Технически Университет - Варна

Димитър Димов Юдов

Венцислав Цеков Вълчев

ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНА
ТЕХНИКА

2005

В учебника са разгледани основните схеми на полупроводниковите
преобразуватели на електрическа енергия. Обхванати са принципът на
действие, анализът на електромагнитните процеси и схемните решения.
Разгледани са и съвременните мощни полупроводникови прибори.
Учебникът е написан съгласно действащата учебна програма на
дисциплината “Преобразувателна техника” за студентите от
специалност ‘Електроника’ на Технически университет гр. Варна.
Отделена е и допълнителна глава за методите и схемите за
подобряване на комутационните характеристики на преобразувателните устройства, която е полезна за обучението в магистърския курс
на специалност “Електроника” на Технически университет Варна.
Отделните раздели на учебника са написани както следва:
проф. д-р инж. Димитър Д. Юдов, Бургаски Свободен Университет:
Въведение, Глава 2, Глава 3;
гл. ас. д-р инж. Венцислав Ц. Вълчев, Технически Университет Варна:
Глава 1, Глава 4, Глава 5, Глава 6.
Авторите са благодарни на рецензентите доц. д-р инж. Михайл П.
Илиев, Русенски Университет и доц. д-р инж. Андрей К. Андреев, Технически Университет Варна, за бележките и препоръките към пособието.
Учебникът е предназначен за студентите от специалност ‘Електроника’
на Технически университет Варна, но може да се ползува и от студенти от
други специалности и университети, както и да бъде полезен за
докторанти и инженери работещи в областта на силовата електроника.

ISBN
Учебникът е приет за печат от Факултетния съвет на Факултета по
Електроника, Технически Университет гр. Варна с протокол №13 от
12.07.05.
© Димитър Д. Юдов, Венцислав Ц. Вълчев – автори, 2005
© Михайл П. Илиев, Андрей К. Андреев – рецензенти, 2005
© Венцислав Ц. Вълчев, Георги Н. Тодоров – оформление, 2005
печат - ‘Синтроник’ ООД

СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение ......................................................................................................................6
Списък на основните означения............................................................................9
Глава 1. СИЛОВИ ПОЛУПРОВОДНИКОВИ КЛЮЧОВЕ
ИЗПОЛЗУВАНИ В ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИТЕ УСТРОЙСТВА
1.1 Класификация и сравнение ............................................................................11
1.2 Полупроводникови диоди................................................................................12
1.2.1 Основни параметри на полупроводниковите диоди ..................13
1.2.2 Динамични параметри на диодите ....................................................13
1.2.3 Основни групи диоди в преобразувателните устройства.........14
1.3 Тиристори с непълно управление.................................................................16
1.3.1 Еднооперационни тиристори ..............................................................16
1.3.2 Симетрични тиристори (триак, симистор).....................................19
1.4 Тиристори с пълно управление.....................................................................20
1.4.1 Тиристори изключвани чрез управляващ електрод (GTO)......20
1.4.2 Тиристори с MOS управление (MCT)..............................................21
1.5 Биполярни транзистори...................................................................................23
1.5.1. Комутационни характеристики на биполярните транзистори.........24
1.5.2 Коефициент на насищане Ksat на биполярните транзистори...24
1.5.3. Oбласт на безопасна работа нa биполярните транзистори....27
1.6 Полеви транзистори (MOS FET)...................................................................28
1.6.1 Структура и функциониране на MOS транзисторите................28
1.6.2 Комутационни процеси при MOS транзисторите .......................30
1.6.3 Сравнение на биполярните и MOS транзистори .........................31
1.6.4 Статични индукционни транзистори (SIT)...................................32
1.7 Силови биполярни транзистори с изолиран гейт (IGBT)...................33
1.7.1 Структура и функциониране на IGBT .............................................34
1.7.2 Комутационни процеси и характеристики.....................................35
1.7.3 IGBT драйвери ..........................................................................................36
1.7.4 Предимства и приложение на IGBT .................................................39
1.8 Силови интелигентни модули (IPM)...........................................................40
1.9 Тенденции в развитието на съвременните полупроводникови
ключове........................................................................................................................41
1.9.1 Развитие на параметрите и характеристиките на съвременните
полупроводникови ключове...........................................................................41
1.9.2 Перспективни нови ключови прибори и материали ..................42
Глава 2. УПРАВЛЯЕМИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ
2.1 Общи сведения ....................................................................................................45
2.1.1 Методи за регулиране на изправено напрежение........................45
1

2.1.2 Общи сведения. Класификация. Основни параметри................48
2.2. Работа на управляем токоизправител при активен товар .................51
2.2.1. Eднофазен еднополупериоден токоизправител ..........................51
2.2.2. Eднофазни двуполупериодени управляеми токоизправители .......55
2.2.4. Трифазен мостови токоизправител..................................................65
2.3. Работа на управляем токоизправител при активно-индуктивен
товар .............................................................................................................................77
2.3.1. Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна
точка при R-L товар...........................................................................................77
2.3.2. Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна
точка и обратен диод.........................................................................................81
2.3.3 Eднофазни мостови управляеми токоизправители при
активно-индуктивен товар..............................................................................84
2.3.4. Трифазен еднополупериоден токоизправител, работа при
активно-индуктивен товар..............................................................................90
2.3.5. Трифазен мостови управляем токоизправител, работа при
активно-индуктивен товар..............................................................................94
2.3.6. Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор.
Дванадесет фазен токоизправител.............................................................101
2.4 Комутационни процеси в управляемите токоизправители ..............108
2.5. Работа на управляем токоизправител на противо е.д.н.....................113
2.5.1. Работа на управляем токоизправител при активнокапацитивен товар............................................................................................113
2.5.2. Работа на управляем токоизправител на противо
електродвижещо напрежение (е.д.н.) .......................................................115
2.6. Токоизправители с подобрени енергетични показатели...................116
2.6.1. Управляеми токоизправители със степенно регулиране.......116
2.6.2. Токоизправители с напълно управляеми вентили ...................121
2.7. Зависими инвертори ......................................................................................124
2.7.1 Еднофазни зависими инвертори ......................................................125
2.7.2 Трифазни зависими инвертори.........................................................127
2.8. Реверсивни токоизправители .....................................................................129
Глава 3. ЕЛЕКТРОННИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА
ПРОМЕНЛИВО НАПРЕЖЕНИЕ
3.1 Еднофазни променливотокови преобразуватели .................................133
3.1.1 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при
активен товар .....................................................................................................133
3.1.2 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при
активно-индуктивен товар...........................................................................137
3.2 Трифазни променливотокови преобразуватели ...................................141
2

Глава 4. ИМПУЛСНИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ПОСТОЯННО
НАПРЕЖЕНИЕ
4.1 Общи сведения ..................................................................................................144
4.1.1 Принцип на работа и регулиране на ИППН ................................144
4.1.2 Класификация на ИППН ...................................................................145
4.1.3 Основни принципи при анализа.......................................................146
4.2 Безтрансформаторни транзисторни импулсни преобразуватели на
постоянно напрежение..........................................................................................147
4.2.1 Прав понижаващ преобразувател (Buck DC-DC converter)..147
4.2.2 Обратен повишаващ преобразувател (Boost DC-DC converter)...155
4.2.3 Обратен понижаващ-повишаващ преобразувател..................160
4.2.4 Чук преобразувател (Cuk DC-DC converter) ..............................164
4.2.5 Многозвенни безтрансформаторни ИППН ................................169
4.3 Трансформаторни импулсни преобразуватели на постоянно
напрежение................................................................................................................171
4.3.1 Еднотактен прав трансформаторен преобразувател...............171
4.3.2 Еднотактен обратен трансформаторен преобразувател
(Flyback DC-DC converter) ............................................................................175
4.3.3 Двутранзисторен прав трансформаторен преобразувател ...179
4.3.4 Двутактен трансформаторен преобразувател със средна точка
на трансформатора (Push-pull DC-DC converter)..................................182
4.3.5 Мостови трансформаторни преобразуватели на постоянно
напрежение .........................................................................................................184
4.4 Тиристорни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение...189
4.4.1 Видове тиристорни ИППН ...............................................................190
4.4.2 Тиристорни ИППН с едностепенна комутация ........................190
4.4.3 Тиристорни ИППН с двустепенна комутация ..........................194
4.4.3.1 Тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация ... 194
4.4.3.2 Тиристорни ИППН с двустепенна резонансна комутация ...... 197
4.4.3.3 Тиристорни ИППН с двустепенна последователна комутация.......... 198
Глава 5. ИНВЕРТОРИ
5.1 Общи сведения ..................................................................................................199
5.2 Еднофазни транзисторни инвертори на напрежение..........................201
5.2.1 Полумостов инвертор на напрежение ........................................201
5.2.2 Мостов инвертор на напрежение.....................................................203
5.2.3 Инвертор на напрежение със средна точка на трансформатора.....207
5.3 Еднофазни тиристорни инвертори на напрежение.............................209
5.3.1 Тиристорни инвертори на напрежение със спомагателно –
импулсна комутация .......................................................................................209
3

5.3.2 Тиристорни инвертори на напрежение със взаимно–импулсна
комутация............................................................................................................212
5.4 Трифазни инвертори на напрежение ........................................................214
5.5 Инвертори на ток .............................................................................................216
5.5.1 Особености на инверторите на ток .................................................216
5.5.2. Тиристорен еднофазен паралелен инвертор на ток.................217
5.6 Резонасни инвертори.......................................................................................223
5.6.1 Класификация на резонансните инвертори .................................223
5.6.2 Aнализ на последователен R-L-C кръг и условие за резонанс........225
5.6.3 Режими на работа на резонасните инвертори с обратни диоди......229
5.6.4 Анализ на мостов последователен резонансен инвертор с
обратни диоди....................................................................................................236
5.6.5 Резонансни инвертори с удвояване на честотата ......................241
5.7 Методи за регулиране на изходното напрежение на инверторни
схеми ...........................................................................................................................244
5.7.1 Широкоимпулсна модулация (ШИМ), основни понятия......245
5.7.2 Двуполярна синосуидална ШИМ...................................................247
5.7.3 Еднополярна синосуодална ШИМ..................................................250
5.7.4 ШИМ в режим на надмодулация (ma≥1).......................................252
5.7.5 Режим на правоъгълна вълна на изхода на инвертори на
напрежение .........................................................................................................253
5.7.6 Широко-импулсно регулиране .........................................................254
5.7.7 Регулиране на трифазни инвертори на напрежение.................257
Глава 6. МЕТОДИ И СХЕМИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА
КОМУТАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА
6.1 Видове комутационни процеси в преобразувателните
устройства................................................................................................................260
6.1.1 Твърда комутация в преобразувателните устройства..............260
6.1.2 Мека комутация в преобразувателните устройства .................261
6.2 Основни подходи за подобряване комутационните условия в
преобразувателните устройства ...................................................................263
6.2.1 Комутация при нулево напрежение (Zero Voltage Switching).........263
6.2.2 Комутация при нулев ток (Zero Current Switching) ..................264
6.2.3 Класификация на преобразувателите с мека комутация ........265
6.3 Резонансни силови преобразуватели ..................................................266
6.3.1 Резонансни преобразователи на постоянно напрежение........266
6.3.2 Полумостов резонансен преобразувател на постоянно
напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация .........268
6.4 Квази-резонансни преобразуватели на постоянно напрежение.......274
4

.................285 6....6...........................................7 Резонансни постоянно-токови връзки за постигане на мека комутация (Resonant DC Link Converters)............................................279 6.........................................295 Литература........4...........6 Постигане на мека комутация при преобразуватели с ШИМ ............288 6.......4....................................1 Преобразуватели с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVS-PWM Converters)..6..................274 6............3 Усъвършенстван повишаващ квази-резонансен преобразувател с нулево напрежение и нулев ток на комутация ..................5 Мулти – резонансни силови преобразуватели.... 300 5 .................2 Квази-резонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация (ZVS-QRC).....................276 6....4.288 6........................1 Същност и особености на квази-резонансните преобразуватели (Quasi-Resonant Converters) ..........................................

Широко приложение имат токоизправителите.1 Блокова схема на управляем токоизправител 6 T . В учебника са обхванати и силовите полупроводникови прибори и тенденциите в развитието им. · преобразуватели на променливо напрежение в променливо (променливотокови преобразуватели).ВЪВЕДЕНИЕ Все по-широкото навлизане на електрониката и електронизацията в бита и промишлеността налага използването на захранващи напрежения с различни параметри – стойност. · преобразуватели на постоянно напрежение в променливо (инвертори). Схемното съдържание.1 е показана блокова схема на управляем токоизправител. които преобразуват напрежението на променливотоковата мрежа (220 V. · преобразуватели на постоянно напрежение в постоянно (постояннотокови преобразуватели). форма и др. честота. принципът на действие и анализът на електромагнитните процеси. осигуряващ необходимата стойност на променливото напрежение за токоизправителя. вид. ИПН ВБ БФС БОВЗ БУ Фиг. На фиг. Източникът на променливо напрежение (ИПН) в повечето случаи е трансформатор. 50Hz) в постоянно напрежение със желана стойност. В учебника е приета класификацията на преобразувателните устройства в зависимост от вида на захранващото и изходното напрежения: · преобразуватели на променливо напрежение в постоянно (токоизправители). Тъй като първичните източници на електрическа енергия не са в състояние да осигурят такава широка номенклатура от напрежения се налага използването на допълнителни преобразуватели на електрическа енергия. както и разработване на основни методи за проектиране на полупроводникови преобразуватели на електрическа енергия са обект на изучаване в дисциплината ‘Преобразувателна техника’ и на настоящия учебник.

Найчесто те се съвместяват в един блок. Разгледаната блокова схема е примерна. Тя може да има и други модификации. които преобразуват променливото напрежение в постоянно напрежение. съобразно конкретните дадености на захранващия източник и изискванията на товара. Блокът за управление (БУ) е задължителен при управляемите токоизправители и служи да изработва управляващи импулси. АБ АИ БФ БОВЗ БУ Фиг. Такива са импулсните захранващи източници. които преобразуват постоянното напрежение на първични и вторични източници на електрическа енергия в променливо напрежение с желана стойност. пусково-регулираща апаратура за различни електротехнически устройства и др. или токоизправител. който служи за подобряване качеството на изправеното напрежение. Блокът за филтрация и стабилизация (БСФ) може да се състои само от блок за филтрация или само от блок за стабилизация. Източникът на постоянно напрежение в повечето случаи е акумулаторна батерия (АБ).2.Вентилният блок (ВБ) е реализиран от управляеми или управляеми и неуправляеми вентили. На фиг. Използването на блок за обратна връзка и защита (БОВЗ) повишава значително качествените и функционални характеристики на токоизправителите и се реализира лесно при наличието на управляеми вентили и блок за управление. Все по-широко приложение намират инверторите. системите за гарантирано захранване. синхронизирани със захранващото напрежение и дефазирани спрямо него на ъгъл при който се осигурява желана стойност на изходното напрежение.2 е показана блокова схема на инверторен преобразувател. Блокова схема на инверторен преобразувател 7 Т .

Силовата полупроводникова техника намира приложение в металургията и химическата промишленост. за задвижване на различни металообработващи машини. бързо и лесно регулиране. Когато има блок за обратна връзка променливотоковия преобразувател се нарича променливотоков регулатор. електронизация на заваръчни агрегати. като вместо ВБ е поставен променливотоков управляем ключ (ТК). системи за гарантирано захранване. Блокът за управление (БУ) определя работната честота на инвертора.1 . Блокът за филтрация (БФ) не е задължителен и служи за подобряване формата на изходното напрежение. опростени и надеждни в експлоатацията схеми. Разгледаната блокова схема е примерна. Въз основа на описаните структурни схеми могат да бъдат реализирани и по-сложни преобразуватели на електрическа енергия. за зареждане на акумулатори. в железопътния и градския транспорт. Постояннотоковият преобразувател с филтър представлява трансформатор на постоянно напрежение. Блоковата схема на постояннотоков преобразувател е подобна на фиг. като вместо АИ е поставен постояннотоков управляем ключ (ТК). чрез превключването на които се преобразува постоянното напрежение в променливо напрежение. малки габарити и тегло. Когато има блок с подходяща обратна връзка постояннотоковия преобразувател се нарича импулсен стабилизатор.Автономният инвертор (АИ) е реализиран от управляеми или управляеми и неуправляеми вентили. безконтактна комутация. Използването на блок за обратна връзка и защита (БОВЗ) повишава значително качествените и функционални характеристики на инвертора и се реализира лесно при наличието на управляеми вентили и блок за управление. подобряване на качеството на светотехнически устройства и др. 8 . съобразно конкретните изисквания на товара. захранване на галванични вани. Тя може да има и други модификации. Блоковата схема на променливотоков преобразувател е подобна на фиг.2 . Преимуществата на полупроводниковите преобразуватели в сравнение с електромеханичните такива са неоспорими: високи енергетически показатели. кранове и ескалатори.

ST . URm . S1. T .честотно отношение на модулация. Φ – магнитен поток. U2m .максимална стойност на правото напрежение върху вентила. I2 . id.входно напрежение. Id. n =U2/U1 . uak. ma . i1. S2. f – честота. Ud(Uоut) -моментна и средна стойности на изправеното напрежение върху товара Rd(Rо). 9 . вторична намотки на трансформатора. (iоut). u2.моментна и ефективна стойности на токовете в първичната и вторична намотки на трансформатора.(uоut).U1.постояннотокова мощност в товара.изчислителни мощности на първичната. ud.кръгова честота.ъгъл на управление. Pd = Ud Id . i2. mf . Z . U1m. Ud(1)m -максимална стойност на първата хармонична на напежението върху товара. вторична намотки на трансформатора.амплитудно отношение на модулация.коефициент на трансформация. j . UFm .максимална (амплитудна) стойности на напреженията в първичната. .типова мощност на трансформатора.средна стойност на тока във вентила.СПИСЪК НА ОСНОВНИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ В УЧЕБНИКА u1. Uin .моментна стойност на напрежението върху вентила и тока през него. a . Ia . вторичната намотки на трансформатора.моментна и средна стойности на изправения ток през товара.максимална стойност на обратното напрежение върху вентила.импеданс на електрическа верига.моментна и ефективна стойности на напреженията в първичната. ia . w.ъгъл на удължаване. y .ъгъл на дефазиране. δ – коефициент на запълване.U2 .период.I1.(Iоut) .

tON. S1н .номинално значение на активна мощност.максимално и минимално значение на изправения ток D =I2/Io . RR. g=P1/S1 . 10 . tOFF – време през което ключовият прибор е отпушен.коефициент на пулсации.номинална реактивна мощност.коефициент на мощтност P1н .коефициент на формата на тока.кп =Uo(1)m/Uo . запушен. rпр) .Uomin . RF (Rобр.обратно и право съпротивление на вентилите. Uomax.

в която се намира. При проектирането на силовите ключове се отделя специално внимание за подобряване на комутационните им характеристики. а запушването му зависи от веригата. като и отпушването и запушването на тези прибори се осъществява от управляващ сигнал. . в която се намира. за намаляване на пада на напрежение в отпушено състояние.прибора се отпушва чрез управляващ сигнал.диоди. За да се сравнят възможностите на изброените ключове може да се използват три основни параметъра: 11 .напълно управляеми ключове. По принцип всички полупроводникови елементи в преобразувателните устройства работят в ключов режим. В тази група влизат двуоперационните тиристори GTO. SIT транзисторите. освен силиция на база на който са съвременните ключови полупроводникови елементи. отпушването и запушването на прибора зависи от веригата. Достигат се неколкократно по високи честоти при подобни мощности и много по лесно управление и загуби в ключовете.ГЛАВА ПЪРВА СИЛОВИ ПОЛУПРОВОДНИКОВИ КЛЮЧОВЕ ИЗПОЛЗУВАНИ В ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИТЕ УСТРОЙСТВА 1. полевите транзистори MOSFET. те могат да се разделят на три групи: . тиристорите тип MCT. Параметрите и характеристиките на силовите ключове се подобряват непрекъснато и в сравнение с няколко години преди. сега възможностите им са значително повишени.1 Класификация и сравнение Съвременната силова електроника се изгражда на база на постоянно усъвършенствани силови ключове. . Следващите години се очаква навлизането и на нови материали.тиристори (еднооперационни тиристори) . Тези подобрения се постигат чрез нови технологии в микроелектрониката. биполярните транзистори. В зависимост от степента на управление на ключовете. биполярните транзистори с изолиран гейт IGBT. за намаляване на тока при приборите в запушено състояние.

е.2 Полупроводникови диоди Полупроводниковите диоди са двуслойни структури включващи един P-N преход. че непрекъснатото усъвършенстване на параметрите на приборите води до разширяване на областите на избраните параметри за почти всички от включените във фигурата прибори. . Трябва да се отбележи. включващо повечето от прилаганите в преобразувателните устройства прибори.1 е показано подобно сравнение.максимална работна честота при “твърда” комутация (т. Полупроводниковите диоди се използват за изправяне на променливото напрежение в постоянно.1 Основни параметри на най-разпространените полупроводникови ключове 1. На фиг. или като обратни диоди при активно-индуктивен характер на товара. 12 .номинален работен ток.номинално работно напрежение.1..1. . За някои видове диоди се използуват и преходи на база метал-полупроводник. Фиг. без допълнителни мерки за облекчаване условията на комутация).

1.постоянен ток протичащ.напрежението върху изводите на диода. Най-важните от тях са: .2. .d .постоянен ток в права посока IF . Тези параметри характеризират инерционните качества на диодите при смяна полярността на напрежението върху тях. което може да издържи диода в обратна посока. Фиг. .1.1. което се определя от тока в права посока. . протичащ през диода в права посока.постоянен ток.среден изправен ток Ia. .максимално постоянно напрежение UR.е когато диода е отпушен. през диода в обратна посока при приложено обратно напрежение.2.1 Основни параметри на полупроводниковите диоди Диодите се характеризират с множество параметри.средната стойност на тока протичащ през диода за един полупериод.max .2 Динамични параметри на диодите При работа при високи честоти съществено значение имат динамичните параметри на диодите.2 Процес на превключване на диода и разпределение на неосновните токоносители за различни моменти от комутационния процес 13 .постоянен обратен ток IR .постоянно напрежение в права посока UF .максималното обратно напрежение. т.

1. докато не завърши процеса на разсейването им и е ограничен от включените последователно външно съпротивление и съпротивлението на базата. със средна и с голяма мощност. се дължи на натрупаните неосновни неравновесни токоносители от двете страни на прехода. Той остава постоянен.3A £ ІF £10A. Този ток.2 I F . Токът в обратна посока започва да намалява в момента.3 Основни групи диоди в преобразувателните устройства В съвременните преобразувателни устройства се ползват основно силициеви полупроводникови диоди. Третата група диоди с голяма мощност: 10A£ ІF £ 3kA.lnç1 . ÷÷ t р @ 0. ІF. UR£ 800V.2.2 е показан тока през диода при изключване и при включване на диода и концентрацията на неосновните токоносители за различните моменти от комутационния процес.1) æ æ IF ç t р = . течно).На фиг. Дефинират се време за разсйване на неравновесните носители tp и време за възстановяване на обратното съпротивление tb . 1. 14 . UR£ 1200V. Според мощността си те се разделят на три основни групи групи: диоди с малка. Стойностите на времената tp и tb определят импулсните свойства на диода.ç ç ç è I F + I F . когато концентрацията на неосновните носители –дупките в базата близо до прехода стане нула – крива 4.m è ö ÷ ÷ ø 2 ö IF ÷ tр.m ø където τp e времето на живот на дупките. Іобр £ 300mА – монтират се върху топлоотвеждащи радиатори.m: (2. Втората група диоди със средна мощност: 0. С течение на времето тока в обратна посока намалява до стационарната си стойност ІF. Подобряването на импулсните параметри се постига чрез намаляване на времето на живот на токоносителите и намаляване площта на прехода. ІR £ 300mА – монтират се без топлоотвеждащи радиатори.m. UR £ 5kV – работят задължително с принудително охлаждане (въздушно. Времето за разнасяне намалява с увеличаване на тока в обратна посока ІF. При бързото изменение на напрежението върху диода от права в обратна посока. Първата група диоди с малка мощност: ІF£ 300mA. в началния момент протича голям обратен ток.

в които са обособени различен брой диоди. изправителни блокове – диодни модули. Предимство е улесненото проектиране и производство. например схема Грец.3.При работа с високи честоти се използват специални високочестотни диоди (най-често се използват диоди на Шотки). Произвеждат се в пластмасов малогабаритен корпус или в метало-керамичен корпус. За разлика от диодите с P-N преход. високоволтови стълбове – последователно съединени диоди. но имат малко UR. Компактността на модулите позволява оптимизиране на конструкцията на преобразувателните устройства. Диодите на Шотки имат голямо бързодействие. диодите на Шотки са униполярни прибори. предназначени за работа във високоволтови изправители (до 15кV и ток до 1А). свързани по определена схема. UR до 600V).1. 50V).1. Те представляват конструктивно завършени елементи.3 Диодни модули 15 . които могат да се класифицират в следните групи: диодни матрици – те са изправителни модули. Тези диоди се изграждат на база на преход металполупроводник. тези диоди са значително по-бързи от диодите с P-N преход.1А. Поради липсата на процес на разсейване на неосновните токоносители. Фиг. малък пад на напрежение в права посока. свързани в еднофазна или трифазна изправителна схема (ток 1 ¸ 3А. тъй като в тях има движение само на един вид токоносители – на електроните на метала.max и голям ІF при голяма работна температура. Разпространени на пазара са полупроводникови модули (или така наречените диодни сборки). ползвани основно в нисковолтови маломощни изправители (0. Разработени са различни диодни модули фиг.

На фиг.4 Структура на тиристор. еквивалентен модел на тиристорна структура.3 Тиристори с непълно управление 1. и графичното означение на прибора.5. че е подадено положително напрежение на анода (А) спрямо катода (K) на прибора.1.1.5).3. включени в структурата му.1. За отпушването на прибора е необходим токов импулс със стойност многократно по-малка от анодният ток. представен чрез два биполярни транзистора и графичното означение на прибора. Волт-амперната характеристика (ВАХ) на прибора е показана на фиг. който ще протече при отпушването му.1. Тиристорът се отпушва чрез подаване на кратък положителен импулс на управляващия електрод (УЕ) при условие.4 са показани структурата на тиристор. ако напрежението Uak стане достатъчно голямо и се достигне точката на включване на тиристора Uвкл. 16 .1 Еднооперационни тиристори А.1. Тиристорът може да се включи и без управляващ импулс.. Фиг. Характерна за тиристора е положителната връзка между двата биполярни транзистора. При по-голям управляващ ток. с редуващи се области с ‘P’ и ‘N’ проводимост. еквивалентен модел на тиристорна структура. Структура и управление Тиристорът е полупроводников прибор с четирислойна структура с три прехода. тиристора се отпушва при по-малко напрежение в права посока. показана на ВАХ (фиг.

. без да му е подаден управляващ импулс и без да е достигнато Uвкл.напрежение на обратен пробив Uпр.13] са обобщени в две групи: 1.среден ток. . Стойността Ia определя токовия клас на тиристора. при който тиристорът остава включен след прекратяване на управляващия сигнал. Б. Необходимо е работното анодно напрежение Ua<Uвкл.напрежение на включване.пад на напрежение върху тиристора в отпушено състояние.5 Волт-амперната характеристика (ВАХ) на тиристор Тиристорът може да се включи и при голяма скорост на нарастване на анодното напрежение в права посока dU/dt. без да е подаден управляващ импулс под действие на нарастващо анодно напрежение.. . DUa . Тиристорът се изключва чрез подаване на обратно напрежение между А и K..характеризира момента на преминаване на тиристора от запушено в отпушено състояние. . Ia .Фиг. Iзад– минималния аноден ток.остатъчно напрежение. Uвкл.показва какъв среден или постоянен ток може да пропуска тиристора в права посока. Основни параметри на тиристорите По-важните параметри на тиристорите [2. което довежда до намаляване (прекъсване) на анодния му ток под тока му на задържане Iзад.1. Статични параметри на тиристора са: . 17 . тъй като прибора става по същество неуправляем.ток на задържане. Такова включване е нежелателно. .

при която тиристорът все още не се включва. част от структурата поема значителен ток. 2. без тиристорът да се отпуши. когато напрежението в права посока върху тиристора спадне до 10% от първоначалната си стойност. Параметъра di/dt е съществен при активен характер на товара.допустима скорост на нарастване на тока през тиристора в права посока. и момента на повторно подаване на анодно напрежение в права посока. . включени последователно на тиристорите.време за запушване.управляващ ток. toff – това е времеинтервала между момента. . паралелно на тиристорите се включват RC групи. Iy – стойност на управляващия ток. Това е най-голямата скорост на нарастване на анодното напрежение в права посока. Динамични параметри на тиристора Работата на тиристора в преходни режими на преминаване от запушено в отпушено състояние и обратно се характеризира с динамичните му параметри. което запушва тиристора. което осигурява Iy. Тогава паразитните капацитети на преходите на тиристора се зареждат бързо и върху прибора се прилага значително напрежение. Този параметър е силно зависим от честотата. За да се ограничи dU/dt под критичната за даден тиристор. . Това е най-голямата скорост на нарастване на анодния ток през тиристора. от температурата на тиристора и обратно пропорционално от обратното напрежение. който тече през тиристора. dU/dt.допустима скорост на нарастване на напрежението върху тиристора в права посока. Този параметър е съществен основно при индуктивен характер на товара. di/dt. Uy – напрежение между управляващия електрод и катода на тиристора. в който анодния ток е спаднал до нула до момента. прегрява се локално и се разрушава.управляващо напрежение. ton – това е времеинтервала между началото на управляващия токов импулс и момента. Времето ton зависи от амплитудата и формата на управляващия импулс и от приложеното анодно напрежение.време за отпушване на тиристора.. при която се включват всички прибори от даден тип. . Основните динамични параметри на тиристорите са следните: . Ограничаването на di/dt става чрез дросели с насищане. 18 . В определени случай. В този случай титистора може да се включи преди да му е подаден управляващ импулс и преди да е достигнато Uвкл. при която няма опасност от разрушаване на тиристорната структура. Времето toff зависи правопропорционално от токът.

На фиг.1. Фиг. Триакът е по-евтин от двойка тиристори с подобни параметри. Допълнително предимство е по лесното управление в сравнение с двойка тиристори. Недостатъци в сравнение с тиристора: .В.3. Тиристорите остават едни от най-използуваните ключове в мощните преобразувателни устройства.1. които могат да комутират до 5000А и да издържат напрежение в запушено състояние до 6000 V.2 Симетрични тиристори (триак. свързани антипаралелно. Известни са тиристори.6 Волт-амперната характеристика на симистор и графичното му означение 19 .по ниски допустими стойности на (du/dt).по голямо време на изключване на прибора. при честоти до 1-2 kHz. Приборът има три електрода и може да се отпушва чрез управляващ електрод (гейт) и в двете посоки. над 100 kW. симистор) Симетричният тиристор (триак) представлява интегриране на два конвенционални еднооперационни тиристори. в мощни индустриални системи. 1. Такива приложения са в електропреноса.6 е показана волт-амперната характеристика на прибора и графичното му означение. . в мощните задвижвания. Основни приложения на тиристорите Съвременните тиристори са сред най-мощните силови ключове.

2) GOFF = Ia I G .4. изключван по управляващ електрод. Приложенията на симетричните тиристори са главно в осветителни и отоплителни уредби и някои задвижвания до честота 400Hz. GTO възникват скоро след обикновените тиристори. е известен като тиристор. който трябва да бъде изключен.Обикновено максималните токове и напрежения на съвременните триаци са значително по-малки от тези параметри на най-мощните съвременни тиристори.мощни задвижвания. обуславя и наименованието му: двуоперационен тиристор.OFF .UPS системи. Тази възможност и за запушване.OFF е необходимият за изключването на прибора ток на гейта. Gate Turn off Tyristors). . Използуването на GTO е в: . .системи за компенсиране на реактивна мощност. 1. I G . GTO. където I a е токътпрез прибора. и се запушва чрез отрицателен управляващ токов импулс. Недостатък на GTO е малкият коефициент на изключване: (2. Този прибор. за изключването на ток примерно 2000А е необходим импулсен отрицателен ток на гейта спрямо катода около 500А. GTO се отпушва чрез положителен управляващ токов импулс. 20 . Това позволява целият преход гейт-катод да бъде отрицателно поляризиран чрез отрицателен ток на гейта спрямо катода при запушване на прибора. Обикновено коефициента GOFF е около 4-5. Възможността за запушване на прибора чрез управляващия електрод се осъществява чрез реализиране на специална геометрия на прехода гейт-катод. но съвременните им реализации са резултат на изследователка рабата на няколко лаборатории в света.4 Тиристори с пълно управление 1.мощни приложения до 1-2 kHz работна честота. т. . и за отпушване на прибора чрез управляващия електрод.е.1 Тиристори изключвани чрез управляващ електрод (GTO) Много удобни за мощните преобразувателни устройства работещи на честоти до 1-2 kHz са двуоперационните тиристори (GTO.

7 Основната структура на една клетка на MCT (MOS Controlled Tyristor). еквивалентната схема на прибора и графичното му означение 21 .сравнително лесно управление. че приборът се състои от множество паралелни структури (клетки). Основните предимства на MCT (MOS Controlled Tyristors) са: . По отношение на работната честота MCT са сравними с IGBT.1. 3000А. . . Съвременните MCT постигат номинални напрежения до 2000V и номинални токове до 200А.7.Възможностите на най-мощните прибори са до 5000V.2 Тиристори с MOS управление (MCT) Тези прибори са тиристори. Основната структура на една клетка е показана на фиг. Особеното в структурата на MCT е.4.1. Като пример. прибор с номинали 500V/50А включва около 100 000 клетки. които се отпушват и запушват чрез кратък импулс към MOS гейта. 1.ниски загуби в отпушено състояние. Структурата е различна от тази на GTO.висока работна честота. Използуването на GTO е до 2 kHz работна честота поради значителните комутационни загуби на тези прибори.а. но ги превъзхождат по по-малките загуби в отпушено състояние. Фиг.

22 . фиг.1. капацитетът тук е фиксиран.7). но значителен импулс. В резултат. За намаляване на комутационните загуби на MCT е подходяща мека комутация при нулево напрежение или нулев ток. Разпространените MCT са ‘P’ тип (показания на фиг. който може да бъде изключван чрез управляващ сигнал от гейта. Принципът на работа се пояснява от еквивалентната схема на прибора. Отпушеният транзистор Т4 шунтира базата на транзистора Т2. което довежда до нарушаване на положителната връзка между транзисторите Т1 и Т2 и запушване на тиристорната структура на целия прибор. Транзисторът Т1 се отпушва. Съответни решения и топологии са описани в Глава Шеста.б.На фиг. В края на процеса MCT е отпушен. отнемайки базовия ток на същия транзистор. Стойността на това съпротивление определя максималния ток на прибора. За разлика от типичните MOS транзистори. който зарежда и разрежда капацитетите на управляващите MOS транзистори в структурата. тъй като неговият Р-канал се обогатява. за да може да поеме достатъчно голям катоден ток. Обикновено високоволтовите MCT имат по-малък пад на напрежение от IGBT с подобни параметри. За да се запуши прибора се подава положително напрежение гейт-анод. Важно за функционирането на MCT е съпротивлението в отпушено състояние на N-каналния MOS транзистор Т4 да е достатъчно малко. Транзисторът Т3 осигурява базов ток на биполярният транзистор Т1.7. Структурата включва 2 биполярни транзистора: Т1 и Т2 изграждащи тиристорна структура. MCT обаче са по-бавни от IGBT.1. Т2 се запушва. Въпреки че MCT е прибор управляван с напрежение. Тогава MOSFET транзистора Т3 се отпушва. N-канала на MOS транзистора Т4 се обогатява. MCT структурата е подобна на тиристорната структура P-N-P-N с три прехода.б е показана еквивалентната схема на прибора и графичното му означение.7. тъй като отсъства Милер ефекта. в тока на гейта има кратък. което позволява по-голяма управлявана токова плътност на прибора.1. За осигуряване на добро запушване на MCT се препоръчва управлението да се реализира с драйверни схеми с малко изходно съпротивление. Положителната връзка между транзисторите Т1 и Т2 в тиристорната структура довежда до отпушване и насищането и на двата транзистора. и два полеви транзистора Т3 и Т4. За да се отпуши прибора се подава отрицателно напрежение гейт-анод.

б) Свързвания на биполярни транзистори в схеми на импулсни преобразувателни устройства.1. Фиг. От двата вида PNP и NPN транзистори. В съвременната силова електроника се използват главно силициеви БТ.1. тези прибори изискват постоянно управление. Областите на приложението на биполярните транзистори в съвременните преобразувателни устройства се определят от инерционността им при превключване от запушено в наситено състояние и обратно.5 Биполярни транзистори Биполярните транзистори са прибори. В индустрията по-разпространени са биполярните транзистори в схема Дарлингтон. тъй като електроните имат по-голяма подвижност от дупките.1. с оглед на приложението им като мощни ключове в импулсни преобразувателни устройства. В този раздел се разглеждат само някои особености на тези транзистори. Биполярните транзистори (БТ) намират приложение в съвременните преобразувателни устройства. по разпространени са NPN транзисторите. и за разлика от тиристорите.8 а) NPN и PNP биполярни транзистори. а не кратък токов импулс. Биполярните транзистори се използуват като ключове и като усилватели. 800A.8 са показани често срещани свързвания на БТ в схеми на импулсни преобразувателни устройства. На фиг. Най-мощните биполярни транзистори са с номинални параметри 1200V. от начина им на управление – по ток. които се управляват по ток. и от напреженовия пад върху тях в отпушено състояние. при работни честоти до 20 kHz. при която коефициентът на усилване е по-голям. 23 .

В точка P транзисторът е запушен.9 а) Статична характеристика на БТ в схема общ емитер б) Времедиаграми на базовия ток и колекторния ток при включване и изключване на биполярните транзистори.9. Комутационни характеристики на биполярните транзистори При работа в ключов режим БТ преминава от запушено в наситено състояние и обратно. Отпушването е инерционен процес и включва два времеинтервала: Фиг.9.б.1.1. В момента t1 се подава достатъчно голям базов ток Ib. До момента t1 транзисторът е запушен.а са показани изходната статична характеристика на БТ в схема с общ емитер. водещ до отпушване и насищане на транзистора. 24 .5.1. На фиг. В точка S транзисторът се намира в режим на насищане и параметрите му се означават обикновено с индекс ‘sat’.1. Времедиаграмите на напрежението на тока на базата и колекторния ток при включане и изключване на прибора са показани на фиг. Процесите на включване (отпушване) и изключване (запушване) на БТ включват няколко основни времеинтервали.1.

Продължителността на времеинтервала зависи от степентта на насищане на транзистора (2.3) t вкл = t з . пренебрегната е инертността на нарастването на базовия ток при прилагане на право напрежение върху него. през което електроните преминават през колекторния преход. Сумата от тези две времена характеризира процеса на включване на БТ: (2.9) и започва процес на запушване на транзистора.tз.sat.sat до намаляване до 10% от Ic.вкл + t ф1 Инерционен е и процесът на запушване на БТ.е. Времеинтервала започва от момента t1 и продължава до достигане на колекторния ток 10% от установената му стойност в наситено състояние Ic.вкл .изкл време за закъснение при изключване. През този времеинтервал колекторният ток е практически непроменен.време на закъснение при включване. че е пренебрегнато времето за зареждане на дифузния капацитет на базата. Запушването на БТ включва два времеинтервала: .sat.sat където: I b е базовият ток. h21E – коефициент на усилване по ток за схема общ емитер в режим на голям сигнал. sat е базовият ток.изкл и tф2 зависи от формата и величината на приложеното към базата управляващо напрежение и протичащия базов ток. Времеинтервалите намаляват при намаляване степента на насищане на транзистора и при увеличаване на отрицателното напрежение uBE и отрицателния базов ток iв2.tф1 .tф2 .. протича обратен базов ток за определен времеинтервал (фиг. Тук трябва да се отбележи.време на фронта на нарастване на колекторния ток. . . Това е времето от момента на достигане на колекторния ток 90% от установената му стойност Ic. през което се осъществява разсейване на токоносителите в базата. sat h21 . I b ³ I b . Това е времето от момента на достигане на колекторния ток 10% от установената му стойност Ic. т. sat = I C .4) N = I b / I b.време на фронта на намаляване на колекторния ток.tз. 25 . а I b. Продължителността на времената tз. момент t4. необходим да насити транзистора.sat. Когато се подаде на базата напрежение с обратна полярност.sat до нарастване до 90% от Ic.1.

Фиг. Коефициентът на усилване по ток зависи от множество фактори: от температурата.m. от максимално допустимите напрежение и ток UCЕ. включен паралелно на базовия резистор.2 Коефициент на насищане Ksat на биполярните транзистори Важен параметър на БТ.10 Намаляване продължителността на преходните процеси при биполярните транзистори чрез подходяща форма на базовият ток Съществуват начини за повишаване на бързодействието на превключване на БТ.1. Това се постига чез ускоряващ кондензатор. В горните изрази участвува коефициентът на усилване по ток h21E. високоволтовите БТ имат по правило малък h21E. фиг. БТ с по-голям колекторен ток имат по-малко усилване по ток. процесите на комутация зависят и от управлението на БТ . Така например.U CE . sat RC За намаляване на пада на напрежение върху отпушения транзистор е необходимо Ksat да е над определено ниво. работещи в ключов режим е коефициентът на насищане Ksat. Намаляване на продължителността на преходните процеси се постига чрез подходяща форма на базовия ток.1. Необходимо е само да се отбележи.10 [4]. h21E намалява с намаляване на температурата.5) K sat = (2.5. Стойностите на h21E за силовите БТ варират в големи граници (от единици до десетки). 26 . който се определя като: (2. Оптимална стойност на Ksat за импулсни стабилизатори е 2¸4. при една и съща стойност на UCЕm. 1. че освен от параметрите на транзистора.m и IC.6) IC = I в1 h21E IC EC .

фиг. колкото е по-малък коефициента на запълване d: (2. Това разширение е толкова по-голямо. tON + tON =Т e периодът на импулсите.1. където: tON e продължителност на токовия импулс.11 е показана статичната част на ОБР (непрекъснатата линия). с които е свързано използуването им като ключови елемент: 27 . Oбласт на безопасна работа нa биполярните транзистори Важна характеристика на силовите БТ работещи в ключов режим е областта на безопасна работа.1.5. че при работа на БТ в импулсен режим площта на областта на безопасна работа се разширява. От фигурата се вижда. а с пунктир е означена областта на безопасна работа при различни коефициенти на запълване в импулсен режим на работа на БТ. където транзисторът може да работи неограничено дълго време.7) d= t ON t ON + t OFF . Използуването на биполярните транзистори като ключове в преобразувателните устройства намалява. Вижда се. На фиг.11 Област на безопасна работа при различни коефициенти на запълване в импулсен режим на работа на биполярния транзистор 1.Фиг.1.11. че при най-малък коефициент на запълване допустимите колекторни ток и напрежение са най-големи.3. Това се дължи на определени недостатъци.

3. MOS транзисторите с индуциран канал са нормално затворени ключове (при отсъствие на управляващ сигнал са затворени ключове). определящо се от съпротивлението на окисния слой. Голямо време за превключване от наситено в запушено състояние. 2.1 Структура и функциониране на MOS транзисторите В съвременните преобразувателни устройства навлязоха полевите транзистори с изолиран управляващ електрод – MOS транзисторите.6. и от механизма им на функциониране – базиран на движение на основни токоносители. когато напрежението на дрейна е отрицателно спрямо сорса.6 Полеви транзистори (MOS FET) 1. което позволява достигане на повисоки работни честоти. Ограничена е честотната лента и са необходими по-сложни схеми за управление на БТ. когато на дрейна се подава положително напрежение по отношение на сорса и с “P” канал. 4. Те могат да бъдат с “N” канал. Мощните биполярни транзистори имат малък коефициент на усилване h21E. 28 . MOS транзисторите имат структура металокис-полупроводник (силиций). Предимството им идва от начина на управление: по напрежение.1. Тези недостатъци водят до сравнително ниска функционалност и определят сравнително големи загуби при използуване на БТ като ключове. гарантираща голямо входно съпротивление (Rвх=1012 до 1015W). В зависимост от структурата на проводящия канал дрейн-сорс различаваме два вида MOS транзистори: с вграден канал и с индуциран канал. MOS транзисторите с вграден канал са нормално отворени ключове (при отсъствие на управляващ сигнал са отворени ключове). от технологични. температурни и експлоатационни фактори. Големи загуби на мощност във веригата на управлението на БТ в резултат на управлението им с ток. Налице е голям диапазон на изменение на h21E при промяна на технологични и температурни фактори. Обикновено в преобразувателните устройства се ползват MOS транзистори с индуциран канал. Функционално двата вида MOS транзистори с индуциран канал са аналози съответно на “N-P-N” и “P-N-P” биполярни транзистори. особено при малък коефициент h21E. зависещо от полупроводниковата структура на БТ. 1.

Фиг.1.12 Типична схема на включване на MOS транзистор

Типична схема на включване на MOS транзистор е показана на
фиг.1.12. Товарното съпротивление на дрейна RD може да бъде
резистор, трансформатор, дросел и др. Входното съпротивление на
MOS транзистора има капацитивен характер.
В структурата на прибора се отличават три капацитета: гейт-сорс
СGS, дрейн-сорс CDS и дрейн-гейт CDG (фиг.1.12). При работа в ключов
режим трябва да се отчитат и трите капацитета, които са нелинейни.
За промяна проводимостта на транзистора, е необходимо да се измени
напрежението. до което е зареден входния капацитет. Заряда и
разряда на този капацитет формира входния ток на прибора. При
нарастване на работната честота, този ток нараства и съответно
управляващата схема трябва да има необходимите възможности да го
осигури. За оптималното превключване на MOS транзистора от
значение е и вътрешното съпротивление на източника на управляващи
импулси RГ, което определя заряда и разряда на входния капацитет
СGS и на капацитета CDG, който също се зарежда и разрежда по време
на комутационния процес. Структурата на MOS транзистора
осигурява диода VD, шунтиращ прехода дрейн-сорс в обратна посока.
Този диод се формира от прехода на подложката със сорса. Диода VD
осигурява протичането на обратния ток в схемите на някои видове
специални преобразуватели, което се явява предимство на MOSтранзисторите.
Основните параметри на MOS транзисторите са:
- прагово напрежение – дефинира се като напрежението, подадено
между гейта и сорса, при което в подложката се индуцира канал и
протича определен минимален ток на дрейна ID;
29

-

стръмност
на
¶ ID
, U DS = const ;
S=
¶ U GS

предавателната

характеристика,

¶ U DS
, U GS = const .
¶ ID
MOS транзисторите се управляват с напрежение. Типична
стойност на UGS е 10V, а максимална UGSmax=20V. Токът в
управляващата верига в статично състояние е наноампери (10-9А), но
при нарастване на работната честота този ток нараства. Гейтът трябва
да се захранва от нискоомен източник на напрежение, което налага в
близост до драйвера да се свърже филтриращ кондензатор.
Препоръчва се последователно във веригата на гейта да се включи
резистор £50W, за ограничаване на паразитни импулсни скокове на
напрежението при бързото превключване на транзисторите.
- динамично изходно съпротивление, R DS =

1.6.2 Комутационни процеси при MOS транзисторите
Времедиаграмите, показващи включването и изключването на
MOS транзистор при активен товар са дадени на фиг.1.13. Различават
се няколко времеинтервала, които са свързани с определени състояния
на прибора през периода на комутация. През времето tзд.вкл. – време на
задействане при включване, входният източник зарежда капацитетите
CGS и CDG през съпротивлението RГ. За намаляване на tзд.вкл. трябва да
се намали RГ, но при много малко RГ се увеличава зарядния ток на
CGS, което води до неравномерно разпределение на UGS по площта на
гейта и различна плътност на тока в различните сечения на
индуцирания канал, което може да доведе до повреда. Вторият етап
при включване на MOS-транзистора е tвкл. – време за включване. Това
е времето на отпушване на транзистора и той работи в линеен режим.
През времеинтервала tвкл се характеризира със силна обратна
връзка, определена от влиянието на CDG (ефект на Miller), която
увеличава tвкл., и по принцип води до намаляване на UGS. Това влияние
е най-съществено при голяма стойност на RD и голямо RГ, а така също
и при голяма стръмност S на предавателната характеристика на
транзистора. В някои случаи при лошо подбрани стойности на RD, RG
и S може да се получи многократно включване и изключване на
транзистора, което води до получаване на паразитни високочестотни
смущения и продължителна работа на транзистора в линеен режим.
Този режим е нежелан в преобразувателните устройства, където MOS
транзистора се използува като ключ, тъй като загубите върху него
нарастват значително.
30

Фиг.1.13 Времедиаграми на включването и изключването на MOS
транзистор при активен товар

Третият етап от включването на транзистора е ty,вкл. – време за
установяване при включване на транзистора. За това време UDS
достига установената си стойност. Транзисторът се отпушва след този
етап. Този етап е еквивалентен с етапа на достигане на насищане на
биполярния транзистор.
При запушване на транзистора (Uвх=0), започва процес на
изключване. През времето tзд,изкл (време на задържане при
изключване) се разрежда капацитета (СGS+CDG). През времето tизкл
(време на изключване) транзисторът е в линеен режим. Токът му ID
намалява. През времето ty,изкл – време за установяване при
изключване, се намалява напрежението на гейта и се установява UDS.
При работа на MOS транзистора с индуктивен товар, напрежението
UDS може да превиши няколко пъти ED, което увеличава tизкл.
1.6.3 Сравнение на биполярните транзистори и MOS
транзисторите
MOS
транзисторите
постепенно
изместват
биполярните
транзистори в приложенията им като силови ключове в
преобразувателни устройства със средна и малка мощност. Цената и
31

разсейваната мощност върху затворения ключ за (MOS транзисторите)
са съизмерими с тези на БТ, но времето за превключване е 5¸10 пъти
по-малко.
Важно предимство на MOS транзисторите е начина на управление:
с напрежение. Това осигурява възможност за по-високи работни
честоти, определя по-малката консумирана управляваща мощност и
по-лесното реализиране на схемата за управление.
Допълнително предимство на MOS транзисторите, използувани
като ключове, са по-малките комутационни загуби. Този факт е
особено важен при честоти десетки килохерци и по-вече, когато
комутационните загуби са значителни и в някои приложения
доминират в общите загуби на ключа.
MOS транзисторите имат по-високо напрежение на насищане
(остатъчно напрежение) от БТ. В резултат, падът върху тях в
отпушено състояние е по-голям. Обикновено в каталожните данни се
дава съпротивлението RDS (дрейн-сорс) при отпушен транзистор. При
нисковолтовите MOS транзистори през последните години има
съществен напредък по отношение на намаляване остатъчното
напрежение
UDS,
съответно
остатъчно
RDS
(SIEMENS,
INTERNATIONAL RECTIFIER).
1.6.4 Статични индукционни транзистори (SIT)
SIT приборите са високочестотни силови прибори, които се
управляват с поле и се класифицират като особена разновидност на
полевите транзистори. Мощни SIT (Static Induction Transistors) се
появяват през 1987 година, предложени от фирмата Tokin, Япония.
SIT (транзистори) представляват нормално отпушени транзистори.
Работи се и върху нормално запушени SIT. На фиг.1.14 е показана
структурата на прибора и графичното му означение. Показаната
структура е ‘N’ – канална. При липса на управляващо напрежение на
гейта съпротивлението на транзистора е RDS,0. Ако на гейта се подаде
достатъчно отрицателно напрежение спрямо сорса, прехода P+-N се
поляризира в обратна посока и обеднява на токоносители. Това
довежда до стесняване на канала през кйто тече тока на дрейна. При
определена стойност на управляващо напрежение на гейта каналът е
изцяло блокиран, токът на дрейна се прекратява и транзисторът се
запушва. При подаване на достатъчно положително напрежение
транзисторът се насища и съпротивлението дрей-сорс намалява.
32

Фиг.1.14 Структура на статичен индукционен транзистор (SIT) и
графичното му означение

Основните предимства на SIT транзисторите, които ги правят
привлекателни за определени приложения в силовата електроника, са:
високи допустими напрежения дрейн-сорс (до няколко kV);
малко остатъчно напрежение върху наситения транзистор;
добра надеждност и устойчивост на йонизиращи лъчения и
статично електричество;
по-голямо бързодействие при превключване в сравнение с
биполярните транзистори (основно поради малкото време на
изключване).
Като недостатък на SIT транзисторите при използването им в
преобразувателни устройства може да се смята отпушеното им
състояние при отсъствие на управляващ сигнал на гейта.
Приложенията на SIT са в устройства с висока работна честота
(стотици kHz) при средни мощности, както и при високоволтови
приложения със сравнително малки токове.

1.7 Силови биполярни транзистори с изолиран гейт
(IGBT)
IGBTтранзистора е най често използваният ключ в съвременните
преобразувателни устройства. Техните параметри и характеристики
определят
развитието
на
модерната
силова
електроника.
Първоначално прибора е известен като IGT (Insulated Gate Transistor)
или IGR (Insulated Gate Rectifier). Предлага се за индустриални нужди
от 1983год.
33

Фиг.1.15 Структура на IGBT, еквивалентната схема и
графичното му означение

1.7.1 Структура и функциониране на IGBT
IGBT приборите представляват комбинация от MOS транзистор на
входа и мощен биполярен транзистор на изхода. На фиг.1.15 е
показана структурата на прибора, еквивалентната схема и графичното
му означение.
Прибора има три електрода: G-гейт, С-колектор, и Е-емитер.
Структурата на IGBT наподобява донякъде структурата на MOS
транзистора. Разликата е, че обогатеният N+ слой на дрейна е заменен
с обогатен р+ слой на колектора в IGBT. Подобно на MOS
транзистора,
IGBT има високо входно съпротивление, но
същевременно в отпушено състояние има и характеристиките на
биполярен транзистор.
При подаване на положително напрежение на гейта спрямо
емитера, което е над определена прагова стойност, в P областта се
индуцира N канал. В резултат прехода база-емитер на PNP
транзистора се поляризира в права посока и това довежда до
инжекция на дупки в N- областта. Дупките преминават обратно
поляризирания колекторен преход P+-N- на транзистора и осигуряват
колекторен ток. Инжекцията на неосновни токоносители променя
проводимостта на N- областта, довеждайки до значително намаляване
на съпротивлението на отпушения прибор в сравнение с MOS
транзистора. Значителният емитерен ток на PNP транзистора довежда
до пад на напрежение. Този пад поляризира в права посока прехода
34

16 са показани типични форми на напрежението и тока на IGBT по време на комутационните процеси при отпушване и запушване. Налице е положителна връзка между двата транзистора PNP и NPN. tф1 . 1.1. Прибора се отпушва. както и характерните времеинтервали и фронтове.база-eмитер на NPN транзистора и го отпушва.вкл . За по надеждното запушване е препоръчително подаването на отрицателно напрежение гейт-емитер в диапазона -10 до -18V. Фиг. Запушването на IGBT е по сложно и включва три времеинтервала: 35 .7.2 Комутационни процеси и характеристики На фиг.време на фронта при включване. За запушване е достатъчно нулево напрежение гейт-емитер.16 Типични форми на напрежението и тока на IGBT по време на комутационните процеси при отпушване и запушване Прибора се отпушва за кратко време. съизмеримо с отпушването на MOS транзистор (но все пак IGBT са по-бавни). Различават се следните времеинтервали: tз. За отпушване на прибора обикновено е необходимо прагово напрежение от 10-12V. характерна за тиристорна структура.1.време на закъснение при включване.

сравнен с MOS транзистора.е. 1. след което колекторния ток започва да нараства. Някои от параметрите на драйверите са съобразени с изискванията за приложения. На пазара се предлагат специализирани IGBT драйвери в интегрално изпълнение. . и оттук параметрите. Този ефект се нарича ‘токова опашка’ и е основна причина за комутационните загуби в IGBT. е значителното намаляване на входния капацитет гейт-сорс.изкл време за закъснение при изключване. подобен е драйвера HCPL316J. През този времеинтервал заряда на входния капацитет гейт-сорс е намален до нула от входния отрицателен ток.tф2 време на фронта на намаляване на колекторния ток. В съвременните прибори се предприемат специални мерки за намаляване продължителността на този времеинтервал. гъвкавостта и надеждността на преобразувателните устройства. през което напрежението на гейта пада до едно прагово ниво.tз. Този ефект подобрява комутационните характеристики при получаващите се високи стойности на du/dt при включване и изключване на прибора. Схемата има и защита срешу намаляване на захранващото напрежение. като в най добрите (най-бързи IGBT) се достига до общо време (tф2+tф3) помалко от 300 ns. но все още има колекторен ток. капацитета гейтколектор е още по-вече намален). Например схемата IR2110 на International Rectifier е драйвер за управление на 2 транзистора от полумост. Съществено качество на IGBT. През това време концентрацията на неосновни токоносители в N. при осигуряване на галванична изолация. зависят силно от драйверното стъпало.слоя намалява бързо. касаещи електрически задвижвания.tф3 време на фронта на нарастване на напрежението колектор емитер и намаляване на колекторния ток до 10% от установената му стойност.7. осигуряващ 36 . И двата входни сигнала – за ‘горен’ и ‘долен’ транзистор се обработват от тригери на Шмит..3 IGBT драйвери Комутационните параметри на IGBT и тяхната надеждна работа. Основните производители на IGBT предлагат и драйверни схеми. Фронта започва от момента на достигане на тока 90% от установената му стойност и продължава до достигане на напрежението колректор-емитер 10% от установената му стойност. Напрежението колектор-емитер започва да нараства. Допълнително положително качество е намаленото отношение на капацитетите гейт-колектор към гейт-емитер (т. .

защита по ток. определящи продължителността на ‘мъртвото време’ (dead time) при мостови приложения. че 37 . Намаляването на ‘мъртвото време’ ограничава породените от наличието му негативни ефекти: 1. позволяващо бързо зареждане на капацитета на товара (гейт-емитер. 3. нелинейност на инверторите. Разширяване на възможностите на защитата по ток на IGBT са свързани с добавяне зависимост на времето на реакцията на защитата от степента на токовото претоварване (т. . Същевременно бързината и точността на използуваните в последните години управляващи схеми (микропроцесори. защитата не е прагова). преобразуватели със средна точка на трансформатора). в резултат на което бързината и точността на драйвера се явява определяща за параметрите на реакцията на цялата управляваща система. Основните изисквания към IGBT драйверите са следните: . Точност и бързина на IGBT драйвера Точността и бързината на IGBT драйвера при комутацията са важни показатели. Това означава. Колекторният ток зависи изцяло от приложеното напрежение гейтемитер и с оглед намаляване на комутационните загуби времето на отпушване трябва да е възможно най-кратко. . А.защита от късо съединение и обратна връзка.да се възприемат стандартните логически входни нива. Особености и изисквания към IGBT драйверите при отпушване на ключа С оглед намаляване на комутационните загуби при отпушването на IGBT времето на отпушване трябва да е възможно най-кратко.определена точност във времето при комутацията. наличието на относително голямо мъртво време може да доведе до проблеми със стабилността на управлението 2.възможност за поддържане на продължително двуполярно изходно напрежение. Нарушения във формата на изходното напрежение при инвертори със ШИМ. Неточността при комутацията е причина за паразитни постоянни токове в някои топологии (мостови преобразуватели. При приложения. специализирани интегрални схеми) са подобрени.ниско изходно съпротивление. касаещи електродвигатели или електрогенератори. CGE). Б. . .е.

Особености и изисквания към IGBT драйверите при запушване на ключа За да се осигури бързо разреждане на капацитета гейт-емитер и да се подтисне влиянието на паразитната индуктивност на емитера. Същевременно. което води до инжекция на ток в капацитета на гейта през капацитета колектор-гейт. водещо до увеличаване на загубите и ограничаващо максималната работна честота. през което ключът трябва да е запушен. И двата ефекта водят до намаляване на комутационните загуби. В. че токът на зареждане на капацитета на гейта при отпушване трябва да бъде ограничен чрез последователен резистор.капацитета на гейта трябва да се зарежда бързо от изходно стъпало с малко съпротивление. едно много бързо запушване на IGBT причинява високи стойности на dU/dt между изводите колектор и емитер. Това води до протичане на ток през капацитета колектор-гейт към капацитета гейтемитер. 38 . Препоръчва се отрицателното напрежение при запушване да се прилага през последователен резистор. който ток води до увеличаване на напрежението на гейта и в резултат е възможно нежелано отпушване на комплементарния ключ. Обаче бързото отпушване причинява високи dU/dt върху комплементарния ключ в мостови топологии. Друг нежелан ефект от много бързото запушване на IGBT е неравномерното токово разпределение във структурата на ключа. Допълнителен негативен ефект от бързото отпушване (високи di/dt) е индуцираното напрежение в емитерния терминал (извод). се налага прилагане на отрицателно напрежение UGE през време на запушване на IGBT. В резултат е възможно ново отпушване на ключа. За предотвратяване на нежелано отпушване на ключа. Това напрежение води до пулсации на напрежението гейтемитер и до увеличени комутационни загуби. За избягване на този негативен ефект се препоръчва минимизиране на общата серийна индуктивност и конкретно минимизиране на присъединителните проводници. От изложеното следва изводът. водещо до претоварване на някои от паралелните кристали. е препоръчително отрицателното напрежение UGE да е приложено през цялото време. Бързото зареждане на капацитета на гейта води до бързото нарастване на колекторния ток IC и до бързо намаляване на колекторното напрежение.

Блок за оптронно развързване на входните и изходните сигнали. в индустриални уредби за индукционно нагряване. Този факт може да бъде използуван като информационен признак за изграждане на защита по ток. тъй като ключовете не се запушват веднага и е възможно реализирането на покъси импулси. тези прибори представляват добър компромис между скорост на превключване. .Блок за детектиране на повишено колекторно напрежение. 39 . напрежение на насищане и мощност в управляващата верига. Чрез следене на UCE. UPS системи. в зависимост от приложеното напрежение UGE.Логически блок за обработка за сигналите. Необходимостта от галванически изолирано захранване се налага от мостовите топологии. . .приблизително 30% от размерите на MOS транзистор с подобни параметри. Можем да обобщим. Особености и изисквания към защитата по ток За изграждане на защита по ток е препоръчително използването на факта. обикновено включва следните основни блокове: . когато има само претоварване по ток.висока токова плътност. че IGBT съчетава основните предимства на биполярната технология и технологията на полевите транзистори.значително по малък входен капацитет в сравнение с MOS транзистора. по голяма от токовата плътност при биполярните транзистори и MOS транзисторите. Времената на превключване на IGBT прибора са около 200-500ns. за заваряване и др.Г. 1. . . осигуряващо достатъчно голям пиков ток.пада върху отпушения IGBT е съизмерим с този на биполярен транзистор. . но не и късо съединение. но много по малък в сравнение с MOS транзистора.4 Предимства и приложение на IGBT Oсновните предимства на IGBT са: . в задвижвания. IGBT може да се използува като ключ и като линеен усилвател.7. Блоковата структура на IGBT драйвер за управление на един транзистор. е възможно запазване на частичен контрол над преобразувателя при повишаване на IC (респективно UCE). При мощности над 500W.Изходно стъпало. .Галванически изолирано захранване. IGBT са широко използувани в средно мощни и мощни преобразувателни устройства. IGBT "излиза" от режим на насищане и колекторното напрежение UCE се увеличава бързо. че при определени стойности на IC.

‘Trench Gate Technology’ (технология на ‘вкопан’ гейт). по-малки габарити и по-добра компактност.галваническо изолиране на входния управляващ сигнал и изходния сигнал за грешка. Особено са полезни в задвижванията и трифазните инверторни схеми.защита срещу късо съединение. опорно захранване.15 V захранване. съдържащи до 6 силови ключове IGBT. логически блок.1.улеснение при проектиране и производство. по-добра устойчивост срещу електромагнитни смущения. . Предлагат се блокове. входни стъпала. В IPM се прилага и т. Номиналните токове и напрежения на IPM достигат до 500A/1200V.17 Сравнение на обикновена IGBT структура и ‘Trench Gate Technology’ (технология на ‘вкопан’ гейт) структура на IGBT. проектирани специално за електрозадвижване.17 [35].по-висока функционалност. При тази технология се постига вертикално формиране на преходи и капацитети.мощни силови ключове IGBT. Съществуват модули. . фиг. защита и драйвери за управление на силовите ключове.н.1. . Отношението на размерите на структурите при едни и същи параметри е 6:1 40 . . Фиг. IPM са приложими във всички области на силовата електроника. Основните характеристики и функции на IPM включват: . Гейта е имплантиран вертикално в силициевата структура.8 Силови интелигентни модули (IPM) Силовите интелигентни модули включват в един корпус силовите ключове.защита срещу късо ниско захранващо напрежение.защита срещу прегряване. Съчетаването на тези елементи в един модул води до редица предимства: . .1. . Това позволява значително намаляване на размерите на структурата – до 6 пъти според известни фирми производители.

работната честота 18 kHz. Работната честота е 18kHz. се разграничават пет генерации IGBT.9 Тенденции в развитието на съвременните полупроводникови ключове 1.увеличаване на комутираната токова плътност. т. 41 . начина на управление е синусоидална ШИМ. Няколко са основните направления.18 Загуби в един IGBT от различните генерации.1. На фиг. . изходният ток е 45А. в които се работи за подобряване параметрите на силовите ключове: .1 Развитие на параметрите и характеристиките на съвременните полупроводникови ключове Възможностите на съвременната микроелектроника се увеличават постоянно. като пример.е. изходният ток е 45А. Фиг. . т. . Следвайки еволюцията на IGBT. като всяка следваща е с по-добри параметри и характеристики.9. намаляване времената на превключване и комутационните загуби. Това води до подобряване параметрите на силовите полупроводникови ключове. В преобразувателните устройства се наложиха IGBT ключовете и тяхното усъвършенствуване и състояние определя до голяма степен облика на бъдещата силова електроника.1.намаляване загубите в отпушено състояние.18 [31] са показани загубите в един IGBT от различните генерации при използуването на ключа в конвен-ционален инвертор. намаляване размерите на чипа.1.подобряване на комутационните характеристики.е.увеличаване на допустимите напрежения върху приборите при запушено състояние. начина на управление е чрез синусоидална ШИМ.

2 Перспективни нови ключови прибори и материали Тук ще бъдат представени перспективни ключови прибори.9. При използуването на IPM през 90-те години се достига до 0.19. През 2000 година при използуването на DIP-IPM (Dual-in-line Intelligent Power Module) – конструкция “в двойна линия” се достига до от 2-3 W/cm3 . които се очаква да навлязат в по широко потребление в близките години.Фиг. Целта е да се интегрира в един модул един IGBT и последователно свързан диод. че новите технологии позволяват достигане на непознати до преди няколко години параметри. Показана е преобразуваната мощност [W/cm3] за единица обем на силовото устройство за различни години и използувани технологии и ключове. 1.1. IGBT с повишено обратно напрежение RB-IGBT (Reverse Blocking IGBT) RB-IGBT е прибор.19. Понастоящем при използуването на RB-IGBT (Reverse Blocking IGBT) се постига 5-6 W/cm3 . който се базира на нова концепция в структурата си.8 W/cm3 .1. А. Преобразувана мощност [W/cm3] за единица обем на силовото устройство за различни години и използувани технологии и ключове Постоянното увеличение на комутиращите мощности за единица обем на ключовете е изразено чрез фиг. който да осигурява високо обратно 42 . Очевидно е.

това е причината поради която се търсят нови материали. намалена цена.1. което може да достига при прибори на основа на силиций. IGBT с проводимост в двете посоки. Публикуваните данни сочат. т. Параметрите на SiC ще позволят достигане на по-високи обратни напрежения. Сред материалите. Фиг. и същевременно при по добри комутационни характеристики. има добра проводимост и в двете посоки. т.е. Нови материали използувани за полупроводникови ключове Според повечето източници приборите базирани на силиций скоро ще достигнат определен лимит на възможностите си. компактност. Едно от приложенията на RB-IGBT е в системи за електрически задвижвания. Основната причина е в пробивното напрежение. Б.е.1. че този тип ключ може да се превърне в найразпространения полупроводников ключ за малки и средно мощни преобразувателни устройства. В. По отношение на материалите за силови диоди нова и обещаваща структура е Merged-PIN-Schottky (MPS) или обединена PIN – Шотки структура. Еквивалентна схема на прибора е показана на фиг. 43 . IGBT с двойна проводимост RC-IGBT (Reverse Conducting IGBT) Този тип IGBT има почти еднакви характеристики в І и ІІІ квадрант.напрежение на целия прибор.20. Предимствата на прибора са: спестяване на голям електролитен кондензатор. Известни са вече подобни прибори. които се посочват като заместители на силиция е SiC (силициев карбит). които се предлагат с номинали 1200V/100А.20 Еквивалентна схема на RC-IGBT (Reverse Conducting IGBT).

но те не са масово навлезли в практиката и не са предмет на разглеждане в този учебник. Като обобщение би могло да се каже. Изборът на конкретния прибор е в зависимост от акцента върху качествените показатели на преобразувателните устройства. 44 .Заключение Съществуват и други активни полупроводникови прибори [7. които се ползват в преобразувателни устройства.17]. че съществуват активни прибори подходящи за всеки вид преобразувателни устройства.

б.2.регулируем токоизправител.1. 2.д.в) б/ параметрични (фиг.г.2. на което може да се променя стойността в определени граници.1.2. Такова напрежение се получава от регулируем преобразувател на променливо напрежение в постоянно .а.1.1 Общи сведения 2.1 Методи за регулиране на изправено напрежение 45 на .е) напрежение Фиг.1 Методи за регулиране на изправено напрежение Методите за регулиране на изходното токоизправители се делят на две големи групи: а/ електромеханични (фиг.ГЛАВА ВТОРА УПРАВЛЯЕМИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ Много консуматори изискват изправено напрежение.

когато R”= 0 и Ud” = Ud’.I d R' Най-благоприятният енергиен режим е в случая. изходното напрежение се изменя от Ud’’=Ud’ до Ud’’=0. Когато плъзгачът е в крайно горно положение R = R” се получава Ud” = Ud’.При първите три начина регулируемо напрежение се получава чрез преместване на механичен контакт и затова се наричат електромеханични.е. Регулирането по схема 2.2) I d << I R В противен случай изходното напрежение Ud” не е линейно изменяща се функция на резистора R” и неговата стойност зависи силно от тока в товара Id. затова се наричат параметрични.1) '' Ud = ' Ud U R '' = d R '' = I R R '' ' '' R R +R При преместването на плъзгача може да се получи регулиране от 0 до 100% т. Направеното разглеждане точно се реализира само при условие. при което: (2.3) '' ' U d = U d . При последните три начина в схемата няма подвижни части и регулирането се получава за сметка на управляем електронен вентил. но тогава няма регулиране.а се нарича потенциометрично. От изложеното до тук следва: разсейваната мощност в потенциометъра R е много по-голяма от мощността в 2 2 товара ( I R R >> I d Rd ) от което се вижда. че токът в товара е равен на нула (Id =0) или когато е изпълнено неравенството: (2. Във всички останали случаи 46 . Регулирането на втората схема се нарича реостатно. а част от него (Ud’’) се подава на товара: (2. В случая потенциометъра R е включен последователно с товара. че схемата ще има много малък коефициент на полезно действие.1. а когато плъзгачът е в крайно долно положение R” = 0 се получава Ud” = 0. защото върху потенциометър R се получава цялото изправено напрежение(Ud’).

3/ отсъствие на механични движещи се и лесно износващи се части.в). Това е схема на управляем токоизправител.1. при която последователно в променливотоковата страна на токоизправителя (ТИ) е включен ПрТР (променливотоков регулатор). което се нарича автотрансформаторно регулиране. При него за разлика от първите два начина се регулира входното напрежение на токоизправителя и загубите се определят от загубите в автотрансформатора (АТ). ПрТР представлява тиристорен или транзисторен регулатор и благодарение на параметъра – управляващи свойства на тиристора (транзистора) пропуска до токоизправителя част от полусиносуидата на входното захранващо напрежение. в който често се получават недопустими загуби от лошо контактуване и влошаване работата на регулатора.има загуби върху работещата част на потенциометъра (R”) и те са право пропорционални на стойността на R” и тока в товара.2. с което се получава намаляване на изправеното напрежение [1].1. Преимуществата на тиристорните методи за регулиране на изправеното напрежение пред електромеханичните са: 1/ по-висок коефициент на полезно действие. 2/ по-малки габарити и тегло. По аналогичен начин работи схемата показана на фиг. 2/ не издържат претоварване по напрежение и ток. че те всички консумират чисто синусоидален ток от мрежата и не влошават допълнително фактора на мощност на устройството. Недостатъците на тиристорните методи за регулиране на изправеното напрежение пред електромеханичните са: 1/ влошаване фактора на мощност (несинусоидална форма на консумирания ток).2. По-добри енергетични показатели се получават при третия електромеханичен режим на регулиране (фиг. като в случая тиристорите са включени в токоизправителя и пропускат част от изправеното напрежение към товара. Недостатък на предложената схема е наличието на подвижен контакт.1д. 47 .2. Параметричен метод на регулиране има схемата показана на фиг.г. Преимущество на до тук разгледаните методи за регулиране е.

а. вида на схемата.2.2. стабилизатор на напрежение или ток. когато има такъв. защити и др.2.2.1.2. Класификация. Изходна мощност а) токоизправители за малка мощност (от няколко вата до 1 кW). 48 .г. Токоизправителите са основен блок в токозахранващото устройство. Прието е към токоизправителят да се прибавя и входния трансформатор в случаите.когато от захранващия източник се консумира ток само в единия полупериод на захранващото напрежение (фиг.е) . Примерно 1kW е много голяма мощност за компютърно захранване и много малка мощност за захранване на заваръчен агрегат. Класификацията по този показател има условен характер и зависи от мощността на захранваното устройство.в.2. в) токоизправители за големи мощности (над 100 кW).2). Преобразуването на променливото напрежение в постоянно се извършва от вентилен блок (фиг.б.б.2. 3. който в най-общия случай се изпълнява от полупроводникови диоди. б) двуполупериодни .в. б) многофазни (фиг.а.2 Общи сведения за управляемите токоизправители. 2. тиристори или транзистори. които преобразуват променливо напрежение и ток в постоянно напрежение и ток. Основни параметри и характеристики Токоизправителите са устройства. Според броя на фазите на захранващия източник: а) еднофазни (фиг.работната честота и др.когато от източника се консумира ток през двата полупериода на захранващото напрежение (фиг.д. броя на изправените полупериоди. 1. типа на вентилите. блок за обратни връзки. Според броя на изправените полупериоди на захранващото напрежение в рамките на един период: а) еднополупериодни .2.захранващия токоизточник е трифазен.захранващия токоизточник е еднофазен. броя на фазите на захранващия източник.г).) . б) токоизправители за средна мощност (от 1 kW до 100 киловатa).2.2. В токоизправителното устройство може да има още филтърен блок.д). Класификацията на токоизправителите се извършва по следните основни признаци: изходна мощност.

Според типа на схемата: а) прости .в.2 Токоизправителни схеми 4.когато са реализирани с управляеми вентили (тиристори.2.г. б) регулируеми .когато са реализирани от една от токоизправителните схеми (фиг.2.Фиг.2.е).2.б. Според типа на изправителните вентили: а) нерегулируеми . б) сложни .а. транзистори) . 49 .д).състоят се от две и повече токоизправителни схеми (фиг.2.когато са реализирани само с диоди . 5.

В зависимост от вида на товара се различават следните режими на работа при управляемите токоизправители: а) активен (R) товар. Допълнителна характеристика на управляемите токоизправители е: е)Регулировъчна характеристика. б) Коефициент на полезно действие (h).д. 2. За избора или проектиране на трансформатор са необходими следните параметри: 50 .до 400 Hz. Основните параметри и характеристики. Представлява отношението на максималната стойност на променливата съставяща на изправеното напрежение към средната му стойност.C) товар. Дефинира се като отношение на консумираната от товара и от захранващия източник мощности: h=Pd /P1 .Ud=f(Id). В действителност първата хармонична е с най-голяма амплитуда и затова обикновено коефициента на пулсации се взема по отношение на първата хармонична: кп=Ud(1)m /Ud.6. б) високочестотни. които определят експлоатационните характеристики на управляемите токоизправители са същите каквито са при неуправляемите токоизправители: а) Средна стойност на изправеното напрежение и ток-Ud.Максимално обратно напрежение върху вентила (UR. За избора на вентилите е необходимо да се определят: 1. г) работа на противо е. г) Външна характеристика .. Отразява зависимостта на изменението на изходното напрежение от ъгъла на управление: Ud=f(a).над 400 Hz. в) Коефициент на пулсации (кп).Средната (Ia) и максималната (Iam) стойности на тока през вентила при максимален товар или допустими претоварвания. б) активно-индуктивен (R.m).Според работната честота: а) нискочестотни. Id .L) товар. в) активно-капацитивен (R. При проектирането и разработката на токоизправителите е необходимо да се знаят електрическите натоварвания на елементите на схемата.н.

51 . Тиристорът се запушва при следващото преминаване на захранващото напрежение през нулата.3. Ефективните стойности на тока и напрежението в първичната намотка (I1.2.U2n).2.1.1.2. определя ъгъла на регулиране a и стойността на изходното напрежение.3. rпр=0). при което се получава естествено отпушване на неуправляемите вентили. От времедиаграмите се вижда.Ефективните стойности на тока и напрежението във вторичните намотки (I2n. Увеличението на ъгъл a намалява частта от изправения полупериод на изходното напрежение. че до момента на подаване на управляващия импулс тиристорът е запушен независимо. Забавянето на управляващия импулс по отношение на момента на преминаването на захранващото напрежение през нулата. намагнитваща индуктивностLm=¥) и идеални вентили (Rобр=¥.2.а.U1). Изчислителната мощност на всяка намотка (S1. На фиг. идеални елементи на трансформатора (индуктивност на разсейване-Ls=0.S2…Sn) и общата типова мощност на трансформатора (ST). активни загуби в намотките на трансформатора-rTr=0. когато напрежението му става отрицателно (Uак< 0). 3. че анодът по отношение на катода му е положителен. 2. След отпушване на тиристора цялото фазно напрежение се прилага върху товара. Eднофазен еднополупериоден токоизправител Захранващият източник при еднофазния еднополупериоден токоизправител се свързва към товара през единия полупериод. 2. Работа на управляем токоизправител при активен товар 2. Схема на еднофазния еднополупериоден управляем токоизправител е дадена на фиг.в са показани времедиаграмите на управляемия еднофазен еднополупериоден токоизправител при активен товар. Това води до намаляване на средната стойност на изходното напрежение (Ud) и изходния ток (Id).

Средната стойност на изправеното напрежение на еднофазния еднополупериоден токоизправител е: 52 . След ъгъл a тиристорът се отпушва и напрежението върху него става равно на нула. както при неуправляемите токоизправители.Фиг. като се има в предвид наличието на ъгъл a. а цялото фазно напрежение се прилага върху товара. 2. б-времедиаграми Напрежението върху тиристора съдържа положителната част от синусоида. Максималната стойност на положителното напрежение върху тиристора зависи от ъгъла на регулиране a и е най-голямо при a ³ 90o. Анализът на схемата се извършва в същия порядък и последователност. през която тиристорът е запушен и целия отрицателен полупериод. При ъгъл J = p фазното напрежение си сменя знака и тиристорът естествено (не принудително) се запушва.3 Еднофазен еднополупериоден управляем токоизправител: а-схема.

Графичният вид на регулировъчната характеристика е дадена на фиг.4) ъгъл a = 0 се получава: U da = U 2m = Ud .4.напрежението на същата схема при нерегулируем токоизправител.напрежението на регулируемия токоизправител.2.4) U da p U 1 1 = u 2 dJ = U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cosa ) 2p a 2p a 2p ò ò Като се замести в (2. Прието е регулировъчната характеристика на токоизправителя да се счита отношението на изходното напрежение на регулируемия токоизправител към изходното напрежение на нерегулируемия токоизправител.4) ъгъл a =p се получава Udα =0. Като се замести в (2.4 Регулировъчна характеристика 53 .2. За разгледаната схема тя е: U da 1 + cos a = (2.5) Ud 2 където Uda . Ud .p (2. Фиг. p Това е изходното напрежението на неуправляемия токоизправител.

За да се оразмери управляемия токоизправител е необходимо да се намерят величините. Тази стойност е същата. Максималното право напрежение ще се получи при ъгъл a > p/2.7) (2. а средната стойност на тока през тиристора е: (2. При този случай в интервала от a= 0 до a >p/2 тиристора е запушен и максималното право напрежение върху него е U2m. (2. че това е стойността a = 0. Когато ъгълът на управление a се изменя в широки граници е необходимо да се замести с ъгъл a. От времедиаграмите се вижда.57U d 2 Другият параметър за избора на тиристора е средната стойност на тока през него.6) U Fm = U 2 m sin p = U 2 m = 1.9) Ia = I 2m = Id p От получените изчислителни съотношения са направени следните изводи: 54 . През тиристора преминава целият изходен ток. че максималното обратно напрежение върху тиристорите (URm) ще се получи при a = 0.8) I da = I 1 I 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) 2p a 2p ò I a = I da = I 2m (1 + cos a ) 2p Ако ъгъл a се изменя в големи граници за избора на тиристора е необходимо да се вземе стойността на ъгъл a. както е за същата схема при неуправляемия токоизправител (URm= U2m).8) се вижда. определящи натоварването на вентилите и трансформатора във функция от зададените величини – изходното напрежение (Uda) и изходния ток (Ida). Отношението между изходното напрежение (Uda) и напреженията необходими за избора на вентилите и трансформатора се определят по ф-ла (2.4) за даден ъгъл на управление a. От ф-ла (2. p (2. където съответната величина е най-голяма. при която токът ще е максимален.

Двете вторични намотки са с равен брой навивки (w2=w3) и са свързани последователно. При тази схема мрежовият трансформатор е тринамотъчен с две вторични намотки . Ъгъл на управление a=0 съответства на неуправляем токоизправител.2. Мостовият токоизправител може да бъде с четири тиристора и тогава се нарича симетричен мостов токоизправител.2. Съществуват две схемни на еднофазния двуполупериоден управляем токоизправител . 55 . 2. Максимално натоварване на елементите по напрежение и ток се получава при ъгъл a=0 3.схема със средна точка и мостова схема. показващи токовете и напреженията в елементите на схемата. При анализа на неуправляемите схеми на токоизправители със средна точка и мостова схема [19] се установи незначителна разлика във времедиаграмите. чиито изчислителни формули са дадени в [19]. че във всеки момент от време токът тече през последователно свързани тиристор и диод. Eднофазни двуполупериодени управляеми токоизправители При еднофазните двуполупериодни токоизправители се изправят двата полупериода на захранващото напрежение. Мостовият токоизправител може да бъде с два тиристора и два диода и тогава се нарича несиметричен мостов токоизправител. На фиг. 2. Изборът на трансформатора и вентилите в управляемия токоизправител се извършва при максимални натоварвания на елементите по ток и напрежение. Тoва обуславя наличието на две изходни напрежения с еднакви стойности и дефазирани на 180о. При несиметричния мостов токоизправител свързването на тиристорите и диодите е реализирано така.5 е показана схемата на управляем двуполупериоден токоизправител със средна точка. Това дава основание да се анализира по-подробно едната схема и като се имат в предвид различието в схемната реализация да се правят съответните изводи за другата схема.2.1.

2.б).Фиг. e положително (фиг.5 Еднофазен управляем токоизправител със средна точка: а) схема. но той се отпушва като се изпълни и второто условие – 56 . Това е едното от необходимите условия за да се отпуши тиристора S1. б) времедиаграми През първия полупериод (J=0 до p) напрежението на тиристора S1 (uaк1) или напрежението на анода спрямо катода.2.5.

dJ = 2 m (1 + cos a ) pa p ò За електрическото проектиране на токоизправителя трябва да се определят натоварванията по ток и напрежение на елементите на схемата – тиристорите и трансформатора. Средната стойност на изправения ток е: p (2.2.12) Видът на регулировъчната характеристика. Зависимостта на средната стойност на изходното напрежение от захранващото напрежение е: p (2. построена по (2. както при еднофазния еднополупериоден токоизправител.12) е показаната на фиг.13) I da I 1 = I 2 m sin J .подаване на управляващ импулс на ъгъл α в интервала J=0 ÷ p. при което напрежението u2b става положително за тиристора S2 и той се отпушва.3. след като му се подаде управляващ импулс на ъгъл α след J= p и това се повтаря за всеки период на захранващото напрежение.11) 2U 2 m =Ud p Регулировъчната характеристика е регулируемото към не регулируемо напрежение: отношението на U da (1 + cos a ) = Ud 2 (2.10) U da p U 1 1 = u 2 dJ = U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) pa pa p ò ò При α=0 се получава напрежението на еднофазния двуполупериоден неуправляем токоизправител със средна точка U da = (2. Анализът на еднофазния двуполупериоден токоизправител със средна точка се извършва в същата последователност и допускане за идеалност на елементите. 57 . През следващия полупериод (J=p до 2p) напреженията u2a и u2b си сменят знака.

че най-голяма е стойността на максималното обратно напрежение. I (2. (2. както при неуправляемите токоизправители [19] и има следната стойност: U Rm = 2.16) I da U da U 1 + cos a = = d 2 2.5.б се вижда. (2. От времедиаграмите на фиг.14) Максималното право тиристорите при a < (положително) напрежение p зависи от ъгълът на управление. трябва да се приеме най-голямата стойност на средната стойност на тока през тиристорите.18) Iam > Ia.Rd 2.2.16) се вижда. 2 върху U Fm = U 2 m sin a .14). която се получава при ъгъл α=0.Rd 2 Ако ъгъл α се изменя в широки граници. че напрежението върху тиристорите има отрицателна и положителна стойност. За избор или оразмеряване на трансформатора е необходимо да се определи типовата му мощност: (2.18) Ia = d 2 На практика се приема каталожната максимална средна стойност на избрания тиристор да бъде по-голяма от получената от (2. което определя класът по напрежение на избрания тиристор.15) и (2. (2.U 2 m = pU d .Както при диодите тиристорите се избират по максимално напрежение върху тях и средна стойност на тока през тях.17) I aa = 58 .15) Максималното право напрежение върху тиристорите при a > p 2 не зависи от ъгълът на управление и има следната стойност: p Ud 2 От получените зависимости (2. Средната стойност на тока през тиристорите е: U Fm = U 2 m = (2. Максималната стойност на отрицателно напрежение се определя.

ST = (2.dJ = I 22m . 2p a ò където n – коефициент на трансформация. Toкът във вторичните намотки на трансформатора е пулсиращ (не синусоидален).I2 са проектните мощности на първичната и двете вторични намотки. 2p a 2p a ò ò където D е коефициент отразяващ формата на тока и имащ следната стойност: (2. поради което ефективната му стойност се определя по формулата: p (2. Tъй като през първичната намотка се консумира ток през двата полупериода при едни и същи условия следва.I da .+ sin 2a ) p 2 2 4 1 + cos a I2 p = I da 2 С увеличаване на ъгъла на регулиране α. че токът e променлив и симетричен.n 2 dJ ] = n 2 I 2 .22) p (2.23) I1 = 1 [2 i22 . Неговата моментна и ефективна стойности са : i1 = n.I1 . а Ui.dJ = D. което трябва да се има в предвид при изчисление на вентилите и трансформатора. S2= 2U2.21) D= 1 p a 1 ( . коефициентът на формата расте.Ii са съответните ефективни стойности на напреженията и токовете. n = U 2 /U1 .20) p 1 2 1 I2 = i2 . За изчислителната мощност на първичната и вторични намотки на трансформатора се получава: 59 .i2 .19) S1 + S 2 . При голяма стойност на ъгъла на регулиране α през вентилите ще протича ток с голяма импулсна стойност при сравнително малка средна стойност. sin 2 J . 2 където S1= U1. (2.

3. както и при специализирани захранвания.2. телефонни централи и др. При трифазния еднополупериоден управляем токоизправител всеки вентил е отпушен през част от единия полупериод на съответната фаза. Трифазните токоизправители се използват за захранване на постояннотокови електрически двигатели. ST=1.24) ST = U 1 I1 + 2. каквито са бордовите автономни захранвания за автомобили. 60 . зарядни станции и други големи консуматори.75Pd. При трифазната еднополупериодна схема първичната намотка може да бъде свързана в звезда или триъгълник и това няма значение за принципното действие на схемата. които се отнасят към сложните токоизправителни схеми. когато напрежението между анода и катода е положително и в този интервал е подаден управляващ импулс.(2.U 2 I 2 . 2. Използуват се за захранване на консуматори за средни и големи мощности. Първичните намотки на трифазния трансформатор са три и могат да се свържат в звезда или триъгълник. Вторичните намотки са три или кратни на три. Има и други трифазни токоизправители. трифазна със средна точка и трифазна мостова схема. Трифазен еднополупериоден токоизправител Трифазните токоизправители се захранват от трифазно напрежение. най-натоварения режим на работа се получава при α=0. S2=1. Вторичната намотка обаче трябва да има нулев извод.49Pd .23Pd.25) S1=1. В схемно отношение трифазните управляеми токоизправителни схеми са: трифазна еднополупериодна. заваръчни апарати. Тогава съгласно [19] се получава: (2. електролизни вани. 2 Когато по задание ъгълът на регулиране α се изменя в големи граници.

г) времедиаграми при p/6<α <5p/6.Фиг. 61 .6 Трифазен еднополупериоден управляем токоизправител: а) схема. б) времедиаграми при α = 0.2. в) времедиаграми при 0<α <p/6.

Аналогично след момента J = J3 върху тиристорът S2 се прилага по-малко положително напрежение на анода му (u2в ) в сравнение с положителното напрежение на анода на тиристора S3 и следователно тиристорът S2 се запушва. че напрежението върху товара е последователно сумиране на най-положителните части на фазните напрежения. но се разбира . На фиг. При трифазния еднополупериоден управляем токоизправител ъгъл α =0 е изместено на ъгъл p/6 (30о) от нулата на съответното фазно напрежение. защото ъгълът α се отчита от момента на естественото отпушване на неуправляемите вентили и при трифазните токоизправители това не съвпада с нулата на фазните напрежения.Както при всички тиристорни схеми в даден момент от време пропуска онзи тиристор. чийто анод е положителен по отношение на катода му (uak > 0) и в този интервал му се подава кратък управляващ импулс. а се отпушва тиристора S3.2. За трифазната еднополупериодна схема условието за положителен анод спрямо катода (uak > 0) е изпълнено за тиристор. 62 . В следващия момент напрежението на фаза В (u2в) става по-положително от напрежението u2а (фаза А) и следователно се създават условия за отпушване на тиристор S2.че се подават кратки управляващи импулси. когато е показано отпушването на тиристора. чието фазно напрежение е най-положително.6. На фиг. В интервала от J1 до J2 най-положително е напрежението на фаза А. В момента J = J2 напреженията на фаза А(u2а) и на фаза В (u2в) са положителни и равни. Широчината на управляващите импулси е от порядъка на (10 ÷100)mS и е в зависимост от типа на избрания тиристор.6. Забележка: За много тиристорни схеми управляващите импулси не се показват.2.б това става при ъгъл α =0. след като се подаде управляващ импулс.б са показани времедиаграмите на трифазния еднополупериоден неуправляем токоизправител при работа на активен товар. а тиристорите са отпушени по 120о. При това напрежението между анода и катода на първия тиристор S1 става отрицателно( uak1 = u2а u2в <0) и той се запушва. От описания процес на работа на вентилите се вижда. и следователно може да се отпуши тиристор S1 след като се подаде управляващ импулс.

uak1 = u2а . При наличие на управляеми вентили логично е ъгъл a ≠ 0. rпр =0) комутацията на вентилите става мигновенно при изпълнение на условията за отпушване на съответен вентил. Следователно. както беше казано по-горе.2.в са показани времедиаграми на еднополупериоден управляем токоизправител при ъгъл 0<α <p/6. Тъй като изходния ток не прекъсва този режим се нарича режим на непрекъснат ток. 2) Формите на напреженията и токовете са несиметрични спрямо максималните стойности на съответното фазно напрежение.6. Токовете през вентилите (ia1 .2. При активен товар кривата на изправения ток повтаря кривата на изправеното напрежение. От времедиаграмите се вижда: 1) Стойността на изходното напрежение и изходния ток не достигат до нула. Ls =0. е разликата от напрежението на собствената фаза (със съответния знак) и фазата на отпушения в момента вентил. Токът през даден вентил е тока в съответната намотка на трансформатора. На фиг. От времедиаграмите се вижда. ia3) са част от полусинусоида и са дефазирани един от друг на 120о (p/3). Напрежението върху вентила. Тъй-като по-голяма част от напрежението u2а е със знак (-).u2в за J = J2 до J3 . Примерно: uak1 = u2а . което води до задържане на момента на отпушване на поредния вентил и запушване на работещия в сравнение с неуправляемия токоизправител.При идеализирано разглеждане на процеса (rTr =0.ia2.6. Този режим се нарича режим на прекъснат ток.u2с за J = J3 до J4. че токът в товара има прекъснат характер.г са показани времедиаграми на еднополупериоден управляем токоизправител при ъгъл p/6<α <5p/6. максималното обратно напрежение е равно на линейното напрежение: 63 . На фиг. то максималната стойност на обратното напрежение се получава като сума от векторите на фазните напрежения.

Фиг. (2. Средната стойност на изправеното напрежение.sin .cosa = U d .cosa .+a 3 3 p U 2m cosJ. Средната стойност на изправеното напрежение. б) при p/6<α <5p/6 Следователно честотата на пулсации на изправеното напрежение при схема Миткевич е три пъти по-висока от честотата на захранващата мрежа.dJ = U 2m . p 3 3 p U 2 m sin e средната стойност на изправеното p 3 напрежение на неуправляем токоизправител (α =0).2. определящи натоварването на вентилите и трансформатора. когато 0<α <p/6 е: (2.7 Изходно напрежение: а) при 0<α <p/6. Id и останалите параметри. че изходното напрежение и ток (ud.27) U da = 3 2p p +a 3 ò p .2. когато p/6<α <5p/6 е: където U d = 64 . id) са отрязъци от фазното напрежение симетрично спрямо амплитудната си стойност.7). по рационално би било ud да се представи като косинусоидална функция (фиг.26) За проектиране на схемата е необходимо да се знаят зависимостите между изходните (дадените) величини Ud. три пъти повтаряща се в рамките на един период.U Rm = 3U 2 m . Като се има в предвид.

4.8 ) е показана трифазна управляема симетрична мостова схема.(2. реализиран за трифазна мрежа. (2. I am = 2 m . Управляем трифазен симетричен мостов токоизправител На (фиг.)] =Ud 2p 3 p ò . А.sin(a . в триъгълник или смесено.30) 3 3 Rd Rd За определяне на типовата мощност на трансформатора трябва да се намерят ефективните стойности на токовете в тях и напреженията върху тях.2.) 3 p 2sin 3 От (2.29) U Fm = U 2m sin a U Fm = U 2 m sin(a + за α <p/6.2. Трифазната мостова схема може да бъде симетрична (ако всички вентили са управляеми) и несиметрична (ако част от вентилите са неуправляеми).+a 3 p 1.28) 3 Uda = 2p p 2 3 p U2m cosJ dJ = U2m[1.sin(a . Обикновено това се извършва като за неуправляем токоизправител [19]. За да се изберат вентилите е необходимо да се определи максималното право и обратно напрежение върху него и средната и максимална стойност на тока през него. Максималното право напрежение (UFm) зависи от ъгъл a: (2. Натоварването на вентилите по средна и максимална стойност на тока за всички ъгли са: I U U I a = da = da .28) се вижда. Изборът на вентила по напрежение е: U Rm = 3U 2 m и U Fm = U 2 m . 65 . при който Uda=0 e a=150o . при която първичната и вторична намотка са свързани в звезда. p ) 6 за α >p/6. Първичните и вторични намотки на трансформатора могат да бъдат свързани в звезда. че максималният ъгъл на регулиране. Трифазен мостови токоизправител Трифазният мостов токоизправител (схема Ларионов) е аналогичен на еднофазния мостов токоизправител. 2.

идеални тиристори (RF=0.S4 . в даден момент ще може да работи този тиристор от катодната група.Фиг. В изходите на тези групи са свързани двата извода на товара. При изпълнение на това условие тиристорът ще се отпуши. По аналогия на трифазния еднополупериоден токоизправител. а от анодната група ще бъде отпушен този тиристор. описващи процесите в трифазната мостова схема са дадени при идеализирани условия – идеален трансформатор (rТр=0 и Ls =0). RR=¥).S3 . На фиг.9.S6). а тиристорите.9а са показани времедиаграмите на управляемия токоизправител при a= 0. чийто анод е найположителен.2. 2. 66 .2. които имат общ катод ( S1 . чийто катод е най-отрицателен. тиристорите които имат общ анод се наричат анодна група ( S2 . За да протича ток през товара е необходимо да бъде отпушен поне по един тиристор от всяка група. В интервала от J1 до J3 е отпушен тиристорът S1. Принципната схема на фиг. ако му се подаде управляващ импулс.S5) – катодна група. тъй като неговото фазно напрежение е найположително и е получил управляващ импулс при a= 0.2.8 и времедиаграмите на фиг.8 Трифазна симетрична мостова управляема схема Както при схема Грец.

а от J2 до J3 e oтпушен заедно с тиристора S6.9 Времедиаграми на трифазна мостова схема Тиристорът S1 e oтпушен заедно с тиристора S4 в интервала от J1 до J2.Фиг. 67 .2.

докато приложеното напрежение на неговия катод е по-отрицателно от катода на тиристора S2. като интервалът между двете отпушвания е 60о. Характерна особеност при прекъснатия режим на работа е. дефазирани на 60о един спрямо друг. Аналогично на показаната методика за анализ на трифазния еднополупериоден токоизправител и тук зависимостите се определят за двата характерни режима на работа – непрекъснат и прекъснат режим на работа. Това налага управляващият импулс да бъде или поширок от 60о или да се подават сдвоени импулси. За третите две графики ъгълът на регулиране a>p/3.В момента J = J 3 фазното напрежение на тиристора S3 става поположително.н. Изходното напрежение има прекъснат характер и средната му стойност е повече от два пъти по-малка от средната стойност на изходното напрежение при ъгъл на регулиране a= 0. В момента J = J4 тиристорът S6 се запушва и се отпушва тиристора S2 и т. че във всеки момент върху товара се прилага линейно напрежение. 2. На фиг. четвърта и шеста графика са показани формите на товарното напрежение при различни ъгли на регулиране. трета и пета графика са показани интервалите от време. За първите две графики ъгълът на регулиране a<p/3. Изходното напрежение достига до нулата и средната му стойност е почти два пъти по-малка от средната стойност на изходното напрежение при ъгъл на регулиране a= 0. Изходното напрежение не достига до нулата и средната му стойност е по-малко. поради което тиристорът S1 се запушва. Зависимостта на средната стойност на изправеното 68 . а на втора. От принципът на действие се вижда. че всеки вентил работи два пъти в рамките на един период на захранващото напрежение. когато са включени съответните фази към товара. а всеки вентил е отпушен в продължение на 2p/3 от периода. а тиристорът S3 се отпушва. а пулсациите на изправеното напрежение са с честота шест пъти по-висока от честотата на захранващата мрежа fп = 50 x 6 = 300 Hz.б са показани времедиаграмите на управляемия токоизправител при a≠ 0. На първа. но близко до средната стойност на изходното напрежение при a= 0.9. За вторите две графики ъгълът на регулиране a=p/3. Тиристорът S3 продължава да работи с тиристора S6.

За режим на прекъснат режим (a>p/3) зависимост (2.28) за трифазния еднополупериоден токоизправител и (2.31) има следния вид: (2.) ú .33) за трифазния двуполупериоден токоизправител се построява регулировъчната характеристика (фиг. (2. за a<p/3 .33) U da 3 = p p 2 ò p . От (2.32) 3 a 3 p p 6 ò 3 U2m cosJ dJ = p 6 p +a 6 ò захранващото p 6 3U2m sin p 6 3 U 2mcosJ dJ =U d cosa за a=0.+a 6 където Ud е средната стойност на изправеното напрежение при a=0.10 Регулировъчни характеристики 69 .2.+a 6 p ù é 3 U 2 m cosJ dJ = U d ê1 . 6 û ë При a=p/3 се получава граничен режим на работа. (2.sin(a .32).2.27).31) Uda = (2.10): Фиг. а при a=2p/3 средната стойност на изправеното напрежение е равно на нула. p .напрежение Ud от максималната стойност на напрежение U2m при непрекъснат режим (a<p/3) е: Uda =Ud = (2.

37) Id = 6 2p p 6 òI - 2m cosJ dJ = p 6 6 p I 2 m sin = 0.35) U2 = U 2 лm = 0. Максимално натоварване по ток и максимално обратно напрежение (URm) се получава при a=0.742U d 2 U2л 3 = 0.428U d Обратното напрежение върху тиристорите се определя както при трифазната еднополупериодната схема.05U d Ефективните стойности на линейното и фазното напрежения са : U 2л = (2.36) Средната стойност на изправения ток е: (2.952 I 2 m p 6 Максималната стойност на токa във вторичната намотка е: I (2.952 70 . напрежението върху него е равно на неговото фазно напрежение плюс фазното напрежение на отпушения от същата група тиристор с обратен знак. при който натоварването на тиристорите и трансформатора по ток и напрежение са най-големи.34) Ud p 6 sin p 6 = 1. Следователно. Когато е запушен даден тиристор. Това е режимът. 0.38) I 2 m = d = 1. а неговата максимална стойност е: U R max = 3 U 2 m = 3 2 U 2 = 1.05U d (2.05 I d . При това условие максималната стойност на линейното напрежение е: U 2 лm = (2.При изменение на ъгълът на регулиране a в широки граници се търси най-тежкият режим на работа. обратното напрежение върху тиристора винаги следва линейното (междуфазно) напрежение.

че отношението на вторичния ток към първичния ток се определя с коефициента на трансформация: (2.817 I d 71 .39) Ia = d . че постоянна съставяща в нея няма да има. но не е синусоидална.41) I2 = 2 p p 6 òI - 2 2m cos 2 J dJ = 0.781 I 2 m = 0. но ефективната стойност се определя по формулата за ефективна стойност на несинусоидална величина: (2. Формата на напрежението върху първичните и вторични намотки е синусоидална.Тъй като всеки тиристор работи по време 2p/3 от периода следва.428U d = n n Формата на тока във вторичната намотка (i2a) е променлива.40) U 2 0.817 I d p 6 Отсъствието на постоянна съставяща на вторичния ток означава. поради което се изчислява с коефициента на трансформация: U1 = (2. 3 При проектирането тиристорите се избират по следните параметри: 1/ Максимална стойност на обратното напрежение върху тиристора е: U Rm = 1. че средната стойност на тока през диодите е: I (2. 2/ Средна стойност на тока през тиристора е: Ia = Id / 3 . Трансформаторът се избира по типова мощност: За намиране на изчислителната мощност на намотките на трансформатора е необходимо определянето на ефективната стойност на напрежението върху първичните и вторични намотки и тока през тях.42) I1 = n I 2 = n 0. Това означава. симетрична.05U d .

7% и е най-малкия от всички до тук получени (157% е при еднофазния еднополупериоден токозправител ). типовата мощност на трансформатора е : ST = S1 = S 2 = 1.057 m -1 6 -1 2 Вижда се.46) h= Pd Pd = = 0.44) h= Pd 1 = = 0. Kоефициент на пулсации. че той при еднофазния еднополупериоден токозправител (стр.817 I d = 1.428U d n 0. Нейните предимства в сравнение с досега разгледаните схеми са: 72 . 0.4%. (2.95 P1 1. Kоефициент на полезно действие на токоизправителя: (2.05 Това е много добър коефициент на използване на трансформатор при мрежова честота 50 Hz и е най-добрия от всички до сега разгледани схеми. 3.За изчислителната мощност на вторичните и първични намотки на трансформатора се получава: S 2 = 3U 2 I 2 = 3 0.428U d 0.817 I d = 1.71) е 32.95 = 95% ST 1.05 Pd Мостовата трифазна токоизправителна схема намира много широко приложение за реализирането на средномощни и мощни токоизправители за високи напрежения.05 Pd n Следователно. че при схема “Ларионов” коефициента на пулсации е едва 5. 2.05 Pd S1 = 3U 1 I1 = 3.43) При изчисляване на допълнителните коефициенти за трифазната мостова схема се получават следните коефициенти: 1. особено като се има в предвид.05 Pd (2. Kоефициент на използване на трансформатора: (2.45) kП = U d (1) Ud = 2 2 = 2 = 0.

6 Възможност за работа на токоизправителя без мрежов трансформатор.D2. Токът във всеки момент тече през два последователно свързани вентила. 4. Голям брой вентили.11а) половината вентили са управляеми (в случая това е катодната група-S1. Много доброто използване на вентилите по напрежениеU Rm = 1. 3.1. особено при ниски изходни напрежения и големи товарни токове. Малък коефициент на пулсацииКп = 0. Ud 2. Тъй като във всеки момент работят два вентила –по един от всяка група. Към недостатъците на мостовата трифазна токоизправителна схема могат да се отнесат: 1. Това намалява коефициента на полезно действие. Ud Това прави по-малък брой вторични намотки и позволява да се понижи класа на изолацията на вторичната намотка.428 . което значително намалява габаритите на трансформатора.S2.S3). Управляем трифазен несиметричен мостов токоизправител При управляем трифазен несиметричен мостов токоизправител (фиг. Б. Отсъства постоянно токово подмагнитване.D3). 73 . следва че токът винаги ще тече през управляем вентил. 5. Малък коeфициент на фазата B= U2 = 0.045 . а другата половина са неуправляеми (анодната група-D1.057. което осигурява пълно управление на изходното напрежение. Висока честота на пулсации fп =300 Hz.2. 2.

Фиг. когато анода на съответния тиристор стане най-положителен и когато катода на съответния диод стане най-отрицателен.11 Управляем трифазен несиметричен мостов токоизправител При ъгъл на управление a=0о тиристорите и диодите се отпушват в момента. както на симетричния мостов управляем токоизправител при ъгъл на управление a=0о или както на неуправляемия мостов токоизправител.2. При това времедиаграмите на токовете и напреженията ще имат същия вид. 74 .

Изходното напрежение не достига до нулата и средната му стойност е по-малко. При третата графика ъгълът на регулиране a=p/3. Характерна особеност при прекъснатия режим на работа е. трябва да се намери връзката между средната стойност на изходното напрежение и захранващото напрежение. За четвъртата и петата графики ъгълът на регулиране a>p/3 и по-точно a=2p/3. но той не се запушва. Изходното напрежение има прекъснат характер и средната му стойност е повече от два пъти по-малка от средната стойност на изходното напрежение при ъгъл на регулиране a= 0. Това е граничен режим на работа. Изходното напрежение достига до нулата и всеки тиристор и диод работят едновременно по 2p/3. Първият импулс започва от момента на отпушване на тиристора и завършва до момента на запушване на работещия диод. но близко до средната стойност на изходното напрежение при a= 0. От времедиаграмите при a=p/6 за непрекъснат режим на работа се вижда. Средната стойност на напрежението за този импулс в рамките на един период е: 75 . че в рамките на една трета от периода има две несиметрични изменения на изходното напрежение. В такъв случай най лесно може да се намери изходното напрежение като сума от тези два несиметрични импулса: u da = u d' a + u d'' a . че всеки вентил работи един път в рамките на един период на захранващото напрежение. тиристорът S2 работи заедно само с диода D1 и т. защото линейното напрежение все още е положително.н. За първите две графики ъгълът на регулиране a=p/6. а диодите ще продължават да се отпушват в момента на естествена комутация. когато имат положителен анод спрямо катода и наличие на управляващ импулс. когато фазното напрежение на работещия до момента е станало равно на нула.Тогава поредният тиристор се отпушва. За да се определи израза на регулировъчната характеристика. Примерно тиристорът S1 работи заедно само с диода D3.При ъгъл на управление a ≠ 0о и a< 60о тиристорите се отпушват.

Натоварването на вентилите по ток и напрежение е както при симетричната схема. (2.48) се вижда.49) Ud 2 В сравнение с мостовата симетрична схема за несиметричната схема може да се отчете: 1. Несиметричната схема също може да работи без мрежов трансформатор.47) 3 2p p 6 òU 2 лm cosJ dJ = p .47) и (2. Средната стойност на напрежението за този импулс в рамките на един период е: =Ud U d''a = (2.48) 3 2p p +a 6 òU - 2 лm cosJ dJ = p 6 3 p é1 ù U 2 лm ê + sin( + a )ú = 2p 6 ë2 û . 5.Схемата има по-малко тиристори.+a 6 3 p é1 ù U 2 лm ê + sin( . При големи ъгли на регулиране нараства третия хармоник в първичната намотка. Вторият импулс започва от момента на отпушване на следващия работещ диод и завършва до момента на запушване на работещия тиристор. 3. =Ud 76 .a )ú = 2p 6 ë2 û . но стойността на изходното напрежение Ud в двата режима е различно. 1 + cos a 2 От (2.49). че регулировъчната характеристика за непрекъснат и прекъснат режим имат един и същ вид (2.U d' a = (2. Пулсациите на изходното напрежение са с честота 150 Hz. 2. 1 + cos a 2 Тук Ud e изходното напрежение при a=0 и U 2 лm = 3 U 2 m е линейно напрежение. което опростява схемата за управление. 4. U da (1 + cos a ) = .

намагнитващата индуктивност L m = ¥ ). Работа на управляем токоизправител при активноиндуктивен товар В практиката по-често се среща работа на токоизправител на активно-индуктивен товар. При описания начин на работа се вижда. Наличието на индуктивност в товара внася съществени изменения в процеса на изправяне. Tиристорът Т1 се отпушва при J=a. Индуктивността Ld e безкрайно голяма ( w п L d >> R d ). защото u ak1 = -(u 2 a + u 2b ) < 0 .1.3. 2. При анализа на схемата се правят следните допускания: 1.2. R R = ¥ ).3. електромагнитно реле и др. 77 .Rd ida > 0 .2.12 е показана схема и времедиаграми на еднофазен двуполупериоден токоизправител при работа на активно-индуктивен товар. Тиристорите са идеални ключове ( R F = 0. 4. 3. При J= p+a се отпушва тиристор Т2 и се запушва тиристор Т1 . Протичащият ток от захранващия източник към товара запасява енергия в индуктивността Ld и при преминаване на захранващото напрежение през нулата тази енергия поддържа тиристорът Т1 отпушен при отрицателно фазово напрежение.) или от изглаждащ филтър. което води до бързо намаляване на положителната средна стойност на изправеното напрежение. Напрежението върху тиристора в интервала J=p до p+a е u a k1 = -u2a + eLd . Индуктивността в товарната верига може да бъде внесена от самия консуматор (електрически двигател. че напрежението върху товара uda има участъци с положителни и отрицателни стойности. Трансформаторът е идеален (индуктивността на разсейване L s = 0. Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка при R-L товар На фиг. 2. защото му се подава управляващ импулс и Uak1 > 0. Управляващи импулси се подават на тиристорите на ъгъл a от началото на синусоидата.

12 Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка Средната стойност на изправеното напрежение се определя от израза: p +a 2U 2 m 1 (2.51) се вижда. където U da = 0 .Фиг. че при a=0 се получава максимална стойност на изходното напрежение U da = U d . 78 .51) = cos a .2. Видът на външната характеристика е показан на фиг.50) U da = U 2 m sin J dJ = cos a = U d cos a . Ud От (2. Минимална стойност на изходното напрежение се получава при a=p/2. p a p ò Регулировъчната характеристика е : U da (2.2.13 (крива 2).

2. U F = 2U 2m sin a 79 . че максимална стойност за обратното напрежение върху тиристорите (URm) и средната стойност на тока през тях се получава при ъгъл на управление a=0. Тези стойности са същите. За да се определи натоварването на вентилите и трансформатора във функция от зададените величини – изходното напрежение (Uda) и изходния ток (Ida) обикновено се търси ъгълът на управление a.2.52) U Rm = 2U 2 m = pU d Ia = Ud I = d 2 Rd 2 . Правото напрежение върху тиристора се получава. при който те имат най-голяма стойност.Фиг.активен.активно-индуктивен товар. От времедиаграмите се вижда. както е при неуправляемия токоизправител и за същата схема: (2.13 Регулировъчна х-ка: 1.

55) Ud cos a .50) се определят изразите за амплитудната и ефективна стойности на напреженията върху намотките: (2. Rd Rd Изчислителната (типова) мощност на трансформатора се определя чрез ефективните стойности на напреженията и токовете във вторичните и първична намотки.че товарният ток е идеално изгладен за широк диапазон на изменение на ъгъл a .Максималното право напрежение се получава при ъгъл a = p/2. Като се отчете коефициента на трансформация n на трансформатора се получава: I 1 = n I da = n (2. 2 n2 2 2 2 От (2. (2. което прави по нататъшните изследвания еднакви с направените извеждания на същата схема при неуправляемия токоизправител. От направеното допускане. При този случай тиристорът е запушен и максималното право напрежение върху него е равно на обратното напрежение U Fm = U Rm = 2 U 2 m = pU d . че индуктивността Ld e безкрайно голяма ( w п L d >> R d ) следва. U 2 = cos a и U1 = cos a .56) U 2m = pU d pUd 1 pU d cos a .53) U da U d = cos a .53). В такъв случай за средната стойност на товарния ток се получава: I da = (2. правоъгълен и симетричен.54) и (2. че показаните величини имат най-голяма стойност при ъгъл на регулиране a=0. Rd От (2. Следователно ефективната стойност на тока във вторичната намотка е: 1 I2 = 2p (2. Изчислителните мощности на вторичната и първична намотки са: 80 .55) се вижда. Токът в първичната намотка i1 е променлив. Както при неуправляемата схема токът във вторичната намотка не е синусоидален и не е симетричен.54) p +a òI 2 da dJ = a I da 2 = Ud 2 Rd cos a .

индуктивен товар се използва т.14.2. 2. На фиг.2. Dо. като токът се затваря във веригата Ld.S 2 = 2U 2 I 2 = 2 (2. Увеличено дефазиране на първата хармонична на тока i1 по отношение на захранващото напрежение u1 (j=a) . че недостатъци на разглежданата схема са: 1. че първата хармонична на тока i1 e дефазирана на ъгъл a (j=a) от захранващото напрежение u1. От последната времедиаграма на фиг. В голяма степен цитираните недостатъци се намаляват чрез включване на обратен диод (обратно включен) в изхода на токоизправителя. 1 pU d n I d = 1. Toва е в интервал от момента на запушване на тиристора S1 (J=p) до момента на отпушване на тиристор S2 (J=p+a).14. От времедиаграмите се вижда.34 Pd 2 . Rd.н. n2 2 Средната типова мощност за избор на трансформатора е: (2. Това води до влошаване на на фактора на мощност (cosj) на захранващата мрежа. Ъгълът на регулирането a е ограничен в сравнение със схемата при работа на активен товар. При ъгъл J = p (2. От казаното до тук се вижда.12 се вижда.11Pd .б) тиристорът S1 естествено се запушва. която поддържа неизменен тока в товара. а запасената в индуктивността Ld енергия създава електро-движещо напрежение.2. където Pd = U d I d е изходната мощност на токоизправителя. Eднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка и обратен диод За подобряване на коефициента на мощност (cosj) и за разширяване на диапазона на регулиране (d) при регулируемия токоизправител с активно. 2.57 Pd 2 2 2 . че в интервал от ъгъл a до p е отпушен тиристор S1.57) S1 = U 1 I1 = pU d I d = 1.58) ST = S1 + S 2 = 1. “обратен диод”.3.а е показана схема на двуполупериоден управляем токоизправител с обратен диод. 81 .

че регулировъчната характеристика на токоизправителя с активно-индуктивен товар и обратен диод е същата както при активен товар (2. че тиристорът S1 е отпушен в интервала от a до p. Средната стойност на изправеното напрежение е: p (2. От казаното до тук следва.2.5) : 82 . След отпушването на тиристора S2 отново енергията в товара се консумира от захранващия източник.Фиг.14 Двуполупериоден управляем токоизправител с обратен диод.59) показва.59) U da U 1 1 + cos a = U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) = U d pa p 2 ò Зависимост (2.

3/ Намаляване на дефазирането (j = a/2) между захранващото напрежение (u1) и консумирания от мрежата ток (i1). p 0 p ò Максималното обратно и право напрежение върху тиристорите са същите. което намалява дефазирането (j = a/2) между захранващото напрежение (u1) и консумирания от мрежата ток (i1). 2/ Разширяване на диапазона на регулиране (0 до p).U da 1 + cos a = Ud 2 (2. както при активен товар U Rm = 2. 83 .62) I Do = 1 a I da dJ = I da .61) Ia = I p -a 1 I da dJ = da 2p a 2 p ò Средната стойност на тока през обратния диод е: a (2.2. крива 1. 2 От времедиаграмите се вижда. че наличието на обратен диод при управляемите токоизправители с активно-индуктивен товар води до: 1/ Намаляване на времето на проводимост на тиристорите. 2 Максималното обратно напрежение върху обратния диод е: (2.13. От казаното до тук става ясно. Средната стойност на тока през единия тиристор по отношение на изходния ток се определя от израза: p (2.60) Видът на регулировъчната характеристика е показан на фиг.U 2 m = pU d и p U Fm = U 2 m = U d . че тиристорите се запушват при преминаване на фазовото напрежение през нулата и не се връща запасена реактивна енергия на товарната индуктивност в захранващата мрежа.63) U DoRm = U 2 m = p Ud .

1 Еднофазен симетричен мостов управляем токоизправител На фиг. 2.3.а е дадена схема на еднофазен симетричен управляем токоизправител. Използват се два вида еднофазните мостови токоизправителя: · Симетрични – всички вентили в моста са управляеми.2.3. б-времедиаграми 84 .3. 2. Времедиаграмите (фиг.1) Фиг. дадени за еднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка при работа на активно-индуктивен товар (т.15.2.2.2.б) са начертани при общоприетите допускания.3. · Несиметрични – част от вентилите в моста са неуправляеми.15.15 Еднофазен мостови симетричен управляем токоизправител: а-схема.3 Eднофазни мостови управляеми токоизправители при активно-индуктивен товар Eднофазните мостови управляеми токоизправители намират по-широко приложения от другите еднофазни схеми заради по-добрите енергетични показатели и възможността да се включват към мрежата без мрежов трансформатор.

При XLd = wLd =µ ф-ла (2. Ud Както при еднофазния токоизправител със средна точка.64) е вярна до момента в който се подаде управляващ импулс на следващата двойка тиристори. Възможно и в повечето случаи е по-лесно да се подават едновременно управляващи импулси на всички тиристори. S4). S3 и S2.2.б) се установява. Това означава. на чиито аноди се подава положително напрежение спрямо катодите им. При сравняване на времедиаграмите от фиг. Това обуславя поддържане на положително напрежение върху отпушените до момента тиристори. а се отпушват тези.12. за които захранващото напрежение е положително (u2 >0).б с тези на еднофазния токоизправител със средна точка (фиг.2. токът в първичната намотка е правоъгълен. че те са с еднаква форма. В случая: (2. напрежението върху товара е също отрицателно.15. В интервала от p до p+a входното напрежение u2 е отрицателно. Това съответства на режим на изправяне.За да работи токоизправителя е необходимо управляващият блок да подава едновременно и синхронизирано със захранващото напрежение управляващи импулси на работещите заедно двойка тиристори ( S1.(-u da ) > 0 . че регулировъчните характеристики са еднакви: (2. В разглеждания случай и означения поляритет на захранващото напрежение u2 в интервала от a до p са отпушени тиристорите S1и S3 и се предава енергия от захранващия източник към товара. При такъв режим на работа токът в товара е непрекъснат и идеално изгладен. а входният ток i1 и токът в товара id запазват посоката си. S3 се дължи на запасената енергия в индуктивността Ld. а първата му хармонична i1(1) е 85 .64) u ak + u ak 3 = -u 2 .65) U da = cos a . Протичането на товарния ток и отпушеното състояние на тиристорите S1.

На фиг.2. 86 . Диодите D1 и D2 на схемата от фиг. В голяма степен цитираните недостатъци се намаляват чрез включване на обратен диод в изхода на токоизправителя.2.а е показана несиметрична мостова схема при която диодите са свързани паралелно на товара. което е характерно за мостовата схема: два пъти по-ниско напрежение на тиристорите ( U Rm = U Fm = U 2 m = 1.3. транзистор). Еднофазни несиметрични управляеми мостови токоизправители Мостовата регулируема схема “Грец” може да бъде реализирана с два управляеми вентила (тиристори. Наличието на дефазиране между консумирания от мрежата ток i1 и захранващото напрежение (u1) води до влошаване на фактора на мощност (cosj) на мрежата. свързани по начин при който консумирания от захранващия източник ток винаги тече през управляем вентил. а другият вентил да бъде неуправляем (диод). когато и двата тиристори са запушени. симетричната мостова схема с R-L товар има следните недостатъци: 1.Увеличено дефазиране на първата хармонична на тока i1 по отношение на захранващото напрежение u1 (j=a) .2. Разликата в натоварването на елементите на схемата е това.а са изправителни диоди. 2.16.16. транзистори) и два диода. когато е отпушен един от тиристорите S1 и S2 и обратни диоди.дефазирана по отношение на захранващото напрежение (u1) на ъгъл j = a. както е при схемата със средна точка. Както при еднофазния токоизправител със средна точка.3. Тъй като при мостовата схема токът в даден момент тече последователно през два вентила е възможно единият вентил да бъде управляем (тиристор. 2.57 U d ) и по-добро използване на трансформатора. Такава комбинация дава възможност изправителните вентили да изпълняват и функцията на обратен диод.Ъгъл на регулирането a е ограничен в сравнение с мостовата схема при работа на активен товар.

2.Фиг. б-времедиаграми 87 .16 Еднофазен мостови несиметричен управляем токоизправител: а-схема.

Тиристорите са отпушени в рамките на един период по време по-малко от Т/2. Натоварването по ток на двата вентила е различно. изпълнявайки функциите на обратен диод. D2. токът тече по веригата: +u2.17. В този момент тиристорът S1 се запушва. Същият процес се повтаря след като се запуши втория тиристор S2. При схемата на фиг. Ld. когато фазовото напрежение стане нула.а е показана несиметрична мостова схема при която диодите са свързани с общ анод (може да бъдат и с общ катод).66).67) I as I aD I p -a 1 I da dJ = da = 2p a 2 p ò 1 = 2p p +a òI da dJ = 0 I da p + a . В интервала J = p до p + a двата диода работят едновременно. S1. средната стойност на тока през диодите се изчислява по (2.При положително напрежението на анода на тиристора S1 и подаден управляващ импулс. 2 p Регулировъчната характеристика и натоварването на вентилите по напрежение е както при активен товар. D2. (-)Ld.2. D1. а енергията на индуктивността Ld поддържа тока в товара по веригата: (+)Ld. S1. Този процес продължава до момента на отпушване на другия тиристор (S2).17а ролята на обратен диод изпълняват работещия до момента тиристор с другия (неработещия до момента диод.-u2 до момента. Rd. Средната стойност на тока през тиристорите се изчислява по (2.66) (2. а диодите са отпушени повече от един полупериод. 88 . D2 и S2. На фиг. Rd. D1).2.67): p (2.

17 Еднофазен мостови несиметричен управляем токоизправител: асхема. б-времедиаграми 89 .Фиг. 2.

Използват се по-малък брой управляеми вентили. 2.заедно с диода D2. 4.Намалено е дефазирането на първата хармонична на тока i1 по отношение на захранващото напрежение u1 (j=a/2) .Ъгълът на регулирането a е разширен ( a = 0 до p ) и е еднакъв с мостовата управляема схема при работа на активен товар. което се вижда от следните зависимости: I as (2. На фиг. 2.69) I aD I 1 = I da dJ = da . най-широко разпространено е работа на токоизправителя при RL товар. За двете схеми регулировъчната характеристика се получава от израза: p (2. работа при активно-индуктивен товар При средни и големи мощности.18.2. 2p 0 2 ò Преимущество на схемата от фиг.68) 1 = 2p p +a òI da a dJ = I da . 90 .4. а в интервала J = p до p + a работи като обратен диод .17 е.3. което позволява по-лесно да се реализира управляващата схема. Трифазен еднополупериоден токоизправител.а е показана схема на трифазен еднополупериоден токоизправител при работа на активноиндуктивен товар. 3. 2 p (2.2. където се използват трифазните токоизправители.70) U da = 1 U 1 + cos a U 2 m sin J dJ = 2 m (1 + cos a ) = U d p òa p 2 Преимущества на несиметричната мостова схема при работа на RL товар пред симетричната мостова схема са: 1. Опростена схема за управление. като J = a до p и работи заедно с диода D1 като изправителни вентили. че двата катода на тиристорите са свързани в обща точка.Примерно тиристорът S1 е отпушен в интервала J = a до p + a . Тук тиристорите и диодите се товарят еднакво по ток.

времедиаграми при a>p/6 с ОД 91 . г.времедиаграми при a>p/6 без ОД. в.18 Трифазен еднополупериоден управляем токоизправител: а-схема.Фиг. 2. б-времедиаграми при a=0.

2. При wL d . изправеното напрежение след тиристорите има отрицателни стойности. На фиг.18.71) U da = 3 2p p +a 3 òU p .+a 3 2m cosJ dJ = 3 p U 2 m sin cos a = U d cos a 3 p 92 . Наличието на прекъснатост на режима на работа се получава при wL d големи ъгли на регулиране и малки съотношения на . wLd wLd Забележка: За = ¥ приемаме стойността на при Rd Rd която изходното напрежение се приема за идеално изгладено. Това е схемата на фиг.2. че има два характерни режима: без обратен диод и с обратен диод (Do). Индуктивността Ld удължава времето на пропускане на тиристорите.От досега разгледаните схеми на еднофазни управляеми токоизправители при RL товар стана ясно. когато ъгълът на управление a>30о .18.18. А. когато не е включен диодът Do.б са показани времедиаграмите при ъгъл на управление a= 0о ( неуправляем токоизправител при RL товар). и при (2. На фиг. В режим на непрекъснат ток. Работа на трифазен еднополупериоден токоизправител при работа на активно-индуктивен товар.2. а средната стойност на изправеното напрежение е: пулсациите на изходното напрежение.а. в сравнение с работата на токоизправителя при R товар и изглажда формата на изправеното напрежение.Такъв Rd режим не е типичен за многофазните токоизправители при RL товар. а формата на тока в тиристорите е правоъгълна.в са показани времедиаграмите при ъгъл на управление a= 60о. но изглажда формата на изправеното напрежение и удвоява честотата на пулсациите на изходното напрежение. Индуктивността Ld не удължава времето на пропускане на тиристорите. намалява амплитудата на нарастване на отношението Rd wL d = ¥ изходното Rd напрежение е идеално изгладено.

2. че максималният ъгъл на регулиране е a = p 2 при който Uda=0.19 е показана регулировъчната характеристика на трифазен еднополупериоден токоизправител при RL товар за двете wL d гранични стойности на отношението . Ud От (2.72) U da = cos a .72) се вижда.19 Регулировъчна характеристика на трифазен еднополупериоден управляем токоизправител при RL товар 93 . Rd Фиг. За = 10 може да се приеме.На практика непрекъснат режим на работа се получава при wLd wLd > 3¸ 5 . както на еднофазния двуполупериоден токоизправител (2. че изходният ток е Rd Rd идеално изгладен и регулировъчната характеристика има същия вид.2.51) при RL товар: (2. На фиг.

94 .73 ) се вижда.sin(a .20.5.2.73) 3 Uda = 2p p 2 3 p ù é U2m cosJ dJ = U2m ê1. Индуктивността Ld не удължава времето на пропускане на тиристорите. Както при еднофазния двуполупериоден токоизправител при RL товар.sin(a . което трябва да се има в предвид при неговия избор.На фиг. 2. Както при еднофазния токоизправител и тук наличието на обратен диод води до подобряване на коефициента на мощност на схемата. обратният диод не допуска появата на обратно напрежение върху товара при a>60о. работа при активно-индуктивен товар Трифазният мостови управляем токоизправител при работа на активно-индуктивен товар може да бъде изпълнен като симетричен (всички вентили са тиристори) и несиметричен (половината вентили са тиристори.а е показана принципна схема на трифазен мостови симетричен управляем токоизправител при работа с активноиндуктивен товар. в сравнение с работата на токоизправителя при RL товар и без обратен диод (Do).+a 3 p 1. С пунктирна линия е показан начина на свързване на обратния диод.) 3 p 2sin 3 От (2. По-такъв начин обратният диод работи три пъти в рамките на един период.)ú =Ud 2p 3û ë p ò . работещият до момента тиристор се запушва и запасената енергия в индуктивността поддържа тока в товара през обратния диод. Трифазен мостови управляем токоизправител.г са показани времедиаграмите на трифазен еднополупериоден токоизправител при RL товар и обратен диод (Do). А. че максималният ъгъл на регулиране e a=150o.18. при който Uda=0 .2. Трифазен мостови симетричен управляем токоизправител. работа при активно-индуктивен товар На фиг. При ъгъл на управление a<30о схемата работи в непрекъснат режим и обратният диод не участва в токоизправителния процес. при ъгъл на управление a=60о.3. а другата половина са диоди). когато p/6<α <5p/6 е: (2. Средната стойност на изправеното напрежение. При преминаване на фазовото напрежение през нулата.

б-времедиаграми без ОД. 2. в.Фиг.времедиаграми с ОД 95 .20 Трифазен мостови симетричен управляем токоизправител: а-схема.

поради влиянието на запасената енергия в товарната индуктивност Ld.20.При общоприетите допускания за идеален трансформатор (Ls=0. токът в транзисторите и фазовият ток.75 ) се вижда. При ъгъл на управление a<60о отсъстват участъци с отрицателни стойности на изходното напрежение и индуктивността не удължава времето на проводимост на тиристорите.74) Uda = 3 p p +a 6 ò 3U2m cosJ dJ = p . Средната стойност на изправеното напрежение e: (2. RR= ∞) при активно-индуктивен товар (Ld=∞) са показани времедиаграмите на фазовото и изходното напрежение. На фиг.75) = cos a . идеални тиристори (RF =0. токът в транзисторите и фазовият ток при ъгъл на управление a>60о и без обратен диод. rs=0).+a 6 6 p 3U2m sin cosa. както трифазния еднополупериоден токоизправител (2. а само изглажда изправения ток.а начин (пунктирната линия става плътна).б са показани времедиаграмите на фазовото и изходното напрежение.20. Принципът на работа на токоизправителя се вижда от последователността на работа на тиристорите от катодната група (S1 .S3 и S5). За да се подобри фактора на мощност.е влошаване на фактора на мощност (cosj). Lm=∞. Ud От (2.2.S4 и S6). заедно с два тиристора от другата група. при който Uda=0 . че всеки тиристор работи по 120о. показани на третата времедиаграма (iaа). показани на втората времедиаграма(iak) и работа на тиристорите от анодната група (S2 . регулировъчната характеристика има същия вид. Наличието на обратно напрежение върху товара в явен вид означава консумиране на реактивна енергия от мрежата т. Вижда се. паралелно на товара се включва обратен диод по показания на фиг. Тиристорите са отпушени при отрицателно линейно напрежение за тях.72) при RL товар: U da (2. 96 .2. че максималният ъгъл на регулиране e a=90o. p 6 Следователно.

Освен. Трифазен мостови несиметричен управляем токоизправител. Токът през диода протича докато се подаде управляващ импулс на друг тиристор.20. Б.21. като обикновено това са тиристорите от анодната група (фиг.в са показани времедиаграмите. работеща при същия товар. работа при активно-индуктивен товар С намаляване броя на тиристорите се постига известно поевтиняване на схемата и опростяване на схемата за управление.а). каквито са при работа на схемата при активен товар. Както при мостовата еднофазна схема половината тиристори се заменят с диоди.На фиг. индуктивността Ld изглажда изправеното напрежение и удвоява честотата на пулсациите му. показващи действието на схемата с обратен диод.21.2. Регулировъчната характеристика е същата. В момента. чийто анод е вече положителен спрямо общата точка на катодите. което води до подобряване на фактора на мощност (cosj).2. както при активен товар (a= 0 до 120о). тиристорите са отпушени както при R товар. Стойността на максималното право и обратно напрежение върху вентилите са същите. При ъгъл на управление a=0 формата на изходното напрежение и работата на вентилите е еднакво с тази на симетричната трифазна мостова схема. Принципът на действие на несиметричния трифазен мостов токоизправител има много общи неща с несиметричния еднофазен мостов токоизправител и е показан чрез времедиаграмите на някои от токовете и напреженията на фиг. се запушва отпушения до момента тиристор и в следващия момент. когато това напрежение стане отрицателно се отпушва обратно свързания диод (Do). Напрежението върху товара е без отрицателни стойност. в който съответното линейно напрежение се нулира. При тази схема катодите на тиристорите имат еднакъв потенциал в схемата и поради това не се налага галваническо разделяне на управляващите импулси в трите канала на управляващото устройство. тук се получава много добра симетрия между отделните канали на управляващите импулси.б.2. че това съществено опростява управляващото устройство. При несиметричния трифазен мостов токоизправител при ъгъл на регулиране по-малък от критичния. 97 . при ъгъл на регулиране a>60o.

21 Трифазен мостови несиметричен управляем токоизправител: а-схема. 2.Фиг.времедиаграми с ОД 98 . в. б-времедиаграми без ОД.

Това е достатъчно условие за да се отпуши тиристор S1 и да работи заедно с диода D3. Това състояние е устойчиво до момента J=J2. Отпушването на диод D1 и съвместната работа с тиристор S1 в интервала J=J2¸J3 изпълняват ролята на обратен диод.н. Следва отпушване на тиристор S2 и запушване на тиристор S1. В интервала J=J2¸J3 напрежението на изхода на токоизправителя (uda) е нула. Тиристор S2 работи заедно с отпушения диод D1 до момента в който анода на диод D2 стане по-положителен от анода на диод D1 (J=J4). Средната стойност на изправеното напрежение е равно на средните стойности на двата съставни еднотактни изправителя: U da = U daI + U daII = (2. В този интервал запасената енергия в товарната индуктивност Ld поддържа тока през товара и отпушените вентили D1. На фиг. напрежението върху товара се получава като сума от трифазна еднополупериодна управляема и трифазна еднополупериодна неуправляема схеми. като ток не тече и не се консумира от захранващия източник. В интервала J=J4¸J5 вентилите S2 и D2 изпълняват ролята на обратен диод и т.2. S1.76) = 3 2p p +a 3 òU 2m cosJ dJ + p . когато напрежението на анода на диод D1 се изравнява и след това става по-положително от анодното напрежение на диода D3.б са показани времедиаграми при ъгъл p на управление a > .+a 3 3 p 3 p U 2 m sin cos a + U 2 m sin 2p 3 2p 3 99 3 2p p 3 òU - p 3 2m cosJ dJ = . Това обуславя несиметричното изменение на пулсациите на изправеното напрежение при ъгъл на управление a<aкр (aкр=60o). a на втората времедиаграма са дадени токовете през диодите (ig).21. При ъгъл на управление a>aкр токоизправителят работи в прекъснат режим. На втората времедиаграма са показани токовете 3 през тиристорите (ia).При ъгъл на управление a>0. В момента J=J1 напрежението Uak1>0 и е подаден управляващ импулс. В момента J=J3 напрежението Uak3>0 и е подаден управляващ импулс.

На фиг.77) U da 1 + cos a = . че максималният ъгъл на регулиране.2.б. Описаният принцип на работа на несиметричния трифазен управляем мостов токоизправител има недостатъци: · тиристорите пропускат повече ток. От (2. От тях се вижда. което позволява 3 надеждно регулиране. · товарният ток тече през два последователно свързани вентила. 100 . Ud 2 Вследствие действието на вентилите като обратни диоди.21. Тези недостатъци се премахват. че по отношение на фактора на мощност. при който изходното напрежение е нула е a= 180о . че при p a> пулсациите на изправеното напрежение съответстват на тези 3 в трифазната еднополупериодна схема. Това намалява коефициента им на използване по ток. че при ъгъл на управление p a> тиристорите работят в прекъснат режим. но тук тиристорите са натоварени по-малко по ток. ако паралелно на товара се включи обратен диод (фиг. регулировъчната характеристика има видa: (2. Това означава.а с включен обратен диод). · при отпадане на управляващите импулси не се запушват всички тиристори.21.2.21. както на фиг.77) се вижда.в се показани времедиаграмите на несиметричния трифазен управляем мостов токоизправител при работа на RL товар и с обратен диод.Следователно. Недостатък на несиметричната мостова схема е. когато работят като обратен диод. Това налага при използването на филтри да се използват реактивни елементи с по-големи стойности. Формата на изходното напрежение (uda) е същата. обратният диод не допринася нещо повече. от колкото се консумира от захранващия източник.2. регулировъчната характеристика на несиметричния трифазен мостов токоизправител е еднаква с регулировъчната характеристика на еднофазен мостов токоизправител при работа с активен товар.

Намаляването на тези недостатъци и подобряване на енергетичните показатели на трифазните токоизправители се получава при използване на сложни токоизправителни схеми.а. Схемата на двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер) представлява два трифазни еднополупериодни токоизправителя. а всички катоди са свързани към единия извод на товара. Два еднакви трифазни еднополупериодни токоизправителя (схема Миткевич). Недостатък на трифазната мостова схема е ниското използване на вентилите по ток и удвоеното вътрешно падение на напрежението на отпушените вентили (UF). 2. Принципната схема на двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер) е дадена на фиг. Изравнителният реактор LR осигурява паралелната работа на двата токоизправителя. А. тя не може да се приеме като универсална и най-подходяща за приложение при всички случаи на средномощни и мощни постояннотокови захранвания. Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер).22. Изравнителен реактор LR – представлява бобина със затворен магнитопровод с две еднакви намотки. а другите изводи на реактора са свързани към двата токоизправителя.6. Общият извод на изравнителния реактор е свързан към другия извод на товара. 3. 101 . работещи паралелно на общ товар. при по-големи токове в товара и по-малки напрежения. Дванадесет фазен токоизправител Въпреки цитираните множество преимущества на трифазната мостова схема. Тринамотъчен трифазен трансформатор с две вторични намотки. Този недостатък особено се проявява при използването на вентили с поголямо съпротивление на отпушения вентил (RF). Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор.2.3. свързани с анодите на вентилите към вторичните намотки на трансформатора. Принципната схема се състои от: 1. свързани по показания начин на схемата. Изходните напрежения от двете вторични намотки са еднакви по стойност и дефазирани на 180о.2.

102 .Фиг. чието фазово напрежение е най-положително. б-времедиаграми Принципът на действие се състои в следното: Ако изравнителния реактор отсъства. 2. схемата би била трифазен аналог на еднофазната схема със средна точка. В даден момент ще е отпушен този диод.22 Двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор: а-схема. Схемата ще работи като обикновен шестфазен токоизправител.

На първата времедиаграма са показани само положителните полувълни на фазните напрежения на двете вторични намотки. При a= 0о означава. При тази операция анодни напрежения се изравняват (uaк1 = uaк4). благодарение на който напреженията върху едновременно отпушените вентили са равни. че работният ток на вентила ще бъде 6 пъти по-голям от средната стойност на тока през него. На фиг. За момента след J = J1 се получава: Следователно всеки вентил ще работи (ще е отпушен) J = uk 2 u = u 2b 2 . Това 6 означава. В този момент от другия токоизправител най-положителен е анодът на вентил S4 и той трябва да е отпушен. че изравнителният реактор вади определено напрежение от по-положителната в момента фаза (u2a1) и прибавя същото напрежение към по-малко положителната в момента фаза (u2b2).u k1 = u 2 a1 .u d + k 2 u ak1 = u 2 a1 .2. като всеки вентил от единия токоизправител работи с два вентила от другия токоизправител. че в този момент е подаден управляващ импулс.u d . Причината за да са двата диода с различни фазови напрежения едновременно отпушени е изравнителният дросел. че фазовото напрежение на вентил S1 (u2a1) е поположително от фазовото напрежение на вентил S4 (u2в2).78) се вижда. което е равносилно на неуправляем токоизправител.22. Наличието на изравнителния реактор предизвиква паралелна работа на два вентила от двата токоизправителя. защото се отпушват веднага.б са показани времедиаграми на токове и напрежения в токоизправителя при активен товар и ъгъл на регулиране a= 0о. независимо. Например след момента J = J1 най-положителен е анодът на вентил S1 и той е отпушен. 103 .u d (2. когато напрежението им на анода стане положително спрямо катода. защото и при двата токоизправителя се отпушват вентили само в положителните полувълни.78) u ak 4 = u 2b 2 . В такъв случай тиристорите работят като диоди.u d + u k 2 От (2.p .

След момента J = J 2 фаза u2с2 става по-положителна от фаза u2b2.S3 иS5) и втория еднополупериоден токоизправител (S2 . изходното напрежение е: (2. защото се сменя поляритета на изравнителния реактор.S4 иS6). анализът на схемата се извършва както при схема Ларионов. Вентилите се избират по-максимално обратно напрежение върху тях и средна стойност на тока през тях: (2. 104 . това обуславя честотата на пулсациите на изходното напрежение да бъде два пъти по-висока от честотата на пулсации на трифазния еднополупериоден токоизправител (fп=300Hz. вследствие на което вентил S4 се запушва и се отпушва вентил S6. Тъй като двата токоизправителя работят паралелно върху товара. Така се получава. Товарният ток (Id) е сума от токовете на двата токоизправителя: (2. След момента J = J 3 фаза u2с2 става по-положителна от фаза u2а1.80) Id = IdI +IdII В резултат на взаимната комутация на тиристорите от двете групи. че токът във от фаза u2с2 е станал по-голям от токът във фаза u2а1.81) U Rm = 3U 2 m . вследствие на което продължават да са отпушени вентил S1 и вентил S6.79) u d = u dI - uk u u +u = u dII + k = dI dII . Тъй като изходното напрежение е с ушесторена честота на пулсациите. 2 2 2 където udI и udII са моментните стойности на изправеното напрежение от първия еднополупериоден токоизправител (S1 . всеки вентил работи по време равно на 120о. както при схема Ларионов). като вече вентил S1 получава допълнително напрежение от фаза u2с2. като продължава той да получава допълнително напрежение от фаза u2a1.поради това. Кривите на изправените токове от двата токоизправителя са дефазирани на 60о. По същия алгоритъм схемата продължава да работи в следващите интервали от време до изтичането на един период и след това всичко се повтаря.

i2a.2. тъй като захранващата мрежа е еднофазна и трифазна.83) iA = iB = iC = ia1 . Б.ia 6 n = i2 a1 . където по-високото к. е от голямо значение (мощни заваръчни устройства). i2b. Дванадесетфазен токоизправител По отношение на захранващия източник токозправителите са еднофазни и трифазни.Ia = (2. n – коефициент на трансформация.ia 4 n i a 5 .п. Тези особености обуславят по-широко приложение на схема Кюблер при по-мощни токоизправители. тъй като товарният ток тече паралелно на работещите в даден момент тиристори. вследствие на което загубите на напрежение и на мощност в тях са по-малки. 105 .б и се определят от изразите: (2.22. При схема Ларионов максималното обратно напрежение върху вентилите (URm) e два пъти по-малко.i2c 2 . n = i2 c1 .i2 a 2 . 6 Натоварването на тиристорите по ток съответства на натоварването на токовото натоварване на вторичните намотки на трансформатора. n където: iai – токове във вентилите.ia 2 n ia 3 . Сравнявайки качествата на на двойно-трифазен токоизправител с изравнителен реактор (схема Кюблер) с трифазната мостова схема (схема Ларионов) се констатира: 1.82) Id . Времедиаграмите на фазовите токове в първичната намотка са показани на фиг. 2. но с относително ниски напрежения. i2c –токове в съответните фази.Схема Кюблер има по-висок коефициент на полезно действие. n = i2b1 + i2b 2 .д.

Друга класификация на токоизправителите е по кратността на честотата на пулсациите на изправеното напрежение. Едната вторична намотка е свързана в звезда. Изправено напрежение с честота fп=12х50=600 Hz и повече може да се получи при сложни схеми на токоизправители.н. На фиг. Фиг.23 Дванадесетфазен токоизправител Принципната схема се състои от: 1. Тринамотъчен трифазен трансформатор с две вторични намотки. Изходните напрежения от двете вторични намотки са еднакви по стойност. съставен от последователно свързани две мостови трифазни схеми. а 106 .2. Според този показател те биват още: двуфазни (2х50).23 е показана схема на дванадесетфазен токоизправител. дванадесетфазни (12х 50) и т. шестфазни (6х50).2. които се получават при последователно или паралелно свързване на няколко от разгледаните схеми.

Коефициентът на пулсации се определя по формулата: (2. Дванадесетфазният токоизправител има по-добро използване на вентилите по напрежение от мостовата трифазна схема.84) k п (1) = 2 = 0. 24 и т.другата в триъгълник. При осъществяването на по-сложни схеми може да се получи изходно напрежение с брой на пулсациите кратен на 18. 3 Максималното обратно напрежение върху вентилите е: (2.85) Ia = Id . Два еднакви трифазни двуполупериодни токоизправителя (схема Ларионов).н. Принципът на действие се състои в следното: Поотделно във всяка схема Ларионов работят едновременно два вентила по 120о в период. m -1 2 В сравнение със схема Ларионов тук коефициентът на пулсации е повече от четири пъти по малък. 107 . В резултат на това свързване пулсациите на изправеното напрежение са с честота 600 Hz. При свързаните последователно две схеми Ларионов в даден момент работят едновременно четири вентила по два от всяка схема. като захранващото напрежение на двете схеми е дефазирано на 30о. свързани последователно в товарната верига. Натоварването по ток е както при схема Ларионов: (2.525U d . Това определя дефазирането между двете вторични напрежения от едноименните фази на 30о.0135 . За изравняване на токовете на паралелно свързаните токоизправители се свързва изравнителен реактор със среден извод. 2. Дванадесетфазният токоизправител може да се получи като се свържат паралелно два трифазни мостови токоизправителя или две схеми Кюблер.86) U Rm = 3U 2 m = 0.

Това време се измерва с ъглови единици. През това време два от вентилите на различни фази работят едновременно. Това основно е индуктивността на разсейване на трансформатора.24 е представена еквивалентна заместваща схема на трифазен еднополупериоден токоизправител (фиг.а). Техният запис има вида: 108 . Токът в товара е идеално изгладен (ida=Ida= const. За мощните токоизправители може да се приеме. мигновено преминаване на тока от един вентил на друг или поточно мигновено запушване на работещия до момента вентил и мигновено отпушване на следващия работещ вентил.2. Това означава идеална комутация. За мощните токоизправители тези фактори са реактори в първичната намотка. последователно свързана между захранващата мрежа и вентилите влияе сериозно на комутационните процеси на вентилите. приведени към вторичната страна.). Важен показател на комутационния процес е времето през което той протича. Това налага анализа на комутационните процеси да се извършва за някои доминиращи фактори. т.2. затова се нарича ъгъл на комутация (γ). RF=0). че токът е идеално изгладен (Ld = ∞) и отсъстват активни загуби в трансформатора и вентилите (rtr=0. В реални условия такава мигновена комутация не е възможна. Оказва се. Това се дължи на реалните комуникационни качества на вентилите и влиянието на другите елементи на схемата. Вентилите се разглеждат като идеални. На фиг. че те са различни за различните схеми по вид и мощност. че фазите u2a и u2b да са симетрично разположени спрямо началото на координатната система. включени преди вентилите.18.е. Мрежовият трансформатор е представен само с индуктивностите на разсейване на първичните и вторични намотки. Координатната система е така избрана.4 Комутационни процеси в управляемите токоизправители До тук във всички токоизправителни схеми вентилите се разглеждат като идеални елементи. приведена към вторичната намотка. че индуктивността. което внася особености при описването на работата на токоизправителя. индуктивността на разсейване на трансформатора и други индуктивности.2. Описването на комутационните процеси с отчитане на всички възможни влияещи фактори е много сложно още повече. Времето на комутация е времето през което се извършва пълното запушване на единия вентил и пълното отпушване на другия вентил.

2.24 Еквивалентна заместваща схема на трифазен еднополупериоден токоизправител 109 .87) u 2a = U 2 m cos ( J - p + a) .(2. 3 u 2 b = U 2 m cos (J + p + a) 3 Фиг.

За да има анализът по обобщен характер и да е валиден за
p
p
всяка от разглежданите схеми, се заменя в (2.87)
c
, където
m
3
m е фазността на токоизправителя, съгласно кратността на
честотата на пулсациите на изправеното напрежение. Според този
показател m е :
1- еднофазен еднополупериоден;
2- еднофазен двуполупериоден;
3- трифазен еднополупериоден (Миткевич);
6- трифазен двуполупериоден (Ларионов);
12- дванадесетфазен и т.н.
За m-фазен токоизправител (2.87) добива вида:

p
+a) ;
m
p
= U 2 m cos (J + + a ) .
m

u 2 a = U 2 m cos (J u 2b

От условието, че Ida= const. и докато единият вентил се отпушва,
а другият се запушва следва стойността на тока в комутационния
интервал:
(2.88)

I dg = I da = i2c + i2 a = const .

Като се диференцира (2.88) следва, че изменението към
нарастване на тока i2a е равно на изменението към намаляване на тока
i2ab.
(2.89)

i2 а
i
= - 2b .
dJ
dJ

По време на комутацията (0<J<γ) двата тиристора са отпушени и
са свързани паралелно на товара. В този интервал напрежението на
товара е:
(2.90)

u dg = u 2c - wLs

di2c
di
= u 2 a - wLs 2 a .
dJ
dJ

Tъй като двете фазни напрежения са еднакви по големина, следва:

110

u dg =

(2.91)

u 2 a + u 2c
.
2

Във всеки момент напрежението върху товара е равно на
полусумата на съответните фазни напрежения. Например,при
еднофазния двуполупериоден токоизправител udγ=0, защото двете
фазни напрежения са дефазирани на 180о.
Като се замести (2.87) в (2.91) за комутационния интервал
напрежението на товара е:
u dg = U 2 m cos

(2.92)

p
cos(J + a ) .
m

Изменението на тока във вентилите се определя от (2.90) и (2.89):
(2.93)

wLs

di2 a u 2 a - u 2 c
p
=
= U 2 m sin sin(J + a ) .
2
m
dJ

Изменението на тока във вентилите зависи от разликата на
фазните напрежения.
Аналитичният израз за стойността на тока във вентилите се
намира, като се реши диференциалното уравнение (2.93):
(2.94)

i2 a = -

U 2m
p
sin cos(J + a ) + A .
wLs
m

За определяне на времеконстантата А се използва условието, че
при J=0 стойността на i2a=0. За А се получава:
А=

(2.95)

U 2m
p
sin cos a
wLs
m

Аналитичният израз за стойността на тока във вентилите е:
U 2m
p
sin [cos a - cos(J + a )] .
wLs
m
В края на комутационния интервал тиристорът S1 се е отпушил
напълно, а тиристорът S2 се е запушил напълно.
При J = g i 2 a = I da , а i 2c = 0 и като се замести в (2.96) се
получава:

(2.96)

i2 a =

111

I da =

(2.97)

U 2m
p
sin [cos a - cos(g + a )] ,
wLs
m

от където се определя зависимостта на комутационния интервал
от параметрите на схемата:
cos(g + a ) = cos a -

(2.98)

wLs I da
.
p
U 2 m sin
m

От (2.98) се вижда, че при неизменна стойност на ъгъла на
регулиране a, времето за комутация g нараства при увеличаване на
индуктивността на разсейване Ls и товарния ток Ida.
За да се определи външната характеристика на токоизправителя е
необходимо да се намери израза за средната стойност на изходното
напрежение, като се отчете режима на комутация.
От фиг.2.24,б се определя средната стойност на изходното
напрежение като сума от две напрежения – напрежението върху
товара по време на комутация (udγ) и когато работи само един вентил
(uda). За средната стойност на изходното напрежение в рамките на
един период получения резултат се умножава по три:
2p
m

g

U dag

(2.99)

m
=
[ u dag dJ + u 2 a dJ ] .
2p 0
g

ò

ò

Като се отчете избраното начало на координатната система,
получените стойности за udγ (2.92) и се решат интегралите се получава:
(2.100)

U dag =

m
p cos a + cos(g + a )
U 2 m cos
.
p
2
m

Като се замести cos( g + a ) от (2.98) в (2.100) се получава:
mwLs
m
p
U 2 m sin cos a I da = U da - DU da
p
m
2p
Uda е изправеното напрежение на идеалния регулируем
токоизправител (без отчитане на комутационните загуби), а DUda е
падът на напрежение върху индуктивността на разсейване Ls.
Изразът (2.101) е външна характеристика на многофазен
токоизправител, като са отчетени само загубите на напрежение върху

(2.101)

U dag =

112

индуктивността на разсейване Ls на трансформатора. Като се отчетат
загубите на напрежение в активното съпротивления на
трансформатора (rtr), на вентилите и проводниците (rpr), външната
характеристика ще има по-пълен вид:
(2.102)

U dag =

mwLs
p
m
I da - rtr I da - rpr I da .
U 2 m sin cos a p
2p
m

От изведеното до тук се вижда, че отчитането на реалните
параметри на схемата водят до изменение на формата и стойността на
изходното
напрежение.
При
внедряване
на
по-мощни
токоизправители е важно да се отчитат комутационните процеси. Това
лесно се реализира чрез компютърна симулация, примерно с
програмния продукт “Pspice”.

2.5. Работа на управляем токоизправител на противо е.д.н.
2.5.1. Работа на управляем токоизправител при активнокапацитивен товар
Всички управляеми токоизправители могат да работят при
активно-капацитивен товар (RC). Общите особености на работа са
същите, както при съответния неуправляем токоизправител, но
наличието на управляем вентил (тиристор) дава възможност да се
управлява момента на отпушване.
На фиг.2.25 е дадена схема на еднофазен двуполупериоден
управляем токоизправител със средна точка.

113

Фиг.2.25 Еднофазен управляем токоизправител със средна точка.

От времедиаграмите на Фиг.2.25,б се вижда, че реално тиристорът
може да се отпуши след J = J1 , когато напрежението u 2a > u c . За да
се отпуши тиристора освен uak>0, e необходимо да се подаде
управляващ импулс. На фиг.2.25,б това се реализира в
момента J = J 2 , когато тиристор S1 се отпушва. Тиристор S1 е
отпушен в интервала J 2 ¸ J 3 и се запушва J=J3, защото след J3
напрежението на кондензатора е по-голямо от захранващото
напрежение. След J4 напрежението на анода на втория кондензатор
става положително по отношение на катода му. При J= J5 се подава
управляващ импулс на тиристор S2 и той се отпушва. След това
процесът се повтаря.
Трудно може да се определи регулировъчна характеристика на
управляем токоизправител при RC товар, защото стойността на
изходното напрежение силно зависи от товара и стойността на
кондензатора. При относително постоянен товар и като се имат в
предвид реалните параметри на токоизправителя се получава
определен диапазон на регулиране на изходния ток и следователно на
изходното напрежение. Диапазонът на изменение на ъгъла на
регулиране a във всеки случай е различен, но винаги 0<a< p за
разглежданата схема.

114

2.5.2. Работа на управляем токоизправител на противо
електродвижещо напрежение (е.д.н.)
Характерни товари с противо е.д.н. са: постояннотокови
двигатели, акумулаторни батерии, електролизни вани и др.
Всички схемни варианти на управляеми токоизправители могат
да работят при противо е.д.н. В [19] е разгледана работата на трифазни
схеми с противо е.д.н.
Основните зарядни устройства за акумулаторни батерии са
еднофазни. На фиг.2.26,а е показана схема на управляем
двуполупериоден токоизправител, реализиран с един тиристор и
неуправляема схема “Грец”, подходящ за зарядно устройство .

Фиг.2.26 Еднофазен управляем токоизправител
115

а е реализирана схема на еднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка. Управляеми токоизправители със степенно регулиране На фиг. че с нарастването на ъгъла на регулиране a се увеличават следните важни показатели: 1. Заради тези особености обикновено не се използва пълния диапазон на регулиране. За да се отпушат 116 . когато захранващото напрежение е по-голямо от напрежението на акумулаторната батерия. а управляемият токоизправител е свързан към по-високото напрежение (u2a’’. Токоизправителната схема се състои от неуправляем изправител (D1. Натоварването на тиристора по ток е два пъти по-голямо от това на диодите. Пулсациите на изправеното напрежение. На фиг. u2b’’). В такива случай се използват токоизправители със степенно регулиране или с напълно управляеми вентили.6. u2a’’и u2b’. чиито мрежов трансформатор осигурява четири вторични напрежения. Това води до влошаване на енергетичните показатели на токоизправителите. което трябва да се има в предвид при избора на вентилите.2. когато на тиристора естествено се подава обратно напрежение. Както при RC товар ъгълът на управление a е по-малък от 180о и тиристорът може да се отпуши само. u2b’’).две по две напрежения с различни стойности (u2a’.Захранващите напрежения u2a и u2b показват каква е полярността на напрежението u2 по отношение на диодитеD1. Другата особеност е.D3 (u2a) и D2. u2b’’) и дефазиране на 180о (u2a’. 2. u2b’). 2. тъй като винаги има интервал от време.S2).27. Дефазирането между захранващото напрежение и консумирания от мрежата ток. D4 ( u2b). което води на намаляване на посочените недостатъци. Диодите в неуправляемия изправител ще са отпушени винаги. Токоизправители с подобрени енергетични показатели При анализа на управляемите токоизправители се констатира. когато анода е положителен спрямо катода им. 2. че запушването на тиристора става по естествен път. Неуправляемият токоизправител е свързан към намотките с по-ниско напрежение (u2a’.D2) и управляем изправител (S1.1.6. u2b’ и u2a’’.27 а и б са показани еднофазни токоизправители със степенно регулиране.2.

103) 1 2 U 2' m sin J dJ = U 2' m p 0 p ò Максималното изправено товарно напрежение се получава при a=0. изходното напрежение и ток със скок нарастват до нова стойност пропорционална на u2’’. Той се отпушва. а диодът D1 се запушва. като напрежението и тока в товара са пропорционални на u2’. при отсъствие на управляващ импулс на тиристорите (тиристорите не се отпушват): p U d min = (2.2.104) 1 2 = U 2'' m sin J dJ = U 2'' m p 0 p ò Принципът на действие на токоизправителите се вижда от временните диаграми на фиг. а диодите не се отпушват и се определя от u2’’. Това условие прави възможно регулирането на изходното напрежение. В момента J=a се подава управляващ импулс на тиристора S1.27. защото неговият катод става по-положителен по отношение на анода му.105) = p 1 1 U '2 m sin J dJ + ò U '2' m sin J dJ = ò p0 pa 2 ' [ U 2 m (1 . В интервала от време J=0 до a работи само диодът. p U d max (2. Минималната стойност на изправеното напрежение се определя от стойността на напрежението u2’.тиристорите в управляемия токоизправител освен цитираното условие за диодите трябва да е изпълнено още едно условие. Средната стойност на изправеното напрежение се получава като сума от две напрежения: a Ud = (2.да се подаде управляващ импулс. което се подава на неуправляем токоизправител. При подаване на положително напрежение на вентилите D1 и S1 първоначално се отпушва само диода D1.в при ъгъл на регулиране a ≠ 0. когато работят само тиристорите.cos a ) + U '2' m (1 + cos a )] p 117 . защото на тиристора S1 не е подаден управляващ импулс.

2.Фиг.27 Еднофазни токоизправители със степенно на регулиране 118 .

като изходното напрежение става пропорционално на u2’’. Максималното обратно напрежение на тиристорите се получава при a<p/2 и е: (2. На фиг. По принцип на действие и устройство.27. Максималното право напрежение на тиристорите се получава при a≥p/2 и е: (2. тази схема много наподобява еднофазния двуполупериоден токоизправител със степенно регулиране (фиг. При по-големи мощности за намаляване на пулсациите на изправеното напрежение се използват трифазни токоизправители със степенно регулиране. При a > 0 от начало работят диодите D1.104).107) U Rm = 2U 2'' m . Действието на мостовата схема със степеннo регулиране (фиг. Тук също има: . 119 .103) и (2. При диодите обратното напрежение е по-малко U Rm = U 2' m + U 2'' m .27б) е аналогично на разгледаната.а).а е дадена схема на трифазен еднополупериоден управляем токоизправител със степенно регулиране.105). като заместим последователно a=p и a=0 се получават зависимости (2.В (2.2. D4.2.106) '' U Fm = U 2m . При отпушване на тиристорите S1 и S2 се запушват съответните диоди D1 или D2. . D3 или D2.2.две напрежения на вторичната намотка на трансформатора по-ниско и по-високо.управляем и неуправляем токоизправител.28.

28 Трифазни токоизправители със степенно на регулиране Регулирането на изходното напрежение се извършва между ниското и високото захранващо напрежение.Фиг. Минималната стойност на изходно напрежение се получава при работа на неуправляемия токоизправител и е: (2. p 3 Диапазонът на регулиране се определя от разликата между пониското и по-високо напрежение на вторична намотка.109) U d max = 3 p p 3 òU - p 3 '' 2m 3 p cosJ dJ = U 2'' m sin .108) U d min 3 = p p 3 òU - ' 2m p 3 3 p cosJ dJ = U 2' m sin . 120 . p 3 Максималната стойност на изходно напрежение се получава при работа на управляемия токоизправител (a=0) и е: (2.2.

111) U d max = 6 p p 6 òp - 3 U 2 m cos J dJ = 6 p 3 U 2 m sin = 2. p 3 Ако тиристорите са отпушени при a=0 (диодът D4 е запушен) схемата работи като трифазна мостова несиметрична схема.чрез използване на напълно управляеми вентили. Допълнителен диод (D4) свързва анодите на тиристорите с общата точка на вторичните намотки.6. защото анодът му е отрицателен спрямо катода. Схемата се състои от три диода и три тиристора. Ако тиристорите са запушени (отсъстват управляващи импулси). недостатък на управляемите токоизправители е дефазирането на напрежението и тока в първичната намотка на трансформатора. няма и допълнителни изводи на вторичните намотки. но не може да го премахне. Токоизправители с напълно управляеми вентили Както беше казано.17U 2 m . Изходното напрежение тогава е минимално и е: (2. 6 p 6 При работа на тиристорите диодът D4 е запушен.2.2. 2.34 U 2 m . което влошава фактора на мощността на токоизправителя. Това поставя условие към консуматорите на електрическа енергия да не внасят дефазиране на консумирания ток от захранващото напрежение. Изменението на ъгъл a е от 0 до p и осигурява регулиране на изходното напрежение от Udmax до Udmin. Тогава на изхода се получава максимално напрежение и неговата стойност е: (2. Постоянно нарастват изискванията за консумация само на активна енергия от захранващата мрежа.110) U d min 3 = p p 3 òU - p 3 2m p 3 cosJ dJ = U 2 m sin = 1. Използването на обратни диоди намалява това дефазиране. схемата работи като трифазен еднополупериоден токоизправител. Диодът D4 пропуска целия ток през товара. при която няма по-ниско и по-високо вторично напрежение.б.По голям интерес представлява схемата на фиг. При регулируемите токоизправители тази задача може да се реши по два начина: . 121 .28.

в който на мястото на тиристорите са поставени транзистори.б. Принципът на действие на схемата се илюстрира с времедиаграмите от фиг. реализиран с транзистори.а е показан вариант на еднофазен мостов токоизправител..112) Изменяйки това съотношение може да се получи изоставане или изпреварване на първата хармонична на тока i1 от захранващото напрежение u1. Различията в работата на токоизправител. реализиран с два диода и два транзистора.2. в сравнение с тиристорния токоизправител произтичат от това. Нулево дефазиране между консумирания ток и напрежението на първичната намотка на трансформатора се получава при спазване на съотношението: b=p-a (2. На фиг. Тя работи като управляем несиметричен мостов изправител. Отпушени са едновременно транзистор Q1 с диод D2 и транзистор Q2 с диод D1. Средната стойност на изправеното напрежение се дава с израза: b U da = 1 1 U 2 m sin J dJ = U 2 m (cos a . че транзисторът се отпушва при подаване на управляващ импулс на ъгъл a от началото на положителната полувълна и се запушва при снемане на управляващ импулс на ъгъл b.cos b ) pa p ò 122 .2.чрез използване на допълнителни схеми за корекция на фактора на мощността (PFC). Това означава.29. че транзисторът е напълно управляем вентил.29. а тиристорът е полууправляем.

29 Еднофазен токоизправител с транзистори Регулировъчната характеристика на токоизправителя има вида: (2.114) = cos a Ud 123 .113) U da cos a .114) добива вида: U da (2.112) за да има нулево дефазиране между u1 и i1 регулировъчната характеристика от (2.cos b = 2 Ud При изпълнение на условието от (2.2.Фиг.

разгледани погоре.7.може да се получи нулево дефазиране между консумирания ток i1 и захранващото напрежение u1. който представлява товара. В този случай инвертора изпълнява ролята на електродинамична спирачка . Проблем при управляемите схеми реализирани с транзистори е високото пренапрежение. . но реализирана с тиристори се констатират следните различия: . които извършват процеса инвертиране се наричат инвертори. честотата и синусоидалната форма на изходното напрежение се определя от друг. по-голям източник на електрическа енергия (електрическата мрежа.намалява се диапазона на регулиране (a=0¸p/2). Честотата на автономните инвертори се определя от управляващото устройства. По основен класификационен признак инверторите са: зависими и независими (автономни).При сравнение на работата на токоизправител с управляеми вентили . което се получава при комутация при ненулев ток. Зависими инвертори Инвертирането е процес на преобразуване на постояннотоковата енергия в променливотокова. Зависимите инвертори отдават енергията си във верига за променлив ток. 2. При независимите инвертори в товара няма други източници на променливо напрежение.за бързо спиране въртенето на двигателя. в случаите: . Устройствата. . могат да се реализират с транзистори по аналогия на разгледаната схема.транзистори със същия вид схема. Всички схеми на управляеми токоизправители. синхронен генератор). когато двигателя е преминал от двигателен в генераторен режим . 124 . ако последователно на транзисторите се включат в права посока бързи диоди. Инвертирането е процес обратен на токоизправянето. а формата и големината на изходното напрежение се определя от параметрите на инвертора. Този проблем може да се реши. където големината.връщане на енергия от двигателя в захранващата мрежа. Зависимите инвертори се използват най-вече в постоянни електрозадвижвания.

2. превърнала се в генератор.1 Еднофазни зависими инвертори При захранване на постояннотоков двигател от акумулаторна батерия процесите са много ясни. 2. което е положително само когато е отпушен диода и е отрицателно през по-голяма част от периода.7.б е показано напрежението върху диода. Фазово условие.б това е интервала от J1 до J2 . На фиг. Когато нещо друго завърти двигателя и той стане генератор с изходно напрежение по-голямо от това на АБ.2. да бъде по-голямо от напрежението на мрежата – Eд > u2 .Наличието на дросел увеличава времето на проводимост на диода до J3.30.2. а не от акумулаторни батерии. Това усложнява процесите на обслужване на двигателния и генераторния режим на работа на двигателя. На фиг.30.а е показана най-елементарната схема на задвижване на постояннотоков двигател с токоизправител. да връща енергия в променливотоковата мрежа е необходимо да се изпълнят две условия: 1. Когато напрежението на акумулаторна батерия (АБ) е по-голямо от това на двигателя се черпи ток от АБ и се върти двигателя.2.30.5. За ограничаване на тока и за изглаждане на неговата форма между токоизправителя и двигателя се включва дросел. Диодът е отпушен когато u2 > Eд . Основно постояннотоковите двигатели се захранват от токоизправители.н. За да може описания преобразувател да премине от режим на токоизправяне в режим на инвертиране т. токът си сменя посоката и се зарежда АБ.напреженията на u2 и на Eд да са с един и същи знак.е. защото енергийният баланс на последните не е достатъчен.Да се промени посоката на токовете и напреженията в схемата така. е разгледан в т.д. а посоките на Eд и id да са противоположни.Амплитудно условие – напрежението на електрическата машина. 125 . Принципът на действие на токоизправител на противо е.2.2.На фиг. че посоките на u2 и iа да съвпаднат. респективно на токоизправяне и инвертиране.

примерно при движение на електровоз по наклон колелетата въртят двигателя.30. От времедиаграмите на фиг.2. че вентилът ще пропуска.Фиг. когато получава допълнителна енергия отвън. когато е отрицателната полувълна 126 .30.2.30 Еднофазен токоизправител и инвертор В генераторен режим двигателя преминава. Изпълнението на условието за посоките може да се получи като се обърне полярността на Eд или се обърне свързването на вентила. На фиг.в е показан случай с промяна полярността на двигателя.2.г се вижда.

защото се сумират напреженията на двигателя и мрежата при много малко съпротивление във веригата. Стойността на обратното напрежение е по-малко от правото напрежение (UF).2. че това условие не е изпълнено се получава авариен режим.2 Трифазни зависими инвертори Всички трифазни управляеми токоизправители могат да работят като инвертори. 127 . Поради наличие на индуктивност този интервал се удължава до J3 .7. На фиг. ако се изпълнява фазовото условие и токът тече от двигателя към мрежата. В случай.2. затова избора на тиристора е по максималното право напрежение (URF).в. Като пример на фиг.2. Много по-добри енергетични показатели имат еднофазния двуполупериоден зависим инвертор или трифазните едно и двуполупериодни инвертори. 2. Това става. защото инверторният ток съдържа много хармонични. За целта е необходимо това време tсв≥ tв да е по-голямо от паспортното време за възстановяване на управляващите свойства на тиристора.31.а е показана схема на трифазен еднополупериоден зависим инвертор.Това е причината в инверторите да се използват тиристори.След J3 напрежението върху вентила за кратко време е отрицателно (от J3 до J4) и след това става положително.б са показани времедиаграми в режим на инвертиране при ъгъл на регулиране a= 150о. Максималният ъгъл на регулиране на трифазния еднополупериоден токоизправител при RL товар е 90о.30. когато ъгълът на управление е поголям от максималния ъгъл на регулиране за дадената схема.115) U RF = U 2 m + Eд » 2U 2 m . Еднофазният еднополупериоден зависим инвертор не се използва много. Максималното право напрежение на тиристора е: (2. Това условие е изпълнено в интервала от J1 до J2 на фиг.31.на мрежовото напрежение и когато напрежението на двигателя е по-голямо от мрежовото напрежение Eд>u2 . а времето от J3 до J4 е необходимо за възстановяване на управляващите свойства на тиристора. което влошава фактора на мощност на схемата.

След момента J=J4 напрежението на съответната фаза става по-положително от напрежението на двигателя. за който са изпълнени условията за инвертиране.2. Двигателят. когато е равно на полусумата на напреженията на комутиращите се фази. Показано е времето на взаимна комутация на вентилите (J1 до J2). Минималното време преди J=J6 е необходимото време за запушване на работещия тиристор и се бележи като bmin (bmin =tcb ). превърнал се в генератор.31 Трифазен зависим инвертор Напрежението на двигателя се инвертира в отрицателните полувълни на захранващото напрежение (по фазовото условие). но тиристора продължава да е отпушен за сметка на запасената енергия в дросела Ld . 128 . Това трябва да стане преди J=J6. защото след този момент напрежението на тиристора става положително и ще се получи авариен режим. защото неговото напрежение е по-голямо от това на мрежата (Ед > е2).Фиг. връща енергия в захранващата мрежа. Запушването на работещия тиристор се получава след като се отпуши следващия тиристор.

върху товара се получава положително напрежение. · Комбинирано изменение на полярността на захранващото напрежение на котвата и промяна на посоката на тока на възбудителната намотка. което най-лесно се реализира с реверсивни токоизправители. Такива са случаите за задвижване в металорежещите машини. Реверсивни токоизправители Управляемите токоизправители намират широко приложение при захранване на постояннотокови двигатели при които се налага промяна на оборотите.8. · Промяна на посоката на тока на възбудителната намотка. Всички разгледани схеми на токоизправители стават реверсивни ако паралелно на едната токоизправителна схема се свърже същата схема. В този интервал от време на тиристора S2 не се подават управляващи импулси и той не се отпушва. За да се смени полярността на изходното напрежение Ud (показаните знаци в скоби). На фиг.2.32. При подаване на управляващи импулси през положителния полупериод за тиристора S1. се спира подаването на управляващи импулси на тиристора S1 и се подават управляващи импулси на тиристора S2 през другия полупериод на захранващото напрежение. При промяна на ъгълът на управление a се регулира стойността на изходното напрежение Ud. медицинската техника. 129 . но с обратно насочени вентили. В много случаи се налага освен промяна на оборотите. б) безконтактно (електронни управляеми елементи). По-голяма надеждност и с по-големи възможности за управление има безконтактното управление. Превключването на захранващото напрежение или посоката на тока се осъществява : а) контактно (електромеханични контакти) . и промяна на посоката на въртене на ротора. дървообработващите машини и др.2. Промяната на посоката на въртене на двигателя се реализира основно по три начина: · Промяна на полярността на захранващото напрежение на котвата.а е показана схема на реверсивен токоизправител с най-малко вентили – еднофазен еднополупериоден реверсивен токоизправител.

Фиг.2.б).32 Реверсивни токоизправители: а-еднофазен еднополупериоден.32. При по-големи еднофазни товари най-често намира приложение еднофазната мостова схема (фиг. В този интервал от време тиристорите S5¸S8 не работят и двигателят Еd се върти в една посока. При подаване на управляващи импулси на тиристорите S1¸S4 се получава положително напрежение (показаният поляритет без скоби).2. б-еднофазен мостови. Еднофазният еднополупериоден реверсивен токоизправител има много големи пулсации на изходното напрежение и се използва при много малки товари. За да се завърти двигателят в обратната посока се спират управляващите импулси на тиристорите S1¸S4 и се 130 . в-трифазен мостови.

При съгласувано управление на двете групи вентили има опасност. уравнителни реактори (L11. Тиристорите S1¸S6 задвижват регулируемо постояннотоковия двигател в едната посока.2. а когато работят тиристорите S7¸S12 двигателят се върти в обратната посока. За подобряване на енергетичните показатели на реверсивните токоизправители все по-често се използват напълно управляеми вентили. След като спре да се върти двигателя се променя ъгъла на управляващи импулси на инвертора. Този метод се използва при задвижване на мощни бетонобъркачки. така че той започва да работи като токоизправител и завърта двигателя в обратна посока. 131 .в).32. при който едновременно работят двете групи вентили.2.32. Б. За тяхното ограничаване се поставят т. При смяна на посоката на въртене на двигателя се снемат управляващите импулси от работещата група вентили и за да се спре бързо двигателя се подават управляващи импулси на втората група вентили.L21.подават управляващи импулси на тиристорите S5¸S8. Във всеки момент изходното напрежение е разликата от изходните напрежения на двата токоизправителя.в). При съгласувано изменение на ъглите на управление на двата токоизправителя се получава плавно и точно изменение на завъртването на двигателя.L22 на фиг. На изхода се получава отрицателно напрежение (показаният поляритет със скоби). така че вторият токоизправител започва да работи като инвертор. При по-големи трифазни товари широко приложение намира трифазната мостова схема (фиг. мелници за трошене на камъни и др. Примерно: А. За задвижвания с повишена точност се използва метод.н. Този метод се използва при задвижване на механизмите на металорежещи машини. особено в преходни режими) от протичане на големи уравнителни токове.L12. каквито са транзисторите. Освен разгледаният алгоритъм на работа реверсивните токоизправители могат да работят и по други начини.

Електронните преобразуватели на променливо напрежение осигуряват допълнителни възможности . Променливотокови електрически задвижвания. 2. Много често за целта се използват понижаващи трансформатори или автотрансформатори. 4. които намаляват динамиката на затворената система за регулиране. преобразувателите на променливо напрежение се делят на: · еднофазни. Несинусоидалната форма на тока изисква използването на мощни филтри. Все по-често трансформаторите се заменят с електронни преобразуватели на променливо напрежение. Големите скорости на изменение на тока в силовите вериги водят до появата на радиосмущения. Заваръчната техника. затова се наричат още променливотокови прекъсвачи. Осветителни уредби и др. Променливотоковите преобразуватели имат и определени недостатъци: 1. 132 . тези преобразуватели се използват като комутатори на променливотокови товари. Променливотоковите преобразуватели намират приложения в: 1. защото медта е дефицитен метал и изработката им е трудоемка. 3. Освен като регулатори на променливо напрежение. Трансформаторите и автотрансформаторите са тежки и скъпи съоръжения.. В зависимост от вида на захранващото напрежение.плавно регулиране на изходното напрежения. 2. възможност за защита по ток и др.д. чиято стойност е различна от мрежовото напрежение. Нагревателни устройства с различни мощности и приложения. · трифазни.ГЛАВА ТРЕТА ЕЛЕКТРОННИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ПРОМЕНЛИВО НАПРЕЖЕНИЕ Често се налага да се работи с променливо напрежение. малко тегло и габарити. нулева консумация в режим на празен ход и следователно висок к.п.

1. Фиг. като заменим комутиращия елемент с идеален ключ.1. цялото захранващо напрежение u1 се прилага върху ключа S (uS). Когато ключът S е изключен.1).3. който се включва синхронизирано със захранващото напрежение на определен ъгъл a от началото на полупериода и се изключва при преминаването на захранващото напрежение през нулата (фиг.1 Еднофазни променливотокови преобразуватели Характерни режими на работа на променливотоковите преобразуватели са работа при активен товар (нагревателни прибори) и работа при индуктивно-активен товар (електрически двигател). Чрез промяна на ъгъл a се регулира стойността на изходното напрежение u2. 3. При подадено управляващо напрежение ключът S е включен и цялото захранващо напрежение u1 се прилага на товара (Rd).3.3.1 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при активен товар Идеализирана схема на еднофазен променливотоков преобразувател се получава. Схема на еднофазен променливотоков преобразувател 133 .

Средната стойност на изходното напрежение за един полупериод е:
p
U
1
(3.1)
U 2d =
U1m sin J dJ = 1m (1 + cos a ) .
pa
p

ò

От (3.1) се вижда, че при a = p изходното напрежение е равно на
нула, а при a = 0 изходното напрежение повтаря захранващото
напрежение. Същите резултати се получават през следващия
полупериод, когато изходното напрежение има отрицателна стойност.
Ефективната стойност на напрежението върху товара се определя от
израза:
p

(3.2)

U
1
a sin 2a
U2 =
U 12m sin 2 J dJ = 1m 1 - +
.
p
2p
p
2

ò

a

Уравнението (3.2) представлява регулировъчна характеристика на
еднофазен променливотоков преобразувател.
Графическата зависимост на регулировъчна характеристика
(фиг.3.2) се дава в относителни единици спрямо ефективната стойност
U
на захранващото напрежение ( U1 = 1m ).
2

Фиг.3.2 Регулировъчна характеристика
134

От фиг.3.2 се вижда, че при изменението на ъгъла на регулиране a
от 0о до 180о се регулира изходното напрежение от номинална
стойност до нула.
В реалните схеми на променливотоковия преобразувател ключът S
е заменен с полупроводников елемент. Той може да бъде тиристор и
или транзистор .
На фиг.3.3 са показани най-често срещаните в практиката
тиристорни ключове, които се използват в променливотоковите
преобразуватели.
На фиг.3.3,а е показана схема с два насрещно-паралелно свързани
тиристора. При подаване на управляващи импулси се отпушва този
тиристор, чиито анодно напрежение е положително. Така се получава
управляемост на изходното напрежение през двата полупериода на
захранващото напрежение. Недостатък на схемата е, че двата канала
на управлението трябва да бъдат галванически разделени. Този
недостатък отсъства при следващите две схеми (фиг.3.3,б,в), за сметка
на използване на допълнителни диоди. Схемата на фиг.3.3,б е с един
тиристор, но има четири диода, тиристорът е натоварен два пъти
повече от другите схеми и товарният ток тече през три
последователно свързани вентила, което увеличава загубите в тях.
През единия полупериод токът тече през диодите D1, D3 и тиристора
S, а през другия полупериод токът тече през диодите D2, D4 и
тиристора S.
Недостатък на всички тиристорни ключове е, че те са не напълно
управляеми ключове и при отпушване на ъгъл a≠ 0 и запушване при
преминаване на захранващото напрежения през нулата (естествена
комутация) се получава дефазиране на консумирания ток от
захранващото напрежение т.е. консумира се реактивна енергия.

Фиг.3.3 Тиристорни ключове

135

Този недостатък може да се отстрани, като се използват ключове с
напълно управляеми вентили - транзистори. По аналогия на
разгледаните тиристорни ключове се реализират транзисторните
ключове (фиг.3.4)
Схемата на фиг.3.4,а е аналог на схемата с два насрещно-паралелно
свързани тиристора. За да не се допусне работа на транзисторите при
обратни напрежения, последователно са включени диодите Д1 и Д2 .
Управляващите импулси се подават едновременно на двата
транзистора. На фиг.3.4,в са показани времедиаграми, отразяващи
действието на транзисторния променливотоков регулатор. През
положителния полупериод се отпушва транзистора Т1 на ъгъл a от
началото на полусинусоидата и се запушва на ъгъл b от края на
полусинусоидата.При ъгъл a=b първата хармонична на консумирания
ток не е дефазирана от захранващото напрежение, което е голямото
преимущество на транзисторните променливотокови преобразуватели
пред тиристорните. На фиг.3.4,б е показана схема с един транзистор,
който е два пъти по-натоварен от транзисторите в разгледаната схема и
товарният ток тече през два диода и един транзистор.

Фиг.3.4 Транзисторни ключове

136

3.1.2 Работа на еднофазен променливотоков преобразувател при
активно-индуктивен товар
На фиг.3.5,а е дадена схема на еднофазен променливотоков преобразувател при активно-индуктивен товар, какъвто се среща често в практиката.

Фиг.3.5 Променливотоков преобразувател при RL товар

Наличието на индуктивност в товара забавя нарастването на тока и
удължава времето на пропускане на вентилите, както е при
токоизправителите с пауза между изправените напрежения. На фиг.3.5б
са дадени времедиаграмите на еднофазен променливотоков
преобразувател при активно-индуктивен
товар. Тиристорите се
отпушват на ъгъл a от началото на съответната полувълна, но под
действието на товарната индуктивност се запушват на ъгъл d от края на
полувълната. Напрежението върху тиристорите (uak) е частта от
синусоидата, когато и двата тиристора са запушени. Напрежението
върху товара е u2 = id Rd . Токът в товарната верига id се определя от
137

диференциалното уравнение, описващо процесите в еквивалентната
заместваща схема (фиг.3.5,в), когато е включен един от тиристорите
[19].
w Ld

(3.3)

di d
+ Rd i d = U 1m sin J .
dJ

Решението на диференциалното уравнение е сума от стационарната

(id ) и преходна (id’’) съставни.
Стационарният ток се получава под действието на синусоидалното
напрежение u1 и се определя от решението на частното уравнение:
i 'd = I dm .sin(J - j) ,

(3.4)
където:

I dm =

U 2m
R d + ( wL d ) 2

амплитудната

стационарната (id’) съставна; j = arctg
захранващото напрежение u1.
Преходната
съставна
се
хомогенизираното уравнение:
i 'd'

(3.5)

= Ae

на

wL d
- дефазирането между id’ и
Rd

определя
-

стойност

от

решението

на

Rd
J
wL d

За сумарния ток id се получава:
(3.6)

'

id = i d +

i 'd'

= I dm .sin(J - j) + A e

-

Rd
J
wL d

Константата А се определя от граничните условия (при J=a токът
id=0).
0= Idmsin(a-j)+А или А= Idmsin(a-j).
Замествайки константата А в (3.6) окончателно за тока id се получава
израз (3.7), който е сума от една синусоидална и една експоненциална
съставка, която в рамките на един полупериод води до удължаване да
138

времето на пропускане на тиристора, след като захранващото
напрежение премине през нулата [19].
(3.7)

R
é
- d ( J- a ) ù
w
ú
i d = I dm .êsin(J - j) - sin(a - j) e L d
ê
ú
ë
û

Времето на пропускане на тиристора (ъгъл d) след като
захранващото напрежение се нулира може да се определи като в (3.7) се
замести J=p+d. При ъгъл J=p+d токът се нулира. Уравнението добива
вида:
sin(d - j ) + sin(a - j ) e

(3.8)

-

Rd
(p +d -a )
wL d

Ъгълът d е малко по-голям от ъгъл j . За да може да се регулира
изходното напрежение е необходимо ъгъл a да бъде по-голям от ъгъл d
(a >d). В противен случай при изменение на ъгъл a от 0¸d изходното
напрежение е равно на входното т.е всеки тиристор е отпушен по 180о.
Много силно това се проявява при малки стойности на cosj
(индуктивността е голяма).
Зависимостта на ефективната стойност на изходното напрежение от
дефазирането j и ъгълът на регулиране a е изходната характеристика
на регулатора и се определя от израза:
(3.9)

1
U2 =
p

p+ d

ò u1

a

2

dJ =

U1
p

p - (a - d) +

sin 2a sin 2d
.
2
2

От (3.9) се вижда, че при a=d изходното напрежение е равно на
входното. На фиг.3.6 е показана регулировъчната характеристика при
активно-индуктивен товар за две стойности на ъгъла на дефазиране.

139

Сериозен недостатък на еднофазните променливотокови преобразуватели при активен и активно-индуктивен товар е влошаването на cosj и то право пропорционално с нарастването на ъгъл a. 140 . В много случаи тиристорният променливотоков преобразувател може да се реализира със симистор. че няма регулиране при a£d и изходното напрежение е равно на входното напрежение.3. При a³d се получава U2< U1 и при a= 180о се получава U2=0. Както при управляемите токоизправители той е при a= 0о. Нулево дефазиране на консумирания от мрежата ток и захранващото напрежение се получава при използване на принудителна комутация на тиристорите.Фиг.6 Регулировъчна характеристика при RL товар От характеристиката се вижда. което сериозно усложнява силовата схема. което при съвременното развитие на силовите транзистори не е проблем и съществено опростява силовия блок. Нулево дефазиране може да се получи при замяна на тиристорите с транзистори. Изборът на тиристорите се извършва за най-тежкия режим на работа.

2 Трифазни променливотокови преобразуватели Трифазни променливотокови преобразуватели се използват за комутация и регулиране на напрежението и тока на трифазни товари.7.3.7 Трифазни променливотокови преобразуватели На фиг. при който във всяка фаза е включена група от два насрещно-паралелно свързани тиристора. Фиг. Товарът е свързан в звезда .3. 141 .3.а е показана схема на трифазен тиристорен преобразувател. като е възможно звездният център да бъде с изведен нулев проводник или с изолиран звезден център.

при който във всяка фаза е включен симистор. Тази схема се използва в случаите. Включването на насрещно-паралелни тиристори прави схемата регулируема и работеща на линейно напрежение. Като управляем вентил през двата полупериода симистора може да замени тиристорите в много схеми на променливотокови преобразуватели. като е възможно звездният център да бъде с изведен нулев проводник или с изолиран звезден център.3. Върху товара се прилага линейно напрежение и управляващият блок се синхронизира с линейното напрежение. всяка фаза работи независимо от другите две и работата е както при еднофазните преобразуватели.г е показана схема на трифазен симисторен преобразувател. На фиг.7.в е показана схема на трифазен тиристорен преобразувател.7.8 142 . Товарът е свързан в звезда .3. когато няма изведен звезден център. Симисторната схема е по-компактна и с по-просто управление. На фиг.б е показана схема на трифазен тиристорен преобразувател. Управлението се осъществява с независимо управление на тиристорите в отделните фази.3.В случая. когато има изведен звезден център. В случая. Разбира се при трифазните преобразуватели е необходима симетрична работа на трите фази.3. Фиг. за да тече ток в товара в даден момент са отпушени вентили от две фази. при който във всяка фаза е включена група от един тиристор и един диод насрещно-паралелно свързани. когато симетричността на тока и напрежението през двата полупериода не е задължителна (захранване на пещи). при който товарът във всяка фаза е независим от другите фази. На фиг.7.

Симисторите са с по-ниски динамически показатели и по-високи
комутационни загуби от тиристорите. За това е необходимо при
комутация на големи токове да се използват вериги за намаляване на
du
скоростта на нарастване на напрежението (
) върху тях (R,C верига)
dt
di
и тока ( ) през тях (Ldr). В повечето случаи товарът е активноdt
индуктивен и необходимостта от използването на допълнителен
дросел (Ldr) отпада (фиг.3.8,а). Паралелно свързаните на симисторите
RC вериги се избират в зависимост от параметрите на силовата верига,
която определя времетраенето на импулса, претоварващ тиристорите
по напрежение. Обикновено се избира t = RC ³ 4tи .
На фиг.3.8,б е показана схема на трифазен тиристорен
преобразувател, при който товарът е включен в звезда с открит звезден
център. Регулирането е по линейно напрежение и е зависимо в трите
фази. Характерна особеност на схемата е минималния брой тиристори.
Трифазните променливотокови преобразуватели се използват
основно за комутация и регулиране на мощността на нагревателни
устройства и променливотокови двигатели.

143

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ИМПУЛСНИ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ПОСТОЯННО
НАПРЕЖЕНИЕ
4.1 Общи сведения
4.1.1 Принцип на работа и регулиране на ИППН
Импулсните преобразуватели на постоянно напрежение (ИППН) са
електронни преобразувателни устройства, които преобразуват
(регулират) постоянно входно напрежение в постоянно напрежение на
изхода с друга стойност. Известно е, че стабилизаторите с непрекъснато действие, особено при по-големи мощности, имат нисък к.п.д.
(по-малък от 50%). С импулсните преобразуватели на постоянно
напрежение се избягва този сериозен недостатък.
На фиг.4.1 е показана обобщената блокова структура на ИППН и
изходното напрежение на преобразувателя. С Uout е означена средната
стойност на изходното напрежение.

Фиг.4.1 Обобщена структура и изходно напрежение на ИППН

Електронният ключ S, показан на фиг.4.1, може да бъде изпълнен
със всеки от представените в Първа Глава полупроводникови
ключове. Входното напрежение се подава към изхода на порции (на
импулси). Регулиращият електронен елемент работи в ключов
(импулсен) режим, т.е има две устойчиви състояния – отпушено
състояние, при което съпротивлението му в права посока е RF @ 0, и
запушено състояние, при което съпротивлението му клони към
безкрайност RR ®¥ . При този режим на работа к.п.д. на ИППН е голям и
практически на зависи от разликата между входното и изходното
напрежение.
144

Времето, през което ключът S е отпушен (времето на импулса) се
отбелязва като tON, а времето, през което ключът е запушен (времето
на паузата) се отбеляза като tOFF. Отношението между времето на
импулса tON и периода T на управляващите импулси, се означава като
коефициент на запълване и се отбелязва с δ:
(4.1)

t ON +t OFF = T ,

t ON
t
= ON = d
t ON +t OFF
T

От допускане, че ключът S от фиг.4.1 е идеален, следва че при
затворен ключ напрежението върху товара е равно на входното, а при
отворен ключ напрежението върху товара е нула. Тогава средната
стойност на напрежението върху товара (изходното напрежение) ще
зависи от продължителността на двете състояния на ключа и може да
се регулира чрез тяхната промяна.
В практиката са разпространени два основни начина на регулиране
на ИППН,:
А. Широко-Импулсна Модулация (ШИМ)
При този начин на регулиране работната честота на комутация на
електронния ключ f е постоянна (постоянен е и работният период Т), а
се променя продължителността на времето tON, фиг.4.1, през което
ключът е отпушен (времето на импулса): f = const, t ON = var .
Регулирането се извършва чрез промяна на ширината на импулса tON,
тоест променя се дефинираният по-горе коефициент на запълване δ.
Б. Време-Импулсна Модулация (ВИМ)
При този начин на регулиране работната честота f е променлива
(променлив е и работният период), а се поддържа постоянна
продължителността на времето tON, през което ключът е отпушен:
f = var, t ON = const . Регулирането се извършва чрез промяна на
работната честота f.
4.1.2 Класификация на ИППН
Съществуват няколко признака, според които може да се направи
класификация на ИППН.
А. Според начина на натрупване на енергия и предаването й към
изхода:
- прави преобразуватели – енергията се предава от захранващия
източник към товара при включен ключов елемент;
145

- обратни преобразуватели – при включен ключов елемент
енергията от захранващият източник се натрупва в бобина и след това,
при изключен ключ, енергията на бобината се прехвърля към товара.
- комбинирани преобразуватели – състоят се от два
преобразувателя (прав и обратен), работещи под общ товар.
Б. Според регулировъчната характеристика:
- понижаващи преобразуватели – при тях изходното напрежение е
по-малко от входното;
- повишаващи преобразуватели – при тях изходното напрежение е
по-голямо от входното.
В. Според диапазона на регулиране на изходното напрежение:
- ИППН с пълно регулиране;
- ИППН с непълно регулиране.
Г. Според наличието на електрическа връзка между входната и
изходната верига:
- безтрансформаторни ИППН;
- трансформаторни ИППН.
4.1.3 Основни принципи при анализа
С цел опростяване на анализа в тази глава се използуват някои принципи и допускания [22], приложими за всеки импулсен преобразувател:
1) Идеално постоянно изходно напрежение на преобразувателя:
допуска се, че изходното напрежение на преобразувателя uout (t )
съдържа само постоянна съставна. Амплитудата на променливата
съставна: Δ u out (t ) е много по-малка от тази на постоянната: U out , DC и
може да се пренебрегне:
(4.2) uout (t ) = U out, DC + Δ uout (t ) , Δ uout <<U out,DC Þ uout (t ) » U out,DC
2) В установен режим средната стойност на напрежението върху бобината за един период трябва да е равна на нула (волт-секунден баланс):
(4.3)

t
tOFF
T
ö
1
1 æç ON
÷=0
U L = ò u L (t ) dt =
u
(
t
)
dt
+
u
(
t
)
dt
L
L
ò
÷
T0
T çè ò0
0
ø

3) В установен режим, средната стойност на тока през кондензатора за
един период трябва да е равна на нула (ампер-секунден баланс):
146

(4.4)

t
tOFF
T
ö
1
1 æç ON
÷=0
I C = ò iC (t ) dt =
i
(
t
)
dt
+
i
(
t
)
dt
C
C
ò
÷
T0
T çè ò0
0
ø

4) Всички уравнения са изведени за непрекъснат режим на работа на
преобразувателите (фиг.4.5,а).
5) Допуска се, че полупроводниковите прибори са идеални.
6) Не се отчитат загубите в реактивните елементи.

4.2 Безтрансформаторни транзисторни импулсни
преобразуватели на постоянно напрежение
4.2.1 Прав понижаващ преобразувател (Buck DC-DC converter)
Правият понижаващ преобразувател се използува широко в
електрониката. Характерно за преобразувателя е, че енергията се
подава от захранващият източник към товара при затворен ключ
(отпушен транзистор). Това е особеност на всички прави преобразуватели.
4.2.1.1 Принцип на работа
На фиг.4.2 е показана схемата на преобразувателя при използуване
на MOS транзистор като управляем ключ. Преобразувателят включва
управляем ключ (транзистор Т на фиг.4.2), неуправляем вентил – диод
D, бобина L и филтров кондензатор C.

Фиг.4.2 Прав понижаващ преобразувател (Buck DC-DC converter)

На фиг.4.3,а и фиг.4.3,б са показани еквивалентните електрически
схеми на правия понижаващ ИППН при съответно отпушен и запушен
транзистор. На фиг.4.4 са представени идеализираните времедиаграми, илюстриращи работата на правия понижаващ преобразувател.
Допуска се, че изходното напрежение няма променлива съставка,
ключовете са идеални и загубите в реактивните елементи са нулеви.

147

Фиг. 4.3 Еквивалентни схеми на прав понижаващ преобразувател,
а) при отпушен транзистор; б) при запушен транзистор.

Фиг. 4.4 Времедиаграми на правия понижаващ преобразувател

Транзисторът Т (фиг.4.2) се управлява с правоъгълни импулси с
честота f и коефициент на запълване δ. При отпушен транзистор тече
148

5. 2. който ще бъдат разгледани в тази глава.б. фиг. при който пулсациите на тока на бобината ΔiL са равни на средната му стойност IL : ΔiL = IL. 3.4.4. в зависимост от формата на тока през бобината: 1. тъй като върху бобината е приложено постоянно напрежение. фиг.а.работен ток през бобината L към товара. при който пулсациите на тока на бобината ΔiL са по-малки от средната му стойност IL: ΔiL < IL. При така описания принцип на работа. при който пулсациите на тока на бобината ΔiL са по-големи от средната му стойност IL : ΔiL > IL. фиг. В същото време се натрупва енергия в бобината.min .5.в. стойността на индуктивността й L и времето през което транзисторът е отпушен. Режим на непрекъснат ток. Нарастването на тока на бобината (наклона на правата.4.4) се определя от напрежението Uin-Uout.max и минималната стойност I L.4.4. Изброените режими са характерни и за другите ИППН. Забележка: Описаният режим на работа се нарича режим на непрекъснат ток на преобразувателя (фиг. Бобината се оказва свързана към входното напрежение и токът и започва отново да нараства линейно. токът през бобината се променя между максималната I L.4. което е приложено върху бобината. В момента на отпушване на транзистора.5. диодът D се запушва. фиг. 149 . Правият понижаващ ИППН може да работи в три режима. През този времеинтервал токът през бобината намалява линейно.а). през който протича ток към изхода на преобразувателя (товара и филтриращия кондензатор С). запасената в бобината L енергия се насочва към товара и води до отпушване на диода D.4.5. Следва времеинтервала. Граничен режим. В зависимост от момента на отпушване на транзистора. След определено време транзисторът се отпушва отново. Режим на прекъснат ток. фиг. равно на изходното напрежение. формата на тока през бобината е непрекъсната или прекъсната. След изключване на транзистора.

За напрежението върху бобината u L и тока през кондензатора iC при отпушен транзистор (t=tON).out R Със U in и U out са означени средните стойности на входното и изходно напрежения.1. 2. през който е отпушен транзисторът.7) i L = I L. За горните изрази се използва допускането. може да се запише: (4. за t=tON.min е минималната стойност на тока на бобината.2. в) Граничен режим. че изходното напрежение е идеално изгладено (няма пулсации). б) Режим на прекъснат ток. ΔiL > IL.U out U iC = i L . Интервал. ΔiL = IL 4.Фиг.6) u L = U in . през който е запушен транзисторът. L където I L.5 Режими на работа на ИППН а) Режим на непрекъснат ток. за t= tOFF. ΔiL < IL.U out t ON . Интервал.min + U in . Основни времеинтервали Основните времеинтервали в работата на правия понижаващ преобразувател са два: 1.5) (4.4.2 Анализ и регулировъчна характеристика А. 150 . В края на този интервал токът на бобината може да се представи като: (4.

за регулировъчната характеристика се извежда израза: (4.8) u L = U out (4.U out ) t on + ( -U out ) t off = 0 UL = Като се заместят изразите за t ON = dT и t OFF = T (1 . може да се запише: (4.10) U out tOFF . За извеждането на регулировъчната характеристика се използува.15) U out = d U in 151 .11) Б. L където I L.За напрежението върху бобината и тока през кондензатора при запушен транзистор (t=tOFF).9) iC = i L - U out R В края на този интервал токът на бобината е: i L = I L.14).14) [ ] 1 (U in .13) (4.min )/ 2 (4. Средната стойност на тока през бобината I L е: I L = (I L.δ) в (4. че средната стойност на напрежението върху бобината за един период е нула: (4.max + I L.max - (4. Регулировъчна характеристика Регулировъчната характеристика представя зависимостта на средната стойност на изходното напрежение U out на преобразувателя от средната стойност на входното му напрежение U in и коефициента на запълване δ (δ=ton/T).12) t tOFF T ö 1 1 æç ON ÷=0 U L = ò u L (t ) dt = u t dt + u t dt ( ) ( ) L L ò ÷ T0 T çè ò0 0 ø Развивайки интеграла и замествайки съответните стойности на напреженията за двата времеинтервала tON и tOFF се получава: (4.U out ) t on + (-U out ) t off = 0 Т (U in .max е минималната стойност на тока на бобината.

3 Ток и напрежение на реактивните елементи А.1.Фиг. За да изведем стойността на IL.16) IC = (4. че средната стойност на тока през кондензатора за един период е нула: t tOFF T ö 1 1 æç ON i t dt = i t dt + iC (t ) dt ÷ = 0 ( ) ( ) C C ò ò ò ÷ T0 T çè 0 0 ø Развивайки интеграла и замествайки равенствата (4. че с намаляването на δ средната стойност на изходното напрежение Uout намалява линейно. Постоянна компонента на тока през бобината IL Както се вижда от времедиаграмите на фиг. се получава израза: (4.17) IC = 1 T éæ ù U out ö U ö æ ÷ t ON + ç I L . Вижда се.6) и (4. Изходното напрежение е винаги по-малко от входното.9) и използувайки апроксимацията i L = I L .2.4.out ÷ t OFF ú = 0 êç I L R ø R ø è ëè û U out = 0 . 4. откъдето и този преобразувател е известен като понижаващ.6.4. От тук R за постоянната съставяща на тока през бобината IL се получава: За да е изпълнено горното уравнение трябва I L - 152 . токът през бобината се състои от постоянна съставяща IL и от променлива съставяща с амплитуда ΔiL.4.6 Регулировъчна характеристика на прав понижаващ преобразувател Регулировъчната характеристика на правия понижаващ преобразувател е представена графично на фиг. като при δ=0 става равно на нула.4. използуваме условието.

На практика. През този времеинтервал промяната на тока на бобината е равна на два пъти променливата й съставка ( di L = 2 Di L ).20) се използува за оразмеряване стойността на индуктивността на бобината L след като е зададена DiL и е известен работния период и очакваните граници на изменение на коефициента на запълване δ. почти цялата променлива съставка на тока на бобината ще протича през кондензатора и много малка част през товара.U out . за амплитудата на променливата съставка на тока през бобината DiL се получава израза: uL = L (4. R където Uout е средната стойност на изходния ток на преобразувателя.а с Q е означен зарядът на кондензатора С. стойността на кондензатора C трябва да е избрана така. 153 .7. че токът на кондензатора iC е равен на променливата съставка на тока през бобината. замествайки в горния израз. ако преобразувателят е добре оразмерен. Следователно. че за дадена честота на управление неговият импеданс да е много по-малък от товарния импеданс R.4. че изходното напрежение е идеално изгладено! На фиг.IL = (4. Тогава. В.U out ) d T U . който се натрупва в кондензатора за един полупериод Т при използуване на тока на кондензатора ΔiC. Променлива компонента на напрежението върху кондензатора DuC Постоянната съставка (компонента) на тока през бобината протича изцяло през товара R. докато променливата съставка се разделя между товара и филтриращия кондензатор C. Променлива компонента на тока през бобината ΔiL Напрежението върху бобината u L може да се представи като: di L dt За времеинтервала dt=tON= d T върху бобината е приложено напрежението u L = U in .18) U out .U out u L dt Þ 2 Di L = in Þ Di L = in dT L L 2L Израз (4. Забележка: Тук не се използва допускането.20) diL = (U .19) (4. Нека приемем. Б.

натрупан в кондензатора за един полуперид Т/2. при който изходният филтър е от същия вид (L-C).4.Фиг. при зададени допустими пулсации на изходното напрежение ΔuC.4 Оразмеряване на транзистора и диода Транзисторът и диодът на преобразувателя се избират в зависимост от средния и максималния ток през тях и максималното приложено обратно напрежение. причинени от товара. Зависимост (4.22) и изразяване на ΔuC се получава: Di L T 8C Това уравнение може да бъде използвано за избор на стойност за кондензатора C. U C = 2 DuC Þ Q = C (2DuC ) При приравняване десните страни на горните уравнения (4.2.7.23) е валидна и за други ИППН.23) Du C = 4.21) Q = Di L 2 2 От фиг.21) и (4.б за същия полупериод Т/2. натрупаният заряд в кондензатора се изразява като: (4.7 Ток и напрежение на филтровия кондензатор на прав понижаващ преобразувател Тъй като амплитудата на iC е равна на DiL . то за заряда. се получава: 1 T (4. Избор на транзистор Максималното напрежение върху транзистора е: 154 . За практически цели трябва да се отчетат и допълнителните пулсации.1.4. А. (4.22) Q = C U C .

26) I T .avr е: (4.max = I out + Di L 4.min + i D .max ç T çè 2 ö ÷ t OFF = I out (1 .max = I L + Di L = I out + Di L .25) iT .24) Максималната и минималната стойности на тока през транзистора са: (4. Избор на диод Максималното обратно напрежение върху диода е: U ak .2.U T . Основните му приложения са в токозахранващи схеми и в електрозадвижването (например регенеративно спиране на постояннотокови двигатели).min + iT .Di L Средният ток през транзистора I T .max = U in (4.29) i D .28) I D.27) Средният ток през диода I D .avr е: (4.2 Обратен повишаващ преобразувател (Boost DC-DC converter) Друг често използван в практиката импулсен преобразувател е обратния повишаващ преобразувател.d ) ÷ ø Максималната стойност на тока през диода е: (4.2.4.max = I L . 4.max = U in (4.2.8 е показана практическа схема на обратния повишаващ ИППН с използуване на MOS транзистор като управляем ключ. 155 . iT .avr 1 = T tOFF ò 0 i D (t ) dt = 1 æ i D.avr = 1 T tON ò iT (t ) dt = 0 1 æ iT .max ç 2 T çè ö ÷ t ON = I L d = I out d ÷ ø Б.Di L = I out .1 Принцип на работа На фиг.

че полупроводниковите прибори са идеални и без отчитане на загубите в реактивните елементи. Допуска се.10. 4. равно на разликата между изходното и входното напрежения на преобразувателя U L = U out .9.U in . поясняващи принципа на действие на обратния повишаващ преобразувател са показани на фиг.2. Идеализираните времедиаграми. В зависимост от тока на бобината. режим на прекъснат ток и граничен режим. Нарастването на този ток (наклона на правата) се определя от захранващото напрежение Uin. натрупаната в бобината енергия се предава към товара през диода D.4. oбратният повишаващ преобразувател може да работи в трите режима: режим на непрекъснат ток.б – при запушен транзистор. При отваряне на ключа Т (запушване на транзистора). На фиг. Всички уравнения са изведени за непрекъснат режим на работа при допускане. 4.2. Когато транзисторът е отпушен през бобината протича линейно нарастващ ток. Протичащият през бобината ток определя натрупаната в нея енергия. стойността на индуктивността й L и времето през което транзисторът е отпушен. което е приложено върху бобината.9. а на 4.Фиг.2 Анализ и регулировъчна характеристика Анализът на схемата се извършва в установен режим по аналогия с анализа на правия понижаващ преобразувател.а е дадена еквивалентната електрическа схема при отпушен транзистор.4. ключовете са идеални и загубите в реактивните елементи са нулеви. 156 .8 Обратен повишаващ ИППН Принципът на действие на преобразувателя в установен режим включва две основни състояния на схемата: при отпушен транзистор и при запушен транзистор. че изходното напрежение няма променлива съставка. тъй като върху бобината е приложено постоянно напрежение. Токът през бобината намалява линейно.

б) при запушен транзистор Фиг. 4.9 Еквивалентни схеми на обратен повишаващ ИППН.10 Времедиаграми на обратния повишаващ преобразувател 157 . а) при отпушен транзистор.Фиг.4.

през който е отпушен транзисторът.А.U out ) t off = 0 Т (4.36).U out U iC = i L . 158 .34) t tOFF T ö 1 1 æç ON U L = ò u L (t ) dt = u L (t ) dt + ò u L (t ) dt ÷ = 0 ò ÷ T0 T çè 0 0 ø Развивайки интеграла се получава: [ ] 1 U in t on + (U in .30) u L = U in U (4.d Графичното представяне на регулировъчната характеристика на обратния повишаващ преобразувател е показана на фиг.out R 2) Интервал. за регулировъчната характеристика на oбратния повишаващ преобразувател се получава израза: U out 1 (4.33) Б.out R (4. Регулировъчната характеристика Използвайки.31) iC = . за t=tOFF. За напрежението върху бобината и тока през кондензатора при отпушен транзистор (t=tON) може да се запише: (4.37) = U in 1 .U out ) toff = 0 Като се използуват изразите за ton=δT и t off = T (1 .4. За напрежението върху бобината и тока през кондензатора за този времеинтервал (t= tOFF) може да се запише: u L = U in . за t=tON.36) U in ton + (U in .11. че средната стойност на напрежението върху бобината за един период е нула се записва: (4.δ ) и се заместят в (4.32) (4. Основни времеинтервали Основните времеинтервали в работата на oбратния повишаващ преобразувател са два: 1) Интервал. през който е запушен транзисторът.35) UL = (4.

2.out ÷ tOFF ú = 0 T ëè R ø R ø T è û 0 ò Забележка: В горния израз се използуват апроксимациите: i L = I L . 4.38) IC = ù U ö 1 éæ U ö 1 æ iC (t ) dt = 0 Þ I C = êç .39) U ö æ U ö æ I C = ç .d ) = 0 R ø R ø è è От горното уравнение за средния ток през бобината I L се получава: (4.Фиг.41) uL = L di L dt 159 .11 Регулировъчна характеристика на обратния повишаващ преобразувател От графиката се вижда.2. Променлива компонента на тока през бобината ΔiL Напрежението върху бобината u L може да се представи като: (4.δ ) се получава израза: (4.d ) Б.out ÷ (1 .out ÷ d + ç I L .3 Ток и напрежение на реактивните елементи А. че изходното напрежение нараства нелинейно с увеличаването на δ и е винаги по-голямо от входното. се използува условието. Замествайки tON=δT и tOFF = T (1 . Постоянна компонента на тока през бобината IL За да изведем стойността на IL.40) IL = U out R (1 . че средната стойност на тока през кондензатора за един период е нула: T (4.out ÷ tON + ç I L .4.

за амплитудата на променливата съставка на тока през бобината DiL се получава израза: (4.4. 4. за амплитудата на променливата съставяща на напрежението върху кондензатора Δ uC се получава: (4.44) duC = iC dt . работен период T и очакваните граници на изменение на коефициента на запълване δ. Това може да се постигне като се използва обратния понижаващ-повишаващ преобразувател.3. т.е да има полярност обратна на входното напрежение спрямо общ потенциал. за който duC = 2 DuC .1 Принцип на работа На фиг.2. Променлива съставяща на напрежението върху кондензатора Tокът през кондензатора може да се представи като: iC = C (4.44) се използува за оразмеряване стойността на филтровия кондензатор С при зададена стойност на променливата съставяща на напрежението върху него Δ uC и известни товар R. 160 .42) di L = u L dt L ® 2 Di L = U in dT L ® Di L = U in dT 2L В. Замествайки в горния израз.12 е показана практическа схема на обратния понижаващ повишаващ преобразувател.43) duC dt Преминавайки към крайна стойност за интервала dt=tON= d T . 4.3 Обратен понижаващ-повишаващ преобразувател (Buck-Boost DC-DC converter) В някои приложения се налага изходното напрежение да се инвертира. C 2 Δ uC = U out dT RC Þ Δ uC = U out dT 2 RC Израз (4. През този времеинтервал промяната на тока на бобината е равна на два пъти променливата й съставка ( di L = 2 Di L ).За времеинтервала dt=tON= d T върху бобината е приложено напрежението u L = U in .2.

че полупроводниковите прибори са идеални. 4.а е дадена еквивалентната електрическа схема при отпушен транзистор. поясняващи принципа на действие на обратния понижаващ . 161 .4. Токът на бобината се затваря през диода D. А. натрупаната в бобината енергия се предава към изхода на преобразувателя.повишаващ преобразувател са показани на фиг.45) (4. Основни времеинтервали Основните времеинтервали в работата на oбратния понижаващ повишаващ преобразувател са два: 1) Интервал. 4. без да са отчетени загубите в реактивните елементи и при допускане че изходното напрежение няма променлива съставка.46) u L = U in U iC = . Изходното напрежение се получава с обратна полярност. Когато транзисторът се запуши.12 Обратен понижаващ . когато транзистора е запушен.2. На фиг.3. че изходното напрежение няма променлива съставка.4. който е отпушен за интервала.б – при запушен транзистор.Фиг. За напрежението върху бобината и тока през кондензатора при отпушен транзистор (t=tON) може да се запише: (4.13. през който е отпушен транзисторът. t=tON.13.14.out R при допускането.повишаващ преобразувател Принципът на действие на преобразувателя е подобен на обратния повишаващ преобразувател – когато транзисторът е отпушен се натрупва енергия в бобината. Времедиаграмите. а на 4.2 Анализ и регулировъчна характеристика При анализът на схемата всички уравнения са изведени за непрекъснат режим на работа при допускане.

14 Времедиаграми на работа на обратния понижаващ .4. 4. а) при отпушен транзистор. б) при запушен транзистор Фиг.Фиг.13 Еквивалентни схеми на обратен понижаващ-повишаващ ИППН.повишаващ ИППН 162 .

48) Б.4.d ) = 0 От горното уравнение се извежда регулировъчната характеристика: (4.49) UL = t tOFF T ö 1 1 æç ON ( ) ( ) u t dt = u t dt + u L (t ) dt ÷ = 0 L L ò ò ò ÷ T0 T çè 0 0 ø Развивайки интеграла за двата времеинтервала tOFF= (1 .51) U out d =U in 1.15.d Графичното представяне на регулировъчната характеристика на обратния понижаващ . За напрежението върху бобината и тока през кондензатора за този времеинтервал (t= tOFF) може да се запише: u L = U out U iC = i L .d ) Т .2) Интервал. през който е запушен транзисторът.повишаващ преобразувател е показано на фиг. за t=tOFF.повишаващ преобразувател 163 .47) (4. че средната стойност на напрежението върху бобината за един период е нула: (4.50) tON= d Т и U L = U in d + U out (1 . Регулировъчна характеристика Известно е. Фиг.15 Регулировъчна характеристика на обратния понижаващ .4.out R (4. се получава: (4.

Изходното му напрежение е инвертирано и преобразувателя може да е повишаващ или понижаващ. През този времеинтервал товарният ток се поддържа от кондензатора C2. 4. 164 . входният ток води да запасяване на енергия в бобината L1.18. енергията на кондензатора C1 се предава към изхода през индуктивността L2.повишаващ преобразувател е U out + U in .а). На фиг.18.4.4.4. като при δ=0 става равно на нула. подобно на обратния понижаващ .1 Принцип на работа На фиг.2. тъй като е свързан към захранващото напрежение през L1.14.а е показана еквивалентната електрическа схема на преобразувателя при отпушен транзистор. През времеинтервала на запушен транзистор T и отпушен диод D (фиг.5 преобразувателят е понижаващ.4 Чук преобразувател (Cuk DC-DC converter) Чук преобразувателя има предназначение. а при обратния понижаващ . Когато транзисторът T е отпушен (фиг.2. Принципът на действие на този преобразувател се основава на капацитивен пренос на енергия. 4. Резултатите за тока и напрежението на реактивните елементи са подобни като при обратния повишаващ преобразувател.4.18. който се разрежда през товара. Този пренос се осъществява от кондензатора C1. Последното напрежение е показано на времедиаграмите от фиг. кондензаторът C1 се зарежда.4.4. Когато транзисторът T е отпушен.От графиката се вижда.4.16 е показана схемата на преобразувателя. че изходното напрежение е отрицателно спрямо захранващото напрежение и намалява нелинейно с намаляването на δ.17.б – при запушен транзистор.18. При стойности 0.повишаващ преобразувател. а на 4. Една от разликите между двата преобразувателя е напрежението върху запушения транзистор: при обратния повишаващ преобразувател то е U out . според стойността на коефициента на δ. Характерни токове и напрежения поясняващи принципа на действие на обратния Чук преобразувателя са показани на фиг.5<δ<1 преобразувателят е повишаващ. При стойности на коефициента на запълване 0<δ<0.б).

Фиг.17 Времедиаграми на работа Чук на преобразувателя 165 .16 Чук преобразувател Фиг.4.4.

През този времеинтервал токовете на двете бобини текат през отпушения транзистор T.18 Еквивалентни схеми на Чук преобразувател. Тъй като U C1 > U out . 4. Кондензаторът C1 е включен последователно на товара и изходния кондензатор C2. за да се осигури малка променлива компонента на неговото напрежение u C1 спрямо постоянната му компонента U C1 .52) U C1 = U in + U out Кондензаторът C1 трябва да се избере достатъчно голям. Диодът D е запушен за този времеинтервал. 1) Интервал. б) при запушен транзистор В установено състояние средната стойност на напрежението на бобините L1 и L2 е нула. за t=tON.4. кондензаторът C1 се разрежда и неговата енергия се прехвърля към изхода и към бобината L2.4. за средната стойност на напрежението върху кондензатора C1 може да се запише: (4. Поради това токът на бобината i L 2 нараства. Следователно. а) при отпушен транзистор. За този времеинтервал напрежението върху бобината L2 е: 166 . през който е отпушен транзисторът.2.2 Анализ и основни времеинтервали Направеният анализ и изведените съотношения са валидни при непрекъснат ток през двете бобини.Фиг.

U C1 )(1 .58) U in d T + (U in .2.d )T = 0 167 . Използува се и допускането. тъй като бобината L1 е свързана накъсо към захранващото напрежение U in за този времеинтервал: u L1 = U in (4.U in = U out (4.52). През този времеинтервал токовете на двете бобини текат през диода D.54) 2) Интервал.U C1 = -U out (4. който е отпушен за същия времеинтервал. u L1 : (4. Токът i L1 също нараства. което при използуване на (4. през който е запушен транзисторът. защото върху нея е приложено разликата от входното напрежение и напрежението на кондензатора C1.52) е: u L1 = U in .u L 2 = U C1 .56) Товарният ток през интервала се осигурява от енергията на L2 и заряда на кондензатора C2. 4. за t=tOFF.55) През този времеинтервал токът на бобината L2 ( i L 2 ) също намалява. Върху нея е приложено изходното напрежение: u L 2 = -U out (4. представящ напрежението върху бобина L1 за един период.3 Регулировъчна характеристика За извеждане на регулировъчната характеристика на Чук преобразувателя се използува принципа. че постоянната съставка на напрежението на кондензатора C1 не се променя. Развитието на интеграла.53) при използуване на (4. Токът на бобината L1 ( i L1 ) намалява.4. че средната стойност на напрежението върху бобините за един период е нула.57) U L1 = tON tOFF T ö 1 1æ u L1 (t ) dt = ç u L1 (t ) dt + u L1 (t ) dt ÷ = 0 ÷ T Tç 0 0 è 0 ø ò ò ò води до израза: (4.

61) за U C1 .57) интеграл.d Графично представяне на регулировъчната характеристика на Чук преобразувателя е направено на фиг.От горния израз следва: (4.d Развитието на подобен на (4.58) и (4.U out )(1 .63) Pin = Pout Þ U in I in = U out I out Þ in = out = I out U in 1 .59) U C1 = 1 U in 1.19. че входната мощност е равна на изходната Pin = Pout . за регулировъчната характеристика на Чук преобразувателя се получава съотношението: (4. води до израза: (4. представящ напрежението върху бобина L2 за един период. От допускането.U out ) d T + (.d Фиг. u L 2 .60) (U C1 .61) 1 U C1 = U out d Приравнявайки двата израза (4.d)T = 0 От този израз следва: (4.4.4. следва че: I U d (4.19 Регулировъчна характеристика на Чук преобразувател 168 .62) U out d = U in 1 .

п. Като недостатък на схемата може да се посочат завишените изисквания към кондензатора C1. Основните предимства на многозвенните ИППН са: . . в системите за гарантирано захранване.възможност за постигане на по-голяма мощност. в електронните преобразуватели в електроразпределението. чийто ток е значителен.64) I I L1 d = in = I L 2 I out 1 . . .д. осигуряваща по-добър к. което осигурява дефазиране на пулсациите в изходните и входните токове на отделните преобразуватели.повишаващ преобразувател са намалените пулсации във входния и изходния токове. при малките товари.Тъй като I L1 = I in и I L 2 = I out . Многозвенните преобразуватели намират приложение в заваръчните токоизточници.разделянето на преобразуваната мощност между няколко идентични звена разширява възможностите за избора на ключове. . Обикновено управляващите импулси към ключовете са дефазирани. при повреда на едно от звената (един от включените преобразувателите) многозвенният ИППН продължава да функционира.наличие на ‘горещ’ резерв. 169 .63) се извеждат следните съотношения за токовете на бобините: (4.възможност за намаляване стойностите на входния и изходния филтриращи кондензатори.подобрена форма на входния и изходния ток на преобразувателя (намалени са пулсациите).възможност за работа в режим ‘главен-подчинен’ (master-slave).5 Многозвенни безтрансформаторни ИППН Многозвенните ИППН включват няколко броя (звена) преобразуватели. в системите за преобразуване енергията на възобновяемите източници на енергия. 4. тъй като токовите натоварвания на ключовете са значително намалени. при използуване на (4. Изброените предимства на многозвенните преобразуватели ги правят подходящ избор в редица енергийни и индустриални системи със завишените изисквания.2. .d Предимство на Чук преобразувателя в сравнение с обратния понижаващ .

20 Двузвенен повишаващ ИППН Като пример. на фиг. Фиг.4.21. На фиг.4.4. равен на сумата на входните токове на двете звена. Преобразувателят е с мека комутация по напрежение. Подробното функциониране на едно звено е представено в Глава шеста. като управляващите им импулси са дефазирани на 180о. Двете звена работят на общ товар.20) е идентично и независимо. Управлението и функционирането на двете звена на преобразувателя (фиг. б) входен ток на двузвенния преобразувател.Uout=400V. Pout=6kW. а) входни токове на всяко от двете звена. Входни токове при двузвенен повишаващ преобразувател.21 са показани входните токове на двете звена и на целия преобразувател при симулация с PSPICE.20 е показан двузвенен повишаващ ИППН [40].4. Uin=100V.Lr2 D4 Lr1 D3 + Uin Cf S1 _ D1 Cr1 S2 D2 Cr2 + Uout _ Фиг. 170 .4.

4. Друга причина за използуването на трансформаторни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение е изискването за галваническо разделяне на товара от захранващия източник. Според начина на натрупване на енергия и предаването й към изхода трансформаторните импулсни преобразуватели на постоянно напрежение биват прави преобразуватели и обратни преобразуватели. което е видно от представените на фиг. Входното напрежение е Uin=100V. Схемата включва трансформатор с две секции на първичната намотка.4.4.21 резултати от компютърната симулация с PSPICE. а изходното Uout=400V.4.3. които са разгледани в следващите точки. Предимство на трансформаторните ИППН е възможността за получаване на по-вече от едно изходни напрежения. При необходимост от допълнително намаляване на токовото натоварване на ключовете и на пулсациите на входния и изходния ток е напълно възможно разширяване на структурата на двузвенния преобразувателя чрез добавяне на нови звена като се спази дефазирането на управляващите сигнали. използуван в система за преобразуване енергията на вятъра и слънцето. Според броя на полупериодите през които се отдава енергия трансформаторните импулсни преобразуватели биват еднотактни и двутактни. когато изходното напрежение е много пъти по-малко (или по-голямо) от входното захранващо напрежение. 4.1.1 Еднотактен прав трансформаторен преобразувател (Forward converter) Еднотактният прав трансформаторен преобразувател е показан на фиг. Tъй като управляващите импулси на двете звена са дефазирани на 180о.3. то пулсациите на входния ток са значително по-малки в сравнение със еднозвенен преобразувател.3 Трансформаторни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение Използуването на трансформатор в ИППН е целесъобразно.23.Симулиран е двузвенен повишаващ преобразувател с мощност 6 kW. 4. 171 .1 Принцип на работа Действието на схемата е илюстрирано с времедиаграмите.22. показани на фиг. Този преобразувател се използва за по-малки мощности в сравнение с мощностите на полумостовата и мостовата схема.

23 Времедиаграми на еднотактния прав трансформаторен ИППН 172 .Фиг. 4.22 Еднотактен прав трансформаторен импулсен преобразувател Фиг.4.

откъдето се получава израза iμ1=iμ2(n1/n2). започва третият времеинтервал с продължителност δ2Т. подобно както при токоизправители с R-L товар. Има три времеви интервала. Намагнитващият ток iμ e положителен и трябва да продължи да тече. Диодът D3 е отпушен. Диодът D2 е отпушен. където Lμ е стойността на намагнитващата индуктивност на трансформатора. 173 . Диодът D1 се запушва. Вторият времеинтервал е с продължителност δ1Т (фиг. а намагнитващият ток започва да намалява с наклон (-n1/n2)(Ui /Lμ). Намагнитващият ток на трансформатора iμ нараства с наклон Uin /Lμ. Запушен е и диодът D2. през който е отпушен транзисторът Т. През този времеинтервал се прехвърля енергия от входния източник към изхода на преобразувателя. През времеинтервала диодът D2 е запушен. iμ се затваря през диода D1 (който се отпушва) и втората секция на първичната намотка. Входният ток тече през първата секция на първичната намотка. В резултат на натрупаната енергия в изходната индуктивност L2 се отпушва обратния диод D3. 3) В момента. спрямо предишния времеинтервал. 2) Интервал на рекуперация. Относно отношението n1/n2 обикновено най-удачен е изборът n1=n2. тъй като приложеното напрежение върху вторичната намотка е вече с обратен поляритет. През този времеинтервал протичащият ток през втората секция на първичната намотка (рекупериращата намотка) води до връщане на енергия към захранващия източник.Броят на навивките на двете секции на първичната намотка и на вторичната са означени със n1.4. Стойността на тока през втората секция на първичната намотка iμ2 се получава при използуване на закона за запазване на потокосцеплението: iμ1 n1= iμ2 n2. В схемата диодът D3 изпълнява функцията на обратен диод. На първичната намотка се прилага напрежение (-n1/n2)Ui. характеризиращи работата на схемата. в който намагнитващият ток стане нула.23) и започва когато се запуши транзисторът Т. 1) Интервал. Тъй като Т е запушен. n2 и n3 съответно. а диодите D1 и D3 са запушени. През интервала δТ е отпушен транзисторът Т и цялото входно напрежение се прилага върху първичната намотка на трансформатора.

66) U ak . Причината е.23. Ако δ1Т не е достатъчно голям. ограничението е 0≤δ≤0. U L 2 = 0 Þ U out = U ak .65) и (4. за да се нулира намагнитващият ток. нулираното на намагнитващия ток iμ е възможно да се постигне чрез увеличаване скоростта на намаляването му през интервала δ1Т (увеличаване на наклона на характеристиката на намаляване на тока). то последният ще нараства с крайни стойности всеки следващ период и трансформаторът ще се насити. че средната стойност (постоянната компонента) на напрежението върху бобината L е нула.5.3 Ограничение на коефициента на запълване δ Регулировъчната характеристика на тази схема е ограничена. От това следва.68) U DS max = U in çç1 + 1 ÷÷ . което трябва да издържа транзисторът Т в запушено състояние: æ n ö (4. D 3 .4. че средната стойност на изходното напрежение Uout е равна на средната стойност на напрежението върху диода D3: (4.65) U out + U L 2 = U ak . D 3 = U in n3 d n1 Тогава при приравняване на горните две равенства (4.1.3. Това се постига чрез увеличаване на отношението (-n1/n2). n2 ø è при n1 = n2 U DS max = 2U in За извеждане на ограничението на коефициента на запълване на схемата δ се използуват следните равенства: 174 .D 3 Според формата на напрежението върху диода D3.1. Недостатък на този подход е. че ако интервалът δ1Т не е достатъчно голям.4. За най-често срещания случай n1=n2. че се увеличава и напрежението. средната му стойност е: (4.3.2 Регулировъчна характеристика За извеждане на регулировъчната характеристика се използува принципа.67) U out n3 = d U in n1 4.66) се получава уравнението на регулировъчната характеристика: (4. показана на фиг.

1 Принцип на работа Особеност на схемата е трансформаторът.25. че изходното напрежение няма променлива съставка.73) 2 4. който има специално предназначение в тази схема. 4. показани на фиг. Предназначението на магнитния компонент в схемата се описва по-точно от названието ‘индуктор с две намотки’.70) (4. 175 . на вторичната страна на който е присъединен товарът.4. За основа на схемата е използуван понижаващия повишаващ безтрансформаторен ИППН.24.2 Еднотактен обратен трансформаторен преобразувател (Flyback DC-DC converter) Едноактният обратен трансформаторен преобразувател е показан на фиг.3.dçç1+ 2 ÷÷ ³ 0 .71) æ n ö d2 = 1.2.69) d1 = n2 d и d + d1 + d 2 = 1 . Забележка: Времедиаграмите и анализа на преобразувателя са направени при допускането.72) d£ n 1+ 2 n1 За най-разпространеното отношение n1=n2 (при трансформатор с равен брой навивки на двете секции на първичната намотка). è n1 ø за коефициента на запълване на схемата δ се получава: 1 (4.(4. ограничението е: 1 d£ (4.d çç1 + 2 ÷÷ è n1 ø Тъй като коефициентът d 2 не може да е отрицателен: (4. За разлика от всеки друг трансформатор. Действието на еднотактния обратен трансформаторен ИППН е илюстрирано с времедиаграмите. 4.3. като бобината е заменена с трансформатор. n1 от които следва: æ n ö d 2 = 1 . тук токът не тече едновременно през двете намотки на магнитния компонент.

Фиг.4.24 Еднотактен обратен трансформаторен ИППН Фиг.25 Времедиаграми на еднотактния обратен трансформаторен ИППН 176 .4.

тока през кондензатора и консумирания от захранващия източник ток: (4.а. който е отпушен транзисторът Т. времеинтервал δТ. а) при отпушен транзистор. Това е времеинтервала tON=δТ. тъй като диодът не позволява протичане на ток в съответната посока през вторичната намотка и трансформаторът на практика е в режим на празен ход. Този времеинтервал е аналогичен на времеинтервала. през който е запушен транзисторът Т. Входният ток се явява ток на намагнитващата индуктивност Lμ.76) iin = i Lm U out R 2) Интервал. Намагнитващият ток iLμ нараства линейно и в Lμ се запасява енергия. времеинтервал (1-δ)Т. Захранващото напрежение е приложено върху първичната намотка на трансформатора. б) при запушен транзистор.74) u Lm = U in (4. през. 177 . Намагнитващата индуктивност Lμ изпълнява функцията на бобината в обратния повишаващ преобразувател.26 Еквивалентни схеми на еднотактния обратен трансформаторен ИППН.75) iC = - (4.4.Фиг.26. За този интервал може да се запишат следните уравнения за напрежението върху намагнитващата индуктивност.4. В работата на схемата се отличават два времеви интервала: 1) Интервал. показан на фиг. съответстващ на отпушен транзистор при обратния повишаващ преобразувател. Транзисторът Т е отпушен и еквивалентната схема на еднотактния обратен трансформаторен преобразувател приема вида.

2. 4. През този времеинтервал натрупаната във магнитния компонент енергия се трансформира към изхода на преобразувателя.77) за двата времеинтервала.4. Уравненията за този интервал са: (4. Също така лесно могат 178 .26.77) u Lm = - (4. Предимство на преобразувателя е малкия брой компоненти.80) U Lm tON tOFF T ö 1 1 æç = u Lm (t ) dt = u Lm (t ) dt + u Lm (t ) dt ÷ = 0 ÷ T Tç 0 0 è 0 ø ò ò ò Развитието на интеграла.d Схемата се използва предимно за мощности от 50W до 100W.3. води до израза: (4.81) æ U ö U in d + ç . както и за високоволтови захранвания в телевизори и монитори. През времеинтервала провежда диодът D.78) iC = (4.79) iin = 0 i Lm n U out n - U out R Тук с n е означено предавателното отношение на трансформатора.82) U out d = n U in 1 . Еквивалентната схема за този интервал е показана на фиг.По време на втория времеинтервал с продължителност tOFF=(1-δ)Т транзисторът Т е запушен.out ÷ (1 .74) и (4. че средната стойност на напрежението върху намагнитващата индуктивност Lμ за един период е нула: (4.2 Регулировъчна характеристика Регулировъчната характеристика се извежда при използуване на условието.d ) = 0 n ø è От горния израз (4. представящ напрежението u Lm за един период и заместване със съответните стойности (4.81) се извежда регулировъчната характеристика на еднотактния обратен трансформаторен ИППН: (4.б.

4. Фиг.4. Недостатък на схемата в сравнение с полумостовия и мостовия ИППН. а времедиаграмите поясняващи принципа на действие – на фиг.28. но пиковите токове през транзистора. че намагнитващият ток съдържа значителна постоянна съставяща и е еднополярен. диод и кондензатор. 4. Максималното обратно напрежение върху транзистора е равно на входното напрежение плюс приведеното изходно напрежение Uout/n. Eднотактния обратен трансформаторен преобразувател може да работи в прекъснат и непрекъснат режим на работа. които ще се разгледат в следващите точки. В прекъснат режим на работа размерите на трансформатора са по-малки отколкото при непрекъснат. са големите претоварвания по напрежение на транзистора.27 Двутранзисторен прав трансформаторен ИППН 179 . диода и кондензатора са по-големи.4. Друг недостатък е.27. което позволява да се използва само половината от хистерезисната крива.3.да се постигнат повече изходни напрежения – всеки изход се състои от допълнителна вторична намотка.3 Двутранзисторен прав трансформаторен преобразувател (Two transistor forward converter) Схемата на двутранзисторния прав трансформаторен преобразувател е показана на фиг.

схемата има три времеви интервала. характеризиращи работата й: 180 .4.28 Времедиаграми на двутранзисторния прав трансформаторен ИППН Подобно на правия трансформаторен преобразувател.Фиг.

отколкото от нивото на насищане на трансформатора. В резултат. както при мостовата и полумостовата схеми. Намагнитващият ток съдържа постоянна съставяща. че напрежението върху ключовете е ограничено до Uin. тъй като обикновено на практика амплитудата на магнитния поток е ограничена повече от загубите в магнитопровода. натрупаната енергия в намагнитващата индуктивност се връща към захранващия източник. а диодите D1 и D2 са запушени. Диодът D4 също е запушен. Диодът D3 е запушен. Двутранзисторният прав трансформаторен преобразувател има предимството пред еднотактния прав трансформаторен преобразувател.5 (непълен диапазон на регулиране). когато се запушат транзисторите Т1 и Т2. 2) Интервал на рекуперация Този интервал е с продължителност δ1Т и започва. а намагнитващият ток спада с наклон -Uin/Lμ. Напрежението върху първичната намотка на трансформатора става –Uin. През този интервал енергията се предава от входа към изхода и част от нея се натрупва в бобината L. Намагнитващият ток е положителен и трябва да продължи да тече. В крайна сметка използваемостта на магнитопровода е подобна.5. през който са отпушени транзисторите Т1 и Т2. като има посоченото ограничение за стойностите на коефициента на запълване δ – от нула до 0. 181 .83) U out n 2 = d. 3) Третият интервал започва. Транзисторите Т1 и Т2 са с общо управление и са отпушени през интервала δТ. когато iLμ достигне нула. През този интервал цялото входно напрежение се прилага върху първичната намотка на трансформатора и намагнитващият ток iLμ започва да нараства с наклон Uin /Lμ. Диодът D3 е отпушен. Регулировъчната характеристика на преобразувателя е: (4. n1 U in при 0≤δ≤0. а диодът D4 е отпушен за да осигури верига на тока на филтровата бобина L.1) Времеинтервал. а D4 – да е отпушен. Използваемостта на трансформатора и магнитопровода в схемата е добра. Напрежението на вторичната намотка на трансформатора е (n1 / n2)Uin. което води до отпушване на диодите D1 и D2. D3 продължава да е запушен. Влиянието на постоянната съставяща върху размерите на трансформатора обаче не е голямо. Обикновено схемата се използва за мощности до 1000W. Диодите D1 и D2 се запушват.

4.4.29 Двутактен трансформаторен ИППН Схемата има два времеви интервала. 2) Времеинтервал на запушени ключове Вторият интервал е с продължителност (1-δ)Т и започва. Ключът S2 е запушен за този времеинтервал. Времедиаграмите. През този времеинтервал провеждат и двата диода на изходния изправител D3 и D4. 182 .3.4 Двутактен трансформаторен преобразувател със средна точка на трансформатора (Push-pull DC-DC converter) Двутактният трансформаторен преобразувател със средна точка на трансформатора се състои от инвертор на напрежение и изправител. Диодът D3 е отпушен и енергията се предава от входа към изхода. като е използуван двуполупериоден изправител на изхода и идеални управляеми ключове.4. Ключът S2 остава също запушен.4. Когато е отпушен S1. Схемата на двутактния трансформаторен ИППН със средна точка на трансформатора е показана на фиг.29. Инверторните схеми се разглеждат подробно в Пета глава. Поради това тук ще бъдат разгледани накратко само принципа на действие и регулировъчната характеристика на преобразувателя. поясняващи принципа на действие на схемата са представени на фиг.30. като токът през всеки диод D3 и D4 е приблизително равен на половината от тока на бобината L. характеризиращи работата й: 1) Времеинтервал на отпушен ключ През първия времеинтервал δТ е отпушен ключът S1. цялото входно напрежение се подава на намотката w'1. когато се запуши S1. а изправителите във Втора глава. Фиг. Изходният ток се филтрира от бобината L и кондензатора C.

Фиг. Проблем на схемата може да се окаже несиметричното подмагнитване на трансформатора. 4. при 0≤δ≤1. Преобразувателят е с пълен диапазон на регулиране.30 Времедиаграми на двутактния прав трансформаторен ИППН През следващия период на управляващите импулси процесите се повтарят.84) = nd . 183 . а w1 и w2 са броя навивки съответно на първичната и на вторичната намотки. че провежда ключът S2. което ще доведе до насищане на трансформатора. U in където n = w2 / w1 е преводното отношение на трансформатора. а ключът S1 е запушен. а регулировъчната характеристика има вида: U out (4. Тогава за всеки следващ период намагнитващият ток iLμ ще нараства с крайна стойност. с тази разлика. Причина за това може да е разликата в падовете на напрежение върху S1 и S2 в отпушено състояние.

че може да се използва цялата хистерезисна крива (В-Н характеристика). През времеинтервала (1-δ)Т има допълнителни активни загуби на мощност във вторичната намотка в резултат от протичането на токовете на диодите D3 и D4. 4.3.През времеинтервала δТ се използва половината първична и половината вторична намотка за предаване на енергия от входа към изхода. Намагнитващият ток е двуполярен. което означава.5. Инверторните схеми се разглеждат подробно в Пета глава. а изправителите във Втора глава.1 Полумостов трансформаторен преобразувател На фиг.5 Мостови трансформаторни преобразуватели на постоянно напрежение Мостовите трансформаторни ИППН се състоят от инвертор на напрежение (мостов или полумостов). Тук ще бъдат разгледани накратко само принципа на действие и регулировъчната характеристика на мостовите трансформаторни преобразуватели на постоянно напрежение при използуване на идеални управляеми ключове. Въпреки това. 4.31 Полумостов трансформаторен ИППН с еквивалентен модел на трансформатора 184 . трансформатор и изправител.3. използването на трансформатора на схемата е добро. 4.31 е показана схемата на полумостов трансформаторен ИППН.4. като изправителят е със средна точка на трансформатора. Фиг.

2. Принципът на действие на схемата е пояснен с времедиаграмите. показани на фиг. трансформатор с една първична намотка и една вторична намотка със среден извод (може да се разглежда като трансформатор с една първична и две вторични намотки.32 Времедиаграми на полумостов трансформаторен ИППН Схемата от фиг. В момента t0 се отпушва ключът S1. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено напрежение Uin/2 .31 се състои от управляемите ключове S1 и S2. антипаралелно включени диоди D1 и D2. с предавателно отношение 1:n:n). се подава на първичната намотка на трансформатора. 4.1 и С0.32. капацитивен делител на напрежение С0. Напрежението на филтровия кондензатор С0.Фиг.1. равно на половината от захранващото напрежение Uin.4.4. 185 . Характерните времеинтервали в работата на схемата са следните: 1) Времеинтервал.

Полумостовата схема намира приложение за средни и малки мощности. когато се запушва S2. че схемата е с пълен диапазон на регулиране. като всеки от тях провежда половината от тока на бобината L. Напреженията на двете вторични намотки са nUin/2. В момента t1 ключът S1 се запушва. а диодът D3 е запушен. Освен чрез изменение на коефициента на запълване δ. По-нататък процесите в схемата са аналогични. Диодът D4 е запушен. 3) Времеинтервал. като осигуряват верига за намагнитващия ток.Продължителността на интервала е δТ.85) U out = 186 . Регулировъчна характеристика на схемата e: n d U in 2 От горното уравнение се вижда. тъй като намагнитващият ток е двуполярен. е по-малкия брой на елементите на схемата. чиято продължителност е (1-δ)Т. Магнитопроводът се използва ефективно. Диодите D1 и D2 предпазват управляемите ключовете от пренапрежение. Напрежението върху първичната намотка на трансформатора е нула. тъй като напрежението на съответстващата му секция на вторичната намотка е положително за него. (4. Диодът D3 е отпушен. желаното изходно напрежение може да се постигне и чрез подходящо предавателно отношение на трансформатора (n). Предимство на полумостовата схема пред мостовата схема. Диодът D4 е отпушен и през него тече целият ток на бобината L. за който напрежението върху първичната намотка на трансформатора е нула. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено напрежение -Uin/2. която се разглежда в следващата точка. Започва втори времеинтервал. В момента t2 се отпушва ключът S2. Времеинтервала завършва в момента t2 . 2) Времеинтервал. През този интервал са отпушени и двата диода на изходния изправител D3 и D4. Върху първичната намотка на трансформатора се прилага напрежение -Uin/2. когато управляемите ключовете са запушени. Използването на трансформатора е добро. което води до намаляване на намагнитващия ток с наклон -Uin/2Lμ за следващия интервал δТ.

Входно напрежение Uin се подава на първичната намотка на трансформатора и през намагнитващата индуктивност Lμ протича нарастващ намагнитващ ток iLμ с наклон Uin/Lμ. показани на фиг. тъй като напрежението на съответстващата му секция на вторичната намотка е положително за него. Диодът D6 е запушен.3. Нека в момента t0 се отпушат ключове S1 и S4. 187 .33.4. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено захранващото напрежение Uin .34.4. Основните времеинтервали в работата на схемата са подобни на тези при полумостовата схема: 1) Времеинтервал.2 Мостов трансформаторен преобразувател Схемата на мостов трансформаторен ИППН е показана на фиг.5. като е използувана еквивалентна схема на трансформатора. Фиг. Напреженията на двете вторични намотки са равни на nUin. трансформатор и токоизправител.33 Мостов трансформаторен ИППН с еквивалентен модел на трансформатора Принципът на действие на схемата е илюстриран чрез времедиаграмите. Преобразувателят се състои от инвертор с мостова конфигурация. Диодът D5 е отпушен. В случая използуваният изправител е двуполупериоден със средна точка на трансформатора. Продължителността на интервала е δТ (Т е периодът на управляващите импулси).4.4.

34 Времедиаграми на мостов трансформаторен ИППН 2) Времеинтервал.4. като и в двата последни случая първичната намотка е дадена на късо за осигуряване верига на намагнитващия ток. Напрежението върху първичната намотка на трансформатора е нула. като всеки от тях пропуска половината от изходния ток: (4. Възможно е да са отпушени двойката ключове S2 и S4 или двойката S1 и S3. През този интервал са отпушени двата диода на изходния изправител D5 и D6. В момента t1 се запушват ключовете S1 и S4 и започва втори времеинтервал с продължителност (1-δ)Т. За състоянието на ключовете има три варианта. за който напрежението на първичната намотка на трансформатора е нула.Фиг. Най-често срещаният случай е когато всички транзистори са запушени.86) i L = i D5 + iD 6 188 .

което се прилага върху първичната намотка на трансформатора е Uin. В момента t2 се отпушват ключове S2 и S3.3) Времеинтервал. Мостовият DC-DC преобразувател обикновено се използва за мощности. като осигуряват верига за намагнитващия ток. 2. Поради това тук ще бъдат разгледани само някои от основните и най-разпространени схеми на тиристорни ИППН. Магнитопроводът се използва ефективно. което води до намаляване на намагнитващия ток с наклон -Uin/Lμ за следващия интервал с продължителност δТ. Токовете през транзисторите са два пъти по-малки при еднакви мощности и захранващи напрежения. като се има в предвид особеностите на тиристорните ключове. Напрежението. Диодът D6 е отпушен и през него тече целия изходен ток. 4. че входния ток тече през два управляеми ключа. Върху първичната намотка на трансформатора се прилага напрежение -Uin.5Uin. тъй като намагнитващия ток е двуполярен и може да се използва В-Н кривата и в двата квадранта. Използването на трансформатора в такава конфигурация по отношение на ефективността е добро. когато се запушват ключовете S2 и S3. 189 . а при полумостовата схема е 0. когато управляемите ключовете са запушени. Обратните диоди D1 . Времеинтервалът завършва в момента t2 .87) U out = n d U in Разлики от полумостовата схема: 1. а диодът D5 е запушен. Подобни схемни решения могат да бъдат изпълнени при използуване на тиристорни ключове.4 Тиристорни импулсни преобразуватели на постоянно напрежение Разгледаните до тук ИППН са реализирани с транзисторни ключове. по-големи от 500W.D4 предпазват управляемите ключовете от пренапрежение. за който върху първичната намотка на трансформатора е приложено захранващото напрежение с обратен знак -Uin . По-нататък процесите в схемата са аналогични на разгледаните. Регулировъчната характеристика на схемата е: (4. Използването му за малки мощности не е оправдано поради сравнително големия брой елементи на схемата и факта.

тиристорни ИППН с принудителна (двустепенна) комутация. . включен в паралел на основния тиристор. Според начина на включване на комутиращата верига спрямо силовия (основния) тиристор. Паралелната комутация при тиристорните ИППН може да е капацитивна или резонансна.тиристорни ИППН с паралелна комутация. със спомагателен тиристор (тиристори). тиристорните ИППН се класифицират като: .тиристорни ИППН с последователна комутация. За целта се използуват комутиращи вериги с различна топология и начин на действие. тиристорните ИППН могат да се класифицират като: . Състава на комутиращата верига и нейното действие са важни показатели за основите параметри и за класификацията на тиристорните ИППН. при които комутиращата верига е последователно присъединена към основния тиристор. при които комутиращата верига е в паралел с основния тиристор.тиристорни ИППН с едностепенна комутация. При резонансната комутация токът на основния тиристор се насочва към антипаралелно включен диод под действието на резонансна верига. 4. За запушването на конвенционалните (еднооперационни) тиристори е необходимо анодният им ток да намалее под тока на удръжка на прибора.4.4.Запушването на транзисторите се осъществява чрез управляващата верига.4. 4. без спомагателен тиристор.на фиг. . което се дължи на различните подходи и схемни реализации на комутиращата верига.36.2 Тиристорни ИППН с едностепенна комутация Схемата на преобразувателя е показана на фиг. когато за комутиращия процес се използува енергията на кондензатор. времедиаграмите. В част от схемите комутиращата верига включва и допълнителен (спомагателен) активен ключ (тиристор обикновено). илюстриращи принципа на работа .1 Видове тиристорни ИППН Съществуват множество схеми на тиристорните импулсни преобразуватели на постоянно напрежение.4.35. Комутацията е капацитивна. Според наличието или не на спомагателен ключ. 190 а .

35 Тиристорен ИППН с едностепенна комутация Фиг.Фиг. Товарът има R-L характер.4. състояща се от комутиращия кондензатор Ck и комутиращата бобина Lk. 191 . Действието на схемата е разгледано в установен режим.36 Времедиаграми на работа на тиристорен ИППН с едностепенна комутация Преобразувателят включва комутираща верига. затова се поставя обратен диод D.4.

към момента t2 кондензаторът се е презаредил и има поляритета показан в скобите. Напрежението върху товара нараства със скок и достига стойността Uin + UCk. В момента t1 напрежението върху Ck е нула. който е сума от изходния ток Iout и токът на колебателния кръг. Анодният ток на тиристора в момента t2 е равен на изходния ток Iout. токът на тиристора Т започва да намалява. Различават се следните времеинтервали.3. характеризиращи работата на преобразувателя: 1) Интервал t0-t1 След подаването на отпушващ импулс в момента t0. равен на товарния ток Iout. В момента t3 тиристорът се запушва. а напрежението върху Ck е нула. Тиристорът се запушва. Към момента t0 кондензаторът е зареден с напрежение с показания на фиг.4.36) са направени като е прието. Започва колебателен процес. което схемата осигурява за възстановяване на непроводящите свойства на тиристора. а напрежението върху Ck достига –Uin. След момента t2 токът на Ck е противоположен на анодния ток на тиристора Т. налице е условие за запушване на Т. кондензаторът Ck започва да се разрежда през товара със константен ток.е. В резултат.4.е. Диодът D се запушва. включващ Lk и Ck . състоящ се от Lk и Ck. че товарният ток Iout е константен. като напрежението му се стреми към първоначалния си поляритет.3. т. че изходният ток Iout е константен.36 поляритет без скобите. през тиристора Т протича ток. a напрежението върху него става отрицателно със стойност –UCk. както и напрежението на Ck. 3) Интервал t2-t3 След момента t2. Кондензаторът Ck започва да се разрежда. 4) Интервал t3-t4 След запушването на тиристора T.е. Интервалът t3-t4 е времето. Тук използуваме допускането. т. 2) Интервал t1-t2 В момента t1 токът през кондензатора (съответно през тиристора) е достигнал максимална стойност. няма променлива съставка. кондензаторът Ck започва да се разрежда. 192 . Напрежението на Ck в момента t3 е UCk. В момента t4 напрежението на кондензатора Ck достига нула. Напрежението върху товара спада със същия наклон. като в момента t3 става нула. Токът през кондензатора започва да намалява и в момента t2 преминава през нулата.Забележка: Анализът и времедиаграмите (фиг.3. т.

след пълното презареждането на кондензатора (UCk=Uin). за което провежда тиристора Т е равно на: (4.t 0 Времето. Lk.3 I out Особеност на схемата. през която да тече. В момента t5 напрежението на кондензатора Ck достига стойността на входното напрежение +Uin. При определени условия тези колебания не затихват до следващото отпушване на T и могат да нарушат функционалността на схемата. 193 . е че в края на интервала t3-t4 е възможно да има колебателен процес при отпушване на диода D по веригата D. равен на товарния ток Iout.37 е показан подобрен вариант на схемата от фиг.4. Времето. Друг недостатък на схемата е.35.4. при който описаните недостатъци са решени.89) t сх. товар се преустановява. Ck. следователно този ток зависи от стойността на товара. който осигурява такава верига.88) tT . което схемата осигурява на тиристора за възстановяване на проводящите му свойства е времето на разряд на кондензатора от напрежение UCk.on = t3 . На фиг. Времеинтервалът t5-t6 е променлив и чрез неговата промяна се реализира регулирането на схемата. Тъй като товарът е активно-индуктивен. товарният ток се нуждае от верига.в. че зарядният ток на Ck тече през товара. В този момент t5. В това състояние схемата е готова за следващ управляващ импулс. = C k U Ck .3 до нула: (4. +Uin. токът по веригата: захранващ източник. 6) Интервал t5-t6 Следващият управляващ импулс се подава в момент t6.5) Интервал t4-t5 През този времеинтервал Ck се зарежда от константен ток. Отпушва се обратният диод D. Ck.

4. За представяне на принципа на работа. включен в паралел на работния тиристор.20].4.38. обратен диод D0.37 Подобрена схема на тиристорен постояннотоков преобразувател с едностепенна комутация При схемата от фиг. фиг.4.4. 4.37 диодът D1 не позволява да започне колебателен процес по веригата D.39 са представени времедиаграмите. а изходният ток се регулира чрез промяна на периода на подаване на управляващи импулси (променлив е времеинтервала t5-t6. Lk.3 Тиристорни ИППН с двустепенна комутация Тиристорните ИППН с двустепенна комутация имат по-големи възможности от тези с едностепенна комутация. Схемата се състои от силов тиристор T1.4.38 са показани схеми на тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация [11. поясняващи работата на схемата.36). диод D1. 4. комутиращ тиристор T2.Фиг. Тиристорните ИППН с едностепенна комутация се управляват чрез принципа на времеимпулсната модулация.а. както и комбинация от двата метода. се разглежда схемата от фиг.1 Тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация На фиг. При тях времето на провеждане на тиристора е фиксирано. При тиристорните ИППН с двустепенна комутация регулирането може да е времеимпулсно (ВИМ). На фиг.3. Ck. 194 .4. +Uin. широчинно-импулсно (ШИМ).. При тези схеми за запушване на работния тиристор се използува енергията на кондензатор.4. а диодът D2 осигурява верига за презаряд на Ck.4. комутиращ кондензатор Ck и комутираща индуктивност Lk.

2) Интервал t1-t2 Времеинтервалът започва в момента t1 на достигане на напрежението на кондензатора Ck до стойността на захранващото напрежение с отрицателен знак -Uin. T1.38 Схеми на тиристорни ИППН с двустепенна капацитивна комутация Забележка: Анализът на схемата и представените времедиаграми (фиг.39. няма променлива съставка. че изходният ток Iout е константен. Времеинтервалът завършва с подаване на управляващ импулс към комутиращия тиристор T2.4. През товара протича ток от захранващия източник.е.4. т. -Ck. 195 . В момента t0 се подава управляващ импулс към T1. Процесът завършва в момента t1 и кондензаторът е презареден до напрежение -Uin.Фиг. Следните времеинтервали характеризират работата на преобразувателя: 1) Интервал t0-t1 Към момента t0 кондензаторът Ck е зареден до напрежение равно на захранващото напрежение Uin с поляритет показан без скобите на фиг.4.39) са направени при допускането. Lk. Започва резонансен (колебателен) процес на презаряд на Ck по веригата +Ck . През времеинтервала провежда работният тиристор T1. D1.

Товарният ток тече по веригата +Uin . 3) Интервал t2-t3 В момента t2 се подава управляващ импулс към комутиращия тиристор T2. Когато този ток стане по-голям от правия ток на T1. той е променлив.е. Ck .39 Времедиаграми на работата на тиристорен ИППН с двустепенна капацитивна комутация.а Този времеинтервал t1-t2 се използува за регулиране на схемата. фиг. последният се запушва.4.4.Фиг. Последният се отпушва и дава накъсо Ck през двата тиристора T1 и T2. T2. т.38. 196 . Разрядният ток на Ck е обратен за работния тиристор T1.

4.4.а с пунктир).38. Разликата във двете схеми е.1)=2 Uin. тъй като благодарение на Lk се намалява скоростта на нарастване на тока през тиристора и амплитудата на обратното напрежение върху него. момент t5. Отпушва се обратният диод D0. След отпушване на работния тиристор T1. -Uin. При тази схема е облекчен режима на работа на работния тиристор.4.38. Принципът на действие на схемата е подобен на този на разгледаната схема с капацитивна комутация от фиг. В момента t4 напрежението на Ck достига +Uin и комутиращият тиристор се запушва.4. Времеинтервалът t2-t3 е схемното време за възстановяване. че тук във веригата на комутиращия кондензатор Ck е включена комутираща бобина Lk. която провежда заедно със Ck при комутация (запушване) на работния тиристор T1. зависещи от товара. намаляват твърдостта на изходната характеристика при регулирането на схемата. Наличието на времеинтервали в работата на схемата. който провежда до подаване на управляващ импулс към работния тиристор T1. Тъй като товарът е активно-индуктивен е необходима верига за тока през него.40 Тиристорен ИППН с резонансна комутация 197 . В момента t2 върху товара е приложено максимално напрежение (Uin+ UCk. Фиг. през което върху работния тиристор T1 е приложено обратно напрежение.40 е показан тиристорен ИППН с резонансна комутация. 4.4.Z.3. 4) Интервал t3-t4 В момента t3 напрежението на Ck достига нула.а. започва нов период и процесите се повтарят. В известна степен този недостатък се премахва чрез добавяне на диода D2 и бобината L2 (фиг.2 Тиристорни ИППН с двустепенна резонансна комутация На фиг.

В схемата от фиг.б).41. свързана последователно в силовата верига (фиг. И при двете схеми веригата за презареждане на кондензатора е отделена от товара. или чрез трансформатор (фиг.б е необходимо още едно постоянно напрежение Uk. 4.Недостатък на тиристорните ИППН с резонансна комутация е ограничението на диапазона на регулиране.4. 4. MOSFET).9.3.4. При тях комутиращият импулс на запушващото напрежение се въвежда последователно на силовата верига. Това осигурява по-добра правоъгълна форма на изходното напрежение. в която е и силовият тиристор. чрез което се извършва процеса на запушване на тиристора. MCT.4. 198 . По подробното им описание е направено в [3. Това се постига чрез бобина. тиристорните ИППН запазват своето приложение в определени области.41.а).4.41 Тиристорни ИППН с последователна комутация Съществуват и се прилагат и други схемни варианти на тиристорни ИППН.3 Тиристорни ИППН с двустепенна последователна комутация По-добри показатели по отношение на регулирането имат тиристорните ИППН с последователна комутация.41. Въпреки навлизането на напълно управляемите ключове (IGBT.13].

IGBT. При съвременните инвертори като ключови елементи се използват полупроводникови прибори. Непълно управляемите прибори (тиристори.5.5. различна от мрежовата. енергията на приливи и отливи). 199 . закаляване на метали. енергия на геотермални води. използващи повишени работни честоти (електротермия. Съществуват няколко класификации на инверторите според различни признаци: 1. фиг. лазерна техника. инверторите се делят на три основни типа: а) инвертори на напрежение. когато се налага да се захранват устройства с променливо напрежение с честота. Доминира използването на напълно управляеми прибори (MOS FET. приборостроене. пощи.5. В зависимост от характера на електромагнитните процеси. фиг. в) резонансни инвертори.2. · Нови технологии.1 Общи сведения Преобразувателните устройства. Основни области на приложение на инверторите са: · Захранване на технологични процеси и устройства. енергия на вятъра. GTO) се използват единствено при големи мощности. реакторни уредби).3. Приложенията на инверторите обикновено са в случаи.1. · Управление на електрически двигатели в системите за задвижване. · За осветители уредби и управление на високочестотни лампи. които преобразуват постоянни напрежения или токове в променливи напрежения или токове се наричат инвертори. ултразвукова обработка. фиг. · Електротранспорта – за електрическа тяга. · Резервно (гарантирано) захранване. · В битовата техника. MCT).ГЛАВА ПЕТА ИНВЕРТОРИ 5. б) инвертори на ток. · При преобразуване енергията на Възобновяеми енергийни източници (слънчева енергия. индукционно нагряване). известно като (UPS) и горещ резерв на отговорни потребители (болници.

200 . 3. б) мостови инвертори. Фиг. В зависимост от схемата и захранващият източник: а) полумостови инвертори.5.1 Инвертор на напрежение и форми на напрежението и тока върху товара. при които честотата на управляващите импулси е еднаква с честотата в товарната резонансна верига.5.5. 2. б) инвертори с независимо възбуждане. в) инвертори със средна точка на трансформатора. при които управляващата честота се определя от автономен генератор ( схемата за управление).2 Инвертор на ток и форми на тока и напрежението върху товара.Фиг. Според начина на управление инверторите се делят на два вида: а) инвертори със самовъзбуждане.3 Резонансен инвертор и примерни форми на тока и напрежението върху товара. Фиг.

5. 5. Фиг. В практическите схеми показаните токове и напрежения имат своите специфики. изпълнен с IGBT ключове.4 е показана схема на полумостов инвертор на напрежение.2 и фиг.2.1. 5. При инверторите на напрежение входното постоянно напрежение Ud се превключва периодично и към товара се подава променливо напрежение u с правоъгълна форма.1.2 и два ключа. Тока през товара i зависи от характера на товара. д) трифазни двуполупериодни (мостови) инвертори. фиг.5.5. Формата и фазата на напрежението върху товара зависят от характера на самият товар. съставен от два кондензатора с голям капацитет C0. Показаните на фиг. Амплитудата на това променливо напрежение е равна на Ud.2 Еднофазни транзисторни инвертори на напрежение Основен признак на инверторите на напрежение е правоъгълната форма на напрежението върху товара.4 Полумостов инвертор на напрежение 201 .3 времедиаграми са идеализирани и обобщени. На фиг.5. фиг. При инверторите на ток става периодично превключване на входния ток Id и през товара Z протича променлив ток i с правоъгълна форма. S1 и S2.5. При резонансните инвертори формата на тока и напрежението върху товара са близки до синусоида.5.1=C0.1 Полумостов инвертор на напрежение При полумостовия инвертор на напрежение товарът се намира в диагонала на мост.г) трифазни еднополупериодни инвертори. а честотата му се определя от управляващата схема.

захранващият източник консумира енергията. C0.1 и товарният ток нараства до максималната си 202 . токът през него си сменя знака след определен интервал t0 – t1.1.2. Тoест.2 не са с безкрайни стойности и през времеинтервала t0 – t1 се наблюдава зареждане (увеличаване на напрежението) на C0.1. Различават се следните основни времеинтервали. През времеинтервала t0 – t1 токът през товара се затваря през диода D1 и захранващият източник. 2) Времеинтервал t1-t2 В момента t1 товарният ток се нулира.е на половината от входното напрежение Uin/2. Върху товара е приложено напрежението на кондензатора C0.5. Следва смяна посоката на тока през товара.1 и разреждане (намаляване на напрежението) на кондензатора C0. Амплитудата на напрежението върху товара е равна на напрежението върху филтровите кондензатори C0. образуват делител на напрежение.5. запасена в индуктивността на товара. характеризиращи работата на схемата: 1) Времеинтервал t0 – t1 При подаване на отпушващ сигнал към ключа S1 (ON) и запушващ сигнал към ключа S2 (OFF). Ако товара е активно-индуктивен (RL).1 и C0. На практика кондензаторите C0.Фиг. момент t0. върху товара се формира положителната полувълна на изходното напрежение.2.5 Ток и напрежение върху RL товар при полумостов инвертор на напрежение Двата кондензатора на схемата C0. като ключът S1 започва да провежда. т. През следващия времеинтервал t1-t2 токът през товара съвпада по посока с напрежението върху него.7. C0. фиг.2.

Този полупериод се ограничава от моментите t0 и t2. Обикновено ключовете на мостовия инвертор се управляват по двойки. В момента t4 се подава отпушващ сигнал към ключа S1 и запушващ сигнал към ключа S2. 3) Времеинтервал t2-t3 През този времеинтервал t2-t3 провежда диода D2 и кондензаторът C0. като ключа S2 започва да провежда в момента t3.7 са показани времедиаграмите на инвертора на напрежение при R-L товар. а кондензаторът C0.2 Мостов инвертор на напрежение На фиг.1 се разрежда. В таблица 4. 4) Времеинтервал t2-t3 Следва отново смяна посоката на тока през товара.стойност Im. Отрицателният полупериод върху товара се формира при отваряне на S1 и S3 и затваряне на S2 и S4. Следните основни времеинтервали характеризират работата на схемата: 1) Времеинтервал t0 – t1 В момента t0 на ключоветe S1 и S3 се подава отпушващ сигнал (ON). На фиг.2. енергията на индуктивността се трансформира към захранващия източник и в момента t3 товарният ток се нулира.1 са показани четирите обособени времеинтервала в работата на схемата и съответните провеждащи ключове за всеки един от тях.2 се зарежда. В момента t2 се подава отпушващ сигнал към ключа S2 и запушващ сигнал към ключа S1. а на ключовете S2 и S4 се подава запушващ сигнал (OFF). съответствуващо на положителния полупериод от фиг. Таблица 4. Това е времеинтервалът t2 .1 Времеинтервали t0-t1 t1-t2 t2-t3 t3-t4 Проводящи ключове D1 S1 D2 S2 5.t4 . 203 . В резул-тат на запушването на S1 и S3 и отпушването на S2 и S4 върху товара се подава напрежение.5.5.6 е показана схема на мостов инвертор на напрежение.5. изпълнен с IGBT ключове.7. Токът през товара намалява.

5.6 Мостов инвертор на напрежение изпълнен с IGBT ключове Фиг.7. В резултат. През времеинтервала t0 – t1 токът през товара е с посока. когато товарът има активен характер. фиг. 204 . токът през товара изостава по фаза от напрежението.7 Времедиаграми на работа на мостов инвертор на напрежение при R-L товар В случаите.5.5. В по-голяма част от практическите приложения обаче товарът е активно реактивен (R-L). Тогава токът през него си сменя знака след определен интервал t0 – t1. токът през товара следва формата на напрежението върху него.Фиг.

5. момент t2. а за ключовете S2 и S4 съответно времеинтервала t3-t4.7. Върху товара е приложено цялото входно напрежение и товарният ток нараства до максималната си стойност Im. запасена в индуктивността на товара.7. Токът се затваря през диодите D1. след запушването на ключовете S2 и S4 в момента t4 се отпушват диодите D1 и D3. а на ключовете S2 и S4 се подава запушващ сигнал. От представения принцип на работа се вижда. В таблица 4. През този времеинтервал t1-t2 токът през товара съвпада по посока с напрежението върху него. това е интервала t2-t3. токът през товара запазва посоката си за определен интервал от време. В момента t2 се подава отпушващ сигнал към ключовете S2 и S4 и запушващ сигнал към ключове S1 и S3. като полярността му през времеинтервалите t1–t2 и t3-t4 съответства на полярността на напрежението върху товара. 2) Времеинтервал t1 – t2 В момента t1 товарният ток се нулира. показан на фиг. D3 и захранващия източник. който се превръща в консуматор на енергия през споменатите времеинтервали. 3) Времеинтервал t2-t3 При запушване на ключовете S1 и S3.обратна на приложеното върху него напрежение. при R-L товар времето. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 товарният ток се нулира. напрежението и токът върху товара са с различни полярности. Следователно.5. през което провежда всяка двойка ключове е по-малко от p. фиг. След изчерпване на запасената в индуктивността L енергия. че през времеинтервалите t0-t1 и t2-t3 запасената в индуктивността L енергия се трансформира към захранващия източник. През този интервал токът на товара са затваря през диодите D2 и D4 и захранващия източник Ud. през този времеинтервал захранващият източник консумира енергията. които провеждат през следващия времеинтервал t4-t5 и t0-t1. Ключовете S1 и S3 започват да провеждат. Аналогично. Очевидно. През този интервал подобно на t0 – t1. За ключовете S1 и S3 времеинтервалът на проводимост е t1-t2. Ключовете S2 и S4 започват да провеждат. 205 . токът през товара се нулира и сменя знака си.2 са показани четирите обособени времеинтервала в работата на схемата и съответните провеждащи ключове за всеки един от тях. Времеинтервалът завършва в момента t4 . в който към ключоветe S1 и S3 се подава отпушващ сигнал.

D3 S1. В практическите схеми това се реализира чрез включване на антипаралелен диод на съответния ключ (IGBT. Максималната стойност на тока през ключовете Im се получава след решаване на диференциалното уравнение: (5. За оразмеряване на ключовете важни стойности са максималната стойност на тока и на напрежението върху тях. Източникът на напрежение Ud трябва също да позволява токът през него да протича в двете посоки. За повечето от съвременните реализации на ключове такъв диод е включен в структурата на самия ключ. 2. В повечето случаи това се осигурява от филтровия кондензатор C0 на входа на инвертора. 206 . Решаването на диференциалното уравнение води до следния израз на максималната стойност на тока: (5.Таблица 4. тиристори). MCT.D4 S2. MOS. Използваните ключове трябва задължително да са с двустранна проводимост.2 Времеинтервали t0-t1 t1-t2 t2-t3 Проводящи ключове D1.1) L di L + R iL = U d dt с начални условия i( 0) = .I m и i(T / 2) = I m . Максималното напрежение върху ключа е равно на: (5.3) U CE = U d + U F където UF е падът върху отпушения диод. S3 D2.2) Im RT æ ç Ud / R 1. S4 t3-t4 Представеният принцип на работа на мостовите инвертори на напрежение води до следните важни изводи: 1.e L 2 ç è = RT 1+ e - ö ÷ ÷ ø. L 2 където Т е периодът на управляващите импулси.

5. като токът през товара съответства на R-L товар.8 Инвертор на напрежение със средна точка на трансформатора Фиг.9.8.3 Инвертор на напрежение със средна точка на трансформатора Основен компонент на схемата.9 Времедиаграми на работа на инвертора на напрежение със средна точка на трансформатора. поясняващи принципа на работа на схемата са показани на фиг. Времедиаграмите. Фиг. е трансформаторът със секционирана първична намотка. Необходимо е двете секции (двете първични намотки w1 и w2) да са еднакви.2. фиг. 207 .5.5.5.5.

+Ud. През следващия времеинтервал t1 – t2 провежда ключът S1. Основният недостатък на схемата произтича от наличието на трансформатора. През този времеинтервал t0 . На практика е невъзможно да се гарантира. намагнитващият ток на трансформатора може да достигне до опасни за работата на схемата стойности.4) Y 1 =Y 2 = F 1 N 1 = F 2 N 2 .t1 се връща запасената в индуктивността енергия към захранващия източник. е необходимо следене и на тока на първичната намотка.В момента t0 се подава отпушващ сигнал към ключа S1 и запушващ към ключа S2. че при схемата с трансформатор със средна точка. В момента t1 токът през товара се нулира. различно от нула. В резултат. през времеинтервала t0 . Предимства на схемата: 208 . двете намотки трябва да имат еднакви потокосцепления: (5. -Ud. Процесите са аналогични на описаните погоре. В резултат. F1 и F 2 са магнитните потоци. Следва извода. Практически е трудно да се избегне постояннотоковото подмагнитване на трансформатора. Това би могло да се постигне чрез добро симетриране на двете първични намотки w1 и w2. След момента t1 този ток сменя знака си. В момента t2 се подава отпушващ сигнал към ключа S2 и запушващ към ключа S1.е. начало на w1. в което са в отпушено състояние са еднакви. че пада на напрежение върху двата ключа S1 и S2 и времето им. то токът през него изостава спрямо напрежението върху него. D1. Също е необходимо минимизиране на индуктивността на разсейване между двете първични намотки.t1 провежда диодът D1 по веригата: край на w1. т. освен традиционното ШИМ управление. Тъй като товарът е активно-индуктивен. Малки разлики в тези параметри водят до резултантно постоянно напрежение върху първичната намотка. През следващия времеинтервал t3 – t4 провежда ключът S2 и се консумира енергия от източника. През времеинтервала t2 – t3 провежда диодът D2 и се връща запасената в индуктивността енергия към захранващия източник. Товарът консумира енергия от източника. тъй като токът и напрежението върху него са с един и същ поляритет. където N1 и N2 са броя на навивките на двете секции на първична намотка. обхванати от всяка една от двете секции.

5.3 Еднофазни тиристорни инвертори на напрежение Тиристорните инвертори на напрежение се използват обикновено когато е необходимо да се захранват по-големи товарни мощности.5. 5. Работата на схемата се пояснява от времедиаграмите на фиг. D2. За запушването на всеки работен тиристор се използува допълнителен тиристор и реактивни елементи.11. Основни недостатъци на тиристорните схеми са по-сложното запушване на ключовете и невъзможността за недостигане на работни честоти над няколко килохерца.10 основните ключове с двустранна проводимост са T1. Наличието на общи точки (маса) на двата ключа S1 и S2 позволява те да бъдат управлявани от една драйверна схема.е.11. 2. Това е особено важно ако напрежението на входа на инвертора е нисковолтово. Тk2 и реактивните елементи Lk и Ck.б. където входният източник обикновено е акумулаторна батерия. При този вид инвертори запушването на работен тиристор не е свързано с комутирането на друг работен тиристор.5. D1 и T2.схеми със спомагателно-импулсна комутация. 209 . При такива инвертори входният ток Id е голям и загубите върху отпушените ключове са значителен процент от общите загуби на преобразувателя. т. Според метода на комутация тиристорните инвертори на напрежение се класифицират като: . включващи няколко периода са показани на фиг. не е необходимо галваническо развързване на двата управляващи сигнала един спрямо друг.3.схеми с взаимно импулсна комутация. комутацията на единия тиристор подготвя комутиращата верига за комутация на другия тиристор.1. При работа на схемата. Подобни приложения са гарантираните захранвания (UPS). а опростените времедиаграми.11. На фиг. Групата за комутация е съставена от тиристорите Тk1.10 полумостов тиристорен инвертор. На фиг.5.1 Тиристорни инвертори на напрежение със спомагателно – импулсна комутация За представяне на принципа на спомагателно-импулсната комутация се използва показаният на фиг. .а са показани детайлните времедиаграми за времето на комутация.5. Във всеки един момент от време в схемата провежда само един от управляемите ключове S1 и S2.

Фиг. 210 .10 Полумостов тиристорен инвертор със спомагателно-импулсна комутация. б) опростени времедиаграми за няколко периода.5.Фиг.11 Времедиаграми на работа на полумостов тиристорен инвертор със спомагателно-импулсна комутация.5. а) детайли времедиаграми за времето на комутация.

включващ Lk.6) C k = 0. показан на схемата и да е отпушен тиристорът Тk1.Нека кондезаторът Ck да е зареден с поляритет на напрежение. В момента t4 токът през комутиращия тиристор Ck се нулира. Полученият токов импулс е с почти синусоидална форма. подготвяйки се за следващия процес на комутация. След момента t2 товарния ток протича само през комутиращата верига.в. През времеинтервала t3-t4 натрупаната във индуктивността енергия дозарежда комутиращия кондензатор Ck. В момента t3 напрежението на комутиращия кондензатор Ck достига захранващото напрежение. Напрежнието на кондензатора Ck е по голямо от 2Ud и зависи от качествения фактор на колебателния кръг. Lk = 0. Ck и товара Z. В момента t2 комутиращият ток се нулира и диода D1 се запушва. кондензаторът започва да се презарежда.max. В същия момент t1 се отпушва диода D1. = t 2 . За да се определи схемното време на възстановяване tсх.11. се отпушва комутиращият тиристор Тk1.в.max ) където I k е токът на комутация. Напрежението на кондензатора Сk осигурява запушващ токов импулс върху тиристора Т1. I k t сх.9 U d t сх.в. фиг. В края на полупериода. . за силовите тиристори се използува зависимостта: (5.5 . При използуване на горния израз и избрано отношение I k .4 Ik Ud При проектиране на тиристорни инвертори на напрежение със спомагателно-импулсна комутация трябва да се има пред вид следното: 211 . Схемното време за възстановяване на тиристора е времеинтервала t1t2.t1 = 2 Lk C k arccos(I k / I k . амплитудата на този токов импулс трябва да е по голяма от стойността на товарния ток в момента на комутация. При отпушен тиристор Т1 се формира положителен полупериод върху товара.max е максималният комутиращ ток. момент t0. За да се запуши работния тиристор. След достигане на максимума на комутиращия ток.5) t сх.max / I k = 1. Комутиращият ток продължава да нараства и след момента t1 и достига максималната си стойност Ik. В момента t1 комутиращият и товарният ток се изравняват и тиристорът Т1 се запушва.5.в. в [2] са посочени следните съотношения за избор на комутиращите елементи: (5. I k .

5. 2.13 при активно-индуктивен характер на товара. На фиг. Фиг.3. зависещ от схемното време на възстановяване на тиристора.2 Тиристорни инвертори на напрежение със взаимно– импулсна комутация Основният признак на тиристорните инвертори на напрежение със спомагателно–импулсна комутация е.12 е показана такава схема. Изчисляването на Lk и Ck се прави за най-голямата стойност на товарния ток и за максималното каталожно време за възстановяване на тиристора. 212 . Принципа на работа се пояснява от времедиаграмите на фиг.5.1. За по-големи стойности на товарния ток е необходима и поголяма стойност на елементите на комутиращата група.12 Тиристорен инвертор на напрежение със взаимно–импулсна комутация. 5. При оразмеряване на Lk и Ck се изхожда от условието комутиращият ток да е по голям от товарния ток за достатъчно дълъг времеинтервал.5. Поради това тези инвертори се наричат инвертори с взаимно-импулсна комутация. 3. че комутиращият импулс за запушване на работен тиристор се формира от друг работен /силов/ тиристор.

приемайки коефициента на трансформация на трансформатора равен на единица. Напрежението върху товара е Ud. Функцията на диодите D1 и D2 е да връщат енергия към захранващия източник. ktr = w1 / w3 = w2 / w3 = 1 .Фиг. Напрежението към товара се подава посредством двете идентични първични намотки w1 и w2. В момента t0 се подава управляващ импулс към 213 . Скоростта на нарастване на тока през тиристора се ограничава от комутиращата индуктивност Lk.5. Кондензаторът Ск е зареден до напрежение 2Ud с означения на фигурата поляритет.13 Времедиаграмите на тиристорен инвертор на напрежение със взаимно–импулсна комутация при активно-индуктивен характер на товара. Към момента t0 е отпушен тиристора Т1.

4 Трифазни инвертори на напрежение Трифазните инвертори на напрежение се използват в редица приложения: . кондензаторът Сk се презарежда през веригата +Ud.необходимост от трифазен трансформатор или достъп до всяка от трите фази на товара. w2. чиито изходни напрежения са дефазирани на 120°.7 I 5. реализиран с напълно управляеми ключове. В момента t2 кондензаторът Сk се е презаредил до напрежение 2Ud. например показаният на фиг. За реализирането на трифазно изходно напрежение практически много по-често се използва един трифазен инвертор. че работният тиристор се отпушва два пъти в един полупериод. . След отпушването на Т2 кондензаторът Сk се дава на късо през двата тиристора Т1 и Т2. D1. той има сериозни недостатъци: .7) Ck = t off I 1. Особеност на схемата е. Използават се изразите: (5. Диодът D2 се отпушва в момента t2 . -Ud.5. .наличие на дванадесет ключа общо в системата. . Lk = t off U d 1. в следствие на което Т1 се запушва и към него се прилага напрежение 2Ud. В момента t1 напрежението на Сk се нулира. Сk.14 инвертор.системи за гарантирано захранване (UPS). Въпреки че този подход е приложим в някои случаи. през което върху тиристора Т1 се прилага обратно напрежение и той възстановява непроводящите си свойства. Lk. Времеинтервалът t0-t1 е времето. -Ud и частично се разсейва в товара.тиристора Т2 и той се отпушва. 214 .мощни трифазни товари. изискващи по-висока работна честота. Реализирането на трифазно изходно напрежение е възможно и чрез използването на три еднофазни инвертора. който е при най-голям работен ток I и най-голямо каталожно време на запушване на тиристорите toff. Запасената в индуктивността Lk енергия се връща частично в захранващия източник по веригата +Ud.електрически задвижвания и управления на асинхронни и синхронни двигатели. което изисква сдвоени или по-продължителни управляващи импулси. Оразмеряването на комутиращите елементи се прави за най-тежкия режим на работа.7 U d . Т2. w1. Сред като се отпуши Т2. а върху товара се е установило напрежението -Ud.

Възможни са непосредствено включване на товара.5. Този начин на регулиране е разгледан в точка 5.7.Фиг. поясняващи времеинтервалите през които са отпушени съответните ключове. На фиг. Всяко рамо на инвертора включва два ключа и два диода и е подобно на рамото на полумостовия инвертор разгледан по-горе. Товарът може да е включен в звезда или в триъгълник.15 са показани времедиаграмите. както и съответните линейни напрежения при трифазен инвертор на напрежение изпълнен с напълно управляеми ключове. B.5. В показания режим на работа всеки ключ провежда по един полупериод на изходното променливо напрежение. Широко използуван метод на регулиране на изходното напрежение при трифазните инвертори на напрежение е чрез използуването на синусоидална ШИМ. C) зависи от захранващото напрежение Ud и не зависи от товара.14 Трифазен инвертор на напрежение реализиран с напълно управляеми ключове. или чрез използуване на разделителен трансформатор. Изходното напрежение на всяка фаза (A. 215 .

а формата на изходното напрежение зависи от големината и характера на товара.5. Основни области на приложение на инверторите на ток са електротермията и променливо-токовото електрическо задвижване за честотно регулиране на еднофазни и трифазни двигатели.15 Времедиаграми на работа на трифазен инвертор на напрежение. Това се постига чрез включване на индуктивност с голяма стойност между захранващия източник и инвертора.5. 5.5 Инвертори на ток 5.1 Особености на инверторите на ток В инверторите на ток захранващият източник е източник на ток. Формата на изходния ток на инвертора на ток е правоъгълна.Фиг. 216 .

Ld.а е показана схема на тиристорен паралелен инвертор със средна точка на изходния трансформатор.паралелни инвертори на ток. то се осъществява взаимна комутация на тиристорите. -Ud.5.5. че захранващият източник е източник на ток. в този случай изходното напрежение е идентично с напрежението на комутиращия кондензатор. -Ud с указания поляритет на схемата (без скобите).w1. В момента t3. Т1.16. инверторите на ток биват: . отразяващи работата на схемата от фиг.В зависимост от това как е включен комутиращият кондензатор по отношение на товара. Последният се отпушва и кондензаторът С се оказва накъсо свързан през тиристорите Т1 и Т2.последователно-паралелни инвертори на ток.последователни инвертори. Протича разряден ток.г.16.5.16.б – мостова схема на паралелен инвертор на ток. Разрядният ток бързо нараства. 217 . Ld.а. започва нов комутационен процес и нов период на тока върху товара. става по-голям от правия ток на Т1 и в резултат. .паралелно-последователни инвертори на ток.г са показани времедиаграмите. w2. Ако схемата е реализирана с тиристори. . Т1 се запушва. При отпушване на Т1 се създават условия за заряд на кондензатора С по веригата +Ud. На фиг. а на фиг.16. . Управляващите импулси на тиристорите Т1 и Т2 са дефазирани на 180 градуса. На фиг. И в двата случая стойността на дросела Ld е достатъчно голяма. В момента t0 се подава управляващ импулс към Т1.16.5.2. Тиристорен еднофазен паралелен инвертор на ток Инверторът на ток с паралено включен на товара кондензатор е една от най-разпространените инверторни схеми. Протича работен ток по веригата +Ud. През интервала t2-t3 кондензаторът С се презарежда и поляритета е показания в скоби на фиг.5. w2. комутиращият кондензатор е включен последователно на товара. за да може да се приеме. След запушването на Т1 кондензаторът С се разрежда по веригата +C. Т1. 5. който е обратен за Т1. -C. w1.5. В момента t1 се подава управляващ импулс към Т2. с отпушването на Т1.

в) Еквивалентна заместваща схема на моствия инвертор при отпупени Т1 и Т3 г) Времедиаграми отразяващи работата на схемата от фиг.16.5. кондензаторът се оказва свързан накъсо през Т1 и Т2 и през Т2 и Т4. показан на фигурата без скобите.Фиг.б) е подобен на описания принцип на действие на инвертора със средна точка на трансформатора.16.16. При отпушване на другата двойка тиристори Т2 и Т4 (момент t1). Кондензаторът се зарежда с поляритет.в).5.5. Разрядният му ток е обратен за Т1 и Т3 и те се запушват.5. По нанатък кондензаторът се разрежда през товара и се 218 .а Принципът на действие на мостовия паралелен инвертор (фиг. При отпушване на тиристорите Т1 и Т3 (момент t0) протичащият ток се разделя между клона на товара и кондензатора (фиг.16 а) Тиристорен паралелен инвертор на ток със средна точка на трансформатора б) Мостова схема на тиристорен паралелен инвертор на ток.

16.9) (5.12) ) Намирането на константата А се прави при използуване на условието.) = -u C (t = ) 4 4 (5.е. няма загуби в реактивните елементи. т. При анализа на паралелният инвертор на ток се правят следните допускания – захранващият източник е идеален източник на ток.презарежда от захранващият източник с поляритет.13) Замествайки се получава: (5.14) ( ) ( I d R 1 + A eT / 4 RC = . когато са отпушени тиристорите Т1 и Т3 е показана на фиг. може да се запише: T T u C (t = . вследствие на което значенията му в моментите на съседните комутации са равни по големина и противоположни по знак.11) е от вида: ( uC (t ) = I d R 1 + A e -t / RC (5. При следвашото отпушване на Т1 и Т3 (момент t3)се запушват Т2 и Т4. показан в скобите. Ако се разположи координатната система в средата на един междукомутационен период. За схемата се записва системата уравнения: I d = i R + iC u iR = R R du iC = C C dt (5. тиристорите са идеални ключове и товарът е чисто активен.10) При заместване и използуване на равенството u R = uC се получава уравнението: (5. че напрежението на кондензатора се изменя по периодична крива.11) Id = uC du du C I 1 +C C Þ + uC .5.в. При направените допускания еквивалентната заместваща схема на мостовия инвертор за времеинтервала. токът на бобината Ld е без пулсации.I d R 1 + A e -T / 4 RC 219 ) .d = 0 R dt dt RC C Решението на линейното диференциално уравнение (5.8) (5.

14) е: (5. че средната стойност на напрежението върху бобината за един полупериод в установен режим е нула: UL = (5.16) ö æ ÷ ç -t / RC ÷ ç e u C (t ) = u R (t ) = I d R ç1 ÷ ç coshæç 1 ö÷ ÷ ç 4 f RC ÷ ÷ ç è øø è Полезна за практическото използуването на инвертора е зависимостта на изходното напрежение от захранващото u R = F (U d ) .4 f R C tanhçç ÷ è 4 f RC øø è Горният израз (5.uC ) dt = 0 0 Замествайки (5.16) 1 æ 1 ö ÷÷ coshçç è 4 f RC ø Моментната стойност на напрежението на кондензатора.16) в (5. За извеждане на зависимостта се използува условието.16) в (5.Намерената стойност на константата А от (5.12): (5.18) Id = Ud æ æ 1 öö ÷÷ ÷ R çç1 .15) A=- eT / 4 RC + e -T / 4 RC =2 1 æ T ö coshç ÷ è 4 RC ø За удобство периодът T се замества с честотата f=1/T и се получава: A=- (5.16) и за изходното напрежение се получава: 220 .17) 2 T p ò (U d .18) се замества в (5.17) се получава: (5. което е и напрежението върху товара се получава като се замести (5.

19) æ ö ç ÷ ç ÷ Ud e -t / RC u R (t ) = ç1 ÷ æ æ 1 ö÷ æ 1 öö ç ç1 . 221 .(5.22) PR = U R2 = Pd = U d I d Þ U R = U d I d R R След заместване на (5.20) 1 f RC Тогава. консумирана от захранващия източник: (5.23) UR = Ud 1 1- 4 ækö tanhç ÷ k è4ø Получената зависимост представлява външната (товарната) характеристика на инвертора и е представена графично на фиг. замествайки в (5. който се нарича коефициент на натоварване: k= (5.19) с k се получава зависимостта: (5.4 f R C tanhç ÷ ç ÷ ç 4 f R C ÷÷ ÷ ç coshç 4 f R C ÷ ÷ ç è øø è øø è è Въвежда се следният израз.tanhç ÷ ç coshç ÷ ÷ k è4øè è4øø Полезно е да се изрази зависимостта на ефективната стойност на изходното напрежение (напрежението върху товара) U R от захранващото U d .18) в (5. Използува се равенството на мощността в товара и мощността.22) се стига до зависимостта: (5.17 [11].5.21) æ ö t -k ç ÷ Ud e T ÷ ç u R (t ) = 14 æk öç æk ö÷ 1 .

1 1 æ kö = . че за t = -T / 4 + t с.б.. тиристорният паралелен инвертор на ток е неработоспособен при малки и големи стойности на коефициента на натоварване k. е нула.в се намира от (5. и схемно време на възстановяване като функции на коефициента на натоварване Важен параметър на инвертора е схемното време за възстановяване tс.в. а при големи k намалява значително tс.16).24) на фиг.5.в.в. .5.16. В резултат. Изразът за tс. При малки k изходното напрежение силно нараства.17 Външна (товарна) характеристика на тиристорен инвертор на ток фиг. напрежението върху товара.в от коефициента на натоварване k.lnç cosh ÷ T 4 k è 4ø От графичното представяне на изрази (5. което е и напрежението върху тиристора. Намерената зависимост е: (5.23) и (5. 222 .в.5. като се използува условието. В реалните приложения диапазона на коефициента на натоварване е k=4 ¸ 8.17 се вижда силната зависимост на изходното напрежение и схемното време за възстановяване tс.Фиг.24) t с.

В резултат.6. Принципът на работа на резонансните инвертори позволява да се работи в режим с пауза. тъй като транзисторите имат достатъчно голямо бързо действие и не е необходимо използването на предимствата на схемни решения от третата група резонансни инвертори. резонасните инвертори се класифицират като: .резонансни инвертори без обратни диоди. .5. При паралелните резонансни инвертори комутиращият кондензатор е включен паралелно на товара. т.резонансни инвертори с удвояване на честотата върху товара.18. токът през товара и силовите ключове има приблизително синусоидална форма. моментът на включване на следващата група ключове зависи от схемата и алгоритъма на управление. . Съвременните резонансни инвертори са реализирани предимно с транзисторни ключове и схемите им са от първите две изброени групи.а. фиг. Според мястото на включване на товара и начина на създаване на един полупериод (провеждане на ключове с едностранна или двустранна проводимост). който обхваща и товара. Тиристорните резонансни инвертори се реализират и използуват и по трите основни схемни групи на резонансни инвертори. Принципът на удвояване на честотата не се използува при транзисторните инвертори.18.1 Класификация на резонансните инвертори 1.6 Резонасни инвертори Отличителна черта на резонансните инвертори е наличието на резонансен процес в схемата.5.19.паралелни резонансни инвертори.резонансни инвертори с обратни диоди. в индукционното нагряване [15]. Подобна форма на тока осигурява малки комутационни загуби в ключовете на резонансните инвертори [24]. в заваряването [38]. Основни такива приложения са в източниците за ултразвукова техника. . фиг. 5.е. 223 . При последователните резонансни инвертори комутиращият кондензатор е включен последователно на товара. Според начина на включване на товара в резонансния кръг резонансни инвертори могат да се класифицират като: .5.5. също като междинно звено в системи от няколко преобразувателни устройства.последователно – паралелни резонансни инвертори. 2.б. Приложенията на резонансните инвертори са главно в устройства със средна и висока честота. . фиг.последователни резонсни инвертори.

резонансни инвертори с обратни диоди. Допълнителна класификация на резонансни инвертори с обратни диоди според начина им на действие [15]: . . работещи в режим с принудително изключване на ключовите прибори.резонансни инвертори с обратни диоди.18 а)Резонансни инвертори без обратни диоди. 224 .5.Фиг. работещи в режим с естествено изключване на ключовите прибори. . б) Резонансни инвертори с обратни диоди 3.резонансни инвертори с обратни диоди. работещи в режим с широчинно регулиране на захранващото напрежение и принудително изключване на ключовите прибори.

225 . .2 Aнализ на последователен R-L-C кръг и условие за резонанс Работата на резонансния инвертор може да се сведе до включване на последователен R-L-C кръг към постоянно захранващо напрежение. работещи в режим на удвояване на чесотата.Фиг. преди включването на ключа S са: (5.26) ik (t ) = iпр (t ) + iсв (t ) .25) i L (t = 0) = I L 0 .резонансни инвертори с обратни диоди.20. работещи в режим с широчинно регулиране на захранващото напрежение и естествено изключване на ключовите прибори. . фиг.5.резонансни инвертори с обратни диоди. 5. U C (t = 0) = -U C 0 Анализът на преходния процес по класическия метод включва определянето на двете съставки на тока в колебателния кръг ik (t ) : (5. Началните условия в момента t = 0 .19 Резонансни инвертори с удвояване на честотата върху товара .5.6.едноключови резонансни инвертори.

30) са: 226 . dt C а iсв (t ) е свободната съставка.27) U L +UC +U R = Ud Þ L ò контура след комутацията е нула поради наличието на кондензатора.27).29) R + jw L + 1 = 0. За намиране й е необходимо характеристичното уравнение на контура. jw C jw ® k . като вида й зависи от корените на характеристичното уравнение.29) се получава следното характеристично уравнение: (5. Следователно: ik (t ) = iсв (t ) (5. определяща се от общото решение на хомогенното диференциално уравнение (5.20 Включване последователен R-L-C кръг към постоянно захранващо напрежение където iпр (t) е принудитетелна съставка.5.30) k2 + R 1 k+ =0 L LC Корените на квадратното уравнение (5. Стационарната (принудителната съставка) iпр (t ) на тока през (5. Þ R + k L + 1 =0. което в случая е: d ik 1 + i k d t + R ik = U d . зависеща от частното решение на нехомогенното интегро-диференциално уравнение.Фиг. Един от начините да се определи характеристичното уравнение е като се анулира изразът на входното съпротивление на контура спрямо захранващия източник. kC От израз (5.28) Неизвестна е свободната съставка iсв (t ) . при заместване на множителя jω със k: (5.

в) при a < 0 корените са двойка комплексно спрегнати числа и режимът е периодичен (колебателен) .35) t= 2L . Практическата работа на резонансните инвертори е в периодичен (колебателен) режим.32) се получава условието за резонанс на последователен R-L-C кръг: R<2 (5. Апериодичният режим не е характерен за последователните резонансни инвертори.31) k1.33) L C При използуване на изразяванията: 1 R2 . 2 = . б) при a = 0 корените са реални и равни и режимът е граничен апериодичен. 2 = - R R2 1 ± 2 2L 4 L LC Вида на свободната съставка (режима на работа) зависи от корените на характеристичното уравнение (5.34) (5. За да е налице този режим трябва да е изпълнено неравенството: (5. В зависимост от 2 стойността на израза a = R .2 LC 4 L корените на характеристичното уравнение в периодичен режим могат да се представят като: (5.32) a<0 Þ R2 2 4L - 1 <0 LC От горното неравенство (5. w0 = R 1 k1.± j w0 t 227 .1 2 LC 4L са възможни три режима на работа на последователния R-L-C кръг: а) при a > 0 корените са реални и различни и режимът е апериодичен.(5.31).

заместване t = 0 и приравняване на получения израз на .41) uC (t ) = U d . първото уравнение на системата за намиране на интеграционните константи е: I L 0 = A sin j (5.1 R2 .I L 0 e -t / t çç sin w0 t .38) Напрежението на кондензатора е: (5.36).39).40) ik (t ) = ö æ 1 U d + U C 0 -t / t e sin w0 t . След намиране на интеграционните константи А и φ и заместване в (5.U C 0 се получава второто уравнение на системата за намиране на интеграционните константи.2 LC 4 L колебателния контур. За намиране на интеграционните константи се използуват началните условия.L0 e-t / t sin w0t è t w0 ø w0 C (5.36) ik (t ) = iсв (t ) = A e -t / t sin (w0 t + j) .37) ik (t ) = A e -t / t sin(w0 t + j) Þ за t = 0 Þ ik (0) = I L0 = A sin j Следователно. където А и j са интеграционни константи.cos w0 t ÷÷ w0 L ø è t w0 Крайният израз за напрежението на кондензатора uC (t ) е: æ 1 ö I sin w0t + cosw0t ÷÷ .(U d + UC0 ) e -t / t çç 228 . Токът в момента t = t 0 е i L (t 0 ) = I L 0 : (5. С w0 = е означена собствената честота на Свободната съставяща на тока на контура е от вида: (5.39) U C (t ) = 1 1 ik (t ) dt = A e -t / t sin (w0 t + j) dt C C ò ò за t = t 0 Þ U C (0) = -U C 0 След интегриране на (5. крайният израз за тока контура ik (t ) е: (5.

.1 Работа при честота под резонансната честота f<f0 При работна честота f по-малка от резонансната честота f0.работната честота на силовите ключове f е равна на резонансната честота на резонансния кръг f0: f=f0.3. 5. Това означава.21 е показана формата на тока през резонансната верига при отношение f 0 > f > f0 за 2 инвертор с обратни диоди.3 Режими на работа на резонасните инвертори с обратни диоди Резонсните инвертори с обратни диоди имат три основни режима на работа: . Тази честота обикновено е различна от собствената честота на резонансната верига w 0 = 2 p f 0 .5. f<f0.работната честота на силовите ключове f е по-голяма от резонансната честота на резонансния кръг f0: f>f0. Това се реализира от силовите ключове на преобразувателя. 5.6.работната честота на силовите ключове f е по-малка от резонансната честота на резонансния кръг f0: f<f0. 2 В резонансните електронни преобразуватели резонансната верига се включва последователно към постоянно напрежение с противоположен поляритет.5. серийната резонансна верига има капацитивен характер.21 Формата на тока през резонансната верига при f 0 > f > f 0 . .Фиг. където φ<0. 229 . че токът през веригата изпреварва основния хармоник на напрежението върху нея на ъгъл φ. които се управляват с работна честота w = 2 p f .6. Като пример. на фиг.

2 f A.23 Времедиаграми на тока през резонансна верига ik (t ) и напрежението върху тиристор на полумостов тиристорен резонансен инвертор с обратни диоди. Работа на резонасните инвертори с обратни диоди при f < 0 2 На фиг. Работа при отношение f < 0 . Работа при отношение f 0 > f > 0 .5.5.5.22 Полумостов тиристорен резонансен инвертор с обратни диоди Фиг. при отношение f<f0/2. фиг.23. 2 f Б.22 е показан полумостов тиристорен резонансен инвертор с обратни диоди.21. а времедиаграмите на поясняващи принципа на работа при отношение f<f0/2 са показани на фиг.5.5.Можем да разграничим два подрежима на работа при честота под резонансната честота f<f0: f А. 230 . Фиг.

При транзисторните инвертори този режим обикновено не се среща.5. при което се връща енергия в кондензатора Cf1 на захранващия източник. През времеинтервала токът на резонансната верига протича през контура -Cf1. L. Времеинтервалът завършва в момента t2 с нулиране на тока и запушване на диода D1. чийто капацитет е много по-голям от този на резонансния кондензатор С: Cf1=Cf2>>C. Продължителността на токовия импулс се определя от резонансната верига L-C. че кондензаторите на захрахващия източник Cf1. че напрежението на кондензатора в този момент е по-голямо от захранващото U C (t1 ) > U d . T1. Cf2 са в паралел спрямо променливата компонента на тока. Ik. Разгледаният режим на работа на резонансни инвертори с обратни диоди при отношение f<f0/2 е характерен за тиристорни инвертори. -Cf1 протича синусоидален токов импулс. Амплитудата на тока през веригата. Той се отпушва и в контура +Cf1. C. +Cf1. R. 3) Времеинтервал t2– t3 През следващия времеинтервал t2-t3 няма отпушени прибори и схемата не променя състоянието си. Амплитудата на тока през товара за този времеинтервал се определя от разликата (UCmax-Ud).max. се определя от напрежението (Ud+UC0).23 това напрежение на кондензатора е означено в скоби. което е по-голямо от захранващото напрежение Ud. Основните времеинтервали в работата на схемата са: 1) Времеинтервал t0 – t1 Напрежението върху кондензатора е с означената на фигурата полярност без скоби и със стойност U C (t 0 ) = -U C 0 . През този времеинтервал кондензаторът С се презарежда до напрежение UCmax. Cf2 осигуряват средната точна на захранващия източник. През този времеинтервал провежда обратният диод D1. поради резонансния характер на веригата и натрупаната в бобината L енергия. Трябва да се отбележи. L.Полумостовият инвертор включва двата филтрови кондензатора Cf1 и Cf2 . R. 231 . В момента t3 се отпушва тиристора Т2 и започват аналогични процеси. Двата кондензатора Cf1. D1. В момента t0 се подава отпушващ сигнал към тиристора T1. Времеинтервала завършва в момента t1 след естественото нулиране на тока през резонансната верига. 2) Времеинтервал t1 – t2 В момента t1 започва нов колебателен процес. C. дължащ се на факта. На фиг.

5.5.Б.25 Времедиаграми на работа на мостов транзисторен резонансен инвертор при f0 > f > f0 / 2 232 .24 Мостов транзисторен резонансен инвертор Фиг.5. Работа на резонасните инвертори с обратни диоди при f 0 > f > f 0 2 Разглежда се мостов транзисторен резонансен инвертор с обратни диоди. Фиг.25. Времедиаграмите на работа на схемата са показана на фиг.24. фиг.5.

L. 4) Времеинтервал t3 – t4 Следващият времеинтервал t3 – t4 е аналогичен с времеинтервала t1–t2. В транзисторните инвертори този времеинтервал може да се сведе до практически много малка стойност. че отпушването на транзисторите в момента t0 е при ненулева стойност на тока i (t 0 ) = I ON . който продължава през целия времеинтервал t2–t3. R. Т4. Стойността на тока в момента на комутация зависи от продължителността на времеинтервала t1 – t2. Схемата връща енергия в захранващия източник през този времеинтервал. През този времеинтервал кондензаторът С се презарежда от -UC0 до UC.max. T4.25. В резултат.5. Започва токов импулс през веригата +Ud. D4 и схемата отново връща енергия в захранващия източник. 233 . C. Разликата с преди разгледаният режим при f<f0/2 е. Кондензаторът е зареден до максималната стойност на напрежението върху него UC. фиг. T2. L. започва токов импулс през антипаралелните диоди D1. -Ud. C. зависеща от времето на запушване на използваните тиристори. D3. 2) Времеинтервал t1 – t2 В момента t1 транзисторите се запушват поради естественото завършване на полупериода на резонансната верига. В тиристорните схеми обаче времеинтервала не може да е под определена стойност. Забележка. Токът на транзисторите в момента на комутация е ION. което предимство е налице при режим с отношение f<f0/2. Тоест.Времеинтервалите. Т3 в момента t0 започва приблизително полусинусоидален токов импулс във веригата +Ud. Провеждат антипаралелните диоди D2. При работа при честота под резонансната честота f<f0 комутационните загуби в ключовете при запушването им са нулеви. T3. докато загубите при отпушване на ключовете са ненулеви. T1. характеризиращи работата на схемата са следните: 1) Времеинтервал t0 – t1 При подаване на отпушващи сигнали към двойката транзистори Т1.max в резултат на колебателния процес в резонансната верига L-C. R. -Ud. в който провеждат антипаралелните диоди. нямаме отпушване при нулев ток. 3) Времеинтервал t2 – t3 В момента t2 се подава отпушващ сигнал за транзисторите Т2.

Провеждат диодите D2 и D4.5. Започва токов полусинусоидален импулс.5. D2. От показаната форма на напрежение върху транзистора Т1 (фиг.26) се подава отпушващ сигнал към транзисторите Т1 и Т3. фиг. токът през резонансната верига продължава в същата посока през нея. равно на пада върху антипараления диод). C. Контурът на тока е –Ud. +Ud. Т4 се подава в момент t3. с което завършва времеинтервала t2–t3.5. Основните времеинтервали на работа на схемата са: 1) Времеинтервал t0 – t1 В момента t0 (фиг. 4) Времеинтервал t3 – t4 След запушване на транзисторите Т2.6. тъй като за запушването им в случая би била необходима допълнителна комутационна верига.26) се вижда. Т3 се подава преди края на токовия импулс в момент t1. Т4 в момент t3 започва времеинтервала t3 – t4. Т3 в момент t1. Схемата връща енергия в захранващия източник. В този режим работят само схемите с напълно управляеми ключове – транзистори. 2) Времеинтервал t1 – t2 След запушване на транзисторите Т1. R. Запушващият сигнал към Т1.5. като токът през транзисторите в момента на запушването им е със стойност IOFF. Тази мека комутация при отпушване на транзисторите води до значително намаляване на комутационните загуби в тях. Т4. Схемата връща енергия в захранващия източник през интервала.2 Работа на резонасните инвертори с обратни диоди при честота над резонансната честота f>f0 В този режим последователната резонансна верига има индуктивен характер и токът на веригата изостава от напрежението върху нея. който включва времеинтервалите t2–t3 и t3–t4. поради натрупаната в индуктивността енергия. D4. Запушващият сигнал към транзисторите Т2. През този времеинтервал провеждат диодите D1 и D3. двуоперационни тиристори. 234 . 3) Времеинтервал t2 – t3 След нулиране на тока през резонансната верига. че отпушването му (моменти t0 и t4) е при нулево напрежение (всъщност върху транзистора има малко обратно напрежение. L. в момента t2 се подава отпушващ сигнал към транзисторите Т2.3. MCT. Формира се отрицателният полупериод върху товара. Обикновените тиристори не се използуват в схеми с такъв режим. Анализира се отново мостов инвертор.24.

26 Времедиаграми на работа на мостов транзисторен резонансен инвертор при отношение f>f0 За разлика.Фиг. запушването на транзисторите е съпроводено със значителни комутационни загуби.5. че и тока (IOFF) и напрежението върху тях са ненулеви по време на комутационния процес на запушването им. Това се дължи на факта. 235 .

6. 2.4 Анализ на мостов последователен резонансен инвертор с обратни диоди А.2 .42) w LC = 1 LC Забележка: Честотата w LC е различна от честотата w0 = 1 R2 .43) Z0 = L 1 = w0 L = C w0 C 3) Качествен фактор на товара: (5. Параметри на последователна резонансна верига Известни са следните параметри на последователна резонансна верига.Обобщения за резонансните инвертори с обратни диоди: 1. че w LC @ w0 и до края на тази точка това допускане ще бъде използувано. Поради това за опростяване на анализа се приема. L C 4L В реалните преобразуватели обикновено разликата между w LC и w0 е не по-вече от няколко процента. При провеждане на антипаралените диоди схемата връща енергия в захранващия източник.44) QL = w0 L Z 1 = = 0 R w0 C R R 4) Входен импеданс на веригата при честота w = 2 p f напрежението. 2) Характеристичен импеданс на резонансната верига: (5. При отпушени транзистори (тиристори) схемата консумира енергия от захранващия източник. които се използуват в по-прецизния анализ на резонасните инвертори: 1) Собствена резонансна честота на резонансната верига без загуби: (5. приложено върху веригата: 236 на . 5.

Тук ще бъде направен по-подробен анализ на схемата.46) Z=R è w0 w ø 5) Ъгъл φ между напрежението. което се прилага към резонансната верига R-LC е с правоъгълна форма.max = 237 4U d = 1. Разложение по Фурие на това напрежение е: æ4 ö 4 4 sin 5 w t + K÷÷ sin 3 w t + (5. (5. Напрежението URLC..51) u RLC .49) 1 cos j = æ w w0 ö ÷÷ 1 + QL2 çç è w0 w ø 2 Б.45) Z = R + jwL - æ æ w w0 ö ö 1 ÷÷ ÷ = R ç1 + j QL çç ç ÷ j wC w w 0 è øø è = Z e jj = R + j X 2 w w0 ö ÷÷ (5. p .5. приложено върху веригата и тока през нея: æ 1 + QL2 çç (5.50) u RLC (t ) = U d çç sin w t + 3p 5p èp ø Първата хармончна (основния хармоник) на същото напрежение uRLC е: (5. Анализ на мостов резонансен инвертор Една от най-често прилаганите в практиката схеми е мостовата схема на последователен резонансен инвертор с обратни диоди (фиг.24).1 (t ) = 4U d sin w t p където амплитудната му стойност е: U RLC .48) R = Z cos j .47) æ æ w w0 ö ö ÷÷ ÷ j = arctanç Q L çç ç ÷ w w 0 øø è è При използуване на φ може да се запише: (5.273U d . X = Z sin j където: (5.

54) Im = 4U d pR При допускането. токовете през ключовете S1-S4 на схемата от фиг. QL = R è w0 w ø æ 1 + QL2 çç За f = f 0 ( w = w0 ) се получава максималната стойност на амплитудата на тока през резонансната верига: (5. че токът на резонансната верига се изразява с (5.55) ì I sin(w t .5. отговорящ на основния хармоник. Този ъгъл се определя от характера на товара.j) за 0 < w t < p ü ý за p < w t < 2pþ където I m е амплитудната стойност на тока.56) ì0 iS 2 = iS 4 = í î. че висшите хармоници са пренебрежимо малки) се изразява като: ik (t ) = I m sin (w t . 2 L/C w w0 ö ÷÷ . Токът е отместен на ъгъл φ спрямо първия хармоник на напрежението.52).j) i S1 = i S 3 = í m î0 за 0 < w t < p ü ý за p < w t < 2pþ (5. токът през веригата е приблизително синусоидален. импедансът на резонансната верига е много голям за висшите хармоници [28].24 са както следва: (5.j) (5.Забележка: Когато работната честота на инвертора f = w / 2p е близка до резонансната честота на веригата f 0 = w0 / 2p .53) Im = U m 4U d 4U d cos j = = = Z pZ pR където cos j = 4U d æ w w0 ö ÷÷ p R 1 + QL2 çç è w0 w ø 2 .I m sin(w t . Токът през резонансната верига (допускайки. При това допускане.52) Амплитудната стойност на този ток е Im : (5. 238 . Това допускане е прието при извеждане на дадените тук зависимости.

d = (5.57) Постоянната съставка на вхoдния ток I in .Входният ток на инвертора е: iin = iS1 + iS 2 = iS 3 + iS 4 (5. когато работната и резонансната честоти са равни f = f 0 ( w = w0 ). горният израз се свежда до: където QL = (5. и è w0 w ø æ 1 + QL2 çç 4U d .d = 8U d 2 æ w0 ö ö÷ 2 ç 2æ w ÷ p R 1 + QL çç ç w0 w ÷ø ÷ è è ø .60) I in . за постоянната съставка на входния ток се получава p израза: (5.max = 2 2 w w0 ö .d се намира след решаване на следния интеграл: p I in . Z =R æ w w0 ö ÷ 1 + QL2 çç w ÷ø è w0 U RLC.max = m cos j = cos j p p Z 1 Замествайки cos j = .÷÷ .j) d (w t ) = p p ò ò 0 0 2I 2 U RLC .59) I in . използваме израза: 239 . консумирана от захранващия източника. wLC L 1 L/C = = .d = 8U d p2 R За да намерим постояннотоковата мощност Pd .58) p I 1 iin d (w t ) = m sin(w t . R wLC C R R За частния случай.

62) Pd = U d I in.max = w L I m = върху индуктивността 4U d æw ö pç 0÷ è w ø 2 æ R ö æ w w0 ö çç ÷÷ + çç ÷÷ è Z 0 ø è w0 w ø 2 f = f 0 ( w = w0 ).max = 4U d æ w p çç è w0 ö ÷÷ ø æ R çç è Z0 2 ö æ w w0 ÷÷ + çç w ø è w0 ö ÷÷ ø .64) U C .d = 8U d2 p2 R Максималното напрежение върху кондензатора се представя като: (5.63) U C .(5.max = U C .max QL = 240 4U d Q L p = 4U d L/C pR .max = U C .66) след U L.max : (5.61) Pd = U d I in. 2 където Z 0 = L / C .max = 4U d Im = wC w w0 ö ÷÷ è w0 w ø æ 1 + QL2 çç p R wC 2 След заместване се стига до израза: (5. максималните напрежения върху конден- затора и върху индукивността са равни U L.d = 8U d2 2 æ æ w w0 ö ö÷ ÷÷ p 2 R ç1 + QL2 çç ç ÷ è w0 w ø ø è За f = f 0 ( w = w0 ) постояннотоковата мощност Pd е: (5.max = U RLC . За максималното напрежение замествания се получава израза: (5.65) За U L.

rL е съпротивлението на бобината. допуска се.5. са свързани с напрежението върху ключовете и схемното време на възстановяване.5. 5. Ld>>Lk2.Забележка: При направеният анализ като активно съпротивление на резонансния контур е използувана стойността на товара R т. свързани с разделянето на комутиращата индуктивност на две части или с мястото на включването й.е. тъй като транзисторните ключове имат достатъчно бързодействие. rC е съпротивлението на кондензатора. че R >> R DS + rL + rC + rd . При резонансни инвертори с удвояване на честотата се използва принципа на подаване на еднополярни токови импулси към товара и елиминиране на постоянно-токовата им съставка. Предназначението на C0 е да елиминира постоянната съставка на тока през товара. когато е само една. а rd е съпротивлението на захранващия източник. Схемните особености. Ld>>Lk1. където е R DS съпротивлението на отпушения ключ (IGBT в случая).28 поясняват принципа на работа на схемата [2]. Стойността на разделителния кондензатор C0 е значително по-голяма от стойността на комутиращия кондензатор Ck. 241 . На входа на схемата има бобина със значителна стойност. а времедиаграмите показани на фиг.28.6.5.5 Резонансни инвертори с удвояване на честотата Схемите на инвертори с удвояване на честотата се използват главно с тиристорни ключове. т.е. Товарът е включен последователно на разделителния кондензатор C0 и заедно с него е в паралел на останалата част от схемата. Комутиращата индуктивност в случая е разделена на две части Lk1 и Lk2. На фиг. което е показно на фиг. Различието мужду тази схема и разгледания вече мостов резонансов инвертор е мястото на включване на товара.27 е показан инвертор с удвояване на честотата.

26.27 Тиристорен резонансен инвертор с удвояване на честотата Фиг. f1 > f 0 > f f честота на управляващите импулси.5. f1 честота на тока през товара. f0 резонансна честота на колебателната верига.5.5.28 Елиминиране на постоянно-токовата съставка на тока на товара на резонансен инвертор с удвояване на честотата. фиг. 242 .Фиг.

-Cf. Основните времеинтервали в работата на схемата са: 1) Времеинтервал t0 – t1 В момента t0 се подават отпушващи сигнали към двойката тиристори T1 и T3. Следващите времеинтервали са аналогични.I d Схемата функционира аналогично на резонансен инвертор. R. Двете поредици полусинусоидални токови импулси върху товара определят два пъти по високата честота върху него. В края на полупериода кондензаторът Ck се зарежда до максималното си напрежение. 2) Времеинтервал t1 – t2 През този времеинтервал няма отпушени тиристори. Ck. Ck. необходимо за възстановяването на тиристорите T1 и T3. постоянният входен ток на източника Id се разделя през двата клона: клона на товара с ток iRout и на клона на инвертора с ток ik: (5. токът на товара е разлика от тока на инвертора ik и постоянния ток на входа на схемата I d : (5. T3. 3) Времеинтервал t2 – t3 В момента t3 се отпушва другата двойка тиристори T2 и T4. както и от необходимоста за формиране на подходяща отрицателна полувълна върху товара. T4. Lk2. което е достатъчно за формиране на отрицателно напре-жение върху тиристорите T1 и T3. T1. Lk1. определена основно от стойностите на елементите Lk1. Lk2 и Ck (C0>>Ck). -Cf.При тази конфигурация на схемата. Формата на импулса е полусиносоида с продължителност. R. T2. Продължителността му зависи от времето. Lk2. Формира се нов полусинусоидален токов импулс по следния контур +Cf. В момента t4 започва нов период на управляващите импулси. Протича токов импулс в контура +Cf. като токовия импулс при отпушването на двойката тиристори T1 и T3. Тези поредици имат постоянно-токова съствка. Тази постоянно-токовата съставка се 243 . Този токов импулс протича отново през клона на товара и има същата посока. Lk1. в резултат на което те се запушват.66) I d = (-iRout ) + ik В резултат. чиято честота f е два пъти поголяма от честотата f1 на тока върху товара (f=2 f1).67) i Rout = ik .

елиминира благодарение на тока на филтровата индуктивност Ld. Напрежението на изхода на всеки от тях е дефазирано спрямо напрежението на първия инвертор. Предимство на схемите с удвояване на честотата са. Регулиране на амплитудата на входното напрежение При тези инвертори необходимите стойности на наблюдаваните параметри (изходно напрежение и честота) се постигат чрез регулиране амплитудата на входното напрежение. Целта на регулирането е амплитудата и честотата на изходното напрежение да се поддържат в желаните граници. Недостаък на тези схеми са повишените напрежения върху елементите им. Изходното напрежение се получава като сума от изходните напрежения на всички инвертори. напрежението на изхода на който се регулира. То се използува за регулиране на амплитудата на изходното напрежение. Това регулируемо постоянно напрежение е входно напрежение за инвертора. че входното напрежение е със сравнително постоянна във времето стойност. използваща този начин на регулиране включва стабилизиран токоизправител. който е в противоположна посока на полусинуидалните токови импулси. която е два пъти по-голяма от работната честота. че при дадена работна честота и динамично натоварване на приборите се получава честота върху товара. 244 . Широкоимпулсна модулация (ШИМ) При този метод на регулиране се предполага. При подходящо регулиране и дефазиране на тези изходни напрежения се постига и желана форма на резултатното напрежение. Това се постига чрез широкоимпулсна модулация на управляващите сигнали към ключовете. 5.7 Методи за регулиране на изходното напрежение на инверторни схеми Методите за регулиране на изходно напрежение на инверторните схеми могат да се разделят на три групи: 1. 2. 3. например синусоидално. Контрола на инвертора следи и поддържа само честотата на изходното напрежение. Структурата на система. Метод на геометричното сумиране При този метод за регулиране няколко инвертора работят на общ товар.

фиг. f out е желаната честота на изходното напрежение. фиг.68) ma = 2. f out където: f tri е честотата на триъгълният сигнал (честотата на комутация на ключовете) .двуполярна ШИМ. при която всеки полупериод на изходното напрежение се получава от серия импулси с фиксирана честота (много по-висока от товарната) и продължителност.а.5.5. Съществуват две основни разновидности на ШИМ: . Честотно отношение на модулацията mf. 245 . За да се реализира синусоидално изходно напрежение със желана честота fout.5.. основни понятия Този метод за регулиране на изходното напрежение и честота на инверторите е най-често използваният и затова ще бъде разгледан подробно. . U tri е амплитудната стойност на триъгълния сигнал.69) mf = f tri .29) Честотата на триъгълният сигнал ftri е и честота на комутация на ключовете. (5. представено с израза (5.29.5.5.1 Широкоимпулсна модулация (ШИМ). Тази честота е постоянна и е необходима за да се получи по-добро изглаждане на изходното напрежение.29. Следните основни понятия се използват при описване на регулирането чрез синусоидална ШИМ: 1. U tri където U con е амплитудата на управляващия сигнал.5. която е и честотата на управляващия синосуидален сигнал ucon. Най-разпространената е така наречената синусоидална ШИМ. Изходното напрежение на инвертора не е идеална синусоида. Приемлив хармоничен състав се получава при отношение ftri / fout ≥ 15. фиг. Изборът на отношението ftri / fout е определящ за хармоничния състав на изходното напрежение.7. фиг.29. изменяща се по синусоидален закон. utri (фиг. който се сравнява с триъгълен сигнал с многократно по-висока честота. и се нарича още носеща честота. Амплитудно отношение на модулацията ma. се използва синусоидален сигнал със същата честота ucon. дава се с израза: U con . Обикновено честотата ftri е нечетно кратна на основната (товарната) честота fout.28.еднополярна ШИМ. а съдържа хармоници кратни на fout.

30 е показана зависимостта на отношението U out .30): 1. 3.5. Режим на надмодулация. Режим на правоъгълна вълна. при който 1 < ma £ 3.Фиг.30 Зависимост на отношението от амплитудно отношение на модулацията ma за еднофазен полумостов инвертор на напрежение.1 не зависи ma. На фиг. Фиг. при който ma > 3. Инверторът не може сам по себе си да регулира изходното напрежение. 246 .24 и U out .24 и амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение зависи нелинейно от ma. 2.1 зависи линейно от ma. при който ma £ 1 и амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение U out . Линеен режим.29 Триъгълен и синусоидален сигнал при регулиране чрез синусоидална ШИМ При управление на инверторите на напрежение със синусоидална ШИМ съществуват три режима на работа (фиг.5.1 от ma за Ud /2 полумостова схема [33].5.5.

5.8 .5.ключът S2 е отпушен. Забележка: В тази точка 5.5. илюстриращи регулиране с двуполярна синусоидална ШИМ. т.5.5.ключът S1 е отпушен.32). а S1 запушен при u con < utri и в този случай напрежението върху товара е u out = -U d / 2 (фиг.32).U d / 2 .31 при регулиране с двуполярна ШИМ е показан на фиг. се разглежда показаният на фиг. а S2 запушен при u con > utri и в този случай напрежението върху товара е u out = U d / 2 (фиг. .U d / 2 и обратно (или от -Ud до +Ud при мостовите инвертори) и затова тази ШИМ се нарича двуполярна ШИМ. Фиг.5.е. В резултат. Показаните времедиаграми съответстват на честотно отношение на модулация m f = 15 и амплитудно отношение на модулация ma = 0.32 са показани времедиаграмите.5.5.31 Полумостов инвертор на напрежение Управлението на ключовете S1 и S2 на инвертора от фиг.2 Двуполярна синосуидална ШИМ За представяне на метода на регулиране чрез двуполярна синусоидална ШИМ.5.31 се извършва на база на сравнение на синосуидалния сигнал u con с триъгълния сигнал с многократно по-висока честота.33 [33]. В рамките на един полупериод напрежението върху товара се сменя последователно от U d / 2 до . utri като: . Спектърът на изходното напрежение на инвертора от фиг.7.31 полумостов инвертор. 247 . времето им за комутация е нула. На фиг. моментното изходно напрежение върху товара uout има една от двете стойности: U d / 2 и .7 ключовете се разглеждат като идеални.

29) при регулиране с двуполярна ШИМ На фиг.n Ud /2 на амплитудната към ½ от стойността на .5.Фиг.33 Спектър на изходното напрежение на полумостов инвертор (фиг. полумостов инвертор. ma=0. mf=15 Фиг.5.5.33 е представено отношението стойност на n-тия хармоник U out .32 Двуполярна синусоидална ШИМ.8.5.n 248 U out .

кратни на изходната честота fout.1= ma U d . Следователно.0 (линеен режим) Следователно.захранващото напрежение U d .0 (линеен режим) 2 При мостовите инвертори. зависимоста на амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение U out . mf трябва да е нечетно число при двуполярна ШИМ. когато е необходимо по-нататъшно увеличение на амплитудата на основния хармоник.5.33). Избор на честота на комутация ftri Поради сравнително по-лесното филтриране на по-високите честоти (хармоници) се препоръчва използването на по-висока носеща честота ftri. регулирани с двуполярна ШИМ. за ma £ 1.70) U out . за цели стойности на честотното отношение на модулацията mf . 3. Амплитудата на основния хармоник на изходното напрежение U out .1 от ma е: (5. за различни честоти. Тази област се нарича линейна област на регулиране (линеен режим на работа). се постига наличието само на нечетни хармоници в спектъра на изходното напрежение. т. 4. На практика честотата на комутация се избира или по-малка от 6 kHz или по249 .1 е ma пъти Ud/2 при полумостова схема: Ud . Когато честотното отношение на модулацията mf е нечетно число. Основни съотношения и съображения при двуполярна ШИМ: 1. за ma £ 1. Ограничителното условие при избора на тази честота са възможностите на използуваните ключове и комутационните загуби в инвертора.1= ma (5. В случаите. за синусоидална ШИМ амплитудата на първият хармоник на изходното напрежение зависи линейно от амплитудното отношение на модулацията ma за стойности ma £ 1 .е.71) U out . Хармониците в спектъра на изходното напрежение са групирани симетрично около носещата честота ftri (съответства на mf=1) и стойности кратни на нея 2ftri (съответства на mf=2) и 3ftri (съответства на mf=3) (фиг. основно в неговите активни ключове. амплитудното отношение на модулацията ma се увеличава над единица и се получава така наречения режим на надмодулация (overmodulation). 2.

съответстваща на отрицателния извод на захранващото напрежение. 250 .голяма от 20 kHz. S3: за u con > utri S1 – отпушен. ключове S2. а с N е означена точката.5. фиг. които са в противофаза (дефазирани на 180˚). При това сравнение се получава следния начин на управление на ключовете: . например показаният на фиг. ключове S1.е. 5.5.34 Мостов инвертор на напрежение При еднополярната ШИМ в рамките на един полупериод на изходната честота напрежението върху товара има само една полярност.5.7.3 Еднополярна синосуодална ШИМ За реализиране на еднополярна ШИМ се използва мостов инвертор. или от -Ud до нула за следващия полупериод.рамо В.5. На фиг. . Двете рамена на моста се управляват чрез сравнение на триъгълното напрежение utri с две управляващи (контролни) синусоиди ucon и -ucon. S4: за u con > utri S2 – отпушен. а S4 – запушен.35. т.5. а S3 – запушен.34. Втората граница 20 kHz е установена за да се надхвърли допустимата лента на човешкото ухо. а S4 – отпушен. Фиг.36 е показан спектъра на изходното напрежение при еднополярна ШИМ [33]. за u con < utri S2 – запушен.34 с А и В са означени средните точки на двете рамена на моста. за u con < utri S1 – запушен. Стойността mf =21 се приема за гранична стойност. На фиг.рамо А. Поради това тази ШИМ се нарича еднополярна ШИМ. която разделя нискочестотната ШИМ и високочестотната ШИМ [33]. сменя от Ud до нула. а S3 – отпушен.

36 Спектър на изходното напрежение на инвертора от фиг.8 .Фиг.5.31 при регулиране с еднополярна ШИМ 251 .5. m f = 12 Фиг.35 Еднополярна ШИМ.5. ma = 0.

0 и модулацията е линейна. хармониците с честота. че напрежението върху товара е с честота равна на два пъти носещата честота ftri (докато при двуполярната ШИМ е ftri). Амплитудата на основния хармоник U out . Режима на надмодулация се характеризира с: 1. Амплитудата на основния хармоник в спектъра на изходното напрежение зависи линейно от ma и не може да е по-голяма от стойността на захранващото напрежение. Амплитудната стойност на основния хармоник на изходното напрежение за едни и същи стойности на ma са еднакви и за двата вида модулация (при използуване на мостови схеми). при избор на mf четно число.5.Особеност на еднополярната ШИМ е. В резултат. 4.5. В някои случаи обаче е необходимо понататъшно увеличение на амплитудата на основния хармоник. като няма висши хармоници. филтрирането на изходното напрежение е значително облекчено. Сравнението между еднополярната и двуполярната ШИМ показва следните изводи: 1. 3. При използването на мостова схема е възможна реализацията и на двата вида ШИМ – еднополярна и двуполярна ШИМ. кратна на ftri са елиминирани. 5. При еднополярната ШИМ висшите хармоници в спектъра на изходното напрежение са значително намалени. най-ниските хармоници в спектъра на изходното напрежение са групирани от двете страни на честотата 2ftri (която съответства на 2mf на фиг. [2]) и четно число за еднополярната ШИМ. Наличието на много повече висши хармоници в спектъра на изходното напрежение в сравнение с линейния режим ma £ 1. Тогава ma се увеличава над единица и схемата функционира в така наречения режим на надмодулация (overmodulation).30). Същевременно. Честотно отношение на модулацията mf трябва да е нечетно число за двуполярната ШИМ (препоръчително е mf >15.30. фиг. 2.1 зависи нелинейно от ma (фиг. Друго важно предимство на еднополярната ШИМ е.36). На 252 .5.0 .4 ШИМ в режим на надмодулация (ma≥1) При досега дискутираните ШИМ стойността на амплитудното отношение на модулацията е ma £ 1. центрирани около ftri (хармоникът с честота ftri също е нула). 2.7.

273 U d p 253 .5 .37 Спектър на изходното напрежение на еднофазен полумостов инвертор на напрежение в режим над модулация при ma = 2.1 = 4 Ud @ 0. Режима на надмодулция се избягва при системи със завишени изисквания към спектъра на изходното напрежение. При режима на правоъгълна вълна инверторът не може сам по себе си да регулира изходното напрежение (напрежението върху товара).5 Режим на правоъгълна вълна на изхода на инвертори на напрежение При режим на правоъгълна вълна (square wave).фиг. Фиг.7.38.72) U out .1 = U d @ 1.1 не зависи от амплитудното отношение на модулация ma.5. а това се осъществява чрез регулиране стойността на захранващото напрежение Ud.637 U d p 2 За мостов инвертор зависимостта е: (5. Зависимостта на амплитудата на основния хармоник на изходно напрежение на полумостов инвертор от захранващото напрежение е: (5. m f = 15 .37 е показан спектърът на изходното напрежение в режим надмодулация при ma = 2.5.а. 5.5 . изходното напрежение на инвертора е правоъгълно. Амплитудата на основния хармоник U out . фиг. m f = 15 за полумостов инвертор на напрежение [33].73) 4 U out .5.

На фиг. токът през него продължава да тече през същата посока към момента t0 (с посока показана на фиг.39.5.7. За пример е разгледан мостов инвертор (фиг.б е показан спектърът на изходното напрежение [33]. Регулирането на изходното напрежение се постига чрез промяна ширината на импулсите.39.38.38 а) Изходно напрежение uout и основен хармоник uout. Основните времеинтервали в работата на схемата са: 1) Времеинтервал t0-t1 В момента t0 се подават отпушващи сигнали към ключовете S1 и S3.39. 254 .5. поясняващи принципа на работа на схемата в режим на ШИР.5. 5.а без скоби).1 на полумостов инвертор напрежение в режим на правоъгълна вълна. Тъй като товарът е с активно-индуктивнен характер.5.39).5.5.Фиг.6 Широко-импулсно регулиране При широко-импулсно регулиране (ШИР) на изхода на инвертора на напрежение има импулси с правоъгълна форма. б) Спектър на изходното напрежение uout На фиг.в са показани времедиаграмите.5.38. На фиг. като ширината на тези импулси се променя в рамките на полупериода (фиг.а са показани изходното напрежение и основния му хармоник при полумостов инвертор на напрежение в режим на правоъгълна вълна. Формата на тока през товара зависи от характера му. Върху товара се прилага захранващото напрежение. Найчесто срещания случай е когато на всеки полупериод на изходното напрежение отговаря един импулс.а).

Z. б) амплитуди на първата хармонична и висшите хармониците в спектъра на изходното напрежение. D3. Токът се затваря през веригата осигурена от диодите D1 и D3: -Ud. Z.Фиг. Схемата връща енергия към захранващия източник през този времеинтервал. За този времеинтервал t1-t2 провеждат двата напълно управляеми ключа S1 и S3. +Ud. 2) Времеинтервал t1-t2 В момента t1 токът се нулира. 3) Времеинтервал t2-t3 В момента t2 се подава запушващ сигнал към ключа S3 и той се запушва. D2. токът запазва посоката си и се затваря през веригата S1. в) времедиаграми на мостовия инвертор при ШИР. 4) Времеинтервал t3-t4 255 .39 а) Мостов инвертор на напрежение. D1. Поради активно-индуктивния характер на товара.5.

В момента t3 се подава запушващ сигнал към ключа S1 и отпушващи сигнали към ключовете S2 и S4. Регулировъчната характеристика за средната стойност на изходното напрежение на схемата при ШИР регулиране е: (5.39. На фиг. означена в скобите на фиг.5.б е показана зависимостта на отношението на амплитудата на първия хармоник U1m на изходното напрежение към захранващото напрежение Ud. При разглеждания начин за регулиране ширината на импулса l може да се променя в диапазона 0 ¸ T / 2 . D4. 6) Времеинтервал t5-t6 Времеинтервалът е подобен на времеинтервала t2-t3 с разликата.74) U Z . Показани са и подобните зависимости за 3ти. Т=1/f. от ширината на импулса l . l е продължителността на импулсите на напрежението върху товара.5. Товарът е активно-индуктивен характер и токът през него продължава да тече през същата посока към момента t3 (с посоката. Забележка: Има се предвид средната стойност за един полупериод Т/2. че провеждат ключове S2 и S4.а). D2. 5-ти и 7-ми хармоници. Z. че изменението на l е целесъобразно в диапазона 180˚-120˚. Схемата връща енергия към захранващия източник.39. Z. T /2 където U Z .ср е средната стойност на напрежението върху товара. Времеинтервалът е аналогичен на времеинтервала t0-t1. D1. По нататъшното намаляване на l води до силно намаляване на първата хармонична и нарастване на висшите хармоници. От фигурата се вижда.ср Ud = l . +Ud. Токът се затваря през веригата осигурена от диодите D2 и D4: -Ud. че токът на товара се затваря през веригата S2. Т/2 е работният полупериод на схемата. 256 . 5) Времеинтервал t4-t5 Времеинтервалът е аналогичен на времеинтервала t1-t2 с разликата. тъй като средната стойност за един период е нула.

В линеен режим на модулация ma £ 1. На фиг.а са показани времедиаграмите. отместени всяка спрямо другите две на 120°.5. На фиг.87 ma U d 2 257 . Фиг.1 = 3 ma d @ 0.1 се изменя линейно при промяна на ma: (5.41.5.76) U AB.1.7 Регулиране на трифазни инвертори на напрежение Целта на регулирането и управлението на трифазнен инвертор на напрежение (фиг.40 Трифазен инвертор на напрежение Често използуван метод на регулиране на трифазните инвертори е метода на широкоимпулсната модулация (ШИМ).б е показан спектърът на изходното напрежение за разгледаният метод на управление [33].5.1 = m a Ud 2 За амплитудата на основния хармоник на линейното напрежение UAB.41. подобен на вече разгледания за еднофазни инвертори на напрежение.5. Метода на синусоидалната ШИМ при трифазните инвертори на напрежение е изграден на принцип.1 = U BC .75) U A. Разликата е.7. че триъгълният управляващ сигнал се сравнява с три различни синусоиди. при използуване горния израз.0 амплитудата на основния хармоник на фазовото напрежение U A.40) е поддържане на зададената амплитуда и честота на изходното напрежение. се получава: U (5. илюстриращи принципа на управление със ШИМ на трифазен инвертор на напрежение за получаване на синусиодално изходно напрежение.1 = U CA.1 = 3 U A.5. Получените от сравнението резултати се подават като управляващи сигнали към съответните фази.

m f = 15 .8 . 258 . б) Спектър на изходното напрежение на трифазен инвертор на напрежение при регулиране с еднополярна ШИМ.5. ma = 0.41 а)Времедиаграми при регулиране на трифазен инвертор на напрежение с еднополярна ШИМ.Фиг.

77) U AB. 2. Този режим обаче не е препоръчителен и се среща рядко в практиката. при така наречената нискочестотна ШИМ. Амплитудата на основния хармоник на изходното линейното напрежение в режим на правоъгълна вълна е: (5. централизирани около mf и нейните кратни честоти. 259 .1 = 3 4 Ud @ 1. В режим на правоъгълна вълна инверторът не може да регулира изходното напрежение. Следните съображения са се наложили при определяне параметрите на ШИМ при трифазни инвертори на напрежение: 1. Това се постига с регулиране на захранващото напрежение. Стойността на mf трябва да е число кратно на 3. Това е задължително при стойности на mf<21.режим на надмодулация. Същевременно амплитудата на основния хармоник на изходното линейно напрежение зависи нелинейно от ma.1 = U CA. които съществуват във фазовите напрежения.1 = U BC . Стойността на mf трябва да е нечетно цяло число.1 = 3 U out . Това позволява елиминирането на част от хармониците. Забележка: В разглежданите досега режими на ШИМ триъгълното напрежение utri и управляащото синусоидално напрежение ucon са синхронизирани едно спрямо друго. В режим на надмодулация (overmodulation) в спектъра на изходното напрежение има значително повече хармоници.1 U d p 2 При трифазните инвертори линейното напрежение се получава като разлика от напреженията между две фазови напрежения (напреженията на едно рамо на инвертора). .При трифазните инвертори на напрежение са възможни и другите два режима на регулиране: .режим на правоъгълна вълна. При високочестотната ШИМ (mf>21) е възможно двете напрежения utri и ucon да не са синхронизирани. Последното позволява елиминиране на някои от доминиращите хармоници в линейното напрежение.

ток iS и мощност Psw върху ключовия прибор по време на комутационните процеси.комутационни процеси с мека комутация (soft switching). В резултат е налице твърда комутация: Комутационен процес. е известен като твърда комутация. при който едновременно и напрежението uS и токът iS върху ключовия прибор са със значителни стойности. Фиг.комутационни процеси с твърда комутация (hard switching).а. фиг.ГЛАВА ШЕСТА МЕТОДИ И СХЕМИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА КОМУТАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА 6.1. което довежда до голяма моментна мощност Psw = iS (t ) u S (t ) . отделена върху ключа.6. а) твърда комутация.1.1 Твърда комутация в преобразувателните устройства Полупроводниковите ключови прибори в реалните преобразуватели не са идеални и преминават от едно състояние в друго за определено (ненулево) време.1 Видове комутационни процеси в преобразувателните устройства Комутационните процеси в ключовете на преобразувателните устройства могат да се разделят на две групи: . . 6. В по-голяма част от преобразувателните устройства процеса на комутация на силовите ключове не е облекчен от допълнителни методи или елементи. б) мека комутация 260 .1 Напрежение uS .6.

2).Средната стойност на тази мощност Psw е известна като комутационни загуби. Твърдата комутация на ключовете в пребразователните устройства води до няколко недостатъка във функционирането. При включване на ключа токът през него нараства след значителното намаляване на напрежението върху него (посока 2 на крива ‘б’). означена с криви ‘а’ на фиг. Основните тенденции за подобряване характеристиките на съвременните преобразувателни устройства се базират на повишаване на работната честота.6. Повишените загуби в ключовете намаляват общия к. фиг.п. например при изключване на ключа (крива 1) едновременно с намаляването на тока през прибора е налице и увеличаване на напрежението върху него.2 Мека комутация в преобразувателните устройства Един комутационен процес се нарича мека комутация. Тоест.б. тази тенденция налага подобряване на комутационните условия на ключовете в преобразувателните устройства. с цел отстраняване на недостатъците на твърдата комутация. На фиг.2 са сравнени двата вида комутации на ключ от преобразувателно устройство.6. оразмеряването и параметрите на съответните преобразувателни устройства: 1. фиг.2 е . Преобразувателното устройство е източник на електромагнитни смущения.6. При обикновената (твърда) комутация.6.2. 261 .1. фиг. е затруднено от нарастващите пропорционално на честотата комутационни загуби и увеличаване на токовите и напреженови натоварвания на елементите на схемата. 3. Очевидно. 2. Меката комутация е показана с крива ‘б’. Повишаването на работната честота. При високи честоти тези загуби могат да бъдат даже по-големи от загубите в отпушено състояние на ключа. което е важно изискване в съвременните преобразувателни устройства.6. което води до комутационни загуби. 6. на преобразувателното устройство. за периода на комутация двете величини ток и напрежение едновременно са ненулеви.например при изключване на ключа напрежението върху него се увеличава след значителното намаляване (в идеалния случай – нулиране) на тока през ключа (посока 1 на крива ‘б’. което от своя страна води до повишаване на загубите в ключовете.д.1. когато токът и/или напрежението на ключа по време на комутационния интервал са нулеви или близки до нула.

Постигането на мека комутация в преобразувателните устройства има и някои недостатъци: 1. 4. Подобряване на електромагнитната съвместивмост и намаляване на нежеланите електромагнитни излъчвания. което благоприятства подобряване на редица параметри на преобразувателното устройство: по ефективен контрол. Възможно е увеличаване на работната честотата.6. благодарение на намалените напреженови и токови натоварвания върху елемнитете.Фиг. Повишена надежност. Облекчени изсквания към защитата. 2. Максималните стойности на напреженията и токовете в някои от схемите (например резонансни преобразователи) надвишават значително същите стойности в съответните проеобразователи с твърда комутация . Комплексната (цялостната) оптимизация на преобразувателното устройство е по-сложна. по лесно филтриране и постигане на желани форми на тока и напрежението. б) мека комутация Реализарането на мека комутация в преобразувателните устройства има множество положителни ефекти върху характеристиките и функционирането на преобразувателното устройство: 1. причина за които е комутацията при значителни стойности на тока или напрежението на ключа. 3. благодарение на минимизираните комутационни загуби в ключовете. 262 . 2. а) твърда комутация. 5. намалени масогабаритни показатели.2 Видове комутации на ключ от преобразувателно устройство. Значително намаляване на общите загуби на преобразувателното устройство.

Напрежението върху кондензатора не нараства със скок. нулевото напрежение върху него се осигурява от паралено включеният кондензатор С. определен от външната верига.6. обикновено се включва кондензатор с подходящ капацитет паралелно на ключа. Фиг.2. фиг.3. Обикновено оразмерявенето на кондензатора C цели осигураване на време на нарастването на напрежението върху него поне 4-5 пъти поголямо от каталожното време за запушване на ключа (tOFF). а зависи от стойността на капацитета на С и от зареждащия го ток. . на меката комутация в 6. При такова 263 . Тук трябва да се отчита и капацитета на вече запушения ключ и да се добави към стойността на външно включения кондензатор С. чрез кондензатор с подходящ капацитет включен паралелно на ключа При включване (отпушване) на ключа нулевото напрежение върху него трябва да се гарантира от принципа на работа на схемата.6.комутация при нулев ток.2 Основни подходи за подобряване комутационните условия в преобразувателните устройства Известни са две разновидности преобразувателните устройства: .3 Комутация при нулево напрежение на ключа S.комутация при нулево напрежение. При запушване на ключа.6. ZVS) За да се постигне комутация при нулево или при значително намалено напрежение върху ключовете.1 Комутация при нулево напрежение (Zero Voltage Switching.

2. Схемата на преобразувателя трябва да осигури разреждане на кондензатора (обикновено с резонансна верига или чрез допълнителна верига и ключ). При отпушване на ключа. 264 .6. е трудно осъществимо при широки промени на товара и коефициента на запълване или работната честота. Напрежението на кондензатора се следи и отпушването на ключа е при благоприятна (достатъчно ниска) стойност на това напрежение. Поддържането и на двете условия обаче. токът му не нараства със скок. 6.оразмеряване се постига до неколкократно намаляване на комутационните загуби в ключа.4 е показана основната верига за постигане на комутация при нулев ток. На фиг. Това означава. При този подход (свързване на кондензатор паралелно на ключа) е необходимо отпушването на ключа да не е при зареден кондензатор. Фиг. Забележка: Тъй като тока на комутация на ключа не е нула. За избягването на тези пренапрежения е необходимо кондензаторът С да е разположен и присъединен възможно най-близко до изводите на ключа. а плавно в резултат на включената последователно индуктивност. включващ паразитната индуктивност между ключа и кондензатора С. то са възможни пренапрежения върху ключа. ZCS) Един от начините за постигане на комутация при нулев ток е чрез включване на индуктивност последователно на ключа. генерирани в резултат на резонансен процес.6.4 Основна верига за постигане на комутация при нулев ток Комбинацията от двете условия на мека комутация – нулево напрежение и нулев ток също е възможно да се постигне.2 Комутация при нулев ток (Zero Current Switching. че за един период на работната честота се осигурява отпушване на ключа при нулев ток и запушването му при нулево напрежение.

5. т. Веригите от втори ред в зависимост от свързването на индуктивността и кондензатора спрямо ключа са осем на брой.6.в. в) LCC верига от трети ред 265 .б.3 Класификация на преобразувателите с мека комутация В редица нови схемни решения условията на мека комутация се постигат чрез добавяне на нови елементи в схемата на преобразувателното устройство. които реализират мека комутация се резделят на следните основни групи: .е. . в литературата [23.6.квази-резонансни силови преобразуватели. Съществуват множество разновидности на резонансните вериги. . Най разпространените са така наречените: серийна резонансна верига. При някои схемни решения комутацията на допълнителните ключове също е оптимизирана. 30] схемите. постига се мека комутация и за тях. 29. Възможните вериги от трети ред (три реактивни елемента) са доста повече на брой: в литературния източник [28] са изброени 36 такива вериги.6. .5.5. Това могат да бъдат и активни и пасивни елементи.преобразувателни устройства с ШИМ и подобрена комутация. Фиг.5 Разпространени резонансни вериги: а) и б) от 2-ри ред. фиг.резонансни силови преобразуватели.2. които се използуват в изброените четири групи преобразуватели с мека комутация. Най разпространената в практиката е така наречената LCC резонансна верига. фиг. Според спецификата на процесите и начина на управление на преобразувателните устройства. Обикновенно добавените елементи са с по-ниски номинали (по маломощни).а и паралелна резонансна верига.мулти-резонансни силови преобразуватели.6.6. фиг.

3 Резонансни силови преобразуватели Основна черта на резонансните преобразувателни устройства е наличието на резонансна верига.6 Основни блокове на резанансен пробразувател на постоянно напрежение 266 . желана форма на напрежението и тока върху ключовете.6. паралелна или друг вид).изправител.филтър. . 6. може да се постигнат множество крайни топологии и варианти на резонансни преобразуватели на постоянно напрежение.3.6.6. Основните блокови схеми са: . Тук се представя втората група резонансни преобразуватели. Очевидно е. Резонансните инвертори са разгледани подробно в Глава Пета. . . Резонансните силови преобразувателни устройства могат да се групират в следните групи: 1) Резонансни инвертори.1 Резонансни преобразователи на постоянно напрежение (Resonant DC-DC converters) На фиг. Фиг. 2) Резонансни силови преобразуватели на постоянно напрежение. че при използването и съчетаването на различни схемни решения на всеки един от четирите компоненти. която се използува за постигане на определена.резонансна верига (серийна.6 е показана блокова схема на резонансен пробразувател на постоянно напрежение.инвертор.

В общия случай. Изправителят на изхода на двете схеми е двуполупериоден.7 са показани две от най разпространените схемни реализации на резонансни DC-DC (постояннотокови) преобразуватели: мостов сериен резонансен преобразувател. когато работната честота на резонансния преобразувател f е под резонансната честота f<f0. полупроводниковите ключове се запушват при нулев ток.6. фиг. фиг. Недостатък на схемите е значителната енергия.7 а) Мостов сериен резонансен преобразувател на постоянно напрежение. б) мостов паралелен резонансен преобразувател 267 .7.Като примери на фиг. При работа с честота над резонансната f>f0. което води до елиминиране на загубите при отпушването им. Фиг.а и мостов паралелен резонансен преобразувател. схема Грец. което води до елиминиране на загубите при запушването им.6. която циркулира в преобразувателя вследствие на разонансния процес.6.б.6.7. ключовете се отпушват при нулево напрежение.

фиг. 268 . Това се постига обикновено чрез допълнителни пасивни елементи и по-сложен алгоритъм на управление на схемата. който осигурява входното постоянно напрежение на резонансния преобразувател.8.3. в някои схеми се налага и добавянето на допълнителни ключови прибори. Преобразувателят включва полумостов инвертор и двуполупериоден изправител-умножител.6. В други приложения изискванията към регулирането са по-малки. Фиг. регулирането на изходното напрежение се постига чрез съответното управление на друг преобразувател.8 Полумостов резонансен преобразувател на постоянно напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация. 6. в които се изискват постояннотокови преобразуватели за галванична развръзка с подобрени комутационни и енергийни характеристики. е разгледан полумостов резонансен преобразувател (Half Bridge Zero-Voltage Zero Current Resonant DC-DC Converter [39]). Примерно. Представената схема е подходяща за практически приложения.При определен начин на управление и оразмеряване на резонансните преобразуватели е възможно постигане на мека комутация и при двата комутационни процеса: на отпушване и на запушване.6. За да се осигури регулиране на изходното напрежение в целия диапазон на товара при поддържане на условията за мека комутация и при запушване и при отпушване на приборите.2 Полумостов резонансен преобразувател на постоянно напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация Като пример на резонансен преобразувател с нулево напрежение и нулев ток на комутация.

Аналогичен е процесът.Cd2 е малка в сравнение с постоянната съставна на напрежението им и капацитета на комутиращите кондензатори Ck1. Lm=500mH (Lm намагнитваща индуктивност на трансформатора).9 са показани времедиаграмите. LS1=LS2=1. трябва да е поголямо от резонансния полупериод на веригата T / 2 = LS (Cd1 + Cd 2 ) .6. В момента на запушването на ключа S1 започва процес на зареждане на кондензатора Ck1 и разреждане на кондензатора Ck2 от намагнитващия ток на трансформатора. когато напрежението върху Ck2 е нула. На фиг.Cd2.9. Cd=Cd1=Cd2=5mF. Процесът завършва с пълното разреждане на Ck2 и зареждането на Ck1 до напрежение равно на входното напрежение Uin. т. По този начин ключът S2 e отпушван. Ck=Ck1=Ck2=16nF. За да се осигури запушване на ключа при малък (3-5% от работния) ток. При отпушване на всеки един от ключовете започва резонансен процес. Принципът на действие на схемата е следният. напрежението върху тях се променя практически линейно. Преобразувател с цитираните параметри е използуван в система за преобразуване енергията на ВЕИ (Възобновяеми енергийни източници). 269 . който започва при запушването на S2 и осигурява нулево напрежение на отпушване на S1.е.Ck2 е многократно помалък от този на кондензаторите Cd1. Co=Co1=Co2=500mF. получени при изследване на практическа схема с програмен симулатор PSPICE при следните данни: Uin=400V. при нулево напрежение. Тъй като стойността на Ck1 и Ck2 е малка (Ck1=Ck2<<Cd1=Cd2). тока през първичната намотка iL1 и характерните моменти. определящи смяната на последователните състояния на преобразувателя. времето. през което към ключа има отпушващ сигнал. n=1 (n . включващ индуктивността на разсейване на трансформатора LS (LS=LS1+L¢S2) и кондензаторите Cd1 и Cd2 (Cd1 и Cd2 са в паралел по променлив ток). са показани напреженията и токовете на ключовете S1 и S2.25mH (LS1 и LS2 индуктивности на разсейване на първичната и на вторичната намотки).6. tON=16ms. че променливата съставна на напрежението върху кондензаторите на делителя на напрежение Cd1.Начинът за управление на полумостовия резонансен преобразувател на постоянно напрежение с нулево напрежение и нулев ток на комутация се разглежда при условията. На фиг. R=25W.предавателното отношение на трансформатора). tOFF=4ms.

Lm=500mH. Uin=400 V. Ck=Ck1=Ck2=16nF. LS1=LS2=1. n=1. Cd=Cd1=Cd2=5mF.Фиг. tOFF=4ms.25mH. R=25W. комутиран при нулево напрежение и нулев ток (PSPICE).9 Времедиаграми на полумостов ИППН.6. tON=16ms. Co=Co1=Co2=500mF. 270 .

10. поради което запушването на ключа S1 в края на този интервал (момент t3) е при сравнително малък ток в сравнение с работния ток и можем да приемем. Заместващата схема на преобразувателя за времеинтервала t1-t2 е показана на фиг. Tози ток е значително по-малък от инверторния работен ток (поне с един порядък). В момента t3 ключът S1 се запушва след подаване на запушващ сигнал към него.6. включва индуктивността на разсейване на трансформатора LS. LS1 Cd1+Cd2 L’S2 R Lm Co1 Co2 Фиг.Co2. На фиг. Тъй като Lm e с много голяма стойност. вследствие на което Ck1 се зарежда до напрежение. 2) Времеинтервал t1-t2 Резонансният процес.фиг. 271 .6. кондензаторите Cd1 и Cd2 (Cd1 и Cd2 са в паралел по променлив ток).8 за времеинтервал t1-t2 3) Времеинтервал t2-t3 Това е времеинтервал. изходните кондензатори Co1 и Co2 и товара R. Стойностите на Ck1 и Ck2 са относително малки. който започва след отпушване на всеки един от ключовете. в който товарната верига е отделена от инверторната верига.11 са показани токовете в трансформатора на преобразувателя при използуване на Т-образната заместваща схема на трансформатора. то започва процес на заряд на кондензатора Ck1 и разряд на кондензатора Ck2 с почти константен ток. а ключа се отпушва в момента t1 след смяна на посоката на тока през първичната намотка на трансформатора iL1 . a Ck2 се разрежда до нула. равно на входното напрежение Uin. Токът в товара се обуславя от разряда на кондензаторите Co1.6.от запасената в трансформатора енергия. а токът в инверторния кръг .Характерни времеинтервали от работата на преобразувателя са: 1) Времеинтервал t0-t1 В момент t0 се подава отпушващ сигнал към ключа S1. свързана с намагнитващата индуктивност Lm. че се извършва при нулев ток.9.10 при използуване на Т-образната заместваща схема на трансформатора. Заместващата схема на преобразувателя от фиг.6.6. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 ключът S3 се запушва.

5mH.Фиг.9. тока в момента на комутация е нулев). iL1 – ток през първичната намотка на трансформатора. iLm – намагнитващ ток на трансформатора. tOFF=4ms. Представеният принцип на работа.е. Токът на първична намотка на трансформатора е почти синусоидален. т. както и времедиаграмите на фиг. tON = 16ms.8 при Pout=6 kW. 272 .6. илюстрират особеностите на схемата: 1. Отпушващият сигнал към S2 e подаден в момента t5. Uin=100V. тъй като отпушването на ключа ще е при нулево напрежение върху него и при нулев ток (след отпушването започва резонансен процес. Времеинтервалът завършва в момента t4.6. 2. 3.6. Uout=400V. iL2 – ток през вторичната намотка на трансформатора. След този момент е подходящо подаването на отпушващ сигнал към ключа S2. LS=2. 5) Времеинтервали t4-t5 и t5-t6 Времеинтервалът t4-t6 започва в момента t4.11 Токове в трансформатора на преобразувателя от фиг. Напрежението на кондензаторите Cd1 и Cd2 на делителя на напрежение е с голяма постояннотокова съставна (UCd1=UCd2=Uin/2) и със сравнително малка променливотокова съставна (ΔUCd1= ΔUCd2). в който след пълното разреждане на кондензатора Ck2 се отпушва диода D2. но ключът се отпушва в момента t6. в който кондензаторът Ck1 е напълно зареден и завършва в момента t6 на отпушване на ключа S2. в който токът през първичната намотка сменя посоката си. Lm= 500mH. Схемата осигурява мека комутация и при отпушване и при запушване на ключовете.

д. При резонансните преобразуватели с паралелен резонанс режима на празен ход е реализиран по лесно. Ограничение на схемата е. · лесен за изработване трансформатор поради възможността за предавателното отношение 1:1.запушване: мека комутация по напрежение и комутация при нулев (или много малък в сравнение с работния. Това може да се реализира чрез регулиране на захранващото напрежение на схемата. води до значително намаляване на к. Това налага по широка честотна област на регулиране.п. например 5%) ток. че не може да се осъществи регулиране на изходното напрежение. · възможност за намаляване броя на компонентите чрез увеличаване при подходящ дизайн на индуктивността на разсейване на трансформатора и избягване на допълнителната индуктивност. който обикновено включва променяща се работна честота. се отчита като определен недостатък. на преобразувателя. Особености на резонансните преобразуватели 1. Поради това резонансните преобразуватели са по подходящи при високоволтови приложения с по-малка стойност на изходния ток. Начина на регулиране на резонансните преобразуватели.отпушване на ключовете при нулево напрежение и нулев ток. но циркулиращата енергия в този режим. · сведено до минимум генериране на електромагнитни смущения поради оптималната комутация на ключовете. За избягване на този недостатък се прилага регулиране с фазово изместване (phase shift) на управлението на двойките ключове в мостовите преобразуватели [41]. . 273 . Сравнително големите пикове във формата на изходния ток при резонансните преобразуватели обуславят по-голяма стойност на филтровия кондензатор.Основните предимства на представения полумостов ИППН с нулево напрежение и нулев ток на комутация са: · оптимални условия за комутация: . При резонансните преобразуватели със сериен резонанс режима на празен ход е по сложен. 2. При различните схеми се постига комутация при нулев ток или при нулево напрежение. 3. необходима за осигуряване на меката комутация.

1 Същност и особености на квази-резонансните преобразуватели (Quasi-Resonant Converters) Характерна черта на квази-резонансните преобразуватели е добавената в близост до ключа резонансна верига. приложена в прав понижаващ ИППН [22]. комутация при нулево напрежение. 274 .13 е илюстрирана схема за осигуряване на нулево напрежение на комутация (ZVS) в квази-резонансни преобразуватели [22].6.4.4 Квази-резонансни преобразуватели на постоянно напрежение 6. 28.6. получени при съчетаване особеностите на резонансните преобразуватели и преобразувателите със ШИМ. На фиг. с която се цели постигане на определена форма на напрежението и тока на ключа по време на комутационния процес.е. Това се постига чрез замяна на обикновения силов ключ с ключ и резонансна верига. ZVS-QRC).е. На фиг. . ZCS-QRC) [8.Елиминиране на комутационните загуби при отпушване (затваряне) на ключа.30]. Чрез резонансния процес се постига мека комутация на ключовете. осигуряваща комутация при нулев ток (ZCS).32]. т. Тази група квазирезонансни преобразуватели са известни в литературата [22. По принцип известните конфигурации и топологии на импулсните преобразуватели на постоянно напрежение (ИППН) (прав повишаващ преобразувател. като квази-резонансни преобразуватели с нулево напрежение на комутация (Zero-Voltage Switching Quasi-Resonant Converters. 21. обратен понижаващ преобразувател. мостов преобразувател) могат да се усъвършенстват и да се получи съответен квази-резонансен преобразувател. Резонансната честота на тази верига е по-висока от работната честота на преобразувателя. Квази-резонансните преобразуватели могат да се разглеждат като хибридни преобразуватели. Разликата с резонансните преобразуватели е. една от двете величини ток или напрежение са нулеви (или много малки в сравнение с работните стойности) през време на комутационния процес.6.30. повишаващпонижаващ преобразувател. т.е. че тук товарът не е включен директно в резонсната верига. т.12 е показана схемата на верига. комутация при нулев ток (Zero-Current Switching QuasiResonant Converters. В зависимост от модификацията и свързването на реозонансната верига в квази-резонансните преобразуватели на постоянно напрежение се постига един от двата ефекта: .Елиминиране на комутационните загуби при запушване (отваряне на ключа).

6. .13 а) Прав понижаващ квази-резонансен ИППН с нулево напрежение на комутация (ZVS) б) комутационна верига.6. осигуряваща комутация при нулево напрежение От фиг.12 и фиг.12 а) Прав понижаващ квази-резонансен ИППН с комутация при нулев ток (ZCS) б) комутационна верига. осигуряваща комутация при нулев ток Фиг. 275 .при паралелно свързване на резонансният кондензатор към силовия ключ се реализира комутация при нулево напрежение.6. ZVS. че и в двата подхода резонансната индуктивност Lr се свързва последователно на ключа.13 е видно. Свързването на резонансния кондензатор Сr определя вида на меката комутация: . ZСS.Фиг.6.при последователно свързване на резонансния кондензатор и силовия ключ се реализира комутация при нулев ток.

Фиг.1 : (6.1 .д. фиг. Състоянията на схемата. е представен подробно квазирезонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация.а за сравнение на двете схеми е показан конвенционалния обратен повишаващ ИППН.6. На фиг.0 = 0 момент t0. можем да намерим продължителността на времеинтервала t0-t1.6.3) I in = iCr = C r dU Cr . Напрежението на Cr нараства линейно от нула до стойност. Приемайки.а-г. равна на изходното напрежение Uout в края на времеинтервала – момент t1. означен с T0. dt U Cr .1 = C r 276 U Cr . В момента t0 ключът S се запушва и константният ток на входната филтрова индуктивност Ld започва да зарежда резонасния кондензатор Cr.15. които характеризират различните състояния на схемата. а времеинтервалите на фиг.0 I in = Cr U out I in .1 = U out момент t1 T0.6.14 a)Конвенционален обратен повишаващ ИППН б) квази-резонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация Принципът на работа на преобразувателя включва четири времеинтервала.15.2) U Cr . съответстващи на четирите времеинтервала са показани на фиг. t0-t1 Еквивалентната схема на преобразувателя за времеинтервала t0-t1 е показана на фиг.6. 1) Времеинтервал на заряд на резонансния кондензатор.б. (6.6.U Cr .15.6.2 Квази-резонансен обратен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация (ZVS-QRC) За демонстрация на принципа на действие и особеностите на квазирезонансните преобразуватели.4.6.а. че входният ток Iin е константен.14.14.

б).4) T1. t2-t3 277 . г)Основни работни състоянията на схемата от фиг.14. 2 = æ U out L r C r arcsin ç çI è in L r / C r ö ÷ ÷ ø 3) Интервал на отдаване на енергията на индуктивността Lr .15 а). Токът на индуктивността Lr нараства и формата му за времеинтервала t1-t2 е част от синусоида. 2 = 0 след което диодът D1 се отпушва.15. Продължителността на времеинтервала е: (6.б. В момента t1 се отпушва диода D2 и започва резонансен процес.6. Това е краят на този времеинтервал. Напрежението на кондензатора Cr достига своя максимум през този времеинтервал и започва да намалява. включващ Cr и Lr. в). t1-t2 Заместващата схема за преобразувателя за този времеинтервал е показана на фиг. В момента t2 това напрежение достига нула U Cr .6. Част от тока Iin започва да протича към товара през диода D2. а останалата част продължава да зарежда Cr.6.б д) Времедиаграми на работа на схемата 2) Резонансен времеинтервал.Фиг.

напрежението върху резонансния кондензатор и ключа надвишава значително входното напрежение. Основни недостатъци на разгледания квази-резонансен преобразовател с нулево напрежение на комутация са: .15. (T=1/f) е работната честота на преобразувателя.6) T 2 .3 + T3. Точно този времеинтервал е променливият елемент.е. токът му нараства линейно тъй като входният ток Iin се разпределя между тока на индуктивността Lr и тока на ключа. Продължителността на този времеинтервал t3-t4 е независима от стойностите на елементите на схемата.3 = I in æ æ U out 1 . 278 . който се използва за регулиране на изходното напрежение Uout . т. където f.Този времеинтервал започва в момента t2 и завършва в момента t3.в. енергията. когато токът през индуктивността Lr се нулира.7) T = T0. През този времеинтервал токът на индуктивността Lr намалява линейно: Lr (6.cos ç arcsin ç ç çI è in L r / C r è Lr U out öö ÷÷ ÷÷ øø Отпушващият сигнал към ключа S се подава в момента t2`. След отпушване на ключа S при нулево напрежение.1 + T1. 2 + T2. . Продължителността на времеинтервала е: (6. Периодът на работната честота е равен на сумата от четирите времеинтервала: (6. 4) Времеинтервал на празен ход t3-t4 След момента t3 входният константен ток Iin тече изцяло през ключа S. фиг.5) diLr = -U out dt Заместващата схема на времеинтервала е показана на фиг. В момента t3 токът на ключа достига стойност Iin. енергията. намаляване на работната честота.15. която се прехвърля към изходния филтър Cf за единица време е по-малка и обратно: при намаляване на работния период (увеличаване на работната честота). 4 .6.г. в който токът на диода D1 се нулира.запушването на ключа е при ненулев ток през него.6. която се прехвърля към изходния филтър Cf за единица време е по-голяма Това е принципа на регулиране на изходното напрежение на схемата. При увеличаване на работният период.

18 са показани токът през индуктивността Lr и напрежението върху кондензатора Cr на схемата.16 е представен повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация [40]. Съществената разлика между разглеждания преобразувател и конвенционалния повишаващ (boost) преобразувател е в новия начин на управление.8) I Lp = I l20 + U in2 / Lr Cr 279 .6. този ток започва да зарежда кондензатора Cr.п.6.3 Усъвършенстван повишаващ квази-резонансен преобразувател с нулево напрежение и нулев ток на комутация На фиг.б) напрежението на резонансния кондензатор Сr се изравнява с входното напрежение UCr=Uin.е. демонстрират принципа на работа на преобразувателя.. В момента t0’ (фиг.д.6.17. т. През времеинтервала t0-t1 напрежението на Cr. представени на фиг. обезпечаващ предимствата му и осигуряващ широка гама приложения при средни и големи мощности. Основните времеинтервали на работа на схемата са: 1) Времеинтервал t0 -t1 В момента t0 ключът S1 се запушва след подаване на запушващ сигнал към него.16 усъвършенстван повишаващ квази-резонансен преобразовател с нулево напрежение на комутация.6. 6. а токът през индуктивността достига пиковата си стойност iL=ILp: (6. Добавен е и сравнително малък кондензатор в паралел на управляемия ключ Cr. След запушване на S1.6. Част от тези недостатъци са избегнати в показания на фиг. расте почти линейно. Опростените времедиаграми.4.през периода на празен ход (t3-t4) пада върху ключа води до нисък к. Токът на индуктивността Lr в момента на комутация е IL0. когато работната честота е ниска и периода t3-t4 е голям. което е равно на напрежението върху ключа S1. Меката комутация и регулирането на изходното напрежение при широки граници на промяна на товара и входното напрежение са постигнати без допълнителен ключ и без усложняване на управляващия алгоритъм.18. при малки стойности на товара. На фиг.

Фиг.6. Опростени времедиаграми на повишаващия ИППН с нулево напрежение на комутация Продължителността на времеинтервала t0 –t0’ (фиг.16. Фиг.6. Повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация.6.9) T1a = Lr C r arccos I L0 I Lp 280 .б) е: (6.18.17.

Края на времеинтервала е в момента t2.6.18 а)Ток през индуктивността Lr и напрежение върху кондензатора Cr на схемата от фиг. През времеинтервала t1-t2 индуктивността Lr инжектира ток в изходния кондензатор Cf и по този начин енергията.15. запасена в Lr се трансформира към изхода на преобразувателя.U in )2 / Lr Cr За продължителността на времеинтервала t0’ –t1 се получава израза: (6.6.(U out .Фиг.11) T1b = Lr C r arccos I L1 I Lp Тогава времеинтервалът T1 = t0 –t1 се изразява като: (6.12) æ I I T1 = T1a + T1b = Lr C r ç arccos L 0 + arccos L1 ç I Lp I Lp è ö ÷ ÷ ø 2) Времеинтервал t1 –t2 В момента t1 се отпушва диода D2. 281 . б) Основни времеинтервали на работа на схемата В момента t1 напрежението на кондензатора достига изходното напрежение UCr=Uout . Стойността на тока IL1 се дава с израза: (6.10) I l1 = I lp2 . Токът през индуктивността момента t1 е iL=IL1. когато токът през Lr се нулира и диодът D2 се запушва.

U in ) 2 Lr / C r Продължителността на времеинтервала T3a= t2 –t2’ e равен на ¼ от резонансния период ТLC : (6.18) æp I L 3 Lr / C r T3 = T3a + T3b = Lr C r ç + arccos ç2 U out . В момента t2’ токът през Lr достига отрицателния си максимум iL=ILp. При тези условия за продължителността времеинтервала T2 се получава израза: (6.n è ö ÷ ÷ ø Времеинтервалът T3 е равен на: (6.2 U inU out Lr / C r За продължителността на времеинтервала T3b се получава израза: (6.17) æ I T3b = Lr C r ç arccos L3 ç I Lp .През времеинтервала T2=t1–t2 напрежението върху Сr е непроменено UCr=Uout.16) I L3 = 2 U out .U in 3) Времеинтервал t2 –t3 В момента t2 токът през Lr се нулира iL=0 и диодът D2 се запушва.n се получава израза: (6. При тези условия за стойността на тока ILp.n = (U out . Токът през Lr намалява линейно за времеинтервала. тъй като върху нея е приложено константно напрежение U out .n. а напрежението на Сr е равно на входното напрежение UCr=Uin. включващ Lr и Cr. Токът през Lr сменя посоката си и започва резонансен процес.14) I Lp . При това условие токът през Lr в момента t3 (iL=IL3) се изразява като: (6.U in è 282 ö ÷ ÷ ø .U in .15) T3a = TLC / 2 = p Lr C r 2 В момента t3 напрежението на кондензатора Сr се нулира UCr=0.13) T2 = Lr I L1 U out .

19) T4 = I L3 2 2 U out .20) U in За работния период Т на преобразувателя може да се запише: (6. Обратно .е. тъй като за целия интервал напрежението върху индуктивността е равно на входното напрежение ULr=Uin . Токът iL нараства линейно.2U inU out Lr = = U in Lr / C r U in U in2 L r Cr 5) Времеинтервал t4–t5 В момента t4 се отпушва ключът S1 и започва времеинтервала на натрупване на енергия в Lr. Провежда диодът D1. тъй като по-дълго време върху бобината е приложено захранващото напрежение. В момента t5 токът през Lr достига стойност IL5=IL0.21) T = T1 + T2 + T3 + T4 + T5 В полученият израз (6.при намаляване на работният период (увеличаване на работната честота) енергията. енергията.е. през което ключa e отпушен – това е времеинтервалът Т5. не зависи еднозначно от параметрите на веригата. При увеличаване на работният период. Регулирането на изходното напрежение Uout се осъществява чрез промяна на работния период (работната честота). регулира се натрупаната в индуктивността Lr енергия.21) времеинтервалът Т5 зависи директно от работния период Т и този факт се използува при управлението на преобразувателя.е. Това води до повишаване на изходното напрежение. т. Валидни са равенствата: L I L5 = I L 0 Þ T5 = I L 0 r (6. 283 . т. т. Продължителността на времеинтервала Т4=t3–t4 е: (6.4) Времеинтервал t3–t4 През времеинтервала t3–t4 токът iL намалява линейно. тъй като за интервала Lr е свързана към директно към захранващия източник и ULr=Uin. когато ключът е запушен. която се прехвърля към изхода е помалка. Времеинтервалът t4–t5 е променлив.2U inU out Lr U out . като по този начин се регулира времето. намаляване на работната честота. респективно изходното напрежение намалява. която се натрупва в бобината и прехвърля към изхода е по-голяма. Променя се моментът на запушване на ключa S1. В момента t4 токът през Lr се нулира. Този времеинтервал се използува при регулиране на схемата. която се пренася в изходния кондензатор.

Времето. 2. Основните предимства на разгледания повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация са: 1. 2.. Регулиране на изходното напрежение при широки граници на изменение на товара и на входното напрежение. Моментът t3 се установява от схемата за управление чрез следене на напрежението върху Cr и служи за подаване на отпушващ сигнал към ключа S1. тъй като е ограничен от индуктивността Lr и може да се приеме. а е след смяна на посоката на тока през индуктивността Lr (след запушване на диода D1). В момента на запушването на S1 напрежението на Cr e нула. фиг. Този процес определя напрежението върху ключа S1 след запушването му и съответно има определящо значение за комутационните загуби на ключа. 284 . Мека комутация по напрежение за изменение на товара в граници от 0 до 100%. В този момент (t3) се отпушва срещуположно включеният на S1 диод D1.д.1. Условия на комутация при запушване на ключа S1 Меката комутация при запушване на ключа се осигурява от резонансния кондензатор Cr. зависи от стойността му и от тока през ключа в момента на запушването му. Това е и напрежениет о върху ключа S1.4. Условия на комутация при отпушване на ключа S1 В момента t3 кондензаторът Cr е напълно разреден и напрежението върху него е нула. Моментът на отпушване на ключа t3’ не съвпада с подаване на отпушващия сигнал. че отпушването на ключа е и при нулев ток. Висок к. Недостатък на преобразувателя са значителните пулсации на входния му ток. Следователно.п. По този начин се осигурява нулево напрежение на отпушване на ключа S1. Токът през ключа след отпушването му нараства плавно.20. Също при средни и големи мощности на преобразуване са възможни трудности при избора на ключове поради значителната пикова стойност на тока през ключа. 3. при подходящо оразмеряване на Cr може да се постигне желаното време за процеса на заряд на Cr. Схемата на двузвенен повишаващ преобразувател с мека комутация е представена в Четвърта Глава. състоящ се от две (или по-вече) идентични части (звена). Споменатите недостатъци се избягват при използуването на двузвенен (или многозвенен) повишаващ ИППН с нулево напрежение на комутация. за което кондензаторът Cr щe се зареди до Uout.

което позволява да се намалят загубите при отпушване на ключовете. вредно. 4. Променливата работна честота е недостатък на квазирезонансните преобразуватели. 3. Квази-резонансните преобразователи с нулево напрежение на комутация са подходящи за приложения с по-малки промени на входното напрежение и товара. наличието на L-C верига в близост до силовия ключ дава възможност за постигане на определена форма на напрежението и тока върху него през комутационния период. дължащи се на резонанса между капацитета на изправителния диод и резонансната индуктивност. в които са обхванати няколко реактивни елемента.капацитета на диодите. 2) осцилациите.изходния капацитет на ключовете. 285 . Наименованието им ‘мултирезонансни’ показва наличието на по-вече от един резонанс в схемата. Това са: . включително и основните паразитни капацитети и индуктивности във схемата. 6.е. тъй като влиянието на паразитните елементи е включено в принципа на работа. Характерно за мулти-резонансните силови преобразуватели е наличието на резонансни вериги. . а не е “паразитно”. Квази-резонансните преобразователи с нулев ток на комутация са подходящи за високочестотни приложения с ниско входно напрежение. т. Този подход (на обхващане на паразитните елементи на схемата) позволява да се увеличи работната честота. 2. .индуктивността на разсейване на трансформатора (ако има такъв).Особености на квази-резонансните преобразователи 1. Тези преобразуватели са създадени с целта е да се намалят (или избегнат) два от основните недостатъци на повечето квази-резонансни преобразуватели: 1) голямото пренапрежение върху ключа.5 Мулти – резонансни силови преобразуватели Мулти-резонансните силови преобразуватели възникват в резултат на усъвършенстването на квази-резонансните преобразуватели с нулево напрежение или нулев ток на комутация. Подобно на резонансните преобразуватели. зависещо от товара.

19 a)Понижаващ мулти-резонансен ИППН с нулево напрежение на комутация.6. На фиг. CD e паразитен капацитет на диод.б са показани тока през резонансната индуктивност и напрежението върху ключа S в относителни единици (спрямо изходния ток и входното напрежение).а CS е паразитният капацитет на ключа. Lr e резонансна индуктивност.19 е показан понижаващ мулти-резонансен силов преобразувател с нулево напрежение на комутация (Zero-Voltage-Switching MultiResonant Converter. 286 .20 са показани основните схемни решения на мултирезонансни ИППН [21.19.6.19.6. Cf и Lf са елементите.6. L. C. които присъстват в конвенционалните схеми за да се реализира принципа на работа на преобразувателя (тези елементи са обикновено са със значително поголеми стойности от изброените преди паразитни елементи). На фиг. ZVS-MRC).30].6. а CD e паразитният капацитет на диода. На фиг. Използувани са означенията: CS е паразитен капацитет на ключа.Фиг. б) времедиаграми на работа На фиг.

б) Обратен повищаващ мулти-резонансен ИППН. 287 .Фиг.6. д) Еднотактен обратен трансформаторен мулти-резонансен ИППН. е) Полумостов мулти-резонансен ИППН. в) Чук мулти-резонансен импулсен преобразувател.20 Схемни решения на мулти-резонансни силови преобразуватели а) Прав понижаващ мулти-резонансен ИППН. г) Понижаващ-повишаващ мулти-резонансен ИППН.

заедно с времедиаграмите. .ШИМ преобразуватели с нулев ток на комутация (ZCS-PWM Converters).увеличени загуби в ключовете в отпушено състояние поради циркулиращата енергия.п.възможност за висока работна честота. . Недостатъците на мулти-резонансните силови преобразуватели са: .Предимствата на мулти-резонансните силови преобразуватели са: .възможно е използуването на елементи с по-големи толеранси на параметрите им (капацитети и индуктивности).37] са известни множество схеми и методи за постигане на мека комутация при преобразуватели с ШИМ. . На фиг. Тези схеми и методи могат да бъдат групирани в две групи: . 6.честотно регулиране. 6.6.значителна циркулираща енергия. представящи принципът му на действие. . .повишено напрежение върху ключовете.д.. .ШИМ преобразуватели с нулево напрежение на комутация (ZVSPWM Converters).1 Преобразуватели с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVS-PWM Converters) Основно предимство на преобразувателите с ШИМ е постоянната им работна честота.постига се мека комутация при широк диапазон на промяна на товара. Този факт е от особено значение за многосерийното производство. При постоянно токовите преобразователи с ШИМ нулевото напрежение на комутация се постига с добавяне на допълнителен ключ към основния силов ключ. достигаща до няколко MHz.25. 288 . до 96-97% за някои схеми за малки мощности. .6.имат сравнително висок к. Допълнителният (спомагателен) ключ в схемата е S1.20 е показан понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация.27.6 Постигане на мека комутация при преобразуватели с ШИМ В литературата [22.

289 . 2) Времеинтервал t1-t2 След запушването на S.6. б) Времедиаграми на работа Следните времеинтервали характеризират работата на схемата: 1) Времеинтервал t0-t1 В момента t0 се отпушва спомагателния прибор S.Фиг. кондензаторът Cr започва да се зарежда и напрежението върху него нараства линейно и достига установена стойност (Uin-Uout).21 a) Понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация. Oсновният ключ S се запушва в момента t1.

е че и двата ключа: основен и допълнителен се комутират при условия на мека комутация.22 е показан подобен понижаващ преобразувател с ШИМ. Допълнителното им предимство. моментът t4 на подаване на отпушващият сигнал към прибора трябва да е преди момента на смяна на посоката на тока през Lr (момент t5). При усъвършенстване на разгледаните топологии за нулево напрежение на комутация при преобразуватели с ШИМ се получават така наречените преобразуватели с ‘преход (комутация)’ при нулево напрежение ‘Zero-Voltage Transition PWM Converters’ (ZVT-PWM Converters) [27]. включващ Cr и Lr. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 започва да провежда антипаралелният диод D на основния прибор S. На фиг. 5) Времеинтервал t4-t5 За да се реализира отпушване на прибора S при нулево напрежение и нулев ток. Диодът D провежда докато токът на Lr си смени посоката в момент t5. 290 . В момента t4 се подава отпушващ сигнал към S.3) Времеинтервал t2-t3 В момента t2 допълнителният ключ S1 се запушва и започва резонансен процес. При мостовите топологии с ШИМ. нулевото напрежение на комутация се постига чрез допълнителна индуктивност или използване на индуктивността на разсейване. Напрежението на Cr нараства до максималната си стойност и след това кондензаторът се разрежда напълно към момента t3 вследствие на резонансния процес. 5) Времеинтервал t5-t6 В момента t6 токът на Lr достига стойността на тока на филтовата индуктивност Lf. или намагнитващата индуктивност на трансформатора. Токът на Lr намалява линейно тъй като върху индуктивността е приложено захранващото напрежение. След този момент може да се подава отпушващ сигнал към S при нулево напрежение върху него. след което започва да провежда основният прибор S.6.

3. Особеностите на усъвършенстваните преобразуватели с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVT-PWM Converter) са: 1. Реализирането на условията на комутация при нулево напрежение и на двата ключа се поддържа в широки граници на изменение на товара. 2.6.22 се отличава от конвенционалния преобразувател с ШИМ по добавената резонансно-комутационна верига включваща: .резонансен кондензатор Cr. 291 . . .резонансна индуктивност Lr.допълнителен диод D1.Фиг.6. .22 Усъвършенстван понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVT-PWM Converter) Преобразувателят на фиг. Работната честота на преобразувателя може да се увеличи значително – до 1MHz и повече.допълнителен ключ S1. Токовите и напреженовите стресове върху ключовете не са значителни.

е сума от токовете на двата ключа. развитието в съвременните схемни топологии доведе до нови схеми осигуряващи нулев ток на комутация.б са показани времедиаграмите отразяващи принципа му на работа. В резултат на този резонансен процес токът на силовия ключ S намалява по синусоидален закон.23.6.6. Започва резонансен процес включващ Cr и Lr. Резонансният кондензатор Cr е зареден с указания на фигурата поляритет. На фиг. След ¼ от резонансния период Tr = 2 p Lr C r напрежението на Cr се нулира. На фиг. диодът D1 и резонансните елементи Cr и Lr. В този момент се отпушват и диодите D и D1. Резонансният процес между Cr и Lr продължава до нулиране на тока на Lr в момента t2. който е константен поради голямата стойност на входната индуктивност L. В момента t2 кондензаторът Cr и индуктивността Lr завършват един резонансен полупериод Tr / 2 . тъй като за този времеинтервал входният ток. а токът на Lr достига максимума си. При преобразувателите със ШИМ меката комутация по ток се постига като в схемата на конвенционален импулсен преобразувател се добави допълнителен ключ и резонансна верига. ZCT-PWM Converter) [25]. В момент t0 се отпушва допълнителния ключ S1.6. характерна за IGBT и всички прибори с този принцип на действие (основаващ се на неосновните токоносители). чиито принцип на работа се базира на движението на неосновни токоносители.2 Преобразуватели с ШИМ и нулев ток на комутация (ZCSPWM Converters) Поради навлизането на IGBT транзисторите в силовата електроника. Очевидно е. след като антипараленият му диод вече е започнал да провежда малко преди този момент.23. пиковият ток през Lr трябва да е по голям от входния ток. 292 . че за да се реализира нулев ток на комутация. Отличават се следните времеинтервали: 1) Времеинтервал t0-t1 Към момента t0 силовият ключ S е отпушен.а е показан усъвършенствуван преобразувател със ШИМ с нулев ток на комутация (Zero-Current Transition. Новите елементи в схемата са допълнителният ключ S.6. 2) Времеинтервал t1-t2 Ключът S се запушва в момента t1. По този начин се избягват загубите в резултат от така наречената токова опашка при запушване на прибора. Към силовия транзистор S се подава запушващ сигнал в момента t 0' = t 0 + Tr / 4 .

23 а) Повишаващ преобразувател с ШИМ и нулев ток на комутация (ZCT-PWM Converter).Фиг. б) Времедиаграми на схемата 293 .6.

Напрежението на изходния кондензатор Cf е по-голямо от това на Cr и диодът D1 е запушен. като циркулиращата енергия в преобразувателя е постоянна (т. 28. В резултат няма верига за разряд на Cr и напрежението му се запазва до следващият момент на отпушване на силовия прибор S. В резултат. 5) Времеинтервал t4-t0 Времеинтервалът t4-t0 съответства на времеинтервала с включен (отпушен) ключ в конвенционалния преобразувател с ШИМ. По подобие на разгледаните преобразуватели: повишаващ преобразувател с ШИМ и нулев ток на комутация (ZCT-PWM Converter). 27.а и понижаващ преобразувател с ШИМ и нулево напрежение на комутация (ZVT-PWM Converter). Описаният преобразувател е подходящ за използване при високи работни честоти благодарение на комутацията при нулев ток. запасена в индуктивността L се предава към товара. 294 . 29]. Същевременно пренапреженията върху ключовете са същите като при конвенционален ШИМ преобразувател. Провежда диодът D и енергията. не зависи от товара). В момента t4 завършва резонансния полупериод и кондензаторът е зареден с подходящия поляритет за да се осъществи следващата комутация (запушване) на силовия прибор при нулев ток. Токът на резонансната верига се затваря през S и антипаралелния диод на S1. фиг.6.е.6.22 съществуват схемни реализации и за другите основни топлогии на импулсни преобразуватели на постоянно напрежение [25.23. фиг.3) Времеинтервал t2-t3 Този времеинтервал съответства на времеинтервала с отворен ключ в конвенционалния ШИМ преобразувател. Реализирането на оптимални условия на комутация не зависи от товара и захранващото напрежение. Продължителността на процеса е Tr / 2 = p Lr C r . напрежението на Cr отново сменя знака си и поляритета му е показания на фигурата. Тези предимства правят разгледания ШИМ преобразувател с нулев ток на комутация подходящ за приложение и при по големи мощности при използването на IGBT и MCT (MOS Controlled Tyristor). 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 силовият ключ S е отпушен отново и върху идуктивността L се прилага входното напрежение. Същевременно започва нов резонансен процес включващ Cr и Lr.

С Io е означен еквивалентния ток на инвертора за времето на комутационния период. Cekv е еквивалентен кондензатор със стойност Cekv =3Cs. Резонансната постоянно-токова (DC-DC) връзка осигурява времеинтервали. D2. Комутацията на ключа означава комутация на два от ключовете на кое да е рамо на инвертора.25.6. и диода D4. през които основните ключове на преобразувателя се комутират при нулево напрежение. На фиг. резонансната индуктивност Lr и резонансния кондензатор Cr. Направени са следните допускания: . обратните им диоди D1. . Фиг.6.индуктивността на товара е много по-голяма от резонансната индуктивност Lr.25. Резонансно-комутационната верига включва двата допълнителни ключа S1.всички компоненти на схемата са идеални. 295 . S2.6.24 [26] е показан трифазен инвертор. а на фиг.6.а е показана еквивалентна схема на преобразувателя за периода на комутация. поясняващи работата на схемата. чиито ключове се комутират при нулево напрежение чрез такава постоянно-токова резонансна верига.7 Резонансни постоянно-токови връзки за постигане на мека комутация (Resonant DC Link Converters) При тези преобразуватели се постига нулево напрежение на комутация на ключовете чрез добавяне на допълнителни ключове и резонансна верига. .б са показани времедиаграмите.24 Трифазен инвертор с нулево напрежение на комутация чрез резонансна постоянно-токова връзка На фиг.6.капацитета на захранващия източник е много по-голям от капацитета на еквивалентния кондензатор Cekv.

поясняващи работата на схемата от фиг.25 а) Еквивалентна схема на преобразувателя за периода на комутация.6.Фиг.25 296 . б) Времедиаграми.6.

Напрежението Uin1 започва да нараства. 4) Времеинтервал t3-t4 В момента t3 ключовете на инвертора се запушат при нулево напрежение върху тях. 3) Времеинтервал t2-t3 След момента t2 ключовете на инвертора могат да се отпушат при нулево напрежение върху тях. В момента t2 напрежението Uin1 достига нула в резултат на резонансния процес. 5) Времеинтервал t4-t5 В момента t4 напрежението Cr на достига нула. Извън времето на комутационния период загубите в допълнителните елементи са нулеви. 3. 2. Осигурена е мека комутация на всички ключове от схемата.Работата на схемата по време на комутационния процес се пояснява от следните основни времеинтервали: 1) Времеинтервал t0-t1 До момента приборът S1 е отпушен. 297 . а приборите S2 и S3 са запушени. При така представения принцип на работа се изясняват предимствата на схемата: 1. Започва резонансен процес. Нулирането на напрежението на Lr и тока на Cr е в резултат на резонансния процес и не са необходими допълнителни мерки за постигането му. Началните условия на схемета са: U in1 (t 0 ) = U in i Lr (t 0 ) = 0 U cr (t 0 ) = 0 В момент t0 се отпушва прибор S2 при нулев ток. тъй като напрежението на Lr и токът на Cr са нула за извън комутационния период. В момента t4 напрежението Uin1 достига захранващото напрежение и приборът S1 се отпушва при нулево напрежение върху него. 2) Времеинтервал t1-t2 В момента S1 се запушва при нулево напрежение върху него. На времедиаграмите това е отразено с подаване на отпушващ сигнал към прибора S3. включващ Lr и Cr.

7.. Техника 1999.. София.. Табаков Ст. 2002.. И. 1994. Сенько В.. Х.. 1998. 8. Ямаков И. 2005. Техника. Хр. Руденко В.. Н.М. Градинаров Н. Техника.1994 10. 11. М. 15... ‘Преобра-зовательная техника’. 12. Хинов Н. 1992... Дойчинова Р... ‘Преобразувателна техника’. Маджаров Н. Барудов Е.Варна. Е. ‘Дискретни регулатори и стабилизатори на променливо напрежение’. Стефанов Н. ‘Импулсни и цифрови устройства’. 9. ‘Специални и силови полупроводникови елементи’.... Техника. Н. Техника. И. ‘Електроника’.Габрово. ТУ-София. 3. ‘Силова електроника’. Изд. Чиженко И. 2004. 2005. 2000. 1998. ‘Измервания в електрониката’. Илиев М. Техника. Бобчева М.. ТУ-Варна. 1988.‘Относно оптимизирането на токовия режим на IGBT при комутация в схеми на квазирезонансни преобразуватели с превключване в нулата на тока’. Варна... 2004. ‘Tокозахранващи устройства’. Анчев. Известия на съюза на учените . 1989. Е. Е.. 1996. Л. Горанов П. Иванов П. ТУ. Киев.П. Христов М. Барудов Ст. Хинов. кн. 13. ‘Автономни инвертори’. ВШ.. Анчев М. София. София.. ‘Ръководство за лабораторни упражнения по електронни и полупроводникови елементи и интегрални схеми’.. Каров Р. 1983.Русе..София. Ямаков. ТУ-Варна. 6.. София. 2003..ЛИТЕРАТУРА 1.. ТУ-София. 4.. “Ръководство за лабораторни упражнения по електроника”.София. Попов. Бобчева М. Вълков Ст.И. Ю. ТУ . Попов Е. Гигов Хр. Немигенчев И. 17. 18. Градинаров Н. 3.. И.. ‘Ръководство за лабораторни упражнения по импулсни и цифрови устройства – част I’. Дойчинова Р. Алексиев В.. 14. П. Тошков Г. И. ТУ-София. 298 . Тодоров Т. П. Янков И. ‘Преобразувателна техника’. Табаков Ст. Алексиев Д.. Габрово. Малеев Г. 2.. Бекяров Л. ТУ . София. ‘Електронни и полупроводникови елементи и интегрални схеми’. ТУ. Христов М. 5. 16. Табаков Ст. ‘Аналогова схемотехника’.. София. 1997. ‘Тиристорна техника’.

M. ‘Fundamentals of Power Electronics’ KAP. 31. Jong-Woo and Ki Sul. ВМЕИ Варна. IEEE Transactions on Power Electronics. IEEE Transactions on Power Electronics. “Analisys and Design of Resonant Inverters with Improved Output Characteristics. ‘Power Electronics’. 1993. Юдов Д. John Wiley&Sons. Cuk. No6. 1994. 30. pp. Makcimovic. ‘Resonant Link Bidirectional Power Converter. November 5-8. T. Arnaudov. al. Analyzis and Education’ New York. cd-rom. pp. IEEE PESC.. 299 . 401-410. 28. 9. John Wiley&Sons. pp. Tabisz. analysis and experiments’. Robbibs.Токозахранващи устройства’. vol. W. IEEE PESC. Gradinarov N. D. 1995. ‘Novel Zero-Current-Transition PWM Converter’. 21.. Aachen. ‘Alternately Zero Voltage Switched Forward. IEEE Transactions on Power Electronics. pp. Mohan N. 2005. vol. Undeland. W. ‘Resent development in highfrequency quasi-resonant and multi-resonant converter topologies’.. 1998.2003. 32. 1989. PCIM’03. Working with ZeroCurrent Switching’. Power Conversion. Germany. 25. USA. Chang-Sun Kim. ‘Novel Zero-Voltage-Transition PWM Multiphase Converters’. No3 September.10. Jung Cho et. Mohan N. Part I’. July 1995. 423-427. al. Jovanovic. 155-166. vol. New York. Nuremberg. Spain.152-160. pp. pp. Sevilla. Maksimovic. 1999. 29. Юдов Д. Czarkowski. 26. Lee. Lee F. Hinov... 22. vol. 20. Hua Guichao.19. ‘Промишлени електронни преобразуватели’. No1. ‘A general approach to synthesis and analysis of quasi-resonant converters’. 28th Annual Conference of the IEEE IES. 2002. 05. et. Flyback Multi Resonant Converter Topology’. USA. 20 – 22.al. New York.. UAS. 3th European Conference on Power Electronics.601-610. 2001 23. F. John Wiley&Sons. Majumdar G.Бургас. 34. 1995. 1983. ‘Future of Power Semiconductors’.. 1998. БСУ . N. Massachusetts. Klaassens et. 3.479-484. Erickson R. S. ‘Soft Switching Power Converstion’. D. pp. Kazimerczuk M.13. D. No4. 35th Annual IEEE PESC. D. ‘Constant frequency zero-voltаge multi-resonant converters: topologies. ‘Resonant Power Converters’.. . cd-rom.713-727. Fred Lee.. 33.. EPE Journal. Germany. Jovanovic. 2004. 33-40. 27. M. 1991. ‘Power Electronics: Computer Simulation. 24. Farrington R.

Toshkov G. cd-rom.’ IEE Electric Power Applications. et.3. 300 . 2003. Aachen.68-77. New Jersey.. pp.. X. Acta Universitatis Pontica Euxinus’. No1. 2001. 36. 2002.. et. Zhang J. March 1997. 2002 IEEE Industry Applications Sociaty Conference. 39. pp. 1998. ‘Comparison Study of Phase-Shifted Full Bridge ZVS Converters’. Smith K.. 38.G.13-18 October. January. vol. P. ‘IPM Featuring Trench IGBTs’. No2. 132-134.K. ‘Zero-Voltage Zero-Current HB DC-DC Converter’. 35th Annual IEEE PESC. PCIM Europe. Wu Zhaoming Qian. Vencislav Valchev et al. Xie. ‘Design Considerations and Loss Anylas of ZVS Boost Converter. 40. vol. IEEE Transactions on Power Electronics. vol. No1.12. ‘Power Electronics’. ‘Electrical Mode Analysis of Autonomous Arc Invertor’.376-386. pp. Vencislav Valchev et al.29-33. 2004. USA. X. M. Journal of TU-Varna and Ovidius University – Romania. 41. USA. Int. 2004. Pitsburg. Parker Z. Rashid. pp. cd-rom. 37. al. 1993. al.35.148.. Germany. Muchammad H.3. vol. ‘A Comparison of Voltage-Mode Soft-Switching Methods for PWM Converters’.

Sign up to vote on this title
UsefulNot useful