните инвертори на напрежение е изграден на принцип.5. че триъгълният управляващ сигнал се сравнява с три различни синусоиди.40 Трифазен инвертор на напрежение Често използуван метод на регулиране на трифазните инвертори е метода на широкоимпулсната модулация (ШИМ).1 = U CA.1 = U BC .41.76) U AB. илюстриращи принципа на управление със ШИМ на трифазен инвертор на напрежение за получаване на синусиодално изходно напрежение.1 = m a Ud 2 За амплитудата на основния хармоник на линейното напрежение UAB. се получава: U (5. Получените от сравнението резултати се подават като управляващи сигнали към съответните фази. В линеен режим на модулация ma £ 1. На фиг.7 Регулиране на трифазни инвертори на напрежение Целта на регулирането и управлението на трифазнен инвертор на напрежение (фиг.5.7.41.40) е поддържане на зададената амплитуда и честота на изходното напрежение.1 = 3 ma d @ 0.1 се изменя линейно при промяна на ma: (5.5. Разликата е.б е показан спектърът на изходното напрежение за разгледаният метод на управление [33]. Фиг.а са показани времедиаграмите.1 = 3 U A.75) U A.87 ma U d 2 257 .5. На фиг. отместени всяка спрямо другите две на 120°.0 амплитудата на основния хармоник на фазовото напрежение U A. при използуване горния израз. подобен на вече разгледания за еднофазни инвертори на напрежение.1.

Фиг.8 . ma = 0.41 а)Времедиаграми при регулиране на трифазен инвертор на напрежение с еднополярна ШИМ. 258 . m f = 15 . б) Спектър на изходното напрежение на трифазен инвертор на напрежение при регулиране с еднополярна ШИМ.5.

.1 = U BC . Стойността на mf трябва да е нечетно цяло число. При високочестотната ШИМ (mf>21) е възможно двете напрежения utri и ucon да не са синхронизирани.1 = 3 4 Ud @ 1. Амплитудата на основния хармоник на изходното линейното напрежение в режим на правоъгълна вълна е: (5.режим на надмодулация. централизирани около mf и нейните кратни честоти.При трифазните инвертори на напрежение са възможни и другите два режима на регулиране: . Това позволява елиминирането на част от хармониците. Това се постига с регулиране на захранващото напрежение. Стойността на mf трябва да е число кратно на 3. които съществуват във фазовите напрежения.77) U AB. В режим на правоъгълна вълна инверторът не може да регулира изходното напрежение. Следните съображения са се наложили при определяне параметрите на ШИМ при трифазни инвертори на напрежение: 1.1 = 3 U out . В режим на надмодулация (overmodulation) в спектъра на изходното напрежение има значително повече хармоници. Това е задължително при стойности на mf<21. Същевременно амплитудата на основния хармоник на изходното линейно напрежение зависи нелинейно от ma. Последното позволява елиминиране на някои от доминиращите хармоници в линейното напрежение.1 U d p 2 При трифазните инвертори линейното напрежение се получава като разлика от напреженията между две фазови напрежения (напреженията на едно рамо на инвертора). 2. при така наречената нискочестотна ШИМ. 259 . Този режим обаче не е препоръчителен и се среща рядко в практиката.1 = U CA. Забележка: В разглежданите досега режими на ШИМ триъгълното напрежение utri и управляащото синусоидално напрежение ucon са синхронизирани едно спрямо друго.режим на правоъгълна вълна.

ток iS и мощност Psw върху ключовия прибор по време на комутационните процеси.комутационни процеси с твърда комутация (hard switching). отделена върху ключа. В по-голяма част от преобразувателните устройства процеса на комутация на силовите ключове не е облекчен от допълнителни методи или елементи.1 Напрежение uS . което довежда до голяма моментна мощност Psw = iS (t ) u S (t ) . б) мека комутация 260 .6.1.1 Видове комутационни процеси в преобразувателните устройства Комутационните процеси в ключовете на преобразувателните устройства могат да се разделят на две групи: . 6. .комутационни процеси с мека комутация (soft switching). а) твърда комутация. при който едновременно и напрежението uS и токът iS върху ключовия прибор са със значителни стойности.ГЛАВА ШЕСТА МЕТОДИ И СХЕМИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА КОМУТАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА 6.1.6. е известен като твърда комутация. фиг.а. В резултат е налице твърда комутация: Комутационен процес.1 Твърда комутация в преобразувателните устройства Полупроводниковите ключови прибори в реалните преобразуватели не са идеални и преминават от едно състояние в друго за определено (ненулево) време. Фиг.

3. Меката комутация е показана с крива ‘б’. На фиг.1. фиг.б.6. Очевидно. на преобразувателното устройство.6. Повишените загуби в ключовете намаляват общия к. 6. Преобразувателното устройство е източник на електромагнитни смущения. оразмеряването и параметрите на съответните преобразувателни устройства: 1.6. При високи честоти тези загуби могат да бъдат даже по-големи от загубите в отпушено състояние на ключа.Средната стойност на тази мощност Psw е известна като комутационни загуби. фиг. за периода на комутация двете величини ток и напрежение едновременно са ненулеви. което е важно изискване в съвременните преобразувателни устройства. което от своя страна води до повишаване на загубите в ключовете.2 Мека комутация в преобразувателните устройства Един комутационен процес се нарича мека комутация. например при изключване на ключа (крива 1) едновременно с намаляването на тока през прибора е налице и увеличаване на напрежението върху него.2 са сравнени двата вида комутации на ключ от преобразувателно устройство. Повишаването на работната честота. означена с криви ‘а’ на фиг. Основните тенденции за подобряване характеристиките на съвременните преобразувателни устройства се базират на повишаване на работната честота.например при изключване на ключа напрежението върху него се увеличава след значителното намаляване (в идеалния случай – нулиране) на тока през ключа (посока 1 на крива ‘б’. 2. фиг. тази тенденция налага подобряване на комутационните условия на ключовете в преобразувателните устройства.6.д.1.6. с цел отстраняване на недостатъците на твърдата комутация.2. При обикновената (твърда) комутация. 261 . Твърдата комутация на ключовете в пребразователните устройства води до няколко недостатъка във функционирането. е затруднено от нарастващите пропорционално на честотата комутационни загуби и увеличаване на токовите и напреженови натоварвания на елементите на схемата. което води до комутационни загуби. когато токът и/или напрежението на ключа по време на комутационния интервал са нулеви или близки до нула.2 е .2). Тоест. При включване на ключа токът през него нараства след значителното намаляване на напрежението върху него (посока 2 на крива ‘б’).п.

по лесно филтриране и постигане на желани форми на тока и напрежението. 4. 2. причина за които е комутацията при значителни стойности на тока или напрежението на ключа. благодарение на минимизираните комутационни загуби в ключовете. 2. 5. Комплексната (цялостната) оптимизация на преобразувателното устройство е по-сложна. намалени масогабаритни показатели. Възможно е увеличаване на работната честотата. Значително намаляване на общите загуби на преобразувателното устройство. което благоприятства подобряване на редица параметри на преобразувателното устройство: по ефективен контрол. 3. Повишена надежност. благодарение на намалените напреженови и токови натоварвания върху елемнитете. б) мека комутация Реализарането на мека комутация в преобразувателните устройства има множество положителни ефекти върху характеристиките и функционирането на преобразувателното устройство: 1. Подобряване на електромагнитната съвместивмост и намаляване на нежеланите електромагнитни излъчвания. Постигането на мека комутация в преобразувателните устройства има и някои недостатъци: 1.6.Фиг. а) твърда комутация. Максималните стойности на напреженията и токовете в някои от схемите (например резонансни преобразователи) надвишават значително същите стойности в съответните проеобразователи с твърда комутация .2 Видове комутации на ключ от преобразувателно устройство. Облекчени изсквания към защитата. 262 .

ZVS) За да се постигне комутация при нулево или при значително намалено напрежение върху ключовете. обикновено се включва кондензатор с подходящ капацитет паралелно на ключа. Напрежението върху кондензатора не нараства със скок. на меката комутация в 6.2 Основни подходи за подобряване комутационните условия в преобразувателните устройства Известни са две разновидности преобразувателните устройства: .комутация при нулев ток. фиг. . а зависи от стойността на капацитета на С и от зареждащия го ток.1 Комутация при нулево напрежение (Zero Voltage Switching. Тук трябва да се отчита и капацитета на вече запушения ключ и да се добави към стойността на външно включения кондензатор С.3 Комутация при нулево напрежение на ключа S.3. нулевото напрежение върху него се осигурява от паралено включеният кондензатор С.6. При такова 263 .2. Обикновено оразмерявенето на кондензатора C цели осигураване на време на нарастването на напрежението върху него поне 4-5 пъти поголямо от каталожното време за запушване на ключа (tOFF).6. определен от външната верига.6. Фиг. При запушване на ключа. чрез кондензатор с подходящ капацитет включен паралелно на ключа При включване (отпушване) на ключа нулевото напрежение върху него трябва да се гарантира от принципа на работа на схемата.комутация при нулево напрежение.

Схемата на преобразувателя трябва да осигури разреждане на кондензатора (обикновено с резонансна верига или чрез допълнителна верига и ключ). ZCS) Един от начините за постигане на комутация при нулев ток е чрез включване на индуктивност последователно на ключа. 264 . генерирани в резултат на резонансен процес. Това означава.оразмеряване се постига до неколкократно намаляване на комутационните загуби в ключа. че за един период на работната честота се осигурява отпушване на ключа при нулев ток и запушването му при нулево напрежение. то са възможни пренапрежения върху ключа. включващ паразитната индуктивност между ключа и кондензатора С. При отпушване на ключа. токът му не нараства със скок.4 Основна верига за постигане на комутация при нулев ток Комбинацията от двете условия на мека комутация – нулево напрежение и нулев ток също е възможно да се постигне. На фиг.2. При този подход (свързване на кондензатор паралелно на ключа) е необходимо отпушването на ключа да не е при зареден кондензатор.6.6. 6. Забележка: Тъй като тока на комутация на ключа не е нула.4 е показана основната верига за постигане на комутация при нулев ток. Поддържането и на двете условия обаче. е трудно осъществимо при широки промени на товара и коефициента на запълване или работната честота. Фиг. Напрежението на кондензатора се следи и отпушването на ключа е при благоприятна (достатъчно ниска) стойност на това напрежение. а плавно в резултат на включената последователно индуктивност. За избягването на тези пренапрежения е необходимо кондензаторът С да е разположен и присъединен възможно най-близко до изводите на ключа.2 Комутация при нулев ток (Zero Current Switching.

квази-резонансни силови преобразуватели.5 Разпространени резонансни вериги: а) и б) от 2-ри ред.5.а и паралелна резонансна верига.5.преобразувателни устройства с ШИМ и подобрена комутация. които реализират мека комутация се резделят на следните основни групи: . фиг.6. . При някои схемни решения комутацията на допълнителните ключове също е оптимизирана.в. Това могат да бъдат и активни и пасивни елементи. Според спецификата на процесите и начина на управление на преобразувателните устройства.б. . Фиг.2.6. 29. фиг.6. Обикновенно добавените елементи са с по-ниски номинали (по маломощни). .6.3 Класификация на преобразувателите с мека комутация В редица нови схемни решения условията на мека комутация се постигат чрез добавяне на нови елементи в схемата на преобразувателното устройство. които се използуват в изброените четири групи преобразуватели с мека комутация. в литературата [23. Възможните вериги от трети ред (три реактивни елемента) са доста повече на брой: в литературния източник [28] са изброени 36 такива вериги. Най разпространените са така наречените: серийна резонансна верига.мулти-резонансни силови преобразуватели. Най разпространената в практиката е така наречената LCC резонансна верига. фиг.резонансни силови преобразуватели.5.е. Веригите от втори ред в зависимост от свързването на индуктивността и кондензатора спрямо ключа са осем на брой. постига се мека комутация и за тях. т. Съществуват множество разновидности на резонансните вериги.6. в) LCC верига от трети ред 265 . 30] схемите.

желана форма на напрежението и тока върху ключовете. Основните блокови схеми са: . паралелна или друг вид).6.3. която се използува за постигане на определена. .резонансна верига (серийна. Резонансните инвертори са разгледани подробно в Глава Пета.3 Резонансни силови преобразуватели Основна черта на резонансните преобразувателни устройства е наличието на резонансна верига. Очевидно е. 2) Резонансни силови преобразуватели на постоянно напрежение.1 Резонансни преобразователи на постоянно напрежение (Resonant DC-DC converters) На фиг. . може да се постигнат множество крайни топологии и варианти на резонансни преобразуватели на постоянно напрежение. че при използването и съчетаването на различни схемни решения на всеки един от четирите компоненти.6. Тук се представя втората група резонансни преобразуватели.филтър.6. 6. Резонансните силови преобразувателни устройства могат да се групират в следните групи: 1) Резонансни инвертори.изправител. Фиг.6 е показана блокова схема на резонансен пробразувател на постоянно напрежение. .6 Основни блокове на резанансен пробразувател на постоянно напрежение 266 .инвертор.

7.6.б.6. б) мостов паралелен резонансен преобразувател 267 . което води до елиминиране на загубите при отпушването им. което води до елиминиране на загубите при запушването им. схема Грец. Изправителят на изхода на двете схеми е двуполупериоден. Недостатък на схемите е значителната енергия.6. В общия случай.Като примери на фиг.6.7 са показани две от най разпространените схемни реализации на резонансни DC-DC (постояннотокови) преобразуватели: мостов сериен резонансен преобразувател. При работа с честота над резонансната f>f0.а и мостов паралелен резонансен преобразувател. Фиг. полупроводниковите ключове се запушват при нулев ток. когато работната честота на резонансния преобразувател f е под резонансната честота f<f0.7 а) Мостов сериен резонансен преобразувател на постоянно напрежение. фиг. фиг. която циркулира в преобразувателя вследствие на разонансния процес.7. ключовете се отпушват при нулево напрежение.

Фиг. За да се осигури регулиране на изходното напрежение в целия диапазон на товара при поддържане на условията за мека комутация и при запушване и при отпушване на приборите. Примерно. Това се постига обикновено чрез допълнителни пасивни елементи и по-сложен алгоритъм на управление на схемата.При определен начин на управление и оразмеряване на резонансните преобразуватели е възможно постигане на мека комутация и при двата комутационни процеса: на отпушване и на запушване.6. 268 .8. фиг. В други приложения изискванията към регулирането са по-малки.3. Представената схема е подходяща за практически приложения.6. в някои схеми се налага и добавянето на допълнителни ключови прибори.2 Полумостов резонансен преобразувател на постоянно напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация Като пример на резонансен преобразувател с нулево напрежение и нулев ток на комутация.8 Полумостов резонансен преобразувател на постоянно напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация. регулирането на изходното напрежение се постига чрез съответното управление на друг преобразувател. е разгледан полумостов резонансен преобразувател (Half Bridge Zero-Voltage Zero Current Resonant DC-DC Converter [39]). 6. който осигурява входното постоянно напрежение на резонансния преобразувател. Преобразувателят включва полумостов инвертор и двуполупериоден изправител-умножител. в които се изискват постояннотокови преобразуватели за галванична развръзка с подобрени комутационни и енергийни характеристики.

са показани напреженията и токовете на ключовете S1 и S2. през което към ключа има отпушващ сигнал. трябва да е поголямо от резонансния полупериод на веригата T / 2 = LS (Cd1 + Cd 2 ) . За да се осигури запушване на ключа при малък (3-5% от работния) ток. времето. получени при изследване на практическа схема с програмен симулатор PSPICE при следните данни: Uin=400V.6. когато напрежението върху Ck2 е нула. Преобразувател с цитираните параметри е използуван в система за преобразуване енергията на ВЕИ (Възобновяеми енергийни източници). определящи смяната на последователните състояния на преобразувателя. n=1 (n . LS1=LS2=1. напрежението върху тях се променя практически линейно. R=25W. На фиг. tOFF=4ms. Ck=Ck1=Ck2=16nF. tON=16ms.6. 269 .предавателното отношение на трансформатора). че променливата съставна на напрежението върху кондензаторите на делителя на напрежение Cd1. При отпушване на всеки един от ключовете започва резонансен процес. включващ индуктивността на разсейване на трансформатора LS (LS=LS1+L¢S2) и кондензаторите Cd1 и Cd2 (Cd1 и Cd2 са в паралел по променлив ток).Ck2 е многократно помалък от този на кондензаторите Cd1.Cd2.е. при нулево напрежение. Co=Co1=Co2=500mF.9. На фиг. Тъй като стойността на Ck1 и Ck2 е малка (Ck1=Ck2<<Cd1=Cd2). тока през първичната намотка iL1 и характерните моменти.Начинът за управление на полумостовия резонансен преобразувател на постоянно напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация се разглежда при условията. Cd=Cd1=Cd2=5mF. който започва при запушването на S2 и осигурява нулево напрежение на отпушване на S1. Принципът на действие на схемата е следният. Аналогичен е процесът.25mH (LS1 и LS2 индуктивности на разсейване на първичната и на вторичната намотки). Lm=500mH (Lm намагнитваща индуктивност на трансформатора). Процесът завършва с пълното разреждане на Ck2 и зареждането на Ck1 до напрежение равно на входното напрежение Uin.9 са показани времедиаграмите. В момента на запушването на ключа S1 започва процес на зареждане на кондензатора Ck1 и разреждане на кондензатора Ck2 от намагнитващия ток на трансформатора. т.Cd2 е малка в сравнение с постоянната съставна на напрежението им и капацитета на комутиращите кондензатори Ck1. По този начин ключът S2 e отпушван.

25mH. Co=Co1=Co2=500mF. R=25W. tON=16ms. 270 .9 Времедиаграми на полумостов ИППН.6. Lm=500mH. Uin=400 V. n=1. Cd=Cd1=Cd2=5mF. tOFF=4ms. LS1=LS2=1. комутиран при нулево напрежение и нулев ток (PSPICE). Ck=Ck1=Ck2=16nF.Фиг.

6. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 ключът S3 се запушва. Tози ток е значително по-малък от инверторния работен ток (поне с един порядък). равно на входното напрежение Uin.Характерни времеинтервали от работата на преобразувателя са: 1) Времеинтервал t0-t1 В момент t0 се подава отпушващ сигнал към ключа S1. кондензаторите Cd1 и Cd2 (Cd1 и Cd2 са в паралел по променлив ток). вследствие на което Ck1 се зарежда до напрежение. то започва процес на заряд на кондензатора Ck1 и разряд на кондензатора Ck2 с почти константен ток. В момента t3 ключът S1 се запушва след подаване на запушващ сигнал към него. Тъй като Lm e с много голяма стойност.Co2. Заместващата схема на преобразувателя от фиг. Заместващата схема на преобразувателя за времеинтервала t1-t2 е показана на фиг.6. На фиг.10 при използуване на Т-образната заместваща схема на трансформатора.6.6. включва индуктивността на разсейване на трансформатора LS. LS1 Cd1+Cd2 L’S2 R Lm Co1 Co2 Фиг.6.9.8 за времеинтервал t1-t2 3) Времеинтервал t2-t3 Това е времеинтервал. Токът в товара се обуславя от разряда на кондензаторите Co1. 2) Времеинтервал t1-t2 Резонансният процес. изходните кондензатори Co1 и Co2 и товара R. а токът в инверторния кръг . че се извършва при нулев ток.11 са показани токовете в трансформатора на преобразувателя при използуване на Т-образната заместваща схема на трансформатора. в който товарната верига е отделена от инверторната верига. a Ck2 се разрежда до нула. а ключа се отпушва в момента t1 след смяна на посоката на тока през първичната намотка на трансформатора iL1 . свързана с намагнитващата индуктивност Lm. 271 .фиг. поради което запушването на ключа S1 в края на този интервал (момент t3) е при сравнително малък ток в сравнение с работния ток и можем да приемем.10. Стойностите на Ck1 и Ck2 са относително малки.от запасената в трансформатора енергия. който започва след отпушване на всеки един от ключовете.

Токът на първична намотка на трансформатора е почти синусоидален.е. Отпушващият сигнал към S2 e подаден в момента t5. в който след пълното разреждане на кондензатора Ck2 се отпушва диода D2. След този момент е подходящо подаването на отпушващ сигнал към ключа S2. tOFF=4ms. Uout=400V. 5) Времеинтервали t4-t5 и t5-t6 Времеинтервалът t4-t6 започва в момента t4. iL1 – ток през първичната намотка на трансформатора. тока в момента на комутация е нулев). илюстрират особеностите на схемата: 1.11 Токове в трансформатора на преобразувателя от фиг. както и времедиаграмите на фиг. Представеният принцип на работа. 272 . в който токът през първичната намотка сменя посоката си.6. Lm= 500mH. iL2 – ток през вторичната намотка на трансформатора. Схемата осигурява мека комутация и при отпушване и при запушване на ключовете. Uin=100V.6. 2.8 при Pout=6 kW.9. LS=2.5mH. в който кондензаторът Ck1 е напълно зареден и завършва в момента t6 на отпушване на ключа S2. но ключът се отпушва в момента t6. Времеинтервалът завършва в момента t4.6. iLm – намагнитващ ток на трансформатора. т.Фиг. tON = 16ms. тъй като отпушването на ключа ще е при нулево напрежение върху него и при нулев ток (след отпушването започва резонансен процес. Напрежението на кондензаторите Cd1 и Cd2 на делителя на напрежение е с голяма постояннотокова съставна (UCd1=UCd2=Uin/2) и със сравнително малка променливотокова съставна (ΔUCd1= ΔUCd2). 3.

За избягване на този недостатък се прилага регулиране с фазово изместване (phase shift) на управлението на двойките ключове в мостовите преобразуватели [41]. Това може да се реализира чрез регулиране на захранващото напрежение на схемата. който обикновено включва променяща се работна честота. 273 .отпушване на ключовете при нулево напрежение и нулев ток. на преобразувателя. · сведено до минимум генериране на електромагнитни смущения поради оптималната комутация на ключовете. но циркулиращата енергия в този режим. например 5%) ток. Ограничение на схемата е. Особености на резонансните преобразуватели 1. При различните схеми се постига комутация при нулев ток или при нулево напрежение. · възможност за намаляване броя на компонентите чрез увеличаване при подходящ дизайн на индуктивността на разсейване на трансформатора и избягване на допълнителната индуктивност. че не може да се осъществи регулиране на изходното напрежение.запушване: мека комутация по напрежение и комутация при нулев (или много малък в сравнение с работния. 3. Това налага по широка честотна област на регулиране. . 2. Поради това резонансните преобразуватели са по подходящи при високоволтови приложения с по-малка стойност на изходния ток. При резонансните преобразуватели със сериен резонанс режима на празен ход е по сложен. води до значително намаляване на к. Начина на регулиране на резонансните преобразуватели. се отчита като определен недостатък. · лесен за изработване трансформатор поради възможността за предавателното отношение 1:1.д. Сравнително големите пикове във формата на изходния ток при резонансните преобразуватели обуславят по-голяма стойност на филтровия кондензатор. необходима за осигуряване на меката комутация. При резонансните преобразуватели с паралелен резонанс режима на празен ход е реализиран по лесно.п.Основните предимства на представения полумостов ИППН с нулево напрежение и нулев ток на комутация са: · оптимални условия за комутация: .

осигуряваща комутация при нулев ток (ZCS).13 е илюстрирана схема за осигуряване на нулево напрежение на комутация (ZVS) в квази-резонансни преобразуватели [22].6.е. ZVS-QRC).30].4. По принцип известните конфигурации и топологии на импулсните преобразуватели на постоянно напрежение (ИППН) (прав повишаващ преобразувател. повишаващпонижаващ преобразувател.6. .Елиминиране на комутационните загуби при запушване (отваряне на ключа).Елиминиране на комутационните загуби при отпушване (затваряне) на ключа. приложена в прав понижаващ ИППН [22]. Резонансната честота на тази верига е по-висока от работната честота на преобразувателя. мостов преобразувател) могат да се усъвършенстват и да се получи съответен квази-резонансен преобразувател.12 е показана схемата на верига.е. ZCS-QRC) [8. В зависимост от модификацията и свързването на реозонансната верига в квази-резонансните преобразуватели на постоянно напрежение се постига един от двата ефекта: . обратен понижаващ преобразувател. комутация при нулев ток (Zero-Current Switching QuasiResonant Converters. т. Това се постига чрез замяна на обикновения силов ключ с ключ и резонансна верига.е. Квази-резонансните преобразуватели могат да се разглеждат като хибридни преобразуватели.4 Квази-резонансни преобразуватели на постоянно напрежение 6.32].6. една от двете величини ток или напрежение са нулеви (или много малки в сравнение с работните стойности) през време на комутационния процес. На фиг. т. с която се цели постигане на определена форма на напрежението и тока на ключа по време на комутационния процес. че тук товарът не е включен директно в резонсната верига. като квази-резонансни преобразуватели с нулево напрежение на комутация (Zero-Voltage Switching Quasi-Resonant Converters.30.1 Същност и особености на квази-резонансните преобразуватели (Quasi-Resonant Converters) Характерна черта на квази-резонансните преобразуватели е добавената в близост до ключа резонансна верига. Разликата с резонансните преобразуватели е. т. комутация при нулево напрежение. 274 . 21. На фиг. Чрез резонансния процес се постига мека комутация на ключовете. получени при съчетаване особеностите на резонансните преобразуватели и преобразувателите със ШИМ. Тази група квазирезонансни преобразуватели са известни в литературата [22. 28.

при последователно свързване на резонансния кондензатор и силовия ключ се реализира комутация при нулев ток. 275 .при паралелно свързване на резонансният кондензатор към силовия ключ се реализира комутация при нулево напрежение.6.12 и фиг. осигуряваща комутация при нулево напрежение От фиг.Фиг.6. ZСS.6. .12 а) Прав понижаващ квази-резонансен ИППН с комутация при нулев ток (ZCS) б) комутационна верига.6.13 е видно. че и в двата подхода резонансната индуктивност Lr се свързва последователно на ключа. осигуряваща комутация при нулев ток Фиг. ZVS.13 а) Прав понижаващ квази-резонансен ИППН с нулево напрежение на комутация (ZVS) б) комутационна верига. Свързването на резонансния кондензатор Сr определя вида на меката комутация: .

а за сравнение на двете схеми е показан конвенционалния обратен повишаващ ИППН.15.0 I in = Cr U out I in .1 . На фиг.14 a)Конвенционален обратен повишаващ ИППН б) квази-резонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация Принципът на работа на преобразувателя включва четири времеинтервала. можем да намерим продължителността на времеинтервала t0-t1. Напрежението на Cr нараства линейно от нула до стойност.6. Състоянията на схемата.6.6.6.15. В момента t0 ключът S се запушва и константният ток на входната филтрова индуктивност Ld започва да зарежда резонасния кондензатор Cr. е представен подробно квазирезонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация.6.2 Квази-резонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация (ZVS-QRC) За демонстрация на принципа на действие и особеностите на квазирезонансните преобразуватели. че входният ток Iin е константен. а времеинтервалите на фиг.д.1 = U out момент t1 T0.1 : (6.а-г. съответстващи на четирите времеинтервала са показани на фиг. Фиг. t0-t1 Еквивалентната схема на преобразувателя за времеинтервала t0-t1 е показана на фиг.0 = 0 момент t0.4. фиг.2) U Cr .14. равна на изходното напрежение Uout в края на времеинтервала – момент t1. dt U Cr .3) I in = iCr = C r dU Cr .U Cr . които характеризират различните състояния на схемата.1 = C r 276 U Cr .14.б. означен с T0. (6.6.6.15. Приемайки.а. 1) Времеинтервал на заряд на резонансния кондензатор.

а останалата част продължава да зарежда Cr. t2-t3 277 .6.15.Фиг. t1-t2 Заместващата схема за преобразувателя за този времеинтервал е показана на фиг. Напрежението на кондензатора Cr достига своя максимум през този времеинтервал и започва да намалява.14. г)Основни работни състоянията на схемата от фиг. 2 = 0 след което диодът D1 се отпушва. Токът на индуктивността Lr нараства и формата му за времеинтервала t1-t2 е част от синусоида. Това е краят на този времеинтервал.6. в). включващ Cr и Lr.6. Продължителността на времеинтервала е: (6.б. В момента t1 се отпушва диода D2 и започва резонансен процес.4) T1. б). 2 = æ U out L r C r arcsin ç çI è in L r / C r ö ÷ ÷ ø 3) Интервал на отдаване на енергията на индуктивността Lr . В момента t2 това напрежение достига нула U Cr .15 а). Част от тока Iin започва да протича към товара през диода D2.б д) Времедиаграми на работа на схемата 2) Резонансен времеинтервал.

Продължителността на този времеинтервал t3-t4 е независима от стойностите на елементите на схемата. фиг. 4) Времеинтервал на празен ход t3-t4 След момента t3 входният константен ток Iin тече изцяло през ключа S. Продължителността на времеинтервала е: (6. енергията.1 + T1.напрежението върху резонансния кондензатор и ключа надвишава значително входното напрежение. В момента t3 токът на ключа достига стойност Iin. Периодът на работната честота е равен на сумата от четирите времеинтервала: (6. Основни недостатъци на разгледания квази-резонансен преобразовател с нулево напрежение на комутация са: .Този времеинтервал започва в момента t2 и завършва в момента t3.запушването на ключа е при ненулев ток през него.6.в. където f. която се прехвърля към изходния филтър Cf за единица време е по-малка и обратно: при намаляване на работния период (увеличаване на работната честота).6) T 2 . токът му нараства линейно тъй като входният ток Iin се разпределя между тока на индуктивността Lr и тока на ключа. в който токът на диода D1 се нулира.е.15. При увеличаване на работният период. След отпушване на ключа S при нулево напрежение. (T=1/f) е работната честота на преобразувателя.6. т. който се използва за регулиране на изходното напрежение Uout . 2 + T2. енергията.г. 278 . . През този времеинтервал токът на индуктивността Lr намалява линейно: Lr (6.15. която се прехвърля към изходния филтър Cf за единица време е по-голяма Това е принципа на регулиране на изходното напрежение на схемата. намаляване на работната честота. когато токът през индуктивността Lr се нулира.5) diLr = -U out dt Заместващата схема на времеинтервала е показана на фиг.3 = I in æ æ U out 1 . Точно този времеинтервал е променливият елемент.cos ç arcsin ç ç çI è in L r / C r è Lr U out öö ÷÷ ÷÷ øø Отпушващият сигнал към ключа S се подава в момента t2`.7) T = T0.3 + T3. 4 .

17.8) I Lp = I l20 + U in2 / Lr Cr 279 . когато работната честота е ниска и периода t3-t4 е голям. Опростените времедиаграми. демонстрират принципа на работа на преобразувателя. Основните времеинтервали на работа на схемата са: 1) Времеинтервал t0 -t1 В момента t0 ключът S1 се запушва след подаване на запушващ сигнал към него. Част от тези недостатъци са избегнати в показания на фиг. През времеинтервала t0-t1 напрежението на Cr.18 са показани токът през индуктивността Lr и напрежението върху кондензатора Cr на схемата. Добавен е и сравнително малък кондензатор в паралел на управляемия ключ Cr. при малки стойности на товара. Меката комутация и регулирането на изходното напрежение при широки граници на промяна на товара и входното напрежение са постигнати без допълнителен ключ и без усложняване на управляващия алгоритъм.6.. представени на фиг.д.през периода на празен ход (t3-t4) пада върху ключа води до нисък к.6. т. 6. обезпечаващ предимствата му и осигуряващ широка гама приложения при средни и големи мощности. Токът на индуктивността Lr в момента на комутация е IL0.16 усъвършенстван повишаващ квази-резонансен преобразовател с нулево напрежение на комутация.п.16 е представен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация [40]. този ток започва да зарежда кондензатора Cr.4.б) напрежението на резонансния кондензатор Сr се изравнява с входното напрежение UCr=Uin.3 Усъвършенстван повишаващ квази-резонансен преобразувател с нулево напрежение и нулев ток на комутация На фиг. След запушване на S1. расте почти линейно.6.е. а токът през индуктивността достига пиковата си стойност iL=ILp: (6. което е равно на напрежението върху ключа S1.6. Съществената разлика между разглеждания преобразувател и конвенционалния повишаващ (boost) преобразувател е в новия начин на управление. В момента t0’ (фиг.18. На фиг.6.

Фиг.б) е: (6.18.9) T1a = Lr C r arccos I L0 I Lp 280 .6.17.16. Опростени времедиаграми на повишаващия ИППН с нулево напрежение на комутация Продължителността на времеинтервала t0 –t0’ (фиг. Повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация.6.6.Фиг.

Токът през индуктивността момента t1 е iL=IL1.(U out .Фиг.15. Края на времеинтервала е в момента t2. запасена в Lr се трансформира към изхода на преобразувателя.6. През времеинтервала t1-t2 индуктивността Lr инжектира ток в изходния кондензатор Cf и по този начин енергията. 281 .U in )2 / Lr Cr За продължителността на времеинтервала t0’ –t1 се получава израза: (6. Стойността на тока IL1 се дава с израза: (6. б) Основни времеинтервали на работа на схемата В момента t1 напрежението на кондензатора достига изходното напрежение UCr=Uout .12) æ I I T1 = T1a + T1b = Lr C r ç arccos L 0 + arccos L1 ç I Lp I Lp è ö ÷ ÷ ø 2) Времеинтервал t1 –t2 В момента t1 се отпушва диода D2.10) I l1 = I lp2 .11) T1b = Lr C r arccos I L1 I Lp Тогава времеинтервалът T1 = t0 –t1 се изразява като: (6.18 а)Ток през индуктивността Lr и напрежение върху кондензатора Cr на схемата от фиг. когато токът през Lr се нулира и диодът D2 се запушва.6.

U in 3) Времеинтервал t2 –t3 В момента t2 токът през Lr се нулира iL=0 и диодът D2 се запушва. включващ Lr и Cr.U in è 282 ö ÷ ÷ ø . Токът през Lr сменя посоката си и започва резонансен процес.13) T2 = Lr I L1 U out .n è ö ÷ ÷ ø Времеинтервалът T3 е равен на: (6.През времеинтервала T2=t1–t2 напрежението върху Сr е непроменено UCr=Uout.n. а напрежението на Сr е равно на входното напрежение UCr=Uin. тъй като върху нея е приложено константно напрежение U out . При тези условия за продължителността времеинтервала T2 се получава израза: (6.n се получава израза: (6.16) I L3 = 2 U out .18) æp I L 3 Lr / C r T3 = T3a + T3b = Lr C r ç + arccos ç2 U out .17) æ I T3b = Lr C r ç arccos L3 ç I Lp .U in ) 2 Lr / C r Продължителността на времеинтервала T3a= t2 –t2’ e равен на ¼ от резонансния период ТLC : (6. Токът през Lr намалява линейно за времеинтервала.14) I Lp .U in .2 U inU out Lr / C r За продължителността на времеинтервала T3b се получава израза: (6. При тези условия за стойността на тока ILp.15) T3a = TLC / 2 = p Lr C r 2 В момента t3 напрежението на кондензатора Сr се нулира UCr=0. В момента t2’ токът през Lr достига отрицателния си максимум iL=ILp. При това условие токът през Lr в момента t3 (iL=IL3) се изразява като: (6.n = (U out .

283 . която се прехвърля към изхода е помалка.при намаляване на работният период (увеличаване на работната честота) енергията.20) U in За работния период Т на преобразувателя може да се запише: (6. В момента t5 токът през Lr достига стойност IL5=IL0. Продължителността на времеинтервала Т4=t3–t4 е: (6. не зависи еднозначно от параметрите на веригата. Времеинтервалът t4–t5 е променлив. тъй като по-дълго време върху бобината е приложено захранващото напрежение. тъй като за интервала Lr е свързана към директно към захранващия източник и ULr=Uin. Това води до повишаване на изходното напрежение. Токът iL нараства линейно.21) T = T1 + T2 + T3 + T4 + T5 В полученият израз (6. Регулирането на изходното напрежение Uout се осъществява чрез промяна на работния период (работната честота).2U inU out Lr U out . Обратно . Променя се моментът на запушване на ключa S1.2U inU out Lr = = U in Lr / C r U in U in2 L r Cr 5) Времеинтервал t4–t5 В момента t4 се отпушва ключът S1 и започва времеинтервала на натрупване на енергия в Lr.е. т.19) T4 = I L3 2 2 U out . Валидни са равенствата: L I L5 = I L 0 Þ T5 = I L 0 r (6. която се пренася в изходния кондензатор. т. В момента t4 токът през Lr се нулира. енергията.е. При увеличаване на работният период. тъй като за целия интервал напрежението върху индуктивността е равно на входното напрежение ULr=Uin . когато ключът е запушен.е. респективно изходното напрежение намалява. регулира се натрупаната в индуктивността Lr енергия. през което ключa e отпушен – това е времеинтервалът Т5.4) Времеинтервал t3–t4 През времеинтервала t3–t4 токът iL намалява линейно. Провежда диодът D1.21) времеинтервалът Т5 зависи директно от работния период Т и този факт се използува при управлението на преобразувателя. която се натрупва в бобината и прехвърля към изхода е по-голяма. намаляване на работната честота. Този времеинтервал се използува при регулиране на схемата. т. като по този начин се регулира времето.

Моментът на отпушване на ключа t3’ не съвпада с подаване на отпушващия сигнал. Мека комутация по напрежение за изменение на товара в граници от 0 до 100%. Времето. 284 . Това е и напрежениет о върху ключа S1. 2. В този момент (t3) се отпушва срещуположно включеният на S1 диод D1. Схемата на двузвенен повишаващ преобразувател с мека комутация е представена в Четвърта Глава. Следователно. Висок к. В момента на запушването на S1 напрежението на Cr e нула. при подходящо оразмеряване на Cr може да се постигне желаното време за процеса на заряд на Cr. а е след смяна на посоката на тока през индуктивността Lr (след запушване на диода D1).п. 3. По този начин се осигурява нулево напрежение на отпушване на ключа S1. тъй като е ограничен от индуктивността Lr и може да се приеме. че отпушването на ключа е и при нулев ток. Също при средни и големи мощности на преобразуване са възможни трудности при избора на ключове поради значителната пикова стойност на тока през ключа. Условия на комутация при запушване на ключа S1 Меката комутация при запушване на ключа се осигурява от резонансния кондензатор Cr. Токът през ключа след отпушването му нараства плавно.4. Основните предимства на разгледания повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация са: 1. Моментът t3 се установява от схемата за управление чрез следене на напрежението върху Cr и служи за подаване на отпушващ сигнал към ключа S1. зависи от стойността му и от тока през ключа в момента на запушването му. Недостатък на преобразувателя са значителните пулсации на входния му ток. Този процес определя напрежението върху ключа S1 след запушването му и съответно има определящо значение за комутационните загуби на ключа.1. Регулиране на изходното напрежение при широки граници на изменение на товара и на входното напрежение.д. Споменатите недостатъци се избягват при използуването на двузвенен (или многозвенен) повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация. 2.20. състоящ се от две (или по-вече) идентични части (звена). за което кондензаторът Cr щe се зареди до Uout. фиг. Условия на комутация при отпушване на ключа S1 В момента t3 кондензаторът Cr е напълно разреден и напрежението върху него е нула..

капацитета на диодите.Особености на квази-резонансните преобразователи 1. в които са обхванати няколко реактивни елемента. .изходния капацитет на ключовете. Квази-резонансните преобразователи с нулево напрежение на комутация са подходящи за приложения с по-малки промени на входното напрежение и товара. вредно. дължащи се на резонанса между капацитета на изправителния диод и резонансната индуктивност. тъй като влиянието на паразитните елементи е включено в принципа на работа. включително и основните паразитни капацитети и индуктивности във схемата. наличието на L-C верига в близост до силовия ключ дава възможност за постигане на определена форма на напрежението и тока върху него през комутационния период. а не е “паразитно”. Това са: . зависещо от товара. 6. Тези преобразуватели са създадени с целта е да се намалят (или избегнат) два от основните недостатъци на повечето квази-резонансни преобразуватели: 1) голямото пренапрежение върху ключа.индуктивността на разсейване на трансформатора (ако има такъв). Квази-резонансните преобразователи с нулев ток на комутация са подходящи за високочестотни приложения с ниско входно напрежение. Наименованието им ‘мултирезонансни’ показва наличието на по-вече от един резонанс в схемата. т. 2. Подобно на резонансните преобразуватели.5 Мулти – резонансни силови преобразуватели Мулти-резонансните силови преобразуватели възникват в резултат на усъвършенстването на квази-резонансните преобразуватели с нулево напрежение или нулев ток на комутация. 4. Променливата работна честота е недостатък на квазирезонансните преобразуватели. 2) осцилациите. което позволява да се намалят загубите при отпушване на ключовете. Характерно за мулти-резонансните силови преобразуватели е наличието на резонансни вериги. . Този подход (на обхващане на паразитните елементи на схемата) позволява да се увеличи работната честота. 285 . 3.е.

19 a)Понижаващ мулти-резонансен ИППН с нулево напрежение на комутация. L.19 е показан понижаващ мулти-резонансен силов преобразувател с нулево напрежение на комутация (Zero-Voltage-Switching MultiResonant Converter.а CS е паразитният капацитет на ключа. които присъстват в конвенционалните схеми за да се реализира принципа на работа на преобразувателя (тези елементи са обикновено са със значително поголеми стойности от изброените преди паразитни елементи).20 са показани основните схемни решения на мултирезонансни ИППН [21. ZVS-MRC). Lr e резонансна индуктивност. Използувани са означенията: CS е паразитен капацитет на ключа.6. C. На фиг.19. CD e паразитен капацитет на диод.6. 286 .б са показани тока през резонансната индуктивност и напрежението върху ключа S в относителни единици (спрямо изходния ток и входното напрежение).19. На фиг. а CD e паразитният капацитет на диода.6.6. Cf и Lf са елементите. б) времедиаграми на работа На фиг. На фиг.30].Фиг.6.

20 Схемни решения на мулти-резонансни силови преобразуватели а) Прав понижаващ мулти-резонансен ИППН. в) Чук мулти-резонансен импулсен преобразувател. 287 . е) Полумостов мулти-резонансен ИППН. б) Обратен повищаващ мулти-резонансен ИППН. г) Понижаващ-повишаващ мулти-резонансен ИППН. д) Еднотактен обратен трансформаторен мулти-резонансен ИППН.Фиг.6.

възможно е използуването на елементи с по-големи толеранси на параметрите им (капацитети и индуктивности). представящи принципът му на действие.37] са известни множество схеми и методи за постигане на мека комутация при преобразуватели с ШИМ. 6. до 96-97% за някои схеми за малки мощности.6. заедно с времедиаграмите. Допълнителният (спомагателен) ключ в схемата е S1. . Тези схеми и методи могат да бъдат групирани в две групи: . ..повишено напрежение върху ключовете. Този факт е от особено значение за многосерийното производство.постига се мека комутация при широк диапазон на промяна на товара.6. 6. На фиг.ШИМ преобразуватели с нулев ток на комутация (ZCS-PWM Converters). При постоянно токовите преобразователи с ШИМ нулевото напрежение на комутация се постига с добавяне на допълнителен ключ към основния силов ключ.честотно регулиране.Предимствата на мулти-резонансните силови преобразуватели са: .1 Преобразуватели с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVS-PWM Converters) Основно предимство на преобразувателите с ШИМ е постоянната им работна честота. . .възможност за висока работна честота. Недостатъците на мулти-резонансните силови преобразуватели са: .20 е показан понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация.п.имат сравнително висок к.увеличени загуби в ключовете в отпушено състояние поради циркулиращата енергия. достигаща до няколко MHz.27.25. .6 Постигане на мека комутация при преобразуватели с ШИМ В литературата [22.д. .значителна циркулираща енергия. 288 . .ШИМ преобразуватели с нулево напрежение на комутация (ZVSPWM Converters).

6. 2) Времеинтервал t1-t2 След запушването на S. 289 .21 a) Понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация. Oсновният ключ S се запушва в момента t1. б) Времедиаграми на работа Следните времеинтервали характеризират работата на схемата: 1) Времеинтервал t0-t1 В момента t0 се отпушва спомагателния прибор S.Фиг. кондензаторът Cr започва да се зарежда и напрежението върху него нараства линейно и достига установена стойност (Uin-Uout).

4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 започва да провежда антипаралелният диод D на основния прибор S. Напрежението на Cr нараства до максималната си стойност и след това кондензаторът се разрежда напълно към момента t3 вследствие на резонансния процес. 290 . При усъвършенстване на разгледаните топологии за нулево напрежение на комутация при преобразуватели с ШИМ се получават така наречените преобразуватели с ‘преход (комутация)’ при нулево напрежение ‘Zero-Voltage Transition PWM Converters’ (ZVT-PWM Converters) [27]. или намагнитващата индуктивност на трансформатора. При мостовите топологии с ШИМ. е че и двата ключа: основен и допълнителен се комутират при условия на мека комутация. В момента t4 се подава отпушващ сигнал към S. Допълнителното им предимство. На фиг.3) Времеинтервал t2-t3 В момента t2 допълнителният ключ S1 се запушва и започва резонансен процес.22 е показан подобен понижаващ преобразувател с ШИМ. моментът t4 на подаване на отпушващият сигнал към прибора трябва да е преди момента на смяна на посоката на тока през Lr (момент t5). След този момент може да се подава отпушващ сигнал към S при нулево напрежение върху него. включващ Cr и Lr. нулевото напрежение на комутация се постига чрез допълнителна индуктивност или използване на индуктивността на разсейване.6. Диодът D провежда докато токът на Lr си смени посоката в момент t5. след което започва да провежда основният прибор S. 5) Времеинтервал t5-t6 В момента t6 токът на Lr достига стойността на тока на филтовата индуктивност Lf. 5) Времеинтервал t4-t5 За да се реализира отпушване на прибора S при нулево напрежение и нулев ток. Токът на Lr намалява линейно тъй като върху индуктивността е приложено захранващото напрежение.

допълнителен диод D1.Фиг.допълнителен ключ S1.6. Токовите и напреженовите стресове върху ключовете не са значителни. .6. Особеностите на усъвършенстваните преобразуватели с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVT-PWM Converter) са: 1.резонансна индуктивност Lr. 2. .резонансен кондензатор Cr.22 Усъвършенстван понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVT-PWM Converter) Преобразувателят на фиг.22 се отличава от конвенционалния преобразувател с ШИМ по добавената резонансно-комутационна верига включваща: . 291 . . Реализирането на условията на комутация при нулево напрежение и на двата ключа се поддържа в широки граници на изменение на товара. Работната честота на преобразувателя може да се увеличи значително – до 1MHz и повече. 3.

292 .а е показан усъвършенствуван преобразувател със ШИМ с нулев ток на комутация (Zero-Current Transition.2 Преобразуватели с ШИМ и нулев ток на комутация (ZCSPWM Converters) Поради навлизането на IGBT транзисторите в силовата електроника. че за да се реализира нулев ток на комутация. чиито принцип на работа се базира на движението на неосновни токоносители. който е константен поради голямата стойност на входната индуктивност L. пиковият ток през Lr трябва да е по голям от входния ток.6. диодът D1 и резонансните елементи Cr и Lr. Резонансният процес между Cr и Lr продължава до нулиране на тока на Lr в момента t2. По този начин се избягват загубите в резултат от така наречената токова опашка при запушване на прибора. На фиг. Очевидно е. 2) Времеинтервал t1-t2 Ключът S се запушва в момента t1.6. Започва резонансен процес включващ Cr и Lr. Резонансният кондензатор Cr е зареден с указания на фигурата поляритет. развитието в съвременните схемни топологии доведе до нови схеми осигуряващи нулев ток на комутация. В резултат на този резонансен процес токът на силовия ключ S намалява по синусоидален закон.23.б са показани времедиаграмите отразяващи принципа му на работа. В момент t0 се отпушва допълнителния ключ S1. В момента t2 кондензаторът Cr и индуктивността Lr завършват един резонансен полупериод Tr / 2 . Отличават се следните времеинтервали: 1) Времеинтервал t0-t1 Към момента t0 силовият ключ S е отпушен. Новите елементи в схемата са допълнителният ключ S. След ¼ от резонансния период Tr = 2 p Lr C r напрежението на Cr се нулира. а токът на Lr достига максимума си.6. тъй като за този времеинтервал входният ток.6. В този момент се отпушват и диодите D и D1. ZCT-PWM Converter) [25]. след като антипараленият му диод вече е започнал да провежда малко преди този момент.23. е сума от токовете на двата ключа. характерна за IGBT и всички прибори с този принцип на действие (основаващ се на неосновните токоносители). При преобразувателите със ШИМ меката комутация по ток се постига като в схемата на конвенционален импулсен преобразувател се добави допълнителен ключ и резонансна верига. Към силовия транзистор S се подава запушващ сигнал в момента t 0' = t 0 + Tr / 4 . На фиг.

6.23 а) Повишаващ преобразувател с ШИМ и нулев ток на комутация (ZCT-PWM Converter).Фиг. б) Времедиаграми на схемата 293 .

Тези предимства правят разгледания ШИМ преобразувател с нулев ток на комутация подходящ за приложение и при по големи мощности при използването на IGBT и MCT (MOS Controlled Tyristor). фиг.6. Токът на резонансната верига се затваря през S и антипаралелния диод на S1. В резултат. като циркулиращата енергия в преобразувателя е постоянна (т. По подобие на разгледаните преобразуватели: повишаващ преобразувател с ШИМ и нулев ток на комутация (ZCT-PWM Converter). 294 . Реализирането на оптимални условия на комутация не зависи от товара и захранващото напрежение. Описаният преобразувател е подходящ за използване при високи работни честоти благодарение на комутацията при нулев ток. фиг.3) Времеинтервал t2-t3 Този времеинтервал съответства на времеинтервала с отворен ключ в конвенционалния ШИМ преобразувател. 27.6. Същевременно пренапреженията върху ключовете са същите като при конвенционален ШИМ преобразувател.е.а и понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVT-PWM Converter). 5) Времеинтервал t4-t0 Времеинтервалът t4-t0 съответства на времеинтервала с включен (отпушен) ключ в конвенционалния преобразувател с ШИМ. Провежда диодът D и енергията.23. Същевременно започва нов резонансен процес включващ Cr и Lr. Напрежението на изходния кондензатор Cf е по-голямо от това на Cr и диодът D1 е запушен. запасена в индуктивността L се предава към товара. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 силовият ключ S е отпушен отново и върху идуктивността L се прилага входното напрежение. не зависи от товара). напрежението на Cr отново сменя знака си и поляритета му е показания на фигурата. Продължителността на процеса е Tr / 2 = p Lr C r . 28. В момента t4 завършва резонансния полупериод и кондензаторът е зареден с подходящия поляритет за да се осъществи следващата комутация (запушване) на силовия прибор при нулев ток. 29].22 съществуват схемни реализации и за другите основни топлогии на импулсни преобразуватели на постоянно напрежение [25. В резултат няма верига за разряд на Cr и напрежението му се запазва до следващият момент на отпушване на силовия прибор S.

а е показана еквивалентна схема на преобразувателя за периода на комутация. поясняващи работата на схемата.6. .индуктивността на товара е много по-голяма от резонансната индуктивност Lr. а на фиг.6. D2. Фиг. Cekv е еквивалентен кондензатор със стойност Cekv =3Cs.24 [26] е показан трифазен инвертор. Направени са следните допускания: .6.7 Резонансни постоянно-токови връзки за постигане на мека комутация (Resonant DC Link Converters) При тези преобразуватели се постига нулево напрежение на комутация на ключовете чрез добавяне на допълнителни ключове и резонансна верига. . обратните им диоди D1. резонансната индуктивност Lr и резонансния кондензатор Cr.25. С Io е означен еквивалентния ток на инвертора за времето на комутационния период.25. Резонансно-комутационната верига включва двата допълнителни ключа S1. Резонансната постоянно-токова (DC-DC) връзка осигурява времеинтервали. На фиг. Комутацията на ключа означава комутация на два от ключовете на кое да е рамо на инвертора. и диода D4. чиито ключове се комутират при нулево напрежение чрез такава постоянно-токова резонансна верига. S2.всички компоненти на схемата са идеални.б са показани времедиаграмите.24 Трифазен инвертор с нулево напрежение на комутация чрез резонансна постоянно-токова връзка На фиг. 295 . през които основните ключове на преобразувателя се комутират при нулево напрежение.капацитета на захранващия източник е много по-голям от капацитета на еквивалентния кондензатор Cekv.6.6.

6.25 а) Еквивалентна схема на преобразувателя за периода на комутация. б) Времедиаграми. поясняващи работата на схемата от фиг.Фиг.6.25 296 .

5) Времеинтервал t4-t5 В момента t4 напрежението Cr на достига нула. тъй като напрежението на Lr и токът на Cr са нула за извън комутационния период. При така представения принцип на работа се изясняват предимствата на схемата: 1. Началните условия на схемета са: U in1 (t 0 ) = U in i Lr (t 0 ) = 0 U cr (t 0 ) = 0 В момент t0 се отпушва прибор S2 при нулев ток. 3. 3) Времеинтервал t2-t3 След момента t2 ключовете на инвертора могат да се отпушат при нулево напрежение върху тях.Работата на схемата по време на комутационния процес се пояснява от следните основни времеинтервали: 1) Времеинтервал t0-t1 До момента приборът S1 е отпушен. включващ Lr и Cr. Осигурена е мека комутация на всички ключове от схемата. Извън времето на комутационния период загубите в допълнителните елементи са нулеви. Напрежението Uin1 започва да нараства. 2. Нулирането на напрежението на Lr и тока на Cr е в резултат на резонансния процес и не са необходими допълнителни мерки за постигането му. а приборите S2 и S3 са запушени. В момента t2 напрежението Uin1 достига нула в резултат на резонансния процес. 297 . В момента t4 напрежението Uin1 достига захранващото напрежение и приборът S1 се отпушва при нулево напрежение върху него. Започва резонансен процес. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 ключовете на инвертора се запушат при нулево напрежение върху тях. 2) Времеинтервал t1-t2 В момента S1 се запушва при нулево напрежение върху него. На времедиаграмите това е отразено с подаване на отпушващ сигнал към прибора S3.

Хинов Н. кн. 1997.София. Барудов Е. 3. ‘Дискретни регулатори и стабилизатори на променливо напрежение’. Анчев. Чиженко И. И. София. 2.. ‘Специални и силови полупроводникови елементи’. ‘Тиристорна техника’. София. 9. Вълков Ст. 12. 5. Руденко В. 2003. Дойчинова Р. Немигенчев И.. ‘Преобразувателна техника’. ТУ-София.. 11. Бекяров Л. 1989. Сенько В. ‘Силова електроника’. Техника. 1988. 1998. Иванов П. Алексиев В.. ‘Автономни инвертори’.Варна. 6. ‘Ръководство за лабораторни упражнения по импулсни и цифрови устройства – част I’.. 2004. Киев. 18... 7. 15. Дойчинова Р. София. София. Изд. “Ръководство за лабораторни упражнения по електроника”. Е. Техника.. 298 .Русе. Христов М.. София.. Янков И. Габрово. Христов М. Техника 1999... ‘Аналогова схемотехника’. Илиев М.1994 10. Попов. ТУ .. ‘Електроника’. Попов Е. 2005. П. 2004. Каров Р. ‘Преобра-зовательная техника’. Хинов. Градинаров Н. Табаков Ст. Техника.. ‘Преобразувателна техника’. Л.. 1994. Маджаров Н.. 1992. М.. ‘Импулсни и цифрови устройства’. Горанов П.Габрово. ТУ-Варна. Х. ТУ-София.София. 2005. Е. Табаков Ст. И. ТУ-София. 14. Тодоров Т. Бобчева М. Бобчева М. 13. Известия на съюза на учените . Н. Ямаков... 8.. Малеев Г. ТУ-Варна.. Н... И.. Ямаков И. ‘Tокозахранващи устройства’. И.. 3. 17. Е. 4. ВШ. Ю... ‘Електронни и полупроводникови елементи и интегрални схеми’.М. ТУ. ‘Измервания в електрониката’.. Техника. Стефанов Н.. София. Градинаров Н.‘Относно оптимизирането на токовия режим на IGBT при комутация в схеми на квазирезонансни преобразуватели с превключване в нулата на тока’. 1983. Техника. 1998. 1996. Гигов Хр. Алексиев Д.ЛИТЕРАТУРА 1.. Табаков Ст. 16..П.И.. Барудов Ст. ‘Ръководство за лабораторни упражнения по електронни и полупроводникови елементи и интегрални схеми’. 2000... Варна. П. Хр. Анчев М. ТУ . Тошков Г. ТУ. 2002.

1994. November 5-8. Part I’.. 32. 401-410. Makcimovic. Jovanovic.479-484. 1991. W. 20 – 22. USA.601-610. M. ‘Novel Zero-Voltage-Transition PWM Multiphase Converters’. Lee F. 31. Fred Lee. 21. ‘Resent development in highfrequency quasi-resonant and multi-resonant converter topologies’.. Kazimerczuk M. No6. D. 30. IEEE Transactions on Power Electronics.Бургас. Undeland. vol.13. Mohan N. Tabisz. pp. 1993.. ‘Soft Switching Power Converstion’. 2002. 35th Annual IEEE PESC. Robbibs.2003. .10..152-160. 34. 25. pp. 33. vol. Aachen. ‘Future of Power Semiconductors’. 3. ‘Alternately Zero Voltage Switched Forward. 3th European Conference on Power Electronics. D. БСУ . Germany. pp. 1998. 2004. ВМЕИ Варна. W.. M. F. John Wiley&Sons. Jovanovic. IEEE Transactions on Power Electronics. John Wiley&Sons.Токозахранващи устройства’. 33-40. Jong-Woo and Ki Sul. al. ‘Power Electronics: Computer Simulation. 20. T. S. pp. Farrington R. pp. vol. Erickson R. pp. Maksimovic. Hua Guichao. IEEE Transactions on Power Electronics. 28. Analyzis and Education’ New York. 299 .. 155-166. et. 27. ‘Resonant Power Converters’. Cuk. 28th Annual Conference of the IEEE IES. ‘Resonant Link Bidirectional Power Converter.al. Юдов Д. D. pp. 9. ‘Constant frequency zero-voltаge multi-resonant converters: topologies. cd-rom. 1995. 26. Nuremberg. Czarkowski. 1999. ‘Промишлени електронни преобразуватели’. “Analisys and Design of Resonant Inverters with Improved Output Characteristics. Working with ZeroCurrent Switching’. John Wiley&Sons. al. Sevilla. D. No1. New York.. 423-427. Massachusetts. cd-rom. New York. IEEE PESC. Chang-Sun Kim. 1983. Gradinarov N. 05. 2001 23. N. No3 September. vol. 22. 29. Germany. ‘Power Electronics’. Jung Cho et. July 1995. analysis and experiments’. Power Conversion. Mohan N. USA. ‘Fundamentals of Power Electronics’ KAP. Lee. EPE Journal. IEEE PESC. No4.. 1989. Flyback Multi Resonant Converter Topology’. Majumdar G.713-727. Spain. Arnaudov. ‘Novel Zero-Current-Transition PWM Converter’. 1998. ‘A general approach to synthesis and analysis of quasi-resonant converters’.19. 24. Klaassens et. UAS. Юдов Д... PCIM’03. 1995. 2005. Hinov.

. IEEE Transactions on Power Electronics.29-33.. 1993. Toshkov G.68-77. 132-134.3. 38. 37. Aachen. No1. pp. ‘Comparison Study of Phase-Shifted Full Bridge ZVS Converters’.3. Vencislav Valchev et al. No1. ‘IPM Featuring Trench IGBTs’. Pitsburg. January. Journal of TU-Varna and Ovidius University – Romania. No2.G. X.12. 2002 IEEE Industry Applications Sociaty Conference. 2001.35. New Jersey. al. Acta Universitatis Pontica Euxinus’.148. pp. Zhang J. ‘Power Electronics’. ‘Zero-Voltage Zero-Current HB DC-DC Converter’. Muchammad H. 2004. et.13-18 October. 36. cd-rom. Rashid. cd-rom. ‘A Comparison of Voltage-Mode Soft-Switching Methods for PWM Converters’. 35th Annual IEEE PESC. ‘Design Considerations and Loss Anylas of ZVS Boost Converter. Vencislav Valchev et al. March 1997. Int. USA. pp. 300 . Germany. Xie.K. 41. vol. 2002. 40. Parker Z. vol.376-386. 2003.’ IEE Electric Power Applications. X. pp. PCIM Europe. 39. vol. Wu Zhaoming Qian. 1998. M. al. P. ‘Electrical Mode Analysis of Autonomous Arc Invertor’. USA. Smith K. vol... 2004.. et.

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful